11 март 2014 г.

От името на парламентарна група.

Благодаря Ви, господин председател, за изчерпателното представяне. Уважаеми колеги, за съжаление, поводът, за който искам думата, е доста по-сериозен. Става дума за това, че в продължение вече на месеци наред, след като Дунав мост 2 на Видин започна да работи, се натъкваме на следния проблем. За съжаление, всички български шофьори на тежкотоварни автомобили, включително и международните – тези, които влизат в България или минават транзит, се сблъскват с препятствието за невъзможност да си закупят винетни стикери от границата.

Конфликт на интереси няма ли?

Нямам конфликт на интереси.

Единственото място, на което можеш да си закупиш винетен стикер, е едно павилионче, което е с размер един на един, поставено на един паркинг близо, до град Видин. Всъщност е на 2 км от границата. До тук няма нищо лошо. При една справка фирмата, която продава винетните стикери, няма договор за разпространение и продажба на винетни стикери, както го изисква Законът за автомобилните превози, движение по пътищата и всичко, свързано с АПИ. Но това не е всичко. За капак на всичко това винетните стикери се продават с надценка от 2 до 4 лв. в зависимост от това колко платежоспособен е човекът, дали е българин, дали е чужденец, какъв автомобил управлява. В зависимост от материалното му състояние се слага и надценката. Аз и моите колеги искаме да зададем няколко въпроса, които, естествено, ще бъдат оформени и писмено като сигнал към главния прокурор. Защо държавата бездейства вече месеци наред и не дава възможност за продажба на винетни стикери на граничния пункт, каквато е практиката? Има ли друг интерес, конфликт, включително и на служител в Министерството на транспорта, който е ангажиран с тази продажба? В тази връзка ние призоваваме сега и веднага: министърът на регионалното развитие госпожа Терзиева, като представител на Агенция „Пътна инфраструктура”, министърът на транспорта, тъй като най-вероятно има замесени служители от Министерство на транспорта, и министърът на финансите, тъй като има злоупотреба с ценна книга, знаете, че винетните стикери са ценна книга с номинална стойност и няма възможност за надценка, незабавно, господин председател, да дойдат в залата на Народното събрание и да дадат обяснение на всички тези въпроси, които аз и моите колеги поставихме. И обърнете внимание, че Дунав мост 2 е лицето на България за чужденците, които влизат. Това ли е нашето лице, когато, влизайки на границата виждат цените на винетните стикери, а два километра по-надолу ги купуват на завишена цена, която завишена цена се определя по други критерии? И къде отиват тези средства? Освен това, господин председател, аз мисля, че Вие лично трябва да сте ангажиран към този проблем, тъй като избирателният Ви район е Видин и искрено се надявам досега да не са Ви запознавали Вашите избиратели с този въпрос, или да не става прикриване с цел злоупотреба и облагодетелстване, включително на длъжностни лица – служители в Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Имахме известни затруднения с пултовете за гласуване в нашата парламентарна група и не успяхме да гласуваме всичките народни представители. Ще Ви помоля за процедура по прегласуване, за да можем да си изразим вота. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам процедура по прегласуване и да уточня – който не е прочел текста, за какво гласуваме, и гласува анблок, само защото е внесен от „Атака”. Да обърна внимание, че с предложените промени ликвидираме възможността членове на домакинствата – не само роднини, които сега имат право да идват в България, на получилите статут, поне за това да се замислят. Членове на домакинства и зависими хора от тези, които са получили статут, имат право в момента да искат убежище в България. Гласувайте по съвест, не се влияйте от това кой предлага законопроекта.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа, имайки предвид сложността – в дебатите стана ясна, на този законопроект, който се прие, от Министерския съвет, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет, да бъде удължен до максималния срок съгласно чл. 79, ал. 1 от правилника, а именно с още три седмици. Благодаря Ви.

Колеги, моля за процедура за допуск в залата на: Цветан Гунев – подуправител на Националната банка; Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и администрация” – БНБ; Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и Снежанка Колева – експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. По § 1 има предложение от народния представител Йордан Цонев. Имаме текста на предложението за изменение в § 1 на т. 1. Комисията подкрепя това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Този закон урежда условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора за спазването на пруденциалните изисквания и прекратяването на кредитните институции (банките) с цел да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите, както и изискванията за оповестяване на информация от страна на Българската народна банка (БНБ) в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху банките.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Българската народна банка е компетентен орган в Република България за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013”.”

По § 2 няма предложения. (Шум и реплики в залата.)

По § 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „кредитна институция” се добавя „и инвестиционен посредник”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2)Финансова институция е и финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, платежна институция и управляващо дружество. Не е финансова институция застрахователният холдинг и застрахователният холдинг със смесена дейност.”

По § 4 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 3а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За извършване на дейности по чл. 2, ал. 2, т. 6, 7 и 12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 по занятие от лице, което не подлежи на лицензиране по друг закон, е необходимо то да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за лицето. Критериите за определяне на съществена дейност се определят с наредба на БНБ.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) За да бъде вписано в регистъра по ал. 1, лицето трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да има търговска регистрация в Република България като дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции; 2. в предмета му на дейност да няма дейности извън тези по чл. 3; 3. да има собствен капитал със структура и в размер, определени с наредбата по ал. 1, като акциите може да бъдат само поименни; 4. мястото на извършване на основната стопанска дейност да е на територията на Република България; 5. управляващите и представляващите дружеството лица да притежават необходимата квалификация, професионален опит и репутация, а лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството - надеждност, финансова стабилност и репутация.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „чл. 24, ал. 2” се заменят с „чл. 24, ал. 1”, а накрая се поставя запетая и се добавя „ако ще извършва една или повече от дейностите по ал. 1”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „по чл. 3, ал. 2” се заличават, а думите „ал. 1, т. 1” се заменят с „ал. 1”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „на местна или чуждестранна финансова институция, ако” се заменят с „ако заявителят”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „местна или чуждестранна финансова институция по нейно” се заменят с „регистрирано лице по негово”; б) в т. 1 думата „престанала” се заменя с „престанало”. 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „финансовата институция” се заменят с „регистрираните лица”, а думите „ал. 1, т. 1” се заменят с „ал. 1”. 8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 1, т. 1” се заменят с „ал. 1”, думите „финансови институции” се заменят с „лица” и думите „чл. 3, ал. 1” се заменят с „ал. 1”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Благодаря, господин председател. Правя предложение за прегласуване. Очевидно не всички колеги успяха да гласуват. Видимо в залата има повече от необходимия кворум. Моля, процедура по прегласуване. Благодаря Ви.

По § 6 има предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думите „държави членки” текстът до края се заличава. 2. В т. 2 след думата „закон” се добавя „или от правото на Европейския съюз”.”

Следващият текст е предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 6а. Комисията подкрепя това предложение. Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция: „§ 7. В чл. 10 се създават ал. 4, 5 и 6: „(4) В състава на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет се включват лица с разнообразна квалификация и професионален опит, съответстващи на спецификата на осъществяваните от банката дейности и основните рискове, пред които тя е или може да бъде изложена. (5) В състава на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет могат да участват лица, които са в състава на управителните или контролни органи на други юридически лица, ако това им позволява да изпълняват ефективно задълженията си в банката. (6) Условията, при които членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет могат да участват в състава на управителните или контролни органи на други юридически лица, както и допълнителните изисквания, които трябва да спазват при упражняването на функциите си, се определят с наредба на БНБ.”

Има предложение на народния представител Йордан Цонев – § 7 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.

Има предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков за създаване на нов § 31а. Тъй като комисията не подкрепя предложението, ще го прочета: „§ 31а. В чл.58, ал.1 да се създадат нови т. 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11: 5. общият размер на кредита и условията за усвояването му; 6. срокът на договора за кредит; 7. стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфична стока или услуга и при свързани договори; 8. лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и всеки индекс или референтен лихвен процент, свързани с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; когато в зависимост от обстоятелствата се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9. размерът, броят, преиодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, и когато е необходимо, последователността, съгласно която вноските ще бъдат разпределени за погасяване на различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти, с цел изплащане на кредита; 10. годишният процент на разходите, пояснен чрез представителен пример; 11. общата сума дължима от потребителя.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, с това предложение с колегата Цветков сме предложили договор, какъвто и да е, да има своята конкретика. Не мога да разбера, нито той, а и много хора не могат да разберат странната логика да не се приема този текст. Ние искаме да има пояснение в самия договор. Какво имате против в договора да бъде записан общият размер на условията за усвояване на кредита?! Какво против?! Нима не трябва да има каква е стойността на кредита и какви са условията за усвояването му, или срокът на договора за кредит да не бъде описан в договора?! Да ги задължим да ги описват! Или лихвеният процент по кредита? Или годишният процент на разходите, който трябва да е пояснен с представителен пример? Или общата сума, която дължи потребителят по този договор – освен лихвата, различните такси и неустойки?! Ето, това предлагаме ние! Не предлагаме нещо, което да наруши банковата система и сигурността й. Ние не по-зле от всички знаем, че сигурността на една икономика се крие в стабилността на банковата система, но искаме да сме ясни – когато се предоставя даден кредит, да е ясно на всеки потребител какво включва и какви са условията вътре в този договор и в този кредит. Между другото това е в интерес и на банките, за да нямат съответните проблеми, когато се водят дела. Неслучайно загубиха вече четири дела, защото вътре няма такива условия, не са пояснени. На мен ми е много странна логиката за отхвърлянето на тези клаузи, въпреки че в повечето договори на банките те съществуват. Не мога да разбера странността на комисията, която не ги прие. Най-малкото, разбирам проблемите на банковата система. Защо е против това да има яснота?! Дали са четири условия в началото@ Да продължим с още няколко други условия, които трябва да фигурират в един договор. Тогава потребителят ще има сигурност. За съжаление това минава покрай ушите на много хора в момента, но то касае стотици хиляди хора, които ползват както ипотечни, така и потребителски кредити. Нещата, които не фигурират в тези договори, рано или късно ще бъдат наложени. Въпросът е някой да ги проумее и да асимилира точно какво се изисква в един двустранен договор. Защо например в Търговския закон е указано какво трябва да фигурира в уставите на съответните фирми, а когато става въпрос за договор между банката и кредитополучателя, да не е ясно какви са точките вътре?! Ето, за това става въпрос в нашето предложение. Надявам се, че ще проявите разум и ще го подкрепите.

По § 32 има предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков – в чл. 59 да се създадат ал. 4 и 5: „(4) При отпускане на кредити банките са задължени безплатно да предоставят на клиента за запознаване, в писмена форма, на хартиен носител или на друг траен носител своите общи условия по кредитите. (5) Общите условия следва да бъдат подписани на всяка страница и от двете страни, за да породят правно действие.” Комисията не подкрепя предложенията. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 32 и предлага да бъде отхвърлен.

След като отхвърлихте по абсурден начин предишното предложение, сега правим второ предложение – за подписване на всяка страница на общите условия на един договор. Самите общи условия, които са част от договора, трябва да бъдат подписвани. Искам да попитам тези, които са се занимавали с бизнес: ако възложа в момента на всеки, който и да е тук, в тази зала, да изпълни нещо и след това в договора да запиша, че общите условия се определят и този, който ги изпълнява, е запознат, примерно ако му възложа да ми достави еди колко си кубика дървен материал, но в периода от време, след като той ми го достави, аз поставям нови условия, че трябва да отговаря на други изисквания, различни от това, което ми е доставил, и това ще ми бъде основание да не му плащам ли?! Нима човек не трябва да знае при какви общи условия сключва договора?! Нима човек не трябва да знае, че има сигурност, когато е подписал един договор, и че те няма да се променят и ако се променят, ще бъдат описани в общите условия по начин и ред, които са указани в тях?! Нима юристите на банките не могат да направят такива сносни общи условия и договори, които да гарантират на българските потребители сигурност в периода на изплащането?! Ако искаме наистина да бъдем хора, които милеят за обществото и да не се стига до такива катарзиси – да научава някой впоследствие, че изведнъж лихвеният процент или някакви наказателни лихви са се вдигнали стремглаво нагоре и условията са коренно променени, нека да ги заложим да фигурират в общите условия. Няма никаква логика да поставяте в неравнопоставено положение потребителите, респективно кредитодателя. Подчертавам, това преди всичко е в интерес и на двете страни, но най-вече на потребителите на кредитите. Или ще оставим пак така да вървят нещата?! Проблематиката я знаят всички. И всички, когато се срещате с избирателите, казвате: „Да, ние ще ги променим”, но когато дойде време за промяна, стоите безучастни към този проблем. Подкрепете това предложение за ужас на комисията!

Колеги, имам едно мъдро предложение. Тъй като на първо четене вече мина и гласувахме Закона за потребителския кредит, и тъй като се касае за нещо реално и нормално, колегата предлага да преподписваме, да правим тъй наречения „параф” на всяка страница. Не че това койзнае колко ще ни помогне, но успокоява кредитополучателя. Аз лично на заседанието на комисията подкрепих предложението на колегата, но след това като цяло то беше отхвърлено. Имам предложение. Ако колегата не възразява, да оттегли предложението си и да го внесе веднага в същия му вид в Закона за потребителския кредит, където му е мястото, тъй като там става въпрос за договорите между кредиторите и кредитополучателите. Мъдро предложение! Благодаря.

Мъдростта на това предложение е 50%. Ще кажа и другите мъдри 50%. В потребителския кредит ще бъде само за потребителите. Ние говорим и за инвестиционния кредит. Заради това трябва да остане и тук. А това, разбира се, че ще бъде предложено и в Закона за потребителите, да, и не само тази част. Затова предлагам да има равнопоставеност както за инвестиционните кредити, така и за потребителските кредити. Радвам че, заместник-председателят на комисията, който докладва сега закона, го подкрепи там. Надявам се, че и Вие ще проявите разум да подкрепите това предложение в полза на хората, но преди всичко на социално слабите хора.

Продължаваме с § 33. По § 33 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 32: „§ 32. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1: а) в т. 3 след думата „банките” се поставя запетая и се добавя „на Фонда за компенсиране на инвеститорите”; б) точка 5 се изменя така: „5. одиторите на финансовите отчети на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи или на финансови институции, както и на лицата, които по закон осъществяват контрол върху одиторите на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи или финансови институции;” в) в т. 6 думите „финансови институции, застрахователи” се заменят с „предприятията от финансовия сектор”; г) в т. 8 думите „отчетите на банки и на други” се заменят с „отчетите на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи и на”, а думите „одиторите на банки” се заменят с „одиторите на кредитни институции, инвестиционни посредници, застрахователи и на финансови институции”; д) в т. 9 след думата „влоговете” се добавя „или компенсиране на инвеститорите”; е) създават се нови т. 10 и 11: „10. органите на други държави членки, на които е възложено да поддържат стабилността на финансовата система посредством използването на макропруденциални правила; 11. органите на други държави членки за оздравяване или органите, на които е възложена защитата на стабилността на финансовата система;” ж) създава се т. 12: „12. институционалните защитни схеми по член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на органите, осъществяващи наблюдение и контрол върху тях;” з) досегашните т. 10 и 11 стават съответно т. 13 и 14; и) създава се т. 15: „15. Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.” 2. В ал. 4 думите „ал. 1, т. 3-10” се заменят с „ал. 1, т. 3-15”. 3. Алинея 6 се отменя.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33. По § 35 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35, който става § 34: „§ 34. Създава се чл. 65а: „Чл. 65а. Член 63 не се прилага, в случаите когато БНБ публикува резултатите от стрес – тестовете, извършвани съгласно чл. 32 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, както и когато предоставя тези резултати на ЕБО с цел публикуването на резултатите за банковата система в Европейския съюз.” По § 36 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което се подкрепя от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36, който става § 35: „§ 35. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Всяка банка оповестява на своята официална интернет страница информация за спазването на изискванията на този закон и актовете по прилагането му в областта на корпоративното управление и изискванията към възнагражденията в банките.” 2. Създават се ал. 3, 4, 5, 6 и 7: „(3) Оповестяването на информация от банките по Част осма от Регламент (ЕС) № 575/2013 се извършва веднъж годишно в тримесечен срок след края на периода, за който се отнася. Оповестяване на консолидирана основа се извършва веднъж годишно в 6-месечен срок след края на периода, за който се отнася. (4) Оповестяването по ал. 3 се извършва чрез официалната интернет страница на банката и в поне една медия. (5) Предприятията майки ежегодно публикуват – в пълен вид или чрез препратки към равностойна информация – описание на правната си структура и управленската, и организационната структура на групата, включително лицата, с които те са в тесни връзки, както и информация по чл. 89, ал. 3. (6) Всяка банка оповестява ежегодно, поотделно за Република България, за другите държави членки и за третите държави, в които банката има дъщерни дружества или е установила клонове, следната информация на консолидирана основа: 1. наименование, описание на дейностите и географско местоположение; 2. размер на оборота; 3. при равнен брой на служители на пълен работен ден; 4. финансов резултат от дейността преди данъчно облагане; 5. начислени данъци върху финансовия резултат от дейността; 6. доходност на активите, получена като отношение на нетната печалба към общото балансово число; 7. получени държавни субсидии. (7) Информацията по ал. 6 е предмет на независим финансов одит и се публикува като приложение към годишния финансов отчет на индивидуална или, когато е приложимо, на консолидирана основа.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38. По § 40 има предложение от народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 39: „§ 39. В чл. 74 се създава ал. 4: „(4) Всяка банка създава процедура, по която служителите й може да сигнализират за нарушения в рамките на институцията по самостоятелен и независим ред.” По § 41 има предложение от народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 40: „§ 40. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така: „(1) Българската народна банка упражнява надзор върху дейността на банките и, когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал. (2) Българската народна банка упражнява и макропруденциален надзор върху банките с цел поддържане стабилността на банковата система и във връзка с предотвратяване или редуциране както на системните рискове – резултат от дейността на кредитните институции, така и на идентификацията и ограничаването на проявата на макроикономически фактори, застрашаващи стабилността на банковата система. (3) Информацията, създавана и събирана по реда на тази глава, е професионална тайна, освен когато законът изрично предвижда нейното оповестяване или публикуване.” 2. В ал. 4 думите „ал. 1-3 обхваща" се заменят с „ал. 1 и надзорният преглед по чл. 79в обхващат”. 3. Създава се ал. 12: „(12) Българската народна банка разглежда подадените сигнали за потенциални или извършени нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им, като прилага специални процедури за приемането на сигнали, включително от служители на банки, за които се прилага подходяща защита срещу неблагоприятни последици, защита на личните данни и поверителност на информацията.” По § 42 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 41. По § 43 също няма предложения. Комисията подкрепя на вносителя за § 43, който става § 42. По § 44 няма предложения на комисията. Комисията подкрепя на вносителя за § 44, който става § 43.

По § 45 има предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 44: „§ 44. В глава единадесета, раздел I се създават чл. 80а, 80б и 80в: „Чл. 80а. (1) Българската народна банка веднъж годишно приема и при необходимост актуализира план за извършване на надзорни проверки на банките, в който се взема предвид процесът на надзорен преглед и надзорна оценка по чл. 79в. Планът съдържа: 1. описание на начина, по който БНБ планира да изпълни задачите си и да разпредели ресурсите си; 2. банките, за които БНБ прецени, че е необходима проверка; 3. банките, за които се планира да бъдат обект на засилен надзор, и действията за упражняване на такъв надзор; 4. график на проверките на място в банките, включително в клоновете и в дъщерните им дружества, в съответствие с чл. 81, ал. 2, чл. 87, ал. 5 и 7, чл. 91 и 97. (2) В плана по ал. 1 се включват и банките: 1. за които резултатите от стрес-тестовете или от извършения надзорен преглед и оценка показват значителни рискове за текущата им финансова стабилност или нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им; 2. които създават системен риск за финансовата система. (3) По отношение на банките, които са обект на засилен надзор по ал. 1, т. 3, БНБ може да: 1. увеличи броя или честотата на проверките на място в банката; 2. разпореди постоянно присъствие на оправомощени от нея длъжностни лица в банката; 3. изиска допълнително или по-често представяне на информация от банката; 4. извършва допълнителни или по-чести прегледи на оперативните или стратегическите планове или на плановете за дейността на банката; 5. извършва тематични проверки за наблюдение на конкретни рискове, за които има вероятност да се реализират. (4) Българската народна банка може да провежда надзорни проверки на дейностите, извършвани в Република България от клон на банка, лицензирана в друга държава членка, независимо от плана за извършване на надзорни проверки, изготвен от компетентния орган на изпращащата държава. (5) Изготвеният от БНБ план за извършване на надзорни проверки не възпрепятства компетентните органи на приемаща държава да провеждат за всеки отделен случай проверки и инспекции на място на дейностите, извършвани от клоновете на банки на тяхна територия. (6) При изготвяне на плана за надзорни проверки БНБ взема предвид информацията и констатациите, получени от компетентния орган на приемащата държава в резултат на проверки на място в клон на банка, лицензирана в Република България, включително във връзка със стабилността на финансовата система в приемащата държава. Чл. 80б. Българската народна банка извършва най-малко веднъж годишно стрес-тестове на банките за надзорни цели. Чл. 80в. (1) Българската народна банка прави най-малко веднъж на всеки три години редовен преглед за спазването от банките на изискванията по отношение на подходите, за които е необходимо разрешение за използването им за изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с част трета от Регламент (ЕС) № 575/2013, като обръща особено внимание на: 1. промените в дейността на банката, и 2. прилагането на тези подходи спрямо нови продукти. (2) Българската народна банка анализира и преценява дали банката използва съвременни и добре разработени техники и практики при използването на вътрешни подходи. (3) Когато банка, получила разрешение да използва вътрешен подход, престане да отговаря на изискванията за прилагане на този подход, БНБ изисква от банката да: 1. докаже по задоволителен начин, че неспазването на тези изисквания няма съществени последици, или 2. представи план за своевременно възстановяване спазването на изискванията, в който е посочен срок за изпълнението му; БНБ може да изиска промяна на плана, ако има вероятност той да не доведе до пълно спазване на изискванията или ако срокът не е подходящ. (4) Ако вероятността банката да постигне възстановяване на спазването на изискванията съгласно ал. 3 е малка или тя не е представила убедителни доказателства, че ефектът от неспазването е несъществен, БНБ отнема разрешението за вътрешен подход или го ограничава до областите, в които изискванията са спазени, или може да се постигне спазване на изискванията в подходящ срок, определен съгласно ал. 3. (5) При прегледа по ал. 2 БНБ взема предвид насоките на ЕБО, в които се посочват препоръчителни техники за последователното прилагане на адекватни вътрешни подходи.” По § 46 има предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 45: „§ 45. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо думите „изпращащата държава членка” се заменят с „изпращащата държава”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Българската народна банка може да извърши проверка на място в клон на банка, лицензирана в друга държава членка, и да изиска информация за дейността му и за надзорни цели, когато информацията е от значение за запазване стабилността на финансовата система в Република България.” 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Преди извършване на проверката БНБ провежда консултации с компетентните органи на изпращащата държава. След извършване на проверката БНБ предоставя на компетентните органи на изпращащата държава получената информация и направените констатации, които са от значение за оценката на риска на банката или за стабилността на финансовата система на Република България.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „изпращащата държава членка” се заменят с „изпращащата държава”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея се създава изречение трето: „Българската народна банка може да изисква и информация, която й е необходима за определянето на даден клон за значим или за надзорни цели по отношение на осъществяваната от тях дейност в Република България.” 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Мерките, които БНБ прилага по отношение на клоновете като компетентен орган на приемаща държава, както и мерките, установени от БНБ като част от нейната парична политика, не може да бъдат по-строги и ограничителни от тези, предприемани спрямо банките, лицензирани в Република България.” По § 47 нямаме предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 47.

По § 49 има предложение от народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, който става § 48: „§ 48. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 2 думата „поотделно” се заменя с „на индивидуална”, а след думата „рисковете” се добавя „други фактори, които могат да повлияят на системния риск, породен от дейността на банката”. 2. Създават се нови ал. 3, 4, 5, 6 и 7: „(3) По искане на компетентен орган на приемаща държава БНБ му предоставя разяснения как са взети предвид информацията и констатациите, предоставени от него по реда на ал. 2. (4) Когато БНБ не е съгласна с мерките, които компетентният орган на приемащата държава възнамерява да приложи въз основа на предоставената от БНБ информация и разяснения, тя може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. (5) В случаите когато банка, лицензирана в друга държава членка, извършва дейност в Република България чрез клон, БНБ може да отправи до компетентните органи на изпращащата държава искане за разяснения по какъв начин са взети предвид предоставените от нея информация и констатации. (6) Когато смята, че предоставената от нея информация по ал. 2 не е довела до предприемане на подходящи мерки, БНБ уведомява компетентните органи на изпращащата държава и ЕБО и предприема подходящи мерки за предотвратяване на последващи нарушения с цел защита на интересите на вложителите и потребителите на услуги или на стабилността на финансовата система. (7) Когато банка, лицензирана в Република България, извършва дейност чрез клон в други държави членки, БНБ незабавно изпраща на компетентните органи на приемащите държави информацията и направените констатации, получени във връзка с надзора върху ликвидността съгласно част шеста от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с надзора на консолидирана основа, доколкото тази информация и направените констатации са от значение за защитата на вложителите или инвеститорите в съответната приемаща държава.” 3. Създава се ал. 8: „(8) Когато по отношение на банка, лицензирана в Република България, извършваща дейност в една или повече държави членки чрез клон, възникнат или има основателни съмнения, че може да възникнат ликвидни затруднения, БНБ незабавно информира компетентните органи на всички приемащи държави, включително за изготвянето и прилагането на план за възстановяване и за предприетите надзорни мерки.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 9. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 10 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 9”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея се създава изречение второ: „В тези случаи се прилага правото на съответната държава членка”. 7. Досегашната ал. 6 става ал. 12 и в нея навсякъде думите „изпращащата държава членка” се заменят с „изпращащата държава”. 8. Досегашната ал. 7 става ал. 13 и в нея навсякъде думите „приемащата държава членка” се заменят с „приемащата държава”.” По § 50 нямаме предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 53.

Комисията предлага в § 55 всеки член да се измени с отделен параграф на основание чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 55, който става § 54: „§ 54. Член 92а се изменя така: „Чл. 92а. (1) Когато е консолидиращ надзорен орган, БНБ съвместно с другите компетентни органи, отговарящи за надзора над дъщерните дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, вземат съвместно решение за определяне на специални изисквания за ликвидност съгласно чл. 103а и относно адекватността на рамката за управление на ликвидния риск на кредитната институция майка или на холдинга. (2) Решението по ал. 1 се взема в срок един месец от датата, на която БНБ е предоставила на другите компетентни органи доклад, съдържащ оценка на ликвидния рисков профил на групата. При вземането на решение се отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи. (3) Ако в срока по ал. 2 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение относно прилагането на консолидирана основа на специално изискване за ликвидност по чл. 103а и относно адекватността на рамката за управление на ликвидния риск, като отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи. Преди да вземе самостоятелно решение, БНБ по собствена инициатива или по искане на някой от другите компетентни органи се консултира с ЕБО, като взема предвид неговата препоръка и се мотивира за всяко съществено отклонение от нея. (4) Когато преди изтичането на срока по ал. 2 въпросът е отнесен за разглеждане от ЕБО, БНБ отлага вземането на решението по ал. 3 и изчаква решението, което ЕБО може да вземе съгласно чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай БНБ взема своето решение в съответствие с решението на ЕБО. (5) Решенията по ал. 1 и 3 се мотивират и предоставят на кредитната институция майка от Европейския съюз, а по ал. 3 – и на другите компетентни органи. В мотивите на решението по ал. 3 се посочват становищата на другите компетентни органи, изразени в срока по ал. 2. (6) Решенията по ал. 1 и 3 се преразглеждат ежегодно или при възникване на извънредни обстоятелства, когато някой от другите компетентни органи отправи мотивирано писмено искане до БНБ за актуализиране на решението за прилагане на специално изискване за ликвидност по чл. 103а. В случай на искане БНБ може да преразгледа решенията по ал. 1 и 3 само с участието на компетентния орган, отправил искането.” Комисията предлага да се създаде нов § 55: „§ 55. Член 92б се изменя така: „Чл. 92б. (1) Когато банка, лицензирана в Република България, е дъщерно дружество на кредитна институция майка от Европейския съюз, на финансов холдинг майка от Европейския съюз или на финансовия холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз, БНБ участва при вземането на съвместно решение за определяне на специални изисквания за ликвидност съгласно чл. 103а и относно адекватността на рамката за управление на ликвидния риск на групата или холдинга. (2) Когато в едномесечен срок не е постигнато съвместно решение по ал. 1, БНБ може да поиска консолидиращият надзорен орган да се консултира с ЕБО. (3) Когато не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение относно прилагането на специално изискване за ликвидност по чл. 103а и относно адекватността на рамката за управление на ликвидния риск спрямо банката, като отчита становището на консолидиращия надзорен орган и препоръката на ЕБО, когато такава е поискана. (4) Ако преди изтичането на срока по ал. 2 въпросът е отнесен за разглеждане от ЕБО, БНБ отлага вземането на решение по ал. 3 и изчаква решението, което ЕБО може да вземе съгласно чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай БНБ взема решение в съответствие с решението на ЕБО. (5) Решенията по ал. 1 и 3 се преразглеждат ежегодно. При възникване на извънредна ситуация БНБ може да отправи мотивирано искане за преразглеждане на решението по ал. 1 или на самостоятелното решение на консолидиращия надзорен орган за прилагане на специално изискване за ликвидност.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56. По § 57 има кратко предложение от народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 57: „§ 57. В чл. 92г се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „чл. 79, ал. 2 и 3, прилагането на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11” се заменят с „чл. 79в”. 2. В ал. 5 думите „чл. 136, ал. 2 от Директива 2006/48/ЕО” се заменят с „чл. 104, параграф 1, буква „а” от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ, L 176/338 от 27 юни 2013 г.), наричана по-нататък „Директива 2013/36/ЕО”.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедура за проверка на кворума чрез поименна проверка. Благодаря. (Шум и реплики.)

Продължаваме с § 58, където има предложение на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 58: „§ 58. В чл. 92д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „92а” се заличават. 2. В ал. 2: а) в т. 2 думите „когато е подходящо” се заличават; б) в т. 3 думата „проверки” се заменя с „надзорни проверки съгласно чл. 80а”, а думите „чл. 79, ал. 2 и 3 и чл. 103, ал. 1, т. 11” се заменят с „чл. 79в”; в) в т. 5 думите „Директива 2006/48/ЕО” се заменят с „Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС”. 3. В ал. 5 след думата „банки” се добавя „от ЕСЦБ”, а думите „Директива 2006/48/ЕО” се заменят с „Директива 2013/36/ЕС и когато е приложимо – по чл. 54 и 58 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета.” 4. Създава се нова ал. 9: „(9) При настъпване на разногласия между компетентните органи, участващи в надзорната колегия, БНБ може да отнесе съответния въпрос до ЕБО и да поиска съдействието му в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.” 5. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея накрая се добавя „и по Регламент (ЕС) № 575/2013”.” По § 59 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59. По § 60 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60. По § 61 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61. По § 62 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62. По § 63 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63. По § 64 също няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. По § 65 също няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65. По § 66 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66.

По § 67 има предложение на народния представител Йордан Цонев. Предложението е прието от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 67: „§ 67. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 след думата „закон” се добавя „на Регламент (ЕС) № 575/2013 или”; б) точка 11 се изменя така: „11. наличие на множество случаи на превишения по чл. 366 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при използване на вътрешния модел за пазарен риск, които показват, че моделът не е достатъчно точен;”; в) създават се т. 12, 13, 14, 15, 16 и 17: „12. представяне на непълна или неточна информация при изпълнение на задълженията по чл. 99, параграф 1, чл. 101, чл. 394, параграф 1, чл. 415, параграфи 1 и 2 и чл. 430, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или оповестяване на непълна или неточна информация при изпълнение на задълженията по чл. 431, параграфи 1-3 и чл. 451, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013; 13. нееднократно или за продължителен период от време неспазване от банката на изискването по чл. 412 от Регламент (ЕС) № 575/2013; 14. неспазване на условията, установени в чл. 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013, когато банка притежава секюритизираща позиция; 15. извършване на плащания към притежатели на инструменти, включени в собствения капитал на банката, в нарушение на ограниченията, определени с наредбата по чл. 39, ал. 3, или в случаите, в които съгласно чл. 28, 51 или 63 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се забраняват такива плащания към притежатели на инструменти, включени в собствения капитал; 16. допускане от банката на едно или повече лица, които не отговарят на изискванията по чл. 10 или 11, да участват в състава на управителния съвет, на съвета на директорите или на надзорния съвет; 17. липса на одобрение от БНБ на плана за запазване на капитала, изготвен от банката съгласно наредбата по чл. 39, ал. 2.” 2. В ал. 2: а) точка 5 се изменя така: „5. изиска от банката да притежава собствен капитал, надвишаващ изискванията, установени с наредбата по чл. 39, ал. 2 и в Регламент (ЕС) № 575/2013, във връзка с рисковете или елементи от тях, които не попадат в обхвата на чл. 1 от регламента; при определяне на допълнителното капиталово изискване въз основа на прегледа и оценката по чл. 79в се вземат предвид: а) качествените и количествените характеристики на процеса за оценка на капитала на банката по чл. 73а; б) текущата адекватност на вътрешните правила за управление и контрол по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 6; в) резултатът от надзорния преглед и оценка по чл. 79в и 80г; г) оценката на системния риск;“ б) създават се нови т. 6 и 7: „6. разпореди отстраняването на недостатъците по отношение на обхващането на рисковете от вътрешен подход или предприемането на необходимите мерки за ограничаване на последиците от тях, в това число чрез налагане на по-високи мултипликационни коефициенти; 7. отнеме разрешението за използване на вътрешен подход или да изиска своевременно усъвършенстване на подхода;” в) досегашната т. 6 става т. 8 и в нея накрая се добавя „както и да разпореди редуциране на риска, който е присъщ на дейността, продуктите и системите на банката“; г) досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 9, 10 и 11; д) досегашната т. 10 става т. 12 и се изменя така: „12. изиска от банката да използва нетната си печалба за увеличаване на собствения капитал или да й забрани: а) плащането на дивиденти или разпределянето на капитал под друга форма, или б) плащането на лихва на акционерите или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, като спазването на тази забрана не представлява неизпълнение от страна на банката по инструментите;” е) досегашните т. 11, 12, 13, 14, 15 и 16 стават съответно т. 13, 14, 15, 16, 17 и 18; ж) досегашната т. 17 става т. 19 и в нея накрая се добавя „включително изиска публично оповестяване на допълнителна информация или промени в устава на банката”; з) създава се нова т. 20: „20. изисква прилагане на специална политика за провизиране или третиране на активите чрез капиталовите изисквания;“ и) досегашната т. 18 става т. 21; к) създава се т. 22: „22. оповести публично информация за извършено нарушение с посочване на нарушителя;“ л) досегашните т. 19, 20 и 21 стават съответно т. 23, 24 и 25. 3. В ал. 6, изречение първо думите „ал. 2, т. 15” се заменят с „ал. 2, т. 17”, а в изречение второ думите „ал. 2, т. 7, 10 и 19” се заменят с „ал. 2, т. 9, 12 и 22”. 4. В ал. 7 в изречение първо накрая се добавя „или на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и, когато има съществена вероятност да не ги спази”, в изречение второ след думата „съобщават” се добавя „незабавно” и думата „членка” се заличава и се създава изречение трето: „Когато бъде уведомена от компетентния орган на приемаща държава за предприети превантивни мерки спрямо банката и БНБ прецени, че тези мерки не са подходящи, тя може да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска разглеждането му съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.” 5. Създават се ал. 12 и 13: „(12) Българската народна банка може да приложи мерки по ал. 2 и когато съществува вероятност банката да наруши разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им в рамките на следващите 12 месеца. (13) Българската народна банка информира ЕБО за всяка приложена постоянна забрана по ал. 2, т. 13, включително за обжалването й и резултатите от него.” Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 68, 69, 70, 71 и 72.

Благодаря, господин председател. Аз лично не успях да гласувам, имах проблем с пулта. Моля за прегласуване. Благодаря.

Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 72а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 73: „§ 73. В чл. 135, ал. 2 думите „изпращащата държава членка” се заменят с „изпращащата държава”.” Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 72б. Комисията подкрепя това предложение и предлага да се създаде нов § 74: „§ 74. В чл. 146, ал.1 думата „членка” се заличава.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 77.

По § 76 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 78: „§ 78. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1, ал. 1: а) точка 6 се изменя така: „6. „Квалифицирано дялово участие” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”; б) в т. 6б, буква „в” думите „и/или” се заменят с „или”; в) точки 7, 8, 9 и 10 се изменят така: „7. „Контрол” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 37 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 8. „Предприятие майка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 15 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 9. „Дъщерно дружество” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 16 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 10. „Тесни връзки” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 38 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”; г) точки 12, 12а и 13, 12а и 13 се изменят така: „12. „Финансов холдинг” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 20 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 12а. „Финансов холдинг със смесена дейност” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 21 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 13. „Холдинг със смесена дейност” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 22 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”; д) точки 16 и 17 се изменят така: „16. „Изпращаща държава” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 43 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 17. „Приемаща държава” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 44 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”; е) точки 19, 20, 21 и 22 се изменят така: „19. „Компетентен орган” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 20. „Лиценз” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 42 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 21. „Дружество за спомагателни услуги” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 18 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 22. „Клон” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 17 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”; ж) точка 26 се отменя; з) точки 27, 28, 28а, 29 и 29а се изменят така: 27. „Кредитна институция майка от Европейския съюз” е кредитна институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 28. „Финансов холдинг майка от държава членка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 30 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 28а. „Финансов холдинг майка със смесена дейност от държава членка” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 32 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 29. „Финансов холдинг майка от Европейския съюз” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 31 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 29а. „Финансов холдинг майка със смесена дейност от Европейския съюз” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 33 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”; и) точка 31 се изменя така: „31. „Консолидиращ надзорен орган” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 41 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”; к) създават се т. 32-49: „32. „Инвестиционен посредник” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 33. „Застраховател” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 34. „Презастраховател” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 35. „Висш ръководен персонал” са физическите лица, които упражняват изпълнителни функции в банка и които отговарят и се отчитат пред управителния съвет или съвета на директорите във връзка с текущото й управление. 36. „Системен риск” е риск от смущения във финансовата система, който е в състояние да предизвика сериозни отрицателни последствия за финансовата система и реалната икономика. 37. „Управляващо дружество” е дружество за управление на активи по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 19 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 38. „Предприятие от финансовия сектор” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 27 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 39. „Централен контрагент” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 34 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 40. „Централни банки от ЕСЦБ” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 45 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 41. „Централни банки” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 46 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 42. „На консолидирана основа” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 48 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 43. „Финансов инструмент” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 50 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 44. „Собствен капитал” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 45. „Операционен риск” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 52 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 46. „Регулиран пазар” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 47. „Вътрешни подходи” са вътрешнорейтинговият подход по чл. 143, параграф 1, подходът на вътрешните модели по чл. 221, подходът за собствените оценки по чл. 225, усъвършенстваните подходи за измерване по чл. 312, параграф 2, методът на вътрешните модели по чл. 283 и 363 и подходът на вътрешната оценка по чл. 259, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 48. „Консолидирано състояние” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 47 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 49. „Секюритизираща позиция” е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 62 от Регламент (ЕС) № 575/2013.” 2. В § 2: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Правомощията на БНБ по чл. 121а, ал. 1 се осъществяват отделно и независимо от функциите на БНБ относно надзора върху банковата система.” 3. В § 4 след думите „(OB, L 331/120 от 15 декември 2010 г.)” съюзът „и” се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива 2013/36/ЕС” на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО.” „Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 79. Параграф 78 – комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Цонев. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 78, който става § 80: „§ 80. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон финансовите институции, вписани в регистъра на БНБ, които са извършвали дейности по чл. 2, ал. 2, т. 8 и възнамеряват да предоставят една или повече инвестиционни услуги и/или да извършват една или повече инвестиционни дейности съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти, подават в Комисията за финансов надзор документи за получаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционни посредници по Закона за пазарите на финансови инструменти. (2) Финансовите институции по чл. 2, ал. 2, т. 8, вписани в регистъра на БНБ, които са извършвали и възнамеряват да извършват обмяна на валута в наличност, привеждат дейността си в съответствие с Валутния закон в срока по ал. 1. (3) Финансовите институции, които към датата на влизането в сила на този закон извършват дейност по чл. 2, ал. 2, т. 10, не се регистрират в БНБ. (4) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон всички регистрирани до влизането му в сила финансови институции връщат в БНБ издадените им удостоверения за регистрация и се пререгистрират в БНБ, ако отговарят на изискванията на чл. 3а, по ред, определен с наредба на БНБ. (5) Заварените при влизането в сила на този закон административни производства за вписване на финансови институции в БНБ се приключват по новия ред.”

Има предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 81 със следната редакция: „§ 81. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г.) в чл. 655, ал. 2, т. 9 думите „т. 14” се заменят с „т. 16”.” Има предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 82 със следната редакция: „§ 82. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1 от 2014г.) в чл. 123а, ал. 2, т. 5 думите „т. 14, 19 или 20” се заменят с „т. 16, 23 или 24”.” Има предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 83 със следната редакция: „§ 83. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г.) в чл. 35, ал. 1, т. 5 думите „т. 14, 19, 20 или 21” се заменят с „т. 16, 23, 24 или 25”.” Има предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 84 със следната редакция: „§ 84. В Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г. и бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 70 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13, ал. 8 думите „чл. 79, ал. 2” се заменят с „чл. 79в”. 2. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т.1 думите „чл. 1, ал. 2” се заменят с „чл. 2, ал. 1”; б) в т. 19 буква „а” се изменя така: „а) за лицата от банковия сектор – минимално изискваният собствен капитал, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.) и на чл. 39 от Закона за кредитните институции, за всяко от лицата в този сектор.” По § 79 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 79, който става § 85. „§ 85. Параграф 43, т. 4, § 45, 46 и 47; § 48 т. 1; § 49, § 50 относно чл. 87б, ал. 4 и 5, и § 67, т. 4 влизат в сила от датата, на която изискването за ликвидно покритие стане приложимо в съответствие с делегирания акт, който Европейската комисия приема съгласно чл. 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013.”

Господин председател, преди това моля на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата Калина Петкова – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, и Емил Мирославов – съветник на министъра.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд № 305-01-52, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2013 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народния представител Георги Гьоков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В глава втора се създават чл. 13а - 13ж: „Чл. 13а. (1) Юридическите или физическите лица, регистрирани като търговци, могат да извършват специални и технологични (повтарящи се) взривни работи само след получаване на разрешение от директора на съответната дирекция „Инспекция по труда”, на чиято територия ще се извършват, или от упълномощено от него длъжностно лице. (2) Условията и редът за извършване на взривни работи се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. (3) Не се изисква разрешение по ал. 1 по отношение на въоръжените сили на Република България. Чл. 13б. (1) За получаване на разрешение за извършване на специални взривни работи лицата по чл. 13а подават в съответната дирекция „Инспекция по труда”: 1. заявление по образец, утвърден с наредбата по чл. 13а, ал. 2; 2. проект за извършване на специални взривни работи; 3. инструкция за безопасна работа с взривни материали; 4. копие от документ, удостоверяващ правото за ползване на склад за взривни материали; 5. заповед за определяне на ръководителя на взривните работи; 6. списък на лицата, имащи достъп до взривни материали. (2) В заявлението по ал. 1, т. 1 се посочват: 1. наименованието на юридическото или физическото лице; 2. целите, характерът, методите и сроковете за извършване на взривни работи, включително опасността от взривяване на прах и газ; 3. данни за ръководителя на взривните работи; 4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му. (3) Проектът за извършване на специални взривни работи се: 1. изработва от проектант първа степен или група от проектанти с поне един проектант първа степен, като титулната страница и чертежите към него се подписват от проектанта първа степен; 2. съгласува със собствениците на обектите, които са в границите на опасната зона, и с кмета на общината, когато взривните работи ще се извършват в населени места. Чл. 13в. (1) За получаване на разрешение за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи лицата по чл. 13а подават в съответната дирекция „Инспекция по труда”: 1. заявление по образец, утвърден с наредбата по чл. 13а, ал. 2; 2. технологичен проект за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи. (2) В заявлението по ал. 1, т. 1 се посочват: 1. наименованието на юридическото или физическото лице; 2. характерът и методите за извършване на взривни работи, включително опасността от взривяване на прах и газ; 3. данни за ръководителя на взривните работи; 4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му. Чл. 13г. (1) При непълнота и при нередовност на документите по чл. 13б, ал. 1 и чл. 13в, ал. 1 директорът на съответната дирекция „Инспекция по труда” или упълномощеното от него длъжностно лице в срок 5 работни дни от датата на подаване на заявлението писмено уведомява подателя за констатирани непълноти и нередовности на документите, като с уведомлението определя срок, не по-кратък от 10 дни, за отстраняването им. (2) В срок 5 работни дни от подаване на заявлението или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности директорът на дирекция „Инспекция по труда” по ал. 1 или упълномощеното от него длъжностно лице издава разрешение за извършване на специални или технологични (повтарящи се) взривни работи или прави мотивиран отказ. (3) Отказ за издаване на разрешение се прави в случаите, когато непълнотите и нередовностите в документите не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 1, или при несъответствие с изискванията за издаване на разрешение. Чл. 13д. (1) При смяна на ръководителя на взривните работи лицата, получили разрешение, в срок три работни дни от смяната уведомяват писмено директора на съответната дирекция „Инспекция по труда” или упълномощеното от него длъжностно лице, като прилагат сведения за новия правоспособен ръководител на взривните работи. (2) Директорът на дирекция „Инспекция по труда” по ал. 1 или упълномощеното от него длъжностно лице в срок три работни дни от подаване на уведомлението за смяна на ръководителя на взривните работи отразява промените в разрешението за извършване на взривни работи или прави мотивиран отказ. (3) При временно отсъствие на ръководителя на взривните работи работодателят определя друг правоспособен ръководител, като в срок три работни дни от определянето му уведомява писмено директора на дирекция „Инспекция по труда” по ал. 1 или упълномощеното от него длъжностно лице и предоставя сведения за него. Чл. 13е. Отказът по чл. 13г, ал. 3 и по чл. 13д, ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 13ж. Разрешенията за извършване на специални взривни работи се издават еднократно за срока на извършване на взривните работи, а разрешенията за технологични (повтарящи се) взривни работи – до края на календарната година.”

По § 2 има предложение на н. п. Георги Гьоков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. Aлинея 1 се изменя така: „(1) В предприятия с повече от 50 работници и служители се учредяват комитети по условия на труд в състав от 4 до 10 души.” 2. Aлинея 3 се отменя. 3. Aлинея 6 се изменя така: „(6) В предприятията с голям числен състав, сложна структура и териториална разпокъсаност може да се изграждат освен комитети на равнище предприятие и комитети към съответните структурни звена.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

По § 5 има предложение на Христо Калоянов и група народни представители: В § 5 се правят следните изменения: В чл. 30, ал. 3, т. 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 има предложение на народния представител Христо Калоянов и група народни представители: „В § 6 се правят следните изменения: 2.1 „чл. 30а, ал. 1. Когато работното оборудване и/или опасни химични вещества и смеси представляват непосредствена опасност за здравето и живота на работещите и няма друг начин да се сведе до минимум рискът, заместник-председателят на комитета по условия на труд и председателят на работещите по безопасност и здраве при работа в групата по условия на труд писмено уведомяват отговорното длъжностно лице, работодателя и контролните органи за констатираната опасност, като могат да изискат от тях временно да забранят използването им.” 2.2 чл. 30а, ал. 3 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 9 имаме предложение на народния представител Христо Калоянов и група народни представители: „В § 9 се правят следните изменения: „§ 9. Министърът на труда и социалната политика в срок до 3 месеца от влизането в сила на закона внася за разглеждане от Министерския съвет проект на правилник по чл. 13а, ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Гьоков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Министерският съвет приема наредбата по чл. 13а, ал. 2 по предложение на министъра на труда и социалната политика в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.”

Моля преди това да подложим на гласуване предложението на Георги Гьоков за § 9, което комисията подкрепя и предлага последна редакция на § 9.

Приехме ли окончателния текст на § 9?

Да, предложението на народния представител Георги Гьоков е включено в текста на комисията.

Благодаря Ви, моля да ме извините. По § 10 има предложение на народния представител Георги Гьоков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 22 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35 и 41 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 77 и 82 от 2012 г. и бр. 15 и 104 от 2013 г.) в чл. 333, ал. 1 се създава т. 5а: „5а. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество;”.

Моля преди това на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с уврежданията, равни възможности и социални помощи” в Министерството на труда и социалната политика, и Лиляна Кирчева-Арсова – главен експерт в същото министерство.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-55, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2013 г., приет на първо гласуване на 29 януари 2014 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. По § 6 има предложение от Светлана Ангелова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. Създава се чл. 29г: „Чл. 29г. Регистърът по чл. 29, ал. 1 се използва за наблюдение и контрол на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и на дейността, извършвана от тях при изпълнението на целеви проекти и програми по чл. 28, ал. 2. Наблюдението и контролът се извършват от Агенцията за хората с увреждания и се уреждат с правилника за прилагане на закона.”

По § 7 има предложение от Светлана Ангелова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението за отпадането на § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.

По § 11 има предложение от Светлана Ангелова и група народни представители: „В § 11 в чл. 35в, ал. 5 се правят следните изменения: „(5) В случаите по ал. 1, т. 3 подновяването на регистрацията на лицето, осъществяващо дейност по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, може да се извърши в срок, не по-малък от 12 месеца от датата на заличаването. Подновяването на регистрацията се извършва по реда на чл. 35 и 35а.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11. Има предложение от народния представител Георги Гьоков, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 13, който става § 12...

Той прави предложение за създаване на нов § 13. Комисията го подкрепя. Този нов § 13 става § 12 и текстът му е: „§ 12. В чл. 54а, ал. 1 думите „чл. 35, ал. 5” се заменят с „чл. 35а, ал. 9”.”

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 14 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15.

Благодаря, господин председател. Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2013 г., приет на първо гласуване на 30 януари 2014 г. „Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създава се чл. 13а: „Комплексно административно обслужване Чл. 13а. Административните органи прилагат комплексно административно обслужване при предоставяне на административни услуги.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 31 се създава ал. 6: „(6) Когато искането се отнася за комплексно административно обслужване, то може да бъде подадено до всеки административен орган, който участва в него. Административният орган, пред който е подадено искането, образува производството. Взаимодействието с другите административни органи се осъществява по реда на наредбата по чл. 5а, ал. 1 от Закона за администрацията.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 57 се правят следните допълнения: 1. В ал. 4: а) след думата „производството” се добавя „или от друг административен орган, при който те са налични” и се поставя запетая; б) създават се изречения второ и трето: „Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването й, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно” . 2. Създава се ал. 9: „(9) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи – първични администратори на данни.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Има предложение на народните представители Хамид Хамид, Митхат Метин и Четин Казак. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 133 се създава ал. 6: „(6) Когато компетентният съд не може да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в равен по степен административен съд.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 5: „5. „Комплексно административно обслужване” е това обслужване, при което административната услуга се извършва от административни органи, от лица, осъществяващи публични функции, или от организации, предоставящи обществени услуги, без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствeни средства, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен администратор на данни, независимо дали тези данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението на закона: „Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г., бр. 35 и 42 от 2009 г., бр. 24 и 97 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г., бр. 15 и 82 от 2012 г. и бр. 15 и 17 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5а: а) в ал. 1 думите „от секретаря на общината” се заменят с „от постоянния секретар на отбраната и от секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи – от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице”; б) в ал. 3 думите „по силата на закон” се заменят с „по § 1, т. 2, букви „в”, „г” и „д” от Допълнителната разпоредба”; в) създават се ал. 6 и 7: „(6) Административните органи сключват помежду си споразумения за интеграция на предоставяните услуги чрез изграждане на общи центрове за услуги. (7) Министерският съвет може да създава центрове за комплексно административно обслужване. Структурата и организацията на дейността на центровете се уреждат с наредбата по ал. 1.” 2. В чл. 18: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) В администрацията се провеждат стажове за студенти. (3) Общите правила за организацията и провеждането на студентските стажове в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси – с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар, съответно от постоянния секретар на отбраната и от секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи – от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.”

Благодаря Ви, господин председател. От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ искам 30 мин. почивка. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)

Господин председател, аз поисках думата много преди 18,00 ч. – Вие ми казахте да изчакам.

От време на време поглеждайте и вдясно – когато искаме процедура.

Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 18, ал. 3 от Закона за администрацията.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като ал. 1 е отразена на систематичното й място в § 6 за чл. 57, ал. 9, и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. (1) Административните органи въвеждат комплексно административно обслужване не по-късно от 1 година от влизане в сила на този закон. (2) Спазването на срока по ал. 1 се възлага на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи – на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.

Благодаря Ви, господин председател. Дано сега съм точен – не съм просрочил и с една минута. Тъй като изчерпахме процедурите за проверка на кворума и е очевидно, че в залата няма 121 народни представители (шум, реплики и провиквания от КБ и ДПС), предлагам точка осма да бъде отложена за разглеждане в утрешния пленарен ден като точка първа.

Благодаря Ви, господин председател. Можете да проверите в електронната система – не можах да гласувам, нещо пулта ми явно... Може би пултовете на опозицията са настроени да дават дефект, така че правя процедура за прегласуване. И пак напомням на уважаемите колеги, че предстои разглеждането на доста важен закон, с доста предложения. (Силен шум.)

И не мисля, че когато в залата няма и 121 народни представители, да бъде разглеждан този закон... (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Вие имате право като председателстващ също да проверите кворума. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Моля, първо да направя процедура.

На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната залата на господин Георги Йончев – държавен експерт в дирекция „Инвестиционна и социална политика” в Министерския съвет.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно е, че това е един от важните законопроекти, които пленарната зала... (Шум и реплики от КБ и ДПС.)

Един от важните закони, който в пленарна зала ще се обсъжда и ще се гласува. И аз, господин председател, ползвам процедура по начина на водене, което не е насечена към Вас, а моля да поканите в залата да присъства министър или заместник-министър на правосъдието.

И ресорният вицепремиер госпожа Даниела Бобева, тъй като тя беше поела ангажимент и към бизнеса, и към нас като народни представители за промените в този Закон за обществените поръчки. Аз мога да кажа, че беше сформирана и работна група, която работи много диалогично. Считам, че голяма част от промените, които са постигнати, текстовете, които са записани в този проектозакон, са приети с консенсус, но е важно тук да бъде министър, заместник-министър или вицепремиер. Благодаря.

Ами ако бяхме излезли и ние?!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г., приет на първо гласуване на 10 октомври 2013 г.”. „Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „по процедурите, предвидени в” се заменят с „при условията и по реда на” и запетаята след думите „този закон” се заличава.” По § 2 има предложение от народните представители Хамид Хамид и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Емил Костадинов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 3 се изменя така: 3. строителството, включително: а) изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на един или няколко вида строителни и монтажни работи по Приложение № 1; в) изпълнение с каквито и да е средства на една или повече дейности по изпълнение на строеж в съответствие с изискванията на възложителя.” 2. В ал. 2 в т. 3 и 4 думите „строителство и услуги” се заменят със „строителство и/или услуги”.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обикновено заглавието не е тема за остър дебат, но доколкото процедурните възможности за оттегляне на едно предложение на второ четене са ограничени, употребявам, а не злоупотребявам с процедурата, за да насоча вниманието Ви към следното. Факт е, че законът отлежава в Правната комисия няколко месеца. Безспорен факт е, че в Правната комисия, в работната група беше свършена много работа, за което искам да благодаря на колегите. Благодарение на тази работа първоначалното предложение, внесено от Министерския съвет, доби вид, който е много по-близо до нуждите и реалността. Това също е факт. Някои от най-спорните предложения, които бяха в първоначалната версия, отпаднаха. Въпросът е друг. На България й предстои да транспонира европейското законодателство в сферата на обществените поръчки. Крайният срок за това по мои изчисления е краят на 2015 г., а би могло да се случи много по-рано. Получава се следното. Днес ще приемем закон, който ще бъде в сила вероятно не повече от година. Искам да насоча вниманието Ви към един факт, който мнозина тук сме споделяли помежду си. Същата констатация ще откриете редовно в кореспонденцията от страна на Европейската комисия по отношение на България – че честите промени на законодателството в сферата на обществените поръчки имат изключително негативен ефект по отношение на качеството на възлагане и на контрола. Затова Ви призовавам – споменах в началото, поради процедурната ограниченост, текстът да бъде оттеглен – да не подкрепите заглавието. Целият труд, положен в работната група и в Правната комисия, няма да отиде на вятъра. Всички предложения могат да бъдат използвани при разработването на изцяло нов закон в сферата на обществените поръчки. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Дончев! Вярно е, че работата в комисията мина много конструктивно и Вашият принос и приносът на госпожа Маджарова е не малък, за което Ви благодаря пред всички колеги! Факт е, че бяха гласувани две директиви, които отмениха Директива 1718 от 2007 г., но колеги, тези директиви още не са обнародвани в официалния вестник на Европейската общност. Крайният срок, в който ние трябва да ги транспонираме, ще бъде 2017 г. или средата на 2016 г. Същевременно с това всяка година Република България възлага обществени поръчки на стойност приблизително 5-5,5 милиарда. Ще имаме двегодишен срок за транспониране на двете директиви и новият закон не може да бъде написан за два-три месеца. Това означава, че тези, които искат да останат сега действащите текстове, искат да бъдат разпределени десетина милиарда лева, които да бъдат събирани от 7-8 фирми в страната. Вярно е, че трябва да работим по новите директиви, но не можем да стоим със скръстени ръце и да гледаме как изтича публичен ресурс. Затова Ви моля да подкрепите заглавието и прочетените текстове.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Дончев, във връзка с казаното от Вас искам да Ви обърна внимание, че миналата седмица на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове имахме възможността да изслушаме контролните органи, сред тях и Агенцията по обществените поръчки, където беше заявено, че тя вече има възложена задача от правителството да разработи новия Закона за обществените поръчки. Стана ясно, че има сформирана работна група с краен срок месец септември. В този смисъл Вие как виждате сроковете, за които това законодателство, вече прието в Европейския съюз, може да бъде транспонирано в българското? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още един път искам да напомня какво Ви каза господин Хамид. Не може да работим по този закон, който в момента съществува, и това, което се предлага, по същество е точно същото – да останем на стария закон, за да могат 90% от поръчките да отидат в шест фирми. Ако смятате, че това е модернизация и по-добро разпределяне на обществения ресурс, смятам, че не е така, но сигурно онази част от залата е свикнала да работи по този начин. Поради тази причина този закон й е скъп, поради тази причина тях ги няма в момента тук, поради тази причина едва ли с такова присъствие много скоро ще приемем и други закони. Затова горещо Ви призовавам: гласувайте в подкрепа на закона и да вървим нататък. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Хамид, срокът за транспониране е 24 месеца. Колкото до обнародването, това е въпрос на дни, едва ли на седмици. Само че въпросът е съвършено друг. Нека Ви обърна внимание върху няколко неща. На първо място, с предложените текстове ние задължаваме Министерския съвет да разработи няколко подзаконови нормативни акта, като срокът за това е октомври. Тоест така или иначе имаме действия, които са отложени към края на годината. Тоест те ще влязат в сила няколко месеца преди да бъде приемано новото законодателство. Още един факт – тези, които познават системата на обществените поръчки, знаят, че това е сложна инерционна система, където понякога от обявяването на поръчката до възлагането – не говоря за приемането на работата, до възлагането минават седем или осем месеца. Колкото по-малко радикални промени има в този процес, толкова повече неприятности ще спестим и на възложителите, и на изпълнителите. Колкото до риториката, свързана с изтичането на обществен ресурс, аз съм изключително любопитен кой от предложените текстове в тази промяна препятства изтичането на обществен ресурс? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, проблемът с този закон е малко по-различен и вярвам, че ще успея да Ви убедя, че в момента такъв закон наистина, според мен, не трябва да се приема. Причината е следната ...

Тъй като междувременно по Споразумението за партньорство постъпиха коментари, свързани със сектор „Обществени поръчки”– това се случи, уважаеми колеги, между първо и второ четене. Знаете, законът е обемист и престоя доста време в комисията. На база на тези коментари Република България даде на Европейската комисия стратегия за сектора. Тоест тук въобще не говорим за тези 24 месеца, които имаме на разположение да транспонираме директивата. Ние вече сме изпратили в Брюксел стратегия, съгласно която септември месец ще пишем чисто нов закон и ще търгуваме електронно. Съжалявам, но не виждам вече смисъл от този закон. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Господин председател, това е станало между първо и второ четене. Ако има разбиране, би било добре, ако – не, да продължим напред.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Ангелов, преди малко тук се говореше за импресии, но това е инерция. Никой от пленарната зала, а може би единици изобщо знаят какво ще се случи през тези няколко месеца и по отношение на европейското законодателство, и по отношение на заявените приоритети на правителството. Инерция е думата, която точно описва процесите, защото и вицепремиерът, и министърът на правосъдието, и целият екип на Министерството на правосъдието говореха как обществените поръчки ще се възлагат по един нов начин – да, чрез електронното правителство, електронно управление, което чуваме, че изостава за 2020 г. Тоест далеч в светлото бъдеще. Правя Ви реплика, защото няма друга процедура, но съм напълно наясно и съгласна с Вас с това, което заявихте. Дори и от нашата парламентарна група се изказа същото становище. Наистина много труд се положи върху този Закон за обществените поръчки, но след като ще променяме законодателството след няколко месеца, няма нужда от сътресения нито на бизнеса, нито на всички правоприлагащи органи, в това число и държавните институции, и по отношение на новите правила за възлагане на обществени поръчки, дори по отношение на обявленията и документацията. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател, намесвам се и аз в лингвистичния спор. Уважаеми господин Ангелов, Вие призовахте към разбиране и аз напълно Ви разбирам, защото съм чела коментарите на комисията към Споразумението за партньорство. Убедена съм, че не съм единствената и много от Вас са го направили и са наясно с позицията на комисията. Тази позиция е изразявана нееднократно в поредица от писма, отправени към българското правителство, така нареченият „нон пейпър” при формирането на новото правителство и докладът, който комисията изпрати за състоянието на европейските фондове. Бяха правени нееднократни коментари за това, че честата промяна на законодателството, свързано с възлагането на обществените поръчки, е една от основните причини за дефектите, които се появяват, и проблемите както при бенефициентите, така при управляващите и контролните органи. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Ангелов, аз също съм привърженик на това да има стабилност в законодателството и законите да не се променят и винаги съм пледирал, че задачата на един нов парламент е не да обърне цялото законодателство с главата надолу, а да държи на конкретни принципи и да има приемственост, но не мога да се съглася в никакъв случай, че, виждате ли, причината да не се променя един закон трябва да бъде точно електронната търговия и електронното правителство. И ще кажа защо. Защото точно преди четири години предишното правителство на ГЕРБ обеща, че ще имаме до 2012 г. електронно правителство. Така ли беше? Къде е това правителство? Похарчиха десетки милиони левове и накрая нищо. (Реплики от ГЕРБ.) Почти милиарди, да, ако искате и така го приемете. Нищо не направихте! И сега точно тези хора са седнали да се оплакват за какво ли не. Така че замълчете си, когато става дума за електронно правителство и за електронна търговия! (Реплики от ГЕРБ.) Репликата е към него, да! Мисля, че това не бива да бъде основната причина, когато оспорваме промените в един закон. Благодаря.

Благодаря Ви. Колеги, пак искам да се опитам да Ви обясня. Не става дума, господин Мутафчиев и госпожо Атанасова, за електронно правителство. Става дума за привеждане в съответствие на една директива, която вече е факт. Тя не е гласувана тук, в този Парламент, а в друг парламент, където Република България също има представители. Но тя вече е факт. И ние имаме 24 месеца да я транспонираме. Дотук съм съгласен с господин Хамид, но с риск да се повторя, ще Ви кажа: на база постъпилите коментари по Споразумението за партньорство ние вече върнахме отговор в Европейската комисия, че ще транспонираме по-рано тази директива. На тази база и на база на стратегията, която сме дали за сектор „Обществени поръчки”, ще ни бъде одобрено споразумението за партньорство. Сравнително елементарно е. Благодаря.

Искам отрицателен вот!

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, въпреки възгласите на голяма част от колегите, ще бъда много кратък. През декември месец точно от тази трибуна аз и моите колеги Ви предупредихме, когато приемахте Закона за местните данъци и такси, че ще направите голяма беля. Само два месеца след това и след нашето предупреждение белята вече е факт. Вие с Вашите поправки и промени, с Вашето партийно гласуване... Тогава много от колегите, говорих с тях, казаха: „Да, прави сте, но партийната воля изисква друго, партийните нареждания от „Позитано” казват друго, въпреки нашето желание.” Белята вече е факт. Сега ще се чудим как да поправим тази грешка, заради която българските граждани ще бъдат ощетени с над 50 милиона. В момента Ви предупреждаваме пак: ще направите същата грешка и сами ще се убедите само след няколко месеца – два или три, че сме били прави и, не дай си Боже, тази грешка да доведе до по-сериозни последствия и до санкции към страната. Благодаря Ви.

Колеги, понеже темата наистина е сериозна, мисля че за 5-6 минути няма да можем да решим проблемите на обществените поръчки точно днес. Би било обаче, според мен подходящо утре да поканим тук госпожа Зинаида Златанова (реплики от ГЕРБ: "Браво!"), за да може да разясни какво е изпратено в Брюксел по споразумението за партньорство за сектор "Обществени поръчки", както, разбира се, бих поканил и Агенцията за обществени поръчки. В Република България има такава агенция. Ако подкрепите това мое предложение считам, че ще бъде добре за България. Мисля, че това е верният път в момента. Много време мина между първо и второ четене и междувременно се случиха някои неща. Благодаря.

Уважаеми колеги, ние ще подкрепим предложението да дойде вицепремиерът, разбира се, председателят на Агенцията за обществени поръчки, но Ви обръщам внимание, че утре продължаваме с друга програма. Утре Законът за обществените поръчки не е предвиден като първа, втора, трета или четвърта точка в програмата. Така че когато дойде ред отново да гледаме Закона за обществените поръчки на второ четене, нека тогава да обсъждаме такова предложение. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, отчитайки, че това наистина е важен закон, а и предвид, че от всички парламентарни групи държим на присъствието на вицепремиера, на министъра и на представителите на Агенцията за обществени поръчки, правя процедурно предложение да бъде удължено работното време до приемането на Закона за обществените поръчки (силен шум и реплики) и да поканим всички лица, които са заинтересовани, и които могат да бъдат полезни за дебата. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)

Да. Госпожа Даниела Бобева – вицепремиер, госпожа Зинаида Златанова – министър на правосъдието, госпожа Павлова – директор на Агенцията по обществени поръчки. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Моята процедура е да бъде удължено работното време на Парламента до приемането на Закона за обществените поръчки. Благодаря.

Има процедура. (Реплики от ГЕРБ.)

(ГЕРБ, от място): Не нарушавайте правилника, процедурата преди това. (Шум и реплики.)