ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ2877 думи
Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги!
Господин Президент, въпреки че го няма в залата, обръщам се и към него, тъй като не се съмнявам, че той по телевизията следи този дебат и ще чуе контрааргументите ни срещу неговите мотиви.
„ДОКЛАД
относно Указ № 168 от 7 август 2013 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., приет от Народното събрание на 1 август 2013 г. и мотивите към указа
На заседание, проведено на 15 август 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Указ № 168 от 7 август 2013 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., приет от Народното събрание на 1 август 2013 г. и мотивите към указа.
На заседанието от Министерството на финансите присъстваха: Петър Чобанов – министър, Людмила Елкова – заместник-министър, Людмила Петкова – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище”, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Росица Велкова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи”.
От името на Министерството на финансите министър Чобанов заяви, че не се споделя икономическата логика на изложените от президента мотиви, тъй като в тях липсват правни аргументи, които да налагат връщането на закона. Той представи подробно мотивите на Министерството на финансите в подкрепа на закона и аргументите срещу президентското вето.
Председателят на комисията посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., като:
I. Оспорва § 1, относно чл. 1, ал. 1, Раздел I „Приходи”, т. 1 „Данъчни приходи” от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със следните мотиви:
„Влошаването на макроикономическите показатели за първото полугодие е факт. Без съмнение, освен икономическите причини, за това спомага и продължаващата през почти цялата година политическа криза, която генерира нестабилност в работата на приходните администрации. Въпреки това, изпълнението на бюджета към момента не показва значителни и необратими отклонения спрямо разчетите за 2013 г. Занижаването на приходите чрез изменение на държавния бюджет е крайна мярка. Към нея следва да се пристъпи едва когато правителството е изчерпало всички възможности да подобри събираемостта.”
Становището на комисията е, че в мотивите на президента за връщането на § 1, относно чл. 1, ал. 1, Раздел I „Приходи”, т. 1 „Данъчни приходи” се съдържа следната невярна констатация, а именно, че „…изпълнението на бюджета към момента не показва значителни и необратими отклонения спрямо разчетите за 2013 г.” В подкрепа на това беше подчертано, че в бюджет 2013 г. по консолидираната фискална програма са предвидени данъчни приходи в повече от планираните за 2012 г. в размер на 1 млрд. 809 млн. лв. Към 30 юни 2013 г. са изпълнени с 379,6 млн. лв. в повече спрямо 2012 г. или 3,6% при заложен ръст от 8,4%. Ако се приеме графика на изпълнение на данъчните приходи от 2012 г. – 49% за първото полугодие и 51% за второто, изоставането от разчета за 2013 г. на събираемостта на данъчните приходи е 506,8 млн. лв. Заложено е да бъдат събрани 886,4 млн. лв. в повече спрямо 2012 г., а са събрани в повече само 379,6 млн. лв. При този темп на изпълнение е очевидно, че в края на годината неизпълнението на данъчните приходи по Консолидираната фискална програма ще бъде над 1 млрд. лв.
Обърна се внимание, че е невярно внушението, че изпълнението за месец юни бележи спад спрямо първите пет месеца на годината – данъчните приходи до 31 май са 9 млрд. 189,6 млн. лв., а до 30 юни – 10 млрд. 944,5 млн. лв. При този анализ на изпълнението на данъчните приходи, сочещо изоставането на събираемостта през първото полугодие спрямо разчета за 2013 г., правителството предлага в актуализирания бюджет за 2013 г. намаление на плана за данъчните приходи с 555 млн. лв. Правителството вече се ангажира с мерки за повишаване на събираемостта в това число чрез мерки за борба със сивата икономика, за намаляване на контрабандата, за оптимизиране на работата на приходните администрации, за да събере в повече от първото полугодие на 2013 г. 598 млн. лв. данъчни приходи само по републиканския бюджет.
Поради изложеното не може да бъде приета за вярна и констатацията в мотивите на президента, която гласи:
„Не мога да подкрепя автоматично занижаване на приходите, без да е направен опит да се подобри събираемостта на данъците, да се оптимизира работата на приходните агенции, да се подобри тяхната ефективност, да се преодолее административният натиск към бизнеса. С актуализацията на бюджета единствено се снижават стандартите на работа по събираемостта и се дава лош сигнал, че при първите признаци на проблеми сме готови да прибегнем единствено до най-лесното решение. Заявките на новото правителство за повишаване на събираемостта на приходите, в това число чрез мерки за борба със сивата икономика, за намаляване на контрабандата, за оптимизиране на работата на приходните администрации, не кореспондират по никакъв начин с принципа, заложен в настоящата актуализация в приходната част. Напротив, занижаването на данъчните приходи и компенсирането на изоставането единствено чрез увеличаване на дълга е в състояние допълнително да демобилизира приходните администрации и да се отрази върху тяхната работа.”
Както вече посочихме, правителството е направило нужното и се ангажира да събере близо 600 млн. лв. повече отколкото през първото полугодие.
II. Оспорва § 1, относно чл. 1, ал. 2, Раздел II „Разходи”, т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със следните мотиви:
„Категорично подкрепям политиката, която предвижда да бъдат осигурени допълнителни средства за социално подпомагане, за облекчаване тежестта върху потребителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и за разплащане на задължения към бизнеса. Правилата на правовата държава изискват бюджетните разходи на държавните органи да бъдат определени със закон. В приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. такива разходи не се определят. Единственото увеличение е в частта „Резерв за непредвидени и неотложни разходи.” Този резерв, съгласно § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., се разходва с акт на Министерския съвет.
Настоящият закон не гарантира, че приетото увеличение на разходната част на бюджета ще бъде използвано именно за тези цели. Нещо повече, с този подход да се увеличи резервът за непредвидени и неотложни разходи се дава възможност с предвидените средства да се разпорежда Министерският съвет без санкция на Народното събрание и без необходимост да се съобразява с мотивите, които бяха заявени в публичното пространство и в пленарната зала. Трябва да има ясна и директна връзка между мотивите и конкретните пера в бюджета.
Считам, че волята на народните представители да подкрепят политиките, насочени към осигуряване на допълнителни средства за социално подпомагане и разплащане с бизнеса, трябва да намери място в текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., а именно - новите разходи да са разпределени по съответните бюджетни пера.”
По отношение на § 1, чл. 1, ал. 2, Раздел II „Разходи”, т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” Комисията по бюджет и финанси смята, че:
1. В доклада на комисията за първо гласуване по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ясно е отбелязано за какво ще се разходват предвидените в повече 286 млн. лв. бюджетен кредит на „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” в частта „за структурни реформи и допълнителни фискални мерки”, а именно:
- за разплащане на задължения към бизнеса – сума в размер на 160,4 млн. лв.;
- за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи сума в размер от 40 млн. лв.;
- за облекчаване на тежестта върху потребителите при изкупуване от тях на електрическа енергия по преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници, което ще бъде за сметка на приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове. Затова в актуализираната рамка е включена оценка за приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 85,6 млн. лв. и ресурс за разходи до размера на постъпилите приходи за 2013 г. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
2. Не е вярна констатацията, че разходването на бюджетни средства с постановления на Министерския съвет е непрозрачна практика.
Всъщност разходи, които се извършват с постановления на Министерския съвет, има във всички бюджети, правят се от всички правителства, защото невинаги разходите са детайлно предвидими.
За 2010 г. например с актуализацията на Бюджет 2010, извършена впрочем още през юни, тъй като една от критиките беше, че много рано се прави тази актуализация, за която сегашният Президент е гласувал в Министерския съвет в качеството си на министър на регионалното развитие, е предвидена сума от 1 148 933 000 лв., тоест изхарчени с постановление на Министерския съвет, без акт на Народното събрание.
За 2011 г. тази сума е 367 млн. лв., а за 2012 – 410 млн. лв., които също са разходвани с постановление на Министерския съвет.
Настоящата актуализация на бюджета предвижда до края на тази година средствата да бъдат 286 млн. лв. Впрочем от януари до май 2013 г. кабинетът на бившия министър-председател Бойко Борисов и служебният кабинет, назначен от Президента, са похарчили 357 млн. лева по този начин – с постановление на Министерския съвет, наречен от Президента „непрозрачен”.
Становището на комисията е, че разходването на бюджетни средства с постановление на Министерския съвет, което се обнародва в „Държавен вестник”, е достатъчно прозрачно и е бюджетна техника, която позволява гъвкавост при разходите на бюджета.
Единствената констатация, съдържаща се в мотивите към ветото на Президента, с която комисията се съгласи, е, че, цитирам: „Редица сектори продължават да са нереформирани, въпреки огромните си бюджети. Не виждам решителни действия в тази посока. Належаща е нуждата от значително повишаване на ефективността на разходваните средства с отговорност към българските данъкоплатци, а не желанието на администрацията винаги да харчи повече. Наливането година след година на все повече публични средства в нереформирани сектори създава порочен кръг, от който може да се излезе само с реформи.”
Всъщност това е обективна оценка на управлението на ГЕРБ – пълна липса на реформи и неефективност на разходването на публичните средства – ние сме съгласни с тази констатация на Президента.
Настоящото правителство показва волята си за реформи в програмата и в първите си управленски действия, които ще развие и в Бюджет 2014.
III. Оспорва § 2, т. 3, с която се изменя § 13, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. и § 2, т. 4, с която се създава § 14а в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със следните мотиви – следва цитат от мотивите:
„Актуализацията на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. следваше да бъде съпроводена от анализ за въздействието върху фискалните цели на страната в средносрочен план и за постигането на заложената средносрочна бюджетна цел. Прозрачността относно средносрочните цели и структурата на финансиране на предвидения бюджетен дефицит спомага за необходимата предвидимост на средата и влияе върху инвестиционния климат, с което се явява важен фактор за устойчивото икономическо развитие на държавата.
В актуализацията на бюджета е предвидено намерение за допълнителен държавен дълг в размер до 1 млрд. лв. Този дълг обаче отново не е насочен към подкрепа на активна политика за повишаване на конкурентоспособността, растежа и подобряването на бизнес средата. Нещо повече, въпросите относно неговата необходимост, предназначение, ефект върху икономиката, обществото и бъдещото поколение останаха без убедителни отговори. Новият заем е предназначен за осигуряване на буфер, което в никакъв случай не е активна политика.
В мотивите към закона не е представен анализ за това кое е оптималното ниво на фискалния резерв, как е изчислено това ниво, доколко страната се нуждае от формирането на допълнителни буфери и коя е тяхната приемлива цена. Освен че тези буферни резерви ще струват на българските данъкоплатци допълнителни плащания по лихви, липсва и информация кои точно политики ще се финансират и по какъв начин те ще бъдат осъществявани. Законът не съдържа гаранции за целесъобразно, прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем.”
По изложените по-горе мотиви комисията се обедини около становището, че:
1. В актуализацията на Бюджет 2013 не се налага ревизия на средносрочната бюджетна цел, тъй като с актуализацията не се променят нейните основни параметри.
Да кажа на господин Президента, че средносрочната бюджетна цел предвижда тригодишен период и той обхваща 2014, 2015 и 2016 г. – да обърне внимание на съветниците си, които са го накарали да напише това в мотивите. Няма как с Бюджет 2013 да изменяме прогноза за следващите три години – това ще стане с Бюджет 2014.
2. Не се увеличава предвиденият лимит за размер на държавния дълг в края на 2013 г. от 14,56 млрд. лв. или 18% от брутния вътрешен продукт и лихвените плащания няма как да бъдат увеличени. Некоректно е да се поставя въпросът за ефекта върху „икономиката, обществото и бъдещите поколения”, при положение че през последните четири години правителството на ГЕРБ увеличи дълга с 4 млрд. лв. и намали фискалния резерв с още толкова. Тогава Президентът нямаше мнение по този въпрос.
3. Невярна е констатацията, че този дълг не е насочен към „активна политика за повишаване растежа и подобряване на бизнес средата”, доколкото тези средства ще бъдат внесени във фискалния резерв – от него ще се финансират разходите за изплащане на просрочените задължения към бизнеса, 160 млн. лв., и навременно връщане на задържан ДДС. Това категорично подобрява бизнес средата и са политики, насочени към растеж.
4. Вярна е констатацията, че в мотивите на закона не е представен анализ на оптималното ниво на фискалния резерв, но такъв е направен многократно при обсъждане на законопроекта на първо и второ гласуване както в Комисията по бюджет и финанси, така и в Народното събрание, и в дискусиите в медиите.
Тъй като Президентът очевидно не е слушал тези дискусии, от уважение към президентската институция ние ще му припомним този анализ на фискалния резерв.
Изискването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. е в края на годината минималното ниво на фискалния резерв да бъде 4,5 млрд. лв. Нивото на фискалния резерв към 31 юли, преди приемането на актуализацията, е 5,6 млрд. лв. В тези средства са и постъпилите от Европейския съюз 800 млн. лв. доплащания към земеделските производители.
На 22 август от резерва ще бъдат погасени емисиите на вътрешен дълг от месец февруари – въпросните 800 млн. лв.
До края на годината от резерва ще се финансира и дефицитът по бюджета – към полугодието са финансирани само 7,6 млн. лв. от този дефицит, а той е 1,3% от брутния вътрешен продукт при 1 млрд. 100 млн. лв. Тази малка част консумиране на дефицита е основно поради неизвършените капиталови разходи.
Капиталовите разходи за полугодието са извършени само на 25,5% от общия размер на капиталовите разходи, предвиден за годината.
В края на годината, дори да не се приеме актуализацията, милиард и сто от фискалния резерв ще отидат за финансиране на дефицита, предвиден в действащия до този момент Закон за бюджета. Така нивото на фискалния резерв към 31 декември ще бъде около 3,7 млрд. лв., и то, забележете, при пълно изпълнение на приходната част – нещо, което, мисля, се убедихте, че е абсолютно невъзможно при така планираните приходи и при изпълнението за първото полугодие.
Това обуславя необходимостта от подкрепа на фискалния резерв с около 1 млрд. лв.
Плащанията през месец януари 2014 г. – 450 млн. лв. по дълга и предварителното финансиране на земеделските производители, също са в посоката, в която е и изменението на закона в тази му част, тоест че трябва да се вземе дълг.
5. Заключението от мотивите на Президента „законът не съдържа гаранции за целесъобразното, прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем” и останалите констатации, изводи и формулировки, съдържащи се в мотивите на ветото върху Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., не се основават на факти от анализа на планирането и изпълнението на Бюджет 2013 г., както вече имахме възможност да Ви посочим и да се убедите, и са пример за явно политическо позициониране на Президента, който се разминава с функцията обединител на нацията.”
Народните представители се обединиха около становището, че няма да коментират именно от уважение към Президентската институцията очевидни правни недоразумения, като например „частично вето”, и ако такова има за определени текстове от някой закон – да кажа на господин Президента и на неговия екип, че частично вето върху Закон за държавния бюджет е невъзможно. Ще дам само пример – ако отменяте приходната част, разбира се, че отменяте целия бюджет или пък квалификацията на приходите от данък добавена стойност като бюджетни разходи. Това е просто фискален абсурд.
„С оглед на гореизложените мотиви и проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., приет от Народното събрание на 1 август 2013 г.
Това становище е прието с 10 гласа „за”, без „против” и без „въздържали се”.”
Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП и ДПС.)