ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ)678 думи
Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! В този параграф се вменяват задълженията както на водачите на моторни превозни средства или превозвачите, така и на купувачите на стоката. Обаче тези, които са писали тези предложения, не разбират думата „превозвач”, нейното значение. Законът е писан единствено и само от финансисти и не са се допитали нито до бранша, нито до Министерството на транспорта, тъй като по тези текстове има доста бележки, които са направени от самото министерство. Не са взети предвид понятия, които са в основата на извършването както на превозите вътре в страната, така и на международните превози. Не са отчетени различията между продавач и изпращач, получател и купувач на стоката, защото в по-голямата си част те се припокриват, но по принцип това са коренно различни понятия.
На превозвачите се вменяват задължения, които липсват в Закона за автомобилните превози. Ако на българските превозвачи това може да бъде направено, то няма закон, който да задължи чуждите превозвачи, което означава, че законът, който е направен или който ни се предлага, отново ощетява превозвачите, които ще извършват вътрешни превози в България.
В § 2, чл. 13 в нововъведената ал. 2, т. 3 от водачи на моторни превозни средства се иска декларация относно вида и количеството на стоката на изпращача и получателя, датата, часът и мястото на получаване на стоката. Защо никой не е проверил, че това нещо не може да се изисква, тъй като във всички документи, с които се движат стоките в международно направление или вътрешнообщностно направление на Европейския съюз, просто не се изискват такива документи.
Друг проблем, който е при приложението на закона в този параграф, е прилагането на т. 4 и т. 9, ал. 2 от предложенията по чл. 13. Те се отнасят до уведомяване на водача на превозните средства на лицето, получено като получател – купувач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката. В случая, когато купувачът и получателят са различни лица, кой ще бъде уведомен от двамата и кой ще носи отговорността, ако това не е направено по надлежния ред? Получава се колизия, уважаеми дами и господа.
Освен това имат проблем и с групажните превози, когато имаме по 5-6 разтоварвания на пет-шест различни адреса. Това, което е написано в законопроекта, е, че до четири часа първоначално трябва да бъдат разтоварвани съответните стоки при наличието на съответен контролен орган. Това обаче ще бъде много интересно как ще се осъществи, когато трябва да стане на шест различни места в даден град, а в много случаи това става и в различни градове?
Друг сериозен проблем при практическото прилагане на закона виждам в чл. 13, ал. 3, т. 1, а именно незабавното уведомяване на органа по приходите при промяната на дата, час и място за получаване, разтоварване на стоката, като това става с искане по образец, подаден по електронен път. Това звучи много добре, но на практика и на технология е много трудно изпълнимо, защото първо трябва да се разбере кога ще закъснее стоката, второ, трябва да се съобщи на собственика или на купувача на стоката. Също не е изяснено кой от двата субекта трябва да бъде уведомен, и той по електронен път трябва да уведоми контролния орган. Сами разбирате, че това изисква един период от време, който е доста дълъг. Когато говорим за бързоразваляеми стоки и за стоки със срок доставка, това нещо е много трудно на практика да бъде изпълнено, което означава, че този, който носи най-малко вина в случая – а това са превозвачите, точно те ще отнесат най-несправедливите санкции. Тежко задължение на получателя или купувача, което отново не е разграничено, е невъзможността на последните да се разпореждат със стоката до получаването или разтоварването й, освен в случаите на предоставяне пред органа на приходите на обезпечаване в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от шест месеца.
Шест месеца, дами и господа, в 30-процентна стойност от пазарната цена на стоката, това е една сериозна рестрикция, която изключително много ще затрудни бранша.
Всичко изброено дотук ми дава основание да не подкрепя тези текстове и Ви предлагам Вие също да го направите. Затова предлагам § 2 да отпадне.