29 януари 2014 г.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, темата за природен парк „Странджа” не е от вчера, тя е стара тема. Преди няколко дни излезе решение на петчленен състав на Върховния административен съд и тя отново придоби обществено значение както в медиите, така и в обществото. Видяхте, че вчера имаше организирани протести от неправителствени организации. Смятам, че темата наистина е от обществено значение и затова с колегите решихме да се възползваме от възможността, дадена в правилника, да изслушаме съответните министри, които имат отношение към казуса. Така всяка парламентарна група ще има възможност да зададе свои въпроси към министрите с оглед да не се стигне до презастрояване на самия природен парк, а още повече – евентуално държавата да бъде санкционирана в бъдеще за неспазване на европейското законодателство. Смятам темата за актуална и е хубаво да я обсъдим. Затова нашето предложение е утре, четвъртък, тя да бъде точка първа в програмата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Трябва да сме благодарни на опозицията за предложението за обсъждане на актуална тема от нашия обществен живот. Искам обаче само да припомня зеленото минало на Политическа партия ГЕРБ в предишния Парламент. Това е политическата партия, която внесе един от най-мазните лобистки закони за горите през 2012 г. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Поради това хората излязоха на „Орлов мост” през лятото на 2012 г.

А Закона за заменките?

Това е политическата партия, която... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

... даде разрешение за проучване за шистов газ в България, без да има конкурси, без да се интересува от мнението на Парламента. Това е политическата партия, която внесе законопроект в България да се гледат генномодифицирани организми. Аз разбирам Вашия преход, Вашето развитие, израстване и вместо на обръщаме внимание на някои младежки грешки, трябва да се поощри този зелен растеж. Затова, уважаеми колеги от ГЕРБ, скъпи приятели на странджанската зеленика, аз предлагам наистина да има такова изслушване, но вместо в четвъртък...

... просто да бъде в петък в 9,00 ч. сутринта. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ, единични ръкопляскания от КБ.)

То е по отношение на деня.

Искаме да направим дуплика.

Процедура по начина на водене.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам процедура по начина на водене. Не може да има две предложения, господин председателю, защото предложението включва искането за изслушване с конкретно посочване като коя точка и кой ден това да се случи. (Реплики от ДПС.) Не беше направено предложение, колеги, за разделно гласуване на това предложение, поради което с гласуването му е прието предложението така, както то е направено. И всичко, което оттук насетне допуснете да се случи в залата, ще бъде нарушение на правилата, по които работи Парламентът. (Реплики от КБ и ДПС.) Колеги, по-лесно е да отворите правилника, да прочетете текста, да видите, че предложението съдържа две части – искане за изслушване с посочване на дневния ред. Това гласувахме, защото тук нямаше процедура, по която да бъде направено предложение за разделно гласуване на тези предложения. (Реплики от КБ и ДПС.) Не помните, колеги, две минути по-рано какво се е говорило тук, от тази трибуна. (Реплики от КБ и ДПС.)

Което е прието.

Защо да не го четете?

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 49, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам тази седмица наистина да бъде разгледано искането на нашата парламентарна група за създаване на анкетна комисия около случая Христо Бисеров. Аз смятам, че това наистина вълнува нашите избиратели. При това, между другото, не само избирателите на нашата парламентарна група. Сигурен съм, че този въпрос, който е важен, вълнува избирателите на „Атака”, избирателите на БСП, избирателите дори на Движението за права и свободи. Защото наистина изглежда лицемерно повече от два месеца да не се съгласяваме с конституирането на такава анкетна комисия – да, по принцип сме съгласни да има такава анкетна комисия около случая Христо Бисеров, но или да не я включваме в седмичния дневен ред за нашата работа, или пък да я включим някъде на 18-о или 20-о място в седмичната ни програма, което на практика лицемерно подронва възможността да работи такава анкетна комисия. У нас – вносителите на това предложение, което е направено преди повече от два месеца, наистина възникват много основателни съмнения за една преднамерена симбиоза между служби за сигурност и висше партийно политическо ръководство. Защото по друг начин не можем да си обясним как така внезапно господин Бисеров подаде своята оставка, при това не само като заместник-председател на управляващата партия, това не е толкова важно за нас, по-важно е, че той беше заместник-председател на Българския парламент и председател на комисията, която всъщност създава нормативните правила в Републиката. Защото това преднамерено изтичане на информация, за което имаме основателни подозрения, всъщност създаде една благодатна почва за един жесток кризисен пиар, така щото да се потушава един внезапно възникнал пожар в собствената ни къща.

Времето!

По тази причина, господин председател, предлагам моето искане да бъде включено като точка първа за четвъртък, утре. Благодаря.

Наистина призовавам – ако някой има противоположни аргументи, нека да ги изложи. Отново ще кажа – много е важно за всички наши избиратели, защото това вълнува обществеността, да се създаде такава анкетна комисия. По много по-маловажни въпроси имаше анкетни комисии, а това е актуален обществен дебат. Така че, колеги, призовавам Ви да преосмислите своето решение и да подкрепите функционирането на такава комисия като точка първа от утрешния дневен ред. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Проект на решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, № 454-02-1, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 8 януари 2014 г. На свое заседание, проведено на 15 януари 2014 г., Комисията по правни въпроси разгледа Проект на решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 8 януари 2014 г. От името на вносителите проектът за решение и мотивите към него бяха представени от народния представител Данаил Кирилов. Проектът предлага срокът за предложения за кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет да бъде определен до 31 януари 2014 г. Като основен аргумент се посочва, че срокът 27 декември 2013 г., който Народното събрание определи с решението, чието изменение се иска, не бил достатъчен за обсъждане и предлагане на повече кандидатури. В дискусията участие взеха народните представители Мая Манолова,” ...

„Народните представители, които се изказаха, се обединиха около тезата, че не би могло предложението да се обсъжда, без да се отчитат основните юридически въпроси, които то поражда и последиците от тях. От правна гледна точка удължаването на определен срок е възможно, само ако той не е изтекъл. В конкретния случай предложението е внесено и се обсъжда след изтичането на срока, определен в Решението на Народното събрание за приемането на процедурните правила. Това предложение не може да се приеме и като такова за възстановяване на срока, тъй като от правна гледна точка може да се възстанови срок, който е определяем, но не и такъв, който е определен, какъвто е фиксираният с конкретна дата срок в решението на Народното събрание. На следващо място, следва да се има предвид и фактът, че процедурата по чл. 45 от Закона за съдебната власт обвързва с датата, на която са внесени предложенията за кандидати, с други срокове в рамките на тази процедура. Поради това към момента на обсъждането на това предложение вече са изтекли срокът за представяне от кандидатите на концепция и декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото, както и срокът за публичното оповестяване на тези документи по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт, което вече е и направено. Поради тези аргументи предложението за изменение на Решението на Народното събрание за откриване на процедура за произвеждане на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет ще предизвиква необходимост от прекратяване на тази процедура и откриване на нова. Това, от своя страна, ще доведе до отлагане във времето на произвеждането на избора поради изискванията в Закона за съдебната власт за спазването и на другите срокове, предвидени в него. След проведеното обсъждане със 7 гласа „за”, 9 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да отхвърли Проект на решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 8 януари 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има актове на Народното събрание, предложени за приемане от пленарната зала, които, ако мнозинството не допусне навреме за обсъждане и гласуване, животът прави така че те изиграват своята роля, макар и необсъждани и несвоевременно гласувани. Днес в една обща първа точка от нашата програма ни се предлага да разгледаме нашия проект за удължаване на срока и проекта за решение на госпожа Манолова и господин Казак за прекратяване на цялата процедура. Естествено е, че нашият проект за решение се поглъща от предложението за прекратяване процедурата, но видно от мотивите на второто решение, това се случва, поради мотивите и аргументите на нашия проект за решение. Връщам се назад хронологично във времето – денят е 17 декември 2013 г., когато се обявява заседание на Правната комисия с дневен ред: изготвяне на Процедурни правила за избор на Главен съдебен инспектор. На следващия ден Правната комисия след дебати гласува тези правила, като от Парламентарната група на ГЕРБ изказахме подкрепата си за необходимостта от бърза процедура, стартирането на такава процедура защото, безспорно от състава на Четиридесет и първото Народно събрание досега, сме в забава по отношение на избор на Главен съдебен инспектор. Възразихме, и това е видно от стенограмата от 18 декември на Правната комисия, че срокът, който се предлага, е скандално кратък и необосновано или обосновано ще събуди впечатление в хората, че се прави нещо отново задкулисно, договорено и непрозрачно. Тогава госпожа Манолова ни убеди, че ако срокът е до 27 декември, обнародването на решението в „Държавен вестник” ще се случи на 21 декември, което обаче не стана. В пленарната зала на 19 декември гласувахме Процедурните правила със срок до 27 декември. Вместо това решение да бъде обнародвано на 21-и, когато имаше възможност това да се случи, за да може обществеността да се запознае със стартиралата процедура, в деня на обнародване на решението – на 27 декември, изтече и срокът за внасянето на конкретното предложение. Затова ние предложихме още по време на Коледната ваканция този срок да бъде удължен до края на месец януари. Вие си спомняте, че миналата сряда тук, от тази трибуна, помолих, настоях точката да се изтегли напред в дневния ред, за да може да се гласува преди заседанието на Правната комисия. Нищо от това не се чу! Чу се обаче докладът на Еврокомисията, която изрично, коректно цитирана в другия проект за решение, обръща внимание върху начина, по който тази процедура се провежда в момента. Защо, колеги, не се вслушваме в себе си, в българските граждани, в онова, което гражданското общество ни казва, а трябва винаги да чакаме някой от Брюксел да ни обърне внимание, че не така се правят нещата? Заявявам още веднъж, че ние от Парламентарната група на ГЕРБ нямаме категорично възражение срещу конкретната кандидатура. През цялото време нашите възражения са били срещу начина, по който се случва тази процедура. И тъй като, след като има предложение тя да бъде прекратена, след като днес сме 29 януари, а нашият проект за решение предлагаше срок до края на януари – 31 януари, става ясно, че днес нашето предложение е безсмислено и безпредметно, поради което от името на всички вносители заявявам, че го оттегляме. Моля, господин председател, да не го подлагате на гласуване, защото това ще бъде поредната бъркотия в тази процедура – при наличие на проект за удължаване на срока, който вече е почти изтекъл, и при наличието на проект за прекратяване на процедурата. Повтарям – оттегляме това предложение.

Да, аз това казах!

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам, представяйки проекта за решение, който внесохме вчера с госпожа Мая Манолова, да внеса яснота в цялостния ход на събитията, за да не останат колегите с впечатление, че едва ли не няма чуваемост, няма вслушване в аргументите на едната или на другата страна. Напротив. Искам отново да напомня факта, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет няма свой ръководител от януари месец 2013 г., когато изтече мандатът на дотогавашния Главен инспектор госпожа Ана Караиванова. Повече от година този орган реално е без легитимен ръководител и положението е още по-нетърпимо поради факта, че наскоро и Върховният административен съд в тричленен състав постанови, че при условията на изтекъл мандат Главният съдебен инспектор няма представителна власт и не може да подписва и да представлява от името на Инспектората неговите решения или неговите становища. Това означава, че работата на този орган е блокирана тотално. За всички заинтересовани кръгове, среди – юридически, магистратски, политически, беше ясно през цялата изминала 2013 г., че този въпрос не търпи отлагане и че трябва да се намери час по-скоро решение и да се предложи кандидатура, която да бъде избрана и да заеме овакантеното място на Главен съдебен инспектор. Аз не приемам по никакъв начин аргументи, че едва ли не някой се е изненадал, някой тепърва – на 19 декември, е тръгнал и седнал да мисли, аджеба, коя би могла да бъде подходящата кандидатура за Главен съдебен инспектор. На следващо място, искам да подчертая, че нашето проекторешение за откриване на процедурата беше разглеждано в Комисията по правни въпроси, имаше предложен много по-кратък срок, срещу който наистина имаше възражения от страна на колегите от Политическа партия ГЕРБ. След тези възражения ние предложихме удължаването на този срок до 27 декември, тоест по същество 9 дни. От момента на решението на комисията до изтичането му имаше 9 дни, през които всеки, който е мислил, и всеки, който се занимава с тази материя, всеки който има ангажимент, който има интерес към решаването на този въпрос, имаше възможност да предложи кандидатура. Когато се обсъждаше на следващия ден тук, в пленарната зала, този проект за решение, единственият човек, който възрази и който изказа недоволството си, от, според него, краткия срок, беше колегата Веселин Вучков, който не е член на Комисията по правни въпроси. Нито един член от Комисията по правни въпроси тогава не възрази и решението беше прието. Изминаха тези 9 дни. Вярно, някои от тях – почивни, но аз мисля, че тези, които наистина са ангажирани, тези, които наистина отговорно подхождат и би следвало да подхождат към решаването на този общонационален въпрос, свързан с функционирането на съдебната система, не трябваше само да почиват или да ваканцуват, а трябваше наистина да си изпълнят ангажимента. (Оживление в ГЕРБ.) И ако са имали предвид някого, имаха възможност да го направят. (Шум и реплики от ГЕРБ.) С госпожа Мая Манолова неслучайно изчакахме последния възможен момент, последния ден, два часа преди изтичането на срока, за да внесем нашата кандидатура именно, за да не повлияем върху решението на нито една друга парламентарна група или народен представител, ако желаят да внесат своя кандидатура. За съжаление, никой не се възползва от това си право и ние се оказахме на 27 декември вечерта с внесена една-единствена кандидатура. (Реплики от ГЕРБ.) Това обуслови по обективен начин липсата на възможност за конкуренция, за състезателност и се оказахме в процедура на само един кандидат. Оттам насетне вече знаете технологията – върху кандидата започна кампания на оплюване, вадене на компромати, изливане на помия и така нататък. В крайна сметка тя беше изслушана от Етичната комисия на Висшия съдебен съвет, на която представи своите аргументи, и кампанията продължи. В нито един момент обаче ние не чухме от колеги народни представители, от нито една друга политическа сила позиция, че те няма да подкрепят тази кандидатура, докато не дойде миналата седмица, когато ни беше оповестен докладът на Европейската комисия. Искам да подчертая, че във Фейсбук господин Бойко Борисов излезе с тезата, че едва ли не вчера ние сме разбрали, че ГЕРБ няма да подкрепят, че сме се уплашили и така нататък. Искам да опресня Вашата памет, че още миналата седмица тук, на трибуната, колегите от ГЕРБ и специално господин Веселин Вучков заявиха официално и безапелационно, че Политическа партия ГЕРБ няма да подкрепи тази кандидатура. Ние знаехме за Вашето решение още миналата седмица. Това беше заявено на официален брифинг от господин Веселин Вучков. Така че не сме се изненадали нито от някакви вчерашни действия на някакви политически лидери, нито от прессъобщение на сайта на Политическа партия ГЕРБ. Нашият проект за решение беше продиктуван от два основни аргумента. Първият – от заявената миналата седмица позиция на Политическа партия ГЕРБ, че няма да подкрепи тази кандидатура, което автоматически я обезсмисля, тъй като конституционното мнозинство от две трети не може да бъде достигнато от подкрепата на Политическа партия ГЕРБ в пленарната зала. Вторият аргумент е очакването на Европейската комисия, посочено в доклада, оповестен миналата седмица, че в тази процедура трябва да се гарантира конкурентният характер, състезателността, тоест Европейската комисия даде ясен сигнал, че сегашната ситуация, при която се оказахме само с един кандидат, за нея не е приемлива. Поради тези причини решихме да внесем този проект за решение. Когато се обсъждаше Вашето предложение, уважаеми колеги, за удължаване на срока, ние категорично заявихме още по време на обсъждането в Правната комисия, че то е правнонесъстоятелно, защото не може да се удължи срок, който е изтекъл, и че единственият вариант да се реши въпросът е да се прекрати процедурата. Преди малко го прочетох и в доклада. Така че ние стигнахме в крайна сметка до този вариант – да се прекрати процедурата, защото няма друг вариант за излизане от тази кризисна ситуация. Затова, уважаеми колеги, аз предлагам вместо да продължаваме да се „замеряме” с взаимни обвинения кой не си е свършил работата, кой не се е вслушал в предложенията на другата страна, да си извлечем поуки от неуспешния опит да решим този наболял въпрос, трети вече неуспешен опит да се реши този наболял проблем, и да направим всичко възможно, та четвъртият опит да бъде успешен, защото съдебната система се нуждае повече отвсякога от един работещ Инспекторат! Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Господин Казак, в момента, в който се изказах в пленарната зала, тогава само аз взех отношение – на 21 декември, преди Нова година. Изобщо не съм предполагал, нито съм имал информация кой ще бъде номиниран за кандидат за главен съдебен инспектор. Тогава категорично възразих срещу процедурата, която според мен беше априори порочна. Тогава получих реплика от Вас двамата – които сега разговаряте. Общо взето едната реплика беше, че това са дребни заяждания. Това не са дребни заяждания от моя страна, защото е видно, че те доведоха до много едри провали. Процедурата беше порочна и изобщо не е нужно да коментираме сега, а и тук, в пленарната зала, професионалните и моралните качества на единствения номиниран кандидат. Защото тази процедура не е или поне не бива да бъде „интуиту персоне”. Не може за три работни дни, дори и да са седем или девет календарни, да се подбере кандидат от хората, които имат правото на номинират. Това е абсурдно. И след това – да имаме два месеца за дебат! Няма смисъл от двумесечен дебат и разглеждане на кандидатура, ако само три дни ще търсим кандидати. Абсолютно съм съгласен с Вас, господин Казак – не може съдебната система и държавата да функционират без да е избран конституционно закрепен орган. Това са главният съдебен инспектор и Инспекторатът, визирани в Конституцията с изменение от 2007 г. Това е важно за съдебната система и изобщо за доверието на гражданите, които са потребители на услуги от съдебната система. Но за да има честна, прозрачна, конкурентна процедура, трябва да се спазят категорично няколко предварителни условия. На първо място, не може да има само три дни за номиниране. Поне месец и половина в тази процедура императивно трябва да е включена възможността да се представят кандидатури, но преди да бъдат номинирани, според мен трябва да са изпълнени още няколко предварителни условия. Дори това трябва да е включено в самата процедура. Трябва да се гарантира, че народните представители, парламентарните групи ще проведат срещи например с действащия Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Може сред тези действащи инспектори да се намери подходящ кандидат. Все пак се предполага, че те са преминали предварителна проверка за професионален и морален интегритет. Трябва задължително да се проведе среща с ръководствата на трите звена в съдебната система – съд, прокуратура и следствие. Трябва да се проведе среща със сдруженията на магистратите, колкото и да са те. Те не са чак толкова много – Камара на следователите, Съюз на съдиите, Асоциация на прокурорите и други организации на магистратите. Абсолютно задължително е да се проведе среща с неправителствения сектор. Не са чак толкова много активните НПО-та, които се занимават с тези болезнени теми. Едва след това, най-малко месец и половина след откриване на процедурата, трябва да изтече срокът за номиниране на кандидатите. Такова е дълбокото мое вътрешно убеждение и аз никога няма да се отклоня от него, защото в позицията бях последователен. Онзи ден в едно радиоучастие, в което участвахте и Вие, и на брифинг в Парламента казах, че няма да подкрепим номинираната кандидатура, но с изричното уточнение – заради предварително опорочената процедура. Който и да беше номиниран, каквито блестящи професионални и морални качества да има, неговата кандидатура предварително е обречена на неуспех. Но все пак оставам оптимист, че при стартиране на нова процедура всички тези бележки ще бъдат отчетени, така че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да се сдобие със своя достоен началник. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Налага се да припомня някои факти, свързани с избора на главен съдебен инспектор, по простата причина, че ние днес ще прекратим започнатата процедура, но предполагам, че днес следобед Правната комисия ще открие нова процедура. Така че ще бъде важно всичко това да е ясно на народното представителство. Нека да кажа, че мандатът на главния съдебен инспектор изтече преди повече от една година – през януари миналата година, когато тук, в Парламента, имаше друго мнозинство, и грижата за започване на процедура и за избор на главен съдебен инспектор беше на тогавашното мнозинство. Впрочем ГЕРБ разполагаше с пълно мнозинство в предния Парламент, подкрепян от една група от уж независими народни представители. Тогава управляващите не се справиха с избора на главен съдебен инспектор и въпросът беше оставен за следващия Парламент. В резултат на това тази изключително важна за съдебната система институция работи при сложна ситуация, в която мандатът на главния съдебен инспектор е изтекъл. Атаки се чуват от всички посоки – от неправителствените организации, от редица политически партии, от редица съсловни организации, от извънпарламентарните партии, от европейските институции, но процедура не се стартира. За всички беше ясно, поне за юристите в този състав на Българския парламент, че изборът на главен съдебен инспектор е наложителен и че процедурата трябва да бъде стартирана час по-скоро. Когато в Правната комисия постигнахме съгласие за стартиране на процедурата и за посочване на деветдневен срок, изхождахме и от факта, че законът, приет по времето на ГЕРБ, разписва наистина достатъчно дълга процедура след внасянето на номинацията, която трае два месеца и половина, уважаеми колеги. Ситуацията е усложнена от факта, че сега действащият главен съдебен инспектор, на който мандатът изтече преди една година, подаде оставка пред Българския парламент през месец ноември. Не знам дали юристите в тази зала са наясно, но ще им обърна внимание и на факта, че в редица дисциплинарни производства, които се развиват пред Върховния административен съд, магистратите, получили съответни наказания, оспорват наложените санкции поради според тях липсата на легитимност на органа, който е наложил наказанието, предвид изтеклия мандат на главния съдебен инспектор. Предполагам, че поне юристите в залата сте наясно, че наистина този въпрос трябва да бъде решен час по-скоро, защото той е важен не само за оценката, която ни дава Европейската комисия, важен е за съдебната система, важен е за начина, по който функционират институциите и в крайна сметка – за всички български граждани. Съдебната система не е сама по себе си, тя работи в интерес на хората – за утвърждаване върховенството на закона и за установяване на принципите на справедливостта. Един от важните органи в съдебната система е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, начело с фигурата на главния съдебен инспектор. Предвид всички тези аргументи тогава Правната комисия, след това пленарната зала се съгласи, че деветдневен срок за номинации, при положение че всички са наясно, че предстои подобен избор, са напълно, абсолютно достатъчни. Излишно е да казвам, че с господин Казак не сме открили тази кандидатура в деветдневен срок. Имаше сериозни разговори сред юристите, поне в нашата парламентарна група – какъв трябва да бъде профилът на кандидата, на какви изисквания трябва да отговаря, кои са възможните кандидатури? Това не е въпрос, който може да бъде решен за няколко дни. Мисля, че всички сериозни парламентарни групи, всички юристи от парламентарните групи, които са наясно с проблема, който виси повече от една година, са били приблизително наясно с възможните кандидатури, които биха издигнали. Затова продължавам да твърдя, че в създалата се ситуация срокът от девет дни беше достатъчен. Проблемът е, че наистина не бяха номинирани други кандидати и в последвалата клеветническа кампания срещу този кандидат. Наистина съм потресена от начина, по който човек с биография, висококвалифициран магистрат, почтен съдия с безупречен авторитет в магистратските среди може да бъде оплют по този грозен начин. В тази кампания се включиха различни интереси. От тук нататък според мен ще има проблем с номинациите, с това кой би се подложил независимо от професионалната си биография и от магистратската си кариера на подобно жестоко състезание. Затова и се обръщам към председателя на Правната комисия, към членовете на Правната комисия от БСП и от ДПС, нека да оставим Политическа партия ГЕРБ да предложи срока за номинации на кандидата за главен съдебен инспектор. Сложете го два месеца, сложете го три месеца, шест месеца. След това процедурата има още два месеца и половина, за да бъдат проведени обсъжданията, изслушванията и гласуването в пленарната зала и тогава нека на Вашата юридическа съвест да тежи ситуацията, при която този изключително важен орган няма избран главен съдебен инспектор. Нека на Вашата юридическа съвест тежи и това, което се случва в момента пред Върховния административен съд – с всички опити да бъде дискредитирана институцията, тъй като наистина има хипотеза, в която съдебният Инспекторат се оглавява от главен съдебен инспектор, на който срокът на мандата е изтекъл преди повече от една календарна година. Според мен това, което днес трябва да направим в залата и след това в Правната комисия, е наистина да определим разумен срок, който, от една страна, да дава възможност на всички заинтересовани организации, партии, съсловни и други да кажат своето становище как трябва да изглежда фигурата на главния съдебен инспектор, и да внесем в разумен срок предложения предвид изискванията на закона. След това още два месеца и половина за развитие на тази процедура в Българския парламент, така че в крайна сметка да бъде финализиран този избор. Уважаеми колеги, изборът на главен съдебен инспектор вече не е тест за това как ще се справи с този проблем мнозинството, което подкрепя правителството, това е тест наистина за отговорността, за политическата воля и правната отговорност и на юристите, и на всички народни представители пред един изключително важен орган сред институциите в българската държава. Главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет е конституционно определена фигура, която има своето огромно значение за съдебната система и за това по какъв начин гражданите защитават своите права пред българския съд. Очаквам, че ще приключим с политическите престрелки в залата и със заяжданията на дребно, ще прекратим процедурата, която поради липса на конкуренция беше дискредитирана, и днес Правната комисия ще започне следваща, в която ще определим сроковете по начин, който да даде възможност на народните представители от всички парламентарни групи да направят предложения, които да финализираме с избор, който дължим и на магистратите, и на институциите, и на българските граждани.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, както казахте, мандатът на главния инспектор изтече през януари 2013 г. Като управляващи имахме едва няколко месеца да задвижим тази процедура. За съжаление, тогава не се появи кандидат, който да се осмели да се кандидатира за тази длъжност. Казвам, за съжаление, защото и тогава се проведе същата кампания. Вие имахте шест месеца, през които сте управляващи и не направихте нищо, за да стартирате тази процедура. Още повече – стартирахте я малко преди коледните празници в тридневен срок, публикация в „Държавен вестник” в деня, в който изтича срокът. Оставихме в обществото впечатлението, че става нещо задкулисно. За да не остава обществото с това впечатление, за да може да има честен избор и нормална процедура за номинации, ние Ви дадохме шанс да поправите тази грешка, като удължим срока за представяне на кандидатури. С абсурдни аргументи и до момента Вие не се възползвахте от тази възможност. В Правната комисия казахте как няма такава възможност – изтекъл срок да бъде възстановяван. Какво направихте Вие, колеги, миналата седмица със Закона за автомобилните превози? Срокът е изтекъл на 31 декември 2013 г., Вие го удължихте с половин година. И Вие, госпожо Манолова, гласувахте за това със „за”. Извинявайте, това правна шизофрения ли е? Раздвоение на личността – веднъж може, веднъж не може, което пък е абсолютно противоконституционно за закон да се връща със задна дата. Има много неща ...

Така че тази процедура в момента се прекратява заради Вашия инат. Не заради това, че кандидатът е неподходящ, не заради това, че нямаше да има други кандидатури, защото просто не решихте, че можете отведнъж да отстъпите и да удължите срока, и да оставим българското общество с впечатлението, че наистина няма нищо скрито-покрито и процедурата си върви по прозрачни критерии. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Радев, няма как едно решение да бъде променяно със следващо, което съдържа в себе си сериозна юридическа грешка и което е неиздържано от правна страна. Ясно е, че има съмнения в обществото, предвид номинирането само на един кандидат, че няма достатъчна конкурентност, едва ли не че изборът е предрешен. От друга страна, стана ясно, че партия ГЕРБ няма да подкрепи тази кандидатура. За всички народни представители в залата е ясно, че са необходими две трети за избора на главен съдебен инспектор. Наистина е безпредметно да бъде удължавана тази процедура, за която предварително е заявено, че няма да има успешен финал. Тъй като ситуацията със Съдебния инспекторат наистина е сериозна и е наложително да бъде избран главен съдебен инспектор, е безпредметно да продължаваме едно действие, което е предрешено и ще завърши без краен резултат. Затова сега имаме възможност всички юристи в Парламента, особено членовете на Правната комисия, днес да напишем правила, в които да посочим срок, предложен от ГЕРБ, достатъчен, за да бъдат издигнати достатъчен брой кандидати, които да осигурят едно състезание, което да удовлетвори и неправителствения сектор, и магистратите, и българските граждани, и народните представители, което, надявам се, в крайна сметка ще завърши с избор на тази изключително важна фигура за цялата съдебна система. Това е въпрос на политическа воля, на политическа отговорност, на юридическа съвест на седящите в тази зала. Предлагам още веднъж да приключим с политическите препирни и да свършим едно дело, което е важно освен за съдебната система, но и за всички български граждани.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с изненада слушах изказалите се преди малко. В мотивите за решението, което ние ще подкрепим, пише нещо съвсем друго от това, което се каза тук. Ами прехвърлете вината и на Европейската комисия, че Ви каза това, което ние казваме от декември месец. Това правите Вие! От декември месец ние Ви казваме, че този къс срок, който Вие обявихте, ще доведе до проблеми и проблемът няма да се реши, а процедурата ще се отложи и ще започнем отначало. Вие не пожелахте да чуете. Сега изведнъж започвате да вадите вода от десет дерета и да наливате къде ли не, какво ли не само и само да не признаете, че не се вслушахте в разумните доводи. Изказванията на преждеговорившите ми звучат като укор към доклада на Европейската комисия. В мотивите пише точно обратното. На 27 декември беше публикувано в „Държавен вестник” Решението за откриване на тази процедура за предложения. Извинявайте, на 27-ми изтече срокът. Какво повече има да коментираме?! Ама, видите ли, предишният Парламент, сегашният Парламент. Колегата правилно Ви каза – юли, август, септември, октомври, ноември и декември – шест месеца Вие не открихте тази процедура. Занимавахме се с избор на председател на ДАНС, с промяна на Бюрото, с промяна на законите за ДАНС и изведнъж се оказва, че Вие чак сега сте осъзнали, че тази процедура е много важна, уважаеми колеги. Съжалявам, че тук в изказването като че ли изведнъж се промени обстоятелството, че няма Комисия за гражданското общество. Нали затова беше направена тази комисия – да може да се обсъжда, да се чува, да се изслушва мнението на професионалните общности? Как ще стане това за три работни дни? Пак Ви казвам, на 27 декември излезе решението в „Държавен вестник”, може би няколко часа до 18 ч. – то излиза сутринта, имаше възможност да се направят тези предложения. Така че посипете си главата с пепел, кажете: „Сгрешихме” и не продължавайте да говорите: „Днес прекратяваме процедурата. Умря процедурата, убихме я, да живее новата процедура! Днес ще я започнем.”.

Благодаря, господин председател. Изкушавам се преди да започна по Проекта за решение (съскане от КБ и ДПС) да предложа на Вас и колегите да внесем една промяна в Правилника на Народното събрание – след чл. 50 и следващи да се записва не само говоренето и отчитането на минутите за говорене на народните представители, но и съскането, защото от някои парламентарни групи колегите с нищо няма да бъдат известни.

Съжалявам, господин председател, отнех 30 секунди. Колеги, от вносителите на този Проект за решение очаквах от тази трибуна да се чуят думи като „катарзис”, като „преосмисляне на позицията”, но вместо това като че ли сме свидетели на раздвоение на личността. Вносителите следва да отговорят не бяха ли те хората, които миналата седмица в Комисията по правни въпроси твърдяха, че аз и госпожа Цачева не сме си написали домашното. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Госпожо Манолова, Вие твърдяхте, че не сме подготвени по процедурата за избор на главен инспектор на съдебната система.

Не бяхте.

Не, напротив, бяхме подготвени и днес с този Проект за решение го доказваме за пореден път. Бяхме подготвени и когато още на 8 януари направихме трибуна тук, в Народното събрание, на която да обявим позицията на Парламентарната група на ГЕРБ, когато внесохме Проект за решение за удължаване на срока за избор на съдебен инспектор. И тогава бяхме подготвени, госпожо Манолова, защото ние си даваме сметка, че не само ние като парламентарна група, но всички представители в Народното събрание дължим този избор на магистратите, но дължим този избор да бъде проведен при ясни процедурни правила. Това дължим на обществото. На обществото му беше достатъчно, че месеци наред нямаше кой да отговори на въпроси за едни други назначения. Тогава отново Вие поехте вината да кажете, че предложението е Ваше. Сега отново Вие поемате тази вина. Поехте вината и по един друг скандал – ще Ви го напомня отново – скандалът с костинбродските бюлетини, от който също нищо не излезе.

Е, не може да не го споменеш. Това Ви е трън в очите.

Но аз вече се питам дали колегите юристи, които са членове на Правната комисия, ще продължат толкова безропотно да си вдигат ръцете винаги, когато Вие сте вносител на предложенията? Защото е факт, че нещо, което защитавахте толкова ревностно през началото на януари, когато ние предложихме удължаване на срока, за да има конкурентен принцип за провеждане на този избор, за да може да има и други кандидатури, за да може да има прозрачност при този избор, тогава Вие казахте, че ние от ГЕРБ сме имали достатъчно време. Нека само да напомня, че нашето правителство подаде оставка през месец февруари. След това служебното правителство не можеше да предприеме такава процедура, защото не функционираше Парламент, който да избере бъдещия съдебен инспектор. Но нека да напомня, че изборите бяха проведени на 12 май. Ако Вие не знаете, от 12 май и момента на клетва на правителството и Парламента до този Парламент колко време има и колко време Вие управлявате заедно с патерици, партньори и всички останали, това са повече от 7 месеца. Да говорите, че отново ГЕРБ е виновен, че няма избор за главен съдебен инспектор, е не просто недопустимо, не просто некоректно, неморално, ами наистина прилича на раздвоение на личността. И защо се налага в тези мотиви, които са толкова странни по същество, да коментирате доклада на Европейската комисия? Този доклад беше факт миналата сряда на 22 януари сутринта. Той беше оповестен преди заседанието на Правната комисия, в което Вие защитавахте предложението относно процедурните правила за избор на главен съдебен инспектор. Мисля, че беше така. И ако Вие не помните, то се пазят стенограми от всички заседания на Правната комисия. Слава Богу, че поне на тях все още не сте наложили цензура. Трябва ли отново да влизаме в оправдателната роля като институция, защото някой от Брюксел ни е казал, че имаме проблем тук, в България, не само по отношение на тази процедура, но и по отношение на всички останали? Така както Брюксел ни каза и за едни договори за пиар например, да се наложи да се връщат едни средства. Когато ГЕРБ предлагаше и удължаването на срока, когато предлагаше промяна в процедурните правила, нямаше кой да ги чуе. Как така сега може би наистина преживяхте поредния катарзис, който дано да Ви донесе политическата воля, политическата отговорност и разумни, а не абсурдни аргументи за това, дължимият избор на всички магистрати и на цялата съдебна система да е направен честно, прозрачно и по ясни процедурни правила. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Атанасова, по отношение на домашното – дали някой си знае домашното, дали преписва от опорните точки – ето Ви домашното, Проекта за решение. Какво пише в него? „Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията реши: прекратява процедурата за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.” Коя процедура, госпожо Атанасова? Кога е приета? От това Народно събрание ли? Публикувана ли е в „Държавен вестник” тази процедура, какво всъщност сега ще прекратяваме? Ето за такова домашно става въпрос. Аз, господин председателю, отправям реплика към госпожа Атанасова, но призовавам вносителите да вземат да си коригират проекта за това решение, не знам откъде са го преписали. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, тъй като вече се изказах, ще използвам възможността под формата на реплика да добавя следния текст в Проекта за решение: „...инспекторатът към Висшия съдебен съвет, открита с Решение на Народното събрание за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на 19 декември 2013 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 111 от 2013 г.” Ето Ви написания текст. Приемете го за редакционно предложение. На госпожа Атанасова ¬– няма да продължавам с репликата, защото прекаленото персонализиране на дебата води до това той да прилича на една обикновена женска свада, при това от махленски тип, в която аз лично не желая да участвам.

Благодаря, господин председател. Стана ясно, че репликата на господин Лазаров предизвика редакция в Проекта на решение. Стана ясно и кой си е писал домашното, кой не си го е писал и кой се води само и единствено по опорните точки. Но когато става въпрос за правна материя (реплика от народния представител Мая Манолова), може би ще трябват консултанти или експерти в тази област.

Ще те ползваме теб...

На госпожа Манолова ще отговоря следното. Госпожо Манолова, ако не желаете да бъдете цитирана в бъдещи изказвания, то в такъв случай следва да не полагате подпис под подобни абсурдни решения и проекти за решения. Това че Вие и господин Казак сте вносители, няма как да не е забелязано и аз като вносител на този Проект за решение, който между другото беше, както стана ясно на всички в залата, с много грешки, се обърнах към Вас, а не в качеството Ви на махленка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 302-01-52, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 23 януари 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 302-01-52, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г. Законопроектът бе представен от господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерство на труда и социалната политика. Според вносителя целта на предложения законопроект е да се създаде законово основание в специалния Закон за здравословни и безопасни условия на труд за издаване на разрешение за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи. Съгласно действащата практика подобни разрешения се издават от дирекциите „Инспекция по труда” на основание Правилник по безопасност на труда при взривни работи и в разрез с изискванията на чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Предлага се създаване на нови разпоредби в Закона за здравословни и безопасни условия на труд за уреждане на процедурата за издаване на разрешение от съответната дирекция „Инспекция по труда” за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи със съответните срокове, изисквани документи, права и задължения на длъжностните лица – заместник-председателя на комитета по условия на труд и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в групата по условия на труд. Разрешенията ще се издават еднократно за срока на извършване на взривните работи, а такива за технологични (повтарящи се) до края на съответната календарна година. Условията и редът за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи ще се определят с правилник, който до 6 месеца от влизане в сила на закона следва да бъде внесен от министъра на труда и социалната политика за разглеждане в Министерския съвет. Предлага се прецизиране на текстовете, уреждащи статута на комитетите по условия на труд, които се учредяват в предприятия с 50 и повече работници и служители, както и на групите по условия на труд, учредявани в предприятия с 5 до 50 работници и служители и в отделните структурни звена на предприятие с голям числен състав, сложна структура и териториална разпокъсаност. С цел повишаване качеството на социалния диалог в предприятията и опазване здравето и осигуряване безопасността на работещите се разширява кръгът на правомощията на заместник-председателя на комитета по условия на труд и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в групата по условия на труд. Детайлно са разписани задълженията и отговорностите на длъжностните лица, както и процедурите за действие при констатиране на непосредствена опасност да здравето и живота на работещите, при невъзможност да се сведе до минимум риска при работа. Предлага се уреждане на безопасността и здравето при работа в предприятия с по-малко от 5 работещи чрез диалог между работодателя и работниците и служителите. Законопроектът прецизира в Допълнителните разпоредби на действащия закон определението на „представител на работещите по безопасност и здраве при работа и въвежда легални определения за „специални взривни работи” и „технологични (повтарящи се) взривни работи”. Със Заключителните разпоредби се прави допълнение в чл. 333, ал. 1 на Кодекса на труда, за да се гарантира специална закрила от уволнение на заместник-председателя на Комитета по условия на труд и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в групата по условия на труд за времето, докато имат такова качество. Според вносителя законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. В последвалата дискусия бе изказана подкрепа за законопроекта, с чиито разпоредби се предвижда да се издигне ролята на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”, да се облекчи бизнесът и да се насърчи диалогът между работодатели и работници и служители с цел запазване здравето на работещите. Народните представители от ПГ на ГЕРБ изразиха становище за разпростиране на защитата с предлаганото допълнение в Кодекса на труда за известен период и след изтичане на 4-годишния мандат на съответните длъжностни лица, както и за осигуряване в правилника, който ще бъде разработен от министъра на труда и социалната политика. Беше обсъдена и възможността за обучение на заместник-председателя на Комитета по условията на труд и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в групата по условия на труд по прилагане на нормативната уредба. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „въздържали се“ и „против” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 302-01-52, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, предвижданите промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд засягат основно два въпроса, а те са: издаването на разрешение за извършване на специални и технологични повтарящи се взаимни работи и завишаването на правата и задълженията на заместник-председателя на Комитета по условията на труд. По първия въпрос една от целите на законопроекта е преодоляване на досегашната практика, която според вносителя Министерския съвет, противоречи на чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно която всички лицензионни и регистрационни режими за извършване на стопанска дейност, както и изискването за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установява със закон. По втория въпрос с текстовете в самия проект се предвиждат някои редакционни промени, касаещи структурирането, процедурата по избор, мандата и предсрочното му прекратяване на комитетите по условие на труд и групите по условие на труд. В § 5 се предвиждат изменения в ал. 3 на чл. 30 или въвеждане на нови права на заместник-председателя на Комитета по условия на труд и представителя на работещите по безопасност и здраве в групите по условия на труд. Някои от предвижданите промени, по-точно права, се припокриват с досегашните, предвидени в ал. 2 на чл. 30. Тук искам да изкажа своето възражение относно текста на т. 4, тъй като при обсъждане на всеки вътрешен документ в областта на Закона за здравословни и безопасни условия на труд следва да се кани задължително заместник-председателят на Комитета по условия на труд при разработване на съответния документ, какъвто и да е той – за вътрешни документи става въпрос. Това би ограничило оперативната самостоятелност на всеки работодател при всяко изменение или допълнение на нови вътрешни правила и инструкции. Становището или мнението на заместник-председателя няма задължителен характер за работодателя. Той е длъжен да го покани за участие в обсъжданията и приемането на наредбите, но не е задължен да се съобрази с неговото мнение. Друга основна промяна в правомощията, която е засегната в § 6, е предвидена чрез нов чл. 30а в самия закон. Този текст дава твърде голямо правомощие на заместник-председателя на комитетите по условия на труд, особено когато става въпрос за специфични производствени дейности и лицето, което е избрано като представител на работещите, е непрофесионалист, непознаващ спецификата на производствената дейност. С този текст се създават предпоставки за неоснователни проверки от контролните органи, когато исканията на заместник-председателя на комитетите по условия на труд, не са удовлетворени. Колеги, тук става въпрос не за политика, а за истински професионализъм. Погледнете от гледна точка на професионализма, когато преценката на самия заместник-председател или на члена на комитета по условия на труд, представляващ работещите, нямат поглед върху тази специфична дейност или цикъл от това производство и не направят правилната преценка. Групата на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи на първо гласуване законопроекта, като ще внесе съответните корекции по надлежния ред. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, отново ще направя предложение за допускане в пленарната зала. На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала освен госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Костадинка Пергелова – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” в Министерството на труда и социалната политика.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-55, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 23 януари 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-55, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2013 г. Предложеният законопроект е в изпълнение на икономическите и социални приоритети на правителството от Програма за управление, както и в съответствие с мерки от Плана за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. Законопроектът цели привеждане на нормативната уредба, свързана с регистрацията на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, а именно: редуцира се броят на изискваните документи за регистрация; предвижда се изискване за проверка на документи, които могат да бъдат проверени по служебен път; намалява се срокът за регистрация по вписването в Агенцията за хората с увреждания; регламентират се основанията за отказ от регистрация; разписани са правила за спиране и прекратяване на дейността, както и за заличаване от регистрите. В същото време с оглед защита интересите на потребителите и фиска се въвеждат изисквания за описание на моделите на медицинските изделия и помощните средства, приспособления и съоръжения; списък на обектите, в които ще се осъществява дейността, списък на сервизните бази, в които ще се осъществява гаранционен и извънгаранционен сервиз. За лицата, които ще осъществяват дейност по предоставяне на слухови апарати, се изисква да предоставят списък на центровете по слухопротезиране, както и да декларират минимум двугодишен гаранционен срок на изделията. Законопроектът е приет на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания на 3 октомври 2013 г. Законопроектът няма пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. В своите изказвания народните представители подкрепиха законопроекта. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 17 гласа и нула гласа „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-55, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2013 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е обсъждането и гласуването на промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. За нас е огромно разочарование и най-вече за разочарование на над 800 хиляди българи – хора с увреждания, в настоящия законопроект няма нищо ново и нищо повече като средства, социални услуги, облекчения за тази най-уязвима социална група. Законопроектът се свежда единствено до хармонизиране на съществуващото законодателство, свързано с регистрацията на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, и на лицата, осъществяващи дейност по предоставяне и ремонт на помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания. И сега се водят съответни два регистъра в Агенцията за хора с увреждания, като условията и редът за вписването в тези два регистъра са регламентирани в Закона за интеграция на хората с увреждания и в няколко подзаконови нормативни актове – в наредба и в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Сега ни се предлага тези текстове да бъдат изведени на законово равнище. В мотивите към законопроекта е казано, че промените са във връзка с Решение № 368 на Министерския съвет от 2013 г. за приемане на стабилизационни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и за демократизиране на управлението; както и във връзка с Решение № 456 на Министерския съвет от 2013 г. за приемане на Програма „Държавност, развитие, справедливост. Икономически и социални приоритети на правителството”. Много гръмко звучи, но истината е съвсем друга. За каква справедливост, за какви социални приоритети става дума в този законопроект, като реално за хората с увреждания няма абсолютно нищо ново – нито като пари, нито като подкрепа, нито като социални услуги. Намаляват се единствено сроковете за регистрация при вписването в тези два регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, както и на лицата, осъществяващи дейност по ремонт и предоставяне на помощни средства и медицински изделия. Уважаеми дами и господа народни представители, тези промени касаят единствено намаляването на административната тежест за специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, както и на фирмите, които продължават да заливат цели населени места с инвалидни колички, с антидекубитални дюшеци, със слухови апарати и прочие. Вместо да се засили контролът от страна на Агенцията за хората с увреждания, от страна на Агенцията за социално подпомагане по отношение на продължаващите злоупотреби с помощни средства и медицински изделия, които представляват сериозно перо всяка година в бюджета на Социалното министерство, на нас ни се предлагат козметични промени. С какво в този законопроект е защитен интересът на хората с увреждания? Преди две години Четиридесет и първото Народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това стана по време на управлението на ГЕРБ. То е изключително постижение на хората с увреждания в битката за независим и достоен живот. Аз се надявах, че правителството с тези промени в Закона за интеграция на хората с увреждания ще предприеме законодателни мерки във връзка с прилагане на стандартите от конвенцията, които се чакат от хората с увреждания. Явно обаче съдбата на тази многобройна и социално уязвима група не е в приоритета на правителството. Нещо повече – със замразяването на средствата за интеграционни добавки на хората с увреждания в Бюджет 2014, с намаляване броя на личните асистенти през тази година от Националната програма „Асистенти за хора с увреждания“ Вие, дами и господа управляващи, абдикирате от реалните проблеми и нужди на хората с увреждания. Когато говорим за промените в този важен закон – Закона за интеграция на хората с увреждания, трябва да помислим преди всичко за тях, за техните потребности и нужди, защото съм убедена, че когато медиите след няколко минути възпроизведат новината, че Четиридесет и второто Народно събрание е гласувало на първо четене промени в Закона за интеграция на хората с увреждания, у над 800 хиляди българи – хора с трайни увреждания, ще светне пламъчето на надеждата за повече щедрост и грижа от страна на държавата. Но уви, надеждата им бързо ще бъде попарена, след като разберат, че в тези промени, които днес ще гласувате, няма нищо ново и нищо повече за тази най-уязвима социална група и същите ще останат разочаровани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Най-напред на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде допусната в залата госпожа Светлана Францова – изпълнителен директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката и енергетиката.

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. На заседанието присъстваха Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна” в Министерство на регионалното развитие, представители на Българската минно-геоложка камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, КНСБ и граждански организации. Със законопроекта, представен от заместник-министър Красин Димитров, се отстраняват направените от Генерална дирекция „Околна среда” при Европейската комисия бележки по транспонирането на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии. Част от неточностите се дължат на неправилен превод на български език, друга – на субсидираното прилагане на общата уредба и трета част – на стесняването на приложното поле на определени разпоредби на директивата. От друга страна законопроектът създава правна рамка за повишаване ефективността на контрола по изпълнение на договора за търсене, проучване и добив на подземни богатства и за подобряване взаимодействието между отделните контролни органи. Заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев изрази принципната си подкрепа на законопроекта. Той обърна внимание на § 19 и 20, с които се отменя чл. 77, съответно се изменя чл. 48, като се обяви за запазване на досегашните текстове, които са по-прецизни от гледна точка на изисквания за опазване на околната среда. Принципната си подкрепа по законопроекта изразиха и Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, и Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ, които също отбелязаха, че в свои писмени становища са предоставили бележки по част от предложените изменения. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 9 „за”, без „против” и 7 „въздържали се” народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г.”

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя на Вашето внимание „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията по околната среда и водите, под ръководството на господин Петър Курумбашев – председател на Комисията, разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г., с водеща комисия – Комисията по икономическата политика и туризъм. От Министерството на икономиката и енергетиката на заседанието присъстваха: господин Красин Димитров – заместник- министър, госпожа Светлана Францова – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии”, госпожа Ивелина Михайлова – старши инспектор и господин Станислав Станков – главен инспектор в същата дирекция. От Министерството на околната среда и водите присъстваха: господин Чавдар Георгиев – заместник-министър, госпожа Мария Станимирова и господин Мирослав Калугеров – главен юрисконсулт. Присъстваха и представители на неправителствени организации. От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Красин Димитров, който посочи, че с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства се отстраняват направените от Генерална дирекция „Околна среда” при Европейската комисия бележки и уточнения по транспонирането в националното законодателство на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (Директива 2006/21/ЕО), посочвайки, че срещу България е стартирана наказателна процедура поради неправилното транспониране на посочената Директива. Предвижда се след приемането на законопроекта и влизането в сила на разпоредбите за пълно и точно транспониране на Директива 2006/21/ЕО, да се изготви и приеме от Министерския съвет и нова Наредба за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци. В законопроекта са унифицирани легалните дефиниции, с които боравят Директива 2006/21/ЕО и Закона за подземните богатства, като със специални правила е уредена процедура по информиране и участие на засегнатата общественост при издаване на разрешителни на оператори на съоръжения за минни отпадъци от категория „А”, както и в случаи на авария на съоръжение от категория „А”, включително когато негативните последици може да настъпят и на територията на друга държава – членка на Европейския съюз. Уреден е правният ред за изпълнение на задълженията за изготвяне на доклади до ЕК от страна на единния орган по управление на подземните богатства. Законопроектът създава и правна рамка за повишаване на ефективността на контрола по изпълнението на договори за търсене, проучване и добив на подземни богатства и за подобряване на взаимодействието между отделните контролни органи. По този законопроект отношение взеха: народният представител Ивелина Василева – относно наказателната процедура и неотразяване на експертни бележки, посочвайки, че няма да подкрепи законопроекта; народният представител Методи Теохаров – относно съгласуването между двете министерства, има се предвид Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите, и необходимостта от нов член, който той ще внесе между двете гласувания; председателят на комисията господин Петър Курумбашев – по отношение придържането към дневния ред. Двамата заместник-министри отговориха на направените забележки от народните представители госпожа Василева и господин Теохаров. Председателят на комисията отправи покана за други предложения, след което прекрати дискусията, и прикани народните представители да внесат своите предложения между двете четения на законопроекта. След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите със 7 гласа „за”, без „против” и 5 „въздържали се” подкрепи законопроекта и изрази следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г.”

Надявам се, че в залата има представители на Министерството на икономиката и енергетиката, ...

...които да чуят тази Ваша забележка и могат да започват работа, ако случайно не са започнали.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители!

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г. В заседанието на Комисията взеха участие: Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Светлана Францова – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката и енергетиката, и Ивелина Михайлова – старши експерт към дирекция „Природни ресурси и концесии” в същото министерство. С настоящия законопроект се цели отразяване на направените от Генерална дирекция „Околна среда” на Европейската комисия бележки във връзка с транспонирането в българското законодателство на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО. Следва да се има предвид, че срещу България вече е стартирана наказателна процедура поради неправилното транспониране на горепосочената директива. В тази връзка Европейската комисия настоява определени текстове в Закона за подземните богатства да се прецизират, за да се постигне пълно съответствие с Директива 2006/21/ЕО. В противен случай съществува рискът Европейската комисия да санкционира страната ни за нарушение на правото на Европейския съюз. С проекта на закон се унифицират легалните дефиниции на понятията, с които боравят Директива 2006/21/ЕО и Законът за подземните богатства. В заключение, предложеният законопроект е съобразен с основните бележки на Европейската комисия, насочени към пълно транспониране в българското законодателство на изискванията на Директива 2006/21/ЕО. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 8 гласа „за” и 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, във връзка с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства ние отчитаме, че безспорно проблемът за безопасното управление на минните отпадъци е изключително актуален. Не е решен адекватно както от гледна точка на нормативната уредба, така и в конкретен практически план. Многобройни са табаните и хвостохранилищата, които създават рискове за здравето на хората и за околната среда, за обезвреждането и обезопасяването на които не се предприема нищо. Имайки предвид тези факти очевидно, че изменение и допълнение на действащия Закон за подземните богатства с оглед подобряване на нормативната уредба, е необходимо. Основната част от предложенията отстраняват съществени непълноти и пропуски и дават отговор на част от забележките на Европейската комисия, поради което ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект. Ние смятаме, че той има някои съществени пропуски. Първо, липсва какъвто и да е опит да се реши въпросът със съществуващите депа за минни отпадъци, които са останали след прекратяването на експлоатацията на минни обекти, особено тези, които са държавна собственост. Крайно време е да се дефинират ясно ангажиментите на държавата, да се разработят процедури и да се определи времеви период за отстраняване на тези язви. Не бихме могли да обсъждаме въпроси, които са свързани с минните отпадъци и тяхното управление, като неглижираме, премълчаваме или отминаваме съществуващи проблеми. Второ, считаме, че в противоречие със заявеното намерение за намаляване на административната тежест, се въвеждат ненужни и безсмислени процедури, от които не произтичат никакви действия. Такъв е случаят с предложенията, които предвиждат задължение на министъра на околната среда и водите да изпраща на министъра на икономиката и енергетиката ежегодно обобщена справка за случаите, в които е била засегната стабилността на съоръженията за отпадъци или са констатирани въздействия върху околната среда. В закона не са предвидени действия, които всъщност произтичат от тази ненужна чиновническа справка. Следва да се има предвид, че отговорността за състоянието на съоръженията и изпълнението на плановете за управление на отпадъците носят собствениците и Министерството на икономиката и енергетиката, и те са длъжни както да предприемат незабавни действия, така и да поддържат база данни за наличието на подобни събития. Неприемливо е също така изискването компетентният орган, който и да е той, защото не става ясно от текста, да издава документ, удостоверяващ, че планът за управление на минните отпадъци не противоречи на плана за управление на отпадъците. И двата документа се разработват от ръководството на съответната фирма и тяхна е отговорността двата документа да са в съответствие. Трето, в редица текстове, които касаят регламентиране на срокове, се използват неясни формулировки, недопустими за закон, който има амбицията да регламентира ясни процедури и ангажименти. Така например в § 8 – давам един конкретен пример, се упоменава, че сроковете трябва да са достатъчни, каквото и да означава това. Четвърто, предвижда се ежегодно Министерството на икономиката и енергетиката да публикува списък на закритите съоръжения за минни отпадъци, включително на изоставените, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Още веднъж подчертавам, че Министерството на икономиката и енергетиката не може да бъде само един регистратор и наблюдател, а трябва да има задължението да предприема конкретни действия за елиминиране на рисковете от тези съоръжения. Този пропуск не е случаен и той категорично трябва да бъде отстранен. Пето, изключително важен пропуск – в закона няма текст, регламентиращ ясно отговорностите на определена институция за контрола и безопасността на съоръженията за минни отпадъци. Считам категорично, че трябва да се направи допълнение в текста по този въпрос и това е абсолютно необходимо и с оглед преодоляване на практиката да се прехвърля отговорността и в крайна сметка да се забравя за решаването на проблемите. Не намирам за необходимо на този етап да отбелязвам многобройни случаи в този текст на некоректни формулировки, отстраняването на които е наложително, поради възможности за неправилно тълкуване на разпоредбите. Самият факт, че бяха дадени различни становища от Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката означава, че текстът не е в съвършената си форма. В този смисъл, както споменах, ние ще се въздържим от подкрепа на това предложение. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД на Комисията по енергетика за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г. На заседание, проведено на 22 януари 2014 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г. На заседанието присъстваха от страна на вносителите Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, Александрина Димитрова – началник отдел „Възобновяеми енергийни източници”, и Валентина Илиева – началник отдел „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”. Законопроектът има за основна цел да намали регулаторната тежест, като премахва режима за вписване в регистър на лицата, извършващи дейности по монтиране, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения в енергийни обекти по чл. 24, т. 1 и 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Изискването за професионална квалификация е в съответствие с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, както и с чл. 21, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници и с издадените на негово основание Наредба № 40 на министъра на образованието, младежта и науката от 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Техник на енергийни съоръжения и инсталации”, и Наредба № 41 на министъра на образованието, младежта и науката от 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Монтьор на енергийни съоръжения и инсталации”. По този начин регулирането на дейностите със съоръжения в енергийните обекти по чл. 24, т. 1 и 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници и в синхрон със законодателството на Европейския съюз и изискването на нарочна професионална квалификация гарантира в достатъчна степен, че те ще се изпълняват компетентно и професионално, поради което наличието на допълнителен национален регулаторен режим представлява излишна тежест върху стопанските субекти, заети в тези дейности. В изпълнение на същото решение се правят промени и в Закона за енергийната ефективност. Чрез тях ще се намали броят на изискуемите документи, необходими при подаване на заявление за вписване в публичните регистри на Агенцията за устойчиво енергийно развитие на лицата, извършващи дейности по обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания, и този на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, като проверката за изпълнението на изискванията на закона ще се извършва служебно въз основа на наличните в Агенцията за устойчиво енергийно развитие данни. Отношение по законопроекта взе народният представител Делян Добрев, който коментира, че въвеждането на регистър е било направено, за да съществува определен контрол върху монтажа и безопасността при този монтаж на такива съоръжения, но ще подкрепят отмяната на нормата, защото втората част в предложението за намаляване на документацията за регистрация в Агенцията за устойчиво енергийно развитие е логична. Народният представител Таско Ерменков зададе уточняващ въпрос на вносителите. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по енергетика с 11 гласа „за”, без „против” и с 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г.”

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен Волен Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2013 г. На свое заседание, проведено на 22 януари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс от Волен Сидеров и група народни представители и Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието. Взеха участие представители от Прокуратурата, както и народни представители. В подкрепа на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, госпожа Магдалена Ташева и господин Явор Нотев изрично акцентираха, че предложението ще има превантивната функция да ограничи предизвикателния начин, по който се представя различната сексуална ориентация на участниците в публични прояви от такъв характер, тъй като подобно поведение противоречи на правилата на морала и добрите нрави. Според останалите народни представители, участвали в дискусията, предложеният нов състав на престъпление в законопроекта, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, поражда няколко съществени юридически въпроси, но не съдържа отговорите за тях. Във връзка с този законопроект, адмирации заслужава използваният подход за внасянето му в Народното събрание заедно с изготвената от Министерството на правосъдието таблица на съответствие с директивата, което съществено ще улесни работата на народните представители при обсъждането му. Този прецедент би следвало да се превърне в константна практика в бъдеще, тъй като ще допринесе съществено за избягване на грешки при транспонирането на актовете на Европейския съюз във вътрешното законодателство. Това е по отношение на внесения законопроект от Министерския съвет. След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за”, нула гласа „против” и 11 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г., и с 12 гласа „за”, нула гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19.12.2013 г.” Докладът е на разположение на всички народни представители.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, моля прегласуване на предложението за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието с цел да представи законопроекта на Министерския съвет.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители: „ДОКЛАД относно разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2014 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет. На заседанието от страна на Министерството на правосъдието присъстваха госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър, господин Борислав Петков – директор на дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси”, госпожа Ирена Борисова и господин Георги Рупчев – държавни експерти от същата дирекция, както и господин Александър Стефанов, държавен експерт в отдел „Нормотворчество”. Законопроектът бе представен от заместник-министър Сапунджиева. Със законопроекта се въвеждат разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуално насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета. По време на дискусията бяха обсъдени различни хипотези за евентуалните проблеми, които биха възникнали при неправителствените организации, работещи в сферата на борбата и превенцията на сексуалното насилие, експлоатация и детската порнография относно достъпа и притежанието на порнографски материали при работа по сигнал или случай. След проведеното гласуване с резултат: „за” 13 гласа, без „против” и „въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2013 г.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители На свое заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Ради Стоянов – заместник-председател на комисията. Законопроектът предлага промяна в Наказателния кодекс, с която се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5 до 10 хил. лв., който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност. Господин Стоянов заяви, че от 2008 г. по време на така нареченото „Шествие за гей права” българското общество е дълбоко скандализирано от поведението на организаторите и участниците в него, които демонстрират из софийски улици неприкрит разврат и морална разпуснатост. Министерството на правосъдието не подкрепя внесения законопроект. Според директора на дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” в Министерството на правосъдието госпожа Диана Вакарелска създаването на този нов член ще бъде в противоречие с Конституцията на Република България, с международните договори и общоевропейското право. Тя подчерта, че в Закона за защита от дискриминация се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. При проведените дебати бяха изказани мнения срещу предложеното допълнение в Наказателния кодекс. Отношение по законопроекта взе и председателят на комисията. Според него аргументите на вносителя не са убедителни, а посочените за инкриминиране деяния не са с обществено опасно значение и по никакъв начин не уязвяват обществените отношения. След проведената дискусия Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите с 1 глас „за”, 10 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да представя пред Вас Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който сме направили от партия „Атака” и е предназначен най-вече за ценностната и моралната система на България – на българските граждани и българското общество. Самата същност на промяната е: добавя се нов чл.155в, който гласи: „Който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност чрез организации или участие в митинги, шествия, паради или средства за масова информация и интернет се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5 до 10 хил. лв.” Мотиви. На 21 септември тази година щеше да се проведе от вън режисиран гей парад, финансиран от различни гей организации и лобистки групи, които за пореден път демонстрират пренебрежението си към българската държава, българското общество и българските ценности. Това, чуждото за националните интереси, традиции и морал уродливо явление, за първи път се състоя 2008 г. и оттогава до ден-днешен се провежда без никакъв адекватен отговор от страна на държавните институции. Всяка година по време на така нареченото „шествие за гей права” българското общество бива дълбоко скандализирано от поведението на организаторите и участниците в него, които демонстрират из софийските улици неприкрит разврат, сексуална перверзност и морална разпуснатост. На този фон не по-малко притеснение будят и идеите, които гей активистите лансират в публичното пространство като легализиране на бракове между еднополови двойки и осиновяване на деца от същите. През всички тези години от 2008 насам редица граждански сдружения, патриотични организации, родителски съюзи, както и Българската православна църква са изказвали своята остра реакция срещу това явление и са предупреждавали за опасностите, които крие. Правени са различни информационни кампании и други мероприятия, които са получавали подкрепа на цялото общество, а пък тази година беше реализирана и подписка срещу подготвяния гей парад, събрала подписите на десетки хиляди граждани. Важно е да споменем, че традицията за този тип противообществени прояви датира от 28 юни 1969 г., когато в нюйоркския квартал „Грийн Вилидж” избухват така наречените „Стоунуолски бунтове”. Това са серия от яростни сблъсъци между хомосексуални лица и нюйоркски полицаи, които в продължение на няколко дни завършват с десетки ранени служители на сигурността. Стоунуолските безредици са събитието, което вдъхновява организаторите на въпросния гей парад както в чужбина, така и у нас и от което те черпят своеобразна историческа легитимация. Всичко това ни кара да смятаме, че тази проява, както и подбудите й са не просто опасни за традиционните български ценности и покушение срещу обществения морал, а също така представляват публично подтикване към вандализъм и противообществени действия. Чрез тази предложена поправка смятаме, че се отговаря на обществените очаквания за закрила на традиционните за страната ни семеен морал и нравственост, както и защита на гражданския мир и обществена безопасност. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с Проекта на Закон за изменение и допълнение на действащия Наказателния кодекс се предлагат изменения и допълнения в общата му част, както и в особената част по отношение на Глава първа – „Престъпления против Републиката”, Раздел IV – „Други престъпления”; Глава втора – „Престъпления против личността”, Раздел VIII – „Разврат”; Глава шеста – „Престъпления против стопанството”, Раздел IV – „Престъпления против паричната и кредитната система”, и Глава осма – „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, Раздел IV – „Подкуп”. Въпреки разнородния характер на материята, която се урежда, предложенията са обединени в един законопроект, за да не се предизвиква поредица от изменителни закони за един и същи акт в близки периоди от време. Следва да се има предвид, че там, където се предлагат изменения на действащи норми от Наказателния кодекс, предложените редакции в проекта са към разширяване на приложното им поле, поради което те не би следвало да имат за последица прекратяване на висящи наказателни производства. Причините, които налагат приемането на цитирания Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, на първо място, въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета, чиито срок за транспониране беше 18 декември 2013 г. Във връзка с въвеждането на горепосочения акт са предложени изменения в общата част на Наказателния кодекс и в Глава втора – „Престъпления против личността”, Раздел VIII – „Разврат”, които включват § 1, т. 2, § 4-16 и § 20 от предложения на Вашето внимание законопроект. Предложенията са свързани както със създаването на нови престъпни състави и разширяване обхвата на съществуващите такива по отношение на сексуалните посегателства срещу деца, така и със завишаване санкциите по отношение на някои от тежките форми на този вид престъпления. За първи път в Наказателния кодекс, посредством предложения на Вашето внимание Проектозакон, се предвижда и възможност съда да налага на извършителя на престъпление от сексуален характер срещу деца наказание лишаване от право да се заема или упражнява определена държавна или обществена длъжност. С това се избягва рискът от повторно извършване на престъпление и се предотвратява възможността на осъдените лица да извършват за определен период от време дейности, които предполагат преки и редовни контакти с деца. С тези мерки се цели повишаване ефективността на превенциите и борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография. В изпълнение на препоръка на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа, отправена на Република България с Оценителния доклад за страната ни в рамките на третия кръг за оценка за привеждане в съответствие с международните стандарти на престъплението „Финансиране на тероризъм”, като предложеното изменение е в Глава първа – „Престъпление против Републиката”, Раздел IV – „Други престъпления от Наказателния кодекс”, § 3 от предложения на Вашето внимание законопроект. С предложеното изменение се прецизира редакцията на чл. 108а, ал. 2, за да се осигури, че криминализирането на финансирането на тероризъм обхваща по недвусмислен начин не само финансирането на терористични актове, но също така и финансирането на терористични организации и на отделни терористи, дори при липсата на връзка с конкретен терористичен акт или актове. С предложеното изменение се предприемат необходимите законодателни действия с цел да бъде пресечен потокът на всякакви средства за терористи или до терористични организации. На следващо място, промяната, която сме предложили на Вашето внимание, предвижда привеждане на Наказателния кодекс в съответствие със задълженията по Допълнителния протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и към наказване на активния подкуп и търговията с влияние и в случаите, когато облагата е предназначена за трето лице, съобразно изискванията на международните антикорупционни конвенции, ратифицирани от Република България. За целта са предложени и изменения в общата част на Наказателния кодекс и в Глава осма – „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, Раздел IV – „Подкуп”. По-конкретно с допълнението в т. 15 на чл. 93 на Наказателния кодекс се разширява определението на „Чуждо длъжностно лице” с цел то да обхване и лицата, изпълняващи функции на арбитър по закона на чужда държава и така да направи възможно наказването на подкупа и търговията с влияние с тяхно участие. Освен това се създава нова разпоредба – чл. 304в, която изрично предвижда, че наказанията за пасивен и активен подкуп и търговия с влияние са налагат и когато със съгласие на длъжностно лице или лицето, което твърди, че може да упражни влияние, облагата е предложена, обещана или дадена на друго лице. С въвеждането на тази обща разпоредба отпада необходимостта от чл. 303, който изрично предвижда наказване само на пасивния подкуп, когато облагата е предназначена за трето лице и този член се отменя. На следващо, място предлаганата промяна произтича от стартирала процедура за нарушение на № 2012/2085 по описа на Европейската комисия във връзка с неизпълнение от страна на Република България на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което е първият етап на досъдебната фаза на процедурата по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Процедурата е свързана с чл. 251 от Наказателния кодекс, като за преодоляване на констатираните проблеми са предложени изменения в общата част на Наказателния кодекс и в Глава шеста „Престъпление против стопанството”, Раздел ІV „Престъпления против паричната и кредитната система”. Посредством предложените изменения и допълнения в кодекса се създават дефиниции на понятията „големи размери” и „особено големи размери” в чл. 93 от Наказателния кодекс, които към момента са определени единствено със съдебната практика. Измененията на чл. 251, ал. 1 от Наказателния кодекс целят да се инкриминира неспазването на задължението за деклариране само когато то не е спазено на границата на страната, когато същата се явява външна граница на Европейския съюз. Така в случай на неспазване на режима за деклариране на вътрешните граници на Европейския съюз ще се налага само и единствено административна санкция, но не и наказателно-правна в съчетание с конфискация. Приемането на тези изменения ще доведе до прекратяване на процедурата за нарушения на страната ни. Предвид на гореизложеното и значимостта на предложенията за законодателни изменения и допълнения моля народните представители да подкрепят внесения законопроект и да гласуват за неговото приемане. Освен това бих искала в заключение да подчертая, защото очаквам да бъдат зададени такива въпроси, защо се внасят изменения и допълнения в Наказателния кодекс, при положение че Министерският съвет вече прие на свое заседание и вероятно е пристигнал в Народното събрание изцяло новият Наказателен кодекс. Знаете, че Наказателният кодекс е един от най-важните закони в страната. До приемането на новия Наказателен кодекс и неговото обсъждане на първо и второ четене в Парламента вероятно ще изтече достатъчно време. Освен това не сме наясно дали народното представителство няма да приеме един достатъчно дълъг период вакацио легис за запознаването на лицата и обществото, които ще работят с новия Наказателен кодекс, поради което считаме, че внесените предложения следва да бъдат приети. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Темата не е нова. Тя е нова за Българския парламент, за институцията Народно събрание на Република България. Тя не е нова обаче за българското общество, за българския народ. Това е тема, която за две десетилетия и половина демокрация много често беше поставяна. Има единно становище на целокупния български народ и той сигурно в 95% се обявява против това, което ние в Наказателния кодекс с нашето предложение искаме да представим за противоправно. Българският народ живее на здрава морална и етична основа. В десетилетията, столетията и хилядолетията от своето съществуване той е формирал отношение по това явление, което е старо колкото света, за това няма спор. Няма да се спирам по въпроса дали се касае до патология, до сексуално отклонение или до отклонение. Това са други въпроси. Ще се спра на това каква е оценката на българските граждани на това, което се шири в продължение на последните 25 години като криворазбрана свобода, либерализъм или желание за проява на себе си, на особена сексуална ориентация. Въпросът за мен е, че, първо, ще започна от това, Българската православна църква, много пъти чрез Светия Синод, чрез словата на отците монаси, свещенослужещи, е изказвала недвусмислено, ясно и категорично отношение по въпроса. То е еднозначно. В Светото писание е указано как да живеят хората. В това отношение има многобройни текстове, които са недвусмислени и ясни. В този план не знам как е в други религии, в Народното събрание има представители и на такива религии. Не знам как е в техните свещени книги, не искам да се меся, не искам да се произнасям. Един техен лидер в скоро време беше заявил, че живее според най-добрите традиции на своята вяра. Ако тази вяра е в полза на това явление и манифестирането му по този брутален и нагъл начин, нека да гласува против нашия законопроект. Същото се отнася и за другите членове на въпросната парламентарна група – тяхна работа. Но от това кой ще бъде „за” и кой ще бъде „против” целият български народ ще види много неща. Темата и въпросът не е политически. Въпросът е от етично-моралните и религиозните въпроси. Затова съм сигурен, че залата ще гласува шарено. Ако някой политизира темата, това са либералстващите в България, както и в други страни и това са представители на чужди държави, чужди емисари, на енджиота в България, които специално работят в тази насока, на някои посланици, които участват в гей паради и ги подкрепят. Това е политизацията – хора, които се опитват да преобърнат широко ширещото се обществено мнение в България против това явление и против това, което искаме да обявим и да инкриминираме като противоправно. Още веднъж – с нашия законопроект ние налагаме на хората, които упражняват това явление – мъже и жени или кой знае жени или мъже, трудно е тук да се ориентираш в тази сложна мешавица, в тази хавра и в този Содом и Гомор, но тези хора могат да си упражняват спокойно това, което намират за добре, което ги вълнува, което ги тласка, което ги подтиква, което ги изкушава, което създава страстите им, но въпросът е всичко това да не го изкарваме на показ, да не се манифестира с него, да не се афишира, с него да не се въздейства върху деца, върху подрастващи, върху останалите членове на обществото, да не гледаме грозните картини, които гледаме през последните години, и това, което като явление ескалира все повече с всяка изминала година. Това е нещо, което е лакмус, опит за проверка на обществената търпимост, премерване на температурата на обществото и се вижда, че това, за което говорим, ескалира. С всяка година стават все по-силни, по-нахални, подплатени с повече пари и това върви напред без спиране. Крайно време е да се спре! А днешният законопроект е изключително сериозен в това отношение – да се провери и консервативността на българското общество, да се види и това дали сме достойни представители за очакванията на хората. Тук много често се гласува различно от широкото обществено мнение, от това, което се възприема. Няма спор, мисля, че всеки един от Вас е наясно с настроенията на избирателите, на хората, които са го изпратили в тази зала. Ще Ви призова пак – без партийни пристрастия, без да се влияете от ония – господарите, началниците в Брюксел или в други части и места от колониалните началници какво ни казват, какви са техните критерии за търпимост, за човешки права, за свободна воля. При гласуването на законопроекта бъдете адекватни и в синхрон с очакванията на хората. Всеки да си помисли: „Как моите избиратели ще възприемат моя акт, моето гласуване – дали очакват да бъде така, или иначе?” Колкото до довода, че се готвел нов Наказателен кодекс, че там, видите ли, може да се реши проблемът. Този Наказателен кодекс се готви поне от времето, откогато аз съм юрист. Очаква се да се направи все нов и нов, той влиза в пленарната зала, влиза в Народното събрание и ето – още малко ще се гласува, но това не се случва. И този път юристите са наясно с това, което казвам. Аз не съм сигурен дали ще се гласува. В новия Наказателен кодекс няма да има никаква пречка това правило, това положение, което днес гласуваме, да залегне и да намери своето отражение. Това гласуване ще бъде много интересно, бъдете с избирателите си! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, моето изказване ще е свързано с единия законопроект – този на вносителите от „Атака”. Вземам повод от думите на предния оратор и заради това започвам със следното изречение: ще направя това изказване като член на едно светско общество, уважавайки всички конфесионални норми на всички религии. Дори ще подчертая дебело, че функцията, призванието на съвременния политик би трябвало да е примиряването на такива противоречия, на такива колизии, а също така – непременно трябва да кажа – съвременният прочит на предизвикателствата, които самият свят, самото общество поставя пред съвременните политици. От тази гледна точка настоящият законопроект като политическа инициатива е провокация към Българския парламент, към актуалните европейски ценности и норми, приети от България, дори към модерния правов ред и към ценностите на съвременното хуманно общество и плуралистичен модел в Република България. В тези становища експерти и юристи отговарят на вносителите в стила, в който според мен заслужават, а именно – хладно, категорично, спазвайки дълбоко професионален и прагматичен стил, а именно: отрицателно е становището на Върховната касационна прокуратура от името на главния прокурор, на Върховния касационен съд, на Министерството на правосъдието и на Министерството на здравеопазването. Уважаеми госпожи и господа, уважаеми вносители! Според мен аргументите Ви не изграждат убедителна теза, че посочените от Вас за инкриминиране деяния са с общественоопасно значение и по някакъв начин уязвяват обществени отношения, свързани с половата неприкосновеност. За част от обществото, тази част която е с проявления на отказ да приема с толерантност каквото и да е различие, каквато и да е другост, може би – да, но смея да твърдя, че като цяло в нашето общество няма обективна атмосфера на нетърпимост към лица с хомосексуална ориентация. Плурализмът е в основата на демократичното общество, при това той е гарантиран от юридически норми и според мен в този аспект не повлиява обществения морал. Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който Вие предлагате, не просто не е в хармония, а е в остра и то съдържателна колизия с основополагащи за европейския и български нормативен мир документи и положение. Ще цитирам няколко такива – първо, международни. Във Всеобща декларация за правата на човека на ООН в чл. 2 пише следното: „Признаване правата и свободите на всеки човек без различия, основани на какъвто и да е признак.” В Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа в чл. 8 е записан следният текст: „Закрила на правото на несъприкосновеност на личния живот”; в чл. 14: „Забрана за дискриминация по различни признаци”. В Международния пакт за граждански и политически права, на които България е член, в чл. 17 и чл. 26 са визирани същите тези положения. В Хартата на основните права на Европейския съюз в чл. 21 има кратък текст и той звучи по следния начин: „Забрана за дискриминация по различни признаци”. В българското законодателство – в Конституцията, чл. 6, ал. 1: „Равенство на всички хора по достойнство и права”; чл. 39, ал. 1: „Право на мнение и изразяване чрез слово, изображение и друг начин”; чл. 43: „Право на гражданите да се събират мирно и без оръжие на събрания и да манифестират”. И по-нататък. В Закона за защита от дискриминация, чл. 4: „Право на свободно сдружаване, право на собствено мнение, право на участие в митинги и манифестации, право на личен живот”; текст за забрана на дискриминация по сексуална ориентация – това е в чл. 4. В Закона за събранията, митингите и манифестациите също има два текста, които касаят това положение. Моята лична позиция не само е категорична срещу този закон, дори ще призная, че изпитвам неудобство и нямам дори кой знае какво желание да участвам в такъв дебат, зададен по толкова категоричен, неприемлив и некоректен начин. В ХХІ век такова предложение е неуместно, може би дори според някои и неадекватно. В нашето съвремие мога да използвам и друга квалификация, а именно: такъв тип законопроекти са анахронизъм. Накрая ще си позволя едно послание към вносителите, правил съм го и друг път. Уважаеми колеги, всеки човек има своя мироглед и своя хоризонт. Когато той се стесни и стане точка, той казва: „Това е моята гледна точка”. Колкото е по-малък хоризонтът, толкова по-бързо и по-лесно е изработването точно на тази гледна точка. Призовавам Ви да си разширите мирогледа, защото дори и на нас да ни се иска да стоим на едно място, светът продължава напред и върви напред. Благодаря.

Искам да кажа, че законопроектът, внесен от нас, не предизвиква никаква дискриминация. Ние не предлагаме да бъде забранено на хомосексуалистите да участват в обществения живот, да заемат обществени длъжности, да бъдат такива, каквито са станали или каквито ги е създала природата. Ние просто предлагаме да не демонстрират, и то по такъв драстичен начин, на нас и на нашите деца, които ходят по улицата, своите сексуални наклонности. Това е единственото, което е залегнало в този законопроект, и няма защо дискусията да се изкривява, да се говори за модерност, за демодерност и така нататък. Нашият закон следва обществената нагласа на българския народ, която е безспорна – тя е против това, но следва обществената нагласа и на турската диаспора в България, което е съвсем сигурно. Това е съвсем сигурно! Аз съм живял сред хората, които Вие представлявате тук, уважаеми колеги. Израсъл съм сред тях и знам точно техните нагласи. Всяко лято на моите разкопки половината от работниците ми са турци, знам какво мислят те и не ми обяснявайте, че те са, видите ли, страшно демодирани. Даже напротив. Това не се харесва на обществото в България, затова го правим. Няма нужда да обяснявате, че юристите били от различни юридически институции и така нататък, и те били против. Те няма какво друго да говорят, защото те са нагласени в тази посока. Нагласени са да следват чуждата ценностна система – тази на англосаксите, тази на германистите, тази на романската група и така нататък. Те са стигнали съвсем друго развитие. Аз не съм сигурен дали няма да се върнат. Навремето Андре Малро – известният френски културолог, написа: „Двадесет и първи век ще бъде векът на религиите и на връщането към ценностите”. Не е сигурно дали няма да стане така. Затова сме го внесли. Няма нужда да ни наричате с всякакви думи и да ни обяснявате колко сме назадничави. Специално аз ще Ви кажа, че напротив – това е най-напредничавото, което може да създаде някаква основа, за да бъде изграден един бъдещ морал на човечеството. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания и викове от „Атака”: „Браво, браво!”)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя тази реплика, защото господинът от ДПС, който се изказа, беше силно възмутен от това, което предлага „Атака”. Аз ще Ви кажа пък на Вас ние от Партия „Атака” от какво сме възмутени. Възмутени сме от факта, че преди две години – всички Вие в тази зала знаете, на паметника на Васил Левски беше допуснато нещо, което е особено нелицеприятно. Покрай паметника на Апостола бяха допуснати пáсмина разголени мъже и жени, надрусани, пияни, веейки своите атрибути. Вие много добре знаете това. То е позор! Ето, на това се възмущавайте, господа народни представители. Това, разбира се, се случва с благословията на една жалка душица, наречена Фандъкова – кмет на София. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”) И тя продължава да го прави всеки пореден път. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Дами и господа народни представители, забравете партийните си директиви. Аз Ви съветвам да помислите за бъдещето на Вашите деца. (Реплики от ГЕРБ.) Какви деца искате да растат? Как като родители искате да се развиват Вашите деца? Такива ли искате да стават? Ние не сме против тези хора. Тук трябва да е много ясно, че сме много против тяхната пропаганда, която ни налагат всяка година поред. Ние не искаме да гледаме това нещо. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Още веднъж казвам, че това, което се случи пред паметника на Апостола, беше позор. Позор беше! Тук зад мен, господа народни представители, искам да Ви кажа, е гербът на Република България. На този герб има два лъва. Аз Ви съветвам, когато има толкова отговорни решения за вземане, да се държите като лъвове, а не като котенца. Благодаря Ви. (Единични викове от „Атака”: „Браво, браво!”.)

Уважаема госпожо председател, искам да Ви помоля за кратко удължаване на времето, ако не се вместим в полагащото се.

Уважаеми дами и господа народни представители, за съжаление се наслушах на хиляди аргументи от девет кладенеца вода за юридическия синхрон, в който трябва да навлезем и тогава всичко може би ще бъде наред. Само че според този пълен юридически синхрон България е първата по измиране нация в света, тоест нашата нация се унищожава целенасочено, умишлено и с така наречената „гей пропаганда”, която стига до такива нива, че в определен момент застрашава и демографската картина. Това е в пълен юридически синхрон според критиците на тази промяна в закона. Също така е пълен юридически синхрон ако изляза утре с двете си деца в центъра и гледам полуголи нещастници, които имат психически отклонения (реплики от ГЕРБ). Това е според световната медицина, която не им е изгодно да цитират така наречените „толерантни”.

Това са психически и ненормални отклонения. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Когато изляза в центъра, съм длъжен да търпя и гледам разни полуголи хора, които дефилират и проявяват своята, как да кажа, извратеност. Така че искам това да ми бъде обяснено – как юридическият синхрон ще защити моите деца от тези типове? Сега ми позволете две-три думи да прочета, понеже тук ще цитирам някои данни и изследвания. Уважаеми дами и господа, днес в тази зала Вие ще решите бъдещето на децата си и как да се развива това бъдеще – дали като нормални хора, или на хора, които са обременени с нещо нередно. (Реплики от ГЕРБ.) За всеки от нас е ясно, че така наречените „гей паради” са хомосексуална пропаганда и са отвратителна, противоестествена еманация на разврата и на ескалиращите претенции на тези хора. Тези психично болни хора, които днес искат да дефилират полуголи в центъра на София, утре ще искат да осиновяват деца, каквато порочна практика има в други места по света. Предполагам, че някои от Вас ще кажат – защо не, всеки има право да осиновява деца, според това. На тези псевдодемократи аз ще кажа: „А правата на децата? Те нямат ли право да живеят в нормални семейства?” Защото семейство с двама бащи или с две майки е всичко друго, но не и нормално. През 2010 г. професорът по социология Маркос Регнерус от Тексаския университет в Остин започва проучвания по темата „С какво се отличат пълнолетни младежи, израснали в семейства, в които родителите са от един пол?” До проучванията са допуснати всички заинтересовани учени, както и учени от Мичиганския университет. Който не знае, това са два изключително уважавани университета в Съединените щати и в света. Изследванията, които приключват през 2012 г., са направени на три хиляди участника – деца, растящи в еднополови семейства. Общите резултати са шокиращи. Учените са стигнали до заключението, че деца, израснали в такива семейства, са по-мълчаливи и затворени. При някои от тях се наблюдават психологически травми и неосъщественост в живота. Световният опит ни учи, че уродливото явление, наречено „гей парад” е само първата стъпка към гей паради за деца, така да се каже фестивал на децата на хомосексуалисти и на децата-хомосексуалисти. Такива паради вече се провеждат и в напреднали в толерантно отношение страни в света, към които ни бутат криворазбраните евроатлантически ценности. Ние от Партия „Атака” сме за инкриминиране на тези паради на пошлостта, содомията и разврата. Смятаме, че това ерозира българското общество, традиционните български ценности и разбирането за нормално семейство и нормално общество. В заключение искам да цитирам становището на Българската православна църква по въпроса. Не съм запознат дали другите вероизповедания имат официално становище по въпроса, но предполагам, че то не се отличава съществено от това на Българската православна църква. Позволявам си да цитирам и в цитата ще Ви кажа мнението на Светия синод, представено от Максим – Патриарх Български: „Светият синод на Българската православна църква категорично се обявява против провеждането на такова шествие и демонстрация на обладани от греха човеци и групи хора, които бесовски ликуват, подбудени от ниски страсти и извратени чувства, което св.ап. Павел нарича „безплодни дела на тъмнината и противно на здравото учение”. Обществото ни има голяма потребност от здрави, силни и морални личности, които да изграждат новия живот върху нерушимата основа на вярата, молитвата и покаянието, достойнството, честта, християнската култура и морал. Светият синод призовава да бъде отменен този дързък парад, осъжда подобни беззаконни дела, в древността станали причина за гибелта на библейските градове Содом и Гомор. Отправям молитва към Господа за вразумление, покаяние и изправление на обладаните от греха хора”. Благодаря Ви за вниманието. Само за тези, които все още се колебаят и искат да узаконят и законово да продължават беззаконието, ще си позволя и цитат от Апокалипсиса на св. Йоан: „Ще дойде време в последните времена, в което беззаконието ще бъде узаконено.” Не наближавайте това време, госпожи и господа демократи! (Ръкопляскания и викове от „Атака”: „Браво, браво!”)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2013 г. На свое заседание, проведено на 22 януари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2013 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: Илия Ангелов – заместник-министър. От Прокуратурата на Република България: Сава Петров – прокурор, завеждащ отдел „Аналитичен“ във Върховна касационна прокуратура. По законопроекта в Комисията по правни въпроси постъпиха становища от Върховния касационен съд, Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”, които са положителни. Мотивите на законопроекта бяха представени от господин Илия Ангелов, заместник–министър. Във връзка с представеното от господин Сава Петров становище на прокуратурата, народните представители обърнаха внимание, че съдържащото се в него предложение за разширяване на приложното поле на специалната защита поражда необходимостта да се поиска и становище от Министерството на финансите, тъй като е свързано с осигуряване на допълнително финансиране на дейността. След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2013 г.”

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно: Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2013 г. На свое заседание, проведено на 4 декември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2013 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, Диана Вакарелска – директор на дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” и други. Мотивите на законопроекта бяха представени от заместник – министърa на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева. Проектът предлага две групи изменения и допълнения: - въвеждането на комплексното административно обслужване на гражданите, като се предлага законова дефиниция на това понятие и се възлага задължение на органите на администрацията да го въведат до 1 януари 2015 г., и - уредба на ниво закон на възможността да се провеждат студентски стажове в администрацията. В обсъждането на проекта участие взеха народните представители Филип Попов, Емил Радев, Хамид Хамид, Екатерина Заякова, Снежина Маджарова, Явор Нотев и Четин Казак. В подкрепа на законопроекта те акцентираха, че това е логичната следваща стъпка в посока към улесняване на гражданите в ползването на административни услуги. Този ефект ще се постигне чрез премахването на задължението на гражданите да представят пред един административен орган документи, които се съхраняват при друг административен орган и чрез развиването на уредбата, свързана с предоставянето на електронни услуги. Народните представители поставиха въпроса дали и доколко администрацията има готовност – техническа и финансова, да приложи комплексното административно обслужване, тъй като законопроектът предвижда то да се въведе най-късно до 1 януари 2015 г. Представителите на вносителя увериха, че процесът на практика вече е стартиран чрез пилотно въвеждане на този вид обслужване в някои администрации на централно и на местно ниво. Според народните представители предложените изменения и допълнения за въвеждането на комплексното административно обслужване пораждат и необходимостта от обсъждане на допълнителни въпроси, свързани с него. От съществено значение за ефективността на тази дейност е дали и каква такса следва да се заплаща за обмена на информация между самите административни органи във връзка с обслужването на гражданите и дали следва да се предвиди специален състав на административно нарушение за неизпълнението на задълженията на административните органи по този обмен. Предвид изричното акцентиране в мотивите на законопроекта, че комплексното административно обслужване обхваща и дейността на лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, възниква и необходимостта от отразяване на тази особеност и в съдържанието на самия закон. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2013 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „На редовно заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2013 г. В заседанието на комисията взеха участие господин Алеко Джилджов – държавен експерт в кабинета на заместник министър-председателя по икономическото развитие, госпожа Галя Иванова и госпожа Костадинка Караджова – държавни експерти в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на Националното сдружение на общините в Република България и на граждански организации. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Алеко Джилджов. Предлаганите промени в Административнопроцесуалния кодекс целят създаване на обща нормативна рамка за въвеждането на комплексно административно обслужване. Предложена е легална дефиниция на понятието – комплексно е административното обслужване, при което административната услуга се предоставя от компетентните административни органи, без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствени средства, за които са налице данни, събирани или създавани от административни органи – първични администратори на данни, независимо дали тази данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител. За извършване на комплексно административно обслужване се въвежда забрана към административните органи да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, както и задължение да ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. По този начин ще се осигури по служебен път цялата необходима информация за предоставяне на исканата услуга. Предлаганите промени позволяват на една администрация да събира информация, принадлежаща на друга администрация, необходима за прилагането на услугата. Законопроектът предвижда възможност за избор на потребителя относно мястото, на което да получи услугата. Индивидуалният административен акт може да бъде получен на мястото, където е заявен, или на посочен точен адрес, в случай че е заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път. По този начин потребителите на услуги ще могат да комбинират различните форми на подаване на искането за издаване на индивидуален административен акт и за получаването му. С Преходните и заключителните разпоредби са предложени изменения в Закона за администрацията. Част от тях са свързани с промените в Административнопроцесуалния кодекс, като е предвидена възможността за създаване на единни центрове за предоставяне на информация и услуги на гражданите. Втората част от промените е свързана с регламентирането на провеждането на студентски стажове в държавната администрация. По този начин ще се даде възможност на студентите да придобият практическия опит, знанията и уменията, които да допълнят теоретичното им обучение. Освен като средство за реализиране на учебните планове, студентските стажове ще са и активен инструмент за подбор на подходящи кадри за системата на администрацията. Предвидено е Министерският съвет да уреди с наредба правилата за организирането и провеждането на стажовете. В хода на дискусията представителите на Националното сдружение на общините в Република България изразиха принципната подкрепа на общините за въвеждане на комплексното административно обслужване, като същевременно обърнаха внимание за необходимостта от осигуряване на допълнителен финансов ресурс за техническо обезпечаване, подготовка и обучение на служителите в общинските администрации, както и осигуряване на достъп до регистрите на държавните структури. Народните представители, които взеха участие в обсъжданията, подкрепиха необходимостта от предложените промени. Споделени бяха притесненията на общините най-вече по отношение на необходимите средства за обезпечаване на дейността на общинските администрации. Направени бяха и предложения за поетапно въвеждане на комплексното административно обслужване. Представителите на вносителя отговориха на поставените от членовете на комисията въпроси относно финансовото и техническото осигуряване, готовността на централните администрации за направеното досега по реализацията на проект за въвеждане на комплексното административно обслужване, както и по направените предложения за необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби от законопроекта между двете гласувания. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията по образованието и науката обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2013 г. На заседанието присъства господин Алеко Джилджов – държавен експерт в дирекция „Модернизация на образованието” към Министерския съвет, който представи законопроекта и мотивите към него. От компетентността на Комисията по образованието и науката са промените, свързани с чл. 18 от Закона за администрацията, в който се урежда провеждането на стажове за студенти в държавната администрация. По законопроекта е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България. В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно регламентиране на процедурата, по която един студент може да започне стаж в държавната администрация, за създаване на единни общи правила за прозрачно и организирано провеждане на стажовете. Беше посочен добрият пример от различни стажантски програми в различни министерства и регионални структури – Програмата „Българската мечта”. Беше поставен въпросът за проекта на наредба, в която да бъдат отразени всички възникнали въпроси и предложения, относно обхвата на студентите, крайните срокове за одобряване на кандидатите, списък на направленията и специалностите, по които ще се провежда стаж, участието на Министерството на образованието и науката и други изисквания. Въз основа на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2013 г.” Благодаря.

Процедура искам.

Уважаеми колеги, вземам процедурата във връзка с точка девета – Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите. Да я преместим за утре, четвъртък, и да бъде първа точка за разглеждане. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 4 декември 2013 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 декември 2013 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 4 декември 2013 г. В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните – господин Бюрхан Абазов, заместник-министър, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”, госпожа Диана Филева – юрисконсулт в същата дирекция, и господин Асен Сеньов – финансов съветник на министъра на земеделието и храните. От „Напоителни системи” ЕАД: господин Димитър Методиев – изпълнителен директор, госпожа Наталия Жабленска – финансов директор, господин Валентин Славов – главен инженер, и госпожа Ралица Димитрова – ръководител в отдел „Правен”. От името на вносителите законопроектът и мотивите към него беше представен от проф. Светла Бъчварова. Със законопроекта се предлага министърът на земеделието и храните да възлага чрез договор на „Напоителни системи” ЕАД задължението за извършване на обществената услуга – защита от вредното въздействие на водите, като за направените разходи, представляващи несправедлива финансова тежест, дружеството ще може да получава компенсация от държавния бюджет. Размерът на финансовата тежест ще се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет, а размерът на компенсацията от държавния бюджет не следва да надвишава размера на финансовата тежест и ще се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Заявлението за компенсиране и документите, необходими за изчисляването на компенсацията ще се подават в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Комисията като компетентен орган ще определя размера на компенсацията и в хода на бюджетната процедура ще представя решението си на министъра на финансите с предложение за включване на размера на компенсацията в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата година. В комисията са постъпили становища на Министерството на земеделието и храните и на „Напоителни системи” ЕАД в подкрепа на законопроекта, становища на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие, в които няма принципни забележки, а по-скоро конкретни предложения за детайлизиране на параметрите. Освен това има становище от Министерството на финансите, в което се акцентира върху ангажимента на Министерството на земеделието и храните да подготви варианти за преобразуване на „Напоителни системи” ЕАД, позволяващи на новосъздадената структура да кандидатства за финансиране с европейски средства, както и да изготви проект на бюджет на новосъздадената структура за 2014 г. Всички народни представители бяха единодушни в подкрепата си за законопроекта. Беше припомнено, че към настоящия момент дейностите по защита от вредното въздействие на водите се извършват безвъзмездно от дружеството, без възможност за възвръщаемост на разходваните средства и без компенсация с бюджетни средства. Това поставя дружеството в тежко финансово състояние, освен това води до невъзможност ефективно да бъдат осъществявани дейностите по стопанисване, поддръжка и експлоатация на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите – публична държавна собственост, което от своя страна създава сериозен риск за безопасността на населението. В тази връзка, според народните представители, е крайно наложително да бъде дадена възможност за извършваните превантивни дейности дружеството да получава държавна подкрепа, без това да бъде счетено за нерегламентирана държавна помощ. В хода на дискусията беше акцентирано, че поради липса на капацитет и на средства за поддържане на съоръженията в експлоатационна годност обектите – общинска собственост, също са в критично състояние. Единодушно беше становището, че е необходимо основните отношения, свързани с управлението на водностопанската инфраструктура и с предоставянето на услуги да бъдат цялостно и систематично уредени с промяна в Закона за водите, която да позволи осъществяването на контрол върху техническото състояние и безопасността на всички язовири, да минимизира рисковете за икономиката и за здравето на хората, и да интегрира политиките на ведомствата, осъществяващи държавна политика в областта на водите и защитата при бедствия, като координира техните действия. Също единодушно обаче беше и становището, че предвид сложността на подобен дебат и необходимостта от предприемане на спешни мерки, които да предотвратят възникването на кризисни ситуации, предложените със законопроекта промени следва да бъдат подкрепени. По отношение на прилагането на предложените разпоредби и финансирането на превантивните дейности през 2014 г. в условията на вече приет държавен бюджет беше обяснено, че от Министерството на финансите са заявили готовност да предоставят необходимите средства, след приемането на законовото основание за това. В заключение и след проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 4 декември 2013 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще представя накратко становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 4 декември 2013 г. „Целта на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите е да осигури възможност чрез държавния бюджет да се компенсира несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите от „Напоителни системи” ЕАД. С оглед компенсацията за обществената услуга да не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз в законопроекта са спазени разпоредбите на Решението на Европейската комисия от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес. Съгласно чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предоставянето на държавни помощи под каквато и да било форма на определени предприятия е несъвместимо с вътрешния пазар. По силата на чл. 106, параграф 2 от същия договор обаче „Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени”. Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз определя условията, при които този вид държавна помощ за оказване на услуги от общ икономически интерес е съвместима с вътрешния пазар и е изключена от изискването за предварително уведомяване, посочено в чл.108, параграф 3 от договора. За целта е необходимо извършването на услугата от общ икономически интерес да се възложи на съответното предприятие чрез един или повече актове, чиято форма се определя от всяка държава членка. В тази връзка законопроектът предвижда задължението за извършване на обществената услуга – защита от вредното въздействие на водите, да се възложи на „Напоителни системи” ЕАД чрез договор от министъра на земеделието и храните. Законопроектът предвижда Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет да бъде компетентният орган за определяне размера на компенсацията. В хода на бюджетната процедура тя ще представя решението си на министъра на финансите с предложение за включване на размера на компенсацията в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата година. Във връзка с това, че Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. в чл. 6 предвижда държавите членки да гарантират, че компенсацията отговаря на изискванията и да извършват редовни проверки или да осигуряват тяхното извършване най-малко на всеки три години през периода на възлагане и в края на този период, би било целесъобразно преди второто четене в законопроекта или с друг нормативен акт да се определи органът, който ще изпълнява това задължение. Съгласно чл. 2, ал. 3 Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. се прилага, когато срокът, за който се възлага услугата от общ икономически интерес, не надвишава 10 години. От този принцип има изключение и срокът може на надвишава 10 години, когато от доставчика на услуги се изискват значителни инвестиции, които трябва да бъдат амортизирани през по-дълъг период от време в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти. Този въпрос е целесъобразно за бъде разгледан от водещата комисия и да намери отражение при подготовката на законопроекта за второ четене. На основа на горното може да се направи изводът, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите е съобразен с европейските норми за държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 4 декември 2013 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви представя мотивите на вносителите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения в преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите с оглед изключително значимите обществени функции на „Напоителни системи” ЕАД за предпазване от вредното въздействие на водите и необходимостта от осигуряване на справедлива компенсация за извършените разходи в обществен интерес. Дружеството има за предмет на дейност стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране, както и научно-изследователска, развойна и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд. Освен това е единствената структура, която осигурява защитата на населението от вредното въздействие на водите, извън границите на населените места. Дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на водностопанските системи и съоръжения за предпазване от вреденото въздействие на водите – публична държавна собственост, се възлагат на „Напоителни системи” ЕАД със заповед на министъра на земеделието и храните по отношение на: предпазни диги на река Дунав – 256,362 км; корекции на вътрешни реки – 3152,569 км; предпазни диги – 243,622 км; отводнителни помпени станции – 76 броя; отводнителни системи – 530,532 хил. дка. До промяната на § 4, ал. 6 от Закона за водите, (обн., ДВ, бр. 80 от 2011 г.), поддръжката на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите се е осъществявала с бюджетни средства. Тъй като дейността е в обществена полза, последващо поддържане на системите и съоръженията от страна на търговското дружество, което ги стопанисва, са за негова сметка, без възможност за възвръщаемост на разходите и без компенсация с бюджетни средства, което води до неговото неблагоприятно финансово състояние в настоящия момент и създава риск за неговата ефективност. Съгласно чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предоставянето на държавни помощи под каквато и да била форма на определи предприятия е несъвместимо с вътрешния пазар. По силата на чл. 106, параграф 2 от същия договор обаче предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в договорите и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Решение на комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, определя условията, при които този вид държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар и е изключена от изискването за уведомяване, посочено в чл. 108, параграф 3 от договора. За целта е необходимо извършването на услугата от общ икономически интерес да се възложи на съответното предприятие чрез един или повече актове, чиято форма може да се определя от всяка държава членка. В тази връзка законопроектът предвижда задължението за извършване на обществената услуга – защита от вредното въздействие на водите, да се възлага на „Напоителни системи” ЕАД чрез договор от министъра на земеделието и храните. Освен това размерът на компенсацията не следва да надвишава това, което е необходимо за покриване на нетния разход, направен при изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба. Параметрите, на базата на които се изчислява компенсацията за обществена услуга, трябва да бъдат установени предварително по обективен и прозрачен начин. Тези условия се изпълняват с разпоредбата, с която се предвижда размерът на несправедливата финансова тежест да се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет. Законопроектът предвижда още заявлението за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите и всички необходими документи за изчисляване на компенсацията да се продават в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Комисията като компетентен орган ще определя размера на компенсацията и в хода на бюджетната процедура ще представя решението си на министъра на финансите с предложение за включване на размера на компенсацията в Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за следващата година.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям становището на Парламентарната група на ГЕРБ относно представения Законопроект, № 354-01-90, внесен от група народни представители по Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. В Четиридесет и първото Народно събрание беше приета водна стратегия – „Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор”, включително частта за отрасъл „Земеделие” и управлението на защитата от вредното въздействие на водите. Тази стратегия беше подкрепена от всички политически сили, представени в Народното събрание, включително и от сега управляващите – колегите от предходния мандат знаят това. Съгласно приетия стратегически документ следваше да се предприемат законодателни мерки относно „Напоителни системи” ЕАД и преобразуването му в публично-държавно търговско дружество по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Търговския закон. Искам с кратка извадка да напомня какво консенсусно приехме всички политически сили, представени в този Парламент в тази „Водна стратегия”. Отрасъл „Хидромелиорация”: „Дружествата, които към момента експлоатират и поддържат инфраструктурата в отрасъл ”Хидромелиорации”, са държавните търговски дружества към Министерството на земеделието и храните: „Напоителни системи” ЕАД, „ЗемИнвест” и „Хидромелиорация” – ЕАД, Севлиево. След прехвърляне на водностопанските съоръжения и системи като публична държавна собственост, които сега са в активите на горепосочените дружества, те ще се обединят в национално дружество, което ще осъществява дейност като оператор на поверените от Министерството на земеделието и храните активи. Дружеството ще е със специален статут – публично държавно търговско дружество по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Търговския закон, чийто основни функции, управление, права и задължения ще се регламентират със закон. Операторът ще бъде подпомаган от Министерството на земеделието и храните, включително чрез европейски програми, за да развие капацитет, който да подпомогне подобряването на мениджърските умения, широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира, участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително и финансирани от Евросъюза. За да предостави услуги този водностопански отрасъл, операторът следва да защити цени на услугите пред ДКЕВР. Операторът ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с Министерството на земеделието и храните. Договорът ще регламентира дългосрочни цели на оператора, права и задължения както на оператора, така и на Министерството на земеделието и храните. Министерството на земеделието и храните ще утвърждава и годишна програма на оператора.” За отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите”: „По право оператор на всички съоръжения на защита от вредното въздействие на водите както и за осъществяване на дейности по поддръжка на проводимостта на речните легла извън населените места ще бъде операторът на публичните държавни хидромелиоративни съоръжения „Напоителни системи” с подробно изброени какви функции ще изпълнява за превенция от вредното въздействие на водите. Операторът ще има възможност за участие в обявени обществени поръчки от общините за текущо поддържане и мониторинг на съоръжения за защита от вредното въздействие на водите, както и осъществяване на дейности по поддръжка на проводимостта на речните легла. Операторът ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с Министерството на земеделието и храните, който ще регламентира дългосрочните цели на оператора, права и задължения.” От всичко казано дотук по приетата консенсусно от всички политически сили, включително и от този Парламент „Водна стратегия” виждаме, че предложените ни промени не са отражение на приетата „Водна стратегия” и на практика не представляват законодателния акт, който консенсусно сме решили да приемем за реформа в този сектор. Представеният ни законопроект на практика представлява пакет от временни мерки, решаващи недостига на финансирането в системата на „Напоителни системи”. На практика тези временни мерки са решение на временните проблеми относно финансирането, но не и законодателен акт, който прави реформата така, както консенсусно сме го решили в предното Народно събрание. Искам само да отбележа, че в Комисията по земеделието и храните, когато сме имали изслушване на политическия кабинет и на министъра, когато приемахме, включително и този законопроект и го подкрепихме, политическият кабинет обяви, че в най-скоро време ще бъде представен законопроектът, който реформира сектора, както всички консенсусно сме приели тази „Водна стратегия”. Такъв законопроект все още не е подложен на обществено обсъждане от заинтересованите страни съгласно Закона за нормативните актове. Смятам, че като народни представители, включително и колегите от управляващото мнозинство, трябва да настояват пред политическия кабинет това, което беше обявено, което всички сме приели в тази „Водна стратегия” да бъде реализирано и да се подложи на дебат основен законодателен акт, който решава генерално и принципно проблемите в този сектор. Предложените временни мерки и начинът, по който са предложени, считам, че е уместен и ще дадат решение на проблемите относно финансирането на дейностите по превенция от вредното въздействие на водите. По отношение на конкретните текстове, които наистина смятам, че са разписани съгласно всички изисквания, включително и на европейското законодателство, имаме само някои бележки: по отношение на § 4, ал. 7, където ще предложим допълнение с цел яснота относно ангажираните министерства и отговорностите между тях и инициаторите; по отношение на § 4б, ал. 1 относно въвеждането на една излишна според нас допълнителна институция на одитора, каквато имат и сега работещите министерства. Независимо от това, че предложеният ни законопроект не отразява приетата консенсусно „Водна стратегия” и не е законодателният акт, който очакваме за сектора като основополагащ, Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи предложения законопроект, тъй като той решава много наболели проблеми относно финансирането на „Напоителни системи”, за чието решаване, по наша информация, за финансирането на заплатите на служителите от „Напоителни системи” се извършват финансови нарушения, включително и нарушения на други закони – от сектори, където има свободен паричен ресурс, който не е инвестиран, да се пренасочва към „Напоителни системи”, което е много вредно. Както знаем, нито една неефективна система не е заработила ефективно чрез наливане на пари, напротив. В този смисъл ние ще подкрепим предложения законопроект.

Госпожо председател, уважаеми колеги, всъщност искам да благодаря за конструктивния диалог, който беше проведен в Комисията по земеделие и храни по отношение на предложения законопроект. Вярно е, че тези предложения, които се правят в комисията, са необходими, за да може финансово „Напоителни системи” да бъде стабилизирано. Но факт е, че през 2011 г. държавата се е оттеглила от тези важни функции и финансиране, които е трябвало да осъществява. В резултат на това срещите, които имахме в комисията, дебатите, които се водиха, показаха, че „Напоителни системи” на практика не може да финансира не само основни дейности, но и заплащането на работните заплати. Съгласни сме и със становището на Министерството на финансите, което Вие под някаква форма също отразихте, че все пак е необходима цялостна стратегия за преструктуриране на „Напоителни системи”, за да могат да изпълняват функциите по превенция, а също така и да участват пълноценно в програмите, които дават възможност да се финансира хидромелиорацията. Ние ще настояваме да изслушаме в комисията и в най-скоро време да ни се предложи такава стратегия, защото в противен случай наистина държавата може да осигурява финансов ресурс, но ако няма мотивация, ако няма възможност хидромелиорациите да бъдат приоритетни и за следващия програмен период и да бъдат финансирани, това ще бъде една неефективна дейност, която и държавата ще направи необходимото да коригира в своите действия. По-скоро не е реплика, но наистина в краткото време ми се струва, че това беше единствено възможният вариант да се реагира на тежката ситуация, в която се намира „Напоителни системи” към настоящия момент, и в момента пак има проблеми с работните заплати. Благодаря.

Уважаема госпожо Бъчварова, да, през 2011 г. държавата се оттегли от дружеството – по израза, който казахте, като включително една от причините извън всичко, което изброих като основание за приемането на Водната стратегия в миналия Парламент от всички парламентарно представени групи, беше и това, че начинът, по който държавата финансираше тези дейности, щеше да се счете за държавна помощ. Един от мотивите да подкрепим предложения от Вас законопроект е и за това, че начинът, по който сега ще се прави финансирането, е направено по всички изисквания, така че да не нарушаваме някакви регламенти, които биха третирали това финансиране като държавна помощ. В никакъв случай не можем да говорим за оттегляне в смисъла като държавна политика. Второто, което бих добавила, да, ние подкрепяме законопроекта и за това, че всичко трябва да бъде синхронизирано и със задълженията ни като член на Европейския съюз. Знаем, че проблемът е наболял, включително в момента начинът, по който се финансират и дейностите, и най-вече заплатите на работещите в „Напоителни системи”, като се превеждат пари от държавните горски предприятия, които на практика са за съвсем други цели, също не е много правилно, даже изобщо, да не говорим, че нарушава други разпоредби. Затова наистина мерките са временни, но са необходими, за да нямаме нарушения на законите и дори на този, който е министър, пък бил той и от нашия основен политически опонент.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Колегите, изказващи преди мен, и от управляващи, и от опозиция общо взето засегнаха темата за необходимостта от предложеният законопроект. Аз бих казал, че даже може би трябваше още малко да избързаме, защото наистина системата „Напоителни системи” се намира в трудна ситуация. Тя е в трудна ситуация от 2011 г., даже се задълбочиха нещата, но в тази система бившият министър, който, за радост, вероятно и на колегите от ГЕРБ вече не е в тяхната партия, направи много бели в тази система Ние сега трябва решаваме и тушираме последствията да по някакъв начин. Освен Водната стратегия, по която наистина имаше пълен консенсус, мисля, че колегите от ГЕРБ няма с какво друго да се похвалят в тази система, защото беше ясно, че така просто не може да продължава една система, от която се очаква от приходите от напояване да влизат пари, с които да се плащат заплати и да се поддържат системи, които вредят, примерно от обилни валежи, снеготопене и така нататък, от брегоукрепване, отводняване и тъй нататък. Просто нещо необходимо, нещо свързано наистина с бедствията и авариите, които освен „Напоителни системи” нямаше кой друг да го решава, беше оставено на самотек. Казвам го с дълбоко съжаление. В момента ние се явяваме долу-горе като на пожар, за да възстановим донякъде този потенциал, който ни е необходим, но той е жизнено необходим на държавата, за да могат просто да продължат да съществуват тази институция и по места звената й. Радвам се, че наистина всички в залата подкрепят този законопроект. Вярно е и това, че генерално въпросът не се решава, но мисля, че в комисията, когато разглеждахме законопроекта, заместник-министър Абазов открехна вратата и каза какво ще се случи. То е в посока, в която говори тук и госпожа Танева. Убеден съм, ако още 2010-2011 г. бяха предприети стъпки в тази посока, в която ние поемаме, защото това е една малка крачка напред за стабилизиране на системата, аз съм убеден, че вече щеше да има резултати от тези първи стъпки. Пак казвам, това е изключително важно за всички. Тук няма политика. В смисъл, необходима е политика, но на всички нас към системата тя да бъде балансирана и да върши това, което наистина е необходимо. Намери се начинът това да не се счита държавна помощ, но аз все мисля, че можеше да бъде открит още тогава, когато говорехме за Водната стратегия, още тогава, когато държавата буквално се оттегли и пусна по инерция тази огромна система, а не да се копаят тръби и да се разрушават помпени станции с изричната заповед на министър Найденов – няколко пъти спирана и няколко пъти пускана, която не доведе до нищо хубаво, но не доведе и до това осъзнато удовлетворение, че в системата се случва нещо добро. Казвам го с много горчивина и мисля, че с този законопроект правим първата крачка напред в правилната посока. Благодаря.