25 март 2014 г.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Докато получа доклада, да използвам факта, че съм на трибуната и да поздравя всички християни с големия християнски празник Благовещение! Да са живи и здрави майките, съпругите, всички жени и всички ние! „Доклад относно Законопроект за Сметната палата, № 454-01-18, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 12 февруари 2014 г., приет на първо гласуване на 7 март 2014 г. „Закон за Сметната палата”. Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители – да отпадне наименованието на законопроекта. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя наименованието на Глава първа. Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 1: - в ал. 1 след думата „устройството” се добавя” ... Няма да го чета, защото е подкрепено по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Предмет Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството, функциите, правомощията и организацията на дейността на Сметната палата. (2) Сметната палата осъществява външен одит на бюджета и на други публични средства и дейности съгласно този закон и международно признатите одитни стандарти. (3) Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, имаме предложение по законопроекта, което е вид правна техника, с която изразяваме несъгласието си с този законопроект – затова започват предложенията ни още със заглавието. Считаме, че не е подходящ начинът, по който се поднасят промени в Сметната палата. Ако погледнем по-задълбочено, ще видим, че минимум 80% от текстовете на сега действащия закон са предложени и в този, което означава, че много по-подходящ вариант би било един закон за изменение и допълнение на действащия закон. Това с изключение, разбира се, на най-важните текстове, които се отнасят до Сметната палата, според вносителите, а именно броят на членовете на Сметната палата и професионалната квалификация на одиторите. Това действително са много важни теми, но нямаше смисъл да се прави отделен нов закон. В своите мотиви вносителите се уповават на историческите традиции в България, но, ако ги погледнем, ще разберем, че става въпрос за софистика – предлагане на аргументи, които са всъщност лъжеаргументи, за да прикрият същността. Какво говори историческото развитие? Историческото развитие на Сметната палата говори, че от 1881 г., откогато тя съществува, до 1947 г. тя не е била колективен, както се нарича от вносителите, а по-коректно е да се каже колегиален орган. Нещо повече, тя е имала финансови юрисдикции. (Силен шум.)

Трудно ще ми е. Тоест виждате, че 67 години Сметната палата е била не само неколегиален орган, ами е била и тип финансов съд. Едва след 1995 г., когато имаме възстановяване на Сметната палата, тоест още близо 50 години, тя не функционира въобще в България, от 1995 г. до 2010 г. – това са само 15 години, тя е колегиален орган. В този смисъл заглавието на закона не е много подходящо. Ако се върнем пак в историята, би могло да се нарече каквото е било в началото – Контролно бюро, би могла да се нарече и Върховна сметна палата, каквато е била в началото, но най-смущаващото наистина е изтласкването на професионализма на заден план. Слава Богу, че в комисията на второ четене имаше предложение поне членовете на Сметната палата да бъдат с професионален стаж, което да не обижда останалите одитори в Сметната палата. Основната цел: защо трябва да бъде колегиален, въпреки че, съгласно Решение № 5 от 2011 г. на Конституционния съд тя и сега е колегиален орган, макар и от трима човека, основната червена нишка е всъщност колективното начало да се увеличава – от трима членове на Сметната палата да стане девет. Не знам какви са мотивите, само мога да се досещам, за да се прави това нещо, но не е нормално да се забелязва такъв уклон към колективизъм в Сметната палата. Не би трябвало колегията на Сметната палата да се превръща в едно партийно ТКЗС. Извинявайте много, но колективизмът, който е обхванал вносителите, няма на какво друго да ме наведе. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз имам предложение по чл. 1, което частично е прието от комисията, а именно ал. 1 е приета, затова искам да Ви обърна внимание на предложението си в частта на ал. 2. Алинея 2 от чл. 1 гласи: „Сметната палата осъществява външен одит на бюджета и на други публични средства и дейности съгласно този закон и международно признатите одитни стандарти”. Уважаеми колеги, правя предложение думата „външен” да отпадне и да остане, че „Сметната палата осъществява одит на бюджета...”. Какви са моите аргументи в тази посока. Ако ние започнем един дебат какво представлява външен и вътрешен одит, той би бил много теоретичен и вероятно няма да стигнем до нормално решение. Не знам защо вносителите са решили тук да ограничат одита до външен и след като са записали външен одит не са направили предложение в Преходните и заключителни разпоредби, в § 1 за определение на това що е външен одит. Затова аз считам, че би трябвало това да отпадне. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на закона е дадено определение на „одит”, в т. 2 – на „финансов одит”, в т. 3 на „одит на съответствието”, в т. 4 на „одит на изпълнението” и така нататък, тоест там изчерпателно са дадени определения на видовете одити, които Сметната палата извършва и всички те са обединени под общото наименование „одит”, което представлява проверка, съвкупност от действия по събиране, анализиране на финансова, нефинансова информация, оценка и така нататък. За мен е неправилно в чл. 1, който е важен, защото той обикновено е основният член във всеки един закон, да се стеснява обхватът до външен одит. Господин председател, моля Ви, тъй като моето предложение по принцип е прието във връзка с ал. 1, да подложите на гласуване ал. 2, а именно думата „външен” да отпадне и да остане „одит”. Много моля вносителите, ако не са съгласни с тези мои аргументи, поне да излязат да направят реплика, да дадат своите аргументи, за да може залата да прецени. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Репликата ми е съвсем кратка. Всъщност тук се подменя текст от Конституцията. В чл. 91, ал. 1 е написано: „Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнение на бюджета”. Няма нужда дори от коментар.

Благодаря, господин председател. Господин Главчев, благодаря за допълнението, което направихте. Наистина аз пропуснах определението в Конституцията. Затова още един път призовавам колегите да гласуват моето предложение, защото в противен случай ще трябва в Допълнителните разпоредби да даваме определение що е това „външен одит”. Колеги, много Ви моля, гласувайте да отпадне думата „външен” от изречението.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, госпожа Стоянова и господин Главчев се изказаха преди малко много експертно, но аз искам да Ви обърна внимание върху един друг прочит на онова, което ще се случи тук, в залата. Уважаеми колеги, управляващите нееднократно доказаха и показаха, че са царе на това да променят закони, за да назначат някого. С този закон се цели именно това. Законът е преписан не на 80%, както беше Изборният кодекс на госпожа Манолова, тук говорим може би за 90 и над 90% преписани членове. Просто малко е разместен редът им. Дори при преписването обаче колегите са допуснали грешки, защото при пренареждането на членовете е трябвало да видят, че някои от членовете е трябвало да бъдат с променена номерация в самите тях, в тяхното съдържание, но това не е направено. Просто е имало копи-пейст на текстове. Защо се случва всичко това, уважаеми колеги?

Аз говоря защо искам да отпадне чл. 1. Искам да отпадне чл. 1 и с това изказвам цялостното си несъгласие с представения за гласуване законопроект, защото ако допуснем това нещо да се случи, колеги, говорим за грубо партизиране в Сметната палата. Колеги, малко по-нататък, в чл. 2 и чл. 3 ще видите, че има сменена само една дума – „дейност” става „функции”. Какво е „дейност” и какво „функция” ще си говорим след малко. Само това е промяната! Има разместени вътре или само думи, или изрази с един и същи смисъл и състав, синоними, като просто са заменени едни с други. Колеги, затова изразявам несъгласието си не само с чл. 1 и предлагам той да отпадне, а предлагам да отпадне целият законопроект, за да не се случи това, за което преди малко се спрях в своето изказване. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, в продължение на казаното от колегата Главчев, с когото и с група народни представители сме вносители на предложение за цялостно отпадане – не само на заглавието на законопроекта, не само на първия член, но и на всички останали членове от него, защото изразяваме цялостното си несъгласие с така предлагания законопроект. Считаме, че той е нецелесъобразен, неприемлив и събужда не само у нас сериозни притеснения, притеснения има и от страна на Европейската комисия, от страна на Европейския парламент, нееднократно изразявани по отношение на това, че с този законопроект се отменя съществуващият, действащият модел на Сметната палата, на един независим професионален орган, деполитизиран орган и се прави опит същият да бъде превърнат в, да го наречем, политически и партийно управляван орган на партийно-квотен принцип. По-конкретно по отношение на чл. 1, искам още един път да обърна внимание върху сериозното притеснение, което имаме, и именно за това предлагаме отпадането му, защото в него е отпаднала конституционно закрепената функция на Сметната палата, а именно контрол върху изпълнението на бюджета. В същия момент в мотивите на вносителите изрично е указано, че основен акцент в приемането на законопроекта е привеждането на дейността на Сметната палата в съответствие с Конституцията. Как ще го приведем в съответствие с Конституцията, като в същия момент отпада най-важното, заложено в Конституцията изискване – Сметната палата да прави одит и да следи за законосъобразното и целесъобразното изпълнение на средствата от държавния бюджет от всички органи на държавната власт. Затова още един път апелирам да не подкрепим приемането на този член. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че точно в началото на разглеждането на закона е мястото, където трябва да направим диаметралните разлики между действащия и предлагания закон. (Шум и реплики.)

От една страна, в действащия закон е заложено експертното начало: всеки служител трябва да покрива много критерии, да има сертификат за одитор, за да може да работи в тази институция. От друга страна, уважаеми дами и господа, в предлагания закон ни се предлагат партийни назначения, където не е необходимо покриване на никакви сертификати и изисквания. Общо взето всички неща, които предполагат ефективно и нормално функциониране на Сметната палата, са отменени. На второ място, независимостта на одитната институция, гарантирана от настоящия закон, отпада за сметка на партийната зависимост и ежедневния оперативен контрол, заложен още в мотивите. На трето място, можем да погледнем фонда за възнаграждения на ръководния състав в текущия, настоящия закон и в предлагания. В предлагания закон само за възнаграждения ще има над половин милион лева разходи на годишна база. Това може би е диаметралната разлика между опозицията и управляващото мнозинство: опозицията залага на експертно начало, независимост, икономичност на институциите и бюджета, докато другата страна залага на партийните назначения, партийната зависимост и контрол на институциите и големите разходи. Уважаеми колеги, на лекцията си в България проф. Джеймс Робинсън точно това каза: „Основата на една успешна нация са сигурните, независимите институции”. С този закон ние вървим точно в обратната посока. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Гуджеров, добре е, че обърнахте внимание на залата какво е казано от един международен експерт по темата „Сметна палата”, но ако трябва да говорим в конкретика за това какво казват българските експерти по темата „Функциониране на Сметната палата и новият Закон за Сметната палата”, аз бих Ви посъветвала да цитирате проф. Огнян Симеонов, който е професор от Университета за световно стопанство. Той каза, че Сметната палата във вида, в който с новия закон се предлага тя да функционира, ще се превърне в сметна палатка, под която ще се съберат и ще кадруват партийни другари, и ще се превърне в ударен отряд за мокри поръчки срещу определени лица. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Атанасова! Аз смятам, че точно това е идеята. От една страна, имаме избрани министри от мнозинството, избрани шефове на агенции и много други такива. От друга страна, с другата ръка ще държим много здраво контролната и одитната институция, за да не може тя да им бърка работата. От трета страна – останалите, всички кметове на ГЕРБ и неудобни други шефове на агенции и подобни, ще бъдат обект на наказателно преследване от Сметната палата. Освен българските и международните експерти, можем да погледнем и нещо друго. Можем да погледнем отзвука в Европа – госпожа Гресле, председател на Бюджетната комисия, ред други хора изказват сериозното си безпокойство за това, което се случва в България. Срамота е! Това е много вредно за държавността – да подлагаме на зависимост главния одитен орган, главната одитна институция на държавата. Според мен залата трябва да се засрами, ако гласува този позорен закон! Благодаря. (Шум и реплики.)

Целият ще го гласуваме! От „А” до „Я”!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Малко по-късно, уважавайки желанието на колегите от ГЕРБ да проведем сериозен, задълбочен дебат, в който да участват всичките 240 народни представители, ще предложа удължаване на работното време до приемане на този закон за днес. Казвам: не го правя сега, за да се съберат колегите и групите да си предвидят това. Ще направя това процедурно предложение малко по-късно. По същество по законопроекта – законопроектът има своята история, тя е част от историята на Сметната палата. През 2010 г. тогавашното мнозинство от управляващата тогава Партия ГЕРБ предлага смяна на модела на управление на Сметната палата. Както по-късно ще напише Конституционният съд в своите мотиви: право на всяко мнозинство е да определя по какъв начин да бъдат конституирани тези органи и какъв модел те да възприемат. С това Конституционния съд казва тогава, по повод на нашето питане – на народните представители от левицата и от ДПС, че ГЕРБ е в правото си да прекрати действащия мандат на тогавашните органи на Сметната палата – на председателя и одиторите. С приетия закон ГЕРБ променя модела. Забележете – прекратява предсрочно мандатите на председателя и на действащите одитори. Няма нито един глас в Европа, че органът ще бъде партизиран с един председател и негови двама заместници. Няма нито един глас, че се сменя модела с друг модел. Няма смешен плач, няма никакъв плач! Има само предупреждения от страна на тогавашната опозиция, която днес представлява управляващото мнозинство, не бих казал, тъй като нямаме мнозинство, подкрепя кабинета, че когато му дойде времето ще върнем стария модел. И ние изпълняваме това наше обещание. Ние тогава бяхме против промяната на модела, против предсрочното прекратяване на мандата на законно избрани органи на Сметната палата. Вие го направихте. Кое Ви дава основание сега да смятате, че ние нямаме право да го направим? Кое Ви дава основание да смятате, че един партийно избран председател, защото проф. Валери Димитров е партийно посочен и избран председател, е по-добро от девет посочени, да кажем, както Вие, казвате партийни. Кой Ви дава това основание? Имало ли е едно оплакване до 2010 г., че дейността на Сметната палата от нейното възстановяване във втората половина на 90-те години на миналия век до 2010 г., имало ли е едно оплакване, че този орган, бидейки от 11 одитори, председател и 10 одитори, е осъществявал партиен рекет или каквото и да било, или е бил инструмент за репресия? Значи, проблемът не е в модела. Не е имало такова оплакване. Действал си е с 11 одитори и един председател, и никой не се е оплакал от това. Абсолютно несъстоятелни са тези Ваши мотиви. За Европа спирам да говоря! Европейската народна партия да си брани членовете, както иска, само да не плаши Родината ми, страната ми със санкции и с каквито и да било обидни квалификации! Защото Глава двадесет и осем е затворена от колективния орган от 11 члена и Европа е приела, че Сметната палата има великолепно устройство в синхрон с европейските закони и устройствата на европейските сметни палати. Ние възстановяване този модел. Въобще да не ми се изказват евродепутати с назидателен тон. Не приемам това! Това, второ. И, трето, по конкретните въпроси, които зададох: защо не бива да отпаднат думите „външен одит”? Защото всеки одит, който се прави от външен на одитирания орган орган е външен одит, тъй като има и вътрешни одити, които се правят от органи на самия одитиран орган. От тази гледна точка одита на Сметната палата е външен. Това не е вид одит, видовете одити са записани в Преходни и заключителни разпоредби и затова ние не даваме определение на външен одит, но думата „външен” ще остане. Мисля, че дадох отговор на всички въпроси.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цонев, Вие кого имахте преди малко предвид, когато казахте, че шефовете на Европейската народна партия трябва да си защитават техните членове? Нима сте имали предвид председателя на Комисията по бюджетен контрол? Него ли имахте предвид? Той е член на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите за Европа) и би трябвало да го знаете това. Уважаеми господин Цонев, аз в своето изказване се спрях именно, мотивирах своето изказване именно с това, че не правите някаква съществена промяна в работата на комисията, която да донесе до нейното по-добро развитие в бъдеще, по-добра работа в бъдеще. Вие преписвате старите членове. Правите няколко промени, които ще Ви гарантират назначаването на партийно определени лица. Какво имам предвид? По-нататък в членовете ще стане въпрос и за това. Уважаеми господин Цонев, Вие премахвате някои от изискванията към членовете на тази комисия – за изпити, за това да има сертификати и така нататък, неща, които водеха до това комисията да работи професионален орган. Премахвате изискванията за стаж по определена специалност. Записано е „икономика и право”. Ама, извинявайте, но аграрна икономика, която се изучава в УНСС също е икономика, но този човек може ли да стане член на Сметната палата? Може ли да извършва тези одити? (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Господин Цонев, ако така си говорим, да, има. Това, което казахте, господин Цонев, е мотив да увеличите членовете не на девет, а на всички специалности, които са в Икономическия университет, за да могат да правят одити именно на тези сектори от българската икономика. Мотивите, които застъпих, които и сега ще повторя под формата на реплика към Вас, са, че не бива с грубо партизиране и налагане на партийни методи Вие да слагате членове на Сметната палата или на който и да било орган. Досега го правехте. Примери – кой избрахте за шеф на ДАНС, как променяхте закона, и какво ли още не – правите го и в момента. Не е това целта на България. За да изчистим лицето на България пред Европа, трябва да се дистанцираме от тази политика, която досега е водена от Вас и която продължава и чрез този закон. Затова репликата ми към Вас е – моля Ви, господин Цонев, ако искате законът да е работещ, нека не дебатираме чл. 1 – той да отпадне, и останалите членове да отпаднат. Нека се изтегли законът и тогава да се помисли какво да правим, защото всички имаме мотиви „за” и „против” – и предишното положение, и сегашното, но не бива чрез тези груби методи на партизиране да се променя закон. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Цонев, правя Ви реплика, за да кажа, че независимо от аргумента Ви, че е записано „външен одит”, защото Сметната палата е външна спрямо организациите, на които извършва одит, за мен това е ясно като бял ден, защото вътрешен одит Сметната палата може да прави само на себе си, а тя си има звено за вътрешен одит, така че одитите, които прави Сметната палата, са си одити и няма смисъл да слагаме „външна”, за да кажем, че тя е външна за организации, на които ги прави. То е ясно, че е външна.

Уважаеми господин председател! Колега Цонев, правя реплика, защото не мисля, че сте прав с това, че ГЕРБ са възнамерявали да сменят модела на Сметната палата. Фактите показват, че ГЕРБ са спрели работата на Сметната палата като връзка с Парламента, тъй като, уважаеми колеги, за първи път в историята на Европейския съюз се променя законът така, че докладите на Сметната палата да не влизат в Парламента. Република България при управлението на ГЕРБ е била единствената страна на Европейския съюз, където се крият докладите на Сметната палата и се пазят безобразията на министерствата. Сега ще се разтягат локуми по всеки член, знаете ли защо? За да не се приеме Законът за Сметната палата и да Ви излязат кирливите ризи преди изборите (силен шум и реплики от ГЕРБ), но те ще излязат, колеги, бъдете спокойни.

Благодаря, господин председател. Ще започна от дамата не само по кавалерски съображения, но тъй като смятам, че госпожа Стоянова е доста добре квалифициран специалист в тази област. Попитахте ме защо сме оставили думата „външен” и защо няма определение на „външен одит” – аз Ви отговорих. С Вашите аргументи съм съгласен, но мисля, че е по-добре да остане в определението в чл. 1 – въпрос на гледна точка. Господин Гечев, ГЕРБ направиха много неща с приемането на закона и едно от тях беше да бъде продължен изтичащият мандат на проф. Валери Димитров в абсолютно нарушение на стария и на новия закон. И в стария закон е казано, че председателят не може да бъде преизбиран, и в новия е казано, че председателят не може да бъде преизбиран. И така, преизбра се председател, който е бил начело осем години и му оставала една. Нарушенията на закона и онова, което се е искало да се направи, беше постигнато, и ние го видяхме от редица неща, които бяха изнесени от и във връзка с дейността на Сметната палата. А колкото до господин Иванов, нямам какво да отговоря на репликата му, тъй като не мисля, че имам достатъчно квалификация като неговата по отношение на финансово-счетоводните и одитните дейности. Мисля, че той в тази материя е доста по-напред от мен.

Господин председател, дами и господа народни представители, не мислех точно по тази точка да се изказвам, но господин Гечев провокира моето изказване с това какво внася Сметната палата и какво не внася в Парламента. Съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от действащия до момента закон председателят на Сметната палата внася: доклади със становища по отчети за изпълнение на държавния бюджет; бюджета за държавното обществено осигуряване; бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на БНБ за предходната година; доклади със становища за извършени одити на бюджетни системи; одитни доклади за извършени одити по решение на Народното събрание. Или за 2011 г., господин Гечев, ако не знаете, Сметната палата е внесла в Народното събрание общо 94 одитни доклада. Слушайки Ви, мисля си не че не знаете, по-скоро се опитвате (реплика от народния представител Румен Гечев)... Ако искате, имате думата. След това ще дойдете да кажете каквото искате.

Нищо не лъжа.

По-скоро си мисля, че Вие се опитвате да ни манипулирате, защото ако извадите сведенията на докладите от Сметната палата, ще видите, че тези доклади ги има. Това дали Парламентът ги е разглеждал е друга тема. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Това е друга тема, но Вие казахте, че Сметната палата не е била длъжна.

Не съм казал, лъжете.

Не лъжа, извадете си стенограмите. Не искам да говоря с Вас и да Ви правя реплики. Ако искате, станете и говорете. Аз просто Ви ловя в лъжа, измама и манипулация. Както всеки път Вие се опитвате да замажете на хората очите с нещо, което не е вярно. Това е Вашият стил и начин на действие. Благодаря Ви.

Господин председател, колегата Николов подвежда. Отлично знаем от дискусиите и от закона какво пише в закона. Вие сте променили закона така, че да не задължавате Парламента да гледа докладите на Сметната палата, която ги е внесла. Повтарям, България е била единствената страна – членка на Европейския съюз, за която как се харчат някакви си 50 милиарда, за Вас няма значение. Ако бяха влезли тези доклади на разискване в Парламента, тогава щяха да лъснат безобразията по министерствата, които изплуват сега. В закона сте променили, че не е задължително Парламентът да разглежда докладите. В заключение, единствената страна на Европейския съюз. Браво на Вас!

Господин председател! От репликата на колегата разбирам, че Вие се измъквате в момента. Понеже говорите пак неверни работи, ще Ви кажа, че всичките отчети за дейността, които е направила Сметната палата, са публикувани на интернет страницата. Къде лъснаха тези нередности, тези нарушения, тези престъпления, за които Вие говорите?! Ако е имало нещо, мисля, че някои други институции щяха да бъдат сезирани, или ще бъдат самосезирали се. За пореден път Ви казвам, че говорите лъжи от трибуната на Народното събрание. Това дали тук колегите Ви слушат, не е толкова важно, защото от тази специфична материя имат представа пет човека, но по важно е да Ви чуят хората отвън, че лъжете! За пореден път се опитвате да манипулирате не само народните представители, но и хората навън, че Сметната палата не е извършвала нещо, не е изнасяла никакви доклади в Народното събрание. За пореден път Ви казвам, че това не е вярно! Има документи, има доклади и всеки, който има желание, ще си извади бройката. Има ги на интернет страницата на Сметната палата. Това е! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, тъй като голяма част от вносителите на предложението да отпадне чл. 1 се изказаха, предлагам да прекратим дискусията, тъй като тезите започнаха да се повтарят. Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги! Няколко души от нашата парламентарна група не успяхме да гласуваме. Моля, процедура за прегласуване. Благодаря.

Правя процедурно предложение за прегласуване.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гласувах „против” предложените текстове. Принципно нямах намерение да се изказвам, но да слушам тук, видите ли, Народното събрание не приемало доклади, криело доклади, какви безобразия имало. Един от преждеговорившите каза, че в предната Сметна палата, по време на управлението на тройната коалиция, нямало никакви данни, сигнали за, видите ли, политически рекет. На нея обаче не й е само това функцията. Тази Сметна палата какво правеше? Да ни се говори тук за министерствата, видите ли, при управлението на ГЕРБ какви поразии имало. Всичко е публично в интернет. Някои хора обаче забравиха, че в 2009 г. Европейската комисия спря фондовете в България, и ги спря заради груби нарушения при ползването на тези фондове. Това беше в лятото на 2009 г. Затова гласувах „против”. (Шум и реплики от КБ.)

Уважаеми господин председател, използвам случая за процедура по начина на водене и да припомня, че преди две седмици председателят на Народното събрание каза от това място – Вашето, че обиждам азиатските пазари, сравнявайки ги с нашия Парламент. Вие продължавате да държите позиция и начин на ръководство, че наистина Българският парламент да е много под нивото на азиатските пазари. Преди десет дни председателят на Народното събрание наложи наказание „отстраняване от заседание” и под Ваша диктовка каза, че го отстранява на основание на член от Вътрешните правила, който член има три параграфа. Вие дори не си направихте труда, когато налагате наказание, да кажете защо, на базата на какво го налагате. Вие сте професор, не се дръжте като случайно попаднал на това място зад мен! Когато налагате наказание, бъдете така добър да кажете: „На основание еди-кой си член, заради еди-какво си” налагате наказание. Иначе всичко е обезсмислено. Ние непрекъснато уронваме авторитета на тази най-висока институция. Дръжте се като общественик, като политик и като заместник-председател на Народното събрание. Не изпадайте на толкова ниско ниво. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители! Господин Велчев, Вие сте най-красноречивото доказателство, че и в предишния, и в този Парламент има случайно попаднали хора. Благодаря Ви. (Реплики и възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2: „Основна задача Чл. 2. Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, икономичното, ефективното и ефикасното управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна и обективна информация за това.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, между другото, може ли някой да ми обясни какво променяте в този член? Ето и госпожа Манолова е тук, тя е специалист по това как се прави копи-пейст на един закон и го наричаме „нов закон”. В случая се прави точно това. Колеги, слушайте какво се предлага тук. Няма да чета целия текст, за да не губя времето – променя се само словоредът, уважаеми колеги. Нищо повече! И това го наричаме „нов закон”. Защо? Защо не се направи един ЗИД, защо не се прие този ЗИД, а губим пленарно време, за да гледаме закон, който е копи-пейст на предишния, но удовлетворява единствената цел на управляващите – чрез грубо партизиране да назначат новите ръководители на Сметната палата. Точка по въпроса. Питам Ви: какво променяте тук? Нищо! Защо губим времето на Народното събрание? Никой не може да отговори! Затова Ви е такъв рейтингът на доверие, колеги. Затова хората гледат с недобро чувство, по-меко да се изразя, на Народното събрание. Тук променяте словореда. Питам Ви: това ли Ви е целта? Това ли измислихте от целия закон, уважаеми колеги? Ако това Ви е законотворческата дейност и това Ви е капацитетът – хората с право Ви искаха оставката, и продължават да я искат. Защото правите копи-пейст на едни членове и го наричате „нов закон”. Ако някой от вносителите или защитниците на така наречения „пасквил – нов закон” излезе и го защити, и каже кое му е новото, ще му стисна ръката. Няма обаче такъв смелчага. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. С една молба – спазвайте Правилника! Не коментирайте изказването на колегата. Направете реплика, каквато аз правя в момента. Уважаеми господин Иванов, не, не е специалистка колежката по копи-пейст, не е добра специалистка. Специалистка, но провалила се, защото Изборният кодекс с това копи-пейст нямаше да тръгне с фалстарт за ЦИК. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Колега, не съм съгласен с Вашето изказване. Искам да Ви прочета какво знаменито предложение правят колегите от ДПС и БСП. Те променят думите: „ефективно”, „ефикасно”, „икономично” с „икономическото”, „ефективното” и „ефикасното”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е такава гениална мисъл, такъв гениален словоред, такъв член в момента, дами и господа, коментираме и такова сложно предложение, че аз просто съм изумен. Не знам как тези гении са достигнали точно този словоред. Едната думичка отпред, а другата отзад. Ако такива страшни промени правим в Закона за Сметната палата, аз просто... не знам! Нямам думи, дами и господа! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колега Лазаров, между другото, аз си спомням и за други неща, които се случиха още при изборите за това Народно събрание. Ако се върнем на Костинбродския случай, всички ще се сетим как започна работа това Народно събрание. Той я продължи, уважаеми господин Лазаров, с назначаването на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Продължи я с много други такива примери, стигайки до днес, когато чрез Сopy- Рaste на определени текстове, ние правим нов закон. Не е нов законът, колеги! Законът си е старият, но, пак казвам, чрез методите на грубото партизиране трябва да назначим определени хора в Сметната палата, за да могат да изпълняват политически функции. Да могат да мачкат кметове, които работят в момента, но не са от управляващите. Това е целта, това го виждаме ние, виждат го всички останали, вижда го и Европа. Няма какво повече да кажем. Затова няма реплики от управляващите, защото те не могат да измислят смислена реплика, която след това да аргументират, защото в случая лъжата няма как да бъде скрита. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожо председател, обръщам внимание, че сме на второ четене и тук от господин Иванов не чух нито една дума по същество. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Станислав Иванов.)

Изказването ми беше по начина на воденето. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)

Моля, нека да работим по-делово и прекратявайте изказвания от този род. Благодаря Ви. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)

Госпожо Манолова, владея се много добре. Вижте, тук излезе колегата, обърна се към Вас, започна да говори тихичко, явно го беше срам от това, което иска да каже, и от време на време, сочейки към мен, казваше: „Господин Иванов”. След това се обръщаше към Вас, продължаваше нещо да Ви шепне, посочваше ме и казваше: „Господин Иванов”. Най-накрая Вие казахте: „Седнете си!”. Аз Ви помолих, госпожо Манолова, затова и процедурата ми е по начина на водене: нека колегите, когато се обръщат към някого или имат някаква претенция към някой и искат да я изразят от трибуната, да се обърнат към лицето и да говорят ясно, за да ги разберем. РЕПЛИКИ ОТ ЛЯВО: Това не е детска градина.

А той какво Ви шепнеше, сега само Вие знаете.

Не.

По чл. 3 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 3 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. По чл. 4 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 4 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, защо искаме да отпадне чл. 3? Какво гласи чл. 3? - „Сметната палата е независима”. Аз мисля, че с този проектозакон Вие я правите зависима. Затова е нашето предложение този текст да отпадне. Ще се аргументирам защо е така. Какво беше до 2010 г. старият закон, който гласуваме като чисто нов закон? Сметната палата имаше едно квотно разпределение от всички партии: 6 от НДСВ, 2 от ДПС, 2 от „Новото време” и 1 от БСП. Една партийно оцветена Сметна палата, която нямаше никакъв професионализъм, просто имаше партийност. Експертността й беше бъде партийно оцветена. Затова си мисля, че е нужно да подкрепите нашето предложение чл. 3 да отпадне. Защо е независима или защо в момента става тя зависима? Като погледнем в момента какво се е случвало до този период – как избрани членове от Сметната палата от квотата на ДПС са одитирали министри, които са били от квотата на ДПС, предприятия за управлението на дейностите по околната среда са одитирали и бяха поставени под съмнение редица действия на Сметната палата и на одиторите, които са работили в нея като нарушения, свързани с безпристрастността на тези одитори. Какво правим в момента? Правим една много зависима Сметна палата, партийно оцветена, каквато е била до 2010 г., защото това Ви е изгодно на Вас, дами и господа от БСП и ДПС. Просто Вие искате да направите една партийно избрана Сметна палата, за да си прикривате нередностите, които продължавате да творите всеки ден и да натискате определени кметове, които не са Ваши, за да ги поставяте в някаква зависимост. Това е целта Ви. Затова си мисля, че е хубаво да подкрепите това предложение. Сметната палата от утре няма да бъде независима, тя ще бъде много зависима. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В чл. 3 пише две неща, в едно изречение – че Сметната палата е независима... Има ли в някъде в Европа изречение в закона, където Сметната палата да е зависима? Няма. Така че тя е независима в цяла Европа, независима ще бъде и в България. Второ, пише, че се отчита пред Народното събрание. Вече казах, че Сметната палата единствено в България не се е отчитала по закон в Народното събрание, не се е обсъждало в Народното събрание, тъй като, видите ли, било в интернет. Ако погледнете ще видите, че само 60 на сто от докладите са в интернет и по тази странна анти-логика тогава не трябва да имаме изслушване на министри и министерствата не трябва да се отчитат, а да си качват докладите в интернет – нещо, на което би се смяла цяла Европа. Така че, уважаеми колеги, дайте да бъдем полезни при приемането на новия закон и да не се занимаваме с алогични неща! Моля Ви да пестим време на данъкоплатците. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Николов, започнахте Вашето изказване толкова неуверено, че думи нямам. Мислите, че колегите искат да направят Сметната палата независима? Не, няма да мислите, трябва да сте абсолютно сигурен! Абсолютно сигурен трябва да сте, защото това го пише няколко пъти в мотивите – господин Гечев, Цонев, Кичиков и забравих кой беше последният господин...

Кънев.

Те казват: този закон не дава възможност ние да контролираме на ежедневна база Сметната палата. Те точно това искат, бъдете сигурен! Недейте да мислите. А колкото до господин Гечев, да пестим време на народните представители...

Реплика на реплика не може да се прави!

С този чл. 2, с него ли го спестихме? Член 2 – сменят се две думи, хайде, правим нов закон. Направете, за да пестим време.

Подкрепям това, че господин Николов доста неуверено говори от трибуната и в подкрепа на тези негови думи по отношение на партизацията в Сметната палата искам да припомня само...

Точно различно мнение!

В случая той не беше изчерпателен. Става дума за заместник-председателя на Сметната палата Хюсеин Чауш, който на третия месец през 2009 г., след като ГЕРБ пое властта, излязоха публикации за прикрити актове в размер на милиард и сто милиона. Човекът, който е отговарял за сектор „Земеделие и околната среда”! Затова призовавам господин Николов – като говори от трибуната, да говори с факти. Аз казах факти. Това са факти!

Госпожо председателстваща! Прав сте, господин Господинов. Някои факти... Стигаше се до там, че някои членове така работеха, в такъв явен конфликт на интереси, включая избраният от квотата на ДПС, когото Вие споменахте – Хюсеин Чауш, че проверяваха Нихат Кабил, Джевдет Чакъров, всички... (Реплика от народния представител Джевдет Чакъров.) И всички виждате тук докъде се стигна с предния закон и с това партийно назначаване на членове в Сметната палата. И Вие наново идвате и заявявате, че сте дали такива обещания. Да, Вашите обещания са да създадете такава Сметна палата, която Ви е удобна, която ще продължи да прави белите, ще Ви спрат фондовете, които бяха спрени по Ваше време, Вие бързо забравяте. Не стига че и икономиката не върви, ами ще стигне до едно по-задно време, когато тук един колега беше вицепремиер при правителството на Жан Виденов, когато фалирахте България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Всички Ваши действия стигат дотук и Вие продължавате най-нагло да твърдите и да лъжете... Не ми ръкомахай, колега! Не ми ръкомахай! Този колега е на първия ред, той да Ви каже какво говори и какво беше онова време, и как фалирахте банките и държавата! Хората си спомнят тази година, спомнят си времето на Жан Виденов! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Така че всеки един орган, до когото се допрете, стига дотам. То не беше ДАНС, не беше Сметната палата, не беше ЦИК с всички Ваши назначения! Хора, които са компрометирани, търсите да ги назначите, за да Ви помагат, да не носят отговорност. Това е целият смисъл, който влагате в този закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, наистина Сметната палата става зависима. Ще Ви дам само няколко примера, за да не губя ценно парламентарно време, което Вие правите чрез това, като правите копи-пейст на един закон и после го четете като нов. Уважаеми колеги, защо е зависима? Защото вече ще се назначават за членове на Сметната палата хора, които не отговарят на никакви критерии, които удостоверяват тяхната експертност в тази област, каквато е одитът. Още нещо: това, че нямало досега доклади на Сметната палата, не е вярно, уважаеми колеги. Има такива доклади. Обаче...

Обаче са писани от секретарката на Цветанов!

...тези доклади не са приемани в залата! Не са приемани в залата, защото, питам аз, ако този партиен орган – Народното събрание, не приеме определен доклад, господин Гечев, какво ще се случи тогава?

Елате на консултация, ще Ви кажем.

Питам Ви? Решавате да не приемете един доклад. Напротив, господин Гечев. Сега ще Ви кажа нещо много важно, което Вие го забравяте. По времето на тройната коалиция старата Сметна палата е правила одит на Министерския съвет, който е приет без забележки. Перфектният вариант! След това се прави втори одит и има отказ от заверка на този одит – най-тежкото, което може да се случи. Ето това правят политическите органи. Политическият орган на тройната коалиция, наречен Сметна палата, е заверил без забележки един отчет, след това професионалистите отивайки установяват, че това нещо не може да бъде вярно и отказват да го заверят.

От всичко разбираш, бе.

Така че недейте да говорите за независима Сметна палата. И още нещо, много важно, колеги. Когато говорим за независима Сметна палата. Господин Гечев каза, че независимата Сметна палата, която ще бъде назначена оттук нататък, ще вади нарушения преди изборите. Това Ви е целта. Целта Ви е да смачкате работещите кметове, за да си гарантиране в общините, в които не сте успели, да се наложите, за да можете да си гарантирате служебна победа на изборите. Това Ви е целта, затова бързате да правите промените в Сметната палата. Ако срещу тези аргументи, които сега изложих, някой излезе и каже, че не съм прав за това, което казах, ще му бъда благодарен и ще преосмисля своята оценка. Но дотогава Ви казвам: чрез грубо партизиране няма да спечелите изборите – не в Сметната палата да назначите който и да е, ами каквото и да направите! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Не сте прав, господин Иванов! (Смях и оживление.) Да, независима ще е тази Сметна палата, защото от нея нищо няма да зависи! Няма да вземат те решенията, друг ще ги взема, така че не сте прав – ето, казвам Ви го.

Уважаеми колеги, слушайки всички изказвания и реплики, буквално се чудя дали да не преосмислим нашата позиция. Защото господи Гечев даде един много сериозен мотив – виждате ли, нямало в Европа някъде, където да не пише в Закона за Сметната палата, че е независима. Значи ние, от гледна точка на лицемерие пред Европа, трябва да приемем този безсмислен член. Наистина трябва да се замислим! Благодаря.

Уважаеми колеги, апелирам към Вас отново да обмислите всички мотиви и аргументи, които бяха изложени. Искам процедура на прегласуване. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Разбрах, че сте обявили двата параграфа заедно. От една страна, не зная дали имате право да ги обявявате така, след като има направени процедурни предложения по двете. От друга страна, нека да водим дебата, за да стане ясно на българското общество за какво става въпрос. (Шум и реплики от КБ.) Процедурата е по начина на водене, затова се обръщам към Вас, госпожо председател. Не може да ни лишавате от възможността да изтъкнем нашите аргументи „против” или „за”. Какво се прави тук, колеги? В чл. 4, който сега гласувахме, на Димитър Главчев и всички останали, се оказа, че Сметната палата вече няма да осъществява дейностите, а ще осъществява функциите си. (Силен шум и реплики от КБ. Възгласи: „Процедурата е по начина на водене.”)

Госпожо председател, процедурата ми е по начина на водене. Госпожо Манолова, Вие не ми дадохте възможност да кажа защо съм против чл. 4 и защо искам да отпадне. Не може да ме лишите от това право. Затова, използвайки тази процедура, ще кажа – сменяте думата „дейност” с „функции”. (Силен шум и реплики от КБ.)

Ще го направя, но Вие ме лишихте от правото да се изкажа, затова го казвам сега. Сменяте думата „дейност” с „функции”. Каква е разликата между „дейност” и „функции”, колеги? Ще Ви обясня след малко, но разликата е съществена. Не може на един орган да му се вменяват функции, без да е разписана предварително дейността, защото функциите са следствие на това, което той трябва да извърши, за да осъществява своята дейност. (Силен шум.)

Уважаеми колеги, правя този отрицателен вот, защото не бях запознат с утвърдената от практиката процедура, която сега разясни госпожа Манолова, понеже не съм я прочел в правилника. Гласувах „против” чл. 4, защото за каква независимост на Сметната палата говорим, колеги?! Тя е повече от зависима. За каква обективност, когато вече е партизирана? Да не говорим пък за добросъвестност. Професионализъм?! Какъв професионализъм, когато вече нямаме изисквания одиторите да имат сертификат за одитори? Това е все едно човек, който кара каруца, да кара ТИР – точно казано. Когато сложите на едни такива професионалисти, като одиторите, които работят в Сметната палата, една шапка от партийно назначение – „лица” да ги нарека, за да не употребя нещо по-друго – каква ефективност можете да очаквате от тях?! Последователност?! Даже не ми се иска да говоря за това. Ако това е последователност, като цяло държавността отива в една много лоша наклонена плоскост. Доверие?! За доверие вече от Европейския съюз се изказаха достатъчно евродепутати, председатели на комисии. Сами си направете изводи какво доверие вдъхва Сметната палата с новия закон. Благодаря Ви.

Точно така. За да бъда коректен, госпожо председател, изказах се по чл. 3, по чл. 4 не можах да се изкажа, но ще бъда много кратък. Отрицателният ми вот е насочен към това да аргументирам защо съм гласувал „против”. Уважаеми колеги, както споменах и при процедурата, в чл. 4 е записано, че Сметната палата вече ще осъществява функциите си, при положение че досегашният текст беше: „дейността на Сметната палата се осъществява” и така нататък. Каква е разликата? Заменяме дейност с функции. Уважаеми колеги, хората, които са се занимавали с право, тези, които сме учили някакви други части на икономиката, публична администрация и така нататък сме наясно, че органите в държавата осъществяват дейността, изпълнявайки определени функции. Никъде, в нито един закон, правилник и наредба няма да видите, че определен орган изпълнява функциите, като превъзлага дейността си на някой. Няма такава подредба на думите! Няма такова нещо! Не стига, че не сте могли да измислите нещо повече от това да добавите в текста, заменяйки само „дейност” с „функции”. Уважаеми колеги, правите глупости. По-добре копирайте старите текстове, както сте направили в почти всички останали членове, за да не се смеят след това хората, защото да отредиш първоначално функциите на един орган и след това да му кажеш, че той ще разпределя дейността си сред своите подчинени, не знам как да го нарека, не искам да обиждам никой в залата, използвайки някакви силни епитети, затова ще замълча, но се вразумете за това, което правите.

„Глава втора – Статут и правомощия на Сметната палата”. Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.

Няма предложение за отпадане, което е странно, но може да е някакъв пропуск.

Правя предложение за прегласуване, госпожо председател.

Трябва да влязат. На народните представители мястото им е в пленарната зала, а не в кафенето.

Член 5 – тук няма пропуск, госпожо председател, има предложение за отпадане. Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Състав на Сметната палата Чл. 5. (1) Сметната палата е колективен орган, който се състои от 9 членове, включително председател. Председателят и членовете се избират и освобождават от Народното събрание за срок от 7 години. Председателят не може да бъде преизбиран. (2) За председател и членове се избират лица, които: 1. имат висше икономическо или юридическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален опит в областта на правото, финансите, финансовия контрол, одита или счетоводството не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете на Сметната палата; 2. не са били членове на правителството, ръководители на централен или местен орган през последните три години, предхождащи избора; 3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишавани по съдебен ред от правото да заемат определена длъжност. (3) Председател и членове не могат да бъдат лица, които помежду си са: 1. съпрузи или се намират във фактическо съжителство; 2. роднини по права линия без ограничения и по съребрена линия до четвърта степен включително; 3. лица, свързани по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (4) Председателят и членовете на Сметната палата полагат пред Народното събрание следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на поверените на Сметната палата функции, като се ръководя от принципите за независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, това е един от съществените текстове, които се променят в Закона за Сметната палата, като тук е уредено така нареченото „партийно начало”. Предлага се членовете на Сметната палата от трима да станат деветима. Това обаче ще доведе до съществени трудности в нейната работа. Съгласна съм, че в Сметните палати в Европа съставите са доста по-големи, но колеги, трябва да е ясно, независимо от това, което ще чуете след малко от колегата Гечев, че на практика отделни екипи – между трима и петима човека, вземат решение по конкретни казуси, гласуват конкретни одитни доклади, а не 60 човека, както примерно в Германия, да се съберат и да вземат решение. Въвеждането на деветима членове ще доведе до значително затруднение в работата на Сметната палата. Имам един съществен въпрос. Колеги, искам да обърнете внимание защо отпада т. 2 от ал. 2. Само да припомня, т. 2 от ал. 2 гласи следното: „За председател и членове на Сметната палата се избират лица, които не са били членове на правителството, ръководители на централен или местен орган през последните три години, както и народни представители”. Колеги, кое наложи оттеглянето на този текст в комисия? Кого ще ползва той? Ние сме съгласни да отпадне текстът за народните представители, защото на практика народните представители не биха имали потенциален конфликт на интереси от това, че са станали членове на Сметната палата. Но с отпадането на изискването за министри, за заместник министри кого ще облагодетелствате, кого ще назначавате? Това означава ли, че вече има договорка между двете основни партии?! Може би текстът беше оттеглен, за да надделее искането от страна на БСП за назначаването на един сегашен заместник министър – гадая и моля да бъде отговорено на въпроса. Колеги, освен това от наша страна се предлага да се запази изискването за специализиран стаж. Защо държим на това? В противен случай рязко ще се снижат качествата на одитите, които се правят от тази върховна, основна институция в държавата. На практика ще се даде възможност за назначаване на партийно обвързани непрофесионалисти, което ще постави под сериозно съмнение одитите на цялата Палата. Много моля вносителите и колегата, който направи предложението, да отговорят за отмяната на т. 2 от ал. 2. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Ще бъда много кратък в репликата. Госпожо Йорданова, не съм съгласен със следното. Вие казахте: „Ние сме съгласни с изискването да отпаднат народните представители и да не могат да бъдат членове”. Защо? Нека да кажат за кого го правят. Разбрахме, че господин Цонев няма да бъде. Той заяви и потвърди това свое намерение, като записа в предложението за изменение текста, че народни представители няма да бъдат. Защо го махаме? Кой от Вас ще стане член на Сметната палата? Кажете, за да знаем защо го правим! Нека отсега да ни е ясно. Господин Хамид каза, че той ще бъде единият, това е добре. Нека и още някой да стане и да заяви своето желание или предпочитание да бъде член на Сметната палата.

Аз, аз, аз ще заема.

Добре. Добре, госпожо Йорданова, има логика в това, което казвате, че народните представители не могат да бъдат проверявани и поради тази причина няма конфликт, но след като веднъж беше заявена логиката и желанието на управляващите народни представители да не са членове на Сметната палата, защо махат текста сега? Недейте да казвате, че сте съгласна, или поне не от името на групата, защото аз съм точно на обратното становище. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вероятно в случая е простено на колегата Иванов, защото не беше на дискусията в нашата комисия, когато обсъждаше текстовете. Вероятно не е слушал и коментарите по законопроекта на първо четене. Категорично такава е практиката в целия Европейския съюз, колеги, с изключение на три страни. От 28 страни членки три страни имат определени ограничения за членовете на Колегиума на Сметната палата или на главен одитор. Някои от тези ограничения са за бивши министри, някои – за депутати. В 25 страни – членки на Европейския съюз, е обратното: над 90 на сто от членовете на Колегията са бивши министри, които са напуснали поста си като министър, за да станат шефове на Сметната палата, заместник-министри и депутати. Това може да провери всеки български гражданин в интернет, отнема няколко минути. Бъдете спокойни, предложението отговоря категорично на преобладаващата практиката в Европейския съюз. И нашата дискусия щеше да бъде много по-полезна, ако колегите от опозицията атакуват нашата предложения и с европейски практики, тъй като обаче нашите предложения са едно към едно с господстващите практики в Европейския съюз, затова и техните аргументи звучат толкова популистки. Следователно нашите текстове са съобразени със Сметните палати на Европейския съюз, където членуваме. Благодаря Ви.

Господин Иванов, че Вие сте против моето мнение, си е лично Ваше становище. Всеки има право на мнение и би могъл да упражни своето право на мнение чрез начина си на гласуване. Защо казах, че приемам отпадането на текста за народни представители? Да, действително проф. Гечев е прав – в Бюджетна комисия имахме такъв дебат и се съгласихме, че е правилно текстът да отпадне. Няма да коментирам целия дебат, за да не изпадам в детайли. Относно казаното от професора обаче, не мога да се съглася и не звучите убедително, колеги. Не звучите убедително, защото ако това е европейска практика и Вие искахте да я наложите, можехте да го направите в самото начало, когато внесохте нов законопроект за Сметната палата. Това не е законопроект за изменение и допълнение, нека да сме наясно! Вие оттеглихте това предложение дори не като предложение, направено по реда на закона в седмичния срок, който имахме, а направихте предложението по реда на чл. 76. Нека тук да са наясно всички колеги – това е предложение, направено по време на дебата в самата комисия. Затова зададох въпроса: какво наложи отмяната толкова екстрено? Може би, както предложих, е постигната някаква договорка? Предполагам, че ще станем свидетели малко по-късно на това. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В едно от изброените изисквания, за да бъдат избрани членове на Сметната палата, в чл. 5, ал. 2, т. 3 е посочено: „не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишавани по съдебен ред от правото да заемат определена длъжност”. Това изискване е кумулативно с тези две хипотези. Не всяко лишаване от право обаче да се заема определена длъжност, да не говорим за упражняване на определена професия, е необходимо да става по съдебен ред. Веднага ще дам пример. Адвокат, лишен от правото да упражнява адвокатска професия за една, две, пет или шест години от съответния орган – Висшия адвокатски съвет, не е минал през съда, минал е през съответните дисциплинарни производства, може ли да бъде приет за член на Сметната палата? Ако не се лъжа, същото важи и такъв ред има в гилдията на одиторите, където също могат да лишат някого от правото да упражнява тази професия, която не е длъжност, по съответен ред. Още повече ще видим и в следващия чл. 6 – нашето предложение да има публична процедура за изслушване на кандидатите за членове на Сметната палата е отхвърлено и може би няма да се приеме от залата, така че тези кандидати дори не би трябвало да попълват декларация, че са лишавани от тези си права. Задавам въпрос към вносителите: биха ли се съгласили да се направи някаква корекция, в смисъл да бъде кумулативно или „лишаване по съдебен ред от право да заемат определена длъжност или да упражняват определена професия”, защото се упражнява професия, без да се заема длъжност.

Отправих въпрос към вносителите. Ако нямат отговор на въпроса, да – ще направя формално предложение текстът в ал. 3 да звучи по следния начин. Това е т. 3 на чл. 5, ал. 2: „не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишавани по съответния ред (който включва и съдебния) от правото да заемат определена длъжност или да упражняват определена професия”. Мисля, че предложението е резонно. То обхваща хипотезите, когато някой е осъден да не упражнява определена професия. Например, Законът за движението по пътищата, колкото и да не е удачен примерът, но по аналогия там се осъжда и се забранява да се упражнява професия, не да се заема длъжност.

Госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Аз моето изказване ще го разделя на две части, като в едната е чл. 5, понеже е основополагащият, ал. 1: „Сметната палата е колективен орган”. Искам да обърна внимание на това какви практики има в Европа. Колегите тук даваха примери с Европа. С промените в този член се сменя моделът на Сметната палата. Целта е да бъде сменено ръководството. Бих дал няколко аргументи в наша полза. Първо, дали колегиум или моделът на главен одитор. В Европа от 28 страни членки, седем от тях палати от типа „финансов съд”. Техните върховни одитни институции не са от парламентарен тип. Само върховни одитни институции, които са от парламентарен тип могат да се делят на такива с колегиален или едноличен модел. Парламентарните сметни палати в страните членки са 21, а от тях 12 са с едноличен ръководител от типа „генерален одит”, две са с малки тричленни колегии, една е с едноличен модел и това е Швеция. Колегиален модел на Сметна палата, какъвто Вие искате да приемем, има в шест страни в Европа, като там големите решения пак се вземат от тричленни състави. Изводът е, че в Европа преобладаващите сметни палати са тези с еднолични модели, а не както Вие искате – Сметната палата да е колективен орган. Но по-страшното в това Ваше предложение е в чл. 5, ал. 2, където Вие вече заменяте професионалния опит, да няма професионален стаж, и затова Ви моля да обърнете внимание точно на това наше предложение, че ние искаме освен висше образование и образователна степен „магистър”, да има и заложен професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството, който да не е по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете на Сметната палата. Бих Ви помолил, колеги, да обърнете внимание на тази специализирана институция и на въпроса какво ще представлява една Сметна палата, която не е съставена от професионалисти. Затова тук е важно да подходите повече експертно, а не политически. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, предното Ваше изказване го подминах без реплика, защото беше обидно за членовете на Сметната палата до промяната на модела. Този път обаче изказването Ви е професионално и въпросите, които задавате са в коректен тон, затова ще направя тази реплика, като отварям скоба – да направите справка до 2010 г. кои са били членове на Сметната палата и да посочите един непрофесионалист там. Дори господин Валери Димитров каза, че такива е нямало, всички са били страхотни професионалисти, партийно посочени. И да Ви кажа и за господин Чаушев, даже има докторска дисертация на одитна тема. Понеже стана въпрос за предното Ви изказване, а сега за това – да Ви отговоря за професионалния опит и стаж. Юристите, които са референти по този закон, ни обърнаха внимание, изрично внимание, че легалният термин в законодателството е „професионален опит”, а не „професионален стаж”. По тази причина сме написали „опит”, а не „стаж”. Няма никаква друга причина! Нищо не искаме да заобикаляме и ако така върви дискусията – коректно и професионално, ще получите отговор абсолютно на всички въпроси. Ако вървим по другия начин, ще си останете с въпросите. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда максимално кратък. Уважаеми колега, не можете да кажете, че няма да бъдат професионалисти членовете на Сметната палата. Няма да бъдат професионалисти в ръководството, а тези хора, които работят в Сметната палата – одиторите, те са професионалисти, те и в момента работят там, но непрофесионализмът знаете ли до какво ще доведе, колега? До това, както казахме, по времето на тройната коалиция – да заверят един доклад без забележки от „професионалното ръководство” тогава, политизирано. Това ще се случи и в момента. Каквото и да напишат професионалистите, колега, които са одитори и отговарят на всички условия. Защото пак казвам, че тези хора и в момента работят там и са издържали и изпитите, и имат и съответните документи, които са се изисквали по времето, когато те са били назначавани, сега, отпадайки тези изисквания, професионалистите ще останат, но ще дойдат политиците. А политиците, освен да изпълняват политически поръчки, след като не са професионалисти в съответната област, не виждам какво друго могат да направят. Затова разграничете нещата – политиците, ръководството, те няма да бъдат професионалисти, всички останали са много добри специалисти, които все още работят там.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Уверявам Ви, че внимателно сме направили сравнителен анализ на предложените текстове в проектозакона с тези в законодателствата на страните от Европейския съюз. Твърдя го, а ако някой твърди обратното, нека да извади факти от съответните закони, публикувани в интернет от страните членки, които са достъпни. Уверявам Ви, че в този проектозакон изискванията към членовете на Колегията са най-високи в Европейския съюз. Защо? Какви са аргументите? Ние ще бъдем различни, защото в 27 от 28-те страни – членки на Европейския съюз, във всеки един закон, при всички модели на сметни палати, е изискването членовете да имат висше образование, уважаеми колеги. Второто изискване е да имат стаж – в някои от законите, а в някои страни има изискване за възраст 30-35 г. за председателя. За първи път в Европейския съюз се поставят толкова високи изисквания. Спазвайки традицията на българската Сметна палата то е за сериозно икономическо образование в съответната област и сериозно образование в областта на правото. Ако отворите интернет отново ще видите в техните публикувани закони на уеб-сайта, че има председатели, заместник-председатели, които са доктори на техническите науки, има завършили педагогика, психология и всякакви специалисти. Това ще Ви отнеме 10-15 минути, ако можете да четете на съответния език. Но ги има и преведени и на български някои от тези закони. Няма никакъв проблем, така че сериозно Ви отговарям – текстовете са съобразени с европейската практика. Нашите изисквания са достатъчно високи и моля Ви недейте с тези предразсъдъци за членовете. Ами, след няколко дни ще изберем членовете на Колегията. Уверявам Ви, че ще бъдете приятно изненадани, тъй като хората, които ще кандидатстват и ще бъдат изслушани в Бюджетната комисия ще бъдат хора с изключително сериозен професионален опит, така че законът не само че отговаря на европейските стандарти, това е правилно, България е водеща по отношение на изключително високите изисквания към Колегията. Благодаря Ви.

Госпожо председателстваща! Явно колегите от БСП знаят кои са членовете и правим закона да е удобен за тях. Аз така Ви разбирам от цялото изказване. Ние занижаваме критериите, защото Вие казвате, че тук са най-високите изисквания, но не сте прав. Предният закон беше с по-високи изисквания. Има следващи членове, които Вие махате. Ще се върна по реда на изказванията на репликите. Вие говорите, че в чл. 5, ал. 2 сте сложили – да, има „професионален опит”, съгласен съм с Вас. Няма да спорим за „опит и стаж”. Добавете след него „да бъде в областта на одита, финансовия контрол, финансите”, и аз ще се съглася изцяло с Вас и ще кажа... (Реплика от докладчика Йордан Цонев.) Добре, и правото или счетоводството, да кажем. Добавете го и ще се съглася, че Вие сте прави и искате да бъдат експерти. Иначе не съм съгласен, че Вие искате експерти, само че сте написали, че трябва да бъде професионален опитът. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Разбирам, че колегите искат почивка, но темата е изключително сериозна. Стигнахме до един от ключовите членове на закона и би трябвало наистина да бъде обсъдено добре от всички страни. Уважаеми колеги, Сметната палата е висша одитна институция. Към нея трябва да се отнасяме достатъчно сериозно и да обръщаме внимание на това, което се говори на трибуната, и на всички аргументи, които се говорят в една или друга посока. В този смисъл днешният закон тръгна в грешна посока още с предложението на колегите от ГЕРБ да отпадне заглавието на закона, очевидно от желание да не се приеме изобщо този закон. Уважаеми колеги, Сметната палата в момента е парализирана. Председателят, двамата заместник-председатели, членове на дирекции и всички други са си приготвили багажа и чакат да се приеме законът. Няма абсолютно никакъв смисъл тази агония да продължава. Колкото по-скоро приемем закона, толкова по-добре. Сега минавам на втората точка. Като приемаме закон, целта на всички нас е да направим нещо хубаво, нещо по-добро – да бъде нещо, което да надгражда над това, което са постигнали тези преди нас. В този смисъл предложението, което аз и колегата Борис Цветков направихме, се различава от предложението на колегите, които са основните вносители на закона. Тяхното предложение е деветчленна колегия. Не знам защо 9, до 2010 г. е била 11-членна, може да е 13, може да е седем. Може би те би трябвало да обяснят логиката, аз ще обясня обаче логиката на нашето предложение. Нашето предложение е петчленна колегия – колегиален орган. Нямаме спор в това отношение, включително и колегите от ГЕРБ, които са правили предложение за тричленна колегия, все пак говорят за колегия, не за едноличен орган. Стигнали сме до общото становище, че в България колегиалният орган работи по-добре от едноличния. Сега нека да видим логиката на това колко членове трябва да има, защото трябва да има някаква логика в това нещо. Предложението ни е петима членове: председател и четирима заместник-председатели. Защо? Защото имате четири вида одити, имате четири ресора – всеки заместник-председател отговаря за неговия ресор. Оттам изграждате една стройна структура надолу. Под ресора имате дирекции, вътре в дирекциите имате отдели. Там имате началници на одитни екипи. Движението на един доклад се извършва по следната права отдолу нагоре: началникът на одитния екип изготвя проект на доклада, отива при началника на отдела, оттам отива при директора на дирекцията, той го дава на заместник-председателя на Сметната палата. Две седмици се дава право на одитираната страна да направи своите възражения. Заместник-председателят като независим орган, който гледа и двете страни, подготвя окончателен проект на доклада, внася го в колегията и тя гласува окончателния проект на доклада. Това според мен е правилната процедура – по достатъчно добър начин гарантирате правата и на одитираната страна да прави своите възражения, и те да бъдат разгледани независимо. Това, което колегите са предложили, с 9-членен орган според мен създава проблем в тази структура. Създава проблем защо? Той ще тръгне от началника на отдела, ще мине през така наречения „директор на структурно звено”, което най-вероятно ще бъде координатор или нещо такова, и от там нататък ще отиде при началника на отделението, който в същото време е член на колегията. Тоест началникът на отделението едновременно ще гледа жалбата на ответната страна, едновременно и ще го внася в колегията за одобрение. Според мен това създава риск за търговия вътре, в колегията: аз ще подкрепя твоя доклад, ти подкрепи моя. Създава също така и рискът колегията да се превърне в редакционен орган – просто се изсипват едни доклади и се редактират вътре. Абсолютно категорично считам, че нормалната логика на работа на една Сметна палата трябва да бъде подчинена на това нейното качество да се подобрява, а не просто да се създават работни места. Поради тази причина второто предложение, което ние сме направили, вече отивам на критериите – считаме, че не трябва да има някаква презумпция за виновност на народни представители, кметове, министри, заместник-министри. Ако има одит, който е в сферата, която те са управлявали преди това, спокойно могат да си направят отвод. Има такава процедура в Закона за конфликт на интереси, няма никакъв проблем с това нещо. Има и достатъчно практика в това отношение. Системата, която сме предложили, е достатъчно добре развита и в следващи членове, и като сертификати в чл. 23 на самите служители на Сметната палата, и като начин на вземането на решенията. Съжалявам, че тези аргументи трябва да ги кажа на Групата на БСП тук, тъй като не успяхме да ги обсъдим на Група. Исках там да стане ясен сблъсъкът на тези аргументи, там да се види каква е практиката. Между другото, уважаеми колеги, в Европейския съюз няма обща практика, дори преобладаваща практика няма за състава на сметните палати. Имате всякакви видове от всички възможни, включително във Великобритания примерно председателят на Сметната палата е член на Парламента. Това е все едно в България той да бъде 241-вият член. Там не го считат за политизиране. Ние тук, за да избегнем политизиране, което е силен аргумент, признавам – предложението, което направихме, е петима членове. Тези петима членове сами да избират от своя състав председателя си. Това е по аналогия на Конституционния съд – мандат три години и половина, с право на втори мандат, тоест общ мандат седем години. Няма да крия, това сме го заимствали от практиката на Европейската сметна палата – там е тригодишен мандат, с право на преизбиране, тоест 6 години. Благодаря Ви, разчитам на подкрепа.

Благодаря, госпожо председател. Господин Кадиев, аз съм впечатлена от Вашите разсъждения и съм приятно изненадана, че Вие се опитвате с тези текстове да запазите не само професионализма на работещите там, но и да запазите цялостната професионална система на извършване на одита във всичките нейни стъпки. И сте абсолютно прав, защото членът на Сметната палата, който ще внесе и ще разсъждава заедно с останалите членове по приемането на този доклад, не може преди това да е бил ръководител на целия одитен процес – което в момента се предлага от вносителите. Това означава, че ние съсредоточаваме, по предложението на вносителите, властта в ръцете на члена на Сметната палата от момента на съставяне на плана за конкретния одит, през възлагането със заповед на този одит, през цялото ръководство на този одит, включително контрола по качеството и така нататък по този одит, включително и по жалбите по него и накрая вземането на решение. Нали разбирате, че Вие сте абсолютно прав, че това е недопустимо и всъщност това е смисълът, който влагат вносителите. Но може би тяхната цел е именно това – да съсредоточат в ръцете на членовете на Сметната палата цялата власт. Вие говорите, че ще има директори и началници на отдели. Откъде сте сигурен, господин Кадиев, че ще има такива директори и началници на отдели, когато никъде в текста на вносителите не се говори за такива неща? Напротив, там се говори само за ръководител на отделение – член на Сметната палата, и ръководител на екип. За мен по-скоро в закона ясно и категорично е казано, че ще има две нива – одитор и ръководител на екип и член на Сметната палата, останалите нива ги няма в закона. Ние нямаме законова база и гаранция, че такива нива, които ще поддържат професионалния процес, ще има. Вие предлагате това и аз съм съгласна с Вас при презумпцията, че ще има нива – началници на отдели, директори по видове одити, които ще работят по този процес. Само че може би не това е била целта на вносителите, защото по никакъв начин не виждаме това като гаранция в закона.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, моделът на колективен орган предполага – да поясня защо не приехме предложението Ви, а и едновременно с това да Ви дам насока по повод на това, което каза госпожа Стоянова – че колегиален орган означава одитори, които представляват Палата. Не директори, началници и техни заместници. Палата означава 5, 7, 3, 9 одитори, като един от тях е пръв между равни и нищо повече. Останалите модели, включително и този, който Вие предлагате, не е Палата, а друга разновидност на едноличния, на главния одитор. Тук моделът няма нищо общо с начина, по който върви одитната дейност, с методиката, с механизма, по който трябва да върви одитната дейност. Неслучайно три години не е приет наръчник на одита. Там е описана технологията. Там трябва да бъде описана технологията на всеки одит – не в закона, а в наръчника – как ще върви отгоре надолу, по кои звена, как се връща обратно и така нататък. Така че онова, което тук госпожа Стоянова се опитва да вмени, че единият модел дава точна и ясна технология на одита, пък другият не дава – не. В наръчника ще видите модела, технологията, по която ще върви абсолютно всеки одит. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, аз не мога да се съглася с това. Вие бяхте абсолютно прав, опитвайки се да аргументирате Вашето предложение. Бяхте прав в това, че липсват или не са доизказани мотивите, за да разберем съжденията на колегите, които са направили другото предложение. Ще Ви кажа нещо друго. Структурата, както се предлага тук, поне според мен премахва донякъде функциите, които изпълняват директорите, и ги вменява на членовете на Сметната палата. Оттук ще се получи размиване на дейностите, защото както сам казахте, има четири основни одити. Те трябва да се изпълняват и най-накрая да бъдат финализирани от членовете на Сметната палата. Например във Вашето предложение те ще бъдат четирима. Явно тук се цели нещо друго. Затова когато споменах, че не може всеки икономист да бъде ръководител на Сметната палата, господин Цонев се пошегува, че може, защото имало много сектори на икономиката. Именно това неразбиране на материята и невъзможност да се формулират правилно мотивите води до това, че ние, господин Кадиев, не знаем какво предлагат колегите. Размиването на функциите между директори и ръководители, размиването на дейности кой как заверява (по-нататък ще станете свидетели как в стария закон е записано нещо много хубаво – че ръководителят няма право след това да мотивира наказанията, които ще се наложат), е отпаднало. Именно тези неразбории, копирането на текстове и опитването да бъдат формулирани в едно водят до това, че и Вие, и ние не можем да разберем закона. Затова мисля, че колегите най-вероятно няма да подкрепят Вашето предложение, но може би ние, колеги, трябва да се замислим да подкрепим това предложение, защото предложението на господин Кадиев е смислено и очертава неговите намерения и мотивите защо той го прави. Иначе оставаме на съзнанието на колегите да подкрепят нещо, което някой някъде е измислил, но и на него явно не му е ясно. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, първо да разсея едно неразбиране, че едва ли не с това си предложение целя запазването на сегашния състав – председателя на Сметната палата. Напротив, ако прочетете предложението – „Народното събрание избира 5 членове на колегията”. Тези пет членове сами от своя състав избират председател и четирима заместник-председатели. Сегашното ръководство очевидно не отговаря не тези условия. Следователно трябва да има ново ръководство. Но не това е целта на този закон. Госпожа Менда Стоянова каза, че никъде в законопроекта не са описани различните нива. Някъде, госпожо Стоянова, видях „ръководител на секторно звено”, което най-вероятно са тъй наречените „координатори”, които съществуваха до 2010 г., което е вид директор на дирекция, наречен по друг начин. Няма значение. По-големият проблем, който се създава според мен, е с наличието на тези девет отделения. Когато зададох въпроса на заседание на Бюджетната комисия – с какво ще се занимават деветте членове, след като има четири видове одит, то четирима ще се занимават с четирите вида, а другите пет ще са министри без портфейл, там отговорът на една от експертите, която е готвила закона, беше: „Понеже работата е много, различните видове одит ще си ги разделим по различни отделения”, което създава риск от различна практика. Според мен много по-правилно е всеки вид одит да бъде в една структура, едно звено, един ресор, за да е ясно кой е отговорен. Мисля, че господин Иванов направи реплика, че не е ясно каква е разликата между директор на дирекция и заместник-председател. Разликата е много проста – директорът на дирекцията подготвя проекта за доклад, след това за две седмици ответната страна има право на възражения и заместник-председателят като горно ниво разглежда възраженията и проекта на доклад и изнася окончателния доклад в колегията. Последен отговор на господин Йордан Цонев, който мисля, че всъщност не е разбрал предложението ми. Той казва, че онова, което сме предложили, било друга форма на едноличен орган. Не, колеги. Дали е едноличен или колегиален орган се определя не от това дали има председател или заместник–председатели, а кой е окончателният издател на одитния доклад. Ако е окончателен издател, ако подписът отдолу е само на председателя, тогава е едноличен орган. Ако обаче е и на петимата членове на колегията, независимо дали ги наричате заместник-председатели, членове, заместник-членове или каквито и да е, тогава вече е колегиален орган. Това, което ние сме предложили, категорично е колегиален орган. Всеки одитен доклад ще влиза в колегията, ще се разглежда там и ще се взема с общото решение на цялата колегия. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Наложи се да взема процедурата по начина на водене, защото Вие не искахте да ми дадете думата за лично обяснение. Аз не съм засегната, но господин Цонев ме спомена по име и мисля, че правилникът ми дава право да взема процедура.

Господин Цонев направи реплика на моята реплика, което го няма в правилника. Това е единственият начин да му отговоря, тъй като не мога да направя дуплика. Затова поисках лично обяснение и мисля, че беше най-нормално от Ваша страна да ми дадете думата за лично обяснение.

Според мен не сте права, госпожо председател, защото по никакъв начин и сега не мога да отговоря на господин Цонев, тъй като той направи реплика на моята реплика.

Аз ще се изкажа, госпожо председател, само че в случая исках да отговоря на конкретен въпрос, който господин Цонев отправи към мен. Бе казано, че ще видим в наръчника как всички тези процедури ще бъдат изписани и как ще бъдат гарантирани. Господин Гечев преди това пък казваше как ще видим какви качествени професионалисти ще бъдат назначени за Сметната палата. Аз и на двамата народни представители безкрайно вярвам и съм сигурна, че те ще докажат думите си, само че този закон не го правим за Народно събрание, в което тези двама народни представители могат да гарантират. Правим го, надявам се, а не както сега, за по-дълъг период от време. За мен е важно да има законови гаранции за това, за което говориха двамата народни представители.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, надявах се господин Цонев да е тук, защото имам конкретен въпрос. Увеличаваме колективния управляващ орган от трима на девет човека. Нееднократно казах, че разходите само за възнаграждение на този управляващ колективен орган ще са над половин милион. Над половин милион! Отделно идват офисите, колите, и всички други социални придобивки и неща, които са нужни за изпълнението на функцията му. Надявам се някой да ми даде отговор оправдано ли е това извънредно голямо завишаване на средствата и харчене парите на данъкоплатците. С какво ще подобри това работата? Искрено се надявам, макар и в оредялата зала – забелязвам, че господин Гечев влиза – да се намери някой, който да ми отговори на този въпрос. Буквално тук нещата опират до рентабилност. Рентабилно ли е толкова много да бъдат завишавани разходите и защо? Наистина се надявам да ми дадете точен отговор. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, с колегата Главчев и група народни представители сме предложили отпадането и на този член от законопроекта, както казах, предвид цялостното ни несъгласие с така предложения подход. По-конкретно по отношение на този член. Този член и предложението за увеличаване от три на девет човека, които да влизат в състава на Сметната палата, говори само за едно – връщането на принципа на колективната безотговорност. Това по никакъв начин не гарантира надеждно, професионално управление с формата на добър контрол, добро разделение на отговорностите между управленското и оперативното ниво на одиторите в отделните области, още повече че говорим за контролна система на одитите на три нива, която в момента съществува – система, която ще бъде превърната в система на хоризонтално управление и хоризонтален контрол на всички нива. Буди притеснение и отпадането на изискванията за конкретен, специализиран стаж, свързан с одита, какъвто има в сегашния закон. По този начин се създава риск институцията да бъде ръководена от партийно обвързани непрофесионалисти – ако направим сравнение със сегашния текст на законопроекта, който изисква петнадесетгодишен специализиран професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството за всички членове на тричленната колегия. Не на последно място, разбира се, трябва да отбележим и отпадането на изискването за сертификат на одиторите. Стандартната практика, международните одитни стандарти в областта изискват преминаването на специални курсове, наличието на сертификати или конкретни изпити. Отпадането на изпитите, отпадането на сертификата, отпадането на конкретния опит в тази област ще доведе единствено и само до разпределяне на контрола върху одитната дейност и то по непрофесионален, за съжаление, по чисто партиен начин. Отпадането и на изискванията за конкретни професионални качества при назначаването ще доведе до чисто партийни, приятелски, шуробаджанашки или още каквито и да е назначения за сметка на професионализма и наличието на добри одитни практики, каквито има във всяка Сметна палата, и предпоставки за пазарлъци между членовете на колегията. В обобщение и заключение още веднъж се обръщам към Вас да преосмислите така предложения законопроект. Съжалявам, че господин Цонев не чува какво казвам. Лично аз смятам, че трябва да отпадне целият този текст. По-скоро бих била склонна да подкрепя предложението на колегата Кадиев, който предлага петчленната колегия, защото смятам, че по този начин, включително и разделянето на мандата на три години и половина, с възможност за преизбиране и въвеждането обратно на професионални изисквания към членовете на колегията, ще даде възможност да не сме в ситуация, в която приемаме законопроект и Сметна палата, която ще одитира публичните и европейското финансиране на принципа на обслужване интересите на силните на деня. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение за прекратяване на дебатите по този член със следните мотиви. Всички изказващи се от Парламентарната група на ГЕРБ повтарят едно и също, на което дадохме достатъчно ясен отговор. Занижават се изискванията за членовете на Сметната палата – квалификационните, професионалните – това е невярно, отговорихме защо. Остават същите изисквания – 15 и 10 години. В Бюджетната комисия добавихме и техния текст и казахме, че не използваме думата „стаж”, защото в законодателството е нямало легалния термин и опит. Да продължаваме разискванията и да повтаряме като мантра едно и също е абсолютно излишно. Затова още веднъж: процедурното ми предложение е за прекратяване на дебатите по този член.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, вярно е, че по състава на Сметната палата се чуха становища на колегите, които са направили предложения този текст да отпадне и други предложения – говоря за предложението на господин Кадиев и господин Цветков. Имаше доста вдигнати ръце за изказвания по текстовете на чл. 5, въпреки направените процедурни предложения от господин Цонев. Господин Цонев, наистина се чуха аргументите на всички за това, че не следва да се приема направеното предложение по чл. 5 от Комисията по бюджет и финанси. Много се говори и за професионалния опит, и за стажа на кандидатите за членове на Сметната палата, но мисля, че имаше въпроси, които останаха без отговор. Използвам възможността за обратно процедурно предложение да задам въпроса си към Вас, господин Цонев. Съжалявам, че не ме слушате в момента. Когато се обсъждаше на първо четене Законът за Сметната палата, се появиха заглавия в медиите, че Вие, господин Цонев, се готвите за председател на Сметната палата. Тогава го отрекохте с аргумент, че в Проектозакона има текстове, че народни представители няма да имат право да бъдат членове на Сметната палата. Неизвестно защо и как сега този текст е отпаднал. Моят въпрос е: кой ще бъде председателят на Сметната палата, след като е отпаднало изискването за народни представители да заемат този пост?

Аз бе, Деси! Аз бе, Деси!

На този въпрос трябва да се отговори. Затова е и моето процедурно предложение дебатът да не приключва, а да продължим, докато намерим отговор. Благодаря. (Размяна на реплики между народните представители Десислава Атанасова и Йордан Цонев.

Благодаря Ви, госпожо председател. Вземам думата по процедура за прегласуване. Една част от колегите току-що влизат в залата и не успяха да гласуват. Благодаря Ви.

Госпожо председател, някои колеги закъсняха. Моля да се прегласува. (Шум, реплики и възгласи от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Налага се да взема отрицателен вот, защото одеве не ми дадохте възможност да се изкажа.

За съжаление това, което ще кажа, е: вече е късно, защото може би щяхте да го преосмислите при гласуването, ако имах възможност да се изкажа. Искам да се спра на два пункта, заради които гласувах „против” този член, независимо – искам да отдам дължимото на Бюджетната комисия, че наистина бяха въведени критерии за професионален опит в областта на финансите, одита, счетоводството, контрола. Но, забележете, какво значи юрист да има опит в областта на правото?

Същото като стаж. Едно и също е според закона.

Това е нонсенс. Какво значи юрист в областта на правото? В областта на кое право, господа и дами? В областта на семейното право, в областта на наказателното право? В коя област?

В областта на Валери Димитров направо!

Значи няма никакъв проблем един бракоразводен адвокат да стане член на колегията? Щях да Ви предложа, уважаеми дами и господа, след като на всяка цена искате да има в областта на правото, макар че опитът на юриста в областта на финансите, на одита и така нататък може да се доказва, поне да бяхме записали „в областта на финансовото или административното право”, които са по-близки до материята. Само че Вие не искате да чуете аргументи, включително с гласуване на прекратяване на изказванията. Вторият ми аргумент е: Вие, уважаеми дами и господа, гласувахте една неработеща деветчленна палата! Ние от колективните палати от парламентарен тип в Европа сме на трето място по големина на палатата. На първо място е Германия с 60 члена, на второ място е Чехия с 15 члена и ние, уважаеми дами и господа, като една много голяма и силна държава, сме с 9 члена. Но не това е най-важното и не финансовият аспект на тези 9 члена, техните секретарки, коли, шофьори, координатори, съветници и така нататък, които ще се наредят. Не това е най-важното. Най-важното е, че 9 души трябва да разискват и да вземат решения. Вие самите знаете колко е трудно това. Да, много е трудно! И опитът от предходната единадесетчленна палата показа, че това е почти невъзможно. (Реплика от докладчика Йордан Цонев.) И точно заради това Вие гласувахте една неработеща деветчленна палата, но ще имате достатъчно бройки членове, за да може да излъчите...

...членове толкова на брой, колкото са желаещите за тази длъжност. Благодаря Ви. Извинявайте.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, създадохте партиен орган в ръководството на Сметната палата. Доказателство за това е партийното гласуване тук. Първоначално беше прието предложението на господин Кадиев – едно много добро предложение, аргументирано много точно. Уважаеми колеги, след като има четири вида одит, защо са 8 заместници, питам?

Защото има много работа.

За да може, уважаеми колеги, да се назначат повече партийни другари на хранилка. Ето това е целта! Нищо повече не целят. След като господин Кадиев аргументира предложението, болшинството го подкрепи, имаше прегласуване и съответно не беше прието. Защо го направихте, колеги? От сега партизирате в Сметната палата, представям си след това какво ще бъде. Затова гласувах „против” целия чл. 5, който гледаме в момента. Ако бяхте приели смисленото предложение, както ние го подкрепихме, може би донякъде щяхте да разсеете съмненията, че искате да създадете един орган, който – както каза господин Гечев, между другото, ще вади компромат преди изборите. Това Ви е целта – партийно по някакъв начин, чрез лъжа Вие да манипулирате съзнанието на българските граждани преди изборите и го правите с всички закони, които приемате тук. Факт, който никой от Вас не може да отрече!

Има предложение от народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков за нов чл. 5а. Комисията не подкрепя този текст. (Народният представител Георги Кадиев оттегля предложението си.)

По чл. 6 има направени няколко предложения. Първото, разбира се, е резонното за отпадането – на Димитър Главчев и група народни представители. Второто е на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков, неподкрепено от комисията. Третото е на госпожа Менда Стоянова и група народни представители. То също не е подкрепено от комисията. Четвъртото предложение е на народните представители Цонев и Гечев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6: „Избор на председател и членове Чл. 6. (1) Народното събрание избира председател на Сметната палата в срок до три месеца преди изтичането на мандата на действащия председател. (2) В 14-дневен срок от избирането му председателят прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата. Народното събрание избира членовете на Сметната палата в 14-дневен срок от постъпване на предложението. (3) Избраните по ал. 1 и 2 председател и членове на Сметната палата встъпват в длъжност в деня на изтичането на мандата на лицата, на чието място са избрани. (4) Избраните по ал. 1 и 2 председател и членове на Сметната палата освобождават заеманите от тях длъжности и прекратяват дейностите, които са несъвместими с тяхното правно положение, до деня на встъпването им в длъжност. (5) Председателят и членовете на Сметната палата продължават да изпълняват своите правомощия до встъпването в длъжност на техните приемници. (6) Председателят и членовете на Сметната палата не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права. (7) В 14-дневен срок от встъпването им в длъжност председателят и членовете на Сметната палата предприемат действия за освобождаване от изпълнението на друга платена длъжност и за прекратяване на друга платена дейност.”

Да се строим ли, като дойдем, господин председател?

Това време отмина, господин председателю, отмина времето и когато някои, които не са искали да се строяват, са ги пращали в Белене и на едни други места.

Отмина това време, хайде да не се връщаме, да вървим по същество.

Уважаеми господин председател, предложението, което ние сме направили, мисля, че е резонно и би било подкрепено. Даже се учудвам защо в Бюджетната комисия не е подкрепено в частта изслушването на кандидатите за членове за председател на Сметната палата да бъде публично, по ред и процедура, гласувана от Народното събрание, както всъщност напоследък се избират членовете на други органи. Както беше проведена процедура – няма да я коментирам как протече, за избор на членове на ЦИК, за ръководство на ЦИК и за други органи. Поради което, мисля, че би имало консенсус тази процедура да бъде публична по ред определен от Народното събрание. Правя формалното предложение – по нашето предложение по чл. 6, което касае този публичен избор, да бъде гласувано отделно, господин председател. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Предложението направено от госпожа Менда Стоянова и група народни представители в чл. 6, ал. 2 се изменя така, чета го дословно, имате текста: „Председателят и членовете се избират след проведена публична процедура, приета с решение на Народното събрание. С процедурата се определят условията и реда за номинирането, представянето и изслушването на кандидатите. Изслушването е публично.” Тъй като подредбата в текста е друга, който е подкрепен от комисията и приет по принцип, мисля, че това би могло да стане последна алинея на чл. 6.

Точно така.

Няма пречка, господин председател, да стане ал. 2, ал. 2 да стане трета...

Изказах се.

Аз също Ви благодаря за това, че ме пратихте да вникна в това, което се говори в залата.

Уважаеми колега Лазаров, трябваше да бъдете малко по-точен при мотивирането на искането си за това дебатът да бъде публичен. Вървейки насам се замислих, защо колегите няма да го приемат и защо реагираха така в залата? Защото ще сложат едни партийни функционери, които ще управляват Сметната палата. Тези партийни функционери трябва да излязат на трибуната и да обяснят, че нищо не разбираме от одит, но техните началници понеже са им казали да гласуват или да вземат определени решения, те ще изпълняват тези неща. Може би затова, господин Лазаров, трябваше да бъдете малко по-точен, по-настоятелен и по-аргументирано да изложите мотивите си за Вашето искане. Защото тези елементарни доводи, които ще изложат колегите тук, ще отпаднат директно, когато съпоставим Вашето изказване. Затова, колега Лазаров, моля Ви в дупликата да мотивирате по-точно Вашето искане, защото ще оставим наистина тези партийни функционери да управляват Сметната палата, а това ще бъде пагубно. Хора, както каза колегата Цонев, с аграрна икономика ще управляват аграрния сектор, но тук говорим за четири одита, където го няма аграрния сектор, господин Цонев. (Реплика от докладчика Йордан Цонев.) Но това е една друга тема, явно не го разбирате. Благодаря Ви. (Оживление. Смях.)

Благодаря, господин председател. Господин Лазаров, аз Ви моля да коригирате Вашето предложение. Наистина така предложената от Вас ал. 2, която да се гласува отделно, да измени сегашната ал. 2, а не да бъде ал. 8. Защото ал. 1, на чл. 6, казва, че Народното събрание избира председател на Сметната палата в срок от три месеца преди изтичането на мандата. Алинея 2, ако тя не се замени с тази, която Вие предложихте, ще звучи, че в 14-дневен срок от избирането на председателя той прави предложения пред Сметната палата за членове и така нататък. Така че Вашето предложение – да се гласува ал. 2 от моето предложение, и на колегите – отделно, а именно като изменена ал. 2 на предложението на вносителите. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)

Благодаря, господин председател. Това предложение, което направих, уважаеми дами и господа, има за цел наистина в една прозрачна процедура, гарантирана от текст на закона, да се изберат членове на Сметната палата – девет на брой, с необходимата квалификация, с опит – достойни хора, които няма да...

...будят съмнение във всички нас, че те ще бъдат партийни функционери, което Вие вносителите твърдите, че няма да се случи. Аз съм сигурна, че ако приемете този текст и има такава прозрачна публична процедура, това също би било гаранция, че тези хора ще бъдат достойни хора, членове на Върховната Сметна палата – върховният контролен орган в Републиката. Вторият ми мотив да направя това предложение беше, в интерес на истината, моето участие в комисията на госпожа Мая Манолова – за взаимодействие с гражданските организации. В тази комисия ние много често правим заседания, в които присъстват различни граждански организации, обсъждат се законопроекти и категорично винаги гражданските организации настояват за публичен дебат, публичен избор, изслушване на хората, заети в такива структури, които са важни за държавата и които се избират от Народното събрание. На трето място, трябва да си призная, че тук извърших малко плагиатство от госпожа Манолова и господин Кирил Добрев, които може би ще ме подкрепят, ако са в залата, и ще се изкажат.

Да, за съжаление, но предполагам, че биха ме подкрепили, защото двамата са направили такова предложение в Закона за конфликт на интереси, където комисията ще бъде избирана по ето такъв прозрачен начин: процедура – гласувана от Народното събрание, публично изслушване на кандидатите и едва след това Народното събрание да ги гласува. Смятам, че предложеното от вносителите – Народното събрание да избира само председателя, а председателят да предлага членовете, които да бъдат избрани от Народното събрание, не е добра процедура. Не само, защото не е публична, а защото лишава народното представителство от предложения за членове на Сметната палата. Когато председателят бъде избран от мнозинството – 100% е гарантирано, че предложените от него членове, ще бъдат също съгласувани с това мнозинство, от което той е избран. Категорично Ви призовавам: в името на това да отговорите, че няма да правите партийна Сметна палата, че няма да правите непрофесионална Сметна палата, да гласувате моето предложение – ал. 2 по вносител да се замени с ал. 2 в предложението, което съм направила аз и моите колеги. Благодаря.

Като се гласува отделно моята ал. 2.

Искам отделно гласуване на ал. 2.

Оттеглям си предложението, остава това на госпожа Стоянова. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, ще видите от стенограмата на Комисията по бюджет и финанси, че тази идея е наша, но това в случая няма значение – чия е идеята, важно е дали идеята е добра, или не е. Ние сме я коментирали широко в нашата група, даже на потенциални кандидати, които са се интересували и ще бъдат номинирани през следващите дни. Трябва да имат предвид всички кандидати, които и Вие имате предвид, че ще бъдат подложени на такова изслушване. Единственият коментар в Комисията по бюджет и финанси беше дали това да влезе в закона, или да влезе в нормативната уредба. Ако колегите от ГЕРБ настояват, те изложиха аргументи, това да влезе в ал. 8, тъй като не противоречи с ал. 2, няма никакъв проблем дали е ал. 8, или 7 – няма значение. Принципът кандидатите да бъдат изслушвани в Комисията по бюджет и финанси е една работеща идея, тя се прилага и в други комисии и не виждам никакъв проблем. Проблемът е технически къде да го включим. Ако се реши да се включи в закона, мисля, че ние бихме подкрепили такава алинея, която да уточнява, че кандидатите ще бъдат изслушвани в Комисията по бюджет и финанси, от това ще спечели избора на Комисията по бюджет и финанси, така че тук няма никаква драма и никакви проблеми. Що се касае до партийните функционери, нека да не спекулираме, тъй като в цял свят хората, които управляват държавни институции, са членове на определени партии. Въпросът не е дали един човек членува, или не членува в партия, а какви професионални качества има. Ако той е партиен член и е с висок професионален опит и качества, в това няма никакво противоречие. Все пак сметните палати и в Европа, и извън нея се управляват от политици с висока професионална подготовка, така че тук няма никакво противоречие. Добри експерти има и от Вашата парламентарна група в определени области, такива експерти има и в другите парламентарни групи, така че нека да не поставяме на такава излишна политическа основа този спор. Ще видим на изслушванията каква е подготовката на кандидатите и кои отговарят на изискванията, които ние с Вас сега гласуваме в закона. Благодаря Ви.

Има направена процедура и ще я гласуваме.

Това беше реплика към моето изказване.

Благодаря, господин председател. Господин Гечев, няма да споря за авторство. Щастлива съм, че Вие се съгласихте с моята... (Ораторът говори при изключени микрофони.)

Моля да въведете ред в залата.

Много благодаря, господин председател. Господин Гечев, радвам се, че подкрепихте моето предложение и няма да търся авторство – авторството е ясно, който го е внесъл писмено. Категорично заявявам, че ако наистина искате да го подкрепите, моето предложение трябва да замени Вашата ал. 2, а не да бъде ал. 7, 8 или не знам каква, защото Вашата ал. 2, господин Гечев казва, че в 14-дневен срок от избирането председателят прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата и той избира. Просто на това място ще има процедура по публичен избор. (Реплика от докладчика Йордан Цонев.)

Не съм съгласна председателят да предлага единствен и само той членовете на Сметната палата. Аз, ако желая да бъда член на Сметната палата, как мога да се самопредложа на председателя и да съм сигурна, че той ще внесе моята кандидатура.

Господин председател, уважаема колежке! Може би прави впечатление, че се печелят диспути, когато се работи с аргументи, а в нашия случай с европейски практики. Твърдя от това, което съм прочел, че няма страна – членка на Европейския съюз, където да се избират ръководствата на сметните палати по правилата на примерно конкурс „Мис България”, където ще се гласува кои са най-симпатични на публиката. (Реплика от народния представител Цецка Цачева. Шум и реплики в ГЕРБ.) Навсякъде заместниците, независимо какъв е моделът, се предлагат, колеги, от председателя. Изслушването на кандидатите ще покаже каква е тяхната подготовка и техният избор ще стане в пленарната зала, така че ние следваме текстовете, които са текстове в сметните палати на Европейския съюз. Ако искате да опонирате на нашия текст, като излезете на трибуната, ще Ви помоля да кажете в коя страна – членка на Европейския съюз, в кой член на закона се приема така, както Вие предлагате. Твърдя, че няма такъв механизъм. Ако Вие имате нещо предвид – моля, но няма как да го измислите, тъй като няма такъв.

Ако спазвате правилника, би трябвало да ми дадете думата за реплика.

Извинявайте, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Извън шегите и закачките, госпожа Стоянова каза нещо много важно, при това на доста разбираем език – защо иска точно ал. 2 да бъде заменена от нейното предложение, а не редът за изслушване да става с нова ал. 8. Защото в единия случай ще става въпрос за членовете, а в другия случай ще става въпрос за председателя и след това за членовете. Аз държа да остане текстът на вносителя в редакцията на Бюджетната комисия. Практиката, която тук се опитваме да наложим, особено колегите от ГЕРБ, с изменение на законите в залата, не така, както ги дават след дебат в комисията, обмисляне и съответни консултации по окончателните текстове, в това число и с юристи, не дава добри резултати. За справка – ентусиазмът и усърдието, и блоковото участие в дебатите и гласуването по Закона за хазарта, където вследствие на Вашето нормотворчество в залата останаха извън облагането дейности като бинго, лотарии и така нататък. Вече трети месец вървят нулеви декларации от приходи от тези дейности. Затова, ако обичате, запазете си професионализма и ентусиазма там, където се коват законите, а в залата са аргументи по направените вече предложения – дали да се приемат, или да не се приемат. Не отричам и практиката да се правят редакционни промени, комбинирани промени и така нататък. Специално по този текст обаче държа да остане така, както го дава комисията. Дали ще има процедура по изслушване, ще реши Бюджетна комисия. Не пречи да има такава процедура, но сега тук да вкарваме текстове, да разместваме алени, без да знаем каква е правната последица от това, аз съм против. Това е по процедурата, която върви по този член. А иначе, по съдържанието, искам да кажа още веднъж на някои от моите колеги, някои от тях, например господин Иванов – доста по-компетентен от мен в тази област, така каза той преди малко, не знам защо и кое му дава основание да направи този извод – да не повтарят едно и също нещо като мантра, пак ще кажа. После ще Ви обясня защо използвам едно и също сравнение. Ще Ви дам примери за мантри. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ще ме принудите да си послужа с факти. Пак от тази трибуна. при първо четене на законопроекта Ви казах: не ме принуждавайте да Ви кажа каква е практиката на сегашния председател и на сегашната Сметна палата, да Ви посоча примери на партийно обслужване.

Дай ги!

Приготвил съм още поне десетина случая на директно партийно обслужване. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз ще ги дам, ще ги дам, колега, но това не работи за авторитета на органа, за който приемаме устройствен закон. Малко по-дълъг стаж имам от Вас, за да си давам сметка, че тези думи тук тежат, когато говорим за такъв важен орган. Това, че една партия се е опитала и е успяла да го обсеби, направила го е да зависи само от един човек, хванала е този човек, използвала го е за партийните си цели и за авторитарната си власт и сега тук ще обвиняват в бъдещо хипотетично време други две партии, че ще сторят същото. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Категорично протестирам срещу това, имам аргументи и мога да Ви оборя. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не ми викай за времето, колега!

И стажът Ви, и квалификацията Ви, и опитът Ви е малък, за да ми правите забележка от място – да Ви кажа! Щом искате този тон, с този тон ще Ви говоря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Пак Ви предупреждавам,…

…дори Ви моля: оставете в бъдеще хипотетично време кой ще партизира и кой – няма, защото ще започна да говоря с минало конкретно време какво точно сте направили с този председател и при това устройство на Сметната палата. А можем да отидем и малко по-далеч. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Цонев, щеше ми се да чуя Вашето виждане, защото не всички сми присъствали на дебата в Бюджетната комисия, защо освен казаното от господин Гечев, че такава била практиката, какво Ви притеснява във факта, че Народното събрание ще предлага и избира председател и членове на Сметната палта? Разликата в ал. 2 на Вашето предложение като вносители и в приетия по принцип текст и това, което предлага госпожа Менда Стоянова, касаещо ал. 2, е точно в това: да бъдат избирани – естествено ще бъдат предлагани от парламентарни групи или от депутати – председателят и членовете на Сметната палата, а не по предложение на председателя. Във Вашия текст е казано: избира се, но по предложение на председателя. Искам да чуя притеснява ли Ви нещо, че членовете на Сметната палата ще бъдат предлагани от народни представители, а не от председателя – това е разликата. А иначе, по отношение на това ще има или не изслушване, тук няма спор, има консенсус. Очаквам да чуя от Вас кое е притеснителното в тази разлика. Доводът, че в другите сметни палати било така, мисля, че не е най-сериозният довод, още повече в началото на Вашето изказване казахте, че съвети от евродепутати, от други органи по-добре да не се дават. В крайна сметка ние приемаме Закон за българската Сметна палата, съобразен с нашите условия – що се касае до избора и възможността народните представители да предлагат членове на Сметната палата, а не по предложение на председателя. Мисля, че по този начин донякъде биха се туширали и съмненията, че ще има някакъв тъмен избор.

Благодаря, господин председател. (Съскане от ДПС.)

Благодаря, господин председател. Изказването ми е реплика на господин Цонев. Уважаеми господин Цонев, действително трябва да се чуят аргументи в пленарната зала. Аз не чух такива във Вашето изказване по отношение провеждането на публична процедура на изслушване в Народното събрание. Започвам да се чудя да не би управляващите да преживяват някакъв катарзис. Вие заявихте от тази трибуна, че ще протестирате, наистина такива мисли... (Реплика от докладчика Йордан Цонев.) Заявихте, че ще протестирате срещу начина, по който се говори от Парламентарната група на ГЕРБ.

Всъщност протестите са отвън.

Няма ги вече.

Странно е, че управляващите протестират срещу собственото си управление, но това е друга тема. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) По отношение на публичната процедура, до миналата седмица Вие и Вашите колеги от управляващата коалиция ни убеждавахте как трябва да има публични процедури на изслушване при номинирането на всякакви членове на всякакви органи, включително на Комисията за конфликт на интереси, включително изслушване при процедурата за избиране на главен съдебен инспектор, включително процедура на изслушване при определяне на състава на Централната избирателна комисия. Всички тези законопроекти бяха подкрепени от Вас в името на публичността и прозрачността, която сте заявили като приоритет пред обществото. Защо сега такова упорство има при предложение от народен представител от ГЕРБ по отношение на публична процедура на изслушване именно за тези, които ще заемат място в един от най-сериозните одитни органи в държавата?! Предполагам, че в дупликата си ще ми отговорите.

Благодаря, господин председател. Господин Цонев, не съм съгласна с Вас, че не е мястото в залата да се дебатират предложения. Аз съм направила своето предложение по реда на правилника – писмено, то е докладвано в комисията. В комисията проведохме дебат. То не беше прието. И аз не виждам нищо осъдително в това да запозная всички народни представители с това предложение, тъй като в комисията участва само малка част от тях и те не могат в никакъв случай на 100 процента да оформят мнението на всички останали народни представители. Уважаеми колеги от БСП, обръщам се към Вас: подкрепете предложението за публичното изслушване. Ако не го запишем сега в закона, за трети път трябва да се доверим на вносителите за това, че извън закона ще направят прозрачна публична процедура. И за сетен път повтарям, че ако приемаме закони с еднократно действие, тогава може и да не приемате подобен текст, но аз мисля, че това е закон за дълготрайно действие или поне такова намерение Вие имате и затова трябва да има законова гаранция за това публично изслушване. Доводите на господин Гечев, че никъде нямало в Европа подобно нещо – аз много се радвам, че той е проучил много подробно европейската практика и тук ни я цитира, но аз смятам, че в нашите български условия ние трябва да правим законите си такива каквито са за нашите условия. И пак казвам – Ваши народни представители предлагат подобни текстове за други комисии, избирани от Народното събрание. И аз не мога да си обясня защо трябва да има различен аршин за различните комисии.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, не казах, че нямате право да направите предложение. Напротив, казах, че е в реда на нещата, обосновах се защо не приемам в зала да разместваме текстовете, като лично мое становище. Това беше смисълът на изказването ми по тази тема. Нека още веднъж да Ви кажа защо съм против лично аз да има такова изслушване. Първо ще започна с въпрос: Вие изслушвахте ли, когато назначавахте членовете на Сметната палата?

Но нали Вие сте различни от нас?! (Шум и реплики.)

Госпожо Цачева, аз задавам въпрос.

Вие не изслушвахте, не проведохте такава процедура, първо. Второ, Вие не я записахте в закона. Трето, при кой от органите – сходни, независими, с подобни функции на независими регулатори или на независими контролиращи органи, има такава процедура? При избора на управител на Българската народна банка и подуправители ли? Няма. При избора на Комисията за финансов надзор ли? Няма. Какъв е редът там? Избира се управител в Българската народна банка и той предлага подуправителите. При Комисията за финансов надзор какъв е редът? Избира се шеф на комисията и той предлага своите заместници. Тук е същата процедура. Какво точно искате точно тук да променим? Вървим по реда, по който се е вървяло досега, и редът, по който се избират останалите регулатори и контролни органи. Няма нищо различно. Недейте, когато правите Вие закона да предлагате едно, а когато сте в опозиция да предлагате друго. Това ние не го правим. Ако го правехме, сега нямаше да променяме закона, щяхме да се съгласим с Вашия закон, но ние още през 2010 г. Ви казахме: този закон, дойдем ли на власт, ще го променим и ще върнем старото устройство на Сметната палата. И го правим. Благодаря Ви.

Господин председател, както виждате, чинно изчаках наблизо, за да не губя ценно парламентарно време.

Вземам процедурата по начина на водене, за да изразя своето недоволство от три пункта от Вашето водене. Първият пункт е относно коментара Ви, че нашите изказвания, респективно, защото то се случи веднага след моето изказване, и аз считам, че се отнасяше за мен, целта му е да губи време. Няма такова нещо, господин председател! Както виждате, диалогът е изключително важен и конструктивен, и аз никога не съм губила време с изказвания от тази трибуна, само че, за съжаление, колкото и да се аргументирам, колегите отляво не искат да ме чуят. Второто ми недоволство от Вашето водене е по това, че Вие, господин председател, си позволихте дори да ми спрете микрофоните и бяхте изключително строг към моята реплика – дали е пряко насочена към господин Гечев, а на господин Цонев му дадохте спокойно възможност да излезе от темата и да говори неща, различни от коментирания текст. И може би той губеше време. И на трето място, господин председател, аз се съобразих с Вашата забележка да бъда наблизо до трибуната, но Ви моля да не ограничавате моето право от мястото си да идвам до тук и в крайна сметка моите колеги да видят новото ми костюмче. (Весело оживление.)

Благодаря, господин председател. Засегнат съм от изказването на господин Цонев, който принизи първо дебата...

Когато при изказването ми тук, на тази трибуна, аргументирайки се защо аз не съм съгласен с направените предложения от комисия за това да няма публичен дебат, след като в обществото започна една много добра практика за определени органи да се прилага публичен дебат.

Аз казах следното: публичният дебат... (Народният представител Станислав Иванов говори при изключени микрофони.)

Господин Цонев се обърна и каза, че има повече опит от мен и каза, че не знае господин Иванов с какъв опит разполага. (Весело оживление, шум и реплики.)

И веднага, а с това щях да стигна до края. Господин Цонев, с какъв опит разполагате Вие, си е лично Ваше мнение, с което Вие оценявате собствено самия себе си, а да оценяваш собствено самия себе си най-малкото е, да не говоря, че е непрофесионално, то е и много други неща. (Реплики.)

Понеже господин Цонев има много лоша практика да се обажда, тъй като седи на първия ред, и да прекъсва говорeщите на трибуната, аз се обърнах и му казах: господин Цонев, става въпрос за следното.

Нали защо съм засегнат? (Смях и оживление.)

По същество – репликата, която ми беше направена тогава и която след това беше превъплътена в обръщението към мен, когато аз стоях там, ...

... е за това, че Сметната палата прави четири одита, аз казах това, защо са ни осем заместник-председатели.

Правя процедура, господин председателю, по начина на водене. При цялото ми уважение Вие непрекъснато призовавате, налагате наказания – и Вие, и ръководството.

Тъй като, видите ли, имало диалог от залата, призовавате да не се влиза в диалог от залата. Уважаеми господин Миков, Вие с Вашия пример показахте точно как не трябва да се прави и как Вие правите това, за което призовавате, че не трябва да се прави. Ама Вие непрекъснато сте в диалог с изказващия се, правите коментари върху неговите думи, подсказвате му какво да говори, какво да не говори. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Господин Миков, да, даже казахте какво трябвало да каже господин Иванов, чувствайки се засегнат. Това е недостойно. Ако считате, че нарушава правилника, отнемете му думата, но Вие непрекъснато сте в диалог, господин Миков, на предишното изказване. Вие дори дадохте съвет на господин Иванов как трябва да отговори, като е лично засегнат. (Реплика от народния представител Станислав Иванов. Смях и оживление.) Извинявайте, не е добър пример това. Просто не бива така.

Уважаеми господин председател, драги колеги! Днес работим извънредно от 14,00 ч. Сега е 18 и нещо – на 6-и член сме. Законът е 66 члена. Нямаме и 10% успеваемост. Искам да уважа това, което госпожа Стоянова каза – да пестим времето. Но това, което виждам, е, че има желание да се губи времето на народното представителство в излишни обяснения – и лични, и всякакви. Моето конкретно предложение е да прекратим дискусията по чл. 6 и да преминем към гласуване. Благодаря Ви.

Процедура.

По начина на водене.

Господин председател, дами и господа народни представители! Аз не съм съгласен с направеното предложение от колегата за прекратяване на дебата, още повече членът е достатъчно важен. Мисля, че Законът за Сметната палата е един от важните закони. Ако мислите така, колеги, да претупвате всеки един член, дайте само да гласуваме и да минава в залата, това е несериозно от Ваша страна. Ако не Ви харесва и си имате работа, вървете си. И без това много Ви се пие кафе отляво. (Силен шум и реплики от КБ.) Вървете и пийте кафета. Ако обръщате такова внимание и сте толкова сериозни към всеки един законопроект, който е Ваш, благодаря. (Силен шум и реплики от КБ.)

Който не е съгласен, какво да прави?

Не знам как да се обърна към Вас, господин Миков, но ще спазя протокола и ще кажа: уважаеми господин Миков! Аз цял ден в работата на Народното събрание днес след обяд имам страхотна дилема. Не мога да си обясня амплитудите на Вашето настроение и бодряшко веселяшките изблици, които на моменти правите. Това е едно на ръка. Второ, не мога да си обясня репресията, която проявявате по отношение на изказващите се, и взрения Ви поглед, втренчен преди всичко в тази част на залата. (Показва групата на ГЕРБ.) Не мога да си обясня как Вие не виждате колизията, която се създава отляво, център – по-малко?! Не мога да си обясня – Вие искате да смачкате дебата, Вие искате отново да приемем един априори дефектирал закон, така както е с изборния?! Виждате, още не е влязъл в употреба и той вече е дефектирал по основни, важни и съществени неща. Какво правите, господин председателю? Отговорете ми! Нямате право да влизате в диалог, пак казвам, бодряшки диалог с хората, които застават на трибуната и искат да изложат своя позиция, мнение, дебат, да изразят политики, дори и несъгласие. Несериозно е и позволете ми много неприятно да завърша – дали пък като Орешарски не бихте казали: „Ми, да развалим седянката, колеги.”? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Не е оттеглен. В доклада не пише, че е оттеглен.

Уважаема госпожо Цачева, в чл. 5а са критериите, на които трябва да отговарят членовете на Сметната палата. Ние вече гласувахме в чл. 5 тези критерии, тоест няма смисъл в още един член да гласуваме други критерии, които по една или друга линия, за съжаление... (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)

Ако беше приет чл. 5 по начина, по който беше предложен, логически следваше и чл. 5а. По същия начин ще видите в следващите текстове ще направим предложения за оттегляне на доста от нашите предложения поради един прост факт – ние сме предложили думите примерно „член на колегията” да се заменят със „заместник-председател”. Само че сега като няма заместник-председатели, естествено че ще оттеглим това предложение, защото вече беше гласуван член, съгласно който колегията се състои от председател и осем членове. Няма заместник-председатели, поради което и това ще оттеглим. Благодаря.

Защо да не го подлагате?!

Ще удължаваме ли времето?

На съвсем изконния въпрос на господин Михов да отговоря: понеже е празник, реших да не предлагам удължаване на времето. Така реших за себе си. Вие можете да предложите. По чл. 7 има предложение на народните представители Димитър Главчев, Лиляна Павлова и група народни представители – чл. 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков – в чл. 7, ал. 2 думата „членовете” се заменя със „заместник-председателите”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Възнаграждение на председателя и членовете „Чл. 7. (1) Председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание. (2) Членовете получават основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Цонев, одеве докато отсъствахте, зададох конкретен въпрос, на който се надявам сега да ми дадете отговор. Повишаваме неколкократно бюджета за възнаграждение на ръководния орган на Сметната палата. Срещу такова увеличаване на този бюджет, срещу такова разходване на публичен ресурс трябва да очакваме многократно по-добър резултат. Във тази връзка апелирам Вие в реплика или в изказване да изкажете доводи, с които да ни убедите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гуджеров, когато влязох в залата, за да Ви отговаря на въпроса, който чух в стаята, вече се изказваше следващият оратор. Никъде не сме направили заявка за увеличаване на разходите за Сметната палата, нито на бюджета. Ако по презумпция сте предположили, че увеличаването на броя на членовете на Сметната палата от възстановяването на колективния орган автоматично означава увеличаване на бюджета, трябва да Ви разочаровам. Това не е автоматично така. Има факти. Бюджетът на Сметната палата, когато е била с 11-членен състав, е бил по-нисък от бюджета на Сметната палата, когато е била с трима. Между другото тези данни ги изнесе проф. Гечев. Ако искате, мога да Ви ги дам, за да ги видите. Това не е така. За съжаление бюджетът на този състав на Сметната палата е доста по-висок от предишните.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Цонев, при положение че имаме „хикс” бюджет, сега конкретно бюджетът за ръководния състав на органа „Сметна палата” ще бъде увеличен предвид това, че ще влязат още 6 ръководни лица. За тези ръководни лица също трябва да се осигурят социални придобивки, автомобили, секретарки и така нататък. Както и да е. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Господин Гечев, не ме прекъсвайте! Излезте после, изкажете се, обяснете ми.

Господин Гечев, имам чувството, че Вие сте писали този закон от „Уикипедия”. Добре, че поне господин Цонев дава някакви конкретни отговори. Въпросът ми е: това означава ли, че трябва да бъдат съкратени одитори или намалени други разходи? Моля да обясните как това ще стане? Благодаря.

Господин председател, оттеглям предложението, тъй като съгласно чл. 5 комисията няма да има заместник-председатели. По-нататък има още няколко члена, където думата „член на колегията” се замества със „заместник-председател” – оттегляме всички тези предложения. Благодаря.

Правя процедурно предложение за прегласуване, господин председател.

Благодаря, господин председател. Колеги, гласувах „против”, защото не чух смислено обяснение – след като в момента има двама заместник-председатели, които са си извършили дейността, която им е била вменена, как сега ще ги увеличим с още седем човека и ще им дадем същите заплати? Пак казвам, при четири одита, които Сметната палата трябва да извършва, й трябват четирима заместник-председатели. Ние ги правим двойно – осем. Кое е по-важното обаче – не само, че ги правим двойно повече от необходимото, не само че те няма да отговарят на необходимите условия за одитор, а те, както казах, ще бъдат политически фигури, назначени на тези маста. Тези хора ще си получават и високата заплата. Тези хора са изпратени там на хранилка. Колеги, не само това – ще им се дадат секретарки, коли, ще имат право на командировъчни и на всички облаги, които произтичат от това те да упражняват тази „професия”, казвам, на която те не отговарят по принцип. Затова гласувах „против”, защото ние гарантираме на партийните функционери високите заплати. Това направихме с този член. Ако колегите, които са внесли предложението, бяха морални, да бяхте намалили заплатите. Примерно в ал. 2 – да не получават 90 на сто от заплатата на председателя, защото двама души ще изпълняват една функция, защото няма какво друго да правят, да получават 45% от тази заплата. Тогава можеше да кажем, че имате някакъв морален прочит на нещата. Вие обаче правите точно обратното – назначавате некомпетентни лица, и им давате високи заплати. Това е! Ако някой стане да го оспори, благодаря Ви.

Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 8 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков. Господин Кадиев, оттеглено ли е предложението Ви, за да го чета, или не?

Да не го чета, ако не е оттеглено. Иначе трябва да го чета, тъй като не е подкрепено от комисията.

Благодаря, за да не го чета, затова питах. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 8: - ал. 1, т. 6 да отпадне; - ал. 4 да отпадне; - ал. 5 се изменя така: (5) „При прекратяване на правомощията на член на Сметната палата Народното събрание избира нов член, като прилага процедурата по чл.6, ал. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 8: „Предсрочно прекратяване на пълномощията Чл. 8. (1) Пълномощията на председателя и членовете се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата им: 1. по тяхна писмена молба; 2. при невъзможност да изпълняват задълженията си за срок по-дълъг от 6 месеца; 3. когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер или са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност; 4. поради несъвместимост по чл. 5, ал. 2 и 3, настъпила след избора; 5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; 6. при тежко нарушение на закона или Етичния кодекс на Сметната палата; 7. при смърт. (2) При прекратяване на пълномощията на председателя Народното събрание определя член на Сметната палата, който да изпълнява задълженията му до избирането на нов председател. (3) В случаите по ал. 1, т. 2 - 5 председателят прави мотивирано предложение пред Народното събрание за освобождаване на съответния член. (4) В случаите по ал. 1, т. 6 Сметната палата прави мотивирано предложение пред Народното събрание. Предложението на Сметната палата се приема с мнозинство две трети от членовете, като в гласуването не участва този член или председателят на Сметната палата, за който е възникнало основанието за прекратяване. (5) При прекратяване на пълномощията в случаите по ал. 1, т. 2-6 председателя или член на Сметната палата, определен с нейно решение, прави в 14-дневен срок предложение за избиране на нов председател или член. (6) Новоизбраният председател или член довършва мандата на този, на чието място е избран.”

Благодаря Ви, господин председател. Избързах с изказването с искрената надежда да предотвратя серия от изказвания от колегите от ГЕРБ, въпреки че това, на което се надявам, не е много сериозно, относно т. 6 на ал. 1. Тъй като имаше много дебати в Бюджетната комисия да поясня и на залата, че това предложение сме го направили по аналог от Закона за Висшия съдебен съвет, където има такъв текст – „при тежко нарушение на закона или Етичният кодекс”, респективно там е на съдебната система, тук е на Сметната палата. В този текст не влагаме никакъв друг смисъл освен това самата Сметна палата, когато прецени, че има такова нарушение, да предлага и да може да реагира по съответния начин. Затова взех думата преди колегите, за да поясня, че специално с този текст всъщност тук се опитваме да копираме текста от Висшия съдебен съвет – една власт, която е абсолютно независима и по Конституция, и в която има такъв текст. Затова го сложихме тук с надеждата, че ще бъде оценен по достойнство. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Още едно потвърждение, че по този законопроект не е мислено от хората, които са го правили. Преписано е нещо, което важи за Висшия съдебен съвет. Това казахме и ние: защо не приехте и публичният избор на членове на Висшия съдебен съвет, който осъществихме по времето на нашия мандат и да го бяхте записали в предишния член – да избираме чрез публичен дебат членовете на Сметната палата и ръководителя. Няма такова нещо. Значи взимаме избирателно определени текстове от определени закони и ги модифицираме по такъв начин, за да ги напаснем в този закон, без да се мисли какво се случва по-нататък. Колеги, уважаеми господин Цонев, при тежко нарушение на закона, без да е разписана мярката колко е тежко, какво е това нещо и така нататък, няма как да се случи. Не е професионално Вие да излизате и да казвате: „Това го видяхме в един друг закон, хареса ни и го сложихме тук”. Има и нещо друго – чл. 8, ал. 4, която е вследствие на т. 6. Какво се случва с нея? Нима тя не трябва да отпадне? Да отпадне само т. 6 или какво искате да направите? Ако гледаме на закона като на един закон, който трябва да го направим по начин, удобен да изпълним определена партийна задача, този закон е перфектен. Но е дотам. Няма го професионализмът в него. Хареса ни Законът за Висшия съдебен съвет и избрахме еди-кой си текст и го сложихме тук. Обаче не ни хареса публичния избор, затова няма да го сложим. Това не е професионално! Системата за работа по този законопроект е изцяло объркана. Пак казвам, по-нататък ще Ви покажа членове, които Вие сте преписали без дори да промените номерацията им, при положение че тя вече е направена във Вашето предложение. Така че, уважаеми колеги, предлагаме този член да отпадне. Досега предлагахме да отпаднат всички членове. Вразумете се в това, което правите, защото е смешно!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, не мога да разбера не слушате ли какво се говори от тази трибуна или просто изобщо не Ви вълнува. Вие имате някакво измислено свое поведение, идвате тук и като на виц, така, започвате да ги … Няма връзка това, което говорите с текста, който се предлага. Преди малко Ви обясних защо не приемаме да има публична процедура. Защото не е имало досега и намираме, че правилно не е имало. Ние намираме, че правилно не е имало. При това не от Вас, още от 1995 г. насам всички издания на закона и изменението му не е имало такава процедура. Това не е някаква комисия, това е Сметна палата, както и БНБ, както и Комисията за публичен надзор (КПН) няма изслушване на кандидатите. Има си причини да няма изслушване и аз Ви обясних – на тези органи не се изслушват кандидати. Номинират се и се избират. Това, което питате, няма никакъв проблем. Много по-лесно е за нас, вносителите, да кажем: Точка 6 не искате – отпада. Но ние въвеждаме тази т. 6 за тези, които тепърва ще бъдат избрани. Ако те самите решат, забележете, с две трети, две трети от членовете трябва да вземат решение за определен член, че има нарушение на Етичния кодекс, да дойдат тук, в залата на Народното събрание, да предложат и залата да реши за този член дали да го освободи или не. Тоест има процедура, която разширява, дава повече прозрачност, дава повече … При това, да Ви успокоя, тя няма да се прилага за никой от членовете на Сметната палата, които са досега. Тя е за тези, които ще бъдат избрани тепърва. Така че не виждам изобщо нищо в репликата Ви, което да не беше обяснено преди това много ясно.

Няма дефиниция на „тежко нарушение”.

Тежко нарушение на закона – има достатъчно легални дефиниции.