10 юли 2013 г.

Прегласуване!

Отрицателен вот!

Благодаря Ви, господин председател. Гласувах „против” молбата на колегата Портних, защото парламентарната му група трябва да влезе в залата и да гласува неговото искане. Когато влязат те в залата, тогава ще гласувам „за”. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Няма да гласуваме, да влязат и да гласуват!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, съзнавам, че ситуацията е изключително нестандартна и трябва да вземем решение за освобождаване на избран народен представител на друга длъжност, при положение че собствената му парламентарна група отсъства от заседанието на Парламента. Пределно ясна е волята и желанието на тук присъстващите народни представители от парламентарните групи, които желаят Парламентът да работи и правят всичко необходимо да бъдат придвижвани в срок и качество законите, които са нужни на страната. В крайна сметка мисля, че с прегласуването, за което правя процедура, ние ще дадем знак, че сме малко по-високо от нашите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ във всяко едно отношение. Защото и тогава, когато се освобождаваше управителят на Националната здравноосигурителна каса, те трябваше да бъдат тук и да защитават неговата кандидатура, ако държат на неговите качества, на неговата работа...

Очевидно не държат.

...а не сега допълнително да създават институционални пречки, оспорвайки в Конституционния съд. Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване. Благодаря.

Господин председател, ако системата показва нещо, това не означава, че е вярно. Има Конституция, закони, има регистриран кворум. Днешният кворум е 125 народни представители, което означава, че всички решения се вземат с 63 гласа. При прегласуването имаше 58 гласа „за”. Втора процедура за прегласуване е невъзможна, така че решението е отхвърлено. Моля да преминем към точка втора от дневния ред.

Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на законопроекта предлагам в залата да бъдат допуснати следните представители на вносителя: господин Красен Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” и госпожа Десислава Георгиева – началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 27 юни 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302–01–2, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката и енергетиката, на Камарата на архитектите и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”. Направените предложения за изменение и допълнение в закона са във връзка с препоръки на Европейската комисия, свързани с необходимостта от предприемане на последващи действия и законодателни мерки на национално ниво във връзка с прилагането на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар. Законопроектът цели постигане на по-прецизно въвеждане и пълно и точно прилагане на разпоредбите на Директивата за услугите в България, което да създаде по-голяма правна сигурност за доставчиците на услуги. С направените изменения и допълнения е предвиден механизъм за контрол на процеса по въвеждане на нови нормативни изисквания относно достъпа до услуги или упражняването на дейности по предоставяне на услуги. С предложените промени в законопроекта се отстраняват констатираните от Европейската комисия несъответствия с разпоредбите на директивата. Законопроектът конкретизира трите принципа за съответствие, съгласно които специален закон може да въвежда разрешителен режим – принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност. Една от основните цели на директивата е да улесни презграничното (временното) предоставяне на услуги. В тази връзка и с цел по-голяма яснота на законовите разпоредби терминът „свободно предоставяне на услуги” е заменен с „временно предоставяне на услуги”. В законопроекта е предвидено изменение, което касае предоставяне на услуги от лица, които са законно установени в друга държава членка, придобили са право да упражняват конкретна дейност и желаят временно или еднократно да предоставят тази услуга в България. С промените в законопроекта се гарантира, че тези лица могат свободно да предоставят услуги с временен характер на територията на България, като тази свобода може да бъде ограничена само от изисквания, наложени с изрична разпоредба в закон, и при спазване на посочените принципи, като специалните закони, които регулират конкретна дейност, следва да предвиждат разграничение в изискванията към доставчиците на услуги за случаите на трайно установяване в България и случаите на временно предоставяне на услуги. Във връзка с препоръките на Европейската комисия следва да бъдат предприети законодателни мерки за изменение и допълнение и в други законодателни актове. Във връзка с това със законопроекта се въвеждат и изменения и допълнения в Закона за Камарата на строителите в България и в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, отнасящи се по-специално за временното и еднократното предоставяне на услуги в областта на архитектурата, инвестиционното проектиране и строителството. В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около необходимостта от приемане на законопроекта. От страна на представителите на Камарата на архитектите и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране бе обърнато внимание, че предложените с § 21 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта промени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране следва да се прецизират с оглед на по-голяма яснота по отношение необходимите документи за вписване в съответните регистри на лица за временно или еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата и инвестиционното проектиране. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 12 гласа – „за”, 0 гласа – „против” и 0 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302–01–2, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 3 юли 2013 г., бе обсъден законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На заседанието присъстваха господин Бончо Бончев – началник на отдел „Право на установяване и услуги и политика за потребителите”, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката и енергетиката, и госпожа Цанка Цанкова – старши експерт в отдел „Право на установяване и услуги и политика за потребителите”, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката и енергетиката. Вносителите представиха законопроекта и подчертаха, че с него се цели прецизиране и допълване на съществуващата национална нормативна уредба в областта на установяването и свободното предоставяне на услуги за постигане на пълно съответствие с разпоредбите на европейското законодателство в областта на услугите на вътрешния пазар и по-конкретно с изискванията на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. Направени са промени във връзка с премахването на думата „администратор” на Единно звено за контакт. По силата на чл. 3 от закона функциите на Единно звено за контакт в България се изпълняват от изградения и поддържан от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Единен портал за достъп до електронни административни услуги, който се явява и администратор на Единния портал за достъп до електронни административни услуги и на Единното звено за контакт. В ход е изграждането на нов портал, който ще изпълнява функциите на Единно звено за контакт, което налага предложената промяна. Предвижда се Министерският съвет да приеме наредба за условията и реда за поддържане и функциониране на Единното звено за контакт по съвместно предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Изброени са изискванията към доставчиците на услуги, които се допуска да бъдат въвеждани в националното законодателство, когато тези изисквания са недискриминационни, пропорционални и оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес. С цел по-голяма яснота на законовите разпоредби терминът „свободно предоставяне на услуги” е заменен с „временно предоставяне на услуги”, за което е дадено определение в Допълнителните разпоредби. В съответствие с изискванията на директивата в законопроекта е предвидено, че лица, които са законно установени в друга държава членка и са придобили право да упражняват конкретна дейност могат свободно временно или еднократно да предоставят тази услуга в България. На следващо място, специалните закони, които регулират конкретна дейност, следва да предвиждат разграничение в изискванията към доставчиците на услуги за случаите на трайно установяване в България и случаите на временно предоставяне на услуги. В хода на дебатите беше отбелязано, че съгласно препоръките на Европейската комисия по прилагането на Директива 2006/123/ЕО следва да бъдат предприети законодателни мерки за изменение и допълнение и в други законодателни актове с оглед привеждане на специфичното законодателство за отделните сектори в съответствие с разпоредбите на директивата. В тази връзка със законопроекта се въвеждат и изменения и допълнения в Закона за Камарата на строителите в България и в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, отнасящи се по-специално до временното и еднократното предоставяне на услуги в областта на архитектурата, инвестиционното проектиране и строителството. След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.”

Уважаеми колеги, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е изготвила становище, но преди да ви го прочета искам да кажа нещо принципно по отношение дейността на комисията. Може би оттук нататък трябва да свикнем с мисълта, особено като чухме становищата на предходните комисии, че всяка една комисия трябва да прави становище за съответствие със съответните европейски актове, или така нареченото acquis communautaire. Струва ми се, че вече в рамките на трети парламент, в който работим като страна – членка на Европейския съюз, не е работа само на една комисия да преценява съответствието на законопроектите с актовете на Европейския съюз. Естествено, когато има някакви сериозни противоречия между вносителя и съответната водеща комисия, може би тогава Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове трябва да се произнася по въпроса за съответствието, особено с оглед този контрол, който осъществява по спазването на принципите за субсидиарност и пропорционалност на европейското законодателство. По отношение на внесения законопроект: „На заседанието на Комисията взе участие Десислава Георгиева – началник отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката и енергетиката. I. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги има за цел да приведе българското законодателство в съответствие с европейските изисквания в областта на свободното предоставяне на услуги и по-конкретно с изискванията на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар. II. Със законопроекта се отстраняват констатираните от Европейската комисия несъответствия с разпоредбите на директивата. Същевременно, разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги се допълват и прецизират с оглед избягване на неяснотите и различните тълкувания, както и с цел установяването на единен подход за унифициране на приложимото национално законодателство в областта на предоставянето на услуги. С проекта на закон се предлагат промени, по-важните от които са: 1. Предлага се регламентиране на общите правила и принципи относно осигуряване правото на установяване на доставчиците на услуги и свободното предоставяне на услуги, гарантирани от разпоредбите на чл. 49 и 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз и на посочената директива. 2. Предвижда се механизъм за контрол на процеса по въвеждане на нови нормативни изисквания относно достъпа до услуги или упражняването на дейности по предоставяне на услуги. Компетентните органи са длъжни да мотивират въвеждането на изисквания спрямо доставчиците на услуги, както и да посочат съответствието им с принципите на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги. 3. Конкретизират се трите принципа на съответствие, съгласно които специален закон може да въвежда разрешителен режим – принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност. 4. Налага се задължение на компетентните органи да приемат всички документи, издадени по законодателството на друга държава членка, които са еквивалентни или по същността си сравними с целта на изискванията, определени в законодателството на Република България. 5. Въвеждат се и изменения и допълнения в Закона за Камарата на строителите в България и в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, отнасящи се по-специално за временното и еднократното предоставяне на услуги в областта на архитектурата, инвестиционното проектиране и строителството. III. При разглеждане на законопроекта следва да се вземе предвид следното: 1. Текстовете на § 9 (чл. 19, ал. 1, ал. 3, букви „а“ и „б”, нова ал. 5) от законопроекта следва да се прецизират относно използваните понятия „държава членка“ и „държава – членка на Европейския съюз“. 2. Текстовете на § 10 (чл. 20, т. 1, буква „в”, т. 2 и т. 6) от законопроекта са некоректни, тъй като препращат към актове на Европейския съюз, които не са пряко приложими от държавите членки. Изискванията на директива се транспонират в националното законодателство на държавите членки, поради което текстовете следва да препратят към българското законодателство, което ги е транспонирало. 3. Текстът на § 14 (чл. 30) от законопроекта следва да се коригира, тъй като липсва номера на регламента, а наименованието му е неточно посочено. 4. Текстът на § 21 от законопроекта е неясен и следва да се прецизира. 5. Добре е да се прецени, защо принципът на пропорционалност, посочен в § 6 (чл. 9, ал. 2, т. 3) и § 9 (чл. 19, ал. 2, т. 3) от законопроекта е разписан по различен начин. 6. В законопроекта са допуснати някои правно-технически грешки, които могат да бъдат отразени между първо и второ четене. IV. Въз основа на гореизложеното и като се вземат предвид направените бележки, може да се направи заключение, че с предложените промени в Закона за дейностите по предоставяне на услуги ще се постигне по-прецизно, пълно и точно въвеждане на разпоредбите на Директивата за услугите в България, с което ще се създаде по-голяма правна сигурност за доставчиците на услуги. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Този законопроект е от групата на така наречените „хармонизиращи законопроекти”, които привеждат в съответствие нашето законодателство с европейското. Смятам, че докладите на комисиите бяха достатъчно изчерпателни. В някои от тях са отразени дискусиите по отношение на това как предлаганите със законопроекта промени ще се отразят на българския бизнес. Подобна дискусия беше водена в Комисията по икономическата политика и туризъм. Има много технически бележки, особено от юридическа гледна точка – мисля, че между първо и второ четене тези корекции ще бъдат направени. Моят призив е да подкрепим законопроекта. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да бъдат допуснати в пленарната зала проф. Чавдар Славов – заместник министър на здравеопазването, и д-р Тонка Върлева – началник отдел „Управление на донорски програми”, дирекция „Обществено здраве и управление на донорски програми” в Министерството на здравеопазването.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева, д-р Тонка Върлева – началник отдел „Управление на донорски програми”, дирекция „Обществено здраве и управление на донорски програми” в Министерството на здравеопазването, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. От името на вносителя законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Таня Андреева. Тя информира народните представители, че Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма BUL-809-G03-Т „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България е подписано на 23 януари 2013 г. в изпълнение на Решение № 27 на Министерския съвет от 2013 г. Първоначалното споразумение е подписано за двегодишен период 2010-2012 г. (фаза 1), на обща стойност 3 млн. 282 хил. 695 евро (обн., ДВ, бр. 30/20.04.2010 г.). С измененото и допълнено Споразумение за още три години 2012-2015 г. (фаза 2), Глобалният фонд ще продължи да подкрепя изпълнението на редица дейности за контрол на туберкулозата, за които не са предвидени средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Одобрената от донора сума на безвъзмездна помощ общо за целия петгодишен период на Програмата (1 март 2010 г.- 15 февруари 2015 г.) е в размер на 6 млн. 659 хил. 184 евро или 13 млн. 200 хил. лв., и ще бъде отпускана съгласно три поредни ангажимента, описани в заглавната страница на измененото и допълнено Споразумение, както следва: - първи ангажимент (за периода март 2010 г.-февруари 2013 г.) в размер на 3 млн. 134 хил. 547 евро (6 млн. 130 хил. лв.); - втори ангажимент (за периода март 2013 г.-февруари 2014 г.) в размер на 1 млн. 812 хил. 445 евро (3 млн. 540 хил. лв.); - трети ангажимент (за периода март 2014 г.-февруари 2015 г.) в размер на 1 млн. 712 хил. 192 евро (3 млн. 350 хил. лв.). Глобалният фонд си запазва правото да не предостави пълния размер от средствата по втория и третия ангажимент в случай, че няма налични средства или прецени по свое усмотрение, че програмното изпълнение е незадоволително. Общият размер на одобрената сума от Фонда, която страната ни може да получи през втората фаза от изпълнението на Програмата за периода 2012-2015 г. е 4 млн. 440 хил. 211 евро в съответствие с условията, описани в секция „F” от Анекс А на измененото и допълнено Споразумение. Необходимите средства за вътрешно финансиране, в това число и разходите за данъци (включително данък добавена стойност), мита, такси по доставките на стоки и услуги, ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването за съответните години. Основните целеви групи на Програмата и за следващите три години ще бъдат: общото население; лица, лишени от свобода; ромска общност; инжекционно употребяващи наркотици и лица с алкохолна зависимост; бежанци и лица, търсещи убежище; имигранти; младежи в риск в специализирани институции; деца на улицата и юноши, живеещи в социални заведения. Индиректни целеви групи са и контактни лица на болни с активна туберкулоза; медицински персонал в лечебните и здравни заведения; персонал в местата за лишаване от свобода. Чрез продължаване изпълнението на Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” ще се постигне: - намаляване на заболеваемостта от туберкулоза в България от 39/100,000 през 2006 г. дo 27/100,000 през 2014 г.; - повишаване на относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението от 80 на сто през 2006 г. до над 85 на сто през 2014 г.; - намаляване на относителния дял на пациентите прекъснали лечение от 6 на сто през 2006 г. до под 3 на сто през 2014 г.; - повишаване на относителния дял на пациентите с мултирезистентна туберкулоза с успешен изход от лечението от 40 на сто за пациентите стартирали лечение през 2010 г. до 75 на сто за пациентите стартирали лечение през 2012 г. Ратифицирането на Споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На свое заседание, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването. Законопроектът беше представен от професор Чавдар Славов – заместник-министър на здравеопазването. Първоначалното Споразумение между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България е подписано за двугодишен период (2010-2012 г.) и е на обща стойност 3 млн. 282 хил. 695 евро. С предлаганото изменение и допълнение на Споразумението Глобалният фонд ще продължи да подкрепя изпълнението на дейности за контрол на туберкулозата, за които не са предвидени средства от бюджета на Министерството на здравеопазването за още три години. Средствата от безвъзмездната помощ за целия 5-годишен период на програмата възлиза на 6 млн. 659 хил. 184 евро и ще бъдат предоставяни на разсрочени плащания, както следва: първи ангажимент от 3 млн. 134 хил. 547 евро, втори ангажимент от 1 млн. 812 хил. 445 евро и трети ангажимент от 1 млн. 712 хил. 192 евро. Предвижда се необходимите средства от вътрешното финансиране да бъдат осигурявани от утвърдения бюджет на Министерството на здравеопазването за съответната година. Основните целеви групи на програмата ще бъдат: общо население; ромска общност; лишени от свобода; инжекционно употребяващи наркотици и лица с алкохолна зависимост; младежи в риск в специализирани институции; деца на улицата; юноши, живеещи в социални заведения; имигранти; бежанци и лица, търсещи убежище. Очакванията от програмата са намаляване заболеваемостта от туберкулоза, повишаване относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението и намаляване на относителния дял на пациентите, прекъснали лечение. Народният представител Мая Манолова подчерта, че законопроектът е безспорен и че проблем би могъл да възникне единствено при реализиране на програмата и усвояването на средствата по нея. След проведената дискусия и обсъждане, Комисията по правни въпроси единодушно с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.”

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На заседание, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа въпросния законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на здравеопазването: проф. д-р Чавдар Славов – заместник-министър, и д-р Тонка Вълева – началник на отдел „Управление на специализирани донорски програми” в дирекция „Обществено здраве”. Законопроектът беше представен от проф. д-р Чавдар Славов.” Госпожо председател, в доклада по-нататък се обяснява фактическото споразумение, което направиха колегите преди мен. Аз ще предложа доклада за стенограмата. Ще ми позволите само да прочета гласуването: „След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 9 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. На редовно заседание, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. С измененото и допълнено споразумение за още три години – 2012-2015 г. (фаза 2), Глобалният фонд ще продължи да подкрепя изпълнението на редица дейности за контрол на туберкулозата, за които не са предвидени средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.” Уважаема госпожо председател, основната част от доклада съдържа числова информация и конкретни данни, които вече бяха представени в докладите на предишните комисии, така че аз ще прочета заключителната част от нашия доклад, като, разбира се, пълният текст на доклада е внесен в Деловодството на Народното събрание. „Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.” Благодаря Ви.

Процедура.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с гласуването по точка първа от днешния дневен ред – Проектът за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител, електронната система отчете, че решението е било прието, после възникнаха съмнения дали това решение е набрало достатъчно кворум и се създаде ситуация на неяснота. Разбира се, ние не бихме били изправени пред такъв казус, ако дясната половина на Парламента беше заета от парламентарната група, която би трябвало да бъде най-заинтересована това решение да бъде прието, но предвид на създадената ситуация, предлагам Ви по изключение да гласуваме още веднъж този проект за решение. Подкрепата за процедурата, която правя, може да се счита и за промяна ад-хок на правилника. Предлагам мнозинството да поеме своята отговорност и в съгласие с духа на Конституцията да приключи този казус с приемане на решение за прекратяване на пълномощията на народен представител. Благодаря.

Първо да гласуваме процедурата.

Да.

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, подписано на 23 януари 2013 г. Законът е приет от Четиридесет и второто Народно събрание на 10 юли 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, предстои ни разглеждането на две важни точки от седмичната програма – първо гласуване на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, и избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Нашите избиратели следят дебатите и по двете точки с изключителен интерес. Предлагам пряко предаване на заседанията по двете точки – четвърта и пета, по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Преди да представя доклада на комисията, на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата: госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт; госпожа Людмила Елкова – заместник-министър на финансите; госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика; господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 4 юли 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г. На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова, Светлана Дянкова и Лазар Лазаров – заместник министри на труда и социалната политика; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт; Людмила Елкова – заместник-министър на финансите; Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите; Величка Микова – Конфедерация на независимите синдикати в България; Олег Чулев – КТ „Подкрепа”; Йорданка Велинова – Българска стопанска камара; Васил Тодоров – Българска търговско-промишлена палата; Ивелин Желязков – Асоциация на индустриалния капитал в България; Румяна Георгиева – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Законопроектът бе представен от Георги Гьоков – заместник-председател на комисията. С предложения законопроект се повишава степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател. Подобрява се целенасочеността на средствата от фонда, особено в периоди на икономическа криза и се намаляват възможностите да се прехвърлят тези лица от системата на социалното осигуряване в тази на социалното подпомагане. Законопроектът цели да гарантира социалните права на работниците и служителите при специфични условия на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя. Предлагат се следните комплексни мерки за постигане на набелязаните цели: - увеличаване на периода, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността – от 6 месеца на 12 месеца, за да могат работниците и служителите да се ползват от предвидените права по този закон; - увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. Предложените изменения не противоречат на международноправните изисквания. Финансовите измерения на предложените мерки са скромни и са във възможностите на бюджета на фонда за тази и за следващите години. Със заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване като се увеличава максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1 200 лв. Предлага се законът да влезе в сила от 1 октомври 2013 г. В хода на дискусията народните представители коментираха, че Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите е създаден не за да поддържа фискалния резерв, а за да гарантира права. Подкрепено беше искането за създаване на работна група, която да направи предложения за промени, подкрепени от социалните партньори. Народните представители бяха запознати със становищата на институциите и социалните партньори. Министерството на труда и социалната политика подкрепя законопроекта, защото той е в интерес на работниците и служителите и цели да се гарантират в по-голяма степен техните социални права при несъстоятелност на работодателя. Финансовата стабилност на фонда няма да бъде нарушена, защото всяка година в него постъпленията от лихви от държавни ценни книжа са около 10 –11 млн. лв. Министерството на финансите счита, че предложената промяна би довела до значително разширяване на достъпа до ресурса на фонда, до риск от увеличаване на финансови злоупотреби от страна на некоректни работодатели и наети лица по отношение на средствата, които могат да се използват от фонда, както и до демотивация на работниците и служителите за обратно включване на пазара на труда. За голяма част от предлаганите в законопроекта промени е необходима и преценка на ангажиментите на страната като държава-членка на Европейския съюз. Съгласно становището на Националния осигурителен институт предвижданото увеличение на максималния размер на гарантираните вземания ще доведе до допълнителни разходи по бюджета на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Увеличението за 2013 г. би било с 0,5 млн.лв. повече в сравнение с утвърдената план-сметка и разходите биха се повишили почти двойно за 2014 г. Като се има предвид целта на Директива 2008/94/ЕО за минимално ниво на защита на всички работници и служители в случай на неплатежоспособност на работодателя следва да се направи преценка дали увеличението на периода, за който се изплащат гарантираните вземания, не би довело до отрицателни последици в посока злоупотреба с права и умишлено поведение, изразяващо се в неплащане на заплати през продължителен период от време, като последица от очаквано плащане от фонда за по-дълъг от сегашния период. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепя законопроекта и счита, че той кореспондира с намеренията на КНСБ за създаване на по-добра гаранция за реализиране правото на работниците и служителите на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Това би било възможно, ако се удължи периода, за който фондът предоставя заместваща вземанията престация. Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент за закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател указва, че този период не може да бъде по-кратък от периода, покриващ трудовото възнаграждение за последните три месеца. Когато обективно се налага, държавите-членки могат самостоятелно да решат и да определят с националното си законодателство периодът на гаранцията на вземанията от гарантиращата институция да бъде по-голям от минималния, посочен в директивата, както и референтния период, за който се прилага гаранцията, да бъде по-голям от 6 месеца. Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) предлага промяна в чл. 4, ал. 1, т. 2 на закона в посока разширяване обхвата на правоимащите, като в тях се включат и тези, които са в забава на получаване на възнаграждението в резултат на финансовата криза. КНСБ настоява от 2014 г. да се възобнови набирането на вноски от работодатели във Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители”. Конфедерацията на труда „Подкрепа” (КТ „Подкрепа”) подкрепя внесения законопроект, но има възражения по отношение на факта, че законопроектът не е разглеждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както изисква Кодекса на труда, и с това се нарушава тристранният диалог. Международните стандарти задават изискуемия минимум, под който националните законодателства не могат да паднат. Защитата на работниците и служителите може да бъде разширена над този минимум по преценка на националния законодател. В тази връзка предлаганите промени не противоречат на международноправните изисквания и в същото време отразяват съществуващи практически проблеми с изплащането на трудовите възнаграждения в хипотеза на несъстоятелност на работодателите. Социално оправдани са измененията, които разширяват правото на гарантирани вземания на работниците и служителите от 3 на 6 начислени, но неизплатени възнаграждения и парични обезщетения през последните дванадесет (вместо шест по сега действащия закон) месеца. КТ ”Подкрепа” не подкрепя частта от законопроекта, касаеща чл. 4, ал. 2 на действащия към момента закон, според която лицата могат да се ползват от права по този закон при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 (вместо 6) месеца преди началната дата на неплатежоспособността. Правото на възнаграждението за положен труд и на парични обезщетения за това, както и гарантирането им не би трябвало да се обвързва с периода, в който работодателят е осъществявал своята дейност. Асоциацията на индустриалния капитал в България счита за правилни предлаганите промени, касаещи увеличаването на периода, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността от 6 на 12 месеца и увеличаването на максималния размер на гарантираните вземания от 1000 на 1200 лв. Не се подкрепя предложението за увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. Шест месеца е твърде дълъг период, като се има предвид, че в Кодекса на труда е предвидена законова възможност на работника и служителя да прекрати трудовия си договор без предизвестие, в случай че работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. В този случай работникът или служителят има право да търси дължимото си възнаграждение по исков ред. В случай, че бъде прието увеличението на размера на гарантираните вземания от 3 на 6-месечни възнаграждения се предлага петият и шестият месец на бъдат получавани възнаграждения в размер на минималната работна заплата към момента на изплащането им. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепя направеното предложение правата по този закон да могат да се ползват при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12, а не 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността. КРИБ не подкрепя направените предложения за увеличаване размера на гарантираните вземания, свързани с неизплатените, но начислени заплати и парични обезщетения. Подобно увеличение на размера на вземанията ще засили интереса към фонда преди всичко от некоректни работодатели и ще създаде предпоставки за злоупотреби със средства от фонда, както и възможности за източване на фонда чрез контролирани, умишлени фалити, без да са правени вноски. Българска стопанска камара подкрепя законопроекта като отбелязва, че увеличаването на размера на гарантираните вземания и срока на покритие може да увеличи риска на неправомерно отношение към работниците и служителите и увеличаване размера на неизплатени дължими възнаграждения и обезщетения. По редакцията на чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 се предлага пред думите „последните 6 начислени, но неизплатени трудови възнаграждения” да се добави изразът „не повече от”, като по този начин се синхронизира изискването за наличието на не по-малко от 3 месеца действително правоотношение с работодателя. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя № 354-01-31, внесен от народния представител Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г. На заседание, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите Людмила Елкова – заместник-министър, и Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи“; от Министерството на труда и социалната политика Росица Янкова – заместник-министър, и Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт Бисер Петков – управител, и Весела Караиванова – подуправител; от КНСБ Диана Найденова – главен експерт; от КТ „Подкрепа” Димитър Шахънов – главен експерт; от Българска стопанска камара Димитър Бранков – заместник-председател, и Йорданка Велинова – експерт; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иван Захариев – директор пазар на труда; от Асоциацията на индустриалния капитал на България Ивелин Желязков – директор на Дирекция „Тристранно сътрудничество”. От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков. С предложения законопроект се повишава степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател. Подобрява се целенасочеността на средствата от фонда, особено в периоди на икономическа криза и се намаляват възможностите да се прехвърлят тези лица от системата на социалното осигуряване в тази на социалното подпомагане. Законопроектът цели да гарантира социалните права на работниците и служителите при специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя. Предлагат се следните комплексни мерки за постигане на набелязаните цели: - увеличаване на периода, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността – от 6 месеца на 12 месеца; - увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца; - увеличаване на максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв. Финансовите измерения на предложените мерки са твърде скромни и са във възможностите на бюджета на Фонда за тази и за следващите години. Във Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите има свободни около 220 млн. лв., вложени в държавни ценни книжа, като приходите от тях надхвърлят 11 млн. лв. За 2012 г. за изплащане на обезщетения са използвани само 826 хил. лв. за 485 работници и служители от 47 фирми при среден размер на обезщетението 1702 лв. Наличният финансов ресурс разкрива резерви за гарантиране на подходяща социална закрила на осигурените за този риск лица. Заместник-министър Людмила Елкова потвърди подкрепата на Министерството на финансите за законопроекта. По разчети на министерството, ако законопроектът се приеме, планираните разходи за обезщетения от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за периода от 1 октомври до 31 декември 2013 г. ще се увеличат с 500 хил. лв., а за 2014 г. с 2 млн. лв. Тя обърна внимание и на риска от увеличаване на действия от страна на недобросъвестни работодатели и наети лица с цел финансови злоупотреби при усвояване на средствата от фонда. От името на НОИ управителят господин Бисер Петков и подуправителят госпожа Весела Караиванова изразиха подкрепа за законопроекта и потвърдиха направените разчети от Министерството на финансите. Те заявиха готовността на НОИ за засилване на контрола при възложената им дейност по отпускането и изплащането на обезщетенията по този закон. Свои становища по законопроекта изразиха и присъстващите работодателски и синдикални организации. Те изразиха принципна подкрепа за предложения законопроект, като направиха и някои забележки и предложения по конкретни текстове от него. Председателят на комисията господин Йордан Цонев изрази увереност, че между първо и второ гласуване на законопроекта ще бъде направено необходимото прецизиране на текстовете за сближаване на позициите на работодателските, синдикалните организации и вносителите. На поставените от членове на комисията въпроси беше отговорено изчерпателно. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” - 11, „против” и „въздържали се” няма. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждане на законопроекта и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си позволя накратко да Ви представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Голяма част от това, което ще кажа, ще повтори представянето пред двете комисии, но все пак да изслушате и мотивите на вносителите още веднъж, защото е важен законопроект в социалната сфера. С предложения законопроект вносителите са се водили преди всичко от мотива за повишаване на степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател. С този законопроект се цели подобряване на целенасочеността на средствата от фонда, особено в периоди на икономическа криза, в какъвто се намираме в момента, и се намаляват възможностите да се прехвърлят тези лица от системата на социалното осигуряване в тази на социалното подпомагане. Законопроектът цели преди всичко да гарантира социалните права на работниците и служителите при специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне на изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя. По същество се предлагат следните комплексни мерки за постигане на тези цели: 1. Увеличаване на периода, през който работодателят осъществява дейност преди началната дата на неплатежоспособността от 6 на 12 месеца, за да могат работниците и служителите да се ползват от предвидените права по този закон. 2. Увеличаване на размера на гарантираните вземания от три на шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. 3. Предложението е да се увеличи максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв. Тези изменения не противоречат в никакъв случай на международноправните изисквания. Напротив, те са в съответствие с директивите на Европейския съюз за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, отразяват съществуващите практически проблеми по изплащането на трудовите възнаграждения и гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на техните работодатели. По финансовите измерения, които също са важен елемент от мотивите на вносителите, предложените мерки са твърде скромни и са във финансовите възможности на самия фонд и за тази, и за следващите години. Ясно е, че във Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите има натрупани около 220 милиона, които към момента са вложени в държавни ценни книжа и приходите от тях надхвърлят 11 млн. лв. За 2012 г. по данни са изплатени обезщетения за 826 хил. лв. на 485 работници и служители от 47 фирми при среден размер на обезщетението 1782 лв. Наличният финансов ресурс във фонда гарантира и разкрива резерви, че може да бъде поета социалната защита на осигурените за този риск лица през тази и следващата година. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители! От представянето на становищата на комисиите, вероятно и от това, което беше представено от вносителите на законопроекта, сте разбрали, че ние от Министерството на труда и социалната политика подкрепяме този законопроект. И нещо повече: готови сме с наши експерти между първо и второ четене да работим заедно с народните представители от Комисията по труда и социалната политика за правене на предложения, които биха подобрили този законопроект. Въпреки че се разбра за нашата подкрепа от становищата, все пак се чувствам длъжна, тъй като това е изключително важен законопроект, да представя и становището на Министерството на труда и социалната политика. Видяхте, че този проект, всъщност Закон за изменение и допълнение, е разположен само в 3-4 параграфа. Но тези 3-4 параграфа, с които се изменят текстове от съществуващия закон, са изключително важни. С риск да повторя някои от тезите, казани тук от народните представители, също ще кажа какво се изменя с този законопроект. Преди това искам да кажа, че предложените изменения са в интерес на работниците и служителите и целят да гарантират в по-голяма степен техните социални права при несъстоятелност на работодателите. С § 1 се предлага изменение на минималния период от 6 на 12 месеца – това вече стана ясно, през които работодателят трябва да е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността – това е условието работниците и служителите да ползват права по закона. Увеличаването на периода е свързано със следващите предложения за промяна на размера на гарантираните вземания. Със следващите предложения за промяна – в § 2 и § 3, се увеличава размерът на гарантираните вземания за работниците и служителите, чието трудово правоотношение не е прекратено към датата на съдебното решение или е прекратено през последните три месеца преди датата на съдебното решение. Предлага се също да се увеличи размерът на шестмесечните трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца. С § 4 се предлага увеличение на максималния размер на гарантираните вземания, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., което кореспондира с предложението за увеличаване на срока на неизплатените месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения от 3 на 6 месеца. В Министерството на труда и социалната политика, когато правихме експертиза върху Закона за изменение и допълнение на закона, който беше внесен от народни представители, предложението за по-големи размери на гарантираните вземания е социално справедливо. Независимо, че този закон може да се смята за малко по-икономически, отколкото социален, трябва да държим сметка и за това колко е справедлив и каква справедливост се разпростира върху една от страните в него, а именно работниците и служителите. Затова смятаме, че това е справедливо решение, тъй като работниците и служителите имат право да получат заработените си трудови възнаграждения. По този начин се намалява рискът да останат неовъзмездени за положения от тях труд. От друга страна, разбира се, на нас ни е ясно, че това ще доведе до увеличаване на разходите по Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Ние знаем, че това е отразено в становището на Националния осигурителен институт. В него се посочва, че разходите на фонда за 2013 г. ще се повишат с половин милион лева и се очаква почти двойно повишение за 2014 г. Фондът и към момента разполага със значителен ресурс през настоящата година. Искам да припомня, че не се правят вноски през тази година поради това, че там има натрупване на средства и не би довело до много големи разходи през 2014 г. Все пак трябва да бъдат преценени рисковете за финансовата стабилност на фонда и е важно да се направят много сериозни финансови разчети при приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. В тази връзка Ви моля да имате предвид това, че фондът има право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелност за възстановяване на неизплатените средства. Ако имате това предвид, което и ние имаме предвид и аз току-що казах, считаме, че са несъстоятелни опасенията за злоупотреба с права и умишлено поведение на работодателите, изразяващо се в неплащане на заплати през продължителен период от време. Последното, с което ще завърша и ще кажа за Вашата увереност, е да приемете с лекота тези изменения на Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Този закон има много стара история. Той се появи в нашето правно пространство през 2004 г. и е част от онези усилия на държавата ни в предприсъединителния процес, когато се подготвяхме да станем член на Европейския съюз. Точно този тип взаимоотношения, които регламентира и регулира този закон, много отдавна са обект на внимание на Европейската общност. Искам да Ви кажа да бъдете сигурни, че навремето, когато направихме този закон, се съобразихме и приложихме всички директиви на Съвета, защото това беше изключително необходимо и важно условие – да прилагаме и ратифицираме европейските законодателни норми и да ги правим част от нашето българско законодателство. През 1980 г. е приета Директива на Съвета 987/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя. Със следващата Директива 2002/74 на Европейската общност и Европейския парламент и на Съвета от 2002 г. са направени изменения и допълнения в директивата от 1980 г. Целта на тази директива е да осигури минимално ниво на защита на работниците в случай, че работодателят бъде обявен в несъстоятелност. За да постигне това директивата въвежда задължение за държавите членки за създаване на орган, който да осигури изплащането на неуредените претенции на засегнатите работници. По-късно – през 1995 г., влиза в сила Конвенция № 173 относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя на Международната организация на труда, която България ратифицира през 2005 г. отново, като подготовка да се случи малко по-късно този наш закон. Вече Ви казах, че този закон стана факт през 2004 г. В него са правени много изменения – през 2008, 2009, 2011, 2012, сега през 2013 г., но всички те са били с цел да се постигнат някакъв тип гаранции за вземанията на работниците и служителите, които са работили при работодатели, изпаднали в състояние на неплатежоспособност. С това приключвам. Ако имате въпроси, ще Ви отговоря. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във времена на криза много теми потъват в политическото говорене. Междувременно обаче много фирми фалират, хората остават на улицата без алтернатива, без перспектива и най-вече без доходи. Какво се случва, когато работниците и служителите са изработили, но не са получили възнагражденията си? Някои от големите кредитори на изпадналата в затруднение фирма, например енергийно дружество, ВиК, мобилен оператор или някой друг монополист, завежда съдебен иск за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Това на практика е един продължителен процес без предизвестен край както за собствениците на задлъжнялата фирма, така и за кредитора, но най-вече за работниците и служителите на тази фирма. Затова през 2004 г. от тогавашното Народно събрание е приет Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. В закона е предвиден буферен фонд, от който да се изплащат тези забавени заплати – Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. В него работодателите – физически и юридически лица, се задължават да внасят ежемесечни вноски за своите работници и служители. Те се събират по реда за внасяне на осигурителните вноски от Националната агенция за приходите, която от своя страна ежедневно превежда средствата в специална сметка в Българската народна банка. Така събраните за сметка на работодателите средства в този фонд служат за солидарно преодоляване на част от неблагоприятните последици за работниците и служителите от несъстоятелността или по-скоро от фалита на техните работодатели. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 5 на този закон невнасянето на вноски от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания. Законът определя отчисленията на работодателите да зависят от размера на заплатата на работника или служителя. При създаването на фонда вноската е определена на 0,5% от заплатата, четири години по-късно е намалена, а през 2011 г. е напълно премахната. Премахната е не защото няма нужда от такъв фонд, напротив – 2011 и 2012 г. са годините, в които има бум на фалитите, прекратяването е, защото средствата във фонда са предостатъчни. Той е набъбнал на над 220 милиона, от него се ползва малка част за компенсации на работниците и служителите. Защо е така? Фалити и обявяване в несъстоятелност има, неизплатени заплати има, пари във фонда има, а не се изплаща дължимото. За да си отговорим на този въпрос, е достатъчно да погледнем в отчетите на Националния осигурителен институт, където ясно и категорично е записано, че фирмите, изпаднали в несъстоятелност, не покриват изискванията за плащане на гарантираните вземания на работниците и служителите им от този фонд. Фалиралите фирми много често не си правят труда да създават необходимите документи, с които да доказват дължимите възнаграждения, а в съда делата за обявяване в несъстоятелност вървят в продължение на години. Ясно е, че са необходими промени. Какво е гарантирано от фонда? Гарантирани от фонда вземания на работници и служители са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални или колективни трудови договори. В това число се включват неизплатената основна заплата, допълнителните възнаграждения, дължими средства по силата на нормативен акт или предвидени в колективен трудов договор, или в самия трудов договор, например предвидените средства за храна, облекло и така нататък, както и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт, например обезщетенията при командироване, трудоустрояване и др. Какви са измененията, предложени от вносителите? С тях се цели да се гарантират социалните права на работниците и служителите при по-специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя. Предвижда се работниците да могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, а не шест месеца, както е досега. И още – да се увеличи размерът на гарантираните вземания от три на шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. Увеличава се и максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв. Предложения в този дух са направени от левицата и в предходното Народно събрание, но тогава мнозинството още на първо четене отхвърля предложението за промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, въпреки че и тогавашните предложения са целели увеличаване режима за изплащане на дължимите обезщетения. Какви са били мотивите? Не се е състоял сериозен дебат по темата, а единствените споменати мотиви са, че няма разчети как промените ще се отразят върху бюджета на фонда и са изразени опасения от бъдещи злоупотреби и източване на фонда чрез умишлени фалити. Няма как да не спомена, че предлаганите изменения в никакъв случай не противоречат на международните изисквания, дори са в пълно съответствие с директивите на Европейския съюз за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, а финансовите изменения на сега предложените мерки са твърде скромни и са във възможностите на бюджета на Фонда за гарантираните вземания на работниците и служителите. Фондът разполага със значителен ресурс и за тази, и за следващите години. В него към момента има свободни около 220 млн. лв. Предварителните изчисления показват, че тези изменения ще струват на фонда около 500 хил. лв. за 2013 г. и около 2 млн. лв. за следващата 2014 г. Това не може да се счита за значим разход, дори напротив – наличният финансов ресурс показва, че има резерви за гарантиране на подходяща социална закрила на осигурените за този риск лица. Няма как да не спомена опасението си, че с предлаганите изменения се увеличава размерът на възможното обезщетение и се удвоява срокът за възможното плащане, но за сметка на това, ако фирмата в несъстоятелност не е функционирала поне 12 месеца, служителите й няма да могат да получават въобще обезщетение. Тоест, намалява се кръгът от защитени граждани. За да сме коректни, трябва да отбележим, че някои работодателски организации изразяват резерви към законопроекта. С цялото ми уважение към работодателите като цяло и към национално представените работодателски организации, с цялото ми уважение към тяхната решаваща роля на пазара на труда, а също и при набирането на средства във фонда, няма как да не отбележа, че за работодателите ще е по-изгодно възнаграждение да не се изплаща от този фонд в сериозни размери и за сериозни периоди, защото това ще доведе до възобновяване на отчисленията към гаранционния фонд. Аз като съвносител ще подкрепя на първо четене измененията на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Силно се надявам до второ четене позициите на вносителите и работодателите да се сближат, да се премахнат всички изкуствено създадени или неизпълними административни пречки за ефикасно ползване на фонда по предназначение и той да започне наистина да осигурява защита на вземанията на работниците и служителите. В центъра на вниманието да стои необходимостта от социална закрила на работещите при неплатежоспособност на фирмата, която ги е наела, а не стабилността на фонда или значимостта му за правителствената фискална политика. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да подкрепя законопроекта и да изкажа личното си удовлетворение, че с работата си от началото на мандата ние обличаме в закони редица социални мерки, които реално да дадат възможност на хората да си отдъхнат от едно трудно икономическо състояние, до което преждеуправляващите доведоха държавата – законодателни инициативи, към които същата тази политическа партия трябваше да прояви съпричастност, но тях, за съжаление, отново ги няма в залата. Уважаеми колеги, сигурна съм, че всеки един от нас ще подкрепи предложения законопроект, защото, на първо място, с него ще дадем възможност да се повиши степента на социална закрила на работници и служители при евентуална неплатежоспособност на работодателя им. С промените ще подобрим целенасочеността на средствата от фонда за гарантиране на вземания най-вече във времена на икономическа криза. Стъпка по стъпка връщаме България на хората, връщаме я към същността й на социална държава, която е на страната на хората – социална държава, която полага грижи за всеки един свой гражданин, особено за най-уязвимите групи. Както казах, нашата подкрепа за законопроекта гарантира социалните права на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Промените в закона ще отразят по-адекватно решаването на проблемите, с които се сблъскват работници и служители в предприятия и фирми в несъстоятелност, както и ще позволят ефективно постигане на залегналите цели в закона. Обръщам специално внимание, че конституционно право на всеки един е да получава възнаграждение за положен труд. Ние ще осигурим възможност обхватът на закона да покрие всички случаи на значително забавяне на започване на процедура по несъстоятелност, при които е налице и забавяне на изплащането на месечни възнаграждения. Поставям акцент и върху предложението максималният размер на гарантираните вземания да се промени от 1000 на 1200 лв., което означава ръст с 20%. Тази стъпка постига по-висока степен на социална защита на работници и служители при настъпване на несъстоятелност на работодателя. Това увеличение ще отрази настъпили изменения в покупателната способност на българина, който през последните години вижда как цените растат, но не и заплатата му. Заложеното в законопроекта увеличение гарантира съхранение на стойността на изработените от работници и служители месечни възнаграждения. Тези промени ще дадат на практика реална възможност на хората да се възползват от закона. Неговата задача от тук нататък е да подпомага нашите съграждани в труден момент. С промените, които ще гласуваме днес, фондът, създаден да гарантира вземанията, на практика ще работи и ще бъде ефективен. Тази гаранция е изключително важна, защото в условия на криза дава жизненоважна глътка въздух на хората да се възползват от законово регламентирани права, но досега трудно са стигали до тях; гаранция, която да върне у хората доверието, че държавата е на тяхна страна; гаранция, която да вдъхне кураж на всички. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е поредният закон от социалния пакет, който разглеждаме с Вас тук, в залата, и който Комисията по труда и социалната политика прие, разбира се, в изпълнение на програмата на правителството. Набързо само ще припомня, че за около месец и половина работа успяхме да увеличим помощите за майчинство, енергийните помощи, помощта за първокласници, да премахнем данък „колиба” и да приемем целия пакет, с който подпомагаме младежката заетост, тоест помогнахме на около 900 хиляди българи чрез нашата законодателна работа. Това е поредният закон, чрез който сме ориентирани към помощ на определена група български граждани. Това са работниците, които след като са си изработили възнаграждението, фирмата е фалирала, те не са го получили и са оставени на произвола да си търсят вземанията от фирмата по съдебен ред. С тези промени искаме да кажем, че те вече не са оставени сами и държавата ще им гарантира това, което са изработили, да го получат, при това да го получат за по-дълъг срок от време – вместо за три – за шест месеца, и в по-голям размер – вместо по 1000 лв. максимално на месец – по 1200 лв. максимално на месец. Отново искам да използват трибуната, за да опровергая обвиненията на наши опоненти – икономисти и анализатори на икономическата среда и на състоянието в бюджета в момента, и да ги уверя, че тези разходи не променят параметрите на Бюджет 2013. Във фонда, който е държавен, създаден специално за обезщетения на работници при фалити, както вече се разбра, през годините са натрупани над 200 млн. лв. и те не са изразходвани за целта, за която е създаден фондът. Защо – можем само да се досещаме. Вероятно заради фиксирането през последните години върху фискалната стабилност и макропараметрите си спомняте, че всички плащания бяха ограничавани максимално. Ще Ви запозная с няколко конкретни числа, за да убедя Вас, нашите зрители и слушатели, че тези плащания по никакъв начин не рискуват нито финансовата стабилност на държавата, нито изискват актуализация на бюджета. Уважаеми колеги, вижте какви са приходите и разходите конкретно по години от датата на съществуване на фонда – 2005 г. Две хиляди и пета година са влезли 24 млн. лв., а са направени разходи за работниците от 83 хил. лв. През 2006 г. приходите са 32 млн. лв., а са разходени 266 хиляди. Две хиляди и седма година – 41 милиона приходи, разходени 438 хил. лв. Две хиляди и осма година – 58 млн. лв. вноски, разходи 438 хил. лв. Две хиляди и девета година – 21 милиона влизат, 710 хил. лв. се разходват за работниците. Две хиляди и десета година – 18 милиона вноски, разходи – 885 хил. лв. Две хиляди и единадесета година приходите са 9 милиона, разходите – 1млн. 900 хил. лв. През 2012 г. приходите са 9 млн. лв., разходите – 800 хил. лв. През 2013 г. приходи – 4 милиона, разходи – 394 хил. лв. Общо са влезли 215 млн. 633 хил. 207 лв., а са разходени 6 млн. 63 хил. 534 лв. Следователно ресурсът на фонда не е използван напълно, особено в условия на криза, когато много фирми фалираха и много работници бяха оставени без обезщетения. Искам да Ви кажа и друга една статистика. Към 1 юли 2013 г. в открито производство по несъстоятелност и отпуснато гарантирано вземане се намират 24 фирми, като само 213 лица – според мен са малко, към тази дата – първи юли 2013 г., са подали заявления да се възползват от обезщетенията по фонда. За Ваша информация, няма да казвам имената на фирмите, но те са от цялата страна: Плевен, Русе, Бургас, Варна, София, Добрич, Велико Търново, Своге, София област, Пловдив, Монтана и така нататък. Мярката обхваща хора от цялата страна, обхваща фирми от различни браншове. Мярката трябва да се разшири, така както сме направили предложение ние – вносителите на този законопроект. В Социалната комисия имаше различни изказвания и опасения от работодателски и синдикални организации. Ние ще ги вземем предвид и между първо и второ четене ще ги отбележим в законопроекта. Ако мога да обобщя опасенията на повечето участници в дискусията при нас в комисията, в едно опасение, то беше насочено към страхове, че може да се злоупотребява с фонда – от некоректни работодатели, от умишлени фалити, за да се източват пари от фонда уж за обезщетения на работниците, загубили парите си. Затова задавам въпрос към госпожа Караиванова – подуправител на фонда: моля да обясните на нас и на всички какви са гаранциите, заложени в закона и в практиката на фонда, че средствата се контролират, че се разходват законосъобразно и преди всичко – в интерес на работниците, останали в безпомощно състояние, принудени сами по исков ред години наред да търсят правата си от работодателите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дянкова – заместник-министър, госпожо Елкова – заместник-министър, колеги! Бих искала, първо, да дам допълнителни пояснения, които в тази зала не бяха чути по отношение дейността на Фонда за гарантиране на вземанията. След това ще се спра и на други числа и ефекти, които ще предизвикат тези промени в закона, и след това ще дам отговор на поставените въпроси. Част от тези поставени въпроси бяха изразени в писмените становища на институциите. Благодаря Ви за тези въпроси. Наистина е хубаво работниците и служителите, за които предстои да се възползват от правото си на защита и на гарантирано вземане на начислените, но неизплатени работни заплати, да знаят това. Ще си позволя да препоръчам на работната група, която ще се създаде между първо и второ четене, промяна и на други текстове, които се обсъждаха в Комисията по бюджет и финанси, в Комисията по труда и социалната политика. Фондът е създаден, за да гарантира правата на работниците и служителите. Средствата са на работодателите. Знаете, че в момента и от няколко години средства във Фонда за гарантирани вземания не постъпват, така че приходите са от глоби, от санкции и от лихвите, които идват от инвестицията на средствата в държавни и ценните книжа. Фондът е гаранционен. Това не са осигурителни вноски, както чухме в коментарите на някои от колегите народни представители. Да, активите на фонда са над 200 млн. лв., не бих могла обаче да се съглася с изказването, че това са свободни средства. Тези средства са вложени в дългосрочни държавни ценните книжа, предимно десетгодишни. От няколко години фондът играе на закупуване на държавни ценни книжа – три и пет години, чиито погашения в момента предстоят. Но това наистина не означава, че свободният ресурс, който е около 4 млн. лв., не може да покрие размера на гарантираните вземания и увеличаване на размера, който се предлага в момента. Основните притеснения на институциите и на колегите от работодателските организации по отношение на контрола на фонда, също донякъде е неоснователен. Ще си позволя и в качеството си на изпълняващ длъжността директор на фонда да Ви кажа, че контролните органи на Националния осигурителен институт започват работа по преписката и по заявлението на работника и служителя след като решението на съда е излязло и имаме вписване на несъстоятелност. Тоест в териториалните поделения на Националния осигурителен институт контролните органи получават решение за вписване на несъстоятелност и започват проверка на работодателя и уведомяване на работника и служителя за възможността да подаде заявление, за да се гарантират тези начислени, но неизплатени заплати. Задължението в Закона за гарантиране на вземанията е изцяло на работодателя – той да уведоми чрез различни способи. Един от тях е да представи на видно място в предприятието, че срещу него е започнала процедура за несъстоятелност на един предходен етап. Синдикалните организации, ако в предприятието има такива организации, също са длъжни да уведомят работника и служителя. Периодът, в който работникът и служителят трябва да подаде заявлението и да поиска гарантиране на своята работна заплата, начислена, но неизплатена, а също така и гарантиране на паричните обезщетения, които са възникнали по силата на определени нормативни актове – паричните обезщетения са временна неработоспособност за първия, втория и третия ден на работодателя, знаете, че тези дни се изплащат изцяло от работодателя – Осигурителния институт започва да плаща от четвъртия ден разходи за командировки, ако те не са изплатени на работника и служителя, определени обезщетения за неспазено предизвестие и всички други по род обезщетения, които са породени по силата на определени нормативни актове. За съжаление, в този 30-дневен срок практиката показва, че не е достатъчен, за да може работникът и служителят да се организира и да подаде своето заявление. Затова аз обръщам внимание с тревога, че към настоящия момент 10% от работниците и служителите получават отказ за издаване на разпореждане за изплащане на гарантирано вземане поради неспазен срок. Това е срокът, който аз апелирам да се увеличи, за да бъде ползата от промяната на Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители насочена наистина към самия работник. Мисля, че уверението, което получихме, и волята да се направи широка работна група, предполагам, че в Народното събрание ще се вземе решение за един нормален срок, в който това да се случи, да се обърне внимание и на този срок. Контролните органи на Националния осигурителен институт имат задължение да направят проверка на база на ведомостите и наличната документация, която стои при работодателя по отношение на начислените и неизплатени работни заплати, тоест да установи правата на всяко едно лице по отношение размера на неговото гарантирано вземане, както и размера на паричните обезщетения, които са породени в неговото правоотношение. Трябва да се установи на лицето в какъв период му е прекратен трудовият договор, защото знаете, че ако трудовия договор е прекратен в 3-месечен срок преди вписването на несъстоятелността, тоест, ако е 4 месеца, той също губи право за получаване на гарантиран размер на начислената, но неизплатена работна заплата. Възможностите, които има Националният осигурителен институт и неговите контролни органи са малки, предвид на това, че ние работим вече постфактум, след като съдът е вписал решение за несъстоятелност. Преди това контролните органи на Главна инспекция по труда и Националната агенция по приходите са тези, които осъществяват контрол по отношение на това защо толкова дълъг период от време работодателят не е плащал заплати. Знаете, че всеки един работник и служител може да подаде жалба, че в дълъг период от време неговата работна заплата не е изплатена. Ние, макар и да не сме задължени по закон, имаме служители в териториалните поделения, които чрез онлайн връзка с Агенцията по вписванията следят всеки ден кои са решенията, които излизат за несъстоятелност на работодателя, правят анализ на профила на този работодател има ли наети лица, и влизат веднага във връзка със счетоводство, с контролни органи от други институции, по силата на тристранно споразумение, за да могат да се уведомят работниците и служителите, че имат право на тези гарантирани вземания. Това го правим пак с оглед на краткия 30-дневен срок, който действа в закона в момента. Друго притеснение, което аз през годините, в които и като подуправител съм наблюдавала дейността на фонда, и сега, когато изпълнявам и длъжността директор на фонда до избирането на такъв, ми е направила впечатление масата на несъстоятелността. Вземанията на работниците и служителите са на четвърто място. Много от Вас – народните представители, си спомнят този дебат в пленарната зала в далечната 2002-2003, после и 2004 г., когато с огромните Ваши усилия и на социалните партньори, постигнахме от осмо място, вземанията на работниците и служителите бяха на осмо място, ние направихме техните вземания на четвърто място. Това все още е далечно място, като се има предвид с какъв капацитет и експертен потенциал работят банките. Обикновено вземанията, които са породени, и активите, които са в масата на несъстоятелността, се удовлетворяват първо от другите финансови институции. Поради тази причина Вие, госпожо Нинова, правилно отбелязахте, че сумите на реимбурсираните средства са твърде малко за периода на действие на фонда. Това са 160 хил. лв. или средногодишно около тридесет и няколко хиляди лева. Но, уважаеми народни представители, това е така, защото в масата на несъстоятелността на тези работодатели няма достатъчно активи, които да удовлетворят вземането и фонда да реимбурсира тези средства, което означава, че плащанията – 4 милиона от създаването на фонда срещу реимбурсиране 160 хил. лв., всеки от Вас може да направи сметка какво представлява в процентно изражение. Имайте предвид, че сумите, които са изплатени за гарантирано вземане, биха били по-високи, ако този 30-дневен срок не беше изпуснат от работника и служителя или ако работодателят беше изпълнил своите изисквания по закон. Със задоволство ще споделя, че контролните органи на Националния осигурителен институт са съставили актове за нарушения на тези недобросъвестни работодатели в размер на 120 хил. лв. Погледнато, тази сума не е много, но имайки предвид, че глобата е 1000 лв., означава, че това е контролът и това е законосъобразният начин, по който можем да гарантираме правата на работника и служителя, санкционирайки работодателя за това, че той не е изпълнил своите законови задължения. Мога също така да споделя, че активите на фонда са в такъв голям размер, защото доходността е висока и това е признато от Надзорния съвет – има и специално заседание. В момента, в който управлявам този фонд – в период на криза, средната доходност от инвестиция на тези средства е 4,67%, което означава, че ние гарантираме финансовата стабилност на фонда и защитаваме правата на работниците и служителите. Има и друга група работодатели, срещу които е по-трудно да се справим, но не е невъзможно, пак благодарение на контролните органи и на трите институции – Главна инспекция по труда, Националният осигурителен институт и Националната агенция за приходите. Това са работодателите, които усещат, че определен кредитор ще подаде искане за несъстоятелност или те виждат, че са в дълъг период на свръхзадлъжнялост и започват да прекратяват трудовите договори на работниците и служителите преди тези три месеца. На практика когато излезе решението за несъстоятелност, при тези работодатели вече няма работници и служители. Те са с прекратени договори. За тези работници и служители остава единствено възможността да потърсят своите изработени работни заплати по общия съдебен ред – доста тромава процедура, и в повечето от случаите те нямат тази финансова възможност, за да я извървят докрай. В качеството си на подуправител на Националния осигурителен институт и изпълняващ длъжността „директор” на фонда Ви уверявам, че контролът ще се засили. Ние ще продължаваме с уведомлението към работниците и служителите за несъстоятелност на работодателите, за да спестим загубата на този срок. Между първо и второ четене ще участваме експертно в подготовката на текстове, за да можем да гарантираме правата и, естествено, да администрираме политиката, която Вие сте възприели, за подобряване защитата на осигурените лица, на работниците и служителите, които трябва да се гарантират чрез този фонд. Готова съм да отговарям на допълнителни въпроси, ако е необходимо. Благодаря Ви.

Госпожо председател, мисля, че беше доста обстойно и конкретно изказването на госпожа Караиванова, която допълнително ни информира за проблемите – за работниците, които очакват да се ползват от фонда. Накратко резюмирам досегашната дискусия и ще отправя предложение, в което да се включат и представителите на Министерството на труда и социалната политика, и Вие като ръководител на фонда. Смятам, че има основание от нас да бъдат формулирани допълнителни предложения към законопроекта. Той разширява срока, в който могат да се искат такива обезщетения; повдига в някаква степен горната граница на месечните възнаграждения, които могат да се изплащат от фонда; гарантира, че той няма да се използва за заобикаляне чрез по-продължителен период на работа на фирмата. Но остава открит основният въпрос, без който няма да се получи „отпушване” на фонда. Смятам, че поради твърде бавните процедури по несъстоятелност ние трябва да изнесем защитата от фонда още в началния период и да променим приключването на производството по несъстоятелност с откриване на производството по несъстоятелност, като още в този момент работниците получат средствата, които те са изработили и които им се полагат. След това, ако масата на несъстоятелността позволява, фондът регресно да може да поиска тези средства. За съжаление, в повечето случаи такива средства не се набират след продажба на имуществото. Няма как да придвижим по-напред вземанията на работниците, защото преди тях са само тези вземания на кредиторите, които са обезпечени и предварително гарантирани. Трябва да ги конкурираме с държавата – това също е твърде трудно. Мисля, че при наличието на огромните средства, които вече са набрани във фонда, трябва да преминем към тази авансова защита, което ще разшири не с няколкостотин или с хиляда души хората, които в момента ще се ползват от законопроекта, а с няколко хиляди или няколко десетки хиляди. Средствата са достатъчни – поне за следващите няколко години. Искам да обърна внимание, че в резултат на предишното управление беше премахнато задължението на работодателите да внасят вноски във фонда. В момента няма да ги натоварим, предвид тежката икономическа ситуация, но в някаква степен на нормализация на икономическия живот и ако фондът заработи по-активно поради премахване на тези процедурни пречки, след няколко години той може, освен от доброто управление на средствата в него, да се попълва и от допълнителни средства от работодателите. Пак казвам, няма да има финансови пречки. Няма да са необходими допълнителни средства от бюджета или от други публични източници извън фонда, за да може защитата, която той предоставя, рязко да бъде увеличена с промяна в началния момент, от който могат да се ползват средствата по него. В нашата парламентарна група ще обсъдим този въпрос. Надявам се, че от страна на представителите ни в Комисията по труда и социалната политика могат да бъдат формулирани тези допълнителни предложения, така че да разчитаме и на Вашето съдействие в дискусията. Тази стъпка, която правим на първо четене, на второ да бъде още по-голяма и да даде възможност на много повече хора, които са заработили своите средства, да ги получат чрез дейността на фонда. Благодаря Ви.

Процедурно предложение – моля за удължаване на 14 дни на срока между първо и второ четене на закона, който току-що гласувахме на първо четене.

Благодаря Ви, госпожо председател. На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова и д-р Динчо Генев.

Позволете ми да Ви представя: „СТАНОВИЩЕ относно изслушване на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса На свое извънредно заседание, проведено на 9 юли 2013 г., Комисията по здравеопазването проведе изслушване на предложените кандидати за управител на Националната здравоосигурителна каса по реда на Раздел ІІІ от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването проф. д-р Чавдар Славов, членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на синдикатите и на пациентските организации. Председателят на Комисията по здравеопазването информира народните представители и гостите, че на отделно извънредно заседание, проведено на 8 юли 2013 г., комисията е извършила проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидатите за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса съгласно Раздел ІІІ, т. 2 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, наричани по-нататък „Процедурни правила“. При проверката Комисията установи, че предложените кандидати отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1 и чл. 21 от Закона за здравното осигуряване, въз основа на което се прие единодушно решение до изслушване в комисията да бъдат допуснати д-р Динчо Генев Генев и д-р Румяна Малинова Тодорова. Изслушването на кандидатите се проведе по реда на Раздел III от Процедурните правила и в поредност, определена по азбучен ред според личните им имена, по списък, съгласно Приложение № 1 към становището. С цел осигуряването на пълна публичност и прозрачност по избора на управител на Националната здравноосигурителна каса, на интернет страницата на Комисията по здравеопазването, се публикува пълният стенографски протокол от заседанието. Кандидатурата на д-р Динчо Генев за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложена от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, беше представена от вносителя д-р Тунчер Кърджалиев. В изложението си д-р Генев акцентира върху проблемите в болничната помощ и по-конкретно в общинските лечебни заведения, като отбеляза, че съществува сериозен дисбаланс при разпределението на средствата в различните региони на страната. Той посочи, че завишените изисквания на медицинските стандарти са довели до намаляване на обема на дейност в общинските болници с 26%, докато реализираните спестявания на средства е в размер едва на 0,5%. Като свои приоритети в управлението на Националната здравноосигурителна каса д-р Генев посочи изготвянето на ясен финансов анализ, предприемането на незабавни действия за възстановяване на координацията между НЗОК, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, съсловните и пациентските организации и за възстановяване на договорното начало между НЗОК и Българския лекарски съюз. Той поясни, че остойностяването на медицинските услуги и преработването на медицинските стандарти също са от изключителна важност за нормалното функциониране на здравната система. Доктор Генев обяви за свой приоритет и въвеждането на електронна здравна карта. В отговор на отправените от народните представители въпроси д-р Генев изрази становище, че медицинските стандарти трябва да бъдат преразгледани, а дейностите, които са отговорност на държавата, следва да се заплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването, а не от Националната здравноосигурителна каса. Той отбеляза, че премахването на данък добавена стойност върху лекарствата, както и демонополизирането на НЗОК и въвеждането на конкурентен принцип между няколко каси би довело до решаване на част от настоящите финансовите проблеми на здравната система в България. Предложената от името на Парламентарната група на Коалиция за България кандидатура за управител на НЗОК на д-р Румяна Тодорова беше представена от един от вносителите д-р Емил Райнов. В своето изложение д-р Тодорова посочи, че установеното монополно положение на Националната здравноосигурителна каса и предприети действия през последните години са довели до загуба на доверието на обществото във фонда. Тя запозна народните представители с концепцията си за управление на Националната здравноосигурителна каса, която се състои от два пакета от мерки – спешен и стратегически. В спешния пакет се предвижда извършването на задълбочен финансов анализ на сегашното състояние на Националната здравноосигурителна каса, който да бъде публично оповестен, изготвяне на конкретни мерки съвместно с Министерството на финансите и Националната агенция за приходите, с цел гарантиране устойчивостта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса до края на 2013 г. и осъществяването на ефективен контрол както върху дейността на договорните партньори, така и върху дейността на администрацията на НЗОК. Дългосрочният стратегически пакет от мерки включва възстановяване на диалога и на договорното начало с договорните партньори, подобряване на комуникацията с институциите, съсловните и пациентските организации и гражданите, преразглеждането на медицинските стандарти и лекарствената политика и завършването на проекта за изграждане и въвеждане на електронна здравна карта. В хода на изслушването членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси по представената от кандидата концепция. Според д-р Тодорова основно задължение на един обществен фонд е гарантирането на пълна публичност и прозрачност на своята дейност, което може да се постигне чрез интернет страницата на Националната здравноосигурителна каса. Тя изрази подкрепа за необходимостта от преработване на медицинските стандарти в посока задоволяване на потребностите и реалното остойностяване на медицинските услуги преди въвеждането на диагностично-свързаните групи като метод за заплащане на медицинската помощ. Доктор Тодорова информира народните представители, че на този етап в България следва да се обмисли въвеждането на надграждащ модел за финансиране на здравноосигурителната система, при който Националната здравноосигурителна каса да заплаща основния пакет от медицински дейности, а определена част от здравноосигурителните вноски да се разпределя към втори – надграждащ стълб. Предвид изключителната обществена значимост и ключовата роля на управителя на НЗОК в системата на здравеопазването беше предоставена възможност на представителите на съсловните и пациентските организации да изразят своите становища и предложения към двамата кандидати. Председателят на Българския лекарски съюз подчерта, че най-важната предпоставка за нормалното функциониране на здравната система в България е възстановяването на договорното начало и диалога между Националната здравноосигурителна каса и договорните партньори. Ръководствата и на трите съсловни организации се обединиха около становището, че основна цел на избрания за управител кандидат следва да бъде формирането на устойчива и дългосрочна политика на НЗОК, която да гарантира стабилност и ефективност на системата. Постигането на тази цел може да се осъществи чрез търсене на широка обществена подкрепа от всички заинтересовани страни при вземането на решения от ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Подчерта се и необходимостта от приемането на спешни законодателни промени в Закона за здравното осигуряване, с които да бъде възстановен общественият характер на структурата и управлението на фонда. Председателите на Националната пациентска организация, Българската асоциация за закрила на пациентите, Федерацията „Български пациентски форум” и Конфедерацията „Защита на здравето” акцентираха върху необходимостта от подобряване и улесняване достъпа на гражданите до медицинска, дентална и фармацевтична помощ, като подчертаха, че основната цел на ръководството на един обществен фонд, какъвто е Националната здравноосигурителна каса, следва да бъде преди всичко защита на интересите на здравноосигурените лица. Тази цел може да бъде постигната само при наличието на конструктивен и ефективен диалог с пациентските организации и гражданското общество при определянето на политиката на НЗОК. Въз основа на проведеното изслушване и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 11, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването на основание Раздел III, т. 8, изречение първо от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр...), предлага на Народното събрание: 1. Да бъдат обсъдени предложените кандидатури за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел IV, т. 1 и 2 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр...). 2. Да бъдат подложени на последователно гласуване кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел IV, т. 3, 4, 5 и 6 от Процедурните правила за издигане на кандидатури, изслушване на кандидати за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр...), по списък, съгласно Приложение № 1, както и проекти за решения за избиране на управител на Националната здравноосигурителна каса, Приложение № 2.” Съответно Приложение № 1 и № 2 са Ви предоставени със становището на комисията. Приложение № 1 е списък на предложените кандидатури за управител на Националната здравноосигурителна каса: 1. Доктор Динчо Генев Генев. 2. Доктор Румяна Малинова Тодорова. Приложение № 2 – съответно двете решения за двамата кандидати, които са в приложението.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, съгласно приетите от нас процедурни правила бих искал от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да предложа на Вашето внимание кандидатурата на д-р Динчо Генев за управител на Националната здравноосигурителна каса. Доктор Динчо Генев е на 48 години. Завършил е средното си образование в град Харманли. През 1988 г. е завършил висше медицинско образование във Висшия медицински институт – гр. Стара Загора. От 1997 г. е със специалност „Вътрешни болести” след 5 годишна специализация в Медицинския университет в София. В същия университет през 2005 г. получава квалификация по здравен мениджмънт. Доктор Динчо Генев има сериозен професионален опит повече от 25 години. Работил е последователно като цехов лекар, ординатор във вътрешно отделение, лекар във военно отделение. От 2008 г. досега е управител на Многопрофилната болница за активно лечение в град Харманли. Доктор Генев е утвърден специалист в сферата на здравеопазването. Като такъв е оценен и от съсловната организация на Българския лекарски съюз. Вече втори мандат е председател на Районната колегия на Българския лекарски съюз в област Хасково. Господин Генев е избран и в Управителния съвет на Сдружението на общинските болници в Република България. Доктор Генев ползва руски и френски език. Семеен. Според нас д-р Динчо Генев има необходимия опит и качества, за да бъде предложен за управител на Националната здравноосигурителна каса. Вече дълги години той отстоява позициите и интересите на общинското здравеопазване като първо ниво на достъп до болнична помощ и покриващо, знаете, повече от 40% от територията на страната. В качеството си на такъв той е получил висока оценка за своите способности и за своя труд от професионалното съсловие и от екипите на обществените организации и институции, в които е работил и в които е изпълнявал ръководни длъжности. Като имаме предвид всичко това и особено професионалните му компетенции и опит, смятаме, че д-р Димчо Генов би могъл да управлява успешно и отговорно Националната здравноосигурителна каса в интерес на българските пациенти и, разбира се, в интерес на работещите специалисти в здравната система на страната. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на „Коалиция за България“ ние издигаме кандидатурата на д-р Румяна Малинова Тодорова. Доктор Тодорова от 30 години работи в системата на здравеопазването. Държа да подчертая – безпартийна. От 2004 до 2009 г. работи в Националната здравноосигурителна каса, преминавайки последователно през различни нива, достигайки до директор на Националната здравноосигурителна каса, което я прави доказан професионалист в сферата на здравното осигуряване. Тя е единственият директор от създаването на Касата, която е изкарала пълен мандат. По време на нейното управление НЗОК беше утвърдена като стабилна финансова институция, плащаща редовно изработената и отчетена дейност от договорните партньори. Не е имало спиране на плащанията, което се случи доста по-късно – в края на 2009 г. Бюджетът на НЗОК по време на нейното управление наистина беше балансиран, тоест приходите бяха равни на разходите. Беше въведено ИСО 2000, бе изградена и въведена Информационната здравна система, приета в края на 2008 г. Бе изграден Електронният здравен портал, бе изградено Електронното здравно досие, което някои го откриха четири години по-късно. Беше издадена Европейската здравна карта. Беше въведено електронното отчитане в доболничната помощ. Беше подписан договор с НАП за контрол. Въведоха се касовите апарати при плащанията на медикаментите в аптеките. Доктор Тодорова се ползва с подкрепата както на съсловните организации, както на пациентските организации, така и на цялата медицинска общност. В този момент, когато има пълна липса на авторитет и прозрачност в дейността на Касата – нещо, което установихме нееднократно през последните дни, д-р Тодорова е експертът, който може да върне доверието в институцията, която се грижи за здравето на всички нас, институцията, която управлява средствата, заделени от всички нас. Мисля, че всички Вие ще подкрепите кандидатурата на д-р Тодорова. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Бих иска да задам следните въпроси на кандидатите за управители на Националната здравноосигурителна каса. Два от въпросите са изцяло политически, два от въпросите са чисто административни и управленски. Първият въпрос е как те ще осигурят прозрачност в дейността на институцията. Прозрачност – това е нещото, което в последните четири години липсваше в управлението на тази институция. Всеки опит за достъп до информация срещаше твърдия отпор на преждеуправляващите. В края на краищата тук не върви нито търговска тайна, нито каквото и да било. В Касата са нашите пари и всички ние, всички български граждани са длъжни да знаят какво се случва с тях. На второ място, в последно време сме свидетели на липсата на диалог – от една страна между Надзора на Касата и бившия управител. Цитираха са подменени протоколи, отказ за информация на Надзора, подменяне на пасажи на вече подписани протоколи, а от друга страна бяхме свидетели на липсата на диалог между Касата и съсловните организации. Стигна се до безпрецедентния случай, когато съсловна организация взема решение, че няма да участва в преговори, в диалог, ако вече бившият управител продължава да бъде управител на Касата. Беше нарушен диалогът и между Касата и Министерството. Това нарушение не е отсега. Мисля, че миналата седмица цитирах писмо на бившата министърка Десислава Атанасова от 22 февруари тази година, в която тя нареждаше, тя молеше бившия шеф на Касата за диалог. Бяхме свидетели в този Парламент как служебният министър на здравеопазването Николай Петров от тази трибуна се молеше на вече бившия управител за диалог и за информация. Как ще гарантирате диалога с всички институции, а в края на краищата и диалога с всички граждани? Вторите два въпроса са чисто административни и управленски. Пак от тази трибуна вече бившият управител произнесе признанието, че по негови анализи над 300 млн. лв. от плащанията на Касата се изразходват неефективно. Как ще гарантирате ефективното използване на парите на българските здравноосигурени граждани? На четвърто място, стана ясно, че в периода от октомври 2009 година до сега – 2013 година, персоналът на Националната здравноосигурителна каса се е увеличил от 1950 на 2274 души, близо над 300 души повече увеличение. Това означава ли, че административният капацитет на Касата е увеличен, или има нещо друго? Така че как ще гарантирате управленския капацитет на Касата? Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми кандидати, обръщам се с въпроси към Вас: бих искала да артикулирате от тази трибуна – на пленарната зала на Народно събрание, еднозначен отговор на два въпроса. Първите ми два въпроса са общи за двама Ви. Бихте ли приели прехвърляне на нови дейности от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса – една последователна практика, на която бяхме свидетели през последните няколко години. Тоест какво е Вашето отношение практически към разширяването на основния пакет дейности, който Касата покрива? Вторият ми общ въпрос към двамата Ви е: какво мислите за функционирането на втори стълб на здравното осигуряване, евентуално надграждащ основен пакет на Националната здравноосигурителна каса или конкуренция между повече от една каси? Имам въпрос, който бих искала да задам на д-р Румяна Тодорова във връзка със спекулации в общественото пространство за предходния период, когато тя управляваше институцията. Готова ли сте на диалог във връзка с нов Национален рамков договор? Очаквате ли проблем със съсловната организация? Каква беше причината в предходни години, когато управлявахте Касата, да няма подписан такъв договор? Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът ми е към госпожа Румяна Тодорова. Вчера на заседание на Комисията по здравеопазване Вие казахте, че не харесвате думата „лимити” в здравеопазването. В момента съществува огромен проблем – именно когато се диспансеризира пациент с онкологично заболяване, през първата година той има право на четири безплатни прегледа, тоест през три месеца. Втората и третата година – на по два прегледа, а от четвъртата година – веднъж годишно. Това са ракови заболявания, които в повечето случаи се влошават и в същото време е ограничен достъпът на пациентите до онкоспециалист. Те са принудени да си плащат всички консултации и манипулации между тези прегледи, защото Националната здравноосигурителна каса не дава пари за тези дейности. Един пример: в Онкологичната болница във Варна – „Д р Марко Марков”, пациентите са принудени да заплащат от джоба си всяко поставяне на катетър или инжекция, тъй като личните им лекари отказват да извършват тези манипулации и болните търсят помощ от специалист в онкологичния център. От две години и половина насам, откакто онкологичната помощ бе прехвърлена от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, директорът на онкологичната болница във Варна направи процедурите платени, както предполагам е и в цялата страна. Проблем е и липсата на допълнително заплащане за профилактика на онкологичните заболявания, а всички ние сме наясно колко важно е да се открие злокачественото заболяване в начален стадий. Въпросът ми, госпожо Тодорова, ако станете управител на Националната здравноосигурителна каса, е: как смятате да се справите с този проблем? Какво бихте предприели спрямо точно този вид лимити? Аз лично смятам, че лечението на онкологичните заболявания трябва отново да стане грижа на държавата, а не да се лимитира от Националната здравноосигурителна каса, както го направиха ГЕРБ в своето управление. Благодаря.

Уважаеми господа депутати! Искам да отговоря първо на въпросите. По първия въпрос – как ще се осигури прозрачност в работата на Националната здравноосигурителна каса? В настоящата електронна ера, в която живеем, това е най-лесното нещо, което може да бъде направено – с наличната интернет страница на Националната здравноосигурителна каса да бъдат осигурявани ежемесечни отчети за това как са изразходвани средствата. Също мога да Ви кажа, че в настоящия момент работим с група лекари и електронни специалисти дори по система, която не струва тези огромни пари, за които се говори, че струва създаването на система за отчитане на пациенти в реално време и за контрол именно на тези пациенти – дали се намират в болницата, или ги няма вътре в нея. По втория въпрос – по отношение на възстановяване на диалога. Това е застъпено във вижданията ми за това, което трябва да се направи веднага, а не в дългосрочен план – именно възстановяване на координацията и диалога между Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации, съответните министерства и всички други организации, които участват в процеса на здравеопазване в Република България. За да се възстанови този диалог трябва да има доверие – това е една от причините. Затова Ви моля всички Вас като депутати – надали има друга страна в света, в която българските лекари да са сатанизирани по начина, както беше направено в нашата страна – да повярвате в българските лекари, да им дадете свобода да работят, за да може обществото да повярва в тях, за да се възстанови доверието именно между обществото и хората за обществения договор, който съществува. По отношение на контрола – казах за електронната система, която се разработва. Именно по този начин – с електронна система може да бъде следено какво е движението на всеки един пациент във всяка една болница. Със създаването и на електронната карта ще бъде разбрано как се харчат парите, къде отиват. По отношение на това, че има над 300 млн. лв., сигурен съм, че сигурно има място за икономии, тъй като винаги могат да се намерят места, където парите изтичат безконтролно. Доколкото имам информация, но тя е от втора ръка, не е директна, примерно работено е по два проекта за електронна рецепта, за които е плащало и министерството – единият проект, и Националната здравноосигурителна каса, и накрая и двата проекта не стават. Това са пари, похарчени на вятъра. Тоест много трябва да се прецизира къде ще бъдат харчени средствата и по какъв начин. По отношение на увеличението на персонала в Националната здравноосигурителна каса мога да Ви кажа, че това е много болен въпрос в лекарските среди, които гледат на служителите в Националната здравноосигурителна каса като на голямо количество търтеи, които стоят и вземат заплата, без да извършват някаква основна дейност. Основното, което според мен трябва да се направи, е много внимателна преценка за наличието на дублиране на длъжности в Националната здравноосигурителна каса – там, където има, съответно да бъдат редуцирани. Тоест да се оптимизира работният процес и да се подходи по-внимателно. Не може да се тръгне към масови съкращения. Не се знае, когато човек реже сухото, дали няма да отреже и суровото – работещото, вътре в Касата. Това е, д-р Райнов. По отношение на въпроса на д-р Джафер за прехвърляне на средства от Националната здравноосигурителна каса, тоест поемане на различни дейности от страна на Националната здравноосигурителна каса, които са били присъщи на министерството. Аз съм твърдо и категорично – „не”! Дори смятам, че отново трябва да бъдат възстановени асистираната репродукция – именно инвитро оплождането, ваксинациите, също и за онкологичните заболявания. Това всъщност са задължения на държавата. Държавата не може да бяга от социалните си задължения и тя би трябвало да се заеме с това нещо, а не Националната здравноосигурителна каса да се занимава с това. По отношение на наличието на конкуренция – твърдо съм за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса, тъй като мнението ми през целия ми съзнателен живот е един вид малко или много състезание. Там, където има конкуренция, има и успех. В настоящия момент Националната здравноосигурителна каса е монополна, самодоволна структура, която дори на моменти се държи арогантно спрямо изпълнителите на медицинската помощ, които са част от този договорен процес. По отношение на цялостната работа мога да кажа това, което трябва да се направи веднага. Първото е подробен финансов анализ с осигуряване прозрачност на състоянието на Касата. Това трябва да бъде изнесено на обществото. Обществото трябва да бъде много ясно информирано с какви пари се разполага, за да не се сипят напразни обвинения, че парите се харчат непрозрачно. Възстановяването на координацията и диалога, възстановяване на договорното начало, а също, заедно с Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването, преразглеждане на медицинските стандарти. Това е много важен въпрос, факт, който беше споменат в доклада – с 26% е редуцирана работата в общинските болници вследствие на тези приети медицински стандарти, реализираната икономия е само 0,5%. Тоест с оръдие гърмим мухи. В същото време на българския лекар не се дава възможност да работи. Възстановяването на правата на българските лекари със специалност „Вътрешни болести” е много важен проблем. В момента на хора със специалност – едни от най-тежките изпити са за специалност – реално не им се признава тази специалност и те не могат да работят, не могат да лекуват дори една пневмония. Това е реалното положение в България. Трябва да бъде въведена Единна интегрална информационна система, да бъде въведено електронно досие, електронна здравна карта, електронна рецепта. Това е и за контрола, и за повишаване на ефективността на харченето на средствата. Другият проблем е по отношение на детското здравеопазване – фокусиране върху тези проблеми, тъй като България и Румъния се намираме на едно от последните места в Европа по отношение на детското здравеопазване, а по пациентски индекс, това е европейски показател, сме на последно 33-то място. За демонополизацията на Касата казах – с провеждане на профилактиката, скрининга и ранната диагностика, това е задължително, по което трябва да се работи. Последното, но едно от важните неща, е уточняване на това какво се заплаща от Националната здравноосигурителна каса. Това е свързано с демонополизацията. Тоест с тези средства, които са събрани като обем, можем да заплатим такъв обем от дейности. Това трябва да бъде ясно заявено на българския народ, за да знае какво е положението. Това е моето мнение.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, имам привилегията – не знам дали е привилегия или недостатък, отново да кандидатствам за тази институция. Ще кажа, че с болка и доста се чудех дали да се кандидатирам за това място. Само с няколко приказки искам да припомня – в общи линии д-р Райнов каза в какво състояние оставих институцията есента на 2009 г. и какво четем сега по медиите, дотолкова доколкото медиите са допуснати да напишат нещо за нея. Това ще свържа с въпросите, които ми бяха зададени. Искам тук, от тази трибуна, да попитам: къде е онзи милиард и половина, който събрахме за здраве? Къде отидоха парите, с които Касата правеше трансфери към държавата, към Министерството на здравеопазването? За какво бяха похарчени те? Аз като един редовен данъкоплатец, който никога не е пропускал да си плати вноските, дори и тогава, когато останах без работа, искам да знам къде са моите вноски, за какво бяха похарчени те? Ако някой ме убеди, че те бяха похарчени за здраве, че са дадени за програми за онкоболни, този въпрос никога повече няма да го задам. Как ще осигури институцията прозрачност? Виждам, че в залата има журналисти – една част не познавам, но по-голямата част от тях познавам, и искам да им припомня, ако са забравили, че в онези години те почти два пъти седмично бяха в Касата на семинари, на пресконференции и всичко се изнасяше. Парламентът изискваше от Касата прозрачност. Здравната комисия привикваше непрекъснато в редовни заседания директора, тогава на Касата, да дава информация какво се случва. Касата има безплатен телефон за връзка на пациентите за всякакъв вид въпроси. Тъй като информацията е скрита, в момента тези телефони са прегрели. Има и онлайн връзки. Всеки месец, след заседание на Управителния съвет тогава, сега Надзорен съвет, отчетите за дейността и финансовото изпълнение за месеца бяха качвани на сайта на Касата. Сега, когато аз реших да направя своята подготовка за тази презентация, на сайта на Касата намерих само Закона за бюджета за 2013 г. И както пише в ал. 3 на чл. 1 на този закон, бюджетът бил балансиран. Но не е! В близките дни ще Ви убедя в това. Липса на диалог. Веднага спешно трябва да се направят стъпки към различните институции за възстановяване на диалога. С Министерството на здравеопазването, със съсловните организации предстои подписване на рамков договор. Подготовката на този рамков договор изисква време. Но никакъв рамков договор не може да бъде факт, докато институцията не излезе с ясна картина, снимка на моментното състояние на нещата. Две хиляди и тринадесета година е изключително рискова за Касата и първата ни задача е да завършим годината. От там нататък ще чертаем планове, те ще вървят успоредно. Към бюджета на Касата бяха вкарани дейности, които не са предвидени колко ще струват. Да, като цифра там са фиксирани средства. Само искам да припомня, че онкопрепаратите, лекарствата за лечение на онкоболни, когато се заплащаха от Министерството на здравеопазването, се заплащаха по съвсем различен принцип. Принципът на заплащане в Касата е отворен. Там не знаем колко пари ще бъдат похарчени. Изключително важно е да се седне още първия ден на разговор с пациентските организации, да чуем техните проблеми – преминаването на тези дейности към Касата улесниха ли техния достъп до лекарства и специалисти или има още забележки? (Разговор между народни представители в залата.)

С всички съсловни организации, както казах, Българският лекарски съюз, Съюзът на фармацевтите, Съюзът на зъболекарите в България. По отношение изказването на д-р Цеков, че 300 млн. лв. се използват неефективно в Касата, искам да припомня, че една от основните задачи беше изграждането на информационната система, която да може да следи именно потреблението на средства. Това беше направено в периода 2007 – края на 2008 г. Тук трябва да отбележа, че заедно с изграждането на тази система в заема, който България сключи за изграждането й, влизаше и обучението на кадри. В момента тези кадри не са част от персонала на Националната каса. Това са хора, изградени да менижират, да управляват тази система и да я надграждат. Те са прогонени. Така че не знам какви 300 души са вкарани в Касата. Това ще се види допълнително. Моето лично притеснение е именно от управлението на тази сложна система, която, ще кажа само за информация, може да генерира хиляда справки. От тези хиляда справки Звеното за анализ може да направи един перфектен контрол. Основната функция на Касата е контролът. Другият документ, който намерих на сайта на Касата, това беше някакъв отчет за контролната дейност на Касата за определен период, от който ме е срам. Съжалявам, че лекари са писали вътре. Там се говори само за печати и липса на подписи. По отношение на персонала пак искам да припомня, че 2006 г., след конкурсът ми в Националната каса, колективът на цялата система на Националната каса ме посрещна със стачки – недоволни от заплатите. Седнахме и заедно със синдикатите направихме щатното разпределение, в което наистина имаше доста отклонения. Сега чувам, че новоназначени хора са със заплати от 1000 до 1500 лв. по-високи от тези на стари служители. Институцията заработи постепенно, започнахме да си имаме доверие – говоря за 2006 г. Създаде се един екип и от там нататък следващата ни задача беше да изградим система за качество, така че тази институция, която изисква качество и ред, също да бъде подредена. Затова тръгнахме към сертифициране по ISO 9001:2000. В момента Касата не поддържа този сертификат. Дори бяхме стигнали до там да кандидатстваме за още по-високото ниво, когато осигурим защитата на информацията на личните данни на осигурените лица – дейност, която изискваше доста усилия и не малко средства. По отношение на контрола, нека да не забравяме електронната здравна карта – персоналната електронна здравна карта. Тук с гордост искам да кажа, че наши експерти от Касата участваха в международни групи за разработване на Единна европейска електронна карта. Работата беше стигнала дотам да се коментират задължителните параметри на тази карта, така че тя да служи както на национално ниво, така и в Европейския съюз. Но нещата, за съжаление, спряха до там. Изграждането на информационната система беше едно невероятно предизвикателство за целия персонал на Касата. Хората работеха с ентусиазъм, без да получават допълнително възнаграждение за това. Изгради се един базисен модел, който позволява надграждане. Не е необходимо да се ходи в Австралия за закупуване на групер и за включване на диагностично свързаните групи като начин на финансиране. Системата има тази възможност. Въпросът е на компетенции, да се седне и да се разработи от компетентните институции – имам предвид Касата и Министерството на здравеопазването с всички експерти, правилата за работа на тези диагностично свързани групи и тяхната същност. На въпросите на д-р Джафер - ще се прехвърлят ли нови дейности. И вчера иронично зададох въпроса: остана ли, д р Джафер, нещо, което да не е прехвърлено в Касата? Мисля, че остана само транспортът към Спешната помощ. Когато говорим за балансиран бюджет имам предвид това, а не цифрите. Цифрите много лесно се подреждат. За съжаление зад цифрите в медицината не стоят законите на аритметиката. Законите са други. Колко ще похарчим за онкоболни до края на годината – не знаем, колко ще стигне преразходът на болниците – не знаем; колко ще стигне преразходът изобщо за лекарства в Касата, също не знаем. Така че докато не започнем да говорим за управление на риска в тази голяма финансова институция, Касата не бива да предприема каквито и да било рискови начинания. Всичко е въпрос на задълбочен анализ с участието на много институции. Дали да има втори стълб? Искам да кажа на уважаемите дами и господа народни представители, че идвам от частния сектор, където много добре видях процесите на допълнителното частно осигуряване и съм песимист. Но, така или иначе, Касата не бива да остава монопол, въпреки че в момента с поправките в закона от 2010 г. Касата е абсолютен монопол. Тя няма конкуренция. Частните фондове от 1 август ще се подчиняват на Комисията по финансов надзор и Кодекса по застраховане - те нямат нищо общо със здравното осигуряване, то е конкуренция на Касата. Чакаме конкуренцията. В този смисъл от опита, който имам, и литературата, която съм прочела по темата, смятам, че когато на пазара се появят и други участници в процеса, първата стъпка трябва да бъде надграждане. Няма нищо по-хубаво от солидарния модел. Всички участваме солидарно и харчи този, който има нужда. Но дали това е така в момента? Колко са неосигурените в България, може ли някой да каже? Колко е реалният приход в Касата – може ли някой да каже? Докато тези въпроси не се изяснят, никаква база за по-нататъшни преговори и реални постъпки не може да бъде направена. Защо беше нарушен диалогът в предишните години и не се подписа НРД? Не може човек да има в джоба си 5 лева и да иска да си купи кола. Това искаше ръководството на Лекарския съюз тогава. По техните изчисления бюджетът на Касата трябваше да надхвърля допълнителни 2 млрд. лева, за да отговорим на техните искания – нещо, което беше невъзможно. По този начин се рискува в един момент всички здравноосигурени да останат без какъвто и да е достъп до услуги, без каквито и да са лекарства. Когато казвам, че трябва да се говори за риск и за управление на риска, имам предвид точно това, което се случва в момента в онкологията. Да, един фонд, който борави с определени средства, налага лимити. По принцип аз съм против лимитите като терминология, но не можем да не правим сметка на парите. По Закона за здравето държавата се задължава да отговаря за тези заболявания – за онкологията, за профилактиката, за спешността и за психиатричната помощ. Защо държавата бяга от своите задължения? Във всеки един момент парите на който и да е фонд могат да свършат и тогава естествено логично се налага въпросът: какво правим с тези болни. Какво ще правим с болниците, които имат интензивни грижи, ако свършат парите? В момента интензивните грижи са в Касата. Какво ще правим с онкоболните? Знаете ли, че в момента стоят купищата протоколи за онкопрепарати на пациенти, които чакат да бъдат подписани, за да си вземат лекарствата, защото д-р Цеков не е пожелал да ги подпише. Така че предизвикателствата пред Касата са огромни. Моментът е изключително труден. И аз пак казвам, че задачата минимум за момента е да се завърши 2013 г., за да могат да се положат основите за по-нататъшното развитие и съществуване, ако смея така да кажа, на тази институция. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а” и „с” и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в състав от 6 основни представители и 6 заместващи представители, както следва: - за Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – 2 основни и 2 заместващи; - за Парламентарната група на Коалиция за България – 2 основни и 2 заместващи; - за Парламентарната група на Движението за права и свободи – 1 основен и 1 заместващ; - за Парламентарната група на Партия „Атака” – 1 основен и 1 заместващ. 2. Избира състав и ръководство на делегацията, както следва. Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание на 10 юли и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.” Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя предложение за членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. За основни членове: господин Янаки Стоилов – и за ръководител на делегацията, госпожа Деница Златева, а за заместващи членове – госпожа Сияна Фудулова и господин Валери Жаблянов. Благодаря.

Благодаря, господин председател. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за основен член господин Хамид Хамид, а за заместващ д-р Тунчер Кърджалиев.

От името на Парламентарната група на Партия „Атака” предлагам за член на делегацията Десислав Чуколов, а за заместващ Любомир Владимиров.

Благодаря, господин председател. Преди да представя доклада, на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допусната в пленарната зала госпожа Елена Велкова – директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” в Министерството на труда и социалната политика.

„ДОКЛАД по Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита, № 302-03-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. Комисията по труда и социалната политика, на свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2013 г., разгледа Проект на решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита, № 302-03-3, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г. В заседанието участва господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, госпожа Елена Велкова – директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” на Министерството на труда и социалната политика. Проектът на решение бе представен от господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, който подчерта, че предлаганият за обсъждане документ е в изпълнение на чл. 19, ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда, съгласно който всяка държава – членка на организацията, е задължена в 18-месечен срок да представи пред националния законодателен орган приеманите на ежегодните конференции на Международната организация на труда международни препоръки. Препоръка № 202 относно минимума на социална защита е приета на Сто и първата сесия на Международната организация на труда, проведена в Женева на 14 юни 2012 г. Тя определя насоките за държавите членки за създаване и поддържане на минимум за социална защита като основен елемент на националните осигурителни системи и прилагането на този минимум в рамките на стратегии за разширяване на социалното осигуряване, гарантиращи по-високи равнища на социално осигуряване за възможно повече хора, ръководени от стандартите за социално осигуряване на Международната организация на труда. За постигане на целта на препоръката трябва да бъде определена съвкупност от основни национални гаранции за социално осигуряване, обезпечаващи защита, насочена към предотвратяване или облекчаване на бедността, уязвимостта и социалното изключване. Гаранциите трябва да осигуряват такъв минимум на социална защита, който да гарантира през целия жизнен цикъл достъп на всички нуждаещи се до основни здравни грижи и до основен гарантиран доход, които заедно да гарантират ефективен достъп до стоки и услуги, определени като необходими на национално ниво. Препоръката определя принципите, които държавата трябва да прилага при изпълнението й: - универсалност на защитата, основана на социална солидарност; - право на обезщетения, предписани от националното законодателство; - адекватност и предсказуемост на обезщетенията; - недискриминация, равенство на половете и отзивчивост към специални нужди; - социално включване, включително на лица от неформалната икономика; - уважение на правата и достойнството на хората, обхванати от гаранциите на социалното осигуряване; - прогресивно реализиране, включително чрез определяне на цели и времеви рамки; - солидарност при финансирането, като се търси постигането на оптимален баланс между отговорностите и интересите между тези, които финансират и тези, които се ползват от схемите за социално осигуряване; - вземане предвид на разнообразието от методи и подходи, включване на финансови механизми и системи за достъп; - прозрачно, отчетливо и стабилно финансово управление и администрация; - финансова, фискална и икономическа устойчивост, като се вземат предвид социалната справедливост и равенство; - съгласуваност със социалните, икономическите политики и политиките по заетостта; - съгласуваност между различните институции, отговорни за предоставянето на социална защита; - висококачествени публични услуги, които подобряват предоставянето на системите за обществено осигуряване; - ефикасност и достъпност на процедурите по оплакване и обжалване; - редовен мониторинг на изпълнението и периодично оценяване; - пълно зачитане на колективното трудово договаряне и свобода на организиране за всички работници, и - тристранно участие с представителни организации на работодателите и работниците, както и консултации с други подходящи и представителни организации на заинтересовани лица. Препоръката дава основните насоки за създаване и поддържане от държавите членки в съответствие с националните особености на Национален минимум на социална защита, който трябва да включва поне следните гаранции за социално осигуряване поне на национално определено минимално равнище: - достъп до национално определен набор от стоки и услуги, които отговарят на критериите за наличност, достъпност, приемливост и качество; - основен гарантиран доход за деца, предоставящ достъп до храна, образование, грижи и всякакви други необходими стоки и услуги; - основен гарантиран доход за лица в активна възраст, които са неспособни да печелят достатъчно средства, по-конкретно в случаи на заболяване, безработица, майчинство или инвалидност, и - основен гарантиран доход за възрастните. Съгласно препоръката националният минимум за социална защита трябва да бъде финансиран с национални средства, като държавите членки, чиито икономически и социални възможности са недостатъчни за изпълнението на гаранциите, съдържащи се в него, може да потърсят международно сътрудничество и подкрепа, които да допълнят техните собствени усилия. Препоръката дава насоките за формулиране и изпълнение на национални стратегии за разширяване на общественото осигуряване, основаващи се на национални консултации чрез ефективен социален диалог и социално участие. Тези стратегии трябва да се прилагат едновременно за хора във формалната и неформалната икономика и трябва да осигуряват подкрепа за групите в неравностойно положение и за лицата със специални нужди, като страните членки трябва да се стремят към постигането на обхвата и равнищата на помощи, установени в Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти) от 1952 г. или в други конвенции и препоръки на Международната организация на труда относно общественото осигуряване, които установяват по-напреднали стандарти. Препоръчва се страните-членки да обмислят ратифициране възможно най-рано, според националните особености, на Конвенция № 102 на Международната организация на труда. Вземането на акт е процедура, която се съдържа в Устава на Международната организация на труда и нейната функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Препоръките, допълващи съответни конвенции на Международната организация на труда, имат за цел да подпомогнат съответните отговорни институции и заинтересовани страни да участват съвместно в законотворческия процес за създаване или подобряване на националното законодателство в съответна област от социалния живот. Вземането на акт от препоръки дава възможност на Народното събрание да има предвид тези документи при бъдеща работа. Вземането на акт не поражда непосредствени юридически задължения за националните органи по прилагането на разглежданите документи. По време на дискусията народните представители обсъдиха състоянието на социална защита в националното законодателство, което е в съответствие с разпоредбите в сферата на седем от деветте области на Конвенция № 102 на Международната организация и се обединиха около мнението, че въвеждането на принципите на Препоръка № 202 на Международната организация на труда е естествено допълнение и средство за постигане целите на конвенцията. След проведено гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, без „против” и „въздържал се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 19, ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда да подкрепи проект на решение за вземане на акт от Препоръка № 202 на Международната организация на труда относно минимума на социалната защита, № 302-03-3, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2013 г.” Благодаря.