ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ1529 думи
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за това, че парламентарните групи се отнесоха отговорно за трета поредна година към инициативата на Президента „Месец на политическите консултации”, която се превърна в една добра традиция. Чрез консултациите в президентската институция създаваме механизъм за сътрудничество и дебат, съгласуване на приоритетите и намиране на съгласие по важни за нацията въпроси. Показахме отговорно поведение и конструктивен подход, като въпреки тежката конфронтация, парламентарно представените политически сили загърбиха политическото противопоставяне по някои важни въпроси и създадоха надпартиен консенсус.
През месец февруари постигнахме съгласие и на проведения Консултативен съвет за национална сигурност, като зададохме стратегическа рамка за развитието на държавата. Обединихме се около разбирането, че Националната програма за развитие „България 2020” е водещият стратегически документ, който определя целите на политиките за развитие на страната. Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност заявиха ясно, че Споразумението за партньорство с Европейската комисия, което предстои да бъде подписано, трябва да съответства на Националната програма за развитие „България 2020” и на Стратегията „Европа 2020”. Споразумението за партньорство е инструмент, който осигурява важен ресурс за изпълнение на ключови за страната цели. Днес можем да кажем, че България има своя дългосрочен план за развитие и ясни приоритети, одобрени с консенсус.
Сигурен съм, че ще намерим отговорния държавнически подход, за да изпълним целите, заложени в „България 2020”. Програмата ще се изпълнява от няколко правителства и само чрез последователност и градивен подход ще постигнем желания икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на гражданите.
На консултациите дебатирахме по девет важни теми, които бяха зададени и от обществото с цялата им сила през изминалата година.
Първо, доходи, заетост и растеж. Вече шеста година българската икономика буксува и не може да постигне по-забележим прогрес в преодоляването на последиците от световната криза. Най-потърпевши са българските домакинства и малките и средни предприятия, защото кризата засегна техните доходи, пазари и работни места. Последните изследвания показват, че бедността, безработицата и липсата на икономическа перспектива са трите посочени от българите като най-остри проблеми. Необходими са решения за икономически растеж, заетост и повишаване на доходите. Трябва да решаваме реалните проблеми на хората – безработица, демографски проблем, здравеопазване и други. Тези чувствителни за народа теми изкушават партиите да предлагат популистки решения. Те звучат ефектно, но когато останат неизпълнени, генерират поредната доза недоверие на гражданите към политиците. Днес отново сме в предизборна ситуация и отново много ще се обещава, затова призовавам преди всичко към реализъм и честност. Нека обещаем само това, което можем да изпълним.
Нестабилността пречи на икономическото възстановяване. Обединихме се, че макроикономическата стабилност и запазването на Валутния борд до влизането на страната ни в Еврозоната са задължителни. Те са фундамент за устойчивото икономическо развитие. Данъчната политика трябва да бъде прогнозируема, а приходната администрация – адекватна и ефективна. Увеличаването на доходите и социалните помощи следва да бъде в съответствие с възможностите на икономиката и бюджета. Необходими са ефективни мерки в подкрепа на инвестициите, защото само те създават бързо и веднага така необходимите работни места. Обединихме се, че България се нуждае от социалноотговорна икономика, базирана на знанието и иновациите с лице към малките и средни предприятия. Укрепването на първите иновационни екосистеми е обща задача пред бизнеса, науката и институциите. Създаването на Национален иновационен борд, който да въведе механизъм на сътрудничество и добра координация в иновационните екосистеми, следва да бъде реализиран като приоритетна задача, чрез подготвените промени в Закона за иновациите.
Общо е разбирането за нуждата от образователна реформа. Всички сме обединени, че адекватната връзка между образование и бизнес ще мотивира много инвеститори и ще реши проблема с младежката безработица. Добро решение е въвеждането на дуална система на обучение чрез изменение и допълнение на Закона за средното професионално образование. Така ще се изгради тясна връзка между образованието и пазара на труда. От училище младежите ще излизат с професия и опит, а не безработни с диплома, но без практически умения. Безработицата сред младите хора води до нестабилност в обществото и липса на перспектива. Нямаме много време, за да реагираме. Навсякъде в Европа, където има дуална система на обучение, безработицата е трайно ниска.
Има съгласие и по приоритетните сектори в националната икономика, които виждаме с потенциал за развитие – земеделие и производство на храни, туризъм, логистика, информационни и комуникационни технологии, индустрии, свързани с човешкото здраве, машиностроене, добивна индустрия. Необходими са целенасочени политики в подкрепа на тези клъстери.
Второ, по-добра бизнес среда и ефективна подкрепа за малките и средни предприятия. Не държавата, а бизнесът създава работните места. Функция на държавата е да осигури подходяща бизнес среда и условия за инвестиции. За да има инвестиции обаче, трябва да има предвидимост и сигурност за инвеститорите. Те искат да знаят, че държавата има ясен, дългосрочен план, че законодателството не се променя от днес за утре в изгода или в ущърб на някого, че регулаторите работят независимо, а системата на правораздаване раздава справедливост бързо и ефективно. И народът, и бизнесът очакват промените в законодателството да стават прозрачно – след обществени консултации и с оценка на въздействието.
Всички сме съгласни, че малките и средни предприятия и износът трябва да се подкрепят. Вече шеста година на икономическа криза потреблението и инвестициите са ниски, като износът е единственият работещ двигател на растежа. Добрият ръст на българския износ означава и повишена конкурентоспособност, вътрешно преструктуриране на икономиката и по-добро качество на продукцията – това е вярната посока. Необходимо е да подпомогнем малките и средни предприятия да осъществяват контакти с чуждестранни партньори, да създават собствени търговски марки, да имат лесен и бърз достъп до кредит и експортно застраховане, за да могат да продават по света.
Има сключен договор с Европейската банка за възстановяване и развитие за въвеждането на типови и стандартни електронни обществени поръчки. Нека го изпълним. Така в кратки срокове ще осигурим допълнителен импулс за развитие на икономиката. Стандартизирането и електронизирането на обществените поръчки противодействат ефективно на корупцията и водят до прозрачност и предвидимост в действията на администрацията. Когато се управлява публичният ресурс, нямаме какво да крием.
За да ускорим промяната, трябва да утвърдим държавния образ на България като модерна европейска страна. За целта освен „България 2020”, ни трябва и „Комуникационна стратегия 2020”. Не за балканската страна, потънала в корупция, олигархия и разделение в обществото, а страната на розите, която се модернизира и е двигател на интеграция, свързаност и позитивна промяна в Югоизточна Европа. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „Атака”.)
Трето, работещи институции, административна реформа, електронни услуги. Административната реформа и въвеждането на електронно управление от години се декларират като основен приоритет. По тази тема между политическите партии спор няма. Важно е да осъществим решителен пробив с електронното управление в интерес на гражданите и бизнеса. Независимо дали ще го направим с национални или с европейски средства – струва си, ефектът ще бъде огромен. Българите ще повярват отново в своята държава и че тя работи в техен интерес, когато заменим чакането пред гишетата и административния рекет с електронни, дистанционни услуги. Ще се създадат отношения на прогнозируемост и доверие между гражданите и държавата. Ще се изгради професионална публична администрация и ще се въведе прозрачност в системата. Бе изготвен Интегриран национален план за въвеждане на електронното правителство до 2015 г. Правителството наскоро публикува Стратегия за внедряване на електронното управление до 2020 г. Но
2020 г., уважаеми дами и господа, е много късно. Можем да се справим до края на 2015 г. и не бива да се отлага повече.
Четвърто, монополи и енергетика. Две хиляди и тринадесета година измина под знака на активното гражданско общество, което постави въпроса за регулиране на монополите, защитата на свободния пазар и правата на потребителите. Тежкото състояние в сектор „Енергетика” налага необходимостта от системна проверка по всички звена във веригата и спешни мерки за стабилизирането й. Такава проверка направиха наскоро и от Европейската комисия, и от Световната банка. Изводите за България са: свръхпроизводство на електроенергия при занижено потребление на вътрешния и регионалния пазар; липса на прозрачност при управлението на държавните активи и вземането на инвестиционни решения; ниско ниво на енергийна ефективност; неизпълнение на европейските директиви за либерализиране на пазара; липса на независимост и прозрачност в действията на държавния регулатор.
Неколкократно поставях въпроса за независимостта и надпартийността на регулаторите. Можем да сменим не 6, а 66 пъти председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но ако не преодолеем грешния подход, който превръща този основен за системата регулатор в придатък на изпълнителната власт, резултатите ще са незадоволителни и неустойчиви.
През миналата година всички се съгласихме, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да се превърне в независим регулатор. Това смислено и отдавна чакано от гражданите и бизнеса решение може да се случи бързо чрез промени в Закона за енергетиката. В енергетиката все още липсва системен подход и цялостна стратегия, а проектите се решават „на парче” и „на тъмно”. С много енергия произвеждаме малко продукция. Това означава, че България е европейският шампион по пилеене на енергия.
Със строенето на нови енергийни мощности ние не решаваме структурния проблем на нашата икономика, а той е високата енергоемкост. Решението е енергийна ефективност. Най-смисленият приоритет, най-умно инвестираните пари, са в енергийна ефективност. Не да харчим публичните милиарди, слушайки заклинанията на група лобисти в енергетиката, а да постигнем резултат за милиони българи, чрез Национална програма за енергийна ефективност. Вместо само да констатираме как българските села се обезлюдяват, а къщите и панелките се разпадат, нека да дадем шанс на хората да си сменят дограмата, да си изолират фасадата (възгласи: „Е-е-е!” от „Атака” и БСП) и покрива.