ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ)960 думи
Уважаеми дами и господа, аз най-напред ще кажа, че ще подкрепя закона, предложен от народните представители Костадинов и Свиленски, и ще се въздържа от подкрепа на закона от господин Иванов. Защо?
Първо, има един принципен въпрос по отношение на тази нова разпоредба, която беше предложена през миналата година от тогава управляващите от ГЕРБ, на Закона за автомобилните превози, тоест за въвеждането на касови апарати във всички автобуси. Вие си спомняте, че тогава ние казвахме, че това е излишна мярка на Министерството на финансите. Това беше по личното настояване на господин Дянков, за да се затегне финансовата дисциплина и да се знае кой какви билети издава. Причината за това наше твърдение тогава беше и това, че не успя онази политика по отношение на заведенията за обществено хранене – че трябва да имат онлайн връзка с касовите апарати, за да се окаже завишен контрол. Защо? Защото и сега продължават да се отменят касови бонове преди да се издаде фискалният бон. Няма никакъв ефект от това, че са вързани с Министерството на финансите, включително засиления контрол и хора, които са злоупотребявали. Не съм чул и един да бъде контролиран от тази система и да се каже: „Видите ли, този търговец лъже държавата“.
Сега го наложихме и на автобусните превозвачи, което е пълен абсурд, защото това са транспортни средства. Пътуват навсякъде в страната. Издаването на един билет по сведение на превозвачите е около минута и половина. И за какво го направихме? За да създадем усложнение на българския бизнес, за който всички говорим, че ще го подкрепяме.
И когато казахме, че това ще е неработещо, не ни повярвахте. След това се наложи Вие самите да удължите срока с три месеца. Ние предлагахме да е една година, за да могат да се произведат тези касови апарати. Не стана. Втори път законът се удължи с още шест месеца.
Сега, уважаеми дами и господа, сме в казус на действащ закон, защото този закон действа от 1 януари. Днес сме 24 януари, а предлагаме да се удължи срокът. Според мен това трябва да е закон за спиране действието на тази разпоредба от Закона за автомобилните превози. Това могат да го кажат юристите. Защо? Защото сме в казуса на действащ закон. Ние трябва да спрем действието му, а не да удължим срока за влизане в сила на закона. Дали няма да влезем в колизия – не знам. Но знам, че от това ще пострада българският бизнес!
Искам да Ви кажа и още нещо и да предупредя Народното събрание – след това удължение от шест месеца, уважаеми дами и господа, пак няма да бъдат монтирани, защото с няколко удължения хората мислят, че могат да продължават да не ги монтират. Ами защо го правим? Задаваме въпрос, ама Вие настоявахте. Спомням си атаките по телевизията на господин Станислав Иванов, когато коментирахме проблемите с правилника на Народното събрание, че видите ли, те вместо да спрат закона, в момента предлагат допълнително да се удължи срокът. Да, но защо го приехте, да Ви попитам аз?! Защото ако не бяхте го приели, сега нямаше да има за какво да се караме. Защото беше един недомислен закон!
Убеден съм, че след шест месеца ние отново ще трябва да вземем решение, в което да кажем: „Този закон трябва да бъде отменен.” Може би днешното ни решение, пак казвам, трябваше да бъде това. Министерството на транспорта, тъй като то поддържа контакта с бранша, трябваше ясно да каже: „Да, дайте да отменим закона.” Трябваше обаче да имат малко повече кураж.
По втория закон, който предлага нещо много интересно, честно казано, позицията ми е принципна. Какво е предложението? В градския транспорт – автобусите в София, Пловдив, в големите градове, където има сключени договори по оперативна програма за създаване на нова система, да няма изискването да се издава билет от самото моторно превозно средство, тоест в автобуса, трамвая или в тролея. Когато предлагахте закона не помислихте ли, че тези договори ги има? Те не са от днес. Не мислехме ли, че трябва да се включи една клауза и да се каже: „Това не важи за градския транспорт, а се създава еди-каква си система за билетоиздаване и така нататък” ?
Това не е работа на Транспортната комисия. Това до голяма степен е работа на Министерството на финансите и преди малко това говорихме и с господин Горанов. Системите, които съществуват в момента в София, Пловдив и в големите градове – да се издават билети от някакви си дружества, които нямат нищо общо с търговеца-превозвач, са в нарушение на цялото законодателство на България. Господин Иванов го знае много добре!
Нормативната база разрешава издаването на билета от търговеца – лицензиран превозвач. Действието на мобилния център е в противоречие с наредбите на Министерството на финансите. Прочетете ги! Никой не закача големите градове, големите общини. Хайде да седнем и да помислим това ли е пътят, по който трябва да решим въпроса? Пътят беше единствено този, за който аз казах – да кажем „не” на тези текстове, да си признаете грешката и да вървим напред. И да търсим чрез Министерството на финансите, а не чрез Министерството на транспорта трайно решение, което да облекчи бизнеса, да създаде финансов ред и дисциплина в транспортната система, да облекчим българските граждани, не на трето място, разбира се, може би на първо, по отношение на снабдяването с билети и средства, чрез които да могат да използват градския и междуградския транспорт, защото това е финансова политика, а не транспортна. Благодаря Ви за вниманието.
Надявам се, че не съм говорил дълго. Бях длъжен да го кажа, за да бъда честен пред всички Вас и отново да предупредя, че подобно действие може да ни създаде проблеми. Апелирам към юристите да ни кажат можем ли, след като вече законът е в действие, да приемем текста, че удължаваме срока или трябва да измислим някаква малка промяна в самия текст на второ четене, за да сме коректни към законодателството ни. Благодаря.