20 ноември 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Българското правителство и Четиридесет и второто Народно събрание предприеха редица конкретни мерки, целящи спиране на демографската катастрофа и постепенното обръщане на тенденцията от спад в ръста на броя на родените деца. С обсъждането и приемането на предложения закон се цели включването в тези усилия и на общините и то основно на тези общини, които въпреки очакванията на българските граждани, подкрепата на обществото и правителството все още не са решили проблема с недостига на места в общинските детски ясли и градини. Припомням Ви, че измененията предвиждат две прости и ясни неща: Първо, да се осигурят места за всички кандидатствали деца, тоест превръщане на една от поредните общински услуги, като например издаване на строително разрешение, в права на детска грижа. Второ, възстановяване на справедливостта и равното третиране чрез изплащане на временни месечни компенсации за всички вече кандидатствали, но неприети по тяхна вина, деца в размер на точно толкова, колкото получават и приетите. Тези прости и ясни предложения са еднакво искани от гражданите както на София, Варна и други градове, а така също и на гражданите на Берлин, Хамбург и други европейки градове. Очаквам решението на такъв проблем на много български семейства и деца да е един от въпросите, който да обедини народните представители от Българския парламент, както същият въпрос и същите предложения вече обединиха ХДС и ХСС в Германия с ГСДП по решаването на този проблем. Промените бяха подкрепени на първо четене от Временната правна комисия и вече бяха обсъждани в залата. Разискванията бяха прекъснати с цел още някои заинтересовани комисии на Народното събрание да ги разгледат. Мисля, че 5-6 месеца е достатъчен срок, в който всеки депутат и всяка комисия, които са желаели, са могли да се запознаят и да се произнесат по закона. Разбира се, те имат и пълното право да го направят и в залата. Убеден съм, че трябва да обсъдим и решим този въпрос сега, когато хората имат нужда, а не след време, когато въпросът може да е неактуален и решен от само себе си и поради продължаващия, за съжаление и до момента, драстичен спад на родените деца, достигнал броя на следвоенната 1945 г. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не разбирам това упорство от Ваша страна. Хубаво е, че сте загрижени за демографските проблеми на България. Беше добре да се погрижите обаче и за това миналата седмица да не бъде упражнено насилие точно над децата на България (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Възгласи: „Е-е-е!”) Така че правя обратно предложение. Както и миналата седмица стана ясно – това е законопроект, който не е подкрепен от Националното сдружение на общините. Да, съгласни сме с това, че трябва да се помисли за децата, но ето сега е моментът – правят се предложения между първо и второ четене по Закона за бюджета, нека да се предвидят средства за детски градини, за децата, както това се случи миналата година, а да не се опитваме да решаваме проблемите с кухи закони, какъвто е предложеният за включване в дневния ред законопроект.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за процедура. На 16 ноември, в събота, на връх 61-ия си рожден ден почина неврокопският митрополит Натанаил. Вземам правото на процедура, за да направя предложение с едноминутно мълчание да почетем паметта му, защото вчера беше неговото погребение и всички миряни от Неврокопската епархия се сбогуваха за последно със своя духовен водач. Господин председател, ако може с едноминутно мълчание да почетем паметта на дядо Натанаил.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е второто наше предложение по темата за бежанците, или по-точно казано – пришълци. Преди месец и половина отхвърлихте нашето предложение, с което проблемът щеше да приключи. Сега сме внесли второ предложение, което е не повече, не по-малко за това да се спазва Наказателният кодекс на Република България и по-точно чл. 279 от Наказателния кодекс, който ясно и недвусмислено казва, че преминаване, влизане и излизане на държавната граница на Република България в едната или в другата посока, е престъпление. Странно е, но Парламентът явно трябва да направи това усилие, за да укаже на правителството, и в частност на МВР, че се касае до престъпление, а не за нещо друго. До този момент няма образувано нито едно предварително производство по едно непрекъснато осъществявано престъпление в хиляди пъти по българската граница, защото нарушителите са десетки и стотици всеки ден, а в България, както се казва, има около десет хиляди – десет хиляди пъти е осъществено това престъпление, и нищо. Най-после трябва българските институции и държавни органи да се научат да спазват закона и да го прилагат. В случая е чл. 279. Бих направил една отпратка – 325, 323, юристите ще ме разберат – самоуправство или хулиганство, окупация, престъпление, досъдебно производство, съд за извършителите. И много ясно, в момента нямаше да има такъв проблем с така наречените „бежанци”, защото той ескалира. Този проблем е проблемът над проблемите, защото, последните два-три дни, както видяхме, започна бой между афганистанци и сирийци, гладни бунтове някъде в лагерите и проблемът ескалира. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Още нещо, господин председател. С това наше решение сме предвидили депортация на тези, които преминават държавната граница и се явяват в качеството на престъпници. Предвидили сме и още една точка – трета, заграждения и защитни съоръжения. Затова моля пленарната зала да възприеме предложението ни и да го гласуваме. Уверявам Ви, че гласувате ли нашето предложение, проблемът ще приключи – най-големият проблем в момента за цяла България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, за пореден път предлагам в програмата на Народното събрание за разглеждане в пленарната зала, да бъде обсъден Законът за здравето. Законът за здравето, който е внесен от Министерския съвет и правителството, което Вие подкрепяте. Законът за здравето, който е внесен от този Министерски съвет на 21 юни и вече няколко месеца не е разглеждан в пленарната зала. По-същественото е, че този закон регламентира и транспонира европейска директива за трансграничното здравно обслужване, че тази директива трябваше да бъде факт, да бъде приета на второ гласуване и транспонирана в нашето законодателство на 25 октомври, срок който много отдавна изтече, и в момента се очаква да започне наказателна процедура срещу България. Призовавам Ви да гласувате с разум, защото това ще даде възможност на българските граждани да се лекуват в чужбина и на европейските граждани да се лекуват в България. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже сме на формирането на дневния ред, си позволявам да направя процедурно предложение, по силата на което т. 6 – Законът за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, или популярно казано лихвоточките, да стане т. 2. Защо? Защото закъсняхме, господин председателю, със сроковете. Утре – 21 ноември, изтича срокът. Законопроектът е минал на второ четене през комисията. Той е много кратък. Нека да бъдем стриктни, да приемем поне днес, преди изтичането на срока, законопроекта, иначе юристите разбират какво се получава в този вакуум и този празен период, който ще се появи. Днес няма да можем да стигнем до т. 6 – това е ясно, след това има Указ на Президента, има срок за обнародване. Моето предложение – нищо не ни пречи, нищо не ни струва, освен това има пълно разбирателство и консенсус в пленарната зала, да разгледаме днес този законопроект. От „Атака” винаги сме държали на въпроса за лихвоточките. И в предишните две народни събрания сме внасяли законопроекти, и следим тази тема. Гражданите в момента са много притеснени и развълнувани, шири се впечатлението, че няма да бъде приет в срок законопроектът и ще бъдат нарушени техните права, включително с пропускането на преклузивния срок, който е утре. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, с благодарност, че подкрепихте предложението Законът за здравето да бъде разгледан в програмата на Народното събрание за тази седмица, предлагам да бъде т. 4 от нашата седмична програма, а съответно т. 4 да стане следваща.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Както вече съобщи председателят на Народното събрание, изготвен е общ Законопроект за авторското право и сродните му права от Комисията по културата и медиите. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Комисията по културата и медиите предлагам да бъде удължен на 3 седмици срокът за писмени предложения, изменения и допълнения по изготвения общ законопроект.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (Обн. ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм. бр. 62 и 94 от 1992 г.; попр. бр. 9 от 1993 г.; изм. бр. 90 от 1993 г.; бр. 16 от 1996 г.; бр. 123 от 1997 г.; бр. 33 от 1998 г.; бр. 9 и 34 от 2000 г.; бр. 31 от 2003 г.; бр. 30 от 2006 г.; бр. 100 от 2008 г. и бр. 44, 97 и 99 от 2009 г.)” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение на народния представител Георги Анастасов за създаване на нов § 1: „§ 1. В чл. 4а се създава ал. 4 със следното съдържание: „(4) Право по ал. 1 може да се осъществява и след одобряването на окончателните списъци по чл. 4.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ми е продиктувано от това – да дадем възможност на хората през тези 30-40 години, когато реално са финансирали държавата, защото са вложили определени суми с надеждата да получат жилище, като крайно нуждаещи се хора, за да имат жилищноспестовни влогове, да им дадем възможност сега, ако преценят, да ги прехвърлят на свои близки по съответната съребрена линия, при условие че отговарят на изискването да са крайно нуждаещи се и на условията, които предвижда законът. Разбирам опасенията на министерството, че ще трябва да поработят повече, но нека в името на социално слабите хора, защото болшинството от тях са социално слаби и нямат жилища, да им позволим да имат правото да прехвърлят влогове, така както всеки човек прехвърля спестовните си влогове на свои деца, близки и роднини. Затова Ви приканвам. В предложението няма нищо политическо, има човешко отношение към закона. Пак подчертавам: разбирам чиновниците от министерството, че ще им се отвори много работа, но те затова получават заплатата си – да работят в името и в интерес на хората. Надявам се, че ще се промени мнението в залата и моето предложение ще бъде подкрепено.

По § 1 няма направени предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. бюджетни субсидии, чийто размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;” 2. Точка 6 се изменя така: „6. Петдесет на сто от постъпленията от продажбата на жилищни и вилни имоти, отнети в полза на държавата със съдебен акт”.”

По § 2 има предложение от народния представител Димитър Горов, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага следната редакция: „§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думите „ал. 3” се заменя с „ал. 4”. 2. Създават се алинеи 6 и 7: „(6) Изплащането на левовите компенсации се извършва от Националния компенсационен жилищен фонд чрез местните комисии по чл. 8, ал. 2 по реда на постъпилите заявления за реализирани права по ал. 4. (7) При недостиг на средства в бюджета за текущата година задълженията за неизплатените левови компенсации по ал. 6 се включват в размера на субсидията по чл. 6, ал. 1, т. 4 на база приетата средносрочна бюджетна прогноза и се изплащат по реда на ал. 6.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 4. Комисията подкрепя предложението, като предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби” и § 4: „ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г.) в § 10 накрая се добавя „с изключение на § 7, т. 1, 2, 3, 4, 5, т. 6 – относно Част ІІ на Приложение № 2 към Глава деветнадесета „а” и т. 7, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.”

Правя процедурно предложение, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за прегласуване със следния мотив. Колегите не разбраха може би, че става въпрос за влизане в сила за онзи текст, в който има споразумение със зърнопроизводителите за обратното начисляване и ние всички държим да изпълним желанието на зърнопроизводителите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз гласувах „против“ и искам да обясня защо, което казах и в Комисията по бюджет и финанси, когато разглеждахме този законопроект. Само преди няколко седмици приехме изменение в ДОПК, в които приехме прилагането на механизма за обратно начисляване на ДДС с мотив от Финансовото министерство, че измамите от търговията със зърно за бюджета възлизат на близо 400 млн. лв. годишно. Това е по обосновка на Министерството на финансите. Аз разбирам, че има сключено споразумение със зърнопроизводителите, но става въпрос само за един месец, уважаеми колеги. В „Държавен вестник“ беше обнародвано приемането на този механизъм, който трябваше да започне от 1 декември. С това гласуване в момента Народното събрание ощети държавния бюджет с близо 35 млн. лв., които биха останали в месец декември. Аз считам, че един месец по-късно въвеждане на механизма за обратно начисляване на ДДС, нямаше да доведе до никакво сериозно напрежение в сектора и сред зърнопроизводителите, което би могло да окаже други последици дори за управляващата коалиция.

Има направени предложения за нов § 5 от народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Има предложение, както казах, от Димитър Горов, също подкрепено. Текстът, който предлагаме, е следният: „§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на“ – тук добавям, няма го в протокола, § 3, който влиза в сила от 20 ноември 2013 г., това, колеги е срокът и тъй като днес е 20 ноември, не е със задна дата, срокът изтича утре, става въпрос за срока за жилищноспестовните влогове, затова не добавяме това предложение и продължаваме нататък – „с изключение на § 3, който влиза в сила от 20 ноември 2013 г. и § 4, който влиза в сила от 1 декември 2013 г.“ Параграф 4 е този, който прегласувахме преди малко. Той е относно ДОПК.

Господин председател, госпожи и господа народни представители, на Вашето внимание представям „СТАНОВИЩЕ на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2013 г. На редовно заседание, проведено на 13 ноември 2013 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Чрез размяна на ноти от 28 март 2013 г. и от 29 май 2013 г. между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия бе сключено Споразумение за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София. Съгласно сключеното споразумение българската държава ще придобие безвъзмездно по реда на германското законодателство правото на собственост върху терени с обща площ 12 617 кв. м, чиято стойност е около 23 167 000 евро, а германската държава ще придобие безвъзмездно по реда на българското законодателство правото на собственост върху един целокупен терен с площ 11 470 кв. м, чиято стойност е около 17 205 000 евро (стойностите са определени на база приблизителни пазарни цени на парцелите в Берлин и София към момента). Споразумението предвижда финансови задължения за българската страна: в двумесечен срок от влизането му в сила българската държава трябва да заплати на Федерална република Германия сумата от 3 813 210 евро, равняващи се на около 7 457 991 лв. Решаването на въпроса със собствеността върху поземлени имоти на Република България и на Федерална република Германия в Берлин и София ще има положително отражение върху цялостния комплекс на българо-германските отношения, които са от стратегическо значение за нас. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с единодушие със 17 гласа „за” прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София.” Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2013 г. На свое заседание, проведено на 13 ноември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2013 г. Законопроектът беше представен от господин Божанов – директор на дирекция „Правна” в Министерството на външните работи. Споразумението предвижда България да придобие безвъзмездно по реда на германското законодателство правото на собственост върху терени в Берлин, а Федерална република Германия да придобие безвъзмездно по реда на българското законодателство правото на собственост върху един целокупен терен в София. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов и Четин Казак. В хода на дискусията беше обърнато внимание на компенсацията, която ще бъде заплатена от България в размер на 2 548 709 евро, а господин Кирилов зададе въпрос дали на Федерална република Германия се прехвърля правото на собственост върху терена, визиран в споразумението, в неговия пълен обем, без реституционни претенции на трети лица. Господин Божанов отговори, че имотът, който досега се е ползвал за резиденция на посланика на Федерална република Германия, вече не се ползва с това предназначение, поради невъзможност да се стигне до споразумение с лицето, което има реституционни претенции. В резултат на това е намерено друго решение – изплащане на компенсация за стойността на поземления имот на бул. „Симеоновско шосе” № 13 и прехвърляне правото на собственост върху друг имот. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, внесен Министерския съвет на 8 ноември 2013 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2013 г. На заседание, проведено на 14 ноември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София.” Уважаеми господин председател, аз се възползвам от правото си да чета съкратен вариант, съгласно новите изменения в правилника. Затова пропускам абзаца в доклада, в който се обяснява по същество законопроектът, и продължавам нататък. „След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 13 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, № 302-02-19, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2013 г.”

Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение да преминем и към второ четене. Видно е от представянето на първо четене, че нямаше възражения и обратни становища по законопроекта. Благодаря.

Благодаря, господин председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София, сключено чрез размяна на ноти на 28 март и 29 май 2013 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от народните представители Йордан Цонев и Делян Пеевски на 15 октомври 2013 г. На заседание, проведено на 24 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Законопроектът беше представен от народния представител Йордан Цонев, който изтъкна следните основни мотиви за внасянето на законопроекта: Вследствие от Програмата в световен мащаб за противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и от схемите за агресивно данъчно планиране, в които се използват дружества, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Европейският съюз и правителствата от Г 20 са стартирали съвместна мащабна програма. Мерките по програмата са за повишаване прозрачността на данъчните системи, стимулиране обмена на информация за данъчни цели между държавите, насърчаване разкриването на информация от юрисдикции с преференциален данъчен режим и силно противодействие срещу юрисдикциите с преференциален данъчен режим, чрез блокиране на възможностите на данъкоплатците за избягване плащането на данъци. Средствата за постигане на тези мерки са въвеждане на разпоредби в националното законодателство и в двустранните данъчни спогодби за игнориране на всяка изкуствено създадена структура от данъкоплатците, целяща отклонение от данъчно облагане и укриване на данъци. Материята е твърде сложна и по нея няма много опит в страните от Европейския съюз, в смисъл на мерки срещу тези практики. Има различни данни за вредите, които понасят бюджетите от агресивното данъчно планиране на икономическите субекти с тези зони, свързано с фирмите, регистрирани в тези зони. И те са трилиони за държавите – членки на Европейския съюз. Целите, които си поставят законопроектът и мерките, са в две направления: Първо, да се въведе забрана за дружества, регистрирани в тези юрисдикции, да осъществяват дейности в най-значимите сфери на икономиката или да придобиват дружества, осъществяващи дейност в подобни сфери, които са особено чувствителни от гледна точка на защитата на обществения интерес. Второто направление е да се набележат ефективни мерки за предотвратяване на агресивното данъчно планиране и отклоненията от данъчното облагане. Двадесет са позициите, в които се забранява участието на тези компании, а именно: участие в конкурси за обществени поръчки, в приватизационни сделки, в конкурси за получаване на концесии за придобиване на държавно или общинско имущество, в процедури за получаване на лицензии за кредитна институция, застрахователна дейност, хазартна дейност, пенсионен или здравноосигурителен фонд, мобилен оператор, радио-телевизионен оператор, да учредяват или да придобиват участие в лице, издател на периодични печатни произведения и други. По отношение на втората мярка за предотвратяване на агресивното данъчно планиране и избягване на отклонението от данъчно облагане. Тук отклонението е възможно чрез сделки с местни лица, както физически, така и юридически, и чрез сделки с лица, които не са установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Въпросът се състои в това, че в общия случай юрисдикциите са с преференциален данъчен режим и това възпрепятства възможността за установяване на свързаността между лицата, собственици на капитала – на местните лица и самите компании. По отношение облагането на местното юридическо лице действа защитата на чл. 116 от ДОПК, въвеждащи презумпцията, че местното лице и дружеството от офшорната зона могат да са свързани лица. За да бъде завършен защитния механизъм, да бъде по всеобхватен и неутрален за данъчното облагане, е необходимо да се въведе презумпция за свързаност между собствениците на капитала на местното лице и дружеството, което е регистрирано в съответната офшорна зона. Това ще позволи безпрепятственото прилагане на механизма на облагане на скритото разпределение на печалбата спрямо другата страна в правоотношението, водещо до отклонение, като същевременно ще обхване всички случаи на отклонение и ще запази и поддържа неутралността на данъчното облагане. Освен това действащата презумпция на чл. 116 от ДОПК се прилага само в ревизионно производство, поради което следва да бъде преформулирана в общата разпоредба за свързаните лица, за да се прилага във всички случаи. Защитата срещу употребата на дружества, регистрирани в офшорните зони, се допълва от правилото, постановяващо, че за лице от тази юрисдикция, тоест за офшорна зона с преференциален данъчен лист, се смята всяко юридическо лице, без значение местно или чуждестранно, което е контролирано от дружество, регистрирано в такава зона с такъв данъчен режим. На практика това ще разпростре защитните клаузи за наличие на сделка между свързани лица върху сделки вътре в страната, както и сделки с лица от страни, включително в Европейския съюз, прилагащи на практика преференциални данъчни режими (изключване от облагане на доходи с източник в чужбина), но поради задълженията за обмен на информация относно собствеността – регистрирани със собствени компании от същински юрисдикции с преференциален данъчен режим. На практика това би могло да доведе до изключване от пазара на подобни компании, тъй като всяко трето лице, търгуващо с тях, би се оказало под риск от данъчна регулация, поради сделка със свързано лице. След представянето се проведе дискусия, на която бяха поставени множество въпроси относно въздействието и ефекта от закона, третирането на заварените и действащите фирми, които притежават собственост в посочените сектори и други. Беше уточнено, че между първо и второ гласуване ще бъдат направени необходимите промени с оглед подобряване на тестовете в закона с цел това да бъде един работещ закон. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 8 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, № 354-01-64, внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски на 15 октомври 2013 г.”

Уважаеми господин председател, колеги! „Основните изводи от заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм: Първо, въвеждане на забрана за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да осъществяват дейности в най-значимите сфери на българската икономика. Второ, съгласни сме да се прилагат ефективни мерки за предотвратяване на агресивното данъчно планиране и отклонения от данъчното облагане. Освен това комисията се солидаризира със становищата на Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите и други заинтересовани държавни институции, в това число и от неправителствени организации и асоциации на бизнеса. В заключение, въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политиката и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се възползвам от правото си от името на вносител не толкова да представя законопроекта, колкото да очертая основните насоки на дискусията, която се проведе в общественото пространство преди повече от месец. Също така и какви са намеренията ни относно второто четене на законопроекта, ако бъде приет на първо четене. Както беше отбелязано в докладите на двете комисии, в законопроекта се поставят две основни цели. Първата, да ограничи достъпа на стопански субекти, регистрирани в тези зони, до най-важните сфери на обществения живот – те са 20, изброени в законопроекта. Втората цел е да регулира данъчния режим с оглед предотвратяване на агресивно данъчно планиране от страна на тези икономически субекти или казано на по-обикновен език – да се пресече възможността за изтичане, за осуетяване на плащания към фиска. И в мотивите, и в докладите беше казано, че този законопроект идва като отговор на дискусията, която се води в последните близо две години в редица големи международни форуми и организации, в това число Г-20, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейския съюз, Европейската комисия и така нататък. Уважаеми колеги, искам да добавя и съвсем прясна информация, която, надявам се ще представлява интерес за Вас, за да видите колко актуален и навременен е този законопроект. Преди няколко дни се състоя среща, за да бъда по-точен, в началото на ноември се състоя среща на държавите, така наречените „60 страни”. Това са страните, които участват в Инициатива „Отворено управление” – инициатива на правителствата на САЩ и Англия от 2011 г. Шестдесет страни са се съгласили да работят за „Отворено управление”. Там се поставя един основен проблем – неясната собственост на компаниите, която поражда скрито финансиране на определени лица, именно чрез скрито финансиране. Преди десетина дни в речта си пред Инициатива „Отворено управление” Дейвид Камерън си постави за цел да изготви регистър на истинските собственици на компаниите, за да могат да се проследят истинските парични потоци. Ангажиментът, който той пое пред тази голяма аудитория, пред тази сериозна инициатива на „60 страни”, е този регистър да бъде изготвен под негово ръководство и да бъде отворен за масовата публика, тоест да е публичен регистър. Става въпрос именно за офшорните компании. Нашите представители там запознаха тези страни със законопроекта и това беше посрещнато с одобрение и адмирации. Мисля, че между първо и второ четене на законопроекта трябва да си поставим за цел изготвянето на регистър на тези компании и в България, за да е ясно не само на данъчните власти, но и на цялата общественост кой стои зад компаниите, регистрирани в тези зони, защото с тях много български компании извършват стопански операции. Има сериозни парични потоци, които вървят в посока към тези зони. Добре е както властите и агенциите по приходи, така и широката общественост да са наясно със собствеността в тези компании, още повече че голяма част от тези компании имат сериозна собственост и в България, и не само в България. Мисля, че това ще бъде добре. В състоялата се дискусия в публичното пространство някои от критиките към законопроекта бяха доста основателни, например че законопроектът не затваря всички врати, казано образно. Набелязали сме между първо и второ четене да направим предложения, консултирани с опитни юристи в тази област – със специалисти от Националната агенция по приходите и от „Данъчна политика” на Министерството на финансите, да се опитаме наистина да затворим всички врати относно забраните за тези 20 области, за които говорих. Бяха отправени критики дали точно и ясно са регламентирани данъчните разпоредби. Мисля, че там също ще прецизираме нещата, също и някои от административнонаказателните разпоредби. Мисля, че законопроектът е навременен. Той може да не е изчерпателен и точен, но във всички случаи е добра първа стъпка към регулиране на икономическите взаимоотношения със стопанските субекти, регистрирани в тези зони. Също така поставя и добро начало за изчистване не само на обществения живот, но и на политическия такъв, тъй като между тези зони има доста голяма връзка и това, за което говорих в края на изказването си. Благодаря.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Първо, да приветствам господин Цонев за представения законопроект, който, смятам че отбелязва нова страница в подхода към законодателната дейност, като поставя много актуална тема за първи път от редица години. Защо смятам, че мога да говоря по тази тема? През 2008 г., претендирам, че за първи път поставих този въпрос на политическо ниво. Тогава все още в България нямаше политици и държавници, които да подемат и да започнат решаването на този проблем. Днес, пет години по-късно, сигурен съм, че Българският парламент ще събере мнозинство, за да подкрепи предлагания законопроект. В изминалите години стана ясно, че темата придобива все по-голяма актуалност, обсъжда се на все повече форуми, които бяха отбелязани. Тя е толкова важна, колкото въпросът за облагането на финансовите транзакции в ерата на развитието на финансовия капитализъм, на все по-големия спекулативен дял, който той заема в икономиката. Именно съществуването на офшорните зони, липсата на достатъчно активна регулация на финансовия сектор, липсата на съответствие между производството на стоки и услуги, от една страна, и финансовото изражение на икономическия живот, от друга, е една от основните причини за дълбоката финансова и икономическа криза, която обхвана по-голямата част от съвременния свят. Следователно в отговор на тези проблеми ние трябва да намерим съответните управленски решения. Разбира се, част от тях не могат да бъдат само национални – трябва да бъдат продължени на европейско и на световно ниво. Тази тема, за да бъде популярна за по-голяма част от аудиторията, искам да обърна внимание, че има пряко отношение към въпроса за морала и в икономиката, и в политиката. Надявам се, че дори тези, които претендират да са много ранобудни, ще разберат нейното значение. За да си ранобуден в политиката, трябва да можеш да реагираш адекватно на съвременните и нови проблеми и да имаш последователни усилия за тяхното решаване. Радвам се, че Българският парламент в това отношение дори в някаква степен изпреварва част от общественото мнение в България, поставяйки и разисквайки тази тема. Кои са принципите, които самото съществуване на офшорните зони и фирми – използвам това за краткост, като по-популярно, нарушават? Този режим на първо място застрашава равенството на гражданите пред закона. Тези, които действат в рамките на националния, на европейския режим, заплашват всички предвидени за тях задължения. Тяхната собственост може да бъде установена и в предвидените от закона случаи – контролирана. При офшорния капитал това или е изключено, или става доста по-трудно. На следващо място – съществуването на такива икономически структури е в противоречие с принципа за лоялната конкуренция, защото е много ясно, че компаниите, които действат на светло и които са подложени на всички данъчни изисквания, са в неравностойно положение спрямо тези, които ползват привилегирован режим. На трето място, действието на тези организации по същество – неформално, но по същество противоречи на принципите на правовата държава. От своя страна законът цели да създаде прозрачност в икономическия живот и да не допуска такива компании до използването на обществени средства и до управлението на обществена собственост. Точно политиците трябва да поставят този въпрос, защото ние често сме поучавани отвън, но трябва да отбележим, че редица законодателства толерират или най-малкото допускат възможност за създаване на такива скрити, удобни данъчни оазиси, в които както да се избягва общото данъчно облагане, така също да бъдат скривани и действителните собственици. Това е част от тази сенчеста симбиоза между част от бизнеса и политиката, която влияе върху взимането на решенията и която остава извън контрола на гражданите. България е една от страните, която има възможност да бъде от първите, които търсят решение на тези проблеми. Искам да обърна внимание на широкия обхват на закона. Дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, няма да се допускат нито пряко, нито косвено до банковия сектор, до застрахователните компании, до пенсионните дружества, до здравноосигурителните фондове, до концесии или разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми, до обществени поръчки. Те няма да могат да участват в приватизационни сделки, включително и на общинско имущество, да придобиват държавно или общинско имущество, да учредяват или да придобиват участие в професионални спортни клубове, да участват в процедура за предоставяне на лицензии по Закона за енергетиката, да участват в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за хазарта, да участват в процедура за предоставяне на лиценз за мобилни оператори, да притежават лиценз за радио и телевизионни оператори или да издават периодични издания. Единственото, което може би за мен липсва и трябва да помислим да бъде допълнено в този списък, е да не могат да закупуват земеделска земя в Република България, тъй като това също е част от чувствителната тема, която ние неотдавна обсъждахме и която трябва да създаде прозрачност и в този сектор, в който влизат много европейски средства. Законът обаче предвижда изключения, като за мен най-дискусионното е това, което се съдържа в чл. 4, т. 3, като се казва, че ограниченията, които изброих преди малко, не се прилагат, когато дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество-майка или дъщерно дружество е българско, местно лице и неговите действителни собственици – физически лица, са известни. Всъщност това може да се превърне в универсално средство за заобикаляне на забраните, тъй като производните на една офшорна компания могат всъщност да се регистрират в България или в други страни от Европейския съюз и така отново да загубим ефекта, който предизвиква стремежът за обсъжданата регулация. Така че много важно е, съобразявайки се със съществуващите европейски норми, да запушим по възможност повечето канали, които биха направили закона в голяма степен декоративен, а не регулативен и ограничителен, каквато е неговата цел. Също така може би трябва последиците, които са предвидени в чл. 5 и се отнасят за случаите на нарушения по чл. 4, да бъдат адресирани и към нарушаване на първичните забрани по чл. 3, защото независимо, че законът е въвел всички тези забрани, на практика може да се окаже, че поради недобросъвестност на администрацията или поради липса на точна информация някои от тези, които са в забранителния списък, да извършат посочените действия. Трябва да е много ясно, че последиците, ако това се допусне, ще водят до нищожност на действията и до невъзможност да се ползват от придобитите облаги във времето, за което са осъществявали съответната дейност или са разполагали със съответното имущество. Последният въпрос, който мисля, че е много важен: да се намери подходящо действие на закона към заварените случаи. Той предвижда 6-месечен срок от влизането на закона в сила, за да се приведе в съответствие с предвидените изисквания на дейността на тези дружества или те да прекратят нейното осъществяване. Така че трябва да бъде наистина гарантирано, че тези, които искат да запазят дейностите, които са извършвали, и които няма да бъдат възможни във формите, които са описани в закона, ще извършат тази промяна, за да създадат необходимата прозрачност и да бъдат приведени към общия режим. И един открит въпрос, може би господин Цонев ще отговори, дали ще бъде предвидено, тъй като този закон не третира пряко данъчния режим, да се облагат транзакциите от страна на такива компании с някакви задължения, за да може, ако те оперират и определени физически и юридически лица правят преводи на такива средства към тези компании, да бъдат облагани тук, в България, за да може по този начин да се увеличат възможностите на фиска и да не се допуска използването им за заобикаляне на данъчните задължения? Това е въпрос, който също трябва да бъде решен паралелно с изясняването на някои от откритите въпроси в процедурата на второ четене на законопроекта. Най-накрая още веднъж изразявам категоричната си подкрепа за предложената законодателна идея и специално за законопроекта и мисля, че в един малко по-дълъг от седмичния срок за обсъждане на предложенията, дори може би в максималния срок, трябва този закон да бъде доразвит, да бъдат предотвратени възможностите за неговото заобикаляне и така да направим една важна, решителна стъпка в изсветляване на българската икономика и в стремежа икономиката да работи, освен в интерес на отделни видове бизнес, и в интерес на цялото общество и мнозинството от българските граждани. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Първо, нека потвърдя, че наистина господин Стоилов е първият политик, който постави въпроса. Ние сме имали разговори на тази тема, тогава беше във връзка с приватизацията и следприватизационния контрол и така нататък. По същество ще отговоря на два от поставените въпроса или по-точно да дам някакво пояснение относно изключенията в т. 3. Мисля, че тук не се създава възможност за заобикаляне, защото става въпрос за икономическа група, чието дружество-майка или дъщерно дружество е българско местно лице и действително неговите собственици – физически лица, са известни. Ако офшорната компания е дъщерно дружество на българска икономическа група с определени собственици, те са собственици и на дъщерната компания, така че тя вече не е офшорна с неизвестни собственици. Същото важи и ако българското дружество е дъщерно на офшорната компания, а собствениците на дъщерното дружество са собственици и на дружеството-майка, тоест затова изрично се казва, че те трябва да са известни като физически лица именно в тази икономическа група. Освен това сделките между отделните субекти в тази група попадат в категорията „свързани лица” и там данъчният режим е по-особен, тоест много трудно биха могли да избегнат заобикаляне на данъчното облагане. Това бяха нещата, по които исках да дам отговор под формата на реплика. Разбира се, между първо и второ четене, да, бихме могли да обложим транзакциите, господин Стоилов, но...

Това не е в този закон.

Да, но ние избрахме този подход, защото при него ще се облагат всички транзакции, за които данъчните преценят, че не са пазарни, тоест излизат извън нормалната пазарна практика. Това, за което говорите: транзакции на физически лица или пък съмнителни транзакции, които не попадат в нормалната пазарна практика. Благодаря.

Това са едни от най-сложните въпроси и наистина по тях трябва да се помисли още и да се направят допълнителни консултации, за да не се допуска съществуването на тези фирми да става начин за заобикаляне на данъчния режим чрез двупосочно движение на капитали, които не са обложени поне толкова, колкото това става по българското законодателство. А защо не да мислим и за допълнително облагане, така че по този начин да се ограничи мотивът за използване на привилегирования режим, който имат самите офшорни компании? Защото, ако ние говорим в глобален план, постепенно в обществото трябва да се създаде презумпция за недобросъвестност при самото съществуване и използване на офшорните фирми. Това трябва да бъде критичната точка, която да се достигне в процеса на противодействие срещу тези икономически и финансови инструменти, тъй като ние в момента предлагаме едно радикално решение, а другото вече би преминало дори тази граница, когато се отиде към общо изследване на глобалната икономика. По отношение на другия въпрос, за регистрацията. Въпросът е да не стане така, че една офшорна компания, регистрирана в офшорна зона, след това премине през междинна регистрация, да речем, в някоя от страните на Европейския съюз и пристигне тука, грубо казано, като изчистена, като напълно редовна. Тоест трябва да предотвратим тези техники, които ние вече виждаме, че в пазарни условия са много често използвани, особено от юристи с добра подготовка, намирайки възможност да се заобиколят много от съществуващите забрани. Както например забраната за чужденци извън Европейския съюз да закупуват земя и те използват един друг инструмент, чрез българските юридически лица. Затова, ако ние искаме да намерим реални решения, трябва максимално да ограничим юридическите техники, чрез които може да се обезсмисли действието на закона. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, принципно ние подкрепяме всички мерки, които водят до просветляване на действителните и политически, и икономически отношения, които обуславят една пазарна и демократична икономика. Действително законопроектът, който е представен от вносителите, визира една от най-сложните и най-комплексни взаимообвързаности в правната материя, свързана с търговско-правни взаимоотношения. Ясно е, че в тези взаимоотношения имаме една част, която касае чисто икономическите ефекти, и друга част –взаимоотношенията касаят юридическите права и последици. Вносителите са поставили като приоритетни цели, бих казал, две неща. Поне така заявяват и така горе-долу следва логиката на разписаните и предложени правни норми. Едната е да се установят някакви забрани, които да повишат прозрачността на капиталите, а другата част от мерките очевидно касае чисто данъчно-облагателни последици, интереса и защитата на фиска. Безспорно е, че понастоящем огромният инвестиционен ресурс в глобалната икономика е установен в зони с преференциален режим на данъчно облагане. Не би следвало да спорим по въпроса дали това намерение, да се извеждат капиталите в такива зони, иманентно предполага злоумишлено намерение да се избягва данъчно облагане. Ясно е обаче, че всички огромни транснационални компании установяват средства в такива офшорни територии. Тук за прецизност би следвало също да отличим, че горе-долу в 70-те офшорни територии, свободните икономически зони или зони със специален режим има много своеобразие и специфика. Да, действително, главното доминиращо условие и критерий е данъчната ставка или режимът на данъчното облагане да бъде минимален, да бъде сериозно преференциален. В някои от случаите даже отсъстват всякакви данъци, единствено се събира такса. Обаче вносителите би трябвало да съобразят и другия съществен елемент, който характеризира статута на тези над 70 офшорни територии – броят е динамичен, той постоянно се мени, и това е режимът на управлението на активите, неговата лекота, възможността по един прост, бърз, ефективен, дистанционен начин да се постигне ефектът на управление на актива или на съответния икономически ресурс. Конкретно в законопроекта тази специфика отсъства. Това си позволявам да го кажа като търговски адвокат с над 15-17 години опит в областта на търговското право. Масово инвеститорът, който би избрал инвестиция в офшорна територия, не му трябва изрична регистрация, как да кажа, експлицитна регистрация на участието. Това е малък брой от случаите. В офшорните зони доминира управлението от адвокати или така нареченото „доверително управление”. Масовият инструмент за осъществяване на контрол върху актива и комуникацията е чрез пълномощие, чрез договора за управление. Затова в теорията на този вид отношение доминира и понятието „тръст”, защото някой възлага на някого, някъде да управлява и да наблюдава един инвестиционен ресурс. Тези основни отношения не са покрити тук. Те не могат да се контролират по този начин, с този инструмент, за тях вероятно е необходим друг инструмент. Законопроектът има силно популистичен елемент, тоест събира множество забрани, които и сега ги има в отделните режими. Добре, прави ги, извежда ги изрично, систематично в нов закон. Да, но и сега имаше забрани за такова участие на лица, регистрирани извън законодателството на Република България. Следващият ми въпрос е насочен към забраняването на инвестицията в тези 20 области. Да, това са области, в които има много сериозен публичен интерес. Да, това са области, в които трябва обществото да има много силно наблюдение върху лицата и субектите, които интервенират в тези области. И сега имаше такива забрани в отделните закони. Въпросът е: какво става с историята? Какво става с инвестиралите и получилите лицензи през тези 20 години в съответните области? Да, законодателят предлага някаква последица, казва: „в 6-месечен срок всички такива лица да изпълнят изискванията на този закон”. Да, но те вече са получили икономическата преднина, вече са на пазара, събрали са нормативно изискуемия от закона висок капитал за регулирано дружество, без значение дали ще е банково, дали ще е някакво друго, и този капитал е дошъл не с регистрирана компания. Тук колегите, които практикуват в областта на данъчното облагане, добре знаят, че тези капитали идват със заеми и с взаимни правоотношения и въобще не е необходимо лицето „Х”, което, да кажем, е медиен магнат тук, да има офшорна компания – достатъчно му е да вземе заем от такава офшорна компания и след това да го оперира във времето. Правилно е да има свръхголямо наблюдение върху този режим, но не бива да губим и мярата на свободата на инвестициите и съхраняването на либерален модел в инвестиционния климат. Държавата ни има нужда от инвестиции. Забраните категорично стопират инвестиционния процес, особено когато стремежът е да се привлече външен инвестиционен капитал. Затова смятаме и ще предложим на вносителите, с оглед нуждата, да се конкретизират и специфицират много от хипотезите, в които имаме възможност и за избягване на данъчното облагане, и за заобикаляне на този режим. Вносителите знаят, че всяка такава забрана се избягва сравнително лесно, когато участието се опосреди от втори или трети ред на свързаност между търговски дружества и субекти. Предлагаме срокът между първо и второ четене да бъде възможно най-дългият. Тук много ми липсва и ми е малко болно, че Комисията по правни въпроси не е обсъждала този законопроект. Аз се запознах с него от медиите, после от материалите в Парламента. Той има нужда както от максимално широко обществено обсъждане, така и от професионално насочено обсъждане. Направих си труда да прочета колко много специалисти, главно икономисти – това ме изненада, са писали и развивали тази тема. Тя е сравнително дежурна за икономическата наука и се преподава редовно на всички студенти, задължителна е в курса – обяснението „Какво е свободна икономическа зона или специална икономическа зона”. При всички положения препоръчваме вносителите да ангажират максималното участие на възможните субекти, включително регулатори, доктрина, експерти и практици в конкретната област. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напълно съм съгласен със заключението на колегата от Парламентарната група на ГЕРБ, че проблемът за офшорните зони широко присъства в икономическата литература и ние нямаме време, нито тук е мястото, да обсъждаме тези теоретико-приложни проблеми. Офшорните зони се превърнаха в остър теоретико-приложен проблем с избухването на последната финансова криза, тъй като се оказа, че даже страни, които са създали зоните с определени икономически и политически цели, или по-точно финансовият елит – около един процент от населението на водещите икономически страни в световното стопанство са ги създали, за да избягват данъчно облагане и за да множат богатството си за сметка на 99% от населението на планетата, така че това е икономически, политически и морален проблем. Но Съединените щати и Европейският съюз предприеха редица мерки и обсъжданията преминаха на практическо равнище, тъй като Европейският съюз, Съединените американски щати, Япония и други водещи, а и развиващи се страни, полагат усилия за ограничаване на изтичането на пари към офшорните зони, за въвеждането, както се казва, на ред и дисциплина и за изсветляването на капиталите, които се движат между зоните, и между зоните и страните – членки на Организацията на обединените нации. В този смисъл законопроектът, предложен от колегите представлява проект, който е напълно в унисон с мерките, които се опитва да приложи Европейският съюз. Впрочем първата стъпка, която прави Европейският съюз и която се прилага в този проектозакон, е именно постигането на по-добра информираност, осветляване на движението на капиталите, изискването на юрисдикциите в офшорните зони да предоставят пълна и достатъчна информация по искане на страните от Европейския съюз. Поради тази причина Европейският съюз в момента дели тези страни на две категории – тези, които са кооперативни спрямо Европейския съюз и предоставят необходимата информация, и съответно офшорни юрисдикции, които не са кооперативни и крият информацията по понятни причини. Няколко числа, уважаеми колеги! Неплатените данъци с натрупване в офшорните зони възлизат на 32 трилиона долара по оценка на международни и световни институции. Впрочем 32 трилиона долара е около 40% от брутния вътрешен продукт на планетата, тоест става дума за значими средства. По поръчани изследвания от Европейския съюз миналата година Европейският съюз губи средства, изтичащи към офшорните зони, включително и страни като България, в размер на около 2,5% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, в това число Германия – 550 милиарда, Франция – около 300 милиарда. Ще Ви кажа едно друго, много интересно число за Великобритания – само за три от юрисдикциите, които са в рамките на Великобритания, но с особен статут по понятни причини – Гърнси (Guernsey), Джърси (Jersey) и Айл ъф Мен (Isle of Мan).Финансовите активи на тези три микроскопични острова възлизат на един трилион щатски долара по оценка на Европейския съюз и специализирани органи на Организацията на обединените нации. Уважаеми колеги, знаете ли какво означава това? Ако се отчете този един трилион активи на тези три символични островчета на картата на Европа и се има предвид, че доходността им годишно е около 7%, само с облагането на тези 7% Организацията на обединените нации би си осигурила около 30% от финансовите средства, необходими за реализация на амбициозната програма „Дневен ред 21”. Офшорните зони са междинен мост за осигуряване на инвестиции в развиващи се страни, нововъзникващи икономики, в това число страни като България. Примерно около 45% от чуждите инвестиции в Индия минават от офшорни зони, около 60% - за Бразилия, горе-долу такъв е процентът за България. Много е интересно за България. Уважаеми колеги, до края на 2012 г. чуждите инвестиции са 38 милиарда евро. Лидери са, както знаете, Холандия – 7,2 милиарда с натрупване, Австрия – 5,7, Великобритания – 2,3. На четвърто място е Кипър, но той сега е на четвърто място. Тук има един много интересен момент. От средата на 90-те години, когато беше открита голямата приватизация, Кипър, ако си спомняте, беше номер едно. В момента Кипър с натрупване има малко над 2 милиарда – 2 млрд. 200 милиона инвестиции в България, но всъщност инвестициите, които са дошли от офшорната зона Кипър преди присъединяването към Европейския съюз, играеха решаваща роля за приватизацията в България. Тоест благодарение на онова, което стана в средата на 90-те години – изтичането на капитали, умишленото понижаване цените на активите на държавните предприятия, чрез тези офшорни зони, на първо място Кипър, и други офшорни зони, на практика българските активи на държавния сектор бяха приватизирани от неизвестни до момента лица и фирми с всички произтичащи от това икономически и политически последици. Именно от тази гледна точка приемането на този законопроект ще позволи да се осветли в определена степен този проблем и да не се допусне превръщането на икономическа власт и в политическа. Между другото офшорните зони по света са около 100 по дефиниция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От офшорните зони за България лидер е Кипър – 2,2 милиарда, Люксембург, също красиво и романтично място – 1,6 милиарда, Швейцария – 1,2 милиарда, Британските Вирджински острови – с близо 1 млрд. евро, Малта – 372 милиона, даже Белиз с население 150 хиляди души е успяло да инвестира в България 115 млн. евро и да се върнем на Британските Вирджински острови, за Ваше сведение – близо 1 млрд. евро, а на Китай инвестициите през същия период са 78 млн. долара. Какви са ефектите от приемането на законопроекта? Първо, изясняване на собствеността върху придобитите активи в България чрез преки и чужди инвестиции, идващи от офшорните зони. Второ, както беше казано, недопускане на тези неизяснени капитали и тяхното участие в приватизацията и дейности, свързани с банките, застраховането, пенсионните фондове, здравното осигуряване. Какви ефекти очакваме от реализацията на проекта? Оптимизиране на механизма на обществените поръчки. Първо, постигане на прозрачност на участниците. Второ, създаване на условия за реална пазарна конкуренция. Трето и много важно, недопускане на изтичането на публични финанси в посока към офшорните зони. Четвърто, ограничаване на прането на пари и недопускане на използването на изнесените финансови ресурси за осъществяване на икономическа и политическа власт в България. Изключенията, които се предлагат в законопроекта, решават въпроса с евентуални негативни ефекти, тъй като с приемането на всеки законопроект винаги има положителни, а е възможно да има и негативни икономически ефекти. Основателно някои колеги се опасяваха дали въвеждането на тези ограничения няма да създаде проблеми за потока на чужди инвестиции към България. Отговорът на въпроса се съдържа в законопроекта, тъй като ограниченията не се отнасят за осветлени дружества – тези, които са регистрирани по надлежния ред, и офшорни дружества или техни представители, чиито акции са акции на отворени акционерни дружества и се търгуват не само на Българската фондова борса, но и на фондовите борси в Европейския съюз. Господин председател, уважаеми колеги! В заключение бих си позволил да предложа една промяна. В чл. 6, ал. 1 се предвижда, когато офшорната фирма подаде документи с невярно съдържание пред българските институции, глобата да е от 10 хиляди до 50 хил. лв. Според мен тази глоба е много ниска – някои хора за половин час разиграват на хазарт 10 хил. лв. Предлагам първата санкция да бъде 300 хил. лв. Втората санкция, да Ви кажа честно, се колебаех дали въобще една фирма, уличена в това, че лъже българската държава, въобще трябва да бъде допускана втори път, но за да не бъде крайна мярката, можем да въведем по същество икономическа забрана и ако при първи опит да бъде излъгана българската държава трябва да заплатят 300 хил. лв., предлагам при втори опит – това е ал. 2 на чл. 6, глобата да бъде 1 млн. лв. По този начин ние ще създадем по-сериозни икономически бариери и финансовото наказание ще бъде по-силно за хората, които се опитват на практика да излъжат българската държава. В заключение искам да Ви кажа, че с един законопроект надали, и никой не твърди, че могат да бъдат решени всички проблеми – икономически, политически и морални, свързани с офшорните зони, но няма никакво съмнение, че със законопроекта ние правим крачка в правилната посока. Уважаеми колеги, аз Ви приканвам да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, с разглеждания днес законопроект по принцип могат да се целят две неща. Едното е недопускане на анонимни участници в процедури в дружества със специална инвестиционна цел, в банки, застрахователни дружества, медии и така нататък. Масата фирми, регистрирани в офшорни зони, на практика са анонимни дружества – или с акции на приносител, или нямат достъп до съответните регистри, които могат да покажат кой е реалният собственик и кой стои зад тези дружества. В 99% от случаите те се представляват или от регистрационния агент, или от адвокатски кантори, така че зад тези дружества не може да се установи кой на практика държи контролния пакет в тях, кой управлява и така нататък. Другата цел на подобен закон е да се спре изтичането и на практика заобикалянето на данъчната система в дадена държава чрез редица сделки, участие в които имат офшорни фирми. България е една от страните, които имат много строго данъчно законодателство, действащо и в момента – държа да отбележа, което ограничава до голяма степен възможните данъчни манипулации с офшорни фирми. В процеса на годините това данъчно законодателство се е надграждало, така че към дадения момент имаме сериозно данъчно законодателство, дори много по-сериозно от болшинството от страните – членки на Европейския съюз, а също така имаме едно от най-сериозните законодателства за предотвратяване на прането на пари. Спомняме си и направените промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. На практика съгласно нашето законодателство всеки счетоводител, адвокат, държавен служител и така нататък е длъжен по всякакъв начин да разкрие кой стои зад дружествата, участващи в дадени сделки и процедури, включително и зад офшорните дружества. Те не са изключение от този закон, напротив – всеки, който има касателство със сделка, било като консултант или участник в такава сделка, трябва да установи физическите лица, които стоят зад това дружество, независимо дали то е регистрирано в България, Германия, на Сейшелите, в Хонконг и така нататък. Това е норма в нашето действащо законодателство и за него трябва да следят и службите, защото в техния приоритет и правомощия е именно предотвратяването на прането на пари. Ние имаме законодателство, което, ако се спазва, би могло във всеки случай, включително при намеса на офшорна фирма, да има механизъм за установяване на тези пари и какъв е техният произход. По конкретния законопроект. Първо, смятам, че законопроектът в този му вид на практика няма да постигне целите, които се преследват в мотивите на законопроекта. Ще кажа защо. Защото всичко написано, всички описани 20 случая – участие в банки, приватизационни дружества, медии, по Закона за радиото и телевизията, се обезсмислят от чл. 4, особено с т. 3 от него. Какво гласи тя? „Чл. 4. Ограниченията по ал. 3 не се прилагат, когато: ... 3. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество-майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици – физически лица, са известни”. Какво означава това? Това означава, че собствениците на офшорки ще направят разходи от още няколко хиляди лева, за да си регистрират едно холдингово дружество, което да придобие 25% от едно българско ООД, където лицата „Хикс” или „Игрек”, никога не занимавали се с бизнес, ще държат 75% от капитала и ще придобият миноритарен дял в офшорното дружество. Оттам нататък това офшорно дружество на практика го изкарваме от приложението на този закон. По този начин нито ще установим кой стои зад поставените 75% в офшорката, нито това офшорно дружество ще бъде обложено по някакъв различен начин, отколкото до настоящия момент. Второ, за какво друго говорим? Много ми е интересна т. 5 в чл. 3. Забранява се „участие в процедура за получаването на лиценз за извършване на дейност по Закона за публично предлагане на ценни книжа или участие в дружество, което притежава лиценз по този закон”. Да, но какво казваме в изключенията – чл. 4? „Управителите, директорите или упълномощените удостоверяват с официален документ, заверен и легализиран по съответния ред, че акциите на дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, се търгуват на регулиран пазар в Република България или друга държава – членка на Европейския съюз”. Следователно с едното забраняваме да участват в публични дружества, а с другото казваме, че да, не се прилагат за такъв тип дружества. Това е интересен подход. Интересен е и подходът какво става със заварените случаи, защото този законопроект може да удари много действащи банки, застрахователни дружества, социални и здравни фондове и така нататък, и така нататък. Не ме притеснява това, че ако добросъвестно се прилага законът, това може да стане. Какво става обаче, ако някой е придобил в момента офшорка, която примерно е акционер, с една акция в банка или застрахователно дружество, и не желае оттам нататък да прехвърли тази акция на българско лице или на друг? Какво ще стане? Шест месеца след влизането на този закон тази банка или това застрахователно дружество ще си загуби лиценза. И то няма да го загуби, защото банката или застрахователното дружество по някакъв начин не е искала да се отърве от акционера, регистриран в офшорна зона. Напротив, няма механизъм по нашето търговско право, където съвет на директорите, общо събрание на акционерите да изключи акционер само заради това, че на практика той е регистриран в офшорна зона. Второ, когато говорим за анонимността, тя няма да се загуби и сега. Нашето законодателство разрешава акционери да са с акции на приносител. В почти всички европейски държави това също е разрешено. Някой може ли да каже кой стои зад акциите на приносител, които са мажоритарен пакет? Не може! Те се прехвърлят с акта на предаване на временното удостоверение или на акцията, дори може да не остане писмена следа от прехвърлянето. Това, че днес един е собственик, не пречи след половин час друг да е собственикът. Всичко това на практика може да се случи с действащи дружества, при разчистване на сметки между конкуренти и с последствия за българските граждани. Защото тук говорим и за недействителност на сделки, каквото и да значи това. Ако офшорна фирма е участвала при придобиването примерно на общински или държавен имот, какво ще стане с третото добросъвестно лице, което след четири години ще купи този имот?! В един момент някой ще тръгне да разваля сделката между държавата и дружеството, където е участвала офшорката. Къде е сигурността на търговския оборот? Какво ще е виновен този трети добросъвестен купувач?! Трябва ли той да изследва всички сделки, приватизационни сделки с години назад?! Знаем, че в маса такива приватизационни сделки са участвали офшорни фирми. Защо този закон на практика не разкрива кои са собствениците на сделките, които са назад свързани? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да, опитваме се да заметем следите. Да, оттук нататък няма да има.

Правиш предложение между първо и второ четене и край!

А какво става с 20-те години на прехода на практика?! Защо в този законопроект няма разпоредби, които да кажат, че трябва да излязат на светло и кой стои зад тези офшорни фирми, които до момента са участвали във всички придобивания на банки, застрахователни дружества, приватизационни сделки, обществени поръчки и така нататък?! Второ, като говорим за обществени поръчки, какво би станало при една изпълнена обществена поръчка, където е имало някакъв консорциум, където третата или четвъртата фирма е била офшорна и която в момента българският изпълнител даже не може да намери къде е и как е. Какво ще стане тогава? Ще връща всичките пари на вече изпълнените обекти ли? Това ли ще са последствията? На практика тези последствия биха нарушили много съществено търговския оборот и биха въвели една правна несигурност за голяма част от субектите, включително тези, които са участници и имат взаимоотношения и с банки, и със застрахователни дружества. Второ, някой направил ли е статистика колко са такива дружества, които са засегнати от закона? В колко офшорни фирми имат някакво участие? Някой съгласувал ли е или пробвал ли се е да съгласува с нашите европейски партньори, с Европейската комисия тези мерки, които са в този закон? Защото, за каквито и мерки да говорим, тук говорим за дружества, които са външни и за страната, външни са в някои случаи за страните от Европейския съюз, но в някои случаи офшорните зони са в страни от Европейския съюз – Люксембург, Швейцария. Има ли някаква координация на практика по тези мерки с нашите европейски партньори?

Има сключени споразумения с тях. Те не са в списъка.

Това са въпросите, по които много сериозно трябва да се замислим, за да не въвеждаме режим на правна несигурност в обществото, особено що се касае до банки, застрахователни дружества, които касаят всеки български гражданин, защото всеки има отношение с такива дружества. С това, което може да се направи с леки законодателни промени в данъчното законодателство и в Закона за мерките за изпиране на мръсни пари ще придобием същата прозрачност и същия резултат без да правим нов закон, който от там нататък има и последствия, които в момента ние не можем на практика да разберем какви ще бъдат и колко хора ще засегнат. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен на две седмици.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, преди да Ви запозная с доклада на водещата комисия, правя процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката; Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международна контролирана търговия и сигурност”; Христо Атанасов – началник на отдел „Международно контролирана търговия”.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 октомври 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. На заседанието присъстваха: Анна Янева – заместник министър на икономиката и енергетиката, Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, Христо Атанасов – началник отдел „Международно контролирана търговия”, представители на Българската асоциация на управляващите дружества, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и други. Законопроектът, представен от заместник-министър Анна Янева, цели повишаването на контрола при издаването на лицензи за износ и внос, транспортиране, сертифициране на получател на продукти, свързани с отбраната, и за получаване на удостоверение за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. Основен акцент е получаването на допълнителна информация за физически и юридически лица, регистрирани в офшорни зони, които са собственици на част или на целия капитал на дружества, имащи съответните лицензи, сертификати и удостоверения за външнотърговска дейност с продукти, свързани с отбраната. С оглед намаляване на административната тежест върху бизнеса е предложена промяна по отношение на срока на лиценза за износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, като след изтичане на срока на първоначалния лиценз, срокът на всеки следващ да бъде увеличен от 3 на 5 години. Предвидено е и срокът на удостоверението за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, и на удостоверението за износ и трансфер с изделия и технологии с двойна употреба и за брокерска дейност с тях да бъде увеличен от 3 на 5 години. Предлаганите изменения предвиждат при издаване на лиценз за износ и внос, транспортиране, сертифициране на получател на продукти, свързани с отбраната, и за получаване на удостоверение за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с тях да се представят документи, даващи допълнителна информация за физическите или юридическите лица, които осъществяват външнотърговска дейност с продукти, свързани с отбраната. В тази категория са включени лицата, които управляват и/или представляват дружеството. За тях се иска да представят автобиография, свидетелство за съдимост и нотариално заверен образец от подписа им. Предвидено е те да попадат в категорията на лицата, които се съгласуват с Държавна агенция „Национална сигурност”. За получаването на информация за лица или фирми, регистрирани в офшорни зони, е разширен кръгът на изискуемите документи, които да дават информация за физическите или юридическите лица – собственици на част или целия капитал на търговските дружества, имащи съответните лицензи. Предвидено е при подаването на документите за издаване на съответния лиценз да се изисква документ, удостоверяващ собствеността на чуждестранно физическо или юридическо лице, издаден от компетентен орган на държавата, където чуждестранното физическо или юридическо лице е установено или регистрирано. В случай на констатиране на непълноти, нередности или необходимост от допълнителна информация във връзка с представените документи за издаване на лицензи, сертификат на получателя, удостоверения за регистрация на трансфер и брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, се удължава с 30 дни срокът, през който се взема мотивираното решение по издаването им. Прецизиран е режимът, при който издадените лицензи, сертификати за получател или удостоверения за регистрация може да се изменят от междуведомствения съвет, както и случаите, при които се издават актуални лицензи, сертификати или удостоверения за трансфер или брокерска дейност, като е предвидено това да се изисква само в случаите на промяна на данните, вписани в тези документи. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържали се” – 2 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 302-01-26, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2013 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Хубаво е да подчертаем няколко неща по този законопроект. Първо, че това е нов закон, който работи близо две години. По него имаше едни изменения през 2011 г., свързани с европейски директиви, и това са вторите изменения, които се внасят. Направен е от работна група, както подчерта председателят на комисията, в края на 2012 г. от кабинета на Борисов. Аз съм удовлетворен, че почти всички предложения са приети и Министерският съвет днес ги внася. Позволявам си да направя акценти само върху някои неща. Две неща са направени основно в закона – обобщавам. Едното е да се повиши контролът върху всички юридически и физически лица, свързани с офшорни фирми, да се поискат допълнителни документи. Това беше искане на Междуведомствения съвет, ние тогава го удовлетворихме на нашето заседание. И второто: бизнесът – олекотяване режимите за работа с Междуведомствената комисия и Междуведомствения съвет към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където се издават документи. Бизнесът трябва да знае, че вече по-бързо и в негова полза ще стига до заветните за него документи. Първо се удължават сроковете, които бяха споменати. На второ място, искам да подчертая, че срокът за това вписване от 14 дни много тежеше, много пъти се налагаше и не им стигаше времето. Сега вече те имат право до 60 дни да представят документите. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи законопроекта, защото са удовлетворени и двете страни – и държавата повишава контрола и запазва своя интерес, и бизнесът, разбира се, другата страна, които по-лесно ще стигат до заветните документи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по инвестиционно проектиране относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията, № 354-01-67, внесен от Емил Страхилов Костадинов на 16 октомври 2013 г. и разпределен на Комисията по инвестиционно проектиране с разпореждане № 350-01-244 от 18 октомври 2013 г. На заседание, проведено на 23 октомври 2013 г., Комисията по инвестиционно проектиране обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията, внесен от народния представител Емил Костадинов. В заседанието на комисията взеха участие представители на Агенцията по геодезия и картография, на Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите в България, Камара на инженерите по геодезия, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, Камара на строителите в България, Асоциацията на геодезичните фирми, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Присъстваха и представители на граждански организации и структури. На заседанието присъстваха и представители на Министерство на инвестиционното проектиране. Вносителят на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията Емил Костадинов изложи мотивите за внасянето му, като подчерта, че законовите промени са реплика на произтичащите от евроатлантическата интеграция и осигуряване на колективната сигурност от НАТО и ЕС, обвързаности за обмен на данни, част от които са предмет на Закона за геодезията и картографията. Сключени са международни споразумения и предстои подписването на нови със страни от НАТО и членове на инициативата „Партньорство за мир”, в които се предвижда реципрочен обмен на геопространствени материали и данни. Дейностите, свързани с определяне и поддържане линията на държавната граница, също изискват обмен на картографски материали и данни със съседни страни, който е на реципрочен принцип, взаимноизгоден и практически се е осъществявал безвъзмездно, защото е в общ интерес. Възмездното предоставяне на материали и данни, предвидено в нашето законодателство, не се прилага като подход в практиката на страните, с които си сътрудничим. Това затруднява изпълнението на задълженията на Република България към системата за колективна сигурност и създава пречки в областта на геопространственото осигуряване на националната ни сигурност. Предоставянето на картографски материали на висшите учебни заведения е с цел повишаване на практическата подготовка и то само във връзка с извършваната от тях научна дейност, финансирана с публични средства. Участниците в обсъждането подкрепиха законопроекта, като отбелязаха, че по § 1, ал. 4, т. 2 следва да се добавят министърът на инвестиционното проектиране и министърът на отбраната, както и някои редакционни поправки, които ще бъдат внесени между първо и второ четене. В резултат на гласуването Комисията за инвестиционно проектиране с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията, № 354-01-67, внесен от Емил Страхилов Костадинов на 16 октомври 2013 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията, внесен от Емил Страхилов Костадинов на 16 октомври 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2013 година, Комисията по отбрана разгледа внесения от народния представител Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията. Мотивите към законопроекта бяха представени от вносителя му. В тях се посочва, че евроатлантическата интеграция и политиките за геопространствено осигуряване на колективната сигурност, провеждани от НАТО и ЕС, са свързани с обмен на различни материали и данни, част от които са получени в изпълнение на дейностите по Закона за геодезията и картографията. Припомня се, че в изпълнение на тези политики има сключени международни споразумения и предстои подписване на нови такива със страни от НАТО и членове на инициативата „Партньорство за мир”, в които се предвижда реципрочен обмен на геопространствени материали и данни. Според сега действащото законодателство Република България не може да обменя геопространствени материали безвъзмездно. От друга страна Република България е задължена да предоставя картографски продукти за своята територия на различни структури и командвания в НАТО с цел създаване мирновременни запаси. Дейностите, свързани с определяне и поддържане на линията на държавната граница, също изискват обмен на картографски материали и данни със съседни страни. Този обмен по традиция е на реципрочна основа, взаимноизгоден и винаги е ставал безвъзмездно, защото е в общ интерес. В мотивите се обръща внимание на чл. 6, ал. 3 от Закона за геодезията и картографията, според който всяко предоставяне на материали и данни, създадени по Закона за геодезията и картографията, включително и в горепосочените случаи, трябва да става срещу заплащане, което не е предвидено в нормативната уредба и не се прилага като подход в практиката на страните и организациите, с които си сътрудничим. Според вносителя, освен за синхронизиране на българското законодателство с европейската и световната практика, предлаганото изменение се налага и от обстоятелството, че сегашното състояние изключително затруднява задълженията на Република България към системата за колективна сигурност и в някои случаи прави невъзможно двустранното взаимноизгодно международно сътрудничество в областта на геопространственото осигуряване в интерес на националната сигурност. Отбелязва се и фактът, че България членува в Асоциацията „EuroGeographics”, чиито продукти и услуги са от съществен принос на Асоциацията за по-нататъшното развитие на европейската инфраструктура за пространствени данни, чрез сътрудничество в областта на географската, картографската и кадастралната информация. След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 72 ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да приеме внесения от Емил Страхилов Костадинов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията.”

Благодаря, госпожо председател. Нямам намерение да представям законопроекта. Той е достатъчно кратък. Както чуха колегите, той беше приет с пълно единодушие в комисиите. Бих искал да добавя нещо, което сякаш съм пропуснал. Този законопроект е съгласуван с Военнотопографската служба на Министерството на отбраната, с Главна дирекция „Гранична полиция” в Министерството на вътрешните работи и с Агенцията по геодезия, кадастър и картография. Лично аз не очаквам дискусия по законопроекта. Предлагам да го подкрепим. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както стана ясно от становищата на колегите от двете ресорни комисии, подкрепяме предложения законопроект. Бих искала да обърна единствено внимание на една тема, която не е обсъдена нито в Комисията по инвестиционно проектиране, нито в Комисията по отбрана, която считам, че е важна, но вероятно между първо и второ четене това може да бъде усъвършенствана, а именно безвъзмездното предоставяне и обмен на данни – такива, каквито се предвиждат по законопроекта. Както е предложен законопроектът, обменът на данни става между държавата и по искане на НАТО и другите споразумения, което е релевантно и този текст е допълнен с възможност за обмен на данни и с висшите учебни заведения. Това е така, но от друга страна виждаме, че това създава една неравнопоставеност между органите и институциите, които касаят този законопроект, защото така се получава на практика, че между общини, между ведомства за реализацията на проекти и всички тези, които ползват данни по линия на закона и за кадастъра, и за геодезията и картографията, ще продължат да плащат, а всички знаем какво е финансовото състояние на общините и какви са техните бюджети. Те ще трябва да продължат да заплащат за получаването на такава информация – скици, карти и всичко останало, а нашите партньори от НАТО и висшите учебни заведения няма да заплащат. Това е неравнопоставеност и считам, че тя трябва да бъде изчистена и между първо и второ четене след т. 4 да добавим нова т. 5, в която да предвидим и обмен на данни между ведомства и институции. Тези предложения бяха част от предложенията и в обхвата на предложения от нас и, за съжаление, отхвърлен на първо четене Законопроект за изменение на Закона за кадастъра, където именно това предлагахме – облекчаване на обмена на данни и безвъзмездното им предоставяне. Сега е моментът да го отразим и в двата законопроекта между първо и второ четене, за да е равнопоставено и да подкрепим и министерствата, и агенциите, и общините най-вече, като ги облекчим от този финансов ресурс, който е много скъп и затруднява изключително много процеса. Благодаря.

Уважаема госпожо Павлова, Вие сте прави дотолкова, доколкото по обмена на данни между ведомството Агенция „Геодезия, кадастър и картография“ и общините се търси решение за реципрочно предоставяне на данни в Закона за кадастъра и имотния регистър. Утре група народни представители ще внесем неотложни изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър, където този въпрос е регулиран. С този законопроект, който днес коментираме, който касае Закона за геодезията и кадастъра, освен осигуряване на тази изискуема реципрочност в отношенията с нашите партньори по НАТО и „Партньорство за мир”, решаваме и безвъзмездния обмен на геопространствени и други данни между всичките ведомства. Затова, вероятно сте забелязали, в становището на комисията беше казано да се добавят определени ведомства.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Костадинов, по принцип съм съгласна с Вас, но е изумително как си изменяте становищата и позицията в зависимост от това кой е вносителят на законопроекта. Това, което казахте, че ще внесете утре Вие и група народни представители от Вашата партия като спешни, належащи промени в Закона за кадастъра, е именно това, което ние вече внесохме преди три месеца. Но само защото го внесохме ние и сме от опозицията, Вие го отхвърлихте и Вие бяхте човекът, който от тази трибуна каза, че не трябва да разглеждаме законопроекта, който ние внесохме за кадастъра, който решаваше проблема с това общините безвъзмездно да ползват тези справки и да не трябва да ги заплащат. Вие го отхвърлихте, пак казвам, с единствения критерий, че е на опозицията и че има новосъздадено министерство, което ще гради политика и да дадем шанс на министъра да си подготви цялостен законопроект, който да е всеобхватен. Сега изведнъж ще внасяте спешен, едва ли не авариен законопроект, който да реши проблема, който ние предложихме още преди три месеца да се реши, а всъщност отново не знаем това министерство – кухото министерство, както всички го знаем, какво точно ще работи, каква ще е политиката на министъра в областта на кадастъра и геодезията и тези процеси, каква е визията и каква е законодателната инициатива, защото това също е във функциите на това министерство, а не народни представители на парче да решавате тези проблеми. Благодаря.

За различни закони говорим! Това са два различни закона!

Уважаема госпожо председател, колеги! С оглед на факта, че предложеният законопроект не предизвиква сериозни дискусии, моля в съответствие с чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да съкратим срока за предложения между първо и второ четене на три дни. Благодаря Ви.

Благодаря. Преди да премина към т. 7, предлагам преди т. 7 да преминем към разглеждането на т. 9, 10 и 12 от дневния ред. И трите точки са консенсусни, за да можем да разгледаме всички точки в оставащото ни днес време. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Искам да изразя своето мнение, а и на колегите, че законопроектите, които се предлагат да бъдат гледани сега, не са консенсусни. Става въпрос например за точка десета. В предвидената програма тя е първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване и измененията касаят Авиоотряд 28. Политическата партия ГЕРБ има входирано предложение, касаещо именно този авиоотряд, разглеждано е на комисия и е – промени в Закона за отбраната. Така че моля да не заблуждавате колегите и, госпожо председател, да не подлагате на гласуване това предложение, тъй като законопроектите не са консенсусни и ще има дебати. Мисля, че времето, което ще им отделим, ще отнеме доста от времето, което по принцип трябва, а колегата може би мислеше, че няма да има гласуване. Моето предложение е да не подлагате на гласуване така направеното предложение.

Може да се включи и техният законопроект.

Благодаря, госпожо председател. Тъй като някои от колегите очевидно не успяха да изразят своя вот, моля да поканите в пленарната зала тези, които са в кулоарите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Правя процедура по прегласуване. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване на Закона за изменение на Административнопроцесуалния кодекс. (Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., бр. 94 от 31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.07.2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 20.05.2011 г., изм., бр. 77 от 9.10.2012 г., в сила от 9.10.2012 г.) Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 1: „§ 1. Член 133 се изменя така: „Местна подсъдност Чл. 133. (1) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. (2) Делата по ал.1 се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, когато: 1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта; 2. администрацията на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура. (3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. (4) Делата по ал. 1-3 се разглеждат от Административния съд – град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт, е в чужбина. (5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1-4.”

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 1а: „1а. „Териториална структура на администрацията” е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му”.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.”

Да.

„В Закона за здравето (в сила от 1 януари 2005 г., обн. ДВ, бр. 70 от 10 август 2004 г., изм. ДВ, бр. 46 от 3 юни 2005 г., изм. ДВ, бр. 76 от 20 септември 2005 г., изм. ДВ, бр. 85 от 25 октомври 2005 г., изм. ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 94 от 25 ноември 2005 г., изм. ДВ, бр. 103 от 23 декември 2005 г., изм. ДВ, бр. 18 от 28 февруари 2006 г., изм. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 34 от 25 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 59 от 21 юли 2006 г., изм. ДВ, бр. 71 от 1 септември 2006 г., изм. ДВ, бр. 75 от 12 септември 2006 г., изм. ДВ, бр. 81 от 6 октомври 2006 г., изм. ДВ, бр. 95 от 24 ноември 2006 г., изм. ДВ, бр. 102 от 19 декември 2006 г., изм. ДВ, бр. 31 от 13 април 2007 г., изм. ДВ, бр. 41 от 22 май 2007 г., изм. ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г., изм. ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., изм. ДВ, бр. 82 от 12 октомври 2007 г., изм. ДВ, бр. 95 от 20 ноември 2007 г., изм. ДВ, бр. 13 от 8 февруари 2008 г., изм. ДВ, бр. 102 от 28 ноември 2008 г., изм. ДВ, бр. 110 от 30 декември 2008 г., изм. ДВ, бр. 36 от 15 май 2009 г., изм. ДВ, бр. 41 от 2 юни 2009 г., изм. ДВ, бр. 74 от 15 септември 2009 г., изм. ДВ, бр. 82 от 16 октомври 2009 г., изм. ДВ, бр. 93 от 24 ноември 2009 г., изм. ДВ, бр. 99 от 15 декември 2009 г., изм. ДВ, бр. 101 от 18 декември 2009 г., изм. ДВ, бр. 41 от 1 юни 2010 г., изм. ДВ, бр. 42 от 4 юни 2010 г., изм. ДВ, бр. 50 от 2 юли 2010 г., изм. ДВ, бр. 59 от 31 юли 2010 г., изм. ДВ, бр. 62 от 10 август 2010 г., изм. ДВ, бр. 98 от 14 декември 2010 г., изм. ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г., изм. ДВ, бр. 8 от 25 януари 2011 г., изм. ДВ, бр. 9 от 28 януари 2011 г., изм. ДВ, бр. 45 от 14 юни 2011 г., изм. ДВ, бр. 60 от 5 август 2011 г., изм. ДВ, бр. 38 от 18 май 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 40 от 29 май 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17 юли 2012 г., доп. ДВ, бр. 60 от 7 август 2012 г., изм. ДВ, бр. 82 от 26 октомври 2012 г., изм. ДВ, бр. 101 от 18 декември 2012 г., изм. ДВ, бр. 102 от 21 декември 2012 г., изм. ДВ, бр. 15 от 15 февруари 2013 г., изм. ДВ, бр. 30 от 26 март 2013 г.) в чл. 112, ал. 1, т. 4 думите „пред Административния съд – град София” се заменят с „пред Административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4.

„§ 2. „Образуваните преди влизането в сила на закона дела пред съответните местни и компетентни административни съдилища се довършват от същите съдилища”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 2 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 3 .

Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, поради тази промяна в дневния ред, Ви моля да включите и заедно с промените в Закона за гражданското въздухоплаване да разгледаме и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Московски и група народни представители, тъй като той касае именно статута на Авиоотряд 28. Ако не бъде проведено едно общо обсъждане и след това поотделно гласуване разбира се на двата законопроекта, ще се обезсмисли нашият законопроект. Той е минал през водещата Комисия по отбраната, така че има становище от нея. Затова Ви моля да подложите на гласуване и да включите за разглеждане и нашия законопроект, съответно да имаме общи обсъждания, разисквания по двата законопроекта и последващо разделно гласуване. Благодаря Ви.

За двете неща възразявам.

Госпожо председател, аз имам възражение, независимо че колегите са прави – материята е една и съща, но това са два различни закона.

Първо, грешката е, че са поправили Законът за отбраната. Трябваше да се поправи Законът за гражданското въздухоплаване, нямаше да има никакъв проблем и сега щяхме да ги гледаме и двата. Да, това са две предложения, свързани с Авиоотряд 28. Тяхното предложение също има определени мотиви и когато започне дебатът, ще се спра на това. Но по правилник ние не можем да разгледаме два различни закона едновременно. Те са различни материи, като закони, като заглавия и това не може да стане. Другото нещо е, че преди малко гласувахме с волята на Парламента това да бъде следваща точка от дневния ред, а сега Вие ни предлагате някакво предложение да се види докъде била готовността със Закона за отбраната, за да го включим заедно, което по правилник е недопустимо. Предлагам Ви – нека да говорим по тази тема, нека да я обсъдим и да решим. Ако предложението на ГЕРБ е по-правилно и правителството е съгласно, тогава няма да приемем този закон и ще остане да приемем тяхното предложение след това. Ако не, ще приемем това предложение и ще вървим напред. Съжалявам, но ми се струва, че и Вие допуснахте грешка. Трябваше да го пуснете като промяна на Закона за гражданското въздухоплаване. Даже аз до последно мислех, че точно в тази посока ще вървите.

Но това е изменение и допълнение!?

Това е изменение и допълнение!?

Това е закон за изменение и допълнение, не става въпрос за материя на един и същи закон. Това са два различни закона.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-44, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 26 юли 2013 г., приет на първо гласуване на 10 октомври 2013 г.” Предложение на Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за допълнение на Кодекса на труда”.

Уважаеми колеги, моля за процедура за прегласуване по един толкова тежък и сложен въпрос, какъвто е наименованието на законопроекта. Благодаря Ви.

По § 1 има предложение от Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да се отхвърли.

По § 2 има предложение от Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да се отхвърли.

Предложение от Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Георги Гьоков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2а, който става § 1: „§ 1. Създава се чл. 164б: „Отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст Чл. 164б. (1) Работничка или служителка, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст, при условията на пълно осиновяване, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. (2) Отпускът по ал. 1 със съгласието на осиновителката може да се ползва от осиновителя след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. (3) За времето, през което осиновителят ползва отпуска по ал. 2, отпускът на осиновителката се прекъсва. (4) Право на отпуск при условията и в размерите по ал. 1 има и работникът или служителят в случаите, когато сам е осиновил детето. (5) Отпускът по ал. 1, 2 и 4 не се ползва при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение. (6) През време на отпуска по ал. 1, 2 и 4 на осиновителката (осиновителя) се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж. (7) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1, 2 и 4 се определят с наредба на Министерския съвет.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, не сме съгласни с така направеното предложение на колегата Гьоков и група народни представители, защото това, което беше първоначалната идея на този законопроект, а именно въвеждането на отпуск за адаптация и отглеждане на дете в семейна среда, изцяло се подмени с това предложение. И аз тук не виждам главния вносител на този законопроект – господин Захари Георгиев, да се чуе неговото мнение защо така се подмени тази добра идея да има отказ за адаптация на осиновителите. Изведнъж стана така, че с тези текстове, които се предлагат и от това, което ще регламентираме като отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, няма да могат да се възползват всички осиновители в България. Защо по този начин дискриминираме осиновителите и ги делим на осиновители, които осиновяват деца до 5-годишна възраст, и такива осиновители, които осиновяват деца над 5-годишна възраст? Нима тези осиновители, които осиновяват по-големи деца, нямат нужда от отпуск за адаптация за отглеждане на дете в семейна среда? По този начин ние противопоставяме осиновителите, които осиновяват малки и големи деца. От друга страна ние игнорираме тези осиновители, които осиновяват при режим на непълно осиновяване. Този въпрос го поставих предния път, когато бяха разискванията на първо четене в зала, поставих този въпрос и на самата комисия. В момента с тези текстове Вие отнемате права, които вече действат за осиновителите при режим на непълно осиновяване. Не мога да се съглася с това предложение и въобще с целия законопроект, както и в следващите текстове, защото по този начин ние няма да помогнем на осиновителите. Напротив, ние ще ги разделим и ще ги противопоставим.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, ние този дебат го водихме в комисията и аз Ви уверявам, че никого не дискриминираме и никого не игнорираме с направените предложения. Аз искам да Ви кажа, че тези текстове, които предложихме, са съгласувани с НОИ и с НАП, и са единствените възможни към момента. Аз няма повече да влизам в обяснителен режим и да обяснявам защо е така, но искам да Ви кажа, че след като дебатирахме в комисията, няма предложения от Ваша страна за подобряване на тези текстове. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председателстваща, колега Гьоков! Нямаме предложение, защото нашата идея беше съвсем друга и ние казахме не само на заседание на Комисията по труда и социалната политика, но тук, в залата, когато бяха разискванията на първо четене, ние искахме да направим едни нови текстове, съвършено нов законопроект и да можем да въведем отпуск за адаптация и отглеждане на осиновено дете за всички осиновители, независимо от възрастта на детето, което се осиновява, и независимо от режима на осиновяване. Но Вие не ни поканихте на тази работна група, направихте си сами тези текстове и резултатът е ясен – едно нищо сте направили и по никакъв начин тези текстове няма да бъдат в услуга на всички осиновители. Още веднъж казвам: тези текстове ще доведат до още по-голямо неравноправие и противопоставяне на самите осиновители. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да споделя с Вас моето мнение по предложения нов вариант в закона за допълнение – забележете – допълнение на закона, защото въвеждаме не изменение в съществуващите текстове, не отнемане на права, а добавяне на права. И независимо че госпожа Ангелова беше права, че в първичната имаше по-широк обхват в правата на родителите-осиновители, адаптиращи се и доближаващи се до тези на биологичните родители, моето мнение – и Ви призовавам за това – е да подкрепим закона във вида, в който е предложен. Без съмнение първата година, която е след осиновяването, нещата са изчистени от правно-техническа гледна точка и са приемливи. По отношение на предложения в първоначалния вариант допълнителен платен срок от втора година, както е за биологичните родители, аз мисля, че има възможност след известно време да се приложи вариантът, който госпожа Ангелова предлага, да се обсъдят всичките несъществуващи в този законопроект за допълнение текстове, които да подобрят процеса на осиновяване на деца в България. Не само обхвата, по принцип този процес е доста лош в нашата страна. И е по-добре от следващата бюджетна година да започнат да се възползват за едната година. И без това за втората година те не могат да се възползват в следващата бюджетна година, защото трябва да мине една година. По-добре е да го приемем в този вариант и да мислим позитивно занапред, за да подобрим нещата. Благодаря.

Да въведете ред в залата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата по този проблем, който обсъждаме в момента, защото и в зала на първо четене, и в Социалната комисия всички бяхме единодушни, че темите с осиновяването и с грижата, която трябва да проявим към осиновителите, е изключително важна и няма човек от народните представители, който да не се съгласи с това. Само че всичко, което беше коментирано като минуси и като възможности за дискриминация, които ще се появят при приемането в този вид на тези допълнения към Кодекса на труда, както виждаме, не са намерили никъде отражение. Искам още веднъж да подчертая защо и с какви основания виждаме тази дискриминация. Веднъж дискриминация към хората, които осиновяват деца над 5-годишна възраст – един проблем, който е изключително голям и изключително важен, защото са много малко хората, които осиновяват деца над 5-годишна възраст. Тези деца остават в институциите и имат нужда също да получат шанс да растат в семейства и да бъдат в пълноценна семейна среда. Другото, което задължително трябва да бъде подчертано, това е дискриминацията спрямо биологичните родители. Самият господин Георгиев преди малко каза и той имаше такова предложение на първо четене на законопроекта, но за съжаление то не намира решение и тук. Госпожа Ангелова няколко пъти акцентира и върху дискриминацията, която се наблюдава по отношение на хората, които осиновяват в режим на непълно осиновяване. Тоест, поставя се една стъпка на нещо, което е много положително, което ще се погледне от обществото с добри очи. Но в същото време това добро доставя и създава едно напрежение между хората, които наистина имат нужда от подкрепа. Това са всички онези осиновители, които ще осиновят деца не само на една, две, три до пет години, но които ще поемат изключително голямата отговорност да се грижат и да дадат необходимата семейна среда на деца над 5-годишна възраст, а, повярвайте ми, при тях е най-трудно и може би тези семейства имат най-голяма нужда от адаптивен период. Убедена съм, че това, в което се опитваме да убедим залата, няма да стигне до Вас, тъй като все пак явно има политическо решение така да бъде гласуван този законопроект и промяната в Кодекса на труда. Въпреки всичко Ви умолявам да помислите дали трябва ние като законодатели да решаваме нещата на парче, да решаваме половинчато проблемите на обществото, или трябва, когато се заемем с някакъв проблем, да тръгнем по всички стъпки към неговото разрешаване и да предложим на обществото и на хората нещо, което ще задоволи претенциите и желанията им, и те ще бъдат грижа на всички, които имат отношение по конкретния законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, аз се отнасям изключително сериозно към този закон и за втори път ще кажа: много е хубаво, че в тази зала консенсусно ние проявяваме своите чувства на причастност и разбиране, че този проблем трябва да бъде решен. Искам да попитам колегата Захариева: какво всъщност за решаването на този проблем предлага ГЕРБ? Въпросът не е и в политическо решение. Има внесен законопроект от колеги, има предложение на работната група за добавяне на възможности за решаването на този проблем и нито едно предложение на ГЕРБ, освен заявлението, че това така не става. Кажете най-сетне: Вие имате ли мисъл как това става? Иначе ще лицемерим до безкрайност, че за нещо страшно ни пука, но не знаем как то трябва да бъде решено, но не така. Въпросът не е в политическото решение, а имаме ли ресурс да поставим началото и да търсим възможности за разширяване на решението. Ако нямаме, ще останем в говоренето: „Ние сме против и това, което Вие предлагате, не е добро!” Доброто аз не съм го видяла, съжалявам. Ако бяхте предложили решение, щеше да има обща работна група да търсим някакво сходство на текстовете и по-добрият щеше да бъде подкрепен, но такива няма.

Благодаря, госпожо председателстваща. Аз вече казах в своето изказване, но пак ще повторя, госпожо Богданова, не исках да връщам темата за това дали може да се прави и кой какво е предложил, защото госпожа Ангелова го коментира в своето изказване. Нашето предложение и на първо четене в Социалната комисия, и тук, в залата, когато гледахме законопроекта, беше да създадем обща работна група, в която да има представители от различните парламентарни сили и всички институции, които имат отношение към изграждането на един читав законопроект, който да помогне на всички, имащи нужда от него. В Социалната комисия не беше организирана такава работна група, която да работи по различните текстове и предложения. Не бяхме поканени да участваме в такова нещо. Освен всичко останало, мисля, че не коментираме политически в момента. Ние коментираме, че не сме доволни от това, че не влиза целият обхват на хората, които имат нужда да попаднат в обхвата на законопроекта, а нашето предложение беше много ясно – че искаме възрастта да бъде до 18 години. Благодаря.

Извинявам се.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Естествено, аз ще предложа прегласуване и моля колегите от дясната страна на залата да подкрепят предложението, защото какво правим сега? Тръгнахме в една посока, приехме част от промените, сега не приемаме това и какво правим оттук нататък? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Елате да кажете оттук, ако имате нещо, не викайте! Дайте да приемем това и ако искате да вървим в добрата посока, да продължим да правим промените. Не мисля, че е нормално това, което правите в момента, затова Ви призовавам при прегласуването да гласувате със „за”. Благодаря.

Предложение на Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителна разпоредба”.

По § 3 има предложение на Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2: „§ 2. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г.; бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20 и 70 от 2013 г.) се създава чл. 53а: „Обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст Чл. 53а. (1) Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, което има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск и ползва отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, има право на обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49 за срок от 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. (2) Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение. (3) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, имат право на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в сроковете при условията по ал. 1 и 2.”

Уважаема госпожо председател, колеги! Това, което след малко ще гласувате като промяна в Кодекса за социално осигуряване – с регламентиране на отпуск по осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и черпене на права от фонд „Общо заболяване и майчинство”, това го няма в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. Откъде ще вземете тези пари?! Как ще гласувате нещо, след като не е синхронизирано с бюджета на държавното обществено осигуряване?! Нали Вашите текстове са синхронизирани с Националния осигурителен институт? Откъде ще вземете пари или така става с всички Ваши законопроекти – гласувате нещо, което го няма в бюджета, а след това се чудим защо всички фондове в държавното обществено осигуряване са на дефицит?! Ето защо! Защото приемаме такива решения, които не са синхронизирани. Няма финансова обосновка. (Смях и възгласи в КБ и ДПС.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаема колежке Ангелова, не само тези пари ги няма в бюджета! Много пари липсват в бюджета! Парите за бежанците ги няма в бюджета! И когато говорим за бюджет, на хората трябва да им е ясно какво се случва. (Силен шум и възгласи в КБ и ДПС.) Това, което правите в момента със Закона за държавния бюджет, е една огромна лъжа към българското общество. Затова хората са на улиците, колеги! (Силен шум в КБ и ДПС.) Затова хората са отвън! Така че когато говорим, нека да бъдем искрени. Защо ги няма парите за бежанците? Защо ги няма парите, с които се предвижда да бъдат увеличени отпуските за деца от 2 до 5 години? (Силен шум и възгласи в КБ и ДПС.) Защо ги няма? Защото лъжете хората, че ще го направите. Затова! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Това не е самолетът!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нищо, че камерите не са включени, но аз не мога да разбера защо ги говорите тези неща. Ние тръгнахме да правим нещо в хубава посока, а сега го обърнахме на държавен бюджет. (Реплика на народния представител Светлана Ангелова.) Вярно е, че в началото, когато това Народно събрание започна работа, Ви нямаше, ама сега сте тук! Знаете, че бюджетът е между първо и второ четене. Между първо и второ четене може да се прави корекция, преструктуриране на бюджета, включително и на ДОО. Защо ги говорите тези работи, не мога да разбера?! Просто да се заяждаме, да губим време или за какво го правим?! Дайте да приемем този закон, защото общо взето имаме консенсус по него. Пък по останалите въпроси за бюджета, като му дойде времето, ще си говорим, ще се изказваме колкото искате. Тогава и камерите ще са включени, и хората ще Ви гледат отвън. Благодаря.

Е, как?! Ами вече процедурата е тръгнала. Свърши вече! Има си правилник!

Аз въобще не се притеснявам. Нито за първи, нито за последен път съм на тази трибуна.

Аз си сложих картата. Вие вече ми дадохте думата.

Благодаря, госпожо председател. Извинявам се на госпожа Ангелова, но аз просто ще й задам един въпрос. Понеже разбирам емоциите, рецитиране на фрази, не към Вас, но това беше част от говоренето по една много човешка тема. И Ви питам: уважаема госпожо Ангелова, Вие, която говорите наистина експертно от името на колегите от ГЕРБ, Вие искате ли майките, които са осиновили деца до 5 години, защото след това тръгват в институциите, да получават обезщетение и ние да уважим техните осигурителни права? Моля Ви се, кажете го в прав текст – искате ли го? Защото стигнахме и до бюджета на ДОО, за недоимъка вътре и за всичко станало! Разбирам, че има второ четене, че има възможност този проблем да се реши. Но честно го кажете! Защото иначе разговорът ни започва да става абсурден.

Уважаема госпожо председател, първо искам още веднъж да си прочетете правилника и да водите заседанието на Народното събрание съгласно него.

А не избирателно да давате думата и да променяте правила, които са гласувани и се спазват тук, в тази зала, от години. По отношение на отправената реплика, първо от господин Гьоков. Господин Гьоков, този въпрос, който поставих... (Силен шум в залата.) Моля Ви за тишина в залата, за някакъв ред! Това да не е пазар!

По отношение на господин Гьоков – явно това, че сте първи мандат народен представител, явно още не сте научили какви са правилата. (Смях и възгласи в КБ.) Да, така си е, защото след като Вие предлагате нещо в бюджета на държавното обществено осигуряване, то трябва да бъде придружено с финансова обосновка, а още повече, понеже сме в края на годината, трябва да бъде заложено в бюджета на държавното обществено осигуряване. А че това предложение го няма, няма и редица други предложения. Това, което каза моят колега, че за бежанците и за ред други Ваши популистки предложения, то е ясно – ще има голям дефицит не само в бюджета на държавното обществено осигуряване, ще има дефицит и в държавния бюджет. И Вие много добре го знаете, дами и господа управляващи, защото Вие следващата година няма да управлявате! (Ръкопляскания от ГЕРБ, смях и възгласи в КБ и ДПС.)

Благодаря, госпожо Манолова. Между другото процедурата ми е по начина на водене. Добре че дадохте думата на госпожа Богданова, защото иначе щях да остана с впечатлението, че всички сте съгласни с това, което каза госпожа Ангелова, защото никой не й направи реплика. Колегата, който стана, репликираше мен, госпожо председател, и не зная защо Вие не му отнехте думата. Реплика на реплика не се прави. Когато се изразява становището под формата на реплика, то трябва да бъде насочено към изказалия се, а не към направилия му преди това реплика. Госпожо председател, за пореден път Ви моля, спазвайте правилника, който имате пред Вас, за да протича заседанието както трябва – в дух на разбирателство, а не едни срещу други да бъдем противопоставяни след направените от Вас грешки и потъпкване на правилника!

Искам да направя допълнение към закона – предложение за създаване на нов параграф.

Моля, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да обсъдим предложение за допълнение, което ще направя – създаване на нов § 3 със следното съдържание: „§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.”

Как така? На какво основание?

Ето така, на основание чл. 80, ал. 2 правя допълнение – предложение за нов „§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.” Какво неясно има? (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председателстващ, колеги! Няма как да подложите на гласуване предложението на госпожа Нинова за създаване на нов § 3 в обсъждания законопроект за промени в Кодекса на труда. Това въобще не е предложено и не е обсъждано в Комисията по труда и социалната политика. Как така изведнъж се сетиха уважаемите вносители, които постоянно се роят по този законопроект, как изведнъж сега се сетиха, когато гледаме законопроекта в залата, че той трябва да влезе в сила от 1 януари 2014 г.? Къде бяхте досега? Ако бяхте направили общ законопроект, ако бяхте поканили всички народни представители, нямаше да правите такива грешки. (Реплика от КБ)

Това не беше изказване! Това беше обратно становище.

За какво ми давате думата, госпожо председател?

Добре, госпожо председател. Благодаря за поканата, щом ме каните, ще се изкажа. Уважаеми колеги, което каза госпожа Ангелова, е абсолютно така. Извинявайте, госпожо Нинова, когато правите това... (Шум в КБ.) Госпожо Нинова, извинявайте, когато правите такива предложения, да оставим това колко е редно и колко не да се правят в момента, нека да има някакви мотиви. Защо го правим това нещо? Кому е нужно сега да се направи? Обосновете го. Защо не е вкарано досега. Наистина ли в последния момент се сетихте, че не сте го вкарали досега и трябва да се вкара точно в този момент? Ако е така, бъдете така добра да ни убедите, за да Ви подкрепим. Иначе означава, че някой нещо е решил, както обикновено – събрали сте се някъде, решили сте нещо и го предлагате на гласуване, разчитайки на това, че уважаемите представители от тази страна на залата (обръща се към лявата страна на залата) не разбират нищо. Ние понеже разбираме, искаме да чуем Вашите мотиви. (Шум и възгласи от КБ.)

Как, приключихме? Думата за какво ми давате?

Уважаеми колеги от ГЕРБ, аз имам поне две семейства, които през последните 7 месеца осиновиха дете. Не разбирам нищо от тази материя, само че искам едно нещо да разбера от Вас – Вие „за” ли сте да помогнем на тези семейства, които поемат огромна отговорност, или сте „против”?! Това искам да разбера. Нищо друго!

Уважаема госпожо председател, за пореден път Ви моля – четете и спазвайте правилника! Защо не обявихте процедура за реплики на моето изказване? Само господин Михалевски ли трябваше да ми направи реплика?

Защо не попитахте? Защо не попитахте?!

Това, че няма желаещи, е добре за мен. Означава, че съм убедил всички. Разбирам, че съм убедил всички. Това е хубаво! (Силен шум и тропане по банките от ДПС.) Все пак трябваше да се обяви тази процедура. Това, което разбрах от изказването на господин Михалевски, е, че имал две семейства. Това е от неговото изказване. (Шум и възгласи.) Извинявайте много, потъпквате всеки ден правилника и това не говори добре за Вас!

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Мисля, че няма спор, че в момента точката така, както е записана в програмата, е: Второ четене на доклада на Комисията по труда и социалната политика за Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Този доклад е пред нас. В него са посочени параграфите, които ние обсъждахме и гласувахме. Противопоставям се на предложението, направено тук за нов параграф, тъй като той не е включен в доклада. Госпожа Нинова превратно тълкува текста от правилника, който дава възможност за допълнения, но това трябва да се случи на водещата комисия, която излиза с доклад на второ гласуване. Подобна хипотеза, в каквато изпада народното представителство в момента, може да бъде решена по един-единствен начин с оглед на законосъобразното решение, а иначе с волята на мнозинството може да се постигне същият ефект, но той ще бъде в нарушение на закона – ако се спре обсъждането на този законопроект и комисията излезе с допълнителен доклад. Без да има допълнителен доклад, в който да се предлага нов § 3, а е недопустимо ад хок – така, както се случва тук, в пленарната зала, да бъде поставено и изобщо обсъждано и разглеждано предложението, така както го направи госпожа Нинова. Затова, госпожо Манолова, Вие сте на ход в момента, дали ще допуснете гласуване по така предложения параграф? Повтарям, същият не се съдържа в доклада на второ четене и ще имаме нов прецедент. Такова нещо поне досега не се беше случвало. (Реплика от КБ.) Не, не се е случвало! Имало е допълнителни доклади, обясних Ви начина, по който това можеше да стане законосъобразно.

За отрицателен вот!

Защо?