27 март 2014 г.

Благодаря, господин председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1: „§ 1. Членове 20а, 20б, 20в, 20г, 20д и 20е се отменят.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2: „§ 2. Чл. 67а се отменя.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3: „§ 3. В чл. 69, ал. 1, т. 4 думите „чл. 67а” се заличават.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението: „Заключителна разпоредба” „§ 4. В Закона за енергийната ефективност (обн. ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 23а, ал. 2 т. 3 се отменя. 2. В чл. 34а, ал. 2 т. 3 се отменя.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Благодаря Ви, господин председател. Благодаря на всички колеги, които взеха участие, и на тези, които не взеха.

Уважаеми господин председател, вчера предстоеше гласуване на чл. 19. Тъй като нямаше кворум, беше направена поименна проверка и се установи, че в залата няма кворум. Така че сме пред гласуване на чл. 19.

Благодаря, господин председател. Колеги, започна това, за което предупреждавахме от самото начало. С този член се намери работа на партийните фигури, които ще бъдат назначени в Сметната палата. За какво става въпрос? (Шум, смях и реплики от КБ и ДПС.) При положение че Сметната палата, както казахме, има функции да извърши четири одита, тя ще назначи осем заместника. Хайде сега да обясните, при положение че ще бъдат осем, как ще им разпределите четирите одита? По страници ли? Единият ще прави от първа до 50-а страница, следващият – от страница 51 до 100? Как ще разпределите това – по азбучен ред, някой да го обясни защо правите това нещо? Защо, при положение че има четири одита, Вие давате още четири места в Сметната палата? Ами, за да може те да имат секретарки, да ходят в командировки и да получават високите си заплати – държа да подчертая, които ще им бъдат като награда от Ваша страна за добра партийна работа. Това се случва в момента. Питам Ви: четири одита – четири функции за тези четири одита, как ще бъдат разделени? Няма да го обясни никой от Вас. Целта е да намерите работа на партийните си другари и го правите. Много грубо, колеги! Затова обществото няма доверие в Парламента, защото ежедневно вижда какво се случва тук. Вижда как партийни функционери се назначават на определени места, как се преработват закони съобразно хората, а не за експертите. Затова хората нямат доверие в нас и затова всеки ден протестират. Колеги, призовах Ви няколко пъти: имате още възможност да промените закона! Приемете някои от нашите предложения, за да не се случи това, което, както казах, се случи с Изборния кодекс – на следващия ден, откакто е приет, да го променяме. Защото ще назначите партийните фигури, ще си получават заплатите, но ще съсипете системата. Затова гласувах „против”. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, „Правомощия на членовете на Сметната палата като ръководители на отделения”. По чл. 20 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадането му. Комисията не подкрепя предложението. (Шум и реплики.)

Аз не мога да викам в продължение на няколко дни, имам проблем с гърлото. Моля да бъда извинен.

Шумът в залата е доволно висок, за да се надвиквам с него. Ако искате да слушате какво чета, запазете тишина.

Комисията не подкрепя предложението за отпадането на чл. 20. Предложение от народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков. Оттеглено е. Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 20 заглавието се изменя така: „Правомощия на членовете на Сметната палата като отговарящи за одитни дирекции”. 1. В целия чл. 20 думата „отделения” се заменя с „дирекции”. 2. В ал. 1, т. 1 думата „ръководят” се заменя с „осъществяват контрол на”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с три часа – на заседанието днес. Правя това предложение достатъчно рано, за да могат колегите да отменят срещите си, както и да бъдат отменени комисиите. Вчера не можахме да работим, а имаме важни законопроекти, които трябва да приключим днес и утре. Благодаря Ви.

„Глава четвърта – Права и задължения на служителите в Сметната палата”. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В заглавието на Глава четвърта след думите „задължения на” се добавя „ръководителите и”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.

По чл. 21 има предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 21 – не е подкрепено от комисията. Второто предложение е на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „Член 21 се изменя така: (1) Ръководни органи на Сметната палата са председателят и членовете. (2) Служители на Сметната палата са директорите на дирекции, одиторите и служителите на администрацията”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Господин председател, дами и господа народни представители! Направили сме това наше предложение, защото чл. 21, ал. 1 гласи: „Служители на Сметната палата са одиторите и служителите на администрацията”. Нашето предложение е ал. 1 да бъде: „Ръководните органи на Сметната палата са председателят и членовете”, защото смятаме, че така както Вие сте направили това предложение, не става ясно кои са ръководните органи в тази палата и кой носи отговорността за извършените одити по направления. Затова си мисля, че е удачно да преразгледате Вашето решение или като цяло този член – не значи нищо кой знае какво: или да отпадне, или да приемете нашето предложение, в което се казва кои са ръководните органи, за да е ясно на всички кой управлява Сметната палата, да се види после кои са партийните назначения там, с какви сектори се занимават, в какви направления са тези партийни назначения и да е ясно, че те са все пак някакви ръководни органи. Иначе просто казваме, че това са едни служители. Не, дами и господа, не са служители, а са ръководни органи и е нужно точно със закона да укажем, че те са такива. Благодаря Ви.

Господин председател, моля Ви за по-сериозно отношение към процедурата отрицателен вот. Господин председател! Защо гласувах отрицателно на предложението? (Реплика.)

Защото с предложението по този член от комисията се оказа, уважаеми колеги, че не само ръководството ще бъдат политически фигури, които няма да имат нищо общо със специалността и така нататък, което го говорим отдавна, но те вече ще бъдат и извън закона! Тук е записано: „Служители на Сметната палата”! Къде е ръководството? Няма го. То ще има функциите и задълженията на всички останали служители! Ръководството няма да се ползва с някакви други, по-специални задължения, да извършва определена дейност и така нататък. То е принизено на нивото на служителите – и служителите, и ръководството ще изпълняват едни и същи функции! Защо? Защото ръководството ще бъдат политици, които нищо няма да разбират, а служителите ще бъдат смачкани от тези политици – да изпълняват техните разпореждания! Затова всичко се принизява на една плоскост! Това исках да кажа – затова гласувах „против”.

Член 22 – „Права и задължения по трудови правоотношения”. Предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 22 – не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, искам да заостря вниманието Ви върху текста на чл. 22. Той е много добър пример за това, което се говори досега, а именно, че текстовете, които не са copy-paste, съдържат пороци. По-специално ще Ви помоля да погледнете текста на ал. 2: „Служителите са длъжни да спазват изискванията на Етичния кодекс на работещите в Сметната палата”. Не знам вносителите дали имат идея да се създаде нов подзаконов нормативен акт в Сметната палата – Етичен кодекс на работещите, защото досега ставаше въпрос за Етичен кодекс на служителите в Сметната палата. Ако нямат това предвид, би било добре с повече усърдие да създават текстове, когато законотворят. В чл. 9, ал. 2 става въпрос за Етичен кодекс на служителите. Много ми се ще някой от вносителите да каже дали имат предвид създаването на нов Етичен кодекс, или просто е грешка. Дали ще се създава нов Етичен кодекс на работещите в Сметната палата, или става въпрос за Етичния кодекс на служителите, който е споменат в чл. 9, ал. 2?

Първо искам да чуя каква е идеята на вносителите и тогава бих могъл да предложа.

Господин председател, уважаеми колеги! Да, в този случай колегата предлага поправка, която не е само редакционна, а да отговаря на юридическото понятие в предния член. Това е разумно – аз не виждам никакъв проблем. Вие, правистите, господин председател, …

…помагате, макар че за нас, след като е служител, той е работещ, а някой да работи, без да е служител – доброволци в Сметната палата няма. Но за да бъдем коректни и да са еднакви понятията юридически, няма никакъв проблем – ние приемаме това предложение.

Няма.

Това изказване ли беше?

Член 23 – „Одитори”. Предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 23. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков: „В чл. 23 ал. 1 се изменя така: 1. Създава се нова т. 2 с текст: „2. е преминало успешно изпита за одитор в Сметната палата съгласно правилата за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата или притежава сертификат за одитор;”. Досегашната т. 2 става т. 3. 2. В ал. 2 думите „и ръководител на структурно звено в одитно отделение” се заличават. 3. В ал. 4 думите „ръководител отделение” се заменят с „директор на дирекция”.” Комисията не подкрепя предложението. Тук съм длъжен да уточня, че ние приехме да има вече изпит, така че може би ще бъде удачно това предложение да бъде гласувано после в две части относно ал. 1, която трябва да се приеме и относно ал. 2, която може да остане – становището на комисията. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „Чл. 23 се изменя така: (1) За одитор на Сметната палата се назначава лице, което: 1. е с висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистър” и с трудов или служебен стаж не по-малко от три години; и 2. е преминало успешно изпита за одитор в Сметната палата съгласно правилата, условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата или притежава сертификат за одитор; 3. е спечелило конкурс за назначаване по реда на правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. (2) Одиторските длъжности са одитор, старши одитор първа степен, старши одитор втора степен и главен одитор. Повишаването в длъжност се осъществява съгласно правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. (3) За стажант-одитор се назначава лице с висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистър”, което е спечелило конкурс съгласно правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. Стажант-одиторът подпомага одитната дейност. (4) Одиторите извършват одити в одитни екипи. Ръководителите на одитните екипи се определят от съответния директор на дирекция и носят отговорност за професионалното ръководство и качественото извършване на одитите”. Комисията не подкрепя предложението. Тук пак правя уговорка за частта за изпити. Предложението на народните представители Цонев и Гечев е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) За одитор на Сметната палата се назначава лице: 1. с висше образование и професионален опит не по-малко от три години, след придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”, и 2. спечелило конкурс за назначаване по реда на правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. Конкурсът за назначаване на одитори задължително включва провеждане на писмен изпит и събеседване. (2) Одиторските длъжности са одитор, старши одитор първа степен, старши одитор втора степен, главен одитор и ръководител на структурно звено в одитно отделение. Повишаването в длъжност се осъществява съгласно правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. (3) За стажант-одитор се назначава лице с висше образование и придобита образователно-квалификационна степен „магистър”, което е спечелило конкурс, съгласно правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. Стажант-одиторът подпомага одитната дейност. (4) Одиторите извършват одити в одитни екипи. Ръководителите на одитните екипи се определят от съответния ръководител на отделение и носят отговорност за професионалното ръководство и качественото извършване на одитите”.

Благодаря, господин председател. Първо ще предложа на Вашето внимание, когато гласувате моето предложение, да подложите на гласуване т. 1 и т. 2 от ал. 1 по отделно.

После – останалите.

Да.

Така. Защо? Първо, искам да Ви обърна внимание и много разчитам на Вас, господин председател, като юрист, на редакцията на т. 1 на ал. 1. Това, което са направили вносителите и което е прието от комисията звучи така: „За одитор на Сметната палата се назначава лице с висше образование и професионален опит не по-малко от три години след придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”. За мен това не е ясно – дали лицето, което има три години, но няма магистър, може да бъде назначено и след като придобие… Затова аз предлагам една по-добра и по-ясна редакция на т. 1, а именно: „е с висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и трудов стаж от три години”. Поправката е редакционна. Смятам, че звучи по-ясно и изречението е по-правилно съставено. Точка 2 – мисля, че т. 2 ще бъде подкрепена от залата. Нали така, господин Цонев, във връзка с това, че вчера приехме в чл. 9?...(Реплики.)

Вижте как е в нашата т. 2 на ал. 1. Включено е провеждането и на писмен изпит. (Шум и реплики.)

Не знам дали това е достатъчно. Какъв е проблемът да си остане отделно т. 2, така както я предлагаме: „е преминал успешно изпита за одитор на Сметната палата, съгласно правилата и реда за провеждане или притежава сертификат”, защото в това Ваше допълнение сертификата го няма, което означава, че това, което водихме вчера като разговор тук, няма да го признаваме.

Нашата точка е по-широка. (Шум и реплики.)

Не, тя си остава. Вашата т. 2 аз предлагам да си остане като т. 3. Моето предложение е да гласувате моята т. 2 да бъде т. 2, а Вашата т. 2 да стане т. 3. Това е към господин председателя.

Още един път. Аз ще си го изясня, няма нужда господин Цонев да ми става говорител. Моля да подложите на отделно гласуване т. 1, която да редактирам.

Второ, да подложите на отделно гласуване т. 2, която, ако се приеме от залата, а аз смятам, че трябва да се приеме във връзка с вчерашните текстове на чл. 9, и след това т. 2 на вносителите да стане т. 3, тоест тя да си остане в този вид, в който е по вносител. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Стоянова, не считам, че в т. 1 разликата между Вашето предложение и т. 1 на вносител, подкрепена от комисията, в редакцията на комисията, става дума за едно и също. Нека да четем точно какво ни предлага комисията: с висше образование и професионален опит не по-малко от три години. Това означава, че може бакалавър да има тригодишен стаж, след което, след придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” и в момента, в който придобие магистърска степен, да бъде назначен. Това излиза от тълкуването точно на българския език с оглед правилата за тълкуване на текстовете. (Шум и реплики.)

Ами, да извикаме господин Местан.

Тук не става ясно, изтегляйки текста, след придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”, не се държи връзка какъв да бъде стажът и е допустим стаж след бакалавърска степен. Помислете, господин Цонев, въпреки че репликата ми е към госпожа Стоянова. Съществена е разликата! И аз съм убедена, че ако остане този текст по начина, по който Вие го предлагате, ще бъдат назначавани бакалаври, ще имат минимум три години стаж и които са в процес на повишаване на квалификацията си и в момента, в който получат магистърска степен, без един ден стаж като магистри, ще могат бъдат одитори. Това сте записали, господин Цонев.

Не! Висше образование и професионален опит не по-малко от три години, което означава „бакалавър”, а след това се постави другото условие...

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Стоянова, категорично не съм съгласен, че текстът означава точно това, но няма да спорим. Има лесно решение на въпроса. Ще кажа какво е. Ще поясня, че решението усложнява текста и кратката форма е запетая, понеже сега започнахме да се учим по български език. Записано е: „с висше образование и професионален опит не по-малко от 3 години, който да бъде след придобиване на образователно-квалификационната степен „магистър”. Запетаята замества „който”. Попитайте литераторите, хората, които са учили български език. (Реплика на народния представител Менда Стоянова.) Тоест с висше образование и професионален опит не по-малко от 3 години след придобиване... Опитът е след придобиване на квалификационната степен „магистър”. Затова е записано така. Опитът е след придобиване на квалификационната степен „магистър”. Ако искате, можем да го запишем, но фазата ще се утежни: „с висше образование и професионален опит най-малко от 3 години, които са след придобиване на...”. Запетаята означава „които”.

Опитвам се да Ви обясня, че сте имали предвид същото. Защото когато от тази трибуна се изказва мнение и се казва, че това не се разбира и че може би вносителите са имали предвид бакалаври да имат стаж 3 години, това просто не е така. И не личи от текста. Въобще не е така! Относно конкурса мисля, че ал. 1, т. 2 много ясно отразява всички условия, на които трябва да отговаря – да бъде назначен по реда на Правилника за подбор за назначаване и обучение, оценка, професионално развитие на служителите. Конкурсът задължително включва провеждане на писмен изпит и събеседване. Тук съм съгласен с госпожа Стоянова – да се добави изречението, че тези, които имат сертификат за одитор, не държат изпит. Това е единственото, с което съм съгласен.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като сме в сферата на висшето образование, нека се опитаме да направим точна редакция.

Аз исках да поясня, че текстът, който е заложен, е ясен. Защо? Защото по чл. 23 лицето, което може да бъде назначено в Сметната палата, съгласно чл. 1 става ясно, че трябва да отговаря на три критерия. Кои са те? Първо, да има висше образование. Висшето образование има различни степени. Това не е достатъчно. Второ, казваме, че трябва да има образователно-квалификационна степен „магистър”. (Реплика на народния представител Менда Стоянова.) Няма значение, че е на трето място. Ако лицето не отговаря на един от трите критерия, то не може да бъде назначено. Това е категорично! Казано е, че трябва да има и 3-годишен опит. Казано е: след като е получило степента „магистър”. Мисля, че нещата са ясни.

Абсолютно съм съгласна с Вас, господин председател, но още по-добре е да напишем чист текст, за да не се налага тълкуване на закона и справка със стенограмата на Народното събрание. Господин Цонев, аз съм абсолютно убедена, че изобщо не сте имали предвид, че бакалавър с три години стаж ще заеме тази длъжност. (Силен шум в залата.)

Не. Затова искам да има чиста редакция, за да не се налага някой да прави справка със стенограмата на Народното събрание. Не виждам причина за това, което каза господин Гечев – тези три условия, да бъдат подредени систематично: първо, висше образование, след него веднага степента на това образование, и след това опитът. Не мога да разбера какъв е проблемът?! Проблемът е чисто редакционен, но въпросът е: „Твойто магаре ли е мъжко, или мойто магаре е мъжко?“ (Оживление в залата.) Аз съм готова в моя текст думата „стаж” да се замени с „опит”. Няма проблеми. Второ, пак редакционно и пак лингвистично предложение. Госпожо Добрева, Вие имате опит и знаете за какво става дума. В редакцията на комисията на т. 2 спрямо предложението на вносителя е добавено изречение: „Конкурсът за назначаване на одитори задължително включва провеждане на писмен изпит и събеседване”. Това означава, че тези, които имат сертификат за одитор, международен сертификат за одитор, те пак трябва да се явят на този изпит. Господин Цонев предлага тук да сложим запетайка и да запишем: „с изключение на тези, които притежават ....”. Това означава отново да правим дълго изречение. Затова предложих моята редакция на т. 2, а т. 2 по вносител да стане т. 3. Просто изчистен и ясен текст! Говорим за редакция. Но като искате Вашето магаре да е мъжко, нека да е мъжко.

Да кажа и аз за моето магаре, като започнахме да говорим за магарета.

Господин председател, първо бих искал от предложението, което сме направили с колегата Цветков, да оттеглим т. 2 и т. 3, тоест думите „досегашната т. 2 става т. 3, а в ал. 2 думите „ръководител на структурно звено в одитно отделение” се заличават – това го оттегляме. По т. 3: в ал. 4 думите „ръководител на отделение” се заменят с „директор на дирекция”. Също го оттегляме, тъй като стана ясно, че няма да има директори на дирекции, а ръководители на отделение. Това, което моля да подложите на отделно гласуване и което всъщност се преповтаря с предложението на госпожа Менда Стоянова, е създаването на нова т. 2 с текст: „е преминал успешно изпита за одитор в Сметната палата съгласно правилата, условията и реда за провеждане ... ”.

„...или притежаващ сертификат за одитор”. Колеги, искам да Ви кажа за какво става въпрос. В момента в Сметната палата има около 100 незаети щатни бройки. Това е голям повод за критика към досегашното ръководство на Сметната палата. На мен ми е ясно защо са го направили – за да спестят фонд „Работна заплата” и да могат да дават ДМС-та на служителите, тъй като заплатите им вероятно не ги удовлетворяват. Само че какво означава това? Означава, че количеството на одитите е намаляло поради по-малката бройка одитори, които работят там. Така че е задължително следващото ръководство на Сметната палата да проведе конкурсите и да назначи тези одитори. Сега минавам към качеството на тези одити. За да има качество на тези одити, тези хора трябва да имат или международен сертификат – те са няколко вида сертификати, или да са преминали изпит вътре в самата Сметна палата. Да не искате сертификат, е все едно да обявите конкурс за шофьори и в изискванията да няма изискване за шофьорска книжка. А това е първото условие някой изобщо да стане шофьор. Първото условие някой изобщо да прави одит е да има или сертификат, или да е издържал изпит в Сметната палата. Това е същността на предложението, което сме направили. В чл. 9 вече включихме точка, която предполагаше да има изпити в Сметната палата, така че не виждам никакъв проблем логично да бъде приета тази точка и всички бъдещи служители на Сметната палата, които искат да бъдат назначени там, или да покажат международен сертификат, или сертификат, издаден от Министерството на финансите за вътрешни одитори, или пък да държат изпити за служител вътре в самата Сметна палата. Благодаря.

Господин председател, Вие вчера не водихте заседанието, когато след дебата по чл. 9 приехме допълнителна точка, с която задължихме Сметната палата да изработи правила, условия и ред за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата. Това беше вчера. Затова ние днес настояваме, това което вчера беше прието от нашите предложения по чл. 9, сега да се отрази и в чл. 23. Така че не е правилна Вашата интерпретация.

Да, нали затова искаме...

Нека да направя реплика на господин Кадиев, ако ми позволите.

Господин Кадиев, абсолютно съм съгласна с Вас. Моята мотивировка съвпада с Вашата. Мога да допълня към нея и други неща – това, че всички хора, които в момента работят в Сметната палата, са преминали такива изпити. Те са доказали своето ниво на компетентност и квалификация и би било несправедливо новоназначените да не влизат в изпит. Мисля, че този дебат го проведохме вчера. Затова още веднъж смятам, както и Вие предложихте, моята или Вашата т. 2 да бъде подложена на гласуване, както е в редакцията. В т. 2 на редакцията на комисията да отпадне последното изречение и тя да стане т. 3. Ясна ли съм, господин председател?

В т. 2 на ал. 1 от редакцията на вносителя да отпадне изречението: „Конкурсът за назначаване на одитори задължително включва провеждане на писмен изпит и събеседване”. Останалата част от т. 2 да стане т. 3, а за т. 2 да бъде гласувано нашето предложение: „2. е преминало успешно изпита за одитор в Сметната палата съгласно правилата, условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата или притежаващ сертификат за одитор”. Това го правим, за да е ясно, че тези, които притежават сертификат за одитор, няма да се явяват на писмен изпит или събеседване, и второ – да е ясно, че този писмен изпит или събеседване ще бъде проведен по правилата, условията и реда за провеждане на такъв изпит, които гласувахме в чл. 9. По-ясно от това?

Нали правя предложение, за да го подложите на гласуване.

Господин председател, уважаеми колеги! Следният казус: какво става...

Репликата ми е следната, защото е важно. Според мен трябва да си остане да се провежда изпит, защото ако има обявено място в Сметната палата...

Моля Ви, изслушайте ме като юрист.

Ако има едно място и кандидатства един човек със сертификат и трима души без сертификат, ще има ли изпит, или няма изпит? Според това, което предлагат колегите от ГЕРБ, не би трябвало да има изпит, защото като има сертификат, трябва да го назначат автоматично. (Реплика.) Аналогията в университетите – че си доктор, не значи, че не се явяваш на конкурс, за да заемеш длъжност в университета. Предлагам всички да се явяват на изпит и който се класира най-добре на изпита, той да бъде назначен.

Господин председател, дайте ми думата да прочета текста редакционно.

Господин председател, дайте думата на господин Цонев.

Това е изказване. Ще направя в него редакционните поправки, предложението. Ще може да направите реплики, дуплика и ще гласуваме текстовете, за да влезем в някакъв ред, господин Главчев.

Господин председател, уважаеми колеги, тъй като очевидно всички искаме едно и също, но имаме разминаване в редакции, тълкуване и така нататък, предлагам текстът да изглежда, както е, с част от предложението на госпожа Стоянова и бележките на останалите колеги.

Чуйте как предлагам да изглежда чл. 23, ал. 1: „Чл. 23. (1) За одитор на Сметната палата се назначава лице: 1. с висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален опит не по-малко от три години след придобиване на образователно-квалификационната степен „магистър”; 2. спечелило конкурс за назначаване по реда на правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата.” – тук отпада последното изречение, както предложи госпожа Стоянова. Новата т. 3 има следното съдържание, тя е т. 2 от предложението на госпожа Стоянова, а именно: „3. е преминало успешно изпита за одитор в Сметната палата съгласно правилата, условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата или притежава сертификат за одитор.” Тук искам да разсея опасенията на проф. Гечев, които са основателни, че сертификатът за одитор не е достатъчен да бъде назначено едно лице. То ще мине през конкурс, а изпитът е за получаване на сертификат. Именно по тази причина ще има изпит. Които нямат сертификат, ще минат през изпит, за да вземат сертификат, а които имат сертификат, ще минат през конкурс за назначаване на длъжността заедно с другите. Това е предложението за редакция. По-нататък: „(3) За стажант-одитор се назначава лице с висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър” и така нататък – отпадат думите „и придобита”. Това са всички предложения, които правя. Благодаря Ви.

Господин Цонев, абсолютно подкрепям тази редакция. Ще ми позволите все пак да направя една много малка корекция: след т. 1 имаме „и”; т. 2 – да добавим „и”, за да може да има връзка и с т. 3. Добавяме „и” след т. 2.

Господин председател, редакционните поправки са допустими в залата и няма нищо лошо, те стават в дебат. При нас дебатът понякога е малко по-бурен...

„Одитори Чл. 23. (1) За одитор на Сметната палата се назначава лице: 1. с висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален опит не по-малко от три години след придобиване на образователно-квалификационната степен „магистър”, и 2. спечелило конкурс за назначаване по реда на Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата, и 3. е преминало успешно изпита за одитор в Сметната палата съгласно правилата, условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата или притежава сертификат за одитор. (2) Одиторските длъжности са одитор, старши одитор първа степен, старши одитор втора степен, главен одитор и ръководител на структурно звено в одитно отделение. Повишаването в длъжност се осъществява съгласно Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. (3) За стажант-одитор се назначава лице с висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър”, което е спечелило конкурс съгласно Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на одиторите и служителите на Сметната палата. Стажант-одиторът подпомага одитната дейност. (4) Одиторите извършват одити в одитни екипи. Ръководителите на одитните екипи се определят от съответния ръководител на отделение и носят отговорност за професионалното ръководство и качественото извършване на одитите.”

Не.

Ние сме го интегрирали.

Оттеглям го.

Уважаеми колеги, предложението, което сега гласуваме, е интегрирано в крайния вариант, който ще гласуваме. Няма никакъв смисъл сега да гласуваме „против” и след една минута да гласуваме „за”. Гласувайте „за”, защото иначе изпадаме в конфузия – не знаем какво гласуваме. Или трябва да бъде оттеглено, както аз предложих, за съжаление, късно, или трябва да бъде гласувано „за”. Иначе работата, която вършим е безсмислена.

Тогава го оттеглете, господин председател.

Но Вие ни питахте дали сме съгласни, че е интегрирано в крайния вариант.

Господин председател, само обърквате дебата вместо да го ръководите правилно. Господин Кадиев още в началото оттегли всички свои текстове с изключение на т. 2. Така че, ако трябваше да подлагате нещо на гласуване, трябваше да подложите т. 2 и всички да гласуваме „за”, а не цялото му предложение, тъй като той частично го беше оттеглил.

„Несъвместимост за заемане на длъжност”. По чл. 24 има направено предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 24 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. По чл. 25, чието наименование е „Стаж”, има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 25 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители – в чл. 25, ал. 1 се изменя така: „Стажът на директорите на дирекции, одиторите и служителите от администрацията на ръководни длъжности и експертни длъжности с ръководни функции, придобит на съответните длъжности в Сметната палата, се признава за служебен стаж по специалността при кандидатстване за назначаване на длъжности, за които се изисква служебен стаж по специалността.”. Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По текста на чл. 24, ал. 1 искам да направя едно редакционно предложение – в „не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност” да добавим „и да упражняват определена професия”. Благодаря Ви.

За!

„Чл. 26 – Право на представително облекло.” Има предложение от народните представители Димитър Главчев и група народни представители за отпадането му. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Менда Стоянова и група народни представители: В чл. 26 думите „три минимални месечни заплати” се заменят със „720 лв.”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, много ми се иска някой от вносителите да ми обясни защо трябва да връзваме представителното облекло с минималната работна заплата! Майки ли са, майчински ли са, каква е ситуацията? Откъде накъде, защо? Още повече мисля, че има едно предложение от господин Сидеров минималната заплата за България да стане средната за Европейския съюз. Те ще вземат повече за представително облекло, отколкото е възнаграждението им! (Смях в ГЕРБ.) Какви са тези алогизми? Още повече от Коалиция за България дават такива индикации, че ще се повишава минималната работна заплата. Чудесно! Нека да я повишим. Но откъде накъде ще връзваме представителното облекло с минималната работна заплата? Това е пълен нонсенс. Моля Ви, помислете реално, нека да изберем една цифра, както госпожа Менда Стоянова е предложила 720 лв. и да си остане. Нека да не влизаме в такива смехотворни актове. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Моля, не ме репликирайте от място! Заповядайте, направете ми дуплика.

Предложете да отпадне.

Ние сме предложили. Благодаря.

Искам да направя реплика, колега. Не само, че това не са майки, но тук влизат и управляващите органи, които Вие не ги избрахте като управляващи все пак – председателя и одиторите, членовете на Сметната палата, те са служители. Като така формирано в текста на този закон – служители на Сметната палата, ръководството, независимо че не е облечено в закона в текст, и то ще получава тези пари. Затова е удачно, дами и господа от Коалицията БСП и ДПС, които сте писали този закон, първо да не го връзвате с минималната работна заплата и да приемете нашето предложение. Ако и така помислите, не знам по какъв начин ще го формулирате, като няма ръководни органи. Бих искал те да бъдат изключени, защото много добре знаете каква заплата ще взема председателят на Сметната палата и членовете й. Мисля, че не са изобщо малки, за да даваме пари за работно облекло.

Съвсем кратка ще бъде моята реплика, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина няма логика да го връзваме с минималната работна заплата, защото примерно с нея е вързано майчинството. Нормално е. Обаче на един орган, който работи в дадена област, да връзвате с минимална работна заплата облеклото, някак си е нелогично. Да, съгласен съм и с това, което казаха колегите, че ако приемете предложението на коалиционния Ви партньор „Атака” за 1000 лв. минимална работна заплата, те ще вземат по 3000 лв. за облекло. Какво става?! Наистина за облекло ще взимат повече, отколкото им е заплата. Затова нека да помислим за една редакция тук, имаме готови предложения. Мисля, че в дебата ще намерим правилното решение, за да не правим някакви текстове, които не работят и на които хората ще се смеят след това. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В закона, който Вие сте приели – действащият, също има работно облекло. Защо са тези бурни дебати, след като дебатът е само дали да бъдат три минимални работни заплати, както беше в закона, колегиума 1995-2010 г., или да бъде определена сума, както предлага колежката Стоянова. Това е въпросът, тук няма място за излишни емоции. Във Вашия закон, чл. 28 пише... (Реплики.) Колеги, това не е маловажен въпрос, трябва да е в закона, за да има законово основание Сметната палата да дава такива средства на служителите си, както болшинството държавни фирми. Излишно е да казвам, че и средната заплата на колегите, които работят там, високо квалифицирани специалисти – всички знаем, не е толкова висока. Нали така? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Затова предлагам да се съобразим с предложението на колегите от опозицията. Ако считат, че е по-справедливо да заложим сума от 720 лв., вместо три минимални заплати... (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Макар че тук поемаме определен риск. Винаги се поема риск – той е в бъдещо изменение на цените и на заплатите. Обаче това е проблемът. Ние сме склонни да приемем предложението да бъде 720 лв., тоест винаги е имало е такъв член в Закона за Сметната палата, това е общоевропейска практика и няма никакъв проблем. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, с първите две реплики съм съгласен, убедиха ме колегите. Относно репликата на господин Гечев. Стори ми се, че изтървахте една такава фраза с поемането на риск, че евентуално за да се случи намаляването трябва да намалим минималната работна заплата. Господин Гечев, Господин Гечев... (Народният представител Румен Гечев разговаря с докладчика Йордан Цонев.) Явно дупликата ми не е интересна за господин Гечев.

Да, обяснявам. Няма драма дали да има, или да няма средства за работно облекло, въпросът е как ще ги определим. В случая, както и господин Гечев каза, най-подходяща е редакцията на госпожа Менда Стоянова. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, въпросът не е маловажен и няма смисъл да го подценяваме. Ще Ви обясня защо. В нашата държава работят служители по два вида законодателство – едните са държавни служители, съгласно Закона за държавния служител, другите са служители и работници на трудово правоотношение, съгласно Кодекса на труда. Съгласно Закона за държавния служител с чл. 40 е уредено, че държавните служители имат право на представително и униформено облекло, което се определя по вид и размер с наредба. Има издадена наредба за служебното положение на държавните служители, където има отделен раздел – „Представително и униформено облекло”. Там е казано, че държавният служител има право на облекло за всяка календарна година и така нататък. Има и един чл. 28, в който се казва, че стойността на представителното работно облекло на държавните служители за една календарна година е, както следва: за ръководни длъжности – 450 лв.; за експертни длъжности – до 250 лв. Конкретната стойност на представителното работно облекло се определя от органа по назначаването за всяка календарна година. Това обаче не върши работа за Сметната палата, защото работещите в Сметната палата не са по Закона за държавния служител, а са по Кодекса на труда. Какво са казва в Кодекса на труда? Член 296 казва, че всички работещи по Кодекса на труда имат право на работно и униформено облекло. По Кодекса на труда, уважаеми дами и господа, служителите на Сметната палата нямат право на представително облекло, което означава, че ако тази зала има воля тези хора да получават представително облекло, трябва да го гласуват задължително в този закон. Тук господин Гечев е прав – дебатът изобщо не е затова дали да има, или да няма такова облекло – имаше го и в предходния закон и аз смятам, че е справедливо да го има. Дебатът е за размера на това облекло. Смятам, че предложеното от вносителите е неадекватно. Не можем да връзваме размера на облеклото с някакви минимални, средни или не знам си какви заплати. (Шум и реплики от КБ.) Второ, смятам, че и досегашния текст не е съвсем коректен, като в закон фиксираме размера, независимо че такава е практиката по Закона за държавния служител. (Реплики от КБ.) Няма значение, цитираме някакъв размер, макар и „до”. Ако трябва да вървим на фиксиране, може би трябва да стъпим на Закона за държавния служител и да фиксираме до 420 лв. Обаче аз Ви предлагам нещо друго. Предлагам Ви това, което са направили всички останали министерства и ведомства за служителите си, работещи на трудов договор, това което прави и Народното събрание за неговите служители. След като в закона е записано, че имат право на такова облекло, размерът на това облекло, стойността в годишен размер да се определя ежегодно от ръководния орган на съответната институция. Това е практиката. Във връзка с това Ви предлагам следната редакция на чл. 26. Госпожо председател, Слава Богу, че сте Вие. (Силен шум и реплики. Оживление.)

Предлагам следната редакция: „Служителите на Сметната палата имат право на представително облекло годишно, като средствата за него се осигуряват от нейния бюджет. Стойността и вида на представителното облекло се определя ежегодно с решение на Сметната палата.” И вносителите да си правят справка не само с европейските закони, господин Гечев, а и с българските е хубаво. (Шум и реплики. Реплика от докладчика Йордан Цонев.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като ми позволихте под формата на реплика да изразя съгласие, аз пък ще Ви помогна, като Ви цитирам по повод на това, което Ви казаха, една латинска сентенция: „Timeo Danaos et dona ferentes” – каквото и да значи това. (Оживление. Шум и реплики. Възгласи: „Е-е-е!”)

Колеги, аз намирам дебата за това какво трябва да бъде облеклото и това да бъде записано в закон наистина за безобразие, тъй като, ако някой иска да ползва служебно облекло или каквото и да е друго, просто има правилници, наредби и така нататък. Затова Ви предлагам, поради това че намирам за изключително безсмислен този дебат и записа му в закона, да прекратим разискванията. Има направени предложения – да ги гласуваме и да вървим нататък по закона. Моля Ви да подложите моето процедурно предложение за прекратяване на разискванията.

Оттеглям го.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, какво направихме? Разрешихме на Сметната палата да си определя стойност каквато пожелаят членовете й за облекло. Точка! Това стана! (Реплики от КБ и ДПС.) Трябваше да го обсъдим. Има нещо друго, което Вие предложихте – освен стойността, да се определи и видът. Кой ще определя вида? Какво значи това, колеги? Ще определяме вида, ще викаме тук модни корифеи да определят какво да е облеклото, какви да са аксесоарите към него. Направихте един неработещ текст. Затова гласувах „против”.

Изкушавам се да кажа още една римска сентенция, но ще я спестя.

Ще я спестя, че ще има лични обяснения.

„Допълнителен отпуск на работещите в Сметната палата – чл. 27”. Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков. Ако го оттеглят, да не го чета, защото става въпрос за структура, която вече приехме.

Оттегляме го.

Оттеглено е. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. То е идентично с това на колегите Кадиев и Цветков: „В чл. 27 думите „ръководител на отделение” да се заменят с „директор на дирекция”.” Комисията не подкрепя предложението. В предходни членове ние вече приехме структурата на Сметната палата, където няма директор на дирекция. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.

По реда на правилника.

Къде го пише това?

Всеки правилник има и дух.

Член 28 – „Отличия и награди”. Има само едно предложение на колегата Димитър Главчев и група народни представители – чл. 28 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28. По чл. 29 има две предложения. Едното е на същите народни представители Димитър Главчев и група народни представители – чл. 29 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има направено предложение на колегите Менда Стоянова и група народни представители: „Чл. 29, ал. 1 се изменя така: „Чл. 29 (1) Директорите на дирекции и одиторите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.

Госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Мотивите ми за отпадане на чл. 28, ал. 1 са следните. Става въпрос за наградите, колеги. Нас ни притеснява, че ще получат награди служители за изпълнение на определени задачи. Какво значи това „изпълнение на определени задачи”? Може би ще одитира правилно на някой кмет?

От ГЕРБ.

Може от ГЕРБ да е, колеги – както се подмята от залата, а може и да е от БСП. Вие ще го мотивирате по този начин, той да направи правилния одит. Ние предлагаме това да отпадне, за да не се стимулират за извършването на определени задачи. Иначе всички тези хора – служителите, за този труд, който изпълняват, получават заплата. Така че не е нужно да ги стимулираме да извършват това, което те не трябва да извършват. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Николов! Това ми звучи доста логично на фона на практиката на сегашния председател и сегашната Сметна палата. Там наистина са давани награди и са изпълнявани определени задачи. Аз обаче силно се надявам, че все пак Сметната палата ще заработи като професионален орган, а не като... – хайде, да спестя определението, което ми идва наум. Не се опитвайте да пренасяте действията на сегашния ръководител и на сегашния екип върху бъдещата дейност на Сметната палата. А това, че трябва да получават определени възнаграждения, винаги са ги получавали. Всички органи също имат това право и то е регламентирано в закон, като започнете от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници”, регулаторите и така нататък. Взех тази реплика, за да Ви върна в естеството на дебата. Ако решите да правите политически внушения и подмятания, всеки път ще Ви отговарям така, дори и по-конкретно. Засега ще се въздържа от конкретика, но това зависи от Вашите изказвания. Благодаря Ви.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Ние не се изказваме политически, но явно Вие се притеснявате и връщате дебата в посока, която според Вас е правилна, или не е правилна. За да се случват неща или да не се случват определени неща, зависи общо взето до голяма степен от нас при правенето на тези законопроекти. За да избегнем определени неща, за които явно Вие сте се притеснявали, все пак историята на Сметната палата е достатъчно дълга и този председател, за който Вие говорите, беше назначен първо по Ваше време от Вас, защо тогава не се притеснявахте? Явно изпадате в едно раздвоение на личността с годините, но може би зависи от човека, не знам или по-скоро така Ви е удобно, не искам да Ви обиждам. За да изчистим всякакви съмнения за действия в тази посока, затова сме предложили този член да отпадне. Аз не съм имал нищо политически или да се заяждам в определена посока, за да го кажа, просто Вие тръгнахте по тази плоскост. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, когато обсъждаме текста на чл. 28 и предложенията за отпадане, считам, че следва да погледнем и текстовете на чл. 30 по отношение на възнагражденията. Защото намирам пряка връзка между предложенията за това служителите на Сметната палата да могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и предложенията за възнаграждения еднократно с отличие или с предметни, или парични награди. Считам, че и двата начина и ред за определяне на това какви отличия или парични, или предметни награди и допълнителните възнаграждения касаят едни и същи постигнати резултати. Безспорно е, че администрацията трябва да бъде стимулирана по някакъв начин да изпълнява точно, ясно и стриктно закона. Друг е въпросът в какви размишления влязоха някои от колегите по отношение на това за каква точно дейност ще се дават тези предметни награди и отличия. Считам, че в никакъв случай не може да се прави паралел с останалите дадени за пример държавни агенции, защото те са приходни. Считам, че Сметната палата няма такава дейност – да е приходна агенция по смисъла на този закон. Следва да разглеждаме този текст в контекста на чл. 30. Именно поради тази причина сме предложили да отпаднат еднократните награди с отличия или с предметни и парични награди в размера на основната месечна заплата, тъй като в чл. 30 относно възнагражденията е предвиден ред по отношение на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много точно на място искам да защитя текста на вносителите за чл. 28. Смятам, че той е нужен, подчертах вече, че го има и в други закони и че е съвсем различна хипотеза от хипотезата на чл. 30. Понеже говорилите преди мен питаха за постигането на определени задачи, мога да Ви дам, на прима виста наум ми идват няколко примера. Представете си, че при определена одитна задача е разкрито нарушаване на закона или неправилно разходване на средства по европрограми или бюджетни средства и това е със значим фискален ефект. Може да се прецени съответният одитен екип или участващите служители да бъдат наградени било с парична, било с предметна награда и т.н. Това е описано тук. Хипотезата на чл. 30 определя съвсем друг тип възнаграждения относно правилата за работна заплата, както и допълнителните възнаграждения – така нареченото допълнително материално стимулиране, което го има в почти всички закони. Политическо внушение е, когато по повод на този член се каже, че определени задачи могат да бъдат политически задачи, например добри резултати срещу кмет на ГЕРБ. Чух това да го казва преждеговорившият, съгласявайки се с реплика от залата (реплика от ГЕРБ), която потвърди изказващият. В самото изказване имаше внушения, че тези задачи могат да бъдат с такава насоченост. По тази причина смятам, че това не е основателно. Колкото до раздвоението на личността, ще си позволя да кажа, че има раздвоение на личността, когато си бил избран да управляваш определен орган по определен модел и една година преди да изтече мандатът ти, решаваш да смениш модела заедно с политическата сила, която е на власт, защото това е единственият начин да бъдеш преизбран – има забрана да бъдеш преизбран, това е политическа шизофренност: когато си работил по един модел и малко преди да ти изтече мандатът, сменяш модела, защото няма никакъв друг начин, освен смяна на модела, да бъдеш преизбран. Това е раздвоение на личността, уважаеми господин Николов. Иначе аз за себе си нямам такива притеснения. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Дебатът, който се разгоря по тази точка и колежката правилно го отнесе към чл. 30, искам да дам няколко примера в тази посока. В чл. 28, който коментирахме до момента, пише, че награди се получават за извършване на определени задачи. В чл. 30 коментираме така нареченото „допълнително материално стимулиране” (ДМС), което се дава пак за постигане на определени резултати и е с определена оценка – според качеството и работата, извършил определен одитор. Това ДМС е награда за неговия труд. Затова мисля, че чл. 28 е абсолютно излишен, защото ние награждаваме одитора с допълнително материално стимулиране. Ако той е дошъл в Сметната палата за нещо друго, освен за трудовото си възнаграждение, не знам?! Всички в държавата работят за трудово възнаграждение, тоест за работна заплата. За това, че е показал качества, в тези държавни институции стимулираме администрацията с допълнително материално стимулиране. Колко и в какви размери – се определя с наредби. Няма нужда да ги награждаваме. Това е трети път стимулиране на определен работник, и за какви заслуги, уважаеми дами и господа отляво?

Партийни!

Партийни ли, по средата говорите, за такива ли заслуги говорим?! За това, че те ще изпълнят определена задача, както пише в чл. 28? Точно така – те ще изпълнят определена задача и затова ще бъдат наградени. Помислете малко трезво, никой не е ощетен: има стимулиране в друг член, никой не спори за него, и това е награда за извършената работа от определения одитор. Господин Цонев, за раздвоението на личността имах предвид, че някога Вашите парламентарни групи сте предложили този човек, защото сте преценили, че професионално отговаря за тази длъжност. Когато човек работи една работа, с годините добива опит (шум и реплики от КБ), с този опит може да се промени професионалното му виждане какви функции може да изпълнява една институция. Затова моделът може да бъде сменен и когато беше тук, на изслушване в Народното събрание, той Ви обясни защо е променил ... (Шум и реплики от КБ и ДПС.)

Още една минута и приключвам. Едно изречение. (Силен шум и реплики от КБ.)

Изказал съм се по тази точка.

Казахте, че имаме двойно време, защото говорим по два члена. (Шум и реплики от КБ.)

Ами как – изказванията са двойни, и репликите са двойни – така го разбирам аз! (Силен шум и реплики от КБ.)

Ама това Вие го казахте: Вие самата ... (Продължаващ силен шум от КБ.)

Може ли да ми обясните пак, като не съм Ви разбрал. Вие казахте, че като говорим по два члена, имаме двойно време.

Щом имаме двойно време за изказвания, имаме двойно време за реплики.

Какво приключваме – Вие прилагате някакви други...

Благодаря, госпожо Манолова. Уважаеми господин Цонев, бих се съгласила с Вас, ако основната задача на Сметната палата, записана в текста на чл. 2, не беше да извършва одити, а беше някаква друга. Вчера приехме текст, че основната задача на Сметната палата е да контролира достоверност и надеждност на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, икономичното, ефективното и ефикасно управление на публичните средства и дейности, както и да докладва на Народното събрание за всички тези проверки и да предоставя обективна и надеждна информация. Това са функциите и дейностите на Сметната палата, и дори служител или одитор на Сметната палата да е извършил някакъв героичен подвиг, като е направил проверка и е открил закононарушения, то това влиза в неговата длъжностна характеристика, тоест не следва на този служител веднъж да му се престира допълнително възнаграждение за неговите професионални успехи, веднъж да бъде оценяван чрез награда, отличие, парична или предметна такава, и веднъж, както стана ясно в чл. 30 – председателят да му определи възнаграждение по собствена преценка, което ще отговаря на неговата професионална компетентност и показани добри резултати в извършването на проверки. Затова аз считам, че трябва да се подкрепи нашето предложение този текст да отпадне. Отново казвам – подкрепям идеята да има допълнително материално стимулиране за служителите в администрацията, които съвестно извършват своята работа, но съм против на тези служители, в чиято длъжностна характеристика е записано каква е тази работа, да им се дава допълнително възнаграждение за нейното извършване. Благодаря.

Тъй като колегите справедливо искат да почиват, аз ще кажа само едно изречение. Поддържам текста на вносителя и не чух аргументи за това да отпадне и допълнителното материално възнаграждение за постигнати резултати и отличия и награди за постигната конкретна цел, да кажем конкретна одитна цел. На колегата Николов ще му кажа само, че щеше да бъде вярно това, което казва за сегашния председател, ако той беше избрал моралната позиция, узрявайки професионално, че този модел трябва да бъде заменен с друг, да каже: „Бъдете така добри да не ме избирате за втори мандат, защото аз имам почти пълен първи. Това, което правя не е, за да бъда преизбран, а защото съм узрял професионално и смятам, че Палатата трябва да промени своя модел”. Иначе, не му е сериозна позицията и не е вярно това, което казвате, колега Николов. Благодаря.

По чл. 30 – „Възнаграждение”. Има предложение за отпадане на този член от народните представители Димитър Главчев и група народни представители. Предложението не се подкрепя от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 31 – „Задължение за опазване на информация”. Има същото предложение от същите народни представители – за отпадане, но и същото решение на комисията – да не го подкрепя. Предложение на Георги Кадиев и Борис Цветков. Те заявиха преди почивката, че го оттеглят. Комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 32 също има предложение за отпадане от народните представители Димитър Главчев и група народни представители. Предложението не е подкрепено от комисията.

Уважаеми колеги, за да не излизам постоянно на трибуната и да оттеглям предложенията, заедно с колегата Борис Цветков оттегляме всички наши предложения от тук до края на закона, тъй като те всички са технически и се отнасят дали да има заместник-председатели, дали да има директори на дирекции. Вече е решено, че няма да има заместник-председатели и директори на дирекции. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз ще се изкажа по чл. 30, където отново даваме възможност с ал. 2 – обърнете внимание – служителите на Сметната палата да могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати по ред, установен със закон или акт на Министерския съвет, или с вътрешни правила за работна заплата, тоест по волята на колективния орган. Защо си позволих да взема думата? Защото системата с бонусите е тотално опорочена в българската администрация. Не мисля, че този тип система трябва да бъде запазена, за да може да се стимулира администрацията да работи по-добре. Ако искаме да направим това, нека да направим система, по която да има увеличение на възнагражденията и обективни оценки на дейността и работата на всеки в администрацията. Подобни системи съществуват от много време, включително имаше и по време на нашето правителство. Какво се получава в последно време? Ако се получаваха допълнителни бонуси от 1000 до 2000 лв. или максимум до 3000 лв. през предишните години, то през последната година се стигна до десетки и стотици служители, които да получават възнаграждения от десетки хиляди лева. Обърнете внимание – плаща се на държавния служител за това, че е участвал в комисия, която министърът е назначил, и то се плаща на заседание по 200 лв.! В Министерството на транспорта имаше случаи с 86 хил. лв. бонуси, получени от директор на дирекция. Когато зададохме тези въпроси на сегашното правителство, точно главните секретари като ръководители на администрацията изпокриха тази информация. Тогава твърдяха, че това била лична информация, с пари от бюджета, уважаеми дами и господа. И тази лична информация дори Сметната палата не е изнесла досега, за да видим колко са бонусите, които се получават и се дават „на шапка”, с разпределение от главния секретар, защото в повечето случаи министрите са упълномощили с тази работа да се занимава главният секретар. Сметната палата е върховният одитен орган. Аз питам: кой ще контролира по какъв начин се раздават бонусите?

Кой, кой, кой?

Никой! Защо тогава не направим така, че да има система, по която да има възможност да се увеличава заплатата в зависимост от това, че ти си вършил работа и знаеш, че следващата година ще получиш по-висока заплата? Какво направихме ние със Сметната палата? Даваме им възможност от едно по-тясно предложение, което беше направено от комисията, благодарение на моята съгражданка Менда Стоянова, да си определят колкото си искат за дрехи. Така ли стана? Така стана! Стига да имат пари от бюджета. Сега казваме: нека колективният орган на Сметната палата да разпределя с някакви вътрешни правила. След като това го контролира Народното събрание, дайте тогава в закона ясно и категорично да кажем до какви бонуси могат да получават, за да могат да контролират другите. Защото иначе го няма го интересът на контрола. Разбирате ли? Как след като получавам бонус като контролен орган, да казвам защо е получил допълнително възнаграждение и че размерът му не е в ред, тъй като предпочитат само един човек да ходи в комисиите?! Ами че то и тук може да се случи. Ако шефът на Сметната палата и колективният орган предлагат едни и същи хора да ходят, те ще кажат: „те работят най-много, дайте да им дадем най-големи бонуси на тях”. Какво правим и за какво става дума?! Мисля, че това Народно събрание трябва да сложи край, включително съм казал и на правителството, че тази порочна система трябва да се спре. Трябва да се намери обективният път и да има откритост в раздаването на средства от българския бюджет. Парите за бонусите в момента са скрити. Ами, ако е така, да се разберем всеки държавен служител, който е получил над възнаграждението си, което е ясно с щатното разписание, да дава отчет пред Сметната палата колко пари е получил допълнително от бюджета, защото това са пари на всички български граждани. Няма да подкрепя този текст именно защото смятам, че не може да поставяме порочна практика в главния одитен орган за получаване на възнаграждение. Ако трябва да сложим началото, трябва да го сложим от тук. Благодаря.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, защо не гласувахте „против” преди два члена – чл. 28, за наградите?

Гласувал съм „за”.

Гласували сте „за” за наградите, но сте против стимулирането. Вие някак се раздвоявате. Макар че нещата са много различни, за допълнително материално стимулиране, а не бонус – в члена не пише „бонус“, а пише „допълнително материално стимулиране” към месечните възнаграждения – хубаво е да има критерии, и те са в наредба. Има наредба за допълнителното материално стимулиране на тези служители – каква сума ще бъде.

Кой я прави тази наредба?

Който я прави! Не съм съгласен с това, което предлагате тук, още повече че не давате ясни знаци как и по какъв начин ще се промени работната заплата. Приказките: „Дайте да видим как да им вдигнем възнаграждението”, си остават само приказки в залата. Реалните действия са допълнителното материално стимулиране. Затова Ви обърнах внимание тогава, че служителите, които заслужават, се оценяват по определени критерии, дава се оценка, всеки получава различно допълнително материално стимулиране. Едно време това беше процент от разкритията. Въобще всяка институция формира по какъв начин да дава това допълнително материално стимулиране, и това са различни неща. По този начин, когато служител от държавната администрация получава, образно казано, заплата от 500-600 лв. и чуе Вашите приказки, че нещо в бъдеще, след някоя година, две, три, пет ще му вдигнат заплатата, но не е ясно как – единственият реален шанс да бъде стимулиран, да получава по-нормално възнаграждение, е допълнителното материално стимулиране. Хубаво е да обсъдите този въпрос с хора, които са в тези институции и са получавали. Обикновено това са, не говоря в конкретния случай за Сметната палата, приходни агенции, където има смисъл да се прави това стимулиране. Защото се получава това, което трябва, и държавата не може да подсигури това, което трябва. Нормално е да има стимулиране и затова са наредбите, в които се указва какъв да бъде размерът за стимулирането. Не можем на тези хора да не им дадем доход, който те заслужават за техния труд. За да задържиш един специалист на държавна работа със средна заплата от 600-700 лв. ...

Да има документ за одитор е много трудно и просто ще нарушим равновесието в професионализма на тази институция. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин Мутафчиев, с голям интерес слушах Вашето изказване и трябва да кажа, че съм съгласна с част от него. Според мен дебатът трябва да се раздели на две и в крайна сметка да решим дали Сметната палата трябва да бъде жертвеният агнец. Първият елемент на този дебат трябва да бъде по принцип как трябва да се формират работните заплати в държавната администрация: дали трябва да бъдат само твърди заплати плюс допълнителни възнаграждения, каквито се полагат за извънреден труд, за прослужено време и така нататък, или трябва да имат твърда и плаваща част, която обаче да бъде регламентирана. Аз лично съм привърженик на втория модел, където плаващата част може да бъде наречена „бонуси”, „премии”, може да бъде наречена всякак. Според мен основният проблем, който прозрях във Вашето изказване и съм съгласна с него, е начинът, по който тази плаваща част се разпределя между различните служители и длъжности в една администрация. Колегата преди мен даде за пример приходните агенции и аз съм абсолютно съгласна с него. Там си има начин, по който се формират въпросните допълнителни възнаграждения, но там също, уважаеми господин Мутафчиев, има проблем не с допълнителните възнаграждения, а с различния размер на тези допълнителни възнаграждения за различните длъжности и служители. Така че това е фундаменталният въпрос – да се изгради система, която да не дава възможност на определени длъжности и служители да взимат с десетки пъти по-малко от други такива, работещи в същата система. В никакъв случай не съм съгласна с Вас, че сега трябва да не го гласуваме това и да кажем: Сметната палата е първият жертвен агнец. Не виждам нищо лошо и Сметната палата да има плаваща част на възнаграждението. И ако то е ясно определено във вътрешните правила – неговият размер по видове длъжности и по критерии, въз основа на които ще се дава, не би се стигнало до аномалии, за каквито Вие говорите. Колкото до представителното работно облекло, смятам, че аналогията е абсолютно неправилна, защото такова представително работно облекло се получава в абсолютно всички държавни организации, учреждения и така нататък. В крайна сметка то зависи от общия размер на бюджета на съответната администрация. Това че някой може да получи 10 хил. лв. за работно облекло – първо, не е възможно, те ще бъдат еднакви размери за различните длъжности, защото така изискват правилата, така че там не може да има неравнопоставеност, каквато се получава с бонусите. Второ, това представително работно облекло ще бъде в размер на бюджета. Ако Сметната палата реши вместо за заплати, да си раздава парите на бюджета за различни видове представително облекло, това също е възможно.

Така вместо бонус, с дрехи...

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, имам само един въпрос към господин Мутафчиев и той е следният: ако става въпрос за аналогия с приходни агенции или с контролни функции на други организации, които са призвани да следят как се изразходват средствата – дали се спазва законът от частни субекти, и съществува елемент на корупция, който би трябвало да бъде избегнат с по-добро възнаграждение, когато някой застава срещу онзи, който може да му даде годишната заплата наведнъж, за да си затвори очите, искам да попитам господин Мутафчиев: Вие този ли случай разглеждате, или го пропускате понеже Сметната палата се занимава с публични институции? Благодаря.

Господин Ерменков, нямам предвид никакъв конкретен случай, а принципа. Искам да отговоря на колегата Николов. Никакви наредби не могат да решат въпроса с начина на разпределение на средствата и стимулирането на главния одитен орган. Кой издава наредбите? Нали законът, нали ние контролираме?! Народното събрание издава ли наредби? За какво говорим?! Извинявайте! Или вътрешните правила? Вътрешни правила са вътрешен контрол от там нататък. Никой друг не ги контролира – за това говоря. Нека и госпожа Стоянова да разбере, казах, че днес е моментът от Сметната палата, не че имам нещо против Сметната палата. Искам да кажа, че там наистина работят добри специалисти. Казвате ми, че съм раздвоен. Въобще не съм раздвоен. Ако погледнете добре разпечатката, ще видите, че аз съм подкрепил да падне този текст в чл. 28. Да, гласувах за отпадането. Така че не приемам обвинение в тази посока. Имам сериозни притеснения обаче, че Вие не сте раздвоени, а сте объркани и ще Ви кажа защо – говоря за господин Николов, за неговата реплика. Какво казвате Вие? Ние ще им даваме дрехи и така нататък.

Уточнете какви дрехи.

Не, сравняваме подхода. Навремето имаше един виц за текезесето: „Събрали се за Първи май да правят отчет и започват: на Иван – цървули; на Драган – риза; на председателя – 500 лв. Всички взели да викат: „Браво, браво, нека ходи гол и бос!” Това ли искаме да направим? Награждаваме едните, на другите даваме големи пари. Нека да се разберем, че когато има ред при разпределение на заплатите в Сметната палата, ще има ред и надолу. Защото, господа, няма такъв, разберете го. Тази система е порочна и тя отърва на повечето политически партии, за да могат по някакъв начин да стимулират хората, които ще правят това, което им се казва. Има начин системата да се направи. Напълно съгласен съм с госпожа Менда Стоянова – това е системата за ръст на работната заплата, включително отчет на тримесечие или на шестмесечие. Това можем да го направим. Що се касае за работните заплати и за увеличението, извинявайте, ако някой ги замрази, бяхте Вие и въпреки това давахте бонуси, а пенсиите и заплатите на всички останали бяха замразени. Пак Ви казвам, имам данни, не искам да ги изнеса, защото всички викате, че това е лична информация и че не бива да се изнася, за хора, които са получавали от министерства – директори на дирекции за една година 86 хил. лв. за участие в комисии. А Вие бяхте замразили заплатите. Тази ли порочна система трябва да оставим, уважаеми господа? РЕПЛИКИ: Кой, кой, кой?

Дайте да кажем всички заедно: „Не на тази система! Ясни правила и откритост! Който получава пари от бюджета, тези пари трябва да се знаят от всички къде са отишли.”.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, прочитайки текста на чл. 30 и то по отношение на първата му алинея, можем да останем с впечатление, че вносителите на законопроекта не са чували, че има Класификатор на длъжностите по икономически дейности в Република България. Именно чрез него се определят както работните заплати, които следва да отговарят и на минималния ранг, който съответства за определени длъжности, и на определения трудов стаж. Аз възразявам срещу текста на чл. 30, ал. 1, който в никакъв случай не подкрепя това да има справедливо разпределение на средствата за месечна заплата, съгласно останалата нормативна уредба в Република България, а, напротив, предлага едно субективно разпределение и то субективно разпределение в правомощие на председателя на Сметната палата. Считам, че следва да се направи редакционна промяна в чл. 30, ал. 1 и думата „председателя” да се замени с думите „Сметната палата”. Считам, че разделно трябва да се гласуват ал. 1 и ал. 2 на чл. 30, тъй като е видно, че в залата има съгласие от всички парламентарни групи по отношение на това дали служителите на Сметната палата могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати или съответно тези допълнителни възнаграждения за постигнати резултати е вече възможно да се отпуснат по смисъла на чл. 28 за награди – били то парични или предметни. Считам, че основните месечни възнаграждения на служителите не могат да се определят субективно от председателя, дори и в рамките на утвърдения бюджет от самата Сметна палата, тъй като за всички длъжности има определени изисквания по длъжностни характеристики, има определени изисквания за заемане на определените длъжности и съответно изисквания за съответния професионален ранг. Затова предлагам, първо, редакционна промяна в чл. 30, ал. 1 и, второ, разделно гласуване на ал. 1 и ал. 2 на чл. 30.

В чл. 30, ал. 1 думата „председателя” да се замени с думите „Сметната палата”. РЕПЛИКИ: Кой от Сметната палата?

Понеже чувам, че има реакция от залата – „Кой от Сметната палата?”, тъй като вече Сметната палата е колективен орган, аз считам, че е най-добре колективният орган да вземе това решение как ще бъдат разпределени възнагражденията на служителите, а не еднолично председателят да ги определя. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Ще се изкажа по чл. 31, а именно „Задължение за опазване на информация”, където председателят, членовете и служителите на Сметната палата са длъжни да опазват класифицирана информация и така нататък, станала им известна по повод изпълнение на техните задължения. В ал. 2 същите тези – „Председател, членове и служители на Сметната палата подписват декларация за опазване на тайната и за неразгласяване на фактите и обстоятелствата по ал. 1.”. Само че тук няма срок, в който да се подпишат тези декларации. Когато в един текст на закона няма конкретен срок, това означава че могат да се подпишат и никога. Между другото, има такива случаи, включително и в Сметната палата. Затова обръщам специално внимание на господин Цонев като шеф на Бюджетната комисия. Господин Цонев, искам да направя едно допълнение към ал. 2 на чл. 31, в която да запишем, че декларациите, които подписват членовете и служителите на Сметната палата за опазване на тайна за неразгласяване на факти и обстоятелства, да има срок за тяхното подписване и той да бъде в деня на встъпване в длъжност. Може да се направи по два начина – или да се добави едно второ изречение: „Декларациите се подписват в деня на встъпване в длъжност”. Може би това е по-правилната редакция. Госпожо председател, моля да го подложите на гласуване, когато му дойде времето. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, своеобразен жест към господин Мутафчиев, който не успя да гласува, за редакционната промяна в ал. 1 – думата „председател” да се замени със „Сметна палата”. Господин Мутафчиев, в рамките на няколко секунди ще обясня, че става въпрос за възможността колективният орган Сметна палата да определя възнагражденията, а не еднолично председателят с някакви субективни свои критерии. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, с ал. 2 дадохме право на допълнително възнаграждение кой както си прецени да получава допълнителна заплата. Не стига, че назначихме партийните функционери, не стига, че им гласувахме големите заплати (шум и възгласи на неодобрение от КБ и ДПС), ами сега...

Когато ме прекъсвате или ме прекъсват от залата, няма да ми се губи от времето, извинявайте много! Уважаеми колеги, ще бъда наистина много кратък. Защо дадохме това право? Какво означава „критерии”, какво означават тези думи? Нищо! Просто хората, които са назначени от Вашите партии като послушковци там, партийни някакви, без да имат ценз да изпълняват тази работа, ще могат не само да вземат по-големи заплати, не само че ще бъдат назначени на места, на които въобще не трябва да бъдат назначени, защото не отговарят на критериите, които досега действаха в закона, които Вие променихте, а на всичкото отгоре ще могат да си определят и допълнителни възнаграждения. Аферим, както казват някои от Вас! Нека са живи и здрави! Партийните функционери ще получават това, за което Вие сте ги изпратили, за добре свършена политическа работа. Точка! Но никой от Вас досега не излезе да опонира на това, което аз казвам. Защо? Защото е факт, колеги. Благодаря Ви.

Без да губя много парламентарно време на уважаемото представителство искам да кажа, че последният приет член събуди в мен едно основателно притеснение за цялостната схема, която се получава. От една страна с едната ръка ги контролираме, че могат да бъдат постоянно изгонени, ако не слушат, а с другата ръка направихме схема за достатъчно бонуси какво се случва, когато партийните функционери слушат. Благодаря.

По чл. 33 има направено едно предложение от народните представители Димитър Главчев и група – за отпадане. Комисията не подкрепя предложението. По чл. 34 има предложение, също неподкрепено от комисията. Предложението на народните представители господин Кадиев и господин Цветков е оттеглено. Има едно предложение, което е направено от народния представител Йордан Цонев, по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Подкрепено е от комисията и отразено в редакцията на чл. 34, дадена от комисията:„Застраховки. Чл. 34. За сметка на бюджета на Сметната палата се застраховат задължително със застраховки „Живот” и „Злополука” председателят, членовете, одиторите и стажант-одиторите на Сметната палата.”

Добре.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители, това е по-скоро въпрос, а не толкова изказване. Защо се налага да застраховаме „Живот” и „Злополука” председателят, членовете и одиторите на Сметната палата? Поправете ме, ако бъркам, но това не са военизирани части, няма да ги изпращаме на мисии, няма да воюват. (Шум и реплики.) Защо? Какво налага това, не мога да го разбера?! Моля, някой да ми обясни. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега Гуджеров, не разбрахте ли за какво става въпрос?!

Лобизъм, лобизъм! Вкарват си някаква далавера – да си направят някаква застраховка и някой да вземе комисионната, господин Гуджеров. (Шум и реплики.) Затова става въпрос. Как не сте се сетили сам? (Силен шум и реплики.) Моля Ви се, точно за това става въпрос. (Реплики.) Ако някой стане да опонира, нека стане, ще го разберем, но няма такъв, защото трябва да признае това, което правят. Далавера, това е цялата работа! (Реплики. Възгласи от ГЕРБ: „Браво!” Частични ръкопляскания.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Иванов, моля да ме извините, но понеже съм първи мандат и още не са ми ясни тези схеми. (Оживление. Смях. Шум и реплики.)

Ще ти се разяснят.

Но след като никой друг не ми обясни, предполагам, че Вие сте прав. Благодаря.

Уважаеми колеги, още веднъж апелирам да преосмислите позицията си, нека да не залагаме подобни схеми в закона. Благодаря.

„Глава пета – Одитна дейност. Правомощия на ръководителите на отделения и одиторите”. Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков, което е оттеглено.

Да. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „Глава пета, наименованието на главата се изменя така: „Одитна дейност. Правомощия и задължения на членовете на Сметната палата, директорите на дирекции и одиторите.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя наименованието на Глава пета. „Възлагане на одитите – чл. 35”. Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 35. Комисията не подкрепя предложението. Оттеглено предложение на народните представители Кадиев и Цветков. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 35 думите „ръководител на отделение” се заменят с „директор на дирекция”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Аз не видях окончателна редакция на заглавието, каквото прочете господин Цонев. Господин Цонев, имате ли окончателна редакция на заглавието?

Няма редакция, да. Добре. Благодаря. Уважаеми колеги, моето изказване е в две посоки. Първата част е за наименованието на главата. Аз и моите колеги сме направили предложение за промяна в наименованието на главата, като освен „правомощия” сме включили „и задължения на ръководители на отделения и одитори”. Ние сме записали „членове на Сметната палата, директори на дирекции”, тъй като директори на дирекции няма гласувани досега. Правя редакционно предложение, госпожо председател, в Глава пета след „правомощия” да се запише „и задължения на ръководителите на отделения и одитори”, защото не може да има само правомощия, трябва да има и задължения, за да изпълняват текстовете по-нататък в тази глава. Втората част на моето изказване ще бъде малко по-обща. Знам, че не ме слушате, знам, че няма да подкрепите нищо от това, което...

Вие ме слушате. Добре, госпожо председател. Вие ще имате възможност да ме оборите. Аз искам да се изкажа по-скоро за повечето от текстовете в тази глава. Каква е същината? Това е същинската част на Закона за Сметната палата, която регламентира нейната дейност. В тази същинска част членовете на Сметната палата изпълняват функции на ръководители на отделения. Техните задължения и права по тези функции са записани във всички останали членове. Ако направите преглед на членовете, ще видите какви задължения и права имат тези членове. Всеки един от тях трябва да издаде заповед за възлагане на всеки одит за своето отделение, трябва да одобри програмата за всеки одит, трябва да свърши редица правомощия, които са му дадени при и във връзка с извършването на одита – като достъп до служебни помещения, изискване на справки, писмени обяснения и така нататък. Същите тези ръководители на отделения трябва да си контактуват с ръководителите на одитираните екипи във връзка с това дали те оказват или не оказват съдействие. Ако отидем на отговорността по чл. 39, ще видите, че същите тези членове и одитори не носят отговорност за причинени вреди. Всичко това показва, че на практика цялата основна одитна дейност, в Сметната палата ще се осъществява от два вида длъжности. Едната е ръководителят на отделение, другата е одиторът. Ако в закона беше предвидено да има други длъжности, те щяха да бъдат записани поне в чл. 39, където отговорност за причинени вреди при упражняване на своите правомощия не носят председателят, членовете и одиторите. Това означава съсредоточаване на цялата власт в ръцете на въпросните ръководители на отделения. Те са хората, които еднолично и пряко ще контактуват с конкретните одитори и ръководители на екипи,, еднолично и пряко ще контактуват с ръководителите на одитираните организации. И накрая, след всичко това, те ще трябва да упражнят и контрол – така е записано в чл. 44, по въпросния одит дали той отговаря на изискванията на програмата, която е записана, дали като качество и документация отговаря, дали отговаря на международните одиторски стандарти и прочие контролни функции. И най-накрая ще го внесат в Сметната палата за издаване на окончателен доклад. Уважаеми дами и господа, за мен това е пълен нонсенс. Това е основният порок на този закон. Трябва да има разделение между правата на контролиращи и вземащи окончателното решение и на тези, които извършват същинския одит на място. В противен случай имаме смесване на отговорности, имаме възможности за влияние и злоупотреби. Не казвам, че това ще се случи. Надявам се, че там ще работят хора, които няма да допуснат това – тези, които работят, но ние в закона създаваме такава възможност.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на ГЕРБ искаме половин час почивка.

„Член 36 – Методология за осъществяване на одитната дейност”. По чл. 36 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадането му. Предложението не се подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Методика за осъществяване на одитната дейност Чл. 36. (1) Одитите се извършват в съответствие с наръчника за прилагане на Международно признатите одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата и друга приета с решение на Сметната палата одитна методика. (2) Актовете по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Сметната палата.” „Член 37 – Правомощия при извършване на одитите”. По чл. 37 има направени три предложения. Първото е от Димитър Главчев и група народни представители – за отпадане на чл. 37. Не се подкрепя от комисията. Второто предложение е от народните представители Кадиев и Цветков. Оттеглено е от тях. Третото предложение е от народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 37 се създава ал. 1 със следния текст: „(1) Членовете на Сметната палата, директорите на дирекции, одиторите по време и във връзка с извършваните одити имат право:” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

„Задължения на ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации”. По чл. 38 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадането на члена. Не се подкрепя от комисията. Има оттеглено предложение от народните представители Кадиев и Цветков. Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 38: - ал. 1 думите „Ръководителите на отделения и одиторите” се заменят с „лицата по чл. 37, ал. 1”. - Създава се нова ал. 3 със следния текст: „При отказ от съдействие за упражняване на правомощията по чл. 37, включително при непредставяне на изисквана информация, председателят, след писмено предупреждение, може да оповести незаконосъобразното поведение на съответните длъжностни лица”. - ал. 3, ал. 4 и ал. 5 стават съответно ал. 4, ал. 5 и ал. 6.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. „Отговорност за причинени вреди”. По чл. 39 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за неговото отпадане. Не е подкрепено от комисията. Има оттеглено предложение от колегите Кадиев и Цветков. Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители: в чл. 39 след думите „членовете” да се добави думата „директорите”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. За членове 38 и 39 се подкрепя текстът на вносителите.

Благодаря, господин председател, че ми дадохте думата, въпреки че въпросите, които задавам, не получават отговор. Отново ще задам един въпрос и ще бъда кратък. Сегашният, действащ чл. 38 има една ал. 3, която отпада. Въпросът е: защо? Защо при извършване на проверка, ако има отказ да се даде определена информация, за да се съдейства в процеса на извършване на проверката, има възможност, предвидена в сегашния закон, да се оповести отказът от даване на такава на информация? Защо го правим? Нека председателят на комисията или органът, или директорът, който извършва проверката, или който и да бил от одиторите при извършване на проверката, ако констатира забавяне, което според него може да е умишлено, да не оповести лицата, които възпрепятстват проверката. Няма никаква драма! Защо е отпаднало това нещо? А отиваме направо в хипотезата, че има възможност той да назначи проверка на лицето отсреща, което и да било то, директно да се извърши проверка. Нека да оставим възможността тези лица да бъдат оповестявани и след това да се извършва проверка. Всичко се случва. Не можем да кажем, че този човек при всички положения е виновен. Или организацията, на която се извършва проверка, може по ред причини да е забавила издаването на исканата информация. Няма драма. Забавена е информацията – оповестява се и след това се пристъпва към проверка на лицето! Какъв е проблемът тук? Защо отпада това нещо? Моля Ви, някой от хората, които са в течение на предложените текстове, ако може, да обясни за какво става въпрос и защо именно това е трябвало да отпадне. Благодаря Ви.

Има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 40 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40. По чл. 41 – отново предложение на колегата Главчев и група народни представители за отпадане на този член. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, когато говорех, че е правено copy-paste, обаче не е внимавано какво точно се копира и какво се пейства, ето един случай, който мога да Ви го представя по-точно с пример. В чл. 41 ал. 1 повтаря текста, който е на сегашния чл. 41. Обаче какво се случва с ал. 2? Ами тя повтаря също едно към едно чл. 41, ал. 2 от действащия закон. Тук е драмата, колеги. В ал. 2 какво е записано? „Лицата по ал. 1 подписват декларация за опазване на тайната и неразгласяване на факти и обстоятелства по чл. 40, ал. 1.” Четейки чл. 40, ал. 1, пише: „В одитите не могат да участват лица, които са роднини по права линия без ограничения…, чиято дейност е свързана със събиране или разходване на бюджетни и други публични средства и с управление…” и така нататък. Уважаеми колеги, къде е тайната тук, в цялата история – Ви питам аз? Кой го е писал това, кой го е копирал, кой го е пействал, за да направи такава грешка? Тук се говори за нещо съвсем различно. Явно господин Гечев в момента е много ангажиран и не ме чува, обаче чл. 40, ал. 1 няма нищо общо с текста на чл. 41, ал. 2, където е цитирано. Питам Ви: какво се е случило? Ами не сте внимавали, уважаеми господа! Не може само да се копира и да се пейства – то се чете, внимава се, вниква се в предложенията. Аз ще Ви помогна сега. Вие говорите не за чл. 40, ал. 1, а за чл. 31! Ако е така, дайте да го гласуваме така. Или може би и това предложение няма да го приемете, защото ние Ви открихме грешката и Ви казваме каква е. Бъдете внимателни! Copy-paste всеки може да прави! Но когато се променя закон, когато със закона се променя философията на една организация, начинът й на работа, когато се вкарват политически фигури, които нищо не разбират, Вие да им оставите един закон, който не работи и който е объркан – е, обяснете ми как ще работи тази организация от тук нататък! Колеги, аз Ви съветвам да вникнете в това, което сега Ви казах и да си коригирате направеното предложение, като внесете редакция в ал. 2 на чл. 41. Благодаря Ви.

Господин председател, колеги! Няма нужда да се прави оратория от 15 минути, за да се каже, че наистина има техническа грешка, която не е отразена при формирането на крайния вариант, за която бяхме информирани. Разбира се тук техническата вина е наша. Член 41, ал. 2 става: „(2) Лицата по ал. 1 подписват декларация за опазване на тайната и неразгласяване на факти и обстоятелства по чл. 31, ал. 1”. Кратко и ясно. Няма проблем. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Гечев, хубаво е, когато свършат дебатите, понеже има стенограма, да вземете стенограмите и да прочетете какво сме Ви казали по предишните текстове и да видите, че и там сме били прави, а не да казвате, че ние тук, просто ей така, си говорим. Ами, хубаво! Ако не бяхме чели внимателно и не го бяхме видели, пак казвам, на едни хора, които не знаят какво ще работят, защото са политически назначени, Вие ще им дадете един неработещ закон. И какво се случва? Тези хора ще си взимат заплата, ще си имат шофьори, секретарки, командировъчни, няма да знаят какво правят там, на всичкото отгоре ще има един закон, който ще ги обърква в работата, която те ще се опитват да имитират. Точка по въпроса. Това е. Целият закон е такъв!

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, аз ще Ви спестя интродукцията copy-paste – секретарки – политически лица, макар и да е вярно. Искам да направя едно редакционно предложение в чл. 41, ал. 2, която към момента гласи: „Лицата по ал. 1 подписват декларация за опазване на тайна”. Отново, уважаеми дами и господа, колеги, не става ясно кога се подписва тази декларация. С цел повече изчерпателност и изчистеност на това, което е останало от закона, предлагам следната редакция: „При сключване на договора лицата по ал. 1 подписват декларация”.

Благодаря. (Шум и реплики.)

Съвсем кратка реплика и в репликата си към господин Гуджеров ще помоля господин Гечев да каже дали ще е съгласен с това предложение, защото преди малко направеното предложение от госпожа Менда Стоянова беше прието. Беше приет срокът. Какво се случва сега? В единия член ще има срок, а в следващия член, който урежда същите неща, няма да има срок. И се получава една колизия. Объркването продължава. Нека да сме наясно дали ще се приеме или не. Затова моля, дори господин Гечев го моля лично, да дойде и да обясни ще приемат ли предложението на господин Гуджеров или не, за да знаем от тук нататък как ще прочете гледането на закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, съгласен съм с Вашата реплика. Напълно Ви подкрепям, че трябва наистина да се вземат мерки за изчистване на закона. Аз още веднъж ще се присъединя към Вашия призив – господин Гечев нека да даде своето становище от трибуната, за да бъде ясно на всички дали работим за изчистваме и конкретизиране на закона или ще го оставим някъде там. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Колеги, по принцип текстът е пределно ясен. Съвсем естествено е, че тази декларация ще се подпише при подписването на договора. Няма логика да бъде шест месеца, след като той е заминал в отпуска, но за да бъдем абсолютно точни, щом настоявате да има и думите „при подписване на договора”, няма никакъв проблем. Приемаме предложението.

По чл. 42 има предложение на господин Главчев и група народни представители – чл. 42 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Георги Кадиев и Борис Цветков оттеглиха предложението си. Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – в чл. 42 думите „отговорния ръководител на отделение” се заменят със „съответния член на Сметната палата” и думите „ръководителя на одитния екип” се заменят с „директора на дирекция”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42. По чл. 43 отново има предложение на господин Главчев и група народни представители – чл. 43 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.

По чл. 44 има предложение на Димитър Главчев и група народни представители – чл. 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложението на Георги Кадиев и Борис Цветков е оттеглено. Предложението на колежката Менда Стоянова и група народни представители гласи: „Чл. 44 се изменя така: (1) Директорът упражнява контрол за съответствие на проекта за одитен доклад с изискванията по чл. 43, оценява доказателствата по отношение на тяхната надеждност и достатъчност и обвързаността им с направените констатации, изводи, оценки и препоръки. (2) В 14-дневен срок от предаването на проекта директорът се произнася с мотивирано писмено решение, с което: 1. одобрява проекта на одитния доклад; 2. връща проекта на одитен доклад с указания за доработване и отстраняване на допуснатите пропуски. (3) В 14-дневен срок от решението по ал. 2, т. 2 ръководителят на одитния екип изпраща преработения проект на одитен доклад на директора за одобрение. (4) При несъгласие с дадените указания ръководителят на одитния екип прави писмено възражение пред отговорния член на Сметната палата. (5) Член на Сметната палата разглежда възражението и се произнася с мотивирано писмено решение, което е окончателно.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев – в чл. 44, ал. 2 изречение второ да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44: „Правомощия на ръководителя на отделение Чл. 44. (1) Ръководителят на отделение упражнява контрол за съответствие на проекта за одитен доклад с приетата одитна програма и международно признатите одитни стандарти. Правата и задълженията на ръководителя на отделение относно контрола на качеството на одитните доклади се определят в наръчника за прилагане на международните одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата. (2) При упражняване на контрола за съответствие по ал. 1 (контрол на качеството) ръководителят на отделението може да върне проекта на одитен доклад с указания за доработване и да определи срок за отстраняване на пропуските. (3) При несъгласие с указанията по ал. 2 ръководителят на одитния екип прави писмено възражение пред Сметната палата. (4) Сметната палата разглежда възражението и се произнася с мотивирано писмено решение, което е окончателно.” По чл. 45 има предложение на народните представители Димитър Главчев и група народни представители – чл. 45 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложението на Кадиев и Цветков е оттеглено. Предложение на народните представители Менда Стоянова и група народни представители – в чл. 45, ал. 4 и ал. 5 думите „ръководителят на отделение” се заменят с „член на Сметната палата, отговарящ за съответния вид одит”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.

Благодаря, господин председател. Колеги, искам да Ви обърна внимание на този член, който много общо дава правомощията на ръководителя на отделение. Независимо от обясненията, които ни бяха дадени в комисията, че те ще бъдат подробно разписани в наръчника за работа, от представители на работната група, които са участвали явно при написването на този закон, а защо не вероятно и бъдещи членове на Сметната палата, а може би сред тях и председател – считаме, че не е нужно да отлагаме толкова много текстове, за да бъдат разписани подробно някъде другаде. Какъв е проблемът да разпишем точка по точка, да дадем срокове в самия законопроект, които да бъдат спазвани? Не мисля, че има някакъв проблем. Още повече... (Реплика от КБ.) Не ме репликирайте от място! Станете на трибуната! От място е много лесно! Тук текстът е много общ и на практика...

Член 44. Имаме предложение да бъде разделено гласуването поотделно на ал. 1 и останалите алинеи, като освен това предлагаме ал. 2 от текста на законопроекта да бъде заменена с алинеи 2 и 3 от нашето предложение с госпожа Стоянова и колегите. За да Ви запозная по-подробно, ще го изчета: „(2) В 14-дневен срок от предаването на проекта – като само тук „директорът” се заменя с „ръководителят” на отделение, така че да може да е съвместим текстът – се произнася с мотивирано писмено решение, с което: 1. одобрява проекта на одитния доклад; 2. връща проекта на одитен доклад с указания за дообработване и отстраняване на допуснатите пропуски.” И ал. 3 от нашето предложение, за да се ориентирате: „(3) В 14-дневен срок от решението по ал. 2, т. 2 ръководителят на одитния екип изпраща преработения проект на одитен доклад на директора за одобрение.” Считаме, че по този начин, с подробното разписване на изискванията ще улесним работата на самите членове на Сметната палата. Предлаганият текст е изключително общ и дава възможност за много тълкувания, неправилно прилагане и оттам за съмнение в обективността и спазване на самата процедура. Така че предложението, което правим, да бъде възприето, за да бъдем по-изчистени чисто процедурно. Надявам се, че ще го приемете. Благодаря.

Не, напротив.

Уважаеми господин председател, уважаема колежке, не може в момента да правим наръчник на Сметната палата, където да се разпишат подробности. Вие сте права, че трябва да са описани – точно по какъв ред ще бъде извършено одитирането и на какви принципи. В заключителните разпоредби сме дали, в комисията обсъдихме и приехме, че това е 6-месечен срок. Все пак да напомня, че, за голямо съжаление, в досега действащата Сметна палата, в закона, който Вие сте приели, сте им дали 3-месечен срок да разпишат тези правила. До момента, днес е 27 март, часът е 14.10, такъв наръчник няма – четири години по-късно. Нека да оставим „компетентните органи в Сметната палата до 6 месеца” и ние ще изпълним закона, и ще Ви докладваме в Парламента. Основателни са изискванията – този наръчник в 6 месеца, и да бъде приложено. В този си вид законът си изглежда отлично.

Господин Гечев, няма да коментирам Вашето съмнение в компетентността на народните представители. Явно членовете на Сметната палата са доста по-компетентни. Може би Вие ги познавате и затова твърдите това. Ние тук не написваме наръчник, просто помагаме бъдещата дейност на бъдещите Ви членове, които ще изберете. Поставяме четиринадесетдневен срок, за да може одитираните обекти, най-общо казано, да имат право да излагат своите възражения, своите тези. Какъв е проблемът? Не мога да разбера от какво се страхувате? Относно наръчника – да, прав сте. Както ни споделиха в комисията членове на Вашата работна група, подчертавам, вероятно бъдещи членове на Сметната палата, в Германия такъв наръчник е изработен за девет години. Нали така?

Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване, защото, първо, голяма част от колегите току-що влязоха в залата. Освен това не съм убедена, че колегите в залата разбраха всъщност какво гласуват, още повече че направих предложение, което Вие не допуснахте за гласуване в залата. Начинът, по който гласувахме това предложение, изключва част от моето предложение за редакционна поправка на основния текст.

Аз искам по чл. 45.

Господин председател, първо, да се извиня, че преди малко обърках дебатите. Господин председател, благодаря Ви, че ми дадохте думата. Уважаеми колеги, гласувах „против”, защото от предложения от комисията текст, първо, той копира стария закон, но в ал. 5 отпадат едни изисквания, които да придружават мотивираното заключение по възраженията, които трябва да се направят в 14–дневен срок. Те трябва да бъдат придружени с писмени мотивирани предложения за изменения на констатации, изводи, оценки или препоръки. Значи отпадат „констатации, изводи, оценки и препоръки, които трябва да бъдат мотивирани”. Защо? Защото политическите лица, които ще назначите, не знаят за какво става въпрос. Ето, това е! Не стига, че направихте закон за хора, които не знаят какво правят и какво ще правят в Сметната палата, ами отразяхте и изискванията те да правят мотивирани предложения. Ами как ще направят мотивирано предложение като не знаят за какво става въпрос? Това е някакъв пълен абсурд! Защо махате това, колеги? Кажете ми какво толкова Ви пречи това нещо? Иначе щях да подкрепя предлагания от комисията чл. 45, но така няма как да го подкрепя, защото тук се премахва експертното начало в процеса. Защо правите това нещо? На кой угаждате толкова много? Казах Ви още в началото: кажете кои са хората, да ги гласуваме поименно и всичко да приключи. Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, по чл. 46 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 46 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Има предложение от народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков, което е оттеглено. Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители – в чл. 46, ал. 1 думите „ръководителят на отделение” се заменят с „член на Сметната палата, отговарящ за съответния вид одит”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. По чл. 47 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 47 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47. По чл. 48 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 48 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители – в чл. 48, ал. 1 и ал. 2 думите „ръководителят на отделение” се заменят с „член на Сметната палата, отговарящ за съответния вид одит”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.

Предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 49 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Менда Стоянова и група народни представители – чл. 49, ал. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от Йордан Цонев и Румен Гечев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49: „Мерки при нарушения на режима на обществените поръчки Чл. 49. (1) Когато са констатирани нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки, одитният доклад в частта за нарушенията на процедурите се изпраща на Агенцията по обществени поръчки и на Агенцията за държавна финансова инспекция в 7-дневен срок от приемането на одитния доклад, за предприемане на съответните действия. (2) Одитните доклади по ал. 1, приети с решение на Сметната палата, представляват официален документ, въз основа на който органите на Агенцията за държавна финансова инспекция образуват административнонаказателно производство. При необходимост органите на Агенцията за държавна финансова инспекция могат да събират доказателства по реда на чл. 13 от Закона за държавната финансова инспекция, без да е необходимо възлагането на финансова инспекция за същия обект.” Има предложение от Димитър Главчев и група чл. 50 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.

Благодаря, господин председател. Моето изказване е по-скоро апел към колегите от лявата част на залата да подкрепят предложението, което сме направили в чл. 49 за отпадане на ал. 2. Защо апелирам за подкрепа? Защото, уважаеми колеги, сега ще се обърна към Вас, забележете, господин Хамид, за Вас обяснявам специално, на практика се отнемат правомощия на Сметната палата. По сега действащия закон одиторите в крайна сметка завършват своите доклади, ако има установени нарушения, с издаване на актове и наказателни постановления. С редакцията, която ни се предлага в момента, се предлага одиторите да си работят, да си напишат един доклад и оттам нататък да не се интересуват какво се случва, а да прехвърлят последващата част от изпълнението и съответно санкциите при неизпълнение на Агенцията за държавна финансова инспекция. Защо? Нима ДФИ няма достатъчно други задължения? Защо го правите? В комисията не успяхте да ни убедите. Ние считаме, че е нормално след като един орган извършва цялостната дейност по проверка, в крайна сметка да наложи и санкции при съответно неизпълнение. Така че апелирам, колеги, да преосмислите и да ни подкрепите. Благодаря предварително на колегите по средата.

Господин председател, уважаема колежке! Напротив, причината да прехвърлим това задължение към Държавна финансова инспекция е много ясна – да няма дублиране на функции, каквито стават по сегашния закон, тъй като все пак не бива да завършва процесът. По тази логика тогава Сметната палата трябва да завърши съдебно процеса и да осъди, когато има нарушение на закона. Тоест, внасям уточнение: комисията не прие това предложение, тъй като искаме да разграничим функциите на Държавната финансова инспекция и Сметната палата. Държавните институции взаимно се допълват, а не бива да се дублират. Благодаря Ви.

Уважаеми проф. Гечев, отново няма да се съглася с Вас поради една проста причина: в такъв случай дайте да отнемем правомощия на НАП, на НОИ и на други институции от този тип, да не продължавам да изреждам всички видове комисии, които съществуват в държавата, да им отнемем правомощията, а в крайна сметка да не съставят актове и да не налагат санкции при евентуални нарушения. Какъв е смисълът и каква е разликата? Не успяхте да ни убедите. Или може би имате идея, че ще създавате някаква специална друга агенция, като впоследствие ще отнема правомощия от НАП, от НОИ, от Комисията за защита на потребителите и така нататък, да не изреждам всички комисии? Няма логика.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, въвеждането на ал. 2 в чл. 49, която сме предложили да отпадне, е крачка назад. Когато Сметната палата извършва одит на съответствието, което представлява одит на финансовото управление по законосъобразност, в рамките на този одит тя прави и проверка на някои от обществените поръчки, които са проведени и сключени договори за проверявания период. Прави се извадка от обществените поръчки, прави се проверка на извадка от тези обществени поръчки. Тогава, когато в хода на проверката се констатират нарушения на Закона за обществените поръчки, те се записват в доклада. След приключване на съответния одит досега одиторите съставяха акт за нарушение по Закона за обществените поръчки и председателят издаваше наказателното постановление. По тази схема много министри, заместник-министри и главни секретари бяха глобени именно за нарушения на тези обществени поръчки. Сега те няма да правят това, ще продължават да извършват проверка на конкретните обществени поръчки, защото това е задължително при одита на съответствието, но когато констатират нарушения на закона, ще изпращат доклада на Агенцията за финансова инспекция, която ще трябва да довърши производството. Какво ще направи Агенцията за финансова инспекция? Това, което правеше и преди 2010 г. Тя отново по същите обществени поръчки ще влезе на проверка, нейните хора ще направят отново проверка и тогава ще констатират още веднъж фактите и обстоятелствата и ще съберат доказателства, ще направят акт за нарушения и наказателни постановления. Това е дублиране, господин Гечев, а не това, което беше в досегашния закон. Това е дублиране на функции! Защото Държавната финансова инспекция си има достатъчно друга работа по сигнали отново за обществени поръчки, както и планова дейност, която извършва при оценка на риска, за да се затлачва и с допълнителна работа и да върши повторно нещо, което вече е свършено от одиторите на Сметната палата. Това е дублиране! За мен това е губене на времето на държавните служители, но може би има друга цел. Когато се изпрати на Държавната финансова инспекция – между другото такава беше и практиката преди 2010 г., която Вие възстановявате, много често Държавната финансова инспекция не може да стигне до тези проверки и да приключи с актове за нарушение, те остават на опашката и чакат, може и никога да не бъдат направени или никога да не бъдат глобени лицата, извършили това нарушение. Това ще се случи с въвеждането на тази ал. 2 в чл. 49. Аз не виждам причина да „щадим” одиторите да не приключат с необходимите документи, актове и наказателни постановления – това, което преди това са направили като одит и са събрали съответните доказателства. Затова Ви моля да подкрепите предложението, което съм направила с моите колеги ал. 2 в чл. 49 да отпадне. Разбира се, това е във връзка с една разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби за промяна в Закона за обществените поръчки и да оставим правомощието на одиторите на Сметната палата, след като констатират нарушения, да довършат процедурата, като съставят на виновните лица актове за нарушения и издадат наказателни постановления за глоби. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Ще направя едно много кратко изказване. Уважаеми колеги, когато говоря, че нещо е копирано, съм абсолютно прав. Сега ще Ви приведа още един факт. Тук, между другото, господин Гечев, интересното е, че може би някаква носталгия тегли хората, които са писали този закон, към времето на господин Жан Виденов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И ще Ви кажа защо! Защото, уважаеми колеги, при преписването на чл. 49 са използвани материали от онова време, когато е съществувал Държавен финансов контрол. Този Държавен финансов контрол го няма може би повече от десет години. Значи че не само че преписвате от старите, ами връщате България в онова пагубно за страната време, когато господин Виденов беше министър-председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това правите Вие. Защо връщате Държавния финансов контрол? И в един момент се опитвате да го маскирате с Държавна финансова инспекция. Колеги, хубаво преписвате, ама гледайте какво преписвате в крайна сметка! Бъркате членове, имена на институции. Откога няма Държавен финансов контрол, господин Гечев, кажете ми Вие? Откога няма Държавен финансов контрол, който Вие сте сложили тук и после се опитвате да го поправите? Не мога да разбера какво е това нещо – да връщате страната към онова време! Ако това е примерът за онова време, затова хората са против Вас, затова стачкуват! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото ще съсипете държавата. Всеки ден в продължение на може би 250 дни вече се стачкува, всеки ден, всеки ден! (Шум и възгласи на неодобрение от КБ и ДПС.)

Я си сядай!

А това, че Вие в момента се хващате за думата, показва Вашето безсилие да станете и да обясните глупостите, които сте сътворили в този закон! Точка! (Ръкопляскания и възгласи „Браво!” от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател! Процедурата е следната. Не, не се сърдете на господин Иванов, той очевидно е имал трудно детство. (Смях в КБ и ДПС.) Предлагам да се прекратят разискванията, тъй като започваме да разказваме за хан Аспарух, Крум и други ръководители в историята на България. Затова нека се върнем професионално на това, което обсъждаме и да гласуваме.

Може ли думата за лично обяснение?

Обратно процедурно предложение!

Благодаря Ви, господин председател. Действително в залата е шумно и това направи невъзможно Вие да видите и да чуете, че имаше народни представители, които искат процедура за обратно предложение. Считаме, че не следва да бъде прекратен дебатът. Следва да се чуят всички аргументи по отношение на контролната и одитната дейност на Сметната палата и издаването на актовете по Закона за административните нарушения и наказания. Това действително е важна тема с оглед на предстоящите текстове. Затова предлагам да не се прекратява дебатът. Плюс това има записани, мисля, господин председателю, и други колеги народни представители за изказване. Аз лично искам да направя изказване по текстовете на параграфа, който разглеждаме в момента. А по отношение на това, че се позволява в залата еднопартийно да се диктува дневният ред дори и по процедурни въпроси, видим е сантиментът към онова време, но все още сме 2014 г., за радост не сме се върнали тогава, когато партията и държавата бяха едно и също. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Накажете ги, господин председател.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против текста на чл. 49 поради няколко причини. На първо място, че се отне възможността на Сметната палата да констатира нарушения и след констатациите си да издава актове. Гласувах „против”, защото виждаме една непоследователна правна техника и несъобразяване на вносителите на този законопроект и с волята на Министерския съвет. На Министерския съвет, който, дами и господа управляващи, подкрепяте! За какво става въпрос? Паралелно с текстовете на чл. 49, и в съответствие с тях, в Преходните и заключителни разпоредби се предлага отпадане на текста на чл. 127в от Закона за обществените поръчки. Дотук, добре. Факт е обаче, че Законът за обществените поръчки предстои да се разгледа през тази седмица в програмата на Народното събрание и там Министерският съвет, който Вие подкрепяте, не е предвидил подобна хипотеза. С това гласуване в момента Вие бламирате ли собствения си Министерски съвет, собствения си вицепремиер госпожа Бобева – ресорен по отношение на обществените поръчки, и собствения си министър госпожа Зинаида Златанова?! Дали знаете какво направихте току-що – по поръчка на партийните Ви другари, да гласувате против нашето предложение. (Реплики от КБ.) Току-що направихте възможно Сметната палата да не може да издава наказателни постановления по Закона за административните нарушения и наказания – грубо нарушаване, не само на логиката на Закона за Сметната палата, а и на Закона за нормативните актове. (Шум и реплики от КБ.)

Благодаря, господин председател. Гласувах „против” член четиридесет и...

Той се изказа.

Уважаеми колеги, по чл. 51 има предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 51 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на колежката Менда Стоянова и група колеги – в чл. 51 цифрата „46” се заменя с „47”, тоест от чл. 36 да стане до чл. 47, включително. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51: „Прилагане на Административнопроцесуалния кодекс Чл. 51. За неуредените въпроси в производството по чл. 36-47 се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.” Член 52 – Финансов одит. По чл. 52 има предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители – чл. 52 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Колегите Кадиев и Цветков оттеглиха предложението си. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители: „В чл. 52: – ал. 7 думите „ръководителят на отделение” се заменят с „член на Сметната палата, отговарящ за съответния вид одит”. – ал. 10 думите „ръководител на отделение” се заменят с „директор на дирекция”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев по чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 52 се правят следните изменения: „1. В ал. 1 т. 2 думите „чийто бюджети надхвърлят 10 млн. лв.” да се заличат. 2. Ал. 2 да отпадне.” Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52: „Финансов одит Чл. 52. (1) Сметната палата извършва финансов одит на: 1. годишните финансови отчети на бюджетните организации първостепенни разпоредители с бюджет, на бюджетните организации – второстепенни разпоредители с бюджет, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони; 2. годишните финансови отчети на общините; 3. други финансови отчети, когато това е предвидено в закон. (2) Финансовите одити се извършват по реда на този закон, актовете за неговото прилагане и Международно признатите одитни стандарти. (3) Периодичните отчети за изпълнението на бюджетите на лицата по ал. 1 се предоставят на Сметната палата за осъществяване на контрол, оценка на риска и предварително проучване във връзка с одитите. (4) Срокът за представяне в Сметната палата на отчетите по ал. 1 се определя от министъра на финансите съгласувано със Сметната палата. (5) При непредставяне или при представяне след срока по ал. 4 или при отказ за заверка на отчетите по ал. 1 председателят на Сметната палата уведомява министъра на финансите за предприемане на конкретни действия в съответствие със законовите му правомощия. (6) Възлагането на финансов одит по ал. 1 се извършва със заповед на ръководителя на отделение. (7) Ръководителят на одитния екип изготвя одитен доклад и становище за извършения одит със заключение за заверка или за отказ от заверка на съответния отчет. Одитното становище за заверка на финансов отчет може да бъде: 5. одитно становище за заверка без резерви; 6. одитно становище за заверка без резерви с обръщане на внимание; 7. одитно становище за заверка с резерви; 8. одитно становище за отказ за заверка. (8) Основанията за формиране на одитно становище при финансов одит се уреждат с Международно признатите одитни стандарти. (9) Докладът и становището по ал. 7 се проверяват и одобряват от съответния ръководител на отделение. (10) Сметната палата приема одитните доклади и становища. (11) Докладът и одитното становище се връчват на ръководителя на съответната организация. (12) В случай на отказ от заверка на финансов отчет председателят на Сметната палата уведомява министъра на финансите, който може да предприеме мерки по чл. 107 от Закона за публичните финанси. Когато одитът се отнася до второстепенен разпоредител с бюджет, одитното становище се изпраща и на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.”

Ако позволите, господин председател, една малка корекция. След ал. 7 числата: „5, 6, 7 и 8” се заменят с „1, 2, 3 и 4”. Извиняваме се, техническа грешка.

Уважаеми колеги, считам, че трябва да преразгледате Вашето становище, защото предложението, което сме направили, касае чл. 52, т. 2. Връща се една стара практика за финансов одит, забележете, на годишните финансови отчети на общините, чиито бюджети надхвърлят 10 милиона. Първо, колеги, това са приблизително над 160 общини на територията на България. Кому е нужно да се хаби държавен и времеви ресурс, за да се одитират толкова много общини – това са командировъчни и друг тип разходи, още повече че финансовите одити в своята същност не отнемат повече от пет дни, в най-добрия случай? Кому е нужно да се прави това, още повече че по системата „СЕБРА” ежеминутно се получава информация за движението на финансовите потоци, за движението на всеки вид плащане, което се извършва от всяка организация? Защо само финансов одит? За да оправдаете разширяването на състава на членовете от три на девет ли? Поради някаква друга причина ли? Кому е нужно това губене на време и тази загуба на ресурс? Това не е ясно! Защо се прави? Ако ще правите одит, нека да бъдат одитирани по всички видове одити. Защо само финансов? Още повече че такава информация може да се получи по всяко време, ако някой има нужда от нея. Това е излишно! Излишно губене както на времето, така и на ресурса на една изключително сериозна институция, каквато е Сметната палата, която на практика има достатъчно други задължения, още повече с правомощията, които им се вменяват и с този закон, за да се занимават и с това. Може би имаше смисъл, когато в първоначалния текст на закона имахте изискване за създаване на отделение по места, тоест на регионален признак, така както беше преди 2010 г. Тогава би имало смисъл, за да може да намирате работа на одиторите, които са там, но сега с промяната – какъв е смисълът на това? Просто да намираме допълнително работа, да харчим допълнително ресурс. Явно за Вас финансовата стабилност на държавата не е приоритет. Съжалявам!

Благодаря, уважаеми господин председател. Колеги, това е поредната грешка, която правите. Става дума за малките общини. Под 10 милиона бюджет имат над 150 общини. Заверката на финансовите отчети представлява проверка на това дали чисто счетоводно правилно разходите и приходите са отнесени по сметките и параграфите. Това е заверката на финансовите отчети. В две трети от тези общини с бюджети до 5-6 милиона 90% от бюджетите са за работни заплати. Няма какво да проверяват, само ще си губят времето там! Няма никакъв смисъл от това, защото Вие самите също сте оставили в текста на закона, че се правят периодични оценки и се прави текуща проверка в резултат на тези анализи и оценки. Това беше смисълът – да не се ангажира излишно ресурс от хора, които могат да бъдат насочени да правят истинските одити на изпълнението или одити на финансовото управление, а те ще си губят времето в тези малки общини. Аз мога да Ви цитирам: милион и половина е бюджетът на община Якимово, Монтана; милион и шестстотин е бюджетът на община Опан, Стара Загора и там ще вървят всяка година хора и ще губят дни, за да може да сложат един печат за това, че 90% от този бюджет е отчетен по Фонд „Работна заплата”, по осигуровки и други плащания към него. Този ресурс, господа, излишно ще се губи в Сметната палата! Но може би причината е, че ще има допълнителни назначения на хора по места! Ако трябва да им създаваме работни места и работни заплати, бих Ви разбрала, но нека не ги караме да правят заверка на финансови отчети, което е безсмислено на опростен бюджет – тук има кметове на малки общини, могат да кажат, а да ги караме на същите тези общини след анализ на риска да влязат и да направят одит на финансите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ДПС искам 20 минути почивка.

Член 53 – „Доклади със становища по отчети за изпълнение на бюджети”. Предложение на Димитър Главчев и група народни представители – чл. 53 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. По чл. 54 има едно предложение на същите народни представители – чл. 54 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. По чл. 55 има предложение от колегата Димитър Главчев и група народни представители – чл. 55 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. По чл. 56 има предложение от същите народни представители – чл. 56 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. По чл. 57 има предложение от същите народни представители – чл. 57 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. По чл. 58 има също едно предложение от същите народни представители – чл. 58 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги народни представители, изказването ми е по текста на чл. 53. Вярно е, и досега практиката е такава, че всички институции, посочени в чл. 53 – Министерският съвет, Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и така нататък, представят след одобряването им отчети за изпълнение на съответните бюджети. Такива доклади се подготвят не само по отношение на изпълнение на бюджета на съответната институция, но и по отношение на дейността й. Така записан текстът обаче не дава никакъв ред, по който ще се случва това, ако тези отчети за изпълнението на бюджетите, съответно това важи за отчетите за изпълнение на дейността на тези институции, не бъдат приети. Вероятно трябва да поговорим по този въпрос, защото такъв прецедент вече имаше, и то по отношение на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тази година в Комисията по здравеопазването – все още не е разгледан в пленарната зала, беше отхвърлен отчетът за изпълнението на бюджета и съответно отчетът за изпълнение на дейността на Националната здравноосигурителна каса. В тези случаи, питам и моля вносителите да ми отговорят, какво ще се случи и какви доклади или становища по отчетите ще изготви Сметната палата, след като органът, който следва да контролира тези институции, който избира ръководство, който предлага нормативната регламентация на дейността и по отношение на бюджета, е отхвърлил отчетите както за дейността им, така и отчета за изпълнение на бюджета? Не е ли редно, уважаеми колеги, тук да се запише текст какво се случва в моментите, когато Народното събрание например не приеме тези бюджети, въпреки че в конкретния случай, за който говоря по отношение отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е заверен от Сметната палата? Аз се надявам и господин Гечев, и господин Цонев, а и останалите вносители да отговорят на този въпрос. Не бива да създаваме правни норми, които ще доведат до хаос в системите, до хаос по прилагането и до колизията с други закони, като Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, като Закона за здравното осигуряване в частта, касаеща тази институция, както и за бюджета на Националния осигурителен институт. Очаквам, че под формата на реплика господин Цонев или господин Гечев ще ми отговорят. Благодаря.

„Глава шеста – Отчетност и контрол върху дейността на Сметната палата”. Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста. По чл. 59 има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадането на чл. 59, което не се подкрепя от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 60 – същото предложение от същите народни представители. Не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 61 – същото предложение от Димитър Главчев и група народни представители. Не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 61 има направено същото предложение от госпожа Менда Стоянова и група народни представители. Също не е подкрепено от комисията. Предложение от народните представители Цонев и Гечев, подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 61: „Отчет за дейността на Сметната палата Чл. 61 (1) В срок до 30 септември на текущата година председателят на Сметната палата внася в Народното събрание отчет за дейността й за предходната година. (2) Отчетът се публикува на интернет страницата на Сметната палата. (3) Отчетът по ал. 1 се разглежда от Народното събрание.” По чл. 62 няма направени предложения, с изключение на това от Димитър Главчев и група народни представители за отпадането на чл. 62. То не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя. Това е цялата Глава шеста.

„Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на Глава седма. Предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 63. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 63: „Чл. 63. (1) За нарушение по чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 54 виновните лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 10 000 лв. (3) При възпрепятстване на проверката по чл. 38, ал. 3 на виновното лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (4) Глобите и имуществените санкции по ал. 1, 2 и 3 се внасят в приход на държавния бюджет.” Предложение на колегите Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на чл. 64. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.

Благодаря, уважаеми господин председателю. Само напомням на колегите от залата, че и при дебатите по Изборния кодекс имаше подобни крясъци, писъци и други такива звуци, ...

...и тогава не се чуваха аргументите ни. Виждате какво се случи. (Оживление в КБ.) Сега отново – няколко поредни изказвания. Обръщам внимание на липсата на синхрон между текстовете в законопроекта. Преди малко в предходни параграфи приехме, че при извършване на одит се спазват правилата по АПК. Сега в Глава седма „Административнонаказателни разпоредби” – това е административнопроцесуален кодекс за другите специалности, не юристи, става ясно, че актовете за констатиране на нарушения, съставянето, издаването и обжалването ще се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. По-нататък, в Преходните и заключителните разпоредби има текстове, които променят текстове от други действащи закони. Затова моят въпрос към вносителите е: господа, давате ли си сметка дали няма да забъркате някоя правна каша по отношение на издаването и обжалването на административнонаказателните постановления? Не може веднъж да се образуват и извършват проверките от одиторите по един ред, актовете да се издават по друг и всъщност в Закона за Сметната палата да са записани текстове, които препращат към трети ред! Мисля, че това ще породи много сериозни противоречия по отношение на издаването и обжалването на тези актове в едно административно производство. Апелирам, преди да гласувате, уважаеми колеги, особено юристите, да се замислите по този въпрос. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Ще бъда максимално кратък. Имам едно предложение – ако се приеме, разбира се: да бъде намален маржът между минималната и максималната глоба по чл. 63. Тук е записано – глоби от 2000 до 10 000 лв. и от 1000 до 5000. Това са глобите, уважаеми колеги, по чл. 38, ал. 1 и 2 – ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации. Те могат, съгласно чл. 38, да не окажат съдействие на ръководителите на отделенията и оттам да осуетят проверката. Защо, ако има съмнения и трябва да се направи проверка в една организация, да оставяме глоба от 2000 до 10 000 лв.? Нека да намалим маржа, нека да бъде примерно от 5000 до 10 000 лв., за да може тези хора да знаят, че ще носят отговорност и ще бъдат наказани, а не според това кой какъв е да оставим възможността избирателно да бъдат наказвани – едни с 2000, а други с 10 000 лв. Това е предложението ми. И в миналото, и в това Народно събрание нееднократно сме предлагали именно тези разлики да бъдат смалявани максимално, за да може да се постигне превантивният ефект, а не евентуално в бъдеще едно лице, което може да бъде наказано, да знае, че може да се измъкне с ниска или с по-голяма глоба. Това е предложението ми – мисля, че е логично и се надявам да бъде подкрепено от колегите: маржовете да бъдат намалени – вместо от 2000 на 10 000, да бъде от 5000 на 10 000; и от 1000 на 5000 да бъде от 3000 на 5000. Благодаря Ви.

Да!

Благодаря, господин председател. „Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението. По § 1 има направено едно предложение на народните представители Димитър Главчев и група, за отпадане на § 1. То не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението. По § 2 има предложение на народните представители Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на § 2. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 – същото предложение от същите народни представители. Комисията не подкрепя това предложение. И едно предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков, което беше оттеглено в залата. И трето предложение – на народните представители Цонев и Гечев, което не е подкрепено по т. 1, а е подкрепено по т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.

А тя е в т. 1: „В ал. 1 след думата „палата” се добавя „по реда на чл. 6 от този закон”.” Сега редакцията на § 3: „§ 3. (1) В срок до един месец от влизането в сила на закона Народното събрание избира председател и членове на Сметната палата. (2) До избирането на председател избраните по реда на отменения Закон за Сметната палата председател и заместник-председатели изпълняват задълженията си.”

Оттегляме го.

Има предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков за нов § 3а, което е оттеглено. Има предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от нашия правилник за създаване на нови параграфи 4, 5 и 6, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага създаването на нови § 4, § 5 и § 6 със следното съдържание: „§ 4. Пълномощията на членовете на Консултативния съвет на Сметната палата се прекратяват от датата на влизане в сила на закона. § 5. В срок до един месец от избирането на председател и членове организационната структура на Сметната палата се привежда в съответствие с изискванията на закона. § 6. В 6-месечен срок от избирането на председател и членове Сметната палата приема наръчник за прилагане на международните одитни стандарти и одитната дейност на Сметната палата.”

Аз имам сумарно време по трите параграфа, или как?

Питам какъв е редът.

Да, това е ясно. Господин председател, понеже се докладваха заедно трите параграфа 4, 5 и 6, и по трите имам изказвания, затова питам дали разискванията в момента са по § 4, или общо ги обсъждаме?

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, според мен текстът по § 4, който сте ни предложили, не е особено изряден от гледна точка на правната техника. Никога досега, в който и да било приет закон на Народното събрание, в който и да е състав, няма текст, че незавършените производства, или в случая одити, по които докладите не са връчени, но по тях се е работило, се довършват по реда на законопроекта, който в момента разглеждаме. Считам, че няма никакъв смисъл процедурата и цялата дейност, която е извършена по одита, и всички проверки... (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)

Ние говорим за новите параграфи 4, 5 и 6.

Параграф 4 по вносител не съм го докладвал.

Съжалявам, грешката е моя.

Господин председател, по § 4 по вносител има предложение от народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който се преномерира и става § 7. По § 5 има предложение за отпадане от същите народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8. По § 6 по вносител има предложение за отпадане от същите народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители пак за отпадане на § 6. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9. Бих могъл да прочета и следващото, ако не възразявате.

По § 7 има предложение на народния представител Димитър Главчев и група народни представители за отпадане на § 7. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя. Но тук искам да кажа на колегите в залата, че когато гласувахме в комисията, сме допуснали грешка – господин Главчев и колегите са прави. Този параграф трябва да отпадне, тъй като Законът за публичните финанси може да бъде променян само със Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси и с никакъв друг закон. Има изрично записан текст. Затова ще помоля тук, в залата, да подкрепим предложението на колегата Главчев и групата народни представители за отпадане на този параграф.

Да.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, както преди малко в своето изказване Ви обърнах внимание за текстовете на § 4, сега отново го правя, тъй като това е изключително важна преходна норма, която има отношение към цялата работа до момента на одитните екипи на Сметната палата. Текстът на § 4 е следният: „§ 4. Незавършените одити и одитите, по които докладите не са връчени до влизането в сила на закона, се довършват по реда на този закон”. Обръщам внимание отново, и тук апелирам юристите да слушат внимателно и се надявам да ме подкрепят, че няма друг закон – устройствен, процесуален, който да вменява правомощия на новосъздадени органи да прекратяват, в случая одитно производство, и да го започнат отначало. Прекратяване се налага, защото незавършените и връчените до влизането в сила на закона няма как да се довършат по новоустановения ред на този закон, защото производството е вървяло по друг начин, по друг ред, дори основанията за одита на Сметната палата се довършват по настоящия ред. Аз моля да ме чуете много внимателно и експертите от Комисията по бюджет и финанси моля да не коментират, защото считам, че мястото, на което стоят, не им дава това основание да правят реплики на народни представители. По отношение на незавършените одити. Уважаеми колеги, ходът на процедурата на незавършените одити се открива по един начин и по един ред. Всички документи, които се представят по отношение на тази одитна процедура, и цялата дейност на одитния орган следва да бъде преустановена, ако сега приемем текста, който са ни предложили за § 4. Повтарям отново – няма в българското законодателство такъв текст в който и да е друг закон, който да промени цялата дейност на подобна институция – било одитна или всякаква друга, която извърша проверки. Във всички производства проверките се довършват по реда на закона, по който са започнали. Считам, че няма аргументи, които да бъдат изложени от вносителите, и те да са в обратната посока. По отношение на § 5 и аргумент на казаното от мен по § 4. Предложеният текст от вносителите по отношение на заварените актове, приети при действието на отменения Закон за Сметната палата, запазват действието си, доколкото не противоречат на изискванията на този закон. Уважаеми дами и господа, уважаеми господа вносители, това е нонсенс. При всички положения те ще противоречат на този закон, защото той е новоприет закон и изменя дори самата процедура. Преди малко Ви обърнах внимание, че досега одитната дейност на Сметната палата се е движила по един ред. В момента с промените, които гласувахте, се променя редът и по отношение на прилагането на правилата на Административнопроцесуалния кодекс, и по отношение на прилагане на правилата на Закона за административните нарушения и наказания. Страхувам се, че ако не се чуят аргументите и не се намери добро решение, цялата одитна дейност на всички започнати и недовършени в момента производства ще трябва да бъде прекратена и всичко да започне отначало. Това безспорно няма да спести публичен, финансов и кадрови ресурс. (Силен шум в КБ.) Уважаеми господа, няма нужда да крещите. Председателят, преди да започна своето изказване, напомни, че времето ще се счита за трите параграфа. Господин председател, мисля, че имам време.

Благодаря, господин председател. В никакъв случай не трябва да допускаме подобна промяна, защото след това за обжалването на издадените актове ще има безброй съдебни решения, които ще се движат по различен ред – по реда на стария Закон за Сметната палата, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, по реда на ЗАНН и ще стане сериозно объркване в правния мир и по начина, по който ще се прилага новогласуваният Закон за Сметната палата. Считам, че ако има воля и от вносителите – да отложим текстовете на тези параграфи и отново да помислим за правна редакция, която да е достатъчен гарант, че няма да има нарушения на процедурите, че процедурите и актовете, които са приети в момента, ще влязат в сила и ще породят действия. Ако има лица, които следва да бъдат санкционирани, ще бъдат санкционирани, а тези, които искат да обжалват актове по проверки, ще могат да го направят. Затова въпросът ми към господин Цонев е по отношение на параграфи 4 и 5: дали ще има разбиране у вносителите за отлагане на гласуването и изчистване на текстовете, така че да създадем работеща правна норма? По отношение на § 6. Уважаеми дами и господа, когато обсъждахме текстовете на членове 50 и 51, направих изказване по отношение на това, че се прави промяна в Закона за обществените поръчки, като се отнемат правата на одиторите от Сметната палата. Параграф 6 е точно в тази посока. Тогава зададох въпроса дали някой от вносителите е коментирал текстовете на § 6 с представители на Министерския съвет за отмяна на чл. 127в в Закона за обществените поръчки,. Напомням, че в нашата законодателна програма е внесен Законът за обществените поръчки, който не предвижда промяна и отмяна на чл. 127в – законопроект, който е подготвен от Министерския съвет и който дава възможност актовете за установяване на нарушения по Закона за обществените поръчки, констатирани от органите на Сметната палата, да се съставят от одитори в определен срок и наказателните постановления да се издават от одитори на Сметната палата. Считам, че с промяната на § 6 се прави много груба грешка, за която в момента вероятно не си давате сметка, но това ще доведе до липсата на възможност одитори на Сметната палата да установяват и връчват актове за нарушения по този закон. Благодаря.

Госпожо председател, уважаема колежке Атанасова! Моят отговор е много кратък по отношение на най-важното съображение, което казахте – какво става с одитите, които не са завършени. Най-интересното е, че трябва първо да се чете, преди да се говори. Ние четем Вашият закон, който Вие сте приели, колеги. Чета Вашият § 10: „Незавършените одити и одитите, по които докладите не са връчени до влизането в сила на закона, се довършват по реда на този закон”. Това е Вашият закон. Вие сте го приели много правилно, тъй като това е международната практика. Ние просто я продължаваме и я прилагаме, тъй като най-вероятно съветниците от Сметната палата са същите. Така че имам пожелание: четете, вижте Вие какво сте направили със същия закон и тогава разтягайте локуми, защото трябва да сме точни и да уважаваме зрителите и парламентаристите. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Гечев, от репликата Ви стана ясно, че дори Вие не сте истинските вносители на този законопроект. Затова и досега не можете да намерите аргументи да го защитите. Може би експертите са допуснали грешката и по отношение на Агенцията за държавен финансов контрол, която вече не съществува десет години, но Вие сте се подписали под този законопроект. По отношение на § 5. Обръщам Ви внимание, че не е възможно заварени актове, приети при действието на настоящия закон, да запазят действието си, доколкото не противоречат на изискванията на новия закон, защото новият Закон за Сметната палата, който се гласува в момента, е съвсем различен по смисъл и процедурите се провеждат по съвсем различен ред, достатъчно объркан. Вие намесихте и реда на производството по Административнопроцесуалния кодекс, и реда на производството по Закона за администрацията, и сега в § 4 и § 5 правите още по-голяма грешка. Затова Ви предлагам да не се гласуват параграфи 4 и 5, да ги обсъдим и да приемем текст, който ще работи за това актовете на Сметната палата да не падат в съда, и да има актове на Сметната палата по производства, които са започнали и които ще бъдат смислени, а няма да страдат от различни пороци, включително и по самото им издаване. Правя и процедурно предложение, след като минат изказванията на останалите колеги.

За § 4 и § 5, госпожо председател, докато не се предложат нови текстове. Това може да стане в рамките на 15 минути. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, по отношение на § 5 по вносител. Текстът е: „Заварените актове, приети при действието на отменения закон за Сметната палата, запазват действието си, доколкото не противоречат на изискванията на този закон”. Ако се има предвид, а очевидно това се има предвид – актовете, които са вътрешноведомствени, тоест подзаконовите нормативни актове да запазят действието си, правилните инструкции, наредби, които са приети, но не противоречат в частта или изцяло на новия закон, да запазят действието си. Поради това, госпожо председател, предлагам към: „заварените подзаконови актове” – да се добави думата „подзаконови”, за да е ясно, че става въпрос за тези актове, а не за актовете, с които е последвало одит. Има случаи, когато одитните доклади следват и актовете. Ясно и точно да бъде, че става въпрос за тези вътрешноведомствени актове. То няма и как, дори и да не беше записано, тези, които противоречат на закона, ще бъдат отменени – говоря за подзаконовите нормативни актове. Благодаря.

Да.

Колеги, не оттегляйте това предложение, защото то е коректно. Ние нямаме право да правим изменения в Закона за публичните финанси. Допуснали сме грешка. Това е гласувано в края на шестчасовото заседание на Бюджетната комисия, в 19,45 ч. вечерта. Така че § 7 трябва да отпадне наистина. Ако го оттеглите, ще предложа в залата да отпадне.

По § 11 – предложение на комисията, няма направени предложения.

Параграф 7 отпадна.

Отпадна, да. Параграф 7 щеше да бъде § 10. Сега § 11 ще стане § 10, а § 12 ще стане § 11, въпреки че преномерацията не би трябвало да е работа на залата, но за коректност – да. Има два параграфа – 11 и 12, които са по вносител. Няма направени предложения по тях. Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

В двата текста има разлика, за което се извинявам. Това е предложение на комисията за създаване на параграфи 11 и 12: „§ 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.) в чл. 108, ал. 6 думите „чл. 55, ал. 1” се заменят с „чл. 54, ал. 1”.” Предложението за § 12: „§ 12. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г. и бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., изм. бр. 4, 15, 20, 23, 106 от 2013 г., изм. бр. 1, 18 от 2014 г.) в чл. 72, ал. 1 думите „чл. 55, ал. 1” се заменят с „чл. 54, ал. 1”.”

Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа, взимам думата за изказване по § 12, който касае Закона за здравното осигуряване. Предложението е в чл. 72, ал. 1 в Закона за здравното осигуряване, думите „чл. 55, ал. 1” да се заменят с „чл. 54, ал. 1”. Считам, че има допусната техническа грешка, може би в изписването на текста, който ни е предложила комисията, тъй като чл. 72 от Закона за здравното осигуряване в ал. 1 казва, че управителят на Националната здравноосигурителна каса упражнява цялостен контрол върху дейността на задължителното здравно осигуряване и управителят на Националната здравноосигурителна каса задължително възлага проверки по чл. 55, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Текстовете, които приехме преди няколко часа в чл. 55, са със съвсем друг смисъл.

Текстовете на чл. 54, ал. 1 са в друг смисъл и те са в смисъл на подаването на уведомление до компетентните органи за предприемане на мерки по отношение на средствата от Европейския съюз. Считам, че това препращане е към чл. 53, ал. 1, което сме приели по доклада на комисията. Считам, че има техническа грешка в доклада. Много моля експертите към комисията да го проверят. Благодаря.

Всъщност господин Цонев потвърди, уважаеми дами и господа, въпреки репликите и възгласите за моите изказвания, че съм права. Предлагам редакционна поправка думите „чл. 54, ал. 1” да се четат „чл. 53, ал. 1”. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи от КБ: „Браво, Деси! Браво, Деси! ”.)

Гласувайте го така.

Тъй като видях, че очевидно сме направили грешка с препратката към чл. 54 с чл. 53 ...

Затова казах, че сме съгласни. По тази причина предлагам да гласуваме текста в редакцията, която даде госпожа Десислава Атанасова, без да гласуваме предложението.

Уважаема госпожо Манолова, аз не възразявам с гласуването анблок, но когато, както Вие го формулирахте – има редакционно предложение, тогава следва да гласуваме и основния текст, който е нонсенс. Моля Ви, разделете ги поотделно – да си гласуваме безспорния, след това да се каже, както заяви коректно господин Цонев, че подкрепя, да го гласуваме отделно. Ако кажем само, че гласуваме редакционно, след това трябва да подложим на гласуване основния текст по доклада. Ще имаме негласуван текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА. Няма да споря с Вас. Мисля, че повече време ще ми отнеме да Ви обяснявам какво трябва да направим от това ... Подлагам на гласуване § 11, който става § 10 по предложение на Бюджетната комисия. Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма. Параграф 11, който става § 10, е приет. Сега подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Атанасова за замяна на числото „54” с числото „53”. Моля, колеги, гласувайте. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. (Ръкопляскания.)

Благодаря на всички колеги, които...

Колеги, благодаря на всички, които взеха участие в работата по този закон.