27 февруари 2014 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, двете проекторешения според мен наистина вдъхват все пак някаква надежда, че този път процедурата за номиниране и избор на главен съдебен инспектор ще приключи по много по-различен начин в сравнение с това, което се случи в края на миналата и началото на тази година. На пръв поглед може би срокът е достатъчен – 2 април, но все пак ми се струва, че още буквално другата седмица трябва да започне активна работа на всички народни представители, които имат намерение да се ангажират с тази процедура, и особено представителите на Правната комисия, защото кажи-речи все пак става дума за около един месец. Разбира се, много важно е не само формално процедурата да вдъхва някаква нова надежда, но и тя да бъде изпълнена със съдържание. Това наистина много зависи от нас, народните представители, още повече от страна на неправителствения сектор вече имаме много твърди заявки, че и те по-ангажирано ще се отнесат към тази процедура за избор на нов главен съдебен инспектор. Все пак това е институция, то не е институция, а върховна длъжност в съдебната система, която е закрепена на конституционно ниво. Според мен изключително важно е, спазвайки формално тази процедура, която беше предложена от господин Казак под формата на доклад, да бъдат проведени изключително съдържателни срещи с представители на неправителствения сектор до 2 април. Например: задължително със Съюза на съдиите, който така или иначе ще започне своя собствена неформална процедура по подбор на евентуални кандидати за главен съдебен инспектор. Но наред с това трябва да бъдат поканени на заседание на Правната комисия, според мен, и представители на Асоциацията на прокурорите и на Камарата на следователите, както и други неформални сдружения на съдебната система, ако има такива и, разбира се, действащи членове към Инспектората на Висшия съдебен съвет. Само тогава ще можем да опровергаем съществуващото мнение, което не е лишено от обективни доказателства, че наистина предварително се взема някакво задкулисно решение и след това формално процедурата се нагажда към една предварително взета инициатива за конкретно кадрово решение. По този повод и в заключение отново искам да кажа, че ще подкрепя двата проекта за решения, изразявайки надежда, че формалната процедура ще бъде изпълнена и с конкретно съдържание. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! Преди това правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министър Йордан Грамов, госпожа Лазарова – главен юрисконсулт на министерството, и господин Нанков – шеф на Правната дирекция.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г. На свое заседание, проведено на 29 януари 2014 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи, Васил Маринов – заместник-министър, Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, както и представители на Националния синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец”, на Синдикалната федерация на служителите в МВР, на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР, на Синдикалния алианс „Сигурност”, на Националния полицейски синдикат и на Синдиката на служителите в МВР. Законопроектът бе представен от министър Йовчев, който открои основните цели на предложения нов закон за МВР. На първо място, ясно се разграничават функциите на политическото и на професионалното ръководство на ведомството като министърът и неговият кабинет ще отговарят за изграждането, провеждането и осъществяването на политики, а процесите, свързани с прякото ръководство и управление на структурите, ще са от компетенциите на главния секретар. Проектът променя структурата и функционалните характеристики на отделните звена в министерството с цел по-точно дефиниране на тяхното място и задачи. Друга важна цел на законопроекта е промяна на сегашния модел за кариерно развитие, който е обект на дългогодишни критики. Подобряват се и условията на труд и се гарантират в много по-голяма степен основните права на служителите на МВР. Министър Йовчев се възползва от предоставената му възможност да отговори на някои от критиките, лансирани в публичното пространство по отношение на проекта за нов Закон за МВР. Необходимостта от нова правна уредба на материята той аргументира с многобройните промени на сегашния закон. Само през последните години той е допълван и изменян 12 пъти, което според него доказва наличието на системна грешка, която налага честите му промени. Относно предложението главният секретар да бъде назначаван от Министерския съвет, министър Йовчев изтъкна, че причината висшата професионална фигура на МВР да се назначава с указ на държавния глава е била тогавашната конюнктура, както и фактът, че служителите на МВР са били военизирани, а висшите генералски звания се дават от президента. Девоенизацията на служителите и настъпилите промени обезсмислят изключението от принципа главните секретари на различните ведомства да се назначават от изпълнителната власт. Министър Йовчев обърна специално внимание и на факта, че предвиденото разделение на Главна дирекция „Национална полиция” на две няма да се отрази на работата на областните дирекции и на Столичната дирекция на вътрешните работи. Разделението касае единствено методическите и контролните функции, вменени на главната дирекция. Госпожа Надежда Генова заяви, че Министерството на финансите е предоставило бележките си по време на междуведомственото съгласуване на законопроекта и че в основната си част те са били взети предвид и отразени. Синдикалните представители изразиха подкрепата си за законопроекта и заявиха готовност да участват с конкретни предложения в предстоящата работа по него. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Младен Червеняков, Веселин Вучков, Красимир Янков, Димитър Дъбов и Атанас Мерджанов. От името на парламентарната група на Коалиция за България народният представител Младен Червеняков заяви подкрепа за законопроекта. Той изтъкна съществените реформи, които се реализират с предложения текст и които оправдават съставянето на нов закон за МВР, като същевременно отправи критични бележки към предвидената възможност служители на МВР да извършват и друга професионална дейност. Народният представител Веселин Вучков изрази становището на парламентарната група на ГЕРБ срещу приемането на законопроекта на първо четене. Според него нов закон за МВР е ненужен, тъй като целените резултати могат да бъдат постигнати с промени в сега действащото законодателство. Във връзка със завишените нива на заплащане на служителите и предвидените допълнителни плащания за извънреден труд господин Вучков потърси уверение, че бюджетът на МВР за 2014 г. няма да бъде допълнително увеличаван. По-конкретно той възрази срещу разделянето на Главна дирекция „Национална полиция” и възможността за втора работа на служителите. Димитър Дъбов изрази мнение, че законопроектът е сериозна крачка напред по отношение на управлението, устройството на органите, правомощията на служителите и държавната служба в МВР. От своя страна, председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обърна внимание на високата степен на социална защита и правата, които законопроектът гарантира на служителите в МВР, и апелира към отговорно отношение в по-нататъшната работа по законопроекта, което да е съобразено с възможностите на българската икономика и необходимостта от гарантиране на качествена социална и синдикална защита на всички професионални слоеве от обществото. След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за” и 6 гласа „против” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги! Поради отсъствието на министъра на вътрешните работи моля в залата да поканите главния секретар на МВР, който в детайли е запознат със закона, а както знаете, той е бил обсъден и с един бивш заместник-председател на Народното събрание и предполагам, че по време на дискусията около Закона за МВР ще има въпроси, на които може би само той ще може да отговори. Моля да подложите на гласуване моето предложение.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво е, след като се предвижда главният секретар на Министерството на вътрешните работи да стане част от политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи (шум и реплики) и ние ще обосновем защо това е така, да дойде уважаемият господин Лазаров, защото наистина знаем, че той заедно с господин Бисеров са едни от главните архитекти за всички промени, които бяха направени в рамките на това Народно събрание в сектора „Сигурност”. Може би е добре, госпожо председател, да се постави на гласуване да бъде поканен като гост на тази дискусия самият господин Бисеров. (Шум и реплики.) Прегласуване. Благодаря Ви.

Направих.

„ДОКЛАД за първо гласуване, вх. № 453-03-11/07.02.2014 г. относно проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г. На свое заседание, проведено на 5 февруари 2014 г. Комисията по правни въпроси обсъди проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г. От името на вносителя мотивите към законопроекта бяха представени от господин Йордан Грамов, заместник-министър на вътрешните работи. Представителите на синдикалните организации в Министерството на вътрешните работи изразиха принципната си подкрепа за законопроекта предвид напредъка, който е постигнат с него в областта на социалната дейност в МВР. Според тях от детайлизация в определена насока се нуждае уредбата в частта относно извънредния труд и начина на формиране на възнагражденията на служителите. Те обърнаха внимание и на известно несъответствие на правилата за придобиване на право на пенсия за прослужено време и старост, които се съдържат в проекта, с правилата за придобиване на същото право, съдържащи се в Кодекса за социално осигуряване. В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Димитър Лазаров, Екатерина Заякова и Четин Казак. Като основен аргумент за принципното си несъгласие с предложения проект на нов Закон за МВР, народният представител Димитър Лазаров посочи, че не са налице основанията по чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове за многобройност и важност на предложените промени. Като изразиха обратното становище, другите народни представители, участващи в дискусията, поставиха акцент върху факта, че макар и приет през 2006 г., действащият закон уреди няколко преструктурирания на МВР, което доведе до сериозно нарушаване на баланса на уредбата в устройствената й част. Обсъжданият проект също предлага промени в структурата на МВР, но наред с тях съдържа и такива в частта относно държавната служба в МВР, както и различен подход за определяне на сферата на компетентност на министерството. В своята съвкупност тези предложения са едновременно многобройни и важни, което според чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове обосновава необходимостта от заменяне на действащия закон с нов. Наред с това те обърнаха внимание, че от юридическа гледна точка предлаганата уредба следва да се усъвършенства в няколко насоки. Проектът не съдържа норма, която да допуска субсидиарно приложение на Закона за администрацията, тъй като Закона за МВР, макар да урежда дейността на част от държавната администрация в изпълнителната власт, има характеристиката на специален закон по отношение на Закона за администрацията относно структурата на МВР. По някои въпроси във връзка с предлаганото ново устройство, проектът не съдържа уредба, което ще наложи да се правят изводи по важни въпроси по тълкувателен път. Това налага или да се предвиди изрично, че за неуредените въпроси се прилага Законът за администрацията, или съответните празноти да се попълнят с необходимата им уредба в Закона за МВР. За разлика от действащия Закон за МВР, проектът не предвижда издаване на правилник за приложение на закона. Ако волята на вносителя наистина е да има устройствен правилник, юридически правилно е такава законова делегация да се уреди изрично в самия закон. Проектът съдържа множество делегации за издаване на други актове по прилагането му и показва в голяма степен непоследователност в определянето на вида на акта, с който следва да се детайлизира уредбата на подзаконово ниво, както и в броя на тези актове. При част от делегациите се предлага актът да е наредба, при друга част – инструкция, а при трета група делегации изобщо липсва определяне на вида на акта. Препоръчително е при изготвянето на новия закон тази практика да се промени, ако не чрез премахване на част от тези делегации, то поне чрез намаляването на броя на тези актове. Това може да се постигне като в закона за определен кръг въпроси със сходен предмет се предвиди издаването на един акт, а не на отделни такива по всеки въпрос. На детайлна преценка следва се подложи и определянето на вида на подзаконовия акт, така че предметът му да съответства на този, който Законът за нормативните актове определя за наредбите и инструкциите. По въпросите, които ще бъдат оставени за решаване с акт на министъра, юридически коректно е да се посочи, че това следва да е заповед. В § 33 проектът предвижда промяна в Наказателния кодекс, която по същество е следваща стъпка към ограничаване на възможността служители на МВР да са субекти на военни престъпления. В същото време в глава „Военни престъпления” се запазва отделен раздел, част от който са престъпленията против граничната служба. Затова при обсъждането на предложението следва да се изясни категорично дали за същите деяния има други състави в Наказателния кодекс, които ще са приложими за тези деяния, за да не се реализира рискът определени деяния против граничната служба да останат ненаказани. След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, 3 гласа „против и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД по Законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерски съвет на 11 ноември 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 6 февруари 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерски съвет на 11 ноември 2013 г. На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Васил Маринов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Ненков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, Христина Лазарова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, представители на синдикални организации на служителите в МВР. Законопроектът бе представен от господин Васил Маринов – заместник-министър на Министерство на вътрешните работи, който подчерта, че в процеса на разработване на законопроекта са отразени и съгласувани предложенията на синдикалните организации на служителите в МВР. Със законопроекта се цели да бъдат уредени принципите, функциите, дейностите, устройството и управлението на Министерството на вътрешните работи. В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попадат предложенията на Част трета на законопроекта за уреждане на статута на служителите в министерството. Предложенията са свързани с по-ефективно управление на човешките ресурси в системата. Статутът на държавните служители се урежда по реда на този закон, като за целта министърът на вътрешните работи изготвя и утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР. Премахват се категориите за държавните служители и съответните им специфични наименования, създава се ново изключение на несъвместимостта с държавната служба в МВР, запазва се конкурсното начало при назначаване на държавна служба в системата при условия и ред, определени с наредба на министъра. С цел оптимизиране на процедурите на кадровия подбор, назначаването и преназначаването на младши изпълнителски длъжности се възлага на ръководителите на структурите на МВР. Законопроектът въвежда изключение от провеждането на конкурс за назначаване на държавна служба за лица, които са държавни служители в службите за сигурност и обществен ред или такива по Закона за държавния служител, ако отговарят на изискванията за работа в МВР. Развитието в професионалната кариера се осъществява чрез преминаване в по-висока длъжност въз основа на оценка на професионалната дейност. Законопроектът урежда редът и условията за професионалната подготовка на служителите, начина за формиране на възнагражденията им, съставени от основно месечно възнаграждение, образувано от заплатата за длъжност, и допълнително възнаграждение, основаващо се на постигнатите резултати в служебната дейност. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата в зависимост от заеманата длъжност. Със законопроекта се прецизира уредбата за работното време и отпуските на държавните служители. Уредени са процедурите по налагане на дисциплинарни наказания и упражняване на правата на държавния служител при водено срещу него дисциплинарно производство. При придобиване на право на пенсия при условията на Кодекса за социално осигуряване прекратяването на служебното правоотношение с държавния служител ще е възможно само по искане на служителя. Статутът на работещите по трудово правоотношение се урежда при условията и реда на Кодекса на труда и на този закон. Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата в зависимост от образователната степен за работещите по трудово правоотношение. Прецизирани са текстовете относно работното време и отпуските, материалното и социално осигуряване на служителите в МВР, правото на синдикална дейност, обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение. Представителите на парламентарната група на ГЕРБ изразиха резерви по отношение на финансовата обезпеченост на предлаганите със законопроекта социални придобивки. Дискутираха се също и очакваните резултати по отношение на битовата престъпност и как за нейното намаляване ще допринесат разпоредбите на законопроекта. Според вносителите предлаганите придобивки ще бъдат осигурени финансово в рамките на утвърдения бюджет на МВР за 2014 г. чрез използване на вътрешни резерви в бюджета, резултат от извършваната в системата реформа за преструктуриране и оптимизиране на структурата. За постигане на ефективност на борбата с битовата престъпност вносителите посочват повишената социална сигурност на служителите, както и въвеждането на института на извънщатния служител. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” 12 гласа, без „против” и „въздържали се” 7 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, днес на вниманието ни е представен изцяло нов Закон за Министерството на вътрешните работи, който трябва да замени стария и да приспособи правната рамка към новата философия на работа в министерството. Наскоро, по повод внесения вот на недоверие по темата „Сигурност”, имахме възможност обстойно да обясним в какво се състоят разликите в подхода на правителството Орешарски в сравнение с кабинета Борисов по отношение на силовия сектор и в частност Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи трябва да бъде изчистено от несвойствените си дейности, за да може да се съсредоточи върху опазването на обществения ред и борбата с битовата престъпност. Законът следва да обезпечи правата на служителите на ведомството и да гарантира правата на гражданите. Той трябва категорично да разграничи политическото от професионалното ръководство, като ясно определи отговорностите на министъра и осигури необходимата оперативна свобода на главния секретар. Новият Закон за МВР си поставя именно тази задача. Проектът на закон бе оповестен от министерството още в началото на месец септември миналата година. Почти моментално той стана обект на множество публикации и коментари, дори на немалко критики. Имаше дори организиран протест, защото според някои той предвиждал увеличение на полицейските правомощия и забраната за гражданските протести. Разбра се, че нито едното е вярно, нито другото. Но на фона на тази гражданска и медийна активност твърдението, че законопроектът се приема без обществен дебат и консултации, е спекулативно и несериозно. По време на обсъжданията, предизвикани от проекта, бяха повдигнати много въпроси. Някои от тях засягат принципните постулати на новия закон и трябва да бъдат обсъдени още сега на първо четене. Други се отнасят до конкретни разпоредби и ще бъдат разгледани в рамките на законодателната процедура заедно с множеството становища и предложения, които постъпиха в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Но първият голям въпрос е: необходим ли е нов Закон за МВР? Съгласно чл. 11 от Закона за нормативните актове отменяне на закон и неговото заменяне с нов, който се отнася към същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни. Именно необходимостта от промени от такъв характер е изтъкната на първо място в мотивите на вносителите на законопроекта. Пак от мотивите става ясно, че новият закон има двояка цел. От една страна, той трябва да възстанови систематиката и цялостната структура на действащия Закон за МВР, която е нарушена от многобройните промени от 2006 г. насам. Наистина не можем да не отчетем, че след повече от 30 изменения и допълнения, законът отдавна е загубил своята хомогенност. Само за последните четири години Законът за МВР е бил променян 17 пъти. Като най-съществени следва да бъдат отличени изваждането от министерството на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, СДОТО, а преди това и Националната служба за сигурност. Реформи от такъв мащаб не могат да не предизвикат нужда от предефиниране на целите и преструктуриране на ведомството. Сами по себе си това са многобройни и важни промени по смисъла на Закона за нормативните актове. Освен че е предизвикан от направените многобройни изменения на Закона за МВР, проектът на нов закон е и продължение на започната през 2013 г. реформа в сектор „Сигурност”. Това е втората му голяма цел, а именно: да осигури условията за по-ефективно управление и за оптимизиране на работата на структурите на МВР. И наистина след водената от правителството на ГЕРБ политика на концентрация на власт в МВР, характеризираща се със създаването на мегадирекции и обезличаването на професионалното за сметка на политическото ръководство, ведомството имаше нужда от радикална промяна. Това бе и основната причина подготовката на нов законопроект да бъде изведена като основен приоритет в рамките на правителствената програма „Държавност, развитие, справедливост”. От обстойния преглед на законопроекта е видно, че предложените нови разпоредби са в унисон с декларираните цели. Въведена е нова систематика, като различните дейности на министерството са дефинирани в отделни раздели на закона. Значително е променена структурата на ведомството и съществено се изменя законовата уредба на държавната служба в него. Новата философия на законопроекта си проличава още в първите разпоредби, третиращи общите положения. В чл. 3, определящ принципите, въз основа на които се осъществява дейността на МВР, са изчезнали думите „йерархия”, „централизъм”, „конспиративност”. Въведени са принципите на отчетност, безпристрастност, защита на информацията и източниците и, както и на служителите, при и по повод изпълнение на служебните задължения. Колкото до правомощията, всъщност можем да обобщим въпроса за правомощията по новия Закон за МВР така: тези на министъра са ограничени, тези на главния секретар – увеличени, а тези на служителите остават същите. Член 33 изчерпателно изброява правомощията на министъра на вътрешните работи, докато чл. 36, ал. 2, т. 1 натоварва главния секретар с прякото ръководство при планирането, организирането и контрола на основните дейности на МВР. В сравнение със сега действащия закон, правомощията на министъра са ограничени в няколко посоки, но може би най-показателно за новата политика на разграничение на професионалното от политическото ръководство е, че директорите на главните дирекции, на областните дирекции и на специализирания отряд за борба с тероризма ще са вече на пряко подчинение единствено на главния секретар. Досега те можеха да бъдат командвани и от министъра, което му даваше възможност да изземва функциите на главния секретар по свое усмотрение. Предвидено е главният секретар да се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, а не както досега – с указ на Президента. Сегашната ситуация, при която Президентът назначава висшата професионална ръководна длъжност на МВР, не е удачна, тъй като не отговаря на елементарните принципи на политическата отговорност. Не Президентът, а министърът, съответно Министерският съвет са отговорни за действията на Министерството на вътрешните работи. Те носят отговорност за дейността на главния секретар и затова е нормално те да избират кой е най-подходящ за тази длъжност. Това е и една от най-ярките цели на законопроекта, а именно ясно да се разграничат отговорностите. Професионалните задължения лежат върху раменете на главния секретар, а политическата отговорност е изцяло на изпълнителната власт, без тя да може да се прикрива зад напълно формалната намеса на Президента. Още повече, че за първи път в МВР се предвиждат гаранции срещу политизиране на най-висшата професионална длъжност. Въведено е изискване за минимален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред от 7 години, от които поне една трета на ръководна длъжност, но най-вече за първи път е определен мандат от 5 години. Изчерпателно са изброени хипотезите, даващи възможност за предсрочно прекратяване на правомощията на главния секретар. Така длъжността „главен секретар” се отделя във възможно най-високата степен в сферата на политическо влияние, включително от това на органа по назначение. Правомощията на полицейските органи незаслужено предизвикаха разпалени коментари по време на общественото обсъждане на законопроекта. Вследствие на проведените дебати и изразените позиции стана пределно ясно, че новият закон не предвижда промяна в това отношение, а стъпва върху вече утвърдената през годините практика, отразявана последователно във всички закони за МВР досега. Това важи в еднаква степен за правомощията по установяване на самоличността, за идентификацията на определени лица, за задържане, за проверки или за използването на сила, където основният стандарт остава изискването за абсолютна необходимост. Законопроектът е изготвен с активното участие на полицейските синдикати и това е видно от разпоредбите на Част трета „Държавна служба в МВР”. Дългогодишни синдикални искания са удовлетворени с новия Закон за МВР. Ето и най-важните сред тях. Въвежда се задължително допълнително възнаграждение за нощен труд от 22,00 до 6,00 ч. и за времето на разположение. Увеличават се с 0,2 пункта коефициентите спрямо базата за увеличение на месечното възнаграждение както на държавните служители, така и на лицата, работещи по трудово правоотношение. Максималният брой часове извънреден труд се увеличава от 200 на 280 часа годишно и от 50 на 70 часа на отчетен период за работещите на смени. Извънредният труд се заплаща 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Въведени са допълнителни разпоредби, гарантиращи правата на жените – държавни служители в МВР, в това число на бременните и ползващи отпуск поради бременност и раждане. Предвидени са допълнителни гаранции в рамките на дисциплинарното производство, защитаващи служителя от неправомерно наказание при уволнение. В същия ред на мисли с цел да се ограничат възможностите за саморазправа на началниците с неудобни служители – чл. 164, ал. 3, който предвижда, че в случай на преназначаване на служител, заемащ изпълнителска или по-висока длъжност, не може да му бъде отредена младша изпълнителска длъжност. Развитието в професионалната кариера се осъществява въз основа на оценка на професионалната дейност, а не както досега – след задължителен конкурс. Оценката включва преценка на компетентност и принос за постигане на целите. Много ясно обаче трябва да се заяви, че конкурсното начало е запазено като принцип при първоначалното постъпване на работа. При придобиване на право на пенсия пенсионирането ще става по инициатива на служителя. Отпада възможността на органа по назначението да прекрати правоотношенията със служител, придобил право на пенсия, по свое усмотрение. Отпадат категориите труд. Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита за първа категория. Признава се правото на почивка в работния ден, междудневна почивка и почивка в празнични дни. При изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР ще пътуват безплатно с обществения градски транспорт. Редно е обаче да се отбележи, че по време на приемането на законопроекта във Вътрешната комисия бяха отправени и някои основателни, струва ми се, критики към предвидената възможност служители на МВР да развиват и друга дейност. В много отношения законът предвижда, и с право, привилегировано отношение към служителите на МВР спрямо останалите държавни служители. Една от причините за тези привилегии е лишаването им от някои права, на първо място сред които са ограниченията, на които те са подложени в политически и в социално-икономически план. Спецификата на службата в МВР прави изискванията за независимост и пълна отдаденост задължително условие за успешната работа на полицейските органи, поради което принципът за несъвместимост с други професионални дейности не следва да търпи изключение. Като цяло обаче законопроектът е необходимо продължение на започналата реформа в сектора. Той ще позволи по-ефективно разпределение и управление на полицейските сили и ще засили мотивацията на служителите. Въвежда се нов управленски модел, в който министърът на вътрешните работи ще определя политиката на ведомството и ще следи за нейното изпълнение, без излишно да се намесва в конкретните оперативни разработки. От своя страна, главният секретар ще носи професионалната си отговорност, защитен чрез своя мандат от отстраняване по политически причини. Именно тази нова философия на деполитизация на МВР и на зачитане правата на полицаите заслужава нашата подкрепа. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да Ви представя позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи по разглеждания законопроект. Всъщност, уважаеми колеги, Законът за МВР, който днес обсъждаме, е един от най-важните закони в сферата на сигурността. Проектът бе очакван от всички – от нас, от гражданите на тази страна, от служителите в министерството и интересът към него е съвсем основателен. Разбира се, всеки проект си има противници и поддръжници, но ние трябва да намерим нужните отговори на тези въпроси и в днешния дебат, и в предложенията между първо и второ четене, които ще бъдат направени. Може би на първо място трябва да си отговорим: необходим ли е нов закон, или са достатъчни поправки в стария? Вече се чуха и двете страни по този въпрос. Според нас приемането на нов закон е наложително по няколко причини. Първо, от многобройните – около 12, съществени поправки, които бяха направени на стария закон, които промениха значително същността на закона. Второ, от изваждането от състава на МВР на основни структури. Както Ви е известно, колеги, през 2008 г. бяха извадени Национална служба „Сигурност” и дирекция „Защита на средствата за връзка”. През 2013 г. бе извадена Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и специализирана дирекция „Оперативно-технически операции”, което наруши съществено организационно-функционалния модел на Министерството на вътрешните работи. Трето, имаше необходимост от промяна на философията на изготвяне на този устройствен закон. Както е известно, всеки подобен закон се подчинява на определени принципи, които се използват при изготвянето му, и проектът на Закон за Министерството на вътрешните работи изпълнява съществено тази му функция. Новият проект, на първо място, разграничава функциите на политическото и професионалното ръководство, като министърът и неговият кабинет ще отговарят за политиката, изпълнението на бюджета и логистиката в министерството, а оперативната работа и управлението на структурите на четирите главни дирекции ще са от компетенциите на главния секретар. Проектът променя структурата и функциите на основните звена и насочва техните усилия основно срещу общата криминална и битова престъпност и организираната престъпност, като се дава акцент на оперативно-издирвателната и охранителна дейност и решително съкращаване на администрацията. Проектозаконът прави промяна и на сегашния, отречен от практиката, испански модел, който не се ползва, колеги, вече и в Испания – за кариерното развитие на служителите. Подобряват се и условията на труд, в голяма степен се гарантират основните права на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. За повишаване ефективността на тази дейност, за отговаряне на съвременните тенденции при взаимодействията на службите за сигурност и обществен ред и стратегията на държавата към интеграция с Европа е необходимо изясняване на стратегията за национална сигурност и нейното нормативно регулиране, което като начало ще бъде заложено в новия Закон за управление на системата за защита на националната сигурност, който предстои да бъде обсъден в българския парламент. Проектът променя структурата и функционалните характеристики на отделни звена от министерството с цел по-точно дефиниране на тяхното място и задачи, в тази връзка и при положение че главният секретар на Министерството на вътрешните работи се назначава от Министерския съвет, а не с указ на Президента, което е наложително поради девоенизацията на системата. Въвежда се и мандатност на тази длъжност, което е движение напред. Адмирации заслужава социалната политика на Министерството на вътрешните работи, заложена в проекта. Това е важна крачка към поставянето на всички силови структури към единна социална основа, за да се избегне противопоставянето например на армията и полицията. Така например предвиденото увеличение на основните заплати може да стане от началото на следващата година, когато се приемат и поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили в тази област, за да не се отрази на бюджета за 2014 г. Министърът има достатъчно възможности сам да реши какво увеличение може да даде на подчинените си. Какво би следвало да се направи за подобряване на проекта, уважаеми колеги, за да отговаря на всички изисквания? На първо място, да се предвиди издаването на Правилник за прилагане на закона, за да се избегнат многото поднормативни актове, които ще се наложи да издава министърът на вътрешните работи, и уеднаквяване на вида на тези актове. На второ място, да се обърне внимание на защита на гражданите и организациите, които съдействат на органите на МВР при изпълнение на професионалните им задължения, защото те стават уязвими от престъпни деяния. Това според нас може да стане още в чл. 4 на законопроекта, където да се въведе втора алинея, задължаваща Министерството на вътрешните работи да осигури защитата на тези принудени от обстоятелствата да съдействат на органите му с разрешени от закона средства. На трето място, да се определи нивото на компетентност и вмешателство на структурите на МВР при нарушения и престъпления към националната сигурност, за да се избегне противоборството между тях и Държавна агенция „Национална сигурност” и останалите служби. Това може да стане с приемането на новия Закон за управление на защитата на националната сигурност или с Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи. В заключение, уважаеми колеги народни представители, искам да Ви заявя, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене предложения Законопроект за Министерството на вътрешните работи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки изчетените становища, както и изказванията на колегите народни представители от другите парламентарни групи, все пак не мога да не започна с една фундаментална критика – че липсваха каквито и да били сериозни, достъпни обществени обсъждания! Мисля, че това е много сериозно отстъпление изобщо на настоящото управляващо мнозинство. Не е необходимо тук да се хвалим какво сме правили преди, но никога не сме допускали да правим промени в законите и по деликатни теми, включително разпечатки, специални разузнавателни средства, промени в Закона за МВР, без преди това да направим подробни и достъпни обществени обсъждания. За съжаление, точно по повод Закона за МВР такива липсваха. Това, че формално на страницата на МВР са поставени някакви текстове или нов проектозакон, изобщо не изчерпва съдържанието на понятието „обществено обсъждане”. Трябваше да бъде направено подробно обществено обсъждане, да се поканят бивши ръководители на системата за сигурност – не само на политическо, но и на професионално ниво, защото не съм чул досега нито един бивш ръководител! Оставете времето на управлението на ГЕРБ. Професионален ръководител, политически ръководител отпреди 2009 г., който да одобри промяната в Закона за МВР от миналата година, с която БОП беше изведена от МВР и пришита изкуствено към ДАНС! Нито един! Дори някои представители на ръководството на БСП има сред критиците на тази промяна! Това го споменавам, защото наистина е необходимо да се направят подробни обществени обсъждания, за да убедим обществото, и най-вече гражданите, които ще търпят тези промени върху себе си, и да покачим доверието към промените, които се предлагат. В това отношение наистина критиката винаги ще бъде непоколебима, защото тя се случва не само по повод Закона за МВР – нещо подобно се случи примерно и с новия Наказателен кодекс, който изглежда и до края на тази година няма да бъде приет. Тук само ще спомена разпоредбата на чл. 26 от Закона за нормативните актове, която изисква, че при изработването на нормативния акт се спазват следните принципи: обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Струва ми се, че поне три от тези изисквания не бяха налице. На следващо място – уважаеми колеги, защо е необходимо да приемаме нов Закон за МВР? Слушах внимателно докладите, както и изказванията. Не смятам, че има убедителни мотиви по отношение на това. Направете си труда и ще забележите, че новият закон, който ни се предлага, съдържа между 85 и 90% от старите текстове! Необходимо ли е, за да въведем някаква нова идея, да приемаме нов закон? Можете ли да си представите само подзаконовата нормативна база колко обширна е? Аз изброих над 20 подзаконови нормативни актове, които едва ли ще имате възможност в едномесечен, двумесечен срок да приемете! Убеден съм, че няма да стане. Няма да има правилник – спомена се преди малко. Да, но има много други подзаконови актове, които трябва да бъдат приети! Изобщо според мен не се изпълняват отново изисквания на Закона за нормативните актове, за да се убеди обществото от законодателя, че има нужда от нов закон! Както спомена и господин Мерджанов, ако не се лъжа, преди малко – чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове: „Отмяната на закон и замяната му с нов се допуска, само ако промените са многобройни и важни” – две кумулативни условия! Тук неколкократно се спомена, че имало 12 промени в действащия закон или 17 – това не е толкова важно. Нито са многобройни тези промени, които досега са направени, нито пък това, което се предлага, е нещо много важно! Напротив, след малко ще се спра по новите моменти и ще видите, че по отношение на тях по-скоро възниква напрежение, отколкото някакво удовлетворение! Ще напомня едно решение на Конституционния съд – № 14 от 2001 г.! Цитирам: „Нов закон може да бъде приет при налични промени в принципите, философията и духа на новия закон”! Нито принципите са нови, нито философията е нова, нито духът! Искам да напомня, уважаеми колеги – действащият Закон за МВР е от 1 май 2006 г.! Много малко време е изминало, за да убедим някого, че трябва да приемаме нов закон. Това е един огромен недостатък, при това според мен вече се проявява не само от хора, които не са юристи! Трябва да спрем подобна порочна практика. Когато не можем да предложим нещо сериозно като реформа, изведнъж измисляме нов закон, зад което много често се прикрива някаква реформаторска анемия, реформаторско безсилие. Мисля, че изобщо не трябва да стимулираме подобна практика! Тези промени, които се предлагат, спокойно могат да станат с някакъв изменителен закон на действащия Закон за МВР. Две хиляди и шеста година беше съвсем скоро, извинявайте! Отново същото управляващо мнозинство – тройната коалиция, тогава си прие действащия Закон за МВР! Сега не искам да отварям темата за това, че през 2008 г. се направиха две нови реформи в рамките на същия Парламент, при това коренно противоположни и по отношение на МВР, и по отношение на новосъздадената ДАНС! Но това е съвсем друга тема. Същите критики мога да отправя и по отношение на новия Наказателен кодекс, и по отношение на новия Изборен кодекс, но да не се отклоняваме от темата. Предлага ни се с новия закон нещо съвършено ново. Не знам дали трябва да влагам ирония в това или не, но примерно начинът на назначаване на висшата професионална фигура – главния секретар, досега ставаше с указ на президента, по предложение на Министерския съвет, новото е – по предложение на министъра, от правителството. Според мен това е абсолютно неудачно решение. Министър Йовчев се опита на Комисия по вътрешна сигурност да ни убеди, че това е ново, правилно решение. Съжалявам. Според мен аргументите, които изложи той и които тук изложи господин Мерджанов, са абсолютно неубедителни. Според мен е много добра наложилата се 20 и няколко годишна традиция – да има баланс между властите и институциите, едно балансиращо взаимодействие, когато се назначават висши професионални фигури в сферата на сигурността. Това се отнасяше и за председателя на ДАНС, това се отнася и за главния секретар на МВР, и за шефовете на военното, на цивилното разузнаване и на НСО. Абсолютно неубедителен е мотивът, който министър Йовчев неколкократно сподели: тъй като има девоенизирано МВР, няма нужда президентът да назначава висшата професионална фигура. Това е несериозно. Това назначаване, според мен, не е продиктувано от тази логика, а от съвсем друга – за да има едно балансиращо взаимодействие между изпълнителна и президентска власт. Защото това – новото, което ни се предлага, повтаря ситуацията с председателя на ДАНС, от 14 юни миналата година. Едно и също политическо мнозинство просто ще си подава топката – Министерският съвет ще предложи на Народното събрание и то ще избере, примерно, новия председател на ДАНС, или министърът на вътрешните работи ще предложи на Министерския съвет и ще имаме нов главен секретар. Ролята на президента тук е много важна. Просто не бива да се водим само от неговото име, за да отнемаме правомощия. Аз съм убеден, че това е една целенасочена политика. Започва се с ДАНС, продължава се с главния секретар на МВР, ще продължи с шефовете на НСО, на Военното разузнавате и на Националната разузнавателна служба. Но това са промени интуито персона. Не искам да соча други аргументи. Президентът може да назначава членове на ЦИК, членове примерно на Комисията за защита от дискриминация. Те да не би да имат висши военни чинове? Тогава да отнемем и тези правомощия на Президента. Съвсем друг е смисълът, според мен. И най-важното е, че 20 годишната практика показа, че той е работещ, без значение кой ръководи изпълнителната, парламентарната власт или президентската. Освен това е заложен много нисък праг за професионален опит на главния секретар – само седем години. Според мен това е абсолютно неубедително. Искам да се спра на временните ограничения по чл. 63, които са правомощия на министъра: в изпълнение на дейностите по този закон министърът на вътрешните работи по предложение на съответни ръководители издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те, по общото понятие, застрашават националната сигурност или обществения ред: за предотвратяване извършване на престъпления, нарушение на обществения ред, безредици, при непосредствена опасност от възникването на такива безредици. Наистина такива правомощия има и в действащия закон. Това е вярно. И то много отдавна. Може би е дошло времето наистина да се замислим дали е необходимо изобщо да има такива правомощия в Закона за МВР, защото досега такива правомощия не са ползвани от министъра, доколкото ми е известно. Тук обаче има нещо много важно – досега това беше правомощие на министъра в Главата „Превантивни дейности”, а сега е вложено в Раздела „Полицейски правомощия”. Моля Ви, махнете го от там, поне вносителите или тези, които подкрепят законопроекта. Не може министърът да извършва полицейски правомощия. Ако ще запазим тези правомощия, отново да ги върнем в Главата „Превантивни дейности”. Просто тук те нямат място. По отношение разделянето на Главна дирекция „Национална полиция” на две – охранителна и криминална. Това е отново връщане назад. От 1 юли 2012 г. ние направихме това обединение, иначе съществуват две отделни изкуствени шапки – охранителна и криминална, и България не може да има структура, която да символизира Националната полиция. Защо е необходимо пак да разрояваме администрацията – отделни деловодства, отделни секретарки, отделни служебни коли? Това обединение, което ние извършихме на 1 юли 2012 г., господин заместник-министър, беше направено по искане на служителите, на ръководителите на областни дирекции, защото получаваха разнопосочни сигнали – едни от охранителна, едни от криминална полиция. Изобщо не мога да разбера каква е логиката. Не чух сериозни аргументи. Обяснете ги, моля Ви. Обърнете внимание, колеги, че се въвеждат така наречените „извънщатни сътрудници”, многократно рекламирани през последния месец, сякаш липсата на извънщатни сътрудници на полицията беше големият проблем досега и заради това не можем да овладеем битовата престъпност. Също смятам, че има абсолютно неубедителни аргументи, и то дори няма аргументи. Изрично е казано в проекта, който ни се предлага, че правомощията, редът за функционирането на тези извънщатни сътрудници ще се регламентират с наредба на министъра. Аз все пак искам да задам въпрос: с какво ще се занимават тези извънщатни сътрудници? Как ще бъдат подбрани, какви правомощия ще имат? Недопустимо е техните правомощия и статут да се регламентират с подзаконов нормативен акт. Ще Ви прочета чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове: законът е нормативен акт, който урежда първични обществени отношения, които се поддават на трайна уредба според предмета или субектите. Подзаконовият акт може да регулира само други обществени отношения. Тези неясни извънщатни сътрудници според мен само ще предизвикат по-голямо напрежение, отколкото да внесат някакво успокоение. Беше споменато в няколко интервюта, че те ще бъдат подбрани измежду членовете на ловните дружинки, бивши военни, бивши полицаи, които по принцип да имат оръжие, но пък няма да имат право да употребяват оръжие, те няма да осъществяват полицейски правомощия. Какво ще правят тогава? Просто ще обикалят населените места с оръжие, запасано на кръста, но няма да имат право да го употребяват? Искам просто и ясно да отговорите, господин заместник-министър, на този въпрос: с какво ще се занимават тези извънщатни сътрудници? Защото напреженията, които могат да създадат, прогнозирам го това, могат да бъдат огромни сред населението, особено в провинцията. На следващо място, посяга се на конкурсното начало, което сега е всеобщо в Закона за МВР – и за постъпване на работа, и за растеж в кариерата. Наистина в МВР няма нито един назначен държавен служител или израснал в кариера от 2006 г. насам без конкурс. И, според мен, това е едно добро постижение, а сега се предлага растежът в кариерата да бъде обусловен не от конкурс, а от една оценка на професионалната дейност, което е абсолютно нелогично отстъпление и се отваря една широка врата за връзкарство, наистина. Извинявайте за тази дума, която може би не трябва да се употребява от тази висока трибуна. Ако има проблем с конкурсите и са много тромави, тогава ги променете като процедура, но не се отказвайте от конкурсното начало. Това е отстъпление от един принцип, който е завоюван. Ами това, че се разрешава друга търговска дейност и втора или трета работа на пожарникари и полицаи? Наистина имам усещането, че от това предложение ще има отстъпление. И това, което каза господин Мерджанов, според мен вдъхва някакъв оптимизъм, защото това наистина ще внесе, уважаеми колеги, невъобразим хаос в системата на МВР. Подобен горчив опит имаме – няколко месеца, 1993-1994 г. такъв експеримент е направен и тъй като хаосът става огромен, след шест месеца се отказваме от него. Защо? Ами, защото такова е съдържанието на пожарникарската, на полицейската, изобщо на работата в МВР, че неминуемо тя се докосва до необходимостта да има конфликт на интереси, ако работиш нещо друго или осъществяваш търговска дейност. С какво се занимава МВР най-вече? С контролна дейност – и по линия на пожари, с КАТ и какво ли още не, разследване на престъпления, оперативна дейност. Няма как, същината на нещата изисква у теб да има страх понякога, облечен, разбира се, в някакви законови норми и няма как да не се стигне до евентуален конфликт на интереси. Откажете се от тази идея. Тя е много опасна. Да не говоря за това, че не можеш да работиш втора и трета работа или да си гониш търговската дейност и изведнъж да се наложи да се явиш на работа и да кажеш: не мога, защото имам друга работа и съм при другия си работодател. Изобщо нещата, според мен, са съвършено необмислени. Това, че синдикатите го искат, не е достатъчен аргумент. Ние трябва да мислим като цяло за системата и най-вече за сигурността на всички граждани, които ползват услуги от МВР. Тук се спомена, особено от госпожа Нинова, за нови социални придобивки. Добре, за първи път се въвежда отчитане и заплащане на нощен труд, временно разположение, работа в почивни и празнични дни. Новото, което се предлага сега, е всички работещи по трудово правоотношение да пътуват безплатно в градския транспорт. Досега това беше една привилегия, ако мога така да се изразя, само за държавните служители. Тук обаче има един друг, много важен проблем. Във Вътрешната комисия получихме писмо от министър Чобанов – министърът на финансите. Ето го писмото (показва го), в което казва, че ние допълнителни средства за това няма да осигурим. Той го спомена това, между другото, при дебатите по Закона за бюджета. (Реплики и провиквания от КБ.) Все пак никой не представи разчети – какво означава тази промяна. Да, ние нямаме нищо против. Нека това да се направи, но според мен не става дума дори за десетки милиони, за много повече става дума. Така че, като няма пари, как ще осъществим тази реформа? За извънредния труд – увеличавал се извънредният труд. Ами, това не трябва да се одобрява. Извънредният труд е нещо извънредно, той трябва да се ограничава, колеги. Не искам да Ви споменавам примери само през последните шест месеца. Може да попитате полицаите, които са отвън – не 70, имат по 300 часа извънреден труд за последните месеци и той не е изплатен. (Шум и реплики от КБ.) Ние трябва да ограничаваме извънредния труд, а не да го стимулираме, защото той е нещо извънредно. Това става по други начини (шум и реплики от КБ), като например назначаване на повече служители, защото разходите за извънреден труд наистина са огромни – те са между 20-30 млн. лв. годишно, и по-добре да назначим нови хора, вместо да мъчим тези, които сега са на работа. В крайна сметка като обобщение искам да кажа, че този Закон за Министерството на вътрешните работи е логично продължение на псевдореформата, която стартира миналата година през месец юни. Не е необходим нов Закон за МВР, уважаеми колеги. Необходимо е да се направят четирите закона, които да регламентират сферата за сигурността, рамковия устройствен закон, другите три закона и паралелно с тях, разбира се, да се предложат промени в Закона за ДАНС и в Закона за МВР. По тази причина няма да подкрепя предложения законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, предложеният от Министерския съвет Законопроект за Министерството на вътрешните работи има своите положителни характеристики. В него добро впечатление правят няколко неща: Първо, законът е концентриран израз на нашето, европейското и световното законодателство за управление и функциониране на сектора „Сигурност и обществен ред”. Законът е адекватен с реалните исторически – както сегашните, така и бъдещите, дадености в обществото, държавата, институцията и международните отношения. На второ място, предложеният проект е добър, защото е в синхрон с философията, идеите, принципите, правилата и нормите от Конституцията на Република България и законодателството по линия на защита на националната и гражданската сигурност, обезпечаването на икономическата, енергийната и екологичната сигурност. В оптимална релация са дейностите за опазване на живота, здравето, правата, свободите, спокойствието и собствеността на българските граждани и регулирането на обществения ред, управлението при кризи, осъществяването на спасителни и възстановителни работи. Трето, безспорно положително качество на обсъждания закон е високо професионалната система за логистика на вътрешната сигурност и обществения ред. Запазват се и се усъвършенстват добрите практики по подбора, обучението, разстановката и развитието на човешките ресурси. Предлагат се рационални системи и форми за управление на финансовия, материално-техническия и човешкия ресурс в Министерството на вътрешните работи. Фаворизира се социалната политика в министерството и нейната конкретна практико-приложна реализация през всичките фази и етапи на развитието и разстановката на служителите във Вътрешното министерство. Четвърто, съществено предимство на Законопроекта за Министерството на вътрешните работи е детайлното дефиниране на оперативно-издирвателните работи като цели, основания, способности и методи. Въвежда се нов чл. 64, с който се регламентира дейността на извънщатните доброволни сътрудници на полицията. Всеизвестно е, че секретните сътрудници в полицията и службите за сигурност са най-ефективният източник на достоверна и навременна информация. Пето, предимство на законопроекта е и голямото внимание към служебния, професионалния и социалния статус на служителите на МВР. Променя се чл. 245, ал. 2 от предишния закон, с който се премахва възможността за освобождаване, особено на ръководни служители, по решение на министъра, преди да навършат 60 години. Шесто, ново, с ясна ориентация към бъдещата децентрализация на силите и средствата за обществения ред са регламентираните в чл. 95 задачи, организация, статут, ръководство и управление на звената „Общинска полиция”. Може би това са едни от магистралните пътища за противодействие на така наречената „битова” или „конвенционална престъпност”, която досега беше оставена на самотек. Тази престъпност не се ражда за една нощ. Тя е много тежко и трудно лечимо наследство от миналото. Седмо, цялостно законопроектът е сериозна крачка напред към правилната посока, и най-вече като общо положение, като основни дейности, които са описани, устройство и управление, органи и правомощия, държавна служба в МВР, синдикална дейност в МВР, административна принуда и така нататък. Поради тези безспорни предимства на обсъждания Законопроект за Министерството на вътрешните работи той има нашата подкрепа. Предлагаме и нашата добронамерена помощ за отстраняване на някои несъществени грешки и неточности в текста.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да започна с няколко думи за необходимостта от приемане на нов Закон за МВР. Този Закон за МВР е от вида на устройствено-функционалните закони, които изчерпателно трябва да уредят устройството и управлението на министерството, основните принципи, основните дейности, структурите, съществуващи в тази система, правомощията на ръководството и на органите на отделните структури, както и статута на служителите. Това, което наблюдаваме в момента, е липса на множество основни структури. За да има стабилност и сигурност в този законопроект, за да има стабилност и сигурност при осъществяване на функциите и на правомощията на органите, следва поне основните структурни звена да са законово регламентирани, а не, както стана ясно, в подзаконови нормативни актове, които може би, уважаеми дами и господа, няма да са на Министерския съвет, а сигурно ще бъдат и на самия министър на вътрешните работи. Ще се стигне дотам да се разруши граденият през годините стабилитет на отношенията както вътре в системата, така и на взаимодействието на системата с външни за нея субекти, а също така ще бъде разграден и постигнатият интегритет в структурно отношение, като се принизяват, забележете, функционално йерархически, съществуващи до момента, основни структурни звена. Каква беше реформата, предприета в началото на това правителство и на това Народно събрание? Това беше злощастната поправка „Пеевски” в Закона за ДАНС, с основни архитекти, които в момента не присъстват в тази зала, но всички знаете кои са те. Следващата стъпка е този законопроект, за който, за съжаление, трябва да кажем, че имаме опасения, че след приемането му трябва да се поставят въпросите: дали службите от системата на МВР ще си сътрудничат с аналогични чуждестранни структури от Европа и останалия свят; ще си сътрудничим ли с ОЛАФ по противодействието на правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз; дали българските документи за самоличност ще се издават от държавата, или тази дейност ще бъде прехвърлена на някоя българска или чуждестранна фирма; дали ще бъде разрушена много трудно изградената по настояване на Европа Система за спешни повиквания и реакция при бедствия и аварии? По този начин, уважаеми дами и господа, ръководството на МВР ще може във всеки един момент да решава важни въпроси, без да се допита до общественото мнение. Тези въпроси ще касаят основни дейности, извършвани в системата, място на определени структури в тази система, функции и правомощия на органите. Този подход е много опасен, защото така ще бъде пренебрегната тази публичност и прозрачност, която очакват както цялото българско общество, така и нашите партньори, от предприеманите действия за реформите, които трябва да се извършат в сектора, и по никакъв начин няма да бъдат постигнати заложените в мотивите на законопроекта цели за по-ефективно управление на Министерството на вътрешните работи. Такъв подход би могъл да бъде възприет, само ако беше се тръгнало към приемане на един законопроект за уредбата, забележете, на вътрешната сигурност и обществения ред, а не нов закон от устройствено-функционален тип. Между другото, уважаеми дами и господа, вчера приехме на второ гласуване Законопроект за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство. Там нямаше множество съществени изменения. Там бе променен целият закон. Бе променена философията му, бе променено мястото на структурата, която осъществява защита на тези лица. Бе прехвърлена от изпълнителната в съдебната власт. Имаше ли нужда от такъв подход при този закон, та всъщност да наблюдавам при така наречения Закон за МВР този подход? Между другото, средно на 7-8 години има промяна в Закона за МВР. (Реплика на народния представител Атанас Мерджанов.) Средно за осем години е, господин Мерджанов. Казвам, че става дума за изцяло нов закон. Първият е приет през 1991 г., вторият – през 1997 г., третият е приет през 2005 г. Сега сме 2014 г. Средно на 7,5-8 години се приема изцяло нов закон за МВР. Защо, уважаеми дами и господа?! Промяната в структурата на този законопроект обаче, от една страна, има за цел да посочи необходимостта от приемането на такъв нормативен акт. За съжаление обаче това не е аргумент, който може да бъде възприет. И това стана ясно от примерите, които дадох преди малко. Няма да говоря за изключително тревожната тенденция за нарушаване на баланса при назначаването на висшите професионални фигури в сектора „Сигурност”. Разбира се, това се прави под благовиден предлог, но на всички е ясно за какво става дума. Искам да обърна внимание, че в този законопроект, уважаеми дами и господа, са залегнали правомощия на главния секретар, които ще доведат само до едно единствено нещо – превръщането му в част от политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи. Не мисля, че това е подход, който трябва да бъде подкрепен. Особено искам да обърна внимание на това, което се предлага. Няма как главният секретар в тази система да изпълнява функции на останалите главни секретари в останалите министерства и ведомства, уважаеми дами и господа! Винаги е имало сериозна разлика и сериозни специфики в правомощията, които има този висш професионален служител в системата на МВР. По отношение на правомощията на полицейските органи. Чухме заявление от страна на министъра на вътрешните работи, че 20 години няма никаква промяна в тези правомощия. Уважаеми дами и господа, това въобще не е така. През 1991 г. правомощията са били едни, през 1997 г. нарастват значително много. Една от съществените промени в правомощията бяха измененията в действащия Закон за Министерството на вътрешните работи, при които се въведе стандартът „абсолютна необходимост”, предвиден в множество решения, включително и пилотни решения на Европейския съд по правата на човека. Слава Богу, тези разпоредби са останали в действащия законопроект, но тук трябва да се постави въпросът, уважаеми дами и господа, защо няма аналогични текстове и в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”?! Обещавам Ви, че ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще внесем такива предложения – именно за промени в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”. Искам съвсем кратко да се спра по отношение на това, че липсват основни дейности, които в момента Министерството на вътрешните работи извършва. Уважаеми дами и господа, ако това залегне в подзаконови нормативни актове, при положение че стана ясно, че няма да има правилник за прилагане на закона, аз ще се обърна към вносителите – да обяснят какъв е бил аргументът да се наруши тази дългогодишна традиция – към този закон да няма правилник за прилагането му. Нека все пак като ще подкрепите този законопроект, някои от дейностите да бъдат разписани в този правилник. Не може основни дейности да не фигурират в закона! Нека да мислим в перспектива, нека да гледаме по-далеч от носа си. Ако мислим да векуваме в управлението – е един въпрос, съвсем различен е въпросътq ако искаме да погледнем в перспектива и наистина да създадем стабилитет в отношенията. В заключение, уважаеми дами и господа, искам да се обърна особено към някои от представителите в тази пленарна зала – помислете има ли нужда от такъв изцяло нов закон. Предполагам, че ще го подкрепите. Въпреки това моят призив е поне между първо и второ гласуване тези бележки, които дадохме в тази дискусия, да бъдат внимателно обсъдени, а защо не да бъде приета поне една малка част от тях?! Става дума за основни неща, уважаеми дами и господа. Благодаря, уважаема госпожо председател. Моля да удължите времето на парламентарната група.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С приемането на новия Закон за Министерството на вътрешните работи пазителите на реда ще бъдат по-високо платени. Определящо основно възнаграждение за най-малките длъжности ще се утвърждава ежегодно с бюджета, като месечната сума се увеличава с коефициент не по-малко от 1,2. Новото е, че коефициентът се вдига с още 0,2 и така той вече ще бъде 2,3. Така заплащането на служителите на МВР, уважаеми колеги, ще се повиши с 10-15%. Заплащането се качва за офицери от 70 до 80 лв. и за сержанти от 50 до 60 лв. С новия Закон за МВР допълнителното възнаграждение за стаж и така нататък не само се запазва, но стига в рамките от 50 до 300 лв. Но броят се увеличава с още три акцента: ще се плаща вече за нощен труд, ще има заплащане за разположение, ще има заплащане за заетост в почивни и празнични дни, което до този етап не беше изпълнявано. Нормалното работно време в Министерството на вътрешните работи ще бъде запазено – пет дни в седмицата и по осемчасов работен ден. Новост е обаче слагането на таван на извънредния труд. Той ще се плаща с 50% увеличение върху основната заплата и не може да надвишава 280 часа. В досега действащите нормативни актове плащането беше до 50 часа и всички други компенсации се извършваха от ръководството на съответните служби, както преценеше за по-целесъобразно това ръководство. Друга социална политика, предвидена в новия закон, е безплатното пътуване в градския транспорт на всички служители от системата на МВР. Досега пътуваха само държавните служители. С приемането на новия закон ще имат право да пътуват и огняри, техници, деловодители и всички други хора, които работят в системата на МВР. С приемането на новия закон няма да има местене и пенсиониране насила. Ще има по-голяма сигурност. В новия закон ще има поправки срещу шефския произвол. Зачертава се възможността служителите да бъдат премествани и прехвърляни на по-малки длъжности. Една от основните концепции в новия закон е растеж в кариерата. Именно тук, с приемането на новия закон – дай Боже да стане още днес, на първо четене – отпадат конкурсите при израстване в полицейската йерархия. Запазва се единствено само конкурсното начало при назначаването. В много полицейски управления, в много ОДП-та много колеги бяха потискани от ръководството на органите на вътрешните работи. Бяха повишавани единствено угодни служители на съответните ведомства. С тези промени ще се даде приоритет на оценката на служителите за тяхната компетентност, за приноса им за награди и наказания. Естествено, принципите ще бъдат атестациите, които ще бъдат задължителни и които ще се изготвят от преките ръководители. Аз вярвам, че новият закон ще бъде приет. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Мислех, че поне една част от този закон няма да бъде оспорвана и че ще бъдем единодушни по нея – частта, която касае компетенциите на Комисията по труда и социалната политика, и социалните придобивки, които се предлагат в Закона за МВР. Изненадана съм, че и това оспорвате, колеги от ГЕРБ. Колегите ми от Коалиция за България изредиха какви са новите социални придобивки и ги сравниха с тези, които досега са ползвали служителите на МВР. Вие оспорвате финансовата обезпеченост на тези социални придобивки. Аз противопоставям на Вашето мнение фактите, а те са: заплатите в системата на МВР са увеличени от вчера с 10%; влизат в сила от 1 януари и ще бъдат изплатени през месец март, със задна дата. Това се случва, без да се прави актуализация на бюджета на МВР, тоест средствата са осигурени от бюджета на МВР. По останалите социални придобивки: нощен труд, времето на разположение, извънреден труд, пътуването в градския транспорт и така нататък, в Комисията по труда и социалната политика направихме разговор откъде ще бъдат осигурени тези средства и колко ще струва. По изчисления на Вашите представители в моята комисия, колеги от ГЕРБ, това щяло да струва 8 млн. лв. – допълнителните социални придобивки, извън увеличението на работната заплата. Вашите представители в Комисията по труда и социалната политика направиха такова изчисление. Зададохме въпрос на заместник-министъра на МВР откъде ще се вземат тези пари и гарантирани ли са тези плащания? Отговорът може да го видите в стенограмата на комисията. Парите са осигурени чрез вътрешни резерви, вътрешни икономии, вътрешно разместване в сегашния бюджет на Министерството на вътрешните работи, не изискват допълнителен ресурс, не изискват актуализация на бюджета, така че от господин Чобанов не са и искани допълнителни средства за тези предложения. Имаме това уверение от заместник-министъра на вътрешните работи – има го стенографирано в работата на Комисията по труда и социалната политика. Така че, моля, виждам, че имаме различни виждания по съществото на работата на МВР, на мястото на службите и така нататък, но поне по социалната политика да бъдем единни. Няма аз да Ви убеждавам със собствени думи, ще цитирам синдикатите, които в моята комисия заявиха: „Това е най-социалният Закон за МВР, правен някога от съществуването на министерството досега.” Нека да оценим тези хора и да чуем поне техните думи, да загърбим противоречията си по отношение на социалните придобивки, защото те го заслужават. Вие най-добре знаете какъв е трудът им и как той трябва да се възнагради. Благодаря.

Уважаема госпожо Нинова, аз не съм споменал, че няма да подкрепим точно тази част от промените. Просто зададох важен въпрос, който се съдържаше и в писмото на господин Чобанов – финансовия министър, който много сериозно намеква, че вероятно няма да има пари за тези социални компенсации. Между другото, не съм съгласен да употребяваме термина, който Вие употребихте – социални придобивки. Това са някакви нива на защита на служителите на МВР, това се отнася и за служителите на армията. Така че ако се стигне до второ гласуване, тази част вероятно ние ще подкрепим. Тревогата ни е, че няма пари. Съмнявам се да са 7-8-9 млн. лв. Мога да Ви кажа и искам тук заместник-министърът наистина да вземе отношение по този важен законопроект, поне някакво становище да изрази – важно е според нас – след като го няма министърът! Искам да Ви кажа, че само за държавни служители, госпожо Нинова, само за държавните служители годишно Министерството на финансите превежда директно към транспортните фирми между 10 и 15 млн. лв. за пътуване в градския транспорт – само за това. Така че тревогата ни наистина е основателна. По отношение на увеличените заплати от вчера. Да, наистина това е добре. Тези хора заслужават, особено на фона на огромния извънреден труд. Господин Мерджанов, 10% върху заплатата за длъжност е това, да не заблуждаваме хората, че става дума за някакво революционно, огромно увеличение на възнагражденията.

Защо не го направихте Вие?

Сега ще Ви кажа какво сме направили, добре, чудесно! Това са средно между 60 и 70 лв. на служител. Знаете ли какво направихме в рамките на нашия мандат? Това не го казвам като реплика към Вас, просто от уважение към истината. В рамките на три години и половина доходът на всеки служител на МВР, тук господин заместник-министърът мисля, че може да го потвърди, се увеличи с 90 лв. чисто – от чистачката до главния секретар, с 90 лв. Това са много повече от 10%.

За колко?

За всички – от чистачката, до главния секретар. Знаете ли по какъв ред го направихме? – Чрез месечния порцион за храна, който е дори безотчетен. Така че, моля да уважаваме обективните факти, а не да спекулираме с тях. Да, по отношение на много социални нива за защита ще имате нашата подкрепа. Много е важно обаче да осигурим финансов ресурс. Благодаря.

Господин Вучков, наистина не обичам да се връщаме назад, но понеже Вие ме предизвиквате, връщайки се в предишния Парламент, да Ви припомня какво стана тогава. Вие не бяхте депутат, но аз бях член на Вътрешната комисия. И тогава с полицейските синдикати водихме тези разговори. Те идваха при нас като представители на опозицията с искания точно в сферата, която сега разглеждаме, и искания, които сега са удовлетворени – извънреден труд, нощен труд и така нататък. Не само че тогава не проявихте разбиране към този разговор, бившият вътрешен министър, тогавашният вътрешен министър оттук ме обвини, че тайно се срещам с полицейските синдикати и ми поиска обяснение къде и защо го правя. Мога да извадя тази стенограма. Ние не сме се срещали, за да събаряме държавата или правителството, а за да си говорим по отношение на техните социални искания. Това са стари искания, те бяха поставени още във Вашия мандат; не бяха изпълнени, вероятно защото не сте намерили тези средства, за които и сега говорим. Факт е, че сега се изпълняват. Смятате ли, че ще променим цял закон? Смятате ли, че ще се реши увеличение на заплати, и то със задна дата, ако за това няма пари?! Нали това ще предизвика много по-голямо напрежение в системата, отколкото, ако изобщо не ги пипаме и не ги увеличаваме. Да приемеш закон, да го обещаеш на хората, да го обявиш пред всички от трибуната и след това да не го изпълниш, просто да кажеш: „Няма пари”, е много по-голямо, как да кажа, неразбиране на проблемите на хората, отколкото да се изправиш и да кажеш: „Правим го за Вас, защото го заслужавате”. Благодаря.

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че се гледа действително важен законопроект, свързан със сектора за сигурност. За пореден път във Вашето управление и във Вашето парламентарно мнозинство се предлагат промени в сектора за сигурност, които въобще не кореспондират с цялостната стратегия, която трябва да бъде в този важен сектор. Винаги когато управлява БСП, винаги иска да използва системата само и единствено за политически цели. Ще се аргументирам с хронологията на всичко, което се случи през 2005 г., когато беше приет законът по испанския модел и да Ви припомня, че проектът, който беше реализиран на Европейската комисия по Програма ФАР, беше точно, за да се създаде сектор за сигурност, който да съответства на европейските принципи и на европейските модели. Този проект, който беше реализиран – на Европейската комисия по Програмата ФАР, беше точно за да се създаде сектор за сигурност, който да съответства на европейските принципи и на европейските модели. Той беше реализиран в рамките на две години. Това беше първият законопроект, приет след задълбочен анализ и реализирането на проекта, който беше на стойност 3,5 млн. евро. Всичко това се случи през 2005 г., когато спечелихте изборите и започнахте Вашето управление. Знаехте, че тогава трябваше да бъде елиминиран главният секретар, висшата професионална фигура в Министерството на вътрешните работи, и тогава всъщност промените, които бяхте предвидили да реализирате, бяха закриването на тази длъжност или превръщането й в административна, отговаряща само за помощния персонал в Министерството на вътрешните работи. Тогава Бойко Борисов като главен секретар на Министерството на вътрешните работи напусна системата на МВР и веднага беше запазена компетентността на главния секретар в същия обем, който беше регламентиран в тогавашния член 27 от Закона за МВР. Това, което обаче наблюдаваме днес, е без абсолютно никакъв дебат, без абсолютно никаква концепция Вие да предлагате един изцяло нов Закон за МВР. Това е нормално, защото искате отново да използвате системата само и единствено да обслужва политическите Ви интереси. За промените, извършени в Закона за МВР от 2009 г. в управлението на ГЕРБ, в докладите на Европейската комисия, които излизаха от 2011 г. по оценката за механизма на сътрудничество, се пишеше, че реформата в полицията трябва да продължи – която доведе до интегритет на службите в системата на МВР. Това, което се случи в системата на МВР, и това, което се случи със създаването тогава на Главната дирекция за борба с организираната престъпност, уважаеми колеги, доведе от 2009 г. до 2012 г. до увеличаване на информационния обмен с Европол над 2 пъти и половина. И сега нека да бъдат искрени тези, които ходеха на посещения в Хага и се срещаха с директора на Европол, да видят какви са неговите тревоги в това, което направихте като реформа за последните 7-8 месеца. Информационният обмен вече е намалял два пъти, а това, което направихте, е действително да закриете функциите в пълния обем на това министерство, което наистина имаше потенциал и възможност да противодейства на тежката организирана престъпност. Обаче и днес наблюдаваме това, че залагате несигурност в системата за сигурност, защото отсъстват възлови дирекции, които са регламентирани винаги в Закона за МВР. Сега искате те да бъдат регламентирани с Правилника за прилагането на Закона за МВР и си задаваме въпроса: кой реши това да се случи? Защо Дирекция „Български документи за самоличност” не фигурира в Закона за МВР? Защо не фигурира Дирекция АФКОС? Само да Ви кажа, че минаването на АФКОС от Министерството на финансите към Министерството на вътрешните работи повиши капацитета и доверието. Знаете, че по предложение на ОЛАФ въведохме административно разследване, което могат да правят Дирекция АФКОС, която получи високи оценки при разследванията на злоупотреби с европейски средства на Европейския съюз. Също така изключително важно – защо липсва Дирекцията „Телефон 112”? Защо липсва Дирекцията „Международни проекти”? Уважаеми колеги, когато имахме Дирекция „Международни проекти” в Министерството на вътрешните работи, от август 2009 г. до края на 2012 г. средствата, които са постъпили в Министерството на вътрешните работи по европейски проекти, са в размер на над 470 млн. лв. Вие искате и това нещо също да унищожите и да не се възползваме от тази европейска солидарност! В момента предлагате законопроект, който дори самият Вие не сте чели. Тук бяха направени изказвания, че, виждате ли, СОБТ ще мине само и единствено на пряко подчинение на главния секретар. Уважаеми колеги, при промените, които бяха през 2010 г., точно тогава бяха приети и тези промени и точно тогава се съобразихме с искането на професионалистите в МВР и облякохме в законова форма промените, които бяха през 2010 г. Виждам, че тук е господин Нанков, който беше дългогодишен служител в Правната дирекция и участва винаги във всеки един законопроект. Що се касае до социалната част и до финансовите възможности – дали ги имаш, за да можеш да реализираш подобни законодателни промени? Ние винаги сме се придържали към увеличаване на доходите на служителите и смятам, че това, което каза колегата Вучков, беше много ясно аргументирано и Вие сами сте свидетели, че парите на служителите са увеличени с 90 лв. – от чистачката до главния секретар. Само да вмъкна, че точно тук бяха и тези компенсации, които ние търсехме в системата на МВР. Знаете ли откъде дойде една голяма част от тези средства? Точно от предоговарянето на модела, който Вие подписахте за български документи за самоличност на стойност 116 млн. евро, а ние намалихме този проект точно със 17 млн. евро и това бяха 34 млн. лв., които можаха да бъдат използвани именно в тази посока. В момента казвате, че ще имате възможност, тук вече съобразявайки се със синдикатите, назначаващият орган в лицето на министъра действително да не може да освобождава, когато един служител е придобил условия за пенсия. Уважаеми колеги, това се нарича лицемерие. Само ако погледнем от момента, когато сте входирали и сте внесли законопроекта в Народното събрание, ще видите колко са служителите, уволнени точно по т. 13, където е правото на министъра да може действително да освобождава тези служители. Кога сте искрени? Когато излизате и говорите от тази парламентарна трибуна, или когато ръководството на министерството решава тези проблеми по един абсолютно циничен начин и всъщност заблуждава българската общественост? Това са проблеми, които стоят днес пред сектора за сигурност. По този начин, когато предлагате промени, гарантирам Ви, че това, което беше като оценка на Европейската комисия в последния доклад, доказа едно – че всъщност Вие се провалихте в сектора за сигурност, независимо че тук политически или медийно можете да създадете необходимия хубав медиен балон, но той може действително много бързо да се спука. Реалностите са съвсем различни. Имаме загуба на доверие от Европол, имаме намаляване и липса на каквито и да било международни операции с европейските ни партньори по разбиването на фалшиви евра, на наркотици и на всичко това, което в момента се отчита като отстъпление от политиката през последните 10 месеца точно от това правителство. Това, което залагате в момента в системата на МВР, ще доведе до още по-големи проблеми, защото в момента искате да дезинтегрирате системата, и то по начин, който искате да облечете законово. Предимствата, които бяха направени в сектора за сигурност, с промените, които направихме законодателно, този интегритет го целяхме точно с обединяването и намаляване на разходите за определени ръководни длъжности, които в момента искате отново да възстановите. При това, което се случи в Главна дирекция „Национална полиция”, кое е по-логичното: да бъдат заедно с Главна дирекция „Охранителна полиция” и „Криминална” в една дирекция, или да бъдат отделни и да се дават различни указания и окръжни към съответните областни дирекции и да не знаеш какво да правиш – дали да изпълняваш това, което е охранителна дейност, или това, което ти предлагат колегите от Криминална полиция? Смятам, че този законопроект не трябва да бъде подкрепен. Винаги сме казвали, че подобен законопроект трябва да бъде внасян, когато има широко обществено обсъждане. Нека пак да акцентираме върху отнемането на функциите и компетентността...

Само секунда. Изключително важно е, че за първи път се отнемат и компетентности на Президента на страната. Вие искате всичко да консолидирате и да затворите в това задкулисие и това парламентарно мнозинство, което имате и което знаете, че работи абсолютно в ущърб на държавата и българските граждани. Затова Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи този законопроект, защото липсва цялостна стратегия, концепция и преди всичко Ви молим: вземете предвид законопроектите, които са за сектора за сигурност, за службите за сигурност, защото това беше дебат, провеждан в Четиридесет и първото Народно събрание, получи се политически и обществен консенсус, имаше дискусия в най-широк формат от 2011-а и 2012 г., за да може действително да се приемат на първо четене в Четиридесет и първото Народно събрание и сега отново абдикирате и не искате да приемете този политически консенсус, който беше постигнат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, днес, когато гласуваме Законопроекта за Министерството на вътрешните работи, гласувах „против”, защото не съм съгласен с няколко неща от този законопроект. На първо място, по никакъв начин действията на сегашното ръководство на МВР и подкрепящите ги групи – на БСП, ДПС и „Атака”, не кореспондират с неговите действия. Този законопроект беше внесен в Народното събрание още в началото на месец ноември, а Вие виждате, че сега сме края на месец февруари и той все още не е приет. Неговото евентуално окончателно приемане ще бъде чак края на месец март и той може би реално ще започне да действа през месец април. Това по никакъв начин не кореспондира и със заявеното от Вас желание за борба с престъпността и с битовата престъпност изобщо. На следващо място, не кореспондира с прокламираната от Вас възможност да не могат да бъдат пенсионирани от органа по назначаването служители, навършили възрастта за пенсия по Кодекса на труда, а в същото време Вашето лицемерие стигна дотам, че в момента текат масови чистки по областните дирекции и се пенсионират служители, които не са навършили и 50 години. (Шум и реплики.) Това по никакъв начин не отговаря на това, което искате да внесете в законопроекта. На трето място, смятаме, че с новия законопроект, с всички чистки, които правите в МВР, единствената цел е МВР да се превърне във второ ДАНС, а България няма нужда от това. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах „против”, защото нито един от хората, които представяха законопроекта, не можа да обясни ролята на нещатните сътрудници. Какво ще правят те? Нима ще се борят срещу битовата престъпност с пушките, които ще ползват?! Нима тези нещатни сътрудници ще станат призовкари?! Никой не обясни каква ще бъде ролята на нещатните сътрудници. Колеги, аз съм сварил този период, когато имаше нещатни сътрудници в полицията. Те се ползваха само за това – да отидат да доведат някой и да го върнат, с нищо не помагаха за разкриване на престъпността. Надявам се, че ще правят същото и сега – затова гласувах „против”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” приемането на този закон, защото е видно, че както върви тази реформа, очаква се следващата стъпка да бъде изваждане на службата за пожарна безопасност и защита на населението от системата на МВР, с което най-накрая ще се изпълни една отколешна мечта на един бивш министър от тройната коалиция госпожа Емел Етем. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Макар и късно, мечтите понякога се сбъдват. (Шум и реплики.) Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад на Комисията по правни въпроси за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45, внесен от Министерския съвет”. Наименованието на закона е: „Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г. и бр. 17 и 52 от 2013 г., 70 и 71 от 2013 г.)” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение на народния представител Четин Казак – § 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Четин Казак – § 2 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

По § 3 има предложение на народния представител Четин Казак. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 1: „§ 1. В чл. 55 ал. 3 се изменя така: „(3) Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.”

По § 4 има предложение на народния представител Четин Казак. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2: „§ 2. В чл. 121, ал. 2 след думата „повереник” се добавя „или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника”.

По § 5 има предложение на народния представител Четин Казак – § 5 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.

По § 6 има предложение на народния представител Четин Казак Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 3: „§ 3. Член 142 се изменя така: „Разпит с преводач и тълковник Чл. 142. (1) Когато свидетелят не владее български език, назначава се преводач. (2) Когато свидетелят е глух или ням, назначава се тълковник. (3) За преводача и тълковника се прилагат правилата на Глава тридесета „а”.” По § 7 има предложение на народния представител Четин Казак – § 7 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен. По § 8 има предложение на народния представител Четин Казак – § 8 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен. По § 9 има предложение на народния представител Четин Казак – § 9 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Четин Казак – да се създаде § 9а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 4: „§ 4. Създава се Глава тридесета „а”, с чл. 395а – 395з: „Глава тридесета „а” Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език Осигуряване на устен и писмен превод в наказателното производство Чл. 395а. (1) Когато обвиняемият не владее български език, съдът и органите на досъдебното производство осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 3. (2) Съдът и органите на досъдебното производство по свой почин, или по мотивирано писмено искане на обвиняемия или на неговия защитник могат да предоставят писмен превод и на други документи по делото, освен актовете по чл. 55, ал. 3, когато те са от съществено значение за упражняване на правото на защита. (3) По изключение вместо писмен превод по ал. 1 и 2 може да се извърши устен превод или устно резюме, когато обвиняемият е съгласен, има защитник и не се нарушават процесуалните му права. Проверка за владеене на български език от обвиняемия Чл. 395б. (1) Съдът и органите на досъдебното производство могат във всяко положение на делото да установяват обстоятелството, че обвиняемият не владее български език. (2) Постановлението на разследващия орган, с което се установява, че обвиняемият владее български език, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор. (3) Определението или разпореждането на съда, с което се установява, че обвиняемият владее български език, се обжалва по реда на Глава двадесет и втора. Отказ от правото на превод на документи Чл. 395в. (1) Съдът и органите на досъдебното производство разясняват на обвиняемия правото да откаже писмен или устен превод на актовете и документите по чл. 395а. (2) Отказът се отразява в протокол, който се подписва от обвиняемия и неговия защитник, освен когато е направен в съдебно заседание. Отказ за предоставяне на писмен или устен превод на документи Чл. 395г. (1) Съдът и разследващият орган могат да откажат предоставянето на писмен или устен превод на документите по чл. 395а, ал. 2, когато те не са от съществено значение за упражняване на правото на защита, както и да откажат писмен превод на части от тях, когато те са неотносими към правото на обвиняемия на защита. (2) Постановлението на разследващия орган, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор в тридневен срок. Постановлението на наблюдаващия прокурор е окончателно. (3) Определението или разпореждането на съда, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, се обжалва по реда на Глава двадесет и втора. Възражение срещу точността на превода Чл. 395д. (1) Обвиняемият има право на възражение срещу точността на превода във всяко положение на делото. (2) Когато установи, че възражението е основателно, съответният орган отстранява преводача и назначава нов или разпорежда повторен превод. Назначаване на преводач Чл. 395е. (1) Съдът и органите на досъдебното производство посочват в акта, с който се назначава преводач, данни за езиците, които владее обвиняемият, трите имена, образованието и специалността на преводача или наименованието на учреждението, в което работи, и вида на превода. (2) Органът, който назначава преводача, го призовава, проверява неговата самоличност, образование и специалност, отношенията му с обвиняемия и пострадалия, както и наличието на основание за отвод. (3) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1-3. (4) Актът за назначаване се връчва на преводача, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако извърши неверен превод. Правила за участие на преводача Чл. 395ж. (1) Преводачът участва във всички действия, в които участва и обвиняемият, както и при срещите му със защитника по повод провеждане на разпит на обвиняемия или негови искания, бележки, възражения и жалби. (2) Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, устният превод може да се извърши чрез видеоконференция, телефонна конференция или чрез друго техническо средство. (3) За неявяване или отказ да извърши превода без уважителни причини преводачът се наказва с глоба до петстотин лева. Ако преводачът посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя. Тълковник Чл. 395з. (1) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се тълковник. (2) Правилата на тази глава се прилагат и по отношение на тълковника.”

Параграф 4.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 5. „§ 5. Този закон въвежда изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (OB L 280/1 от 26 октомври 2010 г.).” „Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Заключителни разпоредби”.

По § 11 има предложение на народния представител Четин Казак. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 6: „§ 6. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 23.12.2008 г., доп., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 3.04.2009 г., изм. и доп., бр. 33 от 30.04.2009 г., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г., в сила от 29.12.2009 г., доп., бр. 59 от 31.07.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2011 г., в сила от 4.01.2011 г., изм., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изм. и доп., бр. 32 от 19.04.2011 г., в сила от 19.04.2011 г., бр. 45 от 14.06.2011 г., в сила от 14.06.2011 г., доп., бр. 81 от 18.10.2011 г., изм. и доп., бр. 82 от 21.10.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.; изм. с Решение № 10 на Конституционния съд на РБ – бр. 93 от 25.11.2011 г.; бр. 20 от 9.03.2012 г., в сила от 10.06.2012 г., изм. и доп., бр. 50 от 3.07.2012 г., изм., бр. 81 от 23.10.2012 г., в сила от 1.09.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 17 от 21.02.2013 г., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., доп., бр. 52 от 14.06.2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., доп., бр. 70 от 9.08.2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм., бр. 71 от 13.08.2013 г., в сила от 13.08.2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В наименованието на Глава двадесет и първа след думата „лица” се добавя „и преводачи”. 2. Създава се чл. 395а: „Чл. 395а. В гражданското, наказателното или административното производство се назначава преводач, когато това е предвидено в закон.” 3. В чл. 396: а) в ал. 1 се създава изречение второ: „За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи.”; б) в ал. 2 след думите „вещо лице” се добавя „или преводач”. 4. В чл. 397 след думите „вещо лице” се добавя „или за преводач, лице”. 5. В чл. 398: а) в ал. 1 накрая се добавя „и за преводачи.”; б) в ал. 3 след думите „вещо лице” се добавя „или преводач”. 6. В чл. 399, ал. 1 и 2 след думите „вещи лица” се добавя „и преводачи”. 7. В чл. 400, ал.1 след думите „вещо лице” се добавя „или преводач”. 8. В чл. 402, ал.1 след думите „вещи лица” се добавя „и преводачи”. 9. В чл. 403: а) създава се нова ал. 2: „(2) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за: 1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за преводачи; 2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за преводачи; 3. условията и реда за определяне възнагражденията на преводачите.” б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Наредбите по ал. 1 и 2 се обнародват в „Държавен вестник”.”

Благодаря. Предложение на народния представител Четин Казак за създаване на нов § 12. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7: „§ 7. Наредбата по чл. 403, ал. 2 от Закона за съдебната власт се издава в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.” Предложение на народния представител Четин Казак: „Създава се нов § 13: „§ 13. Параграф 9а относно чл. 395д влиза в сила от деня на влизане в сила на наредбата по чл. 403, ал. 2 от Закона за съдебната власт”.” Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 8: „§ 8. Параграф 4 относно чл. 395д влиза в сила от деня на влизане в сила на наредбата по чл. 403, ал. 2 от Закона за съдебната власт.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по Закона за МВР да бъде две седмици. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде допусната в пленарната зала госпожа Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта.

Благодаря. „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 302-01-36, внесен от Министерски съвет на 1 ноември 2013 г., приет на първо гласуване на 18 декември 2013 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

И нека да кажем „Добре дошли!” на министъра на физическото възпитание и спорта.

По § 1 има предложение на народните представител Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 1 думите „физическото развитие” се заменят с „физическата активност”.” По § 2 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Милко Багдасаров, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. В чл. 4а се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „спортни обекти и съоръжения” се заменят със „спортни обекти, съоръжения и обекти за социален туризъм”; 2. Създава се нова т. 5: „5. Подпомагат дейността на спортните организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които предоставят безплатни занимания с двигателна активност и спорт на деца, ученици, студенти и на лица в неравностойно положение чрез финансиране на техни дейности, програми и ползване на спортни обекти и съоръжения – общинска собственост”. 3. Създава се т. 6: „6. Самостоятелно и/или в сътрудничество със спортни организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да създават детско-юношески спортни школи и ученически спортни школи на територията на съответната община.” 4. Досегашната т. 5 става т. 7.”

По § 3 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Мърков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 8, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата „стратегия” се добавя „за период от 10 години” и след думата „спорта” се добавя „за срок от 4 години”. 2. Създава се т. 1а: „1а. приема годишни национални програми за изпълнение на националната програма по т. 1”; 3. В т. 3 след думите „осъществяването на” се добавя „националната стратегия” и думите „националната спортна програма” се заменят с „и националните програми по т. 1 и 1а”. 4. Точка 17 се изменя така: „17. приема и подпомага програми за повишаване на квалификацията, професионалната реализация и преквалификацията на спортно-педагогическите кадри”. 5. В т. 18 след думата „дейността” се добавя „на органите на държавната и местната власт и спортните организации”.” По § 4 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Мърков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 8а се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думите „Министерството на образованието и науката” се добавя „Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на труда и социалната политика, Българската академия на науките”. 2. В ал. 3, т. 1 накрая се добавя „и по националните програми по чл. 8, ал. 3, т. 1а”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов – да се създаде § 5а. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Захари Георгиев: „Да се създаде § 5а: „§ 5а. В чл. 10, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта се създава изречение второ със следното съдържание: „Членство не може да бъде отказано на спортен клуб, развиващ спорт, администриран от съответната лицензирана спортна федерация, и при представяне на доказателства за собствена или наета база за тренировъчен процес и наличието на поне един квалифициран спортно-педагогически кадър, назначен на трудов или граждански договор.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева – да се създаде § 5а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 5а, който става § 6 със следната редакция: „§ 6. В чл. 11, ал. 1 след думата „граждани” се добавя „регистрирани като”.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Текстът, който съм предложил, е продиктуван от необходимостта да се избегне субективното мнение на ръководствата на федерациите кой от клубовете да допуснат във федерацията, и кой не. Такава е ситуацията в момента, че независимо от това дали един спортен клуб отговаря на някакви критерии, в крайна сметка решението се взема субективно и може да бъде негативно при такова желание на ръководството на федерацията. Единствено това е мотивът да се вмени чрез подобен текст да има задължение към ръководствата на федерациите – тези, които всъщност вземат решението, когато един клуб отговаря на необходимите изисквания, да бъдат длъжни да го включат в състава на федерацията, без което самите клубове не могат да упражняват своята дейност, или по-голямата част от нея. Тъй като на мен не ми стана ясно, говорейки с колегите, защо този текст не е бил подкрепен от комисията, моля някой от комисията или от тези, които са дали становище, че не бива да се подкрепя, да отговори от тази трибуна защо не бива да се подкрепи този текст? Защо трябва да остане възможността федерациите субективно да избират кой клуб да бъде допуснат като член на федерацията и оттам насетне да упражнява нормално дейността си, и кой не?

По § 6 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. По § 7 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Милко Багдасаров, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се отменя. 2. В ал. 4 накрая се добавя „по чл. 7, т. 3”.” По § 8 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева: В § 8, ал. 2, т. 1: 1. буква „а” да се измени така: „а) регистрирана е като юридическо лице с нестопанска цел...”

Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.

Прегласуване!

По параграф 9 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Мърков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 17а се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думата „едномесечен” се заменя с „двумесечен”. 2. В ал. 4, изречение първо думите „само още веднъж” се заличават.” По § 10 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Милко Багдасаров, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 17б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 2, буква „а” думите „чл. 15, ал. 2” се заменят с „чл. 17, ал. 2, т. 2, буква „б”. 2. В ал. 4, т. 6 накрая се добавя „освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията”.” По § 11 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. По § 12 има предложение на Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. По § 13 има предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. По § 15 има предложение на народните представители Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Чолаков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думите „по предложение на” се заменят с „по предложение и след съгласуване с”. 2. Създават се ал. 13 и 14: „(13) За всяка учебна година директорите на държавните спортни училища съгласуват с министъра на младежта и спорта осигуряването на дейностите, свързани с учебно-тренировъчния, спортно-състезателния и възстановителния процес на учениците. (14) Спортните училища са центрове за подготовка на резерв на спорта за високи постижения, в които се създават и развиват олимпийски звена от ученици с изявен спортен талант.”.”

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Първата част от предложението ми по § 15 е редакционна поправка – от езикова гледна точка по-добре звучи текстът, не е съществена и няма да я коментирам. На втората част бих искала да се спра. Законопроектът предвижда създаването на олимпийски звена в спортните училища, чиято цел ще бъде подготовка на най-елитните спортисти. Предполага се, че тези звена ще имат по-специален статут и най-вече по-специално финансиране. В предложенията ни има и допълнение, което беше прието от комисията – олимпийските звена да се създават не само в държавните, но и в общинските спортни училища. От тази гледна точка смятам, че е наложително да има критерии за създаване на тези олимпийски звена, които да се отнасят както за училището – за неговата материална база, наличие на преподаватели и така нататък, така и най-вече да има критерии за подбор на учениците в тези олимпийски звена. Иначе, теоретически всяко спортно училище би могло да се възползва от възможността да получи допълнително финансиране. Това е същността на моето предложение – с подзаконов акт, в частност наредба, да се уредят критерии за създаване на тези олимпийски звена. Призовавам Ви да го подкрепите. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на група желаем 30 минути почивка.

Уважаеми господин председател, предстои гласуване на важен закон, а очевидно кворумът в залата е под необходимия минимум. Затова Ви моля да направим поименна проверка. Благодаря Ви.

Има видимо кворум!

Благодаря, уважаеми господин председател. Предлагам прегласуване.

Благодаря, господин председател. Процедурата ми е по начина на водене. Господин председател, когато се приключва поименна проверка, се обявява кворумът. Аз не разбрах какъв е кворумът в залата. (Силен шум и реплики.) Вие казахте: „Има кворум”. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.) И какво от това? Трябваше, поне аз така зная, да се обяви кворумът, за да се запише в стенограмата. Вие не обявихте какъв е наличният кворум и в момента не зная тези две решения как минаха – колко трябваше да бъдат „за”, колко трябваше да бъдат „против” и въобще какво се случи. (Реплики.) Ако бяхте обявили кворума, нямаше да направя процедура, но в случая ние не знаем с какъв кворум работим и какво се случва. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Моля Ви, поправете тази грешка, ако е възможно, защото от тук нататък нещата ще станат доста по-сложни – няма да се знае по какъв начин се приемат решенията. (Реплики от ДПС.) Процедурата ми е по начина на водене, насочена е към Вас и Ви моля да отстраните тази грешка, ако считате, че е такава. Ако не, просто не виждам по какъв начин ще работим. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Комисията подкрепа текста на вносителя за § 16, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.

Параграф 21 – предложение от народния представител Милко Багдасаров, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 22: „§ 22. Член 59 се изменя така: „Чл. 59. (1) Общинските съвети приемат програми за развитие и насърчаване на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. (2) Общините финансират и подпомагат: 1. програми и дейности за развитие и насърчаване на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм за деца от детските градини, ученици от училищата от всички степени на образование, както и за деца и ученици от извънучилищните звена от системата на народната просвета; 2. създаването на условия за занимания с физически упражнения, спорт и социален туризъм на деца, младежи и граждани и условия за развитието на спорта за всички; 3. изграждането, реконструкцията, модернизацията и управлението на общинските спортни обекти и съоръжения и на туристическата база, предвидена за социален туризъм във високопланинските и отдалечените райони. (3) Общините могат да подпомагат спортни организации, спортни училища и туристически дружества, чиито седалища и дейност са на територията на общината. (4) Общините могат да подпомагат юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата. (5) Не могат да ползват общински средства и да се подпомагат от общините спортни организации, които не са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (6) Условията и редът за финансиране и подпомагане се определят с наредби на общинските съвети.”

Има още едно предложение.

Предложение на народния представител Георги Мърков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да се създаде § 21а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 21а, който става § 23 със следната редакция: „§ 23. В чл. 59а, т. 9 накрая се добавя „и на годишните програми по чл. 8, ал. 3, т. 1а”.”

Параграф 22 – предложение на народните представители Георги Мърков и Христо Монов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.

Параграф 23 – предложение на народните представители Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милко Багдасаров, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23, който става § 25: „§ 25. Член 63 се изменя така: „Чл. 63. (1) Държавата подпомага спортната дейност на лицензираните спортни организации и техните членове, както и учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност в държавните спортни училища при условия и по ред, определени с наредба на министъра на младежта и спорта. (2) Държавата може да подпомага спортисти при условия и по ред, определени от министъра на младежта и спорта. (3) Условията и редът за финансово подпомагане на изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост, както и материално-техническата база, ползвана от държавните спортни училища, се определят с наредба на министъра на младежта и спорта. (4) Държавата може да подпомага юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата. (5) Не могат да ползват държавни средства и субсидии и да се подпомагат от държавата спортни организации, които не са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.”

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Както вече казах, със законопроекта се предвижда създаването на олимпийски звена в спортните училища и се предполага, че те ще имат специален статут, в частност специално финансиране. Само че никъде в законопроекта това не е уредено в явен вид, затова в нашето предложение е сложена изрична регламентация, като сме добавили, че държавата подпомага спортните училища – това се съдържа в текста, включително и олимпийските звена. Това е същността на нашето предложение. Благодаря за вниманието.

По § 24 има предложение на народните представители Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.

Предложение на народните представители Стефани Михайлова, Иван Чолаков и Галя Захариева. Комисията не подкрепя предложението по т. 1. Предложението е оттеглено по т. 2. Предложение на народния представител Иван Чолаков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26, който става § 28: „§ 28. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава нова т. 23: „23. „Олимпийско звено от ученици” е състав от ученици с изявен талант и перспективи за развитие по вид спорт, които се обучават в спортните училища.”

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителна разпоредба”. По § 27 има предложение от народния представител Милко Багдасаров, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 29: „§ 29. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон министърът на младежта и спорта издава наредбите по чл. 63, ал. 1 и ал. 3 и подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон.”

По § 28 има предложение от народния представител Христо Монов, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да се отхвърли.