ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА994 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря много за направените критични бележки, както и за подкрепата на мотивите на този закон. Дълбоко съм убедена, че преди да вземат окончателни политически решения по закона, защото той е изключително важен, народните представители трябва да вземат предвид малко данни и статистическа информация.
Първо, беше казано, че общините обхващат най-големия дял от обществените поръчки. За информация на народните представители, общините предоставят малко по-малко от 30% от обществените поръчки. Най-големият като брой на обществени поръчки възложител са болниците.
Втори факт, от подизпълнители, по смисъла на закона, се изпълняват по-малко от два процента от всички обществени поръчки.
Трети факт – между другото, това беше и критиката основно от народни представители от политическа партия ГЕРБ, че законът се променя доста често, в рамките на мандата на ГЕРБ този закон е променян тринадесет пъти. Направени са тринадесет промени в него. Дълбоко вярвам, че промяната е наложителна и аргументите на народните представители от всички политически партии показват, че трябва да изменим, и то сега, и колкото се може по-бързо този закон.
От всички над 100 параграфа обект на дискусия основно бяха пет параграфа, което означава подкрепа за останалите над 90 параграфа от законопроекта. По тези пет параграфа бих искала най-общо, тъй като първо четене предполага общ дебат по политиката, която се реализира с този закон, да дам следните обяснения.
Първо, по отношение на ролята на подизпълнителите. Изненадана съм, че някои народни представители не са се запознали с новата Директива за обществените поръчки, която много ясно дефинира ролята на подизпълнителя, институцията на подизпълнителя, уважаеми народни представители, включително това, че държавите членки са насърчени да въведат в законодателствата си директното разплащане от възложителя към подизпълнители. Така че харесва ли ни, или не това е проблем, който се разрешава в директивата и който очевидно не е проблем само на нашата практика.
По отношение на текста за това как ще се разплаща възложителят директно с подизпълнителя имаше едно чудесно предложение в Правната комисия, което ще даде гаранции за съгласие между трите страни в случаите на директно плащане. Но ние ще въведем директното плащане. Това е и духът на директивата, с която се предполага, че всички сме запознати.
Проблемът обаче, уважаеми народни представители, е това, че голямата част от изпълнителите не въвеждат института на подизпълнителя, а директно се разплащат с така наречените „доставчици на стоки и услуги”. Поради тази причина механизмът на обществените поръчки се е превърнал в един много евтин инструмент за фалиране на малки и средни предприятия. Така че уредбата в закона по отношение на статута на подизпълнителите въвежда повече гаранции и сигурност за тях. Идеята е все по-голяма част от тези, които изпълняват поръчките, де факто да бъдат със статут на подизпълнители.
Въпросът: административната тежест, съображенията на общините и дали общините подкрепят този закон? Разбира се, когато ние ограничаваме административната тежест за тези, които участват в обществените поръчки, тази тежест се прехвърля върху някого, ако изобщо не се премахнат документи и задължителни изисквания по отношение на кандидатстването. Да, разбира се, общините и другите 5160 органа по обществените поръчки ще бъдат допълнително натоварени. Но, както показват изследванията, България е уникална в това отношение – около 90% от времето, което се изразходва по обществените поръчки от кандидатите, е за подготовката на документи.
Ние предвиждаме радикална промяна в това отношение, включително документи, които се съдържат в обществени регистри, да не се изискват от кандидатстващите, а да бъдат получавани служебно. Да, това е административна тежест за органите, но това е и начин органите в края на краищата да обменят информация и да създадат електронни регистри.
По отношение на становището на БОРКОР – бих искала да кажа, че този законопроект в частта му за подизпълнителите, включително и всички разпоредби за прозрачността, са предложени изцяло и интегрирани в закона от БОРКОР, включително по отношение на електронните поръчки, включително по отношение на така наречените електронни магазини.
Въвеждането на електронни магазини е само като идеен проект, подготвен в рамките на БОРКОР. За да се въведе този режим, само за болниците са необходими над 12 месеца и около 4 милиона, само за да бъде изградена цялата платформа. Ние работим по този въпрос и с БОРКОР, и с Министерството на здравеопазването, но, както всички знаем, електронизацията не е лек, той е продължителен и скъпоструващ процес, но поне сме стартирали с текстовете в закона. Това се прави възможно.
Вторият въпрос, освен въпроса за административната тежест, който се постави от народните представители, е свързан с контрола. Искам да отбележа, че по данни от Комисията за защита на конкуренцията 12% от обществените поръчки се обжалват към Комисията за защита на конкуренцията.
Дали механизмът за контрол, който сега действа, ще бъде запазен, това е въпрос, който ще реши Народното събрание. Ние сме предпочели да запазим сегашния режим с двете нива, като ангажиментите на Комисията за защита на конкуренцията да спазва сроковете за обжалване се прилагат, така че ако има предложения за отпадане на Комисията за защита на конкуренцията – вече имаше такива в Правната комисия, това е въпрос, който трябва да бъде решен политически.
По отношение на договорите и дали контролът по изпълнението на договорите е бил включен. Той не беше включен досега в правомощията на органите. Според нас, това е крачка напред. Изяснявайки тяхната компетенция, това задължава тези органи да извършват такъв контрол.
Уважаеми народни представители, включително масова практика е органите – възложители на обществени поръчки, да не налагат санкции, които са предвидени в закона. Този изключително сериозен проблем досега не е бил решен по никакъв начин и се надяваме, че сме постигнали това със закона.
За да не отнемам повече от времето, струва ми се, че тези основни дискусионни въпроси биха могли да бъдат лесно решени. Вече има идеи, които бяха изложени в Правната и в още някои комисии, бяха дефинирани ясни текстове. Все пак от над сто параграфа да оправиш пет не е такъв проблем.
Последният въпрос – за тридесетте процента, дали трябва да ги запазим. След като изслушахме дискусиите в тази зала и преди това в комисиите, ще консултирам с Министерския съвет и вероятно ще оттеглим това предложение, с голямо съжаление. Благодаря.