15 ноември 2013 г.

Благодаря Ви, господин председател. Тъй като вчера в дебатите стана ясно, че колегите са напълно наясно с материята и как трябва да се подобри този закон, предлагам срокът за предложения да бъде четири дни – до вторник, 18,00 ч.

Уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-41, внесен от Димчо Михалевски, Джевдет Чакъров и Страхил Ангелов. „Закон за изменение и допълнение на Закона за водите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Има предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков – създават се нови параграфи от 1 до 60. Комисията подкрепя по принцип предложенията по параграфи 44, 45, 46, 47 и 48. На основание чл. 80, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага предложенията в останалата им част да не се обсъждат и да не се гласуват, тъй като противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Има предложение от народния представител Димчо Михалевски – създават се нови параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6: „§ 1. В Глава десета наименованието на Раздел ІХ се изменя така: „Специализирани карти, регистри и информационни системи за водите и за водностопанските системи и съоръжения“. § 2. Член 176 се изменя така: „Чл. 176. (1) Специализираните карти, регистрите и информационните системи осигурявате данни за: 1. собственост на водите и състоянието на водните тела; 2. водностопанските системи и съоръжения. (2) Картите, регистрите и информационните системи по ал. 1 се водят с цел осигуряване на рационалното използване на водите и поддържане на информация за водностопанските системи и съоръжения. § 3. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „система” се добавя „за водите”, а думата „обекти” се заменя с „тела”. 2. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Специализираните карти, регистрите и информационната система за водностопанските системи и съоръжения съдържат данни за техния вид, собственост, предоставени права за стопанисване, поддържане и експлоатация, технически параметри и други. (4) Данните по ал. 3 се актуализират в съответствие с изпълнения контрол за техническото състояние на системите и съоръженията.“ § 4. Член 178 се изменя така: „Чл. 178. (1) Специализираните карти, регистрите и информационните системи по чл. 176, ал. 1 се водят от: 1. директорите на басейнови дирекции – в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1; 2. министъра на регионалното развитие – в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2. (2) Съдържанието на специализираните карти, регистрите и информационната система по чл. 176, ал. 1, т. 2, условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие.“ § 5. Член 179 се изменя така: „Чл. 179. (1) Картите, регистрите и информационните системи по чл. 176, ал. 1 се съставят и поддържат по райони за басейново управление на водите и по административни единици – населени места, общини и области. (2) Картите, регистрите и информационната система по чл. 176, ал. 1, т. 1 съдържат: 1. данни за вида на водите; 2. данни за повърхностните и подземните водни тела и техните: а) категория; б) местоположение; в) характеристики; г) собственост; д) състояние; 3. други данни. (3) Картите, регистрите и информационната система по чл. 176, ал. 1, т. 2 съдържат: 1. данни за вида на съоръженията; 2. данни за местоположението им; 3. данни за собствеността им; 4. данни за техническите им характеристики; 5. данни за оператор; 6. други данни.” § 6. В чл. 198в се правят следните изменения: 1. В ал. 4, т. 2 се изменя така: „2. приема решение за сключване на договора от името и за сметка на собственика на ВиК системата с ВиК оператора за възлагане на дейностите по предоставянето на ВиК услугата и поддържането на ВиК системите, включително за поемане на финансови задължения от ВиК оператори и контролира изпълнението по договора.” 2. В ал. 7 думите „две трети” се заменят с „три четвърти”.”

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители? Безспорно, това е взетото решение от комисията. Държа да кажа, че законопроектът, който ние внесохме между първо и второ четене, беше разглеждан от комисията по времето, когато в нея нямаше представители на Политическа партия ГЕРБ и в този смисъл не можахме да изразим съображенията, които Вие изразихте от Вашето място. РЕПЛИКИ: Къде бяхте?! Къде бяхте?!

Така или иначе, ние сме благодарни на комисията за това, че по принцип подкрепя нашите предложения. С радост бихме разглеждали всеки един отделен параграф от тях. С радост приемаме факта, че се разглежда Законопроектът за промяна на Закона за водите, чрез който ще се подпомогне реформата във ВиК сектора. Това, което не можем да приемем и за което апелираме от самото начало на този Парламент, е да се подходи към реформата във ВиК сектора цялостно, комплексно, така че да се отговори на нуждите на държавата, да се отговори на изискванията на Европейската комисия по отношение на предварителните условности за следващия програмен период, да се отговори на логиката за поддържане на икономически ефективната дейност на ВиК операторите. Позволете ми тук да напомня факта, че по време на миналото Народно събрание през 2012 г. беше приета Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор. Един важен рамков документ, който сложи на ясна основа всички въпроси, касаещи собствеността върху съоръженията, касаещи взаимоотношенията между собственици и оператори, касаещи преди всичко факта, че е необходимо да се засили ролята на държавата в управлението на водния сектор. С нашия законопроект ние акцентираме на няколко основни неща.

Ние сме постигнали консенсус.

Благодаря, господин председател, че ми давате възможност да продължа изказването си. Както и господин Михалевски упомена, ние имаме пълен консенсус по повод на това, че е необходимо да се пристъпи към реализиране на реформата във ВиК сектора. Това, което не приемаме, е, че се прави на парче, ад хок. Това, което искаме да предложим на Народното събрание, е интегриран цялостен комплексен подход. Както упоменах, той цели да приведе в съответствие сектора с Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в България. Нашият законопроект цели да предложи изменения във финансовата организация, икономическото регулиране в областта на водите, така че да се приложи принципът за възстановяване на разходите, което е една от задължителните предварителни условности, свързани с програмирането на следващия програмен период за осигуряване на интегрирането на политиката по водите и политиките в отраслите във водния сектор, определянето на приоритетите в развитието на отраслите във водния сектор. Със законопроекта се предлага уреждане на собствеността, управлението и отговорността по отношение безопасността на язовирите – цели се осигуряване на контрол по техническото състояние и безопасността на всички язовири в страната, с цел опазване на живота и здравето на населението. Дами и господа, спомняте си, че в с. Бисер наводнението се случи през месец февруари 2012 г. Тогава беше взето решението да се подсили техническият контрол върху съоръженията. Така и не беше и не се определя с предложението, внесено от вносителите, институция в държавата, която да отговаря за това. В законопроекта, който внасяме, се предвижда министърът на регионалното развитие и благоустройството да води единен регистър за всички съоръжения във водния сектор – държавна и общинска собственост, който да съдържа данни за вида, собствеността, местоположението, техническите характеристики и оператора. Това е изключително необходимо на държавата ни, за да имаме ясна представа какви са нуждите, какво е състоянието. Законопроектът ни предлага и реализиране на реформата във ВиК отрасъла – подобряване на качеството, обхвата и устойчивостта на предоставяните ВиК услуги за потребителите в дългосрочен план; регулирането на обществените отношения, свързани с планирането на изграждането, управлението и оперирането на ВиК системите и съоръженията (реплики от ГЕРБ: „Времето, времето!”); постигане на оптимизация и повишаване ефективността на работата във ВиК дружествата; защита на обществения интерес. Аз Ви благодаря за вниманието и искам да кажа, че народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ по принцип подкрепят предложението на вносителите, отчитайки, че това е една част от реформата, но за пореден път призоваваме всички да положим усилия, за да се мобилизираме и да съумеем да проведем реформата във ВиК сектора. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, всички тези бележки, които направихме, ги обсъдихме в комисията, така е и предложението по доклада. Всъщност параграфите, които подкрепяме по предложението на Лиляна Павлова и група народни представители, са същите, които сме направили и ние. Затова сме ги инкорпорирали дословно в новите параграфи от 1 до 6. Бих предложил, ако това не противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да гласуваме новите параграфи от 1 до 6, които де факто включват в себе си подкрепените параграфи на Лиляна Павлова и група народни представители и нашите предложения.

Ние сме цитирали основанието на чл. 80, че неподкрепените въобще не ги обсъждаме и гласуваме.

Процедура по начина на водене. Уважаеми господин председател, уважаеми дами господа народни представители! Както Вие правилно посочихте, ние сме в процедура за второ гласуване. На второ гласуване се обсъжда докладът на водещата комисия и тук най-вече думата има председателят на комисията, с цялото ми уважение към Вас, господин председател. Но по доклада и по предложенията на комисията следва да върви и пленарното заседание. Обърквате колегите, вкарвате и залата в невъзможност да следи кое предложение се обсъжда – дали това, което е докладвано от председателя на комисията, или Вашето мнение, което изразявате на микрофона. Ако има проблем и трябва да се огледа докладът, нека прекъснем и да започнем със следващата точка, но по този начин не може да се работи. Аз не виждам каква е драмата, след като председателят на комисията си представя доклада и вървят дебати по него. А дали така трябва да се списват докладите, е въпрос, който ръководството на Парламента трябва не в пленарната зала да обсъжда, а на Председателски съвет, на среща с председателите на комисиите и така нататък. В момента имаме две възможности – или продължаваме по доклада стриктно, както ни е предложен и ние сме запознати с него, и трябва да дадете възможност на председателя господин Михалевски да го докладва и да го гласуваме, или ако Вие считате, че докладът не съответства за гласуване на второ четене, то тогава временно да преустановим работата по този законопроект и да преминем към друг. Няма трета възможност, освен ако господин Шопов не я предложи сега. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – няма да излагам съображения и мотиви, ясно е каква е ситуацията, в която се намираме – да отложим разглеждането на законопроекта. Край!

Уважаеми колеги, правя обратно предложение да не отлагаме, тъй като реформата във ВиК сектора и конкретните действия имат много конкретно въздействие върху условията, в които българските общини и Министерството на околната среда и водите ще изпълняват Програма „Околна среда”. Господин председател, не виждам никакъв проблем в начина, по който сме съставили доклада. Той напълно съответства на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, посочили сме текстовете, които подкрепяме, защото те са идентични с нашите предложения по групата параграфи, предложени от Лиляна Павлова и нейни колеги, и според мен трябва да продължим напред, защото това е изключително важен закон. Неговото бавене, което и без това вече забавихме четири месеца, може да има конкретни негативни последици върху българските общини.

Не, господин председател. Ние сме предложили веднага след това по мое предложение идентични текстове на параграфи от 44 до 48 с новите параграфи от 1 до 6. Според мен трябва да поставите на гласуване новите параграфи, които аз изчетох, от 1 до 6.

Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Едва ли ще съобщя на залата някаква новина, а именно, че цял законопроект между първо и второ гласуване няма как да бъде внасян. Това противоречи на правилника на Парламента и на утвърдената парламентарна практика. Очевидно това, което е трябвало да направи комисията, е да откаже разглеждането на цял законопроект, вкаран между първо и второ гласуване. Нормалният начин е да бъдат направени предложения по всички текстове на вече внесения законопроект, както намери за добре авторът на направеното предложение. След като комисията, впрочем абсолютно либерално, е решила да допусне и обсъжда този законопроект по някакви нейни причини, това, пред което в момента сме изправени, е пределно ясно: трябва да бъдат подложени на гласуване всички текстове, защото няма никаква логика част от текстовете да бъдат обсъждани, подкрепяни или неподкрепяни, а останалите текстове изобщо да не бъдат допуснати до обсъждане. Според мен, за да има правна логика в действията на Парламента, трябва да поставите на гласуване включително и текстовете, които комисията е отказала да обсъжда.

Текст по текст.

Текст по текст или анблок вече е въпрос на процедурно решение, което ще вземе Парламентът, което ще предложите Вие, уважаеми господин председател. Така или иначе трябва да има ясно произнасяне на пленарната зала по всички текстове на внесения между първо и второ гласуване извън правилата законопроект. Ако пленарната зала отхвърли текстове, които комисията не подкрепя, това ще стане част от общото решение на Парламента, а по отношение на останалите текстове ще има съответни гласувания на дадените параграфи. Аз подкрепям Вашето виждане по темата и също мисля, че комисиите трябва да се съобразяват стриктно с правилата. Разбирам желанието за повече демократичност при обсъждане на предложенията на опозицията, но все пак това трябва да става в рамките на парламентарните процедури, за да може в крайна сметка законите, приемани от пленарната зала, да бъдат процедурно чисти, ясни и в съответствие с парламентарния правилник.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изразявам обратното мнение на изразеното току-що със следните мотиви. Неслучайно сме гласували правилник на Народното събрание. Неслучайно в него е записано как работят комисиите, какво трябва да съдържат докладите и какво се прави в комисиите. То е, за да може да се облекчи и да е по-ясна и структурирана работата на пленарната зала. По изказаната току-що логика аз не виждам защо изобщо трябва да има комисии. Всеки ще си внася по нещо и ние тук, в пленарната зала, ще си гласуваме едно или друго. Извинявайте, разбирам всичките основания за последствията от гласуването или негласуването на един закон, но не мога да приема върху нас в пленарната зала да се стоварва отговорността за това, че комисията е имала четири месеца да си свърши работата и да ни представи различните текстове със своята подкрепа или със своето отхвърляне. Подкрепям предложението комисията в спешен порядък да си свърши работата така, както трябва. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В този вид, в който ни е представен докладът, не отговаря на техниката на доклад за второ четене в пленарната зала. Аз разбирам, че комисията е постигнала съгласие по голяма част от внесените текстове от страна на колегите от ГЕРБ, но това трябваше да намери съответна редакция, различна от тази, която се предлага в доклада. Изходът остава вече един, няма алтернатива – нека да свалим от дневния ред, тоест да прекъснем разглеждането на този законопроект, а не да го отхвърляме изцяло, защото това е работа, която комисията е вършила повече от четири месеца. Да дадем възможност в рамките на седмица да се изготви допълнителен доклад, който да стане основен и да служи за база, върху която ръководството да подлага съответните текстове на гласуване. След като обаче преди малко приехме решение, което беше отхвърлено по предложение на господин Шопов, по правилника остава да отложим гласуването. Това е близко процедурно предложение, за да имат време да осмислят редакцията на доклада.

И при Вас сме правили същото нещо.

Уважаеми колеги, правя реплика на току-що направеното предложение. Има предложение на Регионалната комисия, която предлага параграфи 44, 45, 46, 47 и 48 да бъдат подкрепени. Те са приети по принцип и са въплътени в окончателното предложение на Регионалната комисия. По отношение на предложенията в останалата част, комисията предлага да не се разглеждат, да не се гласуват, тъй като противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Това е едното възможно решение. Другото възможно решение е да бъде предложено на пленарната зала да отхвърли тези текстове, тъй като противоречат на обхвата на внесения законопроект. Мисля, че ще бъде по-честно и по отношение на вносителите, ако все пак бъдат подложени на гласуване и залата да реши да бъдат приети или не. Още повече, те бяха представени от вносителите и доколкото виждам, вносителите са постигнали консенсус с останалата част от Регионалната комисия по отношение на тези текстове. Наистина, след като разглеждането на законопроекта в пленарната зала се бави достатъчно дълго време, залата отхвърли предложението за прекъсване на разискванията, нека да вървим напред, след като се изясни действителната воля на страните. Другото възможно решение, ако вносителите се съгласят, госпожо Павлова, е да оттеглят своите предложения в неподкрепената им част.

Не.

Тогава да бъде гласувано предложението на Регионалната комисия. Ако то не бъде прието, да бъде подложено на гласуване отхвърляне на текстовете, които не са подкрепени от Регионалната комисия.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, предлагам процедура за прегласуване на току-що направеното предложение.

По § 1 има предложение от народния представител Лиляна Павлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 7.

Има предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков да се създадат нови параграфи от 62 до 66. На основание чл. 80, ал. 2, изречение трето от Правилника, комисията предлага предложенията да не се обсъждат и да не се гласуват, тъй като противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.

Моля за процедура на прегласуване на така направеното предложение.

По § 2 има предложение на Лиляна Павлова и група народни представители. Комисията по принцип подкрепя предложенията по алинеи 1, 3, 4, 5 и 7. Комисията не подкрепя предложението по ал. 6, а именно: „(6) Срокът на договора по ал. 1, сключен по реда на този закон, не може да бъде по-дълъг от: 1. десет години, ако в него няма задължения за ВиК оператора за строителство на нова ВиК инфраструктура; 2. петнадесет години, ако в него има задължения за ВиК оператора за строителство на нова ВиК инфраструктура.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 8: „§ 8. В чл. 198п се правят следните изменения и допълнения : 1. В ал. 1 след думите „се извършва” се добавя „с договор по реда на този закон или”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) ВиК операторите признават в счетоводния си баланс (отчета за финансовото състояние) имуществените права, предоставени им с договорите по ал. 1, върху предоставените им ВиК системи и съоръжения – публична собственост, и начисляват разходи за амортизации за тях по реда на Закона за счетоводството. Тези амортизационни отчисления се реинвестират от ВиК операторите в инфраструктурата в съответствие с одобрените инвестиционни програми към утвърдените им бизнес планове.” 3. В ал. 4 думите „концесионния договор“ се заменят с „договора по ал. 1”. 4. Създават се ал. 5 и 6: „(5) В договора по ал. 1 се определят най-малко: 1. обхватът на дейностите и отговорностите на ВиК оператора по предоставянето на ВиК услуги; 2. задълженията на ВиК оператора по експлоатацията, поддръжката и реконструкцията на ВиК системите и съоръженията; 3. инвестиционните задължения на ВиК оператора по изграждането на нови ВиК системи и съоръжения; 4. условията и редът за предоставяне на ВиК оператора за експлоатация на новоизградените и предстоящите за изграждане ВиК системи и съоръжения в обособената територия; 5. редът за предоставяне за експлоатация на ВиК системите и съоръженията на ВиК оператора; 6. редът за предаване на ВиК системите и съоръженията от ВиК оператора след прекратяването на договора; 7. критериите и показателите за осъществяване на контрол върху дейността на ВиК оператора; 8. срокът на действие на договора; 9. отговорностите на страните при неизпълнение на задълженията по договора; 10. основанията и редът за прекратяване на договора; 11. условията и редът за поемане и погасяване на финансови задължения от действащия на съответната обособена територия ВиК оператор и които са включени в бизнес плана му, одобрен от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране; 12. условията, при които ВиК операторът продължава дейността си в съответствие с утвърдения му бизнес план и общите условия за предоставяне на ВиК услуги. (6) ВиК операторът на съответната обособена територия приема за експлоатация ВиК системите и съоръженията със съответната документация, необходима за експлоатацията им.”

Предложение на народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков да се създадат нови параграфи 68-77 включително. На основание чл. 80, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията предлага предложенията да не се обсъждат и да не се гласуват, тъй като противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 1 от „Преходни и заключителни разпоредби” – има предложение от народния представител Димчо Михалевски. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 9: „§ 9. (1) Управителните органи на търговските дружества – ВиК оператори с държавно и/или общинско участие, в срок до 4 месеца от влизането в сила на този закон изготвят и изпращат на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК системите и съоръженията по чл. 13, 15 и 19, намиращи се в обособената територия, които са активи на дружествата. (2) В срока по ал. 1 областните управители и кметовете на общините изготвят и изпращат на министъра на регионалното развитие списъци на ВиК системите и съоръженията и на части от тях по чл. 13, 15 и 19, намиращи се в обособената територия, които не са включени в активите на дружествата по ал. 1 към деня на влизането в сила на този закон. (3) Списъците по ал. 1 и 2 се изготвят по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие. По искане на министъра на регионалното развитие към списъците се прилагат документи, свързани с изграждането и собствеността на ВиК системите и съоръженията. (4) Министърът на регионалното развитие в тримесечен срок от получаването на списъците по ал. 1 и 2 изготвя и изпраща за съгласуване с общините протоколи за разпределение на собствеността на активите между държавата и общините, намиращи се в обособената територия. (5) Общините могат да представят становища по разпределението на собствеността на активите в двумесечен срок от получаване на протоколите по ал. 4. След изтичане на този срок министърът на регионалното развитие изпраща на общините и областните управители окончателните протоколи. Окончателните протоколи имат доказателствена сила за разпределението на собствеността на активите между държавата и общините до доказване на противното. (6) Министърът на регионалното развитие и общините, упражняващи правата на собственост в еднолични търговски дружества с държавно или общинско участие или върху дялове и акции в търговски дружества по ал. 1, в които държавата или общината е съдружник или акционер, предприемат необходимите действия за отписване на активите по ал. 1 и тяхната стойност от баланса на дружествата в двумесечен срок от изготвянето, съответно получаването на окончателните протоколи по ал. 5. (7) Отписването от баланса на търговските дружества – ВиК оператори, на имущество и активи – публична държавна и/или публична общинска собственост, е за сметка на собствения капитал на дружествата, с изключение на регистрирания (основен) капитал, както и за сметка на получените правителствени дарения (финансирания), когато съответните активи са получени по договори за дарения (финансирания) и това не влияе на данъчния им финансов резултат, установен по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, като чл. 161 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага само за активите, които не са публична държавна и/или публична общинска собственост. (8) В случаите по чл. 198б, т. 2 министърът на регионалното развитие изпраща на асоциацията по ВиК копия от окончателните протоколи за разпределение на собствеността по ал. 5 незабавно след тяхното изготвяне или след учредяване на асоциацията по ВиК в обособената територия – ако такава не е учредена към датата на изготвянето на окончателните протоколи. В тези случаи ВиК системите и съоръженията – публична държавна и публична общинска собственост, преминават в управление на асоциацията по ВиК на съответната обособена територия от датата на получаване на окончателните протоколи от асоциацията по ВиК, съответно – след отписването им по реда на ал. 7. (9) В случаите по чл. 198б, т. 3 ВиК системите и съоръженията – публична общинска собственост, преминават в управление на общинските съвети от датата на получаването на окончателните протоколи по ал. 5, съответно – след отписването им по реда на ал. 7. (10) В случаите по чл. 198б, т. 2 собственикът на ВиК системите и съоръженията – публична държавна и публична общинска собственост, изградени или въведени в експлоатация след изготвяне на протоколите за разпределение на активите по ал. 1 и 2, незабавно уведомява асоциацията по ВиК за датата на въвеждането им в експлоатация и й изпраща копия от документите, свързани с изграждането и собствеността им. В този случай ВиК системите и съоръженията – публична държавна и публична общинска собственост, преминават в управление на асоциацията по ВиК на съответната обособена територия от датата на получаването на уведомлението и документите. (11) До сключването на договор по реда на чл. 198о, ал. 4 активите по ал. 8-10 продължават да се стопанисват, поддържат и експлоатират по досегашния ред от действащите към деня на влизането в сила на този закон ВиК оператори на обособената територия по смисъла на § 34 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 47 от 2009 г., изм., бр. 95 от 2009 г.). (12) Отписването на имуществото и активите по ал. 6 не е доставка на стока или услуга по смисъла чл. 10 от Закона за данък върху добавената стойност. (13) Не подлежат на осребряване по реда на чл. 268, ал. 1 от Търговския закон, не се включват в масата на несъстоятелността по чл. 614, ал. 1 от Търговския закон и не се осребряват по смисъла на чл. 716 от Търговския закон имуществото и активите, предоставени на дружествата в ликвидация, или в процедура по несъстоятелност, представляващи публична държавна и/или публична общинска собственост.”

Предложение на народния представител Димчо Михалевски – § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Димчо Михалевски – да се създаде нов § 2. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. (1) Сключените до влизането в сила на този закон концесионни договори за възлагане на дейности по управление, поддържане и експлоатация на ВиК системи и предоставяне на ВиК услуги продължават действието си до прекратяването им. Промяната в собствеността върху водностопански системи и съоръжения, предоставени на концесия, не засяга предоставените по отношение на тези обекти права и задължения на концесионерите и концедентите. При промяна в правата на собственост върху водностопански системи и съоръжения, предоставени на концесия, концедентът продължава да изпълнява от името на новия собственик правата и задълженията по концесионния договор до прекратяването му. (2) Функциите на асоциация по ВиК за управлението на ВиК системите и съоръженията, предназначени за водоснабдяването на Столична община, независимо от собствеността и териториите, в които са разположени или през които преминават, се осъществяват от общинския съвет на Столична община.”

По § 3 има предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков. Комисията не подкрепя предложението със следния текст: „Параграф 3 се изменя така: „§ 3. Първите регионални генерални планове на ВиК системи и съоръженията по чл. 198в, ал. 4, т.3 се създават за обособените територии по смисъла на § 34 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 47 от 2009 г., изм. и доп., бр. 95 от 2009 г.) и се приемат от министъра на регионалното развитие по предложение на асоциациите по ВиК. Действията по чл. 198к, ал. 1 се извършват от асоциациите по ВиК.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 11.

Предложение на народния представител Димчо Михалевски – в „Преходни и заключителни разпоредби” да се създаде нов § 4. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков – да се създаде нов § 4. Комисията подкрепя по принцип предложението в частта му по ал. 2, т. 1 и 2. Комисията не подкрепя предложението в останалата му част, а именно, нов § 4: „§ 4 (1) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон кметовете на общините, в които има язовири – публична общинска собственост, уведомяват областния управител за операторите, с които общината има сключени договори за стопанисването, поддръжката и експлоатацията им. (2)... 3. с което дава съгласие за възлагането на тези дейности на оператора по чл. 13, ал. 4. (3) В срока по ал. 1 кметовете на общините по ал. 2 уведомяват областния управител за избрания оператор, съответно за започналите процедури за избор на оператор, а след приключването им – и за резултатите от тях. (4) След изтичане на срока по ал. 1 областните управители обобщават и изпращат на министъра на земеделието и храните получената от общините информация по ал. 1 и 2. (5) Стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите – публична общинска собственост, за които не е предоставена информация по ал. 1, 2 и 3, се възлагат на оператор по чл. 13, ал. 4 по реда, определен в наредбата по чл. 13, ал. 5.” Комисията предлага да се създаде § 12: „§ 12. В общините, на чиято територия има язовири – публична общинска собственост, за които не са сключени договорите за стопанисване, поддръжка и експлоатацията им, по предложение на кмета на общината, общинският съвет приема решение за: 1. създаване на общинско предприятие за осъществяване на тези дейности; 2. откриване на процедура за избор на оператор за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите, чрез предоставянето им под наем или на концесия.”

Предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков. На основание чл. 80, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага предложенията да не се обсъждат и да не се гласуват, тъй като противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Още веднъж искам да обърна внимание на предложените от нас промени за изменение и допълнение в Закона за водите и по-специално в параграфи от 79 до 90. Тези предложения касаят така важната и дълго дискутирана и дебатирана тема за реформа във ВиК-сектора – от една страна, и темата, свързана, както споменахме вече, с предварителните условия, поставени на България от страна на Европейската комисия по отношение на новия програмен период, а именно финансирането по линия на Кохезионния фонд, по линия на Европейския фонд за регионално развитие за подкрепа и изграждане на водна инфраструктура. Тези предварителни условия касаят финансирането в сектор „Води” да бъде получено тогава, когато сме гарантирали, че е извършена реформа във ВиК-сектора. Затова нашата парламентарна група и народните представители, които сме внесли този законопроект, предлагаме, подкрепяйки предложеното от колегата Михалевски, да направим по-широка промяна в закона, да дадем възможност и да създадем основа за реформа в сектора. Част от тази реформа касае окрупняването на управлението на ВиК-сектора. Това по-конкретно е предложено в параграфи от 79 до 90, за което се дава преходен период, защото имаше аргументи в посока да не избързваме, защото тази реформа не може да се направи бързо и лесно. Да, ние осъзнаваме това. Именно затова е предложен преходен период от две години, в рамките на който да се анализира какво е състоянието на наличните 52 ВиК дружества, да се видят предложенията в Стратегията за ВиК-сектора от Световната банка, която, надявам се, предстои да обсъдим тук, в Парламента, и окрупняването на 28-те области в страната, като те бъдат приравнени на 28 водни територии. Във всяка една от тези области да има по един ВиК оператор. Това не означава задължително закриване на Вик дружествата. Това означава окрупняване, вливане, икономия от мащаба, за да може към дружеството, което за определена област или територия е най-силно, най-добре работещо, с най-добри финансови и други показатели, да бъдат присъединени, независимо дали това ще е държавното, а на места общинските са по-добре работещите, по-добре функциониращите, да бъдат окрупнени, за да има по-добра управленска структура, от една страна, и за да носи отговорността този, който събира таксите, който трябва да инвестира в подобряване на мрежата, тъй като всички знаем, че ВиК структурата в страната е остаряла. В нея не е инвестирано години. В някои райони течовете са над 80%, а в други – по-малки. Единственият шанс да имаме инвестиции е да имаме по-добро управление. Всъщност това касае предложените от нас параграфи – подобряване на управлението, окрупняване, обединяване. Всички тези инвестиции ще ни дадат възможност в рамките на две години да бъде извършена тази реформа и това окрупняване. Периодът от две години е достатъчен това да бъде направено, ДКЕВР в частта „Воден регулатор” да изгради критериите, по които да бъде избрано за всяка от тези обособени водни територии кой да бъде избраният оператор и на какъв принцип да работи той. Дотогава ще се запази в духа на приемственост съществуващата структура. Считаме, че по този начин, от една страна, отговаряме на предварителните условности, за да не блокираме европейското финансиране и, от друга страна, в рамките на две години да се проведе реформата и окрупняването на ВиК-сектора. Още веднъж предлагам да преосмислим това предложение, да го приемем и от тук нататък с необходимите подзаконови нормативни актове към Закона за водите и най-вече и от страна на регулатора да бъдат създадени предпоставки за извършването на последователна реформа. Тук няма политика, има по-добро управление на сектора. Още веднъж предлагам да се преосмисли. Благодаря.

По § 4 има предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 13: „§ 13. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 18 от 2005 г., изм., бр. 30, 65 и 102 от 2006 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 47 и 93 от 2009 г. и бр. 66 от 2013 г.) в чл. 10, ал. 7 думите: „една година” се заменят с „шест месеца”.

Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. (1) Настоящият регулаторен период по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се удължава до 31 декември 2015 г. Следващият регулаторен период започва от 1 януари 2016 г. (2) Одобрените до влизането в сила на този закон бизнес планове за настоящия регулаторен период остават в сила. (3) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон ВиК операторите допълват бизнес плановете си по ал. 2 с оглед удължаването на настоящия регулаторен период по ал. 1. Допълненията към бизнес плановете се одобряват по реда на чл. 11 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. (4) В срока по ал. 3 ВиК операторите могат да поискат преразглеждане на утвърдените цени във връзка с допълненията на бизнес плановете. (5) В случаите по ал. 3 и 4 ВиК операторите съблюдават указанията на комисията по чл. 6, ал. 1, т. 4 и чл. 16 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно които са изготвени и одобрени настоящите бизнес планове.”

Предложение от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Александър Ненков – създават се нови параграфи 14а и 14б. На основание чл. 80, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага предложенията да не се обсъждат и да не се гласуват, тъй като противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, предложените от нас параграфи 14а и 14б, както и голямата част от останалите предложения за изменения в Закона за водите, са насочени към подобряване управлението и стопанисването на язовирите в страната и най-вече на малките язовири, така наречените „микроязовири”. Предложението беше направено с оглед вземане предвид случилото се в село Бисер и, че година и половина след това нямаме научени уроци. Година и половина след това нещастие към днешна дата нямаме добре създадена регулаторна рамка за това кой отговаря за стопанисването на микроязовирите, кой отговаря за язовирите, които не са общинска собственост и не са отдадени под наем? Кой е техният стопанин? Кой отговаря за тяхното техническо състояние? Кой прави проверките дали са в добро състояние, за да не се случи това, което преживяхме? Най-важното – не се дава възможност по реда на този закон да се предостави управлението им на „Напоителни системи”, каквото беше нашето предложение по отношение на нестопанисваните микроязовири, както и проверката на тяхното експлоатационно състояние. Още веднъж искам да обърна внимание, че за голямо наше съжаление, Министерството на регионалното развитие заедно с Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието са тези, които трябва да поддържат регистъра на язовирите. В момента такъв регистър не се поддържа и никой не знае колко са язовирите, кой ги стопанисва, кои се стопанисват и кои не се стопанисват? Притеснително е, че трите министерства и особено водещото в този процес до ден днешен – пет месеца по-късно, не са внесли законопроект, нямат виждане, визия и нямат политика за управлението и стопанисването на язовирите в страната. Не дай Боже да се повтори този случай, не е ясно кой ще носи отговорността за тази безстопанственост, за липсата на визия и политика и желание за подобряване управлението на този важен сектор към Закона за водите. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо председател, имам упълномощаване от ръководството на парламентарната група, за да изложа декларацията на Парламентарната група на ГЕРБ. Уважаема госпожо председател, дами и господа народи представители! Управлението на европейските пари е сложен процес. Той изисква не само комсомолски план и общи приказки, а и сериозен професионализъм. Всяко небалансирано действие, всяка некомпетентност, всеки пропуск тук се наказват. Със съжаление трябва да отбележим, че настоящото правителство няма нито волята, нито компетентността да управлява такава капризна и сложна система. Напротив, единственото, което има, са старите навици от 2008 г., когато европейските пари отиваха от Батко при Братко, а виновни нямаше. Спектакълът, който наблюдаваме през последните дни, има една-единствена цел – да се опита да размие отговорността, да прехвърли вината от идващата нова катастрофа с еврофондовете, предизвикана от компетентното – в кавички, управление на новата тройна коалиция. (Оживление. Реплика от ДПС: „Недейте така!”) Няма никакво съмнение, че подобна катастрофа предстои – започва се с околна среда, остава да се види коя оперативна програма ще е следващата. Нека да обърнем внимание на няколко факта. Предишната тройна коалиция се провали с управлението на европейските пари през 2008 г. Резултатът беше пагубен за България. Загубихте доверието на Брюксел, което доведе до спирането на европейските средства за страната ни. Правителството на Бойко Борисов успя да върне загубеното доверие и да размрази парите.

Направо ще се разплача.

По време на нашето управление имахме работеща система за три години и половина. В края на мандата ни нямаше нито една спряна програма, нито едно евро загубено за българския данъкоплатец. Сега, само половин година след идването на новата тройна коалиция на власт, идва предизвестеният провал. Предизвестен, защото правителството не може да управлява европейски пари и този факт не ни прави радостни. Говорим за 60% от инвестиционния ресурс на държавата и българските общини, за парите, които именно в години на криза, позволиха в България да се строи. Хаотичните и панически коментари от последните дни показват, че правителството не знае как да реагира в относително рутинна ситуация, не смее да се бори за интереса на България, на българските общини и граждани, дори не може да чете писмата от Брюксел, а след това, на което бяхме свидетели тази седмица, стана ясно, че дори не може да установи и диалог с европейските институции. Възмутително е, че безвъзвратно компрометирани хора сега си позволяват да се опитват да заметат следите си и да прехвърлят отговорността. Особено неприемлива е позицията на вицепремиера Зинаида Златанова. Тя обяви война на българските общини, на българската администрация и на българските одитни и контролни органи. Вместо да мобилизира екипа си и опита си, какъвто твърди, че има, за да защити интересите на страната ни – аргументи за това има, неслучайно повече от две години Европейската комисия не предприе нищо спрямо България, очевидно ръководена от желание за лично спокойствие и безпроблемно безхаберие, тя подхвана атака по въпрос, по който при малко по-чувствителна съвест, би намерила и своята категорична отговорност. Уж имало наказателна процедура, а всъщност не била наказателна процедура; уж ставало въпрос за милиарди, а всъщност били 200 хиляди евро; уж ГЕРБ били виновни, а всъщност процедурите за обществените поръчки са провеждани през 2008 г.; уж ГЕРБ трябвало да действа, а ГЕРБ не е на власт вече осем месеца! А как ли, дами и господа, изглежда това, погледнато от Брюксел? Правителството прави грешка след грешка и всички те ще струват скъпо на всеки един български гражданин. Затова ние, народните представители от ГЕРБ, задаваме въпросите: Кой допусна през 2008 г. общините Перник, Хисаря и Белослав да проведат обществени поръчки по своите проекти? Кой не упражни контрол върху тях? Кой допусна Законът за обществените поръчки в продължение на две години – през 2007 и 2008 г., да не се хармонизира с европейското законодателство и да допуска смесване на критерии? Кой и защо иска да накаже българските общини? Но, уви, отговор едва ли ще последва. Обръщаме се към премиера Пламен Орешарски и към вицепремиера Зинаида Златанова с призив да не лишат България от полагащите й се европейски пари. Днес България иска оставката на правителството Орешарски, ние също я искаме. Единствената причина, поради която днес не искаме оставката на вицепремиера Златанова, е, че ние настояваме за оставката на цялото правителство. Само оставката може да ни предпази от вредите, които това правителство нанася на България. (Ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво, браво!”)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! През 2008 г. Четиридесетото Народно събрание на Република България ратифицира Договор за заем между България и Японската банка за развитие в размер на 327 млн. евро за 20 години на 1,4% лихва при 7 години гратисен период. Не знам дали друг път на България са предлагани подобни средства? Правителството на Сергей Станишев през м. август подписва нужните договори и документи за усвояване на средствата. По същото време е подписано и Споразумение-меморандум между община Варна и Министерския съвет за начало на изграждането на контейнерния терминал във Варна, същото е направено и за Бургас, и за постепенно преминаване на старите пристанищни мощности към тези градове и изграждане на атракционни зони. Изграждането на тези зони ще подпомогне новите пасажерски терминали, яхтени терминали и друг тип туризъм. Само за Варна за изграждането на контейнерния терминал щяха да бъдат наети на работа близо 1200 пряко заети хора с необходимите дейности, и косвено 3,5 пъти повече от това. Става въпрос за хиляди работни места, които щяха да бъдат открити и във Варна, и в Бургас. Жак Атали, като президент на Европейската банка и съветник на двама френски президенти, пише в свой доклад, че за Варна е необходимо изграждането на подобна врата, защото България вече има друга функция. Тя е европейска граница и докато не бъде изградена подобна врата, няма как ние да имаме всички възможности да усвояваме, в добрия смисъл на думата, новите си дадености като страна – членка на Европейския съюз. През 2012 г. правителството на господин Борисов с решение на Министерския съвет отменя възможността България да вземе тези средства, без това да бъде ратифицирано от Народното събрание. Интересно как? А преди малко говорихме за усвояване на европейските средства?! А японските средства от 327 милиона? Ще отговаря ли кабинетът Борисов за това, което се случи? С това се стопират и двата проекта – и в Бургас, и във Варна. Моят въпрос е следният. В настоящата ситуация с тези действия на кабинета Борисов и отказването на средствата, на практика отказването от изграждането на новите терминали в двата черноморски града и новите атракционни зони, какви трябва да бъдат действията на кабинета Орешарски и как вижда господин министър-председателят последващите действия, за да бъде възстановен този толкова важен за България проект? Какво трябва да се направи, за да можем наистина да останем врата на Европа за всички тези стоки? Какво да направим, за да бъдат изградени новите атракционни зони, за да вдигнем друг тип туризъм и във Варна, и в Бургас. Това е толкова важен проект за България, не само за тези два града! Силно се надявам на положителен отговор от страна на министър председателя. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гуцанов! Вече подчертахте, че проектът „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас” трябваше да се финансира със заем от Японската „Ексимбанк” при изключително благоприятни кредитни условия. Този заем фактически бе последният, който страната ни можеше да ползва, поради осъщественото членство в Европейския съюз. Вместо да се възползваме от тази благоприятна възможност, договореният заем бе cancel-лиран от правителството на ГЕРБ. С проваления проект България бе лишена от възможността да развие модерни и ефективни контейнерни услуги и редица нови технологии, които щяха да направят страната ни много по-конкурентоспособна в този бранш. Към днешна дата реализирахме отчайващо изоставане на българските черноморски пристанища и пропуснахме възможността да ги превърнем във врата на Балканите и Централна Европа на товаропотоците от Русия и Централна Азия. Липсата на контейнерни терминали доведе до сериозно отклоняване на националния и транзитен контейнерен поток през конкуриращите ни пристанища на Констанца и Солун, което води до дълготрайно изоставане на България в най-значимия сегмент на развитие на транспортните услуги и до сериозни негативи за развитието на икономиката на нашата страна. Не е без значение и фактът, че модернизацията на пристанищата ни щеше да позволи по-голямо натоварване на жп превозите в сравнение с капацитета, който България загуби с ликвидацията на „Кремиковци”. Сега пред нас стои нелеката задача да започнем отначало, но от много по-неизгодни позиции и в качествено променена икономическа, политическа и финансова обстановка и предизвикателства. Прекратяването на споразумението за заем прави още по-необходимо разработването на концепция за развитие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Наличието на дългосрочна визия ще позволи не само модерното и ефективно управление на инфраструктурата, но ще подпомогне процеса на планиране, разработване и изпълнение на инвестиционните проекти през следващия програмен период. За реализиране на тази идея в Оперативна програма „Транспорт” за настоящия програмен период е включен Проект „Техническа помощ” за развитие на българските пристанища, в рамките на който ще бъдат извършени: анализ на товаропотоците от и към българските пристанища; разработване на концепции за дългосрочно развитие на пристанищата; актуализиране и изменение на генералните планове на черноморските и речните пристанища; извършване на екологична оценка на актуализираните или изменени генерални планове. Хармонизирането на генералните планове със стратегическите документи на международно и национално ниво ще даде възможност за планиране на необходимото инвестиционно и оперативно финансиране както с национални, така и с донорски средства, включително и чрез оперативните програми. Предстои до края на 2014 г. да бъде извършена актуализация на генералните планове. Този задълбочен анализ на товаропотоците ще даде яснота за пазарната конюнктура и за Концепцията за развитие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Понастоящем вариантът, по който работим, предвижда разработване на Проект за изграждане на интермодален терминал на пристанище Варна, с който да се кандидатства за финансиране пред новия бюджетен Фонд „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Евентуалното строителство ще включва преместване на пристанището и жп гарата в квартал „Максуда”. Поради високата стойност на проекта, от една страна, и факта, че европейската политика не допуска пристанищна инфраструктура да се финансира по оперативни програми, ще търсим варианти за осигуряване на допълнително финансиране, в това число посредством публично-частно партньорство. По отношение на пристанище Бургас, като се вземат под внимание влезлите в сила концесии за изграждането на терминал, ще се обмислят подобни решения с инвестиции както от страна на публичния, така и на частния сектор. Там обаче предстоят още разговори в рамките на местните и регионалните власти за постигане на съгласие по основните характеристики на терминала, включително и по отношение на месторазположението му. Уважаеми господин Гуцанов, пораженията от проваления Проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали в пристанищата Варна и Бургас” не могат да бъдат компенсирани лесно и бързо. Модернизирането на двете пристанища обаче е наложително, ако искаме да привлечем поне част от товаропотоците, които сега заобикалят нашата страна. За целта ще положим усилия, за да обезпечим финансово една бъдеща инвестиция в тези важни струва ми се съоръжения. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Нямам допълнителни въпроси. Благодаря много на премиера, че е запознат с темата, и то в детайли, и че новото правителство е наясно какво е значението за страната ни изграждането на терминалите във Варна и Бургас и по какъв начин бихме могли да бъдем реална конкуренция на това, което се случва в нашия регион, и как България да привлече повече инвестиции и повече капитали от транзитните товари, минаващи през държавата ни. Радвам се, че по такъв начин се мисли за новия инвестиционен фонд, който се надявам да стане факт с приемането на бюджета за 2014 г., защото подобни проекти трябва да бъдат финансирани и по този начин да се работи за регионите в държавата ни. Удовлетворен съм от това, което чух. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди два дни цяла България през медиите стана свидетел на опит за щурм на Българския парламент – по същество опит за метеж, агитка, която в голямата си част не представляваше автентични протестиращи, нито представляваше студентството на България. Това бяха организирани и докарани, както е известно – от Благоевград, Пловдив, Кюстендил, групи на ГЕРБ, които се опитаха да превземат и окупират Българското Народно събрание. Полицията в този труден, напрегнат ден, въпреки провокациите, блъскането по тях, опита за пробив на загражденията пред Народното събрание, показа стоицизъм и невероятно търпение, за което заслужава благодарност! Изказването ми, декларацията на Парламентарната група на Коалиция за България не е на тази тема. Големият въпрос е как и защо се стигна до тези грозни сценки завчера и какво предстои за хората и за страната от тук нататък? Българският преход представлява тежко разочарование за огромна част от гражданите в България. Винаги е имало и разделение, и противопоставяне, но наред с това бяха постигнати и редица национални цели, в това число членството в Европейския съюз, създаването на плуралистична демокрация. Всички тези ценности започнаха да се рушат много целенасочено през последните четири години. Защо? Защото една политическа сила изграждаше целия си образ на противопоставянето, на омразата, на създаването на враг, който трябва да бъде заклеймен, смачкан, дискредитиран и по възможност унищожен. В голяма степен за тези четири години се изгради авторитарна държава, авторитарна в много свои измерения – като отношение към Българския парламент, като начин на вземаме на решения – еднолично, централизирано, в интерес на много тесен кръг хора, като отхвърляне изобщо на социалния модел на българската държава, на социалните ангажименти на правителството и изпълнителната власт, като натиск върху медиите и подчиняване на медиите. Тази власт загуби доверието на повечето българи на изборите на 12 май тази година. Трябва да се каже много ясно: причината за постоянно възпроизвеждащото се, изострящо се, ескалиращо на периоди напрежение е стремежът за политически реванш, за реставрация на режима на господин Борисов. (Реплики от ГЕРБ: „Какъв режим?!”.) Това е основата, истинската, дълбинна причина за изострящото се политическо напрежение, защото не могат да се примирят с факта, че някои хора са в опозиция. Но атмосферата на омраза, на нетърпимост продължава да се насажда. Станахме свидетели как всеки било журналист, общественик или политик, който се противопоставя на беззаконни действия, на окупация, на медийни манипулации, е заклеймяван. Правят се черни списъци на хора, които трябва да бъдат сочени с пръст. Искам да кажа много ясно и категорично: това отношение, този начин на правене на политика е пряк път към фашизъм, защото основата на фашизма е нетолерантността към различния, било то етнически, религиозно, политически или в каквото и да е друго отношение. Потресаващо е, че политически лидери, които обявяват себе си за носители на нов морал, за символ на промяна, на демокрация, по никакъв начин не се разграничават от подобни внушения, поведения и манипулации. Нещо повече, ние виждаме – и това е публично известно чрез българските медии, – че не малка част от всички тези екшъни, които се случват в последните месеци, е добре организирана и политически, и финансово, и сериозно режисирана. Сериозно режисирана! Коалиция на България никога не е отричала правото на протест на всеки един български гражданин – демократичен, мирен протест. Никога не е отричала различните гледни точки. Но когато всички казват: „Дайте да се съберем и да започнем разговор между различните позиции в България”, има едно предварително условие – това условие е да започнем да чуваме какво казват различните страни. Правителството на господин Орешарски неведнъж е демонстрирало и е показвало своята готовност и за диалог, и за чуваемост, и за търсене на разбирателство с всички, в това число и тези, които не харесват правителството. Но няма да приемем и шантаж, няма да приемем ултиматум, няма да приемем едно малцинство, което провъзгласява себе си за морален носител, да налага своята воля по недемократичен начин на всички останали българи. Демокрацията се основава на правата на всеки един гражданин. Много права тези месеци бяха нарушавани системно и това се възприемаше за нормално – правата на софиянци да се придвижват свободно из своя град, правата на народни представители да влизат и излизат от Народното събрание, правото на мнозинството от студентите, които желаят да учат, също е нарушено от едно малцинство на студентите, които са безкомпромисни в своята позиция и не искат да чуят мнението на другите студенти. Това е реалността. Тя трябва да започне да бъде преодолявана. Но, за да се случи това, трябва да станат ясни две неща. Първо, една демокрация е жизнена, ако е достатъчно силна. Тя трябва да се научи да се противопоставя на омразата, на шантажа, на диктата на когото и било. Затова смятам, че правителството трябва да покаже своята политическа воля и своя управленски капацитет. Защото една от целите на тези, които постоянно ескалират напрежението, е да доведат хората до огромна умора и отчаяние и които да кажат: „Хайде, добре, нека да има предсрочни избори, пък след това да става каквото ще, трябва да има някаква развръзка”. Другата им цел е да покажат, че няма държава, че тя е слаба, защото демонстрира и съвсем основателно – толерантност. Но толерантността е едно, а търпението към беззаконието е друго. Но е важно и обществото да намери сили да се противопостави на омразата, на опита на псевдоморален диктат. Затова БСП и „Коалиция за България” инициираме утре в 12,00 ч. в София на „Орлов мост” национален митинг: „Да, на свободата! Не на омразата!” и призоваваме всички български граждани, които желаят автентична парламентарна демокрация, които искат спазване на ред и законност, които искат реална промяна и отърсване от тази омраза и отрова, която бившите управляващи вкараха в българското общество, да дойдат и да заявят своята позиция и своя глас именно заставайки зад тези реално национални лозунги. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера от изказването на вицепремиера госпожа Златанова, стана ясно, че България я заплашват санкции заради системните пропуски при управлението на ГЕРБ. Днес чухме декларация от името на ГЕРБ, която, меко казано, звучи като смешен плач. Смешен, защото този път никого няма да убедите, че друг Ви е виновен. Вината е Ваша. Както споделихте и във Вашата декларация, управлението на еврофондовете е сложен процес и то се доказа с непълния Ви мандат и Вашето пребиваване във властта. Днес ние виждаме как крадецът вика: „Дръжте крадеца!”. Господин премиерът си тръгна, но аз оттук го призовавам, допълвайки: „Господин премиер, задръжте крадците, които три години бяха глухи към Брюксел.” Резултатът е видим – асфалтът е тънък, защото най-вероятно пачките към партийната Ви каса са били дебели. Стана ясно, че отговорността е на проваленото управление на ГЕРБ. Нещо повече – от вчера се видя, че балонът ГЕРБ се спука, балонът „ГЕРБ и еврофондовете”. И ако сме истинска правова държава, вече трябва не само да се обяснявате, но и да давате показания пред компетентните органи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, радвам се, че пет месеца след като Ви зададох въпроса, имах възможността да получа отговор на него. За жалост проблемът, за който питам, е актуален и днес. Въпросът ми към Вас касае недопустимата намеса във вътрешните работи на Република България от страна на чужди посланици – бивши и настоящи. Представителите на Америка, Холандия, Франция, Германия у нас, а и не само те, си позволяват да упражняват натиск върху управлението на страната ни. Господата Джеймс Пардю, Хьопфнер, Кестерен и Отие минават всички граници на добрите междудържавни отношения, грубо се намесват в политическия и обществен живот на страната ни. Очевидно изпълняват политическите поръчки на бившата управлявала партия ГЕРБ, за която чуждите интереси бяха пред националните и която работеше за окончателното колонизиране на страната ни. Очевидно тези посланици са лобисти на чужди икономически кръгове, които работят против българския национален интерес. Тези чужди граждани упражняват натиск над законно избраното българско правителство и се намесват в работата на най-висшия държавен орган в страната ни – Народното събрание. Бившият американски посланик у нас Пардю влиза в Софийския университет, за да се информира докъде са стигнали така наречените „студентски протести”. В същото време в Софийския университет нямат достъп преподаватели, администрация, стипендианти. Докато Пардю диктува от името на Щатите в каква посока да се движат протестите у нас, пропадат държавни изпити, защити на дисертации. Посланикът Хьопфнер обсъжда със закононарушители работата на Министерството на вътрешните работи, коментира национализма в България и в каква посока се движат режисираните протести. Коментира също парламентарно представени партии, коментира работата на най-висшия държавен орган в страната ни – Народното събрание. Тези чужди граждани извършват антидържавна дейност като подкрепят и напътстват действия, целящи дестабилизация на страната ни. Няма да е силно да кажа, че подпомагат опити за държавен преврат. В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки сте взели, ако изобщо сте взели такива, по отношение на този недопустим натиск и намеса във вътрешните работи, в политическия и обществен живот на страната ни от страна на чужди посланици?

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Съзнавам, че в някаква степен въпросът вече не е чак толкова актуален, колкото преди няколко месеца, но ако не сте получила все още отговор, то не е по вина на външния министър, а въпрос на натрупване на въпроси и въпрос на организация на този процес от страна на Народното събрание. Не критикувам дейността и организацията, но наистина понякога такива въпроси губят своята актуалност, когато не може да им се отговори навреме, и все пак – непосредствено след оповестяването на съвместната позиция на посланиците на Франция и Германия през месец юли тази година, проведох по своя инициатива последователни срещи с господин Филип Отие – тогавашният посланик на Република Франция, и господин Матиас Хьопфнер, като изявлението ми беше публикувано и в медиите, което направих след тези срещи. Повдигнатите от посланиците теми бяха обсъдени по време на работен обяд с посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, в средата на месец юли тази година. Във всички проведени разговори отстоявах позицията, че българското правителство проявява загриженост по поставените въпроси и полага всички усилия за разрешаването им. Няма как да бъдат постигнати резултати, ако правителството не бъде оставено да работи спокойно и ако се саботират всички негови усилия. Планът Орешарски и програмата на правителството предлагат конкретни мерки за решаване на проблемите на България, но неговото реализиране изисква време и подкрепа от страна на обществото и на европейските партньори. Тогава заявих, че не е редно да бъдат отправени критики, без да бъде дадена възможност на едно ново правителство, което всъщност е обичайната демократична практика. Държа да подчертая, че отхвърлям всякакви опити за диалог през медиите, тъй като подобна форма на дискусия не е конструктивна и трудно може да доведе до необходимите резултати. Отново бих желал да споделя, че България разчита на доброто сътрудничество и взаимодействие с европейските ни партньори, взаимното доверие, добрата комуникация и диалог с тях са от ключово значение. Ние винаги сме били за директни срещи и разговори чрез утвърдените механизми на диалог и сътрудничество, на които заедно да обсъждаме и търсим решения на проблемите, ползвайки европейския опит, а не да изпадаме в безцелно противопоставяне. Както вече отбелязах и в своето изявление, настоящото българско правителство работи за разрешаването на натрупаните с годините проблеми и нашето намерение е да продължим да работим максимално ефективно и бързо, за да можем да постигнем реални резултати, които да бъдат видими. В този смисъл в изказванията на посланиците аз видях и сигнал за подкрепа на усилията на правителството за стабилизиране на институциите и за реални действия за укрепване на демократичните устои на държавата. От нас се очаква в България да има стабилност, политическите сили да се обединяват около решаването на основните проблеми. Искам да Ви уверя, че нашият диалог с посланиците на нашите партньори продължава. Смятам, че не бива да изпадаме в безцелно конфронтиране с представителите на чуждите дипломатически мисии. Не бих могъл да споделя Вашите оценки за подкрепа на по същество преврат или други, които смятам, че излизат отвъд реалната ситуация. Подчертавам – и с новия посланик на Република Франция, с Матиас Хьопфнер и с други, които основателно проявяват загриженост към развитието на ситуацията в България имаме диалог и решаваме проблемите заедно. Благодаря.

Уважаеми господин министър, категорично не съм доволна от Вашия отговор. Това, което разбирам е, че сте се срещали с посланици на Германия и други, обядвали сте, но, така или иначе, тези хора продължават да се месят във вътрешните ни работи и да подпомагат дестабилизацията на България. Говорите за добро сътрудничество, но е необходима твърда национална позиция, със самочувствие и мъжество, защото ако просто ще наблюдаваме тези процеси, то Вие спокойно бихте могли да ги правите от вкъщи, на дивана по чехли, вместо в качеството си на министър на външните работи.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както всички знаете през месец август тази години турският вицепремиер Бекир Боздаг беше на посещение – не знам колко е правилна тази дума, на обиколка в България през месец август, в навечерието на мюсюлмански празник. Тогава, на това посещение, той измина над 3000 километра в България. Над 3000 километра, като посети доста мюсюлмански места, посети извън програмата или в програмата, това очаквам Вие, господин министър, да ми кажете, посети и Плевен, посети турския редут в Плевен, откъдето се е ръководело избиването на хиляди руски воини и на стотици български опълченци, поднесе цветя там. Срещна се с вицепремиера Зинаида Златанова. Срещна се и с представители на мюсюлманското вероизповедание в България. Българското национално радио разпространи новината, цитирайки Анадолската агенция, че Турция ще поиска от България отоманските архитектурни паметници – нещо, което за нас от „Атака” е недопустимо, както се досещате. Също така знаете, че беше организирана и една вечеря в Пловдив, на която присъства и българският президент Росен Плевнелиев. На тази вечеря трябва да се знае, че присъстваха и лица, които са съдени в Пазарджишкия съд за разпространение на радикален ислям. Тази среща беше затворена за българските журналисти обаче. Въпросът ми към Вас, господин министър е: беше ли съгласувано с Външно министерство това посещение на Бекир Боздаг? Беше ли съгласуван маршрутът, по който той обикаляше из България и какви срещи е правил? Въобще нормална практика ли е такива неофициални срещи – все пак това е турски вицепремиер, да идва тук в България по такъв мистериозен начин, в почивния месец август? Нормално ли е това според Вас? Съгласувано ли беше? Отговаря ли на установените практики между двете страни? С интерес ще изслушам отговора. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, във връзка с Вашия въпрос бих искал да Ви информирам за следното. Министерството на външните работи беше уведомено с нота от турското посолство за неофициално посещение на турския вицепремиер Бекир Боздаг в България през месец август тази година за, цитирам: „поднасяне на поздравления по случай свещения празник Рамазан Байрам, с приложена проектопрограма”. Веднага на среща в Министерството на външните работи беше извикан временно управляващият посолството на Турция в България и бяха обсъдени необходимите мерки за сигурност по време на посещението. От българска страна беше предложено провеждането на протоколна среща с вицепремиера Зинаида Златанова. Срещата беше приета от турската страна и на нея са били разменени мнения по въпроси от взаимен интерес, свързани с двустранния политически диалог, икономическото и енергийното сътрудничество и туризма. Тъй като повдигнахте и въпроса за вечерята в Пловдив, Министерството на външните работи не беше информирано за състава на поканените гости за тържествената вечеря в стария Пловдив, на която е присъствал и президентът на България господин Росен Плевнелиев. След разгорялата се дискусия в общественото и медийното пространство по повод цитираните от Анадолската агенция, възпроизведени от български медии, твърдения на вицепремиера на Република Турция Бекир Боздаг, че, цитирам: „Турция ще си върне собствеността върху османските архитектурни произведения в България”, в Министерството на външните работи беше извикан за разяснение посланикът на Република Турция господин Исмаил Арамаз. Посланик Арамаз заяви, че Турция не предявява претенции за собственост в България и че процесът на възстановяване на собственост минава само през компетентните български съдебни органи. Министерството на външните работи публикува съобщение за срещата с посланик Арамаз. Що се отнася до международната практика за подобен вид визити, бих искал да посоча например участието на български делегации, водени от премиерите ни в този период, съответно Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев в освещаването на възстановените православни църкви в Одрин „Свети Георги” през 2004 г. и „Свети Константин и Елена” през 2008 г., както и неотдавнашното посещение в Одрин през месец май тази година на вицепрезидента Маргарита Попова по повод празничния водосвет и освещаването на камбаната и кръста на църквата „Свети Константин и Елена”. Български делегации участват редовно на тържествата по повод храмовия празник на така наречената желязна църква „Свети Стефан” в Истанбул и на срещите с българската общност в този град. Примерите могат да бъдат умножени и с други страни. За Ваша информация вицепремиерът Бекир Боздаг, като отговарящ за така наречените „външни турци”, е осъществил през миналата година и по същия повод посещение в Северна Гърция, а предишни години е имал визити в Босна и Херцеговина и Косово. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви. Господин министър, аз тук ще акцентирам все пак на това, което е казал той за тези архитектурни паметници. През месец юли 2011 г. тогавашният министър-председател Бойко Борисов е приет от министър-председателя на Турция Ердоган в резиденцията „Долмабахче”. Там е приел скъпия си гост Бойко Борисов. Присъствали са и Касим Дал, Вежди Рашидов и Симеон Дянков. По наша информация там е уговорено възстановяването на тези архитектурни паметници като строеж и като собственост на Република Турция. След това беше издаден един „Пътеводител на Османска България” – българско луксозно издание, щедро спонсорирано. Да напомня и да е ясно, че през 1909 г., през 1913 г. и през 1925 г. сме подписвали спогодби с Турция. Те са си слагали подписа там и са казвали, че нямат никакви претенции към България за имоти, за нищо. През 1925 г. всъщност е подписан и Ангорският договор, според който Турция ни дължи над 10 млрд. долара. Това е обнародвано на 15 април 2011 г. Под давление на „Атака”, внесено от „Атака” в Четиридесет и първото Народно събрание, беше прието решение, което задължава българското правителство да работи за обезщетение на тракийските българи. Сегашният вицепремиер Златанова на тази среща, разбирам, че са си говорили за туризъм, за енергетика, може би за интересите на Турция във водния сектор, но въпросът за обезщетение на тракийските българи явно не е бил поставен. В момента се водят 52 дела за 83 вакъфски имота за възстановяване на Главното мюфтийство. Главното мюфтийство в Карлово в момента иска да вземе зад читалище „Васил Левски” още половин декар собственост. Ясно Ви е, че тези неща са инспирирани от Турция и че се ръководят от Турция, и според нас от „Атака” Външното министерство трябва да има реакция по този въпрос.

Благодаря, госпожо председател. Господин Чуколов, няколко уточнения по това, което казахте. Обезщетяването на тракийските бежанци е въпрос, който стои на дневен ред в отношенията между България и Турция. Той е предмет на работа на Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция. Тази комисия беше създадена по време на предишното правителство през 2008 г. и нейната работа продължава. По време на посещението ми сега в Република Турция потвърдих, че българската страна възнамерява да покани турската страна на следващо такова заседание на тази комисия, по възможност до края на тази година, и там този въпрос също ще продължи да бъде поставян и обсъждан. Това е един сложен процес, но нашето правителство пое ангажимент да работи активно по него в тясна координация и с тракийските дружества, с които съм провеждал нееднократно срещи. По отношение на другите въпроси и съдебните искове за придобиване на собственост върху различни имоти в България, те са заведени от Главното мюфтийство, от други български граждани и регистрирани в България организации. Става дума за заведени искове в български съдилища за регистрирани в България организации. Предмет на исковете е придобиването на собственост върху недвижими имоти в България. В компетенциите на съдебната система е да вземе решение по исковете, които представляват вътрешен въпрос за България, за решаването на който има съответно нормативно-правна база в нашата страна. Съдебните дела са в ход и информация за тях следва да бъде получена по компетентност, най-вероятно от Министерството на правосъдието. Доколкото въпросът е и към министъра на външните работи, искам да подчертая, че подобни въпроси не стоят на дневен ред в двустранните отношения с Република Турция. Следва да се има предвид, че съгласно споразумението между правителството на България и правителството на Турция, подписано през 1909 г., турската страна се отказва от всякакви материални рекламации, както е формулирано в текста, спрямо България. В духа на горепосочената разпоредба на споразумението от 1909 г. се развиват и двустранните отношения с Република Турция. Подобни въпроси не са били поставяни нито от посланика на Турция тук, нито пък по време на моето посещение в Република Турция, и не са предмет на обсъждане в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция. Благодаря.

Благодаря Ви. Господин министър, само да Ви кажа, че, за съжаление, българското разузнаване и контраразузнаване припознават руското влияние като основна заплаха за България, а не това влияние, което идва от Турция. Да, изключително сложен въпрос, но, повярвайте ми, имаме я тази информация, можем да Ви я предоставим – тези съдебни дела наистина са ръководени от Турция. Сега ще Ви задам въпрос относно бежанците, които идват отново от Турция. Въпроса съм го задал на 30 септември 2013 г. Да, чухме тук поради какви причини не сте отговорили тогава, но той все още е актуален. Както знаете, от началото на тази година има тенденция броят на бежанците – „бежанците” е неправилна дума, нелегалните имигранти или пришълци, както ние от „Атака” ги наричаме, броят на тези хора, идващи от Турция, да се увеличава. Предишният външен министър Николай Младенов организира среща на сирийската опозиция тук, в България. Не съм чул, не съм разбрал по някакъв начин да е взел някакви мерки, да е говорил със съответния министър в Турция по този въпрос или с посланика на Турция. Какво е направило служебното правителство по този въпрос относно бежанците е пълна мистерия за нас. Въпросът ми към Вас, господин министър, който Ви зададох на 30 септември 2013 г., е: срещнахте ли се с представители на турската страна, за да разгледате въпроса като спогодби, които има между България и Турция, да въздействате на турската страна като външен министър, за да се спре този поток към България. Защото аз в качеството си на член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в качеството си на заместник-председател на Комисията за контрол над службите, съм пределно наясно, че турската страна благосклонно гледа – да се изразя най-меко – на това преминаване. Как турската страна обяснява начина как тези бежанци стигат до България? Случайно ли намират пътя или организирано се оставят на 3 км преди границата и след това им се показва къде е България? Какво направихте по този въпрос с турските си колеги, за да се спре нерегламентираното влизане на нелегални имигранти в България?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, преди да премина към въпроса, искам да подчертая, че винаги съм бил на разположение на Народното събрание. В този период съм имал срещи в Комисията по външна политика. Задавали са ми тези въпроси. Имаше съвместно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика, така че част от тази информация е била на разположение на народните представители. Ние в диалог продължаваме да си сътрудничим по тези въпроси. На 30 август 2013 г. на извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет бе приет План за спешни мерки за ограничаване на имиграционния натиск, който съдържа 11 комплексни мерки, мероприятията и процедурите за тяхното изпълнение, както и водещите институции в това отношение. Изпълнението на този план се подлага на ежеседмичен преглед от Националния оперативен щаб във връзка със ситуацията в Сирия и имиграционния натиск върху българската граница. В този Национален оперативен щаб участва заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров. Една от мерките предвижда спешно активизиране на диалога на двустранно равнище с Република Турция и Република Гърция с оглед предприемането на съвместни усилия за справяне с бежанския поток. В тази връзка Министерството на външните работи възприема като важна стъпка в тази посока ускоряването на дейността по подписването на двустранно споразумение за съвместно наблюдение на границата. Преговорите са в напреднал етап и ние полагаме максимални усилия за финализиране на процедурите и подписването му в най-кратки срокове. България и Турция работят за разкриване на съвместни патрули, както и за създаване на тристранен граничен център с участието на България, Гърция и Турция, който да облекчи комуникациите и ефективното наблюдение на границите. Създаването на контактния център ще позволи решаването на възникващи гранични въпроси, в това число нарушение на общата граница в реално време. Министерството на външните работи предприема действие за осигуряване на скорошно подписване и на това споразумение. Междувременно до подписването на двете споразумения и тяхното ефективно прилагане българската страна предприе постъпки за изграждане на непрекъснат режим за обмен на оперативна информация между звената, осъществяващи непосредствения контрол по охрана на държавните граници. Българската дипломация продължава усилията в рамките на Европейския съюз за сключване на Споразумение за реадмисия Европейски съюз – Турция. През 1992 г. по инициатива на нашата страна бяха започнати преговори за сключване на българо-турско споразумение за реадмисия. По настояване на Турция преговорите бяха прекъснати след приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., доколкото от 27 май 2005 г. Европейският съюз провеждаше преговори с Турция за сключване на подобно споразумение. След няколко кръга на преговори проектът на Споразумение за реадмисия Европейски съюз – Турция, бе парафиран на 21 юни 2012 г. Последвалите усилия на страните – членки на Европейския съюз, в това число и на България, не дават желания резултат. Турция не пристъпва към ратифициране на споразумението и го обвързва с определени условия. Отсъствието на действащо споразумение за обратно приемане на лица между Европейския съюз и Турция понастоящем значително затруднява усилията на българските институции за връщане на турска територия на задържаните нарушители на българо-турската граница. Бих желал да Ви информирам накратко и за своето работно посещение в Анкара през октомври, по време на което се срещнах с турския си колега господин Ахмет Давутоглу. Целта на срещата беше набелязване и реализиране на съвместни мерки на българската и турската страна във възможно най-кратък срок за предотвратяване на нелегалното преминаване на границата от турска в българска територия и намаляване на ескалиращия имиграционен натиск към страната ни. Поисках свикване на Централната смесена българо-турска гранична комисия съгласно действащата двустранна спогодба за предотвратяване на граничните инциденти и поддържане на граничните знаци от 1967 г. По този начин в спешен порядък ще бъде създаден функциониращ координационен и контролен механизъм за решаване на проблема, който застрашава не само България и съседните държави, а като цяло и Европейския съюз. Очаквам комисията да се проведе в първата половина на декември. България е изпратила своите предложения за дати до турската страна. Министър Давутоглу също така изрази политическа подкрепа да създаването на точки за контакти от страна на компетентните органи на двете държави по българо-турската граница за ускоряване обмена на информация за нелегалния трафик, който ще подпомогне работата на българските компетентни органи за пресичане на имиграционния натиск. В заключение бих желал да кажа, че България разбира и нелеката ситуация, пред която е изправено турското правителство по източните граници на Турция. Отчитаме това, което турската страна предприема за овладяването й. България е силно обезпокоена за сигурността на общата ни граница с Турция и увеличения имиграционен натиск върху България. Оценяваме положително активния диалог между двете страни и призоваваме турската страна към по-засилени ангажименти и по-ефикасен граничен контрол по българо-турската граница с цел ограничаване броя на нелегалните имигранти. Бих искал също да подчертая, че няма алтернатива на диалога и желанието и опитите за установяване на активно взаимодействие. От тази гледна точка от турска страна срещаме разбиране. Няма причини да смятаме, че има някаква целенасочена политика от страна на Република Турция. Напротив, срещаме разбиране. Както виждате мерките, които стъпка по стъпка предприемаме, започват вече да дават резултати. За трайното решение са необходими подписването на споразуменията, за които казах, свикването на Централната смесена комисия и продължаването на диалога. Моят колега Давутоглу е готов да посети България в скоро време като продължение на нашия диалог, където да продължим дискусията и по другите въпроси, които коментирахме при предишния въпрос, но и конкретно ситуацията с нарастващия бежански натиск по българо-турската граница, а също така подписването на Споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Турция – въпрос, който аз самият нееднократно поставям през последните седмици и месеци пред Европейската комисия, пред председателя на Европейската комисия и пред политическите сили. Това наистина е нелек въпрос. Заслужава специална дискусия по него. Смятам, че сегашната ситуация е подходяща. Амбицията на Европейския съюз е този въпрос също да бъде ускорен, доколкото засяга не само България. Благодаря.

Господин министър, не съм доволен от Вашия отговор. Това, което чух за мерките, които ще се вземат – всичко е в бъдеще време. А какво е направено досега, така и не разбрах. Ще подпишем спогодба, ще направим това, ще изградим онова, ще има посещение, ще има разговори. Вече трябваше да са приключили тези разговори! Знаете какво е положението в България. Нека да не мислим колко е тежко на Турция, защото ни е тежко и на нас, в България. България вече е изпълнила целия капацитет, който има за приемане на имигранти. Няма какво да чакаме повече. Тези спогодби трябва да се подпишат и да се вземат всички мерки. Що се отнася до външния министър на Турция – Давутоглу, тук виждам на една снимка как сте се здрависали с него. (Показва снимка на министър Кристиан Вигенин с министъра на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу.) Трябва да Ви кажа, че сте се здрависали с един от най-големите българофоби в Турция. Този външен министър Давутоглу в книгата си „Стратегическа дълбочина“ – ще Ви я дадем да си я преведете и да я прочетете – казва там, че ще възстановява Османската империя в Европа. Имаме го този спомен. Надявам се, че България е била в тази Османска империя 500 години. Да очакваме такъв тип коректност от тяхна страна е недопустимо. Те си играят тяхната игра, правят, което е в техен интерес – кога ще подпишат, кога няма да подпишат дадена спогодба. Какво правим ние? При посещението Ви в Турция казвате: „България подкрепя Турция за Европейския съюз”. Има ли мандат от това Народно събрание? Правителството случайно да не би да е взело решение на тайно заседание, че ние ще подкрепяме Турция в Европейския съюз?! Това са недопустими изказвания! Всъщност ние сме свалили картите на масата и очакваме от тях да се случи нещо – тракийските имоти да възстановим, например. Това трябва да го поставим като условие за Турция! Като условие – коректност от тяхна страна, изчистване всички спорни въпроси между двете страни, извинение от тяхна страна за 500-годишния геноцид! Тогава да си помислим дали ще ги подкрепяме за Европейския съюз.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Чуколов, тази дискусия е доста по-широка, но все пак с няколко думи искам да подчертая, че подписването на споразумение изисква волята и на двете страни. Мерките, които българското правителство е предприело, са за ускоряване работата по тези споразумения. Както Ви казах, тази работа е ускорена, предстои това да се случи в най-скоро време. Няма как в рамките на международни преговори това нещо да стане по-бързо, отколкото е възможно. В този смисъл трябва да подчертая, че позицията на България не е променяна още от момента, в който България стана член на Европейския съюз. Ние сме заявили, че подкрепяме членството на Турция в Европейския съюз, при условие че изпълнят всички условия за такова членство. Това условие стои пред всяка страна кандидат, която иска да бъде част от Европейския съюз. Ако тези условия бъдат изпълнени, то България няма основание да спре този процес. Искам да подчертая, че процесът на преговори на Турция за членство в Европейския съюз дава на България редица възможности да постави именно тези нерешени въпроси, които стоят в нашите отношения. Какви са целите на един или друг министър, или на турската държава е едно, какви обаче са действията на българската държава, е друго. Не считайте, че България просто стои, чака и гледа какво се случва. Предприети са всички необходими мерки и аз съм убеден, че ще бъде постигнат резултат. Тези резултати впрочем вече се виждат, като виждаме и намалелия брой имигранти в последните няколко дни. Доброто взаимодействие, добрата координация, добронамереното отношение са единственият начин ние да постигнем целите си. За нас е по-важно да постигнем целите си, а не да произнасяме красиви речи, които биха се харесали на част от българското общество. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Папазов, отговаряте на нашето питане около четири месеца след отправянето му към Вас по независещи, разбира се, от Вас причини. Много неща около „Български държавни железници” АД се промениха и според мен към добро. След като години наред при предходното управление дружеството беше водено към фалит, беше работено с идеята, че Българските държавни железници са излишни на държавата, сега не се разсъждава така и вече имаме пълна подкрепа на транспортното министерство и на правителството за това държавно дружество. Въпреки това питането е актуално и към момента, защото развитието на транспорта е показател за състоянието на цялата ни икономика, а железопътните превози са гръбнакът на този сектор. Затова бъдещето на „Български държавни железници” АД представлява интерес не само за работещите в него, но и за цялото ни общество. Към момента ни е необходима ясна картина както за моментното състояние на самите дружества от държавната жп компания, така и за актуалните тенденции в икономиката на България, които се отразяват на тяхната дейност. Ясно е, че състоянието на БДЖ е влошено точно по време на управлението на ГЕРБ, защото общата загуба на компанията по време на управлението на тройната коалиция в периода 2005-2008 г., е била 2,5 милиона лв., докато в периода 2009-2013 г., когато страната се управлява от правителството на ГЕРБ, загубата стига общо до 731 млн. лв. в края на управлението им, преди да стъпи Вашето правителство в управлението на държавата. Всичко това, при положение че през последния цитиран период държавата е давала много по-големи субсидии. Идентична е ситуацията в Национална компания железопътна инфраструктура. Там тя е загубила почти половината от годишните си приходи. Общата сметка показва, че при управлението на ГЕРБ хазната е увеличила с над 1 млрд. лв. разходите за железниците, а в БДЖ и в Национална компания „Железопътна инфраструктура” не е имало никакви реформи освен съкращаване на персонала. Спирането на практика на много дейности в компанията означават, че компанията е водена към умишлен фалит. Не са плащани задължения към кредитори и доставчици. Начислявани са наказателни лихви за милиони левове. В същото време в банковите сметки е имало достатъчно пари, за да се плащат задълженията. За мен това е водене към фалит. Да оставим обаче това в миналото и да погледнем в бъдещето. Във връзка с това е и нашето питане: уважаеми господин министър, каква ще е провежданата политика спрямо „Български държавни железници” АД от Вас и от правителството на България?

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, уважаеми господин Мутафчиев! „Холдинг БДЖ” е стратегическо предприятие за Република България. Редица важни индустриални сектори зависят от товарната транспортна услуга, осъществявана от „Товарни превози”. Чрез „БДЖ Пътнически превози” се провежда изключително важна социална политика на държавата по отношение осигуряване на достъпен масов транспорт за широки слоеве от населението. Анализът показва, че за последните четири години финансовите резултати на „Холдинг БДЖ” значително са се влошили. Мерките за оздравяване на компанията, които бяха обявявани многократно от различните ръководства на дружеството, изобщо не са давали очаквания резултат. Фактически изпълнението на мерките за оздравяване на компанията са се ограничили само до съкращение на персонала на БДЖ, на Национална компания железопътна инфраструктура и до нищо друго. В резултат на липсата на последователни действия и ясни приоритети натрупаната загуба за периода 2009-2012 г. е почти 193 млн. лв. Загубите в периода от 2005 г. до 2008 г. са едва 5 млн. лв. Огромната разлика ясно показва, че всички негативни резултати са вследствие не само на икономическата криза, но и поради лошото управление и неадекватната политика на държавата. Същевременно през последните четири години „Холдинг БДЖ” е получил близо 217 млн. лв. повече субсидии от периода 2005-2008 г. За съжаление, това изливане на държавни средства, извършено през последните години, не е довело до никакви резултати. Нещо повече, през годините са отлагани ремонти на подвижния състав, което е довело до невъзможност на „Холдинг БДЖ” да изпълнява основните си функции за превоз на пътници и товари. Одитираният консолидиран финансов резултат на „Холдинг БДЖ” за 2012 г.е загуба в размер на почти 30 милиона лева. Само за първите три месеца на 2013 г. загубите са 16 млн. 200 хил. лв. В края на месец май те достигат до над 20 млн. лв. През последните години не е направено нищо и за погасяване на дълговете на предприятието. От 2010 г. насам е настъпило рязко влошаване на отношенията с основните финансови кредитори на „Холдинг БДЖ”. Най-големите задължения на дружеството към актуалната дата са: към финансови институции – 438 млн. лв, просрочени са 140 милиона; към Национална компания „Железопътна инфраструктура” – 109 милиона, просрочени са 101милиона; Алианц България – 8 млн. лв., всички просрочени. Анализът показва, че понастоящем „Холдинг БДЖ” е в състояние да изплаща само текущите разходи за лихви, но не и настъпващите падежи на главници към финансовите си кредитори. За съжаление, може да се направи извод, че компанията вече е преминала границата, отвъд която би могла да се справи сама със своето дългово бреме и ще й е нужна допълнителна държавна подкрепа за справяне със ситуацията. Във връзка с това е разработен изцяло нов план за преструктуриране и финансово оздравяване на „Холдинг БДЖ”, който обхваща 10-годишен времеви хоризонт. В момента планът се анализира от Министерството на транспорта и Министерството на финансите, а също така е представен и пред кредиторите. Предвижда се по-важните мерки за оздравяване да бъдат насочени към постигане в кратък срок на споразумение с финансовите кредитори за преструктуриране на дълговете на „Холдинг БДЖ”. В тази връзка на 17 октомври 2013 г., заедно с министъра на финансите, проведохме ползотворна среща с техни представители, на която беше постигната договореност за по-нататъшните действия за постигане на решение на проблемите – изгодно, разбира се, и за двете страни. Планът предвижда създаване на съвместна работна група, която от друга седмица започва да работи, с цел разсрочване на дълговете за следващите десет години. Благодарение на добрата екипна работа на двете министерства ръководството на „Холдинг БДЖ” само през месец октомври погаси над 30 млн. лв. от задълженията към финансовите институции, при това без допълнителна помощ към „Холдинг БДЖ” от бюджета. Другата мярка е оптимизиране на организационно-управленската структура и администрацията, персонала и създаване на работещи търговски маркетингови звена в БДЖ – Пътнически и Товарни превози, планово извършване на ремонтните дейности и оптимизиране на използваемостта на подвижния състав. Важен приоритет ще е внедряването на съвременни информационни технологии, включително резервационна и билетоиздаваща система и комплексни управленски информационни системи, като през месец декември ще бъдат стартирани следните дестинации: бързите влакове София – Пловдив – Бургас и обратно, София – Карлово – Бургас, Горна Оряховица – София, София – Горна Оряховица – Варна, София – Горна Оряховица – Варна и София – Пловдив – Бургас и обратно. Вече започна процесът по изграждане и сертифициране в дружеството на системи за управление на качеството. Предвижда се и ускорена продажба на всички неоперативни активи и ненужни недвижими имоти, включително по схемата „дълг срещу собственост” с НKЖИ. В по-дългосрочен хоризонт се анализират и реалистичните възможности за постепенно обновяване на подвижния състав. Първите резултати от предприетите мерки за стабилизиране на компанията са налице. През последните няколко месеца се наблюдава увеличаване на превозите, а също така и намаляване на нетната загуба, която към момента е под 18 млн. лв., а общите задължения са намелели на 655 млн. лв. от 710. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър Папазов, благодаря Ви за отговора. Искам да изразя удовлетворението си от него. Аз комуникирам с отделни работници и служители в БДЖ, най-вече от избирателния район, в който съм избран за народен представител, контактувам с ръководители и членове на синдикалната организация в БДЖ. По тяхно настояване преди четири месеца зададохме въпроса с колегата Петър Мутафчиев. Сега в разговорите си те твърдят, че след конституирането на правителството и след встъпване в длъжност на новия министър на транспорта и съобщенията се е стигнало до успокоение на работещите там и до спад на напрежението, особено след като от Ваша страна са предприети действия, за които споменахте във отговора си. Например, спиране на приватизацията на БДЖ „Товарни превози” още в първия Ви работен ден. Приватизацията на БДЖ щеше да бъде несериозна и да нанесе сериозни поражения на дружеството, което щеше да бъде продадено за много малко пари. Българските държавни железници разполага с активи на обща стойност от близо 320 милиона, а реално щеше да бъде продадено за около стотина милиона, което не устройва нито кредиторите, нито държавата. Друго действие от Ваша страна, което доведе до успокоение в дружествата, е разработеният от Вас цялостен план, ако може да го наречем „реанимиране на компанията” в десетгодишен период, а също така оптимизирането на структурата, възобновените преговори с кредиторите, които до края на годината ще доведат до разсрочване на задълженията. Факт е и изплащането – Вие казахте, че са 30 милиона, а аз някъде четох, че са 42 милиона общо изплатени за периода, което не е малко, въпреки че сега размерът им също става голям с начислените лихви. Спазихте обещанието си да заложите повече на железопътната инфраструктура през следващия програмен период 2014-2020 г. и кабинетът задвижи няколко мащабни проекта. Хората в БДЖ вече имат усещането за малко по-голяма сигурност в настоящето и бъдещето на двете дружества. Сега очакванията им са в посока на подобряване на условията на труд и повишаване на работните заплати. Днес след Вашия отговор и с видимото стабилизиране на БДЖ, след предприетите действия, не се съмнявам, че това ще стане възможно. Ще Ви задам и два допълнителни въпроса. Вие споменахте за някои от тях в отговорите, но моля малко по-подробно да кажете в каква посока ще се решават въпросите с така наречените „неоперативни активи”, а също така и навлизането на IT-комуникационните технологии в технологичната дейност на дружествата. Това се съдържаше във Вашите отговори, но ако може да го развиете малко по-подробно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля да отговорите и на още един въпрос: ако нарушенията на предходното правителство представляват нарушение на законодателството или пък са някакви корупционни практики, бихте ли ги дали на прокуратурата? Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Гьоков, към настоящия момент всички одиторски доклади, които приключиха, не показват такива нарушения, които да са предмет за представяне на съответната документация пред прокурора и прокуратурата. По-скоро действията на инертност са довели до значителните влошени резултати на „Холдинг БДЖ”. Какво правим в момента? Едно от най-важните неща, които не успях да допълня, е покупката на нов подвижен състав, който стои като основна задача пред ръководството на министерството и на БДЖ, защото не може да се повиши качеството на услугата, ако нямаме съответно добри условия в подвижния състав. Именно заради това бяха проведени няколко срещи със Световната банка. Водят се преговори и с Европейската комисия, а също така се търсят възможности за покупка на нов подвижен състав чрез европейски програми или чрез публично-частно партньорство. Относно електронизацията. Тук се въвеждат много нови услуги. Първо, централно счетоводство – нещо, което до момента нямаме. Също така билетопродаваща система, с която през интернет можете да си купите билети. Влаковете, за които споменах, са именно такива, които ще могат да бъдат закупени в края на месец декември, тоест тогава ще направим тестовата система. Разбира се, има и много други мероприятия, които са предприети като действия. Надали ще ни стигне времето тук да ги дискутираме и заради това Ви каня на среща, на която съвсем спокойно мога да Ви запозная с всички детайли. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Папазов! Още веднъж Ви благодаря за отговора. Ще се възползвам от поканата за разговор, която отправяте към мен. Дори бих изразил желание да взема и представители от моя избирателен район, въпреки че те по друг начин контактуват с Вас, които в разговор с Вас да почувстват увереност в бъдещето на дружеството. Още веднъж Ви благодаря за отговора и Ви пожелавам да работите в посока на желанията на работещите за подобряването на условията на труд и за повишаване на работната заплата. Пожелавам Ви тази година, ако не на печалба – да излезете на нула, а следващата година – на печалба, и спокойно да връщате заемите, които, разбира се, не са натрупани от Вас. Успех в начинанието!

Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Наистина мина много време, откакто зададох този въпрос, но мисля, че това ще бъде от полза за отговора. Става дума за управлението на една от най-големите български държавни компании. Това е Национална компания „Железопътна инфраструктура” – компания, която трябва да поддържа железния път, трябва да гарантира модерна, бързо развиваща се промяна на железопътния транспорт в страната. Добре е, че и при управлението на ГЕРБ се запази приоритетността, която наложихме при управлението на тройната коалиция за приоритет на железопътния транспорт и многократно се завишиха средствата за Българските държавни железници и Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Това, което се забелязваше през последните три години, е, че неефективно се използваха средствата, че през това време се налагаха от ръководството корупционни практики, които пречеха на ефективното използване на средства и подобряване качеството на железния път, включително, че ръководство не успя да направи нищо, за да може да се снабди с необходимата техника и да поддържа новопостроените железопътни линии, които са за скорост 160 километра в час. Вече имаме един такъв участък – между Първомай и Пловдив, и този участък трябва да бъде поддържан за тази скорост. В противен случай отново Европейската комисия ще ни каже, че ние не сме готови за усвояване на европейските фондове в железопътния транспорт. Затова аз Ви попитах, тъй като Вие заявихме многократно, че предстои проверка на дейността на ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура” – какво е констатирано от тази проверка и каква е Вашата оценка за ръководството на НКЖИ през последните три години? Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! От началото на 2013 г. до момента в изпълнение на заповеди на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията вътрешните одитори от звено „Вътрешен одит” са извършили в Национална компания „Железопътна инфраструктура” текущи одити на ниво фактически проверки и одити на компанията в качеството й на бенефициент по оперативната програма за срока 2007-2013 г. Проверките са направени по следните теми: проверка на Проект „Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив –Свиленград”; проверка по Проект „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив”; проверка на тръжната процедура за избор на изпълнител на проектиране и строителство на жп линията Видин – София; проверка на проведената процедура за възлагане на обществени поръчки с предмет „Рехабилитация на гаровия комплекс Централна гара – София и Пазарджик”; проверка на изпълнението на зададените препоръки от извършените одитни ангажименти през 2012 г. по Оперативна програма „Транспорт” с включени всички одитни ангажименти на Звено за вътрешен одит в Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” през 2013 г. При извършените одитни ангажименти не са установени съществени слабости и нарушения на нормативната уредба. Също така към момента във връзка с одитен ангажимент в НКЖИ одиторския екип от Звено за вътрешен одит извършва фактически проверки на тема „Проверка и анализ на финансово-икономическото състояние, провежданите тръжни процедури и сключените договори на НКЖИ за периода 2010-2013 г.” Одитната работа се състоеше в извършване на анализ на базата на предоставената информация за получените приходи, финансирания и субсидии, извършените разходи, реализираните вземания и задължения на предприятието за одитирания период. Съществена част от анализа е изразходването на предоставените средства от държавния бюджет, предназначени за текущо поддържане на жп инфраструктурата и капиталовите трансфери за нейния ремонт, извършената оценка на съответствието на проведените процедури и изпълнението на сключените договори с нормативни изисквания и вътрешни правила, направеният анализ и оценка на съответствието на предприетите действия във връзка с продажбата на недвижими имоти, движими вещи, частна държавна собственост и отдаване под наеми на недвижими имоти, управлявани от НКЖИ, с нормативни изисквания и вътрешни правила на базата на репрезентативна проверка. В момента фактическите проверки във връзка с одитния ангажимент в НКЖИ са приключили. Приключва и изготвянето на предварителния одитен доклад. Както знаете, по констатациите, изводите и препоръките ръководството на предприятието има право в 14-дневен срок да предостави становище, което ще бъде отразено при съставянето на окончателния одитен доклад. Този срок завършва на 27-и този месец. Уважаеми господин Мутафчиев, въпросите от Вас са коректно зададени както от професионална, така и от логическа гледна точка. По оценката за работата на ръководния състав на НКЖИ ще се базира на обективни критерии. След изготвянето на окончателния одитен доклад, аз подробно ще Ви запозная с резултатите от проверките. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, съжалявам, че трябва да го кажа, но аз не съм доволен от отговора. Не може шест месеца да се правят проверки и да ми се казва, че, виждате ли, че по оперативна програма нещата били в ред. Това го знаем всички, и господин Московски го знае. Но всички други знаем още нещо – има няколко случая за конкретни корупционни действия на това ръководство. И аз не виждам защо и до кога трябва да чакаме – още 20 или 15 дни, за да стане ясно, че беше построен един интермодален терминал на Драгоман за 8 милиона, а реалните средства, които са дадени – това го имате и при Вас, са 640 хиляди за строителни дейности? Това беше в началото на управлението на ГЕРБ, от това ръководство сключено. А ние стоим и чакаме! Аз питам: не знаем ли, че над 76 милиона бяха похарчени от капиталните вложения без търг и конкурс? – Заради това, че били поради бедствия и аварии, а не са поискали средства от държавата за бедствия и аварии. Това са раздадени средства, където единият от търговете е за 300 метра на цена някъде около 15-16 милиона. Това го знаем всички и в момента не смеем да кажем, че това ръководство трябва да си върви и правим шест месеца проверка!? Аз съм напълно съгласен и много ясно и категорично зададох въпрос. За мен в момента хората, които ръководят НКЖИ са корумпирани. Говоря за генералния директор и за този, който отговаря за поръчките, включително и част от старото ръководство на борда на директорите. Тези хора наистина трябва да си отидат. Тези хора трябва да бъдат включително дадени на прокуратурата. Затова не бива да има прошки, защото утре ще бъде виновен министърът, както се подвеждаха и предишните министри. Затова Ви попитах! Съжалявам, но такъв отговор не съм очаквал. Благодаря!

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мутафчиев! Съжалявам, че не задоволявам Вашите изисквания, но аз не мога да дам друга оценка освен обективна и тя може да бъде базирана само на обективните критерии от одитните доклади. Разбира се, съвсем искрено смея да Ви заявя, че аз лично съм направил моите проверки и своите изводи. Ще направя разбира се сравнение с това, което ще залегне в този одитен доклад. В момента в одитния доклад фактически са фиксирани нарушения. Очаквам отговорите разбира се и на ръководството защо това е направено така, след което няма да се поколебая ако има нарушения, да бъдат предадени на прокуратурата. Но към настоящия момент аз не мога да коментирам нещо, което не съществува. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин министър, ако наистина тези неща, които казах, не са констатирани, сменете си одиторите, за да Ви дават точна информация. Минаха обаче 6 месеца. Вторият ми въпрос е свързан с търг, обявен в летище София. На миналия парламентарен контрол, когато Вие, уважаеми господин министър, отговаряхте, беше зададен въпрос от господин Вълков и госпожа Спасова във връзка точно с този търг. Нормално беше да се откажа от задаването на въпроса. Тогава пътувах за чужбина и слушах внимателно отговора Ви по радиото, но не останах доволен и затова си позволих да продължим разговора на днешния парламентарен контрол. За какво става дума? На 19 август 2013 г. със заповед № 509 е обявен от изпълнителния директор на летище София търг за наем на 13 търговски обекта. Това са заведения за обществено хранене, както едно време ги наричахме кафенета, dinner барове и така нататък, поставени в един и същи лот. Заведенията ще бъдат предоставени на един участник, спечелил търга, който отговаря на определени условия, до такава степен завишени, че създават впечатление за търг, направен нарочно за определени фирми, тоест съмнения за корупционна практика. Честно да Ви кажа, на 22 август, стоейки в едно кафе, тогава бяхме в отпуск, случайно попаднах на търга, четейки вестник „Труд”, и останах изумен. Веднага зададох въпроса, за да прозвучи и като предупреждение към Министерството на транспорта, че по този търг трябва да се вземе отношение. Веднага, за да може да се прекрати практика, която наистина може да сложи петно на българското правителство. Защо? Ние поехме ангажимент като управляващи, че ще подкрепяме малкия и средния бизнес, а с един такъв търг не можем в никакъв случай да кажем, че работим за малкия и средния бизнес. От друга страна, да създадем нормална конкуренция, включително на летищата, които да дадат добри цени за хората, които пътуват с авиокомпаниите от летище София. С този търг ще се наложи тотален монопол. Въпросът е: какво наложи да се поставят точно тези условия? Какви мерки ще бъдат взети от Вас. Моля Ви, нека само да си спестим приказките за ИКАО, защото ИКАО няма никакво отношение по Закона за обществените поръчки в България. Хубаво е това да се каже и на хората от летище София, за да не се опитват да лъжат министъра и народните представители. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мутафчиев! Наистина на този въпрос при предишния парламентарен контрол отговарях на друг народен представител. Тук съм абсолютно съгласен с Вас, че в търга има много неща, които предполагат нарушения при избора на изпълнител, по простата причина че заложените критерии са много високи. За съжаление, това е практика, наложена не отсега, но и по принцип е наложена изобщо в летището. От 2001 или 2002 г. непрекъснато се провеждат такива търгове. Направих си труда през последните дни да направя преглед и мога да Ви кажа, че почти във всички търгове са заложени критерии за оборот 50-100 милиона и така нататък. За това лично мога да кажа, че от тук нататък няма да има такива търгове в летище София. Към настоящия момент търгът в летище София, за който говорим, е приключил със заповед на изпълнителния директор. Обжалва се пред Административния съд от един от участниците. Задължително ще се съобразим с решението на Административния съд. Ако той вземе друго решение, веднага след това ще проведем нов търг, тъй като само четири от заведенията са наети в този търг. Обещавам Ви, че следващият търг ще бъде действително първият в Министерството на транспорта след 2001 г., който ще бъде със значителни промени в критериите, така че да даде равни възможности и на предприятия с по-малки възможности да получат своя достъп до летище София. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, не изпитвам надеждата, която таите, че нещата в летище София могат да се променят като практика. Сегашното ръководство си е старото ръководство. Разбира се, че ще продължи ония практики, които досега е налагало. Разбира се, че ще подкрепя едни и същи хора – „Котараците” или как ги наричахме, не знам. Колегите от ГЕРБ твърдяха за новото ръководство, но аз искам да кажа, че новото ръководство съвсем не е ново. Става дума за козметична промяна, където заместник-директорът стана директор, а директорът стана заместник-директор и казаха: „Ние се облякохме в нови дрехи”. Практиките обаче останаха старите. Явно и тези, които стоят задкулисно и управляват летището в свой бизнес интерес, стоят още на летище София. Чувам включително и определени имена. Господин Томов, не знам кой е той, не го познавам, имал определен кабинет и секретарка, без да има определена длъжност. На какво основание този господин Валери Томов има кабинет и ако сега няма, защо въобще е имал – на това трябва да се даде отговор. Мисля, че нашата политика трябва да бъде много по-открита в тази посока. Мислех, че своевременно ще се реагира, за да се прекрати този конкурс. От Вашите думи обаче виждам опит за убеждение да се съгласим с това. Ако Административният съд каже, че конкурсът е правилен, да отдадем всички заведения за пет години на една и съща фирма, да изтърпим петте години и след това да правим нов конкурс. Не мога да се съглася с това. Според мен наистина трябва да се вземат мерки и към това ръководство, включително и ако трябва да бъде освободено, за такъв направен сериозен гаф. Че това е редовна практика – не мога да се съглася. Да, може да е имало завишени критерии, но никога всички заведения не са давани накуп. Спомням си включително случай, когато през 2005 г. преди изборите, преди да бъде построено летището, беше игран търг за заведенията и те бяха раздадени. Тогава станах министър и трябваше да построим заведенията, за да ги дадем за ползване на спечелилите конкурса. Защо обаче по наше време трябва да се прави такъв конкурс?! Мисля, че трябва да покажем съвсем друго лице на управление на системата на транспорта. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, абсолютно съм съгласен с Вас. Знаете, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала и дава принципно разрешение за отдаване под наем на конкретни обекти – публична държавна собственост, предоставени за управление на дружеството. Вие знаете, че в разрешението се определя единствено обектът. Всички критерии и други неща бяха изработени далеч преди да стана министър. Честно казано, във въпроса навлязох едва в момента, когато течеше процедурата по търга. Неразумно беше той да се спира според всички юристи, които работеха и в министерството, и в летище София, затова го проведохме. В момента нещото, което можем да направим, е да изчакаме решението на Административния съд и да раздадем всички останали заведения и магазини при интерес от потенциални наематели, при прозрачен търг, с променени всички условия, така че да имат възможност малки и средни предприятия също да се явят на конкурса. Това са моите възможности. Съжалявам, че това беше направено като условие далеч преди да стана министър. Не смея да се натоварвам с отговорност, която не бива да нося. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Един от основните проблеми на дружество „Български пощи” е недоизплатената държавна субсидия за универсалната пощенска услуга, която пощите са задължени да изпълняват, съгласно Закона за пощенските услуги. Универсалната пощенска услуга включва доставката на писма, вестници, колети до всяко едно населено място в нашата страна, независимо от обема и големината на пощенската пратка и икономическата целесъобразност на дейността на дружеството. „Български пощи” ЕАД очаква да получи държавната субсидия за универсалната пощенска услуга, която им е вменена, съгласно чл. 29 от Закона за пощенските услуги и за 2011 г. е на стойност 22 млн. 750 хил. лв., която е утвърдена от Комисията за регулиране на съобщенията, съгласно методика, нотифицирана от Европейския съюз. До този момент са изплатени един път 2 милиона, един път близо 6 милиона и половина, вследствие на сериозните протести, които бяха направени от страна на „Български пощи” в края на месец септември. Така или иначе липсата на актуална информация по въпроса за доизплащането на тази субсидия, би било добре да бъде разяснена публично. Затова въпросът ми към Вас е следният: кога ще бъде изплатена останалата част от компенсацията, дължима на „Български пощи” ЕАД за предоставяне на универсалната пощенска услуга за 2011 г.? И в какъв срок ще бъде направено това?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! Извършването на пощенски услуги в Република България е уредено със Закона за пощенските услуги, който гарантира устойчиво предоставяне на универсална пощенска услуга, като услуга от общ икономически интерес, чрез възлагане на „Български пощи” на задължение за нейното извършване на територията на цялата страна, включително и в труднодостъпни райони с определено качество и на достъпни цени. В член 29 на Закона за пощенските услуги е регламентиран механизъм за компенсиране на държавния бюджет. Размерът на компенсациите се изчисляват при спазване на методика, приета от Министерския съвет през 2011 г. Окончателният размер на компенсацията се определя със Закона за държавния бюджет на Република България. Компенсацията за извършване на универсалната пощенска услуга за 2011 г. е определена от Комисията за регулиране на съобщенията и е в размер на 22 млн. 750 хил. лв. Компенсацията, изчислена съгласно указанията на Европейската комисия, е в размер на 12 млн. 548 хил. лв., за което Министерството на финансите е уведомено от КРС с официално писмо от 7 януари 2013 г. Тази информация е сведена и до знанието на Европейската комисия на 11 януари 2013 г. Съгласно законовия механизъм, компенсацията, дължима на „Български пощи” за 2011 г. следва да се изплати през 2013 г. В Приложение № 5 към чл. 9 от Постановление на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2013 г., са определени средства за компенсиране на „Български пощи” в размер на 2 млн. лв. С корекция от 16 юли 2013 г. чрез бюджета на Министерството на транспорта средствата са предоставени на „Български пощи”. На основание чл. 4, ал. 4, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., допълнително от икономии на Министерството на транспорта бяха предоставени 6,5 милиона и аз абсолютно не съм съгласен с Вас, че е в следствие на протестите. Напротив, това беше благодарение изключително на специалистите от Министерството на транспорта. Тези пари бяха спестени от бюджетите на доста места в нашето министерство. В заключение искам да отбележа, че получаването на справедлива компенсация от „Български пощи” би осигурило защита на потребителите на универсалната пощенска услуга, които са с ниска платежоспособност и не на последно място би допринесло за финансовото стабилизиране на „Български пощи”. Заради това в бюджета за 2014 г., благодарение на методиката, която в момента се изчисли, за компенсацията за 2012 г. са предвидени 12 млн. 500 хил. лв., като изчислената компенсация е 14 млн. 227 хил. лв., тоест в някой от следващите периоди или от бюджета на Министерството на транспорта ще бъде добавена тази сума. Към настоящия момент това е направено и мисля, че то не е малко. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, какви са фактите до момента? Имаме решение на КРС, което е от 19 декември 2012 г. под № 2224. Както Вие казахте, компенсацията, която е определена е 22 млн. 750 хил. лв. Имаме извършен одит от международна фирма – „Делойт одит”, които са ратифицирали разходите. Те са напълно реални и направени, което означава, че са дължими. Вие цитирахте едно писмо, което е поискано от Европейската комисия – нова нотификация за 12 милиона. В момента има изплатени един път два, един път шест и половина милиона. В крайна сметка пощите търпят загуби и тези суми са дължими. Тази компенсация, която в момента е нотифицирана от Европейския съюз, може би не сме съгласни с нея, но трябва да имаме нова, която да е приета и нотифицирана, за да можем да я използваме. Така че към настоящия момент имаме едни разходи, които не са платени на „Български пощи”, те не са в добро финансово състояние и неплащането на тези средства води до непрекъснато влошаване на икономическите и финансовите им показатели. Поради това смятам, че трябва да се намери механизъм те да бъдат изплатени. Добре е това, че за следващата година са предвидени 12,5 милиона, но те пак са под сумата, която е определена като компенсация от Комисията за регулиране на съобщенията. В крайна сметка това са законите, имам предвид Закона за пощенските услуги, и независимият орган като Комисията за регулиране на съобщенията, чиято императивност като закони трябва да бъдат изпълнявани. Аз не съм съгласен и затова смятам, че решаването на този проблем минава през доизплащането на тази сума. Благодаря.

Уважаеми господин Вълков, аз по-скоро ще разделя Вашия коментар на две части. Съгласен съм, че тази сума поне минимумът от 12,5 милиона от втората методика, която, въпреки че не е утвърдена от Европейската комисия, това е по-лесният вариант – тя да бъде утвърдена, трябва да бъде изплатена. Според мен доста сте закъснели във Вашето искане. Трябваше да го направите в момента, когато се изготвяше бюджетът за 2013 г. и тогава тази сума да бъде включена, а не да бъде включена само сумата от 2 млн. лв. За следващата година ние сме си свършили работата – 12,5 милиона, използвахме базата на тази методика и заради това сме я заложили, тъй като не беше завършено изчислението на методиката за 2012 г. След като видяхме, че е 14 млн. 250 хиляди, цитирам Ви по памет, ние ще направим всичко възможно тази допълнителна сума от разликата между 14 млн. 252 хил. лв. и 12 млн. 500 хил. лв. да бъде също включена в държавния бюджет за 2014 г. За сумата, която е за минал период, ние, разбира се, ще направим необходимите постъпки пред Министерството на финансите да бъде изплатена поне до минимума от 12 млн. 500 хил. лв. Не сме оставили този въпрос. За съжаление, сега е много по-трудно да бъде решен, отколкото ако беше включен като сума в бюджета през 2013 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Папазов, зададох този въпрос в началото на месец септември тази година, буквално преди старта на новата учебна година, защото към мен се обърнаха автобусни превозвачи от Кюстендилска община с една огромна тревога, че ще има проблеми с извозването на ученици в предстоящата учебна година. По-късно към тях се присъединиха и други автобусни превозвачи и обясниха, че проблемът възниква от една наредба, която е приета през 2012 г., за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Изменението на тази наредба от 18 декември 2012 г. предявява изключително високи изисквания към всички автобуси, които превозват деца, като не се прави разлика между превозите за екскурзии, които са и по-дълги, и тези за обичайния превоз на ученици. Става дума за това, че има изисквания за наличие на два монитора, на тоалетна, на мивка, на второ отопление във въпросните автобуси, без да се държи сметка, че става дума за превоз реално на ученици на няколко километра – от техните домове до училищата, в които учат. Искам да подчертая, че става дума за изисквания, които не са свързани по никакъв начин с техническата безопасност, а са свързани с комфорта на пътуващите. И парадокс или не, но в цялата Кюстендилска община се оказа, че има само два автобуса, които отговарят на тези изисквания, тоест нито автобусите на Министерството на образованието за превоз на ученици отговарят на тези изисквания, нито обичайните автобуси, с които се извършват тези превози, отговарят на въпросните изисквания. Затова зададох този въпрос преди началото на учебната година, за да бъдат предотвратени и санкциите, и корупционните практики. При положение, че всички превозвачи не отговарят на изискванията, очевидно е, че няма да могат да бъдат санкционирани всички. Санкциите ще се прилагат избирателно и това създава предпоставки за корупционни практики или просто за нарушаване на закона. Очаквам Вашия отговор.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, във връзка с поставения от Вас въпрос, касаещ необходимостта от извършване на промени в Наредба № 32 от 2011 г. за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, предоставям на вниманието Ви следната информация. Превозите на деца и ученици се извършват при условията и по реда на Закона за автомобилните превози и Наредба № 33 от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Тези превози могат да бъдат специализирани, случайни и превози за собствена сметка. Те се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им. Обхватът на този преглед е посочен в Наредба Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническите изправности на пътните превозни средства. Организираните превози на деца и ученици от дома им до учебното заведение и обратно се отнася към специализираните превози и превозите за собствена сметка. Автобусите следва да имат следното допълнително оборудване: антиблокираща спирачна система IBS; устройство за намаляване на скоростта – ретардер или интардер; отопление независимо от двигателя с автоматично регулиране на температурата, което да функционира и при спрял автобус; щори или странични пердета; врати с дистанционно отваряне от водача и минимален брой аварийни изходи, съобразно класа на автобуса; сигнално и специализирано оборудване; бутон за звуков сигнал; опознавателен знак за деца. От страна на министерството е подготвен проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32, в който е предвидено да отпадне изискването за наличие на тоалетна с водно и химическо почистване към автобусите за случаен превоз на деца и ученици, независимо от тяхната пътнико-вместимост; да бъде намален броят на изискваните монитори в автобус от два на един и да отпадне изискването за наличие на устройството за намаляване на скоростта ретардер или интардер за автобуси категория „М2”, клас „В“ за превоз на не повече от 22 пътници без мястото на водача, маломестните автобуси, които се използват за ученици. Подготвеният проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 е изпратена за съгласуване в Министерството на вътрешните работи. В настоящия момент към Министерството на транспорта е създаден обществен съвет към сектор „Автомобилен транспорт“. Една от основните дейности в работата на обществения съвет е обсъждането на действаща нормативна уредба и разглеждането на законодателните инициативи. На работните срещи са обсъждани внимателно всички постъпили предложения, включително и тези, за които сме предложили промени в наредбата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Папазов, благодаря Ви за отговора и за бързата реакция на ръководеното от Вас министерство. Още веднъж искам да подчертая, за да няма спекулации, че става дума за отпадане само на тези изисквания, които се отнасят до комфорта на пътуващите, не и за тези, които се отнасят до техническата безопасност на превозните средства, с които се превозват деца и ученици. Наистина, два монитора, тоалетни, мивки за превоз на разстояние от няколко километра наистина изглеждат излишни, още повече, че те не отговарят и на реалното състояние на автобусите, с които се извършват тези превози. Използвам случая да Ви обърна внимание и на един друг въпрос, който напоследък много сериозно се поставя от автобусните превозвачи. Доколкото ми е известно те са отправени към Вас, към министъра на вътрешните работи и към премиера Пламен Орешарски – едно писмо с настояване да бъдат предприети незабавни действия по отношение на нерегламентираните, така наречените „нелегални превози на пътници“, един проблем, който е изключително сериозен и бърка буквално в джоба на легално извършващите превози автобусни превозвачи, от една страна. От друга страна, ощетява държавната хазна. Ясно е, че е трудно да бъдат установени нелегалните превози. Трудно е да бъдат хванати нарушителите и да бъдат санкционирани. И неслучайно този проблем не е от днес и от вчера. Бумът му, ако се направи един преглед на медиите, е от средата на 2010 г. Сега превозвачите го поставят с цялата му острота, включително заплашват с предприемане на стачни действия. Аз оставям настрана защо не са поставили с такава острота въпроса и на министър Московски, и на министър Цветков, изобщо на предишното правителство и очакват този въпрос да бъде решен за няколко месеца. Наистина, очакванията към правителството на Орешарски, към Вас са много по-големи от очакванията към предишното правителство. Аз също смятам, че трябва да бъдат предприети решителни действия за ограничаване на това явление, което ощетява държавната хазна и честните превозвачи. И Ви моля по начина, по който взехте незабавни мерки за промяна в наредбата, която тормозеше автобусните превозвачи, да се заемете и с решаването на този изключително сложен въпрос. Предполагам, че автобусните превозвачи ще оценят предприемането на действия, макар и пълният ефект да няма как да бъде постигнат за няколко месеца. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! В момента се подготвя работна група между Министерството на вътрешните работи и Автомобилната администрация с цел да започнат проверки в началото на следващия месец. От 1 декември 2013 г. ще се извършат много сериозни проверки в цялата страна относно нелегалните превози. В момента администрациите подготвят план за действие, по който тези проверки да бъдат извършени. Пак повтарям, че на съветите, които се провеждат всеки първи вторник на месеца специално за автомобилния транспорт, се обсъждат всички тези мерки и с неправителствените организации. Мерките, които са взети съответно от нашата администрация и от Министерството на транспорта, се представят и пред тях. Благодаря Ви.

Госпожо Манолова, след малко ще Ви дам справка, докато аз съм бил министър, с колко са намалели нелегалните превози, а иначе преди мен не мога да кажа. Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Въпросът ми е свързан с актуалното състояние на Проекта за електронна идентификация. Както е известно, правителството на ГЕРБ прие за приоритет електронното управление. В началото на нашия мандат заварихме един незавършен Проект „Интегрирано административно обслужване на централно и местно ниво”, стартиран 2007 г. Ние успяхме да го завършим през месец декември 2010 г., като поставихме едно добро начало и дадохме пример за добра приемственост. След това направихме съответния критичен анализ на базовата функционалност на този проект. Стигнахме до убеждението, че той трябва да бъде надграждан и разширен. По този начин ситуирахме Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като директен бенефициент по Проект „Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното управление”, на обща стойност почти 12 млн. лв. Една от основните дейности на този проект предвиждаше създаването на регистър за електронна идентичност на потребителите. В резултат на тази дейност бе създадено и федерирано портално приложение, през което българските граждани могат да подават следните типове заявки: заявка за издаване на карта за електронна идентификация, за прекратяване на карта за електронна идентификация, за подновяване, за промяна, а в същото време заинтересованите администрации могат да подават заявка за издаване на справка за картите за електронна идентификация. В рамките на проекта беше създадена база данни, съдържаща данните на заявителя – издадените, прекратени, подновени електронни идентификатори на българските граждани. С цел тестване на разработения регистър за електронна идентичност на потребителите в рамките на проекта предвидихме издаване на около пет хиляди карти за електронна идентичност, като в края на нашия мандат проведохме срещи с различни групи от гражданите, пред които представихме резултатите от проекта и им предложихме да станат участници в тестването на системата. Единственото нещо, което остана да бъде направено, е да бъдат доставени карточетци, чрез които да бъдат използвани електронно идентичните карти. Във връзка с гореизложеното моля да ме информирате на първо място, доставени ли са карточетците към тези избрани групи; раздадени ли са комплектите карта – карточетец за различните групи от гражданите, които бяха идентифицирани, и на кои точно; и на трето място, информационните системи на кои администрации позволяват идентифицирането на физически лица посредством електронните карти за идентификация? Благодаря Ви.

Три са, но са в един контекст.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Московски! Въпросът за електронната идентичност е част от Дейност 1: „Създаване на регистър за електронна идентичност на потребителите” по проект „Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи за електронно правителство”, финансирано от Оперативна програма „Административен капацитет”. В изпълнение на въпросната дейност са сключени два договора по Закона за обществените поръчки, както следва: договор с „Борика-Банксервиз” АД и договор с „Контракс” АД. Работата по първия е приета на 19 юни 2013 г., а по втория доставката е извършена на 15 август 2013 г. В резултат от изпълнението им са постигнати следните резултати: разработена е методика за реализация на единна електронна идентификация, включително наредба и придружаващи я процедури; реализиран софтуерен продукт за електронна идентичност с различни бизнес функционални групи; осъществена е интеграция на разработката за електронна идентичност с портала на електронното управление; издадени са 5000 карти за електронна идентичност; доставени са 4600 карточетящи устройства. При изпълнението на проекта екипът взаимодейства с посочените по-долу организации във връзка с предоставянето на карти за електронна идентичност и карточетящи устройства: държавната администрация, Националната агенция за приходите, професионалните организации в областта на информационните технологии, медийните компании, университети и частни компании, които изпълняват проекти в областта на информационните технологии и други. В министерството е създадена организация при спазване на всички нормативни изисквания относно защитата на личните данни – за събиране и обработка на данните и вграждането им в чипа на картите за електронна идентификация. Центърът за електронна идентификация по проекта е издал 5000 карти за идентичност, от тях 4000 са персонализирани карти, а 1000 са тестови с фиктивна идентичност със следните статуси: активен, временно спрян, прекратен за целите на тестването. От персонализираните карти 3000 са контактни, а 1000 безконтактни. Издадени са приблизително по 250 броя на студенти и преподаватели по информационни и комуникационни технологии и браншови организации. На представители на министерства, агенции, области и общини, които работят по предоставяне на електронните услуги чрез електронна идентичност, са издадени над 2700 броя. На представители на медии и на лекари са издадени съответно 150 и 60 броя. На бизнес организации, разработващи системи за електронно правителство, са издадени 250 броя. От всички тези издадени карти, до момента вече са раздадени безплатно „карта за електронна идентичност, придружена с карточетящо устройство”, на 3506 човека. До края на годината ще бъдат раздадени и останалите карти, включително на представители на медиите, които ще имат възможност да участват в примерен електронен референдум по предварително зададена тема. Благодаря Ви.

Понеже не виждам госпожа Манолова, по статистика от момента, в който аз съм станал министър, 22% са намалели нерегламентираните превози. Не по медии, а по статистика. Съжалявам, че се отклонявам от темата. Господин министър, благодаря Ви за отговора. Искрено се надявам да продължите политиката в налагането на такъв тип проекти, които следва да подобрят работата на администрацията в полза на гражданите, а именно: всички видове електронни услуги да могат да бъдат ползвани чрез електронната идентификация, която сме създали. Искрено се надявам да продължите тази политика, но не виждам как ще стане. Тук е моментът да си проведете и Вашите механизми към правителството и по дебата за бюджета, който върви в момента. Не виждам в бюджета, заложен за 2014 г., нито един целеви лев за развитие на електронното управление, а без това няма как да бъде проведена и тази политика. Аз съм убеден, че тестовите 5000 карти ще проработят и ще дойде момент, в който определена част от обществото и от гражданите, при работещи публични регистри, ще искат да се възползват от това, но на практика Вие няма да имате нито целеви средства да го развиете, нито да го надградите. Ако заявената от Вас политика за ползите и за развитие на електронното управление бъде следвана, както е обещана, би трябвало да предвидите адекватни средства за това. Благодаря Ви.

Господин председател, уважаеми господин министър! След критичен анализ по време на управлението на нашето правителство беше идентифициран проект към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като директен бенефициент следният Проект: „Развитие на административното обслужване по електронен път” на стойност почти 18 млн. 500 хил. лв. Той бе разделен на пет основни подпроекта. Единият от тях е „Реализиране на приоритетни електронни административни услуги на централните администрации”. Ефектите, които преследвахме чрез реализиране на този проект, бяха стандартизирани електронни услуги, обмен на структурни документи в машинно-читаема форма, оперативна съвместимост, ефективност и ефикасност. Изпълнението на този подпроект приключи през февруари 2013 г. По моя информация до края на месец май 2013 г. са проведени приемателните и интеграционните тестове. Във връзка с гореизложеното моля да ме информирате каква част от тези 34 ключови публични регистъра обменят автоматично данни помежду си в реално време към настоящия момент? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Московски, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е бенефициент по договор от 7 септември 2010 г., сключен с Оперативна програма „Административен капацитет” в обхват на дейност 3, обособена позиция 2 „Реализиране на приоритетни електронни административни услуги на централни администрации” на Проект „Развитие на административното обслужване по електронен път”, осъществяван с финансовата подкрепа на ОПАК и съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Бяха включени 14 администрации на централно ниво. Те са първични администратори на данни и поддържат общо 32 регистъра и база данни. Основната задача беше изграждане на връзки между тези регистри и бази данни и реализирането на до 50 услуги, свързани с обмяна на данни между регистрите, както и услуги на граждани и бизнеса, свързани с тези регистри. Изпълнител по тази дейност е „ТехноЛогика” ЕАД, който предложи и изгради техническо решение за осъществяване на обмяна на данни между регистрите, разработи и подготви заявления за вписване съгласно Закона за електронното управление и наредбите към него на информационните обекти и услуги в съответствие с регистрите за оперативна съвместимост. Към настоящия момент разработката на техническото решение за осъществяване на обмена на данни между регистрите е тествана в тестове и в продукционна среда. Последната фаза от договора с „ТехноЛогика” ЕАД беше приета през месец август 2013 г. За въвеждане в реална експлоатация е необходимо да се направи още една административна стъпка, свързана с нормативното уреждане на предоставянето на данни от регистрите през системите за електронното правителство. За тази цел е проведена среща между министерството и 14-те администрации – първични администратори на данни, поддържащи и администриращи регистрите и участващи в обхвата на дейността. На срещата е обсъден обменът на данни между администрацията – собственик на регистър, и администрация – ползвател на данни от даден регистър, чрез инфраструктура за междурегистрови връзки. Обсъдена е и необходимостта от междуведомствено споразумение или акт на Министерския съвет, с който да се регламентират изискванията, на които трябва да отговарят администрациите, участващи в този процес на обмен. Такъв документ в момента е в процес на разработване. Иначе при първите тестове резултатите са задоволителни и всички регистри работят.

Господин министър, благодаря за отговора. Добре е, че регистрите в реално време обменят информация по служебен път. Ще повторя това, което преди малко казах и в предишната си реплика. Тридесет и четирите публични регистъра съвсем не обхващат изцяло публичните регистри в страната.

Тридесет и два регистъра.

Добре, тридесет и два. Това означава, че различните ведомства и институти ще продължат в зависимост от възможностите си да надграждат и разработват такъв тип публични регистри. Когато такъв тип публичен регистър стане готов за асамблиране и интегриране към останалите, Вие нямате заложени нито лев в бюджета за следващата година в тази посока. Считам това за изключително голям пропуск, тъй като това е процес и той няма да спре. По-скоро ще бъде стимулиран, тъй като сме една от малкото държави в Европейския съюз, които нямат такива изградени системи. Цялото това нещо е в полза на гражданите. Тоест, когато един субект иска да ползва електронна услуга и тя касае повече институции и ведомства, да не обикаля от институция на институция, а да може тези публични регистри да си обменят служебно информацията помежду си и да бъдат в улеснение на гражданите. Ако ми позволите, едно изречение, господин председателстващ, извън темата. Понеже получих информация, че няколко хиляди човека от Бургас и Варна ще ползват Българските държавни железници, за да дойдат на митинга на БСП, в което няма нищо лошо, господин министър, моля Ви се, проверете дали ще си закупят билети. Да не ги возите безплатно!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, „Български пощи” ЕАД е едно от най-големите държавни дружества с около 12 хиляди служители. Както стана ясно преди няколко въпроса, то не е в много добро финансово състояние. Това е видно и от резултатите на Българската фондова борса – София. За първото шестмесечие за 2013 г. загубите на дружеството са от порядъка на около 6,3 млн. лв. Към настоящия момент текущите активи са значително над текущите пасиви, така че няма опасност от ликвидационна криза, но след още няколко такива загуби ще стане и това, което не е желателно. Тогава ще се търсят съответно продажбите на допълнителни активи, теглене на нови кредити и така нататък. Свидетели сме вече на пет месеца управление. За съжаление голяма част от проблемите, които бяха и преди, и сега продължават да не се решават. Публично беше обявено, че ще се търсят допълнителни дейности, партньорства като с Българския спортен тотализатор, с Български държавни железници, при отдаване на площи на Българската банка за развитие. Министерството лично публично се ангажира с изготвянето на оздравителна програма за „Български пощи” ЕАД, но до този момент няма обявено нищо. Затова въпросът ми към Вас е: Кога този оздравителен план ще стане реалност и какви са основните насоки и параметри в него?

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, въпросът, който задавате е много актуален – отнася се до оздравителната програма на Български пощи и съответно нейните насоки и параметри. Програмата е абсолютно изготвена. Обсъдена е със синдикатите в Български пощи, с ръководството на Министерството на транспорта и започна нейното прилагане. Първите ефекти вече са налице – сключен е договор и Български пощи вече могат да станат оператор за ваучерите, тоест можем да разпространяваме ваучери за храна. Второ, сключихме нещо като договор с Българския спортен тотализатор, като той ще бъде факт от Нова година. Наред с това основните цели в програмата са разделени най-общо на две базисни направления: стабилизиране на финансовото състояние, оптимизиране на разходите и увеличение на приходите чрез въвеждане на нови услуги; привличане на повече клиенти и откриване на нови пазарни ниши. Целта на дружеството е да приключи 2014 г. и 2015 г. с положителни финансови резултати, които да отчитат и размерите на компенсациите от държавния бюджет за несправедливата финансова тежест, която понасят Български пощи като пощенски оператор. Необходимо е изготвяне и изпълнение на дългосрочна стратегия за развитие визията на Български пощи – да бъде динамичен и пазарно ориентиран пощенски оператор, който представлява съвременни, ефективни и качествени пощенски, търговски, финансови и други услуги, както и изпълнение на възложеното му от държавата задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга. Предложените мерки от ръководството на Български пощи в краткосрочната програма за развитие – 2013-2015 г., са базирани на обстоен анализ на моментното състояние. Те могат да бъдат групирани както следва: мерки за оптимизация на материалните и парични ресурси, които включват финансови мерки, мерки за оптимизиране на процесите и дейности, и аутсорсинг; реорганизация и оптимизация на човешките ресурси чрез по-малка, но същевременно по-ефективна и по-мотивирана администрация; мерки за повишаване на приходите, които включват разширяване на съществуващите услуги и въвеждането на нови такива – въвеждане на единна платформа за електронни разплащания, влизане в пазара на ваучери за храна, което е факт, и други. Инвестиционната програма включва проекти с национално и европейско финансиране например регионални проекти по линия на Световния пощенски съюз за въвеждане на колетни пощенски терминали за развитие на електронната търговия. Реализацията им включва и съответните правни и регулаторни мерки в секторната законова и подзаконова нормативна база през тази и следващата година, инициирани от министерството. Очакваният нетен финансов ефект върху паричните потоци на дружеството, включени в краткосрочната програма за периода октомври – декември 2015 г., е около 100 хил. лв. Програмата е разработена и представена в Съвета за социално партньорство и изпратена за одобрение от Министерството на транспорта. На 1 октомври е проведено заседание на Съвета за социално партньорство, на което са обсъдени всички становища и при изготвяне на финалния вариант на програмата са взети под внимание коментарите и предложенията на социалните партньори. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин министър, това, че е изготвена оздравителната програма и е започнало нейното прилагане е много добре. Аз смятам, че трябваше да бъде направено малко по-широко обществено обсъждане. В Комисията по транспорт се опитваме вече втори месец да направим дискусия на темата Български пощи и това не може да се случи. Беше ни обещано, че това ще стане предния месец, сега – този месец. Надявам се, че в следващата седмица това ще стане факт. Когато се взимат такива решения и се набелязва програма, нужно е все пак да се състои широка обществена дискусия. Добре е, че е минала през профсъюзите, но те не са всичките обществени институции, които трябва да се произнесат по тази програма. Вероятно тя няма да се изпълнява за година или две, а ще е в по-дългосрочен аспект. Добре е, че се залагат и цели следващите 2015-2016 г. да излязат на печалба, но това е голяма отговорност, тъй като това нещо трябва да бъде постигнато. Може би в комисията ще го разгледаме с повече конкретика, за да не занимаваме колегите. Искам да чуя коментара Ви относно въпросите, касаещи допълнителните дейности и партньорства. Казахте, че се очаква до Нова година да бъде сключено споразумение със Спортния тотализатор. Освен това на 3 септември направихте изявление, че се търси стратегически инвеститор за Български пощи, дори конкретизирахте за 49% от Българските пощи. Можете ли да ни кажете нещо конкретно за това? Смятате ли да аутсорсвате дейности от Българските пощи. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Вълков, многократно беше коментиран въпросът за стратегическия партньор. Към момента Български пощи не е намерил такъв, нито пък имаме някой, който да проявява интерес. Лично се ангажирам при поява на интерес да информирам широко обществеността и, разбира се, комисията, за да бъде дискутирано евентуално бъдещо партньорство. Не е по моя вина, че не състоя коментарът на програмата на Българските пощи в комисията. Напротив, знаете, че колкото пъти съм поканен, винаги присъствам. Доколкото зная в сряда е организирана точно такава дискусия в Комисията по транспорт и съобщения. Мисля, че там ще можем широко да дискутираме, тъй като в рамките на 3 минути не мога да представя в пълнота цялата програма. Опитах се да Ви запозная с факти, които вече са станали. Благодаря.

Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! От името на партия „Атака“ ще заявя позиция и въпрос относно състоянието на българщината в Западните покрайнини и по-конкретно приемането на телевизионен сигнал, който е един от основните начини за съхранение на българската национална идентичност – чрез съхраняване на българското национално съзнание. Тук, в Народното събрание, също така присъства председателят на Демократичния съюз на българите в Сърбия Драголюб Иванчов, който има покана от нас да присъства на отговора, който мисля, че е основополагащ, по-скоро много важен в тяхната кауза, която е и наша кауза и би трябвало да бъде кауза на цяла България – съхранение на българщината. Въпросът ми е следният: Западните покрайнини останаха без български телевизионен сигнал заради цифровизацията, въпреки че около 45% от населението на общината в Босилеград е закупило декодиращи устройства и от месец март до месец август гледаше осем български канала по цифрова телевизия. След ремонта на ретранслатора в Конявската планина, сигналът изчезва, но не поради технически причини. Оказа се, че той е пуснат само в държавните граници на България, а след изключването на аналоговия сигнал от 1 октомври Западните покрайнини ще останат напълно без българска телевизия, което е изключително опасно, още повече че на 70% от територията на общината и досега беше достъпен само сигналът на Българска национална телевизия. Това противоречи на прокламираната българска държавна политика към българите в чужбина и дори обслужва великосръбската асимилационна политика срещу тях. Само тази великосръбска политика има интерес да изолира българското население в Западните покрайнини от българското информационно, културно и просветно пространство. Не е за пренебрегване и фактът, че значителна част от българското население в Западните покрайнини е с придобито българско гражданство и е недопустимо да бъде лишавано от възможността да гледа българска телевизия. Във връзка с това моля да ми отговорите на следните конкретни въпроси: кой е отклонил и по какъв начин е станало прекратяването на цифровия сигнал от Западните покрайнини? Какви са причините – технически, комерсиални или политически? Най-важният въпрос е: как правителството мисли да реши проблема? Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Колегата народен представител Адриан Асенов коректно изложи същността на въпроса. Факт е, че на практика заради цифровизацията от 1 октомври нашите сънародници, които живеят в Западните покрайнини, останаха без българска телевизия, въпреки че имат закупени декодиращи устройства, въпреки че в Босилеград и в целите Западни покрайнини българска телевизия се гледа в продължение на дълги години – и тогава, когато това беше опасно, и тогава, когато техниката беше на едно много по-ниско ниво. Нашите сънародници тогава просто си настройваха антените по начин, по който да могат да получават сигнал за българска телевизия. За една голяма част от тях, особено за по-възрастните българи, които живеят в Западните покрайнини, българската телевизия е и единствената връзка с България, която те считат за своя родина. След прекъсването на аналоговия сигнал, със старта на цифровизацията, към мен, като народен представител от Кюстендилски избирателен район, се обърнаха българите от Босилеград, българите от Културно-информационния център в Босилеград и неговия председател господин Иван Николов с молба за помощ. Тази молба адресирах до Вас, но също така се обърнах и към редица други институции, които имат отношение към цифровизацията и към българите, които живеят в чужбина. След като чуя Вашият отговор, ще информирам какво са предприели и другите институции. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин Асенов, въпросите, свързани с контролирането на покритието с ефирен цифров телевизионен сигнал не са от компетентност на Министерството на транспорта. Органът, който издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър на наземната цифрова телевизия, е Комисията за регулиране на съобщенията. Регулаторът определя техническите изисквания за покритие на населението с нормен цифров телевизионен сигнал, които предприятията са задължени да спазват, а също да контролират изпълнението на издадените разрешения. Съгласно приетия през 2006 г. в Женева План за наземна цифрова телевизия, са налице норми за допустими излъчвания на границата на съседните държави, които трябва да бъдат спазвани. Тези норми не дават възможност в близост до границата – от страна на съседната държава, да се гледа нормално цифрова телевизия в друга държава. Разбира се, това е формалният отговор, който мога да Ви дам, но Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията следи въпроса с изключително внимание, защото знаем чувствителността по въпроса. Освен това ние не искаме да оставим без сигнал хората от Западните покрайнини. На последното посещение в Сърбия беше разговаряно с колегите от сръбската страна. Доколкото знам и председателят на Комисията за регулиране на съобщенията също е водил такива разговори със съответно реципрочната администрация в Сърбия. До изпълнението на цифровизацията в Сърбия има възможност това да бъде направено с параметри, които да удовлетворяват и план Женева. Какво е направено? С цел българските граждани да приемат цифрова ефирна телевизия, съгласно извършената и от наша страна справка, „НУРТС Диджитъл” са завършили изграждането на нов обект в края на месец октомври 2013 г. над село Ломница, област Кюстендил. За качествено приемане на цифров телевизионен сигнал е необходимо зрителите да пренасочат своите приемни антени към обект Ломница и да ги завъртят вертикално за приемане на сигнала с вертикална поляризация. Лично аз направих такъв опит в Димитровград миналия петък и телевизионният сигнал се получава. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин министър, радвам се, че сте предприели действия. Според думите Ви, искрено се надявам така да са и делата, съобразявате и сте предприели действия за това не просто технически да се отработи и да се отговори на въпроса, а да има крайна цел – съхраняване на българщината в Западните покрайнини. Това, което не разбрах: казахте, че докато се извърши цифровизацията в Сърбия. Това означава ли, че след като бъде извършена цифровизация в Сърбия ще отпадне възможността за гледане на българска телевизия, ако се насити със сръбски телевизионен сигнал, или просто дотогава е срокът, докогато ще бъдат покрити с българска цифрова телевизия Западните покрайнини? Вторият ми уточняващ въпрос е: Димитровград или Цариброд е много надалеч от Босилеградско, как са нещата за Босилеградско? (Реплика от министър Данаил Папазов.) Искате да кажете, че в момента няма проблем, ако антените се настроят нагоре, вертикално – може да се гледа. Така ли?

Да.

Благодаря Ви, дано да е така наистина.

Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря Ви за отговора и за това, че своевременно сте взели мерки за решаване на един изключително важен проблем на нашите сънародници в Западните покрайнини. Освен Вас, аз занимавах също и Министерството на външните работи, посланикът ни в Македония, Агенцията за българите в чужбина, СЕМ, КРС. Въпросът беше поставен и на Деветата среща на българските медии в чужбина, която се проведе в средата на месец октомври в София, Пловдив и Велико Търново. Според Комисията за регулиране на съобщенията и според нейния председател – според тяхно изявление от вчера, цитирам дословно: „Хората в Димитровград и в Босилеград – в Сърбия, вече гледат българска ефирна цифрова телевизия.” Само че аз направих справка с българите, които живеят в Босилеград. Те потвърдиха, че в началото на месец ноември – на 6 ноември, представители на фирма „НУРТС” са отишли в Босилеград, за да направят съответни замервания на български цифров сигнал на територията на общината и са заявили, че има такъв от 5 до 40% качество на сигнала. След отпътуването им от Босилеград се оказало, че има цифров сигнал на уредите, но няма цифров сигнал на телевизорите. След справка, която направих, включително и вчера, в град Босилеград – там все още нашите сънародници не могат да гледат българска цифрова телевизия. Аз благодаря от тяхно име на Вас персонално, на Съюза за електронни медии и на Иво Атанасов, който е бивш народен представител от Кюстендил, а сега член на СЕМ, който също лично се ангажира с каузата на българите в чужбина, включително и на господин Веселин Божков и на фирмата, която осъществява цифровизацията за положените до този момент усилия. Искам да Ви кажа, че те все още не са дали краен резултат. В момента няма цифрова телевизия в Босилеград, не мога да кажа за Цариброд, поради което моля усилията да продължат до окончателното решаване на този въпрос, защото българската телевизия е важна за съхраняване на българското самосъзнание на нашите сънародници, които живеят в Западните покрайнини.

Разбира се, че ще продължим с усилията, така че да доведем докрай, тоест гражданите в Босилеград и Димитровград да получават сигнал. Искам да напомня, че планът „Женева” за въвеждане на наземно цифрово радиотелевизионно разпръскване е утвърден с регионално споразумение от 2006 г. по време на Регионалната радиоконференция се прилага при спазване на всички изисквания на радиорегламента на Международния съюз на далекосъобщенията и Конституцията на Съюза, а именно не смущаване на излъчването в съседни страни. Пример в това отношение са разбира се преговорите на България, която вече 15 години води спорове с Турция за замърсяване на ефира със сигнал от турски станции. След заседанието каня и господин Асенов, и госпожа Манолова лично да Ви покажа видеозапис, който съм направил от центъра на Димитровград. Благодаря.

Господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги – все още мога да използвам множественото число! Факт е, че от транспортна гледна точка Северна България се намира в тежка изолация, тя буквално има статут на транспортен анклав и ако разсъждаваме от гледна точка и на пътната, и на железопътната инфраструктура в посока север – юг, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Това е един тъжен факт. Затова проекти като коридор № 4, коридор № 9, както и автомагистрала „Хемус” са от изключително значение и важност. Днес искам да разбера каква е Вашата позиция и Вашето становище по отношение на конкретен проект. Става дума за довеждащ път и изграждане на тунел под връх Шипка, като част от коридор № 9. Това безспорно е проект, който няма локално значение. Очевадни са ползите на жителите на областите Габрово, Стара Загора и Велико Търново, но говорим за проект, който има изключително важно национално значение от гледна точка на осигуряване на бърза и безопасна връзка между севера и юга. Нека да напомня, че говоря за коридор № 9. Това безспорно е проект с европейско значение. Господин министър, няма нужда след малко да ме запознавате с всички административни детайли, изчитайки отговорът, който Ви е подготвила администрацията. Те са ми до болка известни. В крайна сметка говорим за проект, чието изграждане е стартирало в началото на тази година, апликационната форма, защото говорим за проект, който трябва да бъде финансиран от Оперативна програма „Транспорт”, е одобрена от управляващия орган. За съжаление апликационната форма е върната от Европейската комисия и днес искам да разбера каква е Вашата позиция за изграждането на този проект в неговите две фази – довеждащ път и тунел? Беше планирано тунелът да се изгражда през следващия програмен период. Освен евентуално, ако изразите личното си убеждение и положително намерение, че проектът е смислен и важен, да се ангажирате с конкретни времеви параметри как ще се случват нещата от тук нататък? Благодаря.

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дончев! Това е проект, за който лично аз и цялото Министерство на транспорта правим практически всичко възможно с ръководството на Оперативна програма „Транспорт” да бъде изпълнен. Основният риск за изпълнение на проекта е жалбата на Световния фонд за дивата природа – Дунавско-Карпатската програма „България”, с която се обжалва предварителното изпълнение на решение на МОСВ по оценка на въздействието на околната среда. На вчерашния Комитет по наблюдение на Оперативна програма „Транспорт” това беше най-дискутираната тема. Там присъстваха, много добре знаете, представители на Дунавско-Карпатската програма за България от Световния фонд за дивата природа. Те категорично заявиха, че ще продължат да обжалват, независимо от решението на съда в по-горна инстанция. Единственият риск за този проект е само тази жалба. Министерството на транспорта, ръководството на Оперативна програма „Транспорт” е представило изцяло приоритетността на този проект пред Европейската комисия и всички разговори, които сме водили, са само в посока този проект да бъде реализиран. Това мога да Ви отговоря накратко, ако не искате да Ви чета всички факти, които знаете много добре.

Уважаеми господин министър, въпросната жалба е факт, тя е добре известна на всички. Искам да уточня, че лесен проект от такива мащаби няма. Няма проект, по който не е имало процедура по обжалване или поради вещни претенции на собствениците при отчуждаване, или от гледна точка на разрешението за ОВОС. Няма такъв проект! Всеки проект се сблъсква с подобно предизвикателство. Въпросът е каква е волята на правителството и какъв ангажимент поема в зависимост от съдебното решение, в какви времеви периоди нещата ще се случат от тук нататък? Има и един изключително важен детайл. Имаме върната апликационна форма от Европейската комисия, тази, която е подадена на 26 септември. Кога планирате да изпратите апликационната форма наново, за да бъде осигурено финансиране? Колкото до въпросните екологични организации, аз се отнасям с пълен респект към техните искания и искането за 7-километров тунел. Това, което трябва да е ясно, че трафикът за мен, включително и прогнозния трафик, не предполага да е възможно изграждането на 7-километрово трасе. Просто трафикът не е достатъчен, за да осмисли финансиране в такива мащаби. Вашата позиция е да проявите политическа воля, да осигурите европейското финансиране, за да може проектът да продължи. И още един въпрос. Доколкото имам информация от различни източници, че в крайна сметка финансирането на проекта е под въпрос – ако се стигне до такъв негативен сценарий, какво се случва с изградените вече участъци? Кой и с какви пари ще ги финансира?

Уважаеми господин Дончев, на вчерашните разговори на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт” със специалисти от Европейската комисия обсъдихме много нашироко въпроса с обходния път на Габрово и тунела „Шипка”. Ние до края на седмицата, тоест до днес, ще изпратим писмо, с което ще отговорим каква е реалната ситуация към днешния ден. В зависимост от решението на Европейската комисия, ще се съобразим, разбира се, с методиката, по която ще продължим. Задължително ще направим нова апликационна форма, която ще внесем преди Нова година. Но изчакваме поне да знаем решението от първата инстанция, което е приключило, ако не се лъжа, на 2 октомври. В зависимост от решението ще направим съответно нашия план за действие. Очакваме всеки момент решението да излезе. Имаме разбира се информация какво може да бъде конкретното решение, но преди да е излязло, няма какво да го коментираме. В зависимост от това какво ще реши съдът и дали ще бъде обжалвано ще направим съответните постъпки пред Европейската комисия. Вчера обсъждахме, че ако това не стане до Нова година, дали е възможно апликационната форма да бъде изпратена и след Нова година, на този въпрос получихме утвърдителен отговор. Така че не сме оставили въпроса, но има много предпоставки за решаването му. А какво ще се случи, ако делото продължи и откъде ще се финансират вече изградените участъци, е ясно – от държавния бюджет.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, във връзка с въпроса на народния представител Димчо Михалевски от 3 юли тази година относно дейността на „Пристанище Бургас” ЕАД и за финансови и икономически данни и резултати за времето от 2009 до 2012 г., Вие му отговаряте следното: „Изводите от натуралните показатели са: завишаване на товарооборота в „Пристанище Бургас” ЕАД за 2010 и 2011 г., съответно с 400 хил. тона за 2010 г. и 815 хил. тона за 2011 г. За 2012 г. безспорен успех е обработването на над 56% повече контейнери в порта спрямо 2011 г. Финансовите показатели сочат значително намаляване на разходите за дейността. През 2009 г. загубите са в размер на 5 млн. 643 хил. лв.; през 2011 г. печалбата е в размер на 10 млн. 109 хил. лв., а през 2012 г. печалбата е в размер на 3 млн. 575 хил. лв. Това се дължи на мерките, които предприе ръководството на пристанището, изразяващи се в оптимизиране на личния състав и провеждане на строга финансова политика спрямо разходите. Доходността на дружеството отчита следното: загуби през 2009 г. – минус 9,12 лева на акция. Печалба през 2012 г. – плюс 5,94 лева на акция. В задълженията на дружеството към клиенти през анализирания период също се наблюдава тенденция към намаляване”. Цитирам заключението на Вашия отговор: „Опасността от обявяване на дружеството в несъстоятелност в началото на разглеждания период е отстранена и към момента е налице финансово-икономическа стабилност и условия за възпроизводство на дейността му”. Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е следният: след като това ръководство на пристанището в посочения период е довело до такива добри резултати, какви са причините, довели до неговата смяна? Благодаря.

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! Във връзка с подписания договор за предоставяне на концесия на Пристанищен терминал „Бургас Запад” – част от пристанище за обществен транспорт с национално значение в Бургас, в сила от 3 май 2013 г., условията и режимът на работа на дружеството претърпяха значителни промени. Към момента по-голямата част от инфраструктурата на пристанището е отдадена на концесия. В новите условия ръководството на дружеството е изправено пред предизвикателството да разшири дейността в областта на пътническите превози и пускането в експлоатация на новия пътнически терминал, като запази развитието на товарните превози и специализираните услуги с наличните корабни места. Следва да се има предвид, че членовете на съвета на директорите притежават необходимата компетентност за изпълнение на тази длъжност и отговарят на изискванията, посочени в Търговския закон, Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, устава на дружеството и така нататък. Те са с дългогодишен опит и през годините са заемали различни ръководни позиции в пристанището включително, като са доказвали своя професионализъм. Николай Асенов Тишев е изпълнителен директор. До момента той работеше в пристанището и се занимаваше с трудовата сила. Там в момента е най-големият проблем. Аргир Леонидов Бояджиев е дългогодишен изпълнителен директор. Завършил е Военноморското училище. Консултант е по ИСО. Стойко Илиев Танков също е с висше образование. Работил е в Бургас дълги години като мениджър и управител на търговски дружества. Аз не виждам противоречие със закона, още повече на предишния директор също сме предложили да се занимава точно с рекреационната зона в пристанище Бургас, която по думите му е най-важната в момента. Смея да твърдя и съвсем отговорно Ви заявявам, че познавам абсолютно всички хора в пристанище Бургас и техния професионализъм, както и в другите пристанища в България и нося отговорността за това свое решение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, ще бъда много кратък. Да, вярно е, че във Вашите правомощия е да бъдат направени тези смени, както са и направени, но освен технически, те имат и морален характер. Отстранено е ръководство, вдигнало на крака пристанището, което от 6,5 млн. лв. загуби в момента го е оставило на 3,5 млн. лв. печалба. Същевременно част от новото ръководство, казвам „част”, а не „цялото”, е било начело на пристанището, когато го е издавало с тези 6,5 млн. лв. загуби. Това дава много лош знак на гражданите, защото тези, които са довели пристанището до това състояние, отново са сложени начело. Те управляват и дават политиката за развитие на пристанището. Тези същите кадри на БСП веднъж едва не го фалираха и сега отново са начело на това пристанище. Благодаря. Извинявайте, има ли изключителна нужда от извънредни влакови композиции за Бургас, Варна и други места? Ако може да съобщите, за да знаят гражданите.

Това също е важен въпрос.

Ние ще проверим дали са платени тези влакове.

Първо, да кажа за влаковете. Интересува ме финансовото състояние на Български държавни железници и дали там постъпват средства. Това мога да Ви отговоря. По другото не искам да влизам в никакви коментари. Относно ръководството на пристанище Бургас и изпълнителния директор, абсолютно не съм съгласен с Вас. Господин Тишев беше ръководител... РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не става дума за Тишев, а за Георгиев.

Вие говорите за председателя на борда. Заложил съм на неговия дългогодишен опит, още повече той има значително по-променено мислене относно въвеждане в експлоатация на така наречената рекреационна зона – да става по-плавно, което мисля и аз, а не тази част от пристанището да се затвори и там да остане само за разходки на хора. За мен е много по-важно първо, едно предприятие да изпълнява товарна дейност и чак когато са налични свободни мощности, те да се освобождават за гражданството. Това е моето мислене. Благодаря.