10 октомври 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, знаете добре, че следя казуса „Златанов” от самото му начало. Тази тема предизвика доста сътресения както в българския политически, така и в обществения живот. Заради този прословут тефтер си отиде и госпожа Фидосова. Тогава, при освобождаването на госпожа Фидосова, казах, че темата създава повече въпроси отколкото отговори дава. Днес съм доволен, че един месец по-късно, откакто работи тази временна комисия, въпросите и отговорите започнаха да намаляват. За мен това е една логична оставка на човек, на който по закон му е вменено да има обществен авторитет и доверие. Искрено се надявам в хода на разследването господин Златанов да успее да изчисти името си. В противен случай ще остане в историята като едно момче изпълнител на мокри политически поръчки. Като казвам „поръчки” – няма ги експертите от МВР в десния ъгъл, които много добре знаят, че в едно убийство най-лесно е да откриеш извършителя, най-трудно е обаче да докажеш кой е поръчителя. Безспорен факт е, че И.Ф., Ц.Ц., Б.Б., както казва господин Златанов, са просто едни драсканици или някакви решения, дошли му отгоре. Но безспорен факт е, че за една година и половина, при които имаме два месеца отпуска, той е посетил И.Ф. или Искра Фидосова 103 пъти в нейния кабинет. Сигурен съм, че има колеги народни представители с повече мандати, които не са влизали в партийния дом толкова много пъти. Ц.Ц. също може да е всеки, само че при изслушването на Ваши бивши колеги нито един не каза, че това е госпожа Цецка Цачева. Напротив, всички посочиха Цветан Цветанов като човека, който им е забил нож в гърба. Искрено съжалявам, че в залата не е господин Бойко Борисов, защото имам само един въпрос към него. Той е човек на достойнството, мъжкар. Искам да го питам: кой според него е Б.Б.? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Добрев, председателят на комисията каза, че месец след избухването на скандала въпросите, свързани с тефтерчето, са намалели. Колкото и да намаляват въпросите, господин Добрев, има един същински въпрос. Най-важният въпрос, свързан с тефтерчето, е не кои са изпълнителите, а кои са политическите поръчители на технологията на злото, наречено „управление на ГЕРБ”, защото, ще потретя тезата си, че това е тефтерчето на технологията на злото като механизъм на упражняване на властта от ГЕРБ през близо четирите години управление на тази партия – от лятото на 2009 г. до февруари 2013 г. Закономерно заради това тефтерче И.Ф. си отиде. Днес ще освободим и Ф.З. Аз обаче искам да попитам председателя на комисията кой се крие зад инициалите Ц.Ц. и Б.Б.? Защото от съдържанието на това тефтерче става ясно, че те са поръчителите на онова, на което Филип Златанов се явява просто изпълнител. Ние трябва да спрем да гадаем дали Ц.Ц. е Цецка Цачева или дори Цецко Цачев, защото може да бъде и нещо трето. Има един човек, който дължи отговора на този въпрос – авторът на абревиатурите! Те са писани от неговата ръка. Той трябва да ги разчлени като конкретни имена. Затова питам господин Златанов: Какво означават тези абревиатури, които още не са разкрити? Кой е Б.Б.? Нали е много актуален този въпрос „кой”? И днес Цветомир Михов поставя въпрос от място „Кой?”. Аз питам: кой е Б.Б. от тефтерчето? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Знаете ли кой е? Това е тефтерчето на задкулисието. Ако днес протестите са срещу задкулисието, това тефтерче разкрива как са се вземали решенията в България по време на управлението, колко са били независими независимите органи в тази държава. Никаква независимост в органа, ръководен от Филип Златанов. Този орган е бил формално независим. Решенията се вземаха не в комисията, а извън нея. Комисията трябваше само да санкционира политическата воля, да санкционира и политически непослушните не само от политическия опонент, но и от собствената Ви партия. Бих искал да се обърна към българските граждани с въпрос: представяте ли си тази партия да управляваше още четири години? (Викове: „Е-е-е” от ГЕРБ.) До какъв абсурд щеше да стигне делегитимирането на институциите и подчиняването на всичко на еднолична воля или на волята на няколко души! Не Ви стигна времето да подчините съдебната власт, не Ви стигна времето – не волята, имахте много силна воля, да подчините съдебната власт! Там успяхте частично. И, слава Богу, че не успяхте, защото това вече щеше да бъде краят не просто на европейска България, а на институционалната демокрация в страната. Завършвам: кои са останалите абревиатури от тефтерчето, питам господин Филип Златанов? Ако той е тук, да вземе думата и да отговори. Уважаеми госпожи и господа, имате един последен шанс днес във връзка с дебатите за освобождаването на господин Филип Златанов, да застанете пред тази трибуна и да се разкаете, и да признаете: „Да, такива ги вършехме!”. (Викове: „Е-е-е” от ГЕРБ.) Защото с всичко останало – не знам какво е Ц.Ц. или Б.Б., може да бъде всичко, подценявате интелекта на българския народ. Не го правете, това вече е цинично! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Процедура!

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Местан, уважаеми колеги! Има наказателно производство и ние очакваме българската прокуратура да установи всички онези обстоятелства, които са в прословутото тефтерче. Затова беше малко безсмислено действието на нашата Анкетна комисия, и аз съм неин член, защото на практика ние, като членове на тази Анкетна комисия, правим изводи без да можем да видим събраните доказателства и факти по това производство. Изслушахме всички членове Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси – всички, и тези, излъчени от квотата на БСП, и тези от квотата на ДПС, и тези от квотата на „Атака”. Стана ясно нещо много интересно: решенията са се вземали с едно много добро мнозинство и от господин Златанов, и от представители на ДПС, и на „Атака”, и на БСП, с едно малко изключение – представителят, излъчен от Министерския съвет и лично от премиера Бойко Борисов, бил на особено мнение 50 пъти по тези решения. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Браво! (Единични ръкопляскания.)

Така че един човек не е в състояние да приема решения в тази комисия и това стана ясно на изслушването на членовете на комисията и на сътрудниците. Като правим изводи, или трябва да погледнем в собствената си градина и в собствените си представители, или да преценим доколко тези решения са били правилни, доколко после са били потвърдени и от българския съд, който единствено компетентен може да каже дали едно решение на административен орган е правилно, или не. Така че нека преди да видим всички тези факти и обстоятелства, да не правим някакви правни изводи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Радев, аз не знам кое налага всеки път да припомняме тривиални истини от рода на: Парламентът не е наказателен орган, не е съд. Никой тук не е поставил въпроса за наказателната отговорност на когото и да е. Тук ние поставяме въпроса за политическата отговорност на едно управление. Още повече че в моето изказване и дума не ставаше дори за самата комисия, защото и Златанов, и членовете са били просто едни изпълнители. Смисълът на тази анкетна комисия е да постави въпроса за политическата отговорност на поръчителите, а поръчителят е ясен – управлението на ГЕРБ, и собствено в двете все още неразкрити абревиатури. Това е въпросът и на анкетната комисия, и на днешното решение. Не се крийте зад наказателната страна на въпроса. Политическият въпрос е важен, господин Радев. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес очевидно в залата, обсъждайки този въпрос, имаме една голяма липса. Очевидно има човек, в лицето на господин Златанов, който трябваше да бъде тук и в момента го няма. Това, разбира се, е изключително показателно за начина, по който се е управлявала държавата по времето, по което той е заемал тази ключова функция за държавата и за хората, които са го назначили. Обаче тази липса в залата не е най-голямата. По-сериозната липса е, че когато цялата държава има обосновани предположения, ако използвам термина на господин Цветанов, за това кои са личностите, които стоят зад Ц.Ц. и Б.Б, а обоснованите предположения са, че те са депутати, които присъстват в момента в тази сграда, но не и в тази зала. Аз бих задал въпроса: защо господата Цветанов и Борисов ги няма тук, и бих стигнал една крачка по-нататък – бих ги помолил да заповядат тук? Вчера, нека да напомня, че ние отменихме заседанието и го отложихме за днес, за да поканим господин Златанов да дойде. Защо да дойде? За да ни обясни дали зад Ц.Ц. стои Цветан Цветанов и зад Б.Б. стои Бойко Борисов. Не е ли редно сега да отменим заседанието и да го отложим, докато господата Цветанов и Борисов не дойдат да обяснят дали те стоят зад тези абревиатури? (Реплика от народния представител Лютви Местан.) Дали не е правилно сега да отложим заседанието и да изчакаме, докато господата Цветанов и Борисов влязат в залата, за да кажат: имат ли общо с господин Златанов и какво точно са правили? На този етап няма да поставя това нещо за гласуване, но ще помоля настоятелно председателя на Народното събрание да ги покани изрично да влязат в залата и да заявят своята съпричастност или несъпричастност към случая. За мен самият факт, че те не са тук, е достатъчно ясен за гузната им съвест. Дано да ме опровергаят. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми дами и господа народни представители! Като вземам аргументи от процедурата, от изказването на господин Кутев, правя предложение да отложим разглеждането на точката, докато в залата не се съберат повече народни представители. (Шум и реплики.) Очевидно е, че в това разискване трябва да участва ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ. Това е очевидно! Дебат по тази точка без участие на партийното ръководство на ГЕРБ и без участие на ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ не е дебат. Такъв формализъм в Българския парламент, в Четиридесет и второто Народно събрание, ние не трябва да допускаме. Дебатите тук трябва да са смислени, политически, аргументирани, професионални, а не както беше в миналото Народно събрание. Затова предлагам да отложим точката и да преминем към една друга важна точка – Законът за обществените поръчки. Госпожо председател, моля Ви да подложите на гласуване моето предложение. Благодаря.

Много интересно е желанието на управляващите господин Златанов да не бъде освободен, да не бъдат избрани нови членове на тази комисия и комисията да не продължи нормално да функционира. И това е нормално, в момента сигналите са към управляващите и конфликтът на интереси може да се търси там. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Искам да Ви кажа, заявих го и вчера, комисията е на санитарния минимум, в момента функционира с трима човека. Който и да е от тази комисия, не дай си Боже, се разболее, тя не може да действа. Сигналите се трупат. Една седмица този въпрос престоява в Българското Народно събрание. Точно за това ние от Временната комисия призовахме господин Златанов да си подаде оставката, за да може комисията да действа пълноценно и преписките за конфликт на интереси да видят бял свят. (Шум и реплики.) Защо е това нежелание да се продължи дейността на комисията? Правя обратно процедурно предложение – да гласуваме още днес оставката, за да може да се стартира веднага процедурата за избор на нови членове на комисията. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Манолова, че все пак ми дадохте думата. Бях споменат лично в изказването на колегата. Уважаеми господин, май беше с агентурно име Павел! (Шум, реплики и оживление.) Не знам на какво основание се изживявате в ролята си на ментор, давате квалификации на хората и се опитвате да ги унижавате. Не знам на какво основание! Понеже Вие зададохте риторичен въпрос, аз ще се опитам да Ви дам екзактен отговор. (Шум и оживление.) Ще Ви прочета нещо съвсем кратко. (Показва документ.) Това е официална бланка от Министерството на земеделието и горите, Областна дирекция на земеделието и гори – Габрово. Отдолу е записано: „На основание чл. 82 – и така нататък – предлагам Мирослав Иванов да бъде преназначен от длъжност „старши експерт“ на длъжност „началник-отдел „Регионална политика“, въз основа на оценките.“ На втория ред следва… (Реплики от КБ и ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с последното решение за отлагане на дебатите по предната точка предлагам за първа точка на утрешното заседание отново да бъде поканен господин Златанов, тъй като от казаното пред нас стана ясно, че той е ангажиран за вчера и днес, да му се напомни за конституционното му задължение при решение на Народното събрание и да присъства на точката, в която се гледа неговото освобождаване по време на всички дебати. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид кратко оставащото време, ще бъда много бърз. Вчера чухме много за добрите мотиви, добрите намерения и цели, които се търсят посредством този закон, но от позицията на доскорошен заместник-кмет и след разговори с други колеги кметове на общини, искам да Ви кажа, че предлаганите текстове като например: § 17 относно профил на купувача; § 36, касаещ разплащането от възложител към изпълнител или подизпълнител, възможността за оспорване; § 22, касаещ отпадането на думите „заинтересовано лице“ и даването на възможност на всеки да прави предложения и да оспорва обявления и документации за избор на изпълнител; § 42 относно финансово-икономическия ресурс, който е много неясно формулиран и други подобни, които за съжаление нямам време да изброя, вменяват само повече задължения на общините и ще задълбочат бюрокрацията, ще затруднят целия процес по възлагане на обществени поръчки. Колкото и да са добри мотивите на вносителите, ще бъдат в голям разрез с резултата, който ще бъде получен накрая. Утежнявайки ситуацията на общините, не правим нищо за решаването на проблемите им. В Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки липсва онзи важен момент, който защитава общините от обжалване на недобросъвестни кандидати. За никой не е тайна, че обжалването на обществени поръчки започва да се превръща в бизнес предвид това, че инфраструктурните проекти, финансирани с европейски средства, са обвързани със срокове и забавянето на тръжните процедури поставя под голям риск изпълнението на цели проекти. В този ред на мисли смятам, че е повече от необходимо да бъде намерен механизмът за противодействие на тази порочна практика. Останалите препоръки ще ги дам в комисията. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги, и вчера в пленарната зала прозвучаха много неверни твърдения, заявени от представители на Политическа партия ГЕРБ по повод предложения законопроект. Направих си труда да извадя някои числа, за да е ясно, че това, което се говори от парламентарната трибуна, за да бъде атакуван Проектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, най-малкото е подвеждащо и не отговаря на истината. По отношение на българските общини. Безспорно е, че те са един от сериозните възложители на обществени поръчки, но данните, които извади господин Татарски вчера, не отговарят на истината. Това не са над 60-70% от случаите. Българските общини, спрямо целия обем от обществени поръчки, възлагат 30% от процедурите. По отношение на проверките от Сметната палата и от Агенцията за държавна финансова инспекция, след една коректна справка по отношение на възражение на господин Делян Добрев, се оказа, че от 25 хил. договора за обществени поръчки Агенцията за държавната и финансова инспекция е проверила едва 886, от които само 444 по отношение изпълнение на договори за обществени поръчки. Тоест, нормално е Сметната палата, особено по отношение на българските общини, да бъде един от проверяващите органи на извършените обществени поръчки. По отношение на подизпълнителите. Според официалната статистика подизпълнители са ползвани само в 2% от процедурите за възлагане на обществени поръчки. Само два процента! Разпределете го как се съотнася по отношение на договорите, сключени от българските общини. Идеите на проекта са договорите с подизпълнители да излязат на светло, за да има наистина контрол по отношение на това как реалните извършители на маса процедури подизпълнителите получават парите си, плащат на работници, разплащат се с други контрагенти и затруднява ли се по този начин публичният оборот. Така че възраженията, включително на кметовете, че не трябва да има ред, по който да бъдат ангажирани подизпълнители, че не трябва да бъдат осигурени възможности за малки и средни предприятия да участват в тези процедури, най-малкото е необяснимо. Според мен мнението на кметовете е обратното. Възможността за възлагане на подизпълнители на обществени поръчки с дефиниране в закона ще позволи да бъдат използвани местни фирми – местни за съответната община, и това да подлежи на съответен контрол.

Направете го.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, по повод първата част на Вашето изказване относно Сметната палата, мисля, че дори не я споменах. А за АДФИ и други контролни органи, нямам нищо против те да са контролните органи – така е по закон, така е и към момента. По повод втората част от изказването Ви, контролът и възможността за наемане на подизпълнители, и към момента си я има и към момента се случва. Но налагането насила да бъдат използвани подизпълнители в никакъв случай не е добре. Механизмът за самото разплащане, който позволява заплащане на подизпълнителя, а същевременно даваме възможност на основния изпълнител да оспорва това разплащане и неясно кога – то може да стане след самото разплащане, това е проблемът, защото можем да влезем в хипотезата, че който не плаща добре, плаща два пъти. Благодаря.

На мен ми остана много малко време.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата по едно-единствено предложение в Закона за обществените поръчки – за редакция на чл. 12, ал. 1, т. 12, с което на практика се отменя сега действащата разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 12. Какво казва той? По отношение на възлагането на дейностите в горите се изключва провеждането на процедури по реда на Закона за обществените поръчки. Този текст беше въведен през 2011 г., когато се прие новият Закон за горите. За първи път по искане и на бранша се въведоха дългосрочните договори. Спорът между Министерството на земеделието и храните и Агенцията за обществени поръчки е стар, още когато правихме новия закон през 2011 г. Госпожа Павлова знае, ние сме водили много разговори, включително и когато от Брюксел са идвали за мониторинг или по съответните процедури за изпълнение на регламентите. Аз, както от свое име изразявам тази позиция, че не следва този член да се отменя, така изразявам единодушната позиция на целия бранш на горско-добивната й промишленост. Аз имам писмо, нямам време, за да изредя всички, за да се убедите в това единодушно становище на бранша, но такова писмо има изпратено и до вицепремиера Бобева – предполагам, че тя се е запознала с него. Във връзка с краткото време, искам да кажа само три основни причини,...

Времето!

... поради които смятам, че не следва да се приема този текст. Ако той се приеме, на практика целият раздел в Горския закон относно горско-добивната дейност, ще бъде отменен. (Реплики от ДПС.) Да, това е изказване, господин Цонев. Второ, няма как да се определи точният обект. Също така, няма как в този срок по реда на ЗОП да бъдат възлагани поръчките. Съжалявам за времето, благодаря за търпението.

Дуплика!

А на Мая Манолова колко минути дадохте?

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Поредното изменение на Закона за обществените поръчки би трябвало да предизвика друг тип дискусия – дискусия не между опозицията и управляващите, а дискусия как да подобрим процедурите по този изключително важен закон – важен от гледна точка на икономическото развитие, важен от гледна точка, на корупционните практики и предотвратяването им, важен от гледна точка на усвояването на европейските средства и на регионалното развитие, и на местното самоуправление, да не изброявам още колко изменения и приложения има този закон. Искам да припомня на колегите в залата, които са били членове на Парламента в мандата 2005-2009 г. и на колегите от ГЕРБ, които тогава не бяха представени в Българския парламент, защото този закон има много дълга история, в този си вид той е направен, когато бяхме приети за членове на Европейския съюз и всъщност беше изготвен нов закон, който бе хармонизиран с директивите по тази важна материя. Аз ще се спра само на последните изменения от 2008 г. Тогава имах честта да председателствам Комисията по икономическата политика. Този закон винаги е бил в предмета на работа на тази комисия. Колеги, ще Ви кажа, че тогава приехме 100% от предложенията на опозицията, а те бяха много радикални. Някои от тях дори бяха на ръба на противоречие с Европейската директива. Ние ги приехме, защото опозицията тогава, основно в лицето на СДС и ДСБ, настояваха, че така се предотвратяват корупционни практики и ние искахме да отговорим на това като управляващи, че сме в унисон с това изискване, с това тяхно желание и наистина да се затворят вратите. Аз не знам защо ГЕРБ се въздържа от гласуване по изменението на този закон, след като има няколко безспорни факта в българското общество по отношение на прилагането на този закон. Първо, въпреки тези изменения, въпреки че той на 100% е хармонизиран с европейското законодателство, той не създава конкурентна среда в българската икономика. Безспорен е фактът, че една шепа фирми печелят над 90% от обществените поръчки. Безспорен е фактът, че продължават корупционните практики на всички нива при възлагането на обществените поръчки. Безспорен е фактът, че контролът не е достатъчно действен. Какво ни пречи като управляващи, като опозиция да работим в посока изменение в закона, за да се предотвратят тези негативни влияния, които и законът, и най-вече прилагането му създават? Виждате съвсем ясно, че вицепремиерът госпожа Бобева, нейният екип, правителството на Пламен Орешарски и мнозинството се опитваме да направим това. Може би не успяваме да обхванем материята като цяло. Може би някъде нещата не са точно така, както трябва да изглеждат. Аз обаче не виждам никакво основание да не се включите активно в промяната на този закон и на правилата, които той създава, и да не гласувате „въздържали се”, а да участвате наистина активно. По този закон мисля, че не може да има опозиция – управляващи. Ако тук не подобрим не само процедурите, но и начина на прилагането им, няма да успеем да върнем конкурентната среда в българската икономика. Това е основополагащ закон за създаване на конкурентна среда. Ето защо апелирам да се отнесем не по партийно му, не с оглед на конюнктурните или тактически цели на една или друга парламентарна група, а да се отнесем към него като към нещо, което българският бизнес очаква от нас тук и от правителството. Има още какво да се подобри по него. Това е само първата стъпка. Ние от мнозинството и екипът на госпожа Бобева заявиха намерения и за електронна търговия, като по-нататъшна стъпка, както и за редица други по-радикални мерки, които изискват време за подготовка. Призовавам залата да гласува това поредно изменение в закона и да се включи активно между първо и второ четене в подобряването на текстовете. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, аз много се надявам, че ще подкрепите този законопроект от 103 параграфа. По пет параграфа има дискусия и критични бележки, които между първо и второ четене ще обсъдим с всички предложители. Много се надявам, че този Парламент ще подкрепи обществените поръчки да станат наистина обществени; договорите да бъдат прозрачни и да бъдат на сайтовете на органите по Закона за обществените поръчки; да подкрепите да се намали бюрократичната тежест и да дадем възможност на повече фирми да кандидатстват по проектите, а не както е сега – над 60% от обществените поръчки да се извършват само с един кандидат. Горещо се надявам да подкрепите и стартирането на електронни обществени поръчки. Надявам се също така да бъде подкрепено контролът да бъде засилен – контролът върху договорите да бъде предмет, записан изрично в органите. Да подкрепите и всички неща, които се надяваме, че ще разширят обхвата и конкуренцията в процеса. По отношение на поставените въпроси от отделни сектори, както и по отношение на административната тежест, считаме, че направените предложения в текста на закона биха могли да бъдат рационализирани в правилника за приложение на закона, така че да се облекчат максимално органите, но това да не бъде за сметка на прозрачността. Ако трябва да избирам между прозрачност и повече тежест за органите, ще избера прозрачността. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Поради важността на този нормативен акт и широкия обем от обществени отношения, които той урежда, поради възникналите тук дебати в пленарната зала и редицата направени предложения на основание чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът между първо и второ четене да бъде удължен с 18 дни. Благодаря.

Благодаря. Господин председател, моля да поканите в залата госпожа Михаела Мавродинова и господин Николай Роснев от Българската агенция по безопасност на храните.

Благодаря. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 септември 2013 г., на което обсъди Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. В работата на комисията участие взеха: от Министерството на земеделието и храните – господин Явор Гечев, заместник-министър, представители на Българската агенция по безопасност на храните, от Министерството на околната среда и водите – главни експерти в дирекциите „Управление на отпадъците и опазване на почвите” и „Превантивна дейност”. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Роснев, който припомни, че проектът на закон е изготвен въз основа на съгласувания с представители на всички заинтересовани неправителствени организации проект, в който са били отразени бележките на Европейската комисия. В общите разпоредби на законопроекта са определени предметът на закона, мерките по прилагането на европейското законодателство в областта на растителната защита, изброени са публичните регистри и дейностите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), като компетентен държавен орган за осъществяване на официалния контрол в страната. Във връзка с опазването на земеделските култури от икономически важните вредители се въвежда изискване да бъдат прилагани общите принципи за интегрирано управление на вредителите. Определят се условията и редът за извършване на интегрирано производство на растения и растителни продукти, и ред за обявяване на каламитет от икономически важни вредители. По отношение на фитосанитарния контрол е разписан ред за движение, внос и износ на растенията и растителните продукти, и за осъществяване на фитосанитарен контрол при транзитно преминаване и реекспорт. Дава се право на БАБХ да делегира част от правомощията си на юридически лица, изпълняващи публични функции и отговарящи на съответните условия. Министърът на земеделието и храните ще може да разпорежда прилагане на спешни мерки при непосредствена опасност от разпространение на карантинни вредители. По отношение на продуктите за растителна защита е предвидено те да се разрешават за пускане на пазара и употреба, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и на национални изисквания за ограничаване на риска, одобрени от изпълнителния директор на БАБХ. Разписани са административни процедури за разрешаване, пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, включително за паралелна търговия, за ограничена и контролирана употреба, за употреба при извършване на научноизследователска дейност и за употреба под формата на готов разтвор. Регламентиран е ред за биологичното изпитване на растителнозащитните продукти; за тяхната търговия, преопаковане, съхранение и за съответния последващ контрол; за тяхното класифициране, категоризиране, опаковане, етикетиране, рекламиране и употреба; за пускането на пазара и употребата на семена за посев, третирани с продукти за растителна защита. Разписан е ред за производството и вноса на неодобрени активни вещества, за тяхното съхранение, транспорт и износ, както и ред за производство, съхранение и транспортиране на неразрешени продукти за растителна защита. По отношение на специализираните растителнозащитни дейности се въвежда забрана за въздушно пръскане на земеделски култури, освен в случаите, когато липсват други възможности за контрол на вредителите или когато въздействието върху здравето на хората и околната среда е очевидно по-малко в сравнение с наземното прилагане на продукти за растителна защита. Предвидени са изискванията към лицата, работещи в селскостопанските аптеки, като продавач-консултанти, лицата, боравещи с продукти за растителна защита от професионална категория и лицата, извършващи фумигация и обеззаразяване, и третиране на семена за посев. Разписани са правомощията на Съвета по продуктите за растителна защита, като постоянно действащ консултативен орган към изпълнителния директор на БАБХ по въпросите, свързани с продуктите за растителна защита. Освен това е предвидено Министерският съвет да одобри Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди, съдържащ цели, мерки и срокове, с оглед намаляване на рисковете и въздействието на употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда, и за насърчаване въвеждането на интегрирано управление на вредителите или на алтернативни методи. По отношение на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати е предвидено пускането им на пазара да става след издаване на удостоверение за регистрация. Определени са торовете, които не подлежат на регистрация. Маркировката ще се поставя само в случаите, когато са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003. Въвеждат се принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби за извършени нарушения. В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на други закони, свързани с тяхното привеждане в съответствие с разпоредбите на проекта за нов закон. В комисията са постъпили становища по законопроекта на отдел „Европейско право” на Народното събрание и на Министерството на околната среда и водите с конкретни препоръки за корекции по отношение на текстовете, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Постъпило е становище от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в което се казва, че по отношение прилагането на въздушно пръскане е заложен изключително рестриктивен разрешителен режим и се създава неравнопоставеност на пазара на специализирани селскостопански услуги. Настоява се за намиране на компромис по спорните текстове и са отправени препоръки, които да бъдат отразени в следващото разглеждане на законопроекта. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Пенко Атанасов, Спас Панчев, Десислава Танева, Тунджай Наимов, Владимир Иванов, Димитър Иванов, Хами Хамиев, проф. Теохаров и Светла Бъчварова. Основните акценти могат да бъдат обобщени, както следва: Светла Бъчварова припомни, че вече е проведено широко обществено обсъждане на представения законопроект с участието на всички заинтересовани браншови организации, на което те са представили своите становища и по част от поставените въпроси е постигнат консенсус. Всички ще предоставят на комисията конкретните си предложения в рамките на 7 дни, за да има възможност в рамките на процедурата по разглеждане на проекта между първо и второ четене предложенията да бъдат обсъдени. Част от народните представители изказаха становището, че законопроектът е твърде обемист, тъй като са въведени голям брой текстове от европейски регламенти и са разписани административни процедури, които следва да бъдат регулирани от подзаконови нормативни актове. Освен това, има твърде много разрешителни режими, представляващи допълнителна административна тежест за земеделските производители и всичко това ще направи закона трудно приложим. От друга страна, беше изтъкнато, че практиката показва трудности при прилагането на закони, които директно препращат към въвежданите европейски законодателни актове, без конкретните норми да бъдат разписани в самия закон. Освен това, законът регулира твърде специфична и обемиста материя, касаеща както екологията, така и здравето на хората и следва да бъде гарантирано неговото правилно прилагане. По отношение на броя разрешителни режими от Министерството на земеделието и храните обясниха, че всички предвидени режими действат и в момента, но досега са били разписани в наредби. Беше изтъкнато, че административната тежест следва да бъде намалявана само дотолкова, колкото да не се попречи на прилагането на нормите за контрол върху регулираните от закона дейности, но изразиха готовност да участват в обсъждането на предложения за облекчаване на административните процедури. Във връзка с отправено искане, от министерството поеха ангажимент да предоставят на комисията таблица за съответствие на текстовете от проекта, чрез която да бъде ясно по какъв начин са транспонирани отделните норми. Такава таблица беше представена допълнително. Широко дискутиран беше въпросът с изискването лицата, които боравят с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба, да притежават сертификат, който се издава и съответно подновява на всеки 5 години, след преминато обучение и положен писмен тест. Това важи включително и за лицата с висше образование в областта на аграрните науки, които първоначално служебно ще получават сертификата, но за неговото подновяване ще следва също да полагат писмен тест. Аргументите на вносителя бяха, че в европейското законодателство е залегнало изискване всеки професионален потребител, консултант и дистрибутор да притежава необходимата квалификация за безопасна работа с растителнозащитни продукти, която следва периодично да актуализира. Болшинството от изказалите се считаха, че сертификатите за придобита квалификация не следва да имат толкова кратък срок на действие. Беше направено предложение те да бъдат безсрочни, а изискването за актуализация на знанията да бъде изпълнено, като се въведе задължение лицата периодично да преминават опреснителни курсове, със съответните санкции за неизпълнение на това задължение. Беше дискутиран въпросът с възможността Българската агенция по безопасност на храните да делегира част от проверките на растения и растителни продукти, включително лабораторните анализи, свързани с тях, на други юридически лица. Бяха изказани съмнения, че това ще отвори възможност за навлизането на частни интереси при осъществяването на официалния контрол, който следва да бъде прерогатив на държавата. Подобен риск според народните представители крие и възможността биологично изпитване на растителнозащитни продукти да се осъществява освен в официалните бази за изпитване на БАБХ, и в одобрени бази на физически и юридически лица. Също така беше коментиран въведеният рестриктивен режим за въздушно пръскане на културите. Голяма част от изказалите се народни представители изтъкнаха, че в България въздушното пръскане е разпространена практика, върху която се осъществява строг контрол и следва да бъде обмислено облекчаване на условията за неговото разрешаване. Имаше предложения да се поиска две годишен гратисен период за въвеждането на забраната за въздушно пръскане, като през този период се даде възможност на авиационните оператори да се адаптират. Припомниха, че такова е и становището на браншовите организации и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Освен това настояха да бъдат съкратени сроковете за подаване на документи и получаване на разрешение за въздушно пръскане и призоваха за равнопоставено третиране на въздушното и наземното пръскане. От друга страна, всички бяха единодушни, че интересите на пчеларските организации, които поставят редица искания като по-голям контрол, въвеждане на ограничения по отношение вегетативния период на растенията и времето на деня за тяхното третиране, също трябва да бъдат внимателно обсъдени. Беше поставен въпрос относно ограничението третиране на семена за посев да бъде извършвано само от търговци, по смисъла на Търговския закон, притежаващи удостоверение за регистрация. Подобно изискване е заложено и за лицата, извършващи фумигация и обеззаразяване срещу вредители. В тази връзка беше пояснено, че по отношение на семената изискването касае единствено предназначените за пускане на пазара, а не тези, предназначени за собствена употреба, и че то би могло да отпадане по отношение на фумигацията и обеззаразяването, така че дейността да бъде извършвана от правоспособни специалисти. Народните представители настояха да бъде прецизиран и режимът, регулиращ съхранението и унищожаването на празните опаковки от продукти за растителна защита, предвид опасността, която те представляват за здравето на хората, и предвид факта, че въпреки събирането на такси за извършването на тази дейност, няма механизъм, гарантиращ изпълнението на закона. Освен това бяха направени препоръки да бъдат унифицирани текстовете по отношение прилагането на Административнопроцесуалния кодекс и възможността за обжалване на издаваните административни актове. Народните представители бяха единодушни, че законопроектът следва да бъде подкрепен, но между първо и второ четене предстои сериозна работа по конкретните текстове, за да се гарантира изработването на ефективен и добре работещ закон. Председателят на комисията заяви, че всички становища на представителите на неправителствения сектор, които постъпят, ще бъдат обсъдени и изрази готовност да бъдат намерени компромиси по спорните текстове. В заключение и след проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предстои ми да Ви прочета вълнуващ Доклад на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г.: „На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2013 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на г-н Петър Курумбашев – председател на комисията, разгледа на първо четене Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. и разпределен на водеща комисия – Комисията по земеделието и храните. От Министерството на земеделието и храните на заседанието присъстваха: Николай Роснев – заместник-изпълнителен директор на Агенция по храните, ресор „Растителна защита”, представители на Министерството на земеделието и храните, а от Министерството на околната среда и водите: Николай Цветков – старши експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата”, Валентина Василева – главен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвата”, и Цветанка Димчева – главен експерт в дирекция „Превантивна дейност”. От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Николай Роснев. Основен мотив за предлагането на новия законопроект е това, че действащият Закон за защита на растенията, приет през 1997 г., към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намират страната, икономиката и в частност растителната защита, а именно: през 2005 г. е ратифициран новият ревизиран текст на Международната конвенция за растителна защита (ратифицирана със закон от Народното събрание на 31 март 2005 г.), с който се предписаха нови (допълнителни) фитосанитарни мерки срещу разпространението на вредители по растенията и растителните продукти; след 2007 г. България е член на Европейския съюз, в който растениевъдството заема особено важно място, като един от основните способи за защита на растенията и растителните продукти и подобряване на селскостопанското производство е употребата на продукти за растителна защита; през 2009 г. са приети Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и в качеството си на държава членка България следва да определи национални разпоредби за разрешаване на продуктите за растителна защита и национални защитни мерки за намаляване на рисковете от тяхната употребата; от началото на 2011 г. в контекста на новата политика на Европейския съюз по безопасност на храните в България беше учреден единен национален орган по безопасност на храните –Българската агенция по безопасност на храните.” Имаше едно действително много подробно изложение от господин Роснев в нашата комисия. Целият доклад с неговото изложение е качен на уеб сайта на нашата комисия. Бих искал в заключение да подчертая само изводите: „С приемането на законопроекта ще се осигурят по-добри възможности за опазване на земеделските култури, което ще подобри качеството и безопасността на растителната продукция; ще се подобри процесът на разрешаване на продуктите за растителна защита, като същевременно се ограничи до възможния минимум тяхната употреба с оглед защитата на здравето на хората, животните и околната среда; ще се подобрят условията, при които се извършва стопанската дейност в областта на растителната защита. А тези резултати от своя страна ще спомогнат да се повишат качеството и безопасността на храните от растителен произход. След откриването на дебата от председателя на комисията отношение взеха народните представители: госпожа Ивелина Василева, господин Методи Костадинов, господин Добрин Данев, господин Джевдет Чакъров и господин Петър Курумбашев. От страна на вносителите в дискусията взеха участие господин Николай Роснев и господин Николай Цветков. В хода на дебатите по законопроекта от народните представители бе изтъкната важността от приемането му. Бе споделено мнението, че законопроектът изцяло транспонира европейското законодателство в тази област. Сериозно внимание бе обърнато на текстовете от законопроекта, касаещи въздушното пръскане с продукти за растителна защита.” Мисля, че в доклада на госпожа Бъчварова бяха отразени доста коректно забележките, които са отправени. Трябва да кажа, че ми прави впечатление устойчивостта на администрацията както по времето на ГЕРБ, така и сега да не приеме определени забележки, които са направени от страна на представителите на селскостопанската авиация. „От представителите на Министерството на околната среда и водите бе изтъкнато, че при научно-изследователска дейност за препарати за растителна защита и при работа с торове, които биха могли да съдържат ГМО, трябва да се прилагат и разпоредбите на Закона за ГМО. След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г.” Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви представя: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. На свое заседание, проведено на 18 септември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. На заседанието присъстваха представители на Българската агенция по безопасност на храните: господин Николай Роснев – заместник изпълнителен директор, госпожа Михаела Мавродинова – главен юрисконсулт, госпожа Нели Манчева – директор на дирекция „Продукти за растителна защита и торове”; от Министерството на земеделието и храните: госпожа Дафинка Грозданова – държавен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, господин Тодор Тодоров – старши експерт в същата дирекция и госпожа Диана Филева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности”. Законопроектът беше представен от името на вносителя господин Роснев. Действащият Закон за защита на растенията е приет през 1997 г. и към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намират страната, икономиката и в частност растителната защита. Това налага да бъдат извършени съществени промени в нормативната уредба на растителната защита, което може да бъде постигнато само с приемането на нов Закон за защита на растенията. Новият законопроект създава възможност за решаване на възникналите проблеми чрез въвеждане спазването на общите принципи на интегрирано управление на вредителите; уреждане на изчерпателен ред за прилагане на спешни фитосанитарни мерки при установяване на карантинни вредители, които са нови за страната или са ограничено разпространени в нея; детайлни правила за упражняване на първоначалния и последващия контрол върху регулираните дейности в областта на защитата на растенията и пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита и торове. Законопроектът определя целите на закона, обществените отношения, които урежда и мерките, които се въвеждат на национално ниво в изпълнение и прилагане на Международната конвенция за растителна защита и актовете на Европейския съюз в областта на растителната защита. Изчерпателно са посочени дейностите, които осъществява Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в качеството си на компетентен държавен орган за осъществяване на официалния контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз, регламентиращо изискванията към растителната защита. Конкретно са определени правомощията на контролните органи при упражняването на последващия контрол за спазване на установените в законопроекта изисквания и видовете публични регистри, които агенцията води в качеството си на разрешаващ и регистриращ орган по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Нов момент е прехвърлянето на част от правомощията по наблюдение, диагностика, прогноза и сигнализация на частни лица консултанти. Дадена е възможност под контрола на Българската агенция по безопасност на храните земеделските производители да наблюдават и да извеждат борбата срещу вредителите по земеделските култури, като ползват услугите на тези консултанти. Съгласно изискванията на Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността и натрупания досегашен опит по прилагането й в законопроекта се оптимизират и детайлизират фитосанитарните мерки, които официалният орган предприема в случаите на опасност от или при установена зараза от карантинни вредители, като се предвижда възможност, при наложени мерки за унищожаване на растения и растителни продукти, засегнатите лица да бъдат обезщетени при определени условия. Определя се редът, по който растенията и растителните продукти се движат на територията на Европейския съюз, съответно се внасят, произвеждат, отглеждат, съхраняват и търгуват на територията на България. Като изключение от общите правила се установява разрешителен режим за движение на забранени карантинни вредители, растения, растителни продукти и други обекти, само когато те са предназначени за извършване на научни изследвания и селекция. Дава се възможност на официалния орган в България – Българската агенция по безопасност на храните да делегира под свое ръководство и контрол и при липса на конфликт на интереси изпълнението на част от функциите си по фитосанитарен контрол на други юридически лица. Предвидено е одобряването на Национален план за действие на устойчива употреба на пестициди, съдържащ количествени и други цели, мерки и срокове за намаляване на рисковете и въздействието на употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда. За предотвратяване на административни нарушения по закона и предотвратяване и отстраняване на вредни последици от тях се въвежда институтът на принудителните административни мерки при установени нарушения от страна на контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните. Принудителните мерки са разписани непосредствено след членовете, които уреждат съответните правила. Предвид специфичната материя, която се урежда със законопроекта, в Допълнителните разпоредби се дават легални дефиниции на използваните думи и термини, за да се гарантира в максимална степен точното и еднакво прилагане на закона. В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на други закони, свързани с дейностите по законопроекта. Законопроектът осигурява по-добри възможности за опазване на земеделските култури, което ще подобри качеството и безопасността на растителната продукция, а също и процесът на разрешаване на продуктите за растителна защита, като същевременно се ограничи до възможния минимум тяхната употреба с оглед защитата на здравето на хората, животните и околната среда. В хода на дискусията беше обърнато внимание на административнонаказателните разпоредби. В чл. 269, ал. 1 се предвижда да бъде налагана санкция освен за нарушаване на закона и за нарушаването на подзаконовите актове по прилагането му, на разписания и предписания, което налага необходимостта от тяхното прецизиране между първо и второ гласуване. След проведената дискусия и обсъждане с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви представя: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2013 г., Комисията по образованието и науката обсъди на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. На заседанието присъстваха: доц. д-р Христо Бозуков – председател на Селскостопанската академия, Николай Роснев – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, Михаела Мавродинова и Нели Манчева от Българската агенция по безопасност на храните, Диана Филева – юрисконсулт в Министерството на земеделието и храните, Дафинка Грозданова и Тодор Тодоров – експерти в Министерството на земеделието и храните. От името на вносителите законопроектът, в рамките на компетентността на Комисията, бе представен от Николай Роснев. Регулира се възможността биологичното изпитване на продукти за растителна защита да се възлага на научноизследователски институти под методическото ръководство на Българската агенция по безопасност на храните. Поставя се изискване за лицата, които боравят с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба, да притежават сертификат, който се издава и съответно подновява на всеки 5 години, след преминато обучение и положен писмен тест. Това важи, включително и за лицата с висше образование в областта на аграрните науки, които първоначално служебно ще получават сертификата, но за неговото подновяване ще следва също да полагат писмен тест. От Селскостопанската академия подкрепиха законопроекта, като направиха бележки за прецизиране на отделни текстове. Поставен бе въпросът дали всички лица в различните направления на аграрната наука следва да получават първоначалните сертификати служебно, или това да се полага само на специалистите по растителна защита. В дискусията по доклада се включиха народните представители Ваня Добрева и Милена Дамянова. Народните представители поискаха допълнително разяснение за 5-годишния срок за валидност на сертификатите и процедурата по получаването им. Вносителите поясниха, че в европейското законодателство е залегнало изискване всеки професионален потребител, консултант и дистрибутор да притежава необходимата квалификация за безопасна работа с растителнозащитни продукти, която следва периодично да актуализира и дадоха примера, че в рамките на 5 години се въвеждат около 100 нови продукти за растителна защита, което налага опресняване на знанията. Всички предложения, които могат да улеснят процедурата по продължаващо обучение, ще бъдат разгледани между първо и второ четене на законопроекта. Въз основа на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „за” – 13 гласа, без „против” и „въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще Ви запозная със: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г. На заседанието, проведено на 18 септември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за защита на растенията, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие: Николай Роснев – заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, Михаела Мавродинова – главен юрисконсулт в Българската агенция по безопасност на храните, Нели Манчева – директор на дирекция „Продукти за растителна защита и торове” в Българската агенция по безопасност на храните, Дафинка Грозданова – държавен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните, Тодор Тодоров – старши експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните и Диана Филева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности” в Министерството на земеделието и храните. I. С настоящия проект на закон се цели в националното ни законодателство да се въведат мерки в изпълнение и прилагане на Международната конвенция за растителна защита и актовете на Европейския съюз в областта на растителната защита, като по този начин да се отговори адекватно на новите реалности в нея и да се създадат условия за опазване на растенията чрез прилагане на продукти за растителна защита, които представляват най-малък риск за здравето на хората и околната среда. II. Законопроектът, в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/29/ЕО относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността и натрупания досегашен опит по прилагането й, предвижда оптимизиране и детайлизиране на фитосанитарните мерки; определяне на реда, по който растенията и растителните продукти се движат на територията на Европейския съюз; възможността официалният орган в България – Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да делегира под свое ръководство и контрол и при липса на конфликт на интереси изпълнението на част от функциите си по фитосанитарен контрол на други юридически лица и др. Въвеждат се и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009, който отменя Директива 91/414/ЕИО на Съвета, въведена със сега действащия закон. III. В изпълнение на изискванията на Директива 2009/128/ЕО е направено важно изменение спрямо действащият закон, а именно въвеждането на редица защитни разпоредби, целящи ограничаване употребата на продуктите за растителна защита. Освен това се въвеждат изискванията на Регламент № (ЕО) 2003/2003 относно торовете по отношение на режима на обозначаване на „ЕО ТОР”. Административнонаказателните разпоредби в настоящия законопроект са структурирани по нов начин, като се въвеждат и задължителните санкции при нарушения на Регламенти № (ЕО) 1107/2009 и № 2003/2003. IV. Не на последно място, в Преходните и заключителните разпоредби на проекта на закон се предлага редакция в текстовете на други закони, свързани с дейностите по защита на растенията. Сред тях са измененията в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и в Закона за водите, които въвеждат в българското законодателство разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2013 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В изнесените доклади на комисиите за този законопроект много от въпросите бяха засегнати. Иска ми се обаче да акцентирам на няколко от важните според мен неща, които трябва да бъдат променени между първо и второ четене. Законопроектът транспонира европейско законодателство и ние го подкрепяме, но има няколко неща, които безспорно трябва да бъдат поправени между първо и второ четене. Нещо, което смущава – понеже законопроектът беше гледан в края на предишния мандат, но не стигна време да мине на второ четене – и тогава, и сега забелязваме тенденция за някакво особено отношение към авиационната техника. В Европа няма практика да се ползва авиационна техника, докато при нас от много години, от десетилетия се ползва. Имаме традиции в това отношение. Това, което трябва да направим между първо и второ четене, е да бъдат равнопоставени авиационната и наземната техники. От законопроекта се вижда – надявам се, че не са интереси на тези, които внасят наземната техника, но така много силно е ограничението срещу авиационната техника. Бих казал, че е необходимо наистина да има равнопоставяне, защото качественото обработване на посевите с авиационна техника просто е неоспоримо, разбира се, и с наземната, но трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Знаем кои са недостатъците, знаем кои са опасностите, но аз познавам добре бранша и твърдя – авиационната ни техника и тези, които извършват пръскането на земеделските култури, торенето с авиационна техника, са професионалисти от много висок клас. Така че има нужда от това да бъдат наистина равнопоставени и така в нашето законодателство въпросът да бъде изчистен. По отношение на сертификата за ползването на препарати за растителна защита. Въпросът явно е бил разглеждан във всички комисии. Аз искам да му дам друг нюанс. Както винаги, ние искаме да бъдем по-големи католици от папата и въобще ако можем да въведем най-много ограничения, ако може всяка година да провеждаме курсове, включително и на агрономи от тази област. Мисля, че това не е нормално. Бих поставил въпроса за всички останали професии да има такива курсове, което, нали разбирате, е немислимо. Вярно е, че за 5 години вероятно влизат 100 препарата, но за този, който упражнява професията, е чест да бъде запознат с нововъведенията, да познава новите препарати, да се интересува. Мисля, че това е абсолютно задължително. Друг е въпросът за колеги, които нарушат законодателството, които не използват препаратите за растителна защита по правилния начин, които биват санкционирани за това, безспорно е необходимо да преминават опреснителни курсове или както и да го наречем. Но да караме агрономите на всеки 5 години да карат курсове, това е обидно, не го приемам и между първо и второ четене ще направя необходимите предложения за промени в закона. Мисля, че не това е духът на Директивата. Друго нещо, което бих искал да кажа, е, че в този бранш има много интереси. Тук са мултинационалите, тук са нашите национални производства, тук са дребните, които дистрибуират препаратите за растителна защита. Нашата задача като законодатели е да намерим този баланс и законопроектът да бъде в посока, отчитаща интересите на всички, но да не е в ущърб на някои от тях. Мисля, че това е важно не само за този законопроект. Говоря по принцип. Има няколко момента, които между първо и второ четене трябва да бъдат изправени. Накрая на моето изказване ще кажа няколко думи, които бяха споменати в докладите на комисиите, разгледали законопроекта. Според мен е нужен сериозен анализ на това – Българската агенция за безопасност на храните да делегира част от правомощията си на юридически лица. „Публични функции – така е написано в законопроекта – отговарящи на съответните условия”. Мисля, че тук сериозно трябва да се замислим, да направим сериозен анализ и това, което влезе като предложение за второ четене, да бъде адекватното и нужното на държавата. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, с почти двугодишно закъснение проектът на нов Закон за защита на растенията е факт и е на нашето внимание. Тук може би приключват добрите новини. Целта на новия закон трябва да бъде постигане на по-пълно съответствие на националните разпоредби с тези на Европейския съюз. Чрез него трябва да се гарантира високо равнище на защитата на здравето на хората и животните и на околната среда, както и да се подобри функционирането на вътрешния пазар и да се увеличи конкурентоспособността на българското селско стопанство. Но вместо да цитира единствено, че дадени правила се уреждат с нормата на даден член от Регламент 1107/2009, проектът го повтаря и се превръща в един огромен по обем закон. Това го прави изключително тромав и ще утежни уреждането на обществените отношения по бърз и ясен начин в българското селско стопанство. Фактът, че в нито една друга държава – член на Европейския съюз, няма подобен закон по обем и норми, е достатъчно красноречив. Предложеният законопроект е в обем 4-5 пъти по-голям от законите на другите страни от Общността. За редица дейности има заявка за издаване на нови наредби. Всичко това допълнително ще увеличи административната тежест върху българските производители и търговци. При темповете, с които се развива българското земеделие, най-голяма тежест и отговорност трябва да има при контрола на полето, за да се гарантира правилното и безопасно използване на продуктите за растителна защита. Настоящият проект обръща много повече внимание на съхранението, преопаковането и търговията на ПРЗ, отколкото на употребата им. Това неминуемо ще доведе до опасности за здравето на хората и околната среда. Многобройните функции, които проектът вменява на БАБХ, при липса на достатъчен административен капацитет са предпоставка за лоша организация в дейностите, забавяне в сроковете и така нататък. Никъде в предложения законопроект не са защитени дипломираните български агрономи, специалисти по растителна защита. В голямата си част проектът им гласува равни права и отговорности заедно с лица, изкарали кратък курс на обучение за боравенето с ПРЗ. Това допълнително ще обезвери и обезличи доверието към висшето образование в България. Няма как да прескоча и липсата на желание за борба с контрабандата на продукти за растителна защита. За нас е абсолютно недопустимо в период на икономическа криза, а и не само по време на такава, в новия законопроект да не са представени конкретни работещи мерки и санкции за справяне с нелегалната търговия с ПРЗ. В заключение искам да кажа, че изготвеният проект на нов Закон за защита на растенията противоречи на стремежа на правителството да облекчи условията за работа на бизнеса, но осъзнавайки закъснението и нуждата от нов закон, ние от Парламентарната група на ДПС ще подкрепим предложения вариант на първо четене с ясната заявка за сериозни дебати и промени по него между двете четения, целящи либерализация на правилата за работа с ПРЗ и осигуряване защита за здравето на хората. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, драги колеги! Действащият Закон за защита на растенията е приет през 1997 г. и оттогава досега са направени над 20 поправки на закона. Имайки предвид, че от 2007 г. сме членове на Европейския съюз, през 2009 г. бяха приети Регламент 1107 и Директива 128 за устойчива употреба на пестициди. Възникна необходимост от създаването на нов Закон за растенията. И ние днес обсъждаме на първо четене тази идея. Досега действащият закон не даваше възможност за решаване на някои възникнали проблеми, свързани основно с подновяването на разрешителните и първоначалното разрешаване на продукти за растителна защита, обмяната на информация между Европейската комисия, България и другите държави членки по системата „Еврофит”, установяване на изискванията към употребата на продуктите за растителна защита при първичното производство на растителните продукти, прилагането на мерки за борба при масовата поява на болести и неприятели. Прав е господин Хамиев – проектозаконът е изключително обемен. Предложените текстове в закона са изготвени от администрацията на Агенцията по безопасността на храните без участието на българския бизнес. Текстовете на така предложения законопроект въвеждат допълнителни норми и изисквания не само към българския фитофармацевтичен бизнес като уведомления, регистри, водене на записи, излишна документация и така нататък. Освен това даването на още правомощия на администрацията като временно спиране на дейността на обектите за производство и търговия с продукти за растителна защита, както и отпадането на възможността по време на обжалване на административна мярка да се спира нейното действие, крие недостатъци и буди съмнение относно възникването на корупционни практики в държавната администрация. Няма друга европейска държава, която да е толкова рестриктивна по отношение на националната си икономика и в която администрацията да въвежда толкова много административни тежести и ограничения. Ето защо проектозаконът ще бъде много трудно приложим. Фактът, че няма аналог в Европейския съюз също трябва да ни говори достатъчно. Прави впечатление, че голяма част от текстовете на Регламент 1107, от една страна, са дословно транспонирани в закона, а от друга са въведени изисквания, които липсват или са в противовес на регламента. В така предложения проектозакон е необходимо да се направят някои промени, касаещи намаляването на административната тежест върху бизнеса и създаването на гъвкава и добре функционираща система за производство, внос, търговия, разрешаване и контрол на продуктите за растителна защита. От изключително важно значение за бизнеса е прецизирането на изискванията и уредбата на дейностите, свързани с търговията, преопаковането и употребата на продуктите за растителна защита. Колегата Пенко Атанасов спомена друга съществена промяна, която би следвало да претърпи проектозаконът – изискването управителят на фирмата да е агроном. В така предложения текст например, за да отговаря една фирма на изискванията на законопроекта управителят трябва да бъде агроном, което е вмешателство на държавната администрация в трудовите взаимоотношения в една фирма. Практиката показва, че всяка фирма има управител и той отговаря за цялостната дейност на дружеството, не само за продажбите на продуктите за растителна защита. Би трябвало законът да е с равни права и равни отговорности на всички фирми на пазара като не може да има по-важни и по-висши правни субекти. Прави впечатление размерът на глобите и имуществените санкции. Видно е, че те са много високи и не кореспондират с тежестта на нарушенията. Правилно е заповедите, наказателните постановления и другите индивидуални актове да не подлежат на предварително изпълнение освен в случаите, когато са застрашени здравето или живота на хората. Недопустимо е например пропуски във воденето на дневника да се санкционират с отнемане на разрешителното за търговия и това да подлежи на предварително изпълнение. В заключение считам, че в Допълнителните разпоредби на проектозакона следва да се определи възможно най-детайлно смисълът на използваните термини, за да се гарантира в максимална степен точното и еднакво прилагане на закона. Към настоящите дефиниции е необходимо да се включат определения за „Производител”, „Притежател на разрешително”, „Одобрени активни вещества”, „Неодобрени активни вещества”. Това ще позволи по-правилното тълкуване на текстовете. Бих препоръчал между първо и второ четене да бъде удължен срока, за да има възможност да бъдат направени необходимите предложения и промени, за да имаме един работещ закон. Коалиция за България ще подкрепи законът днес. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, искам да изкажа становището на парламентарната група на ГЕРБ относно Законопроекта за защита на растенията № 302-01-10, внесен на 31 юли 2013 г. от Министерския съвет за първо гласуване. По така предложения законопроект искам да изразя нашата подкрепа по принцип на законопроекта в цялост, както и на неговите мотиви за предлагането му. Съгласно чл. 23 от Директивата за устойчива употреба на пестициди, до 26 ноември 2011 г. държавите членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директивата, за което е необходимо да уведомят Европейската комисия. По принцип закъсняваме и с прилагането на Регламент 1107 от 2009 г. на Европейския парламент. Затова приемането на представения законопроект е наложително. По този повод, включително и в Комисията по земеделие и храни на първо гласуване взехме становище, че трябва да го приемем по принцип изцяло. В момента смятам, че основно председателят трябва да прецени колко ще е срокът между първо и второ четене, така че това, което имаме като бележки, те общо-взето са консенсусни, да бъдат отразени за второ четене. В крайна сметка смятам, че подкрепата му за първо гласуване е държавно отговорното в тази ситуация. Този Законопроект за защита на растенията беше внесен в началото на тази година и приет на първо четене от Четиридесет и първото Народно събрание, но поради прекратяване на мандата му не се довърши процедурата за окончателното му приемане. Междувременно бяха проведени обществени дискусии и тогава също бяха постигнати определени консенсуси по спорните точки в този законопроект. Не на последно място в сега представения ни вариант са отразени и бележките на Европейската комисия, които са постъпили след приемането му в първия вариант. В този смисъл в сега предложения вариант считаме, че има значително подобрение, но в същото време не са отразени решенията, които бяха постигнати по някои спорни въпроси и остават и в сегашната процедура по приемането на закона. Считаме, че между първо и второ четене следва да се направят промени в така представения законопроект по следните опорни точки. Може би най-важното, с което искам да започна, това е относно Раздел ХІІ – „Специализирани и растително-защитни дейности”. Не са спазени основни изисквания за осигуряване на равнопоставеност на пазара на специализирани селскостопански услуги. В Република България оперират 22 броя авиационни оператори с валидни свидетелства за авиационни оператори, които експлоатират 86 броя летателно годни въздухоплавателни средства, от които 45 са европейски типов сертификат за качество. Обработват годишно значителен обем селскостопански площи – над 4,5 млн. дка, или реализират общо средно годишно пролетени часове над 6 хил. часа. Авиационните оператори изцяло са самоиздържат. Те не получават помощи или субсидии от държавата, но осигуряват работни места. Драстичните ограничения, заложени в проекта на Закона за защита на растенията обезсмислят основната дейност на авиационните оператори като ги поставят в режим на действие при извънредни случаи. Това води до унищожаване на бранша. Освен това няма и равнопоставеност с наземната техника за извършване на същите услуги. Считаме, че следва да се намери компромис по спорните текстове в Раздел ХІІ на този проект, като се вземе предвид следното: Да бъдат отчетени особеностите и структурата на обработваемите площи, както и спецификата, традициите и опита в използването на Българската селскостопанска авиация в помощ на селското и горското стопанство, така както е посочено в чл. 4 на Директивата – държавите членки трябва да имат предвид здравното, икономическото и екологично въздействие на предприетите мерки, на специфичните национални, регионални и местни условия и всички заинтересовани групи. Следва да се направят и други корекции по чл. 194 относно сроковете за подаване на заявления и разрешения. Десетдневният срок е твърде дълъг и е абсолютно несъотносим към времето, с което трябва да се реагира на необходимостта от въздушно третиране тогава, когато се налага. Срокът трябва да бъде поне два пъти по-малък. Освен това следва да се допълнят и условията на представителите на пчеларските браншови организации относно най-безопасното време за употреба на препарати за растителна защита чрез въздушно пръскане. В чл. 196 следва да се направи допълнение, че и самите земеделски производители следва да могат да си извършват фумигацията, обеззаразяването, ако имат съответния персонал. В същият аспект следва да се коригират и други текстове. Следващата опорна точка по бележките, които имаме, и промените, до които считам, че следва също така консенсусно да стигнем до второ четене, това е относно Раздел ІХ – „Обучение и сертифициране на лицата, които имат право да използват продукти за растителна защита от професионална категория на употреба”. Колегите, които направиха изказвания преди мен – между другото поне господин Атанасов спомена същото, така че изразявам съгласие и с това. Режимът, който е даден в момента в Раздел ІХ, смятам, че абсолютно не съответства на нормалността на признаването на съответните дипломи за специализирано образование в нашата държава. Считам, че следва да направим промени в тази посока. За лицата със съответното агрономическо образование и с двете степени е логично сертификатът да е или без срок за валидност, като на 5 или 10 години има съответните квалификационни курсове и ако те са завършени, да се упражнява правото по професия, което ти си придобил със завършването на университета и на съответната степен – магистърска или дори по-висока. Или ако това не се приеме, което за мен е най-разумното, тъй като от Аграрен университет излизат „специалист”, „магистър растителна защита” да минава квалификационни курсове, за да му се дава допълнителна квалификация за същата дейност, няма никаква логика, ако не се приеме предложението това да бъде безсрочно със задължителни през пет или десетгодишен период квалификационни курсове, то да направим валидността на този сертификат, първо, да се дава по право, второ, да е валиден поне за 10 години, след което със съответните курсове да се продължава наново. За лицата, които нямат това университетско образование с тази степен на квалификация, нормално е примерно за 5 години да се издава този сертификат и да се издава не по право, а след, разбира се, завършените съответни курсове. Това е основната ми бележка по отношение на този раздел. Следващата основна точка, по която отново ще направим бележки, е относно Раздел Х „Търговия, преопаковане и съхранение на продуктите за растителна защита“. Считаме, че измененията в текстовете следва да се направят така, че да има равнопоставеност между фирмите, опериращи на пазара за препарати за растителна защита. Интересите са основно между две групи: едната е на мултинационалните компании, от друга страна са компаниите с разрешение за паралелна търговия и фирмите за преопаковане. Не следва по никакъв начин в този закон – съгласна съм, че е специализиран, да въвеждаме на практика задължителни изисквания относно свободното договаряне между тези три групи оператори на пазара, така че по някакъв начин да влияем в приходите на едната или другата група. Считам, че посоката на изменение в закона за второ четене трябва да е в посока на защита на българските фирми, които обикновено са с разрешение за паралелна търговия, или най-често преопаковат продукти, да бъдат равнопоставени на пазара и да могат да оперират на равни начала заедно с мощните мултинационални компании. Следващото, което бих предложила за прецизиране и коригиране в текстовете, е относно публичността и начина на информиране при съответните процедури и регистрации по закона, което направихме в комисията на първо четене. Няма как според мен в този закон – той е специализиран, да вменяваме нови задължения извън обхвата на тези, които имат сега кметовете на населените места. Считам, че следва всякакви обяви да се качват на интернет сайта на Агенцията по безопасност на храните и оттам да текат съответните срокове. С някои бележки по правните процедури – като това за предварителното изпълнение, това, което каза колегата Спас Панчев, го подкрепям, също считам, че следва да се промени това, което той каза. Следващата точка, на която смятам, че също трябва да се обърне внимание, е ползването на складови бази и одобрени бази заедно с тези на държавата за официално изпитване на препарати за биологично третиране и на препарати за растителна защита. Ако ги има и се одобряват, следва да има много ограничаващи текстове кои са собствениците на тези бази, така че да няма влияние върху резултатите от това изпитване. Уважаеми колеги, приключвам с това, че, независимо от всички промени, които считаме, че следва да има, част от тези промени не съвпадат с виждането на всички парламентарно представени групи, че този законопроект следва да се подкрепи на първо гласуване и да се даде достатъчен срок за предложения между първо и второ четене.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С риск да се повторя с колегите, които говориха преди мен, искам да заостря Вашето внимание и да потвърдя общото мнение от необходимостта от приемането на този закон. Вече стана ясно, че действащият Закон за защита на растенията, приет през 1997 г., вече не отговаря на обективните условия, норми и изисквания, съобразени с европейските регламенти. Все пак искам набързо да спомена, че през 2005 г. бе утвърден нов текст на Международната конвенция за растителна защита, където се предвиждат нови фитосанитарни изисквания. През 2009 г. бяха приети Регламент № 1107 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128 за създаване на рамка за действие за постигане устойчива употреба на продукти за растителна защита. В резултат на новата политика на Европейския съюз по безопасност на храните в България бе създаден и Единен национален орган, а именно Българската агенция по безопасност на храните. На всички става ясно, че е нужен нов, адаптиран с европейските изисквания, хармонизиран Закон за растителна защита, който днес ние разглеждаме. Именно той включва общо няколко основни дяла. Първият е опазване на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители, вторият, фитосанитарният контрол, третият е продукти за растителна защита и торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и субстрати. Предвид огромния интерес от страна на всички заинтересовани лица и направеното публично обсъждане се оформя общото становище в комисията от всички страни, че такъв закон е необходим и трябва колкото се може по-скоро да бъде приет. Наред с това обаче възникнаха и някои моменти в дискусията, пораждащи противоречия между отделните страни. Като пример за това може да се даде становището на зърнопроизводителите, че в много случаи се ограничава инициативността на отделните субекти, в други случаи това води до възможни необратими процеси при прилагане на технологията на отглеждане на растенията, в трети случаи липсва равнопоставеност между представителите на отделните участници, например различно третиране от закона на субектите, извършващи наземно и въздушно пръскане, ограничаване на инициативите на представителите на търговците, в случая на агроаптеките, в полза на монополни мултинационални компании. Това са изразените притеснения за възможни негативни последици от прилагането на закона, в резултат на което считам, че между първо и второ четене на закона ще е необходимо още едно публично обсъждане, за да се направят необходимите корекции и поправки, за да дадем възможност на българските институции, в лицето на Българската агенция по безопасност на храните, българските производители и търговци да защитят своите интереси и да работят спокойно и отговорно. Уважаеми колеги, всички ние сме убедени в приемането на Закона за защита на растенията. Убедени сме, че сроковете ни притискат, затова изпълнението на регламентите и директивите на Европейския съюз са задължителни. Предлагам да приемем закона на първо четене и да използваме пълноценно времето, за да намерим разумния компромис, консенсус между заинтересованите страни, за да се предложат съответните изменения и в крайна сметка на второ четене да се получи един работещ, модерен и устойчив закон. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да отговоря на въпроса на председателя на Народното събрание, че това са определения възприети от науката, които малко се познават от практиката. Обаче ние все пак ще се постараем, тези които могат да се редактират, ще ги редактираме.

Първо, това е един закон, който защитава целия растителен потенциал на нашата страна. Имам предвид потенциал, който земеделските производители отглеждат, защитават и използват; потенциалът, който е генетически съхранен в нашата страна, и потенциалът, който се подлага на експерименти, както се казва, и на биологично изпитване. Второ, този закон защитава здравето не само на растенията, водите, почвите, на целия макро- и микробиологичен свят, но и здравето на хората. Това е същността на закона, уважаеми колеги. Трето, в него са включени много и различни дейности. На първо място, контролни дейности, които са в тясна връзка с точните данни, анализи и експертизи, които трябва да се дават от Българската агенция за безопасност на храните. Другите дейности са изключително важни – диагностични, експертни, оценъчни, научно- приложни и разпоредителни. Четвърто, този закон ползва интегриран подход и виждане на проблемите в растителната защита, в борбата с вредителите. Знаят се кои са – болести, неприятели и, за съжаление, плевелите, които не са отбелязани в закона. Пето, този закон е тясно свързан с работата на няколко много важни министерства – Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването. Чрез него Българската агенция за безопасност на храните ще дава актуална информация на тези министерства – информация свързана с територии, където се намират вододайни зони – много важен проблем, ще прави проучвания в земеделски територии на водата за напояване, подпочвени, подземни, повърхностни води и рекреационни територии, където се намират минералните води. Всички знаем, че те се използват за различни цели. Още две неща, които искам да кажа. Законът приема общи принципи и правила, които са тясно обвързани с цялостната държавна и национална политика по растителна защита. В тази връзка тези правила и принципи са свързани с европейските нормативи, критерии и регламенти. И не на последно място, тук вече колегите го казаха, че Министерският съвет се задължава да разработи национален план с конкретни мерки, срокове, задачи и така нататък. Няколко думи за генезиса и философията на този закон. Този закон може да се гледа от много страни. Защо? Защото в света има 30 хиляди ядливи растения, 30 от тях, които представляват 95%, са всеки ден на нашата трапеза. Това има голямо значение. Аз затова подчертах социалната страна на този закон, не само екологическата, не – стопанската, а социалната. В основата е заложена триединната парадигма – биосфера, техносфера и ноосфера, с техните компоненти: растителност, селскостопански култури – респективно, растителнозащитните средства и техника, и на трето място, човекът със своите експерти и специалисти. Това обвързване в триединна парадигма е много важно и така трябва да се разглежда – единно цяло в този закон. Наистина той е с много важно значение, тъй като новата версия е на много по-високо ниво от предишната. Искам да кажа още някои неща по закона. В него се споменават химическите методи, тъй като се говори за интегриран подход на управление, интегрирано производство, но се споменават само химическите методи. Ние много добре знаем, че, когато има интегриран подход, има агротехнически, агроекологични, агрохимични, биологични, микробиологични и така нататък. Трябва да се помисли особено за биологичните методи, поне да се цитират биологичните агенти, които се знаят – ентомофаги, фитофаги, акарофаги, ентопатогенни организми и така нататък. Защото, колеги, не може да се прави биологично земеделие без биологични методи. Това е пътят! Иначе ще продължаваме да тровим хората с растително защитни продукти. Аз съм завършил растителна защита и знам колко отрова се излива по българската земя. Това е нож с две остриета, и ние трябва да бъдем много внимателни като законодатели какво ще вкараме в този закон. Второ, има друг хидротехнически метод – методът на хидропониката. И това лято в София бяха открити остатъчни вещества в краставиците и доматите. Защо? Защото методът на хидропониката използва водата, химическите елементи, минералните елементи, за да надуват тези зеленчуци и ние после да ги ядем. Хидропониката и по-точно този хидротехнически метод, макар и с един параграф, трябва да намери място в този закон. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Благодаря на всички колеги за добрите отзиви към закона. Знаем, че действително имаме доста работа по него, ще се постараем всички Ваши предложения да бъдат вкарани, така че да има един действащ закон. По отношение на Вашата забележка, господин председател, искам да кажа, че това са световно известни наименования. Да, това са химически средства, но по този начин те стават ясни за всички...

Съгласен съм. Имам предвид антидоти, синергисти и адюванти. (Смях и оживление.)

Добре.

Уважаеми господин председател, ако може да подложите на прегласуване законопроекта.

Благодаря, господин председател. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен до три седмици. Както Вие посочихте, господин председател, законопроектът се нуждае от сериозно обсъждане между първо и второ четене, затова процедурното ми предложение е срокът да бъде удължен до три седмици.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 4 септември 2013 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 25 септември 2013 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представител на 4 септември 2013 г. В работата на комисията участие взеха от Министерството на земеделието и храните господин Явор Гечев – заместник-министър, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правна”, д–р Златка Възелова – директор на Дирекция „Животновъдство” и господин Тодор Тодоров – старши експерт в дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните”, от Българската агенция по безопасност на храните. Присъстваха и представители на различни граждански организации. Законопроектът беше представен от вносителя проф. Бъчварова. Основните промени са следните: Предлага се дейностите по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация да могат да бъдат извършвани не само от ветеринарномедицински специалисти, а от всички лица, обучени по ред на наредба, издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването. При необходимост изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните ще може да издава заповед за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните от ветеринарни лекари от БАБХ или от ветеринарномедицински специалисти, извън системата на агенцията. Предлага се разходите за закупуване на инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства, необходими за лабораторните изследвания, да бъдат за сметка на акредитираните лаборатории. Въвежда се задължение в 6-месечен срок Българската агенция по безопасност на храните да осигури на животновъдните организации достъп до данните от Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Разширява се кръгът на лицата, имащи право да извършват официална идентификация на животни, като се предвижда това да могат да правят техните собственици или упълномощени от тях ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации. Намалява се срокът за идентификация и въвеждане на данните в интегрираната информационна система. Направени са съответни изменения в Административнонаказателните разпоредби. Законопроектът няма да доведе до разходване на допълнителни средства от държавния бюджет. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане. В комисията е постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните в подкрепа на законопроекта и с конкретни предложения по текстовете, които ще бъдат обсъдени между първо и второ четене. Постъпило е писмено становище и от Българския ветеринарен съюз, в което се настоява за отпадане на възможността служители на Българската агенция по безопасност на храните да извършват дейности, които са обект на контрол от самите тях. В последвалата дискусия взеха участие народните представители проф. Бъчварова, Петър Якимов, Владимир Иванов, Десислава Танева и Хами Хамиев. Професор Бъчварова изтъкна, че предложените промени представляват само най-неотложните мерки, които следва да се предприемат. Освен това обясни, че е проведена среща с ръководството на Българския ветеринарен съюз, които са подкрепили по-голямата част от предложените промени, особено в частта им, предвиждаща възможност идентификацията на животни да бъде извършвана освен от ветеринарномедицински специалисти и от самите животновъди или от развъдни организации. На срещата са били коментирани и текстовете, по които те са изразили резерви. Като цяло народните представители бяха единодушни, че промените са необходими и следва да бъдат подкрепени. От министерството предложиха между първо и второ четене да се промени досегашният ред, при който 40% от стойността на средствата за идентификация на животните се плаща като държавна помощ от ДФ „Земеделие” и да се предвиди, че тези разходи са за сметка на собствениците на животните, а ДФ „Земеделие” да предоставя държавната помощ, само когато средствата за идентификация отговарят на определени изисквания на контролния орган. По този начин собствениците на животни ще имат възможност да закупуват идентификаторите от избрани от тях търговци или производители, а след това, ако същите отговарят на изискванията, ДФ „Земеделие” ще може да им възстанови разходите. Беше поставен въпрос относно възможността дейностите по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация да бъдат извършвани не само от ветеринарномедицински специалисти, а от всички правоспособни лица и няма ли това да доведе до занижаване на критериите към изпълнителите и съответно до застрашаване на здравето на хората. От БАБХ аргументираха промяната с необходимостта да бъде премахнат съществуващия монопол и с факта, че и в момента практиката е част от тези дейности да се извършват от фирми, които са както на подчинение на едно от двете министерства –Министерството на земеделието и храните и Министерство на здравеопазването, така и от фирми извън тези системи. В заключение, Комисията по земеделието и храните с 18 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 4 септември 2013 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 4 септември 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди...” (Шум и реплики. Група народни представители от ГЕРБ стоят прави и разговарят.)

„...Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 4 септември 2013 г. На заседанието присъстваха господин Тенчо Тенев – заместник изпълнителен директор на Българска агенция за безопасност на храните, госпожа Людмила Василева – директор на дирекция „Нормативно регулиране на системата на здравеопазването” в Министерство на здравеопазването, господин Радослав Архипов – заместник-председател на Българския ветеринарен съюз, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Пенко Атанасов, който информира народните представители, че с предлаганите изменения и допълнения се предвижда дейностите по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация да се извършват от всички лица, обучени по реда на наредба, която ще бъде издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването. С предлаганите изменения се предвижда възможност за осигуряване на достъп на животновъдните организации до интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните; разширяване на кръга от лица, имащи право да извършват идентификация; намаляване на сроковете за идентификация и въвеждане на данните от идентификацията в интегрираната информационна система с цел по-ранната проследяемост на животните и тяхното движение. В заключение, господин Атанасов допълни, че предложените промени няма да доведат до разходване на допълнителни средства от държавния бюджет. Министерство на земеделието и храните, Българска агенция за безопасност на храните и Министерство на здравеопазването подкрепиха законопроекта, като от страна на Министерство на здравеопазването бяха направени бележки и предложения по отношение на текста на § 1. Госпожа Людмила Василева обърна внимание на народните представители и гости, че съгласно чл. 62, ал. 2 от Закона за здравето условията и редът за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация се определят с наредба на министъра на здравеопазването. На това основание министърът на здравеопазването е издал Наредба № 3 от 2005 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Във връзка с гореизложеното госпожа Василева заключи, че е необходимо прецизиране на § 1 и предвиждане на изрична разпоредба, според която контролът върху дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в обектите по Закона за ветеринарномедицинската дейност се извършва от Българската агенция по безопасност на храните. Господин Архипов обърна внимание на народните представители, че ветеринарномедицинска дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация се извършва от ветеринарномедицински специалисти при условия и ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните. На ветеринарномедицинска дейност подлежат обекти с ветеринарномедицинско значение, а именно животновъдни обекти, обекти за търговия с животни, обекти за преработване и търговия със странични животински обекти, обекти за събиране и карантиниране на животни и така нататък. Извършването на тези дейности от лица без ветеринарномедицинска квалификация би застрашило човешкото здраве и здравето на животните. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха подкрепа по отношение на представените от страна на Министерство на здравеопазването предложения и отправиха конкретни въпроси във връзка с опасенията, изразени от страна на Българския ветеринарен съюз. В отговор на отправените въпроси и изложените становища господин Атанасов увери присъстващите, че направените предложения са крайно необходими предвид съществуващата в момента ситуация и изрази готовност за преразглеждане на някои от позициите на вносителите, обсъждане на представените становища и взимането им предвид между първо и второ гласуване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” - 9, „против” - 1, „въздържал се” - 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 4 септември 2013 г.”

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Беше подчертано както в докладите, така и при обсъждането – спешни са промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това е нов закон, който в хода на своето прилагане и в практиката показа доста несъвършенства и трудности, водещи до факта, че част от предвидените дейности и процедури не могат да бъдат изпълнявани. Предложенията са съгласувани с по-голяма част от браншовите организации. Смея да твърдя, че това са преди всичко животновъдните организации. Искам да започна с текстовете, които поставиха дискусията в положение, че досега имаме състояние, при което Българската агенция по безопасност на храните няма абсолютно никаква възможност да осигури провеждането на държавна профилактична програма, а тя трябва да се изпълнява единствено от частно практикуващите лекари. Има случаи, в които това може и да е невъзможно поради липсата например на пунктове, където да се осъществява тази дейност. Намесата на Българската агенция по безопасност на храните ще доведе до факта, че няма да бъде изпълнена тази програма. Затова една от предлаганите промени е по изключение изпълнителният директор на Агенцията по храните да има възможност със заповед да възложи на държавните лекари изпълнението на тази програма. Другото важно предложение, което се прави, е свързано с достъпа на животновъдните организации до Идентификационната система, която се поддържа от Българската агенция по безопасност на храните. В много от случаите служебното пренасяне на данни от ветеринарните лекари в системата води до грешки. Тези грешки водят до санкции след това при подкрепата чрез национални доплащания в сектора „Животновъдство”. Затова предложението е в рамките на шест месеца да бъде направено необходимото животновъдните организации да имат достъп до Идентификационната система. Достъпът означава само да наблюдават и следят това, което се случва с движението на животните, а не да имат възможност да го коригират; съответно фактическите грешки да бъдат отстранявани навреме, за да не се допускат тези санкции, на които сме свидетели, особено след 2009 г., когато има национални доплащания. Идентификацията на животните се осъществява не само от ветеринарните лекари, досега това беше практика, но чрез законопроекта да се разшири възможността това да се извършва от самите животновъди и от други структури, които имат възможност да го правят. Причината е, че наред с фактическите грешки, по този начин се създава монопол на това кой може да осъществява тази дейност. Отделно от това, разходите по осъществяване на дейността значително спадат при така разписаните правила, които предлагаме да се прилагат чрез промените в закона. Що се отнася до така наречената „дейност по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация”, трябва да кажем, че до 2005 г. това е била съвместна наредба на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните. С последните промени в закона се счита, че само ветеринарните лекари могат да я осъществяват. Тук беше правилно казано, че ветеринарните лекари трябва и могат да я извършват в животновъдните обекти. Има и много обществени обекти, като обществено хранене, ресторанти, в които ветеринарните лекари досега не са имали единствената привилегия да осъществяват тези дейности. Затова в законопроекта се предвижда съвместна наредба на Министерството на земеделието и храните и Министерството на здравеопазването да определи правилата, при която има възможност не само ветеринарните лекари, но и обучени лица по смисъла на този закон да извършват такива дейности. Това на практика ще създаде условията и реда за този вид дейност – борба с болести и неприятели, която да бъде осъществявана от по-широк кръг специалисти. Надявам се това, което представих като мотиви, да е било достатъчно основание да подкрепите промените в закона. Предложенията, които ще бъдат направени между първо и второ четене от гледна точка на прецизност, сме в състояние, в готовност да ги отразим, за да имаме работещи правила по отношение на онова, което се случва във ветеринарната дейност, което налага на практика животът – промените, които ние предлагаме. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък. Дератизацията представлява система от мерки за борба с вредителите, а девастацията – система от мероприятия, които касаят третиране на площи срещу различни причинители на болести. Това е. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение по законопроекта, внесен от колегите госпожа Бъчварова и група народни представители, тъй като, господин председател, Вие правилно обърнахте внимание на факта, че не само колеги, но и вносители от министерства изглежда не са обърнали достатъчно внимание на Закона за нормативните актове. По този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен от колегите, много отдавна се работи съгласно нормите на Закона за здравето. В този смисъл е и становището на министъра на здравеопазването, което беше представено в Комисията по здравеопазването и което вероятно защото произхожда от министър Андреева, не може да е напълно отрицателно, а по-скоро е някъде по средата между одобрение и неодобрение, разбира се, написано съвсем деликатно. За какво става въпрос, колеги? В Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните от няколко години се води този дебат – кой да извършва тази дейност. Към момента дейността се извършва съгласно чл. 62, ал. 1 и 2 от Закона за здравето. Освен това, условията и редът за извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация…

…се определят и към настоящия момент от министъра на здравеопазването. Има издадена наредба, която и в момента действа – Наредба № 3 от 2005 г. Повтарям, Наредба № 3 от 2005 г. за условията и реда за извършване на всички тези дейности, която е издадена от министъра на здравеопазването. С предложенията на колегите де факто се отнемат правата на министъра на здравеопазването по отношение на всички условия и ред за прилагане на тази наредба и прилагането на Закона за здравето, което считам, че е недопустимо. Предлагам да се въздържим при приемането на този законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Все пак смятам, че има някакво неразбиране по отношение на предложения текст. Тук става въпрос за промяна единствено на факта, че не само ветеринарни лекари могат да осъществяват тази дейност, което е записано императивно в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Затова ние казваме, че всички обучени лица имат право да я изпълняват! Не се отнася до това кой и какви наредби издава. Така или иначе след този закон ще има наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването по отношение изпълнението на дейността – говорим за хората, които имат право. По този начин считаме, че монополът, който сега е създаден за ветеринарните лекари, ще бъде разбит. Преди това такъв текст не е съществувал.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Бъчварова, вероятно не сте обърнали внимание докрай на становището на министър Андреева, което е ясно и категорично – че министърът на здравеопазването, издавайки Наредба № 3, и по отношение на разпоредбите на Закона за здравето е отговорен за здравето на българските граждани. Законът за нормативните актове е безспорен в своите правни норми, че една и съща материя, която се урежда от едни и същи нормативни актове, …

...не би могла да се урежда в различни нормативни актове – точно така, благодаря Ви, господин председател. Следователно отново се обръщам към Вас – или между първо и второ четене да оттеглите част от тези предложения, тъй като не е допустимо да се отнемат права на министъра на здравеопазването за сметка на министъра на земеделието и храните, защото е важно за здравето на българските граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Но моята е за отлагане, така че преди него.

Моля преди доклада, на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати: Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна” в Националния осигурителен институт, и Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 26 юли 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 19 септември 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 26 юли 2013 г. На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда”, Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”, Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ, експерти от различните държавни институции, представители на неправителствени организации и граждани. Законопроектът бе представен от народния представител Жара Пенева-Георгиева. Предлаганите промени имат за цел да стимулират процеса на деинституционализация на децата от домовете чрез осиновявания, от една страна, и от друга – създаване на възможност за адаптация за определен период от време между осиновеното дете и неговите родители (осиновители). Законопроектът третира единствено пълното осиновяване на деца от институции. Предлага се майката осиновителка да ползва платен отпуск поради бременност, раждане и осиновяване в размер на 365 дни от деня на предаване на детето от институцията, ако то не е навършило пет години, до навършването им. Създава се възможност за бащата осиновител да ползва този отпуск след навършване на 6 месеца от датата на предаването на детето, със съгласието на майката, но най-късно до навършване на 5-годишна възраст за детето. Предлага се след изтичане на 365-те дни, ако детето не е навършило 5-годишна възраст, осиновителката да има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете в размер до 365 дни, но най-късно до навършване на 5-годишната му възраст и при условие че детето не е настанено в детско заведение. С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат съответстващи промени в Кодекса за социално осигуряване, които касаят обезщетението, което следва да получи майката (бащата) осиновителка при пълното осиновяване на дете от институция до 5-годишна възраст. Законопроектът третира горна граница 5-годишна възраст на детето, защото след тази възраст детето задължително следва да посещава групите за предучилищна подготовка. На основание чл. 75, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са поискани становища от институции и социални партньори. Министерството на труда и социалната политика подкрепя целите, заложени в законопроекта, но счита, че се въвежда изцяло нова хипотеза за ползването на отпуск по съществуващ риск, с нова цел – следосиновителна адаптация; нов обхват – до навършване на 5-годишна възраст; нов размер – до 365 дни. Счита се, че следва да се коментира въпросът за правното основание на изплащането на обезщетения при отпуск за адаптация след осиновяване и предлагат да се коментира мотивът за ограничаване на възрастта до 5 години на детето. Да се създаде възможност самотен осиновител да се ползва от клаузите на законопроекта. Министерството на труда и социалната политика предлага подкрепа на законопроекта. Националният осигурителен институт оценява като социално значима идеята на законопроекта и предлага тя да се реализира чрез промяна на друг нормативен акт, а правната й регламентация – чрез отделна разпоредба в Глава 8 на Кодекса на труда. Въвеждането на нов осигурителен риск разширява обхвата на риска „общо заболяване и майчинство”. Следва да се регламентира равнопоставеност на осигурените лица при черпене на права от биологични родители и осиновители при пълно осиновяване. КТ „Подкрепа” категорично подкрепя внесения законопроект. Конфедерацията на независимите синдикати в България счита, че идеята на вносителите е приемлива и следва да бъде обсъдена и подкрепена, защото чрез нея се подкрепя определена демографска политика заради начина на полагане на грижи към оставени за осиновяване и отглеждане от държавата деца. Счита се, че законопроектът дискриминира родителите в режим на непълно осиновяване. Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя предлаганите промени в Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване. Счита се, че предоставянето на възможност на осиновителите да ползват отпуск по майчинство до навършване на 5-годишна възраст на детето ще окаже благоприятно влияние върху процеса на адаптиране на детето към новата среда. Предлаганите промени няма да имат отрицателно отражение върху параметрите на консолидирания бюджет. Българската търговско-промишлена палата подкрепя законопроекта предвид необходимостта от синхронизиране на законовата закрила на биологичните родители с тези на осиновителите. Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепя промените, заложени в законопроекта, и счита, че той се нуждае от доработка и прецизиране. Министерство на финансите чрез свой представител в Комисията по трудово законодателство към НСТС подкрепя идеята на законопроекта като социално значима. Прилагането на законопроекта не би изисквало съществен финансов ресурс. В хода на дискусията народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ подкрепиха по принцип съдържанието на представения законопроект, но са против представените текстове като правно-нормативна техника. Считат, че се създава дискриминация между самите осиновители, от една страна, и от друга – между осиновители и биологични родители. Предлагат оттегляне на законопроекта и създаването на експертна работна група за изработване на коректни текстове, които да бъдат част от общата политика за закрила на децата. Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България подкрепят законопроекта, не приемат неговото оттегляне и предлагат създаването на междупарламентарна работна група между първо и второ гласуване. В този си обхват около 150 семейства годишно биха се ползвали от него, като необходимият финансов ресурс би бил около 1,3 млн. лв. Народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепят законопроекта с уговорката за необходимост от допълнителна доработка на спорните текстове. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 10 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 26 юли 2013 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от Захари Димитров Георгиев, Корнелия Петрова Нинова и Жара Веселинова Пенева-Георгиева На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2013 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от Захари Георгиев, Корнелия Нинова и Жара Пенева. В заседанието на комисията взеха участие Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”, и Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в Министерство на труда и социалната политика. Законопроектът беше представен от госпожа Жара Пенева Георгиева от името на вносителите. С предлаганите в законопроекта промени се цели даването на възможност на работничка или служителка, която осинови дете на възраст до 5 години, при режим на пълно осиновяване, да има право на платен отпуск за отглеждане и адаптация в семейна среда на детето за период от 365 дни от деня на предаването му за осиновяване до изтичането на този срок, но най-късно до навършване на 5 години на детето. Сега действащото законодателство не предвижда ползване на майчинство за осиновяване на дете след 2-годишната му възраст. Представителят на Министерството на труд и социалната политика госпожа Кременлиева изрази подкрепа за всеки един законопроект и мярка, която е насочена към подобряване не само на положението на децата в институции, но и на лицата, грижещи се за тях, като предложи допълнително обсъждане на избора на 5 годишната възрастова граница, както и на по-нататъшно обмисляне и усъвършенстване на тестовете по предложения законопроект. Около това мнение се обединиха и членовете на комисията, подчертавайки, че законопроектът е първа крачка в правилната посока. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от народните представители Захари Георгиев, Корнелия Нинова и Жара Пенева-Георгиева.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както беше отбелязано и в докладите, сега действащото законодателство не предвижда ползването на майчинство за осиновено дете след неговата двегодишна възраст. Това означава, че осиновителите трябва да дадат детето веднага на детска градина, с което се усложнява процесът на адаптацията към семейната среда. Мнението на социалните работници и психолозите е, че е необходим адаптационен период след осиновяването, базиращ се на непосредствено и лично общуване с осиновителите, за да бъде преодолян периодът преди това и детето да свикне с новите социално-битови и житейски реалности. Може да се каже, че нашето законодателство е в дълг към тази проблематика. Семейната кодификация на Република България обективно и справедливо защитава приоритетно интересите на децата в семейството и родени от биологични родители. За съжаление до този момент обаче законодателят е пропуснал да разгледа в дълбочина и в цялост проблема с осиновените деца. Това е създало предпоставка за неравнопоставеност между биологичните родители и осиновителите. По обясними причини на осиновителите е много по-трудно да отглеждат и възпитават осиновените деца. С предлаганите промени това ще бъде преодоляно до известна степен. Дълго време в българското общество се налага тезата, че трябва да се търсят механизми чрез поощряване на институтите за осиновяване и приемни семейства – децата от социални домове да бъдат изведени, адаптирани и социализирани. Когато липсва нормативен механизъм или е ограничен и селективен, всичко това остава само декларация и пожелание. Нещо повече, България е подписала Европейската харта за защита правата на детето, като е поела ангажимент пред Европейския съюз да синхронизира българското законодателство с европейското в тази сфера. Няма друг вариант това да стане, освен чрез подобни на предлаганите промени предвид предстоящото закриване на детски социални домове до края на 2013 г. Мога да добавя, че това е под въпрос да се случи. Предлаганите промени целят да стимулират процесите по осиновяване, както ще имат силен обществен и социален резонанс. Те са подкрепени от психолози и социални работници. Според експертите наред с кампаниите за стимулиране на осиновителния процес, приемно семейство и родителство, от изключителна важност е и двустранният преходен процес, през който минават детето и осиновителите. Това е сериозен акт, за който осиновителите трябва да се подготвят предварително, да им бъде осигурена възможност за адаптация и преодоляването на различните видове стрес да е максимално овладяно. В същото време децата, отглеждани в домове за медико-социални грижи в периода от кърмаческа до предучилищна възраст, се развиват до голяма степен с дефицити в социално-психологически аспект. Тяхното емоционално, интелектуално и поведенческо развитие често пъти е забавено или с отклонение. Както стана ясно от двата доклада, а така също и от протокола на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, се поставят въпросите от вида на този: защо петгодишна възраст да е преклузивната, максималната за ползването на правата по този законопроект? Като вносители сме имали предвид, че след петгодишна възраст има задължително участие на децата в групите за предучилищна подготовка, което от своя страна не дава възможност те да получават финансиране в същия този период. Спомняте си колизиите, с които се сблъскахме и те още продължават, когато поради тази причина много от майките, незнаейки за това, трябва да връщат в този момент получените средства. Друг въпрос, който се поставя, това е по възможността за разширяване обхвата на законопроекта и с тези осиновители, които осиновяват при режима на непълно осиновяване. Разликата между тях е тази, че при пълното осиновяване децата имат правата да унаследяват родителите, като при непълното това не е така. В никакъв случай това не пречи да стане, защото тези процеси за адаптация важат и там, независимо от последствията нататък. В дебати и в предишния парламент се е поставял въпросът: дали това е нов риск и така нататък? Чухте и в част от мненията в дебатите в комисиите – тези родители, за да се ползват от това право като осиновители, трябва да се осигуряват за този осигурителен риск. Друг е въпросът, че за тях събитието „раждане” настъпва след като осиновят това детенце, а възможността да го осиновят веднага след раждането е почти близка до нулата. Тези процеси са толкова бавни, че в най-добрия случай това може да стане едва след първата година. Поради тази причина те би следвало да имат същите права, както и биологичните родители по отношение на ползването на тези обезщетения. Не толкова важно е, според нас, и размерът на самите обезщетения и, както чухте, няма почти никакво, даже точно обратното отражение върху фискалната част на прилагането на законопроекта. Важното е да се даде възможност да се общува между осиновените деца и родителите, тоест те да станат едно семейство и да отглеждат децата си в тази човешка близост между тях. В тази връзка въпросът е колкото социален, толкова и хуманитарен, защото децата, изоставени в социални домове, имат същите права, както всички останали граждани на републиката. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, в началото искам да кажа няколко думи, които са изключително важни, преди да премина към конкретиката по законопроекта. След малко тук, в залата, ще се чуят доста емоционални, доста политически изказвания, на които няма как ние, присъстващите, да не обърнем внимание. Защото теми като „Осиновяване”, като „Деца” са изключително чувствителни, изключително социално значими за българското общество. Грозно е, ако Вие се опитате да политизирате този дебат и не чуете ясно аргументите за пропуските по този законопроект. А това е изключително важно, защото законопроектът има много правни неясноти и пропуски. В подкрепа на това са и дадените становища на Министерството на труда и социалната политика, на КНСБ и НОИ. Принципно идеята за въвеждане на такъв отпуск за адаптация и отглеждане на осиновено дете в семейна среда е изключително добра и ние от парламентарната група на ГЕРБ сме „за” въвеждането и регламентирането на такъв вид отпуск за адаптация. Но ние ще подкрепим такъв законопроект, който дава възможност и право на всички осиновители да се възползват от този отпуск за адаптация и отглеждане на осиновено дете в семейна среда, независимо от режима на осиновяване – било то пълен или непълен, независимо от възрастта на осиновеното дете. Днес на нашето внимание имаме коренно различен Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се предлага на осиновители на дете до петгодишна възраст да имат право на платен годишен отпуск за адаптация и отглеждане на дете в размер на 365 дни от деня на предаване на детето за осиновяване, но най-късно до навършване на петгодишна възраст на детето. Също така вносителите предлагат след изтичането на този платен годишен отпуск за адаптация от 365 дни, ако детето не е настанено в детско заведение, осиновителите на дете до петгодишна възраст да имат право на още 365 дни платен годишен отпуск, но най-късно до навършване на петгодишна възраст на детето. Няма как да подкрепим законопроекта в този му вид, защото това, което вносителите са написали като текст, не е справедливо и не е реалистично. Не е реалистично, защото платеният отпуск за адаптация и отглеждане на дете в семейна среда, който предлагате, е прекалено дълъг и значително надхвърля периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете в семейна среда, съгласно Кодекса за социално осигуряване. Веднъж Вие предлагате платен отпуск за адаптация и отглеждане в семейна среда в размер на 365 дни и след това, ако детето не е настанено в детско заведение, още 365 дни. Смисълът на този отпуск за адаптация е не да осигури свободно време на родителя да стои в къщи и да отглежда детето. Смисълът на отпуск за адаптация, така както Вие предлагате, е съвсем друг, а именно да подпомогне адаптацията между осиновителя и осиновеното дете за изграждане на една здрава и емоционална връзка. Извинявайте, аз разбирам отпуск за адаптация три месеца, шест месеца, но две години е прекалено дълъг отпуск за адаптация на осиновеното дете. Законопроектът не е справедлив, защото Вие игнорирате децата над петгодишна възраст. Нима те нямат нужда от адаптация след осиновяване? В България децата се осиновяват от 0 до 18–годишна възраст. Защо игнорирате децата над петгодишна възраст, които се осиновяват в България? Напротив, в България има масово деца, които се осиновяват и в по-горна възраст. Изследвания на психолози доказват, че колкото едно дете е било в специализирана институция по-дълго време, когато то бъде осиновено, периодът на адаптация е по-дълъг и продължителен и се изисква изключително дълго време на изграждане на здрава и стабилна връзка между него и родителят. Периодът на адаптация е изключително важен за осиновените деца с цел преодоляване на евентуални психологични проблеми и свикване на детето с новата семейна среда. Колкото е по-голямо едно дете, толкова по-дълго време се изисква за адаптацията му в новата семейна среда. Тук, в залата, сме наясно с този факт. Но не става ясно защо този важен и неоспорим факт не е взет под внимание от вносителите и те поставят горна граница за осиновителите, които осиновяват деца. Защо Вие противопоставяте осиновените деца, защо ги разделяте, а именно предлагате този отпуск за адаптация да се ползва само от родители, които осиновяват деца до петгодишна възраст? Най-трудно се осиновяват големи деца. Мога да Ви кажа от практиката, че е много трудно един осиновител да вземе решение да осинови дете над двегодишна възраст. Масово децата се осиновяват до двегодишна възраст. Когато осиновителите подават заявление в Дирекцията за социално подпомагане, най-често в заявлението пише: „Желаем да осиновим дете от нула до двегодишна възраст.”. Една малка част поемат риска да осиновят големи деца. Тези осиновители, които действително поемат този риск да осиновят големи деца, в случая, когато Вие предлагате този отпуск за адаптация, са игнорирани и са отхвърлени. Вместо да стимулираме осиновителите да осиновяват и по-големи деца, а не само малки, защото специализираните институции са пълни с големи деца, над тригодишна възраст, Вие с този текст за промени в Кодекса на труда, който предлагате, още повече затваряте вратата пред осиновителите да могат да ги стимулираме да осиновят деца над петгодишна възраст. Също така в законопроекта има и дискриминационен елемент. Съгласно българското законодателство осиновителите имат същите права, както биологичните родители по отношение на ползване на платените отпуски за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и по отношение на изплащане на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на малко дете по Кодекса за социално осигуряване. Искам да обърна внимание на още един много важен факт, а именно, че ползването на такъв вид отпуск е извън обхвата на социалния риск майчинство, визиран в чл. 2, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Също така немаловажен факт е, че така предлаганите текстове ще създадат проблем с нарушаване на принципа на равнопоставеност, което е прокламиран в Кодекса за социално осигуряване в чл. 3, т. 3, а именно изискването осигурените лица в България да имат равни осигурителни права. Какво значи това на практика? Вие предлагате в България осигурените лица да имат различни права в зависимост от това дали са биологични родители, дали са осиновители, дали са осиновители на деца до или над петгодишна възраст. На следващо място законопроектът поражда въпроса защо само при пълно осиновяване ще може да се ползва този отпуск за адаптация и отглеждане на осиновеното дете. Нищо не се споменава за тези деца, които се осиновяват при режим на непълно осиновяване. Нима те нямат нужда от период на адаптация със засилено присъствие и грижа на родителя? В тази връзка обръщам внимание, че така предложените текстове в Кодекса на труда за изменение на чл. 163 води автоматично до премахване на сега уредени права за тези осиновители, които осиновяват деца в режим на непълно осиновяване. Това не е справедливо и неминуемо ще доведе до напрежение сред осиновителите, особено тези, които осиновяват и имат намерение да осиновяват деца в режим на непълно осиновяване. Уважаеми колеги, тази промяна е изключително тежка, изключително сериозна от правна гледна точка. Голяма част от Вас не знаят колко е тежко осигурителното законодателство. Затова е необходимо много добре да се прецизират текстовете и да се синхронизират с останалите закони. Ние от Парламентарната група на ГЕРБ предложихме законопроектът да бъде изтеглен и да се създаде работна група от представители на всички парламентарни групи, да поканим експертите от Социалното министерство, от Националния осигурителен институт и действително да направим текстове, които ще бъдат работещи и ще бъдат в полза на всички осиновители и на всички осиновени деца. Но колегите от Парламентарната група на Коалиция за България проявиха самочувствие и абсолютно пренебрегнаха това наше предложение. Законопроектът не е правно издържан и не е изчерпателен. Както казах, има много пропуски, неуредици. Смятам, че най разумното решение е този законопроект да бъде оттеглен и действително да създадем една работна група, където по-прецизно да направим промените в трудовото и в осигурителното законодателство. Този законопроект не се внася за първи път в Народното събрание. В предишното Народно събрание, в началото на 2012 г. беше внесен от колегата Захари Георгиев. Тогава действително дебатите бяха много продължителни. Мотивите ни за отказ от подкрепа на този законопроект бяха абсолютно същите. По същия начин имаше становище от Социалното министерство, от Националния осигурителен институт. Чудя се защо господин Захари Георгиев не е променил тези текстове. От 2012 г., когато беше правен този опит за внасяне на този законопроект и разглеждането му в залата, досега той не се вслуша в аргументите на специалистите от Социалното министерство, специалистите от Националния осигурителен институт, защото ако действително беше така, ако бяха преработени тези текстове, щяхме да ги подкрепим. В заключение искам да Ви помоля да запазите добрия тон и действително да се вслушате в нашите съображения и аргументи защо ще се въздържим и няма да подкрепим този законопроект. Още веднъж искам да подчертая дебело, че ние от Парламентарната група на ГЕРБ сме за регламентирането на такъв отпуск за адаптация и отглеждане на осиновено дете. Но ние ще подкрепим такъв законопроект, който дава право на този отпуск на всички осиновители, независимо от режима на осиновяване и независимо от възрастта на осиновеното дете. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Личното ми обяснение е по повод на казаното, че не съм се вслушал в предложенията, направени от експерти и така нататък. И в това изказване, и в други дебати не съм чул нито едно алтернативно предложение на тези текстове. Този законопроект, внесен за първо четене в Народното събрание, има своята идея, има своя дух. От всичко казано до този момент преди това, не чух нито един пункт, нито едно предложение или идея, които да не могат да се приложат и да разширят обхвата на предложения законопроект, било да се добави непълното осиновяване, било да се разшири възрастта, въпреки че ако някой може да ми каже по какъв начин ще се разшири възрастта над пет години, когато законодателството не позволява да получаваш тези добавки, когато детето ти е в институция, за която плаща държавата? Какъв да бъде начинът? Предложете го, с две ръце ще го подкрепя. Предложете го! Но отхвърлянето, неподкрепата на този законопроект означава само едно: искаме да продължи и сега съществуващият ред, който дискриминира родителите-осиновители, които са си плащали цял живот осигуровките за тези случаи, но при тях събитието настъпва не от раждане, а от осиновяване. Кой има интерес да продължават така нещата и да се бави осиновяването на децата? Кой има интерес? Във всички случаи това не са човеколюбивите хора. Това са хората, които искат децата да стоят колкото може повече в институциите, институциите да работят, да има някакъв оборот на дейност. Аз не желая това. Аз желая да се изпълни онази програма, която и Вашето правителство прие – до края на 2013 г. да се извадят децата от институциите, да живеят при едни по-нормални условия. Това е идеята. А всичко, което е като разширение на предложените текстове – предложете го между двете четения и да вървим напред.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята процедура е по начина на водене, защото направих изказване, с което се обърнах към господин Захариев като вносител. Така че в качеството си на вносител той би следвало да ми направи реплика, а не да му давате думата за лично обяснение, за да нямам право да отговоря на десетките въпроси, които той зададе.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля си, че днешната дискусия е важна. Знам с какви аргументи беше отхвърлен законопроектът в предишното Народно събрание. Мога да дам възможност на госпожа Ангелова да се включи в обсъждането с реплика, защото и тогава всички ние казахме, че този въпрос е важен, към съдбата на тези деца ние сме изключително причастни и ще пишем законодателно решение, правнотехнически издържано, за решаването на този въпрос. Към днешна дата, уважаеми госпожи и господа, никакво друго законодателно решение няма. Ние, причастните към съдбата на тези деца и на техните родители, просто не написахме нищо. Няма пречка и днес да постъпим по същия начин – да кажем, че този законопроект страда от явни правнотехнически несъвършенства, че той не е предвидил всичко, че в края на краищата решаването на проблема на едни деца за сметка на други, според това, което колегите твърдят, не е добро решение – някой да го изтегли, друг да го отхвърли, от което проблемът продължава да стои. Аз приемам, че ние не трябва да говорим сърцераздирателно, но има жив живот и един въпрос, на който всички ние трябва да дадем, ако може, нециничен отговор. А въпросът е: след като няма спор в тази зала, че съдбата на изоставените деца е важна, че тя е наша като отговорност и възможност за решение; след като всички ние говорим изключително грамотно за това колко е важна деинституционализацията, как развиваме приемната грижа, как стимулираме приемните семейства, хайде сега, да измислим един, ако може, убедителен отговор на една млада осигурена жена, може и да не е чак толкова млада, която не може да забременее, няма как да роди, никога няма да бъде биологичен родител и която осиновява дете на три години, и пита: в състояние ли е държавата да ми помогне? И ние й обясняваме правнотехнически, безспорно: „Вие нямате право да искате обезщетение, защото Вашето желание дискриминира хората, които са биологични родители, а Вие никога няма да бъдете такава. Вие можете да поискате неплатен отпуск – Ваш проблем е дали ще го получите, а ние най-много можем да направим поправка в Закона за семейните помощи за деца. Вие кандидатствайте в структурите на Агенцията за социално подпомагане и там вероятно ще има някакво решение.” Този отговор на мен не ми звучи почтено. Днес ние даваме такъв отговор, чакайки чисто правнотехническо оформяне на този законопроект. Уважаеми госпожи и господа, мисля си, че формално верните претенции към закона, които аз в голямата си част споделям, не променят по никакъв начин нашия ангажимент днес да кажем, че този законопроект не е съвършен, но тези семейства, тези жени имат нужда от законодателно уреждане на статута им. Поради това ангажиментът ни е да приемем законопроекта на първо четене с всичките му несъвършенства, да направим работна група – тогава ще бъдем задължени да я оформим, тогава ще бъдем задължени да свършим работа и да направим този законопроект, който решава важен обществен, социален проблем във вида, в който всички ние бихме го приели без притеснение. Иначе ще си говорим помежду си, ще чакаме да свърши пленарното заседание и ще бъдем, извинявайте, абсолютно безобразни и безотговорни към тези хора, които чакат човешко решение при съществуващия им човешки проблем. От тази гледна точка, без да говоря повече, защото мога да коментирам има ли смисъл наистина да даваме един вид отпуск като размер за деца до пет години, преди да влязат във формите за задължително обучение в институциите, дали трябва да търсим по друг размер отпуск за адаптация на деца, които все пак са до 18 години и подлежат на осиновяване; как точно да уредим статута на майките, които ги осиновяват, на семействата, които извършват това осиновяване; да правим ли разлика между пълно и непълно осиновяване? Това е разговор, който трябва да проведем. Приемането на законопроекта на първо четене ще ни принуди да свършим тази работа, а тя е важна и е социално отговорна. В този смисъл аз ще подкрепя законопроекта на първо четене. Колеги, предлагам Ви да го направите не защото ролята на опозиция изисква претенции към внесените от управляващите законопроекти, а защото става дума за не чак толкова много, но много важни деца на България и за хората, които имат куража да ги осиновят. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина семействата, които осиновяват деца, се нуждаят от подкрепа и от условия за отглеждане на децата. Държавна политика е и гарантирането на правата на всички деца. Всички тук чухме, че наистина има неравнопоставеност, разделение и дискриминация по отношение на възрастта, по отношение на биологичните родители и тези, които осиновяват деца. Ще подчертая и това, че ние трябва да стимулираме родителите, които искат да осиновят деца над пет години. Ще Ви дам един пример. Имах съседи, които осиновиха дете на осем години. Трябва да Ви кажа, че две години те имаха страшни конфликти и трябваше да минат две-три години, за да могат да заживеят в сговор и в добри отношения. Най-вече правя реплика за правното основание, което трябва да бъде прецизирано, защото ние правим една съпоставка за издръжката на едно дете в социален дом, но децата в социалните домове получават издръжка от държавния бюджет. Ние тук нямаме осигурителен риск – или трябва да разширим риск „майчинство”, или да се разкрие нов риск. Така че трябва да се помисли, да се прецизира правното основание, тъй като следосиновителната адаптация е съвсем различна философия от бременност, раждане и отглеждане на дете. Трябва да се помисли дали чрез някакъв фонд, дали чрез някаква финансова подкрепа, но нашите добри пожелания трябва да станат реалност, а не да останат пожелания. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Богданова, колеги! Загърбете политическите аргументи, колеги, дайте да водим този дебат по същество и експертно, защото в залата няма да гласуваме идеи, а текстове. Това, което е предложено като текст, ще доведе до допълнителен хаос в социалното и трудовото законодателство. Нито един текст от предложените не става. Това го казаха експертите от Министерството на труда и социалната политика и експертите от Националния осигурителен институт. Тази промяна е изключително тежка и сериозна, няма такъв осигурителен риск. Затова още веднъж Ви призоваваме да оттеглите този законопроект, след това да създадем една работна група от представители на всички парламентарни групи и действително да създадем едни работещи текстове, които ще бъдат от полза на всички осиновители и деца. Проявете разум, а не инат!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Колега Караминчева и колега Ангелова, нещо за разума и за ината. Аз не знам дали моето изказване е политическо и дали Вашето е само експертно. Аз знам, че има проблем и че този проблем отказваме да го решим втори мандат, водени от изключително професионални ангажименти и отговорности. Аз знам, убедена съм, че и двете колежки, които ми направиха реплика, знаят, че ако имаме желание, ще направим този законопроект годен за второ четене и изчистен като намерения. Можем да поспорим за това, когато аз съм осигурена, какви осигурителни права имам – ще водим този разговор. Приемането на законопроекта на първо четене дава възможност да го направим, в противен случай ще го оставим както след неприемането на този законопроект в предишния Парламент. В края на краищата, ако заедно смятаме, че въпросът е сериозен, ще се опитаме да го разрешим. Ако само ще повтаряме, че е сериозен и ще търсим аргументи да не гледаме този законопроект, лицемерим от сърце. Съжалявам, ако приемете това за политическо говорене, но то е честно говорене. Защото извън тази зала има жив живот, има въпроси, на които даваме отговори. Аз не мога трети мандат да търся правнотехнически изчистен отговор на този въпрос. Добре е все пак да си свършим работата и да имаме база за това.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, в обсъжданията и в миналия Парламент, и сега в комисията, това което се предлага за такъв адаптационен период на осиновителите – има нужда от такова нещо, но начинът, по който се предлага, бих казал е напълно абсурден и ще се аргументирам. На първо място, се повдигат много въпроси, които произлизат от становището на Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт. Първо, какви са начините за финансиране на този отпуск? Те могат да бъдат много различни: могат да се финансират от държавния бюджет, примерно чрез Агенцията по социално подпомагане, чрез Закона за семейни помощи за деца или по Закона за закрила на децата; могат да бъдат финансирани от Националния осигурителен институт; могат да бъдат финансирани чрез колективното трудово договаряне като ангажимент на работодателя по отношение на една по-добра социална политика в компанията или в бранша. Какъв начин е избран за промените, които ни се предлагат в Кодекса на труда? Избран е чрез Националния осигурителен институт. Това няма как да стане, защото няма такъв осигурителен риск записан в Кодекса за социалното осигуряване. Ето го първия абсурд. Второ, безспорно в контекста на деинституционализацията, на реформата, която предприе правителството на Политическа партия ГЕРБ, в която участват много министерства, много оперативни програми във връзка с извеждането на дечицата от институциите, във връзка с развитието на приемната грижа, центровете за настаняване от семеен тип или пък осиновяванията, безспорно има нужда от такъв адаптационен период и да подпомогнем майките осиновителки, но не по този начин, защото законодателно той е абсурден. Много въпроси се поставят с начина за финансиране – защо точно 365 дни, защо само за децата до пет години, които трябва да бъдат осиновени, важи този законопроект? Именно от тази гледна точка съвсем добронамерено в Комисията по труда и социалната политика поздравихме колегите, които искат да решат този проблем, но ги помолихме да го оттеглят, да седнем заедно с експертите от всички политически партии, с Националния съвет за тристранно сътрудничество, Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт, за да намерим най-доброто решение на този въпрос, а той не е никак лесен. На последно място, искам да обърна внимание, уважаеми дами и господа народни представители, за първи път може би ще се опитаме да приемем промени в Кодекса на труда, за които има унищожителни критики както от Министерството на труда и социалната политика, така и от Националния осигурителен институт. Това не бива да го допускаме. Така че без да се сърдите – оттеглете го. Ние сме готови да седнем, да работим коректно и да намерим най-доброто решение за решаването на този въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, не може да се подминат безучастно такива опашати лъжи. Унищожителни критики аз чувам само от тази страна. (Показва групата на ГЕРБ.) Националният съвет за тристранно сътрудничество – пълна подкрепа на законопроекта, Министерството на труда и социалната политика – пълна подкрепа на законопроекта.

Не е вярно.

Как да не е вярно?! Може да имат забележки, но подкрепят законопроекта. Може да имат предложения, които да се доработят, но подкрепят законопроекта, защото ние гледаме законопроект на първо четене и гледаме неговата идея. Отнасяте се с пълно пренебрежение към съдбата на тези хора и към целите, които сме си поставили като държава, в това число и приети програми от същото това Ваше правителство, но видимо Вие като политическа сила искате да запазите статуквото и съществуването на тези домове. Защото в обратната хипотеза Вие просто трябва да предложите между двете четения неща, които считате, че са важни. Нямало такъв осигурителен риск – тези хора нали си плащат всички осигуровки, нали са осигурени, само че съдбата ги е обезправила да бъдат биологични родители, но те парите за това са ги дали? Иска се да се въведе този осигурителен риск. Всеки закон се променя – това е начинът да се промени законът. Нямало го било като осигурителен риск, затова дай да го отхвърляме! Нали, за да го има, трябва да го променим? Нали трябва да направим закона адаптивен към проблемите на хората, а не към собственото ни дебелокожие?!

Благодаря, господин председател. За разлика от господин Георгиев, аз внимателно чета становищата на Социалното министерство, на Националния осигурителeн институт и на КНСБ. Ето ги тук. Ще Ви помоля, господин Георгиев, да ги прочетете още веднъж. На присъстващите в залата ще прочета само последното изречение от становището на Министерството на труда и социалната политика: „С оглед на горепосоченото считам, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда следва да бъде задълбочено обсъден като се вземат предвид изложените по-горе съображения. Подпис: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика”. По същия начин е за НОИ. Явно господин Захариев чете тези предложения и становища от съответните компетентни ведомства като дяволът – Евангелието. Така че недейте да заблуждавате тук присъстващите в залата, че имате подкрепата от Социалното министерство, че имате подкрепа и от Националния осигурителен институт. Факт е, че този законопроект има редица пропуски. Аз не мога да разбера защо не искате да се вслушате в нашите съображения? Хайде, нашите съображения са от страна на това, че ние сме опозиция и сме Парламентарната група на ГЕРБ. Добре, тогава се вслушайте във Вашите експерти.

Те са Ваши.

Тези, които са в Министерството на труда и социалната политика.

Те са Ваши.

Тези, които са от Националния осигурителен институт. Те са тук, в залата – попитайте ги за тяхното становище. Защо са се подписали под тези отрицателни становища министърът на труда и социалната политика и управителят на НОИ? Това искам да попитам. Недейте повече да заблуждавате аудиторията тук, в залата, с мизерни твърдения. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, видимо дебатът става елементарен, видимо се повтарят разни полуистини или неистини. Аз не съм казал, че всички са подкрепили законопроекта. Съвсем естествено е НОИ да не иска да се намаляват средствата, които се разходват от там. Нима не чухте становището на Финансовото министерство, че няма да има никакво отражение? Нима не чухте становището на Националния съвет за тристранно сътрудничество, единодушно подкрепяйки този законопроект, в това число и работодателски, и синдикални организации? Нима не чухте становището на министерството в заседанието на комисията, че подкрепя по принцип законопроекта? Защо, госпожо, Вие заблуждавате хората? Защо? Защо искате да лъжете? Защото нямате интерес да се извадят децата от институциите. Това нямате интерес! Имате интерес да протакате нещата и да не се случват. Обратната хипотеза. Досега в предния мандат щяхте да направите и работна група, и нов законопроект и да кажете – да, готово, ето го. Така че, недейте да заблуждавате хората. Тук или имаш сърцето да приемеш този законопроект, или го нямаш! (Ръкопляскания от КБ.)

Добър ден, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, изключително удовлетворен съм, че днес има такава дискусия, която е продължение на проведената през 2012 г. Хубаво е, че тя се повтаря от гледна точка на това, че все повече народни представители биват запознати с проблемите, чието решение се търси. Понеже беше споменато Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт, и техните становища, аз бих апелирал още веднъж да погледнем внимателно какво пише в тези две становища. В становището на Министерството на труда и социалната политика са изразени общите принципни политики и мерки, които се провеждат, от една страна, по отношение стимулиране на майчинството и отглеждане на дете със специално предвидени за това платени отпуски и съответно осигурителни права, които са по реда на Кодекса за социално осигуряване. Това е единият аспект от становището на министерството. Вторият аспект от становището на министерството се отнася до политиката по закрила на детето и политиката по деинституционализация, в чийто аспект са описани мерките, които се предлагат. Една от мерките, която има съществено значение за намаляване на децата в специализираните институции, е свързана с настаняване на деца в биологичните семейства. Друга мярка е създаване на специализирани социални услуги. Трета мярка е свързана с приемното семейство и, разбира се, една от алтернативите на настаняването на деца в биологични семейства е осиновяването. Именно в рамките на това ние сме отчели необходимостта от въвеждането на един адаптационен период за осиновителите. В становището на Министерството е описано, че по реда, по начина, по който е предвидена, се предлага разширяване на отпуска за бременност и раждане и на отпуска за отглеждане на малко дете. Другото съображение, което е изложено в становището на министерството, се отнася до нещо друго, а то е обхватът на този законопроект. Дали това трябва да бъде от двугодишна до петгодишна възраст на детето, ние в министерството считаме, че отпускът за адаптация трябва да бъде при осиновяване на деца, които са и след 5-годишна възраст, например до 18-годишна възраст – тогава, когато детето е изградено и има ясно съзнание за това какво се случва с него. Именно заради това ние сме подкрепили законопроекта, като считаме, че при приемането му на второ гласуване следва да намерят отражение тези въпроси. Това е по отношение на становището на министерството. В аналогичен дух е становището и на Националния осигурителен институт. Разбира се, там има една друга особеност. Пак искам да отбележа, че е необходим отпуск за адаптация на родителите, които осиновяват деца.В залата и днес, и в заседанията на комисиите, от всички парламентарни групи прозвуча това, че такъв отпуск е необходим. В изказванията на представителите на различните политически сили в самото начало и сега пак прозвуча една такава подкрепа. Искам само да споделя, че опит в областта на приемането на законопроекти, които впоследствие, на второ гласуване, са подкрепени от всички парламентарни групи не липсва. Дори в предишния Парламент Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца беше приет по този начин – беше иницииран от представители на една парламентарна група, впоследствие беше доработен в комисията от всички парламентарни групи, така че опит в тази област има. Пак искам да кажа: осиновяването е една от алтернативите за деинституционализацията и за ненастаняването на деца в специализирани институции или социални услуги. Мисля, че с този законопроект ще бъде даден допълнителен тласък на този процес. Бих се изкушил да отбележа, че процесът на деинституционализация не започва от 2010 г. Той е започнал от 2003 г. Ако погледнем резултатите, тоест извеждането на децата от институциите, ще направим много ясен извод. За периода 2005 2009 г. броят на специализираните институции за деца през 2005 г. е 161, през 2009 г. е 137 – намалени са с 24 броя. Децата през 2005 г. са 9776, през 2009 г. – 6730 – с 3046 са намалели. В периода 2010-2012 г. броят на специализираните институции вече е 122, а децата са 4127. С други думи, за целия период – 15 институции по-малко и 2603 деца по-малко. Следователно в периода 2005-2009 г. процесът на деинституционализация е вървял с по-ускорени темпове. Независимо от това приемането на такъв законопроект би дало допълнителен тласък на процеса и допълнителен стимул за осиновяване на деца, особено на такива над тригодишна възраст. До момента статистиката показва, че преобладаващата част от тях са на възраст между нула и три години. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Дами и господа народни представители! Като член на Социалната комисия искам да Ви прочета първо становището на Министерството на труда и социалната политика, и то само една част, а после и становището на Националния осигурителен институт, за да видите, че те са отрицателни и това, което коментираме и дискутираме към момента, има голямо значение. Становището на Министерството на труда и социалната политика: „Предложените промени в режима на отпуска поради осиновяване и отглеждане на дете до двегодишна възраст повдигат няколко изключително важни въпроса, които считам, че следва да бъдат обсъдени по-задълбочено преди предприемане на законодателни промени”. Становището на Националния осигурителен институт: „Относно правната регламентация на отпуската за адаптация и отглеждане на осиновено дете намираме за по-удачно същият да бъде уреден със самостоятелно правно основание в отделна разпоредба на Глава 8, Раздел 1 на Кодекса на труда, а не чрез добавяне на изречения в съществуващите правни норми. Затова смятам, че законопроектът е редно да бъде оттеглен. Да бъде направена, както ние предложихме, допълнителна комисия. Виждате, че становищата на двете институции изобщо не са положителни, както говориха до момента колегите, в това число и заместник-министърът. Ако заместник-министърът беше си направил труда да прочете становището на собственото си министерство, подписано от министъра на труда и социалната политика, щеше да разбере, че това, което приказва, изобщо не е вярно. По-правилно е законопроектът да бъде оттеглен и тези разпоредби да бъдат вкарани правилно. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухте становището на Националния осигурителен институт, което преди малко прочете колегата. Тези становища категорично отхвърлят начина, по който се предлагат тези промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване. Още веднъж искам да кажа, че законодателите предлагат на практика за промени в Кодекса на труда неща, които ги няма в правния мир. Няма такъв осигурителен риск в Кодекса за социално осигуряване, колеги! Искам да Ви препоръчам следното: преди да правите такива предложения, ги съгласувайте с Вашите юристи, защото се излагате в залата. (Шум и реплики от КБ.)

Благодаря Ви, господин председателю. Колеги, страшно любопитно е желанието да правим изразително четене на становища на министерства. Искам да попитам изказалия се преди малко колега, който твърди, че има директно отхвърляне на законопроекта съобразно становището на министерството. Аз го познавам добре, знам и критичните текстове в него. Искам да Ви попитам: знаете ли колко е голямо това становище и само с едното изречение, което току-що прочетохте, твърдите, че изчерпвате цялото съдържание на законопроекта и на становището по него?! Хайде да спрем да четем избирателно! Или вършим работа по сериозен въпрос, или четем разни извадки от текстове, които никога не носят в себе си идеята на цялото съдържание.

Господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Богданова, зная колко е дълго становището, но мисля, че не му е тук мястото и не е нужно тук да го четем цялото! (Шум и реплики от КБ.) Исках само да прочета, че то е критично, както Вие самата казахте. Да, има критични бележки, критични абзаци, с които сме длъжни да се съобразим, защото това са критични становища на институции, работещи с този закон и с тази материя. Не е нужно да вкарваме един сбъркан закон по този начин. Можем с лека редакция да го коригираме и да го вкараме правилно. Такава беше нашата идея. По отношение на становищата, редно е и останалите незапознати колеги да разберат къде е критичният характер. (Шум и реплики от КБ.) Няма да Ви го чета цялото. Зная, че има положителни части в него, но има и критични места, които са по-голямата част от двете становища. Благодаря.

Моля на основание чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ гласуване да бъде удължен на две седмици. Правя това предложение, за да могат колегите от ГЕРБ спокойно да осмислят съдържанието на онова, което предлагаме и да имат време да формулират своите предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25 септември 2013 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г. На заседанието присъстваха: господин Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Петър Петров – директор на „Инспекционна дейност” в Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Законопроектът бе представен от госпожа Красимира Стоянова. Предлаганите изменения и допълнения на Кодекса на търговското корабоплаване целят, от една страна, да бъдат съобразени нормите на вътрешното право с правилата на два международни акта, по които Република България е страна – Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда, приета на 23 февруари 2006 г. в Женева, и Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. на Международната морска организация, съставена в Женева на 12 март 1999 г. и подписана на 27 юли 2000 г. в Ню Йорк. Морската трудова конвенция е в сила за Република България от 20 август 2013 г., като съгласно разпоредбите на конвенцията всяка държава членка е длъжна да приеме и въведе в своето национално законодателство, съответно закон или подзаконов акт, текстове, които да изпълнят задълженията, произтичащи от нея. В тази връзка в първата си част предлаганите изменения в Кодекса на търговското корабоплаване уреждат тези разпоредби. Основен акцент в тях е трудът, полаган от членовете на екипажа на кораба. Трудовите и свързаните с тях отношения на моряците се отличават поради спецификата на работа от тези, уредени в Кодекса на труда. Предвижда се определяне на минимална продължителност на почивките на моряците за определени периоди от време и начинът на разпределянето им. Въвежда се задължение на корабопритежателя да може точно да отчита работното време за период до 12 месеца, а не само до 6 месеца, както е предвидено в чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда. В рамките на тристранното сътрудничество беше постигната договореност между представителите на работодателските организации и синдикатите относно възможността вместо с допълнителен отпуск, неизползваната част от седмичните почивки да се компенсира с парично обезщетение. Реализиране на тази договореност би било възможно, само ако бъде създадена изрична разпоредба на законово ниво, доколкото представлява отклонение от общото правило на чл. 178 от Кодекса на труда. Във връзка с прилагането на правилата на Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. законопроектът предвижда изменения и допълнения по отношение на арест на търговски кораб или товар като обезпечителна мярка. Съществуващият в момента режим е двойнствен по отношение на ареста на кораби: по конвенцията – за морските кораби, и по чл. 365 от Кодекса на търговското корабоплаване – за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища. Доколкото подобен двойнствен режим на един и същ правен институт, основан само на вида на кораба, е недопустим от правнотехническа гледна точка, измененията в кодекса в тази им част са подчинени на това да систематизират основно и да уеднаквят този режим. Също така се въвеждат изменения, целящи ясно разграничение между институциите „задържане на кораб”, „забрана за отплаване на кораб” и „задържане на товар” и „арест на кораб”. На трето място, измененията и допълненията съдържат съвкупност от текстове, които целят на национално ниво да бъдат въведени мерки по прилагането на Регламент (EO) 1177/2010 и на Съвета от 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища. Това е поредното въвеждане в националното ни законодателство на разпоредби, които уреждат правата на пътниците с отделните видове транспорт. Както е известно, подобни разпоредби има относно въздушния транспорт – в Закона за гражданското въздухоплаване, в железопътния транспорт – в Закона за железопътния транспорт, и за автомобилния транспорт – в Закона за автомобилните превози. В останалата си част измененията и допълненията целят прецизиране на разпоредби в кодекса, като сред тях трябва да посочим въвеждането на единно понятие за български кораб и кораб, плаващ под българско знаме. Това са текстове, които исторически съществуват от дълги години в Кодекса на търговското корабоплаване. Практиката и опитът показаха, че следва да бъде ползвано едно единно понятие. В хода на дебатите беше изразено положително становище по отношение на законопроекта, като се подчерта важността за приемането му, предвид необходимостта от въвеждане на европейското законодателство в този вид транспорт. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за” и 6 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 3 октомври 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г. На заседанието присъстваха: господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, и представителите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”: капитан Петър Петров – директор на дирекция „Инспекционна дейност”, и госпожа Ана Натова – директор на дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти”. Присъстваха и представители на социалните партньори. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване бе представен от госпожа Ана Натова. В обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада материята от предложенията за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване с цел съобразяване на нормите на вътрешното право с правилата на Морската трудова конвенция на Международната организация на труда (МОТ) от 2006 г., ратифицирана със закон от Народното събрание през 2009 г. и влиза в сила от 20 август 2013 г. Тя задължава държавите, страни по нея, да приведат в съответствие с разпоредбите й националната законова и подзаконова уредба за регламентиране на трудовите отношения на моряците, работещи на борда на кораб, плаващ под знамето на държавата членка на МОТ. Задължението произтича от спецификата на труда, полаган от членовете на екипаж на кораб, който се отличава от общия ред на Кодекса на труда, приложим за работниците, които престират работната си сила на брега. Понастоящем специфичните изисквания по отношение на труда на членовете на екипаж на кораб са уредени в Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета с Постановление № 226 на Министерския съвет през 2003 г. Наредбата е в съответствие с чл. 88г, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване и съгласно Решение № 2 на Конституционния съд от 8 март 2012 г. по конституционно дело № 9/2011 г. е постановено, че с нея не се отменя действието на Кодекса на труда, а се конкретизира характерното в трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. Поради императивния характер на разпоредбите на Кодекса на труда относно продължителността на работното време, почивките и отпуските, отклонението от тези разпоредби следва да се регламентира в нормативен акт от същата степен. Предлаганите изменения и допълнения в Кодекса на търговското корабоплаване са съгласувани в рамките на тристранното сътрудничество между представителите на работодателските организации и синдикатите. С предложенията на законопроекта се урежда: - видът и редът за сключване на индивидуален трудов договор (безсрочен или срочен) на морското лице; - минималната продължителност на договора за определен срок и поредността му с един и същ работник или служител за същата работа на същия или на друг кораб на същия корабопритежател, в отклонение от чл. 68, ал. 4 от Кодекса на труда; - 12 месечен максимален срок на непрекъсната работа на борда на кораба, което е отклонение от 6-месечния, предвиден в чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда; - минималната продължителност на почивките на моряците за определени периоди и за начина на разпределянето им; - сумарно изчисляване на работното време за 12-месечния период; - компенсиране на неизползваната част от седмичните почивки с парично обезщетение; - редът за ползване на годишен отпуск без изготвяне на годишен график, което е отклонение от чл. 173, ал. 1 от КТ. Законопроектът въвежда разпоредби, с които се защитават правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност, както и на придружаващите ги лица при пътуване с различни видове транспорт в съответствие с Регламент (ЕО) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2004 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004, наричан Регламент (ЕС) № 1177/2010. Защитата се въвежда чрез предложения с § 14 за нов чл. 383в в Кодекса на търговското корабоплаване, с § 18 от Преходните и заключителните разпоредби за нов чл. 121а в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и с § 19 за нова ал. 3 на чл. 110 от Закона за туризма, с което да се създаде съвкупност от мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на Регламент (ЕС) № 1177/2010. В последвалата дискусия се обсъди процесът на съгласуване на законопроекта в рамките на тристранното сътрудничество. Представителите на Парламентарната група на ГЕРБ изтъкнаха, че подобно съгласуване на ниво бранш е добро, но не изключва и не замества съгласуването с Националния съвет за тристранно сътрудничество на актовете, отнасящи се до трудово-осигурителни отношения, и препоръчаха да се спазват правилата на тристранния диалог. След проведено гласуване с резултати: „за” – 20 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.”

Утре можем да започнем заседанието от 11,00 ч.