16 януари 2014 г.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 302-01-46, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г. На заседанието, проведено на 4 декември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 302-01-46, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г. В заседанието взеха участие: Росица Янкова – заместник министър на труда и социалната политика, и Ирина Иванова – началник отдел в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е разработен в съответствие с поет от страната ангажимент да приведе до края на 2013 г. националното законодателство в по-пълно съответствие с изискванията на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) по отношение на: - гарантирането на защитата срещу дискриминация при промяна на пола, и - прехвърлянето на тежестта на доказване в случаи на дискриминация, регламентирано в разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация. В Закона за защита от дискриминация равното третиране на мъжете и жените изрично е регламентирано в чл. 4, ал. 1, където са посочени признаците, по които не се допуска дискриминация, и всяка проява на неравнопоставеност, включително по признак „пол“, попада в приложното поле на закона. За постигане на аналогична адекватна защита и при промяна на пола в Допълнителните разпоредби на закона се предлага нова разпоредба, която регламентира, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 признакът „пол“ включва и случаите за промяна на пола. Законопроектът предлага нова редакция на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация във връзка с прехвърлянето на тежестта на доказване. С предложената редакция се постига терминологично съответствие на текста на разпоредбата на чл. 9 от закона с превода на съответните разпоредби в Директива 2006/54/ЕО и други антидискриминационни директиви. Взето е предвид и заключението на Генералния адвокат на Европейския съюз госпожа Кокотт, постановено на 20 септември 2012 г. по дело С-394/11 Валери Хариев Белов срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД и други (по преюдиционалното запитване, отправено от Комисията за защита от дискриминация (България). В заключение следва да се отбележи, че с предложените изменения и допълнения на Закона за защита от дискриминация се постига съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз по отношение защитата от дискриминация в случаите на промяна на пола, както и по отношение прехвърлянето на тежестта на доказване при дискриминация. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация № 302-01-46, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, от партия „Атака“ сме категорично против приемането на тези текстове. Сигурен съм, че и Вие – слушах, докато представителите на комисиите четат докладите, дочувах коментарите и Ви е ясно за какво става въпрос. Нека пак да повторим на малко по-разбираем език. Член 9 трябва да се измени така, според вносителите от Министерския съвет, че този, който е дискриминиран, само подава една жалба, а, видиш ли, този, който го е дискриминирал, трябва да доказва, че е невинен. Представете си какво ще се случи, ако приемем това. Представете си малък бизнес, среден бизнес, дори едър бизнес – всеки може да внесе една жалба и да направи така, че месеци наред да се обясняваш пред тази комисия бял ли си, черен ли си, да го кажем по-разговорно. Това е абсолютно недопустимо! Институтът за невинност – нали си невинен до доказване на противното? То противоречи с това. Сега се занимаваме с такива закони, които да минат мимоходом, но ще нанесат огромни вреди на нашето общество. Принципът за невинност трябва да е водещ. Помните един минал главен прокурор, който беше казал пак относно искане имунитета на Сидеров: „Господин Сидеров трябва да докаже своята невинност“. Това противоречи на всякаква юридическа логика и не можем да приемем това. От „Атака“ нееднократно сме казвали, че тази комисия трябва да бъде закрита. Какво е направила досега, което е в полза на българското общество? Ако някой се сеща на прима виста, да излезе да направи реплика или изказване. Аз не помня досега тази комисия да е направила нещо, за което аз или някой от моите колеги, кръгът, с който контактувам, да е казал: „Браво! Тази комисия свърши нещо полезно, страхотно“ и така нататък. Няма такова нещо! Досега скандалите около тази комисия са или за извънредни възнаграждения, или за това, че периодично излизат някакви нейни доклади, в които казват кой текст на нашите възрожденци трябва да бъде забранен в дадено литературно произведение. Знаете, искаха да забраняват Ботев и така нататък. А пък особено с този текст за признака на пол, че включва в случаите и промяна на пола?! Какво става с произведението на Ботев „Смешен плач“, където пише: „Не знам мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли си“. Хайде кажете ми! Забраняваме го директно. Защо? Защото от Европейската комисия, както пише в мотивите, и вносителите се позовават на тях, в своя директива от 2006 г. – „За прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите”. Чудесно! Нека да има равнопоставеност. Разбира се, че трябва да има. Разбира се, че никой не трябва да страда по никакъв начин от това какъв пол има. Но да приемаме такива текстове за нас е абсолютно недопустимо и затова, пак повтарям, от Парламентарната група на „Атака“ ще гласуваме „против“.

Благодаря, уважаеми господин председател. Разбира се, аз не съм съгласен с интерпретацията на предния оратор. Този закон търпи развитие във времето и то е обусловено от съвременната визия на съвременното общество върху тези два проблема, които са част от законопроекта. Трябва да признаем, че не само в развитието на съвременното човешко общество, а и в по-общ план в развитието на човешката еволюция един и същи факт, когато бъде променен, една и съща тема, когато се разглежда в аспекта на диалектиката на времето, получава и различни тълкувания, получава и различна интерпретация и от тази гледна точка дори само, а не просто от деликатността на материята, ние трябва да сме адекватни на нашето съвремие и освен това да се държим като държава, която е пълноправен член на Европейския съюз. Какво точно имам предвид? Предложеният законопроект е една от необходимите стъпки за точното транспониране на антидискриминационното законодателство и директиви, за да постигне Законът за защита от дискриминация своите цели и поради това следва да бъде подкрепен. Има 17 актове на Европейския съюз, свързани с превенцията и борбата с дискриминация, които аз нямам намерение да цитирам тук, но всички тези директиви предвиждат облекчен режим, облекчен доказателствен стандарт в полза на жертвите от дискриминация, като от тях се изисква да доказват факти, от които може да се направи предположение за наличие на дискриминация, след което доказателствената тежест се прехвърля на ответната страна, която следва да докаже, че не е нарушен принципът на равно третиране. Целта на законопроекта е точно тази, а именно да се подобри положението на потенциалните жертви от дискриминация. Казано по друг начин – на този етап ищецът трябва да установи факти, разкриващи наличие на дискриминация от пръв поглед, след което тежестта на доказване се обръща и се прехвърля върху ответната страна. Сега действащият текст гласи следното: „В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено”. Сравненията между езиковите версии разкриват някакви различия в използваните думи. Например в българската езикова версия се изисква жертвата да докаже факти, а обратното – в английската и немската езикови версии понастоящем се изисква от фактите да може да бъде само предположено, да може да бъде само резюмирано наличието на дискриминация. Има редица случаи, включително в съдебната практика, включително в решенията на Върховния административен съд, с които се изисква жертвата да доказва пълно и изцяло проявената към нея дискриминация. Това очевидно, имайки предвид и директивите на Европейския съюз, трябва да бъде променено, за да сме наистина пълноправен член на Европейския съюз, държава член, която съблюдава изискванията, и държава член, която е в пълен унисон по отношение на своето законодателство към съвременния поглед върху тези теми. Въз основа на действащата разпоредба на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация прилаганият въз основа на действащата разпоредба висок доказателствен стандарт, в ущърб на жертвите на дискриминация, е несъвместим, според мен, с правилата за доказателствената тежест, установен в тези антидискриминационни директиви, според които е достатъчно жертвата да представи само факти, които позволяват сформирането на само предположение за извършена дискриминация. Ето заради това, уважаеми колеги, призовавам всички да гласуват предложения от Министерския съвет Законопроект за промяна на Закона за защита от дискриминация. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Първо искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Пламен Ангелов.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, № 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. На свое заседание, проведено на 11 декември 2013 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, № 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Йордан Грамов – заместник-министър, и Мария Рангелова, началник сектор „Международно-правни въпроси”, дирекция „Международно сътрудничество”. С меморандума се създава правната рамка за логистично осигуряване на по-добри условия за работа на българските правоохранителни органи. Подобряват се условията за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, свързани с трафика на наркотици. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, № 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. Становището на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с 9 гласа „за”, без гласове „против” и с 2-ма „въздържал се”.”

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, № 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. На заседание, проведено на 12 декември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ. Законопроектът беше представен от Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, който изтъкна, че Меморандумът за разбирателство е договорен с цел да регламентира необходимата правна рамка за предоставяне на помощ от страна на Съединените американски щати за разширяване сградния фонд на Министерството на вътрешните работи с оглед подобряване условията за работа на компетентните български структури за борба с организираната престъпност. Собствеността върху изградения обект ще принадлежи на българската държава. Съгласно Меморандума за разбирателство финансирането на строителните работи, в това число надстройка, построена върху покрит паркинг, ще се осъществява от правителството на Съединените американски щати чрез посолството на САЩ в София. Проектирането, свързано с изграждането на надстройката, се извършва при спазване на правилата, нормите и разпоредбите на българското законодателство. Финансовата помощ от американска страна е в размер на 1 млн. 965 хил. щатски долара. Съгласно меморандума, данъкът върху добавената стойност, свързан с доставката на материали, услуги и строителство, финансиран от правителството на Съединените американски щати, ще се поеме от държавния бюджет на Република България. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 10 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република Българя да приеме на първо гласуване Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, № 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г.”

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Ще Ви запозная накратко с: „ДОКЛАД на Комисията по външна политика по обсъждания Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013г. На редовно заседание, проведено на 11 декември 2013 година, Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. На 12 март 2013 г. е подписан Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати (САЩ) относно финансирана от САЩ техническа помощ. По силата на меморандума правителството на САЩ чрез Посолството на САЩ в София се съгласява да финансира и да отговаря за строежа на съоръжението, а МВР се ангажира да извършва дейностите, необходими за улесняване строежа на съоръжението, поддръжката и бъдещата му експлоатация. Съгласно меморандума собствеността върху изградения обект е на правителството на Република България, като данъкът върху добавената стойност, свързан с доставката на материали, услуги и строителство, се поема от държавния бюджет на Република България. Предвидено е Меморандумът за разбирателство да влезе в сила след взаимно уведомяване от двете страни за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за тази цел, като за Република България е необходима ратификация, а с оглед ускореното изграждане на строежа е включена клауза за временно прилагане на международния договор от датата на подписването му. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с 9 гласа „за”, 2 гласа „въздържали се” и без „против” прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 76, ал. 2 предлагам Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ да бъде приет на второ четене.

Благодаря Ви, господин председател. „ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ, подписан на 12 март 2013 г. в София.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да прочета всичките предложения, защото те са няколко.

Чета решението за промяна в състава на Комисията по енергетика. „Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Димитър Борисов Главчев като член на Комисията по енергетика. Избира Александър Руменов Ненков за член на Комисията по енергетика.” Следва същото решение, на същото основание: „Освобождава Александър Руменов Ненков като член на Комисията по икономическа политика и туризъм. Избира Теодора Радкова Георгиева за член на Комисията по икономическа политика и туризъм.” Третото предложение за промени в комисиите. Не чета основанията, защото те са абсолютно идентични. „Освобождава Теодора Радкова Георгиева като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Избира Снежана Георгиева Дукова за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.” Четвъртото предложение: „Освобождава Светлин Димитров Танчев като член на Комисията по външната политика. Избира Димитър Борисов Главчев за член на Комисията по външна политика.” Петото предложение за промени е: „Освобождава Светлин Димитров Танчев като член на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Избира Павел Андреев Гуджеров за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.” Последното, шесто предложение: „Освобождава Георги Цветанов Марков като член на Комисията по труда и социалната политика. Избира Христо Илиев Калоянов за член на Комисията по труда и социалната политика.” Благодаря Ви.

Поотделно ли ги гласуваме?

Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Красимир Коев – изпълнителен директор на Агенцията по лозата и виното.

Благодаря. „ДОКЛАД За първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен от народни представители на 4 декември 2013 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 декември 2013 г., на което обсъди Законопроект за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 4 декември 2013 г. В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните – господин Бюрхан Абазов – заместник-министър, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности“, и госпожа Диана Филева –юрисконсулт в същата дирекция. От Изпълнителната агенция по лозата и виното: Красимир Коев – изпълнителен директор, госпожа Мая Трифонова – главен секретар, господин Атанас Дробенов – главен експерт в дирекция „Контрол на храните и граничен контрол”, и госпожа Светла Атанасова – главен експерт в същата дирекция. От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Бъчварова. Със законопроекта се въвежда легална дефиниция на родовото понятие „оцет”, като се въвежда и санкция за лицата, произвеждащи, разпространяващи или предлагащи за консумация оцет, произведен в нарушение на закона. В комисията е постъпило становище на Министерството на земеделието и храните, с отразено в него становище на Българската агенция по безопасност на храните, както и становище на Националната лозаро-винарска камара. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Десислава Танева, Владимир Иванов, Петър Якимов, Спас Панчев, Тунджай Наимов, Пенко Атанасов, Георги Андонов и проф. Светла Бъчварова. Всички изказали се народни представители бяха единодушни, че липсата на конкретна уредба относно оцета като продукт, използван широко в хранителната и консервната промишленост, води до подвеждане на потребителите и позволява на българския пазар под общото название „oцет” да се предлага за консумация продукт, получен не от вино или етанол, а приготвен от синтетична оцетна киселина, чрез химичен синтез. Единодушно беше и становището, че е необходимо да бъде създадена регулация, която да защити интересите на потребителите, но имаше различни становища по отношение на подхода, който следва да бъде приложен. Широко дискутиран беше въпросът кой следва да бъде контролният орган предвид факта, че от една страна Изпълнителната агенция по лозата и виното контролира производството, преработката и търговията на всички лозаро-винарски продукти, но от друга страна продуктът, произведен на основата на синтетична оцетна киселина, неговото производство и търговия попадат по-скоро в правомощията на Българска агенция по безопасност на храните, където по реда на Закона за храните се регистрират и обектите, в които се произвежда и търгува този продукт. Съответно в зависимост от това кой е контролният орган следва да се определи и мястото на текстовете, уреждащи условията и реда за производството и разпространението на оцет, приготвен от синтетична оцетна киселина. Беше отбелязано също така, че следва да се определят ясни правила относно начина на етикетиране и представяне, така че да не се допуска наименованието и съпровождащата информация да подвежда потребителите. След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 10 гласа “за”, без “против” и 8 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 4 декември 2013 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На заседанието на комисията нашата парламентарна група се въздържа, тъй като предвиждането думата „оцет” да отпадне от продуктите, които съдържат оцетна киселина, е неприемливо. В крайния продукт, посочен в т. „б”: „в означението на продукта се посочва и съдържанието на оцетна киселина в него, изразена в обемни проценти;”, ние имаме оцетна киселина. В друг продукт, който е синтетичен, също имаме оцетна киселина. Като химически елементи и като химически съединения те практически са едни и същи, но едните са получени по синтетичен начин. Ние предложихме вариант, в който да се използва думата „оцет”, но да бъде „синтетичен оцет”, което коренно разграничава оцета, получен от вино и от другите суровини, предвидени в този законопроект. Така че поддържаме този вариант, след като оцетът е съединение, което съдържа оцетна киселина в двата си вида. Така че това е нашето съображение да гласуваме „въздържали се”. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, вярно е, че в комисията беше проведена дискусия по тази тема, включително и това кой ще бъде контролният орган и кой да бъде съответно нормативният документ, по който да бъде осъществяван контролът, но аз искам да обърна внимание все пак, че липсата на подробно определение оставя вратата за злоупотреби от страна на недобросъвестни производители, като им предоставя възможност да произвеждат, пускат на пазара или влагат в храни, и то опасни, синтетични химикали, за което бяха факт проверките на Агенцията за безопасност на храните през изминалата предходна година. Знаете, че 120 хиляди литра бяха иззети от магазинната мрежа за продукти, които не са безопасни и освен това се произвеждат от петролни деривати. Затова легалната дефиниция създава предпоставка да се въведе ред в употребата и в производството на тези продукти.

Да, съгласен съм, че когато се вкарват на пазара продукти, които не отговарят на законодателството в България и са опасни за гражданите, те да бъдат иззети по съответния ред и виновните да бъдат наказани, но нека да дадем шанс на тези, които предлагат продукти с регламентирано качество, не са опасни и те са синтетични. Знаем, че съществуват много, много други стоки, които са синтетични и населението ги купува, консумира и те отговарят на определени изисквания, които вече се контролират. Така че аз не виждам след като два продукта съдържат оцетна киселина, и няма никаква причина това да не се случи, тоест единият да се води „винен оцет”, а другият „синтетичен оцет”. Пак казвам, за контрола и преследването на тези, които вкарват на пазара отровни стоки, си има регламентиран ред и това може да се случва. Благодаря.

Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам да бъде прегласувано това решение.

Благодаря Ви, господин председател. Правя предложение за допускане в пленарната зала на основание чл. 45, ал. 2 от правилника на заместник-министъра на здравеопазването доктор Бойко Пенков и госпожа Десислава Велковска – директор на дирекция „Лекарствена политика” в Министерството на здравеопазването.

„Доклад за второ гласуване относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника, въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 354 01 62, внесен от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов на 9 октомври 2013 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 1 се създава т. 5б: „5б. износ на лекарствени продукти по реда на Глава девета „Б”;”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители – § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В Глава втора, Раздел I се създават чл. 17б и чл. 17в: „Чл. 17б. (1) Към изпълнителния директор на ИАЛ се създава Експертен съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти, който включва трима представители на Българския фармацевтичен съюз, по един представител на фармацевтичните факултети на медицинските висши училища и четирима представители на ИАЛ. Съставът на съвета се определя със заповед на изпълнителния директор на ИАЛ, съгласувана с министъра на здравеопазването. (2) Съветът по ал. 1 е консултативно звено, което: 1. изготвя становища по подадените в ИАЛ заявления и документи по чл. 228, ал. 1 и 5, които представя на изпълнителния директор на ИАЛ; 2. прави мотивирани предложения до министъра на здравеопазването чрез изпълнителния директор на ИАЛ за подобряване на достъпа на населението до лекарствени продукти. (3) Организацията и дейността на експертния съвет по ал. 1 се уреждат с правилник, издаден от изпълнителния директор на ИАЛ по предложение на съвета. (4) Членовете на експертния съвет по ал. 1 не получават възнаграждения за участие в заседания на съвета. (5) За своята дейност експертният съвет по ал. 1 се отчита ежегодно пред министъра на здравеопазването. Чл. 17в. Не могат да бъдат членове на експертния съвет по чл. 17б, ал. 1 лица, които са: 1. собственици, членове на управителни и контролни органи на търговски дружества или еднолични търговци с предмет на дейност производство, внос, търговия на едро или дребно с лекарствени продукти; 2. съдружници или акционери, които притежават над 5 на сто от капитала на търговски дружества с предмет на дейност производство, внос, търговия на едро или дребно с лекарствени продукти или работят на трудов договор в тези дружества.”

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето предложение за отпадане на този параграф е във връзка със заявените предварително намерения от това управление за намаляване на административната тежест. Разбира се, тук виждаме последователно подмяна на заявените предварително обещания, но въпреки това искам да разясня и да се опитам да накарам народните представители да разберат, защо това предложение по никакъв начин няма да бъде полезно на българските пациенти и няма да облекчи достъпа им до лекарствени препарати. Към Изпълнителната агенция по лекарствата се създава един допълнителен консултативен орган от изброения брой представители, които ще дават становища по заявленията за разкриване на аптеки в населените места. Това по никакъв начин не отменя сложния режим и всички документи, които се изискват от решилите да инвестират в такава дейност, защо те трябва задължително по чл. 228 да представят магистър-фармацевт или помощник-фармацевт, който да бъде управител на аптеката, тоест по никакъв начин етичният модел на управление на аптеките не е отменен и в същото време само е усложнена процедурата. Няма никакъв анализ дали дейността на ИАЛ до този момент при разкриването на аптеки по някакъв начин е компрометирана от отсъствието на такъв допълнителен административен орган. Аз разбирам предложението да идва от колегите от ляво, които са за задължителното допълнително администриране и усилване на ролята на държавата, защото предполагам, че това се вмества в идеите на една социалистическа партия, но колегите от центъра, които трябва да вярват, че конкуренцията е в основата на по-доброто качество и на по-добрия достъп, за мен наистина това ново решение не се вмества в разбиранията на Движението за права и свободи. Защото този орган може само да забави решенията за разкриване на допълнителни аптеки. Ясно е, че този пазар е регулиран. Той не е обект на свободна стопанска инициатива. И във връзка с това строгите законови регламентации остават. Но в същото време ние виждаме тук едно допълнително звено, което ще се произнася и ще подпомага ИАЛ само в дейността му по отношение на търговията на дребно. Далеч по-отговорните дейности, с които се заема Изпълнителната агенция по лекарствата, а именно осигуряването на безопасни и ефикасни, ефективни лекарствени препарати, търговията на едро, допуска на пазара на нови лекарствени препарати – с това те се справят чудесно. Предполага се, че единствено разпределението на аптеките и достъпът на населението до тях е нещо, с което те не се справят и трябва да бъдат подпомагани. От друга страна, предложенията, които би трябвало този консултативен съвет да прави до министъра на здравеопазването по отношение на достъпа до лекарствени препарати как ще се вместват в ангажимента на министъра, на който по закона лекарствената политика е дадена като основно задължение и това е част от цялата държавна политика? Добре е, че във второто преразглеждане на текстовете колегите изрично записаха, че няма да има заплащане, защото това щеше да е допълнително финансово натоварване за Изпълнителната агенция по лекарствата. Добре е, че се разписаха ясни критерии за липса на конфликт на интереси, защото основното подозрение, което имаме ние и което смятаме, че с този текст ще се даде възможност да се реализира, е, че по някакъв начин ще се ограничи свободната конкуренция, откриването на аптеки в места, които вече са заети от други предлагащи лекарствени препарати на дребно. Затова аз наистина смятам, че един допълнителен административен орган, допълнителен консултативен съвет по никакъв начин няма да облекчи достъпа на населението, напротив, ще ограничи конкуренцията. И в този смисъл ние предлагаме текстовете да отпаднат, защото наистина това няма да бъде от полза на българските граждани.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Безспорно е, че когато се разглеждат промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина следва да се има предвид цялостната логика на готвените промени в частта „лекарствена политика” такива, каквито ще бъдат предложени не само от министъра на здравеопазването, но и зад които ще застане целият Министерски съвет, а, надявам се, и управляващото мнозинство. Безспорно е, че въпреки заявените като приоритети не само лекарствена политика, но и редица други промени и реформи в сектор „Здравеопазване”, до този момент не са осъществени. Вече има начертани някакви мерки от правителството, които според нас, не само защото сме опозиция, са доста спорни. Вече и неправителствените организации реагираха на това. Вече реагираха и фирмите от фарма-бранша. Когато обаче създаваме такива правила, по които ще се работи и занапред и които в никакъв случай не са в полза на бизнеса, се заявява, че правителството и управляващото мнозинство предлагат промени, които да намалят административната тежест, трябва да си даваме сметка, че предложенията на колегите народни представители изобщо не са в тази посока. Може би преди две години отново се обсъждаше Законът за лекарствата в хуманната медицина в един друг контекст, отново се предлагаха мерки за намаляване цените на лекарствените продукти и аз мисля, че тези мерки постигнаха своя резултат и това не може да бъде отречено. Какво се случва сега? Без да има една обща добра дефиниция по отношение на това как ще се развива лекарствената политика занапред, без този ангажимент, заявен от министъра на здравеопазването, да бъде подкрепен с реално предложени политики, с реално предложени норми, а не просто бланкетно записани мерки, приети от правителството, сме изправени пред това да приемем един законопроект, който може би ще обърка този пазар допълнително. Ще обърка не само собствениците на аптеки, не само притежателите на разрешение за употреба, но ще обърка и пациентите, което ще бъде по-жалкото в случая. Уважаеми колеги, преди време се твърдеше, че за няколко месеца ще се предприемат такива мерки, че пациентите да заплащат много по-малко средства за лекарства. Преди няколко дни стана известно, че един български гражданин се е самозапалил за това, че е нямал 100 лв. да си заплати онкологично лекарство – лекарство, с което да пребори раковото си заболяване. Не искам отново да се връщаме към тези тенденции, когато хора показваха задълженията си не само към магазини и към аптеки, но когато се чудеха как да си платят лекарствата. Трябва да работим в посока на това българските граждани да имат по-добър достъп до лекарствени продукти. С предложенията на колегите за създаването на един допълнителен административен орган, който ще утежни бизнеса, това ще се отрази и на потребителите на този продукт, а именно на всички български граждани, в това число и на нас. Затова аз Ви призовавам отново да преосмислите позицията си и да не подкрепите текстовете за създаването на този допълнителен административен орган. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да опровергая някои от току-що направените твърдения във връзка със създаването на този експертен съвет. Първо, категорично няма увеличение нито на административната тежест, нито на изискванията, свързани с търговията на лекарства. Категорично опровергавам твърденията, че това ще бъде един орган, който ще има репресивни функции и ще ограничи достъпа на българските граждани до лекарствения пазар. Ако има област, в която има изключително голяма база за сблъсък на интереси, това е лекарствоснабдяването. Декларирам, че нямам конфликт на интереси – бих искала и други да го направят. Ако имаме нужда от нещо, то е повишаване на капацитета на Изпълнителната агенция по лекарствата, повишаване на експертния потенциал на този орган, който трябва да бъде максимално отдалечен от всички участници в този пазар. Много малко са хората в България, освен онези, които работят във фармакологичните факултети, които могат да кажат, че нямат нищо общо с търговията на едро, с дистрибутори, с търговците на дребно и с лекарствоснабдяването. Ще бъде много трудно да се намерят хора, които да участват в този експертен съвет и го знаят чудесно всички, които в предния Парламент се опитаха да създават работни групи по проблематика, свързана с лекарствата в България. Остава обаче открит въпросът, когато говорим, че защитаваме конкуренцията в тази област: как защитаваме конкуренцията, когато имаме цели региони, в които хората нямат достъп до фармацевтична грижа? Вие го знаете прекрасно – всички, които следят тази материя. Да, има конкуренция – никой няма намерение да я ограничи, но тя е на жълтите павета, в големите градове, където аптеки има на 50 метра и няма нищо лошо в това. Но имаме региони, в които търговията на дребно с медикаменти е на ръба на закона, достъпът на населението е ограничен и аз не виждам нищо лошо да има орган, който да може компетентно да дава своето мнение, когато трябва да се търси този баланс. В този смисъл не приемам всякакви такива обвинения в интереси, които са продиктувани от други съображения. Отново декларирам, че няма как да има ограничение на конкуренцията – има прекалено много конкуренция, но небалансирана. Що се отнася до това, че тази разпоредба не знам по какъв начин ще обърка пациентите – мисля, че това е формулировка, която не беше съвсем точна, защото няма как пациентите да бъдат объркани. Ще бъдат объркани някои от субектите, играчи на този пазар, които независимо от ограниченията в закона, имат вериги и там има друг тип проблеми. Някои от присъстващите в залата ги знаят много добре. Има какво да се направи за разбиването на този монопол и за нелоялната конкуренция, включително с дъмпинг, на този пазар. Има други много сериозни проблеми, освен този експертен съвет, и те са свързани с други мерки, които бяха предприети през годините. Напомням, че всъщност ние работим с лекарствените принципи и лекарствената стратегия, която беше приета преди повече от година. Нищо не е променено, но ще има сериозни промени в тази насока и те ще бъдат свързани с мерките, които вчера одобри Министерският съвет, свързани с действия, които да увеличат контрола, особено когато се харчат публични средства за определени групи заболявания, за които българското общество плаща прекалено скъпо. Има много сериозни действия, които трябва да се предприемат, но точно този експертен съвет не е органът, който трябва да предизвика недоволство, особено сред онези, които и в момента се държат като монополисти на този пазар. Това е, което имам да кажа във връзка с този параграф. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Джафер, с интерес очакваме всички мерки, които ще се предприемат по отношение на лекарствоснабдяването и регулирането на лекарствения пазар. Бързам да заявя, че също нямам, както и Вие заявихте, конфликт на интереси по отношение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Искам да Ви обърна внимание на твърдението, което направихте пред пленарната зала, че създаването на този експертен съвет по никакъв начин няма да утежни не само фармабизнеса, но и впоследствие пациентите. Ако може, Вие да обясните на колегите: след като към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата бъде създаден този Експертен съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти и той изготвя становища по подадените в Изпълнителната агенция по лекарствата заявления и документи по отношение разкриването на аптеки, прави предложения до министъра на здравеопазването за подобряване на достъпа на населението до лекарствени продукти и тази дейност, която извършва експертният съвет, изисква време при разработването на тези документи и при мотивирането на становищата, дали няма срокът за произнасяне на директора на Изпълнителната агенция по лекарствата да бъде удължен? Това няма ли да доведе и до удължаване на срока за разкриване на аптеки? Точно така ще стане. И тези пациенти, които наистина нямат достъп – и аз, и Вие прекрасно знаем това, в някои отдалечени краища на България пак няма да имат достъп. Този експертен съвет може би се създава с някаква друга цел. Той всъщност ще решава къде ще бъдат разкрити аптеки. Считам, че да твърдите, че по този начин се борите с монополите и това е една от мерките по отношение на разкриването на веригите от аптеки, е некоректно донякъде, защото ако Вие искате да решите проблема с веригите от аптеки, има много по-бърз и много по-ефективен начин – промяна в един друг член на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вие добре знаете това, госпожо Джафер, но не може да си позволите да го направите. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Джафер! Разбира се, и аз ще започна с декларация, че нямам конфликт на интереси, защото нямам никакво отношение към търговията, дистрибуцията и производството на лекарствени препарати. Наистина смятам, че това внесено предложение по никакъв начин няма да подобри достъпа на българските граждани до лекарства, защото той основно трябва да се реализира чрез лекарствата, които се получават от фонда, Националната здравноосигурителна каса, защото освен физическия достъп на пациентите до най-близката аптека, е затруднен и достъпът от гледна точка на плащането на тези лекарства. Там мерките наистина трябва да са далеч по-обемни, комплексни и последователни. Нека да припомним, че подобна роля преди промените в закона през 2011 г. имаше Висшият съвет по фармация, който все още съществува като консултативен орган към министъра на здравеопазването. В него са включени представители на Българския фармацевтичен съюз и на фармацевтичните факултети на медицинските висши училища. Затова тази промяна със създаването на консултативен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата, който има отношение единствено към търговията на дребно и разкриването на аптеки по така формулираните текстове в закона, повтаря функциите, които имаше тогава Висшият съвет по фармация. Ако Вие смятате, че Българският фармацевтичен съюз трябва да има активна роля в разпределението на търговците на дребно, които правят аптеки на територията на страната, можеше просто да върнете във функциите на Висшия съвет по фармация тази дейност, за да не се създава нов административен орган. Това щеше да бъде далеч по-елегантно. В този случай наистина се създава един допълнителен орган, който няма да облекчава – ще затруднява и ще забавя произнасянето и по никакъв начин няма да подобри достъпа в малките населени места, защото те няма да могат да заставят тези, които смятат да разкрият аптеки, да го направят на определени места. Единствено ще действат там, където конкуренцията е сериозна и където тя наистина ражда по-доброто качество и по-добрия достъп до услуги.

Започвам с опит за отговор на репликата на д-р Дариткова. Уважаема д-р Дариткова, има нещо, по което имаме категорично съгласие и това е, че трябва да има цялостна визия и поведението в областта на лекарствената политика трябва да се подчинява на тази цялостна визия. Против съм това, което се случваше. Против съм това да се случва и сега – да бъдат предприемани действия, които наподобяват действията на слон в стъкларски магазин. Материята „лекарствоснабдяване, цени на лекарства, позитивен списък, реимбурсиране“ и така нататък е прекалено деликатна материя! Що се отнася отново до твърдението Ви, че това няма да подобри достъпа, категорично казвам и отричам твърдението, че това е нов административен орган. Консултативен орган е, който по никакъв начин няма да удължи сроковете за даването на каквото и да е разрешение. Никъде не е казано, че ние удължаваме някакви срокове, че ще има повече затруднения и удължаване на времето, в което някой ще получава разрешение за своята дейност. С това отговарям частично и на репликата на госпожа Атанасова – прекалено много действия бяха предприемани през годините, включително във Вашия мандат, които доведоха до парадоксални ефекти в тази система. Ние имаме нужда от повече експертно участие при вземането на решенията. Прекалено много лаически действия се предприеха, които практически доведоха или до това един медикамент, например в областта на онкологията, да се плаща на 19 цени от различните лечебни заведения. Прекалено много задълбочихме регионалните дисбаланси с достъпа, и твърдя, че това днес е основният проблем, и даже не толкова харченето на публичните средства, защото там ще има сериозни стъпки и е по-лесно държавата да се намеси там, но няма нищо лошо в това един орган, какъвто е Изпълнителната агенция по лекарствата, да има малко повече експертен потенциал. Твърдя, че тя има дефицит на такъв експертен потенциал – и преди, и сега. В този смисъл трябва да вървим напред в посока на общи действия. Когато една аптека в регион Рудозем, Девин е атакувана по други причини от нелоялна конкуренция, трябва да има кой да се произнесе. Същото се отнася за общини като Антоново, Омуртаг и много други в България. Да, проблемът не е с лекарствоснабдяването на дребно в София, в Пловдив, в университетските центрове и в големите градове. Той е в отдалечените райони. И има какво да се направи. И аз не виждам нищо лошо, и не виждам защо трябва да има толкова притеснения, че някой трябва да се произнася и да казва какви действия биха се предприели. Плюс това ще го правят без заплащане, което е интересно в днешно време.

Излизам само за да припомня на почитаемата аудитория нещо, което съм казвал и друг път, и особено в комисията миналия мандат, че високите цени на лекарствените средства ще паднат тогава, когато бъде ликвидиран монополът по хоризонталата, нещо, до което се докосна само госпожа Атанасова. Докато не се ликвидират по смисъла на закона големите аптечни вериги, ще има монопол и ще има винаги страшно високи цени на лекарствата. Те са непоносими и сега. Искам само да дам един пример. През 2011 г. френският аспирин „Упсарин“ струваше 3,75 лв. опаковката, днес струва 5,40 лв. Аз си направих труда да поискам консултация с колко се е вдигнала цената на производителя и цената на външния пазар. Производителят е вдигнал цената между 2 и 3%, а на външния пазар е между 5 и 7%, тоест тук цените се вдигат произволно, благодарение на пълната разпасия, която цари и която законът не санкционира. Това е истината и не може да бъде друга! Може ли в Германия един аптекар да има между две и четири аптеки, а у нас да има верига от по 300 аптеки? Това е безобразие! И никой не смее да го бутне! И ГЕРБ уж имаха големи намерения да се справят с цените на лекарствата и нищо не направиха. И сега нищо няма да стане. Това, което предлагате, е една козметика. Аз не мога да разбера толкова ли е силна лекарствената мафия, че да не може държавата, Народното събрание, което представя тази държава, да се справи с нея?

Уважаеми проф. Станилов, аз смятам, че ако се върнем към основната тема на този закон, в който това предложение е минимално, то е именно темата за паралелния внос и износ, а тя се основава на това, че цените на лекарствата в България са много ниски и най-ниски в целия Европейски съюз. Това беше записано в мотивите на законопроекта, така че това, което касаеше регулациите на цените на лекарствата, ние, като предишни управляващи, сме го свършили, защото наистина постигнахме чрез реферирането най-ниски цени, които да доведат до процеси, налагащи сегашните законодателни промени. Що се касае за конкретната поправка в закона, тя наистина по никакъв начин няма да подпомогне цялостната лекарствена политика. Функциите на този експертен съвет се концентрират единствено по отношение на чл. 228, който касае разкриването на аптеки, а функциите на Изпълнителна агенция по лекарствата са далеч по-широки. Ако Изпълнителна агенция по лекарствата наистина има недостатъчност на експертния потенциал по отношение на търговията на дребно, какво остава за нейните ангажименти, свързани с производството на лекарствени продукти, с регистрацията на лекарствени продукти, с издаването на разрешения и удостоверения за търговия на едро с лекарствени продукти, за отчитане на лекарствена безопасност – далеч по-сериозни теми, които би трябвало да вълнуват българското общество. Именно затова ние смятаме, че в контекста на цялостната промяна тази козметична мярка по никакъв начин няма да подобри достъпа на българското население, а ще ограничи конкуренцията. И все пак повтарям, че конкуренцията е основа на качеството и е основа на по-добрите услуги, които се предлагат на българските граждани във всяка една сфера и по никакъв начин обаче без да се засяга Етичния модел, тоест един фармацевт – една аптека, но в ролята на управител, не е задължително собственици на капитала на аптеката да бъдат фармацевти. Все пак това са факти, които няма как да променяме с този закон.

Благодаря, господин председател. Уважаеми проф. Станилов, Вие в предходния мандат участвахте в работата на Комисията по здравеопазване, когато се обсъждаха не само промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, но и промените в Закона за здравното осигуряване, които пък регламентираха средствата за това какви диагнози ще се заплащат с публични средства и за домашно лечение, и по Позитивния лекарствен списък. Много пъти сме имали поводи да обсъждаме темата „Лекарствена политика“. Тогава се предлагаха конкретни стъпки, конкретни мерки и по отношение на тези закони, и по отношение на подзаконовата нормативна база, промените в Наредба № 10 и в Наредба № 38, и така нататък. В момента обаче наистина този § 3 касае не цените на лекарствените продукти, а разкриването на аптеки и под претекст, че в момента ще се грижим за това в малките и отдалечени населени места да се разкриват аптеки, се предлага създаването на този експертен съвет, но никой не каза, ако този експертен съвет не даде становище, защото той е консултативен орган, да не би да няма да бъде разкрита аптека в дадено населено място. Все пак, когато говорим за конкуренция и за конкурентна среда, не бива да забравяме, че имаме и Комисия за защита на конкуренцията. Трябва ли и тя да се намеси в тези отношения? И още нещо, последно – когато говорим за разкриване и достъп до аптеки и до лекарствени продукти на българските пациенти, трябва да отбележим и още един факт. По данни на Българския фармацевтичен съюз през миналата година и по данни на всички, които наблюдават този пазар, и то международни наблюдатели, няма закрита аптека в България, напротив – броят на аптеките се увеличава. Благодаря.

Цените на лекарствата в България, измерени в съотношението цени – доходи, са най-високите в Европа, по-високи няма. В абсолютни стойности в Европа, в Гърция цените на близо една трета от лекарствата са по-ниски, отколкото в България, но аз не искам да споря по този въпрос. Искам само да кажа, че собственикът на веригата от аптеки определя ценовата политика на цялата верига. Дали магистър-фармацевтът ще бъде управител на една или на две аптеки, това няма никакво отношение към дискусията, която водим. На трето място, аз винаги съм подкрепял една политика на регулиране на цените на лекарствата колкото се може повече, тъй като някъде на 40% от лекарствата в Германия цените им се определят от държавата, а в Швеция всички аптеки са държавни. Това го знаят всички, които се занимават с този вид дейност. И най-сетне искам да кажа, че тук се говореше непрекъснато за бизнеса с лекарства, за бизнеса с лекарства, за бизнеса с лекарства. Ние имаме задължение да подкрепяме всякакъв бизнес, но преди всичко трябва да подкрепяме интересите на гражданите първо, а не на бизнеса, защото те са ни изпратили тук и трябва да се грижим за техните интереси. Благодаря Ви за вниманието.

Прегласуване.

Благодаря Ви, господин председател, за дадената възможност да поискам прегласуване на този текст. Но преди това искам да предложа проверка на кворума преди гласуването. Благодаря.

По § 4 има направено предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 19, ал. 1 се създава т. 8: „8. уведомленията за износ на лекарствени продукти по реда на Глава девета „б”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 има направено предложение от народните представители Джафер и Райнов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. В чл. 54 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Притежателят на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация на лекарствен продукт уведомява писмено ИАЛ най-малко два месеца преди преустановяване на продажбите на лекарствен продукт, независимо дали е временно или постоянно.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Притежателят на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация на лекарствен продукт посочва причините за преустановяване на продажбите в съответствие с чл. 68, ал. 1, т. 6 и декларира дали предприетите от него действия по ал. 2 се дължат на някое от основанията по чл. 276 или по чл. 277.” 3. В ал. 4 думите „ 24 часа” се заменят със „седем дни”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

По § 8 има направено предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8: „§ 8. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 6, 7, 8 и 9: „6. информира ИАЛ за всяко предприето от него действие, свързано с временно спиране предлагането на пазара на определен лекарствен продукт, изтегляне от пазара на определен лекарствен продукт, искане за прекратяване на разрешение за употреба или заявено намерение за неподновяване на разрешението за употреба, както и да посочи причините, поради които е предприето това действие; в тези случаи притежателят на разрешението за употреба декларира дали предприетите от него действия се дължат на някое от основанията по чл. 276 или по чл. 277; 7. информира ИАЛ, ако действията по т. 6 са предприети в трета държава и се дължат на някое от основанията по чл. 276 или по чл. 277; 8. информира Европейската агенция по лекарствата, когато действията по т. 6 и 7 са предприети на основание чл. 276 и 277; 9. осигурява достатъчни количества от лекарствения продукт за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България.” 2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. данни за обема на продажбите на лекарствения продукт и всякаква друга информация, с която притежателят на разрешението за употреба разполага, относно обема на лекарските предписания за продукта;”.”

По § 9 има предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В чл. 79б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Изпълнителната агенция по лекарствата прилага процедурата по Глава осма, Раздел ІV, когато е необходимо прилагането на една от мерките, посочени в чл. 194у, ал. 2 и 3.” 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Независимо от ал. 1-3, когато е необходимо спешно действие за защита на общественото здраве на някой етап от арбитражната процедура, ИАЛ може да спре действието на разрешението за употреба и да забрани употребата на съответния лекарствен продукт на територията на Република България до приемането на окончателното решение. (5) В случаите по ал. 4 ИАЛ информира Европейската комисия, Европейската агенция по лекарствата и другите държави членки за мотивите за своето решение не по-късно от следващия работен ден.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, 11 и 12.

Следва предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов да се създаде § 12а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 12а, който става § 13 със следната редакция: „§ 13. В чл. 207, ал. 1 се създава т. 6в: „6в. осигурява снабдяването на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България;”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 и 14, които стават § 14 и 15.

По § 15 има предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да се отхвърли.

По § 16 има предложение от народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16: „§ 16. Създава се Глава девета „б“ „Износ на лекарствени продукти“ с чл. 217а – чл. 217г: „Глава девета „б“ Износ на лекарствени продукти Чл. 217а. (1) Износ на лекарствени продукти от територията на Република България може да извършва физическо или юридическо лице, притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти или притежател на разрешение за производство. (2) Притежател на разрешение за производство може да извършва износ само на произведените от него лекарствени продукти. (3) По смисъла на тази глава износ е и вътреобщностна доставка в рамките на Европейския съюз. (4) Износ на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 1, от територията на Република България се извършва след подаване на уведомление до ИАЛ за всеки конкретен случай, когато износът се осъществява от притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. Чл. 217б. Уведомлението по чл. 217а, ал. 4 се подава до изпълнителния директор на ИАЛ и съдържа следните данни: 1. наименование и адрес на управление на лицето по чл. 217а, ал. 1; 2. наименование, лекарствена форма и количество на активното вещество в дозова единица на лекарствения продукт, предназначен за износ; 3. номер на разрешението за търговия на едро с лекарствени продукти; 4. брой опаковки на лекарствения продукт, предназначени за износ; 5. държавата, в която е планирано да се извърши износ. Чл. 217в. (1) При постъпване на уведомление по чл. 217б ИАЛ изисква информация за лекарствения продукт, предназначен за износ за период от шест месеца назад, считано от датата на подаване на уведомлението: 1. за потреблението на съответния лекарствен продукт от Националната здравноосигурителна каса и/или от Министерството на здравеопазването; 2. за доставените количества от съответния лекарствен продукт в Република България от притежателя на разрешението за употреба. (2) Лицата по ал. 1 предоставят изисканата от ИАЛ информация в 15-дневен срок от получаване на искането. (3) Изпълнителната агенция по лекарствата извършва анализ на получената по ал. 2 информация за съответния лекарствен продукт, като сравнява данните за използваните количества по ал. 1, т. 1 и доставените количества по ал. 1, т. 2 с наличните данни, получени по реда на чл. 217б, т. 4 за брой опаковки, предназначени за износ. (4) Когато в срок от 30 дни, считано от датата на постъпване на уведомлението по чл. 217б, изпълнителният директор на ИАЛ не възрази писмено срещу извършване на износа, се приема, че е налице мълчаливо съгласие за извършване на износ. (5) Изпълнителният директор на ИАЛ може в срока по ал. 4 да откаже с мотивирана заповед извършването на износ, когато при извършване на анализа по ал. 3 се установи, че: 1. наличните към момента на подаване на уведомлението по чл. 217б количества от съответния лекарствен продукт в Република България не са достатъчни за задоволяване здравните потребности на населението; 2. в резултат на извършване на износа може да настъпи временен недостиг на необходимите за задоволяване здравните потребности на населението количества от съответния лекарствен продукт; 3. липсата на достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване здравните потребности на населението може да застраши сериозно живота и здравето на населението. (6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Данни за извършване на износ на лекарствени продукти от територията на Република България се публикуват на страницата на ИАЛ в интернет. Чл. 217г. Износът на лекарствени продукти се извършва в срок до три месеца от изтичане на срока по чл. 217в, ал. 4.“

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Джафер! Гласувах „против”, защото не съм убеден, че в тази поправка няма доза лобизъм. На второ място, по мое убеждение тези промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина затрудняват свободното движение на капитали в рамките на Европейския съюз и така биха нарушили европейското право и най-вече чл. 34 – 36 на Договора за функциониране на Европейския съюз. Пазарът на лекарства в България е около 1 млрд. 600 милиона, от тях 85 милиона се изнасят паралелно, което е много малко – 5%. Моето мнение е, че едно допълнително административно регистриране не е наложително и ще увеличи административната работа. Още нещо. По този начин ще се увеличат и част от цените на лекарствените продукти на дребно, понеже няма да има и паралелен внос. Последно. Според мен всеки износ се отразява положително на българския търговски баланс, а като не се прави той ще намалее. Благодаря.

По § 17 има предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители – § 17 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

Предложение на народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов – да се създаде § 17а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 17а, който става § 18, със следната редакция: „§ 18. В чл. 262 се създава ал. 9: „(9) Условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък се определят в наредбата по чл. 261а, ал. 5.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.

По § 19 има предложение на народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 20: „§ 20. Създава се чл. 285в: „Чл. 285в. Притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, който не уведоми ИАЛ за извършване на износ на лекарствени продукти по чл. 217а, ал. 4, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – в размер от 100 000 до 200 000 лв.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Предложение на народните представители Нигяр Джафер и Емил Райнов за § 21. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93 и 101 от 2009 г. и бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г. и бр. 4, 15, 23 и 106 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 1 се създава т. 14: „14. определя представителите на НЗОК, които съгласуват условията и реда по чл. 45, ал. 15.” 2. В чл. 19, ал. 7 се създава т. 18: „18. обнародва в „Държавен вестник” условията и реда по чл. 45, ал. 15.” 3. В чл. 45: а) в ал. 15 след думите „Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“ се добавя „на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели“; б) създава се нова ал. 16: „(16) Условията и редът по ал. 15 се обнародват в „Държавен вестник“ от управителя на НЗОК .”; в) Досегашните ал. 16, 17 и 18 стават съответно ал. 17, 18 и 19.”

Уважаема госпожо председател, преди да Ви запозная с доклада на комисията, предлагам на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: 1. Господин Красен Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката. 2. Госпожа Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”. 3. Господин Христо Атанасов – началник отдел „Международно контролирана търговия”.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Хайде да направим.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „преобразуване” се добавя „с изключение на промяна на правната форма”. 2. В ал. 3, в изречение първо думите „внос и износ” се заменят с „износ и внос, за транспортиране”, а в изречение второ думите „лиценз или” се заличават и накрая се добавя „а всеки следващ лиценз се издава за срок 5 години”. 3. В ал. 4 думата „три” се заменя с „5”. 4. В ал. 5 думите „внос, износ и за” се заменят с „износ и внос, за”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 3 се отменя; б) в т. 4 думите „които са определени да участват в тази дейност” се заменят с „по т. 5”; в) точка 5 се изменя така: „5. списък на физическите лица, които са определени да участват в тази дейност, включително лицата, които управляват и/или представляват заявителя, придружен от автобиография на лицата и свидетелство за съдимост;” г) в т. 6 думите „едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор, прокуриста, членовете на управителния и контролния орган на юридическото лице” се заменят с „членовете на съвета на директорите или на управителния съвет, които не представляват дружеството, и на членовете на надзорния съвет”; д) в т. 7 думите „едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор или прокуриста” се заменят с „лицата по т. 5”; е) в т. 11 думите „с продукти, свързани с отбраната” се заличават, а накрая се добавя „включваща конкретни категории и подкатегории на продукти, свързани с отбраната, и конкретни местоназначения”; ж) създава се нова т. 13: „13. документ за притежаваното дялово участие в капитала на чуждестранното лице по регистрацията в страната, в която е седалището му, издаден от компетентен орган на държавата, в която лицето е установено или регистрирано – в случаите на притежавано дялово участие от чуждестранно лице в капитала на лице по чл. 5, т. 1;” з) досегашната т. 13 става т. 14. 2. В ал. 2, т. 2 думите „и 13” се заменят с „13 и 14”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 15, т. 2 думите „и 13” се заменят с „13 и 14”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 2 думите „и 13” се заменят с „13 и 14”. 2. Създава се ал. 2: „(2) Лицата по чл. 5, т. 1 с валиден лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, или сертификат за получател, може да получат удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, като представят само документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 14.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2 думите „и 13” се заменят с „13 и 14”. 2. В ал. 3 думите „и 13” се заменят с „и 14”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. В чл. 18 се създава ал. 3: „(3) Междуведомственият съвет може да удължи срока по ал. 1 с не повече от 30 дни, когато е необходима допълнителна информация, свързана със заявлението и придружаващите го документи. В тези случаи междуведомственият съвет в срок 7 работни дни от датата на приемане на решението уведомява заявителя за удължаването и мотивите за него.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „в заявлението” се добавя „и в придружаващите го документи”. 2. В ал. 3 думите „и документ за платена такса по чл. 71, ал. 1” се заличават. 3. Алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице е длъжно да представи в междуведомствения съвет не по-късно от 60 дни от подаване на заявлението по ал. 2 изискуемите документи по чл. 14-17, свързани с настъпилата промяна. (5) Междуведомственият съвет разглежда и взема решение по представените документи по алинеи 3 и 4 по реда и в сроковете по чл. 18, като вписва изменението в съответния регистър и/или издава актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация, когато това е необходимо.” 4. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Вписване на изменение в регистъра и издаване на актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрации се извършва само в случаите на промяна на данните, вписани в регистъра или в издаден лиценз, сертификат или удостоверение. (7) Лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице заплаща такса по чл. 71, ал. 1 само при разглеждане от междуведомствения съвет на промяна на обстоятелства, която изисква издаването на актуален лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация.”

Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 22, ал. 1, т. 4 след думата „което“ се добавя „управлява и/или”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката и енергетиката”, думите „и 13” се заменят с „13 и 14” и се създава изречение второ: „Информацията трябва да включва конкретни категории и подкатегории на изделия с двойна употреба и конкретни местоназначения”. 2. В ал. 2 думата „три” се заменя с „пет”. 3. В ал. 3 думите „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министърът на икономиката и енергетиката”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 70, ал. 3 думите „Кодекса за поведение на Европейския съюз при износа на продукти, свързани с отбраната” се заменят с „Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режима на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (ОВ, L 335/99 от 13 декември 2008 г.)”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 71, ал. 1 навсякъде след думата „лиценз” се добавя „сертификат за получател”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В § 2 от Допълнителните разпоредби, в т. 11, буква „б” думите „с цел трансфер” се заменят с „и са предназначени за доставка”.”

По § 12 по вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф, който става § 13: „§ 13. В останалите текстове на закона думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „Министерството на икономиката и енергетиката”, „министърът на икономиката и енергетиката” и „министъра на икономиката и енергетиката”.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

„ДОКЛАД за дейността на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушенията, извършени от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както и анализ на проблемите, свързани с прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с предложения за законодателни промени Временна анкетна комисия беше създадена с Решение на Народното събрание от 5 септември 2013 г. Комисията се състои от 8 народни представители, избрани на паритетен принцип с председател Кирил Добрев и членове Данаил Кирилов, Екатерина Зайкова, Емил Радев, Илиян Тодоров, Калинка Балабанова, Митхат Метин и Мустафа Карадайъ. Срокът на действие на комисията беше два месеца. С Решение на Народното събрание от 31 октомври 2013 г. на Временната анкетна комисия е възложено да анализира проблемите, свързани с прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и да изготви предложения за законодателни промени. По този повод срокът на работа на комисията беше удължен с един месец. Проведени бяха шест заседания, на които са приети Вътрешни правила за работа на комисията; разгледани бяха постъпилите сигнали в комисията; проведени бяха изслушвания на членовете на КПУКИ и публични лица – бивши народни представители, кметове, общински съветници. Проучена и анализирана е системата за регистрация и разглеждане на постъпилите в КПУКИ сигнали и жалби. Изискани са справки за движението на преписките, за натовареността на администрацията, за издаваните актове от Председателя. Изслушани бяха и държавни служители за предприетите от тях действия по изпълнение на закона. Освен това беше проведено и обществено обсъждане съвместно с Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения по проблемите, свързани с прилагането на закона. Обсъдени са и законодателни инициативи за попълване на пропуските и за подобряване на нормативната уредба. Повод за създаването на Временната анкетна комисия е оповестената информация от Прокуратурата за наличие на „тефтерче” със записки, от което е видно, че по висящи и дори по още необразувани производства председателят на КПУКИ е записвал „инструкции”, срещу които стоят инициали на лица с политическо и партийно влияние в българското общество – „И.Ф.”, Ц.Ц.”, „Б.Б”. Целта на Временната анкетна комисията беше да събере факти и проучи обстоятелствата по станалите обществено достояние данни за извършени нарушения. От събраната информация се установи следното: 1. За периода 2011 – 2013 г. Комисията е разгледала общо 868 броя преписки. 2. От разгледаните преписки, решени в срок са само 183, или едва 21%. 3. От общия брой преписки 685 броя не са приключени, а част от тях са все още висящи. Установени са 146 броя преписки, по които повече от една година не са събрани и все още се събират доказателства от комисията, въпреки че законът изрично е казал това да става в двумесечен срок. Показателни примери са преписка № С-184, образувана от комисията на 8 юни 2012 г. срещу кмета на Монтана – Златко Живков. Решението на комисията № 238 е прието и обявено чак на 6 юни 2013 г. – една година след постъпване на сигнала. По преписка № С-191, образувана на 13 юни 2012 г. срещу Георги Николов, общински съветник в община Нова Загора, комисията се произнася чак на 4 юли 2013 г. – отново повече от година след постъпване на сигнала. По преписка № 31 от 26 август 2011 г. за конфликт на интереси в Общински съвет Берковица комисията изпраща писмо с указания и до този момент, видно от справките, преписката все още не е приключена. Тоест, можем да ударим рекорд от повече от две години. 4. Приети от комисията са 103 броя решения за установяване на конфликт на интереси. Много моля да следим внимателно: 49 броя преписки са с особено мнение. В 47 от тях особеното мнение е подписано само от един член. Със свои решения комисията е прекратила 278 броя преписки, а в 256 броя преписки не е установен конфликт на интереси. Казвам всичко това заради една моя любима фраза от тефтера „Златанов”, където по повод преписката за Плевнелиев пише: „Да се прокара незабелязано в рубриката „Прекратени с къси мотиви, без заглавия”. Двеста петдесет и шест броя преписки са точно в тази рубрика – прекратени с къси мотиви, без заглавия. 5. Отменените от съда решения на КПУКИ, с които е установен конфликт на интереси, са общо 92 броя от 103 броя решения. Единадесет са решенията за установяване на конфликт на интереси, които са влезли в сила. За същия период от време Комисията като първостепенен разпоредител с бюджетни средства е изхарчила 3 милиона 540 хиляди лева. Многобройни са примерите за отмяна на решения на КПУКИ на две инстанции. Ето няколко примера. Административният съд София-град и Върховният административен съд са постановили отмяна на решение на КПУКИ срещу бившия председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Тодор Коларов, както и Решение № 14 спрямо Милчо Доцов – кандидат за кмет на община Берковица, с което КПУКИ установява конфликт на интереси по отношение на Милчо Доцов. Със свое решение Административният съд София-град отменя като незаконосъобразно решението на КПУКИ. Решението на Административния съд е потвърдено и на втора инстанция от ВАС на 21 декември 2012 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е образувала 21 броя преписки срещу магистрати за постановени от тях актове, с които отказват да образуват или прекратяват наказателни производства, или се произнасят с присъда по конкретно дело. Съгласно нормативната уредба тези действия на магистратите подлежат на институционален контрол – чрез обжалване и протестиране пред висшестоящите органи в съдебната система. Те не са извършили нарушения в качеството им на административни ръководители, а просто по отсъждане по определени дела. В този смисъл КПУКИ, извън предоставената от закона компетентност, е образувала преписки, събирала е доказателства, включително е призовавала тези магистрати да представят обяснения за изясняване на обстоятелства от компетентност, която е на други органи. Председателят на комисията без решение на самата комисия е издавал становища и указания – 85 броя са издадените становища от страна на председателя. Голяма част са издадени, без да се разгледат и да бъдат одобрени от самата комисия като колегиален орган. Фрапантен пример е случаят с Мариета Сивкова – общински съветник от Ямбол и заместник-кмет на община Тунджа. В предоставеното на председателя на Общинския съвет на община Ямбол становище Филип Златанов се произнася положително относно твърдян конфликт на интереси и потенциална несъвместимост на Мариета Сивкова. След обжалване от страна на потърпевшата КПУКИ на свое заседание приема обратно становище от това на председателя, потвърдено впоследствие с решение на ВАС № 13706 от 21 октомври 2013 г. С посоченото решение ВАС отменя и Решение № 298 на Общинската избирателна комисия – гр. Ямбол, която е прекратила предсрочно пълномощията на госпожа Сивкова като общински съветник. Процедура по разпределение на преписките. На проведените заседания на Временната анкетна комисия бяха изслушани членовете на КПУКИ, без нейния председател. От изслушаните членове на комисията, директора на дирекция „Правна” и служители от същата дирекция се изясни начинът, по който се разпределят сигналите. Постъпилият сигнал се завежда в деловодството. След завеждането сигналът се предоставя на главния секретар или председателя на КПУКИ, които от своя страна с резолюция до директора на дирекция „Правна” стартират процедурата по превръщането на сигнала в преписка. Не е определен конкретен срок за придвижване на заведения в деловодството сигнал до резолиращия сигнала и придвижването му до дирекция „Правна”. Това понякога може да отнеме по 5-6 месеца, което довежда до така нареченото, описано в тефтера, „да тупкаме топката” или да бавим играта. Това на практика не дава възможност да се установи кой е задържал преписките, по чия вина масово не се спазва двумесечният срок за произнасяне по тях. Директорът, от своя страна, завежда преписката в отделен регистър и я разпределя по своя преценка на юрисконсулт от дирекцията. Юрисконсултът, на когото е разпределена преписката, сам преценява от кои органи и институции да изисква доказателства и какви точно доказателства. Директорът на дирекция „Правна” докладва преписката на председателя за включването й в дневния ред. Председателят със своя заповед еднолично определя дневния ред и насрочва заседанията на комисията. Директорът на дирекция „Правна” е на пряко подчинение на председателя на комисията. Липсва писмено разписана процедура за действията на директора след резолюцията на председателя или главния секретар на комисията. Няма обективни критерии, въз основа на които директорът да извършва преценка на кого от всичките 13 юрисконсулти да бъде разпределена преписката. От събраната и анализирана информация може да се направи следното заключение – че съществува голяма вероятност за субективно разпределение на преписките, без ясни принципни правила, които да гарантират на жалбоподателите обективно и безпристрастно поведение при събиране на необходимите доказателства. Основна дейност са извършили четирима юрисконсулти, които са работили по „важните” сигнали, присъстващи в тефтера на Златанов. Произнасянето на комисията е превърнато във формален акт, като основната дейност по определяне, събиране на доказателства и изготвяне на проектите за решения е възложена на администрацията, а не на членовете на комисията. Съгласно Заповед № 04-11/13.01.2012 г. на председателя на комисията отговорният юрист, на когото е разпределена преписката, преценява дали са събрани достатъчно доказателства и изготвя проекта за решение. Съгласно т. 5.6 от заповедта „Докладът и проектът се представят на членовете на комисията два дни преди заседанието на комисията за приемане на финалния акт”. От изисканата Инструкция за деловодната дейност и документооборота се установи, че изходящата кореспонденция се внася за подпис на председателя в интервала, слушайте, между 13,30 и 14,00 ч. – чл. 17, ал. 1 от инструкцията. Определянето на подобно работно време е без прецедент в административната практика. Съответствие на записките в тефтера с приетите решения по същество. От изнесените данни от прокуратурата относно лицата, присъстващи в личния тефтер на председателя Златанов, заканите „да се оправи”, „да се удари”, „да се изчака”, „бързо” и така нататък, записани срещу конкретните имена, с много малки изключения отговарят на решенията, които КПУКИ е вземала. Напълно отговарящи на записаното в тефтера и взетото като решение на комисията са следните случаи: - Венцислав Куткудейски – кмет на с. Медковец, община Монтана. Записано в личния тефтер е „да се изчака с 2-3 месеца, И.Ф. е казала в началото на септември”. Решението на комисията да не се установи конфликт на интереси е взето на 30 август 2012 г., тоест 5 месеца след образуване на преписката. - Марио Шиваров – общински съветник от Варна. Записано в личния тефтер: „Шиваров – четвъртък – лично – ЦЦ”. На същия човек преписката му е разгледана в четвъртък. - Мустафа Еюпов – кмет на с. Кръстава, община Велинград. Записано в личния тефтер: „да има конфликт” – изпълнено с Решение № 153. - Кметът на с. Сталийска махала, община Лом, област Монтана – Цветан Петров. Записано в личния тефтер: „да няма конфликт на интереси” – с Решение № 125 преписката е прекратена. - Пламен Макавеев Петков. Няма сигнал срещу него в комисията, но пък присъства в тефтера на председателя – това също е една загадка. Същият този човек е бил кандидат за кмет на община Чипровци, област Монтана. Записано е в личния тефтер „да се удари” – не успява да спечели изборите със 17 гласа на балотажа, след което имаме около стотина невалидни бюлетини. Същият не подава жалба или сигнал за ръчно преброяване на бюлетините. Как, по какъв начин е въздействано върху него, можем само да гадаем. - Иван Недков – кмет на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив. Записано в личния тефтер „да се оправи” и „е оправен” с Решение № 77. - Румен Арнаудов – кмет на с. Плетена, община Сатовча, област Благоевград. Записано в личния тефтер „да се оправи” – „оправен е” с Решение № 150. - Ангел Семерджиев – председател на ДКЕВР. Записано в личния тефтер „да се удари” – „ударен” с Решение № 216 за установяване на конфликт на интереси. - Емил Димитров – народен представител от ГЕРБ. Записано в личния тефтер: „Емил Димитров има 2 решения за конфликт на интереси” за Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето и Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. „Емил Димитров стоп”, „Емил Димитров да се удари след около месец” – изпълнено напълно. Изслушване на лицата, присъстващи в тефтера. При изслушването си Емил Димитров, Вяра Петрова, Марио Шиваров обясняват присъствието си в личния тефтер на председателя като използване на държавни структури, подлежащи на контрол от Народното събрание, за притискане на политически неудобни лица. Комисията забавя с месеци решенията по техните казуси, което време се използва за политически натиск, за влияние върху тяхното поведение в качеството им на народни представители и общински съветници. Същите потвърждават, че натискът е бил осъществен по начина, описан в личния тефтер на председателя Златанов и от посочените политически поръчители, цитирани с инициали в тефтера. Кметове и общински съветници, които бяха изслушани, обясняват присъствието си в този тефтер като неудобни политически и икономически на определени кръгове, които се стремят да дискредитират обществения им имидж на политици и да ги отстранят от заеманите от тях позиции. Сигналите спрямо някои от тях са разгледани в изключително кратки срокове, които да позволят решението на комисията да се използва политически преди изборите на 23 октомври 2011 г. По други сигнали няма произнасяне повече от година. Прави впечатление, че преписките срещу публични лица от област Монтана са над 38, за 2012 г. – 17, а за 2013 г. при отсъствието на госпожа Искра Фидосова, само една. Сигналите са подавани в периоди на обществено-политически мероприятия, като общи или частични избори, предстоящи назначения и други. Публично обсъждане – Кръгла маса с неправителствени организации. На 24 октомври 2013 г. в зала „Изток” на Народното събрание, съвместно с Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се осъществи публична дискусия по проблемите при прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) и предложения за преодоляването им. Публичната дискусия се излъчи в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. От проведената дискусия и големия граждански интерес стигнахме до няколко извода: 1. Субективизъм при администрирането на преписките. 2. Поставяне на специализираната администрация единствено под контрола на председателя на комисията. 3. Разширяване на кръга от субекти, по отношение на които се прилага закона. 4. Повече превенция, по-малко репресия. 5. Повишена публичност и контрол върху работата на комисията. Изводи. Настоящият доклад съдържа принципни изводи и предложения за законодателни промени с оглед повишаване на прозрачността и засилване на превантивната роля на комисията, които се установяват на събраните факти и проучените обстоятелства в резултат на работата на Временната анкетна комисия. В момента действащият закон създава правна рамка и процедури, които позволяват прекалено голяма концентрация на правомощията на председателя на КПУКИ, при липсата на контролен механизъм върху предприетите от него и комисията действия. От предоставената от КПУКИ се установява, че повече от две трети от приетите от КПУКИ решения са постановени след изтичане на предвидения в закона двумесечен срок за разглеждане и произнасяне по постъпилите сигнали и жалби. Самият закон не предвижда процедура за забавено администриране и произнасяне. Необходимо е да се създаде механизъм за повишено обществено доверие в избора на председателя и членове на комисията и въвеждане на граждански контрол върху работата на комисията. Членовете на комисията следва да се избират, съответно назначават, след проведена публична процедура, утвърдена от съответния орган, който съгласно закона има право да предлага кандидати за членове на комисията. Процедурата е необходимо да съдържа условия и реда за номинирането, представянето и изслушването на кандидатите. Изслушването е необходимо да е публично и да се предостави възможност и на гражданските организации да правят предложения до органа по назначаването и да отправят въпроси за изразяване на становища. От събраната информация е видно, че обект на проверката са политически опоненти, заемащи публична длъжност по смисъла на закона. Чрез действията на КПУКИ се изгражда отрицателен имидж, за омаловажаване или обществено игнориране на позицията им като публични фигури. В този списък влизат народни представители, кметове, общински съветници и представители на съдебната власт. Комисията „нанася удари“ както и „отмъщения“ и на лица, които са неудобни и са подали вече оставка и по смисъла на закона не са били публични личности. Въпреки това комисията е образувала преписки и се е произнасяла с утвърдителни решения, които са отнемани от съда на две инстанции. Пример на това отношение е производството срещу бившия председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Тодор Коларов. Комисията, чрез действията или бездействието си, е обезсмислила възложената в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси воля, тъй като не е спазвала законоустановения чл. 27, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси двумесечен срок за произнасяне. По този начин лицата, извършили неправомерни действия в условията на конфликт на интереси, остават ненаказани, а други, срещу които с месеци няма произнасяне, се лишават от законово гарантираната им възможност да се защитят в съда. В този смисъл Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за създаване на независим публичен орган, който да установява и предотвратява конфликт на интереси, е изцяло подменен. Председателят на КПУКИ е единственият орган по назначаване и освобождаване на служителите в администрацията. Тази непосредствена служебна зависимост между назначаващия орган и назначената от него администрация създава порочен механизъм за влияние върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на служителите от администрацията. Необходимо е да се предприемат законодателни инициативи, които да елиминират възможностите за субективизъм, непрозрачност и необективност при събирането на доказателства и произнасянето на комисията. За целта: - въвеждане на описания по-горе механизъм за повишаване на обществено доверие в избора на председател и нейните членове; - избор на заместник-председател или заместник-председатели на КПУКИ от Народното събрание, за да се избегне вакуумът при отстраняване или невъзможност на председателя да упражнява дейност за определен период от време; - да се определи, че максималният срок за произнасяне е до два месеца и този срок може да бъде удължен с още два, с решение на комисията, взето с единодушие или само ако е необходимо за обективно и безпристрастно произнасяне на комисията по конкретния сигнал; - с цел повишаване ефективността в работата и произнасяне на Комисията в сроковете, предвидени в закона, е необходимо да се предвидят санкции за лица, които не предоставят на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси исканата от тях информация в определения от комисията срок; - да се събере публичен регистър към КПУКИ за обявяване на декларациите по чл. 12, т. 4 по всеки конкретен повод на конфликт; - да се предвидят завишени административни санкции за членовете и администрацията на комисията при неспазване на изискванията на чл. 12 от Закона; - да се отнеме възможността на КПУКИ да се произнася по несъвместимост за лица, заемащи публични длъжности, тъй като такива правомощия са предоставени на други органи, съгласно действащото законодателство; - необходимо е да се повиши превенцията, която КПУКИ следва да оказва спрямо лица, заемащи публични длъжности; - с цел повишаване на превенцията е препоръчително да се приемат промени, позволяващи имената на лицата, заемащи публични длъжности, за които е установен конфликт на интереси с цел и с влязъл в сила акт, да се обявяват в интернет страницата на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Тук имаме много интересни примери за имена, за хора. Комисията се е произнесла и техните имена не са качени в интернет, тоест лишаваме ги от публичност; - да се възложат правомощия на КПУКИ като колегиален орган при назначаването, освобождаването, атестирането на държавните служители в администрацията, както и при изработването, приемането на становища и методични указания за прилагането на закона. Това ще създаде по-голяма сигурност в служителите от администрацията и ще повиши обективността и безпристрастността на решенията; - да се въведе възлагането на случаен принцип и разпределението на преписките на членовете на комисията; - да се въведе инструментът на „отвод“ за членове на администрацията при прилагане на основни съмнения за нарушаване на принципа на безпристрастност, както и при конфликт на интереси; - да се създаде механизъм за парламентарен контрол от постоянна парламентарна комисия върху работата и решенията на Комисията. В заключение, опитът показва, че и най-добрите правила не могат да проработят без добрата воля на тези, от които зависи тяхното прилагане на практика. Доверието на обществото се дава не само заради образование или познаването на закона. Доверието включва и изискване на качества за неподатливост, неподкупност, умение да служиш на закона. Настоящият доклад се стреми не само да предостави съществуващата практика, но и да определи областите, които се нуждаят от обновление, за да променят в по-голяма степен практиките, които пречат да се осъществява независима и обективна дейност на комисията в полза на обществения интерес. Предстои проект за решение на Народното събрание.

„РЕШЕНИЕ по Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушения, извършени в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушения, извършени в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. 2. Докладът на Временната анкетна комисия да се предостави на главния прокурор на Република България.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Като членове на създадената с решение на Народното събрание комисия участвахме в нейната работа, смятам, максимално добросъвестно, максимално енергично. Надявам се участието ни да е било полезно и ефективно. Подписали сме доклада на временната комисия с резерва, с особено мнение, което сме изразили и в заключителното заседание, и което ще си позволя да изразя накратко и по отношение на Вас. Първо, подкрепяме доклада, защото той ще доведе до ползата да усъвършенстваме конкретно законодателство и устройствения закон, който касае дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Безспорно е, че действащият закон следва да бъде променен, следва да се актуализират негови разпоредби, следва да се обезпечат и чисто институционални въпроси по отношение на взаимодействието между членове и ръководство на въпросната комисия. Също така сме съдействали изцяло на работата на комисията, защото към момента на практика такава комисия няма, и то няма поради липса на състав. Тоест Народното събрание като един от органите, който определя и назначава състава на комисията, следва да предприеме енергично действие за конституиране на този състав в неговата пълнота. Приемаме също така, че изводите и препоръките ще подобрят дейността на бъдещата комисия, както и че ще гарантират публичния интерес, от една страна, така ще гарантират и правата на лицата, за които се проверява и установява дали има налице конфликт на интереси. Резервите ни касаят част от въпросите и констатациите, които са вписани в, ще го нарека, обстоятелствената част на доклада. Вярно е, че тази комисия действаше в ситуацията на политически натиск и в голяма степен на една обществена предубеденост. По тази причина и подходът, и методът на търсене и установяване на фактите не беше достатъчно обективен. Най-първо ще коментирам това, че личният тефтер съдържал инструкции. Ние не разполагахме с личния тефтер, уважаеми колеги. Разполагахме с някакви споменавания и интерпретации на този личен тефтер. Даже имаше случаи, в които колеги препращаха към еди-кое си издание, към еди-коя си пресконференция. Ние не видяхме с очите си тефтера. Приехме обаче, че това, което се твърди като реплики или записи, най-вероятно е автентично. Така и не беше уважено, бих казал, съобразено нашето искане да се получи достъп до оригинала, който е събран като доказателство по едно наказателно производство. Без да влизаме в интерпретации, защото и аз, и колегата Радев се стремяхме максимално да се придържаме към фактите, но не можем да не коментираме употребата на понятието „инструкции”. Аз се радвам, че в доклада „инструкции” беше поставено в кавички. Ние не знаем дали това са инструкции, или са мислите на Филип Златанов. Такава директна връзка не беше установена. Също така, макар и да се споменават някои от фактите, и в момента остават интерпретирани еднопосочно и целенасочено. По годишното разпределение на преписките много ясно се вижда, че това е орган, който започва да функционира. В едната година преписките са били малко. В тази година комисията е съществувала в две стаи, в два кабинета. Съществувала е в състав: членове на комисията плюс не повече от четирима-петима други служители. Следващата година се вижда, че броят на преписките се увеличава, което означава, че институцията очевидно започва да работи. Започва също така да изгражда администрация, започва да установява тази администрация в конкретно работно място, докато се стигне респективно до заработването на комисията в един нормален, бих казал относително, ритъм и това безспорно е през 2012 г. Това обстоятелство се дължеше и на факта, че комисията не беше ситуационно устроена. Тя започна работа с три кабинета, докато през 2012 г. получи ползването на два етажа от административна сграда. Това би следвало да бъде и логичното обяснение, защото ние изслушахме администрацията, но не сме изслушали всички редови служители, както са посочени 16 на брой с разпределение на преписките. Напълно е възможно четирима, петима или шестима от тях просто да са по-старшите юристи, да са с повече опит или с по-висока квалификация, или с по-сериозно познание и владеене на конкретната материя, другите да са току-що встъпващи, обучаващи се в работата. Бих казал, че е малко еднозначно и не много сигурно да проектираме извода, че едни от тези юристи са работили поръчково, други не са работили поръчково и по такъв начин. Макар да изслушахме ръководството на администрацията на две заседания, комисията пак намери обяснение, с което да вмени вина на Филип Златанов като председател. Оказа се, че преписките не се движат от председателя. Преписките постъпват в администрацията, на първа фаза се разпределят – казвам го образно – от директора на Правна агенция. Той ги предоставя по собствено усмотрение, което беше заявено няколко пъти, включително и от членове на комисията, беше потвърдено и от госпожа Сабрие Сапунджиева – предоставя ги на съответни юрисконсулти. Как ги избира? Очевидно това е по някакъв вътрешен график на натовареността и със съобразяване на компетентността на конкретния служител. Кое обаче действително е порок? Порок е това, че част от процедурата в комисията е много силно обусловена и много пряко зависи от правно действие, което е инструмент за защита на лицето, поставено на изследване – дали има конфликт на интереси, или няма конфликт на интереси – снемането на личните обяснения от това лице. Затова има множество случаи, в които забавянето се дължи на неуведомяването на това лице – не че той не е знаел. Имаме конкретен случай с конкретен наш колега, който много говори по този въпрос и по медиите. Вероятно е знаел – три, четири, пет опита за неговото уведомяване, но е предпочел да не се яви. Ето затова не може да приключи производството. Аналогичен е и случаят с представянето на доказателства. Кмет на средна по размер община – една година се бави производството. Защо се бави? Човекът го заяви пред комисията: „Защото още не съм изпратил копията на всички обществени поръчки.” Комисията е поискала всички обществени поръчки за определен период от време. Той казва: „Да, вероятно това е един тир с документация. Не мога да организирам и да я предоставя на комисията.” Комисията е тръгнала оперативно да съкращава този обем до минимално необходимия обем доказателства, които би трябвало да изследва в този случай. Действително законът и процедурата тук изискват да се установят срокове по отделните етапи в това производство. Също така да се разпределят последиците, ако примерно заинтересованото лице прецени или не желае да се яви за изслушване, или пък създаде пречки за събиране на доказателствата. Тъй като изслушванията, бих казал, са селективно подбрани потърпевши, в доклада не е обективно отразено, че ние изслушахме потърпевши от работата на комисията. Не оценихме обаче техните свидетелства и техните мнения точно като на заинтересувани, на пострадали от дейността на тази комисия лица. Тоест те при всички положения са еднопосочни. При всички положения те имат оттенъка на мярката на проблема, създаден от работата на тази комисия. Тъй като при всичките тези изслушвания акцентът едва ли не политически се хвърляше и се насочваше спрямо нашата политическа сила, аз моля всички колеги да съобразяват и правилно да прочетат отразеното в доклада. По почти всички решения на комисията са били изразени 49 „особени мнения” от общо 103-те решения на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. От тези 49 „особени мнения”, 47 са написани от един член на комисията. Този член, уважаеми колеги, е избран от квотата на миналото правителство на Република България. Тоест би трябвало никой член по никакъв начин не следва да има политическа обвързаност. Това са обективните мнения. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)