ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС)1369 думи
Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не знам дали го съзнаваме, но днешният ден е един особен ден за българския парламентаризъм. За първи път един министър-председател се явява пред Народното събрание не защото е принуден с акт на Народното събрание, а като изпълнение на предварително поет ангажимент, че ще бъде първият министър-председател, който няма да направи опит да превърне Парламента в своя функция. Ще бъде министър-председателят, който ще се отчита периодично в края на всеки месец за изпълнението на всеки един ангажимент, който той е поел пред българските граждани. Това е разликата между манталитета на министър-председателя Пламен Орешарски и манталитета на предишния министър-председател, който се казваше Бойко Борисов. При единия имахме непрекъснати закани, думи, думи, думи без никакъв резултат, но имахме и още нещо – една уникална медийна политика, която подменяше реалността с виртуалната реалност на управлението на ГЕРБ и в продължение на близо три години и половина – до февруарските събития от настоящата година, българските граждани наистина бяха в опиянението на месията Борисов.
Ние поехме отговорността за управлението на страната в името на подмяната, замяната на месианското начало с ангажимент за изпълнение на ясна програма, от която българските граждани да усетят ползата не като сугестия, а като подобрение на жизнения стандарт.
Уважаеми госпожи и господа, само спешните мерки, предложени от господин Орешарски, ако бъдат изпълнени – социалният ефект на спешните мерки, които кабинетът Орешарски ще изпълни за три месеца, ще имат много по-висок ефект от това, което други правителства са успявали да правят за цели четири години.
Аз няма да изреждам всички ангажименти, които кабинетът Орешарски пое преди няколко седмици. Убеден съм обаче, и това е разликата между кабинета Орешарски и предишни управления, че щом е поет ангажиментът, той ще бъде изпълнен, иначе просто нямаше да бъде поет. Убеден съм, че ще се случи и 5-процентното намаление на цените на тока, ще се случи и увеличението на минималната работна заплата и то в стойности, за които и синдикалните организации не можеха и да мечтаят преди година само, ще се случат и енергийните помощи, и помощите за първолаците, ще се случи от догодина и възстановяването на Швейцарското правило за индексиране на пенсиите.
Аз знам, че заради емоцията на протестните действия всички тези рационални идеи, предложени от кабинета, могат да потънат до степен в емоцията на протеста, че да загубим шанса всички тези ангажименти да се изпълнят. Това би било проява на престъпна безотговорност към интересите на българските граждани.
Затова нашият призив – на Движението за права и свободи, към Вас, господин Орешарски, е: ще продължавате да отговаряте на нападките към кабинета с конкретни политики. На ирационалните аргументи, с които непрекъснато сте обект на атака, ще отговаряте с още по-рационални, конкретни предложения за изход от тежката социално-икономическа криза.
Нека ГЕРБ да отсъстват – има защо. Те нямат политически аргументи, с които да могат да спорят с Вас, с Вашата програма. Тя е антипод на грешното и престъпно управление на отсъстващите от тази зала.
Ние обаче в Парламентарната група на Движението за права и свободи не сме доволни от това, че дясната половина на Българския парламент е със свободни банки. Не сме! Дори смятам, че е проява на цинизъм, ако се окаже, че част от отсъстващите политици от ГЕРБ може би са някъде в съседни държави на едни интересни, екзотични места, каквито сигнали вече се получават.
Не стига, че ГЕРБ погълна автентичното дясно и в Българския парламент е представено квази дясното, но поне това квази дясно трябва да заеме мястото си и да поеме своята политическа отговорност. Ако някой се притеснява от факта, че кворумът на този Парламент зависи от Партия „Атака”, защото гласовете на двете партии, които подкрепят кабинета, се оказаха 120 по волята на суверена, ако тази загриженост е истинска, нека се върнат в Народното събрание, за да не зависи кворумът от нито една от партиите в Четиридесет и второто Народно събрание.
Председателят на ГЕРБ преди няколко дни орева Европа затова, че мнозинството зависи от единия глас на „Атака” за осигуряване на кворума и се оказа, че „Атака” е антиевропейската, антидемократичната партия на България – нещо, което Парламентарната група на Движението за права и свободи говореше през всичките години на прехода и с тези аргументи се бяхме обърнали към господин Бойко Борисов, когато точно с подкрепата на „Атака” състави своето парламентарно мнозинство и бе избран и кабинетът му. Тогава антидемократични ли бяха „Атака”? Бяха ли антиевропейска партия? Бяха ли злодейската партия на България? Тук се проява двойният аршин на Бойко Борисов, когато „Атака” ги подкрепя от тази трибуна, господин министър-председател.
Направих си труда да отворя стенографските протоколи от изказванията на бившия министър-председател след гласуването на кабинета му на 27 юли 2009 г. и след вотовете на недоверие. С пълна уста господин Бойко Борисов лееше дитирамби по адрес на Волен Сидеров и отправяше благодарности за подкрепата. Защо е този двоен аршин, господин Бойко Борисов?
Първият български политик, който легитимира „Атака”, като получи подкрепата на „Атака”, за да бъде избран за министър-председател, се казва Бойко Борисов. Първият български кабинет, избран с гласовете на „Атака”, е кабинетът на Политическа партия ГЕРБ. Сега обърнете внимание – отговорността ме задължава да го подчертая, един от министрите в този кабинет се наричаше Росен Плевнелиев – настоящият Президент на Република България. Нямаме право на двойни стандарти, господин Президент, господин Бойко Борисов!
Вие днес можехте да бъдете моралните съдници на факта, че БСП и ДПС зависят от единия глас на „Атака” не за управлението на страната, а за осигуряване на кворума. Можехте да бъдете призовани да проявите мъжество, да се разграничите, да бъдете отчетливи, както Ви призоваха група български интелектуалци, ако това мъжество го бяхте проявили през 2009 г., като откажехте подкрепата на Политическа партия „Атака”. Тогава Вие не само приехте тази подкрепа, тогава Вие го направихте въпреки предупрежденията, които идваха и от Движението за права и свободи и от БСП.
Да, в продължение на близо година, след като „Ред, законност и справедливост” оттегли подкрепата си от кабинета Борисов, това трябва да се чуе, уважаеми госпожи и господа, когато и Синята коалиция оттегли подкрепата си от кабинета Борисов, България се управляваше от двупартийна коалиция ГЕРБ – „Атака”. Няколко вота на недоверие срещу кабинета Борисов не минаха единствено заради явната подкрепа на „Атака” за кабинета Борисов.
Няма как след няколко години да предизвикате дебати и в Европейския парламент на тема „Ролята на „Атака” в българската политика”. „Без полза е закъснялото ридание” – се пее в една песен, която идва някъде от Изток. Тук обаче става въпрос за закъсняла политическа съвест. Единственото, което биха могли да направят бившите управляващи по отношение на ролята на „Атака”, е да наведат глави и да мълчат, защото те са първите, които легитимираха тази партия. Ако те са искрени в своето покаяние, единственото правилно нещо, което биха могли да сторят, е да се върнат в Народното събрание. В противен случай наистина е безпринципно и без полза закъснялото им ридание.
Това вече не е принцип, това е част от общата стратегия на ГЕРБ да делегитимира управлението на страната, да делегитимира кабинета Орешарски, защото тук вече истински ги разбирам – най-големият ужас на господин Бойко Борисов и на господин Цветан Цветанов е политическото време, с което би разполагал този кабинет, за да реализира програмата си. Това, разбираемо, е истинският ужас на предишните управляващи. Те биха искали бърз реванш, биха искали тежка политическа криза, за да не се занимава никой и с наследството, което оставиха. Само че тази няма да я бъде, защото българският обществен и национален интерес е свързан с разкриването на това наследство, господин премиер. Затова ние очакваме следващият Ви отчет пред Четиридесет и второто Народно събрание да съдържа вече доста по-добре систематизирани данни за цялото наследство на четиригодишното управление на Цветанов и Борисов – и за контрабандата, и за кражбите на ДДС, но не само като явления, сами по себе си.
Онова, от което се боят предишните управляващи, не са просто разкритията за престъпленията – завършвам, господин председател – страхът на предишните управляващи е, че ще се разкрие политическото покровителство над престъпните схеми. Ето, тук е тяхната отговорност, която те биха искали да скрият зад политическата криза, която с всякакви средства се опитват да предизвикват. Не трябва да им се дава шанс! Рано или късно ще бъдем разбрани от по-голямата част на българското общество. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)