12 септември 2013 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, преди да представя становището на Комисията по правни въпроси, моля да подложите на гласуване процедура за допускане в залата на господин Георги Колев – председател на Върховния административен съд.

Уважаеми колеги, представям Ви: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по правни въпроси относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15 юни 2012 г., и Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към Висшия съдебен съвет, № 311-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 12 юли 2013 г. На заседание, проведено на 11 септември 2013 г., Комисията по правни въпроси разгледа годишните доклади за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г. и 2012 г., внесени от Висшия съдебен съвет. Докладите бяха представени от господин Георги Колев – председател на Върховния административен съд, който изложи приоритетните дейности и цели за по-нататъшното развитие на съда с оглед по-ефективно и по-бързо правораздаване, осигуряването на равен достъп до правосъдие за всички граждани, повишаване доверието в работата на съда и повишаване квалификацията на магистратите и съдебните служители. В тях е представена обобщена информация за дейността на административните съдилища през отчетните години, включваща данни за натовареността на регионалните съдилища по данни на ВСС, кадровата им обезпеченост, срочност на решаване на делата, качеството на съдебните актове, за направените преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз и предложения за законодателни промени. Данните сочат тенденция за увеличаване на постъпилите и свършени дела, разглеждани от Върховния административен съд. Тенденцията за увеличаване на броя на административните дела е неизбежна, защото осигурява по-пълна защита на правата на гражданите и организациите от неправилни действия на администрацията. Основната причина за това е приемането на Административнопроцесуалния кодекс, който разшири обхвата на съдебния контрол над актовете на администрацията. Направените промени в Административнопроцесуалния кодекс и редица специални закони касаят основно подсъдността, съответно компетентността на ВАС и на административните съдилища. Целта е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да засили своята дейност по издаване на тълкувателни решения и постановления. Промените водят до увеличаване на натоварването на административните съдилища, за да могат да заработят с пълен капацитет, каквато е целта на реформата в административното правораздаване. Наблюдава се повишаване на ефективността на правораздаването от административните съдилища и намаляване на постъпилите във Върховния административен съд дела, което води до съкращаване на сроковете за разглеждане на делата. Основните показатели за дейността на съда, въз основа на които са изготвени докладите, са броят на свършените дела, броят на новообразуваните дела в началото на отчетния период и броят на висящите дела за същия период. От общо 16 970 образувани дела, 17 367 са приключени, висящите дела в началото на отчетния период са 5723 или общо за разглеждане – 22 693 дела за 2011 г. За 2012 г. от общо 15 718 образувани дела, 16 367 са приключени, висящите дела в началото на отчетния период са 5 338 или общо за разглеждане – 21 056 дела. Броят на свършените дела е по-висок в сравнение с постъпилите, което е показател за своевременно и ефективно правосъдие. С оглед на цифрите е видно, че през 2012 г. е налице намаляване на броя на постъпилите дела в съда, което от своя страна не се отразява на констатациите за висока натовареност на Върховния административен съд. При утвърден от Висшия съдебен съвет за 2011 г. общ брой на съдиите 82, през различни периоди са работили различен брой съдии – членове на Върховния административен съд, реално 76 – 78. Поради обема на работата са командировани през различни периоди от време 8 съдии, трима са пенсионирани, един е подал оставка и един е възстановен. По щатно разписание на Върховния административен съд за 2012 г. – от 1 януари до 1 юли 2012 г., са работили 84 съдии, а от 1 юли 2012 г. – 86 съдии. През 2012 г. във Върховния административен съд са командировани 14 съдии, 6 са напуснали и един е пенсиониран. След проведени конкурси през 2012 г. са били назначени осем съдии, а един съдия е бил възстановен на основание чл. 28 от Закона за съдебната власт. От данните е видно, че висящите във Върховния административен съд дела към 31 декември 2010 г. са 5723, образуваните през 2011 г. – 16 697, а висящите към 31 декември 2011 г. – 5338. През 2012 г. образуваните дела са 15 718, а висящите – 4774 броя. През разглежданите периоди делата във Върховния административен съд са били разглеждани при спазване на процесуалните срокове, решавани са преимуществено в законния едномесечен срок въпреки изключителната натовареност на съдиите – 84,71%; 13,68% са изготвени в тримесечния срок и само 1,6% са постановените актове в срок над три месеца за 2012 г. Всичко това води до извода, че съдиите във Върховния административен съд работят при голяма натовареност. Продължава работата на съда като първа инстанция по значителен брой дела, макар по закон основната му цел е да осъществява съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и да издава тълкувателни решения. През 2011 г. във Върховния административен съд са образувани четири дела по искания за тълкувателни решения – едно по искане на председателя на Върховния административен съд, едно по искане на омбудсмана на Република България и две по искане на главния прокурор. Общото събрание на Върховния административен съд се е произнесло с пет тълкувателни решения през 2011 г. През 2012 г. във Върховния административен съд са образувани две дела по искания за тълкувателни решения – едно по искане на главния прокурор на Република България и едно по искане на омбудсмана. Общото събрание на Върховния административен съд се е произнесло с две тълкувателни решения. През 2011 г. Върховният административен съд е отправил девет преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз, а през 2012 г. – три. В докладите е представена обобщена информация за дейността на регионалните административни съдилища през 2011 г. и 2012 г., а също и кадровата обезпеченост в тях. Следва да се отбележи, че се запазва тенденцията за повишаване броя на постъпващите дела, а също и на свършените. Най-голяма е средната месечна натовареност на административните съдии в Административен съд – Бургас, 45,95 дела, Административен съд – София-град, 38,48 дела, и Административен съд – Хасково, 26,66 дела през 2011 г. През 2012 г. най-натоварени са следните съдилища: Административен съд – София-град, 32,77 дела месечно, Административен съд – Бургас, 29,53 дела месечно и Административен съд – Пловдив, 25,69 дела месечно. През отчетния период част от административните съдилища са работили в намален състав поради командироване във Върховния административен съд и поради ползване на продължителен отпуск за временна неработоспособност. В докладите са отчетени международната дейност, обучения и проекти на административните съдилища. На 30 ноември 2012 г. Административен съд – Варна, е удостоен със званието „Съд – модел на България” по Проект „Усъвършенстване на работните процеси в съда” на сдружение „Програма за развитие на съдебната система”, финансиран от Фондация „Америка за България”. По Програма „Административен капацитет” във Върховния административен съд са били организирани поредица от обучения, в които са взели участие съдии, съдебни помощници и съдебни служители от всички административни съдилища в страната. Същите са били с теми: работа с медиите, стратегическо планиране, финансово управление и контрол на публичните организации и процедури по Закона за обществените поръчки. Административните съдилища в Хасково, Добрич и Велико Търново са кандидатствали и спечелили проекти с европейско финансиране в рамките на програма ОПАК – „Административните съдии – компетентни в прилагане на европейското право”. Проектите предвиждат повишаване на квалификацията и професионалните знания и умения на магистратите и съдебните служители и подобряване на оперативната работа и съдебната практика. По същата програма е кандидатствал с разработен проект и Административен съд – София-област. Във връзка с предвидената възможност съдилищата да управляват и изпълняват проекти по оперативни програми се очерта съществен проблем – за финансовото обезпечаване на съдилищата, които са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, във връзка с изпълнението на проектите и особено тези, които имат по-малък годишен бюджет от бюджета на проектите по оперативната програма. В заключение в докладите се съдържат редица предложения за законодателни промени в Административнопроцесуалния кодекс и други специални закони, които да доведат до по-ефективно и бързо правосъдие. Целта им е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да засили своята конституционно определена дейност за издаване на тълкувателни решения и постановления. Такива промени ще натоварят допълнително административните съдилища и те ще заработят с пълен капацитет, каквато бе целта на реформата в административното правораздаване, като се предлага да се извършат и промени в местната подсъдност, за да се избегне неравномерното натоварване на Административен съд – София-град. Предлага се да се изключи касационното обжалване на решенията, постановени по жалби срещу заповеди, с които се налагат принудителните административни мерки по чл. 171 от Закона за движението по пътищата и решенията на административните съдилища по социалните закони, което ще доведе до разрешаването на спора в максимално кратък срок, като за участниците в производството ще остане процесуалното право да искат отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Обърна се внимание, че все още не са решени проблемите със сградния фонд на двете административни съдилища; че се разглеждат дела при закрити врата, а Европейският съд по правата на човека изключва тази възможност, поради което са необходими законодателни промени. Акцентира, че е необходимо да се намери необходимият баланс при определяне размера на таксите при административното правораздаване с оглед осигуряване достъп до правосъдие. В последвалата дискусия се изказаха становища, че от изложената статистика в доклада административното правораздаване се утвърждава като по-добро, бързо и ефективно правораздаване в сравнение с гражданското и наказателното правораздаване. Разглежданата материя от административните съдилища е сложна и разнообразна, а делата са строго специфични. Следва да се продължи реформата и да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, както и да се направят промени в Административнопроцесуалния кодекс относно местната подсъдност, за да се постигне по-равномерно разпределение на делата между административните съдилища, където се забелязва сериозен дисбаланс. Беше отбелязано, че е необходимо да се търсят способи и начини за решаване на възникналите проблеми, особено тези, свързани с материално-битовото осигуряване на съдилищата. Обсъди се идеята за промяна размера на таксите в административното правораздаване, но по начин, който да не възпрепятства достъпа до правосъдие на гражданите. Засегнат бе и въпросът за присъждане на разноски при разглеждане на делата на първа инстанция. Беше изтъкнато, че докладите се обогатяват с фактология, но не винаги допринасят за решаването на съществените проблеми и гарантиране правата на гражданите при нарушаването им от административните съдилища. Предложено беше да се обсъдят законодателни промени с магистрати с оглед подобряване на административното правораздаване и постигне на по-равномерно разпределение на делата между административните съдилища. Като цяло народните представители се обединиха около становището, че следва да бъде дадена положителна оценка на докладите и работата на административните съдилища в страната през 2011 г и 2012 г. В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” прие Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15 юни 2012 г. и Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към Висшия съдебен съвет, № 311 00 4, внесен от Висшия съдебен съвет на 12 юли 2013 г. и предлага на Народното събрание проекти за решения за приемането им.” Уважаеми народни представители, ще Ви предложа „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., внесен от Висшия съдебен съвет.” Вторият: „Проект! „РЕШЕНИЕ за приемане на Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г., внесен от Висшия съдебен съвет.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, благодаря за възможността все пак да кажа няколко думи пред Вас, да изразя благодарност към колегите, членове на Правната комисия. Вчера беше проведена една, бих казал, чисто принципна дискусия. Бяха направени съответни забележки с известен тактичен тон по отношение на това, че трябва да се мисли най-вече за правата и възможността на гражданите за достъп до правосъдието, по което съм абсолютно съгласен. В тази насока трябва да бъдат насочени всички усилия по отношение изменение на законодателната уредба, с което отново съм съгласен. Това ползва както гражданите, така и административните съдии, тъй като тези изменения, които бяха споменати по отношение на промяна на подсъдността в съответните регионални административни съдилища, биха довели до много по-равномерно натоварване. Аз ще бъда задължен, ако в бъдеще те бъдат много сериозно обсъдени и предприети съответни мерки за законодателни изменения. Благодаря Ви за проявеното внимание към нас.

Уважаема госпожо Манолова, уважаеми колеги народни представители! На последното си заседание Комисията по правни въпроси прие Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища. Господин Хамид изложи становището на комисията. Аз ще гласувам „за” приемане на доклада. Той фактологически е пълен, в него са изложени основните показатели за правораздавателната дейност на съда, въз основа на които е изготвен доклада, а те са именно: броят на свършените дела; на новообразуваните дела; на висящите дела за отчетния период от предходните две години; посочена е средната натовареност на съдиите; посочена е информация за срочността на решаване на споровете; кадровата обезпеченост и организационни въпроси във връзка с дейността на магистратите и служителите, както и на сградния фонд за 28-те регионални административни съдилища. Посочено е също, че размерът на дължимите държавни такси е нисък към настоящия момент, а също така, че административните съдилища не разполагат с апелативна инстанция и производството е двуинстанционно. Както посочих, докладът фактологически е пълен. Посочени са конкретни данни и цифри, но въпросът при представяне на такива доклади е в дълбочината на проблема, тоест същината на правораздаване. От години говорим за съдебната реформа, говорим за магистратите, за базата и други проблеми, а съдебната реформа трябва да бъде насочена към нуждите на гражданите, да има достъп до правосъдие и качеството на това правосъдие. Целта на представяне на такива доклади е да се анализира работата на съда, за да се подобрят условията на работа и да се подобри в крайна сметка самото правораздаване. Анализирайки своята дейност, а в доклада са посочени видовете дела по материя, броят им, образувани по спорове – например по Закона за обществените поръчки, по Закона за енергетиката и други такива закони в преобладаващия брой дела, образувани в административните съдилища, и имайки предвид своята практика по прилагането на тези закони, съдът би могъл да насочи законодателния орган – Народното събрание, за предложения за законодателни промени. Тоест съдът да дава предложения за подобряване на законодателството с оглед прилагането на закона. Правилен е изводът, посочен в доклада, че промяната на подсъдността за някои видове дела, например подсъдността да стане по постоянния адрес или по седалище на жалбоподателя, със засилване на тълкувателната дейност и уеднаквяване на практиката по административните дела ще се реши въпросът с равната натовареност на административните съдилища. Следва да се работи в посока обобщаване на съдебната практика с оглед преодоляване на различията в становищата по прилагането както на материално правните, така и на процесуалните норми във всички административни съдилища в страната. Основният проблем за решаване е издаването на тълкувателни решения и постановления с цел унифициране на административното правораздаване по нормативните актове, и то с висока степен на обществена чувствителност. Това ще доведе до засилване на общественото доверие в правораздавателните органи, в това число и в административните такива. Защото съдебната реформа трябва да доведе до реализирането на едно по-ефективно, прозрачно, бързо правораздаване, което, както казах, да бъде насочено към нуждите на гражданите.

Уважаема госпожо председателстващ заседанието, уважаеми колеги народни представители! Позволявам си да взема думата по този изключително важен доклад, защото касае много дела на гражданите, но и три дела, по които и аз, и мои колеги – бивши общински съветници или сега народни представители, бяхме страна. В началото искам да кажа, че и по трите дела има произнесени и влезли в сила окончателни решения, тоест би трябвало да е коректно коментирането им, след като вече не може да се повлияе по никакъв начин на произнасянето и влизането им в сила, обаче и трите дела касаят изключително важни въпроси и много голям обществен интерес. Едното дело беше по искане на хиляди граждани от район „Искър“ за местен референдум срещу презастрояването на жилищните комплекси „Дружба“ 1 и 2. При горе-долу и трите дела с идентични искания следват идентични решения на Столичния общински съвет за отказ да се уважи искането на хората и съответно жалби в Административния съд София-град и Върховния административен съд за това, че тези решения на общинския съвет са незаконосъобразни, немотивирани с конкретни доводи. Вижте най-интересното – каква е практиката. По първото дело от Административен съд София-град и Върховният административен съд се произнасят, че тримата общински съветници-вносители – Георги Кадиев и още двама, не могат да обжалват това решение въпреки изричните текстове в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, защото, видите ли, те били участвали във взимането на решения на общинския съвет. Излиза, че един общински съветник има по-малко права от гражданин, защото като гражданин може да обжалва едно решение, а като съветник не може. Това решение влезе в сила и беше окончателно. По същия доклад абсолютно аналогично решение пак за референдум в „Дружба“, вече на 13 общински съветници, една година по-късно Административен съд София-град признава, че няма мотиви в решението, което според закона би трябвало да го прави незаконосъобразно, но те не били фатални и постановява решение, с което остава в сила отказът на Столичния общински съвет. Третото решение на Административен съд София-град, което беше в скоро време, излезе на 1 август, и то окончателно, е по аналогичен доклад за местен референдум с искане за прекратяване на концесията за „Софийска вода“ в столицата. Друг състав на Административен съд София-град, между другото една съдийка от състава е участвала и в предишния състав, който е постановил обратното решение, постанови – и слава Богу, че мотивите, които липсват, са важна част от решението. Между другото то е много подробно и обстоятелствено и го правят немотивирано и незаконосъобразно. Отмени го и според мен процедурата сега ще върви към задължително насрочване на такъв местен референдум за прекратяване на концесията за водата в Столична община. Тези примери Ви ги казвам, защото и при трите въпроса има подписи на хиляди и десетки хиляди граждани на Столична община. Те искат две неща. Първо, да се отчете тяхното законово право и институциите, в случая и съдебните институции, да допуснат достъп до правосъдие, когато считат, че са нарушени техните права. Интересното е, че нямаше експертизи, нямаше някакви сложни съдебни дирения, разпити на свидетели и така нататък. И при трите дела бяха просрочвани сроковете, включително и по самото дело, включително и след самото решение до написването и обнародването му. Според мен това са причините, които, освен всички други неуредици в държавата, отблъскват както доверието на хората към институциите – не само към Народното събрание и общинския съвет, но и към съдебната система, което допълнително тормози и гражданите, и фирмите, когато те искат в нормални срокове при спазването на законите да бъдат разгледани и отчетени техните интереси и права. Ето защо лично аз няма да подкрепя предложените доклади, защото част от тези събития се развиват точно във визираните 2011-а и 2012 г., и ще гласувам „въздържал се“.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги народни представители! Вчера при обсъждането на доклада на Правната комисия имах възможността да взема отношение по въпроса, че докладът съдържа статистически данни такива, каквито са и цифрите не могат да бъдат оборени. Споделям изразеното в доклада, че за разлика от другите граждански наказателни съдилища и състави, действително се наблюдава едно по-бързо, по-ефективно и по-високо качество на работата в административните съдилища, но в същото време начинът, по който се правят тези доклади, без да се дава анализ и на качеството на продукцията, не може да доведе до желания търсен ефект, а именно защитата на правата на гражданите и доверието, което те имат в съдебната система. Казвам това по повод на конкретен пример, който за мен е недопустим в правораздаването, а именно по повод на уволнените от Агенция „Митници” много на брой служители. В 18 състава на Софийския административен съд се получиха решения, които са абсолютно дума по дума еднакви, само със смяна на имената, което за мен дава изключително съмнение относно независимостта и безпристрастното отношение на съдиите при решаването на казусите по закон и по вътрешно убеждение, така както те би трябвало да работят. Ето защо считам, че винаги при отчитането на дейността на съществено място в тези доклади трябва да залегне анализ на продукцията, която дават съдиите - нещо, което не се прави досега. Тези явления дават основателни съмнения за изпълняване на поръчки, за влияние върху независимата работа на съда, а именно това е нещото, което срива доверието на гражданите. Констатирано е и в критичните доклади на Европейската комисия по отношение на правораздаването, че все още твърде ниско е доверието на българските граждани в правосъдната система. Това е, което исках да взема като отношение към представените доклади.

Госпожо председател, колеги! Преди да представя доклада, на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Полина Мáрина и господин Слави Кралев.

Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 септември 2013 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти. В работата на комисията взеха участие представители от Министерството на земеделието и храните, Разплащателна агенция – Държавен фонд „Земеделие”, а също така присъстваха и представители на Движение на протестиращите „Освобождение” и на Гражданска формация „Промяна“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Слави Кралев, който изтъкна, че предложените промени са във връзка с промените, настъпили в европейското законодателство, уреждащо Общите организации на пазарите на земеделски продукти, в резултат на които съществуващите Общи организации са обединени в единна Обща организация на пазара и част от съществуващите схеми и мерки са отпаднали или са съществено променени. Същевременно са възникнали нови форми за пазарна подкрепа, като тези в областта на пчеларството и схемите за предоставяне на мляко, плодове и зеленчуци в учебните заведения. Освен това е приет нов регламент, въвеждащ определени мерки в сектор „Мляко”, чиято цел е да бъдат създадени условия за регулиране на разпределението на добавената стойност по веригата на доставки на мляко от производителя до потребителя. Със законопроекта се предлагат следните основни промени: По отношение на биологичното производство се въвежда задължение биологично произведените продукти и храни да се предлагат на отделно обособени места или на места, обозначени със съответното лого. Тяхното съхранение също следва да бъде на специално означено място. Интервенционното изкупуване на земеделски продукти ще се извършва посредством изкупуване на фиксирана цена или чрез провеждане на тръжни процедури. Офертите и тръжните предложения ще се подават в регионалните структури на Разплащателната агенция. Отпада възможността оферти за изкупуване на кланични трупове и разфасовки да подават лица с наети кланици или складове. По отношение организацията на пазара на пресни плодове и зеленчуци се прецизират текстовете, регламентиращи признаването на организации на производители и реда за одобряване плановете за признаване, и на оперативните програми на тези организации. Относно пазара на кравето мляко се въвежда изискване при неговото изкупуване одобрените изкупвачи да използват специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Отпада необходимостта от учредяването и съответно от ежегодното подновяване на банкова гаранция от изкупвачите на сурово краве мляко. Определя се компетентният орган по признаване на организации на производители, на техни асоциации и на междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти. Условията и редът ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Признатите организации ще могат да преговарят от името на своите членове с преработвателите и изкупвачите на мляко при договарянето на цените. Въвежда се задължение суровото краве мляко да се доставя и купува единствено въз основа на сключени писмени договори, които следва да се регистрират от изкупвача в Разплащателната агенция, а тези за доставка на сурово мляко, различно от краве – от първия изкупвач в Областна дирекция „Земеделие”. Въвеждат се административнонаказателни разпоредби за установени нарушения. Относно организацията на пазара на месо и яйца се предвижда в Министерството на земеделието и храните да се поддържа регистър на кланиците, извършващи задължителна класификация на кланични трупове от говеда, свине и овце. Изискванията за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на продукти от птиче месо следва да бъдат определени в наредба на министъра на земеделието и храните. Освен това със законопроекта се регламентира редът за участие на учебни заведения в схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти на учениците, както и се създава основание за прилагане на схема за подпомагане на пчеларството въз основа на 3-годишна Национална програма по пчеларство. Също така се прецизират част от текстовете по отношение на контрола при провеждане на пазарните мерки и на мерките за държавно подпомагане. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане. По законопроекта в комисията е постъпило становище на отдел „Европейско право” на Народното събрание с конкретни препоръки за корекции по отношение на текстовете, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Пенко Атанасов, Спас Панчев, Десислава Танева, проф. Теохаров, Светла Бъчварова, Тунджай Наимов, Добрин Данев, Валентин Василев и Димитър Иванов. Всички изказали се народни представители бяха единодушни в подкрепата си за предложения проект. Беше дадена висока оценка на законопроекта, който е съобразен с приоритетите на българското земеделие, ще даде възможност за възраждането на цели сектори и ще стимулира мерки, които ще доведат до създаването на добавена стойност. Основните акценти от дебата могат да бъдат обобщени в следните направления. На поставен въпрос във връзка с липсата на разписани в законопроекта срокове за въвеждането на редица наредби, които Министерството на земеделието и храните следва да издаде, беше отговорено, че част от наредбите са вече готови, върху всички останали се работи интензивно, така че от министерството имат готовност в относително кратки срокове да ги подготвят. Беше поставен и въпрос какви критерии ще бъдат предвидени в наредбата, която ще определи условията и реда за признаване на организациите на производители, техните асоциации и междубраншовите организации в сектора на млякото и млечните продукти, и беше подчертано, че към определянето на тези критерии следва да се подходи много внимателно и след сериозен дебат, предвид чувствителността на темата и необходимостта да бъде гарантирана представителност на организациите. По отношение на Националната програма по пчеларство беше направено предложение да се предвиди извършването на анализ на ефекта от приложението на предходната програма, който да послужи при нейното изработване. В тази връзка от министерството обясниха, че Националната програма по пчеларство 2014-2016 г. е била подготвена с участието на всички представителни браншови организации и е вече одобрена от Европейската комисия, но изразиха пълно съгласие при подготвянето на програмата за следващия програмен период да бъде направен подробен анализ. Част от народните представители припомниха, че в Закона за пчеларството е предвидено да бъде учреден Национален браншови пчеларски съюз, който да обединява и представлява пчеларите, преработвателите, търговците и всички други лица, свързани с пчеларството, какъвто все още няма. В замяна на това съществуват многобройни по-малки обединения. Също така беше отбелязано, че липсват и единни критерии за представителност. В тази връзка беше предложено в Закона за пчеларството да бъдат направени съответните изменения с цел синхронизиране на текстовете и осигуряване на възможност за достъп до подпомагане по тази схема на максимално широк кръг регистрирани пчеларски обединения и съюзи. Другият въпрос, който беше широко дискутиран, е във връзка със задължението за сключване на писмени договори за доставка на сурово мляко и за начина, по който е уредена тяхната регистрация, предвид различния ред, разписан за кравето мляко и за млякото, различно от краве. Беше поставен въпросът доколко резонно е договорите за краве мляко да се регистрират в Разплащателната агенция, а тези за доставка на овче, козе и биволско мляко – в областните дирекции „Земеделие”. Беше изразено становището, че следва да се унифицира режимът, което, от една страна, ще облекчи административно изкупвачите, а от друга страна, ще позволи анализ на събраните данни. В тази връзка беше обяснено, че при така предвидения режим за извършване на регистрация и контрол на договорите за доставка на краве мляко няма да бъде необходим допълнителен финансов ресурс, тъй като такава регистрация се извършва и в момента от Разплащателната агенция за целите на квотната система и съществува изградена електронна квотна база, която е част от системата ИСАК. Задължението за регистрация е ново само за договорите за овче, козе и биволско мляко. Обединяването на двете системи би породило необходимост от огромен финансов ресурс, допълнителен административен капацитет и несвойствени за съответната администрация функции. Другият широко дискутиран аспект на задължението за сключване и регистрация на договорите беше доколко е задължително неговото въвеждане по отношение на овчето, козето и биволското мляко, предвид липсата на квоти за тях и малкия относителен дял на произвежданите количества от тези видове млека, който е толкова незначителен, че не би могъл да повлияе съществено върху цените на млякото като цяло. Част от народните представители изказаха становището, че това ще създаде допълнителна административна тежест и че ако това не е изрично европейско изискване, следва да се обмисли отпадането на това изискване за млеката, различни от краве мляко. От друга страна, бяха изтъкнати редица аргументи в подкрепа на задължителните договори, които биха защитили производителите от нерегламентирано изкупуване без договори, без фиксирани цени, обеми, срокове на доставки и начини на плащане. Беше припомнено, че първоначално искането за такива договори е дошло от самите производители, затова следва да бъде потърсено и тяхното становище между първо и второ четене на законопроекта. Освен това, беше изтъкнато, че пълният спектър на информацията би позволил по-добър анализ на данните и по-скоро следва максимално да се облекчи режимът на регистрация, а не изцяло този режим да отпадне от законопроекта. В заключение и след проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове На заседанието, проведено на 4 септември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взе участие Снежана Благоева – директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” в Министерството на земеделието и храните. I. С настоящия законопроект се цели актуализиране на българското законодателство в съответствие с европейските изисквания в областта на Общите организации на пазарите (ООП) на земеделски продукти. Законопроектът предлага въвеждането на нови форми на подкрепа в областта на пчеларството, формата на предоставяне на мляко, плодове и зеленчуци в учебните заведения. По нов начин се урежда интервенционното изкупуване на подлежащите на интервенция продукти. Предвиждат се изменения относно договорните отношения в сектора на млякото и млечните продукти, признаване на организации на производители, асоциации на производители и междубраншови организации в сектора на млякото. II. Проектът на закон включва определянето на националните структури, отговорни за успешното прилагане на мерките по Общата организация на пазара на земеделски продукти, както и рамката на тяхната дейност. Създава се правно основание за изготвяне на съответни наредби по горепосочените мерки, което от своя страна ще ускори процеса на прилагане на респективните европейски регламенти в България. След обединяването на всички актове на Съвета, касаещи ООП, в Регламент (ЕО) № 1234/2007, повечето прилагащи регламенти на Европейската комисия са заменени с нови. Именно това налага отразяването им в Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. III. Предложените със законопроекта изменения са в унисон с развитието на Общата селскостопанска политика и реформата й за периода след 2013 г. Неговото приемане следва да допринесе за стабилизиране на пазарите на земеделски продукти посредством редуциране на колебанията в цените и постигане на равновесие между търсенето и предлагането на тези продукти; оптимизиране на тяхната дейност в условията на по-голяма прозрачност, по-ефективно администриране на процеса и други. По този начин би могла да се подобри конкурентоспособността на българските земеделски производители, пазарната реализация на тяхната продукция, както и административният капацитет за прилагане у нас на мерките на Европейския съюз във връзка с Общите организации на пазарите. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 10 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател! „ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика и туризъм по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Законопроектът има за цел повишаване на конкурентоспособността на земеделското производство в страната, подобряване на пазарната реализация на произведените продукти, подобряване на административния капацитет за прилагане на пазарните мерки, създаване на организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сектора на млякото, които подпомагат индивидуалните производители при водене на преговорите за реализация на произведеното мляко. Основните причини, които налагат приемането на изменения в Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, са необходимост от законово основание за прилагане на нови мерки за пазарна подкрепа и от актуализиране на структурите, включени в прилагането на Общата организация на пазара на Европейския съюз и на техните компетенции. В хода на дискусията Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата изрази подкрепа за предложения законопроект и предложи въвеждането на минимални изисквания относно физикохимичните показатели на млякото при сключването на договори за изкупуване на сурово мляко. В отговор на това от Министерството на земеделието и храните акцентираха върху факта, че България е получила дерогация от Европейската комисия относно качествата на млякото, като периодът все още не е изтекъл. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 гласа, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз обхваща въпросите, свързани с контрола и съответствието на качеството на пресните плодове и зеленчуци, редът за прилагане на държавните мерки, включени в Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, мерките за държавно подпомагане, функциите на органите и организациите, ангажирани в процеса. Предложените промени в законопроекта обхващат почти всички основни части на действащия закон. Законопроектът отразява настъпилите в резултат на последните реформи на Общата селскостопанска политика промени в условията на прилагане и съдържанието на някои от включените в него схеми и мерки на Общите организации на пазарите и основните тенденции на започналата през 2011 г. цялостна реформа на общата селскостопанска политика в периода след 2013 г. Създава се законово основание за прилагане на нови мерки за пазарна подкрепа в областта на пчеларството и за първи път се създава законово основание за предоставяне на мляко, плодове и зеленчуци в учебните заведения по схемите за „училищно мляко” и „училищен плод”. В законопроекта е предвидено, че контролът върху предлаганите на пазара биологични продукти се упражнява по реда на Закона за храните и изискването биологичните продукти и храни да се съхраняват и предлагат за продажба отделно от останалите. По нов начин е уредено интервенционното изкупуване, като са разграничени изкупуването по фиксирани цени и изкупуването чрез тръжна процедура. Актуализиран е списъкът на подлежащите на интервенция продукти. Това изкупуване на земеделски продукти ще се извършва посредством изкупуване на фиксирана цена и чрез провеждане на тръжни процедури. Офертите и тръжните предложения ще се подават в регионалните структури на Разплащателната агенция. В сектора на плодове и зеленчуци е отразена схемата за подпомагане на група производители за инвестиции, както и изискванията за включване на мерки за управление на кризи по оперативните програми на организациите на производителите. Съществени изменения са направени в сектора на млякото. Облекчават се изкупвачите на краве мляко като участници в квотната система, като се отменя изискването за учредяване на банкова гаранция в полза на Разплащателна агенция, както и нейното ежегодно подновяване. Определя се компетентният орган за признаване на организациите на производители и техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти. Въвеждат се задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на сурово мляко. Определят се и органите по регистрация на договорите и за контрол на спазване на изискванията. Прецизирани са съществуващи и предложени нови административнонаказателни разпоредби в случай на неизпълнение на задължения на производител или изкупвач на мляко. Въвежда се задължение суровото краве мляко да се доставя и купува единствено въз основа на сключени писмени договори, които следва да се регистрират от изкупвача в Разплащателна агенция, а тези за доставка на сурово мляко, различно от краве млякото – в областна дирекция по земеделие. Тук следва да се обърне внимание, както беше отбелязано и в доклада на Комисията по земеделието и храните, на изменението във връзка със задължението за сключване на писмени договори за доставка на сурово мляко и за начина, по който е уредена тяхната регистрация. Предвиден е и различен ред, разписан за кравето мляко и за млякото, различно от краве. Редно е да бъде поставен въпросът: доколко е резонно едните от тези договори да се регистрират в Разплащателна агенция, а тези за доставка на овче, козе и биволско мляко – в областните дирекции по земеделие? От Парламентарната група на Движението за права и свободи считаме, че режимът за двата вида мляко трябва да бъде уеднаквен, което, от една страна, административно ще облекчи изкупвачите, а, от друга страна, ще позволи по-добрия анализ на тези събрани данни. Обръщаме внимание на факта, че по отношение на овчето, козето и биволското мляко, предвид липсата на квоти за тях и малкия относителен дял на произвежданото количество от тези видове млека, обединяването на двете схеми не би породило необходимост от допълнителен финансов ресурс и допълнително натоварване на администрацията. В сектора на месото са направени промени, отразяващи изискванията на новите регламенти за класификация на кланичните трупове. Разпределени са компетентностите по контрола и класификацията на кланичните трупове – бели меса и яйца, като обхватът на тези дейности е детайлизиран. Общата организация на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз е уредена с регламент на Европейския съюз и на Европейската комисия. Затова със закона се определят националните структури, които ще прилагат мерките, включени в Общата организация на пазара на земеделски продукти и се очертава тяхната компетентност. Законът урежда и някои процедури, които регламентите на Европейския съюз предвиждат да бъдат определени на национално ниво. Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта, защото с приемането му ще се създаде нормативна основа за постигане на стабилизиране на пазарите на земеделски продукти чрез намаляване на ценовите колебания и диспропорциите в предлагането и търсенето на земеделски продукти. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по тази точка, за да изразя становището на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, която ще подкрепи представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г. за първо гласуване. Ще подкрепим по принцип този законопроект поради следните най-важни мотиви към него. Първо, необходимост от създаване на законово основание за прилагане на нови мерки за пазарна подкрепа, за да дадем възможност те да се приложат оттук насетне за земеделските производители. Второ, за това, че се определя компетентният орган за признаване на организации на производители в сектора на мляко и млечните продукти. Трето, поради това, че с този законопроект се взема национално решение за въвеждане на задължителни писмени договори между производители и изкупвачи на суровото мляко и се създава национална система за регистрация на договорите – нещо, което го има по регламент и което, според нас, е задължително да се направи с цел защита на българските земеделски производители и производители на мляко, особено като се има предвид, че от 2015 г. отпада квотната система за изкупуване на краве мляко. Трябва да сме готови да посрещнем, разбира се, и флуктуациите на пазара, които биха се получили. Поради това ние ще подкрепим този законопроект. И не на последно място, защото в мотивите е обяснено, че това няма да доведе до допълнителни финансови разходи към бюджета на Министерството на земеделието и храните. По повод създадените два нови раздела, които уреждат новите взаимоотношения. В Раздел ІІа - „Признаване на организации на производители и техни асоциации, междубраншови организации и договорни отношения в сектора на млякото и млечните продукти” правим следните бележки и считаме, че разделът трябва да се коригира в този дух. Има разминаване между начина на регистрациите на договорите за изкупуване на краве мляко и начина на регистрация на договорите за изкупуване на другите видове млека. Смятаме, първо, тъй като възникна дебат още в комисията, че и двата вида договори, а именно за изкупуване на краве мляко и на останалите три вида млека – овче, козе и биволско, трябва да подлежат на регистрация за изпълнение на една от основните цели на закона – защита на интересите на земеделския производител. Второ, смятаме, че режимът на регистрация на тези договори трябва да е еднакъв. С оглед на това, че вече в Държавен фонд „Земеделие” има създадена система за регистрация на квотите за изкупуване на краве мляко, считаме, че най-удачно би било договорите да се регистрират в системата на Държавен фонд „Земеделие” – в неговите областни дирекции. В този смисъл ще представим предложение между първо и второ четене. Следващата глава, по която имаме бележки и становище за прецизиране, е Раздел V „Подпомагане на пчеларството”. Считаме, че в работната група, която трябва да изготви програмата за пчеларство, следва да участват всички браншови организации, които са регистрирани по закона в България. Предвид на това, че нямаме национални критерии, нито законодателство, което да урежда националната представителност – този въпрос е дебатиран в предишния и в по-предишния мандат, с цел постигане на консенсус в сектора относно програмата за прилагане, смятаме, че трябва всяка браншова организация да има достъп до работната група съгласно самия устройствен акт кой да я представлява. Второ, смятаме, че представянето на програмата за пчеларство следва да бъде след направен анализ за постигнатия ефект от предишна програма, минуси и съответно коригиране за следващ период. Предлагаме също така в законопроекта да се допълнят и съответни срокове за приемането на наредбите, които са указани сега в закона от Министерството на земеделието и храните, защото така по възможността, която ще се даде с промените за прилагане на нови мерки, действието ще бъде по-бързо. Още веднъж повтарям: приемаме мотивите и считаме, че са необходими, добри са за защита на българския земеделски производител на млека. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така представения законопроект.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта. В Комисията по земеделието и храните имаше пълен консенсус по основните промени, касаещи Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Радвам се, че такъв консенсус има. Искам да поставя само няколко акцента, предвид на дебатите по законопроекта между първо и второ разглеждане в комисията, както и на предложенията, които ще бъдат направени. Те са свързани, първо, с удовлетворението, че с този закон се осъществява по-добра координация между структурите в земеделския сектор – говорим за Държавен фонд „Земеделие” и Министерството на земеделието и храните. В самия закон и в законопроекта се дава възможност тази координация и разписаните правила за работа между двете институции да бъдат точно и ясно формулирани с цел отговорността на всяка от институциите да бъде спазена. По отношение на поставените въпроси за регистъра, който се предвижда в закона за производителите на овче, козе и биволско мляко, вероятно дебатът ще продължи. Важно е да чуем и земеделските производители. Лично за себе си нямам все още еднозначен отговор, предвид факта, че производството на това мляко представлява 0,1% от общото производство на сурово мляко в страната. Предвид и факта, че регистрацията в Разплащателната агенция не е необходима за каквото и да било подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители. Вярно е, че се търси решение, при което да няма финансово натоварване на държавата по отношение на регистъра. Възможността тези земеделски производители по места – тук изказвам лично становище, да се регистрират в общинските и в областните служби на Министерството на земеделието и храните ще бъде доста по-облекчена, отколкото в структурите на Държавен фонд „Земеделие”. Искам да посоча освен това, че в закона трябва да се предвиди и възможност за промяна на сектора „Вино”. Причината е фактът, че новата Национална програма за подпомагане на лозарството е готова и ще бъде приета в края на месец септември. Това означава, че според Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, ако искаме програмата да стартира от началото на 2014 г., трябва да има възможност тя да бъде отразена като национална програма. Трябва да се определят видът и начинът на нейното прилагане в новия програмен период. Вероятно в Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз ще има промени, свързани и с останалите мерки, които се въвеждат за подпомагане и интервенция от 2014 г., но все още не са готови регламентите, за да можем да твърдим и да кажем в каква насока ще бъдат те, предвид факта, че по-голямата част от пакетите на новата Обща селскостопанска политика все още не са готови. Благодаря за възможността наистина да имаме консенсус по такъв много важен въпрос за българското земеделие. Надявам се и при следващите стъпки по промяната на закона този консенсус да продължи. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо председател, на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.

„СТАНОВИЩЕ относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., № 230-00-18, внесен от Съвета за електронни медии на 19 ноември 2012 г. и Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2012 г. – 31 декември 2012 г., № 330-00-3, внесен от Съвета за електронни медии на 29 май 2013 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 17 юли 2013 г. бе обсъден Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., № 230-00-18, внесен от Съвета за електронни медии на 19 ноември 2012 г. и Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2012 г. – 31 декември 2012 г., № 330-00-3, внесен от Съвета за електронни медии на 29 май 2013 г. В заседанието участваха представители от Съвета за електронни медии (СЕМ): Георги Лозанов – председател, Анна Хаджиева и Мария Стоянова – членове на Съвета, Диляна Кирковска – главен експерт и Екатерина Русева – парламентарен секретар на Министерството на културата. Отчетите на Съвета за електронни медии бяха представени от господин Георги Лозанов. Отчетите на Съвета за електронни медии за 2012 г. се внасят в Народното събрание съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и представят информация за дейността му като регулатор и упражняването на надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги у нас. Съветът за електронни медии осъществява дейността си по силата на приетия през 1998 г. Закон за радиото и телевизията и е правоприемник на Националния съвет за радио и телевизия. При осъществяването на дейността си членовете на СЕМ се ръководят от принципите на: колегиалност, публичност и прозрачност; независимост при обсъжданията и вземането на решения; сътрудничество с държавните органи, доставчиците на медийни услуги и неправителствените организации, чиято дейност е в областта на медийните услуги или защитата на авторското право и сродните му права; защита на интересите на зрителите и слушателите. Заедно с това Съветът отчита интересите на обществото, като защитава свободата на словото, плурализма на идеи и гледни точки в радио- и телевизионните програми, и независимостта на доставчиците на медийни услуги. В отчетите бе дадена информация за: дейността на СЕМ по издаването на лицензии и регистрации на радио- и телевизионни програми, предназначени за разпространение както в мрежи за аналогово, така и за цифрово радиоразпръскване; за открита процедура за издаване на лицензии за телевизионна дейност за създаване на програми с национален обхват, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. През отчетния период Съветът за електронни медии приема Методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение в програмите на медийните доставчици. За втори път през календарната 2012 г. СЕМ извършва административна реформа – въведен е статутът на държавния служител в администрацията на Съвета, съгласно измененията в чл. 22 от Закона за радиото и телевизията. Народните представители проф. Стефан Данаилов, доц. Татяна Буруджиева, господин Антон Кутев, господин Хюсеин Хафъзов, господин Мартин Захариев, господин Христо Монов, зададоха въпроси на председателя на Съвета за електронни медии господин Георги Лозанов, на които той отговори. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 10 гласа „за”, 2 „против” и без „въздържал се” приеха за сведение: - Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г., № 230-00-18, внесен от Съвета за електронни медии на 19 ноември 2012 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение; - Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2012 г. – 31 декември 2012 г., № 330-00-3, внесен от Съвета за електронни медии на 29 май 2013 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Лозанов! Пред нас са двата доклада за дейността на Съвета за електронни медии от 2012 г., които ние обсъждаме днес – във втората половина на 2013 г. По смисъла на изискването на чл. 39 от Закона за радио и телевизията, Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува в страницата си в интернет. Запознах се внимателно с двата отчета още в момента, в който ги разглеждахме в Комисията по културата и медиите. В тези отчети възникват няколко особено важни въпроса и те се отнасят до качеството на осъществяваната медийна регулация и предизвикателствата, пред които са изправени...

... всички играчи на медийния пазар. Защото медиите не са само средства за масово осведомяване, те са и сериозен бизнес.

Благодаря Ви. Бизнес, който изпитва икономически трудности през последните пет години на икономическа криза и почти нулеви години в рекламния ръст на пазара. Тези трудности в немалката си част са предизвикани както от качеството на действащата законодателна уредба, така и от начините на нейното прилагане. Отчетът на СЕМ трябва да даде отговор на няколко важни въпроса. Първият от тях е за регулаторната функция на СЕМ спрямо обществените медии. Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия и периодично се среща с управителните органи на двете медии, които отчитат своята дейност. Аз виждам известен проблем в това, че в Отчета на СЕМ липсва становище относно дейността на обществените медии за 2012 г., въпреки че докладите на двете обществени медии са налични, макар и да търпят сериозна критика по същество. Липсва анализ на Общите параметри на обществената мисия на БНР и БНТ, които следва да включват следните моменти: интеграция на етнически, социални и културни групи; интеграция на младите; журналистически контрол на институциите, борбата с корупцията; развитието на гражданското общество; защитата на българската култура; защитата на авторските и сродните права. Ето сега например СЕМ оповести, че ще бъдат проверявани кабелните мрежи, които разпространяват телевизионно съдържание без регистрация, което е похвално. Също така: осигуряване на достъп до спортни и културни събития, обект на интерес за голяма част от аудиторията; въвеждането на нови услуги, както в посока на съдържанието, така и в посока на новите технологии. Генералните директори представят и защитават концепции при избора си, след това всичко се забравя за целия период от мандата им от три години. Впоследствие не става ясно дали концепциите изобщо или в каква степен те се изпълняват. Вярно е, че СЕМ не може да се меси в програмната политика на БНР и БНТ. Никой не иска това от него, но ние като народни представители не разбираме каква е неговата оценка за изпълнението на обществената мисия, която имат тези две медии с определени и специфични програмни задачи по закон. Доколкото СЕМ дава становище по бюджетната субсидия на БНР и БНТ, липсва информация в отчета какво мисли регулаторният орган по въпроса за финансирането, или иначе казано – отсъства онази дълбочина на анализа, която ще може да ни ориентира как се развиват тези две медии, как се харчи субсидията, какви са необходимостите им за следващи периоди в рамките на мандата, особено в условията на стартиращата цифровизация, кои са дефицитите в тяхната дейност и как се прилага законът в тази му част. Тази година бяха проведени процедурите по избор за генерални директори на БНР и БНТ, които аз лично проследих много внимателно. Никъде по време на определяне на избора, дори във фазата на събеседване с кандидатите, не стана дума за пари, за бюджети и за тяхното разходване. В крайна сметка изборът за генерален директор е „интуито персоне“ от страна на регулатора за доказан медиен професионалист с добра обществена репутация, изявена медийна фигура, но генералният директор е и преди всичко висш мениджър, който управлява пари и хора. Никой от кандидатите не спомена и дума за вижданията си за структурирането и разходването на поверения му милионен бюджет. Никой обаче от членовете на регулатора, призван да определи избора, даже и не попита нищо в тази посока по време на събеседванията. Има пълно затъмнение за сключените договори от БНР и БНТ за отчетния период – 2012 г., за разходването на целевата субсидия за придобиване на основни дълготрайни материални активи по реда на чл. 70 от Закона за радиото и телевизията – за капиталови разходи за строителство, ремонт и поддържане на сграден фонд, за техническо оборудване, както и разходи за програмиране. Напомням, че държавната субсидия на БНР е 42 милиона, а на БНТ – 70 милиона. Нещо повече, БНТ миналата година поиска от бюджета увеличение до 94 млн. лв., което е с 27 млн. лв. повече от парите, отпуснати им за 2012 г. Следващата тема, която не е застъпена в отчета на СЕМ, а ми се струва, че трябваше задължително да фигурира, това е темата за цифровизацията. Изминалата 2012 г. бе и година на подготовка за преминаване от аналогово към цифрово разпространение на наземния телевизионен сигнал. В отчета бегло се споменава колко лицензии са издадени по този повод и оттам нататък настъпва безметежното очакване цифровизацията да се случи от само себе си. Все пак СЕМ е органът, който по закон трябва да защитава правата на потребителите – чл. 33 от закона, но в отчета липсва разбор за това как върви процесът по качване на програмите и каква е тяхната готовност, кои от получилите лицензии програми са качени вече на мултиплексите и за тях има постигнато споразумение със собствениците на мултиплекси. Общо 28 цифрови лиценза са издадени от СЕМ на различни телевизионни програми и имат право за разпространение в цифров ефир, но все още не се знае откога всички тези 28 програми ще се излъчват, защото те първо трябва да се договорят за цени с мултиплекс оператора, на които телевизиите да заплащат разпространението. Първоначално от ноември, когато аналоговата телевизия трябва да спре, ще има свободен достъп, доколкото разбираме, до девет канала. Това са bТВ, Нова телевизия, TV7, News7, „Bulgaria On Air” и програмите на БНТ. Цифровизацията означава не само технически прогрес, добра картина и качество на звука, но и заявка, че хората ще получат и ново, разнообразно телевизионно съдържание. За сведение на народните представители искам да уточня, че на 1 юни 2013 г. например процесът по цифровизация беше успешно завършен в съседната ни Македония. Рекламата на цифровизацията е вероятно най-скъпата рекламна кампания, правена с държавни пари у нас и без съмнение най-големият рекламодател в телевизията за календарната 2013 г. За популяризирането на прехода от аналогово към цифрово излъчване държавата отпусна 17,5 млн. лв. в края на миналата година, в това число и за сет топ бокса. На 1 март тази година правителството в оставка, служебното правителство, гласува нови 17,5 милиона. Според данните за периода януари – юли 2013 г. в медиите са разпределени близо 10 млн. лв. за излъчване на рекламни клипове. От тази сума най-много са инвестирани в телевизиите – 8 млн. 397 хил. лв. Наскоро бяха подписани и договорите с доставчици за декодери за общо 86 500 социално слаби българи. След спирането на аналоговия сигнал ще се анализира колко ще останат без телевизия, тъй като покритието с цифров сигнал е достигнало над 95%. След като месеци наред рекламата за цифровизацията на ефира ни убеждаваше, че бъдещето е ясно, с безпроблемен достъп, се оказа, че това не е точно така. Причината не се корени в сложните технологични въпроси около честотния ресурс или мрежата на мултиплексите, а в далеч по-простата процедура за раздаване на декодери на социално слабите. Причината е, че търгът за продажба на декодиращи устройства срещу ваучер в три района от страната – Северен централен, Югоизточен и Югозападен, стартира със закъснение. Очаквахме одобрение за тази помощ от Брюксел. Офертите на кандидатите се отвориха на 13 август тази година, а краят на аналоговия сигнал трябваше да настъпи на 1 септември, тоест дори при максимално експедитивна организация няма как физически декодерите да бъдат разпространени до края на същия месец. Ясно е, че ще имаме забавяне на симулкаст периода поне с два месеца, може би до ноември тази година. Основните бъдещи потребители на цифров сигнал към момента се очертават да бъдат сегашните потребители на телевизия чрез конвенционалната антена. Обемът на тази група към днешна дата е по-малко от една пета от телевизионната аудитория. Данните показват свиване на обема на потребителите на телевизионен сигнал, приеман именно по този начин. В същото време наблюдаваме увеличение на броя на потребителите на кабелни и сателитни услуги. Потенциалната бъдеща аудитория на цифров ефирен сигнал към момента представлява основно групата, която гледа с обикновена антена и това са предимно бедни, възрастни хора, голяма част от тях живеещи в малки населени места. Цифровизацията, колеги, няма да доведе до сериозно разместване на пазарните дялове на различни телевизионни програми. Това, което може да се очаква, e минимален ръст на пазарните дялове на отделни канали, съчетан с минимална или почти никаква промяна в разпределението на рекламния пазар. Цифровизацията няма да нанесе сериозен удар върху кабелните и сателитни дистрибутори. Към този момент системата на мултиплексите не е атрактивна и не представлява реална алтернатива за абонатите на кабелните и сателитни оператори. Те са и мнозинството от телевизионната аудитория в момента. Разнообразните предпочитания на аудиторията остават сериозна пречка пред конкурентоспособността на тези мултиплекси. Наред с това в обществото липсва информация за бъдещите перспективи на цифровия ефир – кои канали именно ще се очаква да се качат. Към момента широката аудитория е ориентирана преди всичко към количеството, тоест възможността за избор на канали, отколкото към качеството на сигнала. Сравнителните данни показват, че става въпрос за тенденция. Тази тенденция ще се запази. Възможността за избор ще продължава да бъде много по-важна от качеството на гледаните програми. В обозримо бъдеще мултиплексите ще бъдат просто един от участниците на пазара. Всички тези изводи обаче, които споделих с Вас, липсваха в докладите на СЕМ. В Отчета на Съвета за електронни медии се посочва броят на извършените часове мониторинг. С тази констатация обаче не приключва ангажиментът на надзорния орган да оцени ситуацията. Нарушенията по никакъв начин не са подложени на сравнителен разбор с предходни години. Не са отразени ярко, задълбочено и професионално онези отрицателни тенденции, които се забелязват в медийния сектор – на какво се дължат, какви мерки да предприеме надзорният орган, за да отстрани тези нарушения или предотврати такива за в бъдеще. Необходими са нови обществени дискусии – дали под формата на семинари, дали под формата на обучения, или по друг начин, в които да се коментират мерки от инструментариума на корегулацията. В Отчета на СЕМ не присъства тълкуване на прилагането на законодателството. Например отсъстват редица норми, които така или иначе не работят в закона, като фондът „Радио и телевизия”. От Отчета лъха дистанцираност от промените на правоприлагането. Задължение на СЕМ е като орган по правоприлагането да наблюдава как се възприема от медийната среда нормативната база и с какво тя да бъде подобрена. Друг важен въпрос от областта на медийната регулация е този за анализа на медийното съдържание на база на социология и социологически проучвания. Визирам чл. 32 от същия закон, което СЕМ трябва да прави, защото това е изискването му. В края на всяка календарна година сходни организации на СЕМ в чужбина подготвят детайлни доклади за развитието на медийната среда в България, включително и програмните, и пазарните тенденции. Защо това не се прави от СЕМ? Информацията в областта на медийния сектор трябва да се обобщава от някой орган. Не може непрекъснато да се „прехвърля топката” между Комисията за защита на конкуренцията или Комисията за регулиране на съобщенията, или Министерството на културата. Ако има законодателен дефицит в тази посока, той трябва да бъде ясно заявен в Отчета, за да се допълни законът с желание за пазарен анализ, който да се извършва от СЕМ. Бих добавил, че изброените от мен проблеми в областта на отчета на СЕМ за 2012 г. пораждат явна необходимост от промени в медийното законодателство. Не особено активната позиция на надзорния орган донякъде е обяснима с това, че той работи по един остарял закон, писан още през 1998 г., откогато е и директивата и конвенцията в областта на трансграничното телевизионно излъчване, които, между другото, се промениха през 1999 г. и след това през 2007 г., при това кардинално. Да не говорим, че законът е изменян десетки пъти – кога успешно, кога не. Например преди три години експертна група към Министерския съвет, съставена само от практици – представители на медийния сектор и регулацията, както и хора от различни заинтересовани министерства и неправителствения сектор, изготви нов документ за промяна в медийното законодателство. Аз лично участвах в тази работна група, но за съжаление подготвеният от нас документ събира прахта в нечие шкафче на Министерския съвет, защото ГЕРБ се отказаха от каквато и да е медийна реформа в рамките на мандата си, а има редица важни въпроси, които чакат своите отговори. Те са: плурализмът и разнообразието на програмното съдържание; медийните концентрации и прозрачността на собствеността на медиите – един особено важен въпрос; икономическият потенциал на радио и телевизионната индустрия – все пак това е индустрия, в която годишният оборот е стотици милиони лева; регулирането на аудио-визуалните медийни услуги в цифрова среда и ред други; разбира се, и обществената мисия на обществените оператори; интеграцията на медийните платформи на четири екрана – телевизор, компютър, таблет, мобилен телефон, как да се акумулират онлайн и офлайн общностите. Необходима е радикална реформа в обществените медии. Целта на реформата в Българската национална телевизия и Българското национално радио не е просто заради икономии в бюджета, оптимизиране на екипи, повишаване на ефективност или нов мениджмънт. Тя се прави, и би трябвало да се направи, за да се създаде в България нормативно гарантиран механизъм за функционирането им като независими доставчици на обществена услуга в цифровата ера, който да е в съответствие с правото на Европейския съюз. В момента е налице тенденция функционирането на БНТ и БНР все повече да се отдалечава от тези изисквания. Необходим е одит от авторитетен международен одитор и на двете медии. Необходим е надежден, прозрачен за обществото двустепенен вътрешен и външен надзор. Обществената мисия трябва да бъде предефинирана на принципа на нетните разходи, според който компенсацията чрез обществено финансиране трябва да бъде ограничена и подложена на финансов надзор до нетните разходи за изпълнение на обществените функции. На този етап не може да се определи единен модел за финансирането на обществените радио и телевизия поради нефункционирането на предвидения в закона фонд „Радио и телевизия” и финансирането от държавния бюджет с определяне на субсидиите на БНР и БНТ. В тази връзка не са налице предпоставки за определяне начина на финансиране на обществената услуга, тъй като за определянето няма ясен модел. В потвърждение на това е и нефункциониращият фонд „Радио и телевизия”. Констатираните дефицити в действащия закон затрудняват на този етап определянето на единен модел на финансиране. В тази връзка е необходимо да се разгледат варианти за финансиране при отчитане на реалните възможности, с които разполага държавният бюджет, и въз основа на предварителни оценки да се определи възможността реално осъществимият ефективен начин за финансиране на обществената услуга плюс нейното разпространение. Сега действащият модел е смесен модел на финансиране – обществени средства от бюджета и приходи от реклама и спонсорство. Този метод се използва в много европейски страни и дава възможност за гарантиране на определени обществени ресурси, свързани с изискването на дадената услуга в полза на обществото, но за мен този метод – дуалистичен модел, е абсолютно повреден и опорочен. Инвестициите за програма в частните телевизии и телевизионни оператори и ресурсът на обществените БНТ и БНР се различават в пъти. От тази страна приходите от директна реклама на БНТ и БНР всяка година спадат и представляват несъществен дял. Самите обществени медии влизат в едно предварително загубено състезание с търговските медии, където са на полето на свободния пазар, а обществените медии там имат ялово поведение, те са неконкурентоспособни, несъстоятелни като пазарен дял и гледаемост. Тази битка не е нужна на БНТ и БНР. Нужно им е достатъчно адекватно, ясно финансиране от бюджета и запазване на опциите за спонсорство и продуктово позициониране. Накрая – за законовите дефицити, които също можеха да бъдат засегнати в отчетите на Съвета за електронни медии, а това аз считам за най-важното, най-големия пропуск. Конвергенцията създаде условия за възникването на нова медийна система, която се характеризира с активна дейност на множество нови участници, платформи и услуги, и основният виновник за това е интернет, който дава възможност за по-бързо разпространяване, съхраняване на информацията, съдържанието й открива нови възможности. Често промените в публичното пространство се свързват главно със зараждането на гражданска журналистика и появата на нови начини за комуникация, които улесняват големи групи хора да упражняват свободата си на изразяване. На фона на съвременната динамична медийна среда регулирането също се променя. Нормите и процедурите, които се прилагат в едно пространство на множественост на участниците и възможностите, търпят влиянието на разнообразни фактори и сили. Какви модели на регулиране са най-подходящи в тази сложна съвременна медийна обстановка? Какви са функциите на регулаторите, как те ще се променят? Дали тези органи ще изчезнат като средство за регулативно въздействие, или ще запазят мястото и ролята си в комплексната комуникационна информационна среда? Обществената функция на медиите да трансформират, да информират, да образоват, да забавляват по същина остава същата. Променя се обаче начинът на осъществяването им. Днес констатираме драматичен обрат, настъпил точно в социалната роля на медиите. Той е разместил равновесието между политическите институции и пазара, като е издигнал медийния пазар до доминиращата позиция и го е направил по-силен от всякога. Последицата от това развитие на нещата е главно масивната комерсиализация на медийния сектор, но това не е единствената забележима промяна. Съвременната медийна култура също търпи трансформация. Тя става противоречива сама по себе си поради насоката, от една страна, към по-висок професионализъм на журналистите, които й служат, и от друга – към по-популистка култура, чрез която социалните движения и обикновените граждани искат често да получат правото да бъдат чути. Всички тези последици за медиите са сложни или в смисъл като практики сами по себе си налагат промени и върху демокрацията. Новите реалности ще ни задължат да осигурим продължаването на прилагането на специфични правила – технически, финансови и организационни, за осъществяването на обществената функция на медиите, а адаптирането им към новата цифрова среда става все по-важно. Директивата за аудио-визуални услуги от 2007 г. – между другото, приета с много дискусии и компромиси, подкрепя в крайна сметка принципите за регулиране на традиционните, както и на аудио-визуални услуги до поискване, но не осигурява пълното и подходящо регулиране на новата медийна среда. Нейният обхват е тесен в сравнение с нововъзникващите сложни медийни системи. Печатните медии, онлайн изданията, свързаната телевизия, платформите за услуги онлайн и много други възможности и практики, които възникват, остават извън обхвата на този документ. България няма законова уредба за печатните и онлайн медии. В настоящия си вид българското законодателство не третира съдържанието в интернет, сайтовете, блоговете и социалните мрежи като медии. Това съдържание не е обект на специално регулиране. Конвергенцията на средата не доведе до създаването на единен конвергентен орган в България с по-широка компетентност, която да се простира над радиоразпръскването и телекомуникациите. Промените в регулаторната рамка напоследък бяха свързани предимно с транспонирането в нашето законодателство на разпоредби от Директивата на Европейския съюз за аудиовизуални услуги. Всъщност дейността на СЕМ и по-специално регулативното му въздействие и прозрачността му бяха подложени на няколко сериозни критики в предходни доклади на Сметната палата. Засега не е ясно как ще се развие компетентността на този орган под влияние на бързото увеличаване на медийните услуги и платформи и дали той ще поеме някаква административна отговорност по отношение на тях. В същото време съществуващият национален механизъм за саморегулиране не функционира достатъчно ефективно, а дейността на двете естетични комисии е по-скоро спорадична. В подобна несигурна ситуация могат да бъдат изгубени приемствеността в областта на саморегулацията на медиите в България и натрупаният от тях безценен опит. Например случаят с Унгария доказа, че въздействието върху медиите, когато е напълно подчинено на волята на мнозинството, е напълно неприемливо. Същото наблюдение е валидно и относно собствениците на медии, ако те сами предприемат стъпки за по-строгото им регулиране. Двата модела ще се опират на по-тесни политически и икономически интереси и ще противоречат на отворената природа на интернет и на неговия динамичен и демократичен капацитет. Освен това такива стъпки биха били компрометиращи и за саморегулацията. Така очертаните промени в медийния сектор поставят въпроси за нови подходи в регулирането, които е добре да се възприемат от тези, които формират политиките в сектора, и това да бъде възможно само с направата на широка обществена дискусия в сектора – изцяло за нов закон за медийните услуги. Именно от трибуната на Четиридесет и второто Народно събрание апелирам към Вас, уважаеми колеги, за стартирането на такъв проект, особено към колегите от Комисията по културата и медиите. Приключвам и оставам с надеждата, че докладът за първото полугодие на СЕМ, който трябва да бъде представен до 31 октомври тази година, ще отчете направените от мен и от моите колеги бележки, които ще чуете днес. Още повече, че предстои да анализирате, уважаеми колеги от СЕМ, най-бурните и най-богати събития в последните години на медийната ни история. Този период беше белязан не само от технологичната революция на цифровизацията на телевизионния ефир и старта на тъй наречения „симулкаст”, но този период обхваща и проведените през месец май избори за Народно събрание, както и последвалите ги обществено-политически реакции, които в медийното отразяване за едни субекти и събития осигуриха необясним за мен медиен комфорт, а за други субекти и събития отредиха позиция на отбранителна функция. Как видя СЕМ всичко това – ще разберем с новия Ви отчет. Пожелавам Ви успешна работа! Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да отговоря на изказванията, фактически на това на господин Захариев, на когото също благодаря за пространното изказване. Няма съмнение, че то беше изключително многопосочно и професионално разработено. Познавам експертния стил на господин Захариев – той винаги се готви по един впечатляващ начин. Но тъкмо заради тази многопосочност на неговото изказване темите, които той постави и коментира, поне от моя гледна точка, доста се отдалечиха от Отчета на Съвета за електронни медии за миналата година, включително и от самия Съвет за електронни медии като правомощия и реално място в обществото. Първо бих искал да кажа две думи за начина, по който се изготвят нашите отчети. Разбира се, това е въпрос на мнение и дебат, включително и в Парламента, защото Отчетът е пред Вас и, разбира се, Вашето мнение по този въпрос ще има значение за нас. Досега ние представяме своите отчети, като се придържаме само към фактологично описание на дейността на Съвета, включително в числа, отделни правомощия и начина, по който Съветът за електронни медии ги е реализирал. Не стигаме до оценки, защото в крайна сметка би било нескромно, ако те биха били хвалебствени. Анализите, които Съветът за електронни медии и неговата администрация правят, имат широка публичност – те са част от работата на Съвета през цялата година и в някакъв смисъл би било затрудняващо за един отчет да ги синтезира и представя на Парламента. Който има интерес, Съветът за електронни медии предоставя тези анализи, включително и анализите, за които господин Захариев говори, но не за всички, защото Съветът не е пазарен регулатор. Съветът за електронни медии е регулатор на медийното съдържание, което е различно от пазарната регулация. Заради това в някакъв смисъл изказването на господин Захариев се разминаваше с работата и смисъла на Съвета за електронни медии. Би могло такива правомощия да се приписват на Съвета за електронни медии, но това ще донесе други, много сериозни рискове, които няма смисъл сега да обсъждаме. По отношение на обществените медии. В изказването на господин Захариев имаше неизречена негативна оценка за работата на обществените медии в България в последно време. Нека да кажа, че тя не съвпада с оценката на Съвета за електронни медии. Нашата оценка е, че обществените медии – Българското национално радио и Българската национална телевизия, през последните няколко години в една, общо взето, медийна криза са острови на стабилност и плурализъм. Това не е общо изказване, щрих, това стъпва и върху наши анализи, които сме правили, някои от които са посочени в отчетите – за плурализма в двете медии. Другата страна, свързана с бюджета и с мениджмънта на обществените медии – Съветът за електронни медии не осъществява надзор за начина, по който се изразходват средствата. Това е работа на Сметната палата и тя осъществява този надзор. Не е вярно, че в конкурсите, които правим, няма виждания на кандидатите за финансовото развитие и осигуряване на дейността на двете обществени медии. Напротив, това е част от изискванията за концепциите, които се представят. Кой как оценява възгледите на кандидатите е отделен въпрос. Също трябва да кажа, че обществените медии представят два пъти годишно шестмесечен отчет пред Съвета за електронни медии, които отчети ние коментираме. Там става съвсем ясна оценката на Съвета за електронни медии за дейността на двете обществени медии, както, разбира се, и за проблемите, които Съветът вижда в тяхната дейност. И директорите, и управителните съвети дават отговор на въпросите, които поставя тяхната работа. Така че извън всекидневния надзор, в границите на нашия мониторинг, осъществяваме два пъти годишно този тип обобщаващи анализи на дейността на двете обществени медии. Пак казвам, нека да прозвучи още един път и тук, че нашата оценка за работата на обществените медии е позитивна. Тази позитивна оценка е защитена и с отношението на международните организации и с участието на двете обществени медии в европейските медийни организации. Така че не мога да се съглася с това да бъде принизявано тяхното значение в момента за публичната среда и за свободата на словото в страната. Мисля, че това не е обективна гледна точка. За цифровизацията. Съветът за електронни медии не е водеща организация по отношение на цифровизацията, още по-малко по отношение на рекламата за цифровизацията. Там роля има Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, регулатор е Комисията за регулиране на съобщенията. Съветът за електронни медии се занимава със съдържателното осигуряване на този процес. Именно затова тук са изтъкнати лицензиите, които сме дали. Не е вярно, че не е известен редът, по който те ще се разпространяват. Има такива, които ползват привилегията на задължителния пренос, има други, които обаче са резултат на търговски отношения и договори между производителите на съдържание и собствениците на мултиплексите. Съветът за електронни медии не би могъл да бъде страна в такъв тип търговски отношения. Заедно с това, разбира се, общият процес, анализът, експертната гледна точка е коментирана много пъти по различен начин от Съвета, включително и с една голяма конференция горе-долу миналата година по това време с международно участие, където резюмирахме всички проблеми, бъдещи перспективи, трудности, които среща процесът. По-нататък имахме среща с кабелните оператори да търсим отговор на техните проблеми и страхове, защото те имат такива страхове във връзка с цифровизацията и така нататък, и така нататък. Доколко тази дейност може да бъде видима в един отчет, разбира се, можем да спорим. Може да бъде по-видима, по-подробно описана, но според мен е важно да бъде маркирана повече, защото депутатите са хора с публичен поглед и те познават движението на основните субекти в публичната среда. Действително пространно е изказването на господин Захариев. Трудно ми е да отговоря на всички изречени и неизречени критични бележки в смисъла на този парламентарен дебат и в това негово изказване, разбира се. Не знам дали го разбрах правилно, но той спомена, че Сметната палата имала бележки по отношение на прозрачността на дейността на Съвета за електронни медии. Бих могъл да заявя най-категорично, което е в резултат и на публични анализи и коментари в медиите, че Съветът за електронни медии е възможно най-прозрачната организация, която съществува днес в България като начин на провеждане на заседанията – публични, като начин на взимане на решения, като оповестяване на решенията, като медийно присъствие на членовете на Съвета и така нататък. В този смисъл никога не съм срещал бележки на Сметната палата по отношение на нашата публичност – те биха били странни. Да завърша с това – и аз мисля, че трябва да има нов закон. Казвам това не за пръв път от тази трибуна. Споменавал съм за това по време на други отчети, включително в тези отчети сме правили и конкретни предложения за законови промени, някои от които Парламентът е приемал, за което сме благодарни, но трябва да кажа, че трябва действително нов Закон за медийни услуги въобще, тъй като този Закон за радиото и телевизията е остарял от всяка гледна точка, включително и с това парцелиране на радиото и телевизията като отделна регулирана сфера за сметка на нерегулираните. Трябва да кажа, че Закон за медиите се прави само на базата на сериозни обществени и професионални консенсуси. Която политическа сила успее да постигне тези обществени и професионални консенсуси и на базата на това създаде нов Закон за българските медии в цифровата ера, ще остане в историята на българските медии с добро.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Лозанов и колеги от СЕМ! Не смятах да се изказвам, защото господин Захариев достатъчно сериозно и аргументирано обясни, че този доклад е – нека го кажа със силната дума, недостоен за професионализма и имената на хората в СЕМ. Сега ще Ви кажа защо. От този доклад стана ясно, че сме си създали един орган, който е поредният страничен наблюдател и безучастен регистратор на онова, което се случва в България и в българските медии. Ако четем този доклад, ще установим с изключителна изненада пълната неяснота защо по всички оценки на българските медии ние затъваме, а според доклада на СЕМ – те даже нескромно току-що обясниха, че не са си дали оценка, защото тя ще е страшно положителна. Колеги, Вие не сте държавни чиновници! От доклада разбрахме, че много важната Ви задача да се превърнете в държавни чиновници се е случила, но Вие не сте държавни чиновници нито от морална гледна точка, нито по дух, нито по смисъл на онова, което имате да правите. Така че в следващия доклад, който, надявам се, да получим веднага след завършването на 2013 г., аз очаквам да видя следното: Първо, да стане ясно какво е извършил СЕМ по отношение на ранното предупреждение мониторинг на процеса на цифровизация, така щото да стане ясно защо не са спазени заложените срокове, къде СЕМ не си е свършил работата и къде, и кой трябва да отговаря за онова, което се случи. Доклад, в който да се видят реални резултати от мониторинга, който е много по-брадясал, мухлясал и прашлясал като методики, начини на правене и резултати от закона дори, за който преди малко говорихте. Този мониторинг трябва да даде възможност за превенция на лоши практики и да е основа за преодоляване на системно възникващите дисфункции в медийната среда в България. Доклад, който да представи ясно какво е по-различното, което СЕМ е направил през 2013 г. от предходните години, а не доклад на едни чиновници, които да си описват как са си разходили средствата, без никакъв ефект. Тук отварям скоба – извинявайте, не ми обяснявайте, че Сметната палата прави оценка на това как се изразходват парите, защото тя го прави от гледна точка на изпълнение на законови разпоредби. Вие като СЕМ сте длъжни да покажете каква е ефективността и затова Ви се отчитат Българското национално радио и Българската национална телевизия. Каква е ефективността на тези 110 милиона, които взимат от джоба на българите, за да отидат в тези две обществени медии? Какво са постигнали те? Вие ми казвате, че са постигнали много?! Та Българската национална телевизия е едва на четвърто място. Това ли е многото? Поне покажете дали тя е някакво мерило за стандарт в медиите. Не можете ли да направите това? Нали там сте събрани професионалисти? Накрая, доклад, който поставя проблемите, предлага решенията и отстоява основната цел и смисъл на съществуването на своя автор, на съществуването на СЕМ – да работи и да постига резултати в демократизацията и отстояването на свободата на словото. Тук разбирам свободата на словото на всеки гражданин, господин Лозанов, защото в комисията Вие казахте, че Вашият приоритет е свободата на словото само на журналистите и все пак се съгласихте, че има и право на гражданите да бъдат информирани. За мен обаче нарушението на правото на гражданите да бъдат информирани е мерило дали има свобода на словото на журналистите. Защото тогава, когато гражданинът не получава това право да бъде информиран, това означава, че журналистът или е купен, или лобира за някого, или прави нещо друго, за да наруши това право. Така че основното е правото на хората да бъдат информирани, поне за мен. Всъщност правото на информация, реалното гражданско право трябва да бъде основа на Вашето внимание и основа на следващия доклад за да разберем как българските медии, основно българските обществени медии са го защитили срещу стотиците милиони, които им дават българските граждани за това. Благодаря, очаквам с интерес Вашия следващ доклад.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Мислех да не се изказвам, но бих искал конкретно да кажа няколко думи, без да се опитвам да бъда адвокат на господин Лозанов. Имам чувството, че както коментарите, които се направиха от колегите в частта „цифровизация”, така и по-нататъшните коментари са до голяма степен неправилно артикулирани и отправени към съответната тема. Какво имам предвид? Ако съществува някакъв дефект и забавяне в този процес по цифровизация, то неговото начало е поставено по време на управлението на тройната коалиция. (Реплики: „Е-хе-е-е!” от КБ и ДПС.) Именно тогава са направени процедурите, които впоследствие и от Европейската комисия се отчитат като нарушили конкретния принцип на пазара в някаква степен. Това, което направи частично СЕМ - между другото, тук пак подчертавам, неправилно се отнася въпросът директно към СЕМ, тъй като СЕМ е една малка част от органите, които са част от този процес... Там основна е Комисията за регулиране на съобщенията, както и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Всичко, което се счита, че е нанесло щета в конкретния подбор тогава от Европейската комисия, подчертавам, счита се от Европейската комисия, а не и от българските власти тогава, е коригирано. Въведени са две промени в съществуващия закон, съответно е направена и нова процедура за избор на нов оператор, която е финализирана. Така че щетата, която е нанесена по времето на тройната коалиция, ако приемем, че е такава, защото, между другото, тази процедура е била обжалвана и Върховният административен съд е постановил правото на спечелилия конкурса да го изпълни... Така че не виждам кой с какво основание има право да оспорва решение на Върховния административен съд. Това първо е и последно изречение. Имам чувството, госпожо Буруджиева, че търсим виновен в лицето на СЕМ, без да отчитаме, че според мен, основната вина е в законодателната база, която СЕМ трябва да изпълнява. Ако законите са така направени и СЕМ ги изпълнява коректно, няма да има проблеми. Според мен вината и грешката е в законодателната база, която непременно трябва да бъде променена, за да не търсим съответно и в регулаторите тези вини. Благодаря.

Господин Московски, ако смятахте, че законодателната рамка е сбъркана, да я бяхте поправили. Ако сега го смятате, надявам се това да е част от подкрепата и единодействието, което ще има Парламентът по нейната промяна. Второ. По повод на цифровизацията – нямайте притеснения. Там, както и във всички сфери, които са свързани с този проблем, всичко ще бъде изяснено. Това, което се случва с цифровизацията, е пример за една лъжа към българските граждани. Трябва да е ясно кой и защо излъга и да си понесе отговорност за това какво и как е свършил. Няма да се връщам към два пъти отлагания план за цифровизация. Тепърва този дебат ще се разгори. А тъй като, естествено, сте далеч от тази сфера, позволявам си само да Ви обърна внимание върху това, че СЕМ има ясни функции по този закон. Не желая да влизам в подробности за мониторинга, който, между другото, ако беше свястно направен, щеше много по рано да постави въпросите за това какво се случва с цифровизацията например. Как ще се направи мониторингът е отговорност на СЕМ, но не и на закона. Така че до нови срещи в дебата за цифровизацията!

Благодаря Ви, уважаеми господин Бисеров. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Лозанов! Нямаше да вземам отношение, ако не бях чул Вашето изказване, което приема, че анализите, които правите Вие, са публични и ние можем да се информираме от публичната дейност на СЕМ за Вашите виждания. В същото време много подробно в тези два доклада, които са пред нас, сте ни преразказали законодателството и ефектите от него, които е приело Народното събрание. Народното събрание няма нужда от това да ни припомняте последиците от измененията в Закона за хазарта, говоря за предишния мандат, върху дейността на СЕМ. Второ, аз споделям напълно казаното от госпожа Буруджиева, че един доклад трябва да изглежда по съвсем различен начин. Както е било – е било. Нещата трябва се променят, защото хората извън Народното събрание искат да се променят. И не само за Народното събрание, не само за изпълнителната власт – Министерския съвет, но и за независимите регулатори. Отчитате дейността и в Отчета сте приложили неща, които са по-скоро справка към доклада. Затова в съвсем скоро време, да го знаете, ще има промени в Правилника на Народното събрание в няколко посоки. Аз лично смятам, че два пъти годишно да ни се отчитате, а ние да дискутираме СЕМ, ни е в повече. Веднъж годишно стига. Тази промяна спешно ще бъде направена в закона. Но когато идвате да изнесете доклад тук, той не трябва да страда от тази бюрократична обремененост - справките, фактите, данните, изброяването на местни кабелни оператори и телевизии да бъдат тема на Народното събрание. Тук трябва по-скоро да се обсъжда наистина това, което се каза - резултатите от прилагането на закона. И какво като сте съставили 50 акта, има ли повторяемост? Къде е анализът в годините от прилагането на закона, за да може Народното събрание евентуално от такъв тип дискусия да вземе повод за промени в закона, Вие да ги подскажете? А това, че ги отчитате – отчитат ги хората, които са Ваши служители. Едно такова разбиране за същността на докладите на независимите регулатори - не само за Съвета за електронни медии става въпрос, за всички става въпрос, е и несъстоятелно. То показва, че Вие не сте разбрали какво искат хората от органите, включително и от тези, които са независими регулатори. Затова може би е добре и ще предложа в правилника да се въведе процедура, при която Народното събрание по своя инициатива да изисква внасяне на доклад от органа веднъж годишно регулярно. Но когато има проблеми, които се усещат от народните представители, Вие трябва постоянно да имате готовност - да дойдете и да ни запознаете с резултатите от дейността си, с политиките. Другото какво означава? Всички ние следим електронните медии, печатните издания и по този начин няма нужда да ни представяте Вашето, на органа – Съвет за електронни медии, или на друг независим регулатор, виждане. Виждане за промени в законодателството от прилагането – малки ли са Ви глобите, високи ли са Ви глобите, има ли ефект от тях, има ли нужда от корекции в това законодателство. Вие затова сте там, за да подскажете на народните представители в каква посока да се движат промените в законодателството. Така че аз Ви моля да вземете акт от тази днешна, макар и сравнително ограничена дискусия и да започнете смяна на курса на работа. Иначе ще ни носите едни подробни доклади – най-отпред ще ни описвате законите, които сме приели, какво произтича от тях, без оценка това добро ли е, лошо ли е. Може да сме сгрешили ние, може да приемаме закони, които не въздействат благоприятно за решаване на проблемите, за които Вие отговаряте. Това са нещата, които исках да Ви споделя. Смятам, че Парламентът е мястото, където трябва да се води този разговор. Оправданието, че Вие публично давате информация не е достатъчно, най-малкото защото квотата във Ваши и в други такива органи се попълва от Народното събрание. Отговорността е и пред Народното събрание, няма значение дали народните представители са от мнозинството, или от опозицията. Когато отидем на срещи с граждани, те ни задават въпроси не само по законодателната дейност, която ние вършим. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се изкажа съвсем кратко, защото очевидно, че с тези мои изказвания предизвиквам повече допълнителни реакции, отколкото приключване на започналия тук дебат. Приемам това, което каза господин Миков – ако Народното събрание гласува искания към регулатора за доклади по някакви въпроси в границите на неговата компетентност, разбира се, регулаторът ще ги представи с цялата съвестност, на която е способен. Сега обаче ние представяме отчети, регулярни шестмесечни отчети – в тези отчети трябва да отчетем дейността си, какво точно сме правили. Колкото по фактически вярно и колкото по предметно конкретно, толкова според мен по отговарящо на закона и по-честно. Аз чувствам тук дефицит за дебат въобще за състоянието на медиите и се очаква, че СЕМ през тези отчети трябва да даде възможност дебатът да се води. Тези отчети нямат такава функция, поне до ден-днешен не са имали, а не е имало и такова очакване към тях. Ако се промени това и ние правим един път годишно дебат за българските медии на базата на дейността на СЕМ и аз имам основен доклад по него, ще го изнеса от тази най-висока трибуна с истинско удоволствие. Само че това е съвсем друга форма на взаимодействие между Съвета и Парламента. Специално искам да кажа нещо на госпожа Буруджиева. Давам си сметка, че това е политическа сцена и тук се говори от политически позиции, и така е нормално. Но нека не забравяме, че един от синонимите на свободата на словото е ненамеса в медиите, ненамеса от страна на СЕМ и от страна на политиците, в някакъв смисъл ненамеса дори и от страна на собствениците на медии, което е една висока култура, която много малко се разбира. Свободата на словото в България пада във връзка с различни форми на намеса. Какви са инструментите на СЕМ да спира тези намеси е дълъг разговор и той би следвало да се води в рамките на една инициирана законодателна промяна на Закона за медиите. Но пак искам да кажа, че тази промяна може да се състои само, ако има обществен консенсус и доверие, защото медийните закони могат да се правят само в такава ситуация, иначе произвеждат обратен ефект. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Искам да кажа само едно нещо. Свободата на словото не е проблем, който трябва да се политизира, господин Лозанов. Така че останете си в рамките на човека, който е известен със своя професионализъм. Не се намесвайте наистина в политически дебати. (Шум и реплики.)

Когато съумеем всички заедно в тази България да опазим медиите от монополни, политически, икономически и всякакви други влияния, тогава може би ще можем да говорим абсолютно спокойно за свободата на словото. Но докато Вие, като председател на СЕМ, отказвате да признаете правото на гражданите да бъдат информирани, ние с Вас ще имаме спор.

Благодаря Ви, господин председател. Първо, бих искал да направя процедурно предложение да бъде допусната в залата председателката на Комисията за защита на личните данни госпожа Венета Шопова. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. „ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2012 г., № 320-00-6, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 януари 2013 г. На свое заседание, проведено на 24 юли 2013 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2012 г., № 320-00-6, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 януари 2013 г. На заседанието присъстваха: Венета Шопова – председател, Мария Матева, Красимир Димитров, Веселин Целков, Валентин Енев – членове, и Цветелин Софрониев – главен секретар. Госпожа Шопова представи Отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2012 г., който е изготвен на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни. Годишният отчет обхваща специфичните дейности и основните правомощия на комисията. В началото на отчета е анализирана степента на реализиране на приоритетите на комисията. Последователно са представени правомощията на комисията, произтичащи от Закона за защита на личните данни и Закона за електронните съобщения, дейността по регистрация на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри. Направен е и анализ на практиката на комисията по разглеждане на жалби и осъществяване на контролна дейност. Представен е преглед на изразените становища по актуални въпроси и реализираната дейност по обучение в областта на защитата на личните данни. Специално внимание е отделено на сътрудничеството на комисията с други органи в национален и международен план. Представени са административният капацитет и финансовото състояние на комисията през годината. През 2012 г. комисията е сезирана с 548 жалби, сигнали и запитвания относно обработване на лични данни и възможностите за упражняване на правата за защита при неправомерното им обработване. По 33 от приключилите през 2012 г. производства комисията е приела жалбите за основателни и с решенията си по тях е издала 7 задължителни предписания на администраторите на лични данни. Комисията е установила 36 административни нарушения на Закона за защита на личните данни, за които са наложени имуществени санкции и глоби в размер на 323 350 лв. Общият брой на извършените проверки през отчетният период е 1718. Основен приоритет на комисията през 2013 г. е участието й в дейностите, свързани с промени в европейската правна уредба на защитата на личните данни; провеждането на преговори и сключването на споразумения за сътрудничество със сродни надзорни органи по защита на личните данни; разширяване на вътрешната електронна мрежа на Европейския съюз с изграждане на точка на присъствие в Комисията за защита на личните данни с цел гарантиране на ефективен обмен на информация по въпроси от компетентността на комисията. По време на обсъждането участие взе народният представител Атанас Мерджанов. Той поиска разяснение във връзка с ползата от достъпа до трафични данни, тяхното съхранение и предоставяне на компетентните служби с цел предотвратяване и разкриване на престъпления. Господин Мерджанов попита има ли необходимост от законодателни промени в това отношение. Госпожа Шопова отбеляза, че използването на трафични данни и получаването им от органите на досъдебното производство си остава проблем, въпреки че по-големият обем от данни, които се изискват и ползват за целите на разследването, се получават по реда на НПК, а не по реда на Закона за електронните съобщения. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие подкрепи внесения Отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2012 г., № 320-00-6, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 януари 2013 г., и предлага на Народното събрание следния Проект! „РЕШЕНИЕ за приемане на Отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2012 г. Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2012 г.” Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да се съкрати срокът за писмени предложения от седем на пет дни, тоест до вторник, 17 септември 2013 г., 18,00 ч., по отношение на общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Смятам, че това е резонно с оглед на вече закъснелия законопроект. Моля да подкрепите предложението ми. Благодаря.

Имам процедура по прегласуване. Считам, че това е един консенсусен въпрос, който не би следвало да създава такива настроения. Благодаря Ви. (Народни представители от КБ и ДПС влизат в пленарната зала. Шум, реплики и смях от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да правя изказване, а по-скоро имам един много конкретен и ясен въпрос към госпожа председателката на комисията. Тъй като съм имал много случаи в практиката си на психотерапевт на хора, които са изпитвали огромен психологически натиск и тормоз, заради това, че техните лични данни по повод на някакви договори – най-често с мобилни оператори и банки или фирми за бързи кредити, са попаднали в ръцете на така наречените „колекторски фирми”. Затова Ви питам, уважаема госпожо, каква е конкретната дейност на комисията това нещо да не се случва? Въпросните колекторски фирми имат наглостта да се обаждат посред нощ на хората, подписали такива договори. Нещо повече, да им изпращат едни момчета с доста големи габарити, да ги притискат да изплатят тези свои задължения. Разбирам, че е коректно човек, когато е влязъл в едни търговски отношения, да бъде изрядна страна по тях, но не мога да разбера оказването на физически и психологически тормоз върху хора, които по една или друга причина са изпаднали в ситуация да не могат да обслужват тези свои задължения. Затова Ви моля още веднъж, ако може да отговорите на този въпрос: как се озовават личните данни на тези хора във въпросните колекторски фирми? Какво Вие смятате да предложите на основата на Вашата практика за прекратяване на тази некоректна по отношение на човешкия морал, не по отношение на правото, дейност? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Бих искал да поставя още два въпроса пред госпожа Шопова, да ги развие в отговорите си. По време на заседанията на комисията разисквахме два от нерешените въпроси до този момент. Бих искал да разбера какво е становището на комисията и има ли готовност за съответните законодателни промени. Те са свързани преди всичко с доуточняване на правното положение на Националната разузнавателна служба спрямо достъпа до трафични данни – това е първият въпрос. Вторият въпрос е синхронизирането с правната уредба на Закона за защита на класифицираната информация и НА Закона за електронните съобщения. Има ли готовност за промени? Готова ли комисията да ги внесе и представи в Народното събрание? Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително въпросът с некоректното отношение към потенциални или действителни длъжници от страна на колекторските фирми вече е в доста тежко обсъждане както на ниво общество, така и между институциите, които по някакъв начин регулират – дали законово, или въз основа на своята практика, тези отношения. Да, когато човек взема кредит или сключва договор с определен оператор, особено когато бъде подлъган от обещаващи клаузи или много изгодни финансови параметри, е съгласен да подпише всичко, което му се предлага като документ, без да съзнава в момента, че това е обвързващ договор с всички произтичащи от това права и за него – основно задължения. Искам да спомена само факта, че около 80% от жалбите срещу мобилните оператори не са по предмета на тяхната дейност, а точно срещу предоставянето на лични данни на техни длъжници на така наречените „колекторски фирми”. От повече от две-три години разглеждаме този въпрос не само във връзка с конкретните казуси, но и в покани, разговори, убеждения със самите предприятия, предоставящи такива услуги, и съответно с дружествата, на които предоставят нашите лични данни. Установяваме, че тези лични данни се предоставят на абсолютно законово основание, така че в повечето случаи не можем да наложим административна санкция, затова че данните са предоставени неправомерно. Разбира се, има немногобройни случаи, при които установяваме липса на правно основание. Тогава мога да Ви убедя, че санкциите ни са достатъчно сериозни – в рамките на 20-25 хиляди, 40-45 хил. лева спрямо неизправни администратори на лични данни. Говорили сме и по въпрос, който не е в нашата компетентност, но върху който Вие наблегнахте – за психическия тормоз, упражняван върху длъжниците. Дори те да са такива, не би следвало това да бъде подход в нормална правова държава. Самите колекторски фирми също са уредили своите отношения с тези, които са им предоставили данните, на договорно основание и би следвало да спазват клаузите, с които са се ангажирали. Това, което можем да направим, когато разглеждаме такива казуси, освен нашето решение, е в повечето случаи да посъветваме пострадалото физическо лице да сезира съответно органите на прокуратурата, дори на полицията, да подава жалби, за да могат неговите права в максимално широк спектър, не само по административен ред, да бъдат защитени. Това е по първия въпрос. Относно въпросите, които зададе господин Мерджанов, в настоящия момент, така както сме обсъждали на заседание на Вътрешната комисия, Националната разузнавателна служба не предявява искания за разрешения за достъп до трафични данни, тъй като по закон тя няма правомощия да разследва престъпления, деяния и така нататък. Нашето предложение, което беше формирано още при влизането в сила на измененията на Закона за електронните съобщения през 2010 г., е тази служба да отпадне от субектите, изброени в някои от членовете, мисля чл. 250 или чл. 260, които имат право да искат трафични данни. По втория въпрос за синхронизацията с Европейската правна рамка...

За класифицираната информация.

Има амбициозна задача на Европейската комисия, в чиито заседания по създаването на Общата правна рамка беше решено този процес да приключи до края на миналата 2012 г., но той продължи и може би ще е факт до края на 2013 г. Специално там се разглеждат въпроси от нашата компетентност, не се разглеждат толкова въпроси, свързани с другите специални закони, които Вие споменахте. Примерно в контекста на Закона за електронните съобщения и Закона за класифицираната информация това, което е резултат от дейността по Закона за електронните съобщения – искането и получаването на трафични данни, голям проблем продължава да бъде издаването на разрешения например на Министерството на вътрешните работи да получи трафични данни от определен субект, който най-малкото няма регистратура за класифицирана информация. Той не може да изпълни това законово разпореждане, не може да предостави данни по реда на Закона за класифицираната информация. Смятаме, съответно мнението сме коментирали с колеги, че по-скоро в нашия закон не би трябвало да има промени в тази материя. Евентуално след прецизен разбор на разпоредбите на Закона за електронните съобщения и Закона за класифицираната информация в някои от тези два закона би следвало да се въведат такива промени. Благодаря Ви.