19 март 2014 г.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, за трети път заставам пред Вас с предложението ни за Временна комисия по случая с изграждането на защитно съоръжение по 30-километровата граница с Турция. Защо е тази наша упоритост и днес, включително? Тя продължава, защото има две комисии, които имаха време и дадоха резултатите си миналата седмица. Едната е на Министерството на отбраната, която провери какво се случва с проекта, и другата – на Инспектората на Министерския съвет, която даде и нейните резултати. Едната комисия каза, че всички са невинни по проекта, а другата комисия каза точно обратното – виновни са. Едната комисия казва – няма нарушения, другата комисия казва, че има нарушение, има надписвания с милиони. Тоест неяснотата, за която последния път Ви говорих, продължава. Ето Ви няколко аргумента в тази посока, най-важните неща, които са нелицеприятни, но ги има в доклада. На първо място, стана ясно, че е имало време за, забележете, открита процедура, дори неограничена. Съгласно Доклада на комисията на Инспектората – септември месец е записано: „Започват преговорите в МВР с фирмите”, с частните фирми. Още тогава, в края на месец септември, се е знаело дори каква ще бъде цената – те са дали цена. Месец септември, октомври, ноември, декември, януари, февруари. От 17 февруари е заповедта от Сухопътни войски за започване на работа по проекта – пет месеца, четиридесет дни една открита поръчка, 52 дни да бъде, обжалвания да има, три месеца да им трябват, те са имали време. Тоест някой е скрил и е направил така, че да се стигне до процедурата чрез договаряне. На второ място, цената е определена от МВР по проекта им – 2 млн. 660 хил. лв. Фирмите, с които е преговаряно, са дали своята цена, тя е обсъждана неколкократно и тази цена е за 24 км. За 30 км, както е станало след това, ако направим смятане по простото тройно правило, излиза, че цената е 3 млн. 323 хил. лв. Да добавим 15% непредвидени разходи, както е направено, и други пари – става 5 милиона. Къде е разликата до 9 млн.?! Извинявайте, но оплитането на властта в този проект продължава. Оплетоха се двама силови министри и премиерът, сега, надяваме се, а и не се надяваме, очевидно ще бъдат оплетени и генерали. Така че за пореден, трети път пледирам към Вас да се съгласите да има временна комисия, която да даде яснота по проекта. Благодаря Ви.

Взимам думата за прегласуване, уважаеми господин председател, като искам да кажа още един аргумент за краткото време, което имам. Нещо много важно, всъщност това е разковничето, уважаеми колеги, Временната комисия може да установи най-важното нещо – кой направи така, че вместо МВР да бъде изпълнителят на този проект всичко беше прехвърлено на Министерството на отбраната и то на „Сухопътни войски”? Това е най-важното нещо и трябва да бъде изяснено. Защото, уважаеми колеги, както стана ясно, може би преди малко чухте моите думи, проектът е струвал два милиона и шестстотин – три милиона и нещо, три милиона двеста двадесет и пет. Пет милиона и сто да е струвал. Само министърът на отбраната вероятно не е разбрал, че „Сухопътни войски” не могат да го направят това, че отдавна няма „Строителни войски” и че Министерството на отбраната, когато върши нещо, го върши доста скъпо – 4 милиона взима отгоре. Съвсем накратко ще Ви кажа още няколко дребни аргумента от доклада: 120 хил. лв., смятайте числата, аз само ще ги издиктувам, надписани са 120 хил. лв. само за материалите за бодливата тел. Сто двадесет и седем хиляди са надписани само за предоговарянето! Това установява комисията от Инспектората на Министерския съвет. Правени са преговори за маркетингово проучване по несъществуващ проект от „Сухопътни войски”. От „Сухопътни войски” казват, че ще го направят, разбира се, разпоредено им е чрез решение на Министерския съвет, но нямат дори техниката. Те купуват и наемат за 127 хил. лв. техника от „Киров и сие” се казва фирмата. Накрая виждаме, написано е в доклада, че два пъти е начислявана печалба – 10%, а след това 8% и ред други грешки. Сутринта слушам по телевизията – надписали някакви за 1 милион и нещо. Ами, този кмет от Тетевен, който разследвате? Тук става въпрос за вода, с която се бърка бетон и която е три пъти по-скъпа от питейната вода в населените места. Те със светена вода ли бъркат бетона? Ето, тези неща трябва да освети комисията, уважаеми колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля Ви да убедя последните от Вас, за които не стигат гласовете, да гласувате за Временна анкетна комисия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, излизам с предложението по чл. 49, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включен като точка втора в дневния ред Законопроект за доброволчеството № 354-01-071, внесен на 30 октомври 2013 г. Трябва да Ви кажа, че имах надеждата, че законопроектът ще мине във всички четири комисии, на които беше разпределен. За съжаление, мина с пълно мнозинство в две комисии, в останалите две комисии просто не беше разпределен. Аз се чувствам неудобно да застана тук и да говоря едно и също и затова днес няма да говоря за значимостта на Законопроекта за доброволчеството, няма да Ви говоря колко е важен за гражданското общество, за доблестните постъпки, които извършват наши български граждани, за неговата цел, която е насърчаване мобилността и гражданското самосъзнание на българите, а ще спра вниманието Ви на един друг факт – че Законопроектът за доброволчеството е внесен преди пет месеца и от пет месеца насам той беше разгледан само в две комисии. В останалите две комисии никой не пожела да го включи в дневния ред. Същевременно обаче в Министерството на културата е сформирана тайна работна група, която работи върху нашия законопроект, внесен от Парламентарната група на ГЕРБ, прави козметични промени и бих искала да кажа: „преписва от нашия законопроект”. Затова нашият законопроект остана натикан в ъгъла. Трябва да Ви кажа, че това стана една порочна практика, защото това не е първият законопроект, който преписвате от нас. Това бяха Законопроектът за Кодекса на труда, Законопроектът за професионалното образование, Законопроектът за семейните помощи на децата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Затова настоявам Законопроектът за доброволчеството да бъде включен като точка втора в дневния ред. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, обръщам се към всички Вас, които преди малко гласувахте „въздържал се” и „против”, в рамките на тези две минути да преосмислите Вашето решение, да оставите настрани политическите пристрастия, да загърбите политическата дисциплина и да се абстрахирате от факта, че този законопроект е внесен от Парламентарната група на ГЕРБ. Подкрепете нашето предложение законопроектът да бъде включен в Програмата на Народното събрание тази седмица. Не се страхувайте! В този законопроект няма нищо „за” или „против” някакви политически идеи. Той не е в услуга на нито една политическа партия. Той е в подкрепа единствено на гражданското общество. Какво лошо има да се даде правна регулация на доброволческата дейност в нашата страна? Такъв законопроект има в почти всички европейски държави. Ежедневно сме свидетели на доброволческата дейност в нашия живот. Днес, в тези размирни времена, когато очите и ушите на българските граждани са насочени именно към нашата законодателна дейност, нека покажем на българското общество, че Четиридесет и второто Народно събрание разглежда и приема не само лобистки законопроекти, не само законопроекти, които ни разединяват и скандализират, а законопроекти, които ни обединяват, които са в полза на българските граждани. Законопроект, който е в подкрепа на една благородна и хуманна кауза, каквато е доброволческата дейност. Тези от Вас, които са отговорни и съпричастни към доброволческата дейност, нека подкрепят нашето предложение и гласуват „за”. Благодаря.

Уважаеми господин председателю, искам да Ви обърна внимание да спазвате Правилника на Народното събрание! Когато става дума за процедура за прегласуване, трябва да са ясни мотивите защо трябва да се прегласува, а не отново да се мотивира едно предложение защо трябва да бъде гласувано примерно в пленарната зала и защо трябва да влезе в дневния ред! В Правилника ясно и категорично е казано. И още нещо Ви моля, господин председател, това пак към процедурата. Нека да влязат предложенията, които ние направихме за промяна на Правилника и които бяха приети от Правната комисия в дневния ред на Народното събрание, за да Ви помогнем по-лесно да изпълнявате своите ангажименти! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. На колегите от ГЕРБ само да им напомня, че в миналия Парламент бяхме вкарали Закон за доброволчеството, който така и не решихте тогава да разгледате. Всички казахте, че е много хубав, обаче просто не беше внесен от Вас, така че не мина. Сега по процедурата. Господин председател, във вчерашния ден информационните емисии, медиите, вестници, интернет сайтове, днес сутрешните блокове също обявяват как българското Народно събрание ще разгледа темата за Украйна. В програмата, която представихме на залата и тя гласува, точката за Украйна я няма. Моето настояване и настояването от името на парламентарната група на „Атака” е тази точка да влезе в седмичната ни програма. Вие имате тези правомощия по чл. 49, ал. 5 като председател да вкарате тази точка и процедурата ми е точно за това. Господин председател, вкарайте тази точка в програмата на Народното събрание, то да разгледа темата, да излезе с позиция и България да има позиция относно това какво се случва в Украйна, а да не оставяме тази важна тема на външния министър господин Вигенин. Това е предложението ми.

Като имаме извънредно заседание, няма как.

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Процедурата, която предлагам на Вашето внимание, касае точка 11 от седмичната програма на Народното събрание. Това е първо разглеждане на Законопроекта за промяна в Закона за водите. Безспорен факт е, че въпросите, които касаят консумацията на минерални води, използването на минералните ресурси в страната ни, имат съществена значимост и е цел на всички ни. Това безспорно е приоритет в политиката на ГЕРБ – максималното използване на ресурса. Въпреки всичко тази промяна в закона беше предложена за разглеждане единствено и само в Комисията по околна среда и водите, а де факто въпросите, които касаят конкретната промяна, са свързани по-скоро със законодателство, отнасящо се към защита на потребителите, към безопасност на храните, като каквато е категоризирана бутилираната минерална вода, също така и опазването здравето на населението. В този смисъл моето предложение е тази точка да отпадне от дневния ред, като законопроектът бъде процедиран в трите комисии – по икономическа политика, по земеделие и по здравеопазване, и едва тогава, след като бъдат направени анализи и обсъждания, влезе за разглеждане в залата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, Законът за водите, неговото изменение и допълнение, който преди всичко е право на народното представителство за справедливото разпределение на публичния ресурс, за недопускане на привилегировано отношение и за създаване на конкурентна среда, беше разгледан в Комисията по околната среда и водите. След това, господин председател, председателят на комисията покани за широко обществено обсъждане стопански камари, гръцки камари, американски камари, в това число Министерството на здравеопазването, което има отношение към въпроса, който зададе госпожа Василева, и много граждански организации и местни власти. Мисля, че на един дебат от повече от 60 човека в Комисията по околната среда и водите народното представителство чухме това, което ни е необходимо, да имаме поведението в зала. Мисля, че бихме могли с този заряд и с тази информация на първо четене да разгледаме Закона за водите през тази седмица. Правя противно предложение законопроектът да не отпада от дневния ред, а да бъдем народни представители според свободата и волята на българския народ. Благодаря.

Уважаеми колеги, бих искал да помоля за процедура за прегласуване (реплики от ГЕРБ, шум и реплики), тъй като няма смисъл да се повтарят аргументите на госпожа Дора Янкова.

Да, ще се съобразя. Обаче може би те не са били чути достатъчно ясно от народните представители и затова Ви моля за процедура за прегласуване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, правя процедура по начина на водене. Няколко пъти поставям тук един въпрос, но няма чуваемост. Мисля, че залата би трябвало да ме подкрепи. Това, което се наблюдава в залата, особено сутрин и особено при някои гласувания, може да се наблюдава в някои азиатски пазари, но не и в Парламент. Няма Парламент, в който след всяко гласуване някой да се провиква в залата все едно, пак повтарям, че е на пазара. Какво пречи тази информация, която е на Вашия монитор, и тази на монитора, която е отправена тук към господин Местан, него в момента го няма, да я има информацията и за колегите отляво, и за колегите отдясно. Аз не мога да разбера каква е тази цензура?! Защо я налагате и защо трябва да изпадаме в такова положение, пак Ви казвам, все едно, че сме на пазара в Истанбул? Моля Ви се, дайте информация и възможност на хората в залата да са информирани какво става. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, Моето изказване е провокирано от промяната в дневния ред на Парламента. Вчера беше заложено, че ще се разгледат като точка втора декларациите на парламентарните групи относно Украйна. Внезапно видяхме, че днес в този дневен ред, който беше предложен, тази точка отсъстваше. Аз съм силно загрижен и Декларацията от името на Парламентарната група на „Атака” е по повод „политиката на щрауса”, която виждам в лицето на българското Народното събрание, политическите сили. Такъв важен въпрос като събитията, които стават в Украйна, и всички свързани с тях геополитически последици, не може да бъде отминаван и ние не можем да си крием главата в пясъка. (Шум и реплики.) Досега не сме чули мненията на лидерите на основните политически сили в Парламента. Смятам, че е задължително и редно те да изкажат от трибуната на Народното събрание позицията на своята партия, каквато и да е тя, относно това, което става в Украйна, относно санкциите спрямо Русия, които следва да бъдат приложени сега и относно признаване или непризнаване на референдума в Крим и всички други въпроси, засягащи интереса на България, защото този интерес ще бъде накърнен. (Шум и реплики.)

Информацията по тази тема поначало започва да прилича на някаква криеница. Ние не можем да разберем кога точно е насрочена срещата на върха в Брюксел, в която ръководителите на държавите членки трябва да решат какви точно санкции ще бъдат приложени към Русия. Не е ясно кога е тази среща. Само се пише и се появяват информации, че тя щяла да стане до края на седмицата. Във връзка с това аз смятам, че е наложително министър-председателят Орешарски да дойде в Парламента на изслушване и да предприемем всички възможни мерки, които са по норматив. Да дойде на изслушване господин Орешарски и да каже каква ще бъде позицията и поведението на българската делегация в Брюксел. Моята позиция, позицията на моите колеги, на Партия „Атака”, е, че България трябва да наложи вето на санкциите, които биха били предложени и гласувани в Брюксел, тъй като тези санкции нанасят голяма вреда на България. Щетите се изчисляват на стотици милиони, а някои ги изчисляват на милиарди, но така или иначе щетите, които България ще понесе, са големи. Щети ще понесат и други държави в Европа. Нашата позиция е, че тези санкции не са добри, не са изгодни за самите европейски държави, но те просто са натиск от страна на Вашингтон и е крайно време Европейският съюз да се еманципира от този натиск. Във връзка с това министър-председателят и външният министър би трябвало на изслушване тук да съобщят точно и ясно какво ще говорят и каква позиция ще заемат в Брюксел. Помислете и Вие какво трябва да се направи, как точно да бъдат поканени на изслушване. Това е вече въпрос и на процедура, но задължително е преди участието им в срещата на върха те тук да кажат каква позиция ще има България, защото сега тази позиция не е ясна. Чувам и чета за това каква позиция има България, а всъщност страната ни няма позиция. Изявлението на външния министър, казано пред медия или медии, не е позицията на България. Българският парламент не е излязъл с ясна позиция. Доколкото разбирам в 10,00 ч. сега сутринта се оформят работни групи, които да работят по декларация. Това, добре, но правителството е длъжно да заяви тук пред най-високата трибуна, пред най-високата институция – българският парламент, каква политика ще води в Брюксел. Нека всички политически групи и политически партии да кажат своето мнение, не сме чули досега някои от тях изобщо да говорят по тази тема, какво трябва да бъде отношението на България към санкциите, какво трябва да бъде отношението на България към референдума в Крим – „да” или „не” санкции. Да или не! Ние сме равноправен член на Европейския съюз, Европейският съюз не е плац, казарма, където да маршируваме и да козируваме. Ние трябва да имаме мнение, ние може и трябва да наложим вето и да кажем ясно, че тази линия на санкции спрямо Русия е пагубна за икономиката на България и други държави от Евросъюза! Смятам, че това е дълг на правителството, дълг на Народното събрание. Затова се обръщам с подкана към лидерите на всички парламентарни групи да изразят позицията на тяхната партия аргументирано, ясно, сигурно и убедително, за да се разбере българското Народно събрание в крайна сметка за санкции ли е срещу Русия, които ще накърнят интересите на България, тоест против интереса на България ли е, или е за вето срещу тези санкции. Този въпрос няма как да бъде отминат. Ако сега се правим, че не съществува, изчакваме и се снишаваме, както казваше един държавен партиен ръководител, то той ще ни удари като бумеранг след седмица, буквално след дни, защото решенията, които се вземат в Брюксел, ще трябва да бъдат изпълнявани от България като член на Европейския съюз. Ако обаче ние сложим вето, тогава можем с чиста съвест и много ясно да кажем на българското общество, че българската политическа класа прецени, че въпреки големия натиск, въпреки голямото въздействие на велики западни сили да се наложат санкции, то България запази една суверенна позиция. Това ще предизвика само одобрението на обществото и на българите, защото санкции сега срещу руската държава означават вреди, щети, а може би и липса на енергия за България и други икономически щети, които още даже не можем да изчислим. Нека да бъдем отговорни, дами и господа народни представители, нека да сме в час и в крак със събитията, които стават, а не да ги догонваме след това, както много често става! Тогава ще бъдем на ниво, тогава ще бъдем на висота. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Уважаеми колеги народни представители! Първо, искам на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на образованието господин Иван Кръстев.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, № 402-02-3, внесен от Министерски съвет на 28 февруари 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по образованието и науката, обсъди посочения по-горе законопроект. На заседанието присъства Иван Кръстев – заместник-министър на образованието и науката, който представи законопроекта и мотивите към него, и доц. д-р Георги Корчев – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Европейската организация за разработване на метеорологични спътници е учредена с конвенцията, която се предлага за ратификация с настоящия законопроект. Основната цел на организацията е непрекъснато осигуряване на спътникови снимки и текущи метеорологични данни за времето и климата. Република България се присъединява към EUMETSAT като асоцииран член през 2005 година. Българското сътрудничество се осъществява чрез Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Асоциираното членство е удължавано през 2010-а и 2012 г. за срок от по две години поради нежеланието на тогавашното българско правителство да плати изискуемата встъпителна вноска за пълноправно членство, въпреки настояването на БАН. Със споразумение, което се предлага за ратификация, се предвижда Република България да стане пълноправен член на EUMETSAT, като пълноправното членство позволява на сраната да бъде допусната до участие в европейските фондове в рамките на научната и оперативната програма на EUMETSAT и в изграждането на геостационарната спътникова система трето поколение и полярната спътникова система второ поколение. По този начин, Република България ще получи пълен достъп до глобалната метеорологична информация, която ще позволи изготвяне на високонадеждни прогнози за опасни метеорологични явления – резки застудявания, горещи вълни, проливни валежи, бурни ветрове и други. Ранното предупреждение на държавните институции и на гражданите ще позволява своевременно да се вземат мерки за намаляване на ефектите от въздействието на тези природни стихии. Договорено е разсрочено плащане на встъпителната вноска до 2017 г., което значително ще намали натоварването на държавния бюджет. Във връзка с пълноправното членство на Република България в EUMETSAT е необходимо да бъде ратифициран и Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. В дискусията се включиха народните представители Ваня Добрева и Кирчо Атанасов. Те посочиха, че толкова важно за страната споразумение е следвало, да бъде подписано още през 2010 г., както е било договорено при първоначално установяване на сътрудничество между Република България и EUMETSAT през 2005 г. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с единодушен резултат от 18 гласа „за”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.”

„ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници На редовно заседание, проведено на 12 март 2014 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. За да влезе в сила подписаното на 26 ноември 2013 г. в Дармщат, Федерална република Германия, Споразумение между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, е необходимо неговото ратифициране със закон, а така също и на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия и на Протокола за привилегиите и имунитетите на съответната организация. За ратификацията следва да бъде уведомен депозитарят на конвенцията съгласно чл. 5 от сключеното споразумение. С приемането на Закона за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на тази организация и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на EUMETSAT Република България става пълноправен член на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. По този начин Република България ще получи достъп до глобалната метеорологична информация, която ще позволи изготвяне на високонадеждни прогнози за опасни метеорологични явления – резки застудявания, горещи вълни, проливни валежи, бурни ветрове и други. Ранното предупреждение на държавните институции и на гражданите ще позволява своевременно да се вземат мерки за намаляване на ефектите от въздействието на тези природни стихии. С този акт ще се даде възможност за интегриране на Националния институт по хидрология и метеорология при Българската академия на науките към общоевропейските инициативи в тази област с цел подобряване на хидрометеорологичното обслужване на страната и осигуряване на устойчиво развитие. Приемането на Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на тази организация и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на EUMETSAT няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата за покриване на разходите за пълноправното членство на Република България в Европейската организация за разработване на метеорологични спътници за 2014 г. са разчетени по субсидията за БАН за 2014 г. За годините след 2014 г. средствата за членството ще се осигуряват от държавния бюджет по бюджета на БАН. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с единодушие прие следното становище: предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на EUMETSAT и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на EUMETSAT и на Протокола за привилегиите и имунитетите на същата организация.”

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г. На заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. На заседанието присъства Мария Живакова – старши експерт в дирекция „Наука” в Министерство на образованието и науката, която представи законопроекта. С ратифицирането и влизането в сила на това споразумение Република България ще стане пълноправен член на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. По този начин Република България ще получи достъп до глобалната метеорологична информация, която ще позволи изготвяне на високонадеждни прогнози за опасни метеорологични явления – резки застудявания, горещи вълни, проливни валежи, бурни ветрове и други. С този акт ще се даде възможност за интегриране на Националния институт по хидрология и метеорология при Българска академия на науките към общоевропейските инициативи в тази област. Ратифицирането няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата за покриване на разходите за пълноправното членство са разчетени по субсидията на БАН за 2014 г. При проведеното гласуване на законопроекта се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” и „въздържали се” – няма. Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с: „Д О К Л А Д за първо гласуване относно Законoпроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г. На свое заседание, проведено на 12 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402 02 3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г. На заседанието присъстваха от Министерството на образованието и науката: Мариела Деливерска – директор на дирекция „Наука”, и Мария Живакова – експерт в дирекция „Наука”. Мотивите на законопроекта бяха представени от госпожа Деливерска. Споразумението предвижда, че с присъединяването към Конвенцията Република България се присъединява и към Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. Във връзка с това следва да се предприемат всички съответни мерки с цел привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с правата и задълженията, произтичащи от присъединяването към тези актове. Предвидено е, че България получава пълни права на глас в Съвета на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници с влизане в сила на Конвенцията. Това става в деня на депозиране на документите за ратификацията, а Протоколът за привилегии и имунитети влиза в сила 30 дни след датата на депозиране на инструментите за ратификацията. Денонсирането на Конвенцията е възможно чрез уведомяване на депозитаря, след като тя е била в сила в продължение на шест години, като така съответната държава се оттегля от Общия бюджет, задължителните и изборните програми. Предвидено е, че Протоколът има действие до изтичане срока на Конвенцията. Урежда се, че споровете относно тълкуване или приложение на Конвенцията се отнасят до Арбитражен трибунал, чието устройство е описано в чл. 15 от нея. След изслушване на мотивите Комисията по правни въпроси с единодушие предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да се гласува на второ четене в това заседание, защото по време на обсъждането не са направени предложения за изменение и допълнение. Законопроектът е за ратифициране на международен договор, който съгласно чл. 83 от правилника не може да бъде изменян.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) Член единствен. Ратифицира: 1. Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, подписано на 26 ноември 2013 г. в Дармщат. 2. Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) от 24 май 1983 г. 3. Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) от 1 декември 1986 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде удължен със 7 дни срокът за предложения между първо и второ гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302 01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. На заседанието присъстваха: Иван Иванов – заместник-министър на отбраната, Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”, и Милена Маринова – началник на отдел „Международно право”. Законопроектът бе представен от господин Иван Иванов – заместник-министър на отбраната. В подкрепа на трансформацията на НАТО и с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изграждането на способности страните членки създават мрежа от центрове за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности. Тясното сътрудничество в областта на управлението на кризи и реагирането при бедствия изисква изграждането на подходящи военни и граждански способности, както и споделянето на най-добри практики и експертиза. В подкрепа на тази политика Република България предлага на НАТО създаването на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, с цел да предоставя специализирана експертиза за подпомагане на изграждането на способности; повишаване на оперативната съвместимост и усъвършенстване на обучението и подготовката на лидери и формирования от страните членки и партньорите на НАТО. Съгласно този меморандум Република България, в качеството си на страна домакин, осигурява първоначалното финансиране, логистичното осигуряване и инфраструктура за изграждането на центъра. След влизане в сила на меморандума и след акредитиране на центъра от Алианса разходите за неговото функциониране ще се разпределят на пропорционален принцип между спонсориращите страни. След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г. На заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати. На заседанието присъства полк. Радостин Илиев – директор на дирекция „Отбранителна политика” в Министерството на отбраната, който представи законопроекта. Подписаният меморандум има за цел постигането на тясно сътрудничество в областта на управлението на кризи и реагиране при бедствия чрез създаването на мрежа от центрове за изследване, изграждане и усъвършенстване на подходящи военни и граждански способности, както и споделянето на добри практики и експертиза. Във връзка с това Република България предложи създаването на такъв център и го декларира на срещата на върха на НАТО в Чикаго като част от проектите по инициативата „Интелигентна отбрана”. Съгласно меморандума Република България, в качеството си на страна домакин, осигурява първоначално финансиране, логистично осигуряване и инфраструктура за изграждането на центъра. След влизане в сила на меморандума и след акредитиране на центъра от Алианса разходите по неговото функциониране ще се разпределят на пропорционален принцип между спонсориращите страни. При проведеното гласуване на законопроекта се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” и „въздържали се” няма. Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този меморандум е оперативният меморандум, има и такъв функционален, който не се ратифицира. Искам да знаете нещо, което не беше споменато в докладите. Ние от Парламентарната група на ГЕРБ многократно подавахме сигнали и предупреждавахме министъра на отбраната с въпроси и с искания да не се извършва това, което стана – да се закрие центърът, който се намираше извън територията на Военна академия и имаше самостоятелност, и да се даде под командването на началника на Военната академия в състава на Военна академия „Г. С. Раковски”. Това според мен и според нас е грешка и е нарушено така нареченото „джентълменско споразумение” след подписването на 28 август 2013 г. на споразумение в Норфолк – в меморандума. Не сме сигурни в момента дали с ратификацията няма да направим грешка и да дадем ход на нещо, което не съществува. Какво ще направят другите две страни не е ясно, когато разберат, че центърът вече няма да е със самостоятелност, която е приоритетна по джентълменското споразумение, а се намира в някаква структура – без самостоятелни финанси, без юридическа самостоятелност. Това са нашите съображения и аз съм длъжен да ги изложа сега – още на първо четене, да знаете, че ние сме направили тази уговорка. С това е запозната и Комисията по отбрана – всичките й членове, както и Министерството на отбраната. Този център е особено важен въобще за държавата, за първи път в България се създава военен център на НАТО! Досега ние само присъстваме като участници в такива. Този ще бъде наш и средствата, както стана ясно от доклада, ще бъдат разпределени пропорционално между участниците! Договорката е около 30 хил. евро – едната държава, другата – 20 хил. евро, и останалите се поемат от България в момента; между тези три страни – Гърция, Полша и България. Това е добра инициатива, но нашето съмнение продължава да стои. Въпреки това с колегите от парламентарната група ще подкрепим ратификацията, защото това е добре за държавата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доколкото нямаше конкретни предложения, предлагам на основание на текстовете на правилника, да подложите на гласуване и на второ четене Законопроекта за ратификация.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям Ви текста на законопроекта за второ четене: „ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в град Норфолк, Съединени американски щати Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в град Норфолк, Съединени американски щати”.

Благодаря, господин председател. Преди да Ви представя Доклада на Комисията по правни въпроси искам да направя процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет На свое заседание, проведено на 5 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет. Мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет, бяха представени от госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието. Мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев, бяха представени от името на вносителите от народния представител Смиляна Нитова-Кръстева. Като се обединиха около необходимостта от изменения и допълнения в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, изказалите се народни представители акцентираха върху следните дискусионни въпроси във внесения от народните представители законопроект, които следва да се имат предвид при разглеждането на законопроектите за второ гласуване: - Относно стесняването на приложното поле на закона по отношение на някои лица (например членовете на Сметната палата и на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса); - Относно включването в обхвата на лицата, заемащи публични длъжности на някои категории лица (например по т. 23 на чл. 3), което би могло да доведе до отклоняване вниманието на комисията от ръководните служители; - Относно възможността Народното събрание да осъществява гражданско наблюдение върху дейността на Комисията, предвид обстоятелството, че е държавен орган; - Относно възможността за разкриване на банкова тайна; - Относно възможността по чл. 23а, ал. 2 член на комисията еднолично да извършва предварителна проверка и възможността за проверка по анонимни сигнали и медийни публикации; - Относно неяснотата при уреждане на реда за обжалване на административното наказание (§ 26 в частта за чл. 27, ал. 6); - Относно различните предложения за продължителността на сроковете за произнасяне на комисията (чл. 27, ал. 1); - Относно възможността за присъждане на равностойността на облагата, когато тя липсва; - Следва да се направят редакционни поправки на някои допуснати несъответствия и неточности. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси: - с 10 гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354 01-92, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев на 9 декември 2013 г. - със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.” Благодаря.

Уважаеми колеги, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения на две свои различни заседания своевременно разгледа двата законопроекта. Ще Ви представя със съкращения, както предлага ръководството на Парламента, двете становища на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения: „СТАНОВИЩЕ относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев на 9 декември 2013 г. На свое заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев. В заседанието на комисията участваха: Николай Николов, Катя Станева и Паскал Бояджийски – членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Атанас Славов – началник-отдел „Нормотворчество” в Министерството на правосъдието, членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, както и представители на неправителствени организации. Законопроектът беше представен от вносителя Мая Манолова. Предложеният законопроект е изготвен и внесен след провеждане на широко обществено обсъждане с цел подобряване на нормативната уредба за осигуряване на отговорно, почтено и честно държавно управление от лицата, заемащи публична длъжност, само в интерес на гражданите и обществото. Съгласно представените към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси мотиви се предлагат редица промени по отношение на: структурирането на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси чрез въвеждане на ясни и публични процедури; повишаване на изискванията към членовете й; засилване на колективното начало в работата на комисията; опростяване на административните и съдебни процедури по установяване на конфликт на интереси; въвеждане на случайния принцип при разпределянето на административните преписки; оптимизиране на сроковете за произнасяне по съответната проверка; вида и размера на санкциите. Разширява се обхватът на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с включване на нови категории лица, които изпълняват държавни функции или участват в разпределянето на публични средства, както и промени, свързани с усъвършенстването на производството по установяване на несъвместимост на лицата, заемащи публични длъжности. По разглеждания законопроект в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения са постъпили следните писмени становища. Само ще ги маркирам, без да заявявам какви са позициите на съответните организации: 1. Министерството на правосъдието изразява принципно положително мнение по предложените изменения и допълнения в законопроекта. 2. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси също е представила становище, в което подкрепя предложенията, направени в този закон. 3. Асоциацията „Прозрачност без граници” изразява положително становище по отношение на част от нововъведенията, които се предлагат, и отправя забележки по отношение на удължаване на срока на производството и други. 4. Центърът за изследване на демокрацията изразява положително принципно становище по внесения законопроект. Фигурират и забележки по отношение на: начина на формиране състава на комисията; основанието за предсрочно прекратяване; намаляване размера на глобите за предвидени и установени нарушения. 5. Институтът за модерна политика приветства предвидените изменения по отношение разширяването на кръга от лица, които попадат в обхвата на закона, по отношение начина на конституиране на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, завишаване на изискванията по отношение на членовете. Считат, че така в по-голяма степен ще се гарантира общественият интерес. 6. В становище по внесения законопроект на Фондация Програма Достъп до информация (ПДИ) се акцентира върху системното неприлагане на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от действащия закон. Правят предложения за законодателни промени в този текст. 7. Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения изразява принципно положително становище по разглеждания законопроект, като предлага: да се разшири обхватът на закона с включване на нови категории лица – членовете на Европейския парламент от Република България, европейския комисар от Република България, членовете на Управителните и Надзорните съвети на Националната здравноосигурителна каса, нотариусите, частните съдебни изпълнители. Дават предложения комисията да има възможност да привлича външни експерти в дейността си в зависимост от случая, който разглежда. 8. Получено е становище и от други граждански организации. Цитирано е това от Граждански комитет „Равни пред Закона”, според което несъвместимостта следва да бъде по-стриктно разграничавана от останалите хипотези на конфликт на интереси. След проведеното обсъждане и гласуване Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев.” „СТАНОВИЩЕ относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На свое заседание, проведено на 6 март 2014 г., Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията участваха: Катя Станчева и Николай Николов – членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Атанас Славов – държавен експерт в дирекция „Нормотворчество” в Министерството на правосъдието, членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, както и представители на неправителствени организации. От името на вносителя законопроектът беше представен от Атанас Славов. В мотивите към внесения законопроект се посочва, че основните причини за предложените изменения и допълнения са: липса на систематизирана регламентация на правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; отсъствие на уредба за начина, по който образуваните производства се разпределят за решаване; бавно производство; разделяне на установяването на конфликт на интереси и свързаните с него санкции в две отделни производства; непълнота на уредбата относно правата на лицата, срещу които е образувано производството; законодателни пропуски относно някои групи лица, които заемат публични длъжности. Определят се и целите на внесения законопроект. Няма да ги представям, можете да ги видите в становището. Подчертава се, че прилагането на измененията и допълненията на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет. По разглеждания законопроект в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения са постъпили следните писмени становища: 1. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси предлага в проекта да се включат разпоредби, които да въвеждат задължително застраховане със застраховка „Живот” и „Злополука” на членовете и служителите на администрацията на комисията. 2. Асоциацията „Прозрачност без граници” оценява положително предложеното разширяване на обхвата на длъжностните лица, които имат задължения по закона, както и конкретизирането на изискванията за избор на членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и процедурите по тяхното избиране и освобождаване. Отправят се и критики към някои от текстовете на проекта за закон. 3. Институтът за модерна политика изразява становище, че както и внесеният от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, така и в разглеждания законопроект се предлагат сходни решения в определени направления, взаимно се допълват и допринасят за една здрава и подходяща нормативна основа за работата на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Подкрепя предложените в законопроекта промени, касаещи разширяване обхвата на закона, като препоръчва в него да се включат и други категории лица. Принципно се подкрепят предвидените промени по отношение на реда и сроковете за провеждане на производство пред комисията, като се подчертава, че въвеждането на принципа на случаен подбор при разпределяне на преписките и срок за съобщаване на решението са гаранции срещу злоупотреби, оказване на натиск и бавене на преписки. 4. Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения изразява становище, че внесеният законопроект в значителна степен е сходен със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от народни представители, като изразява единодушна подкрепа и за двата законопроекта. След проведеното обсъждане и гласуване Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”

Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, една от темите, които вълнуват и буквално взривяват българските граждани, е темата как се упражнява властта и в чий интерес работят хората, избрани на различни публични позиции – дали те отстояват добросъвестно обществения интерес, или са подвластни на неправомерни влияния и работят в частен интерес, от една страна, от друга страна, има ли надеждни спирачки, които да предотвратяват влиянията върху хора, които упражняват публични функции. В рамките още на Четиридесетото Народно събрание, по време на управлението на Сергей Станишев, беше приет Закон за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, като по-късно в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, по време на управлението на премиера Бойко Борисов, бяха направени промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Беше избрана Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси като независим орган, който да предостави именно бариера срещу неправомерни влияния върху хората, които заемат публични позиции и боравят с публични пари. Затова и, както всички много добре си спомняме, скандалът с прословутото тефтерче на Филип Златанов предизвика буря от негодувание на българските граждани. В един момент се оказа, че органът, който трябва да предпазва хората, упражняващи публични функции, от неправомерни влияния, всъщност сам е бил подвластен точно на такива влияния и е работил в партиен и в частен интерес. За да бъдат установени размерите на пораженията от работата на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, беше създадена нарочна Временна парламентарна комисия под ръководството на народния представител Кирил Добрев, известна с наименованието „Комисия за тефтерчето на Филип Златанов”, която детайлно анализира всички съмнителни случаи, влияния, натиск върху членове на въпросната комисия. Парламентарната комисия на Кирил Добрев излезе и с конкретни предложения за законодателни промени, част от които са обективирани във внесения от нас с колегата Добрев законопроект. В рамките на Комисията за връзки с гражданското общество беше проведено широко обществено обсъждане, в което бяха включени всички институции, които имат отношение по темата за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Много правозащитни и неправителствени организации, граждански движения, отделни граждани, експерти, заявиха своята позиция по отношение на необходимите промени в действащия Закон за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. В резултата на това публично обсъждане с колегата Кирил Добрев написахме този законопроект, който сме внесли още в началото на месец декември, днес е внесен в пленарната зала и предстои да бъде обсъден от народните представители. Кои са най-важните промени, които предлагаме във внесения законопроект? На първо място, предлагаме промени в структурирането на самата комисия, която установява и предотвратява конфликта на интереси, като предлагаме да бъде въведена ясна, публична процедура по изслушване, номиниране и избиране на членовете на тази комисия. Предлагаме тази публична процедура да се отнася не само за членовете, които се избират от Народното събрание, но и за тези, които се посочват от останалите квоти, включително от квотата на Президента. Изключително важно е българските граждани да знаят какъв е механизмът за номинации, как се обсъждат и стават факт предложенията за членове на този изключително важен орган, както и кои са хората, които ще се кандидатират за участие в този независим регулатор. Освен това сме предложили повишаване на изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за членове на тази комисия, включително да имат безупречна репутация и безупречна професионална квалификация и имидж, като по този начин – чрез промени в членския състав, очакваме да бъде повишен и авторитетът на този важен орган. Бяха обсъждани също така и възможности за увеличаване на членския състав на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, защото предметният обхват на този закон, тоест субектите, които трябва да проверява комисията, наистина са огромен брой – над 100 хиляди български граждани попадат в обхвата на Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Имаше спорове дали 5 души членски състав в тази комисия са достатъчни, за да осъществяват тази дейност. В крайна сметка ние не предложихме увеличаване на членския състав, просто маркирам предложението на гражданските организации и обръщам внимание на народното представителство. Направили сме обаче друго, изключително важно предложение, а именно да бъде засилено колективното начало в работата на тази важна комисия. Досега се оказа, че най-важните решения, които се отнасят до работата на тази комисия, са вземани еднолично от нейния председател. Така например той е определял еднолично лицата от администрацията, които ще разглеждат една или друга преписка в предварителната й фаза, назначавал е еднолично експертите към тази администрация. По този начин се е достигнало до съмнение изобщо в обективността при разглеждане на различните преписки. Затова предлагаме да бъде въведена фигурата на заместник-председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, а също така решенията за назначаване на експертите към комисията и други важни актове да се вземат не в резултат на едноличната воля на председателя, а по решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Правим и друго, много важно предложение, което се отнася до случайния принцип за разпределяне на преписките чрез жребии, а не както досега – еднолично да се възлага преписка на даден експерт от комисията. След това не стана ясно как този експерт борави и събира информация за наличие или липса на конфликт на интереси, в резултат на което, както стана ясно и от работата на комисията под ръководството на Кирил Добрев, се е стигало до това, че членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в много случаи са могли да бъдат манипулирани от експертите и от назначените лица в администрацията на комисията. Също така правим предложение и за промени в сроковете, в които трябва да се произнася комисията, в зависимост от сложността на дадената преписка. Има и доста промени, които се отнасят до самото административно производство, което се развива в тази комисия, също и до административнонаказателното производство. За народните представители, които са юристи, ще кажа – те може би са разбрали каква е същността на проблема, реално пред комисията се развиват две отделни производства. Едното е административно – за установяване на конфликт на интереси, другото е административнонаказателно – за налагане на съответна санкция. И двете производства подлежат и на съдебен контрол, и много често се е стигало до парадокси – в случаи, в които след съдебно потвърждаване на акт на Комисията за наличие на конфликт на интереси, административнонаказателната санкция отпада в резултата на акт на съда. Сега предлагаме двете процедури да бъдат обединени, за да е ясно: първо, че ще се работи в по-стегнати срокове при процесуална икономия, и второ – да няма противоречия между актовете на тази много важна комисия. По отношение на разширяването на предметния обхват сме предложили разширяване на лицата, които попадат под обхвата на тази комисия, включително с добавяне и на други лица, които изпълняват публични функции и такива, които боравят с публични пари, включително и със средства от европейските фондове. Искам ясно да кажа, че в резултат на некоректно окончателно прецизиране предложенията на гражданските организации, в текста на внесения от нас законопроект фигурира предложение за отпадане на членовете на Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса и на Сметната палата от обхвата на закона. Моля за извинение народните представители за включването на тези текстове. Става въпрос за техническа грешка поради неотстраняване на всички нанесени предложения на граждански организации. Ще предложим в общия законопроект, в случай че бъдат приети двата законопроекта, този текст да отпадне, да не бъде изобщо предмет на обхват. Лично аз – за тези, които са били народни представители в предния Парламент – поставих на сериозна критика в първия вот на недоверие по здравеопазване наличието на конфликт на интереси на членовете на Надзора на Касата и съм последният човек, който ще предложи лицата, които боравят със сериозни публични пари, да бъдат изключени от обхвата на този закон. Моля за извинение за допускането на тази досадна техническа грешка. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, в Комисията по правни въпроси бяха обсъдени и двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на вносителите Манолова и Добрев. Там изразихме своето становище основно по отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, в положителните му части и за това, че наистина се очакваше от Временната комисия, която беше сформирана от Народното събрание, не само да проведе своеобразно разследване на всичко, което се е случвало в така наречената „Комисия Златанов”, но и да даде предложения за законодателни инициативи. Безспорно е, че голяма част от предложенията на законопроекта, предложен от Министерския съвет, отговаря и на общественото очакване, отговаря и на задачата, която беше поставена на Анкетната комисия. Обръщам внимание на законопроекта, внесен от госпожа Манолова и господин Добрев. Ще започна с това, че е добре, че току-що госпожа Манолова си посипа главата с пепел и заяви, че това е техническа грешка. За мен, на първо място, е странно допусната техническа грешка, и то на законопроект, внесен от един човек, който има самочувствието на много добър юрист, на заместник-председател на Народното събрание, техническа грешка, която не беше отстранена при представянето на законопроекта в Комисията по правни въпроси. Всъщност там очаквахме колегите Манолова и Добрев да заявят, че е допусната техническа грешка, защото и аз не предполагах, че някой може да предложи всички членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да не подават декларация за конфликт на интереси. Сами разбирате, че се касае за хора, които участват в разпределението на над 2 млрд. 500 млн. лв., но все пак е добре, че госпожа Манолова се извини за допуснатата техническа грешка. Разбира се, тук можем да поставим и друг въпрос: кой пише законопроектите на народните представители и дали това е тяхната воля, след като под законопроекта стоят техните подписи? Всъщност в този законопроект, внесен от колегите Манолова и Добрев, е предвидено комисията да функционира като независим държавен орган. Аз не разбирам логиката на това да запишем, че комисията ще бъде държавен орган. Достатъчно е тя да бъде независим орган и наистина нейната независимост не само да бъде декларирана и в двата законопроекта, но и да осъществява функциите си като независим такъв орган. Това, че членовете на комисията ще се избират и съответно ще се назначават след проведена публична процедура, не мога да кажа доколко е положително, защото станахме свидетели, че провеждането на подобни публични процедури, на първо място, като че ли гарантира на кандидатите да чуят за себе си какво ли не – и добро, и много лошо. Затова и не знам, първо, какви кандидати ще се съгласят да участват в подобна публична процедура и да бъдат обстрелвани своеобразно пред очите на всички. Ако все пак някой се съгласи, дали всички изисквания, които трябва да покрие и да престане да изпълнява всички останали функции, ще бъдат задоволителни като професионално развитие? Разбира се, това е друга тема – за професионалното развитие на всеки, който е решил да се кандидатира за член на тази комисия. Разбира се, аз подкрепям изискването да се избират за членове на тази комисия колеги с юридическо образование и със стаж от пет години и такива, които не са осъждани за умишлени престъпления. Имам някои коментари по отношение на новия вид проверка, която ще извършва въпросната комисия. За първи път Комисията за установяване на конфликт на интереси се натоварва със задачата да извършва предварителна проверка. Аз винаги съм считала, че инструментът на предварителната проверка е форма на правомощие на едни други органи. Но след като така са счели колегите, че следва да има предварителна проверка, която да установява наличие или липса на конфликт на интереси, може би по-късно те ще обяснят тезата си. Аз лично имам претенции по отношение именно на § 19 и редакцията на чл. 23. В този смисъл следва и допълнително да бъде аргументирано предложението въпросната предварителна проверка да се осъществява и след медийни публикации. Тоест Комисията за установяване на конфликт на интереси за в бъдеще не само ще се самосезира или ще се сезира чрез сигнали до нея, но и ще се самосезира чрез медийни публикации. Това на практика означава, според мен, изключително сериозен проблем, пред който ще бъде изправена тази комисия. От една страна, обикновено преди предстоящи избори във всички медии, срещу всички кандидати се появяват какви ли не материали, много често неподписани от никого. В тази връзка аз считам, че не следва да даваме възможност именно чрез такива материали на Комисията по конфликт на интереси, на първо място, да губи ресурс на време, ресурс на средства и ресурс на експертиза, за да проверява едно или друго медийно заглавие или свързана публикация. От друга страна, имаме органи, които правят точно това, и аз мисля, че следва да имаме повече доверие в тяхната експертиза и техните проверки. Това са Сметната палата, ще ми се да кажа и Комисията за конфликт на интереси, която функционира тук, в Парламента, но тя не е провеждала заседание вече повече от пет месеца, така че нея няма да коментирам. Има и Национална агенция по приходите, и всички, които са натоварени именно с това да пазят публичния интерес и да гарантират, че няма да се използва публичен финансов ресурс при възлагане на определени поръчки или при свързани лица. Това са моите бележки. Разбира се, аз предполагам, че мнозинството ще подкрепи и двата законопроекта. Призовавам колегите Добрев и Манолова да се откажат от тези спорни текстове, на които обърнах внимание, защото считам, че така много по-лесно ще се стигне до консенсус и много по-бързо ще бъде приет този необходим Закон за конфликт на интереси. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бяха зададени три конкретни въпроса във връзка с внесения от мен и колегата Кирил Добрев законопроект, и един по общ, който следва от тези три конкретни въпроса, с отговора на който искам да започна, а именно как беше изработен нашият законопроект. Както вече споменах, при неговото представяне, след гръмването на скандала с прословутото тефтерче на Филип Златанов, на обществото станаха известни притеснителни, смущаващи, бих казала скандални факти за това как е оказван партиен и корпоративен натиск върху членовете на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Беше създадена временна парламентарна комисия, която да разследва, образно казано, случая и да излезе с конкретни законодателни предложения. Междувременно бяха проведени две публични обсъждания – едното в Комисията за гражданско общество, чийто председател съм, което се състоя на 24 октомври в Парламента, и едно обсъждане в Министерството на правосъдието, организирано от работна група за създаване на този законопроект, който е внесъл Министерският съвет, което се състоя на 26 ноември. Включиха се много институции, експерти и граждански организации. Бяха направени и многобройни предложения. Всички те бяха облечени в законодателна форма от мен и от експертите на комисията и така беше изработен един първоначален вариант на този законопроект. Освен това, тъй като работата на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е предмет на засилено внимание и контрол от страна на Европейската комисия, при изготвянето на този законопроект бяха съобразени и препоръките, които дава Европейската комисия. Взехме предвид и изводите в Доклада за работата на комисията през 2011 г., който доклад е внесен в Народното събрание. В крайна сметка всички предложения, които се чуха от различни институции, организации, бяха отразени в първоначалния вариант на нашия законопроект с Кирил Добрев. По отношение на въпросното предложение, което казах, че не поддържам, и ще настоявам да не бъде включено в общия доклад от двата законопроекта, в случай че и двата бъдат подкрепени. Предложенията за него идват от публичното обсъждане, проведено в Министерството на правосъдието, и е в първоначалния вариант, който е изготвен от работната група от Министерството на правосъдието. Становища и подкрепа за него са дадени и от Правния отдел на Министерството на икономиката и енергетиката, от Националното сдружение на общините. В дебата в Парламента по това се изказаха и някои неправителствени организации. Отново казвам, фактът да фигурира в нашия законопроект е, че това своевременно не отпадна от основната матрица, която беше изработена в резултат на абсолютно всички предложения за промени в този закон, за което се извинявам и което ще бъде отразено, надявам се, още при изработването на общия законопроект. Лично моето мнение е, че е абсурдно членовете, особено на Надзора на Касата, да бъдат изключени от обхвата на този закон. Отново припомням, можете да проверите в стенограмите по време на първия вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов по тема „Здравеопазване”, че фактите, свързани с наличие на конфликт на интереси на членове на Надзора на Касата, бяха изнесени детайлно в моето изказване, в резултат даже на което един от членовете на Надзора, визирам господин Огнян Донев, излезе от състава на Надзорния съвет. Така че тук нямаме спор. Абсурдно е аз или някой от хората, с които сме работили, да подкрепя идеята членовете на Надзорния съвет на Касата да не фигурират като лица, които следва да бъдат проверявани и по отношение на които да бъде установяван конфликт на интереси. Това ще бъде отстранено. По отношение на другите два зададени въпроса. Публичното обсъждане на кандидатурите според мен е практика, чиято въвеждане започна в предния Парламент и беше разширено и в Правилника за работата на Четиридесет и второто Народно събрание – публичното обсъждане на кандидатурите за всеки орган, който се избира от Парламента, независимо дали става дума за независим държавен орган или за независим регулатор. Така или иначе хората трябва да бъдат информирани как стават номинациите, на какви стандарти отговарят кандидатите, какво е тяхното имуществено състояние, какъв е техният професионален имидж, какъв е техният нравствен облик, с какво име и с каква репутация се ползват в съответните професионални среди и в българското общество. Вярно е, че и аз бях разколебана по отношение на прилагането на този принцип, особено в процедурата за номиниране на главен съдебен инспектор, но практиката пък, която показа публичното обсъждане на номинациите за членове на Централната избирателна комисия, ме обнадежди, че когато има добросъвестно, отговорно и добронамерено отношение, наистина могат да бъдат обсъждани кандидатури, без да се използват отвратителни прийоми по тяхното окалване, очерняне, включително и с разпространяването на лъжи и клевети по отношение на тяхната професионална и човешка репутация. Така че според мен тази практика трябва да продължи, даже трябва да се разширява. Какъвто и орган да избира Парламентът и да назначава Президентът, да определя Министерският съвет, преди това по подходящ начин те трябва да преминават през съответна публична процедура, така че у гражданите да не остава ни най малкото съмнение, че става дума за някакви кулоарни договорки, за задкулисно разпределяне на длъжности, за партийни, политически, корпоративни, икономически и други влияния, особено за такива органи, каквато е Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Хората, които биват номинирани и избирани, трябва да отговарят на най-високите стандарти за почтеност и професионализъм. Според мен отстъпление от този принцип не следва да има. По отношение на предложената възможност за извършване на предварителни проверки от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, включително и възможността тя да се самосезира в резултат на медийни публикации. Този текст също има своята история и тя е именно в публичните обсъждания, които бяха проведени и в Парламента, и в Министерството на правосъдието. Искам да информирам народното представителство, че гражданите чрез техните организации заявиха ясна позиция, че искат, включително настояват, тази комисия да се самосезира и да се сезира и в резултат на анонимни сигнали, тъй като те твърдят, че все още има притеснения и страх у гражданите да информират надлежните органи за едни или други съмнения, нарушения, конфликт на интереси, злоупотреби и прочие. Така че тяхната ясна воля, която заявиха, включително на публичното обсъждане в Парламента, беше анонимни сигнали, в резултат на които да се сезира Комисията за конфликт на интереси. Още по-категорично това прозвуча на публичното обсъждане от работната група в Министерството на правосъдието. Тъй като аз като юрист съм категорично против това да има сезиране на който и да е орган в резултат на анонимен сигнал, такова предложение заявих, че няма как да внеса нашия законопроект с Кирил Добрев. Това е моето разбиране, което съм отстоявала последователно и в Четиридесетото, и в Четиридесет и първото, и сега в Четиридесет и второто Народно събрание, че всеки, който съобщава за някакви факти, обстоятелства, нарушения, трябва да има смелостта да си напише трите имена, да се подпише, след което да бъде извършена съответна проверка. Но самата Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която участва активно и в двете обсъждания...

... заяви, че и в момента практиката, която се прилага в работата на комисията, е в случаите, в които бъде преценено, че анонимен сигнал или медийна публикация, които съдържат данни и доказателства за наличие на конфликт на интереси, се разглеждат в комисията в резултат на нейното самосезиране. Този текст отразява установена практика на работа на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Ние с колегата Добрев съзнателно внесохме това предложение, то да стане и предмет на обсъждане в пленарната зала. Аз също нямам предварителна нагласа и убеденост, че този текст трябва да остане. Готова съм да чуя и други аргументи. Няма да настоявам пред моята парламентарна група при второ четене този текст да бъде подкрепен, но Ви информирам съвършено отговорно, че мнението на гражданите, на гражданските организации, на редица институции е комисията да може да се самосезира в резултат на медийни публикации, които са подкрепени с факти, документи и доказателства, без да предопределям изхода на този дебат в залата на Народното събрание. Нека да се чуят аргументи. Отново казвам – склонна съм, ако има сериозни доводи „против”, аз и колегата Добрев да се откажем от нашето предложение, можем и да го оттеглим, но нека да има дебат по тези текстове, защото най-малкото тези публични обсъждания, които се правят и в Парламента, и в други институции, имат друга цел, а именно това, за което хората настояват – да бъде предмет на обсъждане. Не е казано, че трябва да бъде прието. Народните представители ще заявят своята политическа воля „за” или „против”, но поне да има дебат, да има обсъждане, да се чуят аргументи. Аз призовавам също така, може би не сега, при второ четене в Комисията по правни въпроси, представителите на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да заявят своята позиция, да разкажат за практиката на комисията, в които тя се самосезира и в крайна сметка да бъде възприето най-доброто решение. Предполагам, че с това отговорих и на трите поставени въпроса. Благодаря, че ми бяха зададени.

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, благодаря, че отговорихте на въпросите, които поставих. По отношение на анонимните сигнали в Комисията по правни въпроси, госпожа Сабрие Сапунджиева, която понастоящем е заместник-министър на правосъдието, а в предходния мандат – член на Комисията за конфликт на интереси, обясни как функционира комисията при получаване на анонимни сигнали. Съжалявам, че нито Вие, нито господин Добрев бяхте там, за да чуете тези разяснения. Те бяха по отношение на образуваните производства и съответно тяхното прекратяване от самата комисия. По отношение на внесените в момента предложения от Министерския съвет по чл. 26а и § 14 на предложението на Министерския съвет, комисията е работила така и вероятно и за в бъдеще ще продължи да прекратява образувани производства при анонимни сигнали, когато установи, че сигналът е анонимен. Дори и при хипотезата, която не само Вие подчертахте, че някой дори не си е написал трите имена и не се е подписал, но и когато някой е написал три имена и се е подписал, но се установи, че такова лице няма, въпреки че сигналът е входиран чрез подател, производството се прекратява именно за да се спести цялата работа по този процес, по производствата и работата на администрацията, защото става ясно, че и тя ще е заета по докладването на производствата, да се спести финансов и експертен ресурс на тази комисия. Аз не считам, че предложението за самосезиране по медийни публикации следва да отпадне. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на обсъждането на законопроектите в Комисията по гражданско общество членовете на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси заявиха обратното становище, но аз не искам да влизам в този спор. Това, което ще предложа, е при обсъждането, ако бъдат приети двата законопроекта на общ законопроект, да бъдат поканени членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, да чуем конкретно и тяхното мнение по съществуващата практика в подобни хипотези. В случай, че и те се обявят категорично срещу тези текстове, аз не възразявам да не бъдат включени в общия законопроект. Това обаче, което те заявиха по време на публичните обсъждания, казвам го съвсем отговорно, беше обратното – те настояваха да има такъв текст, но за да не навлизаме в спор и разправия кой какво е казал, отново заявявам, че в случай, че те се изкажат „против” и се позоват на факти от практиката и опита, който има тази комисия, ние с колегата Добрев ще оттеглим този текст в общия законопроект.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих желала да обърна внимание на още няколко притеснителни момента в законопроекта, предложен на нашето внимание от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев. Освен тези проблеми, които госпожа Атанасова засегна в своето изказване и доколкото виждам госпожа Манолова възприема, бих желала да посоча още няколко проблема. На първо място, разбира се, ще се изчистят проблемите, свързани с отпадане на определени фигури, но в законопроекта е предложено включване в обхвата на закона на служители на общински и държавни търговски дружества. Освен членовете на органите на управление и контрол на тези търговски дружества, нямам представа как в обхвата на закона са попаднали обикновените служители в търговските дружества – тези, които изпълняват технически длъжности. Ние много добре знаем, че в търговските дружества няма как да бъдат назначени държавни служители, обикновено това са лица по трудово правоотношение и е необяснимо поради каква причина те биха били обхванати от този закон. Нямам представа каква е статистиката, колко на брой биха могли да бъдат тези лица, но вероятно са хиляди и по този начин комисията ще бъде изключително затруднена в своята работа, тоест ще бъде засипана с работа по отношение на лица, които най-вероятно нямат и функции на разпореждане и управление с общинска или държавна собственост и средства. Другият проблем, който виждам в този законопроект и се надявам, че ще бъде изчистен, е свързан с обжалване на решението на комисията тогава, когато се установи наличие на конфликт на интереси. Госпожа Манолова в своето изказване посочи като предимство предложението, свързано с това в общ акт – решението на комисията, да се установява едновременно и конфликт на интереси, и съответно да се налагат санкциите, предвидени в закона по отношение на конфискация на получени възнаграждения и така нататък, тоест в административно-наказателната част на закона. В законопроекта е предвидено това решение да бъде обжалвано по два различни реда. В частта на установяване на конфликт на интереси – това, разбира се, е административно производство и е нормално да подлежи на обжалване пред съответния административен съд, тоест предвидено е, че се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В същото време обаче е предвидено, че в останалата си част решението ще се обжалва по процедурите, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания. Докато по Административнопроцесуалния кодекс са първоинстанционния и административния съд, то по Закона за административните нарушения и наказания е съответния районен съд. Тук възниква въпросът: пред колко съдилища едновременно би могло да се обжалва подобно решение? Няма друг случай в правните процедури. Аз мисля, че това е един сериозен проблем, който е заложен в законопроекта и по отношение на който също би следвало да се вземат мерки, да се изчисти като последици. Няма да коментирам тук как ще бъдат затруднени лицата, по отношение на които е прието това решение, как ще се затрудни правото им на защита, но не виждам как това би могло да се случи и като процедура. И още един проблем, който виждам в закона, е по отношение на заложената възможност комисията да поиска разкриване на банкова тайна. Вероятно отново проблемите, свързани с разкриване какво точно е получено като имуществена облага въз основа на конфликт на интереси, са наложили предложение в тази посока. Тук искам обаче да обърна внимание, че в законопроекта на Министерския съвет подобна идея липсва. Както и госпожа Атанасова обърна внимание, госпожа Сабрие Сапунджиева беше член на комисията и от тази гледна точка, ако съществува такъв проблем, би следвало и в законопроекта на Министерския съвет да видим изписан подобен текст. Разкриването на банковата тайна е строго регламентирано в съответните закони. Много малко лица са оправомощени да поискат разкриване на банкова тайна, още повече това е конституционно закрепено право на българските граждани. Може би тук следва да обърна внимание, че банкова тайна може да се разкрива единствено за данъчни цели, за целите на наказателно преследване, когато има данни за извършено престъпление. В конкретния случай сме изправени пред административно производство, така че не виждам тук мястото на този текст в настоящия законопроект. Прекалено много са проблемите, свързани с този законопроект и лично аз няма да го подкрепя във вида, в който е внесен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Маджарова, първо, не мога да се съглася с Вас за обхвата и не мога да се съглася с аргументите, които представихте – представителите на държавата, на общината в общинските фирми трябва да изпаднат от обхвата на закона, защото основният брой общински фирми са съсредоточени в големите градове и в столицата, същото важи и за големите фирми, но няма такъв голям проблем в малките общини. Не мога да се съглася например Столичният „Метрополитен” и Столичният „Автотранспорт” да не бъдат включени в закона, защото сами сме свидетели на редица неприятни практики, договаряне на конкурси, имаше и записи, които се разследват, и така нататък. Нещо повече, направих предложение, което не беше прието, но Ви уведомявам, че пак ще го направя между първо и второ четене – обхватът да се увеличи и с главните архитекти на общините. Не смятам за нормално един заместник-кмет от трима или петима заместник-кмета да е в обхвата, а главният архитект примерно в Столична община, в Пловдив, Варна или другите градове, от чиято дейност зависят сериозни интереси, лично от него зависят неща за много средства, да не бъде в закона. Да, сигурно ще се затрудни работата на администрацията, но интересите на хората изискват те да бъдат включени. Това са отговорни хора и институции, които трябва да бъдат включени. Затова не се съгласих с намаляване на обхвата.

Уважаема госпожо Маджарова, пак ще повтаря процедурата, по която беше изготвен този законопроект. Бяха направени многобройни писмени и устни предложения по време на публичните обсъждания от граждански организации какви са очакваните промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Част от тези предложения бяха по разширяване обхвата на лицата, които трябва да подлежат на контрол и проверка по реда на закона. По такъв начин бяха включени членовете на комитетите за наблюдение на оперативните програми, които са съфинансирани с европейски средства. Хората очакват всички, които боравят по някакъв начин с публични, с европейски пари, с общинско имущество, да попадат в обхвата на този закон. Затова бяха включени служителите в съответните общински дружества с изричната уговорка, че служителите с технически функции са изключени от обхвата на закона. Същата е историята и с включването на предложението за възможностите за разкриване на банкова тайна. Мисля, че нищо не пречи това да бъде обсъдено от народните представители. Такова е и очакването на хората. В крайна сметка, затова се правят публични обсъждания: предложенията на хората по някакъв начин да стигнат до народните представители. Ако бъдат изложени достатъчно сериозни аргументи „против”, естествено, едни или други текстове могат да отпаднат. Имаме обаче ангажимент към гражданските организации поне това, което предлагат, да бъде обсъдено. Да, има сложности за съчетаването на двете процедури – административна и административнонаказателна. Вие очевидно сте се занимавали и/или имате поглед върху такива дела. При досега съществуващата практика обжалването на административен акт на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси върви на две инстанции, точи се с месеци и години във времето, след това започва административнонаказателното обжалване и се стига дотам, че акт, приет с акт на съда за законосъобразен, след това административнонаказателната санкция се отменя. Съчетаването на двете производства наистина е сложно и можем между първо и второ четене да търсим оптималното решение.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Маджарова, провокирана съм от изказването на колегата Цветков. Моля Ви в отговора, в дупликата си да обясните що е то „орган на управление и контрол в търговско дружество”. Какво представлява Националният класификатор на длъжностите в Република България и кои попадат в него? Според предложенията и изказванията, направени от господин Цветков, може би не му е ясно, че извън техническите длъжности всички останали, участващи в тези търговски дружества, без значение от длъжностната си характеристика, следва да подават такива декларации за конфликт на интереси. Благодаря.

Благодаря, господин председател. По отношение на репликата на господин Цветков, действително, уважаеми колега, не съм предложила да отпаднат от обхвата на закона органите за управление и контрол. Напротив, коментарът ми беше единствено по предвидената възможност в този обхват да се включат допълнително и служителите в търговските дружества – това, което обясни и госпожа Атанасова. Функции по управление и разпореждане с публични средства в общинските и държавните дружества обикновено имат единствено съответните органи на управление, които могат да бъдат управителят, съответно контролните органи и така нататък, не е необходимо да ги изреждам. Обикновените служители на търговско дружество няма как – те нямат каквито и да било публични функции. Не е необходимо тези хора да подават декларации и да попадат в обхвата на закона. Още веднъж повтарям: вероятно те са хиляди и комисията ще бъде затруднена в своята работа. Уважаема госпожо Манолова, радвам се, че възприемате част от моето изказване. Това наистина ще създаде голям проблем с обжалването на решението. Няма как, не съществува такава правна процедура в българското законодателство – едновременно да се обжалва пред два различни съда. Следва да се помисли в тази посока. Само да допълня по отношение на банковата тайна. Действително трябва да проведем такъв дебат, още повече в контекста на изказването, направено от госпожа Атанасова, е и възможността комисията да се самосезира по анонимни сигнали и по медийни публикации. Не е добре по този начин да се рови в банковите сметки на лицата. Комисията би могла по отношение на абсолютно всеки един да поиска разкриване на банковата тайна. Мисля, че това е сериозен и притеснителен момент във Вашия законопроект.

Процедура за допускане в залата на господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщения, и Цветан Дилов – генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”.

Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам процедура по прегласуване на този текст. (Реплики от ГЕРБ: „Какъв текст?”.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354-01-93, внесен от народния представител Камен Костадинов на 9 декември 2013 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 29 януари 2014 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354-01-93, внесен от народния представител Камен Костадинов на 9 декември 2013 г. От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър, господин Минчо Цветков – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, и господин Ангел Рачев – заместник оперативен директор в Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”. Законопроектът беше представен от вносителя. Проектът на Закона за гражданското въздухоплаване предвижда изменения в следните насоки: 1. Отпадане на изискването ръководителите на полети да бъдат само лица с висше образование. С предлаганото изменение се постига съответствие с изискванията, прилагани от останалите държави – членки на Европейския съюз, Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА), страните членки на Евроконтрол и Международната организация за гражданска авиация (ИКАО). Република България е единствената страна в Европа, ако изключим Гърция, която е въвела изискване в законодателната рамка на авиационния сектор кандидатите за професията „ръководител на полети” да имат завършено висше образование. Важен е и постоянно нарастващият въздушен трафик над Европа и света, който води до необходимостта от увеличаване на специалистите в авиационната сфера – пилоти, авиационни инженери и ръководители на полети. За региона, в който се намираме – този на Югоизточна Европа, нарастването на въздушния трафик се очертава да бъде с най-голям процент. 2. Предлага се да отпадне изискването за попълване, изпращане и одобрение на полетен план за полети извън контролираното въздушно пространство. Причината за съществуването на изискването за провеждане на вътрешни полети в неконтролираното въздушно пространство само с полетен план е осигуряването на дейностите по търсене и спасяване в случай на инцидент или катастрофа. Тези дейности не са задължителни в останалите държави – членки на Европейския съюз, за полети без полетен план. Екипажите на въздухоплавателни средства, желаещи да бъдат обект на търсене и спасяване, е необходимо да попълнят и изпратят полетен план, както и да получат одобрение на полетния си план от органите за обслужване на въздушното движение. Поради факта, че в неконтролираното въздушно пространство на Република България се изпълняват полети за авиационно химическа работа и нетърговски полети с въздухоплавателни средства под 5, 7 тона, провеждани от авиацията с общо предназначение, при наличие на визуални условия, подготовката, пускането и обработката на полетен план води до създаване на формални ограничения и допълнително натоварване на летателния състав и органите за обслужване на въздушното движение. 3. Законопроектът предлага метрологичното обслужване да не бъде част от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Това са дейности, които се извършват от Българския институт по метрология. 4. Измененията в чл. 53б предвиждат възможност част от дейностите на доставчиците на аеронавигационно обслужване да бъдат извършвани от техни дъщерни дружества, в които съответните доставчици притежават сто на сто капитала. Това е постоянна практика в страните от Европейския съюз. 5. Законопроектът предвижда увеличение на числеността на Управителния съвет на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Предложението е Управителният съвет да се състои от петима членове. Причините за това са обемът от работа в рамките на държавното предприятие и необходимостта от осигуряване на възможно най-добра и обхватна експертиза при управлението на предприятието. След представяне на законопроекта се проведе активна дискусия, по време на която се изразиха становища от народни представители и представителите на изпълнителната власт в лицето на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, 5 гласа „въздържали се” и 2 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 354 01 93, внесен от народния представител Камен Костадинов на 9 декември 2013 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, малко странно ми е да коментираме законопроект, при положение че липсва вносителят, но въпреки това ще Ви обърна внимание на някои от основните промени, които се предлагат. В момента в Закона за гражданското въздухоплаване, в чл. 34, ал. 3 се казва, че длъжностите, непосредствено свързани с осигуряване на безопасността на полетите, се заемат само от лица с висше образование. Първото предложение на вносителите е именно да отпадне това изискване към кандидатите за професията ръководител полети, тоест те да могат вече и да не бъдат с висше образование, това да не е задължително изискване. В мотивите вносителят е записал, че такава е практиката в голяма част от страните в Европа, като дава, че в европейските изисквания няма записано специално изискване за задължително висше образование за кандидатите за тази професия, но българското законодателство отдавна е залегнало това изискване, именно с цел поддържането на едно високо ниво, като допълнителна гаранция за ефективност и безопасност при управлението на въздушния трафик. Неслучайно и в една съседна Гърция също са запазили това изискване. В мотивите е записано също, че за професията на ръководител на полети в България се усеща един недостиг на кадри и е намалял броят на хората, които кандидатстват на входа. Уважаеми колеги, в една страна като България всяка една година много млади хора завършват технически специалности, а от друга страна в България средната заплата на ръководител полетите е в пъти по-голяма от заплатите в много престижни сектори. Затова звучи абсолютно несериозно да се твърди, че в Държавно предприятие „РВД” имат някакъв проблем с подбора на кадри. Не можем да говорим за такъв недостиг на кадри за професия, при положение че всеки път, когато се обявява един такъв конкурс за набиране на кандидати, за едно място кандидатстват по 30 40 човека. Това, с което мисля да завърша да коментирам тази тема, е, че в българското законодателство сме подсигурили едно добро ниво на изискванията за кандидатите за професията „ръководител полети” и то трябва да бъде запазено такова в името на осигуряването на безопасността на полетите. Втората основна промяна, която се предлага – вносителят предвижда „Ръководство Въздушно движение” да създаде свои дъщерни дружества, които да извършват определени дейности, като в случая се изключва основната дейност, а именно управлението на въздушното движение. Като мотив вносителят е посочил, че по този начин се дава възможност доставчикът да реализира допълнителни приходи. Искам да отбележа, че предложението няма никаква финансова обосновка, нямаме становище на Министерството на финансите, а на въпросите ни, които бяха поставяни многократно от колеги от различни парламентарни групи: какви са очакваните постъпления от създаването на тези дъщерни дружества, никой не можа да ни отговори. Становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също е притеснително лаконично. Колеги, подобни предложения се гледат и в момента, и в Европейската комисия при гласуването на Пакета „Единно европейско небе ІІ плюс”. Трябва да отчетем, че коментарите и реакциите са много противоречиви. Именно предложението за изваждането на услуги извън дейността на ръководството на „Въздушно движение” предизвикаха бурна реакция и ефективни стачни действия в целия Стар континент и то едните стачки бяха септември месец, сега, преди месец имаше друга голяма стачка, като Ръководител-полетите в България също с декларация подкрепиха тези протестни действия. Европейската транспортна федерация, както и Комитетът на ръководство „Въздушно движение” към Европейската транспортна федерация също казаха твърдо „Не!” именно на такива предложения за промени. От друга страна трябва да отбележим, че в момента законодателството в България пази Държавното предприятие „Ръководство Въздушно движение” и то не може да бъде обявявано в несъстоятелност. Не стоят нещата така обаче при създаването на тези дъщерни дружества. Няма как да не се притесняваме, че в тези дъщерни дружества, за да упражняват своята си дейност, може би ще трябва да се прехвърлят и част от активите на Държавното предприятие „Ръководство Въздушно движение”. И какво ще правим, ако в един момент се окаже, че тези дружества не работят добре и изпаднат в несъстоятелност? Като пример за извеждане на една дейност ни беше показано, то е цитирано и в мотивите, обучението. Ами, колеги, ако изкараме в едно дъщерно дружество Центъра за обучение на ръководител полети, съвсем логично е, за да може това дъщерно дружество да изпълнява тази дейност да изкараме тогава и новия тренажор. Между другото, той е чисто нов, струва почти 3 млн. евро и не мисля, че това е логично. И пак казвам, няма никаква финансова обосновка. Тъй като не чухме отговори на всички тези въпроси, ние ще гласуваме „против”. За последната промяна само ще спомена, мисля, че и други колеги ще вземат отношение – бордът от трима, на пет. Абсолютно нелогично ми се вижда при положение, че вносителят първо предлага да извадим почти всички съпътстващи дейности в дъщерни дружества, тоест да намалим обема на работа в държавното предприятие. От друга страна пък казва да увеличим борда от три на пет, защото имало много съпътстващи дейности бордът трудно се справял. Няма логика в тези предложения. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считаме, че законопроектът предвижда отпадане на изискването ръководителите на полети да бъдат само лица с висше образование. Това предлагано изменение постига съответствие с изискванията, прилагани от останалите членки на Европейския съюз, Европейската конференция за гражданска авиация, страните – членки на Евроконтрол, и Международната организация за гражданска авиация (ИКАО). Република България е единствената страна в Европа, като изключим Гърция, която е въвела изискване в законодателната рамка на авиационния сектор кандидатите за професията „Ръководител на полети” да имат завършено висше образование. За пример водещите в авиационната сфера страни отдавна са констатирали, че за професията „Ръководител на полети” не е необходимо кандидатите да притежават диплома за висше образование и почти всички са приели изискването на образованието да е диплома ниво, даваща право за кандидатстване в университет, като от особена важност е професионалната квалификация. Европейската агенция, отговаряща за безопасността на въздухоплаването – Евроконтрол, е разработила и публикувала през 2000 г. различни материали, в които са залегнали хармонизираните европейски изисквания за лицензиране на кандидатите за издаване на свидетелство за ученик – ръководител на полети, като стандартите и препоръчителните практики на ИКАО също не поставят условия за висше образование. Регламент № 805/ЕС/2011 г. посочва изискванията към кандидатите за издаване на свидетелство за ръководител полети – ученик, като цитирам дословно: „да са навършили 18 години и да притежават най-малко диплома, предоставяща достъп до университет или равностойно учебно заведение, или друга степен на средно образование, която да им дава възможност да завършат обучение за ръководител на полети.” Следва да отбележа, че през последните години наблюдаваме намаляване на кандидатите за ръководител на полети и професията в тази област. Отчита се и постоянно нарастване на въздушния трафик над Европа и света, който води и до необходимостта от увеличаване на специалистите в авиационната сфера – пилоти, авиационни инженери и ръководители на полети. В сравнение с периода 1992-2012 г. въздушният трафик в България е нараснал с 300%, като бъдещето на авиационния сектор в света също красноречиво говори, че това нарастване ще се запази. Изискването за осигуряване на необходимия брой авиационни специалисти, които да обслужват авиационната сфера, се явява точно навреме. В региона, в който се намираме – този на Югоизточна Европа, нарастването на въздушния трафик се очертава да бъде с най-голям процент. Друг фактор в подкрепа на промяната за отпадане на изискването за висше образование е, че кандидатите за ръководители на полети у нас са най-малко с 4-5 години по-възрастни от кандидатите в останалите страни в Европа и в света, поради което средната възраст на ръководителите полети у нас е значително по-висока, отколкото тази в света, като възрастта им има пряка зависимост с ефективността, експедитивността и безопасността при обслужването на въздушния трафик. Отпадането на изискването за възраст няма да се отрази по никакъв начин негативно на безопасността на полетите в България и в света. Следващата промяна, която се предлага, е да отпадне изискването за попълване, изпращане и одобрение на полетен план за полети извън контролираното въздушно пространство. Причината за съществуването на това изискване за провеждане на вътрешни полети в неконтролираното въздушно пространство само с полетен план е осигуряването на дейностите по търсене и спасяване в случай на инцидент или катастрофа. Тези дейности не са задължителни в останалите държави – членки на Европейския съюз, за полети без полетен план. Екипажите на въздухоплавателните средства, желаещи да бъдат обект на търсене и спасяване, е необходимо да попълнят и изпратят полетен план, както и да получат одобрение на полетния си план от органите за обслужване на въздушното движение. От направеното проучване относно изпращането на полетните планове в другите държави – членки на Европейския съюз, беше установено, че полетен план се изисква за полети, провеждани по полетен въздухоплавателен план, при който планираната траектория на полета например пресича държавна граница, преминава през контролирано въздушно пространство, преминава през ограничени или отделни опасни зони, които се планира да бъдат активирани по време на полета, също така преминава и през извънтериториални води. В останалите случаи попълването, изпращането и одобрението на полетен план не е задължително. Поради факта, че в неконтролираното въздушно пространство на България се изпълняват полети за авиационно химическа работа и нетърговски полети под 5,7 т, провеждани от авиацията с общо предназначение, при наличие на визуални условия, подготовката, пускането и обработката на полетен план води до създаване на формални ограничения и допълнително натоварване на летателния състав и органите на въздушното движение. При отпадане на полетния план, в случаи когато полетите се провеждат извън контролираното въздушно пространство – трасета, маршрути, зони, както и райони на летищата, ще бъдат постигнати много ефекти като например: увеличаване на капацитета и ефективността на органите за въздушно движение; запазване на нивата на безопасност на полетите във въздушно пространство клас „G”. Възложените промени няма да засегнат по никакъв начин сега съществуващия режим за изпращане на полетни планове и за осигуряване на въздушното движение в контролираните маршрути – трасета, зони и райони на летищата. Така ще бъде осигурена необходимата информация и нива на безопасност при контрол на въздушните движения между България и извършващите се полети в другите трасета. Така ще бъде направено и подобряване на бизнес средата за развитие на авиацията с общо предназначение. Следващото, което се предлага като изменение, е метеорологичното обслужване да не бъде част от основния предмет на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Това е дейност, която и към момента се извършва от Националния институт по метеорология и хидрология, така че предложението е изключително логично и е в контекста на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология. Следващата дейност, която се предвижда в закона, е възможност част от дейностите на доставчиците на аеронавигационно обслужване да бъдат извършвани от техни дъщерни дружества, в които съответните доставчици притежават сто на сто от капитала. Това е постоянна практика в страните – членки на Европейския съюз. По този начин се дава възможност доставчикът да реализира допълнителни приходи, като съответно увеличава и ефективността си. Така се елиминират и възможностите за негативен ефект върху дейността и на самия доставчик на услуги. Чрез подобни дъщерни дружества доставчиците увеличават най-вече конкурентоспособността си и имат възможност да оперират на пазари, различни от националните, предоставяйки обучение, експертни услуги и други такива. С оглед на специфичния предмет на дейност в предложената разпоредба изрично са предложени дейностите от основния предмет на дейност, които не могат да се извършват от тези дъщерни дружества. Чрез това изменение ще се увеличи изключително много оперативността на това държавно предприятие и на тези дъщерни дружества. Следващата възможност, която предвижда изменението, е увеличение на числеността на Управителния съвет на посоченото Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Причините Управителният съвет да се състои от петима членове, са огромният обем от работа, който преминава през това държавно предприятие и необходимостта от осигуряване на по-добра, обхватна експертиза при управление на дружеството. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Господин Иванов, ще имате възможност за реплики. Благодаря Ви, колеги.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Раева, прочетохте това, което Ви е написано, но едва ли убедихте някой в залата в правотата на внесените предложения. Уважаеми колеги, понеже аз не съм си написал нищо и никой не ми е написал нищо, ще Ви кажа за какво става въпрос. Ще започна отзад напред. Увеличава се бордът, при положение че част от дейността на „Ръководство на въздушното движение” се вади. Защо се прави това нещо? За да може да се назначат политически лица в Борда на директорите, още двама души да бъдат на хранилка. Това е, което се прави – двама души отнякъде ще бъдат поставени в борда и тези двама души ще получават заплата. Следващото нещо, което се прави, уважаеми колеги, е да се извади част от дейността на „Ръководство на въздушното движение”, да се направят дъщерни дружества. Уважаеми колеги, това нещо се прави, за да може някой да управлява тези дружества и да печели от това – да не е „Ръководство на въздушното движение”, да не е държавата. Веднага възниква въпросът – при положение че намаляваме обема от дейност, при положение че вадим част от дейността в отделни дружества, с какво толкова ще натоварим борда, за да го увеличаваме? Обясних Ви – просто двама души ще бъдат сложени на определено място. Другото, което се предлага – единственото, което може би ние ще подкрепим, е по отношение на полетните планове на малката авиация. Колежката говореше за плановете тип „Джи”, надали й е ясно за какво става въпрос. Става въпрос, че за полетните планове на малката авиация ще се облекчи режимът. Всичко останало, уважаеми колеги, е така направено, че да прикрие основния замисъл – вади се част от дейността, дава се на частни фирми, увеличаваме борда, слагаме двама души, които са техни политически партньори, които работят много добре може би по места, не разбират нищо, но ще вземат голяма заплата. Това е законът. Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Раева, репликата ми касае частта с предложеното преструктуриране чрез обособяване на дъщерни дружества. За мен не става ясно каква е мотивировката да се преминава към тази стъпка, тъй като по време на дебатите в комисията не стана ясно нито какъв е финансово-икономическият анализ, нито какви са перспективите, нито какви са очакванията. Говори се за увеличаване на финансовите постъпления и за стъпване на нови пазари. В процеса на дискусията никой не можа да отговори – нито от министерството, нито представител на „Ръководство на въздушното движение” – дали всъщност отнякъде е постъпвала заявка за доставка на подобни услуги? Не стана и ясно дори някой да е започнал да прави бизнес план за предоставяне на тези услуги на пазари. Още по-интересно е кои са тези пазари? Тези отговори не намериха въпрос и за мен упорството да продължаваме с тази идея е необосновано. Благодаря.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Раева, с голямо съжаление, тъй като много Ви уважавам, бих искал да Ви кажа, че няма как да подкрепим тези предложения. Ако този тип идея идваше от наша страна, има някакво обяснение – дясна политика, възможност за аутсорсване, може да се приеме. Наблюдавам обаче изключителна непоследователност на начина, по който Вие провеждате такъв тип политика. От една страна, сте готови с държавни средства да одържавявате вече частни компании, от друга страна – в случая с РВД, сте готови да раздържавявате, или поне да създадете условия да се раздържавят. Между другото, колегата Иванов не е прав, че ще се дадат на частни компании. Те си остават дъщерни държавни дружества. Там обаче се създава потенциален проблем: първо, тези дружества, както казаха колегите, в някакъв неподходящ момент и стечение на обстоятелствата да изпаднат в несъстоятелност, което ще е пагубно за дейността на РВД. На второ място, тези дружества вече по съвсем друг начин ще реферират към основната дейност, тоест там вече ще има възможност да се прави някакво публично-частно партньорство и потенциална приватизация, което означава,че се създава условие за раздържавявяне. В крайна сметка бъдете последователни в политиките, които предлагате. За едни дружества предлагате одържавяване, за РВД – възможност за раздържавявяне, което всъщност говори за изключителна непоследователност. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Московски, Вие поне сте разбрали, за което Ви благодаря, какви са измененията в закона за разлика от някои други колеги, които общо взето се изказват на база популизъм, и затова, че имат възможност да се изказват на тази трибуна. Господин Иванов, много добре знаете, че увеличението с двама души на един Борд на директорите, че ще получат някакво минимално възнаграждение, е абсолютен популизъм... (Реплики и възгласи: „Е-е-е” от ГЕРБ.)

Господин Иванов, Вие създадохте практиката в предишния мандат, от пет членове на бордовете на директорите да се премине към трима членове на бордовете в почти всички държавни предприятия, да не кажа всички. Целта на това беше да се намали мониторинга на Министерството на финансите и на съответните министерства в съветите на директорите. Не искам да давам и конкретни примери, с конкретни предприятия, защото тук говорим за РВД. Базата за намалението на съветите на директорите на трима членове беше, защото с двама членове може да се вземат решения, удобни на Вашето управление, което беше преди една година. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Затова при Съвет на директорите с петима членове, уважаеми колеги, вземането на решенията става много по-трудно и има много по-голям контрол при провеждане на мероприятията, свързани с вземане на решения. Преди да стана народен представител, аз лично съм била член на Съвет на директорите от петима души и не мога да Ви обясня как се вземат решения при дебати с часове. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Не както при Вас – двама души се подписват на протокола и се крадат тръбите след това – давам точен и конкретен пример, и се краде държавна собственост за милиони. При по-голям състав на Съвета на директорите има много по-голям контрол. Уважаеми колеги, по отношение на аутсорсването на дейностите – това дава възможност на едно държавно предприятие да бъде с много по-гъвкави единици. Господин Московски, Вие знаете, че има изрично разписани дейности, които не могат да бъдат аутсорсвани. Така че Министерството на финансите и Министерството на транспорта ще имат възможността да си употребят и упражнят контрола върху тези дейности. Тези дъщерни дружества ще имат много по-добра възможност да оперират на пазара като малки единици. А в световната икономика е доказано, че малките единици се управляват много по-добре и при тях се осъществява много по-голям контрол. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурата ми по начина на водене е продиктувана и мотивирана от репликата на господин Иванов. Вие допуснахте, госпожо председател, господин Иванов да прави язвителни бележки относно четене и дали народен представител чете или произнася речта си, без да чете. Бих отминал това с великодушие, но да го правят точно хора от ГЕРБ, които в миналия парламент сричаха тук, не четяха, а сричаха речите си, в това число и Вие, господин Иванов, някак си ми се струва, госпожо председател, че не бива да бъде оставено, без да се направи забележка. Това първо. Второ, в следващата реплика, която направи колегата от ГЕРБ след господин Иванов, имаше изречение „тези отговори ще получават следните въпроси”. Цитирам само за да видите как се изказвате Вие, когато правите такива язвителни забележки. Моят съвет към Вас, млади колега Иванов, като дългогодишен народен представител (шум и реплики от ГЕРБ) и като човек... По начина на водене, да!

Каква е тази процедура по начина на водене?

И какво като викате, ще ме спрете да говоря ли? Ха! Ще Ви кажа: пишете си, господин Иванов и колеги от ГЕРБ! Пишете си речите, защото говорите глупости и не сте изобщо в час! (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо председател. Започнах с това, че на мен никой не ми го е написал ...

Напиши си го, защото говориш глупости!

...и ще кажа това, което мисля! А Вие, господин Цонев, какво говоря аз, мога да го говоря тук и си нося отговорност за думите... Госпожо председател, когато народният представител крещи от място, че някой друг народен представител говори глупости, Вие трябва да вземете мерки и да помолите лицето да престане да крещи и да се държи съобразно Правилника! Ако има някакви проблеми в това, което казах, че е важно за дейността, за да могат в крайна сметка да фалират някои от дружествата, за да ги дадат на частни фирми, това си е лично техен проблем. Нека да излезе някой и да обясни, че не съм прав! Или когато питам, след като намалявате дейността, защо увеличавате борда, някой да стане и да обясни защо го правят! След като нямат аргументи, да излязат и да крещят, и да ползват някакви процедури, които Вие може да ги тълкувате както искате – това е Ваше право, но всичко това плюе против реномето и репутацията на Народното събрание. Не може, ако някой е уязвен или се е почувствал засегнат, да излезе и да аргументира обратното становище. Аз казвам следното: водите част от дейността на РВД към това да се създадат дъщерни дружества, тъй като РВД по закон не може да фалира, ще фалират дружествата и ще ги дадете на частни фирми. Това е! Ако някой излезе да ме обори, да го направи, но не да ми крещи и да се прави тука на... Както и да е...

Защото Вие крещите от място, бе, момче!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Внимателно слушах дебата и размишлявах. Според директивите на Европейския съюз, всички, които сме в Европа, трябва да се усъвършенстваме, да се учим и образоваме до края на живота си. Ерго, аз го разбирам така: че всеки един от нас трябва да повишава образователния си ценз. Ето, тук заставам пред Вас с открит въпрос: кое налага премахването на образователния ценз, при положение че РВД е едно от най-отговорните звена, които гарантират сигурността на летателните апарати – както които преминават през територията на България, така и тези, които всъщност ще се приземяват на нейна територия? Кое налага намаляването на образователния ценз, питам аз? Ще дам един пример. Едно друго правителство, в което участваше Коалиция за България, премахна образователния ценз за министри, няма да казвам за какво става въпрос и за кого. Искам да се обърна към Вас, че гаранцията за образователен ценз за хора, които са поставени на високо психоемоционално, психическо напрежение, отговорност, не само че познанията трябва да бъдат усъвършенствани ежедневно, но те трябва да вземат бързи оперативни решения в случай на критични ситуации. Нещо повече. В страните от Европейския съюз всички тези хора, които работят на тази висока отговорна задача, се подлагат на стрес тестове почти на всеки месец. Обръщам се към Вас и питам: искате да сложите хора – техници и технически персонал, вероятно работещи на летището, с трудов стаж над две години и те да участват в борда? Бордът винаги е създаван за корекция, за вземане на оптимални управленски решения, а не за нагласа на един или друг човек по политическа принадлежност. Обръщам се към Вас и Ви моля да размислите още веднъж дали това, което искате да направите, е добро за сигурността на българското въздухоплаване. Пак ще кажа: посягате към най-печелившото, но това най-печелившо звено е на базата на високия професионализъм на хората, които работят денонощно, на смени. Тук има човек от Коалиция за България, който знае колко е отговорно и какво психическо напрежение минават тези хора на здравни прегледи, защото напрежението е невероятно. Когато човек няма нужната професионална подготовка, при стрес и напрежение може да блокира за миг, което може да коства много човешки животи. Разглеждам го от тази гледна точка. Не вярвам, че тук присъстващите искат да принизят професионализма на хората, които са работили досега, и съответно да намалят образователния ценз и квалификация. Искам един от Вас да се изправи тук и да каже ще отиде ли да се лекува или оперира при лекар, който няма специалност „Медицина” и съответно специалност „Хирург”? Само че тук не говорим за един човек, а за самолети, които са с по над 300 души на борда. Искам един от Вас да излезе и да каже – искам да бъда опериран или искам самолетът да се управлява от човек, който поддържа технически – шофьор или оперативен работник, който сменя колесниците или нещо от този сорт. Искам един от Вас да каже – желая го това нещо! Тогава ще си помисля как да гласувам. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, изрично прочетох и получих забележка, че съм го направила, Регламент на Европейския съюз № 805 от 2011 г., дословно: „да са навършили 18 години и да притежават най-малко диплома, предоставяща достъп до университет или равностойно учебно заведение, или друга степен на средно образование, която да им дава възможност да завършат обучение за ръководител на полети”. Искам да Ви попитам: защо след като в цяла Европа се предвижда лица, които са завършили средно образование, това означава и колеж, да бъдат ръководители на полети... Можем безопасно да летим с „Луфтханза” или други европейски компании с такива ръководители на полети, но в България трябва да ограничим хората, които са завършили средно образование или колеж, да не могат да кандидатстват? В крайна сметка тук в залата има двама министри на транспорта и могат да посочат, че тези ръководители на полети не се вземат просто ей-така, те преминават през обучение, има конкурси, изпитни комисии, които им проверяват правоспособността и дееспособността, проверяват психичното им състояние и всички техни възможности. Тези комисии са и от Министерството на транспорта, и от Държавното предприятие „Ръководство на въздушно движение”. Там имат възможност да кандидатстват и лицата, завършили средно образование, имат възможност да кандидатстват и лицата, които са завършили висше образование. Разбира се, при повече кандидати, лицата, които са завършили висше образование, ще бъдат с предимство. Затова много Ви моля нека пред обществото да не изглежда, че ние от утре вземаме едни лица, завършили средно образование – някоя гимназия, и ги назначаваме за ръководители на полети. Искам да бъда абсолютно екзактна. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”) Благодаря. Нека да не всяваме в обществото мнението, че тези лица веднага стават ръководители на полети.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Иванов, Вие бяхте много точен от гледна точка на това, което казахте по отношение на изискванията за лицата, изхождайки от Вашето медицинско образование, но именно затова е вкарано в закона, за да може дебатът да се развие – дали да бъдат, или не тези лица, за да може всичко останало, господин Иванов, да мине под масата. Това, което казах за фирмите, да бъде покрито и дебатът да се развие в друга посока, за да може след време да си свършат това, което искат. Казахте, че законът е направен така. Да, направен е, господин Иванов. И Законът за ДАНС беше направен, за да бъде назначено определено лице. Това е политиката на управлението – законите се правят за хора, не за специалисти. Определено лице трябва да бъде назначено на определена длъжност. Това е целта. А всичко останало е направено проформа, за да може да се скрие основният проблем, който ще се създаде с този закон. Това е. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Раева, Вие ми зачетохте наредба, която тук почти всички, които се интересуват, са прочели. Само че пропускате една подробност и това е минималният образователен ценз. Ето тази подробност Ви е убягнала. Второто нещо, което искам да Ви кажа... (Реплика от народния представител Петя Раева.) Вие казахте репликата, а сега аз ще Ви кажа: това е минималната. А всяка страна, госпожо Раева, решава самостоятелно какъв образователен ценз да имат съответно тези високоотговорни кадри. И когато тука ми излизате с някакви лозунги за „Луфтханза” и други авиолинии, аз ще Ви обясня някои неща, за които явно може би не сте се замисляли. Всяка нация има своя народопсихология. Искам да Ви обясня, че образователният ценз дори на хора, които са завършили в България, полагайки различни видове тестове не винаги ги издържат, но това е гаранция, че даденият човек – кандидатстващ за дадена позиция, е екзистенц-минимум и се предполага, че е покрил тези познания. Така че недейте по никакъв начин да спекулирате, да ми четете, защото аз ще Ви прочета европейски директиви, за които Вие няма да можете нищо да кажете, както например за директивата, която Ви казах – „Образование през целия живот”, за която Вие не можете да ми кажете нищо. Второ, към господин Иванов. Акцентирах на Вашето внимание и разчитах на интелигентността на всички тук, да знаят, че се посяга към най-печелившото. Когато говорите за минимални средства, ако възнаграждения над 10 000 лв. за Вас са минимални, значи Вие от ДПС сте просто на някакво друго ниво. (Силен шум и реплики от ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Искам да Ви кажа, че българският народ не разбира минимални средства – 10 000 лв., както и българският лекар. Така че тези съпоставки и внушения, които Вие правите тук от трибуната – на всички е ясно, че бордът трябва да бъде увеличен, а то е ясно защо трябва да бъде увеличен, за да се вкарат „наши хора”. Едно е да решаваш ВиК проблеми, друго е да решаваш проблеми на въздухоплаването и контрол за движение на самолетите, госпожо Раева. (Реплики от народния представител Петя Раева.) Не ме репликирайте от място, имахте възможност от тук да го направите. В заключение, искам да кажа, че тук не виждам смислен дебат за това как да подсигурим... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин председател. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Има време.

... българското въздухоплаване да бъде по-сигурно, българските летища да бъдат по-желани. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Георги Андонов.)

Извинявайте, господин председател.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, но като слушах колегите, си припомних един факт от преди повече от четири години и половина. В първите дни на Четиридесет и първото Народно събрание, когато влязох в кабинета на петия етажа, който ми се полагаше в другата сграда – в бившия Партиен дом, в едно от шкафчетата намерих интересен списък, който тогава го отдадох може би на статуквото, или на това, че Вие сте се променили. Списъкът съдържаше долу-горе около стотина имена с телефоните, всички на ръководни места и всичките кадри на ДПС. Срещу всеки служител в съответния град пишеше, че този отговаря за това, този е свръзка за това, това му е телефонът. Във връзка с това моето изказване по-скоро е насочено към колегите от Коалиция за България. Уважаеми колеги, Вие не виждате ли как Вашият партньор, макар и по-малък, води една много последователна политика – толкова последователна политика, за съжаление, не дирижирана от тях, а може би от по-високо място? По стечение на обстоятелствата бяха променени, сега си направих справка, около двадесет, двадесет и няколко закона с една-единствена цел – промяна на управляващите органи на съответните дружества, предприятия и така нататък. И всичко разпределено на квотен принцип. И няма какво да си говорим какъв бил законът, какво било, какви европейски директиви. Истината е една, че това е двадесет и някой си подред лобистки закон с една-единствена цел – да бъдат нагласени наши или Ваши хора на определената хранилка. Много добре знаем всички, че имате списък, който сме виждали и ние – лично аз съм го виждал, на който е записано: „На тези хора да им се намери работа”. Всички Вие го знаете. Щом можете да направите един фотограф шеф на областна служба по земеделие или да направите друг – не знам какъв, шеф на Агенция по горите, защо да не направите някой без образование да отговаря за наистина един от най-важните сектори от гледна точка на сигурността, какъвто е въздухоплаването. Няма какво да се лъжем. Вие имате двама души, на които трябва да намерите работа. Така сте действали в продължение на двадесет години: „Имам човек, търси му работа!”. Така действат Вашите структури по места, по този начин действат. Засрамете се наистина, прекалявате! Всички знаем, че Министерството на транспорта е Ваше. Всички знаем, че министърът на транспорта е от Вашата квота. Всички знаем колко пъти ходите на аудиенция при него и как разпределяте шефове на ДАИ и така нататък. Всички знаем как се събирате на купони по села и паланки, за да определяте. (Шум и реплики от КБ.) Да, господин Стойков, и Вие сте присъствал на такива. Излезте за лично обяснение! Ще кажете кой е платил масрафа за тази седянка. (Реплика от народния представител Йордан Стойков.) Ще го кажете. Така че, много Ви моля, не говорете врели-некипели, а излезте наистина и си признайте. Дайте тези хора да ги запишем в закона – еди-кой си, еди-кой си и еди- кой си, а да не си играем на котка и мишка. Направо да запишем в закона двете имена, които трябва да бъдат назначени. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е. Няма какво повече да коментираме високопарни приказки, екзактни и така нататък. На хората им омръзна да слушат такива неща. Запишете в закона кои са хората – този и този, хикс и игрек трябва да бъдат назначени. Ще променим условията, ще променим изискванията, образователния ценз, според това, което имат те. Няма проблем! Но го кажете, бъдете искрени. Поне бъдете искрени! Ние много добре ще следим темата и може би след месец ще Ви покажем кои са Вашите хора. Както едно време беше в Комисията за регулиране на съобщенията, както беше и в ДКЕВР, както и навсякъде.

Както и за Калинките.

По-добре Калинки, отколкото адреналинки, господине. Благодаря Ви. (Смях и оживление. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Михов, може би не е най-страшното, че има двама души, които, само дето на са им написали имената, трябва да ги сложат в Борда на „Ръководство на въздушното движение” (РВД). По-страшното е, че явно имат доста повече хора, които трябва да бъдат уредени на добре платени длъжности и тъй като се знае, че една от най-добре платените професии е „ръководител-полети”, затова и снижават нивото дотам, че да може техни хора, които нямат обаче необходимото висше образование, да могат да се уредят на професията „ръководител-полети”. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Госпожо Спасова, наистина мисля, че е дошло време, в което трябва да си казваме истината. Всички стоим, усмихвате се, всички знаем за какво става въпрос. „Ръководство на въздушното движение” е най-печелившото държавно предприятие – няма друго.

Дай пример.

Господин председател!

Това е най-печелившото държавно предприятие. Много добре знаете, че на най-неквалифицирания персонал в РВД – тези, които са по хигиената, заплатите им са между 800 и 1000 лева. Много добре знаем всички за какво става въпрос – много добре е да уредите Ваши хора в това предприятие. Така е, госпожо Спасова! Крайно време е да си го казваме. Аз призовавам най-вече колегите от БСП да имат доблестта, защото знам как се развиха нещата в комисията и съм сигурен, че много от тях няма да подкрепят този закон, защото в тях са останали поне малко чест и морал.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала често се случва да се казват неща, чието място не е тук. Всички ние като че ли сме обладани от амбицията да свалим рейтинга на Парламента до рекордно ниски нива. Аз бих се въздържал от действие в тази насока, но не мога да не реагирам, след като господин Михов замеси моето име в нещо, което така и не разбрах. Ще отговоря с един случай от Габрово. Габровци, знаете, са разумни хора, те са практични. Когато един млад габровец тръгнал към големия град, баща му го посъветвал, знаете ли какво? „Като отидеш в големия град, недей да говориш много”. „Защо?” – попитал синът. - „Защото, ако не говориш много, няма да разберат колко си глупав, докато ако говориш много, веднага ще лъсне.”. (Смях, оживление и ръкопляскания от КБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, аз смятам, че е необходимо да върнем дебата в рамките на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, който ни е предоставен днес, тъй като е много важен. Ще се спра на някои принципни противоречия в самия законопроект. Ще започна от там, че този закон го гледахме само преди няколко седмици. Миналия месец приехме същия такъв законопроект, предложен от Министерския съвет, сега гледаме от народен представител. Измененията, които се предлагат, са изключително важни и съществени и смятам, че те не трябва да се правят от народни представители. Необходимо е да имаме становищата на всички институции, каквито не ни бяха представени по време на разглеждането в комисията. Това е изключително важно, за да може да бъдем достатъчно добре информирани и да вземем едно истински важно и отговорно решение. Защо казвам това? Защото в момента този дебат тече в Европейската комисия, така нареченото „Единно европейско небе ІІ плюс”. Там не е взето това решение. То ще бъде взето вероятно след около година или след европейските избори. Ние започваме да правим нещо, което след това може би ще се наложи да променяме отново в нашето законодателство. Това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е, че по такива теми Министерството на транспорта трябва да има категорично становище и е най-добре да бъдат внесени от него. По време на самото разглеждане останахме с впечатлението, че едната от институциите беше написала тези предложения, по такъв начин ги защитаваше. Не знам защо не са ги внесли месец преди разглеждането на законопроекта. Това са принципни неща, които трябва по такъв начин да се решават. Затова се създава впечатление, че има предложения, които се подават от групи, които не са от парламентарните групи. Ние не чухме никакво изказване от лявата страна, от страна на БСП, как те виждат тези законодателни промени, какво е тяхното мнение? Това е изключително важно за сектора – изваждаме дейности от „Ръководство на въздушното движение”, след това правим оптимизация, а накрая увеличаваме борда на директорите. Това са неща, които според мен, са несъвместими и затова е добре да чуем всички мнения. В противен случай Ви призовавам да не подкрепите този законопроект. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Вълков, ще си позволя да направя реплика като допълнение към това, което Вие казахте. Преди няколко дни господин Мутафчиев ме обвини от тази трибуна, че съм лобист относно мои предложения за изменения в друг закон. Аз бих искал да чуя неговото мнение по тези предложения и ако потвърди това, което каза в комисията, като позиция на Парламентарната група на левицата, ще бъда доволен да чуя какво е неговото мнение. В противен случай ще си позволя и аз да кажа, че той е лобист. Благодаря.

Аз също съм най-големият противник на личните обяснения, но след като излезе господин Московски с авторитета си и каза, че ако не се подложа на неговия рекет – да изляза да трибуната и да кажа мнението си, аз съм лобист, не мога да не отговоря на това обвинение, господин председател. Затова моля да бъда извинен. Господин Московски, или не сте ме слушали на комисия, или не искате после да проверите как съм гласувал. Аз изказах своето мнение и то е негативно по няколко въпроса. Нямах намерение да се изказвам днес, за да имат възможност и колегите да вземат отношение. Ще гласувам по съвест – както винаги съм гласувал, по съвест. И още нещо искам да кажа: с удоволствие бих отговорил по темата „Лобизъм, докъде Мутафчиев е лобист”, ако ми покажете два закона или един закон, който съм предложил и можете да намерите лобистки текстове в него. Аз също мога да се постарая и да извадя доста повече. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, вземам процедура по начина на водене, тъй като Вие ръководите в момента заседанието. Съзнателно и умишлено не съм го правила по отношение на председателстващи заседанието в лицето на заместник-председателите. Вярно е, че чл. 68 от правилника казва, чета дословно: „Председателят може да определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, обсъждани на първо гласуване.” Господин председателю, във вчерашния ден в Деловодството на Народното събрание постъпи предложение, подписано от Вас, за проект на дневен ред за тази седмица, което след гласуването в пленарната зала тази сутрин стана и решение на Народното събрание. Там изрично е записано, че в програмата по т. 5 ще се проведе „Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”. Тоест Вие вече сте упражнили правомощието си да определите кога ще се състои първото гласуване по този законопроект и то е скрепено с решение на Народното събрание. Ако поддържате тази линия и практика, която до момента се шири в Четиридесет и второто Народно събрание, бъдете любезни да пишете в програмата, в проекта, че ще има обсъждания, а ад хок председателстващият пленарното заседание ще определя кога ще бъде гласуването. Тъй като в момента това не е налице и имаме скрепен с Вашия подпис проект за програма, станал с гласуването ни решение на Народното събрание, категорично се противопоставям да променяте момента на гласуването, защото ние имаме точка от дневния ред „Първо гласуване” и това е определено едновременно с дебатите! (Единични ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.)

Категорично не.

Никога.

Ще „те”?!

Такъв е дневният ред.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз разбирам, че моите колеги от ГЕРБ са се събудили към 10,00 ч., ... (Силен шум, реплики и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)

... към 11,00 са дошли на работа ...

И искат сериозно да работят и да гласуват. (Продължаващи шум и реплики от ГЕРБ.) Много Ви моля да си влезете в правомощията. Когато вземате някакви решения, да не ги отменяте. Искам процедура за прегласуване.

Обратна процедура.

Благодаря Ви, господин председател. Гласувах „против”, колеги – аргументите, поради които гласувах „против”, всъщност ги изложих оттук. Уважаеми колеги, станахме свидетели как народни представители изпускат нервите си, излизат на трибуната, обиждат, от място продължават да обиждат и след това излизат от залата! Тези колеги ги нямаше! С какво толкова бяха засегнати? Защо никой от Вас не стана и не обясни какви са мотивите, за да обори нашите твърдения? Аз съм „против”, защото водите „Ръководство въздушно движение” към фалит! Ще извадите дейности, уважаеми колеги! Тези дейности съгласно закона вече могат да бъдат обявени в несъстоятелност, както казах, и те ще бъдат отдадени на частни лица като последващ етап. Това е Вашата цел! Уредихте си Ваши фирми, както уредихте двама души да си сложите в борда – на висока заплата! Ако позволите обаче, господин председател, в оставащото време да се обърна към Вас – като процедура по начина на водене. Ще ми позволите ли?

Благодаря, господин председател. Господин председател, следващия път, когато Вие според Вас имате основание да насрочите гласуването за следващия ден, го направете както са го правили предишните председатели – говоря за Вашите заместник-председатели. Те са цитирали правилника и са казвали, че ще отложат гласуването за следващия ден. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) А Вие се подиграхте с нас! Вие казахте: „И така, колеги, гласуваме утре сутринта”! На какво основание? В колко часа? Какво се случва? Това е подигравка от Вас, господин председател, към нас – народните представители. Вземете си бележка. Надявам се, че осъзнахте какво направихте. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Моля да бъдат допуснати в залата Бюрхан Абазов – заместник министър на земеделието и храните, и Слави Кралев – началник на отдел в Министерството на земеделието и храните.

Моля за прегласуване.

„ДОКЛАД на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 20 февруари 2014 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 12 март 2014 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от”...

„От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от проф. Бъчварова. Със законопроекта са предвидени следните основни промени. Определя се какъв процент от сумите, получени в резултат на намаления и изключвания при прилагане на кръстосаното съответствие, както и сумите, възстановени от бенефициенти вследствие на нередности или небрежност, ще се считат за приход на Държавен фонд „Земеделие”. Съответно е разписана дефиниция на понятието „кръстосано съответствие”. Отпада задължението на Разплащателната агенция да предприема принудителни действия за събиране на недължимо платени суми, когато не надвишават левовата равностойност на 100 евро. В системата за идентификация на земеделските парцели се създават два нови специализирани слоя – „Площи в добро земеделско състояние” и „Постоянни пасища”, чийто обхват ще се определя със заповед на министъра на земеделието и храните. Включването на земеделските земи в тези слоеве ще бъде основание за получаване на директни плащания. По отношение на слой „Постоянни пасища” е предвидено, че включените в него площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянни пасища. Забранява се тяхното преобразуване и разораване, освен по изключение, когато друга площ в стопанството бъде преобразувана в постоянно пасище. Предвидени са санкции при нарушение на тази забрана, както и задължение за земеделските стопани в 6-месечен срок пасищата да бъдат възстановени. Друга важна промяна е свързана с текстовете, определящи кръга от лица, ползватели на земеделски земи, които могат да кандидатстват за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. Изброени са актовете, които могат да послужат за доказване на правното основание за ползване на земеделските площи, като е предвидено задължение тези актове да бъдат предварително регистрирани в специализиран софтуерен продукт. Регистрацията ще бъде основание за вписването на информацията от заявленията за подпомагане. Предвидено е тази разпоредба да влезе в сила от 1 януари 2015 г. Прецизирани са основанията, на които Разплащателната агенция намалява или отказва плащания по Схемата за единно плащане на площ. Облекчава се процедурата по кандидатстване за национални доплащания и за специфично подпомагане. В Административнонаказателните разпоредби са предвидени и санкции, свързани с нарушения при предоставянето и използването на ваучери за гориво. Има постъпило становище от Министерството на земеделието и храните в подкрепа на законопроекта и с конкретни предложения, които ще бъдат разгледани между първо и второ четене. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Спас Панчев, Петър Якимов, Десислава Танева, Владимир Иванов и проф. Бъчварова. Като цяло изказаните становища бяха в подкрепа на законопроекта с аргументите, че той ще има дисциплиниращо действие при подаването на заявления за подпомагане, ще създаде условия за коректното определяне на действителните ползватели на заявените площи и като цяло ще подпомогне администрирането и контрола на директните плащания. Освен това, с промените ще се гарантира опазването на постоянните пасища и спазването на европейския ангажимент на страната за поддържане на определено съотношение на площите с начин на трайно ползване „постоянни пасища” спрямо общата земеделска площ. В хода на дискусията бяха изразени резерви по отношение на предложението част от наложените санкции да остават в приход на Държавен фонд „Земеделие”, предвид опасността служители на фонда по-често да налагат не дотам оправдани санкции на земеделските производители. Освен това имаше и забележка по отношение на възможността ДФ „Земеделие” да одобрява размера на средствата по схемите за национални доплащания, тъй като общите параметри за национални доплащания се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Представителите на браншовите организации направиха някои конкретни предложения по текстовете, които също ще бъдат обсъдени между първи и второ четене. След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от проф. Светла Бъчварова и група народни представители на 20 февруари 2014 г.”

Уважаеми господин председател, колеги! Ще Ви представя Мотивите към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители: „Законът за подпомагане на земеделските производители урежда прилагането в България на Схемата за единно плащане на площ, която се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Това е европейската схема за подпомагане, от която се възползват най-голям брой бенефициенти, като през тази година кандидатите за подпомагане са над 90 хиляди. Тъй като Схемата за единно плащане на площ е максимално опростена и достъпна, степента на усвояемост на средствата по нея е над 90%. Въпреки тези показатели, при прилагане на Схемата за единно плащане на площ съществуват редица проблеми. Един от тях е установяването на действителните ползватели на заявените площи. Освен това е необходимо да се въведе забрана за разораване на пасищата и за промяна на трайното им предназначение за ползване, тъй като в законодателството на ЕС е въведено задължително процентно съотношение между общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани и постоянните пасища, което всяка държава членка следва да поддържа. Решаването на тези проблем налага изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, поради следните причини: 1. Основно изискване на европейското законодателство за получаване на директни плащания по Схемата за единно плащане на площ, което е отразено и в закона, е кандидатът за подпомагане да ползва заявените площи, като ги поддържа в добро земеделско състояние. Във връзка с това Законът за подпомагане на земеделските производители трябва да определи кой е действителният ползвател на земеделските площи и съответно, кой може да ги заявява за подпомагане. За постигане на тази цел трябва да се даде определение на ползвател на земеделски площи и да се определят документите, с които може да се доказва ползването. Чрез определянето на статута на ползвател на земеделски площи и начинът на доказване на този статут, от една страна ще се противодейства на опитите за незаконно ползване на средства от европейските фондове, а от друга се въвеждат критерии за определяне на подлежащите на подпомагане бенефициенти. За да се гарантира ефективно установяване на ползвателите на земеделските земи, кандидатстването за подпомагане трябва да се обвърже с предварителна регистрация на правните основания за ползване на заявяваните земеделски площи в специализиран софтуерен продукт. Именно чрез софтуерния продукт ще се определи кой ползва съответните площи и може да кандидатства с тях за подпомагане. Една от функциите на този продукт е да подпомогне администрирането и контрола на директните плащания чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), затова неговата връзка с ИСАК е регламентирана в закона. Логична последица от това е законът да постанови, че по Схемата за единно плащане на площ може да се кандидатства само с площи, които фигурират в софтуерния продукт на името на кандидата за подпомагане. 2. Необходимо е създаване на правен режим за опазване на постоянните пасища и ливадите. Законодателството на Европейския съюз въвежда задължение за държавите членки, да гарантират поддържането на съотношението на земята за постоянни пасища спрямо общата земеделска площ, както и че това съотношение няма да намалее за сметка на постоянни пасища с повече от 10% спрямо съотношението за референтната година, която за България е 2007 г. Тези изисквания следва да намерят специфична и по-подробна уредба в националното законодателство, включително чрез създаване на правила за извършване на контрол и за налагане на санкции при неспазване на забраните. Нужно е също така създаването на специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" да бъде уредено в закона и да бъдат разписани текстове за проверките и санкции. 3. Необходимо е да бъдат опростени процедурите за прилагане на националните доплащания, като се премахнат предвидени в закона излишни актове на държавни органи. Националните доплащания се одобряват от Европейската комисия, а размерът на средствата по тях се определя ежегодно с бюджета на Държавен фонд „Земеделие”. 4. С цел намиране на допълнителни източници за финансиране на Държавен фонд „Земеделие”, трябва да се уреди използването на предвидените в законодателството на ЕС възможности част от наложените санкции на бенефициентите да останат в държавата членка. За намаляване на разходите за принудително събиране на неправомерно получени суми, следва да се предвиди възможност за тези, които не надвишават левовата равностойност на 100 евро, Държавен фонд „Земеделие” да не предприема принудителни действия. Изменението и допълнението на Закона за подпомагане на земеделските производители е насочено към постигане на следните цели: - Да се прекрати практиката за подаване на заявления за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ за земеделски земи без правно основание за тяхното ползване и без знанието и съгласието на техните собственици. - Да се сведат до минимум случаите на застъпвания на заявени за подпомагане земеделски площи и се създаде надеждна база данни за лицата, които ползват земеделските площи, включени в Интегрираната система за администриране и контрол и за срока на тяхното ползване. - Спазване на нормативно установени изисквания за поддържане на постоянни пасища. В Закона за подпомагане на земеделските производители са предвидени следните по-важни изменения и допълнения: В чл. 14, ал. 1 се създават нови т. 14 и т. 15, които определят какъв процент от сумите, получени в резултат на намаления и изключения, при прилагане на кръстосаното съответствие, както и възстановените от бенефициенти суми, вследствие на нередности или небрежност, ще се считат за приход на Държавен фонд „Земеделие”. В чл. 41 се определя кои лица са ползватели на земеделски земи, които могат да кандидатстват за заплащане по Схемата за единно плащане на площ и изчерпателно са изброени актовете за доказване на правно основание за ползване на земеделски земи. Предвидено е задължение на кандидатите за подпомагане предварително да регистрират в специализиран софтуерен продукт правните основания за ползваните от тях земеделски площи. Създава се нов чл. 33а, с който се дава възможност министърът на земеделието и храните със заповед да одобри обхвата на специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”, урежда се начинът на обновяване на данните по отношение на слоя, извършването на теренните проверки и правомощията на министъра на земеделието и храните по отношение на тях. С ал. 3 на чл. 33а се създава слой „Постоянни пасища”. Включените в слоя площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянни пасища. Прецизирани са основанията, на които Разплащателната агенция намалява или отказва плащания по Схемата за единно плащане на площ и по схемите за национални доплащания. Създава се нов чл. 49п, с който се забранява на заявителите да преобразуват и разорават постоянните пасища. В Глава пета „Административнонаказателни разпоредби” се създава нов чл. 49а, който предвижда парична санкция за неспазване на тази забрана и чл. 52, с който се уреждат санкции, свързани с предоставянето на ваучери за гориво. В Допълнителната разпоредба се създава определение на кръстосано съответствие. С прилагането на измененията и допълненията на Закона за подпомагане на земеделските производители се очаква да бъдат постигнати следните резултати: 1. Ликвидиране на практиката за заявяване за подпомагане с директни плащания на земеделски площи, които кандидатите за подпомагане ползват без знанието или съгласието на техните собственици. 2. Свеждане до минимум случаите на застъпвания на заявени за подпомагане земеделски площи и създаване на надеждна информационна база данни за ползвателите на земеделските парцели, включени в Интегрираната система за администриране и контрол, което ще повиши качеството на администрирането и контрола на схемите за подпомагане. 3. Свеждане до минимум случаите на преобразуване и разораване на постоянни пасища, от там и спазване на изискванията на европейското законодателство за поддържане на постоянно съотношение между заявените земеделски площи и постоянните пасища. 4. Максимално усвояване на финансовия пакет на страната за директни плащания.”

Вие изразявате лично отношение към мен.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Както стана ясно от доклада на Комисията по земеделието и храните, представеният законопроект беше подкрепен от представителите на Парламентарната група на ГЕРБ. Вземам това изказване, за да потвърдя нашата позиция, че Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи настоящия законопроект. Основният мотив да гласуваме за приемането на този законопроект е предложението да се въведе предварителна регистрация на правните основания за ползването на земеделските земи, да се създаде такъв слой за допустимите за подпомагане площи, както и следващият за пасища. По този начин земеделските производители, които кандидатстват за подпомагане, трябва да бъдат по-изрядни, по-стриктни. Считаме, че така процесът по кандидатстване за подпомагане и самото подпомагане би бил доста по-справедлив. Какъв е рискът от прилагането на тази нова процедура – между другото дебатирана и в предишни години, но непредложена досега, възможността, особено в първата година от прилагането й, част от площите, за които в момента се кандидатства без правно основание и които се подпомагат, тъй като такова правно основание не е задължително по регламент, досега такава беше и нормативната база, да останат без правно основание, съответно да не могат да бъдат заявени за подпомагане, а оттам да не усвоим в пълен размер пакета „Подпомагане”, който ни се полага по договореностите по Общата селскостопанска политика? По данни от досегашни кампании остават около 10%, или малко повече, площи без правно основание. В този смисъл единствената ми бележка към съответното Министерство на земеделието и храните, което я прилага, е, че трябва да се вземат всички мерки по отношение ефективното прилагане и на чл. 37в, така че да минимизираме площите, за които няма да има правно основание – те са изрично изредени в предложения чл. 1, за да минимизираме риска от усвояване на по-малко средства. Считам предложението по отношение на въвеждането на практика на предварителна регистрация на правните основания за много добро. Това, което следва да коригираме за второ четене, което изразих в изказването си в Комисията по земеделието и храните, е да уточним сроковете, в които трябва да става тази предварителна регистрация и стопанската година, от която ще се прилага новата процедура с предварителна регистрация. Тя очевидно няма как да стане вече за стартиралата кампания от 1 март. Отново повтарям, считам, че предложението като философия е много добро. Ние ще направим корекционните си предложения в срока за предложения за второ четене. Искам да се спра на още две предложения, с които изразяваме несъгласие или предлагаме корекции, които ще направим по процедурата. По § 1 – предложението до 25 на сто от сумите, които са получени в резултат на прилагане на санкции за бенефициентите – земеделски производители, да остават за бюджета на Държавен фонд „Земеделие” и възможността да бъдат раздавани като допълнително материално стимулиране на работещите. Възможността, която допуска предложеният § 1, е допустима по действащия Регламент № 73 от 2009 г. Нееднозначно е прилагането на тази възможност в останалите разплащателни агенции на страните в Европейския съюз – в една част се прилага подобна практика, в други – не. Считам, че ако тази възможност остане: до 25 на сто от приходите от санкции на бенефициенти да остават във фонда, изрично ще предложим разходването на този фонд да е само за допълнително подпомагане на земеделски производители, тъй като обратната възможност би довела до стимулиране на администрацията във Фонд „Земеделие” да санкционира бенефициентите. Другата бележка, която правим и изразяваме несъгласие, е одобряването размера на средствата по схемите за национални доплащания да става само от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, а не както досега от Министерския съвет. Изхождайки от това, че бюджетирането и бюджетът се приемат по предложение и инициатива на Министерския съвет, и по повод на това, че другите схеми се одобряват от Министерския съвет, считаме, че следва да остане досегашният режим – тези плащания и схеми да се одобряват от Министерския съвет. Независимо от тези бележки, Парламентарната група на ГЕРБ подкрепя предложения законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя реплика относно изказването на госпожа Танева. В комисията направихме подробно обсъждане на предложения законопроект и на идеята, че ще се разработи специализиран софтуер и предварително ще се очертават площите, които са на база правно основание – един от важните елементи в политиката, която трябва да успеем да проведем за следващия програмен период, с цел облекчаване на възможността да няма застъпвания, да няма ползване на земя без правно основание. Идеята тук, която ни следваше при това предложение, беше свързана най-вече с търсене на възможност споразуменията, които се осъществяват, доброволни или служебни по линия на Министерството на земеделието и храните за разпределение на „белите петна”, да се финализират със заповеди, които са правно основание, защото практиката показва, че една десета част от споразуменията приключват със заповед. Тоест при една десета част от споразуменията, чрез които се обработва земя, се достига до плащане на собствениците на земеделски земи в съответните общини. По отношение на § 1 трябва да подчертаем, че в законопроекта никъде не е разписано за какво ще се изразходват средствата, тъй като все пак те влизат в план-сметката на Фонд „Земеделие” и могат да бъдат изразходвани както за държавни помощи, да ги допълват, така също и при възможност да допълват национални доплащания. Може би трябва да приемем, че разписването в законопроекта ще доведе до еднозначно тълкуване, а не да бъде обект на устройствен правилник или допълнително разпореждане, което Управителният съвет да приеме като решение. По отношение на схемите за национални доплащания. Така или иначе схемите за национални доплащания се определят с наредба, одобряват се или се информира Европейската комисия. Тук говорим за гъвкавост по отношение на средствата, насочени към една или друга схема за национални доплащания – функции, които може да изпълнява и Управителният съвет на държавен фонд „Земеделие”. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Бъчварова, на първата част от репликата Ви относно чл. 37в имах предвид точно това, което казахте и Вие – в момента има проблеми по приложението на чл. 37в, както във финалното издаване на заповеди, където няма доброволно споразумение, така и в плащането. Докато в плащането вече имаме облигационно правоотношение по отношение на договорени или вменени с административен акт задължения за плащане, то по отношение на приключването на процеса, при липса на доброволно споразумение със заповед, има проблем и там трябва да се работи по изчистването на този процес, пак казвам, с оглед намаляване на процента на обработваемите земи без правно основание. В този смисъл аз не казах нещо обратно. Съгласявам се и изказването ми беше в същия дух. По отношение обаче на възраженията Ви и репликата Ви по §1 изразявам несъгласие. Да, в предложения текст на §1 в законопроекта никъде не е записано за какво ще се ползват. Смятам, че съвсем естествена е волята на администрацията, която обслужва този процес – там, където има акумулиране на средства, нерегламентирани точно за какво ще се използват, да се ползват и за увеличаване на доходите. Това е най-нормален стремеж на всеки един персонал или екип – бил той работещ в администрация, или в частен сектор. Считам, че поради възможността после да бъде изкривено прилагането на нормативните актове и посоката да има стремеж за налагане на санкции само защото на практика няма да има пречка, ако остане така разписан текстът – да се ползват за допълнително материално стимулиране – трябва да има изричен текст, че този акумулиран фонд ще се ползва само за подпомагане на земеделски производители по национални доплащания или по схеми за държавна помощ. По отношение на третата реплика – кой ще одобрява средствата за схемите за национални доплащания – пак изразявам становището си: тъй като се одобрява размерът на тези схеми, считаме, че следва да остане сегашният режим и това да е Министерският съвет. Това пряко кореспондира и със средствата в националния бюджет, които са възможни за отпускане по различно време, както и самият размер се определя в хода на дебата за приемане на държавния бюджет.