МАЯ МАНОЛОВА (КБ)1121 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бяха зададени три конкретни въпроса във връзка с внесения от мен и колегата Кирил Добрев законопроект, и един по общ, който следва от тези три конкретни въпроса, с отговора на който искам да започна, а именно как беше изработен нашият законопроект.
Както вече споменах, при неговото представяне, след гръмването на скандала с прословутото тефтерче на Филип Златанов, на обществото станаха известни притеснителни, смущаващи, бих казала скандални факти за това как е оказван партиен и корпоративен натиск върху членовете на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Беше създадена временна парламентарна комисия, която да разследва, образно казано, случая и да излезе с конкретни законодателни предложения.
Междувременно бяха проведени две публични обсъждания – едното в Комисията за гражданско общество, чийто председател съм, което се състоя на 24 октомври в Парламента, и едно обсъждане в Министерството на правосъдието, организирано от работна група за създаване на този законопроект, който е внесъл Министерският съвет, което се състоя на 26 ноември. Включиха се много институции, експерти и граждански организации. Бяха направени и многобройни предложения. Всички те бяха облечени в законодателна форма от мен и от експертите на комисията и така беше изработен един първоначален вариант на този законопроект.
Освен това, тъй като работата на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е предмет на засилено внимание и контрол от страна на Европейската комисия, при изготвянето на този законопроект бяха съобразени и препоръките, които дава Европейската комисия. Взехме предвид и изводите в Доклада за работата на комисията през 2011 г., който доклад е внесен в Народното събрание. В крайна сметка всички предложения, които се чуха от различни институции, организации, бяха отразени в първоначалния вариант на нашия законопроект с Кирил Добрев.
По отношение на въпросното предложение, което казах, че не поддържам, и ще настоявам да не бъде включено в общия доклад от двата законопроекта, в случай че и двата бъдат подкрепени. Предложенията за него идват от публичното обсъждане, проведено в Министерството на правосъдието, и е в първоначалния вариант, който е изготвен от работната група от Министерството на правосъдието. Становища и подкрепа за него са дадени и от Правния отдел на Министерството на икономиката и енергетиката, от Националното сдружение на общините. В дебата в Парламента по това се изказаха и някои неправителствени организации.
Отново казвам, фактът да фигурира в нашия законопроект е, че това своевременно не отпадна от основната матрица, която беше изработена в резултат на абсолютно всички предложения за промени в този закон, за което се извинявам и което ще бъде отразено, надявам се, още при изработването на общия законопроект.
Лично моето мнение е, че е абсурдно членовете, особено на Надзора на Касата, да бъдат изключени от обхвата на този закон. Отново припомням, можете да проверите в стенограмите по време на първия вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов по тема „Здравеопазване”, че фактите, свързани с наличие на конфликт на интереси на членове на Надзора на Касата, бяха изнесени детайлно в моето изказване, в резултат даже на което един от членовете на Надзора, визирам господин Огнян Донев, излезе от състава на Надзорния съвет. Така че тук нямаме спор.
Абсурдно е аз или някой от хората, с които сме работили, да подкрепя идеята членовете на Надзорния съвет на Касата да не фигурират като лица, които следва да бъдат проверявани и по отношение на които да бъде установяван конфликт на интереси. Това ще бъде отстранено.
По отношение на другите два зададени въпроса. Публичното обсъждане на кандидатурите според мен е практика, чиято въвеждане започна в предния Парламент и беше разширено и в Правилника за работата на Четиридесет и второто Народно събрание – публичното обсъждане на кандидатурите за всеки орган, който се избира от Парламента, независимо дали става дума за независим държавен орган или за независим регулатор. Така или иначе хората трябва да бъдат информирани как стават номинациите, на какви стандарти отговарят кандидатите, какво е тяхното имуществено състояние, какъв е техният професионален имидж, какъв е техният нравствен облик, с какво име и с каква репутация се ползват в съответните професионални среди и в българското общество.
Вярно е, че и аз бях разколебана по отношение на прилагането на този принцип, особено в процедурата за номиниране на главен съдебен инспектор, но практиката пък, която показа публичното обсъждане на номинациите за членове на Централната избирателна комисия, ме обнадежди, че когато има добросъвестно, отговорно и добронамерено отношение, наистина могат да бъдат обсъждани кандидатури, без да се използват отвратителни прийоми по тяхното окалване, очерняне, включително и с разпространяването на лъжи и клевети по отношение на тяхната професионална и човешка репутация.
Така че според мен тази практика трябва да продължи, даже трябва да се разширява. Какъвто и орган да избира Парламентът и да назначава Президентът, да определя Министерският съвет, преди това по подходящ начин те трябва да преминават през съответна публична процедура, така че у гражданите да не остава ни най малкото съмнение, че става дума за някакви кулоарни договорки, за задкулисно разпределяне на длъжности, за партийни, политически, корпоративни, икономически и други влияния, особено за такива органи, каквато е Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Хората, които биват номинирани и избирани, трябва да отговарят на най-високите стандарти за почтеност и професионализъм. Според мен отстъпление от този принцип не следва да има.
По отношение на предложената възможност за извършване на предварителни проверки от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, включително и възможността тя да се самосезира в резултат на медийни публикации. Този текст също има своята история и тя е именно в публичните обсъждания, които бяха проведени и в Парламента, и в Министерството на правосъдието. Искам да информирам народното представителство, че гражданите чрез техните организации заявиха ясна позиция, че искат, включително настояват, тази комисия да се самосезира и да се сезира и в резултат на анонимни сигнали, тъй като те твърдят, че все още има притеснения и страх у гражданите да информират надлежните органи за едни или други съмнения, нарушения, конфликт на интереси, злоупотреби и прочие. Така че тяхната ясна воля, която заявиха, включително на публичното обсъждане в Парламента, беше анонимни сигнали, в резултат на които да се сезира Комисията за конфликт на интереси.
Още по-категорично това прозвуча на публичното обсъждане от работната група в Министерството на правосъдието. Тъй като аз като юрист съм категорично против това да има сезиране на който и да е орган в резултат на анонимен сигнал, такова предложение заявих, че няма как да внеса нашия законопроект с Кирил Добрев. Това е моето разбиране, което съм отстоявала последователно и в Четиридесетото, и в Четиридесет и първото, и сега в Четиридесет и второто Народно събрание, че всеки, който съобщава за някакви факти, обстоятелства, нарушения, трябва да има смелостта да си напише трите имена, да се подпише, след което да бъде извършена съответна проверка. Но самата Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която участва активно и в двете обсъждания...