3 април 2014 г.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 454-01-39, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26 март 2014г. На свое заседание, проведено на 1 април 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 454-01-39, внесен от Цецка Цачева и група народни представители. Мотивите на законопроекта бяха представени от госпожа Цачева. Законопроектът съдържа две групи промени, които целят преодоляването на споровете около конституирането на Централната избирателна комисия (ЦИК). Първата от тях е във връзка с корекция на броя членове, които образуват състава на комисията, като по този начин се преодолява ощетяването на квотата на Движението за права и свободи с един член. Втората предлага да отпадне точният брой членове, които формират ръководството на ЦИК, с аргумент за приложимост на действащия Изборен кодекс към други формати на Народното събрание, при които е възможно парламентарно представените партии и коалиции да не са четири. В дискусията взеха участие народните представители Мая Манолова, Цецка Цачева, Димитър Лазаров, Екатерина Заякова, Хамид Хамид, Явор Нотев и Четин Казак. В хода на дискусията госпожа Манолова обърна внимание, че предложените редакции не са прецизни, като не става ясно колко точно членове ще има ЦИК, дали не се цели образуването на няколко категории членове. Също така подчерта, че не е съобразен четният брой на членовете на комисията с гласуването във връзка с решенията й. Бяха засегнати и въпроси относно плаващия и постоянния състав на ЦИК; назначаването и освобождаването на членовете, предложени от партии и коалиции, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени; некоректната употреба на термина „представени партии”. Господин Четин Казак заяви подкрепата си за законопроекта, като подчерта, че действително текстовете се нуждаят от редакция между първо и второ гласуване, но целта му е да коригира явната несправедливост, която е налице към настоящия момент. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 6 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 454-01-39, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26 март 2014 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 1а от Закона за нормативните актове изисква нормативният акт да съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти и имат нееднократно действие. Считаме, че нормата на чл. 46, ал. 3 от новия Изборен кодекс не отговаря на това условие на Закона за нормативните актове. Защо? В общия състав на членовете на Централната избирателна комисия е записано, че ръководството ще се състои от председател, двама заместник-председатели и един секретар. По-надолу има изрична разпоредба, в която се заявява, че членовете на ръководството могат да бъдат представени от парламентарно представените партии в Парламента, но не повече от един член в ръководството. Това се отнася и за отделни народни представители. Става ясно, че тази разпоредба държи сметка за настоящото съотношение в Народното събрание и присъствието на четири парламентарни групи. Разпоредбата на сега действащия чл. 46, ал. 3 не дава отговор на въпроса как би се конструирал съставът на Централната избирателна комисия в нейния ръководен състав, а именно – председателство, заместник и секретар, ако броят на парламентарните групи е по-малък от четири или повече от четири. На следващо място, с оглед изискването Централната избирателна комисия да се състои от членове, излъчени от политически субекти, които са парламентарно представени и партии или коалиции, които имат членове в Европейския парламент, така посочената разпоредба държи сметка само за фактическото състояние към този момент, а именно – две партии да имат членове в Европейския парламент, това са НДСВ и Синята коалиция. Не се дава отговор на въпроса какво би се случило, ако повече или по малко от два политически субекта имат представители в Европейския парламент. Затова първото наше предложение, визирано в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 е да не се фиксира броят на заместник председателите, за да не бъдем упреквани, че тази норма е направена изцяло и само за партиите, чиито представители сме ние днес тук, в пленарната зала, а това се постига, като се запише, че ръководството се състои от председател, заместник-председатели и секретар. На следващо място, считаме че трябва да бъде обособена бройката на членовете на Централната избирателна комисия, които се излъчват от парламентарно представените партии, а онези, които могат да представят и да излъчат членове – тези, които имат евродепутати, трябва да бъдат плюс състава на първоначално определената бройка. Този принцип е залегнал в чл. 61 от Изборния кодекс, където изрично е определен съставът на районните избирателни комисии, различен с оглед големината на мандатите, които всеки район излъчва, но там изрично е възпроизведен принципът да се посочи конкретно число членове на РИК-овете, излъчени от парламентарно представените партии, а онези, които имат право, отново повтарям – членовете на Европейския парламент, да бъдат допълнително, като членове на районните избирателни комисии. Така че, за да има синхрон между отделните текстове, ние също предлагаме вариант, в който да бъдат изрично записани членовете на ЦИК от парламентарно представените партии плюс онези, които имат право, безспорно, ако са излъчили членове на Европейския парламент. Освен че нормата трябва да действа за индивидуално неопределен кръг субекти и да има нееднократно действие, нормата трябва да бъде и справедлива, защото не може добрият закон да е несправедлив закон. Не малко се изговори за това, че по начина, по който в момента се изписани текстовете на Изборния кодекс, те са несправедливи и в различните му тълкувания несправедливостта се отразява спрямо различни политически субекти. Няма как, с оглед паритета в Четиридесет и второто Народно събрание, големината на отделните парламентарни групи и съотношението между тях, което отразява буквално волята на българските граждани, така както те са я посочили на изборите през 2013 г., да има справедливост, ако броят на членовете, излъчени от парламентарно представените партии, е нечетно число. Затова ние предлагаме членовете на ЦИК излъчени от парламентарно представените партии да бъде 18. Веднага искам да поясня, че няма никаква опасност от това, че членовете на ЦИК с допълнителните двама членове, общо 20, като четно число би създало проблем за работата на Централната избирателна комисия. Това е така, защото има изрично разписана разпоредба, в която се казва, че решенията се вземат с две трети мнозинство. Затова, уважаеми колеги, за да бъде спазена справедливостта, която имплицитно е длъжна да се съдържа във всяка правна норма, аз Ви моля да подкрепите предложението ни, което се изразява в това – повтарям, членовете на Централната избирателна комисия, излъчени от парламентарно представените партии да бъдат 18 души, плюс толкова, колкото други субекти имат членове в Европейския парламент, като ръководството се състои от председател, заместник председатели, а не двама, както изрично е визирано до момента, и секретар. Искам категорично да заявя, че ние не внасяме промени и възможности за някакво предсрочно, различно от онези хипотези, прекратяване на членство в ЦИК, които са записани в Изборния кодекс. Ние отстояваме идеята за мандатност на Централната избирателна комисия, така че упреците, че, видите ли, след евровота ще има промяна и движение в членовете на Централната избирателна комисия, са несъстоятелни.

Уважаеми колеги, противно на очакванията аз няма да правя политическо изказване, защото всичко, което можеше да бъде казано – и по отношение на Указа на Президента, и целта на този законопроект, и ощетяването незаконно на Парламентарната група на ДПС, вече е казано, но тъй като очевидно този законопроект ще бъде приет, макар и без подкрепата на Коалиция за България, съм длъжна да обърна внимание на проблемите, които той би създал, ако не бъде сериозно поправен между първо и второ четене. Нека да кажа, че този законопроект се отнася единствено и само до състава на членовете на Централната избирателна комисия. Изброих десет грешки в двата текста на вносителите от Парламентарната група на ГЕРБ, и наистина апелирам те да бъдат поправени между първо и второ четене, за да не се стигне до блокиране на изборния процес в частта, която се отнася до Централната избирателна комисия. На първо място, от записа на първия текст, не става ясно какъв точно е съставът на Централната избирателна комисия. От конструкцията, която е използвана, а именно че комисията се състои от 18 членове, включително ръководство, както „и други членове”, не става ясно дали комисията ще бъде от 18 членове или от 20, както е обяснено в мотивите на законопроекта по простата причина, че при прилагането на правните норми, както е в случая, съюзът „както и по един член” се отнася към „включително”, тоест по-скоро тълкуването на този текст е, че в 18-те членове, в които има „включително ръководство” има „както и” членове на партиите, които нямат парламентарно представителство, но са представени в Европейския парламент. Самото разделение на членовете в този текст на членове, които са в състава на Централната избирателна комисия, и на други членове, поставя въпроса дали има някаква разлика и неравнопоставеност между едните и другите. Трето, ако приемем, че все пак става дума за 12-членна Централна избирателна комисия, тогава това, което трябва да се направи между първо и второ четене, е да бъде посочен механизмът, чрез който ще бъде назначен този 20-ти член с Указ на президента Плевнелиев, защото, обръщам внимание, в действащия Изборен кодекс има ангажимент за президента в 15-дневен срок след влизането в сила на Кодекса да назначи членовете на ЦИК. Това ще си остане удар в правното пространство, ако в Преходните разпоредби няма ангажимент на президента в какъв срок трябва да приведе в съответствие своя указ с изискванията на Изборния закон. Четвърто, в мотивите на този законопроект, ако трябва да бъдем точни, и в представянето им пред публиката, вносителите твърдят, че той ще има постоянен и плаващ състав. Постоянен, който ще се състои от представители на парламентарно представените партии, и плаващи членове, които ще се определят в зависимост от това кои партии ще имат членове в Европейския парламент, но няма да бъдат парламентарно представени. Това пише в мотивите. За съжаление, в самите текстове няма ясно разписан подобен механизъм, така че това следва да бъде уточнено. (Шум и реплики.) Ако се приеме, че разсъжденията – да не цитирам, защото виждам реакция в залата по отношение на НДСВ и „Синята коалиция”, които могат и да нямат членове в Европейския парламент, ще трябва да излязат от състава на Централната избирателна комисия след евроизборите и на тяхно място да бъдат избрани представители на партии, които ще имат членове в Европейския парламент, то тогава този механизъм трябва да бъде ясно написан в Преходните и заключителните разпоредби, за да приведе своето действие. Шесто, наистина това ще бъде първият орган, който ще има четен брой членове, независимо дали 18, или 20. Седмо, което смятам за особено притеснително, в двата текста на вносителите е въведен нов термин, който досега не е използван в изборното законодателство. Това е терминът „представени партии”. Не става ясно кои са тези представени партии, нито къде са представени, а в същото време президентът ще трябва да назначава членовете на ЦИК, ръководейки се от съотношението между тези представени партии. (Шум и реплики.) Напомням, че в Преходните разпоредби има легална дефиниция за това кои са парламентарно представени партии, така че всеки, който прилага Изборния кодекс, може да го направи без затруднения, но по отношение на представените партии президентът ще трябва да разсъждава дали се имат предвид всички 250 партии, които съществуват в правния мир, и тогава ще трябва да определя съотношението в ЦИК съобразно всичките 250 партии, тоест ЦИК може да стане и 250-членна. (Шум и реплики.) Или пък ако се приеме, че тези представени партии са партиите, които имат свои народни представители в Парламента...

..., тогава тук ще трябва да се включат и депутатите на Николай Бареков, които не са парламентарно представени, защото нямат необходимия брой депутати, но в същото време формално са представени в Парламента с трима свои членове. Ако това е идеята, или ако е различна, това трябва да бъде уточнено между първо и второ четене. Осмо, терминът „представени партии” в единия текст се разминава с термина „парламентарно представени” в предния текст, така че парламентарно представените ще правят свои предложения, а президентът ще назначава от представените партии, тоест тук се бие кръгът от субектите, които имат отношение към формирането на Централната избирателна комисия. Девето, на което искам специално да обърна внимание, тъй като основната критика срещу действащия Изборен кодекс от страна на вносителите, която беше подробно развита и от тази парламентарна трибуна, е за това, че, видите ли, Изборният кодекс бил нагоден съобразно разположението на силите и броя на парламентарните групи в Четиридесет и второто Народно събрание. Аз имам своите аргументи защо това не е така, излагах ги при приемането на Изборния кодекс, няма да Ви занимавам с този въпрос. Само ще кажа, че този най-голям порок, според вносителите на действащия Изборен кодекс, е абсолютно възпроизведен от тях с цялата искана промяна, тъй като те подробно обясняват защо броят на членовете в Централната избирателна комисия трябва да бъде 20 – защото това най-точно съответствало на разпределението на парламентарните партии в Четиридесет и второто Народно събрание. Тоест те откровено признават, че напасват този законопроект спрямо съотношението между парламентарните партии в Четиридесет и втория Парламент. Тогава най-малкото не е коректно да отправят такива обвинения към действащите текстове, защото най-големият порок на действащия Изборен кодекс изведнъж се оказва най-голямото предимство на предлаганата промяна. Десето, една друга много ентусиазирано развивана теза срещу действащия Изборен кодекс по отношение на механизма в чл. 46, ал. 8 е възпроизведена от вносителите от ГЕРБ. Казвам всичко това, уважаеми колеги, за да може между първо и второ четене да бъдат направени корекции в текстовете, така че те да не блокират промените в Централната избирателна комисия и същите, ако такава е Вашата воля, да бъдат направени все пак своевременно. И второ, казвам всичко това с цел, ако искате да осъзнаете, че агресията и жлъчната критика срещу труда на други хора може много лесно да се обърне срещу Вас.

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Манолова, аз Ви приветствам за конструктивния подход към внесения законопроект и за това, че се постарахте да не го натоварвате с политическа емоция и реторика. Заявявам, че ще участваме активно между първо и второ четене за редакцията на текстовете. Ние никога не сме имали претенция – от последна инстанция да предлагаме най-съвършените текстове, защото няма такава възможност, който и да е, да предложи най-съвършени текстове. Няма да влизам в подробности конкретно на всяка една от Вашите посочени точки като дефекти, затова само под формата на реплика искам да споделя. Ние мислим, че съставът така, както е определен, е ясен. Повтарям, ще възприемем по-добра регламентация, ако Вие предложите. Няма никаква опасност от неравнопоставеност между излъчените от парламентарно представените партии и останалите текстове, защото такава не съществува по аналогия от текстовете за членовете на РИК. Не сме записали механизма за издаването на указ, тъй като считаме, че с разпоредбата, че законът влиза в сила от деня на обнародването му, държавният глава е длъжен да го изпълни. Категорично заявих при представянето, че няма постоянен и плаващ състав. След като те са членове, мандатът важи за всеки един така, както е разписан. Не мога обаче да се съглася с разсъжденията Ви, че не е ясно що е това „парламентарно представена партия и коалиция”, след като в т. 10 от Допълнителните разпоредби на действащия кодекс изрично е записано: „Парламентарно представени са партиите и коалициите, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание“. Това е текстът на действащия Изборен кодекс, който ние не оспорваме и ползвайки това понятие за парламентарно представени партии, сме предложили промените.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, текстът на сега действащия Изборен кодекс, както беше приет преди около два месеца, е толкова лош, че създаде тези проблеми. Ние предупреждавахме във Временната комисия по изработването на Изборния кодекс, а и в пленарната зала, че той няма да доведе до нищо хубаво. И това е факт. Нашите критики бяха в много насоки. Една от насоките е, че се дават тези правомощия на Президента, или както аз винаги казвам – „така наречения президент“, който използва лошия текст, за да си направи политическа кампания и да обслужи една определена партия. Не можеше да бъде друго, не можеше да се очаква друго, след като ГЕРБ и Президентът заложиха на изборното законодателство цяла концепция за торпилиране на управляващото мнозинство от БСП и ДПС. Това трябваше да се предвиди и да се помисли, а не хей така, с лека ръка, колкото да мине, да се създаде този действащ в момента текст. Да се дадат тези правомощия на Президента беше може би като аргумент и причина обстоятелството, че във всички досега действащи изборни закони Президентът имаше функции и правомощия по формирането на ЦИК. Това стана по инерция – хайде и сега да има тези правомощия, макар и не такива, каквито имаше досега. Тук трябваше радикална промяна – Народното събрание да се вземе в ръце и както се тръгна правилно като избор на ръководството, да се отиде към избора и на членовете по аналогичен начин. Поправката, която се прави в момента от ГЕРБ, прави текста малко по-добър, но той е толкова лош, че като цяло текстът и с тази поправка, и с това направено предложение, пак е лош. И пак се създават недоразумение и множество проблеми. ГЕРБ прави тази поправка в смисъл и в насока общо взето да се изчистят конфузът и проблемът с това, което се случи – толкова депутати на ГЕРБ и толкова на ДПС, от което произтече цялата тази буря. Това поначало не прави текста, пак казвам, много по-добър. Този текст, който се предлага в момента от ГЕРБ, ще предизвика и от него ще произтекат безброй проблеми. Предупреждавам Ви за това. Тук се изказаха доста доводи и от двете страни – правилни критики и от ГЕРБ, и от БСП в дебата до този момент, на единия текст, на другия текст, на внесения, на действащия, но никой не говори конкретно за един от членовете на ЦИК – така наречената „Синя коалиция“. Каква е тази „Синя коалиция“? И във Временната комисия по изработването на Изборния кодекс, и в пленарната зала ставаше въпрос – такова нещо отдавна няма. Ние боравим с ефимерно понятие, отдавна отминало, може би преди 4-5 години. Никой не обръща внимание на хора, които разнасят документи и не без основание ги показват и правят на тях правни доводи, опитват се да осъществяват и правни действия, че те са представители на Синята коалиция, с пълномощни, с доказателства за представителна власт. Някой отнякъде, не мога да разбера по какъв начин, измисля едно име. Кои бяха тези хора? И го вкараха като представител на Синята коалиция. Така ли е, колеги? Какъв е този човек? Откъде се намери? Кой го предложи? Какъв е този Реформаторски блок в момента, който може би е предложил този човек? Или може би този човек е представител на Синята коалиция? Давате ли си сметка каква бъркотия и каква боза?! И защо? Защото този текст е просто много лош! Поначало той е толкова лош и с Вашето предложение от ГЕРБ става малко по-добър, но е пак страшно лош. Вашият текст, уважаеми колеги от ГЕРБ, няма нищо повече за цел, отколкото да поправи по някакъв начин това, което стана – справедливо или несправедливо, правилно или неправилно – това не го коментирам изобщо, по отношение на това място, по отношение на тази бройка, между Вас и ДПС. Нищо повече! Считам, че този текст трябва отново да се преосмисли генерално, с нова философия, с нова правна логика. Само така ще се реши въпросът, защото той поставя мини, поставя проблеми, доста много проблеми. Ще видите след изборите, където ще има нови субекти, които ще имат своите претенции, и то не без основание. Във Временната комисия ставаше въпрос за цикличност на някои от представителите до един момент, докато тяхната представителност произтича от определен статус на политическите сили, които ги излъчват. Ако тези сили имат този статус – да, но ако го нямат – тогава какво? Ще ги държим пет години ли? За какво? Кого представляват? На всички тези въпроси новото предложение не дава отговор, но решава само частния, един много остър, може би спекулативно остър, политически остър проблем, който се създаде от проблема за човека от ДПС или от ГЕРБ. Благодаря.

Уважаеми господин Шопов, ще направя само една реплика – че текстът не е лош, имайки предвид Президента, какъвто той трябва да бъде съобразно Конституцията и съобразно компетенциите на един президент, вменени му от Конституцията като обединител на нацията и задължен да спазва конституционните принципи и законите на страната, а не в случая, изхождайки от името Плевнелиев. В този смисъл ще кажа – използвам продуктово позициониране – поправката, която се внася от колегите от ГЕРБ, бих я нарекла „Милде“ – четирипластова, мека, лека. (Оживление в КБ.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, с оглед на факта, че законопроектът не е толкова дълъг, разбира се, все пак бяха направени някои критики, които заслужават внимание и може би ще бъдат внесени предложения за корекция между първо и второ четене, с оглед, мисля, разбираемото желание този законопроект по-бързо да бъде приет окончателно, правя процедурно предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене. Предлагам да стане четири дни, тоест да изтече в понеделник вечерта – 18,00 ч. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от народните представители Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6 февруари 2014 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 март 2014 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 6 февруари 2014 г. На заседанието присъстваха господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът беше представен от господин Ердинч Хайрула. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се предлага срокът на валидност на лиценза на Общността и на лиценза за извършване на обществени превози на пътници и товари на територията на Република България да се увеличи от 5 на 10 години. Предвижда се и облекчаване на процедурата за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. От вносителите на законопроекта беше обяснено, че увеличаването на срока, за който се издават лицензите, ще доведе до намаляване на свързаните с това административни процедури, както и до намаляване на таксите за извършване на административните услуги. С предлаганите изменения на чл. 24а от Закона за автомобилните превози се предвижда опростяване на процедурата за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. В алинея втора на същия член са определени документите, които превозвачът следва да представи към заявлението за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници до кмета на съответната община. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. Друго изменение, предложено със законопроекта има за цел въвеждането на основание за прилагане на принудителна административна мярка – временно спиране на дейността на превозвач, който е престанал да отговаря на условията за издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари. Това се налага, за да се осигури прилагането на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, 5 гласа „въздържали се”, без „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от народните представители Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6 февруари 2014 г.”

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски На редовно заседание, проведено на 5 март 2014 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6 февруари 2014 г. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Ердинч Хайрула. Oсновната цел на законопроекта е намаляване на административната тежест за бизнеса. Предлага се срокът на валидност на лиценза на Общността и на лиценза за извършване на обществени превози на пътници и товари на територията на Република България да се увеличи от 5 на 10 години. Увеличаването на срока, за който се издават лицензите, е в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1072/2009 г. и ще доведе до намаляване на административните процедури за продължаване на срока на лицензите, намаляване на таксите за извършване на административните услуги, което от своя страна ще доведе до намаляване на административната тежест върху бизнеса. На следващо място се предлага облекчаване на процедурата за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, като срокът на разрешението се увеличава от една на три години. Предвидено е и въвеждането на основание за прилагане на принудителна административна мярка – временно спиране на дейността на превозвач, който е престанал да отговаря на условията за издаване на лиценз за извършването на обществен превоз на пътници или товари. Това се налага, за да се осигури прилагането на разпоредби от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. В комисията са постъпили становища от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Националното сдружение на общините в Република България в които се изразява подкрепа на законопроекта. В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха подкрепата си за законопроекта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление със 11 гласа – „за”, без „против” и 1 глас – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски, да бъде приет на първо гласуване.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Основната цел на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е намаляване на административната тежест за бизнеса. Предложените изменения и допълнения в този аспект са: 1. срокът на валидност на лиценза на Общността и на лиценза за извършване на обществени превози на пътници и товари на територията на Република България да се увеличи от 5 да стане 10 години и 2. облекчаване на процедурата за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. В член 4, § 2 от Регламент № 1072/2009 г., съответно в член 4, § 4 е предвидено, че лицензът на Общността може да бъде издаден за срок до 10 години. В Закона за автомобилните превози (чл. 8, ал. 2) е предвидено лицензът да се издава за срок от 5 години. Това означава, че на всеки пет години превозвачите, извършващи обществени превози на пътници или товари, следва да подадат заявление за продължаване на срока на лиценза, както и всички документи, доказващи съответствието им с изискванията, и да платят такса за извършването на административната услуга. Увеличаването на срока, за който се издават лицензите, ще доведе до намаляване на административните процедури за продължаване на срока на лицензите, намаляване на таксите за извършване на административните услуги, което от своя страна ще доведе до намаляване на административната тежест върху бизнеса. В § 2 от законопроекта е предвидено отпадане на изискването за предоставяне на документите по чл. 24а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. По този начин ще се опрости процедурата за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници и ще се улесни получаването на разрешение, ще се намалят и разходите за подаване на заявление за издаване на разрешение за бизнеса. В чл. 24a, ал. 2 от Закона за автомобилните превози са определени документите, които превозвачът следва да представи към заявлението за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници до кмета на съответната община. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. Друго изменение и допълнение, предложено със законопроекта, а именно § 3 относно чл. 106а, има за цел въвеждането на основание за прилагане на принудителна административна мярка – временно спиране на дейността на превозвач, който е престанал да отговаря на условията за издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари. Това се налага, за да се осигури прилагането на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. Държавата по установяване на превозвача носи отговорност за извършване на проверките за това дали предприятието спазва по всяко време условията, определени в регламента, и компетентните органи по лицензирането на всяка държава следва да бъдат в състояние при необходимост да вземат решение да спиране на дейността или отнемане на лицензите, които дават право на превозвача да осъществява дейността си на пазара. Лоялната конкуренция предполага еднаква степен на мониторинг от страна на държавите членки. Националните органи, които отговарят за контрола на предприятията и следят за валидността на лицензите им, имат основна роля в това отношение и следва да се гарантира, че при необходимост се вземат подходящите мерки, а в някои случаи и спиране на действието на лиценза. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. На редовно заседание, проведено на 16 октомври 2013 г. от 15,10 ч. в зала 456,Комисията по енергетика обсъди на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители. На заседанието освен вносителите и народните представители от Комисията по енергетика присъстваха ръководители и представители на енергийните дружества и ведомствата, имащи отношение към Закона за енергетиката, като: господин Димитър Куюмджиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” в Министерството на икономиката и енергетиката, господин Петър Докладал – регионален мениджър на ЧЕЗ, господин Стефан Абаджиев – управител на „Енерго-Про”, господин Живко Динчев – изпълнителен директор на „Марица Изток 2” ЕАД, господин Станимир Казлачев – тогавашен изпълнителен директор на „Мини Марица Изток” ЕАД, както и представители на неправителствени организации. Господин Явор Куюмджиев представи философията на текстовете, залегнали в предложените изменения и допълнения в закона, както и мотивите от които са били водени вносителите при съставянето им. Той подчерта, че предложените от вносителите изменения и допълнения на Закона за енергетиката са в изпълнение на изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и съответната отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Измененията и допълненията са в няколко насоки, общото в които е защитата на правата на потребителите, предотвратяването на злоупотребите с монополното положение от страна на енергийните снабдители и гарантиране на равноправен достъп на всички крайни клиенти до електричество и природен газ. Една от насоките включва пакет от законови уредби за защита правата на потребителите, като се предвижда възможност клиентът да подава възражение срещу размера и основанието за посочените показания в сметката, като за времето на отговор по възражението да не дължи заплащане на сумите по сметката, или да му бъде преустановявано снабдяването. В друга насока се уреждат законово въпросите за качеството на доставяната електрическа енергия или природен газ. Големият брой оплаквания от клиенти на електрическа енергия и природен газ от малки населени места за лошо качество на доставяната електрическа енергия и природен газ подсказват, че строгостта на закона в тази му част не е достатъчно силна или превантивна. Третата насока касае казусите с прекратяване на електро- или газоснабдяването, съставянето на протоколи за това, повторното включване и заплащането на разходите за включването. Предложените законови промени се изразяват в задължението на крайните снабдители на електрическа енергия и природен газ да уведомяват предварително лично клиента, за всяко преустановяване (прекъсване) на снабдяването и да не събират цена при възстановяване на снабдяването, дори ако то е прекъснато по искане на крайния снабдител, в случай на неизпълнение на задължението на клиента за плащане, съгласно договора за продажба на електрическа енергия или природен газ. След представянето на мотивите на вносителите на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, председателят на комисията подчерта, че са представени писмени становища от 12 ведомства и енергийни дружества: Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българска стопанска камара, енергоразпределителните дружества, фотоволтаичните асоциации. Представителят на Министерството на икономиката и енергетиката, господин Димитър Куюмджиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”, отбеляза че министерството е представило забележки по всички параграфи, като спря вниманието си на няколко от тях. Той подчерта, че фиксирането на праг от 50%, може да се приеме за част от клиентите като дискриминационно и че предложеният текст освен да инициира клиента да подаде възражение и да не плати, не дава повече права на клиента, отколкото има сега. В последвалите изказвания последователно взеха думата ръководителите на трите електроразпределителни дружества. Господин Докладал добави, че предложенията на ЧЕЗ се базират на утвърдени в Европейския съюз практики и норми, които ще дадат възможност българските потребители да получават качествена услуга и същевременно ще осигуряват възможност на енергийните дружества да подобрят дейността си. Господин Стефан Абаджиев – управител на „Енерго-Про”, подкрепи идеята на вложителите да се преразгледат взаимоотношенията между естествените монополи и обслужващите компании, но подчерта, че то е свързано с вдигането на цените на тока, тъй като става дума за допълнителни функции, за допълнителни разходи. От представителите на неправителствените организации господин Божидар Митев от КНСБ заяви, че профсъюзите се отнасят със симпатия към усилията на господин Куюмджиев и групата народни представители да внесат повече справедливост в отношенията между електроразпределителните дружества и крайните клиенти, но по отношение на текстовете позиция на КНСБ не се различава съществено от позицията на електроразпределителните дружества. Отношение по законопроекта взеха народните представители Таско Ерменков, Делян Добрев, Жельо Бойчев, Адриан Асенов, Магдалена Ташева и други. След проведената дискусия, председателят на комисията предложи оттегляне на законопроекта с цел преработването му в духа на проведените разисквания и представените писмени становища и синхронизирането му с Общите положения на Закона за енергетиката. Господин Явор Куюмджиев отказа от името на вносителите и не оттегли законопроекта. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по енергетика с 11 гласа „за”, без „против” и3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г.”

Да, както представих в резюме и първия доклад, госпожо председател, ще представя и втория. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от народните представители Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19 февруари 2014 г. На заседание, проведено на 5 март 2014 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от народните представители Явор Куюмджиев и Таско Ерменков на 19 февруари 2014 г. На заседанието присъстваха: господин Иван Айолов – заместник-министър, госпожа Биляна Иванова – главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в отдел „Комуникации” в Министерството на икономиката и енергетиката, господин Владимир Малинов – началник на отдел „Правен”, Димитър Дойчев – началник на отдел „Лицензи”, Кирил Марковски – началник на главен отдел „Експлоатация” от „Булгартрансгаз” ЕАД, Деница Илиева-Видева и Анжела Славова – юрисконсулти от „Булгаргаз” ЕАД. Народният представител Явор Куюмджиев представи предложението от името на вносителите за изменение на Закона за енергетиката, като уточни, че текстовете наистина касаят изграждането на газопровода „Южен поток”, само че не в контекст на изключване от европейските директиви, а точно обратното. На практика това, което предлагаме, е транспониране на разпоредбите на Директива 2009/73, която касае Общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Сега съществуващият Закон за енергетиката решава някои от тези въпроси в много по-общ план, докато тези промени изрично специфицират какво трябва да бъде законодателството в тази посока и на практика стесняват обхвата на Закона за енергетиката като го правят много по-точен. Нещо повече, в предложените промени става въпрос главно за морските газопроводи и въобще се въвежда термин „морски газопровод”, който в българското законодателство към този момент го няма. Така че, не само не се нарушават никакви европейски правила, но за един изключително важен за България и за целия Европейски съюз проект се създават условия, той да бъде по-лесно реализуем и да се случва в срокове, които да бъдат максимално съкратени, с оглед по-бързото му построяване. Отношение по законопроекта взеха: Народният представител Ивайло Московски, който попита дали термина „морски газопроход” е съгласуван с Морска администрация. Вносителите отговори, че съгласуване не е правено и може да се поиска само становище, но на този етап не е необходимо. Народният представител Делян Добрев коментира съобщението на Европейската комисия от края на миналата година, което касаеше проблеми с междуправителствените споразумения, сключени между държавите в 2007 г. и приложението на Трети енергиен либерализационен пакет. Според него независимо от декларациите и подписаното допълнително споразумение, че на българска територия газопроводът ще спазва европейските правила, с това предложение, от една страна, подписаното споразумение не се нарушава, а, от друга страна, газопроводът е изключен от Трети енергиен пакет. Отговор на въпроса даде господин Явор Куюмджиев, който обясни, че евродирективите се отнасят за газопроводи на територията на Европейския съюз. Черно море не е територия на Европейския съюз. Народният представител Таско Ерменков направи допълнителни уточнения от името на вносителите. Според народния представител Ивайло Московски е важно да се изясни как точно се категоризира територия, в която попада акваторията на държавната граница и да се прецизира това чия територия се води там, където влиза тръбата или излиза и така нататък, за да се дефинира точно границата. Народният представител Явор Куюмджиев отговори, че въпросът е изследван, във въпросната тематика се прилага принципа на самолетите и на летищата, защото няма как да бъде построена помпена станция или приемателна станция на 3 километра в морето, където е морската граница. Народният представител Магдалена Ташева коментира, че комисията е била много щедра на време и думи и не разбира защо се съсредоточават върху терминология, която не е попречила да има Северен поток, който си функционира и да има два или три морски или по дъното на Средиземно море газопроводи, които идват от Либия, Алжир, Египет за Италия, държава – членка на Европейския съюз, както и газопровод от Норвегия, която не е член на Европейския съюз. Според народния представител Данаил Кирилов се касае за територии, които са изключителна държавна собственост и публична държавна собственост и като такива дейностите в тях подлежат на специален ред, тоест вносителите трябва да са съобразили и изискванията на други закони – Закона за концесиите, Закона за държавната собственост. В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по енергетика с 10 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от народните представители Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19 февруари 2014 г.” Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г. На заседанието, проведено на 2 октомври 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и група народни представители. I. Законопроектът цели да създаде по-голяма устойчивост на ценовото регулиране при продажбата на електроенергия и да въведе допълнителни правила за гарантиране на баланса на интереси между предприятията, свързани с доставката на електроенергия и природен газ и крайните потребители на тези стоки. С цел по-голяма защита на потребителите е предвидена и възможност за обезщетение на клиентите на разпределителните предприятия за нанесени им имуществени и други щети поради нарушаване на качеството и надеждността на снабдяването с електроенергия и природен газ. II. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за енергетиката са в рамките на правото на Европейския съюз, което е представено основно чрез Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО. Цялостната насоченост на тези две директиви е към развитие на ефикасно действащ единен пазар, гарантиране на сигурното снабдяване с електроенергия и природен газ, съблюдаване на изискванията за доставка на универсални обществени услуги и на минималните стандарти, „които разглеждат целите на защита на потребителите, сигурност на доставките, опазване на околната среда и равностойни нива на конкуренция във всички държави членки.” III. Разглежданият законопроект не противоречи на правото на Европейския съюз. С него се предлагат мерки, които отговарят на усилията на държавите членки за по-голяма прозрачност на пазара, за по-стриктно спазване на принципа на недискриминация и за постигане на по-ефикасна защита на потребителите. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 9 гласа „за” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 9 октомври 2013 г. Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители. По време на разискванията комисията стигна до заключението, че с предложените изменения в закона се достига по-добър баланс на интереси между потребителите и купувачите на електричество и природен газ и съответно доставчиците. На станалите разисквания бяха изслушани мнения от страна на колегите Владислав Горанов, Жельо Бойчев, Камен Колев, който е заместник-председател на Българската стопанска камара, Илиян Илиев – член на ДКЕВР, Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България. По време на тези разисквания стигнахме до категоричния извод, че предложените промени в закона наистина гарантират едно оптимизиране, подобряване на баланса на интересите между доставчиците и покупателите на споменатите стоки и услуги, поради което при гласуването резултатите са, както следва: 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”. Така че комисията подкрепя внесените промени в законопроекта и ги предлага за обсъждане в пленарната зала. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19 февруари 2014 г. На свое заседание, проведено на 12 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19 февруари 2014 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката и енергетиката –Зара Добрева – директор на дирекция „Правна”; Светлана Маринова – началник на отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката”, дирекция „Правна”; Венета Цветкова –началник на отдел „Енергийни пазари и инфраструктура”, дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”. Мотивите на законопроекта бяха представени от господин Явор Куюмджиев – вносител. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката съдържа четири основни групи промени: Първата е относно уеднаквяване на дефинициите на „междусистемен газопровод” с определенията на Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. Втората е създаване на нормативна уредба за морски тръбопроводи за транспортиране на природен газ от страни извън Европейския съюз. Третата засяга уреждането на вещно-правни проблеми, възникнали при изграждане на морски газопроводи. Четвъртата е уреждане на технически норми, като се дава определение на „междусистемен газопровод”, „морски газопровод”, допълнения в чл. 200 от Закона за енергетиката – добавя се терминът „морски газопровод”. След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19 февруари 2014 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, въпросният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката беше предизвикан от продължаващата много години несправедливост в отношенията между естествените монополи и крайните клиенти. Всеки от нас е бил свидетел в един или друг момент примерно на изключване на тока за един лев дълг или за един ден просрочие на сметката. При нас в дискусията, която организирахме през последните месеци на миналата година, се получиха сигнали за спиране на тока дори за 17 стотинки дълг! Имаше и сега има и други големи нарушения на логиката във отношенията между клиентите и монополите, като например според нас дълбоко порочната практика да се правят констативни протоколи за „открадната”електроенергия. Гражданин, който плаща редовно по 50-60 лв. максимум сметка, изведнъж получава писмо, в което го задължават да плати примерно 3 хил. лв., защото служители на съответното дружество плюс свидетели, които почти никой не знае как точно са били извикани, са установили, че електромерът, който не е собственост на клиента, бил манипулиран. Всички познаваме и ситуацията в около 40% от територията на страната, особено в по-отдалечените населени места, където напрежението за крайните потребители в общия случай не отговаря на качеството, изискуемо по европейските норми, както и много други нередности и несправедливости в отношенията между крайните клиенти и естествените монополи. Водени от идеята да поправим тези несправедливости, предложихме въпросния законопроект, с който се опитваме да ги отстраним. Предлагаме в системата за изключване на електричеството да се въведат много ясни правила. За клиента, който предстои да бъде изключен, може да се пристъпи към тази процедура, само при положение че се докаже неговото постоянство в неплащането. Искам да кажа, че в цялата процедура никой не очаква, че се стимулира неплащането на сметки. При втория етап от процедурата клиентът, на когото предстои изключването, трябва да бъде много подробно и доказуемо уведомен. Това е разписано в законопроекта и са описани всички съвременни методи за уведомяване, включително имейл и лично посещение. Чак след това може да се пристъпи към евентуално изключване, като се забранява изрично да се изключва електричеството на когото и да било в ден, предхождащ национален празник или почивен ден. Другото нещо, което се предлага, е да се отмени императивно таксата за повторно включване. Според нас в Закона за енергетиката, а и в лицензите на съответните дружества е записано, че трябва да се осигури непрекъсваемост на електроподаването. Живеем през ХХІ век и по много различни виждания електричеството в днешно време не е стока, а е право на цивилизованите европейски граждани. Имаме и група предложения, целящи стимулирането на съответните електродружества да инвестират средства в подобряване на мрежата си, така че да осигурят достатъчно добро подаване на газ и електричество до всички клиенти на територията на България, защото според нас е неправомерно да се дискриминират хората в зависимост от това дали живеят в 100–хиляден град или в село от пет човека. Оправдание от типа: „Трябват ни 20 хил. лв., за да направим трансформатор”, според мен не са валидни, когато става въпрос за български граждани. Не смятаме, че законопроектът може да предизвика някакви особени разходи в електроразпределителните дружества, а дори да се случат, логиката според нас е, че като добри стопани би трябвало да инвестират в собствената си мрежа, в отношенията със своите клиенти, за да могат да се държат като добри инвеститори в гостоприемната държава, осигурила им много добър начин за развитие на бизнеса. В този контекст и в смисъл да успеем да отстраним една несправедливост и да помогнем на всички български граждани, Ви призовавам да подкрепим въпросния законопроект. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, вторият законопроект възникна като необходимост в началото на тази година. Основната му задача е да дефинира що е то „морски газопровод”. В съществуващата в момента уредба в българското законодателство липсва дефиниция на „морски газопровод”. Тъй като се очертава в скоро време да имаме такъв, се налага да бъде дефиниран. В европейското законодателство, в Директива 73 от 2009 г. много ясно е разписано що е това „морски газопровод”. Водени от тази директива, както и от практиката, наложена от други газопроводи, свързващи Европейския съюз с трети страни по дъното на някое море, ние предложихме въпросните текстове. При дискусията възникнаха няколко недоразумения, може би предизвикани от неразбиране или по друга причина, като това, че видите ли, газопроводът не бил морски, след като излизал на сушата или влизал на територията на България, тоест на Европейския съюз. Така за него започват да важат европейските директиви. Искам категорично и ясно да кажа: нормалната правна логика е, че европейското законодателство, както и законодателството на коя да е друга страна или група страни, обединени в някакъв съюз, се разпростира само върху територията, върху която този съюз или държава имат юрисдикция. Територията на Европейския съюз свършва с източната граница на България и с нейните морски територии – първо. Второ, в практиката за изграждането на морски газопроводи, която важи и за бъдещия газопровод „Южен поток”, и по-скоро за неговата морска част, както и за газопроводите „Зелен поток”, свързващ Италия с Алжир, газопровода „Галси”, който предстои тепърва да бъде изграден, свързващ отново Алжир с Италия, и много други, се спазва една и съща логика: краят на морския газопровод е вътре в територията на съответната приемна страна. Това се прави по две много простички причини. Няма как да бъде изградена компресорна или приемателна станция на два километра под морското равнище на дъното на морето, където практически свършват териториалните води на дадена държава. Затова всички газопроводи, включително и „Северен поток” влизат вътре в територията на приемателната страна, някои на два километра, някои – на повече. Втората логика, която се прилага при дефиницията на „морски газопровод”, отново подчертавам, ние не сме си измислили – това е нещо, което е утвърдена международна практика и европейски директиви, се прилага логиката на самолетните пътувания. Самолетът, който влиза в територията, във въздушното пространство на дадена държава, не се смята за кацнал в нея, или гражданите, лицата, пътуващи на борда на самолета, не се смятат за стъпили на територията на държавата, просто защото не са стъпили. И никой не очаква, другояче казано, на 10 км височина да има гранични полицаи с парашути, които да проверяват паспортите в самолета. Затова е логиката, че морският газопровод свършва вътре в територията на съответната приемна страна. От гледна точка на важността на проекта „Южен поток” не само за България, но и за целия Европейски съюз потенциалната възможност да бъдат създадени около 5 хил. работни места по време на създаването му и около 3 хиляди постоянни работни места по време на експлоатацията на този газопровод, огромните приходи, които той би осигурил за десетки години напред на България, които могат да бъдат използвани от държавата за всякакви видове дейности, аз Ви призовавам да приемем този законопроект на първо четене и да дадем зелена светлина на един наистина много важен за нашата страна проект. Благодаря за вниманието.

Какво е времето?

По двата законопроекта заедно ли?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще представя становище на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 354-01-57 от 20 септември 2013 г.

Становище на Парламентарната група на ГЕРБ. Предложеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, според вносителите цели защита правата на потребителите, ползващи електрическа енергия и природен газ от така наречените монополисти. Мнението на членовете на Комисията по енергетика от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, е, че тези изменения и допълнения не само че няма да разрешат проблемите, но и още повече ще ги задълбочат. Ние не приемаме категорично предложението за възможност Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да има право на всеки три месеца да изменя утвърдените цени на електрическата енергия. Това ще обезсмисли бизнес програмите на фирмите, чиято дейност изисква консумация на значително количество електрическа енергия. Не приемаме и оспорването на праг от 50% за средна сметка за период от 6 месеца назад. Считаме, че предложението е дискриминационно, тъй като всеки клиент трябва да има възможност да оспорва своята сметка. Не приемаме и предложението проверката за метрологична експертиза на средството за техническо измерване да се извършва от оправомощено лице, посочено от клиента, тъй като това противоречи на Закона за измерването, според който това е правомощие само на Българския институт по метрология или на лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Не приемаме и предложението заплащането за метрологична експертиза да се поеме единствено от електроразпределителното предприятие. Считаме, че заплащането на тази услуга следва да се поеме от неизрядната страна, независимо кой е предизвикал метрологичната експертиза. Не приемаме и предложението потребителят да не заплаща сумите за консумираната електрическа енергия, ако са нарушени условията за качество за период по-дълъг от една трета от един календарен месец. Посоченият срок не съответства на нито една регулация или стандарт, а отнемането на лицензията при повторност на нарушенията следва да бъде в правомощията на органа, издал лицензията. Това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Във всяка една издадена лицензия се определя кои са условията за отнемането й. Не приемаме и предложенията, свързани с качеството на електрическата енергия и надеждността на снабдяването с електрическа енергия. Ще отворя една скоба и ще поясня, че в българските стандарти не се говори за надеждност, а за непрекъснатост на снабдяване с електрическа енергия. Тези два показателя са част от четирите показателя за качество на електроснабдяването, които са разработени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране през 2004 г. Само за сведение – другите два показателя са качество на търговските услуги и обобщен коефициент на оценка на качеството на електроснабдяването. Ще разгледам малко по-подробно първите два показателя, за да стане ясно защо ние не приемаме предложенията, свързани с тях. Съгласно БДС ЕN 50160, показателите за качеството на електрическа енергия за електроснабдителни мрежи средно и ниско напрежение са 8 на брой. Само ще ги изброя – честота на напрежението, отклонение на напрежението, бързо изменение на напрежението, несиметрия на напрежението, несинусоидалност на напрежението, краткотрайно спадане на напрежението, краткотрайни прекъсвания и продължителни прекъсвания.Показателите за непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия биват: планирани, когато потребителите са предварително информирани от ЕРП-тата (електроразпределителните предприятия), и случайни или непланирани – това са по причина на устойчиви или преходни откази на съоръжения от неправилни манипулации и други, за които не е възможно предварително потребителите да бъдат информирани. Трябва да се има предвид, че за показателите за непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия не се задават стандартни стойности, а се определят на базата на постигнати резултати от предходни години и предложен план за подобрение в следващи години. Тези показатели влияят върху крайната цена на електрическата енергия за всеки следващ регулаторен период и се утвърждават от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Не е без значение и фактът, че от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране няма разработени показатели за качеството на електрическата енергия за мрежа високо напрежение, която е собственост на електроенергийния системен оператор. Почти всяко смущение в електроснабдителната мрежа високо напрежение се предава и върху крайните потребители. Така взаимоотношенията се задълбочават още повече по веригата ИСО – ЕРП – краен потребител. Възможни са и случаи, в които причини за смущенията да идват и от крайните потребители, тоест в обратна посока. Имайки предвид казаното дотук, вносителите на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката трябва да отговарят на следните въпроси: Има ли в електроснабдителните мрежи ниско, средно и високо напрежение технически средства, чрез които да се извършва контрол на показатели качество на електрическа енергия и непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия? За нас отговорът е: категорично не! И кой ще поеме финансовата тежест от монтирането на така наречените интелигентни измервателни уреди, без които е немислимо контролът върху показателите качество на електрическа енергия и непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия? За нас отговорът е: крайните потребители. За сведение в електроснабдителната мрежа ниско и средно напрежение броят на модерните електромери е над 4 милиона броя и за подмяната им ще са необходими стотици милиони лева, тъй като цената на новите измервателни прибори, в зависимост от качеството и характеристиките им, варира от около 300 лв. до около 8 хил. лв. В заключение считаме, че предложеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката противоречи на действащи нормативи, закони и изисква специално техническо оборудване, за което няма нито средства, нито готовност и следователно категорично не трябва да се приема. Не трябва да се подминават и становищата на Министерството на икономиката и енергетиката и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, които критикуват и не споделят редица текстове от предложенията в проектозакона. Приемането му още повече ще задълбочи проблемите в сектор „Енергетика” и отговорността за това следва да се поеме както от вносителите, така и от гласувалите за него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Андонов, ясно ми е, че Вашата парламентарна група и Вашата партия защитават интересите на всички други, но не и на обикновените хора, и че ще гласувате против, както го направихте и в комисията – това си е Ваше право. В крайна сметка дори самият факт, че говорите по същество – тук става въпрос за философията и логиката на законопроекта, а не за конкретните текстове. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Така че има време и в комисията да се дискутират текстовете на второ четене, Вие сте член на тази комисия – можете да го направите. Въпреки всичко ще отговоря на петте забележки, които Вие отправихте. Първата, за трите месеца. Това е поправка на едно Ваше безумие от предишния период на управление, тъй като през 2011 г. Вие приехте възможност ДКЕВР да определя цените всеки ден, което предизвика огромната несигурност в бизнеса и в областта на планирането. Тази норма важи и до днес, тъй като не сме приели новата разпоредба. Така че несигурността в бизнеса я предизвикахте Вие. Ние правим нещо по-простичко – връщаме логиката обратно: ДКЕВР да не може да определя всеки ден цените, а веднъж на три месеца, което ще предизвика предсказуемост. Втората, говорите, че 50-те процента били дискриминационни. Аз не споря дали 50% и шест месеца назад – можем да си измислим някакъв друг критерий. Логиката е простичка. Вие, като клиент, знаете колко потребявате, примерно между 50 и 60 лв. всеки месец, знаете си потреблението, изведнъж получавате сметка от 120 лв. Сегашната ситуация е такава, че първо трябва да си платите сметката, след което можете да обжалвате и Вие трябва да докажете, че не сте потребили. Нашата логика е простичка, искаме да дадем на хората повече права: когато се получи фрапантно увеличение на сметката, да се обърне доказателствената сила – въпросното дружество да докаже, че сте ги потребили и чак тогава да платите. Хиляди са жалбите на хората, които казват: „500 лв. сметка при нормално потребление – 50”. Откъде да ги извадят тези 500 лв.? Имаме такъв случай всеки месец – един гражданин от София ми се оплаква, че получава сметка – веднъж 50, след това два месеца по 500. Той трябва да ги плати, за да може да обжалва. По-нататък – за упълномощаването за измервателните средства. Никой не оспорва, че само девет или колко са лабораториите, които са сертифицирани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Въпросът е в друго – ако Вие, като клиент, искате да се жалите от показанията на електромера... (Реплики от ГЕРБ: „Времето!”.) Може ли да ми се удължи времето, или не може?

Добре, приключвам, след като не Ви е интересно. Няма проблеми, Ваша работа.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! За съжаление, станахме свидетели на поредното твърдо лобиране от страна на Парламентарната група на ГЕРБ, с неясна мотивация защо го правят и с определена насоченост към електроразпределителните предприятия за сметка на българския народ. Това оставям на тяхната съвест. Онова, за което искам да взема думата по същество. За съжаление, няма да мога в течение на две минути да изложа всичките забележки, които имам към изказването от ГЕРБ, но след това ще използвам възможността да се изкажа. Искам да питам за средствата за търговското измерване: как така ще бъде, при условие че това са средства, които са собственост на ЕРП-тата, които са монтирани от ЕРП-тата, до които достъп имат само ЕРП-тата? Как така ще разпределим евентуалното метрологическо замерване? Как така ще сметнем откъде е дошла повредата, за да се поемат съответните разходи от съответната страна? Според мен това е абсурдно и трябва собственикът, този, който има достъп, да носи отговорност, съответно да поеме финансовата отговорност. Не виждам логика в това изказване, което преди малко направи представителят на ГЕРБ. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Моето отношение по темата е следното. Не ми е ясно защо от ГЕРБ продължавате да защитавате толкова упорито ЕРП-тата, като знаем, че в последните месеци от Вашия мандат протестите бяха именно срещу тях. Вашият колега каза, че няма стандарти за тока – колегите от Варна, които са тук, може би са запознати със случая в Долни чифлик, където напрежението е постоянно променливо и на много хора им горят уредите именно от това, тъй като самите ЕРП-та не правят инвестиции в тази посока – да се подменят трафопостове и да се инвестира в услуга на обществото. До този момент потребителите основно имат едно право – да изберат дали да си включат електрическия уред, и най-вече – задължението да си плащат сметката. Смятам, че подходът, който се възприема в предложения за гласуване законопроект за изменение и допълнение, е изключително правилен, защото по този начин ще се дадат малко повече привилегии на потребителите като цяло. Нека не забравяме все пак, че не ЕРП-тата са строили тези мрежи, а именно голяма част от потребителите, които използват електрическата енергия в момента – те са я правили. Тези ЕРП-та не са оперирали винаги на територията на България. Нека не забравяме, че самите те имаха редица проблеми в други европейски държави, откъдето бяха даже изгонени заради злоупотреби. Да не забравяме, че има няколко доклада на ДКЕВР, където се констатират нарушенията. Нека мислим в насока да защитим българския народ като потребител и след това да видим дали инвеститорът реално е добър, или не, тъй като, както казах, има редица държави, откъдето той е изгонен – най-вече ЧЕЗ. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, трите реплики бяха на базата – политически изказвания. Искам да заявя, че Политическа партия ГЕРБ също е против монополното държание не само на ЕРП-тата, а на всички такива структури. По същество атакувах отделни членове от проекторешенията, а Вие говорите политически. Мога от тук да заявя, че ние също сме против монополите (реплики от „Атака”), но нека това да го постигнем със законови средства. Искам по същество да ми отговорите на въпросите, които поставих, а не говорене как ние защитаваме ЕРП-тата. Това е в общи линии. Проектът за технически измервания – има си в момента как да стане редът, аз посочих какъв е редът за оценка – за качеството. Когато атакуваме показателите за качество, неслучайно Ви изброих осем показателя и Ви заявих – има ли такива средства, които да регистрират точно тези осем показателя, иначе ние трябва да изменяме стандарта. Не направо да атакуваме чрез закон и после да задълбочим противоречията в сектора още повече. И после се чудим защо дефицитът на средства все повече и повече се увеличава! Няма да го постигнем с такива популистки закони, разберете го. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Куюмджиев, вносител на тези законопроекти! Ще се обърна към всички, които са подписали и внесли първия законопроект и ще се изкажа по него. Бих се обърнала към Вас, като вносител, и към всички колеги, които са подписали този законопроект като вносители, както и към колегите от Политическа партия „Атака”, които направиха изказвания. С този законопроект Вие, господин Куюмджиев, обиколихте не едно телевизионно студио, но аз смятам, че когато търсим в един закон справедливост и когато този закон урежда отношения между снабдител и краен клиент, трябва да се търси не популизма, а трябва да се търсят реално работещи механизми, с които да можем да стигнем до тази справедливост. Неслучайно в Комисията по енергетика бяхте призован да оттеглите този законопроект и не защото членовете на Комисията по енергетика не искат да има справедливост в отношенията между ЕРП-тата и клиентите, и не защото не искаме да защитим клиента от неправомерно отношение от снабдителя, но има едно голямо „но”. В този законопроект, господин Куюмджиев, мога да кажа, че90% от текстовете са толкова необмислени, необосновани и неработещи, че те ще донесат по-скоро проблеми при прилагането им, отколкото да решат това, за което Вие говорихте преди малко. Нека да се абстрахираме от популизма и от политическите изказвания и ще Ви направя един бегъл преглед върху това, което е предложено. Смятам, че това е един законопроект на първо четене, в който трябва 90% от текстовете да бъдат отменени и преработени. Не знам как някои от тях могат да преработени?! Трябва просто да бъдат махнати и да бъдат предложени нови текстове. Затова бяхте помолен да го оттеглите, за да премислите и Вие начина, по който го предлагате, и това, което предлагате. Как например да коментирам текста – клиент, който получи сметка над 50% по-висока от средната сметка за електрическа енергия за период от шест месеца назад… Как ще заработи този текст, господин Куюмджиев? Ако Вие получите през месец декември сметка от 100 лв., а в предните шест месеца сте получавали сметка от 20 лв., говорим, че това е период от месец юни до месец декември, това според Вашия законопроект означава: клиентът не си плаща сметката, подава молба, според § 6 от Вашия законопроект започва проверка. Той може да поиска метрологична експертиза на измерващия уред. Тази експертиза е за сметка на електроразпределителното дружество. Това означава, че 90% от клиентите на ЕРП-тата могат през месец декември, съгласно текстовете във Вашия законопроект, изобщо да не си платят сметката. Просто е достатъчно да подадат молба, че сметката им е 50% по-висока от средната сметка от предходните шест месеца. Това е абсурдно, господин Куюмджиев! Важи както за първата част от Вашия законопроект за електроенергията, така важи и за снабдяването с природен газ. Кой ще плати сметката тогава за тази проверка на измервателния уред? По Ваше предложение това трябва да стане от електроразпределителното дружество. Да, обаче това са разходи, които това дружество калкулира. Кой ще ги плати? Ще ги платят редовните клиенти, защото това ще бъде калкулирано в сметките за електрическа енергия. Не искам повече да се задълбочавам в четенето по-нататък, защото 90% от всички текстове са критикувани и от Министерството на икономиката и енергетиката и за мен са непоправими във вида, в който са представени. Ние, и аз лично, също искаме да има коректно отношение към потребителите. Искам да има справедливост, но това, което Вие сте предложили като законопроект, по никакъв начин не решава тези проблеми. Напротив, ще създаде огромни проблеми в отношенията потребител-клиент и в газово-снабдителните дружества, и в електроснабдителните. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, на мен ми е много странно като твърдите, че искате да защитите интересите на клиентите, а отричате, че в момента тази взаимовръзка е тотално порочна. С риск да се повторя, ще Ви кажа какво се случва в момента. Вие потребявате, примерно 25 лв., както е Вашият пример. В края на някакъв период изведнъж получавате сметка 100 лв. Какво трябва да направите? Трябва да отидете да си платите и чак тогава да жалите. Това, което аз казвам, това, което ние казваме в този законопроект е, когато човек получи фрапантно по-висока сметка – и пак влизаме в хипотезата между първо и второ четене, че това може да бъде прецизирано – дали ще бъде 50% върху шест месеца назад или някаква друга дефиниция, искаме да дадем възможност на гражданите, на клиентите да упражнят натиск върху ЕРП-тата или върху дружествата – крайни снабдители. Защото Вие и така не разбрахте, мили колеги, че миналата година Вас Ви свалиха от власт точно сметките за ток. Голяма част от тях бяха надписани под някаква форма. Големият скандал тръгна от това, че тогава имаше голяма група граждани, които получиха два, пет, осем пъти по-големи сметки и бяха принудени да ги платят преди да ги жалят. Ние искаме да възпрем потенциалните възможности това да се случи, заради дупка в закона, според която тези дружества в момента спокойно могат да надпишат на някой избран клиент сметката. Три процента от клиентите на ЕРП-тата през миналата година – около 120 хил. души, бяха с двойно по-надути сметки. Това Ви свали от власт. Това ли искате? Ако искате, продължавайте да ги защитавате, но това ще се случи пак отново. (Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Аврамова, да, най-вероятно сте права. Българското общество може би ще използва месец декември, за да си подаде жалби, да не плати сметките си за ток и да поиска метрологична експертиза на измерителните устройства, но според мен да поискаш експертиза и да ти свалят електромера в месец януари надали е най-разумното нещо, което ще направи един гражданин в условията на студена зима. Това е едното. Другото – Вие въведохте, казахте, справедлив закон. Аз винаги съм смятал, че законите, които се пишат за справедливи, една част от хората ги смятат за справедливи, а други – не. И тук се поражда следният въпрос: справедлив – за кой? За гражданите ли, тоест за потребителите, или справедлив – за електроразпределителните дружества? Ако го разглеждаме като справедлив за електроразпределителните дружества, а той е такъв, то следователно защитавате техния интерес. Ако го разглеждате като справедлив за гражданите, то следователно трябва да защитавате тази хипотеза или поне да приемете, че между първо и второ четене текстовете могат да търпят изменения и корекции както в комисиите, така и в пленарната зала. Това Ви е пределно ясно. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще отговоря и на двамата колеги, които направиха реплики. Първо, на господин Александров – аз смятам, господин Александров, че Вие не сте прочели законопроекта на господин Куюмджиев. Съветвам Ви да се запознаете с него, защото иначе щяхте да имате малко по-различно становище. Не смятам, че популистките изказвания и обвиненията, че ГЕРБ защитава ЕРП-тата в момента и специално за този законопроект, са приемливи като изказване по простата причина, че аз лично казах, че ние подкрепяме идеята да бъдат въведени по-коректни отношения между снабдител и потребител, но с коректни текстове, които да са работещи и които действително да постигнат идеята, която се е търсела от вносителите. Господин Куюмджиев, разбирам, че няма как да защитите текстовете си. Вие се изказвате чисто политически от тази трибуна, затова няма какво да Ви отговоря на репликата. Не знам как между първо и второ четене могат да бъдат променени текстове, които, не знам каква точно дума да използвам, но има и безумни текстове, които са абсолютно неработещи, и не знам как бихте ги променили между първо и второ четене. Не очаквах, че този законопроект ще влезе в пленарната зала. По-скоро очаквах той никога да не влезе в пленарната зала и Вие сам да направите нов, който да постигне ефекта, който търсите. Действително това е нещо, което трябва да се направи, но пък не по този начин и не с тези текстове, които сте внесли. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Моля да бъде удължено времето на групата. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще направя изказване и по двата законопроекта, тъй като досега говорим само за единия законопроект, който е внесен от колегата Куюмджиев и група народни представители още на 20 септември миналата година. Всъщност странно защо пленарната зала не разглежда този законопроект вече повече от шест месеца. Според мен причината е в това, че за този законопроект, както вече посочиха колегите, има отрицателни становища на абсолютно всички компетентни органи в България – както ДКЕВР, така и Министерството на икономиката и енергетиката, синдикати, работодатели. Дори имаше предложение по време на разглеждането на законопроекта в комисията, и то не от нас като опозиция, от ГЕРБ, а от председателя Рамадан Аталай законопроектът да бъде изтеглен, за да се прецизира. Ние продължаваме да смятаме, че законопроектът трябва да се изтегли, за да се прецизира, защото той звучи добре. Звучи все едно, че ще осигури защита на потребителите, а всъщност, както колегата Андонов конкретно по текстовете вече разясни, той няма да осигури тази защита на потребителите, а в същото време ще създаде допълнителен хаос в системата на енергетиката. Още при представянето на законопроекта на първо четене в комисията ЕРП-тата коментираха, че приемането на тези текстове ще доведе до увеличаване на цената на електроенергията. Това може би е едното обяснение защо законопроектът се внася чак сега – шест месеца след като бе разгледан в Комисията по енергетика, а именно защото към днешна дата заявленията от ЕРП-тата вече са факт в ДКЕВР. Другото обяснение, разбира се, е това, че с бой по ЕРП-тата в законопроекта на господин Куюмджиев ще отместим дебата към защита на потребителите, вместо да дебатираме второто предложение на колегите Таско Ерменков и Явор Куюмджиев за промяна в Закона за енергетиката в частта, регламентираща Третия енергиен либерализационен пакет и свързана с проекта „Южен поток”. Накратко бих могъл да кажа, че предложенията звучат добре, като това например, като се спре токът на даден потребител, след това да не му се взема такса за обратно присъединяване. Истината обаче е, че разходът за тази дейност няма да изчезне. Този разход ще продължи да го има, защото физически трябва някой да отиде и да възстанови захранването. Той ще бъде разпределен, или ще бъде включен в другите разходи на ЕРП-тата и съответно вместо да бъде платено от неизрядния потребител на електроенергия, разходът ще бъде прехвърлен върху всички останали изрядни потребители. Предложението да се жали по-висока от определен процент сметка – тук въпросът е защо се избра точно 50%, а не 80%, или 150%, или 20% по-висока сметка, ще затрудни допълнително ликвидната криза, която така или иначе съществува в момента в енергетиката след последните решения на регулатора. В момента Националната електрическа компания и регулаторът твърдят, че ЕРП-то не им заплаща определени суми, или прихваща определени суми. Когато обаче и потребителите спрат да плащат, защото законът им позволява да не плащат за определен период от време, за съжаление, няма да го има механизма, който държавата използва в момента с ЕРП-тата, а именно да ги заплашва с отнемане на лицензия, понеже потребителите нямат лицензия, а и спазват закона, така че с това право ще се злоупотребява и липсващите средства в дефицита в енергетиката ще нараснат. Ако НЕК в момента изпитва финансови затруднения в стотици милиони левове, има потенциал да бъдат удвоени. В този смисъл, ако се приеме законопроектът на господин Куюмджиев, хаосът в системата на енергетиката ще бъде още по-голям. Затова ние сме „за” защита на потребителите, но в същото време считаме, подобно на ДКЕВР, на Министерството на икономиката и енергетиката, на синдикатите и на всички останали, внесли становища в Комисията по енергетика, че този законопроект ще създаде повече проблеми, отколкото да намери решение на определени въпроси. Втората по-важна тема според мен е промяната в Закона за енергетиката, която според мотивите на вносителите хармонизира българското с европейското законодателство. Според нас не е така, защото то разделя газопровода „Южен поток” на части и казва, че частта, която е до навлизането на газопровода в българска, е съответно европейска територия. Друг е въпросът каква територия са 24 км, от които 22 км териториални води и 2 км суша? Но дори да приемем, че това се брои за морска територия, недопустимо е газопроводът да се разделя по този начин, защото и от Европейската комисия, и от комисаря Йотингер винаги е ставало въпрос за „Южен поток” като един газопровод и правилата, регламентиращи „Южен поток”, трябва да се прилагат за целия газопровод, а не за част от него. За първи път, откакто България е член на Европейския съюз, имаме предупреждение от Европейската комисия със съобщение на говорителя на комисаря по енергетиката с думите, че единствената причина, поради която не стартират наказателна процедура за България, е това, че законопроектът, ако не наруши, то тогава ще заобиколи европейските правила. В тази връзка не виждам защо колегите бързат законопроектът да мине още тази седмица през пленарната зала, вместо да изчакат комуникацията с Европейската комисия и уточняване на въпроса дали нарушава, или не нарушава европейските правила. Дават се за пример други газопроводи, които навлизат в Италия, само че тези примери са некоректни най-малко поради две причини. Едната причина е, че два от трите цитирани газопровода са изградени и функционират преди влизането в сила на Третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз. Третият газопровод все още не е изграден и може би е в подобна фаза на тази, в която се намира „Южен поток”. Общото за трите газопровода и причината това да бъде лош пример е, че това са така наречените „ъпстрийм газопроводи”, които доставят газ до Италия, а не са транзитни газопроводи. Директивите правят много ясна разлика между двата вида газопроводи и третират по различен начин ъпстрийм газопроводите с транзитните газопроводи. Вече не чуваме сравнение с „Южен поток” и „Северен поток”. В началото и това се казваше – как може за „Северен поток”, а не може за „Южен поток”? Всъщност разликата между двата потока не е това, че „Северен поток” е за германците, а „Южен поток” е за българите. Разликата е в това, че „Северен поток”, спазвайки правилата и директивите на Европейския съюз, кандидатства в рамките на тези правила за изключение. Вместо държавите да следват същата процедура за „Южен поток” и да кандидатстват за изключение, България в момента прави нещо друго. Тя казва: тези правила няма да важат за „Южен поток”, с което заобикаля европейските правила. Това е разликата между „Северен поток” и „Южен поток”. Европейските правила, свързани с либерализацията на енергийния пазар, не са самоцел. Европейските правила като цяло ще гарантират прозрачност както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на газопровода. Подканвам отново народните представители – вносители, да изчакат становището на комисията. Това го направих още по време на заседанието на Комисията по енергетика, за да се уверят, че наистина не заобикалят европейските правила и не ги нарушават, което е нашето становище към момента, а и не само нашето, но и становище на Европейската комисия, защото тя бе пределно ясна. Позволете ми да вярваме повече на собствената си преценка и на становището на Европейската комисия, че тези промени заобикалят или нарушават правилата, отколкото колегите, които твърдят точно обратното – че тези промени синхронизират българското законодателство с европейското. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Имам три кратки бележки във връзка с предишното изказване. Според мен не е проблем да се забави малко едно плащане, ако то очевидно е несправедливо, което би показало огромен ръст на сметката в сравнение с предишните периоди. Не бива тази разлика да се поема от потребителя, след което той да си търси правата, защото имаме случаи за хиляди левове надвишени сметки и ако клиентът иска да си възстанови електроснабдяването, той трябва да плати, а след това хипотетично може да си търси правата. Мисля, че този текст е достатъчно точен. Може да се говори само какъв процент би могло да бъде. Искам да попитам, понеже има логика в предишното изказване, че този, който е виновен за спирането на тока поради неплатена сметка, след това тази макар и неправилна цена, която електроразпределителното дружество ще калкулира в сметките – как ще обясните това? Третата кратка бележка – моля, най-вече представителите на ГЕРБ, но и всички парламентарни сили без „Атака”, моля, не бъркайте Европа и Европейския съюз. Европа е едно, а търговско-политическата организация Европейски съюз е друго. Когато говорите за европейска територия, европейски директиви и какво ли още не „европейски”, то Европа е географско понятие. Терминът „Европейски съюз” е търговско-политическо понятие. Не обърквайте и не вкарвайте смут в пленарната зала. Говорете точно и конкретно, не правете манипулации. Благодаря. Между другото, половината от Европа не е в Европейския съюз.

Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, презумпцията за виновност много отдавна е отпаднала в съотношението между хората и между хората и фирмите. Това, което си позволяват понякога ЕРП-тата, е точно да ни третират за виновни, без да е доказано, че сме виновни. Същото казахте и Вие, като твърдите, че с някои от текстовете щяло да се злоупотребява. Тоест Вие обвинявате българските граждани в голямата им част, че ще злоупотребяват и нямало да плащат. От там вадите извода, че това щяло да затрудни системата, тъй като българските граждани не били лицензирани. Не съм съгласен с Вас. Българските граждани са лицензирани да бъдат български граждани и са най-важното нещо, което съществува в тази държава. Не ЕРП-тата, не политическите партии, а българските граждани! Това, което правим ние, е точно да ги защитим. А Вие, ако не искате да ги защитавате и искате да защитавате ЕРП-тата, Ваше право е, но българските граждани оценяват това, което правим, като много положително. Призовавам Ви да си промените мнението заради тях, не заради мен. Благодаря.

Господин Куюмджиев, знаете, че съм прав за всичко, което казах, и ще ми е много интересно как ще се гънете, ако тези текстове се приемат на първо и на второ четене в пленарната зала. Ще стане като с 50% таван за лихвите върху потребителските кредити. Същата история – ще се чудите как да излезете от ситуацията и да отменяте тези текстове. Разбирам, че между първо и второ четене най-вероятно ще отпаднат 99% от Вашите предложения, за да не се случи това, което ние предупреждаваме, но би ми било интересно какво ще стане, ако наистина се приемат. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дано между двете четения да не отпаднат текстовете, защото те са изключително важни и се приемат в резултат на многогодишни усилия на потребителите и на българските граждани. Под най-различни форми се спрягаха подобни идеи. Те се даваха в писмен вид в Народното събрание, обсъждаха се. Такива идеи получавахме и на срещите и събранията със симпатизанти, членове и български граждани. Такива предложения сме получавали и на нашите приемни. Че те са неудобни за монополистите, за електроразпределителните дружества, това е друг въпрос. Основателно е съмнението, че между двете четения могат да отпаднат тези текстове, защото те са неудобни за всички управляващи. Внасят ги управляващите и си усложняват работата и отношенията – както с монополистите, така и с гражданите. Те размътват водата и тези текстове могат да се обърнат против тях. Аз си давам сметка за това и затова се притеснявам, че между двете четения може да настъпи известен страх. Не се спирайте, обаче – казвам на вносителите – и продължете в този смисъл, бих казал, с малки стъпки. Това са малки стъпки в няколко насоки, но като такива представляват сериозно придвижване напред. Недостатъчно, но за първи път от много години в Закона за енергетиката се правят промени в посока на защита на интересите на потребителите. Казвам го съвсем отговорно. Как да не е в защита на интересите на потребителите мярка във връзка със спирането на тока – каквато мярка се предлага?! Досега се дърпаше шалтерът на тока – безпроблемно от страна на монополиста, безотговорно, като след това той получаваше такса, за да отиде и да включи тока. Това вече няма да бъде така. Или пък задължението подлежеше на изпълнение. Нали всички знаем колко е говорено по този въпрос – има-няма възражение, има-няма съдебно производство, човекът следва да си внесе парите. Това е много сериозно и значимо и заслужава адмирации. Или пък с проверката на измервателните уреди. Как беше досега? Измервателните уреди се проверяваха и се плащаше такса, и то немалка. Сега няма да е съвсем така. Който отрече, че тези мерки не са в интерес на потребителите, просто демагогства и защитава интересите на монополиста. Няма никакво друго обяснение. Той застава на страната на електроразпределителните дружества и казва: „Трябва да бъде така, както е било. Тези мерки не работят, те не действат и няма да имат ефект “, казват демагогски. Не, те ще имат своя ефект. От „Атака” сме повтаряли и казвали много пъти и пак ще го кажем – има една генерална мярка, която дори ще обезсмисли всичките тези. Тя ще бъде радикална, ще бъде една от най-националноотговорните позиции и решения, които могат да бъдат взети. Тази мярка е ясна на всички – връщането в активите на държавата на монополистите на електроразпределителните дружества. Иначе ще продължим да си играем на тълкуване на тези текстове. Ще видите, в бъдещи управления ще има опити за връщането назад, тези текстове ще бъдат изкарани за неработещи, за създаващи хаос – отсега знам думите, които ще чуем, когато бъдат приети, и по какъв начин различни лобита – и политически, и икономически, и медийни, ще направят всичко възможно нещата да се върнат назад. И това ще бъде дотогава, докато не се реши генерално въпросът. А този най-голям и важен въпрос по един или друг начин може да стане с триста зора, може да стане с определени жертви от страна на обществото – икономически. Не се ли върнат електроразпределителните дружества в активите на държавата, проблемите, които в момента коментираме, периодически ще избухват в обществото, ще бъдат разглеждани тук може би от други състави на Народното събрание, естествено, и те ще бъдат в продължение на десетилетия занапред при тези частни, всъщност две от дружествата не са частни. Знаем, едното е на чешката държава, другото е на виенската община. Така че всеки може да критикува, че тези мерки са недостатъчни, че могат да бъдат осъществени и приложени още. Но някой да критикува и да казва, че те са лоши и че ще внесат хаос или проблеми, това означава, че веднага ще го заподозря в обслужване на чуждите лобистки интереси. Другият въпрос – за Южен поток. Това, което се предлага, е също в насока и тя е генерална и най-важна – да се строи Южен поток. Това е още една стъпка към строежа на Южен поток. Може би е също не така генерална, но този газопровод е жизнено, национално необходим. Това е екзистенциален въпрос. Чест прави на вносителите, че внасят това предложение. То е стъпка към строежа. А какво ще кажат от Европа или от някъде, от някои институции на Европейския съюз, или от някоя комисия, това вече е съвсем друг въпрос. Те ще кажат нещо, което може би ще бъде геостратегически интерес на някои сили. Може да бъде лобистки в интерес на някои икономически сили, на някои чужди лобистки кръгове, но в никакъв случай няма да бъде съобразено с българския интерес. Българският интерес е да се направи всичко възможно, ако щете на ръба, ако щете и при заобикаляне на някои така наречени „директиви“ или нареждания, които идват от Европейския съюз, но ние да построим този газопровод. Всеки, който казва противното, обслужва целите, за които преди малко говорих – геостратегически, лобистки, но чужди. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, доволен съм, че най-после нашият законопроект, внесен през месец септември 2013 г., е на вниманието на Народното събрание. Искам да кажа, че по този начин ние изпълняваме един от най-важните ни ангажименти – защита правата на потребителите при злоупотребата с монополно положение. В този дебат много ясно, уважаеми колеги, ще проличи кои защитават големите корпоративни интереси и кои са на страната на обикновените потребители. (Реплики от ГЕРБ.) Няма никаква изненада в това, че политическа партия ГЕРБ – в изказванията на колегите, които говориха досега – ясно се определи, че в крайна сметка не си е взела поука от своето управление и плътно защитават големите корпоративни интереси. Това си е тяхна позиция, разбира се, те имат право на това. Иска ми се в крайна сметка все пак да акцентирам и на няколко неща, които правим с този законопроект. Приемаме, че прекъсването на електрическа енергия е крайна мярка и трябва да се използва като такава от крайните снабдители, а не да бъде плод на някакви случайни обстоятелства. Сами разбирате, че човек може да забрави да си плати сметката, тъй като отсъства от дома. Това не може да бъде основание да му бъде прекъсната електрическата енергия. Какво правим още? Освен това задължаваме дружествата – доставчици, три дни преди тази крайна мярка лично да информират потребителя. Питам: какво лошо има в това? Къде в Европа могат да ти прекъснат електрическата енергия, снабдяването с електрическа енергия без да те информират? Твърдя, че го има само в България. Въвеждаме тази законодателна мярка, за да въздадем тази справедливост и, забележете, да информира крайния клиент три дни преди това събитие. Качеството и надеждността на услугата, която трябва да бъде предоставена, е законово и лицензионно задължение на доставчиците. С този законопроект отново го извеждаме на преден план и искаме клиентът да може да предяви своите основателни възражения за доказано нанесени му имуществени вреди. Какво е положението в момента? Даваме възможност на клиента да има три дни да предяви тези свои претенции. С нашите предложения удължаваме този срок на 60 дни. Какво лошо има в това да дадем повече права на клиента? Кой е против това, питам аз?

Драгомир Стойнев.

Въвеждаме задължението на крайния снабдител наистина, когато сметката е завишена с 50% на база на шестмесечните сметки, да информира крайния клиент. Затова и даваме възможността той да възрази. Всичкото това са аргументи само в полза и защита на клиента. Кажете каква вина примерно имам аз, че електрическото табло, което не е моя собственост, че електромерът или уредът за търговско измерване, който също не е моя собственост, е дефектирал или не работи. Как мога аз да нося отговорност за това, да ми бъде констатирано с протокол и да бъда наказан за това? Питам: това справедливо ли е? За това говорим, и за това става въпрос в този законопроект. Това трябва да стане много ясно на всички колеги и на българското общество, и по никакъв начин няма да приема аргументите, които слушам досега, че, видите ли, потребителят ще злоупотреби със своите права. Как може да твърдим, че потребителят ще злоупотреби с правата си? Какво, да го лишим от всички права?! Напротив, искам да Ви кажа, че оттук нататък Коалиция за България и БСП ще продължат своите законодателни инициативи в посока решения правата на потребителите. Направихме го и със Закона за потребителския кредит, ще го направим и със Закона за защита на конкуренцията, и всички наши законодателни инициативи ще бъдат именно в тази посока. Ще помоля да не се спекулира и с другия Ви аргумент, че, видите ли, това ще доведе до повишение на цената. Слушахме го и за цената на банковите кредити, слушаме го и сега за цената на електрическата енергия, ще го слушаме и за цената на хранителните вериги. Трябва да Ви кажа, че няма да стане така. Напротив, това ще доведе до възстановяване на доверието в системата. Без да възстановим доверието в системата, по никакъв начин не можем да решим тежките проблеми, които има в дадения случай българската енергетика. Молбата ми към всички колеги е да подкрепят законопроекта на първо четене и това е стъпка в правилната посока. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Бойчев, ще започна отзад напред. Аз като икономист, а и почти всички икономисти би трябвало да знаят, че по принцип, когато със закон се променя някаква практика, това води до повишаване на риска, а рискът има цена. Така че това как ще се отрази върху цената само можем да гадаем, но надали ще е към намаление – Вашите предложения. Но искам да кажа нещо друго. Уважаеми колеги, наистина беше внесено септември месец това предложение на колегите от левицата. Какво се случи? Тогава с тях ходихме по телевизионни студия и те обясняваха какво мислят да правят, колко е добро това, което искат да правят. Знаете ли докога ходихме да защитават тяхното предложение в телевизионните студия на националните телевизии? Докато не излезе техният министър и не каза: „Не приемам това, което предлагат моите колеги. По принцип всеки един от тях може да предлага каквото пожелае, но аз не го приемам.” След това излязоха с официално становище, ДКЕВР също излязоха с официално становище и казаха, че приемат заглавието на закона и срока от кога ще влезе в сила. Точка по въпроса! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Питам: какво предлагат колегите? И те не знаят какво предлагат. Какво се случва, защо излиза сега? От септември месец досега не се случи нищо, защото самите те разбраха, че това, което се предлага, е неработещо. Но тъй като направиха едно друго нещо в същия този период – намалиха цената на тока непрозрачно, сега искат увеличение на цената на тока, но идват евроизбори! И понеже идват евроизбори тези популисти вадят закона сега и се опитват да защитават гражданите. Кои граждани защитавате, като Вашият министър не Ви одобрява закона, питам Ви? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги! Господин Иванов, надявам се, че не сте станали говорител на министър Драгомир Стойнев.

Той е Ваш!

Аз се надявам, че Вие не сте станал говорител и не говорите от негово име. Опазил ни Бог, Вие да бъдете говорител на министър Стойнев! Той много ясно е заявил позицията си по този законопроект. Казах в началото със съжаление, че чак сега Народното събрание започва да гледа по същество тези важни за обществото законопроекти.

Защото идват избори!

Колеги, ако имахме малко по-различно, по конструктивно поведение от Ваша страна, Вие бяхте в залата, или не бавихте по всякакъв процедурен начин и губехте парламентарно време – пример с Изборния кодекс, със Закона за Сметната палата, може би много по-рано щеше да дойде времето на всички тези законопроекти, които в крайна сметка ще доведат до защита правата на потребителите и повишаване на качеството на живот в България. Благодаря.

Господин председател, дами и господа народни представители! Доколкото виждам, има един добър дух в първия законопроект, който е внесен в момента и който обсъждаме на първо четене, но бих искал да споделя, че ще имаме доста сериозни разногласия по някои от текстовете, за които ще говорим след това в комисии. Много ме притеснява това, което между другото също и от ГЕРБ беше направено като забележка, че в един от текстовете, ще Ви го прочета, в § 5: „В случай на прекратяване или прекъсване на снабдяването на клиент по искане на крайния потребител поради неизпълнение на задължения за плащане по договора за продажба на електрическа енергия, операторът на разпределителната мрежа възстановява снабдяването след извършване на плащането и без допълнително заплащане на цена на възстановяването в срок от осем часа по подаване на искане за това, но не по-късно от 12,00 часа на следващия ден.”. За „срок от осем часа” съм съгласен, наистина не може да се оставят хората продължително без снабдяване с електрическа енергия, още повече че има такива случаи, има хора, които поради здравословни причини не могат да останат без електроснабдяване, държат лекарства в хладилника, има майки с деца и така нататък. В този смисъл съм съгласен. Не по-късно от 12,00 часа на следващия ден – също съм съгласен. Но тук има едно сериозно разминаване между нашите виждания относно това „без допълнително заплащане на цената на възстановяването”. Защо? Защото тук, в нашата българска действителност, сме свидетели на едно население, което доста често не си плаща тока. Няма да казвам от какъв етнос е, то е ясно. Доста често и систематично не си плаща тока. Ще бъдем свидетели как на едно систематично неплащане на тока – безнаказано, понеже няма да плащат снабдяването с електрическа енергия. Това ще създаде един прецедент според мен, според който ще се създаде система от неплащане и недобри взаимоотношения между ЕРП-тата и крайните потребители и най-вече, което ме притеснява, е че това ще се отрази на редовните платци на електроенергия, тоест на всички български граждани. Затова моят призив е докато не се чуе мнението на ДКЕВР по този проблем и дали ще бъдат признати такива разходи за възстановяване, които неминуемо ще бъдат отправени от ЕРП-тата към ДКЕВР за признаването им, ако ДКЕВР признае такива разходи на ЕРП-тата, то тогава задължително ще сме против този текст специално и ако трябва ще ги разделим. Това е по първия законопроект. По втория законопроект мисля, че всички в тази сграда и тази зала сме българи и предвид настоящата политическа, международна и геополитическа ситуация, която се развива в Украйна като транзитен център на газ, сме длъжни да се подсигурим с Проекта „Южен поток”, който да стане действителност и реалност. В този смисъл всяка една стъпка, която води до неговото по-близко и реално реализиране и започване на действия, мисля, че е добре дошла за всички българи. Не трябва да се делим тук на леви, десни, прозападни, произточни и по каквито и да е – южни, северни настроения, лобита и така нататък. Така че нека да мислим като българи. Призовавам Ви за втория законопроект да гласуваме „за”! Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Асенов, според мен Вие не сте разбрал логиката на точно този параграф, който цитирахте, тъй като там става въпрос за цената на възстановяване на електроенергията. Нито в един текст на предложения законопроект не се казва „неплащане на доставената електроенергия”. Става въпрос за това, който не си плаща електроенергията в някакъв доказано продължителен период от време или дългът му е нараснал до някаква сума, да подлежи на санкции, да му се спре токът. Това важи за абсолютно всички български граждани или потребители. Това, което казваме с този параграф е, че след това не се дължи такса възстановяване на електроенергията. След като е платена сметката, значи дългът между клиента и дружеството е уреден. Оттам нататък дружеството не трябва да изисква пари за новото включване. Знаете каква е ситуацията в момента – дори да си платил, трябва да отидете да платите такса от 19 лв., ако не ме лъже паметта, за да Ви включат отново и то в срок от три дни. Ако искате така наречената експресна услуга, трябва да платите между 40 и 60 лв., зависи от дружеството. Злоупотребява се жестоко точно с този момент и това според мен в много случаи е незаконен източник на приходи за дружествата. С очите си съм видял в моя изборен район как смениха отчетността от 20-ти на 10-ти всяко число. На 21 ви, когато изтича срокът на фактурите, когато по-голямата част от хората не са получили още заплатите си и не могат да си платят сметката или трябва да вземат назаем в осем сутринта на 21-ви бригадите на съответното дружество тръгват да изключват масово 300-400 изключвания всеки месец. По двадесет лева това са между 6 и 8 хил. лв. допълнителен приход за ЕРП-то, което не е необходимо. А защо го изключват? Да изчакат още четири дни да направят отчетният период до 30, хората си получават на 25-ти заплатата. За това става въпрос, господин Асенов.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин Асенов! С почти всичко това, което казахте, съм съгласен. Беше много коректно изказването Ви и притесненията, които и ние споделяме относно точно тази такса, която трябва да бъде платена от разпределителните дружества и това, че има много хора, които наистина не плащат сметките си, не са коректни платци и все пак някой трябва да плати сметката. Дали тя ще се плати от коректните? Това обаче, с което донякъде не съм съгласен – Вие говорихте във втората част от изказването си за Проекта за изграждане на „Южен поток”. Аз не останах с впечатление, че някой в залата, някоя парламентарна група е против изграждането на този газопровод, в това число и Политическа партия ГЕРБ, защото достатъчно много е показала и направила през последните четири години в нашето управление за стартирането и изграждането на този проект. Това, което е хубаво да се отчете, е, че не трябва да се фокусираме само върху това: дайте да изградим този проект, защото е хубав или полезен за държавата. Нека да докажем неговата финансово-икономическа обосновка, да видим какви са плюсовете и минусите, да видим какви възможности ще предостави за българската държава, по какъв начин ще допринесе за намаляване цената на газа, а не просто да се фокусираме, че е хубаво да го направим. Дайте сега да го направим, бързаме, а какво ще се случи после един Господ знае. Хубаво е да не се бърза и да се преценят плюсовете и минусите на този проект в момента, по начина, по който сме тръгнали да го правим – зад гърба, задкулисно, дори няма още предпроектен проект за него. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Асенов, казахте, че бихте искали да се запознаете със становището на ДКЕВР. То съществува, би трябвало да го имате и да знаете какво е тяхното становище по § 5, защото Вие цитирахте § 5 във Вашето изказване. Ще Ви запозная съвсем накратко какво пише в становището. Пише, че: „Възстановяването на снабдяването е с характер услуга, която е свързана с лицензионната дейност. Възстановяването на снабдяването без заплащане на такса ще доведе до пренасяне на разходите за повторно включване в общите разходи на лицензията”. Може би знаете това нещо. Това е така! Уважаеми господин Асенов, на същия принцип уважаемите колеги съвсем популистично намалиха с 5% цената на тока, като вместо да има разбивка за всяко перо, те направиха един общ микс и казаха: „Ще го намалим”. Откъде ще дойде намалението, никой не знае, но ще задължим НЕК с 500 милиона, както и да е, това никой не го интересува. Тук е проблемът, че колегите знаят какъв всъщност е той, но не знаят начина, по който да го разрешат и вместо да предложат работещо решение, те задълбочават още повече проблема с тяхната некомпетентност, създавайки неработещи решения. Това е целия законопроект! Становището на ДКЕВР е: „приемаме заглавието и приемаме срока” – кога ще влезе в сила, всичко останало трябва да отпадне. Точка!

Господин председател, дами и господа народни представители! Не знам защо колегите от ГЕРБ ме разбраха, а колегата Куюмджиев не можа да ме разбере, но определено репликите отдясно бяха по-градивни. Надявам се да не сте се направили, че не сте ме разбрали. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! България е част от динамични регионални и глобални процеси, които поставят сериозни предизвикателства пред националната сигурност. Част от системата на сигурността е едно нейно измерение, което ясно, осезаемо, все по-значимо и засягащо всички български граждани се проявява, и това е енергийната сигурност. Ето защо с колегата ми от Комисията по енергетика Явор Куюмджиев днес предложихме на Вашето внимание проекти за промяна в Закона за енергетиката, които трябва да осигурят и диференцират необходимите ни надеждни доставки на енергийни източници за десетилетия напред. С днешното си решение и гласуване, колеги, трябва да имате предвид, че в енергетиката нищо не става от днес за утре, или поне нещо добро за енергетиката не става с хаотични, временни и клиентелистки решения. За съжаление, през последните години бяхме свидетели на много такива и днес имаме шанса да избегнем тази тенденция, която натрупа значителни негативи в енергетиката и генерира зависимост. Зависимост от случайността, от корупцията и от енергийни интереси, противоречащи на държавния и обществен интерес. Чух критиките и възраженията от името на ГЕРБ в залата днес. Част от тях вече се чуха и на заседания на Комисията по енергетика. Колеги, всички те до едно са неоснователни. За да няма недоразумения, искам още от самото начало да направя следните пояснения. В българското законодателство съществува правен вакуум по отношение на някои аспекти, свързани с енергийната инфраструктура. Предложените промени са принципни. Те са в подкрепа на основните приоритети за гарантиране сигурността на енергийните доставки и развитие на конкурентен енергиен пазар. Тяхната цел е да създадат правен режим в области, които до момента не са регулирани. Те са в пълно съответствие с европейските правни норми и се базират и на практиката в други европейски страни, с повече опит в тази област. Конкретни примери ще дам по-нататък в изложението си. Промените имат отношение към изграждането на морския газопровод „Южен поток транспорт” само и единствено към морския газопровод, а не към „Южен поток България”. В това няма нито някакъв секрет, нито някаква драма. Но колкото те имат отношение към „Южен поток транспорт”, точно толкова са приложими към всеки друг газопровод или петролопровод, който се проектира и изгражда през Черно море, а през Черно море могат да бъдат направени доста тръбопроводи не само от Русия. И технически, и правно „Южен поток” не е един газопровод, а е система от свързани различни газопроводи с различни собственици и различен правен статут. Некомпетентно е да се смесват морския така наречен „офшор” газопровод „Южен поток транспорт” с газопровода „Южен поток България”, който се намира на територията на страната, а още по-некомпетентно е да се твърди, че с промените се опитваме да изключим морския газопровод от разпоредбите на Трети енергиен пакет и по този начин нарушаваме европейското законодателство. Не се опитваме да го изключим, защото той априори не подлежи на разпоредбите на Третия пакет. И още нещо. Допускате ли, че три от най-големите и уважавани европейски енергийни компании, каквито са „Wintershall”, EDF и ENI, биха инвестирали милиарди евро в проект, който противоречи на европейските закони? За сравнение, България няма да даде нито един лев за тази част от проекта, а само ще печели от строителството и експлоатацията му. По същество предложените промени дават възможност за развитие на газотранспортна инфраструктура от страни извън Европейския съюз към България. Те нито заобикалят, нито елиминират европейското законодателство, напротив синхронизират нашия енергиен закон с него. Разпоредбите на газова директива не предполагат тя да се прилага нито по отношение на морския газопровод „Южен поток транспорт”, нито към който и да е друг потенциален морски газопровод в бъдеще. Няма разпоредба, която да предвижда прилагането на разпоредбите на газовата директива по отношение на газопроводи, внасящи газ от трети страни извън Европейския съюз. Нещо повече, съществува опасността, ако предложените поправки не бъдат приети, България да наруши чл. 2 и чл. 17 от Общото споразумение за митата и търговията на Световната търговска организация, които изискват Европейският съюз да третира руския газ по същия начин, както природния газ от други страни-членки на Световната търговска организация, във връзка с изискванията, засягащи транспортирането. В случая морски газопровод „Южен поток транспорт” технически ще навлезе на българска територия, по-специално през териториалните води на България и на 2 км навътре в сушата. Въпреки това самото навлизане на тръбопровода в територия под юрисдикцията на държава членка не се тълкува като връзка с вътрешния пазар, която е достатъчна, за да оправдае прилагането на газовата директива. Прилагането на Третата газова директива към даден газопровод не регулира пресичането на територията на страна – членка на Европейския съюз. Тя е в сила по отношение на въпросите дали и как такъв газопровод взаимодейства с транзитната система на съюза. Конкретно морският газопровод „Южен поток” не взаимодейства с такава транзитна мрежа, защото свършва на нейната външна граница. Фактът, че има навлизане на около 2 км не е промяна на приложението, а практическа необходимост, валидна за всеки тръбопровод за внос на природен газ. Тук следва да вметна, че законодателството на Европейския съюз приема подобен подход не само в енергийното законодателство. Такъв е статутът на летищата и пристанищата, които се разглеждат като външна граница на Европейския съюз, дори физически да се намира дълбоко в територията и под юрисдикцията на държавата членка, а не на външна граница. Това изрично е посочено в Регулация 562/2006 – чл. 2, ал. 2, включваща летища и пристанища в дефиницията „външни граници”. Законопроектът е стъпка при реализацията на газопровод „Южен поток”, който е първият реален енергиен проект от десетилетия насам и е определен с Решение № 876 от 2 декември 2011 г. на Министерския съвет за обект с национално значение и национален обект, съгласно Закона за държавната собственост. Реализацията на този проект е в съответствие със Стратегията за национална сигурност на Република България, приета от Народното събрание на 25 февруари 2011 г. и публикувана в „Държавен вестник”, бр. 19, от същата година. Особеното в случая е, че двете определения и решението за изграждане, които току-що посочих, са взети от предишното правителство – правителството на ГЕРБ. С други думи, докато са били на власт, колегите от ГЕРБ са били „за” изграждането на „Южен поток”, а при гласуването в комисиите на настоящото Народно събрание, последователно гласуваха „въздържал се” и „против”. Ето, това непостоянство е пречка за реализацията на българския енергиен интерес и създава зависимости. След кризата със спирането на газовите доставки през месец януари 2009 г., именно колегите от ГЕРБ в периода 2009-2012 г. не направиха нищо, за да стартираме изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни. Това вече щеше да е намалило зависимостта на България от единствен източник и единствен маршрут за газ. Сега, когато започна реалната работа, както по интерконекторите, така и за диверсификация на маршрутите, те ни обвиняват, че поставяме България в зависимост. Да не напомням, че за интерконекторите и по тяхно време бяха осигурени необходимите средства, но не беше направено нищо, повтарям. Може би тук е мястото да се спра и на писмото на комисар Йотингер до министър Стойнев, което вече занимава медиите почти цяла седмица. Не намирам никаква драма в него. Драмата за страната обаче може да стане, когато лица, за които се очаква, че би трябвало да са политически отговорни, се отдават на партизанщина за сметка на интересите на страната. Когато една партия, която е декларирала публична подкрепа за Проект „Южен поток”, се опитва да го торпилира и нейните необосновани тези в Парламентарната комисия по енергетика намират израз в писмо от Брюксел. Уважаеми колеги, очевидно е, че сме в предизборна обстановка. Ще се въздържа да използвам възможностите, които ми бяха предоставени от опонентите на предложените законодателни промени и от опонентите на Проект „Южен поток”, както и от писмото на комисаря Йотингер, за да громя предизборно опозицията. Нека поне в този случай не се поддадем на партийни пристрастия и възможността за евтина пропаганда. Призовавам всички народни представители да забравят за момент партийните пристрастия и наближаващите избори и да се ръководят единство от стратегическите интереси на страната ни в една конструктивна дискусия по съществото на проблемите. За пръв път от много време насам България застава на позиция, която е адекватна на геостратегическото ни положение – входна точка при доставки на газ от находища от Средна Азия през Черно море в Европейския съюз и ще има ключова роля при транспорта и разпределението на газ за Европа и на Балканите. За такава роля, уверявам Ви, се борят съседните страни. Ако бе взето решение трасето на газопровода да минава през тяхната територия, то любопитно ми е дали щеше да се разрази тесногръда полемика, която пренебрегва стратегическите ни интереси? Освен това за пръв път имаме възможност да подчертаем българските интереси в контекста на членството ни в Европейския съюз по ясен и категоричен начин. „Южен поток” дава на страната ни отлични възможности да се печели не само по стъпки в цената й от транзитните такси. Дава възможност да се печели в национална сигурност, енергийна ефективност, запазване на българската природа, Черноморско сътрудничество, подобряване на инфраструктурата в Северна България и не на последно място, допълнителни работни места. Нашите опоненти, макар че това е една твърде мека дума за яростната атака, на която бе подложено предложението в комисията и в медиите, се опитват да извършат една много дръзка и опасна манипулация. Те твърдят, че ще бъдат нарушени Европейската газова директива и Трети енергиен пакет и спекулират, че България ще стане обект на санкции от Европейската комисия. Всъщност е тъкмо обратното. Новите текстове в закона са абсолютно необходими, за да хармонизираме българското законодателство с Газовата директива и Третия енергиен пакет. Тук трябва да излезем от хипотезата за това, което за Европейския съюз е външен газопровод, и да уточним кое е вътрешен. Един поглед върху европейската практика е достатъчен, за да видим, че в Европейския съюз не просто се правят планове за изграждане на газопроводи, които следват да се третират по същия начин, както морския газопровод „Южен поток транспорт” в предложения законопроект. Има действащи газопроводи и аз не мога да разбера ако те са построени през 1970 г., на тях има етикет, че не подлежат на законодателството на Европейския съюз ли? РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Има изисквания.

Освен всичко друго, имаме един проект, който само ще спомена – докарва газ от Алжир през Сардиния и свършва в Тоскана. Дори да не приемете, че това е магистрален тръбопровод, забележете, Италия, макар че има три газопровода, които вкарват газ в Италия, никога не е казвала, че е изпаднала в зависимост от Алжир при вноса на газ или въобще, че е изпаднала в алжирска зависимост. С други думи, отново следва да се позовем на изискванията на Световната търговска организация – чл. 6, ал. 1 от общите права и задължения в сектори, по които са приети специфични задължения, всяка страна членка следва да гарантира, че всички общоприложими мерки, засягащи търговията с услуги – тук става въпрос за доставка на газ, се администрират по обоснован, обективен и безпристрастен начин. Принципът на равноправното третиране има конституционна рамка в Европейския съюз и изисква сравними ситуации да не бъдат третирани различно, доколкото такова третиране е обективно обосновано. Промените в Закона за енергетиката са важен тест за всички политически сили и за всеки народен представител поотделно. Енергетиката, колеги, е любима тема за впечатляващи предизборни речи и обещания, но след края на кампаниите винаги идват сметките за ток и отопление и тогава мнозинството политици или мълчат, или се оправдават с някой друг, който е объркал нещата преди тях. Там е работата, че всеки нов изпуснат шанс за укрепване на енергийната сигурност и реализация на сериозни проекти ни отдалечава от позицията на печеливш участник в регионалния и в европейския енергиен пазар. Не искам да споменавам и другите проекти, които успяхме да унищожим. Тази ситуация би могла да се повтори и при реализацията на други проекти в бъдеще. За огромно съжаление, основната част от природния газ и в България, и в целия Европейски съюз ще се внася и занапред от трети страни, при това вероятно необходимите количества само ще растат. Няма как да променим това, но е по силите ни да изработим законодателство, напълно съответстващо на европейските норми, което помага на общите енергийни интереси, а не поставя пречки пред икономическото развитие. Затова днес Ви призовавам да подкрепите направените предложения. Обръщам се и към българското общество и към определени заинтересовани страни, които с охота пропагандират всякакви конспиративни теории по отношение на този законопроект и на „Южен поток”. Проблемът, уважаеми сънародници, не е откъде ще дойдат енергоносителите, а колко скъпо ще трябва да платим за тях. За съжаление, сред мнозинството от политически ангажираните енергийни експерти е налице дефицит на стратегическо и дългосрочно мислене по отношение на развитието на българската енергетика. Безотговорно е и поведението на различни лобисти и застъпници, които определят себе си като „зелени”. Отказът от природния газ като енергоносител в нашия случай ще продължи да унищожава българската природа, ще трови въздухът в градовете и не на последно място ще ни струва все повече като данъкоплатци, защото цените на въглеродните емисии ще продължават да растат. България е една от трите държави в Европейския съюз, заедно с Гърция и Испания, в които повишаването на битовото и промишлено потребление на природен газ реално ще намали въглеродният отпечатък, намалявайки употребата на други енергоносители, които отделят много повече въглеродни газове. Ако зеленото в кавички предложение е да се откажем от природния газ, аз считам, че е добре застъпниците му да кажат откъде ще дойде алтернативата за по-чист въздух и запазена природа в България – дали от скъпия и изчерпващ се нефт, дали от въглищата, които не са в много по-голям запас у нас, или може би от изсичането на българските гори? Защото данните от изследванията показват, че все още 53% или над половината от българското население използва твърди горива, предимно дърва за огрев. Затова, колеги, Ви призовавам днес да свалим партийните си шапки, да забравим партийните пристрастия и всеки да размисли трезво и да вземе решение за правната рамка за гарантиране на енергийната сигурност, която е предложена в законопроекта. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, Вашето изказване беше насочено, поне аз така го разбрах, в защита на Проекта „Южен поток”. Никой от Политическа партия ГЕРБ не е против Проекта „Южен поток”. Вие се криете зад добре структурираното си изказване, което не знам кой го е оформил и с кого сте го съгласували като текст. (Силен смях от народния представител Таско Ерменков.) Искам да Ви кажа следното. Нека да се върнем към експертното и това, което трябва да се каже за „Южен поток”, уважаеми колеги. Знаете ли какво правят колегите отляво? Вкарват термина „морски газопровод”. Знаете ли какво означава той, уважаеми колеги? – Че не Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще определя таксите за пренос, а таксите за пренос ще ги определя търговецът – този, който транспортира газта. Какво означава това? Както каза господин Куюмджиев, Политическа партия ГЕРБ определи Проекта „Южен поток” като национален обект, като обект с национално значение. Всичко това, което сме вложили в този смисъл, сега те ще го премахнат, защото ще дадат правото на търговец, на външна компания да определя таксите за транзитиране в тези 24 км – 22 км във водата и 2 – на сушата. Точка по въпроса. Да не ни обясняват тук, че искали да строи! Не искат да строи, искат някой друг да определи таксата, за да може някой да прибере комисионата – това е цялата работа! Ако някой успее да ме убеди, че това нещо не е вярно, мога да му се извиня. И нещо много важно, уважаеми колеги. Пак се връщам: кога беше повдигнат въпросът за останалата част от законопроекта? - През месец септември 2013 г., когато имаше стачки. Идват избори, отново се вади този въпрос. Питам: ако сега законът мине на гласуване, през месец септември на предсрочните избори кой законопроект ще извадите, колеги?! (Шум и възгласи „Е-е-е” от КБ.)

Преждеговорившият не ме учуди с репликата си, защото ми се струва, че до момента не е имало законопроект, по който да не е взел участие, мнение и отношение, (смях, оживление в КБ), което е дълбоко експертно, както и в дадения случай. Този демонстриран широк спектър от познания видимо е довел до липса на възможност за задълбочаване в проблемите и необходимата дълбочина, в която да се разглеждат нещата. По съществото на казаното от него, няма как да го репликирам, защото когато малките деца говорят глупости, няма как да бъдат репликирани. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Защото е така – таксите и комисионите от това.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! С доза съжаление, считам, че двата законопроекта, които разглеждаме днес, може би трябваше да бъдат разглеждани поотделно. Първо, по същество двата законопроекта са много различни. Да, те касаят един закон – за енергетиката, но са много различни по смисъла си и регламентират абсолютно различни сфери от закона. Второ, смятам това за умишлено направено, именно с цел да се избяга от по-съществената тема – по какъв начин в момента управляващото мнозинство се опитва да избяга от третия енергиен либерализационен пакет. Ще започна с първата част от първия законопроект с много кратко изложение. Смятам освен че е чисто популистки, е насочен основно към това да стимулира хората – некоректни платци, да стават все повече и повече. Това е единствено и само с цел, защото идват европейски избори, да кажем: „Ние сме големи радетели на защита на правата на потребителите”, без да си даваме сметка до какво ще доведе това. Всяка една сфера в икономиката, независимо дали е енергетика или друга, всяко лишаване на сферата от средства винаги води до някаква пробойна и някой друг в някакъв момент ще трябва да я плати. Вие обаче, колеги, не разсъждавате от тази гледна точка – за бъдещето, а гледате тясно политическите си намерения. Вкарвате законопроект, който, първо, няма нито одобрението от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, нито от Министерството на икономиката и енергетиката, няма нито едно становище в подкрепа на Вашия закон. Мисля за най-разумно да оттеглите Вашия законопроект и да се намери правилната формула. Да, може да се работи как да подобрим отношенията между крайния снабдител и потребителя, но не по този начин! Примерно, какво ще стане, ако през годината месеците септември и октомври са много топли, а изведнъж през месец декември стане много студено и се получава сметка за някой потребител, при която има разминаване с 50% повече в сравнение с предходните 6 месеца? Мисля, че другото беше разминаване с повече от половината от минималната работна заплата. Тогава какво излиза? Човекът казва: „Извинявам се, аз няма да платя тази сметка. Да видим има ли, или няма нарушения в измервателните прибори”. Това обаче декапитализира дружествата. Вие говорите да направят подобрения, да има непрекъснатост на доставките. Извинявам се, как обаче стимулираме потребителя да не плаща сметката си, от една страна, а от друга страна, очевидно има голям проблем със задлъжнялостта в системата. Това се каза вчера и в комисията. Да, ЕРП-тата дължат пари, но и НЕК им дължи. Очевидно има голяма липса, дефицит в системата. Вие очаквате едно електроразпределително дружество да прави иновации, инвестиции. Няма как да се случи, колеги. Хубаво е да кажете това на гражданите, на потребителите. Мисля, че всъщност целта на този законопроект, вкаран 6 7 месеца по-късно, е за да замаже очите с това, което реално се прави с втория законопроект. Сигурен съм в това, което каза колегата Добрев – че 90% от внесените текстове сега ще отпаднат на второ гласуване. Убеден съм не за 90%, а че този законопроект най-вероятно няма да види бял свят в Четиридесет и второто Народно събрание. Почти сигурен съм в това. Както и да е, нека да отидем към втория законопроект. Колеги, мисля, че ние бъркаме дебата. Ще се опитам да бъда максимално конструктивен, без да правя излишни нападки. Наистина ние сме заявявали многократно, че „Южен поток” е приоритет за държавата. В краткосрочен план това може би е най-значимият проект за държавата и безспорно трябва да се отнесем с необходимата доза внимание. Трябва да огледаме от всички страни какви са плюсовете и минусите дали със законови похвати ще избягаме от регламентите на Европейската комисия и на Европейския съюз. Защо? При положение че министър Драгомир Стойнев излезе и каза: „Да, ние предоставяме на Европейската комисия да води преговори с руската страна, с „Газпром”, вместо да изчакаме и видим до какво ще доведат тези преговори; при положение че има писмо от комисаря Йотингер до българското правителство, до българското Министерство на икономиката и енергетиката дали този законопроект заобикаля формално третия енергиен либерализационен пакет, ние бързаме тук да приемем текстове под предлог, че хармонизираме българското с европейското законодателство – нещо абсолютно невярно. Аз апелирам към колегите вносители в репликата си да излязат и да кажат, да покажат в коя директива има понятие „морски газопровод” и кое изисква България да приеме такова наименование. Добре, нека да го приемем, но искам да излезете, да кажете и да покажете къде точно го пише. Може би аз не съм го прочел, моя грешка. Този проект наистина е изключително важен. Но в момента това, което се направи в последните няколко месеца, за съжаление, може да доведе – и съм длъжен да го кажа не само на Вас, а и на хората, които ни гледат и се интересуват – до това, че този проект по начина, по който сме тръгнали, накрая ще го докараме до проекта с „Белене”. Абсолютно по същия начин. Ние поставяме малко каруцата пред коня. Първо, ние някак си се разглеждаме като държава извън Европейския съюз. Ние реално казваме, че все едно се опитваме да заменим директивите, които са от Европейската комисия, но те са всъщност защита на нашите интереси. Защото директивите са направени не само за защита на Европейския съюз, ние сме част от него. Там се говори за конкуренция, за възможност да има достъп на трети страни до този газопровод, до това нашата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране да може да определя транзитните такси. Аз не виждам нищо лошо в това. И вместо ние да защитаваме националните интереси, ние отново си сваляме гащите (шум и реплики от КБ) и аз съм сигурен, че този проект ще стане по начина, по който сте тръгнали, като Проекта „Белене”. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Ненков, нямах намерение да взимам реплика, но ме амбицирахте с лъжите, които говорихте, защото много ми е интересно как бихте реагирали Вие лично и Вашата парламентарна група, когато така нареченият газопровод „Набуко изток” се включи на българо-турската граница към газопровода „Танат”, който ще бъде на територия и за Европейския съюз? И дали ще настоявате толкова правилно към „Шел”, „Би Пи” или който е собственик на газта в „Танат“, да спазва третия либерализационен пакет? И да видим тогава как ще налагате европейското законодателство върху територията на друга държава, която е извън Европейския съюз. Същата логика, както се опитвате да налагате определянето на цените на ДКЕВР или на който и да било друг европейски регулатор върху територия извън Европейския съюз. Ами идете кажете на Вашия любим Йотингер да наложи Европейската комисия да определя цените на газа в Америка или в Русия тогава?

От всички изказвания на ГЕРБ, които чух досега в частта за ЕРП-тата, разбрах, че те подозират българския потребител и го вкарват в ранг на бандит, който постоянно ще краде нещо като му дадеш повече права. Нали все пак ние сме правова държава, което означава, че всеки трябва да има своите права, гарантирани от закона и те не могат да бъдат нарушавани едностранно. Това, че ще дадем повече права на потребителя не означава, че той ще стане по-бандит или нещо друго. Може би всеки мисли по процесите според собствената си разваленост, но аз мисля, че хората в България са достатъчно почтени да не допускат да бъдат вкарани в тази игра. По отношение на морския тръбопровод и дали ги има в газовата директива. Да, няма ги и поради тази причина ние също ги изключваме от българското законодателство. Какво по-елементарно от това. В газовата директива няма морски газопроводи и в българското законодателство няма да има по частта, която върви в Европейския съюз, такъв газопровод. Господин Ненков, газопроводът не е тръба за фунийки – като духнеш от Русия и тя да излезе от другия край. Това е цяла система и тази система си има начини, по които се прекарва природният газ и се отчита, когато той влиза на територията на Европейския съюз. Вариантите са два – или да го направим на територията на България и там да бъде приемната станция, където ще се отчита какво количество газ е влязло в Европейския съюз, или да отидем на 2000 м под морското равнище, където е границата на териториалните води и там да я построим. Дайте първия вариант с технически възможности, може би ще бъде разгледано някога в бъдеще.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще започна, първо, с репликата на господин Куюмджиев. Първо, очевидно аз помолих в моето изказване някой да излезе и да ми покаже наистина къде в някоя директива има морски газопровод. Очевидно го няма и благодаря на господин Ерменков, че най-накрая успя да каже това нещо, тъй като много се прокламираше и в медиите как това е част от европейското законодателство. Второ, за „Набуко”. Вижте, колеги, „Набуко”, първо, че кандидатства по правилата на Европейския съюз и на Европейската комисия за изключение именно от правилата на Третия енергиен либерализационен пакет. Същото може да бъде направено и от съответния Проект „Южен поток”. Аз не виждам защо ние като народни представители бягаме от възможността нашият регулатор, първо, да определя транзитните такси; второ, до този газопровод да имат достъп трите страни, което със сигурност ще подобри конкуренцията на пазара. И не мога да разбера как, с какви мотиви ние излизаме днес от тази сграда и казваме, че защитаваме българските интереси. Ами, няма как. Аз се опитах наистина максимално конструктивно… И най-малкото, което е, при положение, че очевидно има и политически елемент в целия този проблем около изграждането на този проект, аз не виждам защо ние в момента гледаме да претупаме нещата. Аз съм сигурен, че това няма да доведе до някакъв позитивизъм или до това, че проектът ще се изгради по-бързо. Бъдете сигурни. Още повече, когато говорим против който и да било еврокомисар. Даже изказвания от рода на това, че било от Европейската народния партия, просто са нелепи. Да, така е, но хората разсъждават по малко по-различен начин в Европа. Ние явно живеем много, много назад във времето, още преди 1989 г. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Ще бъда много кратък, за да се вместя в рамките на четирите минути. По първия законопроект искам да кажа две основни неща. Едното е, че по презумпция в България всички са невинни до доказване на противното. За мен е загадка защо ЕРП-тата са поставени извън рамките на доказателствената процедура за доказване на вина. Дали някой си е платил тока или не – трябва да бъде обект на доказателство. Дали някой краде ток или не – трябва да бъде обект на доказателства. Всичко това се променя с този законопроект. А опасенията на колегите от ГЕРБ, че щели да доведат до хаос, аз не ги споделям и съм убеден, че няма да доведат до хаос. Единственото, до което ще доведат, е до увеличение правата на българските граждани, заради които ние всички би трябвало да работим – не да защитаваме тясно партийни интереси, а да помагаме на нашите избиратели и на всички български граждани да живеят малко по-добре. Вие докарахте страната до тази жестока криза, в която близо 60% от населението е на границата на енергийната бедност, тоест те са направо енергийно бедни. И това, което ние искаме да направим, е да им помогнем поне мъничко да оцелеят докато програмата на това правителство сработи, за да може да има повече доходи, за да може да има малко по-лесен живот в нашата родина. Що се касае до втория законопроект, Вашите твърдения са направо, смея да кажа абсурдни, тъй като твърдите, че Европейският съюз май се простира от Урал до Аляска може би, през Атлантическия океан. Много ми е интересно кое е вътрешното море на Европейския съюз, за да има дефинирани в европейските газови директиви морски газопровод на територията на Европейския съюз. Много ми е интересно как искате да се прилага европейското право, говоря правото на Европейския съюз извън територията на Европейския съюз. Въобще Вашите базисни познания по международно право или по елементарна логика май че куцат. В крайна сметка Вие четири години затлачихте „Южен поток”, не го придвижихте напред. Ако имахме малко национална отговорност досега може би щеше вече да се строи. Ние за девет месеца заедно, подкрепяйки правителството, всъщност изпълняваме една много важна стратегическа цел на България – да бъде енергийно независима във всички посоки. И ще го направим. Въпреки Вашите усилия да ни спрете, ние няма да се спрем – нито да помагаме на българските граждани да живеят по-добре, нито да направим България по-независима и по-хубаво място за живеене. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, днес разглеждаме два законопроекта, защото и двата законопроекта са за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Законът за енергетиката е един обширен закон, а измененията са по няколко глави и няма как да не се обединят тези два законопроекта, господин Ненков. Иначе трябва да направим четири или пет законопроекта, които да са за електроенергетиката, за газа отделно, за топлоснабдяването отделно и така нататък. Не се съмнявайте! Съмнението е вид реалност, но тук не се съмнявайте, че това не е направено според правилата и изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Като казах за правилата и изискванията за работа на Народното събрание, искам да се спра поотделно на предложенията и в двата законопроекта. Колеги, няма нищо по-добро от това да има правила и всеки да спазва тези правила! Правилата в енергетиката са подредени в закони, наредби, а тук е единственото място, на което трябва да обърнете внимание, колеги. Това е, че има едни правила, които се дават от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Оттам вече възниква и проблемът за монопола. Задаваме си въпрос обаче: кои са монополите? Дали през последните години този начин – да обявим електроразпределителните дружества за основен монополист, който е виновен за цялостното състояние на енергетиката, е най-правилното? Този въпрос трябва още веднъж днес да обсъждаме от тази трибуна. Има място за обсъждане на правилата, на решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Искаме да обсъдим тези изменения и допълнения, които предлагат и уважаемите колеги от БСП. Ще се опитам да взема отношение по философията на текстовете. Дано да бъда убедителен. Тя е залегнала и е защитена още в деня, в който е приет закона през 2003 г. Тук обаче имаме изменение и допълнение на философията. Имаме изменение в онази част от закона, в която галим ухото на обществото. Това галене на ухото на обществото граничи, уважаеми колеги, понякога и с популизъм. Тук дали е използван популизъм аз вече няма да мога да кажа.С честото галене на ухото на крайния клиент, на потребителите с цел да им увеличим правата, засягайки правата на производителите, на електроснабдителите, засягайки правата на АЕЦ, на НЕК, на „Топлоснабдяване”, засягайки правата на електроразпределителните дружества, давайки повече права на потребителите, уважаеми колеги, с това тук вече аз не съм съгласен! Народното събрание е онзи орган, който трябва да създаде основния баланс при съставяне на всички правила и затова, колеги, моят апел в комисията беше към вносителите да си оттеглят законопроектите с ясната цел, че с тези предложения аз имам притеснения, че може би ще се вземат несправедливи решения. Тези несправедливи решения ще дадат отражение на крайните клиенти, разбира се, че ще засегнат несправедливо и производителите на електроенергия. Какво имам предвид? По първия текст от внесените законопроекти, колегите се обосновават със защита на правата на потребителите, предотвратяване злоупотребите с монополното положение от страна на енергийните снабдители и гарантиране на равноправен достъп на всички крайни клиенти до електричество и природен газ. Звучи много прекрасно, но как ще се случи? Те казват, че това ще стане по следния начин – първо, в името на защита на правата на потребителите се предвижда по инициатива на клиента независим контролен орган да извършва проверка на точността на измерването на уредите. Колеги, това нещо и сега се прави. Следващото предложение, което идва от страна на колегите, пак в подкрепа на философията на закона – повикът: „Не си плащайте за получената услуга”. Това води вече не до популизъм, води до анархизъм. Уважаеми колеги, тази трибуна тук е свято място! Всеки един народен представител, когато отправя послания към обществото, трябва да знае, че тези послания трябва да са в защита на потребителите, но и в защита на производителите. Представете си, уважаеми колеги от БСП, предприятията, които произвеждат електроенергията, да са чисто Ваша собственост, и Вие отправяте послание на крайния потребител да не си плаща получената услуга, а електроснабдителните и електроразпределителните предприятия им доставят тази енергия. Защо е дефицитът в Националната електрическа компания? Защо днес всички производители на електроенергия изнемогват? Представете си, че от четири милиона потребители, един милион да се възползват от тези предложения, които Вие давате, и два месеца не си заплащат ползваната услуга. С какво ще работят производителите? Още веднъж: крайните потребители трябва да си платят за получената услуга. И тук искам да обърна внимание на господин Асенов – господин Асенов, Законът за енергетиката не е дискриминационен закон. Той не е направен нито за циганите, нито за турците, нито за българите в тази държава! Единствено дискриминационен подход е приложен към онези малцинства в Пловдив, като те предварително си плащат услугата за енергия. По една или друга причина те не си плащаха в определен период от време получената услуга. Уважаеми колеги, само в Столипиново има услуга „умна система”, инвестирана от крайния разпределител, където плащаш и получаваш електроенергия. Кой в България е минал на тази система, освен живеещите в Столипиново? Има ли някой от тук присъстващите в тази зала предварително да си е платил услугата? И затова, уважаеми колеги, нека посланията ни днес от тук да бъдат: предлагане и приемане на такива правила, които трябва да бъдат спазвани независимо кой от какъв етнос е и независимо от това какъв клиент е. Големите задължения на „Топлофикация” в София са получени от големите адвокати от типа Кърлев и други, които получават в собствените си сметки сериозни пари, заради водени дела и заради съвети към клиенти да не си плащат получената услуга. Електроразпределителните предприятия може да са на EVN, на ЧЕЗ, но това са български съоръжения и електроразпределителните предприятия получават 2,10 лв. от 100 лв. сметка, която плаща крайния потребител, електроснабдяването получава 3,00 лв., а останалите пари ги получава Националната електрическа компания, получават ги АЕЦ, ТЕЦ, а Вие днес искате да не се плащат парите на АЕЦ, на ТЕЦ, на Националната електрическа компания. Чрез определен подход Вие се опитвате да накажете определени чужди инвеститори, които ще получат тези 2,10 лв. Такъв популизъм не бих подкрепил, уважаеми колеги! Има ли нещо положително в предложенията Ви? Ами, няма да се повтарям – от 13 предложения 12 са от Министерството на икономиката и енергетиката с текст за изменения. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Тук имаше един колега от ГЕРБ, да не му казвам името, стана директор на АЕЦ „Козлодуй”. Беше единственият народен представител, който направи предложения за изменение на Закона за енергетиката. Помолих го да си оттегли закона, защото след това всички изменения и допълнения между първо и второ четене пак той си ги направи. Това е единственият закон, откакто съм народен представител – на първо четене да предложиш законопроект, на второ четене да предложиш изменения и допълнения на всички текстове, които си предложил. Дано да не съм лош пророк, дано и този път да не се случи така. Трябва ли да има промени в определени правила? Относно това, което предлагате – че за три дни крайният клиент не може да си даде заявлението за получаване на обезщетението, защото във Вашия текст те и сега получават обезщетенията. Три дни! Можем ли да ги направим седем? Може, разбира се. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в техните си правила обсъжда този проблем. ДКЕВР в лицензионния режим определя правилата, по които и двете страни, включително и третата страна, би трябвало да ги спазват, и те ги контролират. Какво правим с призива на господин Асенов да не се плаща за повторното включване на изключен електромер? Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и сега третира този въпрос. След като е изключен, направените разходи да се отиде до електромера, да се включи наново на клиента, всяка услуга също се определя по правилата на тази комисия. Тези разходи трябва или не трябва да се платят? За качеството на електроенергията – трябва ли да има санкции, че не се доставя на крайния клиент качествена електроенергия? Разбира се, че трябва да има. То и сега го има в текста. Достатъчно ли са санкциите? Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ги определя, включително и законът определя някои санкции във връзка с неспазване на правилата. Но, уважаеми колеги, как да отчетем в сметката на електроразпределителното предприятие нарушената система по високото напрежение на 110 киловолта, или на 400 киловолта, което излиза от АЕЦ „Козлодуй”? Давате ли си сметка с Вашите предложения, че ако искаме крайният клиент да получи най-доброто качество – мерцедеса, са необходими инвестиции може би в рамките на 4 или 5 млрд. лв., за да се сменят трафопостове – високо напрежение, ниско напрежение, средно напрежение, определени ред доставни уредби и автоматики, които ДКЕВР веднага трябва да начисли в сметката на крайния потребител, уважаеми колеги? Не си мислете, че всички други народни представители и експертите в енергетиката не виждат това, което се случва в енергетиката. Не сте само Вие, колеги, но с Вашите предложения се опитвате да нарушите баланса на правата, баланса на задълженията от крайния потребител, през клиента за доставчиците, до производителите. Не съм убеден, че искате да нарушите баланса в тази верига и затова помолих господин Куюмджиев да си оттегли законопроекта. Не си мислете, че този законопроект, колеги, е внесен, защото има избори. В този си вид между първо и второ четене той ще претърпи – и господин Куюмджиев е съгласен с това, определени изменения. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Това, уважаеми колеги, няма да даде бонус нито на Вас, колкото и да се опитвате да ръкопляскате, защото сте против нещо, което би трябвало наистина, осъзнавайки го, да бъде изпълнено, нито пък за това, че днес сте против „Южен поток”. Уважаеми колеги, Вие сте против „Южен поток”, защото по една или друга причина забавихте определени действия, които трябваше да направите от 2009 г. досега. Само ще спомена за интерконекторните връзки. Ако тези връзки, така както Ви ги оставихме 2009 г., бяха получили развитие и днес имахме изградена система между Турция и България, между Гърция и България... РЕПЛИКА:И Румъния.

Румъния е минимално количество, но това, което е необходимо да се направи между Сърбия и България, щяхме да направим диверсификация на потока, на източника. Вие не може да сте против, че искаме да диверсифицираме пътя за доставка на газ, защото украинската криза от 2009 г. ни чука на вратата и днес. Затова Ви моля като национално отговорни народни представители, в стремежа си да постигнете някакъв политически дивидент през май месец, съгласете се, че морският газопровод е полезен за България. Дори и да има определени изисквания от Европейската комисия, по-добре е да се седне на масата и да се говори с тях, отколкото да правим общо национално обръщение, както направи господин Ерменков, и да се опитаме да убедим всички в правотата си – от Италия, минавайки през Гърция, достигайки до трибуната в това Народно събрание. Приключвайки, говори ми се още много, да, колеги, за „Южен поток” – не може и не би трябвало да имате претенции за това, което ще се случи с монтажа на тръбата по дъното на Черно море. От Движението за права и свободи ще помоля колегите да подкрепите на първо четене предложенията на колегите от Българската социалистическа партия. С ясно съзнание Ви гарантирам, че между първо и второ четене ще бъдат променени всички онези изисквания, които ще нарушат баланса в енергетиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо председателстваща Народното събрание, дами и господа народни представители! Станахме свидетели на едно яростно защитаване на електроразпределителните дружества, на една плеяда от доводи за това как ще бъдат нарушени техните права за сметка на този мръсник – българския потребител, на когото, видите ли, му се давали много права и не трябвало да бъде по този начин, защото той взел много да си позволява вече. В мен остава съмнението, че не всички работят за българския потребител и за българския народ, а някои работят за някакви интереси, които не знам какви са и чии са. Относно случаите в „Столипиново”, където имало предварително плащане на тока – нещо като ваучери, предполагам, и така нататък. Уверявам Ви, че ако това е така в „Столипиново”, разходете се в другите цигански квартали на България и ще видите, че нещата изобщо не стоят по този начин. В близкото минало, а предполагам, че някъде все още тези разходи се поемат дори от кметствата. Разбирате ли – за да бъдат печелени избори, се влиза в колаборации с електроразпределителните предприятия – нерегламентирано и недоброжелателно за българския народ и българския потребител. Може би само господин Аталай, който се изказа преди малко, не разбра. Може би само той не знае, че в циганските махали не се плаща ток. Не е необходимо да откриваме топлата вода в момента. Извинявам се, че го казвам директно. Другото – неразбиране явно на това, което казах. Аз също съм за това да има. Ако ДКЕВР, както видях в тяхното становище, признае тези разходи и те бъдат разпределени на останалите клиенти за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, то тогава нередовният платец трябва да си възстанови разходите. Друг е въпросът, че тези разходи според мен са ненормално високи. Не може едно възстановяване на снабдяването с електрическата енергия да бъде 19 лева. За мен това е необосновано, тъй като знам какво представлява. Това е в общи линии.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, аз много накратко искам да Ви репликирам, че никой от нас не иска да се стимулира неплащането на сметки. Вие не можете да ме заподозрете точно мен в търсенето на дисбаланс в енергийната система. Ще призная, че в разговори с Вас сме си говорили, че между първо и второ четене законопроектът може да претърпи изменение, но ние няма да отстъпим от защитата на българските граждани, съблюдавайки баланса, така че никой да не пострада толкова, че да фалира. Но все пак българските граждани са преди всичко. На финала искам да призова колегите от ГЕРБ, които остро реагираха срещу двата законопроекта. Казаха, че са „за” много неща да се случат, че нямали принципни разлики с философията на двата законопроекта. Но, колеги, дайте и Вие идеи. Много е лесно само да критикуваш, вместо да измислиш. Измислете нещо по-умно и го предложете. Ако е в полза на българските граждани, ние ще го подкрепим. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ако моето изказване е прозвучало лобистки, да, лобист съм, и то лобист на българската енергетика. Призовавам всички да бъдете такива! Енергетиката не е мястото, където може да се прави популизъм. Енергетиката е много сериозен сектор, откъдето се определят икономическият и целият стандарт на българското общество. Колкото до репликата на господин Куюмджиев – още веднъж казвам, колеги, в момента разглеждаме законопроект, който прави впечатление, че защитава потребителите. Задавам си тогава въпроса: производствените предприятия на кого са? Там не работят ли също потребители? И тези предприятия не произвеждат ли онази суровина, която е необходима на крайния потребител? Благодаря.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обобщен, № 453-07-12 от 14 март 2014 г. Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение на народните представители Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 7: „(7) Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи: 1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим; 2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица; 3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител. 2. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”

Предложение на народния представител Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 2. Предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2, което е отразено в § 1, подкрепя по принцип предложението по ал. 3 и не го подкрепя по ал. 1 и 4. Ще прочета частта от предложението, която не е подкрепена от комисията: „(1) Право на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване могат да придобиват: 1. физически лица, които са пребивавали непрекъснато в Република България повече от 7 календарни години, непосредствено предхождащи годината на сключване на сделката; 2. чуждестранни юридически лица, които са установени в Република България чрез място на стопанска дейност и чуждестранни физически лица, включително еднолични търговци, осъществяващи стопанска дейност чрез определена база в Република България, повече от седем календарни години, непосредствено предхождащи годината на сключване на сделката и за тези календарни години са декларирали и внесли корпоративен данък, съответно данък върху доходите на физическите лица, в общ размер не по-малко от 300 000 лв. (4) За целите на ал. 1, т. 2 и ал. 2 неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица.” Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Танева и Данаил Киров. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. Създава се чл. 3в: „Чл. 3в. (1) Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от три години. (2) Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от три години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал. 1. (3) При сключване на сделката за придобиване на право на собственост върху земеделска земя купувачите – физически лица, представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата, а юридическите лица – документ, доказващ произхода на средствата. (4) Алинея 1 не се прилага при придобиване на право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, това, което от Политическа партия „Атака” предлагаме, е именно чуждестранните юридически лица, които идват в България, освен периода от седем години за уседналост, реално през това време да развиват и някаква стопанска дейност. Стопанска дейност се декларира с плащане на данъци. Това е нашето предложение. Защото не е една куха фирма, която се е регистрирала, а реално плащащи данъци в България фирми, които са дошли. Именно затова сме сложили това ограничение, което комисията не подкрепя. Другото, което предложих и пред комисията, периодът от три години, струва ми се, е изключително малък. Това, което предлагаме като редакционна промяна, е пет години. Благодаря.

Алинея 2. „(2) Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от пет години...”.

И за физическите лица също пет години.

Да, и в ал. 1, и в ал. 2 правим промяна – пет години. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за отлагане гласуването на този параграф и да преминем към следващите. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, абсолютно нищо не налага отлагането на този параграф. Ние сме влезли в неговото гласуване – първо. Ние сме гласували направени предложения, които не са приети и едно предложение, което се приема. Такива отлагания на гласуванията се правят, когато не е започнало гласуването на съответния параграф. Тогава има някаква логика. Това се налага и когато има някакво объркване, някаква неточност, когато се налага някакво съгласуване и връщане в комисията на съответния текст. Тук няма абсолютно никаква причина, затова и господин Казак не се обоснова какво налага според него това прегласуване. Мотивите могат да бъдат политически, но те не могат да бъдат причина – чисто техническа и съобразно правилника, да се налага такова отлагане на гласуването. Моля да се продължи гласуването, още повече че Вие дори подложихте на гласуване този параграф. Отменихте го междувременно, защото беше поискана процедура. Още веднъж считам, че би било крайно неестествено, пристрастно и нелогично да се иска отлагането на гласуването на този параграф. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. (Единични възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, това е много важен параграф. Много важен! Искам да напомня, че на първо гласуване Комисията по правни въпроси имаше определени бележки, препоръки към водещата комисия по отношение на този параграф. Не съм убеден, че тези бележки са били взети под внимание. Освен това преди малко мина едно предложение на народен представител, което ми се струва, че допълнително усложнява нещата. Затова нека да отложим гласуването, да обсъдим още веднъж параграфа, да преминем към следващите параграфи, които са безспорни и след това да се върнем към този. Правя процедурно предложение за прегласуване.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. Искам и сега, този път, вече ще кажа по-открито нещата. Имаше препоръки от страна на Комисията по правни въпроси този параграф сериозно да се преосмисли, имаше изказвания, включително от народни представители от ГЕРБ в Правната комисия, че по текста има сериозни съмнения за противоконституционност. Учудвам се на това гласуване в момента! Не виждам да са извършени сериозни промени в редакцията. Опасявам се, че сме на път да повторим казуса мораториум. Повторно да правим една и съща грешка ми се струва глупаво от страна на Четиридесет и второто Народно събрание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 6: „6. на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), когато земите са пасища или ливади.” 2. В ал. 5 изречение първо думите „мерите и пасищата” се заменят с „пасищата и ливадите по ал. 6, т. 4“. 3. В ал. 6: а) създава се нова т. 4: „4. на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, когато земите са пасища или ливади;” б) досегашната т. 4 става т. 5.” Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 27, ал. 6 в текста преди т. 1 в изречение първо след думата „разпоредби” се поставя запетая и се добавя „включително върху сгради и съоръжения, намиращи се в горска територия - държавна собственост”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по направения § 3. Разглежданият законопроект, както знаете, е обобщен от два законопроекта, които след разговори между всички политически сили, включително и от опозицията, бе приет. Основната разлика между двата законопроекта, извън вече гласуваните текстове на чл. 3а, които бяха предложени от колеги от БСП, беше как да се реализира предимството на животновъдите в получаването на мери и пасища. Искам да изразя общото мнение, че независимо от нашето категорично настояване да е търг, все пак предложения общ законопроект, който гласуваме в момента, но в § 6 процедурата значително се подобри и мисля, че все пак постигнахме някакво споразумение. Конкретният § 3, който обсъждаме в момента, е относно чл. 24а, който урежда случаите, в които поземлен фонд се отдава под наем или аренда без търг. И тук като нова хипотеза се включва т. 6 така, както беше представена от председателката госпожа Бъчварова. Съвсем коректно е изписан текстът, кои животновъди ще ползват това предимство с регистрирани животновъдни обекти и пасищни селскостопански животни, с това сме съгласни. По повод на нашата идея, че основният принцип за нас трябва да бъде тръжният между тези животновъди със съответните условия, които са описани по-нататък, вземам думата по този параграф. Философията ни беше да не се дава и да не се реализира без търг това предимство на животновъдите. Ние одобряваме по-насетне разписаната процедура, вследствие на това, че не получихме съгласие по чл. 24а да не се допуска това без търг, но въпреки това текста и редакцията няма да ги подкрепим само поради това. Считаме, че все пак тръжната процедура щеше да бъде най-прозрачна и най-лишена от субективен фактор независимо, пак казвам, че по-нататък процедурата е доста по-разписана, по-подробно уредена и ние ще я подкрепим, както я подкрепихме в комисията, но основният принцип за нас остава търгът.

Уважаема госпожо Танева, с Вас спорим и в комисията, и на първо четене, а и сега по темата и по въпроса. Тук предмет на спора ни е търгът – с търг ли да се отдават пасищата или без търг. Замисълът на този текст е да се даде възможност за пасища и мери на дребните животновъди – това е въпросът. Тези, които имат малко на брой животни, които нямат ноу-хауто да участват в търгове, не могат да си организират това участие. Знаем, че участието в един търг е твърде формално занятие, подават се документи, на този търг стават какви ли не неща, няма да бъда по-подробен. Ако говорим за прозрачност на тази процедура „търг” това е един анти дебат, защото практиката през последните 20 години показва, че сигурно най-непрозрачното нещо в България е участието в търг. Тук целта на това, което правим, е да се даде възможност на малките, на дребните животновъди да получат земя за пасища и това да става по един гъвкав начин, да им бъде дадена възможността да имат място, където да пасат своите животни. Моята позиция е, че трябва да подкрепим текста такъв, какъвто е: до определен брой декари или брой животни, както е и предвидено, нещата да стават без търг. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Шопов, правя настоящата дуплика по повод направената от Вас реплика за тръжната процедура. Това, което изразихте като доводи във Вашата реплика може би наистина е така, но става въпрос за тръжни процедури, които се провеждат по сега действащия текст на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и чийто разпоредби не дават каквото и да било предимство на животновъдите, когато се отдава под наем, а единствената процедура е търг, държавен пасищен фонд или общински такъв. Какво се получава в момента? Това, което и Вие цитирахте. В тези търгове, тъй като единственото условие по общия регламент е тези, които ползват пасищни мери, да ги поддържат в добро земеделско състояние. На тези търгове се явяват лица, които нямат животни, на практика те са един вид предприемачи. Доходите, които реализират, са единствено от поддържането на пасището от субсидиите, които се получават по Общата селскостопанска политика или национални, ако има такива. И там, където районите са необлагодетелствани, са значително високи. Това прави животновъдите, чието производство е изключително тежко, необлагодетелствани в тази тръжна процедура, защото нямат същия финансов ресурс, за да дадат най-добрата цена. В крайна сметка това води до крайния резултат, че пасища се вземат от хора, които печелят само от това, без да гледат животни. И двата законопроекта, всички вносители – от ГЕРБ и от БСП, по повод на това единодушно искахме да дадем предимство на животновъдите. Нашето предложение за тръжна процедура не е тя да е обща, а на първия етап в цялостна процедура за отдаването на постоянно затревен фонд да е само между животновъди и нормата на участие на животновъда в този търг да е съгласно определението, което по-късно сме дали в § 6, така че в този смисъл животновъдите ще се състезават помежду си. Пак казвам, позицията ни по този параграф или промяната в чл. 24а е основно принципна, тя не е по същество. Аз и в началото казах – редакцията е коректна, така както искахме и двете страни, ако говоря за управляващи и опозиция, за § 6 – също. Считаме, че най-доброто е публичността, а това е тръжната процедура. По нашето предложение тя щеше да бъде проведена само между животновъди, съгласно определението, което председателят на комисията прочете като условие какви да са – с регистрирани пасищни животни и с регистрирани животновъдни обекти по реда на съответния закон и по норма, която също е описана. Просто не искахме да е комисия или разпределение, а да е търг. Това беше замисълът. Нашето различие e принципно, затова и позицията по този текст е „въздържали се”.