ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА6806 думи
„ДОКЛАД
за работата на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс
I. Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс е създадена с решение на Народното събрание от 20 юни 2013 г. в отговор на очакванията на обществото за реформиране на изборната система, на Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, на препоръките на Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО) и на мисията на ОССЕ за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.” и на предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г., както и на заявената политическа воля от парламентарните групи за промяна в изборните правила.
Мандатът на комисията за изработване на проект на нов Изборен кодекс е определен на три месеца със състав от 12 народни представители – по трима от всяка парламентарна група.
При осъществяване на своята дейност комисията си сътрудничи с Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, като предложенията на гражданските организации, движения и граждани за промени в изборните правила бяха обобщавани и представяни на Временната комисия.
Във Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс са постъпили над 150 предложения от различни граждански организации и движения, политически партии и граждани за промени в изборните правила, в Закона за политическите партии, включително и за изменение в Конституцията. Всички предложения, становища и материалите, постъпили от институции, представители на граждански организации и движения и граждани, както и на извънпарламентарно представени политически партии, са публикувани на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание и бяха внимателно обсъдени от комисията. Изработването на проекта на нов Изборен кодекс беше насочено към гарантиране честността и демократичността на изборния процес и създаване на условия, които да не допуснат повторение на досегашните проблеми при произвеждането на изборите и на изборните нарушения.
По време на мандата на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс бяха проведени осем публични обсъждания за промени в изборните правила и форум „Отговорен парламент”, като членовете на комисията взеха активно участие в тях. Обсъжданията и форумът се излъчиха в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
В резултат на обсъжданията и постъпилите предложения комисията разгледа:
- доклад за вида изборна система при избори за народни представители;
- доклад за условията за регистрация на партии, коалиции, инициативни комитети и кандидати;
- доклад за медийното отразяване на предизборната кампания;
- доклад за съставянето на избирателните списъци;
- доклад за финансирането на предизборната кампания;
- доклад за статута и правомощията на избирателните комисии;
- обобщен доклад с предложенията на граждански организации, движения и граждани за промени в изборното законодателство.
На Националната кръгла маса за промени в изборните правила, проведена на 18 юни 2013 г., бяха очертани необходимите изменения, които да гарантират честност, публичност и демократичност на изборния процес:
- въвеждане на машинно гласуване;
- максимално облекчаване на режима за регистрация и за избор на независими народни представители;
- промяна в структурата и организацията на работа на изборната администрация;
- преразглеждане и изчистване на избирателните списъци;
- въвеждане на ясни правила за предизборната кампания и нейното медийно отразяване, като да създадат условия всички участници в изборния процес да бъдат представени;
- промяна на вида изборна система;
- ясно регламентиране на дейността на наблюдателите и осигуряване на възможност да присъстват на всички етапи на изборния процес.
На публичното обсъждане на изборните правила, проведено на 26 юни 2013 г., с участие на омбудсмана на Република България, председателя на Сметната палата и представители на граждански организации и движения, граждани и представители на политически партии, се предостави възможност да се заявят позициите по необходимите промени в изборните правила. По-голямата част от участниците се обединиха около предложенията за промяна в изборната система чрез въвеждане на смесена изборна система или на пропорционална система с преференциално гласуване без праг или с нисък праг. Обсъдени бяха и предложения за изчистване на избирателните списъци чрез въвеждане на предварителна активна регистрация и създаване на изборен регистър, както и за въвеждане на електронно гласуване и на гласуване с машини в избирателните секции. Подчертана беше и необходимостта от създаване на законови механизми за гарантиране сигурността при отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа, като се ангажира печатницата на Българската народна банка и се предвиди механизъм за безплатен достъп до медиите. Според участниците в обсъждането създаването на независима, постоянно действаща и професионална изборна администрация е гаранция за произвеждането на честни избори.
На 2 юли 2013 г. се проведе публично обсъждане на вида изборна система при избори за народни представители. Доклади бяха представени от проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов по смесената (немска) изборна система, Борислав Цеков по пропорционалната изборна система с преференции и Валери Найденов по мажоритарната изборна система. На заседанието присъстваха омбудсманът на Република България, представители на институциите, имащи отношение към произвеждането на изборите, представители на Националното сдружение на общините, членове на Централната избирателна комисия и на Гражданския борд за прозрачни и свободни избори, представители на граждански организации и движения и граждани, както и членовете на комисията.
По отношение въвеждането на смесена изборна система, по подобие на немската система, се направи следното обобщение:
- при изборите за народни представители всеки избирател да има право на два гласа: един глас за избор на мажоритарен кандидат в едномандатен изборен район и един глас за избор с кандидатски листи на партии или коалиции в многомандатен изборен район;
- сто и двадесет народни представители да се избират в едномандатни изборни райони; сто и двадесет народни представители да се избират по пропорционални листи; мажоритарните кандидати в едномандатните изборни райони да се издигат от партии, коалиции и инициативни комитети; в едномандатните изборни райони за избран да се смята кандидатът, получил най-много гласове;
- гласуването да се извършва с две общи бюлетини за листи на партии и коалиции и за мажоритарни кандидати в едномандатния изборен район или с една обща бюлетина, разделена на лява и дясна части с вертикална линия; в лявата част да се посочват имената на кандидатите на партии и коалиции в едномандатния изборен район, а в дясната част срещу имената се посочват наименованията на съответните партии и коалиции, подредени по жребий;
- право на участие в разпределението на мандатите между партийните листи има само партия и коалиция, която е получила не по-малко от 4 на сто от партийните гласове, подадени в страната и чужбина, както и партиите и коалициите, които имат не по-малко от един/двама избрани мажоритарни кандидати; общият брой на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите, е равен на броя на народните представители в Народното събрание, намален с броя на избраните мажоритарни кандидати; броят на спечелените мажоритарни мандати на партията или коалицията се изваждат от броя на пропорционалните мандати за съответната партия или коалиция; разликата пропорционални мандати се запълва с кандидати от листи на същата партия или коалиция, като мажоритарните мандати се инкорпорират в броя на пропорционалните мандати на съответната партия или коалиция; когато броят на мажоритарно избраните народни представители на партия или коалиция е по-голям от броя на разпределените за партията или коалицията мандати, мандатите, спечелени от мажоритарните кандидати на партията или коалицията се изваждат от броя на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите и се извършва ново разпределение между останалите партии и коалиции.
Предимството на смесената система е, че прави възможно мажоритарно персонализиране на част от народните представители, при което обаче разпределянето на мандатите остава пропорционално, а недостатъкът й е нейната сложност.
По отношение на пропорционалната изборна система с мажоритарен елемент се направи следното обобщение:
- изборите за народни представители да се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции от партии – чрез преференциално гласуване, и независими кандидати;
- гласуването да се извършва с обща бюлетина, в която да има квадратче пред името на всеки кандидат за поставяне на знак, отразяващ предпочитанието на избирателя за конкретен кандидат (кандидати – в случаи на повече от една преференция);
- преференциалното гласуване да е с до три задължителни преференции или да бъде право на избирателя, който, ако иска, да изрази своето предпочитание към даден кандидат или кандидати;
- преференциалното гласуване да е без праг или с праг за отчитане на преференциите, но не повече от 5 на сто, който да даде реална възможност за разместване на кандидатите в листата.
Освен при избори за народни представители се изрази становище преференциалното гласуване да се въведе и при изборите за общински съветници.
Посочено беше, че предимството на тази система е нейната представителност, като с преференциалното гласуване избирателят има право на предпочитание към кандидат от листа на партия или коалиция, което позволява да се гласува и за личности в рамките на листата. По този начин се избягва един от недостатъците на пропорционалната система, а именно, че се гласува само за партии. Недостатъкът на тази система е, че удължава времето за преброяване на резултатите в секционните избирателни комисии.
По отношение на мажоритарната система беше изтъкнато, че районирането е от голямо значение при прилагане на мажоритарния избор. Като предимство на системата се сочи необходимостта участниците в изборите да издигат личности за кандидати, които притежават високи морални и професионални качества и са приемани от обществото, като системата е относително проста и разбираема за избирателите, а кандидатите са по-тясно свързани с тях. Недостатък при тази система обаче е, че гласовете, подадени за неизбраните кандидати, остават без стойност и се получава неравна относителна тежест на гласовете. За избран се смята кандидатът, получил абсолютно или относително мнозинство от гласовете. При тази система рискът от значителна степен на непредставителност е най-голям.
На 4 юли 2013 г. публично бяха обсъдени условията за регистрацията на партиите, коалициите, инициативните комитети и кандидатите и създаването на гаранции за равнопоставеност на участниците в изборния процес. На заседанието беше изслушано и становище на Централната избирателна комисия относно проблемите при прилагането на Изборния кодекс, включително при организацията и произвеждането на президентските и местните избори през 2011 г. и на предсрочните парламентарни избори през 2013 г., като се направиха и предложения за промени. Представени бяха и становища на граждански организации и движения и граждани, в които се настоява за преразглеждане на ограниченията за участие на гражданите в изборите, като се предлага отпадане на изискването за депозити за инициативните комитети и драстично намаляване на депозита за партиите и коалициите.
Депозитът за партиите и коалициите при национални избори, в случай че има едностепенна система за регистрация за изборите – за партии се предлага да бъде 2500 лв., а за коалиции – 5 000 лв. При запазване на депозит се посочва той да се възстановява на всички участници, независимо от изборния им резултат.+
Голяма част от гражданските организации, движения и граждани предлага да се въведе механизъм за участие в изборите на граждани чрез регистриране на национални инициативни комитети в Централната избирателна комисия, които да могат да издигат независими кандидатски листи или независими кандидати в повече от един многомандатен изборен район. Обсъдена беше и идеята при местни избори да се допусне инициативен комитет, регистриран в съответната общинска избирателна комисия, да може да издига не само отделни независими кандидати за кмет или общински съветник, но и листа за общински съветници. В случай че инициативен комитет иска да издига листи в повече от една община, да може да се регистрира в Централната избирателна комисия.
Участниците в обсъждането се обединиха около предложенията броят на подписите, необходими за регистрация на партия и коалиция, да бъде 2500 избиратели, а за коалиции – 5000 избиратели. При избори за народни представители за издигане на независим кандидат да са необходими не по-малко от едно на сто, но не повече от 1000 избиратели с постоянен адрес на територията на изборния район. При регистриране на национален инициативен комитет в Централната избирателна комисия необходимият брой подписи да е като за партия – 2500 избиратели, за да има равнопоставеност с партиите.
Обърнато беше и внимание в новия Изборен кодекс да се предвиди изрично, че регистриран субект до определен в кодекса срок може да иска заличаване на вписана регистрация и връщане на депозита, ако такъв е дължим. Граждански организации, движения и граждани изразиха становище кандидат за народен представител да се регистрира само в един изборен район с мотив, че не може да има преференциални листи и същевременно кандидатите да могат да се кандидатират от два многомандатни изборни района.
На 10 юли 2013 г. се проведе публично обсъждане на машинното гласуване и възможността за въвеждането му в страната. Бяха изслушани представители на различни водещи фирми в областта на информационните технологии, които представиха своя опит и идеи за реализирането на машинното гласуване. Обсъдени бяха различни предложения за различни видове машини и начина на гласуване. Споделен беше и опитът от експерименталното гласуване по електронен път с автоматизирани системи през 2009 г. Отбелязано беше, че машинното гласуване дава възможност за идентифициране на избирателя, осигурява по-бързо гласуване и броене на резултатите, намалява субективния фактор – избирателната комисия, която да манипулира резултата, премахва възможността за контролиран вот, не допуска предварително печатане на бюлетини и изключва възможността за недействителен вот.
На 11 юли 2013 г. на форум „Отговорен парламент – диалог за гражданско участие“, проведен в Народното събрание, бяха обсъдени приоритетите на Парламента и гражданското участие в дейността на държавните институции. На форума отново бяха представени искания за промени в изборното законодателство, като се предложи в дебатите по изготвяне на проекта на нов Изборен кодекс да се включат широк кръг представители на граждански организации и движения, които активно да участват с мнения и становища.
Правилата за медийното отразяване на предизборната кампания бяха обсъдени на 17 юли 2013 г. Бяха очертани основните положения при отразяване на предизборната кампания.
1. Осигуряване на равнопоставеност на участниците в предизборната кампания. Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове да отразяват предизборната кампания безплатно за всички участници в изборите. Да се обсъди въвеждане на регламент и другите доставчици на медийни услуги да могат да предоставят безплатно време и място за отразяване на предизборната кампания по споразумение съвместно между изпълнителните директори на медиите и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети.
2. На всеки платен материал, публикуван или излъчен от доставчик на медийна услуга във връзка с предизборната кампания, задължително да се поставя надпис „Платено съдържание” или съответно да се съобщава, че материалът е с платено съдържание.
3. Преразглеждане на формите за отразяване на предизборната кампания – клипове, хроники, диспути и други. Хрониките да отпаднат или се ограничат като форма за отразяване на предизборната кампания за сметка на времето за диспути.
4. Създаване на възможности за равнопоставеност между участниците в изборния процес.
5. Изработване на изчерпателен регламент за медийното поведение при отразяване на избори.
На проведеното обсъждане бе акцентирано, че съгласно препоръка от Доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г. „правната рамка, касаеща медиите и в частност обществените радио и телевизия, трябва да гарантира редакторска свобода за отразяване на предизборната кампания. Тя трябва да включва задължението за честно, балансирано и безпристрастно отразяване по новините и публицистичните предавания по всички електронни медии, което да е в синхрон с международните добри практики. Може да бъде разгледано въвеждането на ясно упътване какво представлява справедливо отразяване на кандидати/политически партии по новинарските програми, за да се предпазят журналистите от външен натиск“.
Правилата при съставянето на избирателните списъци, както и необходимостта от доразвиване на правната уредба, свързана с организационно-техническата подготовка на изборите, заедно със становища на граждански организации и движения и граждани, Доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на парламентарните избори на 5 юли 2009 г., Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието на 16-18 юни 2011 г., Доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г., и Становището за предварителни констатации и заключения на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. бяха обсъдени на 25 юли 2013 г.
Повечето граждански организации, движения и граждани настояват за промени в досегашния регламент относно съставянето и поддържането на избирателните списъци.
1. Въвеждане на активна, предварителна регистрация на избирателите; предлага се това да се извършва 30 дни преди изборния ден, като на регистрираните лица се издава избирателен картон – книжка, с който да се легитимират при гласуването; нерегистрираните лица да са лишени от право да гласуват, което право обаче е свързано с изменение на Конституцията; техническото изпълнение на регистрацията се предлага да е чрез собственоръчно писмо с обратна разписка или с електронен подпис в нарочен сайт или собственоръчно попълнена бланка пред служител на общината по местоживеене; посочва се, че регистрацията по електронен път ще облекчи българските граждани, живеещи в чужбина, като се предлага за първите избори след приемането на кодекса предварителната регистрация да се извърши най-късно 30 дни преди произвеждането им, а впоследствие такава регистрация да се прави до края на предходната година и да важи за цялата следваща година; електронната регистрация се обвързва и с гласуване по електронен път; предлага се да бъде приета Методика за комбинация на пасивна и активна регистрация след анализ на няколко избирателни списъка за всеки многомандатен район.
2. Създаване и поддържане на изборен регистър, в който да фигурира изборният адрес на избирателя; от изборния регистър избирателят да се информира в коя изборна секция ще гласува според неговия адрес, но също така и да може да получи информация дали други избиратели са регистрирани на неговия адрес.
3. Периодично актуализиране на избирателните списъци и премахване на т.нар. „фантоми“ или „мъртви души“; отпадане на забранителните списъци; заличаването на избиратели, които живеят в чужбина, да става само по тяхно заявление, като се изготвят отделни избирателни списъци на българските граждани извън страната; избирателните списъци трябва да се изготвят 30 дни преди изборния ден въз основа на валидни документи за самоличност към датата на изборите, като се създаде възможност в рамките на три седмици след обявяване на избирателните списъци те да могат да бъдат коригирани; една седмица преди дата на изборите да се публикуват окончателните избирателни списъци, като не се допуска дописване на избиратели в последните 7 дни преди изборите, както и в самия изборен ден; предлага се и криминализиране изготвянето на фалшиви избирателни списъци.
4. Въвеждане на ограничения, свързани с дописване в избирателните списъци, като например да не се допуска членовете на секционните избирателни комисии да гласуват в секциите, в които работят, а студентите и учениците да гласуват срещу издадено удостоверение от общината; по отношение на удостоверенията за гласуване на друго място се предлага заявление за тяхното издаване да се подават не по-късно от три седмици преди изборния ден, а не както е досега в 14-дневен срок.
В Доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. се посочва, че броят на избирателите, включени в окончателните избирателни списъци – над 6,8 милиона е висок в сравнение с цялото население, оценявано на 7,6 милиона, като това създава опасения, че неточностите могат да доведат до потенциална злоупотреба. Отправена е препоръка, че „проверка и ревизия на избирателните списъци би трябвало да бъде обмислена така, че да се адресират въпросите, свързани с високия брой избиратели в избирателните списъци в сравнение с големината на населението.”
В Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието на 16-18 юни 2011 г., е изразена тревога, че според резултатите от преброяването гражданите на България са 7 380 000, от които 6 800 000 пълнолетни граждани с право на глас.
От гледна точка на съставянето на избирателните списъци данните от преброяването може да послужат само за ориентир и да разкрият тенденциите, без да представят точната картина. С тази уговорка нереалистичното съотношение между броя на жителите и възрастовата група с право на глас, както става видно от последното преброяване, разкрива, че е необходимо да се консолидира процесът на съставяне на избирателните списъци. Обръща се внимание, че прекалено широкото използване на допълнителните списъци може да породи въпроси, свързани с възможността за многократно гласуване, като тези възможности трябва да се използват само по основателни причини. Подчертава се, че съдебен надзор трябва да се упражнява и върху избирателните списъци.
В Доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г. се посочва, че високият брой на регистрираните гласоподаватели в съотношение с броя на населението, имащо нужните години да гласува в страната, поражда безпокойство и навежда на мисълта за необходим пълен одит на избирателните списъци. Отбелязва се, че, както е препоръчано и през 2009 г., трябва да бъде обмислено преразглеждането чрез всестранен одит на процеса около регистрацията на избирателите, за да се разгледат въпросите, свързани с големия брой на избирателите в избирателните списъци в сравнение с големината на населението. Трябва да бъдат изяснени отговорностите на съответните институции, които се занимават с поддържането и обновяването на избирателните списъци.
В Становището за предварителни констатации и заключения на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. се отбелязва, че избирателните списъци са извлечени от Националния регистър на населението и съдържат приблизително 6 868 455 души. Обръща се внимание, че на мисията не са предоставени данни за броя на избирателите, разпределени по изборни райони, въпреки че тази информация е била налична, което е намалило прозрачността. В избирателните списъци в чужбина са били включени 83 884 избиратели. Изразяват се опасения от възможната злоупотреба с избирателните списъци заради избиратели, живеещи в чужбина, които продължават да бъдат в избирателните списъци в страната. Посочва се, че това ще бъде смекчено от правилното изпълнение на процедурите от страна на секционните избирателни комисии. На членовете на Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии, както и на кандидатите и наблюдателите е позволено да гласуват във всяка една избирателна секция чрез удостоверение за гласуване на друго място. В деня на изборите избирателите, които са били пропуснати в избирателния списък, са вписвани в основния избирателен списък след представяне на документ за самоличност. Избирателите може да бъдат вписвани само в един избирателен списък и следователно трябва да бъдат заличавани от избирателния списък по постоянния си адрес, ако мястото на гласуване бъде променено. Въпреки това се отбелязва, че пет различни категории избиратели могат да гласуват в избирателни секции, различни от постоянния им адрес, без да бъдат заличавани от избирателните списъци по постоянен адрес. Изразява се безпокойство, че въпреки редица механизми за сигурност, които са предвидени в Изборния кодекс, възможността за регистриране на избиратели в деня на изборите и вписването на някои категории избиратели в допълнителни избирателни списъци, без да бъдат заличавани от основния избирателен списък, може да доведе до потенциална злоупотреба, както е отбелязано и в Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права.
В резултат на проведеното обсъждане участниците достигнаха до съгласие за основните промени, касаещи избирателните списъци, които да бъдат включени при изработването на проекта на нов Изборен кодекс.
1. В избирателен регистър да бъдат вписани всички български граждани, гласували на последните два национални избора, като за основа служат списъците от гласуването на тези избори. Тези избиратели да формират избирателния списък. За избирателите, които не са вписани в регистъра в избирателния списък, да се вписват само имената на избирателя и постоянният адрес, като графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност остават празни и не се попълват и се обособява графа "Забележки". Избирател, който не е вписан в изборния регистър и не в избирателния списък, се допуска до гласуване след записване в обособените графи на избирателния списък на единния граждански номер и вида и номера на документа му за самоличност.
2. Подобряване на правната уредба, свързана с гласуването извън страната. По отношение на българските граждани, които живеят в чужбина, също да се предвиди предварителна регистрация и вписване в изборен регистър, което да е основа за съставянето на избирателните списъци за гласуване извън страната. Изрично да се предвиди, че българските граждани, които са заявили желание да гласуват извън страната, ще бъдат заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България едва след като бъдат включени в избирателния списък за гласуване извън страната. Да се създадат условия всички български граждани извън страната, ако желаят, да могат да упражнят активното си избирателно право.
3. Списъкът на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в изборния ден, е част от изборните книжа. В Изборния кодекс изрично се посочват категориите лица, които се вписват в този списък и не могат да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден. В решение № 12 от 2011 г. Конституционният съд отбелязва, че „общата и неясна формулировка на чл. 187, ал. 1, т. 7 от Изборния кодекс (в която се посочва, че в деня преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната или общинската избирателна комисия списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден), в която липсва изрично изброяване на всичките компоненти на списъка, несъмнено затруднява изборната администрация, не е в съответствие с принципа за правовата държава и законодателят е длъжен да отстрани законовия недостатък, като посочи изчерпателно компонентите на такъв списък, недопускащ дописване в изборния ден.”
4. Да отпадне изискването да се заличават имената на гражданите, които са заминали извън Република България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии.
Финансирането на предизборните кампании и статутът и правомощията на изборната администрация бяха обсъдени на 1 август 2013 г.
1. В предложенията на гражданските организации, движения и граждани се изразява мнение за промени в начина на конституиране на Централната избирателна комисия и другите видове избирателни комисии, техните правомощия и отговорности. Предлага се да се създаде постоянно действаща и деполитизирана изборна администрация. Съставът на Централната избирателна комисия да бъде редуциран например до 9-11 души и да се обновява на ротационен принцип. Изказани бяха идеи за постоянен и временен състав на районните и общинските избирателни комисии и постоянен състав на секционните избирателни комисии. Комисиите да са отворени за гражданско участие на всички нива на изборната администрация – от национално до местно ниво. Подчертава се необходимостта в съставите на избирателните комисии да бъдат включени експерти с високи професионални качества, като членовете на Централната избирателна комисия да бъдат избирани чрез ясен и прозрачен регламент и след открито публично изслушване, на което да представят експертните си познания. Централната избирателна комисия да се подпомага от изборна администрация – експертна, професионална и политически необвързана.
2. По отношение на финансирането на предизборните кампании беше предложено държавата да осигури финансиране за подготовка и участие в избори при равнопоставени условия на всички участници. Изразиха се мнения за намаляване на привилегиите за парламентарно представените партии и коалиции, като служебни коли, разходи за наем и други подобни.
В една част от изказаните становища се посочва, че ако държавната субсидия продължи да се изплаща, то тя да бъде единствен начин за финансиране на партиите, но да не се използва за предизборна агитация. В друга част от предложенията се отбелязва, че следва да отпадне държавното субсидиране за партиите и те да се финансират само от дарения с определен лимит и членски внос. В заключение, всички се обединиха около становището:
- разпоредбите, свързани с личните средства на кандидатите, да се преразгледат внимателно и разпишат подробно в отделните текстове на кодекса;
- да се обсъди намаляване на общия размер на финансирането на всяка предизборна кампания;
- в определението за публичен административен ресурс изрично да се посочи, че се касае не само за вещи, предоставени за ползване от администрацията, но и от държавните и местните органи;
- административнонаказателните разпоредби, свързани с финансирането на предизборната кампания, да бъдат внимателно преразгледани, като за всяко административно нарушение се предвиди санкция, отговаряща на тежестта му, и се завишат санкциите особено при неподаване своевременно на информация в публичния регистър;
- коалициите да могат да финансират кампанията си, като получават дарения от физически лица недиректно на самата коалиция, а не на някоя от съставляващите я партии.
По време на мандата си Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс се запозна с Германската изборна система, с уредбата на машинното гласуване в другите държави – членки на Европейския съюз, статута на централните органи за произвеждане на изборите и изборните регистри, като бяха разгледани практиките при произвеждане на избори във Финландия, Швеция, Чехия, Австрия, Хърватия, Унгария, Словения, Естония, Германия, Литва, Латвия, Испания и Португалия.
Комисията внимателно разгледа Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право и на Службата на ОССЕ демократични институции и човешки права, прието на 16-18 юни 2011 г., Окончателния доклад на мисията на ОССЕ/СДИЧП за ограничено наблюдение на парламентарните избори през 2009 г., Доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г., Окончателния доклад на мисията ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г., Доклада за изпълнението на препоръките, отправени от група държави срещу корупцията, приет през месец май 2004 г. от ГРЕКО, Доклада за изпълнението на препоръките от третия кръг на оценка „Прозрачност при финансиране на политическите партии“, отправени от групата държави срещу корупцията, приет на 19 октомври 2012 г, Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) на 23 юни 2009 г.
II. С проекта на нов Изборен кодекс се предлага ново структуриране, опростяване и промяна в изборните правила в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на изборите и на групата държави срещу корупцията и предложенията на граждански организации, движения и граждани.
Предлаганите изменения, като включване на изборите за народни представители за Велико народно събрание, въвеждане на пряк избор на кмет на район, промяна в сроковете за насрочване на изборите, намаляване на изискванията за регистрация, намаляване на депозитите за участие в изборите, едностепенна регистрация на партии и коалиции, облекчени правила при гласуването на българските граждани извън страната, нов начин за съставяне на избирателните списъци след произвеждане на изборите след влизането в сила на кодекса и създаване на изборен регистър, опростяване на протоколите с резултатите от гласуването, промяна в предизборната кампания, интегрални бюлетини за всички видове избори и преференциално гласуване, въвеждане на машинно гласуване, ново структуриране на Централната избирателна комисия, прецизиране на статута на наблюдателите и застъпниците, доразвиване на правилата при оспорване на резултатите от изборите, допълване на административнонаказателните разпоредби и много други налагат промени в почти всички норми на действащия кодекс. Измененията са многобройни и важни, което налага съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове отмяната на действащия към момента Изборен кодекс и приемането на нов кодекс.
Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс проведе ежеседмични заседания в периода 12 септември – 17 октомври 2013 г., на които беше представено и обсъдено съдържанието на проекта на нов Изборен кодекс. Заседанията бяха публични и с участието на членовете на Обществения съвет към комисията. Съставът на съвета беше избран на 12 септември 2013 г. Съгласно вътрешните правила за работа на комисията, Общественият съвет консултира и подпомага работата на Временната комисия по подготовката на проекта.
В структурно отношение проектът предвижда кодексът да се състои от три части – част първа „Общи правила”, част втора „Видове избори” и част трета „Административнонаказателни разпоредби“. Първата част включва правилата, валидни за всички видове избори, а втората част регламентира специфичните особености при произвеждането на всеки отделен вид избор. Това оптимизиране на структурата е съобразено и с препоръката, изразена в Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ, прието на 16-18 юни 2011 г. „за усъвършенстване на структурата на кодекса, за да се избегнат излишните повторения и да се улеснят органите, които отговарят за неговото прилагане, с възможност за насочване към правилата и процедурите за конкретния вид избори, без да се налага преглед на многобройни и различни части от текста.”
Основата, върху която се създават новите изборни правила, е съобразена с предложенията на граждански организации и движения, експерти по изборно законодателство, граждани и представители на институциите, имащи отношение към провеждането на избори и участвали в обсъжданията. Бяха представени следните основни нови моменти от проекта:
1. С кодекса се определят условията и реда за произвеждане на изборите в Република България, включително и на изборите за Велико Народно събрание. Съгласно чл. 157 от Конституцията Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред. Това означава провеждане на изборите за Велико Народно събрание по реда, предвиден за обикновено Народно събрание и отмяна на Закона за избиране на Велико Народно събрание.
2. Вида на изборната система – пропорционална система с преференциално гласуване, като е разработен и представен и вариант на смесена система. В действащия Изборен кодекс пропорционалната система с преференции се прилага единствено при избиране за членове на Европейския парламент от Република България. Смесената система, прилагана в Германия, не намери достатъчно подкрепа, предвид необходимостта от ново райониране и нейната сложност. Не беше подкрепено и предложението за изборен район „Чужбина”. Пропорционалната система с преференциално гласуване се въвежда при всички видове избори, с изключение на изборите за президент и вицепрезидент на републиката и избори за кмет, които се произвеждат по мажоритарна система. Методиките за определяне на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите са неразделна част от кодекса.
3. Въвеждане на машинно гласуване – експериментално машинно гласуване беше проведено през 2009 г. в 9 избирателни секции при произвеждане на изборите за народни представители и членове на Европейския парламент от Република България. От приемането на действащия Изборен кодекс досега не е провеждано такова гласуване. Новият проект предвижда поетапно въвеждане на машинно гласуване, като първоначално ще се приложи в административните центрове на областите, заедно с гласуването с хартиени бюлетини. Предлага се машинното гласуване да се осъществи с помощта на електронни средства за комуникация и обработка на информация, включени в специална техническа система. Избирателят ще може да гласува в избирателната секция чрез специализирани устройства за гласуване. За съответния вид избор се предвижда да се създаде обща бюлетина върху визуален или тактилен терминал, на която гласоподавателят да отбележи по еднозначен начин своя вот за избрана от него кандидатска листа и при избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници, ако желае, да може да изрази своето предпочитание и за съответен кандидат от избраната кандидатска листа. Бюлетината е проектирана по същия начин, както хартиената бюлетина, като предоставя възможност избирателят да не гласува за нито една партия, коалиция или инициативен комитет. Данните от машинното гласуване се отчитат в протокола на секционната избирателна комисия и се прибавят към данните от гласуването с хартиени бюлетини.
4. Въвежда се обща бюлетина при изборите за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници, като избирателят, ако желае, може да изрази своето предпочитание (преференция) и за съответен кандидат от избраната кандидатска листа. За първи път се въвежда допълнителна защита чрез уникални номера на отпечатаните бюлетини, които са подредени в кочани с определен брой бюлетини. Откъсването на бюлетината от кочана се предлага да се извършва непосредствено преди влизане на избирателя в кабината за гласуване. Върху бюлетината и върху кочана трябва да има един и същи номер, който да се сравнява от избирателната комисия след попълване на бюлетината и преди пускането й в избирателната кутия. При съответствие бюлетината ще се подпечатва отново с печата на комисията, като се откъсва отрязъкът с номера, който ще се пуска в отделна кутия, за да не може да се проследи начина на гласуване. Защитата е съобразена със запазване тайната на вота на всеки избирател, има за цел да възпрепятства вкарването на бюлетини отвън и е мярка срещу манипулирането и контролирането на вота.
Нов момент са и правилата за отпечатване, съхранение и разпространение на бюлетините. За първи път се предвижда хартиените бюлетини да се отпечатват в печатницата на Българската народна банка при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Отпечатването на бюлетините се предлага да се осъществява под контрола на Министерството на финансите и Централната избирателна комисия. Централната избирателна комисия, съгласувано с Министерския съвет, следва да определи условията и реда за отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и материали, включително и за съхранението на техническите устройства за машинното гласуване. Контролът върху отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и материали, включително и върху съхранението на техническите устройства за машинното гласуване, се предлага да се упражнява от Централната избирателна комисия.
5. Предлага се изцяло нов начин на конституиране на професионална, експертна и независима Централна избирателна комисия. Нейният състав се предвижда да бъде намален и да се избира от Народното събрание след публична процедура, изслушване на кандидатите и преценка на професионалните им качества. Професионализирането на Централната избирателна комисия е съобразено с препоръките, съдържащи се в Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието на 16-18 юни 2011 г. и в Окончателния доклад на мисията на ОССЕ за наблюдение на предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г., в които се отбелязва, че трябва да бъде обмислено „осигуряването на постоянен състав на ЦИК, който да работи на пълен работен ден, както и независим бюджет. Това би допринесло за натрупването на капацитет и институционална памет и би позволило на ЦИК да разработи и предложи нужни подобрения и поправки значително преди изборите”.
Съгласно Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право, изборният процес следва да се управлява по прозрачен начин от безпристрастни и независими избирателни комисии, като изборната администрация не трябва да бъде политически поляризирана. При изготвянето на конкретните разпоредби е взета предвид практиката в други европейски държави като Финландия, Швеция, Чехия, Германия, Австрия, Хърватия, Унгария, Словения, Естония, Литва, Латвия, Испания и Португалия. Кодексът съдържа изискванията към членовете на Централната избирателна комисия, основанията за несъвместимост с други дейности, правилата за формиране на възнагражденията им и техните правомощия. За първи път към Централната избирателна комисия се предлага да се създаде Обществен съвет като консултативен и подпомагащ орган, който да включва представители на гражданските организации и движения.
Предвижда се да се създаде обучително звено, което да организира и провежда обучението на членовете на избирателните комисии. Другите нива на избирателни комисии се назначават на досегашния принцип, но вече с възможност в консултациите за формиране на техните състави да участват и партиите, които не са парламентарно представени. При назначаване на избирателните комисии извън страната, предложения ще могат да правят и организациите на българските граждани в чужбина, като консултациите по назначаването им ще се провеждат в Централната избирателна комисия. Всички нива на изборната администрация ще работят при пълна прозрачност, а актовете й ще подлежат на съдебен контрол, с изключение на постановените в изборния ден, предвид липсата на технологично време. По отношение на председателя, заместник-председателите и секретаря на избирателните комисии изрично е заложен принципът да не може да бъдат от една и съща партия или коалиция, а на Централната избирателна комисия да не може да бъдат предложени от народни представители от една и съща парламентарна група. С оглед спокойното и отговорно приключване на дейността на секционните избирателни комисии се предлага на членовете им да се заплаща за работата им в изборния ден и за следващия ден.
Заседанията на избирателните комисии ще бъдат отворени за всички, включително и за медиите, като видео-записите (архива) от заседанията на комисиите ще се публикуват незабавно.
На Централната избирателна комисия е възложено да извършва анализ на проведените избори и да внася в Народното събрание доклад с предложения за усъвършенстване на изборното законодателство.
6. Предлагат се отделни глави в новия Изборния кодекс, регламентиращи статута, правата и задълженията на наблюдателите, застъпниците и представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети. Наблюдателите ще имат право да присъстват на всички етапи на изборния процес и ще могат да осъществяват своята дейност от регистрирането им до обявяването на резултатите от изборите. При избори за общински съветници и кметове наблюдателите ще осъществяват дейността си от регистрирането им до насрочването на следващите общи избори, а извършената регистрация на организациите и на наблюдателите ще запазва действието си. Организацията ще има възможност да прави промени в списъка на регистрираните наблюдатели. По настояване на гражданските организации и движения отпада изискването наблюдатели да бъдат упълномощени членове на регистрираните български неправителствени организации и се изравняват изискванията за българските и чуждестранните наблюдатели. В една избирателна секция ще може да присъстват най-много двама наблюдатели от една и съща организация, като в изборното помещение ще може да присъства само един от тях. Наблюдателите не са обвързани с конкретна избирателна секция. Предвидено е, че държавните и местните органи и техните администрации и избирателните комисии са длъжни да оказват съдействие на наблюдателите и да им предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията им. Новите текстове са в изпълнение на препоръката, изразена в Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието през юни 2011 г. „всички права и отговорности на наблюдателите да бъдат законово регламентирани.”
По отношение на застъпниците отпада изискването за „закрепостяване” в една и съща избирателна секция. Изрично е предвидено, че те не са обвързани с конкретна избирателна секция, което ще доведе до по-голяма гъвкавост при упражняване на техните правомощия. Те ще могат и да присъстват при въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и в изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на секционните избирателни комисии.
Предлага се да отпаднат списъците за вписване на наблюдателите, застъпниците и представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, които се попълват в секционните избирателни комисии и допълнително забавят и усложняват изборния процес.”