7 март 2014 г.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, защо гласувах „против” този закон? Причините са много. От една страна, имаме закон, който е един вид наказателна акция срещу един човек, който девет години поддържа добро професионално равнище на Сметната палата. От друга страна, това е наказателна акция, защото не е изпълнил партийна повеля на ДПС и БСП.

Каква, каква, каква?

Ще спрете ли да ме репликирате?

От друга страна, гласувах „против”, защото това е отменяне на професионалното начало в Сметната палата, колеги, и връщане на партийното начало. Гласувах „против”, защото Вие правите един управителен орган, на когото само за възнаграждения – повтарям – само за възнаграждения разходът за година ще бъде над половин милион лева, уважаеми колеги. Отделно са колите, отделно офисите и другите социални придобивки. Но най-вече защо гласувах „против”? Това са само инструментите, които се ползват. Каква е целта, уважаеми колеги? Целта е посочена в мотивите на уважаемите господа вносители. Уважаемите господа вносители казват, че с действащия закон те не могат да упражняват ежедневен контрол върху Сметната палата. Това е казано в мотивите, колеги. Това е, което искат уважаемите управляващи – искат да наложат ежедневен, оперативен контрол върху висшата одитна институция, уважаеми колеги. И след като следваме тази тенденция, днес ще бъде Сметната палата, утре ще бъде прокуратурата, вдругиден - съдът. Това е нещо вредно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, човек, без да е специалист в областта на Сметната палата, тъй като това все пак е доста специализирана структура, и аз като неспециалист вчера проследих много внимателно дебатите и се запознах със законопроекта, да Ви кажа гласувах откровено „против”, защото, колеги, моето мнение е, че твърде елементарно се опитвате да заблудите както народните представители, така и обществото, че искате от един специализиран орган да го направите политически. Не е много трудно и аз съветвам всеки един гражданин да си отвори закона, да види каква е разликата между това какви хора могат оттук нататък да бъдат избирани в Надзорния съвет на Сметната палата, а именно хора, които дори нямат опит в правенето на одити, и това, което е било преди като изисквания, за да сметнат две и две и да разберат всъщност каква е целта. А тя е много проста – целта е да се направи един политически орган, да се сложат политически, както Вие обичате да се изразявате, „калинки”, за да може някой да Ви замете следите един ден. Искам да Ви кажа, че това няма как да се случи, тъй като аз все пак апелирам към всички граждани наистина да си погледнат закона и да видят за какво става въпрос само в частта какви хора могат да заемат тази длъжност. И ако не съм прав, аз ще Ви посъветвам и имам една молба към Вас – тъй като проф. Димитров, който по никакъв начин не може да бъде свързан с това, че е кадър на ГЕРБ и така нататък, тъй като дори в 2010 г., когато отново е преизбран за председател на Сметната палата, преди това по никакъв начин не е бил обвързан с ГЕРБ и ако искате Вие да излезете чисти от тази зала... (Председателят изключва микрофоните.)

Още 2 секунди. Тогава Ви предлагам Вие като управляващо мнозинство отново да предложите да бъде председател за Сметната палата. Това е човек професионалист.

За трети мандат ли? За трети мандат!

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям Ви пределно краткия доклад на Комисията по правни въпроси. „ДОКЛАД относно приемане на процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия На свое заседание, проведено на 6 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Член 47, ал. 1 от Изборния кодекс предвижда провеждането на публична процедура за избор, съответно назначение на състава на Централната избирателна комисия. Параграф 12 от Преходните и заключителните разпоредби определя 15-дневен срок от влизането в сила на кодекса, в който новата Централна избирателна комисия следва да бъде конституирана. За осигуряването на публичността и прозрачността на протичането на публичната процедура е създадена специална секция на интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на членове на Централната избирателна комисия”. В нея следва да се публикуват решенията на Народното събрание, които са свързани с произвеждането на избора, предложенията за кандидати за членове на Централната избирателна комисия и документите, които кандидатите следва да представят. Информацията в специализираната секция се обновява периодично. Заседанието на Комисията по правни въпроси, на което се изслушват кандидатите за членове на Централната избирателна комисия, е публично и се излъчва пряко по обществените радио и телевизия, както и в реално време в специализираната секция на интернет страницата на Народното събрание. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание следния проект на решение: „Проект ! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия Народното събрание на основание чл. 86, ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 47, ал. 1 и § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс

Приема Процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия: 1. Българските неправителствени организации правят предложенията си за членове на Централната избирателна комисия чрез деловодството на Народното събрание до народни представители и парламентарни групи в срок до 11 март 2014 г. включително. Предложенията се придружават с писмени мотиви и писмено изразено съгласие на кандидата. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 50, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс. 2. Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения провежда изслушване на всички предложени кандидати по т. 1 на 12 март 2014 г. от 14,30 ч. Заседанието се излъчва в реално време в специалната секция на интернет страницата на Народното събрание. 3. Предложения за членове на Централната избирателна комисия се правят от народни представители, парламентарни групи, както и от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, до Комисията по правни въпроси в срок до 13 март 2014 г. включително. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 50, ал.1 и 2 от Изборния кодекс. Предложенията се придружават с писмени мотиви, а когато предложението е въз основа на предложение на неправителствена организация, това се отбелязва в него. Към предложенията се прилагат следните документи: - писмено съгласие на кандидата по образец, Приложение № 1 към Решението; - писмена декларация на кандидата, че отговаря на условията по чл. 50, ал. 1 от Изборния кодекс по образец, Приложение № 2 към Решението; - подробна автобиография; - ксерокопие от диплома за завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”; препоръчително е висшето образование да е по право, информатика и компютърни науки, математика, обществени комуникации и информационни науки, политически науки и социология; - документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за професионален опит; - свидетелство за съдимост. В случай че към момента на внасяне на предложението не са представени всички необходими документи, съответният кандидат следва да ги представи в срок до 18 март 2014 г. включително. 4. Предложенията, мотивите към тях, приложените документи по т. 3 и имената на вносителите се публикуват незабавно след постъпването им на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание. Публикуването на информацията се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 5. За предложените кандидати могат да се изразяват становища и да се поставят въпроси на имейла на Комисията по правни въпроси или по пощата в срок до 17 март 2014 г. 6. Комисията по правни въпроси провежда публичната процедура по чл. 47, ал. 1 от Изборния кодекс чрез провеждане на изслушване. Заседанието на Комисията по правни въпроси се провежда на 17 март 2014 г. от 10,00 ч. На заседанието на комисията могат да бъдат поканени представители на администрацията на президента, които да участват в дискусията. Председателят на комисията представя информация за предложените кандидати. Комисията по правни въпроси изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията, по поредността на внасяне на предложенията. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 2 минути. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография в изложение до 5 минути за всеки кандидат. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на всички въпроси към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 3 минути, но не повече от общо 10 минути. Заседанието на Комисията по правни въпроси е публично и се излъчва пряко по обществените радио и телевизия, както и в реално време в интернет на специалната секция на страницата на Народното събрание. След приключване на публичната процедура, Комисията по правни въпроси предоставя на парламентарните групи и на партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, както и на Президента на Републиката, доклад за проведената публична процедура. 7. След провеждането на публичната процедура, парламентарно представените партии и коалиции правят предложение до Народното събрание за избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия в срок до 18 март 2014 г. включително. 8. След провеждането на публичната процедура, парламентарно представените партии и коалиции, както и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, правят предложения до Президента на Републиката за назначаване на останалите членове на Централната избирателна комисия, при спазване изискването на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс, в срок до 18 март 2014 г. включително. 9. Изборът на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия се произвежда от Народното събрание на 20 март 2014 г. Кандидатът се представя от вносител на предложението – до 2 минути. Народното събрание провежда разискванията след представянето на всички кандидати и по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Народното събрание избира председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Гласуването е явно чрез компютризирана система за гласуване.” Към Проекта за решение има две приложения. Приложение № 1 е декларация за съгласие на кандидата да бъде предложен за член на Централната избирателна комисия. Приложение № 2 представлява декларация на кандидата, че отговаря на изискванията за член на Централната избирателна комисия по чл. 50 от Изборния кодекс. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против”, защото за по-малко от една седмица ние ще направим една имитация на публична процедура, при която няма да постъпят становища и въпроси към всички кандидати, няма да стане ясно по какъв начин те смятат да упражняват дейността си в Централната избирателна комисия. Предупреждавахме много пъти, че закъсняхте изключително много при приемането на така наречения „нов Изборен кодекс”. Сега ще бързаме да изберем членове на Централната избирателна комисия и много се надявам наистина да бъдат избрани хора, които ще упражняват съвестно дейността си и няма да стигнем до един много сериозен хаос още на предстоящите избори на 25 май. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 44, ал. 3 от правилника за провеждане на извънредно пленарно заседание на 11 март 2014 г., вторник, от 14,00 ч. до 19,00 ч. при следния дневен ред: 1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, вносител: Министерски съвет. 2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. 3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. 5. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – вносители: Десислава Танева и група народни представители, Светла Бъчварова и група народни представители. 6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците – вносители: Министерски съвет и Адриан Асенов и група народни представители. 7. Първо гласуване на Законопроект за Фискалния съвет – вносител: Министерски съвет. 8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. 9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. 10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. 11. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. 12. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Тези точки, които бъдат приети днес от тазседмичната програма, съответно ще отпаднат от дневния ред за вторник. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям Доклада за второ гласуване към Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен на 4 декември 2013 г., приет на първо гласуване на 30 януари 2014 г. Предвид редакционни бележки, които бяха приети допълнително, има представен и Допълнителен доклад към доклад, № 453 07 3 от 18 февруари 2014 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Преминавам към Допълнителния доклад. Предложение на народния представител Петя Раева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което по т. 1 е отразено на систематичното му място в § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 1: „§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 4: а) в ал. 6 се създава изречение второ: „Дружеството, на което със закона е възложено задължение за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него мрежа, получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него.” б) създават се нови алинеи 7 и 8: „(7) Размерът на несправедливата финансова тежест се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет. (8) Размерът на компенсацията не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за предпазване от вредното въздействие на водите.” в) досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 9 и 10. 2. Създават се § 4а и 4б: „§ 4а. (1) Задължението за извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите се възлага на „Напоителни системи” – ЕАД, чрез договор от министъра на земеделието и храните. (2) Средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите се предоставят на „Напоителни системи” – ЕАД, съгласно чл. 2, параграф 1, буква „а” от Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 7/3 от 11 януари 2012 г.). Средствата се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. (3) След сключване на договора по ал. 1 средствата за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите се предоставят на „Напоителни системи” – ЕАД, авансово за текущата година чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. (4) Министърът на земеделието и храните, предвижда необходимите авансови средства по ал. 3 в тригодишните бюджетни прогнози и проектите на бюджет на Министерството на земеделието и храните. § 4б. (1) Дружеството със задължение за извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите представя пред комисия, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, отчет за направените разходи при извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите за предходната година заедно с необходимите доказателства до 31 март на текущата година. (2) Документите, свързани с изчисляването на нетните разходи от извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите, се предоставят на комисията по ал. 1 и се проверяват от определен от нея одитор. (3) В срок три месеца от подаване на отчета по ал. 1 комисията се произнася с решение относно: 1. наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите; 2. размера на компенсацията, дължима на дружеството със задължение за извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите за предходната година; 3. съпоставка между размера на несправедливо понесената финансова тежест с авансово предоставените средства за съответния период. (4) В срока по ал. 3 комисията може да поиска от заявителя да представи в 7-дневен срок допълнително информация и доказателства. (5) Министърът на земеделието и храните в хода на бюджетната процедура представя решението по ал. 3 и материалите към него на министъра на финансите. (6) Когато направените разходи по ал. 1 за предходната година превишават размера на авансово предоставените средства по § 4а, ал. 3 за същата година, министърът на финансите включва размера на разликата към разчетените авансови средства за следващата година в Проекта на закон за държавния бюджет на Република България. (7) Когато направените разходи по ал. 1 за предходната година са по-малко от авансово предоставените средства по § 4а, ал. 3 за същата година, с разликата се намаляват предвидените авансови средства за следващата бюджетна година.”

Преминаваме към Основния доклад. Предложение на народните представители Петя Раева, Димитър Горов и Камен Костадинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията предлага да се създадат § 2, 3 и 4: „§ 2. Средствата, представляващи несправедливо понесена финансова тежест от „Напоителни системи” – ЕАД, за извършените обществени услуги през периода 2011-2013 г., се възстановяват на дружеството чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните за сметка на средствата, предвидени в чл. 1, ал. 2, ред 4.1.1 и 4.1.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. в срок до 31 март 2014 г. § 3. Необходимите по предварително направени прогнозни разчети на Министерството на земеделието и храните авансови средства за 2014 г. за извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите се предоставят на „Напоителни системи“ – ЕАД, след сключване на договора по § 4а, ал. 1 по реда на чл. 1, ал. 2, ред 4.1.1 и 4.1.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. в срок до 31 март 2014 г. § 4. Министерският съвет приема методиката по § 4, ал. 7 от Преходните и заключителните разпоредби в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”

Позволете ми, господин председател, да направя процедурно предложение за достъп до залата във връзка с първо четене на закона на госпожа Людмила Петкова –заместник-министър на финансите, господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в Агенция „Митници”.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г. На заседание, проведено на 16 януари 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите; Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Соня Вълкова – директор на дирекция „Правно-нормативна” в Агенция „Митници”. Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова. Основните моменти в законопроекта са: - отменя се издаването на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. Според действащите към момента разпоредби на Закона за митниците при влязло в сила решение, с което са определени дължими публични държавни вземания, които не са заплатени доброволно, се издава постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. Както решението, така и постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове и подлежат на самостоятелно обжалване както по административен, така и по съдебен ред. Така при наличието на окончателно установени задължения и длъжник събирането на държавните вземания се отлага неоправдано във времето, поради което се предлага отмяна на издаването на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания; - предвижда се решенията на митническите органи да подлежат на предварително изпълнение. Посочват се и условията, при наличието на които изпълнението на решението може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от органа, който го е издал; - във връзка с отмяната на издаването на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания се предлага изменение на чл. 209, ал. 2, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно което основание за принудително изпълнение ще бъде решението на съответния митнически орган, с което са установени дължимите митни сборове и други публични вземания; - предлага се промяна в чл. 211 от Закона за митниците, с която се определя началният момент, от който митническите органи ще начисляват лихва за забава за администрираните от тях публични държавни вземания. Определено е, че това ще става от деня, следващ датата на възникване на задължението; - урежда се обменът на информация между Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници" чрез регламентирането на достъп до автоматизираните им информационни системи; - предвижда се по-тежка санкция при повторно нарушение в случаите на контрабанда на тютюневи изделия; - предлага се изменение на чл. 234, ал. 4, с което се дава възможност и в случаите, когато е налице пълно избягване на заплащането или обезпечаването на публичните държавни вземания, да не се приложи отнемане на стоката, ако нейната стойност значително превишава размера на избегнатите публични задължения. Така се дава възможност за по-справедливо прилагане на режима за отнемане на стоките чрез преценка на всеки отделен случай. След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 7 народни представители, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г.”

„ДОКЛАД За първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г. На свое заседание, проведено на 27 февруари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г. На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”; от Агенция „Митници”: госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”. Мотивите на законопроекта бяха представени от госпожа Петкова. Той обхваща няколко групи промени във връзка с административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания, установявани от митническите органи, моментите, от които започва да се начислява лихва за забава, прецизиране на вътрешното законодателство в съответствие с европейското митническо законодателство, реда за обмен на информация между митническите органи и Министерството на вътрешните работи и промени в административнонаказателните разпоредби. В хода на дискусията госпожа Нитова постави въпроси във връзка с уточняване на употребеното понятие „най-кратък срок” в текста на § 4 относно чл. 19, ал. 4 и причината за липса на фиксиран срок в ал. 5 на същия член. Госпожа Петкова изрази готовност за представяне на по-коректни редакции на тези текстове между първо и второ гласуване, а госпожа Вълкова уточни, че липсата на срок в текста на ал. 5 се дължи на обстоятелството, че често се налага изискване на информация от други органи, но ще бъдат направени необходимите постъпки за усъвършенстване на разпоредбата. Господин Иванов обърна внимание, че е необходимо целият законопроект да бъде преразгледан подробно между първо и второ гласуване с цел недопускане на непълноти, които биха могли да доведат до административен произвол. Господин Казак също подчерта значението на прецизността във връзка с материята, касаеща сроковете. Той приветства усилията на вносителите във връзка с оптимизирането на процеса по събиране на държавните вземания при съобразяване на мотивите, изложени в решение на Съда на Европейския съюз, по дело, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Преди това – едно процедурно предложение. Моля в залата да бъдат допуснати заместник-министър Йордан Грамов, както и господин Красимир Георгиев – ръководител сектор „Контрол над общоопасните средства”, госпожа Ева Венева – главен юрисконсулт на Дирекция „Правно-нормативна дейност”, и господин Николай Нанков – началник отдел в същата дирекция.

Благодаря Ви, господин председателю. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 402-01-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г. На свое заседание, проведено на 26 февруари 2014 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 402-01-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г. От Министерството на вътрешните работи присъстваха Пламен Ангелов – заместник-министър, Красимир Георгиев – ръководител сектор „Контрол над общоопасните средства”, Ева Венева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Николай Нанков – началник отдел в същата дирекция. Законопроектът бе представен от заместник-министър Ангелов. В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 258/2012 и с цел да се улесни проследяването на огнестрелните оръжия и борбата с незаконния трафик, в законопроекта се прецизират правилата, уреждащи разрешенията за износ и мерките за внос и транзит на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти. Предвиждат се и санкции за нарушения на разпоредбите на Регламента, които са пропорционални и имат възпиращ характер. В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с единодушие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 402-01-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2014 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, преди това ще помоля за процедура – да допуснем в залата господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на Министерството на околната среда и водите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията по околната среда и водите, под ръководството на господин Петър Курумбашев – председател на Комисията, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г. От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха госпожа Искра Михайлова – министър, господин Чавдар Георгиев – заместник-министър, господин Бойко Малинов – директор дирекция „Превантивна дейност”, и госпожа Първолета Лулева – началник отдел „Опасни химични вещества”. Присъстваха и представители на неправителствени организации. От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от зам.-министър Чавдар Георгиев. Законопроектът се предлага във връзка с необходимостта от въвеждането на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. и Регламент (ЕС) № 259/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 . 1. С въвеждането на мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди се усъвършенства регулаторната рамка за издаването на разрешения за биоциди и предоставянето им на пазара, без да се намалява равнището на защита за околната среда, здравето на хората и животните. Опростяват се правилата за защита на данните и се предотвратява дублирането на изпитвания върху гръбначни животни чрез задължителен обмен на данни. Прилагането на този регламент ще улесни предоставянето на пазара в целия Европейски съюз на определени биоциди със сходни условия на употреба във всички държави членки, тъй като за тези продукти е предвидено издаване на разрешение на Европейския съюз. Предвиждат се промени и в административно-наказателните разпоредби. 2. Мерките за прилагане на Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали осигуряват прилагането на Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химикали и пестициди в Европейския съюз. С предложените изменения се цели въвеждане на балансиран механизъм за разрешаване износа на химикали от част 2 и 3 на Приложение I от регламента, прецизиране на процедурата, по която се осъществява износът на опасни химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия. 3. По отношение мерките за прилагане на Регламент (ЕС) № 259/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 по отношение на употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перилни детергенти и потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини, с предложените изменения се определят контролните правомощия на министъра на околната среда и водите във връзка с неговото прилагане, прецизират се административно-наказателните мерки и се цели ограничаването употребата на фосфати и фосфорни съединения. 4. Предлага се изменение, свързано с осигуряването на средства от бюджета на МОСВ, с цел обезпечаване на специфичните дейности на Експертния съвет за оценка на приоритетни вещества. В рамките на предвидените от законопроекта дейности на Експертния съвет за оценка на приоритетни вещества, като консултативен и оперативен орган се включват оценка на приоритетни вещества и изготвяне на мотивирани предложения до министъра на околната среда и водите, включително за ограничаване на употребата на вещество или група от вещества в електрическо и електронно оборудване. Председателят на Комисията отправи покана за изказвания и становища по законопроекта, подчертавайки характера на законопроекта, след което прекрати дискусията и обяви процедура по гласуване. След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите с 11 гласа „за”, без ”против” и ”въздържал се” подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерски съвет на 13. 01. 2014 г.”

Уважаеми господин председател, колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 януари 2014 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г. Законопроектът заедно с мотивите към него беше представен от д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „За” – 15, „Против” и „Въздържал се” - няма, Комисията по Здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2014 г.”

Уважаеми господин председател, моля на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата господин Васил Василев – заместник министър на културата.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402-01-12, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 26 февруари 2014 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402-01-12, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. В заседанието участваха от Министерството на културата: Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права, Екатерина Русева – парламентарен секретар, Михаела Арсова – от дирекция „Авторско право и сродните му права”, Иван Димитров от Музикаутор. Законопроектът беше представен от господин Георги Дамянов, като бе обърнато внимание, че предмет на Закона за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права са промени, които касаят преди всичко реда за подаване на документи по електронен път, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. В рамките на производството по регистрация на дейността по възпроизвеждане на обекти на авторското право и сродните му права върху различни носители без запис, се въвежда и принципът на мълчаливото съгласие. Мерките са особено важни с оглед изпълнението на целите при въвеждането на електронно правителство, както и модернизирането на предоставянето на административни услуги. Предлаганите промени имат претенцията да са част от стремежа на правителството да намалява регулаторната тежест за бизнеса. По принцип не се предвижда някакво голямо изменение на духа и целите на закона, чиято основна задача е осъществяване на административен контрол по отношение на стопанската дейност и обществените отношения, свързани с производството на оптични дискове и матрици. Най-важното, което се въвежда с тези промени, е възможността заявителите да подават своите документи по електронен път, което е в синхрон със Закона за електронния документ и електронния подпис и подготовката на електронно правителство. Другият по-важен момент, който се въвежда с тези промени, е въпросът с въвеждане на мълчаливото съгласие, което според вносителя е в полза на бизнеса. С мълчаливото съгласие става възможно, когато заявителят подаде съответното заявление за издаване на удостоверение за производство на тези дискове, ако административният орган в предвидения 10-дневен срок не отговори писмено на заявителя с отказ или с издаване на удостоверение – да се счита, че това е положителен отговор и заявителят ще може да работи по-нататък с производството на дискове. В § 2, т. 1 е посочено, че мълчаливото съгласие следва да се разбира съгласно чл. 28 и чл. 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В отговор на зададен от народните представители въпрос, свързан с тълкуването на текста на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби, от името на вносителя господин Дамянов прие като допустими опасенията им и предложи този текст да бъде оттеглен и внесен след доработка между първо и второ гласуване. В подкрепа на промените, които по принцип внасят известно модернизиране, а не променят философията на досега действащия Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, се изказаха народните представители Мариана Бояджиева и Гинче Караминова. След проведено гласуване Комисията по културата и медиите eдинодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 402 01-12, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Колеги, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно два законопроекта за изменение и допълнение за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 30 януари 2014 г., и № 454-01-15, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 6 февруари 2014 г. Комисията по земеделието и храните проведе извънредно заседание на 28 февруари 2014 г., на което обсъди два законопроекта за изменение и допълнение за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 30 януари 2014 г., и № 454-01-15, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 6 февруари 2014 г. В работата на комисията участие взеха: от Министерството на земеделието и храните проф. Димитър Греков – министър, господин Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”, и госпожа Лилия Стоянова – началник на отдел в същата дирекция, както и представители на широк кръг животновъдни организации. От името на вносителите първият законопроект и мотивите към него беше представен от народния представител Десислава Танева. Със законопроекта се предлага земи с начин на трайно ползване – мери и пасища от държавния и от общинския поземлени фондове, по изключение да могат да бъдат отдавани под наем или аренда без търг или конкурс на сдружения, включващи всички собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, които се намират в съответното землище или в землищата на съседните общини, по пазарна цена, определена от независим оценител по Закона за независимите оценители. По отношение на общия ред за отдаване под наем или аренда на мери и пасища от държавния и от общинския поземлени фондове се предлага това да става чрез публичен търг на два етапа. На първия търг ще могат да участват само собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, намиращи се в съответното землище или в землищата на съседните общини, и едва след това за останалите свободни мери и пасища ще се провежда втори търг, на който ще могат да участват и лица с регистрирани пасищни селскостопански животни, но с животновъдни обекти в други землища или лица, поели ангажимент да поддържат земите в добро земеделско и екологично състояние. Предлага се размерът на отдаваните земи да бъде определян по механизъм, наречен „норма „животинска единица”, който да позволява приравняване на броя на животните на необходимата за тяхното изхранване фуражна площ. В комисията е постъпило становище на Министерството на земеделието и храните, което не подкрепя законопроекта. С втория законопроект, внесен от проф. Бъчварова и група народни представители, се предлагат две основни промени. Първата е, че право на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване ще могат да придобиват физически и юридически лица, пребивавали непрекъснато или са установени на територията на страната повече от три години, като за юридическите лица с регистрация по-малко от три години това ще става само ако отделните съдружници, членове на сдружението или учредители на акционерно дружество, отговарят на същото изискване за уседналост. Съответно при сключване на сделката купувачите ще следва да докажат произхода на средствата за придобиване на земята. Втората група предложения предвиждат изменения в реда и условията за отдаване под наем на пасищата и ливадите от държавния и от общинския поземлени фондове. Предлага се тези земи да могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, като това ще става пропорционално на броя и вида на регистрираните животни и по пазарна цена. Съответно има определение на понятието „пазарна цена”. Останалите свободни пасища и ливади ще могат да се отдават чрез търг и на лица, поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Договорите ще се сключват за срок до 6 стопански години. Разширява се обхватът на дефиницията, определяща масивите за ползване на земеделските земи, като се дава възможност в тях да се включват всички земеделски земи, включително възстановени в съществуващи стари или възстановими граници. В комисията са постъпили писмени становища в подкрепа на законопроекта и с конкретни препоръки от Министерството на земеделието и храните и от Националното сдружение на общините в Република България. В последвалата дискусия по двата законопроекта участие взеха народните представители Десислава Танева, Петър Якимов, Валентин Василев, проф. Методи Теохаров, Димитър Иванов, Георги Андонов и проф. Светла Бъчварова. Всички изказали се народни представители бяха единодушни, че следва да бъдат взети спешни мерки за преодоляване на съществуващия проблем, при който голяма част от пасищата се отдават на лица, които не са реални собственици на животни, а просто са поели задължението да поддържат земите в добро земеделско и екологично състояние, или на такива, които притежават регистрирани животни, но техният брой не съответства на размера на наетите площи. Съответно в много от случаите местните животновъди, особено тези с малки и средни земеделски стопанства, не получават необходимите им за отглеждане на животните пасища. В тази връзка народните представители бяха единодушни, че отдаването на земите следва да бъде обвързано с броя и вида на отглежданите животни, както и с необходимата за тяхното изхранване фуражна площ, за да се гарантира равнопоставеност и справедливо разпределение на наличните площи между реалните животновъди. Тъй като двата законопроекта предлагат различен подход и механизъм за постигането на тази цел, основният дебат беше съсредоточен върху аргументите в подкрепа на единия или другия подход. Представителите на животновъдните организации подкрепиха законопроекта, внесен от проф. Бъчварова. След проведените разисквания и гласуване: 1. С 8 гласа „за”, без „против” и 11 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 30 януари 2014 г. 2. С 11 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 6 февруари 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи, № 454-01-15, внесен от Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 6 февруари 2014 г. На свое заседание, проведено на 5 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи, № 454 01-15, внесен от Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 6 февруари 2014 г. На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието: Александър Стефанов, Атанас Славов и Александър Петров – държавни експерти в отдел „Нормотворчество”; от Министерство на земеделието и храните: Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”, Лилия Стоянова – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация” и Диана Филева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности”. Мотивите на законопроекта бяха представени от народния представител Спас Панчев. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи съдържа три основни групи промени. Първата е относно въвеждането на допълнителни изисквания към лицата, които могат да придобият право на собственост върху земеделски гори и земи от горския фонд за земеделско ползване. Втората е във връзка с реда и условията за отдаване под наем на пасища и ливади от държавния и общинския поземлени фондове. Третата засяга разширяването на дефиницията за обхвата на масивите за ползване на земеделски земи. Господин Вутов изрази становището на Министерството на земеделието и храните, което е в подкрепа на предложения законопроект. В дискусията взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Емил Радев, Янаки Стоилов, Петър Петров, Филип Попов и Четин Казак. Поставени бяха въпроси дали ограниченията, визирани в чл. 3в, се отнасят за български граждани и юридически лица, в които те участват, обърнато бе внимание, че липсва дефиниция на термина „пребиваване” и че законопроектът не отчита други придобивни способи освен продажбата. Господин Радев изрази становище, че текстът на § 1 може да породи правна несигурност, тъй като не са уредени множество положения, сред които приложимият за вече придобилите земеделски земи дружества режим, които не отговарят на условията и други. Господин Стоилов заяви принципната си подкрепа за законопроекта, като подчерта, че юридическите въпроси, свързани с придобиването на земята, са удачни, но могат да намерят решенията си в по-добри текстове. Народните представители Петър Петров и Филип Попов изразиха опасения, че, така предложен, текстът на § 1 е доста неясен и биха подкрепили законопроекта само при условие, че чл. 3в претърпи съответна редакция между първо и второ гласуване. Господин Казак изказа становище, че идеята пасищата и ливадите да се отдават преимуществено на собственици или ползватели на животновъдни обекти заслужава подкрепа, но текстът на чл. 3в е доста неудачен и би довел до множество правни проблеми, в това число противоречие с разпоредбите на Конституцията на Република България. С оглед на гореизложеното, народните представители се обединиха около становището, че от юридическа гледна точка § 1 съдържа основания за противоконстуционност и по никакъв начин не подпомага създаването на благоприятна инвестиционна среда. Господин Панчев заяви, че приема направените бележки, като се ангажира между първо и второ гласуване чл. 3в да претърпи съответната редакция и да бъде съобразен изцяло с тях. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи, № 454-01-15, внесен от Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 6 февруари 2014 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще Ви представя: „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от Десислава Танева и група народни представители, и № 454-01-15, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители На редовно заседание, проведено на 5 март 2014 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 454–01–9, внесен от Десислава Танева и група народни представители, и № 454–01–15, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители. Първият законопроект бе представен от госпожа Десислава Танева. Със законопроекта се цели мерите и пасищата от държавния и от общинския поземлени фондове да бъдат отдавани под наем или аренда без търг или конкурс само на сдружения, включващи всички собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, които се намират в съответното землище или в землищата на съседните общини, по пазарна цена, определена от независим оценител по Закона за независимите оценители. Извън тези случаи се предлага отдаването под наем или аренда на мери и пасища от държавния и от общинския поземлени фондове да става чрез публичен търг на два етапа. На първият търг ще могат да участват само собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, намиращи се в съответното землище или в землищата на съседните общини, а при условие че останат свободни мери и пасища, ще се провежда втори търг, на който ще могат да участват и лица с регистрирани пасищни селскостопански животни, но с животновъдни обекти в други землища или лица, поели ангажимент да поддържат земите в добро земеделско и екологично състояние. В комисията е постъпило становище на Министерството на земеделието и храните, което не подкрепя законопроекта. Вторият законопроект бе представен от господин Пенко Атанасов. В законопроекта се предлага право на собственост върху земеделски земи да могат да придобиват физически и юридически лица, пребивавали непрекъснато или установени на територията на страната повече от три години, като за юридическите лица с регистрация по-малко от три години придобиването на собственост е допустимо само ако отделните съдружници, членове на сдружението или учредители на акционерно дружество, отговарят на същото изискване за уседналост. При сключване на сделката купувачите ще следва да докажат произхода на средствата за придобиване на земята. Предвиждат се изменения и в реда и условията за отдаване под наем на пасищата и ливадите от държавния и от общинския поземлени фондове. Предлаганото изменение в закона цели пасищата и ливадите от държавния и общинския поземлени фондове да се отдават без търг по пазарни цени на собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, пропорционално на техния брой и съобразно вида и местообитанието им. Пасищата и ливадите от държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд, които не са отдадени на животновъди, ще могат да се предоставят чрез търг и на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. В комисията са постъпили писмени становища в подкрепа на законопроекта и с конкретни препоръки от Министерството на земеделието и храните и от Националното сдружение на общините в Република България. В хода на дискусията изказалите се народни представители бяха единодушни, че двата законопроекта преследват една и съща цел, насочена към предоставяне на мерите и пасищата за ползване от животновъдите. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление: с 6 гласа – “за”, 0 гласа – “против” и 6 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от Десислава Танева и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване; с 11 гласа – “за”, 0 гласа – “против” и “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С предложения законопроект предлагаме да се изменят разпоредби, които уреждат отдаване под наем или аренда на мери и пасища от държавния и общинския поземлени фондове. Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, които не са предоставени за управление на общините, се отдават от министъра на земеделието и храните за ползване по предназначение под наем или аренда чрез търг на лица, които са собственици на пасищни животни и/или на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Право на участие в търга имат всички физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители и отговарят на всички други изисквания, визирани в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Критерият, определящ победителя в търга, е предложената цена, без други условия. Предвид затрудненото финансово състояние на целия животновъден сектор няма как животновъди да са в състояние да предложат конкурентни цени на кандидатите, които не са животновъди, но поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско екологично състояние. Животновъдните ферми в България не разполагат със собствена земя, предвид начина на ликвидация на земеделието през 90-те години и с развитието си през годините според реализираните доходи по-рентабилните и големи ферми са придобили собственост или наели земя, мери и пасища. Една от основните причини за финансовите затруднения на животновъдите е неоземляването им, вследствие на което делът на разходите за фураж и себестойността на произвежданата продукция е значително по-висок от колегите им от общия европейски пазар. При почти всички видове животни, които разглеждаме, делът на разходите за фураж е между 70-80%. В развитите земеделски страни тази стойност е около 50-60%, защото пасищата са тяхна собственост, не плащат наеми и могат да инвестират дългосрочно за подобряване на качеството на тревната покривка и добивите. От този висок дял на фуражите в себестойността на продукцията зависи и рентабилността на самото производство. Единодушно е становището на всички браншови организации в сектор „Животновъдство” да се предостави предимство на животновъдите при управлението на мерите и пасищата. Нещо повече – включително изискването мери и пасища да могат да бъдат заявявани за подпомагане само от животновъди. Начинът на подпомагане в земеделието, предопределен от влизането ни в Европейския съюз и прилагането на Общата селскостопанска политика, включително и за новия програмен период, е на хектар площ или така наречената Система за единно плащане на площ, което също поставя в неравностойно положение животновъдите. По данни за 2012 г. площите със селскостопанско предназначение са 54,8 млн. декара, използваната земеделска площ е 51,2 млн. декара, от които постоянно затревените площи са 16,5 млн. декара. От постоянно затревените площи близо 8,6 млн. декара са общински държавен поземлен фонд, последният от който е 1 млн. декара. Общият държавен поземлен фонд, включващ обработваеми земи, ливади и пасища, е 2,269 млн. декара, от който над 900 хил. декара е отдаден под наем или аренда. Тъй като няма обобщена статистика за отдадения под наем общински такъв фонд, на база данните от подпомагането по Системата за единно плащане на площ може да се приеме, че са били отдадени за ползване около 3 млн. декара на животновъдите. Какви са нуждите на сектор „Животновъдство” от постоянно затревени площи, мери, пасища и ливади? Нужда от ливади и пасища имат преживните животни – говеда, овце, кози, биволи и приемаме, че на една животинска единица са необходими 10 дка такъв фонд. При общите налични животни необходимостта от ползването на мери, пасища и ливади е около 6 млн. дка. При това в различните райони на страната ситуацията е много различна. Има много голяма разлика в пасищата и ливадите в различните региони – около 38% от тях попадат в планински и слабо продуктивни райони. Или в национален план животновъдите имат нужда от около 3 млн. дка постоянно затревени площи. В същото време развитието на сектор „Земеделие” ясно показва, че изоставането на развитието на интензивните сектори в него повлия много отрицателно върху демографската структура, особено в отдалечените необлагодетелствани райони, липса на възможности и алтернативи за работа. В Стратегията за развитието на земеделието, правена не от едно правителство, единодушно се посочва подпомагането на животновъдството, за което у нас има подходящи условия за развитие. През последните 3-4 години благодарение на субсидиите в страната с бързи темпове се развива и специализираното месодайно говедовъдство. Годишно броят на месодайните крави нараства с около 20%. Двадесет и три цяло и четири процента е за 2012 г. И общият брой на месодайните крави вече наброява 30 хиляди. Развитието на това производство е немислимо без ливади и пасища, защото в противен случай то е губещо. Същото е положението и с овцевъдството, към което има постоянен чужд инвеститорски интерес. Досегашната практика по прилагането на закона в тази му част показва, че целта мерите и пасищата да се отдават под наем или аренда на реалните животновъди не е постигната. На практика голяма част от мерите и пасищата се печелят на търга от лица, които не са собственици на пасищни животни, но поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, както и от лица, които притежават пасищни животни, чийто брой не съответства на наетите от тях мери и пасища. С предложения законопроект се създават гаранции за отдаването на мерите и пасищата на реалните животновъди в съответните землища и тези на съседните общини и съобразно вида и броя на притежаваните от тях животни. Запазва се и се доразвива начинът на отдаване на мерите и пасищата под наем или аренда чрез публичен търг, като израз на основните принципи за разпореждане със земеделски земи от държавни и от общински поземлени фондове. Конституцията на Република България провъзгласява земята за основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Затова е необходимо и при отдаването на мерите и пасищата под аренда или наем да се спазват принципите на прозрачност, справедливост и възмездност. Търгът се провежда на два етапа. На първия етап могат да участват само собственици или ползватели на животновъдни обекти от съответното землище или от землището на съседните общини, регистрирани по законоустановения ред. Тоест стеснява се кръгът на субектите, които ще имат привилегията да ползват мери и пасища от държавния и от общински поземлени фондове. Ако след първия търг останат свободни мери и пасища, се провежда втори търг, на който могат да участват по-широк кръг субекти, собственици на регистрирани животни, и лицата, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Конкретизиран е начинът за определяне на пазарната цена от независим оценител по Закона за независимите оценители. В Допълнителните разпоредби на закона са дадени легалните дефиниции на понятията „пасищни селскостопански животни” и „животинска единица”, за да се избегнат спорове по тълкуването на тези понятия. Не е необходима финансово-икономическа обосновка на законопроекта, тъй като същият няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Може ли сега да взема процедура по начина на водене?

Да, готова съм.

Уважаеми господин председател, не беше взета процедура за допуск в залата на представители от Министерство на земеделието и храните. Предвид дебатът, който ще се проведе след представянето на становището по законопроекта и на другите вносители, съм убедена, че необходимост от тяхното присъствие ще има по повод въпроси, които ще възникнат, защото част от целите и на двата законопроекта – този, който представих, и на другите вносители, могат да бъдат постигнати и с правомощията на Министерството на земеделието и храните. Считам, че е нормално при такъв важен законопроект да присъства представител на политическия кабинет на Министерството на земеделието и храните. Моля да бъдат поканени.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, позволете ми да Ви представя нашия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В нашия проект на закон се предлагат следните изменения. Регламентира се изискване за собственост върху земеделски земи и земи от Горския фонд за земеделско ползване да придобият лица, които са пребивавали в страната за определен период от време. Предвиждат се изменения в реда и условията за отдаване под наем на пасищата и ливадите от държавния и от общинските поземлени фондове. С изменението на закона от 2009 г. е въведен общ режим за ползване на държавните мери и пасища, като част от тях могат да се предоставят от министъра на земеделието и храните на общините по тяхно искане или по необходимост. Тези земи, както и общинските мери и пасища, се отдават под наем или аренда чрез търг или конкурс само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, а когато не са необходими за техните нужди, могат да се отдават под наем или аренда на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Мерите и пасищата от Държавния поземлен фонд, които не са предоставени за управление на общините, се отдават от министъра на земеделието и храните за ползване само по предназначение под наем или аренда чрез търг на лица, които са собственици на пасищни животни или на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Право на участие в търга имат всички физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители и отговарят на изискванията, определени от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Като резултат от проведената процедура голяма част от пасищата се печелят от лица, които не са собственици на регистрирани животни, но поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, както и от лица, които притежават регистрирани животни, чийто брой не съответства на наетите от тях площи. Предоставянето на мери и пасища по установения ред чрез търг на предложилия най-висока цена участник в много случаи води до невъзможност местните животновъди, особено тези с малки и средни земеделски стопанства, да получават необходимите им пасища, респективно да ги ползват по предназначение за паша на животни. Предлаганото изменение на закона цели пасищата и ливадите от държавни и общински поземлени фондове да се отдават без търг на собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в системата за идентификация на животните и регистрацията на животновъдните обекти на българската Агенция за безопасност на храните, пропорционално на техния брой съгласно вида и местообитанието им. За да не се счита отдаването на пасищата и ливадите без конкурс и търг за държавна помощ, в закона е предвидено то да бъде извършено по пазарни цени. С оглед поетите ангажименти от собствениците на пасищни животни по програмите за подпомагане с петгодишен срок и предвид необходимото технологично време за обработване на документите е предвидено увеличаването на срока, за който се сключват договорите за наем или аренда, с още една година, като максималният срок е определен на шест стопански години. Пасищата и ливадите от Държавния поземлен фонд и Общинския поземлен фонд, които не са отдадени на животновъдите, ще могат да се предоставят чрез търг и на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Разширява се дефиницията, определяща обхвата на масивите за ползване на земеделските земи, като отпадат действащи към момента ограничения, тоест споразумения за ползване да могат да се включат всички земеделски земи, независимо от това дали са възстановени в съществуващите стари или в нови граници. Предложеният проект няма да доведе до разходване на допълнителни средства от държавния бюджет.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ние обсъждаме два законопроекта, които по принцип имат една и съща цел и тя вероятно е приемлива за всички, а именно по-справедливо, по-правилно предоставяне на остатъчната земеделска земя от Държавния и общинския поземлен фонд на хората, които реално имат нужда от нея. На всички ни е ясно, че досега начинът, по който това се правеше, не беше най-коректният. Много фирми и граждани се възползваха от пропуските в закона и получаваха тази земя, без да са собственици на животни или да притежават животновъдни ферми. Но приликите в двата закона като че ли са само дотук. Разликата в двете предложения е в начина, по който се предлага тази земя да бъде предоставена на хората, които наистина трябва да я получат. В единия случай законопроектът на госпожа Танева казва – да се предостави чрез търг и конкурс, по пазарна цена, определена от съответните оценители, така както е предвидено в наредбите и в закона. В другия случай – на госпожа Бъчварова и колеги, се предлага тази земя да се дава без търг и конкурс пак на някаква пазарна цена, определена по цени, които са били валидни предходната година. Първо, не е ясно как ще бъдат определени тези цени, на каква база. Откъде ще се вземе тази информация, след като не всички договори за наем се вписват някъде, за да знаем колко е реална тази цена? Второ, като се раздава тази земя без търг и конкурс, как ще избегнем субективния подход? На кого ще дадем по-хубавата земя? На кого ще дадем необходимото количество земя, при положение че има и е възможно да възникнат ситуации, в които желаещите да получат такава земя са с еднакви показатели, с еднакви критерии, с еднаква оценка на потребностите? Кой ще бъде този, който ще реши на кого какво да бъде дадено? Субективният подход е твърде силно заложен в този законопроект и това не е приемливо. Не мога да разбера защо не приложим тръжната процедура, така както е предложено в първия законопроект? Смятам, че тя е най-прозрачна и най-честна спрямо тези, които искат да получат такава земя. По § 1 от предложения законопроект от народния представител Бъчварова лично аз също имам забележки. Смятам, че се прави едно усилие да сложим ограничение при продажбата на земя на чужди граждани, но това, което се предлага, съвсем не е достатъчно. Вариантът с продажба на фирми, регистрирани в България от три години, и сега съществува. Ние всъщност нищо не променяме. Смятам, че тези ограничения, които Вие залагате в закона, не са достатъчни, ако искаме да имаме все пак някакъв контрол и да ограничим безконтролното или некоректното придобиване на такава земя. Смятам, че трябва да бъдат заложени и други критерии и условия, така че да не допуснем продажбата на земя на некоректни, неточни купувачи. Смятам, че такъв критерий би могъл да бъде размерът на земята, която се продава, примерно да не бъде повече от 500 дка, от 1000 дка или колкото и да е. Смятам, че законопроектът трябва да се допълни в тази посока. И тук искам да изразя своето недоумение. При разглеждането на законопроектите в Комисията по регионална политика всички бяхме единодушни, че и двата законопроекта са добри, че трябва да се доработят, да се допълнят и да излезе един добър законопроект, който да постигне тази основна цел, която вносителите и на двата законопроекта си поставят, а именно земята да се предостави на тези, които наистина имат нужда от нея. Не можах да разбера защо колегите от БСП и ДПС в комисията гласуваха „против” и „въздържали се” срещу законопроекта на госпожа Танева, след като в изказванията си всички бяхме единодушни и това се посочи в доклада на комисията, че сме „за” този законопроект, че и в двата варианта има какво да се доработи и е необходимо да бъде изработен един нов законопроект, който да стъпи на принципите, на целта, която е поставена и в двата законопроекта. Ако така решаваме тези важни въпроси, прилагайки чисто партиен подход, е – няма да се получи! И остава съмнението, че и зад тези наглед добри намерения стоят користни цели! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще се спра върху законопроекта, внесен от госпожа Бъчварова и група народни представители, и по точно – за новия чл. 3б, който се предлага да се създаде и който третира правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване. Аз смятам, че тези разпоредби може би са и противоконституционни, защото тези разпоредби, които се въвеждат с този чл. 3б, на практика ограничават правата на българските граждани. Недейте да правите тук спекулации, че това касае чуждестранните граждани. Касаят всички, включително български, граждани и касаят ограничения и на български граждани, които не са пребивавали постоянно на територията на Република България, да придобиват земеделски земи, което е недопустимо! Това може да са български граждани, като например един студент, който учи няколко години извън България. Това може да бъде един моряк, който работи на борда на кораб и повече от 186 дни в годината не е в Република България. Това може да бъде един шофьор от международния транспорт, който също пребивава по-малко от 186 дни в Република България. Това могат да бъдат български граждани, които поради една или друга причина са принудени да емигрират, било то по икономически или други причини. И те нямат право на практика, съгласно тези разпоредби, да придобиват земеделски земи на територията на Република България. Това е недопустимо ограничение, което го няма никъде в нашето законодателство! То противоречи и на основния закон – а именно Конституцията. Да не говорим какво значи „юридически лица, които са пребивавали непрекъснато или са установени в Република България повече от три години”. Просто за едно дружество това е невъзможно, да го сложим под един знаменател. Второ, какво става? Има изключение за юридически лица, където съдружниците или учредителите, или членове на сдружението отговарят на изискванията по ал. 1, а и представете си, колеги, има акционерни дружества с по над 200 акционери. Всичките 200 ли трябва да отговарят? Ами ако дружеството има акции на фондовата борса? Как ще разберем дали един акционер оттам нататък пребивава на територията на страната или не пребивава. Това е абсурд! Но това може да доведе до нищожност на сделки. И ние тук нарушаваме сигурността на търговския оборот и нарушаваме сигурността на сделките с недвижими имоти. Оттам нататък се обявява за нищожна една такава сделка и после по веригата може да се нарушат правата на още 5-6 купувачи, които са я купили от даден собственик, който не отговаря на изискванията на закона. Съзнавате ли какви са последствията, ако това се приеме? Оттам нататък – още изисквания: да се представят декларации за произхода на средствата от физическите лица. Ами, колеги, това Ви го е писал някой, който не е запознат въобще със сделките. И сега при покупко-продажба в брой имаме такива декларации, нотариусите подават декларации, за над 30 хил. лева също се подават уведомления в службите. Ние имаме едно наистина много силно законодателство в областта на прането на мръсни пари и мисля, че това тук е напълно излишно. Още повече, да представят пред нотариуса юридически лица, които водят счетоводство, документ, доказващ произхода на средствата. Ами ако декларира, че са от заем, пък се окаже, че средствата са от капитал – ще обявим ли сделката за нищожна? Защото това е императивна норма. Да не говорим, че нищо не се казва какво става, ако такова лице придобие земите и не отговаря на изискванията на закона? Ще бъдат отнети в полза на държавата ли? Ще бъдат обявявани сделките за нищожни ли? А какво става със съществуващите в момента юридически лица, които притежават собственост на милиони декари и не отговарят на тези изисквания? А те са и с инвестиционна цел. Някой ще каже ли какви са последствията? Ще им ги отнемаме ли? Ще ги изкупуваме ли? Ами хората, които наследяват земи и не отговарят на тези условия? Почине дядото на студента, който от четири години учи, примерно в Германия, и какво става? Той не може да наследи тази земя ли? Защо са тези ограничения? Това не решава проблема с чужденците извън Европейския съюз, които придобиват земята. Това е насочено главно към българските граждани и аз смятам, че тези норми са недопустими по този начин да бъдат предлагани и да влязат в българското законодателство. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Имаме пред себе си два законопроекта по една тема. Единият законопроект е във връзка с пасищата, другият също е във връзка с пасищата, но това са две малко по-различни гледни точки. И двата са сериозни и подлежат на задълбочена дискусия. Считам, че още колеги ще вземат думата и се надявам, че след мен и други колеги ще имат отношение към двата законопроекта. Преведено съвсем просто и разговорно – единият законопроект има за цел да се отдават пасищата чрез търг и само чрез търг, а според другия законопроект това да може да става с решение на комисия, да може да става и без търг. Тук е стълкновението, тук е разликата, тук е същественото разминаване между едните и другите вносители. Колегите от ГЕРБ още от миналото Народно събрание, и то същите колеги, винаги са имали за цел едно предоставяне или отдаване, или продажба, или придобиване – не знам коя дума да употребя, всичките са верни, и всичките не са верни, на едни по-значими в селското стопанство субекти, които да придобиват още и още земи под аренда в собственост. Това е известно и безспорно. Това е ясно за всички ни, което е сложна, тежка, трудна процедура. Не го казвам в отрицателен смисъл. Другият законопроект има за цел да бъдат придобивани пасища – и тук нека ме поправят колегите от Българската социалистическа партия, по един по-лесен начин, като те визират и усилията им са насочени към това да бъдат предоставени пасища на по-дребните земеделски стопани, в случая животновъди, защото точно по отношение на тях обществото, държавата дължи страшно много. На дребните животновъди бяха отнети множество възможности в годините предвид на директиви, на изисквания от Европейския съюз и сега това е нещо като компенсация, макар и малка, да могат по-лесно да придобият едни пасища, които много често в момента са пустеещи, и то по облекчената процедура, по облекчения начин. Ето, в това се състои разликата между двата законопроекта. Аз в комисията гласувах и за двата законопроекта, защото и единият способ има място – предоставянето на пасища, а в страната има много такива, и другият способ си има своето място. Идеята ми е, че между двете четения между двата законопроекта би могла да бъде намерена компилация. Може да бъде определен ред, като бъдат въведени едни норми, едни размери на пасищата, които да бъдат предоставени по единия начин – поне такава е моята идея в този момент, а тя беше и преди това, и по другия начин. Законопроектът на БСП предполага по-голяма гъвкавост. Предполага един дребен стопанин животновъд да може да кандидатства и да получи пасище за нуждите си. Начинът, който се представя от ГЕРБ, за един дребен стопанин е неправдоподобен. Той представлява голямо усилие. Нали си представяте един дребен земевладелец, който да участва на търг и там да се мери, там да спори, там да претендира и да се конкурира с тези вече доста големи сдружения или фирми в България, без значение точно как е наименуван и как е структуриран съответният субект. От тази гледна точка, пак казвам, и двата способа, и двата начина имат своето място и могат да бъдат използвани, като се определят и прецизират някои параметри, според които да бъде използван и единият, и другият. За това трябва да се помисли, разбира се, между двете четения. Аз ще подкрепя и двата законопроекта, като, пак повтарям и призовавам, всички да подкрепят и двата законопроекта и между двете четения да се мисли реално и обективно. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение предвид важността на разглежданите законопроекти и с оглед на това, че според мен трябва да бъде постигнат консенсус в името на това да осигурим по-добри условия за животновъдите. Предлагам дебатите да бъдат отложени, докато бъде постигнат този консенсус между парламентарните групи. Преди гласуването на процедурата, смятам, че такива важни въпроси не трябва да бъдат гласувани от полупразна зала, затова предлагам поименна проверка, господин председател.

Не ги вкарваме ние, господин председател.

Заповядайте моето пълномощно, господин председател.

Благодаря за доверието.

Не предстои гласуване.

Аз предложих да бъде отложен дебатът, който трябва да премине при пълна зала и отговорно. Това е процедурен въпрос.

Не, първо трябва да направите поименна проверка.

Хубаво, предложих.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Утре е 8 март – Международния ден на жената, ден на признание за икономическите, социалните и обществените постижения на жените в целия свят. Мисля, че днес е добър повод да си припомним историята на този празник, на този ден и, разбира се, да говорим за съвременните измерения на 8 март като празник на жените. За първи път този ден е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в Съединените американски щати по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за Международния ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на ХХ век, която поражда протести за подобряване на условията на труд. Календарната дата се свърза с първата масова проява на жени и работнички, състояла се на 8 март 1857 г. Жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат на открит протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно през същия месец тези жени създават своя първи работнически синдикат. В следващите години се организират и други протести, най-известният от които е през 1908 г. – отново в Ню Йорк, когато жените организират шествие с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 октомври 1910 г. на първата Международна конференция на жените, организирана от Социалистическия интернационал, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност с цел да се борят за равноправие с мъжете във всички обществени сфери. През следващата 1911 г. Международният ден на жената е отбелязан от повече от 1 млн. души – в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. – във Франция и Русия. Първото публично честване на 8 март в България е през 1915 г. Българската социалдемократическа партия (тесни социалисти), чийто наследник е Българската социалистическа партия, застава още при създаването си зад идеята за равни права на жените и мъжете във всички сфери на икономическия, социалния и обществения живот. През следващите десетилетия проблемът за равнопоставеността на половете е важна част от активните им политически изяви. Независимо от превратностите на времето, равенството между мъжете и жените не загубва своето значение като ценност, политическа цел и социална практика. Днес ще припомним, че законодателното закрепване на пълното изравняване на правата между мъжете и жените в България става с приетия специален закон на 17 октомври 1944 г. Така през следващите години се дават големи възможности за повишаване на образователното ниво и професионалното утвърждаване на жените, за социалната им защита, за техни пробиви в областта на политиката. След 1960 г. честването на 8 март придобива широки размери, отбелязва се приносът на жените в икономиката, културата, науката и обществения живот. Десетилетия наред България беше в челните редици по равенство между половете и възможности за реализация на жените във всички области на стопанския и обществения живот. След 1989 г. така наречената „джендър проблематика” беше сред най-силно присъстващите теми в обществените полемики. Макар и отричан от определени политически сили, 8 март се утвърди като празник на жените от всички възрасти. Това не е само битов празник, вече никой не се съмнява, че общественият живот е невъзможен без участието на жените. Днес, както и преди, водим постоянна борба за отстояване на нашите права – сега с нови методи, с модерни политики, настояваме за още по-голяма роля на жените при решаването на важните обществени и жизнени проблеми. Ние смятаме, че участието на жените в политическите, икономическите и социалните структури за вземане на решения е гаранция за реална демокрация. Прилагането на равнопоставеността на половете като политика на Българската социалистическа партия и Коалиция за България е свързана с грижа за майките и децата, действия за намаляване на женската и младежката безработица, дискриминацията и заплащането на женския труд, подобряването на трудовото законодателство. Заложените в бюджета за 2014 г. мерки, насочени основно към майките, семействата, децата и образованието, са израз на тази политика. Ще припомня увеличението на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 310 на 340 лева; намаляването на периода, от който се изчислява обезщетението за майчинство от 24 на 18 месеца – мярка, която обхваща около 40 хил. майки; увеличението на размера на месечните добавки за деца с трайни увреждания от 217 на 240 лева, което ще засегне 22 500 деца; средствата за младежка безработица в размер на 100 млн. лв. В страните от Европейския съюз въпросът за равнопоставеността на половете е от съществено значение в политиката. Сред най-важните проблеми в тази сфера за партиите от семейството на европейските социалисти днес са безработицата и равното заплащане на мъжете и жените. Жените са първата жертва на кризата и заедно с младите хора плащат нейната цена. Разликата в заплащането на мъжете и жените средно за страните от Еврейския съюз сега е 16%. Целта е да се намали тази разлика в рамките на Европейския съюз до 2%. На годишната конференция на жените на Партията на европейските социалисти в Рим с активното участие на Обединението на жените социалисти от БСП беше поставен и въпросът за необходимостта от комисар по равнопоставеността на половете и защита правата на жените. Борбата срещу насилието над жените, правото на качествено, репродуктивно здраве и равното заплащане ще са приоритет в политиката на европейката левица, а смятаме, че те трябва да бъдат приоритет и в следващия Европейски парламент. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, българската жена е пазител на традициите в обществото и семейството. Тя е имала не само силата и издръжливостта във време на трудности и изпитания, но с красота, обаяние и жизненост успява да пренесе тези най-добри свои черти през времето и да ги предаде на децата си. И днес българските жени показват голяма солидарност по болезнените проблеми на обществото. С увереност и осъзнат обществен дълг участват в развитието на икономиката, образованието, здравеопазването, културата, в управлението на страната и в местната власт. И заедно с това, те съчетават мисията на майки и съпруги в чиито ръце е бъдещето на нашата страна. Нека да пожелаем на българските жени един наистина празничен 8 март с настроение, с много усмивки и с усещането за големите предизвикателства на съвременния свят! Нека имаме самочувствието и решителността за активното участие в тяхното преодоляване, заедно с мъжете! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, въпреки че времето напредна и вероятно в петък има нужда да се обсъждат и други теми или да вървим по дневния ред напред, но все пак аз искам да поставя няколко основни въпроса, свързани, първо, с двата законопроекта и това, което предлагаме, още повече че колегите от ГЕРБ поставиха някои от въпросите на дневния ред на Народното събрание. Ще ми се да чуете и моето мнение по тези въпроси. В промяната на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – проектът, който предлагаме, е въведена възможността и за първи път се регламентира в законодателството някакъв ред и регулация при покупко-продажбата на земеделски земи. Трябва да Ви кажа, че изследванията, които направих в тази област, показаха, че България е единствената страна не само в Европейския съюз, но и в света, която няма абсолютно никакво законодателство и покупко-продажбата на земя е абсолютно свободна, независимо от това за какво я купуват и с каква цел. За съжаление, това, което преди четири-пет години видях в учебник по аграрна икономика в Англия, където България беше представена като държавата с най-лошо проведена поземлена реформа, и липсата на такава регулация е също добавена в този учебник като едно от нещата, което не трябва да се случва в нито една държава. Свободна продажба на земеделска земя не съществува в нито една страна в Европейския съюз и в страните извън Европейския съюз. Още повече, че в България земята по Конституция е национално богатство, тя е ограничен природен ресурс и като такъв трябва да бъде използвана за производство на земеделска продукция, а не покупко-продажба с цел получаване спекулативни продажби или печалби от препродажба на земята в различен период от време. Целта на това, което предлагаме, е тези три години, който купува земя, наистина да знае за какво я купува. Тоест той трябва да произвежда земеделска продукция, а не да очаква от нея приходи само за това, че е собственик на земеделската земя. Направих си труда малко да погледна какво се случва в страните от Европейския съюз, където, както се казва, за основното национално богатство, те са създали механизми и начин, по който да управляват целия процес на покупко-продажба: - Австрия – по Конституция всеки гражданин на Европейския съюз може да купи земя, но са необходими само две неща: да живее в Австрия и да притежава вече австрийска земя, защото това предполага, че той знае как да управлява този ресурс или този капитал, с който ще развива земеделие. - Германия – комисии във всяка община, съставени от земеделски общинари, задължително преглеждат договорите за покупко-продажба на земя и те решават кой може да закупи земеделска земя. - В Италия само 15% от земята може да се придобива от чужденци. На практика държавите от Европейския съюз са изградили ефективни вътрешни механизми за защита на държавния си интерес и тяхната териториална цялост, въпреки че конституциите им казват, че земята им се продава свободно. Те са приели официално и формално, че всеки може да купи земя, но защитава земята си, използвайки различни, разнообразни лостове на закона. Неформално и в действителност всички нации защитават земята си. Затова в тази първа стъпка приемам предложенията за разширяване на обхвата, приемам и критиките, които може би са свързани с желанието ние да направим тези първи стъпки да създадем някакъв правен проблем, но между първо и второ четене се надявам всички, които смятат, че покупката и продажбата на земя трябва да бъдат регулирани, трябва да има ред и правила, да направят своите предложения, които съответно приемам, че ще обсъдим внимателно и ще предложим за второ четене. Втората тема, която се дискутира, е свързана с необходимостта за създаване на предпоставки и ред за предоставяне на пасища с предимство на собственици на животновъдни обекти. Защо? Считам, че това не трябваше да бъде записано в закона, но практиката през последните три години доказа, че ако няма законодателна инициатива, се случва всичко в българското земеделие. До 2008 г., до 2009 г. със заповед на министъра на земеделието очертаването на пасища е предоставено само на собственици на животновъдни обекти. Основата за това решение и тази заповед са одит на Европейската комисия и на Европейската Сметна палата. След 2010 г. тази важна част от подпомагането на животновъдството, тоест предоставянето на пасища на животновъдите, се забравя. Какво се получава на практика? По данни на Министерството на земеделието и храните за 2012 г. и 2013 г. общините са предоставили 1 млн. 500 хил. декара пасища и ливади, от които 731 хиляди са от фирми, които нямат никаква връзка със сектор „Земеделие”, нямат животновъдни обекти. От Държавния поземлен фонд са раздадени 1 млн. 183 хил. декара, от които 800 хиляди са наети от предприемачи, отново без животновъдни обекти. Списъкът на фирмите, започвайки от 17-18 хиляди декара пасища и започвайки от Берковица до Шабла, има и фирми от Гърция, Кипър, Панама, които са използвали възможността срещу минимални средства да обработват или да поддържат тези пасища и насреща да получат много по-големи субсидии – три-четири пъти по-големи от това, което правят като разходи. Това са европейски средства, които ние не можем да защитим. В същото време животновъдите нямат абсолютно никакъв достъп до търговете и възможността да участват в тях, защото при тях водещото наистина е да си осигурят фуражния баланс, а те нямат такива свободни ресурси, за да могат да участват на търгове. Постъпиха две предложения по чл. 24а, които дават различни решения на създадения проблем. Предложението на народните представители от ГЕРБ, на което се опитах да вникна в същността му и да си представя процедурата, по която ще се провежда, предвижда да се отдават под наем или аренда без търг на пасища, като за тях ще кандидатстват сдруженията. Включва всички собственици и ползватели на животновъдни обекти. Тази хипотеза по принцип е възможно да бъде разгледана като опит да се реши въпросът, в случай когато на едно пасище кандидатства повече от един собственик или следователно животновъден обект и то се отдава под наем или аренда без търг и няма критерии с кой да се сключи договор. В същото време прилагането на тази хипотеза може да доведе до злоупотреби и до сериозни практически проблеми. Една от основните цели на отдаването под наем или аренда на пасища на животновъдите е те да кандидатстват, с тях да се получават директни плащания на площ. Ясно е, че сдружението няма да може да подаде общо заявление за подпомагане, защото общото заявление за подпомагане включва и схемите за подпомагане в животновъдството. Това означава, че между членовете на сдружението, сключили договор, трябва да има предварително писмено споразумение кой и какви пасища да ползва. Проблемът се задълбочава и с това, че договорите с Държавния поземлен фонд и Общинския поземлен фонд обикновено са повече от пет години и в период в действие на договора могат да възникнат промени в животновъдния обект – едни могат да се преместят, да преустановят работата. Заявлението се подава всяка година. Това поставя въпроса за необходимост от проверка на подписаните споразумения. Трябва да се подчертае, че става дума все пак за регистрирани животновъдни обекти и е добре в законопроекта, който се предлага, да говорим с актуалната информация, която може да бъде набавена, а това е системата за идентификация на животните, тъй като може да има различни животновъдни обекти, които са регистрирани, но животните да бъдат само на едно място в зависимост от периода, в който се използват пасищата. В законопроекта е използван терминът „пазарна цена”, без да се отменя действащото определение на този термин в § 2г от Допълнителните разпоредби на закона. От него следва, че пазарната цена се определя от договор за наем или аренда, сключени от предходната година от Държавния поземлен фонд. Възможно е цените на договорите, сключени от Държавния поземлен фонд, да се различават от цените на договорите за наем или аренда, сключени на свободния пазар. В този смисъл те не могат да бъдат определени като пазарни. Това може да породи проблеми в две насоки. От една страна, другите наематели и арендатори ще бъдат в неблагоприятно икономическо положение от животновъдите, които нарушават правилата на конкуренцията, от друга страна отдаването на държавни земи под наем на цени, по-ниски от пазарните, е форма на неразрешена държавна помощ, която може да има тежки последици както за страната, така и за тези, които получават държавната помощ. Законопроектът, който предлагаме, решава въпроса с пасищата по начин, който създава правила при сключване на договора. Предлагаме промени в процедурата при предоставянето на животновъдите на пасища от Общинския държавен поземлен фонд в съответствие с броя на регистрираните животни, за които нормативи съществуват и сега в Закона за животновъдството. Тоест, пасищата, които ще се предоставят, са съобразени с нуждите на конкретния животновъд и той е защитен именно с тези нормативи, които действат. Не може да влизаме в процедура, при която един животновъд да получи всички пасища, а останалите да останат без земя, която да подкрепя техните стопанства, тъй като прилагането на тези нормативи гарантира, че всички животновъди ще имат достъп до общинския и държавен обществен поземлен фонд. Предлагаме договорите да се сключват на база на действащите пазарни цени. Тук беше поставен въпросът за действащи пазарни цени. В законопроекта на колегите от ГЕРБ се предлагат и оценители. Но в България пазарът на земеделска земя съществува от 1998 г. Всяка година се публикува информация, включително от областните служби „Земеделие и гори” на Министерството на земеделието, за действащи пазарни цени за същите категории, които съответно се отдават под наем. Така че няма абсолютно никакъв проблем. В землището на всяка община се знае какви са действащите пазарни цени, те са публични. Затова считаме, че този подход е по-правилен от гледна точка на справедливо определяне на цените и създава предпоставки наистина тези, които наемат или тези, които сключват тези договори за наем, да бъдат защитени на база на действителния пазар. Съгласна съм с твърденията, които се изказаха в комисията, че § 24а би следвало да се разпише по-подробно от гледна точка на яснота при прилагане на процедурата, тъй като във варианта, който ние предлагаме, това е привилегия на Правилника за прилагане на закона. Но разписването на правила в закона ще даде възможност абсолютно категорично да гарантираме правата на тези, които се занимават с животновъдство и за които този фуражен ресурс чрез пасища и ливади ще създаде предпоставки да бъде използван наистина в условията, в които те да могат да покажат конкурентоспособност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Не е вярно!

Уважаеми господин председател, искам да се обърна към госпожа Бъчварова като председател на комисията. С нея сме водили този дебат. И в моето изказване ще кажа пунктовете, по които изразявам пълно съгласие по изказаните тези. Но по повод становището за законопроекта, който е внесен от мен и от колеги, че това създава невъзможност, затруднение – не мога точно да цитирам, по отношение на първата възможност, която сме предоставили за сдруженията – това е само една възможност, тя е много хипотетична и беше предложена с цел стимулиране на сдружаването. Пак казвам, и в моето изказване ще го кажа: основната цел на двата законопроекта е една и съща и много се надявах, че ще се постигне някакъв консенсус за изработване на принципна справедлива процедура за реализиране на предимството на животновъдите, така че да избегнем субективния фактор на чиновника в областната или общинската служба по земеделие. Очевидно дебатът днес по тези два законопроекта показва, че няма воля за такъв консенсус. Ако проблемът е със сдруженията, от тук мога да заявя, че ако постигнем такъв консенсус, ще оттегля този текст. Но за сдруженията пак казвам, става въпрос за всички животновъди в едно населено място и за пасищния фонд, който е съответен в същото населено място. Има такива случаи. Ако считате, че това е камъчето, което пречи за подкрепата, мога да го оттегля. Но това беше добре, защото за дребните животновъди с най-малко животни биха се създали много по-малко затруднения и по-облекчен режим да получават някакви доходи от съответния пасищен фонд. Но пак искам да кажа, че всичко останало означава търг, но предимството се състои в това: нормата, която и сега е определена в Наредба № 5. И търгът е само до тази норма.

Благодаря. Госпожо Танева, сдружението е една идеална форма, която създава правила и възможности наистина да се решават проблемите на дадено населено място. За съжаление практиката в България показва, че има само две сдружения, които са регистрирани към настоящия момент, могат да се възползват от тази процедура. От Вашето изказване разбирам, че Вие сте готова да оттеглите предложението, свързано с чл. 24а, за да можем да разпишем процедура, която да бъде ясна и категорична, на базата на това, което ние предлагаме в чл. 24а, тоест, предимство при предоставяне на пасища и ливади на животновъди пропорционално на броя на техните животни. Разписването в закона е една възможност Устройственият правилник да не прави интерпретации по механизма, по който ще бъде реализиран този закон. Така че оттеглянето на това предложение би улеснило и нашата работа от гледна точка на възможността да постигнем наистина консенсус, който всички, надявам се, търсим в тази зала. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изказването си искам да го започна отново с това, с което завърших моята реплика, защото наистина за мен то е много важно. И двата законопроекта целят постигане на справедливост в начина на управлението на сектора „Земеделие” в България. Поради факта – напълно съм съгласна с госпожа Бъчварова, че в края на неудачната поземлена реформа през 90-те години животновъдите останаха неоземлени и при невъзможност страната да дава адекватно национално подпомагане, този сектор е най-ощетен. И двата законопроекта целят да се компенсират тези недостатъци от историческия преход и да бъдат подпомогнати от пасищния държавен и общински фонд. Разликата е единствено в процедурите и пак чистосърдечно казвам, че трябва да се постигне обективна процедура, която не се влияе от субективното отношение на чиновника в съответната община или държавна служба. Това е нещо, което текстът, предложен от колегите, не изчиства, макар нашият текст за публична процедура – търг между самите земеделски производители и животновъди, да Ви се струва по-неправилен или както беше изразено. В този смисъл изразявам становището, че и от наша страна има принципна подкрепа за философията и на законопроекта, внесен от колегите народни представители от БСП. Преминавам към подробностите. Първо, отново искам да поставя въпроса за позицията и дейността на Министерството на земеделието и храните. Уважаеми колеги, от двата законопроекта, които разглеждаме, единият ще бъде приет. Аз се надявам да бъде направен наистина общ, добър, прозрачен законопроект, който като се приложи, ще доведе до справедливост в отношенията към животновъдите. Обаче в какъвто и вид да е, той ще доведе от тук насетне – пасищата и мерите, които са свободни в момента, не са отдадени под наем и не се управляват по договорни отношения от съответни животновъди, или не такива, до начина, по който ще бъдат отдавани. По цифрите, които и госпожа Бъчварова сподели, говорим за ежегодно може би около милион декара пасищен фонд от общо близо девет милиона декара, който от тук насетне ще бъде отдаван по тази процедура, и то след първата процедура отново ще остава общо за пазара. Тоест тук не говорим, както сега се провежда кампанията по очертаване на площите за подпомагане, да се очертава само от животновъди. Правя изрично тази разлика и ще Ви кажа защо я правя. В момента действа Наредба № 5 на Министерството на земеделието и храните от 10 март 2010 г. – последно променяна, съгласно която се определят условията за допустимост за подпомагане на земеделските производители. Уважаеми колеги, само едно решение на Министерството на земеделието и храните за промяна в тази наредба и за включването на част от изискванията, като допустимо за подпомагане за пасища и мери да има животни, щеше генерално да се реши въпросът – пасищата и мерите вече ще се вземат под наем само от животновъди, и ще се подпомагат само животновъди. Това е генералното решение на въпроса и това ставаше с решение на Министерството на земеделието и храните с промяна на Наредба № 5. Този дебат в момента, толкова спешно приемане на законопроекта нямаше изобщо да стои на дневен ред. В началото при представянето на мотивите неслучайно поставих въпроса за позицията на Министерството на земеделието и храните, а пък да не говорим за отсъствието им от този дебат. Пак продължавам да настоявам, че независимо от изхода на този дебат, промяната в Наредба № 5 по отношение изискванията за допустимостта за подпомагане на земеделските производители в частта за пасища и мери с поставяне на изискването за притежаване на животни, дебатът, който ние водим в момента, на практика в частта за животновъдите, щеше да бъде безсмислен. Второто, което искам да изразя, така и така започнах с темата за предимството на животновъдите и ще продължа в тази насока, е по отношение на процедурата, която сме предложили ние. В хода на дебата и на комисията винаги първото несъгласие, което се изразяваше от колегите от управляващото мнозинство, е по повод предложението за сдружения на животновъдите, а това е в ал. 6 на чл. 24а, за създаването на нова т. 4. Ако този текст е пречка за принципната подкрепа на философията на закона, съгласна съм, ако той бъде подкрепен, да оттегля този текст. Това беше наистина едно малко предимство, което беше направено и предложено с цел стимулиране на сдружаването на дребните животновъди в едно село. Ако това е пречката, аз поемам ангажимента този текст, при условие че бъде подкрепен законът, ако той единодушно пречи на всички останали, аз да го оттегля заедно с колегите.

Да не се включва в общия законопроект?

Да не се включва в общия законопроект – да, ако има такава процедура. Така аз декларирам отказа си от него, ако това помогне да приемем един общ законопроект. Пак казвам, крайната цел на който е процедурата, която ние бихме приели в окончателен вид, да създаде обективни критерии за получаване на това предимство на животновъдите. И пак да допълня, вследствие на това, че Министерството на земеделието и храните не промени Наредба № 5 с едно изискване, където очертаванията на пасищата щяха да са само от животновъди. По-нататък, в процедурата, която сме предложили, искам да кажа за този търг между животновъдите – защо няма нищо страшно, защо това е търгът, който реализира това предимство. Защото размерът, с който всеки животновъд може да участва, е размерът на това предимство, тоест хектарите – пасища и мери, които се полагат за съответния брой животни. За да не въвеждаме нови понятия за определянето на тази норма, ние отново сме препратили към Наредба № 5, която действа от началото на прилагането на общата селскостопанска политика, която приравнява всички видове животни към животинска единица, за която има норма от десет хектара. Така че в този смисъл нормата я определяме чрез препращане на действащи текстове, които са познати на земеделските производители. Надявам се наистина да достигнем до публична, прозрачна и справедлива процедура. Няма да коментирам текста на колегите, така както е записан пропорционално, той на практика наистина ще се раздава, наистина в тази процедура няма как да няма субективен елемент. Да не забравяме още едно утежняващо условие, което е вследствие на поземлената реформа – разпокъсаността. Пасищата са различни по размер, по местонахождение и това безспорно би създало, която и процедура да се приеме в окончателен вид, трудности при прилагането. Това още веднъж дава да се разбере, че ние трябва да приемем такава процедура, която да е обективна и да не зависи от мирогледа на администратора в общинската или държавна служба. По отношение на процедурата за пасищата и мерите ще приключа. Искам да се върна на въпроса по чл. 3в, което са предложили колегите от БСП, и пак искам да вметна една забележка. Смятам, че този въпрос е от изключителна важност в национален мащаб както за земеделските производители, така, ако щете, и за националната ни сигурност. Следваше режимът и правилата относно ограниченията или правилата за търговия със земеделска земя, особено след като той вече е свободен за граждани от Европейския съюз, да бъде приет с активното участие и дебати с браншовите организации от Министерството на земеделието и храните. Не влагам нищо лично, разберете. Всички текстове, които са предложени по двата казуса, са фундаментални за развитието на нашето земеделие и да ги приемаме за три дни – сега ще дадем три дни срок за второ четене, без участието на политическия орган, който провежда тази политика, не смятам, че е много редно. Ние по принцип, като парламентарна група, подкрепяме създаването, пак ще повторя, господин председател – обръщам се към господин Миков, който ми направи забележка, че в ООН нещата се приемат с консенсус, че ако този режим като правила и принципи е постигнат със съгласие, толкова по-добре ще бъде прилаган той и със сигурност би имал по-голямо значение за националната ни сигурност. Аз се присъединявам към бележките, които бяха направени от правна гледна точка от колегата Емил Радев, а и госпожа Бъчварова се съгласи с тях. Искам само да кажа, че по този въпрос може би трябва да се мисли и в други аспекти. Напълно съм съгласна с изразеното становище от госпожа Бъчварова, че в България имаме най-свободния и без регулации пазар на земеделска земя. Към ограниченията, които тя изброи, тъй като и аз съм ползвала доклад, който ни беше изпратен чрез наш евродепутат, ползван при Европейската комисия – виждам, че днес, тъй като е петък, вероятно дебатът доскучава на хората, на колегите, които не са в темата – бях решила да Ви запозная с много други условия, които важат в отделни страни членки, но ще се огранича до няколко, различни от тези, които госпожа Бъчварова вече каза, като допълнение, че в другите страни наистина режимът е много регулиран. Особено в новите страни членки почти навсякъде съществуват и ограничения за размера на притежаваната земя – въпрос, който никой не е повдигнал. В Унгария например е до 300 хектара, в Литва – до 500 хектара, в Полша – до 300 хектара, заедно с много други условия за притежаването им. Освен това да не забравим да допълним и основното, че извън предложението на колегите от БСП, със сигурност смятам, че следва да се допълни изискването и за земеделска дейност. Такова изискване към купувачите има може би в абсолютно всички други страни – членки на Европейския съюз, дори и такива извън, доколкото съм се запознавала и чела за тези режими. В заключение по този текст мога да кажа, че принципно наистина ние го подкрепяме като философия и би било добре да се сложат режими, които са адекватни на режимите в страните – членки на Европейския съюз. Винаги съм казвала, че членството е пълноправно, ние трябва да имаме както равни задължения, така трябва да имаме и равни права. В този смисъл, ако една държава членка не нарушава режимите с определени регулации, това означава, че и ние, ако въведем такива режими, регулации, следва, че не сме нарушили съответни европейски норми. Уважаеми колеги, приключвам изказването си отново с желанието окончателната процедура, която би се приела за реализиране на предимство на животновъдите чрез отдаване на пасища и мери, със сигурност да се преработи съществено и да се направи независима от субективното мнение и виждане на администратора, който ще прилага тази процедура. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, моля за две минути почивка, като ще помоля всички колеги да останат в пленарната зала. Искам от името на Парламентарната група на Коалиция за България да поздравя всички колежки по случай утрешния празник (ръкопляскания от КБ и ДПС), като им пожелая да бъдат все така лъчезарни, красиви и стимул на мъжката част за постигане на това, за което сме изпратени тук. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2013 г. На редовно заседание, проведено на 18 декември 2013 г., Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежищата и бежанците, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители от Министерството на вътрешните работи, Агенцията за бежанците, Върховния комисариат на ООН за бежанците, Българския хелзински комитет, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи и Омбудсмана. Законопроектът беше представен от господин Пламен Ангелов. Законопроектът транспонира две директиви – Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определяне на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния стандарт на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. С този законопроект се транспонира още една директива, а именно Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Целта, поставена в директивата, е приравняването на двата статута като съдържание – статутът на бежанец и хуманитарния статут в Република България. В нея се уточняват освен чисто понятийни елементи и основанията за предоставяне на статут, основанията за отказ, отнемане на статут. Тя до голяма степен е свързана с фактическото прилагане на Женевската конвенция в държавите членки. С новата Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за условията на приемане се въвеждат по-високи всеобщи стандарти, задължителни за всички държави членки. В нея се облекчава достъпът до пазара на труда, увеличена е закрилата за всички уязвими групи лица, включително и на лица с увреждания. Тя въвежда допълнителен инструментариум – допълнителни правни възможности за държавите-членки да гарантират защита на системите за предоставяне на убежище от възможни злоупотреби, както и да защитят своята национална сигурност в рамките на общите задължения на всяко едно правителство – така наречения „балансиран подход”. В проведените дебати бяха изказани мнения, че законопроектът е сложен, експертен и касае специфична материя. Председателят на комисията отбеляза факта, че при изготвянето му не е проведена сериозна консултация и обсъждане с експерти по бежанско право, институции и с Върховния комисариат за бежанците на ООН. Той представи най-съществените елементи на постъпилите становища в комисията от институции и неправителствени организации, като отбеляза, че те са противоречиви. Общото в тях е, че законопроектът е приемлив със съответните забележки по него, като са предложени корекции на определени текстове. В становището на Върховния комисариат за бежанците на ООН също се съдържат сериозни забележки, като се прави предложение за промяна на разпоредби в действащия закон и в законопроекта с цел гарантиране пълното спазване на международните стандарти и тези на Европейския съюз. В становището подробно са описани съображенията и конкретните предложения. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето заяви, че ще държат за спазване правата на всички деца, както са регламентирани в Конвенцията на ООН за правата на детето и в Закона за закрила на детето. Народни представители – членове на комисията, изразиха мнения, че материята е изключително сложна, експертна и непозната и е необходимо повече време, за да се изготви качествен закон, който да позволи по-пълното хармонизиране на българското законодателство с директивите. Председателят на комисията съобщи, че ще помоли ръководството на Народното събрание за по-дълъг срок за разглеждане на законопроекта за първо гласуване и направи предложение за създаване на работна група с експерти от всички институции с цел усъвършенстването му. Предложението за създаване на работна група беше подкрепено единодушно от членовете на комисията. След проведените разисквания и изразените мнения за усъвършенстване на законопроекта Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите единодушно, с 16 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет.” Уважаема госпожо председател, това е първият доклад по отношение на законопроекта, предложен от Министерския съвет. На Вашето внимание, уважаеми госпожи и господа, представям и: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Адриан Христов Асенов и група народни представители на 29 януари 2014 г. На редовно заседание, проведено на 27 февруари 2014 г., Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Адриан Христов Асенов и група народни представители. На заседанието присъстваха господин Пламен Ангелов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, представители на Агенцията за бежанците, Върховния комисариат на ООН за бежанците, както и експерти от Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за бежанците. Законопроектът беше представен от народния представител Адриан Христов Асенов. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за убежището и бежанците засягат чл. 34, 39 и 39а. Според вносителите разпоредбите на тези членове не са съобразени с настоящата реалност и създават предпоставки за социално напрежение в страната. Наличието на тези текстове в закона създава прекомерно натоварване на социалната система. Практически е невъзможно да бъде получена вярна, достатъчна и адекватна информация за членовете на бежанските семейства, тъй като се касае за многочислени семейства, предимно от арабски и африкански произход. Разпоредбите създават заплаха за националната сигурност и демографския баланс на страната и поради тази причина се предлага да се отменят чл. 34, чл. 39а, ал. 1, 2, 3 и 4 и да се допълни чл. 39, ал. 1, като се ограничи възможността за събиране на семействата, предвидена в действащия закон. В проведените дебати бяха представени най-съществените елементи на постъпилите становища в комисията от институции и неправителствени организации, като се отбеляза, че в тях са изразени мнения, че законопроектът не е приемлив в този му вид. Страната ни, като членка на Европейския съюз, е задължена да се съобразява с европейското законодателство и е ангажирана с други международни актове, по които България е страна. Господин Пламен Ангелов – заместник-министър на вътрешните работи, изтъкна, че в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, с който се предлагат съществени промени в действащия закон. България, като държава - членка на Европейския съюз, е задължена да въведе конкретни стандарти и механизми за събиране на семейства. Те са разписани в актове на Европейския съюз, приети по надлежния ред, и България не може да не изпълни своите задължения. Господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, отбеляза, че България се е присъединила отдавна към Конвенцията за правата на детето и по смисъла й има задължение да осигурява на всяко дете подходяща среда. Основният ангажимент е детето да живее в семейна среда и когато по една или друга причина то е разделено от единия от родителите си, и това не вреди на неговите интереси, да се осигури възможност да живее с двамата си родители. Действащото законодателство в тази област – Законът за закрила на детето, правилника и нормативните актове по неговото прилагане е построено върху този водещ принцип и неговото съблюдаване. По същия начин, следвайки ангажиментите на България в Европейския съюз и с оглед други международни актове, по които България е страна, които имат предимство пред националното законодателство, страната ни е задължена и в случаите на деца на бежанци да осигурява семейна среда и възможност детето да поддържа контакти със своите родители. Народните представители – членове на комисията, заявиха, че са запознати с постъпилите в комисията становища по законопроекта и подкрепят транспонирането в българското законодателство на европейските директиви с предложения от Министерски съвет законопроект, който предстои да бъде обсъден в Народното събрание. Изразени бяха мнения в подкрепа на представените на заседанието становища по законопроекта от заместник-министрите на вътрешните работи и труда и социалната политика. След проведените разисквания и изразените мнения по законопроекта Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите с 1 глас „за” и 14 гласа „против” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Адриан Асенов и група народни представители на 29 януари 2014 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежищата и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2013 г. На свое заседание, проведено на 5 февруари 2014 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2013 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Дора Сгуровска – началник на сектор в дирекция „Международно сътрудничество”, Николай Нанков – директор на дирекция „Правна”, Нина Чимова – държавен експерт в същата дирекция, и Росица Вълчева – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”; от Държавната агенция за бежанците: Таня Цанева – директор на дирекция „Административноправно обслужване и човешки ресурси”, и Калина Попянева – старши юрисконсулт от Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците – Петя Караянева. Законопроектът, представен от Дора Сгуровска, транспонира изискванията на Директива 2011/95/ЕС, с която се цели установяването на стандарти за определяне на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила. С промените в закона се уеднаквят правилата относно предоставяне на международна закрила в съответствие с общата политика в областта на убежището, включваща Обща европейска система за убежище. Въвежда се понятието „международна закрила”, което включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Прецизират се основанията за предоставяне на международна закрила, както и за отказ, прекратяване и отнемане на различните видове закрила. Въвеждат се като изключващи клаузи основанието „заплаха за националната сигурност” и „заплаха за обществото”. Законопроектът транспонира и Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Цел на директивата е да уреди условия на приемане, които гарантират достоен стандарт на живот и са съпоставими в целия Европейски съюз, независимо от мястото на подаване на молбата за международна закрила. По-специално, с директивата се въвеждат по-ясни понятия и по-опростени правила, а на държавите членки се предоставя по-голяма гъвкавост при тяхното интегриране в националните правни системи. Регламентирани са високи стандарти на отношение към лицата в съответствие с основните права. Това важи особено по отношение на задържането. Строги ограничения на правото на свободно движение се прилагат единствено когато те са необходими и пропорционални и са придружени от необходимите правни гаранции. Задържането не е уредено като мярка за неотклонение, а като възможност за определяне на местопребиваването и временното настаняване на кандидат за международна закрила в център от затворен тип при наличието на предвидените в закона условия. В съответствие с директивата на лицата, търсещи международна закрила, се осигурява ефективен достъп до правосъдие, включително възможност да обжалват наложените мерки. Специално внимание е отделено на правата на лицата от уязвими групи. В подкрепа на законопроекта се изказа госпожа Петя Караянева от Върховния комисариат на ООН за бежанци, която отбеляза, че мотивите му са основателни предвид конкретната обстановка. Все пак тя заяви, че има какво още да се желае за гарантиране на достойни условия за прием. След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за” , 6 гласа „въздържал се” и без гласове „против” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2013 г.” Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Ще Ви представя „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, от 19 ноември 2013 г., внесен от Министерския съвет На свое заседание, проведено на 27 ноември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, от 19 ноември 2013 г, внесен от Министерски съвет. На заседанието присъстваха: господин Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи; господин Николай Нанков – началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, госпожа Дора Сгуровска – началник на отдел в дирекция „Международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи, и госпожа Калина Попянева – главен юрисконсулт в Държавната агенция за бежанците. Мотивите на законопроекта бяха представени от господин Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи. В хода на обсъждането на законопроекта бяха направени някои бележки от председателя на Комисията по правни въпроси господин Четин Казак, които следва да се имат предвид при разглеждането на законопроекта за второ гласуване: - С § 6 се предлага изменение на чл. 6 от Закона за убежището и бежанците, според което преценката на висшия интерес на детето се извършва при съобразяване с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Същевременно в т. 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС се дават насоки за критериите при определяне на висшия интерес на детето: „При определяне на висшия интерес на детето държавите членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост”. Доколкото с предложението за изменение на чл. 6а се препраща към Закона за закрила на детето, следва да се съобрази, че в § 1, т. 5 той дефинира друго понятие – „най-добър интерес на детето”. В тази връзка, е желателно да се дефинира по-точно понятието в § 67 от законопроекта. - С редица предложения за изменение на Закона за убежището и бежанците се предлага отпадане на понятието „политическо убеждение” (§ 4 от законопроекта, § 8 от законопроекта – предложеното изменение на ал. 1 и ал. 2 на чл. 8, § 67, т. 3 и 4 от законопроекта). Предвид употребения в директивата и в чл. 1, б. А), т. 2 от Конвенцията на ООН за статута на бежанците термин political opinion, както и установяването на правото на мнение и правото на убеждение като две самостоятелни права (чл. 38 и чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, съответно в чл. 9 и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и в чл. 10 и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз), следва да се прецени дали отпадането на израза „политическо убеждение” е в съответствие с вложения в съответните актове смисъл (особено предвид наличието на изричната разпоредба на чл. 10, т. 1, б. „д” от Директива 2011/95/ЕС, дефинираща понятието political opinion) и дали изключването на понятието „убеждение” е в съответствие с чл. 27, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно разпоредбата на който “Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи”. Може би трябва да се даде легално определение на понятието „политическо мнение”, както е направено и в Директивата. - Останалите бележки са редакционни и ще бъдат предоставени на вносителите. От името на вносителите господин Нанков отбеляза, че бележките са коректни и ще бъдат съобразени. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 302-01-42 от 19 ноември 2013 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2013 г. Настоящият законопроект има за цел националното законодателство да бъде уеднаквено с актуалните изисквания на международните правила по отношение на политиката в областта на убежището с оглед постигане на пълно съответствие с европейските норми. Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния стандарт на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В допълнение се прецизират някои от действащите в момента разпоредби с оглед гарантирането на пълно съответствие с правото на Европейския съюз. Директива 2011/95/ЕС отменя Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. С проекта на закона се цели уеднаквяване на правилата за предоставяне на международна закрила в съответствие с общата политика в областта на убежището, включваща Обща европейска система за убежище. В тази връзка се въвежда понятието „международна закрила”, което включва статут на бежанец и хуманитарен статут; прецизират се основанията за предоставяне на международна закрила; някои понятия – субекти на преследване, действия на преследване; основанията за отказ, прекратяване и отнемане на различните видове закрила и за прекратяване на производството за предоставяне на закрила; като изключващи клаузи се въвеждат основанието „заплаха за националната сигурност” и „заплаха за обществото”. Законопроектът транспонира и Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Тази директива урежда условия на приемане, които гарантират достоен стандарт на живот и са съпоставими в целия Европейски съюз независимо от мястото на подаване на молбата за международна закрила. Тя гарантира правата на лицата, търсещи закрила, и предоставя необходимите компенсиращи мерки за приемащата държава членка, които да обезпечат опазването на обществения ред, сигурността и здравето на населението. Крайният срок за нейното транспониране е 20 юли 2015 г., но България предприема мерки за въвеждането й преди него по обективни причини, свързани с миграционния натиск, на който е подложена страната понастоящем. В съответствие с горепосочената директива, на лицата, търсещи международна закрила, се осигурява ефективен достъп до правосъдие. Специално внимание е отделено на правата на лицата от уязвими групи. С Преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения в други закони, уреждащи отделни аспекти на закрилата на бежанци – Закона за чужденците в Република България и Закона за българските лични документи. В заключение, транспонирането на Директива 2013/33/ЕС e важна стъпка към привеждането на българско законодателство в съответствие с най-високите стандарти на Общата европейска система за убежището. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (със 17 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 ноември 2013 г.” Благодаря Ви.

Няма ли първо да го представим? Първо са вносителите!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците” – това, което ние предлагаме, е: заличава се чл. 34, а в чл. 39 след думите „да останат” се допълват думите „за определен срок” и целият текст добива следния вид: „Да останат за определения срок на територията на Република България”. Мотивите, които ни водят към тези промени, са, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. Наличието на такъв текст в Закона за убежището и бежанците създава прекомерно натоварване на социалната ни система. Също така фактът, че повечето от така наречените „бежанци” са предимно от арабски, от африкански произход, практически е невъзможно да бъде получена вярна и достъпна, достатъчно адекватна информация за членовете на семействата им. Голяма част от тях идват без документи. Реално погледнато в момента могат само да декларират кои са. Впоследствие се оказва, че те са и други личности. Това дава много причини ние да се съмняваме в достоверността на документите. Могат да посочат всеки за свой роднина. Този начин е по-лесният начин да получи убежище. Това, което ние искаме в чл. 39, е с новия текст да се дописва и по този начин те да не остават за постоянно, а само за определения срок. Това е за представянето. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, не знам защо е това неглижиране. Две от комисиите не се произнесоха по нашия законопроект, след като са се занимавали с тази материя и са гледали законопроекта от Министерския съвет. И в Правната комисия, и в другата – по европейските въпроси. Защо не е разпределен, както тук се подсказва и се прави възражение, е друг въпрос. Може би вината за това е на господин председателя на Народното събрание. Все пак беше логично, нормално и естествено, задължителна част от процедурата, да бъде гледан и в тези две комисии. Досега съществуващият, действащият закон си беше врата в полето. Това понятие българският народ използва тогава, когато някой иска да мине и има безпределни възможности. Да, така беше и бяха разписани текстовете на закона по абсолютно благоприятния начин, свръхблагоприятния начин за тези, които идват в България. Този закон е от няколко години. Този закон явно не е имал предвид тази лавина от бежанци – пришълци, която ни се стовари в последните няколко месеца, но, видите ли, има някои – чиновници ли да ги нарека, политици ли, които считали, че и това им е недостатъчно, че трябва да бъдем с още по-верноподаническа нагласа и да направим изменение в сега съществуващия Закон за убежището и бежанците, в още по-благоприятна за бежанците насока. И това се прави. Цял законопроект, подготвен от Министерския съвет, е вкаран тук. И аз ще се спра на думите на госпожа Златева, че с първия внесен законопроект – на Министерския съвет, се стига до (опитвам се да цитирам, дали ще бъда точен) най-високите стандарти в европейското законодателство по темата. Значи има в европейското законодателство и закони, които не са на толкова изключително високо ниво. Трябваше ли с този законопроект и по тази материя да достигнем най-високите стандарти на европейското законодателство? Защото в европейското законодателство има закони, които не са дори на това ниво, на което в момента се намира законът и който искате да измените. Разбира се, те са на много по-ниско ниво, защото обществото в Гърция, в Италия, в Испания е на много „ниско ниво”, според европейските стандарти, и онова, което се иска от тези страни. И е нормално, защото в тези страни има защитни сили, има чувство за самосъхранение, докато при нас ние като че ли не сме подложени на този натиск и нямаме тези проблеми, но трябва да работим неуморно, да се трудим – четири комисии, днес видяхме, дават едни становища, едни фалшиви организации там бяха прочетени, че в една от комисиите са присъствали, за да достигаме до тези най-високи стандарти. За какво? За да реализираме една още по-голяма възможност за бежанците, за пришълците – да прииждат, но не само те. И защо ние внесохме нашия законопроект? Защото той е актуален. Както винаги, когато „Атака” внесе нещо, считайте, че то е актуално и може би и за в бъдеще ще е актуално. И то ще се случи. Дотук какво наблюдаваме? Тук, в последните няколко месеца, е тази първа вълна. Дойдоха някои от семействата, а в Европа нашите партньори това вече са го преживели – идват първите, те влизат тук, слагат крак на вратата, за да стои отворена и през вратата започват да нахлуват. Започват да нахлуват – кои? Нахлуват техните семейства и близки– вижте колко благородно, колко благонравно! Защото тук се касае не само до семейства, но вече и за близки. Тези текстове, които ние третираме, са няколкото текста в тази насока и в този смисъл. И ние от „Атака” имаме мъдростта, имаме очакването и отправяме към обществото предупреждението и с този законопроект – да го предпазим. От кой? От следващите талази, които ще нахлуят. В момента се уреждат статутите на бежанци, на тези няколко хиляди – десет ли са, дванадесет ли последно излязоха. Успокои ме вътрешният министър, че на месец те вече били само по 200-250 души, влизащи, нахлуващи. Уреждат се техните документи, които, като ги получат, какво? – Започват да водят жени, деца, близки, роднини. Един кръг, който нашият закон недобре и неточно дори очертава, защото не се касае много често за една жена, а до жените, тъй като това са граждани от арабски произход с мюсюлманско вероизповедание, както е известно, до децата, които не могат да бъдат установени от кой брак са, от коя жена. Естествено, нормално, логично, че става така, с всички последици от това. И в досега съществуващия закон има безумни разпоредби – от чл. 39а четем до ал. 4 едни задължения на Държавната агенция за бежанците: „в сътрудничество, казва, с Върховния комисар – вижте колко патетично, на Организацията на обединените нации за бежанците, Червеният кръст да предприеме действия за издирването...”. Къде? В тези всички чужди държави. Кой знае имаме ли дипломатически отношения? Имаме ли в тези държави някаква стъпка, с която да осъществим това? Би трябвало според този текст да открием там някакви представителства. Не знам какви, един Господ знае какви, но това съществува като задължение. Това е декларирано, това е задължение! „Чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да се събере със своя законен съпруг и с техните ненавършили пълнолетие и невстъпили в брак деца, ако и те заявят желание за това.” Тук обръщаме, забележете, българското понятие за семейство, което е общо взето: ненавършилите пълнолетие деца до 18 години, по един определен начин: невстъпилите, казва, в брак. Това е ново понятие, което внасяме в българското законодателство, с което коригираме традиционни норми, които са съществували в страната във връзка със семейното ни право и законодателство. Виждате докъде се стига. Друг един текст по чл. 39, т. 1: „да останат на територията на Република България;”. Докога? До второ пришествие, или докато дойдат марсианци?! Значи, правим законодателство винаги с поглед за известно бъдеще, за срок, визираме винаги едни години, ако щете, едни месеци. В случая има текст, който казва: без срок. В тази връзка ние слагаме едно скромно: с определен срок. Това може да бъде определено после от някакви регулаторни държавни органи, но да има такъв срок. Тези хора не могат да останат за неопределено време. Има няколко алинеи в чл. 34, които са абсурдни. Всичките мога да Ви ги прочета и по всичките да Ви направя забележки, които съм сигурен, че ще бъдат възприети от Вас като от мислещи хора, като съвсем нормални. „Когато чужденец не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или, казва, по друг начин.” Тук давате ли си сметка каква врата е отворена? Хора, на които не може да се установи самоличността, които крият самоличността си, да поемат задължение, представяйки писмена декларация. Представете си каква може да бъде нейната доказателствена сила, отговорността пред закона и какво може да бъде декларирано по този начин?! С една такава декларация може например да бъде деклариран цял един сирийски град, че са роднини. Там родовете са големи, бих казал, дори много големи. С тази декларация може да се декларира абсолютно всичко и на базата на нея да се черпят права. „Държавната агенция за бежанците улеснява събирането на разделени семейства, като съдейства на чужденците за издаване на пълни документи и за допускането им на територията на страната.” Ама, аз мисля, че в скоро време Държавната агенция за бежанците дори няма да може да приема бежанци. Това няма да бъде дори поносимата й възможна роля, която да изпълнява, защото тя ще трябва да се занимава със задължението по този текст. Или: „Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Българския червен кръст и други организации предприема действия за издирването им.” Не знам, ние българско ЦРУ ли трябва да организираме, или МОСАД, или КГБ, или служба? Разузнавателна ли ще бъде, обследваща ли, не знам?! Това са абсурдни текстове, които съществуват в настоящия закон. Ето защо ние предлагаме тяхното премахване в настоящия момент като абсурдни и затова сме внесли нашето предложение. Вместо да се направи това, тук се внася, както виждаме и както споменах преди, един законопроект, който да направи всичко това, защото този им е малко, още по-либерално. За кого? Не и за българите. Не за нас, българските граждани, а за чужденците, така че аз Ви призовавам да възприемете нашия законопроект, да гласувате за него и да отхвърлите този, внесен от Министерския съвет. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа, аз ще си позволя диференциран поглед върху двата законопроекта. Понеже нямам никаква потребност да водя полемика с предния оратор, ще подчертая дебело още в началото, че моят поглед е непредубеден и той се базира, имайки предвид сложността на тази материя, изцяло на европейските директиви и ангажиментите на Република България според тези директиви. Първо, по законопроекта, предложен от Министерския съвет. Той има много просрочена във времето съдба. Още ноември месец е внесен този законопроект и, бих казал, освен просрочена във времето съдба, и по странен начин се е развил този законопроект, докато дойде дотук, до пленарната зала. На първо място, от една страна, отчитаме сериозния бежански натиск през последните месеци към България, и то в корелация с един непропорционален и асиметричен капацитет на българското правителство и българските власти да го посрещнат. На второ място, трябва да отчетем един много сериозен момент, а именно двете директиви, които трябва да бъдат транспонирани, имайки предвид, че България е пълноправен член на Европейския съюз – Директива 95/2011 и Директива 33/2013. Обръщам внимание върху един факт: едната директива е с препоръчителен срок – до края на 2013 г. да бъде транспонирана в българското законодателство. На трето място е ясно изразена и отчетливо идентифицирана необходимостта от страна на Държавната агенция за бежанците и Министерството на вътрешните работи за законодателен отговор на предизвикателствата, на които бяхме подложени през последните месеци. На следващо място, трябва да изтъкнем и странни моменти в процедурата по приемане на този законопроект. Оказва се, че законопроектът, предложен от МВР, е без широка консултация особено с експерт по бежанско право и с Върховния комисариат на ООН за бежанците в България. Поради тези причини още същия ден, когато законопроектът излиза на сайта на Министерския съвет, има остра реакция от правозащитни организации. Всички институции, до които се обърнаха за становище – и нашата комисия, и другите постоянни комисии на Народното събрание, изтъкват предимствата на законопроекта. Най-ясно и отчетливо обаче се забелязват дефинираните от Върховния комисариат на ООН за бежанците забележки и съображения. Почти всички институции, без изключение, казват, че законопроектът е приемлив, но са необходими няколко корекции. Тук включвам и Министерството на правосъдието, и Държавната агенция за закрила на детето, и Омбудсмана, и Държавната агенция за бежанците, и още няколко институции. Върховният комисариат на ООН за бежанците е институцията с референтни становища по едно толкова специфично и експертно право, каквото е бежанското право. Те имат няколко забележки, които са от съдържателен характер, споделяни и от доста други институции – тук включвам и правозащитните, и те касаят няколко теми. Тези теми доведоха до дългата съдба на този законопроект и Комисията по правата на човека взе решение по отношение на тях. Само ще ги маркирам. Притеснителни са няколко обстоятелства в предложения законопроект от МВР. На първо място, режимът, който се предприема по отношение на задържането в центровете от затворен тип. На второ място, на Държавната агенция за бежанците се вменяват едва ли не полицейски и охранителни функции, което е неприемливо от страна на тези институции. На трето място, отчетени са проблеми по отношение на прецизирането на основанията за задържане извън законните. Има спорна уредба за задържане на основание на, забележете, заповед на председателя на Държавната агенция за бежанците. Спорна е постановката за задържане на малолетни и непълнолетни лица, а също мярката „парична гаранция”, която се въвежда чрез законопроекта. Въвеждането на нов вид документ за кандидатстване за международна закрила е също спорен и не за всички приемлив текст. На последно място, процедурата за достъп до пазара на труда, а именно намалява се отлагателният срок за търсещите закрила. Поради споменатите на няколко пъти директиви, едната от които е с фиксирани срокове и поради целесъобразността на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежищата и бежанците, призовавам уважаемите народни представители да подкрепят законопроекта на Министерския съвет. В Комисията по правата на човека след много дълъг дебат инициирахме работна група, която вече се събира може би пет пъти. Работната група е от експерти, без участието на народни представители – експерти от самата комисия, от МВР, от Държавната агенция за бежанците, от Държавната агенция за закрила на детето, дирекция „Законодателна дейност” към Народното събрание, също така и от Върховния комисариат на ООН за бежанците, Върховна касационна прокуратура, Върховен административен съд и така нататък, и така нататък. Днес е последното заседание на тази работна група. Целта на работната група беше предложенията за корекции между първо и второ четене да се прецизират по начин, че окончателният текст, ако не консенсусен, поне да е приемлив за всички, и в търсенето на допирни точки, както казах и преди малко – пълен консенсус. Имам уверението на експертите от Комисията по правата на човека, че са намерени допирни точки. В момента текстът е почти в окончателен вид – прецизиран, с изключение на няколко отделни теми, които залата ще ги реши на второ четене. Няколко думи по отношение на втория законопроект – на господин Адриан Асенов. Не смятам, както предварително дебело подчертах, да влагам каквито и да е предубеждения и каквото и да е лично отношение. Базирайки се изцяло на обективната действителност, първо, и второ, на нормативните документи, по които Република България е страна – тези нормативни документи са директивите на Европейския съюз, трябва да кажа само няколко неща. Предложенията са насочени към отмяна на правната възможност за събиране на семейства, на чужденец с предоставен статут на чужденец, временна закрила или хуманитарен статут. Това противоречи на две директиви, които са имплементирани в Закона за убежищата и бежанците – Директива 2001/55/2001 г. и Директива 2003/86/2003 г. В случай че предложеният законопроект, уважаеми колеги, бъде одобрен, ще е налице неизпълнение от страна на България на законодателството на съюза и опасност Европейската комисия да започне процедура за нарушение срещу Република България. Много са актовете, които с оглед на проточеното време, няма да Ви ги цитирам, ни забраняват такова своеволно действие – въпреки личното ми мнение, че може би в тази посока трябва да се мисли, но без да заобикаляме тези нормативни документи на Европейския съюз. От друга страна, беше впечатляващо експертното мнение на представителите на Министерството на труда и социалната политика по отношение на този законопроект, а именно според законодателния мир в България специално внимание се обръща на правото на всяко дете да живее заедно с родителите си, да бъде обект на закрила от страна на неговото семейство, да не бъде разделяно от родителите си. Конвенцията за правата на детето задължава държавите – страни по нея, да гарантират правото на всяко дете да живее със своите родители, ако това не му вреди. Заедно със своите родители то също има право на мнение и участие във вземането на решение по отношение на съдбата му. По отношение на децата бежанци изрично е предвидено държавите – страни по конвенцията, да вземат необходимите мерки и, забележете, да осигурят на детето да получи подходяща защита и хуманитарна закрила в унисон с тези правила и този нормативен ред. Само от тази гледна точка, не заради това че предложеният законопроект е от страна на представители на Партия „Атака”, аз призовавам този законопроект да не бъде приет. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Кърджалиев, аз не мога да Ви повярвам, че Вие сте непредубеден по отношение на нашия законопроект. За да докажа това нещо, ще задам два въпроса. В чл. 34, ал. 5 в настоящия закон се казва, че когато чужденецът не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин. Смятате ли, че това е добра формулировка, при положение че огромният процент от така наречените бежанци нямат документи? Значителен процент от тях декларират неверни данни. Възможно ли е само въз основа на една декларация, която да бъде основание всички хора, които декларират родственост с получилия вече някакъв статут, съответно да има основание и те да получат статут? Също така бих искал да Ви задам още един конкретен въпрос във връзка с чл. 39а, където в ал. 2 се казва, че председателят на Държавната агенция за бежанците може да разреши събиране на чужденец, ползващ се от временна закрила, с други близки роднини, живели заедно като част от домакинството по време на събитията и които са били зависими от чужденеца в държавата по произход. Това са много общи формулировки и наистина, както господин Шопов спомена в неговото изказване, това означава, че практически цели населени места биха могли да кандидатстват за статут, при положение че един от техните представители – хората, живеещи там, е получил някакъв статут. Аз мисля, че тези формулировки са много общи и просто няма как да бъдат запазени в този вид. Много ще се радвам конкретно да отговорите на тези въпроси, за да може да стане ясно всъщност каква е Вашата позиция. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Стоянов, по съвсем добронамерен начин ще се опитам да отговоря. Не съм длъжен да го направя обаче. Според мен, темата е високо експертна – говоря като цяло. Поради тази причина беше създадена тази работна група. Уверявам Ви, тази работна група заседава пет пъти и се води много сериозна полемика, много сериозен дебат, за да уточнят възможно най адаптируемите текстове за Република България като нормотворчество. По отношение доказването на идентичността – първият въпрос, който задавате, отговорът не може да е друг освен този: правата вървят заедно със задълженията на Република България, когато говорим за пълноправно членство в Европейския съюз. С оглед на подписаните директиви възможно е това да е в ущърб и Вашите основания да имате аргументи в подкрепата им, но ние трябва да спазваме това законодателство. Ние нямаме избор, освен ако тук не прозира Вашата кардинална теза, че България не е необходимо да е пълноправен член на Европейския съюз. По отношение на втория Ви въпрос – не веднъж съм казвал от тази трибуна: това е въпрос на светоусещане. Моето е такова, Вашето е по-различно. Разликата може би е тук, че аз уважавам този Ваш мироглед, а Вие не правите достатъчно, за да покажете съответна толерантност към други, към чужди мнения, към различни мнения. Ксенофобията, според мен, е нерационално чувство. Неприязънта, която аз съзирам във Вашите реплики и на всички оратори от партия „Атака”, е неприемлива за мен. Просто приемете този факт – хората имат различен мироглед. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Първо ще поискам удължаване на времето на парламентарната ни група.

Изказването ми ще протече по следния начин, тъй като вече ни обявиха, че сме били ксенофоби и постоянно сме се изказвали ксенофобски. Според Виенската конвенция за защита на правата на бежанците статутът на бежанец се дава в първата сигурна страна, където той пристигне. Поправете ме, ако греша, но надали от Сирия първата сигурна страна, в която пристига бежанецът, е България. Аз съм завършил география и все още не мога да си представя как Сирия граничи с България, но явно по някакъв начин Вие си го представяте. За мен този статут трябва да бъде даден в държавата Турция. След като се даде в Турция, смятате ли, че е напълно нормално даден бежанец да бъде ескортиран до българската граница и да бъде предоставен на България, за предоставяне на статут? Имайте предвид, че тук вече говорим за нещо друго. Ако това се прави умишлено, представлява удар по една национална икономика само по себе си. Тъй като, идвайки тук със статут на бежанец и идвайки цяло семейство, да речем примерно от десет души, със статут на бежанец, те удрят по икономиката на България. Такъв проблем имаше в Гърция. Гърция 2009 г. сезира Европейската комисия именно за това, че Турция умишлено извозва чужди граждани, които искат да получат статут на бежанец, до гръцката граница, където ги оставя и те попадат в техни лагери, за да получат статут на бежанец и следователно да попаднат на издръжка на гръцката икономика. Защо това не се прави в Турция? Защо е необходимо ние в момента да разширяваме периметъра на нашето законодателство, за да приемаме повече бежанци, вместо да направим такъв периметър на нашето законодателство, че да защитим собствената си държава? Защо е необходимо нашата икономика да плаща за бежанци, които ни се извозват на границата? А защо не е необходимо ние да увеличаваме доходите на нашето население? Това са ред такива въпроси и не смятам, че е ксенофобско изказване. Да, когато даден човек дойде в България и поиска статут и му бъде поискан документ, следователно дали има брак, той трябва да представи такъв. Какво значи декларация? Давам прост пример: случаят, който беше с наръганото момиче преди няколко месеца. Оказа се, че въпросната личност, която е наръгала момичето, даже не е с правилните имена, защото умишлено е бил подвел българската държава и е казал други имена. Аз не знам срещу него да има осъдително производство и той в момента да е в затвора за невярно предоставена информация. Какво ни гарантира на нас, че националната ни сигурност няма да бъде заплашена именно от такива хора? По какъв начин Вие ще дадете гаранция примерно, че утре няма да дойде някой, който да декларира, че има действително в едно село тридесет души, които са му роднини до четвърто коляно и следователно по ударите на нашия закон ние трябва да му предоставим статут на бежанец на базата на представяне на невярна информация? Или ние ще командироваме разследващи органи в други държави, за да могат те като следователи да издирват документация дали даден човек има брак или аджеба няма брак? Това са ред такива въпроси. Действително за нас от „Атака” е много по-добре и това е правилната позиция, ние да защитим първото, което е: националната сигурност и суверенитет на държавата. На второ място, да защитим родната си икономика, защото постоянно чуваме отляво и отдясно, от едно или друго правителство, че нямаме пари за увеличаване на доходите, но явно имаме пари за издръжка на бежанци. А бежанците генерират ли ни доходи? Генерират ръст на икономиката?! Или от Евросъюза ни дават допълнително пари с някаква лихва отгоре, затова че ние гледаме бежанци? Не! Генерират престъпност. Ако сте забелязали хората в населените места, където има бежански лагери, протестират именно срещу това – протестират срещу това, че на тях им се вменяват едни хора, които на всичко отгоре трябва да издържат с данъците си, но извършват и редица престъпления. Да дребни кражби, но те са изключително дразнещи, защото излизат от джоба на всеки беден българин. Именно това трябва да решим сега. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В този дебат не чух нито един аргумент по принцип против това, което ние предлагаме в нашия законопроект. Чух едни общи фрази и едни обвинения в ксенофобия и нито, нито един логичен аргумент. Опитах се заедно с моите колеги да представим нашите аргументи, нашата гледна точка. Смело мога да заявя, че не виждам нищо ксенофобско в това, което ние предлагаме. Просто искаме да има повече яснота и когато един човек иска да се събере със своите роднини, това да стане на базата на някакви ясни правила. Ще помоля колегите, тъй като съм убеден, че ще има много колеги, които ще гласуват „против” нашия законопроект, нека да обосноват с аргументи своята позиция, защото до момента такива аргументи не чух. Наистина в момента в това състояние, в което е Законът за убежищата и бежанците, има една огромна врата, която позволява огромни групи от нелегални емигранти да влязат на базата на фалшива информация, която те предоставят. Всички знаем, че 80% от нелегалните имигранти влизат без документи за самоличност. По данни на МВР значителна част от тях декларират данни с невярно съдържание. Значителна част от тях са платили големи суми на каналджиите, за да влязат в Европейския съюз и са готови на много неща, включително и да излъжат, за да получат този статут. Смятам, че състоянието на закона с формулировките, които са в него, в настоящия момент не са правилни. (Председателят Мая Манолова дава сигнал за изтекло време.) Още веднъж ще помоля: дайте своите аргументи „против”.

„ДОКЛАД по Законопроекта за фискален съвет, № 302-01-43, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г. На заседание, проведено на 12 декември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за фискален съвет. На заседанието присъстваха Людмила Елкова – заместник-министър на финансите, Мария Маринова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“, и Методи Методиев – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“. От името на вносителите законопроектът беше представен от заместник-министър Людмила Елкова. С проекта на Закон за Фискален съвет се транспонира част от разпоредбите на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. С директивата се въвеждат определени изисквания за националните бюджетни прогнози, средносрочните бюджетни рамки и националните числови фискални правила. За тази цел директивата предвижда, че трябва да има ефективно и навременно наблюдение, извършвано от независими институции, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки. През 2012 г. Република България подписа, а тази година и ратифицира Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, в който участват 25 държави – членки на Европейския съюз. Договорът въвежда т.н. „Фискален пакт” за засилване на бюджетната дисциплина, който надгражда и допълнително подсилва правилата за засилено икономическо управление в ЕС, приети през 2011 г. Според разпоредбите на договора спазването на залегналите в него фискални правила трябва да бъде съблюдавано от независими национални институции. Във връзка с това създаването на независим фискален орган е ангажимент, произтичащ за Република България от спазването на законодателството на Европейския съюз в областта на бюджетното управление. Прегледът на съществуващите независими фискални институции в Европейския съюз, изготвен от Министерството на финансите, показва, че към момента по-голямата част от държавите членки вече имат функциониращи подобни институции със сериозна репутация. С предложения проект на Закон за Фискален съвет се създават условия за независимо наблюдение и анализ на бюджетната политика на страната и се създават предпоставки за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност. В законопроекта са дефинирани основните цели на новия независим орган, а именно: независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси и повишаване качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози чрез извършване на безпристрастна оценка, основана на обективни критерии, както и повишаване на прозрачността и информираността на обществото за фискалното управление на страната. Дефинирани са основните принципи, въз основа на които Фискалният съвет ще осъществява дейността си: независимост и публичност, обективност и прозрачност, както и равнопоставеност на неговите членове. Основна функция на Съвета ще бъде наблюдаването на спазването на числовите фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление“ и Консолидираната фискална програма. Съветът ще изготвя становища относно пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите, основаната на тях средносрочна бюджетна прогноза и законопроекта за държавния бюджет, включително по законопроекти за неговото изменение и допълнение и по законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В допълнение на това Съветът ще изготвя и мотивирано становище по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и останалите социалноосигурителни фондове. Предвижда се Фискалният съвет да се състои от петима членове, в това число председател, които ще бъдат избирани от Народното събрание за срок 6 години. Заложени са изисквания това да са лица с високи нравствени качества, да имат висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и не по-малко от 10 години професионален опит в областта на макроикономическия анализ и/или управлението на публичните финанси. Създаването и функционирането на Фискалния съвет ще окаже въздействие върху държавния бюджет, тъй като се предвижда организационно-техническото обслужване на Съвета да се осъществява от технически сътрудник в администрацията на Народното събрание, а необходимите средства за функционирането му да се осигурят от бюджета на Парламента. Бяха зададени въпроси от народните представители, на които представителите на вносителя отговориха изчерпателно. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 10 народни представители, „против” и „въздържали се” няма. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за фискален съвет, № 302-01-43, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, мога да го прочета и целия. „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на Закон за Фискален съвет, № 302-01-43, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г. На заседанието, проведено на 4 декември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за Фискален съвет, № 302-01-43, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г. В заседанието взеха участие Людмила Елкова – заместник-министър на финансите, Маринела Петрова – директор на дирекция, Методи Методиев – старши експерт, Соня Димитрова –главен експерт, и Велин Пеев – младши експерт в Министерството на финансите. Проектът на закон е разработен в съответствие с Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, чийто разпоредби следва да бъдат въведени в националното законодателство на държавите членки в срок до 31 декември 2013 г. С директивата се въвеждат определени изисквания за националните бюджетни прогнози, средносрочните бюджетни рамки и националните числови фискални правила. За спазването на последните директивата предвижда, че трябва да има ефективно и навременно наблюдение, извършвано от независими институции, които разполагат с функционална автономност по отношение на фискалните органи на държавите членки. Законопроектът е и в изпълнените на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, който постановява, че спазването на залегналите в него фискални правила трябва да бъде съблюдавано от независими национални институции. Самият Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз беше подписан от 25 държави – членки на Европейския съюз, в това число и България, през месец март 2012 г. и бе ратифициран от Народното събрание на 28 ноември 2013 г. Проектът на Закон за фискален съвет е и в контекста на препоръката на Съвета на Европейския съюз от 9 юли 2013 г. относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012-2016 г., в която към България е отправена препоръка през периода 2013-2014 г. „да създаде независим орган, който да наблюдава бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.” Прегледът на съществуващите независими фискални институции, направен от Международния валутен фонд, показва, че към края на месец януари 2013 г. съществуват 29 фискални съвета в страните – членки на Международния валутен фонд. Повечето от тях са в Европейския съюз, като много от съветите са създадени през последните години. С настоящия Проект на Закон за фискален съвет се създава независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. По този начин се транспонират разпоредбите на Директива 2011/85/ЕС, както и се изпълняват изискванията на Договора за стабилност, координация и управление на Европейския съюз по отношение на независимите фискални институции. Останалите разпоредби на директивата, както и разпоредбите на Дял III „Фискален пакт” от договора бяха транспонирани с приетия през месец януари 2013 г. Закон за публичните финанси. С предложения Проект на Закон за фискален съвет се създават условия за независимо наблюдение и анализ на бюджетната политика на страната и за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност, което пряко е свързано с целите на Европейския семестър в Европейския съюз. Основна функция на Съвета ще бъде наблюдаването на спазването на числовите фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление”, и консолидираната фискална програма. Съветът ще изготвя становища и препоръки относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите, основаната на тях средносрочна бюджетна прогноза, по законопроекта на държавния бюджет, по законопроектите за неговото изменение и допълнение и по законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В допълнение на това, съветът ще изготвя и мотивирано становище по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и останалите социално-осигурителни фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Предвижда се Фискалният съвет да се състои от петима членове, в това число председател, които ще бъдат избирани от Народното събрание за срок шест години. Законопроектът предоставя също така възможност за членове на Съвета да бъдат избирани и лица с чуждо гражданство. Подобна практика се наблюдава в съответното законодателство на редица държави членки, създали независими фискални институции, и допринася за повишаване на независимостта и международното признание на работата на институцията. В заключение следва да се отбележи, че с предложения Закон за фискален съвет се постига пълно съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз по отношение на независимото наблюдение и анализ на бюджетната политика. Това е важно условие за постигане и поддържане на дългосрочна устойчивост на основните фискални параметри и за създаването на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 13 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за Фискален съвет, № 302-04-43, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г.”