11 декември 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя противно предложение на внесеното от господин Добрев и госпожа Цачева по следните съображения. Изслушването на министър-председател в Парламента е изключително важна процедура, която трябва да бъде подготвена и да даде отговор на въпросите, които ни вълнуват. Съгласен съм, че проблемите с „Южен поток” са от национално, даже бих казал, от европейско значение. Но за да може ние да изслушаме една наистина обоснована позиция и да имаме пълна информация за това, ние трябва да знаем, първо, каква е истинската позиция на Европейския съюз. Вие много добре знаете, че на 18 декември предстои среща на министъра на икономиката и енергетиката с комисаря по енергетиката на Европейската комисия господин Йотингер. Предлагам да изчакаме тези срещи, на които министърът ще изложи нашата национална позиция, ще чуе мнението на Европейския съюз по тази позиция и едва тогава да пристъпим към такова изслушване. В противен случай тези, които предлагат това предложение, понеже тук стана класика и интересно да се ползва, приличат на безнадеждно влюбена девойка, която търси всякакъв повод да се види с неосъществената си мечта от парламентарната трибуна. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура по прегласуване. Аз чух аргументите на господин Ерменков, че трябва да изчакаме да се проведат срещи и да разговаряме с Европейската комисия и едва след това да направим изслушване на министър-председателя. Всъщност обаче българското Министерство на икономиката и енергетиката е получило писмо от Европейската комисия още на 26 август с входящ номер. В това писмо много добре са изложени аргументите на Европейската комисия. Въпросът тук е от 26 август до 31 октомври, когато беше направена първата заварка, какво се е случило – дали правителството е водило разговори, дали е уточнявало позиция, дали е имало намерение да промени междуправителствено споразумение, или няма. Ако си спомняте на 6 ноември, шест дни след като беше направена първата заварка, в блицконтрола попитах премиера Орешарски смята ли да промени междуправителственото споразумение, отговорът тогава беше: „Не!”. Това не ни впечатли особено, защото не знаехме, че има такава позиция на Европейската комисия, но днес, имайки позицията на Европейския съюз пред себе си, смятаме, че е изключително важно ние да изслушаме премиера Орешарски, защото в тази позиция се казва, че междуправителственото споразумение, подписано от 2008 г. и ратифицирано от Народното събрание, не отговаря на европейското право в повече от половината членове на това споразумение – чл. 1, чл. 2, чл. 8, чл. 9, чл. 11, чл. 14 и така нататък. Настоявам за прегласуване. Няма нищо лошо да изслушаме министър-председателя. Вие самите през мандата на Четиридесет и първото Народно събрание и на управлението на ГЕРБ непрекъснато настоявахте за такива процедури. Не виждам защо сега се опитвате да скриете министър-председателя да даде отговор пред Българския парламент за предприетите мерки от правителството от 26 август до момента. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Ангелов Московски и група народни представители на 29 октомври 2013 г. На редовно заседание, проведено на 14 ноември 2013 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. На заседанието присъствахa: господин Ангел Найденов –министър на отбраната, генерал Константин Попов – началник на Военновъздушните сили на Република България, госпожа Георгица Стоянова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на отбраната, господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Владимир Димитров – директор на дирекция „Авиационна безопасност” в Главна дирекция „Гражданско въздухоплаване”. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България бе представен от народния представител Емануела Спасова. Предлаганите изменения в законопроекта са свързани с промяна на статута на Авиоотряд 28 и преминаването му от структура, подчинена на Министерски съвет, в структура от състава на Въоръжените сили на пряко подчинение на министъра на отбраната, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Авиоотряд 28 запазва основната си дейност, а именно – извършване на полети със специално предназначение, която ще осъществява както самостоятелно, така и съвместно с Военновъздушните сили. В мотивите се обръща внимание на факта, че от създаването си през 1946 г. като звено за авиационно обслужване на правителството, преминавайки през различните структури на държавата до 2000 г., Авиоотряд 28 е бил част от Въоръжените сили. Посочва се, че в повечето страни – членки на Европейския съюз, като Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Ирландия, Белгия, Дания, Швеция, Чешката република и Полша, както и в САЩ, Канада, Бразилия, Япония и много други, звената за правителствени полети са част от въоръжените им сили. Според вносителите целесъобразността на това предложение се формира от: по-високото ниво на безопасност и сигурност на полетите със специално предназначение; възможността за тясно взаимодействие с Военновъздушните сили и единното им ръководство с министъра на отбраната; използване на въздухоплавателните средства на Военновъздушните сили за изпълнение на полети със специално предназначение; възможност въздухоплавателните средства на Авиоотряд 28 да се използват за превоз на военни контингенти на Въоръжените сили и при операции по търсене, спасяване и пожарогасене; по-добра отчетност, по-висока прозрачност и отговорност за дейността на Авиоотряд 28 и разходите за тяхното осъществяване. С проектозакона се предвижда финансово осигуряване на дейността на Авиоотряд 28 да се осъществява от държавния бюджет чрез трансфер от бюджета на Министерството на отбраната и собствени приходи. Собствените приходи се формират по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. Предвижда се устройството, функциите, съставът и организацията на дейността на Авиоотряд 28 да се определят с устройствен правилник, приет от Министерски съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Отбелязва се, че в устройствения правилник на Авиоотряд 28 след включването му в състава на Въоръжените сили ще се даде възможност за възобновяване на подготовка на военни пилоти, натрупали необходимия опит, да получат необходимата квалификация за евентуално попълване на летателния състав на Авиоотряд 28. Неусвоените бюджетни кредити по бюджета на Авиоотряд 28 към датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” ще бъдат прехвърлени към бюджета на Министерството на отбраната. В провелото се обсъждане на законопроекта взеха участие народните представители Валентин Радев, Борис Цветков, Пламен Манушев, Атанас Мерджанов и Таню Киряков, председателят на Комисията по отбрана Янко Янков, министърът на отбраната Ангел Найденов и заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Антон Гинев. Министърът на отбраната Ангел Найденов представи становището на министерството, като наблегна на факта, че в процеса на оценка на предложението са били идентифицирани повече проблеми, отколкото отговори на съществуващи такива в дейността на Авиоотряд 28. Той посочи следните четири групи от проблеми: 1. Това би представлявало увеличаване на числеността на Въоръжените сили, съответно допълнително прехвърляне на числен състав, техника, имущество и съответно потребност от нови изменения в други закони и подзаконови актове. Ще възникнат проблеми по отношение на: финансовото взаимоотношения между Авиоотряда и Министерството на отбраната в случаите на съвместни полети с Военно-въздушните сили; бъдещите правоотношения на заварените служители в Авиоотряд 28. 2. Проблеми, свързани с дейността на Авиоотряд 28, като регистрацията на въздухоплавателните средства като военни, лицензията на Авиоотряд 28 като превозвач, статута на служителите му. 3. Проблеми, свързани с първоприемството между досегашната структура подчинена на Министерския съвет и евентуално новото военно формирование. 4. Проблеми по отношение на целесъобразността на предложението като военномедицинската годност на летателния състав и контролът на летателната подготовка в Авиоотряд 28. Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Антон Гинев подчерта, че желаят завръщане на Авиоотряд 28 в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Народният представител Валентин Радев отбеляза, че е изненадан от становището на Министерството на отбраната и обърна внимание както на международната, така и на националната практика през годините. Заместник-председателят на Комисията по отбрана Борис Цветков припомни, че същите тези аргументи на вносителите са важали и преди няколко години, когато с управленско решение Авиоотряд 28 преминава от Министерството транспорта, информационните технологии и съобщенията към Министерски съвет. Народният представител Пламен Манушев заяви, че предложеният законопроект е голям комплимент за Министерството на отбраната и това е най-сигурното място, където този отряд може да си изпълнява задълженията. Народният представител Атанас Мерджанов изрази мнение, че прехвърлянето на Авиоотряд 28 към Министерски съвет е било грешка и поради тази причина не трябва да се избързва с вземането на решение. Народният представител Таню Киряков повдигна въпроса дали служителите на Авиоотряд 28, които веднъж са девоенизирани, биха искали отново да се върнат към армията и какво ще стане ако откажат. В заключение председателят на Комисията по отбрана Янко Янков изтъкна, че в същността си въпросът е на избор между Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като и двете министерства в определени моменти изпълняват специализирани функции. Той отбеляза, че становището на Министерството на отбраната по отношение на законопроекта поставя сериозни въпросителни и няма смисъл от това да се създадат допълнителни проблеми за министерството. Янко Янков изрази мнение, че философията на законопроекта е приемлива като отговорността, конкретните ангажименти и задачи могат да бъдат поверени на министъра на транспорта. След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 5 „въздържали се” прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Ангелов Московски и група народни представители на 29 октомври 2013 г.” Да продължа ли?

Добре, господин председател. Ще ги съкратим. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. На редовно заседание, проведено на 14 ноември 2013 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. На заседанието присъстваха господин Ангел Найденов – министър на отбраната, генерал Константин Попов – началник на Военновъздушните сили на Република България, госпожа Георгица Стоянова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на отбраната, господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Владимир Димитров – директор на дирекция „Авиационна безопасност” в Главна дирекция „Гражданско въздухоплаване”. От името на вносителите законопроектът беше представен от министъра на отбраната Ангел Найденов. С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се цели създаване на законова възможност за реализиране на организационни промени в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, необходими за ефективно осъществяване на държавната политика в областта на отбраната. Предлага се преструктуриране на „Комендантство-МО”, създадено като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията, в ново военно формирование – структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, част от въоръжените сили. Според вносителя това ще доведе до намаляване на съществуващите административни структури, администрацията ще се освободи от неприсъщи функции и ще се оптимизира дейността й. Предлага се създаването на допълнителна възможност за осъществяване на задачата на въоръжените сили по участието им в охраната на стратегически обекти и на части от критичната инфраструктура, без да се изменя основният метод на нейното възлагане. Отбелязва се, че предложението е в унисон с предложената в проекта на Закон за МВР уредба на такава дейност и икономическият компонент на предложението е в съответствие с предвидените в чл. 13 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България начини на финансиране на дейностите, свързани с отбраната. Допълват се функциите на Инспектора на Министерството на отбраната с цел същият да извършва проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във въоръжените сили. В настоящия момент тази дейност е вменена като отговорност на Началника на отбраната само по отношение на Българската армия, но не и относно останалата част на въоръжените сили. Посочва се, че няма законова възможност орган на министъра на отбраната да осъществява цялостен контрол върху бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във въоръжените сили. Като част от реализацията на поетите ангажименти в социалната програма на правителството са направени следните предложения: - повишаване на пределната възраст на войниците (матросите), от 45 на 50 години, чрез което ще се създаде възможност за по пълноценно използване потенциала им, придобит по време на тяхната служба. Ще бъдат реализирани икономии на средства, необходими за приемане на военна служба на граждански лица и последващото им обучение. С направеното предложение ще се възстанови положението преди изменението в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2010 г., когато пределна възраст бе драстично намалена от 49 на 45 години; - създаване на законова възможност военнослужещите мъже, които са самотни родители (осиновители), да ползват отпуски, свързани с отглеждането на децата им, при условията и по реда на Кодекса на труда. Според вносителите, предлаганият законопроект ще създаде условия за: - поддържане на необходимите способности от въоръжените сили за мирно и военно време чрез създаването и функционирането на специализирано военно формирование; - възможност за осъществяване на контрол върху бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във всяка структура от въоръжените сили от специален орган – пряко подчинен на министъра на отбраната; - повишаване привлекателността на военната професия. В провелото се обсъждане на законопроекта взеха участие народните представители Валентин Радев и Пламен Манушев, председателят на Комисията по отбрана Янко Янков и министърът на отбраната Ангел Найденов. След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана с 9 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се” прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. ” „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-79, внесен от Доброслав Димитров и група народни представители на 13 ноември 2013 г. На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2013 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. На заседанието присъстваха господин Антон Ластарджиев –директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”, полковник Ангел Маринов – заместник-директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет”, и господин Дамян Хараламбиев – главен експерт в дирекция „Финанси” на Министерството на отбраната. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България бе представен от народния представител Владимир Тошев. В мотивите се посочва, че участието на Република България в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) постоянно се развива и придобива все по-активни форми. Едно от проявленията на членството ни се изразява в реализацията на възможността международни военни организации на НАТО (International Military Organisations – IMO), по предложение на страната ни или на Алианса и след одобряване от Северноатлантическия съвет на НАТО, да установяват своето седалище на територията на Република България. Предложеният законопроект урежда статута на международните военни организации на НАТО, както и възможностите за изпълнение на военна служба в тях от български военнослужещи и попълването им с цивилен личен състав от граждани на Република България. Припомня се, че подобна международна военна организация вече съществува на територията на страната със създадения и очакващ акредитация Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Предложеният законопроект не се отразява на изпълняването на военна служба в състава на международна военна организация, създадена на основание на друг международен договор или споразумение, какъвто е случаят с Бригада Югоизточна Европа (SEEBRIG). Основните положения на предложената нова уредба включват: правото на военнослужещите да изпълняват военна служба в такава организация; определянето на мандат при заемане на длъжностите както от военнослужещите, така и от цивилните служители, а също така и начина за заплащане на възнагражденията от страна на администрацията, която ги изпраща – Министерството на отбраната или друго министерство (ведомство). При тази постановка самата международна военна организация или нейният директор не се явяват орган по назначаване (работодател на тези служители), а се осъществява особен вид командироване от страна на различни министерства (ведомства), по подобие на командироването в друга администрация, уредено в Закона за държавния служител. По този начин Република България като страна домакин ще изпълнява своите задължения за попълване на отредените й позиции с български личен състав. Също така се предлага международна военна организация да има възможност, при наличие на отредено финансиране, да наема и сама персонал на място, какъвто наемат различните международни организации, но само по трудов договор и изцяло под разпоредбите на българското трудово законодателство. Предложеният законопроект няма финансови параметри и не би се отразил на държавния бюджет. В провелото се обсъждане на законопроекта взеха участие народните представители Владимир Тошев, Валентин Радев, Спас Панчев, председателят на Комисията по отбрана Янко Янков и господин Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”. Директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси” Антон Ластарджиев представи становището на Министерството на отбраната. Съгласно становището Министерството на отбраната подкрепя по принцип внесения законопроект, но са идентифицирани сериозни забележки към доста от формулировките в конкретните разпоредби: - Всички разпоредби, които касаят регламентирането на длъжности и трудовите правоотношения на военнослужещи и цивилни, да се отнасят не само за военни, но и за международни организации. - Наложително е да се направят промени и в други закони, тъй като съществуват длъжности, които касаят не само Министерството на отбраната, но и други ведомства. След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана с 8 гласа „за”, без гласове „против” и 10 гласа „въздържал се” прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-79, внесен от Доброслав Димитров и група народни представители на 13 ноември 2013 г.” „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-84, внесен от Доброслав Димитров и група народни представители на 21 ноември 2013 г. На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2013 г., и извънредно заседание, проведено на 5 декември 2013 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. На заседанието присъстваха господин Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”, полковник Ангел Маринов – заместник-директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет”, и господин Дамян Хараламбиев – главен експерт в дирекция „Финанси”. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България бе представен от народния представител Пламен Манушев. С предложения законопроект се дава възможност на министъра на отбраната да утвърждава Класификатор на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия. Също така размерът на основното месечно възнаграждение за военнослужещите ще се определя с акт на министъра на отбраната съобразно наличните финансови ресурси в бюджета на министерството и след изготвянето на вътрешни правила за работната заплата. Променят се коефициентите, с които се увеличава месечното възнаграждение за военнослужещи спрямо базата, приета ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като за офицери се повишава на не по-малко от 2,3, а за офицерски кандидати и сержанти не по-малко от 1,8. Подобен коефициент се въвежда и за лицата, работещи по трудово правоотношение, където месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата за цивилни служители с висше образование – не по-малко от 1,8, а за тези със средно – не по-малко от 1,3. Предложените промени в законопроекта са по аналог с приетия от Министерския съвет и внесен в Народното събрание Законопроект за Министерството на вътрешните работи. Запазва се положението на равни права на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи по отношение на определяне на възнагражденията в двата сектора. Посочва се, че в обратен случай ще се стигне до сериозни диспропорции във възнагражденията в двата сектора, въпреки че Законът за държавния бюджет определя една и съща база на основното месечно възнаграждение както за Министерството на отбраната, така и за Министерството на вътрешните работи. С предложения законопроект ще се избегне явна дискриминация на военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната спрямо служителите на Министерството на вътрешните работи и ще се повиши социалният им статус както на служителите от МВР. Във връзка със законопроекта Министерството на отбраната представи следното становище: Относно предложението по § 1 и § 2 от законопроекта Министерството на отбраната предлага класификаторът да се обнародва в „Държавен вестник” и при преценка – да се направи изменение в разпоредбата на чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вместо да се създава нова разпоредба (чл. 26а от законопроекта). Относно параграфи 3, 4 и 5 от законопроекта: - По отношение на предложените нови размери на коефициентите по чл. 212, ал. 3, т. 1 и 2 (§ 4 от законопроекта) се обръща внимание на факта, че при наличие на финансова възможност и в настоящия момент няма пречка да се определят по-високи основни месечни възнаграждения на посочената категория военнослужещи. В случай, че направените предложения за нови, по-високи размери на коефициентите по чл. 212, ал. 3 влязат в сила от 1 януари 2014 г. следва задължително да се увеличат основните месечни възнаграждения на офицерските кандидати и сержантите. Евентуалното неизпълнение на посочената законова разпоредба при определянето на основните месечни възнаграждения би могло да предизвика съдебни претенции, с последващи финансови негативи за Министерството на отбраната. Също така се посочва, че в законопроекта липсват мотиви защо се предлага увеличаване размера на коефициента на офицерите и сержантите (старшините), но не и на войниците (матросите). - По отношение на § 5 от законопроекта се пояснява, че разпоредбата ще касае само цивилните служители по трудово правоотношение, които не прилагат разпоредбата на чл. 107а от Кодекса на труда (работещите в държавната администрация), тъй като по отношение на тази категория лица се прилага друг механизъм за определяне на основните месечни възнаграждения, аналогичен на определянето на основните месечни възнаграждения на държавните служители по Закона за държавния служител. Съгласно становището на Министерството на отбраната, приемането на предложените изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ще изисква осигуряване на допълнителни финансови средства за възнаграждения и осигуровки по бюджета на министерството за 2014 г. В заключение се отбелязва, че ако бъдат осигурени финансови средства по бюджета на Министерството на отбраната за 2014 г., е необходимо да се предложи по-прецизна законова уредба, за което министерството ще окаже съдействие. В провелото се обсъждане на законопроекта взеха участие народните представители Спас Панчев, Владимир Тошев, Георги Андреев, Пламен Манушев, Валентин Радев, Доброслав Димитров, председателят на Комисията по отбрана Янко Янков и господин Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”. Обект на дискусията бяха редица въпроси, свързани с финансовия ресурс на Министерството на отбраната, отсъствието на една голяма категория военнослужещи от обхвата на законопроекта, а именно войниците (матросите), несъпоставимостта по отношение на коефициентите на цивилните служители от Министерството на отбраната с тези от МВР, допълнителни разпоредби, касаещи влизането в сила на законопроекта, и орязаните социални придобивки на военнослужещите. След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана с 8 гласа „за”, без гласове „против” и 10 гласа „въздържали се” прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-84, внесен от Доброслав Димитров и група народни представители на 21 ноември 2013 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика. Той касае законопроекта, внесен от Министерския съвет. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 14 ноември 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2013 г. На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, Иван Жерков – началник на кабинета на министъра на отбраната, Мима Чебишева – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на отбраната. Господин Иван Жерков представи законопроекта. В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада предложението за изменение на чл. 203, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Целта на предложението е да се уреди законово възможността военнослужещите мъже, самотни родители (осиновители) да ползват отпуск по реда на Кодекса на труда за отглеждане на дете и да се насърчи политиката за съвместяване на семейния с личния и професионалния живот. С приемане на предложението след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, военнослужещият ще има право на допълнителен отпуск в размерите и при условията на чл. 164 от Кодекса на труда за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2 годишната му възраст. След използване на този отпуск, ако военнослужещият има четири и повече деца, при поискване ще има право на неплатен отпуск по смисъла на чл. 165 от Кодекса на труда до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Военнослужещ родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждането на детето, ще има право на отпуск в размер на 12 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в случаите, когато: не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него; другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда или другият родител е починал. Времето, през което се ползват отпуските, се признава за трудов стаж. При смърт или тежко заболяване на майката или когато военнослужещият сам се грижи за отглеждането на детето, той ще има право на отпуск при временна неработоспособност поради карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. След представяне на законопроекта и гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, „против” и „въздържали се”– няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 302-01-37, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2013 г.” Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще Ви представя становището на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Московски и група народни представители на 29 октомври 2013 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 ноември 2013 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Московски и група народни представители на 29 октомври 2013 г. На заседанието присъстваха: господин Минчо Цветков – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът бе представен от народния представител Емануела Спасова. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предлага Авиоотряд 28 да премине към състава на Въоръжените сили като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на пряко подчинение на министъра на отбраната. Предвижда се Авиоотряд 28 да запази основната си дейност, която ще осъществява както самостоятелно, така и съвместно с военновъздушните сили. По време на дискусията бе подчертано, че в повечето страни – членки на Европейския съюз, звената за правителствени полети са част от въоръжените им сили. Беше изразено мнение, че от предложените текстове на законопроекта не може да се направи извод за бъдещите правоотношения на заварените служители в Авиоотряд 28, както и за заплащането на труда им. Бе обърнато внимание, че предвиденият едномесечен срок за пререгистриране на въздухоплавателните средства на Авиоотряд 28 като военни въздухоплавателни средства е изключително кратък с оглед реда и процедурите, предвидени в Наредба № 20 от 14 юни 2010 г. на министъра на отбраната за регистрация на военните въздухоплавателни средства в Република България. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 354-01-70, внесен от Ивайло Московски и група народни представители на 29 октомври 2013 г.” Благодаря.

Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Темата вече беше изговорена веднъж в предложенията, които бяха направени по Закона за гражданското въздухоплаване, така че няма да бъда много обстоятелствен в аргументите и мотивите. Бих искал обаче да кажа нещо, което е важно за всички нас, и да Ви призова в гласуването, което ще направите, да бъдете обективни, тъй като предложението, направено за прехвърляне на Авиоотряд 28 към Министерството на отбраната, е абсолютно аполитично. Тоест имахме предвид експертно и оперативно решаване на този проблем. Тук няма абсолютно никаква политика – дясна, лява или каквато и да е. Надявахме се да бъдем подкрепени, тъй като устойчиво и дългосрочно се решава проблем, който през последните няколко години беше нерешен и се налагаше авиоотрядът да бъде прехвърлян в различни институции. За голямо съжаление при гласуването на промените в Закона за гражданското въздухоплаване Вие не ни подкрепихте, което още веднъж говори, че до голяма степен надделява демагогията и политикантството по чисто оперативно разрешима тема. Предлаганите изменения са свързани с промяната на статута на Авиоотряд 28 и преминаването му от структура, подчинена на Министерския съвет, в структура в състава на Въоръжените сили, на пряко подчинение на министъра на отбраната като второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. Авиоотряд 28 запазва основната си дейност, а именно извършване на полети със специално предназначение за превоз и обслужване на Президента на Република България, председателя на Народното събрание на Република България, министър-председателя на Република България, вицепрезидента на Република България, чуждестранни и държавни ръководители – съответни по ранг на посочените органи, лица, включени в състава на техните делегации, придружаващи ги екипи, охрана и техните багажи. Основната си дейност Авиоотряд 28 ще осъществява както самостоятелно, така и съвместно с Военновъздушните сили. От създаването си през 1946 г. като Специално звено за авиационно обслужване на правителството, преминавайки през различни структури на държавата до 2000 г., тоест почти през целия период на своето съществуване, Авиоотряд 28 е бил част от Въоръжените сили. В повечето страни – членки на Европейския съюз, като Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Ирландия, Белгия, Дания, Швеция, Чешката република, както и САЩ, Канада, Бразилия, Япония и много други, звената за правителствените полети са част от въоръжените им сили. Целесъобразността на това предложение се формира от по-високото ниво на безопасност и сигурност на полети със специално предназначение, възможността за тесни взаимодействия на Военновъздушните сили и единното им ръководство от министъра на отбраната, използване на военновъздухоплавателни средства на Военновъздушните сили за изпълнение на полети със специално предназначение, възможност на въздухоплавателните средства на Авиоотряд 28 да се ползват за превоз на военни контингенти на Въоръжените сили при операции по търсене, спасяване, пожарогасене, по-добра отчетност, по-висока прозрачност и отговорност на действията на Авиоотряд 28 за разходите за тяхното осъществяване. Законопроектът предвижда финансовото осигуряване на дейността на Авиоотряд 28 да се осъществява от държавния бюджет чрез трансфер от бюджета на Министерството на отбраната и от собствени приходи. Собствените приходи се формират по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. Предвидено е устройството, функциите, съставът, организацията и дейността на Авиоотряд 28 да се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технология и съобщенията. Устройственият правилник на Авиоотряд 28 след включването му в състава на Въоръжените сили ще създаде възможност за възобновяване на подготовка на военни пилоти, натрупали необходимия опит, да получат необходимата квалификация за евентуално попълване на летателния състав на Авиоотряд 28, както и за стриктно спазване на изискванията за здравословно състояние на служителите и техническата годност на техниката съобразно с нормативните и поднормативните актове на Министерството на отбраната. Неусвоените бюджетни кредити от бюджета на Авиоотряд 28 към датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” ще бъдат прехвърлени по бюджета на Министерството на отбраната. Предвид гореизложеното считаме за целесъобразно правителственият Авиоотряд 28 да премине към състава на Въоръжените сили като структура на пряко подчинение на министъра на отбраната. В заключение искам да кажа, че по време на дебатите становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше положително. В неформални разговори с Вас, колеги, които сте членове на тази комисия, също казахте, че това е разумен вариант за решаване на дългогодишните проблеми. За съжаление обаче по време на самия дебат се обадиха по телефона на представителя на Министерството на транспорта, казаха му да си промени мнението, както и до голяма степен много от Вас го промениха, без да имат никакви сериозни аргументи. Всички тези причини, които посочихте, включително и от Министерството на отбраната, не са сериозни, тъй като това са много лесно решими проблеми, стига да има воля и желание. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя становището на Министерството на отбраната по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Министерския съвет. Съвсем лаконично ще представя и становище по останалите три законопроекта, които са предмет на днешното разглеждане в пленарното заседание на Народното събрание. Първо, по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Бързам веднага да подчертая, че става дума за законопроект, ограничен като обхват, цели, съответно законопроект, далеч от амбицията да е законопроект за изменение и допълнение, който съдържа цялостно виждане на Министерството на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили. Отварям скоба, за да кажа, че по-радикална промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили е заложена в законодателната програма на Министерството на отбраната, съответно на Министерския съвет за 2014 г. Трябва да подчертая, че предложеният законопроект отговаря на минимално необходимите промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които съответстват на нашето разбиране за структура и съдържание на администрацията на Министерството на отбраната, съответно структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, основно на Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно почивно дело”. В случая става дума не за самоцелни промени, уважаеми дами и господа народни представители, или за съкращения, впрочем наблюдавани многократно през годините, когато се правят промени в устройствените правилници, а за минимално необходимо преструктуриране, което изчиства определени недоразумения, административни импровизации и съответно управленска неефективност. Защо споменавам „самоцелни промени”? Защото при предишното управление, а в интерес на истината – не само при управлението на партия ГЕРБ, за да се отчете съкращаване на административен персонал, а при нас и личен състав на Въоръжените сили, се стига до доста странни трансформации, при които има промяна на статут и съответно на наименования, но не реално на численост на административния персонал или промени във функциите на хората, които остават на работа в административните структури, или промени, които настъпват в резултат на персонална неприязън, а понякога и лични амбиции по отношение на ръководителите на тези структури. Нека да се върна на законопроекта. Предложенията са свързани с промени в Устройствения правилник на Министерството на отбраната, а като резултат – промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция, съответно промени, свързани с предложения на различните професионални и съсловни организации в състава на Министерството на отбраната, например Сдружението на жените военнослужещи, които предлагат изравняване на правата при ползване на отпуск между жените военнослужещи и военнослужещите мъже, в случаите на отглеждане на дете, когато мъжете военнослужещи отглеждат сами своите деца, или в случаи на тежко заболяване или смърт на майката. В резултат на тези промени естествено ще настъпят и промени в действащи постановления на Министерския съвет или други подзаконови нормативни документи, например в Постановлениe № 333 на Министерския съвет от 2010 г., с което е приет Планът за развитието на Въоръжените сили. По отношение на предложените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Предвижда се администрацията на ведомството да се структурира в звена, самостоятелни отдели, главни дирекции, дирекции и инспекторат, като общата численост на персонала в административните звена – от 1660 души, ще стане 1576 души съответно администрация на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, тоест намаление с 84 души. В Инспектората на Министерството на отбраната се възстановява дейността за извършване на проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности във Въоръжените сили. В настоящия момент съгласно чл. 85, ал. 1, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България началникът на отбраната непосредствено ръководи и отговаря за бойната подготовка и за състоянието на оперативните способности на Българската армия. При съществуващата нормативна уредба обаче липсва текст, който да регламентира проверки на бойната подготовка, на реда, дисциплината и на оперативните способности в останалата част на Въоръжените сили, с оглед на което се налагат тези промени. В специализираната администрация на Министерството на отбраната се създават две нови дирекции. Първата дирекция е „Социална политика”. Създаването на тази дирекция е част от стъпките, които предприема политическото ръководство на Министерството на отбраната за възстановяване на социалните права на военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната. Това е и стъпка към разглеждането на социалната дейност като един от приоритетите в дейността на ръководството на Министерството на отбраната. Смятаме, че с обособяването на самостоятелна дирекция ще се подобри осъществяването на тази особено важна дейност, като същевременно държа да подчертая, че в резултат на създаването на тази дирекция няма да се увеличи администрацията на ведомството. Второ, дирекция „Търговски дружества и отбранителна организационна подготовка”, като това е създаване на структура, която в случая подпомага ръководството на Министерството на отбраната, респективно министърът на отбраната в упражняването на правата на едноличен собственик на капитала в дванадесет съществуващи търговски дружества в състава на Министерството на отбраната. Смятаме, че функциите на министъра като орган на изпълнителната власт и като едноличен собственик на капитала следва да са ясно разграничени и да не се смесват. Обратното, разбира се, предполага винаги грешки. В този смисъл е необходимо структурата, която подпомага министъра, да упражнява правата си на едноличен собственик на капитала, да бъде самостоятелна, а не в рамките на друга дирекция в структурата, като звено, сектор или като отдел. Отделно от това държа да подчертая, че се създават промени, които водят до преструктуриране на Комендантството на Министерството на отбраната от юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията във военно формирование като структура, пряко подчинена на министъра на отбраната и, разбира се, като част от личния състав на Въоръжените сили. Уважаеми дами и господа народни представители, при сегашната структура Комендантството, всеки един от Вас разбира смисъла и съдържанието на това понятие, в момента е сведено до една домакинска служба на Министерството на отбраната, което е много различно от онова, което трябва да изпълнява като функции и отговорности Комендантството на Министерството на отбраната. Второ, промени във връзка с обособяването на Информационния център като самостоятелна структура по чл. 60 от Закона за администрацията и изваждането на сегашните структури в лицето на Военния телевизионен канал, Военната киностудия и вестник „Българска армия” от състава на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”. Трето, промени в дирекция „Инфраструктура на отбраната”, която се преструктурира в главна дирекция с териториални звена, като по този начин цялостната дейност по управление на военната инфраструктура, инвестиционната политика, строителството и жилищната политика на Министерството на отбраната ще се осъществяват под единно ръководство и пряк контрол от мен, като министър на отбраната, чрез специализирана административна структура. В заключение, по отношение на законопроекта искам да подчертая, че става дума за минимално необходими промени, които целят повишаване на ефективността и съответно оперативната самостоятелност на различните административни звена в състава на Министерството на отбраната и администрацията, на структурите на пряко мое подчинение. Уважаеми дами и господа, накратко по отношение на останалите законопроекти.

По отношение на законопроекта приключих, господин председателю. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, преди да представя поредния законопроект, касаещ изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили, искам да изкажа личното си учудване, че макар и частични изменения в един от най-големите закони на Народното събрание на Република България, ние ги гледаме в една точка и колегите, които са извън сферата на отбраната, едва ли ще запомнят за какво става въпрос, камо ли да осъзнаят. Обръщам се към господин министъра. Тук чухме неща, които ги няма във Вашия законопроект. Може би впоследствие ще бъдат внесени от Министерския съвет, защото някои неща не ги видях в предложението Ви. По отношение на третия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Аз и моите колеги искаме да компенсираме едно изключение в сега действащия закон. Това изключение касае участието на военнослужещи – редници, сержанти и офицери, както и цивилни служители, в международни щабове. Някога, когато законът е правен, е записано „зад граница” – това е изключението. Тогава България може би не е била член на НАТО, не зная кога е писан този текст, и не е имало вероятност на наша територия да се развиват такива международни организации. От доста време, ще започнем десетата година откакто сме член на НАТО, имаме поети ангажименти към тази организация, които касаят включително и участие на наши военнослужещи в мисии и щабове със смесен състав. Доста време правим това нещо на територията на чужди държави. В момента на наша територия съществува и е в процес на акредитация Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. След добри дебати в Комисията по отбрана в присъствието на доста представители от Министерството на отбраната – за съжаление, господин министърът отсъстваше тогава – с 10 гласа „въздържали се”, обърнете внимание, без нито един „против” и с 8 „за” този законопроект беше отхвърлен от комисията. Колеги, ако и сега в залата го отхвърлим, ще се случи следното – този център ще бъде акредитиран, а шест месеца ние няма да имаме право да въведем тази промяна и да дадем възможност на български военнослужещи и цивилни служители да работят от страна на България в този център или да бъдат наемани от чужденци да работят като български граждани в този център. (Шум в залата.)

Имаме стенограма, всеки от Вас може да я прочете, не мога да я цитирам, защото тя е поверителна. Дори и подчинените на господин министъра изразиха принципно съгласие с предложените текстове. Единствено възраженията им бяха от техническо естество. Правната техника е техника, която може да се прилага по един или друг начин. Нашите предложения са съгласувани с юрист. Как ще бъдат формулирани и къде точно ще бъдат написани текстовете е въпрос на виждане, но това е технически проблем. По същество нямаше възражения дори от колегите от комисията. Тези възможности, които са ограничени със сега действащия закон, други закони не ги разрешават и ние ще изпаднем в много трудна ситуация, от която няма да можем да излезем. Пак Ви повтарям: шест месеца няма да имаме право да разглеждаме този казус, ако сега го отхвърлим. Там ние казахме: нека да се реши проблемът, независимо кой го предлага. Ако искате подпишете се Вие отдолу и да го внесе някой друг. Предложението ни беше между първо и второ четене, ако има виждания за добавки в други закони примерно в Закона за държавния служител, в Кодекса на труда и така нататък или промени в подреждането на самия законопроект, нека да бъдат направени между първо и второ четене, но да не го отхвърляме сега по същество. Аз мисля, че не е толкова съществено, това въобще не касае бюджетни отношения. Няма пари в този закон. Няма никакви изменения в бюджета на министерството и на държавата. Ние даваме възможност не само за работа, в законопроекта оформяме и възможност тези служители да могат да имат статут, който им позволява трудовоправни отношения, които да им разрешават да получават възнаграждения според съответните договорки в трудовите договори. Опасенията на част от колегите от една от политическите партии, че ние ще бъдем окупирани или нещо от този род, са несериозни неща. Тези неща са описани в Договора за присъединяването ни към Северноатлантическия пакт, така че няма защо да ги коментираме сега – десет години след този факт. По-важното е, че с тези промени ние гарантираме на българските граждани – в униформа или цивилни, да бъдат наемани от международни организации. Господин министърът, ако прецени, че трябва да вземе отношение и има принципни възражения, нека да ги каже, защото трябва да се изясним дори и за себе си. В комисията не можахме да чуем аргументи против законопроекта. Пак повтарям, при самото гласуване нямаше нито един глас „против”. Нека да не гласуваме политически. Става въпрос за група хора, които ще ни дадат компетентности в службата си, в щабовете с международно участие, които подпомагат и издигат нивото на националната сигурност на България. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър! Какво накара групата народни представители от ГЕРБ да внесат четвъртия законопроект за днес? Това са предложените промени в законопроект, приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание – Законопроект за Министерството на вътрешните работи, в който са регламентирани коефициенти и правата на министъра на вътрешните работи. Водени от мисълта, че съвсем неотдавна в Народното събрание гласувахме и според управляващата коалиция изправихме една несправедливост – премахнахме минималната възраст на офицерите от Министерството на отбраната, нашата мисъл беше да направим същото. Приемем ли Закона за Министерството на вътрешните работи отново ще има несправедливост по отношение на правата на министъра на отбраната и възнаграждението на военнослужещите от Българската армия. Предложените коефициенти за изчисляване на заплатите на военнослужещите – нашето предложение е, да стане не по-малко от 2,3, както е за офицерите, предложено в Закона за Министерството на вътрешните работи, и не по-малко от 1,8 за сержантите и старшините от флота. Подобен коефициент се въвежда и за лицата, работещи по трудови правоотношения, където месечното възнаграждение се увеличава с коефициента спрямо базата: за цивилните служители с висше образование – не по-малко от 1,8, а за тези със средно – 1,3. Приемането на този законопроект, гласуването му в Народното събрание, ще даде възможност на министъра на отбраната да има равни права с министъра на вътрешните работи или той да утвърждава Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната и на структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната. Също така размерът на основното месечно възнаграждение за военнослужещите ще се определя с акт на министъра на отбраната, а не с акт на Министерския съвет. По този начин даваме възможност министрите на двете силови министерства да имат еднакви права по отношение на личния си състав, а също така да се избегне явна дискриминация към военнослужещите, ако бъде приет в скоро време Законът за Министерството на вътрешните работи, а после да се наложи отново да изравняваме двете категории в Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните работи. В Комисията по отбрана гледахме тези мотиви. Радвам се, че членовете на тази комисия се съгласиха в тяхната правота и за това говори, че няма нито един „против”, има „въздържали се”. Групата на ГЕРБ гласувахме „за”. Струва ми се, че тогава те гласуваха „въздържал се”, поради причината че не беше гласуван Законът за държавния бюджет. След гласуването на този закон смятам, че можем да изправим тази несправедливост, която ще се получи след приемане на Закона за Министерството на вътрешните работи и ще дадем знак към българските военнослужещи – офицери, старшини, сержанти, между двете четения може да се види и каква е възможността за войниците и за цивилните служители в Министерството на отбраната – че Народното събрание ги смята за една категория. Тоест да няма по-привилегировани в двете силови системи – Министерството на отбраната, и Министерството на вътрешните работи. Това е нашето предложение. В него наистина няма някакви специални политики, с които искаме да злепоставим управляващите. Смятаме, че е справедливо. Ако залата гласува, аз Ви казах, българските военнослужещи ще разберат, че ние уважаваме техния труд и смятаме, че той е точно толкова важен, колкото и трудът на служителите от Министерството на вътрешните работи. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! За да не повтарям изказването си по темата, когато гледахме Законопроекта за промени в Закона за гражданското въздухоплаване, ще продължа с това, което каза колегата Московски. Първо ще благодаря на Министерството на транспорта за неговото положително становище, въпреки че се получи нещо доста странно – в Комисията по транспорт становището беше положително, в Комисията по отбрана, както държахме положително становище, изведнъж стана отрицателно. Ще благодаря и на Министерството на отбраната и ще се спра най-вече на тяхното становище, защото не мога да го оприлича на отрицателно. Да, не е и съвсем положително. Чест прави на министър Найденов, че накрая, приключвайки своето становище, отбелязва, че през 70-те години функциите на Авиоотряда са се осъществявали от самостоятелно звено в Транспортни войски и впоследствие, до създаването му като структура на пряко подчинение на Министерския съвет, Авиоотрядът е бил военно поделение. В крайна сметка казва, че каквото и решение да бъде взето от Народното събрание за мястото и функциите на Авиоотряда, същото ще бъде изпълнено от страна на Министерството на отбраната – едно чисто военно становище. Когато се запознах внимателно с него видях, че Министерството на отбраната още през лятото е разглеждало подобна опция и е разгледало една тема – Авиоотряд 28 и Военновъздушните сили да могат по някакъв начин да изпълняват заедно определени задачи. Тоест мислили сме в една посока и то много преди да внесем нашия законопроект. Защото в становището на Министерството на отбраната се казва: „Именно по отношение на целесъобразността” на нашето предложение и изобщо по темата за Авиоотряд, че има три различни варианта. Единият вариант, който е предложен лятото от Министерския съвет, тоест Авиоотряд 28 да се върне в Министерството на транспорта и още лятото, министър Найденов, с Ваша заповед от 21 август, тоест преди ние да внесем законопроект, сте назначил работна група, която с докладна записка от 22 октомври 2013 г. предлага да се допълни Закона за гражданското въздухоплаване като се създаде нов чл. 64в, и казвате, че с предложението се цели създаване на кореспондираща законова регламентация относно възможностите освен Авиоотряда и Въоръжените сили да изпълняват полети със специално предназначение при заявена обективна невъзможност това да се извърши от Авиоотряд 28. Това е станало лятото, Вие също сте мислили в тази насока. Едва след като внесохме нашето предложение, в края на месец октомври нещо се промени. Където и да решите да преместите Авиоотряда, това е Ваше решение, ние казахме, че не влагаме никаква политика, но наистина съм учудена, че при положение че сте назначил работна група, при положение, че тя е излязла с препоръки, Вашите колеги, например бивши от Коалиция за България, поне между първо и второ четене в Закона за гражданското въздухоплаване можеха да отразят тези препоръки на Вашата работна група. Да, ама не.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което каза колежката, което и аз ще спомена – ние вече имахме възможност веднъж да аргументираме своето становище относно преместването на Авиоотряда, когато разглеждахме преместването му в Министерството на транспорта. Уважаеми колеги, наистина колежката Спасова се спря преди малко обстойно на становището на Министерството на отбраната. Наистина в това становище, уважаеми колеги, няма един мотив „против”. Задава се въпросът какво би се случило ако ... или така нататък, които са неща, пак казвам, които по никакъв начин не противоречат на направеното предложение. Уважаеми колеги, считам, че не само съгласно международната практика, но исторически мястото на Авиоотряда е в Министерството на отбраната. Господин Найденов, считам, че там ще има ред, ако бъде при Вас. Това е основната цел. Това, което казахме и преди, че се извършват полети и от двете ведомства за спасяване, всички знаем, че понякога се налага сходна дейност между двете структури, също е факт. Приемете едно – ако Авиоотряд 28 бъде в Отбраната, това ведомство ще въведе един ред със своите действия и той ще води към добро. Иначе се нагледахме на какви ли не упражнения досега, които не доведоха до нищо добро. Затова апелирам, колеги: нищо, че преди две седмици го разгледахме и го прехвърлихме в Министерството на транспорта. Мисля, че няма да се натовари толкова дейността на Министерството на отбраната и да се затрудни изпълнението на другите задачи. Иначе всичко останало, което пише тук за бюджета, за останалите неща – Авиоотрядът си има собствен бюджет, той си отива с него, редът и условията на изпълнение на заповедите ще бъдат регламентирани в правилника. Всичко това ще се случи на един по-късен етап. Първоначалното, от което имаме нужда, за да стане това звено структура, с която да се гордеем ние като граждани, а не непрекъснато да четем какви ли не дописки за тази структура, е да отиде в Отбраната, пак казвам, за да може редът, който е в Отбраната, да се наложи и със задължение да бъде изпълняван от тази структура, за да може тя да се отърве от всички порочни приказки, които са по неин адрес къде с право, къде – без. Затова, колеги, умолявам Ви, мисля, че това е правилното становище – Авиоотрядът да бъде прехвърлен под шапката на Военното министерство. За становището на Министерството на транспорта колежката каза. Беше казано и от други колеги, че имаше по принцип нагласа да бъде там. В един момент нещо се случи. Нека не гледаме какво се е случило, нека да не тълкуваме нещата, нека бъдем отговорни. Нека да отиде в това ведомство, за да може да работи, пак казвам, да се отърси от порочните досега приказки за него и да стане една структура, с която да се гордеем. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За мен е малко странно, че разглеждаме днес тези четири законопроекта едновременно. Дано се ориентирате добре. Веднага трябва да кажа, че от тази трибуна аз веднъж се изказах по въпроса за Авиоотряда. Тук само искам да обърна внимание на някои неща, някои от тях казани от моите колеги преди това. Аз искам да засиля две от тях. И преди време, когато говорихме за Авиоотряда, и сега ще Ви подчертая, че нямаше сериозни аргументи за това да не бъде прието нашето предложение. Нашите аргументи бяха два и, според мен, доста основателни. Първо, така прави Европа, така прави даже светът. Не искам да изброявам държави. Само в 30 се колебаят и е нещо различно от това авиоотрядите, правителственият превоз да бъде в структурата на Въоръжените сили. Това е така. Едни други хора, които имат същите проблеми, ги решават по този начин. Второто нещо – каква е българската практика? Българската практика е точно такава. От съществуването си над 20 години Авиоотрядът винаги е бил във Въоръжените сили или почти винаги. Тоест и българската практика е такава. Това бяха нашите мотиви и аз съм напълно съгласен с колегите, които казаха, че тук няма политика. Ние се опитваме да Ви подскажем едно добро решение. Няма да изброявам какви са ползите от това авиоотрядът да бъде в Министерството на отбраната, а не в друго министерство, в случая в Министерството на транспорта. Колегите ги казаха – 5-6 основни причини, най-важното е, че се повишава безопасността, отчетността и така нататък. Все пак Министерството на отбраната има субординация. Много пъти казах, че оставяме на министъра подредено министерство, той все не е съгласен. Нека да уточня: става въпрос за нормативна подреденост. Армията просто е такава институция – свързана със субординация. Там има всички нормативни документи. Гордея се и си мисля, че оставихме такова наследство, даже сега виждам, че министерството не може да направи съществени промени по нормативни документи и няма нужда, нека да има принципност. Да, след време, ако има нужда да актуализират някои от тях. В този смисъл ползите са и в двете посоки – и в едната, и в другата, и за отряда, и за Българската армия или за Въоръжените сили. Много важно нещо, затова няма връзка и със Закона за бюджета, няма бюджетни проблеми. Парите се прехвърлят от Авиоотряда и отиват в Министерството на отбраната. Ще се спра основно на проблемите, които чух от министъра, който ги изложи пред Вас сега. Повишава се числеността на Въоръжените сили. С колко се повишава? По щат в Авиоотряда са 82 или 83. Съжалявам, но това число за Българската армия и Въоръжените сили е нищожно, не е проблем. Правоотношението на служителите – също, технически проблем, би трябвало да се оправя. Лицензът на Авиоотряда – да, ще се издаде нов. Приемственост – трябва да има някаква между Отряда и новото му статукво. В този смисъл, казаха го и колегите от Министерството на отбраната в Комисията по отбрана, каквото решение вземем, това ще направят, няма финансов проблем. Едното решение е добро, другото според нас, не е добро. Тоест, това е по-доброто решение. Има проблеми, апелирам към Вас да гласувате за нашето решение, да го подкрепим сега, да не го отхвърляме въобще за второ четене. Ако трябва, да се създаде работна група още веднъж. Не знам дали това е крайно решение на Министерството на отбраната, но това е доброто решение и сега ако не го подкрепим, няма как да стане промяната по-натам. След време ще стане ясно дали сме били прави или не. Нашата група ще подкрепи като вносител това предложение, разбира се. Надяваме се, че тези четири въздържали се в комисията сега ще бъдат „за”. Или ако не сме успели да ги убедим отново с нашите аргументи, да ги повторим или потретим, не знам за кой път го говорим това, ще бъде добро. Моля Ви се, не отказвайте едно добро решение за авиоотряда и за Република България! Благодаря.

Господин председател. Искам удължаване на времето. (Реплика от председателя Алиосман Имамов.) Пак се обръщам към Вас. Сега гледаме четири законопроекта с едно време, което на мен ми се случва за първи път, а вече пета година съм в този Парламент. Прилагате някаква нова техника. Искам да се изкажа по отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет и представен от господин министъра. Лично аз се радвам, че и в комисията, а и в Министерския съвет виждаме екипи, които разбират отговорностите, които стоят пред Въоръжените сили. В този смисъл „не правят резки движения”, защото силата на армията и устойчивостта на системата за национална сигурност се градят именно в нейната инерционност. Радвам се, че това разбиране беше изложено преди малко от господин министъра – визия за досегашната и по-нататъшна политика по отношение на преструктуриране на Въоръжените сили. В тази връзка искам, колеги, да Ви кажа – на тези от Вас, които не са виждали Закона за отбраната и въоръжените сили, само Законът за устройство на територията е по-голям от него като обем. Лично аз приветствам написването на нов закон, само че това не е лесно упражнение и не е бързо. Имайте предвид, че в продължение на 2010-2011 г. направихме едно съществено преструктуриране в Закона за отбраната и въоръжените сили, обаче то беше предшествано от базови документи. Приехме Стратегия за националната сигурност, приехме Бяла книга за отбраната, която фактически е един план за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Сега чувам от господин министъра и от водещи фигури в министерството намерение да се актуализира този план с визия до 2028 г. Надяваме се в скоро време да го видим добре разписан. Надяваме се да ни бъде предложен документ, който да бъде консенсусно приет, както в предишното Народно събрание приехме тези два документа, за които току-що споменах. Отделно от това направихме промените в големия Закон за отбраната и въоръжените сили, след като приехме Закона за военната полиция. Сега би било изпреварващо или неуместно или след това трябва отново да работим за Законът за отбраната и въоръжените сили, ако направим съществени промени преди да бъде приет законът за служба „Военна информация”. За да се преструктурира дори документално националната ни сигурност в сектора „Въоръжени сили”, трябва да имаме разработени базови документи. По отношение на конкретния законопроект мисля, че досега никой не е критикувал, включително и господин министърът, и никой не е отрекъл, че с предишното му изменение от Народното събрание и при предишни ръководства на Министерството на отбраната то постигна целите, които бяха заложени още преди доста време, когато заговорихме за приемането ни в НАТО, още в края на 90-те и началото на това хилядолетие. Тогава бяха заложени едни цели, структура, количествен и качествен състав на Въоръжените сили, които вече са постигнати. Заслуга – без въобще да говоря за политика, на предишното Народно събрание, нека така да го кажа, и на Министерския съвет, и на Министерството на отбраната е, че то постигна интегрирано министерство. Тоест за първи път освен оптимизация или съкращения – няма значение как ще го наречем, постигнахме съгласувано, без дублиране, работа между цивилното и военното ръководство на Министерството на отбраната. Сега господин министърът – казах го и в предишното си излизане днес на тази трибуна, говори за някакви промени, които ги няма в този законопроект. Надявам се скоро да ги видим като предложения на Министерския съвет първо в комисията, а след това и в залата. Но конкретно за Инспектората: това е инструмент, който е в ръцете на министъра и той има пълното право да го развива и да го премества така, както желае. Комендантството е наистина дребна тема. За Инспектората обаче едно пожелание. Много добре си спомням времената, когато бях в армията. Знаем всички поговорката, че всеки редник носи маршалския жезъл, тогава всеки редник се бореше да стане инспектор. Инспекторатът в началото на 90-те години се беше превърнал в един прекрасен предпенсионен щат за старши и висши офицери. Господин министър, надявам се, идеята, която сте заложили, да е добра, но се надявам да успеете да се преборите Инспекторатът да не стане отново щат за добро прекарване на последните години от службата, а да стане инструмент във Ваши ръце, чрез който Вие добре да знаете какво се случва във Въоръжените сили на България и по-точно в Българската армия, а и в пряко подчинените на Вас поделения. Има огромна вероятност под благовидния предлог за проверка на бойна подготовка и бойна готовност за провеждане на учение и контрол над тях, независимо дали са командващи или с участие на войски, да имате инструмент, който да се превърне в седалище, което да Ви поднася информация, която може да бъде събрана и по други начини. Надявам се да успеете с вътрешния правилник така да го направите, че да бъде функциониращо. Завършвайки, господин министър, искам да призова моите колеги да се въздържим сега от гласуване на този законопроект, защото не виждаме общата идея. Дайте ни по-съществени промени! Предложете ни комплексни неща, за да можем да видим замисъла. Ние ще Ви подкрепяме тогава, когато става въпрос за интересите на България, на националната сигурност и на Въоръжените сили. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да Ви запозная със становището на Партия „Атака” по обсъжданите промени в Законопроекта за отбраната и въоръжените сили. На първо място, ние сме категорично против преминаването на Авиоотряд 28 към Министерството на отбраната. Искам да припомня, уважаеми колеги, че буквално преди дни гласувахме авиоотрядът да премине на подчинение на Министерството на транспорта, където беше, докато Бойко Борисов не го прехвърли под свое собствено подчинение. Аргументите за това са много. Първо, че гражданският контрол е доста по-силен в гражданско ведомство, отколкото във военно ведомство. Това е, което ни мотивира, предложението да бъде към Министерството на транспорта. В момента, господин министър, може би има около 10 летящи самолета. Сега ще му натресем, ако се приеме предложението, още три хеликоптера, самолет „Фалкон”, самолет „Еърбъс”. Аргументите на колегите отдясно, че по този начин щяло да се улесни транспортирането на български контингенти, са несъстоятелни, защото и до момента по съществуващото законодателство такива контингенти могат да бъдат транспортирани с правителствения самолет „Еърбъс”. По-неприятното е друго, че с предложената идея се реализира възможността български офицери да бъдат давани на лизинг, защото това означава военизиране на авиоотряда – пилотите трябва да станат военни пилоти и да отговарят на изискванията за такива. В същото време този голям самолет „Еърбъс А-319” не може да хвърчи всеки ден, а екипажите трябва да поддържат своята подготовка. В момента те го правят като летят за чужди авиокомпании. Е, редно ли е, български офицер да бъде даван на лизинг, за да може да се тренира и да гарантира безопасността на хората, които превозва, пък били те и ВИП-персони?! Искам да припомня още, че навремето 16-та транспортна авиобаза беше известна като таксиметровата служба на Българската армия. Сега не е така, но се предлага Авиоотряд 28 да стане таксиметрова служба на Министерството на отбраната, за да обслужва властта. Несъстоятелно е! Още веднъж казвам, че вече гласувахме тази промяна в Закона за гражданското въздухоплаване – авиоотрядът да премине на подчинение на Министерството на транспорта. Партия „Атака” ще подкрепи останалите три предложения обаче, защото считаме, че са полезни за Българската армия и повишават престижа на българския офицер. В този смисъл особено важно е да се промени заплащането и да се изравни статутът на офицерите в Българската армия с този на служителите в МВР. Това е разумно предложение, но срещу него има аргументи, че няма откъде да се намерят пари, защото бюджетът на Министерството на отбраната наистина е орязан. Не, има начин да се намерят пари и ще Ви кажа поне два от тях. Единият е да се намали военното ни присъствие в чужбина, за което хвърляме милиони с неясна цел, а вторият, господин министър, е да се преразгледат договорните споразумения за ползването на съвместните военни съоръжения със Съединените щати и да започнем да получаваме наем, както е редно за суверенна държава. Ето откъде ще дойдат парите за увеличаване на възнагражденията на офицери и сержанти. Искам да добавя, че е редно в този законопроект да се включат и войниците, защото в момента не са предмет на промени на закона, а е справедливо както за сержанти, офицери и генерали, същото увеличение да получат и войниците от Българската армия, защото те са най-многобройни и с най-ниско заплащане. Това изисква справедливостта в предлаганите промени. Надявам се, че между първо и второ четене, ако законопроектът мине, това ще бъде направено, за да се осигури справедливостта. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ще се опитам накратко да взема отношение по трите законопроекта. Няма да се изказвам по този, който представих –опитах се да Ви убедя в правотата на това предложение. По отношение на авиоотряда е вярно, че го разглеждахме. Аз се изказах по този въпрос. Приехме на първо четене Закона за гражданското въздухоплаване, но законопроектът е внесен и трябва да го кажем и обсъдим пак, за да се разсеят всякакви съмнения защо сме го направили и какво сме имали предвид. Ще Ви прочета позицията на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”: „Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” съгласува без бележки предоставения законопроект. Целесъобразността на предложението се формира от: по-високото ниво на безопасност и сигурност на полетите със специално предназначение; възможността за тясно взаимодействие с военновъздушните сили и ръководството им от министъра на отбраната; използване на въздухоплавателните средства на военновъздушните сили за изпълнение на полети със специално предназначение; възможност въздухоплавателните средства от Авиоотряд 28 да се използват за превоз на военни контингенти на въоръжените сили и при операции по търсене и спасяване, и пожарогасене; по-добра отчетност, по-висока прозрачност и отговорност за дейността на авиоотряда и за разходите за нейното осъществяване”. Това е становището на Главната дирекция и на Министерството на транспорта, което в последния момент се промени. Такова становище е било изказано и в Комисията по транспорт от министъра на транспорта. Какво мога да добавя към това? Аз Ви казах и предния път – предаването на Авиоотряда към Министерството на отбраната ще даде по-висока сигурност, по-големи изисквания към летателния състав като здравословно състояние и подготовка. Това е отработено, изискванията на авиолекарската комисия са изключително високи, и може би притеснението на тези, които са против преминаването им в Авиоотряда, е, че една част от летците няма да могат да преминат през тази комисия. В кои държави Авиоотрядът е към военновъздушните сили? Казахме – в много държави, и аз ще си позволя да ги прочета: в Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Ирландия, Белгия, Дания, Швеция, Чешката република, Полша, САЩ, Канада, Бразилия и Япония. Във всички тези държави авиоотрядът е към военновъздушните сили или към Министерството на отбраната. Може да си направим изводите. Смятам, че е доста убедително това, което Ви казах. По отношение на законопроекта, който Министерският съвет и Министерството на отбраната внасят за промените на Закона за отбраната и въоръжените сили, смятам, че министърът и министерството имат право да правят тези предложения. Голяма част от тях са резонни, включително и за Комендантството, да подчиняват тези структури, където смятат, че ще работят по-добре, така че не мога да бъда критичен към този законопроект. По отношение на законопроекта за статута и промените в закона по отношение на структурите на НАТО на българска територия, ще Ви зачета част от становището на Министерството на отбраната, което ми се струва, че е положително и се съгласява с нашите доводи и предложения. Там се казва: „По принцип подкрепяме необходимостта от създаване на нормативна уредба, регламентираща изпълнението на военна служба, работата по трудово или по служебно правоотношение в международни организации и други международни инициативи на територията на страната, както и уредба на отношенията, свързани със заемането на длъжностите в тези организации. Считаме, че в проекта резонно се предлага въвеждането на мандатност при заемане на длъжностите от военнослужещите и цивилните служители, командировани за определен срок, както и изплащането на основната заплата съответно, основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения от изпращащата администрация”. И тук има конкретни предложения към текста, който сме дали, който може да бъде разгледан и приет. Този законопроект се налага от това, че в момента не е регламентирано как ще служат военнослужещите или служители от Министерството на отбраната в центъра „Екселенс”, за който доста работа се хвърли, за да бъде център на НАТО, който да се занимава с подготовка и управление при кризи, ликвидиране на бедствия и аварии. Повярвайте, че това беше няколкогодишен труд на Министерството на отбраната, за да се убедят, първо, командванията в НАТО, партньорите и съюзниците да го подкрепят, тъй като без тяхната подкрепа не може да се направи такъв център. Имаме подкрепата от доста държави, което означава, че те поемат ангажимент да изпратят хора да служат в този център. Започне ли този център да работи оперативно, той трябва да има български служители, а техните правоотношения и заплати не могат да бъдат различни от тези, които са на територията на Белгия, Холандия, Италия и Германия. Това ще е справедливо, тъй като НАТО е териториална организация и всички служители в нейните структури трябва да получават съответното възнаграждение, независимо на коя от страните съюзници е територията. Това е предложението, затова е направено, има резон в него и моля да го подкрепите. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Господин председател, процедурата ми е по начина на водене, защото ме лишихте от възможността да направя реплика на господин Лаков. В изказването си господин Лаков аргументира своето становище „против”, за това че едва ли не българските летци няма да могат да изпълняват своите задължения, поради това че няма да могат да осъществяват необходимите часове, така нареченият „нальот”. Когато искахме да аргументираме обратното становище, на всички щеше да стане ясно, и на Вас, господин председател, че съгласно европейската директива се искат три излитания и кацания или да има определени часове на тренажор. Това като аргумент отпада. В останалата част от изказването на господин Лаков аз не чух нещо съществено с изключение на това, че говорихме как авиоотрядът не се управлявал правилно. Затова предлагаме да бъде в Министерството на отбраната, за да може да се управлява по-стриктно, да може да изпълнява задачите, вменени чрез Закона за отбраната и по този начин той наистина да се превърне в структура, с която ние да се гордеем. Следващия път когато, господин председател, има процедура – изказване, моля по-внимателно да обръщате внимание на това дали има реплики, или не, за да не се стига до там да използваме процедурата по начина на водене, за да Ви обясняваме това, което по принцип можем да го кажем в процедура на реплика, за да чуем след това дупликата, в която ще се изрази обратното становище. Благодаря Ви и се надявам за по-голяма осторожност от Ваша страна от тук нататък.

Аз вдигнах ръка.

Така е, благодаря Ви, това казах.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! И четирите законопроекта бяха внимателно разгледани в Комисията по отбраната. Тя беше водещата комисия и за четирите законопроекта. Смятам, че нивото на експертизата, която присъстваше в заседанията и в становищата, които бяха представени, беше достатъчно високо, за да обосноват информирано мнение при гласуването на народните представители – членове на комисията. Ще кажа само няколко думи за четирите законопроекта, които разглеждаме в момента и които предстои да гласуваме. По първия законопроект, уважаеми колеги, ние вече сме приели закон, по който проведохме доста сериозни дебати. Става въпрос за Авиоотряд 28. Действително законопроектът, предложен от колегата Ивайло Московски и група народни представители, е добър. Аз го казах в комисията, казах го и миналия път. Този законопроект е добър, защото решава два проблема. Единият проблем е с ефективния контрол на авиоотряда, персонализиране на отговорността по дейността на авиоотряда и, разбира се, неговото ефективно управление и ясен статут. При анализа, който направихме обаче, този законопроект всъщност имаше алтернатива – алтернативата със същите функции и същите качества беше Министерството на транспорта. Въпросът беше кой да бъде принципалът, кой всъщност да поеме тези отговорности по управлението на авиоотряда и цялостния контрол на неговата дейност. Становището на Министерството на отбраната, лично изразено от министъра на отбраната и от командващия на Военновъздушните сили генерал Попов беше, че ако отиде на подчинение на Министерството на отбраната, ще възникнат проблеми, които всъщност, за да бъдат решени, трябва да се извърши допълнителна промяна на други нормативни актове. Освен това може да възникнат определени конфликтни ситуации и с Военновъздушните сили. Това бяха аргументите. Всъщност ние приехме тогава алтернативния закон, който беше за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като по-добър вариант. Приехме го от тази гледна точка, а не, че този законопроект, който ни се предлага в момента, е лош. Считаме, че алтернативният беше по-добрият вариант, затова го подкрепихме, уважаеми колеги. Сега нашата парламентарна група ще постъпи по същия начин – за този законопроект ние ще гласуваме „въздържали се” и „против”. Вторият законопроект, който е внесен от Министерски съвет, всъщност е нормативна реализация на заложените намерения от политическото ръководство на Министерството на отбраната, които бяха обявени по-рано – за повишаване на социалния статус на военнослужещите, за повишаване на ефективността и контрола в управлението на министерството. Поздравления, господин министър, заявихте намерения и ги реализирахте чрез този законопроект. Ние ще го подкрепим, защото това е добър законопроект. Всъщност е много важно и това, което изказалите се преди мен колеги от ГЕРБ посочиха, че ние вървим към изравняване на правата на всички, които са в сектор „Сигурност”. Вярно, че в това отношение МВР служителите са доста по-напред – това е факт, но за голямо съжаление това се е получило във времето през годините. Що се отнася до третия законопроект, той също си има своята логична обосновка. Добър законопроект е, но становището на експертите, уважаеми колеги, е, че този законопроект използва правна техника, която не е логично да бъде използвана по този начин. Примерно за създаване на нов чл. 75, който е за участие в мисии, а тук става въпрос за промяна на Закона за отбраната, която касае други текстове. Освен това, както заяви министърът на отбраната тук преди малко в своето становище, уважаеми колеги, предстои радикална промяна на Закона за отбраната, която ще бъде направена през 2014 г. Всички тези въпроси ще намерят реализация там и няма защо да ги променяме на парче. Това е нашето становище, разбира се, продиктувано от аргументите на Министерството на отбраната, от тази тяхна експертиза. Считаме, че това е по-добрият вариант, това е правилният вариант и трябва да се реализира през 2014 г. Що се отнася до четвъртия законопроект, ситуацията там е следната. Да, мотивите са изключително основателни и заслужават принципна, морална подкрепа, ако мога така да се изразя. Разликата е в социалния статус на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. И по отношение правата на министрите има определени разлики. Уважаеми колеги, първо, законопроектът за МВР е внесен, но още не сме го разгледали и не е приет. Второ, вече казах, че предстоят радикални, сериозни промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които да отговорят на всички възникващи в момента въпроси в отбранителния сектор. Надяваме се това там да бъде сторено. Освен това сега на практика съществуват възможности, които дават право на министъра на отбраната да промени коефициентите и да повиши заплатите, стига да има финансов ресурс. Затова този законопроект го разгледахме на две заседания. Направихме едно извънредно заседание, на което поискахме допълнителна справка за точните параметри на финансовия ресурс, необходим на Министерството на отбраната, ако бъде приет законопроектът. Установихме, че става въпрос за 30 млн. лв. На този етап, като имаме предвид другите сериозни проблеми на министерството – по отношение на капиталови разходи, модернизация и така нататък, това е изключително сериозен проблем. Изразих същото мнение и когато приемахме бюджета: за нас бюджетът на Министерството на отбраната ще бъде комплексна политика през цялата година. Той не е догма, която сме приели и после ще забравим. Ако съществуват възможности, министърът на отбраната, който вече е поел този ангажимент, многократно е заявявал, ще търси всякакви възможности и инструменти за повишаване на доходите на военнослужещите в Българската армия. Освен това в законопроекта има диференциране, отнасящо се само до офицери и сержанти, но не бива да забравяме и военнослужещите – професионалните войници, които също имат сериозни проблеми с възнаграждението. Пак повтарям: законопроектът е добър, но като отговорни народни представители трябва да си зададем въпроса може ли да бъде реализиран. На база на състоянието на публичните финанси на този етап отговорът е „не“ – става въпрос за 30 млн. лв.! Как тогава да го приемем, колеги?! Това чувство за отговорност ли е, или популизъм, ако тръгнем по този път? Ние ще се въздържим по законопроекта, като считаме, уважаеми господин министър, че през годината ще направите възможното философията на законопроекта да бъде реализирана с други инструменти. Аз заявих нашата политическа позиция и ние ще си я отстоим. Благодаря, уважаеми колеги.

Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Янков, хващам се за Вашите думи, които казахте в началото или по средата на изказването си: „Намерения на министъра за повишаване на социалния статус на военнослужещите”, дори поздравихте министъра за това. Хубаво, господин Янков, но Вие не казахте нещо много важно, което очаквах – или Вие, опитните тук, или управляващите в момента, или министърът. На много места той говори това в интервюта. Има го и в програмата Ви. Хубаво, повишаваме социалния статус. Ще сложите нова глава „Социални дейности” в Закона за отбраната и въоръжените сили. Къде е тази глава в Закона за отбраната и въоръжените сили? Да, прехвърлихте го леко за следващата година, когато ще правите основни промени. Благодаря на министъра за приемствеността. Законът е хубав, макар и с многото промени. Той е вторият по големина закон. И в тази приемственост – козметични промени. Бих казал, че съм съгласен с почти всички промени, с едно изключение. Да не ги обсъждаме, защото се оказа, че трябва едновременно да говорим по трите закона, което не знаех. Това е ясно, но къде е социалната политика? Какво направихте за Министерството на отбраната? Защо резултатът днес е три към едно в полза на опозицията? Ние предлагаме три законопроекта, Вие предлагате един – на Министерството на отбраната. Отново казвам: козметични промени в Закона за отбраната и въоръжените сили?! Това ли е социалната политика? Репликата ми е към Вас. Вие сте достатъчно дълго тук, председател сте на комисия, сигурно знаете, че военнослужещите очакват това? Омръзна ми ние тук, в Парламента да водим битка от името на министъра, и преди това в комисията Благодаря, че бяхте коректен да не съобщавате какво точно се е случвало там. Това са моите забележки, всъщност репликата ми към Вас: очакваме в Закона за отбраната и въоръжените сили да има съществени промени, които наистина да помагат на военнослужещите, а не само обещания, предизборни клетви, че ще направим така или иначе. Видяхте какво стана с това малко нещо, което успя да мине в залата благодарение на нашите усилия. По наши груби изчисления би коствало 100-200 хиляди на бюджета. Не че ние го правим. Дори Ви казах в комисията: „Предлагайте ги от Ваше име тези закони. Ние ще си мълчим.” Няма никаква ревност от Парламентарната група на ГЕРБ, но те са необходими на Българската армия. Това е репликата ми: може би трябваше да се погледне визионерски, да се погледне напред. Сега да кажете нещо за социалната политика с такава глава? Считам, че такава глава не е необходима и неслучайно я махнахме.

Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги! Господин Янков, казах и в комисията: нека дадем в ръцете на министъра такива инструменти, говоря специално по четвъртия законопроект. В момента има пречки от бюджетно естество тези инструменти да бъдат реализирани. Нека сега да ги запишем, за да има възможност да се разчетат в бюджета за 2015 г. и да влязат в сила от 1 януари 2015 г. То е напълно възможно и е правено. Законът може да влезе със задна дата, но може да влезе в сила и в бъдеще, когато ние решим. Това – първо. Второ, след като разчитаме за голяма част от дейностите, които се връщат в армията, на инициативата на министъра и на други техники, освен записаните в бюджета, защо сега да не направим това? Колеги, искам да Ви кажа: „Браво за тези коефициенти, които касаят Министерството на вътрешните работи, ДАНС и другите служби!”. Имайте предвид обаче, че Министерският съвет е одобрил Закона за МВР в тази му част на 30 октомври. Той рано или късно ще влезе в зала, ще бъде приет. Рано или късно – не говоря за един месец или за няколко месеца, както се случи с това, което сега приемаме като подход, един ден разлика обижда офицерите в армията. Въобще не гледам в канчето на МВР, но нека не обиждаме офицерите, сержантите и въобще военнослужещите в армията. Да, съгласен съм и с колегата Лаков за редниците. Защо ние не сме го направили? Защото сега се предлага за Министерството на вътрешните работи и искаме просто изравняване. Исках това да попитам господин Янков. И за другото, което казахте – той има възможност за коефициентите. Колеги, не по-малко! Никога в България не се е случвало да бъде повече, ама никога! Надявам се, но не вярвам сега господин министърът да успее да го направи.

Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Правя реплика на господин Янков. Той каза, че за да се изплатят тези средства, ако се приеме законопроектът, са необходими 30 млн. лв. от бюджета. Ние поискахме такава справка от Министерството на отбраната. На заседанието на комисията присъства заместник-министърът господин Неджми Али. Дадоха справка, ако моите подчинени ми бяха дали подобен документ, не знам какво щях да правя с тях. Не личи кой я е направил, никакви обосновки, нищо! Пише 30 милиона, от които 22 млн. лв. са за цивилните служители. За старшините и сержантите – около 4 млн. лв. Справката просто не дава истинското състояние и дали е така. В комисията се опитахме да кажем кое може да се направи и кое не може, но да не допускаме да се разделят отново тези две категории. Приемем ли Закона за МВР, ще видите, че отново ще се разделят и у офицерите и сержантите ще има чувството, че отново са пренебрегнати. В този законопроект не са само парите. Там има още едно нещо: дава се възможност на министъра на отбраната да утвърждава Класификатор на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната и на пряко подчинените структури, също така и размера на основното месечно възнаграждение. В Закона за МВР такива права се дават на министъра на вътрешните работи. Министърът на отбраната трябва да има същите права. Това е част от законопроекта. Можем да гласуваме да отпадне членът за парите, но това трябва да остане. Двамата министри трябва да имат еднакви права и възможности, дори за пред подчинените си – кой колко е значим и колко не е. Правя тази реплика заради това и смятам, че съм прав. А по отношение на Авиоотряда, сигурно ще стана банален, но всички доводи да бъде в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са много общи и няма почти никаква конкретност. Така отговарям на господин Янков, който смята, че това е по-доброто решение. Аз не смятам, че е по-доброто. Ние вече решихме за това и общо взето полемиката е безсмислена. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Голяма част от това, което казахте във Вашите реплики, е точно така. Затова именно тези законопроекти не бяха с гласове „против”, а с гласове „въздържали се”, защото може би не по този начин, не с тези инструменти трябва да решим тези проблеми. Господин Манушев, Вие сте един изключително опитен военен, наясно сте с цялата ситуация в Министерството на отбраната. Между другото, тези 30 милиона, Вие знаете, че ние поискахме допълнителна справка, са точно 30 на база на два от текстовете, които са във внесения законопроект. Точно толкова са. Аз специално проверих, след като изразихте съмнение в комисията. Искам да Ви кажа следното, уважаеми колеги – аз съм убеден, че министърът на отбраната и всички ние, които носим отговорността за управлението в момента, искаме да постигнем, особено по отношение на социалния статус на военнослужещите възможния максимум. Само че, уважаеми колеги, Вие знаете, че публичните финанси са функция на икономиката. Те са точно определени. Ясно е, няма как да бъдат реализирани по-големи възможности. Освен това ние много пъти сме говорили, господин Манушев, Вие знаете, че всъщност социалният статус трябва да върви паралелно с функционалните възможности на армията и тяхната реализация. Вие много добре знаете какво е състоянието на техниката в момента – изключително, такова каквото пряко застрашава живота на военнослужещите, на тези, които ги използват. И че там трябва един изключително сериозен финансов ресурс, за да може армията, Въоръжените сили да си изпълняват конституционните задължения. Иначе как, уважаеми колеги? Ние не можем да залитаме само в една посока, защото лишаването на Въоръжените сили от възможността да изпълняват конституционните си функции, граничи с национално предателство. Това ли трябва да правим ние? Има много неща, които са класифицирана информация и не могат тук да бъдат коментирани, но Вие, ако се запознаете с тях, ще се хванете за главата. Защото през всичките тези години бюджетът на Въоръжените сили, на Министерство на отбраната е намаляван. От 2008 г. до 2013 г. той е намалял почти с 40% – с 37%. Така че отговорността е обща. Няма какво в момента да търсим точно, ясно, днес и сега реализация на максимума. Не може да стане. Имаме желание да го направим – категорично го казвам. И министърът е идвал.

Благодаря, господин председател, извинявам се. Затова не го правим, а не че нямаме желание.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се, че и законопроектът, внесен от Министерския съвет по предложение на Министерството на отбраната, и останалите законопроекти, предмет на законодателна инициатива от народни представители, предизвикаха определено и интерес, и оживена дискусия с много аргументи, които имат своята стойност и заслужават внимание. Ще се опитам съвсем накратко, пестейки времето на Народното събрание, да отговоря на част от въпросите и да представя контрааргументи, които да обосновават и, естествено, да подпомагат мнението и на Министерството на отбраната, и на народните представители при последващо гласуване. Първо, уважаеми дами и господа народни представители, искам да подчертая, че законопроектът, внесен от Министерството на отбраната, е внесен в първата половина на месец октомври. Заради административните процедури, изискващи междуведомствено съгласуване и заради достатъчно натоварената програма на Народното събрание в последните седмици, свързана с разглеждането на законопроектите по отношение на данъчното облагане и бюджета на страната, едва сега разглеждаме този законопроект. Това обяснява и защо в този смисъл, подчертах, са ограничени като обхват и като цели предложенията за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Направих уговорката, че едно по-радикално изменение на закона ще бъде предмет на отделна инициатива в рамките на 2014 г. Бързам веднага да кажа, че по отношение на социалните ангажименти промените с оглед на социалната политика на Министерството на отбраната към този момент не са предмет на законодателна инициатива по една-единствена причина – реализирали сме девет, държа да подчертая, девет стъпки във връзка с възстановяване или регламентиране на нови социални права на военнослужещите и на цивилните служители в Министерството на отбраната и структурите на пряко мое подчинение, без те да изискват особени законодателни промени. Затова и в законопроекта, който сме предложили на Вашето внимание, няма глава „Социална политика”. Когато има определено натрупване на виждания и на причини, водещи до законодателна промяна, вярвайте ми, ще направя подобно предложение. Ще си позволя малко по-пространно да засегна тази тема и ще кажа, че промените, които се реализират в социална посока, стартираха с възстановяването на дирекция „Социална политика”, уважаеми господин Тошев. Възстановяването на дирекция „Социална политика” не изисква законодателна промяна и неслучайно, коментирайки необходимите промени извън законопроекта и Закона за отбраната и въоръжените сили, засегнах Устройствения правилник на Министерството на отбраната, посочвайки, че две нови дирекции ще бъдат създадени, едната от които е дирекция „Социална политика”. Това е за информация на народните представители с оглед на бъдещите намерения на Министерството на отбраната. Затова и няма подобни предложения, тъй като те не са предмет на законодателни изменения. Другите промени в тази посока, уважаеми народни представители, са например предложенията, свързани с промените в Кодекса за социално осигуряване, предложението, което фигурира и в този законопроект – за пределната възраст на войници и на матроси, изравняването на правата на военнослужещите мъже и жени. Днес на заседанието на Съвета по отбрана ще бъде гледана новата Стратегия за вещевото осигуряване, която със сигурност ще представлява интерес, особено за специализираната Комисия по отбрана. Да кажем, промените в наредби, които засягат допълнителните възнаграждения във Въоръжените сили на Република България и които до този момент, уважаеми народни представители, са на стойност 7,5 милиона – допълнителни средства, които осигурява Министерството на отбраната, за да гарантира повишаване на допълнителните плащания в министерството. Отделно от всичко това са и промените, които са на стойност повече от 12 милиона, за увеличаване на средствата, които се изплащат за храна на военнослужещите във Въоръжените сили или съответно на цивилните служители. Мога да продължа, разбира се, с промените, които са по отношение на статута на детските градини. Сами разбирате, че това са промени, които са подзаконови нормативни актове – те затова и не са предмет на законодателни промени. Относно предложенията на народни представители за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, първо, по отношение на Авиоотряд 28. Уважаеми народни представители, приемам предложението Авиоотряд 28 да премине към Министерството на отбраната като своеобразен комплимент, като висока оценка и за Военновъздушните сили на Република България, и за Министерството на отбраната, като администриране на определени дейности и, разбира се, като отговорност и контрол. Съжалявам за разочарованието, което сигурно внасям със становището по законопроекта, но определено мисля, че приемането на предложението авиоотрядът да мине към Министерството на отбраната ще създаде повече, и то нови проблеми! Държа да Ви уверя – няма политически аргументи във формирането на подобно становище и крайното ни мнение не е продукт на мерене на сили между Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Решението в случая е по целесъобразност и преценка на степента на аргументираност на направеното от народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ предложение за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Най-сериозното възражение, по което не чух никакви аргументи – ще оставя настрана въпроса, свързан с финансирането, с регламентирането на съвместни полети, съответно дейността на Военновъздушните сили, най-сериозният аргумент „против” е фактът, че с преминаването на авиоотряда към Министерството на отбраната той придобива статут на военно формирование. Съответно гражданските въздухоплавателни средства в състава на авиоотряда стават военни въздухоплавателни средства, които се отчитат и имат статут по определен ред, който е еднакъв с военните въздухоплавателни средства. Превръщането му във военно формирование означава, че използването на военните въздухоплавателни средства, вече в състава на авиоотряда, тяхното изпращане зад граница минава по друг ред! Те минават по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили – по реда, по който се изпращат и използват българските Въоръжени сили зад граница, което очевидно ще създаде допълнителни затруднения! Аргумент, по който не чух никакви контрааргументи и, вярвайте ми, това създава определени трудности. От уважавания народен представител Емануела Спасова беше спомената заповед, която аз съм издал и в резултат на която създадената работна група предлага да се регламентират промени в Закона за гражданското въздухоплаване. Искам изрично да подчертая – става дума за работна група, създадена за да актуализира нормативната уредба, която в момента позволява използването на военни въздухоплавателни средства за протоколни цели или за нуждите на лица, извън главнокомандващия, министъра на отбраната, началника на отбраната или висши военни в състава на Министерството на отбраната, само в четири случая – търсене и спасяване, пожари и бедствия, медицинска евакуация, трансплантация на органи! Във всички останали случаи, по една заповед на министъра на отбраната от началото на 2009 г., се изисква или се допуска да има договор, сключен между Министерството на отбраната и съответното ведомство. Това, сами разбирате, е доста крехка конструкция. Второ, няма регламент до този момент, който да разрешава ползването на военните въздухоплавателни средства за протоколни нужди. Това беше информация, която предоставихме на парламентарната анкетна комисия, съответно това е и една от констатациите в доклада на тази комисия. За да бъде актуализирана тази нормативна уредба, за да бъде създаден определен ред при ползването на военните въздухоплавателни средства, беше създадена и тази работна група, която е предмет на нашето становище. Искам да подчертая още веднъж, че в тези случаи позоваването на историческите аргументи сигурно има своята стойност и следва да се приемат като своеобразни мотиви, само че според мен позоваването на тях не е достатъчно. Доста преди сегашното предложение Авиоотряд 28 не е в състава на Министерството на отбраната. Да, той е бил част от Въоръжените сили, но в състава на Транспортни войски, разбира се, под ръководството и в рамките на отговорността на министъра на транспорта като принципал на Транспортни войски. По отношение на законопроекта, предвиждащ промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, в съответствие с необходимостта за регламентиране на статута на Центъра за реагиране при кризи, който получава своята акредитация от НАТО като международна, и в последствие като международна военна организация – споделям по принцип необходимостта от законодателна уредба на този проблем и в този смисъл разбирам и аргументите на народните представители от парламентарните групи на Коалиция за България, на Движението за права и свободи и на „Атака”, които впрочем не са и гласували „против” в Комисията по отбрана. Със сигурност и те разбират необходимостта от законодателно уреждане на този статут. Инициативата на народните представители от ГЕРБ е обоснована. За съжаление, във вида, в който е предложена, е недостатъчна и в известна степен противоречи на определени международни договорености, което е отразено и в становището на Министерството на отбраната. Бих искал веднага да подчертая, че според мен, ако остане само законопроектът, който е внесен, предложенията за изменения в други закони, които трябва да съпътстват предложенията за изменения, например в законите за Министерството на вътрешните работи, за ДАНС, Закона за държавния служител, ще излязат извън обхвата на регламентираното по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Те не само че няма да бъдат в обхвата на приетия на първо четене закон, но в някои предложения, които трябва да бъдат внесени, ще противоречат вече на приетия на първо четене закон. Но, разбира се, аз споделям още веднъж – искам да подчертая това, начина, по който се търси уреждането и регламентирането на статут на международна военна организация, и съответно начина и реда, по който да бъдат командировани и военнослужещи, и цивилни служители. Затова може да се разгледа опцията за отлагане на гласуването по този законопроект до момента, в който бъдат внесени предложенията, които вече са направени от Министерството на отбраната за промени във всички останали закони, в това число и по отношение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Последно по отношение на законопроекта, предвиждащ промени най-общо казано в коефициентите, служещи за изчисляване на основните възнаграждения на военнослужещите и на цивилните служители. Бързам веднага да кажа, че подкрепям изразеното в мотивите към този законопроект предложение за запазване на равни права между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи и естествено загрижеността, която изразяват народни представители – да не се допусне въвеждането на сериозни диспропорции в начина и в размера на заплащането при ползването на една и съща база за определяне на основните месечни възнаграждения. Искам отново да обърна внимание на следното. В случая става дума, първо, че не се предвижда нов, по-висок коефициент за войниците и за матросите, което би създало веднага неравнопоставеност и определени негативни настроения по начина, по който биха се изчислявали възнагражденията. Второ, да обърна внимание, че за първи път се въвеждат коефициенти върху базисните месечни възнаграждения на цивилните служители в зависимост от степента на тяхното образование. И трето, да подчертая, че и сега има текстове в Закона за отбраната и въоръжените сили, които регламентират коефициенти със записа „не по-малко”. Тоест за офицерите това е не по-малко от 2,2; за офицерските кандидати и сержанти – не по-малко от 1,75; и за войници и матроси – не по-малко от 1,6. Ако ние разполагаме с необходимия финансов ресурс, по всяко време министърът на отбраната притежава свободата да направи предложение до Министерския съвет и да прилага по-високи коефициенти. Факт е, че необходимата ни сума е в размер на 32 млн. 500 хил. лв., ако бъде прието предложението на народните представители от ГЕРБ, от които, уважаеми дами и господа народни представители, 27 млн. лв. са за прилагането на коефициентите по отношение на цивилните служители. Очевидно е, че става дума за финансово натоварване, което в момента не можем да си позволим, за съжаление. С радост бих приложил всеки по-висок коефициент, ако разполагаме с необходимия финансов ресурс от 32 млн. 500 хиляди допълнителни средства. Трябва да подчертая за информация на уважаваните народни представители, че и сега се прилагат по-високи коефициенти, и ще спра дотук. Не бих искал да създавам допълнителни причини за формиране на определени настроения със знак „минус” към възнагражденията в Българската армия и съответно в структурите на подчинение на министъра на отбраната. В този смисъл, макар и да споделям загрижеността и мотивите на вносителите, подкрепям предложението да не се приема, макар и да не се гласува „против” законопроекта, внесен от народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, господин председател. Понеже Вие обявихте, че след изказването на министъра ще има гласуване, правя процедура на основание разискванията, които дотук протекоха в залата в конструктивния дух, както и на току–що направеното изявление от господин министъра – да отложим гласуването по третия законопроект. Колеги, става въпрос за международните щабове на наша територия и участието на български граждани в тях. Предлагам отлагане на гласуването по третия законопроект.

Третият законопроект.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! На основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по току-що гласувания законопроект да бъде минимален – три работни дни.

Благодаря, господин председател. Извън протокола искам да кажа, че докладът за второ гласуване е предложен с консенсус от комисията. Представям Ви доклад за второ гласуване, № 353-17-20, от 28 ноември 2013 г. относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията, № 354-01-67, внесен от народния представител Емил Костадинов на 16 октомври 2013 г., приет на първо гласуване на 20 ноември 2013 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 – единствен, са направени три предложения. Първото предложение е на народния представител Емил Костадинов. Комисията подкрепя предложението. Второто предложение е от народните представители Николай Нанков, Лиляна Павлова и Любен Татарски. Комисията подкрепя по принцип предложението, което систематично е отразено като нова точка трета в ал. 4. Третото предложение е от народния представител Аксения Тилева, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това предложение също е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, който става параграф единствен, и предлага следната редакция: „Параграф единствен. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 преди т. 1 думите „материали и данни по ал. 2” се заменят с „материалите и данните по ал. 1”, а след думите „на трети лица” се добавя „с изключение на случаите по ал. 4”. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Предоставянето на материалите и данните по ал. 1 се извършва безвъзмездно: 1. при обмен между Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, във връзка с изпълнение на дейностите по този закон; 2. при осъществяване правомощията на министъра на инвестиционното проектиране, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, произтичащи от международни договори; 3. при обмен на данни между Агенцията по геодезия, картография и кадастър и общините за изпълнение на правомощията им, произтичащи от закон; 4. за предотвратяване на рискове от бедствия и аварии или при настъпване на такива; 5. за нуждите на научни организации и висши училища във връзка с извършваната от тях научна дейност, финансирана с публични средства.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, във връзка с предложената нова ал. 4 в чл. 6 и така изчетения текст на алинеята между първо и второ четене, така както обсъждахме и при първото гласуване на законопроекта, ние предложихме и считаме, че е редно обменът на данни и безвъзмездното предоставяне на данни по линията на Закона за геодезията и картографията да касаят не само взаимоотношенията, които имаме в рамките на споразуменията с НАТО и Европейския съюз и висшите учебни заведения, които не са част от мотивите, но са предложени от Вас, за които Ви подкрепихме, но тогава предложихме да включим в безвъзмездното предоставяне и обмен на данни между „министерства, ведомства и общини”. Ако правилно съм разбрала от Вашия текст, Вие не приемате изцяло направеното от нас предложение в новата т. 3 да бъде „при обмен на данни между Агенцията по геодезия, картография и кадастър и ведомства и общини за изпълнение на правомощията им, произтичащи от този закон”, а сте оставили само „общини”. По този начин не влизат всъщност всички държавни институции, всички министерства, агенции и други държавни ведомства, които също трябва и могат да се възползват от данни по линия на Закона за геодезията и картографията. Считаме, че отново това може да доведе, първо, до дискриминация и, второ, до неравно третиране на отделните държавни служби. Когато говорим за висши учебни заведения и общини, трябва да говорим и за всички публични институции, всички ведомства и организации и този обмен между тях да бъде безвъзмезден. Още веднъж апелирам, за да не правим такава неравнопоставеност между институциите, между публичните институции в държавата, да включим всички публични институции и всички ведомства да получават безвъзмездно тези данни по смисъла на закона и по правомощията, произтичащи от този закон. Считам, че това е по-редно. Още веднъж Ви моля, първо, да мотивирате защо не включвате „ведомства”. Надявам се, това да е просто грешка и да остане текстът, такъв, какъвто е предложен от нас. Благодаря.

Уважаема госпожо Павлова, правилно сте разбрали. Да, комисията прие частично предложението, автор, на което сте и Вие, и гласува текста, който докладвах, с пълно единодушие. Един от аргументите – ние без никакво съмнение приехме безвъзмездно да бъдат предоставени данни на общините. Но приехме да отпадне „ведомства”, което фигурира във Вашето предложение, защото понятието „ведомство” не се използва в нормотворчеството и освен това „ведомство” означава всички държавни структури, включително министерства и други, а това обезсмисля изричното изброяване по предходните точки на Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи. Максимално широкото отваряне на ножицата крие някои рискове – „ведомства”, както Вие казвате, които работят по определени проекти, които се финансират по определен начин, което финансиране включва и предоставянето на данни, да се стигне до злоупотреби. Комисията с пълно единодушие подкрепя текста, който прочетох. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Костадинов, не мога да приема Вашият аргумент, първо, защото в същия закон, а именно Закона за геодезията и картографията, терминът „ведомства” съществува, така че това не е нов термин, който влагаме. Терминът съществува, така че обяснението „няма термин „ведомства” не е обяснение. Вторият Ви аргумент – ами, може да има злоупотреби. Искате да кажете, че публични институции, министерства и други ведомства, на които по смисъла на този закон им се налага да възлагат геодезични или картографски заснемания по принцип, те задължително ще злоупотребят с тези данни. Това е несериозно и нелепо. Това означава да обявите, че в държавната администрация са едни престъпници и измамници, които правят злоупотреба с данни. Това е крайно некоректно и още веднъж доказва, че нямате мотиви за това. Не виждам защо трябва да дискриминираме по този начин министерства, агенции и други държавни и публични институции, които възлагат, ползват тези данни и трябва наравно с общините, наравно с висшите учебни заведения, както и нашите партньори от НАТО и от Европейския съюз, да се възползват от тях. Моля Ви, това звучи толкова несериозно, та чак обидно за хората от администрацията!

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предлагам Доклад на Закона за изменение на Закона за животновъдството № 302-01-19, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г., приет на първо гласуване на 24 октомври 2013 г. – Проект за второ гласуване. „Закон за изменение на Закона за животновъдството”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и § 2.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата и приемам риска да заявя от тази трибуна, че законът, който гледаме на второ четене, не отговаря на състоянието, в което се намира този отрасъл от българското стопанство. Никога в своята история България не е имала толкова малко на брой животни, и дребен добитък …

… птици и производните от това.

Ще се мотивирам, въпреки че … Заглавието на закона би трябвало да бъде „Закон за преодоляване на катастрофата в българското животновъдство” и това е темата на моето изказване, за което не знам дали ще ми дадете думата?

Казах, че никога в българската история България не е имала толкова малко на брой глави едър и дребен добитък и птици. Никога в българската история България не е произвеждала толкова малко месо, мляко, яйца и всички производни от животновъдството продукти. Населението на България е намаляло с 22%. Шест пъти е намаляло животновъдството и това е пряко отражение към проблема за демографията в България. Пет пъти е намаляло производството на свинско месо, два пъти е намаляло птицепроизводството и неговите производни. Днес българинът консумира 55-60 кг месо годишно и това е поне два пъти по-малко, отколкото е нивото на страните в Европейския съюз.

Само с едно изречение, господин председател. Искам да кажа, че този закон е палиативен, той решава само проблемите на бизнес сектора в зърнопроизводството и зърносъхранението. Този закон не решава проблемите на българското животновъдство. И ако ние сме народни представители, които са отговорни за изхранването и възпроизводството на нацията, трябва да се замислим за това защо умира българското село и какви са причините, които трябва да отстраним. Ето това би следвало да бъде политическата задача и държавната воля, за която ние тук сме се събрали. А това че ще облекчим административните мерки за зърнопроизводители, зърносъхранители и прочие административни и бюрократични мерки, не съответства на отговорността, с която ние сме натоварени! Трябва да създадем условия за българско животновъдство. А тук, в този закон, това не е така и той не отговаря на своя дълбок смисъл. Неговата философия е точно обратната на това, което трябва да се прави! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Аз имам реплика! Този въпрос трябваше да бъде разгледан ...

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 има предложение от народните представители Десислава Танева и Цвета Караянчева, което комисията подкрепя. Има предложение от народните представители Светла Бъчварова, Сияна Фудулова, Румен Йончев и Пенко Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 9 и 58 от 2003 г., бр. 69 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 55, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 16, 54, 69 и 100 от 2008 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4а, ал. 1, т. 2 буква „и” се отменя. 2. В чл. 11а, ал. 2: а) точки 1, 7, 8, 9 и 10 се отменят; б) създава се т. 13: „13. удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” 3. В чл. 11б: а) точки 4 и 5 се отменят; б) създава се т. 7: „7. удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” 4. В чл. 11д, ал. 1 думата „15-дневен” се заменя с „10-дневен”. 5. В чл. 11е, ал. 1 думата „15-дневен” се заменя с „5-дневен”. 6. В чл. 11з, ал. 1 думата „15-дневен” се заменя с „10-дневен”. 7. В чл. 12 ал. 2 се изменя така: „(2) Министърът на земеделието и храните изменя лицензията на публичния склад за зърно при промяна на вписаните в лицензията обстоятелства: 1. увеличение или намаление на капацитета; 2. промяна на правната форма на публичния склад; 3. промяна в наименованието, седалището и адреса на управление на публичния склад.” 8. В чл. 12а ал. 2 се изменя така: „(2) Националната служба по зърното изменя удостоверението за регистрация на зърнохранилището при промяна на вписаните в удостоверението обстоятелства: 1. увеличение или намаление на капацитета; 2. промяна на правната форма на юридическото лице – собственик и/или наемател на складовете; 3. промяна в наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице – собственик и/или наемател.” 9. В чл. 24, ал. 4 т. 1 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г., бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 22 от 2010 г.; попр., бр. 23 от 2010 г.; изм., бр. 29, 59 и 98 от 2010 г., бр. 8, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 83 и 102 от 2012 г. и бр. 52 и 68 от 2013 г.) в чл. 29в се правят следните изменения: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) При пускане в свободно обращение вносителите представят пред митническите органи лицензия за внос на коноп по образец съгласно Приложение I от Регламент (ЕО) № 507/2008 на Комисията от 6 юни 2008 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1673/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на лен и на коноп за влакно (ОВ, L 149/38 от 7 юни 2008 г.). Лицензията се издава от министъра на земеделието и храните на вносители:”. 2. Алинея 5 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Благодаря, господин председател. „Доклад на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Димчо Димитров Михалевски на 17 септември 2013 г. – проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г., бр. 59, 63 и 92 от 2007 г., бр. 54, 70 и 100 от 2008 г., бр. 10, 17, 19 и 41 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 15 и 19 от 2011 г. и бр. 45 и 91 от 2012 г., бр. 15, 65 и 66 от 2013 г.).” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция: „Закон за изменение на Закона за общинската собственост“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в изречение първо думите „се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите” се заменят с „ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му”; б) изречение трето се заличава. 2. В ал. 3, изречение първо думите „обнародва в „Държавен вестник” се заменят със „съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс”. З. Алинея 4 се изменя така: „(4) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, заповедта по ал. 2 му се съобщава и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от съобщаването й.” 2. В ал. 3 изречение първо се изменя така: „В тридневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото в 7-дневен срок.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „в заповедта по чл. 25, ал. 2” се заменят с „във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Имотът се смята за отчужден: 1. в случаите по ал. 1 – от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица; 2. в случаите по ал. 2 – от датата, на която паричното обезщетение, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2, бъде преведено в банка по сметка на общината.” 3. Алинея 4 се отменя.”

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 и 38 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27, 65 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 34а ал. 3 се изменя така: „(3) В случаите по ал. 1 и 2 министърът на регионалното развитие, съответно областният управител, публикува за сметка на инвеститора на обекта обявление в два централни и един местен ежедневник, с което оповестява за започналата процедура по отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите – частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите – частна собственост, предмет на отчуждаването. Обявлението се публикува и на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие, на съответната областна администрация и на съответната община.” 2. В чл. 34б: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс от инвеститора на обекта, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Инвеститорът на обекта изпраща копие от решението и до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите – частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите – частна собственост, предмет на отчуждаването. Решението на Министерския съвет се обявява и на интернет страниците на Министерския съвет, на съответната областна администрация и на съответната община.” б) създава се ал. 3: „(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 му се съобщава и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.” 3. В чл. 34в: а) в ал. 1, изречение първо думите „се внася” се заменят с „ще бъде внесено”, а думата „започва” се заменя с „ще започне”; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Областният управител изпраща копие от заповедта и до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите – частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят заповедта на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите – частна собственост, предмет на отчуждаването. Заповедта на областния управител се обявява и на интернет страниците на областната администрация и на съответната община.” в) създава се ал. 3: „(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, заповедта по чл. 34а, ал. 2 му се съобщава и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.” 4. В чл. 35, ал. 2 думата „обнародването” се заменя със „съобщаването”. 5. В чл. 38: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. (2) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от съобщаването й.” б) в ал. 6, изречение първо думата „5-дневен” се заменя с „тридневен”, а думите „след 15 дни” се заменят с „в 7-дневен срок”. 6. В чл. 39: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлото в сила решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, съответно във влязлата в сила заповед на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, бъде преведено по сметка на правоимащите лица.” б) в ал. 3 думите „чл. 34, ал. 2” се заменят с „чл. 34а, ал. 2”. в) в ал. 6 думите „в решението по чл. 34а, ал. 1, в заповедта по чл. 34в, ал. 1” се заменят с „във влязлото в сила решение по чл. 34а, ал. 1, във влязлата в сила заповед по чл. 34а, ал. 2”. г) алинея 7 се отменя. 7. Член 42 се изменя така: „Чл. 42. По отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и на вещни права по тази глава не се събират данъци и такси.” 8. В чл. 42ж ал. 2 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 144 ал. 4 се отменя. 2. В чл. 149, ал. 2, т. 1 думите „не са заинтересувани лица собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземлен имот, за който има влязъл в сила подробен устройствен план и издаден акт за принудително отчуждаване за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение” се заличават. 3. В чл. 199: а) в ал. 1 думите „които не са съсобственици“ се заличават; б) в ал. 2 изречение трето се заличава.” Това е и последният параграф, господин председател.

Благодаря Ви, господин председател.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Георги Цветков – изпълнителен директор на „Морска администрация”.

„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване (Обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г. и бр. 15 и 28 от 2013 г.)” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.

Предложение от народния представител Борислав Гуцанов. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага то да стане текст на нов § 3: „§ 3. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „придобит в чужбина” се заменят с „който към момента на придобиването му от лице по чл. 27, ал. 1, т. 1 – 4 или ал. 3 плава под чуждо знаме”. 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато в момента на придобиването корабът се намира в българско пристанище, свидетелството по ал. 1 се издава за срок от една година.”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

По § 5 има предложение от народния представител Борислав Гуцанов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6 и предлага следната редакция: „§ 6. Член 88б се изменя така: „Трудови правоотношения Чл. 88б. (1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. (2) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за: 1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози; 2. корабопритежателите относно спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд; 3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите; 4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите. (3) Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Срочен трудов договор се сключва: 1. за определен срок, който може да бъде и по-кратък от една година; 2. за извършване на определен рейс; 3. до завършване на определена работа; 4. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. (4) Срочен трудов договор със същия работник или служител за същата работа на същия или друг кораб на същия корабопритежател може да се сключва неограничен брой пъти последователно във времето. (5) Не се допуска превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок, както и на срочен договор в договор за неопределено време, освен с писмено съгласие между страните. За превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок и за превръщането на срочен договор в договор за неопределено време не е необходимо предварително писмено заявяване от работника или служителя. (6) Срокът на предизвестието за прекратяване на трудов договор за неопределено време е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието за предсрочно прекратяване на срочен трудов договор е 30 дни, но не повече от остатъка от срока на договора. (7) Нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е 8 часа дневно. (8) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца. В тези случаи надхвърлящият установената в ал. 7 нормална продължителност на работното време труд, положен на борда на кораб от член на екипажа, не се смята за извънреден и се компенсира с равен брой часове почивка на брега след репатрирането. Ако компенсирането не може да се извърши в рамките на отчетния период на сумирано изчисляване на работното време, този труд се заплаща по ред и в размери, определени с наредбата по ал. 1. (9) Минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа е 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период. (10) Времето за почивка може да бъде разделено най-много на два периода, единият от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа. (11) Независимо от установеното в ал. 9 и 10 при необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други кораби или на лица, изпаднали в беда на море, капитанът може да изиска от всеки член на екипажа да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка. (12) Поради спецификата на работата на борда на кораб отлагането на ползването на седмичните почивки се разрешава в съответствие с Конвенция № 14 относно седмичната почивка (индустрия), 1921, приета в Женева на 25 октомври 1921 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 81 от 1924 г.), (ДВ, бр. 36 от 1997 г). Ползването на седмичните почивки може да се отлага и когато това е предвидено в трудовия договор и/или във вътрешни актове на работодателя, и/или в действащ колективен трудов договор в предприятието. Часовете за отработване през отложените седмични почивки съставляват част от графика за работа, но не се включват в нормата за работно време при установено сумирано изчисляване на работното време. (13) Отработените часове по време на отложените седмични почивки и официалните празници в рамките на нормалната продължителност на работното време по ал. 7 не се смятат за извънреден труд и се компенсират с допълнителен платен отпуск на брега след репатриране, равен на броя на отработените седмични почивки и официални празници. По взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение ползването на този вид допълнителен платен отпуск може да бъде заменено с изплащане на парично обезщетение, изчислено на базата на основното месечно трудово възнаграждение на члена на екипажа и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Часовете, отработени по време на отложените седмични почивки извън рамките на нормалната продължителност на работното време, се компенсират по предвидения в ал. 8 ред. (14) Ползването на отпуск от член на екипажа се извършва по ред, установен с наредбата по ал. 1, без изготвяне на годишен график. (15) За неуредените в този кодекс и в наредбата по ал. 1 трудови правоотношения се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 363 се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: „Разрешение за отплаване и задържане на кораб” 2. В ал. 2, в текста преди т. 1 думите „може да забрани отплаването на всеки кораб” се заменят с „може да задържи всеки кораб”. 3. В ал. 3 думите „забранява отплаването или влизането в пристанището” се заменят със „задържа или забранява влизането в пристанището”. 4. В ал. 4 думите „Забраната за отплаване” се заменят със „Задържането” и думата „я” се заменя с „го”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11, и предлага следната редакция: „§ 11. Създава се чл. 364а: „Арест на търговски кораб, който се намира в българско морско пристанище Чл. 364а. (1) Търговски кораб, който се намира в българско морско пристанище, независимо от знамето, под което плава, може да бъде арестуван само за обезпечаване на морски иск по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби, съставена в Женева на 12 март 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 7 от 2001 г.) (ДВ, бр. 10 от 2012 г.). (2) Не се допуска арест на намиращ се в българско морско пристанище военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел. (3) Арестуването и освобождаването от арест на кораб се извършва от капитана на пристанището, в което се намира корабът, в изпълнение на съдебен акт. (4) Арест се постановява при спазване на условията, предвидени в Международната конвенция за арест на кораби, от: 1. първоинстанционния или въззивния български съд, пред който делото по морския иск е висящо; 2. окръжния съд по местонахождението на кораба – при обезпечаване на бъдещ морски иск. (5) Освобождаването от арест се постановява при условията и по реда на чл. 4 от Международната конвенция за арест на кораби. (6) Търговски кораб, който вече е бил арестуван и освободен от арест или по отношение на който вече е предоставена гаранция за обезпечаване на морски иск, независимо от държавата, в която това е извършено, не може повторно да бъде арестуван за същия иск освен в случаите по чл. 5, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби. По отношение на всеки друг кораб, който би могъл да бъде обект на арест за същия иск, се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Международната конвенция за арест на кораби.”

От § 11 до § 15 няма предложения. Предлагам да се гласуват заедно по вносител. Комисията подкрепя предложенията.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19, и предлага следната редакция: „§ 19. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г. - бр. 45 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43 65, 99 и 108 от 2006 г., бр. 41, 54 и 109 от 2007 г., бр. 67, 71, 98 и 108 от 2008 г., бр. 47 и 81 от 2009 г., бр. 61 и 88 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г., бр. 32 и 53 от 2012 г. и бр. 15, 28 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 30, ал. 1, т. 5 думата „задържат” се заменя с „арестуват”. 2. В чл. 57 думите „забранява отплаването на” се заменят със „задържа”. 3. В чл. 89: а) в ал. 1 думите „да забрани движението на” се заменят с „да задържи”; б) в ал. 2 думите „забранява отплаването на кораб от дунавско пристанище или рейд” се заменят със „задържа кораб в дунавско пристанище или на рейд”; в) в ал. 3 думите „Забраната за отплаване” се заменят със „задържането” и думата „я” се заменя с „го”. 4. Създава се чл. 121а: „Чл. 121а. (1) Налага се имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. на пристанищен оператор, предоставящ услуги по чл. 116, ал. 2, т. 3, който: 1. не изпълни някое от задълженията си по чл. 9, параграф 1 или 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010”, относно установяването, поддържането, оповестяването и съобщаването на Изпълнителна агенция „Морска администрация” на правила за достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, както и на придружаващите ги лица, или установи, или поддържа дискриминационни условия за достъп до превоз на такива лица; 2. не изпълни задължението си по чл. 10 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност в пристанището, включително при качване на борда на кораба и при слизане, или поиска заплащане за оказаната помощ, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да поиска заплащане за помощта; 3. не изпълни някое от задълженията си по чл. 11, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или предостави помощ на лице с увреждания или на лице с намалена подвижност в пристанището, включително при качване на борда на кораба и при слизане, по начин, който не позволява на това лице да се качи на борда на кораба или да слезе от него, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на някое от тези задължения, да не го изпълни или да го изпълни по неподходящ начин; 4. не изпълни някое от задълженията си по чл. 12, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010; 5. не изпълни задължението си по чл. 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни; 6. не изпълни някое от задълженията си по чл. 23, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 за предоставяне на информация относно правата на пътниците, произтичащи от Регламента, и за връзка с Изпълнителна агенция „Морска администрация” или предостави тази информация в неподходяща форма; 7. не изпълни задължението си по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно създаването и поддържането на достъпен механизъм за разглеждане на жалби. (2) Глоба, съответно имуществена санкция в размера по ал. 1, се налага и на лицето, на което пристанищният оператор е поверил изпълнението на някое от задълженията си по чл. 4, параграф 1, чл. 7, чл. 8, параграфи 2, 3, 4, изречение второ, и параграф 5, чл. 9, параграф 4, чл. 10, чл. 11, параграфи 4 и 5 и чл. 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1177/2010.” 5. В чл. 124: а) алинея 1 се изменя така: „(1) За обезпечаване събирането на глобата или имуществената санкция, наложена по тази глава, на чуждестранния невоенен кораб, независимо от собствеността му, се забранява отплаване едновременно със съставянето на акта за установяване на нарушението.”; б) в ал. 2: аа) в изречение първо думата „задържа” се заменя с „арестува”, а след думата „обезпечаване” се добавя „събирането на обезщетение, определено по тази глава, както и”; бб) изречение второ се изменя така: „Арестът се извършва от капитана на пристанището в изпълнение на съдебен акт в съответствие с чл. 364а и 365 от Кодекса на търговското корабоплаване.”; в) алинея 3 се отменя. 6. В § 1 от Допълнителните разпоредби думите „български кораби” се заменят с „кораби, плаващи под българско знаме”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20, и предлага следната редакция: „§ 20. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В Глава седма „Туроператорска и туристическа агентска дейност”, в наименованието на Раздел IV след думите „с въздушен” се поставя запетая и се добавя „автобусен и воден”. 2. В чл. 110: а) създава се нова ал. 3: „(3) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010”, по отношение на лица с увреждания или с намалена подвижност с цел пътуване по море или по вътрешни водни пътища.”; б) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „или 3”. 3. В чл. 205: а) досегашният текст става ал. 1 и в нея се създават т. 6-13: „6. туроператор или туристически агент, който не изпълни някое от задълженията си по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни; 7. туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е изпълнението на това задължение, да не го изпълни; 8. туроператор или туристически агент, който не осигури възможност на лице с увреждания или лице с намалена подвижност да упражни правото си на избор по чл. 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на задължението, да извърши това; 9. туроператор или туристически агент, който поиска заплащане за превоза на лицето, което придружава лице с увреждания или лице с намалена подвижност, и по този начин наруши разпоредбата на чл. 8, параграф 4, изречение второ от Регламент (ЕС) № 1177/2010, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на свои задължения по Регламента, да извърши това; 10. туроператор или туристически агент, който не изпълни или не изпълни в установения срок някое от задълженията си по чл. 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не го изпълни в установения срок; 11. туроператор, който не изпълни задължението си по чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни; 12. туроператор или туристически агент, който не изпълни някое от задълженията си по чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни; 13. туроператор или туристически агент, който не изпълни някое от задълженията си по чл. 12, параграф 1 или 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни.”; б) създава се ал. 2: „(2) Глоба, съответно имуществена санкция в размера по ал. 1, се налага на лицето, на което туроператорът или туристическият агент е поверил изпълнението на някое от задълженията си по чл. 7, чл. 8, параграфи 2, 3, 4, изречение второ, и параграф 5, чл. 9, параграфи 3 и 4 и чл. 12, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12 ноември 2013 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 ноември 2013 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12 ноември 2013 г. На заседанието присъстваха: госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът бе представен от господин Мартин Захариев. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения въвежда правна регламентация за събиране на еднократна такса при продължаване на срока на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър. От вносителите бе подчертано, че събирането на подобна такса произтича от конституционно заложеното право на държавата да упражнява суверенни права върху радиочестотния спектър, както и от естеството на честотния ресурс. На следващо място, законопроектът въвежда изискване към предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, да предоставят детайлизирана сметка/фактура на абонатите си за използваните от тях услуги. Предложението налага задължение аналогично на задължението на предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги. Според вносителите промените ще гарантират в по-висока степен защитата на правата на потребителите и ще осигурят точно и коректно отчитане на предоставяните услуги. След представяне на законопроекта се проведе дискусия, по време на която своите становища изразиха представители на мобилните оператори, на Сдружението за електронни комуникации и на Националното сдружение на малки и средни кабелни оператори „Клуб 2000”. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12 ноември 2013 г.”

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45 от 25 ноември 2013 г., внесен от Министерския съвет На свое заседание, проведено на 4 декември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45 от 25 ноември 2013 г, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, господин Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, госпожа Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, госпожа Елена Владимирова – държавен експерт в Дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”. В Комисията по правни въпроси постъпи становище от Висшия съдебен съвет в подкрепа на законопроекта. Мотивите на законопроекта бяха представени от госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс има за цел транспониране на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Съгласно чл. 9 от Директивата, държавите членки следва да я въведат в националното си законодателство в срок до 27 октомври 2013 г. Най-общо предназначението на тази директива е да се акцентира върху правото на обвиняемия да получи устен и писмен превод в рамките на наказателното производство и то с такова качество, което да му гарантира ефективното упражняване на правото на защита в същото производство. И в момента действащият НПК предвижда, че обвиняем, който не владее български език, може да се ползва от родния си или друг език, за което му се назначава преводач и допуска участието на преводача по време на разпита на лицето, което не владее български. С проекта се въвеждат онези изисквания на директивата, за които няма действаща уредба: - правото обвиняемият да получи писмен превод на определени документи и правила за обжалване на отказ за предоставянето му; - правила, които да гарантират качеството на превода и правото на възражение от страна на обвиняемия срещу качеството на превода. В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Снежина Маджарова, Хамид Хамид, Данаил Кирилов, Иван Иванов, Емил Радев, Смиляна Нитова, Явор Нотев, Филип Попов и Четин Казак. Като се обединиха около становището за необходимостта от своевременното приемане на закона, за да не бъде образувана наказателна процедура срещу държавата за неспазване на срока за въвеждане на директивата, те акцентираха върху следните дискусионни въпроси: Проектът съдържа законова делегация за издаване на наредба от министъра на правосъдието, която да определи изискванията за квалификацията на преводачите. Според вносителя това е начинът, по който вътрешното законодателство въвежда онази част от директивата, която урежда правото на качествен превод на обвиняемия. В същото време проектът не съдържа предложение за срок за издаване на наредбата. Това създава риск за прилагането през периода от време от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс до издаването на тази наредба. Особено безпокойство предизвиква и твърде широкият обхват на въпросите, които се предлага да бъдат уредени на подзаконово ниво. Минималните изисквания за лицата, които могат да бъдат назначени като преводачи, и редът, по който могат да бъдат избирани, би следвало да са определени на ниво закон, какъвто е например моделът на уредбата за вещите лица в Закона за съдебната власт. Подзаконовата уредба следва само да детайлизира правилата, съдържащи се в закона. В тази връзка е и отправената препоръка към Министерството на правосъдието занапред да се избягва подходът чрез Преходни и заключителни разпоредби на закон за изменение и допълнение на друг закон да се изменя Законът за съдебната власт. Безспорно е, че извършването на преводите, които Директивата изисква, без значение дали са устни или писмени, е дейност, която предполага разходването на значителни финансови средства, с оглед заплащането на услугата. В тази връзка народните представители поставиха изрично въпроса за финансовото обезпечаване на прилагането на тези изменения, а от страна на вносителя се изрази уверение, че финансовата обосновка на проекта е била съгласувана с министъра на финансите по правилата на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. По повод установеното изтичане на срока за транспониране на Директивата, която се въвежда с този законопроект, бе отправена препоръка към Министерството на правосъдието занапред такива законопроекти да се внасят своевременно в Народното събрание, като се отчита и необходимото технологично време за развитие на законодателната процедура според сроковете, определени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, 1 „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45 от 25 ноември 2013 г, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.