15 април 2014 г.

Благодаря, господин председателю. Изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България Уважаеми госпожи и господа, на 9 април 2014 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проведе изслушване на министъра на вътрешните работи по повод проведената през месец февруари френско-българска полицейска акция, при която бяха заловени 1400 кг кокаин на стойност над 270 млн. евро. Успехът на тази операция има международен отзвук. Френският посланик поздрави и благодари на българските власти за добрата работа и сътрудничество. Но вниманието на българското общество бе основно привлечено от факта, че непосредствено след провеждането на тази операция Министерството на вътрешните работи извърши обиски в имоти и офиси, собственост на общинския съветник и председател на Бюджетната комисия на Столичния общински съвет господин Орлин Алексиев. Заловените наркотици били намерени в автомобилни гуми, предназначени за рали „Париж – Дакар“, където единствен български участник е същият този господин Алексиев. Този постфакт, както и съвпадението на момента на задържане на кокаина и на обиските на общинския съветник наведоха на мисълта, че между двете събития има нещо общо, въпреки че МВР нито отрече, нито потвърди тази хипотеза. Едва по-късно вследствие на разразилия се обществен дебат министър Йовчев заяви, че наркотиците, заловени при „Париж – Дакар“, имат отношение към операция „Кокаинови крале“. Междувременно от МВР отказаха да коментират многобройните телевизионни обръщения от обискирания общински съветник от ГЕРБ, според който спрямо него е извършена политическа репресия. Тази медийна активност не е плод на импровизация. Тя е изпълнение на нареждане. Непосредствено след извършването на въпросните обиски Бойко Борисов заяви, цитирам: „Научих от медиите снощи и помолих Йорданка Фандъкова да го намери и да ми се обади. Той ми се обади и пред мен потвърди, че няма нищо общо с това, което говорят. Лично аз го изпратих да обиколи всички телевизии и да го каже това. Доколкото знам, е бил навсякъде. Ако има подобно участие, той, разбира се, ще бъде изгонен отвсякъде.“ Обръщам се към господин Борисов, който не е тук в залата, като към бивш полицай № 1 в държавата, с молба да се запознае със справката, предоставена от Министерството на вътрешните работи, и сам да прецени дали тя или обясненията на Алексиев са по-убедителни. Лично аз като председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Четиридесет и второто Народно събрание бих желал да поздравя органите на МВР както за успешно проведената операция, така и за умерените им действия и коментари, защото мина времето, когато подобни обстоятелства щяха да са достатъчни за зрелищно тръшкане и заснемането му на филм, озвучаван с викове „Абсолютен престъпник!“. Отмина, надявам се, безвъзвратно времето, когато вместо на закрито заседание на Вътрешната комисия, министърът щеше сам и с гордост да прочете справката, с която ни запозна тук, от тази трибуна. Днес подходът е друг. Днешният подход е правилен. Министър Йовчев се яви пред комисията не за да обвинява някого, а за да обоснове действията на МВР. Защото след извършването на обиските към него и повереното му ведомство прозвучаха много сериозни обвинения. Цветан Цветанов съзря удар срещу ГЕРБ, а самият Орлин Алексиев привидя опит за превземането на общинска банка. Дори искането за изслушване бе направено от представители на опозицията. Красимир Ципов от ГЕРБ заяви, цитирам: „Смятам, че дойде времето, в което да направим такова обсъждане, за да стане ясно на всички български граждани какви спекулации бяха правени преди няколко седмици.” Именно за да отговори на тези опозиционни въпроси, министърът дойде, придружен от главния секретар и служител на Министерството на вътрешните работи, имащ пряко отношение към операцията, довела до обиските на имоти, свързани с общинския съветник на ГЕРБ. И наистина те сложиха край на спекулациите. Оказа се, че спекулации няма. Разбра се, че полицията е свършила своята работа безпристрастно и професионално, а който от народните представители все още храни някакви съмнения, моля да се запознае със стенограмата от заседанието, която е на разположение в Секретното деловодство. Истината е, че фактът, че обискираното лице е тясно свързано с Политическа партия ГЕРБ, не е мотивирало операцията. Разликата с предишен период е, че това не я е и спряло. Какво точно казаха представителите на МВР в подробния си доклад, засега е класифицирана информация. На българските граждани обаче трябва да станат ясни две неща. Първо, зад всяко действие на българската полиция след задържането на кокаина стоят много сериозни данни и информация, подкрепена с документи. Някои от тези документи са предоставени от други страни – членки на Европейския съюз. И второ, в голямата си част тази информация е била известна на българските власти още през 2012 г., когато е проведена операцията „Кокаинови крале”. Считаме, че при това положение напълно оправдано е да бъде поставен въпросът за наличието на политически чадър върху хора, заподозрени в участие в организиран трафик на наркотици. Защо това, което МВР свърши през 2014 г., не бе направено още през 2012 г., след като основанията са били налице?! Този въпрос не можа да бъде изяснен на заседанието на комисията по простата причина, че отговорът не може да бъде даден от сегашното ръководство на МВР. Ясно е кой трябва да отговори на този въпрос. По-малко ясно е кой има най-много основания да попита – Прокуратурата или Парламентът. (Шум и възгласи в мнозинството, защото в залата влиза народният представител Цветан Цветанов.)

Политически ли е той или чисто криминален?! И една от най-отвратителните характеристики на нашето време е, че трябва да отговорим: „И двете”. След бивш вътрешен министър, подсъдим по няколко дела, но шеф на предизборен щаб, след общински съветник, заловен с няколко килограма кокаин и освободен от бразилски затвор при неизяснени обстоятелства, след шеф на Бюджетната столична комисия с неясна роля в трафик на наркотици в размери, учудили цяла Европа, е трудно да се отговори това политици ли са или престъпници. Отговор в крайна сметка ще даде съдът, българският съд! Но едно е ясно: докато такива хора заемат официални постове и високи партийни позиции, българският политически дебат не може да се абстрахира от подобни въпроси, а българският политически живот не ще може да заприлича на европейския. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме изявлението на Парламентарната група на Коалиция за България. В тази връзка от името на Парламентарната група на ГЕРБ искаме остро да се противопоставим на подобни продължаващи внушения и пропагандни действия, които са присъщи само на Коалиция за България! И понеже беше дадена хронология на събитията, случващи се с така наречената операция „Кокаинови крале”, аз искам да заявя пред Вас и всеки един от Вас може да направи насрещни проверки. Тук е уважаваният от мен господин Мерджанов, който продължава да хвърля клевети, да твърди неща, за които по никакъв начин никоя държавна институция не е споменала категорично подобни твърдения и обвинения, защото ако имаше подобни неща, смятам, че днес щеше да има повдигнато обвинение към някои от тези лица, които Вие визирате. Това, което мога да Ви припомня, е много важно да се знае от всички – какво се случи 2008 г.?

За Горна Оряховица ли?

Защото през 2008 г. в управлението на Сергей Станишев, министър на вътрешните работи – Михаил Миков, сегашен председател на Народното събрание, италианските власти запознават българските компетентни институции със започване и провеждане на специализирана международна полицейска операция за проследяването на 4 т кокаин, които трябва да влязат в Европа. Тази операция трябва да бъде съвместно с българските власти за задържането на около 15 български граждани. Уважаеми дами и господа народни представители! Това нещо не се случва поради изтичане на информация от българските компетентни власти, които са запознати със започващата международна операция, което довежда до отказа на италианските власти да започнат и да проведат в предстоящите месеци и години подобна операция. През 2012 г., когато италианските власти отново се обърнаха към българското Министерство на вътрешните работи, запознавайки се добре, че нещата коренно са се променили – политическата воля, професионализмът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, основен партньор за успешните операции, проведени през последните години от 2009 до 2013 г., могат действително да проведат тези операция, която е знакова за целия Европейски съюз. Тогава всъщност италианските власти издават европейски заповеди за 15 българи. Общата група е 30 човека, от които 12 италианци, а другите са от останали държави от Европейския съюз. Тогава тази операция е проведена. Мога да кажа, че на първа инстанция в Италия са произнесени първите присъди за всички задържани български граждани. След тази операция започва подготовката. Знаете, че има искане от румънска страна за предоставянето на Ивелин Банев – Брендо, и Радето, за да могат действително да отговарят за вкарването на 50 кг кокаин на територията на държава от Европейския съюз. Това, което мога да Ви заявя съвсем отговорно, е, че към момента на провеждането на операцията с италианските карабинери заедно със служителите от американската служба, занимаваща се с наркотрафика, и това, което е изключително важно да знаете, е, че в тази операция участват други партньори от Франция и Европейския съюз. Ето, това е заслугата на Министерството на вътрешните работи, управлявано в мандата на партия ГЕРБ, когато тази операция е проведена и тази организирана престъпна група е неутрализирана. Днешните Ви твърдения тук, от тази трибуна, означават едно – липса на всякакви политически аргументи относно предстоящите европейски избори и съществен европейски дебат, бързане за отклоняване на общественото мнение, за да може да говорите отново по опорните точки и по всичко онова, което имахте възможност да споделите. Ако вървите в тази хипотеза, господин Мерджанов, аз мога да Ви цитирам издание на в. „Капитал”, журналистическо разследване от февруари 2014 г., където има схема, в която схема от направеното разследване има замесен действащ вицепремиер в момента на българското правителство, съпруга на лидер на Българската социалистическа партия. Това означава ли, че ние трябва да излизаме от тази трибуна и да правим подобни внушения и подобни твърдения? Не, защото трябва да има компетентни органи, които да се произнесат. Затова, господин Мерджанов, аз Ви призовавам от името на Парламентарната група на ГЕРБ – ако имате достойнството, да се извините за всички тези клевети, които отправихте по адрес на хора, които нямат абсолютно никакви повдигнати обвинения към днешния момент, и хора, които по никакъв начин не са правили това, за което Вие твърдите. Защото в момента Вие от позицията си на председател на Вътрешната комисия злоупотребявате и подвеждате българската общественост по начина, по който поднасяте тази информация. Ако отидем в твърденията на главния секретар, че имаме оперативна информация, мога да Ви кажа, че в един момент, когато подобна оперативна информация е достигнала до такъв широк кръг от хора, това означава, че тя вече не е оперативна. Това означава, че отново правим само медиен PR, за да може действително да избягаме от оградата, за която Вие не можахте да дадете никакъв смислен отговор как и защо цената от 5 стана на 9 милиона. Защо по никакъв начин не отговаряте на темите, които са свързани с това, което се случва с полицейския началник на Плевен – втори опит за палеж на вратата му? Това, което се случва с кражбите на моторни превозни средства? Нали сте загрижени точно за сигурността на България? Искам да Ви попитам: защо е паднал над два пъти информационният обмен с Европол – основният европейски наш партньор? Ако се поинтересувате малко повече от това, което излиза като информация от Европол, ще разберете, че за периода 2009-2013 г. това доверие е възстановено и информационният обем е увеличен два пъти. Но понеже знаем как сте работили и доказателство за това е 2008 г., когато – пак се връщам на операция „Кокаинови крале”. Господин Мерджанов, защо тогава Вашата политическа воля липсваше, за да се проведе тази операция? Как така в един момент 2012 г. може да се проведе такава операция, да се разкрие всичко, което е свързано с наркотрафика от Южна Америка за Европа, а когато всъщност говорите днес от трибуната, или имате амнезия за подобни случки, които са се случили в миналото ... Мога да Ви припомня къде може да прочетете това – прочетете интервюто на Джузепе Джорджино – следователят, който е точно координиращ по операция „Кокаинови крале”. Той самият казва, че 2008 г. изтича информацията и от тогава вече тази операция не е била в състояние да бъде проведена. Но 2012 г. Джорджино споменава, че благодарение на френската служба „Антидрога”, благодарение на ГДБОП, която има съществен принос при реализирането на тази операция, успява да се реализира и да се задържат тези представители на тази организирана престъпна група. Уважаеми господин Мерджанов, кой е прав – Джузепе Джорджино или Вашият главен секретар, или Вие като председател на политическата Ви конюнктура, която искате да лансирате днес в публичното пространство? Моля Ви, нека все пак да се придържаме поне към някакви морални ценности и истина, която може да говорите от тази трибуна. Затова Ви призовавам от името на Парламентарната група на ГЕРБ: излезте и се извинете! Аз съм убеден, че днес Орлин Алексиев ще поиска стенограмата чрез депутати от Парламентарната група на ГЕРБ, за да може да си търси правата по съдебен път, защото Вие многократно вече отправяте подобни клевети както към него, така също призовавате и вкарвате в общото и Столична община, и един от най-успешните кметове на България – Йорданка Фандъкова. Но Вие нямате друг шанс да покажете реални политики. Единственият шанс, който имате, е да изкарате, че всички са маскари и оттам с ниската избирателна активност и с купуването на гласове – контролираният вот, който можете да правите, защото ние знаем за Вашата социална политика, която правите в ромските махали. Нека да наблюдаваме внимателно анализа от предстоящите европейски избори – кои са партиите, които дават най-добрия шанс и възможност за гласуване и да има висока избирателна активност в европейските избори. Това са БСП и ДПС, но ние разчитаме на разумните, знаещите и можещите, и високата избирателна активност, която трябва да бъде в големите градове, за да може действително да имаме едни избори, които да бъдат честни и да имаме представители в Европейския парламент на колкото е възможно повече достойни българи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин председател, уважаеми колеги, от Парламентарната група на „Атака” с интерес изслушахме изказването на господин Мерджанов и на господин Цветанов. Дали ще има извинение, или – няма, това „извини се” е наша реплика, но както и да е. Съвсем сериозно, предлагаме, господин председател, Вие преценете кога, но в днешния ден да дойде министърът на вътрешните работи и да проведем едно закрито заседание на Народното събрание, за да изслушаме какво има да ни каже по този въпрос министърът. Защото се казват много важни неща, изнасят се скандални факти. Ние трябва да бъдем информирани за това какво се случва. Иначе просто ей така стоят, увисват във въздуха и всички си мислят, че това е част от задаващата се предизборна кампания. Нека да дойде министърът, Вие преценете кога, на закрито заседание да ни информира какво се случва всъщност с тази афера. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, господин председател. След като пленарната зала прие утре да има тържествено заседание, предлагам същото да бъде излъчено пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.

Уважаеми господин председател, докладът е обстоен, защото темата е важна – това е вето на президента. Аз ще приложа доклада към стенограмата, а ще запозная залата с основни момента от този доклад. „ДОКЛАД относно Указ № 70 на президента на Република България, постъпил на 10 април 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 28 март 2014 г., и мотивите към указа На заседание, проведено на 14 април 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Указ № 70 на президента на Република България, постъпил на 10 април 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 28 март 2014 г. Указът и мотивите към него бяха представени от председателя на Комисията по бюджет и финанси. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 28 март 2014 г. Основните твърдения на президента са следните: 1. Относно неспазване на чл. 91, ал. 2 от Конституцията на Република България: „Конституцията на Република България изрично в чл. 91, ал. 2 предвижда организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон. Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в Палатата и обхвата им на дейност. Недопустимо е Народното събрание да откаже да изпълни Конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата – тя да определя организацията си на дейност.” 2. Относно определяне броя на членовете на Сметната палата: „Няма доводи как е определена числеността на органа – без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от членовете и какви ще са отговорностите му.” 3. Относно липса на обществени обсъждания и липса на концепция: „Приема се закон, без проведено обществено обсъждане и оценка на въздействието му – в противоречие с разпоредбите на Закона за нормативните актове. Не е ясно откъде ще дойдат необходимите средства, за да се осигури по-големият финансов ресурс за заплати и материално обезпечаване на членовете.” 4. Относно липсата на право на защита при предсрочно прекратяване на мандат на председателя или на член на Сметната палата. 5. Относно „други слабости на закона”. След представянето на Указа на Президента се проведе дискусия, в която взеха участие присъстващите членове на Комисията по бюджет и финанси. В резултат на разискванията Комисията по бюджет и финанси се обедини около следните аргументи в подкрепа на Закона за Сметната палата: 1. Относно твърденията за неспазване на чл. 91, ал. 2 от Конституцията на Република България и липсата на норми в закона, уреждащи организацията на дейност на Сметната палата. Посочените твърдения не намират основа в цитираната разпоредба. В Конституцията е дадена само най-обща формулировка на съществуването на Сметната палата като избран от Народното събрание орган, контролиращ изпълнението на държавния бюджет. В този смисъл чл. 91, ал. 2 от Конституцията предоставя голямо поле за законодателна дейност и възприемане на алтернативни разрешения при уредбата на институцията. Параметрите на тази законодателна дейност са лимитирани от чл. 91, ал. 1 от Конституцията само относно необходимостта Сметната палата като колективен орган да включва повече от едно лице, избрано от Народното събрание, както и възлагането на правомощия със закона да бъде свързано с одитирането на публичните финанси. На основание тази приета разпоредба във всички приети след 1995 г. закони за Сметната палата са уредени основно съставът на този орган, мандатът на председателя и членовете му (или заместник-председатели, както е в приетия от Четиридесет и първото Народно събрание закон), както и правомощията им и реда за осъществяване на дейността, в съответствие с основните характеристики на органа, определени от Конституцията. Член 91, ал. 2 от Конституцията на Република България в систематичната си връзка с ал. 1 на същата разпоредба предвижда Народното събрание да уреди със закон статута и правомощията на конституционния орган Сметна палата, а не на институцията – юридическо лице Сметна палата. В мотивите на държавния глава е налице именно смесване на двете понятия Сметна палата, които се употребяват в действащото законодателство – Сметната палата като колегиален орган и Сметната палата като юридическо лице на бюджетна издръжка. Никъде в Конституцията на Република България не е предвидено, че Народното събрание е ангажирано и овластено да определя структурата на Сметната палата като брой звена, координация и субординация в рамките на институцията, длъжности и други. Това правомощие на Народното събрание е предвидено само по отношение организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата като орган за контрол върху изпълнението на бюджета. В приетия Закон за Сметната палата Народното събрание, в изпълнение на своето конституционно правомощие, ясно и недвусмислено е уредило: - статута на Сметната палата като колегиален орган, на нейния председател и членове; - продължителността на мандата на Сметната палата; - изискванията, условията и реда за избор на председател и членове; - основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на председателя или членове на Сметната палата; - правомощията на Сметната палата като колегиален орган и правомощията на председателя; - реда за упражняване на правомощията и вземане на решения; - правомощията на всеки отделен член на Сметната палата в качеството му на ръководител на одитно отделение. В закона е предвидено, че дейността на Сметната палата се организира в отделения. Техният брой и обхват на дейност обаче са част от административно-организационната структура и не са предмет на законова регламентация. Същото важи и за структурата на администрацията, която, въпреки че не е предвидена в закона, е необходима за обезпечаване функционирането на институцията и също следва да намери своята регламентация. Съществуването на тези и други аспекти налагат тяхната уредба да бъде направена с вътрешен акт на Сметната палата с цел да бъде осигурена основата и механизмите за осъществяване на дейността й. По отношение законодателната уредба на Сметната палата, аналогия може да бъде потърсена с уредбата на организацията и реда на дейността на Конституционния съд. Член 152 от КРБ предвижда, че тези аспекти от дейността на Конституционния съд се уреждат в закон, тоест отново е възложено конституционно правомощие на Народното събрание, аналогично на това по чл. 91, ал. 2 от Конституцията на Република България. Същевременно в самия Закон за Конституционния съд е предвидено, че Конституционният съд приема правилник за организация на дейността си. Такъв е приет на основание § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за Конституционния съд и в него се уреждат правата и задълженията на конституционните съдии, служителите и службите на Конституционния съд, реда за образуване и разглеждане на конституционни дела и др. От гореизложеното безспорно се налага изводът, че Народното събрание в пълна степен е изпълнило правомощието си да регламентира на законово ниво организацията, правомощията и реда за дейност на Сметната палата, в рамките на предвиденото в Конституцията и съобразно обхвата, възложен от конституционния законодател. Освен това, следва да се отбележи, че този подход не е изолирана или необичайна законодателна практика, видно от аналогията със законодателната уредба на дейността на Конституционния съд. Извън аргументите, свързани със спазването на Конституцията, е необходимо да се отчита, че практиката подобни органи сами да регулират вътрешната организация на дейността си е не само законосъобразна, но е и силно препоръчителна с оглед особения им статут на независими органи, чиято обективност и безпристрастност трябва да бъде гарантирана. В този смисъл подходът, който се навежда в мотивите на държавния глава, не само не почива на конституционните норми, но и представлява сериозна заплаха за независимостта на върховната одитна институция, тъй като предполага твърде голяма степен на вмешателство от страна на Народното събрание. Именно с тези съображения и Конституционният съд, който също е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт, има свободата, в рамките на закона, сам със свой акт да определени начина, по който структурира и организира дейността си. Не на последно място, трябва да се изтъкнат и международните принципи, при които върховните одитни институции на всички демократични държавни осъществяват дейността си. Тук, в частност, следва да се посочи Декларацията от Мексико за независимостта на върховните одитни институции, приета на Деветнадесетия конгрес на Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ), проведен в Мексико, и по-специално Принцип 3 – Достатъчно широк мандат и пълна свобода на действие при изпълнение на функциите на върховните одитни институции и неговото конкретно проявление, а именно: „При спазване на законите, които се отнасят до тях, Върховните одитни институции не подлежат на получаване на конкретни указания или на намеса от страна на законодателната или изпълнителната власт при: 1. избора на теми за одит; 2. планирането, изготвянето на програма, извършването, докладването и проследяването на резултатите от своите одити; 3. забележете, организацията и управлението на своите институции; 4. изпълнението на своите решения, когато налагането на санкции е част от техните правомощия.” Цитираният текст от Декларацията за независимостта на върховните одитни институции недвусмислено показва, че въпросите за организацията на дейността на институцията Сметна палата са прерогатив на нейното ръководство, именно като гаранцията за независимост. Предвид изтъкнатите аргументи, че не са налице каквито и да са основания да се твърди, че Народното събрание не е упражнило законодателната си власт и е оставило въпроси по същество да се уреждат от друг орган. По отношение твърдението, че липсва правна уредба дали на всеки член ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения, следва да се има предвид следното. Основната функция на членовете на Сметната палата е да участват в обсъждането и приемането на одитни доклади и другите актове на Палатата и в заседанията на колегиалния орган. Ръководството на одитните отделения не е основното правомощие на члена на Сметната палата, а допълнително административно-организационно задължение, свързано с осъществяването на контрол на качеството и администриране на одитната дейност. Поради това напълно неоснователни са притесненията, че членовете, които не ръководят отделения, няма да имат правомощия и няма да участват в одитната дейност. Освен това, Законът за Сметната палата не съдържа никакви индикации или норми, които да водят до презумпцията, че ще има членове, които няма да ръководят отделения. Видно от разпоредбата на чл. 19 от Закона за Сметната палата, всяко отделение се ръководи от член на Сметната палата, като не е предвидено, че може да има членове, които не ръководят отделение. Сметната палата със свое решение, първо, ще определи броя на отделенията и техния обхват, а след това ще разпредели ръководството на тези отделение между своите членове. Член 20 предвижда правомощия на членовете на Сметната палата като ръководители на отделения, като текстът е общ и се отнася до всички членове, а не само до отделен член. 2. Относно мотивите за определяне броя на членовете на Сметната палата. Броят на членовете е определен на база внимателен анализ на съществуващата практика, публикуваните отчети за дейността на Сметната палата, предоставения на народните представители Сравнителен анализ на статута и правомощията на върховните одитни институции на държави – членки на Европейския съюз. Мотивите относно промяна на числеността на органа са свързани с констатациите за влошаване качеството на одитната дейност (видно от предоставените доклади по чл. 22 от ЗСП на Консултативния съвет за преглед на качеството) и тенденции относно намаляване броя на одитите на съответствието на големи бюджетни разпоредители, а също и на одитите на изпълнението, забавяне на основни дейности, включително приемането на Наръчника за одитната дейност, което сочи липса на ресурс и капацитет в настоящото ръководството на Сметната палата да изпълнява пълно и всеобхватно правомощията си. Установява се неравномерно натоварване на одитните дирекции и прекомерна концентрация на одитни задачи в едно лице – директор на одитна дирекция. Така например от Програмата за одитната дейност за 2013 г. е видно, че в Сметната палата са извършени 424 броя одити на годишни финансови отчети. Тези одити се осъществяват от една одитна дирекция, с един директор и се одобряват от един от заместник-председателите, на който е възложен съответния ресор. В допълнение, тези одити се изпълняват в лимитиран период от време – в месеците от април до 31 юли на съответната година. Този факт, сам по себе си поражда съмнения относно упражнения контрол на качеството, който в крайна сметка се осъществява от едно лице (съответният заместник-председател) и поражда рискове както за качеството, така и за обективността и безпристрастността на извършения одит. В допълнение, тези лица, осъществяват ръководство и контрол на качество и на други одитни дирекции, които осъществяват други видове одити. От гореизложеното е видно, че настоящият брой на ръководството на Сметната палата от трима души – председател и двама заместник-председатели, не позволява възможност за специализация, не дава гаранции за контрол върху качеството на одитната дейност и поражда рискове за професионалното и обективно упражняване на одитните правомощия. Тези наблюдения сочат ясна и безспорна нужда от укрепване на статута и структурата на органа, включително чрез увеличаване на броя на членовете. Както е изтъкнато в мотивите към законопроекта, колегиалният орган е механизъм за самоконтрол и гаранция за по-голяма обективност в одитната дейност. По отношение конкретната бройка от 9 члена са отчетени и историческите тенденции – предишен състав от 11 души, опита и констатациите от настоящата практика, както и подходите в други европейски държави. Предложенията, които се съдържат в мотивите на Президента, законодателят да даде своята визия каква конкретна дейност ще извършва всеки един от членовете и какви ще са отговорностите му, сочат явна тенденция и желание за намеса в дейността на Сметната палата, която е абсолютно неприемлива и не може да бъде подкрепена. Специално внимание следва да се обърне на аргументите, свързани с „увеличаване на разходите в условията на икономическа криза” – това е цитат от мотивите на Президента, които според авторите на мотивите са пряка последица от увеличаване броя на членовете на Сметната палата. Тези аргументи могат да се дефинират като несериозни и сочат непознаване на отчетите за дейността на Сметната палата за последните години. Считаме, че когато Президентът връща Закона за Сметната палата за ново обсъждане, задължително трябва да бъде запознат с тенденциите в дейността на Сметната палата и темповете, с които се е променял нейния бюджет, преди да се отправят такива критики. Фактите относно бюджетната издръжка са следните: Данните от отчетите на Сметната палата по години сочат, че извършените разходи при смяната на модела в едноличен са по-високи от тези при колегиалния. Например през 2010 г. – при 11-членен състав на Сметната палата, извършените разходи са в размер на 14 млн. 357 хил. лв., а през 2012 г. – при тричленен състав, са 14 млн. 827 хил. лв. Делът на текущите разходи е в рамките на 12-14% от бюджета за периода 2005-2012 г., тоест промяна на модела не се отразява на текущата издръжка. 3. Относно твърденията за липса на обществени обсъждания и липса на концепция. Неоснователни са твърденията, че са липсвали обществени обсъждания по проекта на Закон за Сметната палата. Предвид разбиранията на Президента на Република България относно намесата на Народното събрание в дейността на Сметната палата, не считаме за необходимо отново да коментираме мотивите за липса на концепция на законодателя за организацията на дейността на институцията. 4. Относно липсващото право на защита при предсрочно прекратяване на мандат на председателя или на член на Сметната палата. Във връзка с тези твърдения трябва да отчита следното: - Решенията за предсрочно прекратяване на мандата се вземат от Народното събрание, но въз основа на предложение на Сметната палата. В този смисъл в закона е развито едно производство, състоящо се от две фази, което само по себе си е гаранция за защита на лицето, тъй като Народното събрание като окончателно решава въпроса относно наличие на основание за прекратяване и не е длъжно да се съобрази с предложението на Сметната палата. - Решенията на Сметната палата не подлежат на оспорване по съдебен ред, но това се отнася до тези решения, които са свързани с одитната дейност. Доколкото решението на Сметната палата, с което се предлага предсрочно прекратяване на мандат не е свързано с упражняване на одитни правомощия, то няма пречка такова решение да бъде оспорено пред компетентния съд по общия административноправен ред. - Народното събрание не може само да инициира подобно производство. Това е правомощие единствено и само на Сметната палата, поради което несъстоятелни са доводите за политическо вмешателство. - Не може да се сподели твърдението, че всеки член по всяко време може да бъде сменен. За да бъде взето такова решение от Сметната палата, на първо място, трябва да са налице основания за това, а на второ място – такова решение се приема с квалифицирано мнозинство. Това е още една гаранция за защита на правата на всеки един от членовете на състава на Сметната палата. - Що се отнася до квалификацията на тежко нарушение, следва да се има предвид, че това кое нарушение може да бъде квалифицирано като тежко зависи от преценката на всички останали членове на Сметната палата и следва да се базира на практиката, действащите норми и не бива изрично да се дефинира, тъй като това практически е невъзможно. Текстът е включен в Закона за Сметната палата, за да предотврати случаи на отказ от страна на член на Сметната палата изобщо да изпълнява задълженията си, да блокира дейността или например да не упражнява контрол на качеството като не подписва одитни доклади, не утвърждава програми за изпълнение на одити, не одобрява работни документи и така нататък. Като специална гаранция за независимостта на Сметната палата се сочи спазването на Етичния кодекс. В този смисъл ако спазването на Етичния кодекс не е скрепено със съответна санкция, той би имал само пожелателен и декларативен характер. Следва да се има предвид, че Етичният кодекс е задължителен за всички служители на Сметната палата и поради това напълно неясни остават мотивите защо членовете на Сметната палата не трябва да са обвързани с него. Ако се установят случаи на грубо погазване на етичните правила и норми, уронване престижа на институцията с неприемливо поведение като психически или сексуален тормоз, злоупотреба с алкохол и други, Сметната палата трябва да разполага с механизми за адекватна намеса и средства за безапелационно преустановяване на подобни практики. Предполагаме, че мотивите на Президента са продиктувани от неразбиране на смисъла и съдържанието на цитираните норми, а не от съзнателен опит да се премахнат тези текстове, които са абсолютно необходима гаранция за независим и професионален орган. 5. Относно твърденията за други слабости в закона: - Напълно е ясно, че става дума за един и същи Етичен кодекс, тъй като в наименованието на акта се съдържа Етичен кодекс на Сметната палата, което е обобщаващо понятие за органа, институцията и нейните служители. Не виждаме основания да се счита, че става въпрос за два отделни кодекса. - Няма мотиви да се твърди, че има противоречие и несъответствие в нормите на чл. 6, ал. 4 и ал. 7 от закона. Алинея 7 допълва ал. 4 на чл. 6 и определя краен срок, в който председателят и членовете на Сметната палата трябва да са предприели действия по прекратяване на случаи на несъвместимост със законовите изисквания, по-специално заемането на платена длъжност и/или извършването на друга платена дейност. - Относно несъответствието между чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 24, ал. 1 от закона: Видно от внимателния прочит на двете разпоредби, в тях се визират две различни хипотези. При втората хипотеза, приложима за служителите, несъвместимостта се изразява в кумулиране на двете наказания – осъждане за тежко умишлено престъпление и лишаване от права, докато изискванията за избор на председател и членове са по-тежки и водят до несъвместимост само при наличие на едно от двете основания. Специално изискването за лишаване от права „по съответния ред” също предполага по-тежки изисквания, като е достатъчно лицето да е лишено от право, без да е необходимо това да е извършено по съдебен ред. Абсолютно обясним е подходът на законодателя да постави по-високи изисквания за председателя и членовете отколкото за служителите на Сметната палата, като не намираме причини това да се мотивира и обяснява допълнително. - Относно мотивите по чл. 63, ал. 3 от Закона за Сметната палата: Не смятаме, че има основания да се приеме, че Сметната палата ще бъде в невъзможност да приложи цитираната санкция поради изтъкнатите в мотивите на Президента съображения. Съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаването на наказателни постановления се осъществява по общия ред, регламентиран в Закона за административните нарушения и наказания. Текстът възпроизвежда аналогични разпоредби от предишните закони и не е създавал пречки в дейността на Сметната палата до този момент. След приключване на разискванията и проведено гласуване Комисията по бюджет и финанси прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 28 март 2014 г. Становището е прието с 12 гласа „за”, 8 гласа „против”, без „въздържали се”. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, отново сме на дебат по Закона за Сметната палата. Аз благодаря на Президента на Република България, че е чул и вникнал в аргументите, които изтъкнахме по време на дебата, когато гледахме този законопроект на първо и второ четене в залата, и върна този закон за преразглеждане като, разбира се, в неговите мотиви е посочил и противоконституционни текстове. От друга страна обаче, аз изобщо не съм оптимист за днешния дебат. Това го казвам, като имам предвид опита от това как Вие, уважаеми дами и господа управляващи, чувате аргументите на опозицията. Едва ли днешното обсъждане ще Ви накара да се замислите, макар че това е смисълът на едно вето, и да преработите този закон. Когато решихте да променяте сегашния Закон за Сметната палата, Вие имахте една-единствена цел – да смените настоящото ръководство на Сметната палата, апропо и тримата членове на сегашната Сметна палата са избирани като такива от тройната коалиция, тоест от Вас, и са доказани професионалисти. Втората Ви подцел на главната цел беше да увеличите драстично броя на членовете на Сметната палата – в случая 9 члена, за да може да удовлетворите желанията на партийните си функционери за назначаване на техните протежета. От груба политическа гледна точка мога да разбера тази цел и да се опитам да Ви оправдая, но да ликвидирате цялата професионално-организационна структура на Сметната палата, която в момента е организирана в специализирани дирекции и отдели, с ясно разделение на отговорностите и правомощията между три ръководни нива, гарантиращи професионални действия, тристепенен контрол на качеството и много важно – без анонимност на решенията, с писмено носене на ясна лична отговорност за всяко действие, решение, проектодоклад или окончателен доклад. Да замените всичко това, за да концентрирате всички правомощия в ръцете на един човек – това е съответния член на Сметната палата в качеството му на ръководител на одитното отделение. Да съсредоточите в това лице две различни роли – като член на Сметната палата, който приема и гласува окончателния одитен доклад, като член на Сметната палата, който приема вътрешните правила и стандарти за работа в Сметната палата, и като ръководител на отделение с оперативни правомощия и задължения да организира от самото начало до края, както и да контролира, всеки един от одитите. Разбирате, че това означава само едно – не желаете прозрачност, не желаете носене на отговорност, създавате законови условия за партиен натиск и изпълнение на партийни поръчки. А това, че приемането на окончателния одитен доклад става от членовете на Сметната палата, без никакви законови задължения и гаранции – всеки един от тях да е изразил своето становище, да е заел своята позиция, означава анонимност на тази Сметна палата, означава колективна безотговорност и Вие го правите съвсем съзнателно в текстовете на закона. Неслучайно Сметната палата като върховен одитен орган е уредена в Конституцията на Република България, заедно с Президента, Парламента, съдебната власт, изпълнителната власт, Конституционния съд. И неслучайно в Конституцията е казано, че Народното събрание със закон трябва да уреди, цитирам: „Организацията, правомощията и реда на дейността на Сметната палата”. И това не е случайно, защото Сметната палата е органът, който одитира разходването, както законосъобразно, така и целесъобразно на всички публични средства, което означава, че тя контролира бюджета на страната във всичките му аспекти, контролира европейските средства, тоест част от бюджета на Европейския съюз, и не на последно и може би немаловажно място, контролира финансите на партиите – това как те се финансират и разходват своите средства. Тази нейна роля, важността й трябва да бъде гарантирана – това казва Конституцията, със закон – професионално и прозрачно, така че наистина обществото да има своя върховен одитен орган. Само че Вие предпочетохте да върнете един друг модел – когато редът и организацията на дейността на Сметната палата се определят с нейни вътрешни актове от самите членове на Сметната палата, те да си изработват собствените правила, по които да работят, и да уреждат собствената си организация. Това, разбира се, е много удобно, защото тези правила и дейности могат да си сменят непрозрачно, могат да бъдат приемани и променяни съобразно удобството за изпълнение на поставена една или друга цел пред съответните членове на Сметната палата. Трябва да призная, че тъй като имаше един много сериозен вътрешен и външен натиск по отношение на първоначално внесения в Народното събрание вариант, който натиск беше срещу депрофесионализацията на Сметната палата, Вие между първо и второ четене наистина приехте текстове, с които се опитахте да въведете професионалния опит и знания като изисквания както за членовете на Сметната палата, така и за одиторите в Сметната палата. Това е единственото положително нещо, което се случи. Но Вие, уважаеми дами и господа, не посмяхте да предприемете и следващата стъпка – изборът на членовете на Сметната палата да бъде по публична процедура, с изслушване на кандидатите, с възможност предложения за членове на Сметната палата да правят неправителствени организации, одиторската гилдия, която трябва да бъде в основата на хората, работещи в тази Сметна палата. Това още веднъж потвърждава съмненията, които изказвахме през цялото време и които Президентът в своите мотиви също е формулирал, а именно, че по новия закон Сметната палата ще бъде формирана на партийно-квотния принцип. По него, Вие, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, ще назначите – няма да изберете, а ще назначите членовете на Сметната палата. Аз сега ще Ви кажа какво ще се случи. Първо, ще изберете посочения от председателите на коалицията Ви председател на Сметната палата. След това той от тази трибуна ще предложи членовете по изготвен списък, одобрен отново от управляващото мнозинство – БСП, ДПС и „Атака”. След това, Вие дами и господа, ще натиснете зеленото копче, ще гласувате и на практика ще назначите кандидатурите на партийната върхушка. Това ще се случи. В крайна сметка това е изпълнение на основната цел, поради която беше променен този закон. Това ще извършите и сигурно след празниците всички ще бъдем свидетели. Честито! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Стоянова! Уважаеми колеги, сигурно сте слушали внимателно и няма как да не Ви е направило впечатление, че уважаемата колежка Стоянова не даде нито един пример от която и да било система в Европейския съюз. Каква е причината? Причината е, че предположенията и обвиненията, които се правят, не фигурират в законодателствата на страните – членки на Европейския съюз. Обратното, когато обсъждахме проблематиката в Бюджетната комисия, в Икономическата комисия, в мотивите на колегите, с които внесохме този законопроект, ние приведохме десетки примери от различни страни – членки на Европейския съюз, от трите различни системи на Сметна палата. Нека нашите граждани и колеги да знаят, че това, което предлагаме в момента, е възстановяване на системата на Сметна палата, с която България влезе в Европейския съюз и която се използва в повече от една трета от страните – членки на Европейския съюз. Искам да Ви уверя, че текстовете в закона на нашата Сметна палата отговарят на опита на страните – членки на Европейския съюз, в тях няма нищо тревожно. А колкото до странните очаквания на колегите, че, видите ли, ще има някакви странни партийни назначения в Колегиума на Сметната палата, нека да не говорим за Нероден Петко. Изчакайте и ще видите какъв ще бъде съставът на Сметната палата. Ще видите, че по квалификация за тези, които ще участват в Палатата, имаме предварително зададени критерии, които са високо професионални и те по нищо няма да отстъпват, както се казва, на средните показатели на Европейския съюз. В заключение, Законът за Сметната палата, такъв какъвто е предложен, отговаря на европейските практики, отговаря на българската Конституция. Той ще възстанови системата, която даваше по-добри резултати и най-важното – ще отстрани една изключителна слабост и недоглеждане в предишния закон, а именно, че докладите на Сметната палата бяха единствените в Европейския съюз в България, които не се разглеждаха от българския Парламент. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! Вземането на решение за нов закон, по-точно за връщане на старата система, не беше с цел смяна на ръководството, а връщане на старата система – колегиален орган. Това решение, уважаема госпожо Стоянова, е взето през 2010 г. и е отразено в стенограмите при обсъждането на Вашия модел. Още тогава представителите на ДПС и БСП казаха, че не са съгласни с новия модел и ще възстановим стария модел, ако един ден избирателят ни гласува това право. Да не говорим за твърдението Ви, че по този начин ще ликвидираме едно професионално ръководство. Между другото, и тримата членове, избрани от тройната коалиция – ами, никой не е вечен на поста си, госпожо Стоянова, сегашният председател е от 9 години, както се казва, дай Боже всекиму по 9 години. Нали? В крайна сметка всяко председателство, всяка кариера и всеки пост има начало и край. Така че аз не виждам нищо порочно. Колкото до начина, по който Вие определихте как ще стане изборът – Народното събрание избира един председател, влиза той с един списък и чете другите. Така става изборът на управител на БНБ, след което той влиза в тази зала и си прави предложения за подуправители. Така става избор за председател на Комисията за финансов надзор, след което той влиза с едно списъче и предлага съответните заместник-председатели по направления. Така става изборът на Висш съдебен съвет и така нататък. И преди съм го казвал и с това завършвам репликата си – криво разбрана е тази независимост. Независимост при избора не може да има, защото Народното събрание избира, а в него не са представени независими субекти, а представители на политически сили. Независимостта започва и трябва да започва от момента на избора нататък, в момента на дейност на органа.

Благодаря, господин председател. Господин Гечев, вярно е, че в моето изказване изразих очаквания, но ако Вие искахте да опровергаете тези мои очаквания, които изразявам не само днес, а многократно при разглеждането на този законопроект на първо и на второ четене, просто трябваше да приемете такива текстове, които да създадат законова гаранция, че подобни очаквания от мен или от когото и да било друг – от нас, като опозиция днес, или от Вас, като опозиция утре, не могат и няма да бъдат реални. Само че Вие не желаехте и не приехте тези законови гаранции. За това говорим. Когато няма такива законови гаранции, остават очакванията – очакванията за нещо, което винаги се е случвало в българската политическа действителност – управляващото мнозинство да си избира подобни на него, управлявани от него органи на върховните институции. Господин Цонев, Вие казахте, че решението е за възстановяване на колегиалния модел. Окей, мога да го приема. Между другото, от гледна точка на закона, и в момента, макар и тричленна, Палатата също има колегиален модел, само че решенията, които се вземат като колегия, са ясно изброени в закона и наистина са ограничени. Ако Вие искахте единствено и само да въведете разширен колегиален модел, можехте да промените само няколко текста от закона, с които да разширите правомощията на вземане на решения от колегията, както, разбира се, ако прецените, и да увеличите броя на хората, работещи в колегията. Моето притеснение е акцентът на изказването ми беше не толкова в това, колкото че променяйки закона по начина, по който го направихте, разрушавате специализираната, гарантирана от закона структура на Сметната палата. Казвате, че навсякъде, във всички органи се избира така председател. Те идват тук с едно списъче. Уважаеми господин Цонев, същото се отнася и за Вас, господин Гечев, излиза, че Вие нищо старо не сте забравили и нищо ново не искате да научите. Така е! Но защо, уважаеми дами и господа, които дойдохме тук, в това Народно събрание, след протестите на хората, които искаха прозрачност и публичност, не предприемаме действия и законови текстове, които да гарантират избор на публични, на изслушани, на предложени от гражданските организации членове на различни органи? Това е моят въпрос: защо не направим тази стъпка, а се оправдаваме, че видите ли, така било и в другите публични органи?

Не, напротив, така ще направим.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, нямам особени надежди, че след днешния дебат Вие ще промените своето решение, но сме длъжни отново с една-единствена, поне и мъничка надежда, да споменем нашите мотиви, с които бяхме „против”, не приехме Закона за Сметната палата и които бяха написани и в мотивите на Президента. Искам да взема отношение относно доста тревожната тенденция, която се опитвате да наложите, а именно предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на Сметната палата – както на председателя й, така и на самите членове, припомням, преди изтичането им, при тежко нарушение на закона или Етичния кодекс на Палатата. Самата ал. 4 казва, че това се случва, когато самата Сметна палата направи мотивирано предложение до Народното събрание, като преди това предложението се приеме с мнозинство от две трети. Колеги, по време на дебата стана ясно, че текстът е заимстван от Закона за Висшия съдебен съвет, където също се предвижда възможност за предварително прекратяване на мандата при тежки нарушения. Там обаче не е казано: „на закона или на Етичния кодекс”, а вниманието е насочено към тежки дисциплинарни нарушения. Първо, това действително е предвидено в Конституцията като възможност, но, колеги, специално за съдебната власт. В Закона за Висшия съдебен съвет е записано във връзка с този текст на Конституцията. Второ, в Закона за Висшия съдебен съвет има цяла глава, така наречения „дисциплинарен състав”, „дисциплинарни наказания”. На практика тази глава включва както съставяне на самия дисциплинарен състав, който изслушва, забележете, лицето, събира доказателства, иска обяснения, включително и в този процес членът на Висшия съдебен съвет, срещу когото се води дисциплинарно производство, има право и на адвокат. След като Дисциплинарният съвет вземе решение за освобождаване от длъжност, а не за прекратяване на мандата – обръщам внимание, това решение може мотивирано да се обжалва пред Върховния административен съд. Решението на Върховния административен съд пък може да се обжалва пред 5 членен състав. И когато самият 5-членен състав постанови окончателно решение, че има действително тежко дисциплинарно нарушение, едва тогава влиза в сила отстраняването от длъжност. Така е записано там. Колеги, по време на дебата, който водихме, много се концентрирахме върху практиките на Европейската сметна палата и въобще сметните палати на територията на Европейския съюз. Искам тук да припомня пример с Чешката сметна палата. Тя също има колегиален орган от 15 членове. Там обаче е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на мандати по същия начин, като е предвидено, че цялото дисциплинарно производство отново е с Дисциплинарен съвет. Забележете, в него участват председателят на Палатата или негов заместник, ако става дума за него, двама членове от Върховния съд също участват в този предварителен Дисциплинарен съвет. Той разглежда казуса, и забележете, подчертавам още веднъж, изслушва засегнатата страна. Има разписано изцяло специално производство, при което засегнатата страна може да направи защита на своите права и доказателства. Колеги, решението на този дисциплинарен съвет може да се обжалва пред Върховния съд на Чехия. Едва тогава може да се пристъпи към прекратяване на мандата. А Вие на практика какво правите и какво казвате?! Сметната палата с две трети – тоест с шест човека от състава си, може да вземе такова решение. Това се предлага за гласуване в самото Народно събрание. Не мисля, че това на практика е допустимо. Още повече считаме, настоявахме, надяваме се това действително да се случи, че трябва да бъде разписана процедура и нейното място в никакъв случай не бива да бъде Етичният кодекс. Мястото е в закона, тъй като това е доста сериозен ред, който Вие предлагате. Уважаеми колеги, още веднъж апелираме към Вас: тази процедура задължително трябва да бъде подложена на съдебен контрол. Това е истината. Когато искаш да прекратиш предсрочно мандат и обвиняваш един човек, защото на практика прекратяваш мандата му, обвинявайки го в сериозни нарушения било на закона, било на Етичния кодекс, колеги, той трябва да има право на защита, и то право на съдебна защита, както всички останали граждани на България имат такова право – права, при които са нарушени интересите им. Искам да задам един може би риторичен въпрос. Изпадаме в хипотеза, в която е освободен член на Сметната палата с решение на Народното събрание при едно мнозинство поради нарушаване правилата на Етичния кодекс. Какви ще бъдат последиците от това? Ще го лишим от правото да упражнява професия? Ще го лишим от право да заема такъв или друг тип длъжност? Ще може ли този човек отново да кандидатства? Това са въпроси, на които не получихме отговори по време на дебата както на първо, така и на второ четене. Колеги, добре би било да направим така, че интересът на всеки български гражданин – в случая член на Сметната палата, да бъде защитен, защото ако това продължи и се наложи такава тенденция, е изключително опасно за демокрацията и за порядките в дневния ред на България. Всеки един набеден трябва да има право на защита по съответния ред. Колеги, напоследък често започна да се използва реплика, с която и ще завърша: явно нищо старо не е забравено, нищо ново няма да бъде и сътворено! Благодаря.

Господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм абсолютен песимист, като колежката, че колегите няма да приемат нашите мотиви, но все пак е нужно да се кажат няколко думи по това вето. Ще взема едно изречение от мотивите на Президента, все пак да си напомним за какво е призвана да изпълнява Сметната палата, а именно да осъществява контрол, дами и господа, върху законосъобразността и целесъобразността на разходване на бюджетните средства на гражданите на тази република. И мен ме навява една мисъл – дали новият законопроект, който Вие сте внесли, отговаря на потребностите на българското общество, на тази ефективност и контрол върху разходите, които трябва да извършва Сметната палата. Моето изказване в основната си част ще бъде върху мотивите – за броя на членовете, определени в чл. 5 от Закона за Сметната палата, защото мотивите на Президента, пък и те се препокриват с нашите изказвания до момента и мотиви, че ние в пленарната зала не получихме нито един отговор затова как и по какъв начин е определен броят на членовете на Сметната палата. Дали ще бъдат пет, седем или единадесет е важно и интересно, още повече, че знаете, че имаше предложение дори от групата на БСП за друг брой членове на Сметната палата. От доклада, който комисията е направила по отношение на ветото, мотивът за броя на членовете, които те са дали, е, че броят на членовете е направен на базата на един внимателен анализ на съществуващата до момента практика. И мога да кажа точното изречение: „Конкретната бройка от девет члена са отчетени на базата на исторически тенденции”, тоест на опита, който има Сметната палата в един даден период от време, който е предхождал, тоест предния закон. Дами и господа народни представители, за своята близо 130-годишна история Сметната палата е преминала през няколко модела, но все пак е необходимо да се отбележи, че нейната роля е да контролира разходите. Всички знаем какъв беше предният модел. В мотивите говорите за намаляване на ефективността, намалени са одитите. Аз бих Ви припомнил само, че през последните три години, Сметната палата е извършила 66 одита на изпълнение по мащабни теми с огромен ресурс и голям обществен отзвук. И тези одити са на несравнимо по-високо качество от тези, които са извършени през 2011 г., които в голяма степен са имитационни одити на изпълнения. Голяма част от одитите, които са извършени от 2011 г. досега са предизвикали и голям обществен интерес, затова да се говори, че до момента, поради реформата, която сме направили, в Сметната палата е паднала ефективността, е просто смешно. Аз си мисля, че в крайна сметка, каквото и да говорите, единствената цел на този закон е смяната на ръководството и това ще се види. Това е факт. Ще сложите Ваши хора, ще сложите партийни кадри и Сметната палата ще я превърнете от експертна институция в поредната институция, която ще попадне под влиянието на политиците. Този законопроект е също така и посегателство върху нейната независимост и професионализъм и връщането на старите методи на работа – квотния принцип, партийния принцип, в Сметната палата. (Шум и реплики.) Не след дълго време, може би след пет-шест дни, след празниците или след ваканцията, всичко това ще проличи, защото тогава всички ще разберем кой ще бъде председател на Сметната палата и вече той ще предложи и членовете на тази нова Сметна палата. И тогава аз бих Ви попитал, дами и господа народни представители, какво ще кажете Вие пред Вашия електорат? Какво ще кажете Вие пред българските граждани, защото тези фигури ще бъдат партийно оцветени и Вие го знаете? Или пак ще говорите: „Те са професионалисти”. Да, само че можем да спорим доколко са професионалисти и доколко са партийни, защото в момента и Вашето правителство е съставено от експерти по Ваши думи, но не са експерти, а партийни членове, голяма част от тях – от депутати. Затова аз се съмнявам дълбоко в този закон и неговата безпристрастност, който ще дадете на Сметната палата. Той ще доведе до повишаване на нарушенията, до допускане на редица съмнения в безпристрастността на одиторите, както е било по времето на действие на стария закон. Затова преди да гласувате това вето, аз виждам, че сте се събрали всичките партии тук, и „Атака” ще Ви подкрепи, хубаво е да помислите какво правите Вие (шум и реплики), дали връщате нещо старо, което е заминало вече в историята или трябва да се направи нов, модерен закон за нашата Сметна палата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Господин председател, първо искам да помоля за удължаване на времето на парламентарната група.

Благодаря. Уважаеми колеги, още веднъж, в допълнение на всичко казано и от моите колеги, бих искал да обърна внимание на няколко основни елемента и на това защо ние не само подкрепяме мотивите на президента за налагането на вето, но това бяха и нашите мотиви при дебатите и на второ четене, за които не получихме ясен отговор. Първият въпрос, на който не се отговори и се надявам днес да получим отговор, това е как ще се осигури ясното разделение на отговорности, как ще се осигури възможността и спазвайки международните одитни стандарти, всяка една одитирана институция, всеки един одитиран орган да има възможност да обжалва, да даде своите аргументи за това направените констатации дали отразяват коректно дейността на одитирания орган. Това е право на всеки такъв обект. Ако сме в ситуация, каквато в момента се реализира чрез този закон – едно и също лице, и да има смесване на отговорностите по управленската и контролна дейност, това означава, че издаването, одобрението, извършването на един одит, впоследствие получените несъгласия, аргументи и жалби по него ще се разглеждат от същото лице, по същия ред, това буди съмнения, притеснения и за субективизъм, и включително за намеса и възможност за дадена намеса и на партиен или на друг принцип. Така че това е първият наш въпрос: как ще се осигури ясното разделение на отговорности и даването на възможност на одитираното лице да даде своите аргументи, да даде своите мотиви за несъгласие с направените констатации? Вторият въпрос, който е много важен и, за съжаление, продължава да няма отговор: защо точно девет? Лично аз смятам, че ако се върви към промяна на подхода, ако се върви към разширяване броя на колективния орган, по-добро беше и предложеното от колегата от Коалиция за България предложение за пет. Защо девет? Защо не седем? Защо не единадесет? Аргументи в посока за девет няма. Аз съм убедена, че това е прекалено голям брой, ще има размиване на отговорности, още повече че в законопроекта не е предвидена възможността всеки от тези девет члена не само да изказва своето становище, но впоследствие, за да се осигури да няма именно този факт и елемент на колективна безотговорност, да се знае каква е била неговата позиция, каква позиция е изразил по определените констатации, по определения одитен доклад, за да сме убедени в същност в неговото безпристрастно и професионално решение при утвърждаването на един одит. В момента се получава така, че е достатъчно да има петима от деветимата членове на Палатата, без значение останалите какво мнение имат и каква е тяхната позиция и становище, и просто всеки един одитен доклад да бъде приет. Също така остава отворен въпросът и за финансовата обезпеченост. За това увеличение от 3 на 9 какви ще са необходимите финансови средства, за да може увеличеният брой членове на Сметната палата да бъдат осигурени финансово като заплати, като логистика и всички съпътстващи дейности, които вървят неизбежно с увеличение на броя на ръководството и необходимия технически персонал, който трябва да ги подкрепя? Още един въпрос, който за мен също стои отворен, той беше повдигнат и в последните дни. На заседание на комисията беше разгледан Законопроектът за изменение на състава и управлението на Комисията за защита на потребителите. Освен може би скритият мотив за смяна на ръководството на Комисията за защита на потребителите, мотивът за промяна е, че колективното ръководство на този орган не давало ефект и затова се предлага то да бъде еднолично и да мине на пряко разпореждане на министъра на икономиката. Това означава, че имаме абсолютно обратния на днешния мотив. За Сметната палата казваме: много е важно да има широк колективен орган, който да функционира и да работи. С точно обратните мотиви – че колективният орган не е добър, че колективният орган не е този, който дава добър ефект и резултат при управлението, се сменя статутът на Комисията за защита на потребителите – предлага се да се закрие колективният орган и на негово място да бъде въведено едноличното ръководство, за да има ясно носене на отговорност. Това отново дава противоречие в мотивите на Вас, представителите на управляващите – и предложението на Министерския съвет, и предложението на народните представители, което създава предпоставки за съмнения всъщност няма ли противоречие в едно и също нещо единствено и само с постигането на целта, а тя е смяна на ръководството и назначаването на удобни политически или партийни кадри в ръководствата на определени институции? Надявам се да получим отговор на тези въпроси в рамките на днешния дебат. Благодаря.

Вашето време свършва. Ние все още имаме време, уважаеми колеги, не се притеснявайте. Уважаеми господин председател, няма да повтарям изказването си по отношение на липсата на правна защита, така както е регламентирано в закона. Съвсем накратко ще припомня доводите. Да, няма правна защита при освобождаване на членовете на Сметната палата, особено в случаите на нарушаване, господин Цонев, на Етичния кодекс. Искам да попитам вносителите: какво би се случило, когато в Сметната палата осмина членове гласуват за освобождаване на един член поради нарушаване на Етичния кодекс, тъй като деветият, в случая той, няма право да гласува, и предлагат на Народното събрание, а то не може да събере две трети, ще си подаде ли колегиалният орган на Сметната палата оставката, тъй като е бламирано едно тяхно решение или заключение?

Не е нужно.

Какво би станало, ако след два месеца отново внесат същото предложение? Тогава остава лошият привкус, господин Цонев, че ако Народното събрание не приеме това предложение, очевидно мотивите на членовете на Сметната палата да искат освобождаването на този член биха могли да бъдат чисто политически, биха могли да бъдат икономически, но в никакъв случай не може да се говори, тъй като няма процедура по събиране на доказателства, изслушване, за адвокатска защита. И тази хипотеза не е обмислена в закона, както и в останалите случаи в т. 2.5, когато председателят предложи освобождаване на член поради несъвместимост. Имаме едно от другите основания, да речем, невъзможност да изпълнява задълженията си за срок повече от шест месеца. Е, председателят е преценил, че е налице невъзможност за изпълняване на тези задължения повече от шест месеца, по една или друга причина Народното събрание обаче не гласува това предложение. Ще превърнем ли Народното събрание отново в един правораздавателен орган? Ето, това е порокът в този ред. Както при другите институции – да, Сметната палата нека си вземе решението, нека се произнесе със свой акт и от там нататък това решение на Сметната палата за освобождаване на член на изброените тук основания нека подлежи на съдебен контрол, защото на практика излиза, че Народното събрание, ако бламира един или два пъти предложението на председателя, то той би трябвало да си подаде оставката, така както се случи в други институции. Поради което аз подкрепям ветото на Президента в тази част. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, поставени сме пред ситуация, в която ни се налага закон, и то за висшия одитен орган на държавата, буквално някак си напук, защото някой е решил. За мен е основен признак на разрушаване на държавността. Всички вносители и управляващото мнозинство отказват да се вслушат в препоръките на опозицията, на президента, на членове на Европейския парламент, на председателя на Бюджетната комисия. Когато толкова много институции Ви казват, че допускате грешка, не Ви ли хрумва, че наистина може да допускате грешка?! На 9 април 2014 г. излиза ветото и Вие бързате с извънредни заседания да го отхвърлим. Вслушайте се малко в разума, помислете, обсъдете. Защо ни го налагате против волята буквално на всички институции, които могат да имат глас?! За мен това е проява на арогантност, колеги. Тази арогантност ще бъде вредна за процеса на усвояване на евросредства, ще бъде вредна за държавността и като цяло за България.

Уважаеми колеги, на вид се наблюдава един голям порив, работохолизъм, свикваме и извънредни заседания (реплики от КБ и ДПС) и в същото време не може да задържите партийната дисциплина. Искам 15 минути почивка. (Реплики, шум.)

Почивката след гласуването.

Господин Гуджеров поиска 15-минутна почивка.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за отлагане на следващата точка от нашия дневен ред по следните съображения. Миналата сряда на заседание на Министерския съвет като извънредна точка – необявена предварително, председателствано от вътрешния министър господин Йовчев, съвсем изненадващо за всички беше стартирана процедура по избор на нови членове на Комисията за защита на личните данни. В петък, като извънредна точка в дневния ред на Народното събрание, беше включена тази процедура. Днес се провежда извънредно заседание на Народното събрание – тази точка отново е включена в дневния ред. Струва ми се, че твърде много извънредности се събраха по повод на тази процедура, а тя всъщност е изключително важна с оглед на правомощията на Комисията за личните данни, които са все по-важни. Тъй като наистина е необходимо изборът на членове и председател на Комисията за защита на личните данни да се проведе в условията на максимална публичност, включително и с участие на неправителствения сектор, с оглед на изключителните й правомощия, повтарям го, особено с оглед решението на Съда на Европейския съюз от миналата седмица за отмяна на една от най-важните директиви – за съхранение на трафичните данни, предлагам тази точка да бъде отложена като разискванията по нея бъдат отложени до приемането на решение на Народното събрание за изготвяне на процедурни правила за изслушване на кандидатите за членове на тази комисия и гласуването им в пленарната зала. Моля да подложите на гласуване това мое предложение, господин председател.

Разбира се, господин председателю, ще се съобразя с Вашите забележки.

Ще започна със следното: оспорвам резултатите от гласуването със следните аргументи. Уважаеми дами и господа народни представители, в началото на работата на това Народно събрание беше приет текст от Правилника, който предвижда изрично процедури по изслушване на кандидати и гласуването им в пленарната зала на органи, които се избират от Народното събрание. Прав сте, господин председател, повече от година мина, откакто изтече мандатът на тази комисия, ...

... но не мисля, че в условията, в които сме изправени днес, включително и в ситуацията от последните няколко дни, този изключително важен орган трябва да бъде избиран директно в пленарната зала, без да бъде проведено изслушване на кандидатурите. Още повече че в медийното пространство се появи информация, че известна част от тях не отговарят на изискванията от закона. С оглед на това, уважаеми господин председател, моля за прегласуване.

Благодаря Ви, господин председателю. Правя процедурно предложение за допускане в залата на Венцислав Кирилов Караджов, Цанко Цолов Вълков, Цветелин Николов Софрониев, Мария Георгиева Матева и Веселин Ценов Целков.

Какви са те?

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати! Днес сме изправени пред важен избор. За съжаление, в Четиридесет и второто Народно събрание не беше спазена създадената от самото й начало добра практика – когато се избират органи от страна на Народното събрание, да бъде спазена и процедурата, предвидена в чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно процедура, по която да бъдат изслушани кандидатите, да бъдат зададени въпроси към тях, включително и от неправителствени организации, след което да се премине към гласуване от съответните кандидати в пленарната зала. Уважаеми дами и господа народни представители! През миналата седмица, включително и до Вас, господин председател, бе отправено писмо от български неправителствени организации с настояване именно изборът на членовете на Комисията за защита на личните данни и нейният председател да бъде проведен при спазването на тази процедура – чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Всъщност, уважаеми дами и господа народни представители, Комисията за защита на личните данни е регулаторният орган, който отговаря за контрола върху защитата на личните данни в публичния и частния сектор. Съгласно европейските нормативни документи такъв орган трябва да има във всяка една държава членка, а в Директива 9046 на Съвета и на Парламента са регулирани отделни изисквания към органа и те трябва да определят на какво трябва да отговарят кандидатите за членове на такъв тип органи. Съдът на Европейския съюз на няколко пъти се произнася по отношение на органите за защита на личните данни, показвайки тяхната важност и значимост за демократичното общество, включително и на органи по защита на личните данни на държави членки по силата на решение на Съда на Европейския съюз им бяха прекратени правомощията поради съмнения в тяхната независимост, както, забележете, и при непрозрачност при избора им. Органите за защита на личните данни на практика могат да прекратят дейността на всяка една организация с правомощието, което имат по силата на европейските нормативни документи, а това правомощие е свързано именно със суспендиране на обработването на лични данни. Реално е напълно немислимо която и да е компания да работи, без да използва лични данни, уважаеми дами и господа, включително дори и само на служителите си. За да се подчертае важността на органа за защита на личните данни, включително и комисар Рединг предложи в началото на 2012 г. регламент в областта на защита на данните, който цели консолидиране и уеднаквяване на практиката на органите по защита на данните в Европа. Важността на такъв тип орган беше и специално подчертана с предоставянето на правомощия да се налагат глоби до 1 млн. евро или до 5% от годишния оборот на която и да била фирма, регистрирана на територията на Европейския съюз. Органът по защита на данни има и правомощията да предоставя разрешения за обработването на лични данни на държави извън Европейския съюз. Без такова разрешение никоя компания няма право да предоставя лични данни на български граждани на трета страна. Съгласно задължението за регистрация на администратора на личните данни комисията на практика обработва данни относно всяка организация, предприятие и каквито и да били други субекти, тъй като по закон има правото и задължението да съхранява информация за всяка компания относно броя на лицата, които работят за това предприятие – вида на дейността му, естеството на работа му, както и потенциални връзки с други чуждестранни фирми и организации. Като орган по защита на данните на държава – членка на Европейския съюз, комисията участва и в контрола по обработването на данни на организации като Евроджъст, Европол, Митническата информационна система, Шенгенската информационна система, Евродикт – информационната система за данни за бежанците. Какво се случи миналата седмица? Ресорният вицепремиер внесе точно пет кандидатури. Когато в самото начало на разглеждането на тази точка от дневния ред господин Вучков поиска да бъде отложено разглеждането на този важен въпрос, всъщност без каквито и да били аргументи „против” залата отхвърли това искане. Но всъщност бързината и пълната липса на прозрачност, уважаеми дами и господа, по която се развива процедурата, събужда достатъчно подозрения, че един такъв предрешен избор едва ли ще допринесе за спокойната и нормална работа на такъв вид орган. Какви са предложенията за членове на комисията? През миналата седмица се повдигнаха въпроси относно това дали трима от кандидатите за членове на комисията, включително и председател, отговарят на изискванията на закона, уважаеми дами и господа. Какво предвижда законът – за членове на комисията да бъдат избирани лица, които имат и юридически стаж или стаж в областта на информационните технологии, включително и такъв вид образование. Видно от документите, които са представени, уважаеми господин председателю, в решението на Министерския съвет, се повдигат въпроси към няколко от кандидатите – дали отговарят на изискванията на Закона за образование или отговарят на изискванията на закона за съответния стаж, включително и по отношение на кандидата за председател на тази комисия. Уважаеми господин председателю, имаше изказвания, включително на уважавани специалисти в тази област, че едно решение на Народното събрание, прието по такъв непрозрачен начин, би опорочило последващата работа на членовете на тази важна комисия. Като цяло трябва да заявим, че механизмът, по който се конституира комисията, не дава достатъчно гаранции за независимост на институцията – такива гаранции, каквито изисква европейското право. За да може да стане изборът в днешния ден, уважаеми дами и господа, беше хубаво Парламентът да приеме правила, по които да гарантира поне една минимална проверка по отношение на изискванията на закона. Детайлна оценка за състоянието на Комисията за защита на личните данни би следвало да се даде и от сегашния състав на комисията. Все пак говорим за един орган, при който трябва да се спазват най-елементарни правила, уважаеми дами и господа, и именно спазването на такива правила би се улеснило чрез една процедура по изслушване на кандидатите преди гласуването в пленарната зала. В заключение, уважаеми дами и господа, искам да обърна внимание, че този орган още от тази седмица ще трябва да се занимава с много сериозни жалби по отношение на това злоупотребено ли е с лични данни на български граждани. Знаете какво се случва от вчера. Много се надявам въпреки всичко кандидатите за членове на комисията, след като бъдат избрани, да обърнат особено внимание на този въпрос. Много се надявам, че техният опит, тяхното образование, техният стаж ще позволят да отговарят на очакванията на всички български граждани. За съжаление, уважаеми дами и господа народни представители, към настоящия момент не можем да кажем, че сме изправени пред прозрачен избор за членове на тази изключително важна комисия. Знаете, че тя изготвя годишен доклад по начина на обработване на личните данни. Този доклад се представя пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на това Народно събрание. Изготви и един много важен доклад – по какъв начин се обработват личните данни, уважаеми дами и господа, по Закона за електронните съобщения. Много се надявам колегите, които ще бъдат избрани в тази комисия, бързо и съвестно да свършат работата, защото в края на месец април трябва да представят доклад именно по Закона за електронните съобщения пред Народното събрание. С оглед на това, което изразих пред Вас преди малко, уважаеми дами и господа, заявявам, че ще гласувам „против” кандидатурите за този орган именно поради съображенията, които изложих пред Вас. Абсолютно нищо не пречеше в рамките на пó следващата седмица да се проведе изслушване на кандидатите в ресорната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и в следващите дни след това изслушване да бъдат гласувани кандидатите. Хубаво би било обаче, уважаеми дами и господа народни представители, те да отговорят на това дали притежават необходимите не само качества и дали отговарят на изискванията, предвидени в закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин председател, вероятно са натрупани много отчети на различни държавни органи, включително и закрепени на ниво Конституция, които трябва да бъдат дебатирани и гласувани в пленарната зала.

За съжаление, аз неколкократно съм отправял призив към Вас, когато гласуваме дневния ред на Народното събрание, да включваме поне поетапно част от тях, защото в момента...

Не съм съвсем съгласен с Вас, защото почти постоянно включвате единствено Отчета на омбудсмана като последна точка от седмичната програма. Допреди два месеца натрупаните отчети със забава, може би от предишното Народно събрание, бяха около 40, сега може би са около 60. Преди около 10 дни във Вътрешната комисия ние гледахме Отчета на Комисията за защита на личните данни за миналата година. Затова, макар и в рамките на моето изказване, отново искам да отправя призив към Вас да включваме поне по две точки в седмичната програма на различни държавни органи – комисии, агенции, чиито отчети трябва да бъдат дебатирани в пленарната зала. Иначе ще се получи огромно натрупване и в крайна сметка абсолютно се обезсмисля онзи текст от Българската конституция, който гласи, че ние сме парламентарна република, като може приоритетно да започвате с онези държавни органи, комисии или институции изобщо, които са закрепени в Конституцията. Мисля, че това е едно уважение към Конституцията, защото в крайна сметка утре ще празнуваме Ден на юриста и на българската Конституция.

В същото време отново ще се спра на процедурното ми предложение, макар и в рамките на изказването ми. Наистина не намирам, както и колегата Ципов подчерта преди малко, основания за тази изключителна извънредност, защото дейността на комисията е наистина много важна. Не е необходимо да провеждаме извънредни заседания, не е необходимо да се включва извънредна точка в редовно заседание на Министерския съвет, за да придвижим процедурата напред. Да, до известна степен съм съгласен с Вас, че има забавяне в структурирането на новия мандат на комисията, но това не пречи на вземането на решения. Доколкото ми е известно, там няма юридически спор, това беше повдигнато и на заседание на Вътрешната комисия – за легитимността на взетите решения, защото те могат да продължат да работят без опасност за обявяване на нищожност на техните актове, за разлика, да кажем, от Комисията по досиетата, където такъв спор беше повдигнат преди година и нещо. В същото време, призовавайки наистина да изберем нов състав на комисията, не намирам основание защо трябва да бързаме. Дали ще бъде в средата на месец април, или в началото на месец май това няма съществено значение. Спокойно, както и колегата Ципов подчерта, можехме да приемем отделни процедурни правила за изслушване на кандидатите за членове на този изключително важен държавен орган. Още повече, че в медийното пространство се предизвика дискусия по това бързане на изпълнителната власт. Също така не намирам за редно тук да не присъства представител на онзи, който по Закона за защита на личните данни може да предлага състава на комисията. Мисля, че трябва да положите допълнителни усилия тук да бъде поканен ресорният вицепремиер, който е председателствал заседанието на Министерския съвет миналата сряда – господин Йовчев, защото по закон Министерският съвет предлага и тук трябва да чуем от името на този, който предлага по закон, аргументи в подкрепа на кандидатите. Мисля, че сте длъжен да положите допълнителни усилия по този повод. Ако господин Йовчев не може да присъства, тогава премиерът да дойде или някой от другите вицепремиери. Мисля, че това е едно елементарно уважение към Народното събрание. Моите съображения са изключително процедурни и по тази причина няма да подкрепя състава на комисията, не за нещо друго, а защото процедурата наистина е опорочена и ерозира всяка представа за публичност, прозрачност и детайлно изследване на качествата на кандидатите. Въпреки това ще оправя два конкретни въпроса към кандидатите и държа всеки от тях да отговори тук, от трибуната на пленарната зала. Първият ми въпрос към всеки от петимата кандидати е следният: как се отнасяте към новата функционалност на Централната избирателна комисия, която действа от няколко дни и дава възможност на всеки български гражданин, който има право да упражни активно избирателно право, да провери в подкрепа на коя политическа сила е участвал чрез подписка за регистрация за предстоящите евроизбори? Един проблем, който беше забелязан преди два дни и изглежда ескалира. Дали трябва нещо да се промени като процедура и няма ли в крайна сметка злоупотреба с лични данни на хората? Защото, ако се замислите, изглежда даването на такава възможност всеки да може да проверява, знаейки само единен граждански номер на българските граждани, може индиректно да провери и неговата политическа нагласа, което според мен е абсолютно недопустимо. Това се отнася включително и за работодателя, и за политически сили. Вторият ми въпрос според мен е още по-важен. Как следва да процедират българските власти, а и операторите – интернет, мобилни, всички видове оператори, които генерират трафични данни, след решението на Съда на Европейския съюз отпреди 10 дни, чрез което отмениха Директивата от 2006 г. за съхранение на трафичните данни? Това е въпрос, който вълнува цялото европейско обществено мнение, неправителствения сектор, бизнес и държавни власти. Конкретният ми въпрос към Вас е: как следва да процедираме ние на национално равнище? А именно, следва ли от тук насетне, буквално от днешния ден, генераторите на трафични данни да ги съхраняват или не, защото тази директива преди няколко години беше въведена в българския правен ред? Това интервенира пряко във фундаментални човешки права, включително и закриляни от българската Конституция и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Следва ли онези държавни органи, които по българския Закон за електронните съобщения имат правомощия да искат достъп до трафичните данни, съхранявани от операторите, да продължат да упражняват тези свои правомощия? Следва ли съдии от районните съдилища да дават разрешения и могат ли такива трафични данни да се ползват по конкретни наказателни производства след решението на Съда на Европейския съюз? Много е важно да чуем Вашето мнение по тези два въпроса, защото това може би трябваше да бъде направено, ако бяха приети процедурни правила за изслушването на кандидатите, за да не им причиняваме неудобството в пленарната зала да отговарят на тези важни въпроси, по отношение на които има нееднозначни отговори не само в България, а и в цяла Европа. Конкретно на тези два въпроса настоявам да получа отговор в пленарната зала. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вучков! Под формата на въпрос към кандидатите за членове и председател на Комисията за защита на личните данни Вие се опитахте да направите едно внушение, което от тази парламентарна трибуна се чувствам длъжна да разсея. Да, възможността на българските граждани да проверят дали фигурират в някоя от подписките на политически партии за предстоящите избори е нов момент в изборното законодателство. Аз мисля, че това е една изключително добра стъпка, защото ще се сложи край на злоупотребата от страна на политическите партии с лични данни на български граждани. Това трябва да бъде приветствано. Трябва да бъде приветстван и интересът на гражданите да разберат дали абсолютно незаконно не са включени от една или друга политическа партия в необходимата подписка за регистрация за участие в предстоящите избори. Би следвало, след като правите такова изказване от тази парламентарна трибуна, да знаете, че всеки един, който злоупотреби с лични данни на български граждани, подлежи на санкции именно от комисията, чиито членове ще избираме днес. Това се отнася и за всички работодатели, които биха злоупотребили с личните данни на своите работници, за да проверяват дали фигурират, или не, в една или друга подписка, и в случаите на констатирани подобни безобразия, включително и при сигнали, отправени към Комисията за защита на личните данни, би следвало тези работодатели да бъдат санкционирани. Аз бих Ви казала и нещо друго. На подобна проверка би следвало да подлежи и подписката, която изключително подозрително бързо беше събрана от един инициативен комитет с подкрепата на партия ГЕРБ за произвеждане на национален референдум. Трябва да се сложи веднъж завинаги край на това безобразие, в което политически партии, инициативни комитети и всякакви други субекти използват имената на българските граждани за политическа злоупотреба.

Така че внушението Ви е некоректно. Това е една добра стъпка от новото изборно законодателство, която трябва да бъде приветствана. Това е доказателство колко е важен и навременен изборът на членове на Комисията за защита на личните данни.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, много се надявам кандидатите да отговарят на поставените въпроси, включително по отношение на това да чуем каква е тяхната визия за работата им като членове на такава комисия. При положение че няма да има изслушване, няма да чуем съответно и техния отговор. Аз имам такива опасения. Затова ще призова да дадат отговор на отправените към тях въпроси.

Да, реплика е, господин председател.

Да, реплика е. Под формата на реплика, уважаеми господин председател, всъщност...

...искам да поставя и един такъв въпрос – да чуем каква е тяхната визия. Хубаво е, че има някаква приемственост – двама от сегашните членове на комисията ще бъдат в състава и на следващата комисия, но е хубаво да чуем каква е визията на тези кандидати, които към настоящия момент нямат този опит, какъвто имат останалите двама кандидати. Нека чуем каква ще бъде тяхната визия, уважаеми господин председател, защото е изключително важно, включително да кажат какво мислят и по този въпрос, който преди малко беше дискутиран. Благодаря Ви.

Да.

Господин председател, колеги народни представители! Аз, господин председател, все пак настоявам наистина представител на вносителя, както е по закон, да присъства в пленарната зала. Отново ще кажа, че това ще бъде признак на елементарно уважение към Народното събрание. Не смятате ли, че е така?

Не за първи път се случва да дискутираме различни важни решения или проекти за решения в отсъствието на важни представители на изпълнителната власт. Спомням си например по отношение на доклада на Инспектората към Висшия съдебен съвет – от пленарната зала отсъстваше този, който председателства Висшия съдебен съвет – вицепремиерът Златанова. Госпожо Манолова, мисля, че не съм направил опит за никакви внушения. По-скоро ми се струва, че във Вашето изказване се опитахте да направите внушение по отношение на една подписка за един референдум. Не съм имал никакво намерение да правя каквито и да било внушения, по-скоро Вие може би подсказвате някакви отговори на кандидатите за членове на Комисията за защита на личните данни. Отново ще потвърдя тезата и въпроса си към тях, защото от два дни медийното пространство е залято с един ескалиращ скандал за злоупотреба с лични данни на хората. Кой причинява, какъв е първоизточникът на проблема? Това е отделна тема, но ние не можем да се правим, че не го забелязваме. В крайна сметка наистина, ако се замислим, може да се окаже, че недобросъвестни например работодателски организации, които са основни фигури в контролирания вот, особено по отношение на някои политически сили, могат да разберат политическите предпочитания в много ранен етап на техните работници. Така че държа всеки кандидат-член на тази комисия да отговори на този въпрос. Иначе за санкциите, аз съм сигурен, че те могат да кажат, както и Вие (към Мая Манолова) споменахте – какви са санкциите, кой е длъжен да ги наложи и по какъв ред. Да, трябва да бъде наказана злоупотребата, но все пак нека да чуем тяхното мнение по този важен въпрос, който вълнува обществото. По отношение на господин Ципов, да, мисля, че репликата Ви беше съвсем целесъобразна с оглед на това, че освен двата конкретни въпроса, които зададохме на кандидатите за членове, трябва да чуем цялостна визия за бъдещата дейност на Комисията за защита на личните данни не само с оглед на българския правен ред, но и с оглед на някои европейски изисквания. Така че сме в очакване да чуем Вашите отговори на въпросите.

Уважаеми дами и господа, казвам се Венцислав Караджов, предложен съм за председател на Комисията за защита на личните данни. Аз съм удовлетворен от възможността да се представя пред Вас и да отговоря на тези въпроси. Не считам, че те даже биха ме затруднили, тъй като в качеството ми на бивш член на Централната избирателна комисия имам отношение по въпроса относно новите промени в Изборния кодекс, а в качеството ми на експерт към Комисията за специалните разузнавателни средства и упражняването на парламентарен контрол по Закона за електронните съобщения мисля, че бих могъл да предоставя и своите виждания относно решението на Европейския съд. Първата ми позиция по новите промени в Изборния кодекс е, че като цяло промените допринесоха за по голяма прозрачност в изборния процес и доста по-големи гаранции. Имаше големи очаквания от избирателите за това и аз, като бивш член на Централната избирателна комисия, приветствам тези промени. Що се отнася до прилагането на новите изисквания в Изборния кодекс за дистанционна възможност, за дистанционен достъп и проверка на това дали едно лице е участвало в подписка, съответно за издигане и регистриране на съответна политическа партия или независим кандидат, както и възможността му по телефон да провери дали неговото име и лични данни са използвани в такава подписка, аз считам, че това е добра промяна и тя съвпада наистина с очакванията на избирателите, а също така и на наблюдаващите предишните избори. Но считам, че Централната избирателна комисия следваше да положи повече усилия относно защитата на тези лични данни, които са налице в интернет пространството. Ще Ви кажа какво имам предвид. Като кандидат за член на Комисията за защита на личните данни считам, че този колективен орган следва да изисква решението на Централната избирателна комисия за реализиране по този начин на достъпа през интернет, да провери дали в това решение са обсъждани и предвидени достатъчно гаранции и съответно да даде предписания, ако се наложи, гаранциите да бъдат увеличени. Според мен нивото на защита не е достатъчно. Могат да се предвидят и други способи за защита, така че нивото да се повиши. Мога да дам пример с работата на предишната Централна избирателна комисия. Тогава се предвидиха нови изменения в изборното законодателство, свързани с подаване на заявления по интернет за откриване на избирателни секции. За тези заявления, подавани по интернет, първо се изискваше потвърждение – изпращане на съобщение и код по телефон, потвърждение на кода, въвеждането му и след това възможност на избирателя да подаде заявлението си. Могат да се предвидят и други нива на защита например невъзможност от едно IP да се прави повече от една проверка и така нататък. Колегиалният орган, какъвто е Комисията за защита на личните данни, трябва да вземе конкретно решение и да излезе с конкретни препоръки по този случай. Изказвам личното си мнение, като кандидат за тази комисия.

Що се отнася до втория въпрос на господин Вучков, моето лично мнение е, че това решение не може да промени нашия Закон за електронните съобщения, но то е основание за комисията, като колегиален орган, да се събере и излезе с конкретно предложение до Народното събрание във връзка с това решение. След като то бъде анализирано от комисията, да се направи предложение, което да се обсъди в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и да се подходи към промяна на Закона за електронните съобщения, в случай че Народното събрани прецени това. Моето лично мнение е, че администраторите на лични данни в момента нямат право да отказват достъп до тези данни, тъй като е в сила Законът за електроните съобщения и те на основание решение на Европейския съд не могат самостоятелно да отказват такъв достъп.

Още повече, достъпът до трафичните данни е именно с цел разкриване на тежки престъпления и друг вид престъпления, които органите по установяване на тези деяния следва да изяснят и това би възпрепятствало разкриването на обективната истина от моя гледна точка.

Сбито. Лично аз смятам, че това е колегиален орган. Би следвало да обсъдим досегашната работа на комисията и да се прецени дали тя би трябвало да работи в този вид, или примерно да има регионални звена, които да са по-близо до администраторите на лични данни и да упражняват контрол. Пак казвам своето лично мнение. В един колегиален орган следва да се обсъди всяко предложение, да се гласува със съответния кворум. Най-добрият вариант е да се обсъди в съответната ресорна комисия на Народното събрание, която действително упражнява контрол върху работата на съответната комисия, така че да се постигне максимална ефективност от работата на този колегиален орган. Очакванията се големи. Съгласно последните събития, които видяхме, а именно разкриване на лични данни, доколкото имам информация и колегите от комисията, които присъстват тук, ме уведомиха, доста голям брой жалби и сигнали са подадени в кол-центъра на Комисията за защита на личните данни.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Казвам се Веселин Ценов Целков, професор, доктор на техническите науки, с над 30 години стаж и опит в областта на информационните технологии и специално по информационната сигурност, бивш член на Държавната комисия по сигурността на информацията и настоящ член на Комисията за защита на личните данни. Първо, по първия въпрос: възможността българските граждани да бъдат защитени и да направят проверка за злоупотреба с личните данни, заложена в новия Избирателен кодекс,... (Шум и реплики.)

...всеки един човек трябва да я приветства, защото е в точно съответствие с принципите за защита правата на човека. Набързо обсъдихме реализираната технология на работа. Като специалист по информационна сигурност мога да уверя уважаемите депутати, че в съвсем скоро време ще намерим технологично решение, така че да преустановим възможността за контролиран корпоративен вот. Такова технологично решение има, и то е известно в науката и в практиката. Ще направим всичко възможно хората, които са злоупотребили с личните данни, а злоупотребата с личните данни е извършена от администраторите на личните данни, да бъдат наказани съобразно закона. Какво ще направим с трафичните данни? Нека първо да анализираме внимателно решението на Европейския съд, да видим какви неща ще последват в Европейския съюз. След внимателен анализ и внимателна транспозиция на европейските директиви ще направим всичко необходимо. По третия въпрос – за визията, ще продължим визията и добрата работа на настоящия състав на Комисията за защита на личните данни. Има твърдения, че тези хора са случайни, случайно подбрани. Аз и комисар Матева продължаваме своя мандат. Своя мандат в друго качество продължава главният секретар. В друго качество работи и господин Цанко Цолов, който в продължение на 7 години е бил началник на отдел „Информационни фондове” в същата комисия. Освен това, ще продължим и ще искаме да повишим качеството на работа, защото през последните 5-6 години докладите на Комисията за защита на личните данни са били приемани с болшинство в Народното събрание. Последното гласуване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, когато преди две седмици представихме нашия доклад, беше с пълно мнозинство, тоест нямаше нито един депутат „против”, нямаше нито една забележка. Новите предизвикателства са очертани в промяната на европейската правна рамка, в директивите и насоките, които се дават при световните срещи на професионалистите за защита на личните данни и неприкосновеността им, където активно участваме. Те са свързани с процесите на глобализация и внедряването на новите информационни технологии. Имам предвид понятията „клаут компютринг” – „работа в облака”, „биг дейта” – това са нови неща.

„Работа в облака”, „Големите данни” и принципът за отчетността. Това, което е важно и ще се стремим да направим в новия състав на тази комисия, е именно принципът на отчетността, дефиниран преди по-малко от една година. Той означава, че всяка лична данна трябва да се знае кой я обработва, защо я обработва, дали е законосъобразно, на кой я дава, колко време я държи, къде я съхранява и кога я унищожава. В заключение само да кажа, че през месец юни миналата година съвместният Надзорен орган на Шенгенската информационна система прие България за пълноправен член на Надзорния орган на Шенгенската информационна система. Представители в този надзорен орган бяхме аз и госпожа Мария Матева. Той ни прие, без България да е член на Шенгенското пространство. Оценката за нашата работа беше положителна и те ни приеха за пълноправен член. И накрая, България в момента разполага с една от най-модерните наредби за минималното ниво за технически и организационни изисквания за защита на личните данни. Мисля да успеем да направим така: българските граждани да бъдат спокойни, че техните лични данни ще бъдат обработвани правилно, законосъобразно, съхранени и че има Комисия за защита на личните данни, която ще бди и ще защитава техните права. Господин председател, благодаря, завърших.

Господин председател, аз разбирам Вашия призив, че няма време като идея да се съкратят дебатите. Все пак аз направих много конкретни искания и държа всеки кандидат да отговори на моите въпроси. (Силен шум и реплики.)

Този въпрос изобщо не е за подценяване…

Исках да направя бележката по начина на водене…

Не, аз искам да кажа каква ми е бележката по начина на водене.

Абсолютно сте прав. Към Вас е и моята бележка по начина на водене. Преди да се изкаже професор Целков, моите уважения към него и към всички кандидати, Вие неколкократно ги призовахте, ако е възможно само нещо да допълнят, дори ако може и да не се изказват. (Шум и реплики.)

Така, като един талантлив скулптор, Вие малко модулирахте моите въпроси към тях. Идеята е да има пълноценно обсъждане, защото в отговорите съзрях известна неподготвеност досега. Изключително важен е въпросът за последиците за официалните власти в България, във всички европейски държави, на генераторите на лични данни, на службите. Дали трябва да се съхраняват тези данни след отмяната на Директивата от 2006 г. Аз съм участвал в нейното инкорпориране в българския правен ред, но трябва да сте подготвени, след като сте кандидати за този важен пост и да имате горе-долу оформено становище, защото въпросът не търпи отлагане.

Да, искам. Точно това ми е бележката – да осигурите възможност всеки от тях пълноценно да отговори на въпроса ми относно съдбата на трафичните данни, които в момента се съхраняват от генераторите в продължение на една година.

Уважаеми господин председател! (Силен шум, провиквания, освиркване.)

Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Предстои важно гласуване.

Колегиален орган се избира на Комисия за защита на личните данни. (Шум и реплики.)

Колегиален е, мисля. Да. Благодаря Ви, че потвърдихте.

Която е колегиален орган.

Така че предлагам от името на Парламентарната група на ГЕРБ поименна проверка с изчитане на имената. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика и туризъм по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. На заседанието присъстваха Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, представители на Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българската търговско-промишлена палата, граждански организации и движения. Законопроектът, представен от народния представител Румен Гечев, има за цел да допълни съществуващи разпоредби и по този начин да създаде условия за осъществяване на последователна политика за защита на националните пазари, производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотврати използването на нелоялни търговски практики. Той е изготвен след направен анализ на българската нормативна уредба и тази в другите държави – членки на Европейския съюз, на нелоялните търговски практики при доставка на хранителни и нехранителни стоки – предмет на Зелената книга на Европейската комисия, и на практиката в тези отношения на българския пазар.” (Оживление)

„Въвежда се понятието „значителна пазарна сила” за предприятие, което самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща, представляваща позиция на икономическа сила, която му позволява да следва поведение до съществена степен независимо от доставчици, потребители и крайни потребители, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него. Предвижда се критериите за определяне и оценка на пазарното положение на предприятията да се определят в Методика за извършване на проучване и определяне на пазарно положение на предприятията на съответния пазар. Въвежда се задължение за предприятията със „значителна пазарна сила” да направят промени в проектите на типови договори и/или общи условия, когато това е необходимо за привеждането им в съответствие с правилата на конкуренцията, да поддържат на интернет страницата си публикувани одобрените типови договори и/или общи условия и да ги прилагат в отношенията си с доставчици или купувачи. В хода на обсъждането заместник-министър Красин Димитров посочи, че по законопроекта е внесено писмено становище на Министерството на икономиката и енергетиката, и изрази готовност за дискусия с цел приемането на консенсусни текстове. В свое писмено становище от Министерството на земеделието и храните подкрепят внесения законопроект, като предлагат конкретни редакции на част от текстовете и отбелязват, че контролът по спазване на новите изисквания, предвидени в Закона за храните, следва да се осъществява от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като Българската агенция по безопасност на храните не разполага с необходимата компетентност за подобни контролни функции. От Сдружението за модерна търговия, колективен член на КРИБ, изказаха мнение, че няма реални данни за наличието на нелоялни търговски практики на българския пазар, а напротив – непрекъснато засилваща се конкуренция между участниците по веригата за производство и доставка на бързооборотни потребителски стоки. Според сдружението действащата към момента уредба е напълно достатъчна и в съответствие с европейското законодателство, а голяма част от поставените проблеми са от компетенциите на българските съдилища. В дискусията взеха участие народните представители Йордан Цонев, Корнелия Нинова, Румен Гечев, Жельо Бойчев, Николай Александров и Делян Добрев, както и представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: гласували 17 народни представители, от които: „за” 10, без „против” и 7 „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 19 март 2014 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. В работата на комисията взеха участие – от Министерството на земеделието и храните господин Явор Гечев, и директори на дирекции в Министерството на земеделието и храните. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Спас Панчев. От компетентността на Комисията по земеделието и храните са предвидените промени в Закона за храните. Предлага се при периодични доставки на предназначени за продажба храни на купувачи с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лв. да се сключват писмени договори в съответствие с типовите договори и/или с общите условия за доставка на храни съгласно разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и на правилата за добросъвестна търговска практика. Предвидени са и редица ограничителни разпоредби по отношение на клаузите, които могат да бъдат включвани в договорите. В тях няма да могат да бъдат включвани обвързващи клаузи за предоставяне на услуги от купувача на продавача; забрани или ограничения за продавача да предлага стоките си на други купувачи; ограничения за доставка или отказ от предлагане на стока под регистрирана собствена търговска марка на производителя, в случаите когато търговецът предлага същия продукт със своя марка; ограничения търговският партньор да предоставя същите или по-добри условия на трети лица, както и необосновано високи такси. Договорите ще подлежат на официален контрол. В комисията е постъпило становище от Министерството на земеделието и храните в подкрепа на законопроекта и с конкретни предложения по част от текстовете, което е предоставено на водещата комисия. Становището на Българската агенция по безопасност на храните, изразено на заседанието, също беше в подкрепа на законопроекта и със сходни бележки. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Спас Панчев, Владимир Иванов, проф. Методи Теохаров и проф. Светла Бъчварова. Беше отбелязано, че контролът по спазване на новите изисквания следва да се осъществява от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като Българската агенция по безопасност на храните не разполага с необходимата специфична експертиза и компетентност да изпълнява подобни контролни функции. Освен това, следва да се предвиди срок за изпращане на проектите на типови договори, на общи условия и на проектите за изменения на вече сключени договори на Комисията за защита на конкуренцията. От името на Парламентарната група на ГЕРБ беше заявено, че ще се въздържат да подкрепят предложените промени, тъй като те са непълни и изтъкнаха, че за да бъдат ограничени нелоялните търговски практики следва да има добре обмислена и цялостно подготвена промяна. Като цяло всички изказали се бяха единодушни, че подобна регулация е крайно необходима и следва да бъдат приети правила, които да регулират взаимоотношенията по веригата на доставки на храни и да създадат равнопоставеност между договарящите се страни. След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните със 12 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията № 454-01-32, внесен от народния представител Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предлагаме Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Защо го правим? За да помогнем на дребните български производители да получат пазарни и равнопоставени условия с големите търговци и разпространители. Действията ни не са нито антипазарни, нито държавна намеса в свободното договаряне, а обратно – въвеждат пазарни принципи в това договаряне. Те гарантират на българските производители ръст на производството, оттам – ръст в брутния вътрешен продукт, ръст на данъците и повече работни места. За да решим разумно създалата се ситуация най-вече между търговските вериги и производителите, събрахме европейската и българската практика, разговаряхме с асоциации на български производители и с представители на търговските вериги. Какви проблеми идентифицирахме, какво решение предлагаме, какви са тезите на нашите опоненти и аргументите ни срещу тях? Проблемите са следните. Първо, търговските вериги от позиция на силния поставят към българските производители постоянни условия за намаляване на цените, което води до продажба на български стоки под себестойност, а оттам – на фалити на български предприятия и нови безработни. Как става това? Колеги, ще си позволя да Ви цитирам текстове от договори между вериги и производители, въпреки че ще прочета условия в тях, които са конфиденциални и поверителни. Въпреки това ще ги прочета, защото истината заслужава да се чуе от трибуната. Как става намаляването на цената под себестойност? С отстъпки, които българските производители са длъжни да направят, а те са – чета само от един договор: - основен рабат – продавачът предоставя на купувача отстъпка от брутната цена на стоките, посочени в ценовата листа; - складов рабат (втора отстъпка) – основен рабат за продавач, който е складов доставчик; - други рабати – продавачът може да предостави на купувача допълнителна отстъпка от брутната цена на стоките; - акционен рабат – продавачът предоставя на купувача специална отстъпка от нетната цена на избрани артикули за включването им в акцията; - рабат за дълготрайно намаление цената на артикула – продавачът предоставя на купувача още една отстъпка от нетната цена на определени стоки, които в продължение на един по-дълъг срок от 6 месеца ще се продават с намалена цена; - бонус оборот – продавачът предоставя бонус върху оборота в полза на купувача; - сконто – продавачът предоставя допълнителна отстъпка от стойността на доставената стока при договорки в анекс към договор. И така, колеги, подписваш ценова листа и договор и си принуден след това да направиш седем намаления на цената, за която си се договорил, без да се пита дали си съгласен или не за това. Втори въпрос: как е решен този въпрос по света? Във Франция от 1996 г. действа Законът Лаг а лайн и в него се забранява – цитирам: „Прекомерно ниски цени и продажба на загуба”. През месец септември 2000 г. немската служба за картелиране забранява на веригите да продават стоки под тяхната себестойност и да определят цени по-ниски от изкупните. С какво България е различна от тези европейски държави, че да позволяваме търговските вериги да натискат българските производители да продават под себестойност и защо да не гарантираме на тези хора правото да продават стоките си на себестойност, поне без печалба, чрез промени в закона? Втори проблем – търговските вериги налагат много неоправдани и високи такси, срещу които не винаги стои реална услуга. Ето как става това: - встъпителна вноска – продавачът заплаща определена сума за регистриране на артикули в системата на купувача; - продавачът заплаща определена сума при откриване на нов филиал на купувача; Всичко това са текстове от договори. - такса за включване в акционна брошура; - премия за реклама – непряка реклама; - административна такса – при промяна на данни относно регистрация на фирма, банкова сметка и така нататък; - за всяка промяна – административна такса от 250 лв.; - такса за затваряне на артикул – 100 лв. за всеки отделен артикул, който продаваш; - приемане и връщане на транспортен амбалаж; - такса „Рожден ден” на магазин; - такса за рекламни пана; - такса за съвместно отпечатване на торбичките на магазина; - такса за рекламни видеоклипове; - такса за стелажи; - такса за участие във вестници; - такса за брандиране на площи; - такса за реклама върху количките за пазаруване; - такса за организиране – забележете, колеги – на боулинг турнири на администрацията на магазините. Осемнадесет броя такси, които са допълнително към цената. Как е решено това по света? Цената на таксата, броят на таксите трябва да отговарят на реално предоставена услуга и цената да съответства на тази предоставена услуга. Това правим в закона с част от промените, които предлагаме. Но тегобите на българските производители не стигат до тук. Как се плащат тези такси, бонуси и отстъпки? Не мислете, че те имат право на избор или на предпочитания. Цитирам Ви договор как се плащат тези пари: „Сумите на предоставените отстъпки и такси се приспадат от брутната доставна цена”. Под брутна цена се разбира посочената в ценовата листа. Подписваш си договор, посочваш си, че продаваш мляко за 1 лв., магазинът ти смъква 18 такси и 8 отстъпки и ти плаща 20 ст. вместо 1 лв. Е, как да оцелеят производителите на български стоки? Друг пример за „пазарни” отношения. Казвам „пазарни”, защото накрая ще Ви кажа какви са аргументите на нашите опоненти, че се месим в пазарните им отношения, които били свободни, законни и така нататък. Ето един пример за пазарни отношения в договор между верига и доставчик, цитат: „Ако български доставчик забави доставката, то той дължи неустойка”. Дотук нормално – не си изпълнява договора. Как обаче се плаща тази неустойка? Търговската верига прави протокол за прихващане и дължимата от доставчика неустойка се удържа от следващо плащане на веригата към българския доставчик. Това е нормална юридическа практика. Но доставчикът се задължава да подпише представения протокол за прихващане. Той няма право на оспорване, няма право на избор, той се задължава – е цитатът. И то, колеги, в един много сериозен срок трябва да изпълни това задължение – два дни. В двудневен срок той се задължава да подпише протокола за прихващане. Ако не го направи, цитирам: „Неподписването на представения протокол ще се счита за съгласие със съдържанието на същия и освобождава веригата от задължение да плати на производителя”. Абе, хора, къде по света липсата на подпис означава съгласие със съдържанието на документ? Къде в Европа или някъде по света да не подпишеш документ означава, че си съгласен с неговото съдържание?! Това ли са пазарни отношения?! Това ли е свободата на договаряне, срещу която лошото правителство и лошите депутати са тръгнали да налагат тоталитарен режим? Мисля, че е обратното. Това е от позиция на силата – подписване на неизгоден договор, и ние правим обратното – създаваме пазарни условия за субектите по тези договори. Твърдим, че за българските производители липсва реална алтернатива да си продават стоките извън търговските вериги, ако веднъж са стъпили там. И сега ще се опитам да Ви убедя защо това е така. Веднъж продавал във верига, българският производител е заробен там за дълго време, освен ако не иска да плаща сериозни суми неустойки. Ето как става това. Цитирам договор на вериги: „Купувачът, тоест веригата, има правото да прекрати едностранно и без предизвестие договора за доставка с продавача, тоест с българския производител, когато констатира, че последният доставя стоки на некоректни цени”. Нормално и логично – не ти е коректна цената, нарушаваш си договора, дължиш неустойка. Обаче дотам са изнаглели, че са дали в договора си определение какво е некоректна цена. А то е следното: „Некоректна цена е налице, когато се установи, че други търговци продават същата стока, доставена от българския производител на цена, по-ниска от нетната фактурна стойност, на която продавачът пряко или чрез посредник доставя на купувача за същия период от време”. Значи, ако продаваш във веригата „Х” за пет лева, а в магазина в друг град – за 4,5 лв., защото транспортните разходи са ти по-малко например, това означава некоректна цена и веригата ти прекратява едностранно договора. Би било добре, ако се стигне дотук – излизаш от веригата, търсиш алтернатива. Но не се спира дотук. В договора пише: „При доставка на стоки с некоректни цени, тоест продаваш на различни цени в страната, продавачът – значи българският производител – дължи неустойка в размер на 6 хил. лв. за всеки отделен артикул”. Значи, ако продаваш пет вида млечни продукти в една верига и си позволяваш да ги продаваш на друго място с двадесет стотинки по ниско, за всеки един от тези продукти дължиш по 6 хил. лв. неустойка. Това било свободно договаряне. На мен ми прилича на картел, защото това условие го има в договорите на всички вериги. На една цена във всички магазини в страната.

Колеги, има и други текстове, с които се нарушава свободата на договаряне и на представяне на български стоки в страната. Те са в следния текст, продължават същата тази сага с доставки на други места: „В случай на трайни доставки, повече от 14 дни, към търговец на некоректни цени” – тоест при различни цени, ако продаваш, купувачът може и да не ти прекрати договора, веригата може да не ти прекрати договора едностранно, и проявява великодушието в такъв случай да продава стоката ти, която ще доставяш занапред на по-ниската цена, на която си я предоставял в другия магазин. Без оглед какъв договор е подписала с теб, без оглед каква ти е ценовата листа и какво ти дължи, ако те засече, че на друго място продаваш на по-ниска цена, веригата автоматично започва да продава своята стока на същата, по-ниска цена. Това е абсолютен картел, срещу който категорично се противопоставяме и мисля, че сме го решили в предложенията по закона. И най-тежкият вариант. В случай че по искане на продавача, даден артикул е временно блокиран във веригата, тоест ти си производител на сирене във верига „Y”, но искаш един месец това сирене там да не се продава, защото не са ти изгодни условията, но го продаваш в кварталния магазин в квартала „Х” през това време или в друга верига, дължиш неустойка в размер на 8 хил. лв. за всеки артикул. Нямаш право да спреш в една търговска верига и да продаваш на друго място, иначе на всяка стока – 8 хил. лв. на брой. Пазарни договорки?! Срещу които целият бранш, целият бизнес скочи, казва: „Вие ни се бъркате в пазарните отношения!” Ето това са им пазарните отношения с българските производители! Поверителност и конфиденциалност. Предлагаме в закона общите условия по тези сделки да бъдат качени на интернет страницата и да бъдат достъпни. Страшна съпротива срещу това! Защо? Какво толкова скришно има в тези договори, и то не е в договорите, а в общите условия, че трябва да запишеш следния текст: „Страните се съгласяват да третират разпоредбите на договора за доставка по отношение на трети лица, включително към медиите – уважаеми медии – като конфиденциална информация и да пазят посочената поверителност”. Това, за което Ви говорих досега, се нарича „поверителност” и „конфиденциална информация”. Нещо повече, българският закон задължава търговските вериги на края на годината да си публикуват финансовите отчети. Ако не го правят, за тях има глоба. Не го правят, колеги! Плащат си глобата и не си публикуват финансовите отчети. И скачат срещу нашето предложение всичко това да бъде публично и да бъде качено на интернет страницата. Защо? Антипазарно ли е нашето предложение да спазваш законите на държавата, в която работиш и които изискват да си публикуваш финансовите отчети? И сега действащият закон го изисква! И като продавате в Германия и във Франция, дали случайно там си позволявате да не си публикувате финансовите отчети и да плащате глоби? Проверихме го, не си го позволяват. Там отчетите се публикуват. Сроковете на плащане. Има закон, има европейска директива, задължение за плащане в 60-дневен срок. Ще въведем задължение за плащане в 60-дневен срок. И не им харесва, и скачат!? Защо? Защото има случаи на неплащане от страна на вериги към български производители в продължение на девет месеца. През това време стоките са продадени, парите са прибрани, на българските производители не е платено, те са фалирали, а с парите са закупени поредица от магазини – цяла търговска верига в съседна нам държава, в конкретния случай Албания. С парите на българските производители търговска верига си купи поредица от магазини в Албания, докато българските производители фалираха. И било антипазарно и тоталитарно да ги задължаваш да си плащат така, както законът е казал – в 60-дневен срок. Защо правят всичко това? Защото са големи и защото действат от позицията на сила. И защото, както виждате, така са вързали производителите, че те нямат алтернатива. Затова въвеждаме понятието „значителна пазарна сила”, за да се знае кой на пазара е значителна пазарна сила и да му се наложат такива правила, че макар да е значителен и голям, да е равен по тези правила на малките. Между първо и второ четене предстои да прецизираме определението „значителна пазарна сила”. Има разумни предложения за неговото подобряване, така че да не създадем допълнителни проблеми. Ние с вносителите сме готови и отворени да работим за подобряване на предложението за „значителна пазарна сила”. И сега последно искам да оборя аргументите на нашите опоненти, а те са следните: „Държавата се меси в пазарните ни отношения по социалистически” – цитирам Ви от разговори в комисиите и от срещи – „налага тоталитарни методи, връщаме се към социалистически модел на регулация на пазара”. Мисля, че с всички тези аргументи, които Ви изложих, Ви убедих в обратното – че те действат непазарно, и новите предложения налагат пазарни правила, няма да се повтарям. Втори техен аргумент – българските производители страдат, защото са неконкурентоспособни, защото е висока цената на електрическата енергия в България и са ниски субсидиите. Питам тези наши опоненти: как точно се съотнася цената на електрическата енергия в България към факта, че не плащаш девет месеца на българския производител, поради което той фалира и освобождава работници и безработицата расте? В какво точно съотношение цената на електрическата енергия влияе на факта, че ако един български производител продава в магазина ти в Сливен, е длъжен да ти плати такса за откриване на нов магазин в Костинброд, където няма да продава?! (Реплики.) Какво отношение има цената на субсидията към това да забраняваш на един почтен български производител, ако продава при теб на една цена, да не може да продава при друг на друга? Нямаше отговор на тези въпроси по време на дискусията. Третият аргумент на опонентите: ще се качат цените на стоките и ще станат по-скъпи. Как точно, драги, като махнем 17 излишни такси от цената, тя ще се покачи? В кой точно учебник по икономика – пазарна, социалистическа или каквато и да е, пише, че като махнеш 17 елемента от цената, то тя ще върви нагоре?! И за това нямаше обяснение. И един аргумент, уважаеми колеги, който направо ме порази в Комисията по икономическата политика и туризъм: ще изгоним малките от търговските вериги, защото им давате възможност да пишат жалби, като запазвате имената на жалбоподателите в тайна? Това за търговските вериги представлява проблем и те казват: „Ще изгоним малките, защото те пишат жалба и рискуват малко. Ще оставим големите, защото те не пишат жалби, тъй като интересът им е голям”. Представяте ли си какъв аргумент може да се измисли? Какъв човек и икономически субект трябва да си, за да кажеш, че малкият няма право на жалба и че със закона, понеже го защитавате, ние ще ги изгоним от веригите, ще останат само големите и ще търгуваме само с големите?! Предпоследният им аргумент: ние вече не правим така и тези текстове, които четете, са от стари договори – ние сме ги променили, вече не правим така. Добре, за да не се изкушите отново да започнете да правите така, тези неща ще ги запишем в закона. Щом така и така не ги правите, какво Ви притеснява, че ще ги има записани в закона? Ще сложим една пречка, за да не би в бъдеще отново да Ви хрумне да ги направите. Последният им аргумент е: Европа ще ни накаже. Разбира се, ние с колегите не сме подходили към този въпрос безотговорно. Прегледали сме, питали сме какво казва Европа. Тя казва следното: Съветът на Европейския съюз, Регламент № 1/2003 от 16 декември 2002 г., казва, цитат: „Държавите членки не следва да бъдат възпирани срещу приемане и прилагане на тяхна територия на по-строги национални закони в областта на защита на конкуренцията, които забраняват или налагат санкции върху едностранни действия, предприети от предприятия с господстващо положение.” Нещо повече: „Европейската комисия да предложи подходящи мерки, включително регламенти, за предпазване на производителите, работниците и потребителите от всякакъв вид злоупотреба с господстващо положение. Злоупотребите на големите супермаркети излизат все повече отвъд националните граници на Европейската комисия” – затварям цитата. Когато изтъкнахме това становище на Европейската комисия на представителите на търговските вериги, знаете ли какво казаха? – Комисията така и така ще решава този въпрос: защо не вземем да чакаме, за да видим те какво ще кажат по въпроса? Защо Вие бързате да приемате национален закон? Първо, Европейската комисия разрешава да се приема национален закон и не предвижда никакви санкции. Напротив, казва да насърчаваме националното законодателство. Второ, този път няма да чакаме. Защото, ако ние в тази зала можем да чакаме и ако търговските вериги искат да чакат, защото е в техен интерес, българските производители вече не могат. От вчера сме свидетели на бойкот на хлебопроизводителите. Сигурно няма да са единствените и няма да са първите. Затова няма да чакаме и приемаме Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Той идва и в изпълнение, освен с тези юридически и експертни неща, които Ви говорих, на политически ангажименти за борба с монополите – с големите, с тези с господстващо положение, в защита на малкия, дребния и български производител. Колеги, много ми е интересно: кой български народен представител би гласувал срещу такива предложения, кой би гласувал „против” или „въздържал се”?! И ако го направи, с какъв аргумент би го направил? Да излезе и да го каже! Затова призовавам цялата зала и всички, независимо от политическите си различия, да подкрепим Закона за защита на конкуренцията заради дребните и средни български производители, заради българското, заради нови работни места, повече данъци в бюджета и повече брутен вътрешен продукт. Благодаря Ви за търпението. (Ръкопляскания.)

Изпитвам чувство на благодарност към госпожа Нинова, която с този закон атакизира БСП и цялото Народно събрание. (Оживление. Смях. Шум и реплики. Ръкопляскания.) От 2005 г., уважаеми колеги, в нашата програма и във всички наши изказвания се настоява за регулиран пазар, защото в нерегулирания конкуренция изобщо няма. В тази зала много пъти сме се занимавали с цените на лекарствата, където има картел и досега нищо не сме направили, или почти нищо. Докторе, нали така беше? (Реплики от ДПС.) Почти нищо! Големите аптечни вериги морят граждани, морят производители, морят всички. Сега с този проектозакон се налага регулация и изобщо няма какво да слушаме едрите търговци, защото те си гледат интересите и се занимават предимно с грабеж. Този закон прави чест на това Народно събрание. Той ще бъде първият, който се опитва да защити малкия човек. Впрочем ние от „Атака” не сме съвсем доволни, ние искаме още по-радикални мерки. Смятам, че най-радикалната мярка е прозрачността. Конфиденционалност у българското законодателство, в тези договори не може да има. Тази конфиденционалност не е защита на национални интереси по смисъла на националната сигурност, това е просто едно мошеничество, което гледа да бъде скрито от очите на обществото. Всичко трябва да излезе на бял свят, всичко трябва да се регулира и в рамките на регулацията да се прави конкуренция. Това е нещо, което е подобно на закона, който ние предложихме и Вие не приехте – за таван на лихвите по кредитите. Нямало конкуренция! И тогава овикаха банкерите, овикаха обществото, че паднал пазарът. Конкуренция не може да няма, тъй като всички могат да се конкурират под тези рамки, под тези граници. При условие че увеличат оборота, ще получат и по-голяма печалба. При пазара е същото. Като им сложиш рамки, да увеличават оборота, да подобряват качеството и няма да има никакви проблеми. Пак ще повторя, що се отнася до това какво казват големите търговски вериги. Тяхното изказване за нас няма никаква стойност, защото в продължение на 24 години, развивайки пазара чрез големи търговски вериги, стигнахме дотук – нашите производители да бъдат уморени от глад и да остават безработни в България. Това просто е безобразие! Те нямат никакъв аргумент, никакъв довод и няма какво да крещят. На когото не му харесва в България, да изчезва! Просто да го няма, да напусне! На „Билла” например не им харесва това наше законодателство. Пазарът не пропуска празна ниша, винаги ще се намери кой да го прави, кой да бъде тук. И без това цялата печалба я изнасят навън, не я влагат в българското стопанство. Да си ходят, проста работа! Съжалявам, че трябва да говоря такива радикални приказки. Някой ще каже: „Ето ги, от „Атака” пак почнаха да се опитват да сложат хомот на обществото”, но това не е общество, а са шайка от разбойници. В България цялото стопанство е картелирано. Пожелавам на българското Народно събрание, с наше участие, и призовавам управляващи и опозиция към една нова политика на защита на цялото общество от грабеж, защита на малкия човек, защита на дребния и среден бизнес – същият този, който развива стопанството и който е много подвижен, а не застинал, да няма никакви картели. Картелизацията да бъде инкриминирана и най-сетне тогава ние ще тръгнем напред. Тогава ще станем цивилизована държава, а иначе само си приказваме, че сме в Европа и ще останем само в нея географски. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не виждам особен дебат в залата. Искам само да Ви припомня или по-точно да концентрирам Вашето внимание върху този законопроект. Бъдете абсолютно сигурни, че това е един от законопроектите, които се очакват от обществото с нетърпение, така както с нетърпение се очакваше и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит и редица други законопроекти, които са в защита на потребителите, които представляват желаната от обществото битка на законодателния орган и изпълнителната власт срещу всякакви форми на монополно поведение на пазара, независимо дали става въпрос за естествени монополи, за отраслови монополи, за картелни споразумения и всякакви други форми на монополно поведение на пазара. Българските потребители, българският бизнес, малките и средни предприятия наистина не могат да се развиват в една нормална конкурентна среда, а българските потребители са може би най-онеправданите и унизени потребители в цяла Европа. Не стига че са най-бедните и с най-ниски доходи, но са подложени на всячески тормоз от всякакъв тип монополно поведение на пазара. Обръщам Ви внимание върху този законопроект, не защото съм един от съвносителите, а защото темата наистина е важна за избирателите на всички представени политически партии в този Парламент. Важна е, защото нещата, които колежката Нинова прочете, са част от примерите за това защо българският бизнес, част от факторите, поради които малкият и среден бизнес в България не може да се развива. Част са от онази история, която политиците с действие или бездействие допуснахме в последните седем-осем години да се случи в България, особено след приемането ни в Европейския съюз, особено с лозунга за: „Всичко пазарно е прекрасно”, за един пазарен фундаментализъм и аз не крия, че също съм гласувал такива неща, които сега виждам, че са употребени от банките, от дружествата, които имат някакъв вид монопол на пазара, и от ютилити компаниите, и от големите търговски вериги са употребени като вратички за проява на монополно поведение на пазара. Затова трябва наистина много отговорно да се концентрираме върху това да направим и тук една стъпка в правилната посока. Казвам една стъпка, защото едва ли този законопроект и това първо усилие ще изчерпи темата. На нас ни предстои да решим въпроса как, след като въведем подходящи законодателни мерки и ограничения, ще се справят регулаторите. Искам да обърна вниманието Ви върху това, което се случи в дебата в Икономическата комисия, където имаше подобаващо нашествие на представителите на големите търговски вериги, техни юристи, икономисти, специалисти, които искаха да оборят всички тези – едва ли не че се опитваме да наложим антипазарни мерки. Няма такова нещо! Антипазарно е било тяхното поведение в определени моменти и те не го отрекоха. Както каза колежката Нинова, казаха, че тези договори били в миналото. Първо, не са всички в миналото, а второ, ако наистина са в миналото, трябва да не допускаме да бъдат и в бъдещето, защото проявата на значителна пазарна сила на пазара трябва да бъде регламентира така, както са регламентирани останалите форми на господстващо положение на пазара. Трябва да бъде регламентирана и обвързана с икономическата връзка на тези субекти с останалите субекти и на тази база да бъдат изработени всички мерки, които ще опазят пазара от такова изкривяване. А това, че търговските вериги са се държали така през годините, е безспорен факт. В дебата в Икономическата комисия казах, че няма какво да се обръщат към нас с упреци защо предприемаме такива мерки, те са отговор на тяхно поведение. Това не е нещо, което ние правим хей така, защото няма какво друго да правим или да въвеждаме регулации, за които да се спори в обществото и да имаме работа, с която да се занимаваме. Абсурдни аргументи се чуха като контра тези! Впрочем същите аргументи се чуха и когато обсъждахме Закона за потребителския кредит. И, забележете, аргументите не ги чуваме от страна на пазарните субекти, в случая с потребителския кредит – от страна на търговските банки, и тук, в този случай – от страна на представителите на веригите, чуваме ги от анализаторите и от медиите. Чуваме ги от едни пазители, стожери на пазарната икономика, от един институт и от техните сателити, от неправителствените организации. И какъв им е аргументът? Забележете, когато приемахме отпадане на някои такси за кредитите, както предлагаме и тук да отпаднат такива такси, аргументът е, че това ще вдигне цената на кредитите. В случая е същият аргумент, че това щяло да вдигне цената за потребителите. Ами ако е така, да приемем другата мярка – да наложим още такси, за да падне цената. Това е пълен абсурд! Това е подигравка с търпението на хората. Това е подигравка с българския Парламент. Това е подигравка с българската икономическа мисъл. Как може махането на такси да доведе до вдигане на цената, ако има пазар? Защото те щели да компенсират и едва ли не щели на инат да вдигнат лихвата, а в случая щели да вдигнат цената. Нали има пазар?! Нали всички тези хора тръбят, че пазарът регулира отношенията, конкуренцията? Е, ако има конкуренция и паднат такси, които са незаслужено събирани, за които не се правят никакви разходи, зад тях не стоят разходи, зад тях стои чист пазарен рекет! Това, че един субект има положение на пазара, което може да не е монополно, може да не е такова, че да бъде определено, каквито термини има досега в Закона за защита на конкуренцията, но той използва положението си и го прави.

Господстващо положение.

Господстващо положение е това, което го има досега, сега искаме да въведем значително пазарно положение. Нима нямаше в страната и няма 30 банки? Нима между тях няма конкуренция? Има! Има и тя ще свали цената, ще свали лихвите, в случая тук ще се стигне наистина до пазарна ситуация, в която конкуренцията да свали цените, но да искаш такива такси на малки компании, които имат нужда от подкрепа, които дори от самите вериги трябва да бъдат подкрепяни, защото представляват новото на пазара, трябва да бъдат насърчавани, представляват малкия и средния бизнес, фундамента на всяка пазарна икономика – точно обратното! Уважаеми колеги, заплашиха ни в комисията, представете си, че с това сме щели да ги принудим да не сключват договори с малките. Аз им казах: „Чудесно, тогава ще попаднете под ударите на други закони. Бъдете абсолютно сигурни в това”. Не може! Това е също антипазарно поведение, не е пазарно поведение. Изобщо начинът на мислене дори е изкривен, когато се защитава такъв тип поведение на пазара. Колеги, аз Ви призовавам да се включим в този дебат. Този законопроект да го подкрепим – не само да го подкрепим, а да се опитаме между първо и второ четене внимателно да огледаме и там, където можем, без да прекрачваме, разбира се, логиката и законите на пазара, да направим онова, което искат от нас българските производители. Не само българските, а и чуждите малки производители го искат – тук не става въпрос за защита само на българския бизнес, става въпрос за защита на пазарни механизми и практики, които трябва да бъдат защитени, защото всяко изкривяване на пазара е форма на монополно поведение. Всяко изкривяване на пазара в крайна сметка удря потребителя, икономическия процес и икономическия цикъл, и ние трябва да го направим. А на тези, които ни плашат с увеличаване на цени, като се махат такси и така нататък, им препоръчвам да вземат да се засрамят пред българския народ.

Уважаема госпожо председател, драги колеги! Не знам кой е по-доволен днес – дали българските производители и доставчици на търговските вериги, или аз? През месец август миналата година започнах този дебат. Много бяха срещите, които проведох с наши производители, с доставчици, с търговските вериги. Мнението беше, че наистина в законодателството нещо куца и ако искаме да има някакъв ред, правила и перспектива за българските производители, то е необходимо да стане тази промяна, за която говорим днес. Това, което собствениците и управляващите търговските вериги споделиха, е, че там, където търговските вериги подкрепят местното производство, има развитие, има перспектива; там, където търговските вериги не съдействат за това, българското производство остава на заден план и българските производители, местните производители са тези, които губят. Известно е, че над 70% от това, което се продава, е внос и е произведено извън България, а търговските вериги могат със своята дейност наистина да дадат добра перспектива за местното производство. Помня, че през тези месеци с колегата Захари Георгиев бяхме в десетки студия, пред много медии. Как се отнасяха с нас тогава? Едва ли не, спомена го и госпожа Нинова, че ние искаме да върнем социалистическите отношения в една пазарна държава и искаме да върнем онова планово стопанство, което е било някога. Ние искахме да дадем възможност на нашите български производители, създавайки нов или допълвайки един закон, те да имат равни права, да се чувстват на една основа с чуждите вносители и да могат успешно да се развиват в нашата държава България. И не само това, а да дадем възможност българските граждани да могат да купят от магазините, от търговските вериги български продукти. Всички ние и аз самият съм много щастлив, когато намеря български продукти, когато мога да ги закупя, да ги ползвам или с тях да посрещам моите гости. Защото българските продукти са много висококачествени и отговарят на нашите вкусови изисквания. Не е само желанието ни да развиваме българската икономика, но и да имаме на нашата трапеза, на масите в заведенията в туристическите комплекси качествени български продукти в достатъчно количество, за да може и гостите ни да се чувстват доволни и щастливи, да има това, което ние обещахме – нови работни места, развитие на българския среден и дребен бизнес и икономика. Аз съм убеден, че този път и колегите от ГЕРБ ще подкрепят законопроекта, защото ние гласуваме нещо в интерес на българското производство, на българската икономика, за българските граждани. Затова вярвам, че няма да има „против” и „въздържали се” и единодушно ще подкрепим законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Притеснявам се да не би времето да свърши, затова моля да удължите времето на групата. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Панчев! Има един нюанс във Вашето изказване, с който не съм съгласен. Нюансът беше, че търговските вериги биха могли от само себе си да проявят доброжелателността към българските производители и да приемат радушно българските стоки. Това е наивитет. Независимо че Европейският съюз е създаден с идеята да се уеднакви възможността за всички граждани от държавите в Европейския съюз, то националните интереси не са елиминирани в Европейския съюз. Националните интереси на едни вериги от страните в Западна Европа, да не цитирам конкретни страни, са такива, че да се развива тяхната икономика по-добре, в това число и за сметка на българските производители, в това число и за спада на българската икономика. И ако ние не вземем навременни мерки, каквото е намерението на този законопроект, би могло след немного далечно време да заговорим, както сега говорим за реиндустриализация в областта на индустрията, така да заговорим за рестарт и реновиране на търговията на българските производители в областта на стоките за широко потребление. Ето защо, според мен, този закон е изключително важен. Още един детайл, който трябва да се има предвид. Ще погледна нещата как са прецизирани по отношение терминологията на „значителната пазарна мощ”, но имайте предвид, че немалка част от най-големите търговски вериги в България, а и не само в България, присъстват на нашия пазар – важното за нас е нашият пазар, и със свои дъщерни дружества, които отново са търговски вериги, и то съвсем неслаби, само и само да не се създава впечатлението, че те са много мощни и се стремят по всякакъв начин да създадат впечатление, че, видите ли, има голяма конкуренция. Не е съвсем така. Затова аз винаги съм приветствал, когато се появят български търговски вериги, за да може да има това национално, как да кажа, желание да подпомогнеш собствената си икономика. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Георгиев, благодаря за направената реплика. Тя ми дава възможност да изразя още веднъж това, което се случи миналата година. Аз, колеги, Ви информирах, че проведох много срещи – не само с производители и с доставчици, но и с много от търговските вериги. Тук искам честно и почтено да кажа, че има разлика от верига до верига. Има вериги, които са по-коректни към нашите производители и доставчици. Има вериги, които казват – да, ние като част от бизнеса в тази държава, трябва да подпомагаме бизнеса. Има няколко вериги, които даваха по-добри условия и бяха по-коректни към нашите производители, своевременно изплащаха задълженията си, за разлика от други, които с месеци бавеха плащането на дължимите суми и такива, от които доставчиците трябваше да си търсят парите със заведени дела. Така че не бива с един аршин да гледаме към всички. Желанието наистина е да се печели, да се печели колкото се може повече. Аз се радвам, че дебатът го има, че преди един-два месеца премиерът господин Орешарски също изрази официално мнението си за дейността на търговските вериги в България и стана възможно по-скоро да влезе законопроекта в пленарната зала. Това, което ние трябва да направим, колеги, е да подкрепим законопроекта и да дадем нова глътка въздух на българските производители, а към тези от чуждите вериги, които са били коректни досега, да запазим коректното отношение и в бъдеще. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, днес наистина гледаме един от важните законопроекти, които обещахме на българското общество. Материята, която се налага да регулираме, е много деликатна. В Европа има различни практики и подходи за решаване на проблема с така наречените „нелоялни търговски практики”. Струва ми се никой в тази зала няма съмнение, че те присъстват и в България. Това показа и работата на работната група, и нашите разговори като вносители с всички заинтересовани страни. Различните държави са решили въпроса с различни мерки – специализирани законодателства, чрез търговското и облигационното право. Като вносители ние възприехме инициативата да направим промени в Закона за конкуренцията. Колежката Корнелия Нинова изнесе множество конкретни случаи, които бяха нашият аргумент за тази инициатива. Какво бих искал да отбележа аз след множеството обществени дискусии по темата? Много се спекулираше, че видите ли, тази наша законодателна инициатива ще доведе до ограничаване на стопанската инициатива; ще се увеличат цените на стоките за потребителите; законопроектът ще доведе до увеличение на вноса и до намаляване на артикулите в търговските вериги и всичко това щяло да бъде в ущърб на крайните потребители. Уважаеми дами и господа народни представители, това, което колежката Нинова изнесе като факти – да прехвърляш като търговска верига търговския риск върху доставчика си, да не му плащаш, да начисляваш загуби, кражби, да ограничаваш доставчика си ценово, да не може да продава в други региони или в други вериги на по-ниска цена, това има ли нещо общо със свободната пазарна икономика – питам аз в момента?! Като български народен представител това, което най-много ме смути в аргументите на тези, които застанаха против законопроекта, беше твърдението, че видите ли, българските производители не били конкурентоспособни, не реинвестирали своята печалба, не купували нови производствени мощности, не налагали европейските практики и стандарти и това им пречи да имат достъп до тези търговски вериги. Е, аз питам: когато на малкия или средния български производител не платиш и задържиш плащането му няколко месеца, той как да реинвестира в ново оборудване и да налага европейски стандарти?! Това, което по същество се случва с тях, е стоков кредит. Тези търговски вериги започват да генерират повече приходи от финансова дейност, отколкото от основната си дейност. Аз много ще се радвам, уважаеми колеги, приемайки този законопроект, ако по същество реално успеем да помогнем на българските производители. На колегите, които имат опасения, и на браншовите организации искам като един от вносителите да декларирам, че с колегите сме готови да чуем всички предложения. Записите, които ги притесняват – за значителната пазарна сила, как ще се определя методиката, ще ги разпишем по-коректно. Хареса ми едно от предложенията: да създадем института на Помирителна комисия – вид орган, който извънсъдебно да решава споровете и да налага правила между участниците във веригата. Моят призив е към колегите от ГЕРБ, тъй като в комисията те се въздържаха да подкрепят законопроекта, от наша страна сме с ясно съзнание и готовност да чуем предложенията Ви и между първо и второ четене ще се съобразим и с тях, така че наистина да покажем на българските производители и българското общество, че Народното събрание може да ги защити със своя законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Аз се надявам колегите от ГЕРБ също да вземат отношение, тъй като присъстваха на заседанието на Икономическата комисия, но действително се въздържаха. Приветствам и вносителите, защото както каза проф. Станилов, те се атакизираха и започнаха да говорят все повече по начина, по който говори „Атака”. Това нещо ние говорим още от 2005 г. Ще си позволя да цитирам и един от големите световни икономисти, който каза следното нещо: „Аз сгреших в убеждението си, че бизнесът сам ще се регулира”. Това е цитат на Алън Грийнспан, който е бивш председател на Федералния резерв на Щатите по повод на финансовата криза. Именно тук се корени проблемът – ако няма регулация на пазара, той започва да се изродява и да прави това, което му е позволено. След като му е било позволено да въведе 18 такси – да, той ще ги въведе! Да, господин Бойчев е прав, в един хубав момент тези компании започнаха да печелят много повече не от търговска дейност, а от финансови операции. Колкото до текстовете, до предложенията, ние ще направим предложения между първо и второ четене с цел да подпомогнем и развием още повече и местното производство, и българските фирми като цяло. В Полша една от тези компании е задължена да предлага 30% продукция, изцяло произведена на територията на Полша. Полша е държава – членка на Европейския съюз. Тази верига супермаркети оперира и в България. Смятам това за напълно нормално и ние ще го направим, както ще направим и редица други предложения, които са в интерес на народа. През годините сме говорили много – от 2005 г. повтаряхме, че тези вериги са много вредни. В Плана Сидеров през 2012 г. записахме и сумата, която тези вериги изнасят извън страната. Тук и госпожа Нинова каза: те не публикуват своите годишни отчети, така че не можем да изчислим явно тази сума, но източването на капитал навън е абсолютен факт и това никой не може да отрече. Това, което мога да кажа от заседанието на комисията, което ми направи най-силно впечатление, е заплахата, която представител на една от големите фирми отправи към българските производители. Тя гласеше следното нещо: „Вие ще ни принудите да не работим с малки и средни предприятия от България, а да работим отвън”. Тук в прав текст външна фирма заплаши цял един сектор от малки и средни предприятия, с които те оперират, с унищожение! Това е недопустимо! Няма никой по-голям от държавата! Нито една мултинационална компания, която и да е тя, не може да си позволява да отправя заплахи към българските производители. Именно в тази връзка трябва да се предприемат още по-сериозни действия и именно това ще направим ние от „Атака” между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаеми колеги от „Атака”! Един път казано изречението, че БСП се атакизира и повтаря тезите на „Атака” от 2005 г. – добре, поносимо. Втори път обаче ми идва малко в повече, затова искам да внеса един нюанс. Вие казвате: „Всички чуждестранни инвеститори – вън, отнемане на лицензи и национализация”. Ние казваме: „Добре дошли” на чуждестранните инвеститори, но ще играете по правилата в България и ще бъдете равнопоставени с българските”.

Благодаря, госпожо председател. Да, аз за втори път го казах, защото е истина. Колкото до това, което ние сме казвали – ние не сме казвали „в абсолютно всички случаи национализация”. Ние сме казвали – в случаите, когато се работи в ущърб на националния интерес, тези предприятия, които го правят в печелившите сектори, те трябва да станат държавни, за да работят в интерес на народа. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще използвам в своето изказване един цитат от това, което казаха вносителите, от името на вносителите, но може би господин Цонев го каза, че не търговските субекти са тези, които спорят с нас, а техните медиатори, независимо дали са медии, или са някакви консултанти, или са институти за така наречената „свободна търговия” или „икономика”. Не си спомням точно как беше онзи институт. Всички те, когато започнахме да работим и да говорим за намаляване на цени, за подобряване на законодателството в полза на тези, които са ни избрали тук, започнаха да говорят, че ние водим война. Войната на народните представители срещу ЕРП-тата, войната на народните представители срещу банките, войната на народните представители днес срещу търговските вериги – всъщност според мен, дами и господа, ние не водим война. Ние не водим война „срещу”, ние водим наистина война, но тази война е „за”. Това е войната за нашите избиратели и за техния нормален, достоен живот. Това е войната за тези, които дори и да не гласуват, но живеят в България , трябва да имат достоен живот. Това е войната, която водим, за да направим България достоен и равноправен член на Европейския съюз. И тази война ние няма да я спрем. Специално пък за Българската социалистическа партия, това всъщност е нашата война, за да си спазим нашия предизборен лозунг. Нали помните с какъв лозунг излязохме? – „Да върнем България на гражданите!” Точно това правим с тези закони. За това, което в момента се нарича „търговски вериги” – най-вероятно са отворили синонимния речник, видели са, че срещу „верига” пише „окова” и са станали „търговски окови”. Това са не окови, това са букаи, които стоят на краката на българската икономика. Това е нещо, което спъва развитието не само на икономиката, на малкия и средния бизнес, това спъва въобще цялата ни икономика, имайки предвид, че с тези политики, които те провеждат, с това систематично нарушаване на търговски правила, водещо до фалиране на малки и средни предприятия, увеличават броя на безработните, увеличават безизходността в държавата и наистина създават онези предпоставки, които карат българина да смята, че в държавата му се живее лошо. Всъщност, ако ние приемем, и аз се надявам, че в залата няма нито един човек, който да гласува „въздържал се” или „против” тези промени, поне на първо четене, ние ще превърнем търговските вериги в онова, което те наистина трябва да бъдат. Търговията е двигателят на икономиката. Там става реализация на стоката. Там става онзи обмен, при който производителят намира своята стока за полезна, а потребителят я намира, за да си я купи. И ако ние днес се борим за нещо, то е нашите, българските производители, малките и средни предприятия, онези, които са основата и гръбнакът на всяка национална икономика, да имат възможността, да имат достъпа до тези вериги, за да могат да оцелеят, за да може утре, когато влезем в магазин, да видим българска стока, да видим българския производител доволен, защото само по този начин ние ще му дадем възможност той да се развива, да създава работни места, да прави държавата ни цветуща. Да, големият бизнес, голямата индустрия си имат своето място, но въпреки всичко малкият, средният бизнес – това са нещата, за които се борим. И последното, което искам да Ви кажа – тук много често се спекулира с протестите, които съществували. Колеги, тези протести започнаха през месец февруари, миналата година. Помните ли с какъв лозунг? „Не на монополите!” беше лозунгът, не нещо друго! „Не на монополите!”, тоест с това, което правим, ние всъщност изпълняваме онези обещания, които дадохме на хората, които свалиха предишното правителство и ни удостоиха с властта. Ние ще се опитаме да бъдем достойни за тази власт. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Ще цитирам господин Ерменков, министър Ерхард, много от Вас знаят кой е, който казва, че капиталът е лаком по природа и колкото му дадеш, толкова ще глътне, затова тази регулация е вярна, но аз излизам само да коригирам малко лексиката на господин Ерменков. Войната, която се води, това е наистина война за отхвърляне на колониалното робство. Тя обхваща всичко. Тя обхваща всичко, не само секторите, тя обхваща всичко. Отхвърляме колониалното робство и нещата тръгват напред! Толкова.

Господин професоре, аз няма как да споделя лексиката „неоколониализъм”, защото Вие знаете, че все пак това е тема, която не е в нашата лексика, но искам да Ви кажа, че може би ако сменим думата „неоколониализъм” с „национално достойнство”, наистина това е война за националното достойнство.

Предлагам да продължим времето на днешното заседание до приключване изслушването на министър Йовчев. Тъй като заседанието е гласувано да е до 19,00 ч., се налага да гласуваме предложението – до изслушването на министъра.