19 декември 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволете ми, господин председател, преди да преминем към доклада да направя процедурно предложение на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на господин Неджми Али, заместник-министър на отбраната на Република България, и госпожа Георгица Стоянова – директор на дирекция „Нормативно-правна дейност”.

Благодаря, господин председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г. и бр. 15, 66 и 68 от 2013 г.) Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. „§ 1. В чл. 50, ал. 1 се създава т. 12: „12. Комендантство – МО.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. „§ 2. В чл. 57, т. 2 след думата „инфраструктура” се поставя запетая и се добавя „за което може да се сключи договор със заинтересуваните лица, както”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да спомена няколко неща, които са важни според мен, и да направя редакционно предложение по § 1 – за Комендантството. Предложението е да се създаде т. 12 в чл. 50. Член 50 определя какво съдържат въоръжените сили. Има 11 такива структури и 12-ата да бъде Комендантството. За тези, които не са запознати, нека да кажа, че Комендантството е унаследено в такава структура. То беше юридическо лице при нас. Преди това беше дирекция в Министерството на отбраната и се казваше точно така – дирекция „Комендантство”. В Министерството на отбраната не е имало други дирекции. Имаше обаче две структури – тази дирекция и една структура в МО-2. За тези, които не знаят, Министерството на отбраната държи две сгради – едната срещу „Пирогов”, едната в центъра. Тогава обединихме тези две структури на Комендантството в едно и по чл. 60 от Закона за администрацията това стана „Комендантство – МО”. Това е историята. Въздържах се в комисията да гласувам по тази точка, защото не ми е ясно точно какво се цели, но това е право на министъра, това е управленско решение. Ние бяхме решили едно, те решават друго. Дотук добре, няма проблем. Искам да обърна Вашето внимание точно върху предложението. Казано е: „Комендантство – МО”. Току-що председателят на комисията го прочете по друг начин: „Комендантство – Министерство на отбраната”. За едни Министерство на отбраната, за други министър на отбраната – различни тълкувания на абревиатура, първо. Второ, в този закон специално, който е един от най-големите – казано от тази трибуна, няма никъде такова съкращение „МО”. Аз предлагам точката да се казва: „12. Комендантство.” Точка 12 от чл. 50 да бъде само „Комендантство”, и нищо повече. Никакво тире, никакво МО, дори и разгърнато Министерство на отбраната. По простата причина, че ако напишем „Комендантство”, дори да развием абревиатурата Министерство на отбраната, означава, че има и някакво друго Комендантство, някъде другаде, примерно на Щаба на отбраната или на някое командване. Няма такова, то е само едно и единствено. Освен това Комендантството не е на Министерството на отбраната, то извършва функции. Даже се сещам, съгласно неговата структура има Технически център по сигурността на информацията във въоръжените сили. Тоест обслужва и въоръжените сили, и още, разбира се, други части от дейността му, така че дори по тази формална причина то не отговаря на записа. Затова, господин председател, моето предложение е да се промени записът и да стане само „Комендантство”. Благодаря за вниманието.

Да поясня.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Записано е като „12. Комендантство – МО”, защото така е регистрирано като юридическо лице съгласно чл. 60 от Закона за администрацията. Затова точно така е записано със съкращение: „Комендантство – МО”. По тази причина сме предложили така да бъде прието и моля да бъде подкрепено становището на комисията.

Господин председател, правя процедура по прегласуване по една основна причина. Да, то е регистрирано като юридическо лице по чл. 60, но вече няма да е такова, то влиза в състава на въоръжените сили. Самите те са юридически лица – Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили, така че това не е аргумент, господин Янков. Благодаря.

Има предложение от народния представител Янко Янков. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 60д, ал. 1, т. 3 се изменя така: „3. Съхраняването и разпореждането с излишните им или негодни движими вещи, с изключение на разпореждането с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба и движими вещи с общо предназначение, определени с акт на министъра на отбраната, които преминават в управление на Министерството на отбраната.” По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 4.

По § 4 има предложение от Пламен Манушев и група народни представители, а именно: в т. 1 в текста на новосъздадената ал. 5 на чл. 106 думите „във въоръжените сили” се заменят с думите „в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 106 се създава нова ал. 4: „(4) Инспекторатът извършва проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във въоръжените сили.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, вчера в Комисията по отбрана в присъствието на заместник-министъра и специалисти от министерството развихме доста широк и конструктивен диалог и не се разбрахме. Нашето предложение е свързано със следните мотиви. В предложението на министерството и конкретизирания текст, който комисията подкрепи, се дават възможности на Инспектората към министъра на отбраната на практика да дублира дейности на Щаба по отбраната. Нашите аргументи против това предложение са следните. Първо, дори в написания и конкретизиран текст, който комисията предлага за гласуване в залата, липсва конкретика. Когато тази конкретика липсва в един специализиран закон, какъвто е устройственият Закон за отбраната и въоръжените сили, може да доведе до практика, която в действителност да наруши идеята, която ние гласуваме в залата. По закон и по всички подзаконови актове, които действат в Министерството на отбраната, началникът на Щаба на отбраната е задължен да подготвя войските и да проверява тяхната готовност във всички аспекти. Сега ние даваме възможност на инспектора, който е орган на министъра на отбраната, да дублира тази дейност. В дебатите, които вчера имахме в комисията, бяха изтъкнати аргументи: Първо, ние твърдим, че за да може инспекторът в новото си качество да изпълнява своите задължения, с които ние ще го задължим от утре или други ден, когато се публикува тази поправка в закона, да върши своята работа, трябва да развърне щат. Той трябва да развърне специалисти – военни и цивилни, със съответната експертиза. Тоест за да може да се проверява ВВС поделение или род войска, този, който отиде да води комисията, трябва да бъде поне бивш заместник-командващ. За да може да се проверява танково поделение, трябва да бъде поне човек, който е командвал това поделение. Това означава ние да развърнем щат към инспектора по тези проверки, с който да дублираме Щаба по отбраната. Твърдението, че няма да се развръщат нови структури към Инспектората, а ще се привличат специалисти, навява следните мисли: а защо не тогава едни и същи хора да проверяват един път поделението от страна на Щаба по отбрана, а втори път от страна на Инспектора по отбрана?! Това – първо. Второ, на едно и също поделение се прави два пъти проверка на бойната подготовка. Началникът на отбраната дава една оценка, а главният инспектор дава друга оценка. Коя от двете оценки ще приеме министърът? Кой е по-легитимният орган? Трети аргумент. Проверяваме неща, записани „оперативните способности”. Задължаваме инспектората по заповед на министъра да проверява неща, които няма как да се случат. За тези от Вас, които са далеч от тази тематика, искам да кажа: едно е бойна подготовка, друго са оперативни възможности и способности. Бойната подготовка е ежедневната дейност в армията – умения, командно-щабни учения с войски на полето и така нататък. До реалните планове – тактически, оперативни и стратегически, за използване на войските, имат достъп много малко хора в цялата структура на армията. Инспекторът и неговите подчинени са извън тези хора и няма как да бъдат допуснати да проверяват това нещо.

Благодаря, господин председател. Съобразявам се и приключвам. Така че и по мнението на експертите, и към комисията, и от Министерството на отбраната изводите са два...

Времето!

Разбрах. Или да ограничим инспекторатът да проверява само пряко подчинените поделения на министъра, или изобщо да отпадне тази точка. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители, защо направихме това предложение? Първо, мотивите на Министерството на отбраната и на Министерския съвет са всички структури в Министерството на отбраната да бъдат обхванати от орган, който може да проверява и да контролира дейността им. В досегашното състояние в структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната, нямаше орган, който да проверява тяхната дейност, подготовка. Явно мотивите са да се направи така, че Инспекторатът да проверява въоръжените сили. Нашето притеснение е, че включването на този текст за въоръжените сили, в който основната част от Въоръжените сили е Българската армия, вкарва задължение на Инспектората да проверява бойната подготовка и готовност – сега думата „бойна готовност” е заменена с „оперативните способности”, което е малко по-различно. Смятаме, че Инспекторатът няма възможностите да осъществява тази дейност. Нямат специалисти, които да осъществяват тази дейност, особено по отношение на бойната готовност и оперативните способности на войските. Началникът на отбраната има задължението не само да отговаря, а и да контролира подготовката на войските. Такива задължения имат всичките командири на видовете въоръжени сили, има и командващият на Съвместното командване на силите. С текста, който се предлага, излиза, че министърът на отбраната няма вярата или доверието към началника на отбраната и към всичките си командири, които отговарят за бойната подготовка и я контролират. Контролът на бойната подготовка и бойната готовност става с графици, които всяка година се утвърждават от министъра и там няма поделение, което да не е обхванато от този контрол за подготовката. Инспекторатът има много други задължения и съставът му е натоварен изключително много – да проверява цялостния живот в поделенията, сигнали, жалби, спазване на законодателството. Изброени са около 15 направления, където той осъществява контрол. Добавянето на контрола на бойната подготовка, бойната готовност и оперативните способности на войските, смятам, че в този състав, с това ръководство на Инспектората, той не е във възможността да осъществява този контрол и да дава обективна оценка. Интегрираният модел на Министерството на отбраната включва и цивилна, и военна експертиза, те не трябва да се делят. В момента по организация началникът на Инспектората е цивилно лице. Той може да е бил редник и да не е служил дори, ако министърът реши да назначи такъв човек. Не е нормално под ръководството на цивилно лице да се проверяват командващият на Съвместното командване на силите, тризвезден генерал или адмирал, командирите на видовете въоръжени сили. С предложението искахме да ограничим Инспекторатът да проверява бойната подготовка, оперативните способности, бойната готовност на структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната, които в момента изключват Българската армия. Всички структури в министерството – началникът на отбраната, Инспекторатът, са пряко подчинени на министъра на отбраната и той може да използва този ресурс или началникът, или главният инспектор да проверяват състоянието на войските, тяхната бойна подготовка и техните оперативни способности, и най-вече бойната готовност. Струва ми се съвсем съзнателно, в корекциите в текста беше записано „бойната готовност”, тази дума е извадена, тъй като е много специфична. Бойната готовност на войските включва оперативни планове.

Знаем го това нещо.

Знаете, които сте служили и сте били в армията, сигурно го знаете, но не всички го знаят. Затова сме предложили този текст. Смятам, че текстът ни е правилен, обоснован и смятам, че трябва да бъде подкрепен. Благодаря.

Съвсем накратко, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! За да направите своя информиран избор как да гласувате, с две думи ще Ви запозная с основанията на комисията да приеме предложението на министерството и да отхвърли предложението на колегите народни представители. Става въпрос за следното. С предлаганата разпоредба се създават правомощия на Инспектората на Министерството на отбраната за извършване на проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности във всичките структури на въоръжените сили. По този начин специален орган, пряко подчинен на министъра на отбраната, ще извършва цялостен контрол във всички структури на въоръжените сили с оглед прилагането на единни критерии и механизми. Член 85, ал. 1, т. 8 от закона вменява задължения на началника на отбраната непосредствено да ръководи и да отговаря за бойната подготовка и състоянието на оперативните способности само по отношение на Българската армия. Предвид изложеното към настоящия момент липсва възможност за осъществяване на проверки на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и на оперативните способности в останалите структури на въоръжените сили, извън Българската армия, а именно служба „Военна полиция”, служба „Военна информация” военните академии и висшите военни училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част, Резерва на въоръжените сили, Военногеографската служба, Стационарната комуникационна и информационна система, Централното военно окръжие и Централния артилерийски технически изпитателен полигон. В момента в Инспектората работят 15 цивилни служители и 11 военнослужещи, като в новия Устройствен правилник на Министерството на отбраната се предвижда увеличаване на числеността им с 8 щатни бройки, на които ще бъдат назначени военнослужещи. Предвижда се и длъжността „главен инспектор” на Министерството на отбраната да бъде определена за военнослужещи от висшия команден състав. Уважаеми колеги, предлагам Ви да подкрепите становището на комисията с цел осъществяване на комплексен, цялостен субординиран контрол на цялостната система на отбранителния сектор. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател на комисията, и вчера коментирахме това. Аргументите на Министерството на отбраната, които господин председателят прочете, са защита точно на нашата теза. Ние казваме: началникът на отбраната си проверява армията, а Инспекторатът да проверява всичко, което е на подчинение на министъра. Това беше прочетено тук много коректно от господин председателя – точка по точка. Искам да задам на господин Янков един въпрос. Да, новият шеф на Инспектората ще бъде бивш или настоящ военен, няма значение как ще се реши това от министъра. Но има цивилни, отиват в поделението в Карлово, там двузвезден генерал е командир – 5 цивилни между 500 военни. Точно каква инспекторска проверка ще направят, не ми е много ясно.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, съвсем накратко. Ние го коментирахме наистина. Смятам, че министърът на отбраната, който и да е той, е в състояние ясно и точно да прецени отговорностите си кого да прати на проверка и как да бъде извършена проверката. Уважаеми колеги, освен това наистина трябва правилно да се разбере – да, началникът на отбраната извършва проверка на въоръжените сили, но той и отговаря за състоянието им. Не е редно и нормално, човекът, който пряко отговаря за състоянието на способностите, сам да проверява себе си и никой друг да не може да го проверява. Затова пак Ви предлагам да подкрепим становището на комисията.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Янков – председателят на комисията, изчете мотивите, които изразихме във връзка с подкрепата на това предложение. Аз искам да обърна внимание и на един много съществен факт – че в структурата на въоръжените сили влизат много други структури, които към настоящия момент не проверява нито един орган, който е на пряко подчинение на министъра на отбраната. Това е един от нашите основни аргументи. Ако пък тръгнем да изкараме от състава на въоръжените сили някои от структурите, мисля, че навлизаме в една много по-сериозна тематика, защото въоръжените сили като понятие и структура се третират и в Стратегията за национална сигурност, от една страна. В същото време искам да акцентирам и върху момента, че цивилни ще проверяват военнослужещи и Българската армия. Председателят на комисията господин Янков също спомена преди малко, че към настоящия момент в състава на Инспектората има 15 цивилни и 11 военнослужещи. С новия Устройствен правилник, който вече е съгласуван на междуведомствено ниво във всички министерства, предвиждаме увеличаване числеността с 8 щатни бройки, които ще бъдат изцяло от военнослужещи. Друг основен мотив, който беше изказан тук и от народните представители, е, че към настоящия момент длъжността „главен инспектор“ е цивилна длъжност, по новия Устройствен правилник се предвижда тази длъжност да стане за военнослужещ. Искам да обърна внимание и на един друг факт. Уважаеми господа, които сте „против“ това изменение, 2010 г. точно по време на управлението на ГЕРБ е направено изменение, където точно Инспекторатът извършва проверки на бойната, отбранително-мобилизационната подготовка, войсковият ред, дисциплината и на оперативните способности на формированията на Българската армия. Дайте да бъдем коректни и последователни в своите действия! Искам да запозная народното представителство и с това, че ние не работим с аргументите на силата, а със силата на аргументите и в този аспект – на заседание на Съвета по отбрана целият Генералитет беше „за“ и подкрепи това предложение, защото всички предложения, които сме направили за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили, бяха подкрепени от състава на Генералния щаб. Благодаря.

Предложение от Янаки Стоилов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 141 се създава ал. 6: „(6) На военна служба може да се приемат и лица, отговарящи на изискванията на ал. 1, с изключение на т. 2, ако: 1. са изпълнявали военна служба (кадрова военна служба) във въоръжените сили и са освободени от нея поради организационно-щатни промени или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание; 2. към датата на приемане на военна служба им остават не по-малко от 5 години до навършване на пределната възраст по чл. 160, за военното звание, изискващо се за заемане на длъжността; 3. кандидатстват за заемане на длъжността не по-късно от 5 години след освобождаването от военна служба (кадрова военна служба); 4. не са придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.”

Господин председател, комисията е възприела нашето предложение. Тя е въвела още едно изискване, което мисля, че е обосновано – постъпването на военна служба да бъде преди 5 години до навършване на пределната възраст. По този начин се създава една по-голяма гъвкавост за лица, на които се е наложило да напуснат армията поради структурни промени, да се изразя най-общо, впоследствие се дава възможност те отново да кандидатстват и ако отговарят на изискванията, да могат да постъпят на военна служба за съответните звания, които са придобили на личните длъжности, като единствено в случая за тях не се изисква възрастта за първоначално назначение, тъй като те вече са работили няколко години и в много от случаите са прехвърлили тази възраст за първоначално постъпване в армията. Смятам, че с това предложение, без то да обхваща прекалено голям брой лица, се създава възможност да се използват възможностите на лица, които са получили необходимата квалификация и които имат привързаност към армията, така че при разкриване на такива длъжности те също да могат да кандидатстват и, ако отговарят на останалите изисквания, да бъдат назначавани. Господин председател, в първото изречение се налага една редакционна промяна и мисля, че няма нужда да бъде гласувана, защото е граматически обоснована. Би трябвало текстът да бъде: „На военна служба „могат да се приемат лица“ … Това го изисква прецизността в редакцията. Нека се има предвид и се отрази при окончателното гласуване на текста.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Още в началото искам да кажа, че най-съществените предложения влязоха между първо и второ четене от народни представители и едно от тях е това на господин Стоилов. Това само показва приемственост и това, че, както сме казали, Министерството на отбраната е много подредено, особено в нормативната база. Благодаря на колегите за тази приемственост. Виждате, че това, което си говорихме и за Комендантството, и за Инспектората не са някакви съществени... Да, важни са, тук всички сме привързани към темата, идваме от Министерството на отбраната и сме много близко до нея, доста се палим и обясняваме неща, които ни се струват много важни. Но това нещо, което обсъждаме в момента, според мен е може би най-важното предложение от този законопроект. В началото трябва да кажа, че по принцип сме съгласни с предложението и то е добро. Ето няколко допълнителни аргумента, освен тези, които сте видели и които председателят на комисията докладва пред Вас. Вече пет години Българската армия е професионална. Има достатъчно подготвени хора и те са по-подготвени – имам предвид войниците, от кадровите войници, които бяха преди. Това е безспорно. Трябва да знаете обаче, ще стане ясно защо по-натам, че най-големите съкращения не са тези, които направихме ние по време и след прегледа на въоръжените сили, а през 2008 г. И на последно място, има такава практика в НАТО. Там също военнослужещи, които са излезли от редовете на въоръжените сили, могат да се връщат като военнослужещи горе-долу по подобна схема като тази. Досега това не беше възможно в Българската армия. Добре е, че това се случва в момента. Поради краткото време ще кажа отново – в комисията нямахме възможност подробно да обсъдим нещата, затова ще си позволя някои несъгласия тук. И там гласувах „въздържал се” и казах, че не ни стигна времето за професионален разговор, но се надявам да Ви убедя в няколко неща. Първо и най-вече се съсредоточавам върху тези две ограничения, които ги има в предложението, което предлага докладът на комисията. Чуйте какво е първото – ще го повторя, за да го коментирам след това: „Към датата на приемане на военна служба на военнослужещите, които кандидатстват за такава, да им остава хоризонт не по-малко от пет години напред”, тоест да могат да служат още пет години. В мотивите е казано – да, за да могат да бъдат използвани пълноценно. Моят въпрос е: защо пет години трябва да им остават? Защо не примерно три? Ние пращаме колеги военнослужещи на мисии в чужбина и им казваме да имат хоризонт поне три години, толкова е мандатът. Тук изведнъж искаме пет години. Не съм съгласен по една проста причина. Тези, които влизат – това е една друга слабост на текста, но в момента нямам решение и аз, трябва да бъде казано, че този, който кандидатства да бъде военнослужещ, трябва да може да кандидатства за същата позиция, за която е бил – примерно подполковник за подполковник, сержант за сержант. Но като влезе в армията по тази процедура, има възможност да се развива, от една страна. Второ, извинявайте, но ако е освободен по причините, които са изброени в мотивите и в законопроекта, той си е отслужил. Ако е офицер, отдавна са минали 10-те години и си е изплатил военното обучение в училището, ако е сержант – сержантското. Ако има някаква квалификация, вероятно е работил поне още три години. Направих си справка, имат минимум по 10-15 години служба – дáли са достатъчно на въоръжените сили, остава ние да ги използваме. Въпросът е защо не им даваме шанс да влязат и да имат още поне три години, а не непременно пет? След това като влязат вътре, могат да растат, разбира се, по вертикала – да се издигат, да стават подполковници, полковници и така нататък. След това второто ограничение – не по-късно от пет години от освобождаването си, тоест има долна граница. Защо пет години? След няколко дни идва 2014 г. Ако върнем пет години назад, излиза, че всички, които са освободени по тези причини – структурни промени, ликвидации, ги хваща от 2009 г. натам – 2009, 2010, 2011, 2012, 2013. Неслучайно казах, че най-големите съкращения са направени през 2008 г. Какво казваме на тези, които са освободени тогава? Извинявайте, пийте една студена вода? Напротив, моето предложение всъщност е или да премахнем това ограничение отдолу и да важи за всички. Какъв е проблемът? Той е квалифициран, приемете го, не е забравил службата. Не може да си служил от 10-15 години, каквато е средната статистика и да кажем: „Да де, но ти вече си забравил че си бил военнослужещ, сержант или офицер, вече си правил нещо друго”. Напротив, може би даже се е обогатил. Така че, господин председател, предложенията ми са две. Първото е да отпадне точка три, тоест ограничението отдолу, да няма такива пет години или най-малкото да стане шест, да обхване и 2008 г. Второто ми предложение е точка втора – второто ограничение, да стане три години занапред хоризонт, а не пет, което се опитах да го обоснова. И накрая, третото ми предложение, което е редакционно. В текста е написано: военна (кадрова военна) служба. Това „кадрова военна служба” просто трябва да отпадне. Мотивите ми са много прости. В Закона за отбраната и въоръжените сили в Преходните разпоредби е написано точно: военна служба по смисъла на този закон – това е точка втора – е и кадровата, и наборната служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили – от 2008 г. и промените от 2009 г. Тоест, казвайки само „военна служба”, това означава и кадрова и няма смисъл в скоби да бъде добавяно, особено пък с тези пет години назад, които сте предложили. Кадрова военна служба е имало до 2008 г. От 2009-та натам – няма. Но дори и да е имало, по закон това е променено, така че моля, ако се съобразите и с това предложение, да отпадне и „кадрова военна служба”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.

Предложение от народния представител Спас Панчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В чл. 226м се правят следните изменения и допълнения: 1.Ал. 2 се изменя така: „(2) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите, организациите и сдруженията по ал. 1 за непосредствено осъществяване на тяхната обществено полезна патриотична дейност, помещения във военни клубове или други подходящи помещения в сгради в управление на Министерството на отбраната или структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, без заплащане на наем.” 1.Създава се ал. 3: „(3) Условията и редът за предоставяне на финансовата или материална помощ по ал. 1 и на помещенията по ал. 2 се определят с акт на министъра на отбраната.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, това предложение е много добро, защото дава възможност на бивши служещи в Българската армия, които са се обединили в съюзи и неправителствени организации, да ползват безвъзмездно помещения, собственост на държавата в лицето на Министерството на отбраната. Това, което като текст Ви прочете господин председателя, вчера го прецизирахме в комисията в присъствието на господин заместник-министъра и на неговите колеги. В текста, който се предлага, последните думи „без заплащане на наем”, е на основание писмо, което министърът на отбраната е отправил като въпрос към фактически управляващия държавната собственост министъра на регионалното развитие и от там са отговорили, че няма колизия със Закона за държавната собственост, защото Законът за отбраната и въоръжените сили като устройствен закон ползва специални права. Нашето притеснение и поводът за моето изказване сега е следният. Много от нас, включително и аз, сме работили в общински структури и знаем, че държавата и общините могат да предоставят за безвъзмездно ползване, фактически думите „без заплащане на наем” означава безвъзмездно ползване по договор за наем на държавни и общински помещения само на организации, които са на бюджетна издръжка. Това е направено с идеята държавата да не прехвърля от единия джоб в другия собствени пари. На всички останали организации трябва да има възмездно ползване, но не всички съюзи, които са обхванати в текста – съюзи, организации и сдружения по ал. 1 и така нататък, имат бюджетна издръжка. Нашето притеснение към тези добри хора – възрастни, с ниски доходи, които нямат възможност да събират достатъчен членски внос, за да си плащат наема и консумативите за помещенията, е, че при евентуална прецизна ревизия може да бъдат задължени с обратен срок да плащат наеми. Според нас, вчера го казахме и в комисията, е по-добре министърът на отбраната или упълномощено от него лице да сключи наем за помещения, примерно в моя град Видин, с годишен наем 1 лв. Никакъв проблем няма! Обаче без заплащане на наем можем да влезем в противоречие с друг закон. Да, вчера чухме специалистите от министерството и заместник-министъра, техните аргументи, имаме писмо на министър Терзиева – сега е министър Терзиева, утре няма да бъде министър Терзиева. При предния министър – тук е госпожа Павлова, при по-предния – господин Плевнелиев, ние също сме питали и сме получили друг отговор – че не може. Тоест трактовката на тази колизия е различна в зависимост от това кой е министър, а тогава, когато дойдат инспектиращите и проверяващите, няма да се интересуват кой се е подписал, а ще кажат: „Уважаеми дами и господа, нормираният наем за това помещение, което сте ползвали година и половина, за примерно 50 квадрата е 102 лв., умножаваме го и си платете наема на държавата”. Това са ни аргументите да се въздържим да подкрепим предложението. Ние така ще направим сега, с цялото уважение към тези хора, защото разликата между 1 лв. наем на година и 0 лв. безвъзмездно ползване е никаква. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че тук няма нито един народен представител, който да е против възможността да предоставим на военно-патриотичните съюзи безвъзмездно ползване на помещенията. Затова ние търсихме в законодателството какви са възможностите. В тази връзка искам да Ви припомня, разпоредбата на чл. 1 от Закона за държавната собственост, съгласно която: „С този закон се урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи – държавна собственост, както и актуването на имоти – държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго”. В тази връзка Законът за отбраната и въоръжените сили е специален закон и, имайки предвид чл. 1 от Закона за държавната собственост, имаме право да уредим тази разпоредба. Освен това в разпоредбата на § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., съгласно който в случаите, когато бюджетни предприятия финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради, собственост на държавата или общините, не заплащат наем. В тази връзка мисля, че не влизаме в никаква колизия със законодателството към настоящия момент. Що се отнася до указанията, ние не говорим тук за указания на министър Терзиева, а за указания на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е основен принципал на държавната собственост. Този принципал на държавната собственост е органът, който дава задължителни указания по прилагането на Закона за държавната собственост и правилника за приложение на този закон. В тази връзка, мисля, че не сме в никаква колизия и противоречие с настоящото законодателство. Призовавам народните представители да подкрепят този текст, защото ще дадете възможност министърът на отбраната да има възможност да се грижи за военно-патриотичните съюзи, което му е вменено и е в неговите правомощия в Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Улеснен съм в моето изказване след разяснението, което даде заместник-министърът на отбраната, защото наистина Законът за държавната собственост допуска чрез допълнителна законодателна уредба да се създаде разпоредбата, която в момента обсъждаме. Трябва да обърна внимание, че Законът за отбраната и въоръжените сили или по-специално този параграф, който се предлага в него, е специален по отношение на общата уредба на управлението на държавната собственост. След като общият закон допуска такава допълнителна уредба, тази специална разпоредба безусловно урежда отношенията и мисля, че тя не създава никакви проблеми, защото тук не става дума кой ще бъде министър – било на отбраната или на регионалното развитие, а става дума за законова разпоредба, която трябва да се прилага от всеки един министър, докато тя съществува. Така че кой министър, какво отношение би имал към нея в случая е без значение. Добре е, че Министерският съвет, предполагам по инициатива на сегашния министър на отбраната, споделя това предложение, което е направено от народните представители и смятам, че ние ще го приемем. Освен това искам да обърна внимание, че отношенията, които се уреждат, са облигационни, а не вещно-правни, така че да използваме термина „ползване” би било двусмислено, защото могат да възникнат други последващи колебания за това какви са правата на лицата, които са настанени в тези помещения. Последното, което трябва да кажа, е, че би трябвало Министерството на отбраната да следи това да бъдат сдружения, регистрирани в обществена полза. Мисля, че на практика тези, които разчитат да получават такива помещения, са именно в този режим и аз даже призовавам народните представители от ГЕРБ още повече тези, които вземат отношение по темата като бивши военни, да подкрепят текста, защото някакви Ваши резерви, мотивирани с юридически съображения, отпадат. Така че ако искрено желаете да споделите тази възможност, трябва да я подкрепите. Най-накрая, забележете, че в случая това е възможност, която се упражнява от принципала, тоест от министъра. Той не може да бъде задължен да ги предостави, защото ние ще разглеждаме една друга тема – със спортни обекти, вероятно след време, и там този въпрос ще възникне. Този, който е собственик, той преценява дали и кои помещения да предостави, когато смята това за обосновано и разбира се, когато това е в интерес на организациите, които са го пожелали. Така че в тази редакция текстът е добър и трябва да бъде подкрепен. Благодаря.

Само за 30 секунди. Уважаеми колеги от ГЕРБ, аз знам, че по принцип от разговорите, които сме водили, Вие подкрепяте тези предложения. Правните Ви притеснения са неоснователни. Вчера, след заседанието на комисията, аз като председател подходих изключително отговорно. Не съм се консултирал с министри, а с редови юристи, които снощи до късно тук прецизираха текстовете. Искам специално да благодаря на юристите от Правната дирекция на Министерството на отбраната и на юристите от Правната дирекция на Народното събрание. Както виждате, текстът е променен. Тук не става въпрос за безвъзмездно ползване, както каза колегата Янаки Стоилов, защото тук става вече въпрос за вещно право, за регистрации и така нататък. Много внимателно е прецизиран текстът и смятам, че няма никакви притеснения от правна гледна точка той да бъде подкрепен. Затова Ви моля да го подкрепите. Нека да демонстрираме по отношение на тези патриотични организации единомислие, смятам, че това е важно.

„Заключителна разпоредба § 7. Законът влиза в сила от 1 декември 2013 г.” Комисията не подкрепя текста на вносителя за Заключителна разпоредба и § 7 и предлага наименованието и § 7 да бъдат отхвърлени.

„Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народния представител Валентина Богданова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 9, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 2 след думата „неработоспособност” се поставя запетая, а думите „и за отпуск за бременност и раждане” се заменят със „за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5 годишна възраст”. 2. В т. 5 навсякъде думите „отглеждане на малко дете” се заменят с „отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По тези параграфи няма предложения.

По § 4 има предложение от народния представител Валя Богданова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 13в, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 след думите „за бременност и раждане” се добавя „както и отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст”. 2. В т. 4 навсякъде думите „отглеждане на дете” се заменят с „отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. По тези параграфи – от 5 до 8, няма предложения.

По § 9 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители - § 9 да отпадне, защото систематичното му място е в подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, като нов § 9. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да се отхвърли.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да отпадне. (Шум и реплики.) Гласуваме предложението на комисията параграфът да отпадне.

„Заключителна разпоредба”. Има предложение от Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби”.

Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители – създава се нов § 9. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валя Богданова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В § 9 думите „датата на осиновяването” се заменят с „деня на предаването на детето за осиновяване”.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция: „§ 9. Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, което е осиновило дете от 2 до 5-годишна възраст преди 1 януари 2014 г., има право на парично обезщетение при условията на чл. 53а за остатъка до 365 дни, считано от деня на предаването на детето за осиновяване.”

Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители – създава се нов § 10. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валя Богданова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В § 10 думите „датата на осиновяването” се заменят с „деня на предаването на детето за осиновяване”.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10 със следната редакция : „§ 10. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г. и бр. 15 и 104 от 2013г.) в преходните разпоредби се създава § 3и: „§ 3и. Лицето, което е осиновило дете от 2 до 5-годишна възраст преди 1 януари 2014 г., има право на отпуск при условията на чл. 164б за остатъка до 365 дни, считано от деня на предаването на детето за осиновяване”.”

Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители – създава се § 11. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 11 със следната редакция: „§ 11. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г. и бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г. и бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г.) в чл. 40, ал. 1, т. 5, изречение първо се изменя така: „За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.”

По § 10 има предложение на Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага досегашният § 10 да стане § 12: „§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.”

Господин председател, позволете само две думи. Благодаря на всички колеги депутати и експерти от Социалната комисия, които работиха по изключително тежък пакет социални закони през тази сесия. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако си спомняте, вчера в началото на пленарния ден, когато се гласуваше дневният ред и предложенията за изменение, аз направих предложение точката за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет да стане точка трета за днешното заседание. То беше гласувано и прието.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет На свое заседание, проведено на 18 декември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди въпроса за откриването на процедура за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и приемането на процедурни правила. В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Цецка Цачева, Мая Манолова и Четин Казак, които се обединиха около становището, че откриването на процедурата за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е въпрос, който не търпи отлагане. За осигуряването на публичността и прозрачността на протичането на процедурата по избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Комисията по правни въпроси предлага да се създаде специална секция на интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет”. В нея следва да се публикуват решенията на Народното събрание, които са свързани с произвеждането на избора, предложенията за кандидати за главен инспектор, документите, които кандидатите следва да представят и стенограмите от заседанията на Комисията по правни въпроси, като специализирана постоянна комисия на Народното събрание по смисъла на Закона за съдебната власт. Информацията в специализираната секция се публикува на български и английски език и се обновява периодично. Заседанията на Комисията по правни въпроси, на които се изслушват кандидатите за главен инспектор, са публични и се излъчват в реално време в специализираната секция на интернет страницата на Народното събрание. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без гласове „против” и 2 гласа „въздържал се” – за стенографския протокол държа да отбележа, че има 2 гласа „въздържал се”, а не нула, както е в първоначалния вариант на доклада, „предлага на Народното събрание следния проект на решение: „РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет: 1. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Предложенията за кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят от народни представители до 27 декември 2013 г. до Комисията по правни въпроси. Предложенията се придружават с писмени мотиви и към тях се прилагат следните документи: - писмено съгласие на кандидата по образец, Приложение № 1 към решението; - подробна автобиография; - ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование; - декларация по образец, Приложение № 2 към решението, че не е налице обстоятелството по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт; - документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж; - свидетелство за съдимост; - удостоверение от Националната следствена служба. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт. Всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси: - концепция за работата си като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на хартиен и електронен носител; - декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, утвърден от министъра на правосъдието. 2. Публично оповестяване на документите Предложенията, заедно с документите по т. 1, се публикуват на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, предложил съответната кандидатура. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации могат да представят на Комисията по правни въпроси становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси или по електронен път на електронната поща на Комисията по правни въпроси. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се публикуват на специалната секция в интернет страницата на Народното събрание и на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. 3. Проверка за допускане на кандидатите до изслушване Комисията по правни въпроси на отделно заседание, предхождащо изслушването, проверява дали предложените кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността „Главен инспектор” в Инспектората към Висшия съдебен съвет и представените от тях документи. В случай че Комисията по правни въпроси установи, че кандидат не е представил всички необходими документи, тя го уведомява, че може да ги представи в срок от пет дни от уведомлението. До изслушване не се допускат кандидати, които: - не отговарят на изискванията по чл. 42, ал. 2 от Закона за съдебната власт; - не са представили документите по т. 1. След извършване на проверката Комисията по правни въпроси изготвя списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване. Списъкът се изготвя по азбучен ред на личните имена на кандидатите и се публикува на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание. 4. Изслушване на допуснатите кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Комисията по правни въпроси изслушва само допуснатите кандидати по поредността им в списъка. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до две минути. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в изложение до 15 минути за всеки кандидат. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Времето за изложение на въпросите е до три минути. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на всички въпроси към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до три минути. Заседанието на Комисията по правни въпроси е публично и се излъчва в реално време в интернет чрез специалната секция на интернет страницата на Народното събрание. 5. Подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Комисията по правни въпроси изготвя проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор от Народното събрание на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет до провеждането на изслушването на кандидатите.” Има две приложения към проекта за решение. Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги! Все пак става дума за конституционно закрепен орган, вписан в българската Конституция преди няколко години с едно от измененията. По тази причина ми се струва, че срокът, който е предложен тук – по отношение на възможността депутати да предлагат главен инспектор, е много кратък. Става дума за три работни дни. Все пак изключително важно е народните представители, съответно – парламентарните групи, да имат възможност да обмислят добре своите предложения, за което е необходимо малко по-дълго време, още повече че закъснението, както всички знаем, е около една година. Документите, които трябва да се представят, не са малко. Трябва да се представят и съответните компетентни мотиви. По тази причина предлагам една корекция в проекторешението –в т. 1, по отношение издигането на кандидатурите, датата „до 27 декември 2013 г.” да бъде променена на „до 10 януари 2014 г.”. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вучков, аз напълно споделям Вашето становище, че това е един от най-важните органи, свързани със съдебната власт, който беше създаден с последните промени в Конституцията и който има много важна и отговорна мисия – да упражнява контрол върху функционирането на съдебната власт и нейните органи. Вие знаете много добре, че този пост стои вече вакантен почти една година. Знаете, че мандатът на досегашния Главен инспектор госпожа Ана Караиванова изтече през месец януари тази година и оттогава тя продължава да изпълнява тази длъжност в очакване на новия титуляр. От друга страна, в закона е записан един двумесечен срок, доста дълъг според мен, между внасянето на кандидатурите и гласуването им от Народното събрание, което автоматично измества и самото гласуване с два месеца. Ако сега изместим и срока за внасяне на кандидатури на 10 януари, това означава най-рано на 10 март да се проведе изборът, което не мисля, че е от полза. Аз мисля, че срокът 27 декември е достатъчно дълъг. Той е три работни дни, но реално е 10-дневен. Това беше обявено още вчера на заседанието на комисията. Мисля, че всички заинтересовани – и народни представители, и евентуални кандидати са се запознали с него и ще имат достатъчно възможност да се подготвят, да бъдат внесени кандидатурите, както казах, след това ще има и допълнителен срок, ако някой документ липсва, той да бъде предоставен в последствие.

Реплика.

Уважаеми колеги, няма да повтарям всичко, което се каза до този момент, а именно, че изборът на Главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет е изключително важен и за съдебната власт, за нейното функциониране, и за българските граждани, а също така е и важен сигнал към Европейската комисия, която следи състоянието на съдебната система в България. Вчера в Правната комисия се случи нещо положително. След наистина оспорвани дебати всички членове на Правната комисия се обединихме около необходимостта от приемане на тези процедурни правила. Вярно е, че на пръв поглед сроковете изглеждат скъсени, но сме притиснати от срока, който е заложен в Закона за съдебната власт, а именно ¬– двумесечен, между подаването на кандидатурите, издигането на кандидатите и реализирането на самия избор. Ясно е за всеки един в тази зала, че изборът на Главен инспектор няма как да се случи без консенсус между парламентарните групи в Четиридесет и второто Народно събрание. Това е отговорност, за която си дава сметка всеки един от юристите и мисля, че ако започнем препирните и дребните заяждания още по повод процедурата за избор на Главен инспектор, това наистина ще бъде един лош знак за стартирането на тази процедура. Използвам случая да изкажа своята надежда, че по една толкова важна тема за съдебната система и за българските граждани ще се намери политическа воля, разбиране и отговорност между ръководствата на парламентарните групи, за да може тази процедура да се проведе по един нормален начин и този избор да бъде реализиран. Уважаеми колеги, абсолютно публично, прозрачно, с представяне на кандидатите, с изслушване, в духа на най-добрите практики, които до този момент има Българския парламент, и най-добрите европейски практики, ще стартираме тази процедура. Аз изказвам своята надежда, че, ако с консенсус приемем тези процедурни правила, това ще бъде едно добро начало за една изключително важна процедура. Апелирам към всички народни представители, включително и към колегите от ГЕРБ, да подкрепят процедурните правила и след това да се включат активно. Мисля, че тук политическите пристрастия и дребните партийни сметки трябва да отстъпят на по-заден план, за да направим една необходима крачка за всички български граждани.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение точка осма – „Избор на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства”, да бъде следващата точка, преди Закона за хазарта.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Тъй като накрая изборът на Бюрото завършва и с полагане на клетва, предлагам да поканим в залата кандидатите за членове на Бюрото: Илия Ангелов Ганев, Георги Тодоров Гатев, Бойко Илиев Рашков, Огнян Стоичков Янакиев и Огнян Атанасов Атанасов.

„ДОКЛАД на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения за резултатите от проведеното изслушване на кандидатите за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Законът за специалните разузнавателни средства, чието изменение бе прието от Народното събрание окончателно на 2 август 2013 г., предвижда създаване на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, като членовете му се избират от Народното събрание за срок от пет години. Процедурата по избора се организира от специализираната парламентарна комисия, която извършва контрол над службите за сигурност и използването и прилагането на СРС. Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (ККССИПСРСДДЗЕС) започна законовата процедурата на извънредно заседание на 17 октомври 2013 г., когато бяха приети процедурни правила за избора на членове на НБКСРС, включващи и срокове за прилагането им. В съответствие с тях, до 24 октомври парламентарните групи внесоха предложения за членове на Бюрото. По реда на внасянето им, кандидатите са: 1. Илия Ангелов Ганев; 2. Георги Тодоров Гатев; 3. Бойко Илиев Рашков; 4. Огнян Стоичков Янакиев; 5. Огнян Атанасов Атанасов. Бе внесена още една кандидатура за член на Бюрото, но впоследствие тя бе оттеглена от парламентарната група, която я предложи. Повече от месец кадровите справки и сивитата на кандидатите за членове на Изпълнителното бюро се намират на сайта на Народното събрание. На 25 октомври 2013 г. документите на кандидатите, които нямаха действащи разрешения за достъп до класифицирана информация до ниво „Строго секретно”, бяха изпратени в ДАНС. Агенцията извърши специално проучване за надеждност по смисъла на закона и на 14 ноември 2013 г. изпрати на комисията разрешенията на всички проучени кандидати. На заседанието си на 21 ноември 2013 г. комисията разгледа предложенията на парламентарните групи и се запозна с изискуемите от Закона за специалните разузнавателни средства документи, както и с получените от ДАНС разрешения за достъп до класифицирана информация. Членовете на комисията прецениха, че според предоставените документи всички кандидатури отговарят на формалните изисквания на чл. 34в, ал. 2 от ЗСРС, които са: да бъдат само дееспособни български граждани, които имат не по-малко от осем години юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”. Всички документи, свързани с процедурата по избора на Бюрото, както и биографичните справки на кандидатите, бяха на разположение в специален сайт в интернет страницата на Народното събрание. Беше предоставена възможност неправителствени организации, учени, експерти, практици от службите за сигурност и обществен ред, журналисти и заинтересовани граждани да зададат въпроси към кандидатите на електронната поща на комисията. На 28 ноември 2013 г. се проведе изслушването на кандидатите за Националното бюро. Процедурата на изслушването предвиждаше открито и закрито заседание. На откритото заседание присъстваха представители на акредитираните към Народното събрание медии. По време на това заседание всеки от кандидатите направи кратко експозе, с което се представи и изложи виждането си за ролята и задачите на НБКСРС. След това кандидатите отговориха на случайно изтеглени от тях въпроси от включения в процедурата въпросник. Пълният стенографски протокол от това заседание е на разположение на интернет страницата на Народното събрание. По време на закритото заседание членовете на комисията поставиха редица въпроси, търсещи становищата на кандидатите както за дейността на Бюрото, така и за цялостната уредба на специалните разузнавателни средства като оперативен способ и за проблемите при тяхното прилагане. По много от въпросите се разви дискусия. По някои от по-важните обсъждани теми бяха изразени мнения и по тях бяха направени предложения. След приключване на изслушването Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 10 гласа „за” и без гласове „против” и „въздържал се” прие следното становище: Всички кандидати отговарят на законовите изисквания и показват високи професионални качества и компетентност, поради което комисията предлага на Народното събрание те да бъдат избрани за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства с Решение със следното съдържание: „РЕШЕНИЕ за избор на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 34в, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства РЕШИ: 1. Избира за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – след гласуването ще стане ясно. 2. Избира за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – след гласуването ще стане ясно кой. 3. Избира за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства…” Госпожо председател, искам да направя една редакционна промяна: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства реши:...”. Пропуснати са няколко члена от закона в доклада, който прочетох.

Да. Съгласно закона трябва да ги гласуваме отделно по реда, по който са подадени документите – на стр. 1 в доклада е посочен редът.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, народни представители! Вземам думата във връзка с тази важна процедура като член на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Нашата парламентарна група смята, че и петимата кандидати за членове на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства притежават необходимите професионални качества, а освен това доказаха наличието на тези професионални качества, както и известна доза критично мислене на специалното изслушване, което проведохме на 28 ноември тази година, което в случая е много важно по тези въпроси. Разбира се, вероятно нивото на представяне е различно за всеки от кандидатите. Ще споделя свое лично мнение, че поне двама от тях демонстрираха познания и много повече критично мислене, както и боравене с по-съвременни данни. Няма да скрия, че това са господин Огнян Стоичков и господин Георги Гатев, които ми направиха най-добро впечатление. Някои от кандидатите боравеха със сравнително стари данни. Все пак искам да напомня, че по темата за специалните разузнавателни средства има принципно нов подход от 2009 г. За първи път в българската история през 2010 г. Народното събрание прие доклад, посветен на темата „Специални разузнавателни средства и електронни съобщения”. Това е много важен пробив. Не знам дали си даваме сметка за какво става дума, защото до този момент в историята на България – институционална и не само институционална – боравехме само с предположения и неофициални данни, с една проверка, която беше разпоредена от бивш главен прокурор в периода 1999-2001 г. Заради тези проблеми със специалните разузнавателни средства България претърпя решение с осъдителен диспозитив на Съда по правата на човека в Страсбург. Надеждите са ни към тези членове да отстояват своята независимост, както е записано в закона. Отделен е въпросът дали трябваше да бъде абсолютно независимо бюро, чисто институционално, или трябваше да бъде бюро примерно към Министерството на правосъдието, каквато кратка практика имаше през 2009 г., защото специалните разузнавателни средства и боравенето с тях не са тема за харчене на определени пари, брой подслушвани лица. Това не е тема, която се отнася просто ей така за някакъв оперативен способ или наказателно-процесуален способ. Това е преди всичко проблем относно защита на човешките права и най-вече правосъден проблем. Защото в крайна сметка те към това трябва да бъдат насочени – събиране на данни, когато това не може да стане по друг начин, и то дозирано – насочени към висока корупция и организирани престъпни групи. Наистина се надяваме те да отстояват своята независимост, да изпълняват стриктно разпоредбите, както са заложени в Закона за специалните разузнавателни средства. Вероятно тяхното внимание ще бъде ангажирано периодично и от държавни институции, от граждани. Възможно е това да се случи от страна на народни представители и от комисията в Парламента и те да не се подчиняват на свои партийно-политически повели или някакви тясно ведомствени, гилдийни интереси, а винаги съобразно инструкциите на Закона за специалните разузнавателни средства. В заключение, изразявам нашата подкрепа и за петимата кандидати за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! От името на Коалиция за Българя предлагам за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства да бъде избран проф. Бойко Рашков.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства да бъде избран господин Георги Тодоров Гатев.

Уважаема госпожо председател, колеги, от името на Парламентарната група на „Атака” предлагам за заместник-председател на бюрото господин Огнян Стоичков.

Имаше процедура за прегласуване.

По § 2 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията. Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Лиценз за онлайн залагания”. 2. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „хазартна игра от разстояние” се заменят с „онлайн залагания”; б) в т. 4 след думите „към сървър на” се добавя „Комисията и”, след думите „в системата на” се добавя „Комисията и”, а думите „министъра на вътрешните работи“ се заменят с „председателя на Държавната агенция „Национална сигурност”; в) създава се т. 6: „6. наличие на упълномощен представител на дружеството по чл. 4, ал. 1, т. 1, когато то е регистрирано в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, с адрес на територията на Република България и с представителна власт в обем, който му позволява да сключва договори от името на чуждестранното лице и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България. Упълномощеният представител не може да бъде търговски представител по смисъла на Глава шеста, Раздел II от Търговския закон.”. 3. В ал. 2 думите „ал.3” се заменят с „ал. 4”. 4. Създава се нова ал. 3: „(3) Комуникационното оборудване за организиране на онлайн залагания обхваща компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свързани с него компоненти, операционни системи и софтуер на игрите.” 5. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея се създава изречение трето: „Данните се съхраняват във вида, в който са създадени, за срок 5 години след изтичането на давностния срок за погасяване на публичните задължения, свързани с тези данни.”. 6. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Комуникационното оборудване трябва да извършва както географското локализиране на IP адреса, така и идентифициране на дата, час и продължителност на игралната сесия на лицето, регистрирало се като участник в дадена игра в интернет страницата на организатора. Данните се съхраняват за срок не по-малко от 12 месеца от датата на събирането и обработването им.”

По § 3 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3. „§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. Алинея 8 се изменя така: „(8) Лицензираните организатори на хазартни игри не може да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди.”. 2. Алинеи 9 и 10 се отменят.”

Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за отпадане на § 4. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! И при изказването си за първо четене това, което споменах като изключително важно, е: нека да не разширяваме приложното поле на рекламата на хазартните игри! Това, което се постига с въвеждането на § 4, е разширяване на възможността рекламната дейност на хазартните игри и оперативното поле на хазартните игри да бъдат изкушаваща материя за непълнолетни, за пълнолетни и за всички хора. Нямаме нужда от това. Бизнесът може да бъде изкушен да инвестира в България – такъв, какъвто е основният мотив на вносителите, тогава, когато има достатъчно добри данъчни облекчения и когато е създадена добра инвестиционна среда, но с разширяването на рекламната дейност на хазарта единственото, което постигаме, е възможност децата ни да бъдат изкушени – децата на всеки един от нас. Уважаеми колеги, в досегашния чл. 10, който е в Закона за хазарта, се казва така: „Забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочени към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартните игри. Допуска се единствено обявяване на наименованието на игрите, регистрираната търговска марка на организатора, резултатите от игрите и спечелените печалби и тегленията на тиражите.“ Това е абсолютно достатъчно, така че да промотираме една хазартна игра. Тук обаче се въвежда новият § 4, който дава възможност да се рекламират редът и начинът за участие в една игра, както правилата и условията за организиране на игрите по този закон. Мили колеги, знам какъв е контрааргументът на вносителите. Те казват: ние просто популяризираме регламента на играта. Но не е така. Разбирате ли, с възможността да разширим популяризирането на игрите, всяко едно рекламно послание може да разкаже рекламна история на хазартната игра, а това е изключително изкушаващо за децата. Ще Ви прочета още една част от аргументите. Неслучайно една от основните цели на Новогодишната програма „Безопасен интернет“ на Европейската комисия, която е до 2014 г., продължи до 2020 г., е достъпът на малолетни и непълнолетни до игрални съоръжения и онлайн сайтове за хазарт да бъде забранен, да се предотврати по всякакъв начин във всички членки от страните на Европейския съюз да се популяризират хазартните игри. А ние в България разширяваме приложното поле! Младите хора са най-уязвимата група. Непълнолетните са най-голямата част от потребителите на интернет в рамките на Европейския съюз – 75%. В момента Ви чета официална статистика от средата на тази година, която е на Европейския съюз. Резултатите от проведените през последните десетилетия стотици изследвания в Европа и света върху разпространението на хазарта сред подрастващите и неговото влияние върху тяхното развитие довежда до тревожните заключения, че зависимост от хазарт се наблюдава сред непълнолетните много по-често, отколкото сред възрастното население. Проучванията показват, че от 63 до 82% от подрастващите на възраст между 12 и 17 години играят хазарт през ден. От тях между 4 и 7% развиват патологична зависимост от хазарта, а от 10 до 15% са в сериозен риск от такава зависимост. Проблемните хазартни игри, за съжаление, не остават самостоятелен патологичен проблем. Задължително се свързват с други зависими поведения: противообществени прояви, злоупотреба с наркотици и вещества, емоционални личностни разстройства, нарушения в социалните взаимоотношения, проблеми с училище, риск и опити за самоубийство. Интересът към хазарта при подрастващите се определя от два основни фактора: възприемането на хазарта като нещо атрактивно и изключително интересно, и налагането на хазарта като социално приемлив, защото им носи престиж. Това става единствено и само през рекламата. Макар че младите хора притежават своите умения да разбират и оценяват рекламните послания, на тази възраст много по-лесно се формират убеждения на база на емоционалното съдържание, което носи рекламата…

… дори не на словесното. Шестдесет и един процента от младежите си мечтаят за това какво могат да си купят с печалбата. Уважаеми колеги, това, за което Ви моля, е: нека не позволяваме да се разширява рекламното поле на хазарта! Не можем да забраним хазарта, както не можем да забраним тютюнопушенето, алкохола или проституцията.

Дори и да бъдат забранени, тях ще ги има, но нека не разширяваме рекламата, умолявам Ви! От това може би ще спечели някой. Някой може би иска да направи нова онлайн игра, която да промотира…

Моля Ви, не подкрепяйте това! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Соколова! Никакво разминаване нямаме в това, което казахте и това, което мислим ние! Абсолютно никакво! Казвал съм го от тази трибуна в предни парламенти – ако се внесе закон за забрана на хазарта, ще съм първият, който ще лобира и ще гласува. Но при положение, както Вие казахте, че е разрешен, трябва да го регламентираме. Трябва да го регламентираме без лицемерие, както правилно призовахте. Защо нямам нищо против да отпаднат двете точки? Забележете, предните четири точки са били в по-предния закон, чийто автор съм аз. Защо допускаме разширяване тук? Защото смятам, че четвърта точка: „Регистриране на търговската марка на организатора”, не носи никаква информационност, а чиста реклама и обслужва точно това, което Вие казвате. Точно това! (Реплики от ГЕРБ.) Не, слушайте ме, аз слушах много внимателно колежката, с която съм съгласен на 100%. Въпросът е: това, което тя казва и с което аз съм съгласен, и по-голямата част от залата, дали тези две точки разширяват информационното поле и не позволяват измами, както с онези малките букви в договорите, или вършат работата, за която се опасява колежката Соколова? Ако е така – да го махнем, не настоявам да остане! Правилата и условията в т. 3, която предлагаме, за организиране на игрите по този закон. Колеги, да не разрешаваме правилата и условията да не ги знаят тези, които ще играят?! Моля Ви, това е абсолютно условие за измама. Ако Вие искате, не възразявам да отпадне този член, но, когато го предлагахме, сме водени от желанието да разширим информационното поле, а не реклама. Никаква реклама не се съдържа тук! Рекламите са в момента. Отворете сайтовете, вижте по телевизията, когато излъчват лотариите, за коя реклама става въпрос.

Не възразявам да отпадне, госпожо Соколова.

Да, извинявайте.

Господин председател, много сте прецизен. Благодаря. Колеги, след като и господин Йордан Цонев не възразява да отпадне, наистина благодаря за разбирането, моля Ви нека да отпадне в такъв случай. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)

Ако не популяризираме по този начин хазарта, то тогава, господин Цонев, какъв е проблемът? В момента условията и правилата ги има публикувани на сайта, спокойно могат да бъдат прочетени от хората, които се интересуват. Уважаеми колеги, нито едно дете, нито един човек, който играе хазарт, не чете правилата и условията, нито иска да ги гледа като рекламно послание. Единственият интерес в тази ситуация е собственикът на онлайн залагане, на онлайн игра да рекламира своята нова рекламна територия, на която иска да се развива. Това е единственото желание! Аз си мисля, ако на пазара скоро ще се наложи някоя нова онлайн игра, или някое ново тото, то тогава може би с разширяването на § 4 имаме нужда да разберем повече за тази игра. Ако това е целта, аз не съм съгласна, господин Цонев, децата ни да плащат тази цена. Моля Ви нека подкрепим предложението на Менда Стоянова така, както каза и господин Цонев, § 4 да отпадне. Правилата и условията са обявени навсякъде в сайтовете на комисията. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги народни представители, ще продължа темата, която колежката разви преди малко. Подготвяйки се за изказване днес, направих усилие да щракна в търсачката и да проверя каква е връзката между хазарта и учениците. Всички можете да го направите. Веднага на първа страница ще излязат, случайно съм ги подбрала: „Ученици проиграват на хазарт 200 лв. и телефоните си. Опитват се да излъжат полицията, че са ограбени” – публикация 2013 г., „Труд”; „Сладкарница до гимназия „Яне Сандански” предлага алкохол, хазарт и чалга. Директорът се оплаква” – публикация във в. „Борба”, Търново; „Ученик върти хазартен клуб в дома си”. Уважаеми колеги, целта от този законопроект е ясна – трябва да се увеличат постъпленията в хазната. Хазартните игри не са обичайна икономическа дейност, те носят своето отрицателно социално въздействие. Затова днес от тази трибуна Ви казваме: „Притеснени сме!”. Притеснени сме от разширяване на рекламата, от опасността, която идва към подрастващите. Децата ни живеят в тежко време. Възпитават ги родители, които ги объркахме. Затова много Ви моля нека да отпадне този член. Никой не си дава сметка какво гледа детето в свободното време. Всички колеги, които сме в училище, знаете колко проблеми имаме, за да подсигурим на учениците ни безопасна интернет среда в училище, колко много изисквания има. Сигурна съм, че и Министерството на образованието в лицето на министър Клисарова и на колегите също ще проговорят на тази тема. В тежко време живеят децата ни, нямаме право! В никакъв случай няма да използвам изказването си за популизъм, да задавам въпроси: кой ще забогатее от този законопроект, за кого се прави той, дали е лобистки или не? Това ще го оставя на специалистите, на хората, които разбират. Днес, Ви моля: подкрепете нашето предложение, то е за да подсигурим сигурността и бъдещето на децата ни. Благодаря Ви. Благодаря и на господин Цонев, че го подкрепя. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Искам да уточня, че от тук нататък всички параграфи ще се преномерират във връзка с отпадането на този, но ще оставим това да го направи Правния отдел след приемане на закона. Предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено по принцип от комисията за § 5. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението за ал. 1 и 2 и подкрепя по принцип предложението за ал. 3. (Реплики от ГЕРБ.)

Да, извинявайте. Благодаря за забележката. „§ 5. Създава се чл. 10а: Чл. 10а. (1) С оглед спазването на Мерките за отговорен хазарт, приети от Европейския комитет за стандартизация, операторът се задължава да превежда по сметка на Държавната комисия по хазарта следните годишни вноски: а) за организатори на онлайн залагания – 50 хил. лв.; б) за организатори на игри в игрално казино – 10 хил. лв.; в) за всички останали организатори на хазартни игри – 5 хил. лв. (2) Средствата по ал. 1 се разходват за дейности, свързани с предпазване на младите хора от хазарт; превенция и лечение на хазартна зависимост; провеждане на отговорна реклама и маркетинг; бързо и ефективно разрешаване на спорове между организатора на играта и участника в нея по ред и условия, определени с наредба на министъра на финансите.” Комисията не подкрепя предложението за ал. 1 и 2 и подкрепя по принцип предложението за ал. 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се чл. 10а: „Задължение за социално отговорно поведение Чл. 10а. (1) За спазването на Мерките за отговорен хазарт, приети от Европейския комитет за стандартизация, организаторът е длъжен да прави годишни вноски в една или няколко доброволно създадени организации на територията на Република България, вписани в регистъра по чл. 17, ал. 1, т. 5 за предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост и провеждане на отговорна реклама и маркетинг. (2) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14 дневен срок от получаването на лиценз за дейността си да декларират в декларация по образец, утвърден от министъра на финансите организацията/организациите по ал. 1, чрез които ще реализират задълженията си по този закон. (3) Минималните годишни вноски към организациите по ал. 1 са: 1. за организатори на онлайн залагания – 50 000 лв.; 2. за организатори на игри в игрално казино – 10 000 лв.; 3. за всички останали организатори на хазартни игри – 5000 лв. (4) Срокът за внасяне на сумите по ал. 3 е 31 март на текущата година, а срокът за лицата, получили лиценз след тази дата – е едномесечен от получаването на лиценза.” (5) Организаторите на хазартни игри не може да учредяват, членуват и да участват в управителните органи на организациите по ал. 1. (6) Организациите по ал. 1 представят до 31 май на всяка година на Комисията и на организаторите на хазартни игри, направили вноски в тях, отчет за дейността си през предходната година във връзка с изпълнение на задълженията си по този закон. (7) В срок до 30 юни на съответната година Комисията се произнася по представените отчети и актуализира регистъра по чл. 17, ал. 1, т. 5, като заличава от него организациите, чиито отчети не са одобрени от Комисията. (8) Изискванията към дейността на организациите по ал. 1 и към представяните от тях годишни отчети се определят с наредба на министъра на финансите.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, въпреки, че приехте нашето предложение за отпадане на § 4, виждам че направените предложения от ГЕРБ, както по § 5, така и един параграф малко по късно – § 13, който касае също децата и учениците, не са подкрепени от комисията, поради което аз продължавам да не разбирам Вашето отношение като управляващо мнозинство към децата и младите хора на България. Защо? От една страна, не приехте нашите предложения по Закона за бюджета за 2014 г. за повече пари за образование, не приехте нашето предложение ясно и конкретно да бъде записано за какво ще бъде похарчен общият предизборен фонд. Един икономист нарече този фонд „пари за приятели”. Така и не разбрах кои са тези приятели, които са по важни от децата? От друга страна, внесохте предложение за отмяна на пълната забрана за тютюнопушене. Слава Богу, заедно с някои Ваши колеги основно с гласовете на Парламентарната група на ГЕРБ това предложение беше отхвърлено, защото в противен случай деянието Ви нямаше да се различава по нищо от това на майката, която от началото на септември месец,...

...беше заловена да принуждава децата си да пушат. Сега не приемате нашето предложение. (Реплики от КБ.) Всичко е свързано с децата, господине, така че темата е една и Вие не следите темата. Сега не подкрепяте предложението ни средствата от годишните вноски от организаторите на хазартни игри да бъдат превеждани към Държавната комисия по хазарта и съответно да бъдат изразходвани ясно и конкретно за превенция, за предпазване на младите хора от хазарт, за лечение на хазартна зависимост. Аз ще Ви припомня два текста от Резолюцията на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно хазартните игри по интернет на вътрешния пазар. Текст 21 гласи: „Европейският парламент призовава за определяне и прилагане на мерки за придобиване и засилване на медийната грамотност на децата и младите хора. Счита, че въвеждането на курсове в училище, насочени към младите хора относно най-добрите приложения на интернет, може да повиши уменията на потребителите да се защитят срещу пристрастяване към услуги в областта на хазартните игри по интернет”. Текст 22 подчертава важната роля на образованието, на консултативното обслужване и на родителите за повишаването на осведомеността относно хазартните игри по интернет и техните последствия за малолетните и непълнолетните лица. Факт е, че докато по света процентът на хората, които играят хазартни игри и показват признаци на зависимости е между 3 и 12%, в България е между 30 35%, което изисква сериозна превантивна работа. Това изисква целенасочена държавна политика, а отговорната и целенасочена държавна политика изисква и целенасочени инвестиции. Аз се опасявам, че с подкрепеното от комисията предложение всъщност се измества центърът към това да бъдат прехвърлени едни пари от хазартните фирми към други фирми. Отговорете ми на въпроса: кои са тези доброволни организации, които ще осъществяват, забележете, дейности освен по превенция, и по лечение на зависимостите? Кой и как ще контролира разходването на тези средства? Да, записано е, че ще се отчитат, но аз съм далече от мисълта, че това е форма за извършване на ефективен контрол. Възможно ли е хазартните фирми, например, да си учредят едни такива доброволни организации и ние да имаме фиктивно прехвърляне на пари от една организация в друга? Опасявам се, че с така направените записи в законопроекта и приети от комисията това е възможно. Това, което предлагаме с колегите, е да бъде създадена работеща организация за превенция и предпазване на младите хора от хазартна зависимост. Целта на този конкретен законопроект трябва да бъдат изградени ясни и конкретни мерки за превенция, а не да се създадат чрез закона вратички, с които да се заобикалят грижата и отговорността към младите хора на България. Аз се надявам, както преосмислихте своята позиция по § 4, да преосмислите позицията си и по § 5.

Благодаря, господин председател. Може би не толкова реплика, колкото пояснение. Водени именно от това желание, всъщност в този закон за първи път се появява грижа за младите хора – тази превенция, спазването на изискванията на Комитета по стандартизация на Европейския съюз. Само преди една година това споразумение е било подписано и не беше въведено от закона, който прие мнозинството от ГЕРБ, точно преди една година. Ние подобрихме значително текста благодарение на колегите от ГЕРБ, на колежката Стоянова и на другите, които направиха предложенията, и на колегите от БСП, като се опираме на практиката, която е в Европейския съюз. Там тази превенция я осъществяват NGO-та. Това са доброволните организации. Кои ще бъдат те и как? Тези, които могат. Има правила, има ред, по който се прави, в това число нещата, които изброихте – в училищата да се провеждат занятия, в медиите и така нататък. Затова те ще се отчитат – това е новото, по което постигнахме консенсус в комисията, да се отчитат пред комисията и пред организатора, който им плаща тези суми. Не приемаме да бъде в Комисията по хазарт, защото, първо, в един държавен орган би било основа за корупционни практики къде да отидат тези пари и къде не. Това не е обаче най-важното. По-важното е, че този орган се занимава с регулация и не се занимава с превенция. Това е работа на гражданското общество. Нищо повече и нищо по-малко не правим освен да пренасяме вече установения европейски ред и да се опитаме наистина да предпазим децата си, ама не на думи.

Господин Цонев, сериозно е това обвинение, което направихте, че ако средствата бъдат преведени и преминават през Държавната комисия по хазарта, всъщност ще създадем условия и предпоставки за корупция. В крайна сметка това е държавен орган, държавна институция. Очевидно целите ни са едни – отговорна политика към младите хора. Но аз продължавам да поддържам тезата си, че ако искаме наистина да подпомогнем и училищата, които, между другото, също са общински или държавни, трябва да провеждаме целенасочена държавна политика, а не да разчитаме на неправителствените организации. Още повече, че аз не съм съгласна с това, че има специален ред и условия, с които така наречените „доброволни организации” да могат да провеждат ефективна превенция и дейност за защита и за предпазване на младите хора от хазарт.

Практика имат. Не се изразих правилно.

Факт е, да, има много практики по света, но когато държавата не е поела своята отговорност за тези млади хора, за учениците и за предприемането на различни мерки и изпълняването на различни политики за предотвратяване на хазартна зависимост, аз мисля, че ние трябва да започнем преди всичко от тук и след това да стигнем към неправителствените организации, които и в момента, така или иначе, изпълняват дейности по превенция на всякакви зависимости. Продължавам да не разбирам как ще избегнем възможността, ако организатор на хазартна игра си създаде една неправителствена организация и през нея той започне да извършва въпросните дейности и просто си прехвърля парите от едната фирма в друга. Съжалявам, но аз наистина не виждам конкретно разписаните мерки, с които ще се осъществява ефективен контрол. В крайна сметка считам, че законът оставя вратичка за изключително много злоупотреби, с което наистина се пренебрегва отговорността на държавните институции към децата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна с това, че аз ще подкрепя предложението на госпожа Менда Стоянова и група народни представители не защото е народен представител от нашата парламентарна група, но считам, че това предложение дава по-големи възможности и сериозно задължава държавата да е отговорна към младото поколение в България. Още през 1980 г. започва разглеждането на влечението към хазарта като психично и поведенческо разстройство от групата на разстройствата и навиците и още тогава е характеризирано в международната квалификация на болестите. Не го казвам случайно, тъй като считам, че държавата би дала много по-добра превенция по отношение на това да бъдем отговорни към младото поколение и пристрастяването към хазартни игри. Надявам се, че ще има и колеги от управляващото мнозинство, които ще ме подкрепят. Очаквам това да направи председателят на Комисията за децата и младежта не защото не разчитам на неправителствените организации. Напротив, безспорно те са доказали своето място, своята роля. Безспорно са доказали, че може заедно с държавата да създадат такива мерки за превенция, че да предпазят младото поколение, но считам, че не трябва да създаваме втори пореден прецедент, като този, който беше създаден с подзаконов нормативен акт и ДАНС вече може да разкрива свои фондации и неправителствени организации. Смятам, че е недопустимо организации, които създават свои онлайн залавяния да имат свои неправителствени организации, които да предпазват младото поколение от пристрастяване към хазарта. За мен е неразбираемо защо в предложението на госпожа Менда Стоянова и група народни представители е отхвърлено и е приета само една ал. 3. Считам, че предложението на колегите наистина защитава интереса не само на младото поколение в България, гарантира на държавата ни отговорно поведение и към тях. Защото не мога да си представя, че всички, които са длъжни да се лицензират по този закон, длъжни са да привеждат едни суми на неправителствени организации, ще го направят по-добре чрез регистър, а не чрез Държавната комисия по хазарта. Затова, колеги, апелирам към Вас да подкрепите предложението на госпожа Менда Стоянова и група народни представители и с още един аргумент – безспорно е, че всяка година в бюджета на Министерството на здравеопазването има средства, които се отделят за превенция на всички психични заболявания. За съжаление, с бюджета за 2014 г. средствата за превенция са по-малко. И това е една възможност чрез Държавната комисия по хазарта тези средства да се разпределят прозрачно, да се разпределят чрез бюджета, така че да бъде гарантирано, че ще достигнат до тези, които се нуждаят от тях, а именно психично зависимите към хазартни игри. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. Считам, че всички, които са чули нашите аргументи, ще подкрепят предложението на госпожа Менда Стоянова, подкрепено отчасти и от Комисията по бюджет и финанси. Смятам, че наистина следва да защитим не само държавния интерес, но и интереса на бъдещето на България. Благодаря.

Сега ще го прочета. Приетото предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – цялото, става § 5 – относно създаване на чл. 10а. Така, както е нейното предложение – това е § 5. Тъй като гласувахме само неподкрепената част, сега трябва да гласуваме цялото й предложение като текст на § 5.

Може ли да прочета целия текст? „§ 5. Създава се чл. 10а: „Задължение за социално отговорно поведение Чл. 10а (1) С оглед спазването на Мерките за отговорен хазарт, приети от Европейския комитет за стандартизация, организаторът се задължава да превежда по сметка на Държавната комисия по хазарта следните годишни вноски: а) за организатори на онлайн залагания – 50 хил. лв.; б) за организатори на игри в игрално казино – 10 хил. лв.; в) за всички останали организатори на хазартни игри – 5 хил. лв. (2) Средствата по ал. 1 се разходват за дейности, свързани с предпазване на младите хора от хазарт; превенция и лечение на хазартна зависимост; провеждане на отговорна реклама и маркетинг; бързо и ефективно разрешаване на спорове между организатора на играта и участника в нея по ред и условия, определени с наредба на министъра на финансите. (3) Срокът за внасяне на сумите по ал. 1 е 31 март на текущата година, а срокът за лицата, получили лиценз след тази дата, е едномесечен от получаването на лиценза.” Това трябва да бъде целият текст на § 5, както го е предложила госпожа Стоянова.

Тогава трябва да се гласува нейната предишна алинея.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Подкрепени са с наше нарочно решение и са приети подложените на гласуване неприети ал. 1 и 2 от доклада на комисията. Те станаха вече действащи текстове в този законопроект. Към предложението на госпожа Стоянова и група народни представители има още една трета алинея, която гласи: „(3) Срокът за внасяне на сумите по ал. 1 е 31 март на текущата година, а срокът за лицата, получили лиценз след тази дата, е едномесечен от получаването на лиценза.” Господин председател, сега би следвало да поставите на гласуване пълната редакция на новия чл. 10а, който се създава, с тази допълнителна трета алинея. Не би могло да се прави компилация от предложените текстове от редакцията на комисията, тъй като там е разменена номерацията на алинеите и текстът няма логическа връзка помежду си. Моля Ви да подложите на гласувате пълното предложение на госпожа Менда Стоянова и група народни представители ведно с ал. 3. Алинеи 1 и 2 вече сме ги приели и са гласувани.

Прието е другото. Не може да има текст на комисията.

Нямам нищо против, господин председател, да дадем текста в писмен вид. Алинея 5 обаче не може да съществува. Аз прочетох изцяло от „а” до „я” предложението на госпожа Менда Стоянова. Предложението на комисията, при положение че няма да участват неправителствените организации, а Комисията по хазарт ще получава тези пари, няма смисъл от ал. 5: „(5) Организаторите на хазартни игри не може да учредяват, членуват и да участват в управителните органи на организациите по ал. 1.” Да участват в каквото искат. Те не дават пари в нищо. Парите отиват в Комисията по хазарта. Текстът на § 5 става дословно от първата до последната буква текстът от предложението на госпожа Менда Стоянова и аз прочетох точно това като редакция.

Не, не, той го артикулира много добре.

По § 6 – предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 11 ал. 2 се изменя така: „(2) Алинея 1 не се прилага за игрите, които се организират онлайн или чрез друго електронно съобщително средство.”

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 6а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7 – отново правя уговорката, че номерата на параграфите ще бъдат уточнени допълнително: „§ 7. В чл. 14, ал. 3, т. 1 думите „като не по-малко от една четвърт от тези средства се разпределят за „спорт за всички” по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта” се заличават.” Тук няма други предложения.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормално е, когато се ползва спортната дейност за хазарт, да се регламентира и отделянето на средства за развитието на спорта. Но отделянето на тези средства за спорт само по себе си не би довело до някакви големи резултати. Изключително важно е тези средства да бъдат правилно насочени, да бъдат управлявани правилно. Министърът на младежта и спорта в последните си изяви обяви, че 2014 г. ще бъде година на масовия спорт. Как ще стане това, след като предлагате да отпадне чл. 14, ал. 3, т. 1, който гарантира до този момент една четвърт от сумата за спорт да се разпределя за спорт за всички? Правенето на спорт представлява една пирамида, като основата на тази пирамида е масовият спорт, а върхът е високото спортно майсторство. Какво високо спортно майсторство ще имаме, след като нямаме основа? Масовият спорт има и социален ефект – той служи за укрепване на здравето и физическата годност на нацията. По данни на „Евробарометър” като ниво за физическа дейност на гражданите България се нарежда на последно място сред страните от Европейския съюз едва с 3% редовно практикуващи спорт и 58% никога неучастващи в спортни дейности. Наблюдава се и тенденция за увеличаване броя на хората с наднормено тегло. В България почти половината от българите са с наднормено тегло – 49,5%. С премахването на този член неглижирате и обезсмисляте дейността в областта на масовия спорт. Уважаеми дами и господа, много моля да се определите – ще подкрепяте масовия спорт по медиите или ще го отхвърляте със законопроекти? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, правя предложение за прегласуване.

Знаците са за липса на депутати, които са в кулоарите.

Господин председател, позволете ми да се върнем към текста на § 5. Параграф 5 да се измени така: „§ 5. Създава се чл. 10а: „Задължение за социално отговорно поведение Чл. 10а. (1) С оглед спазването на Мерките за отговорен хазарт, приети от Европейския комитет за стандартизация, операторът се задължава да превежда по сметка на Държавната комисия по хазарта следните годишни вноски: а) за организатори на онлайн залагания – 50 хил. лв.; б) за организатори на игри в игрално казино – 10 хил. лв.; в) за всички останали организатори на хазартни игри – 5 хил. лв. (2) Средствата по ал. 1 се разходват за дейности, свързани с предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост, провеждане на отговорна реклама и маркетинг, бързо и ефективно разрешаване на спорове между организатора на играта и участника в нея по ред и условия, определени с наредба на министъра на финансите. (3) Срокът за внасяне на сумите по ал. 1 е 31 март на текущата година, а срокът за лицата, получили лиценз след тази дата, е едномесечен от получаването на лиценза.”

Няма да се изказвам, господин председател, макар че исках да се изкажа, за да обясня защо гласувах „за” текста на госпожа Стоянова. Няма значение, вече сме на следващия етап. Има нещо, което липсва, и това е санкция, при положение че тези хора по ал. 3 не внесат сумите, които дължат. Затова предлагам едно последно изречение, което да звучи горе-долу така: „При невнасяне на сумите в срок по ал. 3 се дължи двойният размер на законовата лихва”. Благодаря.

В ал. 3, последното изречение. Там, където е: „Срокът за внасяне на сумите по ал. 1 е” еди-кога си. Накрая се добавя: „При невнасяне на сумите в срок се дължи дължимата законова лихва в двоен размер”, както беше с осигуровките.

Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам да бъде удължено пленарното време до 17,00 ч. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Господин председател, по § 7 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за отпадане на този параграф. Комисията не е подкрепила предложението, но с оглед на това, че приехме предложението на госпожа Стоянова за финансирането на дейността по социално отговорен хазарт, трябва да приемем предложението й за отпадане на § 7.

Предложението на госпожа Стоянова за отпадане на § 7, което по доклад не е подкрепено от комисията, но с оглед на подкрепеното преди това нейно предложение, трябва да подкрепим систематично и това нейно предложение за отпадане на § 7, господин председател.

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 7а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9, като номерацията е условна: „§ 9. В чл. 18, ал. 1 думите „министърът на вътрешните работи” се заменят с „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”.”

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 7б. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 20, ал. 3 след думите „Министерството на финансите”, се поставя запетая и се добавя „на Държавна агенция „Национална сигурност”.”

Ние го приехме.

Той е § 9, обаче.

Сега § 7б става § 10.

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 7в. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 21, ал. 1 след думите „Министерството на финансите” се поставя запетая и се добавя „Държавната агенция „Национална сигурност”.”

По § 8 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено по принцип от комисията. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на т. 1 – аз ще прочета тази част, буква „д” и подкрепя предложението в останалата му част. Тъй като приехме предложението на госпожа Стоянова и група народни представители, в този случай се налага да приемем цялото предложение на госпожа Стоянова. Ще Ви прочета редакцията, която комисията предлага за § 8, който става § 12, с налагащото се изменение.

То не е редакционно, но се налага поради факта, че е прието преди това друго предложение, което измени доклада. „§ 12. В чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 7 думите „хазартните игри от разстояние” се заменят с „онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства”. 2. В т. 10 думите „организираните игри от разстояние” и „игрите от разстояние” се заменят с „онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства”.” Точка 3 по доклада относно създаването на т. 16 предлагам да отпадне. Ще я прочета: „3. Създава се т. 16: „16. вписва и заличава от регистъра по чл. 17, ал. 1, т. 5 организациите с нестопанска цел и одобрява или отказва да одобри годишните отчети за дейността им.” Сами разбирате, че това е абсолютно излишно след приетото преди това от залата предложение.

Не.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13.

По § 10 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение от народния представител Георги Кадиев и група народни представители: „В §10 се правят следните изменения: 1. Ал. 3 се изменя така: За поддържане на лиценз за хазартната дейност от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто от стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисионни за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни. 2. Създава се нова ал. 4 с текст: „(4) За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер 250 000 лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисионни за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни. 3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят на ал. 5, 6 и 7. 4. Създава се нова ал. 8 с текст: Министърът на финансите предлага на Министерски съвет Наредба за контрол на декларираните и плащани такси по чл. 30, ал. 3-7.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10 , който става § 14: „§ 14. В чл. 30 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „лицензи по този закон” се добавя „с изключение на първоначален лиценз за организиране на хазартни игри”. 2. Създават се ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8: „(3) За издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна и променлива част. За издаване на първоначален лиценз се събира еднократната част от таксата в размер на 100 000 лв., а за поддържане на лиценз се събира променливата част от таксата в размер 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисионни за участие – в размер 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни. (4) За хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, таксата по ал. 3 не се събира. (5) Организаторите на хазартни игри, които заплащат променливата част от таксата по ал. 3, подават за всеки месец в Комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисионни за участие – декларация за стойността на получените такси и комисионни. (6) След подаването на декларацията, но преди изтичане на срока по ал. 5, организаторът на хазартни игри има право да прави промени, свързани с данните по подадената декларация. Промените се извършват чрез подаване на нова декларация. Подадената след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за определяне размера на таксата. (7) Еднократната част от таксата по ал. 3 се внася по банкова сметка на Комисията преди получаване на удостоверението за издаден първоначален лиценз за организиране на хазартни игри. (8) Променливата част от таксата по ал. 3 се внася по банкова сметка на Комисията в срока за подаване на декларацията по ал. 5.”

Но първо има неподкрепено предложение на господин Кадиев.

Уважаеми колеги, това е най-важният и най-деликатен член на този закон. Затова Ви моля за внимание! Преди малко гласувахме § 5, за който аз съм убеден, че 50% от залата не разбра какво гласуваме. То беше едно елементарно гласуване – дали парите, които са за превенция на хазарта, да бъдат събирани от Държавната комисия за хазарта или от неправителствени организации. Аз считам, че Държавната комисия за хазарта ще свърши по-добре работата, поради което подкрепих това предложение. Убеден съм, че огромната част от хората не разбраха за какво гласуваме. Затова бих искал сега да разберем какво гласуваме. Ще се опитам да го обясня бързо и разбираемо, тъй като тематиката е сложна. В момента имате режим, който е изключително различен от режима в други държави. По принцип няма държава с еднакъв режим. Навсякъде има различни режими. Не е най-тежкият този в Европа. В Германия е по-тежък, има и други държави – 15% от направените залози, независимо от изплатените печалби. Тъй като в онлайн хазарта много често изплатените печалби на спортни събития са дори повече от направените залози, никой от онлайн операторите не идва да се регистрира в България. Няма такъв регистриран и до момента, с едно-единствено изключение, поради което искам да похваля Бюджетната комисия, председателя й и хората, които са работили по закона. Логиката на закона е много добра. Имаше нужда от такъв закон и ги поздравявам затова, че толкова години не беше правен опит за закон. В крайна сметка стигнахме и до него. Опираме обаче до данъчното облагане на хазарта. Тук е моментът всеки от Вас да прецени, да изчисти за себе си как ще реши да гласува. Новото предложение, гласувано от комисията, е данъкът да се определя не върху направените залози, а направените залози минус изплатени печалби. Какво означава това? Намаляваме данъка за онлайн хазарта и се надяваме, че ще компенсираме от онлайн хазарта. Дали ще стане – божа работа. Никой не може да каже. Има голяма вероятност да стане. Догодина има олимпийски игри, световно първенство, вероятен бум на залагания. Но има и вероятност да не стане. Ще Ви кажа защо. Ще се регистрират 20 ина или 40 сайта. Само в Европейската асоциация има 600 такива сайта и няма никаква гаранция, че българинът ще играе на един от тези 40, а не на един от останалите 560, където няма да плаща данък. Целта е запазване на всички приходи за фиска, а потенциалната загуба е 22 млн. лв., от които 7 млн. лв. са на „Спорт тото”. Тях ги оставяме настрана. Държавата винаги може да компенсира „Спорт тото”. След като ги е взела от едната страна като данък, от другата страна ще ги компенсира по трансфер. Но останалите 15 млн. лв. са потенциален риск за загуба на приходи в бюджета. Поради това аз предложих заедно с група колеги от групата на Коалиция за България да запазим сегашния режим за онлайн хазарта, с което изцяло елиминираме риска за по-ниски приходи, и ако дойде нещо от онлайн хазарта – те имат шест месеца да се регистрират – както се казва, добре дошло. Колкото повече, толкова по-добре. След една година, след като преценим, че няма риск за приходите, бихме могли спокойно да изравним режима на двата вида хазарт. Повтарям, в Европа има поне три държави, в които има различни режими за офлайн и онлайн хазарт. Това не е проблем. Има наказателни процедури, започнати от Европейската комисия за различни режими. Нито една от тях не е завършена. Няма решение по нито една от тях. Те обикновено са за това, че някои държави правят вид държавна помощ за собствените си оператори. Има много държави, в които хазартът е единствено и само държавен оператор. Такива са до една скандинавските държави. Има държави, в които онлайн хазартът е забранен. Германия е такава. Режими колкото искате. Няма правна пречка, поради която ние да не направим това, което Ви предлагам. Затова моля всеки от Вас – това е чисто фискален въпрос, не е личностен, не е какъвто и да било друг – ако искаме да минимизираме риска максимално, на практика да нямаме никакъв риск от загуба на приходи за бюджета, запазваме сегашния режим на офлайн хазарта и въвеждаме новия режим на онлайн хазарта с надеждата да влязат онлайн оператори, да направим приходи и след една година да можем евентуално вече да изравняваме режима. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз лично ще подкрепя предложението, направено от господин Кадиев, поради няколко причини. Първата причина е, че няма как да обясним защо ще загубим 22 милиона, за да стимулираме повече фирми да се регистрират, които оперират в онлайн залаганията. И когато говорим за повече приходи в бюджета, за това, че вече месеци наред говорим как догодина ще преизпълняваме бюджета, ще правим повече приходи, ще имаме повече събираемост, няма как по никакъв начин да обясним защо сме готови и склонни да загубим тези 22 млн. лв., за да стимулираме фирмите в онлайн хазарта. Втората причина, поради която аз лично ще подкрепя предложението на господин Кадиев, е защото, както каза и той, много държави са с различен режим. Доводът, че една и съща услуга я облагаме по различен начин, не може да бъде довод, тъй като много държави са го направили. По никакъв начин не можем да убедим нито залата, нито обществото, че по този начин нарушаваме някакви принципи. Това изобщо не е вярно. Още повече, че в нито една европейска директива го няма. Бизнесът е особен и никъде и по никакъв начин той не би трябвало да бъде стимулиран, така че дори и тази мярка няма как да бъде обяснена и подкрепена. За да не казвам някаква тежка дума, не съзирам, бих казал, много чист помисъл именно в това да спестим на наземните оператори тези 22 милиона, тъй като – няма какво да се крием – тези пари ще отидат в много малка група хора. Последното нещо – на първо гласуване се чуха аргументи, че е по-справедливо да се плаща данък върху печалбата, което по принцип и аз подкрепям. Не подкрепям обаче, когато мерим с двоен аршин. Миналата седмица гласувахме Закона за възобновяемите енергоизточници чрез Закона за държавния бюджет. Тогава гласувахме да има 20% от оборота на фирмите, които се занимават в този сектор – говорим за соларни и вятърни инсталации. Ако следваме Вашата логика по комисия, излиза, че едно и също нещо, веднъж е несправедливо, другия път – справедливо. Така че няма как да го подкрепим. Ще подкрепим предложението на господин Кадиев. Благодаря.

Достатъчно го обсъждахме, господин председател, този текст и достатъчно ясно поехме отговорността, и казахме какво е състоянието на нещата. Нека още веднъж да кажа. Към този момент в България действат само два оператора – единият е държавният, няма да споменавам имена на частни компании, защото не е редно. Не е редно, бих казал! От една година единственият лицензиран оператор, който оперира по българския закон, се е лицензирал и като онлайн оператор. В комисията имаше представители на различните организации, в това число и на този оператор, който съвсем точно и ясно обясни, че ако се приеме поправката, с която ние натоварваме двете организации, които са плащали, двата офлайн оператора – тотото и другия оператор, те ще минат изцяло на онлайн. Фискаланият ефект, който търсим в момента, не съществува. Той няма как да бъде постигнат. Ако приемем онлайн залаганията да бъдат както е справедливо, върху новото облагане, новата такса – няма да постигнем никакъв фискален ефект, ако разделим двете неща. Това, първо. Второ, в обсъждането в парламентарната група, където аз бях, самият господин Кадиев каза, че е несправедливо и към този момент хазартът е свръхобложен. Коя е причината да оставим двата оператора, които до този момент са били лицензирани, плащали са си данъците за разлика от останалите, да продължат да бъдат свръхоблагани? Ако целта е фискална, може би бих го последвал и аз. Казвам, заявявам отговорно от тази трибуна – не само че познавам как работят фирмите в бранша, но и Вие също може да се досетите, че няма как да накараш един и същи оператор да плаща два данъка. Ще Ви дам пример с тотото, отнасящ се за другия оператор, за да Ви стане ясно. Как ще таксувате играч, който отива и залага в компютър в пункта на тотализатора? Той залага онлайн. В офлайн как ще го таксувате? Как ще бъде обложен? Разбира се, че ще бъде обложен онлайн. Има хиляда възможности това да не се случи. Няма никакъв смисъл да заблуждаваме залата и всички останали, че това предложение има фискален ефект. Няма! Ще бъда достатъчно коректен да кажа, че колегата се заблуждава и проявява загриженост за фиска, която няма да се случи с това предложение. Иначе, бих могъл да отида още по-далеч. Има и други мотиви това да не се случи. Има различни режими, както каза господин Кадиев, но, забележете, различните режими са в полза на офлайн, а не в негова вреда. В Дания операторите не са само държавни. Дания е възприела два режима, но по-ниската ставка за офлайн, защото имат мрежи от пунктове, защото там работят хора и защото мрежа от пунктове създават обикновено местните фирми, а не чуждите. За да подкрепи местните фирми, създава такъв режим. Това дело е приключено и господин Кадиев знае, че е приключено. Европейската комисия е приела решение, че разликата в полза на офлайн операторите в Дания се счита за държавна помощ. Ние вместо да приемем за двете български фирми по-ниска данъчна ставка, отколкото за онлайн операторите, които ще бъдат чужди в сто процентовата си част или в 99%, ние предлагаме обратното – за тях по-ниско, а за двете български – по-високо. Къде е логиката? Къде е принципността в цялото това нещо? Предлагам Ви да подкрепите текста на комисията, защото той отговаря на целите на този закон и ще доведе до повече приходи в бюджета. Абсолютно съм убеден в това. Неслучайно Ви изнесох (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) данните, че когато приемахме първия закон през 1999 г., имаше същите настроения в тогавашната пленарна зала и всички точно от това се опасяваха. Приходите обаче още на първата година скочиха осем пъти. Коригирам се, предния път казах девет – от 4 милиона на 32 милиона.

Благодаря Ви, господин председател. С господин Цонев, сигурно можем да водим спор дни и нощи. Няколко неща, които аз считам за неверни в неговото изказване. Първо, не вярвам, че всички офлайн оператори изведнъж ще минат към онлайн. Няма такава държава! Има държави без онлайн оператори, но държава, в която изобщо има някакъв хазарт, има задължително и офлайн оператори. И е нормално! И аз мога да си купя бутилка алкохол и да пия вкъщи, но отивам в ресторант, защото там е социална среда, срещам се с хора, обсъждам мачове, решавам как да заложа, за кой мач и така нататък. Хората ще продължат да го правят. Ще има офлайн хазарт. Второто нещо, с което не съм съгласен – няма да има фискален ефект. Напротив, системата, която Ви предлагам, е смесица от две системи, които изцяло елиминират риска от загуба на приходи. Ако сегашните офлайн оператори по някакъв начин минат към онлайн хазарт, те така или иначе ще допринасят за приходите. Аз съм абсолютно убеден, че догодина ще имаме повече приходи отколкото тази година, но не е там работата. Въпросът е как да ги направим максимално повече, и максимално повече ги правим по този начин. Третата причина, която преди малко не Ви споменах, е, че система, при която имате изчисляване на данъка при залози минус изплатени печалби, е изключително уязвима от гледна точка на това как следите изплатените печалби. Залозите може да ги следите. Няма никаква гаранция, че те няма да се договорят с определени хора да си пишат в декларации, че са получили изплатени печалби. Приспадат си ги от данъците, после ги връщат обратно и – довиждане! Загуба за фиска – изцяло, и сто процентово! Уважаеми колеги, искам обаче да направя една поправка в текста, който съм направил. Бях предложил еднократната такса да бъде 250 хил. лв. Нещо, което не бях предвидил, е, че при определени онлайн оператори на един сайт всъщност предлагат 5-6 различни видове игри – дали ще са конни надбягвания, дали ще е ролетка, бакара, дали е залагания на мачове, всъщност се оказва, че трябва да платят 5-6 пъти сумата по 250 хил. лв., поради което моля тази сума да бъде 100 хил. лв., както е в оригиналния вариант на предложението на комисията. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Не мога да се съглася по две от нещата, които бяха казани от господин Цонев. Първо, ще прочета, че в § 10, ал. 4, дори и сега „За хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане ...”. Де факто в тази част от този бизнес също се облага по различен начин от този, за който говорим за офлайн и онлайн залаганията. Второ, дори да сте прав, господин Цонев, че ще стимулираме и ще наваксаме тези 22 милиона от чисто фискална гледна точка чрез стимули за онлайн фирмите, то дори и да е така, защо държавата се лишава от тези 22 милиона и е готова да ги жертва? Както каза преди малко господин Кънев: нека да мине една година, да видим какъв ще бъде ефекта и дали можем да си позволим такова нещо или не. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, по репликата на господин Кадиев – не зная дали ще останат офлайн, по Вашето твърдение, оператори, но аз пак Ви казвам, че в България има регистрирана само една онлайн компания за последната една година. Първата регистрирана компания за онлайн залагания! Колеги, тя е 100% дъщерна на въпросната компания, която се надявате да остане и да плаща плослайн. Тя е вече регистрирана. От една година те вече са готови да минат на онлайн. Между другото, и името на компанията е същото, само че е абревиатура от голямото име на компанията. Така че това е абсолютна илюзия. Ако имаше и най-малкият шанс това да се случи, аз бих го подкрепил. Няма как! Ще остане само тотото, което междупрочем е подало документи за лиценз – председателят на комисията е тук, и до края на годината ще получи лиценз за онлайн залагания. Според мен, още веднъж Ви казвам, този фактор няма как да бъде верен. По отношение на системите за контрол. В цял свят системите за контрол са едни и същи. Те са онлайн връзка със съответната Агенция по приходите, съответния софтуер, който регистрира абсолютно всички операции – и по залагания, и по изплащане на печалби. При това, забележете, не финансовите операции, не реалните плащания, а всички реални операции по залагане и изплащане на печалби. Системата за контрол е прекрасно измислена. Ние правихме консултации с органите на Дания, на Испания и Великобритания. Наистина системите за контрол, които ще ни бъдат предложени и на нас, работят прекрасно. Колкото до това, което каза господин Ненков, да, офлайн и онлайн хазарт ще продължи да съществува. Ние не сме казали, че няма, но там, където има смисъл. Има офлайн казино, има онлайн казино, защото са различни видове игри, защото офлайн не може да се контролира, а направо си взимаме парите от игралните съоръжения, докато в онлайн казиното има съвсем други условия и там предлагаме същия данък. Няма никакво разминаване в това, което казвате, и това, което сме заложили в закона. Единственото нещо, което искам да Ви кажа, е, че трябва да направим еднакъв режим и да се преборим наистина да функционира този закон, както е заложен.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение начина, по който е формулирано предложението на господин Кадиев, това означава, че организаторите на хазартни игри офлайн ще се облагат освен с държавна такса в размер 15 на сто върху направените залози и с корпоративен данък. В момента организаторите се облагат с 15% алтернативен данък върху направените залози. Тоест с така направеното предложение още повече се утежнява режима на облагане на организаторите на хазартни игри. Второто, което бих искала да обясня, е, че по начина, по който се създават два режима на облагане – за онлайн и за офлайн залаганията, се създава възможност за отклонение от данъчно облагане. Тъй като даваме възможност за данъчен арбитраж, създавайки два различни режима, много лесно организаторите на хазартни игри ще организират така залаганията, че да ползват по-благоприятния режим. Благодаря.

Господин председател, искам прегласуване.

Господин председател, оттук нататък ще трябва да променим доклада, тъй като той е адаптиран към това.

Уважаеми колеги, мисля, че с екипа успяхме да се справим. Сега ще Ви прочета... Разбира се, ще искам съгласието и на господин Кадиев като вносител за някои промени.

Гласувано е с решение на Народното събрание, какви промени?

Не, редакционни. Сега ще видите текста и Вие. Отидоха да Ви го разпечатват.

Да видим.

Изобщо не се съмнявайте, госпожо Цачева, че ще изпълня решението. Въобще дума няма да бъде различна. Както изпълних на госпожа Стоянова, като го приехме. Предложението на господин Кадиев, което приехме, ще Ви го прочета още веднъж, а след това ще прочета редакцията, която предлагаме, за да видите разликите. Там, където има нужда да се уточни, ще го направим в хода на заседанието. Господин Кадиев предложи следното: „В § 10 се правят следните изменения: 1. Ал. 3 се изменя така: „(3) За поддържане на лиценз за хазартна дейност от тото и лото игри със залагания върху резултати от спортни състезания, надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто от стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто от стойността на получените такси и комисиони.” 2. Създава се нова ал. 4 с текст: „(4) За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 250 хил. лв....” Тук, в залата, той каза, че променя тази цифра от 250 на 100. В интерес на истината, направи го и в комисията. „...и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. 3. Алинеи 4, 5 и 6 стават алинеи 5, 6 и 7. 4. Създава се нова ал. 8 с текст: „(8) Министърът на финансите предлага на Министерския съвет наредба за контрол...”.

Това е предложението на господин Кадиев. Чета първо неговото предложение. Чета предложението на господин Кадиев, защото искам да видите разликите като прочета редакционното, и да се изкажете по тях. Ако няма съгласие, да видите кои са редакционни. (Реплика от ГЕРБ.) Не, няма да ги объркаме, нека да ги облагаме, както искате. Екипът на комисията направи следната редакция: „§ 14. В чл. 30 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „лицензи по този закон” се добавя „с изключение на първоначален лиценз за организиране на хазартни игри”.” Това го имаше и преди това в предложението, не се съдържа в предложението на господин Кадиев, но трябва да го има в основния текст на § 14... (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) Има го в решението на комисията, в текста, който комисията предложи и ще Ви кажа защо. Защото се получава двойно облагане с такси. Понеже въвеждаме една такса от 100 хиляди, а предната е била от 70. Това беше решено в комисията, мисля, че госпожа Стоянова знае за какво става въпрос. Обяснете го. „2. Създават се алинеи 3, 4, 5, 6, 7 и 8: „(3) За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – тото, лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.” Това е първата част от предложението на господин Кадиев. „(4) За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 100 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. (5) За хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, таксата по ал. 4 не се събира. (6) Организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават за всеки месец в комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – декларация за стойността на получените такси и комисиони. (7) След подаването на декларацията, но преди изтичане на срока по ал. 6, организаторът на хазартни игри има право да прави промени, свързани с данните по подадената декларация. Промените се извършват чрез подаване на нова декларация.” Тук приехме редакционната поправка на господин Миков да отпадне последното изречение. Нали така, господин Миков?

„(8) Еднократната част от таксата по ал. 4 се внася по банкова сметка на комисията преди получаване на удостоверението за издаден първоначален лиценз за организиране на хазартни игри. (9) Таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4 се внасят по банкова сметка на Комисията в срока за подаване на декларацията по ал. 6.” Това е целият текст.

Има предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 10а. Той е подкрепен от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 15. Номерацията е условна, ще се преномерира след приемане на закона. „§ 15. В чл. 39, ал. 2 и 3 думите „ал. 8 и 9” се заменят с „ал. 8”.”

По § 11 по вносител има предложение на народния представител Георги Кадиев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2 и т. 3. Ще прочета т. 2 и т. 3. Точка 2 е относно създаването на нови ал. 2 и ал. 3. „(2) Хазартните игри могат да се организират онлайн – пряко чрез Интернет или чрез други електронни съобщителни средства: мобилни и стационарни апарати, радио, телевизия, сателити и други средства. „(3) Разрешените хазартни игри по този закон, които не се организират по начините, посочени в предходната алинея, не се считат за хазартни игри онлайн. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.” Мисля, че при тази ситуация трябва да приемем предложенията на господин Кадиев, защото те са нужни. Ще Ви прочета текста на § 16, който е предложен от комисията, като ще добавя и тези две алинеи, за да видите как изглежда: „§ 16. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Начинът, техническите средства и електронните съобщителни средства или услуги, чрез които се организира и предлага хазартна игра, не променят вида на играта.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Хазартните игри по ал. 1, с изключение на томболата и моментната лотарийна игра може да се организират и онлайн или чрез други електронни съобщителни средства.” Тук трябва да създадем ал. 2 – всъщност тя ще бъде трета, и четвърта от текста на господин Кадиев, които са ал. 2 и ал. 3 в неговото предложение, и се преномерират алинеите. Като ал. 2 се приема този текст, който Ви прочетох – от господин Кадиев, и ал. 3 е също неговият текст. Само т. 1 остава, както Ви я прочетох, относно ал. 1, тоест добавяме неговите две алинеи.

По § 12 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за отпадане на § 12. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.

По § 13 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – § 13 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17. Това също е много условно, предвид многото изменения, които направихме.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Очаквам, след като комисията не е приела нашето предложение по този параграф, след няколко дни да натовари часа на класа в училище с поредната отговорност и с поредната тема за превенция на нездравословно поведение на учениците, тоест за превенция на хазартната зависимост. Много удобно, от една страна, да разширим достъпа до игралните зали и казината, изобщо до хазарт на младите хора, от друга страна, да си измием ръцете като кажем, че училището е това, което е отговорно за превенцията на тези зависимости. Разбира се, не за първи път законодателят създава нормативни предпоставки за проява на такова нездравословно поведение, от една страна. От друга страна, от сутрин до вечер по медиите и пред обществеността се говори как училището е отговорно за това, че не може да се справи с агресията на учениците и младите хора, как училището отговаря за формирането на гражданска култура сред младите хора, за здравословен начин на живот, как училището трябва да се справи със зависимостите – алкохолна, наркотична, хазартна, тютюнопушене. Колеги, считам, че зависимостите са абсолютно еднакви, независимо дали става въпрос за зависимост от алкохол, наркотици, тютюнопушене, хазарт, но считам, че отговорността ни за преодоляване на това нездравословно поведение би следвало да бъде обща. С разширяването на възможностите за хазарт в близост до училищата не зная дали ние всъщност проявяваме такова отговорно поведение, защото с този параграф се постига това. Към момента в действащия закон се казва, че игрални зали и казина трябва да отстоят на 300 м от училището, с изключение на хотелите, които са с категория четири и пет звезди. Предложението, което е подкрепено от комисията, казва, че това може да се случва и в хотели, които са с категория три и повече звезди. Това означава да създадем повече игрални зали до училищата – в малките населени места, където в централните части са основно хотели с категория три звезди, в които са съсредоточени публичните институции, да създадем условия и повече възможности за хазарт. Считам, че това е изключително рисково за учениците, още повече че вече отбелязахме, че в последните години непрекъснато се увеличава процентът на българите, които проявяват признаци за хазартна зависимост. В същото време все повече нараства и броят на тийнейджърите... (Силен шум.) Виждам, че не ме слушате, очевидно това за Вас не е от особена важност. Както казах за пореден път, увеличава се броят на тийнейджърите, включително и в България, които харесват хазарта. Вие ще кажете: „Да, разбираемо е”, защото, от една страна, това е най-лесен начин за изкарване на пари. От друга страна, заради риска, който повишава нивото на адреналина в кръвта и съответно създава приятно усещане. От трета страна, разбира се, забраненият плод винаги е най-сладък, още повече, когато става въпрос за възрастта, в която съзнателно се нарушават всички табута.

По темата.

Считате, че не е по темата ли? Аз ще Ви прочета отново един текст от резолюцията, която Ви споменах, в едно мое предходно изказване: „Европейският парламент счита, че съществува опасна връзка между ситуациите на тежка икономическа криза и увеличаването на хазарта. Подчертава, че изключително тежките настоящи социално-икономически условия са допринесли в най-голяма степен за особено бързото му разпространение, най-вече сред бедните обществени прослойки и че поради това съществува необходимост от ясно и постоянно наблюдение на явлението на зависимост, както и на проблемите свързани с хазарта”. Грижим се за малките училища като им даваме уж допълнително повече пари, за да имат учителите по-големи заплати, но в същото време им създаваме условия, където да ги похарчат. Ако това, според Вас, е отговорната държавна политика, аз наистина не зная какъв би бил актът и деянието Ви в друга ситуация. Да, на пръв поглед няма разлика между една игрална машина, която е разположена в хотел три звезди и в хотел четири или пет звезди – за учениците сигурно няма такава разлика. Аз считам, че с така направената разпоредба всъщност създаваме възможност за избягване на закона – вратичка за заобикаляне отново на отговорността, защото казваме, че игралната зала трябва да отстои на 300 м, обаче в същия този текст създаваме допълнителен, в който се казва, че оставяме една врата това ограничение по отношение на децата да не бъде спазено.

Приключвам. Призовавам Ви да преосмислите и това предложение, което касае младите хора на България, ако наистина сте загрижени както за тях, така и за социално слабите граждани.

Благодаря, господин председател. Много думи се изказаха тук за загрижеността за младите хора и много статистика се прочете. Нямам нищо против, това е статистика и данни, които са събрани в годините досега. Тоест няколко парламента, в това число и предишният, трябва да си посипят главата с пепел, че не са се грижили за младите хора. Така е, вероятно е така! Бих искал да Ви кажа, че аз също приемам. Много умувахме в комисията дали да приемем това предложение, което е направено от комисията. Да поясня на залата за какво става въпрос. Законодателят е приел, ще си позволя да употребя думата „лицемерно”, ама много лицемерно, че хотели четири звезди могат да бъдат и до училищата – там учениците няма да влязат, а хотели три звезди не могат да бъдат – приел го е в предното издание. Не знам по какво се различават три от четири звезди по отношение загрижеността за учениците. Ако един ученик може да влезе, по думите на преждеговорившата колежка, в тризвезден хотел, не виждам никаква разлика да влезе да се хване за автоматите в четиризвезден хотел. Аргументът „загриженост за децата” тук е лицемерен. Надделя един аргумент за фиска и понеже предният параграф, който приехме, беше пак с аргумент за грижа за фиска, става въпрос, че Комисията по хазарт го е предложила, защото има 10-годишни договори на тризвездни хотели, които миналата година сме прекратили. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) Десетгодишни лицензи исках да кажа, извинявайте, и Комисията по хазарта каза: „Оставете ги тези тризвездните да си изпълнят договорите, защото всяка година внасят определени суми в бюджета. Ако искате като им изтекат договорите на всички, тогава спираме тризвездните”. Аз пак ще повторя, ако ще забраняваме, да забраним на три-, четири-, пет-, шестзвездни, на всякакви звездни хотели, но между три и четири нека да се загрижим пак за фиска, или ако искате да приемем това.

Господин Цонев, аз като Ви слушам май ще е по-добре да закрием училищата, а не игралните зали. (Смях, оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.) Вижте, предполагам, че сте направили такава справка, защото очевидно знаете в кои тризвездни хотели са разположени игрални зали, казина и бинга в момента. Няма да отречете, че в България и особено в по-малките населени места са много по-широко разпространени тризвездните хотели от хотелите, които са с категория четири и пет звезди. Реално погледнато по този начин наистина разширяваме достъпа до тези игрални зали, защото много повече хотели, които са с категория три звезди, са разположени в централните части в по-малките населени места, така че това имам предвид. Кажете кои са тези игрални зали и колко са те, които са разположени и се намират в хотели с категория три звезди към момента, които ние очевидно трябва да удовлетворим с въпросната поправка. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Нали искаме да държим учениците по възможност по-далече от всякакви такива предпоставки, които биха ги подтикнали към такова нездравословно поведение. Считам, че категория „четири и пет звезди” все пак наистина е компромисно решение, още повече че би трябвало да знаете, че има държави, в които физическият достъп на млади хора до казина и въобще до игрални зали и хазарт е 21 години. В България не е приета такава възраст, но считам, че като отговорни политици ние не трябва да разширяваме достъпа, който действа и работи в момента.

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за § 14. То е подкрепено по принцип. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нови параграфи 14а, 14б и 14в съответно с членове 47б, 47в и 47 г в Глава трета, Раздел І. Това предложение също е подкрепено от комисията. Ще Ви прочета редакцията, която предлага комисията за § 14, който става § 18: „§ 18. В Глава трета, Раздел І се създават членове 47а-47д: „Регистрация на участниците в онлайн залагания Чл. 47а. Участниците в онлайн залагания подлежат на индивидуална регистрация по ред и начин, определени в наредбата по чл.6, ал. 1, т. 4 и при спазване на забраната по чл. 45, ал. 2, т. 1. Плащания Чл. 47б. Плащанията за онлайн залагания, свързани със залагания и изплащане на печалби, се осъществяват по безкасов път, задължително през банкова сметка на организатора на играта, открита съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, при спазване на утвърдените правила на организатора по чл. 22, ал. 1, т. 11. Задължителна информация Чл. 47в. Интернет страницата на организатора, чрез която се организират онлайн залагания, трябва задължително да съдържа информация на български език относно: данните на организатора по неговата търговска регистрация, включително данъчен и/или друг идентификационен номер; издадения от комисията лиценз; правилата на хазартната игра; ясно и недвусмислено изброяване на начините за приемане на залози, за формиране и изплащане на печалби, размерите на залозите и размерите на съответните печалби, услуги за помощ, данни за кореспонденция, включително телефон и електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с организатора и с комисията; начините за подаване на жалби и сигнали до организатора и до комисията. Комуникационно оборудване Чл. 47г. Софтуерът на игрите съдържа генератор на случайни числа, който определя резултатите от игрите, с изключение на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти. Достъп до контролния локален сървър Чл. 47д. Организаторът на онлайн залагания осигурява на контролните органи от комисията, Националната агенция за приходите и Държавна агенция „Национална сигурност” непрекъснат дистанционен достъп до контролния локален сървър по чл. 6, ал. 3, разположен на територията на Република България, включително до базата данни с информация относно игрите с участници от територията на Република България.”

По § 15 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 20.

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 16а, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създаде § 21: „§ 21. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Възвръщаемост и изпитване”. 2. Досегашният текст става ал. 1. 3. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Софтуерът на игралните автомати, с които се организират онлайн залагания, трябва да осигурява възвръщаемост не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите. (3) При промяна в броя, типа на виртуалното игрално оборудване и джакпот системата само софтуерът на играта подлежи на изпитване по ред и начин, определени с наредбата по чл. 42, ал. 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 22.

По § 18 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Предложение на народния представител Георги Кадиев, което също се подкрепя от комисията в новия доклад във връзка с приетото предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 23: „§ 23. В чл. 85, ал. 1 се създава т. 13: „13. когато организаторът не подаде в срок декларацията по чл. 30, ал. 6.”

Предложение на народния представител Йордан Цонев. Това предложение е оттеглено. По § 19 по вносител има предложение на народния представител Георги Кадиев и група народни представители. Предложението е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 24: „§ 24. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „Комисията” се добавя „и таксите за издаване и поддържане на лиценз”. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) При неплащане в установения срок на таксата по чл. 30, ал. 3 и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 за срока на забавата се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва. (3) Неплатената в срок такса по чл. 30, ал. 3 и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на Комисията.”

По § 20 има предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 25: „§ 25. В чл. 96 ал. 1 се изменя така: „(1) За организиране на хазартни игри или извършване на дейности без лиценз се налага: 1. имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 2 000 000 лв. на юридическо лице, което организира онлайн залагания; 2. имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. на юридическо лице за хазартни игри, които не са организирани онлайн; 3. глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв. на физическо лице, което извършва някоя от дейностите по производство, внос, разпространение, сервиз на игрално оборудване или имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. на юридическо лице, което извършва някоя от дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.”

С надежда, че колегите ще влязат в залата, правя предложение за прегласуване.

По § 21 по вносител има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кадиев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 26: „§ 26. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „Организатор на хазартни игри от разстояние” се заменят с „На организатор на онлайн залагания”, думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 4 и 5”, а думите „наказва с глоба” се заменят с „налага имуществена санкция”. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) На организатор на хазартна дейност, който не подаде в срок декларацията по чл. 30, ал. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв. (3) На организатор на хазартна дейност, който не посочи или посочи неверни данни или обстоятелства в декларацията по чл. 30, ал. 6 и 7, водещи до определяне на таксата в по-малък размер, се налага имуществена санкция в размер на неначислената такса, но не по-малко от 5000 лв.”

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на § 21а. Предложението е оттеглено. По § 22 по вносител е постъпило предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители, подкрепено по принцип от комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27: „§ 27. В член 115 думите „чл. 79” се заменят с „чл. 47в”.”

По § 23 по вносител има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието. Има предложение от народния представител Менда Стоянова, което също е прието. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя с двете приети предложения и предлага следната редакция на § 23, който става § 28: „§ 28. В § 1 „Допълнителна разпоредба” се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 9 думите „от разстояние” се заменят с „организирани онлайн или чрез друго електронно съобщително средство”. 2. В т. 11 думите „от разстояние на организатора” се заменят с „организирани онлайн или чрез друго електронно съобщително средство”. 3. Точка 24 се изменя така: „24. „Игрална сесия” при хазартни игри, организирани онлайн, е процесът на игра, който започва с направен залог от регистриран участник в централната компютърна система на организатора и приключва с изиграването на залога или с изплащането на печалба в резултат на направения залог.” 4. Създава се т. 25: „25. „Онлайн залагане” е начин за организиране на хазартна игра, при който играчите залагат пряко чрез интернет или друго електронно съобщително средство, като комуникацията между играча и организатора на хазартната игра се извършва директно по електронен път.”

По § 24 по вносител има предложение от народния представител Георги Кадиев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението, но мисля, че трябва да бъде подкрепено с оглед на приетото негово предложение в чл. 30. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 29: „§ 29. В Преходните и заключителните разпоредби в § 9 ал. 2 се изменя така: „(2) В бюджета на Министерството на младежта и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер на внесените в държавния бюджет от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за предходната година и променливата част от двукомпонентната държавна такса по чл. 30, ал. 3. ” Момент, господин председател, да не объркаме този параграф.

„§ 29. В Преходните и заключителните разпоредби, в § 9 ал. 2 се изменя така: „(2) В бюджета на Министерството на младежта и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер на внесените в държавния бюджет от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор” данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за предходната година и таксата по ал. 3, и променливата част на таксата по ал. 4.” Това е целият текст.

Вие отхвърляте предложението на господин Кадиев, а сега предлагате същото?!

Да, това направихме.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 25 по вносител, който става § 30, няма предложения. Предлагам двете да се гласуват анблок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 31. Колеги, обръщам внимание, че тук са отразени приетите предложения на господин Кадиев. „§ 31. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г., доп., бр. 108 от 2007 г., изм. и доп., бр. 110 от 2007 г., бр. 69 и бр. 106 от 2008 г., изм. бр. 32, бр. 35 от 2009 г., изм. и доп., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19 от 2011 г., доп., бр. 31, 35, 51 и 77 от 2011 г., , изм. и доп., бр. 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., доп., бр. 15 и 16 от 2013 г., изм. и доп., бр. 23 и 68 от 2013 г., доп., бр. 91 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1 т. 6 се изменя така: 6. дейността на организаторите на посочените в закона хазартни игри;”. 2. В чл. 5, ал. 4 т. 1 се изменя така: „1. Дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри;”. 3. В Глава Двадесет и втора „Намаляване, преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък”, в Раздел ІІ „Освобождаване от облагане с корпоративен данък” се създава чл. 176а: „Чл. 176а. (1) Организаторите на хазартни игри, за които се дължи държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта, не се облагат с корпоративен данък за тази дейност. (2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък.” 4. В чл. 183 ал. 1 се изменя така: „(1) Общините с безработица, по-висока от средната за страната за целите на чл. 184, т. 1 и чл. 189, ал. 1, т. 3 се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в „Държавен вестник”. 5. В чл. 219 ал. 2 и 3 се отменят. 6. В Глава тридесет и втора Раздел ІІ „Данък върху хазартната дейност от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, включително организирани от разстояние”, с чл. 220, 221, 222, 223, 224, 225 и 226 се отменя. 7. В Глава тридесет и втора Раздел ІІІ „Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние”, с чл. 227, 228, 229, 230, 231, 232, 233 и 234 се отменя. 8. В Глава тридесет и втора наименованието на Раздел ІV се изменя така: „Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга”. 9. В чл. 235 думите „организирани от разстояние” се заличават. 10. В чл. 236 думите „организирани от разстояние” се заличават. 11. В Глава тридесет и втора наименованието на Раздел V се изменя така: „Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино”. 12. В чл. 242: а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „включително организирани от разстояние” се заличават; б) създава се ал. 2: „(2) Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, организирани онлайн, се облага с корпоративен данък.” 13. В чл. 243 думите „чл. 242” се заменят с „242, ал. 1”. 14. В чл. 244: а) в т. 1 думите „и/или виртуални игрални автомати” се заличават; б) в т. 2 думите „и/или виртуални игрални маси” и „и/или виртуални игрални автомати” се заличават. 15. В чл. 245, ал. 1: а) в т. 1 думите „и/или виртуален игрален автомат” се заличават; б) в т. 2 думите „и/или виртуална рулетка с максимален брой до 10 едновременни игрални сесии” се заличават; в) в т. 3 думите „и/или друго виртуално игрално оборудване с максимален брой до 7 едновременни игрални сесии” се заличават; г) т. 4 се отменя. 16. Членове 268, 269, 270, 271, 272, 273 и 274 се отменят. 17. В Допълнителните разпоредби, в § 1 т. 69 се отменя.”

Има предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от нашия правилник. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. Платеният до 31 декември 2013 г. данък върху неизползваните удостоверителни знаци за участие се възстановява на лицето по реда на отменения чл. 233 от Закона за корпоративното подоходно облагане, когато след тази дата настъпи някое от следните обстоятелства: 1. приключване на дял (тираж) на лотарийните игри, или 2. прекратяване на лиценза на организатора на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта.”

Правният отдел ще го направи.

Виждате ли? Сега можете да ми благодарите!

Колега, този е Ваш закон. Защо така реагирате? Всички промени са Ваши. Това – в рамките на шегата, извинявайте.

Предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 26а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 33: „§ 33. Председателят на Държавната комисия по хазарта и председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” в срок до 1 март 2014 г. със съвместна инструкция определят реда и начина за взаимодействие при осъществяване на мерките по превенция, контрол и предотвратяване на организирането на незаконни хазартни дейности, посредничеството и подпомагането от физически и юридически лица на организатори на незаконни хазартни дейности, както и мерки от областта на информационната сигурност.”

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 26б. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 34: „§ 34. Висящите производства по издаване на лицензии се довършват при условията и по реда, предвидени в този закон.”

Предложение от народните представители Вежди Рашидов, Гинче Караминова и Светлана Ангелова за създаване на нов § 27а: В „Преходни и заключителни разпоредби” се създава нов § 27: „§ 27. В бюджета на Министерството на културата ежегодно се превежда целева субсидия за Национален фонд „Култура” в размер на 10% от внесената през предходната година променлива част от двукомпонентната държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта.” Параграф 27 от Преходните и заключителни разпоредби става § 28. Това е предложението. То не е подкрепено от комисията.

Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз с удоволствие подкрепях всички предложения на господин Цонев, но аз наистина искам да Ви помоля за първи път да бъдем много сериозни към думата „култура” и към хората, които правят култура в България, по една много проста причина. Колеги, винаги съм разбирал защо здравеопазването трябва да бъде приоритет. Разбираемо е защо и образованието трябва да бъде приоритет. Винаги съм се чудил защо културата за народните събрания в последните 25 години не е приоритет. Образованието – прекрасно е да имаме умни и образовани деца, въпреки че за голяма част от тях историята или животът започва от Азис. (Шум и реплики.)

Но, ако ние не дадем културата на образованието имена като Йовков, Елин Пелин или Приказките на Каралийчев, или Златю Бояджиев, който и да е, каква христоматия ще четат нашите деца? Колеги, няма каква христоматия да четат! Това са имената и хората, които създават понятието „идентичност” и нашите деца са образоват по тях. Господин Цонев каза тук за бюджета. Вижте, прецедент е, няма аналог – министър на културата, който да управлява с бюджет 86 милиона. Така започнах да управлявам аз в Министерството на културата – с 86 милиона. Бавно, разбира се, всяка година качвах бюджета – на 123 милиона. Пак в кризисно време, пак недостигащи пари. И нека да Ви кажа, че никога бюджетът на това министерство не е бил реален бюджет – нито по наше време, нито по Ваше време, нито и преди това. Аз знам, че като кажат „култура” или за „кобур” се сещате, или за „кур-тка”. (Оживление.) Освен Цонев, не съм виждал на театър или на кино нито един от Вас. Моля Ви, бъдете сериозни! Ще Ви кажа защо е необходимо да отидат пари за Фонд „Култура”. Това е единственият фонд, откъдето се финансират проекти на най-младите, които трябва да имат своя шанс да се реализират, колеги! Това са по-талантливите деца в България. Има 24 училища по култура, по-различни от общообразователните. И те се към Министерството на културата. Това са възможности тези хора да бъдат видени и да поемат своя житейски път, да напишат книга, да създадат филм, да изнесат концерт или да пътуват някъде, за да покажат своите изложби. Никак не е смешно, а е тъжно! Аз наистина Ви моля да бъдете разумни, защото много често, ще Ви кажа откровено, без да искам да нападам никой – скоро слушах господин Станишев от една телевизия казваше, че „за четири години това, което не направихте Вие, ние за 100 дни го направихме”! Да, но в областта на културата какво толкова стана за 100 дни, освен една екскурзия, която беше до Москва, екскурзия! Преди това за изложбата, подписах аз с министър Авдеев, и Владо Пенев подписа договора. Не е честно така! И сега ще Ви дам друго – вчера излезе това за всички реализирани по утвърдени проекти с Европейската комисия в областта на културата, „Компедиум” пише. Това малко като парадигма звучи, но и аз миналия ден разбрах какво значи това. И ще Ви го раздам не за да Ви притесня, а наистина да видите каква работа е свършена и не е честно да не го признаем! Затова Ви моля наистина днес за малко съвест. Не става въпрос за мен, не става въпрос нито за ГЕРБ. Става въпрос за българските талантливи деца, те да имат своя шанс наистина и да се реализират. А това нещо се практикува. Това, което не искаме, да се даде някаква сума, дори да не е 10%, но да отиде нещо във Фонд „Култура” за младите хора, това се практикува в доста държави по света. И аз не Ви го казвам, за да Ви дразня. Напротив, казвам Ви, че ми е тъжно. И тук трябваше да седи министърът на културата – сегашният! За сто дни един пирон няма забит! Много Ви моля! Апелирам към Вас, ако сте достойни хора и искате наистина ще Ви кажа сега нещо – няма друга историческа памет. Никой от Вас не може да ми каже кой е бил министър-председател по времето на Моцарт или депутат, но всички знаем кой е Моцарт. Или Златю Бояджиев! (Шум и реплики.) Ами, дайте сега малко и уважение към нацията. Аз мога да Ви кажа стотици имена, но историята друга памет не носи, скъпи мои! Затова говорим! Бетовен знаете кой е. Кажете ми кой е бил депутат по времето на Бетовен или който искате, произволно. Казвайки това, много Ви моля, да знаете, че културата е много важно нещо за българската нация! Дайте шанс на българската култура. Има орязан бюджет! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, ако се абстрахираме от политическите страсти, това е едно от добрите предложения, които аз подкрепям. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ще Ви кажа защо. Дори и не става въпрос за голяма сума пари. По данни на ГДБОП оборотът на онлайн операторите е 700 млн. лв., колкото и да са колебливи тези данни, около 600 млн. лв. са изплатените печалби, значи ние ще обложим останалите 100 милиона с 20%, тоест ще получим 20 млн. лв. данък. От тези 20 млн. лв. – 10% ще отидат за култура, тоест 2 млн. лв. Затова говорим, а за не някаква огромна сума пари. Аз лично считам, че този жест към българската култура може да бъде направен. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Кадиев, за разбирането. Наистина ще повторя още един път – ще Ви бъда благодарен като гражданин на България, и Ви призовавам, ако наистина помогнете и 2 млн. лв. да отидат за младите хора за първите стъпки, те са достатъчно пари, за да им дадем шанса да бъдат забелязани, да тръгнат. Моля Ви, наистина проявете съвест! Благодаря.

Ако бъде прието това предложение, да си позволя да кажа как би трябвало да изглежда, преди още да бъде гласувано.

Имаме прието предложение, в полза на работата е. Нека Ви го кажа.

Би трябвало да изглежда така: думите „променлива част от двукомпонентната такса” трябва да се махнат. „ ... в размер на 10% от внесената през предходната година държавна такса по чл. 30, ал. 3 и променливата част по ал. 4.”

Във връзка с това, което приехме досега.

Господин председател, няма текст, то е за нов. Номерацията ще я направят, когато приемем законопроекта, тъй като има много нови текстове.

Това вече го казах, когато Ви нямаше.

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от нашия правилник. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 35: „§ 35. (1) Лице, включено в списъка по чл. 22, ал. 1, т. 14, което подаде искане за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в срок до 31 март 2014 г., се изключва от списъка от датата на подаване на искането до датата на постановяване на решението на комисията. (2) В случаите на постановяване на решение за отказ за издаване на лиценз, включително когато решението е обжалвано, лицето се включва в списъка по чл. 22, ал. 1, т. 14, считано от датата на постановяване на решението.” (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Станислав Иванов.)

Другият текст е § 27 на вносител с предложение на народния представител Йордан Цонев, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 36: „§ 36. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.”

Благодаря на всички колеги, които участваха активно в изработването на този законопроект. Аз вярвам, че той е добър за българската икономика и за всички.

Уважаеми господин председател, предлагам да продължим с точка от дневния ред и това да бъде Законът за здравето на второ четене.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, обръщам се към всички парламентарни групи. Този закон има срок. До края на година, ако не го приемем, ще има санкции. Знам много добре и точно затова се обръщам специално към колегите от ГЕРБ, които няколко пъти го предлагаха за дневния ред – нека сега да проявим за последен път малко мобилизация.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага текста на § 3 да се раздели в отделни параграфи, които стават съответно § 3, 4, 5 и 6 със следната редакция: „§ 3. Член 49 се изменя така: „Чл. 49. (1) Козметичните продукти, които се предоставят на пазара, трябва да са безопасни за човешкото здраве, когато се използват при нормални или разумно предвидими условия, като се вземе предвид тяхното представяне, етикетиране, инструкции за употреба и унищожаване след употреба, както и всички други указания, предоставени от страна на производителя, дистрибутора и вносителя. (2) Козметичните продукти, които се пускат на пазара, са безопасни за човешкото здраве, когато: 1. е спазена добрата производствена практика съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 2. е извършена оценка на безопасността съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО)№ 1223/2009; 3. са спазени изискванията за досието с информацията за козметичния продукт съгласно чл. 11 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; в случаите, когато досието се съхранява на територията на Република България, отговорното лице осигурява лесен достъп на компетентните органи до него на български език; досието следва да е достъпно на електронен или друг формат на адреса на отговорното лице, посочен на етикета; 4. са спазени разпоредбите относно вземането на проби и анализите съгласно чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 5. са изпълнени изискванията за нотификация преди пускане на козметичния продукт на пазара съгласно чл. 13 и 16 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 6. са спазени ограниченията за веществата в състава на козметичните продукти съгласно чл. 14, 15 и 17 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 7. са спазени изискванията във връзка с изпитването върху животни съгласно чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 8. са изпълнени изискванията за етикетиране съгласно чл. 19, параграфи 1, 2, 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; информацията, посочена в чл. 19, параграф 1, букви „б”, „в”, „г” и „е” и параграфи 2, 3 и 4 се изписва задължително и на български език; 9. са спазени изискванията относно претенциите на продуктите съгласно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 10. са спазени изискванията за достъп до информация за обществеността съгласно чл. 21 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 11. са изпълнени изискванията за съобщаването за сериозни нежелани ефекти съгласно чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; 12. са спазени изискванията във връзка с информацията относно веществата, съдържащи се в козметичните продукти, съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) № 1223/2009.” § 4. Член 50 се изменя така: „Чл. 50. (1) Министърът на здравеопазването и органите на държавния здравен контрол са компетентни органи по смисъла на чл. 34, параграф 1 от Регламент (ЕО)№ 1223/2009. (2) Клиниката по токсикология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицинска помощ „Н. И. Пирогов” ЕАД е токсикологичен център по смисъла на чл. 13, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1223/2009. (3) Предоставената от Европейската комисия информация по чл. 13, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 се използва от органа по ал. 2 само за целите на осъществяването на лечебната дейност. (4) Органът по ал. 2 осигурява защита на поверителността на получената информация по ал. 2.” § 5. Член 51 се изменя така: „Чл. 51. (1) Министърът на здравеопазването периодично преразглежда и оценява извършването на дейността на органите на държавния здравен контрол по отношение на контрола на козметични продукти. (2) Преразглеждането и оценката по ал. 1 се извършват най-малко веднъж на 4 години и резултатите от тях се съобщават на другите държави-членки на Европейския съюз и на Европейската комисия и се оповестяват публично чрез електронни средства и по целесъобразност чрез други средства в съответствие с разпоредбите на чл. 22 от Регламент (ЕО) № 1223/2009.” § 6. Член 52 се изменя така: „Чл. 52. Министърът на здравеопазването определя с наредба: 1. подробни правила за представяне на информацията по чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 относно козметичните продукти, които не са предварително пакетирани или се пакетират в момента на продажбата им по искане на потребителя, или са предварително пакетирани за непосредствена продажба; 2. изискванията за ефикасността на продуктите, предназначени за защита от слънчевото лъчение, и предявяваните претенции по отношение на тях; 3. химичните методи за проверка на състава на козметичните продукти.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, всички сме много изморени, но нека направим последно усилие. Надявам се въпреки своите недостатъци, да успеем да приемем този законопроект, тъй като е важен и се изисква от нашите европейски партньори. Правя предложение за прегласуване. Надявам се този път да има кворум. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 7: „§ 7. В Глава трета, Раздел І се създава чл. 83а: „Чл. 83а. (1) По отношение на гражданите на друга държава –членка на Европейския съюз, на които се предоставя здравно обслужване в България по реда на глава втора, раздел ХІІ от Закона за здравното осигуряване, се прилагат утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, както и медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, които се прилагат и за българските граждани. (2) Лицата по ал. 1 заплащат на лечебното заведение стойността на предоставеното им здравно обслужване, за което лечебното заведение издава подробен финансовоотчетен документ за изразходвания финансов ресурс. (3) Лечебните заведения, които предоставят здравно обслужване на граждани на други държави-членки на Европейския съюз, не могат да определят цени на здравните услуги, различни от тези за българските граждани.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 10 със следната редакция: „§ 10. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 14 се изменя така: „14. „Kозметичен продукт” е всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло (епидермис, коса и окосмени части, нокти, устни и външни полови органи) или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма.” 2. Създава се нова т. 38: „38. „Производител на козметични продукти” е физическо или юридическо лице, което произвежда козметичен продукт или възлага проектирането или производството на такъв продукт и предлага този козметичен продукт на пазара със своето име или търговска марка.” 3. Създават се т. 39 - 42: „39. „Дистрибутор на козметични продукти” е физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производител или вносител, което предоставя козметичен продукт на територията на държавите – членки на Европейския съюз. 40. „Вносител на козметични продукти” е физическо или юридическо лице, установено на територията на държавите – членки на Европейския съюз, което пуска на пазара козметичен продукт от трета държава. 41. „Отговорно лице” е производителят или негов упълномощен представител, установен на територията на държава –членка на Европейския съюз, или вносителят или негов упълномощен представител, установен на територията на държава –членка на Европейския съюз, както и дистрибуторът, когато пуска на пазара козметичен продукт със своето име или търговска марка или променя продукт, който вече е пуснат на пазара по начин, който може да повлияе спазването на приложимите изисквания на Регламент (ЕО) № 1223/2009. 42. „Рядко заболяване“ е заболяване, което е с разпространение не повече от 5 на 10 000 души от населението на Европейския съюз.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става §12.

Преходни и заключителни разпоредби. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 13: „§ 13. Издадените по досегашния ред до влизането в сила на този закон здравни сертификати за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека са валидни до посочения в тях срок.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 14: „§ 14. Заявленията за издаване на здравни сертификати за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, като за заявленията за издаване на здравен сертификат за износ на козметични продукти се предоставят и данните по чл. 37, ал. 2, т. 4.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 15: „§ 15. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г. и бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г. и бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 35 се създава т. 8: „8. на трансгранично здравно обслужване по реда на Глава втора, Раздел ХІІ.” 2. Член 36 се отменя. 3. В чл. 78 т. 3 се отменя. 4. В Глава втора се създава Раздел ХІІ „Трансгранично здравно обслужване“ с чл. 80д - чл. 80з: „Раздел XІІ Трансгранично здравно обслужване Чл. 80д. (1) Здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от начина на неговата организация, предоставяне и финансиране. (2) Трансграничното здравно обслужване е здравно обслужване, предоставено или предписано в държава – членка на Европейския съюз, различна от държавата членка по осигуряване. (3) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването. (4) Правото на трансграничното здравно обслужване не включва: 1. предоставянето на органи с цел трансплантация и достъпа до такива органи; 2. дългосрочните грижи за пациенти с хронични физически или психически увреждания, които включват услуги, чиято цел е оказване на подкрепа и съдействие при извършването на рутинни, ежедневни задачи за продължителен период от време; 3. дейностите по национални и общински имунизационни програми; 4. случаите, в които се прилагат механизмите за координация на системите за социална сигурност или действащи двустранни спогодби с други държави-членки, включващи в обхвата си здравно осигуряване. Чл. 80е. (1) При упражняване правото си на трансгранично здравно обслужване задължително здравноосигурените лица заплащат на лечебното заведение в държавата членка по местолечение стойността на предоставеното им здравно обслужване. (2) Лицата по ал. 1 имат право да им бъдат възстановени разходите за предоставеното им здравно обслужване в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република България, но не повече от действително направените разходи. (3) Правото за възстановяване на разходите по ал. 2 не се отнася за здравно обслужване, предоставено на задължително здравноосигурени лица в Република България от лечебни заведения, установени на нейна територия, които не са сключили договори за оказване на медицинска помощ с НЗОК и не се финансират или субсидират със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. (4) Условията и редът за упражняване правото на трансгранично здравно обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Чл. 80ж. (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на трансграничното здравно обслужване; 3. ако здравното обслужване се предоставя от лечебно заведение, което предизвиква сериозни и конкретни съмнения относно спазването на стандартите и насоките за качество на обслужването и безопасност на пациентите, включително разпоредбите относно надзора, независимо дали тези стандарти и насоки са предвидени в законови или подзаконови разпоредби или посредством системи за акредитиране, създадени в държавата членка по местолечение; 4. здравното обслужване може да бъде предоставено на територията на Република България в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на пациента. (6) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването не може да откаже да даде предварително разрешение, когато здравното обслужване е сред здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК или на Министерството на здравеопазването, и когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на територията на Република България в обоснован от медицинска гледна точка срок, въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на пациента, степента на болка при пациента и/или естеството на увреждането на пациента към момента на подаване на искането за разрешение. (7) Отказът по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 80з. (1) Националната здравноосигурителна каса е национална точка за контакт по въпросите на трансграничното здравно обслужване. (2) Националната точка за контакт предоставя на пациентите информация, свързана с трансграничното здравно обслужване, и осъществява връзка с другите национални точки за контакт и с Европейската комисия. (3) Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Агенцията за хората с увреждания, лечебните заведения и съсловните организации предоставят при поискване на НЗОК необходимата информация за осъществяване на функциите й като национална точка за контакт. (4) Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българският фармацевтичен съюз предоставят при поискване на националната точка за контакт необходимата информация относно правото да практикуват на медицинските специалисти, вписани в техните регистри, включително информация за конкретни права да предоставят услуги или за всякакви ограничения по отношение на дейността им. (5) Институциите по ал. 3 и 4 предоставят на Националната здравноосигурителна каса поисканата информация в двудневен срок от постъпване на искането. (6) Информацията по ал. 3 и 4 и условията и редът за предоставянето й се определят с наредбата по чл. 80е, ал. 4.” 5. В допълнителните разпоредби се създава § 1б: „§ 1б. По смисъла на Глава втора, Раздел ХІІ: 1. „Здравно обслужване” са здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицинските предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия. 2. „Здравноосигурени лица” са: а) лица, включително членове на техните семейства и преживелите ги лица, които попадат в приложното поле на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и които са осигурени лица по смисъла на член 1, буква „в” от посочения регламент, и б) граждани на трети държави, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14 май 2003 г. за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 за граждани на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание на тяхното гражданство или Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство (ОВ,L 344/1 от 29 декември 2010 г.) или които отговарят на условията за право на обезщетения по законодателството на държавата членка по осигуряване. 3. „Държава членка по осигуряване” е: а) за лицата, посочени в т. 2, буква „а” – държавата членка, която е компетентна да даде на осигуреното лице предварително разрешение да получи подходящо лечение извън държавата членка на пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009; б) за лицата, посочени в т. 2, буква „б” - държавата членка, която е компетентна да даде на осигуреното лице предварително разрешение да получи подходящо лечение в друга държава членка съгласно Регламент ЕО № 859/2003 или Регламент ЕС № 1231/2010; ако няма държава членка, компетентна съгласно посочените регламенти, държава членка по осигуряване е държавата членка, в която лицето е осигурено или има право на обезщетения по болест съгласно законодателството на тази държава членка. 4. „Държава членка по местолечение” е държавата членка, на чиято територия действително се предоставя здравно обслужване на пациента. При телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване. 5. „Медицински специалисти” са лица, упражняващи медицинска професия по чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето. 6. „Пациент” е физическо лице, което търси да получи или получава здравно обслужване в държава членка. 7. „Лекарствен продукт” е лекарствен продукт по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. 8. „Медицинско изделие” е медицинско изделие по смисъла на Закона за медицинските изделия. 9. „Медицинско предписание” е медицинско предписание по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 16: „§ 16. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 65 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г.,бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 221 се създават ал. 4 и 5: „(4) Изискванията към медицинските предписания, които са издадени по искане на пациент, който възнамерява да ги използва в друга държава членка, както и признаването и изпълнението на такива, издадени в друга държава членка, се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 1. (5) Възстановяването на разходите за лекарствени продукти по медицински предписания, изпълнени в друга държава членка, се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 80е, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.” 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 35а: „35а. „Медицинско предписание” е предписание на лекарствен продукт или на медицинско изделие, издадено от лице, което упражнява регулирана медицинска професия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации и което има законното право да прави това в държавата членка, в която се издава медицинското предписание.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 17: „§ 17. В срок до един месец от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването издава наредбите по: 1. Член 37, ал. 8, чл. 52 и чл. 114а, ал. 2; 2. Член 80е, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §15, който става §18: „§ 18. В срок до един месец от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването привежда в съответствие с него наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 19: „§ 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”