12 март 2014 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди малко повече от седмица ние внесохме същото предложение с искане за Временна анкетна комисия. Днес, петнадесетина дни по-късно, го правим по същия начин – на изходна позиция сме поради една основна причина. През изминалото време не само не се успокоиха страстите около този скандал, бих казал, напротив, неяснотите станаха все по-големи. Ето Ви няколко аргумента за това. След съмненията лично на премиера по проекта – надписването около него, на 25 февруари вицепремиерът каза, че те нямат общо с проекта и цената, която е определена, няма нищо общо с МВР! Десет дни по-късно министърът на отбраната, или малко повече, датата е 6-и – 11 дни, в Комисията по отбрана успя да ни убеди и да ни разкаже, че всъщност проектът вече не е 5,1 млн. лв., както знаехме, а е 7,3 милиона и това е дадено от МВР, заедно с проекта. Ново число! Категорично и подробно разказано от него и пред журналистите – как е станало това. На блиц контрола чухме премиерът да заявява, че вероятно след проверката на Инспектората – комисията, която е назначена от Инспектората на Министерския съвет, ще оправдае неговите съмнения – може би има някакво надписване. Лично той каза, думите му бяха: „Май ще си стиснем ръцете с милион и половина по-ниска цена”. Сами разбирате, че след тези приказки на премиера и на двамата силови министри съмненията около тази сделка, около този проект нарастват. Това са аргументите ни днес отново от Парламентарната група на ГЕРБ да поискаме от Вас съставянето на Временна анкетна комисия. Няма по-лесен и по-бърз начин от една Временна анкетна комисия, която да изясни тези несъответствия, това разноговорене от двамата силови министри, включително и от премиера, и да постави нещата по местата им, да спре това противопоставяне между силовите министри и най-вече да спре да се ерозира авторитетът на Българската армия, която не заслужава да страда от грешните управленски решения на политиците. Така че, призовавам Ви, уважаеми колеги, гласувайте за такава Временна анкетна комисия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От партия „Атака” сме категорично против създаването на такава анкетна комисия. Аргументът е простичък. Когато има някакъв проблем и той трябва да се неглижира, се създава комисия. За нас е важно да имаме работещо гранично съоръжение, което да спре потока от пришълци. Искам да Ви припомня, че само за един месец издръжката на полицаите, които в момента охраняват границата, струва 2,4 млн. лв. Очаква се през април месец потокът да се засили неимоверно. Знаем, че има 230 хил. пришълци от Афганистан, които са в Турция в момента, които могат да дойдат насам. Така че ако искаме да бавим топката, нека правим комисия. За нас е важно границата да бъде блокирана, да бъде надеждно защитена, така че да се спре това нашествие, което се оказва, че не може да бъде спряно с политически средства. Тоест заради безпомощността на Външно министерство ние продължаваме да сме заплашени от този поток. Освен това, искам да припомня на колегите, че ГЕРБ вече прахосаха близо 500 хил. лв. за проект на такова съоръжение и не се стигна до нищо. Изводът е, че се налага политическа воля от страна на ГЕРБ да бъде стопирано и блокирано изграждането на това съоръжение, защото такива са интересите на Република Турция, а ние много добре знаем за близките връзки между ГЕРБ и управляващата партия в Турция. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще използвам процедурата по прегласуване. Просто недоумявам: преди малко в становището на „Атака” – един вид ГЕРБ е против създаването на тази ограда. Вижте, колеги, създаването на анкетна комисия по никакъв начин не смятам, че може да затрудни или да възпрепятства изграждането на такова съоръжение. Щом е прието да се направи такова съоръжение, нека да бъде направено, но нека да не бъде направено за сметка на нечии пари, които ще отидат в неясно чий джоб. По този начин това, което се случва в момента, колегата Радев не го каза преди малко – основно имаме притеснения относно начина, по който са избрани фирмите, които ще изграждат съоръжението. Една анкетна комисия по никакъв начин няма да възпрепятства изграждането – просто ще установи дали наистина това разнопосочно говорене от премиера и от двамата силови министри всъщност не крие нещо друго. Моля Ви се, точно Вие трябва да подкрепите създаването на такава комисия! Моля за прегласуване.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Представям: „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. На заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 5 февруари 2014 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. Законопроектът предвижда обединяване на регулаторните режими за провеждане на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на контролните точки, като е предвидено режимът от разрешителен да премине в регистрационен. При представянето на законопроекта от вносителите бе обяснено, че обединяването на режимите ще доведе до намаляване на административната тежест за лицата, извършващи обучение. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата въвежда изцяло разпоредбите на Директива 2011/82/ЕС. Директивата предвижда сътрудничество за обмен на информация за следните категории нарушения: превишена скорост, неизползване на предпазен колан, неспиране на червен сигнал на светофара, управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или упойващи вещества, неспазване на изискването за носене на предпазен шлем, използване на забранена лента за движение, незаконно използване на мобилен телефон или други комуникационни средства по време на шофиране. Част от предлаганите промени в Закона за движението по пътищата са свързани с режима на установяването и заснемането на нарушенията с техническо средство или система. В тази връзка е предвидено електронният фиш да се издава за срок до 3 месеца от установяване на нарушението. В законопроекта е предвиден и текст, според който, когато извършителят на нарушението не е известен на контролните органи, собственикът на моторното превозно средство в 7-дневен срок от получаването на поканата да попълни декларация по образец и да посочи данни за водача, управлявал превозното средство по време на извършване на нарушението. Във връзка с осигуряването на възможността за водене на актуална и точна информация в Националния регистър на превозните средства, необходима за изпълнение на ангажиментите по Директива 2011/82/ЕС, се предлага промяна в текстовете от закона, свързани с прехвърлянето на собствеността на превозно средство на лице без постоянен адрес в България. С част от предлаганите промени се цели да бъде въведен цялостен контрол за спазване на забраната за управление на моторно превозно средство под въздействието на вещества, застрашаващи безопасността на движението по пътищата. В законопроекта е включена и алтернатива на медицинското изследване чрез въвеждане на изследване с техническо средство – доказателствен анализатор за установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух. Редът, по който се установява употребата на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество, е предвидено да се регламентира в съвместна наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Законопроектът предвижда и създаването на правно основание за издаване на подзаконов нормативен акт на министъра на вътрешните работи, регламентиращ предоставянето на информация на физически и юридически лица за издирване на превозни средства. В хода на дискусията по законопроекта членовете на комисията се обединиха около мнението, че предлаганите промени, отнасящи се до установяването и заснемането на нарушенията с техническо средство или система и издаването на електронни фишове за тях, не отразяват необходимостта за подобряването на Закона за движението по пътищата в тази му част. Дебат предизвикаха и промените в закона, отнасящи се до обединяване на регулаторните режими за провеждане на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на контролните точки. В тази посока към вносителите бяха задавани въпроси относно целесъобразността и необходимостта от обединяването на двата режима. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 4 гласа „за” и 13 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г.” „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-1, внесен от народните представители Ивайло Московски и Иван Вълков на 21 януари 2014 г. На заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 5 февруари 2014 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-1, внесен от народните представители Ивайло Московски и Иван Вълков на 21 януари 2014 г. На заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Димитър Ганев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, госпожа Славка Андреева – изпълнителен директор на дирекция „Пътни превозни средства и водачи” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и представители на браншовите организации. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Московски. Съгласно действащото българско законодателство дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътните превозни средства се извършват свободно и не са регулирани от държавата. От вносителите подчертаха, че липсват изисквания за започване на този вид дейности, както и контрол върху качеството на ремонта и техническото обслужване на пътните превозни средства. В тази връзка законопроектът предлага горепосочените дейности да бъдат регламентирани със Закона за движението по пътищата. В законопроекта е предвидено министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба да определи реда за извършване на регистрацията и извършването на дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване. Предвижда се регулирането на този вид дейности да се извършва чрез регистрация на лицата, които ги осъществяват. В предложените текстове е разписан и реда за издаване на удостоверения за регистрация, посочени са компетентните органи, които ще осъществяват контрола, както и съответните санкции при нарушение на предложените разпоредби. В хода на дебатите по законопроекта от представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе изтъкнато, че предложението за въвеждане на административно регулиране на дейността на сервизите за ремонт и техническо обслужване следва да бъде прието след задълбочен анализ както на административните и финансови ресурси, необходими за тази дейност, така и за произлизащите от това за обществото и бизнеса ползи и ефекти. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-1, внесен от народните представители Ивайло Московски и Иван Вълков на 21 януари 2014 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерски съвет Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 15 януари 2014 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2013 г. От Министерството на вътрешните работи присъстваха: Николай Нанков и Кристина Лазарова, Дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Антон Антонов от Главна Дирекция „Национална Полиция”. Законопроектът е изготвен в изпълнение на Пакета от мерки за намаляване на регулаторната тежест. С него се въвеждат изискванията на Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Предвижда се обединяване на режимите за провеждане на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и за провеждане на допълнително обучение на водачите за частично възстановяване броя на контролните точки. Предлага се режимът от разрешителен да премине в регистрационен. Законопроектът въвежда разпоредбите на Директива 2011/82/ЕС, която предвижда сътрудничество при обмена на информация за някои категории пътни нарушения – превишена скорост, неизползване на предпазен колан, неспиране на червен сигнал на светофара, управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и други. В законопроекта е включен нов образец за налагане на глоба с електронен фиш, който ще се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Предлага се промяна при прехвърлянето на собствеността на превозно средство на лице без постоянен адрес в България. Въвежда се цялостен контрол за спазване на забраната за управление на моторно превозно средство под въздействието на вещества, застрашаващи безопасността на движението по пътищата. В законопроекта е включена и алтернатива на медицинското изследване чрез въвеждане на изследване с техническо средство – доказателствен анализатор за установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух. В създалата се дискусия взеха участие народните представители Атанас Мерджанов, Георги Андреев, Кирил Добрев, Веселин Вучков и Пламен Нунев. Разяснения от вносителя бяха поискани относно процедурата за установяване на съдържание на алкохол в кръвта; промяната в режима за допълнителното обучение на водачите за възстановяване на контролни точки; отмяната на електронни фишове, поради липсата на подпис от длъжностно лице; прехвърлянето на собствеността на превозно средство не само на лицата без постоянен адрес в България и др. В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Ще Ви представя „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48. Законопроектът, заедно с мотивите към него, беше представен от госпожа Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна” на Министерството на вътрешните работи. С настоящия законопроект се предлагат изменения във връзка с транспониране на Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Директивата предвижда сътрудничество между държавите членки при обмен на информация относно дадени категории пътни нарушения, с цел улесняване прилагането на наложените санкции. Законопроектът е изготвен и в изпълнение на Мярка № 1 от Пакета от мерки за намаляване на регулаторната тежест, одобрен с Решение № 484 на Министерския съвет от 2013 г., която предвижда обединяване на регулаторните режими за провеждане на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на контролните точки за отчет на извършваните нарушения по чл. 157, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Със законопроекта се предлагат изменения в текста от Закона за движението по пътищата, който регламентира правното основание за издаване на съвместна наредба от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието относно реда за установяване на употребата на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество от водачите на превозни средства. Предлага се и изменение в текста на легалната дефиниция на „упойващо вещество”, с цел в нея да бъдат включени и други вещества, които оказват неблагоприятно въздействие върху физическото състояние и възприятията на водачите на превозни средства. Законопроектът предвижда алтернатива на медицинското изследване на кръвта на водача на превозно средство чрез въвеждане на изследване с техническо средство – доказателствен анализатор за установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” 9 гласа, без „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г.” Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям Ви: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г. На заседанието, проведено на 11 декември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, и Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” на Министерството на вътрешните работи. След проведените разисквания, в заключение комисията излиза със становище, че измененията и допълненията на Закона за пътищата, които се предлагат със законопроекта, са в съответствие с принципите и изискванията на Директива 2011/82/ЕС за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 7 гласа „за” и 7 гласа „против”) на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г.” Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата е да се създаде правна уредба за извършването на дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване. Към настоящия момент в българското законодателство липсва такава уредба и кратък преглед на развитието на законодателството в областта през изминалите години показва следното. През 1973 г. на основание чл. 40 от Закона за движение по пътищата Министерството на транспорта контролира качеството на ремонта във всички авторемонтни организации, работилници и автосервизи, като тази разпоредба не се прилага за авторемонтните организации и работилници на войсковите поделения на Министерството на вътрешните работи. През 1999 г. с приемането на нов Закон за движение по пътищата се предвижда министърът на транспорта да определи условията и реда за издаване на разрешение за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, както и за извършване на ремонт и техническо обслужване срещу заплащане на пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. С новия Закон за движение по пътищата е въведено изискването подвижната автосервизна дейност за оказване на пътна помощ да може да се извършва след получаване на разрешение, издадено от Министерството на транспорта. Определени от министъра на транспорта служби са контролирали дейността на лицата, получавали разрешение по реда на чл. 148, и са давали предписания във връзка с качеството на извършваните ремонти, техническо обслужване и периодична проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. При необходимост тези служби са имали права да правят предложения до министъра на транспорта за отнемане на разрешителното, издадено им по реда на чл. 148, предвидени са били и санкции за сервизите. През 2001 г. с приемането на Закона за занаятите автомонтьорството и автосервизните услуги са включени в списъка на занаятите, като условията и редът за практикуването им са регламентирани с този закон. За осъществяването на дейностите е предвиден и разрешителен режим, като плащанията, документите и така нататък са били под контрола на съответните общини. През 2002 г. с промени в Закона за движение по пътищата дейността по извършване на ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства е изключена от обхвата на този закон. През 2011 г. с промяна на Закона за занаятите автомонтьорството и автосервизните услуги отпадат окончателно от списъка на занаятите, с което тази дейност към настоящия момент не попада в обхвата на нито един действащ нормативен акт. Дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства се извършват свободно и не са регулирани от държавата по никакъв начин. Липсват каквито и да било изисквания за започване на този вид дейност, както и такива за извършването й, и което е по-важно – липсва какъвто и да било контрол върху качеството на ремонта и техническото обслужване на пътните превозни средства, както и носенето на съответни гаранции за тези ремонти. Некачествено извършените ремонти и техническо обслужване на пътните превозни средства може да бъде определено като фактор с висок риск за безопасността на движението по пътищата. С дадената уредба извършеният контрол върху периодичните прегледи за проверка на техническа изправност на пътните превозни средства не е достатъчен, за да се осигури в максимална степен техническата безопасност на превозните средства, тъй като възникналите в периода между два периодични прегледа повреди и некачественото им отстраняване създават достатъчно висок риск за безопасността на движението. Липсата на изисквания към лицата, които извършват ремонтни работи, както и липсата на правила за извършване на самата дейност, а също и неосъществяването на контрол, на практика водят до това, такива ремонти да се извършват от хора, които не притежават необходимата квалификация, знания и умения за извършването на качествен ремонт, това от своя страна прави превозното средство опасно на пътя, както и липса на необходимо оборудване със съответните параметри, което автосервизите да използват. С предлаганите текстове ще се постигне ефект, насочен към опазване на околната среда от опасни отпадъци – мярка, която не е засегната към настоящия момент при извършването на тази дейност. Предвид анализа на законодателството, направен по-горе, и целта за повишаване на безопасността при движението по пътищата, отворени за обществено ползване, като цел по Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011-2020 г., със законопроекта се предлага дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства да бъдат регламентирани със Закона за движение по пътищата, като станат регулирана от държавата дейност, със съответните условия и ред за извършването й и се представят съответните санкции за нарушаване на този ред, както и компетентните органи, които ще осъществяват този контрол. Без да се създава излишна административна тежест за бизнеса, гражданите и администрацията, тъй като се предвижда възможно най-лекия режим от всички регулаторни режими, с тази мярка се цели постигането на положителен ефект в няколко насоки. Първата от тях е повишаване на качеството на ремонтите и обслужването на пътните превозни средства. На следващо място се минимизира възможността дейностите по извършване на ремонт и техническо обслужване на пътните превозни средства да попаднат в зоната на така наречения „сив сектор”. Крайният положителен ефект от въвеждането на предлаганата със законопроекта регулация се изразява и в това, че в голяма степен ще бъдат защитени интересите на потребителите, на услугите по ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства и ще бъде повишена безопасността на движение по пътищата. Искам да благодаря на колегите от останалите политически сили, които подкрепиха този законопроект в комисията. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че е много добре когато толкова рано се сещаме за неща по синхронизацията, които трябва да настъпят през 2017 г. Принципно в това няма нищо лошо, макар че ако ме питате, добре е да видим неща, които пропускаме. Това, което не мога да подкрепя в този законопроект, е между първо и второ четене да останат текстове, които не са синхронизирани, защото между текстовете, които са по повод на синхронизацията, има доста спорни моменти, които по никакъв начин не могат да бъдат подкрепени. Поради това, доколкото проследих дебата в Комисията по транспорта, водещата комисия не е подкрепила законопроекта на Министерския съвет. Що се отнася до законопроекта, внесен от господин Московски и депутати, няколко пъти се налага да апелираме – колегите от ГЕРБ бяха на първото обсъждане, предполагам, че и на 18-ти пак ще бъдат – те много добре знаят и имаха желание да напишат по-системни текстове в закона, та той да престане да бъде кърпена жилетка, за която не може да се разбере дали е жилетка или пуловер. Там промените са правени през годините с оглед защита на интереса на различни съсловия – казвам го с най-позитивен контекст – и всичко в този закон е загубило своята обща философия. Принципната ми позиция е била и остава, че трябва да имаме нов Закон за движение по пътищата и нищо не налага такава спешност на промените, още по-малко да променяме регламент, към който само след няколко месеца хората пак ще трябва да се нагаждат във връзка с новия закон. Това за мен е по-абсурдно отколкото възможността да се изчака няколко месеца и регламентът да бъде устойчиво въведен. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще взема отношение по двата законопроекта. Законопроектът, внесен от колегите Московски и Вълков, смятам, че е добър законопроект, който ще регламентира дейност, която в момента не се регламентира от никой и поради тази причина ежедневно сме свидетели как с автомобили, които не са минали съответните ремонтни дейности по някакъв стандарт, а просто някъде нещо е извършено, се случват ПТП-та и това е една от причините за толкова много жертви. Този законопроект беше представен от колегата Московски. Предлагам да го подкрепите. По отношение на другия законопроект, на Министерския съвет – уважаеми колеги, предлагам да не го подкрепите и ще изложа своите аргументи. Присъствах на заседанията на Комисията по европейските въпроси и на Комисията по транспорт. Двете комисии не подкрепиха този законопроект. Какви бяха мотивите ми, когато се изказвах там? Ще ги повторя. С този законопроект се прави опит да се решат няколко проблема. Единият е директивата по отношение на наказанията и алкохола. Там нямаме спор. Всички останали неща, които се предлагат, са спорни. Едно от нещата, на които ще се спра, е, че със законопроекта се прави опит да се въведе режим, който да регламентира гражданската отговорност и използването й в други страни. Проблемът е с Румъния. Със законопроекта не се дава решение на този проблем. Има опит да се реши проблемът, но решение не е дадено. Проблемът ще остане, защото има възможност за ползване на моторното превозно средство от лица, които го ползват по право, различно от правото на собственост. Ако имаш пълномощно да ползваш това моторно превозно средство, гражданската ти отговорност си върви с него, отново се ползва в други страни и отново българските компании плащат. Тоест този проблем не е решен. От друга страна става въпрос за възстановяването на контролни точки. Идеята е този процес да се изнесе от МВР. Защо правим това, колеги? В МВР има база данни кой какви точки има. Всеки, който трябва да възстановява точки – не говорим за обучение, а за възстановяване на точки – трябва да отиде и да вземе бележка дали има право да възстановява точки или те са му отнети и трябва да отиде отново на обучение, или пък ако има право, трябва да отиде някъде навън да ги възстанови, след това да се върне с бележката и в МВР да му заверят в регистъра, че е с възстановени точки. Вместо да улесняваме административната тежест върху българските граждани, ние ги натоварваме с още едно задължение – да отиват и да вземат едната бележка, да доказват правото за възстановяване, след това да се връщат, да ги възстановяват и да носят бележката, че са ги възстановили. Тоест още едно от нещата в подкрепа на това, за което Ви помолих – да не подкрепяте закона. Трето, уважаеми колеги, имаме прекрасно работеща система с електронния фиш. С този законопроект тази система се премахва. На въпроса в Комисията по европейските въпроси и в Комисията по транспорт към колегите от МВР – защо го правят, те казаха, че не са видели тези текстове и не знаят как те са попаднали в законопроекта. От тук нататък каквото и да кажа, мога да изговоря много, но става ясно, че законопроектът не е съгласуван дори и със съответните министерства по реда, по който трябва да бъде съгласуван. Просто е написан някъде, някой е имал някакви идеи, бързал е да представи нещо, представил го е, но се видя в няколко комисии от повечето колеги в тези комисии, че този законопроект е неработещ. Поради тази причина, за да не прекратяваме действието на електронните фишове, да не спираме действието на системите, които работят до момента и носят своя превантивен ефект, предлагам да отхвърлим законопроекта, да го обмислим и да вървим към по-точно прилагане на разпоредбите, които ще регулират тези проблеми, а не да наслагваме още изисквания, още административна тежест, която да води до объркване на хората и да утежняваме процесите, вместо да ги улесняваме. И не на последно място, уважаеми колеги, трябва да вървим към прилагането на превантивни мерки, които да намаляват нарушенията, а не да забатачваме още повече възможността да се прилагат такива мерки. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, законопроектите са два по един закон, но обхващат различни аспекти от него, третират различна материя. Законопроектът на Министерския съвет е, бих казал, банален Закон за изменение на Закона за движение по пътищата, един от многото. Те се внасят през шест-седем месеца. Той е положителен, в добра насока. За мен по-важен е другият законопроект, защото е нов като регламентация на дейност, на обществени правоотношения, като опит да се излезе от сивия сектор в тази насока, в тази дейност. Бих я нарекъл стопанска, бих я нарекъл услуга на гражданите. Какво е положението до този момент в тази област, в която в наказателно-правната доктрина се счита като дейност с висока степен на обществена опасност при упражняването й, при шофирането, защото това е част от целия този процес, а няма никаква регламентация? Аз самият много пъти съм си мислил, че тази област в обществените отношения, трябва да бъде регламентирана. Друг е въпросът доколко добре е регламентирана тази дейност в така предложения законопроект: дали систематически тук й е мястото на тази регламентация; дали в този закон като систематично място трябва да бъде и тази поправка, отразена в Закона за движение по пътищата? Във всички случаи това е опит, който е изключително положителен. Според мен обаче трябва да бъде в отделен закон или отразено в други закони от законодателството на България – всичко това, което се предлага. Защото в България всеки, който може да върти гаечен ключ, прави сервиз или сервизче, абсолютно нерегламентирано, и предлага услуги, които много често водят до опасни последици в тази особено отговорна дейност – шофирането и управляването на моторни превозни средства. Тук вече говорим за качеството на тези услуги не само като потенциална опасност, но и като цена на услугата. Можем да говорим като качество на услугата и в още множество други аспекти, включително отношение към фиска, социални осигуровки. Можем да продължим да изброяваме във веригата още безброй други последици. Аз съм сигурен, че много от нас са били потърпевши от така наречени „сервизчета”, които не са никакви сервизчета. Тук обаче можем да разсъждаваме в един друг аспект – по този начин не се ли дава възможност малките, дребни сервизи и монтьори да бъдат ликвидирани за сметка да се даде възможност този огромен дял да се прехвърли на вече утвърдени средни и големи сервизи, които взимат скъпо и имат вече някакво монополно право, що се касае до поправка на определени марки и на определени видове коли. Това е също много сериозен и значим въпрос. Изобщо до този момент – бяло поле в българското законодателство. Бих продължил в този смисъл да разсъждавам относно съдбата на тези монтьори на дребно – нерегламентирани, които по този начин изкарват прехраната си. На българина общо взето какво му е останало – така нареченото „задкулисие”, което за мен винаги е задкулисието, което се държи от евроатлантическите господари – на българина му е останало да има едно семейно хотелче, някакво дребно, малко магазинче, ресторантче и някакво малко автосервизче. В този смисъл се поставя също изключително сложен комплекс от въпроси и проблеми, все в тази връзка. Във всички случаи обаче аз считам, че това е първият положителен опит да се регламентира секторът, който всъщност генерира, носи и предполага, че през него минават като оборот огромни доходи. Оттук връзката с магазините, които доставят части – за качеството на тези части, относно гаранциите, които трябва да бъдат давани от подобни автомонтьори и изобщо цялата тази дейност. Сключването на договор, защото това са гражданско-правни отношения по Закона за задълженията и договорите; отраженията в стопанското право, защото нещата се докосват и дотам – за фигурата, която ще изпълнява тези ремонти. Пак казвам, макар и първи, това е плах, може би доста бегъл, дори, бих казал, в известна степен несполучлив опит, но той трябва да бъде подкрепен и всички ние трябва да мислим за сериозна регламентация на този важен сектор от обществения живот и на обществените правоотношения в сферата на услугите, което според мен трябва да бъде регламентирано в отделен акт с отделен закон. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Шопов, прав сте! С колегата Вълков обмисляхме дълго време варианта да се подготви като отделен закон темата и сме наясно, че не решаваме всички проблеми, внасяйки изменения в Закона за движение по пътищата. Провокирани обаче от възможността да реализираме тази първа стъпка в по-кратък срок, предложихме началото на регламентиране на тази дейност, като тема, да започне по този начин. Сигурен съм, че може би в рамките на следващата година, работейки, ако разбира се, се подкрепи тази идея, по вече новия регистрационен режим, със сигурност, убеден съм, че и самият бранш ще провокира действия, които да наложат създаването на отделен закон за тази дейност. Съгласен съм с мнението Ви, че тази дейност е достатъчно голяма, широкообхватна и е необходимо да има отделен закон за нея – тук се съгласяваме. Искам само да направя едно допълнение към Вашето изказване относно обхвата на рисковете, които ще покрият тази дейност. Искам да Ви насоча, тъй като ние много внимателно обследвахме проблемите, които провокират нерегламентирането на тази дейност, много често нашето внимание беше насочвано към карето от магазини, които не са български – между улиците „Симеон” и „Ботев”, където, трябва да Ви кажа, че масово се продават авточасти от крадени коли, за които никой не носи никакви гаранции, никаква отговорност. Разбира се, доколкото може, вероятно МВР си вършат работата в тази посока. На нас този пример ни беше даван постоянно – части втора употреба се продават като нови от крадени автомобили, специално в карето, което Ви казвам, не български магазини между улиците „Симеон” и „Ботев”. Надяваме се да подкрепите мерките, които правим. Знаем, че това е първа стъпка. Само последно уточнение – не делим на големи и малки. Без значение е дали един автосервиз е малък, или голям. Ако той има необходимото оборудване, необходимия квалифициран персонал, той може да бъде и съвсем малък. По никакъв начин не го ощетяваме или дискриминираме, не се отваря така врата за големия бизнес. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като господин Шопов ме провокира с изказването си, аз ще започна от втория закон, където вносители са господин Московски и господин Вълков. Ако четем внимателно мотивите, ще разберем, че целта е, като че ли да решим някой много важен проблем, който съществува в момента при ремонта на автомобилите. Ако внимателно се вгледаме в текстовете, ще разберем, че това е лобистки закон – лобистки, може би в добрия смисъл на думата. Тоест цели да уеднакви правилата със сервизи, които до този момент изпълняват функцията не само ремонт на автомобили, но и функцията извършване на прегледи, като съответно контролни органи, а също така и прегледи, които касаят обществените превози. Защо казвам лобистки? Защото с този закон пряко ще се намесим върху конкурентоспособността с един много ясен мотив – борим се срещу сивата икономика. Обаче искам да попитам: в сивата икономика ли е всеки един български търговец, който е регистриран по Търговския закон, но не е регистриран в Министерството на транспорта за сервиз? Не, уважаеми дами и господа, не е в сивата икономика, ако контролът е нормален, ако издава касови бележки, ако съответно притежава необходимата правоспособност и съответно клиентите му са доволни от него. Тогава защо въвеждаме един нов регулаторен режим, вероятно с изисквания какви машини трябва да има, колко работници трябва да има, каква квалификация допълнително трябва да им се изисква и така нататък? С каква цел? За да решим въпроса с крадените резервни части? Не! Няма да го решим. Докато карето си стои там и никой не извършва проверки, ще си има и търговия с крадени резервни части. Някой каза, че като въведем регистрационния режим по този закон, ще решим и проблема с некачествените части. Но аз искам да Ви питам: във всички тези големи сервизи, където условията са доста по-скъпи, считате ли, че резервните части не са, както в комисията се каза – уж некачествени китайски или от нашата съседка Турция, където, не съм съгласен, че тези резервни части не са качествени, тъй като Турция изнася за цяла Западна Европа резервни части? Не, няма да се реши и този въпрос. Тогава какво решаваме? Решаваме следното нещо: всички малки гумаджийници, всички сервизи по селата, тоест, работилници, в които си ремонтираш колата, да минат през един регистрационен режим в Министерство на транспорта, да дадат сума ти пари, да им се поставят изисквания, които няма да изпълнят, и накрая да фалират. Предлагам добре да обмислим този закон. С мен също се правиха консултации за това – дайте да предложим едни такива текстове, виждате ли, това ще подобри безопасността на движението. Съмнявам се. Съмнявам се и като видя дори и включително какви глоби сме поставили, се питам дали наистина ще гласуваме „за”?! Мога ли да Ви ги прочета? Да Ви прочета едно физическо лице, което не е регистрирано и извършва съответно ремонт на кола, какви глоби може да получи. „Наказва се с глоба до 1000 лв. физическо лице или с имуществена санкция 3000 лв. юридическо лице, което извършва ремонт и техническо обслужване на ППС извън обектите, посочени в удостоверението за регистрацията му”. Извинявайте, ако си извикам един монтьор да дойде да ми ремонтирам колата до вкъщи, ще го глобим ли 1000 лв.?

Няма право!

Няма право? Значи ще си взема колата някой да ми я тегли или ще си поръчам „Пътна помощ” да дойде да я закараме до сервиза заради това, че трябва да дойде някой да ми смени релето или да погледне и така нататък?! Продължавам с глобите. „Наказва се с глоба от 1000 лв. физическо лице или имуществена санкция от 3000 лв. юридическо лице, което извършва дейност по ремонт и техническо обслужване на ППС, различна от описаната в удостоверението му”. Значи ще ги ограничим точно какво трябва да правят – ще сменяш гуми, не можеш да направиш нещо друго? Господа, хайде да спрем! Нали десницата сте за либерална икономика? Нали сте за либерализъм във финансите? Вие станахте по-големи левичари от нас! Държавата да контролира всичко, даже как си сменяме гумите! Хайде малко да се позамислим какво предлагаме. Добре звучи – всички отговарят на едни и същи условия, строени сме в редици. Моля и собствениците на големите сервизи също да помислят за това. Не им пречат малките в момента. Не трябва държавата да ги фалира! Те си имат своята клиентела. Не трябва заради малката част от клиентите, които са с много по-ниски доходи и разчитат на този тип обслужване, да поставяме някакви регламенти и всичко да го направим лъскаво. Не става някак си. Ще се въздържа по този закон. По втория закон – за правителството. То важи и за предния текст – 53-а поправка! Нека се спрем, уважаеми дами и господа народни представители! Ще предстои 54, 55 ... Виждам, че има консенсус в пленарната зала между политическите сили, че трябва да се седне и да се направи един основен ремонт, който ще е над 30% от текстовете, което означава един нов консенсусен закон, за който ние всички да се заречем, че няма да го поправяме, защото Законът за движение по пътищата е най-поправяният закон и покрай поправките е стигнал почти до абсурдни текстове. Наистина тук се поставят няколко въпроса за решаване, включително един синхронизиращ, който касае директивата и че трябвало да бъде приет от ноември месец, че в момента закъсняваме и така нататък. Но аз искам да Ви кажа, че включително тези текстове, които касаят нарушения, извършени на територията на нашата страна от чужди граждани, които са от страни – членки на Европейския съюз, няма никаква пречка в момента тези дейности да се извършват и да се поиска информация и под действието на директивата и регламентите съответно да се наложи такава глоба. Но тук става дума за глоби, които не са констатирани от служебно лице на Министерството на вътрешните работи, а за електронни фишове и така нататък. И пак няма проблем. Не мисля, че има някакво сериозно затруднение. Говорим за точковата система – че правим промяна и така нататък. Но аз искам да Ви попитам: мислите ли, че трябва да запазим точковата система? Тази точкова система даде ли ефекта, който очаквахме от нея? При нея съществува също един недопустим дисбаланс. Ако погледнете санкциите за точките, в един момент за едно нарушение, което е несравнимо с друго, санкцията е почти една и съща. Не трябва ли да решим този въпрос преди да направим промяна по какъв начин и кой ще прави съответно обучението на водачи, на които са им отнети точки по точковата система? Ако решим да променим това нещо, защо сега ще променяме по какъв начин да се прави обучението? Не мога да си дам отговор на този въпрос. Синхронизираме, правим нещо, уеднаквяваме уж, от едното министерство в другото ... Мисля, че преди това трябва да дадем отговори на много повече въпроси. Да, има много положителен ефект по отношение следенето с камерите на скоростта. Друг е въпросът пък, че за преминаване на червено е доста спорно и когато синхронизираме тези текстове, можем ли ясно да докажем с електронно средство, че засечено преминаване на червено няма да е оспорено от чужд съд? Не можем да го докажем, защото и в България в момента го има този проблем. Ние не разполагаме с техника, с която може да се докаже пресичането на червено. И това го знаят всички. Въпреки това върви един усилен законодателен труд всеки ден тук, продължаваме да изменяме, изменяме, изменяме и така нататък. Честно казано аз ще се въздържа и по този законопроект. Наистина настоявам инициаторите – и госпожа Буруджиева, и господин Свиленски, и от ГЕРБ също има няколко народни представители, нека да се направят работни групи и да се започне да се работи по промяна на Закона за движение по пътищата, един общ законопроект, който наистина да отрази това поне, което до момента сме анализирали като недостатъци и мерките, които трябва да се предприемат. Но нека след този анализ да имаме една промяна, която да даде ясната тежест и превантивните функции на този закон. Казвам ясната тежест по отношение на санкциите като бъдещи превантивни действия. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, първо, ще направя само един коментар по това, което казахте последно. Присъединявам се към Вас, че когато един закон се променя над 25-30%, явно има нужда от нов закон – той трябва да бъде устойчив и да работи по-дълъг период от време. Относно изказването, което направихте за измененията, които сме предложили с колегата Вълков. Бих искал да Ви попитам: в коя държава на Европейския съюз може да си разглобите автомобила пред блока? В коя?! Ако става въпрос за смяна на крушка или на реле, или на каквото и да е, о’кей, никой няма да се занимава с Вас. Обаче в коя държава можете да си разглобите колата, да изтече масло пред жилищния Ви блок, да направите ред други дейности, които със сигурност ще пречат и на много други хора?! (Реплики.) Естествено, че никой няма да Ви направи никакви проблеми, ако си сменяте неща, които не са от съществен вид, но тук става въпрос за нещо друго. Вие приравнявате обикновената търговска дейност на една фирма със сервизната, която се третира по същия начин към момента. Ние точно това казваме – това е специфична дейност, от тази дейност косвено зависи в някаква степен и човешкият живот. Когато се извърши некачествен ремонт, с некачествена резервна част, тогава човек може да преживее инцидент. Господин Мутафчиев, аз казвам, че ние правим първа стъпка към решаване на темата. Много ясно, че от един път няма да стане, но когато се носи гаранция от извършващия сервизната дейност, той ще има едно на ум какви части влага в този сервиз, когато се издават документи, а не само касов бон, както Вие казвате, а и сервизен документ – документ, който показва какво точно е извършено, какви части са заменени, кой ги е направил, дали този човек има необходимата квалификация. Вие можете да си викнете майстор, за да Ви смени реле, но представете си, че този майстор Ви е заблудил и е обикновен бояджия, а искате да Ви смени реле. Как ще стане?! (Реплики от КБ. Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Примерно, хипотетично казвам. Трябва да се регламентират тези неща. Тук не бъркайте лявата с дясната политика, защото, когато имаме желание един сектор да бъде изваден от сивата част на икономиката, това по никакъв начин не може да се квалифицира като лява или дясна политика, това си е просто правилна политика. Призовавам Ви още веднъж да подкрепите законопроекта – това са мерки, които са съвсем нормални, те по никакъв начин няма да нанесат щета.

Да, приключвам. По никакъв начин това няма да се отрази на желанието и свободата на инициативните хора да се занимават с тази дейност. Въвеждаме малко правила, които да гарантират и другата страна – потърпевшите, съответно клиентите и хората. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Мутафчиев, ще Ви върна към един проблем, който обсъждахме миналата година – проблемът с такситата. Имаше искане да могат да се регистрират като таксита не коли, които са до 5 години, а коли, които са до 10 години. Това беше едното предложение, а другото беше за до седем години. Говорихме – до, до, до... След това колите, които се експлоатират като таксита, да не бъдат до десет години, а да бъдат до петнадесет и така нататък. Ето тук е тънкият момент. Защо трябва да гледаме годините на колата? Изтъкваше се примерът, че в Германия не е така, но в Германия се знае кой къде е ходил, как е ремонтирал, какво се е случило с автомобила, а в България не е така. В България има едни превозни средства, на които след като им мине гаранцията излизат буквално на улицата, ремонтират се незнайно къде, не се знае кой носи отговорност за тях и ние искаме тези моторни превозни средства след това да ни гарантират нашия живот и здраве – няма как да стане. Затова правилната стъпка е да се въведе един режим, който ще може да гарантира качеството на извършваните услуги, най-образно казано. (Реплики от КБ.) Тук не говорим за сива икономика. Тук говоря за това, че целта на този законопроект е да се гарантира здравето на българските граждани, след като се гарантира качеството на услугите, които се извършват. Всичко останало, за което може да се говори – има много теми, които наистина могат да се обсъдят – дали това е сива икономика, дали не е, дали след като е регистриран по Търговския закон и така нататък, но това всичкото е последващо. Основното е: какви услуги се извършват, кой носи отговорност за услугите? Ако въведем това, което предлагат колегите и можем да гарантираме качеството на услугите, тогава можем съвсем спокойно да вдигнем годините и на такситата, защото вече не говорим за „до”, а говорим за едни качествено обслужвани автомобили по българските пътища. Надявам се да ме разберете. Благодаря Ви.

Господин Иванов и господин Московски, уважавам Вашето мнение, но искам да Ви насоча в една посока. Защо ние ходим с автомобилите си на годишен преглед?! За да се гарантира, че автомобилът ни е в изправност. Ако това, което Вие искате, искам да Ви попитам: след като ще лицензирате всички сервизи, ще махнете ли годишния преглед, няма ли да нарушите директивата? (Реплики.) Хора, подобна регистрация се иска, когато имаш надзорно съоръжение – инженери сме, дайте да не се залъгваме. Това, което се иска в момента, си е чист лобизъм за големите сервизи, защото има сервизи, които на много по-евтини цени обслужват клиентите си, защото нямат допълнително разходи, но тези големи сервизи имат едно предимство пред останалите, че те правят точно тези технически прегледи. Хайде да не се залъгваме със сивата икономика! Всеки, който е регистриран търговец, който е контролиран както трябва от държавните органи, не е в сивата икономика. В сивата икономика е този, който не е регистриран като търговец. (Шум и реплики.) Хайде да предложим текстове, когато той не е регистриран и прави ремонти, да носи последствията си, включително наказателна отговорност. Но да говорите, че търговците, които не са регистрирани в Министерството на транспорта, са сив сектор, извинявайте много, но това не е вярно. Това не е вярно! Ако не издават касови бележки, проблемът си е техен. По отношение на резервните части. Пак ще Ви кажа, това е напълно неоснователно твърдение. И в добър сервиз могат да Ви сложат такава част. Не искам да Ви казвам пример, защото с мен се е случвало. Така че тази приказка, че има едни идеални и едни дето са много лоши, някак си в закона не върви. По отношение на такситата. Да, тук споделям Вашето мнение, проблемът е, че и Вие в четиригодишното управление, а и ние, не можахме да намерим какви трябва да бъдат условията, на които да отговарят тези автомобили. Тук става дума обаче за нещо друго – за обществен превоз, а ние говорим за сервизи, които ще ремонтират нашите коли. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Когато говорим за обществен превоз, автомобилите трябва да отговарят на определени условия за комфорт, а сигурността безспорно трябва да се контролира по начина, по който досега сме регламентирали в закона. Обаче дайте да видим на какви условия трябва да отговаря таксито, дори и да е 20-годишно? Когато отговаря на тези условия и по-често се правят проверките, съответно нека да увеличим и годините. Тук има консенсус и колегите от Перник предлагат, и от Варна, и от Пловдив също имаме заявки за това, но докато не измислим по какъв начин ще контролираме процеса, е много трудно да увеличим годините. Нека да се захванем с този проблем. Пак искам да кажа, че тук става дума за обществен превоз. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Времето, времето!

Мога да Ви кажа, че няма сервизи, които да контролират и големите фирми, защото се качваме в таксита, които са в много по-лошо качество, отколкото колите на повечето хора. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Както стана ясно, внесеният от мен и колегата Московски Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата има една основна цел и това е създаването на нормативна база или уредба за извършване на дейностите по ремонт и техническо обслужване на моторните превозни средства. Такава нормативна база, уважаеми колеги, е съществувала от 1973 г. до 2002 г. и тя е била в Закона за движение по пътищата. Била е по подобен начин формулирана – по начина, по който ние го представихме, и от 2002 г. насам този сектор е бил вкаран в Закона за занаятите и след това е отпаднал. Така че към настоящия момент можем да кажем, че този вид дейност наистина няма никаква регулация – още от започването на самата дейност, стартирането й, функционирането на дейността по ремонта и техническото обслужване и накрая като стигнем до качеството на предлаганата услуга или на самия ремонт, което е изключително важно, защото качеството на извършването на ремонта на едно моторно превозно средство определя неговото техническо състояние, а техническото състояние влияе пряко върху безопасността на движение на моторните превозни средства. Ще Ви предложа една статистика от Националната полиция. В края на 2012 г. в България има над 3 млн. 200 хил. автомобила, от които, забележете, над 62% са над 15 години. Като направим сметка какви резервни части се влагат при ремонта на автомобилите, в какви сервизи се извършват самите ремонти – имам предвид легални, или нелегални, става ясно, че тенденцията, която клони към момента е, че всяко второ превозно средство, което се движи по нашите пътища, е в съмнително техническо състояние. Казвам, съмнително, защото много от тях са направо опасни. Това, което ще кажат много колеги, е че има пунктове за годишен технически преглед. Да, това е вярно, само че пунктовете за годишен технически преглед проверяват автомобила веднъж годишно. Средният пробег на един автомобил е между 10 и 15 хил. км, а на много от тях е повече. За тези 10-15 хил. км има изключителни изменения в състоянието на автомобила и той може да бъде много опасен за движението по пътищата. Затова е изключително важно сервизната дейност и техническото обслужване на автомобилите да има някаква регулация. Тя ще донесе няколко положителни аспекта. Първият, и най-важният, това е повишаването на безопасността на движението. Това е едно от сериозните заложени предложения в Националната стратегия 2011-2012 г. на България за безопасност на движението, която ние сме поели като ангажимент – ще намали жертвите по пътищата с 50%, ще допринесе изключително много и за защита на интересите на потребителите, защото целта на всеки ремонт, който е извършен, е да бъде регистриран. С регистрацията на ремонта може да се търси и някаква гаранция за извършването на този ремонт. Да не говорим, че това наистина ще доведе и до борба със сивия сектор. Чуха се много приказки, даже по отношение на това, че може би има лобизъм и така нататък. Аз не ги приемам сериозно и ще Ви кажа защо. Защото в момента, да се направи проверка на един такъв сервиз, е просто невъзможно. Всеки си поправя сам колата, или поправя колата на свой близък и така нататък. Това е нещо, което е истинската реалност, действителността в момента. Борбата със сивия сектор води и до неспазването на трудовото законодателство. Това също е факт. При проверките и направените обсъждания по законопроекта стана ясно също така, че над две трети от сервизите работят нерегламентирано. На това ще се спра малко по-нататък. Като не по-малък ефект от прилагането на този законопроект, ако бъде приет, ще бъде опазването на околната среда, тъй като голяма част от маслата, гумите, резервните части или материалите, които са отпадни, не се влагат там, където трябва и не се съхраняват по начин, който изискват европейските и екологичните стандарти. Като защита на предложения от нас законопроект, бих казал, че това е просто една регулация. Ние предлагаме всеки сервиз да бъде регистриран – нищо повече. В тази регистрация или в този публичен регистър, в който те трябва да бъдат записани, да бъде упоменато какъв вид дейност ще се практикува в сервиза. Така че сме избрали възможно най-лекия режим, който нашето законодателство разрешава. Обсъжданията, които са направени по този законопроект, не са направени в държавните институции, а с браншовите организации. Такива обсъждания имаше в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, в София, на които присъстваха десетки организации, свързани със сервизната дейност, с транспортни асоциации, превозвачи и така нататък. По-голямата част от тези текстове ни бяха подадени от самите организации и след обсъждане, което продължи повече от седем-осем месеца, законопроектът беше изготвен във вида, в който в момента сме внесли с колегата Московски. Бих искал да благодаря на всички, които по време на обсъждането в Комисията по транспорта подкрепиха законопроекта, независимо от това от коя политическа партия са. Бих апелирал към Вас, като народни представители, да подкрепите законодателните промени, които смятаме, че ще доведат до положителни ефекти в безопасността на движението и ще допринесат за развиването на този законопроект. Съгласен съм и с колегите, които предлагат да бъде направен един нов законопроект, само че чух, че това може да стане в няколко месеца. Колеги, ако правим нов законопроект, това ще ни отнеме не по-малко от година, тъй като всички тези текстове трябва да бъдат обсъждани, и то не обсъждани и качени на сайта на Министерството на транспорта или на Изпълнителната агенция, а реално трябва да бъдат обсъждани с браншовите организации и заинтересованите лица, тоест това ще изисква време. Не мога да кажа колко точно, но не по-малко от година, смятам, че ще е необходима за реализацията на такъв проект. Затова още веднъж Ви призовавам да гласувате „за” тези предложения. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Вълков, позволявам си да Ви направя реплика на част от изказването. Мотивите, които излагате и Вие, и господин Московски, тук, в залата, и това, което сте предложили като законопроект, са основателни. Само че с така предложените разпоредби и с така предложения законопроект, ние не решаваме нито един от тези проблеми. Говорите за екология – къде си изхвърляли маслата, къде си изхвърляли гумите. Всеки един регистриран търговски обект, каквито са сервизите – няма значение дали са лицензирани в Министерството на транспорта, или не, изпълнява дадени изисквания и изхвърля гумите и маслата там, където трябва. Това се прави и в момента, ако търговският обект е регистриран. Всеки един, който извършва търговска дейност, говорим за тези хора, а не за някой, който е източил маслото пред блока – това, за което казахте. Всеки един регистриран търговски обект изпълнява тези изисквания, така че с това нещо не решаваме проблема. Казвате, че всеки втори автомобил, който се движи по пътищата е опасен, тоест е с нарушена конструкция. Не можем да говорим така от тази трибуна, че всеки втори автомобил е такъв. Ние нямаме тази информация, нямаме тези данни. Откъде ги имате Вие? Петдесет процента от произшествията са вследствие на такива автомобили – дайте я тази статистика, в комисията това не беше представено. Това е написано и в мотивите на Министерството на транспорта, което не приема законопроекта, че именно няма статистика, няма аргументи. Каква част от пътнотранспортните произшествия са следствие на некачествени ремонти? Разберете, единственото нещо, което ще се постигне, е това, че Министерството ще разработи едни критерии за регистрация на тези работилници или сервизи, от които 50% ще отпаднат. Примерно, като му сложиш квадратура 100 или 200 квадрата и той с неговите тридесет или четиридесет не отговаря. Аз питам: кой ще определи точно какви трябва да бъдат тези изисквания? (Реплики.) Да, Министерството на транспорта, но не създаваме ли нови корупционни практики? Нека да го обмислим. Действително има нужда от това хората да са сигурни, че когато си ремонтират автомобила, той ще бъде сигурно и надеждно ремонтиран, но мисля, че не това е начинът. Призовавам, което направихте и Вие, действително да съберем всички усилия върху разработването на новия закон, върху това, ако трябва там да бъде разписано, но както трябва, в смисъл – с аргументи, със статистика, с факти, и тогава всички в залата да го подкрепим. Мисля, че това е смисълът. Сега да правим поредната 54-та или 55-та поправка, докато министерството разработи самите критерии, може би ще сме направили новия закон. Моето предложение е да продължите и Вие, и ние да работим в тази насока.

Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Вълков, правя Ви реплика, защото в репликата на господин Московски към господин Мутафчиев той спомена, че всеки един, който се е назовал за някакъв майстор, може да прави всичко. Когато излязохте тук, трябваше да обясните на колегите, че предлагате дейностите, които всеки един сервиз може да извършва, да бъдат строго разписани. Ето, пише: „извършване на механични работи”. Той няма да бъде автобояджия. Ако е автобояджия и няма лиценз за механични работи или за работи, които са свързани с извършване на диагностика и електро-ремонтни работи, той няма да бъде такъв. Именно това разпределение, така разписани тези дейности, разбира се, някой сервиз може да получи лиценз за всички дейности – няма проблеми, нека ги извършва, но ще се знае кой какво прави. (Реплика от народния представител Ивайло Московски.) Регистрация, да, всеки ще знае какво може да извършва и докъде могат да се простират неговите възможности. В момента пак питам: ако един автотенекеджия назовал себе си „майстор”, реши да Ви извърши дейност, която касае диагностика и електро-ремонтни работи, кой ще носи отговорност? Той специалист ли е в тази област, или просто, защото се е нарекъл „майстор”, ще може да го прави? Именно това е целта на закона, колеги – да въведем такива режими, които да могат да гарантират качеството на извършваните услуги, а не всеки самозван, нарекъл себе си „майстор”, или някой друг го обявил за такъв, да може да прави каквото си иска и да се стига до положението около 50% от автомобилите да не се знае с какви ремонти са и какво е тяхното техническо състояние и от там – последствията за загиналите и ранените по пътищата. Колеги, подкрепете го, за да вървим напред, а не да тъпчем. Всички останали обяснения тук, че съсипваме този или онзи и го правим за големите – не го правим за големите. Всеки ще може да кандидатства, да се регистрира и да извършва дейността, която разбира, а не да бъде пенкилер и да разбира от всичко. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Свиленски, ще се обърна първо към Вас, тъй като Вие пръв направихте репликата. Основната причина, която в момента създава проблеми в този сектор, е липсата на нормативна база. На тази база не могат да бъдат извършени абсолютно никакви проверки относно сервизната дейност, която се извършва, и не се дават никакви гаранции за ремонтите. Като пример бих дал автобуса на Бакаджика в Ямбол, който имаше много сериозен технически проблем – беше сложена стотинка на един спирачен цилиндър, поради което колелото беше блокирало. Всички говорят за годишния технически преглед, когато се проверява автомобилът, но той се проверява веднъж в годината, докато ремонтът може да бъде извършван неколкократно и след това няма никаква проверка на извършването на този ремонт и никой не носи отговорност, защото не е регистрирано, че е извършен такъв ремонт. Това е един от големите проблеми. По отношение на статистиката, аз казах хипотетично, че това са 62% над 15-годишни автомобили и като знаем начина, по който се ремонтират, казах, че те са потенциално опасни. Никога не съм твърдял, че над 50% от пътно-транспортните произшествия са за сметка на това, че моторните превозни средства не са технически изправни. Никой не може да даде такава статистика, тъй като тя е много спорна. Контролните органи на автомобилния транспорт никога не дават в акта, който се записва, че това е по вина на технически неизправно моторно превозно средство. Ако ми донесете такъв акт, ще бъда много доволен да го видя. Въпросът е, че това, което искаме да направим, е да въведем ред в тази дейност и да има гаранции за извършените ремонти, да има ред, да няма сив сектор, да разделяме условно не на големи и малки сервизи, а на тези, които са редовни, и тези, които не са редовни. Няма нищо сложно законопроектът да бъде приет сега и в следващия нов законопроект той да влезе в мястото или частта, където Вие намерите за добре или всички го решим. Аз смятам, че сега е належащо, тъй като дори един човешки живот да бъде спасен, ще бъде положително това, което ще приемем като Народно събрание. Благодаря Ви за вниманието.

Процедура.

Госпожо Манолова, извинявам се много, но крещя...

Как да се изказвам това си е мое право и мисля, че аз мога да преценя по какъв начин да намеря възможност колегите и най-вече Вие да ме чуете.

Вие май сте глуха, защото от половин час искам процедура по начина на водене. (Реплики от КБ и възгласи: „У-у-у!”.) Вие се правите, че не ме виждате и знаете много добре защо не ми давате думата.

Процедурата ми по начина на водене е...

Ще ме прекъсвате ли още?

Не го прекъсвайте.

Защо?

Вие се държите... Госпожо Манолова, как се държа мисля, че това си е мой проблем.

Госпожо Манолова, по-големият проблем е как един председател на заседанието се държи по отношение на целия ред и целия процес на законодателната дейност в самото Народно събрание. Забелязвам една практика, госпожо Манолова, която за Вас стана вече емблематична. Може би от вече 3-4 месеца Вие постоянно отлагате гласуване на закони и това е поради един елементарен факт – затова, че нямате мнозинство в момента в залата. Колегите от ГЕРБ в момента са повече от колегите от БСП и ДПС взети заедно, понеже „Атака” напуснаха, и затова Вие отлагате закона, защото не можете да си съберете народните представители. По-лошото е, освен че Ви гони параноята на страха, Вие постоянно налагате една тенденция и лъжете за кворума в пленарната зала по време на поименната проверка. Много добре знаете колко беше кворумът вчера – по-малко от 121 народни представители, 111 народни представители. Вие излъгахте за пореден път. Един път излъга господин Алиосман Имамов, втори път Вие лъжете. Налагате практика, която не е нормална за Народното събрание и...

Изтече ми времето, защото ме прекъсвате нон стоп. (Шум и реплики от ДПС и ГЕРБ.) Извинявам се много.

Затова, госпожо Манолова, обръщам се с процедура по начина на водене и искам да подложите на гласуване закона, такъв какъвто е, както е по правилника и каквато е нормалната процедура в Народното събрание – не само в това, и във всички предходни. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо председател, правя процедура по начина на водене. По начина, по който говорите от тази трибуна, търсейки си удобни извинения от правилника. Да, сигурно в правилника е точно така, както го казвате, но по-важно е следното нещо – по начина, по който се държите към народните представители, обидихте не само народните представители, независимо дали са управляващи, или опозиция, а обидихте целия български народ. С тази практика, която налагате вече месеци наред, Вие се опитвате служебно да си осигурите необходимия кворум, защото той не Ви е даден от обществото, не Ви е даден от избори (викове „Браво” и ръкопляскания от ГЕРБ), а се опитвате по служебен път да го направите. Правите го не само в работата на законодателния орган, а и чрез законови промени се опитвате да го направите и в други институции – било ЦИК, било Сметна палата. Опитвате се служебно да си направите необходимия кворум за работа на тези институции, дори и в комисиите. Преди Четиридесет и второто Народно събрание в комисиите не можеше да се започне работа без да има повече от 50% от комисиите. А сега какво? Сега може и с трима човека. Обиждате цялото общество, госпожо Манолова, да знаете. Но няма да Ви се прости. (Ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”)

Къде са Вашите?

Благодаря, уважаема госпожо председател. (Тропане по банките и викове от ГЕРБ: „Оставка, оставка!”) Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12 ноември 2013 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 3 декември 2013 г.”

„На свое извънредно заседание проведено на 20 януари 2014 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12 ноември 2013 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 3 декември 2013 г. В заседанието взеха участие и народните представители Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, проф. Румен Гечев - заместник председател на Комисията по икономическата политика и туризъм, Жара Георгиева – член на Комисията по труда и социалната политика, доц. Кирчо Атанасов, доц. Атанаска Тенева – заместник министър на образованието и науката и Даниела Симидчиева – директор на Център за професионално образование на Българска стопанска камара. Законопроектите бяха представени от техните вносители – народните представители Милена Дамянова и Валентина Богданова. Народният представител Милена Дамянова посочи, че с предложения от нея и група народни представители законопроект се урежда: 1. Въвеждането на професионално обучение чрез работа или така нареченото дуално обучение. Според вносителите, дуалното обучение е форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия. Целта е създаване на възможности за по-тясно сътрудничество на професионалните гимназии и бизнеса, придобиване на практически ориентирано обучение, осигуряващо заетост на учениците, и насочването им за кариерна реализация по придобитата професия в предприятието партньор. 2. Въвеждането на кредити, тяхното натрупване и трансфер в системата на професионалното образование и обучение, с цел подобряване на връзката между средното и висшето образование. Предложението е във връзка с препоръка на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение от 2009 г. Вторият законопроект бе представен от народния представител Валентина Богданова. Със законопроекта в системата на професионалното образование и обучение се въвежда: (Шум и викове: „Оставка! Оставка!”)

Уважаема госпожо председател, аз се учудвам! Това е... (Силен шум и викове от ГЕРБ: „Оставка! Оставка!”) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Процедура!

Процедура по начина на водене.

Госпожа Цачева ли е преди мен? (Продължаващи скандирания: „О-став-ка!”, възгласи „У-у-у!”, шум, реплики, тропане по банките от ГЕРБ.) Много крещите, не мога да Ви чуя, крещите, викате. Заповядайте, ако сте била преди мен. Заповядайте. (Продължаващи скандирания: „О-став-ка!”, шум, реплики, тропане по банките от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Манолова, вземам процедура по начина на водене. Не можете да владеете залата, госпожо Манолова (възгласи „У-у-у!” и ръкопляскания от ГЕРБ), и това е резултат от грубото потъпкване на всякакви парламентарни правила в нашия правилник. Госпожо Манолова, можете ли да посочите на какво основание си позволявате да правите квалификации на парламентарни групи?! Ще Ви спестя, че това е най-голямата парламентарна група и единствената група на опозицията. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) На какво основание, госпожо Манолова, правите квалификации?! Кой текст от правилника позволява на ръководещия Събранието председател да прекъсва народен представител, та макар и излязъл за процедура, да говори успоредно с него и да наслагва своя глас на този на говорещия народен представител? Съберете се, направете си консултации с председателя и с другия заместник-председател, прочетете си отново текстовете на правилника, вземете се в ръце, за да може да продължи работата на днешното заседание. В противен случай, както сте го подкарали, не го карате към добро, госпожо Манолова. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, нека малко да се успокоим! Мачът е утре. Мачът е утре и се играе на Националния стадион, не тук. Недейте да крещите така! Недейте да крещите така! Не е възпитано. Госпожо председател, предлагам да дадете почивка, за да могат колегите да се успокоят и след това да продължим работата на Народното събрание. (Продължаващи шум и реплики от ГЕРБ.)

Процедура!

Процедура!

Процедура!

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, преди почивката представих първия законопроект. Разрешете ми да продължа доклада с втория законопроект. „Вторият законопроект бе представен от народния представител Валентина Богданова. Със законопроекта в системата на професионалното образование и обучение се въвежда: 1. Система за осигуряване на качеството в професионалното образование и обучение като необходимо условие за прилагане на еднакви изисквания към професионалните гимназии и съответно съизмеримост на постигнатите от тях резултати. 2. Понятието „защитени професии” с цел създаване на условия за организиране и провеждане на качествена професионална подготовка в училищното образование по неатрактивни професии (например заварчици, шлосери, асансьорни техници, маркшайдери и други), от които на областно ниво пазара на труда има нужда. 3. Система на валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално или самостоятелно учене. 4. Гъвкава форма на обучение и образование чрез модулна организация на професионалното обучение. Регламентирането на задължителни модули за професионална подготовка и общият им хорариум пряко се свързва с осигуряване на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия. Графикът на провеждане на обучението ще се договаря с работодателите. Със законопроекта се привеждат степените на професионална квалификация в съответствие с Националната квалификационна рамка, което ще гарантира признаване на придобитите квалификации в България на европейския трудов пазар, а също така ще осигурява предпоставки за преносимост на компетентностите между средното професионално образование и висшето образование. Предлагат се изменения и допълнения в Закона за народната просвета, които целят да се улесни достъпът до образователна и професионална подготовка на неграмотни или слабо грамотни лица над 16-годишна възраст, преминали курс за ограмотяване и формиране на ключови компетентности. Доцент Атанаска Тенева представи становището на Министерството на образованието и науката по внесените законопроекти. Тя изрази принципната подкрепа на министерството за двата законопроекта, като посочи, че с тях се дава възможност да бъдат уредени нормативно добри практики и да бъдат решени проблеми във връзка с новата учебна година. Министерството на образованието и науката изказа несъгласие с предложени промени в законопроекта на народния представител Милена Дамянова относно: - разширяване на функциите на Националната агенция за професионално образование и обучение; - предложеното обучение в реална работна среда, ориентирано само към лица навършили 16 години, без да е предложена организация на учебния процес, начин на завършване и начин на финансиране на това обучение. Бяха отбелязани някои терминологични неточности в законопроектите, както и необходимостта от прецизиране на легалните определения на понятията, което може да се постигне между първо и второ гласуване. Министерството на образованието и науката подкрепи промените в Закона за народната просвета и в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, предложени със законопроекта на народния представител Валентина Богданова, с които се решават реални практически проблеми. При откриване на дискусията председателят на комисията представи получените 22 становища и отбеляза, че в повечето от тях се изразява принципна подкрепа и за двата законопроекта. В обсъждането народните представители и социалните партньори се обедниха около становището, че: - двата законопроекта следва да бъдат подкрепени, тъй като част от предложенията са сходни и са насочени към една и съща цел; - на този етап няма готовност за въвеждане на дуално обучение в системата на професионалното образование. Необходима е ясна концепция и прецизно изготвени процедури, които да бъдат публично обсъдени; - цялостна промяна в системата на професионалното образование и обучение следва да се извърши след приемане на нов закон, който урежда обществените отношения в системата на образованието. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 16 гласа, без „против” и „въздържал се” – 1, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12 ноември 2013 г. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 3 декември 2013 г.” Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика по Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-76, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 12 ноември 2013 г., и № 354-01-88, внесен от Валентина Василева Богданова и група народни представители на 3 декември 2013 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 6 март 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-76, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 12 ноември 2013 г., и № 354-01-88, внесен от Валентина Василева Богданова и група народни представители на 3 декември 2013 г. На заседанието присъстваха: госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката, експерти от съответните министерства, представители на синдикални и неправителствени организации. На основание чл. 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъждането на двата законопроекта се проведе едновременно. Законопроект № 354-01-76 бе представен от народния представител Милена Дамянова, която посочи основната цел на предлаганите изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение, а именно – усъвършенстване на системата и по-нататъшното й развитие за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение. Предлагат се редица промени с цел подобряване на връзката на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда, което се изразява в създаване на условия за плавен преход от образование и обучение към заетост и подобряване на пригодността за заетост. Някои от предвижданите нововъведения са: списък на защитени от държавата професии за осигуряване на необходимите кадри в стратегически за страната отрасли на икономиката или за услуги за личността; нови пътеки за обучение на ученици и възрастни със специални образователни потребности; Европейско приложение към свидетелството за професионално обучение за улесняване участието на български граждани в професионално обучение по Програмата за учене през целия живот в страни – членки на Европейския съюз, и легитимиране на това обучение; възможност за осъществяване на професионално обучение по пътя на обучение чрез работа (така нареченото „дуално обучение”) по модела на германската дуална система; валидиране на професионални компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене. Според вносителите предложенията за усъвършенстване на системата за професионално образование и обучение са резултат от диалог с национално представителните организации на работодателите и с организациите на работниците и служителите. Законопроект № 354-01-88 бе представен от народния представител Валентина Богданова. Със законопроекта се цели да се промени системата на професионалното образование и обучение по начин, по който да се постига пълноценна реализация на работната сила и за адекватно на новите реалности задоволяване на потребностите на пазара на труда. Предлаганите изменения и допълнения са насочени в шест направления. - Въвеждане на система за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение, с което се цели дейността на обучаващите институции да бъде прозрачна и да бъде оценявана от потребителите, както и съпоставяне на резултатите от обучението в нея с тези от обучение в другите страни – членки на Европейския съюз, в съответствие с Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение. - Въвеждане на система за валидиране, която включва идентифициране и признаване на неформално придобити знания, умения и компетентности. С предлаганите разпоредби ще се създаде нормативната база за внедряване на пълноценно действаща национална система за валидиране. За целта на Националната агенция за професионално образование и обучение се възлага да подпомага методически институциите, които ще осъществяват валидирането. - Национална квалификационна рамка. С предлаганите допълнения ще се гарантира както признаване на придобити квалификации в България на европейския трудов пазар и ще се създадат условия за преносимост на компетентности между средното професионално образование и обучение и висшето образование. - Защитени професии. С въвеждането им ще се създадат условия за организиране и провеждане на качествена професионална подготовка за посрещане потребностите на пазара на труда от квалифицирани кадри с неатрактивни професии, считани от младите хора за непрестижни. В хода на последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи се обединиха около становище за подкрепа на двата законопроекта с аргумент важността им за решаване на сериозни проблеми в системата на професионално образование и обучение. Изказани бяха мнения за съвместяване на двата законопроекта, които съдържат една концепция за реформа в системата на образованието, за да се създадат условия за преодоляване на диспропорциите в предлагането и търсенето на пазара на труда и за намаляване на младежката безработица. След приключване на обсъждането и гласуване на законопроект № 354-01-76 с резултати: „за” – 17 гласа, „въздържали се” и „против” – няма, и гласуване на законопроект № 354-01-88 с резултати: „за” – 17 гласа, „въздържали се” и „против” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи законопроектите за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 354-01-76, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 12 ноември 2013 г., и № 354-01-88, внесен от Валентина Василева Богданова и група народни представители на 3 декември 2013 г.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за процедура по два въпроса. Първо, бих искала да се направи корекция в доклада на Социалната комисия. Законопроектът, внесен от мен и моите колеги, беше представен от Галя Захариева. Аз не съм присъствала на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Вторият въпрос, по който вземам думата, е молбата ми да поканите министъра на образованието и науката госпожа Анелия Клисарова. Все пак се гледа законопроект, който – да, подкрепен е от всички парламентарни групи, в комисиите, консенсусен е, важен е законопроектът. Много се изговори по темата за професионалното образование от страна на госпожа министъра, така че тази незаинтересованост в момента аз лично не мога да я разбера. Няма представител на министерството, а се разглеждат, пак казвам, два законопроекта, които са... (Реплики от ДПС.) Има заместник-министри, които могат да присъстват и да отменят министъра, ако той е на заседание на Министерския съвет. Моля да бъдат уведомени те по надлежния ред. Благодаря Ви.

Е, така се води! Какво беше това одеве?!

От Вас зависи!

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми госпожи и господа, аз изчаквах, защото мислех, че по реда на внасянето на законопроектите коректно би било госпожа Дамянова да бъде първа, но няма значение как ще подредим представянето на двата законопроекта, тъй като след това в рамките на дискусията можем да кажем и своите собствени мнения за съдържанието на двата законопроекта. Между другото, и двата законопроекта са важни, защото третират една материя, за която си струва да се говори много и да се говори сериозно. Става дума за това, че са необходими и то сериозни законодателни мерки, които да решат проблемите на професионалното образование и то точно в съответствие и с един сериозен проблем, какъвто е проблемът за безработицата и предвид динамиката на пазара на труда, която ражда все повече претенции към българските граждани, които трябва да бъдат готови да отговорят и на тези предизвикателства. Какво предлагаме ние в рамките на това, което вече беше коментирано и в докладите на двете комисии, в които са гледани и двата законопроекта? На първо място, въвеждане на система за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение. Това е един изключително важен въпрос, защото е много важно всеки, който иска да потреби възможностите, които предоставят обучаващите и образователните институции да е наясно с това какви характеристики е тази обучаваща институция, независимо дали става дума за професионална гимназия или става дума за Център за професионално обучение. В настоящия етап има два вида начини, по които се отчита системата на качество. Първият е свързан с налична заповед на министъра на образованието и науката, в която са определени критерии за измерване качеството на професионалното образование в системата на професионалните училища, на професионалните гимназии по-скоро, и заедно с това има едно решение на Управителния съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение, която изисква от центровете за професионално обучение да разработят свои собствени системи. Тъй като претенциите и към образователните, и към обучаващите институции са достатъчно високи, ние намираме за редно да има еднакви критерии, по които се оценява качеството и в професионалните гимназии, и в центровете за професионално обучение и поради това предлагаме условията и реда, по които обучаващите институции ще изработят своята вътрешна система за осигуряване на качество да се определят в наредба за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, която да бъде наредба на министъра на образованието и науката и да бъде съгласувана с министъра на труда и социалната политика, и с министъра на икономиката и енергетиката. Дава се възможност за по-широко участие на браншовите, отрасловите и работодателските организации в тази система, защото е много важно да бъде отчитано и тяхното мнение, ако щете, и тяхното участие в процеса на оценка на качеството, което се предлага и в професионалните гимназии, и в центровете за професионално обучение. На второ място – една тема, която е изключително важна, това е въвеждането на система за валидиране, която да включва идентифициране, признаване на неформално придобитите знания, умения и компетентности. Между другото, и в сега действащия Закон за професионалното образование и обучение има подобна възможност. Това обаче, което целим с поправките в текстовете, е да бъде създадена национална система, която да работи сериозно и системно в тази посока, тоест да създадем достатъчно нормативни условия да бъдат признати по-широк спектър от умения, придобити от предходен опит или чрез самостоятелно учене. Това е един смисъл, който си струва да бъде нормативно уреден, тъй като позволява на хора, които са придобили знания, умения и компетентности извън образователните институции, да бъдат припознати по съответен начин, уреден в закона, и да бъдат конкурентни на пазара на труда, което ще го направи по-достъпен за тях. В края на краищата това, което ние предлагаме извън въвеждането на тази система и даване на допълнителни ангажименти на Националната агенция за професионално образование и обучение, е методически да подпомага институциите в цялостната система. Нещо повече, дали сме и легални дефиниции на понятия, които битуват в гражданското общество, когато става дума за професионално образование. Те са факт и поради това, че бяха работени твърде много проекти, финансирани чрез Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, и които е редно в този законопроект и в този закон въобще да получат легално определение. Става дума за понятия като „валидиране”, като „формално”, като „неформално обучение” и като „самостоятелно учене”. Важно е, защото трябва да бъде сложен и нормативен порядък в използването им. Искам да е ясно, че това, което ние въвеждаме, дава възможност на по-широк кръг от хора да придобият право на признати умения и компетентности, защото позволяваме лицата, чиито професионални знания, умения и компетентности бъдат валидирани по този закон, да получават свидетелство за професионални знания, умения и компетентности, когато са оценени и признати всички единици от резултатите на ученето, които са включени в това държавно образователно изискване, засягащо определена професия. Когато при валидирането на знания се признават и оценяват част от необходимите знания, умения и компетентности, съответното лице получава удостоверение за валидиране на професионални знания, умения и компетентности и може да кандидатства за работа по признатата част от квалификацията, когато тя е оценена и валидирана според смисъла на този закон. Въвели сме и текстове, свързани с Националната квалификационна рамка като основен инструмент за осигуряване на прозрачност и мобилност на национално ниво. Тя е приета през 2012 г. Тогава с решение на Министерския съвет е възложено в рамките на една година да бъдат приведени нормативните актове в системата на средното и висшето образование в съответствие с Националната квалификационна рамки. Ние предлагаме едно допълнение на чл. 8, свързан със степените на професионална квалификация, които да бъдат в съответствие с Националната квалификационна рамка, за да може да има и преносимост на компетентности във и извън България, както и между отделните степени на обучение и образование. Тъй като много говорим за дуалната система, в рамките на изказване след това ще кажа своето разбиране за нейните преимущества и проблеми, които има днес. Но, за да можем да дадем възможност на тези професионални гимназии, които имат възможност, имат нагласа, имат бизнес партньор срещу си, да въведат гъвкава система за професионално образование и обучение чрез регламентиране на задължителни модули за професионална подготовка на общия им хорариум, и след като този хорариум покрива държавните образователни изисквания за съответна професия, да даде възможност на училищните ръководства да подредят учебния си план така, че да бъде съобразен с възможностите на стопанската структура, в която се осъществяват и производствената практика, и обучението чрез работа, в зависимост от работните места, в зависимост от възможностите на предприятието, така че професионалната им подготовка да бъде направена добре. Такова беше и искането на една немалка част от професионалните гимназии. Намирам това за добро решение, което да даде възможност и за плавно въвеждане на системата на обучение чрез труд, за която толкова много говорим. Важно е въвеждането на защитените професии. Подобна стъпка има и в законопроекта на колегите. Ние твърдим, че това решение трябва да бъде вземано на областно ниво, тъй като там има представа за устойчивото развитие на съответните области. Да дадем възможност и бизнесът да може да получи насреща тези специалности и професии, от които държавата има твърде много нужда и които се оказват недостатъчни като подготвеност. Става дума за традиционни професии на шлосери, на стругари, на заварчици – нещо, което е било практика в действащото преди професионално българско образование. Днес обаче има проблем с осигуряването на тези кадри, така че въвеждането на списъка на защитените професии е свързано с допълнителни мерки и стимули от страна на Министерството на образованието и науката, за да бъдат те предпочитани. Въвели сме една поправка в Закона за народната просвета, която аз намирам за редна. Става дума за работил вече проект, свързан с неграмотните и слабограмотните лица над 16-годишна възраст, които са преминали курс за ограмотяване, които имат свидетелство за завършен клас. Те да могат да продължат своето образование в българските образователни институции на база на резултатите от този проект. Искам да кажа нещо, преди да направим сериозната дискусия, която престои. Уважаеми госпожи и господа, дали промените, които предлагаме, са достатъчни? Аз твърдо мога да кажа: не, не са. Твърдя обаче, че те са възможните на този етап. Българското професионално образование се нуждае от много сериозен модел, в рамките на който законодателството ни би имало смисъл, когато има цялостна комплексна подготовка за промените, които предстоят. Благодаря.

Уважаеми господин председател!

Уважаеми колеги народни представители, понеже вече се обърнах към Вас, господин председател, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Милена Дамянова и група народни представители, е подготвен след редица дискусии и срещи с представителните организации на работодателите на национално ниво, с организациите на работниците и служителите на национално равнище, с неправителствените организации и директорите на професионалните гимназии. С направените промени се цели усъвършенстване на функционирането и по-нататъшното развитие на системата на професионалното образование и обучение по отношение на съдържанието и организацията на професионалното образование и обучение; качеството на професионалното образование и обучение; достъпа до професионално образование и обучение; развитието на сътрудничеството и партньорството на всички заинтересовани институции и организации на национално, регионално и местно равнище при придобиването и усъвършенстването на професионалната квалификация на учениците и възрастните; подобряването на връзката на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда. Промените се свързват с подобряване на пригодността за заетост, с улесняване на прехода от образование и обучение към заетост, с професионална заетост, която се осигурява чрез образование и обучение. Засягат се няколко аспекта. На първо място, организацията и съдържанието на професионалното образование и обучение. Регламентира се изграждането на система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, въвежда се списък на защитени от държавата професии, с което се подпомага осигуряването на необходимите кадри в стратегически за страната отрасли на икономиката или услуги за личността. Създават се нови пътеки за обучение на ученици и възрастни със специални образователни потребности. Въвежда се модулна организация на учебния процес. Регламентират се изискванията към членовете на комисиите за провеждане на изпитите за придобиване на професионална квалификация и се усъвършенстват правилата за формиране на тези комисии. Въвежда се нов документ за професионално образование и обучение – европейско приложение към свидетелството за професионално обучение, чрез което ще се осигури легитимност и прозрачност на проведеното професионално обучение на българските граждани в държавите – членки на Европейския съюз, при използване на възможностите на Програмата за учене през целия живот. По модела на германската дуална система се въвежда възможност за осъществяване на професионалното обучение и по пътя на обучение чрез работа – дуално обучение, на което ние много държим. Обучението чрез работа е форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионалната гимназия. Целта е създаване на възможности за по-тясно сътрудничество на професионалните училища, професионалните гимназии и бизнеса, провеждане на практически ориентирано обучение, осигуряващо заетост на учениците и насочването им за кариерна реализация по придобитата професия в предприятието-партньор. Дава се възможност за придобиване на професионална квалификация по професия или на част от професия след валидиране на професионалните компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене – другият начин на изразяване на терминология, на която ние също държим. Етапите на процеса, свързани с признаване на умения, придобити от предходен опит, са съобразени с европейската практика, включително с европейските насоки за валидиране на неформалното обучение и информално учене. Вторият аспект касае подзаконовите нормативни актове и държавни стандарти. Създават се основания за издаване на подзаконови нормативни актове, свързани с признаване на единица резултати от учене и присъждане, натрупване и трансфер на кредити, валидиране на професионалните компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене, условията и реда за провеждане на обучение чрез работа. Третият аспект касае институциите. Центровете за квалификация на обучаващите в нашето предложение отпадат. Създават се центрове за нови знания. Те ще се обособят към браншовете, където ще се организира практическо обучение само по определени теми. Четвъртият аспект са нови функции на министерствата, агенциите и на социалните партньори. Министърът на образованието и науката следва да утвърждава Наредба за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение, да утвърди Наредба за условията и реда за присъждане, натрупване и трансфер на кредити, да предлага за приемане от Министерския съвет на списък на защитените от държавата професии. На второ място, Националната агенция за професионално образование и обучение издава, изменя, подновява и отнема лицензии за професионално обучение, както и издава и отнема лицензии за професионално ориентиране, осъществява контрол на дейността и оценка на качеството на обучението в лицензираните институции в системата на професионалното обучение, разработва политики и координира дейностите по разработване на стратегии за развитие и усъвършенстване на професионалното образование и обучение, на професионалното ориентиране и на валидирането на професионалните компетентности, създава и поддържа регистър на издадените документи по чл. 38 и 40, издадени от центровете за професионално обучение, разработва и утвърждава критерии, формуляри и образци на документи за лицензиране, подпомага дейностите, свързани с валидиране на професионални компетентности в системата на професионалното образование и обучение. Какви са новите функции на Министерството на труда и социалната политика? Участва в разработването на списъка на защитените от държавата професии, осигурява условия за информирането и мотивирането на работодателите и гражданите за валидиране на професионални компетентности, участва в разработването и съгласува Наредба за осигуряване на качеството с професионалното образование и обучение. Министерството на здравеопазването е предвидено да изготвя предложения за нови професии и специалности в списъка на професиите за професионално образование и обучение, да участва в неговото разработване, съгласуване и актуализиране, да изготвя предложения за включване на професии в списъка на защитените от държавата професии. Отрасловите министерства също имат своя роля – изготвят предложения за включване на професии в списъка на защитените от държавата професии. Засилва се присъствието на организациите на работодателите и на синдикалните организации в системата на професионалното образование и професионалното обучение. Въвеждат се и функции на браншовите, на отрасловите организации на работодателите, които до този момент бяха изключени от Закона за професионалното образование и обучение, а именно да участват в разработването и актуализирането на учебните планове, на учебните програми за професионална подготовка, в училищното професионално образование и обучение, да участват в разработването на националните изпитни програми, в осигуряването на учебната и производствена практика на учениците и да предлагат промени в организацията им, да осигуряват условия за провеждане на практическата част на дуалното обучение в предприятията, да участват в обучението на учители, на обучаващи и наставници, да информират членовете на своите организации относно възможностите и процедурите за валидиране на професионалните компетентности, да предлагат на представителните организации на работодателите на национално ниво своите представители за експертните комисии на Националната агенция за професионалното образование и обучение, да участват в оценката на качеството на професионалното образование и обучение, да правят предложения за изграждане на центрове за нови знания. И най-сетне, предложенията в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение са в съответствие с действащите национални и европейски стратегически документи. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Госпожи и господа народни представители, аз предлагам да изговорим това, което мислим по двата законопроекта. Затова поисках думата първа. Защото стана ясно, че ние в една част от текстовете нямаме особен спор. Казвам това, защото си давам сметка, че част от текстовете на колегите от ГЕРБ вероятно са по-прецизни, други са твърде по-спорни. Но аз много внимателно прочетох 22-те становища, които бяха изпратени до комисиите по повод на двата законопроекта. Приемам всичко, написано в тях, включително и претенциите към двата законопроекта и към отделни текстове в тях. Хубавото е, че и двата законопроекта работят по посока на валидиране на знаци, и в двата законопроекта се разширява ролята и на отрасловите, и на браншовите, и на работодателските организации по участие, организиране, провеждане и оценяване на професионалното образование и обучение. Ще ми се да кажа обаче още нещо, за да бъдем наясно. И в двете комисии съм подкрепила и двата законопроекта, ще го направя и в залата. Съветвам Ви всички да подкрепите законопроектите, защото е хубаво, когато има общо разбиране, че вървим в една посока, в която се иска сериозна политическа воля, създаване на добри нормативни условия, да постигнем консенсус по тези въпроси. Става дума за образованието на младите българи и не толкова младите, доколкото Законът за професионалното образование позволява обучение през целия живот. Признах си и в двете обсъждания, ще го направя и в залата, че имам претенция към това, което ще гласуваме на второ четене в рамките на общия законопроект. Казвам го и сега, колкото и то да не е интересно на залата.(Шум в залата.) Става дума, че колегите, въвелите това, заявиха, предложиха с въвеждането на тези законопроекти дуалната система на обучение или така нареченото обучение „чрез труд или чрез работа”. Ние нямаме спор с Вас, че това е добро решение за бъдещето на професионалното образование в България. Аз познавам законопроекта, който днес е факт – от месец март той е на сайта на Министерството на образованието и науката, и е част от една логика, която колегите от ГЕРБ спазваха в предишния мандат, и тя е коректна. В законопроекта за училищното и предучилищното образование, който Вие бяхте внесли, в Преходните и заключителни разпоредби бяхте заложили текст, според който след приемането на базовия закон, трябва да бъде гледан и по-широк Проект за промяна в Закона за професионалното образование и обучение и предложихте за обсъждане този, който днес е внесен. Това, което пише в сега внесения от Вас Законопроект за предучилищното и училищното образование, гласи същото – след приемането му през месец май 2014 г. следва да бъде обсъждан, да бъде внесен подобен сериозен Законопроект за промяна в Закона за професионалното образование и обучение. И аз, и Вие, колеги, много добре знаем, че въвеждането на нова форма на професионално образование изисква приемането преди това на базовия закон – на Закона за училищното образование, както и да се нарича той, който урежда параметрите, в които работят българските училища, различните им форми на собственост, различните им възможности на работа. Това е нормалният подход и в този смисъл аз споделям изразеното и от работодателските, и от синдикалните организации, че е редно подобна промяна, с въвеждането на дуалната система за обучение, да се гледа, след като базовият закон бъде законодателен факт. На второ място, трябва да сме наясно, че има група въпроси, на които никой не дава отговор – и Вие, колеги, не го давате – които всъщност определят смисъла на подобно законодателно решение. Той е следният: всички говорим за немския модел – той е работещият, той е класически в провеждането на дуалната система за обучение. Само че там обучението по отделните професии върви от две до три и половина години в зависимост от сложността на професията. Съотношението, както правилно отбеляза на заседанието на Социалната комисия господин Тотю Младенов, в най добрия случай е 40% теоретични и общообразователни знания, 60% от заниманията са в рамките на работното място. Завършилите подобни професионални училища в някои случаи не получават, и то в повечето, документ за завършено средно образование. Има друга практика, която позволява да получат документ, но без право да кандидатстват във висши училища. Какъв е нашият модел, питам аз? Този ли е?! Създаваме ли възможност за доучване, тоест за покриване на този необходим общообразователен минимум, който за това време очевидно няма да се случи? Или ще се върнем към българска традиция, която е работила и в която има смисъл, която е доказала добри възможности? Или ще търсим някакъв междинен вариант? Къде ще се провежда обучението чрез работа? Трябва да има лицензирани фирми, които да предоставят определени условия; трябва да има гаранции за работни места, които в момента никой не дава, или най-малкото не са заявени толкова, че да покрият цялостната система на професионалното образование, осъществявано в професионалните гимназии поне. Вие твърдите ли, че срещу всяка професионална гимназия има необходим достатъчен бизнес партньор, който да даде възможност за подобно обучение? Значи ли, че всички професионални гимназии трябва да го провеждат? Кой взима решението – училищата, министерството, при какви обстоятелства, при какви условия, по какви критерии? Как се финансира този модел? Ние можем да изговорим всичко. Стигаме дотук, можем да посочим швейцарския, австрийския, германския модел – той няма да хареса на българския бизнес. Може пък и да му хареса?! Казвам всичко това, защото тези въпроси имат своите отговори – в някои случаи повече от един. Само че ние не сме ги изговорили, не сме ги обговорили, не сме ги формулирали като общо разбиране за това как изглежда тази система? Когато я правиш законова норма, а не пилотен проект, тя е нормативно задължителна за всички. И до момента, в който не разбера всеки, който поиска да осъществява подобно обучение – къде го прави, къде го правят тези добри момчета и момичета в Северозападна България, за които трябва да има възможност за подобен хляб, като срещу тях едва ли можем да намерим такъв обем от стопански структури с необходимите условия, за да могат те да работят, дотогава аз ще имам проблем с Центъра за нови знания. Не става! Той има друг смисъл. Уважаеми госпожи и господа, тъй като за мен всичките промени в системата на образованието са изключително важни, няма нужда днес да спорим кой е по-адекватният термин – информално образование, или самостоятелно учене? Няма значение кой на какво държи. Моето разбиране, вероятно твърде наивно, е, че тогава, когато се пише закон, уважаеми госпожи и господа, текстовете в него следва да бъдат понятни за хората, които искат да участват в неговото прилагане. Иначе, няма пречка да обясним с какво информалното образование е по-полезно за някой работещ от самостоятелното учене и вероятно хората ще ни бъдат по-благодарни, по-лесно ще разберат защо информалното образование е важно, а самостоятелното учене няма значение. Това е друг спор. Докато всички възможни казуси, които ще роди прилагането на един образователен модел, не получат експертен и публичен отговор, ние с Вас ще сбъркаме, налагайки една хубаво звучаща теза сега. Това, че и Вие нямате отговори, аз го разбирам и то е уредено и във Вашия закон – почти всички действия се уреждат с наредба на министъра. Само че министърът, съжалявам, има ангажиментът да разработи технологията, която специалният закон е уредил. Защо е иначе специалният закон, ако той също работи с обща фразеология? Казвам това с разбирането, че ни чака много работа и аз вярвам, че ще е съвместна, защото нямаме различия в посоката. Ще спорим вероятно по технологията, но това е хубав, професионален спор, който изкушава всички ни. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще се спра върху специално направеното предложение от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за промени в професионалното образование и по-точно за въвеждането на дуалната система за образование. Още преди две години, когато правителството на Политическа партия ГЕРБ прие Националната инициатива за работа на младите хора в България с цел да се улесни намирането на работа за младите хора, завършили току-що средно или средно професионално образование, или висше образование; още тогава, когато се сключиха споразуменията между правителството, синдикатите и работодателите и местните органи на власт в България за намиране на първа работа за младите хора; още когато започнахме да прилагаме гаранцията за младите хора – тоест до четири месеца в срок, след като са завършили своето образование, да им бъде намерена работа или допълнително обучение и квалификация, за да бъдат по-пригодни за пазара на труда, още тогава се очерта голямата пропаст – когато започнахме да прилагаме тази инициатива – между търсенето и предлагането на работна ръка за млади хора. От една страна, за нуждите на бизнеса за квалифицирана работна ръка в отделните икономически дейности, и от друга – знанията и уменията, които тези млади хора имаха, които току-що са завършили средно или професионално образование. Именно от тази гледна точка още тогава заедно с Министерството на образование и Министерството на труда и социалната политика направихме пилотни проекти в редица предприятия в България като „Овергаз”, „Ролман”, „Либхер” и други предприятия от цялата страна, именно за да покажем добрите практики, които са заимствани действително от германската и от австрийската система за подобряване на професионалната квалификация и професионалното образование. От тази гледна точка мисля, че през тези две години се натрупаха много добри практики. Именно от тази гледна точка направихме тези предложения за промени в професионалното образование и квалификация, а именно с въвеждането на дуалната система за образование между 40 и 50% най-малко от младите хора да имат възможност по време на своето професионално образование да имат практика в предприятието на място, за да имат възможност да придобият трудови навици и след като завършат тази професионална гимназия, да имат по-голям шанс да си намерят работа на пазара на труда. От друга страна, работодателите по тази начин ще имат възможност, обучавайки и наблюдавайки тези млади хора от професионалните гимназии, когато ги обучават на място в предприятието, да могат много по-лесно да си намерят необходимата квалифицирана работна ръка. Какви са резултатите в Германия и Австрия, където е въведена дуалната система за образование и обучение? Под 10% младежка безработица. В България тя вече е над 30%. Младите хора до 24 годишна възраст в България вече над 30% са безработни и не могат да си намерят работа. От тази гледна точка виждаме като голям механизъм именно промените в Закона за професионално образование и обучение с въвеждането на дуалната система – един от лостовете за борба с младежката безработица и изпълняването на европейската гаранция за работа на младите хора. Учуден съм, че в момента, когато обсъждаме тези изключително важни законопроекти, в залата ги няма нито министърът на образованието, нито министърът на труда. А това, което каза преди малко госпожа Богданова за дуалното образование, ако действително групата на Българската социалистическа партия подкрепя това нейно становище, мисля, че по този начин бойкотирате Вашия министър-председател, който многократно заявяваше в залата, и не само там, че един от основните приоритети на това правителство ще бъде въвеждането на дуалната система за образование. Именно от тази гледна точка смятам, че народните представители трябва да подкрепят и двата законопроекта за професионалното образование, които са внесени, те да се обединят в един общ законопроект и между първо и второ четене да има един много сериозен дебат. Дори предложих на Комисията по труда и социалната политика, заедно с Комисията по образование, да посетим такива предприятия, които са въвели вече дуалната система и които дават много добри резултати както за бизнеса, така и за младите хора, които се обучават там. И не на последно място: да, този законопроект е свързан със Законопроекта за училищното образование, ама по-бързо трябва да приемем и Законопроекта за училищното образование, и Законопроекта за професионалното образование! (Ръкопляскания на част от народните представители от ГЕРБ.) Това е начинът, по който действително ще помогнем на тези млади хора да бъдат по-пригодни за пазара на труда, от една страна, и, от друга страна, действително ще помогнем на бизнеса да има квалифицирана работна ръка. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Господин Младенов, моите отношения с премиера не са тема за разискване. Аз обаче твърдя, че Вие сте абсолютно прав за възможностите, които предлагат и „Ролман” и „Либхер”, и „Овергаз” и това е чудесно. Това е възможността да се прави обучение чрез труд. Ние с Вас нямаме спор. Тогава обаче, когато говорим за законова норма, отново ще Ви задам въпроса какво правим в Северозападна България срещу тези професионални гимназии, които също искат да правят обучение чрез труд? Нямам отговор. Ние с Вас обаче, вземайки едно подобно решение днес, трябва да го дадем. Второ, ако ми говорите за немския модел – и във Вашия законопроект не казвате по какъв начин хората, ако въведем директно модела, наистина ще получат документ за средно образование и ще положат зрелостни изпити, и как им гарантираме покриване на общообразователния минимум. Да, въпросът е експертен, но той е политически, той е важен, той е шанс за развитие. Продължавам да твърдя, че тази поправка, уговорена и изговорена със социалните партньори с наше участие, трябва да се случи. Тази промяна трябва да я направим след като е ясен базовият закон. Това е задължително. Нито в законопроекта, който е внесен от ГЕРБ, го има, нито съм го видяла разработен в друг закон. Но на нас с Вас не ни отива интерпретация на тема дуално обучение, което работи някъде, но в повечето случаи не работи, защото не сме му дали тази гаранция, която е нужна. Затова и работодателските организации, и синдикатите казват: „Изчакайте базата, дайте да го договорим”. Готова съм да участвам във всяка дискусия и Вие го знаете. Така че дайте да не си прехвърляме топката – ние сега някого бламираме, а друг – не. Най-страшното е да не бламираме системата, защото тя трябва да стане факт, при ясно разписани правила, възможности, отговорности и ангажименти на всеки – на бизнес, на държава, на училище, на местни власти и на тези, които искат да финансират системата за модела, който предлагат. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Госпожо Богданова, вече казах: преди четири месеца политическа партия ГЕРБ направи един много голям форум в Пловдив, на който присъстваха широка мрежа от професионални гимназии от цялата страна, които си партнират много добре с местния бизнес, в цялата страна. Вече на практика действително са въвели това, което ние искаме да въведем със законодателни промени. Повярвайте ми, има широка мрежа от професионални гимназии в цялата страна, които си партнират много добре с местния бизнес, включително и в Северозападна България. Но проблемният въпрос е друг: образователната система готова ли е да се отърси от своя консерватизъм, за да може бизнесът да влезе много по-активно в управлението на тези професионални гимназии? Това е основният въпрос и ние като законодатели трябва да решим този въпрос – действително да мотивираме бизнеса да навлезе в управлението на тези професионални гимназии. Само тогава ще има реален ефект от това. Благодаря. (Ръкопляскания от група народни представители от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Двата законопроекта, които разглеждаме днес, наистина са почти напълно идентични. Нашият е внесен ноември месец, а колегите го внесоха през декември, и текстовете почти напълно се припокриват с две изключения, права е и колегата от Коалиция за България. В законопроекта, внесен от колегите от БСП, има две отсъствия. Едното е отсъствието на системата за натрупване и трансфер на кредити, а другото е това на така наречената дуална система или дуално обучение, за което и правителството, и лично премиерът Орешарски се ангажираха. Бяха проведени поредица от кръгли маси по тази тема, бяха поети определени ангажименти. Ако внимателно прочетете отчета на правителството, който беше представен за последното тримесечие, ще видите, че там дори е отчетено, че законопроектът за професионално образование е внесен от Министерския съвет и той разписва дуалната система. Сега наистина на мен ми е малко странно това мнение и изобщо тази крачка назад, която колегите може би искат да направят. По отношение на кредитната система ще кажа няколко думи. Препоръка за въвеждането на системата за натрупване и трансфер на кредити в системата на професионалното образование и обучение беше направена от страна на Европейката комисия в страна на Европейския съюз още през 2009 г. Вследствие на това Министерството на образованието изпълни пилотен проект за разработване и разработи съответно в партньорство с Германия, Румъния и Украйна държавен образователен стандарт, който се основава на единици резултати от ученето и на кредити по три професии: електротехник, газов техник и хлебар. Две са основните цели и задачи, които си поставя тази система: от една страна, да направи по-гъвкав прехода и да подобри връзката между средното и висшето образование, и, на второ място, да създаде повече възможности за практическо обучение в системата на висшето образование. По отношение на дуалната система, няма да се спирам подробно и да обяснявам що е то дуална система, всички сме запознати. Факт е обаче, че въпреки трудностите и критиките, германската дуална система в професионалното образование и обучение се дава като пример и се използва за основа за реформи в редица държави, включително и в нашата държава се говори не от сега, не от тази или миналата година започнахме да говорим за дуално обучение. За дуално обучение се говори още от 2009 г., дори и преди това. Защо се дава за пример тази система? Заради качеството на работната сила, заради квалификацията на завършващите, от гледна точка на адекватност на образованието, на потребностите на пазара на труда, от гледна точка на адекватност на очакванията на предприятията. Тук ще подчертая, че именно благодарение на тази система Германия има най-нисък процент на младежка безработица – 8,1% за миналата година, а за месец януари е 7,6%. По отношение на това, как ще функционира дуалната система разписана в нашия законопроект, нека да подчертая, че тук става въпрос за въвеждане на елементи на дуалното обучение, не за цялостна дуална система. Мисля, че системата ни е напълно готова за това, още повече че тези елементи на дуалната система и дуалното обучение, които засягат практическото обучение в професионалните гимназии, стъпват на пилотен проект, тоест тази система вече беше пилотирана, проектът завърши през 2010 г. Това беше един проект на Германското дружество за техническо сътрудничество, на Министерството на образованието, младежта и науката тогава, на Германо-Българската индустриално-търговска камара, в партньорство с три водещи фирми и три професионални гимназии. В рамките на проекта бяха разработени и тествани материали за професиите: машинен техник, специалност „Автоматизирани и роботизирани системи”, техник на енергийни съоръжения и инсталации, специалност „Газова техника”, оператор в производството на облекло, специалност „Производство на облекло от текстил”, така че резултатите са добри. В Министерството на образованието се пази статистиката, информацията, която беше изискана през 2012 г. и през 2013 г., за броя на фирмите, които имат желание да проведат такова обучение и да въведат тези елементи. Тогава бяха малко над 20, по моя информация, в момента са повече. Това, което дава внесеният от нас законопроект, е възможност, а не задължение за всички професионални гимназии. Възможност, от която да се възползват тези работодатели, които имат желание в момента; възможност, която, разбира се, ще се прилага там, където има необходимата среда, има регионална потребност, има желание и от страна на професионалните гимназии, и от страна на работодателите. Факт е, че дуалната система не е само да провеждаме два или три дни в училище и съответно два или три дни в предприятието, дуалната система означава ангажимент от страна на работодателите по отношение на финансирането, на учебния план и на изпитните процедури. Тук за информация ще кажа, че две трети от финансирането на дуалната система в Германия всъщност се заплаща от работодателите, а стойността е 23 милиарда, които заплаща германската икономика за професионално обучение. Това, което заплащат провинциите и тяхната Федерална агенция по заетостта, са разходите по програми за подкрепа на професионално обучение, по мотивиране на учениците, които ще трябва да бъдат включени в тази система, разходите по теоретичната подготовка. В този смисъл считам, че на този етап трябва да подкрепим такава възможност, още повече, пак казвам, колеги, това е приоритет на програмата на Вашето правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Процедура.

Уважаеми господин председател, във връзка с отлагането и на втория законопроект, който обсъдихме, искам прецизно да прочетем правилото на чл. 48, изречения първо и второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно тези две норми председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи. Уважаеми господин председател, определянето на деня и часа, в който ще се извърши гласуването по една точка, трябва да бъде в началото на това обсъждане, тогава когато се разпределя времето между парламентарните групи, за да могат всички участници в дебата да знаят и да съобразяват всички параметри и регламента на това обсъждане, както и да съобразяват дали ще гласуват веднага след този дебат, или гласуването ще бъде отложено. Това е смисълът, който вероятно е бил заложен от народните представители, които са предложили тази норма, а според мен и според нас тя трябва да се възприема и прилага точно по този начин. Затова моля във всички случаи, в които председателят смята да упражни това си правомощие за отложено гласуване в друго време, предупреждението и определянето за това да бъде в момента, в който стартира разглеждането по съответната точка от дневния ред. Благодаря Ви.

Процедура.

Благодаря Ви, господин председател. Процедурата ми е по начина на водене, господин председател, въпреки че Вие за правомощията, дадени Ви в правилника преди няколкото минути, обяснихте защо насрочвате гласуването на тези два законопроекта не за сега, а за друг ден. Уважаеми господин председател, по тези два законопроекта няма спор. В комисиите на Народното събрание те са приети, обсъждани са и всички експерти – и от Парламентарната група на ГЕРБ, които са вносители на единия, и съответно вносителите на другия законопроект, са се обединили около становището, че следва да се подкрепят и двата и между първо и второ четене, ако има предложения, те да се обсъждат. Единственият повод, господин председател, по който Вие отлагате гласуването за друг ден, е фактът, че това управляващо мнозинство не може да съществува без „Атака”.

Не сте ме разбрали, господин председател.

Както няколко пъти заявих – и от Парламентарната група на ГЕРБ, които са вносители на единия законопроект, а и от Парламентарната група на Коалиция за България, има подкрепа, доколкото разбрахме и за двата законопроекта. Затова е необяснимо поведение, както и Вашето – това е процедурата по начина на водене, защо не се поставят на гласуване тези два законопроекта? Позволете ми да продължа натам... РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нататък!

Моето обяснение е, че не се поставя на гласуване, защото зависите от гласовете на „Атака”. „Атака” в момента са в Следствената служба или в Националното следствие, разследват господин Волен Сидеров за побой и лека телесна повреда на български полицай. Затова...

...Не поставяте на гласуване...

Господин председател!

Това е ясно.

Господин председател, благодаря Ви много, че ми давате възможност да направя своята процедура. Тя е и по начина на водене. Имам и процедура, която моля дори да бъде подложена на гласуване.

Господин председател, това ръководство на Народното събрание наложи една практика, която за мен е порочна – отлага гласувания на закони в дни, в които не се е водил дебат по тези закони. Вие преди малко направихте своето обяснение защо правите това, като се уповавате на някакви текстове от правилника, но основната причина за това нещо, господин председател, е фактът, че мнозинството, сформирано по някакъв задкулисен начин, в нито едно време от пленарното заседание няма мнозинство, дори по-лошо – няма кворум! Затова Вие се уповавате на този текст от правилника и отлагате по един безпрецедентен начин гласуването на дадени законопроекти. Господин председател, аз имам едно предложение. Щом искате по един, бих казал, служебен начин или със служебен кворум да управлявате и взимате решения, нека да направим така, че предварително да се знае кога ще се гласува програмата, дневният ред на Народното събрание – да кажем, в петък, в последния ден, за да може колегите от ДПС и БСП през останалото време да си ходят по министерствата, да си въртят далаверките (смях от ДПС и КБ), да си гонят бизнеса, да не се занимават с излишно стоене в залата, и да не губим времето на колегите от БСП и ДПС с дебати по различни законопроекти. Ясно е, за Вас е важно да се гласува, а какво ще се гласува, как ще се води дебатът и как ще се води целият диалог между различните виждания, това явно не е важно за Вас. Затова, господин председател, предлагам да улесним колегите от БСП и ДПС да си ходят да си движат бизнеса, нека да има един ден за гласуване на целия дневен ред. Благодаря Ви, господин председател.

Няма ли да гласуваме?

Моето предложение.

„ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 февруари 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за търговия с оръжие. На заседанието присъстваха Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, и Христо Атанасов – началник на отдел „Международно контролирана търговия” в Министерство на икономиката и енергетиката, и Лъчезара Стоева – началник на отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение” в Министерство на външните работи. Законопроектът беше представен от Лъчезара Стоева. Договорът за търговията с оръжие е приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г. Той е открит за подпис на 3 юни 2013 г., а е подписан от българска страна на 2 юли 2013 г. в Ню Йорк, САЩ, при условие за последваща ратификация. Договорът за търговията с оръжие установява високи общи международни стандарти за регулиране на международната търговия с конвенционални оръжия и цели да предотврати и да пресече нелегалната търговия и нерегламентираното отклоняване на конвенционални оръжия. С него се въвеждат норми по отношение на трансфера на конвенционално оръжие и се изисква от държавите – страни по договора, да наложат контрол над целия износ на конвенционално оръжие и боеприпаси, за да се гарантира, че те няма да се използват за терористични действия, нарушаване на правата на човека и международното хуманитарно право. Договорът за търговията с оръжие запълва съществуваща празнота по отношение на регламентирането на международно равнище на търговията с конвенционално оръжие, като същевременно способства за укрепването на мира и хуманитарните дейности. Договорът за търговията с оръжие е сред приоритетите на Република България и на Европейския съюз в областта на експортния контрол и контрола на въоръженията. Страната ни участва активно в процеса за негово изготвяне. Като участник във всички режими за експортен контрол и съблюдаваща изключително високите изисквания на Европейския съюз в тази сфера, Република България прилага стриктни стандарти в своята система за експортен контрол. С Договора за търговия с оръжие не се въвеждат нови моменти в съществуващата добре развита национална система за експортен контрол. Досега прилаганите от Република България норми и стандарти в немалка степен надвишават заложените в договора. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: гласували 11 народни представители, от които „за” – 11, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2014 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2014г. На редовно заседание, проведено на 5 март 2014 година, Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Договорът за търговия с оръжие е приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г. Съгласно текста на Договора за търговията с оръжие той бе открит за подпис на 3 юни 2013 г. Договорът беше подписан от българска страна на 2 юли 2013 г. в Ню Йорк, САЩ, при условие за последваща ратификация.” Целият доклад е на уеб сайта на Комисията по външна политика. Искам само да прочета, че „След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Проект за закон за ратифициране на Договора за търговия с оръжие.”

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси Относно: Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2014 г. На свое заседание, проведено на 27 февруари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2014 г. Договорът за търговията с оръжие е правно обвързващ инструмент, който цели предотвратяването и пресичането на нелегалната търговия и нерегламентираното отклоняване на конвенционални оръжия. С Договора за търговията с оръжие се въвеждат норми по отношение на трансфера на конвенционално оръжие и се изисква от държавите – страни по договора, да наложат контрол над целия износ на конвенционално оръжие и боеприпаси, за да гарантират, че те няма да се използват за терористични действия, нарушаване на правата на човека и международното хуманитарно право. Чрез този договор се увеличава прозрачността при търговията с оръжие, като се насърчава воденето на отчетност и представянето на информация. Същият подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България, тъй като в него се съдържат клаузи, които предвиждат участието на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на спорове (чл. 19, т. 2 от договора), и които изрично предвиждат, че договорът подлежи на ратификация от всяка държава, положила подпис (чл. 21, т. 2 от Договора за търговията с оръжие). Това става след подаване на нотификация за оттегляне при Генералния секретар на ООН, която влиза в сила 90 дни след получаването на уведомлението за оттегляне, освен когато в самата нотификация е определена по-късна дата. Член 25 указва моментите, в които всяка държава може да изрази резерва, стига тя да е съвместима с предмета и целите на договора, а именно: при подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване на съответната държава. Не се очаква договорът да въведе нови моменти в съществуващата национална система за експортен контрол. Подчертава се, че прилаганите от Република България норми и стандарти в немалка степен надвишават заложените в договора. След изслушване на мотивите Комисия по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2014 г.”

Тук съм.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2014 г., да бъде гласуван и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Договора за търговия с оръжие Член единствен. Ратифицира Договора за търговия с оръжие, приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г., подписан от Република България на 2 юли 2013 г. в Ню Йорк, САЩ.”

Благодаря. На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъде допусната госпожа Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика.

Процедура!

Благодаря Ви. Моля за процедура за прегласуване. Видях че много хора влязоха в залата и по този начин ще облекчат и работата на председателя на Събранието. Благодаря за разбирането на тези колеги, които успяха да влязат в залата, и Ви моля, господин председател, за процедура за прегласуване.

Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2014 г., приет на първо гласуване на 6 февруари 2014 г.: „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение на Светлана Ангелова и група народни представители: „В § 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 230, ал. 1 се изменя така: „(1) С трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи обучаемия в процеса на работата по определена професия или специалност, а обучаемият – да я усвои. Такъв договор с едно и също лице може да се сключва само веднъж в едно и също предприятие за обучение по същата професия.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Договорът по ал. 1 може да се сключва за обучение по друга професия или специалност със същия или друг работодател.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение по § 2 е свързано с отпадане на принципа за еднократност на стажа, а именно работникът или служителят, който се е обучавал по една професия или специалност в дадена фирма да има право на друго обучение по друга професия или специалност в същата фирма, или при друг работодател. Отпадането на принципа за еднократност на стажа ще даде възможност на младите хора да могат да стажуват по няколко професии и специалности при няколко работодатели или при същия работодател. Всички знаем, че в една голяма компания има работници и служители, които работят по различни професии или специалности и именно това дава възможност за по-голяма гъвкавост от страна на работодателя да предлага стажове по различни професии или специалности. Няма нищо лошо един работник или служител, който е сключил такъв трудов договор с условия за обучение по време на работа, да може да се обучава в същата компания по друга професия или специалност. Защо да се отнема тази възможност на един млад човек, който вече е придобил обучение по една професия, но след време решава да се обучава по друга професия при същия работодател и това да не е възможно? С този текст ние предлагаме изрично в Кодекса на труда да се регламентира ясно и неоспоримо, че работникът или служителят, който се обучава по една професия или специалност, ще може да се обучава по друга професия или специалност при същия работодател или при друг работодател. Смятам, че наличието на такъв изричен текст в Кодекса на труда е необходимо и няма да създаде възможност за двояко тълкуване на текста или пък след време, когато се приемат тези текстове, да се наложи от страна на Социалното министерство да дава указателни писма. Това обстоятелство е в полза на младите хора, защото ще имат възможност да придобият, да усвоят повече професии, повече специалности и по този начин те ще бъдат конкурентоспособни на пазара на труда. Затова аз моля да подкрепите нашето предложение. Нашето предложение по ал. 1 съвпада с това на вносителя, а по ал. 2 ние предлагаме изрично да има такъв текст, за да не се тълкува след това двояко от страна на другите специалисти, който предлага Кодекса на труда. Нашето предложение се подкрепя от синдикатите, подкрепя се и от работодателите. Аз смятам, че и Социалното министерство е съгласно, но те смятат, че няма нужда от такъв текст. Смятам, че текстовете, които се приемат особено в Кодекса на труда, трябва да бъдат конкретни, трябва да бъдат ясни, за да могат хората да бъдат спокойни, защото все пак става въпрос за трудови правоотношения. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 – предложение на Светлана Ангелова и група народни представители: „В § 6, в чл. 233б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така:” ...

Не е подкрепено, да, затова мисля да го изчета.

Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, мисля, че беше важно да се чуят предложенията, защото всъщност точно в § 6 са най-спорните предложения в този законопроект. В комисията, когато ги обсъждахме и коментирахме текстовете, най-много дебати и най-много противоречия имаше в този параграф – и от становищата, предоставени в комисията. Много е важно, защото тук говорим за един процес, който ще въведем в Кодекса на труда – един вид договор, с който ще признаем стажуването, чрез който ще дадем възможност да се решава един от най-важните проблеми за младежката безработица – именно липсата на професионален опит, липсата на сериозна реализация на пазара на труда. Мисля, че в различните предложения по този параграф всъщност ще се покаже точно волята на народното представителство, независимо от коя политическа група са народните представители, да даде шанс на младите хора да практикуват, да стажуват, не само след като са завършили своето образование, но и по време на образованието, за да могат да бъдат активни, да имат необходимия, макар и малък, професионален опит, когато след завършване на образованието си търсят своята професионална реализация. Именно тук трябва да стане ясна позицията на всички парламентарни групи – подкрепяме ли стажуването като мост между образованието и бизнеса, даваме ли шанс на младите хора да осъзнаят каква професионална квалификация придобиват; да получат на практика някакъв опит в тази професионална квалификация и да могат после да се доказват на свободния пазар на труда. Дали трябва да бъдат включени в обхвата на стажантските договори лицата, които са в процес на образование? Това е един от основните проблеми, който застъпваме в това наше предложение. Предложението на моите колеги от Политическа партия ГЕРБ е именно такова – да включим, да дадем шанс и на тези млади хора, които се образоват, които учат в средно или висше учебно заведение, да имат право да сключват и да попаднат в обхвата на стажантските договори. В подкрепа на това, че предложението ни не е нищо ново, то е заявявано многократно от нас, като представители на нашата политическа партия, искам да Ви представя, тъй като едва ли повечето от колегите народни представители са запознати със становищата на различни организации, становище на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): „Предлагаме в кръга на лицата, с които работодателят да може да сключи договор за стажуване, да бъдат включени и лица, които са в процес на обучение за придобиване на средно или висше образование. Изключването от обхвата на стажантските договори на студентите е необосновано.” Бих искала да Ви представя още едно становище – от Американската търговска камара в България, която представлява над 300 международни и български компании, опериращи в страната. Те казват: „Ограничение се предвижда в един от законопроектите – че стажантът може да бъде лице, което е завършило средно или висше училище. Освен това, стажът е по придобитата”... и така нататък. „В резултат на тази разпоредба учениците, които все още учат в средните училища, както и студентите, които все още не са придобили професия, специалност – предмет на висшето образование, ще са лишени от възможност да стажуват. Това законодателно решение ще е в разрез с целта на института на стажа, а именно младите хора да придобият практически знания, да изградят трудови умения, за да бъдат по-добре подготвени и конкурентоспособни.” Ако, уважаеми колеги, не подкрепим нашето предложение днес с гласуване в пленарната зала, всъщност ще остане предложението на Министерския съвет в другия законопроект, с който ние реално няма да променим нищо от сега действащата ситуация и сега действащата възможност на младите хора да започнат работа, след като са завършили своето образование. И сега, в момента, младежите, които завършват своето образование, могат да кандидатстват на общи основания. Работодателят, ако ги хареса, ще ги назначи на трудов договор – бил той срочен или безсрочен. С промяната, която предлага Министерският съвет, младежът, завършвайки своето образование, ще има още една опция да бъде назначен на стажантски договор, но този договор не дава търсения ефект на младежа да бъде признат някакъв професионален опит, да покаже, че този млад човек е натрупал някаква компетентност, с която наистина ще бъде полезен за този работодател. Не виждам ефекта, който ще произведе вкарването на един допълнителен договор, без той да променя същността...

Не се променя същността на сключването на този договор. Трябва да дадем възможност на младия човек наистина да натрупа някъде опит чрез стажуване и тогава той да бъде конкурентен на пазара на труда. Аз се обръщам към Вас и с едно изречение, ако ми позволите, искам по другата алинея да кажа нещо, която касае срока.

Тя касае срока за сключване на този стажантски договор. В предложението на Министерския съвет то е от шест до 12 месеца. Отново с подкрепата на работодателски организации ние правим предложение за този стаж този срок да бъде между един и 12 месеца. Обърнете внимание, колеги, моля Ви! Наистина не го гледайте като политическо или партийно предложение. Един студент има ваканция три месеца. Този студент може да сключи стажантски договор в рамките на времето, което му е свободно и ние трябва да му дадем възможност той да избере...

Съжалявам.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, искам да приканя народните представители да подкрепят нашето предложение за промените в § 6 по две основни причини. Това, което предлагаме – в договора за стажуване да бъдат обхванати и тези лица, които се обучават в средно или висше училище за придобиване на степен за професионална квалификация и степен на висше образование, е свързано с това да търсим в крайна сметка по-голяма гъвкавост при наемането на работа на тези млади хора като стажанти и по-голяма сигурност за тях, гъвкавост и това, което сме предложили в ал. 3, а именно – стажовете да бъдат от един до 12 месеца. Второто, което е изключително важно с промените, които предлагаме в ал. 4, е именно да има гарантирано минимално заплащане, което е минималното за страната, тоест не по-малко от минималната работна заплата. Ето, по този начин постигаме хем гъвкавост, хем улесняване наемането на младите хора на работа като стажанти и на второ място гарантираме, че те ще получат не по-малко от минималната работна заплата за времето, през което правят този стаж. Действително стажантските договори са тип трудови договори, но така както предлага Министерският съвет – отношенията между работодател и наставник се уреждат в допълнително споразумение към трудовия договор, в който се определя разпределението на работното време и други условия за изпълнение на наставничеството, е хубаво, но е по-хубаво още да гарантираме това и да улесним контролните органи, ако се наложи да защитят правата на тези млади хора, като стажанти. Затова, господин председател, обръщам се към народните представители да подкрепят предложенията в § 6, които сме направили в тези две посоки. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което аз искам да изразя като становище на Министерството на труда и социалната политика неколкократно беше изразявано и в рамките на Комисията по труда и социалната политика е, че договор за стажуване не може да бъде сключен с лице, което се обучава към момента в средното или във висшето образование. Причината за това е, че това са стажове, които се регулират с други закони или подзаконови нормативни актове и аз мога да Ви дам пример – стажът в учебните планове за обучението на студентите по макроикономика се извършва съгласно учебния план на тази специалност. По същия начин има отделна наредба, която касае медиците, юристите и така нататък. Тук говорим за друго. Препоръката от Европейската комисия, която беше приета от Съвета на министрите на 10 март тази година, касае единствено и само стажуване след завършване на обучение. Основната цел на тази препоръка е да се осигури плавен преход от образование към заетост. Именно поради тази причина предложенията на Министерския съвет са регулиране на стажуването да става единствено и само за лицата, които вече са завършили своето образование. В противен случай бихме нарушили допълнително доста други актове, които в момента действат по отношение на висшето и средното образование, а от друга страна – да създадем опасност за живота и здравето на стажуващите, тъй като по този начин би се разрешило урегулиране на стажове при регулираните професии, които изискват по-специален режим. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам прегласуване.

Ако е необходимо, направете поименна проверка.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 8 и предлага следната редакция: „§ 8. В чл. 334 ал. 1 се изменя така: „(1) Освен в предвидените в този кодекс случаи, трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) и трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

Да, § 11, който става § 12.

Моля, господин председател, само да отбележа, че § 8 е нов по предложение на народния представител Светлана Ангелова.

Става 9 и така номерацията се премества до 12.

Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението за създаване на подразделение с наименование „Заключителни разпоредби”. Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители – създават се § 12 и § 13. Комисията подкрепя по принцип предложението за създаването на § 12 и § 13, които стават съответно § 13 и § 14, и предлага следната редакция: „§ 13. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г.; бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20,70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „чл. 68, ал. 1” се заменят с „чл. 68, ал. 1 и 2”. 2. В ал. 4 навсякъде думите „чл. 68, ал. 2” се заменят с „чл. 68, ал. 3”. § 14. Параграф 13 влиза в сила от 1 януари 2014 г. ”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедура за допускане в залата на заместник-министър Валентина Маринова и на началник отдел в Министерството на земеделието и храните Валентин Чамбов.

„Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, № 302-01-40, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2013 г., приет на първо гласуване на 30 януари 2014 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за горите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. По § 1 има предложение на народните представители Танева и група. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по повод докладването на § 1 и неподкрепеното от комисията предложение на народни представители от групата на ГЕРБ – относно това той да отпадне. Вземам думата да обоснова защо считам, че този параграф не следва да се приема, както и още два, свързани с него в този законопроект. От целия законопроект за второ гласуване и работния доклад ние в комисията не подкрепихме четири или пет от предложените текстове за второ четене, а всички останали текстове, както заявихме в дебата за първо гласуване и по които има проведени срещи с работни групи, ги подкрепихме. Защо считаме, че тези текстове не следва да се приемат? Параграфи 1 и 2 предвиждат приходите от учредяване на сервитути и други вещни права върху горски територии – държавна собственост, да постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а не в държавното горско предприятие, което управлява територията. По принцип съм убедена, че предложената промяна от вносителя, инициатор на която е Министерството на земеделието и храните, е продиктувана от бюджета, който се определя за Изпълнителната агенция по горите, и по повод на това, че той със сигурност е недостатъчен. Това на пръв поглед формално предложение за допълване бюджета на ИАГ, на практика е изключително нарушение или промяна на философията, с която беше приет консенсусно от всички политически сили Законът за горите през 2011 г. и органите, които бяха създадени с това приемане, както и техните функции. Горските територии – държавна собственост, със закона бяха отдадени за управление като горски територии с всичките действия по повод управлението им на 6 държавни горски предприятия със съответните поделения. Оттук следва най-нормалната логика – ползите от всички действия по повод управлението на тези горски територии – държавна собственост, включително и по повод учредяване на сервитути или други вещни права, да постъпват в приходната част на лицето, което управлява тази територия, а това именно е държавното горско предприятие. Второ, Изпълнителната агенция по горите като другия орган, който беше създаден и с приемането на закона са му вменени функции, пак повтарям, който беше приет консенсусно от всички политически сили, представени и в настоящия Парламент, беше създаден изключително и само с контролни функции. Уважаеми госпожи и господа народни представители, нека не отстъпваме под натиска на държавната администрация, който е изключително формален. Аз разбирам техните нужди, но недостигът на бюджета за издръжката на Изпълнителната агенция по горите се решава с увеличена бюджетна издръжка. Тя се дава със Закона за бюджета на държавата, приходите от който се формират и могат да се формират отново от тази система, като държавата си прибира съответния дивидент от държавните горски предприятия, които за 2012 финансова година показаха много добри резултати. Нека заради формалната причина – как да решим недостига за издръжката на Изпълнителната агенция по горите, не променяме основната философия на закона, а именно разграничаването на стопанските и обществени функции в горската система от тези на контрол, защото с тази промяна на практика ние преплитаме тези отговорности. Затова моля да подкрепите предложението, направено от мен и моята колежка, и да не приемем предложението на вносителя.

Благодаря, госпожо председател. Параграфи 1 и 2 касаят един и същ въпрос. Става въпрос за приходите от промяната на сервитутите – да отидат в Изпълнителната агенция по горите като средства, които да допълват нейния бюджет. Причините за това са в няколко насоки. Първата причина е, че този консенсус беше постигнат и в работната група в Министерството на земеделието и храните. Второ, въпреки че на теория има разделяне на стопанските и контролните функции, което каза и госпожа Танева, но когато даден обем работа се извършва от съответното ведомство, няма начин, по който тази работа да не бъде овъзмездена. Защо? Защото при смяната на сервитута 99% от работата се извършва от служителите на Изпълнителната агенция по горите. Съгласете се, че дейността, която основно се изпълнява в агенцията, която заема административен капацитет, насреща да няма съответното заплащане. Затова предложението е тази дейност да бъде заплащана в Изпълнителната агенция по горите. До 2009 г. Изпълнителната агенция по горите не само се самофинансираше, но осигуряваше допълнително средства в бюджета. Сега тази агенция е на чист бюджет. Затова според мен няма абсолютно никаква мотивация за администрацията да изпълнява функциите, които и в момента са й вменени. Какво от това, че изпълнява само контролни функции?! Щом има определен обем от работа, която трябва да бъде свършена, за да бъде финализиран процесът, това трябва да бъде възмездено. Затова виждането, разбирането и становището на комисията беше и си остава, че средствата трябва да отиват в Изпълнителната агенция по горите. Още повече, че и държавните предприятия са се съгласили, че това им е несвойствена дейност, отнема им време, а освен това участието им е минимално. Благодаря.

Уважаема госпожо Бъчварова, искам да направя реплика по повод две от тезите, които изказахте – че по този текст е постигнато съгласие в работната група, което беше и в присъствието на неправителствения сектор. За мен е нормално да бъде постигнато съгласие по този текст, защото той не касае на практика неправителствения сектор, който участваше в тези работни групи. Второто по отношение на Вашата бележка – че се извършват административни разходи от служители на Изпълнителна агенция по горите по повод администрирането на този процес. Да, вероятно е така и по повод на това Вие сте напълно права, че извършените административни разходи и действия от служители на ИАГ следва да бъдат овъзмездени, няма как да са безплатни. Ако има такива дейности, има съответни такси, които би следвало да се определят за административни услуги и да се вземат за услугата, но не и за учредяването на правата и сервитутите, в чиято такса влизат и на практика съответни ползи за съответния собственик, а той е държавата. По отношение на това, че Изпълнителната агенция по горите преди 2009 г. е формирала приходи – да, това е нормално, защото системата беше различна. Тогава ИАГ управляваше и стопанската дейност, а след 2011 г. се разграничиха и по повод на това в момента е напълно на бюджетна издръжка, а приходите от стопанската дейност са в държавните предприятия. Нормално е държавните предприятия да се съгласят с такава промяна по простата причина, че в момента, както, разбира се, и в нашия мандат, и шестте държавни горски предприятия, и Изпълнителната агенция по горите на практика имат един принципал – това е Министерството на земеделието и храните. В този смисъл на практика те са подчинени на едно политическо лице, което е ресорният отговорник в политическия кабинет на министъра.

Благодаря. Все пак искам да обърна внимание, че когато 99% от дейността се изпълнява от Изпълнителната агенция, не виждам как можем да отделим някаква такса за административната услуга, която се осъществява и този 1%, по който е усилието на държавните предприятия, да бъде овъзмезден на 100%. Затова поддържаме предложението и считаме, че това е едно справедливо решение за администрацията, която е заета с управлението на тези процеси. Благодаря.