ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ3044 думи
Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги!
„Д О К Л А Д
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., съвместно с Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Петър Чобанов – министър на финансите, Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Димитър Костов – подуправител на Българската народна банка, Цветан Цветков – заместник-председател на Сметната палата, Михаил Кожарев – член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет, Пламен Димитров – президент на КНСБ, Тодор Попов – председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, заместник-министри, експерти, представители на работодателски организации, представители на браншови организации, представители на граждански организации и други.
В изпълнение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси на 30 октомври 2013 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание одобрения с Решение № 650/30.10.2013 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г., актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотивите към законопроекта и приетото становище по проекта за бюджет на съдебната власт. С точка 5 от същото решение правителството е възложило на министъра на финансите да представи законопроекта в Народното събрание.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил проектобюджета на съдебната власт такъв, какъвто е бил приет от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това правителството е изпълнило изискванията на чл. 79, ал. 3 от Закона за публичните финанси и чл. 364, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
От името на правителството Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2014 г. беше представен от министър Чобанов, а бюджетът на съдебната власт от господин Кожарев.
В мотивите към Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. и в експозето на министър Чобанов бе представен кратък анализ на икономическата ситуация в световен мащаб, както и очакванията за периода 2013-2016 г. световната икономика да нарасне съответно от 3,1% до 4,2%.
Подобрението на водещите индикатори за еврозоната през последните месеци формират очаквания за нейното бавно и постепенно възстановяване. В краткосрочен план вътрешното търсене се очаква да бъде благоприятно повлияно от забавянето на инфлационните процеси, което от своя страна ще подкрепи реалните доходи. Очаква се икономиката на ЕС да продължи да се възстановява, като през второто тримесечие на 2013 г. европейската икономика технически излезе от рецесия. За цялата 2013 г. спадът ще се забави до 0,1%, а през 2014 г. се очаква ръст от 1,2% и постепенно увеличаване на растежа до 1,8% през 2016 г.
1. Основните макроикономически показатели в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. са следните:
1.1. Брутен вътрешен продукт
През 2013 г. се очаква българската икономика да отбележи реален ръст от 0,6% и да достигне в абсолютен размер по текущи цени сумата 78 932 млн. лв. Основен принос за растежа ще има външният сектор, като износът на стоки и услуги се очаква да нарасне с 6,8% в реално изражение. Забавянето на растежа на вътрешното търсене, което започна още от края на 2012 г., продължи и през първото полугодие на 2013 г., като за годината се очаква спад от 0,9% основно в резултат на понижението при инвестициите. Свиването на вътрешното търсене ще ограничи реалния растеж на вноса до 4,4% и ще се отрази в положителен принос на нетния износ към растежа на БВП (1,5 процентни пункта).
Подобряването на перспективите пред развитието на европейската икономика през 2014 г. ще се отрази в ускоряване на растежа на износа до 7,2% в реално изражение. В резултат на подобряването на икономическата среда вътрешното търсене ще започне да се възстановява и се очаква да нарасне с 1,9%. Повишението на износа и вътрешното търсене ще ускорят растежа на вноса до 7,1% и нетният износ ще отбележи отрицателен принос от 0,1 процентни пункта. Така растежът на БВП за 2014 г. се очаква да достигне 1,8% в реално изражение и в абсолютен размер по текущи цени сумата 81 582 млн. лв.
1.2. Пазар на труда и доходи.
През първото тримесечие броят на заетите се увеличи спрямо края на 2012 г., а през вторите три месеца беше постигнат положителен ръст на заетостта и на годишна база. Отчитайки сезонните колебания до края на 2013 г., очакванията са темпът на изменение на заетите на годишна база да бъде слабо положителен, в рамките на 0,1% (според дефиницията на Системата за национални сметки). Въпреки обичайното раздвижване нивото на безработица се очаква да остане по-високо на годишна база през цялата 2013 г., като средногодишната му стойност се очаква да възлезе на 12,9% (според дефиницията на Наблюдението на работната сила).
През 2014 г. възстановяването на пазара на труда ще продължи с ускорен темп и за разлика от 2013 г. ще се отрази в намаление на безработицата. Средният за годината очакван растеж на заетостта възлиза на 0,5%, а нивото на безработица се очаква да намалее до 12,6%.
1.3. Инфлация
Инфлацията през 2013 г. ще остане сравнително ниска под влияние на благоприятната конюнктура на международните пазари на суровини, като средногодишният темп на изменение на хармонизираната инфлация се очаква да бъде 0,6%.
През 2014 г. средногодишната инфлация се очаква да бъде 1,8%, след което слабо да се ускори до 2,1-2,2% в периода 2015 2016 г. През разглежданите години не се очаква съществено повишение в международните цени на храните и петрола в доларово изражение и при допускане за стабилно евро не се очаква ускорение на инфлацията по линия на външни фактори. С възстановяването на вътрешното търсене се очакват по-високи относителни потребителски цени на услугите в сравнение с хранителните и нехранителните стоки.
Влиянието на данъчната политика през 2014 г. също се очаква да има нисък принос за инфлацията, тъй като хармонизацията на акцизните ставки при течните горива беше приключена в началото на настоящата година.
1.4. Платежен баланс
Очаква се в края на 2013 г. излишъкът по текущата сметка да бъде в размер на 0,6% от БВП. Стабилизирането на европейската икономика и прогнозираният ръст на основните ни партньори извън Европейския съюз ще поддържат нарастването на износа, което за годината ще възлезе на 5,7%. Слабото вътрешно търсене ще продължи да оказва задържащ ефект върху вноса (2% растеж на годишна база). Така дефицитът по търговския баланс ще се свие до 6,8% от БВП през 2013 г.
Нарастване на износа на стоки се очаква и през 2014 г., като номиналният растеж ще се ускори до 9,6%, подкрепян от по-силно външно търсене и положителна ценова динамика. Очакваното възстановяване на потреблението и активизиране на инвестиционната дейност ще се отрази в по-забележимо ускорение на вноса до 9,2%.
С оглед на очакванията за умерен растеж на приходите от туризъм, балансът на услугите ще възлезе на 5,5% и 5,6% от БВП, съответно в края на 2013 и 2014 г., и ще остане на това ниво в периода до 2016 г. По-високото усвояване на средствата от Европейския съюз ще има положителен принос за динамиката на текущата сметка през текущата година с очакван излишък по текущи трансфери от 5,5% от БВП.
В резултат от описаните процеси се очаква балансът на текущата сметка да достигне дефицит от 0,2% от БВП през 2014 г., който постепенно ще нарасне до 1,2% от БВП през 2016 г.
Притокът на преки чуждестранни инвестиции ще продължи постепенно да се възстановява, като те ще осигуряват достатъчно покритие на дефицита по текущата сметка до края на прогнозния хоризонт.
2. Основни показатели по консолидираната фискална програма за 2014 г.:
2.1. Общо приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма.
Правителството е приело приходите, помощите и даренията общо по консолидираната фискална програма за 2014 г. да са в размер на 30 886 млн. лв., или 37,9% от БВП. Тази сума е по-голяма от сумата по програмата за 2013 г. с 501,2 млн. лв. или ръст от 1,6%. Увеличението на приходите, помощите и даренията-общо е резултат от увеличение на същите постъпления по националния бюджет с 1 021,7 млн. лв. и от намалението по сметките за средствата от Европейския съюз с 520,6 млн. лв.
От общата сума на приходите, помощите и даренията за
2014 г., по националния бюджет се очаква да постъпят 27 754,5 млн. лв. или 89,9 на сто от общата сума по КФП и от европейски средства 3 131,4 млн. лв., които са 10,1% от общите приходи.
Приходите по националния бюджет за 2014 г. се очаква да постъпят от: данъчно-осигурителни приходи 24 328,7 млн. лв., което е с 1 477,5 млн. лв. повече от 2013 г.; неданъчни приходи – 3 321,6 млн. лв., което е с 472,0 млн. лв. по-малко от 2013 г. и от помощи и дарения 104,3 млн. лв., което е с 16,3 млн. лв. повече от това за 2013 г.
2.2. Общо разходи, вноска в общия бюджет на Европейския съюз и трансфери по консолидираната фискална програма за 2014 г.
Предвидено е показателят „Общо разходи, вноска в общия бюджет на ЕС и трансфери” да бъде 32 358,3 млн. лв. или 39,7% от брутния вътрешен продукт за 2014 г. Тази сума е с 380,1 млн. лв. повече от същите разходите за 2013 г. или ръст от 1,2%.
От общите разходи, вноска в общия бюджет на Европейския съюз и трансфери чрез националния бюджет ще се изразходват 29 008,8 млн. лв. или с 1 012,2 млн. лв. повече от 2013 г. и чрез сметките за средства от Европейския съюз ще се изразходват 3 349,5 млн. лв. или с 632,1 млн. лв. по-малко от 2013 г.
Средствата по показателя „разходи” за 2014 г. са разчетени на сума 31 453,6 млн. лв., в това число по националния бюджет 27 154,4 млн. лв., и по сметките за средства от Европейския съюз 4 299,2 млн. лв. Спрямо програмата за
2013 г. разходите по Консолидираната фискална програма са увеличени с 383,6 млн. лв., по националния бюджет са увеличени с 954,4 млн. лв., и по сметките за средства от Европейския съюз са намалени с 570,8 млн. лв.
Предвижда се размерът на вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2014 г. да е 904,7 млн. лв. или с 3,5 млн. лв. по-малко от 2013 г.
В националния бюджет за 2014 г. е предвиден трансфер за сметки за средства от ЕС в размер на 949,7 млн. лв., а за 2013 г. тези разходи са били 888,4 млн. лв. Следователно за 2014 г. средствата за съфинансиране са увеличени с 61,3 млн. лв.
2.3. Бюджетно салдо на консолидираната фискална програма
За 2014 г. е планиран бюджетен дефицит в размер на 1 472,3 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на брутния вътрешен продукт дефицитът е 1,8%. Това бюджетно салдо е резултат от увеличения размер на приходите с 501,2 млн. лв. и увеличения размер на разходите с 380,1 млн. лв. Разликата между увеличените размер на приходите и разходите е 121,1 млн. лв. Тази цифра показва размера на подобряването на бюджетното салдо за 2014 г.
Бюджетното салдо за 2014 г. е в рамките на максимално допустимия размер за дефицита на сектор „Държавно управление” (3% от БВП на начислена основа), като неговият размер е съобразен с настоящите икономически условия и отразява целенасочените усилия на правителството да минимизира въздействието на фискалната консолидация върху икономиката.
Предлаганият размер на дефицита ще осигури финансиране на приоритетни за правителството области – инвестиционни програми за икономически растеж и устойчиво развитие на регионите, програми за развитие на образованието, здравеопазване и социални потребности на нацията и ще осигури силна финансова позиция в момент на повишена несигурност в международната икономика.
2.4. Функционални направления на разходите по консолидираната фискална програма за 2014 г.
- За социално осигуряване, подпомагане и грижи се предвиждат разходи в размер на 11 262,3 млн. лв., което е 13,8% от брутния вътрешен продукт, което е с 354,6 млн. лв. повече от 2013 г.
- За жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда се предлагат разходи в размер на 2 837,2 млн. лв. или с 94,3 млн. лв. по-малко от сумата за 2013 г.
- За здравеопазване са разчетени разходи в размер на 3 466,7 млн. лв. или със 113,3 млн. лв. повече от същия разход за 2013 г., което е 4,2% от брутния вътрешен продукт, колкото и за 2013 г.;
- За отбрана и сигурност в програмата са записани 2 924,5 млн. лв. или с 3,0 млн. лв. по-малко от разхода за 2013 г. Това представлява 3,6% от брутния вътрешен продукт за 2014 г. при 3,7% от брутния вътрешен продукт за 2013 г.;
- За системата на образованието са предложени 3 062,9 млн. лв., или със 143,1 млн. лв. повече от разхода за 2013 г., което е 3,8% от брутния вътрешен продукт или с 0,1% от брутния вътрешен продукт повече от 2013;
- За общите държавни служби разходът е 1 882,0 млн. лв., което е с 35 млн. лв. повече от 2013 г. или 2,3 % от брутния вътрешен продукт, колкото и за 2013 г.;
- За почивно дело, култура и религиозни дейности са разчетени 574,1 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 48 млн. лв. от 2013 г. и като процент от брутния вътрешен продукт се запазва на 0,7%.
- За икономически дейности и услуги са планирани 4 751,7 млн. лв., или с 30 млн. лв. по-малко от разхода за 2013 г., което е 5,8% от брутния вътрешен продукт или с 0,2% от брутния вътрешен продукт по-малко от 2013;
3. Политика и състояние на държавния дълг.
Политиката по управление на държавния дълг ще продължи да следва основната цел, дефинирана в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2012–2014 г. за осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение при оптимална цена и степен на риск .
Към 30 юни 2013 г. номиналният размер на държавния дълг е на обща стойност 13 545,4 млн. лв., в това число външен дълг 7 269,0 млн. лв. и вътрешен 6 276,4 млн. лв. В структурно отношение външният дълг заема 53,7%, а вътрешният 46,3%. В номинално изражение държавният дълг бележи увеличение с 1 738,3 млн.лв. в сравнение с отчетената стойност в края на юни 2012 г. в резултат на нарастването основно на вътрешния с 1 420,3 млн. лв. и на външния дълг с 318,0 млн. лв. Регистрираното нарастване на външния дълг е в следствие на полученото ново външно финансиране и валутно курсовите разлики. Към края на
2013 г. се очаква нивото на държавния дълг да възлезе на 14,6 млрд. лв., като относителният дял на външния държавен дълг да се увеличи с 3,3 процентни пункта до около 57,0%, респективно със същата стойност да се намали вътрешния държавен дълг, достигайки 43,0%.
Съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт към края на юни възлиза на 17,2% при 17,6% отчетено за 2012 г. Към края на 2013 г. този показател се предвижда да не надвишава 18,5% от брутния вътрешен продукт. През следващия тригодишен период се очаква увеличение в номиналното ниво на държавния дълг, достигайки в края на 2016 г. до размер от около 20 млрд. лв. (22,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт). Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е повишената потребност от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв.
Очакваният размер на плащанията по държавния дълг (погашения и разходи за обслужване на дълга) през 2014 г. е около 3,4 млрд. лв., а през 2015 и 2016 г. съответно около 3,7 млрд. лв. и 3,4 млрд. лв. Влияние върху плащанията по дълга през периода ще оказват и промените на нивата на лихвените проценти и валутните курсове основно на щатския долар и японската йена.
4. По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Приходите, разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз са по проекта на държавния бюджет със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 от законопроекта.
4.1. Предлагат се следните приходи, помощи и дарения:
Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет за 2014 г. се увеличават със 774,9 млн. лв. спрямо същите постъпления по държавния бюджет за 2013 г. Увеличението е резултат от разчетените в повече: данъчни приходи с 1 252,1 млн. лв.; от намалението на неданъчни приходи с - 484,5 млн. лв. и от увеличението на помощите и даренията със 7,4 млн. лв.
Най-голямо е увеличението на данъчните приходи при данъка върху добавената стойност – 626,7 млн. лв., акцизите с 262,9 млн. лв., данъка върху доходите на физическите лица – 1 66,1 млн. лв., корпоративния данък с 92,8 млн. лв. и другите данъци с 67,6 млн. лв.
Намалението на неданъчните приходи идва от очакваните по-малки постъпления от приходи, доходи и собственост с 277,2 млн. лв. и от други неданъчни приходи с 269,8 млн. лв., и от увеличение на държавните такси със 55,7 млн. лв. и глобите, санкциите и наказателните лихви с 6,8 млн. лв.
От помощи и дарения за 2014 г. се предвижда да постъпят 7,4 млн. лв. повече спрямо закона за 2013 г.
4.2. Разходи, бюджетни взаимоотношения и вноска в общия бюджет на Европейския съюз:
Със законопроекта за 2014 г. се предлагат общо разходи, бюджетни взаимоотношения и вноска в общия бюджет на Европейския съюз в размер на 20 449,6 млн. лв. или ръст от 815,1 млн. лв. спрямо разходите по държавния бюджет за
2013 г. Този ръст се образува от увеличаване на разходите с 808,2 млн. лв. и от увеличаване на бюджетните взаимоотношения (трансферите) – нето с 10,5 млн. лв. и намаляване на вноската в общия бюджет на Европейския съюз с 3,5 млн. лв.
Увеличението на разходите по държавния бюджет за 2014 г. с 808,2 млн. лв. е резултат от увеличение на текущите разходи с 404 млн. лв., на капиталовите разходи с 116,4 млн. лв. и увеличение на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи с 304,5 млн. лв. и от намаление на прираста на държавния резерв (нето) с 16,6 млн. лв.
Увеличението на бюджетните взаимоотношения (трансферите) – нето по държавния бюджет е резултат от увеличение на предоставените трансфери с 80,5 млн. лв. и на получените трансфери със 70,0 млн. лв.
4.3. Бюджетно салдо:
Със законопроекта на държавния бюджет за 2014 г. се предлага бюджетното салдо да бъде дефицит, в размер на – 1 336,2 млн. лв. (Шум и реплики.)