3 декември 2013 г.

„Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.” Няма направени предложения по наименованието. Комисията подкрепя текста на вносителя.

„Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2014 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: ...” Следва таблица, която прилагам към стенограмата. „(2) Приема държавния бюджет за 2014 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: ...” Прилагам и тази таблица към стенограмата. „(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2014 г., както следва: ...” И тази таблица я прилагам към стенограмата. „(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет, както следва: ...” Таблицата я прилагам към стенограмата. „(5) Средствата от резерва по т. 4.1.2 се разходват въз основа на акт на Министерския съвет, както следва: 1. за публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” в размер до 500 000 хил. лв.; 2. за структурни мерки и програми за развитие на образованието в размер до 100 000 хил. лв.; 3. за програми за развитие на иновациите в размер до 20 000 хил. лв.; 4. за бойна подготовка и бойна готовност на видовете въоръжени сили в размер до 20 000 хил. лв. (6) Министерският съвет определя условията, реда и критериите за избора на проекти и програми и прозрачното разходване на средствата по ал. 5, т. 1 за постигане на икономически растеж, устойчиво развитие на регионите, създаване на възможност за генериране на заетост и доходи и повишаване на конкурентоспособността на икономиката.” Предложение на народния представител Александър Ненков и група народни представители – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, числото „640 000,0” се заменя с „602 800,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Валентин Радев, Цветомир Михов, Пламен Манушев, Владимир Тошев, Дончо Баксанов, Любомир Христов – в чл.1: а) алинея 2, Раздел II, ред 4.1.2 числото „640 000,0” да се замени с числото „600 000,0”, като се извършват и съответните на предложението промени на числата в Раздел II „Разходи”. б) в ал. 5, точки 3 и 4 се отменят. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Владислав Горанов – в чл.1: 1. В ал.2 - на ред II. Разходи числото 9 750 194,0 да се замени с 9 250 194,0; - на ред 1. Текущи разходи числото 7 990 980,4 да се замени с 7 490 980,4; - на ред 4 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи числото 711 100 да се замени с 211 100; - на ред 4.1. По централния бюджет числото 710 000 да се замени с 210 000; - на ред 4.1.2. за икономически растеж и държавност числото 640 000 да се замени със 140 000. 2. В ал. 3, т. V се изменя така: „БЮДЖЕТНО САЛДО – 945 780,1 хил. лв.” 3. В ал. 4, т. VІ се изменя така: „ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО 945 780,1 хил. лв.” 4. В ал. 5 т. 1 да отпадне, а т. 2, 3 и 4 да станат съответно 1, 2 и 3. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Владислав Николов, Цецка Цачева и Пламен Тачев – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, числото „640 000,0” се заменя с „604 800,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители – в чл. 1, ал. 2, т. 1.4. и 1.5. сумите за Българска национална телевизия и Българско национално радио да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Андонов – в чл. 1: 1. в ал. 2, т. 4.1.2 числото „640 000,0” се заменя с числото „637 500,0”. 2. в ал. 5, т. 1, числото „500 000,0” се заменя с числото „497 500,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Гинче Караминова, Ирена Коцева, Красимир Велчев, Ирена Соколова, Лъчезар Иванов, Светлана Ангелова, Кирил Добрев – в чл. 1, ал. 2, III Бюджетни взаимоотношения (Трансфери), - т. 1 „Сума” числото „9 881 712,6” се заменя с числото „9 892 212, 6”; - т. 1.5 числото „65 147,0” се заменя с „75 147,0”; - т. 1.6 числото „4 085,0” се заменя с числото „4 585,0” Необходимите средства във връзка с предложенията по чл. 1, ал. 2 , Раздел III, по чл. 17 и по чл. 35 в размер на 22 600,0 хил. лв. са за сметка на резерва по Раздел II, т. 4.1.2. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова – в чл. 1, ал. 2: а) ред „4 - резерв за непредвидени и/или неотложни разходи” числото „711 100.0” да се замени с „673 700.0” б) ред „4.1 – по централния бюджет” – числото „710 000.0” да се замени с „672 600” в) ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, графа „Сума” числото „640 000,0” се заменя с „602 600,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Даниела Савеклиева, Евгени Стоев, Владислав Николов, Дарин Димитров, Николай Петков, Красимир Велчев, Дончо Баксанов, Мирослав Петков – в чл. 1, ал. 2, II. Разходи, т. 4.1.2, числото „640 000,0” се заменя с „639 688,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Делян Добрев, Владислав Горанов и Менда Стоянова – в чл. 1, ал. 2, Раздел II, ред 4.1.2 числото „640 000,0” да се замени с „240 000,0”, като се извършват и съответните на предложението промени на числата в Раздел II „Разходи”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Светлана Ангелова и Пламен Нунев – в чл. 1, ал. 5 се правят следните изменения: а) създава се нова точка 1.1 „За реконструкция на железопътен надлез, район Кръгово движение – Дунав мост град Русе” – 6 000 000 лв.; б) създава се нова точка 1.2 „За предпроектно проучване на път Е 79 отсечка Русе – Бяла” – 1 000 000 лв. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Даниела Дариткова и Галина Милева – в чл. 1, ал. 5 се правят следните изменения: а) създава се нова точка 1.1 „За строително – ремонтни дейности на сграда на Регионална здравна инспекция град Русе” – 500 000 лв.; б) създава се нова точка 1.2 „За строително – ремонтни дейности на сграда на Регионална здравна инспекция град Търговище” – 500 000 лв.; в) създава се нова точка 1.3 „За изграждане на Национална педиатрична болница в гр. София” – 10 000 000 лв.; г) създава се нова точка 1.4 „За строително-ремонтни дейности СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров” – 500 000 лв. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Танева, Цвета Караянчева и Галя Захариева – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, числото „640 000,0” се заменя с „521 611,1”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Джема Грозданова, Валентин Радев, Иван Вълков, Светлин Танчев – в чл. 1, ал. 2, Раздел II, ред 4.1.2 числото „640 000,0” да се замени с числото „634 000,0”, като се извършват и съответните на предложението промени на числата в Раздел II „Разходи”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Джема Грозданова, Пламен Манушев, Валентин Радев, Иван Вълков, Семир Абу Мелих – в чл. 1, ал. 2, Раздел II, ред 4.1.2 числото „640 000,0” да се замени с числото „634 000,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Златко Тодоров и Петър Якимов – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, графа „Сума” числото „640 000,0” се заменя с числото „639 310,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова, Станислав Иванов, Атанас Ташков, Павел Христов, Цветомир Михов – в чл. 1, ал. 2, Раздел II, ред 4.1.2 числото „640 000,0” да се замени с „636 601,0”, като се извършват и съответните на предложението промени на числата в Раздел II „Разходи”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов и Павел Христов – в чл. 1, ал. 2, раздел П, ред 4.1.2 числото „640 000,0” да се замени с „620 750,0”, като се извършват и съответните на предложението промени на числата в Раздел II „Разходи”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС, подкрепено от комисията. Предложение на народните представители Йордан Цонев и Спас Панчев, подкрепено от комисията. Предложение на народните представители Красимир Стефанов и Владислав Горанов – в чл. 1, ал. 1: - на ред 1.1. Корпоративен данък числото 1 574 803 да се замени с 1 474 803; - на ред 1.3. Данъци върху доходите на физически лица числото 2 632 802,9 да се замени с 2 532 802,9; - на ред 1.4. Данък върху добавената стойност числото 8 281 657,3 да се замени със 7 981 657,3; - на ред 1.5. Акцизи числото 4 377 879,8 да се замени с 4 877 879,8. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Татарски – в чл. 1, ал. 5: 1. В т. 1 числото „500 млн. лв.” се заменя с „495 млн. лв.”; 2. Създава се нова т. 4: „4. за изработване на общи устройствени планове на общините – 500 млн. лв.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова, Антоний Йорданов, Стефан Дедев и Атанас Ташков – в чл. 1, ал. 5 се създава нова точка 1.1. „За реконструкция на бул. Васил Априлов – град Пловдив” – 5 млн. лв. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Милена Дамянова и група народни представители – в чл. 1: 1. В ал. 2: а) в ред II „Разходи” ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, числото „640 000” се заменя с „445 079,1”; б) в ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето”: - в ред 1.1., числото „2 384 738,8” се заменя с „2 546 812,72”; - в ред 1.8.1., числото „72 496,8” се заменя с „82 496,8”. В ал. 5: а) в т. 1 числото „500 000” се заменя с „395 079,1”; б) т. 2 се изменя така: „2. за изграждане на нови детски градини и за разкриване на нови групи за предучилищно образование в размер на 30 млн. лв.”; в) т. 3 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Митко Захов – в чл. 1: 1. В ал. 2, т. 4.1.2. числото „640 000” се заменя с „638 800”. 2. В ал. 5, т. 1, числото „500 000” се променя на „498 800”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков, което се подкрепя от комисията. Предложение на народните представители Николай Нанков и Корнелия Маринова – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, в графа „Сума” числото „640 000” се заменя с „634 316,6”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павел Христов и група народни представители – в чл. 1: 1. В ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, числото „640 000” се заменя с „575 448”. 2. В ал. 5: а) в т. 1 числото „500 000” се заменя с числото „444 448”, и се добавя „в т. ч. 10 млн. лв. за изграждане на сграда за Съдебна палата в град Варна, 2 млн. лв. за цялостен ремонт и обновяване на сграда на МБАЛ „Света Анна” – град Варна, 6 млн. лв. за изграждане на детска болница на територията на УМБАЛ „Света Марина” – град Варна”; б) в т. 2 числото „100 000” се заменя с числото „91 000”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павел Христов и група народни представители – в чл. 1, ал. 2, ред 4.1.1. след думата „бедствия” се добавя „в т. ч.: „ и се създава нов ред 4.1.1.1.: „4.1.1.1. „Изграждане на защитни и антигравитационни съоръжения по южния склон на Фатрико дере в зоната на мост-канала (канализацията) Виница – Евксиноград – Траката”, със сума „1 млн. 300 хил. лв.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Петър Якимов и Златко Тодоров – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, в графа „Сума” числото „640 000” се заменя с „638 082”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Румен Гечев и Менда Стоянова: Предлага се увеличението на текущите разходи по бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по чл. 43 в размер на 75 хил. лв. да бъде за сметка на резервите в Държавния бюджет по чл. 1, ал. 2, т. 4. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Румен Иванов и Желязко Желязков – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, числото „640 000” се заменя с „639 700”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Сергей Станишев, Лютви Местан, Янаки Стоилов и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение на народните представители Томислав Дончев, Владислав Горанов, Даниела Дариткова, Десислава Атанасова, Ирена Соколова и Светлана Ангелова – в чл. 1, ал. 5: 1. Предлагаме в т. 4 числото 20 000 да се замени с 15 500. 2. Създава се т. 5: „5. за изграждане на Национален център за възстановяване и рехабилитация на деца с онкологични заболявания в размер до 4 млн. 500 хил. лв., чрез целева субсидия за капиталови разходи за Община Костинброд.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тотю Младенов Младенов и група народни представители – в чл. 1: а) Алинея 2, Раздел II, ред 4.1.2. числото „640 000” да се замени с числото „573 000”, като се извършват и съответните на предложението промени на числата в Раздел II „Разходи”. б) В чл. 1, ал. 5 се създава нова точка 1.1. „За изграждане на нови детски градини – 30 млн. лв.”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Сергей Станишев, Лютви Местан и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение на народните представители Цецка Цачева и група народни представители: Предлага се средствата в размер на 26 млн. лв. във връзка с увеличаване на разходите по чл. 2 по бюджета на Висшия съдебен съвет да се осигурят за сметка на резерва по чл. 1, ал. 2, т. 4.1.2 . Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цвета Караянчева – в чл. 1, ал. 2, ред „4.1.2. – за икономически растеж и държавност”, в графа „Сума” числото „640 000” се заменя с „622 800”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2014 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:“ Прилагам таблицата към стенограмата. „(2) Приема държавния бюджет за 2014 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:“ Таблицата, която следва, също се прилага към стенограмата. „(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2014 г., както следва:“. Таблицата също се прилага към стенограмата. „(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет, както следва:“ И тази таблица се прилага към стенограмата. „(5) Средствата от резерва по ал. 2, Раздел ІІ, т. 4.1.2. се разходват въз основа на акт на Министерския съвет, както следва: 1. за публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер до 500 млн. лв.; 2. за структурни мерки и програми за развитие на образованието в размер до 100 млн. лв., в това число до 22 млн. лв. за увеличаване на субсидията за издръжка на обучението в държавните висши училища, определена в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда и за увеличаване на диференцираните нормативи за издръжка на обучението в приоритетни професионални направления; 3. за програми за развитие на иновациите в размер до 20 млн. лв.; 4. за бойна подготовка и бойна готовност на видовете въоръжени сили в размер до 20 млн. лв. (6) Министерският съвет определя условията, реда и критериите за избора на проекти и програми и прозрачното разходване на средствата по ал. 5, т. 1 за постигане на икономически растеж, устойчиво развитие на регионите, създаване на възможност за генериране на заетост и доходи, и повишаване на конкурентоспособността на икономиката.“

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Ще взема думата по отношение на приходната част от бюджета. От самолет е видно, че тя е направена по формулата „Я да видим колко пари ни трябват за разходната част, така че да си купим електорална подкрепа за едни бъдещи избори, толкова приходи ще заложим от другата страна, пък да му мислят приходните агенции и като не могат да ги изпълнят, ще обявим техните ръководства за некадърни, ще изгорим техните началници като бушони, ще направим поредната актуализация и ще теглим нови заеми, а пък да му мислят тези, които идват след нас.“ Всички оценки към момента на водещи специалисти от управляващото мнозинство, а и не само, показват, че приходите за тази година, дори и от актуализирания бюджет, няма да могат да бъдат изпълнени с между 500-700 млн. лв. За следващата година са планирани приходи с 1 млрд. 400 млн. лв. в повече от планираните за тази година. Простата сметка показва, че следващата година ще трябва да се съберат приходи с 2 млрд., че и отгоре, повече. Не мисля, че има трезвомислещ човек, който има представа от моментното състояние на икономиката в страната, да вярва, че тези приходи могат да се изпълнят. Вижте каква е тенденцията на чуждестранните инвестиции в страната. Те от месец на месец падат драстично спрямо предходни години. Вижте крайното потребление – и то се свива от ден на ден. Няма никаква гаранция, че ще достигне заложените 1,8% ръст. Но дори и да го достигне, по никакъв начин това не може да компенсира заложените с над 600 млн. лв. ДДС в повече за 2014 спрямо 2013 г. Казвам това, защото крайното потребление пряко влияе върху приходите от ДДС. Тъй като управляващите се правят на добри и занемариха контрола върху бизнеса и щели да показват само моркова, затова вече над 70% от търговците не издават касови бележки, укриват обороти, а оттам и ДДС и печалба. Тази година по морските курорти нямаше нито един данъчен. Търговците даваха банкети, че ГЕРБ не са на власт. (Оживление.) Сегашните разсъждават, че с подобни проверки щели да тормозят бизнеса. Е, като не ги тормозите, затова приходите Ви изостават с над 500 млн. лв. и няма как да ги съберете. Стигна се дотам, че вицепремиерът Бобева да се чуди дали това е правилната тактика или не трябва малко да се покаже и тоягата, но когато го разберете, вече ще бъде късно. Не казвам, че бизнесът не трябва да се насърчава доброволно да си плаща данъците, но колкото и да се насърчава, толкова трябва и да се контролира, тъй като, за огромно съжаление, българинът не си е изградил нужната данъчна култура сам да си плаща налозите. Трябвало да се подобрят действията по отношение на ДДС-измамите. Защо закрихте тогава звеното РОС в НАП, което се занимаваше с тях съвместно с ДАНС, МВР и прокуратурата? Дори и не сте искали мнението на другите служби добре ли са работили заедно, не са ли. Виждам се със служители на службите и прокуратурата, говоря с тях и трябва да Ви кажа, че те недоумяват защо сте направили тази стъпка. Отговорът е един: вместо борба с ДДС-измамите – улесняване на ДДС-измамите. Знам какво ще ми отговорите: създаваме фискален контрол. Създавате, ама не е ясно кога ще заработи този контрол. Трябваше да заработи от началото на следващата година, а миналата седмица отложихме в Бюджетната комисия неговото действие за средата на следващата година, защото нито персоналът е мотивиран да ходи в тази дирекция, нито обществените поръчки са проведени за техническите средства, с които ще трябва да се борави, нито процедурите и механизмът на процедиране на тази дирекция са готови. Тогава какво става? Още половин година няма да има дирекция в НАП, която да се занимава с ДДС-измамите. Обществена тайна е, че поради тази причина в момента се краде ДДС като за световно. Ето Ви още една причина, поради която Ви изостават приходите. Да видим какво става с данък доходи на физическите лица. Заложени са близо 165 млн. лв. повече за 2014 спрямо 2013 г. На какво отгоре – на това, че за последните месеци безработните са нараснали с близо 40 хил. души и че в бюджета за следващата година са заложени още 50 хил. безработни? Или пък че намалявате ставката на данък лихви с 2%, за което простата сметка показва, че по този вид данък ще се загубят почти 20 млн. лв.? С над 100 млн. лв. е завишен и корпоративният данък за 2014 спрямо 2013 г. при положение, че очакванията са планираните за тази година приходи от този вид данък да не бъдат изпълнени с близо 200 млн. лв. Интересно какво чудо щеше да се случи през следващата година, че българските фирми да платят корпоративен данък с 300 млн. лв. повече спрямо тази година. Това означава следващата година базата, която трябва да бъде обложена с корпоративен данък, да се вдигне с 3 млрд. лв. Има ли някой, който в тази зала вярва, че това може да стане? Аз лично не вярвам. Мога още много да говоря за пропуските по отношение на планираните приходи за 2014 г., но няма да ми стигне времето. Не мога да не спомена и факта, че приходните агенции са сковани и почти не работят. Например в НАП през последните месеци вместо да се мобилизират върху събираемостта, се сменят териториални директори, шефове на офиси, директори на дирекции и всички по политически причини.

Приключвам. За Агенция „Митници“ също да не говорим. Там не бяха директори без допуск, директори, които са политически назначени и поради факта, че не можаха да влязат в час, бяха назначени за заместник-министри. Но тъй като предизборните лозунги на Коалиция за България…

… знаят как да съберат 2 млрд. лв., затова предлагаме данък общ доход и корпоративния данък да бъдат намалени с по 100 млн. лв., ДДС с 300 млн. лв. и да бъде завишен акцизът с 500 млн. лв. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри! Освен по приходната част, която е в чл. 1 и за която съвсем накратко ще спомена, защото има опасения дали би могла да се реализира, тъй като трябват значителни усилия за подобряване на събираемостта. Иначе, ако се гледа само номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт, което е заложено от 2013 г. в 2014 г., се вижда, че предложението за увеличение на данъчните приходи с над милиард и четиристотин милиона, и то без да се отчита евентуалното неизпълнение на приходите в края на 2013 г., означава на практика събиране на над 50 на сто от ръста на брутния вътрешен продукт през бюджета – нещо, което нашата данъчна система не прави, не е настроена така и предполага един нереалистичен план на приходите, който, ако не се вземат извънредни мерки за събираемост, ще бъде доста сериозно изпитание пред изпълнението на бюджета за следващата година. Искам да акцентирам върху едно друго предложение, което е свързано с резерва за растеж и това дали изхарчвайки 500 милиона за сметка на дефицитно финансиране, тоест за сметка на заеми, ще постигнем целта за по-голям растеж и доколко една такава концепция работи в малка и отворена икономика. Изследването на Българската народна банка и на Международния валутен фонд за фискалните мултипликатори показва, че всеки вложен лев през бюджета носи под 0,50 лв. допълнителна възвръщаемост. Тоест теорията, че през по-големи разходи през бюджета на практика ние можем да завъртим мултипликаторните ефекти, които да допринесат за растежа, не е безспорно. Или поне анализите, които Международният валутен фонд и Българската народна банка правят, показват, че по-скоро мултипликационни ефекти през бюджета не се проявяват и разходите ще останат само трупане на нов дълг. В същата връзка искам да добавя, че на практика би могъл да се увеличи мултипликационният ефект, но това трябва да става с много сериозен анализ на всеки конкретен проект. За съжаление, управлението на бюджета е политически процес и е много вероятно в момента, в който започнат да се разпределят 500-те милиона, върху които съм направил предложение, водещите мотиви да бъдат политическа целесъобразност, а не доколко един разход ще доведе до по-голяма заетост или до по-високи мултипликационни ефекти. Всичко това ме кара концептуално да смятам, че ръстът на българската икономика не може да се постигне чрез по-голямо потребление за сметка на държавния бюджет, особено когато то е свързано с увеличение на дефицита. Според мен по-добрата формула би била да намалим дефицита по бюджета и да спестим разходите, които, пак повтарям, изследванията показват, че нямат същия мултипликационен ефект, за който се разчита. Българската икономика ще тръгне да расте, когато увеличим доверието в бизнес средата, в политическата система, когато 16-те милиарда частни инвестиции започнат да работят и да генерират заетост. Опитите за увеличение на вътрешното потребление чрез подобни разходи би могло да сработи в огромни икономики, които имат и доста сериозно вътрешно потребление. Нашата икономика може да расте само, ако произвежда повече и изнася на 500-милионния европейски пазар, или на милиардните азиатски пазари. С подобен подход, особено ако се изкушим да разпределяме средствата на политически принцип без сериозен анализ, доколко всеки един лев от тези ще доведе до мултипликационни ефекти в икономиката, пак казвам, рискуваме само да продължим да трупаме дефицити и да увеличаваме държавния дълг, който сега е нисък. Обаче, ако тази тенденция се запази, е възможно да се стигне до нива, които да бъдат притеснителни. По-нататък в дебата ще имаме възможност да говорим за финансирането на дефицита и за проблемите, които се открояват и там. Разбира се, философията на бюджета е съсредоточена върху този инструмент, на който разчитате – за генериране на растеж, и затова Ви предлагам да преразгледате тази своя позиция и да намалим дълга, да намалим дефицита. И без това голяма част от мерките, заложени в разходната част на бюджета са за сметка на нов дълг, и без това растежът, който очакваме да генерираме, е за сметка на следващо поколение. Предлагам да намалим тази тежест, защото продължавам да повтарям: концепцията, че чрез по-големи разходи ще се увеличи икономиката, е погрешна.

Уважаеми господин председател! Искам да направя процедурно предложение, което не съм направила между първо и второ четене поради липса на такава възможност. Затова моля сега да го запишете и когато дойде време да го подложите на гласуване, а именно: за увеличаване в чл. 1, ал. 1 на I, т. 2 – Неданъчни приходи; т. 2.1. – Държавни такси, със сумата от 160 милиона; и съответно в ал. 2, II – Разходи, т. 1.1.1. – Субсидии за нефинансови предприятия, сумата да се увеличи със 160 милиона. Правя това предложение, защото между първо и второ четене в последния момент беше внесено предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители за промяна в Закона за енергетиката, с която промяна се въведе със закон такса 20% за облагане на приходите на ВЕИ-тата. За съжаление, в Бюджетна комисия нямахме възможност да дискутираме по-подробно това предложение, тъй като то дори не беше отразено в доклада, който ни беше представен за разглеждане, а беше представено на самата комисия, макар че е внесено в срок – последната минута. За съжаление, колегите от „Атака” – колеги на господин Волен Сидеров, които са членове на комисията, не можаха да обосноват предложението нито като мотиви, нито като разчет за това какви ще са финансовите ефекти от това предложение. Едва по-късно, когато в медиите беше разяснявано каква е целта и какви ще бъдат ефектите, за нас като народни представители стана ясно, че Министерството на финансите очаква около 160 милиона ефект, приход за бюджета. Ако разчетите са верни, аз нямам причина да се съмнявам в разчетите нито на Министерството на финансите, нито в изказването на министъра на финансите господин Чобанов, че това ще бъде така. Не съм съгласна обаче с неговото изказване, отново пред медиите, че тези 160 милиона ще останат като буфер в бюджета. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имаме Закон за публичните финанси, който действа от 1 януари и по чиито правила е правен настоящият бюджет. Имаме и Закон за устройство на държавния бюджет, който действа до 31 декември тази година. В двата закона има ясни и категорични текстове, че всички промени в данъчни и всякакви други закони, които водят до увеличаване или намаляване на приходи, следва да бъдат приемани преди Закона за държавния бюджет и идеята е да намерят своето място в този закон. За тези 160 милиона място няма, а те не са 16 милиона, за да ги скрием някъде под килима. Още повече, че когато през лятото на тази година ДКЕВР намали цената на електроенергията с 5% – представи разчети, с които показа, че за да се покрие това намаление, са необходими около 950 милиона в годишен размер, тоест за 2014 г. ще бъдат нужни около 400-450 милиона за покриване на тази цена. Това са суми, които бяха обещани, че ще се генерират от приходи от продажба на квоти за емисии, но когато поглеждаме числата в този Закон за бюджета, виждаме, че са предвидени едва 80 милиона, именно като приход от неданъчни приходи и съответно като субсидия през Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Явно, тези 80 милиона, доникъде няма да стигнат за покриване на тази разлика. При положение, че се очаква такъв допълнителен приход от таксата на ВЕИ-та, смятам, че това Народно събрание трябва да приеме моето предложение и тук в чл. 1 на Закона за бюджета да отразим тези 160 милиона и като приход, и като разход – по-скоро разход, насочен за субсидия, през Министерството на икономиката за НЕК, за покриване на тази разлика. Затова Ви моля, господин председател, първо, когато дойде време да подлагате на гласуване законопроекта – чл. 1, да предложите на гласуване и това мое предложение. А ако счетете за необходимо, може би преди гласуването на чл. 1 е по-добре да обсъдим и да гласуваме, тоест да приемем или да не приемем предложенията, направени в Преходните и заключителните разпоредби, а именно отнасящи се до тази такса. Приемете го и като процедурно предложение. Благодаря.

Принудена съм, господин председател.

От какво?

Това реплика ли е?

Реплика!

Благодаря, господин председател. Мислех да кажа в репликата това, което Вие казахте, но искам да възразя на госпожа Стоянова, че предложението на господин Волен Сидеров не е било включено в доклада. То беше включено и доказателството е тук, пред мен. Ако иска, мога да й го дам. (Реплика на народния представител Цецка Цачева.) Предложението на господин Волен Сидеров и група народни представители по реда на правилника надлежно беше включено и отразено. Познавам правилника, не правя за първи път доклади. Отразено е там, където му е систематичното място. Мисля, че в това се състои репликата.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители! Госпожо Стоянова, дори да е бил включен в проекта за доклад за второ четене във водещата комисия, безспорно е, че при изразената политическа воля да бъде подкрепен този текст, това предложение за създаване на нов § 6, приходите, които ще бъдат получени, трябва да бъдат отразени в чл. 1 на Закона за държавния бюджет. Ако Бюджетната комисия не си е свършила работата и е оставила едни приходни суми да висят във въздуха, това не означава, колеги, че тук, когато се гласува Законът за държавния бюджет, ние ще повторим грешката на Бюджетната комисия. Затова, госпожо Стоянова, настоявайте – имате подкрепата на нашата парламентарна група като процедура да бъдат отразени тези приходи, които се очакват от 20-процентната такса в чл. 1 на Закона за държавния бюджет. (Реплика от КБ: „Браво!”)

Хубаво е да викате от място: „Браво!”, но по-добре да се застане отпред (сочи трибуната).

Госпожо Стоянова, права сте, че в чл. 1 я няма тази сума от 160 милиона и ние не знаем дали ще я има. Аз съм почти сигурен, но си направих справката в архива на Народното събрание, че може би за първи път ще се приема бюджет, в който има едни приходи, които ги няма в общата сума на приходите – има ги като предложение между първо и второ четене, не са отразени в общия размер на приходите и в общия размер на разходите или съответно корекция на дефицита. В тази връзка според мен трябваше да предложите да бъде отложено разглеждането на чл. 1 до момента, в който не се приеме или отхвърли предложението за таксата върху ВЕИ-тата и едва след това се гледа чл. 1 и съответно да се коригира, ако бъде прието това предложение. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цонев, извинявам се, моя е грешката. Вариантът на доклада, който аз бях взела, беше по-ранен и затова го няма. Приемете извиненията ми. Беше отразено в доклада в окончателния му вариант, макар и накрая. По отношение на Вашите коментари, господин председател, сигурно от формална гледна точка Вие сте прав. Тук, в залата, могат да се правят предложения, които не са съществени. Само че, господин председател, много по-голямо нарушение на законите, на логиката на това, което правим изобщо тук, коментирайки и приемайки Закона за държавния бюджет, е да приемем 160 милиона приходи да не бъдат записани в приходната част и да не бъдат гласувани от народните представители за какво ще бъдат изхарчени. Това е още по-голямо нарушение. Това дали чисто процедурно можете да приемете моето предложение и да го подложите в залата на гласуване, или ще отложите гласуването на чл. 1 и ще изискате да се свика допълнително Бюджетна комисия, за да има допълнителен доклад – това са процедури, които Вие, господин председател, ще ги решите и ще поемете отговорността за тяхната законосъобразност. Аз Ви моля да подложите на гласуване моето предложение, включително и процедурното ми предложение § 6 да се разгледа сега, преди гласуването на чл. 1, за да сме абсолютно наясно дали се приемат тези текстове в Закона за енергетиката, или няма да има нужда, тъй като няма да се приемат, да се прави подобна корекция. Тогава трябва да направим дебата защо е необходимо да се правят тези корекции в Закона за енергетиката и именно това предложение на група народни представители во главе с господин Сидеров правителството припознава ли като дългосрочна икономическа политика, особено в сферата на инвестициите? Благодаря.

Беше направено процедурно предложение.

Аз помолих госпожа Стоянова да даде текста на нейното съдържателно предложение по бюджета.

Имаме процедурно предложение първо по § 6.

Уважаеми господин председател, аз направих две предложения. Едното е за промяна на чл. 1 – съдържателно, със 160 милиона, което ще Ви представя в съответния писмен вид.

Да, за да може да го подложите на гласуване. Но преди да го докладвате на залата и да го подложите на гласуване, направих процедурно предложение да прекъснем дебата по чл. 1 и да разгледаме първо § 6, в който става дума за основния текст – дали ще се приеме промяната в Закона за енергетиката и ако тя се приеме, би генерирала тези 160 милиона, или може би народните представители няма да я приемат и тогава моето предложение ще стане безпредметно.

Благодаря, господин председател. Смятам, че коректното предложение трябваше да бъде – когато стигнем до гласуване на чл. 1, да го отложим и да гледаме, а не да прекъсваме дебата. Аз правя обратното предложение – да продължим дебата до изчерпването му по чл. 1 и тогава да гласуваме процедурното предложение за отлагане на гласуването. (Реплика на народния представител Цецка Цачева.) Уточнявам, защото не беше направено така, госпожо Цачева. Беше направено предложение да се прекъснат дебатите. Аз правя обратното.

Не, когато приключим, преди гласуването.

Да не се прекъсват дебатите, а когато се изчерпят, тогава да се премине към гласуване.

Това, което каза господин Цонев.

Можем да гласуваме приключване на дебатите.

Госпожо Стоянова, Вие сте били шеф на тази комисия и би трябвало да знаете основните принципи на бюджетирането, тоест сумата от 160 млн. лв. е предполагаема сума. Във всички текстове, които следват до края на бюджета, има разписани действия, зад които има предполагаеми приходи или разходи. Вземете който и да е параграф до края ... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Целият бюджет е такъв.

... съответната институция, министерството, което е разработило бюджета, има прогноза за предполагаемите приходи. Можете ли да гарантирате, че ще дойдат точно тези 160 млн. лв. – мярката, предложена от Волен Сидеров и група народни представители?! Това е предполагаема сума. Ние не можем по този начин да бъркаме бюджета, защото гласуването на отделния показател вече го превръща в план. Дотогава – до момента на гласуването, това е предполагаема сума. Нямате основание да искате изтеглянето на текстове. Тогава дайте всички текстове, които са в Преходни и заключителни разпоредби, зад които стоят някакви прогнози за суми, някакви предполагаеми суми, да ги изтеглим наново. Тогава да видим дали приходите в чл. 1 са изпълними.

Благодаря. Господин Имамов, съжалявам много, но това, което казахте, няма никаква логика! Това е финансовият план на държавата. Съгласно Конституцията го изготвя и внася единствено и само правителството, респективно подпомогнато от Министерството на финансите. Министерството на финансите и правителството могат да предвидят и те предвиждат прогнози, план за приходи и разходи съобразно действащите към момента на разглеждането и съставянето данъчни и други закони, които генерират приходи. Това, за което говорим, господин Имамов, са именно разпоредбите на § 6, които, забележете, министърът на финансите не би могъл да знае, защото са внесени от народен представител между първо и второ гласуване. Забележете, от народен представител, който твърди, че тяхната парламентарна група не е част от управляващото мнозинство! В този случай, в този конкретен случай му вярвам, че той е направил това предложение, без да се консултира с министъра на финансите. Министърът на финансите не би могъл да знае и да предвиди, да прогнозира и да включи тази конкретна сума. Затова обаче го приема Народното събрание, господин Имамов, за да може то да свърши работата, която му е възложил законът. А това, че между първо и второ четене от народни представители, било от управляващото мнозинство – в случая Сергей Станишев, защото там също има един параграф за промяна в данъчен закон, има и предложение от парламентарна група, която твърди, че не е част от управляващото мнозинство, може би за първото министърът на финансите би могъл да бъде уведомен и би могъл да е предвидил подобно нещо, това ще чуем, когато му дойде времето; във втория случай обаче смятам, че той не е могъл да си свърши работата. Като народни представители сега трябва да му помогнем да си свърши работата и да спази закона. Благодаря.

Благодаря. Господин председателю! Господин Имамов, въпросът наистина е сериозен, тъй като предполагаемата сума е лесно изчислима от гледна тока на приходите, които генерират производителите на електроенергията от фотоволтаици. Дебатът е много важен и от друга гледна точка. Сумата е съпоставима, макар и по-малка от тази, която сте предвидили в чл. 55 като буфер. Ако приемем, че има аргументи да се притесняваме доколко реалистично е планирана приходната част на бюджета и в този смисъл да подкрепяме правителството в инициативите за осигуряване на допълнителни приходоизточници в бюджета с оглед гарантиране изпълнението на приходната част, именно по тази причина трябва да проведен този дебат. Ако откажем да увеличим приходната част с гарантирани приходоизточници, тъй като е ясно, че НЕК плаща тези средства на производителите на електроенергия и те са гарантирани като постъпления в бюджета, да мислим тогава на следващ етап на база на дебата по чл. 1 или да увеличим приходната част, ако смятаме, че е съставена коректно; или с тази предполагаема сума да коригираме чл. 55, който се появява за първи път от няколко години и по който също ще имаме сериозен дебат, свързан с буферите в бюджета и задържането на 5%, които най-вероятно няма да се трансферират към разпоредителите с бюджета. Проблемът не би бил съществен, ако касаеше само бюджетите, които са част от бюджетите на държавните органи, но той засяга и самостоятелните бюджети на общините. Спирам дотук, като обръщам внимание, че трябва да решим – или чл. 55, или да посочим приходите в бюджета, за да покажем реално как планираме.

Госпожо Стоянова, това е финансов план на държавата, след като бъде гласуван. Сега е проектоплан. Всъщност засега е само една идея. Никакъв план не е, докато не го гласуваме целия. Ако наистина прогнозата за 160 млн. лв. се сбъдне, последствията за всички са ясни: ще бъде намален дефицитът във финансовия план – нищо повече. Това е толкова просто и ясно! Вие против намаляването на дефицита ли сте?! Тези пари няма да потънат някъде, неизвестно къде, а просто ще бъдат отразени в баланса – разликата между приходите и разходите. Това не се отнася само до този показател, това предложение. То е обсъдено и има становище на комисията. Там е записано приема или не приема. Сега Вие правите съдържателно предложение да променим драстично бюджета, защото се оказва, че трябва да променим общите приходи, общите разходи и така нататък. Това действително не е позволено от правилата и от закона, който Вие цитирате. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, аз съм един от вносителите на предложение по чл. 1, ал. 5, т. 2, което ми разрешете да представя и мотивирам с идеята и надеждата, че освен комисията, и залата ще го подкрепи. Нашето предложение е следното: след думите „100 млн. лв.” да се постави запетая и да се добави: „в това число до 22 млн. лв. за увеличаване на субсидията за издръжка на обучението в държавните висши училища, определена в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, и за увеличение на диференцираните нормативи за издръжка на обучението в приоритетни професионални направления”. Какви са основните ни мотиви? До този момент обществото винаги коментира проблемите на качеството на висшето образование, като години наред това качество беше включвано в общата субсидия на държавните висши училища. На всички е известно, че в момента се подготвя Стратегия за висшето образование, която ще бъде предоставена на нашето внимание през следващата година. За изпълнение на мерките, предвидени в стратегията, която ще разглеждаме, а именно с оглед повишаване на качеството на обучението в държавните висши училища, както и повишаване на диференцираните нормативи във връзка с техническите, педагогическите и природо-математическите специалности, стои именно необходимостта да се обособят на самостоятелен ред тези 22 млн. лв. Искрено се надявам, че всички – и отляво, и отдясно, и в средата, ще подкрепим тази изключително важна мярка, подкрепена от ректорите и цялата академична общност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което сме внесли като група народни представители от ГЕРБ, избрани от 3. Варненски изборен район касае конкретно двете програми в чл. 1, ал. 2 и 5, а именно за растеж и устойчиво развитие на регионите и програмите за развитие на образованието. Нашето конкретно предложение е пренасочване на суми от тези програми, а именно общата стойност от 640 милиона да бъде намалена на 575 млн. 448 хил. и средствата да бъдат насочени конкретно към общините, тъй като по обявените мерки за развитие на регионите все още не е ясно как ще се конкурират министерствата и общините за разпределението на въпросните средства. Искам да акцентирам само върху основните обекти, които смятаме, че трябва да бъдат финансирани, а именно за община Варна. Рехабилитация на бул. „Княз Борис” от Икономическия университет до Долна Трака. Това е един път, който се ползва от цяла България, отивайки към курортите на Северното Черноморие. Същото важи за рехабилитация на пътя Варна-Златни пясъци, включително и свлачищната зона на Трифон Зарезан – един път, който от години чака своето решение. Рехабилитацията на Аспарухов мост също я залагаме – един много важен въпрос, поемащ трафика от Южното към Северното Черноморие. Булевард „3 март”. Дворецът на културата и спорта в частта с реконструкцията на зала „Конгресна” на стойност 5 млн. лв., за да може да се върне Европейското първенство във Варна, както и конкретни суми за изграждане на детски градини, училища, многофункционални спортни зали. Ремонт на Юнашкия салон – един символ на спортната зала. Конкретното увеличаване на средствата за зимно снегопочистване със 75 хил. лв. и ред други. Предлагаме конкретно да бъдат насочени средства за цялостен ремонт и обновяване на сграда в МБАЛ „Света Ана” на територията на гр. Варна – една болница не само с общинско, а и с регионално значение, както и за изграждане на детска болница на територията на Университетска МБАЛ „Света Марина”. Десет милиона лева за започване на строителство на нова Съдебна палата във Варна – една сага с вече 10-годишна давност, ако не и повече, както и 1,3 млн. лв. за укрепителни дейности и антигравитационни съоръжения по южния склон на „Фатрико дере” – една тема, която засяга пряко над 50 хил. души, живеещи в територията на Виница, Траката, Евксиноград, Свети Никола и други. И конкретно за останалите 11 общини във Варна, близо 9 милиона е сумата, която сме предложили да бъде разпределена директно към тях за обезпечаване на основни необходимости по отношение на здравната, образователната, социалната и пътната инфраструктура. Изхождайки от това, както казах в началото, че въпросните фондове са именно за устойчиво развитие и растеж на регионите, всички тези мерки, които предлагаме директно да бъдат финансирани, гарантират именно това. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, много са хубави предложенията на господин Павел Христов, само че аз искам да попитам: защо в продължение на четири години не се случиха тези неща във Варна? И кметът беше Ваш, и кабинетът беше Ваш, и за свлачището Трифон Зарезан имаше средства от предходното правителство на господин Станишев. Защо се спря процедурата, къде отидоха парите, които бяха определени за свлачището? Спортната зала, която е 100% общинска собственост, защо е в това състояние? Да, разбира се, всичко възможно ще се направи да се отделят тези средства, но ще даде ли някой отговор защо залата е в това състояние. Вътрешната пътна инфраструктура на града защо е в това състояние? Да Ви попитам също кой е виновен за тези 327 млн. евро, които бяха отпуснати и Варна щеше да бъде друга? Доколкото си спомням през месец февруари точно кабинетът Борисов отказа този заем, а в момента се мъчите по някакъв начин да направите това разпределение. Някой от Политическа партия ГЕРБ да беше направил поредната първа копка на Съдебната палата? И защо тя не се финансира? И още хиляди въпроси, с които мисля, че в момента няма смисъл да занимаваме Народното събрание, но поне малко от малко оглеждайте нещата по-внимателно как са се развивали във времето и тогава правете подобни предложения. Това, което аз се надявам да стане, е от тези 500 милиона новият фонд да започне строителството на новото пристанище, въпреки нежеланието на ГЕРБ това да се случи и наистина Варна да бъде новата врата на Европейския съюз за транзитните товари – нещо, което е от изключителна важност. Но Ви моля, недейте по този начин да поставяте нещата, господин Христов.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, явно някой от преждеговорившите има социална амнезия, защото все пак са били председатели на Общинския съвет във Варна и голяма част от отговорите ги знаят. Не са спрени разни проекти поради това, че и местната власт не си е свършила работата, но и в годините, когато преждеговорившият беше председател на Общинския съвет. Аз искам да засегна един друг въпрос – въпросът със Съдебната палата и с четирите първи копки в гр. Варна. След като, надявам се, в края на тази година сградата в Районен съд и Районна прокуратура София ще бъде към своя край и магистратите ще се нанесат в своя сграда, все пак остава проблем във втория по големина съдебен район в страната. Във Варна през 2014 г. изтича разрешителното за строеж на Съдебната палата в града. Над 1000 магистрати и съдебни служители учредиха Обществен съвет за изграждането на Съдебната палата, защото условията в сградите, които се използват в момента от Районен съд, Районна прокуратура, Окръжен и Апелативен съд, и Окръжна и Апелативна прокуратура са нечовешки. Едната сграда е общежитие от 70-те години, напукана е, конструктивен дефект. Всички предписания в момента не могат да се изпълнят нито от РДНСК, нито от Пожарната. В Окръжен съд – Варна има съдебна зала, която се намира в мазата. Коридорите са усвоени вече докрай, даже и тоалетните са превърнати в архиви и се надяваме, че управляващите ще реализират дадените обещания Варна да има нова Съдебна палата. Предложените от нас суми са наистина минимални да започне строежа на тази Съдебна палата, защото в предходният мандат имаше съдебни дела, които приключиха и към настоящия момент Съдебната палата във Варна може да се изгради, така че моля наистина да се подкрепи това предложение. В 2014 г. изтича разрешителното за строеж.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Радев, благодаря много за уточнението по темата за Съдебната палата. Стана ясно, че това е сага, която трябва да намери своето решение максимално бързо. По отношение на преждеизказващия се – само два примера. През януари и февруари – 10 милиона за детски градини и важни булеварди на територията на община Варна, обекти по време на управлението на ГЕРБ, инвестиции по европейска и по национална линия на стойност близо 300 млн. лв., спортна зала – въпреки че е общински, това е обект с национално значение и държавата трябва да отдели необходимото внимание и ресурси тя да бъде развита и съответно реконструирана. Аз съм изненадан, че се противопоставяме на това предложение, при положение че само допреди осем месеца в голямата част от обектите, които изчетохме, и управляващи, и опозиция се надпреварвахме да обещаваме как ще ги реализираме и как ще решим проблемите. Благодаря Ви.

Господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес имаме много предложения. Както може да се очаква, голяма част от тях са свързани с разходи. Знам, че всеки има аргументи колко значим и колко важен е всеки от тези разходи. Знам, че аргументите са несравними, защото нуждите са много. Днес нямам желание да влизам в дебат коя нужда е по-приоритетна от друга, а ще представя на Вашето внимание едно предложение за промяна, което не може да се състезава с никое друго, защото става дума за деца. В предложението ни можете да видите 4,5 млн. лв., оформени като целева субсидия за капиталови разходи за община Костинброд – за изграждане на Национален възстановителен център за деца, болни от рак. Инициативата е на Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания”, съставено предимно от родители на болни деца, което вече е извървяло дълъг път за постигане на целта. Закупена е земя в землището на общината, изготвен е технически проект, издадено е разрешително за строеж. Капацитетът на центъра е 40 души – деца и родители. Искам да отбележа, че сдружението вече е натрупало солиден опит в подобен тип дейности, включително обслужва дневен център в „ИСУЛ”. Чрез въпросната целева субсидия общината като инвеститор ще изгради нужните за центъра сгради и ще предостави изграденото за безсрочно ползване на сдружението. На база активната и успешна работа на членовете на сдружението можем да бъдем оптимисти, че в годините ще бъде осигурен достатъчен ресурс, за да бъдат покрити всички текущи разходи на центъра. За да предотвратя ненужните въпроси, нека да Ви дам някои отговори в аванс. На първо място, не съществува възможност през следващите две или три години подобен проект да се финансира със средства от Европейския съюз. Може би ще е възможно по Програмата за развитие на селските райони, може би през 2016 г. – време, което децата нямат. Не съществува друг подобен център – нито изграден, нито в зряла проектна фаза. И най-вече – едва ли някой би оспорил колко нужна е подобна инвестиция. В България средно на година се разболяват между 150 и 200 деца на възраст между 0 и 18 години. С прилагането на съвременни методи за лечение, при наличие на всички необходими лекарства се постига дълга ремисия до 5 години – при децата с левкемия, а шансовете за пълно излекуване са между 65 и 85%. В България има много проблеми, свързани с лечението на деца, но въпреки всичко тези деца се борят упорито за живота си, успяват да преодолеят болката и невъзможността да водят нормален живот. Много често те са по-силни от нас. Въпреки това обаче, всички знаем, че емоционалното им състояние е особено важно за постигане на по-добри резултати от лечението и пълното излекуване. Целта на този център е в сигурна среда чрез различни специално подготвени програми и терапевтичен отдих децата да възвърнат независимостта и самочувствието си. Нека споделя още един аргумент. За периода 2012 – септември месец 2013 г. за лечение в чужбина на деца с подобен тип заболяване са изразходени близо 5 млн. 872 хил. лв. – за 146 деца. Само от началото на тази година са разходени 3 млн. 219 хил. лв. за 77 деца, като разходите включват лечение, рехабилитация, контролни прегледи и проследяване след лечението. Колеги, днес говорим за пари, а не просто за болката и за надеждата. Но Ви моля да обърнете внимание, че държавата така или иначе прави подобен разход. След изграждане на центъра не само ще осигурим условия за адекватна грижа за децата в България, но и ще спестим текущи разходи впоследствие. В предишните дни и седмици разговарях с много от Вас. Получих принципна подкрепа, както и принципна подкрепа и вежлив отказ от мнозина. Днес се обръщам не към политиците в тази зала, днес дори не се обръщам към хората в тази зала, обръщам се към родителите – моля и настоявам за Вашата подкрепа. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ и от балкона на пленарната зала.)

Колега Дончев, споделям част от аргументите, които изложихте, за изграждане на този център. Знаете, че аз съм от хората, с които водихте общи разговори – с колеги от другите политически партии, представени в Парламента. Това е една от темите, по които имаме съгласие. Тези деца се нуждаят от нашата помощ. Не споделям начина, по който предлагате това да се случи – чрез увеличаване на капиталовите разходи на една община. Предлагам Ви алтернатива, която също сме обсъждали, тя е напълно възможна: от фонда – 500 млн. лв., заделен за инвестиционни разходи. Към първоначалното ни намерение те да бъдат използвани от общини и области прибавихме и възможността тези средства да бъдат използвани от публично-частни сдружения. Нека да се съберем, да обсъдим заедно със Сдружението на родителите и с община Костинброд, откъдето съм и депутат, от София област, как да направят – заедно с общината да създадат едно публично-частно сдружение, проектът е готов, да кандидатстват с този проект, за да могат да получат финансиране от инвестиционния фонд. Не го правете през капиталовите разходи на една община, защото вероятно и в други общини в държавата има нужда от подобни проекти. Този прецедент не е начинът, по който може да стане. Благодаря Ви.

Аз благодаря на госпожа Нинова за направеното алтернативно предложение. Оценявам доброто й намерение тази планирана инвестиция да се случи, защото едва ли би имало спор, че от нея има огромна нужда. Първата разлика от това, което аз предлагам, е споделеното от нея като контрапредложение – начинът, по който да се случи. Втората разлика е, че в единия случай можем да вземем решение сега, а в другия – обещание, в което аз не се съмнявам. В единия случай вземаме решение сега, а в другия го оставяме за бъдещето, може би в известна степен – неопределено. Аз приемам това алтернативно предложение, но само и единствено при условието, което се надявам да не се материализира – ако моето предложение не бъде прието. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване кореспондира с изказването на господин Павел Христов и е свързано с предложението, което ние, народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ, сме направили за област Варна.

За област Варна. Направените от нас предложения за промени в чл. 1 на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. целят, както казаха преди мен колегите, да се осигурят източници на средства за увеличаване на целевите субсидии за капиталови разходи на общините от област Варна. Едно от предложенията на групата народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ от 3. многомандатен изборен район – Варна, както спомена колегата Христов, е изграждане на пътен възел на автомагистрала „Хемус” при километър 415+400 при град Игнатиево на стойност 6,2 млн. лв. Това предложение е от изключително икономическо и социално значение за района. Непосредственото разположение на община Аксаково до град Варна, който вече е достатъчно застроен, обуславя тенденцията за поетапно превръщане на териториите в землищата на град Аксаково, град Игнатиево и село Слънчево в крайградска индустриална зона. Разположеното на територията на общината международно летище, преминаването на автомагистрала „Хемус” и близостта на Варненския пристанищен комплекс са дадености, допринасящи за развитието на мащабна инфраструктура, на логистично-складовите дейности. В района вече са заявени множество инвестиционни намерения, като някои от тях са в напреднал стадий на разработване, реализацията на които ще осигури нови работни места и ще намали безработицата в региона. Изграждането на пътен възел на автомагистрала „Хемус” при град Игнатиево се очертава като начин за постигане на значителен напредък в развитието на района и оптимизиране на транспортните връзки, поради което следва да се счита за един от най-приоритетните проекти за региона. Също така ще допринесе в изключително голяма степен за развитието на бизнес инфраструктурата във Варненския регион, възможност за увеличаване на интереса на български и чужди фирми да инвестират в района и значително намаляване на безработицата, което ще доведе до значителен икономически растеж. Уважаеми колеги, в началото на управлението на Вашето правителство ни бяха представени националните приоритети на програмното правителство за държавност, развитие, справедливост. В Раздел ІІ „За повече солидарност и социална справедливост”, Част „Труд и заетост” записано: „Интегриране на всички приоритети и мерки в управленската програма въз основа на критерия „Възможност за разкриване на нови работни места”. Уважаеми колеги от мнозинството, тези Ваши добри намерения какъв характер имат – пожелателен, или разкриването на нови работни места е наистина приоритет за Вашето правителство? Сами виждате, че такива възможности има, още повече, че над 150 фирми са заявили своите намерения да развиват своята дейност в землищата на град Аксаково, град Игнатиево и село Слънчево. Това са фирми за производство на метални изделия, дървообработване, производство на корабни части и ред други. Част от фирмите ще ползват терените за складова база и търговска дейност, но за да се случи всичко това трябва да се създадат условия, а изграждането на този пътен възел е предпоставка за развитието на бизнеса в нашия регион и за разкриване на нови работни места. Обръщам се към всички народни представители от 3. многомандатен изборен район – Варна, да подкрепят нашите предложения, за да докажем, че Варна и регионът за всички нас е приоритет. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председателю. Сега ще видим дали съм разбрал. (Оживление.) Аз не съм съгласен с всички предложения, които предполагат предварителното разпределение на резерва и ще Ви обясня защо не съм съгласен. В моето основно предложение, с което предлагах резервът да бъде заличен и за сметка на това – намален дефицитът, аз развих тезата, която за мен, като млад икономист, е вярна, че за да се постигне ефект на растеж през публични разходи трябва мултипликаторният им ефект да е максимално мотивиран и добре прецизиран. Няма никаква гаранция за всички предложения – тук не говорим за Варна, да не ме разбират колегите от морската столица, че имам нещо против развитието на града, няма нито едно предложение, постъпило за разпределение на средствата от резерва, което да съдържа в себе си мотив и информация, че извършването на този разход съдържа в себе си основание да смятаме, че ще задейства мултипликаторно-акселераторния подход, който ще донесе някаква допълнителна полза за растежа, каквато е основната цел на тези 500 милиона в бюджета. Между другото, няма гаранции и че правителството ще извади такива, затова направих и предложението резервът да бъде заличен, но не мога да подкрепя водените от местен патриотизъм едни или други колеги, без значение на оцветката или на пристрастието им, да използват този резерв без да има гаранция, че това, за което те предлагат да бъдат изразходвани средствата, ще изпълни целите и философията на съществуването на този резерв. Успях ли, господин председателю?

Благодаря, господин Горанов. Наистина сме водени, малко или повече, от идеята за местен патриотизъм, но това са наистина важни проекти за област Варна. Ние считаме – всички народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ от 3. многомандатен изборен район, за изключително важни и се надяваме те да бъдат подкрепени. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да се обърна и към министъра на финансите, но къде е? Господин председател, не го виждам.

Вземам думата, тъй като намалението в бюджета на Българска национална телевизия наистина е драстично. Когато на обществената телевизия са й необходими повече средства и те съвсем обоснователно поискаха 18 милиона повече, управляващите ги наградиха с 5 милиона по-малко! Телевизията, която в момент на навлизане на цифровизацията, се нуждае от сериозно финансиране – средства, необходими за разработване на нови програми и предавания, получава с 5 милиона по-малко. Естествено е липсата на средства да се отрази на качеството, на съдържанието и способността на медията да действа като истинска обществена телевизия. Нормално е и че това намаление на средствата ще се отрази на способността й да купува правата на определено важни продукции. От това се вижда ясно, че на управляващите не им е необходима обществена телевизия, когато достатъчно частни медии обслужват корпоративни политически интереси. Преди дни стана ясно, че Българската национална телевизия няма да участва в Евровизия за 2014 г. Колеги, националната ни телевизия се отказа от престижния за Европа конкурс, поради липса на средства. За сведение ще спомена, че за участието си Българската национална телевизия плаща такса, която за последната година се е повишила със 100% спрямо 2005 г., когато бе първото участие на България в конкурса. Това се посочва в официалното съобщение на медията. Към тази такса влизат и разходите по вътрешната селекция и избор на участник, представяне и популяризиране на българска песен пред европейска публика и всички услуги и ефекти по време на провеждането на конкурса. Нали уж управляващите казаха, че ще заложат средства за популяризиране на българската култура и изкуство по света и Европа? Как ще бъде представена страната ни и по какъв начин ще се изгражда позитивният й имидж? Как, дами и господа, ще стане това без участието на страната ни в престижни конкурси? Един от тези е песенният конкурс „Евровизия” или само се говори за изкуство и култура, а се демонстрира пълно пренебрежение към културата и хората, които я създават. Опасявам се, че това няма да е последният отказ на Българската национална телевизия от обични от зрителите предавания и къде е тук Българският парламент и държава, която би трябвало активно да подкрепя развитието на единствената ни обществена телевизия? Вие бездушно ще вдигнете рамене и ще кажете: „Ами няма пари”! Ами, намерете ги, господа управляващи. Нали продължавате да настоявате, че Вие единствено можете добре да управлявате страната и да я поведете към светло бъдеще? Или може би не сте доволни от обективността на Българската национална телевизия при отразяване на протестите? (Силен шум и реплики.)

Но, може ли...

Може ли обществената медия да не ги отрази, …

...когато пред Народното събрание е целият български народ,…

… а вместо това да се прави, че няма нищо и в това време да се излъчват романтични сериали, когато българските граждани очакват актуална информация. Възможно е истинското Ви намерение – обществени медии у нас да няма. Все повече подозирам, че Ви изкушава гръцкият сценарий, където с един замах успяха да закрият общественото си радио и телевизия на сталинския принцип „няма човек, няма проблем”. Така и Вие – няма държавни медии, няма нужда от финансиране. Но тук българските граждани са факторът, техният избор е определящият – милиони искат да има обществена телевизия. Изтъкнах достатъчно аргументи, поради които ние настояваме за увеличение на бюджета на Българската национална телевизия с 10 млн. лв., които със сигурност не са достатъчни, но ще им позволят да работят по-спокойно и с повече самоувереност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което внесохме аз и мои колеги от Парламентарната група на ГЕРБ, касае бюджета на институцията Омбудсман. През последните години доверието на гражданите към българския омбудсман е повишено многократно, като жалбите и сигналите към институцията нарастват изключително много според годишните доклади, които той внася и до Народното събрание. През 2012 г. с изменение в Закона за омбудсмана на институцията е възложена нова функция – национален превантивен механизъм съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Омбудсманът на Република България е независима институция за правата на човека съгласно така наречените „парижки принципи”. Намаляването на бюджета на Омбудсмана спрямо 2013 г. ще бъде в противоречие с приетата на 4 октомври 2013 г. Резолюция № 1959 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за укрепване на институцията на Омбудсмана в Европа, според която е необходимо на институциите на Омбудсмана да бъдат осигурени достатъчно финансови и човешки ресурси, позволяващи им ефективно да изпълняват функциите си. Парламентарната асамблея призовава страните членки да се въздържат от бюджетни ограничения по отношение на институциите на Омбудсмана, за да не доведе това до ограничаване на тяхната независимост. Поради изложените мотиви, с настоящото изменение предлагаме бюджетът на Омбудсмана да бъде увеличен с 312 хил. лв., с колкото е и намален, за да бъде запазен размерът му от 2013 г. В доклада си по първо четене на бюджета Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите изрази своята подкрепа към институцията Омбудсман. Уважаеми колеги, за да не остане това като впечатление за чист популизъм, Ви моля да подкрепите наистина институцията, като гласувате „за” предложените от нас промени. Задачата на Омбудсмана е чрез силата на аргументите и справедливото обществено мнение да убеди един административен орган да поправи своята лоша администрация, да отмени свои актове, с които накърнява правата на хората. Излиза, че ако не подкрепим предложението, спъваме именно работата на Омбудсмана и сме против прозрачната работа на институциите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Със своето изказване исках да внеса допълнителна яснота по така направените и внесени предложения от господин Христов, които ние, народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ от 3. многомандатен избирателен район – Варна, внесохме към Комисията по бюджет и финанси. Налага се обаче да отворя скоба, тъй като имаше и реплики, имаше лека нотка на местен шовинизъм. Далеч съм от всякакви такива мисли и помисли. Това, което ние с моите колеги преценихме, че искаме да внесем между първо и второ четене и искрено се надявахме то да бъде подкрепено от комисията, защото усетихме, че беше заявен интерес и от господин Цонев, се надявахме да бъде подкрепено от колегите от всички парламентарно представени политически сили, предвид факта, че нашият избирателен район има петима народни представители, избрани с листата на Българската социалистическа партия, господин Цонев – лично с листата на Движението за права и свободи, както и двама представители от „Атака” – няма да ги пропусна. Това, което мисля, че е много принципно – в нито едно от нашите предложения няма доза популизъм, нито внасяме някаква политика в него, нито искаме да отправяме критики или обструкции към управляващите преди нас през тези 24 години. Целта е с тези предложения да заложим средства в бюджета, да знаят общините с какво разполагат, защото някои от тях са чисто граничещи с предизвикване на бедствия и аварии за живущите в дадения район. По-конкретно бих искал да Ви запозная, за да потвърдя тези свои думи, със становището, което са написали експертите в тази област. Говоря за изграждането на защитни и антигравитационни съоръжения по южния склон на Фатрико дере в обхвата на мост-канала Виница-Траката-Варна. Един мост-канал, който е от изключителна важност за живеещите в този район над 50 хил. души, който е с изключителна важност за туристическия бранш в този район, а нека не забравяме, че това е един от основните отрасли за Варна. Участъкът, засегнат от активни ерозионно-срутищни процеси, се намира на около 10 км северно от Варна и обхваща северния и южния склон на Фатрико дере в местността Траката – Евксиноград. Територията е заключена между пътя Варна-Виница-Златни пясъци и крайбрежния път. Теренът, който е предмет на нашето искане, представлява част от склон с южно изложение и наклон в границите на 70 до 90 градуса, с максимална денивелация 35-45 метра. Забелязват се характерни признаци и компоненти за проявени процеси: свлачищни, срутищни и така нататък. Това е нещо, което тръгна преди повече от година. Общината с наличните сили и средства съумя да извърши определени укрепителни работи и, както се казва, закрепи нещата, но са необходими 1 млн. 300 хил. лв., които да решат въпроса кардинално. Срутището се активизира и поради преовлажняване на материалите, които изграждат срока. Оттам идват и нашите опасения, че с идването на пролетта, когато започне топенето на снеговете и активизирането на подпочвените води, наистина може да бъде късно и да стане окончателно фатално, тъй като на места в откоса се наблюдава и дрениране на естествени подземни води. Мисля, че с всичко това, което изложих дотук като мнение на специалистите, няма нищо, което да граничи с местен шовинизъм или с някакъв популизъм. Предприемането на укрепителните мероприятия и възможността на интервенцията се аргументира – отново искам да привлека вниманието на колегите и от „Атака”, и от БСП, както и на господин Цонев (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – че този мост-канал осигурява водата на 50 хил. души, които живеят в евентуалното срутище и е от изключително значение за всички, които се занимават с туризъм и хотелиерство в този регион. Благодаря.

Благодаря, господин председателстващ. Дами и господа народни представители, средствата, които се предвиждат за Българската телеграфна агенция също са намалени и то чувствително. Агенцията, която успява да намери начин да стои стабилно в динамичната медийна среда – разкрива нови рубрики и открива нови пресклубове в страната, също има нужда от финансиране. Българската телеграфна агенция има нарастващи нужди от модернизирана технология и развитието на нови информационни продукти. Българската телеграфна агенция информира за случващото се в България, както и за събитията в целия свят. Агенцията получава и подава информация към световни агенции като „Ройтерс”, „Асошиейтед прес”, „Франс прес”, „Синхуа”, „Итар-тасс” и други. Спряно беше и така харесваното списание „Паралели”, предстои спирането и на списание „Лик”, тъй като разходите по издаването му са над 118 хил. лв. Колкото и на хората да се иска, списанието няма да го има, тъй като агенцията не може да си го позволи. В Българската телеграфна агенция работят журналисти на 24 -часов работен ден в режим – 1000 репортажа, над 3000 снимки. От Парламентарната група на ГЕРБ смятаме, че вече са на санитарния минимум и затова средствата за БТА трябва да бъдат увеличени с 500 хил. лв. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ! Господин Димитров, мисля, че Вие трябва да сте благодарен, че все пак на БТА е определен бюджет – някакъв. Тук не виждам колегите от „Атака”, но може би вероятно са пропуснали Българската телеграфна агенция, когато са правили своето предложение за тотално намаляване, да не кажа, тотално орязване – залагане на цифра нула за бюджетите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Предложение, повтарям, внесено от „Атака”, подкрепено в Бюджетна комисия от представители на управляващите – БСП, ДПС и „Атака”. Гласувано и прието! Така че трябва да бъдете благодарен, че все пак има заложен, оставен някакъв бюджет за Българската телеграфна агенция.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Да, наистина може би е така и колегите от „Атака” имат за цел да остане само телевизия „Алфа”. Наистина след цифровизацията в много райони в страната няма сигнал и много населени места останаха без телевизии, изключая само Канал 1. Затова репликата наистина е правилна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С колегите от ГЕРБ – членове на Комисията по образование и наука, предлагаме 225 млн. лв. от средствата, заложени в резерва за предизборни разходи, който до този момент така и не разбрах за какво ще се похарчи, кога ще се похарчи, с кого ще се похарчи, още сега да бъдат определени като средства за образование и за наука, като бъдат разписани по следните пера: Българската академия на науките – 10 млн. лв., които сме взели от средствата за иновации, защото логично без наука няма как да имаме иновации; 162 млн. 73 хил. 920 лв. са предвидени за общините за делегираните от държавата дейности за образование, като тук се включват средствата за увеличаване на единните разходни стандарти с 10%, средства за защитени училища, средства за стипендии на учениците. Останалите 10 млн. лв. за иновации са насочени към програмата на Министерството на образованието и науката за достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал, по която, държа да подчертая, средствата в сравнение с 2013 г. са намалени с 12 млн. 875 хил. 700 лв. Освен това сме предвидили увеличение на единния разходен стандарт на професионалните гимназии с 10%, както и увеличение на средствата за национални програми с над 12 млн. лв. и половина. Тоест както виждате ние настояваме ясно да бъде разписано всеки един лев за образование за какво се дава. Отказът Ви да запишете тези средства за образование за мен означава две неща. На първо място, реално признание, че този фонд е предназначен единствено и само да бъдат налети пари в по-късни проекти преди изборите. На второ място, доказвам моята теза, че от Бюджет 2014 г. отсъства министърът на образованието и науката, заменен с министъра на финансите, който трябва да раздаде едни пари. Тази моя теза се доказва още и по време на съгласувателната процедура преди Законопроектът за бюджета да бъде внесен в Министерския съвет, в която министърът на образованието предлага на министъра на финансите, цитирам: „В чл. 1, ал. 5, т. 2 размерът на средствата за структурни мерки и програми за развитие на образованието да се диференцира в зависимост от определените правителствени приоритети и мерки в областта на предучилищното, училищното и на висшето образование. Това ще доведе до по-голяма прозрачност и ще улесни разработването на условия, ред и критерии за финансиране на програми и проекти за развитие на образованието през 2014 г.” Министър Чобанов, разбира се, не приема това предложение на министър Клисарова със следния мотив: „През 2014 г. с акт на Министерския съвет ще бъдат определени приоритетите, за които ще бъде осигурено финансирането”. Тоест ясни са две неща: приоритетите на министър Клисарова очевидно не съвпадат с приоритетите на правителството и приоритетите, които ще бъдат финансирани със средствата от резерва, все още не са ясни. Те ще бъдат определени през 2014 г. Освен това сме предвидили и 30 млн. лв. целево да бъдат отпуснати за изграждането на нови детски градини и за откриване на нови места. Радвам се, че министър Клисарова оценява мярката за обхват на 5-годишните деца в задължително предучилищно образование като една от важните и успешни политики на правителството на господин Борисов. След поредица обаче от резки обрати в мнението си, тя засега е решила, че 4-годишните няма да посещават задължително детска градина, което на практика означава, че държавата няма да поема по-висок финансов ангажимент към тези деца и техните родители. Правилно обаче тя е разбрала, че не може един ден един политик да се събуди и да реши, че от утре ще обхване всички 4 или 5-годишни деца. Трябва да има ясна политика, трябва да има ясна перспектива, да се заложи тази политика, за да може държавата да работи целенасочено и да инвестира средства в материалната база. С направените от нас предложения ние настояваме – както с това за 30-те милиона, както и с останалите предложения, които имаме с колегите, за завишаване на средствата на бюджетите на общините, които да бъдат използвани, част от тях съответно за разкриване на нови групи, на нови места – за последователност в политиката към най-малките деца. Знаете, че миналата година, в период на криза правителството на господин Борисов заложи точно 30 млн. лв. целеви средства за изграждане на нови детски градини. С Вашето решение на комисията, което се надявам да преосмислите в залата, Вие признавате и де факто абдикирате от грижата си за най-малките. С отхвърлянето на всички направени от нас предложения се вижда едно – за Вас образованието е приоритет единствено и само на думи.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Дамянова, казахте, че народните представители от Комисията по образованието и науката от политическа партия ГЕРБ сме внесли предложение за увеличаване на средствата за образование с 225 милиона. Не винаги обаче парите означават и по-добро качество, защото вносителите на законопроекта – управляващите, също предлагат увеличение на средствата за образование със 100 милиона, без да са разписани обаче политики, без да са разписани мерки за това. Как точно ще гарантираме качеството на образованието със завишените субсидии за това? Благодаря Ви.

Да, права сте, госпожо Маринова. Завишаването на размера на публичното финансиране в сферата на образованието, пък и в която и да било сфера, не означава непременно подобряване в тази система. За съжаление, в Бюджет 2014 г., така както ни е предложен от правителството и така както е приет от управляващото мнозинство на второ четене, аз не виждам ясен фокус за реализиране на каквито и да било реформи. Това, което обаче ние сме предложили, тоест по-високото финансиране е обвързано с много ясни и съдържателни реформи. От началото на Четиридесет и второто Народно събрание ние сме внесли два законопроекта – единият е за предучилищно и училищно образование, другият е за изменение на Закона за професионалното образование, изготвен още по времето на нашия мандат, буквално в последните дни и съответно предложен за обсъждане. Предложили сме и финансов приоритет за сферата на образованието и науката с така направените предложения между първо и второ четене. Какво правят обаче управляващите? Говорят за стратегии, за имагинерни приоритети, законопроекти, министър Клисарова непрекъснато обяснява, че Законът за училищното образование „хей сега ще бъде внесен” – беше септември, беше 15 септември, беше друг месец след това. Законопроект ние така и не видяхме. Европейската комисия вече постави „слаб” на България за образованието и освен това посочи, че приемането на Закона за училищното образование до края на 2013 г. е ключово за определяне на приоритетите, които да бъдат финансирани в сферата на образованието в следващия програмен период. Аз обаче не знам едно и тук може би управляващите ни дължат отговор?! След като отхвърляте 225 млн. лв. да бъдат дадени конкретно за децата, да бъдат дадени за учителите, за какво сте решили да ги дадете? Защото например увеличението на единия разходен стандарт с допълнителни 10% ще означава увеличение на учителските заплати със 7-8%. Къде отиде обещанието Ви за увеличаването на учителските заплати? Освен това защо изведнъж решихте да приемете 22 милиона, които да отидат целеви за висшите училища, а не искате да приемете целеви средства, които сме предложили да бъдат разпределени по бюджетите на общините за детските градини и за училищата? Може би тук всъщност трябва да ни отговорите много ясно на въпроса дали Вие не искате да заглушите академичните протести със светлото обещание например за едно увеличено финансиране? (Шум и реплики в КБ и ДПС: Това не е дуплика.) Освен това сте предвидили допълнителните пари да се разпределят в зависимост от комплексната оценка на качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, което обаче в същото време виждаме, че субсидията на УНСС е увеличена за сметка на субсидията на Техническия университет, което категорично противоречи на приоритетите Ви за съобразяване с потребностите на пазара на труда.

Изобщо от всички Ваши действия от Бюджет 2014 г. аз разбирам едно – за Вас образованието си остава просто една седянка, която не си заслужава 225 милиона.

Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги, чл. 1 безспорно е ключов за целия бюджет и е нормално там да има най-много предложения, изказвания, спорове и така нататък. Аз искам да се спра на два аспекта. Първият от тях е: доколко са реалистични заложените приходи и доколко не са, как са планирани? Вторият е: каква е отговорността на правителството и на мнозинството и кой е прозрачният начин да бъдат реализирани тези намерения? Съзнавам, че приходната част е достатъчно натегната, че тя е на ръба на възможностите на икономиката и на приходните администрации, но също така искам да кажа, че тя е нашата отговорност – на кабинета и на мнозинството, пред тези, които са ни избрали, и пред останалите, които не са. Защото това е политиката, която ние заявяваме, че ще правим. Това е отговорността, която ние заявяваме пред обществото, че ще носим. Аз искам да Ви уверя, че много ясно съзнаваме каква отговорност поемаме. Тази отговорност обаче е основана на точно определени политики, намерения, разчети за развитието на българската икономика и за мерките, които изпълнителната и законодателната власт в лицето на мнозинството ще предприемат за повишаване на събираемостта така, както многократно сме говорили от тази трибуна, че трябва да се направи. Има такива резерви и те са отчетени. Има такива мерки и ние започнахме да ги прилагаме. Тъй като имам пет минути да се изкажа, няма да ги повтарям. При първо четене на бюджета и аз, и моите колеги ги казахме, при актуализацията на предния бюджет също ги казахме и всеки ден ги говорим от тази трибуна, а и по медиите, а и в комисиите. Дали тези мерки ще дадат резултат, ще видим. Дали тази приходна част, толкова стегнато направена, ще бъде изпълнена, също ще видим, но това е нашата отговорност. Ние сме длъжни да отчетем всичко, което очакваме от икономиката и мерките, които предприемаме за това икономиката да излезе от рецесията и да тръгне по пътя на растеж. Затова аз казвам от тази трибуна, че и правителството, и мнозинството предприемат достатъчно адекватни мерки икономиката да излезе от рецесията и да достигне един ръст от 1,8%, а защо не и 2? Също така се предприемат мерки по отношение на бизнеса, мерки по отношение на големи инфраструктурни проекти и всичко това, разбира се, е отчетено в тази приходна част. Тук искам да обърна внимание върху това, за което говорят колегите от опозицията. Предложенията, корекциите на приходната част и вижданията на колегите от опозицията са също основна част от правенето на политика. Само че знаете, че предложенията не се приемат, защото бюджетът е основният инструмент за правене на политика. Това е начинът, по който правителството и мнозинството виждат правенето на политиката, и е напълно нормално Вие да не приемахте четири години като опозиция нашите предложения, и е напълно нормално Вашите предложения да не бъдат приети, защото отговорността е на правителството. То внася този документ и то ще го изпълнява, когато стане факт. Прави ми впечатление, че още от актуализацията на предния бюджет, а и досега върви една мантра, която аз непрекъснато се опитвам да оборя като финансист, като човек с опит и го правя не политически, а професионално. Колеги, грешите като в политическата атака, която е нормална, влагате прозрачност – непрозрачност. Една политика не става по-прозрачна, ако става с решение на Парламента, нито става по-прозрачна или по-непрозрачна, ако става с акт на Министерския съвет. Една политика или е прозрачна, или не е. Няма значение кой я приема. Ако я приема Парламента – това е по волята на Парламента и отговорността е на Парламента.

Приключвам, господин председател. Но забележете, че Конституцията не дава право на народните представители да внасят изменения и допълнения на Закона за бюджета и да внасят Закон за бюджета, а дава на изпълнителната власт, с което иска да акцентира, че това е нейният основен инструмент. След като е нейният основен инструмент, там са дадени и основните ресурси за изпълнение. Инвестиционната програма и тази на образованието ще бъдат изпълнени така, както смята Министерският съвет, ще бъдат разписани и ние ще видим това изпълнение и ще видим тяхната прозрачност – доколко са прозрачни. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Искам да репликирам господин Цонев. Аз, за учудване може би на цялата зала, нямам предложения. Защо? Защото на мен не ми стана ясно тези 500 милиона как ще бъдат разпределяни. Този въпрос зададох и на ресорния министър Данов по време на една от нашите комисии – по инвестиционно проектиране, на него не ми беше отговорено: по какъв начин ще бъдат разходвани тези средства? Това е причината, за да не подавам никакви предложения. По абсолютно същия начин при актуализацията на бюджета на 16 август бяха заделени едни 400 милиона, за които също не стана ясно по какъв начин ще бъдат разходвани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Цонев, не е проблемът в това, че Министерският съвет ще определя приоритетите. Проблемът е в това, че очевидно Министерският съвет не счита за необходимо предложението на министъра на образованието и науката тези приоритети и мерки да бъдат записани предварително в Законопроекта за държавния бюджет. Къде е министърът на образованието и науката?! Между другото, ако направите анализ на изказванията на министър Клисарова, ще видите, че средствата и приоритетите, които тя съобщава пред медиите и пред обществеността, далеч не са заложени в Законопроекта за бюджета и още по-лошо, не са предвидени и средствата, които тя изнася пред обществеността, които са предвидени за тяхното финансиране. Аз мисля, че след като в един кабинет има министър на образованието и науката, то неговото мнение трябва да бъде зачетено.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, в дупликата ще се наложи да повторя част от казаното в изказването си, защото очевидно не бях чут. Критериите и органите, които ще изпълняват въпросните две програми, е казано, че ще бъдат определени с акт на Министерския съвет преди да започне това изпълнение. Има две възможности: подробно да разпишем всичко това в Закона за бюджета, което не е правено и не е практика да се прави в Закона за бюджета, а да се направи с акт на Министерския съвет – може да е и в постановлението за прилагане, може да е и с отделен акт. Критериите бяха многократно обявени. Четирите базови критерия са записани в голямата програма. Онзи ден министърът на финансите ги разказа на всички журналисти, всички медии ги написаха. Вие, разбира се, не сте длъжен да четете медиите, трябва да бъде казано от тази трибуна. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кажете ги.

Мога да Ви ги прочета, ако искате? Мога да Ви прочета и органите, които ще вземат решение и етапите, които ще бъдат направени, но ще го направя, когато стигнем до тази част. (Реплики от ГЕРБ.)

Искаме сега!

Да, ще Ви ги прочета. (Реплики.) Не мисля, че трябва сега в дупликата, но ето ги: Основните критерии за подбор на проект са насочили проекта към генериране на икономически растеж, а в наредбата ще бъде записано и как се оценява от всеки проект този растеж, кой го оценява и на кой етап; допринася ли за устойчиво развитие на регионите; създават ли се възможности за генериране на заетост, тоест колко работни места създава; създава ли проектът условия за дългосрочно повишаване на конкурентоспособността на икономиката – как, в кои отрасли и така нататък; има ли капацитет въпросната организация, която предлага този проект – община или областна управа, да го изпълни; до каква степен е реалистично заложеното в проекта; съществува ли взаимовръзка между заложените в проекта цели, дейности и очакваните резултати, тоест, дали този проект е реалистично планиран и дали е балансиран и така нататък. Чета Ви само част. Мога, разбира се, да Ви запозная в хода на дискусията и с органите и етапите, които ще прилагат тези програми. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! В разгорялата се дискусия по чл. 1 до този момент ясно си проличаха политическите алтернативи. Ето защо правя процедурно предложение да прекратим дебатите и разискванията по чл. 1! Благодаря. (Оживление. Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, правя обратно предложение! В крайна сметка приемаме бюджет. Преди малко чухме от уважаемия председател на комисията, той се опита да прочете това, което му даде министърът на финансите – едни общи критерии, лозунги. Така и не стана въпрос за някакви политики, които Министерският съвет иска да прокара, но Вие искате да заглушите гласа на опозицията. Вие не желаете да чуете това, което Ви се говори! А защо не желаете? Защото се страхувате да чуете това, което Ви казва опозицията. Уважаеми колеги, не ни оставяйте с впечатлението, че някакви задкулисни сили Ви карат да прекратим този дебат (реплики от КБ), че някакви други интереси Ви карат да не желаете да чуете това, което искат да кажат колегите от опозицията, а евентуално и други колеги от управляващите! Правя обратно предложение, защото на думи говорите, вдигате лозунги за прозрачност, за борба със задкулисието, а на практика с това предложение правите точно това! (Шум и реплики.)

Благодаря, господин председател. Правя процедура по прегласуване, преди това от името на групата на ГЕРБ – поименна проверка на кворума. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Господин председателю, мисля, че прекалено свободно се тълкува правилникът на Народното събрание. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Уважаеми господа, когато сме в процедура на гласуване, единствената процедура, която сега може да направите, е за прегласуване. А след това може да поискате отделна процедура, в която да поискате поименна проверка, ако предстои гласуване. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Да бяхте се сетили, да бяхте я поискали преди гласуването на процедурата – за това става дума. (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ и ДПС. Възгласи от КБ: „Браво, браво!”)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, искам процедура по прегласуване. Искам да Ви призова наистина да подкрепите моето предложение, да не правите просто на инат, защото съм го предложила аз или защото е предложено от народен представител от ГЕРБ и да спазваме логиката на приемането на законите за държавния бюджет. Имало е такива случаи и прецеденти, когато сме отлагали гласуване на чл. 1, защото това е големият текст, в който са концентрирани приходите и разходите, до обсъждане и приемане на други членове, които биха повлияли върху сумите в чл. 1. Затова смятам, че моето процедурно предложение е съвсем логично, още повече че тук е министърът на финансите и той би могъл наистина от тази висока трибуна да ни покаже разчетите, които е направил и които чухме частично по медиите какъв ще е ефектът от прилагането на тази мярка и, разбира се, едва тогава да кажем дали тази сума е 160 милиона и ако Вие приемете § 6, тя трябва да се отрази във всички случаи в чл. 1. В противен случай, уважаеми колеги, Вие ще продължите това, което започнахте преди почивката – грубо нарушаване на правилника, и то при гласуването (съскане отляво). Не съскайте, господа! Вие сте змии, а не аз.

Дръжте се прилично! Най-малкото господата от средната част трябва да имат прилично, кавалерско поведение. (Шум и реплики отляво.) Спазвайте правилника, който е закон. Спазвайте традицията на приемане на държавния бюджет – най-важният закон в тази държава. В противен случай няма никакъв смисъл Народното събрание нито да приема държавен бюджет, нито народните представители да правят предложения между първо и второ четене, нито да ги обясняват на когото и да било. (Ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”)

Да се отложи.

Ако няма друга процедура.

Процедура!

Не.

Уважаеми господин председател, правилно приехме предложението. Ако приемем § 6, това евентуално ще промени или няма да промени чл. 1, но тогава ще знаем. Аз обаче правя процедурно предложение не да преминем към § 6, а към гласуване на предложенията – чл. 2, чл. 3. Когато дойдем до § 6 и го гласуваме, ще се върнем на чл. 1. (Реплики от ГЕРБ.) Ще Ви кажа защо! Може ли да го обоснова? Не сме готови с точния текст на § 6. (Реплики от ГЕРБ.) Чуйте ме! Затова за 16,00 ч. е насрочена Бюджетна комисия. Вие знаете, че за това е насрочена и че ще направим допълнителен доклад.

Така е правилно.

Процедура!

Нека да се движим така, както сме приели.

Уважаемо ръководство, уважаеми господин Цонев! Считам, че няма как да преминем към гласуване на чл. 2 и обсъждане, освен ако не предложите въобще да не гласуваме нищо, а само да си обсъждаме. Ако действително Бюджетната комисия има такова заседание, аз мисля, че Вашето по-коректно предложение беше да преустановим разискванията след като комисията няма готовност и когато ни предложите допълнителния доклад, тогава да се върнем да обсъждаме и да гласуваме. Така че аз съм против и правя обратно на Вашето предложение. Не виждам причина да се случи това, което Вие предлагате. Няма основание.

Коя е причината да не продължим по дневния ред – по чл. 2 и 3?

Защото не може да гласуваме чл. 2 и 3, Разходна част и така нататък без да сме приели чл. 1.

Напротив, има такава практика.

Вие го знаете много добре. Вие го знаете по-добре от мен.

Именно! Член 1 сме го гласували последен.

Да, аз направих процедурно предложение да продължим по реда, а чл. 1 да го гласуваме, когато му дойде времето.

Уважаеми господин Имамов, уважаеми колеги! Беше прието предложението на госпожа Менда Стоянова – чл. 1 да бъде гласуван след обсъждането и гласуването на § 6. Това е факт. След това постъпи следващо процедурно предложение от господин Йордан Цонев, напълно съобразено с решението на пленарната зала – да се отложи гласуването на чл. 1 и § 6 и да преминем към обсъждането на чл. 2 и следващите. Имаше и обратно процедурно предложение от госпожа Цецка Цачева, но по никакъв начин предложението на господин Цонев не противоречи на решението, което взе Парламентът. Първо ще се обсъди и гласува § 6, след това ще се гласува чл. 1. Сега нищо не пречи да гласуваме предложението на господин Цонев – да преминем към чл. 2. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Предложението е коректно направено от председателя на Бюджетната комисия, не е прецедент, случвало се е и друг път при обсъждането на бюджет. Моля да поставите на гласуване това процедурно предложение. (Шум и реплики.)

След като беше допуснато, нормално е и аз да кажа нашите съображения. Уважаеми колеги, отлагаме гласуването на чл. 1, тъй като не сме наясно каква ще бъде приходната част. В същото време ще започнем да гласуваме чл. 2, 3, 4 – разходната част. (Шум и реплики от КБ.) Вие разбирате ли в какъв тупик изпадаме в момента?! Дали в чл. 1 и § 6 ще увеличим приходната част, или няма да се прави и няма да се увеличи, а ние започваме да гласуваме разходната част по отделни пера, с отделни предложения, но без да знаем каква ще бъде приходната част! Извинявайте, по-голям тупик от това предложение не съм виждал. Мисля, че след като забъркахте тази каша между първо и второ четене, нищо ненормално не би се случило, ако отложим днес гласуването. Нека Бюджетната комисия спокойно да си проведе заседанието, за да знаем какво гласуваме в разходната част, какви ще бъдат приходите! РЕПЛИКИ ОТ КБ: Какво предлагаш?

Предлагам заседанието да се отложи....

Обсъждането на тези текстове. Да се отложи гласуването на членове 2, 3, 4 и 5 до произнасянето по § 6. И това е нормално.

Господин председател, предложението беше много ясно. Повтарям го: продължаваме с гласуванията на предложенията по чл. 1. След това продължаваме обсъждането на предложенията по чл. 2 и така продължаваме по дневния ред, докато стигнем до § 6. Когато изгласуваме § 6, се връщаме и гласуваме окончателната редакция на чл. 1. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е правено и друг път в практиката на Народното събрание – чл. 1 е бил гласуван накрая, когато е приет целият бюджет. Няма никаква драма в това. Нито е нарушение на правилника, нито е нещо, което не е правено.

Напротив, то е продиктувано от нейното предложение.

Процедурно предложение по чл. 1.

Процедурното предложение, което направих аз. (Силен шум и реплики.)

Процедура.

Нали сме в процедура на гласуване?!

Благодаря Ви, господин председател, че все пак дадохте думата за процедура на опозицията. (Съскане от Парламентарната група на ДПС.) Уважаеми дами и господа, безспорно всички направени процедурни предложения според нас противоречат едно на друго. Стана ясно, че е наложително Комисията по бюджет и финанси да заседава в 16,30 ч. и да предложи, или да отхвърли предложенията на госпожа Менда Стоянова. Затова моето процедурно предложение е, за да не изпадаме в по нататъшни тълкувания както на правилника, така и да доведем пленарната зала до по-незаконосъобразни решения, затова да прекратим заседанието днес, да изчакаме Комисията по бюджет и финанси да проведе своето заседание и утре за започнем работа при обсъждане на вече.... (съскане от Парламентарната група на ДПС), предложените или отхвърлени от Комисията по бюджет и финанси текстове. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! Нямахме възможност да се изкажем, затова вземам процедурата за прегласуване, за да мога да Ви аргументирам да вземете обратно на сегашното становище и да подкрепите това, което предлагаме. Уважаеми колеги, тези пари, които са разчетени от нас и са предложени, са около 37 милиона. В тези 37 милиона има подкрепени от Вас неща. Само един пример ще Ви дам. Бившето военно НДК става Районен съд. Доколкото зная и господин Цацаров, и госпожа Златанова са подкрепили това там да бъде Районният съд.

То е станало. Ние го дадохме.

Тези пари, които ние предлагаме, са част от необходимите средства, за да бъде оборудвана тази сграда. Уважаеми колеги, ако не го подкрепите, Вие заставате срещу Вашия министър. Така че, моля Ви, вземете обратно решение, за да може това нещо да се случи. Иначе, ако не го направим, няма да може тази сграда да бъде използвана и Районната прокуратура и Районният съд няма да могат да бъдат използвани като такива в тази сграда. Отпред в момента минава един трамвай, уважаеми колеги, няма достъп до сградата. Как ще пуснете в експлоатация сграда, която не е оборудвана с такава цел? Това означава, че в момента приемаме един бюджет на лъжата, един бюджет, който самите Вие не знаете как ще се изпълнява...

Да, за него говоря.

Ако обичате да не ме прекъсвате, говоря точно по бюджета, по направеното от мен предложение. Ако не приемете нашето предложение, означава, че заставате зад цялата лъжа на Вашето управление, имплементирана в бюджета, който приемате в момента. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)

Процедура по начина на водене!

Господин председателю, категорично възразявам за това, че подложихте на прегласуване предложението, което направи господин Иванов. Ще Ви кажа защо. Защото, ако добре си четете правилника, там пише, че когато има единствено съмнение по самото гласуване. Аз не чух някой да изрази съмнение по гласуването, тъй като две трети бяха против, една трета бяха...

Ще чуете, ще чуете!

Ще чуя ли, госпожо? Благодаря Ви за заканата. Вие от трибуната не си позволявахте подобно нещо. Така че, ако искате, господин председателю, да гласуваме бюджета, нека се спазва правилникът. Ясно е, че ГЕРБ ще се опитва да бави, да възпира приемането на бюджета. Това е в техен интерес. Но не допускайте неспазване на правилника. След като не са изразили ясно позицията си за това, че имат съмнения за прегласуване, не подлагайте на прегласуване.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Досега не можах да взема думата и я вземам по процедура за прегласуване, тъй като не чухте, а и аз самият не чух никакви аргументи защо на Министерство на отбраната е намален бюджетът с 60 милиона. (Реплики от КБ и ДПС.)

И какво е предложението на моите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ, а то е много просто – в чл. 1 тези 640 милиона да станат 600, като 40 милиона се насочат към Министерство на отбраната в чл. 11. На това искам да Ви обърна внимание, да Ви помоля да гласувате. Явявам се едва ли не като защитник на министъра на отбраната да не намаляваме бюджета на Министерство на отбраната, а да запазим поне нивото, което е постигнато през 2013 г. Това е моята молба и Ви моля да гласувате по съвест. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Показах, че се справям, господин председателю. На първата реплика. Господин Мутафчиев, имам съмнение, че разбрахте мотивите ми да направя това предложение. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Предлагам отново да гласуваме предложението за намаляване на дефицита и дълга, защото не съм убеден, че съзнаваме липсата на достатъчно убедителни доказателства – че извършвайки повече разходи при ясни изводи на Международния валутен фонд и на Българската народна банка, че фискалните мултипликатори за България не работят по начина, по който работят в икономиките с доста по-широко вътрешно потребление, това ще изиграе положителния резултат към ръста на икономиката, с каквато цел е създаден този резервен фонд. Още един път искам да добавя, че няма достатъчно основание да се смята, че политиката на повече разходи през бюджета автоматично допринася за растежа. Сигурно е обаче, че с тази мярка ще увеличим с половин милиард лева дефицита и дълга респективно, тъй като финансиращите операции са свързани основно с дългово финансиране. По тази причина искам още един път да съм уверен, че с ясното съзнание че има риск да не постигнем крайната цел – по-голям растеж, вземаме подобно преразпределително решение.

Уважаеми колеги, моля, подкрепете нашето предложение. То е свързано с БНТ и БНР – за отпадане на държавната субсидия, която е за тях. Нека да бъдат на конкурентен принцип, равни с останалите медии. Благодаря Ви.

Отрицателен вот!

Нали се изказахте?

Отрицателен вот. Уважаеми господин председател, гласувах „против”, тъй като ние не чухме никакво обосноваване за нула лева за обществените радио и телевизия! (Шум и реплики.)

Още веднъж ще попитам, това е извън границите на абсурда: какви са мотивите? Също: отново ли искате да повторим гръцкия сценарий в България? Имайте предвид, че това са телевизия и радио, с които всички сме израснали. Има места, където изобщо няма друга телевизия, освен Българската национална телевизия – след цифровизацията! Така че Ви казвам – тези хора, които излизат сега на протести, ще Ви се сторят игра, защото…

Хората, които ще излязат пред Народното събрание, за да защитят обществената телевизия, ще бъдат много повече!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предполагам, всички разбирате парадокса на предложението за това да няма обществена телевизия и обществено радио. Аз бих искала да попитам: възможно ли е точно националистическата партия да иска да няма обществена телевизия? Какво да остане, колеги? „Алфа” ли да остане? „Алфа” да бъде националната телевизия?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е безумно и, както каза колегата, отвъд границите на парадокса! Освен това, ако искате да няма контрол, естествено че не трябва да има обществена телевизия! Ако искате да няма конкуренция, естествено че не трябва да има обществена телевизия! Ако искате някой да не направи обосновка, която да бъде логична и реална, на всичко, което се случва тук, да, не трябва да има обществена телевизия! И да Ви попитам: и днес не излъчваме заседанието по БНТ и БНР – защо?! Защото така Ви харесва, нали? Може би ако „Алфа” излъчваше, тогава щеше да е наред. Безумно предложение – затова гласувах „против”.

Аз се радвам на доброто настроение на колегите, обаче май не разбират за какво иде реч. Първо, ще помоля колегите, които излизат тук да обосновават предложенията си, все пак да са прочели нещо и да знаят, че има Закон за Българската национална телевизия и Българското национално радио, и че няма как те да имат нулева субсидия. (Шум и реплики от КБ и ДПС, съскане отляво.) Още повече, уважаеми колеги, хубаво е да знаете, че Българското национално радио и Българската национална телевизия са лишени от много възможности, които имат частните медии. Това са рекламите в праймтайма и други неща, точно защото те са обществена медия и защото тяхната задача е не да се борят с останалите частни телевизии, а да представят това, което се случва в държавата като национална телевизия. И това, че съскате, уважаеми колеги, явно някой Ви фрустрира като излезе тук. Съскайте на съпругите си вкъщи, щото е грозно!

Господин председател, правя следната процедура. Ще Ви помоля много, когато дадени колеги дойдат на трибуната, за да могат очевидно да лъжат, това, което аз съм казал, защото могат да извадят по протокола... (Шум и реплики.)

По стенограма могат да извадят думите ми. (Шум, реплики, провиквания.) Никъде аз не съм казал, не съм казал, че ние закриваме БНТ, БНР. (Реплики от ГЕРБ.) Другото, което е само... Ще наруша процедурата, за да отговоря. (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.) Има такса за радио и телевизия, която се събира. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви.

Чакайте да застана на трибуната. Разбира се, че първо – към Вас. (Шум и реплики.) Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Би ми се искало в този момент да не преценявате ясно и силно, че семинарът в Боровец дава ехо в залата. (Оживление, реплики от ГЕРБ.) Много Ви моля, господин председателю!

Ние не сме на партийна трибуна, нито можете да давате директиви по този начин! Моля Ви – към народните представители, да изтриете илюзията за това, което се случва в залата. Да запушвате устата на опонента по този безпрецедентен за България начин, (реплики от КБ и ДПС), на второ място, да спирате национална медия с нула средства, това е позор! Защото не дадохте думата на поне 20 народни представители, които щяха да обосноват своето предложение защо България никога няма да излезе, тази година отново е на първо място, от класацията на тъжните и нещастни хора. Спрете илюзиите! (Реплики и провиквания от ДПС и КБ.) Освободете оковите и дайте думата на опонента! Защото иначе ставате репресивен орган в Народното събрание! (Шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ. Народният представител Кирил Добрев станал прав, ръкопляска от първия ред на банка, определена за народни представители на ПГ на ДПС: „Браво! Браво!”.)

Стига с тия процедури! Само процедури!...

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение за пряко предаване на дебата по Закона за държавния бюджет по БНТ и БНР. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. (Шум и реплики, отляво: „С-с-с!”) Уважаеми дами и господа, отново правя процедура за гласуване за това българските граждани да станат свидетели не само на атмосферата в пленарната зала, а и на обсъждането на Закона за държавния бюджет, който е не само най-важният законопроект, който се обсъжда в Народното събрание, но е законопроект, който начертава политики – политики на управляващи партии, и становището на опозицията. Аз считам, че за всеки български гражданин, за всеки данъкоплатец е важно как средствата от данъците, които внася в държавната хазна, ще се разпределят през 2014 г. И тъй като при обсъждането на един друг важен бюджет – на Закона за бюджета на Здравната каса, не беше допуснато пряко предаване по БНТ и БНР, сега наистина Ви моля, за да се чуят и Вашите политики, да гласувате „за” моето предложение. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, нямах възможност да се изкажа по време на дебатите за чл. 1. Правя процедура по прегласуване и искам накратко да мотивирам какво предлагам. Уважаеми колеги, без да вкарвам никаква политика, искам да Ви кажа, че на територията на четири общини – Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово, няма нито едно закрито спортно съоръжение. Държавата в поредицата на две правителства – по времето на господин Станишев и на господин Борисов, инвестира в реализацията на многофункционална спортна зала близо над 1 милион и половина. В момента имаме един проект, който е замразен наполовина. Това, което предлагам, уважаеми колеги, е от Фонда за развитие на регионите или Фонда за икономическо развитие, както и да се нарече, да се вземат 2,5 милиона и да се дадат като целева субсидия на община Гоце Делчев. (Реплики от КБ.) Само да припомня, че кметът на община Гоце Делчев е от Българската социалистическа партия – човек, срещу когото бях опонент, но въпросът е, че Ви моля да подкрепите моето предложение. Тук се обръщам лично към госпожа Корнелия Нинова като депутат от този район в предното Народно събрание (шум и реплики от КБ), към колегата Радулов, към колегата Кирил Добрев. Къде е, не го виждам? (Силен шум и реплики.) Към Вас, господин председателстващ. Вие също сте заангажиран с този проблем и знаете колко е дълбока болката на хората от региона. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Затова Ви моля, колеги и от ДПС, и от БСП, подкрепете моето предложение, за да можем да решим един много далечен и болен проблем за региона на четири общини и над 150 хил. човека. Благодаря.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, аз правя предложение за прегласуване. Вие знаете, че с 5 милиона беше намалена субсидията за Българската национална телевизия. Не мога да стоя и да гледам в тази зала господин Мартин Захариев и всички останали колеги от Комисията по културата и медиите. Съжалявам, че тук не е нашият председател на комисията и да даде Господ здраве на заболяването му, което има, но той се срамуваше. Това не са Вашите предизборни обещания. Тук ограничаваме словото. Уважаеми колеги, моля Ви, прегласувайте това предложение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нека си кажем ясно – всички знаем, че Българската национална телевизия в момента участва в метежа. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Това е неоспорим факт и всеки, който го знае, но си трае и си мълчи, просто прикрива една истина.

Батак! Батак 2010 г.!

Това е така от първия ден. Българската национална телевизия, за съжаление, вместо да работи за укрепване на българската държавност, участва в нейното рушене. Участва в това да бъде организиран и провеждан опитът за преврат, който тече от няколко месеца. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това предложение на ГЕРБ е съвсем закономерно. ГЕРБ, които са основни участници в този акт на метежа, желаят Българската национална телевизия да бъде премирана. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И без това БНТ получава страшно много пари за това, което върши. (Шум и реплики от ГЕРБ.) А какво прави Българската национална телевизия? Тя се е отдала на едни така наречени „външни поръчки”. Правят се едни филми „Четвърта власт” и подобни идиотии от зайоцициновци и разни подобни (силен шум, реплики и смях), които гълтат огромната част от бюджета...

Още! Още! (Възгласи: „У-у-у!”от ГЕРБ.)

... който българският данъкоплатец дава, плаща с триста зора. Това са пари, които могат да идат в много по-добри програми, за много по-добри цели. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Тези пари са страшно много. И тези, които се дават дори! Затова гласуваме и против предложението на управляващите, които дават на БНТ толкова много средства, вместо да я реорганизират по начин, по който действително да служи на хората. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Това, колеги, е нужно – пълна реорганизация на Българската национална телевизия, за да престане да осъществява своята дълбоко вредителска роля за българската държава и българските институции.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах против увеличението на бюджета на БНТ с 10 милиона, поради простата причина, че въпреки намалението има още накъде да се намали, поне според мен. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Колкото и да протестират от залата, не може една национална телевизия да бъде субективна. Не може сутрин, идвайки на работа, пред Парламента да има 50 души, които хвърлят яйца по Парламента, и журналистите да кажат, че са 5 хиляди мирно протестиращи. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Прегледайте кадрите. Първото, което е: Българската национална телевизия трябва да работи в интерес на гражданите, а не в интерес на някоя политическа партия да подвежда гражданите. Това са две различни неща. Другото, което е: има и други механизми за финансиране на БНТ. Като са толкова добри, да търсят външни продукции, да почнат да разработват свои продукции, които да предлагат на други телевизии и да бъдат достатъчно конкурентни, така че моля Ви се, бъдете сериозни. Благодаря Ви.

Процедура.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, преди да ни убедят, че Българската национална телевизия и ГЕРБ са виновни и за метежа в Украйна, предлагам от името на Парламентарната група на ГЕРБ тридесет минути почивка. Благодаря.

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин вицепремиер! За съжаление, прекратихте дебатите и не можах да мотивирам моето предложение. В Комисията по бюджет и финанси чух твърде тревожни намерения – от една страна, да се разпишат прозрачни критерии за харченето на средствата от параграфа за икономически растеж и държавност, от друга страна, намерение за лобиране от председателя на Комисията по бюджет и финанси, от министъра на финансите за един или друг регион в зависимост от произхода и местоживеенето, и избирането на народните представители. Затова аз разчитам тук, в залата, да намеря наистина лобисти за област Смолян. В моето предложение искам 37 милиона повече за област Смолян. Смятам, че приоритет и на следващия програмен период за развитието е изравняване на неравенствата между регионите. Наистина в 21-ви век хората в региона искат простички неща. Макар и да ги убедихте, че асфалт не се яде, те искат път, водопровод, детски градини, лекарски кабинети. Затова съм предложила впоследствие тези средства да бъдат разпределени именно в параграфа, който касае капиталовите разходи и разходите за общински пътища. Наистина разчитам поне четирима лобисти в залата, да се намерят трима от всички други управляващи партии, защото народният вот е решил в Народното събрание да има по един народен представител от всяка една от партиите, които присъстват в Парламента. Доста абсурдни неща се случиха днес в този Парламент. Абсурдно е, че прекъсвате дебата, че предлагате Народното събрание да стане мълчаливо и да изпълнява само волята на управляващото мнозинство. Но абсурдът има смисъл само тогава, когато не се примиряваме с него. Нека наистина да покажем своя европейски вот с подкрепата на моето предложение. Още веднъж повтарям, че разчитам да има поне по един глас от трите управляващи партии за това предложение, за област Смолян.

Не е ли злоупотреба с право това?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че не всички разбраха същността на предложението, което сме направили с колегите от ГЕРБ. Всъщност ние не искаме увеличаване бюджета на Омбудсмана, а запазване на стойностите на бюджета от 2013 г. Предвид безпрецедентното ниско доверие в сегашното правителство, недоволството на хората от работата на администрациите, смятам, че Омбудсманът е най-важният критик и в същото време може да покаже грешките на тази администрация. Неговата задача е чрез силата на аргументите и справедливото обществено мнение да убеди един административен орган да поправи своята лоша администрация, да отмени свои актове, с които накърнява правата на хората. Моля Ви да подкрепите предложението, особено колегите, които са в Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите, които изразиха своята подкрепа в това отношение. Иначе излиза, че спъвайки работата на Омбудсмана, нямате воля да приемате критика относно лошата администрация и най-важното – правата на хората е термин, изпразнен от съдържание за Вас. Разчитам на здравия разум и достойното Ви гласуване в полза на това предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги, предлагам процедура за прегласуване. Предложението ми е свързано с друго предложение в Закона за бюджета, което увеличава субсидията към Националната електрическа компания с 400 милиона заради липсващите сметки от регулаторното решение от 1 август тази година. Ако това предложение не се приеме, трябва да знаете, че на 1 юли 2014 г. регулаторът ще е принуден да признае тези липсващи средства като недовзет приход на Националната електрическа компания и да го отрази в цената на електроенергията. Предложението има голям смисъл, още повече ако бъде прието предложението за облагане нова такса върху ВЕИ-та от 20% и допълнителен приход от 160 млн. лв., най-логичното за този допълнителен приход би било отново да покрие част от липсващите средства в Националната електрическа компания, заложени от регулатора на 1 август. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване на предложението. Искам да използвам момента да обясня какво е нашето предложение, защото нямахме възможност да се изкажем. Предлагаме 1 млн. лв. да бъдат отделени за предпроектно проучване на отсечката Бяла – Русе. Всички сме наясно, няма човек, който да не знае, че тази отсечка е изключително натоварена и се нуждае от спешен ремонт – този път да стане 3 или 4-лентов. Не минава ден без да стане тежка катастрофа на тази отсечка. От началото на годината са станали над 170 тежки катастрофи, при които са починали 10 човека и над 30 са били ранени. Също така този път е единственият, който свързва Букурещ и трафика към Свиленград и към гръцката граница. Всеки ден по него минават около 3000 автомобила, една трета от които са тежкотоварни. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Моля Ви, господин Мутафчиев, тъй като нямахте възможност да направите предпроектно проектиране на тази изключително важна отсечка, сега е възможността да мотивирам всички народни представители – не само от Русенския многомандатен район, а да гласуват всички, за да може да се спрат повече убийствата и катастрофите по този път и да дадем шанс на повече хора да могат да живеят. Затова Ви моля: натиснете зеленото копче и гласувайте за нашето предложение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, просто не можах да гласувам. Моля за прегласуване. (Шум и реплики, весело оживление в залата.)

Уважаема госпожо председател, не можах да гласувам по това важно предложение, затова моля да прегласуваме предложението.

Искам прегласуване.

Не съм гласувала.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, ако запазите тишина, може би ще чуете аргументите ми за отрицателен вот (съскане от ДПС) по предложението на колегите народни представители. Госпожо Танева, госпожо Караянчева, госпожо Захариева! Гласувах против Вашето предложение, защото смятам, че средствата, които са предвидени съгласно чл. 1 в Закона за държавния бюджет, трябва да бъдат средства, които да задоволят необходимостта от реформа, да покажат грижа и политика.

И тези не го могат?

Такива средства трябваше да бъдат отделени...

В миналия парламент...

...по предложенията, които бяха отхвърлени от управляващото мнозинство, а именно за построяването на Национална педиатрична болница и за извършване на строително-ремонтни дейности на сгради на лечебни заведения. За мен е необяснима липсата на подкрепа в управляващото мнозинство и едновременно с това заявяването, че здравеопазването е приоритет както на правителството, така и на трите партии, които го подкрепят. Считам, че всеки парламент, всяко правителство би останало в историята, ако подкрепи една добра кауза и инициатива като изграждането на Национална педиатрична болница. За съжаление, дами и господа от управляващата коалиция и от правителството, Вие ще останете в историята с много други неща, като железни огради, бели автобуси, безпрецедентни протести (реплики от ДПС), но не с нещо добро.

Днес казах, че се справям, госпожо председател.

Благодаря Ви, госпожо председател, за доверието. Няколко пъти можах да защитя тезата, че разходването на този резерв без ясни гаранции ще доведе до растеж на икономиката, е нецелесъобразно. Призовах колегите, когато правят предложения във връзка с фонда за растеж, да търсят пряката връзка между осигуряването на нови работни места и гарантиране на задействането на фискалните мултипликатори, така че резултатът от предрешаването за какво да бъде разходван този фонд, да гарантира принос към крехкия растеж, който очакваме в следващата година. Затова гласувах против предложението за предрешаване на преразпределението на резерва. Искам да вярвам, че икономическият екип на правителството има ясна методика и инструментариум, по който да свърже максимално разхода с растежа на икономиката. В противен случай моите опасения, че разпределението на средствата, както неразумно предлагат и някои от моите колеги – просто да се насочим към някои допълнителни харчове, освен да увеличи дълга, няма да постигне целите за растеж. Между другото, по принцип, като по-скоро десен икономист не вярвам в концепцията, че повечето разходи на държавата, особено за сметка на дълг, могат да допринесат за растеж. Затова ще гласувам, ако трябва, отново против подобни предложения.

Това е безобразие, никога не съм злоупотребявала с права!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Възразявам остро срещу начина на водене на това пленарно заседание! Не мога да взема думата нито по чл. 1, нито по процедура да обясня какво отхвърли управляващото мнозинство! Вие отхвърлихте предложение, в което бяха описани ангажиментите, които Вашият финансов министър подписа с браншовите организации в земеделието, за подкрепа на още 70 милиона в животновъдния сектор! Госпожо Манолова, госпожо председател, уважаема госпожо председател! Използвам Вашите думи от предходния мандат на подобни дебати: Това, което правите, е пълно безобразие! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Искам прегласуване, пак не ми работи пултът!

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председателстваща! Не успях да гласувам, защото пултът ми не работи, можете да проверите в системата! Моля, за прегласуване.

Отрицателен вот. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам процедура по прегласуване, тъй като с решението, което току-що взехте с Вашето гласуване, лишавате хиляди хора от общините Георги Дамяново и община Лом в област Монтана от елементарни нужди, които да си решат със снабдяването с вода. Много от тях са почти целогодишно без вода. Това, което предлагаме с нашето предложение, е: 690 хиляди от Фонда за икономически растеж да бъде заделен за двете общини, за да могат да бъдат решени техните нужди. Ако смятате, че Вашите обещания за развитие на Северозападния регион са искрени – за привличане на инвеститори, за развитие на инфраструктурата и на туризма, ще Ви помоля да гласувате предложението и да бъдат отделени тези средства. Благодаря.

Процедура по начина на водене.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега, когато говорите за проблемите на Лом и Георги Дамяново трябва да имате предвид, че това не са проблеми само в тези общини, затова гласувах „против”, между другото. (Реплики.) Проблемът не е само там, двадесет области имат такива проблеми. Нали приоритетът на правителството е стратегията по изграждане на ВиК сектора?! (Силен шум и реплики.) Какво се случва? Къде са тези проекти? Къде са парите, които са разчетени? (Силен шум и реплики. Оживление.) Защо хората отново ще стоят на сухо, питам аз?! Защо? Защо не излезете и не се обосновете, защо не се дават пари за тези елементарни човешки нужди? (Реплики от КБ.) Колега, не внасяйте предложение само за два града. Трябва да се внесе предложение за всички области, за да може хората да имат елементарни услуги, без които не могат да имат нормален живот. Затова, когато правите такива предложения, е хубаво да се обръщате и към нас, за да може и ние да вкараме нашите предложения, за да се получи наистина хубав дебат, да стане ясно на всички къде е стратегията на правителството във ВиК сектора. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Няма такава! След като няма такава, какво гледаме в момента?! Гледаме – Лом и Георги Дамяново! Не че съм против, колега, Лом и Георги Дамяново. Напротив, градовете трябва да се развиват, но не са само те. Пак се обръщам към Вас. Моля Ви, когато правите такива предложения, обръщайте се и към останалите колеги. (Шум и реплики.) Аз също имам проблеми в мой район, нищо, че е в София. Знаете ли, че има квартали на София, които в момента не са водоснабдени и не са канализирани? Проектите са готови, но не са подписани. А това всичкото, обединявайки го, можеше да помогнем на управляващите да изготвят добра стратегия във ВиК сектора – не само да говорят, че я имат, а реално да я имат благодарение на нас, защото без нас явно няма да се справят! Благодаря Ви. (Силен шум и реплики.)

Ползвам правото си, госпожо председател, да направя отрицателен вот и да обоснова защо гласувах „против”. Уважаеми колеги, бих гласувал „за”, ако през изминалите четири години, когато Вие управлявахте, бяхте показали едно съвсем различно отношение към така наречената „Северозападна България”. Да, там трябва да се направят много инвестиции, но аз питам: след като по Оперативна програма „Транспорт” трябваше да се направят пътищата, говоря, от Мездра до Враца, говоря за пътя за Видин и така нататък – какво направихте?! Гласувах „против”, защото правителството е предвидило програма от 500 милиона, в които са включени регионални проекти, където всяка една област, всяка една община може да ползва средства в тази посока. На трето място, гласувах „против”, защото виждам, че от Вашата група не Ви подкрепят. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Това означава, че не е от сърце и с Ваша воля – на ГЕРБ, да промените нещата. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Вие, чисто и просто, сега си правите деструкция на приемането на бюджета – уж, показвайки някаква загриженост към проблемите на отделните общини, на отделните региони. Самият факт, че Вие гласувате различно, че има хора, които даже обосновават защо са гласували против Вашето предложение, говори за нечиста съвест, разберете го. (Силен шум и реплики.)

Госпожо председател, ползвам секундите, които ми остават. Много Ви моля, за да не отнемам отново време на Народното събрание, не давайте право на отрицателен вот на хора, които са се изказвали по чл. 1 (възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”), защото по предишното предложение двамата колеги с отрицателен вот, бяха говорили по чл. 1. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в неговия чл. 51 и първата му алинея, ясно е дефинирано кога се дава думата по процедурни въпроси. (Съскане от КБ и ДПС.) Бих искала да запозная не само Вас, но и народните представители с текста на ал. 1, на чл. 51: „По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.” Уважаема госпожо председател, преди предходното гласуване лишихте госпожа Цачева от обяснение на отрицателен вот, позовавайки се на Парламентарния правилник, а именно, че думата за отрицателен вот се дава след процедура. (Съскане от КБ и ДПС.) Уважаема госпожо Манолова, не сте права. Моля, вземете си бележка, за да може парламентарното заседание да минава в границите на приетия правилник от Четиридесет и второто Народно събрание. Благодаря.

Не е вярно.

Часът е 16,00, времето на заседанието изтече.

Имам право на лично обяснение!