30 октомври 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със сериозните проблеми, които има с нарастващата бежанска вълна към България, сме заявили желание от Парламентарната група на ГЕРБ за изслушване на премиера и вицепремиера, но поради невъзможност по лични причини на вицепремиера Цветлин Йовчев, отлагаме изслушването за тази седмица и ще направим подобно заявление за следващата седмица. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение за промяна в закона е минало през всички комисии, има положително становище. Молбата ми е да бъде включено в дневния ред, тъй като самите местни власти трябва да формират и да подготвят своите бюджети, този закон пряко ги касае. Става въпрос за една несправедливост спрямо отговорностите и задълженията, които се вменяват на общинските съвети и формирането на техните трудови възнаграждения. Мисля, че въпросът е безспорен и консенсусен и моля да бъде включен в дневния ред за тази седмица.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние настояваме по чл. 49, ал. 5 – има такава възможност, тя е във Вашите ръце, уважаеми господин председателю. Нарочно не сме правили предложение по чл. 49, ал. 3 - да бъде включен в дневния ред докладът за Авиоотряд 28. Миналата или по-миналата седмица докладът беше включен, макар и като последна точка, имахме уверение, че ще мине по-напред и ще бъде гледан. Много време мина, откакто е изготвен докладът под ръководството на господин Лаков. Надявахме се тази седмица вече като краен срок да бъде внесен за разглеждане в пленарната зала. Другата точка, която искаме да бъде включена в дневния ред, е проектозаконът за лихвоточките. Стотици хиляди български граждани в момента чакат. Има страшно недоволство от това, че промените се бавят. Ако ние приемем закона, съществува вероятност да изгорят лихвоточките на тези хора. Не казвам, че това може да бъде сигурно, за да не нагнетявам допълнително напрежение, но можем в спешен порядък да вкараме този законопроект и тази седмица да мине. Той е от абсолютно необходимите. Какво правим тогава, когато от Брюксел искат от нас да се приеме бързо един закон? Всички скачаме и рапортуваме! А когато се касае за законопроект за стотици хиляди български граждани, когато касае техните спестявания в продължение на десетилетия, дори не сме гледали този законопроект, който е спешен, много спешен, защото срокът изтича през ноември месец в комисиите на Народното събрание. Ето защо Ви моля да използвате своето право по чл. 49, ал. 5 и да включите тези две точки в дневния ред.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-16, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г. На заседание, проведено на 24 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма на 30 септември и 8 октомври 2013 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на труда и социалната политика: Лазар Лазаров – заместник-министър и Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”. Заместник-министър Лазаров изтъкна, че изменението се налага поради необходимост от удължаване на срока на заема и промяна на стойността му. Заемът е в размер на 40 млн. евро (48 233 200 лв.), от които 71 192 212 лв. са предназначени за пряко финансиране на общини за предоставяне на услуги за ранно детско развитие. Финансират се проекти на 69 общини. За предоставяне на услугите се финансират и дейности за строителство, ремонт и оборудване. Строителните дейности по проекта приключват до 31 октомври 2013 г. Поради факта, че всички споразумения за финансиране с общините са с краен срок 31 октомври 2013 г., а срокът, необходим за предоставяне на услугите за ранно детско развитие е най-малко 12 месеца, удължаването на крайния срок за усвояване на средствата по заема до 30 септември 2015 г., тоест с 23 месеца ще гарантира реализирането на услугите и по този начин цялостното изпълнение на проекта. Другата важна промяна в заемното споразумение е свързана с намаляване размера на заема. Това се налага с оглед осигуряване устойчиви резултати, съобразно възможностите на държавния бюджет на Република България, така че заемните средства, които могат да се разходват през тези две години, да отговарят на прогнозните разходни тавани (при разходни тавани по Проект за социално включване за 2014 г. и 2015 г. – за всяка в размер 13 827 420 лв., определени в средносрочната бюджетна прогноза). Промяната води до намаляване стойността на заема от 40 млн. евро на 31 391 644 евро, тоест с 8 608 356 евро. Това ще доведе до намаляване на някои дейности по Проекта, които не оказват съществено влияние върху постигането на целите му. Промяната на крайния срок на споразумението няма да доведе до съществено увеличение на задълженията на страните по заема в рамките на споразумението. Прогнозното усвояване на оставащите заемни средства по години е, както следва: за 2014 г. – 7 069 847,58 евро, за 2015 г. – 7 069 847,58 евро. Общо оставащите да бъдат усвоени заемни средства са в размер на 14 139 695,16 евро. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-16, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г.” Благодаря.

Господин председател, правя процедурно предложение за допуск в залата на заместник-министъра на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-16, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 25 октомври 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-16, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г. На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник министър на труда и социалната политика, и госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика. Господин Лазаров изтъкна, че Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е с две цели – удължаване на срока на заема и промяна на стойността на заема. Заемното споразумение (Проект за социално включване) е сключено на 18 ноември 2008 г. със срок до 31 октомври 2013 г. за средства в размер на 40 милиона евро (78 233 200 лева), от които 71 192 212 лв. са предназначени за пряко финансиране на проекти на 69 общини за предоставяне на услуги за ранно детско развитие за деца от 0 до 7 години и на техните родители. Проектите включват и дейности за строителство, ремонт и оборудване на сгради за детски градини и ясли. Споразуменията за финансиране на общините са с краен срок 31 октомври 2013 г., поради което всички строителни дейности по Проекта за социално включване приключват до тази дата. Предоставянето на услугите за ранно детско развитие все още не е започнало. За цялостно изпълнение на Проекта услугата трябва да се реализира за срок не по-малък от 12 месеца. От друга страна, постигането на целите на Проекта и осигуряването на устойчивост на резултатите изисква удължаване на срока на заема, за да се осигури плавен преход към финансиране на услугите, за ранно детско развитие със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през програмния период 2014-2020 г. Удължаването на срока на заема няма да доведе до съществено увеличаване на задълженията на страните в рамките на споразумението. Предлага се срокът за усвояване на средствата по заема да бъде удължен с 23 месеца, считано от 31 октомври 2013 г. до 30 септември 2015 г. Съобразено с разходните тавани по Проекта за 2014 и 2015 г., определени в средносрочната бюджетна прогноза, се прави промяна в заемното споразумение за намаляване на заемните средства с 8 608 356 евро, с което стойността на заема от 40 милиона става 31 391 644 евро. Това ще доведе до отпадане на някой дейности по Проекта, което няма да се отрази на постигане на целите му. На основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България Изменението на Заемното споразумение подлежи на ратификация от Народното събрание. След гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – 1, и без „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да ратифицира със Закон Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 302-02-16, внесен от Министерски съвет на 22 октомври 2013 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да гласуваме на второ четене приетия току-що законопроект на първо четене.

Благодаря, господин председател. „ЗАКОН за ратифициране Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие Член единствен. Ратифицира Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма на 30 септември и 8 октомври 2013 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за ратифициране на Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон, внесен от Министерския съвет I. Предлаганият за ратифициране протокол цели да разсее опасенията на ирландските граждани относно евентуално недопустимо разширяване на компетентността на Европейския съюз по някои въпроси, залегнали в Конституцията на страната.По-специално с протокола се цели да се гарантира действието на конституционните разпоредби относно защитата правото на живот, закрилата на семейството, включително чрез регулиране правото на развод и усилване на правото на майката да се грижи за своите деца, защита на правата относно образованието с акцент върху достъпа до образование и ненамесата на държавата по въпроси от морално и религиозно естество. В областта на данъчното облагане се цели да се гарантира, че нито една разпоредба на Договора от Лисабон няма да доведе до увеличаване на обхвата на компетентността на Съюза в тази сфера. С протокола Република Ирландия получава допълнителни гаранции и в областта на сигурността и отбраната. Така например в протокола е записано, че Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз не засяга политиката за сигурност и отбрана на отделните държави членки, включително на Република Ирландия и не променя техните задължения в тази област. Договорът от Лисабон не засяга и не накърнява традиционната политика на военен неутралитет на Ирландия. Подчертава се, че нито една държава членка на Европейския съюз не може да бъде ангажирана с обща отбрана без нейното съгласие, което трябва да се изрази чрез единодушно решение на Европейския съвет. Ирландия, както и всяка друга държава членка, си запазва правото да прецени дали да участва в постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната или в Европейската агенция по отбрана, отчитайки както разпоредбите на Договора от Лисабон, така и „изискванията на вътрешноправните си норми” и по-специално на Конституцията на страната. II. Предоставянето на правни гаранции на Ирландия във връзка с Договора от Лисабон е резултат от решение, взето от Европейския съвет още през месец юни 2009 г. То идва в отговор на отрицателния вот на проведения през 2008 г. в Ирландия референдум за Договора от Лисабон. На Европейския съвет през 2009 г. също е било съгласувано, че гаранциите за Ирландия ще бъдат изложени в специален протокол към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, които всъщност представляват Договора от Лисабон. Във връзка с присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз ирландското правителство подготвя през месец юли 2011 г. съответното предложение за изменение на двата договора чрез добавянето на указания протокол. На 23 октомври 2011 г. Европейският съвет взима решение, съгласно чл. 48, ал. 3 от Договора за Европейския съюз, да поиска становището на Европейския парламент и на Европейската комисия относно предложените изменения и да потърси одобрението на Европейския парламент, измененията да бъдат приети без да се свиква специален Конвент. Европейският парламент и Европейската комисия дават положително становище относно предложените изменения. Парламентът дава одобрение да се използва обикновена процедура за изменение на договорите чрез Конференция на представителите на правителствата на държавите членки. На 11 май 2012 г. Европейският съвет определя мандата на конференцията, а на 13 юни 2012 г. в Брюксел упълномощените представители на държавите членки подписват Протокола по повод загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон. Той е подписан и от представители на нашата страна. III. Досега нашата страна е демонстрирала активност и последователност по отношение на развитието и усъвършенстването на договорно-правната база на Европейския съюз. Република България бе една от първите държави членки, които ратифицираха Договора от Лисабон. Настоящият протокол е част от договореностите около изработването и ратифицирането на Договора от Лисабон и своевременното му ратифициране от Народното събрание ще бъде още един акт, демонстриращ нашия конструктивен подход. С оглед на изложеното Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 15 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се”, Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон, № 302-02-15, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г. На редовно заседание, проведено на 23 октомври 2013 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Чрез Протокола ирландският народ получава правни гаранции, че разпоредбите на Договора от Лисабон не засягат по никакъв начин правото на живот, закрилата на семейството и правото на образование, предвидени в Конституцията на Ирландия. Протоколът гарантира, че Лисабонският договор не увеличава компетентността на Европейския съюз в данъчната област и че Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз не засяга политиката на сигурност и отбрана на отделните държави членки. В рамките на заседанието на Европейския съвет на 18 и 19 юни 2009 г. държавните и правителствените ръководители на държавите – членки на Европейския съюз, приеха решение по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон и декларираха, че при сключването на следващия договор за присъединяване ще изложат разпоредбите на посоченото решение в протокол, който съгласно съответните им конституционни изисквания да бъде приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). С Протоколно решение № 24.26 от заседанието на Министерския съвет на 17 юни 2009 г. беше одобрена позицията на страната за участие в заседанието на Европейския съвет на 18 и 19 юни 2009 г. Съгласно цитираното по-горе протоколно решение България подкрепи предложените от Ирландия форма и съдържание на „правните гаранции”. Приемането на правните гаранции бе условие за организирането на нов референдум в Ирландия през есента на 2009 г., което позволи влизането в сила на Договора от Лисабон. На 9 май 2012 г. Министерският съвет прие решение за одобряване проекта на протокол като основа за водене на преговори и упълномощи постоянния представител на Република България към Европейския съюз в Брюксел да участва в заседанието на Конференцията на представителите на представителствата на държавите членки в рамките на заседанието на КОРЕПЕР-II (Комитет на постоянните представители на държавите – членки на Европейския съюз) на 16 май 2012 г. да проведе преговорите и да подпише протокола от името на Република България при условие за последваща ратификация. Към 23 октомври 2013 г. двадесет и една държави – членки на Европейския съюз, са уведомили Генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за ратифицирането на протокола. Ратифицирането от страна на Народното събрание на Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон от 13 юни 2012 г. ще бъде израз на последователност и приемственост спрямо позициите, отстоявани от Република България по време на Европейския съвет от 18 и 19 юни 2009 г., както и на предвидимост в отношенията с нашите партньори от Европейския съюз. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Проект за закон за ратифициране на Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон.” Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предвид резултата от гласуването и липсата на каквито и да е бележки по законопроекта, предлагам да бъде приет и на второ четене.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно в залата няма необходимия брой народни представители, но предполагам, че тези, които са тук, разбират, че това предложение е логично и законопроектът да бъде приет на второ четене, поради което предлагам прегласуване.

Благодаря Ви, господин председател. Да гласуваме първо наименованието на законопроекта: „Закон за ратифициране на Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон”.

„Член единствен. Ратифицира Протокола по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон, подписан на 13 юни 2012 г. в Брюксел.”

Господин председател, правя процедурно предложение да поканим в залата госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.

„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”. По наименованието на закона няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.

Предложение от народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова за създаване на нов § 1: „§ 1. В чл. 50, ал. 3 след думата „предоставя” се добавя „незабавно”.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 50, ал. 3 след думата „предоставя” се добавя „незабавно”.”

Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 2: „§ 2. В чл. 65 ал. 4 се изменя така: „(4) Заключението се подписва от експерта и се предоставя на органа по приходите, възложил експертизата. Органът по приходите в седемдневен срок предоставя експертизата на проверяваното лице.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 65 ал. 4 се изменя така: „(4) Заключението се подписва от експерта и се предоставя на органа по приходите, възложил експертизата, и на субекта в седемдневен срок от датата на изготвянето му.”

Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 3: „§ 3. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Проверката се извършва от органите по приходите след писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултатите от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши. Протоколът или актът се издават в седемдневен срок от приключването на проверката.” 2. Създава се ал. 5: „(5) С акта на възлагане на проверката се определя срокът за извършването й, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на възлагането.” Комисията не подкрепя предложението.

То е предложение за нов параграф.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, искам да обоснова своето предложение и да се опитам да Ви обясня, тъй като материята е малко специфична, за какво всъщност става дума. В момента данъчната администрация – Националната агенция по приходите, може да прави проверка и ревизии. Ревизиите са подробно разписани като процедура в ДОПК. Те приключват за четири месеца. Срокът им може да удължаван с мотивирано искане до изпълнителния директор. За проверките обаче, уважаеми дами и господа, няма нито срок за извършването им, нито писмено възлагане на проверките, нито срок след приключване на проверката да бъде съставен протокол за констатираното при нея. Това състояние в момента всъщност дава възможност на част от данъчната администрация да злоупотребява с правомощията си. Има редица случаи, в които проверките продължават по година – година и половина. Това не са проверки от типа проверка на касови апарати, проверки в магазинчета, които трябва да приключат за ден-два-три. Това са проверки, които по своето същество са ревизии, прикрити под проверки, първо, защото по този начин се извършват без правилата на ревизиите, без изрично писмено възлагане и в крайна сметка няма срок, в който те трябва да приключат. Уважаеми дами и господа, това води, от една страна, до злоупотреба, натиск върху определени данъкоплатци, както и до създаване на ненормална среда при извършването на проверки и ревизии. Моето предложение е въпросните проверки да имат срок, в който да приключват. Това да бъде срок, не по-дълъг от три месеца, защото мисля това за нормален срок за приключване на проверка и след изтичането му в седемдневен срок данъчният орган да бъде задължен да състави протокола от своята проверка и да го предостави на началника си и на проверяваното лице. Това е текст, насочен към дисциплиниране на администрацията и намаляване на натиска върху бизнеса и административната тежест. Уважаеми дами и господа, това е текст, който по никакъв начин няма да натовари извънредно администрацията с допълнителни действия, които трябва да извърши, но ще бъде облекчение за нормалния бизнес, който, за съжаление, страда от липсата на тази регламентация. Моля Ви внимателно да чуете това, което казвам, и да подкрепите предложеното от мен и колегите, защото то е в унисон с декларираната от Вас политика за намаляване на административната тежест и намаляване на натиска върху данъкоплатците. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също ще Ви призова да подкрепите нашето предложение, защото то е в анонса на всичко, което обещавахме всички и се надявам да се придържаме и към това за намаляване на административната тежест върху бизнеса. Тези проверки в действителност усложняват самия процес, не дават възможност за ликвидност в самите фирми, използват се, меко казано, по доста неприятен начин от самата администрация, така че, образно казано, да тупкат топката и да не възстановяват данъчен кредит. Аз обаче искам да насоча вниманието Ви върху един от аргументите, който беше изказан на заседанието на Комисията по бюджет и финанси от заместник-министъра на финансите госпожа Петкова. Това е аргумент против нашето предложение. Искам много внимателно да слушате, колеги, какво казва дамата: „Не е хубаво да се правят ревизии” – забележете, колеги – „защото се затварят периоди. Сега ще дам точно един пример за фирми, които са проверяване, които не са ревизирани в големи данъкоплатци, забележете, да не се затварят периодите с изтекъл давностен срок и огромен процент неревизирани големи данъкоплатци. В предходните години големи данъкоплатци – Световна банка и Международен валутен фонд, са казвали: „Всички фирми големи данъкоплатци трябва да бъдат проверявани на 100%.” Проверявани, забележете. „В резултат на тези неща да има проверка и да няма ревизия, за да не се затваря периодът. Седемдесет процента от фирмите не са ревизирани, обръщам внимание, от 2004 г., за които отдавна е изтекъл давностният срок. Да, няма ревизия да се затваря периодът, но не може да се съберат задължения, ако има такива.” Ако това, колеги, е аргумент, който Вие приемате, за да можем да стоварим по-голяма тежест върху бизнеса, то гласувайте против нашето предложение. Призовавам да гласувате „за”. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Имах намерение да се въздържа от изказване по темата, тъй като всеки има право, когато е на власт да мисли по един начин по отношение на органите на приходната администрация, когато е в опозиция – по друг начин, но колежката Йорданова засяга един принцип, който вече отива в политически намерения – принципът какво представлява Данъчният закон, процедурите по избиране на данъци и установяване на задълженията, и прокламираното намерение да бъде освободен бизнеса от различна административност, в това число и тежест по данъчните процедури. Да Ви припомня, колежке Йорданова, че основното, заради което се правят данъчните закони, включително и процесуалният такъв, не е улесняване на бизнеса, а събиране задълженията към фиска – установяването и събирането им. Намерението да бъде освободен бизнесът от излишната административна тежест съвсем не кореспондира и не винаги кореспондира с основната цел на данъчните закони. Аз смятам, че тази процедура, която Вие предлагате да бъде направена по друг начин, не кореспондира с основното предназначение и на процесуалния закон, и на материалните данъчни закони. Никога не сме казвали, че нашата основна задача е да защитим бизнеса и да го освободим от данъци. Тогава да не правим изобщо данъчни закони, по всяка процедура да казваме: „Бизнесът има право” и да минем само към доброволния принцип – каквото декларират, това плащат, освобождаваме приходната администрация и така нататък. Правя това изказване, защото оттук нататък в хода на данъчната процедура преди бюджетната, съм сигурен, че ще се сблъскваме с такива предложения. Опозицията ще прави предложения за освобождаване, бизнесът – да премахваме определени функции и правомощия на приходните администрации, но аз смятам, че не всички. Някои могат да бъдат приети, някои не бива да бъдат приети. Това е от тези, които аз смятам, че не бива да бъдат приети.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цонев, споменавам името като отговор на реплика.

Вижте, това е реплика на изказване и е нормално да се обърна към колегата, който репликирам.

Уважаеми господин Цонев, най-малко мен може някой да обвини в тази зала, че съм против това администрацията да има правомощия и да събира данъчните задължения. В никакъв случай. Напротив, правомощията, които има администрацията, са доста сериозни и предполагам следващата седмица с новия ДОПК те ще придобият още по-сериозни правомощия. Уважаеми колеги, пледирам тези правомощия на данъчната администрация да бъдат регламентирани в съответния процесуален кодекс, там ясно да е казано какви са стъпките, сроковете, начинът, по който администрацията извършва своите контролни действия. Това е прозрачност, това е възможност данъкоплатците да знаят какви са техните права и ако администрацията е превишила своите, нарушила е процедурата на действие срещу данъкоплатците, те да могат да ги защитят. За това става дума. В случая с проверките регламенти в ДОПК. Няма писмено възлагане. Какво означава това? Че с устно възлагане, ако има нарушение, по никакъв начин не може да се установи кой го е възложил, защо го е възложил, защо точно на колегата Казак, примерно, са възложили проверка. Не може да го установи колегата Казак, а тя може да е по политически причини, може да е по бизнес причини и така нататък. Пледирам за регламент и тъй като ДОПК е един хубав закон, в който са регламентирани всички възможни действия на Националната агенция за приходите, на Агенция „Митници”, която също работи по ДОПК, нека да регламентираме и проверките, защото практиката показва, че заради това, че няма регламент за срокове за възлагане, има злоупотреби с власт.

Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Цонев, в случая ние не правим никакви данъчни облекчения за бизнеса. Това е една процедура – проверката, при която може да се установят някакви задължения. Тези задължения не влизат автоматично в сила, а след това се прави ревизия. Тук с предложението на нашата група и на колежката Менда Стоянова искаме да конкретизираме, да определим някакъв срок, за да може при ревизията не да се чака година и половина, ако се установят някакви задължения и да се влезе при това данъчно задължено лице на ревизия, а да има конкретен срок – 3-4 месеца, както го има за самата ревизия. Ние не освобождаваме фирмите, не им даваме никакви данъчни облекчения, а по-скоро си слагаме някакъв конкретен срок, при който ще излезе този доклад. Като излезе доклад, ако това данъчно задължено лице има съмнения и са начислени някакви задължения, са влезли в ревизия, и вече ревизията е документът, с който се установя дали тези задължения са такива, дали се дължими или на са. Затова аз пледирам към Вас, колеги, да подкрепите нашите предложения, за да може този срок да е регламентиран и всеки, когато му се случи, всяка фирма да влезе на проверка, а не да чака година – година и половина, и да не знае какво става, а да има срок, в който той ще си получи протокола и ще знае дали се очаква да има някакви задължения. Тази проверка не е акт, с който задълженията се конкретизират. Това е само първичният документ, а след това с ревизия се установяват тези задължения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, при актуализацията на бюджета през цялото време бившето ръководство на НАП и бившето управление беше атакувано по отношение на това, че има много засилен контрол и сериозен административен натиск върху фирмите. Поради тази причина Вие закрихте и основната дирекция в Националната агенция за приходи, която се занимаваше с данъчните измами. Не знам как от тук нататък как Националната агенция за приходи ще се справя с този проблем. Аз не съм съгласен с това, което Вие казахте, че едва ли не трябва да контролираме… Преди време казахте, че трябва да се насърчава доброволното плащане. Това беше в изказването и на премиера, и на министъра на финансите, и на сегашния изпълнителен директор, а сега казваме, че не тръгваме в посока на доброволното насърчаване, така че не съм съгласен с Вашето изказване. По повод на срока на извършване на проверки, наистина с това, което се предлага, се облекчава бизнесът. Наистина го има това, което го каза госпожа Стоянова – има злоупотреби от страна на данъчната администрация, но има и основание срокът да бъде удължаван. Моето лично предложение беше, както и в комисията, срокът да бъде тримесечен за извършване на проверка, след разрешение на директора на дирекция „Контрол” да бъде шест месеца, след разрешение на териториалния директор да е една година. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще отговоря едновременно и на тримата колеги, защото смятам, че репликите бяха в един и същи план. Колеги, проверката има за цел да установи наличието или отсъствието на факти, които да бъдат използвани при ревизията или да не бъдат използвани, ако няма такива. Една проверка може да предизвика ревизия, може и да не предизвика. Проверката е инструмент, който данъчните служби използват и би трябвало да използват, за определяне, за установяване на определени сигнали, факти, наличие на такива и ако се налага – да се прави ревизия. Ако Вие предлагате... Един от аргументите да отхвърлим Вашето предложение – ако Вие предлагате проверката да има същите атрибути като ревизията: заповед за започване, срок за завършване, акт, с който да завършва...

Не е вярно! Това не е вярно!

Ами, как да не е вярно?! Това говорихте досега! Да има подпис кой я предизвиква, на кого я възлага, да има срок, в който да я завърши и да има акт, с който да я завърши. Ами това не се ли атрибутите на ревизията? (Шум и реплики в ГЕРБ.) Не! Сега е така, но няма срок и няма същите атрибути, не са вменени. Говорихме по този въпрос, нека не влизаме в диалог от трибуната и от място. Това е моето мнение и аз смятам, че проверката трябва да остане като инструмент, който дава възможност на данъчните да проверяват определени сигнали, факти, обстоятелства и така нататък, без да има нужда за това да има нарочна писмена заповед и това, което Вие искате. Просто това са две различни становища. Аз защитавам това становище и смятам, че така е правилното. Вие смятате – сега смятате, когато сте в опозиция, че трябва да бъде по друг начин. Добре, но ние не смятаме така.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Вземам повод за лично обяснение, тъй като многократно в изказването си господин Цонев визира моето име. (Реплики.) Искам да Ви уверя, че по никакъв начин ние не оспорваме предмета на дейността на НАП. Това е агенция за събиране на приходи, но ние искаме да бъдат ясно регламентирани правилата, по които това ще се случва. Към момента – отново, след извършване на една проверка, се издала акт, така че административна тежест за служителите на НАП няма. Но проверката започна по устно – забележете, разпореждане. Какво е това? Това ако не е начин за произвол, даване на възможност и натиск върху бизнеса – о кей, така да бъде. Защо Вие имате нещо против да бъдат задължени служителите на НАП да извършват тези проверки в срок? Ние това искаме, а не както досега, практиката показва, че такива проверки се извършват 7-8-9-10 месеца, една година, две години. Това е.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, слушам и не вярвам на ушите си. Уважаеми колеги, чух тук едни квалификации от госпожа Стоянова: тези разпоредби дават възможност за злоупотреба с власт от страна на Данъчната администрация; липсата на тези атрибути отваря широко портата за злоупотреби, за натиск и така нататък. Госпожо Стоянова, Вие сте били служител на Данъчна администрация. Вярно, вече изминаха няколко години, откакто сте работили там. Може би спомените Ви са избледнели или имате вече външен поглед, но господин Стефанов, ако не се лъжа, ръководеше тази служба почти четири години. (Реплики от ГЕРБ.) Дори повече. И аз задавам следния въпрос: защо тогава, щом сега сте окрилена от подобна загриженост, не се обърнете към Вашия колега? Господин Стефанов, в продължение на четири години и половина данъчната администрация злоупотребяваше ли с тези процедури? Агенцията по приходите използваше ли тази възможност за тенденциозно назначаване на проверки с устно разпореждане по отношение на определени фирми, та сега се налага ние вече постфактум, от позицията на политическа сила, изпаднала в опозиция, да ограничаваме тези възможности и да пресичаме възможностите за в бъдеще за подобни действия? Фактът, че господин Красимир Стефанов не е сред вносителите на това предложение, е красноречив. Красноречив, защото това показва може би гузна съвест. Може би това показва, че Вие сега осъзнавате, признавате този факт и искате да пресечете за в бъдеще възможността да се случва. Уважаеми колеги, поне бъдете честни. Бъдете честни! Вие четири години отговаряхте за действията на цялата власт, на цялата администрация, включително на данъчната администрация. Вие за четири години не забелязахте тези вратички. За четири години не открихте, че липсата на тези атрибути отваря широко врати за злоупотреби, за поръчково образуване на проверки, за тенденциозност от страна на данъчната администрация, и сега, когато вече не сте на власт, когато Вашият народен представител вече не ръководи тази служба, изведнъж той става загрижен за бизнеса. Не толкова, нали? Понеже знае за какво става дума, предложил е все пак нещо преходно, нещо не толкова крайно както другите колеги, някои от които отдавна вече не са служители на данъчната администрация и вече са свикнали с дрехите си на политици, на народни представители. Но все пак трябва да има морал, все пак трябва да имаме малко съвест. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Когато ти четири години не си направил нищо, за да облекчиш бизнеса, когато ти за четири години си използвал максимално инструментариума за натиск на данъчната администрация, за поръчкови проверки и ревизии, за съсипване на бизнеси, за рекетиране на бизнеси, сега да излизаш като белия ангел непокварен и да искаш защита на бизнеса, уважаеми колеги, аз не мога да приема този морал. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Казак, много съжалявам за Вашето изказване. Смисълът да направя това предложение, смисълът да се изкажа, да направя реплика беше наистина колегите да разберат техничарски как стоят нещата и да се опитат да излязат от позицията на управляващи, които винаги стоят на амбразурата пред Министерството на финансите – знам, че е изключително трудно, защото четири години съм го играла това в този Парламент, и поне да направим малка стъпка в регламентиране на едно нерегламентирано действие, нерегламентирано правомощие на данъчната администрация. Вие се опитахте да го политизирате. Може би защото не сте вътре, в материята, а може би защото отново почвате да играете ролята на управляващи на амбразурата пред Министерството на финансите. Да, така е. Съжалявам, обаче няма как да бъдем конструктивна опозиция, ако Вие не искате да бъдете конструктивни управляващи и там, където има смисъл, да направим промени.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, Вие сама признахте сега току-що, че четири години сте стояли на амбразурата и сте защитавали политиката на Симеон Дянков и на предишния директор на Националната агенция за приходите, които провеждаха политиката при тази законова рамка. Данъчната политика беше провеждана с тези атрибути, при тези условия и съвсем закономерно Вие сега констатирате, че е имало злоупотреби с власт, че е имало тенденциозност при назначаване на проверки и ревизии, защото това е красноречив факт. Не може да избягате от него, защото оплакванията на фирмите са многобройни. Неслучайно едва сега Вие техничарски, добронамерено се опитвате, с четири години закъснение, най-после да нададете ухо на воплите на бизнеса. Нали? Не оспорвам Вашето право на конструктивност. Оспорвам Вашето морално право след четири години да се изкарвате едва ли не като абсолютно непричом за това, което се случваше в държавата, и сега да излизате и да казвате: „Дайте да помогнем на бизнеса, дайте да облекчим данъчно!” Ама, колеги, отговорете на въпроса: защо четири години не предложихте това, вместо да стоите на амбразурата и да защитавате година след година бюджетите, данъчните закони на Симеон Дянков? Защо господин Стефанов не е сред вносителите на това предложение? Защо? Може би защото знае какво означават тези предложения, какъв ефект ще имат. Благодаря.

Лично обяснение.

Сега го спомена, накрая.

Уважаема госпожо председателстваща! Уважаеми господин Казак, не съм сред подписалите предложението, тъй като, когато колегите са го подписвали, не съм бил в Парламента. Това, което Вие искате да направите в момента, е чист експертен въпрос да го политизирате. На мен не ми отива политическото говорене, затова ще Ви кажа само, че предлаганата промяна по никакъв начин не касае възлагането на проверки или ревизии, ама по никакъв. Вие казвате, че едва ли не с това, което сега предлагаме, ще искаме да облекчаваме възлагането, натиска и така нататък. По никакъв начин това нещо не влияе. По повод на това какво сме направили през изминалите четири години. Във връзка с многото срещи с бизнеса и оплакванията, че ревизиите се точат много във времето, ние ограничихме сроковете за извършване на ревизии – четири месеца и до три години с разрешение на изпълнителния директор. Това, което искаме в момента да направим, е ограничение за сроковете за извършване на ревизии.

Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Напоследък прави впечатление, че когато липсват категорични аргументи против дадено предложение на опозицията, често се използва рефериране към миналото и отнемане едва ли не на правото на каквито и да е предложения от страна на част от народното представителство. Искам да се върна към предложените промени. Ясно е, че управляващото мнозинство има друго виждане, но те наистина са по-скоро, както един от колегите спомена, техничарски. Ние искаме да въведем срок за проверките, в това няма никакъв драматзъм. Не трябва ли всяко административно производство да се извършва по определени правила? Отговорът може да бъде „да” или „не”. В случая Вие смятате, че понеже видите ли, по време на управлението на ГЕРБ не е имало срокове, с този аргумент, не с някой друг, по същество Вие ще отхвърлите съществуването на краен срок за провеждане на проверки от страна на органите по приходите. Вторият съществен момент в предложението е възлагането да не става само устно. Забележете, никъде вътре не се говори за заповед. Говори се за това отново в административната памет да има проследимост – по какъв начин се използват правомощията на органите по приходите, защото безспорно не само при органите по приходите, но и при други контролни органи в тази държава често се стига до злоупотреби с властнически и с контролни правомощия. Тук Вие отново се позовавате на това, че по време на управлението на ГЕРБ подобно правило не е съществувало. Не чух обаче нито един аргумент и за двете – защо по принцип е лошо да има срокове за възлагане на проверките, та макар и различни срокове за отделните видове проверки, и защо е лошо да има контрол и административна памет за начина, по който се реализират властническите правомощия на НАП. По-нататък ще имаме и други предложения по отделните текстове. Нашата цел няма да бъде да се направим на по-загрижени за бизнеса от Вас или обратното, тъй като в момента отговорността за състоянието на фиска и държавата е във Вашите ръце, в ръцете на управляващите. Вие няма как да избягате от тази отговорност, затова ще се налага да защитавате и мерки, които на пръв поглед изглеждат добри, но да защитавате да не влизат в данъчното законодателство. Нека да водим дебата с техничарските аргументи „за” и „против”, особено на второ гласуване, тъй като досега не можах да чуя истински аргумент защо не трябва да има срок за проверките и защо не трябва да има административен контрол върху начина, по който този инструмент се използва за контролиране на стопанския оборот с оглед защита на интересите на фиска. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Съвсем кратка реплика. Да, господин Горанов, има и ще има предложения, които ще бъдат приети, други ще бъдат отхвърлени. Съгласен съм с Вас, че трябва да надделяват професионалните, а не политическите съображения. По този повод ще Ви припомня пак онова, което казах в началото на изказването си – съвсем професионално съображение. Може да не съм прав, може Вие да сте прави, но понеже искате съображение, то не всички съображения ще бъдат приети. Казах, че и не всички ще бъдат отхвърлени. Професионалното съображение е, че проверката трябва да остане в този вид, защото тя е инструмент, който дава възможност на органите на приходната администрация да установяват определени факти преди ревизията или липсата на такива факти и обстоятелства. Ние смятаме, а и аз лично смятам, че това правомощие трябва да остане в този вид – без срок, без подпис, така, както е. Малко по-професионално мога да го обясня в разговор, но не от тази трибуна, защото по-професионалното обяснение изисква да се влезе в отделни казуси, в отделни хипотези и така нататък. Господин Стефанов знае това много по-добре от мен, защото е бил в практиката. Госпожа Стоянова – също. Предполагам, че и Вие. Има случаи, има хипотези, при които това правомощие, то е единствено впрочем, но тъй като с него не се установява задължение на данъчно лице, аз твърдя, че трябва да остане така. Това е професионалният ми аргумент. Можете да не го приемете, можете да го приемете, но не казвайте, че няма професионални аргументи.

Съвсем кратка дуплика. Очевидно е, че Министерският съвет иска да запази правомощието да се възлагат проверките без срок и без писмена следа. Ясно е, че има ситуации, при които проверките не могат да бъдат ограничени до тримесечния срок, внесен от нас като предложение. Тук въпросът е има ли воля да се вкара диференциация за отделните проверки и различни срокове за различните хипотези. Очевидно на този етап, на днешното заседание, на тази кампания по изменението на данъчните закони, която се провежда ежегодно във връзка с новия бюджет, няма желание това да се случи. Очевидно данъчната администрация предпочита да продължи да работи така, но ние не оставаме убедени от аргументите по същество, а от това, че мнозинството подкрепя волята на приходната администрация, в което няма нищо лошо. Лошото е, че тази стъпка не беше и не трябваше да е предмет на спор, тъй като тя вкарва малко повече правила. Да, господин Цонев смята, че тя трябва да се запази в този й вид. Ние продължаваме да смятаме и да твърдим, че срок трябва да има, а и следи как администрацията използва този инструмент, който понякога се използва за репресия, трябва да остават. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Проверката действително е инструмент за първоначално установяване на евентуални задължения, но аз не съм съгласен с колегата Цонев, че тя е анонимна. Тя се възлага. Има екип, който извършва проверки.

Тя се назначава. Не съм казал, че е анонимна.

Да, назначава се. Въпросът е да се дисциплинира администрацията, защото действително се злоупотребява. Ако администрацията няма срокове, знаете, че тя понякога си позволява да е ленива, да е мързелива. Затова е хубаво да има някакъв фиксиран срок, за да може да се извърши проверката. Не виждам по никакъв начин, че това би могло да затрудни администрацията. Единственото е в тази част – тя да се дисциплинира, за да свърши. Даже и бизнесът желае това нещо, защото по-добре е ужасен край, отколкото ужас без край. Защото започват проверки по години, никой не излиза с решения, а това трябва да се премахне. Както каза и господин Горанов, може да се спори за срока. Може да не е три, нека да е четири месеца, но да се знае, че в определен срок това ще приключи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, правя процедура за прегласуване по две причини. Първата е, че някои колеги не успяха да гласуват, втората причина – обнадежди ме резултатът „80 въздържали се“. Уважаеми колеги, надявам се, че все пак сте разбрали какво исках да кажа. Призовавам Ви при повторното гласуване да помислите. Забележете, в момента една проверка може да се прави и пет години. Една проверка може да излезе от давностния срок. Колеги, нека да сложим ред в това.

По § 1 по вносител няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 3. Ще докладвам и следващия параграф 2 по вносител, тъй като и по него няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4. Госпожо председател, предлагам двамата параграфа да ги гласуваме анблок.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6. Предлагам анблок да се гласуват.

По § 5 има предложение от народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова – параграф 5 да се измени така: „§ 5. В § 46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 94 от 2012 г.) думите „2008 г.“ се заменят с „2009 г.“, а думите „2014 г.“ се заменят с „2015 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага § 5 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 7 в § 7 по номерацията на комисията.

Не, не е включено.

Уважаеми колеги, няколко параграфа преди това ние гласувахме „за“. Искам да Ви кажа, че където текстовете са правилни и смислени, винаги ще ги подкрепяме. Преди да започна изказването си, Ви моля да отворите очите и ушите си и да ме чуете за това безумие, което, ако не гласувате, ще бъде факт. Госпожа Мая Манолова каза, че нашето предложение е включено в по-нататъшен параграф. Не е! В какво се състои нашето предложение? В момента, благодарение на единната сметка, всички Вие знаете, че когато има постъпления за плащане на данъци или осигурителни вноски, те отиват и погасяват най-старото задължение. Задълженията през 2013 г., които се погасяваха, бяха задължения, възникнали след 2008 г. В досегашния текст беше казано, че всички задължения, възникнали преди 2008 г., не се погасяват по единната сметка. Защо? Защото е изтекла петгодишната давност. Те не се погасяваха по текста на настоящия § 44 до 1 януари 2014 г. Предложението, което сега прави Министерството на финансите, респективно Министерският съвет, е да удължи срока от 2014 до 2015 г. и ние го подкрепяме. Само че задълженията преди 2008 г. няма да се погасяват, но задълженията, възникнали през 2009 г. и които на 1 януари 2014 г. ще бъдат погасени с 5-годишната давност, уважаеми колеги, ще продължат да се погасяват, ако Вие не приемете предложението – 1 януари 2008 г. да се замени с 1 януари 2009 г. Разбирате ли за какво говоря? Ако гласувате текста, както е по вносител, ние ще направим така, че чрез единната сметка да се погасяват погасени по давност задължения! Защо, ще кажете Вие? Защото погасяването по давност трябва да се случи само след изричната молба, изричното искане на съответното лице. Дотогава администрацията не предприема действия по отписване на това задължение и то стои. Знаете ли колко много хора и фирми не знаят и не могат да проверят по най-различни причини дали имат непогасени задължения от 2008 или 2009 г.? Това беше смисълът, да им дадем възможност още една година – до 2015, да си проверят данъчните сметки и ако имат изтекли по давност задължения, да си пуснат молба да им бъдат отписани. В момента лишаваме от правото да поискат да им бъдат отписани задълженията хора, чиито задължения са възникнали през 2009 г. и чиято погасителна давност приключва на 1 януари 2014 г. Призовавам Ви: приемете предложението, защото ще направим едно правно безумие! Имате юристи, нека те да Ви консултират! Но това наистина означава ние със закон да разрешим на администрацията да погасява погасени по давност задължения.

Благодаря Ви, госпожо председател. Ще задам само един въпрос на госпожа Стоянова и това е репликата ми. Ако приемем Вашето предложение, ще има ли субекти, които през същия период, поради това, че не е изтекъл давностният им срок, са погасили задълженията си, говорим за една и съща година, и такива, които, ако приемем Вашето предложение, няма да погасят задълженията си, тъй като ще ползват това, че е изтекъл погасителният период? Тоест ако приемем Вашето предложение, за да бъда много ясен и конкретен, и да не влизаме в това, което вече обяснихте, въпросът ми е: ще се получи ли такова различие, такава неравнопоставеност – за фирми, които са платили поради неизтичане и не са ползвали погасителната давност, и такива, които ще ползват погасителната давност поради това, че Вие правите това предложение и го приемаме? На тази хипотеза само ми отговорете – да или не.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Цонев, няма да има неравнопоставеност и ще Ви обясня защо. През 2013 г. са погасявани задължения, възникнали през 2009 г. – факт. Но това са задължения, чиито давностен срок не е изтекъл и е нормално да бъдат погасявани през 2013 г. През 2014 г. тези задължения, възникнали през 2009 г., които не са били погасени до 31 декември 2013 г. и, забележете, за които Националната агенция за приходите не е предприела абсолютно никакви действия, за да ги събира, дори една елементарна покана за доброволно плащане, уважаеми дами и господа, прекъсва срока, но той вече не е 1 януари 2014 г.! Да, тези задължения по моето предложение няма да могат да бъдат погасявани, защото на 1 януари 2014 г. са изтекли в 5-годишната си давност. Ако искаме да премахнем 5-годишната давност, нека да го направим с ясен текст там, където тази 5 годишна давност е записана, а не по терлици отзад през други текстове фактически да премахнем 5-годишната давност. Уважаеми дами и господа, тази 5-годишна давност не е абсолютна, тя е давност и е 5-годишна само тогава, когато Националната агенция за приходите, органът, не е предприел абсолютно никакво действие за пет години, за да събере това задължение. Абсолютно никакво действие! Една покана за доброволно плащане е достатъчна. Това дали са го направили или не няма да го коментирам, но фактът е, че има задължения, които, ако приемете текста на вносителя и не приемете поправката, ще бъдат погасявани през 2014 г. – погасени по давност задължения, служебно от данъчната администрация.

Съвсем за кратко взимам думата и аз, не за да добавя нови аргументи, а отново да повторя, тъй като темата е специфична. На 1 януари 2014 г. ще са изтекли пет години от 31 декември 2008 г. Това, което обясняваше госпожа Стоянова, че е възможно да бъдат погасени с методите, с които действа така наречената „единна сметка” задължения, които са с изтекла 5-годишна погасителна давност, без това да е волята на лицата, може да се случи на практика и то не за един или двама. Така или иначе аргументите на колегите, които говориха преди нас, не могат да ни убедят, че няма да се изпадне в тази хипотеза, а за неравнопоставеност наистина не може да се говори, тъй като през 2013 г. все още 5-годишният давностен срок за тези задължения не е изтекъл. Преценете още веднъж, ако искате, да използваме още две минути от тази трибуна, за да дадете почивката, която обичайно се дава, и да обмислите дали не може все пак 2008 г. да бъде заменена с 2009 г. и да се предпазим от потенциален риск за това, за което говорим с госпожа Стоянова. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Ще се опитам да дам едно разяснение. Задълженията, които са след 1 януари 2009 г., се виждат в данъчно-осигурителната сметка на всеки данъкоплатец. Може да се видят както отдалечено през интернет, така и да се уточнят на място в данъчната служба, стига данъкоплатците да желаят това. В този смисъл, за да се стигне дотам, че да има непогасени задължения за 2009 г., означава, че данъкоплатецът всъщност е спрял да плаща, той просто е спрял да плаща към държавата. Да, ако е погасена давността, независимо от това, че задълженията са в единната сметка, данъкоплатецът може да отиде и да поиска тяхното отписване, ако наистина давността е изтекла, но трябва да прояви активност. Тоест преди да направи следващото плащане, което иска да направи, преди това, ако има задължения, изтекли по давност, данъкоплатецът може да заяви, че желае да бъдат отписани и те ще бъдат отписани, стига наистина да са изтекли по давност. В този смисъл правата на данъкоплатците са защитени. Може да се води голям спор дали трябва, или не, тези задължения да излязат от единната сметка. Това, което мен ме притеснява, е, че ако това се случи, всъщност ще отправим много лошо послание към данъкоплатците и ще им кажем: „Не плащайте, просто не плащайте! Изчакайте, догодина ще изкараме 2010 г. от единната сметка, после ще изкараме 2011 г. от единната сметка.” С други думи, тези, които не желаят да плащат, най-грубо казано, ще живеят на гърба на тези, които идват и съвестно си плащат, а техните права не са незащитени, защото, пак повтарям, след като задължението е изтекло по давност, данъкоплатецът може да подаде заявление, че иска да го отпише. Може да подаде заявлението на място, може да подаде заявлението и по електронен път. Считам, че правата на данъкоплатците са защитени, а от друга страна, не бива да им се отправя такова послание от типа: „Не плащайте, защото ние просто ще изкараме тези задължения от сметката и Вие никога няма да ги платите.” Благодаря за вниманието.

Задължително, той трябва да отпадне.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване, за да помислите още веднъж. Аргументите на вносителя не са състоятелни. Той каза, че по този начин ще стимулираме хората да не плащат тази година, догодина, по-догодина и така да им изтичат задълженията. А през това време какво ще прави администрацията – няма да работи, няма да си събира задълженията, няма да прекъсва давността?! Какво ще прави администрацията? Уважаеми колеги, тук може би има основание правният аргумент, че на 1 януари 2014 г. всички лица, забележете, не само фирми, а и физическите лица ще имат възможност да си подадат молба, за да им бъде отписано задължението, но на 2 януари, когато вече им го погасят в единната сметка, ще им бъде отнета тази възможност. В случая ние им даваме още една година време, както сме дали една година и сега я удължаваме с още една за задълженията, възникнали до 2008 г. Даваме им още една година време, за да се ориентират в прословутата сметка, за да отидат да си вземат ПИН от данъчното, за да могат да влязат в интернет и да видят имат ли задължения, които са си платили, пък стоят непогасени, или пък са им изтекли сроковете, за да си подадат молба. Това искаме ние: да дадем възможност – една година. На 1 януари 2016 г. тези задължения ще се погасяват по общия ред.

Параграф 6 по вносител – има направено предложение от народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова: „В § 6 т. 1 да се измени така: Член 92 се изменя така: „Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща или възстановява, като при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до изтичане края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; а остатъка, ако има такъв, се възстановява на лицето в 30-дневен срок от подаване на справката декларация. (2) Независимо от разпоредбите на ал. 1, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. (3) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 2 в срок пет дни след предоставянето му. (4) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидения в този закон срок по ал. 1, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 2 и от спирането на данъчното производство.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7 и предлага следната редакция: „§ 7. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23, 30 и 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 92 ал. 3 се изменя така: „(3) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато: 1. лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка; на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенки услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи; 2. лицето – земеделски производител, е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка 20 на сто на произведените от него стоки по Приложение № 2, част втора на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки.“ 2. В чл. 117, ал. 2 се създават т. 9 и 10: „9. идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола; 10. идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по Приложение № 2, част втора и номер и дата на фактурата.“ 3. В чл. 163б, ал. 2 се създава т. 7: „7. наименование и идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по Приложение № 2, част втора.” 4. В Глава деветнадесета „а” се създава чл. 163г: „Ограничение на обхвата Чл. 163г. Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато за доставка на стоки или услуги по Приложение № 2 са налице условията по чл. 7, 13, 15, 16 и 28.” 5. В Допълнителните разпоредби: а) в § 1 се създава т. 71: „71. „Код по КН” са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.”; б) в § 1а се създава т. 7: „7. Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (ОВ, L 201/4 от 26 юли 2013 г.).” 6. Приложение № 2 към Глава деветнадесета „а“ се изменя така: „Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“.” Приложение № 2 се прилага към протокола и няма да го чета, защото е даден в табличен вид – Част първа и Част втора. „7. В § 46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 94 от 2012 г.) думите „2014 г.” се заменят с „2015 г.”

Уважаема госпожо председател, колеги! Този параграф може би е най-съдържателната част от измененията в данъчното законодателство, разглеждани досега и въобще в кампанията за изменение на данъците в края на 2013 г. В себе си той съдържа две основни мерки. Ще започна от тази, която е консенсусна между опозицията и управляващите в момента – мярката за въвеждане на така наречения „механизъм” за обратното начисляване на данъка върху добавената стойност при сделки с рискови, по отношение избягване плащане на ДДС, стоки, описани като приложение към измененията в законопроекта. В предходния мандат правителството на ГЕРБ също беше идентифицирало потенциалните рискове, свързани с търговията със зърнени култури. Дотогава обаче Директивата 112/2006, така наречената „ДДС-директива” не даваше възможност на държавите членки по свой избор да установяват подобен режим, а изискваше дерогация със сложна и тежка процедура и съгласие на Европейския съвет. За радост, казвам „за радост”, защото това изменение наистина ще обедини, надявам се, цялата пленарна зала, Европейският съюз измени директивата и тя дава възможност българската държава да се възползва от нея и до 2018 г., който е крайният срок по директивата, да бъде установен режимът на обратно начисляване при търговията със зърнени култури. В тази част ние категорично ще подкрепим предложението. Има една разлика, която остава в обсъждания параграф и липсва в окончателната редакция, предложена от комисията. Разликата е много съществена в контекста на управлението на данъка върху добавената стойност и многократно заявяваната позиция на колегите-управляващи, че лошите практики да се ползва данък добавена стойност и правото на данъчен кредит като инструмент за компенсиране на временни дисбаланси в изпълнението на фиска и задържането, макар и за кратко, на ликвидност от стопанския оборот на регистрирани по ДДС лица, трябва да бъде ограничен до минимум. В тази посока са предложенията, които сме направили с госпожа Стоянова и другите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ. В сегашния чл. 92 преди настъпване на ефективно възстановяване има двумесечен срок, в който лицата приспадат последващи данъчни периоди, ако има данък за внасяне. Нашето предложение, въпреки да осъзнаваме, че администрацията ще трябва да промени модела си на работа, е сроковете за приспадане да бъдат премахнати. Това ще бъде много положителна мярка по отношение на лицата, които имат проблеми с ликвидността, тъй като ще се установи трайната практика в данъчния период, в който имаш да внасяш, да си внасяш, в данъчния период, в който трябва да ти бъде възстановен данък добавена стойност, тъй като за съответния данъчен период това показват сделките, които си извършил, веднага да бъдат длъжни от данъчната администрация ефективно да върнат средствата, да върнат данъчния кредит в патримониума на Вашата фирма. Има много аргументи, че ще създаде трудности, тъй като ефективното възстановяване се извършва след проверки от страна на НАП. Но питам не толкова в подкрепа на нашето предложение, колкото в това, че притесненията не са докрай обосновани, какви са действията, които извършват колегите от приходната администрация в периода, когато лицето приспада? Благодаря.

Да, нищо не сме пропуснали.

Да.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 8: „§ 8. (1) Когато до влизането в сила на този закон е направено авансово плащане за доставка на стока по Приложение № 2, Част втора от Закона за данък върху добавената стойност, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. (2) В случаите по ал. 1 доставчикът на стоки по Приложение № 2, Част втора от Закона за данък върху добавената стойност документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.“ Няма предложения по този параграф. Това е предложението на комисията.

Има предложение от народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова за създаване на нов § 7а: „§ 7а. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон проверки по чл. 110 се приключват до 31 март 2014 г.“ Комисията не подкрепя предложението.

Това предложение е свързано с неприетото предложение за проверките.

Оттегляме.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 9: „§ 9. Разпоредбите на чл. 92, ал. 3, т. 2, § 1, т. 71 от Допълнителните разпоредби и част втора от Приложение № 2 от Закона за данък върху добавената стойност се прилагат до 31 декември 2018 г.”

Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. Законът влиза в сила от 1 ноември 2013 г.“ Госпожо председател, уважаеми колеги, искам да направя предложение този срок да бъде 1 декември 2013 г., поради факта че днес е 30 октомври и очевидно законът не може да бъде обнародван до 1 ноември. Предвид спецификата на отчетност на данъчнозадължените лица и реда, по който това се извършва от Националната агенция за приходите, е добре датата, от която влиза тази нова методика, да е първо число на месеца, затова предлагам датата да бъде 1 декември 2013 г.

Уважаема госпожо председател, предлагам във връзка с обсъждането на тази точка от дневния ред на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерство на финансите, Елена Петрова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерство на финансите; и Николай Попов – заместник-председател и ръководител на управление „Надзор над инвестиционната дейност” към Комисията за финансов надзор.

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 октомври 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“ в Министерство на финансите, Николай Попов – заместник-председател, ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор, представители на Българската асоциация на управляващите дружества, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и други. Законопроектът, представен от заместник-министър Людмила Петкова, цели въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, създаване на допълнителни възможности за развитие на капиталовия пазар, както и отстраняване на констатирани практически проблеми. В изпълнение на ангажимента за въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2011/61/ЕС се предвижда въвеждането на понятие за лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и създаването на уредба за лицензирането им, съответно регистрирането им, в случаите на управлявани активи под посочените в директивата прагове. Въвеждат са основни изисквания във връзка с организацията и дейността на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, а във връзка с управляваните фондове – правила за трансгранично управление и предлагане на алтернативни инвестиционни фондове. Значителна част от свързаните с дейността на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, обстоятелства и документи, се разкриват за целите на лицензионното производство, като се уведомява и за последващи промени в тях, което предполага възможност за реакция от страна на регулатора. Поради това в законопроекта са предложени и няколко разрешителни режима във връзка с промени в основни аспекти на организацията и дейността на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Предложени са промени, които целят стимулиране на инвестиционния сектор чрез предоставяне на възможности, които са характерни за колективните инвестиционни схеми и управляващите ги дружества в голяма част от държавите – членки на Европейския съюз. С най-голям ефект във връзка с това се очаква да бъде въвеждането на възможност за създаване на колективни инвестиционни схеми тип „чадър” с инвестиционни подфондове. Друга значима промяна е създаването на възможност депозитар на колективна инвестиционна схема да бъде не само кредитна институция, но и инвестиционен посредник. Със законопроекта са предвидени и промени, свързани с доразвиването на националната уредба на колективните предприятия за инвестиране, различни от колективните инвестиционни схеми по Директива 2009/65/ЕО. В отговор на заявения от участниците на пазара интерес е предложена уредба на национални инвестиционни фондове, каквито към момента могат да бъдат само дружества от затворен тип. Предвидено е като такива да функционират и отворени дружества, както и отворени и затворени фондове. С предложения законопроект се въвеждат и някои разпоредби, произтичащи от насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари относно борсово търгуваните фондове и фондовете на паричния пазар. Също така са предложени изменения в Закона за Комисията за финансов надзор и в Закона за пазарите на финансови инструменти във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции. Съгласно регламента държавите членки са длъжни да предвидят разпоредби за санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на регламента, а така също и да посочат компетентен национален орган, който да осъществява надзора за спазването му. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и „въздържал се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2013 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2013 г. На заседание, проведено на 24 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. На заседанието присъстваха Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерство на финансите и Елена Петрова – главен експерт в същата дирекция. От името на вносителите законопроектът беше представен от заместник-министър Петкова. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) цели въвеждане в българското законодателство изискванията на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, както и създаване на допълнителни възможности за развитие на капиталовия пазар. С въвеждането на директивата в българското законодателство ще се повиши защитата на инвеститорите и правната сигурност, както и ще се подобрят условията за достъп на бизнеса до финансиране от капиталовите пазари. Въвеждането на предложените със законопроекта разпоредби няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 11 народни представители, без „против” и „въздържал се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2013 г.”

Уважаема госпожо председател, колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2013 г. На заседанието, проведено на 23 октомври 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – началник отдел, и Елена Петрова – главен експерт в Министерството на финансите. I. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране цели въвеждане в българското законодателство изискванията на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. С въвеждането на директивата в българското законодателство ще се повиши защитата на инвеститорите и правната сигурност, както и ще се подобрят условията за достъп на бизнеса до финансиране. Освен това се създават допълнителни възможности за развитие на капиталовия пазар, правят се и промени за отстраняване на констатирани практически проблеми. II. Законопроектът предвижда създаването на нов дял втори в закона, който въвежда понятието „лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове” и създава уредба на лицензирането им, съответно регистрирането – в случаите на управлявани активи под посочените в директивата прагове. Въвеждат се основни изисквания във връзка с организацията и дейността на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и правила за трансгранично управление и предлагане на алтернативни инвестиционни фондове. Обект на регулиране ще бъдат не само лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, установени на територията на Република България, но и управлението на фондове от други държави – членки на Европейския съюз, като е възможно управлението на фондове и от трети държави. Същевременно на територията на Европейския съюз могат да функционират не само дружества от държави членки, но и от трети държави. III. Допусканото от Директива 2011/61/ЕС разнообразие на организационни форми, липсата на ограничения относно възможните инвестиции и съответно инвестиционни политики, както и на конкретни правила във връзка с привличането на инвестиции значително разширяват кръга на предприятията, които могат да бъдат квалифицирани като алтернативни инвестиционни фондове. С проекта се предлагат също така изменения в разпоредби от закона, които засягат въвеждането на опции от вече транспонираната Директива 2009/65/ЕО относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. Изрично е уредена възможността за създаване на колективни инвестиционни схеми с инвестиционни подфондове, което е обичайна практика в повечето държави – членки на Европейския съюз, като тази възможност е предоставена и на българските колективни инвестиционни схеми. IV. В отговор на заявения от участниците на пазара интерес е предложена уредба на национални инвестиционни фондове, каквито към момента могат да бъдат само дружества от затворен тип, като е предвидено като такива да функционират и отворени дружества, както и отворени и затворени фондове. V. Друга значима предложена промяна е въвеждането със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране на възможността депозитар на колективна инвестиционна схема да бъде не само кредитна институция, но и инвестиционен посредник с оглед разширяване на възможностите при избор на депозитар на увеличаващия се брой предприятия за колективно инвестиране, включително при очакваното създаване на много нови колективни инвестиционни схеми и алтернативни инвестиционни фондове, дори само под формата на национални инвестиционни фондове. VI. Със законопроекта се въвеждат също така някои разпоредби на издадените от Европейския орган за ценни книжа и пазари насоки за борсово търгуваните фондове и фондовете на паричния пазар. Насоките във връзка с фондовете на паричния пазар са въведени единствено като общо изискване към наименованието, като конкретни разпоредби се предвижда да бъдат създадени на подзаконово ниво. VII. Предвидени са и изменения в Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012 относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции, като се установяват разпоредби за санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на регламента. VIII. На основа на изводите, представени по-горе, може да се направи общото заключение, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, внесен от Министерския съвет, отговаря на европейското законодателство в тази област. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 18 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 302-01-29, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2013 г.” Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, искам прегласуване. Уважаеми колеги от ГЕРБ, този законопроект не е подходящ за елементарни парламентарни игри на опозиция. Виждате, че в комисиите законопроектът е приет от всички представители на парламентарните групи. Този закон има отношение към един недоразвит сегмент в инвестиционните процеси в България. Ако това не се случи, ще имаме проблеми с Европейския съюз и с обстоятелството, че този сегмент ще остане недоразвит в България, който засяга дейност, имаща пряко отношение към увеличаването на инвестициите в страната. Прегласуване!

Какво отдясно, бе!

Уважаеми колеги, правя процедура – с оглед на това, че за нас този законопроект е изключително важен, да намалим сроковете за предложения между първо и второ четене на минималния срок – 3 дни. Това е коментирано с всички колеги, които са в Комисията по бюджет и финанси от различните парламентарни групи, както и в Комисията по икономическата политика и туризъм. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! В седмичната ни програма предстои да обсъдим на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Спомняте си от миналата седмица, когато той също беше включен в програмата ни, че постигнахме общо съгласие – да бъде включен за обсъждане едновременно със седма точка по нашия дневен ред за днес – Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Тъй като и двата законопроекта са с различни вносители, стъпват на решение по конституционно дело, предлагам дебатите по двата законопроекта да бъдат общи – веднъж с оглед на пестене на парламентарно време, и второ, аргументите биха се повтаряли, ако поотделно разгледаме двата законопроекта. Искам да поясня за колегите, които не са членове на Правната комисия, че това беше подход и в Правната комисия. Мисля, че това е добре. Затова, госпожо Манолова, предлагам след като вносителите представят двата законопроекта, да се проведе общ дебат по тях, след което двата законопроекта следва да бъдат поставени на гласуване от пленарната зала поотделно.

Уважаема госпожо председател, доколкото двата закона касаят една и съща материя, подкрепяме процедурното предложение.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Михалевски на 17 септември 2013 г. На свое заседание, проведено на 25 септември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Михалевски на 17 септември 2013 г. На заседанието присъстваха госпожа Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет и госпожа Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на регионалното развитие. Законопроектът беше представен от вносителя – народният представител Димчо Михалевски. Същият е внесен с оглед мотивите на постановеното Решение № 6 от 2013 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2013 г., с което са обявени за противоконституционни аналогични разпоредби от Закона за общинската собственост и от Закона за държавната собственост, свързани с принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост за държавни и общински нужди. С предложението се цели прецизиране на действащи текстове от Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. Предвидено е обжалваният акт и съобщаването на отчуждителните актове да бъдат съобщавани по реда на Административнопроцесуалния кодекс, както и че обжалването, дори по отношение размера на обезщетението следва да спира изпълнението на отчуждителния акт и че само определеното от съда обезщетение следва да се счита справедливо в случаите, когато неговият размер е оспорен и едва след неговото превеждане по сметка на собственика на имота, последният следва да се счита отчужден. Съкращава се срокът за обжалване на отчуждителния акт от 14 на 7 дни, както и на срока за насрочване на делото от съда на 10 дни от получаване на жалбата. Промените целят да се предотврати забавянето на реализацията на важни стратегически обекти на транспортната инфраструктура, финансирани от Европейския съюз и да се осигури своевременно изграждане на национални и други обекти, без да бъдат накърнени правата на собствениците на имотите, които се отчуждават. С оглед защита на тези права е предвидено съобщаване на заинтересованите собственици както на започналата процедура по отчуждаване, така и на акта за отчуждаване на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 и на областните управители по чл. 34а, ал. 2 от Закона за държавната собственост, като аналогични разпоредби са развити подробно в Закона за общинската собственост. Промените в Закона за устройство на територията се отнасят до отмяна на текстове, пряко свързани с обявените за противоконституционни разпоредби в Закона за общинската собственост и в Закона за държавната собственост. В Комисията по правни въпроси е постъпило становище от Министерството на регионалното развитие, в което се изразява подкрепа към законопроекта и са предложени редакционни бележки. В становището си Омбудсмана на републиката принципно подкрепя измененията, с които се въвежда съобщаването на заинтересованите лица на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс, както и измененията, прецизиращи момента, от който имота се смята за отчужден. Националното сдружение на общините в Република България в становището си принципно подкрепя законопроекта, тъй като е съобразен с мотивите на Решение № 6 от 2013 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2013 г. Предвидени са и разпоредби, чрез които се съкращават сроковете за обжалване на заповедта на кмета на общината за отчуждаване и за насрочване на делото от съда, като по този начин се ограничава възможността за забавяне реализирането на обекти от първостепенно значение за общините, а също и за обектите, финансирани със средства от европейските фондове. В хода на дискусията госпожа Валя Гигова подчерта, че подкрепя идеята на законопроекта, но не споделя съкращаването на сроковете за обжалване, тъй като се накърнява защитата на правата и законните интереси на гражданите; предвидената промяна в § 2, т. 3 и § 5, т. 2, буква „б”, поради факта че производството по отчуждаване не започва по инициатива на заинтересовано лице; а също и предвидената промяна в § 6, т. 3, защото по тази начин се принуждава държавата или дадена община да стане съсобственик с частни субекти, а при отпадане на отчуждителното мероприятие, това предложение се явява неразумно. Народните представители се обединиха около становището, че законопроектът съответства на мотивите на решението на Конституционния съд. Необходимо е да бъде подкрепен за да се запълни празнотата в нормативната уредба, породена от цитираното решение на Конституционния съд, а изложените бележки по законопроекта могат да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Михалевски на 17 септември 2013 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Михалевски На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Михалевски на 17 септември 2013 г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и на Националното сдружение на общините в Република България. Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от господин Димчо Михалевски. Предложените в законопроекта изменения и допълнения в Закона за общинската собственост, респективно и тези в Закона за държавната собственост, са съобразени с Решение № 6 на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2013 г. и целят да запълнят създалата се празнота в закона със следните основни аспекти: Предвидено е съобщаването на актове за отчуждаване да се извършва по реда на АПК, а като алтернатива – и чрез „Държавен вестник” в случаите, когато адресът на заинтересованото лице не е известен или то не е открито на посочения от него адрес. Имотът ще се смята за отчужден след като акта за отчуждаване влезе в сила, респективно при обжалване, след постановяване на съдебно решение, и след като бъде изплатено определеното във влезлия в сила акт, респективно – в съдебното решение, равностойно парично обезщетение. В тази връзка е предвидено и отпадане на задължението за изплащане на определеното в заповедта на кмета обезщетение преди акта да е влязъл в сила и последващото изплащане на разликата заедно с лихви, ако при обжалване съдът постанови по висок размер. Премахва се и възможността за допускане на предварително изпълнение, тъй като тази възможност е в противоречие с решението на Конституционния съд. Освен това е предложено съкращаване на сроковете за обжалване на актовете за отчуждаване, респективно – за насрочване на делата и разглеждането им в съда с аргумент от мотивите на Конституционния съд, че бързината в производството по отчуждаване може да се постигне чрез оптимизация на процеса, а не чрез обявените вече за противоконституционни разпоредби, които имаха такава цел. Предвидено е и отпадане на разпоредби от Закона за устройство на територията, които са свързани с обявените за противоконституционни текстове за предварителен въвод във владение и започване на строителство. Предложена е и редакция на разпоредбите в Закона за устройство на територията, регламентиращи правото на държавата и общините на първи купувач, с която се премахва изключението, че това право не се прилага при съсобственост. Направени са и някои редакционни промени с оглед прецизиране на отделни текстове във връзка с предложените изменения и допълнения. В хода на дискусията представителите на Министерството на регионалното развитие, на Националното сдружение на общините и членовете на комисията подкрепиха единодушно необходимостта от приемане на предложените със законопроекта промени, чрез които да се решат създадените практически проблеми и празнотите в законодателството след решението на Конституционния съд. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Михалевски, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря Ви.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 28 август 2013 г. На свое заседание, проведено на 25 септември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 28 август 2013 г. На заседанието присъстваха госпожа Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет и госпожа Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на регионалното развитие. Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Ципов. С предлагания законопроектът се цели прецизиране на текстове от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост с мотивите на Решение № 6 на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2013 г. Предлага се съобщаването на акта за отчуждаване на заинтересуваните собственици да се извършва по общия ред на Административнопроцесуалния кодекс; имотът да се счита за отчужден след влизането в сила на решението за отчуждаване на Министерския съвет или областния управител, съответно заповедта за отчуждаване на кмета на общината и превеждане по сметка на отчуждения собственик на обезщетението; възможностите за предварително завземане на имота от инвеститора, преди влизане в сила на акта за отчуждаване, да бъдат ограничени. Предвижда се съобщаването на актовете на Министерския съвет, областния управител или кмета на общината да се прилага по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс, а също така и съответното обезщетение да се превежда по сметка на собствениците на имотите и по този начин изцяло ще са изпълнени предпоставките по чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България за принудително отчуждаване на собственост за държавни или общински нужди при стриктното спазване на законови изисквания и процедури. Предлагат се процедури, при които всички права на собственика на отчуждения имот да бъдат защитени: прилагането на тази възможност да бъде поставено под съдебен контрол; същата да се обвърже с механизъм за определяне и изплащане на обезщетенията за пропуснатите ползи на собственика до момента на влизане в сила на отчуждаването при допуснато от съда предварително изпълнение и допълнително се предвижда обезщетяване на вредите или възстановяване на имота във вида към момента на завземането му от инвеститора в случай, че отчуждението не се осъществи или бъде отменено. В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от Министерството на регионалното развитие и Омбудсмана на Републиката, в които се отбелязва, че предложените текстове в частта относно принудителното отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавни нужди, начина на уведомяване за отчуждителния акт и момента на влизането му в сила в значителната си част съдържат разпоредби, придържащи се към общата правна рамка на Административнопроцесуалния кодекс и същите са в съответствие с Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. по конституционно дело № 5. По отношение § 5, § 6 и § 7 се счита, че същите не са съобразени с посоченото по-горе решение на Конституционния съд. Съдът е изложил съображения, че с предоставянето на възможност на инвеститора да влезе във владение на имота – частна собственост и да започне строителни дейности преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаване, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост. Уреждането на подобна възможност ще създаде условия за атакуването й като противоречаща на основни конституционни принципи. Освен това предвиденото обезщетение за пропуснати ползи при предварителния въвод във владение не може да замести предварителното и равностойно обезщетение, регламентирано в чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. В § 7, с който се създава нов чл. 42, не е предвидена възможност за обжалване на административния акт – заповедта на областния управител по ал. 8 за определяне на дължимото обезщетение за пропуснати ползи по ал. 3 и 6, както това е предвидено в заповедта на кмета по ал. 6 на § 8, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на предложения законопроект. В становището на Националното сдружение на общините в Република България е изразена принципна подкрепа към законопроекта в частта му относно § 8 от преходните и заключителни разпоредби. С предложените промени се цели да се осигури в максимална степен приоритетното и своевременно изграждане на общински обекти – публична общинска собственост от първостепенно значение за общините. В хода на дискусията госпожа Гигова подчерта, че подкрепя частта от законопроекта, съответстваща на мотивите на решението на конституционния съд, но предвиденото предварително изпълнение – въвод във владение, което е от изключително обществено значение, не може да съществува в предлагания вид, тъй като противоречи на цитираното решение, на Конституцията на Република България и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. То трябва да бъде с такава форма, че да не попада в ограниченията на конституцията или на конвенцията. Бяха изказани становища, че е необходим дебат относно предварителното изпълнение, поради факта че в Административнопроцесуалния кодекс съществува този институт, а в законопроекта няма норми, които да дерогират приложението му. Необходимо е да се въведе яснота до каква степен ще се допуска или ще се забрани предварителното изпълнение, за да се изпълняват държавните и общински проекти и да се усвояват европейските средства. Акцентирано бе, че предлаганият дебат относно предварителното изпълнение е дебат по законосъобразност, защото предвидената възможност да се влезе във владение на имота – частна собственост, и да започне строителна дейност, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, нарушава неприкосновеността на частната собственост и е противоконституционна. Недопустимо е с аргументи за целесъобразност да се пренебрегват и нарушават основни начала, заложени в Конституцията на Република България. Същата обявява частната собственост за неприкосновена – чл. 17, ал. 3 от Конституцията, като тази неприкосновеност включва забраната други лица да владеят, да ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика. Държавата следва да зачита и гарантира тази неприкосновеност. Единственото изключение от това правило представлява възможността за принудително отчуждаване на частна собственост, предвидена в чл. 17, ал. 5 от Конституцията. То е свързано с даване на предимство на публичния пред частния интерес на собственика на вещта. Принудителното отчуждаване е изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост, поради което е недопустимо конституционните норми да се тълкуват разширително. Конституционният съд в мотивите си изрично акцентира, че „не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването без правно основание против волята на собственика”, поради което предложеното законодателно решение не може да бъде подкрепено. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 28 август 2013 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите законопроектът бе представен пред членовете на комисията от господин Александър Ненков и госпожа Лиляна Павлова. Законопроектът цели съобразяване с изискванията на Решение № 6 на Конституционния съд от 15 юли по конституционно дело № 5 от 2013 г. Това решение на Конституционния съд обвързва законодателя в няколко насоки и поради тази причина е необходимо да се променят Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Предвижда се изрично за съобщаването на актовете на Министерския съвет, областния управител или кмета на общината да се прилага редът на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. На следващо място се предлага имотът да се счита за отчужден след влизането в сила на решението за отчуждаване на Министерския съвет или областния управител, съответно заповедта за отчуждаване на кмета на общината и превеждане по сметка на отчуждения собственик на обезщетението. По този начин изцяло ще са изпълнени предпоставките по чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България за принудително отчуждаване на собственост за държавни или общински нужди при стриктното спазване на законовите изисквания и процедури. Наред с това се предлага отново да се предвиди възможност за предварително завземане на имота от инвеститора, преди влизане в сила на акта за отчуждаване, като тази възможност да бъде ограничена. Предлагат се по-ясни процедури, при които всички права на собственика на отчуждения имот да бъдат защитени при спазване на следните принципни положения: първо, прилагането на тази възможност да бъде поставено под съдебен контрол; второ, тя да се обвърже с механизъм за определяне и изплащане на обезщетение за пропуснатите ползи на собственика до момента на влизане в сила на отчуждаването при допуснато от съда предварително изпълнение и, трето, допълнително се предвижда обезщетяване на вредите или възстановяване на имота във вида към момента на завземането му от инвеститора в случай, че отчуждението не се осъществи или бъде отменено. В хода на дискусията представителите на Министерството на регионалното развитие, на Националното сдружение на общините и изказалите се народни представители подкрепиха необходимостта от промени в двата закона, чрез които да се решат създадените практически проблеми и празнотите в законодателството след решението на Конституционния съд. Наред с това бе обърнато внимание, че предлагания в законопроекта нов Раздел ІІ в Глава трета с наименование „Предварително изпълнение“ с нов чл. 42, по същество се възпроизвеждат текстове, които категорично са обявени за противоконституционни – това са предишните разпоредби на Раздел ІІ – „Обезщетение за ползване на имот –частна собственост” с чл. 41а – 41д от Закона за държавната собственост. Аналогични са и предложените с Преходните и заключителни разпоредби промени в Закона за общинската собственост. Предложеният нов чл. 29а по същество възпроизвежда разпоредбите на чл. 30 от Закона за общинската собственост относно предварителното влизане във владение на имота, които са обявени за противоконституционни със същите аргументи, с които са обявени за противоконституционни разпоредбите на Раздел ІІ – „Обезщетение за ползване на имот – частна собственост” с чл. 41а – 41д от Закона за държавната собственост. Макар и целесъобразни от гледна точка на защитата на обществения интерес, тези предложения са в противоречие с решението на Конституционния съд. В мотивите на решението, с което цитираните разпоредби са обявени за противоконституционни, изрично е подчертано че: „С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота – частна собственост, и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост. Конституционният съд е категоричен в своето разбиране, че не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването й без правно основание против волята на собственика.” В тази връзка членовете на комисията се обединиха около необходимостта за намиране на допълнителни законодателни решения, с които да се оптимизира процеса на принудителното отчуждаване и ускоряване на реализацията на значими за държавата и общините обекти. В предложения законопроект е предвидено, че наред със съобщаването на заинтересованите лица на акта за отчуждаване по реда на АПК, каквото е изискването на решението на Конституционния съд, актовете за отчуждаване – решението на Министерския съвет, заповедите на областния управител и на кмета на общината задължително ще се обнародват и в „Държавен вестник”. Следва да се прецени доколко подобно задължение е оправдано и целесъобразно, тъй като според Конституционния съд съобщаването на актовете за отчуждаване чрез „Държавен вестник“ следва да се използва като алтернативен способ в случаите, които са регламентирани в Гражданско процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс – когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен, или то не е намерено на посочения от него адрес. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 8 гласа – „за”, 0 гласа – „против” и 10 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители, да не бъде подкрепен на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратък. По същество и в двата доклада бяха изразени основанията на двата законопроекта, затова ще ги обобщя. Очевидно след решението на Конституционния съд имаме съответстващите празноти в законодателството и трябва да се съобразим с принципите на съобщаването на съответните отчуждителни процедури и предварителното и справедливо обезщетение. С внесения Законопроект за изменение на Закона за общинската собственост и в Преходните разпоредби в съответстващото изменение в Закона за държавната собственост всъщност въвеждаме тези изменения, които да съответстват на решението на Конституционния съд и на Конституцията на Република България. Трябва да отбележим, че освен Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека, и редица решения на Европейския съд по правата на човека, предвиждат съобразяването с правата на частна собственост на гражданите. Затова ние трябва да се съобразим с ограниченията, които ни налага Конституцията. Многократно сме твърдели, че думичката „предварително” в самата Конституция ни налага тези решения и каквито и да са целесъобразни решения по отношение защитата на обществения интерес от държавата и общините, трябва да го имаме предвид този действащ към момента текст в Конституцията. Разбира се, важно е да се отбележи, че имаме нагласата и ангажимента, смятам и необходимия консенсус в Народното събрание, че между първо и второ четене в допълнителните предложения е наложително допълнително да намерим действия и норми, които да помогнат на публичните власти при изпълнението на големи проекти и поне да гарантират тяхната предвидимост като реализация във времето, без това да нарушава Конституцията и решението на Конституционния съд. В този смисъл смятам, че всички сме заинтересовани от приемането на настоящия законопроект с уточнението, което направих. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да не се повторя след това, което заяви господин Михалевски, че внесеният от група народни представители от ГЕРБ Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост цели съобразяване с изискванията на Решение № 6 на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от тази година. Най-общо за народните представители, които в постоянните комисии не са имали възможност да се запознаят с това решение на Конституционния съд, по искане на Омбудсмана е образувано това решение. Няколко групи норми – в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, са обявени за противоконституционни. Първата от тях е начинът, по който се уведомяват собствениците на имоти, засегнати от национални или регионални инфраструктурни проекти. По сега действащото законодателство някои от нормите са от 2003 г. Обявление в „Държавен вестник” беше способът преди решението на Конституционния съд, по който имотите на засегнати граждани – техни собственици, можеха да бъдат отчуждени. Съгласно решението на Конституционния съд е прието, че чрез този способ на обявяване са накърнени права и законни интереси на гражданите, като Конституционният съд е приел, че законодателят трябва така да хармонизира вътрешните норми, да гарантира правото на засегнатите граждани да могат да защитят своите интереси – основно право на собственост, като известието, обявлението става по реда на чл. 61 от АПК. В решението се казва, че е възможно субсидиарно и чрез „Държавен вестник”. В самия дебат ще взема отношение по този въпрос. Това е първата група въпроси, които се решават идентично и в законопроекта, който внасяме ние, и в законопроекта на господин Михалевски. Различното е, че той тръгва чрез промени в Закона за общинската собственост, в Преходни и заключителни разпоредби предлага промени в Закона за държавната собственост, а нашият подход е обратен. Ние тръгваме от промени в Закона за държавната собственост и в Преходни и заключителни разпоредби съответно предлагаме промените в Закона за общинската собственост. От какво е продиктувано това наше решение? Внимателният прочит на конституционното решение систематично третира, първо, нормите на Закона за държавната собственост и след него съответно нормите на Закона за общинската собственост. Самият диспозитив на кониституционното решение обявява за противоконституционни, първо, нормите на Закона за държавната собственост и след това нормите в Закона за общинската собственост. Като поставим и по-големия национален интерес при инфраструктурни проекти, които основно са свързани и с усвояване на европейски средства, ние приехме и смятаме, че трябва промените да вървят през Закона за държавната собственост. Разбира се, не е погрешен и подходът, който е приел господин Михалевски. На второ място, в решението на Конституционния съд са обявени за противоконституционни норми, които по преди това действащите два закона са допускали предварително изпълнение. Тук, към този момент, има правен вакуум. От нас законодателите зависи дали ще стъпим изцяло на решението на Конституционния съд и ще се откажем от възможността, която се подкрепя от Сдружението на общините, която е в интерес на държавата, на правителството, на областните управители, да потърсим решение. Далеч сме от мисълта, че това, което ние сме предложили, е най-правилното, но да потърсим решение за възможност за предварително фактическо въвеждане във владение. За колегите юристи е ясно защо натъртвам на понятието „фактическо владение”. Защото, уважаеми колеги, тук не става дума за вещноправен ефект въз основа и преди влизане на съответния административен акт в сила. Безспорно от решението на Конституционния съд за нас следва да бъдат изведени специални норми, които да казват кой е моментът на влизане на съответния административен акт в сила – това е решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител, респективно заповедта на кмета на съответната община. Затова в нашия проект сме въвели и отделни хипотези за това кога тези административни актове влизат в сила. Безспорна е хипотезата, че ако няма обжалване, актът влиза в сила. Без спор е, че когато има обжалване, актът влиза в сила след влизане в сила на съдебния акт по това обжалване. И тук е голямото предизвикателство за нас. Повтарям, най-лесното е да кажем – има решение на Конституционния съд, забравяме за възможността преди влизането на акта в сила да се извършват каквито и да е действия в тези имоти. Дълбоко неточно се цитира и в докладите, които чухме, последното съждение, последното заключение от мотивите на решението на Конституционния съд. Колеги, там Съдът казва, че е категоричен в разбирането си, че не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволява разпореждане – става дума за прехвърлителен вещноправен ефект. Съдът говори за разпореждане с чужда собственост или ползване без правно основание, а ние го въвеждаме в основание на закон и против волята на собственика. Вярно е, че Съдът мотивира своето решение и въз основа на съответните разпоредби от Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на гражданите. Но държави, които много преди нас са се обявили в категорична защита на частната собственост – Германия, Холандия, други европейски държави, които също са се присъединили и тази конвенция е част от вътрешното им законодателство, са предвидили при изключителен обществен интерес, тогава когато няма друга правна възможност – така, както е редакцията и на чл. 17 от нашата Конституция – когато предварително е обезщетен изцяло собственикът, да може да бъде преодоляна злоупотребата с процесуално право на обжалване и протакането на съдебно дело в продължение на месеци, защо не и години – всички знаем нашата съдебна практика. Затова мисля, че е добре между първо и второ четене да положим максимални усилия, да изучим тази практика на други държави – членки на Европейския съюз. В противен случай Вие, колеги, като управляващи и подкрепящи кабинета на господин Орешарски, ще се сблъскате със злоупотребата с право на някои собственици, които дали било от любов към спора, или просто за да протакат реализирането на национален инфраструктурен проект, стъпвайки изцяло на това конституционно решение, и ако ние се плъзнем по неговата повърхност и приемем днес промените в най-безспорния им вид, първи ще бъдете тези, които ще се сблъскат с невъзможността, поради висящи съдебни спорове да се усвояват средствата от европейските фондове. Аналогично стоят нещата и за регионите – група общини, там, където има такива проекти с бенефициент съответната община. Затова, пак казвам, ние не считаме, че е най-прецизна редакцията, която предлагаме, но нека положим усилия, нека не отхвърляме от раз това, което предлагаме. Защото, както бе споменато и в доклада на Комисията по правни въпроси, ако се допусне едно фактическо действие на владение, повтарям, преди да има вещноправен ефект, просто стъпваме на принципи от римското право. Следва ли, че от това конституционно решение ще зачертаем изобщо владението по Закона за собствеността, което е различно от една от триадите на правото на собственост – правото на владение? Едно е право на владение като част от триадата на собственост: „Право на разпореждане, право на ползване, право на владение”, друго е, фактическото действие владение, което е фактическа дейност уредена подробно с правилата на Закона за собствеността. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Като приключвам с представянето на нашия законопроект, тъй като просрочвам и времето, Ви моля и в дебатите да се чуят различните мнения, но считам, че е коректно да подкрепим и двата законопроекта, след което във водещата Комисия по правни въпроси задълбочено, изучавайки опита на другите европейски държави, освен да защитим правото на собственост на отделния гражданин, да защитим и обществения интерес – бил той държавен, бил той общински. Благодаря Ви.

Господин председател, уважаеми колеги! Благодаря Ви, че ми давате възможност да участвам в такъв дебат. Той е много юридически – вещноправен, конституционноправен и в него има политика само дотолкова, доколкото управляващите по принцип се изкушават пред такава възможност имотите да бъдат отчуждавани и предварително да влизат във владение. Явно предишните управляващи са имали много проблеми в това отношение. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) Така е. Знаем, че е така! Тези проблеми са много неприятни при осъществяването на значими проекти на общините и на държавата, при осъществяването на инвестиционни намерения. И сегашните управляващи предполагам са изкушени да възприемат това правило и тук завършвам, говорейки чисто политически. От тук нататък ще бъда само юрист и то по вещно право, свързано с казуса пред Конституционния съд. Неслучайно до този момент толкова пъти беше споменато решението на Конституционния съд, решението на Конституционния съд и пак решението на Конституционния съд. Да, и Конституционният съд предопределя какво трябва да направим днес в пленарната зала. Ние не можем да интерпретираме и да търсим пролуки в решението на Конституционния съд, за да прокараме определено намерение. Да, наистина Конституционният съд в по-голямата си част, дори изцяло и напълно, говори за владението като част от триадата. За мен това е пропуск на Конституционния съд, без да го укорявам и без да хвърлям някакви обвинения спрямо него. За мен е по-важен духът на това решение и неговото разширително тълкуване. Ако прочетем това решение много внимателно, ще видим неумолимостта на Конституционния съд и твърдата му решеност за спазване на неприкосновеното право на собственост, без значение дали се касае за общинска или държавна собственост, но още по-внимателно, разглеждайки решението на Конституционния съд, ще видим, че тук става дума за въздигане в култ – и това е правилно, на всяка една собственост, включително и по отношение на частната собственост, както е в случая. Не може да бъде нарушавана класическата триада. Която и от трите нейни части да бъде нарушена, това вече е посегателство на Конституцията, това вече е пробив, това вече е компромис. А такъв компромис по отношение на правото на собственост не може да бъде правен, не може да бъде търпян. Да, колегите от ГЕРБ се опитват да правят някакви интерпретации и чисто формално могат да се позоват на това, че там се говори само за правото на владение. Да, така е. Но аз съм абсолютно сигурен при тази чувствителност, след разглеждането на казуса, че един такъв закон, който бихме приели, предложен от ГЕРБ, отново ще отиде в Конституционния съд и той отново ще се произнесе. Няма начин, колеги, вярвайте ми, да не се стигне до същия извод за отмяна на решението. Не говоря изобщо за обявлението в „Държавен вестник”. Тази страна на нещата за мен е повече от очевадна. Тук не искам да се спирам на мотивите на Конституционния съд. Да, удобно е с едно обявление в „Държавен вестник” да се реши съществуващ проблем. Той е административен проблем. Той се дължи на неуредици в емлячните книги в общината, той се дължи на проблеми в ЕСГРАОН, в незнанието на държавните институции къде се намират определени нейни граждани. Проблемът е много по-широк. Не може по такъв начин с този компромис да бъде решаван проблем на институции и на държавата, когато самата държава не е решила в продължение на десетилетия. Аз не хвърлям тук вината към никого от досега управляващите. За мен обаче отказът да се отиде на компромис по отношение на собствеността има още един аспект. Има значение да бъдат дисциплинирани държавните институции, отговорни за осъществяването на определено инвестиционно намерение или проект òвреме да си свършат работата. Тук се отнася до много значими проекти, по които отрано и отдавна се знае какво трябва да бъде извършено. Нашата администрация и нашето общество винаги е страдало от бързане в последния момент за осъществяването на определени процедури. Тук е проблемът и ако трябва да се прави нещо, то е това – да се работи с разпоредбите, те трябва да бъдат комплексни, и в много нормативни актове за дисциплинирането на държавните институции да подготвят отдалече процедурно и административно онова, което искат да свършат. Винаги в тази и в други зали на Народното събрание по други поводи, по други въпроси съм бил категоричен относно правото на собственост, относно неговата защита и недопускането на каквито и да било компромиси, недопускането на каквито и да било посегателства. Допуснем ли едно такова посегателство, разбира се в името на високите цели, на добри намерения, на обществен интерес, неминуемо ще се отиде в бъдеще до допускането и на други компромиси. Аз ще гласувам „против” предложението на ГЕРБ и съм категоричен в това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Шопов, уважаеми колеги! Не става дума за компромис. С тази част на Вашето изказване категорично не съм съгласна. Става дума за търсене на нормативни решения, които не са нови за нашата правораздавателна система. Ако внимателно сте запознати с нашето предложение, ние предлагаме преди влизането на акта в сила пред съда, в който е висящо административното производство, съдът с нарочно определение да има възможност, при наличието на определени хипотези, да допусне предварително изпълнение. Ако аз се съглася с Вашето разсъждение, излиза, че по тези производства, които в най-общ план са административни, ще бъде неприложима обща разпоредба на Административнопроцесуалния кодекс, тъй като във всяко едно висящо пред административния съд производство, при наличието на определени условия, е възможно съдът да допусне такова предварително изпълнение. Затова ние не подкрепяме онези норми, които безспорно са обявени за противоконституционни. Тук няма как да не стъпим на решението на Конституционния съд. Но ние предлагаме да има възможност и това е апелът ни към всички Вас, колеги – да помислим между първо и второ гласуване как да направим така, че с решение на съда, който се е запознал с доказателствата в административното дело и когато се вижда, че движението на самия процес отлага във времето нещо, което ще бъде безспорно и актът вероятно ще бъде потвърден, съдът да е онзи, който да има право да допусне такова предварително изпълнение. Бога ми, далече съм от мисълта – и аз, и колегите ми, за каквото и да било посегателство върху конкретния частно-правен интерес на отделния гражданин. В този смисъл ми е несъгласието към изказаната от Вас позиция.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Изцяло подкрепям Вашите разсъждения за защитата на собствеността. Подчертавам и аз от своя страна, че целта не е да търсим пролука в конституционното решение. Целта е хем да спазим конституционното решение, хем да намерим такъв правен инструмент, че да се балансират двете групи интереси – интересът на частния собственик и интересът на институционалния инвеститор, който действа в защита на публичния интерес. Защото това, което ще се изгради, то ще се изгради в полза на обществото. Госпожа Цачева подробно изложи наши аргументи, затова съвсем накратко ще кажа защо сме си позволили да мислим в тази посока. Дори не бих нарекъл „владение”. На публичния инвеститор даже не му е необходимо владение, необходим му е достъп – достъп до имота, който при всички положения при осъществяване на процедурата и след като се плати предварително, след това държавата или общината ще придобие собствеността. Въпросът, най-грубо казано, е, да може да не се спират строително-инвестиционният процес. Ако на собственика в този интервал му се осъществи интересът, да, разбира се, ние сме предложили един компенсационен механизъм. Защо е толкова ревнив Конституционният съд, защо и ние сме ревниви? Защото помним законодателството отпреди 20 години, помним как се осъществяваха отчуждителните производства, как се одържавяваше и до каква степен – справедливо или несправедливо, се обезщетяваха отчуждените собственици. Но не можем да не признаем, че този проблем не е отпреди четири години. По този проблем с колегите юристи разсъждаваме поне от 1996 г., когато се приеха двата закона – Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Аз се надявам, че е възможно в рамките на едно, бих казал, напрегнато обсъждане да се намери изход от това положение – дали ще е чрез имплементиране на чужд опит, но ми се струва, че е възможно такова решение. Благодаря.

Уважаеми господин Кирилов, чудесно напомнихме за онези времена, когато се отчуждаваше, спомням си как. Затова обществото е изключително чувствително. Много уместно Вие ни върнахте назад в годините, затова не бива да правим този компромис. Това е причината. Не бива да се връщаме назад към времето на социалистическото право и социалистическата практика – разберете това! Вие просто ме подпомагате. Вие дори не ми правите реплика, а говорите в смисъла, в който аз се изказах. Уважаема госпожо Цачева, първо, едно малко уточнение. Тук не става въпрос за административно производство, а става дума за съдебно производство от административен характер, в административен смисъл – административните дела. Това е точно така. Каквото и да говорим, каквото и да правим, не можем да обърнем нещата и да кажем на черното бяло. Във всички случаи се касае за ограничаване на конституционно право.

А ако съдът допусне предварително производство?

И това. Дори съдът да допуска предварително производство, то е недопустимо. Няма значение дали съд или друг орган. Това вече е посягане на конституционното право.

Така ли ще го отменя?

Това вече е посягане на триадата. Посягането по отношение на един от елементите на триадата, без значение от коя институция, от кой орган се прави, в случая на правото на владение и на предварителното въвеждане във владение, е удар върху изконното право на собственост на българските граждани. Както и да го интерпретираме, няма друго обяснение и нещата не могат да звучат и да изглеждат по друг начин.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, слушах докладите и изказванията на говорилите преди мен. Искам да щрихирам съвсем бързо нашето предложение. Ще мотивирам защо сме предложили някои изменения, които да съответстват на Решение № 6 на Конституционния съд от тази година. Няма спор, и в комисията също не сме спорили кога и как да бъде уведомяван собственикът и този, който има вещни права върху имота, за да бъде запознат с процедурата за отчуждение. Ние предлагаме това да бъде по чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс и смятаме, че това ще задоволи мотивите и аргументите на Конституционния съд. Вторият ни аргумент и препоръка от Конституционния съд, с която мисля, че сме се съобразили, е кога именно да влиза в сила актът за отчуждение. Ние сме предложили да има решение на съда или ако няма жалби относно отчуждението, или ако има такива, то след минаването на съдебната фаза да влезе в сила отчуждителният акт. Искам да се спра на третата най-съществена част, където имахме донякъде разнобой в комисията, а именно частта за предварителното изпълнение. Много доводи се казаха от колегите от ГЕРБ защо трябва да има предварително изпълнение. Мисля, че не трябва да забравяме колко злоупотреби е имало в годините с начина на отчуждението, както и много собственици са злоупотребили със своето право. Задачата ни тук е да търсим някакъв балансиран подход. Да, но в Конституцията е записано, че трябва да има предварително изпълнение. Ако обаче приемем хипотезата на Конституционния съд за отмяната на Глава ІІ от Раздел 3, тогава наистина влизаме в хипотезата, че действат сега действащите разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Има чл. 60, който регламентира предварителното изпълнение и в него реално е допуснато предварителното изпълнение, когато има неотложни задачи или срокове, застрашаващи живота, или риск да не се случи някой проект. В момента това го има като възможност. Нещо повече, в нашето предложение сме се опитали максимално да ограничим възможностите кога и при какви условия трябва да има предварително изпълнение. Ще отбележа някои от тях. Първото, което не се спомена, е, че трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. Какво предполага това? То предполага да има едно-две обществени обсъждания, пак преминаване през съдебна фаза. Идеята е докато се стигне до самото предварително изпълнение, до изпълнението на проекта, има достатъчно много фази, през които всеки заинтересован гражданин да може да оспори или плана, или оценката за отчуждаване на имота. Второто важно за отбелязване нещо е, че за да има предварително изпълнение, няма как да има такова, ако имаш примерно единствено жилище, или имаш горска или земеделска земя, върху която има застрояване. Отделно от всичко това е много важно да се отбележи, че такова предварително изпълнение, било то и на ръба, до някаква степен, макар да не искам да се изказвам като юрист, на ръба между целесъобразност и законосъобразност, както се каза преди малко, притеснява ме такава липса. Не казваме, че сме направили съвършени предложения. Разбира се, можем да ограничим, да скъсим още повече възможността кога да се случват предварителните изпълнения. При положение, че работим с европейски средства и някои от проектите се бавят, за други трябва да влезем в този или в следващия програмен период – всичко това изисква време. Ако допуснем за който и да е обект от национално значение да не дадем нито една възможност за такова предварително изпълнение, може да се стигне до загуба на европейски средства. Ние сме една от най-изостаналите държави относно инфраструктура и такива обекти, затова трябва да търсим подхода. Пледирам към колегите отляво и пред мен да приемем нашето предложение. Да се опитаме между първо и второ гласуване съвместно, ако трябва да затворим ножицата, но да има възможността... Едно решение е противоконституционно, когато Конституционният съд го обяви за такова. Дотогава действат законовите разпоредби, които е възприело Народното събрание. Това исках най-общо да щрихирам. Апелирам законопроектът да бъде подкрепен. Считам, че със съвместна работа това може да стане. Тук не говорим за политика, а говорим за нещо от общополезно значение за обществото. Мисля, че между първо и второ гласуване можем да постигнем консенсус. В крайна сметка да изчакаме. Ако Конституционният съд възприеме, че ние не сме приели конституционни разпоредби, естествено, той си запазва правото да ги отмени. Благодаря.

Уважаеми господин Ненков, аз оставам с впечатление, че Вие ни призовавате, да вземем да пробваме да приемем закона и ако може, ако никой не сезира Конституционния съд, той да си мине. Този подход е допустим понякога. Аз също съм пледирал в дадени случаи по определени законопроекти, когато в закона има нещо политическо или нещата не са толкова юридически. Тук обаче се касае до това да имаме правосъзнанието за това дали вършим конституционосъобразно действие, или не. И за мен такъв подход е недопустим. Да, Вие сте прав, може по целесъобразност да нарушим Конституцията, да приемем закона…

Как ще нарушим Конституцията?

…и ако никой от добри намерения не го протестира пред Конституционния съд, той да си остане и да произвежда дълго време своето правно действие. Както е било от 2003 г. досега, докато не се намери някой, както беше, да сезира Конституционния съд. Но, пак повтарям, тогава, когато се касае до един въпрос, който е толкова юридически, толкова конституционосъобразен, в който няма никаква политика, който няма никакви други съображения, а нещата трябва да се основават само до конституционосъобразност, такъв подход е недопустим.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Шопов, наистина Ви съветвам да се запознаете със стенограмата. Аз не съм казал, че ние, виждате ли, трябва да пробваме да нарушим конституционните разпоредби и Решението на Конституционния съд. Напротив, ние правим следното нещо – възприемаме един подход, в който с нашите законови изменения искаме да отговорим на исканията на Конституционния съд. Казвам, че Конституционният съд ще реши дали един текст е противоконституционен, или не. Защото от тази трибуна и в миналото Народно събрание, и винаги се е коментирало, ние казваме: това е противоконституционно, другото било противоконституционно, но докато самият Конституционен съд не вземе такова решение, няма как Вие да коментирате такова решение. Като народен представител от град София, именно от 23. избирателен район и като си спомня какво беше, когато трябваше да се прави Южната дъга, колко трудно и колко мъчно се стигна до такова изпълнение, а сега на всеки един гражданин му харесва да минава от там, сигурно са още много, десетки такива проекти, аз казвам, че ние трябва да търсим балансирания подход между това да задоволим решението на Конституционния съд и да намерим баланс между общото и частното. Това е нашата задача като народни представители. Благодаря.

Не, тя е наред.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля, че принципен спор по двата законопроекта в общите им части между двете групи вносители няма. Нашите предложени текстове касаят едно и също, а именно Решението на Конституционния съд от 15 юли, с което отмени глава от двата закона, трябва да бъде навременно отразено, взето предвид, за да може да бъде взето предвид и по отношение на общинската собственост, и по отношение на държавната собственост да се извършват последващи действия във връзка с отчуждаване на земи за реализацията на проекти от обществен и държавен национален интерес. За да не се повтарям с моите колеги по всичко, което казаха досега, аз искам да обърна внимание на една друга част от темата. Струва ми се, че на моменти някои от колегите в своите изказвания, залитат в една хипотеза, че едва ли не с предложения от нас законопроект ние засягаме правото и неприкосновеността на частната собственост. Не, категорично не е така. В крайна сметка и в самата Конституция е предвидено, че има принудително създаване на имоти, на терени тогава, когато те са за обществена нужда, в обществена полза, за реализацията на важен, да кажем национално значим инфраструктурен обект. Това е предвидено и в Конституцията. Спор, че когато има един национален обект, той е приет за национален, ето, има осигурено за тези големи стратегически проекти европейско финансиране, теренът ще бъде отчужден. И спор по това, че той ще бъде отчужден няма и не може да има. Дори и в съда няма да има такъв спор, когато има влязло в сила Решение на Министерския съвет, на областен управител и така нататък. Единствената тема, която стои на дебат, е самото обезщетение и самият текст в Конституцията, който казва, че е предварително и е равностойна. Проблемът идва само в размера на обезщетението и затова ние предлагаме по съдебен ред за особено значими и важни проекти да има възможност при ясното решение, че теренът ще бъде отчужден, ние да дадем възможност, и то само ако осъди съдът, за някои обекти да имаме предварително изпълнение за влизане във владение на имота, който така или иначе при всички положения ще бъде отчужден, собственикът ще си получи обезщетението. То може да бъде увеличението в крайна сметка може да бъде и намалено със съдебната процедура и допълнителните оценки и експертизи. Може би нашият текст не е най-добрият, може би има нужда да се допрецизира допълнително, но предлагам да не отхвърлям законопроекта, да приемем и двата законопроекта, а между първо и второ четене да прецизираме тези текстове, за да сме убедени, че до крайна степен те не противоречат на Конституцията и на Решението на Конституционния съд. Защото ако не го приемем и отхвърлим нашия законопроект, ще доведем до още по-сериозни проблеми и аз мисля, че ние също нямаме спор по тази тема. И с господин Михалевски го обсъждахме неведнъж и на комисия и след това в работни срещи. Министерствата, администрациите, общините много страдат от това, което се случва в момента поради липса на законов ред и поради това, че трябва да се върнем в процедурите, които се прилагаха до 2008 г., които доведоха до две-три години забавяне в реализацията на проекти, само защото се водеха дълги и протяжни съдебни спорове за това какъв да е размерът на обезщетението и така нататък. Дайте да не го позволяваме сега. Да предложа, извинявайте, ако може, удължаване времето на групите, за да си довършим точката.

Всички знаем какво се случва на лот 4, магистрала „Струма”. Той закъснява вече с 6 месеца, може изобщо да не се изпълни и България да загуби 200 милиона, само защото в момента не могат да се извършат елементарни дребни отчуждения по трасето около изграждането на този лот, за изместване на електропроводи и жп линии. България ще загуби 200 милиона, няма да достроим лот 4 на „Струма” само защото не можем да направим необходимите отчуждителни процедури, спорейки единствено и само по темата за равностойното обезщетение. Затова още един път апелирам да не отхвърляме тази възможност, да не си затваряме вратата за предварителното изпълнение, а да намерим правилен, юридически издържан и най-вече конституционен начин им решение на този въпрос, защото в крайна сметка трябва да намерим така наречения конституционен баланс между обществения и частно-правния интерес. И нека не забравяме – четири от съдиите на Конституционния съд гласуваха с особено мнение, имаха особено мнение по това решение. Явно е, че има какво да се помисли. Явно е, че това решение не е докрай обмислено във всичките си детайли и до последствията, които ще са много тежки. Защото така няма да можем оттук нататък нито един голям стратегически, национален обект да бъде изграден в следващите години. Ще загубим огромен ресурс с европейско финансиране и от този програмен период, и от следващия. Така нито „Хемус”, нито София – Видин, нито магистрала „Струма” лот 2 и 3, нито един стратегически не само пътен, инфраструктурен и общински, и национален обект няма да може да бъде изграден в следващите две, три години, включително и четири. Това означава автоматично загуба и на сериозен финансов ресурс, за който се надявам да има осигурено и европейско, и национално, и друго финансиране. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Павлова, разбирам Вашата загриженост за пътя София – Видин, но само нека тази загриженост да не престъпва и да не се смесва с правата на гражданите, на правните субекти. Вие казвате, че в Конституцията се говори за принудително отчуждаване, но има огромна разлика между принудително отчуждаване и допускане на принудително изпълнение чрез въвод във владения, като Ви обръщам внимание, че владението е различно от държанието с корпус, с анимус. И тези правни последици от основно правно начало, залегнало и в нашата Конституция, че правата на всеки правен субект свършват там, където свършват правата на друг правен субект. Не можем да нарушаваме това правило. Затова пак Ви моля, обърнете внимание – как въвод във владение чрез предварително изпълнение и принудително отчуждаване. Това се две съвсем различни неща. Благодаря Ви.

По начина на водене.

Уважаеми господин председател, аз искам да взема отношение по начина на водене. Вие имате претенции да сте юрист.

И като председател на Народното събрание би трябвало да знаете, че би трябвало да спазвате правилника, а съгласно правилника, ако искате да коментирате моето изказване, трябваше да ми направите реплика, тук, от това място и от тази трибуна, а не да ми правите квалификации от мястото, което в момента заемате. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)