17 юли 2013 г.

Преди доклада, уважаеми господин председател, правя предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъде допусната госпожа Надежда Бухова, директор на дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване, № 302-02-6, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2013 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 юли 2013 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване, № 302-02-6, внесен от Министерски съвет на 27 юни 2013 г. На заседанието присъстваха госпожа Надежда Бухова - директор на дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Георги Цветков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, и госпожа Анна Натова – директор на дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти” в Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Законопроектът бе представен от господин Георги Цветков. Основната цел на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване е по-добрата защита на превозвачите на двете страни и разширяване на търговските контакти между тях. Проектът на спогодба е изготвен в съответствие с принципите на свобода на морското търговско корабоплаване и зачитане на националния суверенитет на държавите. Ратифицирането на спогодбата ще доведе до подобряване на икономическите и експлоатационните условия за корабите при работа в пристанищата на договарящите се страни. Това ще стане като се предостави същият режим на корабите по отношение на ползването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване, какъвто се предоставя на корабите, плаващи под национално знаме на съответната държава. В определени текстове от спогодбата е предвидено взаимно да се признават документите за националността на корабите, международните свидетелства за тонажа, международните свидетелства за самоличност и правоспособност на моряците, издадени от компетентните органи на другата договаряща се страна, както и условията за престой на моряците в пристанищата. Спогодбата се сключва за неопределен срок и влиза в сила на тридесетия ден след датата на получаване на втората от нотите, с които договарящите се страни взаимно се информират за изпълнението на всички вътрешни процедури, необходими за влизането й в сила. С влизането в сила на спогодбата автоматично се прекратява действието на Спогодбата за морски транспорт между правителството на Народна република България и правителството на Демократична народна република Алжир, подписана на 11 март 1969 г. в Алжир, ратифицирана с Указ за ратификация № 730 от 24 юли 1969 г. (ДВ, бр. 59 от 1969 г.), в сила от 12 януари 1970 г. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно – с 9 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване, № 302-02-6, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2013 г.”

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Заседанието на Комисията по външна политика, проведено на 10 юли тази година, също разгледа Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване, подписана на 2 ноември 2011 г. в София. В текста на спогодбата са регламентирани общите условия за превозите по море между договарящите се страни, предоставя се същият режим на корабите по отношение ползването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване, взаимно се признават документите за националността на корабите, международните свидетелства за тонажа и други документи, регламентират се условията за престой на моряците в пристанищата, преминаването през територията на другата страна при смяна на екипажите, както и помощта, оказвана на бедстващи кораби. „Проектът на спогодбата е изготвен в съответствие с принципите на свобода на морското търговско корабоплаване, зачитане на националния суверенитет, взаимна изгода и взаимни интереси и има за цел по-добра защита на превозвачите на двете страни и разширяване на търговските контакти между тях. Съгласно чл. 22 от спогодбата тя се сключва за неопределен срок и влиза в сила на тридесетия ден след датата на получаване на втората от нотите, с които договарящите се страни взаимно се информират за изпълнението на всички вътрешни процедури, необходими за влизането й в сила. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с консенсус прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване.” Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, само с две изречения искам да изразя подкрепата си за законопроекта. Той цели да подпомогне развитието на търговските взаимоотношения между България и Алжирската демократична и народна република, тъй като те не са на онова ниво, на което би трябвало да бъдат и от което България би имала подчертан интерес. Това е държава, която има много природни ресурси, държава, към която други европейски държави поглеждат с много по-голямо внимание както по отношение на развитието на икономическите, така и на търговските взаимоотношения в областта на енергетиката. За съжаление, България не е сред тези държави. По време на предишното управление България допусна повече от две години и половина да няма свой посланик, акредитиран в Алжир. До ден-днешен все още няма излъчен такъв посланик. За щастие, вече министър Вигенин е предложил кандидатура и очакваме в най-скоро време тя да бъде одобрена, защото е недопустимо България, която има посолство в тази държава, да няма посланик, който да подпомага развитието на тези взаимоотношения, които, както казах, са много важни и от които България би имала само икономическа изгода. Затова подкрепям този законопроект. Мисля, че тази спогодба ще допринесе за развитието на търговските взаимоотношения между нашите две страни. Благодаря.

Уважаеми господин председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага да бъде приет и на второ гласуване следният законопроект, а именно: „Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване. Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване, подписана на 2 ноември 2011 г. в София. Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

„ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за морско търговско корабоплаване, подписана на 2 ноември 2011 г. в София.”

„ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Процедура!

Предлагам точка трета – „Проекти за решения за попълване на състава и промени в постоянни комисии на Народното събрание”, чиито вносител съм аз, да стане точка последна от седмичната програма.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Моето изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България е във връзка с края на преговорите между българския Пенсионен фонд „Доверие”, австрийската застрахователна компания „Виена Иншурънс Груп” – от една страна, и офшорна компания за продажбата на пенсионноосигурителното дружество „Доверие”. Това е най-голямата осигурителна компания, която работи в България. В нея са осигурени над 1 млн. 250 хиляди български граждани. Тя заема най-голяма част от пазарния дял в осигуряването в България. Искам да обърна внимание също, че за българските граждани, родени след 1959 г., е задължително те да правят допълнителни вноски за пенсионно осигуряване. Тоест става дума за пари, които се разпределят между осигурителните дружества по силата на задължение, установено от държавата, и част от тези средства също се намират в споменатата осигурителна компания. Ние настояваме Комисията по финансов надзор да не дава необходимото за сключването на сделката разрешение поради неясните капитали на купувача, произтичащи от обстоятелството, че той е регистриран в офшорна зона. Това е причината да се противопоставяме на подобен род сделки – не само в областта на пенсионното, но и на здравното осигуряване. Ние вече заявявахме нееднократно нашата позиция и сме обявили нашите ангажименти, че е необходимо да се преустанови възможността такива компании да участват в приватизацията на търговски дружества в България, да притежават част от капитала на търговските банки, да участват в процедури за концесиониране на обекти – държавна собственост, да имат достъп до обществени поръчки. Практиката ни показва, че тези области, които ние отбелязахме още в предизборния период, дори трябва да бъдат разширени. Днешният случай с въпроса, който поставям, е доказателство за това твърдение. Принципът, който следваме, е, че там, където има обществени средства, където гражданите задължително предоставят отделяни от своите доходи средства, не може да се допуска действието на търговски дружества с неясен капитал, които по никакъв начин не могат да бъдат контролирани от българските институции и да изпълняват освен своите търговски дейности, обществената роля, която им е възложена. Това може да стане чрез промени в няколко закона. Затова ние отново се обръщаме към правителството – спешно да предложи такива законови промени. Ако това не бъде направено, ще го направим като наша собствена инициатива, но трябва да е ясно, че това е посоката на новата политика и тя трябва да бъде следвана както от правителството, така и от мнозинството, което го подкрепя. Това трябва да бъде наша обща воля. Това са действията, които диктуват интересите на българските граждани. По повод на този случай искам също да апелирам към правителството – да прегледа внимателно назначенията, които прави на ръководни длъжности в търговски дружества, контролирани от държавата. В тях попадат лица, които също оперират с подобни компании. Нека бъде направен цялостен преглед на тези назначения и там, където е необходимо, те да бъдат ревизирани. Защото всеки, който е назначен да управлява имущество от името на държавата, трябва да действа в интерес само на държавата и на обществото! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По повод казаното от колегата Янаки Стоилов правя процедурно предложение – да поканим и изслушаме министъра на финансите и председателя на Комисията за финансов надзор. В последните дни наистина се създаде напрежение около сделката с фонд „Доверие”. Една от причините за това напрежение е липсата на информация. Постоянно се тиражира, че става въпрос за приватизация, което ни вменява отговорност и на нас, защото приватизация означава, че държавата продава държавни активи на частни лица, а в случая не става дума за това. Става въпрос за сделка между два частни субекта. Това трябва достатъчно ясно и категорично да го кажем на хората. Нужна ни е информация, за да излезем с ясна и категорична позиция. Затова моля, госпожо председател, въпреки че си давам сметка, че е на ръба на процедурните правила по правилника, но ако трябва основание, нека то да бъде чл. 108 и чл. 109 от правилника, но да приемем решение за изслушване на министъра на финансите и на председателя на Комисията за финансов надзор. Благодаря.

Тъй като министърът на финансите по всяко време може да идва и да прави изложение, моля да бъде подложено на гласуване и изслушването на господин Мавродиев – председател на Комисията за финансов надзор.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, става въпрос за едно изменение, което е дискутирано няколко пъти в пленарната зала в последните 10 години. След приемането му преди около 10 години, Комисията по постмониторинга отчете тази законодателна мярка като ефикасно средство за ускоряване на наказателното производство. Без особено сериозни мотиви този текст, тази глава от Наказателно-процесуалния кодекс беше отменена преди няколко години. Кои са мотивите да искаме премахване на широко популярната фигура на „вечния обвиняем”, а иначе, по същество, решения на процесуалния закон, което дава възможност за ускоряване и дисциплиниране на фазата на досъдебното производство? Разглеждането на делото в съда по искане на обвиняемия е било предмет на коментар, включително в пилотно решение на Европейския съд по правата на човека. Със своето пилотно решение по делото „Димитров и Хамънов срещу България” на българските власти бе даден срок за предприемане на комплекс от мерки, които да осигурят приложението и защитата на правото на разглеждане и приключване на делата в разумен срок, съответно на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Последваха промени в Закона за съдебната власт, с които се създаде механизъм за обезщетяване на гражданите, но обезщетението е само последваща последица. То е акт от страна на държавата, който обезщетява за прекалено дълго проточилия се процес. Трябва да има стабилна законодателна мярка, като тази, която съществуваше в Наказателно-процесуалния кодекс – Глава двадесет и шеста. През 2007 г. в свое решение Съдът в Страсбург по делото „Ганчев срещу България” постановява, че средство, предназначено да ускори производство с цел да го предпази от прекомерна продължителност във времето, е най-ефективното решение. Подобно средство има неоспоримо предимство пред средство, което позволява единствено компенсация, тъй като то освен това предотвратява и последващи нарушения по отношение на същото производство, а не само поправя нарушението апостериори, каквото е средството с обезщетителен характер. Подчертавам този елемент от мотивите на внесения законопроект, защото при едно обсъждане в края на предишното Народно събрание, когато беше отхвърлено аналогично предложение за премахване на фигурата на „вечния обвиняем” и от Министерството на правосъдието, и от тогава управляващото мнозинство се вадеха аргументи, че след като има обезщетяване, не е необходимо да има срокове в закона, които да задължават приключване на досъдебното производство в съответствие с чл. 6, тоест в един разумен срок. Каква е ситуацията днес в Наказателно-процесуалния кодекс? Има срокове, които би трябвало да дисциплинират. Двумесечен е срокът за разследване, може да бъде удължен с четири месеца. На практика се получава, че има лица с висящност на обвинението по 2-3-4-5 години, до изтичане на давността. Както в службите за сигурност има продължаващи безконечно оперативни разработки, без сериозна организация и контрол върху твърдите критерии, при които трябва да продължава тяхната работа, така предишното управление допусна в рамките на досъдебното производство да има „вечни обвиняеми” до изтичане на давността – абсурд, ако наистина искаме да се съгласим с разбирането за справедлив процес в разумен срок. На опонентите, които биха поставили аргументи, че след изтичане на 2-годишния срок за тежки и едногодишния за леки престъпления може да се стигне до оправдание, ще кажем, че тежестта, основата на доказването е в рамките на съдебната фаза. С предлаганото решение за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс искаме само едно – след 2-годишен срок, ако обвиняемият желае, да внесе делото за разглеждане в съда и там държавното обвинение, което несъмнено има много повече възможности – полиция, ДАНС и прочие, да извади доказателствата, които е трябвало да събере за 2 години. Ако не е успяло за 2 години, да се постави простият въпрос –какво е правило обвинението, какво са правили разследващите в тези 2 години, за да се премахне и да се знае, че не може да има вечни обвиняеми? Да не говорим за корупционните предпоставки, които се премахват с предлаганото от нас решение – времето за протакане, времето за договаряне, времето за обработване на доказателствата. Всичко това трябва да има някакви разумни законови рамки. Уважаеми народни представители, ето заради това и в съответствие с осигуряване на разумен срок на наказателното производство по смисъла на Европейската конвенция ние смятаме, че институтът на разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия трябва да се възстанови. Да се възстанови във вида му, в който беше отменен института, имам предвид, преди четири пет години. Това ще гарантира и принципа на централното място на съдебното производство в наказателния процес, извън безкрайната фаза на досъдебното производство, която се удължава и удължава, и удължава. Намаляването на посочените срокове, от една страна, ще дисциплинира прокурора и разследващите органи в тяхната работа, а от друга – ще гарантира правата на гражданите и ще предотврати осъждания в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, каквито случаи имаме обилно в практиката на този съд. България там сме едни от първенците, а част от тези дела са именно по отношение на разбирането за разумен срок, в който трябва да се развие справедливия процес. Предлагаме също така изменение на чл. 197 от Наказателно процесуалния закон, който трябва да подобри комуникацията между прокурор и разследващи органи, да се повиши качеството на провежданите досъдебни производства, а също така да се създаде едно ясно посочване на отговорността на различните фази и различните органи в рамките на досъдебното производство. Както е посочено и в Доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите през 2011 г. – да отворя една скоба, оттогава Народното събрание не се е занимавало въобще да разисква тези въпроси. Някак си встрани от вниманието на Четиридесет и първото Народно събрание остава функцията „надзор върху дейността на съдебната власт, отчетност на съдебната власт тук, в Парламента”, което не трябва да допускаме в Четиридесет и второто Народно събрание. В този доклад, при незабавното и бързо производство, основен проблем продължава да бъде действащата процесуална уредба, допускаща прилагане на общите правила по отношение на тези производства. Госпожо председател, да Ви помоля да вляза малко и във времето на групата.

Да ми се зачете. Няма да се изказвам повече.

Благодаря Ви. Намалял е общият брой на незабавните и бързи производства, като по този начин не могат да се реализират целите на законодателя при въвеждането на тези диференцирани производства – процесуална икономия и бързина при стриктно спазване правата на гражданите. В Наказателно-процесуалния кодекс трябва да се въведе едно задължение прокуратурата, прокурорите да провеждат бързо или незабавно производство винаги когато са налице предпоставките по чл. 356, ал. 1 и чл. 362, ал. 1. А в случаите, когато въпреки наличните предпоставки се провежда разследване по общия ред, това да става с мотивирано прокурорско постановление, в което се излагат мотивите за неприлагането на бързо и незабавно производство, а не прокурорът се обади по телефона на разследващия полицай. Мотивирано постановление, с което прокурорът да приеме защо не прилага бързото и незабавно производство. Всичко това са мерки, насочени към една от големите язви на наказателното ни производство – бавното производство, което е предмет на критика не само по отношение на нарушените права на основание чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, но е било многократно предмет в „Механизма по верификация и партньорство, популярен още SVN механизма” на Европейската комисия. Всичко това са мерки за отстраняване на тези многократно отбелязвани проблеми пред нашето наказателно правораздаване. Разбира се, предложили сме повереникът и частният тъжител да получат повече права в процеса. Това се оспорва. Аз съм готов да приема аргументите на тези, които в комисията – мисля, че от Централния адвокатски съвет беше поставен така въпросът, смятат, че това ще забави развитието на наказателния процес. Но това е въпрос на наше решение доколко можем, в рамките на наказателния процес, да се опитаме максимално да защитим интересите на гражданите или те да ги търсят втори път по граждански ред. Това също е въпрос на политическа логика на наказателния процес и въобще логика на защита на тези права. Уважаеми народни представители, смятам, че този законопроект е необходим. В доклада на комисията беше посочено, че той среща разбиране и от страна на прокуратурата, и от страна на Централния адвокатски съвет, от Адвокатурата, среща разбиране и в широки професионални среди. Така и няма да получи отговор защо беше отменен преди четири-пет години този текст. Така и при предишната дискусия, ако не ме лъже паметта, преди около година време в същата зала не получихме нито от Министерството на правосъдието, нито от тогава управляващото мнозинство някакви разумни аргументи. Надявам се, че ще подкрепите законопроекта, за да можем като минимален ефект да намалим нарушаването на правото на справедлив процес в разумен срок, но и като един втори, съществен ефект да дисциплинираме прокуратурата и разследващите органи за едно по-бързо събиране на доказателствата в рамките на досъдебното производство и, разбира се, за да подчертаем, че центърът на правораздаването е съдебната фаза. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гарантирането на основните права и свободи на всеки български гражданин, това е правото на справедлив и бърз процес както в досъдебната, така и в съдебната фаза. То е свързано с предложението за изменение и допълнение в Наказателно процесуалния кодекс – това предложение, което току-що представи господин Миков. За осигуряването на разумен срок по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи следва институтът на разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия да бъде възстановен. Времевият аспект между започване на досъдебното производство и крайния акт на съда – присъдата, води единствено до разминаване на доказателствата и събирането на доказателствени средства в процеса на съдебната и досъдебната фаза. Това единствено може да блокира досъдебния процес и съдебния процес – развитието на конкретното дело. С този законопроект всъщност се цели именно бързината в процеса, което пък ще гарантира и справедливостта в съдебния процес. Затова комисията - миналия път изчетох доклада – категорично е подкрепила внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. В залата ще го подкрепя на първо четене, разбира се, по допълнителни текстове, по изменения и допълнения на този кодекс, конкретни текстове могат да се правят между първо и второ четене. Това е действително важен закон и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, на който следва да се обърне специално внимание и нашият Наказателно-процесуален кодекс да се приведе в съответствие с европейските институции и гарантиране на бърз и справедлив процес от страна и в защита на всяко едно лице, което притежава вече качеството обвиняем. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Макар с господин Нотев да не сме от Видински избирателен район, всеки от нас вероятно ще направи изказване. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявявам, че подкрепям законопроекта, както сме го направили като съвносители, като участници в работата на Правната комисия. Искам да припомня, че действащият Наказателно-процесуален кодекс беше приет през 2005 г. Това не е стар Наказателно-процесуален кодекс от едни по-далечни времена. Тогава създадохме Глава двайсет и шеста, която определи ясни критерии и срокове, така щото да премахне фигурата на вечния обвиняем, която беше една от най-големите язви на предходния Наказателно-процесуален кодекс. Тази глава действаше много успешно до момента, в който Цветан Цветанов не получи контрол над сектора „Правосъдие и вътрешен ред”. Една от първите промени, които той поиска в Наказателно-процесуалния кодекс, наред със засилване на ролята на специалните разузнавателни средства, е премахването, заличаването на цялата Глава двадесет и шеста, едно от първите неща, които ГЕРБ поиска тук в залата по отношение на Наказателния процес! Оттогава нашето усилие да възстановим Глава двадесет и шеста не е престанало. По време на мандата на ГЕРБ ние внесохме законопроект за нейното възстановяване. Колкото и да е странно, той мина през Правната комисия, ръководена от Искра Фидосова, с положително становище. И когато беше вкаран в дневния ред един петък, с размествания в точките на дневния ред, по инструктаж от изпълнителната власт законопроектът за възстановяване на тази Глава двадесет и шеста беше отхвърлен. Ето затова днес ние искаме да я възстановим, за да приведем българския наказателен процес в съответствие с европейските норми, така както през 2005 г. той беше приет. Отново повтарям, че имаме решимост да го направим. Обаче искам да обърна внимание тук между първо и второ четене на един детайл, който изникна при разискването в Правната комисия и вероятно ще трябва да го обсъдим. Появиха се сериозни възражения срещу едно от предложенията в днешния законопроект. Става въпрос за § 5, който третира чл. 253, т. 3 и 4. Става въпрос за това каква ще бъде ролята на повереника в наказателния процес. Пояснявам, че повереник означава адвокат, който се грижи за правата на пострадалото лице и на гражданския ищец. По-точно е да се каже за правата на тъжителя и гражданския ищец. Трябва да се направи разлика между адвоката, който се грижи за правата на обвиняемия, и адвоката, който се грижи... Наказателният процес казва, че защитникът - това е адвокатът на обвиняемия, има самостоятелни права, независимо от правата на обвиняемия. Целта е обвиняемият да е гарантиран със свой представител, който да може да защитава неговите права, независимо дори от мнението на обвиняемия по даден въпрос поради незнание или неразбиране. Тоест, защитникът, адвокатът на обвиняемия има самостоятелни права, за да може да се противопостави на прокурора. Не така трябва да бъдат нещата с повереника. Пострадалите лица в наказателния процес не са основни фигури. Те имат свои права, но техният повереник не може да има повече права от тях. В крайна сметка предметът на делото е да установи извършеното престъпление, участието на обвиняемия, характера и размера на вредите и други отношения и обстоятелства, имащи значение за отговорността. Съзнавам, че въпросът е много правен, но го поставям тук, защото в Правната комисия няма начин да не го разгледаме. По-скоро бих казал, че подкрепям тезата за отпадане на § 5 в законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, вече стана ясно, че съм един от вносителите на предложения на Вашето внимание законопроект. Заявявам, разбира се, подкрепата за този законопроект и призива той да бъде подкрепен в залата, както е внесен и предоставен на Вашето внимание. Такава е и позицията на Парламентарната група на Партия „Атака”. Ще подкрепим законопроекта, който има за последица отмяната на съществуването на фигурата на вечния обвиняем, както вече стана дума. На фона на аргументите, които се черпят от Европейския съд за правата на човека, на фона на одобрението, което този законопроект като законодателно решение срещна в институциите, няма да отнемам от вниманието Ви, за да се аргументирам повторно в подобна посока. Само ще припомня, че тогава когато фигурата на вечния обвиняем в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание беше отменена, практически се стигна до това, че възможността едно лице да стои в тази процесуална позиция неограничено време се превърна в инструмент – нещо, което подозирахме още при въвеждането на тази промяна. Превърна се в инструмент за въздействие и репресия по отношение на неудобни лица, по решение на институциите, които имаха достъп до управлението на държавата и всички процеси в нея. Говоря за това, че в рамките на две години обвинението, което разполага с целия инструментариум на държавата, не беше в състояние да подготви, да формира своята теза и да я поднесе във формат обвинителен акт съобразно реквизитите и съдържанието, което той трябва да има. Така или иначе тази невъзможност няма как да бъде обяснена, освен с желанието да не се стига до съдебна фаза на процеса, да не се предоставя възможност на лицето, което е в позицията на обвиняем, да разгърне правото си на защита, да може да обори това, което виси като Дамоклев меч над неговата глава като обвинение и бъдеща присъда, и съответно да се защити и опровергае тези обвинения. Стигна се дотам, че житейски съдби бяха променени във връзка с едни обвинения, на които нямаше как да се противостои. Но да не се занимавам повече с факти, които съпътстваха нашето ежедневие и които са добре известни на народното представителство. Искам да кажа само, че промяната, която ние предлагаме, като че ли по един несправедлив начин идва не навреме Тя ще дойде във времето, когато идеолозите на отмяната на фигурата на вечния обвиняем, поне част от тях ще се изправят пред българското правосъдие и по този начин ние ще им осигурим един своевременен и справедлив процес. Не е толкова лошо това, нека да покажем наистина, че промяната е принципна, промяната е такава, каквато трябва да бъде по отношение на правата на всички български граждани. Конкретно по предложените на Вашето внимание промени и в останалата част от законопроекта. Желанието ни да направим приложението в рамките на досъдебното производство, незабавните и бързите производства – законово правило, а не изключение, прозира в предложеното на Вашето внимание изменение. Нека тези текстове да бъдат правилото, по което да се ръководят действията на органите на досъдебното производство. Отказът от тези правила трябва наистина да бъде мотивиран, а не своеволен и моментно хрумване на този, който ръководи и който трябва да бъде изпълнител на тези бързи действия тогава, когато фактологията е напълно ясна и тогава, когато законодателят предвижда, че по този ред може да се реши един наказателен казус. Един казус, който да доведе до бързо решение, предложено на вниманието на обществото, което, разбира се, да усети, съобразно своето виждане за справедливост и своевременност на налагане на наказание за противообществени прояви, действието на съдебната система. Това е целта на този законопроект. Накрая, що се отнася до фигурата на повереника, за която господин Бисеров говори в един професионален план, разбира се, че ще коментираме начина, по който този текст може да остане като предложение или да бъде изменен между първо и второ четене. Обръщам внимание обаче върху особено чувствителната тема за това дали пострадалите от престъпление граждани следва да имат – в лицето на повереника, на адвоката, който ги представлява в процеса – една пълноценна защита, която се доближава по своите параметри до получената от обвиняемия и подсъдимия. Има аргументи и в посока на това, че страните в процеса – в посока на тяхната равнопоставеност, трябва да получат абсолютно равни права, включително и правото пострадалото лице, което се е конституирало като граждански ищец и частен обвинител, да получи една по-пълноценна защита от професионален адвокат, който би могъл да упражни по-добре техните права, независимо от тези фактори – незнание, липса на ориентация в даден процес. Така че няма никакъв особен риск да се предоставят тези възможности и на повереника, огледално на това, което има право да направи защитникът. Има съображения от гледна точка на това, че пострадалият в крайна сметка се конституира в една процесуална фигура, която е субсидиарна, тя не е задължителна за наказателния процес и упълномощаването на повереник, който да стане самостоятелна страна в процеса, формално би затруднило процеса. Необходимостта да се връчват книжа и на този повереник, да се изчакват изтичане на срокове за негова реакция или да се вземат под внимание, по негови индивидуални решения, възражения на съответни процесуални ходове, може да забави процеса. Въпрос на преценка е: дали съобразяването на тези неудобства, в кавички, би следвало да бъдат за сметка на правата и пълноценната защита на пострадалите от престъпления граждани – наистина трябва да стои на вниманието на народното представителство, и между двете четения да вземем най-вярното решение. Отново Ви призовавам да приемете направените от нас предложения за изменение в Наказателно-процесуален кодекс, с което ще възстановим едно законодателно решение, с последиците за това българските граждани да разчитат на своевременно правосъдие, което съответства на разбиранията за достатъчен и разумен срок за събиране на доказателства за доказване на евентуална престъпна дейност и респективно на възможността, която им се предоставя пред съда – те да докажат своята теза за своята невинност, ако такава теза може да бъде защитена и отстоявана от тях. Благодаря Ви.

Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален от седем дни – на шест дни. Благодаря.

Преди да прочета становището, ще помоля да гласуваме допускане в залата на двамата кандидати – Иво Атанасов и Радомир Чолаков, уважаеми господин председател.

„СТАНОВИЩЕ относно изслушване на предложените кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание На редовно заседание, проведено на 12 юли 2013 г., Комисията по културата и медиите проведе изслушване на предложените кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Съгласно Раздел ІІІ от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, прието от Народното събрание на 27 юни 2013 г. (обн. ДВ, бр. 57 от 2013 г.), наричани по-нататък „Процедурни правила” на свое отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по културата и медиите извърши проверка на постъпилите документи на кандидатите за член на Съвета за електронни медии и реши, че предложените кандидати отговарят на изискванията на чл. 25 и чл. 26 от Закона за радиото и телевизията. Изслушването се проведе съгласно Раздел ІІІ от Процедурните правила. Народният представител госпожа Мая Манолова представи кандидатурата на господин Иво Атанасов. Последва лично представяне на господин Иво Атанасов. Народният представител господин Петър Курумбашев представи кандидатурата на господин Радомир Чолаков. Последва лично представяне на господин Радомир Чолаков. Народните представители проф. Стефан Данаилов, доц. Татяна Буруджиева, господин Мартин Захариев, господин Георги Кадиев, проф. Ваня Добрева, господин Христо Монов зададоха въпроси на двамата кандидати, на които те отговориха. В изслушването участваха и представители на неправителствения сектор: госпожа Ина Килева, господин Кирил Икономов, госпожа Мария Стоянова, господин Мехти Меликов и госпожа Невяна Паунова. С оглед осигуряване на публичност и прозрачност по избора на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, на интернет страницата на Комисията е публикуван пълен стенографски протокол от изслушването. Раздел ІV от Процедурните правила предвижда кандидатите да бъдат представени в пленарната зала на Народното събрание, да се проведе разискване и да се извърши гласуване чрез компютризираната система за гласуване, като се смята за избран кандидатът, който е получил най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. След проведеното изслушване народните представители от Комисията по културата и медиите с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание на кандидатурите на господин Иво Първанов Атанасов и господин Радомир Петров Чолаков за избор на член на Съвет за електронни медии от квотата на Народното събрание, както и проекти за решение за избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, приложение 1.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, преди да представя кандидатурата на господин Иво Атанасов за член на СЕМ, искам да кажа няколко думи за процедурата, която беше предложена от Комисията по културата и медии и приета от Народното събрание, и наистина осигурява пълна публичност и прозрачност, а и нещо, което в много редки случаи става в Парламента – истинска състезателност между кандидатите, която се видя и на проведеното обсъждане в Комисията по културата и медии. Искам да кажа и няколко добри думи за кандидата, който не подкрепям и чиято кандидатура не съм внесла, но наистина господин Радомир Чолаков има впечатляваща биография, перфектно СV, което показва, че кандидатът има достатъчно подготовка и опит за участие в регулаторния медиен орган. Аз и двама колеги от парламентарната ни група – проф. Ваня Добрева и господин Николай Малинов, сме внесли кандидатурата на Иво Атанасов, която искам да представя на Вашето внимание. Безспорно Иво Атанасов отговаря на всички изисквания, които са предвидени за членство на Съвета за електронни медии, и то в максимална степен. Едва ли има български гражданин, който да познава по-добре медийното законодателство по простата причина, че през ръцете на господин Иво Атанасов на практика са минали всички медийни закони и всички промени в тях. През всички периоди, през които господин Иво Атанасов е бил народен представител, неизменно е бил член на Медийната комисия и обикновено е заемал ръководни длъжности в нея – като в най-важния период, когато България се присъединяваше към Европейския съюз, той беше председател на Комисията по гражданско общество и медии и има личен принос в успешното затваряне на Глава двадесета „Култура и аудиовизия”. Всички познават Иво Атанасов като ярък български публицист, безспорен полемичен талант. Той е водил предавания в електронни медии, има над 2000 статии в пресата и няколко публицистични книги. В негов плюс е фактът, че той е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели – две изключително авторитетни организации на български творци. Познавам Иво Атанасов повече от 20 години. Познавам го като диалогичен и честен човек, който може да работи в екип и не се съмнявам, че ще бъде полезен в работата на Съвета за електронни медии. Вярно е, че не е типичният медиен експерт, не е човек на системата отвътре, но мисля, че това е негов плюс, защото гарантира, че няма зависимости, обвързаности и ще може наистина безпристрастно и принципно да участва в осъществяване на функциите на Съвета за електронни медии. Един честен човек, който познава перфектно медийното законодателство и чийто честен и принципен подход ще бъде от безспорна полза на медийния регулатор. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да Ви представя кандидатурата на господин Радомир Чолаков, която беше внесена от няколко народни представители. Мисля, че се подписаха Татяна Буруджиева, Николай Петев, Мартин Захариев, а аз като вносител съм се подписал на първо място под тази кандидатура. Господин Чолаков е завършил немската езикова гимназия. След това е завършил право в Софийския университет. Особено впечатляващ момент в неговата кариера като образование е докторантурата, която има по специалността „Право на електронните медии” в Института за радио и телевизия в Университета в Хамбург. Искам да Ви кажа, че негов научен ръководител беше проф. д-р Волфганг Хофман-Рием, който е бивш конституционен съдия на Федерална република Германия. Като преподавателска дейност той е преподавал в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в Софийския университет и в Бургаския свободен университет. Господин Чолаков има професионален опит както в електронните, така и в печатните медии, което е рядък случай на съчетание в едните и другите медии. Неговата кариера в България започна като юрисконсулт, а след това като главен юрисконсулт на Българската национална телевизия. После за около две години е изпълнителен директор на Българската национална телевизия. В следващите десет години той работеше като главен юрисконсулт на така наречената група ВАЦ, която е собственик на „24 часа” и „Труд”. В момента продължава да работи за нея – след промяната на собствеността, която настъпи преди една или две години. Той е юридически съветник на Съюза на издателите в България от 2001 г. досега. Член е на Правната комисия към Германо-Българската търговско-промишлено камара – от 2010 г. досега. Бил е член на Правната комисия на Европейския съюз за радиоразпръскване и е член на Съюза на европейските юристи на издателства със седалище в Берлин. Господин Чолаков има и над 20 публикации в областта на правото, и то не само в България, но основно във Франция и в Германия. Между другото неговите публикации са не само в областта на медийното, но и на конституционното и гражданско право. Имаме рядък случай на човек, който наистина се е подготвял в областта на медиите със специално образование – с докторантура в Германия. Лично аз не познавам повече от пет човека в България, които да имат подобно професионално образование и след това подобна професионална кариера. Разбира се, тук е мястото да благодарим на председателя на комисията – господин Стефан Данаилов, за това, че осигури прозрачна процедура по издигане на кандидатури. Аз си спомням, че когато с уважаемия проф. Данаилов преди три години бяхме членове на същата Комисия по култура и медии, първо, кандидатурите за членове на СЕМ бяха гласувани в залата, а след като бяха избрани – на знаменития ден 1 април 2010 г., на нас ни дадоха възможност да ги изслушаме и в комисията. Спомням си, че тогава кандидатурите за членове на СЕМ бяха внесени от видните медийни експерти Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Лъчезар Иванов. Тук просто бих искал да отбележа и добрия факт все пак, че поне за предложението на господин Чолаков ние имаме подписи на хора, които са членове на Медийната комисия – не че аз не бих могъл да предлагам кандидатури за Националната здравноосигурителна каса или за Националния осигурителен институт. Не бих искал да влизам много нашироко в дебата за това, че днес всъщност може би Ви представям една обречена кандидатура, тъй като Вие знаете, че има решение да бъде подкрепена другата кандидатура. По никакъв начин не бих искал да отричам правото на партийната организация в Кюстендил да издига свои кандидати за членове на СЕМ, даже бих казал, че това право е иманентно присъщо. От друга страна, ако мога да направя един паралел. Когато господин Станишев обяви кандидатурата на господин Орешарски за премиер, ако тя беше минала на вътрешнопартийно гласуване и трябваше в парламентарната група да вземе решение дали да бъде подкрепен господин Станишев или господин Орешарски за премиер, аз съм сигурен, че при 84 народни представители то щеше да мине със сто на нула в полза на господин Станишев. Тогава господин Станишев чу това, което казаха хората от протестите през февруари и предложи кандидатурата на господин Орешарски. Въпросът е, че според мен този дебат продължава да се води с нова сила, къде по-силно, къде по-слабо и оттук нататък, когато вървят назначенията на министри, заместник-министри, а с особена сила и за членове на регулаторни органи. Разбира се, мисля, че е едно богатство нашата парламентарна група да има възможност да представи две наистина силни и достойни кандидатури, от които Народното събрание дали чрез политическо решение на своята група, дали по друг начин, дали по съвест, да може да гласува. За да изчистя и всякакъв конфликт на интереси, искам да кажа, че лично аз познавам господин Чолаков от 23 години. Заедно с него сме основатели на Студентската програма „Ку-ку”. Честно казано, бяхме сериозни политически опоненти, тъй като той влезе в това предаване от квотата на Университетския комитет на Комсомола, така че от това време датира и нашето познанство. Целият медиен опит, който той е имал през тези години, бих казал, че е разстлан пред очите ми. Тук е мястото да кажа, че си спомням, че в онова предаване наш чест и много отзивчив гост между другото беше Иво Атанасов, който ни е помагал много пъти в инициативи, които сме имали в предаването. Надявам се, тъй като кандидатурата, която Ви представям, позволява гласуване по съвест на цялата зала, да имате възможност да зададете повече въпроси, защото ми се стори, че в този дебат повече се фокусирахме върху качествата на кандидатите, а не върху това, което трябва да се случи в областта на електронните медии в България, особено когато коментираме обществените медии. Знаете, че има тенденции, които не са особено благоприятни за обществените медии. Стигнахме дори до изключително неприятния прецедент в Гърция, в който Вие знаете, че просто бяха закрити държавните радио и телевизия. Всъщност от дълги години се провежда една такава политика, специално в нашата южна съседка. Знаете, че при гръцките радио и телевизия се стигна до един изключително нисък пазарен дял. На мен лично ми е болно, специално за развитието на Българската национална телевизия, като човек, който е работил в нея. Тя беше първа като пазарен дял, после беше в тройката, после – в шестицата, сега мисля, че е в десятката и ние трябва да си отговорим искаме ли да имаме обществени медии в България и каква функция искаме те да изпълняват. За разлика от Българското национално радио, което успя сериозно да се пребори за своята позиция и в една много сериозна конкуренция на частните медии да отстоява лидерската си позиция, това например не се случва с Българската национална телевизия. Може би е хубаво да погледнем и други примери на нашите съседи. Например освен развитието на ЕРТ, което беше закрито – гръцките радио и телевизия, да видите развитието на турските радио и телевизия. Може би е мястото тук да се запитаме например хората в Кърджали дали трябва да научават новините от Българската национална телевизия или от турските радио и телевизия? Дали трябва например да имаме регионални кореспонденти в градове като Видин, Силистра, Кърджали и Смолян? Дали трябва да научаваме за новините от наши кореспонденти в градове като Скопие, Истанбул и Солун или трябва да ползваме чужди кореспонденти? Защото тук не става дума за собствена медийна политика, а за собствена държавна политика, чийто изразител могат да бъдат обществените медии. Затова аз щях да се радвам, ако можем да чуем мнението на кандидатите и по такива въпроси, освен изтъкването на едни кандидати или подхвърлянето на такива малки стрелички по отношение недостатъците на други, тъй като Конфуций казва, че благородният вини себе си, а простият вини другите. Затова аз се надявам, че изслушването, което имаше в комисията и което днес може да има тук в залата, ще позволи да даде шанс да направим един по-сериозен разговор за това как си представяме бъдещето на електронните медии, още повече на обществените медии, а не просто и само да бъде състезание между двама наистина достойни кандидати. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предстои да изберем нов член на медийния регулатор. Членът на СЕМ към настоящия момент София Владимирова е с изтекъл мандат отпреди една година и заема поста до избора на нов член от Парламента. Уважаеми колеги, само по себе си в това няма нищо драматично и едва ли този избор може да предизвика какъвто и да било катаклизъм в медийния сектор, по-скоро е буря в чаша вода. Защо обаче този избор е знаково важен, важен по-скоро като политически акт на законодателя в особено сложната политическа ситуация в държавата? С оглед поредицата от спорни назначения и предложения напоследък и с оглед на особената чувствителност на медиите към избора на хората, номинирани да ги регулират по силата на закона, настоящото гласуване ще бъде анализирано с особена критичност от обществеността и в частност от медийната общност. Защо днешният избор е много важен? Защото предстои Четиридесет и второто Народно събрание да формира становище по много важни въпроси на медийната регулация, чиито отговори гилдията очаква от години. Четиридесет и първото Народно събрание не направи никакво усилие в тази посока и това гласуване днес ще разкрие посоката, в която ще върви реформата в медиите, не с оглед на личностите, а по-скоро с оглед на процедурите и механизмите на вземане на решения и формиране на политическа воля. На първо място, това е изцяло нов Закон за медийните услуги. В областта на медийната регулация има сериозни законови дефицити. На второ място, широко обсъждане с всички заинтересовани организации на възможността за обединяване на обществените медии БНТ и БНР в една българска обществена медийна компания или корпорация. В сектора няма еднозначно одобрение на тази иначе в голямата си степен радикална реформа, която предлагам на Вашето внимание, чието решение в крайна сметка е преди всичко политическо. Този нов модел ще даде дългоочакваната реформа на обществените медии, отлаган от всички правителства дотук с оглед икономия на мащаб, синергия по отношение на административния капацитет, оптимизиране на разпространението на сигнала, гарантиране на независимостта на три ключови направления – финансово, управленско и редакционно, с ясно разделение на програмното от административното ръководство, което ще гарантира много по-добър контрол, прозрачност и борба с корупцията. Не на последно място, ще консолидира усилията на обществените оператори в преходния период на цифровизацията и най-вече ще мултиплицира усилията им в динамичната нова технологична среда на интернет, мултимедийни приложения, нови цифрови формати и канали, апликации за мобилни устройства и таблети. На трето място, България според годишните доклади на „Репортери без граница” е на незавидното 87-мо място за 2013 г. в класацията за свободата на словото. Само ще Ви припомня, че през 2009 г. тя е на същото незавидно 68-мо място. В годините на управление на ГЕРБ възвратното ни движение е следното: през 2010 г. – 70-то място, 2011 г. – 80-то, 2012 г. – 80-то, а днес – 87-мо. Основната причина за това незавидно място е концентрацията на медийна собственост, липса на прозрачност и присъщите им зависими. На четвърто място, искам да напомня на всички колеги тук, че на 21 май 2013 г., именно в деня, в който беше свикано Четиридесет и второто Народно събрание и ние положихме клетва, Европейският парламент излезе с резолюция относно Хартата на Европейския съюз за норми на свободата в медиите. Документът касае именно плурализма и концентрациите както в национално, така и в трансгранично отношение на медийните конгломерати, тяхното влияние и монополизация на информацията. Вашето очакване е, че този документ скоро ще бъде оформен в директива в европейското законодателство, която да засили още повече медийния плурализъм, журналистическа и издателска независимост, в това число и на обществените медии. На пето място, обсъждането на въпроса е свързано и с решението за конституиране или неконституиране на нов конвергентен орган за регулация. На шесто място, изборът на нов член на СЕМ е в пряка и висока степен на обществено очакване да се преборим с езика на омразата и противопоставянето с правни и регулаторни средства. И за финал две думи за начина, по който работи Комисията по култура и медии. Тя изработи тези процедурни правила и Ви ги предложи за гласуване в зала за избор на нов член на СЕМ, водена само от два принципа – прозрачност и състезателност. Така работихме и дотук, до момента на избора за нов кандидат за член на СЕМ в залата. Тези принципи трябва да бъдат водещи и днес, за да приключим с достойнство. Единственият начин за това е днес да гласуваме по съвест за един от двамата кандидати. При липсата на номинация от парламентарните групи на ДПС и „Атака”, при липсата на такава от ГЕРБ сме поставени в ситуация да избираме между двамата кандидати от Коалиция за България, повтарям – с прозрачност и състезателност. Моля да гласувате по съвест! Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм член на Медийната комисия, но за да съм сигурен в това, което ще Ви кажа сега, си направих труда да отида на заседанието й, на което бяха изслушани двамата кандидати. Според мен двамата кандидати се представиха абсолютно равностойно. По никакъв начин не приемам тезите, които се налагат, че видите ли, единият кандидат бил партиен кандидат и на него му търсим работа, а другият кандидат бил професионалистът, който ще свърши работата. Смятам, че и двамата кандидати са достойни, и двамата могат да свършат тази работа. Въпросът е на личностната оценка на всеки от нас. Господин Иво Атанасов – да, той е депутат дълго време, двадесет години, четири мандата, ако не се лъжа. Свързан е с БСП, но по същия начин другият кандидат е бил общински съветник от партията на Стефан Софиянски. В чисто политически план и двамата имат своите минуси, ако считаме това за минус. Аз не го считам за минус, не мисля, че това би трябвало да бъде някакъв проблем. Никога не бих Ви посъветвал да гласувате за някого само и единствено защото той е член на БСП или на някоя друга партия. Никога не съм гласувал на този принцип. По същия начин напълно подкрепям принципа да се гласува по съвест, ако го възприемем като генерален принцип и винаги гласуваме само и единствено по съвест. За съжаление, на няколко пъти доказахме, че не го правим. По никакъв начин не приемам също така думите, казани с лека ехидност, които чух тук преди малко, че той бил кандидатът на Областната организация на БСП в Кюстендил. Бих бил горд да съм кандидат на Областната организация на БСП в Кюстендил. Досега не съм бил, следващия път ме имайте предвид, Мая! (Шум, оживление в БСП, реплики от народния представител Мая Манолова.) Тези хора са сигурно не по-малко искрени в своите желания, отколкото и всички ние. Човек не трябва да подценява това нещо по никакъв начин. Пак казвам: този път наистина трябва да направим гласуване по съвест. Гласуването на парламентарната група на БСП вчера според мен беше по съвест и беше много ясно – в подкрепа на господин Иво Атанасов. Моето изказване тук трябваше да го направи някой от ръководството на групата на БСП и това ръководство трябва да поема отговорността си в такива случаи, а не различни народни представители да ставаме, да изразяваме, да защитаваме позицията на парламентарната група. Позиция на групата имаше и тя беше по съвест. Въпреки всичко аз днес пак ще гласувам по съвест, независимо от позицията на групата. Моето гласуване по съвест, въпреки всичко, пак ще бъде за Иво Атанасов, защото съм абсолютно убеден, че неговите качества в никакъв случай не са на партийния кандидат, който видите ли, ще бъде уреден на работа, защото няма каква друга работа да върши. Напротив, той ще свърши тази работа не по зле от господин Чолаков. Дори си мисля и съм убеден, че ще я свърши и по-добре. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Кадиев, нито веднъж в дебатите досега не съм чул някой да е говорил за партиен кандидат, на когото се търси работа. Никой не е казал такова нещо и не мисля, че някой от БСП би го направил. Не съм чувал това и някак ми се струва, че подобно отношение към кандидата е обидно.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, точно една минута ще говоря. Подкрепям Иво Атанасов, защото е талантлив човек, защото внимава в думите, които пише и говори. Това не означава, че е безгрешен. Второ, подкрепям Иво Атанасов, защото казва това, което мисли. Вярвам, че това е най-важното качество за един член на СЕМ.

Не, благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От направените представяния на двамата кандидати за членове на СЕМ останах с убеждението и наистина съм убеден, че и двамата са професионалисти. Смятам, че тук въпросът опира до една малка и много тънка разлика, която може би съществува, и това е полето, в което те имат повече опит. Единият от тях има повече опит в парламентарната регулация. Другият от тях има повече опит в корпоративната регулация. От тази гледна точка, имайки предвид, че все пак съм народен представител в Парламента, смятам да подкрепя онзи, който наистина има повече опит в парламентарната регулация. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да вземам отношение по персоналните качества на кандидатите. Както призоваха и колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, мисля, че всеки може да си направи лична преценка за качествата и на двамата и да гласува по съвест. Този избор ми дава повод да поставя принципния въпрос за необходимостта от преосмисляне, от дебат по отношение на това дали Съветът за електронни медии в днешни условия изпълнява докрай и пълноценно вменените му от закона функции, дали играе пълноценно ролята на медиен регулатор в днешни условия, или предпочита опортюнистично да премълчава, да отхвърля, да се изплъзва от сезиранията, на които понякога става обект, по отношение на определени казуси, възникнали в хода на дейността на различните електронни медии. Тези, които са запознати с медийната регламентация, знаят, че в Закона за радиото и телевизията на Съвета за електронни медии са вменени много важни функции по отношение на упражняване на мониторинг, на ефективен надзор върху съдържанието, върху качеството, върху възпитателния ефект, върху посланията, внушенията дори, които се излъчват от електронните медии. Има текстове, които изискват от него да съблюдава за това електронните медии – в своите предавания да не допускат прояви на ксенофобия, раздухване на вражда и омраза, да не застрашават моралните устои на гражданите, с особена закрила например да се ползват децата и така нататък. За съжаление, с изключение на последния казус – особената закрила, с която трябва да се ползват децата по отношение на политиката на електронните медии, проблем, който беше много актуален в миналото Народно събрание и който стана повод за последните изменения в Закона за радиото и телевизията, аз продължавам да не съм убеден, че Съветът за електронни медии защитава докрай другите основни принципи, на които трябва да отговаря медийната политика. За съжаление, особено през последните години, Съветът за електронни медии прие една политика на снишаване, на избягване на неудобните въпроси, на оправданието от сорта „Да не ни обвини някой в цензура”, но реално според мен мониторингът, надзорът върху електронните медии не е пълноценен. Мисля, че е крайно време да се постави на един по-широк дебат доколко медийният надзор в България е пълноценен, дали тези принципи, на които трябва да отговарят всички участници в процеса, електронните медии, се спазват, дали правата и свободите на гражданите са реално защитени срещу подобен род посегателства, срещу нарушаването дори на основни изисквания на Конституцията. Мисля, че е крайно време, специално в новата Комисия по медийна политика в Народното събрание, да се проведе такъв дебат с медийния регулатор – да се направи обстоен преглед доколко медийният регулатор в България изпълнява вменените му функции в тяхната пълнота и обхватност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Казак, моята реплика към Вас е в следното. Като френски възпитаник и добре възпитан човек, Вие бяхте много мек в израза си. По отношение закрилата правата на детето като политика на Съвета за електронни медии мога да Ви кажа, че такава изобщо липсва. Това, на което са подложени нашите деца, което се лее от телевизионния екран – не говоря за онова, което върви по мрежата, е нещо, което не би било допуснато във всички други страни. Пак казвам, по отношение закрила на децата, специално като телевизионно съдържание, сегашният Съвет за електронни медии не прави нищо – даже напротив, вреди на българските деца.

Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Казак, днес следобед имаме заседание на комисията, в която ще обсъждаме Отчетния доклад за двете шестмесечия на миналата година на СЕМ. Аз Ви каня, защото въпросите, които повдигате, са много важни. И една яснота към предишната реплика. Преди няколко месеца СЕМ е приел правила, така че е полезно според мен, когато критикуваме и изискваме, да бъдем там, където се правят тези обсъждания. Комисията работи в отворен режим. Надявам се, че ще бъдете част от нашето обсъждане за дейността на СЕМ, още повече за това, което СЕМ все още не е успял да направи, а то е функциите по съдържанието на онова, което е медийна среда в България. Това е част от огромния проблем за лошите оценки, меко казано, които има, за свободата на медиите и публичния изказ в България във всички международни мониторинги. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, аз благодаря за тези реплики. Естествено, че с удоволствие бих участвал в един такъв дебат. Аз бях член на Комисията по култура, гражданско общество и медии в предишното Народно събрание. Неведнъж съм поставял подобен род въпроси, особено когато се обсъждаха в миналото Народно събрание измененията в закона, касаещи повишената закрила на децата срещу тяхното използване в телевизионни предавания, в неподходящо време, с неподходящо съдържание на самото предаване. Наистина бяха приети някои изменения, които предстои да видим как ще действат, но още тогава поставих принципния въпрос, че – да, за закрилата на децата се предприеха някои мерки, но в тази глава в Закона за радио и телевизия, която третира принципите и ограниченията, с които трябва да се съобразяват телевизионните оператори и въобще електронните медии, наред със закрилата на правата на децата има и едни други принципи за гарантиране на други права, основни права и свободи на гражданите, за недопускане на съдържание, което подбужда към расова, етническа, верска омраза и вражда, и така нататък. Ето тези принципи, които са поставени на едно и също ниво, на един и същи пиедестал с принципа за закрила правата на децата не съм убеден, че Съветът за електронни медии изпълнява докрай, съблюдава докрай пълното спазване на подобни принципи и от тази гледна точка мисля, че дебатът трябва да продължи. Тънка е границата, винаги е била тънка и всеки опит на Съвета за електронни медии, един от редките опити, които е правил да се опита да въведе поне малко ред и малко стандарт в посока спазване на подобни принципи, е срещал, естествено, съпротивата на електронните медии и обвиненията в цензура. Тънка е границата между възможността от цензура и ролята, която трябва да играе Съветът за електронни медии, като ефективен регулатор, но все пак това не трябва да бъде аргумент Съветът за електрони медии тотално да се дезинтересира, тотално да се оттегли въобще от изпълнението на тези вменени му със закон функции. Благодаря.

Последните няколко изказвания почти нямаха пряко отношение към избора на един от двамата кандидати. Те се превърнаха в обсъждане на дейността на СЕМ и това е неминуемо, защото дейността на СЕМ в това Народно събрание и в предишните две, в които аз съм бил, не е била подлагана на сериозно обсъждане, а са се плъзгали по повърхността, която няма никакво отношение нито към свободата на словото, нито към неговия обективизъм. Тази дума, този термин го възприемете като подчертан, защото, когато говорим за регулация, ние преди всичко трябва да говорим за обективност, за обективизъм и така нататък. Аз бих задал на кандидатите три въпроса. Разбира се, тук ще коментирам накратко как стоят те. Първият въпрос е: „За тях какво представляват електронните медии – те медиатор ли са, или са манипулатор на общественото мнение”? Засега по линията, по която се движи цялата тази електронна информация, тя просто манипулира общественото мнение, тъй като не е обективна. И това е вторият ми въпрос: ”Обективизъм, а не манипулация”, поне в държавните медии. Държавната медия БНТ и БНР трябва да бъдат обективни докрай, да бъдат обективни и да представят всички алтернативи, на това което те съобщават, това което те коментират и което предават. Сега ще Ви дам два примера. Първият пример е, когато в България се заговори за икономика. Когато в България се заговори за икономика, когато се появи икономически проблем, когато се появи криза или прочие, БНТ и БНР изваждат непременно някой икономист от Института за пазарна икономика, обикновено наум ми идва Георги Ангелов и още двама-трима покрай него и нищо повече! За тях не съществувало УНСС, не съществуват десетина катедри в това УНСС, не съществува Софийски университет, не съществува Българска академия на науките – Икономическият институт. Не съществуват, защото за тях не съществува алтернатива. Това е именно да пееш песента и да съпровождаш това, което пее модата, която се налага в момента от много богатите хора, от тази върхушка, която ние наричаме олигархия: най-важното е да няма алтернатива! Ето това наричам аз необективност, субективизъм и моят въпрос е както към кандидатите, така и към СЕМ. Това съм го задавал и когато избирахме председател на СЕМ на неговата среща с парламентарната група, на която той срамежливо мълча. Какво трябва да се направи, как трябва да се направи, за да бъдат обективни българските електронни медии, а не манипулатори! И най-сетне, това вече е по-кратък въпрос: как могат те да се справят, как СЕМ може да се справи и има ли намерение изобщо да се справи с канали като телевизия „Скат“, които се занимават изключително с провокаторство и със сатанизация на определени техни политически противници, защото „Скат“ е собственост на един олигарх. За другите телевизии това не може да се каже – олигархията там е скрита отзад, но там олигархът стои на самата телевизия и даже участва в предавания. Това също е необективно. Това е противозаконно и трябва по някакъв начин СЕМ да се справи. Дали СЕМ е регулатор? Ами, не е регулатор! СЕМ е просто един безучастен наблюдател и всички Вие добре знаете, че аз съм прав. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, днес сме поставени пред избор. Трябва да изберем единия от двамата достойни кандидати. Освен техните професионални качества, за които разбрахме, че са неоспорими, преди всичко те трябва да дадат отговор и на още един въпрос, който е изключително основен: готови ли са да кореспондират реално с тези, които са ги избрали, а ги избира Народното събрание, независимо дали е Четиридесет и второто, дали е след това Четиридесет и третото, Четиридесет и четвъртото и така нататък? Всеки един от тях трябва да даде отговор, че когато влезе в този регулаторен орган, трябва да носи отговорност пред Народното събрание, реално пред българските граждани, защото те избират народните представители, които ги избират в този регулаторен орган. Това е моят въпрос към двамата кандидати. Досега България беше всичко друго освен парламентарна република. Тя беше правителствена, премиерска, но не и парламентарна. Сега в момента виждаме, че новият министър-председател за първи път след Десети ноември налага едни нови принципи – отчет пред тези, които са го избрали. И да се върна и на един друг въпрос, който се постави – за партийните кандидатури. Нека да не наричаме така хората, които са членове на определена формация, партия или коалиция от партии, защото нека всички да знаят, щом си част от една коалиция, тя се казва политическа коалиция, ти се занимаваш с политика и си обвързан политически. И да се върна на този въпрос – нима няма професионалисти в тази зала или хора във формациите, които представляваме? Нима тези професионалисти са по-малко професионалисти от тези, които не се занимават организирано с политическа дейност? Аз ще припомня на моя бивш съпартиец Петьо Курумбашев – нашият лидер на БСДП, покойният д-р Петър Дертлиев, казваше: „Да управляваме със сръчните ръце, ума и таланта на целия народ.” Нека да не правим дискриминация дали някой е член на партия, дали е само експерт – всеки един е професионалист. Затова призовавам да гласуваме така, както сърцето, умът и душата ни решават, но да не елиминираме хората, които са членове на партиите.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В своята студия „Властта и медиите” знаменитият проф. Ноам Чомски има следното определение: „Това, което е тоягата в ръцете на тоталитариста, това са медиите в условията на демокрация.” Бих отишъл по-далеч, разсъждавайки върху тази тема. Бих казал, че медиите днес, на практиката, на които сме свидетели от 23 години, имат удивителната абразивна способност да излъскват ума и инстинкта към мислене на обикновените български граждани, и това е абсолютно обективно съждение. Крайният резултат на това начинание трябва да бъде управляване на народа чрез телевизора. Искам да кажа, че на епохата на Георги Лозанов, по-известен като Гого Папийонката, трябва да се сложи край, защото в своята регулативна дейност Съветът за електронни медии абсолютно е отхвърлил като принцип обективността, за която говори проф. Станилов. Дегероизират се основни фигури от пантеона на българската история и на българския народ, атакува се цивилизационният код, който е формирал българския народ, извечни ценности са поставени под ерозия. Мисля, че е крайно време в СЕМ да влезе човек, който е дал доказателства, че е почтен, че е талантлив и че е верен на принципа за обективността. Като такъв познавам господин Иво Атанасов. През всичките години съм следил с огромен интерес неговите статии, кратки бележки и позиция през четирите парламента, в които той беше участник. Аз бих дал гласа си за Иво Атанасов и за края на безпаметството, към което ни тикат електронните медии като средство за оглупяване на цял един народ. Ние не трябва да си затваряме очите пред това!

Не, да дам обяснение във връзка с темата.

Процедура.

Уважаеми колеги, темата отиде в друга посока – какво е СЕМ и има ли смисъл от него. Искам да Ви уведомя, че днес нашата комисия изслушва двата отчета за двата периода на Съвета за електронни медии, след което, по старите депутати добре знаят, че тя идва в парламентарната зала, където застава председателят Лозанов и прави отчет, и всъщност тази сериозна тема, която сега се отвори, може да бъде коментирана по това време. Това исках само да кажа.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с призива, прозвучал от тази трибуна, да се гласува по съвест, искам да кажа ясно на пленарната зала, че внесох кандидатурата на Иво Атанасов за член на Съвета за електронни медии по съвест и ще гласувам за него днес по съвест. Давам си ясна сметка, че в този момент всяко назначение, всеки избор се следи под лупа от българските граждани и нямаше да си позволя да предложа господин Иво Атанасов, ако имах и най малкото съмнение в неговата честност, почтеност, принципност или компетентност. С него често сме били на различни мнения. Спорели сме понякога ожесточено, но никога не съм се съмнявала в неговата искреност и мисля, че това негово качество ще бъде изключително важно за медийния регулатор. През последните дни ми се обадиха много хора от медийната гилдия – всичките, за да ме поздравят за номинацията на Иво Атанасов. Определено тази кандидатура не среща негативизъм от медийните среди, напротив – той има подкрепата и на някои медийни организации, които я заявиха публично на изслушването в Медийната комисия. Ще кажа и нещо друго – безспорен е авторитетът на организацията на Българската социалистическа партия в Кюстендил, но Иво Атанасов отдавна е надхвърлил предела на местната значимост. Той е национално лице – бил е в продължение на години под светлината на прожекторите и всичко за него е ясно на българското общество. Тоест никой до този момент не се е усъмнил нито в неговата честност, нито в неговата почтеност, нито в наличието на някакви връзки, зависимости или други обвързаности, така че в случая не можем да говорим нито за корпоративна съвест, нито само за партийна съвест, а за човешка съвест, за това че издигам и, надявам се, ще подкрепим един порядъчен и принципен човек. А дали членството в една политическа партия е минус, дали е грях, аз не мисля, че това е така. Въпросът е в нещо друго –това, за което става дума: дали кандидатът има достатъчна почтеност, достатъчен авторитет в българското общество, дали предизвиква съмнения сред гражданите в някакви други обвързаности и зависимости и когато това не е така, когато той е професионалист и творец, мисля, че няма никакви проблеми да бъде издигнат и подкрепен от Народното събрание. Ще направя едно процедурно предложение – към проекта за решение на Комисията по културата и медиите да бъде добавен текстът, че решението влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник” – текст, който вписваме във всички проекти за решения, които приема Парламентът в това си издание. Благодаря.

За всички тук е ясно, че ще се гласува по съвест. Приятели по съвест няма. Това също е ясно. Липсата на ГЕРБ в днешния дебат, както и в залата, остави в мен един горчив вкус. Докарахме се до степен, в която Коалиция за България стана опозиция сама на себе си. Хайде да видим как ще излезем сега от тази ситуация. Предлагам да гласуваме и повече да не се излагаме.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Точно две минути ми трябват, за да кажа няколко хубави думи...

Добре, три. Благодаря. От вчера от 17,00 ч. правим дебати кой да бъде член на СЕМ, дали кандидатурата е партийна или не. Искам да кажа няколко думи за господин Иво Атанасов. Всички казват, че тази кандидатура е партийна. Аз ще кажа, че когато беше кандидат за мажоритарен депутат в Пазарджик, той дойде там като непознат човек, но се върна с много приятели и много хора, които гласуваха за него. Искам да предам желанията на моите хора от избирателния Пазарджикски регион, че те очакват да бъде гласуван и да бъде избран за член на СЕМ. Така че аз го подкрепям заедно с моите избиратели в гр. Пазарджик. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да говоря от тази трибуна за пръв път в друго качество – като кандидат за член на Съвета за електронни медии. Благодаря на Мая Манолова, проф. Ваня Добрева и Николай Малинов, които внесоха моята кандидатура. Смятам, че двамата кандидати сме равнопоставени. Виждам, че се търси противопоставяне по линията „експерт – партиен член”, но това едва ли е удачно, тъй като и двамата сме били в политиката не като мажоритарно избрани кандидати, а чрез една или друга политическа партия. Разликата е в това, че единият е бил представител на лява партия, а другият – на дясна политическа формация. Пък и не е забранено на членовете на СЕМ да членуват в политическите партии. Забранено е според Закона за радиото и телевизията да бъдат в ръководните органи на партиите, и то на изборна длъжност. Всичко друго е разрешено. Струва ми се, че няма защо да търсим противопоставяне по тази линия. Как се гарантира независимостта на Съвета за електронни медии и на неговите членове? Не според това дали някой е член на партия или не е, дали има политически симпатии или не. Всеки има право на това, всеки български гражданин. Независимостта се гарантира по два начина. Първо, с мандатност. Веднъж избран от Парламента или назначен от Президента, съответният член на Съвета за електронни медии не може да бъде отзоваван. Това гарантира неговата зависимост от органа, който го е избрал или назначил. Второ, чрез ротация. На две години става подмяна на членове на СЕМ от парламентарната и от президентската квота. В случая имаме закъсняла ротация в течение може би на повече от една година. Така се осигурява независимостта на Съвета за електронни медии. Тук ще отговоря на въпроса на господин Георги Анастасов – че част от начина, по който се осигурява независимостта, е, че отделните членове на СЕМ не се отчитат пред Народното събрание, но друг е въпросът за диалогичност. Смятам, че като председател на Медийната комисия, а и преди това като председател на Комисията по култура, винаги съм бил доказано привърженик на диалогичността. Когато сме приемали съответните законови актове, сме го правили в условия на максимално широко обсъждане с всички заинтересовани страни по въпроса. В тази връзка искам да напомня нещо много важно. Всички досегашни мнозинства, идвайки на власт, са променяли персоналния състав на Съвета за електронни медии, било като сменят името му или като променят бройката, за да сменят всички лица в него и по този начин да си осигурят номинация в Националната телевизия и Националното радио, да си гарантират медиен уют, смятайки, че така ще повторят своя мандат. В цялата демократична история на България има едно единствено изключение. То е през 2005 г. На предизборната среща в НДК с проф. Стефан Данаилов, когато представихме програмата на Коалиция за България в сферата на културата и медиите, аз поех ангажимент формулата за ротацията на СЕМ да работи, тоест да не започваме всичко отначало, а членовете на СЕМ да си изкарат мандатите и по този начин да се получи разминаване в състава на СЕМ с актуалната политическа власт в момента – нещо, което също гарантира независимостта на Съвета за електронни медии. Действително се получи така. Тогава нямаше смяна на членовете на СЕМ, мандатите се изкарваха. Минаха обаче четири години и в началото на предишния мандат в 2009 г. видяхме, че се случи отново до болка познатата практика. Тогава се промени броят на членовете от девет на пет и бяха избрани наново всички членове на Съвета за електронни медии. Смятам тази практика за порочна. Нека този добър пример, за който и аз имам принос през 2005 г., да продължи да се развива.Благодаря на господин Мартин Захариев, който до голяма степен произнесе вместо мен програмна реч. Ние сме говорили с него и в лични срещи –това, което той каза като изисквания към медийната среда, към Съвета за електронни медии, аз споделям до много голяма степен, както за по-нататъшното развитие на регулацията за разширяването на нейния обхват, същевременно съчетано с нейното омекване, със съчетаване на регулацията със саморегулацията. Смятам, че вече имаме добри примери в България със създаването на Националния съвет за саморегулация и Националния съвет за журналистическа етика, което дава възможност на самите медии да осигуряват стандарти и да съдействат за тяхното спазване, а когато вземат решение, Съветът за електронни медии следи дали съответната медия е спазила решението на съответния саморегулиращ орган. Смятам това за много положително, за нещо, което трябва да продължи да се развива. Да, трябва да се разширява обхватът на регулацията. През годините това е срещало съпротива от страна на медиите, които не са БНТ или БНР, защото се е възприемало и като опит за цензура, за налагане на поведение на медиите. С течение на времето обаче се видя, че онези медии, в случая обществените, които са с много по-силна регулация, според закона, имат по-голяма стабилност. Това особено се вижда в печата, където няма регулация и всеки прави каквото си иска или по-скоро някои от печатните медии нарушават лоялната конкуренция и по този начин са нелоялни конкуренти на онези печатни медии, които спазват стандартите. Сигурно ще се стигне до момент, в който самите медии да искат да бъдат приобщени към тази регулация, защото това дава стабилност на самите медии. По отношение на сливането на двата регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията, и Съвета за електронни медии. Този въпрос се коментира от много години. Практиката в Европа е различна. Има страни с общ орган, има и много страни с отделни регулатори. Според мен в този политически момент – ще кажа политически момент, тъй като съм бил тук и зная, че наред с всичко друго, когато се предприеме едно или друго действие, Народното събрание трябва да се съобразява и с конкретната ситуация – може би не би било най-доброто нещо да се бърза със сливане на двата регулатора. Още повече, ние чухме уважаемия господин Четин Казак да заяви от тази трибуна, че трябва да се разшири наблюдението, да се разшири мониторингът на електронните медии, а това няма как да стане, ако се слеят двата регулатора. Има много съображения „за” и „против”, но в крайна сметка това е въпрос на законодателя. Ако питате за личното ми мнение, казах, че може би това ще стане някъде по-напред във времето. Същото се отнася и за сливането на БНТ и на БНР. Моето лично мнение е, че това сега не трябва да се прави, но това пак е Ваш въпрос – Вие ще го решите и обсъдите, като законодатели. Работата на Съвета за електронни медии е да съблюдава спазването на закона. Съгласен съм с това, което каза господин Монов, за защитата на децата от неподходящо медийно съдържание. Това става по много линии – и в рекламата, не само рекламата за деца, но и в рекламата, която не е за деца, но дете е основният носител на рекламното послание. Имаме много често прекрачване на границата в различни предавания на различните телевизии и радиостанции. Смятам, че това са полета, в които Съветът за електронни медии може да разширява и подобрява своите действия. Имаше и няколко конкретни въпроса – професор Станилов: дали медиите са медиатор или манипулатор? Разбира се, че те съществуват, за да бъдат медиатор. Друг е въпросът, че в някои случаи се отива в другата посока, нещо, от което той сподели своята тревога. Но, вижте – има ли СЕМ намерение да се справи с ТВ Скат? Не е в моя речник думата „да се справи”. Това не е и термин от закона. Съветът за електронни медии не се произнася по съдържанието, а той надзирава спазването на правилата. Когато имаме нарушаване на принципите на радио- и телевизионната дейност, когато имаме насаждане на омраза, използване на езика на омразата и така нататък, и така нататък – виждам, че приветствате, разбирате това, което казвам, в същата посока, в която и аз – тогава именно СЕМ, като регулатор, трябва да действа, тогава трябва да налага санкции и има една много крайна мярка, която се казва „отнемане на лиценз”. Не се произнасям по конкретния случай, но това е редът, по който се постъпва, когато имаме системно нарушаване на принципите на радио- и телевизионната дейност. Така че въпросът не е СЕМ да се справи с една или друга медия, а да наложи спазването на Закона за радиото и телевизията и на принципите, по които се развива радио- и телевизионната дейност в нашата страна. Смятам, че отговорих на повечето въпроси. Как да Ви кажа: някак си трудно ми е да приема намеците в едно от изказванията за провинциализъм, свързани със споменаването на моя роден град – Кюстендил. Както е казано: „Който не е от някъде, той е от никъде”. Моят шанс в живота е, че съм тъкмо от Кюстендил – град, който е дал много не само на Народното събрание, защото Кюстендил е дал председатели, заместник-председатели на Народното събрание не само сега, но и преди 10 ноември, и преди девети септември, той е дал много и на България! Така че за мен шансът в живота ми е тъкмо, че съм роден и израснал в Кюстендил. Благодаря Ви за вниманието!

Уважаеми колеги, в изказването си направих едно формално предложение – в Проекта за решение да бъде добавен изразът, че „Решението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Позовах се на вече създала се практика в Четиридесет и второто Народно събрание – в някои случаи изрично да се указва момента на влизане в сила на актовете, които приема Народното събрание, различни от законите. В момента ще поясня, че това се налага и с оглед конкретната ситуация в Съвета за електронни медии (СЕМ) и Закона за радиото и телевизията и по-точно чл. 29, който урежда мандатността на членовете на СЕМ. Тук Ви цитирам изрично ал. 3 на чл. 29 – това може да бъде използвано евентуално при тълкуване на решението и при прилагането му на практика, че „членовете на Съвета за електронни медии изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове”. Тоест от Проекта за решение, от неговото обнародване, от дебата в залата да е ясно, че независимо, разбира се, от това кой е избраният кандидат, решението ще влезе в сила от датата на неговото обнародване и това ще е моментът, в който избраният от Народното събрание член на СЕМ ще встъпи в длъжност, с което ще се прекрати мандата на госпожа София Владимирова. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Манолова, при законите има вокацио легис, които влизат в сила три дни след обнародването, ако не е предвидено друго. При решенията няма вокацио легис. Несъмнено въпросът с влизането в сила на решението е свързан с деня на неговото публикуване в “Държавен вестник” и не е необходим допълнителен запис. Ако имате проблем с тълкуване на въпроса за встъпването в случаите на изтекъл мандат на член на Съвета за електронни медии, няма пречка в решението да има една нова точка, в която да се поясни, че се приема към кой момент встъпва новоизбраният член на СЕМ. Ако имате такова предложение, аз не смятам, че трябва да създаваме практика по отношение на решенията на Народното събрание, аналогична на практиката, която съществува при законите, когато се бърза, за да се породи някакъв ефект от приемането на текстове в закона – нещо, което е ясно. Не можем да приемаме и да дописваме, че решенията влизат в сила от деня на публикуването, защото при тях няма вокацио легис.

Госпожо Джафер, тогава го записахме.

Може да е писано, може да не е, такава практика не е добра за дейността на Народното събрание.

Ама го създадохме с НЗОК.

Аз съм „против” такова решение. Вие го предлагате. Нека залата да реши как да продължим от тук насетне.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, взех думата за процедура за прегласуване, за да Ви помоля да уважите предложението на колежката Мая Манолова. Аз разбирам юридическите аргументи на господин председателя на Събранието, но в случая става дума за това, че така или иначе вие имате факт на избор на член на СЕМ. Това така или иначе ще се случи – дали ще се случи на 19-ти или на 22-ри, фактът е, че той встъпва в длъжност. В момента спорим дали може да встъпи два или три дни по-рано или по-късно. Така или иначе той ще изпълнява тази длъжност. Знаете, че в момента е в ход друга процедура в СЕМ, която е за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Ако той встъпи по-късно в длъжност, това ще даде възможност да се хвърли сянка върху цялата процедура по избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Затова смятам, че както в някои законопроекти сме правили, така и в решение на Народното събрание ние, като народни представители, можем да си позволим изрично да упоменем в нашето решение, че „Решението влиза в сила от деня на публикуването му в “Държавен вестник”. Затова Ви моля да приемете позицията на нашата колежка Мая Манолова, че решението влиза в сила от деня на публикуването му в “Държавен вестник”. Господин председател, затова Ви моля за процедура за прегласуване. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, тъй като аз направих предложението за изслушване на министъра на финансите и председателя на комисията, министърът на финансите се обади и помоли да Ви предам, че тъй като в момента тече заседание на Министерския съвет и се гледа актуализацията на бюджета, и е наложително неговото присъствие там, Министерството на финансите да бъде представено от заместник-министър Елкова. Правя процедурно предложение тя да бъде допусната в залата.

Има ли друго процедурно предложение по повод допускането в залата? Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата на госпожа Елкова. Господин Стоян Мавродиев е поканен с гласуване в Народното събрание, така че гласуване по отношение на него не се налага. Уважаеми колеги, виждам, че няма кворум. Очевидно е, че той няма как да бъде получен с наличните народни представители. Така че госпожа Елкова към този момент няма да бъде допусната в пленарната зала. Моля, квесторите да поканят народните представители, които излязоха след гласуването на кандидатурата на СЕМ, да се върнат в пленарната зала и да продължим работата си по следващите теми, които не са по-малко съществени от избора на наш представител – имам предвид на Народното събрание, в Съвета за електронни медии. Моля ръководствата на парламентарните групи като правят процедурни предложения, да си осигуряват наличието на народните представители в залата! Госпожо Нинова, ще направите ли предложение за прегласуване?

Моля да се прегласува предложението ми да бъде допусната в залата заместник-министърът на финансите госпожа Елкова.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поканата да дойда в пленарната зала и, разбира се, за Вашата загриженост към темата, свързана с Пенсионния фонд „Доверие”. Като бивш народен представител от миналото Народно събрание винаги съм смятал, че Парламентът като най-важната българска институция и суверен е важно да бъде ангажиран с такива важни обществени проблеми и теми като тази. Ние ценим Вашето мнение и помощта, която бихте оказали с Вашите решения и идеи по всяка една тема от нашите компетентности и дейности. Що се касае до конкретната тема, изнесената в медиите информация по отношение на потенциална продажба за пенсионния фонд „Доверие”, бих искал да Ви информирам, че към днешна дата в Комисията за финансов надзор няма постъпила официална информация за продажба на активите на Пенсионноосигурителна компания „Доверие” от техния собственик – австрийската „Виена Иншурънс Груп”, нито пък от лице, което възнамерява да ги придобие. Разбирайки големия обществен интерес към бъдещото решение на Комисията за финансов надзор по случая, което, разбира се, е особено важно, защото рефлектира върху вноските, акумулирани в този фонд, на над милион и двеста хиляди български граждани. Ние като институция не би следвало, и не сме си позволявали, да правим оценки единствено на базата на прессъобщения или медийни публикации, в случая от страна на мажоритарния собственик „Виена Иншурънс Груп”. До момента единственият официален документ, ако можем да го наречем така, е прес релийз на сайта на „Виена Иншурънс Груп”, в който те съобщават за тази сделка. Повтарям, в Комисията за финансов надзор няма нито една депозирана страница с данни, с официални документи и с информация за тази сделка. За да има сделка за продажбата на Пенсионноосигурителната компания „Доверие”, трябва да се премине през процедура във връзка с производство по издаване на разрешение за придобиване на акционерно участие в пенсионното дружество, за което има ясни параметри, разписани в Кодекса за социално осигуряване. На първо място, трябва да има сключен договор между сегашните собственици и потенциален купувач и, на второ място – ще подчертая, че това е важно, съществено условие, записано в кодекса по решение на Народното събрание, когато този текст е бил приеман – трябва да има одобрение от страна на регулаторния орган, в случая Комисията за финансов надзор. Ние като регулатор очакваме „Виена Иншурънс Груп” или съответното лице, което възнамерява да придобие участие, да изпрати цялата изискуема по закона информация. След като това се случи, искам от тази трибуна да Ви уверя, че ние ще направим изключително задълбочен, изключително отговорен и сериозен правно-икономически анализ на получените документи. Основната част от нормативните изисквания, които са поставени пред инвеститора, имат за цел, на първо място, да гарантират почтеността на лицето, което възнамерява да придобие участие в капитала на пенсионноосигурителното дружество. В производството също така се извършва внимателен анализ на финансовото състояние на съответния заявител, проверява се произхода на средствата, за което, разбира се, ние ще работим в тясно сътрудничество с институцията, която може да ни помогне и работи в тази посока – това е Държавната агенция за национална сигурност. Както винаги с тях сме работили добре – както с предишния председател и настоящ министър на вътрешните работи и вицепремиер господни Цветлин Йовчев, така и с последващите ръководства. Уверявам Ви, че ние имаме много добро сътрудничество с ДАНС, което ще продължи, включително и по тази тема. Що се касае до анализа на финансовото състояние на заявителя и до произхода на средствата, тяхното мнение ще бъде взето под сериозно внимание. Също така важно условие е да се идентифицират, мисля, че това е от сериозен обществен интерес, действителните собственици на съответното лице-заявител, което и да е то. Административният орган, в случая Комисията за финансов надзор, може да постанови отказ във всяка една хипотеза, когато ние не можем да идентифицираме действителните собственици или когато има данни, че купувачът може да застраши финансовата стабилност както на конкретното пенсионноосигурително дружество, така и на управляваните от него пенсионни фондове. Следователно Кодексът за социално осигуряване залага като изискване провеждане на задълбочена проверка, подчинена на една крайна важна цел – да не се допусне компромис с качествата на инвеститора или съмнения за неговата репутация, или съмнения за произхода на средствата и съответно, задължително, това трябва да бъде доказано в процедурата. Придобиването на такава компания може да стане само със собствени средства, а не със заемни капитали или ресурс. Още веднъж искам да Ви уверя в това, че ние подхождаме изключително отговорно. Компетентно и в дълбочина ще извършим нашата работа заедно със съдействието на други институции, включително и с министър-председателя господин Орешарски вече сме коментирали тази тема. Имахме среща и с председателя на синдиката КНСБ, когото също сме уверили в това, което досега казах и пред Вас. И съответно, като един от стълбовете на финансовата стабилност, можете да бъдете убедени, че на първо място за нас е защитата на интересите на българската държава и на осигурените лица. Следователно по никакъв начин няма да допуснем тези интереси да бъдат застрашени и на пазара да се появят компании, които не отговарят на изброените строги и регулаторни изисквания за прозрачност, за платежоспособност и за компетентност. Ако представената компания, потенциален купувач, не отговаря на изискванията, Ви уверявам, че Комисията за финансов надзор ще защити правата на осигурените граждани и ние нямаме колебания да откажем на който и да е потенциален инвеститор, ако не отговаря на всичко изброено дотук. Ще се радвам да отговоря на въпроси, каквито и да са те, от страна на уважаемите народни представители.

Благодаря Ви, госпожо председател и господа народни представители. (Шум и реплики.)

Уважаеми дами и господа народни представители, проблемът със съществуващата или несъществуваща, уговорена или неуговорена продажба на фонд „Доверие”, не е проблем сам по себе си, той е само един частен случай. Проблемът е в законите за социално осигуряване и в регламентацията на частните пенсионни фондове, които ние от „Атака” предупреждаваме, включително и в серия от статии и анализи в нашия партиен вестник „Атака” отпреди няколко години, че тези пенсионни фондове са готови, приготвени за грабеж. Никой не може да защити интересите, тоест да върне парите на хората, които са се осигурявали в такива фондове, ако в един нещастен момент техният собственик реши да присвои средствата и да изчезне от България. Много моля, когато каним тук хора да дават обяснение или на изслушване, госпожо председателстваща, нека да слагаме пръста в раната. Проблемът е в регламентацията на частните пенсионни фондове, а не в конкретния случай за офшорна компания, която се кани да купи пенсионен фонд „Доверие”. Господин Мавродиев съвсем умишлено ни заби в някакви процедурни описания. Например, „важно е да се идентифицират истинските собственици, които ще стоят зад заявителя” и така нататък. Не това е важното! Важното е да направим така, че хората, които се осигуряват, да имат защитата на държавата. Подобни фондове не могат да бъдат частни, още повече да бъдат притежавани от чужди юридически лица. Мен не ме интересува, честно казано, като народен представител, призван да защитава интересите на средностатистическия българин, как господин Мавродиев, цитирам, „ще изследва инвеститора”, според някакви негови критерии. Аз искам да знам, че няма възможност, скрита възможност, вратичка, ако щете, в закона, която не позволява частните пенсионни фондове да бъдат ограбени. Такава възможност в момента има, проблемът е законодателен. Тази пробойна трябва да се затвори, а не да изслушваме хора с малко или повече, извинете, съмнителни интереси в подобни сделки. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз не бих могъл да кажа кой знае колко повече от това, което чухме досега. Това е един от проблемите, който искам да споделя. Това е изключително важен въпрос и мисля, че в такива случаи трябва да имаме много твърда и ясна мотивация защо питаме и какво ще разберем от него. От това, което ни каза господин Мавродиев, за нас стана ясно само едно – сегашният собственик на пенсионния фонд има някакви намерения да продава своята собственост на части или изцяло. Нищо повече! Оттам нататък това, което ни каза господин Мавродиев, е записано в съответните нормативни актове – ако той получи съответните документи, след това съответната институция е длъжна да направи проверките и да каже „да” или „не” на една такава сделка. Трябва да имаме предвид, че пенсионните фондове имат много важно значение за стабилността на пенсионната система. Напоследък има намеци, че тази стабилност е застрашена, така че ние трябва да бъдем изключително внимателни, когато се обсъждат подобни проблеми. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД за първо гласуване, вх. № 353-03-10/12.07.2013 г., относно Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, № 354-01-27, внесен от Христо Монов, Ваня Добрева, Деница Златева, Атанас Зафиров и Пламен Славов на 26 юни 2013 г. На свое заседание, проведено на 11 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, № 354-01-27, внесен от Христо Монов и група народни представители на 26 юни 2013 г. На заседанието присъстваха представители на Българска стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал в България, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска търговско-промишлена палата и КТ „Подкрепа”. Законопроектът беше представен от името на вносителите от народния представител Христо Монов. Предложените изменения в закона са свързани с отмяна на разпоредбите, които неоправдано разширяват обхвата на закона извън лицата, заемащи висши държавни и други длъжности в публичния сектор. Въведените изисквания с последните промени в закона подкопават основните конституционни принципи за равенство, справедливост и защита на неприкосновеността на личния живот. Нарушени се принципите на правовата държава, създадени се условия за уронване на достойнството на личността, на доброто име на гражданите, което представлява недопустима намеса в техния неприкосновен личен и семеен живот. Ефектът от посочените изменения в закона не само не отговаря на обществените нужди и интересите на гражданите, а може да въведе в неверни заблуждения гражданите. Създаването на условия за подобно невярно впечатление или внушение е противоконституционно, защото уронва доброто име и достойнството на личността. Предложеният законопроект не изисква допълнителни финансови средства и няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. Неговите текстове са в съответствие с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Получени са становища от „ЕВН България” ЕАД и Асоциацията на търговците на електроенергия в България, които настояват да бъде отменена и т. 38 от ал. 1, чл. 2. Тя се отнася за лица от частния сектор, които не упражняват властнически правомощия и не получават възнаграждение от държавния бюджет. Получено е и становище от Сметната палата в подкрепа на предложението за отмяната на т. 31 от чл. 2, ал. 1, като се приемат и изложените мотиви към законопроекта. В допълнение се предлага и промяна на Закона за политическите партии, с която да се ограничи задължението за подаване на декларации от членовете на ръководните и контролни органи на политическите партии само до тези, които получават държавна субсидия. Не може да бъде обоснован държавен или обществен интерес от узнаване на факти и обстоятелства за имущественото състояние на лица от политически партии, които не изразходват публичен ресурс, тъй като не получават държавна субсидия. В хода на дискусията се изложиха становища от Българска стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал в България, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска търговско-промишлена палата и КТ „Подкрепа” в подкрепа на предлаганата отмяна на чл. 2, ал. 1, т. 31 и § 5 от Заключителните разпоредби поради противоконституционност и противоречие с международните актове, по които Република България е страна. Според тях разпоредбата нарушава изискването за необходимост на мерките за постигането на поставените от закона цели. Участието на лицата, попадащи в обхвата на разпоредбата в заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество е с консултативен характер и те не получават възнаграждение от публични източници и/или в качеството си на членове на преки управителни органи не разпределят държавни средства. Последните промени в закона са в разрез с европейските ценности и противоречат на международни актове, по които Република България е страна. Те са в противоречие с Конвенция № 87 на Международната организация на труда, съгласно която публичните власти трябва да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи правото на организациите на работниците и служителите и на работодателите да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие. В същото време предлагат образуваните до влизане в сила на отмяната на т. 31 от чл. 2, ал. 1 административнонаказателни производства срещу задължените лица по тази разпоредба да бъдат прекратени на основание чл. 34, ал. 1, б. „в” от Закона за административните нарушения и наказания. Народните представители се обединиха около становище в подкрепа на законопроекта, с който ще бъдат отменени промени в закона, гласувани в предходното Народно събрание и противоречащи на Конституцията и на международни актове, по които Република България е страна. Народният представител Явор Нотев апелира към вносителите с оглед отзвука на предложения законопроект внимателно да продължат с поетата инициатива и да поправят допуснатите грешки при гласуването на промени в предходния мандат на Народното събрание. След проведената дискусия и обсъждане, Комисията по правни въпроси с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, № 354-01-27, внесен от Христо Монов, Ваня Добрева, Деница Златева, Атанас Зафиров и Пламен Славов на 26.06.2013 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям Ви: „Мотиви към Законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, приети от Народното събрание на 12 март 2013 г., противоречат на Конституцията на Република България, на международни актове, по които Република България е страна, и са в разрез с европейските ценности. Въведените изисквания подкопават основните конституционни принципи за равенство, справедливост и защита на неприкосновеността на личния живот. Новите законови положения водят до необосновано и недопустимо ограничаване на свободната инициатива в рамките на закона и дискриминация. Ефектът от посочените изменения в закона не само не отговаря на обществените нужди и интересите на гражданите, а е насочен към постигане на друг противоконституционен ефект. Посочените обстоятелства налагат срочно предприемане на законодателни мерки за предотвратяване на негативните последици от нарушаването на принципите на правовата държава и гражданското общество. Основни положения в законопроекта. Предложените изменения в Закона са свързани с отмяна на разпоредбите, неоправдано разширяващи обхвата на закона отвъд лицата, заемащи висши държавни и други длъжности в публичния сектор. Причини, които налагат приемането на законопроекта. Основанията за приемане на настоящия законопроект са подробно изложени, както следва: І. Противоречия с Конституцията на Република България Разпоредбата на т. 31 от чл. 2, ал. 1 на закона противоречи на чл. 4, чл. 32, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Тя нарушава принципите на правовата държава, създава условия за уронване на достойнството на личността, на доброто име на гражданите и представлява недопустима намеса в техния неприкосновен личен и семеен живот: Същността на целта на т. 31 от чл. 2, ал. 1 от закона е да информира гражданите, като направи публична информацията за имуществото и промените в него на посочените в разпоредбата лица. Българската конституция позволява получаването и разпространяването на подобна информация, ако тази информация представлява за гражданите законен интерес и не накърнява правата и доброто име на други лица –чл. 41 от Конституцията. На основание на този конституционен текст са приети няколко закона, като например Законът за достъп до обществената информация и действалият до 26.03.2013 г. вариант на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Посочените закони имат конституционно основание, тъй като например притежаваната от задължените субекти информация по Закона за достъп до обществената информация принципно засяга интересите на значителен брой граждани поради правомощията на тези субекти – държавни органи, публично-правни организации и така нататък и събраните във връзка с тези правомощия факти и обстоятелства. Конституционното основание на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности е обстоятелството, че тези лица получават средства само от публични източници и/или в качеството си на членове на преки управителни органи на публични органи разпределят държавни средства. Гражданите на Република България имат законен интерес, чрез получаването на публична информация да знаят какво е имущественото състояние на лицето при встъпването му на държавна длъжност и как това състояние се променя, докато лицето е на държавна длъжност. Законът предполага, че публичността на тази информация е сериозна превантивна мярка за злоупотреби с публични средства. Тук следва изрично да се отбележи, че физическите лица, представители на национално признатите работодателски и синдикални организации, които са в такива управителни органи, като например в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, подават декларации по този закон. Това е конституционно оправдано, тъй като чрез гласуване в тези органи тези лица с вота си пряко решават въпроси за разходване на публични средства от бюджета на съответния орган – чрез възлагане на обществени поръчки или по друг начин. б) Публичната информация за имуществото на лицата по т. 31 от чл. 2, ал. 1 от закона надхвърля обществените нужди, както и законните интереси на гражданите, посочени в чл. 41, ал. 1, изречение първо от Конституцията, и представлява ненужна, поради което и недопустима намеса в техния неприкосновен личен и семеен живот – чл. 32, ал. 1 от Конституцията. С всичко това се нарушават принципите на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Това е така поради следните причини: - Нито една национална работодателска или синдикална организация, още по-малко членовете на нейните управителни и контролни органи по т. 31 от чл. 2, ал. 1 на закона не се издържат от публични средства. Точно обратното – трудът на тези лица в организациите принципно е безвъзмезден и няма такава зависимост от държавния бюджет. - Правомощията на Националния съвет за тристранно сътрудничество са уредени в чл. 3в от Кодекса на труда. От посочената законова разпоредба е видно, че Националният съвет за тристранно сътрудничество не е пряк управителен орган, който разходва публични средства. В Националния съвет националните работодателски синдикални организации обсъждат не всички въпроси, а само такива, свързани с трудовите и непосредствено свързани с тях отношения – осигурителните отношения, както и въпроси на жизненото равнище. Националният съвет е консултативен орган към Министерския съвет, поради което неговите решения не са задължителни за Министерския съвет. В Националния съвет не се разпределят публични средства, в това число средства за обществени поръчки. Доколкото в Националния съвет се дискутират финансови въпроси, те са свързани само с общи икономически параметри, например проектите на закони за държавни бюджети. Поради всички изложени съображения Националният съвет за тристранно сътрудничество не е пряк управителен орган с решаващ глас по въпросите за разпределяне на публични средства. Ето защо членовете на управителните органи на националните работодателски и синдикални организации не могат да влияят по никакъв начин при решаването на посочените въпроси, поради което в Националния съвет няма нито теоретични, нито практически условия за злоупотреба с публични средства, което пряко или косвено да повлияе върху промяната на имущественото състояние на тези лица. - Членовете на управителните и контролни органи на организациите, участващи в Националния съвет за тристранно сътрудничество, като всички български данъчни субекти са длъжни да декларират доходите си пред данъчните власти в България. От друга страна, държавата има пълна информация за тяхното недвижимо имущество, дяловите им участия и банковите им депозити. Поради това декларирането за целите на държавния контрол е абсолютно излишно. в) Имуществената информация за лицата по т. 31 от чл. 2, ал. 1 на закона не само надхвърля обществените нужди и законните интереси на гражданите, чл. 41 от Конституцията, но може да въведе в неверни заблуждения гражданите: Съществуват много възможности да се увеличи – от момента на първото деклариране на лицата по т. 31 от чл. 2, ал. 1 – тяхното имуществено състояние, например вследствие конюнктура на пазара, повишена предприемчивост, промяна на условията на международните пазари, тъй като тези лица работят в стопанската сфера. Гражданите погрешно биха изтълкували причините за тази промяна в имуществото и биха я свързали с участието в Националния съвет за тристранно сътрудничество, респективно биха направили неверни изводи за облагодетелстване с публични средства на членовете на управителните и контролни органи на организациите, въпреки че нито теоретично, нито практически това е възможно. Създаването на условия за подобно невярно впечатление, внушение е противоконституционно, защото уронва доброто име и достойнството на личността и нарушава принципите на правовата държава. г) Разпоредбата на т. 31 от чл. 2, ал. 1 от закона по своето съдържание и правни последици нарушава принципите на правовата държава, посочени в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, включващи стабилност и предвидимост, управлявана според законите на страната: - Даденото от членовете на управителните и контролни органи съгласие да работят като такива е заявено при условия, които не ги задължават да подават публични декларации. С новата разпоредба на т. 31 от чл. 2, ал. 1 непредвидимо за тях се създават нови условия за работа в управителните органи на синдикалните и работодателски организации, с което се нарушава основополагащият принцип за стабилност и предвидимост, включен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. - Съгласно чл. 91, ал. 1 от Конституцията Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Подаването на декларации пред Сметната палата от лица с частна предприемаческа дейност, които са членове на управителни и контролни органи на организации, участващи в Националния съвет за тристранно сътрудничество, и публикуването на тези декларации в сайта на Сметната палата няма никаква пряка и косвена връзка с контрола по изпълнение на държавния бюджет. Това противоречие представлява нарушение на конституционния принцип за управление според законите на страната. д) Всеки закон, за да е конституционосъобразен, трябва да преследва и да може да постигне определена цел, съответстваща на конституционните ценности. Противоконституционен е безцелният закон, както и законът, който привидно иска да постигне реализацията на конституционна ценност, а всъщност е приет за постигане на друг, противоконституционен резултат. е) Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 31 от закона рефлектира отрицателно върху свободата на сдружаване, тъй като поставя допълнително безсмислено и безцелно изискване към членовете на управителните и контролни органи на организациите – членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което дестимулира сдружаването. От тази гледна точка разглежданата законова норма не създава условия за сдружаване на гражданите и юридическите лица, с което противоречи на чл. 19, ал. 4 от Конституцията. 2. Нормата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на закона е противоконституционна на основанията, посочени в предходната т. 1, поради свързаността й с т. 31 на чл. 2, ал. 1 от същия закон. Заедно с това посоченият § 5 нарушава принципа на равенство като „общочовешка ценност” и изискването за справедливост. Този принцип изисква еднакво и равно отношение към гражданите и другите правни субекти. „Равенството” като конституционен принцип, заявен в абзац втори от преамбюла на Конституцията, е доразвит в нейния чл. 6, като „равенство пред закона”, ал. 2, изречение първо, и като забрана за въвеждане на ограничения и привилегии, основани на изчерпателно изброените признаци. Разглежданата разпоредба дискриминационно определя много по-кратък – 14-дневен срок от публикуване на законовото изменение, за деклариране на имуществото от членовете на управителните и контролни органи на националните работодателски организации, в сравнение с едномесечния срок – за останалите лица, които са в обхвата на този закон. 3. Частите от наименованието на закона, включващи „обществени” и „и частния” са противоконституционни на основанията, посочени в т. 1, поради свързаността на това изменение в заглавието с т. 31 на чл. 2, ал. 1 и § 5 от същия закон. 4. При обсъждането и приемането на закона не са спазени много на брой разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. При обсъждането и приемането на закона не са съобразени следните разпоредби на посочения Правилник: чл. 66, ал. 1 – законопроектът не е качен заедно с мотивите в публичен регистър „Законопроекти”; чл. 66, ал. 3 – в законопроекта има материя, която се отнася до членството на България в Европейския съюз, което налага да има мотиви с конкретно посочване на правото на Европейския съюз, каквито мотиви в случая няма; чл. 68, ал. 1 – законопроектът не е гледан на първо четене в комисия на Народното събрание; чл. 68, ал. 2 – липсва доклад на водещата комисия, който се представя в Народно събрание на първо гласуване на законопроекта; чл. 69, ал. 1 – докладът на водещата комисия не е бил представен на народните представители преди началото на пленарното заседание, на което е разгледан на първо четене; тъй като не е гледан на първо четене в комисия, не е спазен срокът от минимум 24 часа от приемане на законопроекта в Правна комисия на 12.03.2013 г. и неговото първо гледане за второ четене в пленарна зала същия ден – 12.03.2013 г.; няма яснота как докладът на Правна комисия е разпространен до всички народни представители и дали всички са били информирани, че ще се гледа подобен законопроект на извънредното заседание на 12.03.2013; чл. 70, ал. 3 – преди първо гласуване в пленарна зала, Народното събрание следва да изслуша доклада на водещата комисия, което в случая не е изпълнено, видно от стенограмата на заседанието от 07.03.2013 г. В началото на обсъждането председателстващият заседанието на Парламента изрично обявява, че няма доклад от парламентарна комисия по този законопроект. II. Противоречия с международни актове 1. Нормите на т. 31 от чл. 2, ал. 1, § 5 от Преходните и заключителни разпоредби, респективно частите от наименованието на закона, включващи „обществени” и „и частния” са в противоречие с чл. 3, ал. 2 от Конвенция № 87 на Международната организация по труда. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Конвенция № 87 на МОТ „Публичните власти трябва да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи това право или да попречи на неговото законно упражняване”. Под „това право” разпоредбите имат предвид правото на организациите на работниците и служителите и на работодателите да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие. Посочените законови допълнения, поради причините, посочени в т. 1, буква „в” в настоящото, създават условия за неверни впечатления и внушения, които уронват достойнството и доброто име на членовете на управителни органи на организации на работодателите и синдикатите, респективно създаването на смущения в тяхната дейност. 2. По съображения, изложени в точки I. 1, 2 и 3 от настоящите разпоредби на т. 31 от чл. 2, ал. 1 от закона и § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към същия закон, респективно частите от наименованието на закона, включващи „обществени” и „и частния”, са в противоречие с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Необходимост от допълнителни финансови средства Предложеният акт не изисква допълнителни финансови средства и няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Текстовете на законопроекта са в съответствие с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека”. Завърших.