14 март 2014 г.

Благодаря, господин председател.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20: „§ 20. В чл. 23, ал. 1 думите „или публикуват” се заменят с „и публикуват”.”

По § 19 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Таско Ерменков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21: „§ 21. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 3 думите „обект и предмет” се заменят с „обект, предмет и прогнозна стойност”; б) точка 6 се изменя така: „6. критериите за подбор, когато възложителят определя такива, включващи изискване по чл. 49, и/или минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, и/или за техническите му възможности, и/или квалификация, както и посочване на документите, с които те се доказват;”. 2. В ал. 3 се създава нова т. 3: „3. възможност за представяне на оферти за една или повече от номенклатурите в обособените позиции, включени в предмета на обществената поръчка – при възлагане на обществени поръчки за доставка на лекарствени продукти по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина или на медицински изделия по Закона за медицинските изделия;”. 3. В ал. 5 накрая се добавя „и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка”. 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Критериите за подбор по ал. 2, т. 6 и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите. Като критерий за подбор може да се изисква признат опит в съответния сектор, но не може да се включват условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им и други, ако такива условия или изисквания са в нарушение на условията по ал. 5. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на изброените характеристики за съответната позиция.” 5. Алинея 8 се изменя така: „(8) При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от един или повече от участниците в обединението. В случаите по чл. 49 изискването за регистрация се доказва от участника в обединението, който ще изпълни съответната дейност.”

По § 20 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова.

Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.

По § 21 има предложение от народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 45а” се заменят с „чл. 45в”. 2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „След публикуване на обявлението в Регистъра на обществените поръчки възложителят изпраща съобщение да средствата за масово осведомяване за обществената поръчка”, а в изречение второ думата „публикацията” се заменя със „съобщението”.”

По § 22 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители – да отпадне § 22 относно чл. 27а. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В чл. 27а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „по предложение на заинтересовано лице” се заменят с „по сигнал за нередност”. 2. В ал. 2 думата „заинтересовано” се заличава. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Промените по ал. 1 се извършват чрез решение за промяна до 14 дни от публикуването на обявлението в Регистъра на обществените поръчки. Решението и променените документи се публикуват в профила на купувача в първия работен ден, следващ деня на изпращането им в агенцията.” 4. В ал. 8, т. 2 думите „чл. 29, ал. 2” се заменят с „чл. 29, ал. 3”.”

По § 23 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители, което комисията подкрепя. Предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 25, ал. 3, т. 3 – и минималните изисквания към офертите, които са за част от номенклатурите в обособените позиции”; б) в т. 7 думите „показателите, относителната им тежест и” се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Методиката за определяне на комплексната оценка на офертите съдържа показателите за комплексна оценка, тяхната относителна тежест и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. В методиката в съответствие с техническите спецификации може да се определят и минимално и максимално допустимите стойности на количествените показатели. В случаите по чл. 25, ал. 3, т. 3 с методиката в съответствие с техническите спецификации се определя и начинът за оценяване на офертите, които са подадени за част от номенклатурите по обособените позиции.” 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) С правилника за прилагане на закона се определят препоръчителни образци на оферта и на приложенията към нея.” 4. Алинеи 6 и 7 се изменят така: „(6) Документацията за участие се публикува в профила на купувача в първия работен ден, следващ деня на публикуването на обявлението. (7) Възложителят няма право да поставя изискване документацията за участие да се получава на място и е длъжен да предостави документацията на всяко лице, поискало това, включително като му я изпрати за негова сметка. В тези случаи възложителят може да изиска от лицата заплащането на документацията, като цената се посочва в обявлението и не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното отпечатване и размножаване.” 5. Алинея 8 се отменя. 6. Алинея 9 се изменя така: „(9) В случаите по чл. 27а, ал. 1 възложителят предоставя безплатно променената документация на лицата, закупили документация преди издаване на решението за промяна.”

По § 24 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители. Комисията по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. Създава се чл. 28а: „Чл. 28а. (1) Когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта: 1. чрез избраните показатели и тяхната относителна тежест в комплексната оценка трябва да се осигури определяне на офертата, която предлага най-добро съотношение качество – цена; 2. с показателите за оценка се оценяват самостоятелно характеристиките на предмета на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически предимства, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, текущи разходи, рентабилност, сервизно обслужване и техническа помощ, дата на доставка и период на доставка или срок на изпълнение и други; при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 може да се включат и показатели като разходи по време на жизнения цикъл на продукта, сигурност на доставката, оперативна съвместимост, работни характеристики и други; 3. за обществени поръчки за строителство с показателите за оценка може да се оценяват характеристики, свързани със: а) качеството или техническите показатели на влагани строителни продукти, на строителни и монтажни работи или на строежа или б) качеството на предлаганите технологии и/или организация на изпълнение на строежа, или на отделни строителни и монтажни работи. (2) Относителните тежести на показателите за оценка може да се определят: 1. с конкретна стойност в рамките на общата оценка, или 2. чрез подреждане по важност в низходящ ред – когато по обективни причини е невъзможно да се приложи т. 1. (3) Указанията за определяне на оценката по всеки показател трябва да: 1. дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. (4) Не се допуска включването на показатели за оценка, които не са пряко свързани с предмета на поръчката, както и показатели, които отчитат времето за извършване на плащанията в полза на изпълнителя (отложено или разсрочено плащане). (5) При обществена поръчка с предмет проектиране и изпълнение на строителство показателите за оценка включват характеристики по ал. 1, т. 2 и за проектирането, и за строителството.”

По § 25 има предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители –в § 25, чл. 29, ал. 2 да се измени така: „(2) Разяснението се публикува в профила на купувача в 4 дневен срок от получаването на искането. Едновременно с публикуването, възложителят изпраща разяснението до всички лица, които са заявили интерес за участие в поръчката, като са изтеглили документацията. То се прилага и към документацията, която предстои да се предоставя на други кандидати или участници. В разяснението не се посочва информация за лицата, които са го поискали.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26: „§ 26. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Лицата може да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до 10 дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 – до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. (2) Разясненията по ал. 1 се публикуват в профила на купувача в 4-дневен срок от получаване на искането. Ако лицата са посочили електронен адрес, разясненията се изпращат и на него в деня на публикуването им в профила на купувача. В разясненията не се посочва информация за лицата, които са ги поискали. (3) Когато от публикуването на разясненията от възложителя до крайния срок за получаване на оферти или заявления остават по-малко от 6 дни, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – по-малко от три дни, възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на оферти или заявления. (4) В случаите по ал. 3 решението за промяна се публикува в профила на купувача в деня на изпращането му за публикуване в регистъра на обществените поръчки. От деня на публикуването в профила на купувача до крайния срок за подаване на оферти не може да има по-малко от 6 дни, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – по-малко от три дни.”

По § 26 има предложение от народния представител Таско Ерменков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. В чл. 31 ал. 1 се изменя така: „(1) В техническите спецификации не се включва класифицирана информация. Наличието на класифицирана информация с информация за мястото за нейното получаване се посочват в документацията за участие. Лицата може да получат информацията при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 33, ал. 5 думите „и чл. 73, ал. 4” се заличават.”

Предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители – създава се § 27а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 29: „§ 29. В чл. 33а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Възложителят няма право да изисква оторизационно писмо за конкретната поръчка, когато е представено оторизационно писмо от производителя, удостоверяващо права за представителство и търговия на територията на цялата страна.”

По § 28 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Таско Ерменков. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители – предложението за § 28, относно чл. 34 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 30: „§ 30. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) В състава на комисията се включва задължително един юрист, а най-малко половината от останалите членове са лица, притежаващи професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Комисията се състои от нечетен брой членове – най-малко петима, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – най-малко трима. (3) Възложител, който не разполага със служители, отговарящи на изискванията за професионална компетентност по ал. 2, осигурява външни експерти от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 или други чрез възлагане в съответствие с този закон. При възлагане на обществени поръчки за строителство на стойност, равна или по-висока от 9 779 000 лв. възложителите включват като член на комисията поне един външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8. В случаите по изречение второ изборът на външен експерт става чрез жребий, в който се включват всички експерти с професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Жребият се организира от агенцията по ред, определен с правилника за прилагане на закона”. 2. В ал. 7 след думата „друго“ се поставя запетая и се добавя: „както и командировъчни пари – пътни, дневни и квартирни”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Принципно ние сме съгласни с първата част на ал. 3, а изобщо с регламентацията в чл. 19, ал. 2 да има експерти с компетентност, които да участват в тези комисии. Но последното изречение на ал. 3, касаеща това, че експертите, при условията на поръчки над 9 млн. 779 хил. лв., се назначават с жребий от агенцията, ние изразихме категорично нашето несъгласие и в комисията с жребий да се налага на възложителя определен експерт. Практиката сочи в Търговския регистър, когато преди време се вписваха апорти, по същия начин се определяха експерти, които да оценяват имуществото, което ще се апортира. Получиха се много закъснения, получиха се неудачи, тъй като експертите, определени тогава, при незнанието на възложителя, са или ангажирани, или заети, или си представете един експерт от единия край на България, в конкретния случай – с жребий, да бъде определен да отиде да участва в една комисия за обществена поръчка, когато възложителят е на другия край на България, от една страна. От друга страна, тук не е ясно при какви условия, по какъв ред и как ще съвпаднат волеизявленията на експерта, определен с жребий и възложителя относно срокове, начин на заплащане. Считаме, че това ще доведе до сериозно затруднение и забавяне най-вече на провеждането на обществените поръчки. Да, трябва да участват експерти, да, добре е да ги има в списъка с оглед тяхната компетентност, и възложителят да избира оттам такъв. Госпожо председател, поради това правя формалното предложение гласуването по ал. 3 да бъде на две части, защото ние с първата част сме съгласни, и да подложите на отделно гласуване последното изречение, а именно: „В случаите по изречение второ изборът на външен експерт става чрез жребий ...” и така нататък, да не го чета докрай, защото в първата част, резонно е да има експерти. Но категорично, колеги, моля Ви да обърнете внимание какво означава това „с жребий”, въпреки Вашето незнание да Ви определят един експерт, който наистина може да е ангажиран. Той няма да може и да отиде. На практика така ще стане – ще блокирате работата на комисиите по обществените поръчки, а знаете, че там има срокове. По някой път тези срокове – по усвояване на евросредствата, са фатални и преклузивни.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, включването на външен експерт чрез жребий в комисията е антикорупционна мярка, която цели не възложителят да определи свой удобен експерт, а независим експерт, който бъде избран от Агенцията за обществени поръчки. В този смисъл мисля, че това ще има добър ефект върху цялата поръчка. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми колега Хамид, ако тръгнем по тази плоскост, априори да обвиняваме експертите, комисиите, които възложителят определя, че, видите ли, те са по право корумпирани, то, ако продължим в тази логика, бихме стигнали дотам, че жребият ще бъде дирижиран и в агенцията ще сложат неудобния експерт или удобен за някой друг, който ще участва в този конкурс. Моля Ви, нека не вървим с такива обвинения, че, видите ли, всички, които участват в комисиите, или възложителите са корумпирани. Този начин на определяне на експерти, повярвайте ми, а и практиката го потвърди и той беше отхвърлен, и то преди пет или шест години в Търговския регистър, изключително ще затрудни провеждането на обществени поръчки.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Колегата Лазаров изтъкна чисто технически препятствия при ползването на този режим на външни експерти и необходимостта неочаквано на един външен експерт да се наложи да пътува от Силистра към Петрич например, или всички трудности, които ще възникнат при определяне на възнаграждението. Щом аз не съм повикал някой, щом нямам предварителен разговор каква цена да му бъде заплатена, това ще бъде реална ситуация, с която ще се сблъскат всички възложители. Аз обаче искам да обърна внимание на няколко принципни въпроса. Не бива да се надценяват външните експерти, доколкото единственото сигурно за външните експерти е, че са външни. В много от случаите експертизата им изобщо е под въпрос. Тяхната независимост – също. Най-важният въпрос: пред кого носят отговорност външните експерти? Носят ли отговорност пред Агенцията за обществени поръчки? – Не! Носят ли отговорност пред възложителя? – Не! Единствената инстанция, пред която носят отговорност, е професионалната им съвест. Тази инстанция в част от случаите може би работи и е достатъчно висока, в част от случаите – не. Добър вариант принципно би било външните експерти да носят отговорност пред гилдиите и пред професионалните сдружения. В България, за съжаление, обаче такъв модел все още не е изработен. Ето още един аргумент защо даденият модел, особено с избора на лотариен принцип или с жребий няма да сработи и ще предизвика дефекти. Най-принципният въпрос: колеги, отговорност за това какво е възложил, какво е купил, каква услуга е поръчал носи възложителят – всякакъв тип отговорност. Тук не можем да оставим пръста на съдбата, на късмета или случайността да играят каквато и да било роля. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля още един път да преосмислите гласуването по този текст, защото наистина тук няма никаква политика. Практиката и опитът посочиха, че в тези случаи – при определянето на експерти, се затруднява работата на тези комисии и/или оценките. Виждам, че някои от колегите от левицата са гласували „против” това с жребий в агенцията да се определят експерти, защото наистина може да се окаже – не наистина може, а на практика ще се окаже точно това. Няма да имат възможност, няма да могат да участват при определени случая в работата на тези комисии, ще се изпуснат срокове. И това, което каза господин Томислав Дончев – тези експерти, определени с жребий, наистина на практика няма да носят никаква отговорност, а се касае за срокове за усвояване на обществени средства.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук възниква още един много сериозен проблем, приемайки тази разпоредба. Проблемът не е само в евентуалната процедура по избор на външен експерт чрез жребий. В изречение второ на чл. 34, ал. 3 е предвидено, че при възлагане на обществените поръчки за строителство над европейския праг от 9 млн. 749 хил. лв. възложителите задължително включват като член на комисията на един външен експерт от списъка, който се поддържа от Агенцията за обществени поръчки. Тук възниква въпросът: а ако в този списък няма външен експерт с професионална компетентност, която позволява и задължава възложителя да включи такъв експерт в състава на комисията? Какво тогава би се достигнало? Обикновено това са обществените поръчки с европейско финансиране. Тоест, бихме изпаднали в ситуацията да се издирва такъв експерт, да се включи в списъка, да се поддържа и така ще се изгуби изключително много време и не би могло да се организира провеждането на обществената поръчка. Няма как като няма комисия да има и обществена поръчка. И още един голям проблем, който възниква с този текст. Малко по-рано приехме член на тръжните комисии да бъде един юрист и половината от останалия състав на комисията задължително да бъдат лица, притежаващи професионална компетентност, свързани с предмета на поръчката. До какво би довело, ако в една малка община – а това са голяма част от обществените поръчки, нямат специалисти с такава професионална компетентност? Отново един много сериозен проблем с формиране на състава на комисиите. Така че, уважаеми дами и господа, мисля, че този текст ще създаде много големи проблеми в практиката, поради което и гласувах „против”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

По § 29 има предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители по § 29 относно чл. 35 – да отпадне предложението за нова т. 4 в ал. 1. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31: „§ 31. В чл. 35 се следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 4: „4. не са участвали като външни експерти в изготвянето на технически спецификации в методиката за оценка на офертата.” 2. В ал. 3 думите „настъпи промяната” се заменят с „настъпи или бъде установена промяна”.”

Уважаеми колеги, предложил съм този член на отпадне по една-едничка причина. Обикновено и най логично е да оценява една оферта този, който е готвил техническата спецификация. Кой друг, ако не той, може да я оцени? Що се касае до строителството например, обикновено става дума за проектанта или този, който е подготвил самата спецификация. Обикновено той я оценява и така е било винаги, и е нормално да бъде така. Когато една община си подготви техническата спецификация, служители от общината се назначават в комисията и оценяват постъпилите оферти. Кой ще я оценява? Този, който не я е виждал и който не знае въобще за какво става въпрос? Как ще я оцени? Колко време ще продължи една такава оценка? Обикновено, особено когато се касае за строителство, тези досиета са доста обемисти. Откъде накъде някой, който не познава проекта, ще го оценява? Не мога да разбера логиката на това предложение, наистина. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32.

Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за това, че парламентарните групи се отнесоха отговорно за трета поредна година към инициативата на Президента „Месец на политическите консултации”, която се превърна в една добра традиция. Чрез консултациите в президентската институция създаваме механизъм за сътрудничество и дебат, съгласуване на приоритетите и намиране на съгласие по важни за нацията въпроси. Показахме отговорно поведение и конструктивен подход, като въпреки тежката конфронтация, парламентарно представените политически сили загърбиха политическото противопоставяне по някои важни въпроси и създадоха надпартиен консенсус. През месец февруари постигнахме съгласие и на проведения Консултативен съвет за национална сигурност, като зададохме стратегическа рамка за развитието на държавата. Обединихме се около разбирането, че Националната програма за развитие „България 2020” е водещият стратегически документ, който определя целите на политиките за развитие на страната. Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност заявиха ясно, че Споразумението за партньорство с Европейската комисия, което предстои да бъде подписано, трябва да съответства на Националната програма за развитие „България 2020” и на Стратегията „Европа 2020”. Споразумението за партньорство е инструмент, който осигурява важен ресурс за изпълнение на ключови за страната цели. Днес можем да кажем, че България има своя дългосрочен план за развитие и ясни приоритети, одобрени с консенсус. Сигурен съм, че ще намерим отговорния държавнически подход, за да изпълним целите, заложени в „България 2020”. Програмата ще се изпълнява от няколко правителства и само чрез последователност и градивен подход ще постигнем желания икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на гражданите. На консултациите дебатирахме по девет важни теми, които бяха зададени и от обществото с цялата им сила през изминалата година. Първо, доходи, заетост и растеж. Вече шеста година българската икономика буксува и не може да постигне по-забележим прогрес в преодоляването на последиците от световната криза. Най-потърпевши са българските домакинства и малките и средни предприятия, защото кризата засегна техните доходи, пазари и работни места. Последните изследвания показват, че бедността, безработицата и липсата на икономическа перспектива са трите посочени от българите като най-остри проблеми. Необходими са решения за икономически растеж, заетост и повишаване на доходите. Трябва да решаваме реалните проблеми на хората – безработица, демографски проблем, здравеопазване и други. Тези чувствителни за народа теми изкушават партиите да предлагат популистки решения. Те звучат ефектно, но когато останат неизпълнени, генерират поредната доза недоверие на гражданите към политиците. Днес отново сме в предизборна ситуация и отново много ще се обещава, затова призовавам преди всичко към реализъм и честност. Нека обещаем само това, което можем да изпълним. Нестабилността пречи на икономическото възстановяване. Обединихме се, че макроикономическата стабилност и запазването на Валутния борд до влизането на страната ни в Еврозоната са задължителни. Те са фундамент за устойчивото икономическо развитие. Данъчната политика трябва да бъде прогнозируема, а приходната администрация – адекватна и ефективна. Увеличаването на доходите и социалните помощи следва да бъде в съответствие с възможностите на икономиката и бюджета. Необходими са ефективни мерки в подкрепа на инвестициите, защото само те създават бързо и веднага така необходимите работни места. Обединихме се, че България се нуждае от социалноотговорна икономика, базирана на знанието и иновациите с лице към малките и средни предприятия. Укрепването на първите иновационни екосистеми е обща задача пред бизнеса, науката и институциите. Създаването на Национален иновационен борд, който да въведе механизъм на сътрудничество и добра координация в иновационните екосистеми, следва да бъде реализиран като приоритетна задача, чрез подготвените промени в Закона за иновациите. Общо е разбирането за нуждата от образователна реформа. Всички сме обединени, че адекватната връзка между образование и бизнес ще мотивира много инвеститори и ще реши проблема с младежката безработица. Добро решение е въвеждането на дуална система на обучение чрез изменение и допълнение на Закона за средното професионално образование. Така ще се изгради тясна връзка между образованието и пазара на труда. От училище младежите ще излизат с професия и опит, а не безработни с диплома, но без практически умения. Безработицата сред младите хора води до нестабилност в обществото и липса на перспектива. Нямаме много време, за да реагираме. Навсякъде в Европа, където има дуална система на обучение, безработицата е трайно ниска. Има съгласие и по приоритетните сектори в националната икономика, които виждаме с потенциал за развитие – земеделие и производство на храни, туризъм, логистика, информационни и комуникационни технологии, индустрии, свързани с човешкото здраве, машиностроене, добивна индустрия. Необходими са целенасочени политики в подкрепа на тези клъстери. Второ, по-добра бизнес среда и ефективна подкрепа за малките и средни предприятия. Не държавата, а бизнесът създава работните места. Функция на държавата е да осигури подходяща бизнес среда и условия за инвестиции. За да има инвестиции обаче, трябва да има предвидимост и сигурност за инвеститорите. Те искат да знаят, че държавата има ясен, дългосрочен план, че законодателството не се променя от днес за утре в изгода или в ущърб на някого, че регулаторите работят независимо, а системата на правораздаване раздава справедливост бързо и ефективно. И народът, и бизнесът очакват промените в законодателството да стават прозрачно – след обществени консултации и с оценка на въздействието. Всички сме съгласни, че малките и средни предприятия и износът трябва да се подкрепят. Вече шеста година на икономическа криза потреблението и инвестициите са ниски, като износът е единственият работещ двигател на растежа. Добрият ръст на българския износ означава и повишена конкурентоспособност, вътрешно преструктуриране на икономиката и по-добро качество на продукцията – това е вярната посока. Необходимо е да подпомогнем малките и средни предприятия да осъществяват контакти с чуждестранни партньори, да създават собствени търговски марки, да имат лесен и бърз достъп до кредит и експортно застраховане, за да могат да продават по света. Има сключен договор с Европейската банка за възстановяване и развитие за въвеждането на типови и стандартни електронни обществени поръчки. Нека го изпълним. Така в кратки срокове ще осигурим допълнителен импулс за развитие на икономиката. Стандартизирането и електронизирането на обществените поръчки противодействат ефективно на корупцията и водят до прозрачност и предвидимост в действията на администрацията. Когато се управлява публичният ресурс, нямаме какво да крием. За да ускорим промяната, трябва да утвърдим държавния образ на България като модерна европейска страна. За целта освен „България 2020”, ни трябва и „Комуникационна стратегия 2020”. Не за балканската страна, потънала в корупция, олигархия и разделение в обществото, а страната на розите, която се модернизира и е двигател на интеграция, свързаност и позитивна промяна в Югоизточна Европа. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „Атака”.) Трето, работещи институции, административна реформа, електронни услуги. Административната реформа и въвеждането на електронно управление от години се декларират като основен приоритет. По тази тема между политическите партии спор няма. Важно е да осъществим решителен пробив с електронното управление в интерес на гражданите и бизнеса. Независимо дали ще го направим с национални или с европейски средства – струва си, ефектът ще бъде огромен. Българите ще повярват отново в своята държава и че тя работи в техен интерес, когато заменим чакането пред гишетата и административния рекет с електронни, дистанционни услуги. Ще се създадат отношения на прогнозируемост и доверие между гражданите и държавата. Ще се изгради професионална публична администрация и ще се въведе прозрачност в системата. Бе изготвен Интегриран национален план за въвеждане на електронното правителство до 2015 г. Правителството наскоро публикува Стратегия за внедряване на електронното управление до 2020 г. Но 2020 г., уважаеми дами и господа, е много късно. Можем да се справим до края на 2015 г. и не бива да се отлага повече. Четвърто, монополи и енергетика. Две хиляди и тринадесета година измина под знака на активното гражданско общество, което постави въпроса за регулиране на монополите, защитата на свободния пазар и правата на потребителите. Тежкото състояние в сектор „Енергетика” налага необходимостта от системна проверка по всички звена във веригата и спешни мерки за стабилизирането й. Такава проверка направиха наскоро и от Европейската комисия, и от Световната банка. Изводите за България са: свръхпроизводство на електроенергия при занижено потребление на вътрешния и регионалния пазар; липса на прозрачност при управлението на държавните активи и вземането на инвестиционни решения; ниско ниво на енергийна ефективност; неизпълнение на европейските директиви за либерализиране на пазара; липса на независимост и прозрачност в действията на държавния регулатор. Неколкократно поставях въпроса за независимостта и надпартийността на регулаторите. Можем да сменим не 6, а 66 пъти председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но ако не преодолеем грешния подход, който превръща този основен за системата регулатор в придатък на изпълнителната власт, резултатите ще са незадоволителни и неустойчиви. През миналата година всички се съгласихме, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да се превърне в независим регулатор. Това смислено и отдавна чакано от гражданите и бизнеса решение може да се случи бързо чрез промени в Закона за енергетиката. В енергетиката все още липсва системен подход и цялостна стратегия, а проектите се решават „на парче” и „на тъмно”. С много енергия произвеждаме малко продукция. Това означава, че България е европейският шампион по пилеене на енергия. Със строенето на нови енергийни мощности ние не решаваме структурния проблем на нашата икономика, а той е високата енергоемкост. Решението е енергийна ефективност. Най-смисленият приоритет, най-умно инвестираните пари, са в енергийна ефективност. Не да харчим публичните милиарди, слушайки заклинанията на група лобисти в енергетиката, а да постигнем резултат за милиони българи, чрез Национална програма за енергийна ефективност. Вместо само да констатираме как българските села се обезлюдяват, а къщите и панелките се разпадат, нека да дадем шанс на хората да си сменят дограмата, да си изолират фасадата (възгласи: „Е-е-е!” от „Атака” и БСП) и покрива.

Така ще създадем десетки хиляди работни места в цялата страна, веднага. (Силен шум и реплики.)

Ще повишим цената на имотите и ще намалим значително сметките за ток на хората. Днес дори и петролните държави по света са убедени, че нисковъглеродната икономика идва. Тя ще се случи. Не можем да спираме бъдещето, можем само да му помогнем да се случи по-бързо. След 2020 г. всяка новопостроена къща и сграда в Европейския съюз ще бъде пасивна, тоест енергийно неутрална. Решението е енергийна ефективност навсякъде. (Силен шум и реплики.)

На Консултативния съвет по национална сигурност през ноември посочих, че една от най-сериозните заплахи за националната сигурност е енергийната зависимост и по-специално зависимостта ни за доставки на газ само от един доставчик. За съжаление, поредното влошаване на отношенията между Украйна и Русия направиха тази прогноза съвсем реална. Благодарен съм, че три поредни правителства полагат усилия в тази посока и това е вярната посока. Енергийната диверсификация е въпрос на национална сигурност. Необходими са спешни действия за изграждане на газовите интерконектори с Гърция, с Турция, Сърбия и Румъния, както и за разработване на възможни собствени газови находища в шелфа на Черно море. Мерките за енергийна диверсификация и енергийна либерализация повишават конкурентоспособността, инвестициите и доходите на българските семейства и предприятия. Пето, инфраструктура за модерна България. Ускореното изграждане на базисната инфраструктура в страната е предмет на политически и обществен консенсус. За да се обезпечи довършването до 2020 г. на четири стратегически пътни проекта за България, а именно автомагистрала „Струма”, „Хемус”, скоростният път Видин – Ботевград и тунелът под Шипка, е необходимо да се увеличи процентът на национално съфинансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” през новия програмен период до 50%. Други три стратегически пътни проекта за България, а именно автомагистрала „Черно море”, скоростен път Русе – Свиленград и Дунав мост 3 при Силистра – Кълъраш могат да се реализират до 2020 г. като публично-частни партньорства. Има сериозен инвеститорски интерес от Китай, от Катар и от други държави. Не бива да се бавим – публично-частните партньорства са ефективен инструмент за постигане на икономически растеж и конкурентоспособност. Вижте кои са най-бедните български региони – тези, които са изолирани. И обратно, магистралите в Южна България произвеждат видим и бърз ефект – повече туристи, по-дълъг сезон, повече индустриални зони, повече работа и повече доходи. Седемте български магистрали могат да бъдат изцяло завършени до 2020 г. Шесто, справедливост, сигурност и правосъдие. Те са основен стълб на демократичната държава. Нито една реформа няма да даде очаквания ефект, ако не преодолеем дефектите в работата на системата за правораздаване. След седем години членство в Европейския съюз е време да се разделим със заблудата, че законодателните решения носят автоматично и задължително справедливост или когато създадем поредния специализиран орган, ще повишим веднага ефективността на съдебната система. Важно е политиците да преодолеят изкушението и да гарантират независимост на българските магистрати, които да работят по съвест и по закон. Предстоят ключови назначения, трябва да ги направим публично и аргументирано, основано на професионални критерии и европейски стандарти. През последните години станахме свидетели на привидно прозрачни процедури при назначение на висши държавни длъжности, които породиха обществено недоволство и станаха причина да бъдем критикувани от Европейската комисия в не един доклад. Този подход вече не работи, нужни са правила и достатъчен срок за оценка, за дебат и, разбира се, да чуем и общественото мнение и да се съобразим с него. Недопустимо е номинацията и изборът да стават за часове или за броени дни. Нека променим подхода при предстоящия избор за главен инспектор, както и на председател на Върховния касационен съд. (По време на цялото изказване на Президента народните представители от Парламентарната група на „Атака” показват плакати с надпис: „Ние свалихме имунитета, ти – кога?”) Европейската комисия одобри и така наречената „пътна карта” за изключване от Европейския съюз. В този документ ясно е казано, че върховенството на закона и правовата държава са над всичко и системното им незачитане може да доведе до отнемане на правото на глас на една държава член, а като крайна мярка дори и до изключване от Съюза. Това е много силен предупредителен сигнал за държава като нашата, в която вече седем години действа механизмът за сътрудничество и контрол, а реалните резултати са незадоволителни. Седмо, медийна среда. От няколко години състоянието на медийната среда в България се влошава прогресивно, като в последната класация на „Репортери без граници” достигнахме срамното стотно място. Медийната саморегулация е важна, но невъзможна при високо ниво на концентрация на собствеността. Необходими са мерки за регулация. Редица авторитетни международни изследвания посочват медийните войни, нарастващата зависимост от субсидиите, отпускани от правителството, ескалиращия политически натиск и корпоративен контрол като характеристики на медийната среда у нас. Време е за широк обществен дебат за приемане на Закон за медиите, който да даде законовата база, за да се преодолеят очевидните недостатъци в системата. За 2013 г. „Репортери без граници” поставят Финландия, Дания и Норвегия начело на класацията за свободно слово. И в трите държави има Закон за печата, но очевидно никой не ги упреква, че са поставили под контрол свободното слово. С конформизъм и снишаване проблемите ще се задълбочат. Необходима е воля за промяна. Осмо, реформи. За съжаление 2013 г. бе година на извънредна нестабилност и липса на реформи. Надявам се наближаващите избори за Европейски парламент да не станат причина за допълнително забавяне на важни реформи, защото избори е имало и ще има. През следващите години ще ги имаме всяка година, но проблемите няма да ни чакат. Гражданите очакват от политиците отговорни решения и видими резултати по дневния ред на обществото. Важността на пенсионната реформа е безспорна. За нея беше постигнато съгласие между правителство, синдикати и работодатели, намерило израз в Националното споразумение от 2010 г. С приетото в края на 2013 г. временно спиране на пенсионната реформа сме свидетели на опасна крачка назад. Реформата в здравеопазването е голямо предизвикателство, но и доказателство колко неефективно е наливането на обществен ресурс и все повече средства в нереформирани сектори. (Шум и реплики.)

Постигнахме консенсус, че електронната здравна карта, електронната рецепта и реформата в Спешната помощ могат да бъдат въведени до края на годината. Ефектът от това ще видим, ще спестим ресурс и ще преодолеем установени корупционни практики, ще повишим значително качеството на услугата в интерес на здравето на хората. Членството в НАТО дава сигурност, но и предполага създаването на модерна, добре въоръжена, екипирана и професионална армия. Най-голямата опасност пред Въоръжените ни сили е системното недофинансиране. Тази тенденция трябва да бъде преустановена. Законът за управление на системата за защита на националната сигурност на Република България и законите за Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация” все още не са приети. Нещо повече, наблюдава се отстъпление от постигнатия консенсус на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност през 2012 г. Няма да подкрепя подхода на законотворчество „на тъмно” в сектор „Сигурност”. Настоявам за публичност и открито обсъждане на концепцията и на конкретните закони. Девето, европейски дневен ред. Изборите за Европейски парламент, които в страната ще се проведат на 25 май 2014 г., дават възможност за дебат по европейския дневен ред и по ролята на България за развитие на Европейския съюз. Нека партиите проведат отговорна европейска капания, а не чисто партиен сблъсък по вътрешнополитически въпроси. Нека флашките и СРС-тата отстъпят място на конструктивния дебат по европейския дневен ред. Европейският съюз е уникален проект, единственият на света, в който независимо колко си голям, ти си важен – и най-малката държава член, и най-голямата, имат еднакво право на вето. Европейският съюз е работилница за идеи. Той е платформа за развитие. Двигателят на европейската интеграция работи. Вижте промяната в нашия регион. Заслужава си да се отнесем сериозно към дебата за бъдещото на нашия Съюз. Ситуацията в Украйна показва още веднъж колко важно за мира в Европа и по света е интеграцията. Защото Европейският съюз не е създаден като клуб на богатите. В основата на Съюза е желанието за мир. Той е отговорът на прогресивната европейска политическа мисъл след две унищожителни световни войни и милиони човешки жертви. Никога не бива да забравяме това. България трябва да даде своя принос за развитието на Съюза и отстояването на мира, който той символизира. На фона на украинската криза е важно да се поучим от допуснатите грешки. Европа трябва да погледне приоритетно на Молдова и Грузия и да сключи споразумение за асоцииране в най-скоро време, включително и с Украйна, ако тя пожелае това. България е важен фактор в региона и трябва да изиграе своята роля за ускоряване на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Едно от основните постижения на Европейския съюз за изминалите 15 години е разпространяването на демокрацията на Изток. Този процес трябва да продължи. Светът не бива да се връща към годините на Студената война. Международната общност трябва да положи усилия за гарантиране на териториалната цялост и демократичните устои на Украйна, като бъде спазено международното право, което не допуска военна инвазия в една суверена държава. Народът на Украйна има правото сам да реши бъдещето си чрез провеждане на честни и демократични избори. Същевременно не трябва да си правим никакви илюзии за наследството на Съветския съюз и комунистическата тоталитарна държава. (Шум и реплики от КБ: „Хайде, хайде! Ало!”)

Европейският съюз и Съединените американски щати залагат на дипломацията. Русия обаче вече окупира Крим и е възможно да го анексира (шум и реплики от КБ, ДПС и „Атака”) на база противозаконен местен референдум. Конфликтът в Украйна е много опасен и с трайни последици. Ако се стигне до ескалация, ще свикам Консултативния съвет за национална сигурност. (Шум и реплики от КБ, ДПС и „Атака”.) Надяваме се на разум и отговорно отношение, базирано на международното право. Един от уроците на украинската криза е докъде води системното пренебрегване на принципите на правовата държава. Налагането на олигархичен модел в икономиката, медийната концентрация и незачитането на върховенството на правото, фасадната демокрация и ендемичната корупция допринесоха решително за кризата в Украйна и аз се надявам, че в България ще направим своите изводи! Уважаеми дами и господа народни представители, отсега е видно, че предизборната кампания в наближаващите избори за Европейски парламент ще бъде тежка и изострена. Отново ставаме свидетели на очерняне, на кампания, доминирана от компромати. Така не се печели доверие, а се отблъскват избиратели. Не искам да вярвам, че това е целта на част от българския политически елит и на тези, които се чувстват по-комфортно зад кулисите. Този начин на мислене и правене на политика е пагубен за всяка демокрация! Загубата на доверие е цената, която неизбежно плаща всеки политик и всяка партия. Недоверието към институциите обаче е симптом за силна ерозия на цялата политическа система. Това състояние все още е преодолимо, зависи от всички нас. Предстоящата кампания дава такава възможност, която не бива да бъде пропиляна! Страната се намира в комбинация от кризи и социалният мир лесно може да бъде нарушен. Опитите за провокиране на напрежение на етно-религиозна основа, на които станахме свидетели наскоро, трябва категорично да бъдат осъдени и спрени в зародиш! Популизмът, агресията и използването на езика на омразата са най-сигурният път към бедността. Нито туристите, нито инвеститорите ще дойдат. Протестите показаха, че представителната ни демокрация е в криза. Затова е толкова важно бързо да намерим ефективни инструменти и механизми, чрез които да я оздравим. Вярвам, че най-доброто средство, което ще даде бързи и качествени резултати, е пряката демокрация. Воден от това убеждение и чувайки хората, инициирах референдум за изборните правила. За огромно съжаление, това предложение предизвикан невиждан отпор. Станахме свидетели на опити чрез процедурни трикове референдумът да се отложи или дори да не се проведе. Чуха се какви ли не аргументи срещу моето предложение: въпросите били противоконституционни, нямало как технически да се въведе електронното гласуване и ред други изцяло несъстоятелни и пропагандни доводи. Всеки, който твърди, че да питаш народа си е противоконституционно, показва единствено своето отношение към ценностите на демокрацията. (Силни и продължителни ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.) Нека контракултурата остане в 2013 г.! Нашата млада демокрация се нуждае от много по-често използване на референдумите, затова подкрепям идеята да се провеждат допитвания до народа паралелно с всички предстоящи избори. В редица европейски държави това е практика, ще го видим и на предстоящите европейски избори. Този подход ни дава възможност да съчетаем ползите от пряката и представителната демокрация, а не да спорим и да съпоставяме недостатъците им. Не споделям разбирането, че така ще се размие европейският дебат, защото темите, които поставих, отдавна са обект на национален дебат. Нека не обиждаме българските граждани! Българският народ е достатъчно напред в демократичното си развитие и е в състояние да направи повече от един съзнателен избор. На миналогодишните политически консултации един от въпросите, по които също постигнахме съгласие от всички парламентарно представени политически сили, бе необходимостта от намаляване на прага за участие за национален референдум. Всички тогава определиха сегашния праг като изключително висок. Днес – една година по-късно, сме в същата ситуация. Време е да се инициира промяна, защото имаме нужда от работещ закон за референдумите. Независимо какъв е резултатът от даден референдум, той е успех за демокрацията. Казах това и миналата година, когато се проведе първият национален референдум. Мнозина тогава го определиха като неуспех, дори за безсмислен заради ниската избирателна активност. И тогава, и сега ще повторя: независимо от даден резултат, в пряката демокрация има смисъл. Чрез нея гражданите се чувстват съпричастни към политическите решения, защото знаят, че гласът им ще бъде чут. Така се повишава доверието в демократичната държава и нейните институции, от което днес имаме най-голяма нужда. (Депутатите от Парламентарната група на Партия „Атака” продължават да държат плакати с надпис: „Ние свалихме имунитета, ти – кога?”.) Искам да благодаря за вниманието и да Ви пожелая успешна работа! (Депутатите от Парламентарната група на ГЕРБ стават прави и ръкопляскат.)

Уважаеми господин председател, на основание чл. 107, ал. 1 от правилника, предлагам Народното събрание да проведе изслушване на министъра на вътрешните работи във връзка с този наистина тревожен и за съжаление трагичен инцидент от тази сутрин в град Лясковец, защото смятаме, че има доста въпроси, които трябва да бъдат зададени, без да е необходимо, разбира се, предварително да се разпределят вини или да се вменяват нечии вини. Според нас това е единствената процедура, при която народните представители ще могат да зададат, разбира се, в рамките на няколко минути, свой въпрос, да получат отговор и да вземат отношение. Защото просто при изслушване на министъра, според нас няма да е достатъчно. Единствената процедура е в чл. 107, ал. 1 от правилника, който визира наличието на сериозен обществен интерес, за да се проведе такова изслушване, а мисля, че в случая това е налице.

Благодаря Ви. Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Вучков, Вие сте човек професионалист, който прекрасно оценява отговорностите и ангажиментите на държавните дейци в този момент. Искам само да Ви обърна внимание, че операцията все още не е приключила и смятам че всякакъв опит за политизация на този случай ще доведе до много неприятни последици. Затова волята и на Парламентарната група на Коалиция за България още в самото начало на днешния парламентарен ден, беше да бъде поканен министърът и да се даде информация по хода на акцията и ситуацията. Така че Ви моля нека да бъдем предпазливи и внимателни в обсъждането и в интерпретацията на този без съмнение много трагичен случай. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера, 13 март 2014 г., се случи нещо ужасно – един потенциален убиец на политически лидер бе практически пуснат на свобода. От високата трибуна на българския Парламент, като председател на ДПС, от името на стотици хиляди български граждани питам: защо? Бяхме заляти от десетки декларации, в които има един отговор за неоснователността на който не се сещам какво не бих дал. За съжаление обаче трябва да се съглася – отговорът на стотиците хиляди членове и симпатизанти на ДПС е, че този политически лидер се казва Ахмед. А какъв е знакът? Той е още по-опасен, дълбоко неприемлив – в европейска България можеш да насочиш оръжие в слепоочието на един политически лидер и след няколко месеца в ареста да се окажеш на свобода. Това не е справедливост, а гавра. Какъв е знакът, към какво поощряваме младите? Че оттук нататък могат да стрелят по политически лидери и вместо възмездие, ще се радват на слава и ще отговарят на въпроса: дали пък няма да правят и политическа кариера? Явно в европейска България това все още е възможно. Разбира се, за това има едно условие – политическият лидер, по когото се стреля, трябва да се казва Ахмед, Мехмед или Местан. Защото дулото на газовия пистолет все едно бе насочен срещу моето слепоочие, срещу слепоочието на стотици хиляди български граждани, които се уповават на върховенството на закона като единствен извор на справедливостта. Защото няма справедливост, няма равноправие, няма права без справедлив съд. Това не е укор срещу съдебната власт като цяло. Това е укор – открит, искрен, неподправен срещу облеченото в правни тоги пристрастие, срещу поръчителство, намерило своето покровителство сред отделни представители на българската Темида. Единствената ни утеха е, че съдебният процес не е завършил. Прокуратурата вече обжалва несправедливата присъда, очакваме да протестира и срещу променената мярка „домашен арест”. Още на 19 януари 2013 г., в деня на покушението, прозряхме и затова предупредихме, че без съмнение е в ход сценарий на поръчителите за героизиране на нападателя. Не било опит за убийство, а хулиганска проява, опит за сплашване, защото газовият пистолет не можел да убива. Заваляха и поръчкови експертизи, които да обслужат тази теза, но нито един от застъпниците на тази измислица не се съгласи да се постави на мястото на д-р Ахмед Доган, не бе готов да подложи слепоочието си, защото газовият пистолет убива. Поне за миг замислихме ли се какво е изживял в този момент Ахмед Доган? Какво изживява и до днес този човек? Замисляме ли се каква болка стои зад трудно изтръгнатите от устата на майка му думи – „защото се казва Ахмед”? Какво не бих дал, за да не е вярно! С променената мярка се дава ход на втория етап от този сценарий – превръщането на нападателя едва ли не в медийна звезда. Вече чухме заявки за серия медийни участия, на които той ще отговаря на въпроса: дали ще прави политическа кариера? Цинизъм! Още по-цинично, още по-голяма гавра е всеобщото усещане за радост. Снощи в една медия тази истинска трагедия вече е повод за иронични подбиви: сега единият щял да стои вкъщи по принуда, а другият, жертвата – от страх. И това е повод за скеч, за закачки в европейска България. Престъплението – път към славата, но не зад заслужените решетки, а от ефира на медиите. Това ли ще гледаме тези дни? Както е тръгнало, ще се окаже, че единственото укоримо деяние на 19 януари 2013 г. не е опитът за убийство, а действията на делегатите за предотвратяването на това най-тежко престъпление! Става ясно защо България все още е в Механизма на наблюдението и контрола на Европейската комисия по Глава „Правосъдие”. Във всичките тези декларации, уважаеми госпожи и господа, се съдържа един въпрос, който кънти в ушите ми, и, не дай си Боже, да разколебае вярата ни в европейска България. Въпросът е: ако Октай Енимехмедов бе направил опит да стреля не по Доган, а по Борисов, Плевнелиев, щяха ли да бъдат толкова безпомощни специализираните органи на българската държава и днес нападателят щеше ли да се радва на статута си на медиен герой под домашен арест? Тежък въпрос с един лесен отговор, който българският политик в мен се срамува да изрече. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин председател. Дами и господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с тревогите на Парламентарната група на партия „Атака”, свързани със събитията, които стават в Украйна – събития, които тревожат в момента цялото ни общество, но, за съжаление, България като държава няма адекватна позиция. Вече имах възможност да се изкажа и да критикувам действията на външния министър господин Вигенин, който си позволи да легитимира властта в Киев, преди да се произнесе Венецианската комисия по легитимността на тази власт. Новата власт в Киев, всички знаем, се появи в резултат на държавен преврат, извършен от терористи, от екстремисти, нацисти и профашистки организации, които взеха властта чрез кръвопролитие, чрез избиване на хора и бяха подпомагани в своята терористична дейност лично от помощник държавния секретар на САЩ госпожа Ноланд, която изрази презрително отношение към Европейския съюз чрез нецензурна фраза и каза в публично изказване, че Щатите са налели 5 милиарда долара в помощ на тези терористични, екстремистки организации. Имаме признания и на други високопоставени американски чиновници – бивши, които казват, че всъщност събитията в Киев са предизвикани от САЩ. Ние нямаме никакво съмнение по това. Само че българският парламент все още не е реагирал на тази външна намеса в работите на една държава и затова нашата декларация, заедно с декларациите на другите парламентарни групи по отношение събитията в Украйна, очаква да влезе в пленарната зала и да бъде гласувана. Страхувам се обаче, че декларациите на всички парламентарни групи, които са подготвени по повод събитията в Украйна, вече са закъснели след – не знам дали самостоятелните, или съгласувани с правителството изказвания и действия на външния министър господин Вигенин. Той си позволи да каже, че България няма да признае – говори от името на България, без да е съгласувал с Народното събрание това, референдума, който ще се проведе вдругиден в Крим. От името на Парламентарната група на партия „Атака” искам да заявя, че „Атака” ще признае референдума, за разлика от господин Вигенин, който ще се проведе в неделя в Крим. Не само това, петима наши представители от парламентарната група заминават за Крим, за да бъдат наблюдатели – да присъстват на това събитие. По време на заседанието на Комисията по външна политика преди два дни имах възможност да запитам господин външния министър директно: той как би се отнесъл към референдум, ако се проведе такъв, сред нашите сънародници? Всички знаете, че има много българи, които живеят в Украйна. Ако те един ден решат да направят автономия и – референдум по този повод, как би се произнесъл сегашният външен министър господин Вигенин? Пак ли ще каже, че няма да признае референдума на българите там, които примерно биха пожелали да направят българска автономна република на територията на бивша, велика Кубратова България и биха имали основание за това? Пак ли ще каже, че не може да се накърнява териториалната цялост на Украйна и България няма да подкрепи референдум на своите сънародници? Той не ми отговори на този въпрос във Външната комисия – избяга от него, но въпросът стои. Не може да има двойни стандарти. Не може Западът, САЩ, Европейският съюз да признаят автономността на Косово преди години, което се отдели от бивша Югославия, а сега да не признават референдум или евентуална автономия на Кримската провинция. Това са двойни стандарти и ние трябва ясно да го заявим. Не трябва обаче български външен министър да се изказва преди Народното събрание – най-висшият законодателен орган, да е дало своята позиция. Ние сме парламентарна република и затова тези действия на господин Вигенин за нас от „Атака” са много опасни. Те говорят за някакво външно въздействие върху него. Те говорят, че той действа по-скоро като чужда агентура, а не като български самостоятелен външен министър. Да кажеш, че няма да одобриш референдум, да заявиш позиция, че ще подкрепиш евентуалните санкции срещу Русия, които се подготвят, означава да работиш срещу българския интерес. Защото едни санкции срещу Русия биха засегнали най-тежко България – това също е тема, която не се анализира, не се коментира и не съм чул досега правителството да я поставя. Огромни щети биха били нанесени на България, ако се въведат санкции срещу Русия, така както някои наднационални, талмудически кръгове в Европейския съюз искат да направят, защото цялата тази операция в Украйна всъщност е насочена срещу Русия. Това е стара стратегия на САЩ, описана много подробно, много детайлно, открито в книгите на Збигнев Бжежински – идеологът на антирусизма. Тук никой не трябва да си прави илюзии, че става дума за една бъдеща – Трета световна война, в която Русия трябва да бъде доведена до безпомощно състояние, за да може САЩ да доминира. И единствено Китай остава държавата, която би могла да има някакво различно мнение. Чрез удара си по Украйна, държавния преврат в Украйна, САЩ всъщност подготвят своята хегемония – те искат да лишат от възможност... (Шум в залата.)

...да се намесва по отношение на евентуална военна намеса срещу Сирия, Иран. Оттам нататък следва тоталната доминация на САЩ. Това не трябва да се допуска. България не трябва да мълчи по тези въпроси. България не трябва да бъде послушен рупор на Американското посолство в София, а да има своя самостоятелна политика. За съжаление, ние не виждаме такава политика в лицето на външния министър. Затова нашето предложение към премиер-министъра господин Орешарски е да поиска оставката на Кристиан Вигенин като външен министър и да предложи на този пост – ако има кадрови затруднения, ние можем да му предложим човек, един български политик, който да следва българската политика, националния интерес и да не се влияе от чужди посолства. Колкото до референдума в Крим, аз се обръщам тук в лицето на вицепремиерите към правителството – да излезе с ясна позиция: дали смята, както преди броени минути беше направена гигантска спекулация от господин президента Плевнелиев, който каза, че Крим е окупиран? Къде е позицията на правителството? Аз не чувам министър-председателя, който трябва да излезе и да каже ясно какво е отношението му към терористите, които завладяха властта в Киев и сред които има откровени нацисти и профашистки организации, има четирима министри, които са от една организация, която беше обявена за ксенофобска и пронацистка от самия Кристиан Вигенин в Европарламента. Защо сега той като външен министър легитимира тези неонацисти? Това съгласувано ли е с Министерския съвет? Има ли решение на Министерския съвет Кристиан Вигенин да отиде в Киев и да легитимира новото нацистко правителство? Съгласувано ли е с решение на Министерския съвет изявлението на Кристиан Вигенин, че България няма да признае референдума в Крим? Как стават подобни изявления факт и къде е съгласуваната политика на българското правителство по такива важни международни въпроси? Пак повтарям, евентуални санкции срещу Русия биха ударили най-вече България. Така беше по време на санкциите срещу Югославия. Така е винаги, когато така наречените „Велики сили” си играят геополитически игри и пати България, особено когато става дума за нашия регион. Ние не трябва да позволяваме да ставаме марионетка в ръцете на САЩ – една държава, която през последните десетилетия е доказала, че по изключително насилствен начин се намесва във вътрешните работи на много държави. Това обаче не предизвиква санкции и възмущения, а когато Русия иска да защити своите сънародници, веднага избухва буря от възмущение и се задава въпросът: как така, откъде накъде? Смятам, че българското правителство дължи една ясна позиция на обществото ни, трябва да излезе с тази позиция и да определи ясно отношението си към незаконната, нелегалната власт в Киев, да обясни, че тази власт няма право да управлява и че в Украйна трябва да се проведат свободни избори – тогава да се види кой ще бъде президент, какво правителство ще има и какво Народно събрание. Само свободните избори могат да определят това. Не и такива игри, каквито се получиха там с финансирането и пряката помощ на американското правителство. Това е, което дължи българското Народно събрание и българското правителство на своето общество. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Иначе ние заставаме пред опасността България да бъде използвана и за военни операции, тъй като тук има американски бази, срещу които „Атака” отдавна протестира, България да стане жертва на военни игри и отново да понесем и човешки жертви, и материални щети. Това не трябва да се допуска. Така че аз очаквам, господин председател, да придвижите декларациите, които се отнасят до Украйна, на различните парламентарни групи и очаквам от правителството да изкаже своята ясна позиция по отношение на Украйна. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Господин Вучков нали говори от името на група?

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Настоящата ни декларация е провокирана от изявленията на председателя на ДПС Лютви Местан в началото на седмицата на Националната среща „Открито управление. За политиките на правителството Орешарски в сектор „Земеделие” и опита на управляващото мнозинство да заблуди и излъже българските граждани. От Парламентарната група на партия ГЕРБ ще запознаем хората с истинските обстоятелства по процеса на договаряне на Общата селскостопанска политика (ОСП) за новия програмен период 2014-2020, като ще оборим тезата чия работа е договарянето. И второ, ще обясним съвсем коректно Схемата за прилагане за подпомагане на дребните земеделци, за да ги предпазим от грешно взети стопански решения след посланията, които чуха в понеделник. Председателят на Движението за права и свободи Лютви Местан обяви прилагането на двете доброволни схеми за подпомагане на земеделски производители, преразпределителното плащане и Схемата за подкрепа на малките фермери, като заяви: „Това се дължи на този премиер, който възложи съвсем ясна задача на министрите си да договорят радикалната стъпка”. Твърдението, че това подпомагане е станало възможно благодарение на Орешарски и неговото правителство, е откровена лъжа, повтарям – откровена лъжа, в която няма грам доза истина. Тези схеми станаха възможни, защото са част от новата Обща селскостопанска политика за новия програмен период 2014-2020, материализирани в съответните регламенти, които бяха договаряни, подготвени, дебатирани още след 2010 г. и бяха окончателно приети в началото на 2013 г. В целия този период на договаряне, отстояване на интересите на българското земеделие работата и представляването на България се извършваше от правителството на ГЕРБ, от кабинета на Бойко Борисов. Всички договорености, които са постигнати като доброволни схеми, задължителни схеми, които могат и ще бъдат прилагани в настоящия програмен период, се дължат на правителството на Бойко Борисов по простата причина, че в периода на договарянето е бил в мандат. Това, което в момента може да направи кабинетът Орешарски, е да приложи тези схеми, пак казвам, регламентирани в съответните регламенти, гласувани през 2013 г. Още през март 2012 г. България, в лицето на правителството на ГЕРБ и българския евродепутат от ГЕРБ Мария Габриел, заяви ясно позицията си за тези схеми. Единствената вярна теза в изявлението на господин Лютви Местан се съдържа в признанието му, че е допусната фундаментална грешка при договарянето на условията по старата Обща селскостопанска политика, която, както на всички е известно, беше договаряна в мандата на предходната тройна коалиция до 2009 г. и прави чест на господин Местан за признанието, че са направили фундаментална грешка по време на управлението си и договарянето на условията за земеделието. Уважаеми управляващи, уважаеми колеги! Ще припомним факти, които доказват кога и как са договорени тези схеми за подпомагане на земеделските производители. Всички тези факти са лесно проверими и можете да се убедите в това от публично известните документи по отношение на дебатите, които са се състояли в Европейската комисия. Дебатите по новата ОСП за настоящия програмен период и в България, и в другите страни започват много преди комисар Дачиан Чолош да представи регламентите на 12 октомври 2011 г. Правителството на ГЕРБ и българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел инициираха широк обществен дебат в цялата страна, за да формираме позицията и приоритетите на България по ОСП, заедно с браншовите организации и земеделските производители. На 29 май 2013 г., когато бе избрано правителството на Пламен Орешарски, процесът на реформа на ОСП бе във финална фаза. След тази дата, за съжаление на ДПС и БСП, бе проведено само едно заседание на Съвета по земеделие – на 24 юни, ден преди финализирането на преговорите с Европарламента и Еврокомисията, на което формално бе приета официалната позиция на България. И вместо, господин Местан, да си приписвате несъществуващи заслуги, редно е да признаете, че тази политика е продукт на дългогодишна работа, срещи и дискусии, с които кабинетът Орешарски няма нищо общо. И няма как да има по простата причина, че не е бил в мандат. Господин Местан обяви прилагането на две доброволни схеми за подпомагане на земеделските производители – преразпределителното плащане и схемата за подкрепа на малките фермери със заключенията. Това не е обещание – нито предизборно, нито каквото и да е, това просто ще се случи. Дължи се на този премиер – това е категорична предизборна лъжа. Това, което ще се случи по отношение на тези схеми, се дължи на новата Обща селскостопанска политика, която бе дебатирана и приета през мандата на ГЕРБ. Нито Орешарски, нито министрите му са договаряли някакви стъпки, които бяха цитирани условия, по простата причина че е нямало как да го направят. За преразпределителното плащане Лютви Местан обясни, че чрез него всички малки и средни стопанства, обработващи площ до 300 дка, ще получат 45, вместо 30 лв. пряко плащане на декар и от това нямало да пострадат едрите производители, които ще продължат да получават 30 лв. на дка. Преразпределителното плащане е доброволна схема за прилагане по първи стълб на новата Обща селскостопанска политика. То е прието от Европарламента по предложение на Франция още през 2012 г., като България в лицето на правителството на ГЕРБ е първата страна, която подкрепя това предложение. Предложените стойности от кабинета Орешарски – 15 лв. на декар допълнителна ставка, не са и максимално възможните. Само искам да напомня, че Политическа партия ГЕРБ беше първата политическа сила у нас, която излезе с позиция по прилагането на новата Обща селскостопанска политика още на 12 октомври 2013 г. На земеделска кръгла маса, организирана в град Сливен, в присъствието на браншови организации и земеделци ние заявихме прилагането и на тези две схеми, като тук ставката за производства с размер до 30 хектара смятахме, че може и трябва да е по-висока. През периода на управлението на Политическа партия ГЕРБ в Комисията по земеделието и горите към Народното събрание няколко пъти беше представена позицията на България по новата ОСП, и дори постигнато съгласие с нашите акценти и позиции от тогавашната опозиция в лицето на БСП и ДПС. Несполучливи са и опитите на Местан да лансира схемата за подпомагане на малките фермери като акцент в политиката на правителството Орешарски, само че схемата е предложена от Еврокомисията още през месец октомври 2011 г., като политиките за подкрепа на малките фермери бяха основни като акцент в целия дебат по новата ОСП. През месец януари 2013 г. са гласувани двете доброволни схеми. На 13 март 2013 г. се гласува позицията по ОСП на Европарламента в пленарната зала, а на 25 и 26 юни 2013 г. се финализират преговорите със Съвета и Еврокомисията, като окончателният вид на двете схеми са за малките фермери с максимална подкрепа от 1250 евро, а не константна величина, изключване от озеленяване, до 10% от националния пакет за директни плащания и преразпределително плащане за първите 13 хектара. Очевидно е, че в този период на договаряне България е представена от правителството на ГЕРБ. Обстоятелства, които казах, са лесно проверими от протоколите на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет. В хода на преговорите са направени над 8 800 поправки в четирите регламента на Европарламента за новата ОСП. Около 200 са поправките, предложени от България и евродепутата от ГЕРБ Мария Габриел, като близо 70 от нейните предложения са включени и приети в самостоятелни и в компромисни изменения в тези регламенти. От всички изложени дотук факти е очевидно и ясно, че правителството на Пламен Орешарски не е участвало в преговорите по новата ОСП и няма как нито една заслуга за постигнатите добри възможности за българското земеделие да се припишат на този кабинет. Той просто е длъжен да прилага новите правила на новата ОСП, която е приета още 2013 г. Председателят на Движението за права и свободи представя по напълно погрешен начин схемата за подкрепа на малките фермери. Подкрепата не е нито точно 1250 евро за всеки малък фермер, нито е константна величина, нито е панацея за решаването на проблемите в българското земеделие. Посланието, че всеки със земя до 1-2 хектара ще получава годишно 1250 евро, е напълно грешна и заблуждаваща. То обслужва очакванията на ДПС за ефект в подкрепа на настоящите евроизбори, но заблуждава земеделските производители, които са малки, и може да доведе до грешно взети стопански решения от тях. За да престанат управляващите да заблуждават земеделските производители, ще обясним как може да се прилага доброволната схема за подкрепа на малките фермери.

Преди 1 август тази година правителството трябва да заяви в Еврокомисията ще прилага ли схемата за дребни земеделски стопани и с какъв бюджет като процент от пакета ни по първи стълб. Освен това при прилагането на тази схема дребните фермери, съгласно две приложения на еврорегламента, имат ограничения – минимум 5 дка до максимум 60 дка обработваема площ. Който избере тази форма на подкрепа от малките фермери – обяснявам го заради тях, той ще бъде изключен от възможността да заяви подпомагане по всички останали доброволни схеми като „Млад фермер”, преразпределително плащане, плащане за райони със специфични ограничения. (Реплики: „Времето.”) Само довършвам, то е в полза на земеделците и аз ще показвам регламентите.

Точният размер на това подпомагане е между 500 и 1250 евро и ще се реши според обема заявления, които ще се подадат 2015 г., след 9 юни, когато е крайният срок за подаване на SEPA – Единна зона за плащания в евро, когато ще е ясно каква е точната подкрепа и кои могат да участват. Тя е индивидуална за всеки дребен фермер според обема производство. Благодаря, че ми оставихте допълнително време. То беше в полза на гражданите. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Кои думи?! (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Днес при провеждане на полицейска операция в Лясковец загина служител на Специализирания отряд за борба с тероризма, още трима са ранени. Те са без опасност за живота. На единия от тях раната му изисква специализирана намеса от хирурзи и към момента са предприети всички мерки той да бъде транспортиран с хеликоптер до София, за да бъде извършена тази операция. Ще Ви запозная хронологично със събитията до този момент. На 12 март тази година е постъпил сигнал от директора на училище „Максим Райкович” в Лясковец за това, че са отправени заплахи от страна на Петко Савов Петков, че ще използва притежаваното от него оръжие срещу учениците, ако продължават да вдигат шум. На същия ден е образовано досъдебно производство по чл. 144 от Наказателния кодекс. На следващия ден – 13 март, случаят е обсъден във Върховната касационна прокуратура и е взето решение да се действа по неотложност предвид високата степен на обществена опасност. До това решение се стига по няколко причини. На първо място, предвид наличната информация за въпросното лице до момента: от 2011 г. лицето има асоциално поведение –не излиза от дома си и демонстрира изключително висока степен на агресия спрямо околните и абсолютно изключване от всякакви форми на диалог и на социален живот. Майка му пазарува и в резултат на това той успява да поддържа жизнените си функции. Същият е притежавал законно оръжие, общо 4 броя: 2 ловни карабини и 2 ловни пушки. През месец юни 2012 г. разрешението му изтича. Многократно – и преди това, и след това, са правени опити и са предприемани мерки той доброволно да предаде това оръжие. През месец март 2012 г. е била подготвена полицейска операция с участието на Специализирания отряд за борба с тероризма, в резултат на която е трябвало принудително да бъде проникнато в жилището на въпросното лице и да бъде иззето оръжието, с което той разполага. Взето е решениe – въпреки че е изготвен план, на място е имало психолози, Специализираният отряд за борба с тероризма – тази операция да не се провежда. Същевременно има изготвен профил на личността от психолози от Института по психология. Ще цитирам някои от нещата. Личността има нарушено социално функциониране с враждебни нагласи, емоционално е нестабилен, има прояви на агресивно поведение и агресивното поведение може да бъде насочено както към служители на реда, така също и към случайни граждани. Предвид високата степен на обществена опасност и директната заплаха, че може да използва притежаваното от него оръжие спрямо учениците от училището, което се намира в непосредствена близост, е мотивирано това решение, взето съвместно с прокуратурата – да се действа неотложно. На 13 март е изготвен план за провеждане на полицейска операция на Главна дирекция „Национална полиция” и Специализирания отряд за борба с тероризма, утвърден от главния секретар на МВР. На основание на плана е издадена заповед на главния секретар и командира на Специализирания отряд за борба с тероризма. В 00,00 ч. на 14 март започва инструктаж, на който присъстват началник-отдел от Главна дирекция „Национална полиция”, командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма и участниците в операцията. В 4,00 ч. днес в сградата на ОДМВР - Велико Търново, се провежда повторен инструктаж в присъствието на окръжния прокурор и директора на Областната дирекция на МВР и допълнително придадените сили. И на двата инструктажа са присъствали психолози от Института по психология. В 6,00 ч. съгласно плана и заповедите започва полицейската операция. При подхода към жилището и навлизането служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма призовават лицето да се предаде чрез отчетливи команди „Полиция! Предай се!”. В този момент Петков открива стрелба по служителите на МВР. От проникващата група са ранени двама души в резултат на рикошети от куршумите. Служителите на МВР се изтеглят и отново подават команди да се предаде и да прекрати стрелбата. Лицето заявява, че ще се предаде, след което незабавно открива огън по осигуряващата група, която е извън апартамента. При повторно открития огън загива на място служител на Специализирания отряд за борба с тероризма, а друг е ранен. Спазени са всички нормативни документи, спазени са процедурите, както и утвърдените практики на Специализирания отряд за борба с тероризма. Към момента, в последните минути получих информация, че когато са отговорили на стрелбата, служителите на Министерството на вътрешните работи са наранили лицето. В момента той е задържан, ранен, но е жив и на практика операцията е приключила. До момента това е информацията, която мога да споделя с Вас.

Господин председател, предлагам всички да станем и с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналия полицай.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вицепремиери! Уважаема госпожо Бобева, настоящият ми въпрос е свързан с актуална и важна тема, касаеща цялостното икономическо развитие на страната – темата за преките чуждестранни инвестиции. Аз обаче ще подходя по малко нестандартен и нетрадиционен начин към настоящия въпрос. Няма да разисквам проблемите, които може би всички от нас си задаваме като въпроси и сме ангажирани с тяхното решаване – свързани с техния обем, количество и така нататък. Политиката по отношение на инвестициите и най-вече на преките чуждестранни такива е изправена пред редица проблеми освен тези, които изброих. На първо място, след всичката отчетност и отсъствието на показатели за реална оценка на влиянието на тези преки чуждестранни инвестиции на национално, регионално и на местно ниво не позволяват на политиката в този сектор, да го нарека, да се базира на ефектите от тях – нещо изключително важно. Вниманието е насочено основно към техните количествени аспекти, а основните данни са за потока на преките чуждестранни инвестиции, но почти никъде не се коментира тяхната отраслова структура – как тя влияе върху процеса на преструктуриране и развитие на икономиката на национално, регионално и на местно ниво. Във връзка с резюмето, което направих, според мен и според мои колеги необходимо е изработването на Средносрочна стратегия за насърчаване и управление на преките чуждестранни инвестиции в България, в която да бъдат включени подробни изследвания върху ефекта, върху добавената стойност от тях. Подобни изследвания са направени от Националния статистически институт през 2000-2002 г., което е публикувано като част от вече миналата Стратегия за насърчаване на инвестициите в България за периода 2005-2010 г. Отново повтарям, с това е свързано и моето питане: предвижда ли се разработването на подобен документ? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нанков, благодаря, че поставяте въпроса за инвестициите. Съгласявам се с Вас, че намаляването на инвестициите е едно от най-сериозните предизвикателства пред икономическия растеж и стабилността на икономиката. Ето защо политиката в тази област е една от ключовите в цялата структура на политиката на правителството. Във връзка с направеното предложение за разработване на Стратегия за насърчаване и управление на инвестициите, моят отговор е кратък – нямаме намерение да правим такава стратегия, още по-малко имаме намерение да управляваме инвестициите. В България съществува функционираща пазарна икономика и управлението на инвестициите е процес, присъщ за предходни икономически структури. Доколкото до Стратегията за насърчаване на инвестициите в България 2005-2010 г., приета с решение на Министерския съвет, нейното действие изтече през 2010 г. и тя не е обновявана, не е имало и интерес към нейното актуализиране. Тя се основава на едно изследване на Националния статистически институт, което е еднократно. Аз споделям предложението Ви да се правят такива изследвания. Това е добра идея. По отношение на разработването на стратегически документ за насърчаване на инвестициите, бих искала да Ви информирам защо нямаме намерение да правим отделна стратегия. От трибуната на Народното събрание и друг път съм казвала, че в България има около 200 стратегии и енергията на администрацията отива в писането на стратегии, а ефектът от тях не е достатъчно полезен. Ето защо ще Ви изброя само няколко от стратегическите документи, които съществуват в момента, и които определят рамката на инвестиционната политика. Първо, в рамките на новия програмен период 2014-2020 г. стратегическите цели за привличане и насърчаване на инвестиции са заложени в Националната програма за развитие „България 2020”, както и в Споразумението за партньорство. Предвид това не е обосновано ангажирането на допълнителен ресурс за нова стратегия. Освен това в момента имаме Стратегия за развитие на малките и средни предприятия, Стратегия за развитие на иновациите – всички те адресират едни от основните проблеми по насърчаването на инвестициите. Предвидено е и осигуряването на финансов ресурс по оперативните програми за постигане на целите на политиката на насърчаване на инвестициите, а именно увеличаване икономическата активност и технологичното развитие. По Оперативна програма „Региони в растеж” ще бъде подпомогнато изграждането на техническа инфраструктура, по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се предвижда да бъде предоставена подкрепа на приоритетни отрасли за провеждане на обучение. Освен стратегиите цялостната политика на правителството е насочена към насърчаване на инвестициите чрез четири основни стълба. Първо, осигуряване на финансова икономическа стабилност чрез разумна фискална политика и запазване на системата на Валутния съвет. Второ, намаляването на административната тежест, трето – разширяване на функциите на държавната администрация по отношение обслужването и подпомагането на инвестициите, включително мерки за насърчаване на малкия и средния бизнес. Не на последно място, един от основните елементи в нашата политика е подкрепата от страна на държавата на инвестиционните проекти чрез създаването на целеви работни групи и цялостно преструктуриране на Агенцията за инвестиции. За нейното превръщане в реален фактор са: промоция на България в чужбина и привличане на частни инвестиции в принципно структурните отрасли. Знаете и за последната инициатива на Европейската комисия за създаване на национални стратегии за реиндустриализация – тема, по която правителството работи в момента. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, вицепремиери! Уважаема госпожо Бобева, благодаря за изчерпателния отговор. Позволете ми да се съглася с едната част от него, а с другата – не! Може би впоследствие ще взема и отношение, където ще доразвия изложението, което направих при задаване на питането. В уверение на Вашите думи, че Вие ще насочите част от изследванията на Националния статистически институт именно към търсенето на ефекта, търсенето на добавената стойност от чуждестранни инвестиции, искам да попитам: при приетата годишна работна програма – мисля, че беше утвърдена на 14 февруари тази година – за дейността на Националния статистически институт, колко от 2283 изследвания са с насоченост, която да измерва не само количествения, не само обемния аспект на чуждестранните инвестиции, а и тяхната регионална, териториална насоченост и тяхната отраслова такава? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За съжаление, нямам пред мен плана на Националния статистически институт. Доколкото си спомням обаче, не се предвижда провеждането на такова изследване. Ние водихме с тях тази дискусия миналата година. Всяко едно специално изследване изисква допълнителни ресурси. Водихме го и по повод на специално изследване за междуфирмената задлъжнялост. За съжаление, програмата на Националния статистически институт е доста натоварена. От гледна точка на някои нови инициативи на Евростат беше забавено предоставянето на финансова помощ за реализиране на наши ангажименти по отношение на Евростат, и ние заделихме доста голяма сума – мисля, че беше около 7 милиона допълнително, за изпълнение на тези ангажименти. Във връзка с подготовката за отговора на Вашето питане говорих и с колегите от Националния статистическия институт. Мислим за някакви варианти за подобряване на статистиката, за разнообразяването й, защото тя е изключително важна за дефинирането на правилна политика в областта на инвестициите, особено по отношение на секторите. Бедна е секторната ни политика, а е бедна и информацията, върху която я изграждаме. Съгласна съм. Благодаря.

Уважаема госпожо вицепремиер, наистина информацията е бедна и е редно това да се поправи. Стратегиите сами по себе си не трябва да са самоцел, не трябва да бъдат изготвяни, поради факта че някой нормативен акт или Европейската комисия ни задължава да имаме подобни документи. Стратегиите наистина трябва да бъдат изготвяни, за да има реално дефиниране, реални цели, приоритети при правеното на политики. Наистина може би не зададох най-коректно въпроса в самото начало, за да останете с впечатлението, че се опитвам да вменя или да претендирам, че Вие трябва да направите планово разпределение на инвестициите в страната – нищо подобно. Трябва да отчетем и факта, че териториалните диспропорции при разпределението на тези чуждестранни инвестиции изключително сериозно влияят върху задълбочаването на дисбалансите в развитието на отделните територии и отделните региони в страната. Например само през 2012 г. 82% от тези чуждестранни инвестиции са насочени към пет от 28-те области, като над 50% са в област София. Тоест държавата и съответно ресорните ведомства имат институционалният, имат и нормотворческият инструментариум, чрез който да проведат една активна политика, пак казвам, към балансирано насочване на ресурсите както към отделните територии, така и към отделните отрасли и след това – нашата икономика. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Бобева, в началото на месец декември 2013 г. над 150 служители и работници от „Бургаски корабостроителници” бяха буквално изхвърлени на улицата, без никакво предупреждение или някакво известие за съкращение. Повечето от тях са с над 15-20 години трудов стаж. Съществува реална възможност възнагражденията, които имат да получават, да бъдат оставени в небитието. Тези дни бяха публично оповестени за продажба имоти на предприятието, както офиси, производствени халета и така нататък. Съществуват също така две дела, които са за обявяване в несъстоятелност на дружеството. По тях няма произнасяне към момента от съда. Колкото и хипотетично да е, съществува възможност продажбата да изпревари несъстоятелността. „Бургаските корабостроителници” са предприятие с над 50 годишна история. Преустановяването на дейността на това предприятие фактически ще доведе до ликвидирането на един цял отрасъл на икономиката на Бургаска област. Затова въпросът, който искаме да зададем към Вас, е следният: какви мерки са предприети и предстои да бъдат предприети от Вас в качеството Ви на вицепремиер по икономическото развитие, за да бъде запазен отрасълът „Корабостроене и кораборемонт” на територията на Бургаска област?

Благодаря, господин председател. Благодаря за въпроса, господин Вълков. Уважаеми дами и господа народни представители, проблемът с Бургаската корабостроителница беше поставен пред мен преди повече от два месеца от народните представители Монов и Зафиров, а също така и от областния управител на Бургас. Тревогата на народните представители беше свързана със затрудненията на търговското дружество да функционира и настъпилите след това съкращения на персонала. Трябва да отбележа, че проблемите на това търговско дружество не са единични. През 2012 г. 136 хиляди търговски дружества са записали нулев баланс, тоест не извършват никаква търговска дейност. Общият финансово-икономически климат и липсата на ясна политика в тази област са довели до това, че голяма част от предприятията в България загубиха дейността си и бяха принудени да се изправят пред несъстоятелност и фалити. Конкретно за това дружество проблемите са два. Първият проблем е високата задлъжнялост. По оценки, тя е над 130 млн. лв. Дружеството е натрупало задължения през последните четири години и трябва да подчертая, че секторът като цяло, не само Бургаската корабостроителница, изпитва сериозни затруднения. Само за илюстрация, през 2005 г. в страната са работили 45 търговски дружества с предмет на дейност „Корабостроене и кораборемонт”, през 2012 г. техният брой е 26. Няма да цитирам числата за намалените отработени часове и работна сила. Липсата на каквато и да било политика в сектора през последните години е сред основните причини за кризата и в това предприятие. Вторият проблем е доста специфичен и той е свързан с един подробен устройствен план, който е приет през месец юли миналата година, който налага промяна в инфраструктурата, включително създаването на общински пътища в рамките и на територията на функционалността на дружеството. Въпросът за това защо е променен планът и защо ще има общински улици вътре в територията, където е нормално да се преместват суровините и готовите кораби, е въпрос, по който трябва да се обърнете към общината и кмета на Бургас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми вицепремиери, колеги! Уважаема госпожо Бобева, не бих казала, че съм удовлетворена от отговора, защото всъщност въпросът ни към Вас беше: какво ще направите Вие или какво сте направили Вие? Нищо подобно не чухме. Това правителство започна своята работа с помпозния план да разкрие 250 хиляди работни места. Сто и петдесет вече са загубени, безработицата расте. Хората имат да получават заплати на стойност 700 хил. лв., а дори нямат възможност да използват и инструмента, наречен „Фонд за гарантиране на взиманията на работниците и служителите при обявяване на несъстоятелност”, защото не е обявена несъстоятелност на дружеството. Отговорите, които дадохте, бих казала, че нямат пряко отношение към казуса, защото в Общия устройствен план на града изрично е казано, че това е зона за производствена дейност. В този смисъл бих искала да знам какви са Вашите планове от гледна точка на предприемане на действия за реализиране и възможно ли е да бъде реализиран някакъв план за оздравяване на дружеството? Имате ли разговори с такава насоченост и съответно упражнен ли е следприватизационен контрол? Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Вие знаете, че в рамките на статута на това търговско дружество държавата не може да интервенира по никакъв начин. От една страна, държавните помощи са забранени, от друга страна, Вие знаете, че тече процедура за публична продан. Тази публична продан обаче е обявена за дружеството като цяло, за активите като цяло. Тоест имаме обществено разбиране и консенсус, че трябва да се запази основната дейност на това предприятие. Ако се измени и се върне старият план, тогава ще бъде възможно дружеството да бъде продадено на стратегически инвеститор. Между другото, има интереси за това. Аз също съм се срещала с потенциален инвеститор за дружеството, но се посочва като проблем планът. От друга страна, бих искала да посоча, че след първите ми срещи по инициатива на народните представители, които споменах, беше и срещата със сектор „Корабостроене” – Асоциацията на дружествата в корабостроенето. Работим по един план за създаване на съвместен финансов продукт за финансиране на предекспортни сделки на предприятията в целия сектор, съвместно с Банката за развитие и Черноморската банка за търговия и развитие. Освен мерките за насърчаване финансирането на сектора сме направили едно голямо проучване за търсенето на производството на българските корабостроителници. За щастие, имаме търсене за строителството на около 1000 кораба, което обаче ще стане, ако са налице съответните финансови продукти. Говорим и с банките за съфинансиране и споделяне на риска за някои от тези големи сделки, тъй като говорим за около 20 милиона за всеки един от тези случаи. Така че работим. Ако това се беше правило преди години, нямаше да се стигне до съкращението на тези 150 човека.

Благодаря. Господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Този въпрос се породи у мен и колегата Ципов на фона на едни общи медийни спекулации във връзка с една кокаинова афера, приключила в едно френско пристанище преди около две седмици. В тези опити за спекулации, това държа да го подчертая, участваше и висшата професионална фигура на Вътрешното министерство. Между другото на фона на това, което се случи тази сутрин, този трагичен инцидент в резултат на една непрофесионално проведена акция, според мен, господин Йовчев, заслужава да помислите върху това дали не трябва да предложите оставката на главния секретар на Министерството на вътрешните работи, при това не само заради непрофесионално проведената акция тази сутрин, а и по ред други неколкомесечни очевадни причини. Та именно на фона на това, което се случи преди около две седмици, в медиите няколко пъти излезе информацията, че вероятно два тира с рекордните за България 1200 кг хероин са преминали безпрепятствено през граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“, без дори да бъдат проверени от митническите и граничните власти на самия пункт, именно заради това с колегата Ципов отправяме към Вас следния актуален въпрос: допуснато ли е безпрепятствено преминаване през пункта „Капитан Андреево“ на два тира с 1200 кг хероин? Най-вероятно това се е случило на 24 януари тази година вечерта и заловени ден по-късно на германо-холандската граница? Анализирани ли са причините, довели до този пропуск и какви са били действията на българските гранични и митнически власти в конкретния случай? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, във връзка с поставените от Вас въпроси Ви предоставям следната информация. На 24 януари 2014 г. по канала на Европол чрез дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е постъпила информация от холандските власти, че на 23 януари са задържани 1200 кг хероин в град Венло. Наркотиците са транспортирани в два камиона с турски регистрационни табели. Натоварени са в Иран и са преминали през границата на пет държави – Турция, България, Сърбия, Австрия и Германия, преди да бъдат заловени в Холандия. Хероинът е бил скрит в консерви с доматено пюре. Те са били поставени в кашони и транспортирани на палети. На консервите и кашоните е изобразена търговска марка. При проверката на стоките с екс-рей скенер не се отчита никакъв резултат. Информацията за способа за пренасяне на наркотиците е сведена до знанието на служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“, на Агенция „Митници“, които имат отношение към граничните проверки. Анализирани са данните, получени от холандските власти и са предприети мерки. Тези мерки са свързани с проверки на: използваните транспортни компании, автомобили, пътуващи по посочената дестинация, и автомобили, превозващи сходни товари. Пълната проверка на подобен вид товари се извършва единствено чрез депалетизиране и отваряне на консервните кутии. Разбирате, че това е невъзможно. По отношение на мерките за по-ефективно противодействие на контрабандата, то такива са предприети още през лятото на 2013 г. На 17 юни бе утвърден план с регистрационен № 35-279 за провеждане на съвместни мероприятия между главните дирекции „Национална полиция“ и „Гранична полиция“, областните дирекции на МВР и Агенция „Митници“. Общите действия са за противодействие на контрабандата, нарушенията и престъпленията, свързани с ДДС и вътрешнообщностно придобиване на стоки. Съгласно плана на „Външни граници“ са сформирани мобилни групи за контролни наблюдения с участието на служители от „Гранична полиция“, Агенция „Митници“, областните дирекции на МВР. На „Външни граници“ са сформирани екипи за противодействие на контрабандата с участието на служители от Главна дирекция „Гранична полиция“, Агенция „Митници“ и областните дирекции на МВР. Налице са първите резултати. При съвместните операции на МВР и Агенция „Митници“ през миналата година задържаните количества хероин са три пъти повече – 253 кг срещу едва 85 през 2012 г. Два пъти повече са задържаните количества кокаин – 18 кг през 2013 г. срещу 9 през 2012 г. Близо 13 пъти повече са заловените количества марихуана и канабис – 29 490 кг през 2013 г. срещу едва 2300 кг за предходната година. Седем пъти повече са задържаните синтетични наркотици – 77 кг през миналата година срещу 11 кг през 2012 г. По оперативна разработка на Главна дирекция „Национална полиция“ от началото на февруари – на 20 февруари при международна полицейска акция във Франция бяха заловени 1400 кг чист кокаин. Количеството е рекордно дори и за страна като Франция. Френският посланик у нас Негово Превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан изрично благодари на българските служби и определи акцията като тежък удар по организираната престъпност. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми дами и господа! През миналата седмица – всъщност по-миналата седмица, излезе докладът на Държавния департамент на Съединените американски щати за противодействието на трафика на наркотични вещества, включително и на територията на Република България. Там има няколко неприятни констатации, основната от които е свързана с това, че преминаването на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ в структурата на Държавната агенция за национална сигурност е довело до неблагоприятни резултати именно по линия на противодействието на трафика на наркотични вещества. Уважаеми господин вицепремиер и министър на вътрешните работи, наистина се надявам Министерството на вътрешните работи съвместно с митническите органи да предприемат тези адекватни мерки, за да не се стига до такъв пропуск, на който сме свидетели. В заключение искам да Ви обърна внимание, господин вицепремиер, понеже нямахме възможност днес да зададем въпроси, хубаво е колкото се може по-бързо да направите анализ по какъв начин е протекла специализираната полицейска операция тази сутрин. Хубаво е да потърсите отговорност от тези лица, които са изготвили плана за действие...

... и тези лица, които са провели операцията. Ако не го направите, уважаеми господин Йовчев, хубаво е да помислите за вариант да си подадете оставката и някой друг да управлява тази система по този начин, по който очакват всички български граждани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ципов, може би не е станало достатъчно ясно и затова ще повторя още веднъж, че задържаните количества хероин през 2013 г. са три пъти повече – 253 кг срещу едва 85 кг през 2012 г. Това са данни, които не могат да бъдат манипулирани, става дума за неща, които могат да бъдат пипнати. Два пъти повече са задържаните количества кокаин – 18 кг през 2013 г. срещу 9 кг през 2012; 13 пъти повече са заловените количества марихуана и канабис – 29 хил. 490 кг през 2013 г. срещу едва 2300 през предходната година; седем пъти повече са задържаните синтетични наркотици – 77 кг през миналата срещу 11 кг през 2012 г. Ако считате, че това, по един или друг начин, е негативна оценка, аз не знам как да го тълкувам. По отношение на това кои са източниците, които са подали тази информация, на основата на която е направен този извод, ще оставя на тяхната съвест. Мисля, че точно това поведение, на което сме свидетели през последните месеци, на опити да се вреди на собствената си държава и да се руши реномето й, са нещо, върху което трябва да се замислим. Мисля, че в тази посока Вие също трябва да се замислите. По отношение на внушенията за това, че има нещо и едва ли не са направени внушения от висшето професионално ръководство, по отношение на операцията по задържането на 1400 кг кокаин. Аз още веднъж Ви призовавам: поставете въпроса във Вътрешната комисия и там ще стане ясно какви са били основанията за операцията, какви са били основанията за всичките следващи действия. Уверявам Ви, че ще стане много интересна дискусия, включително ще бъдат зададени и въпроси защо по някои от нещата не е работено и преди това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По отношение на протеклата операция. Разбира се, че ще извършим преглед на това как са извършени нещата, въпреки че до момента не виждам нещо, което да е обезпокоително, но, разбира се, че ще огледаме внимателно по какъв начин е протекла операцията. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Искам да Ви кажа, че също така е много важно защо през 2012 г. е спряна операцията, която, ако беше проведена, сега нямаше да има този изход.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Държавната граница на Република България се охранява от Българската армия до 1946 г. От 1946 г. охраната се поверява на Гранични войски, като един десетгодишен период– от 1962 г. до 1972 г., Гранични войски са на подчинение към Министерството на отбраната. Гранични войски охраняват границата до 1997 г., когато са преобразувани в Гранична полиция. От 1997 г. до момента държавната граница на Република България е зона за отговорност на Министерството на вътрешните работи или респективно на Гранична полиция. Господин вицепремиер, във връзка с гореизложеното Ви задавам следния въпрос: защо изграждането на възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница е поверено на Сухопътни войски на Българската армия, като след това в зоната на отговорност на МВР съоръжението ще бъде обслужвано и финансирано от МВР, което се осъществява от Министерството на отбраната, като министерството няма нужната техника и наема частни фирми? Не Ви питам за цената на процедурата, далеч съм от тази мисъл. Предполагам, че други колеги ще Ви зададат подобни въпроси. Интересува ме защо МВР не изгражда съоръжението, а Министерството на отбраната? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дедев, във връзка с поставения въпрос Ви предоставям следната информация. Изграждането на възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница е предвидено в Инициатива 1, за постигане на Цел № 1 в Плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България. Планът е приет на заседание на Министерския съвет на 6 ноември 2013 г. Министерство на вътрешните работи не разполага с компетентни структури и специализирано оборудване за реализиране на строително-монтажните дейности по изграждане на 30-километровото съоръжение. Затова в плана на правителството е предвидено тези дейности да бъдат осъществени от Министерството на отбраната. Като отговорник за изпълнението е предвиден заместник-началникът на Щаба на отбраната, източникът на финансиране е държавният бюджет. На 12 март министър-председателят утвърди препоръка на Инспектората на Министерския съвет, според която предвидените разходи за изграждане на съоръжението през втория етап на операция „Съвместни усилия”, трябва да бъдат за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Според Дейност 1.2. в плана на правителството, МВР е имало ангажимент да изготви изходни данни за проектиране на преградата, което вече е направено. Дейност 1.9. от плана определя задължението на Главна дирекция „Гранична полиция” да приеме готовото съоръжение и да го въведе в експлоатация. Другите ангажименти на МВР са свързани с уведомяване на турските власти и поддържане на постоянна комуникация с тях при изграждане на преградата. Първата дейност е изпълнена, а втората се изпълнява постоянно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Господин вицепремиер, изходните данни, доколкото аз знам, са изготвени от Главна дирекция „Гранична полиция” по нейно искане. Не знам Българската армия какви специалисти и капацитет има в това отношение, но съвсем спокойно това можеше да бъде поверено на специалистите в МВР, респективно Гранична полиция – те да изградят съоръжението, там да се проведе и процедурата по закупуване на материали или наемане на фирми. Мисля, че в протокола, който е направен, и т. 1, която съобщихте, относно мерките за противодействие за нелегалната миграция, разбира се, че ще бъде комплексен от всички органи, организации и министерства, които имат отношение към правоприлагането, но тук целта Министерството на отбраната да изгражда едно възпрепятстващо периметрово съоръжение по границата, прозират според мен съвсем други интереси, които не касаят охраната на границата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дедев, не сте прав в едно нещо – Министерството на отбраната има инженерни войски, които имат капацитета, възможностите, знанията и съответната техника да извършат голяма част от необходимите дейности. Именно поради това е взето това решение, за да се използва този капацитет и да не се харчат допълнително средства на бюджета. Мисля, че това беше едно добро решение. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно предприетите мерки за противодействие на битовата престъпност. Уважаеми господин вицепремиер, основен приоритет на МВР е противодействието на битовата престъпност. Според главния секретар на МВР се е стигнало до ниска ефективност и почти никакво противодействие и профилактика на криминалния контингент, защото МВР е обезсилено откъм оперативен ресурс. Дори в Законопроекта за Министерството на вътрешните работи се предлага въвеждане на извънщатни сътрудници, които да бъдат използвани за противодействие на престъпността. Във връзка със зачестилите през последните месеци случаи на кражби и грабежи на имущество на жители в малки и отдалечени населени места министерството обяви 14 мерки за справяне с битовата престъпност. Петнадесетата мярка е участието на специализирани полицейски сили, в рамките на която вече няколко седмици наблюдаваме показни акции на присъствие в населените места на жандармерия и в същото време се съкращават полицейски служители. Това може би е нова – 16-а мярка. Уважаеми господин вицепремиер, в тази връзка въпросът ми е: как противодействието на битовата престъпност кореспондира с възможните съкращения на полицейски служители в населените места и по-конкретно в Район Панчарево? Район Панчарево е най-големият по територия район в Столична община, в който има отдалечени едно от друго населени места с множество вилни зони към тях. Предвиждате ли съкращения на полицейски служители и в други районни управления на полицията? Как ефективно ще се борите срещу престъпленията и каква организация ще създадете, за да противодействате на битовата престъпност, като съкращавате полицейски служители, а изпращате за по няколко седмици специализирани полицейски сили в малки населени места, след което ги изтегляте, защото нямате средства за издръжката им. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алексиева, във връзка с поставения от Вас въпрос искам да Ви уверя, че към момента постъпилите предложения за промяна по щата на Столична дирекция на вътрешните работи и за областните дирекции на МВР не предвиждат съкращаване на заети щатни бройки на полицейски служители. Що се отнася до Панчарево, районът се обслужва от Осмо районно управление на полицията в СДВР. Той обхваща територията на десет села и в околностите им са обособени около 50 вилни зони. Охраната на обществения ред и сигурността на гражданите в Панчарево се обезпечава от 24 полицейски служители: шест от тях са оперативни работници, един инспектор, детска педагогическа стая, четирима полицейски инспектори, девет души са младшите полицейски инспектори. Един от младшите полицейски инспектори предстои да бъде прехвърлен в друг район на СДВР. За гарантиране на сигурността на гражданите от началото на годината на територията на Осмо районно управление са проведени 104 специализирани полицейски операции. През първите два месеца на 2014 г. регистрираните престъпления в района запазват стойностите си спрямо същия период на 2013 г. По отношение на мерките срещу битовата престъпност искам да Ви уверя, че разрешаването на този проблем е приоритет № 1 в работата на МВР. Още през миналата година ръководството на министерството е разпоредило изпълнението на конкретни мерки от дирекциите в цялата страна. Те са както следва: разпределение на полицейските сили, съобразно концентрацията и характера на престъпленията, или иначе казано полицаят да бъде там, където има нужда от него; бърза реакция след получаване на даден сигнал; ефективен контрол върху криминалния контингент; сътрудничество и обща работа с общините и частните охранителни фирми; по-тясно сътрудничество с гражданското общество, след влизане в сила на новия Закон за МВР, чрез изграждането на система за използване на извънщатни сътрудници. Още през миналата година е пресечена негативната тенденция за обезкръвяване и обезсилване на оперативния ресурс на МВР. Вследствие на реформите на оперативно-издирвателната дейност към 31 януари 2013 г. е увеличен съществено броят на секретните сътрудници. През предходната – 2012 г., те са били значително по-малко. В заключение искам да Ви информирам, че предприетите мерки вече дават резултати. В изпълнение на първата от тях е и започналата на 10 февруари 2014 г. специализирана полицейска операция срещу битовата престъпност. От нейното начало досега е регистриран спад на престъпността – 26% за цялата страна. Ако сравним същия период за миналата година, включително и дните в месец януари, през които не е провеждана такава операция, то намалението на престъпността е с около 17,8%, ако не се лъжа. За първите два месеца на годината имаме 16 500 престъпления спрямо 20 000 за същия период преди това. Искам да Ви уверя, че специализираните полицейски операции с участието на жандармерията не са временна мярка. В провинцията ще продължи използването на специализираните полицейски сили именно по отношение на охрана на обществения ред и противодействие на престъпността. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Благодаря за Вашия отговор и се надявам наистина да няма такива последващи съкращения, защото в противен случай Вашето твърдение, че МВР ще бори едновременно безработицата с битовата престъпност няма да бъде вярно, защото ще наема нови хора, които са безработни, но не трябва да се съкращават служители, които са от системата и имат опит. Искам да Ви обърна вниманието конкретно върху един проблем, специално за Осмо районно управление. Освен Район Панчарево, той обхваща и територията на Район Искър. Както Вие казахте в Район Панчарево има 10 населени места, с вилни зони към тях, но искам да кажа, че в тях са и най-големите три села за България – това са Лозен, Казичене и Бистрица. Групата за охрана на обществения ред към Осмо районно управление, която се грижи за обществения ред, освен на територията на Район Искър и на Район Панчарево, от 5-6 екипа автопатрул, които бяха за миналата година, намаляват – доскоро бяха два, а сега остана само един екип, който е групата за автопатрул. За мен това наистина е проблем, защото този огромен по територия район не може да бъде обхванат само от този екип полицейски служители. Искам да Ви попитам: това ли е правилната посока, в която върви МВР, или всъщност ще има множество кражби, грабежи, а същевременно, от друга страна, ръководството на министерството ще ни предоставя данни за сериозен спад на битовата престъпност? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алексиева, може би трябва да повторя още веднъж – няма промяна в състава и организацията на работа към момента в това районно управление, което цитирахте. Не знам откъде Ви е тази информация, но това не отговаря на истината. Второ, още веднъж искам да Ви обърна внимание – съкращаваме администрация. На базата на съкращенията в администрацията и на по-правилното управление на ресурсите, създаваме възможност да бъдат повишени заплатите на служителите на МВР, което е също важен фактор в ефективното противодействие на престъпността. Искам още веднъж да Ви уверя, че всички мерки, които предприемаме, дават резултат и ще продължат да дават резултат. Някак си не мога да разбера в момента засиления интерес към битовата престъпност през последните месеци, след като четири години имахме непрекъснато нарастваща, ширеща се битова престъпност в периода 2009-2013 г. Защо няма нито една мярка на тогавашното правителство – никъде не видях, много усилия положих, за да търся такава мярка, която да е била насочена към борба с битовата престъпност? Да, сега имаме мерки. Не само тези, които сме предложили към момента и предстои да сработят в пълен обем, но имаме и още, които съвсем скоро ще предложа. Аз разчитам тук да има конструктивен подход и Вие да подкрепите това, което се прави, защото то е в интерес на цялото общество, а не в момента да измисляте измислени проблеми и да се опитвате да правите една безсмислена атака спрямо правителството. Защо нямахте тази ангажираност към проблема преди години, когато се твърдеше, че битовата престъпност е социален проблем и че не е работа на Министерството на вътрешните работи, и че ще бъде решен проблемът с битовата престъпност, когато свърши икономическата криза? Моля Ви, нека действаме конструктивно в тази посока, защото това е в името на цялото общество. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, въпросът ми е насочен към въвеждането на така шумно прокламирания принцип на финансовата обвързаност на заявените специални разузнавателни средства, който между другото заслужава подкрепа и около който много шумно се говореше в тази пленарна зала през месец юни миналата година. Съжалявам, че трябва да обърна вниманието и на народните представители, и на уважаемия господин вицепремиер, а и на гражданите към дебата около промените в Закона за ДАНС, но искам да напомня, че те вървяха пакетирани с промени в Закона за специалните разузнавателни средства с една-единствена цел службата СДОТО-МВР, която имаше право да прилага специални разузнавателни средства, да бъде изведена от МВР и създадена новата Държавната агенция „Технически операции”. Най-важният аргумент на управляващите по отношение на реформата в Сектора за сигурност и в частност специални разузнавателни средства беше насочен към въвеждането на този принцип, който, най-простичко казано, се свежда до следното. Този който иска да ползва СРС – Прокуратура, ДАНС, МВР, Министерството на отбраната в лицето на няколко служби, предварително да заплаща разходите по една остойностена формула, която можеше да стане факт за месец-два, не повече. За съжаление, тъй като този принцип трябваше да започне да действа на 1 януари 2014 г., изведнъж през месец декември, когато трябваше да се обсъжда Законът за държавния бюджет, а и след изслушване на новоназначения председател на ДАТО в комисията за контрол на службите, в която и аз участвам, изведнъж се посочи, че този принцип няма как да бъде въведен. Именно заради това и тъй като изпълнителната власт имаше задължение в рамките на близо половин година да разработи подзаконов нормативен акт за въвеждане на този принцип, задавам и моя актуален въпрос: какви са практическите действия по въвеждане на принципа на финансова обвързаност на СРС, който трябваше да започне да действа на 1 януари 2014 г., въведен в законодателството на 9 август 2013 г. с обнародване в „Държавен вестник”? И, разбира се, създадена ли е работна група на ниво Министерски съвет по този повод и ако е създадена, кога е направено това? Благодаря.

Уважаеми господни председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вучков! Във връзка с поставения от Вас въпрос, Ви предоставям следната информация. Досега принципът на финансова обвързаност при осигуряването и прилагането на СРС не е прилаган в България. Не съществува обоснована и приложима методология за остойностяване на съответните способи по СРС. В бюджетите за 2014 г. на нито една от структурите – заявители по чл. 13 от Закона за СРС, не са и не са били предвидени средства за осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства. С Указ № 265 от 21 декември 2013 г. на Президента на Република България е обнародван Законът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, с който в Преходните и заключителните разпореди – в § 42, думите „1 януари 2014 г.” се заменят с „1 януари 2015 г.” Със заповед № Р-18 от 31 януари 2014 г. на министър-председателя на Република България е създадена Междуведомствена работна група, която в срок до 30 юни 2014 г. да изготви проекти на методология за остойностяване на специалните разузнавателни средства и на акт на Министерския съвет по чл. 20а, ал. 3 от Закона за СРС. На 13 февруари 2014 г. е проведено първото заседание на работната група, разгледани са три възможни модела за остойностяване на използването на СРС. Тези модели са, както следва: да се изплащат по реално извършени разходи за прилагането им; дейностите по прилагането да се остойностяват на базата осреднена цена; и третият – в рамките на делегираните бюджети да има определени квоти и остойностяването на СРС да се прави само за прилагане над тези квоти. Решено е в срок до 14 март 2014 г. всички заинтересовани ведомства да изпратят становищата си относно предлаганите модели. Те ще бъдат анализирани и обобщени от страна да Държавния агенция „Технически операции” и ще бъдат обсъдени на следващото заседание на работната група. Паралелно с това Държавна агенция „Технически операции” е предприела действия за придобиване на информация относно прилаганите практики за остойностяване в държавите – членки на Европейския съюз, и НАТО, което да подпомогне изготвянето на работеща методика у нас. В заключение искам да Ви уверя, че структурната реформа в ДАТО приключи и от месец януари тя вече е самостоятелно функционираща агенция. Създадена е нова организация за прилагане на специалните разузнавателни средства, която гарантира тяхната законосъобразност и по-висока ефективност. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, разбира се, че не мога да бъда удовлетворен от този отговор, защото пред очите на всички се оправдаха най-големите Ви опасения – че никой не е имал намерение реално да въвежда принцип на финансова обосновка, тогава когато, включително и напусналият всички държавни и партийни постове господин Бисеров така силно го рекламираше на 13 юни миналата година. Просто сме били свидетели на демонстрация на едно безподобно лицемерие. Никой не е имал намерение. Защо? Защото месец януари тази година е създадена работната група, а на практика принципът трябваше да започне да действа, колеги, на 1 януари 2014 г. А на 13 февруари е проведено първото заседание на работната група. Извинете, на какво прилича това? Цялото Народно събрание тук сме превърнати в обект на заблуждение. Така стана, между другото, и по отношение реформата в ДАНС. Защото тук ни се каза – възстановяваме правомощията на ДАНС да разследва престъпления, а тя никога в своята история не е имала право да разследва престъпления по НПК. Изобщо реформата на тема „Специални разузнавателни средства”, според мен, въпреки някои положителни малки елементи, общо взето, наистина се превърна в едно лицемерие. Държавна агенция „Технически операции”, която току-що Вие споменахте, че започва да функционира, си прие за един месец два устройствени правилника с цел повишаване на ранговете – по-големи директори, по-големи началници, по-големи заплати. Директорът на ДАТО дори взима по-голяма заплата вероятно от един народен представител. Между другото разбрах от медиите, че преди две седмици, а може би и по-малко Вашите заместници в МВР започват да взимат 47% по-високи заплати. Не искам да говоря за други последици по тема „Реформа на СРС”, те са много. Атрофирал парламентарен контрол. Той е претопен в една мега комисия, в която участвам и аз. Няма доклад на тема „Специални разузнавателни средства” за миналата година, въпреки положителната тенденция от 2010-а, 2011-а и 2012 г., Парламентът не се е занимавал с това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Увеличен бюджет за специални разузнавателни средства. Поискахте 50 милиона, в крайна сметка гласувахме 40 млн. лв. увеличен в сравнение с миналата година. Извинете, но бюджетът на външното разузнаване е 17 млн. лв. Това не е ли парадоксално? Всъщност най-важното е, че наистина никой не е имал намерение предварително да работи по темата как да се остойностят специалните разузнавателни средства. Никой не е имал намерение в продължение на 6 месеца да въведе принцип на финансова обосновка на СРС-та и Вашият отговор го доказа с това, че тази работна група е създадена в началото на тази година.

Приключих, благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вучков! Мисля, че няколко пъти вече стана дума и наистина е добре да не се водим по медийни внушения. Разчитам на това, че когато изказвате от тази трибуна твърдения, те ще почиват на основата на проверени факти, които Вие като народен представител имате право да получите, а не на основание на това какво е писал един или друг вестник. (Реплика от народния представител Веселин Вучков.) По отношение на това дали някой е имал намерение, определено е имал и определено се работи в тази посока, но както вече Ви казах, практически е било невъзможно в рамките на тази година да бъде осъществено това нещо, предвид това, че няма предвидени средства, няма методика, няма как в бюджетите на съответните ведомства в момента да стане това преразпределение на средствата. Практически нямаше как това да се случи. Това е причината. За смисъла от създаването на Държавна агенция „Технически операции” многократно сме говорили – сега няма да се спирам да отнемам вниманието, само ще Ви кажа, че в резултат на тази реформа и на предприетите впоследствие мерки вече няма да има тефтерчета и няма да има над 800 незаконно подслушани телефона. Аз мисля, че това е много важно за българското общество. По отношение на лицемерието, господин Вучков, вероятно има и лицемерие, но като го търсите, мисля, че гледате в погрешната посока. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер! Както знаете, Политическа партия „Атака” следи много внимателно ситуацията както в Украйна, така и ситуацията с бежанците. До момента редица държави обявиха, че ще приемат бежанци от Украйна. В Русия вече има около 40 хиляди; Словакия заяви, че ще приеме бежанци; Унгария има готовност; Румъния заяви също своята готовност. Както знаете, българите в Украйна са над 200 хиляди души и предполагаме, че голяма част от тях биха се върнали в пределите на България. Във връзка с това Ви питам: Каква готовност има България да приеме бежанци от Украйна, като уточнявам, че на 5 март 2014 г., когато съм задал своя въпрос, според данни на Държавната агенция за бежанците свободните места са само 444. Колко са сега, към днешна дата? Работи ли се активно за освобождаване на нови места? Предвижда ли се разкриване на места? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, във връзка с поставения от Вас въпрос, представям следната информация. На 4 март 2014 г. Съветът по сигурността към Министерския съвет обсъди евентуалните и към момента с ниска степен на вероятност заплахи за България, произтичащи от ескалацията на кризата в Украйна. Предприети са седем конкретни мерки, свързани с неблагоприятно развитие на тази криза. Една от мерките е разработване на Национален план за реагиране при бежанска вълна от Украйна с акцент върху северната и източната граница на Република България. Според становището на Съвета съществува риск от засилен миграционен натиск по отношение на България. При възникване на въоръжен конфликт между Украйна и Русия е възможно населението с български произход, което живее на украинска територия и според различни оценки между 250 и 300 хиляди души, да се почувства пряко застрашено и да потърси път към нашата страна. На второ място, съществуват рискове от възникване и задълбочаване на ксенофобски настроения в Украйна, в резултат на което да бъдат нарушени права и свободи на българското малцинство. Развитие на кризата в тази посока би имало същия ефект: нашите сънародници там да потърсят спасение в България. На 6 март, на първото заседание на Националния щаб за мониторинг на обстановката в Украйна, са разпоредени следните мерки, свързани с евентуална бежанска вълна. До 14 март – тоест в срок до края на днешния ден, да бъдат прегледани и при необходимост да се актуализират плановете за действие при кризи. Държавните структури, които нямат такива, да разработят съответния план. Второ, Държавната агенция за бежанците да сформира работна група и да разработи резервен план за действие при евентуален засилен миграционен натиск. Трето, Държавната агенция за бежанците, при необходимост от сътрудничество с други структури, да извърши преглед на нормативната уредба и да направи оценка за необходимостта от промени при увеличаване на потока на хора от Украйна с български произход. Ако е необходимо, да бъдат подготвени и предложени законодателни промени, които дават възможност за облекчена процедура по отношение на нашите сънародници. В кратък срок Държавната агенция за бежанците да има пълна готовност да предложи на Министерския съвет различни решения при промяна на ситуацията с миграционния натиск. Към момента съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за българите, живеещи извън Република България, тези наши сънародници се ползват с право на закрила от страна на българската държава, а тя защитава техните права и законни интереси в съответствие с принципите на международното право и международните договори. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Виждаме, че Министерството на вътрешните работи е излязло с план. Надяваме се, че ще работи по тази тема. Продължаваме да следим темата. Пак казвам: позицията на Партия „Атака” винаги е била, че е по-добре да дойдат 100 хиляди православни българи, отколкото 100 хиляди араби и африканци, някои от тях със съмнителна репутация и може да се предполага, че са терористи и ислямисти. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, при встъпването си в длъжност като министър на външните работи Вие декларирахте и обявихте, че нямате намерения да реабилитирате дипломатите с принадлежност към „Държавна сигурност”. Обявихте, че ще направите така, че всеки да бъде оценяван според своите способности и качества. В началото на февруари получих информация за назначените от Вас кадри с досиета на повечето ключови постове в Министерството на външните работи, а също и за предложените и впоследствие назначени хора с досиета като заместник-посланици или съветници в посолствата, за които длъжности не се изисква президентски указ. За да преценим реалната ситуация в Министерството на външните работи според Вас в момента, моля да отговорите на въпроса ми, който е следният: какъв процент от директорите на дирекции в специализираната администрация на Министерството на външните работи, включително и временно изпълняващи длъжността, в момента, са хора с обявена от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към „Държавна сигурност” и разузнавателните служби на Българската народна армия с принадлежност към структурите на бившата „Държавна сигурност”? Смятате ли, че чрез подкрепата на хора с такава принадлежност за позиции в структурите на Европейския съюз Вие поддържате добрия имидж на страната ни?! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Грозданова, във връзка с поставения от Вас въпрос бих искал да Ви информирам за следното. С Решение № 11 на Конституционния съд от 2011 г. по конституционно дело № 8 от 2011 г. текстовете, въвеждащи забрана за назначаване, за продължаване на заемане на публични ръководни длъжности в дипломатическата служба и допълнителни основания за прекратяване и трансформиране на съществуващи трудови или служебни правоотношения, са обявени за противоконституционни. Поради този факт и поради липсата на друго нормативно уредено основание Министерството на външните работи не събира, не поддържа и не актуализира подобна информация. Тя няма правно значение с оглед упражняване правото на труд. Доколкото обявяването на текстовете за противоконституционни има за последица задължение за неприлагане занапред, подборът и назначаването на директорите на дирекции в специализираната администрация на Министерството на външните работи е съобразен единствено с професионалните им качества и критериите за кариерно развитие, които са нормативно уредени със Закона за дипломатическата служба. Видно и от мотивите на цитираното решение, ограничаването на възможността да се заемат определени длъжности в дипломатическата служба на основание съпричастност на определени лица към „Държавна сигурност” и разузнавателните служби на Българската армия, първо, дискриминира тези лица по смисъла на Международния пакт за икономически, социални и културни права; второ, нарушава правото им на работа и упражняването на свободно избрана професия, гарантирано с разпоредбата на чл. 15, § 1 от Пакта, съгласно която всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия от Хартата на основните права на Европейския съюз; трето, противоречи на чл. 1, т. 1 и 2, чл. 2 и чл. 3, буква „б” от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на Международната организация на труда. Прилагайки решението на Конституционния съд, смятам и действията по назначаването и предлагането на кандидатури за структурите на Европейския съюз за законосъобразни и такива, които не уронват авторитета на Република България в европейските институции. В началото от създаването и функционирането си от 2010 г. Европейската служба за външна дейност приема и предлага като критерии за подбор и назначаване на всички нива в структурата си нормите и правилата на националните законодателства на държавите членки. Съгласието на националната дипломатическа служба е условие за допустимост в подбора за Европейската служба за външна дейност. Професионалните качества и принципът на недискриминация са водещи в този процес на ниво Европейски съюз. Като член на Европейския парламент съм поставил този въпрос и към госпожа Катрин Аштън и отговорът, който получих, потвърждава тази теза. В заключение бих Ви обърнал внимание на Решение на Конституционния съд № 10 от 1997 г., според което поначало принадлежността към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на съответната категория лица, нито може да бъде критерий за оценка на техните професионални умения и качества. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз очаквах коректен отговор от гледна точка на процентите, защото такъв е моят въпрос. Според мен процентът е 50 и над 50. Всичко друго, което ми четете като отговор на моя въпрос, а не по принцип, е некоректно. Акцентирах на това, че питам за специализираната администрация на Министерство на външните работи, която де факто прави реалната политика. Това са териториалните дирекции, Дирекция „НАТО”, Дирекция „Европейски съюз и политически въпроси”. Вие всъщност не отстоявате позициите си от влизането Ви в длъжност, когато казахте, че приключвате въпроса с Държавна сигурност във Външно министерство. Днес стана ясно, че за Вас приключването означава реабилитация на тази система. И нещо, което искам да добавя, че тези бъдещи промени, които се готвят в Закона за дипломатическата служба, по никакъв начин не стимулират младите и кадърни кадри в Министерство на външните работи. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Грозданова, бих искал да кажа, че аз като министър трябва да се съобразявам с правото, с решенията на Конституционния съд, така че политическите оценки са нещо, на което народните представители имат право, но аз съм длъжен да съблюдавам закона. Що се отнася до моето виждане за това, че въпросът за Държавна сигурност е приключен в Министерство на външните работи, имах предвид ясно и категорично това, че създадената тежка ситуация на разделение в Министерство на външните работи вече не съществува. Хората се оценяват според техните професионални качества и оттук нататък тази тема няма да присъства във формирането на външната политика, реализацията и дейността на Българската дипломатическа служба. Що се отнася до коментара Ви във връзка с възможността млади дипломати да бъдат насърчавани за развитие в Българската дипломатическа служба, бяха предприети комплексни мерки това да се случи, да бъде въведен ред, по който хората да се оценяват не според техните политически пристрастия или симпатии на министъра, а по ясни критерии. Законът, както е предложен, надявам се скоро ще стигне до Народното събрание, може да бъде предмет на допълнителни дискусии, където по-ясно ще могат да бъдат изразени и Вашите, и съответно позициите на Министерство на външните работи в мое лице. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В Република Македония започна шумна кампания за рекламиране на нов и още недовършен сериал за цар Самуил. Очертава се перспективата, филмът да се превърне в поредното посегателство върху българската история. Според информация, която самите създатели на филма разпространяват, сюжетът започва с въстание на Самуил срещу българската държава и завършва с твърдението на Самуил, че се гордее, защото е унищожил България. Според либералната идеология, всеки творец има право да тълкува свободно историята и да филмира всички свои идеи под формата на художествена измислица. Дори да приемем подобно твърдение, не може да подминем въпроса: кой финансира един филм, който изопачава историята и създава внушения на антибългарска основа? Официални публични документи на правителството в Скопие показват, че единствените средства за филма, които са осигурени на този етап, са с източник македонската държава. Филмът за цар Самуил е получил 30 милиона денара от бюджета на Държавния филмов фонд за 2014 г. Самият фонд се ръководи от управителен съвет, назначен от министъра на културата. Можем да предвидим какъв ще бъде резултата по аналогия с филма „Трето полувреме”, който бе представен за частна продукция, но също бе финансиран от филмовия фонд и дори беше обявен от правителството за „проект с национално значение”. Първите му снимки бяха посетени лично от премиера Груевски, а премиерата на филма бе предхождана от реч на македонския президент. Що се отнася до художествена измислица, дори в „Списъкът на Шиндлер” има един положителен герой, който е германец, а в „Трето полувреме” няма нито един положителен герой – българин. Когато една държава финансира и подкрепя един филм с откровено антибългарско съдържание, очевидно, не може да говорим за художествена измислица, а за целенасочена държавна пропаганда. Българските институции не могат да стоят със затворени очи. В тази връзка, моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете по повод държавната политика за създаването на нов филм с антибългарско съдържание в Република Македония? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, както сам подчертавате в своето изложение, проектът, за който се пише в българските медии, е художествено произведение и би следвало да се отнасяме към него именно като към такова. Доколкото ми е известно, сценарият на този филм все още не е завършен и всички коментари около неговото съдържание са на базата на публикувано изявление на режисьора. Смятам, че работата на политиците не е свързана с критика на художествени произведения. Ние ще следим внимателно какво ще бъде отношението на официалните македонски власти към филма. Мога отсега да заявя, че опитите за широкото му популяризиране няма да допринесат за реализацията на полаганите усилия за развитие на двустранните ни отношения и най-вероятно би затруднил преговорите по Договора за добросъседство между двете страни. Очакваме правителството на Република Македония да се съобрази с резолюцията на Европейския парламент от 6 февруари 2014 г. за напредъка й по пътя на членство в Европейския съюз, където в чл. 16 се казва следното: „Европейският парламент отново изразява своята загриженост относно използването на исторически аргументи в настоящия дебат със съседните страни и отново отправя призив за постигане на положителен напредък по отношение на съвместното честване на исторически събития и личности от общ интерес със съседните държави, които са членки на Европейския съюз, тъй като това би допринесло за по-добро разбиране на историята и за добросъседските отношения”. Освен това бих желал да обърна внимание върху факта, че през тази година отбелязваме 1000 години от смъртта на цар Самуил и, както вече знаете, има сформиран Национален инициативен комитет за това честване. Правителството на България е одобрило разход от 590 хил. лв. за него. Разписани са програми, има списък с мероприятията, които ще бъдат проведени по държавна линия. Годишнината ще бъде почетена от 18 събития през годината, сред които международна конференция, изложби, концерт и издаване на юбилейни книги. В дух на откритост Министерството на външните работи информира официално с нота както македонската, така и гръцката страна за предвидените мероприятия. В заключение бих желал да заявя своята убеденост, че трябва да фокусираме вниманието си върху достойното отбелязване на тази годишнина и да дадем пример на българското общество, че има каузи, около които бихме могли да се обединим, независимо от политически и други пристрастия. Благодаря Ви.

Че каузата за честването обединява всички българи – в това няма съмнение. Искам да Ви кажа, че аз съм член на същия този национален комитет и имам даже доклад на международната научна конференция. Въпросът не е там. Въпросът е в това, че ние обикновено не реагираме на подобни предизвикателства. И моят въпрос е свързан с това, че българската държава, може би специално заради филма и заради изявленията на режисьора може да предприеме един дипломатически демарш, с който да предупреди македонското правителство, а и обществените нагласи на някои слоеве в Македония, че с нас шега не бива да има и че те трябва да спазват наистина европейските критерии. По въпроса дали те ще спазят нещо от европейските документи, аз съм наясно, че няма да спазят нищо, както не ги спазват и досега, продължават шумната антибългарска кампания, продължава потискане на правата на онези, които се смятат за българи и така нататък, и така нататък. Не очаквах, че ще ми отговорите по този начин. Може би моят въпрос е прекалено рано поставен, или пък Вие се отнасяте към подобна теза формално, но, моля Ви, може да не ми отговаряте сега, да не ми правите дуплика, обърнете внимание на това. Може да се направи дипломатически демарш, аз съм проучил, има случаи с други държави, в които подобен демарш е правен. Защото искам да Ви кажа, господин министър, че след това ще бъде късно, както беше късно с „Третото полувреме”, където ни оплюха по най-безобразен начин и ние реагирахме как? След дъжд качулка. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Станилов, разбирам Вашата тревога и напълно я споделям. Благодаря Ви за този въпрос, защото той ми даде възможност за първи път публично да направя съответния коментар, който със сигурност ще стигне до македонската страна. Междувременно бяха предприети съответни стъпки, но нашият отговор трябва да бъде пропорционален. Нашите позиции ще бъдат развивани и поставяни в зависимост от развитието на работата по въпросния филм и отношението на македонските власти. Не подценяваме този въпрос и българската страна няма да го остави без необходимата реакция. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, скъпи колеги! От медиите научихме, че антибългарският Институт „Помак” е изпратил скандален доклад до Брюксел, в който си позволяват открито да фалшифицират българската история и да се гаврят с най-големия жив класик на българската литература писателя Антон Дончев. В доклада на „Помак” акад. Дончев е обявен за бездарен, романът му за поръчков във връзка с предполагаема насилствена ислямизация на българите в Родопите и във връзка с подготовката на смяна на имената на българските помаци. Между другото „Време разделно” е най-превежданото българско белетристично произведение. Излязло е на 35 езика, у нас има над 32 издания. Сдружението, което се именува Европейски институт „Помак”, работи за възстановяване на Османската империя и срещу Европейския съюз, и категорично срещу България. От „Помак” искат да оформят етническо малцинство в Родопите и това е причината да се противопоставят българите християни на българите мюсюлмани. От Политическа партия „Атака” съзираме и намесата на външни сили. В Анкара отдавна говорят за помашки турци, което е официалната им политика и историография. Там се твърди, че нашите българи мохамедани не били българи, а турци. В това съзираме и голямата подкрепа, която Институт „Помак” получава, а именно един такъв доклад вече получава и международно ниво. В тази връзка: какви мерки е предприело Външно министерство срещу антибългарската пропаганда и фалшификация на българската история от Институт „Помак”? И вторият ми въпрос към Вас е – въпросът ми е зададен на 11 февруари, затова е в този тон, Външно министерство ще защити ли българските интереси и името на големия български творец акад. Антон Дончев пред европейските институции, които са били подлъгани от доклада на антибългарския Институт „Помак”? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, съдържащите се във Вашия въпрос елементи, свързани с интерпретации на литературни произведения и исторически факти, станаха обект на аргументирана публична реакция от страна на Съюза на българските писатели, Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и неправителствената организация Дружба „Родина”. Българските културни и научни среди предприеха необходимото, за да представят своята позиция на вниманието на редица европейски институции по съдържащите се в така наречения „доклад” твърдения, до които той е адресиран. Европейският институт „Помак” в качеството си на неправителствена организация е влязъл в директна кореспонденция с европейски институции, която в никаква степен не ангажира българската държава. Самото установяване на тази кореспонденция доказва несъстоятелността на твърденията на организацията, че българската държава възпрепятства неговите контакти с представители на международните институции. В отговора си ще подчертая външнополитическите средства, с които страната ни разполага, за да представя и защитава позициите си по въпросите на правата на малцинствата в общия контекст. Министерството на външните работи се придържа към практиката, установена в редица държави, да реагира само в отговор на действия на правителствени органи и институции. Същевременно то представя официалните позиции на държавата, включително изразява отношение по обективността и основателността на твърденията на неправителствени организации, в предназначените за това международни формати. Това са основно годишните срещи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа по човешкото измерение, които се организират през месец септември във Варшава, по време на които има възможност за директен обмен с неправителствени организации, както и националните доклади по прилагането на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и по Конвенцията за премахване на расовата дискриминация. По време на последната визита в България – 11 15 ноември 2013 г., на представители на Консултативния комитет към Рамковата конвенция и на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността бяха проведени серия от срещи с представители на националните институции по правата на човека и на изпълнителната власт, на които горепосочените въпроси бяха детайлно обсъдени. Между другото в последната си резолюция от 2012 г. относно прилагането в България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Комитетът на министрите на Съвета на Европа е отбелязал, че българските власти прилагат Рамковата конвенция към всеки български гражданин. Оценката на този орган е единствената авторитетна оценка по прилагането на конвенцията и тя показва неразбираем за международните институции език, че твърденията в така наречения „доклад” за изключване на определени български граждани от персоналния обхват на защита по конвенцията са неоснователни. Освен по линия на Съвета на Европа Министерството на външните работи използва и възможностите за защита правата на малцинствата в рамките на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други глобални и регионални организации с компетенции в тази област. Това включва представянето на общи и специални доклади в рамките на универсалния периодичен преглед на Съвета по правата на човека на ООН, на независимия експерт на ООН по правата на малцинствата, пред мониторинговите органи на ООН, като например Комитет по правата на човека, Комитет за премахване на всички форми на расова дискриминация, на специалния представител на ОССЕ по правата на малцинствата, както и преразглеждането на Годишния доклад за прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз. България е отправила постоянна покана и за осъществяване на визити в страната и на специалните мандатоносители на ООН. Бих искал да подчертая, че активната работа на Министерството на външните работи по защита правата на малцинствата в рамките на установените международни формати произтича от разбирането, че тази тематика е комплексна и изисква последователно и отговорно държавническо поведение. Използвам случая, за да изразя удовлетворение, че такова поведение съвсем скоро беше демонстрирано в съвместната декларация на държавния глава и на министър-председателя, и в декларацията на този Парламент, които по един достоен за професионалната политика начин защитиха съществуващия в държавата модел на етнически отношения и неговата конституционна основа. В заключение, искам да Ви уверя, че Министерството на външните работи използва всички подходящи средства, които са на разположение на едно външнополитическо ведомство, за да предоставя и аргументира позицията на България по въпросите на правата на малцинствата и защита на историята. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин министър, не съм доволен от Вашия отговор, защото в случая става дума за сепаратизъм. Това, което разбрах, е, че българската държава по никакъв начин не е защитила името на Антон Дончев. Да, и учените от БАН, и Съюзът на писателите, и Дружба „Родина” са изпратили свои становища, но те са ги изпратили без съдействието на българската държава, без да има официална позиция на българската държава, че този Институт „Помак” е нищо повече от една сепаратистка организация. Отделно, говорите за малцинства. За какви малцинства можем да говорим в Родопите, при положение че българите мюсюлмани в Родопите са наследници на българи, които са били насилствено ислямизирани, и това е исторически факт?! А именно този Институт „Помак” се опитва да подмени българската история. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Монев, искам само да уточня, че в България няма модел, който да признава национални малцинства, така че от тази гледна точка и Конституцията на Република България защитава правата на отделните личности – граждани на Република България, тоест ако споменавам въпроса за малцинства, той е в контекста на европейската политика и институции. В България малцинства няма. Второ, по отношение на въпросната организация „Помак”, ако има твърдения за сепаратистка дейност, противоречаща на българските закони, това е по-скоро от компетенцията на други ведомства, така че бих препоръчал да отправите съответните сигнали до тях. Министерството на външните работи има малко по-различни функции. Ако се докаже, че дейността на тази организация е противозаконна, разбира се, държавата би следвало да предприеме необходимите мерки. Що се отнася до другите въпроси, смятам, че най-силната защита за една личност като господин Антон Дончев може да дойде именно от научната и от културната общност в България. Ние сме оказвали и ще оказваме необходимото съдействие на тези структури, институции, за да бъде предоставена и да стигне до международните организации. Техните позиции са били елемент от нашите позиции, за да бъде разяснена всъщност дейността на тази организация. Впрочем докладът на въпросната организация „Помак” съдържа и други елементи. Аз се спрях повече на тях, не толкова върху личността на господин Дончев. Смятам, че тя беше защитена по достойнство от българската научна и културна общност. Благодаря.

Благодаря. Моят въпрос към Вас, господин министър, е свързан с поведението на турския консул в Пловдив Шенер Джебеджи – генерален консул на Турция в Пловдив. Искам да направя едно уточнение и въведение, че такова арогантно поведение турските дипломати у нас си позволяват през последните две десетилетия много често. Намесата на турски посланици и консули е била съпътстваща всяко едно управление. Ние от „Атака” винаги сме реагирали на тази намеса, но за съжаление българските правителства едно след друго не реагират и не защитават националното ни достойнство. Преди няколко години в общински съвети в България по искане на представители на „Атака” беше приета декларация, осъждаща арменския геноцид. Тъй като в това Народно събрание не можахме да стигнем до съгласие да мине такава декларация и да приемем арменския геноцид, отделни общински съвети в България започнаха да гласуват подобни декларации. Веднага имаше намеса на турски консули и на посланика на Турция, които директно се месеха в работата на общинските съвети. Сега имаме подобен, аналогичен случай на Общинския съвет в Карлово, където приеха декларация, с която настояват Турция официално да се извини за хилядите жертви и за зверствата по време на Илинденско-Преображенското въстание, и за турските зверства, извършени по време на Балканските войни, по-точно в 1913 г. на територията на Източна и Западна Тракия. Тогава там е проведен геноцид срещу българите. Над 250 хиляди българи са изгонени от техните родни места. Имотите им са заграбени от Турция. Както знаете прекрасно, този въпрос все още не е решен между нашите две държави. Обезщетението от Турция е в размер на 10 млрд. долара. То не е изплатено все още! Декларацията на Общинския съвет на Карлово е предизвикала реакцията на въпросния консул Джебеджи, който е изпратил ултимативно писмо до Общинския съвет в Карлово. В това писмо дипломатът настоява съветниците да оттеглят декларацията си. В тази връзка моля да ми отговорите: какви действия ще предприеме ръководеното от Вас министерство или вече е предприело, може би, като отговор на това нагло искане? Какви действия ще предприеме Външното министерство, за да поиска от Турция официално да се извини за хилядите жертви по време на Илинденско-Преображенското въстание, на Освободителната война – избиването на старозагорското население, а през 1913 г. – избиването и геноцида над тракийските българи.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин министър! Както каза господин Сидеров, има много примери, които можем да посочим, за намеса на турската държава в България. Не трябва да забравяме, когато също по инициатива на „Атака” в доста общински съвети имаше предложения, някои от тях се приеха, да бъдат променени турски арабските имена на редица местности в родината ни. Тогава отново имаше намеса от турска страна. Още един въпрос: как сте реагирали Вие, а ако можете да кажете – и предшественикът Ви, на тези вмешателства от турска страна? Ще разширя малко въпроса – относно посланиците, които обичат да се месят във вътрешните работи на България. През 2011 г., преди три години, тогавашният американски посланик в България в мое присъствие, на метри от мен изрече думите, които излъчихме по телевизия „Алфа”, с които той заплашва господин Сидеров, че ще го унищожи. Каза му го няколко пъти. След това пояснително каза – и американската страна ще разруши. Както се казва, опитите продължават, но тези посланици се месят във вътрешните ни работи, заплашват, а реакция от българска страна – никаква! На 6 март 2014 г., преди няколко дни, френският посланик Ксавие Лареп дьо Кабан участва в предаване по Българската национална телевизия. Българските медии много обичат да викат посланици и да ги питат за вътрешни работи, а те да се изказват тук като генерал губернатори. Та същият посланик на 6 март каза, че очаквал хората да не гласуват за Сидеров. Той директно е стигнал дотам – да казва кой за кого да гласува, защото Волен Сидеров имаше смелостта и мъжеството, когато някаква френска пътничка в самолет обижда символите на България, какъвто е първата буква от азбуката – Глаголицата, Сидеров има смелостта и й направи забележка да не прави това. Отговорът от френска страна е: „Не гласувайте за Сидеров”. Въпросът ми към Вас е: какво ще направите Вие по отношение на тези посланици, които се месят във вътрешните работи, и то без никакви последствия, както се вижда досега?

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров и господин Чуколов, във връзка с поставените въпроси бих желал да заявя следното. Приетата от Общинския съвет в Карлово декларация е изпратена до председателя на Народното събрание, до Президента, до министър-председателя и чрез Националното сдружение на общините до общинските съвети на общините в страната. Тази по същество вътрешна кореспонденция между местните органи и държавните институции – става въпрос за независима институция на местната власт в България – не подлежи на санкции от изпълнителната власт в страната. Що се отнася до писмото до председателя на Общинския съвет в Карлово Стойчо Карагенски от генералния консул на Република Турция в Пловдив Шенер Джебеджи от 11 февруари 2014 г., бих искал да заявя, че и в контекста на интензивния двустранен диалог с Турция ние твърдо заставаме зад чл. 55 от Виенската конвенция за консулските отношения, според който без накърняване на техните привилегии и имунитети, всички лица, ползващи се от привилегии и имунитети, са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата държава. Те също така са длъжни да не се намесват във вътрешните работи на тази държава. В конкретния случай дипломатическите и консулските представителства не могат да изискват от органите на местното самоуправление извършването или неизвършването на определени действия. Те могат да защитават в приемащата държава интересите на приемащата държава и на нейните граждани в границите, допускани от международното право. Министерството на външните работи на Република България защитава националните интереси на страната съгласно своите компетенции и в случая е предприело необходимите дипломатически стъпки съобразно българското законодателство, международното право и вътрешните разпоредби на институцията. Въпросното писмо беше предмет на обсъждане с посланика на Република Турция в Република България, както и по време на посещението на моя колега Давутоглу в София в края на февруари. Благодаря.

Господин министър, Вие изброихте фактите, по които аз задавам въпрос, но не казахте какви мерки е предприело Външното министерство. Моят въпрос беше ясен: какви мерки е предприело Външното министерство? По време на срещата Ви с турския външен министър Давутоглу и пресконференцията, която дадохте, по никакъв начин до медиите не стигна информация, че Вие сте засегнали този въпрос и каква точно мярка сте предприели. Вие много по-добре от нас знаете какви са дипломатическите ходове, които една държава може да предприеме, когато някой чужд дипломат нарушава законите и Виенската конвенция, чийто член цитирахте. Да, според тази конвенция не може чужд дипломат да се меси във вътрешните работи. Те обаче го правят, особено турските дипломати. Правят го много пъти, както вече казах. Българската държава в лицето на Външното министерство не предприема нужните мерки. А нужните мерки са връчване на нота и доста по-сериозни дипломатически ходове, които да накарат отсрещната страна да разбере, че нарушава международни принципи и норми. Доколкото разбрах от Вашия отговор, Вие не сте предприели такава мярка. Значи аз съм неудовлетворен от действията на Външното министерство и продължавам да смятам, че Вие не защитавате националния интерес!

Благодаря, госпожо председател. Господин Вигенин, въпросът, който зададох, за поведението на посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, не получи никакъв отговор. Този въпрос беше зададен и от колегата Венцислав Лаков. С подпис на Михаил Миков този въпрос е върнат, защото е преценено да не Ви занимаваме с този въпрос. Аз обаче използвам тази парламентарна форма, за да Ви попитам конкретно по него. Искам конкретен отговор на този въпрос и конкретни действия от Вас, защото трябва да се даде някакъв знак. Трябва да се даде знак – Вие ще прецените какъв, но нека този знак да е видим както за нас българите, защото имаме нужда от национално достойнство, така и за тези чужди посланици, които идват тук и по телевизионни студия нареждат и казват каква да бъде бъдещата политика на България. Това не се случва за първи път. Помним, през лятото пак чужди посланици обясняваха за протестите, бившият посланик в България, какъвто беше Джеймс Пардю, ходи в Софийския университет да наглежда реформаторчетата дали се хранят добре. Българската страна нищо не прави по въпроса. Помислете си как изглеждаме ние в очите на другите страни, в очите и на другите – по един безумен начин, колонизирана държава, която прави всичко, каквото й се каже. Очакваме от Вас по-отривисти и видими мерки в тази посока – да се покаже, че това не може да продължава.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Сидеров, уважаеми господин Чуколов, мисля, че в края на моя отговор стана ясно какви са предприетите мерки. Смятам за нецелесъобразно да се водят публични дискусии, доколкото все пак дипломатическата практика изисква подобни въпроси да не стават предмет на широко обсъждане, когато се преценява, че това не е в такава степен необходимо. Аз отново мога да кажа малко по-ясно, че посланикът на Република Турция беше поканен в Министерството на външните работи и беше проведен разговор във връзка с тази декларация. Въпросът беше обсъден и с господин Давутоглу, но не смятам, че тези въпроси трябваше да бъдат предмет на пресконференцията. Опитахме се такъв тип въпроси да се решават по възможния начин, който да не предизвиква допълнително напрежение в отношенията ни. Що се отнася по принцип до действията и изявленията на посланици, мисля, че не е целесъобразно външният министър да коментира публично позиции и изявления на посланици. Смятам, ще приемете факта, че аз съм министърът, който е поставял тези въпроси може би за пръв път от много време. Мисля, че от тази гледна точка голяма част от посланиците в България разбраха сигнала ми от лятото и от есента, и по принцип има, така да го кажа, въздържане от коментари по отношение на политиката, други действия, тоест действия, които биха могли да се квалифицират като намеса във вътрешните работи на държавата. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, цял свят следи изключително внимателно какво се случва в Украйна. Във връзка с това и аз ще попитам каква е българската позиция към събитията в Украйна? Ще оставя няколко опорни точки: на 19 февруари 2014 г. Вие заявихте от името на България, че страната ни остро осъжда актовете на насилие в Киев, довели до десетки човешки жертви и множество ранени, в настояще – участващите в конфликта страни да се ръководят в действията си от уважението към човешките права, гражданските свободи и волята на украинския народ. На следващия ден от Брюксел пък заявихте, че основната отговорност на случващото се в Украйна, е на управляващите. Декларирахте и готовност за налагане на санкции срещу пряко отговорните за насилието, включително за забрана на вноса на екипировка, която би могла да се използва за репресии срещу протестиращите. Очаквам от Вас да разясните каква точно позиция заехте от името на България по време на извънредния Съвет на външните министри в Брюксел, кои точки подкрепихте и защо? Очаквам от Вас като външен министър на България да разясните и на какво основание външните министри на Полша, Франция и Германия посетиха Киев и се намесиха в диалога от името на Европейския съюз, тоест и от името на България? Очаквам да разясните и дали българските граждани ще трябва да се ангажират по някакъв начин във връзка с изявлението на германския евродепутат Елмар Брок, че Европейският съюз е готов да отпусне 20 млрд. евро. Откъде ще дойдат тези средства и какъв дял ще се падне на България? Очаквам от Вас да отговорите и на въпросите: смятате ли, че Върховната рада на Украйна е узурпирана от опозицията? Най-вече това, което ме вълнува – на 23 февруари незаконната Върховна рада на Украйна, узурпирана от опозицията, отмени Закона за държавната езикова политика, предоставящ специален статут на всички – малцинствен език на местата, където той е майчин за повече от 10% от населението. Българският език, както знаете, е майчин за голяма част от българите в Бесарабия и те са декларирали това и имат автономен статут. Във връзка с това съзираме опасност за българското малцинство в Украйна. Кога българските институции и медии ще реагират адекватно? – това е другият ми въпрос към Вас. Съмнявате ли се, че това беше един преврат, нищо повече? И най-вече, споделяте ли мнението, че това е преврат? Това ли е общата позиция на цивилизована демократична Европа? Оптимист ли сте от факта, че в Киев без избори на власт идва неолиберална хунта с откровено неонацистки и с ксенофобски елементи? На ясно ли е българското правителство с тези неща? Изобщо, откъде черпите информация за всичко? Каква е българската позиция към случващото се в Украйна? Моля, отговорете.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Монев. Уважаема госпожо председател, не знам каква е процедурата, но в този така наречен „въпрос” се съдържаха най-малко 15 подвъпроса и наистина ще ми бъде доста сложно поотделно да отговаря на всеки един от тях в рамките на тази процедура.

Ще представя най-общо една позиция, елементи от нея ще видите в отговорите на следващите въпроси, които са зададени в тази връзка. Въпросите, които задавате, подчертават важността на пряката ангажираност на българското правителство в контекста на усилията и на Европейския съюз и на цялата международна общност за съдействие за трайно урегулиране на кризата в Украйна. Преди два дни по моя инициатива бях изслушан в Комисията по външна политика на Народното събрание относно анализа на българското правителство по кризата в Украйна и резултатите от моето посещение в страната на 4 и 5 март. По-подробно, разбира се, бихте могли да се запознаете от стенограмата на заседанието. Сега ще кажа няколко думи пак в контекста и на обсъждането в Комисията по външна политика. Преди да започна, искам да приветствам инициативата на политическите групи, които подготвят обща декларация на Народното събрание, която ще очертае по-ясно рамката на бъдещите действия на правителството и на българските институции. Българската позиция е ясна и беше изразена нееднократно – България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна и намирането на мирно решение на кризата при пълно съблюдаване на принципите на международното право. Във връзка с това България се присъедини и към призива на международната общност за незабавно изтегляне на руските войски в зоните на тяхната постоянна дислокация и за допускане на територията на Крим на международни наблюдатели. Бих искал да допълня, че в позициите, които съм изразявал по събитията в Украйна, винаги съм поставял въпроса за разграничаване на управляващите от радикалните елементи, като това разбиране беше изразено както на извънредното заседание на Съвет „Външни работи” на 3 март, така и пред украинските власти по време на посещението ми в Украйна. Споделям разбирането, че Европейският съюз трябва да демонстрира единство в излъчваните послания. В тази връзка България подкрепи решението на Извънредния съвет на Европейския съюз от 6 март, с което беше прекъснат двустранният визов диалог с Русия, както и на диалога по подписване на ново споразумение. Европейският съвет очерта и следващата фаза на възможни мерки, а именно налагане на целеви санкции към определени лица, като забрана за пътуване в Европейския съюз и замразяване на активи, ако не бъдат предприети мерки за деескалация на напрежението. В момента в европейските институции вече се обсъждат именно тези мерки и те ще бъдат предмет на дискусия на заседанието на Съвет „Външни работи” в понеделник. Основен елемент във формирането на българската позиция, разбира се, е защитата и подкрепата на българското малцинство в Украйна. На проведените срещи с украинските официални лица в Киев и Одеса, по време на работното ми посещение, получих гаранции, че новото украинско ръководство ще води политика, която да не създава предпоставки за политическо, културно и социално изключване и орязване на правата на българското малцинство в Украйна. Пред изпълняващия длъжността президент Турчинов, външният министър Андрей Дешчица, депутатът във Върховната рада и специален пратеник на Украйна за Автономна република Крим Борис Тарасюк, както и пред губернатора на Одеска област Владимир Немировский поставих въпроса за защитата на правата на българското малцинство в Украйна. Подчертах, че разчитам на принципна политика от страна на новото украинско ръководство, която да не създава предпоставки за политическо, културно и социално изключване. В продължение на темата за отмяна на Закона за основите на държавния език изразих становище, че отмяната на този закон бе стъпка в грешна посока и сигнализира за рестриктивна политика на правителството спрямо националните малцинства в Украйна. Получих уверението на изпълняващия длъжността президент и външния министър Дешчица, че правата на малцинствата ще бъдат съблюдавани, и бях информиран от господин Турчинов, че няма да подпише предложената му от Върховната рада отмяна на Закона за принципите на държавната политика. В подкрепа на гаранциите, които получих за спазването на правата на българското малцинство, министърът на външните работи на Украйна Дешчица предложи български експерти да консултират проекта на новия Закон за държавната езикова политика, работата по който е започнала наскоро във Върховната рада. В заключение бих желал да подчерта, че изразените украински позиции по време на срещите ми в Киев и Одеса и координацията с международната общност показват, че възстановяване на върховенството на закона и международните задължения на страната, възстановяването на реда и законността, приобщаването към амбициите за демокрация са напълно реалистични. Бих искал също да споделя, че ситуацията е твърде динамична, променя се буквално с часове и дни. Тя съдържа от тук нататък определени заплахи за страната, поради което ще продължим да предоставяме пълна информация за случващото се, за позициите на отделни организации, държави, по отношение на стъпките, които се предвиждат за обсъждане в Европейския съюз, и ще координираме внимателно тези стъпки от тук нататък и позициите на българската страна с всички институции. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, първото нещо, което е директно към Вас: не беше ли Вашето посещение един вид легитимация на тези превратаджии, които в момента управляват Върховната рада? Вторият ми въпрос е относно санкциите, които предстои Европейският съюз да наложи на Русия: изчислено ли е какви биха били евентуалните загуби за България във връзка с тези санкции и как ще се отрази това на България? Третият ми въпрос е относно защитата на българските малцинства, което ще продължи и със следващият ми парламентарен въпрос в питането ми към Вас: работи ли се активно във връзка със защита на българското малцинство в Украйна? Четвъртият ми въпрос – съжалявам, въпросите наистина са много, но темата за Украйна е неизчерпаема: защо Европейският съюз, в това число и България, се кани да приложи двоен стандарт? За Косово можеше да бъде признато, а Крим – не. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Монев, ще отговоря телеграфно, тъй като в следващите въпроси съдържат и отговори на част от въпросите, които поставихте допълнително. По отношение на легитимацията. Не, не считам, че моето посещение беше някаква форма на легитимация на новата власт в Украйна. Моето посещение не беше нито първото, нито последното на представители на страни членки или на международни организации в Киев. Като говорим за активната защита на българското малцинство, моето посещение беше продиктувано именно от това, защото при тогавашното положение естествено легитимна или не – не влизам в коментар по този въпрос в момента, тази власт е единствената, която съществува в момента в Киев. Доколкото информациите показваха, че именно тази власт или поддръжници на тази власт биха могли да защитят интересите на българското малцинство, смятах за мое задължение да разговарям с тези власти и да поискам съответните гаранции, които и получих. По отношение на санкциите. Да, в момента се прави такъв анализ. Има някои предварителни резултати, но не бих могъл да ги споделя в момента. Те ще бъдат обсъдени с премиера, с президента – по-късно днес или вероятно утре и в неделя. Подчертавам обаче, че в момента не сме на така нареченият трети етап от възможни санкции, тоест дискусия по налагането на евентуални икономически санкции не стои на дневен ред в момента. Това ще бъде предмет на потенциално обсъждане в понеделник от Съвета по външни работи и след това и от Европейския съвет, който се провежда два дни по-късно. За другия въпрос казах, че след малко има въпрос, който е свързан с референдума. Благодаря.

Разбира се, няма проблеми. Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, както знаете, в Украйна се наблюдават редица действия. Въпросът ми към Вас е: каква е готовността България да приеме граждани – бежанци, от Украйна, във връзка с това, че редица държави вече обявиха, че ще приемат? Това е позицията и на Полша, и на Словакия, и на Русия, и на Унгария, и на други. Въпросът ми е свързан с Вашето посещение: когато ходихте в Украйна, свързахте ли се с българската общност в Украйна? Отправили ли сте покана към българите в Украйна да емигрират в България и не смятате ли, че е необходимо? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Монев, уважаеми господа народни представители, в отговор на Вашите въпроси бих желал да Ви уверя, че българското правителство и в частност Министерството на външните работи се отнася с цялата отговорност към евентуална възможност, при която при ескалация на напрежението може да се наложи да бъдат приети бежанци от Украйна. Мога да Ви гарантирам, че ще бъде подходено отговорно и с обективно отчитане на реалностите на страната. България вече е доказала своята солидарност по отношение на гражданите на други страни. Тук отварям една скоба да кажа, че подобен въпрос бяхте задали на министъра на вътрешните работи, така че няма да се спирам на елементите, които той сподели. В рамките на Министерството на външните работи се разглеждат различни варианти за действия, в момента най-вече свързани с подкрепа на сънародниците ни на място. Такава беше основната цел на моето посещение в Украйна – провеждането на срещи на различни равнища в Киев и Одеса, по време на които да получа гаранция за сигурността, защита на правата или активното им ангажиране в обществения и политическия живот на страната. На срещите с представителите на българската общност и в Киев, и в Одеса изразих подкрепата на българската държава към тях и благодарих за разумното и умерено поведение в настоящата криза. В същото време от тяхна страна беше изразено мнение, че на този етап те не чувстват заплаха за живота и сигурността си и няма настроения за напускане на родните им места и заселване в България. Тук бих искал да добавя и една малка статистика – наличната информация в посолството в Киев и Генералното консулство в Одеса показват, че в момента интересът на българите е насочен към изясняване на условията за срочно получаване на визи „С” и „Д”, както и възможностите за придобиване на българско гражданство и закрила в нашата страна. Повишен интерес се проявява към получаването на визи „С”, като възможност за бързо напускане на Украйна в случай на внезапно влошаване на обстановката. Това се потвърждава и от информацията от посолството в Киев, че в периода 20 февруари – 6 март 2014 г., има издадени 160 визи от тип „С” – за краткосрочно пребиваване, от издадените общо 1483 визи от този тип или 11% са издадени на етнически българи. През същия период са издадени общо 26 визи тип „Д” – за дългосрочно пребиваване, като за нито една от тях не е кандидатствал представител на българската етническа общност. Българската диаспора бе уверена, че България ще продължи да съдейства за съхраняване на българския език, култура и традиции. Поех ангажимент в продължение на усилията, след посещението ми на 7 и 8 ноември миналата година отново в Киев и Одеса, както и с оглед на нововъзникналите въпроси, да осъществя контакт със съответните български институции за оказване на допълнителна подкрепа от страна на българската държава. Към момента няма предпоставки за засилен миграционен поток към България, а само на отделни случаи на българи, живеещи на територията на Автономна република Крим, където българската общност, според различни оценки, е около 5 хиляди души. Това ни дава основание да считаме, че на настоящия етап няма основания за притеснения и опасения относно нормалния ход на живота на българите в Украйна. Генералното консулство на Република България в Одеса и посолството на Република България в Киев са в постоянен контакт с ръководителите на националните организации, които чрез своите клонове разполагат с информация за случващото се в различни населени места. По този начин Министерството на външните работи е постоянно в течение за ситуацията и нуждите на нашите съграждани. Българското правителство ще продължи внимателно да следи случващото се в Украйна, условията, при които живеят българите там и евентуалните заплахи за живота и сигурността им. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, ще започна отзад напред – първо с въпроса за визите. Най-големият проблем на българското малцинство в Украйна във връзка с получаването на визите е таксата, която те трябва да платят, която е в рамките на 30-35 евро, ако не се лъжа, която е крайно непоносима във връзка с това, че по-голямата част от това малцинство живее в селски райони и наистина не могат да си я позволят. В тази връзка Ви питам дали във връзка с извънредната ситуация, която е в Украйна, не се мисли за намаляване или премахването на тази такса за етническите българи в Украйна? Причините, поради които Ви зададох този въпрос, са че наистина съзираме опасност от неонацистката партия „Свобода”, която активно афишира, че иска да асимилира тези райони в Украйна, населени с българи, и затова съзираме опасност от бежанска вълна. В крайна сметка позицията на партия „Атака” е, че е по-добре в България да се заселят 100-200 хиляди православни християни и българи, отколкото 100 или 200 хиляди араби и чернокожи, сред които ислямисти и терористи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Монев, няма как да не отбележа, че имаше лек расистки елемент във Вашето изказване. Бих казал, че е добре в българския парламент да се въздържаме от подобни изказвания, но, разбира се, Вие сте в правото си да ги направите. Мисля, че България не е изправена пред такъв избор – или 200 хиляди от друга националност и етнически произход, или 200 хиляди от български етнически произход. Второ, наистина въпросът за облекчаване на визовия режим и намаляване на таксите беше обсъден на едно от последните заседания на Съвета по външни работи на Европейския съюз. Не е възможно Българя да въвежда диференциран подход към стойността на визите, които се издават за етнически българи или за представители на други малцинства и изобщо за граждани от друг произход в Украйна. Но това, което обмисляме, е възможността в резултат на заключенията на Съвета по външни работи и предложения да бъдат намалени по възможност таксите в определени случаи, това да се направи. То ще важи както за етнически българи, така и за други граждани на Украйна. Тъй като обаче това е въпрос, който трябва внимателно да бъде обсъден, към този момент не сме обявили решение в тази посока, но, пак подчертавам, внимателно се обсъжда от дирекция „Консулски отношения” и, разбира се, с ръководството на Министерството на външните работи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 11 март 2014 г. в интервю пред „Дойче Веле” Вие заявявате, господин министър, по повод на насрочения референдум в Автономна република Крим, буквално цитирам: „По начина, по който се организира това допитване, не виждам никакво основание България да признае резултатите от него”. Това Ваше изявление беше повторено на следващия ден в интервю пред „24 часа”, а след това и директно пред Комисията по външна политика. Това ми дава основание да задам въпроса: това ли е официалната българска позиция по насрочения референдум и с какви мотиви страната ни няма да признае едно такова допитване? А ако българите в автономната република поискат и те да се самоопределят и поискат самоопределение? Просто отговорете: това ли е официалната българска позиция? Стана ясно на комисията, че тя не е съгласувана с Парламента, който е върховният орган в държавата и не се споделя от политическите сили, които са в българското Народно събрание. Май само подкрепата на Президента чух днес от неговите изявления и от ГЕРБ донякъде. Отговорете ни наистина какви мотиви ще извадите да не признаете желанието на едни хора да се самоопределят с референдум, който е най-демократичното средство? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Бих искал да започна с няколко правни аргумента в тази връзка. Такъв референдум е в нарушение с Конституцията на Украйна, където в чл. 134 е посочено, че Автономна република Крим е неразделна съставна част на Украйна и решава въпроси, свързани с нейното управление в рамките на Конституцията на Украйна. Съгласно чл. 135 правните актове на Върховната Рада на Автономна република Крим и решенията на Съвета на министрите на Автономна република Крим не трябва да противоречат на Конституцията и законите на Украйна и трябва да бъдат приети в съответствие с и в изпълнение на Конституцията, законите, актовете на Президента и кабинета на министрите на Украйна. От тази разпоредба може да бъде направен извод, че Конституцията на Автономна република Крим и законодателството на Крим не могат да бъдат в противоречие с Конституцията на Украйна и с нейното законодателство. В Конституцията на Украйна, Глава трета „Избори и референдуми” е записано: „Промени в териториалната цялост на Украйна могат да се осъществяват само след провеждането на общонационален референдум”. Затова този референдум сам по себе си не може да бъде основание за промяна на териториалните граници на Украйна. Що се отнася до международно-правните аргументи следва да се отбележи, че съгласно чл. 1, ал. 2 на Устава на ООН, самоопределението на народите е залегнало като принцип, а не като право, а по отношение на правото на външно самоопределение на езиковите, етническите и религиозните малцинства, както и на автохтонното население следва да се прилагат специални норми и инструменти. При изложените аргументи и позицията на Европейския съюз за регулиране на кризата с дипломатически средства и с действия, съобразени с украинското и международното право, както и предвид кратките срокове за провеждането на обявения референдум в една силно конфронтационна среда, под пряката заплаха от руска военна интервенция, произтичаща от решението на Съвета на Федерацията на Русия от 1 март, считам, че няма достатъчно основание да се твърди, че ще бъдат спазени нормалните демократични процедури. Заедно с това Организацията за сигурност и сътрудничество отказа да изпрати наблюдатели. Нещо повече: в сегашната сложна обстановка, референдумът не допринася за намиране на мирно политическо решение на кризата в Украйна, а задълбочава вътрешно-политическите конфликти и сепаратистките тенденции в Украйна. По този въпрос вече се произнесе Европейският съвет на своето извънредно заседание на 6 март миналата седмица, заявявайки, че решението за провеждане на референдум е нелегитимно. Към момента няма нито една международна организация или държава, която да е подкрепила провеждането на референдума, освен Руската федерация. България подкрепя суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна. Тази позиция беше изразявана нееднократно и поне до този момент има широк политически консенсус. Въз основа на това, както и на правните политически аргументи изразих мнение, че България няма основание да признае резултатите от този референдум. Референдумът в Автономна република Крим ще бъде предмет на обсъждане и на предстоящия Съвет по външни работи на Европейския съюз в понеделник. Официалната позиция, която ще взема като министър на външните работи на Република България, ще бъде съгласувана с българските институции. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, благодаря Ви за лекцията, която изнесохте, по конституционно право и Вашите виждания за конституциите на Украйна. Обаче така и не разбрах за коя Конституция става дума – онази, върнатата под дулата на оръжията, или действащата Конституция? Всъщност това няма и голямо значение, защото стана ясно, че – изразих мнение – цитирам Вашите думи, тоест това е мнение, а не официална българска позиция, че няма да признаем референдум в Автономна република Крим. Както стана ясно, Партия „Атака“ е единствената политическа сила, която признава и ще признае такъв референдум. Странно е, че без подкрепата на Парламента си позволявате подобни твърдения, подобни позиции. И още нещо. След като не получихте тази парламентарна подкрепа, която Ви се полага като министър – ще си подадете ли оставката, господин Вигенин, след този гаф, който е посещението в Украйна и изявлението Ви за референдума в Крим? Благодаря Ви за вниманието.

Искам да обърна внимание, че позицията, която изразих, господин Лаков, е дадена в интервю за „Дойче веле“ след посещението ми във Федерална република Германия. Неправилно бях цитиран след това в българските медии, че това е позицията на България. Аз неслучайно съм казал, че не виждам основания България да признае резултатите от този референдум – дали тя ще го признае накрая, ще решим в резултат, разбира се, на обсъждане с Президента, Премиера. В случая, по отношение на законността на този референдум, не мисля, че е необходимо решение на Народното събрание, тъй като Конституцията не предвижда подобни действия, имам предвид българската Конституция. А що се отнася до другите въпроси, те присъстват и в предишната, и в сегашната Конституция на Украйна. Така че позицията, изразена от редица международни организации, държави членки и Европейския съюз, води именно в тази посока. Официално решение по въпроса Съветът на външните министри ще вземе в понеделник, а след това в рамките на заседанието на Европейския съвет, убеден съм, този въпрос ще бъде поставен отново. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обичаме да казваме, че България е държава, която е входа на Европа към Азия, разположени сме на кръстопът. Обичаме да ги казваме тези неща, обаче явно не обичаме да печелим от това. Как може да се печели? Може да се печели, когато се налагат транзитни такси. Всички знаем за проблема, който имаше между турските и българските превозвачи. Сега в момента този проблем е в процес на преговори, чака се в Турция да минат местните избори. На 5 февруари, това е на експресния парламентарен контрол, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е попитал премиера Орешарски дали по някакъв начин ще искаме съдействие от Брюксел, помощ от Брюксел, европейска солидарност – Европейската комисия, Евросъюзът, общо казано, да ни помогне в спора с Турция. Тогава господин Орешарски отговаря, че на този етап няма да намесваме Брюксел, но уверява, че ако тези преговори по някакъв начин зациклят, нещата не се получат, ще намесим и Брюксел. Сега Ви давам информация от 10 март как се водят тези преговори – Турция категорично не иска да плаща транзитни такси. Казваме: „Откъде пари в България за пенсии, за това или онова?“ – ето откъде пари. Според заместник-министъра на транспорта Антон Гинев 128 хиляди преминавания на година има в България само в едната посока от Турция. Сто двадесет и осем хиляди като го умножим по две и като го умножим по таксата, която искаме – 43 евро, получават се доста пари. Турция обаче отказва да плати тези пари. Ето ситуация, която предполага, че ние вече можем да намесим Брюксел в този спор и да искаме нещата да бъдат уредени по правния начин. Моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли стъпки в тази посока?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Чуколов, Вие днес развихте допълнително Вашия въпрос. Мисля, че основните въпроси по тази тема би следвало да се отправят към министъра на транспорта, но все пак. Дали въпросът е поставен пред Европейската комисия, респективно на друго ниво в органите и институциите на Европейския съюз? Водещо по тази тема, както казах, е Министерството на транспорта и информационните технологии. Още през месец май 2013 г. то е сезирало Европейската комисия за проблемите и административните пречки, създавани от турска страна на българските превозвачи, които преминават през територията на Турция. Следва да се подчертае, че Европейската комисия не разполага с правомощия за разрешаването на въпроса, тъй като няма сключено споразумение между Европейския съюз и Турция в областта на превоза на стоки. Съществуващият Митнически съюз между Европейския съюз и Турция не регулира транспортните услуги. В тази ситуация въпросът за транспортните квоти се регулира от двустранни споразумения и международни договорености. Позицията на Европейската комисия е потвърдена от комисаря по транспорта Сим Калас през месец юли 2013 г. в отговор на парламентарен въпрос пред Европейския парламент. Въпреки липсата на правомощия, Европейската комисия в отговор на отправената от България молба за съдействие ни е информирала, че е посъветвала Турция да проведе необходимите консултации с българската страна, като е подчертала необходимостта от правилното прилагане на международните договорености, с оглед ефективно функциониране на... Избягал ми е един ред тук, извинете, трябваше да прегледам по-внимателно текстовете, които са ми дадени, но, така или иначе, смятам, че смисълът се разбра. По отношение на проблемите по границата от февруари месец бих желал да подчертая, че вдигането на блокадата и възможностите за провеждане на среща на двамата министри на транспорта бяха реализирани и със съдействието на външния министър Давутоглу, с който бях в непрекъснат контакт. Тази тема беше засегната и по време на неговото посещение в София в края на месец февруари, беше констатиран напредък и взаимно желание за окончателно и взаимоизгодно решение. В тази връзка на 6 и 7 март се проведе техническа и експертна среща по въпросите на автомобилния транспорт между двете страни. Основа на срещата бяха преговорите по изменение и допълнение на Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция за международен превоз на пътници и товари по шосе, подписана на 6 януари 2012 г. в София, която все още не е ратифицирана. Българската страна предложи конкретни изменения на текстовете на спогодбата във връзка с бъдеща либерализация на разрешителния режим, като турската страна пое ангажимента да ги разгледа в най-кратък срок и съответно да изпрати своите конкретни предложения. Благодаря.

Благодаря Ви. Излиза така, че премиерът Орешарски, когато е отговарял на въпроса на господин Сидеров, не е бил точен и коректен, защото всъщност каза, че тепърва ще говорим с Брюксел относно този проблем, просто сега засечката се получи. Вижда се обаче, че турската страна върши това, което е в турска изгода – преговори, при които иска да направи така, че възможно най-малко средства да остават в България. Ние сме се обърнали към Брюксел и той казва: „Оправяйте се сами!“. Какво може тази Европейска комисия?! Само да казва кой в България е лош и кой е добър ли? Да ни сочи с пръст и да казва: „Оправете това или оправете онова!“ Да ни командорят от Брюксел, а ние тук стоим и ги слушаме. Когато обаче поискаме някаква помощ от тях, какво се получава –„Оправяйте се!“. Това не е състоятелно. Призовавам Ви за по-твърда позиция, изискваща позиция. Изискваща позиция! Иначе, кой евродепутат задал въпрос, кой му отговорил – са някакви подробности, тук трябва да имаме твърда позиция. Когато се преговаря с Турция, в тази зала има експерти и могат да Ви кажат, че когато се преговаря с тях, трябва твърда позиция, защото те водят преговори по агресивен начин, по начин, по който най-накрая завършва всичко в тяхна изгода. Хайде един път тези преговори да свършат в българска изгода! Този процес ще го следим и естествено ще задаваме въпроси.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! По време на управлението на ГЕРБ бяха въведени правила, с които при издаването на визи за посещение на Република България се въвеждаха като посредници частни фирми при осъществяването на процедурата. Тази практика оскъпяваше цената на визата, в някои случаи двойно. Оказа се крайно непопулярна мярка както за туроператорските фирми, така и за чуждестранните граждани и граждани, кандидатстващи за визи. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: съществува ли и сега тази практика? Какво е отношението на Външно министерство към нея и какво се прави за прекратяването, ако все още е така?

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, благодаря Ви за възможността да запозная народните представители с важна страна от визовата дейност на българските дипломатически и консулски представителства, по-конкретно с мястото на посредничеството на външни изпълнители при подаване на заявления за български визи. Възможностите за сътрудничество на консулските служби с външен изпълнител по принцип е регламентирано в чл. 43 от Регламент 810/2009 г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на Визов кодекс на Общността и в чл. 45 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Това е практика на визовата дейност, възприета в различна степен от редица държави, в това число държави – членки на Европейския съюз. Съгласен съм с Вас, че посредничеството на външни изпълнители довежда до оскъпяване на цената на визите и се възприема с недоволство от туроператорските фирми и чуждестранните граждани, които желаят да посетят България. В края на месец май миналата година новото ръководство на Министерството на външните работи завари неприемливи практики на преднамерено ограничаване на приемането на заявления за визи в консулските служби на нашите дипломатически и консулски представителства, в това число въведени квоти за туроператорските фирми и за чуждестранните граждани за внасяне заявления за визи. По този начин принудително бяха пренасочвани туроператорите и чуждестранните граждани за подаване на заявления в посреднически частни фирми. В министерството незабавно бяха предприети действия за прекратяване на тези порочни практики. Бяха дадени своевременни указания до всички дипломатически и консулски представителства за практическо осигуряване на свободен избор на всички кандидати за виза и спазване на принципа на доброволността при подаване на заявления както в консулските служби на дипломатическите и консулските представителства, така и в офисите на външния изпълнител. Тези указания стриктно се изпълняват и понастоящем всяка туроператорска фирма или чуждестранен гражданин може свободно да избира къде да внесе заявленията за виза – направо в консулската служба на наше дипломатическо или консулско представителство, или в офиса на външния изпълнител. По този начин в консулските служби на нашите дипломатически и консулски представителства се подават преобладаващата част от заявленията за визи, като на външните изпълнители в това отношение се отрежда спомагателна роля. По отношение на облекчаване на дейностите на туристическите агенции бих искала да Ви информирам, че наред с премахването на квотния принцип при внасяне на заявленията за визи в консулските ни служби, бе осигурена възможност те да подават заявленията за визи на техните клиенти чрез системата за електронно подаване на визи, така наречената „е-виза”. За целта в редица консулски служби бе организирано обучение за работа с е-виза на служителите на фирмите. В заключение бих искал да Ви уверя, че предприемането от ръководството на Министерството на външните работи на комплексни, организационни и технически мероприятия за засилване на капацитета на консулските служби на нашите дипломатически и консулски представителства създават условия за осигуряване на успешен летен туристически сезон през настоящата година. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, това, което разбрах от Вашия отговор, е, че тези фирми, така или иначе, все още съществуват и през тях минава тази процедура по издаване на визи. Всъщност Вие продължавате делото на Младенов. Това е, което аз разбирам от Вашия отговор. В крайна сметка тези фирми все още ги има. Какво излиза, че консулите по света имат същата функция като фирмите, които помагат за издаване на тези визи? Къде е държавата в случая? Защо е необходимо тази процедура да минава през фирма? Нали затова имаме консулства, затова имаме консули! Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Александрова, поемам ангажимента писмено да Ви предоставя по-разширена информация по тези въпроси. Да, тези посреднически фирми съществуват. Казах Ви, че имаше порочната практика умишлено кандидатите за визи – граждани или туроператори, да бъдат пренасочвани от българските консулски служби и съответно дипломатическите представителства към тези фирми. Смисълът на съществуването на тези изнесени визови центрове, които се ползват на практика от всички страни – членки на Европейския съюз, е, че понякога самата процедура е по-лесна. Тъй като тя е оскъпена, там отиват по-малко хора и тези, които предпочитат да не чакат на опашка примерно – опитвам се да го обясня по-достъпно, имат възможността да отидат в тези изнесени визови центрове. Това, което те правят, е да съберат необходимите данни, след което събраната информация се предоставя на консулските служби за издаване на визи. Това се случва на база договор и съответните сертификати, които въпросните изнесени визови центрове имат. Порочната практика, която имаше преди, както казах и в отговора беше умишлено да бъдат пренасочвани граждани и фирми към тези изнесени визови центрове. Не искам да спекулирам с каква цел, но самият факт, че е съществувала такава практика, за мен повдига известни въпроси. Впрочем договорът с въпросната компания VFS Globul беше предмет на анализ и проверка от страна на Инспектората на Министерството на външните работи, които възложих. В самия договор не бяха установени нарушения или заложени практики, но това, което видяхме на място, още в първите дни, когато бях определен за министър на външните работи, бяха такива практики в някои ключови столици и страни. Те са прекратени към настоящия момент и гражданите, и фирмите могат свободно да подават заявления за визи в консулствата на Република България. Стриктно следим да не се възстановяват такива практики. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, на 5 октомври 2013 г. ловна дружинка от село Очуша, членуваща в Ловно-рибарски съюз „Сокол 1898” в град Долна баня се събира за откриване на ловния сезон. На мястото на срещата, където се оформят необходимите документи и се провежда инструктаж за мерките за безопасност се явяват служители на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Костенец” и с мотива да бъдат избегнати инциденти отнемат одобрения график и разрешително за лов за провеждане на ловни излети от председателя на ловната дружинка от село Очуша. Съставен е констативен протокол Серия Р11Л № 020342 от 5 октомври 2013 г. Деянието е извършено по устна заповед на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Костенец” при Югозападно държавно горско предприятие. Основание за отнемането на графика е Заповед № РД-49-183 от 3 октомври 2013 г. на министъра на земеделието и храните. Заповедта е изготвена и внесена за подпис при Вас от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, който допреди няколко месена беше секретар в Централното управление на Съюза на ловците и риболовците в България – национално сдружение, в чиято полза е издадената заповед. Чрез нея Вие като министър определяте промяна на границите на ловностопанските райони, като на землищата на три населени места се обособява един ловностопански район. Не се отчита при издаване на въпросната заповед, че върху землището на село Очуша има обособен ловностопански район, за който има сключен договор за стопанисване, подписан на 3 октомври 2012 г. между „ДГС Костенец” и ЛРС „Долна баня-1898”. Това показва, че не е налице никакво правно основание за отнемане на план за отстрел и разрешително за лов, а е търсено само удовлетворяване на конюнктурни интереси. На мястото на изгонената ловна дружинка е допусната друга, която е ловувала в землището на село Очуша на 5 и 6 октомври 2013 г. Ловуването на „новопоявила се” дружинка в ловния район е можело да предизвика нежелани последици, като само благодарение на здравия разум на ловците от село Очуша не се е стигнало до нежелани последици. Ловната дружина на село Очуша ловува като пълноправен член на ЛРС „Долна баня-1898” на землището на селото и ловуването на каквато и да е друго група е бракониерство. От тук произтичат множество въпроси, свързани с Вашата политика за управление на ловностопанската дейност и прилагането на нормативните актове. Кой е допуснал на землището на едно населено място да бъде създадена втора дружина, като в закона ясно е написано, че на землището на едно населено място може да има само една ловна дружина? Кой е допуснал да бъдат издадени разрешителни за лов на дружина на населено място, за което има сключен договор за стопанисване да дивеча с друго сдружение, който е в сила и не е отменен? Господин министър, подобни случаи в момента има в ловните дружини на много други населени места. Това пристрастно отношение на Министерството на земеделието и храните само към едно национално ловно сдружение с пряко нарушаване на законовите разпоредби ми дава основание да отправя следното питане към Вас: Имате ли ясно определени, след обществено обсъждане, виждания за развитието на ловното стопанство у нас? Ще се върне ли старият модел за липса на алтернатива за избор на ловно сдружение за желаещите да практикуват ловния спорт у нас?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Танева, господин Танчев! Бих отговорил следното на Вашия въпрос. Има разработен Проект за стратегия за развитие на ловното стопанство в България за периода 2012-2027 г. Стратегията има за цел да очертае насоките за развитие на ловното стопанство в условията на пазарната икономика и да отговори на предизвикателствата на новите виждания за устойчиво развитие и опазване на всички животни. Стратегията се изготвя в период, когато може да се отчетат всички грешки от последните години на прехода, да се изведат поуки от огромния положителен опит както в страната, така и от опита на развитите европейски страни. България е част от Европейското пространство, а Европейският континент е най-богатият континент на дивеч, въпреки индустриализацията, развитата инфраструктура и гъсто разположените населени места. Ние също трябва да бъдем част от това достижение на Европа. В рамките на Международното ловно изложение „Природа, лов и риболов – 2013 г.” на Международния панаир в град Пловдив на 20 март 2013 г. беше представен този Проект на стратегия за развитие на ловното стопанство в Република България за периода 2012-2027 г. пред широк кръг експерти, работещи в областта на ловното стопанство, представители на Националната ловна организация, Българския ловно-рибарски съюз, неправителствени организации и представители на общинските гори в България. Проектът на стратегия за развитие на ловното стопанство в Република България за периода 2012-2027 г. беше приеман на три етапа от Експертен съвет към Изпълнителната агенция по горите, създаден със заповед на изпълнителния директор от 11 април 2013 г., като окончателен отчет беше представен и приет на 19 април 2013 г. Предвижда се до края на месец април 2014 г. провеждането на обществено обсъждане с всички заинтересовани страни и след отразяване на евентуалните становища и бележки да бъде предложен за приемане от Министерския съвет. Що се отнася до Вашето питане – дали ще се върне старият модел за липса на алтернатива за избор на ловно сдружение за желаещите да практикуват ловния спорт у нас, поставеният въпрос от Вас касае организационния живот на ловните сдружения и зависи изцяло от избора на самите ловци. Още повече, че съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча ловните сдружения по чл. 30 от същия закон могат да се обединяват на доброволен принцип. Към момента няма индикации, че този принцип трябва да бъде променян. Информирам Ви, че на 21 и 22 ноември 2013 г. в района на дейност на Държавно ловно стопанство „Витошко – Студена” беше проведена работна среща относно направените предложения от ловните сдружения за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. На срещата присъстваха представители на Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите, държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, представители на Министерството на вътрешните работи, Лесотехническия университет, Националното ловно-рибарско сдружение, Съюза на ловците и риболовците в България и Българския ловно-рибарски съюз, които представляваха почти всички заинтересовани страни. Едни от най-важните въпроси, които бяха коментирани, са свързани с промяната на границите на ловните дружини да става по предложение на управителния съвет на ловните сдружения, границите на ловностопанските райони, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 5, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, да останат в границите на ловните дружини. Приемането и напусканите от страна на една или няколко ловни дружини в ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча да става с представянето на протоколи от проведени общи събрания на ловните дружини, от които да е видно, че решенията са взети с обикновено мнозинство от членовете на ловните дружини. По почти всички, дебатирани на срещата, въпроси бяха постигнати принципни съгласия от страна на участниците в работната среща. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин министър. От Вашия отговор това, за което мога да кажа, че ме удовлетворява, ако точно съм Ви разбрала, е по повод подготвените очевидно промени в Закона за лова във връзка със стратегията, която обявихте. Казахте, че няма индикации да се променя доброволният принцип на сдружаване – сдружаването винаги може и става само на доброволен принцип, но ще помоля да конкретизирате и възможността за членуване в съюзи с алтернатива. Знаете, че допреди промените през предходния мандат имаше само едно законово уредено сдружение на ловците – нещо, което е много важно. Бих направила също така следните забележки. Сега разбирам от Вас за представената Стратегия за развитие на ловното стопанство, че е представена за обществено обсъждане в Пловдив. При приемането на стратегически документи, за който и да е от секторите в земеделието и свързаните с него дейности, в момента и горите, и ловът са под управление на Министерство на земеделието и храните, винаги съм поставяла въпроса, че е редно и нормално такива стратегически документи да се поставят на обсъждане в ресорните комисии, а в Комисията по земеделието и храните такъв документ не е обсъждан – нито само с политическия кабинет, нито с браншови организации. Не считам, че това е правилно. Във връзка с това тази стратегия би следвало да бъде изготвена и на базата на анализ от досегашното прилагане на закона, какъвто не чух да казвате, какъвто не е постъпвал в комисията – нито анализ от досегашното прилагане, нито въпросната стратегия. Може ли тогава да получа информация, има ли изготвен такъв анализ, въз основа на който е предложената от Вас стратегия? Ако има такъв анализ, например на мен доколкото ми е известно, в момента има 142 действащи договора за предоставяне и отдаване под наем на ловни участъци, колко са събраните приходи от тези договори и за какво са инвестирани събраните средства?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Танева! Тази стратегия е представена в рамките на Пловдивското изложение „Природа, лов и риболов” на 20 март 2013 г. Не мога да дам подробности за нея, защото е била при друго правителство, но в крайна сметка няма значение при кое правителство е била. Радостно е, че се е приела от всички браншови организации, където се е обсъждала. Съгласявам се с Вас, че естествено преди това е трябвало да бъде обсъдена в Комисията по земеделието и горите. В настоящия момент тя е достатъчно популяризирана, обсъждана. Ако в министерството има допълнителни забележки, бихме ги отразили. Попитахте ме за приходите на ловните дружини. Може би в допълнителен писмен отговор ще се задължа да Ви отговоря на този въпрос. Относно обособяването на втори ловни дружини в землището на едно населено място – това е също много важен въпрос. В много случаи твърденията не отговарят на истината, защото ловностопански райони в различни места могат да създават такива със заповед на министъра, но го правят без такава заповед. В крайна сметка такива дружини са незаконосъобразни за едно и също землище и на една и съща площ, а в някои случаи дори фигурират едни и същи хора. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, от казано от Вас става ясно, че съществуват случаи и практика във Вашата администрация по повод издаване и подписване на документи, включително и предоставяни за подпис на Вас, които противоречат на законови норми за уреждане на правата и задълженията за лов. В този аспект на мисли бих Ви препоръчала да изследвате виновните лица, които са подготвяли съответните документи и са Ви ги предоставяли за подпис. На практика с това са Ви принудили да нарушите действащия Закон за лова. Второ, което искам да изкажа като отношение: да, Вие сте прав. Стратегията може да е била през месец март миналата година и да не е минавала на обществено обсъждане. Изключително важно е обаче тя да мине на такова, преди да пристъпите към промени, да мине през дебати в парламентарните комисии и да бъдат защитени основните права на ловците в отделните населени места и свободата на сдружаването и членството им там, където пожелаят.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Прилагането на подхода „Лидер”, като част от Програмата за развитие на селските райони, доведе до създаване на капацитет у местната общност за програмиране и реализиране на цялостна политика по развитие на територията, която се заема. Самият подход се реализира чрез публично-частно партньорство и към момента има сформирани 35 местни инициативни групи, които изпълняват стратегии за местно развитие, създадени от населението по населени места. Във времето за изпълнение на заложените в Стратегията за местно развитие дейности се инвестираха средства, време за развитие на работещи екипи, местни лидери, местна общност, създаване на предпоставки за развитие на силни неправителствени организации от земеделския и частния сектор. Прилагането на подхода започна плахо и с много трудности поради липса на капацитет в управляващия орган на Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие” и самите местни инициативни групи. Вследствие на упорита работа и желание за постигане на резултати, за да се защити името на България като работеща и коректно усвояваща страна пред европейските партньори, се набра скорост, натрупа се опит и в момента стратегиите се изпълняват с усилени темпове. Местните инициативни групи се превърнаха в ключов фактор за развитието на общините, където бяха създадени. Интегрирането на подхода „Лидер” в Програмата за развитие на селските райони на всяка страна членка постига добри резултати. Вследствие на това Европейската комисия предвижда бюджет в двоен размер за програмния период 2014-2020 г., като идеята е да се покрият повече територии, определящи се като селски. В унисон с тази политика е заявеното намерение от Министерството на земеделието и храните през следващия програмен период да се покрие по-голяма част от територията и населението от селските общини със стратегии за местно развитие чрез изграждане на партньорство между съседни територии. Практиката в страните, прилагащи подхода „Лидер”, е всяка следваща стратегия да е на по-голяма стойност от предходната. Във връзка с това отправям към Вас следното питане: каква ще бъде политиката на Министерството на земеделието и храните при избора на местни инициативни групи за следващия програмен период? Какви ще са критериите за определяне размера на бюджетите на местните инициативни групи: брой жители, гъстота на населението, процент на изпълнение на Стратегията за местно развитие за текущ програмен период или други? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гуджеров и господин Иванов! Подходът „Лидер” представлява интегриран подход на политиката за развитие на селските райони. Той е основан на териториален принцип, който има за цел да идентифицира конкурентните предимства на дадена територия и да предложи ефективна стратегия за нейното развитие. Подходът се основава на добре функциониращи местни инициативни групи, които обхващат хомогенна, социално свързана територия с общи традиции, местна идентичност и обединяват публични, частни и граждански организации, действащи на тази територия. Местните инициативни групи вземат решение за приоритетите за развитие и проектите, които ще изпълняват на дадена територия, по Стратегията за местното развитие. Основната цел на подхода „Лидер” за програмния период 2014-2020 г. съгласно Приоритет 6.б на Регламент от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е стимулирането на местното развитие в селските райони. Целта на дейностите от подхода „Лидер” е да се запазят постигнатите през програмния период 2007-2013 г. резултати и да се засили участието и организирането на местната общност в процесите на развитие на селските територии. В Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. подходът представлява отделна мярка от програмата, състояща се от подмерки, отговарящи на задължителни елементи. За финансиране на дейностите по местното развитие са предвидени минимум 5% от средствата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по тази програма. Въпреки че воденото от общността местно развитие е част от Шести приоритет на Европейския съюз за развитие на селските райони, то допринася и за други приоритети, включени в програмата. Подходът „Лидер” се прилага на територията на селските райони, като всяка Стратегия за местно развитие обхваща територия с население между 10 хиляди и 150 хиляди жители. Според националната дефиниция за „селски райони” в обхвата на „Лидер” в програмния период 2014-2020 г. попадат 231 общини. Отчитайки опита в прилагането на подхода „Лидер” през програмния период 2007-2013 г., най-голям е делът на одобрените местни инициативни групи – 18 на брой, които обхващат територията само на една община. Двадесет от местните инициативни групи, получили финансиране, представляват обединение между две общини, а четири местни инициативни групи – обединение от три общини. Само една местна група обхваща територията – не цялата, на четири общини. Средният брой жители за една община в обхвата на местната инициативна група е 14 хиляди жители. Тъй като прилагането на подхода „Лидер” има за цел и насърчава обединението на две и повече общини при формирането на една местна инициативна група, управляващият орган на програмата създава условия за стимулиране на сдружаването, без да се ограничава възможността за финансиране и на групи, действащи на територията на една община. За местните инициативни групи с население до 15 хиляди жители е предвиден бюджет за изпълнението на проекти по Стратегията за местно развитие в размер на 1 млн. евро. За групи на територия с население над 15 001 жители, бюджетът за проекти към Стратегията за местното развитие ще бъде в размер на 2 млн. евро. Предвид структурата на населението в селските райони и факта, че 117 от всички общини са под 10 хиляди жители, се предоставя възможност на по-слабо населените общини чрез обединение в местни инициативни групи да участват в прилагането на подхода „Лидер”. По този начин се гарантира по-широко прилагане на подхода „Лидер” от това през настоящия програмен период, като планираният индикативен брой одобрени местни инициативни групи е 60 на територията на 50% от общините в селските райони. Предвижда се първите стратегии за местно развитие, да бъдат одобрени в рамките на две години след одобрението на Споразумението за партньорство. Допълнителни стратегии могат да бъдат одобрявани не по-късно от 31 декември 2017 г. През програмния период 2014-2020 г., „Водено от общностите местно развитие” ще се финансира основно чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като инструмент за развитие по един или повече от приоритетите на Европейския съюз за развитие на селските райони. В заключение бих искал да отбележа, че към настоящия момент са изготвени работни варианти на програмните документи. Те са обособени на заседание на фокус групите към тематичната работна група по Програмата за развитие на селските райони, както и на заседанията на самата тематична работна група, проведени на 11 декември 2013 г. и на 10 февруари 2014 г. Официално Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., ще бъде изпратена за одобрение от Европейската комисия не по-късно от три месеца след официалното изпращане на Споразумението за партньорство на Република България. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, първо, споменахте, че подходът „Лидер“ има бюджет 5% от Стратегията за развитие. Поне лично според мен бюджетът можеше да е малко по-висок, понеже предвиждате създаване и нови 60 местни инициативни групи. По повод на сдружаването, може би е добре да се проучи малко по-задълбочено практиката, защото сдружаването невинаги дава добри резултати. Поне моето наблюдение показва, че когато една местна инициативна група изпълнява Стратегия за местно развитие в рамките на една община, резултатът е по-добър, честно казано. От това, което казахте, разбрах, че сте се съсредоточили главно върху броя жители. Честно казано, мисля, че това може би трябва да се преосмисли и да приемете малко по-диференциран подход от гледна точка на това, че някои местни инициативни групи не успяха да натрупат капацитет, техният бюджет ще остане неусвоен и средствата ще бъдат връщани. Според мен би трябвало да има възнаграждаващо разпределение на бюджети за тези местни инициативни групи, които са успели да реализират бюджета си, успели са да постигнат индикаторите, които са заложени, защото в крайна сметка това е и стимулиращо самите местни инициативни групи да работят добре. Ще задам само един въпрос: има ли възможност да се подходи по-диференцирано към финансирането и резултатите от настоящия период, който изтича, да бъдат взети под внимание? И съответно тези, които са показали добри резултати, да получат по-голям бюджет, защото те могат да осигурят неговото разходване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гуджеров. Аз приемам тези препоръки, които отправихте в първата част на изказването си, обаче не мога да Ви дам конкретна информация за промяна в средствата или по-скоро стимулиране на онези, които са се справили добре през миналия период. Целта на програмата е да могат да се стимулират и нови инициативни местни групи, така че да се помогне на повече групи. Естествено е, че по този начин, който Вие предлагате, е добре да се стимулират тези, които досега са се справяли, но целта е да бъдат включени и други такива местни групи, за да се разшири ареалът на тази програма. Виждаме, че има полза от мярката, която се прилага. Напоследък виждаме активността на много от тези местни инициативни групи се засили, подписали сме доста продължения, които досега са съществували, така че тази подмярка за мен е много успешна и така трябва да продължава занапред. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, може би не се изразих достатъчно добре. Аз нямам против от гледна точка разширяването на обхвата на местната инициативна група. Напротив, приветствам го. Това е нещо много добро и то трябва да се прави. Обаче поне за тези 35 местни инициативни групи, които са били активни през този период, които са били действащи, поне за тях може да има диференциран подход. На тези, които не успяват да изпълнят стратегиите си дори на 50%, даването отново на същия бюджет означава, че отново ще имаме 50% неусвоен бюджет. А тези, които са успели да го усвоят на 90%, това означава, че те вече успяват да усвояват бюджет, имат изграден капацитет, имат мрежа от бенефициенти и могат да реализират проекти. Това е, което исках да кажа. Надявам се да го вземете под внимание. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, въпросът следва да се преформулира, че не е за подготвени промени, а за вече извършени такива, но поради това, че възможността за парламентарен контрол към министъра на земеделието и храните става на по-късна дата, някои от действията вече са станали. Поради важността обаче на това, което стана, не съм оттеглила въпроса и ще го задам. Съгласно Устройствения правилник на Изпълнителната Агенция по горите функционира Дирекция „Опазване на горите и лов” с два отдела: отдел „Лов” с щат 4 бройки и отдел „Опазване, превенция и контрол на горските територии” с щат 8 бройки. Тази Дирекция с общо 12 броя по щат на практика е специализирано звено за подвижна охрана и контрол и беше известна като „мобилните групи за охрана”. Задълженията, които изпълнява, са контрол и проверки на територията на цялата страна по съответната заповед на изпълнителния директор на ИАГ или директора на дирекцията за спазването на законовите разпоредби при извършването на дейностите в горските територии и при провеждането на лова. Предвид факта, че специализираното звено за подвижна охрана не е разположено на мястото, което проверява, неговите проверки и контрол не се влияят от местни зависимости, формални или неформални, и имат много добър превенционен и последващ ефект. Това звено съществува по този принцип на функциониране повече от шест години, то беше създадено и като философия при мандата на управление на тройната коалиция 2005 2009 г. По време на мандата на ГЕРБ тази политика бе запазена, както и самото звено. Очевидно напоследък при извършване на ежедневната си работа служителите на това звено са контролирали лица, които имат възможността да влияят нерегламентирано за осуетяване на подобни контролни проверки по спазването на закона. Няма как по друг начин да си обясним това, което се случи и на практика бе ликвидирано това звено. Уважаеми господин министър, основната философия на Закона за горите е да се раздели контролната от стопанската дейност в горите предвид собствеността на горския фонд, от който 73% е държавен. И това разделяне трябва да е ефективно, а не по документи. Съществуването на това специализирано звено за подвижна охрана в ИАГ доказа във времето и ефективността си, защото не познава местните особености и зависимости като независим контрол. Премахването му само ще мултиплицира пороците от съществуващите местни зависимости и влияния. Във връзка с гореизложеното, моля да ми отговорите на следните въпроси: Кой взе решението и оформи по съответния ред идеята за ликвидирането на това звено и преструктурирането му, с което на практика досегашните горски инспектори, като мобилна охрана, ще бъдат преназначени на щатове в съответните Районни дирекции по горите? Кое провокира действията по иницииране на това преструктуриране на специализираното звено за подвижна охрана в разрез с действащия устройствен план и основните принципи на Закона за горите и подложено ли е това намерение на публичен анализ и обсъждане?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми госпожо Танева, Каратанчева, Андонов, Иванов и Бойчев! Една от основните функции на Изпълнителната агенция по горите след влизане в сила на новия Закон за горите през 2011 г. е опазването и контролът на горските територии. Контролът в горските територии се осъществява от служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури – регионалните дирекции по горите. За осъществяване на нормативно определените функции по опазване и контрол на горските територии освен експертите в централната администрация и териториалните структури, дейностите се извършват от формирани екипи горски инспектори към всяка регионална дирекция по горите, като към момента те са 441 горски инспектори. Функциите на горските инспектори, работили до 31 януари 2014 г. в Изпълнителната агенция по горите и на горските инспектори в регионалните дирекции по горите са еднакви и са определени със Закона за горите и Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Дирекция „Опазване на горите и лов”, съгласно Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите е с численост 24 щатни бройки. Към настоящия момент и на основание заповед от 19 ноември 2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, с която се въвеждат структурни промени в дирекция „Опазване на горите и лов”, изразяващи се в създаване на нов отдел „Контрол по лова и горите”, дирекция „Опазване на горите и лов” е съставена вече от три отдела. Първият отдел е „Лов и опазване на дивеча” с численост 6 щатни бройки, вторият отдел е „Опазване, превенция и контрол на горските територии” с численост 11 щатни бройки и третият отдел е „Контрол по лова и горите” с численост 6 щатни бройки. Право на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите е да определя длъжностното разписание с оглед подобряване работата на администрацията при изпълнение на нейните задължения в съответствие с действащото законодателство. Горските инспектори, работили към дирекция „Опазване на горите и лов” и „Инвентаризации и промени в горските територии”, считано от 1 февруари 2014 г. са назначени с изключение на двама, които са отказали да бъдат назначени в Регионалната дирекция по горите – град Сливен, в Регионалната дирекция по горите – град София и град Берковица, като с тази промяна се цели да бъде повишена ефективността на тяхната работа, да реагират по-бързо на подадени сигнали за нарушения в съответните региони и да бъдат значително намалени финансовите средства, свързани с командировките им. Само за изминалата 2013 г. за командировки на тези 12 горски инспектори са изразходвани 153 хил. лв., от които 53 хил. лв. са за дневни и 100 хил. лв. – за нощувки. Графиците на горепосочените горски инспектори за извършване на предстоящите проверки се изготвят от регионалните дирекции по горите, като се съгласуват с дирекция „Опазване на горите и лов” към Изпълнителната агенция по горите, така че е запазена тяхната независимост по отношение на местните структури при извършване на проверки в съответните региони. Наказанията са им евентуални уволнения и при неизпълнение на трудовите им задължения ще бъдат съгласувани с директорите на регионалните дирекции по горите, с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Продължават да се извършват специализирани акции, при които горските инспектори от една регионална дирекция по горите проверяват териториите на други регионални дирекции по горите, като с тези мерки допълнително се цели да бъде елиминиран факторът за евентуална обвързаност на местно ниво. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин министър, благодаря за отговора, стриктно написан относно новия щат, но той не дава на практика отговор на основния ми въпрос: Защо бе ликвидирано това звено за мобилна охрана, което на практика беше независимо от местните зависимости по райони в горския сектор? Вие изредихте разходите за командировки – 153 хил. лв., цитирам Ви, но ако погледнете и в интернет на страницата на неправителствена организация Ви Ви Еф, само от 2005 г. оценката за незаконния добив на дървесина е в рамките на 2 милиона кубика, а продължавайки подобни практики, ако излезе доклад към днешна дата, сигурно това би било и повече. В този смисъл тези разходи на пръв поглед могат да изглеждат високи, но на практика интересът и ефектът от превантивната дейност е измерим и той е много по-голям. Аз считам, че Вие като министър сте подведен отново от Вашата администрация, която управлява горите и сте допуснали да ликвидирате звено, което извършваше най-ефективната превантивна дейност в горите. Освен това само наблягам, че вероятно има и други подвеждания, които са направени, като например това – набраните средства за Фонд „Инвестиции в горите” в държавните горски предприятия да бъдат преведени на „Напоителни системи” за заплати. Да, трябва да се намери източник за финансиране на заплати, но може ли това да е в разрез със закона и средствата, които са натрупани в специален фонд, които са изграждане само на горска инфраструктура и пътища да бъдат на практика дадени на дружество, което очевидно е било управлявано неефективно, та макар и за изплащане на заплати? И вероятно за тези дейности един ден ще има одити, но на практика как ще понесе Вашата администрация отговорността за това, което е написала и за това, което Ви е подвела да направите?

Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Танева, може малко да се поспори относно това дали сме подведени и дали това звено е ефективно и предишното е било ликвидирано неоснователно. Естествено само след кратък анализ и след известно време, след като той действа, ще установим кое е целесъобразно. Може би сте прави, че невинаги средствата, които се изразходват за нещо, са от изключително важно значение и дали разходите по тази икономия дали няма да се окажат в крайна сметка в ущърб на това, което сме предвидили като добра практика, но Изпълнителната агенция в крайна сметка е предложила този вариант, водейки се от това, че това е справедливият начин, както беше описан в отговора. Относно втория зададен въпрос, който зададохте – за даване на средства на „Напоителни системи”, те не са дадени безвъзмездно. Тези средства се надяваме сега, след като законът е минал през Народното събрание, да бъдат отпуснати и да бъдат върнати и използвани по целесъобразност от горските дружества и предприятия. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, колеги! Процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи е регламентирана в Глава пета „Ползване на земеделски земи” от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по реда на чл. 37в от закона. Чрез тази процедура държавата разпределя частни земеделски земи. Ако до 31 юли собствениците на земеделска земя не декларират как ще стопанисват земята си, дали сами ще я обработват или ще я дадат под аренда, държавата я разпределя служебно чрез общинските поземлени комисии. Според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако няма подадена декларация за даден терен от собственика или ползвателя, тя се включва в регистъра на землището като бяло петно, разпределя се за обработване на доброволен принцип. В случай, че не се достигне до доброволно споразумение, задължително се прави служебно разпределение на белите петна. В този случай теренът се дава на ползвател с най-голям дял правно основание в него. Прилаганата процедура в последните три години обаче създаде много проблеми и те са в различни насоки. Първото е, че земята се обработва, узаконява чрез споразумение, като за земя с правно основание за ползване, а няма осъществени плащания. Това е един от основните проблеми в процедурата в закона. Второ, в голям брой от случаите участниците в процедурата не заплащат дължимите суми за ползваните имоти. Това най-често става, когато има разпределение на белите петна, но не са финализирани в споразумението. Трето, при служебно разпределение масиви за ползване се обжалват близо до 50 на сто от тях по чл. 37в, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които са одобрени, като в повечето случаи сезираният съд е установил, че жалбите са основателни, поради констатирани нарушения на административните процедури. И, четвърто, така определените рентни плащания са близо два пъти по-ниски като стойност от действащите пазарни цени. Във връзка с тези проблеми, които се регистрират във всички срещи, които се правят на територии със земеделски производители, нашите въпроси са насочени в следните направления: първо – какъв е броят на споразуменията, които са сключени през 2012-2013 г.? Какви средства са постъпили в общините? Как е определен размерът на рентното плащане? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова! Масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собственици и/или ползватели съгласно чл. 37в, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие” в срок до 5 август на съответната година. В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на Общинската служба по земеделие и представител на Областна дирекция „Земеделие”. Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по ал. 3, и дължимото от тях рентно плащане. Неразделна част от споразумението е Картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване от съответното землище. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дава възможност, когато между ползвалите не се постигне споразумение при условието на ал. 1, както и на земите, които споразумението не обхваща, да се състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви. Броят на споразуменията по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за стопанската 2012-2013 г. на територията на Република България е 1738, в това число 216 броя разпределения на ползването на земите по масиви. Съгласно Разпоредбата по чл. 37в, ал. 7 от Закона за земите, по чл. 37в, ал. 3, т. 2, така наречените „бели петна”, се внася по банкова сметка за чужди средства на общината сума в размер на средното годишно рентно плащане на землището. Сумите са депозитни и се изплащат от общината на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на Областна дирекция „Земеделие” по ал. 4 в 3-годишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2, се прилага чл. 36, ал. 6 от закона, по реда на който се оказва процедура за налагане на санкции за изземване на неправомерно владени имоти. Средствата, постъпили в общината на територията по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от закона за стопанската 2012-2013 г. за цялата страна, са 19 млн. 215 хил. лв., а общо дължимата сума съгласно заповедите по чл.37в, ал. 4 е 23 млн. 780 хил. лв. Ползвателите, които не са изплатили задълженията си по чл. 37в, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за така наречените „бели петна” за предходните стопански години, не се допускат до участие в процедурата по създаване на масиви за ползване, както и не могат да кандидатстват на търгове за предоставяне под наем или аренда на земеделски земи от Държавния поземлен фонд. Начинът за определяне на размера на рентата е регламентиран в § 2 от Допълнителните разпоредби на закона, съгласно който размерът на средното годишно рентно плащане на съответното землище от общината за предходната година се определя в левове на декар от комисия, назначена със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие”. Определянето е въз основа на данни, предоставени от съответната Общинска служба по земеделие. Средната стойност на рентните вноски е изчислена на базата на повече от половината договори, които са вписани в Службата по вписванията и регистрирани в Общинската служба по земеделие. Определеният размер на средното годишно рентно плащане се публикува в интернет страницата на съответната Областна дирекция „Земеделие”. Благодаря Ви.

Благодаря. Като се има предвид, че темата е изключително важна и освен това създава проблеми, наистина трябва да намерим начин и възможност. Надявам се Министерството на земеделието и храните да направи необходимото – промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по отношение на „белите петна” да доведе до справедливост, която най-вече се отнася за собствениците на земеделски земи. Два уточняващи въпроса. Вие казахте, че 19 милиона са получени в общините от плащанията по „белите петна”. Искам да Ви информирам, че според официална информация на Асоциацията на собствениците на земеделски земи „белите петна” са около 8 млн. дка. Ако изчислите при 20 лв. плащане рента на декар, в общините би следвало да постъпят около 160 млн. лв. Освен това, ако имате информация за 2013-2014 г., можем да се ориентираме каква е тенденцията в плащането на „белите петна”. Предвид факта, че въпросът беше зададен преди доста време и се предполагаше, че такава информация няма, затова питането беше за 2012-2013 г. Важно е да се отчете, че начинът, по който се изчислява, и както Вие казвате, рентата, не отговаря на пазарните условия и въпреки че тя е с 35-40% по-ниска от реално действащите пазарни цени, както виждаме, се намират начини и възможности да се заобиколи подписването на споразумение и земята да се ползва. И от тази гледна точка, и от Вашата информация изводът, който аз лично бих си направила, е, че ще са наложителни промени именно в тази процедура, така че да се гарантират собствениците на земеделска земя, а освен това и тези коректни платци, които имат подписани споразумения, да бъдат защитени и да не бъдат единствени при обработването на земите. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, с Ваш писмен отговор на въпрос с изх. № 02-01-194 относно статут на входирани проекти по Мярка 421 „Вътрешно териториално и транснационално сътрудничество” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Вие дадохте отговор, че подадените проекти са преминали проверка за административно съответствие и допустимост и са в процес на оценка относно обосноваността на предложените разходи. В случай на установена липса или непълнота управляващият орган ще уведоми кандидата, който в срок до 10 дни трябва да отстрани констатираните пропуски. В случай че няма нарушения, няма да има пречка представените заявления да бъдат оценени до края на месец ноември. Към днешна дата – мисля, че миналата седмица, тези проекти бяха одобрени, което е март 2014 г. Въпросът ми към Вас е: след като нямаше изпратени искания за отстраняване на липси, непълноти или несъответствия, питаме каква е пречката, която е наложила толкова голямо забавяне на оценката на тези проекти, което е приблизително 15 месеца? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуджеров, дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните организира, координира и отговаря за прилагането на мерките по Ос 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. През този програмен период Ос 4 – „Лидер”, на Програмата за развитие на селските райони в България се изпълнява по Мярка 41 – „Прилагане на стратегия за местно развитие”. Мярка 421 „Вътрешно териториално и транснационално сътрудничество” стартира най-късно през месец септември 2012 г., тъй като допустимите кандидати по нея са местни инициативни групи, получили финансиране по Мярка 41, по Мярка 431. 1. по Програмата за развитие на селските райони. Първият и единствен за 2012 г. прием по заявление по Мярка 421 „Вътрешно териториално и транснационално сътрудничество” е проведен на 8 ноември 2012 г. до 10 декември 2012 г. Бюджетът по приема е в размер на левовата равностойност на 1 млн. 26 хил. евро за заявление за подготвителна техническа помощ и левова равностойност на 4 млн. 100 хил. евро за заявление за изпълнение на съвместни дейности. По първия прием по мярката в Министерството на земеделието и храните са получени 21 броя заявления за подпомагане, подадени от 16 местни инициативни групи. Към настоящия момент 17 от подадените проекти по Мярка „Вътрешно териториално и транснационално сътрудничество” са преминали проверка за административно съответствие, допустимост и оценка на обосноваността на предложените разходи съгласно нормативно определените критерии от комисия, състояща се от експерти от дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните. Комисията приключи своята работа и на местните инициативни групи, подали проекти по поканата, са изпратени уведомителни писма за одобрение или отхвърляне. Първият прием за 2013 г. на заявителя за изпълнение на съвместни дейности по Мярка 421 е проведен на 30 септември 2013 г. до 11 октомври 2013 г. Бюджетът по приема е в размер на левовата равностойност на 1 млн. 500 хил. евро. По приема са постъпили пет проектни предложения, подадени са от четири местни инициативни групи. Вторият прием за 2013 г. на заявления за изпълнение на съвместни дейности и по Мярка 421 е проведен между 16 и 30 декември 2013 г. Бюджетът по приема е в размер на левовата равностойност – 2 млн. 557 хил. евро, и неусвоеният бюджет от предходните приеми по мярката. По приема са постъпили осем проектни предложения, подадени са девет местни инициативни групи. В момента се извършва оценка на административното съответствие на допустимост на подадените по време на двата приема в 2013 г. заявления. По всички приеми на заявления по мярката са подадени общо 34 проектни предложения с общ бюджет около 2 млн. 500 хил. евро. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, благодаря за подробно представената информация, но все пак не разбрах какво наложи това – явно грешно съм се изразил. Доколкото разбрах от Вашето изложение, не 15, а 18 месеца е забавянето за разглеждане на 21 проекта. Не е нормално това, уважаеми господин министър! Двадесет и един проекта, пак казвам, ги разглеждате 18 месеца. Наскоро имахме експертна група, която разглеждаше проектите по „Развитие и растеж” за 500 милиона. Те разглеждаха 100 проекта за един ден. Тук едно цяло министерство, цяла комисия не може да разгледа 21 проекта за 18 месеца. Тези, които са кандидатствали при първия прием, нямат възможност да кандидатстват при втория, защото не знаят дали са одобрени, или не. Това в никакъв случай не е добре. Надявам се, в дупликата да ми отговорите наистина какво наложи това голямо забавяне и какви мерки ще бъдат предприети това да не се повтаря? Именно заради такива действия имаме неусвоени средства и трудно функциониращи програми. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Гуджеров, както направих в краткото си експозе, началото на тези проекти са започнали от 2012 г. Много от тях действително са забавени. Причината – не мога да отговоря за някои от тези, които са в предшестващия период. Естествено, през нашия период на управление – от юни месец имаше няколко промени, свързани с Фонд „Земеделие”, за които, естествено, може би и ние имаме вина затова. Не бих искал обаче да нося отговорност за предишния период. Естествено, имало е някакви причини, които са попречили. Разбирам, че не е нормално толкова дълго да бъдат бавени проекти, които са от изключително важно значение за местното развитие на тези групи. Благодаря.

Уважаеми господин министър, народът казва: „Пази Боже времена, в които козите стават многобройни!”. Днес икономическата криза роди мизерия в българското село, непозната за времена дори от националните катастрофи. Въпросът ми към Вас е следният: на територията на страната е регистрирано заболяването „Заразна агалаксия” по овците и козите. През 2013 г. заболяването не беше включено в списъка по чл. 118, ал. 1 от Закона за ветеринарното дело. Ваксинирането се заплаща от собствениците на животните. От това страдат малките земеделски стопанства, бих казал, дори личните земеделски стопанства, защото те нямат такава характеристика, поради факта че предлаганите ваксини са за минимум 25 дози, без възможност да се използват пълноценно. Каква е политиката на Министерството на земеделието и храните за възможността заболяването да бъде включено в държавната профилактична програма за 2014 г.? Благодаря Ви за отговора.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Минчев, „Заразна агалаксия” е инфекциозно заболяване, засягащо дребните преживни животни, което се характеризира с клинично появяване на мастити, които водят до необратимо пресушаване, артрити и поражения на очите. Причинява се от микроорганизми, наречени „микоплазми”. Заболяването се разпространява бързо в стадото, при което е възникнало, като разпространението се дължи главно на новозакупени животни, които са били заразени. Една от профилактичните мерки е първоначално изолиране на новозакупените животни и издояването им след другите животни от стадото. Друга профилактична мярка е извършването на ваксинация на стадото. В България засега е регистрирана само една ваксина –„Агалакс S” за профилактика срещу заболяването, произведена от испанска фирма, която се продава в разфасовки 50-100-250 милилитра с цени съответно – 35 лв., 60 лв. и 138 лв. Дозата за ваксиниране на едно животно е 2 милилитра. За съжаление, фирмата не произвежда по-малки разфасовки от 50 милилитра, като стойността на ваксиниране на дребно преживно животно, в зависимост от разфасовката, е съответно: 1,40; 1,20; 1,10 лв. Република България не може да влияе на производителя в Испания да предлага по-малки разфасовки на ваксината за нуждите на нашите фермери. Министерството на земеделието и храните проведе разговори с български производител на ваксината, който я предлага на по-ниски цени, но търговците на едро на ветeринарномедицински продукти завишават нейната стойност и я изравняват с цените на испанската фирма. В държавната профилактична програма за финансиране от държавния бюджет са включени както болести, които носят непредвидими икономически загуби – като шап по чифтокопитните, „син език” по преживните, чума по дребните преживни, шарка по овцете и козите, така и заболявания, опасни за хората – „зоонози”, „антракс”, „бруцелоза”, „ку-треска” и други. При изготвянето на държавна профилактична програма е преценено, че заболяването „заразна агалаксия” не попада в списъка на особено опасните вирусни инфекции и зоонози, освен това не е масово разпространено в страната. Заразяват се единични стада, поради което е включено по т. 3 от Държавната профилактична програма за задължителни мерки за профилактиката и борба срещу болестите по животните през 2013 г., одобрена със Заповед от 17 октомври 2012 г. на министъра на земеделието и храните, където влизат профилактичните мероприятия, които не са включени в списъка по чл. 118, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и които следва да се заплащат от собствениците на животни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, Вие направихте твърде много за различни земеделски производители и животновъди, независимо от критиките. Аз искам да изразя неудовлетворението си от факта, че не се разбира, че ако в България примерно умрат 1000 кози това за чиновниците от Земеделското министерство е сигурно бездушна статистика. За хората на село обаче, за тези, изпаднали в неимоверна мизерия, това е лична трагедия. Тя лишава възрастни хора от мляко, от сирене, от месо. На всичко отгоре на село отношенията са такива, че ветеринарното обслужване предполага договор със собствениците на животни. Аз мисля, че би било много полезно да си припомним, че имахме изключително силно развита промишленост, която произвеждаше на завидно качество ветеринарни медицински продукти, и да се възложи на българските фирми, и от Министерството на земеделието да се контролира този момент, в който търговската надценка няма да се изравни със стойността на испанската ваксина. Доколкото разбрах по собствени, лични проучвания, завишаването на стойността на една ваксина е 700-800%. Аз мисля, че държавата не бива да стои безчувствена към такъв тип спекулации с мъката и с невъзможността на хората да се справят с един такъв проблем. Иначе не споря с това дали агалаксията е широко или малко разпространено заболяване, но тя ражда трагедия, а тя пък създава натрупвания, които са опасни за обществото. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Минчев, напълно се съгласявам с Вас, че стоте процента на земеделския производител е умирането на неговата коза, а не толкова, че в крайна сметка ние сме отчели, че е един малък процент. Ние не се отнасяме с безгрижие към това, което поставяте като въпрос. Затова и споменах, че проведохме среща и с наши фармацевтични предприятия, които могат многократно да представят по-ниска цена на тази ваксина. Акцентирам върху това, че причината е в това, че ветеринарните лекари я представят като чужда ваксина на цена на испанската фирма. Затова ние само можем препоръчително да отправим апел към тях все пак да купуват българската ваксина, да бъде на по-ниска цена. Сами разбирате, че когато отиде при земеделският производител на село, той не може да се вторачи и да види в банката дали ваксината е българска или испанска. Сами разбирате, че много често се ценува на такава цена, на каквато е испанската. Относно това испанската ваксина да се предложи на по-малки разфасовки, повтарям, нямаме правно основание да извършим това в България. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова, въпросът действително е много важен. Уважаеми господин министър, явно сте запознат с изключително сериозната и притеснителна ситуация относно язовирите с основно предназначение за напояване. Девет от тях са с обем под 50%. Това са: „Домлян” – на 12,5%; „Горни Дъбник” – 33; „Сопот” – 40; „Пясъчник”, „Голям язовир” – 12; „Дяково” – 46. Да не изброявам всички, тъй като съм ги описал в писмения въпрос. Най-критично е положението в „Пясъчник”, където е 12%. Най-тревожна се очертава ситуацията в област Велико Търново, където необходимите водни запаси са около 2% от необходимото. В област Пловдив – около 17. При нашите срещи със земеделски производители са споделяни силни опасения от провал на цялата земеделска година, особено за оризарите, господин министър. В тази насока са моите въпроси към Вас: Какви мерки предвиждате за справяне с кризата за напояване, която е за земеделските земи, и как ще бъдат подпомогнати засегнатите земеделски производители? Ще бъдат ли уведомени земеделските производители за конкретни капацитети от водни запаси, на които могат да разчитат преди началото на земеделската година? Въпросът е изключително важен, защото по косвен път буквално касае националната сигурност – няма ли земеделие, няма икономика. Вярвам, че сте съгласен с мен. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуджеров, действително въпросът, който поставят народните представители, е изключително важен. Струва ми се, че е зададен малко по-рано във времето. Част от тези неща действително са отговаряли за един по-ранен период като истина, но все пак през последните седмици имаше доста валежи и част от тези язовири са придобили друг обем. Въпреки всичко ще отговаря и като информация, която имаме досега. Изграденият в Република България Хидромелиоративен фонд за напояване се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането им. Общо напоителните системи обхващат над 7 млн. 400 хил. дка земеделски земи. От тях за напояване са общо 5 млн. 600 хил. дка. През 2013 г. реално напоявани площи са около 300 хил. дка, на които са подадени 270 млн. куб. м вода. Към 10 март 2014 г. в язовирите, стопанисвани от „Напоителни системи” ЕАД, са акумулирани 1 млрд. 497 млн. куб. м вода. Допълнително за напояване се ползват водите от язовири, стопанисвани от предприятието „Язовири и каскади” към НЕК. В момента от нито един от язовирите, стопанисвани от „Напоителни системи” ЕАД не изпуска води извън определените от Министерството на околната среда и водите, като еко минимум за съответната река, който трябва да поддържа речната система. Усилията на персонала на „Напоителни системи” ЕАД е да улови и отведе в язовирите целия възможен поток. От язовир „Дяково” се подават води за питейно-битовото водоснабдяване на град Дупница и околните села на „Кюстендилска вода” ЕАД и за промишлените предприятия и мини в град Бобов дол. Язовирът се пълни с вода от Рила, река Бистрица и река Отовица по специално изградени деривации. За последните десет дни са завирени 150 хил. куб. м вода. До началото на напоителният сезон, който в по-голяма част от страната започва в средата на месец април, с подаване на вода за разсаждане и заливане на клетки с ориз очакванията са, че ще се акумулират достатъчно води и ще можем да обезпечим заявените до момента поливни площи около 330 хил. дка. На територията на област Велико Търново всички годни за напояване площи се намират на територията на Напоителна система „Росица”, която получава вода от язовир „Александър Стамболийски”. Поливните площи на територията на област Пловдив и Пазарджик, освен язовирите на „Напоителни системи” ЕАД, получават вода и от язовирите на НЕК. В тези язовири обемът за напълване е приблизително същият, както през 2013 г. и ще може да се подадат определените разрешения за водоползвани обеми вода за напояване. Основната задача, която е възложена в момента на управителите на клонове на „Напоителни системи” ЕАД, е да уведомят земеделските производители за конкретните капацитети от водните запаси, на които могат да разчитат преди началото на земеделската година. Планирани са срещи с основните клиенти, на които да се обсъдят възможностите за напояване от всеки водоизточник. На тези срещи всеки заинтересован земеделски производител ще се запознае с Инструкцията за провеждане на поливния процес през 2014 г. от 28 януари 2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните. В нея са определени цените за извършването на услугата „Водоподаване и напояване”, възможностите и начина за тяхната промяна, отчитане и заплащане на извършената услуга, както и контролът, който ще се осъществява от страна на Министерството на земеделието и храните. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин министър, доколкото разбирам, имаме късмет, че са паднали повече валежи, което може би ще спаси земеделската година. Все пак се надявах да чуя нещо повече за някакъв план или стратегия за възстановяване и отразяване на водните хидромелиоративни съоръжения или дори за изграждане на нови, защото буквално късметът ни отърва в момента. Но още не е ясно дали ни отърва, защото има възможност за доста топло лято и водата за напояване отново да бъде дефицит. Надявам се да предвиждате подобни стратегии и действия, които да влязат в ход и да може да подсигурим в голяма степен земеделието. Доколкото си спомням, в началото на пленарния сезон имаше въпрос относно „Напоителни системи”, за които стана ясно, че състоянието им граничи с плачевно. Надявам се в скоро време да чуем и за там оздравителна стратегия или план за възстановяване. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Гуджеров! Този въпрос, който зададохте – вторият, е много основен, много фундаментален и не е в контекста на този въпрос, който го зададохте като основен, но е изключително важен, защото действително с промените в климата е наложително да се направи такава стратегия и ние сме започнали да работим върху нея. Наричаме я просто „Водна карта на страната”, в която трябва да дадем възможност поне 80% от обработваемите земеделски площи да бъдат поливни. Сами разбирате, че да се осъществи един такъв смел, атрактивен проект, се изисква много време и затова казвам, че това е само стратегия. Не се връщам да правя анализ за състоянието на „Напоителни системи”, защото мисля, че в един предишен въпрос на някой от народните представители сме направили такъв анализ, но това не е най-важното. Важното в момента е действително да работим по тази стратегия, за нейното изпълнение. Обърнали сме се към Световната банка да бъде изработен един такъв проект за цялата страна, използването на всички налични водоеми и водоизточници и търсене на други възможности за изпълнението на тази стратегия. Така че се работи по този въпрос. За пълен отговор се изисква много време и много подробности. Но това е приоритет № 1 в Министерството на земеделието беше храните и ние ще работим усърдно за него. Естествено част от тези стари водоизточници искат коренна промяна, структурна промяна с оглед на това, че част от тези канали са открити и трябва да минем на друг начин. Но това са подробности и детайли, които могат да се развият по-нататък в друг въпрос и бих отговорил с удоволствие. Благодаря Ви.