26 март 2014 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 20 март 2014 г. с нарочно решение Народното събрание беше длъжно, съобразно приетия нов Изборен кодекс от мнозинството в Четиридесет и второто Народно събрание, да избере председател, двама заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. С оглед числеността на парламентарните групи и правилото в Изборния кодекс, че не може от една парламентарна група или членове на същата парламентарна група да има повече от една кандидатура, следва, че при четири парламентарни групи и четири кандидатури за ръководство на Централната избирателна комисия, Парламентарната група на ГЕРБ следва да има член в ръководството на Централната избирателна комисия. Няма да се връщам в споровете за това, че на спечелилата парламентарните избори партия и най-голямата парламентарна група от принципа за справедливост й се полага председател на Централната избирателна комисия. Този път вече сме го извървяли. Същия ден, на 20 март 2014 г., непосредствено след гласуването на Решението на Народното събрание, в което кандидатурата на ГЕРБ не бе подкрепена за заместник-председател на Централната избирателна комисия, ние внесохме предложение и днес го предлагам на Вашето внимание за включване в дневния ред като точка първа. Ние сме водени от отговорността да има легитимно съставена Централна избирателна комисия. Защото към този момент, уважаеми колеги, числеността, която е визирана в Изборния кодекс, не е спазена и към този момент Централната избирателна комисия за нас не е конституирана надлежно и нейният състав води до оспорване на резултата от гласуването й. Това е обаче първата крачка. Защото, за да се излезе от този батак на новия Изборен кодекс, следва втора много важна крачка.

Да бъдат съобразени пропорциите между различните парламентарни групи, така както българският избирател ги е посочил.

Очакваме от Коалиция за България да внесете Законопроект за изменение на Изборния кодекс. (Оживление в КБ, ръкопляскания от ГЕРБ.)

Няма как по ал. 3!

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние внесохме това предложение на следващия ден след референдума, на 17 март, когато бяха ясни неофициалните резултатите, които тогава бяха 82,7% гласували, от които с 95,7% хората в Крим по недвусмислен начин заявиха своето желание за присъединяване на Крим – Автономна република Крим, дотогава част от Украйна, към Русия. Беше съвсем нормално Народното събрание в началото на работната седмица да обсъди това наше предложение, още повече че имаше предложения и на други парламентарни групи. Съвсем нормално беше да излезем с общо решение за официалната позиция на България. Това обаче не се случи. В Народното събрание въпросът беше замаян, беше отложен, а политическите сили криеха главите си в пясъка, на принципа на щрауса. Въпросът се измести не там, където му е мястото. Въпросът се измести в Съвета по национална сигурност при така наречения „Президент”, където се отби номерът. Какво се случи там? Това не е институция, която можеше да вземе легитимно решение. Стана така, че държавата излезе, след този съвет с официална позиция в кавички. Тази позиция на България не е нито официална, нито е легитимна. Мястото, където се вземат такива решения, е Народното събрание, а то продължава да се прави, че не вижда и да не изпълнява своите задължения, ясно по какви причини и съображения.

Тук, на трите политически сили – ГЕРБ, БСП и ДПС, им е удобно така. Затова молим да включите това наше предложение в дневния ред и да разгледаме този изключително важен въпрос, който касае България.

Прегласуване, апаратчето не работи!

Като гласувате по този начин, не мислите ли, че отричате историята като такава и искате да я пренапишете? Крим от 200 години е руски, а Вие отричате правото на великорусите в Крим да се нарекат такива и да принадлежат към Русия. Няма да се състои третото голямо нашествие на Запада в Русия. То е обречено предварително от европейската политика. Знаете ли, че снощи на късно заседание чешкият парламент е отхвърлил санкциите? Това знаете ли го? Защото чехите са сериозни хора, затова. Прегласуване!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! От „Атака” силно вярвахме, че Народното събрание ще излезе с позиция относно ситуацията в Крим, в Украйна и въобще за това, което се случва много, много близо до нас и засяга България. Надявахме се Народното събрание да излезе с такава позиция. Ние от „Атака”, както знаете и чухте преди малко от господин Шопов и от господин Станилов, сме внесли проекторешение, с което признаваме референдума в Крим. Сега внасяме проекторешение, в което искаме България да не налага санкции на Русия – ако това се наложи от европейските страни, България да използва своето суверенно право и да наложи вето. Решението, което предлагаме да влезе в програмата, гласи следното: „Народното събрание РЕШИ: 1. Обявява се против налагането на санкции от страна на Европейския съюз по отношение на Руската Федерация. 2. Заявява неучастието на Република България в прилагането на санкции срещу Руската Федерация.” Както и професор Станилов каза по-рано, вчера на заседание в чешкия парламент е взето решение да не бъдат налагани санкции на Русия, Чехия да не участва в тези санкции. Знаете, Чехия и България сме държави в Европейския съюз. Всяка държава преследва своя собствен интерес. Затова предлагаме да разгледаме тази тема и българското Народно събрание да излезе с такова решение. То не трябва да се взема и представлява от президента, а от върховния орган, какъвто е Народното събрание. Затова предлагам на Вашето внимание и искам Вашата подкрепа тази точка да влезе в седмичната ни програма, да я разгледаме и да я гласуваме.

Уважаеми колеги, искам прегласуване на тази точка. Само още няколко довода искам да споделя с Вас. Както знаете, фактори от българското правителство излязоха и казаха, че ако се наложат такива санкции, България рискува да загуби около 2 млрд. лв. Ние ще понесем загуби около 2 млрд. лв., ако подкрепим тези санкции. Това е изключително важно. Всяка от партиите тук по някакъв начин изрази своята позиция. Не виждам какво пречи да разгледаме тази точка и при дебат в залата съм сигурен, че тезите, вижданията на „Атака” ще надделеят над всичко останало. В момента вече прилагаме санкции към Русия, знаете това, нали?! Европейският съюз налага санкции: лица от руската политика са в невъзможност за пътуване в Европейския съюз, за въздушното пространство и въобще да посещават Европейския съюз. Би трябвало тук, в България през месец май тази година на посещение в българския парламент да дойде Сергей Наришкин – председател на техния парламент. Такива санкции има и към госпожа Матвиенко – на тяхната Горна камара. Доколкото знам, външният им министър Лавров също трябваше да има посещение в България. Какво правим?! Ние вече налагаме санкции спрямо тези хора и си мислим, че няма да има обратна реакция към нас ли? Естествено, че ще има! Нека да разгледаме тази точка и да вземем адекватно решение – решение, което работи за българския национален интерес.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Преди два дни се проведе Консултативният съвет по национална сигурност, който разискваше рисковете пред България от кризата в и около Украйна. Тази тема безспорно има голямо значение за България и за българските граждани. Тя стои на вниманието на Народното събрание. Мисля, че Парламентът можеше да изработи своя позиция преди заседанието на Консултативния съвет не за да се противопоставят едни институции срещу други, а за да е ясно, че българските народни представители са тези, които в най-голяма степен са отговорни да изразяват волята на българските граждани и да носят своята отговорност пред тях за насоките на вътрешната и на външната политика, която, разбира се, остава непосредствено оперативно правомощие на българското правителство. Смятам дори, че българският парламент беше в състояние да изработи по-силна и по-балансирана позиция от тази, която се формира след Консултативния съвет. За това имаше непосредствени предпоставки – показаха го и консултациите между представителите на парламентарните групи, но явно различни обстоятелства повлияха процесът да бъде преустановен и досега Парламентът да няма обща позиция. Вероятно с оглед развитието на ситуацията през следващите седмици може да се наложи отново да се върнем към темата. Поради тази причина използвам случая да представя позицията на Българската социалистическа партия по въпроса. Тя е публично заявена и мисля, че е добре да прозвучи от тази трибуна. Ние отдаваме приоритетно значение на постигането на трайна стабилизация в Украйна и недопускането на нови прояви на насилие, като се урегулират всички проблемни въпроси. Ние не приемаме прилагането на двойни стандарти в международните отношения и подкрепата от външни сили на екстремистки групи в Украйна при смяната на властта. Обявяваме се срещу засилването на крайни националистически, включително крайни десни и неофашистки групи в Украйна. Разбираме, че последствията за България от влошаването на ситуацията в Украйна и по икономически причини, и по отношение на българската общност там ще са по-тежки за България, отколкото за редица други страни в Европейския съюз. Ние настояваме за намиране на политическо решение на кризата, постигнато по мирен път, при пълно зачитане на принципите на международното право. Очакваме да се провежда политика на приобщаване и настояваме за гаранции за правата на гражданите, принадлежащи към българската общност и към другите малцинствени групи в Украйна. Призоваваме към политически диалог Европейския съюз, Русия, Украйна с цел стабилизиране на обстановката в Украйна и обсъждане на пътища за подобряване на социално-икономическата ситуация в страната. Българската политика не бива да бъде едностранчива и затворена. Забележете, води се диалог между държавния секретар на Съединените щати и министъра на външните работи на Русия във време на остро противопоставяне между двете страни. Започна дори диалог между външните министри на Русия и Украйна, които се намират в силен конфликт, който дори имаше и по-остри проявления във времето, когато се решаваше въпросът за Крим. В това отношение България би имала възможност да играе много по-активна роля както в рамките на Европейския съюз, така и в диалога с Русия, но това би могло да стане само ако има силни позиции на българските институции, ако те проявяват инициатива, а не очакват просто нещата да се развият по добрия за нас начин. Ние осъждаме всички случаи, довели до жертви, и настояваме за всеобхватно и независимо разследване на актовете на насилие. Подчертаваме необходимостта от организиране на свободни и честни президентски и парламентарни избори, защото окончателно споразумение с Украйна, особено в неговата същинска икономическа част, трябва да бъде поставено в зависимост от това дали следващите власти, които ще бъдат формирани в Украйна, отговарят на истинските демократични принципи, на тези стандарти, които са прогласени в Европа. Един от най-чувствителните въпроси е този за последствията, и то евентуалните икономически последствия при задълбочаване на кризата. Тук трябва да бъдем много внимателни и отговорни, защото дали тази тема отново активно ще бъде подновена в рамките на Европейския съюз, преди всичко зависи от отговорното поведение на Русия, което да не води до дестабилизация в Украйна и до опасности от нейното разделение. То обаче зависи и от далновидността на европейските политици, и от това дали те са способни да формират европейска политика, която именно изразява интересите на различните страни – членове на Европейския съюз. Не трябва да подминаваме факта, че европейските институции са длъжници – те в известна степен допринесоха за задълбочаване на кризата в Украйна, тъй като не предвидиха последствията от изострянето на ситуацията. Някои техни действия подцениха вътрешното противопоставяне, влиянието на различни икономически групи в страната – говоря за Украйна, които и сега се домогват да запазят своята икономическа власт, независимо от смяната на политическото управление. Това са сериозни неща, които трябва да бъдат отчитани от българската политика. Поради тази причина не е достатъчно да бъдем резервирани към налагането на икономически санкции. Ние трябва да поддържаме позиция такива санкции да не се допускат, тъй като те ще влошат икономическото положение на отделни страни от Съюза, включително ще препятстват важни за нашата страна енергийни проекти, както и ще засегнат други национални интереси. Но днес най-важно е да извлечем поуките от такива случаи. Те ще са ни необходими и за развитието на ситуацията в Украйна, и за бъдещи случаи. Забележете, че докато Консултативният съвет се занимаваше с юридическия казус по отделянето на Крим, вече председателят на Европейския парламент констатира, че присъединяването на Крим към Русия е свършен факт. Въпреки това България последователно отстоява принципа за запазване на суверенитета, единството и териториалната цялост на всяка страна, особено в Европа. И тези, които преди години казваха, подкрепяйки отделянето на Косово, че това не е прецедент, който трябва да бъде използван за други случаи, както видяха, прецедентът се реализира. Кога ще настъпи третият прецедент – остава да се питаме, ако политиката не се формира съгласно постоянни принципи и зачитане на интересите на всички страни в един свят, който разчита не на противопоставянето и насилието, а на диалога и на търсенето на мирни решения. Също така трябва да си даваме сметка, че в конфликтите между Великите сили България не бива да заема ничия крайна позиция и да проявява сервилност. Тя е удобна за много политици, но е вредна за българския народ. Да си даваме сметка, че символните актове в политиката понякога стават реалност, така че всеки, който ги демонстрира, да има предвид, че както някои митове и магии се сбъдват, тези призраци от привидни могат да станат реални! Също така трябва да се знае, че това, което се говори от българските политици пред чуждите медии, повече се чете от българските граждани и в този смисъл ние трябва да имаме постоянна и последователно развиваща се позиция. Аз мисля, че в българския парламент не са малко политиците, които споделят подобно виждане, които заемат национално отговорни позиции. Големият проблем е, че в много случаи редица от тях не са готови да ги изразяват и да ги отстояват. Защо тогава очаквате българските граждани да имат много по-високо доверие към българския парламент, ако той е просто средище на сблъсъци по вътрешнополитически и главно вътрешнопартийни въпроси и избягва сложните и трудни за разрешаване проблеми? В случая не бива да тласкаме правителството нито към крайни солови действия, които да противопоставят България в рамките на Европейския съюз, нито пък да изчакваме това, което ще стане, защото нашата съдба в значителна степен е резултат от нашите собствени действия. Нека, доколкото собствените ни сили и воля позволяват, ние да участваме във вземането на решенията, които засягат в много голяма степен българските граждани. Призовавам всички и занапред към отговорно поведение, така че България да не понася тежести, които са непосилни за нея! Да отстояваме нашите национални интереси в съответствие с принципната и последователна политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За да стане ясно какво предлагаме, искам да припомня Проекта за решение, внесен от госпожа Манолова и от господин Казак, който беше с наименование: „Решение за избиране на председател, заместник-председатели и секретар и за разпределение на членове на Централната избирателна комисия”. Тъй като бе отхвърлена кандидатурата, предложена от ГЕРБ, окончателната редакция, така както е обнародвано решението, стана с наименование: „Решение за избиране на председател, заместник-председател и секретар” и така нататък. Това, което предлагаме ние по същество означава следното – навсякъде в наименованието на това, гласувано вече от Народното събрание, решение и в текста му вместо „заместник-председател” да се чете „заместник-председатели” и там, където се изброява персоналният състав, предлагаме да се гласува кандидатурата на госпожа Маргарита Иванова Златарева-Русева, за заместник-председател на Централната избирателна комисия. Подробно на Вашето внимание представих кандидатурата на доц. Златарева. Няма отново обстойно да се спирам, но ще припомня, че тя е доказан юрист, общественик, деполитизирана, доцент по „Граждански процес”, доктор по право със специализация по „Конституционно право”, със специализация по банково право, следдипломна специализация по гражданско-правни науки. Минала е през всички степени на израстването в съдийската йерархия – от младши съдия в Окръжен съд - Пловдив, през съдия в Районен, съдия в Окръжен съд, съдия във Върховен касационен съд, конституционен съдия на Република България за времето от 1997 г. до 2006 г. Има познания, практически опит в работата на ЦИК. Била е член на ЦИК, затова Ви призовавам да подкрепим кандидатурата на доц. Златарева за заместник-председател на Централната избирателна комисия. Моля, господин председателю, да допуснете процедурно нарочно гласуване за избиране на госпожа Златарева, тъй като това е текстът на Изборния кодекс. След резултата от това гласуване, ако той бъде положителен, да подложите на гласуване следния проект на Решение за изменение и допълнение на Решение за избиране на председател, заместник-председател и секретар, и за разпределение на членовете на Централната избирателна комисия, прието от Народното събрание на 20 март 2014 г.: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 2, т. 1 и § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс РЕШИ: В Решение за избиране на председател, заместник-председател и секретар и за разпределение на членовете на Централната избирателна комисия, прието от Народното събрание на 20 март 2014 г. се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието на Решението и в текста преди т. 1.1 думата „заместник-председател” се заменя „заместник-председатели”. 2. В т. 1 се създава нова т. 1.3 със следното съдържание: „1.3. Маргарита Иванова Златарева-Русева – за заместник-председател на Централната избирателна комисия. 3. Досегашната т. 1.3 става т. 1.4”. Призовавам за подкрепа и гласуване кандидатурата на госпожа Златарева. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди Народното събрание да вземе отношение по предложението на Парламентарната група на ГЕРБ, което беше представено от госпожа Цачева, трябва да сме наясно за какво става дума, какво всъщност правим. Вече няколко дни Политическа партия ГЕРБ занимава цялото общество с един казус, който е абсолютно изкуствено създаден от президента на България (силен шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от КБ), президентът, който открито наруши закона! По този начин подложи на съмнение конституционния принцип за върховенството на закона и за правовата държава. Искам да Ви припомня, че има закон, приет от това Народно събрание, който ясно формулира начина на избора на Централната избирателна комисия. В него ръководството на Централната избирателна комисия се избира от Народното събрание с пряко гласуване. По-голямата част от членовете се назначават от президента на базата на предложение на парламентарните групи. Имаше също така и ясни принципи за формиране на квотите на различните парламентарни групи. Новото между другото, особено в подхода на Парламентарната група на Коалиция за България, виждам, че и другите групи го споделят, е силното представителство на експерти, на представители на неправителствени организации в работата на Централната избирателна комисия. И е положителен фактът, че и председателят на ЦИК, който беше избран от Парламента е представител именно на неправителствения сектор, на организация, която години се занимава с наблюдаване и гарантиране честността на изборите. Това е важен политически знак от страна на българския парламент към цялото общество, защото предишните четири години по Кодекса на Фидосова видяхме остро партизиране на работата на Централната избирателна комисия. (Смях от ГЕРБ.) Да, видяхме манипулации и фалшификации на изборите, каквито България не е виждала, и какво се случи. (Силен шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от КБ.) Какво се случи! Самият президент се обърна към парламентарните сили да продължат консултации по отношение на квотите, предложени от парламентарните групи. Преди да приключат те, господин Плевнелиев зае партийна позиция – посочи с един повече представител в ЦИК на Партия ГЕРБ (ръкопляскания от КБ), с което ясно се идентифицира по отношение на изборите чии интереси защитава. И този реален мотив намери потвърждение в изявление на президента, в негово интервю пред Би Би Си, в което той открито казва: „Аз съм от Политическа партия ГЕРБ”! Честито на целия български народ! (Ръкопляскания от КБ, реплики, шум и провиквания от ГЕРБ.) За първи път от 24 години демокрация имаме държавен глава, който казва на всички останали граждани на България извън гласоподавателите на ГЕРБ: „Аз представлявам една политическа сила”. Ясно е, че президентът наруши закона, наруши по този начин и Конституцията на Република България. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да Ви информирам, че Парламентарната група на Коалиция за България ще инициира разговори с други парламентарни сили за отправяне на питане до Конституционния съд – жалба за действията на президента Плевнелиев. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Ние сме политическа партия, която търси съгласие (силен шум и реплики от ГЕРБ), която уважава и правото на най-голямата Парламентарна група ГЕРБ да имат представител в ръководството. (Реплика от народния представител Бойко Борисов.) Така беше замислено и в закона, и в консултациите, които се водиха. Впрочем добре е да се припомни, че Парламентарната група на ГЕРБ не подкрепи кандидатите на останалите групи за ръководство на Централната избирателна комисия. Така ли беше?

Така е. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

И естествено народните представители доста емоционално не подкрепиха тяхната кандидатура. С този казус, който всъщност е много периферен за истинските проблеми на обществото, ГЕРБ занимава цяла България и Европа в продължение на няколко дни. Мислите, че това ще Ви реши проблемите. Няма да ги реши.

Ще ги реши.

Няма да ги реши, господин Борисов. Искам да Ви кажа, че ние няма да участваме в това гласуване (силен шум и реплики от ГЕРБ), защото Парламентът се занимава с измъкване на държавния глава от една каша, забъркана от него (ръкопляскания от КБ, шум и реплики от ГЕРБ) – това трябва ясно да се знае и да се каже, и обслужва теснопартийни интереси, с което най-малкото дължи извинение на българските граждани за своите действия и за своите думи в последните дни. (Ръкопляскания от КБ.) Държах Народното събрание да знае тази позиция на Парламентарната група на Коалиция за България. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Станишев, като Ви слушам, знам чии тези повтаряте, защото тези тези бяха повтаряни пред медиите преди решението на Народното събрание. Стигна се дотам, че в проекта за решение, внесен от госпожа Манолова и господин Казак, по брилянтно ясния, според Вас, и безукорен текст на Изборния кодекс разпределението и съотношението между политическите сили беше: петима членове за ГЕРБ, петима за Коалиция за България, трима за Движението за права и свободи и двама за „Атака”. Въз основа на кой критерий, господин Станишев, Вие можете да имате равен брой членове в Централната избирателна комисия заедно с ГЕРБ? Спечелили сте изборите, първа политическа сила сте? (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.) На всичкото отгоре, онова, което справедливо ни се полагаше – председател, ние нямаме председател. Аз Ви моля: вникнете и във вчерашната декларация на господин Местан, който коректно заяви тук, пред тази зала (силен шум и реплики от КБ), че има дълбока диспропорция в изборните правила, че това е един сбъркан кодекс и няма заради ондурмата на Мая Манолова да страда цялата държава. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не Ви е виновен президентът, ние не сме си свършили работата. Не я свършихме, защото имаме калпав Изборен кодекс, на който тепърва ще берем и ще сърбаме попарата нататък. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Станишев, жалко е, че пропуснахте много от дебата по текстовете на Изборния кодекс. Когато и във временната комисия се обсъждаха тези текстове, и в залата, Вие традиционно отсъствахте вероятно защото Народното събрание работи от 9,00 ч. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Тогава аргументите на опозицията бяха изказани от тази трибуна и бяха достатъчно ясни и аргументирани, за да има кой да ги чуе. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Госпожо Манолова, може след това да направите изказване, в което за пореден път да се оправдаете с някой друг.

Аз не се оправдавам.

Само че вече никой не Ви вярва, защото ако помните... РЕПЛИКА: Репликата е към Станишев, не към Манолова.

Да, и към господин Станишев. ... на първото четене и приемане на Изборния кодекс ние отново споделихме своите притеснения, че единствената промяна се предвижда да бъде по отношение на Централната избирателна комисия. Това беше целта на този Изборен кодекс. Жалко е, че по отношение на тази единствена промяна дори, тя не се случи, както хората очакваха. За пореден път се провалихте. Господин Станишев, не разчитайте повече на госпожа Манолова. В Костинброд тя доказа, че е излъгала. (Силен шум и реплики от КБ.) Доказа и сега, че не може да се справи с писането на законодателство. Затова, давайте й някакви други задачи, да стои горе на парламентарната трибуна и да натиска например звънеца за повикване на народните представители в пленарната зала. (Силен шум и реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Станишев, Вашето изказване беше много пламенно. Да, наистина Вие прехвърлихте цялата вина на президента, но искам да Ви задам един въпрос. Тъй като много се говори за този кодекс как един вид бил много иновативен, с големи промени, с широко участие на граждански организации в него, как Вие не се водите по никакви политически или теснопартийни интереси, аз ще Ви задам само един въпрос, за да Ви докажа, че този кодекс е направен изцяло и единствено във Ваш плюс.

За служебна победа.

Точно така – за служебна победа. Ще Ви задам следния въпрос. Добре, в Изборния кодекс е казано, че в Централната избирателна комисия трябва да имаме един председател, двама заместник-председатели и един секретар, като в това ръководство няма как да се повтарят от една и съща партия да бъдат в ръководството. Какво ще стане тогава, ако в следващия Парламент бъдат примерно три или две партии? Тогава какво правим? Излиза, че четиримата, които са ръководство на ЦИК, са направени и са гласувани в това Народно събрание, за да може да обслужат сегашната конюнктура и сегашното разпределение на силите в Народното събрание. Излезте и оборете, кажете, че не е така. Този кодекс е направен за изборите, които предстоят, и за нищо повече. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На господин Ненков бих препоръчал да отправи една молба към баща си – да не взема участие в дискусията в Конституционния съд (ръкопляскания от КБ и ДПС) по конституционната жалба, която ще инициираме, за да не бъде в конфликт на интереси. Това – първо. Второ, по отношение на репликата на тежката артилерия на Парламентарната група на ГЕРБ. Искам да кажа, че когато се обсъждаха точно тези текстове от законопроекта, нямаше възражения по формулата, която се предлага. И трето, госпожа Цачева е добре да знае – не ние сме по ондурмите, а Вашият лидер. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) И накрая, когато говорите, добре е да направите елементарна сметка. Разделете тринайсетте народни представители, които се излъчват от парламентарните групи в това Народно събрание, ...

Седемнадесет.

... на квотите, на броя народни представители, и ще получите точно съотношението 5:5:2:1, а останалите засягат извънпарламентарни сили. (Ръкопляскания от КБ.)

Ваше дясно или наше дясно?

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Станишев, очевидно не сте запознат със Закона за конфликт на интереси. Конфликт на интереси може да има единствено и само, в това число и баща ми, когато решава някакъв мой личен казус. Не знам дали знаете, но Конституционният съд решава дела от обществен интерес, а не мой личен или какъвто и да било, свързан с мен. Моля, прочетете закона и тогава излизайте да говорите такива неща.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, ние от Движението за права и свободи ще подкрепим направеното предложение. Ще кажа защо. Народното събрание съгласно чл. 46 от Изборния кодекс трябва да избере ръководството. На 20 март се случи така, че господин Росен Плевнелиев, изпреварвайки действията на Народното събрание, наруши Изборния кодекс. (Шум в ГЕРБ.) Той наруши Изборния кодекс на база явно указание на ГЕРБ поради простата причина, че ГЕРБ не гласува нито един от предложените за ръководство на Централната избирателна комисия. Явно двете действия бяха съгласувани – на ГЕРБ и на господин Росен Плевнелиев. Според нас Народното събрание трябва да изпълни законовите си задължения и от тази гледна точка ние ще ги изпълним, въпреки че по Изборния кодекс има задължение на президента на Република България да назначи 13 души членове и да ги разпредели. Само че едно е задължението на президента на Република България, други са представите за справедливост на господин Росен Плевнелиев, както той твърди. Той твърди, че е направил справедливо разпределение според него, независимо какво пише в закона. От тази гледна точка едно закононарушение на господин Росен Плевнелиев не може да води според нас след себе си друго закононарушение, и то на Народното събрание. Ние сме заявили нашата позиция. Действията на господин Плевнелиев, който сам твърди, че е президент на ГЕРБ, са незаконни. България има нужда от президент, а ГЕРБ не е България. България има нужда от президент, който няма да нарушава законите, които се приемат в Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Карадайъ! Вярно е, че Парламентарната група на ГЕРБ не подкрепи останалите кандидатури, излъчени от останалите парламентарни групи. Защо обаче, господин Карадайъ, на какво основание и по аргумент от кой текст на Изборния кодекс Народното събрание има право да предлага на държавния глава квотното разпределение между политическите сили? На какво основание, след като бе започнало гласуването по решението, по т. 1, се направи така, че първо следва да бъде гласувана т. 2, което е категорично недопустимо? И това се случи с подкрепата на Вашите гласове! Това беше нашата реакция на протест срещу начина, по който се разви гласуването по решението на Народното събрание. Не ни е виновен президентът за това, че ни е калпав Изборният кодекс (шум в КБ и ДПС), за това, че текстовете в него са неясни и будят различно тълкуване! Кога сте искрени, господин Карадайъ? Когато в официални изявления от страна на Движението за права и свободи се казва, че не е справедливо Коалиция за България и ГЕРБ да имат еднакъв, равен брой членове в ЦИК, както и че не е справедливо Движението за права и свободи и „Атака” да имат също равен брой? Защо, когато Вие гласувате равенство, считате, че това е справедливо, а когато Президентът приложи формулата по верния и правилен начин спрямо всички членове на ЦИК, Вие казвате, че Движението за права и свободи е ощетено?! Да, не е справедлив този Изборен кодекс! И затова в самото начало казах: „Трябва да продължим, да доведем докрай тази справедливост и съотношението между различните парламентарни групи, което се постига единствено и само с увеличаване с една бройка на членовете на ЦИК.”.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Карадайъ, и когато приемахме кодекса, и сега се питам, тъй като и госпожа Цачева Ви запита на какво основание Народното събрание трябва да препоръчва или да казва на президента какви партийни квоти да има при избора на членове на ЦИК, та и тогава, и сега се питам: кое налагаше в Изборния кодекс да се дават правомощия на президента по назначаване на членове на ЦИК? Кое точно? Кой конституционен текст? Кой конституционен текст?! (Реплики на народния представител Цецка Цачева.) Какъв беше проблемът Народното събрание да определи освен ръководството на ЦИК, и членовете на ЦИК на базата на квотен принцип съобразно представителството в това Народно събрание, защото това е гласът на суверена? Тогава нямаше да стигнем до това президентът да преиначава, както си иска и както казва той – да въздава справедливост. Защото неговата роля не е да въздава справедливост, нито да налага, а да обединява нацията. Колеги от ГЕРБ казват, че след като те са първа политическа сила и разликата между тях и БСП е 13 или 14 народни представители – не мога да бъда точен, същата е разликата между ДПС и „Атака”, то къде е логиката?

Точно така.

Така че да не се питаме. Този президент, докато е президент, лично аз като народен представител няма да гласувам нито един текст, който му дава или разширява някакви правомощия. Благодаря.

Господин Цонев, Вие сте прав донякъде, защото нищо не е налагало Президентът да назначава Централна избирателна комисия. Напротив, единствено и само законът го определя. Единствено и само законът! Само че да не бъде изолиран, по идея и мотиви на предложилите текстовете, ние възприехме този модел. Другото, което Вие казахте, е по-важно – господин Росен Плевнелиев счита себе си за по-голям от закона. Неговата справедливост според него седи по-високо от закона. Човечеството обаче от достатъчно дълго време е решило спорния въпрос – чия справедливост е по-голяма измежду всички нас, които присъстваме тук: тази справедливост, която е в писаните правила, която е в законите, и законовата справедливост е над всяка справедливост на когото и да е от нас. Точно там господин Росен Плевнелиев не пожела да бъде президент на Република България. Госпожо Цачева, да, наистина Вие не подкрепихте нито един от ръководството каквито и аргументи да имате. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) Вие бяхте в същия улей на бобслея с господин Росен Плевнелиев, където нямахте идеята да спазвате и да изпълнявате закона – Изборния кодекс. Кое налагаше Народното събрание да направи разпределение? Аз ще Ви отговоря – призивът на господин Росен Плевнелиев, че не може. Все пак ние трябваше да подпомогнем президента, а не Росен Плевнелиев. Затова Народното събрание взе решение и направи изчисления, за да може да го подпомогне. Иначе неговият призив е ясен – той не може! Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Проект РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а” и „с” и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа РЕШИ: 1. Освобождава Тунчер Мехмедов Кърджалиев като заместващ член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. 2. Избира Мустафа Сали Карадайъ за заместващ член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, налагат се промени в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. „Проект РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Желязко Иванов Желязков като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. 2. Избира Зоран Александров Рангелов за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.”

Благодаря, господин председател. На основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме: „Проект РЕШЕНИЕ за промяна в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Владимир Цветанов Тошев като член на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие. 2. Избира Петър Илиев Якимов за член на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие.” Следващият Проект за решение е за промяна в Комисията по отбрана. На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правим следната промяна: „РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Желязко Иванов Желязков за член на Комисията по отбрана.” Последното наше предложение за промяна е за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО. „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Владимир Цветанов Тошев за член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО.” Това са нашите предложения, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо, процедура за допускане в залата на господин Георги Тодоров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения” към министерството.

Господин председател, моля да прегласуваме предложението.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 7 март 2014 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 март 2014 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 7 март 2014 г. На заседанието присъстваха: госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, членовете на Комисията за регулиране на съобщенията: госпожа Десислава Преображенска, господин Константин Тилев, госпожа Ирина Романска, и госпожа Неда Койчева – директор на Дирекция „Правна” в Комисията за регулиране на съобщенията. Законопроектът бе представен от господин Камен Костадинов. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изготвен във връзка с получено от Генералния секретариат на Европейската комисия официално уведомително писмо № С (2012)8331 по нарушение № 2012/2185 относно неправилно транспониране на разпоредбите, свързани с налагането на финансови санкции на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, съдържащи се в Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, които са изменени с Директива 2009/140/ЕО. С предложените изменения в чл. 78 се предвижда Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с решение да изисква от предприятието, осъществяващо електронни съобщения, да преустанови неизпълнението на приложимите общи изисквания и/или наложени специфични изисквания незабавно или в рамките на подходящ срок. С решението си комисията дава задължителни указания за отстраняване на неизпълнението и/или неговите последици и привеждане на дейността на предприятието в съответствие с приложимите изисквания. С оглед предприемането на действителни ефективни мерки по изпълнението на целите на горецитираните директиви се предлага решението на КРС да подлежи на предварително изпълнение. Със законопроекта се създава чл. 331а, който допуска налагане на дневна имуществена санкция при неизпълнение на решения на КРС по чл. 35, ал. 6 и по чл. 78, подлежащи на предварително изпълнение. След представяне на законопроекта се проведе дискусия, по време на която своите становища изразиха представители на Комисията за регулиране на съобщенията и на мобилните оператори. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 7 март 2014 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, този законопроект беше внесен в края на миналата година в подобен вид и изтеглен от Министерския съвет, тъй като текстовете, които бяха предложени, не бяха достатъчно добри. И в комисията беше взето такова решение. За съжаление, текстовете, които предлагате в момента, също не са достатъчно добри. Какво имам предвид? Имам предвид текста, който ни се предлага по чл. 331а, в който органът налагащ санкциите, трябва да бъде Комисията за регулиране на съобщенията като колегиален орган. Той обаче влиза в едно противоречие с друг член на същия закон, това е чл. 337, ал. 2, в който тези санкции или наказателните постановления се налагат от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. В крайна сметка трябва да знаем кой е наказващият орган, защото в противен случай ще се създаде сериозен прецедент и ще има сериозни проблеми при прилагането на самия закон. Това нещо не беше изчистено и в комисията. Беше признато от самите вносители и е добре да чуем от тях кой е текстът, по който трябва да гласуваме, защото в противен случай ще гласуваме за текст, който след това няма да може да бъде прилаган в нашето законодателство. Това ще създаде сериозен проблем. Аз бих направил предложение: в чл. 78 да бъдат внесени тези промени, тъй като по този начин ще избегнем противоречието, но все пак трябва да чуем мнението и на вносителите на законопроекта. Очаквам отговор от тях в тази насока. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Вълков, Вие сте много прав, че текстовете не са изчистени и станахме свидетели на това още в комисията. Оказа се, че има колеги, които разполагат със становища от операторите, а ние ги нямаме. Добре, да приемем, че операторите са решили да не ги дават на нас, обаче има друг въпрос, който касае точно члена, за който Вие говорихте, господин Вълков – 331. Ако остане текстът, който в момента е записан, става следното: КРС като комисия може да наложи глоба, тя е голяма като санкция, по-висока от глобата, която обаче може да наложи и председателят. Ако приемем, че председателят първоначално е наложил някаква по-ниска глоба, след това КРС се произнесе за по-високата глоба като едва ли не втора инстанция, но тя не е такава, става глоба върху глобата и пада в съда. Какво правим в този случай с този текст – питам аз? Нищо! Правим един закон, който не работи. Затова беше хубаво да се обсъдят нещата. Има един вариант, по който могат да се случат, да мине с нова алинея в чл. 78 на АПК и тогава да се разпишат новите мерки. Този закон, не знам кой го е мислил, но той не работи, колеги! Това е!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се удължи срокът за предложения по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения между първо и второ гласуване на три седмици.

Да.

Да.

Уважаеми господин председател, ще има санкция от Европейския съюз. Колегите много добре знаят това нещо. Санкциите ще бъдат големи. Защо правиха закон, който сега три седмици ще променяме, при положение че в него, колеги, има три параграфа? На всеки параграф по седмица. Какво правим? Кой го направи този закон? Нека стане да го защити! Нека стане да защити закона, за да сме наясно кой е виновен, защото като дойдат санкциите от Европейския съюз – затова няма съмнение, какво правим тогава?! Кой ще ги плаща – този, който е правил закона, или някой друг?! Нека да не удължаваме срока, да си работим, за да избегнем санкциите, господин председател, това е моето предложение.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, въпреки че вчера господин Цонев призова този член и текстовете в него да бъдат подкрепени, искам да обърна внимание на т. 6 и свързаната с нея от ал. 2 – ал. 4. Това се отнася, само да припомня, за предсрочно прекратяване на правомощията на член на Сметната палата. Какво гласи т. 6 – правомощията на член на Сметната палата могат да бъдат прекратени при тежко нарушение на закона или Етичния кодекс на самата Сметна палата. Тъй като, колеги, решението ще се взема от самите членове на Сметната палата с мнозинство две трети, това означава, че 6 члена от 9-членния състав могат да вземат решения за предсрочно прекратяване.

Не могат.

Предлагат на Народното събрание.

Може да ме репликирате, но не е нужно от място, господин Гечев.

„Предлагат на Парламента”, но Вие не сте изчистили текстовете. Искате ли да Ви прочета какво сте записали? Алинея 4, обръщам внимание – в случаите по ал. 1, т. 6, Сметната палата прави мотивирано предложение пред Народното събрание. Предложенията обаче на Сметната палата се приемат с мнозинство две трети от състава, като в гласуването не участва този член на Сметната палата, за който е възникнало основанието за прекратяване. Тоест предложението за прекратяване се взема от самите членове на Сметната палата и едва тогава се представя за гласуване. Самите членове на Сметната палата, ако решат при определени обстоятелства, хипотетично, да отстранят неудобен член, то те правят такова предложение. Естествено, това си върви и е съгласувано. (Реплика от КБ.) Не ме репликирайте от място, имате възможност по процедура. Колеги, това дава възможност за оказване на натиск и за разчистване на сметки с неудобните членове, които не изпълняват определени препоръки, които няма да работят в синхрон и в съответствие с повелята, която е дадена. Ако определен член на Сметната палата не желае да подкрепи одитен доклад на съответна институция или на съответна община, на него ще му бъде размахан пръста и ще му бъде казано – умната, защото ние ще вземем решение и ще бъдеш отстранен. Това е големият проблем в този текст. Затова ние настояваме тази точка да отпадне и да преосмислите своето решение. Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги, ние вече обсъждахме този въпрос вчера. Искам още веднъж да кажа, че предложението за оттегляне на член на колегиума на Сметната палата се взема, както казвате, с две трети от членовете на колегията – предлагат на Парламента, а в проектозакона – Парламентът решава. В крайна сметка има искане за оттегляне на президенти, за оттегляне на председатели на други комисии. Това е световна практика. Освен това пак ще кажа, винаги аргументът ще бъде – такава е практиката в Европейския съюз, колежки и колеги от ГЕРБ. Ако Вие можете да кажете една страна, където не е така, моля! В Европейския съюз, Брюксел, въпреки различията на сметните палати, има такива възможности за оттегляне на членовете. Има и в България. Какъв е проблемът? Ако ще губим време, това е друг въпрос. Ако обичате, като излизате, кажете къде в Европейския съюз не е така, както предлагаме? Всеки път ще излизам на реплика и ще Ви питам – къде? Отговорът е – никъде! Тогава не ни губете времето. Затова предлагам да прекратим разискванията. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Има предложение – трябва да се гласува. (Реплики от КБ.)

Не можете.

Не можете да кажете.

Господин Гечев, крайно време е да научите Правилника за дейността на това Народно събрание. Не приемам критики и препоръки от Ваша страна, първо, за прекратяване на дебат по време на реплика и, второ, да се изживявате тук като ментор, който единствено е запознат с практиките на Европейския съюз. Много добре знаем, колко добре сте запознат преди влизането на България в Европейския съюз. Явно сега сте започнали така да попрочитате малко повече, но да се изживявате тук като ментор и да ни размахвате пръст, извинявайте, някак си не Ви отива. Благодаря.

Благодаря. Аз и мои колеги сме направили предложение за отпадане на т. 6 от ал. 1 и ал. 4, която е във връзка с т. 6. Колкото до изменението на ал. 5, ще оттеглим предложението, тъй като то е във връзка с чл. 6, ал. 2, която вече е преминала и не е приета. Така че в частта на ал. 5, считайте предложението за оттеглено. Искам да се изкажа по т. 6 на ал. 1, както е предложена от вносителите на законопроекта. В нея е казано, че правомощията на председателя и членовете се прекратяват преди изтичането на мандата им при тежко нарушение на закона или Етичния кодекс на Сметната палата, а ал. 4 казва, че това се случва, когато Сметната палата направи мотивирано предложение до Народното събрание, тоест Народното събрание прекратява тези мандати предсрочно, като това предложение се приема с мнозинство две трети. Господин Гечев, обръщам се към Вас, защото Вие сте най-големият защитник на този текст. Вчера в изказването си господин Цонев каза, че този текст е заимстван от Закона за Висшия съдебен съвет, където също се предвижда възможност за предварително прекратяване на мандата при тежки нарушения. Там не е казано – „на закона”, „на Етичния кодекс”, но „тежки дисциплинарни нарушения”. Това е така. Първо, трябва да Ви кажа, че това е предвидено в Конституцията като възможност, специално за съдебната власт. В Закона за Висшия съдебен съвет то е записано във връзка с този текст на Конституцията. Второ, в Закона за Висшия съдебен съвет има цяла глава „Дисциплинарен състав”, „Дисциплинарни наказания”. Тази глава, уважаеми господин Цонев, включва съставяне на дисциплинарен състав, който изслушва лицето, събира доказателства, иска обяснения, включително и в този процес членът на Висшия съдебен съвет, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право на адвокат. Колеги, моля, слушайте ме внимателно, защото това е много важно. (Оживление в КБ.) Важно е за това какво гласуваме ние тук. След като Дисциплинарният съвет вземе решение за освобождаване от длъжност – не за прекратяване на мандата, това решение мотивирано може да се обжалва пред Върховния административен съд, а Решението на Върховния административен съд се обжалва пред 5-членен състав и едва когато 5-членният състав постанови окончателното решение – че има тежко дисциплинарно нарушение, влиза в сила отстраняването от длъжност. Това е записано там. Понеже говорите за европейски сметни палати, ще Ви дам пример с чешката европейска Сметна палата, която също има колегиален орган от 15 членове. Там също е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на мандати, но там по същия начин, господин Гечев, може да си отворите и да кажете на Вашите колеги, че е предвидено цяло дисциплинарно производство, отново с Дисциплинарен съвет, в който участват, забележете, председателят на палатата или негов заместник, ако става дума за него, двама членове от Върховния съд участват в този предварителен Дисциплинарен съвет, който разглежда казуса, изслушва засегнатата страна. Има разписано цяло специално производство, в което засегната страна може да направи защита на своите права и доказателства. Решението на този Дисциплинарен съвет може да се обжалва пред Върховния съд на Чехия и едва тогава казваме, че можем да прекратим мандата. А Вие във Вашия законопроект какво казвате? Сметната палата с две трети – тоест шест човека от Сметната палата могат да вземат решение, че има тежко нарушение на закона и Етичния кодекс. „Тежко нарушение на закона”, доколкото си спомням и знам, в България може да постанови само съдът. Не може нито две трети от членовете на Сметната палата, нито Народното събрание! Мисля, че както аз, така и моите колеги бихме Ви подкрепили за такъв текст, ако Вие разработите цяла процедура за такова дисциплинарно производство. Може би такова дисциплинарно производство трябва да се запише и в други закони за други комисии, като се избират от Народното събрание. Това обаче, което Вие сте предложили, е просто гилотина без право нито на защита, нито на обжалване от осъдения.

Защо да няма желаещи за реплики? Аз искам господин Цонев да отговори.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, напълно съм съгласен с изложените тези от говорилите преди мен. Мисля, че особено госпожа Менда Стоянова го описа много добре и експертно – създава се буквално гилотина, създава се възможност без съд да бъде издадена присъда. Според мен това е един порочен механизъм. Господин Цонев каза, че са се опитали да направят механизъм, но според мен опитът не се е получил добре. Основното, което ме притеснява, е, че след една година можете да кажете, че никой още не е минал по тази процедура, въртележка, центрофуга, не знам как точно да го кажа. Това, което действително ме притеснява, е, че това би могло да бъде буквално превантивна мярка. На всеки един, назначаван на тази отговорна длъжност, може да му бъде показано, че ето, виж, при най-малкото непослушание ние си имаме схема, процедура, по която ще те отсвирим безпрецедентно, без съд, ще ти бъде издадена присъда. Ясно е на кого е мнозинството. Има ли съмнение, че като те предложи Сметната палата, няма да бъдеш отстранен?! Колеги, това ни притеснява. Безспорно трябва да има процедура, механизъм, когато някой престъпва закона, да бъде съответно наказан. Тук е вписан и Етичният кодекс. Това е много широко понятие. Може да има някакво съвсем минимално нарушение и човекът съответно да бъде отстранен. Мисля, че не сте го доизпипали. Не е лошо да бъде помислено, премислено. В този си вариант просто не е добре да се гласува. Благодаря.

Господин Гуджеров, Вие не сте прав, защото мислите, че колегите наистина са искали да направят механизъм за отстраняване, за прекратяване на мандат, когато има защо. Ако те искаха това, щяха да разработят цяла глава. (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Бих се обърнала към тях: оттеглете този текст! Може да не е глава, може да са няколко текста – направете ги! Оттеглете този текст и го разработете с принципите на дисциплинарно производство и ние ще Ви подкрепим. Господин Гуджеров, това, което в момента се предлага, е другарски съд. Вие сте млад, не го знаете. Ние, по-възрастните, с господин Гечев сме от едни набори горе-долу, мисля, че много добре си спомняме времената на другарския съд, когато се събираше колективът и осъждаше своя колега за морални или за други нарушения на етичните норми на социалистическата държава. Явно нищо старо не е забравено и нищо ново няма да бъде написано.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гуджеров! Всъщност това, което прочетохте относно шеста точка, и преди това колежката Йорданова и колежката Стоянова, но на Вас правя реплика, при тежко нарушение на закона по едната хипотеза има точна и ясна процедура, казана в други закони, в Наказателния кодекс и така нататък. Казано е какво е „тежко нарушение на закона” и трябва присъда. Това са две различни хипотези, много ясно са казани. Втората хипотеза е „или Етичния кодекс на Сметната палата”. Такъв Етичен кодекс Сметната палата разписва и приема. Идеята ни е била в този Етичен кодекс да са описани процедурите, по които се прилага тази точка. Аз не смятам, че Народното събрание трябва да определя процедурите до влизането в залата. Тук има два етапа на реализация на решението. Първият етап е две трети от членовете на Сметната палата по процедура, която трябва да бъде описана в Етичния кодекс, след като има такава възможност, казват има ли такова нарушение и предлагат на Народното събрание. Оттам нататък Народното събрание преценява нарушен ли е кодексът и дали този член трябва да бъде отстранен, или не с решение в залата, както се следва. Тук единственото нещо, което примерно може да се добави – мисля, че не е нужно и не правя такова предложение, но в интерес на коректността единственото нещо, което може да се добави, е да се каже, че процедурите се разписват в Етичния кодекс, доколкото касаят решения на Колегиума на Сметната палата. Процедурите, които касаят Народното събрание, нямат място тук.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Цонев, не виждам защо да не разпишем тези процедури в закона? Нали това е нашата функция – ние сме законодателите и трябва да кажем как да става. В момента ковем главната одитна, върховната одитна институция на държавата. Не можем да оставим на някой друг да го решава. Трябва да го решим точно ние! Така записано, е прекалено пожелателно и дава възможност за злоупотреби – съгласете се с мен. Това трябва точка по точка да бъде разписано. В противен случай отиваме в много по-различни параграфи. Колкото до другарския съд, госпожо Стоянова, там няма да навлизам в детайли. Господин Гечев може да е бил съдия, прокурор, обвинител и издател на присъди – няма да коментирам това. Обръщам се главно към юристите в тази зала. Всички юристи, които вярвам не са малко, дайте идеи! Очевидно текстът не е разписан добре, очевидно! Дайте идеи как точно да стане разписването! Пак казвам: разписано по този начин, това дава прекалено голяма свобода и възможност за злоупотреби. Благодаря.

Уважаеми господин председател, идеята да има основание за освобождаване на член на един орган при нарушаване на Етичен кодекс, на някакви правила принципно е добра, но така, както е записана, мисля, че, първо, тя не е доразвита, второ, е опасна. Правим аналогия с Висшия съдебен съвет – да, членовете се избират от Народното събрание, има си дисциплинарна комисия, има си ред, но, господин Цонев, говорим за съдебна защита. Съдът е органът, който правораздава, който може да събира доказателства, който може да назначава експертизи, който може да изслушва страните и да вземе решение. Не мисля, че така сбито написано – хайде да приемем, че някакви процедури ще запишат на Народното събрание: какво то ще изслуша или в комисиите ще вземе становище, но не мисля, че трябва да натоварваме Народното събрание с правораздаване в конкретния случай, що се касае до член на един орган. Вие знаете, че съдебна защита имат обикновено при освобождаване – говоря за изключения, много малко случаи, но там пък Конституционният съд се произнася относно акта на Народното събрание, що се касае до импийчмънт на президента и така нататък. В крайна сметка става въпрос за съдебна защита. Принципно – да, има такива случаи, да, касае и други органи, но при нарушаване нека оставим тази възможност на съда. Не бива Народното събрание да правораздава, защото ще се получи, че Народното събрание ще правораздава, а то е ограничено в тези свои възможности. Нищо не пречи този акт да бъде подложен на съдебен контрол, така както при освобождаване на държавни служители и други – те имат право на съдебна защита. Мисля, че това е редно така да бъде.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, мисля, че са напразни опасенията, че Народното събрание ще правораздава. Още веднъж да кажа – процедурата трябва да бъде разписана в Етичния кодекс, а това Народното събрание после дали ще се съобрази с предложенията на две трети от състава на колегиума за отстраняване, да кажем, на член на Сметната палата е въпрос на решение. Впрочем единственото основание за тревога в този случай от Ваша страна би било как така на база на такова нарушение Народното събрание ще освободи член на Сметната палата, който има мандат. Тук трябва да Ви кажа, че на Народното събрание дори не са му нужни мотиви. В същото конституционно дело, което депутатите от ГЕРБ цитираха поне 20 пъти от тази трибуна – и на първо четене го цитираха, дори го четоха от трибуната, господин Лазаров, в същото конституционно дело, което аз също си направих труда да прочета няколко пъти, е казано, че Народното събрание може без никакви мотиви да освободи мандатен орган – такъв, който то назначава. В това конституционно дело имаше питане: тези, които имат мандат, дали могат? Може, така че и без нарушение на Етичния кодекс Народното събрание може да реши да прекрати. В този смисъл Народното събрание може да направи повече, отколкото се предлага тук. Няма смисъл да имаме опасение, че по тази писта ще бъдат отстранявани или не. Народното събрание може да отстрани със свое решение всеки, когото е назначило с мандат. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Абсолютно прав сте, господин Лазаров – дори един уволнен работник има право на съдебна защита. Но в нашия случай такава е изключена, и господин Цонев го потвърди в неговата реплика, защото в крайна сметка, когато Народното събрание правораздаде и каже, че има нарушение на закона, …

На Етичния кодекс, не на закона!

…така както е записано, защото това са мотивите и няма нужда да се мотивира, това, разбира се, не подлежи на никаква съдебна защита. Аз категорично смятам, господин Цонев, че трябва да бъде разписана процедура, която да се случи в Сметната палата и нейното място в никакъв случай не е в Етичния кодекс! Нейното място е в закона, защото това са много сериозни неща! И тази процедура задължително трябва да подлежи на съдебен контрол! Това е истината, когато искаш да прекратиш предсрочно мандат и да обвиниш един човек, защото ти прекратяваш, обвинявайки го, че е нарушил закона или Етичния кодекс. Той трябва да се защити и да има право на тази съдебна защита, както всички граждани в България имат право на съдебна защита, когато са им нарушени правата или интересите. Аз моля юристите – да помислите по тази теза. Не се втвърдявайте излишно! Ако искате да го гласувате на всяка цена, нека да го отложим. Седнете, напишете няколко текста, които гарантират това нещо. Господин Гечев, неслучайно Ви посочих чешкия Закон за Сметната палата – заимствайте оттам!

Уважаеми господин председател! Прав сте, господин Цонев, за това конституционно решение, но тук сме при друга хипотеза. Прекратяването мандата на един орган е в правомощията на Народното събрание – Народното събрание е, което е конституирало този орган. Тук говорим за друга хипотеза – когато основанието за прекратяване са факти, обстоятелства, доказателства, водещи до заключението, че има нарушаване на закона или на етичните правила. Аз не се хващам за думата – дали е тежко нарушение. Това е съвсем друга хипотеза. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Не, господин Цонев, това е съвсем друга хипотеза, която превръща Народното събрание в правораздавателен орган. И аз веднага Ви питам: в хипотезата – освободен е с решение на Народното събрание при едно мнозинство поради нарушаване на правилата заради Етичния кодекс на един член, какви ще бъдат последиците? Ще го лишим ли от право да упражнява професия? Ще го лишим ли от право да заема съответната длъжност? Ще може ли след това наново да кандидатства? Ние изменихме в тази част закона, и правилно – основанията, когато не може да кандидатства. Бил е осъден за тежко умишлено престъпление, без значение какво е, и е лишаван от заемана длъжност в съответния орган. Лишаването от право да заема определена професия – да, регламентирано е в отделните закони, но там също има ред и там също подлежи на съдебен контрол. Да, организациите, които имат такива права, те вземат такива решения, но също подлежат, господин Цонев, на съдебен контрол тези решения, защото последиците от един такъв акт са много сериозни. Разбирате за какво става въпрос като последица! Няма пречка, нека да бъде освободен, ако се приеме, но нека да има съдебен контрол. Иначе относно последиците в един такъв случай – мисля, че нещата стават много непредсказуеми.

Уважаеми господин председател, сега, съгласно правилника, предлагам прекратяване на разискванията. Бяха направени много изказвания, позициите са ясни, в това число като информация – най-после колегите започнаха да се позовават на чешката практика. Но да се прекратят разискванията, защото ние предлагаме даже по-високи гаранции, тъй като решението в България ще се взема и от Парламента, а не само от Етичната комисия, както е в Чехия. Така че предлагам да прекратим и да гласуваме.

Прегласуване!

Умолявам Ви, госпожи и господа народни представители отляво! Правите груба, груба грешка! Няма никакъв смисъл от това, което в момента правим. Нека да го направим така, че всеки един интерес да бъде защитен. Нека да го направим така, че всеки един човек, който е набеден, да има право да се защити по съответния ред.

Да, мотивирам се защо искам да прегласуваме. Мотивирам се, защото моля колегите да прегласуват, преосмисляйки вота си „за” този текст, така както е включен в предложението.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предстои гласуване на много важен текст. Не е достатъчен кворумът в залата, според нас. От името на Парламентарната група на ГЕРБ искам поименна проверка. (Силен шум в залата, реплики и провиквания.)

Да.

Хайде, влизайте, влизайте в залата. (Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ влизат в залата.)

По чл. 9 – „Правомощия на Сметната палата”, има предложение на народните представители Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 9. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков. Тъй като то произтича от неприето вече предложение, искам да ги попитам дали го оттеглят, за да не го чета. Оттегляте ли го?

Частично.

Тогава ще го прочета: „В чл. 9 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Сметната палата приема решенията си на заседания, на които присъстват най-малко четири души от състава й. Решенията се приемат с квалифицирано мнозинство от целия състав.” 2. В ал. 3 думата „член” се замества със „заместник-председател”. 3. В ал. 4: а) думите „ръководителите на одитните отделения” се заменят с „директорите на одитните дирекции”; б) създава се т. 6: „6. приема правила за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата.” Предложение на народните представители Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по ал. 4, т. 2 и не го подкрепя по ал. 2, ал. 4, т. 3, 4, 5 и нова т. 6. Ще ги прочета тях: „В чл. 9: - ал. 2 се изменя така: „(2) Сметната палата приема решенията си на заседание, на което присъстват най-малко двама от членовете. Решенията се приемат с единодушие.” - ал. 4, т. 3 се изменя така: „3. по предложение на председателя Сметната палата определя членове, отговарящи за съответните одитни дирекции;”; - ал. 4, т. 5 се изменя така: „5. в срок до 30 септември на текущата година председателят на Сметната палата внася в Народното събрание отчет за дейността й за предходната година. Отчетът се публикува в интернет страницата на Сметната палата;”; - в ал. 4 се създава нова т. 6: „6. приема правилата, условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одит.” Вече казах кои са приетите предложения. Тези бяха неприетите. Има предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника. То е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Правомощия на Сметната палата Чл. 9. (1) Сметната палата като колективен орган организира, ръководи и контролира одитната дейност по този закон. (2) Сметната палата приема решенията си на заседания, на които присъстват най-малко 5 от членовете й. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове. (3) Заседанията се ръководят от председателя на Сметната палата. При отсъствие на председателя заседанията се ръководят от член на Сметната палата, който го замества. (4) Сметната палата има следните правомощия: 1. приема бюджета и отчета за неговото изпълнение; 2. приема правилник за устройството и организацията на дейността на Сметната палата, Етичен кодекс на служители в Сметната палата, наръчник за прилагане на международно признатите одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата, правилник за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите, стратегии, политики, указания и други вътрешни актове. 3. приема организационната структура на Сметната палата и определя ръководителите на одитните отделения по предложение на председателя на Сметната палата; 4. приема Годишна програма за одитната дейност и доклад за нейното изпълнение. 5. изготвя отчет за дейността на Сметната палата и го представя на Народното събрание за приемане. (5) Решенията по ал. 4, т. 2 се приемат с мнозинство 2/3 от всички членове на Сметната палата. (6) Сметната палата ръководи цялостната одитна дейност. Сметната палата осъществява одитните си правомощия чрез одиторите.”

Благодаря, госпожо председател. С колегата Борис Цветков оттегляме частично предложението, което сме направили, по-специално в частта как се взимат решенията на заседанията. Ние сме записали най-малко четири души от състава – това беше при вариант, че целият състав е от 5 души. След като сега е от 9 души, оттегляме това предложение, както и предложението думата „член” да се замества със „заместник-председател”, тъй като заместник-председатели няма да има. Моля обаче да подложите на гласуване последния текст, който сме записали в нашето предложение: „... създава се т. 6: „6. приема правила за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата”. Считаме, че той е във връзка с чл. 23 от този закон, който предполага квалификациите на одиторите в Сметната палата и считаме, че трябва да има изпит за приемане на одитори и съответно правила за този изпит. Благодаря.

Точно така, госпожо председател, оттегляме и буква „а”, тъй като директори на дирекции вече няма да има съгласно чл. 5, който приехме вчера.

Благодаря, госпожо заместник-председател. Колеги, искам да обърна внимание на предложението, което ние сме направили. За съжаление, не беше прието от комисията. По-точно промяната в ал. 4 и създаване на нова т. 6 относно провеждане на изпит за назначаване на одитори. На практика с проекта, който Вие сте ни предложили, и гласуването в Бюджетната комисия, за да обясним на всички, се премахва изискването за сертификат на одиторите, който да показва тяхната професионална пригодност. Колеги, това изискване го има в сега действащия Закон за Сметната палата. Имайте предвид, че към настоящия момент абсолютно всички членове на Палатата – заместник-директорите, директорите на дирекции са сертифицирани одитори. Очевидно е, че премахването на изискването за провеждане на изпит ще даде възможност в институцията да се прави широк кръг, общо взето, от партийни назначения, които обаче ще бъдат за сметка на високия професионализъм на Палатата. Това пък от своя страна ще доведе до рязко снижаване на професионалното ниво на самата одитна институция – нещо, към което не мисля, че се стремите, но на практика това излиза от прочита на редакцията. В крайна сметка пък това ще доведе до съмнение относно качествата на одитните доклади, които ще излизат оттам. Така че много моля да преосмислите това свое решение. Колегата Кадиев също е направил предложение в тази посока с процедурата, която преди малко взе, и е добре това да бъде подкрепено. В противен случай, Вие ще затвърдите нашето мнение, че действително промените, които правите, са с една-единствена цел – да се назначават хора без необходимата професионална квалификация и пригодност. Защото одитната дейност не е дейност, която може да се извършва от каквито и да е лица, включително с някакъв опит, какъвто Вие приехте в по-предните текстове. Моля за преосмисляне.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание на предложенията по чл. 9 в текста на комисията. Очевидно, че това е един от текстовете, които не са правени по системата копи-пейст, а са изцяло дело на сегашните вносители, тъй като в текста на целия член има поне 4-5 смущаващи думи, така да ги нарека. Още в ал. 1 „Сметната палата като колективен орган организира, ръководи и контролира одитната дейност по този закон”. Абсолютно излишно е според мен, след като в чл. 5 е определено вече, че Сметната палата е колективен орган, а е изначално ясно, че е колективен, след като има девет членове и един председател, да се набляга отново, че е колективен орган. Достатъчно е да се каже „Сметната палата организира, ръководи и контролира одитната дейност по този закон”. Ясен е стремежът към колективизация и национализация напоследък, но смятам, че в случая е излишно. В ал. 2 на същия член, в последното изречение, пише „...решенията се приемат с обикновено мнозинство от целия състав”. Това, добре. По-нататък, в ал. 5 пише: „Решенията по т. 2 се приемат с квалифицирано мнозинство от една втора”. На мен не ми е известно да има квалифицирано мнозинство от една втора. Обикновено квалифицираното мнозинство е повече от една втора – дали две трети, или три четвърти.

Две трети пише.

„Решенията се приемат с квалифицирано мнозинство от една втора.”

Прочетете текста от редакцията на комисията.

Това може би нощес сте го поправили, не знам. В доклада, който аз имам, така е написано. Хубаво е, ако не се бърза много с текстове по законопроекти, да се оглеждат. Позволете да се върна и на ал. 4, т. 2: „приема правилник за устройството и организацията на дейността на Сметната палата, Етичен кодекс на служители в Сметната палата...”. Според мен е по-добре тук да има определителен член и наставка – „служителите” в Сметната палата. Наистина може бележките ми на пръв поглед да са чисто редакционни и стилистични, но е добре да бъдат направени. Благодаря.

От доклад на комисията. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Значи това е някакъв вариант, който наистина е направен в предпоследния ден.

Вижте текста от редакцията на комисията.

Извинявам се, недоразумение.

Не ме ли чухте?! (Реплики и възгласи: „Е-е-е!“ от ГЕРБ.) Ако тръгнем да се извиняваме, не зная Вие къде трябва да отидете да се извинявате за всичко, което сте направили. Но аз се извинявам от микрофона за недоразумението.

Член 9 ал. 1. „Сметната палата организира...” – отпада „колективен орган“, според мен е безсмислено, натоварва се само текстът. „Сметната палата организира, ръководи и контролира одитната дейност по този закон”. Напълно достатъчно е, ясно е, че органът е колективен.

След това по ал. 4 на същия член, т. 2: „Приема правилник за устройството и организацията на дейността на Сметната палата, Етичен кодекс на служителите...”, а не „на служители”. Много неопределено е „на служители“. След като е оправено в комисията, за което се извиних, че съм Ви заблудил, ал. 5 си остава във вида, в който се предлага в доклада на комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Първо, ще Ви помоля, когато гласуваме моето и на колегите предложение, относно последната ал. 4 за нова т. 6, да я подложите отделно на гласуване.

Благодаря.

Да, по смисъл е същото. Тук има печатна грешка – това е „одитори”, не е „одит”, но ... Тоест в нашето предложение пише „одит”, а то е „одитори”. Това е печатна грешка.

Взимам думата, за да отправя отново една молба към мнозинството. За съжаление, вчера и днес отправих много молби да ме чуете какво казвам и да се опитате да го осмислите и да гласувате различно. Засега безуспешно, но не съм изгубила надежда, че ще ме чуете и този път. Ще се спра само на тази точка, за която помолих госпожа председателката да подложи отделно на гласуване. В правомощията на Сметната палата ние предлагаме в ал. 4 – там, където са изброени нейните правомощия, да се запише още една точка, в която да се вмени задължение на Сметната палата да приеме правила, условия и ред за провеждане на изпит за назначаване на одитори. Уважаеми колеги, не виждам нищо по естествено от това, когато един човек кандидатства за одитор във върховната одитна институция, да притежава съответната квалификация, за да започне своята работа, и тази квалификация, ако не може да я докаже с друг документ, да я докаже с един изпит, който самата Сметна палата, при назначаване ще организира, в чиито въпроси писмени или устни тя ще запише, както прецени, такива условия, на които минимално трябва да отговаря този кандидат, за да влезе и да работи директно като одитор в Сметната палата. Понеже малко по-нататък от промените в закона ще Ви стане ясно, че ще бъдат назначавани одитори, особено по изнесените работни места по териториите, тъй като там ще се увеличи работата, за тези хора трябва да имаме гаранция, че освен икономическото си образование трябва да докажат, че притежават поне минимални познания в одитния процес, за да могат да започнат тази работа. Тези минимални познания ще ги формулира, именно чрез тези правила и чрез изготвянето на въпросите, Сметната палата. Какво по естествено от това? Ако Вие и сега не искате да приемете това мое предложение, това означава, че още един път ще докажете, че не искате да имаме професионална Сметна палата. Аз се надявам обаче, че това не е така, защото Вие все пак се вслушахте в предложенията за това членовете на Сметната палата да имат определен професионален опит в определени области, които са важни за извършването на тази дейност. След като направихте първата крачка, направете и втората – изискайте чрез изпит новопостъпващите в Сметната палата одитори да докажат минимални познания по материята, по която ще работят. Тези от тях, които притежават определени сертификати, доказващи техните знания за одитори – сертификати за независим одитор, сертификати за вътрешен одитор, има различни международни сертификати за одит в корпоративния сектор, тези сертификати са достатъчни, за да гарантират, че тези хора познават технологията на един одитен процес и могат да прилагат правилата на международните стандарти. Но тези, които нямат такива сертификати, трябва да го докажат поне с един входящ изпит в тази Сметна палата. Моля Ви да гласувате това предложение и да сложим една първоначална бариера за влизане в Сметната палата като ниво на познания и квалификация. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Първият ми въпрос към госпожа Стоянова под формата на реплика е: изпитът ли е само начинът да се оцени този, който се назначава? Има ли други начини и способи да се оцени професионалната квалификация на някой, та трябва да е непременно изпит? Ние страшно много държим професионалната квалификация да е установена от компетентните органи, които ще назначават, и затова сме предвидили във т. 2 на ал. 4, където се казва какво приема Сметната палата – Правилник за подбор, назначаване, обучение и така нататък. Ако Вие смятате, че е само изпити, имам още един въпрос към Вас във връзка с това, което казах. Ще приема да има изпити. Мисля, че колегите ще ме подкрепят. Тези, които са държали изпити досега в Сметната палата – там, в комисията, вътрешните изпити, които досега са провеждани, понеже казахте, че който има сертификат, няма нужда да ходи на изпит. Тоест този сертификат удостоверява. Питам: всички ли ще ходят на изпити, или тези, дето досега са държали изпит, със сертификата удостоверяват, че са годни, а другите – примерно има одитори с 15-годишен стаж и кандидатстват, ще бъдат подложени на един изпит, което е някаква форма на... Съгласете се, че някой преподавател или някой одитор с многогодишен стаж отива и кандидатства. Ще го подложите ли на изпит? Ако смятате, че това е редно и не е вид унижение към професионалната квалификация на този човек, аз нямам нищо против. Да конкретизирам, въпросите ми са два: Изпитът ли е единствената форма и ако – да, окей сме, приемаме го. Второ, какво става с тези, които имат такива сертификати - те не държат изпити, за тях сертификата е вече годност и те преминават бариерата? За всички ли ще е изпита или не? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо Стоянова, и аз имам въпроси към Вас. Вчера от няколко изказвания на вносителите разбрахме, че вече имаме идея кои ще са членовете на управляващия орган на Сметната палата, само поименно не ги казаха. Влизаме в една такава хипотеза, че може би правим закон за определени лица, така че да им стане. Въпросът ми е: дали смятате, че като премахваме този входящ изпит, един вид широко отваряме вратата за много хора и може би точно определени хора, които към момента нямат такъв сертификат и нямат необходимите познания? Вторият ми въпрос е: какъв отзвук, според Вас, дава това навън? Как ще ни погледнат европейските партньори, когато нямаме дори изисквания за входящ изпит във върховната одитна институция? Благодаря.

Господин Цонев, на първия Ви въпрос –Вие сте прав, че в т. 2 е записано, че Сметната палата приема Правилник за подбор, назначение, обучение, оценка на трудовото изпълнение на одиторите и служителите и така нататък. Само че този подбор не гарантира, че той включва и входящо ниво на изпит за доказване на определени минимални познания по одитните стандарти, международните одитни стандарти, които са основата за извършване на тази дейност. Именно изпитът, наред с останалите изисквания за подбор като образование, различен вид специалност, ако решат от Сметната палата да сложат някакво ограничение за специалността, а не просто „Икономика” или за някакъв стаж в областта на нещо друго, са съпътстващи, но изпитът е друго. Той показва реално в един процес на писмено или устно събеседване дали кандидатстващият притежава определените познания, за да прилага директно международните одитни стандарти. Колкото до въпроса Ви какво се случва с тези, които в момента работят в Сметната палата, мисля, че е нормално, след като и в предходния закон са преминали през такъв изпит, сега той да им бъде признат като положен и като доказали годността си да бъдат одитори в Сметната палата, било... (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Ако не са положили изпит преди това... (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Не виждам кой може – да ми дадете един пример, в който одитор с 15-годишен стаж кандидатства сега в Сметната палата и той. Ако е бил одитор, е бил или независим и има сертификат, или е бил вътрешен одитор някъде и има сертификат. За да е работил 15 години, той е имал определен документ, който доказва, че владее съответните одитни стандарти, в случая като база. Така че не виждам нищо лошо...

И няма да полага изпит?

Ако не е положил такъв изпит по този или по предходния закон, но притежава сертификат за друг вид одит, няма да полага. Но ако не притежава такъв сертификат и не е положил изпит нито по предходния закон, нито по този, който сега приемаме, мисля, че е нормално, влизайки в Сметната палата да докаже. Това за мен не е унижение. В целия свят хората се учат и доказват качествата си до пенсия. Ние с Вас тук мисля, че се опитваме да правим същото. Благодаря.

Нали заедно щяхте?

То е технически същото.

Тъй като има известно минимално разминаване, предлагам да не бъдат членувани: „Приема правила, условия и ред за провеждане на изпит за назначаване на одитори.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура за прегласуване, защото направеното предложение от господин Главчев наистина е редакционно. Още в чл. 5 на приетия вече дотук текст стана ясно, че Сметната палата е колективен орган. Затова няма смисъл в чл. 9 отново да записваме същия текст. Мисля, че е с цел добра правна техника да отпадне тази дума и да се приеме предложението на господин Главчев. Моля за процедура на прегласуване.

Да.

„Правомощия на председателя – Чл. 10”. Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 10. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков: „В чл. 10 се правят следните изменения: 1.точка 2 се заличава 2.точка 3 става т. 2 и се изменя така: „2. Определя един от заместник-председателите да изпълнява дейността му при отсъствие.” Останалите точки се преномерират. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 10 т. 4 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, едно потвърждение за това, което вчера Ви алармирах няколко пъти. Предлаганият чл. 10 е действащият чл. 20. Каква е разликата? В действащия член, ал. 1 пише: „ръководи, организира и контролира дейността”, а в новия пише: „ръководи и организира дейността”. Каква е разликата? Отпаднало е, че контролира. Това е новият закон, уважаеми колеги! Това е новият закон, който аз, четейки го, пак Ви казвам, не виждам какво ново вкарваме тук освен новите правила да си изберем партийни кадри на ръководни постове в Сметната палата. Това, което вчера казах, че заменяте думата „функции” с „дейността”, да бяхте написали „ръководи и организира функциите на Сметната палата”, нали основното са функциите, а не е дейността. Дейността го зачеркнахте като термин. Сега тук се връщате към дейността. Уважаеми колеги, това да правите промени в законите е Ваше право, но да преписвате, и то неточно, създавайки колизия в правораздаването по това отношение, е голям проблем. Бъркате термини, сбърквате подредбата на членовете, всичко това води до един момент, в който ще седне някой да работи по този вече нов закон и ще стане като с Изборния кодекс – първият ден, откакто е приет, и на втория ден да го променяме, защото нещо не е наред. Вразумете се, не е късно, ако искате, отложете определени текстове и дайте да дебатираме по тях, за да не влезем наистина в положението да го променяме след няколко дни. Не може просто, ето така, машинално да сменяте термините и да разбърквате номерата на членовете, които след това да не отразите в новия закон, който предлагате, и да разчитате, че всичко това ще бъде работещо. Няма да бъде работещо, колеги! Това е едно доказателство, поредният член, който Вие предлагате – чл. 10. Благодаря Ви.

Нашето го оттегляме.

„Приложимост на Кодекса на труда” – чл. 11. Предложение на Димитър Главчев и група народни представители – чл. 11 да отпадне, неподкрепено от комисията. Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков – в чл. 11 думите „председателят и” се заличават. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Уважаема госпожо председател, може би да запитаме и колегите, следващите три члена имат само предложения за отпадане, бихме ли могли да ги прочетем анблок? Като, ако има изказване по всеки отделен член, съответно минутите да бъдат като за три члена.

Благодаря Ви. „Глава трета – Функции и дейност на Сметната палата”. Комисията подкрепя наименованието на Глава трета. „Видове одити” – чл. 12. Само едно предложение на Димитър Главчев и група народни представители – чл. 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.12. „Обхват на одитната дейност” – чл. 13. Има само едно предложение на Димитър Главчев и група народни представители – чл. 13 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. „Годишна програма за одитната дейност” – чл. 14. Има направени две предложения. Едното предложение е на същите народни представители Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 14, неподкрепено от комисията. Предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев, подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 14: „Годишна програма за одитната дейност Чл. 14. (1) Сметната палата приема годишната програма за одитната си дейност. Народното събрание може със свое решение да възлага на Сметната палата да извършва до 5 одита годишно извън предвидените в годишната програма. (2) Сметната палата приема програмата по ал. 1 след обнародване на държавния бюджет на Република България за съответната година в „Държавен вестник”, но не по-късно от 31 януари на следващата година. (3) Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата се предоставя на Народното събрание в 7-дневен срок от нейното приемане или изменение. (4) Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата в частта за одита на средства от фондове и програми на Европейския съюз се изпраща на Европейската сметна палата и на Европейската комисия за сведение.”

Благодаря, госпожо председател. Ако целта е да не губим време и да гласуваме по-бързо текстове, по които няма предложения, нека да ги гласуваме един след друг.

Това не е процедура, ще направя отрицателен вот, но просто правя и това предложение. Какво имам предвид, колеги? В предложения текст за нов чл. 14, в ал. 1 пише: „Сметната палата приема годишна програма”. Старият текст е: „Сметната палата приема с общо съгласие годишна програма”. Защо е отпаднало общото съгласие? Никой не го аргументира. Защо го няма общото съгласие, каква е целта? Може би нямате доверие на всички, които ще назначите ли, какво става тук? Второ, вкарва се текст, че годишната програма се приема не по късно от 1 декември на предходната година – това е текст в ал. 2, а в един момент става до 31 януари. Вкарано е предложение от господин Цонев и господин Гечев. Защо обаче е направено, също никой не казва. Така между основните неща, които се гласуват в случая, при положение че няма предложение, освен нашето предложение за отпадане, тук говорим за много съществени разлики. Това не са редакционни предложения. Тук трябваше да има дебат, някой да обясни защо се прави това нещо, а не да гадаем каква е била целта. Може би в случая колегите са водени от някакви експертни помисли, за да предлагат тези неща. Аз обаче не мога да разбера, като отпадне общото съгласие, подобряваме ли текста, или правим обратното – група хора да решават какво ще се случи. Трябваше да се отговори на този въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Процедурата ми по начина на водене е предизвикана от това, че разрешихте на говорилия преди мен колега, няма да споменавам имена, за да не влизаме в лични обяснения, в отрицателен вот да говори неща, които не се вместват в процедурата по отрицателен вот, тъй като очевидно колегата не следи дебата. Първо, казахме, че всеки може да се изкаже по всеки член, при това в рамките на 15 минути – три пъти по пет минути, тъй като са три члена. Второ, много ясно прочетохме в предходния член, че Сметната палата внася годишната си програма след обнародване в „Държавен вестник” на бюджета, но не по-късно от 31 януари. От това е продиктувана датата 31 януари, тъй като до края на януари се приема ... (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Казвам какво не трябваше да Ви позволи да кажете. Не следите дебата и се изказвате не по същество на процедурата, която поискахте. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Станислав Иванов.)

Затова, госпожо председател, правя тази процедура: да се следи дебатът. Колеги, които не следят дебата и ползват процедури, за да губят времето на Народното събрание, говорейки несъстоятелни неща, да ги прекъсвате. Използвайте правата, дадените от правилника, и ги отпращайте на място. Това е процедурата ми по начина на водене. Искам, ако е възможно, да ми дадете правото за още една процедура.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключването на тази точка от дневния ред, от седмичната програма, а именно Второ четене на Закона за Сметната палата. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Днес понеже не е празник...

Да, не е празник. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: А комисиите?

Член 15 – „Бюджет на Сметната палата”. Има направено предложение от Димитър Главчев и група народни представители за отпадане – не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. Сега пак питам: можем ли да четем и следващите членове, по които има направено само предложение за отпадане? (Реплики: „Може!”.) – Може. Благодаря Ви.

Само тези, по които има единствено предложения за отпадане! Член 16 – „Сътрудничество с институции в Република България”. Идентично предложение за отпадане на същите народни представители, неподкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. Член 17 – „Сътрудничество с Европейската сметна палата и други върховни одитни институции. Представителство”. Същото предложение, също неподкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17. Член 18 – „Организация на дейността на Сметната палата”. Същото предложение за отпадане, неподкрепено от комисията. Има едно предложение по чл. 18 от народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков. Мисля, че то е оттеглено.

То е оттеглено. По чл. 18 има още предложения, затова да оставим чл. 18 или да прочета предложенията – както решите.

До чл. 17 – осемнадесети ще го четем наново.

Възразяваме!

По групи!

Една минута вече гласуваме!

По чл. 18 има направени няколко предложения. Това на Георги Кадиев и Борис Цветков беше оттеглено. Предложение на Менда Стоянова и група народни представители: „Чл. 18 се изменя така: (1) Одитната дейност в Сметната палата се организира в специализирани дирекции. Броят и функциите на дирекциите отговарят на видовете одити по чл. 12, ал. 1. Към дирекциите могат да се обособяват отдели, сектори, както и изнесени работни места на територията на страната. (2) Дирекциите се ръководят от директори. (3) За директор на дирекция се назначава лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”; 2. има трудов и/или служебен стаж не по-малко от 7 години в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството; 3. е спечелило конкурс за директор; 4. притежава опит като ръководител не по-малко от три години. (4) При отсъствие на директор на дирекция неговите правомощия се упражняват от друг директор на дирекция, определен със заповед на председателя.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18: „Организация на дейността на Сметната палата Чл. 18. (1) Дейността на Сметната палата се организира в отделения. (2) Отделенията се изграждат на функционален принцип. (3) Броят и обхватът на дейността на отделенията се определят с решение на Сметната палата. (4) В отделенията могат да се обособяват структурни звена.” Това е.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук искам да поздравя комисията за решението, което е взела, за отпадането на „териториален или функционален признак”. Приемането щеше да е голяма грешка според мен. Създаването множество отделения на функционален и териториален принцип на мястото на съществуващите в момента четири одитни отделения щеше да има изключително негативен ефект върху одитната дейност, защото щеше да се загуби сегашната специализация, централизация по видове одити. На второ място, разпръскването на одитната дейност в голям брой отделения би създало риск за капсулиране и най-вече феодализиране. Затова смятам, че комисията е взела правилното решение. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, вземам думата с ясното съзнание, че няма да постигна успех при гласуването в подкрепа на моя текст, но се чувствам задължена да Ви кажа защо съм го предложила и каква е била целта на това да искаме в чл. 18 на закона да е ясно на какъв точно функционален принцип ще бъде структурирана Сметната палата. Този функционален признак, а именно – специализирани одитни дирекции, отдели и сектори към тях, да бъде записан в закона. Вероятно вносителите ще ме репликират, че това е работа на Сметната палата. Тя ще си приеме вътрешната организация и така нататък. И аз за сетен път ще трябва да им отговоря, че предпочитам гаранцията да не е тяхната дума или добрата воля на работещите членове на Сметната палата, а да бъде законът, който чрез този текст, който сме предложили, ще гарантира истинска функционална организация по видове одити, където могат да се специализират хората, одиторите, работещи по тези одити със съответните нива – началници на отдели и директори, които осъществяват контрола върху качеството и доказателствата в тези одити, съгласно международните стандарти. И неслучайно фигурата на директора е записана именно като предложение в закона с високи изисквания за неговия и образователен, и служебен, и трудов опит, за да може той да бъде още едно звено, да не кажа, че той е единственото звено, което би могъл да бъде, за филтър, контрол по качеството на работата на одитите. Ако беше въведена тази фигура на директора на одитните дирекции, бихме могли да спазим принципа на разделението между члена на Сметната палата, който внася в Сметната палата доклада за приемане и контролира, и организира работата на съответното отделение, в което влиза въпросната дирекция, и самия процес на одитната дейност. Аз казах и вчера, ще го кажа и днес – така както е записано в този закон, ние съсредоточаваме в ръцете на всеки един от членовете на Сметната палата, като ръководител на отделение, така както е записано в закона, власт от момента на възлагане на одита през съставяне на програмата за одита, все технически неща, които са много важни и които е много важно да бъдат направени професионално и точно, през контрола на самия процес на одитиране, през контрола на резултата от този процес, всичко това – в едни ръце. Докато, ако бяхте приели това предложение, тогава щяхме да гарантираме, че ще имаме разделение на тези дейности и членът на Сметната палата ще организира и контролира дейността, а директорът и одиторите ще се занимават със съответната дейност. Не зная каква е била целта. Мога само да подозирам, че съсредоточавайки толкова много власти и функции в едни ръце, много по-лесно могат да се дирижират съответните одити. Надявам се не това да е била Вашата цел. И още един път остава да се надяваме – не знам за кой път, на гаранцията на вносителите, че Сметната палата ще вземе правилните решения и ще структурира палатата така, че да осигури специализация, централизация, професионализъм и качество на одитите.

Уважаеми колеги, понеже предстои дълъг дебат, моля, уважаеми господин председател, за 30 минути почивка. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин председател. „Ръководство на одитните отделения” – чл. 19. Има предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 19. Комисията не подкрепя предложението. Идентично е предложението на колегите Кадиев и Цветков за отпадане. Също не е подкрепено от комисията. А също и от госпожа Менда Стоянова и група народни представители, за отпадане. Също не е подкрепено предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.