МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ)1509 думи
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Да, прави са колегите от БСП, че това е едно консенсусно предложение. Няма как това да не е така, защото, на първо място, трябва да признаем, че и двата законопроекта за изменение на Закона за народната просвета, които разглеждаме в момента, от гледна точка на своята философия, от гледна точка на своите основни положения, са почти идентични. Те целят едно – целят гарантиране и създаване на повече и по-гъвкави възможности за обучение и развитие на децата със специални образователни потребности в тяхната естествена среда, а това е средата на връстници в училище.
Няма как предложението да не е консенсусно, при положение че комбинираната форма на обучение е развита цялостно в Законопроекта за предучилищното и училищно образование, разглеждано от Четиридесет и първото Народно събрание, който е внесен от нас в края на месец май 2013 г. В Четиридесет и първото Народно събрание нямаше дебати по отношение на тази нова форма на обучение и се надявам наистина тя да бъде подкрепена от всички парламентарни групи.
Къде са различията ни? Да, всички сме единомишленици, че всяко едно дете има право на качествено образование и всяко едно дете е способно да се развива и да се обучава. Ние обаче считаме, че това право може да се реализира и да се осъществи само когато имаме образование, което обединява, което подкрепя децата да развият своя потенциал. Затова ние сме направили още една крачка напред, като сме предложили интегрираното образование, залегнало като философия в сегашните законопроекти, да бъде заменено с приобщаващо образование, като сме посочили изрично в законопроекта, че приобщаващото образование е неразделна част от правото на образование.
Само ще допълня, че този текст беше направен като запис между първо и второ четене и в Четиридесет и първото Народно събрание и беше приет единодушно от тогавашната Комисия по образование.
Защо считаме, че трябва да бъде направена тази крачка? На първо място, защото ние категорично смятаме, че комбинираната форма трябва да се разглежда в контекста на приобщаващото образование, чиято най-важна особеност се основава на подхода на човешките права и на социалния модел. Тоест, средата е тази, която трябва да се приспособи към потребностите, към разнообразните потребности, към нуждите на децата, а не децата да се приспособяват към средата, както, за съжаление, това се случва и в момента. Усилията ни трябва да бъдат насочени към това да променяме средата, а не да променяме индивида. Какво означава това? Това означава да се постараем да премахнем всички бариери, които съществуват пред ученето, научаването, участието, особено на децата със специални образователни потребности – бариери, като липса на достъпна физическа среда, като ригидни методи на преподаване и изпитване, като изключващи нагласи и практики в образователната система, като фокусиране към дефицитите на децата, а не към техните силни страни и съответно усилия за тяхното преодоляване.
Приобщаващото образование е процес, който се стреми да премахне всички форми на сегрегация в процеса на образование и да обхване уязвимите и изключени по една или друга причини деца от образователния процес.
Да, приобщаващото образование изисква реорганизация на политиците, реорганизация на мерките, на практиките, дори ако щете – на културата в училище, така че то да отговори на разнообразните потребности на децата, които го посещават, и съответно да им гарантира активно участие в образователния процес. Аз мисля, че това не е невъзможно, защото и в годините назад са направени доста крачки в тази посока. Чрез различни национални програми се гарантира достъпна архитектурна среда, назначават се психолози, логопеди в училища, ресурсни учители. Така че има направени крачки и аз мисля, че е крайно време наистина да започнем да говорим за интеграция, която е междинният етап в процеса при прехода от институционализация и специално образование към приобщаване.
Предложението ни за регламентиране на приобщаващото образование е и по препоръка на Българския хелзинкски комитет, и на Европейския комитет по социални права още от 2008 г., когато този въпрос е обсъждан и е засегнал в дело, заведено срещу България, отнасящо се до достъпа на образование за децата с увреждания от домовете.
Следващият ни мотив за включване на този текст е синхронизирането на Закона за народната просвета с Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания, подписана от България на 27 септември 2007 г. На 18 декември 2008 г. е подписан Факултативният протокол към нея, а същата конвенция е ратифицирана през 2012 г. от Четиридесет и първото Народно събрание. С чл. 24 от нея изрично поемаме ангажимент за осигуряване и гарантиране на приобщаваща среда и съответно на приобщаващо образование.
Следващите ни различия с предложенията на колегите от БСП се отнасят по-скоро до гарантирането на реализирането на комбинираната форма на обучение. Ние сме предложили към чл. 31 на Закона за народната просвета да бъде добавен текст, който задължава ресурсните центрове да осигурят постоянна подкрепа от страна на ресурсния учител в училищата, в които имаме деца, които са на комбинирана форма на обучение.
Тази нова разпоредба е продиктувана от факта, че в този си вид комбинираната форма, извадена от общата концепция и общото разбиране за подкрепа за личностно развитие, всъщност няма да бъде изпълнена на практика и освен това ще създаде проблеми в училищата. Защо?
Ето, тук пред мен е това, което съм Ви донесла – седмичното разписание на ученик, който в момента е в индивидуална форма на обучение. Ние казваме, че когато един ученик е на комбинирана форма на обучение, в някои часове той ще влиза със своите съученици, а по други предмети той ще бъде на индивидуално обучение. Ученикът „Х”, чието седмично разписание на индивидуална форма държа в момента, например в деня понеделник от 14,20 до 15,00 ч. има часове по география, от 15,10 до 15,50 ч. – по информационни технологии. Това е по индивидуалната му програма. Ако комисията и екипът реши, че този ученик може да влиза например в час по изобразително изкуство с класа, който, да речем, е трети час от седмичното разписание и приключва между 10 и 10,30 ч., питането ни е какво се случва с детето от 10,30 до 14,20 ч.? Да, в момента комбинираната форма, независимо че не е регламентирана в закона, с цел осигуряване на равни възможности на децата със специални образователни потребности се прилага в някои училища, но отговорността за този промеждутък от време, точно защото не е регламентирана, е изцяло на родителите. Тоест, те са тези, които отговарят за това какво ще прави дете им от 10,30 ч. до 14,20 ч. Когато обаче, колеги, комбинираната форма вече се гарантира и се развива от държавата и влиза в закон, то държавата е тази, която трябва все пак да гарантира нейното цялостно изпълнение. Точно затова ние сме предложили наистина да има подкрепа на ресурсен учител, така че да се гарантира изпълнението на тази форма и приобщаването на децата.
Другото ни предложение е свързано с обвързването за влизането в сила на комбинираната форма с конкретни срокове. На първо място, ние сме предложили тя да влезе от тази учебна година. Да, с оглед сроковете, в които се разглежда този законопроект, няма да е възможно да влезе от 15 септември, но нека да направим така, че да влезе от тази учебна година. Защото всички се обединяваме, че това е едно фрагментарно предложение, което обаче може да бъде прието, ако се счете, че то е спешна мярка за даване на равни възможности на децата със специални образователни потребности. Ами, като е спешна мярка, нека наистина да направим така, че тя да влезе в сила от тази учебна година и да дадем максимално кратък срок на Министерството на образованието и науката да развие подзаконовите актове за реализирането на тази форма.
Една думичка в закона – и тук юристите, предполагам, че ще ме подкрепят – не е достатъчна за реализирането на каквото и да било. В Правилника за прилагането на Закона за народната просвета трябва да се развие „що е то комбинирана форма на обучение”, какво представлява. Трябва да се развие комбинираната форма в Наредбата за оценяването, защото, питам аз, например в личния картон на един ученик от гимназиален етап, кой хорариум ще се включи – хорариумът по индивидуалния план на ученика или хорариумът, който е по плана на класа? Това са детайли, които обаче наистина трябва да бъдат посочени. Трябва да бъде регламентиран единният разходен стандарт за финансовото обезпечаване на тази форма на обучение. Това са все детайли, които са изключително важни за това наистина тази форма да се реализира.
В противен случай ще се получи както с дистанционната форма, която съществува в Закона за народната просвета от доста години, но към месец февруари 2013 г., защото моите данни са оттогава, ние имаме нула ученици на дистанционна форма на обучение. Никога и не сме имали повече от нула ученици просто защото тази форма на обучение съществува като дума в закона, но след това не е развита в подзаконовите актове.
Смятам, че срокът трябва да бъде максимално кратък, затова сме посочили „един месец от влизането в сила на закона”. Колегите от министерството считат, че това е доста оптимистичен срок, но аз считам, че когато става въпрос за деца, особено за деца със специални образователни потребности, можем да поработим повече, така че тази форма да влезе в училище и да бъде в помощ на родителите и на децата със специални образователни потребности възможно най-скоро. Благодаря Ви.