28 февруари 2014 г.

„Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации № 302-01-53, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2013 г., приет на първо гласуване на 7 февруари 2014 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В § 5 от Допълнителните разпоредби след думата „посредници” думите „и на” се заличават и накрая се добавя „и на Директива 2013/25/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги поради присъединяването на Република Хърватия (Официален вестник, бр. 158/368 от 10 юни 2013 г.)”

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г.”. „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация”. Комисията подкрепя наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Уважаеми колеги, и тук малко по малко! Преди два-три дни се появиха съобщения в медиите, че в щата Тексас позволили двуполовите бракове – в тази най-консервативна част на Съединените щати, и в половината щати вече те били разрешени. И тук се работи по същия начин – малко по малко. Обида за някой, който си сменил пола. Ние в залата се занимаваме с този грандиозен проблем. Защо? Защото такава била директивата от Брюксел, оттам ни нареждат по телефона, също като: „Ало, ало, Москва – слушаме!”, „Ало, ало, Брюксел – слушаме!” И какво? Изпълняваме! И то в българското общество, което е силно консервативно и е против тези неща – как да ги наричам, не знам, да не обидя някого. И стигаме до големия въпрос на великия Ботев „Кой си ти – звяр, мъж, жена или хермафродит?” (смях) – страшен проблем на фона на всички други. Самият Ботев, може би, от тук нататък с това свое велико изречение би бил под ударите на закона, същия този закон, който приемаме. В крайна сметка, аз знам, мнозинството тук ще се подчини – ще се намерят гласове „за”. Тези, които са съгласни с нас от „Атака”, които явно сме единствените, които водим борба и на този фронт, ще гласуват с „въздържали се”, защото, няма как – такава е партийната повеля, но всъщност партийната повеля е тази от Брюксел, който ни задава ценностите. Такива са, казвате, евроатлантическите ценности – и ние, няма как. Евроатлантическите ценности са да бъдем двойни, може би тройни – лесбийки, педерасти. (Силен шум и реплики. Възгласи „Е-е-е!” Да, смейте се, това са евроатлантическите ценности, тези са християнските ценности, те даже не са и ценностите на колегите ни, които стоят в средата. Пак ще напомня на тях, че лидерът им преди известно време заяви, че живее според най-добрите повели или норми на своята вяра – не мога точно да го цитирам, а и не желая да го цитирам. Така че, хайде да бъдем ние, хайде да бъдем представители на тези, които са ни изпратили тук, защото Вие знаете – тези, които са ни изпратили тук, а това е българският народ, искат от нас да гласуваме по определен начин във всичко – и в това, и да гласуваме адекватно. Призовавам Ви да гласуваме „против” всичките текстове на този измислен, натрапен, наложен закон. Тези неща се казват, господин председателю, когато има така по заглавията на второ четене. От тук нататък веднъж да бъдем ние и веднъж да бъдем тези, които са ни изпратили тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Господин председател, дами и господа народни представители! Поради техническа невъзможност да гласуваме в групата, искам процедура по прегласуване. Искам да напомня, че тук става въпрос за едно широко отваряне на вратите за гей бракове, осиновяване на деца от обратни хора – ненормални хора, и застрашаващи устоите, изобщо на българската държава, неща. Благодаря.

От името на Парламентарната група на „Атака” благодаря на всички, които гласуваха „против”. (Ръкопляскания и викове от „Атака”: „Браво, браво!”.) Вие имате висок морал! Колеги от ДПС, когато става дума за морал, ние сме заедно. Няма съмнение! В това няма съмнение, иначе ще останете без електорат, гарантирам Ви. (Ръкопляскания и смях от „Атака”.)

Уважаеми колеги, създава се прецедент – няма заглавие, няма закон. (Ръкопляскания и викове от „Атака”: „Браво, браво!”) Съвсем естествено е – не можем да продължим по текстовете и трябва да прекратим гласуването. Освен прецедент, се създава и казус – какво става със закона по-нататък? Защото в заглавието се състои и духът на закона, общият му смисъл и общата му философия. Това е основно правно положение. От тук нататък как да гласуваме текстове, когато липсва този основен атрибут на закона – неговото заглавие? При това положение моля да прекратим разглеждането на второ четене и да преминем към следващата точка. Няма друг начин. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Благодаря, господин председател. Процедура по прегласуване, тъй като не всички колеги успяха да гласуват. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля първо на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допусната госпожа Велислава Кръстева – заместник-министър на културата.

„Доклад за второ гласуване относно Общ законопроект № 353-13-23/18.11.2013 г. на приетите на първо гласуване на 31 октомври 2013 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 13 август 2013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври 2013 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права” (Обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 107 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, бр. 43 и бр. 74 от 2005 г., бр. 99 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 29 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 12 от 2009 г., бр. 32 от 2009 г., бр. 25 от 2011 г.) Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Предложение от народния представител Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев – създава се нов § 2а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2а, който става § 3 със следната редакция: „§ 3. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 3, 4 и 5: „(3) Авторите могат свободно да избират на коя или кои организации за колективно управление на права да станат членове, като им предоставят за управление свои права. (4) Организация за колективно управление на права може да отстъпва на ползвател само права, които изрично са й били поверени за управление от нейни членове или от сродни организации от чужбина, с които има сключени договори за взаимно представителство и техните членове, или поверени за управление по силата на споразумения по чл. 40б, ал. 4 и 5. Тя може да отстъпва на ползвател права на лице, което не е неин член и не я е овластило да действа от негово име по силата на такъв договор за взаимно представителство или споразумение само в случаите, предвидени в този закон. (5) Организация за колективно управление на права може да отстъпва на ползвател само права в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, установени в издаденото й удостоверение по чл. 40б, ал. 9.“ 2. Досегашните ал. 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7, 8, 9 и 10. 3. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и се изменя така: „(11) В случаите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за колективно управление на права, всяка от организациите, които законно управляват съответните права, може да действа и от името на автори, които не са нейни членове, не са членове на сродни организации от чужбина, с които има сключени договори за взаимно представителство, както и не са членове на организации, с които тя има сключени споразумения по чл. 40б, ал. 4 и 5, доколкото някои от тях не са изразили писмено несъгласие с това. В тези случаи организацията за колективно управление на права трябва да уреди отношенията си с всеки от така представляваните автори по същия начин, както със своите членове.“ 4. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 12 и 13.”

По § 3 има предложение на народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев – в § 3 относно чл. 40б се създават нови т. 4 -10. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 4 със следната редакция: „§ 4. В чл. 40б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 7 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”; б) точка 10 се изменя така: „10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато има регистрирана или пререгистрирана организация за същата категория права, за същите видове произведения и други обекти на закрила, както и за същите начини на използване;” 2. В ал. 4 в текста преди т. 1 след думите „извършва регистрация” се добавя „или пререгистрация”, след думите „извършена регистрация” се добавя „или пререгистрация”, а след думата „регистриране” се добавя „или пререгистриране”. 3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Приоритетът на подадените заявления с оглед изискванията на ал. 4 се определя в зависимост от датата на първата регистрация на съответната организация в Министерството на културата.” 4. Създава се нова ал. 6: „(6) В случай че заинтересованите организации за колективно управление на права не постигнат писмено споразумение по смисъла на ал. 4 и 5, всяка от тях може да поиска решаване на спора по реда на чл. 40ж. Другата страна не може да откаже провеждането на медиация.“ 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”. 7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”, а думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”. 8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 8” се заменят с „ал. 9”. 9. Досегашните ал. 10 и 11 стават съответно ал. 11 и 12. 10. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.

Има предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев за създаване на нов § 5а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5а, който става § 7 със следната редакция: „§ 7. В чл. 58, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „а в случаите по ал. 2 – и точен отчет за прихода от концерта”.”

Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Красимир Велчев, Мартин Захариев и Антон Кутев за създаване на нов § 5б. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5б, който става § 8 със следната редакция: „§ 8. В чл. 76 ал. 2 се изменя така: „(2) Правата по ал. 1 се отстъпват от артиста-изпълнител срещу възнаграждение с отделен писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите или по друг начин.”

По § 6 има предложение от народния представител Мартин Захариев, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11.

Предложение от народния представител Мартин Захариев за създаване на нов § 8а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов §8а, който става §12 със следната редакция: „§ 12. В чл. 84 след числото „37” се поставя запетая и се добавя „42”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.

Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев за създаване на нов § 10а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов §10а, който става §15 със следната редакция: „§15. В чл. 91, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса”.

Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев за създаване на нови параграфи 10а и 10б. Комисията подкрепя предложенията. Комисията предлага да се създадат нови §10б и §10в, които стават съответно §16 и §17 със следната редакция: „§16. В чл. 95а се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите по ал. 1, т. 1, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове. В тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага”. §17. В чл. 97, ал. 4 след думите „изискване по” се добавя „чл. 40, ал. 4, 5 и 11” и се поставя запетая.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 18. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция: „Преходни разпоредби”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 22.

Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев – в Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 16. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 16, който става § 23, със следната редакция: „§ 23. Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които продължават дейността си на основание § 42, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 25 от 2011 г.) без удостоверение за регистрация или извън обхвата на получената регистрация, преустановяват тази си дейност от датата на влизане в сила на този закон.”

„Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители. Проект за второ гласуване. Закон за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки”.

Предложение на Спас Панчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1 и 2, и параграфи 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9: „§ 1. В чл. 1 след думите „плодовите вина” се добавя „оцета”. § 2. В чл. 2, ал. 3 след думата „продукти” се поставя запетая и се добавя „плодовите вина и оцета”. § 3. В чл. 27, ал. 2 думите „и винопроизводителите” се заменят с „винопроизводителите и оцетопроизводителите”. § 4. В чл. 41 след думата „Производството” се добавя „и предлагането”, а думите „и лозаро-винарски продукти” се заменят с „лозаро-винарски продукти, плодови вина и оцет”. § 5. В чл. 51 думите „Производителите на винен оцет и” се заличават. § 6. В чл. 57 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „и оцет”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Производството, етикетирането, предлагането и координацията на контрола на оцета се извършват при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните.” § 7. В чл. 205 след думата „продукти” се добавя „и/или оцет”. § 8. В чл. 206 след думите „чл. 57, ал. 2” се добавя „и 3”. § 9. В чл. 207, ал. 1 след думите „чл. 57, ал. 2” се добавя „и 3”.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказването, което ще направя, засяга всичките предложени 13 параграфа, тъй като те са свързани и заради взаимовръзката не могат да се разглеждат отделно. Целта на предложения на Вашето внимание Законопроект за виното и спиртните напитки е неясна. Контролът върху производството и пласмента на оцета се урежда от Закона за храните, като вид храна. Отговорният контролен орган за производство и търговия на оцет е Българската агенция по безопасност на храните. Съдейки по постигнатите резултати на агенцията при контрола на този продукт, може да се направи изводът, че контролната система се е справила на едно много добро ниво. Тук следват логичните въпроси: кое налага да се предвижда отделен режим за храната оцет в закон, различен от Закона за храните? Кое налага да се дават допълнителни контролни правомощия на Агенцията по лозата и виното и кому е изгодно това? Кое налага да се въвежда допълнителен процесуален ред при контрола върху производството, търговията и употребата на оцет? Къде е гаранцията, че предложените текстове в определението ще спрат влагането на вредни кисели добавки? Отговорът на всички тези въпроси следваше да бъде в мотивите на законопроекта, а такива не се откриват. Не са приложени оценки и анализ за въздействието на законопроекта. Уважаеми дами и господа, създаването на подобен специализиран процесуален ред за контрол върху конкретен продукт следва да бъде много добре мотивирано и обосновано. За съжаление, за предложения проект това не е валидно. Законопроектът създава предпоставки за контрол върху контрола. И питам: при контрола на оцета кой контролен орган ще е водещ – Агенцията по безопасност на храните или Агенцията по лозата и виното? Може ли Агенцията по лозата и виното и има ли капацитет да покрие веригата по производство и разпределение на оцета? Не се ли създава механизъм за некоректно влияние върху пазара чрез свръхправомощия? Не прехвърляме ли проблемите на стандартизацията и добрите търговски и производствени практики върху законодателството? И ако следваме тази логика, не следва ли да направим и Закон за кашкавала, Закон за салама, Закон за кроасаните, Закон за маргарина, който впрочем е със значително по-висока степен на обществена опасност? (Реплики от ДПС.) Вследствие на всичко изложено до момента, уважаеми дами и господа, ние от Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим настоящия законопроект и Ви молим и Вие да го направите. В този си вид той е безсмислен, даже бих казал – и опасен. Бих призовал господин Панчев, господин Теохаров, господин Атанасов да изкажат своето мнение, тъй като въпросът е въпрос на стандартизация, а не на законодателство. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председателю, колеги, този въпрос е сериозен. (Шум и реплики.) Някои се смеят. На пръв поглед става въпрос да се преборим с ментето, защото на всички ни се е случвало. И на мен ми се случи преди две години. Направих си кисели краставички, сложих им всичко нормално, както винаги съм го правил, стерилизирах ги за съответното нормално време и какво се случи – бомбаж. (Смях и оживление.) Без да си помисля защо? Купил съм оцет, ама, това не било оцет. Евтин ми се стори този оцет в кавички – шейсет и няколко стотинки, само че това било друго вещество, което няма нищо общо с класическия продукт „оцет”. Не само на мен ми се е случвало. Когато баби, родители, близки и познати ми се оплакват от бомбажи и се чудят какво се случва, по тази причина е. Правенето на консерви е дълбоко в народопсихологията на българина. Не знам колко по света си правят буркани, но в България хората с ниските си доходи до голяма степен разчитат и живеят от това. През по-голямата част от годината от градините си, от дворовете си имат продукция, запазват я през зимата. Този закон днес е много по-сериозното и много по-значимото, с което можем да се занимаваме, отколкото по-преди една точка от дневния ред с един друг закон, за който Ви благодарим, че показахте зрялост и разбиране. Както виждам от ГЕРБ, те също не омаловажават проблема. Въпросът е: къде систематически да се постави този проблем за решаване? Чудно е, че чак сега решаваме този проблем. Той трябваше да се реши преди много години, защото много хора са пострадали. Не е само въпросът в бомбажите на бурканите, а във вредността на тези продукти, които не са натурални, които не са естествени и са чиста химия – затова струват и толкова евтино. Според мен систематически мястото на тази промяна е в Закона за виното и спиртните напитки, защото се касае до продукт, който по естеството си произхожда от спиртната напитка вино – класика в тези неща. Няма да си разказваме как се получава оцетът, но това е базата, това е продуктът – виното, от което се получава добрият оцет. Затова на етикетите вече ще трябва да пише „оцед” – с „д”, за да е ясно, че се касае до продукт, който произхожда на базата на продукта „вино”. В света това е цяла индустрия. Знаете прочути такива продукти в други страни, които са основата на цели индустрии и на цели региони, които струват много скъпо, които са предмет на реклама, които са предмет на износ. България на базата на прекрасните вина, които има, може да създаде традиция в това отношение. Може да създаде цяла подобна индустрия, която да бъде експортна, от която да се печели, но това трябва да стане на базата на съответната регламентация. Това правим ние в момента. Разбирам една от причините за възгледа на ГЕРБ, че защитата трябва да премине в Агенцията за храните. По тяхно време създадоха тази агенция. Разбира се, това не е за подценяване. Това беше изключително положителен момент, но аз ги приканвам да не изпадат в някаква носталгия и чувство да се преференцира тази тяхна идея, която имаха. Затова, както одеве Ви казах, според мен систематически мястото на уреждането на този проблем е в Закона за виното и спиртните напитки. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, не сте прав, че това е проблем на законодателството. В добрата световна практика това е производствена практика и минава през стандартизацията. Ако погледнем така към оцета, трябва така да подходим към всички вредни и опасни за здравето продукти. Тогава трябва да направим и Закон за кренвирша. По този начин се прави прецедент в законодателството. Няма такава световна практика. Ние по кой ще се равняваме? Измисляме закони и правила. Агенцията по безопасност на храните нали точно това трябва да обслужи? Оцетът е предимно храна, не е алкохолен продукт, не е на специален акцизен режим. Кое налага да правим допълнителен ред? Агенцията по лозата и виното какви правомощия има, за да успее да опосредства контрола по пласмента? Няма ги тези правомощия, в крайна сметка ще опре пак до Агенцията по безопасност на храните. Ама това е контрол върху контрола. На въпросната агенция й създаваме правомощия да влиза в предприятия, в които няма работа. Питам се аз, Агенцията по безопасност на храните какъв орган е? Това е национален орган с много голямо значение. Има много добра световна практика, защо не следваме нея? Тази практика е ефективна. Стандарт – можеше и стандарт да се направи. Идеално, всички параметри на оцета. Аз съм против да се прави оцет от синтетична киселина. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, този дебат беше проведен и в комисията. Причините, за да бъде регламентиран този процес в Закона за виното и спиртните напитки, са следните: Първо, ние се интересуваме от суровината, движението на продукта. Освен това става въпрос за ферментация – това, което Вие пропускате. Цялата материя, която е свързана с контрола по виното и спиртните напитки, е в Агенцията по лозата и виното. Законът за виното и спиртните напитки регламентира този процес и искаме от самото производство, по цялата верига да се знае какво се случва. Говорите за стандарти – нито един стандарт, който Вие прилагахте и използвахте в предходните години, не се изпълняваше, защото няма законови основания те да бъдат прилагани. Това, което говорите за кренвирши, или каквото и да било друго, беше пожелателно. Причината да бъде внесен този закон е фактът, че през 2013 г., видяхте информацията, която излезе, 150 хил. литра вреден за здравето оцет беше пуснат на българската магазинна мрежа. Извинявайте, това вече граничи с престъпление. Говоря за вреден, а не за изкуствени синтетични влагания. Агенцията по безопасност на храните има своите отговорности и те са записани в закона в следващите параграфи. Това е моят коментар, но систематичното място е в Закона за виното и спиртните напитки. Този закон освен това урежда и отношения между Министерството на земеделието и храните и Министерството на икономиката.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Бъчварова! Пренесохме спора вече на съвсем принципно ниво. Агенцията по безопасност на храните не трябва да е в Министерството на земеделието и храните, трябва да е над национален орган, субективно независим. Тя е субективно зависим, и сега хоп, втори орган, с втори правомощия – едно върху друго. Аз Ви гарантирам, че след една година по тези текстове няма да има никакъв резултат. Що се касае до заловения оцет – тези 189 хил. литра, това говори, че Агенцията по безопасност на храните си е свършила чудесно работата. Това е незаконно производство, не е оцетът, който е по пазарите. Това са паралелни производства. Тук говорим за криминални престъпления, които се наказват и по Наказателния кодекс. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Драги колеги, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта, внесен от госпожа Бъчварова и група народни представители. В законопроекта направихме някои допълнения, с които считаме, че по-пълно обхващаме материята, за която става дума. Помня преди няколко години, когато ГЕРБ беше управляваща партия, Вие внесохте, уважаеми колеги, няколко промени за сиренето, за луканката, защото сме свидетели, че на пазара има както продукти от месо, така и продукти от соя, които се водят, че са от месо, и сирене, направено от мляко или от други продукти. Така че изясняването на материята – когато хората отидат в магазина да знаят какво купуват, от какво е произведен този продукт, е необходимост. Този законопроект по никакъв начин не вреди на това. Първо, в Агенцията за лозата и виното е нормално да има контрол върху продуктите, които се предлагат на пазара от вино, грозде или плодове. Ние считаме, че относно оцета, от който нашето население има потребност и се използва ежедневно от хората, трябва отивайки в магазина да знаеш какво купуваш. Аз по никакъв начин не казвам, че синтетичният оцет е нещо вредно или не трябва да го има. Напротив. Има правила, има европейски норми, има изисквания, които производителите на синтетичния оцет изпълняват и в пазарната мрежа се продава голямо количество и добър за населението синтетичен оцет. Но е нормално купувачът да знае дали това, което купува, е на база на някои плодове или на база на синтетика. Вероятно след приемането на закона, което не се съмнявам, че днес или ако не ни стигне времето днес, ще направим в следващите дни, съм убеден, че ще има строга регламентация за това какво е оцет и вероятно ще има подкиселители, за които ще има наредба от министъра, за да знаеш когато отидеш в магазина какво купуваш. А кой проверява в магазинната мрежа – мисля, че няма съмнение. На БАБХ, която гласувахме, когато Вие бяхте управляващи, шапката й е Министерството на земеделието и храните, защото тогава така го предложихте. Дали трябва да е надведомствен орган – това може би бъдещето ще покаже. Българската агенция по безопасност на храните изпълнява много важна роля за населението – за контрол на онова, което ние ползваме в домовете си. Те ще продължат да изпълняват тази си функция, без значение дали се продава оцет или синтетичен оцет в магазините. Предлагам да прекратим дискусията и да гласуваме, за да имаме време да свършим работа днес. Използвам възможността, че съм на трибуната, за да благодаря на ГЕРБ, че отново проявиха разбиране и коректност, за да може Парламентът ни да работи нормално и пълноценно и да върши онази дейност, която ние, народните представители, сме избрани да вършим. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Панчев, онова, което нас ни безпокои, сме го изразили като мнение в комисията. Допълнителните контролни правомощия много пъти са вредни. Какво мотивира нуждата още един орган да се занимава с оцета – преди всичко храна? Съгласен съм и нямаме никакви противоречия относно това, че българският гражданин трябва да яде такава храна, каквато му се полага, тоест тя да е безопасна за неговото здраве, пък даже и да е полезна. Защо трябва Агенцията по лозата и виното да осъществяват този контрол? Това е моят въпрос. Защо тя, след като това е предимно храна? Характеристиките са на храна. Това не е спиртна напитка, независимо че е пряко свързана с производството на спиртните напитки. Благодаря.

По § 1 има предложение на народния представители Спас Панчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 10. По § 2 има предложение на народния представител Спас Панчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 11: „§ 11. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 12 се изменя така: „12. „Оцет” е продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част и/или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. В зависимост от суровините, оцетът е: а) „винен оцет”, получен изключително чрез оцетно-кисела ферментация на вино и притежаващ общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина; б) „плодов оцет”, произведен чрез оцетно-кисела ферментация на плодово вино или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на плодове и притежаващ общо киселинно съдържание не по-ниско от 45 грама на литър, изразено като оцетна киселина; в) „алкохолен оцет”, произведен чрез оцетно-кисела ферментация на етилов алкохол от земеделски произход и притежаващ общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина; г) „балсамов оцет”, произведен от винен оцет с добавка на концентрирана гроздова мъст и/или концентрирана и ректифицирана гроздова мъст с общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина.” Има предложение на народния представител Спас Панчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби”. Предложение на народния представител Спас Панчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 12 и 13: „§ 12. Министърът на земеделието и храните издава наредбата по чл. 57, ал. 3 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. § 13. В Закона за храните (Обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм. и доп., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55, 80 и 96 от 2006 г., бр. 31, 51 и 53 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 54 и 77 от 2012 г. и бр. 68 от 2013 г.) в чл. 1, ал. 2 след думата „виното” се добавя „оцета”.”

Благодаря, господин председател. С Ваше позволение искам 15 минути почивка.

Дами и господа народни представители, всъщност залата е празна, тази декларация на Парламентарната група на Партия „Атака” е свързана с възмутителното посещение на турския министър на външните работи Ахмед Давутоглу. Както виждам тук, редиците на протурската партия ДПС са празни, може би са на петъчен намаз заедно с Давутоглу. Лошото е, че на БСП редиците също са много оредели, да не са тръгнали и те на петъчен намаз? Ще бъде много лошо, защото следва сюнет. (Смях от депутати от ГЕРБ.) Искаме да изразим нашето възмущение от поведението на държавниците ни в лицето на Президент, премиер и председател на Народното събрание при вчерашното посещение на Ахмед Давутоглу. Единствените, които реагирахме, бяхме ние – Партия „Атака”. Много социолози пишат за така наречената „националистическа ниша”, а вчера в тази ниша бяхме само ние – народните представители от „Атака”, които застанахме пред министър-председателя и Президента, за да изразим нашето несъгласие с позорното мълчание на българските държавници, когато идва тук представител на турската страна и то външен министър, и то Амхед Давутоглу. Сега ще Ви прочета кой е той и какво казва. Ето какво е казал в речта си в Сараево преди няколко години: „Как Турция гледа на Балканите? Ние искаме нов Балкански регион, базиран върху политически диалог, интеграция и толерантност. Такива бяха Османските Балкани.” Чувате ли, дами и господа народни представители? Османските Балкани били образец на интеграция и толерантност! Набучените на кол глави са образец на толерантност! „Османските векове на Балканите бяха история на успеха.” Да, успеха на кланетата, успеха на измъчванията, на потурчванията и на геноцида. „Днес ние трябва да ги възродим” – казва Амхед Давутоглу. „Каква е Турция? Тя е малък Балкан, малък Близък Изток, малък Кавказ.” Турция била убежище на всички, които живеят от Босна до Абхазия. „Анадола Ви принадлежи, скъпи братя и сестри! Добре сте дошли! Бъдете сигурни, че Сараево е наше!” Това е човекът, който посрещнахте вчера и Вие, господин председател на Народното събрание, не реагирахте на нашето писмено заявление, че искаме да се срещнем с него, за да му заявим исканията на България, понеже не можете да си пречупите езика да кажете, че Турция ни дължи над 10 млрд. долара за тракийските имоти, заграбени през 1913 г. с кръв, огън и меч, с геноцид! Сигурно тук, сред Вас, има наследници на тракийците. Президентът и премиерът – каква им беше работата да приемат външен министър? Тяхното ниво е по-високо. Защо се унижават? Какъв е този външен министър, да не би да са васали на Турция Президентът и премиерът, та да приемат един външен министър като президент и като премиер? А този, който е на неговото ниво – външният министър господин Вигенин, не е поставил нито един въпрос при срещата с Давутоглу, който засяга българо-турските отношения и който е важен за България, например въпроса за обезщетенията за тракийските имоти. В миналия парламент под нашия натиск след много ожесточена борба най-после беше прието едно решение, с което се възложи на тогавашното правителство да предприеме всички мерки, и то бързо и срочно, за решаване на този въпрос. Нищо не беше предприето и сега не5 се предприема нищо. Пред външния министър Вигенин не е бил поставен въпросът за превозвачите, което е въпрос, ощетяващ България и при който Турция има арогантно и нахално поведение. Не е бил поставен въпросът защо турски консули и посланици непрекъснато се мешат в нашите вътрешни работи, намесват се в работата на общински съвети, например в Карлово, Стара Загора и другаде и по всякакъв начин се държат като някакви ментори и наставници на суверенната българска държава. Не е бил поставен въпросът за извинение на Турция към България, тъй като според думите на самия Давутоглу наистина Турция е наследник на Османската империя и на нейните успехи – големите успехи с рязането на глави. Нито един от тези въпроси не е бил поставен при срещата с министъра на външните работи и това е един отново позорен акт на поведение от български държавници. Ние бяхме свидетели тук, във Външната комисия на Парламента, как нейният председател по същия начин не постави нито един въпрос пред председателя на турската парламентарна делегация, когато бяха тук на посещение. Ако не бяхме ние от „Атака” да зададем въпрос защо не се решава темата с тракийските имоти, този въпрос просто нямаше да се чуе. Няма го! Такъв въпрос няма. Според нашите държавници – и днешни, и предишни, такъв въпрос не съществува. Това поведение е не само недостойно, недържавническо, то е смешно и жалко. Във вчерашния ден нашите първи държавни ръководители промениха графика и скриха външния министър на Турция, за да не би народните представители от „Атака” да го посрещнат с плакати, на които се казва „Турция, извини се за геноцида!”, „Турция, дължиш ни 10 млрд. долара!”, „Турция, не искаме да бъдеш в Евросъюза, защото не си християнска и европейска държава!”. Не мога да разбера също така, защо външният министър на Турция, благодари на господин Вигенин за подкрепата на България за членството на Турция в Евросъюза. Кога и къде е давана тази подкрепа? Кога е гласувана такава подкрепа в тази зала, която е най-висшият орган на законодателството в България? Няма такъв случай, не си спомням, такова нещо не е ставало. На господин Вигенин България не му е бащиния, за да обещава подкрепа на Турция от свое име. Той ако иска да си я подкрепя, но българският народ и общество, имаше такъв референдум, само че предишното ръководство на Събранието го скри, каза, че не иска Турция да бъде в Евросъюза. Ето Ви тема за референдум! Ето, господин Президентът да инициира референдум по въпроса трябва ли Турция да е в Евросъюза или не? Нека българският народ да се произнесе, защото това е много, много важен въпрос. Турция не крие своите имперски интереси към България. Турция заявява, че Балканите трябва да бъдат пак в рамките на новата Османска империя. И ние, вместо да се възпротивим на това, вместо да посочим това и да запитаме господин Давутоглу, няма ли да си вземе думите назад, няма ли да се извини, наистина ли смята, че Сараево е негово или тяхно, ние се държим като васали. Това е, което ни възмути, дами и господа народни представители и това беше причината вчера да стоим часове наред пред министър-председателя, пред Президентството, а в същото време тук срещата на Давутоглу с председателя на Парламента да бъде скрита, преместена в някакъв час, така че да не може „Атака” да му зададе въпроси. Ние нямаше да му бием шамари, щяхме да му зададем въпрос защо не връщат полагаемите обезщетения от тракийските имоти – това са 10 млрд. долара. Или за българската държава нямат значение 10 млрд. долара? Непрекъснато ме питат откъде ще дойдат парите за пенсии – ами ето оттук ще дойдат парите за пенсии! Само че трябва да си ги поискаме, трябва да има някой с характер все пак, а не само да се ходи в Анкара да се казва „Мараба, аскер” и да се правят снимки с най-големия ислямист на днешно време – Ердоган, който също не крие своите неосмански амбиции. Това правеха и предишните, сега го правят също и днешните управници. Ето този стил на управление на България искаме да се промени. И тъй като не видяхме вчера до нас да протестира нито България без цензура, нито с цензура, нито НФСБ – Национален фронт за спасение на Бойко, нито ВМРО, нито други, които се наричат патриоти, националисти и хипернационалисти, нямаше такива. Нямаше и фенове, нямаше такива, които много бурно крещят, викат, хвърлят камъни и нападат истинските патриоти. Явно е нямало кой да им плати и да ги изкара под строй, за да изразяват емоции някъде по улиците на София. (Ръкопляскания от „Атака”.) Защо ги нямаше? Поканихме ГЕРБ писмено, с писмена покана – заповядайте в 15 ч. пред премиера Орешарски, за да покажем на турския външен министър, че не сме съгласни с политиката на Турция. Не дойде никой от ГЕРБ. Интересно защо, иначе големи усти отварят как ние сме тройна коалиция с ДПС, какви сме поддръжници на турската политика. Защо не дойде нито един от ГЕРБ да каже „У-у-у, долу, оставка!”, защо приемате Давутоглу? Защо се унижавате, господин премиер? Защо Ви нямаше? В същото време Борисов обяснява, говори вицове, шеги и закачки и се заяжда с „Атака” – отново с „Атака”. Бареков също обяснява как „Атака” е ксенофобска. Нямаше го господин Бареков – този титан, нов политически титан на сцената, който е новият месия. Нямаше ги, нито един! Нямаше го Каракачанов, нямаше ги там другите – НФСБ-та, скатаджии, матаджии, всички тези, които претендират, че са по-добрите националисти. Ние бяхме! Ние измихме очите на България отново, ние от „Атака”! (Ръкопляскания от „Атака”.) Хайде нека хората да си направят сметка от кого има нужда и от кого няма нужда в този Парламент! От тези отсъстващите тук със сигурност няма нужда, но от „Атака” винаги ще има нужда (ръкопляскания от „Атака”), защото някой трябва да казва в очите и на турския, и на вътрешния министър на България, и на външния министър на България кое е правилно и кое добро за България и кое не! (Ръкопляскания от „Атака”.)

В душата на народа ни, в скрижалите на българския дух, в паметта българска гори жаравата на 3 март – Денят на Освобождението и на възкресената българска държавност. Трети март е ден на славата и подвига, на честта и достойнството, на благородството и саможертвата. Трети март е ден на почит и признателност към паметта на хилядите жертви за национално освобождение и към делото на освободителката Русия. Преди 136 години в 17,00 ч. на 3 март в Сан Стефано – на десет километра от историческия център на Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската война от 1877–1878 г. и се възстановява българската държавност след робската нощ на пет века османско владичество. Трети март е онзи фундамент в националния ни живот, който увенчава славата и безсмъртието на идеите за свобода и волята за съзидание на българския народ. На този ден от София до Москва, от Шипка до Сахалин бият камбаните на признателността в памет на всички, които преминаха пътя на страданието от Батак до Бояджик, от черното бесило край София до Бузлуджа и Околчица, от Плевен до Стара Загора, от Елена до Сан Стефано. Този камбанен звън е основание за единението и неумиращата надежда, за увереността, че духовните мостове ще надживеят временните политически страсти и злободневие, че винаги ще се намерят глави, готови да счупят изкуствените ледове и да размразят извора на живия живот. Трети март е ден на живите и мъртвите. На живите, защото имат великата длъжност да пренесат през годините огъня на най-святото българско чувство, че тяхна е отговорността да изградят и запазят България, но и да пренесат през времето признателността към освободителката братска Русия, към паметта на падналите за нашата свобода румънски, финландски и полски воини. Трети март е ден на мъртвите, защото техният подвиг е онзи фундамент в живота ни, който народът изразява с мъдростта – брат брата не храни, но тежко му, който го няма. Днес реката на историята тече и сякаш завинаги разделя истината за миналото, изкривена в настоящето. Вихрушките и виелиците на всевъзможни козни и омрази се опитват да срутят духовните мостове и да раздухат отровния пламък на вражди би противостояние. Мъдростта, завещана ни от Възраждането, изисква да пазим делото на светите братя Кирил и Методий, пренесено от опълченци и гренадири през Шипченските усои и Шейновските снегове като извечен български цивилизационен избор и влог в градежа на европейската цивилизация. Днес под рапидните зъби на чудовищни дървояди стенат иконостасите и ипостасите на цяла една православна цивилизация. Под остриетата на псевдонаучни високоплатени наемници падат в талаша на конюнктурата събития и факти, завети и предания, фрески и приписки, скрижали и свяст, но като омълнено дърво, като ориентир в топографската карта на небесата, над хребета на времето се въздига правдата на историята, в която 3 март е неразрушимата крепост на кръвта, на паметта и подвига. България ражда и възражда този ден, за да знаят поколенията, че родилният вик на свободата е не само божествен дар, но и дълг пред бъдещето на нацията и на отечеството. Слава на 3 март! Слава на България! Слава на освободителите от 1878 г.! Нине и присно, и во веки веков! (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Като част от сериозната и голяма българска образователна гилдия, която винаги е била много важна част от българското общество, с удоволствие заставам пред Вас, за да изразя мнението на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Нашата парламентарна група за пореден път предупреждава, че под диктата на по-малкия коалиционен партньор ДПС, управляващата тройна коалиция продължава да провежда тотална чистачка на кадри по всички нива на държавната и общинската администрация в цялата страна. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Е-е-е!”. Парламентарната група на Партия „Атака” напуска залата.) След като миналата седмица алармирахме за политическото пречистване на училищни директори в Гоцеделчевско, която се извършва под диктовката на депутата-феодал Ахмед Башев от ДПС, през тази седмица сме свидетели как репресиите не само че не бяха прекратени, но продължават с пълна сила. В неделя беше спряно електричеството в с. Рибново, за да не могат местните хора да гледат телевизионно предаване, в което беше припомнено агентурното минало на Ахмед Башев и бяха разкрити своеволията на депутата-феодал. Този приом връща България в най-мрачните времена на тоталитарното минало, когато Държавна сигурност налагаше убийствена цензура с всички средства срещу всички инакомислещи. Освен това Башев впрегна всичките си усилия, за да организира контрапротест в с. Рибново в защита на политическото уволнение на училищния директор Манчо Джуркин. С това беше направена поредната стъпка към прокарване на разделителни линии в обществото и насаждане на етническо напрежение. Върхът на абсурда в Рибново бе достигнат с предложението към Манчо Джуркин да заеме позицията помощник-директор на училището. Това е доказателството, че единственият повод за дисциплинарното му уволнение е политическият натиск от ДПС и Ахмед Башев. След този пореден скандал вместо кадровиците от тройната коалиция на ДПС, БСП и „Атака” да проявят поне лицемерно партийно достойнство и да спрат политическата метла, чистката продължи и през тази седмица и на нови места в страната. В област Шумен е задействана политическа чистка също на училищни директори и също в смесени общини – Хитрино и Венец. И там, както в Гоцеделчевско управляващи са кметове и общински съвети на ДПС. Под прицел попадат директори, назначени след спечелени конкурси през 2010 г. Както в Гоцеделчевство, така и в Шуменско формални поводи са използвани за подготовката на политическите уволнения. Неудобните този път са директорът на училището във Венец Селиме Кърджалиева, директорът на училището в Хитрино Ерхан Хюсеин директорът на училището в с. Климент Алейдин Сали. И тримата са извикани принудително за разговор при началника на Регионалния инспекторат по образование в Шумен Върбан Върбев. По време на разговорите е оказван натиск върху директорите за доброволно напускане на постове чрез заплахи за дисциплинарно уволнение. В момента Селиме Кърджалиева и Ерхан Хюсеин са в отпуск по болест, но са им отправени заповеди за явяване на работа, като целта е да им бъдат връчени заповеди за освобождение. Неформално заплашен от уволнение е и директорът на Средно общообразователно училище в Никола Козлево Кателиян Костадинов. За нас, народните представители от ГЕРБ, е скандално, че при разговорите с училищните директори началникът на Регионалния инспекторат по образование в Шумен е признал, че действията му са вследствие от оказан политически натиск от високо ниво. Логичните въпроси днес са: дали името на поредния оцветен политически дерибей не е Хамид Хамид? Кой и защо допуска синдромът Ахмед Башев да се мултиплицира като политически клонинг в Хамид Хамид? Този депутат от ДПС отдавна се знаеше, че е силно активен в кадровите схеми в област Шумен, но сега, след последните събития, ролята му се очертава още по-ясно. Още повече че директорът на училището в Хитрино Ерхан Хюсеин е в конфликт с кмета на общината Нуридин Исмаил, който пък е областен на ДПС. Затова от ГЕРБ питаме: каква е ролята на политическия тандем Хамид Хамид – Нуридин Исмаил в политическата чистка в Шуменско? Стоят ли те и зад другите скандални и кадрови промени в областта през последните девет месеца? Същевременно сме учудени от липсата на позиция по темата и от водача на листата на БСП в Шуменско Димитър Дъбов. Подкрепя ли стратегът от Позитано действията на коалиционните си партньори от ДПС? Ако ги подкрепя, това признание ли е, че ДПС и БСП координирано участват в сценарий за подклаждане на етническо напрежение в районите със смесено население? Ако не ги подкрепя, то с пасивната си позиция допуска ли и това не е ли поредно доказателство, че ДПС малтретира и налага волята си върху БСП не само на национално, но и на регионално ниво? От ГЕРБ за пореден път категорично настояваме за ясен отговор от управляващите: кой нарежда и разрешава на началниците на регионалните инспекторати по образование да уволняват директори до заповед на депутати-феодали от ДПС? Има ли в България министър на образованието и защо той позволява да бъдат уволнявани училищни директори под натиск от третата по ред партия в Парламента? Има ли, уважаеми колеги, народни представители, в България министър-председател и защо той допуска кадровата метла, която ДПС размахва вече повече от година в българското образование? Липсата на конкретни действия и ясна позиция по този въпрос от страна на премиера ще бъде приета не само от нас, но и от цялото българско общество като признание, че е в тежка зависимост от ДПС и не може по никакъв начин да се опълчи на кукловодите си. Единственият изход от тази нелепа политическа ситуация, в която задкулисните играчи действат агресивно и брутално като хищни акули, а изпълнителната власт е заровила безпомощно глава в пясъка като щраус, е незабавна оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и предсрочни парламентарни избори. (Ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос е: какъв брой явни преписки за заявени престъпления срещу собствеността на гражданите са заведени в съответните регионални управления на полицията на територията на Областната дирекция на МВР – Враца, за миналата година? Колко от тези преписки са прекратени поради липсата на достатъчни данни за извършено престъпление или по маловажност, без да има санкция от съответната първоинстанционна прокуратура? Тоест прокуратурата даже не знае за съществуването на тези преписки. При нас са постъпили подписки от жителите на община Борован, с. Малорад, с което се иска държавата – Министерството на вътрешните работи, да се намеси и да запази животът, здравето и собствеността на жителите от община Борован и от с. Малорад. На колко от установените извършители са повдигнати обвинения? Колко явни преписки са образувани в РПУ – Бяла Слатина? По колко от тях след извършена проверка от органите на МВР са образувани досъдебни производства? Колко от тях са прекратени на основание чл. 9 от Общата инструкция за провеждане на предварителни проверки от министъра на вътрешните работи и на главния прокурор? Има ли последваща санкция на съответната първоинстанционна прокуратура за това? Какво е обезпечаването на служителите от МВР на противодействието срещу битовата престъпност на територията на с. Малорад, община Борован? Достатъчно ли е полицейското присъствие в този регион? Какви мерки ще предприемете, за да защитите живота и имуществото на хората от с. Малорад, община Борован, както и в десетте общини от област Враца, особено в малките населени места? Хората питат какви действия предприема и ще предприеме правителството, в частност Министерство на вътрешните работи, за да се опази животът, сигурността и имуществото на хората. Благодаря.

Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители? Уважаеми господин Младенов, във връзка с поставения от Вас въпрос относно политиката на кабинета за овладяване на битовата престъпност в област Враца, искам да Ви уверя, че тази политика вече дава първите си резултати. Вследствие на разпоредената от главния секретар на МВР специализирана полицейска операция срещу битовата престъпност в района е регистриран рязък спад на престъпността – 71%. За периода от 7 до 26 февруари в Областната дирекция на МВР – Враца, са регистрирани 93 заявителски материала, от тях 50 са за посегателства срещу собствеността. За същия период на миналата година броят на престъпленията е 275, от които 191 са против собствеността. Конкретно за с. Малорад е отбелязан 100% спад на престъпленията против собствеността. В цитирания период не са регистрирани такива. Има регистриран само един заявителски материал за нарушение във връзка с търговия с акцизни стоки. За същия период на 2013 г. са били регистрирани пет заявителски материала, всичките за посегателства срещу собствеността. През 2013 г. в Областната дирекция на МВР във Враца са постъпили 4387 сигнала за престъпления по смисъла на Наказателния кодекс. По отношение на посегателствата срещу собствеността – чл. 194-218в от Наказателния кодекс, регистрираните материали са 2492, по 468 преписки работата е била прекратена след санкцията на съответната прокуратура, на която са били докладвани. Не са допускани случаи на самоволно прекратяване без санкция на наблюдаващия прокурор. Село Малорад се обслужва от участък „Полиция” в Борован към Районно управление „Полиция” – Бяла Слатина. Съставът на участъка в Борован е от девет служители – началник, двама разузнавачи, един полицейски инспектор и петима младши полицейски инспектори, които разполагат с два автомобила и обслужват пет села. Сравнителният анализ показва спад на регистрираните престъпления през 2013 в сравнение с 2012 г.

През 2013 г. в Борован са обработени 48 преписки за престъпления, в Малорад, 38 от тях – за престъпления против собствеността. Две преписки са прекратени. Разкрити са 13 от случаите, а приключилите досъдебни производства с мнение за съд на извършителите са 10. През 2012 г. са регистрирани 59 заявителски материала, от които 7 са прекратени. Имуществените престъпления са 43, една от преписките е прекратена. При извършената проверка не е установено в полицейския участък в Борован да са получени преписки от прокуратурата по реда на чл. 9 от Инструкция 1 З-673 от 2011 г. на министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Видно е, че правителството, в частност Вие, като министър на вътрешните работи, полагате усилия да създадете усещането за сигурност и благополучие. За съжаление, това е илюзия, а още по-сигурно е, че хората го разбират и не се чувстват по-сигурни от временното пребиваване на жандармерия и от показните акции. С взетото от Вас временно решение, което е много атрактивно, не се намира трайният ефект и принадената стойност. Решението за битовата престъпност трябва да е комплексно и аз и моите колеги смятаме, че то трябва да се търси не изолирано – от едно министерство. Хората в тези населени места имат нужда от доходи. Необходима е дългосрочна стратегия за справяне с проблема и не в частност само в това населено място, визирано в нашия въпрос, а във всички населени места, където съществува такъв проблем. Те са стотици и в други краища на България. Показната акция показа, че колите на жандармерията не носят ефекта, който Вие търсите. Да, медиен ефект има, но не и ефекта, който търсят хората в тези населени места. За пример ще дам село Узунджово, област Хасковска, където при наличието на четири автомобила на жандармерията беше разбита къща, пробита стена и къщата ограбена. Това не е ефектът, необходим на българските граждани. Очаквах в отговора на нашия въпрос да чуя визията Ви за дългосрочна стратегия за справяне с проблема, а не ефект и отчитане на показните акции. Очаквах да успеете да се абстрахирате от това какво е било през 2012 г., 2011 г., 2010 г., от това, което е било преди, и да успеете да погледнете в бъдещето, защото хората очакват от нас това, а ние питаме Вас. Вие отложихте отговора на нашия въпрос точно с цел да покажете резултатите от тази показна акция, но жителите на село Малорад и на всички малки населени места в област Враца търсят дългосрочния ефект. Не чух отговор на този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Аврамова, ако искате да Ви отговоря за цялостната политика за противодействие на битовата престъпност, ме запитайте за това и ще Ви отговоря. Многократно съм го правил. Ние имаме системен и комплексен подход. Много от мерките вече са реализирани. Това, което в момента обявихте като показна операция, е част от тези мерки. Присъствието на жандармерията в малките населени места няма да е временно. В тази връзка искам да Ви уверя, че съвсем скоро ще внеса в Министерския съвет и допълнителни мерки, освен вече предприетите, които ще помогнат в тази посока да имаме много по-траен резултат. Няма как да се абстрахираме от случилото се през 2011 г., 2012 г., защото за да оценим къде сме в момента и къде искаме да стигнем, трябва да знаем откъде сме тръгнали. Уверявам Ви в едно: в пъти има вече по-добри резултати! Ще направим така, че ефектът да бъде траен! Уверявам Ви, ще имаме успех! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Йовчев, моят въпрос е свързан с много сериозно престъпление, което според мен и колегите от „Атака” няма как да бъде класифицирано по друг начин, освен като терористичен акт. За какво става въпрос? На 17 януари в 22,46 ч. дерайлира товарен влак, пътувал от гара Яна до гара Мусачево. Причината за тежката катастрофа е кражба на скрепителни елементи и релси в продължение на 150–180 м от двете страни на участъка. В резултат на това дерайлират седем вагона и дизеловият локомотив. Само по щастливо стечение на обстоятелствата няма човешки жертви. По данни на инженер Бисер Минчев – главен ревизор по безопасността в Национална компания „Железопътна инфраструктура”, които изтекоха в медиите, нанесените щети възлизат на близо половин милион лева, а според други източници целите щети, нанесени на Българските железници, възлизат на стойност близо 1 млн. лв. Това е поредният инцидент, при който заради кражби по железопътната инфраструктура държавната компания губи огромни суми. В тази връзка моля да ми отговорите дали са установени извършителите на това тежко престъпление? Ако са установени, какви обвинения са повдигнати срещу тях? Каква е тяхната етническа принадлежност? Какви мерки смятате да предприемете, за да се избягват подобни тежки инциденти в бъдеще? Също така бих искал да отговорите каква е Вашата позиция и позицията на министерството дали подобни действия не трябва да бъдат третирани не като обикновени кражби, а като терористични актове?! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация. По случая е образувано досъдебно производството № 19 от 18 януари 2014 г. по описа на Районно управление „Транспортна полиция” в София. Производството е срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 340, ал. 1 от Наказателния кодекс. Към момента продължават оперативно-издирвателните мероприятия и процесуално-следствените действия по установяване на извършителите на престъплението, както и на отнетите елементи от железния път. В тази връзка непосредствено след катастрофата са извършени масирани проверки на пунктове за изкупуване на черни и цветни метали за наличието на елементи от железопътната инфраструктура. Това е направено по разпореждане на началника на Пето районно управление на полицията в София, на чиято територия е станало произшествието с товарния влак. На Районно управление „Транспортна полиция” – София, е предоставена информация за лица от контингента с цел извършване на проверка за съпричастност към деянието. Във връзка с образуваното досъдебно производство Главна дирекция „Национална полиция” е предоставила фотоснимки на отнетите части. В изпълнение на дадените указания и към момента се извършват проверки на всички пунктове и площадки за изкупуване на черни и цветни метали на територията на София, както и във фирмите, занимаващи се с рециклиране и продажба на сходни детайли и части. В хода на разследването не са събрани доказателства, от които да се направи извод или обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 108а от Наказателния кодекс – тероризъм. Що се отнася до превенция на престъпленията, свързани с железопътната инфраструктура, МВР провежда постоянни срещи с представители на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Целта е да се предприемат съвместни мероприятия за недопускане на подобен вид престъпления и провеждане на разяснителна кампания за спиращ ефект чрез средствата за масова информация. Отдел „Транспортна полиция” при Главна дирекция „Национална полиция” подкрепя инициативата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за законодателна промяна с оглед квалифициране на престъпленията срещу железопътната инфраструктура като такива с висока обществена опасност. Благодаря Ви.

Господин Йовчев, от Вашия отговор разбрах, че не са установени извършителите на това престъпление и не знам защо самите обвинения са повдигнати по член, който касае кражби. Направих справка, въпреки че не съм юрист, и в Наказателния кодекс има Раздел III, който третира нещо, което се нарича диверсия. Вижте, примерно в чл. 106 пише, че: „Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна”. Също така аз не мога да си обясня как може престъпление, което води до катастрофа на един влак, който в случая е бил товарен, но няма абсолютно никаква пречка този влак да беше и пътнически, Вие знаете, че има много случаи, когато се крадат от елементи от жп инфраструктурата по линии, където минават пътнически влакове, това би довело до изключително тежък инцидент потенциално със стотици жертви. И наистина съм изключително притеснен от недостатъчната ефективност на Вашето министерство в това отношение. Защото тук виждаме другия аспект на така наречената циганска престъпност. Единият аспект е битовата престъпност, с която Вие правите някакви усилия да се борите – доколко е ефективно е друг въпрос, но тук виждаме другия аспект, при който имаме наистина организирани престъпни цигански групи, които атакуват важни елементи от транспортната инфраструктура. В случая става въпрос за жп линии. Аз си направих труда да направя проучване. Има много случаи на мостове, при които става въпрос за нарушаване на тяхната конструктивна цялост. Наскоро в Плевенско над река Вит има случай с такъв мост. Мисля, че тези актове са много близки до тероризма и трябва да бъдат третирани с изключителна строгост. Още повече, че става въпрос за потенциална заплаха за живота на стотици български граждани. Още веднъж Ви призовавам – обърнете по-сериозно внимание на този вид престъпление, защото в противен случай ще бъдем принудени да смятаме, че това е един вид затваряне очите на Министерство на вътрешните работи към този тип изключително сериозни престъпления, само защото извършителите им са от определена етническа група. Още веднъж Ви призовавам да положите всички усилия да откриете извършителите на това престъпление те да бъдат наказани по съответния начин. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, искам още веднъж да Ви уверя, че се прави всичко възможно по случая и че ние възприемаме този тип престъпления като изключително сериозни. Още веднъж ще потвърдя това, което казах и преди малко, не ние подкрепяме промяна в законодателството в посока този тип престъпления да получат по-тежко наказание. Аз също не съм юрист като Вас и затова не бих си позволил в момента да тълкувам и да коментирам по какъв начин е образувано досъдебното производство. Искам да Ви уверя, че имаме достатъчно добри специалисти, които съм убеден, че са свършили работата както трябва. Министерство на вътрешните работи изпълнява закона такъв, какъвто е. Няма да го тълкуваме, а ще го изпълняваме. По отношение на това, което казахте, искам да Ви уверя следното – Министерство на вътрешните работи, когато разследва престъпление, по никакъв начин не се влияе и не се води от етническата принадлежност на извършителите и Ви уверявам, че това ще продължи да бъде така. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа вицепремиери! Господин министър на вътрешните работи, моят въпрос към Вас е: какви са критериите при освобождаването от длъжност на служители в МВР, както и какви са тези критерии при понижаването в длъжност на такива служители? Питам Ви, защото на приемните, които даваме, има оплаквания, че прекалено се партизират тези неща и онези, които са симпатизанти на управляващата партия остават на работа, не ги пенсионирате, а тези, които имат други симпатии, бързате да ги освободите от длъжност или да ги пенсионирате, като това бързане за пенсиониране явно искате да се случи заради евентуалното влизане в сила на новия Закон за МВР. Конкретно бих искал да Ви попитам какви са Ви мотивите за освобождаването на директора на Областна дирекция на полицията в Кюстендил, както и на началника на Районното полицейско управление в Дупница, на началника на КАТ в Дупница, които са понижени в длъжност. Не аз, а много хора твърдят, че тези промени са направени, защото тези хора управляваха по времето на Политическа партия ГЕРБ. Но това са професионалисти, които са се изграждали в годините и не съм сигурен, че тези, които ще ги заместят или които вече ги заместват, като политически угодни и лакеи ще бъдат същите професионалисти и ще вършат добре тази работа. Отделно от това искам да Ви запитам: колко държавни служители към ОД МВР – Кюстендил са освободени от длъжност по предложение на органа по назначението за периода от 31 март 2013 г. до днес? Каква част от тях са освободени за периода след 1 ноември 2013 г. до датата на отговора, който ще получа, както в същия период колко служители от МВР по трудови правоотношения са освободени? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги народни представители! Вашият министър-председател Пламен Орешарски неведнъж е заявявал: работим за стабилност и предвидимост. Хубави думи, за съжаление само думи, без съдържание. Като член на правителството и вицепремиер считам, че с Вашите конкретни действия работите срещу премиера си, като не създавате сигурност и предвидимост по отношение на Вашите служители, а така също и по отношение на българските граждани. Вече няколко месеца служители от повереното Ви ведомство в област Ловеч са притеснени. Казвам го твърде меко. Те са уплашени. Уплашени са именно от Вашите действия, резултатът от които е неясно бъдеще, несигурност и липса на каквато и да е предвидимост. Става дума не само за държавните служители, става дума и за хората, назначени по трудово правоотношение на територията на област Ловеч. Мнозина от тях се питат и подозират, че зад шумно прокламираната оптимизация на числеността на персонала всъщност стоят политически цели – да се освободите от неудобните, да си назначите послушковци с тюркоазено червени убеждения във Вашата деполитизирана структура. Служителите от Областната дирекция казват, че не смеят да питат. Който пита, си отива. Те се страхуват да работят по горещи случаи, по очевидни престъпления, засягащи правната стабилност на определени субекти с огромно местно икономическо и политическо влияние. Не работят, защото това им е забранено. Кого пазят? Господин министър, проведохте една масова чистка в МВР от май до октомври, освободихте опитни служители на полицията, които са полезни за обществото чрез ефективната си работа. Сега под благовидния предлог на оптимизация тече нов процес на уволнения. В гражданите, а и във Вашите служители остава усещането за крайна несигурност и надвиснала опасност – опасност за обществения ред и сигурност. Същевременно Вие, управляващите, казвате: „Страхът си отиде” – да, в престъпниците. Те категорично не се страхуват от закона. Обират посред бял ден банки, аптеки, търговски обекти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Заради това и заради страха, сковал служителите Ви, са нашите въпроси към Вас: Колко държавни служители от Областна дирекция на МВР – Ловеч, са освободени от 1 март до 31 декември 2013 г. по инициатива на органа по назначаване? Колко от тях – от 1 ноември до днешна дата? И колко лица по трудово правоотношение за същите периоди? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Повод за настоящия ми въпрос към Вас, господин министър, е създаденото напрежение, породено от многобройните случаи на уволнения, прекратяване на трудови правоотношения на служители в РПУ – Самоков. Съкращения без ясни правила и обяснения. Освободени служители, които подписват заповедите си за пенсиониране по улиците на града ни. Моите притеснения са за сътресения в РПУ – Самоков, а това не бива да се случва, първо, защото общественият ред и сигурност са Ваша задача и от първостепенно значение за хората ни. Престъпността в района – и битова, и криминална, са постоянна заплаха. Самоков е туристически център и заедно с Боровец изискват допълнителни усилия на полицейските органи за осигуряване на спокойствие на гражданите и туристите. Работата на РПУ – Самоков, е пряко свързана с доброто име на курорта, както и с имиджа на България като туристическа дестинация. Не на последно място, в Самоков живее една от най-големите и компактни ромски общности в тежко социално положение, които изискват допълнителните усилия на полицията. В тази връзка в качеството ми на народен представител задавам към Вас следния въпрос: колко държавни служители към РПУ – Самоков, са освободени от длъжност по предложение на органа по назначение за периода от 31 май 2013 г. до днес? Каква част от тях са освободени за периода след 1 ноември 2013 г. до датата на отговор на поставения от мен въпрос? На колко лица от РПУ – Самоков, работещи по трудов договор, са прекратени трудовите правоотношения за периода от 31 март 2013 г. до днес? Каква част от тях са освободени за периода след 1 ноември 2013 г. до датата на отговор на поставения от мен въпрос? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калфин, госпожо Маринова, госпожо Коцева, преди конкретния отговор на поставените от Вас въпроси ще си позволя да започна с отговор на някои от внушенията, които се опитахте да направите. Искрено се надявам, господин Калфин, че служителите на Министерството на вътрешните работи не демонстрират своите политически пристрастия на работното си място, защото е забранено по закон. Винаги ще го спазвам и ще положа всички усилия това нещо да не бъде правено. По отношение на това дали са уплашени – искам да Ви кажа, че и по мнение на синдикатите не е имало по-добър диалог през последните години от този, който е в момента. Така че служителите на Министерството на вътрешните работи не са уплашени. Могат да бъдат уплашени само тези, които не изпълняват задълженията си, резултатите са им под нивата, които се изискват от тях или по един или друг начин не са лоялни към системата и към закона. По отношение на смените – каквито и усилия да направим, няма да успеем да достигнем резултатите, които ГЕРБ постигна. По думи на бившия министър на вътрешните работи са съкратени над 3 хил. души в началото на мандата. От 61 хил. 170 на 58 хил. 170... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

През периода 2009-2011 г. са напуснали 6 хил. 900 души! Така че много Ви моля да не правите внушения в тази посока. По отношение на това кой се страхува – мисля, че резултатите са много ясни. Въпреки че в момента Министерството на вътрешните работи, работи с една четвърт по-малко оперативен състав, резултатите по противодействие на престъпността са категорични. Ние имаме значително по-добри резултати. Мога да Ви уверя, че не служителите, а престъпниците се страхуват. Ако искате конкретни данни за конкретни случаи, в които са освободени служители на Министерството на вътрешните работи, моля да ме запитате за това, защото в момента не съм в състояние да Ви отговоря за конкретни случаи – не съм наясно. По повод поставените от Вас въпроси Ви информирам следното. В периода от 31 март 2013 до 21 февруари 2014 г. общият брой на служителите с прекратени служебни и трудови правоотношения в областните дирекции на МВР в Ловеч и Кюстендил, както и в Районното управление на Полицията в Самоков е 89 души. На 57 от тях правоотношенията са прекратени след 1 ноември 2013 г. В дирекцията в Кюстендил са прекратени служебните и трудовите правоотношения на 74 души. В 46 от случаите това е станало след 1 ноември 2013 г. Държавните служители с прекратени правоотношения по инициатива на органа по назначаването, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13, предложение второ от Закона за Министерството на вътрешните работи, са общо 17 души. При 16 от тях това е станало след 1 ноември 2013 г. Лицата, работещи по трудово правоотношение, с прекратени договори са 57. При 30 от тях това е станало след 1 ноември миналата година. За периода от 31 март 2013 г. до 21 февруари 2014 г. в Областната дирекция в Ловеч са прекратени служебните и трудовите правоотношения на шестима души. В два от случаите това е направено след 1 ноември 2013 г. След същата дата един държавен служител е с прекратени служебни правоотношения по инициатива на органа по назначаването. Дирекцията в Ловеч с прекратени договори са общо 5 лица, работещи по трудово правоотношение. При едно от тези лица това е станало след 1 ноември миналата година. В Районно управление „Полиция” в град Самоков след 1 ноември 2013 г. по инициатива на органа по назначаването са прекратени служебните правоотношения на 9 държавни служители. В управлението няма лица, работещи по трудово правоотношение, с прекратени договори. В допълнение Ви информирам, че към момента съотношението между служителите в министерството, които изпълняват основни дейности, и тези със спомагателни функции вече е 80 към 20. В областните дирекции делът на оперативния състав дори е още по-висок – 82 към 18%. Преди реформата в МВР, която започна миналото лято, това съотношение беше 70 към 30. В резултат от предприетите мерки до средата на 2014 г. относителният дял на служителите, изпълняващи специфични административни дейности, спрямо общия оперативен състав, ще достигне до планираното съотношение 15 към 85. В заключение искам да Ви уверя, че прекратяването на служебните и трудови правоотношения на служителите на МВР вследствие на реформите се осъществява в условията на засилен диалог с полицейските синдикати. Благодаря.

Госпожо председателстваща, ще си позволя преди репликата да поздравя колегите на балкона, които разбрах, че са втори курс юристи, студенти, и да им пожелая един ден, когато седнат на тези банки, а това ще се случи, защото бъдещето е в младите хора, да коват такива закони, че да няма митинги, да няма протести, да бъдат наистина добри законодатели. (Ръкопляскания.) Във връзка с отговора, господин министър, да, зная, че служителите в Министерството на вътрешните работи са деполитизирани. Но зная и това, че се назначават симпатизанти на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, и Вие не можете да го отречете.

От ГЕРБ.

На ГЕРБ, не, и ще Ви кажа защо, господине.

Преди две години говоря.

Защото директорът на ОДП – град Кюстендил, беше назначен по времето на тройната коалиция, по име Георги Джоглев. Същият този директор остана да работи като директор по времето на Политическа партия ГЕРБ – един изграден професионалист. Също служителите в ДАНС, ръководителите в ДАНС на регионално ниво бяха назначени по времето на тройната коалиция, останаха да работят по времето и на ГЕРБ в Кюстендил и областта, така че в тази посока наистина има какво да Ви покажем как да работите. А ако смятате, че 100 уволнени човека – грубо от това, което чух от Вас, са малко и техните семейства са останали без приходи, мисля, че за един областен град това са много хора, господин министър. Благодаря Ви.

Госпожо председател, уважаеми госпожо и господин министър, колеги народни представители! Ще започна с това, че не можете да стигнете рекорда на ГЕРБ с освобождаването на кадри. Ние говорим за 3 хиляди бройки, Вие ги споменахте, господин министър, но това са щатове, а не реални хора, заети в Министерството на вътрешните работи. Казахте, че служителите в МВР трябва да бъдат лоялни към закона. Стига да не тълкувате, че законът това сте Вие – един принцип на Луи ХІV. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не мога да бъда доволна от отговора Ви, защото формално имате право да инициирате подобно прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж. Същевременно обаче Вие не прекратявате всички договори, подхождате избирателно, което създава усещането за безпринципност. Очевидно е, че не държите сметка, че си тръгват професионалисти. Конкурсите са спрени. Кого назначавате? Хората, които назначавате, дали имат достатъчните професионални качества, за да отговорят и на обществените очаквания, и да извършат работата си бързо, компетентно и професионално? Знаете ли, уволнявате, а по границата същевременно се командироват от област Ловеч по 43 души всеки месец? Това оголва населените места. Знаете ли за колко села отговаря един младши полицейски инспектор? Ще Ви кажа: за Ловешка община от 34 населени места и Ловеч град – 15 младши полицейски инспектори; за Угърчин – 12 населени места и самия общински център – 6 младши полицейски инспектори. Господин министър, имате ли уши да чуете и проблемите на хората? Вие не чухте дори директорите на областните дирекции, когато ги събрахте за Годишния отчет за 2013 г. в края на месец януари. Отчитате добри статистически резултати по отношение на борбата с престъпността, само че тук държа дебело да подчертая и да се чуе ясно: това е лъжа, господин министър, защото над 73% от дребните престъпления по селата и в малките градове не се регистрират официално. А не се регистрират, защото служителите обясняват колко са заети, колко трудно ще може да им се възстановят загубите, колко често трябва да бъдат викани за свидетелски показания и така нататък, и хората манипулирани от обясненията на подобни служители, съответно не пишат жалби. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

От такива хора трябва да се освободите, господин министър, от такива, които не са лоялни към МВР. Ако не можете да се справите, подайте си оставката. (Реплики от КБ.)

Благодаря Ви, госпожо председателстваща. Уважаеми господин министър, това е вторият ми въпрос, който задавам към Вас. Не съм изненадана от отговора, който получих, но все се надявах, че вместо да говорите за съкращения в проценти и числа, някога ще си поговорим, че зад тези проценти и числа стоят хора – техните съдби, техните семейства, служители. Днес с полагащото ми се от Конституцията и правилника време искам все пак да си помислите и за честта на пагона. Пенсионират служители по улиците, а други си говорят: „Уволняват ни, за да може останалите да получат по-добри заплати и по-добро оборудване.” Аз не оспорвам правото Ви, дадено от един закон, да прекратявате трудови правоотношения. Изненадана съм от скоростта, с която променяме този закон, и това, че Ви лишават от тази възможност. Но днес искам да Ви кажа, че не е въпрос на мъжество, а на задължителна професионална честност хората да получат обяснение за това какви критерии са се използвали, защо едни хора остават на работа, а други си тръгват. Липсата на такова обяснение за мен означава едно – че става дума за реваншизъм, за политическо високомерие или за политическа чистка. Днес Вие държите в напрежение, в неизвестност, в страх служителите си, но такъв силовашки подход на подчинение никога не е довеждал до нещо добро. Дългът, честта, доброто управление изисква почтително отношение към служителите на РПУ – Самоков, както и към всички останали полицейски служители в цялата страна. Достойнството не е лъжица за всяка уста. За да го притежава, от един ръководител се иска да бъде честен, неподкупен, силен, принципен и ако е такъв, той ще запази чест и достойнство на министър, както и честта, и достойнството на служителите си, независимо от ситуацията в която е поставен. А тези служители, които достойно достигнаха пенсионна възраст, Ви пазят вече 200 дни от всенародната любов по жълтите павета. Те ходят на границата... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, виждам, че свършвам. ... те Ви осигуряват коридор, те работиха за държавата, за честта на пагона, въпреки видимото унизително отношение, демонстрирано от ръководството на МВР, а Вие просто им дължахте едно почтително отношение и благодарност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калфин, искам да Ви кажа, че ни е грижа за служителите и за техните семейства, но това, което имам като отговорност и като задължение, е да направим една ефективно действаща система, в която ще можем ефективно да управляваме ресурсите и да постигнем по-добри резултати. Това ми е задължението в момента и в тази връзка нямам право да се ръководя от това, а трябва да се ръководя единствено и само от критериите, които споделих пред Вас. Съжалявам за това, че трябва да освобождаваме хора. Съжалявам за това, че сега се налага да направим това, което е трябвало да бъде направено преди години, но съгласете се, че една система не може да функционира при такава административна тежест, при неправилно разпределение и разходване на ресурсите. За жалост, в момента достигнахме до етап, в който, ако не направим необходимите реформи, то ще ги плащаме много тежко и рискуваме системата. Въобще не ми е леко от това, което правим. Въобще не ми е леко от това, че се налага да съкращаваме хора. Хич не се чувствам добре от това, но няма друг начин. За жалост, няма друг начин. Уважаема госпожо Маринова, именно с промените в новия Закон за МВР става ясно какъв е и моят подход. Министърът на вътрешните работи ще има много по-малко власт от тази, която е имал министърът на вътрешните работи преди това. Именно поради тази причина мисля, че не е удачна забележката, която направихте. Никога не съм се възприемал като вносител на закона и няма да го направя, за разлика от предишни времена. Нали не искате да уволним всички, които отговарят на условията, да бъдат пенсионирани? Аз не искам, именно заради това само част от тях. Първо, освобождаваме само тези хора, които са заети с административни функции. Основно е така. За да може да се поднови съставът и да назначат нови хора в рамките на щатовете, трябва да пенсионират. Няма как иначе да се случи. Иначе трябва да разширим щата, а в момента няма възможност да се разширяват щатовете на Министерството на вътрешните работи. Критериите са ясни и са спуснати. За резултатите от дейността. Какви са резултатите от дейността? Това са критериите, спуснати на директорите и те трябва да ги изпълняват. Ако е имало случаи, в които е имало унизително отношение към служители, моля да ме информирате за тях. Информирайте ме конкретно, за да направя проверка и да предприема съответни действия. Нали не искате в момента командированите служители по границата да ги върнем обратно?! Мисля, че всички тук сме достатъчно отговорни и знаем каква отговорна мисия вършат тези колеги там по границата. Ако тези колеги не бяха там, в момента щяхме да имаме 15 хиляди повече нелегални имигранти. Мисля, че си давате сметка какво означава това. Именно от тази гледна точка нека не политизираме въпроса. Няма как. Тези хора изпълняват дълга си там и го изпълняват много добре. В момента държавата няма друг избор. Наистина, в момента това, което правят, и способността ни да овладеем кризата се крепи на тези момчета, които работят при тежки условия. Това, че не се регистрират престъпления, е проблем от много години. Изненадвам се, че Вие досега не сте поставяли този въпрос. Напротив, искам да Ви кажа, че в момента ние предприемаме мерки тези неща да намалеят максимално. Въвели сме механизми за контрол да не бъдат връщани хора. Тази загуба на доверие в обществото, че полицията може да им помогне, нали разбирате, че не е станала през последните 6 месеца?! И сега в момента да ми поставяте на мен този въпрос е малко странно. Да, наистина трябва да работим в тази посока, но поне подкрепете мерките, които предприемаме, и усилията, които полагаме в тази посока, а не в момента да ме критикувате за онова, което е станало дори и преди Вашето управление. Дори и преди Вашето управление е станало! То е факт оттогава. Мисля, че отговорих на въпроса, госпожо Коцева, че зад процентите стоят съдби, и на въпроса за критериите. По отношение на силовашкия подход искам да Ви кажа, че бъркате времето. Силовашкият подход беше преди месец май 2013 г. Надявам се никога да не се върне този силовашки подход – 700 незаконни задържания! Седемстотин! А дали пазят някого полицаите от народната любов или пазят Парламента, народните представители и други български граждани от това, че имаше определени групи, които бяха политически и по друг начин мотивирани да правят безредици, това оставям на Вашата съвест – да си отговорите. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)

Господин вицепремиер, дами и господа народни представители! По сведение на българските медии и информациите от 11 февруари канадският гражданин Янк Бери с истинско име Джералд Бари Фалович – управител и собственик на Фондация „Глобал Вилдж” заедно с Мохамед Али изкупува в Северозападна България опустели села с цел да ги засели с, цитирам: „сирийски бежанци”. Става дума за нахлуващите свободно пришълци, най-вече мюсюлмани от Африка, Азия, но както знаем – най-малко 40% от които не са сирийци и нямат нищо общо със Сирия. Идеята на милиардера филантроп е да ги засели и да уседнат там. В тези свои обиколки той беше придружаван от Ивендър Холифийлд. В тази връзка имам четири въпроса: Първо, с чие разрешение тези две лица – Янк Бари и Ивендър Холифийлд , лица от държави извън Европейския съюз, се разпореждат с територията на България и променят по свой вкус етнорелигиозния състав на българския народ? Второ, взехте ли мерки и какви за прекратяване на сделките на канадеца Бери за анулиране на разпорежданията му с извеждане на имигранти и пришълци от центровете за задържане извън държавните институции и заселването им в избрани от него точки в България? Трето, колко броя са имигрантите, нахлули от Република Турция в България към днешна дата? Четвърто, колко от тях са експулсирани и в кои държави?

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, във връзка с Вашето питане Ви предоставям следната информация: Към момента Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет не разполагат с данни за извършени нарушения на българските закони от чуждите граждани Янк Бери и Ивендър Холифийлд. През ноември 2013 г. и февруари 2014 г. Янк Бери е пребивавал в България в качеството му на изпълнителен директор на Фондация „Глобал Вилидж Чемпиънс”. Бившият световен шампион по бокс Ивендър Холифийлд е придружавал Бари само при посещението му през ноември миналата година. В България Фондация „Глобал Вилидж Чемпиънс” е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел през 2011 г. От 2012 г. тя работи с Държавната агенция за бежанците, като е дарявала храни на регистрационно-приемателните центрове в селата Пъстрогор и Баня, както и на тези в столичните квартали „Военна рамка” и „Овча купел”. Даренията са правени с разрешение на председателя на Държавната агенция за бежанците съобразно волята на дарителя. В МВР и в агенцията няма данни за сключени сделки за закупуване на земя или недвижими имоти от Янк Бери или представляваната от него фондация след месец ноември 2013 г. Що се отнася до въпроса какъв е броят на имигрантите в Република България и колко от тях са експулсирани и в кои в държави, Ви информирам следното: През 2013 г. на вход на държавната граница са установени общо 11 618 лица. От началото на 2014 г. до 26 февруари задържаните на държавната граница незаконно преминали граждани на трети страни са 260. От тях 194 са задържаните на вход българо-турска граница. През 2013 г. са изпълнени принудителните административни мерки по Закона за чужденците в Република България – принудително отвеждане до границата на Република България и експулсирани 876 чужди граждани от 56 държави. От началото на 2014 г. до 26 февруари такива принудителни административни мерки са наложени на 208 незаконно пребиваващи граждани на трети страни от 18 държави. Съвместно с Международната организация по миграция през 2013 г. по Програмата за доброволно връщане на граждани на трети страни в страните им по произход са изведени от страната 149 лица, незаконно пребиваващи на територията на Република България. От началото на 2014 г. до 26 февруари в страните по произход са върнати 19 лица по същата програма. Към момента общият брой на чужденците, потърсили закрила в съответствие с Закона за убежищата и бежанците е 8235 лица. От тях 4531 се намират в регистрационно-приемателни центрове на Държавната агенция за бежанците и в специализираните домове за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция” – МВР, а 3704 от тях са на външни адреси. Благодаря.

Господин вицепремиер, аз съм крайно недоволна от Вашия отговор! Много Ви моля да не ми казвате какво пише в „Уикипедия” за Янк Бери и неговата фондация. Ние всички го прочетохме. На 11 февруари – посочила съм дата, всички български медии широко отразиха факта, че той изкупува български села. Това, че през 2011 г. е носил храни в Агенцията за бежанците – не това е същността на въпроса ми. Вие не отговаряте на въпроса ми! Не Ви питам кога е регистрирана в България неговата фондация, не Ви питам с какво се е занимавал през 2011 г. Питам колко села изкупи през месец февруари? Това е много стар трик, който изразява неуважение към народното представителство – да отговориш не за това, което те питат, а нещо сходно. Донесла съм тук една карта, дами и господа народни представители. (Показва я.) В черно е собствеността на земята на палестинците към 1946 г., а в бяло – собствеността върху земята на израелците. Показвам тази карта, защото аз също се поинтересувах, порових енциклопедиите и установих, че долу-горе в периода до 1946-1947 г., когато палестинците губят почти всичката си земя – тя бива придобита от израелците по частни вещно-правни сделки – по това време на Янк Бери дядо му и баща му са били равини в Палестина. Затова я нося и ще Ви я подаря, господин вицепремиер. Отново задавам въпроса, ако искате, отговорете, ако не – значи криете нещо: какви сделки е сключвал през месец февруари – от януари до края на месец февруари, когато той си замина преди няколко дни – какви сделки с недвижими имоти е сключил Янк Бери или неговата фондация, или „Ивендър Холифийлд”, или някакъв друг техен представител с неговите пари? Благодаря.

Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, още веднъж ще си позволя да прочета нещо от отговора, който вече дадох относно Вашето питане. Може би не сте обърнали внимание – нямаме данни за сключени сделки за закупуване на земя или недвижими имоти от Янк Бари или представляваната от него фондация след месец ноември 2013 г. Не знам по какви публикации и по какво се водите, но ние не разполагаме с такива данни. Няма да влизам в коментар по отношение на другите внушения, които направихте. Благодаря.

Господин вицепремиер, казвате, че нямате данни. Принудена съм да обяснявам очевидното – че имането на данни винаги се предхожда от усилия за събирането им. Откъде имам аз тази информация? –Ами, въпросният Янк Бери обиколи медиите и обясни, че купува села. Той го каза. Вие нямате данни. Вие сте паднали от Марс! Вие не гледате телевизия, Вие не четете вестници, нали?! Нямате данни! Разбира се, че имате, но не Ви е удобно да коментирате. Ще Ви кажа защо не Ви е удобно – страхувате се, господине! Страхувате се да не разсърдите някой извън България.

Ние видяхме дори и вчера угодническата политика на Вашето правителство към съседна Турция например. Заради това и бавите топката непрекъснато, търсите си предлози да не построите стената, за да могат още и още да нахлуват. Три хиляди и седемстотин, близо 4000 от тези нелегални имигранти, които в по-голямата си част са престъпници, живеят някъде сред българския народ. Не искам да мисля колко от тях са от Черна Африка. Не знам дали знаете, че в Черна Африка 30% от населението е HIV-позитивно?!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, госпожи и господа министри! Въпросът ми наистина е свързан с разходите, които Вътрешното министерство всяка година изразходва за експертизи – основно по наказателни дела. Общо взето имам информация за предишни години, но този въпрос не е продиктуван само от идеята да разберем какви са сумите. По-скоро идеята е да видим дали може по някакъв начин да променим ситуацията, която във всеки случай е неблагоприятна. Вътрешното министерство всяка година разходва много пари за възнаграждения на вещи лица и за други разходи във връзка с осъществени експертизи, при това при съществуващи възможности в Наказателно-процесуалния кодекс, а и в други закони, това да се прави не само като разход на Вътрешното министерство. Въпреки това целенасочено се прави именно, за да могат разходите да бъдат покрити от Вътрешното министерство. Сумата не е малка, за съжаление, години наред, това трябва да го признаем, това не е проблем, разбира се, само на сегашното правителство, това не е проблем само и на МВР, това е правосъден проблем, защото в крайна сметка става дума наистина за наказателни производства преди всичко – промяна през последните 10-15 години, за съжаление, няма. Конкретният ми въпрос към вицепремиера господин Йовчев е следният: какви разходи са начислени и изразходвани от Вътрешното министерство през 2013 г. по повод назначаване на експертизи по наказателни, а и други видове дела, ако такива разходи са направени от Вътрешното министерство? Във връзка с това какви са типичните проблеми пред Вътрешното министерство по повод ежегодните разходи за експертизи? Благодаря предварително.

Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация. Неразплатените задължения за експертизи към 1 януари 2013 г. са в размер на 549 хил. 132 лв.; начислените задължения за експертизи през 2013 г. са в размер на 6 млн. 225 хил. 985 лв. През 2013 г. са изплатени експертизи в размер на 6 млн. 424 хил. 941 лв. Към 31 януари 2013 г. неразплатените задължения за експертизи са в размер на 350 хил. 176 лв. – с 200 хиляди сме успели да намалим задълженията. Като такъв най-често е посочван Висшият съдебен съвет, независимо че по-голямата част от разноските не са били направени от орган на съдебната власт, а от структура на МВР в хода на досъдебното производство. Така на практика разноските по досъдебни производства, приключени от структурите на МВР, по които има постановени осъдителни присъди, не са възстановявани на Министерството на вътрешните работи. През 2013 г. ръководството на МВР предприема инициатива за разрешаване на проблема. На заседание на Висшия съдебен съвет е взето решение разходите по назначени в хода на съдебното производство експертизи да се присъждат в полза на МВР. Съществува и проблем със събирането на разходите предвид обстоятелството, че след 1 януари 2010 г. вземането на присъдени разноски е било трансформирано от публично в частно държавно вземане. Така събирането му следва да се извършва от съдебни изпълнители, държавни и частни, по реда на чл. 426 и следващите от Гражданско-процесуалния кодекс. В разпоредбите също така е регламентирано, че разноските се изплащат на съответния взискател, посочен от съда в изпълнителния лист. В тази връзка и съгласно свое становище от 20 февруари 2014 г. Главна дирекция „Национална полиция” предлага промяна в Данъчно-процесуалния кодекс. Според Дирекцията за събиране на вземанията за съдебни разноски, направени от МВР, трябва да се спазва редът, предвиден за събиране на публичните държавни вземания, тоест, същите да се събират от вносители на Националната агенция по приходите. В противен случай МВР следва да извършва дейности извън неговата основна функция, което би ангажирало голям човешки и финансов ресурс. През есента на 2013 г. по инициатива на Министерството на правосъдието е сформирана работна група за преглед на Нормативната уредба, касаеща вещите лица, преводачите и тълковниците. В работната група от представители е изразено становище да бъде създаден отделен орган на самостоятелна бюджетна издръжка по подобие на Националното бюро за правна помощ. Този национален орган трябва да е независим от съдебната и изпълнителната власт и да осъществява изплащането на разходите по извършените експертизи и събирането на вземанията по присъдените разноски, както и да осъществява методическо ръководство и контрол спрямо вещите лица и участниците в работната група са изразили принципно съгласие с това становище. До реализирането на това предложение се предприемат необходимите мерки в бюджета на МВР да се предвидят допълнителни средства за изплащане на възнагражденията по назначените експертизи. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин министър, защото поне по тази тема мисля, че може да се демонстрира поне елементарна приемственост. Този проблем беше идентифициран някъде през 2010-2011 г. Ръководех работната група, защото направи впечатление, че нещо се случва по тази тема. Всеки е прав за себе си – прокуратура, следствие, обаче в крайна сметка МВР плаща всичко. Такива са проблемите, каквито ги идентифицирахте. Това е вярно. Прокуратурата и следствието по принцип – не искам да кажа нищо лошо за тях, но избягват назначаването на експертизи, само защото разходите се поемат от МВР, когато не са ги назначили прокуратура и следствие. Даже онзиден самият нов заместник главен прокурор и шеф на Следствието каза, че следствието не се ангажира с дела, а остават в МВР просто защото МВР плаща разходите. Нали разбирате, това не е много редно да е така? За проблема, който казахте с изпълнителните листи – точно така е. Ако в крайна сметка някой бъде осъден, обърнете внимание, колеги – в болшинството от случаите съдът, който осъжда подсъдимия, въпреки че експертизата е назначена и платена от МВР, указва в самата осъдителна присъда разходите да се платят на звено от съдебната власт. Това е съобразно един акт на Висшия съдебен съвет. Ние много работехме по тази тема, правихме срещи с Висшия съдебен съвет, поискахме те да променят тази изключително вредна съдебна практика. Даже след това има още по-големи проблеми. Дори и да има писано МВР като лице, което има право да получи тези разходи, започна този спор с НАП дали това са публични или частни взимания. Имаше едно указание на НАП, че това не са публични, а винаги са частни вземания. Затова МВР трябваше да си води отделни изпълнителни дела. Просто кашата беше наистина огромна, но все пак ми се струва, че това е само един фрагмент от проблема „Съдебни експертизи”. Според мен така, на парче, той не може да се реши. Приключвам с това, че според мен основно Министерството на правосъдието трябва да инициира промени, така че в държавния бюджет годишно да има перо „Съдебни експерти” по всички видове дела и то да се администрира от Министерството на правосъдието, за да не изпадаме в такива смешни ситуации да се обвиняват МВР, прокуратура и следствие за това кой трябва да плаща разходите за експертиза. В крайна сметка те са нужни за един наказателен процес и да обслужат всички граждани. Никой не се интересува от този вътрешноведомствен спор. Благодаря.

Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вучков! Ще бъда съвсем кратък. Благодаря Ви! Подкрепям това, което казахте. Изразявам готовност да работим в тази посока. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Колеги народни представители, госпожи и господа министри! Този въпрос, който зададох преди десетина дни, е продиктуван от многобройни срещи в нашите приемни, при това не само в моята. Много колеги от нашата парламентарна група помолиха да зададем подобен въпрос, защото опира отново до служители на една фирма, едно търговско дружество, което беше собственост на Министерство на вътрешните работи. Макар и да не се водят служители на МВР, ситуацията с тях предизвиква огромно напрежение, господин министър. Вие, предполагам, знаете за това. Става дума за близо 400 служители във фирмата БМВ ЕООД, която допреди – Вие ще кажете точно – десетина дни, беше собственост на МВР, а сега мисля, че е собственост на Министерството на транспорта. Тук е транспортният министър, може да вземе отношение, ако пожелае, по този въпрос, ако има такава процедура. Още повече, че от няколко дни, доколкото ми е известно, от понеделник, режимът за административната регистрация на моторни превозни средства в България е променен. Ние го забелязахме, защото имаше проблеми. Миналият петък и понеделник, който мина, доколкото разбрах, всички служители на фирмата БМВ дори са малко принудително изпратени в едномесечен платен отпуск. Това не знам дали е така, но, общо взето, тези хора, с които разговарях, го потвърдиха всички. От тук насетне въпросът има два нюанса. Първо, как ще се осъществява режимът – административният режим по регистрация на моторни превозни средства оттук насетне в пунктовете на областните дирекции на МВР из страната. Това засяга всички български граждани, защото повечето от тях имат лични, а и служебни моторни превозни средства и е много важно да знаем от тук насетне, след като служителите на БМВ, които правеха цялата тази процедура, няма да я вършат, кой ще я върши? Вторият нюанс на въпроса е какво ще се случи с тези хора? Все пак това са 400 български семейства, които вероятно ще бъдат освободени, не знам, Вие ще кажете. Тази фирма ще продължи ли поне да произвежда регистрационните табели? И най-вече, кой ще им обясни какви ще бъдат техните трудови съдби, ако мога да се изразя по този начин? Благодаря.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вучков! Във връзка с предоставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация. Съгласно план с регистрационен № У10607, утвърден на 22 януари 2014 г., от 24 февруари дейността по подготовка на документите за регистрация на пътни превозни средства и монтаж на регистрационни табели в пунктовете на МВР вече се извършва от служители на министерството. За целта са отпуснати допълнителни щатни бройки в щатовете на областните дирекции. Досега служителите в търговско дружество БМВ са извършвали дейности по първоначално въвеждане на данни при регистриране на пътни превозни средства и монтаж на регистрационните табели – услуга, което се предоставя на гражданите срещу заплащане. Ще отворя една скоба: за мен не е нормално на едно търговско дружество на служителите да бъдат възложени толкова важни дейности, които касаят и сигурността на това, че регистрираните автомобили няма да бъдат крадени. Работещите в БМВ имат трудови правоотношения с търговското дружество, а управлението на човешките ресурси е от компетенцията на неговия управител. Но няма правна пречка ако лицата, прекратили трудовите си отношения с БМВ, искат да кандидатстват за назначаване в МВР, да направят това на общо основание при наличието на свободни щатни бройки и ако отговарят на изискванията за работа в МВР. Използването на предимство от служителите на БМВ при назначаването на вакантни длъжности не означава задължително назначаване на длъжностите. При спазване на условията и реда в Кодекса на труда органът по чл. 176, ал. 1 от закона сключва трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение. За да бъдат назначени за служители на МВР кандидатите трябва да отговарят на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 4 от закона. В изпълнение на действията, свързани с цялостния процес по регистрацията на моторни превозни средства от служителите на министерствата и на мерките за оптимизиране на работата в пунктовете „Пътна полиция” в дирекция „Човешки ресурси” са постъпили предложения за промяна по щатове. По разпределение на необходимия брой служители са изготвени и утвърдени съответните заповеди. С тези заповеди от резерва на МВР са отпуснати необходимите бройки за заемане на длъжностите „системен оператор” и „техник, механик/технически контрол на моторно превозно средство” за всяка една областна дирекция. Общият брой е 162 допълнителни щатни бройки за цялата страна. На Столична дирекция на вътрешните работи и на областните дирекции е предоставен списък на служители от БМВ, заети в подготовката на документи за регистрация на моторни превозни средства и монтаж на регистрационни табели. Списъкът е изпратен от Главна дирекция „Национална полиция” във връзка с назначаването на служителите на длъжности „системен оператор”, „техник, механик/технически контрол на моторно превозно средство”. В пунктовете за регистрация в областните дирекции вече са започнали процедури по подбор и назначаване на 47 служители от БМВ. Що се отнася до самото търговско дружество, то с Разпореждане № 2 от 14 февруари на Министерския съвет, считано от 4 март, се променя органът, който да управлява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на БМВ от министъра на вътрешните работи и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Уважаеми господин Вучков, искам да Ви уверя още веднъж, че тези реформи, които правим, не са леки за мен. Знам, че зад всяка една съкратена бройка стоят човешки съдби и същевременно оценявам голямата отговорност, която в момента е върху мен и това да направя наистина ефективно управление на ресурсите в министерството. Нямам право по закон да имам други фактори, които влияят върху решението в момента. Наистина съжалявам за това и разчитам, че ще се намери подходящ начин, по който да бъдат решени съдбите на тези хора. Благодаря Ви.

Господин министър, все пак мисля, че може да дадете допълнително разяснение. Въпреки че Вие много лесно сега можете да кажете, че тази фирма вече не е към МВР, но ето тук е и транспортният министър и нека да използваме възможността да кажем какво ще се случи със служителите на Търговското дружество „БМВ” ЕООД. В крайна сметка тях това ги интересува. Поне можете да кажете какво стана с обществената поръчка за производството на регистрационните табели, относително в каква съдебна процедура е тя – ако е в някаква съдебна процедура, кой е спечелил обществената поръчка и какво ще стане оттук насетне? А пък след кратък разговор с министър Папазов, може все пак да кажете какво ще стане с работещите към 400 служители във фирмата БМВ – ЕООД, да очакват ли освобождаване в скоро време? Доколкото чух от Вас, 10% ще останат на работа към областните дирекции на МВР. Това е важен въпрос. Веднъж Ви зададох и въпрос във връзка със служителите в СОТ, а има подобен проблем и по отношение на работещите в документите за самоличност. Липсата на информация създава напрежение. Когато правиш реформа, обясни на хората колко човека смяташ да оставиш на работа и какъв критерий ще направиш за подбор и реподбор, защото тази липса на информация поражда само слухове, а напрежението в областните дирекции е огромно. Смята се, че и тези 46 души, за които Вие споменахте, всеки е намерил някакъв път към областния директор само и само да остане на работа, пък това, че напуска БМВ за него не е толкова важно. Важното е, че си е намерил работа по трудов договор към областната дирекция. Много е важно да има някаква яснота какво се случва с хората и какви са идеите за реформи поне в някаква близка перспектива.

Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, уверявам Ви, че ще бъде направено всичко възможно да се запазят хората на работните места, но в момента не мога да Ви кажа – всичко зависи, тъй като тази фирма се занимава с много дейности. Тя има възможност да започне нови дейности, да ги реорганизира, да направи много неща по оптимизиране на структурите си, както и по пренасочване на състава. Надявам се, че управителят на тази фирма ще направи необходимото така, че да успее ефективно да организира дейности и да запази хората. По отношение на въпроса, който поставихте. Доколкото знам, друга фирма е спечелила обществената поръчка, но има обжалване, което тече. До този момент фирма „БМВ” продължава да произвежда регистрационните табели. Искрено още веднъж Ви казвам, че се надявам, че ще се намери подходящо и добро решение за тези хора. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер Бобева! В медиите беше публикувана информация, че в полусекретен режим зад гърба на европейските граждани, а и на българските, се подготвя споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, съкратено ТПТИ, между ЕС и САЩ, което засяга всички ни. За духа и част от съдържанието му гражданите научават от няколко изключително сериозни публикации, промъкнали се и в българския печат, както и от протоколни изявления на представители на българските институции, че България подкрепя ТПТИ. За нежеланието на преговарящите от двете страни на Атлантика да направят плановете си действително публично достояние говори и фактът, че ТПТИ с интереси за стотици милиарди и с несъмнен ефект върху работните места не се коментира широко и в европейския и в американския печат. Сериозните анализи, които повдигат въпроси не само за ползите, а и за рисковете от подобно споразумение, се броят на пръсти. Какво ни е известно до момента? В подготовката на споразумението достъп до пълната документация имат основно представители на международни корпорации – само американските делегации се състоят от над 600 корпоративни адвокати лобисти на отделни компании. Организират се и подбрани срещи с неправителствените организации, но зад закрити врати, като несъгласните с готвеното споразумение, не се дава думата. На второ място, предвижда се споразумението да изземва суверенитет, както от отделните държави, така и от ЕС, поставяйки се над разпоредбите на националното и европейското право. Планирано е и създаване на специални трибунали за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. Те ще се състоят от корпоративни юристи, неподлежащи на граждански и обществен контрол, които лесно могат да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти. Техните решения ще са задължителни за легитимно избраните власти, без да подлежат на обжалване. На трето място, сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан, със съответните загуби за националните бюджети и за бюджета на ЕС, но и даването на изключителни привилегии на транснационалните компании. На следващо място, основателни са съмненията, че със споразумението ще се свалят гаранциите за произхода и качеството на храните; ще се заобиколи европейското ембарго върху редица продукти с недоказана безопасност върху човешкото здраве, включително съдържащи ГМО; ще се преодолее отхвърлянето на споразумението за авторските права АКТА, извършено от европейските правителства под бурния натиск на гражданите. Ако всички тези тревоги са верни, то се оказва, че демокрацията, не само у нас, ще става все по-формална и фасадна. Гражданите ще могат да избират свои местни власти, правителства и представители в Европейския парламент, но от тях ще зависи все по-малко, тъй като техните правомощия ще бъдат ограничени от това споразумение. По същество това ще означава тиха продажба на европейската и на американската демокрации облечено в законова форма. Във връзка със сериозните факти от тази информация все повече български граждани и неправителствени организации като Сдружение „Солидарна България” настояват българското правителство да излезе с бърз и ясен отговор. Ето защо и от тяхно име задавам следните въпроси: България участва ли в подготовката на това споразумение и, ако – да, с кои свои политици и експерти? Какви предложения са направили те досега във връзка със защитата и гарантирането на националните интереси? Ако е имало такива предложения, с кои обществени среди са били съгласувани те? Правени ли са разчети и прогнози как това споразумение ще се отрази на българската икономика и социалната сфера?

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, започналите през юли миналата година преговори по Всеобхватното търговско инвестиционно споразумение между Европейския съюз и САЩ, наречено „Трансатлантическо търговско инвестиционно партньорство” привлича вниманието на целия свят. Появилите се напоследък в България публикации в тази връзка свидетелстват за засилващия се интерес към това как развитието на отношенията между двата най-големи търговски партньори–инвеститори в световен мащаб ще засегне България. Те са добър знак за българската демокрация и показват, че обществото ни не остава настрана от този въпрос. В този смисъл, благодаря много за поставения въпрос. Какви са очакваните ползи за България? Със съвкупен дял на износа и вноса от брутния вътрешен продукт на 113% българската икономика е силно зависима от външната търговия. На фона на нарастващата тенденция на ръст на износа, включително на услуги, потенциал и сравнителните преимущества, които имаме в наш интерес е да поддържаме модел на растеж, основан на експортното ориентиране. Както знаете, една от основните проблемни области за миналата година в икономиката е значителният спад на инвестициите. От гледна точка на България премахването на митата и насърчаването на инвестициите, премахването на нетарифните пречки пред търговията, регулаторното сближаване и хармонизиране на стандартите, както и сближаването на правилата за произход на стоките, би подобрило значително достъпът до пазара на САЩ, особено по отношение на селскостопанските и хранителните продукти, в които ние имаме предимства. Имаме интерес от осигуряването на подобен достъп на пазарите на услуги и обществени поръчки в Съединените щати – проблеми, които стоят сега на дневен ред. САЩ е важен пазар за малките и средни предприятия от Европейския съюз и това е един от основните акценти в преговорите. Сред най-важните пречки за интернационализацията не само на малките и средни предприятия са високите административни разходи, бюрократични процедури, съответствието на продуктите и услугите, на техническите стандарти, правилата и законодателството в чужбина, включително в Съединените щати. Между очакваните ползи от споразумението, както за големите, така и за малките и средни предприятия, са трансферът на иновации, повишаване на качеството на продукцията при внедряването на стандарти, стимулиране на клъстерното и трансгранично коопериране. В този смисъл подписването на едно такова споразумение би представлявало решаване на значителна част от проблемите, които имаме в търговско-икономическите отношения със Съединените щати. По останалите въпроси накратко ще отговоря, тъй като времето напредна. За малки икономики, каквато е и България, чуждестранните инвестиции са от ключово значение. България е една от деветте държави членки, които сме сключили Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите със САЩ. Договорът е в сила от 1994 г., както знаете. В партньорството ще се следва принципът, че недискриминационните регулаторни практики не могат да бъдат оспорвани, няма да се допускат злоупотреби от страна на инвеститорите с инвестиционната защита, ще се включат правила за прозрачност при спорове инвеститор-държава. Тоест при нашето двустранно споразумение до голяма част това е логиката и философията в областта на инвестициите и на партньорството. В допълнение следва да се посочи, че САЩ участват в дискусиите в рамките на Работна група II „Арбитраж и помирение” на Комисията на ООН по международно търговско право. Опасенията, че партньорството ще бъде използвано за връщане на споразумението АКТА през задната врата, са неоснователни. От самото начало на процеса на преговори бе уточнено, че то няма да съдържа такива елементи. Така например разпоредбите за прилагане цифрова среда и криминалните санкции няма да са предмет на преговорите. Европейският съюз няма никакво намерение да застава срещу позицията на Европейския парламент от юни 2012 г., когато АКТА беше отхвърлен. Предвид факта, че както Европейският съюз, така и САЩ са изградили ефективни системи за защита на правата върху интелектуалната собственост, засилването на разпоредбите за прилагане не е между целите за партньорство. Вътрешната подкрепа на селскостопанските производители също няма да се разглежда в рамките на партньорството. Тоест всяка държава ще бъде свободна да налага националната си политика в това отношение. По отношение на генномодифицираните продукти – Европейският съюз няма да променя законодателството си в тази област. Преговорите по партньорство не означават излагане на риск на здравето на европейските потребители с цел извличане на търговска печалба. Премахването на ненужните нетарифни пречки пред търговията е една от основните цели на това споразумение. Преговорите обаче няма да се засегнат съществуващото равнище на защита. Високото равнище на защита в Европейския съюз не подлежи на обсъждане. Осигуряването на съответствие между двете регулаторни системи няма да се осъществи чрез занижаване на стандартите или посредством търсене на най-малкия общ знаменател. Целта е да се установи къде правилата се различават ненужно и да се търсят прагматични решения. Благодаря за информацията, която чрез Вас – от неправителствената организация сме получили. Ще помоля, ако може да направим среща с тях и за бъдещата дискусия по позициите на българската страна – регулирането на процеса на подготовката на българските позиции става по общия ред на всички европейски документи. В тази връзка всяка една неправителствена организация има достъп до този процес и би могла да се възползва в рамките, разбира се, на възприетите принципи на конфиденциалност. Благодаря.

Благодаря, госпожо Бобева. От Вашия отговор мога да откроя няколко момента. Единият е въпросът с това какви ползи и какви рискове има пред държавата. Вие горе-долу изредихте очакваните ползи. Те са, както аз обаче мога да констатирам, предполагам и другите хора, са предполагаеми. А загубите, които не можахте да развиете в краткото време за отговор, те обаче, според мен, не са предполагаеми, а са реалистични. Говоря за евентуалните загуби, и те са реалистични, защото България има доста по-различни характеристики от средноевропейските държави. Реалистични са и по друга причина – защото при подобни споразумения между Мексико и Щатите всички предполагаеми ползи не са се реализирали или не са се реализирали в необходимия, очакван размер, а се е оказало, че всички загуби от наводняване на мексиканския пазар със стоки на Щатите са станали реалистични. Вторият момент от Вашия отговор, който е важен, е въобще процедурата по обществения дебат в България и в Европа по такъв важен въпрос да не става зад гърба на гражданите. Благодаря за поканата, която отправихте към интересуващите се, предполагам, че те ще са доста. Там, на такива срещи, с тях трябва дебат в открит диалог с гражданите, да се установят –примерно с кръга на природозащитните сдружения, ще позволим ли да се заобикалят забраните за храните със съмнително качество или да се узаконяват въпреки действащия мораториум? Също така за договорите за проучване и добив на шистов газ. За потребителските организации: ще се поинтересуват ли кои стандарти за защита на потребителите се предвиждат в търговското споразумение – високите европейски или ниските американски стандарти? Или в процеса на преговори ще се стигне до компромисно средно положение, което пак ще означава отстъпление от нашите европейски стандарти. Земеделските производители – ще се съгласят ли с отпадане на европейските субсидии за произведена земеделска продукция? Синдикатите – участват ли в подготовката на споразумението и как ще се гарантират правата на хората на наемния труд, ако споразумението влезе в сила и е по-опасно да засегне точно периферни страни и икономики като нашата? Работодателските индустриални съюзи – готови ли са техните членове за втората вълна на либерализация на вноса след приемането? Медиите – фактът, че фундаменталното споразумение, засягащо живота на милиони хора, се подготвя на практика на тъмно, не е ли професионално предизвикателство към тях да осветят договореностите? Ето защо, пак Ви казвам, аз лично и хората, които се интересуват ще се възползваме от Вашата покана и на бъдещи срещи да уточним и в максимална степен да предпазим страната от рисковете, които съществуват.

Искам да спомена отношението на представителите на българските институции, които, за съжаление, се произнесоха преждевременно по този въпрос. Такъв беше и президентът Росен Плевнелиев. Той каза – видяхме го по медиите, че „България подкрепя това споразумение“. Учудвам се как в момент, когато се парадира, че се търси дебат с гражданите по други въпроси – както по изборното законодателство и така нататък, зад гърба на българските граждани, без какъвто и да е диалог, не приемам за нормално да се ангажират държавни институции, и то на толкова важно ниво, по такъв важен въпрос, който реално ще касае всички български граждани – работници, служители, фирми и така нататък. В тази връзка, надявам се дебатът е полезен и оттук-нататък представителите на българските институции да представят позиция, когато тя е дебатирана в обществото, а не зад гърба на българското общество!

Исках да икономисам малко време. Не зная какво точно подкрепя президентът Плевнелиев. Както всички знаем, има платформа, върху която се водят преговори. Българските позиции се очертават, след това в рамките на общата позиция също има координация, тоест това е продължаващ процес. Диалогът с Народно събрание, с неправителствените организации затова е важен, защото процесите са динамични. Не мога да разбера какво точно е подкрепил Президентът.

Подписването на споразумението.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Законодателството на Република България осигурява преференции на земеделските производители да реализират собствената си продукция като физически лица. Дадените преференции не осъществяват обаче своите функции да подпомагат земеделския производител. На практика на пазарите на селскостопанска продукция, стоковите тържища и пазарите на производители се явяват спекуланти, регистрирани като земеделски производители. Масово явление е да се регистрира определен земеделски имот в размер от около 10 дка и след това да се преминава към целогодишна реализация на стоки, като се избягва каквато и да било отчетност. По наши данни от провеждани наблюдения на опериращи на пазара регистрирани земеделски производители не повече от 3% са реални производители, и то със слабо стопанско значение. Значимите земеделски производители в страната реализират продукцията си по реда и условията на Търговския закон. Допускането на горепосочените преференции води до следните негативни явления в стопанския живот на страната: - реализират се огромни по количества сиви обороти, с което са нарушени интересите на фиска; - създава се неравнопоставена конкурентна среда; - пазарът на селскостопанска продукция функционира непрозрачно, което обуславя невъзможността държавата да осъществява ефективен контрол и да спазва ангажиментите си пред Европейския съюз; - създава се висока степен на риск по отношение на безопасността на стоките; - нанася се сериозна вреда върху дейността на реалните земеделски производители, тъй като се оказва сериозен спекулативен натиск върху ценообразуването, което унищожава мотива за производство. С оглед на горепосоченото и защитата на обществения интерес, и в съответствие с практиките на водещи европейски държави, би следвало да се предприемат мерки, касаещи пазарната реализация на регистрираните земеделски производители, а именно: да бъдат ясно регламентирани преференциите им, посочени в законите, и да не се допуска злоупотребя с тях. Когато реализират продукцията си, да го правят по реда и условията на Търговския закон при спазването на най-строга отчетност. Преференциите трябва да обслужват само производствения процес. Трябва да се засилят и оперативните контролни действия по организираните пазари и нерегламентираните места за търговия със земеделски стоки в непреработено състояние. В тази връзка нашите питания към Вас са: предвиждате ли въвеждането на законодателни и оперативни мерки относно реализацията на селскостопанските производители, така че при появата им на организиран пазар да реализират стоката си по общия законов ред, а именно – по реда и условията на Търговския закон? Какви конкретни мерки предвиждате относно дейността на нерегламентираните места за търговия със земеделски стоки в непреработено състояние, а по-точно улици, камиони, поляни, бусове, гаражи, квартални градинки, първокласни пътища?! Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Иванов и Гуджеров, благодаря много за въпроса. Изцяло се съгласявам с анализа и констатациите, които се съдържат във Вашите въпроси. На първия въпрос ще отговоря много кратко: да, предвиждаме въвеждане както на законодателни, така и на оперативни мерки относно реализацията на селскостопанските производители. Това най-вече по отношение прилагането на общ законов ред. Министерството на земеделието и храните работи и е в напреднала фаза промяната на съществуващата рамка. На втория въпрос: какво конкретни мерки предвиждаме относно дейността на нерегламентирани места, освен проверките на Българската агенция по безопасност на храните, нов подход е по-ефективното използване на така наречените „мобилни групи“. Споделяйки Вашето становище, че трябва да се засилят оперативните и контролни действия по организираните пазари, бих искала да Ви предоставя конкретна информация за съвместните проверки на Националната агенция по приходите, Агенция „Митници“, Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на вътрешните работи. До 1 януари тази година са извършени 24 443 оперативни проверки. По-важно е обаче резултатът от тях. В резултат на извършените проверки от НАП са образувани 49 производства, в това число 8 ревизионни производства, 10 бр. проверки за установяване на факти и обстоятелства и 31 административнонаказателни производства; по отношение на Агенция „Митници“: 8 административнонаказателни производства за нарушения на митническото законодателство. Знаете, че от 1 януари 2014 г. беше въведен фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България с цел предприемане на ефективни мерки за защита на фискалната позиция и предотвратяване неплащането на ДДС, корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица. В тази връзка новата система стартира и искам да Ви уверя, че първоначалните резултати са доста насърчаващи. От 1 до 24 януари – само за този период, са извършени общо 2867 проверки, имам и други данни, няма да цитирам детайлите, но по отношение на плодовете и зеленчуците това е някъде около 30 млн. кг зеленчуци. Анализът показва, че около 40 на сто от извършените проверки са проверки на транспортни средства, превозващи плодове и зеленчуци. Направени са и 172 броя проверки на местата за получаване и разтоварване на стоките, както и във вътрешността на страната. В заключение, бихме искали да отбележим, че освен проверките по фискален контрол върху движението на стоките, НАП осъществява засилен мониторинг и върху дейността на големите търговски вериги. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Госпожо Бобева, благодаря Ви за отговора на този въпрос. Аз още през месец септември миналата година обещах, че ще Ви питам по тази тема. Ще помоля да кажете точно по кой нормативен акт и по какъв начин смятат в Министерство на земеделието и храните да предвидят мерки за решаването на проблема със земеделските производители, по-скоро с тяхната реализация. Относно Вашите проверки, това прокламирате доста често, аз го приветствам: тук държавата трябва да се намеси и много сериозно да присъства. Лошото е, че не съм съгласен с резултата. Вие правите много проверки, афиширате ги, има някакво движение на контролни органи – това е похвално. В същото време обаче пазарът изобилства със стоки без документи. Тези процеси са характерни за новата история на България през последните 25 години и продължават с пълна сила. Това не знам как това кореспондира със засилените контролни действия?! Това все пак е тема и обект и на другото питане – да не го изземваме с това. Искам да Ви попитам като допълнителен въпрос: предвиждате ли въвеждането на други организационни форми за директна реализация на земеделската продукция, какъвто е институтът на седмичния пазар, аукционна търговия да се предвиди? Световният опит и добрата практика предполагат аукциония метод за реализация на земеделски продукти като най-добър с оглед защита на интересите на местния производител и средство за борба с негативната спекула, тъй като част от спекулата не е негативна. Благодаря за вниманието.

По първия въпрос, който поставихте – къде и как точно ще се регламентира проблемът с това, че лица, които фактически не са земеделски производители, търгуват на пазарите, идеите са две, работи се по два варианта в пакет. Единият подход е по отношение регистрацията като земеделски производители – тя да се извършва по отделни сектори, тоест зеленчукопроизводители, производители други селскостопански продукти. Втората насока обаче, в която работим, това е насърчаване създаването на сдружения, а там, където ги има, работа с тях от гледна точка защита на статута на самите производители в съответните подсектори. Така че и в двете направления се работи. Конкретно с кои актове ще бъдат въведени тези промени – може би този детайл по-нататък ще го представим. По отношение създаването на по-иновативни методи за ограничаване на спекулата, трябва да призная, че досега основните ни инструменти бяха по отношение засилването на контрола. Позволете ми да не се съглася с Вас, че той не е дал ефект. Даде ефект и той в значителна степен е превантивен. Фактът, че ние хващаме по-малко означава, че превантивната роля на тези контролни функции също до голяма степен са се развили. Откровено казано, аз лично ходя по пазарите и тържищата да гледам какво се случва. Наскоро бях в Петрич. Така че контролът ни беше акцент досега. За съжаление от идеите, които току-що дадохте, още не сме обсъждали такива варианти, но сме готови да ги обсъждаме. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Аз много се радвам, че госпожата вицепремиер е обиколила пазарите, защото само на място могат да се видят истинските проблеми. Въпросите идеи, които дадох, 21 години се занимавам с тази тема, тези идеи, повярвайте ми, циркулират в общественото пространство още от 1991 г. И за мое голямо съжаление така или иначе не могат да видят законодателна реализация, а в същото време това са идеи, които кореспондират с едни много успешни, много добри световни търговски практики и най-вече европейски такива. Ние като държава – членка на Европейския съюз, следва да заимстваме и употребяваме добрите търговски практики, тъй като те са ефективни и водят до сериозно присъствие на тези страни. Те имат много добра политика по отношение на организираните пазари, много добре са решили проблема с този тип търговия. Относно мерките за сдруженията на земеделските производители, мога само да го приветствам, защото там е разковничето. Изграждането на аукционни седмични пазари и реализацията по общия ред може да стане само през сдруженията, тъй като малките производители са дребни сами по себе си и на практика нямат място на пазара на едро. Появата им на пазара на едро отваря вратите в закона, през които врати започват купчина негативни процеси, на което сме и свидетели. Не съм искал да изразя към Вас отношение, че няма резултат. От всички засилени проверки има резултат. Въпросът е в каква степен е и доколко допринася за реализиране на обществения интерес. Ако караме само с оперативния контрол – няма да стане. Затова точно след 2 минути ще Ви попитам за стратегическите виждания в тази посока – да създадем система. Апелирам към Вас и Ви моля – направете усилия в тази посока, и то най-вече да се видим с един нормален пазар в тази страна. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Питането е още от месец януари. Неслучайно съм Ви дал повече текст, защото искам да уточним конкретно. Аз бих искал от всичкото това нещо, което правим с Вас в залата, да има положителен ефект. Независимо че сме опозиция, ние желаем доброто на страната и искаме тази държава да се сдобие с една добра инфраструктура и е крайно време вече да се осъзнаем и да я направим. Към момента това, което установяваме ние по наши извършени наблюдения, се утвърждава негативна тенденция за неуравновесен пазар на храни. Нелоялната конкуренция между пазарните играчи към настоящия момент е в опасно големи размери. Процесите в организираните пазари все повече протичат непрозрачно и всичко това се наблюдава при усилени контролни действия по Вашите думи от трибуната на Народното събрание и по отчета на правителството. Наблюдава се силно раздробена структура при стоковите тържища, пазарите на производители и самостоятелните обекти за търговия на едро с храни. На всичко отгоре продължава да съществуват и незаконни места за реализация на храни под всякакви форми – поляни, бусове, гаражи, каруци и други такива. Разводняването или деконцентрацията в сектора силно намалява конкурентните възможности на бранша, като дава конкурентни предимства на големите вериги и супермаркетите. В средносрочен и дългосрочен план се създава голяма опасност от фалит на българския бизнес и търговията на едро с храни. Държавата може да загуби системата от организираните пазари за търговия на едро с храни, като целият сектор премине в ръцете на световни търговски мега структури, а това ще означава загуба на национален капитал, загуба на работни места, загуба на възможности за косвени мерки на държавата за регулация по подпомагане на селското стопанството, а именно: отключване на икономическия потенциал в селските райони и развитието на местни пазари; подобряване на икономиката в селските райони и насърчаване на диверсификацията с оглед на това местните участници да разкрият потенциала си; осигуряване на възможност за структурно разнообразие в производствените аграрни системи и подобряване условията в малките стопанства и развитие на местните пазари. Въпреки широко прокламираните от правителството на България контролни дейности и мероприятия, резултатите са незадоволителни. В търговията с плодове и зеленчуци си цяло чудо да си закупиш стока с документ, а пък ако има документ, той е с нереална стойност. Системата произвежда сив оборот и нелоялна конкуренция. Да допуснем, че този процес е намален в някаква степен, но далеч не е това, което трябва да бъде. В тази връзка моето питане към Вас е: правителството има ли стратегически виждания относно развитието на пазарната инфраструктура за търговия на едро с храни. И ако има такива, в какво точно се изразяват те: в оперативен план какви мерки смятате да предприемете за преодоляване недостатъците на системата, какъв резултат планирате и какъв резултат постигнахте до момента? Какви и колко проверки извършихте по супермаркетите и какви и колко проверки извършихте по останалата част от системата за търговия на едро с храни за периода 1 декември 2013 г. – 7 януари 2014 г.? Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Иванов и Гуджеров, благодаря за въпроса. Както Вие сам споменахте, в България има значителен брой регистрирани стокови тържища и пазари на производители – 81 са регистрираните стокови тържища и 10 пазара на производители. От общия брой регистрирани стокови тържища 54 са в Южна, 27 – в Северна България. Тези детайли ги знаете. Съгласявам се с Вас, че търговията като цяло, вътрешната търговия по цялата вертикална верига е в много неблагоприятно състояние. Това, което показват категорично данните, е, че през последните 7-8 години има определена концентрация на вътрешната търговия в рамките на търговията на дребно в няколко големи вериги. Данните показват доста неблагоприятни тенденции по отношение на участието на местните производители в търговията на дребно, тоест изкупуването е проблем. Ето защо визията на правителството по отношение на търговията – сега няма да мога да развия цялата верига от проблемни области и как ги решаваме, но един от важните приоритети е възстановяването на баланса между производители и търговци главно чрез въвеждането на законодателни промени за гарантиране на равнопоставеност на двете страни в този процес. За съжаление, не само в България – знаете Зелената книга за нелоялните търговски практики. Обединени са около 10 най-масови случая, в които това се оказва съществен проблем пред търговията и води, знаете – около 130 хиляди малки и средни фирми през 2012 г. регистрираха нулев баланс. Тоест те не работят, голяма част от тях са в сферата на търговията. Ето защо с промяна в Закона за защита на конкуренцията, която ние ще внесем в най-скоро време в Народното събрание, ще се опитаме да уредим тази материя. За съжаление, преговорите и дискусиите не текат гладко. Знаете за това. Водим дискусия в момента с големите търговски вериги, въпреки че това законодателство няма да касае и да има за цел големите търговски вериги, а нелоялните търговски практики, независимо от това кой ги прилага. Освен тази законодателна промяна, Вие знаете Европейската платформа за етични норми по отношение на търговията и взаимоотношенията производител–търговец. Обсъждаме варианта и за създаване на извън съдебен орган за решаване на спорове между производители и търговци – инструмент, който в няколко страни е показал добри резултати. Обсъждаме с нашите партньори от Европейския съюз – аз бях в Брюксел в понеделник и вторник и се срещнах с комисаря Алмуня, за да обсъдя какви са точно вижданията на Директора по конкуренцията в тази област и дали нашите законодателни инициативи са в унисон с това, което се мисли в Европейския съюз. Така че един от основните изводи за мен от тази дискусия беше, че сме на прав път. Другото, още по-важно, което подчерта комисарят Алмуня, е, че е необходимо изграждане на ефективни органи по защита на конкуренцията – това е един от най-важните и силни аргументи в Европейския съюз. Дори той спомена, че са възможни и на европейско ниво законодателни инициативи в тази област. По последния въпрос за проверките набързо ще кажа. Извършените проверки на супермаркети и хипермаркети – 733 бр., в резултат на които са издадени 7 бр. актове за установяване на административно нарушение и 34 бр. предписания за задължителни указания за отстраняване на констатирани несъответствия. Най-често констатираните несъответствия са свързани с некоректно, непълно водене на записите по системата за управление и безопасността на храните, амортизации по сграден фонд и оборудване, несъответствие с Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление на Министерския съвет № 136. Преетикирането е едно от масовите нарушения, включително и в Европейския съюз. Възможно е да има и европейска регулация по този въпрос. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа! Въпросът относно Закона за защита на конкуренцията е много интересен. Дай Боже, да го направите като хората, защото той в момента не покрива реалните нужди. Дано направите да разгърне такъв аспект на дейност, че да постави равноправна конкурентна среда. Наистина нашата конкурентна среда е такава, че масовият бизнес няма шанс за развитие при това статукво, просто трябва да го променим. Относно източването на българския капитал – мисля, че тук става въпрос вече за национално отговорна позиция, защото ако поставим играчите при равни условия, нещата ще изглеждат доста по-различно. Бих си позволил да Ви дам и една идея. Помислете и бранша да ангажирате с контрола в дадената сфера. Че кой друг знае най-добре проблемите на този тип взаимоотношения, освен бранша? Това е добра – също европейска практика. Холандците са доказали, че техни браншови организации контролират много по-добре от съответната държавна организация. Ние можем да минем към смесен тип, тъй като нямаме готовност изцяло да предадем контрола в техни ръце. Съчетано със създаването и добра политика в отношението с организацията на земеделските производители, мисля, че може да се получи контрол в дадената сфера. Съгласете се, на мен ми омръзна да гледам по улиците, тук става една безметежна търговия. Един грозен процес, който се развива години наред. Ние, за Бога, сме европейска държава – не бива да допускаме този процес. Още повече следва да си защитим собственото население. Да Ви задам и допълнителните въпроси, които са вече в конкретика – относно конкретен закон и конкретни субекти в сферата: Каква роля отреждате за системата на стоковите тържища в Република България сега и занапред? Установихме, че тя е раздробена – би следвало да се окрупни. България няма нужда от подобен тип тържищна структура, след като големият производител Испания има 22 или 26 пазара по един метод, зависи от начина на гледане. Каква роля отреждате на стоковите борси сега и занапред? Сами като субект. Тук един въпрос, който вече беше на обществена дискусия: предвиждате ли промяна в Закона за стоковите борси и тържищата и какво предвиждате относно Държавната комисия по стокови борси и тържища? Тук ще обогатя въпроса, тъй като това, което прочетохме за обществено обсъждане на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката, не засяга функционалните параметри на закона. Нещо да ми кажете по този въпрос – ще Ви бъда благодарен.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! По въпроса за бъдещето на регулативната, институционалната рамка за борсите и тържищата – знаете, че предприехме действия за консолидация на административни структури и агенцията е част от тази политика за консолидация. В същото време вътре в тази институция ние установихме доста неефективно взаимоотношение между реалния контрол върху дейността по лицензиране. Всъщност лицензиране при тази раздробена структура едва ли може да бъде важна функция на тази институция. Така че процесът на вливане на агенцията вътре в рамките на Министерството на икономиката и енергетиката е нашата насока, това е нашата визия. Разбира се, при запазване и засилване на контролните функции на институцията, което ще позволи да се реализира не само контролът, но и като цяло нормалното функциониране на пазара. Така че това е насоката. Целта не е да се съкращават просто административни бройки, целта е засилване на контролните функции в тази област. По отношение на консолидацията на самия пазар на борсите и тържищата. Ние направихме финансов анализ на състоянието на тези търговски дружества и установихме, че голяма част от тях изпитват сериозни финансови затруднения. В този смисъл едва ли държавата би могла да се намесва по някакъв начин. Процесите на консолидация според мен ще вървят по-скоро естествено. Тоест не възнамеряваме да предприемаме някакви институционални или държавни мерки за насърчаване или вмешателство в нормалните пазарни процеси. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! По този въпрос диаметрално ни се различават вижданията, уважаема госпожо вицепремиер. Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е структурен елемент от контролната система. Той как работи, зависи от задачите, които са му поставени. Ако законът в момента не дефинира добре функционално задачите, не значи че органът няма своето място. Нуждаем се от една субективна независимост при осъществяване на контролната дейност. Влизането във ведомства много компрометира тази субективна независимост. Същият е въпросът и с Агенцията по безопасност на храните, преди време си говорихме за нея. В България има страшна нужда да се създаде субективно независима, казвам, контролна система, която да може да функционира добре, без особени вмешателства, извън установеното в закона, иначе контролната система не може да работи. Когато тя започне да не може да работи, идеалните нормативни актове да съставим тук, няма да имат смисъл. По отношение директните намеси в пазара, естествено че не трябва да се използват не пазарни мерки – капитализъм се прави с пазар. Всеки опит за намеса в пазара, води до някакво друго обществено устройство. Доколкото знам, ние сме пазарна икономика и трябва да търсим естествения пазарен модел за регулация на пазара. От въпросните организационни форми в нашата страна може да насърчите да се създаде аукциона като организационна форма, да се постави Законът за стоковите борси и тържищата, може да се дефинират други задачи на тази комисия, по друг начин да се измени законът и тя ще придобие съвсем друг вид. Тя е регулаторен орган, не бива да е контролен орган. Тя трябва да е орган по доставка на информация относно правителството, да обслужва правителството във вземането на решения и в същото време трябва да има субективна независимост. Същото се отнася и за другите контролни органи, то не е само Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Агенцията по безопасност на храните, ако мине на директно подчинение на министър-председателя, ще представлява съвсем различно нещо, защото в даден момент започват едни такива интереси, които нямат нещо много общо с контролния процес. Ние никога няма да стигнем до едно добро ниво на конкуренция. Да оставим свободно пазарните отношения да диктуват ценообразуването, пазарните отношения да диктуват кой е най-добър, пазарът да каже кои фирми трябва да печелят и кои не. В момента имаме буквално канализирана търговия, която е опасна, защото води парите при големите. Големите са външни за България фирми и в крайна сметка резултатът е източване на държавата – нещо, което мисля, че трябва да се прекрати. Помислете! Мисля, че имаме добра световна практика, която можем да използваме – много добра, и то в страните от Европа. В същото време гледаме сега политиките на Франция и на Англия по отношение на собствените пазари.

Иванов съм, господин председател.

Извинявайте!

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер, колеги! След съставяне на новото правителство, една от основните структурни промени в него бе разделянето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и създаването на Министерство на инвестиционното проектиране, на което бяха вменени като задължение изпълнение на част от функциите от отговорностите на МРРБ. Целите и задачите на новото министерство безспорно са важни и заслужават голямо внимание. Регионалното развитие и устройството на територията, инвестиционното планиране, строителството, изграждането на пътна и водна инфраструктура са наистина много важни въпроси, свързани с развитието на страната ни. Точно затова девет месеца след парламентарните избори и започване на работа на правителството ние сме сериозно обезпокоени от дейността на тези две министерства. Неслучайно от Парламентарната група на ГЕРБ бяха внесени два вота на недоверие именно за дейността на тези министерства в политиката на правителството. Целта беше да обърнем внимание и да посочим проблемите в тази област. За съжаление, видим резултат и до момента няма. На фона на задълбочаващата се криза с водоснабдяването на населените места, с просрочване на договорите по изграждането на автомагистрали „Струма”, „Марица” и други пътища, на задълбочаваща се диспропорция в регионалното развитие на страната, опасността от неусвояване на средства от европейските програми, бездействието на двете министерства особено много ни притесняват. Даже в широко прокламирания Отчет за изпълнение на програмата на правителството до момента няма една дума, уважаема госпожо вицепремиер, за Министерството на инвестиционното проектиране. Една дума!

Като доказателство за това можем да посочим факта, че до момента от двете министерства няма внесен нито един законопроект. Това показва липса на компетентност... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин председател, десет секунди и завършвам.

Привършвам. Това показва липса на компетентност, капацитет, и още по-лошо – може би безотговорност към решаване на важни проблеми за страната.

Питам какви мерки ще предприемете да заработят двете министерства, да изпълняват възложените им задачи и да оправдаят съществуването си? Благодаря Ви, господин председател.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще отговоря много кратко на поставените въпроси, още повече че тези въпроси се поставяха и моите колеги, министрите на двете министерства, са отговаряли на аналогични въпроси многократно. Само две уточнения бих искала да направя. По въпроса за това, което твърдите, че няма законодателни инициативи от страна на двете министерства, бих искала да кажа, че политиката, която водим по отношение на регионалното развитие, се основава на принципа на съгласуваност и диалог с бизнеса, с неправителствените организации и със синдикатите. Бих искала да Ви уверя, че Министерството на инвестиционното проектиране в момента приключва дискусиите по въпросите, свързани с промяната на Закона за устройство на територията, и в най-скоро време ще бъде внесен в Министерския съвет – буквално не тази сряда, следващата сряда. С този закон ще се направят съществени промени в режима за издаване включително и на разрешения, тоест ще имаме съществено намаляване на административната тежест. Текстовете до голяма степен са съгласувани със съответните строителна, архитектурна камара и бизнеса в този сектор, така че очакваме в най-скоро време този закон. Да, забави се, но той изисква много сериозна преценка, изисква оценка на въздействие и след това, когато вече тези процеси са приключили, тогава го внасяме в Министерския съвет и в Народното събрание. По отношение на това какво правят тези министерства, колегите са ми написали десет страници проекти, които приключват. Бих искала да откроя във водния сектор, тъй като там е една от основните критики. Там имаме реализация на идеята за една много по-прагматична стратегия в този сектор, чието прилагане започна. Тази година сме отделили рекордна сума средства от бюджета, с която реално да започнем работа. Така че критиките по отношение на дейността на двете министерства аз не приемам. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер, говорим за законопроект – по много важния Закон за устройство на територията – девет месеца. Да, наистина доста голям диалог е воден и нямам търпение да видя как ще изглежда този законопроект. Адмирирам това, че заделяте голям ресурс за водния сектор. Надявам се да не е предимно за консултантски услуги, каквито примери вече има с водни огледала и други. Отделно мисля, че това, което казахте, съвсем не е достатъчно. Чух само Законопроект за инвестиционно проектиране. А къде отива МРРБ? Какви са законопроектите, подготвени от там? Ще бъда много благодарен, ако представите тази подробна информация за всички проекти, които приключват, но за мен все още остава неясно какво свършиха тези министерства през тези девет месеца. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Господин председател, ще си позволя само едно уточнение – ще се обърна към Вас с акцент, че това са въпроси от месец октомври. Ще Ви моля важни въпроси, включително и този, които касаят държавата, да се опитвате по-рано да бъдат...

След шест месеца въпросът си губи актуалността.

Добре, приемам. По време на управлението на правителството на ГЕРБ беше включено в инвестиционната програма на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” възстановяването на пристанищно съоръжение „Естакада при нос Шабла”. Бяха осигурени целево от бюджета 3 млн. лв. Беше ситуирано като пристанищно съоръжение. Трябва да поясня хронологията около естакадата. Тя беше част от приватизацията на предприятието „Нефт и газ”. Като такъв актив беше включена вътре. По време на нашето управление се наложи да извадим този акт от приватизационния договор на предприятието „Нефт и газ” и да го позиционираме като пристанищно съоръжение, което е важно, всъщност изключително важно за държавата България, защото там, където приключва, определя държавната граница на Република България. В случая е важно, освен че трябва да се възстанови и да се определи точната акватория на държавната граница на Република България, допълнително предстои към това да бъдат разработвани известните находища на природен газ „Хан Аспарух” и „Силистар”. Би могло теоретично и потенциално да се стигне до конфликт между Румъния и България, тъй като техните проучвания са също в този район. Затова за нашата държава е от изключително голямо значение бързо да се възстанови тази естакада, за да могат да се определят точно определени параметри и акваторията на държавната граница.

Въпросът ми към господин министъра е: до къде е стигнал този проект, работи ли се по него и кога ще бъде приключен?

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както каза господин Московски, това съоръжение е от изключителна важност, тъй като става въпрос делимитацията на морското пространство между България и Румъния. Оттам става определянето на икономическата зона. Този проблем стои от 2009 г. Включително той е повдиган от господин Московски в Министерския съвет в периода, когато той е бил министър на транспорта. За жалост въпросът не се е решил през тези години по различни причини. Така че въпросът не е от последните 6 месеца, но трябва да се реши и заради икономическата зона, и заради определяне на пространството на България. Моят въпрос е: има ли заделени бюджетни средства за дейностите по възстановяването на бреговото съоръжение – естакадата при нос Шабла? Ако има такива средства, какви дейности по възстановяването на естакадата са предвидени и в какъв срок трябва да започнат те, за да не загуби България територия от морската си икономическа зона? Радвам се, че министърът е морско лице и съм убеден, че всичко, което трябва, ще бъде направено. Моля за отговор на тези въпроси.

Капитан е за цял живот.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Московски, уважаеми господин Гуцанов, уважаеми госпожи и господа народни представители! С Решение № 814 на Министерския съвет от 10 октомври 2012 г. пристанищното съоръжение на нос Шабла е предоставено за управление на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Съгласно приемно-предавателния протокол от 8 ноември 2012 г. съоръжението към датата на предаване в експлоатация е негодно и навигационно опасно, след като 123 м от островната сондажна площадка на естакадата са прекъснати и конструкцията е потънала в морето. Всичко това налага проучване и подробен технически анализ на фактическото състояние на съоръжението, както и обследване на прилежащата акватория и бреговата ивица, уточняване на статута на прилежащата територия и други, въз основа на което да се изготви необходимата проектна документация, включително и ПУП, за определяне границите на прилежащата към съоръжението брегова ивица. Въвеждането му в експлоатация е възможно след изпълнение на строително-монтажни работи за неговото пълно възстановяване. Изготвеното прединвестиционно проучване за основен ремонт с цел възстановяване на това съоръжение от ноември 2012 г. показва, че минималният размер на реализация на необходимите строително-монтажни работи по възстановяване на съоръжението е от порядъка на около 7 млн. лв. Уважаеми господин Московски, господин Гуцанов, аз лично инспектирах преди около месец съоръжението и съм абсолютно съгласен и се солидаризирам с Вашите аргументи за необходимостта да се вземат спешни мерки по възстановяването. В тази връзка в инвестиционната програма на ДППИ за 2014 г. е включен обект „Инженеринг за възстановяване на пристанищно съоръжение при нос Шабла – морска естакада с островна площадка”. Предвидената стойност на обекта в програмата е 6 млн. 200 хил. лв. без ДДС за инженеринговата дейност и отделно 150 хил. лв. за строителен надзор. Към момента в изпълнение на тази инвестиционна програма е подготвен проект за конкурсна документация и очакваме до края на месец март да бъде факт. Възстановяването на пристанищното съоръжение е от изключителна важност, но то може да бъде реализирано само през летния период. Заради това ние се надяваме в рамките на месец май да започнем строително-монтажните дейности, след като приключи реално работата по конкурса. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Господин министър, благодаря Ви за отговора. Удовлетворен съм от отговора, който ми дадохте. Бих искал да споделя, че не формално сме водили комуникация по тази тема. Радвам се, че сте успели въпреки опитите да се удължи периодът за изпълнение с, можем да го наречем, „трикове” от страна на държавните предприятия и агенциите – да се назначава, първо консултант за проверка на идейния проект, после на техническия, после консултант по тръжна документация. Вие сте успели да съкратите всичко това, да го обобщите в една обща процедура, която де факто ще помогне действително в рамките може би на 2014 г., дай Боже, да не се влиза 2015, да се приключи възстановяването още в 2014 г. Благодаря Ви за това, което сте направили. Да си пожелаем успех при възстановяването на тази естакада.

Благодаря, уважаеми господин председател. Господин министър, уважаеми колеги, силно съм удовлетворен от отговора, защото на пръв поглед една естакада – някой ще каже не е нещо кой-знае какво, но това определя огромни икономически територии, а оттам и интереси на България. Поздравявам Ви, господин министър, за това, че толкова бързо сте се справили. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, важен въпрос за региона, не само за Видин и областта, а за целия регион, е възстановяване дейността на видинското летище. Защо го задавам сега? В предишното управление предприехме стъпки, заедно с министър Московски тогава и с тогавашното ръководство на въздушното движение, да възстановим дейността на летището, прекратена като статут през 1998 г. от тогавашния министър и тогавашния министър-председател по неизвестни на нас причини. Можело е да се спре дейността без да се ликвидира статутът на летището, което сега ни затруднява много. С процедура, която приключва с възлагателно писмо на министър Московски до тогавашния областен управител преди година и половина, се предприеха стъпки, които доведоха до конкретни резултати – разширяване територията около летището с някакъв метраж, за да може пистата да бъде удължена и първоначално дейността да бъде възстановена като писта за излитане и кацане на самолети. По оценка на експерти в момента пистата е в много добро състояние, но след прекратяване дейността на летището – там има смесена собственост, основно на държавата, малка част от общината и несъществена част на физически лица. Тези процедури бяха предприети за установяване на територията на летището. Паралелно с това предприехме и действия за заинтересоване на български бизнесмени, водени са разговори с бизнес от Италия и Германия, които също проявиха интерес към дейността на това летище. Нашите виждания в това отношение са, че Видин, чисто географски, в момента попада на кръстосна точка на два от европейските коридори – водния, № 7, и транспортния, № 4. Много добре е, че Видин се намира и на река Дунав.

Приключвам, господин председател. Ако възстановим дейността на летището, във Видин ще имаме четири вида транспорт, което е уникална даденост. Моят въпрос е: какви мерки и действия предприемате Вие в продължаването на тези наши усилия за възстановяване дейността на летището във Видин?

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, със заповед от 25 юни 1999 г. на министъра на транспорта от имуществото на летище София е извадено от правото на собственост върху недвижими имот – частна държавна собственост, представляващ летище Видин и находящ се в землището на село Иново, област Видин. Съгласно цитираната заповед на министъра на транспорта недвижимият имот „летище Видин” е предоставен за стопанисване и управление на областния управител на област Видин. За имота има съставен акт за частна държавна собственост от 2007 г. и акт за поправка на акта за частна държавна собственост от 11 септември 2008 г., като съгласно тях са предоставени права за управление на недвижимия имот на областния управител на област Видин. Ще ми позволите да не се съглася съвсем, че е направено твърде много. Според мен нищо не е направено в района, защото там има и частна собственост. От експертите на Главна дирекция „Гражданско-въздухоплавателна администрация“ е извършен анализ и е установено, че част от терена на летището е възстановена земеделска земя на собствениците. Възстановените имоти се намират от двете страни на протежение на пистата за излитане и кацане. Съгласно нормативните изисквания от двете страни на пистата следва да се осигурят повърхностни свободни от препятствие на 75 м от оста на пистата за летищна категория „В“ и 150 м за летище, категория „С“ и „D“. Тези терени трябва да осигурят и зоната за сигурност и безопасност на летището. Във връзка с гореизложеното за получаване на удостоверение за експлоатационна годност и стартиране на дейността като летище, е необходимо наличието на конкретна инфраструктура, включително и такава, свързана с управление на въздушното движение. Решенията и действията във връзка с управлението и стопанисването на недвижимия имот летище Видин, свързани с изграждането и превеждането на летищната инфраструктура в съответствие с нормативните изисквания с цел получаване на удостоверение за експлоатационна годност, са от компетентността на упражняващия правата на управление на недвижимия имот – областния управител на област Видин. Той е органът, който преценява необходимостта и времето за предприемане на определени действия в тази връзка. Решенията следва да бъдат взети след извършване на обстойни анализи, свързани с наличието на движението на товари и пътници в региона, осигуряване на финансиране за изграждане и реконструкция на летището, възвръщаемост на направените инвестиции, икономическо, демографско и туристическо развитие на региона, налагащи необходимостта от изграждане на летище. Решенията и действията на Главна дирекция „Гражданско-въздухоплавателна администрация имат последващ разрешителен характер, след представяне на изискуемите от закона документи за изграждане на съответната летищна инфраструктура, при наличието на които може да бъде издадено такова удостоверение за експлоатационна годност. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Радвам се, че и Вие точно в момента водите заседанието. Господин министър, не искам да си разменяме квалификациите за това, което казахте, защото не е това темата на сегашния въпрос и дебат. По оценка, преди две години трябват между 350 и 400 хил. лв., за да бъде всичко това изчистено - отчуждаване на терените и така нататък, които са възстановени и са напълно неизползваеми, защото това е писта, която има 4 м дренаж и пълнеж – това, от една страна. От друга страна, да, знам, че това летище е в разпореждане на областния управител. След като обаче най-близките летища са: София, Крайова и Белград – и трите са на повече от 200 км, няма как там да няма заинтересованост. Ние имаме документи за това нещо. Аз Ви моля, ако искате да направите в дуплика, кого трябва да активираме, за да се случват нещата сега за възстановяване дейността на видинското летище. Имаше интереси, преди нас това летище да бъде закупено. То не може да бъде използвано за друго, освен за летище. Кажете кой трябва да се активира в момента? Може би господин председателят ще ни съдейства, ние и двамата сме от Видинския регион, да възстановим дейността на летището? Благодаря.

Иван Костов!

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тошев! Абсолютно съм съгласен с господин Миков. Действително според мен тук може по-скоро да се мисли – поне това е моето лично мнение, за изграждане на интермодален терминал във Видин, което да включва и летищната зона, но това трябва да бъде инициатива към момента на областния управител по простата причина, че собствеността е там. Мисля, че всички специалисти и експерти в Министерството на транспорта могат да помогнат при наличие на такъв интерес, в разрешаването на този въпрос. Според мен мястото на такъв интермодален терминал е абсолютно обосновано в този регион. По-скоро съм скептик към използването като чисто летище. Това исках да добавя. Но ние сме напълно готови да съдействаме с каквото можем. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Господин министър, пак с уточнението, че и той отдавна и до известна степен изгуби актуалността си, но ще припомня на колегите народни представители и на обществото, че имаше засилени медийни публикации в няколко изявления на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Господин Ганев заявява намерения за иницииране на промени, свързани с изваждане на шофьорските изпити от държавната институция „Автомобилна администрация”. Въпросът ми, господин министър, е следният. Не противоречи ли това на основната платформа, заявена от това правителство, а именно повече държава? Участвал ли господин Ганев в качеството си на консултант или съветник на подобна законодателна промяна през май 2009 г.? Можем ли да приемем, че откакто той заема този пост, цялата медийна шумотевица за масова корупция за провеждане на изпити е увертюра към горепосочения факт? Защо след като той публично обяви, че всички 19 изпитващи от ДАИ – София са участвали в корупционни схеми, 15 от тях продължават да изпитват? Какви са причините да не се въведат на 100% електронните таблети за провеждане на изпити? Не Ви ли се струва странно началникът отдел, който е бил в министерството – една дама, към „Автомобилна администрация”, отговаряща конкретно върху контрола за провеждането на изпитите, при всичките обвинения, които направи господин Ганев към цялата институция, че е тежко корумпирана, в момента да е повишена и да изпълнява функцията на директор на дирекция? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Московски! Отговарям с уважение на поставените от Вас обаче пет въпроса. Ще се опитам в краткото време да отговоря на всички. Заявеното намерение за изваждане на шофьорските изпити – към настоящия момент организацията на изпитите, която включва разглеждане на заявленията за явяване на изпити и документите, приложени към тях, насрочване на дата за провеждане на изпита, съставяне на протокол за всяка изпитна комисия, се извършва от „Автомобилна администрация”. Изпитните въпроси се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията, а изпитните тестове се подготвят от служители на дирекция „Професионална компетентност, психологически подбор и водачи”. Обект на изваждане извън държавната администрация могат да бъдат дейностите по организиране и провеждане на изпитите и оценяването на резултатите от тях. По отношение на изпитите държавата следва да запази функциите си по определяне на условията и реда за провеждане на изпитите, дейностите по изготвяне на изпитните въпроси и извършване на контрол при организирането, провеждането и оценяването на изпитите. Дали ще се извежда тази дейност, която споменах преди това, която е възможно да бъде изведена, все още не сме взели решение, просто проучваме тази възможност. Относно това участвал ли господин Ганев в качеството си на консултант или съветник на подобна законодателна промяна през май 2009 г., проучих и в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията няма информация господин Ганев да има отношение към изготвения в министерството проект за решение на Министерския съвет за одобряване на проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Можем ли да приемем, че откакто новият изпълнителен директор заема този пост, цялата медийна шумотевица за масова корупция за провеждане на изпити е увертюра към горепосочения проект? Повтарям, нямаме намерение засега да извеждаме тази дейност, просто проучваме каква част от нея може да се отдаде, за да се намали административната тежест, която е към Министерството на транспорта. Изнесената в медиите от ръководителя на Изпълнителна агенция „Информация” за масова корупция при провеждане на изпитите е в резултат на направените проверки в администрацията и анализи на резултатите от тях. Това не е медийна шумотевица, според мен, а има достоверна информация за тревожното състояние на нещата в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Тук поставяме акцента, че тя не може да бъде оправена с магическа пръчка и в настоящия момент, но поне засега се стремим действително много голяма част от тези корупционни схеми да бъдат прекъснати и забравени. Защо след като Димитър Ганев обявява публично, че всичките 19 изпитващи от София са участвали в корупционни схеми, 15 от тях продължават да изпитват? Наистина при проверките са установени нарушения в работата на всички 19 служители, но всички те са отрекли да имат отношение към установените в тяхната работа нарушения, а именно манипулиране на изпитните листовки. Във връзка с това резултатите от проверките са подадени на Прокуратурата, а за пет от изпитващите, за които е имало основания за отстраняване от работа, са образувани дисциплинарни производства. Двама от тях са вече освободени, за двама от тях в момента също се подготвят заповеди. Какви са причините да не се въвеждат 100% електронните таблети за въвеждане на изпитите? Графикът за въвеждане на електронните тестове е публикуван в „Държавен вестник” от 4 декември 2012 г. Издаден е на основание на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38. Вие много добре сте запознат с тази наредба, защото тя е правена по Ваше време и там е изписан следващият график: от 1 март 2013 г. до 31 декември 2013 г. – не по-малко от 25% от кандидатите да се изпитват с таблети; от 1 януари 2014 до 31 2014 г. – не по-малко от 50%, а в момента обаче вече са обхванати 65%; от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. не по-малко от 75%; от 1 януари 2016 г. – всички кандидати. Този график се изпълнява с ускорени темпове, като планираме вместо 2016 г. да финализираме този процес до средата на тази година. Благодаря.

Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Благодаря, господин министър, че ми отговорихте на повече от един въпрос.

Да. Има ли нещо лошо?

Те са в една тема, касаят една тема и са в един комплекс...

Господин Миков, ще ми отиде времето и после...

Както виждате, справи се. Няма нищо драматично.

Господин министър, ще си позволя да не персонализирам това, което се опитах да Ви кажа във въпроса към господин Ганев, а да Ви дам един съвет, който, ако разбира се, решите да го приемете, ще Ви е от полза. Когато ръководител на една такава агенция и държавна институция излиза, и тръби седмици наред, че цялата институция е пропита от корупция, това не върши работа на никого. Адмирирам всичко това, което е постигнато. Държа да Ви кажа, че по мое време имаше единици хора, които бяха съответно арестувани и си имат досъдебни производства, системата се занимава с тях. Но когато се тръби, че цялата институция е пропита от корупция, това е най-малкото неуважение към тази институция. Там, разбира се, работят много достойни хора, които не заслужават такива категории и такова неуважение. Ако ме послушате, ще видите, че рискувате ако продължава така да прави господин Ганев, един ден тази система да се обърне и срещу Вас. Относно въвеждането на таблетите – наясно съм с графика, информиран съм, тъй като технически е възможно. Вие ми отговорихте коректно, че ще се опитате да наваксате този график, тоест да го ускорите. Моят въпрос беше точно в този контекст: дали не е възможно, тъй като технически съществува обективна обстановка, това да стане по-бързо? Въведете ли ги по-бързо, това е много ефективен и добър начин за справяне с всички корупционни схеми. До известна степен, ако успеете да наваксате този график, който ние сме заложили, ще бъде добре за всички. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Московски, мисля, че в досегашната си работа винаги съм доказвал, че приемам добри съвети и ще се възползвам от всякаква помощ в дейността на „Автомобилната администрация”. Разбира се, съвети, които са приложими и които, според моето разбиране, ще доведат до добри резултати. Уверявам Ви, че действително съм провел вече няколко разговора с господин Ганев. Мисля, че в момента той се справя много добре със задълженията си и според мен се опитва наистина да направи по-работеща, по-ясна и прозрачна дейността на „Автомобилна администрация”, за което аз винаги съм се борил. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, в посочения документ са залегнали предложения и инициативи за управление на жп сектора, регулаторни, инвестиционни и управленски мерки по преценка на предходното правителство. Някои от тях са твърде смущаващи с оглед декларираната от Вас и правителството на Република България политика в железопътния сектор. Мерките предвиждат приватизация на БДЖ „Товарни превози” ЕООД, редуциране на жп мрежата и други намерения, които няма да изреждам. В този смисъл моят въпрос към Вас е: има ли промяна в декларираните намерения на правителството по отношение развитието на железопътния транспорт или целите и задачите на предходното правителство остават непроменени, както са описани в споменатия проект за споразумение? Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е от 10 декември 2013 г. и бе продиктуван от тревогата, че наследството в политиката на предходните правителства по отношение на Български държавни железници се проектира и в политиката на сегашното правителство, въпреки заявените предизборни намерения и декларации от Коалиция за България, с което то е на власт. Нещо повече, проектът за споразумение за партньорството на Република България и Европейската комисия за периода 2014–2020 г. предстоеше да влезе в сила от 1 януари 2014 г., а той не бе разглеждан нито в Транспортната комисия, нито в обществените и експертни съвети на Министерството на транспорта. Междувременно се разбра, че на 21 август 2013 г. е била изпратена друга версия за споразумение на партньорство и в момента се работи по препоръките на Европейската комисия. Каква е истината за политиката по отношение на Български държавни железници и развитието на железопътния сектор? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Минчев! Работата по Споразумението за партньорство стартира в началото на 2012 г. след приемането на Постановление на Министерския съвет от 18 януари 2012 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014–2020 г. Постановлението регулира основни етапи на програмирането, ключовите участници в процеса и отговорностите на всеки от тях. В началото на 2012 г. до момента поетапно бяха подготвени няколко поредни преработени версии на Споразумението за партньорство. Конкретно по отношение на железопътния транспорт, предложените в споразумението мерки са съобразени с Програмата за реформи от железопътния сектор, подготвена съвместно със Световната банка през 2011 г. Програмата е разглеждана и приета от Министерския съвет на 8 юли 2011 г. от Четиридесет и първото Народно събрание, а също и Решение от 27 юли 2011 г., като част от пакета документи за сключване на взаимно споразумение с банката в подкрепа на политиките в железниците. През 2012 г. процедирането на заема беше оттеглено и операцията нулирана от Министерството на финансите с писмо от 20 септември 2012 г. поради дълговите проблеми в сектора, които правят несигурен по отношение на поемането на ново заемно финансиране. Идентични мерки за реформа са заложени в Националната програма за развитие: България 2020, приоритет 8 „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари”. Уважаеми господин Минчев, в контекста на гореизложеното е важно да се подчертае, че няма промяна в декларираните намерения на правителството по отношение на развитието на железопътния транспорт. Един от основните приоритети на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за периода 2014–2020 г. е стабилизирането на Български държавни железници. Текстът, който се отнася за приватизацията на БДЖ „Товарни превози” ЕООД във версията от споразумението от 21 август 2013 г., е променен в посока стабилизиране на предприятието и евентуално последваща приватизация като искам да подчертая, че в днешното историческо време не може да се мисли за приватизация. На 23 януари 2014 г. в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се проведе извънредно заседание на обществените съвети по видовете транспорт. Темата на срещата именно беше обсъждане на Проекта за споразумение, очертаващо помощта на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. в частта „Транспорт”. На извънредно заседание присъстваха широк кръг от членовете, а също така на 26 февруари, само преди няколко дни, се проведе и публично събитие за обсъждане на Споразумението за партньорство за програмния период 2014-2020 г., така че аз мисля, че много широко беше обсъждана тази тема. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, аз не съм виждал споразумение 3.0. Искам да попитам дали в него има текстове, написани с дребен шрифт, защото истината винаги се крие в подобни текстове и както е казано: дяволът винаги е в подробностите. Уважаеми господин министър, твърде много са действията и намеренията по отношението на Български държавни железници „Товарни превози” ЕООД, които будят тревога. Как ще оздравявате предприятието с политика, която, образно казано, източва кръвта му? Какво имам предвид. В последните месеци се извършва подготовка за отнемане на огромна част от товарите, с които оперира предприятието. Тревожното е, че Министерството на транспорта по-скоро бездейства в това отношение, уж заради конкуренцията. На терена на ограничения обем товари в България в момента действат Българската железопътна компания и ред други посредници и превозвачи. В последните месеци въглищата от мините на монополиста в добивната индустрия Христо Ковачки са на път да отпаднат като възможност да бъдат „Товари и превози”. Нещо повече. Ковачки е закупил уж за скрап осем локомотива и една железопътна композиция вагони, използвани за превоз на въглища от БДЖ. Питам: помогнато ли му е в това отношение, защото локомотивите са с остатъчен ресурс и вече са изпратени за ремонт в друга държава? Нещо повече, съгласно Закона за железопътния транспорт, по мое мнение и по мнението на редица хора, в него действат лобистки клаузи. Във връзка с Европейската директива на него му предстои да придобие правото да бъде железопътен превозвач. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това означава, че БДЖ ще загуби от обема на товарите от мините. През този период бяха обявени за продажба и обособени части от фериботния комплекс, като част от оценките бяха просто смехотворни. Това също е удар по бъдещето на „БДЖ – Товарни превози”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Междувременно господин премиерът Орешарски обяви, че ще извърши реиндустриализация без намесата на държавата – нещо непознато в икономическата наука.

Предстои да влезе в сила така нареченият „пакет от мерки” за железопътния транспорт. Господин министър, не искам да бъда груб, искам да Ви пожелая да не се запишете в историята на Български държавни железници като човекът, който ги е закрил и след време хората да четат, че те са действали от времето на барон Кирш до Данаил Папазов. Желая Ви успех!

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Минчев! Абсолютно не съм съгласен с Вас, че се работи за това да се намаляват товарите. Напротив, фактът е точно обратен. Откакто започнахме да осъществяваме стабилизиращата програма в „Товарни превози” – изобщо не съм на Вашето мнение, можете да сравните цифрите от последните четири месеца какви са товарите. Ние наистина взехме мерки през последната седмица с превоза на въглища по простата причина, че просрочените плащания, които имаше към Български държавни железници стигнаха значителна сума и трябваше наистина да се преустанови возенето на товарите, по простата причина, че всеки ден се увеличаваха загубите. Заради това ние преустановихме за около 70 часа возенето на въглища, за да седнем на масата на преговори и мисля, че споразумението, което сключихме, беше достатъчно добро за нас. Изготвен е график, по който се плаща. Също така ще направим едно тристранно прихващане със суми, които ние дължим за ползване на електроенергия – едно тройно споразумение между нас, собствениците на мините и НЕК. Така че ние постигнахме много добри резултати по вземанията на Български държавни железници. Освен това сме увеличили почти всички направления, по които в момента се возят. Ние не можем да ограничим дейността на частните оператори, защото те имат право при наличната техника и при заявено от тях желание и при удовлетворяване на законовите изисквания да получат такъв сертификат. Аз не виждам нищо лошо в конкуренцията, напротив Български държавни железници трябва да се научат да работят в конкурентна среда. Именно към това се стремим.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане към Вас е свързано с изграждането на лот 3 на магистрала „Струма”. Както и Вие нееднократно заявихте, в продължение в духа на приемственост от приоритизираните за изграждане стратегически пътни инфраструктурни проекти магистрала „Струма” е най-важният и най-приоритетният проект за програмния период 2014-2020 г. и аз се радвам, че той намери място като първи приоритетен проект в новата оперативна програма, която беше представена наскоро, която е качена и на сайта на министерството. От друга страна, моят въпрос, който зададох към Вас през месец декември, е валиден и към днешна дата. Той се базира на информация, обявена в медиите от Вашия заместник-министър. В нея той каза, че обмисляте и обсъждате вариант да не се изгради в неговата цялост тунелът, предвиден по проект на този лот 3 през Кресненското дефиле. Всички знаем, че там е предвиден – всъщност единственият възможен вариант, и по оценка за околната среда – това е изграждането на тунел, който трябва да има две тръби за осигуряване на безопасно движение, от една страна, и от гледна точка за предпазване на околната среда. Вашият заместник-министър обаче каза, че предвиждате да не изграждате два тунела, двете тръби на тунела, а да бъде направена една. Изграждането на една тръба не е част от проекта. Изграждането на една тръба е изключително рисково за живота и здравето на пътуващите, тъй като в една тръба се намалява и ограничава скоростта на движение и при инцидент не дава възможност да има нито аварийно излизане, нито дава възможност да има прехвърляне на движението във втората тръба в другата посока на движение. Също така имаше противоречиви изказвания от страна на Министерството на регионалното развитие, които отрекоха този вариант. Затова моето питане към Вас е: каква е Вашата стратегия и политика за изграждането? Все още предвиждате ли вариант за разделянето и изграждането само на един тунел и като цяло да потвърдите още веднъж наличния финансов ресурс, индикативната стойност и кога ще започне изграждането на този изключително важен стратегически проект? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Павлова! В обхвата на работа на проектанта по действащия в момента договор за проектиране на лот 3 на автомагистрала „Струма” влиза проектирането на дълъг тунел в Кресненското дефиле, който има две тръби с по две ленти за движение в посока. Такова е и приемането в предпроектните проучвания и описанието, дадено във формуляра за кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Транспорт”. Независимо от това приемане, движението в Кресненското дефиле всъщност напълно удовлетворява изискванията на Директивата за тунелна безопасност – Директива 2004/54 ЕО, за изграждане само на една тунелна тръба. В съответствие с прогнозите за трафик на проекта за втора тръба няма да се изисква поне до 2040 г. Поради потенциалната възможност да бъдат спестени значителен обем средства, бяха формулирани три основни сценария за развитие на проекта, с което ние искахме и се опитахме да оптимизираме цената – оптимален с две тръби и еднопосочно движение във всяка, сценарият, по който се работи; с една тръба за движение, допълнителна евакуационна тръба и двупосочно движение на превозните средства – стандартен за дългите тунели в Европа; и третият – с една тръба за движение, допълнителна евакуационна тръба и еднопосочно движение на превозните средства като движението в противоположната посока преминава през Кресненското дефиле. И трите сценария отговарят на изискванията на Директивата за тунелна безопасност, но всеки води до различни резултати от гледна точка на строителната стойност, експлоатационните разходи, безопасност на пътуващите, влияние върху околната среда, рискове за изпълнение. И трите сценария бяха удовлетворителни за целта на проекта, както е описано във формуляра за кандидатстване по проекта по Оперативна програма „Транспорт”, а именно подобряване на транспортното обслужване по направление на път 1.1. С оглед на адекватното планиране на последващи действия в края на 2013 г. бяха проведени предварителни срещи с представители на ГД „Регионална политика”, на които трите сценария бяха представени. Целта беше да се проучи първоначалното мнение относно допустимостта на сценариите от гледна точка на финансиращата институция. След като направихме пълно изследване, решихме да работим по оптималния вариант: с две тръби и еднопосочно движение във всяка – сценарият, по който работим в момента. Благодаря.

Извинявам се, за индикативната стойност, която не беше в предварително зададения ми въпрос – да, действително това е най-важният проект и при нас по Оперативна програма „Транспорт”. За съжаление в момента имаме няколко индикативни цени в различните проекти и те варират между 670-790 млн. евро. Това означава, че почти цялата част от предвидените средства ще отидат за този проект. Разбира се, ние се надяваме, че след провеждане на тръжната процедура, тази цена значително да бъде намалена. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Благодаря, господин министър, за отговора и най-вече се радвам, че сте се върнали към първоначално разработения и от нас вариант, „оптимален вариант”, както го нарекохте и Вие – в Кресненското дефиле да има две тръби, във всяка посока по една отделна тръба. Аз не съм пътен инженер, но от анализите, които сме гледали с колегите и с екипа, е ясно, че няма как да се спестят много пари, ако се построи само една тръба и една аварийна. Така или иначе, аварийни тунели трябват, аварийно излизане трябва да бъде осигурено, за да бъде осигурено безопасно преминаване. Говорейки за финансиране и за етапите на строителство, моите два доуточняващи въпроса към Вас са следните. Първият въпрос конкретно е свързан с изграждането на лот 3. От чутото като изявления в медиите, от участия в конференции на Ваши заместници и така нататък, притеснителното е, че изграждането на лот 3, изградено на три обособени етапа, включващи един участък без тунел, един участък с изграждане на тунел и останалата част от трасето на магистралата, изрично е указано и в оценката за въздействие върху околната среда, и като предписание при подготовката на проекта, че строителството трябва да започне от изграждането на тунела, защото има огромни количества – стотици хиляди тонове скална, земна маса, която трябва да бъде извадена, изкопана, за да бъде направен 15 километров тунел в скалите на Кресненското дефиле. Този материал да бъде задължително използван обратно в трасето на магистралата не само по протежението на тунела, но и в останалите участъци. Затова е предписано, че трябва да се започне от тунела и използвайки тези земни маси, да се построят останалите компоненти и участъци от проекта. Чуваме обаче, което е изключително притеснително, че се предвижда първо да се строи не тунелът, а първият участък от магистралата. Да, това изглежда примамливо и много хубаво да се случи, но то ще наруши и ще застраши и околната среда, и стотици камиони ще се разхождат напред-назад, за да депонират огромно количество скална маса, вместо да бъде използвана обратно в проекта. Това ще оскъпи значително реализацията, изпълнението на проекта. Ако позволите, един доуточняващ въпрос за финансирането. Вие казахте, че стойността на проекта е аналогична на тази, която като цяло сте предвидили по Оперативна програма „Транспорт” за пътния сектор. Предвидили сте и други проекти и твърдите, че ще бъдат направени. Откъде ще ги финансирате? Благодаря.

Уважаема госпожо Павлова, надявам се да не сте чули как ще се строи лот 3 на магистрала „Струма” от мен, защото не съм правил такива изявления. Аз ще се съобразя с мнението на инженерите, които се занимават с тази дейност и са значително по-добри специалисти от мен в пътното строителство. От експлоатационна гледна точка при построяването на този участък от магистралата най-добрият е вариантът, който Вие споменахте. Има обаче и други варианти, които се обсъждат – едновременно строителство на тунела с едната от равнинните части. При всичко положения това ще бъде оптимизирано в заданието за строителство. Относно сумите, това е сумата, която определихме – 1 млрд. и 300 милиона, тя е от фондовете. Тук има, разбира се, национално съфинансиране, като се надяваме значителни средства да бъдат спестени от нея, които да бъдат инвестирани в останалите приоритетни обекти. Ние обаче сме направили програмата така, че да има повече готови проекти към началото на изпълнението на Оперативна програма „Транспорт” с цел при затруднения в някои от проектите по много причини – Вие знаете, много сте опитна в това отношение – оценка на околната среда, изкупуване на собственост по линейните трасета и така нататък, да бъде заменен веднага с готов проект. Затова се насочихме към повече обекти, които да бъдат готови като проектиране. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Господин министър, благодаря за отговора. Радвам се, че ще има строителство на магистралата или поне такива обещания чуваме. Аз обаче искам да споделя с Вас няколко проблема. Със сигурност не Вие сте човекът, който казахте това, което имах предвид – как и кога ще се строи. Именно защото Вие сте компетентен и експерт в областта, затова се обръщам към Вас, защото зная че при Вас има разбиране и чуваемост на това, което казвам. За съжаление, това не виждам у други Ваши колеги. По-важното, което искам да отбележа и където е моето огромно притеснение, е следното. Първо, наложи се Европейската комисия да каже на България: „Ние няма да одобрим финансирането за Оперативна програма „Транспорт”, защото сте предвидили много малко финансиране”. В програмата, качена на Вашия сайт, пише, че финансирането на двете оси – пътна и железопътна инфраструктура, е за 572 млн. евро. Наложи се Европейската комисия да настоява България да осигури достатъчно финансов ресурс и след това настояване сумата е покачена на 673,3 млн. евро. Похвално е, че качихте сумата, но защо трябваше Европейската комисия да настоява? Нямаме ли си ние национални приоритети? Това е първото, което ме притеснява. Второто, което ме притеснява, гледам графика, качен на Вашия сайт. Вие предвиждате някъде през лятото на 2015 г. евентуално да започне строителството. Защо чак тогава? Убедена съм, че може да се случи и по-рано. Струва ми се късно и от гледна точка на технологията на проекта. От друга страна, може би в този срок – чак през 2015 г., средата или лятото на 2015 г. е, би могло и тогава да не започнете, предвид очаквания проблем с отчужденията, защото в момента виждаме как множество големи инфраструктурни проекти не могат да започнат заради проблеми с отчужденията. И не на последно място, господин министър... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Да, но на него му давате възможност да отговаря понякога повече минути.

Аз съм задала един-единствен въпрос.

Господин министър, апелирам към Вас още веднъж да преосмислите разпределението 50 на 50 между пътища и жп не защото съм бивш министър, отговарящ за пътищата. Петдесет на петдесет трябва да е равностойно между железопътния и пътния транспорт. Нека обаче да не забравяме, че Инструментът за свързаност в Европа дава допълнителни 390 млн. евро за изграждане на инфраструктура. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Те ще отидат предимно за изграждане на жп проекти. Именно затова апелирам, защото така ще има повече пари: намалете, да кажем 60 на 40 в полза на пътищата, за да може това, което ще се финансира от Инструмента за свързаност в Европа, всъщност да бъде компенсирано и да няма ощетени пътни инфраструктурни проекти. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Не само аз, всички български граждани имат представа в какво тежко положение заварихте Вие железопътните комуникации и най-вече жп транспорта. Всички ние също така добре си спомняме нелепите основания, с които бяха закрити и премахнати доста от жп линиите, които свързваха и са от изключителна важност за редица областни градове в България и тяхното население. Във връзка със Закона за железопътния транспорт – чл. 5, ал. 7, чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, въпросът ми е: ще преразгледате ли възможностите за възстановяване на графика за движение на отменения всекидневен бърз влак по линията Русе-Разград-Каспичан-Шумен-Комунари-Карнобат-Айтос-Бургас, пристигащ в Бургас в 13,00 ч. и отпътуващ обратно за Русе в 15,00 ч.? Основанието да Ви задам този въпрос е подписката на Временния граждански инициативен комитет за възстановяването на бързия влак Русе-Разград-Шумен-Карнобат-Бургас. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Буруджиева! Съгласно Закона за железопътния транспорт ДП „НКЖИ” е управител на железопътната инфраструктура с предмет на дейност осигуряване използването на железопътната инфраструктура от лицензирани превозвачи при равнопоставени условия, извършване на дейности по развитието на ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура, и изработване на графиците за движение на влаковете, съгласувано с превозвачите, за пътническите превози – с общините. Съгласно чл. 12 от Наредба № 41 на министъра на транспорта, лицензираните превозвачи подават заявки до генералния директор на ДП „НКЖИ” за получаване на капацитет. Заявките за предоставяне на капацитет съдържат заявление с описание на конкретните данни на кандидата и предложенията му относно проекта на графика, условията за използване на трасетата, престоя на влаковете в гарите и спирките, списъка на влаковете, списъка на влаковете, които реализират поети задължения по обществената услуга. Уважаема госпожо Буруджиева, конкретно отговарям на поставения от Вас въпрос. В заявката на БДЖ „Пътнически превози” за предоставяне на капацитетна графика за движение на влаковете за 2013-2014 г. не фигурира бърз влак по това направление, а именно Русе-Разград-Каспичан-Шумен-Комунари-Карнобат-Айтос-Бургас и обратно. На срещи между представителите на двете предприятия и областните и общински администрации, проведено съгласно чл. 5, ал. 7 от Закона за железопътния транспорт, съответно на 9 октомври 2013 г. на териториално поделение Горна Оряховица и на 10 октомври 2013 г. на територията на поделение Пловдив не са постъпили предложения за такива влакове. Преустановяването на директните вагони Русе-Бургас датира от 2011 г. До този момент със сутрешния влак от Русе са се движили отделни групи вагони за гарите Варна и Бургас и гражданите са имали възможност директно да пътуват без прекачване. В направлението Русе-Бургас, пътуващите са значително по-малко в сравнение с дестинациите Русе-София и Русе-Варна. И поради тази причина не е предвидено движение на директни вагони. Въпреки това, с цел удовлетворяване потребностите на населението, са предвидени алтернативни възможности за пътуване с прекачване на желаещите да пътуват в това направление. След като се запознах с въпроса, който ми задавате, аз съм поставил задача на двете дружества да обмислят варианта за възстановяване на прикачените вагони, което абсолютно решава въпроса. Надявам се да удовлетворим това искане в рамките на следващите 1-2 месеца. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Искам да изкажа пълното си удовлетворение от Вашия отговор най вече в частта, че сте положили усилия да обмислите варианта за възстановяване на възможността за един влаков състав и един локомотив след гара Каспичан, които да могат да дадат тази пряка връзка на населението на няколко области. Разбира се, че най-чувствително са засегнати Разградска и Шуменска област, защото Русе и Бургас имат и други възможности да пътуват, но в крайна сметка важно е съзнанието в министерството и лично във Вас, че става въпрос за единствената връзка, която е пряка железопътна връзка между Русе и Бургас, тоест Севера и Юга. Освен това бих Ви дал още един аргумент за това Ваше решение. От писмата, които получих от областните управители на засегнатите области, към които се обърнах, стана ясно, че е нарушен чл. 10, ал. 1, т. 4, тоест не са съгласувани през 2011 г. разработваните графици и закриването на тази линия с тях, за което не зная дали и как може да се потърси отговорност. Смятам, че трета година вече хората са подложени на едно изключително тежко пътуване, защото тези прекачвания някъде са само шест минути, ако човек е по-възрастен пита се как точно може да го направи, благодарение на неразбирането и неоценяването на това, че железопътният транспорт, както всеки друг транспорт, е създаден, за да обслужва хората, а не за да им пречи от страна на някой администратор или някой политик. Много Ви благодаря, подкрепяме Ви за това, което сте решили да направите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, през 2013 г. по всички телевизии вървеше една реклама за цифрова ефирна телевизия, която дава възможност на гражданите на Република България да получават безплатен достъп до излъчването на телевизионни канали. При срещите, които имаме в избирателния си район, това е област Враца, получихме множество оплаквания и сигнали от хората, живеещи там в малките населени места за липса на ефирен цифров сигнал или такъв с лошо качество. Ефирната цифрова телевизия е усъвършенстван метод за наземно разпространение на радио и телевизионни програми, осигуряващ значителни предимства пред традиционния аналогов такъв. Тя позволява на зрителите да гледат повече програми със значително по-високо качество на звука и картината. От тази възможност обаче са лишени живеещите в населените места, които са изброени в нашия въпрос. Това са от община Враца селата Тишевица, Горно Пещене, Върбица, Вировско, от община Борован село Борован и село Малорад, от община Оряхово селата Селановци, Остров, Галово, Горни Вадин и Долни Вадин, община Роман – Синьо бърдо, Курново, Долна Бешовица, Камено поле, Хубавене, Радовене, Стояновци и Струпец. От това изброяване сам разбирате, че голяма част от населените места нямат достъп до цифрова ефирна телевизия. В тази връзка, господин министър, нашето питане е: какви мерки ще предприемете за осигуряване на качествен достъп до ефирна телевизия в посочените населени места от област Враца? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, съгласно чл. 34 от Закона за електронните съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията контролира конкретните условия и параметри, предвидени в разрешението на предприятията. Регулаторът е специализираният независим държавен орган, който следи за спазването на изискванията за разрешенията на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги по отношение на покритието и качеството на услугите. Във връзка с Вашия въпрос на отправено запитване до КРС получихме следния отговор на базата на декларирана информация предприятията, изградили цифровите ефирни мрежи. За „НУРТС Диджитъл” ЕАД за гр. Бяла Черква съответно 100% от мрежата е покрита; 97,57 за мрежата, която следва да осигури 95% покритие за село Паскалевец е 63,49; и 91,4 за мрежата, която следва да бъде осигурена с 95% покритие на населението. За „Фърст Диджитъл” за гр. Бяла Черква 90...

Това не е за Враца.

Момент, ще стигна и дотам. Това беше написано и във Вашия въпрос – 97,24. За предавателните станции, от които е възможно да се приеме телевизионен сигнал за споменатите от Вас населени места, покритието, което е декларирано, е 97,24. Чрез наличния в КРС софтуер е извършен анализ и теоретично изследване на покритието в зоната, където попадат изброените населени места. Теоретичните резултати показват, че са покрити изцяло с нормен сигнал, позволяващ приемане на наземна цифрова телевизия. Уважаема госпожо Христова, въпреки всичко, аз лично съм разпоредил да се направи отделна проверка за всички изброени населени места. Някои от тези населени места, които споменахте, обаче не съм ги получил като въпрос от Вас. Ще Ви помоля да ми дадете целия списък. Ние ще направим изследване по всяко населено място, защото според сигнала, който получават в този район, покритието е абсолютно достатъчно. (Реплики от народните представители Петя Аврамова и Тотю Младенов: „Има някаква грешка! Това не е този въпрос!”.) Нали искате за регулиране на телевизионния сигнал?

Те са два – извинявам се. Конкретно по отношение на цитираните общини съгласно декларираното покритие от Nurts Digital – само в три от тях е заявена липса на ефирен цифров телевизионен сигнал, както следва: община Враца – населено място Лютаджик; община Роман – населено място Марково равнище; община Мездра – населени места Лютиброд и Очиндол. Съгласно данните, декларирани от предприятията, в останалите две общини, цитирани във Вашето питане, сигналът е над 90%, чието подобрение е свързано с получаване на практически инструкции относно техническите възможности за усилване на сигнала от страна на платформения оператор Nurts Digital или Комисията за регулиране на съобщенията. Според данни на кмета на община Роман има и други населени места, които са лишени от цифров ефирен сигнал – село Камено поле, село Синьо бърдо, село Долна Бешовица, като общият брой на лицата със специфични социални потребности, ползващи подобна услуга, е под 100. Следва да имате предвид, че област Враца се характеризира не само с равнинната си, но и с хълмиста и планинска част, като един от основните фактори, който влияе върху разпространението на радиовълните, е формата на релефа на земната повърхност. Следователно в случай, че релефните особености на населените места затрудняват пряката видимост между предавателя и приемника, то необходими са външни дециметрови антени, разположени на най-малко 10 метра височина от земята с насоченост към предавателя с цел да се усили сигналът и да се подобри неговото качество. Допълнителни указания, отнасящи се до настройките на телевизионните приемници и необходимото антенно оборудване, могат да бъдат получени от платформения оператор Nurts Digital. Също така от страна на предприятието може да бъде предоставена информация относно бъдещите бизнес планове, свързани с разширяване на мрежата. В резултат обаче на спестени средства в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в рамките на бюджета от 2013 г. и със съдействието на кметовете и кметските наместници в засегнатите общини с Постановление № 288 от 14 декември 2013 г. за всяка от общините Враца, Мездра, Роман бяха отпуснати средства в размер на 4 хил. лв. с цел осигуряване на възможност за достъп до цифров телевизионен сигнал на лицата със специфични социални потребности, получили енергийни помощи за отопление за сезон 2012-2013 г. Във всяка от тях. Предоставена е работна инструкция на Националното сдружение на общините относно възможните начини за изразходване на средствата, което включва както за оборудване, така и за препращане на абонаментните такси за платени телевизионни услуги на определен период от време. Практиката в други държави в Европейския съюз, характеризиращи се с подобни релефни особености, показва, че покритието се допълва чрез спътникова технология. В заключение, отбелязвам, че въпросите, отнасящи се до подобряване на качеството на сигнала, следва да бъдат адресирани както към оператора на мрежата, така и към регулатора, който на базата на извършени проверки може да предложи конкретни мерки съобразно спецификата на населените места. Засега обаче Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се е обърнало към тях специално за тези общини и очакваме в най-скоро време да бъдат взети спешни мерки. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, след среща с кметовете от съответните общини и населени места от област Враца, след среща с населението ситуацията е следната: община Враца: село Тишевица, село Горно Пещене, село Върбица и село Вировско – липсва сигнал за цифрова ефирна телевизия; община Борован – лош или липсващ сигнал за цифрова ефирна телевизия в село Борован и село Малорад; община Оряхово – лош или липсващ сигнал за цифрова телевизия във всички населени места: Селановци, Остров, Галово, Горни Вадин и Долни Вадин; община Роман – лош или липсващ сигнал за цифрова телевизия в селата Синьо бърдо, Курново, Долна Бешовица, Камено поле, Хубавене, Радовене, Стояновци и Струпец. Моите два уточняващи въпроса са следните: Първият: Вие разполагате с около 600 хил. лв. за изграждането на нови ретранслатори в общините, в които има лош сигнал или няма никакъв сигнал на цифрова ефирна телевизия. Това е изключително малко. Ще осигурите ли необходимите средства за цитираните от мен населени места в съответните общини от област Враца, за да се реши този проблем? Вторият ми въпрос: в какви срокове това ще стане и какъв процент на покритие ще имаме, след като се изградят тези нови ретранслатори? Уверявам Ви, че всичките тези въпроси са ни ги поставили хората на място, когато сме имали приемни дни в тези населени места. Благодаря.

Ресурсът от 600 хил. лв., с който разполага Министерството на транспорта, беше от спестените средства при провеждане на обществените поръчки за доставяне на декодерните устройства. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в момента не разполага с допълнителни средства за удовлетворяване на сигнала до 100%. Но няма държава в Европейския съюз, която да е постигнала такъв голям процент на покритие в държавата, а именно 95%. Въпреки всичко аз ще Ви помоля да ми предадете всички населени места. Ще изпратим наши специалисти на място да проверят. Ще се обърнем към двата оператора също, за да кажат какви възможности имат за подобряване на сигнала. Според информацията, която получихме, половината от населените места твърдо трябва да са покрити. В момента правим много проверки – нашите специалисти ходят на място в доста населени места. Оказва се, че в някои от тях неправилно са свързани антенните устройства. Готови сме да извършим проверка и в тези населени места. Едва след като установим какъв е реалният проблем, ще се обърнем или към дружествата, които осигуряват цифровия сигнал, или ще се опитаме с допълнителни средства да решим този въпрос. Към настоящия момент Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не разполага с допълнителни средства. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, ще Ви предоставя цялата информация, която имаме. Ще Ви помоля още веднъж да направите съответната проверка и да направите всичко възможно да бъдат решени тези въпроси. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! С промени в Закона за гражданското въздухоплаване, приети през октомври 2011 г. и влизащи в сила от април 2012 г. на летищата за обществено ползване на територията на Република България се събира една нова летищна такса – шум (екологична). Съгласно изискванията на закона и спазвайки принципа за разходоориентираност на летищните такси Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” актуализира Наредбата за таксите, събирани на летищата за обществено ползване и разработи методика, по която да се определи размерът на тази такса, която влезе в сила от месец ноември 2012 г. По методиката такса шум се определя в зависимост от максималното излетно тегло и индивидуалните шумови характеристики на въздухоплавателните средства, като таксата може да бъде диференцирана в зависимост от часа на излитане и на кацане на самолетите. Летищната такса шум (екологична) е предназначена единствено за обезпечаване на мероприятия по ограничаване на вредните въздействия върху околната среда, а именно шум, газови емисии, опазване на почвите, водите и въздуха в района на летищата, като целта й е да се ограничи оперирането на въздухоплавателни средства с високи нива на авиационен шум. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви са финансовите постъпления от такса шум (екологична) за всички летища за обществено ползване през 2013 г. като цяло и по отделно за летищата в София, Бургас, Варна и Пловдив, и съответно как са разходвани тези средства? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Спасова, уважаеми господин Вълков, в изпълнение на изискванията на чл. 48 и чл. 120 от Закона за гражданското въздухоплаване от 1 юни 2012 г. и чл. 3 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване на Република България от 30 ноември 2012 г., летищните оператори на международните летища са събрали следните такси шум (екологична) през изтеклата 2013 г., както следва: София – от български авиационни оператори такса шум – 109 900,88 лв.; от чужди авиационни оператори – 213 580,08 лв.; общо приходите са 323 488,96 лв., а разходите за 2013 г. са 324 хил. лв. и са ориентирани както за осъвременяване на системата за мониторинг на авиационния шум и наблюдение на траекторията на полетите, така и за разширяване на функционалността, абонаментното поддържане и поддръжка. Летище Варна: от български авиационни оператори такса шум – 39 908 лв.; от чужди – 97 116 лв., общите приходи са 136 023 лв.; разходите за 2013 г. са 115 536 лв. – за осъвременяване на системата за мониторинг на авиационния шум и наблюдение на траекторията на полетите, разширяване на функционалността, абонаментното поддържане и поддръжка. Летище Бургас: такса шум от български оператори – 56 949 лв.; от чужди – 255 275 лв.; общи приходи – 312 224 лв.; за 2013 г. са разходвани 167 530 лв. и са ориентирани функционално, както при горните две летища. Предвидените разходи за 2014 г. – 800 хил. лв. Участие на концесионера в рапорт – по договор с община Бургас за изпълнение на противошумна ограда, страна Пътен възел „Подход към летище Бургас”. Летище Пловдив: от български авиационни оператори – 753 лв.; от чужди – 10 579 лв.; 11 333 лв. – общо; не са правени разходи. Летище Горна Оряховица: български авиационни оператори – 97 лв.; чужди – 114 лв.; общо 211 лв.; не са правени допълнителни разходи. Събраните такси от летищните оператори се разходват за реализирането на целите, залегнали в техническата и инвестиционна програма на основание на изискванията на чл. 16а от Закона за гражданското въздухоплаване от 19 април 2012 г. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Господин министър, целта на внесените промени през 2011 г., които направихме заедно с колежката, беше формирането на тази екологична такса или такса шум, която трябваше да бъде диференцирана и отделена от общата такса кацане, с цел да бъдат събирани средства и да бъдат изразходвани за цели, свързани с екологията, за шумови замърсявания, за замърсявания на почвата, въздуха и така нататък. Това, което имаме към момента, е едно законодателство, което е в унисон с европейското, една подзаконова уредба, която вече действа. За 2013 г. ние видяхме, че ефективно се събират средства и те отиват по предназначение. Видяхме и резултатите по отношение на сключените договори за шумоизолиращата стена в един от кварталите на Бургас – между него и летище Бургас. Важно е да се отбележи обаче, че има два момента, които трябва да бъдат много сериозно застъпени в политиката на министерството и смятам, че това е по отношение на контрола на разходване на тези средства. Като принципал Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” трябва да извършва тази дейност. Втората е по начина на формиране на тези разходи. Би било добре да се извършват консултации с граждански организации. На много от срещите с хората от тези квартали, които са засегнати основно от шума, има различни и добри предложения. Смятам, че те могат да залегнат в разходоориентираните такси и да допринесат за по-доброто използване на тези такси по предназначение, което беше направено при промяната в законодателството.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Вълков, аз приемам препоръките. Според мен най-доброто място за обсъждане на разходите по тези такси е в обществените съвети, които се провеждат ежемесечно в Министерството на транспорта. Според мен е добре да уведомим заедно всички заинтересовани общини да присъстват на тези съвети, за да получим информация пряко от тях.

Благодаря, господин председател, за възможността да задам своя въпрос. Благодаря и за това, че удължихте времето, за да можем да зададем тези въпроси с колегите. Господин министър, въпросът ми към Вас касае установени нарушения в депо „Надежда”. Става въпрос за следното – съжалявам, че ще използвам един израз „кражба”, и че има опити да бъдат откраднати определени материали, но просто не мога да намеря по-мек и по-точен израз. Господин министър, колеги, става въпрос за следното – с този въпрос се надявам да бъде прекратена една практика за опити за източване на БДЖ. За какво става въпрос? На дата, ако не ме лъже паметта, 21-и миналия месец, е установено следното, че един вагон от депо „Надежда” тръгва празен, по документи. Оказва се обаче, че на депо „Искър”, на Гара Искър този вагон не е празен. Той не може да бъде натоварен по пътя, а за да бъде установено това нещо, то е станало благодарение на една чиста случайност. Този вагон е имал дупка в пода, иначе нямаше да се видят частите, които са натоварени на него. Тези части щяха да бъдат транспортирани до един частен жп завод, в който се извършват ремонти на държавни и на частни вагони, разбира се. Много интересно, в протоколите за обработка на този случай навсякъде поименно са изброени резервните части – те са пружини и най-различни други, но в един момент се оказва, че в последния протокол започва да се говори за скрап. Получава се едно разминаване между това какво е имало в началото и какво е имало накрая в този по принцип празен вагон. Поради тази причина Ви моля да изясните ситуацията около тази случка. Благодаря Ви предварително.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! На 21 януари 2014 г. изпълнителният директор на „Холдинг БДЖ” във връзка с изпълнение на договор и предаване на продаден вагон – част от неоперативните активи на „Холдинг БДЖ”, нарежда да се предприемат следните действия. В срок до 31 януари 2014 г. съдържанието на продадения вагон да се претовари на друг вагон и след претоварването да се придвижи и предаде на „Вагоноремонтен завод 99” в град Септември. След доклад от вагонен инструктор, че вагонът е изпразнен, същият е подаден на Първи гаров коловоз на гара София на 24 януари 2014 г. и се съставя приемо-предавателен протокол. На вагона е изготвена товарителница и предадена на Материално-техническо снабдяване за оформяне на документите в гара София – товарна. Вагонът е подаден в състава на влак от гара София до гара Искър с товарителница като празен и заминава на 24 януари към град Септември. При проверката от органите на Районно управление „Транспортна полиция” – София, на гара Искър се установява през дупка на пода на вагона 50 на 50 см наличието на жп-елементи – метални стружки, калотки, пружини и части, представляващи технологичен брак за скрап, във връзка с което е подадена Телеграма № 9 от гара Искър. За тази констатация е уведомен ръководителят на Депо „Надежда”, който нарежда при пристигането на вагона в гара Септември скрапта да се заприходи с протокол към тази на БДЖ – Поделение „Пътнически превози” – Пловдив, във Вагоноремонтния цех в Септември. При извършеното измерване на 27 януари 2014 г. се констатира, че количеството скрап от амортизирани части е 4 т 620 кг, освен това във вагона е имало и 2 т 670 кг метални стружки от технологичен брак, което е върнато и заприходено в Депо „Надежда”. До приключване на проверката, вагонът е задържан и е под наблюдение на органите на Районно управление „Транспортна полиция” – София. Какви мерки са предприети? Управителят на БДЖ „Пътнически превози” издаде заповед на 30 януари 2014 г. за създаване на комисия със задача пълно разследване на случая и установяване степента на нарушение от длъжностните лица, предприемане на административни и финансови мерки. Констатирани са нарушения по изпълнение на дадените предписания, занижен управленчески контрол от директора на поделение „Пътнически превози” – София, към БДЖ „Пътнически превози” и ръководителя на Депо „Надежда”. И двамата са освободени от длъжност на основание чл. 71 от Кодекса на труда. Освободени от длъжност и с наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” са вагонни инструктори и началника на вагонно-ремонтния участък в София на Депо „Надежда”. Отстранени са пропуски в методиката за добиване, съхранение и реализиране на производствените отпадъци, технологичен брак и скрап. Предприети са всички мерки от страна на ръководството на „Холдинг БДЖ” ЕАД за контрол по изпълнение на заповедите и инструкциите, регламентиращи дейността по съхранение на бракувани части. С този отговор не искам да приключа. Искам да кажа в допълнение, че аз ще адмирирам всички, които предоставят такива сигнали, за да вземем своевременно мерки, както направихме в случая. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда много кратък. Уважаеми господин министър, тук говорим за една схема за източване на БДЖ, която е доста добре организирана – явно става въпрос за това. Надявах се да не е точно това Вашият отговор, но всичко, което казахте, потвърждава това, от една страна. От друга страна, вижте, господин министър, не е само проблемът с тези резервни части. Този вагон е бил негоден за употреба, а е бил натоварен. Може да стане някакъв друг инцидент, свързан с транспортирането на самия вагон. Господин министър, доколкото зная, след извършена инвентаризация в Депо „Надежда” са установени резервни части на стойност 140 хил. лв., които дотогава не са фигурирали никъде. Всички доколкото разбраха, и това е обществена тайна, не само в Депо „Надежда”, и в другите депа се ремонтират безплатно частни вагони, като материалите, трудът и резервните части се влагат от свалените вече ремонтирани държавни вагони. Всичко това ужасно много ме притеснява. Надявам се, че ще намерите сили да се преборите с тази схема, защото от въпроса ми и отговора, който дадохте, стана ясно именно това – че това е много добре структурирана схема, по която се източва БДЖ. Разбрах и още нещо – че за тези нарушения са уведомени определени служители на по-високите етажи в предприятието, но те натискали подчинените си и предотвратявали възможностите за пресичането на тези схеми. Може би и Вас самия донякъде Ви подвеждат с информацията, която Ви се дава, но наистина пожелавам Ви успех в борбата с това явление. Благодаря Ви.