ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака)1176 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По същество разглеждаме и двете предложения – дали Авиоотряд 28 да бъде към Транспортното министерство, или да премине към Министерството на отбраната. Световната практика показва, че и двата варианта са възможни. Знаете случаите за Еър Форс 1, знаете, че в Полша авиоотрядът е към Военното министерство, в Русия също е така, но има и други възможни практики.
Понеже имаше призиви за експертност, а мисля, че станах експерт покрай работата в Комисията за Авиоотряд 28, да Ви кажа за какво точно говорим в момента. Говорим за едни между седем и осем милиона лева годишно, колкото е издръжката на Авиоотряд 28, говорим за още около един, два милиона, които се плащат от съответните ведомства за ползването на Авиоотряд 28, говорим за 82 щатни бройки, които са на щат в Авиоотряд 28, и за пет летателни апарата. Ще Ви ги изброя, това са: Еърбъс А 319, прословутият „Фалкон”, два хеликоптера Ми-8 и един хеликоптер „Аугуста Уестланд”, взет на лизинг от МВР. Това е базата, с която разполага Авиоотряд 28. Въпросът е къде да бъдат прехвърлени те и той предизвиква споровете и дискусиите тук.
По логиката, която развиват колегите от ГЕРБ, авиоотрядът съвсем спокойно може да бъде предоставен на Патриаршията, защото е возил благодатния огън. Може да бъде прехвърлен към БСФС (Български съюз за физическа култура и спорт), защото е возил „Бистришките тигри” и редица други отбори по време на управлението на Бойко Борисов. Може да бъде прехвърлен и към Националната служба за охрана, защото работата му е да вози ВИП лица. Дали ще бъде към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, или към Министерството на отбрана е важен въпрос, но по-важният въпрос е как ще се управляват тези милиони, които харчи авиоотрядът всяка година.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, искам да Ви припомня, че до 2011 г. авиоотрядът беше към Министерството на транспорта. След това по еднолично решение на тогавашния министър-председател господин Бойко Борисов ситуацията беше променена и авиоотрядът мина към негово директно подчинение, за да може той да го ползва като бащиния, да може сам да разпорежда полетите и да нарежда кога въздушното такси да лети до Евксиноград, Паламара, Воден, Шабла. Затова стана прехвърлянето в Министерския съвет.
В същото време прякото подчинение на авиоотряда на министър-председателя, който се явява негов принципал, и превръщането му в първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, позволи безконтролно харчене на държавната пара за лични нужди, за прищевки и за авиотаксита. Това е истината, която трябва да си признаем, това е изводът на комисията, която ръководех, и в доклада, който приехме тук, в Народното събрание. Това са изводите, които излизат.
По-важният въпрос е да се установи контрол върху дейността на авиоотряда и харченето на бюджетните средства. В този смисъл нашата комисия установи, че армията не може да осигури достатъчен контрол. Стана ясно от изслушванията и на командващия Военновъздушните сили, и на командира на Авиобазата в Безмер, че военните нямат никакви права да контролират дейността на полетите по отношение на военните самолети. Те изпълняват натоварването на борда на цивилни лица, за които така и не можахме да установим кои са. Така че по-ясният контрол от страна на Министерството на отбраната не би могъл да бъде осъществен. Това е затворена структура, която знаете, че има свои ограничения по Закона за отбраната и въоръжените сили.
По-истински, по-силен граждански контрол, според мен, би могъл да се осъществи, ако авиоотрядът е в Министерството на транспорта. Затова позицията на Партия „Атака” и моето лично становище е, че авиоотрядът трябва да се върне там, където е бил – в Министерството на транспорта, но това е съпътствано с други, доста по-важни неща, които трябва да се регламентират в подзаконови нормативни актове.
Ако прочетете Устройствения правилник на Авиоотряд 28 в момента, ще установите, че министър-председателят определя месечното възнаграждение на директора на авиоотряда. Това е така, защото в процеса на работа на нашата комисия стана ясно, че Бойко Борисов и господин Пенчо Пенчев, който оглавяваше авиоотряда, са съседи по вили в Бояна и по съседски министър-председателят му е определил едно достойно възнаграждение. На това трябва да се сложи край. По-важното е да се сложи край на другото – на безконтролното използване на машините, защото, отново казвам, за трите години и половина, които проверявахме, авиоотрядът е извършил 443 полета на обща стойност 3 млн. 141 хил. 980 лв. извън бюджетната издръжка. За тези пари ме боли. Мисля, че Министерството на транспорта ще упражни по-добрия контрол, така че да не се случват подобни преразходи, подобно разхищение.
Най-важното според мен обаче е, че трябва да се спре възможността да се извършват така наречените търговски полети. Търговските полети в случая в проверявания от нашата комисия период са 69 и те са извършвани за адвокатски дружества, за различни фирми, за богати бизнесмени, за снимане на филми.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, в процеса на работа, но не в мандата на комисията стана ясно, че Министерството на отбраната дава под наем войници за участие във филми и цената на един войник на снимачен ден е 67 лв. Един танк Т-72 струва около 300 лв. на ден, за да бъде заснет във филм. Това не е работата на Министерството на отбраната. Не е работа на Министерство на отбраната да вози първите държавни мъже, защото в случая става дума за рутинни полети, а не за бойни полети. Работата на Министерството на отбраната е да си тренира бойната подготовка, да си развива пилотите и те да са качествени и да имат необходимия нальот.
Стигаме до тази хубава българска дума „нальот” и това е другият аргумент срещу преминаването на авиоотряда към Министерството на отбраната.
Уважаеми колеги, големият самолет „Еърбъс А319” не лети всеки ден. Нямаме правителствена делегация, която да може да го запълни и да се осигури ежедневното му летене. В същото време пилотите, които го обслужват, екипажите на този самолет трябва да поддържат своята летателна годност. Това на практика в момента става, като те летят за чужди авиокомпании срещу заплащане и постигат необходимия брой часове, за да може да се гарантира сигурността на возените от Авиоотряд 28 ВИП-лица. Ако се военизира структурата излиза, че командирът на самолета, щурманът и другите от екипажа трябва да станат военни. Е, как един, примерно полковник ще работи под наем за чужда фирма и ще лети за „България еър”? Това е нонсенс. Това е забранено и в сега съществуващия Закон за отбраната и въоръжените сили. Докато, ако е гражданско лице, не е никакъв проблем по допълнителен договор да прави своя нальот и да повишава майсторството. В Българската армия тези възможности са сведени до минимум. Трябва пак да се променя законът и това няма да доведе до нищо добро.
В заключение, ние сме изцяло за преминаването на Авиоотряд 28 към Министерство на транспорта, като предлагаме веднага след приемането на този закон Министерството на транспорта да се ангажира със спешни промени в Устройствения правилник на Авиоотряд 28, така че да се изчистят констатираните нередности, да се избегне възможността за търговски полети и да се избегне възможността за безогледното му ползване за щяло и нещяло, и да се въведе наистина строг контрол по отношение на заплащането и отчитането на полетите, а също и на лицата, които са били и се превозват от Авиоотряд 28. Благодаря Ви за вниманието.