4 December 2013

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Несъстоятелно е това, което се изписва на електронното табло. Няма как със 113 народни представители да е открит пленарният ден. Господин Миков, Вие много ясно артикулирахте и е записан, надявам се, в стенограмата броят на народните представители, както бяха установени чрез квесторите за наличието на кворум тази сутрин. Затова Ви моля да запомните това число, не е толкова сложно да се запомни – 176, и спрямо тази бройка да отчитате гласуваните предложения с оглед наличието на кворум по тях. В противен случай – с това, което виси на таблото, ставаме смешни. Със 113 души няма как да се определи такъв кворум!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да кажа няколко думи, не само да прочета това, което съм предложил. Събрал съм подписите на мнозинството депутати за създаване на такава анкетна комисия. В това Народно събрание създадохме много комисии – и за тефтерчета, и за бадеми, и за шоколади, харченето ... Мисля, че тази комисия е важна да даде отговор на обществото дали може с лека ръка да се унищожава националното историческо богатство на България. Един умен човек беше казал, че това, което различава племето от нацията, е историческото наследство. От години наред се действа – не знам, може би единствено от корпоративни интереси, за унищожаването на тази светиня. Защо казвам, че летище „Божурище” е светиня? И в момента то се явява като най-старото запазено действащо летище не само в България, със сигурност в Европа, незнам, може би и в света. Там е и най-старата аерогара, която съществува и е строена през 1930 г. и не само това. Затова помолих да раздадат едни справки, които всеки от Вас да погледне, да прочете за какво става дума. Тази година – 2013 г., щяхме и трябва да честваме 100 години от създаването на летището. Тук е написано – мисля, че първите полети с балон са още през 1906 г. Няма да се впускам в тази хронология. Искам само да кажа може би две важни неща за нас, като българи. През 1919 г. по унизителния, както много пъти е ставало дума от тази трибуна, Ньойски договор великите сили решават, че България трябва да бъде лишена от възможността да развива авиацията, защото по тогавашните разбирания ние, българите, които сме направили първите военни действия с авиация и сме бомбардирали Одрин, се приема, че това не е в нормите на военните тогава действия. По този Ньойски договор е решено това летище да бъде заличено, да бъдем лишени от авиация, летището да бъде парцелирано на ниви и да не съществува. Искам да Ви кажа, че тогава три години българската общественост се бори да запази това летище и се бори, забележете, с великите сили тогава и успява да го запази. Създава авиационно училище, което да подготвя кадри и летци. Така че това летище още от тогава е искано от някои, естествено хора, които не защитават българските интереси, да бъде унищожено. Сега, в днешно време, можем ли ние, като народни представители, като българи, да разрешим това нещо да бъде ликвидирано? Много интересно, причината за това е, че въпреки обявяването му за паметник – тук е мястото да благодаря на един наистина, казвам наистина уважаван от мен наш колега, проф. Стефан Данаилов, който имаше доблестта да го обяви за паметник на културата, естествено след решението на 26-членна комисия за това нещо. Забележете обаче, че някой, казвам някой, от администрацията не си е свършил работата и е пропуснал в тази заповед тогава, както е редно по закон, да се обявят границите на този паметник. През 2010 г., по времето на министър Вежди Рашидов отново е изготвена заповед, която изправя тази грешка и посочва границите на този паметник на културата. Отново чиновници, които или, казвам, или поради корупционна схема, или поради незнание, или поради бездействие са пропуснали да обявят тази заповед в „Държавен вестник”. На основание на това Висшият административен съд решава, че заповедите са издадени неправомерно. Аз обаче искам да Ви попитам, колеги, това значи ли, че ако някой не си е свършил работата в администрацията, „Божурище” трябва да не е паметник на културата и да го загубим като ценно, повтарям, ценно историческо наследство, което е обявено, забележете, не само от значение за България, но с европейско и световно значение? Не искам да се политизира този въпрос и затова предложих комисията да бъде на квотен принцип – по двама от всяка една парламентарна група. Мисля, че тук трябва да застанем на позицията на българите, които трябва да пазим нещо, което няма стойност. Пак повтарям, това е светиня, то няма стойност. Няма смисъл повече да говоря. Аз мисля, че всичко е ясно. Не мъст, не търсим отмъщения, не търсим нищо друго освен това – да разберем защо е заменено за 106 апартамента, забележете, без да се упоменава с каква квадратура са апартаментите, къде се намират и какво заменят на практика тези, които са заменили това летище за някакви апартаменти. Колеги, надявам се, че ще подкрепите това наше искане.

Уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище” през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище „Божурище” през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. 2. Комисията се състои от осем народни представители, по двама от всяка парламентарна група. 3. Избира председател и членове на комисията, както следва: ... 4. Комисията се избира за срок от два месеца.” Предварително Ви казвам, че ако комисията не може да свърши работа за срок от два месеца – да я удължим с още един месец, но това ще покаже самата работа на комисията. Мисля, че много неща са ясни и няма нужда от кой знае какво разследване. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, колеги! Искам да кажа няколко думи в подкрепа на Красимир Велчев по една проста причина: много лесно започнахме да изтъргуваме или да се отказваме от националните си паметници. Искам да Ви уверя, че това е много важно нещо – националната идентичност е едно от най-важните неща, които касаят българската държава, и думата „паметник” идва от думата „памет”. Нека да не разпродаваме всичко в държавата си, защото примери има много. Като министър не съм позволил нито един паметник със статут „Паметник на културата” от регионално, национално и международно значение да бъде разпродаван, нито да му бъде сменен статута, нито да се лишим от паметта на нацията. Няма да обсъждам решението на Административния съд, защото не се прави така, но много Ви моля като депутати, когато се каже – нация, идентичност и паметник на културата, не всичко е кебапчета и кюфтета. Повярвайте ми, не всичко е пари! Финикийският знак е обменна единица. Няма как да си обменим нацията. Моля Ви, когато стане въпрос за паметник да бъдете много внимателни, защото по този начин ще лишим държавата от нейната идентичност и няма да има такава държава и история, разбира се. Благодаря.

Този скандален случай е следствие от цялостната политика към българското културно наследство от промяната насам. През цялата либерална революция, която тече в България, отношението към националните паметници беше такова. Имаше един Национален институт за паметници на културата, който се грижеше и архивираше всички тези паметници. Архивът беше разграбен, разбит, разпродаден на иманяри и така нататък. Имаше години наред, когато разрешителните режими, движени от този институт, а също и от отдела за недвижими паметници в министерството, където разрешителни за разрушаване на паметници се издаваха с десетки на ден, разбира се, срещу известни облаги, известни пари. Затова беше сменен директорът на института, затова и институтът тръгна към закриване, затова сега е под заплаха, беше в заплаха и преди. Искам да кажа нещо друго. С това проекторешение и с комисията можем да направим опит да покажем на обществото, че Народното събрание наистина милее за тези паметници. Искам да напомня на юристите в тази зала, че през 1997 г. има и решение на Конституционния съд, който твърди, че паметниците от национално значение на България не са европейски паметници, не са и паметници на европейското културно наследство, което е позор за цялата българска юстиция. Аз имам копие от това решение. То беше взето единствено по причина да се разпродава културното наследство, както е продадено летище „Божурище”. Колеги, призовавам всички да се обединим под идеята да спасим летището и да се направи всичко възможно – аз съм сигурен, убеден съм, разбрал съм, че има такива възможности. Въпросът е за едно решение на Народното събрание, което ще бъде следствие от това разследване, което се прави. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е един много важен въпрос, който е поставен във връзка със създаването на такава парламентарна комисия за статута и случая с летище „Божурище”, но аз ще продължа думите на професор Станилов. Случаят с летище „Божурище” е част от цялостната политика както реформата в нашата отбранителна система, така и към всички останали летища, включително от гражданската авиация, защото след реформата в армията – на територията на София и Софийска област има три военни летища, които са в същото състояние. Това бяха бази, които не се охраняваха добре, които са разбити и които в един момент трябваше като неоперативни активи на министерството да бъдат по някакъв начин разпродадени, за да има приход към Българските въоръжени сили. Това ли е правилният подход? Разбира се, че това не е правилният подход. Ние по принцип подкрепяме предложението да се създаде такава комисия и да се разгледа изцяло случаят. Честно казано, аз като министър на транспорта съм и свидетел на всичко това, което ставаше от 2005 г. – още от предишното правителство до 2009 г. Не едно и две са били оперативните заседанията на Министерския съвет, където от министъра на отбраната беше предлагано като сделка, която трябва да бъде утвърдена от Министерския съвет, независимо че сделките, които се извършват с неоперативни имоти, са изцяло в приоритета на министъра на отбраната. Може да се каже, че е абсурдно да говорим за замяна на земя на летище или летище срещу апартаменти, ако и тези апартаменти да бъдат за социалната политика, която се изпълнява от Министерството на отбраната спрямо военнослужещите в Република България. Достойна беше постъпката на министър Стефан Данаилов за това, че обяви летището за културна ценност, след това неговият приемник, тъй като той – господин Рашидов, струва ми се, издаде заповедта. Ние не трябва да забравяме още нещо, че от вчера сме поставени в съвсем различна ситуация. Защо? Защото това, което научихме от медиите е, че има решение на Върховния административен съд, че отменя заповедта на министъра на културата. Ако е вярно, това означава, че надали ще има време, ако някой иска да спаси летище Божурище, да стоим и да чакаме месец или два комисията да си свърши работата. Тук ще бъдат необходими действия от страна на самото правителство, и не само това, но струва ми се, че и ритъмът, на който ще бъде подложена работата на тази комисия, трябва да бъде по-динамичен от всичко това, което правим ние. Аз се надявам, че колегите, които ще изберем, наистина ще свършат своята задача. Не мисля, че трябва да говорим повече, най-малко за това, че ни чакат да приемем бюджета. Аз ще Ви кажа искрено, уважаеми колеги от ГЕРБ, ние от БСП ще подкрепим това Ваше предложение. Ще го подкрепим без каквито и да е условия и без каквито и да е номера – да се бавим или да показваме, че без нас не можете да вземете това решение. Но аз очаквам подобно отговорно поведение и от Ваша страна по време на бюджета, защото вчера това, което показахме, е, че хората наистина трябва да ги е срам от нашето поведение тук. Затова Ви моля – дръжте се достойно, както ние ще се държим, когато гласуваме един въпрос предложен от опозицията, но важен за България и за нейните културни ценности. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не съм съгласен с изявлението на господин Мутафчиев само в частта, в която поставя едва ли не условие – подкрепа за подкрепа. Оставете това, господин Мутафчиев! Днес сме изправени пред един изключителен момент. Виждам съгласие от цялата зала, от всички политически сили в насока да бъде защитен държавният интерес. Интерес, който по Конституция и за това, за което сме се клели, трябва непрекъснато да защитаваме с цената на всичко. Аз не съм съгласен с преждеговорившите, включително и с господин Станилов от моята парламентарна група, че трябва да защитим този национален интерес, тъй като се отнася до културен паметник. Не, уважаеми колеги, тук става дума за значим държавен актив, за 2000 дка земя в София и съответните сгради върху нея, и други активи, включително и за имот в центъра на София, защото се включва и този актив. Ще кажете: „Изтекоха за милиарди активи в нечии ръце, та това ли?“. На някой може да му изглежда много малко, но за първи път след толкова години в тази зала всички мислим като един във връзка с това, че най-после държавен интерес, един актив – тези 2000 дка със съпътстващите им части от сгради и други активи, и ценности, трябва да бъдат защитени. Това е големият момент! Като че ли за господин Велчев, който е свързан с въздухоплаването, това е въпросът. Не, господин Велчев, пак повтарям, че се касае до поредица престъпни сделки, защото това не е само една сделка, които са довели до обогатяването на някакви лица – в случая се говори за някакви италианци, не знам кой стои точно зад тази сделка и кои са новите собственици, но за мен е по-важно друго, че българската държава се е обеднила. В тази комисия трябва да влязат и юристи, защото се касае за нищожни сделки и всичко това трябва да бъде проверено – юристите ще ме разберат. Неслучайно е имало немалка съпротива и от държавната администрация, тъй като се отнася буквално до урбулешко разбойничество. Става дума за сделка в последния ден, както се правеше в много правителства. Тя не е единствената за правителството на Сакскобургготски. Тук стои въпросът: какво направиха следващите две правителства? Какво направи правителството на тройната коалиция по този въпрос? Какво направи и правителството на ГЕРБ? Това са осем години време, откакто е била сключена сделката или е взето решението на Министерския съвет за сключването й. Това са въпроси и въпроси, които трябва да бъдат разгледани от тази комисия. За мен не е толкова от значение какво становище ще се вземе във връзка със статута на имота, на тези 2000 дка на летище Божурище, като паметник на културата. За мен по-важното е да се стигне до положителен резултат за обществото, а той може да бъде само един – да се върне в патримониума на държавата този имот. Летище Божурище трябва да се върне в активите на държавата, което може да стане като начало със създаването на тази комисия, която да излезе с информация – правилни, верни изводи за онова, което е станало. От там нататък чрез правораздавателните органи евентуално – това е един от вариантите, едно от решенията е обявяване, според чл. 26 и следващите от Закона за задълженията и договорите, на сделката за нищожна и отново записване на имота като държавен. Това е за мен положителният краен извод, до който може да се достигне чрез решението и становището на такава сформирана комисия. Друго. През това време, успоредно с работата на комисията, стоят важни задължения и пред сега действащото правителство. След като другите две предишни правителства – на ГЕРБ и тройната коалиция, не са си свършили работата за предприемане на конкретни юридически действия в тази връзка, огромна отговорност за това има сега действащото правителство на БСП и ДПС, което трябва да задвижи процедурата. Тази комисия трябва да излезе с предложение и да види имало ли е корупция, каквато не може да не е имало при такава сделка, явно неравностойна и несъответстваща като взаимни престации на едната или другата страна – едната страна дава едни апартаменти, а другата страна дава хиляди декари в София, заедно с други имоти в центъра на София, така че комисията трябва да работи в тази връзка и по това направление – да потърси виновните лица. Тук е явно, че има виновни лица и корупция. Тя е доказуема, сигурен съм в това, както всяка корупция, за да излезе със становище и по този въпрос. Докладът от тази комисия ще трябва да бъде изпратен на главния прокурор, да бъде използван от правителството и от съответното министерство за завеждане на дело за евентуално разваляне на договора или за обявяването му за нищожен. Това ще бъде решение на комисията. Мисля, че сме изправени пред уникален случай – всички тук да гласуваме единодушно създаването на такава комисия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, колеги! Правя реплика не за друго, а защото виждам, че около този казус всички парламентарни групи са наясно, че трябва да се обединят. Само едно малко разяснение към господин Шопов. Този имот е изтъргуван, продаден по времето на господин Сакскобургготски. Прави чест на тройната коалиция, когато през 2007 2008 г. процедурата е започната при министър Стефан Данаилов. Нито един паметник по времето на ГЕРБ не е позволено нито да бъде продаден като такъв, нито да смени статута си. Обнародването в „Държавен вестник” не се прави от Министерството на културата. Тук сте прав, пропуснат е факт – това да бъде обнародвано в „Държавен вестник” и тук е малката пролука, където някой си е свършил добре работата. Как обаче са стигнали до съда и как той е взел некомпетентните свидетели като експерти, има становище на Националния институт по паметниците на културата, на дирекциите по паметниците на културата. Министерството и при предишните министри, и при мен стриктно е опазвало паметниците на културата. Прав е обаче господин Шопов, че някъде между редовете се е случило точно това, за което говорим. Дали е корупционна схема, или не е; дали е изработено по някакъв начин, това трябва да се установи от съответните органи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, ако нещо в България е в излишък, защото има много недоимък, но ако нещо в България има в излишък, това е омразата. Затова исках тази комисия да не е на основата на омраза, отмъщение или търсене на някакви други интереси, освен запазването на паметта на българина. Съгласен съм, че трябва да има и наказание за тези, които не са си свършили работата. Скоро, само преди няколко месеца и Президентът на България каза, че има дефицит на справедливост. Смятам, че тези управляващи и този Парламент, които успеят да се преборят с дефицита на ненаказаната несправедливост, той ще остане в историята и ще допринесе много за развитието на страната ни. Пак повтарям следното. Поздравявам изказването на господин Мутафчиев. Иска ми се всички да застанем не на партийната страна и да трупаме активи за партията или за някакви други цели. Единствената цел е националното значение на паметниците. Защо, защо трябва да се унищожава нещо, за което деяние в другите държави директно те вкарват в затвора, без да се прави каквото и да било, дори да преместиш един камък от паметник на културата. Колеги, за съжаление, мога да Ви покажа дори снимки, че в момента вратите на хангарите, построени 1935 г. от „Луфтханза”, са откраднати. Една врата тежи 3 тона, а вратите са общо 12. Как стана това?! Пак ли ще се оправдаваме с циганите?! Тази врата не може да се свали с ръце. Следователно в момента охраната на това летище е с единствена цел – да се унищожи този паметник на културата. Нека това обаче го докаже комисията! Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Велчев, аз ще подкрепя създаването на комисията, но все пак искам да кажа нещо важно по отношение обхвата на дейността на комисията. Вече има решение на съда. Дали има 5-членен състав на съда в момента не знам. Доколкото ми е известно, вече е възможно да има решение и от 5-членен състав на съда. РЕПЛИКИ ОТ ДПС: От вчера има.

Следователно въпросът е какви са правомощията от тук нататък на Народното събрание, след като вече има някакво съдебно решение. Аз ще подкрепя създаването на комисията, защото съм съгласен, че има много неща за свършване извън това решение на съда. Критичен съм донякъде дали сме в състояние чрез комисията да променим хода на сделката или на това, което се случва в Божурище. Смятаме обаче, че като Народно събрание най-малкото сме длъжни да се опитаме да формулираме проблемите, които тази сделка е имала през времето. Считам, че полезното нещо, което можем да направим, е да видим кога е имало нарушаване на закона, ако такова е имало; да се задълбочим да разберем по какъв начин е станало така, че след като през 2008 г. е имало решение за обявяване на летището като паметник на културата, то не е направено както трябва, за да доведе до резултат. За съжаление, се опасявам, че комисията ще има по-скоро констативни функции какво се е случило назад във времето, отколкото да доведе до реални промени за бъдещето на това съоръжение. Въпреки това обаче сме длъжни да опитаме. С ясното съзнание съм, че като Народно събрание нямаме възможности да въздействаме срещу това решение на съда, но подкрепям създаването на комисията с идеята, че най-малко ще установим фактите в миналото.

Уважаеми господин председател, драги колеги! Господин Мутафчиев каза, че депутатите от БСП ще подкрепят проекта. Аз съм депутат от Земеделски съюз „Стамболийски” и също ще подкрепя проекта. Искам обаче да кажа няколко думи. Първо, господин Рашидов, въпреки уважението ми към Вас и дейността Ви като министър искам да кажа, че Домът на Стамболийски в София е един от паметниците на културата – символ за нас, земеделците. На мой въпрос към Вас казахте, че по Ваше време сте запазили всички паметници, но искам да кажа, че онзи ден на конгреса ме питаха как загубихме такъв символ на нашата партия. Загубихме го заради немарливост и нежелание да се реши въпрос, който не изискваше много. На Вас, господин Велчев, да кажа, че трябва да даваме знаци. Иска ми се това да е знак не само към историята, но и към бъдещето на България – да бъдем единни, не само дискутирайки въпросите на миналото, за паметниците, за паметта, но да мислим с грижата на добри народни представители за бъдещото на нашата нация! Да сме единни, когато обсъждаме най-важните въпроси – за бъдещето на българина, на нашите сънародници! Уверявам Ви, че като народен представител се чувствам неудобно много пъти. Не че и ние не сме го правили някога. Но в залата да се държим така, както понякога Вие позволявате на хората от Вашата парламентарна група, мисля, че не отива на народно представителство, на Народното събрание в ХХІ век в една демократична държава. Не Ви поучавам и не си позволявам да го кажа, но повярвайте: хората ни гледат и ни оценяват за нашите постъпки, по това, което говорим и правим. Редно е да подкрепяме всичко, което е памет на нацията, всичко, което остава като история! Да не забравяме, че бъдещето е пред нас. Да подкрепяме добрите идеи за бъдещето на България и нашите сънародници! Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, доста време беше отделено на въпроса, струва ми се, че е важен. Мисля, че се налага категорична позиция на българското Народно събрание в това отношение и приветствам инициативата на колегите от ГЕРБ. Искам да кажа, че не мога да се сетя колко държави в Европа си продават летище до столицата. Съхраняването на летище „Божурище” под формата на културна ценност е евфемизъм, ако трябва да бъдем точни. Става дума за стратегически обект от гледна точка и на националната сигурност на държавата. Как може летището, което е най-удобно, включително и от климатична гледна точка много по-добро от летище „Враждебна”, по този начин да бъде предоставено? Ние в момента дори не знаем кой е собственик на летището. Утре собственикът ще си докара там самолетите, извинявайте. Какво ще правим тогава? Предлагам включително Комисията по отбрана да не бъде наблюдател на този казус, да се ангажира по-категорично и двете комисии съвместно – тази, която създаваме в момента, и Комисията по отбрана да излязат с оперативно решение, предложение за оперативно решение на въпроса. Юридическата форма ще се намери. Тук става дума за акт на българската държава. Благодаря Ви за вниманието.

Господин председател, уважаеми колеги! Репликата ми е в подкрепа на казаното от господин Жаблянов. Недопустимо е летищна инфраструктура, градена с милиони, с години да бъде опитвано да бъде запазена като културна ценност. Убеден съм, че летище „Божурище” има своя потенциал и своя живот като ефективно истинско летище. Аз също съм на мнение, че функциите на тази комисия, дали ще е само тя или с подкрепа на Комисията по отбрана, трябва да бъде насочена именно в тази посока, тоест да се намери начин да бъдат възстановени истинските параметри за функциониране на летище „Божурище”, а оттам нататък съм убеден, че само по себе си то може да функционира като летище.

Да, реплика е в подкрепа на това, което каза господин Жаблянов, просто доразвивам тезата. И съм убеден, че дори няма да е необходимо държавата да харчи някакви допълнителни средства, тъй като има много механизми самото летище да си осигури или партньори, или инвеститори. Така че е хубаво комисията да тръгне да работи и в тази посока, да бъдат възстановени ефективните параметри за тази летищна инфраструктура, а нищо не пречи то да си функционира и като културна ценност. Благодаря Ви.

Не, той само допълни моето виждане.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дори ще използвам моето изказване, за да внеса яснота по изказалите се колеги преди мен. Единственият начин да се запази като летище е като паметник на културата. Казахте, че не се знае собственикът. Собствениците се знаят. Те са италианци. Това ми е най-болно, колеги, че точно хора, на които в тяхната държава законите са толкова строги, тук искат да кажат, че в България няма закони. С техните действия те показват, че няма закони, защото, колега, те искат да строят там индустриален парк на мястото на летището. Пистата, която я има, която струва милиони, да я унищожат и да строят на това летище индустриален парк. В миналото Народно събрание, когато правителството беше на ГЕРБ, ние предлагахме да се замени тази територия – 1046 декара да бъдат заменени за 2 хиляди декара. Те не се съгласиха. Дори им предлагахме, колеги, 150 декара на Четвърти километър. Също не се съгласиха. Много хубаво се постави въпросът за съдебното решение. Много добре, че ние създаваме тази комисия, след като вече е заседавал Висшият административен съд, за да не каже някой, че ние му влияем във вземането на решения. Оттук натам дали това вече ще обезсмисли създаването на тази комисия, аз не съм съгласен, защото ако разсъждаваме по тази логика, то тогава през 1943 г. как сме спасили българските евреи, след като е имало решение да се депортират. Нали това е силата на Парламентарната република и на Парламента?! Ако ние не покажем ясно своето мнение и решение, че това трябва да бъде паметник на културата, а като стане паметник на културата, там наистина, колеги, е много важно, че може да се направи перфектно летище за леката авиация, а не да ходят на аерогара София. Това е бъдеще, което има, то е написано, предначертано. Само че някой решава, че той ще ни каже какво да правим в България. И то не българи. Мисля, че има решение. Какво пречи на правителството да издаде нова заповед за паметник на културата? Има решение на 26 членна комисия, която единодушно посочва, че това е историческа ценност, памет. Какво значи паметник? Паметник е от думата „памет”, както каза господин Рашидов. Да, това е памет. Ние трябва да заличим паметта си. Тогава какъв Парламент и какви българи сме?! Искам да използвам случая да напомня и един друг факт, колеги. Скоро, преди два месеца, по една от медиите имаше предаване на българска културна делегация, върнала се от Америка. Там бяха изумени от това, че като са ги видели първите думи, с които са ги посрещнали, са били „летище „Божурище”, „Писаревски”. Та нима забравихме как не само Писаревски прави първия таран и излита от това летище, и сваля американска крепост, която е дошла да бомбардира София, но и негови колеги, които загинаха тогава в тези акции, излитайки от това летище. Казвам го неслучайно, за да проговори българското в нас. Ще спра, защото знам, че няма смисъл да Ви убеждавам. Мисля, че тук има достатъчно българи. Още веднъж искам да кажа, че искам да продължим започнатото от професор Стефан Данаилов. Той започна, той имаше доблестта да го обяви паметник на културата, въпреки политическия натиск тогава върху всички, които се опитваха да прикрият тази сделка. Той имаше доблестта. Мисля, че ние му го дължим като колеги. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Велчев. Вие очертавате нови насоки за работата в комисията. Всичко, което казахте, е така, но аз се притеснявам, че Вие продължавате да се ограничавате само със запазването на статута на летището като паметник на културата. Господин Велчев, уверявам Ви една такава комисия, ако възложи задача на правителството и излезе с адекватно становище и решение, може да докара нещата до там, че летището да се върне в патримониума на държавата, в активите на държавата. Защото тук се касае за една ужасяваща незаконосъобразна сделка, която всеки съд би обявил за нищожна и би развалил. Няма нищо страшно това да се случи. Всичко ще бъде по законов път, по законов ред. Тези, които са дали апартаментите в Айтос или където беше купувано на килограм явно на най-ниски цени, за да бъде прикрита тази сделка, ще си ги получат, ще си ги върнат, да са живи и здрави. А държавата ще си получи – юристите добре ме разбират – онова, което й е отнето, защото то е отнето. Типът, характерът на сделката, технологията на сделката сочи за такова действие. Държавни институции и органи дълго време след това са се съпротивлявали на тази сделка. Съпротивлявал се е тогава и министър Данаилов. Но на никой не му е стигнала смелостта да каже: раз и да разсече, да иде по-нататък и да стигне до край. Изправени сме пред уникалния случай най-после за толкова години, след десетките милиарди загубени държавни активи, държавата поне в един случай символично да покаже и да даде знак за това, че си пази интереса. Това може да стане по този начин, както и ние Ви очертаваме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Велчев, инициативата, която предлагате, е много благородна, но имам такъв въпрос към Вас: Вие имате ли личен интерес от леките самолети, които ще кацат на това летище? И ако имате, за колко квадратни метра – за Вашия личен самолет, става дума? Искам да успокоя комунистическата си съвест, затова.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, господин Шопов, вече мисля, че казах за омразата в обществото. Нека да не предрешаваме какъв ще бъде изходът от тази комисия – нека тя да заработи. Това е важното. Може би тук сте прав – за мен по-важно е „Божурище” да остане летище, отколкото да търся какъв ще бъде размерът на наказанието и отмъщението. За мен това е първото, а дали ще има виновни и как ще бъдат наказани – това ще реши законът впоследствие. По отношение на втората реплика. Колега, аз пилотирам ултралек самолет – за него не е необходимо летище, а поляна, първо. Второ, декларирам, че нямам абсолютно никакъв, ама никакъв личен интерес, защото ако това си остане летище, за всяко кацане се плащат такси. Не може за Красимир Велчев да не се плащат такси. Паркомястото – самолетчето ми е в Сливница, плащам си наем по 250 лв. на месец и когато имам възможност, летя. Пак повтарям, това е въпрос от национално значение. Хайде да не го свеждаме до един развод – празните буркани на кого ще бъдат върнати. Повтарям, нямам личен интерес и нямам никаква идея, че там ще си паркирам самолета или че ще извършвам някаква дейност! Декларирам тук, от тази трибуна, че по никакъв повод няма да влизам в никакви отношения с това бъдещо летище! Искам да остане и е в памет на баща ми и на всички, които са си дали живота за авиацията. Това е. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя предложение в комисията да бъдат включени господата Петър Мутафчиев и Жельо Бойчев, като господин Петър Мутафчиев и за председател. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за членове на комисията господата Митхат Метин и Хюсеин Хафъзов.

От името на Парламентарната група на партия „Атака” предлагам за членове на комисията Гален Монев и Павел Шопов.

Уважаема госпожо председател, от името на парламентарната група правя корекция, защото Жельо Бойчев е доста ангажиран – предлагаме Георги Свиленски, който е заместник-председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.

Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на ГЕРБ – Красимир Велчев и Данаил Кирилов, като Данаил Кирилов да бъде председател на комисията.

Може ли процедура?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по настоящото гласуване. Когато предложихме Дани Кирилов, пак искам да кажа, че – нищо партийно, само имах предвид това. (Шум и реплики.) Не! Сериозно, колеги, казвам, че Даниел Кирилов е юрист и беше областен управител на София, а там, в дъното на всичко, поне по предварителни данни, е игра с предишния областен управител, който е разрешил тази сделка да се случи. Аз лично, да Ви кажа, нямам нищо напротив. Вие си решавайте. Това е съображението.

Уважаеми колеги, през последните дни вълната от незаконно преминаващи границата на Република България чужди граждани се засили до степен, че предизвиква все по-тежка и задълбочаваща се криза. Страната ни няма необходимия ресурс да поеме растящата лавина. До този момент правителството, както и специализираните органи, третират пристигналите в страната ни чужденци като бежанци, което е в противоречие с нормите на българското законодателство. Касае се за незаконно преминаващи държавната граница лица, по отношение на което следва да бъдат взети мерките, визирани в чл. 279, ал. 1 в Наказателния кодекс. В него ясно е казано, че всеки, който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените от това места, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба от 100 до 300 лв. До този момент обаче МВР не е предприело каквито и да било действия по отношение на който и да е от нарушителите за ангажиране на отговорността им, съгласно нормите на Наказателния кодекс. Безспорно е, че тези чуждестранни граждани не са бегълци по смисъла на международното право. В тази насока се сочеше немската Конвенция от 1951 г., както и Директива 2008/115 на Европейската общност. Не е известно какъв е броят на преминалите незаконно държавната граница, тяхното движение и местоживеене. В българските градове и села пребивават, както е видно от всички български граждани, неидентифицирани лица от чуждестранен произход, които често участват или осъществяват нарушения и престъпления съгласно българското законодателство, застрашаващи националната сигурност на страната. Занапред правителството ще трябва да вземе мерки по отношение на новопристигащите нарушители на българската граница за тяхното недопускане на територията на страната и незабавното им екстрадиране обратно след тяхното залавяне. Следва правителството решително да преосмисли своята политика и да предприеме необходимите мерки по издирване на всички незаконно преминали държавната граница чуждестранни граждани и повдигането по отношение на тях обвинения, съгласно чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс, след което трябва да бъдат осъществени мерки за екстрадирането им. Явно е, че състоянието на държавната граница е такова, че се налага да се вземат допълнителни мерки за нейната охрана. Следва да бъдат изградени защитни съоръжения не само на определени части, а по отношение на цялото протежение на границата ни с Република Турция. Затова ние предлагаме проекторешение на Народното събрание: „РЕШЕНИЕ за предприемане на мерки по отношение на нарушителите на държавната граница, както и изграждането на защитни съоръжения по протежение на държавната граница с Република Турция Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Възлага на Министерски съвет да предприеме всички необходими действия за спазване и реализиране на разпоредбата по чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс по отношение на противозаконно преминаващите държавната граница лица, както и по отношение на такива, които са я преминали и се намират на територията на Република България. 2. Възлага на Министерски съвет да предприеме и осъществи всички необходими действия за експулсиране на лицата, преминали противозаконно българската граница в нарушение на чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс, находящи се на територията на Република България. 3. Възлага на Министерски съвет да осъществи изграждането в ускорени темпове на защитни съоръжения по цялото протежение на държавната граница с Република Турция”. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Станилов, предполагам, че няма колега в тази зала, който да е против укрепването на българските граници, и в частност на българо-турската граница. В предложението, което е направила Парламентарната група на „Атака”, разбира се, има положителни неща, но би трябвало да бъдем малко по-прецизни. Какво имам предвид? Мерки по отношение на нарушителите на държавната граница, цитирахте чл. 279, ал. 1 – от една до пет години. Да, така е, господин професоре, който премине нелегално българската граница не на определените за целта места или без необходимите документи, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години. Само че в момента, в който този нарушител попадне при органите на Министерството на вътрешните работи и поиска хуманитарен статут, наказателното преследване от него отпада. Това е по конвенцията, по договорите, по законите, които следваме в България. Въпреки всичко, трябва да знаете, че на всеки нелегално преминал границата, който е заловен от органите на Гранична полиция и на МВР, му е образувано дознание. Друг е въпросът дали прокуратурата на следващия етап го прекратява и как върви нататък. Бихте могли да акцентирате, колеги от „Атака”, на един по-голям проблем, който тук не засягате – 90% от преминалите нелегално българските граници в последните 5-6 месеца се представят с различни имена, с различни самоличности и е много трудно в една африканска държава да се докаже това лице „Хикс” ли е, „Игрек” ли е. По-скоро бихте могли да инициирате законодателна инициатива, че на такова лице, което преминава границата, идва в България, иска статут на подкрепа, но лъже нашите органи, не се представя коректно, не би трябвало да му се предоставя статут. Това ще бъде по-точното определение, иначе така поставено от Вас е много общо. Второ, Вие поставяте въпроса за изграждането на защитни съоръжения по протежение на границата с Република Турция. Предполагам, че за цялата граница става въпрос. Тя е 274 километра. Такива съоръжения имаше. Това са клоновете, които всички знаем. Те са едно отминало време, един друг строй. Сега съвременните държави разполагат с много по-големи технически екипи, камери за наблюдение. Проблемът, уважаеми колеги от „Атака”, който представяте, е, че няма достатъчно персонал. Екипите, които охраняват границата на този периметър, не са достатъчно и би трябвало да поискате от правителството и от министър Йовчев да увеличи щата поне на българо-турската граница, която се явява основна врата за Европейския съюз, защото проблемите, които имаме на българо-турската граница, ги нямаме на българо-гръцката, нямаме ги на българо-румънската, нямаме ги на българо-сръбската и македонската, така че акцентът трябва да бъде много добре насочен. Става дума за средства, защото назначаването на допълнителни служители, които ще пресекат тези канали и опити за нарушение на границата, струва пари, струва обучение на състав. Но ако искаме да имаме здрава и надеждна граница, трябва да се назначат хора. Трето, трябва техника. Вие говорите за ограда. Оградата сама по себе си нищо няма да спре, защото ще я отрежат и пак ще минат. Тя трябва да бъде комбинирана и с допълнителни технически средства. Някой трябва да наблюдава тези средства, тоест пак говорим за личен състав. По принцип Вашето предложение, колеги, трябва да се детайлизира. Така подхвърлена топката на правителството: да се вземат мерки, мисля, че не решава въпроса. Тук, в Парламента, имаме достатъчно комисии, които могат да предложат конкретни предложения и решения на Министерския съвет. Тогава ще бъде по-точно, както трябва да бъде. По принцип аз ще подкрепя Вашето предложение. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дедев, благодаря Ви, че ще подкрепите нашето предложение, но моята реплика е в две насоки. Първото е, че не сте прав, когато казвате, че проблемът бил законодателен и така наречените „бежанци” искали хуманитарен статут. Не, това са пришълци. В съседната ни Турция не се водят военни действия. Те не са прогонени оттам, просто са дошли доброволно, така че няма никакво основание да се променя законодателството. То си е добро и сега, трябва да се спазва законът. Това е по първото Ви възражение. По второто, защо е важно да ангажираме Народното събрание с проект за решение? Ще Ви кажа защо. Защото от Партия „Атака” се наслушахме на обещания, на вземане на мерки. Ще Ви върна малко хронологично назад. През 2009 г. Партия „Атака” постави въпроса за подобно защитно съоръжение не само заради пришълците, а и заради върлуващия шап. Тогава управлението на ГЕРБ великодушно се съгласи и възприе идеята. През 2011 г. беше гласуван Проект за изграждане на защитно съоръжение – този път не за пришълци, а за шап, за което беше изготвен проект на стойност 570 хил. лв. Тези държавни пари бяха платени от областната администрация в Бургас на консорциум, който изготви проекта. Това стана през 2011-2012 г. Дребен проблем е, че през месец март 2012 г. се състоя съвместно заседание на турското и българското правителство, след което веднага беше даден заден ход. Ще Ви цитирам: „Проектът за защитно съоръжение беше отменен с правителствено решение, като мотивите, забележете, са екологични. Имало четири вида зайци, кафяви костенурки”. Това твърди Бойко Борисов, и затова проектът беше потулен, а всъщност истината е, че е под давление на Турция. Сега отново се чуват реплики, че трябва да се съгласува трасето на новото съоръжение пак с Република Турция, така че по-добре Парламентът да се ангажира и да възложи на Министерския съвет да направи всичко необходимо, за да се реши проблемът веднъж завинаги. Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа, аз също искам, първо, да благодаря за подкрепата на колегата от ГЕРБ господин Дедев и да внеса някои щрихи в картината, които показват защо е необходимо строго решение на Народното събрание с конкретни мерки, които да бъдат измеряеми и ограничени във времето, да протичат по някакъв график, за да можем да следим дали те се изпълняват и на какъв етап са във всеки един момент. Първото, което искам да кажа – че и сега според българското и международното законодателство хора, преминали нелегално границата, хеле пък с фалшива идентичност, не подлежат и нямат право да кандидатстват за бежански или хуманитарен статут. Още повече че идват от една държава – Турция, където нищо не заплашва живота и свободите им. Турция е призната – харесва ни или не, за толкова демократична държава, че да бъде достойна да кандидатства за членство в Европейския съюз. Ние виждаме това и от тъй наречените „пришълци”, които не крият истинските си подбуди за това да платят. Те казват колко плащат на каналджии, за да ги прехвърлят в България, на територията на Европейския съюз. Неотдавна председателят на Асоциацията на сирийците в България заяви, че на човек е било плащано, тоест, че в България има кръгове, които печелят от този трафик на човешки същества, както се нарича престъплението в международните документи, и че те получават по 7500 евро на човек, който са прехвърлили в България. Достатъчно е един да вземе статут на бежанец или хуманитарен статут и след това има право да доведе цялата си рода, при това, забележете, не стига, че той много често е с фалшива самоличност – според министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев отпреди няколко дни, 80% от тях са с фалшиви самоличности. Не само той е с фалшива самоличност, но никой не проверява, нито прави ДНК анализ дали родата, която той декларира, че иска да въведе в България, са наистина негови роднини. Така всеки може да доведе в България 10-15-20 човека – няма ограничение, и така да си вкараме на порции цялата „Ал-Кайда” или цялата „Джабхат ан-Нусра”. Ето затова е необходимо правителството да излезе с конкретни мерки. Съжалявам, но планът на Цветлин Йовчев не предвижда такива, неслучайно хората го нарекоха „Трябва”, „Ще”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И още нещо искам да кажа. Клоновете, за които говорите, са на 3 км навътре в границата. По българо-турската граница поне от 260-та до 270-га пирамида на изток към Резово кльонът още стои и изпълнява функциите на чудесно медико-ветеринарно съоръжение, което спира контрабандата и дивите животни. Необходимо е обаче да се направи стоманена и бетонна ограда именно по браздата, защото само така те могат да бъдат спрени.

Благодаря Ви за търпението.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Дедев, надявам се подкрепата да не е само от Вас, а от цялата Парламентарна група на ГЕРБ. Излизам за реплика, за да Ви разкажа една история отпреди седмица, която ми беше разказана при едно от посещенията ми във Варна. Става въпрос за семейство на полицай, тъй като от Варна са командировани 200 полицаи на границата, за да я пазят. В момента живата верига, която се ползва, е от полицаи, които стоят на отстояние 30 метра един от друг. Това, което семейството ми разказа – няма да спестя, ще кажа, че те дори са членове на ГЕРБ – за мен е доста потресаващо. Майката каза, че синът й се обадил едната вечер и казал, че на границата е доста страшно, тъй като въпросните имигранти се докарват с автобуси и камиони. От турска страна те се оставят да пресекат границата незаконно в България. Нашите полицаи имат нареждането да залавят и арестуват всеки, който могат, и да го върнат евентуално обратно. Когато се опитат да върнат даден човек, на тях се стреля в краката им, в земята пред нашите полицаи. Това е много притеснително. Ако трябва да говорим за граница, смятам, че тази граница трябва да я подсигурим, още повече че тя е външна за Европейския съюз. Границата ни с Гърция и Румъния не е такава, но тази с Турция определено е такава, затова защитни съоръжения, макар и ограда, биха били за предпочитане отколкото гола бразда и жива верига от полицаи, които да седят там и действително да рискуват живота си. Сега във Варна се очаква да има ново постъпление от 200 души, които на ротационен принцип да сменят колегите си. Представете си какво е психическото натоварване върху тези хора долу, на границата! Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги! Разбирам, че темата за границата е важна и трябва да бъдем по-детайлни. Разбира се, старата система, за която говорихте, е изградена и имаше принцип да охранява от България за съседна територия, а от несъседната територия, за България. Логично е на линията на държавната граница или на бившата контролно-следова полоса да се изгради инженерно съоръжение, което да възпрепятства преминаването на хора. То, разбира се, както се изказа и колежката, ще има двоен ефект – и спрямо животни. Колеги, искам да Ви подчертая, това не е нов проблем. Ако си мислите, че бежанци е имало, както Вие ги наричате, аз не искам да ги наричам така, преди шест месеца, напротив, преди 1989 г. всеки месец по различни причини – икономически, политически, българо-турската граница е преминавана от не по-малко от 20-30 души. Трябва да го знаете! Този наплив стана особено голям след 1989 г. Една голяма част от българските турци, които отидоха в Турция и по една или друга причина решиха да се връщат обратно, се връщаха нелегално през границата – от Турция за България. Голяма част от Близкия Изток, Азия, Африка винаги са искали да отидат в Западна Европа по икономически причини и съответно, след като не им дават визи, след като нямат необходимите документи, правят опит за нелегално преминаване на границата. В момента казусът със сирийците е подобен – 90% от тях са по икономически причини. Разбира се, България не е крайна точка в тяхното пътешествие, разбира се, че са страните от Западна Европа. Представят се с различна самоличност и се стремят да отидат да живеят при техни познати в западноевропейски държави. Тъй като България е член на Европейския съюз и е поела ангажимент да охранява тази граница, трябва да направи всичко необходимо. По тази тема можем да говорим много. Моят призив към Вас е да се детайлизират нещата, иначе оставаме само на едно политическо говорене. Не бива! Трябва да има повече експертност. Колегите, които работят в системата на Министерството на вътрешните работи, от средния и висшия ешелон знаят какво трябва да се направи, знаят какви предложения трябва да се внесат. От нас се иска да настояваме пред министъра, пред главния секретар да се случат тези неща. Но става дума за пари, така че трябва да имаме отношение и към министъра на финансите. Сега гледаме, и бюджета и това е отношение и към бюджета. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Добри предложения бяха направени от господин Дедев. Ние приветстваме и бихме подкрепили евентуално решение в тази връзка, внесено от която и да е друга политическа сила. На вниманието ни днес е нашето проекторешение, което сме внесли преди около месец и което е второ по тази тема. От „Атака” продължаваме да твърдим, че това е проблем номер едно в България – проблемът с „бежанците”, както ги наричате Вие, и „пришълците”, както ги наричаме от „Атака”. Без значение как ги наричаме, проблемът вече е ежедневен що се касае до престъпност. Не минава ден, в който да няма съобщение за извършени престъпления от тези лица, за техни бунтове, за сбивания, проблеми, свързани с недоволството на българските граждани, с протести в различни части на страната – няма да изброявам. Ако погледнем вестниците и телевизиите, ще видим, че това е тема номер едно и такава ще бъде, което е съвсем естествено предвид нашето географско местоположение. Това ще бъде проблем, който от тук нататък ще бъде траен. В момента сме пред първите големи проблеми за страната ни за десетилетия напред. Всички трябва да сме наясно, че една от длъжностните характеристики на нашата държава като територия, като част от колониалната система на Европейския съюз, е да бъде буфер. Разбира се, имаме и няколко други предназначения, но като буфер е много важно предназначение, да не допускаме да бъдем преграда, да бъдем филтър на напиращите от югоизток и изток. Затова трябва да си изработим и адекватно законодателство. Преди малко господин Дедев даде идея за промени в Наказателния кодекс, но дори и със законодателствто, с което в момента разполагаме, на този етап можем да се предпазим. Особено тревожно е, че нашите евроатлантически партньори и приятели оказват, виждаме, натиск чрез така наречени „неправителствени организации” и чрез услужливите медии се обработва съзнанието на хората, правят се опити за притъпяване на остротата на проблема и това се постига. Дори последното е, че ще ни дойдат някакви пари, които са толкова незначителни, а въпросът не е и само в парите – да кротнем, да се съгласим и да започнем да ги приемаме, за да не отиват на Запад. Дойде един висш чиновник от ООН, който вчера или завчера с ехиден тон ни заяви, че за България 8 хил. души бежанци не са проблем. Този факт нали Ви ли направи впечатление? А той е много значителен – по аргумент за противното, щом за България не са проблем 8 хил. бежанци, а знаем, че те са доста повече, ние можем да приемем и още, и още, кой знае докога. С това решение, което за мен е и последно, то трябва да бъде едно от поредицата, които да бъдат приети от българското Народно събрание, ние предлагаме ясно, просто и безспорно не друго, а да се изпълнява законът. Не е вярно, че е преминал незаконно границата в нарушение на чл. 279, ал. 1, след като каже, че е бежанец му отпада наказателното преследване. Няма такова нещо, господин Дедев! Наказателният кодекс не е дерогиран, нищо не е в състояние да промени неговата разпоредба. С този текст ние искаме едно единствено нещо – не друго, да се спази законът, да се спази Наказателният кодекс, където, пак повтарям, ясно е разписано: „Всеки, който премине държавната граница незаконно, не там, където трябва, тоест не на КПП, а по начина, по който го правят, се явява нарушител на Наказателния кодекс и спрямо него трябва да се образува наказателно производство”. Има ли нещо лошо да приемем такова решение – да укажем на МВР, на правителството, на органите по предварителното досъдебно производство да си вършат работата? А как съдът ще квалифицира това деяние вече е друг въпрос. Точка първа е многото хора в България, които с неустановена самоличност вече са извършили престъпление, нямат приет статут – това е една мярка, която е регулярна, естествена и съвсем логична – да бъдат екстрадирани. Отвреме навреме се появяват едни съобщения за определен брой хора, но това са пренебрежително малко на брой случаи. Ние искаме да се интензифицира този процес – хората, които да бъдат екстрадирани. Има основание за това, страшно много основание има да станат повече. Това е другото. Последно, за защитната преграда, говорим от много години ние от „Атака”. Сега тя е още по-актуална. Така, както правителството се вслуша и започна да строи тези 30 линейни километра, тази преграда да продължи. В това отношение парите не трябва да се жалят, те ще се върнат, уверявам Ви, с ефекта, който тя ще има. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, действително въпросът, който обсъждаме, е много важен. През последните няколко месеца беше направено изключително много като обем работа и съдържателни действия от страна на Министерството на вътрешните работи и от страна на Министерството на отбраната. Има приет специален план на Министерския съвет, който се изпълнява и има конкретни резултати. В тази връзка правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на вътрешните работи господин Пламен Ангелов, за да даде допълнително информация или изясняване на действията, които българското правителство предприема. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Процедурното ми предложение е за удължаване срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Работата по този законопроект наистина е сложна. Включиха се и юристи, които работят по тази тема. Предложението ми е за удължаване на срока с шест дни, така че той да изтече следващия вторник. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, отново правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник министърът на вътрешните работи господин Пламен Ангелов.

Уважаема госпожо заместник–председател, уважаеми господин заместник председател, уважаеми народни представители! За мен е чест да бъда на тази трибуна. Предполагам, че знаете, че министър Йовчев – министър на вътрешните работи, пътува за Брюксел за заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, така че няма възможност, иначе той би искал да бъде тук. На мен се пада честта да взема отношение по предложеното решение. Ако позволите, съвсем накратко да изложа няколко елементи и аспекти на предложението. За да подпомогна дебата, ако позволите, на базата на опита, който имам от Министерството на вътрешните работи, свързан с граничната сигурност, да изложа някои аргументи, които вярвам, че ще бъдат взети предвид при преценката, която ще направите. На първо място изграждането на защитни съоръжения, ако го тълкуваме като стена или по-точно като ограда по цялата граница с Република Турция, има два аспекта. Да започнем с практическите аспекти, на първо място стойността. Към момента знаете, има решение на Министерския съвет за изграждане на подобно съоръжение с дължина 30 километра в района на Елхово, което според разчетите, направени към момента, ще струва приблизително 6 млн. лв. Срокът за изграждане в най добрия случай, ако атмосферните условия позволяват, ще бъде не по-малко от два месеца. Ако направим една минимална калкулация колко би струвало изграждането на подобно съоръжение по цялата дължина на границата, а именно 274 километра, това прави приблизително минимум 54-55 млн. лв. и срокът за изграждане не по-малък от 18 месеца. Това е ако приемем, че условията по цялата границата са еднакви, но Вие знаете, особено, предполагам, народните представители от този регион, че става въпрос за Странджа планина, Резовска река – условия, които са изключително сложни, така че най-вероятно този предварителен разчет няма да бъде точен и стойността ще бъде много по-голяма. Продължавайки от гледна точка на практическата стойност на подобен подход, бих искал да обърна внимание, че подобни съоръжения има изградени – ако вземем двата най-известни примера, по границата между Съединените американски щати и Мексико, както и между Израел и част от Палестинските територии. Опитът показва, включително и на наши представители, които по линия на обмен са посетили различните гранични райони, че тези стени сами за себе си не са решение на проблема. Тези стени или огради могат да бъдат разглеждани единствено като един елемент от цялостен комплекс от мерки. Мисля, че подобен всеобхватен подход беше вече демонстриран от правителството на 6 ноември с плана за действие, който гласувахме, който се изпълнява от 9 ноември. Ако позволите, съвсем накратко да дам статистика какви са резултатите от този комплекс от мерки, които вече Министерството на вътрешните работи прилага по границата с Република Турция преди още да бъде изградено самото съоръжение от 30 километра. Ако приемем, че 9 ноември е датата, на която започна ефективното изпълнение на операцията, възложена на Министерството на вътрешните работи с решение на Министерския съвет, наблюдаваме, че спрямо предходния ден – 8 ноември, имаме три пъти намаление на броя лица, преминали незаконно нашата граница. След това намаление следва продължаващата, надявам се трайна тенденция за рязко, драстично намаляване на броя лица, които преминават незаконно зелена граница. В това число имаме вече два дни – 28 ноември и вчера, 3 декември, когато броят задържани лица е нула. Към този момент на базата на малко по-малко от един месец прилагане на комплекс от мерки и плана за действие мога спокойно да извадя извода, че подходът, който правителството прилага, който МВР прилага в момента, е ефективен, дава целените резултати, нещо, което, убеден съм, всички ние желаем. Още един аспект. В рамките на Министерството на вътрешните работи на мен ми е възложено да отговарям за ресор „Международно сътрудничество и отношение с европейски политики”. Най-учтиво моля народните представители също да съобразят сигурните международни реакции...

...и последици, при прилагането на една мярка, която би могла да се оприличи като изолиране, запечатване, изграждане на стена между две държави, между две цивилизации, между две религии. Позволете ми да подчертая, че към момента Министерството на вътрешните работи съвместно с Министерството на външните работи полагат огромно усилия, за да убедят нашите партньори, както европейските институции, така и държавите членки, а така и различните международни организации в системата на ООН, че подходът, който МВР следва, е балансиран. Това е подход, който не нарушава задълженията, международните ангажименти, поети от нашата страна като част от семейството на ООН, като част от европейското семейство. Смея да твърдя, че до момента имаме успех. Фактът, че организация като Върховният комисарят за бежанците на ООН по време на посещенията си миналата седмица не само възприе голяма част от доводите, които бяха изложени от българските институции, но също така гласува за оказване на спешна подкрепа на значителна финансова стойност за усилията на България, е най-малкото доказателство, че България не нарушава, не излиза от международната законова рамка, която всички ние заедно сме гласували и към която би трябвало да се придържаме. Ако позволите, един последен аспект или по-точно два, в контекста на възможните международни реакции при подобен подход. Миналата седмица – на 28 ноември, Европейската комисия гласува един много сериозен финансов пакет извънредна финансова помощ за България, пакет от три различни фонда – Фонда за бежанци, Фонда за външни граници и Фонда за връщане. Смея да твърдя, че първоначално определените суми бяха почти два пъти увеличени благодарение на външнополитическия подход и усилията, полагани на национално ниво от министерството и от цялото правителство, за да покаже, че е в състояние да се справи с проблема. Тази сума, увеличена един път и половина, е доказателство, че има доверие в капацитета на българското правителство да усвои тези средства и да ги използва по най-правилния начин, което означава и законосъобразно, от гледна точка ангажимента на България по линия на правата на човека. Последният аспект, макар и не по важност. Нека да погледнем в чисто двустранен план отношенията със съседна Турция. Вчера имаше посещение на областния управител на област Одрин в Министерството на вътрешните работи. Преди три седмици имах среща с посланика на Турция, представяйки решението да се изгради 30-километрово съоръжение по границата с Турция. Отново смея да твърдя, че аргументите, които Министерството на вътрешните работи, подкрепено, разбира се, от Министерството на външните работи изложи, бяха достатъчно убедителни, че подобно съоръжение е част от комплекса от мерки за гарантиране на общата сигурност – тя не е само сигурността на българо-турската граница, а това е сигурността на региона, тъй като не само България страда от последиците от засиления миграционен поток. При последващото вземане на решение Ви моля да вземете предвид всички тези доводи и аргументи, които изложих. Благодаря за вниманието.

Дами и господа народни представители, искам да попълня някои празноти в информацията на господин заместник-министъра. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нямат време.

Поисках удължаване с пет минути. (Шум и реплики от КБ.)

Благодаря Ви. Съждения от типа: „И да издигнем стена, тя няма нищо да направи, няма да бъде особено ефективна, защото те ще правят проломи и пробойни в нея” – не отговарят на истината. Искам да посъветвам ръководството на МВР да гледа по-често телевизия CNN и да следи интервютата на израелския премиер Нетаняху. Неотдавна той откри поредната стена – този път издигната по границата с Египет през Синай, и каза, че потокът на нелегалните имигранти през стената е спаднал почти до нулата, секнал е около десет пъти. Още докато я строяха, напливът на трафикантите от Судан и Черна Африка намаля, тоест стените работят. Те работят при границата на Европейския съюз, по границите на анклавите Сеута и Мелила в Мароко, работят в Израел. Стената работи и в Гърция, затова именно те бяха пренасочени към България, тоест трафикантите бяха насочени към България. В изявленията както на преждеговорившия, така и на цялото ръководство на МВР, както и на Държавната агенция за бежанците, ние не виждаме да бъде отчитан много важен факт, че това преселение на ислямски маси към България става по силата на трафика на човешки същества – тежко престъпление по международното и националното право. Досега не сме чули нито един трафикант, например турски или български, да е бил задържан, изправен пред медиите и разобличен, да бъде направен юридически анализ на трафика, чийто резултат всъщност са тези 11 или 12 хиляди пришълци, които преминаха от Турция в България. Изречение като: „Полагаме огромни усилия да убедим нашите партньори в европейското семейство, че ...” и така нататък, показва, че това правителство се ръководи пак от съображение да угодничи някому навън, а не да изпълнява българския национален интерес. Така тълкувам аз и извинителните нотки в изложението на заместник-министъра, че той се е срещнал с валията на Одрин и обсъждал трафика на нелегални през границата. Че каква дума може да има валията на Одрин или областният управител на коя да е друга чужда държавата, когато ние трябва да защитим нашия национален интерес?! Не е вярно, господин заместник-министър, че инженерното съоръжение или възпрепятстващото съоръжение, или там какъвто Вие си искате евфемизъм за гранична стена, отговаряло на общия интерес. Това просто не е така! В интереса на Турция е границата да остане такава, каквато е сега – разграден двор. Ние бяхме на границата и изминахме километри по браздата. Границата е една канавка, която е широка 50 см – някога е била дълбока 30 см, а сега е тревясала и пълна с боклуци. Единствената грижа на прииждащите от турска територия е да направят един лек скок, за да прескочат тази канавка. Стъпят ли на българска територия нямат връщане по силата на сегашния закон. Те даже махат отдалеч на джиповете на нашите граничари, за да дойдат да ги вземат и по-бързо да отидат на топло в бежанския център. Това е истината за българската виртуална, несъществуваща граница по турско-българската линия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Ташева! Вие направихте съпоставка с това как се работи в друга страна, няма значение коя е тя. Преди малко чух от заместник-министъра, че нямало заловени. Във Вашето изказване не можах да разбера какво казвате – че в България работят толкова добре, или че в България просто не ги хващат?! Защото, предполагам, че продължават да влизат чуждестранни лица, но не могат да ги хванат. Това, от една страна. Да ме кара да си мисля така е фактическата обстановка в центровете за бежанци. Там ежедневно се докладва, че всичко е наред, обаче се оказва, че при капацитет от 700 човека, примерно, има 1000 човека, за част от които нямаме никакви данни. Моля, обосновете се какво имахте предвид – дали МВР работи толкова добре, или просто не си върши работата и не хваща бежанците по българската граница, което вече ни навежда на съмнението, че България е един разграден двор? Не знам как това ще се изтълкува от нашите партньори. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ташева, не съм съгласен с Вас, че границата е един разграден двор. Напротив, българската граница дълги години е била, ако не еталон, то поне едно добре охранявано периметрово съоръжение. Относно мрежата, за която говорите – да, тя има своята логика, но както преди малко Ви споменах, ако е в комплекс с други мерки. Пак повтарям, и към ръководството на министерството, това че командировахте 1400 охранителни полицаи от цяла България, които вместо да се борят с битовата престъпност и с охраната на обществения ред Вие ги командировахте на границата, поради това че Гранична полиция в Регионална дирекция – Елхово, която охранява българската граница от река Марица до река Резовска, има недостиг по щат на 1000 служители – затова ги командировахте. Те бяха разположени, и са разположени, на 30-50 метра един от друг, като жива стена, която да възпрепятства преминаването на нелегални имигранти. Относно махането на джиповете, госпожо Ташева, затова че тези лица искат по-бързо да преминат на наша територия. Не е само това. Има обаждане от GSM-и на телефон 112, за да дойдат да ги приберат. Така че за такива куриози и парадокси може да се говори много. Говорим по принцип. Днес приемаме бюджета и трябва да настояваме пред ръководството на Министерството на вътрешните работи да се отделят средства. Това, че сте се срещнали с валията на Одрин нищо не означава. Той е председател на смесената българо-турска гранична комисия. Аз съм бил 10 години председател на тази комисия от българска страна и мога да Ви кажа, че тогава, когато имахме едни добри междусъседски отношения, такъв тип и проблем нямахме. Сега някъде се е пукнала системата, не се провеждат нужните срещи, нямат и централна комисия и липсата й създава този проблем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Госпожо Ташева, от части съм съгласна с темите във Вашето изказване, от части не. Аз не виждам какъв е приноса на МВР и ДАНС за всичко, което се случва в българската държава. Тази сутрин аз, а предполагам и Вие, а и голяма част от българските граждани са станали свидетели на журналистическо разследване за това не само какъв е трафикът на бежанци и как се осигурява през държавната ни граница, а как се осигуряват дори документи за самоличност на български граждани и каква е търговията на определени лица. С това съм съгласна, че ДАНС и МВР отново нямат идея какво се случва. Не съм съгласна с факта, че властта не може да строи стени. Напротив, госпожо Ташева! Излезте пред централния вход на Парламента и вижте каква желязна стена е построена, за да пази управляващите! (Реплики от КБ и ДПС.) Изглежда – стена далеч по-важна от тази, която пази България. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря на колегите от ГЕРБ. Ще започна отзад напред. Госпожо Атанасова, никога не съм казала, че едно правителство не може да изгради стена дълга 250 260 км, напротив, казвам, че може и трябва. Ние така казваме от „Атака” и за това настояваме. Настояваме тя да не е само от тези рула от телта „Бруно”, защото всеки бежанец или трафикант въоръжен с лозарски ножици може да направи пробив. Хората правят друго. Лее се бетон, слага се бетонна стена, висока примерно 1-1,5 м, на нея се забиват през 10 см стоманени стълбове и отвън на този буфер, който се изгражда от двете страни вече идва мястото на телта „Бруно”, по самата бразда. Но това е отделна работа, тук нека инженерите да решават, както каза моя колега Лаков: „Имаме готов проект”. Второ, една стена дълга 250-260 км по границата със Синай, струваше на Израел 71 млн. долара. Тоест, аз не разбирам как нашите хора са изчислили тези 30 милиона за някакви си 30 км. Частични стени наистина няма да решат проблема, защото както видяхме в областта на Елхово, в момента, в който ние направихме жива верига от полицаи, там трафикът спадна, но се премести при река Резовска. Нали? Даже кметът на Резово потърси помощта на централните медии, за да обясни за какъв наплив на „Ал Кайда”, както казаха там, става дума. Няма смисъл да запушваме една дупка, а да оставяме на друго място свободна територия трафикантите от турска и от българска страна да си вършат бизнеса. Трябва ни цяла стена! Да отговоря на господин Иванов. Как си върши МВР работата? Има политически указания, това е мое лично впечатление, нашите гранични полицаи да не връщат нахлуващите от Турция маси, а само да ги хващат, да ги залавят, да им вземат пръстовите отпечатъци, снимка в профил и анфас, да запишат там някакво име каквото пришълецът си е измислил, защото то почти никога не е неговото собствено и да ги пращат веднага към Дирекция „Миграция”. Гранична полиция има право да задържи тези пришълци само за 24 часа. Те ги третират като всеки друг нарушител на закон в България. От там нататък ги предава на Дирекция „Миграция”, като тя трябва да установи кой е терорист, кой не е, кой е обикновен убиец, кой има основание и кой няма и за тези, които прецени, ги извежда извън сферата на МВР и предава на Държавната агенция... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Ако може само да довърша. Тоест, когато казват, че те са заловили всички, имат предвид... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, правя процедура по начина на водене, тъй като в момента обсъждаме изключително важна тема за българската държава – надявам се за всички народни представители, не само за тези, които взеха участие в дебата, а и за тези, които издават нечленоразделни звуци. Призовавам винаги, когато народен представител от парламентарната трибуна защитава позиция и му остават секунди или минута, за да изрази мнението си, да давате тази възможност. Нека да не се връщаме и да давам примери във времето, когато други народни представители по далеч по-неинтересни и незасягащи българската държава теми, сте позволявал да говорят над определеното време. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

„Позволявали” се казва.

Цен-зу-ра! (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)

Господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване на предложеното от нас проекторешение. Надявам се абсолютно всички народни представители тук да осъзнаят важността и значението на това, което обсъждаме. Не обсъждаме нещо тяснополитически, което да важи за дадена политическа сила независимо от нейния цвят. Обсъждаме нещо, което важи за целия български народ. Моля Ви: помислете преди всичко за хората в държавата, защото продължавайки да приемаме все повече и повече нелегални имигранти, непоставяйки бариера, препятствие пред тях, това носи допълнително утежнение върху икономиката. Вие самите – двете партии, сте управляващи. Ако смятате, че можете да поемете повече тежести върху бюджета, заложен за 2014 г., тогава вкарайте и проект на решение да ги вкарвате и с влакови композиции. Нашето предложение е да съхраним границата по-спокойна и да намалим сравнително потока и интереса на бежанците към нашата страна. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за удължаване на работното време днес и утре до 16,00 ч. (Възгласи от ГЕРБ: „Ура!”.) Сега е 12,00 часа, а сме на т. 2 от седмичната ни програма. (Възгласи от ГЕРБ: „Не може ли до 12,00 ч. вечерта?”.) Предстои ни най-важното гласуване – Второ четене на бюджета на Република България. С подобен подход има опасност да работим в петък следобед, в събота и неделя. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Нищо лошо няма. (Шум и реплики.)

А комисиите?!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения по Законопроекта за финансовите и икономическите взаимоотношения със зоните с преференциален данъчен режим на пет дни.

С пет дни.

Господин председател, преди почивката бях направил предложение срокът по закона за така наречените „офшорни зони” да се удължи с шест дни. Той изтича днес. (Реплики от народния представител Цветомир Михов.) Момент! Сега предлагам с пет. Предложението не е едно и също.

Съобразих се с правилника и предлагам с пет дни.

Какво ще направите?

Благодаря Ви, госпожо председателстващ. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Изразявам съмнение в гласуването, тъй като нямаше възможност аз и някои от моите колеги да представим пред Вас предложението. Вие не можете да се ориентирате по числата, записани в това предложение, за какво става дума. Ще бъда възможно кратък. Отнася се за дофинансиране на универсалната пощенска услуга. В чл. 29 и чл. 29а от Закона за пощенските услуги са конкретизирани редът и начинът, по които може да става дофинансирането на универсалната пощенска услуга. В чл. 24 на същия закон е вменено пощенската услуга, универсалната пощенска услуга да се извършва от „Български пощи” ЕАД. Съгласно законодателството е изпратено писмо до Комисията за регулиране на съобщенията, направен е анализ и след извършения одит е взето решение от комисията през месец октомври тази година, в което е обявено, че нетните загуби по универсалната пощенска услуга на „Български пощи” за 2012 г., е на стойност 14 млн. 815 хил. лв. Това е, което е записано в бюджета, който е приет и изпратен от Министерския съвет, е, че за дофинансиране на тази услуга се дават 12 милиона и половина. Нашето предложение е да бъде увеличено дофинансирането на цялата услуга с 2 млн. 315 хил. лв. Смятам, че предложението е напълно коректно и Ви благодаря за вниманието.

Отрицателен вот!

На три вота имаме право.

Само двама сте гласували „против”. (Оживление.)

Аз гласувах отрицателно, защото дори това, което колегите внасят, считам, че е недостатъчно. През последните години пазарът на пощенските услуги търпи структурни и регулаторни промени. И както е известно, либерализацията на услуги, която датира отпреди 2009 г., е причина за негативните финансови резултати на дружеството. За да се поддържат пощенските услуги инфраструктурата в цялата страна на „Български пощи” на добро ниво, те трябва да бъдат със сигурност трансформирани и дружеството така или иначе се явява в тежка конкуренция на финансовия и колетния сегмент на този пазар. Ситуацията е още по-лоша и към днешна дата, тъй като след либерализацията конкурентите на „Български пощи” навлязоха мощно на пазара на пощенските услуги, като се фокусираха върху печелившите дестинации на пощата и пощите станаха непривлекателни в този сегмент. Тъй като пазарът на куриерски услуги у нас е печеливш, има потенциал ние да стартираме процес за преструктуриране на куриерската форма на „Български пощи” чрез „Булпост” в резултат на оптимизиране на транспортната схема на „Български пощи” и да бъдат пренасочени съответно към тази нова структура „Булпост”. От Българския разменно-сортировъчен център към „Български пощи” трябва да се добавят инвестиции за съвременни скенери на пратките и да се гарантира сигурността на същите такива. Разходите за поддръжка, които са в размер на 150-200 хил. лв., със сигурност са недостатъчни. Тук е мястото да повдигна въпроса за сигурността на пратките, които циркулират из страната и чрез другите пощенски оператори. Въпреки законовите разпоредби на задължително сканиране на пощенски пратки, постъпващи в мрежата на съответния оператор, само „Български пощи” имат необходимата техника. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Добре, мерси. Съобразявам се.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, накарахме ме да гласувам против моето собствено предложение. (Оживление и реплики.) И ще се аргументирам защо. Ако ме изслушате, може би и Вие ще проумеете какво правите. Уважаеми колеги, когато внесох това предложение за увеличаване парите на „Български пощи”, се водех от идеята, че тези пари ще са необходими „Български пощи” да подобрят своята дейност. Оказа се обаче, че този период от време – от внасянето до вчера, имахме заседание на комисията, на което присъства старият шеф на пощите. Той подведе всички народни представител в залата, които присъстваха, като излъга, че планът за подобряване дейността на „Български пощи” е в течение, планът се съгласува със синдикатите и всички работели прекрасно. Оказа се, че, първо, този план е спрян. Второ, е спрян планът за преструктуриране на транспортните услуги, който само за София ще намали с 35 хил. км годишно разходите. Отделно се оказа, че договорените и обещани от министъра на транспорта 10% средства за увеличение на заплатите, са намалели въпреки всичко със съгласието на синдикатите с 6%. И най-накрая се оказва, че те няма да получат и тези 6%, но пък на всичкото отгоре старият шеф на пощите е тръгнал да ипотекира имоти на морето, които са със застроена площ около 4 хил. квадратни метра, да ги ипотекира като в някакви нотариални актове се появяват около 1800 квадратни метра. След този наш сигнал уволнихте стария шеф на пощите и сложихте нов шеф на пощите, който е чисто партийно назначение, който не знае за какво става въпрос, който е заместник-председател на организацията Вие в Перник, доколкото разбрах. (Реплики от КБ.) Кажете ми за какво да дадем тези пари? За да може да се отказва по-бързо. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Разбира се, отрицателен вот по темата на колегите. Аз гласувах против, защото в момента ГЕРБ като опозиция се опитва да увеличава пари за пощите, с цялото си управление направи така, че едно печелившо дружество, което 2008 г. беше 9 милиона, да стигне до загуба над 20 милиона. (Реплики от ГЕРБ.) Две хиляди и девета година за 6-месечието беше 8 милиона, когато ние приключихме, след това, по Вашето управление, приключихте на 3 милиона загуба, доколкото си спомням, или 2 милиона. И от друга страна, загубите дойдоха от губене на пазари точно при управлението на ГЕРБ. Кой продава винетките вместо пощите знаете ли? Госпожа Цветелина Бориславова. Знаете го. (Ръкопляскания от КБ.) Знаете ли уважаеми господа, на колко предприятия хибридната поща чисто и просто оставихте да я вземат други частни компании, вероятно свързани с Вас? Да ги изреждам ли? И сега какво плачем – дайте да дадем на пощите? Защо не дадохте, когато бяхте на власт? А за това, че съм гласувал против, и правилно, че съм гласувал против, е доказателството, че самият господин Иванов дори не подкрепи собственото си предложение. Затова апелирам към Вас, господа: нека да бъдем сериозни! Не ми се излизаше да правя отрицателен вот. Оставете тези циркове, които сте си наумили да правите. Нека да говорим реално за възможностите на бюджета. И още веднъж ще Ви кажа – този бюджет е с милиард и 300 повече приходи, с много повече социални придобивки за българските граждани. Подкрепете го, след като Вие се правите на социална партия. Благодаря Ви.

Госпожо Манолова, лично обяснение!

По начина на водене!

Прегласуване!

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Искам процедура по прегласуване, тъй като предложението не беше представено, предвид че дебатите по точката бяха прекратени. Предложението, което внасяме… (Силен шум и реплики от КБ и ДПС: „Картата!”.)

По отношение на предложението, което внесохме тук. Касае се конкретно за средства за продължаване внедряването на електронно управление в страната – тема, която би трябвало да е приоритетна. Ще дам за пример само бюджета, който е предвиден за Програмата за развитие на информационните технологии и съобщения. (Възгласи: „Е-е-е!” от КБ и ДПС.)

Двадесет и осем милиона са предвидени. Само за поддръжката на ЕЕСМ системата (Единната електронна съобщителна мрежа) са необходими 17 милиона и половина. Само за функционирането и поддръжката на изпълнителна агенция са необходими над 20 млн. лв. Видно е, че средствата, които са заложени към настоящия проект, не са достатъчни. Благодаря Ви.

Процедура по начина на водене!

Госпожо председател, може ли всяко гласуване да го показвате по групи, за да не се провикваме?

Уважаема госпожо председател, драги колеги! Правилникът разрешава процедура прегласуване, но в него е записано коректно, точно как и по какъв начин се иска тази процедура. Тъй като виждам, че в гласуването за бюджета колегите от ГЕРБ желаят това да бъде постоянно като предложение, Ви моля да давате възможност за тази процедура само в съответствие с правилника, който всички ние сме гласували. Благодаря Ви.

Защо прекратихте дебатите?

Правилникът го позволява, бе момче!

Уважаема госпожо председател, вчера, вторник, обявихте – по повод изказване или искане, или реплика, не мога точно да се сетя, по процедура за начина на водене, че отрицателният вот се дава, след като мине процедурата по прегласуване.

Днес Вие дадохте правото на отрицателен вот, преди да мине процедурата по прегласуване.

Много Ви моля! След отрицателния вот имаше процедура по прегласуване. Отрицателен вот имаше на господин Иванов, на господин Мутафчиев, след което беше поискана процедура по прегласуване. Възможно е – човек допуска грешки, приемам го за нормално. Но ако всеки ден ще въвеждате различна практика, много Ви моля, обявявайте практиката по прилагане на правилника – във вторник е такава, в сряда е такава, в четвъртък е такава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Стига толкова вече!

Искам процедура по начина на водене!

Благодаря, госпожо председател. Лишихте ме от правото да направя лично обяснение, след като името ми беше цитирано и моето изказване беше използвано като основа от колега от управляващото мнозинство, за да аргументира защо е бил „против”. И Вие ме лишавате от правото да направя лично обяснение! Значи не само съм бил засегнат, не само се обърна лично към мен, ами той аргументира своето изказване на базата на моето. Защо ме лишавате от правото на лично обяснение? Процедурата ми е по начина на водене. Уважаема госпожо председател, ежедневно сривате доверието. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.) Онзи ден журналисти към Парламента ми казаха, че доверието в Парламента е само 5%! Разбирам, че бързате да приемете този бюджет, който, казах, е бюджет на измамата и на лъжата. Но хубаво, Вие сте решили да го приемете и ще го приемете. Това си е Ваш проблем. Може би пък, от друга страна, бързате, защото господин Чобанов е тук – притеснява се да не се стъмни и да не му тръгне рейсът. Това е друг момент. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Народният представител Станислав Иванов продължава да говори при изключени микрофони. Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Процедура!

Уважаема госпожо председател, моля да призовете народните представители да се успокоят малко. Правя процедура за пряко излъчване на дебатите по Българската национална телевизия и Българското национално радио с един основен мотив. Ако се замислите, имаме една много хубава българска поговорка – нещо, което човек сам си направи, друг не може да му го направи. Ако вчера бяхте така добри да не прекратявате дебатите, имаше 20 записани колеги за изказвания, те щяха да се изкажат и нямаше сега да играят процедури – отрицателен вот, процедури по прегласуване и така нататък. Така че малко се замислете. Ако искате да караме нормално нещата, подкрепете предложението дебатите да бъдат излъчвани пряко, за да може всеки да си каже онова, което има да каже по бюджета, без да се криете и да караме напред. Благодаря Ви. (Реплика от ДПС: „Цецо, ти направо ни заплаши!”.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господин министър, дами и господа народни представители! Преди малко стана ясно, че други председателстващи заседанието прилагат Правилника ден за ден, но не очаквам от Вас да влизате в грубо противоречие с редакцията на чл. 102. Там е казано, че в последния – до един час и половина от заседанието, всяка първа сряда от месеца, се осъществява блиц контролът. Имаме прието решение на Народното събрание за удължаване на работното време днес до 16,00 ч. Елементарна аритметика – час и половина преди това означава, че блиц контролът трябва да започне в 14,30 ч., поради което очаквам с някаква еквилибристика да обясните новото тълкувание и приложение на Правилника, но във всички случаи то е в грубо противоречие със сътворената от Вас нова правна норма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Има още една алтернатива, господин председател, да не изпадаме в конфузната ситуация да нарушаваме Правилника, иначе съм съгласен с това, че трябва да има уважение между властите. Предлагам формално отново да гласуваме заседанието да си продължи до 14,00 ч. Благодаря. (Шум и реплики.)

Имам право на още две! (Оживление.)

Благодаря, господин председател. Правя процедура за прегласуване – не успяха някои от колегите да упражнят правото си на глас. Благодаря Ви.

Не, тя беше свързана с гласуването!

Имаше още една процедура!

Ще гласуваме ли?

Благодаря Ви, господин председател. Очевидно е, че колегите имат възможност само да правят запитвания по процедура, но не и да задават въпроси по същество. Всъщност ние сме тук, в тази зала, за да водим дебат по същество. Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че сте наясно от последните седмици с изключително неприятната ситуация, в която се намира нашата държава по отношение на замразяването на финансирането на Оперативна програма „Околна среда”. До този момент избягвахме да правим повече коментари, тъй като изчаквахме да получим официалното становище на Европейската комисия. То, между другото, вече е факт. Въпросът ми към Вас, господин министър-председател, макар че уважавам Вашето становище да не се оправдавате с предишните, тъй като рискувате да започнете да приличате на един предишен министър-председател, а Вие със сигурност не можете да бъдете сравнен с него по ниво на оправдание с предишните, е: кой носи отговорност, за да попаднем в тази ситуация? За кой период от време става дума, тоест в писмото на комисията за кой период от време става дума? Също така – кои са конкретните министри, които носят отговорност и кои са конкретните служители, които носят отговорност в Министерството на околната среда и водите? Следващият въпрос, който искам да задам, е: какви са конкретните отговорности, които има управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда” и в звеното одит на средствата от Европейския съюз? Колко пъти сме получили писма от Европейската сметна палата и на тях дали е било отговорено, и дали тези отговори са причина за сегашното замразяване на средствата по Оперативна програма „Околна среда”? Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Курумбашев, от наскоро полученото писмо от Европейската комисия се потвърди и предварителната информация, която имахме, за опасност от преустановяване – временно, надявам се, на плащания по околна среда, като резултат от допуснати в последните няколко години лоши практики по отношение на управлението на самата програма, и в частност одиторски разминавания по отношение третирането на някои от проектите. Конкретно на Вашите въпроси. Мисля, че отговорност трябва да се търси от служителите, управляващи Оперативна програма „Околна среда”. Поименно трудно мога да ги назова в момента. Безспорно отговорност носи и за неупражнен достатъчен контрол както министърът, така и министърът, който отговаря за координация на фондовете в предходното правителство. Периодът от време, което се цитира, е 2010-2013 г., като въпросните проекти са управлявани изцяло в периода 2010-2012 г. Безспорно водеща роля има управляващият орган на околната среда, до който има няколко писма от Европейската комисия. Две през 2012 г., едно в началото на тази година и последното буквално преди месец, в резултат на което настоящият вицепремиер и отговарящ за координацията на фондовете Зинаида Златанова взе своевременни мерки за коригиране на позицията на българската страна и огласи част от притесненията си във връзка с недостатъчно адекватната реакция на българските власти в миналото, довела всъщност и до прекратяване на плащанията. Искам да подчертая, че ако 2012 г. се бяха взели съответните мерки, нямаше да се стигне до по-нататъшно задълбочаване на въпросните разминавания в одиторските стандарти и прилагането им, така че нямаше да стигнем и до сегашното решение на Европейската комисия. Мерките, които сме предприели още преди месец. Ще огледаме още веднъж много внимателно последното писмо на Европейската комисия. За да бъдат напълно адекватни мерките, те са насочени в посока подобряване на системите за финансово управление и контрол, в частност по тази оперативна програма, а в по-общ аспект – по всички оперативни програми, от една страна, и, от друга страна, одитиращият орган също вече беше командирован в Брюксел и проведе консултации с одиторските екипи на дирекция „Регионална политика – DG Regio” на Европейската комисия, така че да се уеднаквят практиките по отношение на одитните стандарти по проектите по Оперативна програма „Околна среда”. Надявам се, че следващите няколко месеца грешките ще бъдат отстранени и плащанията възобновени. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Аз разбирам Вашата деликатност по отношение на това да споменете кой носи отговорност, но дали това ще бъде поредният случай в България, в който ще има някакво наказание или някаква отговорност за несвършена работа, или просто ще бъдат изброени несвършените неща и няма да се направи каквото и да е уточнение? Тук става дума за няколко критерия, които са споменати и които Вие трябва да поправите. Единият е недостатъчно дълги уведомителни срокове за подаване на оферти, неравнопоставено третиране на кандидатите, нередовно удължаване на крайния срок за подаване на оферти. Това са критерии, които са валидни не специално за европейски програми, а и за нашия Закон за обществени поръчки. Има ли специална работна група, която смятате да създадете извън тези мерки, и че те трябва да бъдат коментирани, разбира се, с Генералната дирекция „Регионално развитие”? Смятате ли, че някой трябва да носи административна или пък политическа отговорност за това, че сме стигнали тук, до тази ситуация? Това са моите конкретни въпроси към Вас. Тъй като многократно беше рекламирано заради кой са били спирали и заради кой са били пускали фондовете, сега някой трябва ли да понесе отговорност, тъй като това, което четем в писмото тук, е, че е направена представителна извадка от всички разходи, които са разплатени в периода 2010-2013 г.? Кой управляваше в периода 2010-2013 г., заради който получаваме сега това писмо? (Реплика от народния представител Томислав Дончев.) Писмата, които праща Европейската сметна палата, са от октомври 2012 г., господин Дончев, от ноември 2012 г., от февруари 2013 г. Прави ли Ви впечатление това? Вие къде сте били по това време? Господин министър-председател, искам по-конкретен отговор от Вас както по отношение на това кой носи отговорност, така и по отношение на конкретните стъпки, които смятате да предприемете, за да не се стигне до не временно, а изобщо замразяване на тези средства. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Курумбашев, споменах, или може би не бях достатъчно изчерпателен, че вече са разпоредени проверки на всички проекти, които са визирани като критични и по които има бележки. След извършване на тези проверки, в зависимост от резултатите, разбира се, ще бъде преценена степента на отговорност и при достатъчно данни за административни или нарушения, които подлежат на наказателна отговорност, ще бъдат уведомени съответните органи. Що се касае за вината, тук ще отворя една скоба. Винаги, още и в предходния мандат, не съм бил привърженик на крайно политизиране на тема, която в значителна степен се управлява от администрацията. Въпреки това политическите ръководители носят отговорност за цялостната организация на работата на тази администрация и за по-слабо упражнен контрол. В този аспект Вие визирахте конкретни срокове. През 2012 г., подчертавам още веднъж, е имало две предупредителни писма, на които нашата реакция е била – използвам мека дума, неадекватна. Ако в периода 2012 г., въпреки допуснати грешки и спорни моменти в процедурите, ако тогава бяхме отговорили адекватно не само като писмени отговори, и като реални действия на администрацията, която управлява оперативната програма, до това спиране на плащанията нямаше да се стигне. Всъщност, след като не отговаряте на три поредни предупреждения, четвъртото действие, което да Ви накара да вземете някакви решения, действително е прекратяване на плащанията. Сега най-важното е да се вземат необходимите мерки, за да може, подчертах го и в отговора, да бъде отблокирана програмата. Що се касае за отговорността, безспорно предходното правителство трудно може да избяга от тази отговорност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, господин премиер, господин министър, уважаеми колеги! Аз моята отговорност я нося за всичко, което съм направил и всичко, което не съм успял да направя, основно поради недостатъчното време. С това, което е направено, имам основания да се гордея – в началото на годината, оставихме на България адекватно работеща система за управление и контрол на европейските пари. Тук интересните въпроси са други: какво се случи с тази система през последните седем или осем месеца? И защо тази система очевидно в момента дава дефекти и не работи? Разбира се, редно е да уточним и други детайли. Господин премиер, в писмото се коментират плащанията от 2010 г. до 2013 г., но се има предвид плащанията от Европейската комисия към България. Тоест това отново е свързано с проблемните проекти по околната среда от началото на програмния период, основно от 2008 до 2009 г. Интересният въпрос е друг. Напълно съм съгласен, че усилията, вместо в празно политическо говорене, трябва да бъдат в това да се излезе максимално бързо от ситуацията. Само че като чета писмото и като го преценявам с експертния капацитет на настоящото правителство, имам основания да съм песимист, че шестмесечният срок ще бъде достатъчен, за да се излезе от ситуацията, особено ако се влезе в процедура по пълен ре-пърформанс. Тревожното е друго. Скоро, ако продължавате да работите по същия начин, не само няма да има налично финансиране, за съжаление, може да се окаже, че няма да има кой да изпълнява проекти.

Уважаеми господин Дончев, още веднъж искам да подчертая отговорността на служителите, които управляват оперативната програма. Но тъй като Вие влизате по политически начин в темата, отговорете на въпроса: защо през 2012 г. не взехте адекватните мерки? Благодаря.

Защо тогава има правилник?

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът ми към Вас, господин премиер, е: какво е Вашето отношение, как Вие преценявате ограничаването на трудовия пазар за българи във Великобритания? Българските граждани са особено чувствителни на тази тема, защото цената, която България и българските граждани плащат за членството ни в Европейския съюз, не е малка. Всички знаем, че членството в Европейския съюз носи и ограничаване на суверенитета, трансфер на суверенитет, междувременно с това носи и редица права за българските граждани, за българската държава. По време на дебата в залата, ще припомня, за удължаване на Мораториума за покупка на земя от чужденци председателят на ДПС Лютви Местан каза, че не е добре да караме чуждите граждани да се чувстват неловко и неудобно от това, че България не изпълнява ангажиментите си по Договора за Европейския съюз, защото те точно така ще се почувстват от това удължаване на мораториума. Дори припомни и каза: „Как ще се почувстват българските граждани, ако друга страна от Европейския съюз ограничи правата на български граждани по отношение на тази страна?” Ето случай, в който българските граждани чувстват на гърба си това ограничаване на правата, което произтича от договора в Европейския съюз. Бих искал да чуя каква е позицията на българското правителство по широко прокламираните в британските среди не само политически, но и обществени, ограничаване на трудовите права за българските граждани?

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Уважаеми господин Цонев, с внимание следим настроенията в английското общество през английските медии, разбира се, в последните месеци и истерията, която се раздуха по отношение на въображаемия наплив от емигранти след отваряне на трудовия пазар за българи и румънци, тоест двете страни, на които изтича седемгодишният мораториум върху свободното установяване на работа в Обединеното кралство. Веднага искам да кажа, че, първо, не споделяме опасенията, че ще има такава гигантска вълна на Острова, за каквато се говори. Второ, считаме, че тези български граждани, не бих искал да коментирам други граждани, които и сега работят на Острова, в по-голямата си част са добре образовани, със сериозен принос, бих казал, за икономиката на Обединеното кралство и значително в по-малка степен засягат социалните системи на Обединеното кралство. Струва ми се, че в изявлението си господин Камерън беше по-скоро повлиян от обществените настроения и беше принуден да оповести мерки, които засягат частично правата на потенциалните емигранти, най-вече достъпа им до социалните системи. Дори и да бъде реализирано нещо, което ние не подкрепяме, силно се надяваме, че то няма да бъде дискриминационно спрямо отделни страни, защото това би било вече в крещящо противоречие на правото на Общността. Присъединявам се към мненията, които се чуха и от други страни, и от Европейската комисия, че не бива да се посяга на едно от основополагащите права и принципи на Европейската общност – правото на свободно придвижване на хора. Българското правителство реагира, струва ми се, адекватно на равнище външен министър, като се обяви против каквито и да е дискриминационни мерки. Надявам се, че британските власти ще проявят сдържаност и ще се въздържат от каквито и да са дискриминационни мерки. Предполагам, че този въпрос може и да бъде обект на обсъждане на предстоящия Европейски съвет. Отсега заявявам, че ще се противопоставя. Имаме предварителни консултации с румънския премиер, наскоро имах среща с него, обсъдихме и този въпрос – ще се противопоставим на включването му в дневния ред, или ако бъде включен, ще заемем негативни реакции. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин премиер, господин министър! Господин премиер, на официална среща на 15 ноември 2013 г. в сградата на Министерския съвет в присъствие на медиите Вие заявихте, дословно следното, цитирам Ви: „По отношение на длъжностни лица, за които има информация, че работят срещу правителството – стремим се да подбираме най-добрите кадри, сигурно не винаги успяваме, за да може да освободим администрацията от политически пристрастни фигури. Досега има няколко случая, за които всички знаем, и обществото разбра, че са преки участници в събитията тук, пред тази сграда, и все още на държавна длъжност, или други, за които има оперативни данни, затова ще се въздържа от имена. Не е хубаво непотвърдена докрай информация да се изнася публично. Стремим се да се освободим от такива хора.” Миналата седмица на специално изслушване в Комисията по вътрешна сигурност вицепремиерът Йовчев обяви протестите през последните шест месеца за незаконни, а преди това на заседание на Консултативния съвет при Президента преброи съотношението, по данни на МВР, между спонтанно протестиращите и мотивирано протестиращите граждани. Уважаеми господин премиер, ние питаме следното: от къде разполагате с оперативни данни за политическите нагласи на български граждани, работещи в държавната администрация, и налагате ли обща политика за възпрепятстване упражняването на политически права на гражданите, защитени от Българската конституция? Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Всекидневно получавам в кабинета си оперативни данни като, в кавички да го наречем с популярният израз, „доноси от други служители кой с какво се занимава, често користни, друг път безкористни”, така че при мен има прекалено много информация, която, както подчертах, и Вие се съгласихте в изказването, е непотвърдена, поради което не е годна да се взимат управленски решения. Ако се интересувате малко повече, заповядайте в моя кабинет. (Шум и реплики, весело оживление в ГЕРБ.) Мога да Ви разкажа кой от кого се е оплаквал и за какво е говорил – от тази гледна точка. От друга, никога не съм споменавал, няма и да го спомена за политически пристрастия. Единственото ми изискване към администрацията е да не саботира работата в служебен план. За съжаление, в последните месеци има такива случаи. Да, няколко, в които мога да се съмнявам в саботаж, без да коментирам умишлен или неволен. Крайните резултати обаче са еднакви за българския данъкоплатец – дали е умишлено или не. Както случаят, който коментирахме в началото, аз вярвам че служителите в Оперативна програма „Околна среда” не умишлено не са отговаряли адекватно, но виждаме крайния резултат. Благодаря Ви.

Да задам допълнителен въпрос.

Уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! (Шум, весело оживление и реплики от ГЕРБ.) Няма лошо. Нека да фантазира господин председателят. (Шум и реплики, весело оживление.)

Господин премиер, в подкрепа на това, което каза моята колежка, имаме изключително много данни на хора, които са били психологически притискани да напуснат работните си места, без да има абсолютно никакво основание за това – хора професионалисти, които от 20 години са в системата на различни държавни служби. На техни места са назначавани други хора, които нямат нито административен, нито професионален, нито ръководен опит. Има хора, на които са взимани личните данни, има хора, за които са изисквани списъците за това къде са пътували през почивни дни. Ние занимавахме конкретно и вътрешния министър за това, че се изискват списъци на различни служители, които са пътували в събота или неделя на различни места на наши мероприятия. Искам да Ви попитам: Вие знаете ли това, имате ли отношение към тази тема и по какъв начин ще запазите тези хора, които независимо с каква политическа ориентация са, въпреки това да ги запазите на базата на техния професионализъм, защото те са доказали във времето това, което могат и знаят да правят? Конкретният ми въпрос е следният: до каква дълбочина и какви хоризонти ще стигне масовата чистка в държавната администрация, продиктувана от неистовото желание тази администрация да бъде завладяна от политически удобни хора? Само още една вметка – аз съм член на Комисията за така наречените „калинки”. Резултатът, който ще Ви представим, защото ние пък събираме информация от месец май до октомври 2013 г., ще Ви представим, за да видите за какви чудеса става дума.

Благодаря, господин председателстващ. В някаква степен въпросът е продължение на предходния. Ще се възползвам от това. При мен – ще използвам същия термин в кавички, няма оперативна информация за фактите, които изнесохте. Тоест досега служител не ми се е оплакал, че върху него се оказва натиск да напусне работата. Не казвам, че няма такива случаи. Просто никой не ми се е оплакал и не съм информиран, нито ръководител ми е казвал, че принуждава някого да напусне работа. Затова мога да разширя отговора с по-общи съображения. Мисля, че в момента политическа чистка няма, особено ако го сравним с периода 2009 г. Всички цифри в какъвто и формат да ги вземете, на които и равнища на администрация – от експерти, началници отдели и управления, цифрите са впечатляващи през 2009 г., а не сега. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, моят въпрос е доста конкретен. В последно време в медиите се появиха информации, че има намерение от страна на правителството да се направи възможното и да се рестартира, да се пусне отново в действие една много ценна и изключително успешна, докато е работила, мощност от Металургичния комбинат „Кремиковци”. Това е Заводът за непрекъснато леене на стоманата. Този завод, известно, е модерен, в пълно съответствие с екологичните норми и изисквания. Безспорно е, че с незначителни средства, така казват и специалисти, експерти на „Атака”, производството може да бъде възстановено, което ще доведе до изключително добри резултати за българската икономика. Ще бъде увеличен брутният вътрешен продукт на страната, ще бъде реализирана значителна печалба, ще се открият стотици нови работни места. В страната има много кадри, които са или работили в завода, или са подготвени веднага да се заемат с реалното производство. Така, както в последните 25 години само сме спирали производство, рязали за скрап и намалявали брутния вътрешен продукт, сега сме изправени пред реалната възможност и мислим, че това е работа на правителството, да осъществи необходимите действия както по отношение на преструктуриране на собственост, така и да се направят и необходимите капиталовложения това производство да бъде върнато в действие. Благодаря Ви за отговора.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Няма да влизам в предистория на закриването на комбината „Кремиковци”. Факт е, че една част от него все още не е разрушена и би могла да се пусне в експлоатация. Считам, че в конкретния случай държавата пряко не бива да се занимава с този вид стопанска дейност. В същото време обаче има – потвърждавам, заявен инвеститорски интерес и правителството ще го подкрепи под всички възможни форми, разбира се, не с пряко финансово участие. Не разполагаме с такива средства, че да участваме пряко финансово. Но като облекчаване на административни процедури и като улесняване на инвеститора в неговите намерения ще направим всичко възможно неговите намерения да бъдат успешни. Бих предпочел повече подробности след като начинанието стане необратимо и тогава вече ще можем със сигурност да кажем: да, тази част от комбината стартира и повече данни за принос евентуално в брутния вътрешен продукт на нашата страна. Но засега подчертавам, че гледаме силно позитивно и подкрепяме намеренията на инвеститора. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър-председател, аз съм удовлетворен от отговора на този етап, въпреки че той не беше конкретен, но явно това, което се прокрадва в медиите и което явно си съществува като намерение за рестартирането на завода, има основание да се мисли, че е вярно и че може да се случи, което е изключително положително. Пак повтарям, за 25 години само се свиваха, прекратяваха и разтурваха производства. Това ще бъде може би един уникален случай, когато ще бъде направено евентуално точно обратното. Ние задаваме въпроса съвсем общо за намерения, не говорим дори за участието на държавата в собствеността или във финансирането на процеса по рестартирането. Ние желаем да се случи това действие – заводът да започне да работи. Забележете, рязкото намаляване на БВП в страната, господин министър-председателю, знаете ли кога стана? То стана точно тогава, когато спря да работи „Кремиковци”. „Кремиковци” внасяше около 3% до края, когато беше вече в окаяно положение, от БВП в страната. Тогава нито шайката либерални икономистчета-соросианци, нито някой от сериозните икономисти в България отчете всъщност, че рязкото намаляване на БВП се дължеше именно на спирането на дейността на тази мощност. Ако тя беше продължила да работи, в момента нямаше да сме с това положение на БВП на страната, може би. Но поне да направим малкото от малко, страната има тази много реална възможност за осигуряване на стотици работни места за рестартирането на това производство. Ако го направите, ще бъде един много голям плюс за това управление.

Уважаеми господин председател, колеги, господин премиер! Въпросът ми е свързан с § 6 от Закона за бюджета и това е за да Ви припомня, ако не можете да се ориентирате кой точно е този параграф – това е предложение на група народни представители от Партия „Атака” за ограничение на часовете на работа на фотоволтаиците и на вятъра плюс 20% такса. Въпросът ми е в две насоки. Първата е чисто техническа – как прехвърлянето на тези средства в ДКЕВР ще бъдат използвани, за да покрият дефицита в НЕК след 1 август тази година, който по доклад на НЕК, който ще разгледаме днес в Комисията по енергетика, се равнява на 620 милиона до началото на следващия регулаторен период. В Комисията по бюджет и финанси е записано, че това ще бъдат нови инвестиции в енергийната инфраструктура, но средствата, идеята на тези средства, доколкото аз разбирам, е по-скоро те да покрият част от дефицита. Как 150 милиона допълнително от бюджета на ДКЕВР ще бъдат прехвърлени в НЕК? Вторият ми въпрос е по-глобален. Тези 150 милиона, дори и да бъде намерен начин да се прехвърлят, разбира се, при допускането, че предложението ще бъде прието в пленарната зала, са крайно недостатъчни, за да покрият дефицита от 620 милиона. Планирате ли разликата от 620 милиона минус 150 милиона да бъде под някакъв друг вид заложена в бюджета и прехвърлена като субсидия – защото то си е чиста субсидия, на НЕК или разликата в размер на 470 млн. лв. ще остане като непризнат приход от страна на регулатора и ще влезе в цената на електроенергията в следващия регулаторен период? Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаем господин Добрев, според мен тук има малко фактологична грешка. Тези пари, ако приемем, че се реализира това предложение, няма да бъдат в бюджета на ДКЕВР. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е държавен орган, така че те ще влязат в държавния бюджет.

В доклада не е така.

Значи в доклада на комисията има редакционна грешка. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Това ще бъдат пари, които ще влязат в бюджета и ще бъдат използвани за рекапитализиране на системата, тоест за инвестиционни разходи вътре в системата. Що се касае до дефицита, който Вие обявихте – първо Вие говорите за дефицити в бъдеще време, а пропускате мерките, които ще бъдат взети, за да се намали силно този дефицит. Така че, пак повтарям, тези средства ще бъдат евентуално използвани за капитализиране на системата, а не за текущи разходи. Благодаря Ви.

Така е, господин председателю, имайте ми доверие от вчера, справям се.

Репликата ми към отговора на министър-председателя се свежда до това, че в предложената от комисията редакция в чл. 1 на Закона за държавния бюджет е предвидено това да бъдат инвестиционни разходи, финансирани от централния бюджет. Не виждам как инвестиционни разходи, финансирани от централния бюджет чрез някой държавен орган – това трябва да стане неминуемо, няма как да стане през търговско дружество в енергийната система, ще капитализират енергийната система. Напротив, те ще капитализират някой държавен орган. Недомислието на подобна система на извличане на средства от производителите на енергия от ВЕИ и опита им за връщане в енергийната система е неудачен по начина, по който е предложен. В този смисъл продължаваме да изразяваме несъгласие с възприетия подход и не смятаме, че капитализацията през държавен орган, когато бюджетът харчи средства не да увеличава капитала на едно търговско дружество, а да придобива инвестиции, на които държавата ще стане собственик впоследствие, решава проблема на предполагаемите – ще се съглася с Вас, дефицити в енергийната система, които евентуално биха се отчели към определен период следващата година.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Горанов, Вие с господин Добрев търсите връзка между тези пари и дефицита. Аз не споменах такова нещо. Споменах, че тези пари ще бъдат източник за капитализиране. Не мисля, че трябва да влизаме в техническия детайл как точно става капитализация, но ако желаете, мога да Ви обясня. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Благодаря.

Дефицитът не е предполагаем, той е много реален. Цифрите към днешния ден показват, че голяма част от тази сума – от 620 милиона, вече е налице. Да не говорим, че към края на годината финансовите резултати заради това решение на регулатора ще бъдат катастрофални. Така че със сигурност средствата, които са предвидени да се изземат и реинвестират, да се капитализират дружествата, ще бъдат крайно недостатъчни, за да покрият дори и малка част от тази загуба на НЕК за 2013 г. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър-председател, господин министър! В Народното събрание обсъждаме Закона за бюджета за 2014 г. с очаквания от българските граждани през 2014 г. да има растеж, да има икономическо оживление и да има по-голяма заетост. В Закона за бюджета има няколко нови акцента – Публично инвестиционна програма „Устойчиво развитие и растеж” – 500 милиона; 100 милиона за образованието, 20 милиона за иновации и растеж. Заедно с това динамичен е диалогът с Европейския съюз. Бележките по споразумението вече са в България. В началото на следващата година предстои подписване на Споразумението на Република България с Европейската комисия за следващия планов период 2014-2020 г. – българският бизнес, българските граждани искат да видят какво ще значи следващата година за нас. Паралелно с това, господин министър-председател, от опозицията има много страхове, че годината ще бъде празна по отношение на европейския ресурс, който е допълнителният ресурс за развитието и модернизирането на България. Моят въпрос към Вас е: знаете, че преди всичко сте радетел на рестарта на икономиката, на икономическото оживление, че следващият бюджет е Вашият бюджет – политиката по същество на кабинета Орешарски – как смятате в следващите 12 месеца да целеположите и да инициирате, да напрегнете администрацията, така че да има действителен рестарт на икономиката, и какво по-конкретно ще направи правителството? Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Янкова, имаше много акценти във Вашия въпрос. Сигурно няма да ни стигне времето, за да обсъдим всичките нюанси. Затова ще конкретизирам малко, според мен, към същностните моменти във Вашия въпрос. По отношение на опасностите и рисковете, следващата година инвестиционната програма да бъде по-малка в сравнение с предишни години, най-вече заради факта, че започна нова финансова перспектива и сигурно ще има значителен период от месеци, през които новите оперативни програми няма да бъдат утвърдени и няма да могат да се стартират проекти. Бързам веднага да внеса известни успокоения, че и в следващия програмен период, тоест следващата година, продължава усвояването на средства по проекти от стария програмен период – до 2015 г. Освен това, отчитайки точно това обстоятелство, засилихме публичната инвестиционна програма – самият бюджет, който обсъждате в момента, това също е частично смекчаваща мярка. На трето място, струва ми се най-важното. Правим максимални усилия, така че още в началото на следващата година да стартират проекти поне по две оперативни програми – „Транспорт” и „Човешки ресурси”. Също така с висока степен на достоверност мога да кажа, че има готовност и за кандидатстване по Програмата „Свързана Европа”, така че там също имаме шанс веднага да започнем с търговете за проекти, които ще се финансират от тази оперативна програма като, разбира се, авансираме и впоследствие възстановим средствата. Силно се надявам българският бизнес най-вече, а и обществото, да не усети 2014 г. като, в кавички – празна, от гледна точка на публични инвестиции. Важно е в този период и равнището на публични инвестиции като един от инструментите за насърчаване на икономическия растеж. Считаме, че наред с другите мерки, които са, разбира се, тема за отделен дебат, публичната инвестиционна програма също има своя принос към оживяване на икономиката ни. Благодаря Ви.

Господин премиер, безспорно следващата година ще бъде ехото на стария програмен период и бизнесът, общините и бенефициентите ще работят по изпълняване на проектите, които са контрактвали и са сключили като договори. Моята молба към Вас е и към администрацията, тук е и министър Чобанов, направете така, че публично-инвестиционната програма да бъде по-олекотена, да не се създаде тромав механизъм, за да може по-бързо бизнесът и бенефициентите, които ще могат да се докоснат до нея, да сключат договорите и да се работи през следващата година. Приветстваме Ви за това, че имате готовност още в началото на годината, след подписването на споразумението, което ще направят и всички страни – членки на Европейския съюз, бързо и незабавно да се сключат договори и да се работи по Социалния фонд, Социалната програма и по Оперативна програма „Транспорт”. Отново настояването на Коалиция за България е следното: напрегнете административния капацитет на управляващите органи. Нека те да станат по-активни, да могат отсега да лансират идеите за това, което предстои през следващия планов период, за да може да не се получи тази дупка, за която някои имат и искат да внушат колективно страхуване. Аз съм убедена, че администрацията под Ваше ръководство ще може да изпълни задачите, които Събранието й възлага и които българските граждани очакват. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър! Позволете ми да насоча Вашето внимание към едно актуално предложение за решение на Политическа партия „Атака”, което очакваме съвсем скоро да бъде разгледано в пленарната зала. Конкретно това е предложение за решение за продължаване на проекта АЕЦ „Белене”. Ние от „Атака” категорично сме заявявали нашата позиция години наред, че на България е нужна нова ядрена централа. Тази централа е нужна не само да я подсигури икономически, но и като част от националната сигурност. В тази връзка искам да напомня, че въпреки проведения референдум миналата година, където българските граждани казаха, че искат, да, да има нова ядрена централа в България и двете решения, които бяха взети от Народното събрание в предишния мандат от бившите управляващи от ГЕРБ, за прекратяване на този проект, ние от „Атака” сега входираме това решение, с което да задължим Министерския съвет да поднови строежа на АЕЦ „Белене”. Във връзка с всички тези факти искам да Ви помоля да отговорите какво е Вашето отношение за подновяване на строежа на АЕЦ „Белене”. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Безспорно АЕЦ „Белене” е един от най-големите инвестиционни проекти в последните три десетилетия и в резултат на непоследователните действия в периода 2011-2012 г. се стигна до замразяването му с решение на Народното събрание, което допълнително усложнява казуса. Аз още в началото на мандата съм споменавал, че кабинетът ще направи анализ, както на ефективността на този проект в най-широк аспект, в това число дългосрочните нужди от електроенергия на нашата страна, баланса в енергийната система, отчитане на евентуалните потребности на електроенергия в региона и не на последно място, потенциалната финансова структура на този проект и наличието на инвеститор, който е готов да инвестира в него. Аз лично мисля, че преди да отговорим на този кръг въпроси, всяко друго решение ще бъде прибързано, затова ще задоволя с този отговор. На настоящия етап не съм готов да отговоря категорично на очертаните няколко кръга въпроси, поради което впрочем не съм инициирал по никакъв начин разговор на тази тема. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Видно от това, което бе изписано на таблото, е, че в залата няма кворум, така че няма как да бъде отхвърлено или прието това предложение. Предлагам от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ да направите поименна проверка с цел събиране на кворума в залата и тогава да има прегласуване. Благодаря Ви.

Защо?

Аз поисках прегласуване.

Има го в протокола.

Само че искам поименна проверка преди това.

Няма кворум в залата.

Няма кворум. Как да гласуваме това предложение?

Мониторът нещо се развали.

Аз мога ли да ги погледна там?

Това е цензура.

Процедура. Преминаваме към следващото гласуване. То е по предложението на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 79, ал. 4 от правилника.

Процедура.

Аз заявих процедурата още одеве. Вие казахте: „при следващото гласуване ще имате право да предложите процедура”. Съвсем коректно предложение – докато тече поименната проверка ще помолим квесторите да оправят пулта, който е пред нашата група, тъй като нямаме никаква информация какво се случва в залата. Поименна проверка – през това време моля техническият екип да коригира...

С поправката на правилника трябва да се проверява докрай.

Благодаря Ви, госпожо Манолова. Искам да Ви обърна внимание, че след последните промени в правилника, където записахме, че при поименна проверка на отсъстващите не се полага възнаграждение до една трета от дневната ставка. По начина, по който Вие направихте поименното преброяване, излиза, че депутатите, които поради името си, са на позиция от 142 до 240 по списъка, трябва да имаме служебно от Вас определено неприсъствие.

Аз подкрепям.

Вие, господин Хамид, няма какво да подкрепяте, защото и Вие сте в тази група. (Оживление.) Така че, много Ви моля, след като сме приели такава промяна в правилника, това във всички случаи предполага проверка на пълния списък на народните представители. Моля Ви да продължите с поименната проверка докрай.

Като е подкрепено защо да го гласуваме? Нали е подкрепено?

Какъв е кворумът?

Два пъти искам думата, Вие не ми я дадохте.

Може ли, за да не се провикваме всеки път, след всички гласувания да показвате резултатите по групи?

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, позволявам си да поискам тази процедура, защото съм дълбоко убеден, че голяма част от народните представители даже не са се запознали с предложението, което съм направил. В него няма грам политика, грам местническо отношение, предложението ми е изцяло принципно и се отнася за всички общини. В тази зала има доста кметове, доста представители на местната власт в предишното си битие, така че това, което предлагам, би трябвало да срещне тяхното разбиране и положителен глас при гласуването в залата. Затова още веднъж искам, колеги, да Ви призова да подкрепите предложението, което съм направил, а то е заявено и от министъра на инвестиционното проектиране, и от колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, даже визирам господин Костадинов, господин Михалевски, които казаха, че за устройствени планове на общините ще има пет милиона лева. Не говоря за 10-те милиона лева за кадастралните карти, които така или иначе ги няма в бюджета. До края на 2015 г., колеги, трябва всички общини да имат общи устройствени планове. Две трети от тях нямат. Ако не гласуваме тези средства, рискуваме общините да останат без устройствено планиране, тоест без развитие. Причината, ако пак не го подкрепите, е, че Вашият хоризонт на мислене на политика е до този момент. Така че моля още веднъж да подкрепите това предложение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване по внесеното от нас предложение, като Ви призовавам за подкрепа, тъй като считам, че е редно народните представители в тази зала да решат кои са важните проекти за растеж и устойчиво развитие на регионите и координираните политики в това направление, а не да оставяме чиновници от дадени администрации да решават разпределянето на порциите от такъв огромен ресурс от 500 млн. лв. Обръщам се по-специално към колегите от Пловдив и региона, които при кмета на град Пловдив Иван Тотев се подписаха в декларация за подкрепа за осигуряване на средства от Бюджет 2014 г. за обекта. Тъй като не ни дадохте възможност за изказвания и защита на предложенията ни по чл. 1, Ви моля – подкрепете реконструкцията на бул. „Васил Априлов” в Пловдив, който се явява основна пътна артерия, булевард с голямо натоварване, висока интензивност на движение и пропускателна способност, неспособна да отговори на потребностите на трафика и нивото на обслужване на пътни превозни средства. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Да, аз се изказах и обосновах нашето предложение. Мисля, че колегите, които гласуваха „против”, трябва да преосмислят своята позиция. Не знам, госпожи и господа управляващи, дали осъзнавате какво гласувахте. Вие гласувахте да не се отпуснат допълнителни 125 млн. лв. за образование! Гласувахте ръстът на средствата за образование да бъде 0,1%, а не 0,3, както беше миналата година – за 2013 г., и както ние искаме да остане през 2014 г.! Гласувахте за това тези пари да бъдат дадени неясно за какво! Ние Ви предлагаме те да бъдат разпределени, както и вчера казах, за конкретни приоритети, които да бъдат определени много ясно сега. Може би някои колеги не само че не са внимавали в комисията, не са си прочели стенограмите, но и не са разбрали, че това са нашите аргументи и искания още от самото начало, от внасянето на този Законопроект за бюджета – да има ясни приоритети. Това е не само нашето искане, но и искане на министъра на образованието и науката. Освен това, колеги, преди няколко дни министър-председателят, който беше тук само преди по-малко от час, заяви пред българските студенти, че инвестицията в образованието е с най-висока възвръщаемост спрямо всички останали инвестиции. Възвръщаемостта в знанието той оцени като над 6 пъти. С отказа си да приемете това предложение всъщност Вие доказвате, че господин Орешарски не е бил искрен, когато е произнасял тези думи пред българските студенти. Моля Ви за прегласуване.

Оставка!

Отрицателен вот!

Процедура по начина на водене! (Реплика от народния представител Митко Захов.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Явно в суматохата не стана ясно какво гласуваме. Моето предложение е за увеличаване на субсидията на община Петрич с 1 млн. 200 хил. лв. във връзка с довършване на канализационния колектор на село Кулата, който ще обслужва и всички сгради, които се намират на граничния пункт Кулата – Промахон, както и да подкрепим община Петрич с около 300 хил. лв. за разкопките на древния град Хераклея Синтика, който е многообещаващ архитектурен обект. Така че, моля за прегласуване.

Колеги, вадете бележниците – да си записваме!

Особено ти много имаш нужда.

Уважаема госпожо председател, карате ме да бъда изключително възмутена от начина Ви на водене на това Събрание, от абсурда, в който Вие поставяте народните представители по приемане на предложенията – било то на опозиция, било то на управляващи. Това, че Вие – министърът на финансите добре, че е тук, защото аз мислех, че се беше скрил (оживление и реплики от ГЕРБ), гласувате един срамен бюджет (шум и реплики), и се правите, че не виждате на близки и далечни разстояния в залата, защото аз не съм толкова невидима, да не отразите моя отрицателен вот, мотивацията на този отрицателен вот, касаещ образованието – една тема, която Вие прокламирате за приоритет във Вашия бюджет, е абсолютна, абсолютна безхаберност! Моля Ви, госпожо председател, променете и изпълнявайте Правилника на Народното събрание! Давайте възможност на опозицията да артикулира това, което мисли и това, което има да каже. Защото аз бях въпиющо несъгласна с това, което госпожа Дамянова искаше да заяви тук – 125 милиона допълнителни за образование. За какво става въпрос, когато това образование се нуждае от страшно много пари, а не от някакви си 100 милиона, сложени в резерва за него? Исках пари за националните политики за образование, за националните програми за образование, за това, което трябва да се даде на учителите за достойния им труд. (Шум и реплики.) А Вие не ми дадохте възможност това да се случи. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Безхаберно водене! Безхаберен бюджет! Осъзнайте се! (Реплики от ДПС, ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател! По начина на водене правя процедура. Правя процедура по начина на водене – моля Ви да не разрешавате на народните представители от ГЕРБ...

Ами, да ни изгонят!?

...да правят процедури, като преждеговорившата, и да говори с патетика глупости! (Оживление и ръкопляскания от КБ и ДПС.) Защото не може да казва, че се е бил скрил министърът, който е тук от първия ден на приемане на бюджета и на всеки закон, при положение, че техният министър четири години на нито едно обсъждане на бюджета не беше тук. (Шум и реплики.) Тук, тук (посочва банките, определени за членовете на Министерския съвет) беше винаги празно. Нямаше нито един министър, нямаше го министър-председателя, нямаше никакви министри.

Вашият министър-председател сега къде е? Къде е министър-председателят?

Нещо повече. Последните два бюджета Ви ги обсъдихме, без да ги предава телевизията и радиото. Помня всичко много добре от обсъждането на бюджетите. (Шум и реплики.) Така че, моля Ви, госпожо председател, те, така или иначе, ще злоупотребяват, защото колегите от ГЕРБ разбират политиката като процедури, не като правене на политика, а като процедури. Оставете ги да си правят процедурите, но поне ги спирайте да не говорят глупости… с патетика! (Шум и реплики от ДПС.)

Няма да Ви благодаря, госпожо председател, затова, че ми дадохте думата.

Заради цензурата, която налагате, заради безскрупулното поведение, което имате на председател, наистина не заслужавате такива благодарности. (Шум и реплики. Отляво: „С-с-с!”, звучни въздушни целувки.) Уважаеми колеги, вземам думата, за да помоля за прегласуване, защото заради прекратяването на дебатите вчера, ние с моя колега Нанков не можахме да мотивираме предложението, което направихме за област Ловеч. (Шум, реплики, отляво: „С-с-с!”.) Говорите за развитие на регионите, за икономически растеж, за премахване на различията, само че реално в момента политиката на Комисията по бюджет и финанси означава нещо друго – скрити пари в резерв, не е ясно защо, по неясно какви правила. Става дума за 5 млн. 683 хил. 400 лв., които са нужни за важни обекти – обект от регионално... (Шум и реплики от ДПС.) Не ми подвиквайте, колега! (Реплики от ДПС, отляво: „С-с-с!”.) … Обект от регионално и национално значение – обекти, за които България е страна и по международни споразумения, така че, много моля, колеги, помислете още веднъж и подкрепете предложението! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Правя процедура по начина на водене и съм принуден да я направя след поредното превратно упражняване на права от страна на колегите от ГЕРБ, които под формата на процедура за прегласуване правят своите изказвания. В чл. 67, ал. 2 ясно и конкретно е записано, че когато процедурата по гласуването, самата процедура или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда прегласуване. Питам аз: чрез повторно повтаряне на мотивите по предложенията, това оспорване на резултата или на процедурата е? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Затова Ви моля, госпожо председател… (Шум и реплики.)

… Да не давате поводи за изказване от страна на колегите от ГЕРБ чрез процедурни тарикатлъци да правят своите изказвания. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо председател, продължавате да тълкувате Правилника както искате. За лични обяснения – правите се, че не ни виждате, не ни давате думата. Прекъснаха се дебатите, госпожо председател. Вие ги прекъснахте! След това ние не можахме да се изкажем. Сега сме обвинявани, че вече сме казали мотивите си. Не, не можахме да ги кажем! Не можем да се изкажем и когато има прегласуване не можем да аргументираме отрицателните си вотове, не можем да вземем лично обяснение, защото не ни давате думата. Уважаема госпожо Манолова, моля Ви, недейте да правите така! Говорихме вече за рейтинга на Парламента. Няма какво да го дискутираме повече, но няма смисъл и да го съсипваме повече, защото той вече е почти на нулата. Аз го разбрах преди малко от колегите, госпожо Манолова, и това е формалният повод да поискам думата по начина на водене, и процедурата да използвам. Значи, когато аз съм се изказал, Вие сте си позволили да спрете микрофоните, когато аз обяснявах за жестоката далавера, която се прави в „Български пощи”. (Шум и реплики.) И защо министърът уволни шефа на „Български пощи”? Защо сте го направили това?

Не ме прекъсвайте, само да довърша, за да не ме прекъснете. Поради това, че се създаде малко напрегната обстановка в залата, моля Ви 30 минути почивка от името на Политическа партия ГЕРБ.

Лично обяснение.

Процедура по начина на водене.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура по прегласуване на предложението, което ние, народните представители от Политическа партия ГЕРБ от 3. многомандатен избирателен район – Варна, (шум и реплики от ДПС) сме направили за промени в бюджета, защото всички тези предложения кореспондират с устойчивост и икономически растеж в региона.

Госпожо председател, прочетете правилника.

Те създават условия за откриване на работни места, за подобряване на образователната и социалната сфера, а също и за пътната инфраструктура. (Шум и реплики от ДПС.) Господата, които имат претенции, могат да излязат да защитят тезата, а не от място да коментират.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предлагам процедура по прегласуване, тъй като останах с впечатлението, че някои колеги както от страна на левицата, така и от страна на Политическа партия „Атака” не успяха да гласуват, или поне на мен ми се иска да вярвам, че това е така. Очаквам и подкрепа от господин Цонев, предвид факта че това, което предлагаме, и това, за което искаме средства, е от изключителна важност. От 2 декември 2013 г. вече е факт и искане от господин кмета на града. Може да видите (показва снимков материал), свлачищните процеси са тръгнали. Аз не разбирам, или може би колегите не са разбрали значимостта на това явление, което рискува да остави 50 хил. граждани без вода в района на Варна, да не говорим за бизнеса в този район. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.) А предложението е за икономически растеж и държавност. Какво чакаме – да се срути дерето и тогава да гласуваме средства?! Надявам се на подкрепа. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Извинявайте много, но преди малко лично Вие се обърнахте към мен и аз се почувствах засегнат и обиден, когато, опитвайки се да аргументирам защо и как съм гласувал, Вие казахте, че аз се изказвам за щяло и нещяло. (Шум и реплики от ДПС.) Госпожо Манолова, моля Ви, вчера направихте грешка, като не ни дадохте право да се изказваме, и прекратихте дебатите. Нямате право да ни лишавате от процедурните възможности да изкажем аргументирано защо и как сме гласували, или да използваме процедурата лично обяснение, когато се чувстваме засегнати. Защо преди малко ме обидихте по този начин? (Смях и реплики от КБ и ДПС.) Кой Ви дава право Вие от председателското място да сипете обиди по нас? В предишния Парламент си спомням как се изказвахте тук, от тази трибуна. Бяхте специалист от кренвиршите „Стара планина” до СРС-тата. (Силен шум и реплики.) Никой нищо не Ви казваше и всички ние Ви изслушвахме, защото в спора, в дебата се ражда истината. Не може да обиждате народните представители, че говорят глупости или говорели за щяло и нещяло. Ние се аргументираме, госпожо Манолова! Моля Ви, преди да кажете нещо, помислете къде се намирате. Тази висока трибуна, на която сте в момента – Вие сте първа сред равни. Недейте да се държите така арогантно към нас! Това хората го виждат, затова е и такъв рейтингът на Парламента. Между другото, явно министърът на финансите е бързал да хване рейса – сменено му е разписанието, но все пак му кажете, че може да мине друг рейс, да вземе да се върне, защото дебатираме по бюджета, не говорим за ланския сняг, както биха казали някои. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Затова, моля Ви, не ни обиждайте повече! Дайте ни право да се изказваме и спазвайте процедурите, от една страна, от друга страна, нека министърът на финансите да се върне. Благодаря. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, пак се връщаме на темата Северозапад. Може би за Берковица повече Ви е известно Берковската духова музика. Излизам за процедура за прегласуване.

Четете им чл. 67, ал. 2 всеки път, когато стават за прегласуване.

Това гласуване, което беше упражнено от всички нас, със сигурност много от колегите не са запознати с мотивите ни за корекцията на бюджета за община Берковица. Става въпрос за средства, необходими за подобряване живота на хората в този тежък регион, в който живеят. И за грешка на едно правителство, което през 2009 г. успя да направи проект и да избере изпълнител за ремонт на така прословутия проход „Петрохан”. Там беше допусната грешка.

Имам две минути, много Ви моля, не ме прекъсвайте!

Беше допусната грешка с разлики от 15 см в село Бързия – 6 км дължина на селото, хората в момента не могат да си влязат в домовете.

Само герберска община ли искаш?

Ние намерихме средствата и Петрохан беше ремонтиран, но къщите на тези хора остават под нивото на тротоарите. Разберете, не са необходими много средства да бъдат отпуснати за поправяне на грешка, допусната именно от Вашето правителство на времето и от избора на Вашия изпълнител. Капиталовите разходи, необходими за ремонт на четвъртокласната пътна мрежа в малките общини, където има дълга и голяма такава мрежа, никога не стигат. През годините се натрупва нужда от разходи и се получава така, че голямата част от пътната мрежа остава неремонтирана. Затова искаме глътка въздух, да дадем шанс да се ремонтира, за да може от тук нататък да има възможност в този район, където е трудно място за живеене, хората да живеят по-добре. Нека всички да го направим за по-добро. (Шум, възгласи, реплики от КБ и ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, госпожо председател вземам процедура по начина на водене и се обръщам към Вас, тъй като явно някои от колегите, първо, не четат правилника, второ – вероятно и съзнателно се опитват да го нарушават. Конкретно, повод да взема тази процедура – нека всеки път, когато колеги вземат думата по процедура за прегласуване, да им се прочете чл. 67, ал. 2 – съдържанието, всеки път, за да е ясно на колегите какво включва самата процедура. При нарушаване на правилника, колегите да бъдат наказани. Благодаря.

Всеки път го чете този член госпожа Манолова.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, нека, когато се взема думата по процедура, да бъде стриктно по процедурата. Когато се иска прегласуване, да се излагат аргументи защо се иска това прегласуване. Специално, когато се говори за Северозападния район, аз мисля, че депутатите от дясната страна на залата трябва да станат по-тихи от водата и по-ниски от тревата. (Шум, възгласи и реплики от ГЕРБ.) Защото прословутият „Петрохан”, за който Вие говорите, четири пъти му правихте първи копки, най-накрая не направихте нищо.

На „Белене” колко копки направихте? (Реплики от ГЕРБ.)

Наложи се в първите месеци на това правителство да се ходи на място, за да се отпуши строежът и сега Петрохан да бъде оправен. Когато роните някакви сълзи за Берковица, за селата около Берковица, за Монтанския регион, просто си спомнете какво правихте 4 години в този регион. Кои фирми изсичаха дърветата, кои фирми прибираха парите и как се плащаше на определени хора, за да идват до София? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, правилникът наистина трябва да се спазва, както каза господин Червеняков, макар че веднага след това го наруши, като направи изказвания по същество на чл. 1. Така е, правилникът трябва да се спазва! Много Ви моля, все пак има парламентарна традиция и не искайте, не издевателствайте над госпожа Манолова точно от нея да искате да прекъсва народните представители, когато под формата на някакви процедурни въпроси или на прегласуване, развиват някаква теза, тъй като това беше трайно установена практика в предишното Народно събрание. Не издевателствайте над председателстващата уважаемата госпожа Манолова. Благодаря.

Вече сами ли си вземате думата?

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги, предлагам процедура по прегласуване.

По правилник не съм длъжна да се обосновавам, колеги. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ако запазите малко тишина, ще чуете какво Ви предлагам. Тъй като последните два дни – вчера и днес, може би емоционалното надделя над прагматичното, явно всички сте притеснени от това дали най-социалният бюджет ще бъде приет в рамките на тази календарна година. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Ние също сме притеснени относно заявките. Има много предложения и от Ваша, и от наша страна включително, които наистина са важни в най-социалния бюджет. Моето процедурно предложение е да бъде удължен пленарният ден до приемане на бюджета на Република България. (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики в залата.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, в 16,30 ч. има заседание на Комисията по правни въпроси с много важен и тежък дневен ред. Затова аз съм „против” удължаването на пленарния ден до приемането на бюджета.

Ти не си направил предложение. (Обръща се към народния представител Филип Попов.)

Благодаря, госпожо председател. Не съм направил предложение, но някои от колегите не успяха да упражнят правото си на глас. Затова предлагам процедура по прегласуване. Благодаря.

Искам думата за процедура.

Дайте думата на господин Желязков за отрицателен вот по неговото предложение.

Защо не му дадохте думата след предходното гласуване? (Шум и реплики в ГЕРБ. Реплики от народния представител Цветомир Михов.)

Господин Желязков има предложение.

Защо не му дадохте думата за отрицателен вот след предходното гласуване? (Шум и реплики в ГЕРБ.) Извинявайте, първо са отрицателните вотове.

Ами защо не му дадохте думата за отрицателен вот?

Госпожо председател, голяма част от моите колеги не успяха да гласуват. Правя предложение за повторно гласуване.

Да, госпожо председателстваща, но искам да отбележа, че една голяма част от залата по всяка вероятност не обърна внимание какво предложение гласуваме. (Шум и реплики в КБ и ДПС.) Сигурен съм, че има някакви емоционални, ментални аргументи, но в никакъв случай логични аргументи за това, което се случи. (Шум и реплики, единично тропане по банките от КБ и ДПС.) За съжаление, трето гласуване е невъзможно. Всеки носи личната си отговорност за гласа, който е подал. (Силен шум и реплики.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, предлагам прегласуване, тъй като част от колегите не можаха да гласуват.

Искам думата за процедура.

Благодаря Ви, госпожо председател. (Съскане в КБ и ДПС.) Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Вземам думата за процедура по начина на водене, за да направя бележка на госпожа Манолова (съскане от КБ и ДПС), която води днешното пленарно заседание. Госпожо Манолова, може би наистина от емоциите в пленарната зала или от преумората вече не обръщате внимание на вдигнатите ръце в дясната половина на залата. Но имайте предвид, че понякога процедурите не са с цел да забавят приемането или отхвърлянето на едно или друго решение от пленарната зала. Уважаеми колеги, преди малко заедно с господин Томислав Дончев имахме намерение да поискаме поименно гласуване за предходното предложение, което Вие два пъти отхвърлихте. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Каква е процедурата?

Това предложение касаеше изграждането на Национален център за рехабилитация на деца с онкологични заболявания. (Силен шум и викове от КБ, ДПС и „Атака”.) Уважаеми колеги...

Каква е процедурата?

Казвам го със съвсем сериозен тон и наистина смятам, че на съвестта на всеки един от нас (шум и реплики от ДПС, КБ и „Атака”) би тежало отхвърлянето на подобно предложение. А към Вас, госпожо Манолова: моля Ви, когато отхвърляте предложенията на опозицията за процедури, не подхождайте по един и същи начин към тях. Те касаят не само да бъде подкрепено предложението на опозицията, но и да се чуят аргументи в залата. Благодаря.

Аз не говоря по дебатите, а по начина на гласуване.

Точно така! Ние щяхме да Ви го представим...

Процедура! Или от името на парламентарна група!

Процедура!

Госпожо председател, с очите си лично видях как някои от колегите не успяха да гласуват...(Оживление, силен шум.) Моля, оправете техниката! Правя процедура за прегласуване.

Процедура!

Благодаря Ви, все пак, госпожо председател. (Силен шум и реплики от КБ, ДПС и „Атака”.) Ако се успокоите малко, колеги, ще Ви кажа за каква процедура. И тогава поисках процедура, свързана с предложението на господин Томислав Дончев, Вие цитирахте текст от правилника, който там го няма. Процедурата ми е следната. Тя е от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и е свързана с чл. 62, ал. 2, т. 3, която гласи: „Всяко едно гласуване може да бъде със ставане от място, при поименно извикване, по азбучен ред и отговаряне със „за”, „против” и „въздържали се”.” Никъде в правилника не е записано, че за искане на такава процедура трябва писмено да се внесе предварително... Исках да го направя тогава, преди точката на господин Дончев, но Вие не ми дадохте думата. Поради тази причина тази процедура я ползвам в момента.

„Или”, „или”, „или” от името на парламентарна група!

Да, да, да!

Къде пише „от ръководството”? (Силен шум и реплики.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Случайно съм член на ръководството и след като искате да спазвате точно правилника, предлагам тази процедура за поименно гласуване.

Малко е късничко.

Защо да е късничко? Щом преценявате Вие, нека на Вашата съвест да тежи нарушаването на правилника. Както решите, Вие сте мнозинство...

Закъсняхте да го направите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Предлагам прегласуване, защото имаше проблем с гласуването.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждаме колко е формално самото прегласуване, което предлагат колегите от управляващата коалиция, защото сега гласуваха по-малко от предния път. Така че пултовете Ви работят – на Вас не Ви се гласува и не Ви се работи. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Не ми се обяснявайте! (Смях. Силен шум и реплики.) Настоявам тези средства, които са заложени и които съм предложила да се заложат за област Кърджали, за всяка една от общините...

Има важни инфраструктурни проекти... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум и реплики.)

Ще спазя процедурата, но нямам друг начин да се изкажа, госпожо Манолова.

Вие отнехте думата по принцип. (Силен шум и реплики.) Ако искате, вкарайте едни хора с пръчки, да вземат да ни бият нас, опозицията (силен шум и реплики, смях), защото тази демокрация, която е тук, е под всякаква критика. Язък, че сме членове на Европейския съюз! (Силен шум и реплики. Реплики от ДПС: „Язък, язък, язък!”) Язък! – да можете да разберете всички! (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Оживление. Смях.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като комисията е готова вече с окончателния текст на § 6 от Преходните и заключителните разпореди, предлагам да преминем към гледането на § 6, а след това ще се върнем, за да гласуваме чл. 1. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Има предложение на народните представители Волен Сидеров и група народни представители за създаването на нов § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, което гласи следното: Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 6, със следната редакция: „§ 6. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г., изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59 и 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения : 1. В чл. 31 ал. 5 се изменя така: „(5) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител; 2. по утвърдената от ДКЕВР цена, по която обществения доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1; 3. количествата по т. 1 и 2 се намаляват с количествата, които производителите ползват за собствени нужди, за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти и които продават по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.“ 2. В глава четвърта се създава раздел V с чл. 35а- 35в: „Раздел V Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия Чл. 35а. (1) За производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. (2) Размерът на таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20%, където: ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавена стойност; КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. (3) Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по ал. 1. Чл. 35б. (1) Таксата по чл. 35а се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. (2) Лицата, задължени да удържат и внасят таксата по този раздел, подават тримесечна справка по образец, утвърден от ДКЕВР за дължимата такса за съответния период. (3) Справката по ал. 2 се подава в ДКЕВР в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. (4) Дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката по ал. 3. Чл. 35в. (1) За невнесената в срок такса по чл. 35а се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (2) Таксата по чл. 35а не подлежи на възстановяване. (3) Просрочената такса по чл. 35а подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на ДКЕВР.“ 3. Създава се чл. 73: „Чл. 73. (1) На лице, задължено да удържи и внесе таксата по чл. 35а, което не подаде справката по чл. 35б, ал. 2, не я подаде в срок, не посочи или посочи неверни данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимата такса в по-малък размер, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 7000 до 15 000 лв. (3) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на ДКЕВР, а наказателните постановления се издават от председателя на ДКЕВР или от оправомощено от него длъжностно лице. (4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В това предложение има нещо много озадачаващо да Ви кажа. Първо, че е предложено от господин Сидеров и група народни представители от „Атака”. Какво чудно има в това? Господин Сидеров многократно е казвал – в предишни изказвания, че трябва да се намалят таксите за изкупуване на електроенергия от „Марица 1 и 3”, защото били американски и тяхната цена е преференциална – така е, и е много по-висока от изкупната цена на държавната ТЕЦ. Сега в неговото предложение не се споменава нищо за тези чужди инвеститори. Той беше много против някои инвеститори, които са от Америка. Чудно ми е защо, когато се говори за ВЕИ, колеги, Вие разбирате само вятърни и слънчеви енергии? Вие или не знаете, или умишлено пропускате една подробност, че има и други ВЕИ-та – това са ВЕЦ-овете.

И биомаса.

И биомаса, много правилно! Питам: защо това се фокусира само върху тези производители? Има ли правене на лобизъм, покриване на някои хора в Парламента, които имат други ВЕИ-та? Призовавам медиите да разнищят – оставам на тяхната съвест да проверят, има ли такива, защото от тази трибуна аз няколко пъти поставям въпроси към господин Аталай като председател на Комисията по енергетика – той и свързани с негови лица имат ли някакво такова производство? Да не задавам конкретни въпроси за хора от Парламентарната група на Коалиция за България. (Реплики от КБ.) Ето, заставам тук и Ви казвам: аз имам на покрива си три киловата в батерии и това, което произвеждат моите батерии на покрива, са четири пъти под това, което използвам като домакинство. Ако това е конфликт на интереси, ето заявявам го оттук. Аз говоря за друго, колеги. Вчера наблюдавах много добре и внимателно дебата, колегите от БСП и „Атака”, и всички. Искам да Ви попитам: след като искаме да сме европейска страна, след като искаме да няма задкулисни решения, знаете ли например, че в България ето тези ВЕИ-та – слънчевите колектори, в момента са 1200 мегавата. От тях само един мегават са покривните конструкции. За да Ви стане ясно – не е необходимо всички да са запознати, вчера даваха за пример Германия, там са над 70 хиляди мегавата производителите на слънчева енергия, като, забележете, 50 хиляди са покривни конструкции. Искам да Ви напомня, че в предишния Парламент промените, които направихме, ако си спомняте, тези, които бяха тук, идеята ни беше да направим покривните конструкции с уведомителен режим, за да може хората – физически лица, малки фирми, малък и среден бизнес, да могат да направят такива конструкции на преференциални цени, за да може да не натоварваме именно разпределителната мрежа, да не се нуждае от изграждане на нови мрежи за разпределение, а да може хората да си помагат. Даже имахме идея, откровено Ви казвам, с предишното правителство да се промени и Законът за данъците, за да може всеки, който получава пари по такива пера от държавата – с преференциални цени, да не ги получава в началото на годината, докато не си плати данъците. Ето това е една мярка, която би защитила интересите на държавата. Тук обаче нищо не се споменава. Колеги, когато говорим за преференциални цени, искам да Ви кажа, че освен ВЕИ-та с преференциална цена, както Ви казах, са и когенерациите. Има много частници, които изкупиха топлофикации, не извършват никаква обществена дейност, печелят от точка в закона, която им дава възможност да произвеждат ток от когенерации. Аз си правя такава елементарна сметка, че ако се въведе такава санкция за всички, които са с преференциални цени, тогава няма да е необходимо с 20% да убиваме даден отрасъл. Ние го убиваме, разберете! Аз Ви казвам, че това, което съм сложил на покрива миналата година, за четири месеца съм получил 600 лв. Инвестицията не мога да си я върна и за 15 години. Да не говорим, че на десетата година –тези батерии са китайски, знаете, няма гаранция и самият производител казва, че пада от 20 до 30% възможността да произвеждат. Значи директно убиваме всеки, който е посегнал да направи нещо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Съжалявам, че просрочих времето, но, госпожо председател, мисля, че това е много важен въпрос. Разберете, не може с лека ръка, хоп гласуваме, и готово! Ето, седят въпросите. Някой да отговори на всички тези въпроси: защо го правим, и не за всички? В мен лично остава съмнението, че има лобизъм, колеги. Опровергайте ме! Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Велчев, ще го кажа най-ясно – да, лобизъм има, но той е в насока интересите на обществото. Това наше предложение е направено за фотоволтаици и вятърни централи и заради насоките на Европейския съюз, които излязоха във връзка точно с тези ВЕИ-та. Друг наш аргумент, заради който сме го направили, е, тъй като тези централи са със специфичен режим на действие, най-вече, че се бъркат в енергийната система, тъй като оперират в определени часови диапазони, не могат да оперират постоянно. Остава още един аргумент – да покажем, че това е един сектор, който действително има буфер, тъй като още при изработката на договорите, изработката на преференциалните цени, са заложени много по-високи цени, отколкото за останалите производства. Давам Ви пример. На базата на тези преференциални цени при сключени дългосрочни договори от 20 години на дадените централи от 2009 г. насам в една централа инвестицията се изплаща за срок от 9 до 6 години. Това значи, че мощностите, които са изградени през 2011-2012 г., срокът за възвръщаемост на инвестицията е 6 години при дългосрочен договор, който е сключен. Тоест Вие имате гарантирана преференциална цена за 20 години, изплащате инвестицията за шест, а останалите 14 са Ви чиста печалба. През 2009 г. – да, положението действително е малко по-различно. За да можем да коригираме отчасти тази несправедливост, сме въвели това наше предложение. Тъй като казахте, че господин Сидеров говорел за американските Марици – да, така е. Но той също така говори за така наречените „ВЕИ” и това може да го погледнете в изказванията. Другото, което е, че ние няма да спрем дотук. Ние ще продължим не само с „Марица 1” и „Марица 3”. По същия начин трябва да се намери механизъм, който е за заводски централи, по същия начин трябва да се намери и за когенерациите. Има много голям, широк обем за действие. Другото, което е – никой от този бизнес няма да фалира, даже напротив, аз смятам, че има още буфер в него. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колега, изобщо не сте убедителен и ще Ви кажа защо – Вие сами споменахте, говорейки за цените. Знаете ли на американските ТЕЦ-ове каква е изкупната цена, след като казвате, че няма да се спрете? А защо се спряхте? Какво значи, че няма да се спрете? Като предлагате нещо – като кажете „А”, кажете и „Б”! Направете тези предложения, не се правете, че после няма да се спрете и ще продължите. Това е лицемерие за мен. Цените. Не знам какво сте работили и с какво се занимавате, но сте много далече от истината. Цените, които получават някои ВЕЦ-ове, са точно на този принцип, че за 7-8 години се изплащат инвестициите. Цените, които са от когенерацията, се изплащат за много по-кратко време и непрекъснато печелят. Това, което казвате, е едно оправдание, което никой няма да приеме като истина. Казвам Ви, че за много от тези, които са направили големите паркове – ще се върна пак на Германия – защо не вземете тогава точно европейския принцип, който се спазва? Тези цени са за над 1 мегават, защото нормално е, когато направиш 50 мегавата поле, с което да натовариш разпределителната мрежа или да е необходимо допълнително съоръжение за пренос на тази енергия, там е нормално и обяснимо, но да сложите под един знаменател абсолютно всички – казвам „абсолютно всички” – вятърни и слънчеви системи, и да оставите настрана другите и да кажете – ама те не печелят толкова, хайде, направете тогава една оценка. След като сте се заели с такава сложна материя, ползвайте експерти докрай, питайте и те ще Ви кажат. Лъжа е това, че най-много се печели. Да, повече се печели. Ще Ви кажа, че в миналия Парламент, когато Вие не присъствахте, от тази трибуна ние защитавахме една теза, която тогава отляво – и Овчаров, и този, който беше министър след него, знаете ли какво казваха? – че ние убиваме важни инвеститори за България. Това беше тяхната защита, и го има тук, във всички стенограми. Сега обаче никой не се сеща за това нещо. Тогава от 790 лв. ние свалихме цената на 480 лв. Така че нещата, за които говорите, не са истина. Да, тогава инвестицията се връщаше за 4-5 години. Тогава! Но когато свалихме два пъти цената... Това, което говорите, е абсурд! Благодаря Ви.

Има, има!

Благодаря, госпожо председател. Колеги, малко ми е неудобно да застана пред Вас при наличието на толкова мастити икономисти и юристи в тази зала, но е крайно наложително да обясним всъщност какво лежи в основата на това предложение, да тръгне натам – каква е разликата между „такса” и „данък”. Позволих си да извадя текстове, дефиниции на двете понятия. Таксите, колеги, са вид публично държавно вземане. Особеност в правната уредба на държавната такса е, че законодателят изисква основанието за събиране на таксата да е посочено в закон. Какъв е правният режим на таксите? Те са държавно вземане с данъчен произход. Те не са данъци, но са изцяло подчинени на режима на данъците. Те са държавни финансови вземания, които формират приходи в бюджета. Правната основа за вземане на такси е извършването, забележете, на услуга от държавен орган или възможност за получаване на услуга. Какви са приликите между „данък” и „такса”? Става дума за финансови плащания и методът на правно регулиране е властнически. Това е ясно. Коя обаче е основната разлика? Таксата има възмезден характер – получава се, и се плаща за получаване на услуга. Таксата е в резултат на предоставена такава услуга. Първо плащаш таксата, след това получаваш услугата. Таксите се плащат на практика доброволно, защото самото лице търси услуга. Законово е определено задължително плащане от страна на юридическите и физически лица към държавата и публични лица по силата на публичната власт, която им принадлежи, като съответно данъците биват „преки” и „косвени”. Но няма да се спирам на това. Таксата по своята същност, още веднъж повтарям, е цената на услугата, определена с нормативен акт, която постъпва в приход на бюджета на дружество или лице – публично, подчертавам, което има право да я извършва. Задавам тук въпроса: ДКЕВР регулаторен орган ли е, или орган, който извършва услуга и оказва такава? Въз основа на всичко, което изложих тук, задавам няколко основателни въпроса. Първо, от какво се страхувате да кажете, че това е един нов вид данък? Защото в същността си това е данък. От какво, колеги? Или това е лесният начин да предоставите предложението на колегите от „Атака” и по този начин да дадете основание на заинтересовани страни да оспорят това наше решение? Помислете!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, дебатът по § 6 трябваше да се води, когато правихме изменения и допълнения на Закона за възобновяемите енергийни източници и на Закона за енергетиката. Явно тогава в залата, смятайки, че материята е много сложна и не може да се асимилира от определени кръгове в ГЕРБ, не взе отношение. Днес си задавам въпроса и Ви питам директно, колеги: ако бяхте управляващи, какво щяхте да направите с инсталираните нови мощности от 1000 мегавата, точно по време на Вашето управление? Уважаеми колеги, сложността на материята идва и от още едно недоразбиране и от ред налагащи се през определени периоди в годините невземане на решения и по-голямата част от тези решения, които не бяха взети – по-голямата част, защото имаше определени решения, които взехте, беше точно по Ваше време, при Вашето управление. Уважаеми колеги, Вие приехте План за действие за енергията от възобновяеми енергийни източници, където през 2012 г. трябваше да има 46 мегавата от фотоволтаици, приет по време на Вашето управление. Днес имаме 1496 мегавата инсталирани мощности от фотоволтаици, които през 2011 г. са около 1012 мегавата; през 2008 г. – 5 мегавата; през 2009 г. – 12 мегавата; 2010 г. – около 36 мегавата. Уважаеми колеги, директно Ви задавам въпроса: Вие против ли сте срещу предложението, което днес обсъждаме в Народното събрание, или излизате на трибуната, за да събирате политически дивиденти? Колеги, има определена материя, където политическите дивиденти са излишни. Такава е енергетиката, тя наистина е сложна. За пореден път Ви казвам: енергетиката е такава материя, че ако по нея не се вземе навреме решение, инерцията, ударът се получава минимум след 5-6, а някъде и след 12 години. Уважаеми колеги, няма да се изразя, че Вашето управление е било некомпетентно или недалновидно. От Вашите изказвания обаче отчасти се разбира, че е било лобистко. Няколко думи за това, че ако повтаряш една лъжа 40 пъти, тя става истина, дано да беше така. Дано да има фотоволтаици от тези 40-кратни лъжи, които произнасяте от тази трибуна. Ако имах фотоволтаичен парк, наново днес и сега ще гласувам за тези проценти, които по една или друга причина трябва да бъдат събрани. Колко ще бъдат тези проценти? Уважаеми колеги, те ще бъдат определени в Закона за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите енергийни източници. Той ще бъде внесен в петък в Народното събрание. Чрез тези изменения и допълнения инвеститорите, които бяха излъгани от Вас, ще получат успокоение. Тези, които Вие искахте да убивате, както смятате, че ще убиваме и банките, също ще получат успокоение. Банките, както и фотоволтаичните асоциации, както и ветро генерираща асоциации, както и всички генериращи енергия производства ще разберат, че Народното събрание, приемайки определени текстове за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите енергийни източници, тези текстове ще бъдат в полза на обществото и в тяхна полза. Лобизъм тук няма и не може да има. Няма да бъдат фалирани никакви фотоволтаични централи. Няма да бъдат допуснати лобистки интереси, както правехте Вие, уважаеми колеги. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Опитвам се да бъда по-диалогичен, за да Ви приканя да участвате при обсъждането и приемането на бюджета за следващата година. Само с процедурни хватки и с истеричните изказвания от тази трибуна не сте полезни за Вас. Убеден съм, че в редиците Ви има колеги, които се срамуват от държането на определени Ваши колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, отново започвате с нападките какво сме направили. Аз зададох елементарен въпрос. Вие отговаряте за втори път от тази трибуна: „Аз нямам фотоволтаични паркове”. Никой не Ви упреква. Чухте ли моите думи? Те са стенографирани. Питах: имате ли Вие и свързани с Вас хора участие във ВЕИ. Под „ВЕИ” се разбират и водни централи, биогорива. (Шум и реплики.) Имате или нямате?! Какво говорите тук половин час?! Упреквате и измествате центъра на тежестта. (Шум и реплики.) Защо от тук се говорят само нападки, за да се отклони въпросът.

Той попълва декларация за това.

Защо Вие го казвате? Аз зададох съвсем конкретен въпрос и исках съвсем конкретен отговор: „Не, нямам”. Когато се говори за лобизъм, имам това предвид – не лобизъм по отношение на тези централи, а по отношение на другите ВЕИ-та. Аз го попитах много точно. Господин Аталай, когато говорим за интереса на обществото, то има полза да се намалят всички преференциални цени. Клиентите имат полза за крайната цена изобщо да няма преференциални цени. Това не означава, че не трябва да развиваме тази енергия, защото имаме задължения към Европейския съюз и към опазване на околната среда. Въпросът ми е защо само на тези преференциални цени наблягате – това е въпросът ми и нищо повече. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, по § 6 това, което ще приемем, без да се притеснявате, можете да гласувате „за”, с ясното съзнание, че до петък ще има внесени изменения и допълнения в Закона за възобновяемите енергийни източници и Закона за енергетиката. (Реплики от ГЕРБ.) С тези изменения и с това, което ще приемем, ще поправим всички безобразия, които направиха ГЕРБ. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кажи имаш или нямаш, бе!

Ние ще направим това, което е необходимо за обществото. Това, което трябваше да направят ГЕРБ – да не се допусне дисбаланс и днес да се чудим по какъв начин и как да балансираме цялата енергийна система, как да направим така, че да съберем недостига, който да покрие фотоволтаиците и вятърните генератори, които бяха построени и инсталирани по тяхно време, ще го поправим, уважаеми колеги. Колкото до полицейския, милиционерския Ви въпрос, има закони в тази държава, уважаеми колеги, и аз не съм човекът, който ще ги наруши, за разлика от Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Имаш или нямаш?!

Уважаема госпожо председател, господин министър, драги колеги! В края на работното време сме. Приехме предложението § 6 да обсъдим след като минат дискусиите по чл. 1. Бяха направени коректни предложения, чуха се някои идеи. Убеден съм, че всички сред нас знаят закона и тези, които имат конфликт на интереси, е нормално да не подкрепят закона. Убеден съм, че те няма да го направят. Моето процедурно предложение е да прекратим дебата, за да минем към дискусия. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики.) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Сега е 16,08 ч.

Госпожо Манолова, категорично възразявам срещу направеното предложение от колегата. Ние сме извън заседателния ден на Народното събрание. След 16,00 ч. не можете да подлагате каквото и да било на гласуване. Аз моля и апелирам към Вас най-напред като юрист и после като председателстващ настоящото събрание. Вчера оглушахте, днес ослепяхте. Много Ви моля, не потъпквайте вкупом и Конституцията, и правилника, и парламентаризма! (Шум и възгласи: „Е-е-е!” от КБ и ДПС.)

Обратна процедура.