26 февруари 2014 г.

Кой ти го написа?

Предполагам, госпожо Цачева, че обществеността има много големи очаквания и интерес от тази информация там. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ето защо няма да подкрепя направеното предложение и ще гласувам „против” създаването на такава комисия. Призовавам и колегите да не гласуват „за”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам процедура за прегласуване, за да се опитам да убедя тези, които не достигнаха за това гласуване, за да направим такава Временна парламентарна комисия. Уважаеми колеги, струва ми се, че скандалът, който се породи около тези огради, и това, което каза моят колега като основание за искането ни за такава Временна парламентарна комисия, са основателни и не виждам здрава логика в това да не направим така, че ние да го решим, а не да го оставим в ръцете, както ние направихме, разбира се, и подадохме сигнал до прокуратурата. Това беше защитна мярка, признавам си, защото очаквахме, че един от вариантите ще е да няма такава Временна парламентарна комисия. Не е добре да предаваме неща, които ние сме забъркали, защото правителството е наша рожба и то го е направило, в ръцете на друга независима институция – тя да решава този казус и, разбира се, не толкова бащински, колкото ние. Не вярвам, че друг по-добре от нас, народното представителство, може да се ориентира в казуса защо двама представители на правителството – вицепремиерът Йовчев и министърът на отбраната, на силово министерство, влизат в такова противоборство и единият казва едно, другият казва друго. Не може вицепремиерът да казва, че той няма касателство към този проблем, след като това е работа на „Гранична полиция”. Не може министърът на отбраната да се изживява като говорител – няколко пъти си позволих да го кажа с цялото ми уважение към него – по въпроса за бежанската криза, без това да е пряко задължение на армията, въпреки третата й мисия, на Въоръжените сили имам предвид. Уважаеми колеги, кой друг освен нас по-добре ще се ориентира в това, че неправилно според нас е възложено на Въоръжените сили и на Сухопътни войски да извършват търг, и то не е търг, а чрез възлагане на процедура за близо девет и половина милиона лева? Кой друг, ако не ние? Защо трябваше министърът на отбраната да противопоставя политическото ръководство на военното ръководство, професионалното ръководство. Чухме пресконференцията – колегата Цветков се опита да ни обясни, че те всичко били обяснили там. Напротив, колега, те увеличиха нашите притеснения, съмнения и неясноти с тази пресконференция. Не мога да разбера кой друг по-добре ще се ориентира от нас в това, че министър-председателят казва, че трябва...

Свършвам, господин председател. Министър-председателят иска да направи пълна ревизия, вицепремиерът казва, че трябва да има изяснена позиция по този проблем...

Завършвам, последно изречение, господин председател. Кой друг ще се ориентира по-добре, ако не нашата временна комисия? Призовавам Ви и Ви моля да подкрепите такава Временна анкетна комисия. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене към Вас, господин Миков, тъй като, давайки възможност да се аргументира обратно становище на предложението за създаване на временна комисия, не упражнихте правомощията си по правилника – да следите дали народните представители говорят по темата, или се отклоняват от нея. Оставихте свободно господин Цветков да развива съображения и аргументи, които са извън предмета на предложения Проект за решение за създаване на временна комисия. Няма пречка, ако той желае, ние бихме подкрепили създаването на Временна анкетна комисия по темите и обстоятелствата, по които той говори. Той обаче отклони вниманието на народните представители, без Вие да го санкционирате, от предложението, което постъпи от името на нашата парламентарна група. В този смисъл Ви призовавам стриктно да следите и да реагирате, когато народен представител се отклонява от спазването на нашите парламентарни процедурни правила.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Предлагаме следното решение на Народното събрание: „Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Удължава срока за действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище” през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. с две седмици.” Какви са мотивите ни, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Знаете, че през последните две седмици беше доста натоварен дневният ред на Народното събрание – имахме удължаване на работния ден, извънредни заседания, което не ни позволи да успеем да приключим в срок, а най-вече да стигнем до единно становище, което да предложим на Вас за решение на Народното събрание. Затова молбата ни е да приемете нашето предложение за удължаване с две седмици и сме убедени, че времето, което ще ни дадете допълнително, ще е напълно достатъчно, за да изпълним своя ангажимент, който сте поставили. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, ако ми разрешите, процедура за достъп. Във връзка с Второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП, и госпожа Катя Кашъмова – началник отдел в НАП.

Важен законопроект.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30 и 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2006 г.; доп., бр. 73 от 2006 г.; изм., бр. 80 от 2006 и 82 от 2006 г., изм. и доп., бр. 86 от 2006 г.; изм., бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 46, 52, 53, 57 и 59 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 108 и 109 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 69 от 2008 г.; доп., бр. 98 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2009 г.; изм., бр. 32 от 2009 г.; доп., бр. 41 от 2009 г.; изм., бр. 93 от 2009 г.; доп., бр. 15 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2010 г.; изм., бр. 98 и 100 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2010 г., бр. 14 от 2011 г.; доп., бр. 31 от 2011 г.; изм., бр. 77 и 99 от 2011 г.; доп., бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., бр. 40, бр. 82, бр. 94, бр. 99 от 2012 г.;бр. 52 от 14.06.2013 г.; изм. и доп., бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм., бр. 106 от 10.12.2013 г.; изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2013 г.; бр. 1 от 3.01.2014 г.).” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. По § 1 има направено едно предложение от народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) За публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси: 1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет; 2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса; 3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт; 4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. 2. Създава се нова ал. 5: „(5) В случаите по ал. 4 с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.” 3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”. 4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Алинеи 4 и 5 не се прилагат за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане.” 5. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ ал. 3, 4 и 5”. 6. Създава се ал. 9: „(9) Заповедта по ал. 4 се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите.”

Така е.

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 1а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция: „§ 2. В чл. 179 ал. 1 се изменя така: „(1) Внесените по реда на чл. 169, ал. 4 по сметки на Националната агенция за приходите суми за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, се превеждат ежедневно по сметка на Националната здравноосигурителна каса, съответно по сметка на Националния осигурителен институт.”

По § 2 има само едно предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3 и предлага следната редакция: „§ 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 29: „29. „Социалноосигурителни фондове, администрирани от Националния осигурителен институт” за целите на чл. 169, ал. 4 и чл. 179, ал. 1 са фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 2а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция: „§ 4. (1) С постъпилите суми, с които не са погасени публични задължения до влизането в сила на този закон, се погасяват установените задължения по реда на Глава четиринадесета към датата на влизане в сила на този закон, като се прилагат чл. 169, ал. 5, 6 и 7, освен в случаите на подадено искане по чл. 129, ал. 1. (2) За постъпилите суми, за които не е приложена ал. 1, в срок до три месеца от влизане в сила на този закон, длъжникът може да посочи по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, вида на публичните задължения, които да бъдат погасявани. Ако длъжникът не заяви това, след изтичане на срока се прилага редът на ал. 1. (3) Заповедта по ал. 2 се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.”

По § 3 по вносител има предложение на народния представител Йордан Цонев за изменение на ал. 4. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 5 и предлага следната редакция: „§ 5. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20 и 70, 98, 104, 106, 109, 111 от 2013 г. и изм. и доп. ДВ. бр.1 от 2014 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 7, ал. 5 изречение второ се изменя така: ”В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.” 2. В чл. 159 ал. 4 се изменя така: „(4) При наличие на няколко задължения, до започване на принудителното им събиране, длъжникът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасяването се извършва по реда на чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6. Следващият е § 5 – за отпадане. Ако искате, да го докладвам и него.

По § 5 има предложение на народния представител Йордан Цонев за отпадането му. Комисията подкрепя предложението и предлага § 5 да бъде отхвърлен.

„§ 6. Законът влиза в сила от обнародването му в „Държавен вестник”.” Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7 и предлага следната редакция: „§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Нека да гласуваме заедно с това § 5 в редакция на комисията. Параграф 5 – в редакция на комисията; § 6, който става § 7, в редакция на комисията и § 4 по вносител, който става § 6.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.” Комисията подкрепя текста на комисията за наименованието на закона. Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 4 думите „по Глава първа, Глава втора, Глава шеста – чл. 242, ал. 2, 3 и 4, Глава осма – Раздел ІV, Глава единадесета – чл. 330, 333, 354а-354в, и Глава четиринадесета от Наказателния кодекс” се заличават.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Програмата за защита се осъществява от Бюрото по защита при главния прокурор.” 2. Създават се нови ал. 2, 3 и 4: „(2) Контролът върху дейността на Бюрото по защита се осъществява от Съвет по защита на застрашените лица, наричан по-нататък „Съвет по защита”. (3) Средствата за осъществяването на Програмата за защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт. (4) Средствата за осъществяване на дейността на Съвета по защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. Член 13а се изменя така: „Чл.13а. (1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. (2) Съветът по защита: 1. разглежда писмените отчети на главния прокурор относно изпълнението на Програмата за защита; 2. разглежда предложения за включване в Програмата за защита в случаите, предвидени в закона. (3) Заседанията на Съвета по защита се ръководят от министъра на правосъдието. (4) В случаите по ал. 2, т.1 Съветът по защита провежда заседания на всеки три месеца. (5) В случаите по ал. 2, т. 2 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението. При отсъствие или невъзможност за участие на някой от членовете, той се представлява от оправомощен негов заместник. (6) Решенията на Съвета по защита се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове и са окончателни. (7) Съветът по защита приема правила за работата си. (8) Членовете на Съвета по защита не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура при главния прокурор. Главният прокурор назначава директор на Бюрото по защита.” 2. В ал. 2 думите „на Съвета по защита” се заличават. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Наред с функциите си по осъществяване на Програмата за защита Бюрото по защита: 1. организира и осъществява личната физическа охрана на защитени свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които те са в особено близки отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс; 2. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник; 3. охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник; 4. получава от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност” информация, свързана с изпълнението на функциите си; видът на информацията и редът за предоставянето й се уреждат в съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.” 4. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Бюрото по защита се отчита на всеки 6 месеца пред Висшия съдебен съвет за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай. ” 6. Досегашните алинеи 7 и 8 се отменят.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В Глава втора, Раздел ІІ се създават чл. 14в–14е: „Чл. 14в. Устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита се уреждат от главния прокурор съгласувано с Висшия съдебен съвет. Чл. 14г. При изпълнение на правомощията си служителите на Бюрото по защита са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси. Чл. 14д. (1) Служителите на Бюрото по защита при осъществяване на функциите си имат правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63–68, чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 31.12.1963 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., изм. и доп., бр. 38 от 3.04.1998 г., доп., бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от 30.11.2004 г., изм., бр. 27 от 10.04.2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ – ДВ, бр. 38 от 17.05.2011 г., изм. и доп., бр. 93 от 25.11.2011 г.). (2) По отношение на служителите на Бюрото по защита се прилагат разпоредбите на Част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Чл. 14е. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и личната информация.”

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6 – нов. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8: „§ 8. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. (1) По искане на главния прокурор директорът на Бюрото по защита му представя незабавно становище относно степента на заплахата за лицето, за което се отнася предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик. (2) Главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и когато установи, че: 1. са налице условията, предвидени в този закон, незабавно издава разпореждане за предоставяне на защита, което изпраща за изпълнение на Бюрото по защита; 2. не са налице условията, предвидени в този закон, издава разпореждане, с което не допуска предоставянето на защита по предложение на окръжния прокурор; 3. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита по предложение на съдията-докладчик, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.” (3) В случаите по ал. 2, т. 3 Съветът по защита с решението си предоставя защита или не допуска предоставянето на защита. (4) Разпореждането на главния прокурор или решението на Съвета по защита се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10: „§ 10. В чл. 18 ал. 1 се изменя така: „(1) В тридневен срок от датата на разпореждането на главния прокурор по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3, с което се предоставя защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19: „§ 19. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализирания отдел „Бюро по защита” в Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието преминават в служебни правоотношения с Прокуратурата на Република България. (2) Трудовите правоотношения на служителите от специализирания отдел „Бюро по защита” в Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието преминават към Прокуратурата на Република България съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. (3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Прокуратурата на Република България без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20: „§ 20. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон главният прокурор, съгласувано с Висшия съдебен съвет, урежда устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21: „§ 21. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него правилника за прилагането на закона”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22: „§ 22. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г. и бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 71: а) създава се нова ал. 5: „(5) Принудително довеждане се извършва и от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор при условията, предвидени в закон.”; б) досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8. 2. В чл. 123, ал. 2, т. 1 се изменя така: „1. осигуряване на лична физическа охрана от: а) органите на Министерството на вътрешните работи; б) служителите на Бюрото по защита при главния прокурор – при необходимост, в случаите когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1.“ 3. В чл. 219, ал. 6 думите „ал. 3-7” се заменят с „ал. 3-8”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23: „§ 23. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г. и бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) в чл. 138 се създава т. 6: „6. ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и осъществява правомощията на работодател за служителите в него”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 24.

Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване, като моля за по-голяма активност при гласуването на тези последни текстове.

Благодаря Ви, господин председател. На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъдат допуснати д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, и д-р Десислава Велковска – директор дирекция „Лекарствена политика”.

„ДОКЛАД относно Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина На свое извънредно заседание, проведено на 10 февруари 2014 г., Комисията по здравеопазването обсъди Указ № 12 на Президента на Република България, постъпил на 30 януари 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари 2014 г. и мотивите към него. Председателят на Комисията по здравеопазването представи пред членовете на комисията съдържанието на указа и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане от Народното събрание разпоредбите на § 16 и на § 20 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 г., с които се създават нови правила, засягащи износа на лекарствени продукти в хуманната медицина. В мотивите към указа Президентът посочва, че с § 16 и § 20 от приетия закон се „въвежда рестриктивен режим по отношение на износа на лекарствени продукти”, за който той счита, че не е съобразен с Конституцията на Република България и че не съответства на чл. 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Съгласно изложените мотиви към указа разпоредбите на § 16 и систематично свързания с него § 20 не съответстват на принципите за равнопоставеност на стопанските субекти, като се посочва, че „конституционното правило на чл. 19, ал. 2 изисква създаване на еднакви правни условия за всички стопански и правни субекти, осъществяващи еднакви или сходни дейности в определена сфера”. Отбелязва се, че Конституцията предоставя на законодателя правото да ограничи свободата на стопанска инициатива по законодателен ред, както и „че ограничаването е възможно и допустимо, когато е в обществен интерес”, но това не изключва конституционното изискване за равнопоставеност на стопанските субекти пред закона. Според мотивите на Президента спазването на изискването за равнопоставеност не е гарантирано, тъй като в оспорените текстове липсват критерии, които да се прилагат от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в случаите, когато двама притежатели на разрешение за търговия на едро едновременно подадат уведомление за износ на един и същ лекарствен продукт. Посочва се също така, че въведените с § 16 правила за осъществяване на износ на лекарствени продукти не съответстват на чл. 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като „мярката е непропорционална и липсват гаранции, че тя ще постигне обществено значимата цел – осигуряване на достатъчни количества от лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението”. Според Президента въведената мярка за уведомяване и изчакването в 30-дневен срок за произнасянето на компетентния орган „се явява ограничителна мярка пред износа на лекарствените продукти”. В мотивите се твърди, че „основанието за въвеждането на ограничаващата мярка трябва да бъде придружено от подходящи доказателства или от анализ за целесъобразността и пропорционалността на ограничаващата мярка, приета от тази държава”. По отношение на § 20 в мотивите си Президентът отбелязва, че размерът на предвидените санкции за неуведомяване на ИАЛ при извършване на износ на лекарствени продукти не е съобразен с тежестта на нарушението, тъй като предвидената в закона глоба за лица, които произвеждат, внасят, продават, съхраняват или предоставят за употреба в Република България лекарствени продукти, неразрешени за употреба, е в размер от 25 000 до 50 000 лв. В хода на проведената дискусия, част от народните представители поставиха въпроси свързани с наличието на конкретни данни, които да мотивират въвеждането на уредба относно извършването на износ на лекарствени продукти, начина за гарантиране изпълнението на поставените със закона цели за задоволяване нуждите на населението от лекарствена терапия, както и дали въведената уредба няма да доведе в някаква степен до ограничаване свободата на стопанска инициатива и поставяне в неравностойно положение на стопанските субекти. Беше посочено, че с цел защита правата на стопанските субекти следва да бъде уреден по ясен начин редът за събиране на информация, въз основа на която Изпълнителната агенция по лекарствата извършва анализ за наличието или недостига на съответните лекарствени продукти. Друга част от членовете на комисията изразиха становище, че законът следва да бъде повторно приет, тъй като твърденията в мотивите към указа са неоснователни. Според тях въвеждането на уведомителен режим за износ на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, е в изпълнение на установеното в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България задължение на държавата да закриля здравето на гражданите и съответното конституционно право на държавата да осъществява контрол върху производството и търговията с лекарствени средства съгласно чл. 52, ал. 2 от Конституцията. По този начин се гарантира правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ. От друга страна, с приетия закон се въвеждат изискванията на чл. 81 (2) от Директива 2001/83/ЕО, които задължават притежателя на разрешение за употреба на лекарствен продукт и притежателя на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти да осигуряват редовни и достатъчни доставки на лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на пациентите в съответната държава членка. Създадената с оспорената разпоредба на § 16 уредба относно износа на лекарствени продукти е на основание и в изпълнение на задължението по чл. 81 от директивата. По време на обсъждането беше посочено, че разпоредбата на § 16 въвежда ясни и точни критерии, които не водят до неравнопоставеност на стопанските субекти и следва да се подчертае, че режимът е уведомителен, без характеристики на разрешителен, тъй като изпълнителният директор на ИАЛ има конкретни правомощия, основани на конкретни данни от компетентните институции и лица и при ясно формулирани хипотези за евентуален мотивиран отказ. Според народните представители принципът на пропорционалност и обоснованост е спазен при въведения уведомителен режим, тъй като оспорените разпоредби определят ясен срок за произнасяне, въведени са принципите на мълчаливото съгласие и на мотивиране на отказа, в случаите когато има такъв. Предвидена е и правна възможност за обжалване на отказа за износ на конкретния лекарствен продукт, с което се гарантира правото на стопанските субекти да защитят своя интерес и по съдебен ред. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” 11, „против” 8 и без „въздържал се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 г.” Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, бих искал да кажа само няколко неща. Ще се опитам да бъда кратък. Все пак този законопроект не е насочен да ограничава бизнеса, не е насочен да създава изкуствени пречки за изнасянето на медикаменти от България. Този законопроект е за гарантиране лекарства за всички български граждани – да не се получават дефицити. Понеже нееднократно се каза, че едва ли не това го няма никъде другаде в страните – членки на Европейския съюз, аз ще си позволя да цитирам какво се случва в останалите страни – членки на Европейския съюз. Държави като Словакия, Гърция, Унгария и Чехия в опита си да преодолеят проблема с паралелния внос са въвели в своето законодателство различни по вид мерки, но сходни по съдържание. Например в Словакия в сила от 2 януари 2013 г. също е въведен уведомителен режим при износ на лекарствени продукти, като срокът за подаване на уведомлението е най-малко 30 дни преди планираната дата за извършване на износа. Мълчаливото съгласие или мотивираният отказ от компетентния орган се издава в рамките на 30 дни от подаване на уведомлението. Износът на лекарствени продукти може да се осъществи до три месеца от изтичането на 30 дневния срок. Изискуемите документи са същите като предвидените в нашия законопроект. В Гърция от октомври 2012 г. се въвежда временна забрана за износ на осемдесет лекарствени продукта, за които се счита, че има риск от недостиг на достатъчно средства за задоволяване здравните потребности на населението. Още повече, в Гърция има глоби, които са в размер – глобата за нарушение на забраната за износ е от 100 хил. до 1 млн. евро. Освен списъкът с осемдесетте медикамента съществува възможност за забрана на износа на допълнителни медикаменти, като спешна временна мярка, която се прилага само в случай на наличие на сериозен недостиг на лекарствата. В Унгария законодателството вменява на компетентния орган правото да забранява износ на лекарствени продукти по собствена преценка на база на собствени проучвания на пазара. Агенцията има право да изисква по всяко време всякаква информация от всички участници в лекарствоснабдяването и ако прецени, че има предпоставка за недостиг на конкретен лекарствен продукт, има законово основание и правомощия да забрани износа. Чехия. Съгласно чешкото законодателство аптеките имат право да извършват и търговия на едро, и търговия на дребно, като е въведено задължение аптеките да дават информация за всички налични количества и тяхното предназначение – дали за търговия на дребно, или за търговия на едро в качеството си на дистрибутор – като се декларира, че аптеката ще продава лекарствени продукти в качеството си на търговец на дребно и се забранява съответните лекарствени продукти да бъдат препродавани под формата на дистрибуция. Германия. Естествено Германия няма специални разпоредби относно паралелния износ поради една-единствена причина – в Германия цените на медикаментите са достатъчно високи. Въпреки това обаче при транспониране на чл. 81 от директивата са наложили известни ограничителни изисквания. Като дистрибуторите и търговците на едро – тази ограничителна мярка е по отношение наличните количества при търговците на едро. Те трябва да имат в складовете си средна наличност за поне две седмици напред, която, естествено гарантира, че няма да се получи вакуум с недостиг. В Ирландия, която също се позовава на чл. 81 от съответната директива, има съответна разпоредба. В техния Закон за лекарства, в Раздел „Контрол върху търговията на едро” е казано, че компетентният орган следи ситуацията и е в постоянен контакт с търговците на едро, цитирам дословно „им припомня непрекъснато за задължението им в грижа на обществото.” Тоест задължението да осигуряват медикаментите. На същата разпоредба от Директива 2001/83 – чл. 81, ал. 2, се позовава Испания. В интерес на истината първите проблеми с недостиг на лекарства, възникнали от паралелния износ, са именно в Испания, затова там проблемът е достатъчно познат и част от мерките, които се въвеждат, за първи път са приложени там. В миналото една трета от недостига на лекарства в Испания се е дължал именно от паралелен износ. От няколко години там работи електронна система за обявяване на всеки износ на разрешени лекарствени продукти три дни преди експорта. Задължението е записано в съответния цитиран закон. Обявените количества се съпоставят с базата данни и ако е налице такъв недостиг, засягащ здравето на пациента, могат да забранят експорта. Необходимостта търговците на едро да обявяват, нотифицират износа пред Агенцията за лекарства чрез електронната система три дни преди експорта за всяко количество се определя и това е за всички медикаменти, които нямат терапевтична алтернатива в Испания и са включени в конкретен списък. Задължение на Агенцията по лекарства в Испания е да съобщи на търговеца на едро в рамките на три дни дали експортът може да се осъществи. Португалия. Там също има група лекарствени продукти, които могат да бъдат експортирани или дистрибутирани в рамките на Европейския съюз, само ако предварително се уведоми Агенцията по лекарства и ако тя не възрази. Колеги, още веднъж, не правим нищо изключително, нищо непознато, просто, като страна – членка на Европейския съюз, сме длъжни да защитим здравето на българските граждани и да осигурим съответните медикаменти със съответните мерки. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа, паралелен внос на лекарства има, когато обикновено оригинален, иновативен продукт се изнася без изричното разрешение на собственика на интелектуалната собственост, тоест на производителя. Бизнесът се води легален, при условие че опаковките са от дистрибутори, но се смята, че е част от сивата търговия с лекарства. В България, след Полша, на този етап са най-ниските цени на лекарства в Европейския съюз – за това има категорични данни. Причините са няколко – всички ги знаем – последните години с този закон и с тази регулация много често се занимаваше и Народното събрание, и Министерството на здравеопазването, а именно административният натиск от страна на държавата за смъкване на цените, ефективната система за ценообразуване. Тук визирам най-вече увеличения брой на държавите, към които се реферира България при определяне на цените, политиката по реимбурсация, нарастването на реимбурсната листа и така нататък. Мерките за ограничаване на разходите за лекарствени средства в Европейския съюз като цяло доведоха до задълбочени различия в цените на лекарствата на отделните държави, като това доведе до стимулиране на паралелната търговия, особено от страни като България, в които страни лекарствата са с най-ниски цени. Ниските цени обаче не винаги водят до положителни последствия. Ако цените на лекарствата продължават да падат поради една или друга причина, това води задължително до два ефекта. Първият ефект, продуктите стават неатрактивни за търговците и отпадат от нашия пазар. Чуждите компании регистрират продуктите в държави с по-големи обороти, с по-големи пазари, където има бърза възвръщаемост, а България остава като една от страните от периферията, защото фармацевтичните компании генерират едва 2-5% от приходите си в Източна Европа. Така за 2012 г. и 2013 г. се знае, че около 400 медикамента изчезнаха от българската лекарствена мрежа. Вторият ефект е точно този – в резултат на тези процеси и поради принципа на свободно движение на стоки и услуги в рамките на Европейския съюз, икономическите субекти, участници в комерсиалната верига от лекарствоснабдяването, реализират по-големи печалби от паралелния износ на доставените продукт – този марж е понякога до 100%, отколкото продажбата им в България. Дистрибутор на едро може да слага между 4 и 7% надценка, а на дребно – между 16 и 20%, заради това че е регулиран този пазар. Закономерно това води до дефицити в държавите с ниски цени. Това е така и господин Райнов го каза, защото производителите внасят чрез притежателите на разрешение или дистрибутори на едро ограничен брой продукти, ограничено количество, което да удовлетворява нуждите на българските пациенти. Това става обикновено веднъж на тримесечие. Националната здравноосигурителна каса примерно отчита, че още на десетия-двадесетия ден от този внос лекарствата вече ги няма на българския пазар. Накратко фирмите с паралелен износ, възползвайки се от всички тези обстоятелства, се стремят да генерират по-големи печалби чрез износа, отколкото чрез реализацията в България. Имат огромен комерсиален интерес първо, да скрият оборотите си, второ, да не излизат на светло. Винаги, когато се говори за износ в такива мащаби, а именно, каза се вече цифрата, говори се за 300 милиона, се подозира и фиктивен износ, а може би и данъчно престъпление. Да не забравяме, че при износа има и 20% ДДС, превеждано на фирмата износител. На този фон ветото на Президента, според мен, изглежда, че е наложено с лобистка цел, а именно да съхрани и подсигури комфорта на износителите. Ако това дори не е вярно, то в следното поне съм сигурен, познавайки този пазар: това вето в никакъв случай не допринася за по-добрата грижа и конституционно задължение на държавата да се грижи за живота и здравето на хората в България. Няма да се спирам в детайли на аргументите, които е посочил господин Президентът в своето вето, но всичките те вкупом дори не тежат толкова, колкото струват животът и здравето на всеки гражданин в Република България. Още един аспект като допълнение на този на д-р Райнов. Във всички държави, които са постигнали ниски цени в Европа, такъв тип регулация при поискване по целесъобразност е факт. Нашият модел е копиран от Словакия почти едно към едно. Една година вече тази регулация в Словакия я имат, няма наказания от страна на Европейската комисия при прилагането й. Интересен е и един друг факт – кой подкрепя и кой не подкрепя този законопроект за паралелния износ. Съсловните организации, особено Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз са твърдо зад промяната, а също Асоциацията на собствениците на аптеки, Асоциацията на научно-изследователски фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, отдел „Европейско право” към Народното събрание, иновативните компании също подкрепят законопроекта. Твърдо против, тоест, заедно с мнението на Президента са КРИБ, Съюзът на вносителите на лекарства в Германия и несъществуващият формално, но много активен съюз в последните месеци, а именно Асоциацията за развитие на паралелна търговия с лекарства, които крият регистрация, състав и дейност. Аргументите на всички, забележете, са едни и същи. Те са в пълна корелация, да не кажа идентични с тези на господин Президента, също, обърнете внимание, с този на представителите на Движение „България за гражданите”, тоест, с Реформаторския блок. Те показаха също активност в тази посока. Като имам предвид всичко изказано, не се нуждая от аргументи, нямам и потребност от други, освен изказаните, за да отхвърля с гласуване това вето. Нямам нужда дори от любопитните и прелюбопитни информации за корпоративни, политически, приятелски и лобистки кръгове, между които се подозират взаимовръзки по медии и форуми. Вярно е, на тях невинаги може да се разчита като автентична информация, защото нерядко форумите по интернет са като графити с пунктуация, но все пак от любопитство вижте какво открих, интересувайки се от темата през последните седмици. Оказва се, че пресконференцията, която въпросната асоциация, за която казах, даде за паралелния износ, е заедно с господин Тило Барот, който е председател, забележете, на немската асоциация на паралелните вносители, тоест, тези, чиито аргументи са като копи-пейст на асоциацията, която подкрепя паралелния износ. В списание „Тема” прочетох, че брифингът се е водил от госпожа Лора Начкова – на 29 години, директор, която е била собственик на фирма „Истейт солюшънс”, купена от Васил Ковачев, а той допреди време е бил изпълнителен директор на веригата аптеки „Санита” и „ЕС СИ ЕС Франчайз”, част от конгломерата „Софарма”. Всички знаем солидното присъствие на „Софарма” в КРИБ. Дамата е също така сътрудник в адвокатска кантора, която обслужва „Софарма”. Решението на Президента да наложи вето е предшествано в същия ден от Движение „България за гражданите”, които внасят в Деловодството искане за това вето с много любопитен коментар от господин Красимир Гълъбов от ДГБ за развитието на българския бизнес и така нататък. Същевременно като знаем, че господин Президентът има за съветник по здравеопазване икономист, а именно госпожа Анна-Мари Виламовска, разбираме неубедителните аргументи, касаещи фармацевтичната тема, но аз се възхитих сериозно на високия юридически стил и професионален апломб в него, включително се цитират дела от Конституционния съд, от Съда на Люксембург в Европейския съюз. На този фон не е необходимо задълбочено да се зачитаме в други форуми, в които се сочат най-различни факти за империите „Сигма” и „Калиман”, за актуалните „Алтамар” и „Алтафармасютикал”, сочени като най-големи износители, и близките отношения между собствениците на тези фирми, и известният в средите на Движение „България за гражданите” Даниел Вълчев. Без да сме напълно точни и да се доверяваме напълно на информацията, излизат имена на най-различни известни и неизвестни юридически и физически субекти, част от паралелния износ на лекарства, като Марешки, „Либра”, фирмите „Цито”, „Глория” и така нататък. Анализаторите са казали: истината е в детайлите. Въпреки тях обаче, аз съм убеден в целесъобразността и ползотворността на този законопроект за българското общество. Накрая се изкушавам да кажа следното на господин Президента. Уважаеми господин Президент, четейки цялата тази информация, се сещам за една мисъл на Чандлър, а именно: „Има нещо особено в парите, когато те са в по-голямо количество. Те живеят собствен живот, дори имат собствена съвест.” Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и единични ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от ГЕРБ нямаме нищо против тази поправка в закона. Не само че нямаме нищо против, но дори я адмирираме. Презумпцията на закона е да има превенция, да не се спекулира със здравето на българите, да не изчезват лекарствата и да отиват в други държави и нашето население да остане без дадени медикаменти. До тук много добре. Проблемът е в техническото решение, което сте вложили в закона за решението на този казус. Какво предлагате Вие вносителите? Предлагате извършителят на паралелния износ да дава молба: „Искам да изнасям еди-кой си медикамент” – дава количествата, които е внесъл в държавата. Едновременно някой си, някъде взема количествата, изразходени за последните шест месеца, прави анализ и в рамките на 30 дни приключва с този анализ и ако няма възражения, тоест, ако нищо не напише обратно като писмо, това означава – окей, може да се извърши износът. Това, като техническо решение, е неработещо. Защо? Защото има субективен елемент. Питам икономистите в залата, които имат намерение да подкрепят закона: какво значи анализ на разходите? Какво значи, по коя методика ще бъде?! Това нещо е опасно, защото, ако алгоритъмът за анализа не е в закона, а в наредба, то тогава аз мога да напиша така: средно шест месеца по три – това е количество, което трябва да го има в момента в България на склад. Това е субективно! Няма цифра и затова тази точка не е правилна. Второ, тридесет дни – трябва да се даде становище. Сигурен съм, че вносителите може би са тръгнали да копират някоя друга система, но имайте предвид, че в писането на законите подпомагат много чиновници – за един чиновник тридесет дни е нищо, за бизнеса тридесет дни е страшно много. Ако количествата лекарства, изразходени за последните шест месеца, се изкарват с едно натискане на копче, тоест има ги в някаква система, то това нещо може да стане и за пет минути. Срокът е 30 дни, но защо е 30 дни? Ако ще се вадят тетрадки, папки и ръчно ще се гледа колко е похарчено, аз Ви гарантирам, че 30 дни няма да са достатъчни, а и 300 няма да са достатъчни. (Реплики от ДПС.) Затова решението, което сте дали за превенция на спекулата, е субективно, а не е обективно. Доктор Райнов спомена германците. Те какво решение са дали? Обективно, количества на склад за две седмици напред, тоест знае се, ако аналгинът се харчи толкова, ние трябва да имаме 100 хил. опаковки винаги на склад. Ясно, ясно! А тук няма никакви ясни цифри. Тук е само субективизъм. Най-интересното е, че ако ГЕРБ предлагаше този закон, което в случая не е така, но ние щяхме да дадем друго решение. Имайте предвид, за тези, които не са в бранша здравеопазване, че един вносител, за да си вкара медикамента в Позитивния списък на Здравната каса, прави челни стойки за това. Държавата ще му плаща за това нещо и има гарантиран пазар. Гарантиран пазар! Ако аз искам да си предпазя пациентите, мога да му сложа в договора – за да ти влезе медикаментът в Позитивния списък, слагаш депозит един милион. Това ли е условието? Това ли е условието?! Ако този медикамент изчезне от пазара, прибираме ти депозита. Кой вносител ще тръгне да прави спекула тогава? Никой! Можехте с този закон да вкарате и допълнителни средства в Националната здравноосигурителна каса, защото от Позитивния списък фармацевтичните компании правят огромни печалби. Ами ако бяха вкарали по половин милион, хайде, не един милион всяка една фирма, колко пари щяхте да съберете?! (Реплики.) Няма да ги харчат, обаче лихвите можеше да ги взема Здравната каса. Здравната каса е пред финансов колапс и вместо да търсим законни елементи, за да добавим други средства, в момента отклоняваме темата здравеопазване. Уважаваният от мен д-р Кърджалиев преди малко никъде не спомена пациентите. Ставаше въпрос за корпорации, за фирми, за печалби, президентът бил лобист, еди-кой си бил еди-какъв – хубаво, съгласен съм, добре... Пациентът къде е?! Моят съвет към Вас е следният: Вие направихте много добро нещо и вкарахте закон, който може да предпази българския пациент от спекула, но оправете тези технически решения и ги направете така, че да са в полза на пациента и да Ви споменават за добро в бъдеще. А не да стане обратното съмнение и както Вие в момента се съмнявате, че президентът лобира, след приемането на този закон много хора, дори и от Вашите групи – гарантирам това, ще се съмняват, че този човек Хикс, на когото мнението е субективно – каква е гаранцията, че не е взел от някого нещо, за да му разреши да стане износът. Каква е гаранцията? Никаква. Както и няма гаранция, че президентът не лобира, нали?! Говорим за субективни неща. Темата трябва да стане обективна. Вкарайте в анализа един ясен алгоритъм, сложете го тук – да има цифри, математика и ще видите, че законът ще го приемем единодушно. Тридесетдневният срок го направете два дни. Какви 30 дни?! Тоест с едно писмо, натискане на копчето се разбира какъв е разходът. Ако чакаме да разберем какви са разходите на медикаменти 30 дни, каква система имаме изобщо в България? Никаква! А това не е вярно. Система има. Здравната каса знае много добре какъв разход прави, а да не говорим, че самият вносител, който иска да изнася, също знае какви разходи е направил миналите шест месеца. Кой продава нещо и не си знае историята на продажбите?! Няма такова нещо. Моят съвет към тези, които имат намерение да гласуват „за”, да помислят добре – законът е добър, трябва в тези две точки в чл. 217в, ал. 1, т. 3 и т. 4 да се направят леки промени и ще видите, че законът ще работи перфектно в полза на пациентите и в полза на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Моля за удължаване на времето.

Уважаеми колеги, бих искала да започна с едно уточнение, че когато говорим за паралелен износ на медикаменти, трябва да имаме предвид, че става въпрос за част от легалния термин „паралелна дистрибуция”. В този термин се включва паралелният внос и паралелният износ. Има страни, които са донори на медикаменти по определени причини. България е такава страна. Ще започна с това, че днес, когато защитаваме нашата позиция, ние сме много по-убедени в правотата на това, което внесохме преди няколко месеца. Ще се опитам да се аргументирам защо. Странно е съвпадението на мненията и становищата между някаква Асоциация на паралелните износители от България, която ние не можахме да идентифицираме, забележете, с Асоциацията на паралелните вносители в Германия – мотиви и становища, които съвпадат на сто процента с мотивите на президентското вето. Искам да припомня, че става въпрос за лекарствени средства, които са включени в Позитивния лекарствен списък и плащани с публични средства от Националната здравноосигурителна каса и от Министерството на здравеопазването. Искам да опровергая неистините, които бяха изговорени през последните месеци по тази тема. Неистина е, че паралелният износ не е причина за липса на медикаменти. По данни на Националната здравноосигурителна каса и на пациенти през цялата отминала година е имало дефицити на медикаменти заради това, че е извършван паралелен износ от България. Тук не става въпрос просто за износ на медикаменти, не става въпрос за произведени в България медикаменти, а става въпрос за лекарства, най-често иновативни, които са внесени в България чрез внос, след което отново се изнасят като паралелен износ. По данни на Касата и по данни на притежатели на разрешителните медикаменти и количества, които са внесени и би трябвало да стигнат за три месеца, се изчерпват за десет дни. Оказва се, че причината е не че пациентите и броят им по диагнози се е увеличил драстично, а затова, че е извършен паралелен износ. Искам да опровергая неистината, че паралелният износ не е причина за дефицити. Сега ще изредя медикаменти, които са били дефицитни в определени периоди от време. В много голямата си част тези медикаменти са такива, чиято липса е категорично животозастрашаваща, а някои са животоподдържащи. Ето защо ние смятаме, че уведомителният режим би имал и превантивен ефект. Тези медикаменти са били за лечение на диабет, на кръвни заболявания, онкологична патология, ревматоидни заболявания, мултипленна склероза, психични заболявания, бронхиална астма. Така например е имало проблеми със снабдяването на българските пациенти с инсулини, особено от една американска фирма за лечение на диабет. Препаратът „Екс джейт” става един от примерите на медикамент, с който пациентите се снабдяват трудно, той обаче е животоподдържащ медикамент за болни с таласемия майор, хумира или аделимомат или инхибитор на тумор некротизиращия фактор „Алфа” – почти непрекъсната липса е констатирана на лекарствения продукт, така наречените „интерферони” – копаксон, ектавия, ребиф, авонекс. Група медикаменти за лечение на ревматоидни заболявания, с които пациентите се снабдяват трудно – ембрел, цимзия, препаратът „Абилифай” за лечение на шизофрения; периоди на липса на препарата „Симбикорт” – инхалаторен за бронхиална астма. Тук възниква въпросът и някой трябва да даде отговор на този въпрос: кой поставя интересите на търговците на едро с лекарства над интересите на българските пациенти? Сега ще премина към доводите, голяма част от които са юридически, за повторно приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Първо, относно твърдението, че текстовете на разпоредбата на § 16 не съответстват на принципите на равнопоставеност на стопанските субекти и правовата държава, считаме следното. Въвеждането на уведомителен режим за износ на лекарствени продукти, включени в позитивния лекарствен списък, е продиктувано от конституционно установеното задължение на държавата да закриля здравето на гражданите – чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, и съответното конституционно право на държавата да осъществява контрол върху производството и търговията с лекарствени продукти – чл. 52, ал. 5 от Конституцията на Република България, което от своя страна да гарантира конституционно провъзгласеното право на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ. В практиката на Конституционния съд има редица решения, в които се подчертава, че правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност. Свободната стопанска инициатива винаги може да бъде ограничена с оглед защитата на обществения интерес и ценности от по-висш порядък, каквато ценност и обществен интерес е опазване на здравето на гражданите на България чрез осигуряване на достатъчни количества от лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности. В свое Решение № 9 от 17 юни 2003 г. Конституционният съд е приел, че законодателна уредба, която е в съответствие с провежданата от държавата лекарствена политика за защита на здравето на гражданите и правото им на достъпна медицинска помощ не представлява ограничение на правото на свободна стопанска инициатива. С разпоредбите на параграфи 8 и 13 от приетия закон се въвеждат изискванията на чл. 81 от Директива 2001/83 на Европейската общност, които задължават притежателя на разрешение за употреба на лекарствен продукт и притежателя на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти да осигуряват редовни и достатъчни доставки на лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на пациентите в съответната държава членка, на първо място. Предмет на уведомителния режим – с част от тези доводи отговорям на въпросите, поставени от колеги, говорили преди мен – са лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, плащани с публични средства, предназначени за лечение на социално значими заболявания. Като такива държавата има задължението да ги осигурява за всички български граждани, които се нуждаят от лекарствена терапия. Гарантирането и осигуряване на достатъчни количества лекарствени продукти за всички български граждани е не само в обществен интерес, а е задължение на държавата. От друга страна, в оспорвания § 16 изрично е посочено, че: „Мотивиран отказ може да се направи само когато се установи, че наличните количества на територията на страната са недостатъчни за задоволяване на здравните потребности на населението”. Установяването на недостиг се базира на конкретни данни, предоставяни, от една страна, от Националната здравноосигурителна каса и/или Министерството на здравеопазването, и от друга страна, от притежателя на разрешението за употреба, тъй като именно той е субектът, който извършва вноса на лекарствените продукти. Данните на НЗОК и МЗ могат да се считат за достоверни, тъй като именно те заплащат лекарствените продукти, което им е вменено като задължение по закон. Притежателят на разрешението за употреба разполага с официални документи за извършването на всеки внос на лекарствени продукти. Тук трябва да каже, че именно това са лицата, които биха предоставили най-коректна и точна информация, тъй като не са заинтересовани страни в търговията на едро с лекарствени продукти. В мотивите към указа се посочва, че следва да се изисква информация за наличните количества и от другите търговци на едро, така както и от търговците на дребно. Считаме, че именно въвеждането на подобна практика би създало предпоставка за нелоялна конкуренция, субективизъм и корупционни практики, тъй като това са лицата – заинтересовани страни в процеса. В мотивите към указа се посочва, че се изисква информация само за конкретния лекарствен продукт, без да се отчита евентуалното наличие на лекарствени продукти от същата фармакологична група. Съгласна съм, че в Позитивния лекарствен списък има заболявания, които имат няколко алтернативни лекарствени терапии. Не се отчита обаче фактът, че внезапната смяна на лекарствената терапия, особено при някои заболявания, може да доведе до застрашаване на живота и сериозно увреждане на здравето на пациентите. Тук става дума за осигуряване на лекарствени продукти за всеки един пациент, на който е предписана конкретна лекарствена терапия от неговия лекуващ лекар. Ние не можем да си позволим да подменяме или да поставяме под въпрос преценката на лекуващия лекар, който най-добре може да прецени за всеки конкретен пациент каква е най-подходящата и най-качествена терапия за съответното заболяване, още повече, с цел защита интереса на търговците на едро, а не на конкретния пациент. Считаме, че разпоредбите на § 16 въвеждат ясни и точни критерии, които не поставят никого в неравностойно положение. Следва да се подчертае, че режимът е уведомителен, без характеристики на разрешителен...

...тъй като изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата има конкретни правомощия. Позволете ми да завърша със следното. При износа на лекарствени продукти са заложени на карта животът и здравето на гражданите. Считам, че човешкото здраве и живот нямат цена. Това бяха и мотивите ни да предложим и защитаваме именно тази позиция. Смятам, че размерът на предвидените санкции е прекалено малък на фона на безценния човешки живот, за който говорим. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Джафер, имам кратък въпрос и искам да повторите отново дали режимът е уведомителен или разрешителен. Според нас режимът не е уведомителен. Словакия в момента е в процедура по инфриджмънт от страна на Европейската комисия точно по тази причина. Това ли искате да направите в момента – да вкарате държавата ни в наказателна процедура от страна на Европейката комисия?! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Джафер, в много от нещата, които казахте, сте права. Остава открита темата, че технологичното решение, което предлагате в закона, е неадекватно и няма да постигнете това, което търсите. Дадохме пример с медикаменти, които изчезват за 10 дена от местния пазар. Ако имахте депозити, сложени в Здравата каса от вносителите, които се молят да влязат в Позитивния списък, сега Здравната каса щеше да им вземе парите и да ги прибере в полза на пациентите. Реално решение на този проблем Вие не давате, а само слагате рестриктивен режим с неясни причини. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаема д-р Джафер, понеже нямам пред мен протокола от гласуванията на законопроекта в Здравната комисия, бих помолил по памет да цитирате как беше приет на първо четене, защото ако не ме лъже паметта, това беше един от малкото случаи, в които нещо мина, подкрепено от абсолютно всички. Моля да ме поправите, ако греша. Благодаря Ви.

Уважаеми д-р Райнов, законопроектът беше подкрепен почти единодушно – със 17 гласа „за” на първо четене в комисията, включително от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. Един колега се въздържа, той е от групата на ДПС, с други аргументи, свързани с така наречения „Експертен съвет”. Това са фактите. Колеги от ГЕРБ, трябва да дадете отговор кое Ви накара да промените Вашата позиция: дали мотивите са политически, или се намериха други механизми? Спрямо нас също имаше опити за въздействие през тези няколко месеца. Започвам с позицията на европейски експерти, представени така и в медиите, които се оказаха просто представители на Асоциацията на търговците на едро с лекарства. Що се отнася до това дали режимът е уведомителен, или е някакъв друг – рестриктивен, ще Ви отговоря така: режимът е уведомителен и няма как да бъде по друг начин, защото търговците и износителите на едро на лекарства ще трябва, ако обичат, да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата. Няма държава, уважаваща собствените си пациенти и граждани, която да не иска да мониторира този процес, който се оказва, че е в рамките на около 300 милиона по неофициални данни. Десет са страните в Европейския съюз, които са въвели някакви режими във връзка с паралелния износ, и според нас България трябва да една от тези страни. Що се отнася до това какви мерки е предприела Европейската комисия, Словакия работи от една година по този модел. Няма санкции, наложени до този момент. Един медикамент са спрели от износ, но явно ефектът, който целят, е превантивен и той работи. Що се отнася до въпроса дали считаме, че принципът на пропорционалност и обоснованост е спазен, защото това е един от мотивите, с които Президентът връща закона за разглеждане, ще Ви отговоря следното. Изпълнителната агенция по лекарствата може да откаже извършването на износ на лекарствен продукт само ако при извършването на анализа на данните, предоставяни от Здравната каса и министерството, както и от притежателя на разрешението за употреба, се установи, че: Първо, наличните към момента на подаване на уведомлението количества от съответния лекарствен продукт в Република България не са достатъчни за задоволяване на здравните потребности; Второ, в резултат на извършване на износа може да настъпи временен недостиг на необходимите количества за задоволяване на здравни потребности; и Трето, липсата на достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване на здравните потребности може да застраши сериозно живота и здравето на населението.

Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости в залата на Народното събрание! Ще започна с това, че ще се изкажа в качеството си на народен представител от партия „Атака”, само в това си качество, за разлика от хората, които говориха преди мен – собственици на аптеки, вериги, частни болници и други. Когато говорим за мерки, касаещи живота и здравето на българските граждани, няма как да не настояваме за стриктен контрол от страна на държавата. Ето затова ние от „Атака” сме за повече държавна регулация в сферата на здравеопазването. В конкретния случай регулацията на износа на лекарствени продукти към други държави би довела до гаранция, че производителите на лекарства в България ще покриват първо българския пазар, а не чуждия. Именно заради това ние от „Атака” няма как да сме против тази мярка, тъй като тя е в интерес на българските граждани. Не само това, настояваме да се въведе държавна регулация на цените на лекарствените продукти в България, за да може държавата да не допуска произволност от страна на монополите на пазара, когато се формират цените на лекарствата. Знаете, че има многобройни случаи, в които цената на едно лекарство на българския пазар е в пъти по-скъпа, отколкото в Германия, да речем. Това пък, от своя страна, води до невъзможност за закупуване на скъпоструващи медикаменти от страна на десетки хиляди български граждани. Това е недопустимо и може да бъде поправено именно ако има намеса на държавата. Няма как обаче да подминем с лека ръка притесненията, които възникват около регулацията на износа на медикаменти от България. За да сме сигурни в обективността на решенията на Агенцията по лекарствата относно това кое лекарство може и кое не може да се изнася от страната, трябва да има абсолютна прозрачност в действията на агенцията. Ние от „Атака” настояваме всяко разрешение или отказ на дадена фирма да изнася медикаменти да бъде въвеждано в публичен регистър, за да има възможност всеки гражданин да научи кои са фирмите, на които се разрешава или отказва износ на лекарства от страната. Само и единствено по този начин можем да бъдем сигурни, че всъщност решенията на агенцията се вземат на базата на реални данни за наличността на дадено лекарство на българския пазар, а не на база коя фирма си плаща и коя не на служители на агенцията, за да получи разрешение. Ние ще подкрепим този закон, но тук трябва ясно да се знае – обръщам се към вносителите му: ние от „Атака” ще следим внимателно за прозрачността на агенцията. Уверявам Ви, че всеки сигнал до нас като народни представители от фирми, на които е отказан износ не на база наличността на медикамента на българския пазар, а за сметка на по-голямата и по-влиятелна фирма, ще бъде огласяван тук, от тази най-висока трибуна. Нека наистина здравето и интересът на българските граждани да бъдат водещи пред лобизма на фармацевтичната мафия в България. И като казвам „мафия”, се сещам за нашия държавен глава Росен Плевнелиев. Той наложи вето върху този закон с мотивите, че имало намеса в свободния пазар. Както казах в началото, когато говорим за живота и здравето на нашите сънародници, държавата трябва да осъществява стриктен контрол. Според нас от „Атака” обаче господин Плевнелиев едва ли е загрижен толкова за свободния пазар, колкото за бизнеса на своите приятели олигарси, собственици на огромни фармацевтични компании у нас. Ще Ви припомня, дами и господа народни представители, че при посещението на господин Плевнелиев в Китай той беше поканил кой – единствено бизнесмени от организацията КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), на която пък председател е мултимилионерът и фармацевтичен бос и олигарх господин Огнян Донев. Дали господин Плевнелиев не цели защита на бизнеса на своя доверен човек с това вето? Според нас от „Атака” е точно така. Сега ще Ви цитирам части от негово изказване, на същия мултимилионер Донев, в списание „Форбс”, с което той неотдавна се изгаври с българските работници. Цитирам Ви негови думи: „В момента заплатите в България са прекалено високи за труда, който работниците полагат” – казва господин олигархът. - „Ние усилено, в нашата организация, обсъждаме вариантите за нейното намаляване,” – има предвид заплатата, „за да можем”, забележете, „да запазим стандарта си на живот непокътнат”. „Във Виетнам работят за 20 долара на месец. В Индия, Бангладеш, Малайзия, в огромната част от Азия и Близкия изток, в Сомалия, в Китай преобладаващата част от населението също получава заплати, значително по-ниски от нашите” – казва господин Донев. Той казва също така: „Имам чувството, че работниците у нас живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите. Ние даваме огромни заплати, и то дори с риск да бъдем глобени. И те, вместо да ни благодарят за нашето благородство,” – представете си, „за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме спазили трудовото законодателство.” Ето дотук стига наглостта на този човек, който всъщност живее в един различен свят и не знае за проблемите на обикновения български гражданин, за ниските заплати. „Били работили” – казва той. - Че китайците не работят ли, и то по 12 часа, че и спят във фабриките?! Не сме благотворително дружество. Българският работник е неблагодарен – колкото и да му плащаш, все е малко. Може би около 1 долар на ден е нормалната заплата. Пенсионирането трябва да се отмени, защото само натоварва излишно бюджета.” Въпрос към господин Донев: „Не Ви ли е страх от бунтове?”. Той отговаря: „Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. На България хрантутници не й трябват. Няма демографска катастрофа – има демографско прочистване на материала.” Следващ въпрос: „Как да си гледат децата?” – имат предвид работниците. Донев отговаря: „Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили?! Работниците трябва да мислят – щом ще работиш чистачка, касиер или общ работник, не трябва да имаш деца.” Това казва господин Донев. Ето това са, уважаеми дами и господа народни представители, приятелите на нашия много неуважаван господин държавен глава Росен Плевнелиев. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Ето такива хора кани той на своите визити в други държави. Е, как да имаме доверие тогава... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Езикът ми е напълно нормален, госпожо председател. Не виждам някакви притеснения от Ваша страна – няма смисъл. Как да вярваме на господин Плевнелиев, че се е загрижил за благото на народа си, след като неговите приближени казват, че българските работници едва ли не не заслужават и да живеят, освен че не заслужават заплащане?! Как да имаме доверие на един президент, който е избран с измама? И това сме го заявявали многократно от тази висока трибуна! Господин Плевнелиев имаше възможност да се намеси в приемането на много други важни за България закони, но той, незнайно защо, не го направи. Ние от „Атака” знаем защо. (Реплики от ГЕРБ.) Защо не сложи вето например на решението на правителството на ГЕРБ, ... (Реплики от ГЕРБ.)

...което прекрати действията по строежа на АЕЦ „Белене”? Досега централата щеше да бъде построена и щеше да даде десетки хиляди работни места на жителите в най-бедния, подчертавам, регион в цяла Европа – Северозападна България. Плевнелиев, същият този хубавец, не сложи вето за АЕЦ-а, но днес обмисля да сложи вето върху закона (силен шум и реплики от ГЕРБ) – благодарение на „Атака”, вече 20% от печалбите на ВЕИ-тата в България остават в държавната хазна! Тук говорим за стотици милиони левове, които ще бъдат в полза на българските граждани. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Още едно доказателство, че избраният с измама президент обслужва не само фармацевтичната, но и енергийната мафия в България. Освен тази регулация в износа на лекарства от България за чужбина, ние от „Атака” настояваме да има фиксиране, слагане таван на лихвите на лекарствата, които се произвеждат в България. „Атака” настоява и за други реформи, които трябва да бъдат проведени в сферата на здравеопазването. Ще изброя само няколко от тях: На първо място, болничните заведения от търговски дружества трябва да се превърнат в държавни, истински здравни центрове, чиято функция да бъде не печалба, а запазване на доброто здравословно състояние на българските граждани. Премахването на Здравната каса. Този въпрос го поставяме от години наред, тъй като това е паразитна структура, чийто бюджет е стотици милиони левове всеки месец. Знаете, че чиновниците, които работят в Здравната каса, дори нямат и медицинско образование, но това пък не им пречи да се ползват с привилегии, като сгради, автомобили, шофьори, а всичко това е на гърба на българския данъкоплатец. Като трета точка – ние настояваме ДДС-то на лекарствените продукти в България да падне, то да бъде нула процента и ще го отстояваме докрай. Има още много градивни предложения на „Атака”, които мога да изброя и които са единствено и само в защита на интереса на българските граждани, но няма да ми стигне времето. Който се интересува, може да ги намери подредени точка по точка в ето тази книжка (показва я), която се нарича „Планът Сидеров срещу колониалното робство”. Разбира се, цялото й съдържание може да бъде изпълнено на практика единствено и само когато премиерът на България се нарича Волен Сидеров. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, за разлика от някои преждеговоривши, аз ще се върна конкретно на темата само с три реплики. Първо, не е ясно и не стана ясно дали причината за липса на медикаменти на пазара е в резултат на паралелния износ. Тази неяснота остана дори след последното извънредно заседание на Комисията по здравеопазването. На второ място – има реални съмнения, които не отпаднаха, за лобизъм към едни или други производители, или търговци. И на последно място – така или иначе, е нарушен принципът за свободно движение на капитали. Точно затова след два месеца обсъждане и дискусия при тези неясноти в законопроекта ние няма да го подкрепим! Това трябва да е ясно. Благодаря. (Шум и реплики от ДПС.)

Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя следното изказване в подкрепа на това, което каза колегата Димов. Президентът имаше редица възможности да се намеси в далеч по-проблемни теми за обществото. Когато ние сме полагали клетва в тази зала – всеки един от нас е казал: „…във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.” Аз смятам, че именно един такъв законопроект, който има за цел да регулира пазара на лекарства и недостига на лекарства, е в интерес и за благото на обществото. Не е нормално и не е морално един президент по този начин да защитава интересите на търговците. Задайте си въпроса: защо се прави само в услуга и угода на част от обществото? Не е ли държавният глава именно този човек, който трябва да бъде обединител на нацията? Не е ли в този случай държавният глава – разединител на нацията! И не само по този въпрос, но и по ред други въпроси. Когато ние четем Конституцията, не трябва да я четем, както дяволът – Евангелието. България е социална държава. Като социална държава тя има за цел да пази здравето и благото на народа, а не благото на дадени кръгове, чиито интереси се опитва да защити Президентът. Колегата ми вече назова част от тези хора и аз Ви моля – абсолютно всички да се обединим, действително да защитим интереса на гражданите, а не това, което са Ви казали чисто политически, за да подкрепите един PR на Президента. И то даже не е и PR, не излиза като PR, излиза една акция за защита на един капитал, откъдето възниква въпросът: той не очаква ли да получи някаква част от него? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Декларирам, че всички ние тук, които се изказваме от трибуната от Парламентарната група на ГЕРБ, сме водени от идеята, че политиката в областта на лекарствата трябва наистина да намира баланс между индустрията и интересите на гражданите. Същото становище е изразено и в това, което Президентът подчертава като проблеми в този закон. Аз виждам, че и в Парламентарната група на „Атака” има разбирането за корупционния потенциал, който създават така въведените разпоредби. Никой от нас, а също така и Президентът, не отрича, че е необходимо да се направи прозрачен паралелният износ. Никой от нас не противоречи на този принцип. Проблемът е именно по механизма, който се залага в закона, и Вие сами, и преждеговорившият изказал се Ваш народен представител, изказа съмнение, че в Изпълнителната агенция по лекарствата – от една страна, няма капацитет, за да се изследват дефицитите в установените срокове, от друга страна – наистина режимът по своята същност е разрешителен. И това ще създаде проблем, защото, макар животът, здравето и здравеопазването в европейските страни да бъдат ангажимент само на отделните законодателства, то лекарствата влизат в търговията като категория стока. При всички положения това трябва да отговаря на Договора за функциониране на Европейския съюз. В този смисъл Президентът даде шанс ние да направим този закон такъв, че наистина да бъде в интерес на българските граждани. Ние искрено съжаляваме, че Вие пропиляхте този шанс, защото не искате по никакъв начин да регулирате текстовете. Ние щяхме ги да подкрепим, така че да се изчистят съмненията за възможности за корупционни практики. А в интерес на истината, българските производители правят повече генерични продукти. Основният елемент на паралелния износ са иновативните препарати. И аз наистина съжалявам, че това широко проучване на европейската практика не се случи преди приемането на този закон, а така много се бързаше, без да се направи цялостен анализ на ситуацията. Възползвайте се от шанса, който даде Президентът, да направим този закон така, че да бъде наистина в услуга на българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Аз искам да задам на колегата два кратки и ясни въпроса, не толкова сложно изразявайки се, като колегите от медицинската гилдия. Двойното намаляване на срока за анализ и неколкократното завишаване на наказанията при неизпълнение на закона към какво води – към намаляване на корупцията или към увеличаване на корупционния натиск? Това са ми кратките въпроси.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, надали аз съм този, който трябва да Ви отговори дали е увеличаване или намаляване на корупционната схема и практика, защото си има експерти по това. Ако трябва да ги разглеждаме и сте се загрижили толкова много да намаляваме корупцията в момента, това трябваше да стане по времето на Вашия мандат. Имали сте близо четири години да го направите – да намалите корупцията, да я унищожите. Колкото се отнася до госпожа Дариткова и това, което каза – действително се надявам да е така, защото аз това, което разбрах, на Здравна комисия, когато е влязъл на първо четене този законопроект, всички сте го подкрепили, а сега, ако не бъде подкрепен, въпросът е: какво се е случило? И защо тогава сте го подкрепили, а сега вече – не? Тогава сте имали шанса между първо и второ четене да внесете поправките, които да регулират. Защо не сте го направили? Все пак това е парламент и не смятам, че парламентът трябва да бъде ползван за такива PR акции, освен ако не излезете и подобаващо ни уведомите какво Ви е накарало в момента да минете на другата страна на реката. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Първо – процедура за допускане в залата на господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, и на госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция в Министерството на околната среда и водите.

По чл. 58 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители: Член 58 се изменя така: „Чл. 58. Приходите от продажба на квотите за емисии на парникови газове от инсталации чрез търг с изключение на приходите по чл. 57, ал. 1 се превеждат по сметка на Министерството на финансите и се разходват за: 1. плащане на вноските на Република България в Зеления фонд за климата, създаден в съответствие с чл. 11 от РКООНИК или други международни екологични фондове; 2. екологични проекти в съответствие с националните екологични стратегии и планове; 3. други бюджетни разходи.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.

„Раздел ІХ – Администриране на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове”. Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІХ. По чл. 59 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители: „Чл. 59 се изменя така: (1) Изпълнителният директор на ИАОС изпълнява функциите на национален администратор на НРТКЕПГ. (2) За периода за търгуване, започващ на 1 януари 2013 г. по отношение на квотите, издадени за този период, и квотите за авиационни емисии за тръжна продажба, издадени за периода за търгуване от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., се прилага Регламент (ЕС) № 1193/2011. (3) Редът и начинът на администриране на НРТКЕПГ се уреждат с наредбата по чл. 5, т. 3. (4) Изпълнителният директор на ИАОС в качеството си на администратор на НРТКЕПГ се подпомага от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” при изпълнение на задълженията си по чл. 10, § 3 и чл. 20, § 1 от Регламент (ЕС) № 1193/2011.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.

Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители – чл. 60 се изменя така: „(1) Решенията на националния администратор, които подлежат на обжалване съгласно Регламент (ЕС) № 1193/2011, са индивидуални административни актове и се обжалват по административен ред пред министъра на околната среда и водите по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.

По чл. 61 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61. „Раздел Х – Достъп до информация.” Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел Х. Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. По чл. 63 има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63. „Глава пета – Други мерки за намаляване емисиите на парникови газове”. Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. „Раздел І – Намаляване на емисиите от течни горива и енергия за транспорта”. Предложение на народния Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

Текстовете са абсолютно еднакви и затова ги чета.

По чл. 64 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. Член 65 – предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители.

Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители – чл. 65 се изменя така: „(1) Лицата по чл. 66, ал. 1 могат да се обединят за съвместно изпълнение на задълженията по чл. 66, ал. 1, като в този случай те се считат за един доставчик. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съгласно условия и ред, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1 от ЗЕВИ.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Методи Теохаров, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 65: „Чл. 65. (1) Лицата по чл. 66, ал. 1 може да се обединят за съвместно изпълнение на посочените в чл. 66, ал. 1 задължения, като в този случай те се смятат за един доставчик. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съгласно реда и условията, определени с наредбата по чл. 44, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.”

По чл. 66 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. „Раздел ІІ – Изпълнение на задълженията по Решение № 406/20009/ЕО”. Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители – член 67 се изменя така: „(1) Министърът на околната среда и водите извършва ежегодна проверка за съответствие на емисиите на парникови газове на Република България от категориите дейности по Приложение № 1 във връзка с чл. 2, т. 1 от Решение № 406/2009/ЕО с нивата, определени в чл. 3 от същото решение, и изготвя доклад, който представя на ЕК. (2) Докладът по ал. 1 съдържа информацията по чл. 6 от Решение № 406/2009/ЕО и включва: 1. данни от националната инвентаризация по чл. 11, ал. 1; 2. допълнителни данни за националните политики; 3. мерки за намаляване емисиите на парникови газове от източниците или повишаване на поглъщането от поглътители – за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор; 4. националните прогнози за емисии на парникови газове по източници и поглъщането от поглътители – за всеки отделен газ и за всеки отделен сектор. (3) Допълнителните данни по ал. 2 се предоставят на министъра на околната среда и водите от органите по чл. 4, ал. 1 по реда на чл. 11, ал. 2. (4) В случаите, когато с доклада по ал. 1 бъде констатирано надвишаване на установените нива на емисиите, определени в чл. 3 от Решение № 406/2009/ЕО, Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема решение за разработване на допълнителни секторни политики и въвеждане на допълнителни мерки по изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.

„Раздел ІІІ – Схема за доброволно намаление на емисии (СДНЕ)”. Има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименование на Раздел ІІІ: „Раздел ІІІ. Схема за доброволно намаление на емисии.” По чл. 68 има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители: „Чл. 68 се изменя така: (1) Схемата за доброволно намаление на емисии (СДНЕ) обхваща дейности, инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване на емисиите от парникови газове. (2) Проектите по СДНЕ се осъществяват при спазване на следните принципи: 1. допълнителност; 2. избягване на двойното отчитане на постигнатите редукции на емисии; 3. принципите по чл. 24, ал. 1. (3) Проектите по СДНЕ не получават публично финансиране.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.

По чл. 69 има предложение от народния представител Добрин Данев, направено по реда на чл. 79 от правилника. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители: Чл. 69 се изменя така: “Чл. 69. Министърът на околната среда и водите осигурява отмяната на такова количество ПЕЕ от НРТКЕПГ, което е равно на обема на редуцираните емисии, постигнати в резултат на успешно реализиран проект по СДНЕ.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 69: „Чл. 69. Министърът на околната среда и водите отменя количеството ПЕЕ от НРТКЕПГ, което е равно на обема на намалените емисии, постигнати в резултат на успешно реализиран проект по СДНЕ, ако това се изисква от приложимите правила за отчитане намаляването на емисии чрез СДНЕ.”

По чл. 70 има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70. „Глава шеста – Принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност”. Има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. „Раздел І – Принудителни административни мерки” Има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По чл. 71 има предложение на народния представител Силвия Хубенова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители: Чл. 71 се изменя така: „(1) За предотвратяване и преустановяване нарушения на Регламент (ЕС) № 1031/2010 от лицата по чл. 53, т. 2, както и при възпрепятстване упражняването на контролната им дейност компетентните органи по чл. 118, ал. 1 от Закона за пазарите за финансови инструменти (ЗПФИ) прилагат предвидените в същия закон принудителни административни мерки. (2) За предотвратяване и преустановяване нарушения на Регламент (ЕС) № 1031/2010 от лицата по чл. 53, т. 3 компетентните органи по чл. 118, ал. 1 от ЗПФИ имат правомощията по чл. 118, ал. 2 и 3. (3) В случаите по ал. 1 и ал. 2 се прилагат съответно чл. 118 – 120 от ЗПФИ. (4) В неуредените от този закон случаи контролът върху лицата по чл. 53, т. 2 и 3 за спазването на финансовото и банковото законодателство се осъществява по реда на ЗПФИ, Закона за кредитните институции и Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 71 да бъде отхвърлен.

По чл. 72 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 72, който става чл. 71: „Чл. 71. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица съобразно компетентността им прилагат принудителни административни мерки при: 1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му и на актове на министъра на околната среда и водите или на оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност; 2. възпрепятстване упражняването на контролната им дейност. (2) В случаите по ал. 1 с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на околната среда и водите и изпълнителният директор на ИАОС или оправомощените от тях длъжностни лица съобразно своята компетентност прилагат следните принудителни административни мерки: 1. издават задължителни писмени указания за преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок; 2. разпореждат извършване на експертизи, проверки, изпитвания на инсталации и съоръжения, на техни части, системи или компоненти; 3. временно спират или ограничават дейността на операторите на инсталации или на авиационните оператори; 4. спират достъпа на операторите на инсталации и на авиационните оператори до партидите им в НРТКЕПГ по смисъла на чл. 34, параграф 3, буква „б” от Регламент (ЕС) № 389/2013 в случаите на нарушаване на задълженията за точно докладване на емисиите по чл. 36, aл. 1 и 2 до отстраняване на нарушението. (3) Прилагането на принудителната административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по ал. 1, в която се определя видът на принудителната административна мярка, начинът на прилагането й и подходящ срок за изпълнението й. (4) Принудителната административна мярка се прилага до отстраняване на причините, довели до налагането й. (5) Заповедта по ал. 3 се връчва на заинтересованото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс. (6) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.”

„Раздел IІ – Административнонаказателни разпоредби”. Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. По чл. 73 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Георги Свиленски, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 73, който става чл. 72: „Чл. 72. (1) На оператор на инсталация, който осъществява дейност без изискуемо разрешение по чл. 31, се налага глоба от 5000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. – за едноличните търговци или юридическите лица. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 10 000 до 20 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.”

По чл. 74 по вносител има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители: „Член 74 се изменя така: „Оператор на инсталация, който не изпълни задълженията си по чл. 34, ал. 2 в сроковете по наредбата по чл. 5, т. 1, се наказва с глоба за физическите лица, съответно с имуществена санкция за едноличните търговци или юридическите лица, в размер от 1000 до 10 000 лв.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 73.

По чл. 75 има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 75, който става чл. 74: „Чл. 74. (1) На оператор на инсталация или авиационен оператор, който не е спазил изискванията за мониторинг и докладване по чл. 35, се налага глоба – за физическите лица, съответно с имуществена санкция – за едноличните търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв. (2) В случаите по чл. 36, ал. 5, т. 3 на верификаторите се налага имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. (3) За повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, както следва: 1. по ал. 1 – от 2000 до 20 000 лв.; 2. по ал. 2 – от 4000 до 40 000 лв. (4) При системни нарушения по чл. 36, ал. 5, т. 3 се отменя акредитацията на верификаторите по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.”

По чл. 76 има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Данев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от правилника. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Георги Свиленски, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 76, който става чл. 75: „Чл. 75. (1) На физическо лице, което наруши изискванията за съхраняване на информация по изискванията на чл. 66, параграф 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 601/2012, се налага глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.”

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че някои хора не разбраха за какво става дума в този параграф и може би не са гласували по начина, по който биха гласували, ако бяха разбрали. (Оживление.) Правя процедурно предложение за прегласуване. (Смях, оживление.)

По чл. 77 по вносител има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 76. По чл. 78 по вносител има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 77. По чл. 79 по вносител има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 79 да бъде отхвърлен.

По чл. 80 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 78. По чл. 81 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 79. По чл. 82 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 80. По чл. 83 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители: „Чл. 83 се изменя така: (1) Доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 64, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 2000 до 20 000 лв. за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. за юридическите лица. (2) Доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 66, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. за юридическите лица.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Станислав Иванов и народния представител Страхил Ангелов, направено по реда на чл. 79 от правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 83, който става чл. 81: „Чл. 81. (1) На доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 64, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. – за юридическите лица. (2) На доставчик на течни горива и енергия за транспорта, който не изпълни задължението си по чл. 66, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. – за физическите лица, съответно имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. – за юридическите лица.”

По чл. 84 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 82. По чл. 85 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители: „Чл. 85 се изменя така: „Актовете, с които се установяват административните нарушения, се съставят от: 1. оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица по чл. 128, ал. 1 от ЗПФИ – за нарушенията по чл. 79; 2. длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите в зависимост от тяхната компетентност – за всички останали нарушения по този закон. (2) Наказателните постановления по ал. 1 се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от: 1. заместник-председателя по чл. 128, ал. 1 от ЗПФИ – в случаите по ал. 1, т. 1; 2. министъра на околната среда и водите или изпълнителния директор на ИАОС, или от оправомощени от тях длъжностни лица – в случаите по ал. 1, т. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 85, който става чл. 83: „Чл. 83. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите съобразно тяхната компетентност. (2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 има предложение на народния представител Добрин Данев, направено по реда на чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Авиационен оператор” е лице, което експлоатира въздухоплавателно средство в момента, в който то извършва авиационна дейност, включена в списъка по Приложение № 2, или ако това лице не е известно или не е посочено от собственика на въздухоплавателното средство – лицето, което е собственик на въздухоплавателното средство. 2. „Администрираща държава членка” е: а) държавата – членка на Европейския съюз, която е издала оперативния лиценз на съответния авиационен оператор – в случай на авиационен оператор с валиден оперативен лиценз, издаден му от държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1008/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.); б) държавата – членка на Европейския съюз, с най-голям брой предвидени установени авиационни емисии от полети, извършени от този авиационен оператор през базовата година – в случаите, извън този по буква „а”; в) държавата – членка на Европейския съюз, с най-голям брой предвидени и установени авиационни емисии от полети, извършени от авиационен оператор по време на първите две години от предходния период – в случай, че авиационният оператор няма установени авиационни емисии от полети през първите две години от периода по чл. 37, ал. 1 в държавата по буква „б”. 3. „Алтернативни горива” са горива, които заместват изкопаемите нефтени източници при снабдяването с енергия на транспорта и имат потенциал да допринесат за неговата нисковъглеродност, включващи електроенергия, водород, биогорива, синтетични горива, природен газ, включително биометан в газообразна форма (компресиран природен газ) и втечнена форма (втечнен природен газ и втечнен нефтен газ). 4. „Анулиране” e понятие по смисъла на чл. 3, т. 17 от Регламент (ЕС) № 389/2013. 5. „Базова година” за целите на т. 2 е първата календарна година на дейността на авиационен оператор, който е започнал да извършва дейност в Европейския съюз след 1 януари 2006 г., а във всички останали случаи – календарната година, започваща на 1 януари 2006 г. 6. „Бенефициер” е лице, което реализира одобрен от НДЕФ проект по НСЗИ. 7. „Биогорива” е понятие по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. 8. „Валидация” е процес на независима проверка и потвърждение на надеждността, достоверността и точността на проектната документация. 9. „Верификатор” е юридическо лице – проверяващ орган по смисъла на чл. 3, т. 3 от Регламент (ЕС) № 600/2012. 10. „Верификация” е процес на независима проверка и потвърждение на надеждността, достоверността и точността на системата за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с емисии на парникови газове. 11. „Генератор на електрическа енергия” е инсталация, която към 1 януари 2005 г. или след това е произвела електрическа енергия, предназначена за продажба на трети лица, и в която не се извършва друга дейност, посочена в Приложение № 1, освен изгарянето на горива. 12. „Дейност по проект” е дейност по проект, одобрена от една или повече страни по Приложение № 1 в съответствие с чл. 6 или чл. 12 от Протокола от Киото, и решенията са приети съгласно РКОНИК или Протокола от Киото. 13. „Доброволно намаление на емисии” е намаление на емисии на парникови газове, получено в резултат на реализацията на проекти, сертифицирани по някой от доброволните стандарти. 14. „Доставчици на течни горива и енергия за транспорта” са лица, които пускат на пазара течни горива и енергия за транспорта и отговарят за освобождаването им за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. 15. „Единици по Протокола от Киото” e понятие по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 389/2013. 16. „Единица редуцирани емисии (ЕРЕ)” е равна на един тон еквивалент въглероден диоксид, постигната в резултат на проект „Съвместно изпълнение” по чл. 6 на Протокола от Киото, и решенията, приети съгласно РКОНИК или Протокола от Киото. 17. „Емисия” е отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация или отделянето от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност, включена в списъка по Приложение № 2, на определените по отношение на тази дейност газове. 18. „Емисии на парникови газове от целия жизнен цикъл” са всички нетни емисии на CO2, CH4 и N2O, които може да бъдат причислени към дадено гориво (включително всички негови примеси) или произведената от него енергия. Това включва всички етапи от отглеждането и добива на земеделските култури, включително промени в земеползването, както и транспорт и разпространение, преработка и горене. 19. „Емисии на парникови газове на единица енергия (интензитет)” са общата маса на CO2-еквивалент на парникови газове, свързани с даденото гориво, разделена на общото енергийно съдържание на горивото (изразява се като долната топлина на изгаряне на съответното гориво). 20. „Енергия за транспорта” е енергия за употреба в различните видове пътни превозни средства, извънпътна подвижна техника (включително плавателни съдове, плаващи по вътрешните водни пътища), селскостопански или горски трактори или плавателни съдове с развлекателна цел, освен получената от течни горива за транспорта. 21. „Изгаряне” е всяко окисление на горива, независимо от начина, по който се използва топлинната, електрическата или механичната енергия, произведена чрез този процес, и всички други пряко свързани с това дейности, включително пречистване на отпадъчните газове. 22. „Изготвяне на национални инвентаризации на парникови газове” е обобщаването на данните, събрани в резултат на предоставените данни от органите по чл. 12, ал. 1, т. 2-5, т. 7-14, и изчисляване на количеството антропогенни емисии по източници и абсорбиране от поглътители на всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, подписан на 16 септември 1987 г. (ратифициран с указ № 2235 – ДВ, бр. 82 от 1989 г.), (ДВ, бр. 71 от 1999 г.), изхвърлени в атмосферния въздух по реда, предвиден в наредбата по чл. 5, т. 4 . 23. „Изменение на климата” е изменение на климата, пряко или непряко свързано с човешка дейност, което променя състава на глобалната атмосфера и което се явява в допълнение към естественото вариране на климата, наблюдавано за сравними периоди от време. 24. „Инсталация” е всяко неподвижно техническо съоръжение, в което: а) се извършват една или повече от посочените в Приложение № 1 дейности; б) се извършват и други дейности на същата площадка, които са непосредствено свързани и/или имат техническа връзка със съоръженията по буква „а“, и които може да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването. 25. „Исторически авиационни емисии” са средноаритметичната стойност на годишните емисии през календарните години 2004 – 2006, отделени от въздухоплавателното средство, извършващо авиационна дейност, включена в списъка по Приложение № 2. 26. „Квота” е право за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, което е валидно единствено за целите на ЕСТЕ и може да бъде прехвърляно в съответствие с този закон. 27. „Климатична система” е съвкупността от атмосферата, хидросферата, биосферата и геосферата и тяхното взаимодействие. 28. „Клиринг” е понятие по смисъла на член 3, т. 32 от Регламент (ЕС) № 1031/2010. 29. „Кредит” е единица редуцирани емисии (ЕРЕ) и/или сертифицирана единица редуцирани емисии (СЕРЕ). 30. „Лица, които пускат течни горива на пазара” са лицата по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 31. „Лица, които пускат енергия за транспорта на пазара” са лица, които осъществяват пускане на пазара и доставят енергия за транспорта на крайни клиенти по смисъла на Закона за енергетиката. 32. „Развиващи се държави” са държавите, които са извън списъка с държави в Приложение № 1 на РКОНИК. 33. „Национален регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове” е съвкупността от партиди на потребители под юрисдикцията на Република България в регистъра на Европейския съюз и регистъра по Протокола от Киото съгласно Регламент (ЕС) № 389/2013. 34. „Начало на нормална експлоатация” е първият ден на първия непрекъснат период от 90 дни, през който активността на някой от модулите на инсталацията достигне 40 на сто от своя капацитет съгласно одобрения инвестиционен проект. 35. „Нова инсталация” е инсталация, за която основанията за подаване на заявление за издаване на разрешително за емисии на парникови газове по реда на чл. 32 възникват след влизането в сила на този закон. 36. „Нов участник” е: а) всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите по Приложение № 1, за която е получено разрешително за емисии на парникови газове за първи път след 30 юни 2011 г.; б) всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите по Приложение № 1, която е спряла дейността си по смисъла на чл. 22 от Решение 2011/278/ЕС и за която е получено ново разрешително за емисии на парникови газове за първи път след 30 юни 2011 г.; в) всяка инсталация, извършваща дейност, която е включена доброволно от Република България в ЕСТЕ за първи път; г) всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в Приложение № 1, или дейност по буква „б”, която е претърпяла разширение на капацитета си с повече от 10 на сто след 30 юни 2011 г., само по отношение на увеличения капацитет. 37. „Общественост” е понятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. 38. „Оператор” е понятие по смисъла на § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. 39. „Оператор за търговски въздушен превоз” е авиационен оператор, който предоставя услуги за превоз по въздуха на пътници, товари и/или поща срещу възнаграждение. 40. „Отрасли или подотрасли, изложени на съществен риск от изтичане на въглерод” са отраслите и подотраслите, включени в приложението от Решение 2010/2/ЕС на Комисията от 24 декември 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които сe смята, че са изложени на съществен риск от изтичане на въглерод (ОВ, L 1/10 от 5 януари 2009 г.) 41. „Парникови газове” са: въглероден диоксид (СО2), метан (СН4), диазотен оксид (N2O), флуоровъглеводороди (HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), и други естествени и антропогенни газообразни компоненти на атмосферата, които абсорбират и повторно излъчват инфрачервена радиация. 42. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 43. „Полезен товар” за целите на определението по т. 57 е общото тегло на превозваните по време на авиационната дейност товари, поща и пътници. 44. „Двудневен спот” са квоти, продавани на търг за доставка на договорена дата не по-късно от втория пазарен ден след датата на търга съгласно чл. 38, параграф 2, буква „а” от Регламент (ЕО) № 1287/2006. 45. „Предаване” e понятие по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламент (ЕС) № 389/2013. 46. „Предписана емисионна единица (ПЕЕ)” е търгуема единица от „предписаното количество”, равняваща се на един тон еквивалент на въглероден диоксид, издадена съгласно разпоредбите на Анекса към Решение 13 на Първата конференция на страните по Протокола от Киото. 47. „Предписано количество” е общото количество емисии на парникови газове, което е определено за Република България по Протокола от Киото за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г. 48. „Промяна в работата на инсталацията” е понятие по смисъла на § 1, т. 40 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. 49. „Пускане на пазара” е понятие по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 50. „Разстояние” за целите на определението по т. 57 е разстоянието по най-късата дъга от земната сфера (ортодрома) между летището на заминаване и летището на пристигане плюс допълнителен непроменлив фактор от 95 km. 51. „Сертифицирана единица редуцирани емисии (СЕРЕ)” е единица, равна на един тон еквивалент въглероден диоксид, постигната в резултат на проект „чисто развитие” по чл. 12 на Протокола от Киото, и решенията, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото. 52. „Сетълмент” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 34 от Регламент (ЕС) № 1031/2010. 53. „Система за клиринг” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 31 от Регламент (ЕС) № 1031/2010. 54. „Система за сетълмент” е понятие по смисъла на чл. 3, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1031/2010. 55. „Течни горива за транспорта” са течни горива по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух, които се използват в двигатели с принудително запалване и компресионно запалване на пътни транспортни средства и извънпътна подвижна техника (включително плавателните средства, плаващи по вътрешните водни пътища, когато не плават в морски води), селскостопански и горски трактори, както и плавателните съдове с развлекателна цел, когато не плават в морски води. 56. „Тон еквивалент на въглероден диоксид” е един метричен тон въглероден диоксид (СО2) или количество от всеки друг парников газ с еквивалентен потенциал за глобално затопляне. 57. „Тонкилометър” е тон полезен товар по смисъла на определението по т. 43, превозван на разстояние един километър. 58. „Тръжна платформа“ е институция, която организира извършването на финансовите операции, съставляващи тръжната процедура, през третия период на ЕСТЕ чрез система за клиринг или сетълмент. 59. „Установени авиационни емисии” са емисиите от всички полети, попадащи в обхвата на авиационните дейности, изброени в Приложение № 2, които заминават от летище, разположено на територията на държава членка, или пристигат на такова летище от трета държава. 60. „Системно нарушение” е налице, когато са извършени в срок до три години две или повече нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) № 600/2012 при верифициране на годишните доклади за емисии на парникови газове на оператор на инсталация или авиационен оператор.”

По § 2 има предложение на народния представител Добрин Данев, направено по реда на чл. 79 от правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. (1) Този закон въвежда изискванията на: 1. Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета; 2. Директива 2004/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността по отношение на проектните механизми, предвидени в Протокола от Киото; 3. Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 8/13.01.2009); 4. Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ, L 140/63/ 05.06.2009); 5. Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ, L 140/88/ 05.06.2009). (2) Този закон съдържа мерки по прилагането на: 1. Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.; 2. Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; 3. Решение 2013/162/ЕС на Комисията от 26 март 2013 г. за определяне на годишните разпределени количества емисии за държавите членки за периода от 2013 до 2020 г. съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ, L 90/106, 28 март 2013 г.); 4. Решение № 377/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2013 г. за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (OB, L 113/1, 25.4.2013 г.); 5. Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, и относно информация за действията, свързани с тези дейности (OB, L 165/80, 18 юни 2013 г.); 6. Член 18, параграф 3 и чл. 59, параграфи от 4 до 7 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността; 7. Регламент (ЕС) № 600/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно проверката на докладите за емисии на парникови газове и на докладите за тонкилометри и относно акредитацията на проверяващи органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; 8. Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; 9. Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията; 10. Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и за отмяна на Решение № 280/2004/ЕО; 11. Регламент (ЕС) № 1123/2013 на Комисията от 8 ноември 2013 година за определяне на права за международни кредити съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 3: „§ 3. (1) До 31 март 2015 г. замяната на СЕРЕ и ЕРЕ за еквивалентните количества квоти по чл. 49, ал. 7 се извършва от изпълнителния директор на ИАОС по искане на лицата по чл. 49, ал. 1. (2) От 1 януари 2013 г., ЕРЕ за намаляване или ограничаване емисиите на парникови газове от дейностите по приложение № 1, не се издават.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен. По § 7 има предложение на народния представител Добрин Данев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 4: „§ 4. Редът и начинът за разходване на приходите от продажба на квоти на емисии на парникови газове от инсталации чрез търг, постъпили в бюджета на Министерството на околната среда и водите до 31 декември 2012 г., се определят с решение на Министерския съвет.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 7. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.

По § 12 има предложение от народния представител Добрин Данев, направено по реда на чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Страхил Ангелов, направено по реда на чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 8: „§ 8. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 103 от 2012 г. и бр. 70 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7: а) в ал. 1 накрая се добавя „освен тези по ал. 2 и 3”; б) създават се ал. 3, 4 и 5: „(3) Инвестиционните посредници, които имат право да извършват инвестиционни дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3, може да оферират пряко за собствена сметка, а инвестиционните посредници, които имат право да извършват инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 2 – да оферират за сметка на клиенти, в търгове за двудневен спот при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1031/2010”, след разрешение от комисията, издадено по реда на чл. 13, ал. 4. (4) Инвестиционните посредници, които искат да извършват дейност по ал. 3 за сметка на клиенти, трябва да: 1. притежават начален капитал не по-малко от 1 000 000 лв.; 2. поддържат собствен капитал най-малко равен на размера по т. 1 по всяко време след издаване на разрешението. (5) Инвестиционните посредници, получили разрешение по реда на чл. 13, ал. 4, извършват дейността по ал. 3 при спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 1031/2010.” 2. В чл. 13: а) създава се нова ал. 4: „(4) Когато инвестиционен посредник иска да извършва дейността по чл. 7, ал. 3, той трябва да подаде заявление до комисията, към което прилага документите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5, както и други документи и сведения, определени с наредба. Заявлението може да бъде подадено едновременно със заявлението по ал. 2, като в този случай комисията се произнася по подадените заявления с отделни решения.”; б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. 3. В чл. 14 ал. 1 се изменя така: „(1) Комисията се произнася по заявлението по: 1. член 13, ал. 2 и 3 – в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им; 2. член 13, ал. 4 – в срок до един месец от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им; 3. член 13, ал. 4, подадено едновременно със заявление по чл. 13, ал. 2 и 3 - в срок до три месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи – в срок един месец от получаването им.” 4. В чл. 15, ал. 1 след думите „обхвата на издаден лиценз” се добавя „или разрешение по чл. 7, ал. 3”. 5. В чл. 16 се създава ал. 6: „(6) Комисията отказва издаването на разрешение по чл. 7, ал. 3 в случаите по ал. 1, т. 1, 5, 10, 11 и 14. За отказа се прилагат съответно ал. 2 и 5.” 6. В чл. 20: а) създава се нова ал. 3: „(3) Комисията може да отнеме разрешението по чл. 7, ал. 3, ако инвестиционният посредник: 1. не започне да извършва дейност съгласно издаденото разрешение по чл. 7, ал. 3 в срок 12 месеца от издаването му, изрично се откаже от издаденото разрешение или не извършва дейност съгласно разрешението повече от една година; 2. е представил неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението; 3. престане да отговаря на изискванията за издаване на разрешението или за извършване на дейността съгласно издаденото разрешение и в продължение на три месеца не се приведе в съответствие с тези изисквания; 4. извърши и/или допусне извършването на грубо нарушение или на системни нарушения на изискванията за осъществяване на дейността съгласно разрешението.”; б) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6; в) създава се ал. 7: „(7) В случаите по ал. 3 се прилагат съответно ал. 4 и 5 и чл. 21-23.” 7. В чл. 21, ал. 6 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”. 8. В чл. 118 се създава ал. 5: „(5) За предотвратяване и преустановяване на нарушение на Регламент (ЕС) № 1031/2010 от лицата, получили разрешение по чл. 7, ал. 3, както и при възпрепятстване на контролната дейност на комисията или на заместник-председателя, комисията, съответно заместник-председателят, предприема действията по ал. 1 и 4.” 9. Създава се чл. 127а: „Чл. 127а. (1) Представител, служител или лице от състава на управителните органи на лице, получило разрешение по чл. 7, ал. 3, който извърши или допусне да бъде извършено нарушение на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лева, а при повторно нарушение глобата е в размер от 2 000 до 20 000 лв. (2) В случаите по ал. 1 на юридическите лица по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 20 000 до 200 000 лв.” 10. В чл. 128, ал. 1 след думите „чл. 127” се добавя „и 127а”.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до изчерпване на законопроекта. Останаха съвсем малко текстове, така че добре би било да приключим с този законопроект. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 10. По § 15 има предложение на народния представител Георги Свиленски, направено по реда на чл.79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 11: „§ 11. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г. и бр. 15, 27 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 68, ал. 1, т. 3а думите „и на квоти за авиационни дейности” се заличават. 2. Член 77а се отменя. 3. Членове 131а, 131б, 131в, 131г, 131д, 131е, 131ж, 131з, 131и и чл. 131к се отменят. 4. В чл. 131л: а) точки 1, 2 и 3 се отменят; б) в т. 5 след думите „2003 г.” се поставя точка и текстът до края се заличава. 5. Членове 131м, 131н, 131о, 131п, 131р, 131с, 131т, 131у и чл. 131ф се отменят. 6. Членове 142а, 142б, чл. 142в, ал. 2, чл. 142г, 142д, 142е, 142ж и 142з се отменят. 7. Член 164а се отменя. 8. Член 164в се отменя. 9. В § 1 от Допълнителните разпоредби: а) в т. 36, думите „Приложение № 6” се заменят с „Приложение № 1 и № 2 от Закона за ограничаване изменението на климата”; б) точки 43а, 43б, 43в, 43г, 43д, 43е, 43ж, 43з, 43и, 43к, 43л, 43м, 43н, 43о, 43п и 43р се отменят; в) точка 58 се отменя; г) точка 59 се изменя така: „59. „Парникови газове” са парникови газове по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване изменението на климата.”; д) точки 60, 61, 62, 62а, 63 и 64 се отменят; е) точки 66, 67, 68 и 69 се отменят. 10. Приложение № 6 към чл. 131а, ал. 4 и Приложение № 7 към чл. 131и, ал. 5 се отменят.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 14. По § 19 има предложение на народния представител Добрин Данев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 15: „§ 15. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52 и 70 от 2013 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 2 се създава нова ал. 6: „(6) Банките, които имат право да извършват дейност по ал. 2, т. 9, може да оферират пряко за сметка на клиенти в търгове за двудневен спот по чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (OB, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1031/2010”, след разрешение от БНБ. Редът и условията за издаване на разрешението, необходимите документи за издаването му, както и основанията за отказ се определят с наредба на БНБ.” 2. В чл. 103 се създава ал. 12: „(12) Българската народна банка може да приложи мерки по ал. 2 и при нарушаване разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1031/2010.” 3. В чл. 152, ал. 1 след думите „прилагането му” се добавя „или на Регламент (ЕС) № 1031/2010”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 20.

Колеги, това е последно докладване. „Приложение № 1 към чл. 30, ал. 3”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 30, ал. 3. „Приложение № 2 към чл. 30, ал. 3”. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2 към чл. 30, ал. 3.