5 юни 2014 г.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, доста се забави правителството с внасяне на този отменителен закон – закон, който беше мъртвороден, за който при приемането му бяха изказани редица резерви, който така и не беше приложен и който въведе хаос в законодателството, свързано с обществените поръчки и концесиите. Този законопроект беше приет през юни 2012 г. и оттогава беше променян през ноември 2012 г. – първи път, втори път през февруари 2013 г., но въпреки промените в него, той не даде никакъв резултат. Осемдесетте члена на закона въвеждат по-скоро объркване и хаос в българското законодателство, отколкото да решават някакъв проблем. Този законопроект е типичен пример на онзи постоянен стремеж за свръхрегулация и създаване на ненужно законодателство. Затова през 1990 г. България има около 90 действащи закона. Днес, да знаете, са повече от 360. Въвеждането на ново и ново законодателство, което не е необходимо да бъде на законодателно равнище, а е възможно тази уредба да се урежда на подзаконово равнище, е един изключително лош атестат за това как чрез законите управляваме страната. Законопроектът събира механично и декларативно уредба от Закона за задълженията и договорите, от Закона за концесиите, от Закона за обществените поръчки. В него са смесени правни норми и политически декларации плюс малко икономически размишления. Когато много от Вас споделят, включително и от опозицията, че законът не работи, няма как да се прилага законодателство, което вместо да изяснява правните понятия, вместо да създава правила за поведение, с мъгляви декларации, с дефиниции, преписани от Търговския закон, от Закона за задълженията и договорите, се опитва да издигне един лозунг – колко много е важно публично-частното партньорство. (Реплика от народния представител Ивайло Московски.) Господин Московски, въпросът за стаята не е толкова актуален за българските граждани. Той е актуален за Вашия лидер и може би за Вас. Извинявам се, че се отклоних. Уважаеми народни представители, още на 2 февруари 2012 г., при първото гласуване на законопроекта си позволих да Ви кажа, че този закон е абсолютно ненужен. Още тогава господин Шопов нарече закона „Закон за публично-частното разбойничество”, защото идеята беше чрез него да се легитимира отпускането на държавни средства за частни проекти в рамките на договорености извън Закона за обществените поръчки, извън Закона за концесиите, извън Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. Днес сме изправени пред неговото отменяне заради регулацията на тези важни сфери за развитието на икономиката в България, включително за реализиране на всички правни форми, мога да Ви ги изброя – дали ще са по Закона за задълженията и договорите, чл. 17 – „Гражданско дружество”, дали ще са дружествата по Търговския закон, дали ще са в рамките на Закона за обществените поръчки, или Закона за концесиите, там има достатъчно устойчива регулация съответно и на европейските правила. Най-накрая предлагам отменителният закон на този закон да бъде приет на две четения. И по-важното послание: нека да започнем сериозен преглед на всичкото това законодателство, което вместо да урежда и да регулира нормално отношенията, много често е създадено поради политически или някакви бюрократични нужди, защото в министерствата има законотворци, които предпочитат да вкарат в Народното събрание уредба, която никак не е необходимо да се урежда в залата на Народното събрание, която спокойно може да бъде регулирана с постановления, с наредби и с друга подзаконова уредба, която не се отличава с трайност, каквото е изискването на Закона за нормативните актове. Трайни са отношенията, уредени в Закона за задълженията и договорите от средата на 50-те години, трайни са отношенията в Търговския закон, приет от Великото Народно събрание от 1991 г. – другото са политически конюнктури или интелектуална безпомощност за оперативно решаване на въпроси от изпълнителната власт и от нейните подразделения. Някак си този атестат в последните десетина години незабелязано натовари Народното събрание с една абсолютно ненужна нормотворческа – в кавички го поставям за такива хипотези, като Закона за публично-частното партньорство – дейност. Надявам се, че залата ще сподели това разбиране, а също така ще бъде проникната и от разбирането, че не бива да гоним законите да стигнат 400 и тези, които ги прилагат – юристи, съдии и прокурори, и най-вече гражданите, да не знаят наименованията им, камо ли тяхното съдържание, за да могат да бъдат спазвани тези закони. Благодаря Ви. Вярвам, че ще подкрепите и на двете четения отмяната на Закона за публично-частното партньорство. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще изразя известно несъгласие с изказването на господин Миков. Действително той е бил народен представител в предното Народно събрание, когато законът е обсъждан и приет, но тогава аз бях част от местната власт и знам, че този закон беше желан от местните власти. Те взеха активно участие – включително чрез Сдружението на общините, в което участвах активно и аз – в подготовката и приемането на този закон. Мисля, че проблемите са малко по-различни. Ще започна с това, че не е нормално в един закон, който е влязъл в сила от началото на 2013 г., като основен мотив от вносителя Министерски съвет да се изтъква липсата на подзаконовата нормативна рамка, която е предвидена в закона, и това да е един от основните мотиви в законопроекта за отмяна на съществуващия закон. Всъщност какво ни казва Министерският съвет: ние бяхме длъжни да изградим тази подзаконова нормативна рамка, да приемем определени подзаконови нормативни актове, но повече от една година от конституирането на това Народно събрание, почти една година от избирането на този Министерски съвет ние не си свършихме работата, която ни е вменил законодателят и поради тази причина Ви предлагаме най-лесното, а това е да отменим целия закон. В този смисъл тук самият вносител търпи сериозна критика, а виждам, че и приеманите от това Народно събрание закони обикновено предвиждат, че те ще влязат в сила след изработване на определени наредби от страна на изпълнителната власт, отлага се във времето влизането в сила на определени законови норми и обикновено този проблем всъщност става основен за прилагането на приетите от Народното събрание законодателства. Друг проблем в това отношение е, че този закон отрежда ролята и въобще политиката в областта на публично-частното партньорство да се осъществява от министерствата, съобразно отрасловата им компетентност. Почти една година министерствата са затруднени в тази работа и очевидно въобще не ги вълнува необходимостта от провеждане на политика в тази област. Още веднъж казвам, че най-лесното е да се предложи отмяната на един закон. Това е първата сериозна слабост в мотивите на вносителя, още повече че Министерството на финансите следва да контролира не само ефективното и ефикасно изразходване на средства в областта на публично-частното партньорство, но то беше длъжно да създаде и публичен регистър, което въобще не е започнато. Знаем, че това министерство има проблеми, има грижи по връзване на бюджета, но все пак законодателят му е вменил отговорности, които трябва да изпълнява. Друга основна слабост в мотивите на вносителя. В мотивите на законопроекта се подчертава, че в Закона за публично-частното партньорство е възприет ограничителен подход, като изрично са посочени дейности от обществен интерес, които могат да се реализират чрез публично-частни партньорства – в областта на техническата, социалната инфраструктура, в зелената система, особено място е отделено на проблема със социалните услуги. Уважаеми колеги, това не може да бъде проблем, който стои по прилагането на закона, още повече че ние имаме съвсем скорошна практика по отношение на обществените поръчки. Там този проблем отново съществуваше, тъй като има специален режим в специалното законодателство – в Закона за социално подпомагане. Проблемът беше изчистен, като приехме изрична разпоредба по предложение на народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, с която изключихме социалните услуги от обхвата на Закона за обществените поръчки. Ако това беше толкова голям проблем, ако имаше колизия между специалното законодателство и Закона за публично-частното партньорство, той можеше да бъде решен с идентичен подход. Какви предимства има този закон и какви празноти ще остави? Той приемаше съвсем нови форми и тези, които трябваше да се ползват от него, съответно възложителите, можеха да създават обекти на инфраструктурата, да реализират чрез публично-частното партньорство обекти, за които в настоящия момент липсва законодателство, позволяващо създаването на такива обекти. Какво имам предвид? Би трябвало този закон да подпомага, а не да пречи на обекти в областта на социалната инфраструктура – например затворите. Това е тема, която много се обсъжда. Ние знаем, че държавата, първо, има сериозен проблем с тази база, второ, държавата не разполага с необходимите средства да реши тези проблеми, непрекъснато сме съдени в Европейския съд по правата на човека по отношение на условията, които предоставяме на затворниците – сега някой би могъл да каже, че не трябва толкова да се притеснявам за тях, но това е един добър пример как би могло да се използва публично-частното партньорство, а сега в момента с отмяната на закона тези възможности ще приключат. Законът предвиждаше публично-частните партньорства да се реализират чрез партньорски или концесионни договори именно в такива подобни случаи. Господин Миков засегна един въпрос, но аз не мисля, че има някакъв проблем в това отношение. Законът регламентираше условията, при които можеше да се предоставя финансова подкрепа от страна на публичния партньор – на така наречените „партньорски договори”, които за първи път бяха регламентирани в този закон. Аз обаче не смятам, че това е някакъв проблем, господин Миков. Напротив, това можеше да реши проблемите на общините, на държавата – там, където те самите не могат да организират, където не се получават приходи от определена дейност и по този начин, подписвайки партньорски договори, да могат да си осъществят определени услуги и дейности. По отношение на смесените дружества. Всъщност какво правим сега? Аз предполагам, че колегата Емил Радев ще вземе отношение по въпроса, но в този закон има специален раздел, който регламентира създаването на смесените дружества чрез участие на публичния и частния партньор в дружество, което се създава по пътя на публична процедура. Тук, ако отменим този закон, ще отменим и разпоредбите, свързани с така наречената „блокираща квота”, тоест публичният партньор във всеки един момент да има възможност да спре решения, с които се ощетява публичният интерес. В това отношение примерите са многобройни – апортиране на значително на стойност имущество, недобре написан устав в едно акционерно дружество, най-различни механизми и средства, с които впоследствие се увеличава капиталът на това дружество, правят се какви ли не други промени и на практика участието на публичния партньор – дали община, или държава, се намалява дотам, че накрая това имущество се загубва. Много са примерите и не бих искала да спирам повече своето внимание на този проблем. Мисля, че с промяната на този закон ще върнем едни лоши практики и по никакъв начин няма да защитим публичния интерес. Накрая ще приключа с думите на вицепремиера Бобева, която представяше законопроекта пред членовете на правната комисия – като водеща комисия. Вие добре чухте в доклада на правната комисия, че предложението за отмяна на този закон не е подкрепено от членовете на правната комисия. Какво каза всъщност госпожа Бобева при представянето на законопроекта – „Една от причините в края на краищата този закон да не работи е въпрос на политическа воля и кураж да правиш публично-частни партньорства”. В началото на дебатите колега от управляващото мнозинство каза, че по министерствата липсва кураж и желание, защото се страхуват. Не може, за да създадем удобства за централната администрация, ние да зачеркваме закон, от който наистина има необходимост, специално в местните власти и във всички тези области, за които по-рано говорих.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Маджарова, не исках да влизам в детайлите на закона, които доказват защо той е за разбойничеството. В чл. 8, ал. 3 е написано, че частният партньор участва в публично-частното партньорство при определена норма на възвръщаемост на собствения му капитал – норма на възвръщаемост за частния партньор, която се осигурява чрез финансова подкрепа от публичния партньор. Къде са тези дружества в света, в които партньорът – държава или община, трябва да гарантира норма на печалба на едно търговско дружество? Че по-добре е да ги гарантира на държавните дружества. И защо общините толкова охотно сте приели този закон? Защото в чл. 18, ал. 2 е казано, че общинският съвет приема решение за откриване на процедура и за определяне на частен партньор, както и решение, забележете, за изменение, допълнение, продължаване и прекратяване на договори за общински ПЧП. Решенията се приемат с мнозинство две трети, тоест политически акт определя въпрос на търговски взаимоотношения. Когато имаш мнозинство в общинския съвет, ще подбереш подходящия частен партньор и ще му гарантираш нормата на печалба, която да плаща с публични средства. Ето това стои в дъното на този закон! Потеглихте ме, за да Ви го кажа! Щом искате, мога да Ви предложа и други текстове, да ги тълкуваме и да видим как е планирано източване на общински и държавни публични средства при заобикаляне на състезателните процедури, при гарантиране на нормите на печалба. Къде в света, в Съединените щати, в Германия, в Европа има такъв тип държавна помощ с политически решения – две трети мнозинство на общинския съвет? И сте ги ограничили 39 месеца преди края на мандата да не могат да вземат такива решения, тоест вътре е вкарано и онова подозрение – ограничено, че в края на мандата могат да се правят не политически, а бизнес мнозинства, но с политическо решение на общинския съвет. Ето това е законът, за който, да, сигурно е имало представители на местните власти, които искат да намерят добър способ за събиране на две трети, за да източат парите. Предизвикахте ме да Ви го кажа, нямах такова намерение. Слава Богу, че правителството е внесло отмяната и смятам, че на две четения днес ще решим този въпрос и ще премахнем тези възможности. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал да попитам само колежката Маджарова: като сте такъв радетел на закона, в Бургас...

Най-добрият град за живеене.

... това, което прекарахте през общинския съвет – за „Лавка“, по Закона за публично-частното партньорство ли го направихте? Нещо, което ощети голяма част от дребния бизнес и собствениците на подобни обекти в Бургас. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател! Господин Зафиров, Вашата реплика е доказателство, че абсолютно нищо не разбирате. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Затова, ако обичате, повече не вземайте реплики. Излагате се! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Казвам Ви го категорично. Първо, аз не съм била председател на общинския съвет, когато са приети каквито и да били решения. Става въпрос за една наредба за преместваеми обекти, която се приема по силата на чл. 56 и чл. 57 от Закона за устройство на територията, който няма нищо общо с настоящия закон или законопроект. Така че, господин Зафиров, препоръчвам Ви да си мълчите, по-добре е за Вас самия – в личен план. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) От друга страна, уважаеми господин Миков, в Народното събрание също се приемат политически решения и решенията в това Народно събрание са въпрос на политическа воля. Сформират се интересни мнозинства, за да се приемат определени закони, така че не бихте могли да обвинявате местните власти, още повече – две трети мнозинство. Това е трудно постижимо мнозинство във всеки един орган, независимо от това дали е национален, или е местен. Колко трудно се постига подобно мнозинство! Още нещо искам да Ви кажа. Напротив, сега като премахнете разпоредбите, които касаят създаването на смесени дружества, още веднъж Ви казвам – на мен това ми е работата, аз разбирам от търговско право, тази разпоредба, която всъщност предвижда блокираща квота по отношение на публичния партньор, който има право да блокира всяко решение, ощетяващо публичния интерес, точно по този начин ще върнете старите, лоши практики. В началото на дебата колегата Кирилов спомена „Софийски имоти”. Във всеки град до приемането на този закон има подобни примери, в които се апортират в смесени дружества, имущество на огромна стойност и накрая се изгубва. На мен ми се струва, че по-скоро следва да говорите в другата посока. Няма как общинските съвети с две трети мнозинство да ощетят публичния интерес. Какво ще се получи? Всъщност по какъв начин сега държавата или общината ще избира частния партньор в едно смесено дружество? Нито има процедура, нищо няма! Ако един кмет има удобно мнозинство, ще предложи на общинския съвет неясно по какви критерии избран от него частен партньор и ще се реализират, за съжаление, най-лошите практики в нашата действителност. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, учудвам се, че някои колеги две години не намериха време да прочетат закона изцяло и го тълкуват както дяволът – Евангелието. Законът за публично-частното партньорство сложи край на едно тотално разграбване както на държавно имущество, така и на общинско. Защото поне едно десетилетие така наречените „публично-частни партньорства” останаха без абсолютно никакви правила, без да има ясни критерии как се избира частният партньор и на практика публично-частното партньорство или заместваше заменките, или даваше право с минимално участие да се придобие огромно общинско или държавно имущество. Знаем колко прекрасни общински терени потънаха в публично-частните партньорства и множество смесени дружества. Знаем как, бих казал, че всяка по-голяма община има такива примери, се бори да получи или някакъв дивидент, или поне да си върне някакви права върху имущество, което в годините по така нареченото „публично-частно партньорство” е загубила. Това е поредният законопроект, който иска да въведе изключение в общото законодателство и да спре практиките на публичност, да спре добрите практики да се избират прозрачно пред цялото общество партньори, когато се разпореждат с държавно или общинско имущество. Затова е обяснимо защо Министерският съвет днес е предприел действия за отмяна на този закон. Да, той спира далаверите. Ще дам примери. Първо, Законът за публично-частното партньорство дава много ясен режим как се избира частният партньор – не се избира, защото даден чиновник има отношение с фирмата хикс или даден кмет има отношение с фирмата хикс и така нататък, а се избира по Закона за обществените поръчки, в прозрачен и състезателен режим. От там нататък който даде най-добрите условия и най-добрите предложения, той ще бъде партньор на публичната организация – била тя държава или община. Второ, дават се ясни гаранции за защита на публичния партньор, на обществения интерес. Тази норма на печалба е въведена в закона не за друго, по-нататък има текстове – когато частният партньор превиши нормата си на печалба, заложена в договора, от там нататък публичният партньор може да иска промяна на условията на този договор, така че на практика ползите да са за публичния партньор. С две думи, ако едно начинание печели, то само първоначално договорената норма да остава в частния партньор, по-голямата част да отива в публичния партньор, защото така се гарантира общественият интерес. При създаване на смесените дружества има ясни гаранции за публичния партньор. В момента има много случаи, когато въпреки че е мажоритарен съдружник или акционер, държавата или общината на практика не може да управлява смесените дружества. Има блокиращи квоти на частния партньор, има хиляди съдебни дела по този повод и на практика публичният интерес не може да бъде достатъчно защитен. Нещо много важно – този закон предвиждаше в едногодишен срок от влизането му в сила всички заварени публично-частни партньорства, смесени дружества да коригират така уставите си, че да дадат на публичния партньор, на държавата или на общината, право на блокираща квота за важните решения които приема общото събрание. Явно това не се хареса на никого и днес отменяме този закон. Защото по този начин се пазеше интереса на публичните партньори, и то за дружества, които можеше да бъдат регистрирани и преди 10 години. С две думи, поправиха се онези грешки, които в миналото десетилетие се бяха случили там, където, разбира се, имаше какво да се оправя. Но всичко това ще остане явно в миналото и ще останем само с добри намерения. Пак ще се върнем в дните, когато безконтролно, без да има публични регистри, както предвижда този закон, без да има публичност на договорите, без да има възможност публичният партньор да влияе по някакъв начин положително за обществото върху публично-частното партньорство, ще се върнем пак на тъмно да раздаваме апетитни парцели, ще се върнем пак без да има процедура и без да има методика на практика какво дава частният партньор срещу това, което получава, за да прави публично-частни партньорства. Но това, ще Ви кажа, е вредно. Вредно е за всички, включително ще е вредно за Вашите кметовете, защото утре, когато влезе Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, започват да търсят и да глобяват наред. Когато няма ясни правила, от там нататък санкциите са за всички. От там нататък, когато отменим този закон, на практика ще оставим абсолютна дупка в законодателството как се избират частните партньори и по каква методика на практика се оценява техният принос в публично-частното партньорство, което значи, че всеки един кмет, всеки един държавен чиновник, който дръзне да направи публично-частно партньорство, утре може да се окаже под ударите на закона. Когато няма ясни правила, нормите започват да се тълкуват според вижданията на контролния орган. Така че няма да има стабилност и тези, които наистина реално искат да направят публично-частни партньорства и да помагат на населението в техните населени места, те няма да посмеят. Ще посмеят тези, които ще правят далавери, както са ги правели и досега. Затова Ви призовавам: нека да има ясни норми, каквито ясно са записани в закона. Когато оставим празнота, от там нататък стават злоупотребите. Благодаря Ви. (Реплика от ГЕРБ.)

Да.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега Радев, говорихте за методики, за блокиращи квоти, за ясни правила. Но аз ще Ви задам един прост въпрос: какво направихте с ЕРП-тата, защо ги продадохте? Нали бяха публично-частни? (Шум и реплики.) По Ваше време кой контролираше печалбата на ЕРП-тата? Нали имаше ясни правила, имахме блокираща квота, какво се случи? Благодаря.

Колеги, нека ясно да знаем какво правим. Днес говорим за публично-частно партньорство, не говорим за концесиониране, не говорим за приватизация. Говорим за публично-частно партньорство. Ако някой си мисли, че ЕРП-тата са публично-частно партньорство, тогава жестоко се лъже.

То е само частно.

Така или иначе ние говорим за онзи механизъм, който на практика за първи път преди две години получи някакво законово определение. Не говорим за приватизационни норми, не говорим за концесионни норми. Ако трябва и там да се правят промени, то призовавам Ви да е в обществения интерес, а не да отменяме и Закона за приватизацията, както има такива желания – поне да се свалят обезпеченията, които пазят държавата. Нека да се говори за по-стриктни норми, гарантиращи обществения интерес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, точно след две години отново сме на тази тема – мисля, че някъде на 6-7 юни законопроектът мина на второ четене. Тогава спорът, дебатът, беше драматичен и силно се поляризираха мненията. Искам да напомня, че ние от „Атака” бяхме решително и категорично против този закон и на първо, и на второ четене. Оказахме яростна съпротива на управляващите тогава законопроектът да не се приема. Изложихме съображения, които и в момента са в сила и се повтарят от страна на вносителите. Искам да поправя малко господин Миков. Преди малко в изказването си той каза, че Павел Шопов е нарекъл закона – „Закон за публично-частното разбойничество”. Не съм го нарекъл аз, нарекъл го е българският народ, господин Станилов го употреби също в изказването си тогава и този термин е абсолютно в сила. Искам да кажа, че ние сме изобщо против този институт, този похват, този фактически прийом на приватизация, защото тук фактически се касае за приватизация. Дадеш ли на някого актив за 35 години, а там с поправката е 46 години, този актив го пиши бегáл. По-нататък обаче ще говоря за противоконституционността на приетия закон преди две години в този смисъл. Защото той прави опит да заобиколи конституционно правило за активи, които могат да бъдат единствено държавна собственост. Спомням си тогава, като сега, че когато законът се гледаше, всички признаха, че по него има много проблеми, много недомислици, включително и вносителите от ГЕРБ. Тогава говорихме за това, че сигурно няма закон с толкова много недостатъци и казахме, че след като един законопроект е с толкова много недостатъци, които са констатирани в комисии – самите комисии бяха излезли с тези констатации, включително комисиите, управлявани и ръководени от управляващите от ГЕРБ, защо трябва да го гледаме? Отговорът беше, че между двете четения ще го оправим. Той беше непоправим, той беше с толкова недостатъци. Но, разбира се, той беше приет. Пред какъв закон, който искаме да отменим в момента, се намираме? С предишния закон, който искаме да отменим, ние отменяме закон, приет преди две години, който е парекселанс едно към едно наистина опит да се продължи превръщането на държавните активи в частни – тези, които не могат, тъй като Конституцията пречи. И нищо друго! През 90-те години, и те бяха белязани с това, хиляди държавни предприятия се превърнаха в частни за жълти стотинки. По времето на управлението на Костов 2680 български предприятия потънаха в частни ръце, след което огромната част от тях бяха разрушени и се стигна до голяма степен до това унизително положение, в което страната ни се намира икономически в момента. Брашненият чувал беше изсипан, но с изтупването се продължи. Този закон от преди две години няма никакво друго значение освен това – да продължи изтупването на брашнения чувал. Това не се направи през последните две години поради две причини. Първо, от ГЕРБ в оставащото кратко време не успяха да създадат подзаконовите нормативни актове, с които да бъде приложен законът. Другата причина обаче е по-важна – едно, че ГЕРБ преждевременно слезе от власт, а другото е, че този закон беше разчетен за ГЕРБ за един по-дълъг период от време. Те разчитаха и бяха сигурни, че ще управляват до 3000-та година и в този си мандат щяха да го приложат с пълна сила. Тук няколко пъти беше споменато, че и се даваха примери, че неслучайно законът е свързан с местните органи на управление. Логиката на ГЕРБ тогава беше – имаме много кметове, там законът ще работи, те ще раздават активи, те ще подкрепят партията по този начин, няма какво да бързаме в останалия мандат, но ще го приложим в следващия и в следващия, както Ви казах, до 3000-та година, образно казано, разбира се. Законът, който се прие преди две години, представлява нова кражба, нова криминална трансформация на държавни активи. Нищо друго! Разбира се, не е толкова мащабна, колкото онази, която се осъществи през 90-те години, в началото на века. Това се прави с внасянето на този законопроект, затова той е толкова несъвършен. Затова е приготвен така, че в него да има вратички, да се дава възможност на обществото от държавното да се прелива в частното. Наистина в този закон, който отменяме, има страшно много вратички в това отношение и в това направление. Тук се правеха преди малко едни доводи, че той нормирал печалбата на частника. В други способи за приватизация и в други частни предприятия се нормират печалби. Знаете как се преодолява нормата на печалба. Знаете как от 12%, от 15%, от 16% или повече, с ловки машинации, със счетоводни операции се доказват разходи. Има ли смисъл да Ви напомням това? Тук преди малко господин Попов направи забележка и реплика в това отношение. Той е абсолютно прав. Тук винаги съм разчитал и съм казвал, че публично-частното партньорство е като партньорството между вълка и овцата. За съжаление обществото е овцата, обществото е губещото. Публично-частното партньорство е еднопосочна улица. По него се движи един-единствен интерес. Това е частният интерес. Обществото има само задължения и те се състоят в това да се дадат едни материални активи. Нищо повече! За този закон, който отменяме, един депутат в миналото Народно събрание много сполучливо нарече „вещерски бъркоч, правен за асистентката на Хари Потър”. Да, наистина той е бъркоч –претендира да регламентира явление, материя, която до този момент не е била регламентира. Неслучайно преди малко тук от ГЕРБ се спомена, че нямало правила, затова кметовете не смеели да правят такива сделки. Да, точно така е, защото те нямаха правно основание да правят такива правни сделки. Затова им се подготви, приготви и даде в ръцете това оръжие – този закон, за да правят необезпокоявани правни сделки. Защото няма ли го този закон, всички сделки в този смисъл, наречени и именувани „публично-частно партньорство” щяха и са противозаконни и кметовете и отговорните лица на държаните позиции в различните институции биха били отговорни за това. Този закон узаконява това явление, наречено „публично-частно партньорство”. За мен обаче най-опасното в този закон е, че той е абсолютно противоконституционен. Защо е противоконституционен? Той е противоконституционен, защото Конституцията въвежда забрани за придобиване на частна собственост на определени материални активи. С този закон тези конституционни разпоредби се заобикалят. Това са активи, които не могат да станат частни по никакъв начин. Конституцията ги е запазила за държавата, не само държавата да ги притежава като собственост, но държавата да ги стопанисва, държавата да ги използва, те да бъдат на разпореждане на държавата, на общините. Затова Конституцията ги е отделила в специални текстове от частната собственост. Затова тези активи не могат да се приватизират по никакъв начин. Тук заобикалянето на Конституцията и разпоредбите на други закони е абсолютно. Прави се абсолютно всичко възможно, което Конституцията запазва като възможности за собственост за притежаване и разпореждане само от държавата, да стане отново частна собственост, така нареченото „публично-частно партньорство”. По този начин всичко държавно, запазено от Конституцията в нейния патримониум, се превръща по същество в частна собственост. Защото възможността за публично-частното партньорство всъщност прави тези активи частни, като използването и получаването, забележете най-важното, на плодовете от тях по същество е изключително държавна собственост. Вие можете ли да ми кажете един случай от десетките и стотиците случаи на публично-частно партньорство до този момент, аз съм сигурен, че никой не може да ми покаже такъв, в който плодовете от полученото да отидат в държавата? Излезте, направете реплика и кажете: „Там има случай, в който плодовете от полученото от едно публично-частно партньорство отиват в държавата, някакви активи влизат в държавата”. Ще видим, че от тук нататък, а и винаги апетитите на частника стават все по-големи и по-големи и от държавната собственост в годините нищо не остава. За мен едно от най-ужасните неща на този закон, който искаме да отменим, е, че от тези 35 години могат да се удължат и на практика годините стават 46. Известно ли Ви е и някой от Вас може ли да предвиди за пазар на нещо, да направи икономическа прогноза или модел за 46 години напред?! Може ли да има такъв икономически гений, който да разположи правоотношенията между частния партньор и държавата, или съответно общината, така да ги предвиди, че те да бъдат перфектни за 46 години напред? Мисля това за абсолютно невъзможно. Пак повтарям: терминът, понятието „публично-частно партньорство” се опитва да скрие заобикалянето на Конституцията и на множество други закони. Във всички случаи за мен този закон трябва да бъде отменен. В Светото писание е казано: „Дърво, що не принася плод, се отсича и изгаря”. Това трябва да направим днес и нищо друго и мисля, че не трябва да имате каквито и да е колебания! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще се опитам с няколко конкретни аргумента, анализирайки мотивите към предложения законопроект за отмяна, да подкрепя нашата позиция, с която няма да подкрепим отмяната на Закона за публично-частното партньорство. По първия предложен мотив от Министерството на регионалното развитие. Може би тук трябва да отбележим, че това е първият законопроект, внесен от това министерство за една година – закон за отмяна на друг закон, и то на важния Закон за публично-частното партньорство. Това е цялата законодателна инициатива, с която министерството можа да блесне за една година. Базирам се на мотивите в законопроекта. Първият мотив към предложението законът да се отмени е, че има проблем с практическото му приложение. Това, че има проблем с практическото му приложение, не виждам как може да бъде мотив за отмяна на един закон. Защо да не се инвестира повече? Нека той да бъде изменен – съгласни сме, в закона има несъвършенства, има пропуски, със сигурност може да бъде изменен така, че да стане по-добре работещ. Неговата отмяна поради това, че една година, откакто се прилага, няма сключено публично-частно партньорство, не е основание и не е нормално да е мотив. Във втория мотив пише, че няма наличната, необходима и предвидена по този закон подзаконова нормативна уредба. Ами, как да има, при условие че целенасочено цяла година Министерството на финансите, което имаше ангажимента да разработи подзаконовата нормативна уредба, не я разработи?! Искам тук да обърна внимание, че за нейното разработване бяха осигурени средства – безвъзмездно финансиране, в рамките на проект по Оперативна програма „Административен капацитет”. Тази нормативна уредба не беше разработена целенасочено цяла година. Беше обявен търг на сайта на Министерството на финансите, този търг стоя отворен и сега на 30 май 2014 г. е прекратен, за да може в мотивите да се напише, че липсва необходимата нормативна уредба. Това ми се струва целенасочено едногодишно отлагане и нищоправене от Министерството на финансите, за да могат после да се мотивират, че няма нормативна уредба, която те не написаха по неясни за никого причини. Третият аргумент, който виждам, е защо са посочени само ограничен обхват дейности в този законопроект. Нали именно това беше целта: да се започне с ограничен обхват от дейности, за да може, когато се натрупа опит и се види как се прилага нормативната уредба, кръгът от дейности да бъде разширен. Очевидно този мотив също е несъдържателен. Следващият мотив, който виждам, е че процедурата за избор била сложна, трябвало да се прилага Законът за обществените поръчки. Защо да не се прилага, колеги? Законът за обществените поръчки дава възможност за прозрачна и конкурентна процедура за избор на най-добрия партньор. Той, от една страна, да предоставя тази услуга от името на държавата, за която ще бъде определен, като все пак има полза и за държавата, и за гражданите, и той да я реализира. Публично-частното партньорство не трябва да бъде избягвано, а да бъде правено на базата на единни принципи и стандарти, а не да позволим на всеки възложител, независимо дали е министър или ръководител на институция, да го прилага по свое собствено усмотрение, без ясни правила и процедури и да избира публичния партньор. В мотивите на законопроекта за отмяна много ясно е написано, че в момента този закон е съобразен с европейските изисквания, че осигурява публичност, прозрачност и свободна и лоялна конкуренция. Ами, ако е така, защо го отменяме?! Как може това да е мотив за отмяна?! На следващо място, и то е написано в мотивите, че този закон не противоречи на нито един друг закон, а само допълва останалите закони. Така че да кажем, че законът е пречка или че заради него не можем да прилагаме други закони, също ми се струва несъстоятелно. Не на последно място, трябва да обърнем сериозно внимание на европейските фондове. Съгласно новите регламенти за европейските фондове за периода 2014-2020 г., чиято възможност за усвояване започна още от тази година, независимо от закъсненията и очакванията за поне една нулева година, е предвидено, че средствата от всички оперативни програми, от Фонда за регионално развитие и от другите фондове задължително 20% от инвестициите по тези програми и 20% от инвестициите от европейските фондове да не бъдат предоставяни само като безвъзмездна финансова помощ, а да бъдат предоставени по линията на финансовия инженеринг под формата на публично-частно партньорство, съфинансирано с европейски фондове. Как ще можем да реализираме това задължение – това не е препоръка, а е задължение, такава голяма част от европейските фондове да бъде предоставена на такъв принцип, при условие че няма ясен регламент, по който тези средства да бъдат предоставяни, усвоявани и да бъдат избрани такива публично-частни партньорства, както е например по линия на Фонд „Джесика”, чрез които да има облагородяване на градски части, стопанисване и други инициативи, съфинансирани чрез европейските фондове? Това няма да може да се случи, защото за европейските фондове ни трябват единни правила и регламент, каквито няма. Препратката, която чух по-рано от господин Миков, е некоректна: няма как да го направим по Закона за концесиите, защото тук не говорим за концесия, а за публично-частно партньорство, което да се финансира по линия на европейските фондове и най-вече по линия на Европейския фонд за регионално развитие. Именно затова апелирам да не отменяме този закон, а да се инвестират повече усилия той да бъде изменен, така че да стане по-добре работещ; а Министерството на финансите, което все още не е изгубило безвъзмездното европейско финансиране и има одобрен проект по линия на Програмата за административен капацитет, да отвори отново тръжната процедура, ако не може самό да се справи, да си наеме съветници и консултанти, които да подкрепят министерството, така че да се разработи необходимата подзаконова нормативна уредба и да създадем ред, който да важи за всички и по който да могат да бъдат избирани публично-частните партньори. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, искам категорично да възразя срещу предложението, направено от уважаемия председател на Народното събрание, този законопроект да бъде приет на две четения. Уважаеми дами и господа, законопроектът не съдържа една-единствена норма, която да казва, че се отменя този закон. Има още няколко норми в Преходните и заключителните разпоредби, в които се предлагат промени по същество в изключително важни закони, каквито са Законът за концесиите, Законът за държавната собственост, Законът за общинската собственост. Няма как ние да нарушим нашия правилник, да нарушим и Конституцията и да приемем законодателство на две четения, след като има такива важни промени в няколко закона. Уважаема госпожо председател, искам да обърна внимание и на разпоредбата на чл. 76, ако не се лъжа, от нашия правилник. В тази връзка искам да кажа, че този законопроект страда и от съществени правно-технически слабости. Например, ще направя изрично предложение по член единствен на този законопроект. Вярно, няма практика много често да се приемат такива законопроекти, но в крайна сметка елементарната правна логика сочи, че съдържанието на член единствен не е коректно разписано в този законопроект. Уважаеми дами и господа, казва се: законът за еди-какво си, обнародван еди-къде си, в „Държавен вестник”, с определените изменения и допълнения, се отменя. Какво виждаме тук в член единствен? – Отменя се Законът за публично-частното партньорство. Елементарната правна техника дори не се спазва, уважаеми дами и господа народни представители. Да не продължавам, че има изключително големи грешки и в мотивите. Искам да Ви обърна внимание на следната част от мотивите: „Законът за публично-частното партньорство е в сила от началото на 2013 г., но на практика не са осъществени значителни проекти за публично-частното партньорство, подзаконовата рамка не е достатъчно разработена и не позволява практическо осъществяване на тези проекти. Не са достатъчни стимулите за инициатива от страна на заинтересованите лица, не са подробно разписани критериите за включване на ПЧП проектите в стратегическите документи за планиране.” Откъде са направени тези изводи, уважаеми дами и господа? Какви са анализите за това изключително кратко време, в което е трябвало да се прилага този закон? Законът е влязъл в сила от началото на 2013 г. В началото на 2014 г. ние казваме, че не работи. Защо не работи? Защото изпълнителната власт не желае да си свърши работата, уважаеми дами и господа народни представители. Защо изпълнителната власт не приема необходимите подзаконови нормативни актове? Защо не приема необходимите стратегически документи, защо не прави необходимото планиране? Абсолютно несериозно е от страна на изпълнителната власт. Ще спра дотук. Не искам да изказвам предположения, че всъщност съвсем различен е замисълът на този законопроект за отмяна, защото в действащия Закон за публично-частното партньорство бяха разписани ясни правила и най-вече ясни правила по отношение на публичността и прозрачността за реализиране на такива проекти. Всъщност какво ще направим сега? Ще върнем старите добре изпитани схеми от преди десет или от преди петнадесет години, които имаха само една-единствена цел – да се разграби държавното или общественото имущество, уважаеми дами и господа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ципов, не съм съгласен с Вас. Бърза се и спешно трябва да се приеме промяната в чл. 16 на Закона за държавната собственост. Трябва да може на ново да се отдават държавни имоти и публично-държавна собственост за срок от 10 години. Трябва бързо, на две четения едновременно да върнем тази възможност, извън Закона за концесиите, извън Закона за публично-частното партньорство, само с една проста разпоредба.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Кирилов, прав сте, за съжаление, защото могат да се дадат и други примери. Какво ще правим сега? Ще увеличаваме автоматично например срока за концесиите на плажовете и то сигурно два-три пъти. Автоматично, без конкурс, без каквато и да е публичност и прозрачност. Отново искам да кажа – не желая да спекулирам, но при отмяната на този закон явно има други цели, а тези цели са именно такива, каквито казахте Вие, господин Кирилов. Благодаря Ви.

Да гласуваме.

Процедура!

Уважаема госпожо председател, в изказването преди малко направих предложение този законопроект да не се приема на две гласувания. Аргументирах се, направих и предложение по член единствен от този законопроект. Искам да получа отговор от Вас, като председател на днешното заседание, дали утре сутринта ще гласуваме този законопроект на две четения. Уважаема госпожо председател, предлагат се промени по същество и то в закони като Закона за концесиите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Бях съвсем ясен, когато възразих, че този законопроект трябва да бъде приет на две гласувания. Желая да получа от Вас отговор утре сутринта на две гласувания ли ще бъде приет този законопроект или ще тръгне по нормалната процедура, както е предвидено в нашия правилник – да има предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.

Това е въпрос, който се решава с гласуване! (Шум и реплики.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, преди да Ви представя доклада на комисията, искам на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Гергана Царева – директор на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”, Вергиния Александрова – главен експерт в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”.

Благодаря, госпожо председател. Правя процедура за прегласуване. Не всички колеги успяха да се регистрират. Имаше проблем с устройствата. Благодаря. (Шум и реплики.)

А Вие успяхте ли да направите кворум?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като в залата в момента се допускат хора, които са представители на Министерството на икономиката и енергетиката, а отсъства представител на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, моля да отложим разглеждането на тази точка, а именно – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, докато в залата пристигне и председателят на комисията. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам прегласуване на току-що взетото решение, тъй като имаше колеги, които не можаха да гласуват.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 11 март 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 май 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката и енергетиката – Красин Димитров – заместник-министър, и Гергана Царева – директор на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”, от Министерство на земеделието и храните – Диана Филева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, от Българската агенция по безопасност на храните – Райна Иванова и Емил Кръстев, от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата – Едуард Стойчев – председател, от Софийска стокова борса – Васил Симов – председател, и от Асоциация на тържищата в България – Александър Дончев и Борис Райков. Законопроектът беше представен от заместник-министър Красин Димитров. Предвидените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата промени се основават на извършения в Министерството на икономиката и енергетиката експертен анализ на възможностите за оптимизиране на функциите и числеността на персонала на администрациите в системата на икономиката и енергетиката и в частност администрацията на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В тази връзка се предлага закриване на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и поемане на функциите и от министъра на икономиката и енергетиката. Дейностите, вменени от закона на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, ще бъдат прехвърлени на Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като в обхвата на неговата функционална компетентност се включват издаване на лицензи, удостоверения за регистрация и разрешителни за внос и износ, провеждане на превантивен и последващ контрол върху изпълнението на задълженията на лицензополучателите, а също така прилагане на мерките на търговската политика, свързани с вноса и износа на стоки от и на територията на Република България, и администриране на регулативни режими за прилагането на задължителни нетарифни мерки в рамките на Европейския съюз, свързани с количествените ограничения на търговията между Европейския съюз и трети страни. В проекта са предвидени и изменения на действащи разпоредби с цел засилване на контролните функции на организаторите на стокови тържища и на пазарите на производителите по отношение на качеството на продаваните храни, както и с цел осигуряване на възможност за проследяване във всеки един момент на реализацията на дадена стока – от момента на постъпването й на тържището или пазара до закупуването й от краен потребител. Предвидени са и изменения, които са насочени към защита на потребителите по отношение на продажба на небезопасни за здравето им стоки чрез осигуряване на възможност преди и към момента на осъществяване на съответна сделка да им бъдат предоставени придружаващите стоката документи, както и изменения, целящи осигуряване на прозрачност по отношение на цените на хранителните стоки и защита на фискалния интерес на държавата. В хода на дискусията основните критики към законопроекта бяха по отношение закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, като се изразиха съмнения доколко министерството е в състояние да поеме досегашните функции на комисията. От името на вносителите Гергана Царева категорично заяви, че преструктурирането няма да се отрази на качеството на извършваните дейности, в това число и на осъществявания контрол. Тя отбеляза, че няма да има допълнителна тежест за бизнеса, като е предвидено издадените лицензи да запазят действието си и посочи, че се залага на малка по численост, но ефективна администрация. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: гласували 13 народни представители, от които: „за” – 8, „против” – 5, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 11 март 2014 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което се прави с тази комисия и с този закон, никак не е лицеприятно. Първо, има още една комисия, която трябва да се произнесе по темата. Това е Комисията по земеделието и храните. Тя не се е произнесла. Не знам защо не се произнесе и защо законопроектът не залегна в заседанието на комисията. Темата „Организираните пазари” силно и рязко засяга селското стопанство на България. Не бива ресорната комисия да няма мнение по случая. Относно процедурата и начина на предлагане на този тип промяна, пак без мотиви, на три-четири парламентарни питания защо е необходима такъв тип оптимизация – аз не го наричам оптимизация, защото това не е оптимизация – вицепремиерът госпожа Бобева не можа да даде отговор. Даже веднъж отговорът беше ясен и точен – „Така сме решили”. Мен много ме вълнува въпросът – защо така сме решили?! В мотивите е записано, че след „проведен анализ на системата на икономиката и енергетиката” и така нататък, и така нататък. Но какъв е този анализ? Какви са резултатите от него?! Когато закриваш държавен регулаторен орган, трябва да имаш ясна и точна представа защо го правиш. Сферата, която е обект на регулация, са организираните пазари, които са естественият конкурент на супермаркетите. Това са стоковите тържища, това е всичко, свързано с разпределение на веригата на търговия на едро на храни, с много висока обществена степен на значимост. Регулаторният орган е субективно независим. Сега се предлага вариант да се отиде във ведомство и целият този контрол и регулация стават обективно зависими. Как министърът на икономиката ще осъществява своите функции? По какъв начин ще го прави, когато е в постоянен конфликт на интереси?! Тук има стокови борси. Ще влезе като поръчител и като контрольор едновременно, сам на себе си. Това абсолютно не е редно! Проблемът не е обмислен. Проблемът не е в службата, в комисията, в институцията. Този тип дейност се нуждае от строго специализиран контрол, още веднъж казвам – поради високата степен на обществена опасност. А какво се предлага в този закон? Да се отива извън специализирания контрол. Най-важното е субективната независимост на регулаторния орган. Проблемът не е в регулаторния орган. Проблемът е в целеполагането, във функционалната същност на закона. Никой дори не си прави труда да засяга функционалната същност на закона. В мотивите се твърди „оптимизиране”. Какво оптимизиране? Нали същата дейност отива в Министерството на икономиката! Даже бих казал – ще стане само по-скъпа. Нищо не оптимизираме! А това, което ще направим примерно, като оставим сектора без регулация, е да дадем още едни допълнителни конкурентни предимства на спекулативния търговски капитал и организираните пазари нямат шанс! Да, ама там излиза българското производство. Там са българските капитали. Това е ежегодна загуба за България, и то не в малки размери. Тук постоянно се подценява тази тема. Защо се подценява? Пазарната реализация на селскостопанския продукт означава хранително-вкусова промишленост, лека промишленост, означава доста големи стокообороти. Само по себе си селското стопанство може да не е много доходно, но то има широк вход, широк изход – много важни за икономиката, особено ако искаме да правим просперираща икономика. Това е начин за създаване на работни места – да има къде да реализират. А сега искаме да махнем регулатора. И като махнем регулатора, какво ще стане?! Ще има дупка от 6-7 месеца, която примерно ще доведе до пълен разпад на пазарите, които са с предимно български капитал – поредно предимство за спекулативния търговски капитал, който вече е и монопол! В един момент какво става със сигнала към хранително-вкусовата индустрия – влагане на колагенни маси, боклуци, производства, евтино, евтино, жестока ценова конкуренция. По какъв начин ще развием селското стопанство и как ще дадем мотив за производство? Искате да разкриете 250 000 работни места – ето Ви ги, създайте стимул, за да може да се работи. За тази работа обаче трябва добре регулиран пазар. Примери: Холандия, Чехия, Испания, Великобритания. Ние правим някакви практики, които са извън логиката на нормалното. Съединените щати няма да Ви ги давам за пример – не са в Европейския съюз, там примерът е най-добър. Мисля, че българската държава трябва да се отнесе доста сериозно към въпроса – какво ще правим по тази тема? Без хранително-вкусова индустрия, без лека индустрия, без селско стопанство ние сме загубени. Каквито и други работи да си говорим, ако не развием тези сектори, България е обречена да бъде Бананова република. Това ли искаме за нашите граждани и за нашето население?! Не, разбира се! Моля Ви, помислете, защото тук чух какви ли не аргументи по отношение на промяната, която се предвижда – „Така сме решили”, еди-кой си бил решил, друг бил казал. Къде е логиката, къде е мотивацията за това решение? Като съсипваш и махаш един държавен регулатор, трябва да кажеш защо го махаш – дали не е проблем? Проблемът не е в регулатора, проблемът е във функционалната същност на закона, в изискванията към регулатора. Също този регулатор може да върши съвсем друга работа при поставени други цели, задачи и функции, защото там не се влага усилие да се мисли. Не може с лека ръка да съсипваме подобен род контролна система. Същото е и с Агенцията по безопасност на храните – този тип контролни органи вървят в пакет, и там ведомствено управление. Без субективна независимост на контролните органи няма да се получат работите – и идеалният закон да е, той няма да може да работи. Крайно време е да предприемем тези стъпки, да вземем мъдро държавно решение в полза на страната. В този въпрос няма политика, този въпрос е национален, с много висока обществена важност. Която и да е политическа сила – тя трябва да реши проблема с организираните пазари в България. Имаме много добър световен и европейски опит. Еталонните пазари, аукционният метод за търговия – ето едно решение на проблема с тютюна по пазарен начин, без да е необходимо държавата да извършва каквито и да било преки рестрикции. Все пак живеем в пазарна икономика, другото са командни методи, които не са приложими в условията на пазар. Те винаги след това израждат пазара и резултатите са трагични, и държавата е пред фалит. Гледаме този процес вече от доста дълги години. Другото, което ми прави голямо впечатление – не може с лека ръка да минава законът, мотивите не са състоятелни, не са относими към промяната, не е обяснено защо трябва да се направи това деяние и в същото време влиза и в зала, не се изчака и ресорната комисия. Моля Ви, замислете се! Искам да гласувате по съвест, защото проблемът наистина не е политически, проблемът е икономически и е от жизнена важност за българската държава. Храната е подценявана като ресурс, но тя е много важен ресурс и в същото време се поема от нас всеки ден и носи доста особена вреда. Моля Ви, помислете и гласувайте по съвест, въпросът не е политически! Така или иначе трябва да направим това някой ден, ако искаме да спасим държавата, иначе няма да спасим държавата. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, структурата на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – от тридесет човека, в момента са двадесет. Направено е с цел икономия на бюджетни средства. Беше казано, че от 650 000 вече са под 400 000 за тези двадесет човека. Искам да питам колегата – предвижда се това да стане структура в Министерството на икономиката и енергетиката и да останат само пет човека. Пет човека, колега, като контрол ли ще бъде това, защото в комисията чухме, че вече се говори за някаква ефективна структура, която ще се самоконтролира? Залага се на самоконтрола, залага се на неща, които не виждам как могат да станат, защото това са три стокови борси, 94 стокови тържища, пазарите на производители са някъде около дванадесет, 440 самостоятелни обекта, 2400 площадки с 80 хил. работници. Говори се, зададох и в комисията въпроса, ако може колегата да ми отговори: възможно ли е примерно в летния сезон от тези пет човека трима да излязат в отпуск, а двама не дай си Боже да се разболеят? Действително ще го ударим само на самоконтрол. Затова искам колегата да излезе и да ми отговори: възможно ли е с пет човека, като структура към Министерството на икономиката и енергетиката, да може да се, при положение че имаше хора, които са от проверяваната страна – няма да говоря, че господин Симов, който е представител на Софийската стокова борса, излезе и защити в комисията регулатора, защити структурата, която го проверява и му пише актове. Значи в действителност нещо се сбърква в тази държава. Благодаря Ви. Чакам отговора Ви колега.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Стоев! Колегата Стоев повдигна въпроса от другата му страна – че в министерството няма да могат да се осъществят функциите на Закона за стоковите борси и тържища с този тип структура, която е подготвена. Естествено е, че няма да могат. Работата, която има комисията, не е за двадесет човека, тя е за сто човека. Цялата структура – или не се познава колко е голям браншът и за какво става въпрос, или съвсем умишлено се прави така, че да се отстрани контролът. Това означава наливане в канчето на сивата икономика, наливане в некоректни ценови механизми, наливане в движеща се спекула. Премахването на контрола в тази сфера означава три, четири, пет хиляди спекуланти. Към момента са над четири хиляди. Има усилени контролни действия от страна на държавата, по границата става ужас – 80 евра е тарифата за минаване на голямо средство, 50 евра за малко средство. Уж спираме контрабандата, а текат всякакви стоки – това всичко е на гърба и за сметка на българския производител. Ами, това е декапитализация на държавата, колеги. Всяка година по тази линия от страната изтичат милиарди левове, които ние не можем и да изброим. Това е загуба на национален капитал. Това ли трябва да подкрепяме ние?! Помислете! Такъв регулатор и специализиран контрол винаги трябва. Това ли е в контекста на Европейския съюз, това ли е в контекста на развитите държави?! Нека веднъж да видим от ефективните държави, където работят ефективни механизми и да взаимстваме, да вземем нещо добро и да направим нещо добро, за да работи. В противен случай, се обявяваме за сивата икономика, обявяваме се за непрозрачните механизми, защото в основата на нашия нефункциониращ пазар е, че няма прозрачност. Като унищожаваме контролната система на държавата как да има прозрачност? Не може да има! Това е да отрежем краката на един паяк и да го накараме да лови мухи. Ами, няма да ги лови. Всеки ще си прави каквото желае. Не бива! Моля Ви още веднъж, помислете! Искам да гласувате по съвест! Моля Ви да го направите! Това е за България, още веднъж казвам – не е политическо решение. Другото, което искам да кажа – браншът. Защо не чух нищо за бранша. Представителите на стоковите борси, на Асоциацията на стоковите тържища, включително и единични обекти, отделни търговци, които не обичат комисията – Асоциацията на търговците на дребно – те защитиха държавния контролен орган, те са убедени, че регулацията е страшно необходима. Знаете ли защо? Защото знаят, че утре ще са жертва на супермаркетите. Хайде да не ги наричаме супермаркети – едрия търговски капитал, защото той е с големи възможности. Той ще ги смачка по търговския начин. Но питам: това колко е вредно за страната?! И тук е ролята на държавата – когато има изкривяване в пазарния механизъм, да осъществи своите намеси, и ние трябва да употребим тази роля. Ето защо Ви моля да гласувате „против” минаването на този закон. Нямам нищо против, законът има нужда от ремонт. Само че той е във функционалните параметри, а не в премахването на организацията. И вчера казах – ако конкретното ръководство като физически лица Ви пречи, уволнете го! Сложете хора, които са Ви лоялни, направете необходимите промени в закона – функционални, но недейте да унищожавате контролния орган. В много скоро време ще дойде необходимостта да правите пак същия контролен орган. Бъдете убедени в това. Благодаря за вниманието.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 402 01-6, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2014 г. На заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, господин Иван Еничаров – началник на отдел „Държавно юрисконсултство”. Законопроектът беше представен от Людмила Петкова. Със законопроекта се предвижда Националният компенсационен жилищен фонд да премине на функционално подчинение от Министерския съвет към министъра на финансите, като вместо от обособена структура, която е второстепенен разпоредител с бюджет, работата на управителния съвет на фонда да се подпомага от специализирано звено в Министерството на финансите. Предлага се Министерството на финансите да бъде правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на фонда, като с предлаганите промени не се очаква да се достигне до необходимост от осигуряване и разходване на допълнителни бюджетни средства. Законопроектът не съдържа разпоредби, транспониращи или имащи отношение към актове на Европейския съюз, поради което не се налага анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 9 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 402 01-6, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроекта за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 13 март 2014 г., разгледа и обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2014 г. На заседанието присъстваха: Хасан Адемов –министър на труда и социалната политика, Росица Янкова – заместник-министър, Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, и представители на неправителствени организации. Законопроектът за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове бе представен от Людмила Петкова – заместник-министър на финансите. Законопроектът предвижда преминаване на Националния компенсационен жилищен фонд от подчинение на Министерския съвет към министъра на финансите, като работата на управителния съвет ще се подпомага от специализирано звено в Министерството на финансите. Предвижда се трудовите правоотношения със служителите на Националния компенсационен жилищен фонд да се уредят съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. За служителите, работещи на длъжност, определена за заемане от държавен служител, ще се приложат разпоредбите на чл. 36 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител. Тъй като Министерство на финансите е универсален правоприемник на Фонда, всичките 9 човека, работещи в него, ще преминат към Министерство на финансите. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” 9 гласа, без „против” и 6 гласа „въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2014 г.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Видимо този Законопроект за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишните жилищно-спестовни влогове не е конфликтен по отношение на това, което се предлага в него. Без съмнение фондът, като такъв, и неговият управителен съвет изчерпаха своето значение в продължение на повече от 20 години. Съществуването на този орган само утежнява функционирането на управлението на фонда и бих казал, че оскъпява обслужването на гражданите, които биха внесли своите заявления за компенсиране. Според мен би могло да се отиде и по-нататък по отношение на прилагането на закона: не само националният компенсаторен орган да се трансформира в звено в администрацията на Министерството на финансите, но и местните комисии, които функционират в момента – това също би могло да се направи със законодателна промяна. За тези, които познават системата, е ясно, че по места в общините съществуват комисии, които приемат документите на гражданите, обработват ги по някакъв начин и ги транслират към националното ниво, за да могат да се получат плащанията по тях. За тази обработка всеки гражданин, който внесе документите, трябва да плати известна сума като такса. Тя е в размер, който вероятно е различен. Аз познавам размер, който се изчислява на 4% от сумата, която самият гражданин трябва да плати за функционирането на тази комисия. Това е безсмислено, при положение че се касае за едни елементарни изчисления, да се натоварват гражданите с тези такси. Още повече че в момента закъснението за изплащането на дължимите суми за компенсиране, които гражданите са внесли, в това число са платили таксите си, надхвърля 5-6 години. От 5-6 години хората чакат, за да получат тези компенсации. Проблемът във функционирането на този закон – промяната в административното устройство, не е най-важният. Проблемът е в липсата на достатъчно средства, които се внасят за компенсиране на гражданите. Бюджетната прогноза за 2014 г. е отново около 10 милиона. Ако изплащането върви с това темпо, в следващите осем до десет години, хората ще има да чакат да си получат средствата и да бъдат ощетявани от това, че са изплатили някои допълнителни разходи, а не получават своите средства. Разбира се, ще подкрепя този законопроект, защото не е конфликтен, но между двете четения ще се постарая да внеса предложение за промени в тази посока, за която пледирах преди малко. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, преди да Ви представя доклада, правя предложение за допускане в залата. На основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата господин Бранимир Ботев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ива Якимова – началник отдел „Проекти и програми в туризма” в дирекция „Туристическа политика”, и Маргарита Златанова – началник отдел „Нормативни актове”, дирекция „Правна”.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 март 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. На заседанието присъстваха: Бранимир Ботев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика” в Министерството на икономиката и енергетиката, Алеко Джилджов – държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, представители на Министерството на земеделието и храните, Комисията за защита на потребителите, Българска асоциация на туристическите агенции, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Национален борд по туризъм, Национална асоциация за младежки и детски туризъм, Националното сдружение на общините в Република България и други. Законопроектът беше представен от заместник-министър Бранимир Ботев. Предвижда се отпадане на изискването за категоризация на самостоятелните заведения за хранене и развлечения. Според мотивите, изложени от вносителя, премахването на задължителната категоризация ще допринесе за значителното облекчаване на туристическия сектор, ускоряването на процедурите и намаляването на разходите за бизнеса. Предвижда се изменението да влезе в сила от 1 януари 2015 г. поради необходимостта от изменение и в Закона за местните данъци и такси относно начина за определяне на размера на патентния данък за заведенията за хранене и развлечения. Облекчава се режимът за регистриране на туроператори и туристически агенти. Облекчаването на режима, от една страна, е в посока намаляване на съответните нормативно установени срокове за представяне на услугата, а от друга, в посока намаляване на изискванията по отношение на образователния ценз и трудовия стаж на управителя на фирмата. Намаляват се и изискванията спрямо помещението, използвано за офис. С оглед допълнително облекчаване на административната тежест се премахва изискването за предоставяне на копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението, на декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК, както и на справка по образец за стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност. Създава се нов раздел, свързан с организирания детски и ученически отдих и туризъм в глава „Туроператорска и туристическа агентска дейност”. Целта на предложението е да се регламентират в по-голяма точност обществените отношения, свързани с организацията и провеждането на детски и ученически отдих и туризъм. Предвижда се разписване на правила, свързани с изграждането и експлоатацията на басейни и водни атракциони в туризма в две нови наредби. Предлага се удължаване на сроковете за издаване на наредбите по прилагането на закона, тъй като до момента същите не са издадени и приети. В Преходните и заключителните разпоредби с цел оптимизиране и прецизиране на документите, изисквани от заявителите на административните услуги, са предвидени изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията и Закона за фуражите. С изменение в Закона за Търговския регистър се създава законово основание за предоставяне на достъп на длъжностните лица по регистрация до данните от автоматизираните информационни фондове на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на национално равнище и въвеждане на по-кратък срок за разглеждане на заявленията за вписване на първоначална регистрация на търговци. В хода на обсъждането заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че патентният данък трябва да бъде определян по еднакъв начин за всички заведения за хранене и развлечение, независимо дали са самостоятелни или прилежащи към места за настаняване, като един от възможните начини е чрез въвеждане на обективни критерии – местонахождение на обекта и оборот за предходната година, например. Заместник-министърът на образованието и науката Муккадес Налбант изрази отрицателно становище по предвидените изменения на закона, в частта му относно детския и ученическия отдих и туризъм, като посочи, че е необходимо да се преосмисли регулацията на толкова широк кръг обществени отношения. Тя отбеляза, че в законопроекта: липсва легална дефиниция за детски и ученически отдих и туризъм; задължението за сключен договор с туроператор ще затрудни провеждането на олимпиади, фестивали, състезания и конкурси; законово се позволява организираните детски и ученически пътувания да се осъществяват в тъмната част на денонощието и с така предложените текстове голяма част от децата и учениците ще бъдат лишени от възможността да се включат в проявите на детския и ученическия туризъм по смисъла на закона. От Българска туристическа камара се обявиха против отпадането на задължителната категоризация на самостоятелните заведенията за хранене и развлечение с мотива, че това ще доведе до неравнопоставеност между търговските субекти и влошаване на качеството на предлагания продукт. Вместо това те предлагат да се опрости наредбата за категоризиране на туристическите обекти. Същата позиция застъпиха и представители на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Националното сдружение на общините в Република България, Съвет по туризъм – София и Асоциация на българските туроператори и туристически агенти. От Българска асоциация на туристическите агенции изразиха несъгласие с предложеното изменение общинско предприятие да се регистрира като туроператор и/или туристически агент по смисъла на Закона за общинската собственост с мотива, че туристическите информационни центрове ще се превърнат в привилегировани стопански субекти с достъп до бюджетни общински сметки. Обратната теза изрази Георги Икономов – кмет на община Банско и представител на Националното сдружение на общините в Република България. Той се обяви и за по-голяма свобода в разходването на средствата събрани от туристическия данък – за подобряване на туристическата среда чрез инвестиране в инфраструктурата, например. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: гласували 14 народни представители, от които: 9 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.”

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 9 април 2014 г., на което повторно обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните – господин Бюрхан Абазов, заместник-министър, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”, и господин Тодор Тодоров – старши експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, от Българската агенция по безопасност на храните – господин Венцислав Ненков, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”, от Министерския съвет – господин Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията”, и Анелия Бъклова – съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя по икономическото развитие. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Алеко Джилджов. В обхвата на компетентност на Комисията по земеделието и храните са предложените в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта изменения и допълнения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, в Закона за защита на растенията и в Закона за фуражите. И в трите закона се правят сходни предложения, свързани с отпадане на задължението за представяне на част от изискуемите документи при редица процедури, при които заявителите ще следва да предоставят информация, която да послужи за служебно събиране на данните. В Закона за ветеринарномедицинската дейност предложенията са по отношение на документите за регистрация на животновъдни обекти и при издаване на лиценз за превоз на животни. В Закона за фуражите по отношение на документите за регистрация на обекти, при транспортирането на фуражи и при одобрение на оператори във фуражния сектор. В Закона за защита на растенията при издаването на разрешение за търговия на едро и дребно с продукти за растителна защита, дейностите по тяхното преопаковане и дейностите по извършване на фумигация и обеззаразяване срещу вредители. Освен това в Закона за ветеринарномедицинската дейност се предлага промяна, свързана с превеждане на националното законодателство в съответствие с наднационалните норми на Европейския съюз относно условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Пенко Атанасов, Владимир Иванов, Десислава Танева, Тунджай Наимов, проф. Методи Теохаров и проф. Светла Бъчварова. Въпреки изказаната принципна подкрепа за мотивите на вносителите да бъде облекчена административната тежест и да бъде повишена ефективността на административното обслужване, единодушно беше становището, че такива промени следва да бъдат предлагани с отделни закони, по които Комисията по земеделието и храните да бъде водеща. Беше подчертано, че е неприемливо законите, уреждащи обществени отношения в сектор земеделие, да бъдат променяни чрез преходни и заключителни разпоредби на други, несвързани със земеделието закони. Освен това, подобен подход противоречи на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане. Народните представители също така обърнаха внимание, че предстои второ гласуване в пленарната зала на проекта за изцяло нов Закон за защита на растенията. Във връзка с изложените аргументи Комисията по земеделието и храните единодушно реши да препоръча на вносителя да оттегли предложенията си по §72, §73 и §74 от законопроекта. След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.”

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На свое заседание, проведено на 12 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На заседанието присъстваха: от Министерския съвет – господин Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията”; от Министерството на икономиката и енергетиката – господин Бранимир Ботев, заместник министър, госпожа Зара Добрева, директор на дирекция „Правна”, и госпожа Маргарита Златанова, началник на отдел „Нормативни актове”, дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от господин Бранимир Ботев, който посочи, че предложените промени целят опростяване на съществуващите административни режими и облекчаване на бизнеса, както и усъвършенстване на действащата нормативна уредба чрез прецизиране на съществуващите норми и създаването на нови такива, отстраняване на несъответствия и допуснати технически грешки в тях. Господин Джилджов посочи, че с § 72 и следващите, включени в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, се предлагат изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията, Закона за фуражите, Закона за Търговския регистър и Закона за местните данъци и такси, които предвиждат въвеждане на комплексно административно обслужване и намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. В хода на дискусията участие взеха народните представители Емил Радев, Снежина Маджарова, Цецка Цачева, Филип Попов, Десислава Атанасова, Димитър Лазаров, Четин Казак, Иван Иванов, Данаил Кирилов и Екатерина Заякова. По отношение на измененията, предвидени в Закона за туризма, бяха обсъдени въпроси, свързани с извършване на контрол за безопасността на плажове, водни атракциони и на басейни, предвидените часови пояси за предприемане на детски и ученически пътувания, премахването на задължителната категоризация, упражняване на контрол в случаи на детски и ученически посещения в къщи за гости, изискването балнеолечебните центрове да се разкриват като лечебно заведение за извънболнична помощ и дадената дефиниция на „екскурзия”. Господин Казак посочи, че също така следва да бъдат определени срокове, в които всички подзаконови нормативни актове, предвидени в законопроекта, да бъдат приети. Народните представители разискваха и отпадането на задължението в Закона за местните данъци и такси за заплащане на такса при издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения към общината, както и предвидените изменения в Закона за Търговския регистър. Господин Радев отбеляза, че предвиденото намаляване на срока за произнасяне по заявления за вписване на първоначална регистрация намалява и възможността да бъде поискано от съда спиране на вписването. Това може да доведе до накърняване интересите на самите заявители в случай на измама. В хода на дискусията народните представители изразиха несъгласието си с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма да се предвиждат и изменения в редица други закони. Те се обединиха около мнението, че измененията на всеки един от тези закони следва да бъдат направени в нарочни законопроекти, които да бъдат разгледани от съответните ресорни комисии в Народното събрание. В тази връзка, следва Комисията по икономическа политика и туризъм, като водеща комисия по този законопроект да направи проверка съгласно чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за съответствие на този законопроект с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане. Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и 7 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На заседание, проведено на 3 април 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Людмила Петкова, заместник-министър, и Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”, и от Министерството на икономиката и енергетиката – Мария Иванова, директор на дирекция „Туристическа политика”, и Зара Добрева – директор на дирекция „Правна”. Законопроектът беше представен от госпожа Мария Иванова. Основните моменти в законопроекта са: 1. Облекчава се режимът за регистриране на туроператори и туристически агенти, като се намаляват изискванията за образователния ценз и трудов стаж на управителя на фирмата и се съкращават сроковете за разглеждане на документи и за извършване на регистрация на туроператорите и туристическите агенти, като се намаляват от два месеца на един месец. 2. Създава се нов раздел, свързан с организирания детски и ученически отдих и туризъм, с което се регламентират по-точно формите на детски отдих и туризъм. 3. Предвижда се приемането на две нови наредби, в които да се разпишат правилата, свързани с изграждането и експлоатацията на басейни и водни атракциони в туризма. 4. Предлагат се и допълнения на Закона за Търговския регистър, като се създава законово основание за предоставяне на достъп на длъжностните лица по регистрация до данните от автоматизираните информационни фондове на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на национално равнище. Въвежда се и по-кратък срок за разглеждане на заявленията за вписване на първоначална регистрация на търговци, като вместо три работни дни от постъпването им в Търговския регистър при новата уредба се предвижда в случаите на първоначална регистрация на търговци заявленията им да се разглеждат до края на следващия работен ден по реда на постъпването им. 5. Предлага се допълнение на Закона за местните данъци и такси, като в чл. 115 на закона се създава нова ал. 2, съгласно която при издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения към съответната община няма да се заплаща такса. Така ще се намали административната тежест за потребителите на административни услуги. 6. Отпада изискването за категоризация на самостоятелните заведения за хранене и развлечения. Съгласно действащите към момента разпоредби в България е възприета 5-звездна категоризационна система. Премахването на категоризацията се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2015 г. поради необходимостта от промяна и в Закона за местните данъци и такси относно размера на патентния данък за заведенията за хранене и развлечения, който съгласно т. 2 от Приложение 4 към закона се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта, но съобразно неговия вид и категория, съгласно изискванията на Закона за туризма. С оглед отпадането на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечения от 1 януари 2015 г. се налага и промяна в т. 29 от § 1 на Допълнителните разпоредби на закона, като се посочва, че заведенията за хранене и развлечения са обектите от група 26, 27, 28 и 29 на Националния регистър на обекти за обществено хранене и търговия на дребно с храни. Това пояснение е необходимо с оглед направеното изменение и в т. 2 от Приложение № 4 към Глава втора, Раздел VI „Видове патентни дейности и годишни размери на данъка”. След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което представителите на Министерството на финансите изразиха принципна подкрепа за законопроекта, като обърнаха внимание на факта, че при приемане на предложеното изменение на чл. 115 от Закона за местните данъци и такси, в съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси, следва държавата да компенсира намалението в приходите на общинските бюджети от тези такси. Във връзка с предложението за отмяна на задължителната категоризация за самостоятелните заведения за хранене и развлечения, която е критерий при определяне на дължимия от тях патентен данък, представителите на Министерството на финансите обърнаха внимание, че това ще създаде затруднения за общините и неравнопоставеност при данъчното облагане на различните заведения за хранене и развлечения и предложиха да се изработи нова единна методика за определяне на патентния данък за всички заведения за хранене и развлечения. В хода на дискусията членовете на комисията също изказаха становища за принципна подкрепа на законопроекта, като между двете му гласувания се предложат изменения на законопроекта, с оглед изразените становища от представителите на Министерството на финансите. След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разрешете ми преди докладването и обсъждането на доклада на Комисията по образованието и науката да помоля народните представители в залата да бъде допусната заместник-министърът на образованието и науката госпожа Мукаддес Налбант.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 май 2014 г., Комисията по образованието и науката обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На заседанието присъстваха: Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при Четиридесет и второто Народно събрание, доцент Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката, и представителите на Министерството на икономиката и енергетиката Ива Якимова – директор на дирекция „Туристическа политика”, и Катерина Ненова – старши юрисконсулт. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Ива Якимова. В обхвата на компетентност на Комисията по образованието и науката основно са предложените изменения в § 21 и § 22 от законопроекта. Според вносителите с предлаганите промени се цели по-точното регламентиране на организацията и провеждането на детски и ученически отдих и туризъм, както и да се преодолее съществуващата непълнота и неяснота в сега действащия закон по отношение видовете и формите на детски отдих и туризъм. По предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма в комисията бяха получени писмените становища на Министерството на образованието и науката, както и на неправителствената организация „Национална мрежа за деца”. Министерството на образованието и науката не подкрепя предложените изменения и счита за по-подходящо третираната материя да бъде обсъдена и уредена в поднормативен акт. В становището на „Национална мрежа за деца” се изразява подкрепа за изменение в § 21, но се отхвърлят предложенията в § 22. В последвалата дискусия, в която взеха участие народните представители Алиосман Имамов, Валя Богданова, Красимира Анастасова, Корнелия Маринова, Христо Монов и Ваня Добрева, бяха посочени следните критични бележки: На първо място, не се подкрепя въвеждането на нов раздел IIа „Организиран детски и ученически отдих и туризъм” – § 22 на законопроекта. Категорично е становището на народните представители, че трябва да се запази правомощието и отговорността на институциите и организациите в системата на народната просвета за пътуването на децата и учениците. В същото време условията и редът на ученическия отдих и туризъм следва да се определят с наредба на Министерски съвет, изготвена съвместно с Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. На второ място, не се приема предложението на вносителя чл. 96а и 96б на § 22 – институциите в системата на народната просвета да не могат да организират и провеждат прояви, свързани с детски и ученически отдих и туризъм, самостоятелно, без задължението за сключване на договор с туроператор. Това ще доведе до размиване на отговорността и контрола, както и до неестествено оскъпяване на цената на туристическата услуга. На трето място, категорично се отхвърлят предложените нови часови граници за туристически пътувания на деца и ученици в чл. 83 и 84 на § 21. В края на проведената дискусия народните представители се обединиха около решението: предлагат на вносителя между първо и второ четене на законопроекта да отпаднат текстовете по § 21 и § 22. На свой ред вносителите приеха предложението нормативната материя по § 21 и § 22 да отпаднат от предложения законопроект и да бъде уредена в подзаконов нормативен акт, изготвен съвместно от двете министерства. Въз основа на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” – 8 гласа, „против” – 6, „въздържал се” – 1 глас, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. с отразените бележки за отпадане на § 21 и § 22 между първо и второ четене на законопроекта.” Благодаря за вниманието.

Господин председател, „ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г. На заседанието, проведено на 26 февруари 2014 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие Бранимир Ботев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика” в Министерството на икономиката и енергетиката. С настоящия законопроект се целят пет основни групи изменения и допълнения, насочени към облекчаване на някои от действащите режими в туристическия сектор, попълване на неясноти в Закона за туризма и прецизиране на действащата регулация с оглед привеждането й в съответствие с изискванията на европейската правна рамка. С първата група промени от законопроекта се цели облекчаване на някои от действащите режими. Създава се и възможност общински предприятия по смисъла на Закона за общинската собственост да могат да кандидатстват за получаване на удостоверение за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност. Втората група промени са насочени към намаляване на процедурните затруднения за бизнеса и гражданите с оглед на необходимостта за оптимизиране и прецизиране на данните и документите, чието представяне се изисква от заявителите на някои административни услуги. Трета група е насочена към попълване на неясноти в Закона за туризма. Четвърта група промени от законопроекта целят прецизиране на някои от разпоредбите на Закона за туризма на база опита от прилагането на закона от влизането му в сила до момента. Пета група промени е насочена към хармонизиране на действащи разпоредби с наднационалните норми на Европейския съюз. В частност, предлага се изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност с цел привеждане в съответствие с Регламент № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент № 1255/97. Предлаганата промяна предвижда мълчаливо отменяне на Наредба № 26 от 28 февруари 2006 г. за условията за защита и хуманно отношение на животните по време на транспортирането им, чиито разпоредби са в колизия с действащия Регламент. Предлагат се и промени в чл. 309, а именно прецизиране на сроковете и процедурата с цел хармонизиране с разпоредбите на Регламент № 1234/2008 от 24 ноември 2008 г. относно разглеждането на промените в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 6 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.” Благодаря за търпението.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение относно предложените промени в § 21. Смятам, че не е аргументирано предложението на вносителите да бъдат въведени такива часови граници. В хода на дискусията по този въпрос не бе постигнато единно решение за необходимостта от промени. Разглежданият въпрос, естествено, засяга значим обществен проблем и неговото правно уреждане трябва да отрази изводите, които бяха направени от компетентните органи, във връзка с трагичния случай на река Лим. Във връзка с това, без ясни гаранции за осъществяване на контрол на всички нива, няма как да бъдат подкрепени подобни текстове. Във връзка с това имам един въпрос към представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на образованието и науката: какви са изводите от трагедията, която изживяхме преди 10 години? Конкретизирана ли е отговорността на организациите и институциите във връзка със случая – река Лим, която именно да ни служи като ориентир за бъдещи законодателни промени, с които да се предотвратяват бъдещи трагедии? Вярно е, че светлата част на деня трудно може легално дефинирана, но посочената от вносителите часова граница не е приемлива. През зимния период 17,00-18,00 ч. изглежда достатъчно рано в рамките на деня, но от своя страна е и достатъчно тъмно. Като имаме предвид и статистиката на КАТ във връзка с големия брой пътно-транспортни произшествия през тъмната част на деня не смятам, че точно тези изменения, които са предложени, са много уместни. Ето защо подкрепям предложението за отпадането на § 21 от закона. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се спра, освен на § 21, както господин Атанасов, и на § 22 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, които касаят образователните институции. По отношение на промените в § 21 – чл. 83, които касаят пътуванията в светлата част на деня, напълно съм съгласна с доводите, които изказа господин Атанасов. Пак да повторя, че в законопроекта се предвижда пътуванията да приключват до 20,00 ч. в периода октомври-март и до 22,00 ч. в периода април-септември. Уважаеми колеги, не само че не се гарантира пътуването на децата и учениците в светлата част на деня, а се предоставя и законова възможност за пътуване в тъмната част на деня. Ще спомена и становището на Института по астрономия и Националната астрономическа обсерватория, че оценката за степента на осветеност може да бъде силно субективна и не може да се базира единствено на астрономическите данни за изгрева и залеза на слънцето. Отново да припомня, че на 4 април се навършиха 10 години от трагедията, при която 12 български деца загинаха във водите на река Лим. Всички знаем, че именно след тази трагедия беше въведено ограничението да се пътува само в светлата част на деня. Наша отговорност е да пазим живота и здравето на децата! Относно промените в чл. 96а, ал. 4, т. 3: посещение в рамките на едно населено място на културни и групови мероприятия за деца и ученици – театър, кино, изложба, цирк, концерт и други, в пълна сила тези предложения за промяна важат за децата и учениците в големите градове. Какво става с децата от малките населени места, където няма възможност за целогодишно организиране на такива културно-развлекателни мероприятия? Такива мероприятия не е задължително да се осъществяват в същото населено място, където учат децата и учениците, а могат да бъдат организирани в съседно такова. Трябва да се търси възможност да се облекчи режимът, при който деца и ученици ще могат да участват в такива инициативи. В противен случай цената на услугата за съответното мероприятие ще се оскъпи, което ще доведе до по-нисък интерес и посещаемост от страна на учениците. По отношение на чл. 96б – задължението всички форми на детски и ученически отдих и туризъм извън случаите по чл. 96а да се организират и провеждат по договор с туроператор, това предложение, според мен, а такова е и становището на Министерството на образованието и науката, противоречи на принципа на договаряне. Това ограничение изключва досега съществуващата възможност институциите в системата на народната просвета да организират и провеждат прояви, свързани с детски и ученически отдих и туризъм самостоятелно, без задължението за сключване на договор с туроператор. Ще отпадне възможността, ако това се явява по-изгодно за съответния потребител, да бъдат сключвани поотделно договори за основните туристически услуги – настаняване, хранене и транспорт с лица, които имат право да ги извършват при спазване на съответните нормативни разпоредби. Ако законопроектът бъде приет на първо четене, между първо и второ четене ние, от Политическа партия ГЕРБ, също ще внесем предложение за отпадане на параграфи 21 и 22 от законопроекта. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо място – недоумявам, защото става въпрос за законопроект, внесен от Министерския съвет. С други думи, отговорността за тези текстове за пътуване в тъмната част на денонощието трябва да се поеме от целия Министерски съвет и това отстъпление, ако ние го допуснем, би било престъпление спрямо децата и техния живот и здраве. На следващо място съм притеснена от това, което чух преди мъничко в залата по отношение на наредбата, която касае детския и ученическия отдих и туризъм. Това е Наредба № 2 и е приета през 1997 г. В нея текстовете са ясни. Ще предстои договаряне между Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Категорично се надявам, че тези текстове няма да бъдат заложени в наредбата, защото тогава отново ще транспонираме по един безобразен начин този проблем на по-ниско ниво, което де факто ще създаде сериозни проблеми и никакви гаранции за живота и здравето на децата. Колкото до параграфи 21 и 22 искам да кажа, че недоумявам по още една причина – задължителното договаряне с туроператор. Какво означава това? Означава, че Министерският съвет лобира за някои туроператорски фирми ли? При положение, че се нарушават изконни права за договаряне, от там насетне търсене за най-добри възможности за децата, за паралелките от съответното училище и най-добри условия и като цена, и като воля на училищните ръководства, на педагогическите колективи за организиране на тези пътувания – мисля, че това е едно грубо вмешателство. Това е един опит да се регулира на най-високо, на законово равнище да се регулират отношения, да се изземват функции, права и отговорности. Затова ние категорично няма да подкрепим тази част от Закона за туризма – параграфи 21 е 22, които касаят промените в организацията на детския и ученическия отдих и туризъм. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да внеса яснота, защото останах с впечатление от част от изказванията, че може би недостатъчно добре са били прочетени окончателните становища и решения на комисиите. Вносителят е съгласен с критичните бележки и предложения и счита, че няма проблем да отпаднат § 21 и § 22, а материята да бъде уредена впоследствие в подзаконов нормативен акт, именно на базата на съвместна наредба, която да бъде подготвена от Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката и енергетиката и приета от Министерския съвет. Бих искал да внеса яснота по отношение на част от критиките. В Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма много ясно е казано, че със съответните договори извършителите на тази дейност – туроператори или превозвачи, се задължават да предприемат пътуванията само през светлата част на денонощието. Това е толкова ясно записано, че аз се учудвам откъде е дошла неяснотата при тълкуването. На второ място, що се отнася до общото ни опасение – превантивно да бъдат взети всички онези законови мерки, за да не може да бъде допусната подобна трагедия, както случилата се на 4 април точно преди 10 години в Лим, част от материята е уредена именно като нова, изискваща много по-сериозни ангажименти от превозвачите и извършващите подобен тип дейности като детски и ученически туризъм, по простичката причина, че към 2004 г. е действала същата Наредба № 2 от 1997 г. В момента чух, че тя трябва да остане и да се спазва. Според мен материята подлежи на ново уреждане, именно за да не бъдат допуснати подобен тип трагедии в бъдеще. Най-малкото – от тук насетне този, който ще извършва подобен тип екскурзии или превоз, трябва да носи много по-сериозна отговорност и трябва да мине някакъв формален регистрационен режим. Иначе нямаме никакви възражения относно това, че директорите на училищата могат да изберат съответния превозвач или извършител на дейността „Екскурзия и почивка”. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, след това, което разясни господин заместник-министърът, абсолютно изпаднах в шок. Досега си мислех, че едва ли не – не сме доразбрали, но Вие в момента ясно обяснихте, че имате намерение с наредба, която мислите да направите, да промените или да игнорирате част от други действащи закони. Най-учтиво Ви моля тази точка да бъде отложена. Знаете много добре, че освен в Закона за просветата и Закона за туризма тази част, касаеща екскурзиите и детските почивки, се регулира и от Закона за автомобилните превози. Там ясно е записано как се осъществяват автомобилни превози, когато се превозват деца в тъмната част на денонощието и така нататък. Няма как Вие със Закона за туризма да направите така, че друг закон, всъщност Законът за автомобилните превози, да бъде променен, или имате намерение между първо и второ четене в Преходните и заключителните разпоредби да вкарате най-накрая текст, с който да промените Закона за автомобилните превози. Учудвам се, че когато сте имали такова намерение, а това е критика може би към Вас, господин председател – този закон не е минал и към ресорната Комисия по транспорт, защото пак казвам, касае и Закона за автомобилните превози. Много Ви моля, изтеглете закона, нека да бъде разпределен и на Комисията по транспорт. Искам да чуя какво е мнението на Министерството на транспорта, на съответните органи като Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” и така нататък. Ясно е, че се опитвате в последните дни на това правителство да правите какви ли не – не знам как да ги нарека – тайни и скрити движения, с които да угодите на някого, но не залагайте на карта живота и здравето на децата, защото те не са партийно обагрени. Не си го позволявайте! Децата не са нито от ГЕРБ, нито от БСП, нито от ДПС. Те са просто деца! Не позволявайте с Ваши политически амбиции да правите здравето и живота на децата заложници на тези амбиции. Господин председател, много Ви моля – законопроектът да бъде изтеглен, да бъде разпределен и в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, за да можем там с колегите да разгледаме онова, което се предлага в този законопроект, и да не допуснем това, което беше преди няколко години. Знаете как се правеха екскурзии – посред нощите, по тъмно и така нататък. Всички сме свидетели на трагедиите, които се случиха. Благодаря.

Има как.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, тъй като не сте член на Комисията по образованието и науката, редно е да знаете, че по време на обсъждането на внесения законопроект всички народни представители, които участваха в заседанието, от всички парламентарни групи единодушно подкрепихме отпадането на § 21 и § 22.

Прав сте, господин председател, приемам Вашето уточнение. Не се изразих прецизно.

Заявихме категоричната си позиция с общо предложение на всички членове на комисията – представители на всички парламентарни групи, че между първо и второ четене параграфи 21 и 22 ще отпаднат Не е редно да се опитвате да политизирате въпрос, по който в Комисията по образованието и науката сме постигнали съгласие. Това че в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не сте имали възможност да обсъдите внесения законопроект не означава, че можете да правите генерални изводи и да обобщавате – това не е нито коректно, нито морално.

Благодаря Ви, господин председател. Не усетих да политизирате, господин Михов, или Вие политизирахте наистина? Защото контекстът, в който си говорим, е да не се транспонират разпоредбите на § 21 и § 22 в наредбата, която вече съществува и която има опасност да бъде променена. Това е нещото, което ни притеснява, а никой не говори, че в Комисията по образованието и науката народните представители са се възпротивили на тези два параграфа. Политизирате ли, господин Михов?

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мислех да не се изказвам, тъй като днес гласът ми не е в най-добрата си форма, но тъй като взех участие в заседанието на Комисията по образованието и науката и действително съм с впечатлението, че там имаше консенсус по отношение най-добрия интерес на децата – аз също се изказах – не че политизираме, господин Михов, деморализирате Парламента. Недейте да използвате децата като начин на водене на долна политическа пропаганда. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ. Реплики от ГЕРБ.) Последното, което искам да Ви кажа, деца в множествено число е с „е”, не с „и”. (Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Чак се учудвам на двете изказвания от колегите отляво.

Реплики – благодаря, господин председател. Не знам дали аз политизирах, или по-скоро те, но когато човек няма какво да каже по същество, си измисля и говори врели-некипели. Още в самото начало ясно заявих, че животът и здравето на децата нямат цвят, нямат партийна принадлежност. Мисля, че добре е записано в стенограмите. Не си позволявайте да упреквате някого от присъстващите в залата, че мислят за живота и здравето на децата! Бъдете сигурни, че каквито и окончания да слагам, сигурен съм, че мисля малко повече за живота и здравето на децата от Вашата партия. Вие имате други, за които да мислите. (Реплики от КБ.)

Ще бъда съвсем кратък. После ще използвам и процедурата, господин председател, да направя конкретно предложение, свързано с този законопроект. По изказването, репликата на първия колега, само мога да кажа, че не знам колко единодушно сте решили, но гледайки гласуването – това, което чух, там бяха еди-колко си „против”, еди-колко си „за”, не знам дали това се приема за единодушно. За единодушно знам, когато от 15 гласували, 15 са гласували „за”, а когато 6 са „против” и 7 са „за”, не знам дали това е единодушно. По въпроса за намеренията. Намеренията са много хубаво нещо. (Реплика от народния представител Пламен Славов.)

Много хубаво нещо са намеренията, но в края на краищата тук не сме седнали да измерваме намерения, а измерваме други показатели. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Ще използвам думата за процедура. Предлагам на уважаемите колеги, на уважаемото Народно събрание да гласуваме отлагане на точката, за да мога да се възползвам от Вашите съвети – да задам писмено въпрос и към министъра на транспорта, за да получа становище и от Министерството на транспорта, да присъствам, ако трябва, още веднъж и на Комисията по образованието...

Има възможност, не е проблем според мен. Това е конкретната ми процедура.

Благодаря Ви, господин председателю. Вярно е, че правя обратно предложение, тъй като, ако колегата Михов не е успял да разбере, че този проект за закон, освен двата параграфа, по които наистина подкрепям искането за отпадането им, има и други текстове, и той би трябвало да е наясно с тях твърде отдавна, когато всеки от нас е могъл да прочете законопроекта. Днес не можем да носим отговорност, че той не е разбрал, че е възможно един народен представител да каже: „На второ четене няма да подкрепя тези текстове” и да поиска колективната воля на хората в парламентарната комисия, „но подкрепям смисъла за философията на законопроекта, поради което съм гласувал „за”.” Само заради това негово неразбиране, ние да отлагаме цяло разглеждане на законопроекта, не намирам за разумно. С тези аргументи това не се прави. Предлагам обсъждането на законопроекта да продължи и да спрем коментара по параграфи 21 и 22, по които ние нямаме спор. Грозно е, държа да го кажа, да се упражняваме върху това кой е по-загрижен за децата на България и кой не е чак толкова. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, спазвайки указанията на господин Миков да говорим единствено по духа и целите на законопроекта.

... призив, ще спра своето внимание, на първо място, на това колко „добър” пример е настоящият законопроект за лоша законодателна техника. Използвам даже случая, господин Миков, да се обърна към Вас, Вие обикновено се обръщате към вносителите на законопроектите да внимават какво внасят, но този път може би сте пропуснали да го направите. Какво имам предвид?

Като го прочетете, убедена съм, че ще възприемете моите доводи...

Още повече този дебат ние го развихме при обсъждане на законопроекта в Правната комисия, която, за съжаление, не е водеща по този законопроект. Какво имам предвид? Освен основните текстове, свързани с изменение и допълнение на Закона за туризма, в Преходните и заключителните разпоредби на закона се предлагат изменения в още няколко закона, които нямат абсолютно нищо общо с туризма. Това са Законът за ветеринарно-медицинската дейност, Законът за защита на растенията, Законът за фуражите, Законът за местните данъци и такси и Законът за Търговския регистър. При представяне на законопроекта от представителите на Министерския съвет бе казано, че с тези изменения и допълнения на други закони, които нямат наистина нищо общо със Закона за туризма, се цели предлагане на нови разпоредби, регламентиращи комплексното административно обслужване. Няколко месеца по-рано тук ние приехме промени в Административнопроцесуалния кодекс, въвеждащи норми относно комплексното административно обслужване. Сега стои въпросът след като този законопроект е внесен доста отдавна в Народното събрание и едва след няколко месеца влиза на обсъждане на първо гласуване, защо Министерският съвет не спази Закона за нормативните актове и защо се допуска толкова фрапиращо нарушение на този основополагащ закон – Закона за нормативните актове? Би трябвало тогава, предлагайки изменения в Административнопроцесуалния кодекс, касаещи въвеждането на комплексното административно обслужване, да се предвидят изменения и в съответните закони, свързани с тази материя, а не днес да ни се предлагат текстове, които нямат абсолютно нищо общо с основния законопроект. Друго притеснение: предлага се изменение например в Закона за Търговския регистър – чисто правна материя. Нормално е при второто четене на закона, водещата комисия е Комисията по икономическа политика, да разгледа тези текстове, да ги подкрепи или да не ги подкрепи и да ни предложат съответно доклад по тях. Всички членове на Правната комисия се обединихме около това, че дебатът относно промените в Търговския регистър изисква специфични знания, специфични коментари и е недопустимо в тази част – Закона за Търговския регистър да не бъде ангажирано мнението и становището на съответните ресорни министерства, съответно агенции и така нататък, въобще на правната общност. Много са сложни тези взаимоотношения и, разбира се, не искаме да кажем нещо относно това, че колегите от Икономическата комисия не биха се справили с тази материя, но може би затова има в това Народно събрание специализирани комисии, които имат конкретен ресор и се занимават с конкретни въпроси. Друго нещо, което изключително много ме притеснява. При представянето на законопроекта заместник-министър Ботев ни съобщи, че след приемането на тези разпоредби в Закона за туризма предстои приемане на 14 подзаконови нормативни акта по прилагането на този закон. Това е просто фрапиращо, уважаеми дами и господа народни представители! Какво всъщност правим в това Народно събрание и аз днес много говорих по тази тема? Не може да приемаме закони, които изискват 14 подзаконови нормативни акта. Най-интересното е, че в този законопроект няма указани каквито и да било срокове по изготвянето и приемането на тези подзаконови нормативни актове. Тогава какъв е смисълът от приемането на законите? Вероятно се отлага в близкото или по-скоро в далечното бъдеще влизането в сила на тези разпоредби и ние всъщност преливаме само от пусто в празно. В този смисъл ще се въздържа да подкрепя този законопроект, дори и само поради съображенията, които изложих относно това каква лоша законодателна техника е използвал вносителят при входирането в Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Маджарова, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да внеса яснота по някои от нещата, отбелязани в изказването на народния представител госпожа Маджарова. Ако се върнете към думите ми, когато бях поканен в Правната комисия, казах, че предстоят 14 подзаконови нормативни акта да конкретизират закона, но 12 от тях фигурират в старата редакция на закона, приета от Вас през 2013 г. Само две нови наредби влизат, за да урегулират нещата, свързани с басейните и аквапарковете, тъй като съществува специална изрична европейска регулация в тази връзка. Знаете, че и там, за съжаление и за трагедия, ние бяхме свидетели на нещастен случай с дете. Така че става въпрос не за 14 тепърва приемани нови подзаконови нормативни акта, а два към съществуващите към закона към досегашната му редакция – 12. Що се отнася до изказването на господин Михов, свързано с пътуванията през нощта и светлата част. Господин Михов, доколкото си спомням, Вие бяхте народен представител в предходното Народно събрание. Чета Ви просто текста на чл. 83, приет от Народното събрание, в досегашната редакция на закона: „С договора за организиране на детско ученическо туристическо пътуване туроператорите и превозвачът се задължават да предприемат пътувания само през светлата част на денонощието.” Тоест, това е ясно аргументирано. Ако има някаква колизия и противоречие със Закона за транспорта и закона, който регулира превозите, очевидно е трябвало да бъде решен към този момент. Ние просто повтаряме и развиваме, конкретизираме тази част. Мисля, че действително между първо и второ четене бихме могли да се съберем и да решим детайлната редакция на текстовете, които могат да останат, но до този момент сме се ръководили единствено и само от интересите както на децата, така и на бранша във връзка с регулациите, които би трябвало да оптимизират този процес. Благодаря, господин председател.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 6 март 2014 г. На заседание, проведено на 9 април 2014 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 6 март 2014 г. На заседанието присъстваха: господин Иван Айолов – заместник-министър на икономиката и енергетиката; господин Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи; от Министерството на финансите: госпожа Стаменова – началник отдел, и госпожа Виолета Баева – експерт „Данъчна политика”; от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”: господин Емил Колев – председател, госпожа Росица Борисова – заместник-главен директор на дирекция в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, и господин Румен Младенов – главен секретар. От името на вносителите предложението за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти беше представено от господин Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, който обясни, че този законопроект за изменение и допълнение се появява вследствие на необходимостта от по-добро систематизиране, детайлизиране и прецизиране на част от неговите разпоредби, които в едногодишния живот на закона са показали някои слабости и нуждата от усъвършенстването му. Той предложи вносителят господин Колев – председател на Държавната агенция, да продължи с основните акценти на внесения законопроект. Господин Колев поясни, че изменението на закона по своя характер е било с цел подобряване на правната уредба на материята, свързана с обществените отношения за управлението на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Той акцентира върху следните основни елементи. Представителите на Министерството на финансите и Министерството на икономиката и енергетиката подкрепиха внесения законопроект и поясниха, че имат още бележки и допълнения, които молят да бъдат взети предвид при обсъждането на законопроекта. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по енергетика със 7 гласа „за”, 7 гласа „против” и без гласове „въздържал се” не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет на 6 март 2014 г.” Благодаря Ви.

Не горя от желание за изяви, но искам с няколко изречения да разясня защо в комисията – със 7 гласа „за” и 7 гласа „против”, законът не беше приет. Колеги, за едногодишния период на съществуването си законът показа недостиг на компетенции. Липсват някои институции, които пряко са ангажирани с процеса по осигуряване на запасите, а също така необходимостта от координация на ниво Европейски съюз и България. Въпреки всички аргументи и мотиви, които бяха представени от Министерския съвет, ще се опитам да акцентирам на основните мотиви и аргументи, въз основа на които беше представен законопроектът пред нас. Нямаше никакво основание, ако не беше опозицията – целенасочено да искат да не може да бъде приет един закон, законът да не беше подкрепен с единодушие в комисията. Законът е подобрение на закона на предишното управление. Първо, в него се казва, че България не е член на Международната агенция по енергетика и при възникване на извънредна ситуация в рамките на Европейския съюз – по препоръка от Европейската комисия, включително при влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси или въвеждане на допълнителни мерки за ограничаване на потреблението, Министерският съвет трябва да приеме решение за прилагане на предложените мерки по предложение на председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и министъра на икономиката и енергетиката. Няма как колегите от ГЕРБ да са против това предложение, няма как те да са против изискванията на Европейската комисия, но гласуваха „против”. Второ, увеличава се броят на органите, които предоставят данни от дейността си, необходими за осъществяване на по-ефективен контрол на Държавната агенция, по изпълнение на задължението от всички лица, които следва да създават и да поддържат запаси – изчисляване нивата на запасите за извънредни ситуации и други. Няма защо да не са съгласни с това изменение и допълнение на закона. Защото, за да въведеш по-строг контрол и да изискваш отговорност от лицата, които ще изпълняват и ще осигуряват запасите на държавата, и да си против това нещо, няма как да се приеме. Трето, въвежда се лична отговорност за законните представители на задължените лица и съхранителите за стриктно изпълнение на задълженията им, произтичащи от закона, като бездействието е обвързано с налагане на административни наказания. От опозицията, уважаеми колеги, също бяха против това. Ако днес политиците не се съгласим, че всеки трябва да носи лична отговорност и е законен представител – да си изпълнява задълженията и при неизпълнение да се потърси съответната отговорност, и ти да си против това да влезе в закона, също не го възприемам за нормална политическа акция. Четвърто, детайлизират се условията и редът, при които Държавната комисия може да разрешава на задължените лица замяна на определените нива на запаси от един вид с друг. Колеги, защо Вие не искате да се детайлизират? Или все още да спорим дали Държавната комисия по военновременните запаси правилно отпуска и заменя стоките, които се намират в складовете? Ние точно тук искаме да въведем необходимия ред, необходимите изисквания, които трябва да бъдат написани законово. Детайлизирана е по-добре уредбата за делегиране и създаване на запасите на територията на други държави – членки на Европейския съюз. Такава е практиката до 2013 г. Следващото, с което опозицията не е съгласна: съгласно Закона за акцизите и данъчните складове лицензира управлявани от нея петролни бази като данъчни складове, а е длъжна да разполага с документи, доказващи заплащането на акциза само за запасите, създадени от нея в складовете, които не са лицензирани като данъчни, а за данъчните складове отпада ангажимента за обезпечаване на акциза. Защо сте против това изменение?! И аз нямам обяснение. Уважаеми колеги, убеден съм, че опозицията днес е съгласна с всички тези изменения и допълнения. Господин председател, дори и ако сега подложите на гласуване, те ще гласуват „за” измененията и допълненията. Но тъй като Вие ще предложите утре да се случи това, ако днес не са в залата, още веднъж им препоръчвам да прочетат мотивите на закона, могат да обърнат внимание и на моето изказване, и утре да гласуват в подкрепа на закона. Благодаря Ви.

Благодаря. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 143, който става чл. 79: „Чл. 79. (1) Продуктите за растителна защита се: 1. класифицират в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP); 2. етикетират в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009, Регламент (ЕС) № 547/2011, Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP). (2) Продуктите за растителна защита се опаковат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP). Приспособлението за затваряне на опаковката трябва да съдържа пломба или друго запечатващо устройство, така че при отваряне целостта на пломбата или запечатващото устройство да се нарушават непоправимо.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144, който става чл. 80: „Чл. 80. (1) Продуктите за растителна защита се категоризират в две категории на употреба: професионална и непрофесионална. (2) Професионалната категория на употреба се разделя на две подкатегории: първа професионална и втора професионална. (3) Категорията на употреба на продукт за растителна защита се определя при разрешаването му за пускане на пазара и за употреба съгласно критерии, определени в наредбата по чл. 45, ал. 1, съобразно: 1. условията и ограниченията при одобрението на активните вещества, антидотите и синергистите; 2. класифицирането на продукта за растителна защита в една или повече категории съгласно чл. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси или в един или повече класове на опасност съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP); 3. оценката на токсикологичните и екотоксикологичните характеристики на продукта за растителна защита, физичните и химичните му свойства, и съществуването и поведението му в околната среда; 4. заявените употреби и категорията потребители съгласно Регламент (ЕС) № 547/2011. (4) Продукти за растителна защита, които съдържат активно вещество – кандидат за замяна, се категоризират в категория професионална. (5) Продукти за растителна защита, които съдържат активни вещества с нисък риск или основни вещества, се категоризират в категория непрофесионална. (6) Категорията на употреба се вписва в разрешението за пускане на пазара и употреба на продукта за растителна защита.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 145 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 146 да бъде отхвърлен. Комисията предлага чл. 147 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 79. Предложение на народните представители Тунджай Наимов и Хами Хамиев по чл. 148. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага чл. 148 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 44. Комисията предлага чл. 149 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 44. Предложение на народните представители Тунджай Наимов и Хами Хамиев по чл. 150. Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага чл. 150 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 44.

Оттегляме го.

„Раздел VІІІ – Публикации и реклама на продукти за растителна защита”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел VІІІ, който става Раздел VІ: „Раздел VІ – Реклама на продукти за растителна защита и публикации”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 81: „Чл. 81. (1) Рекламата на продукт за растителна защита се извършва в съответствие с условията на разрешението му за пускане на пазара и употреба в Република България и с изискванията на чл. 66 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. (2) Рекламата на продукт за растителна защита трябва да съдържа информация за ограниченията при ползване и предупредителните фрази и символи, установени при етикетирането, или да препраща към етикета на продукта, или към интернет страницата на производителя, където тези ограничения, знаци и символи са посочени.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152, който става чл. 82: „Чл. 82. Забраняват се: 1. рекламата на неразрешен продукт за растителна защита или на продукт извън разрешената му употреба; 2. рекламата и публикуване на неверни указания за търговия, съхранение и употреба на продукт за растителна защита; 3. предоставянето на неверни консултации за употреба на продукт за растителна защита; 4. посочването на несъществуващи качества на продукт за растителна защита; 5. непосочването на опасните свойства на продукт за растителна защита; 6. използването на думи, които представят продукт за растителна защита като безопасен или създават възможност за подценяване на опасността му; 7. сравняването на качествата на рекламиран продукт за растителна защита с качествата на аналогични продукти на други производители.” Комисията предлага чл. 153 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 81. „Раздел ІХ – Обучение и сертифициране на лицата, които имат право да използват продукти за растителна защита от професионална категория на употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІХ, който става Раздел VІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 83: „Чл. 83. Дистрибуторите, консултантите и професионалните потребители на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба трябва да притежават сертификат, издаден от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него длъжностно лице.” По чл. 155 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, като е отразено на систематичното му място в чл. 84. Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Тунджай Наимов и Хами Хамиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 84: „Чл. 84. (1) Професионалните потребители, дистрибуторите и консултантите с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита” или „Растениевъдство” получават сертификат по чл. 83 по право. (2) Извън случая по ал. 1 всеки професионален потребител и дистрибутор получава сертификат по чл. 83 след преминаване на обучение по програма, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ и успешно полагане на изпит. Обучението може да бъде присъствено или дистанционно.” По чл. 156 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 85: „Чл. 85. (1) Обучение по чл. 84, ал. 2 се провежда от БАБХ, висши училища или институции в системата на професионалното образование и обучение по програми, които включват минимум темите, посочени в Приложение № 2. (2) Програмите по ал. 1 се разработват от обучаващите институции, като се вземат предвид конкретните функции и отговорности на лицата по чл. 84, ал. 2.” По чл. 157 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, като е отразено на систематичното му място в чл. 84. Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 86: „Чл. 86. За получаване на сертификат по чл. 83 професионалните потребители, дистрибуторите и консултантите подават в ОДБХ по постоянния си адрес заявление по образец, към което прилагат: 1. заверено копие от диплома за висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита” или „Растениевъдство” – за лицата по чл. 84, ал. 1; 2. заверено копие от документ за преминато обучение – за лицата по чл. 84, ал. 2.” Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители по чл. 158. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 87: „Чл. 87. (1) В 14-дневен срок от подаването на заявление по чл. 86 изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него длъжностно лице издава сертификат за използване на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба по образец. (2) Сертификатът се издава на лицата: 1. по чл. 84, ал. 1 – безсрочно; 2. по чл. 84, ал. 2 – със срок на валидност 10 години. (3) Издаденият сертификат се вписва в регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 13.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 159 да бъде отхвърлен. По чл. 160 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160, който става чл. 88: „Чл. 88. (1) Сертификатът със срок на валидност 10 години се подновява по реда на чл. 86 и 87. (2) Обучението по чл. 84, ал. 2 трябва да е преминато в срок до 1 година преди подаване на заявлението за подновяване на сертификата.” По чл. 161 има предложение от Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, като е отразено на систематичното му място в чл. 88. Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 89: „Чл. 89. (1) Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него длъжностно лице със заповед обезсилва сертификата по чл. 83: 1. по писмено искане на неговия притежател; 2. при груби или системни нарушения. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 сертификатът се обезсилва за срок до 3 години. (3) Заповедта по ал. 1, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.” Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за създаване на нов член. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 90: „Чл. 90. (1) Българската агенция по безопасност на храните ежегодно изготвя актуална информация по темите за обучение по Приложение № 2. (2) Информацията по ал. 1 се публикува на интернет страницата на БАБХ и се предоставя чрез ОДБХ на притежателите на сертификат по чл. 83 за актуализиране на знанията им.”

„Раздел Х –Търговия, преопаковане и съхранение на продукти за растителна защита”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел Х, който става Раздел VІІІ. По чл. 162 има предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 2, което е отразено на систематичното място в чл. 94, а по т. 1 предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 91: „Чл. 91. (1) Търговията с продукти за растителна защита се осъществява от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ. (2) За осъществяване на дейността си лицата по ал. 1 трябва да разполагат с обекти за търговия, които са: 1. складове за търговия на продукти за растителна защита и/или 2. селскостопански аптеки. (3) За обектите по ал. 2, т. 1 търговците следва да са осигурили лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита” или „Растениевъдство”. (4) В обектите по ал. 2, т. 2 се търгуват само продукти за растителна защита от втора професионална и/или непрофесионална категория на употреба в опаковки с вместимост до 1 литър/килограм включително. (5) Продукти за растителна защита от професионална категория на употреба се продават само на лица, които притежават сертификат по чл. 83.” По чл. 163 има предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 беше оттеглено. Предложение от народния представител Тунджай Наимов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 92: „Чл. 92. (1) В обектите по чл. 91, ал. 2 се осигурява лице със сертификат по чл. 83. (2) Лицето по ал. 1 присъства в обекта за извършване на търговия с продукти за растителна защита по време на продажбата и предоставя информация относно употребата на продуктите за растителна защита, рисковете за здравето на хората, животните и околната среда и инструкции за безопасност. При продажба на непрофесионални потребители се предоставя и информация за опасностите, експозицията, правилното съхранение, използването, прилагането на продуктите за растителна защита и безопасното обезвреждане на отпадъците от тях в съответствие със Закона за управление на отпадъците, както и относно алтернативи с нисък риск. (3) Задълженията на лицето по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 47.” По чл. 164 има предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението беше оттеглено. Предложение от народния представител Тунджай Наимов. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164, който става чл. 93: „Чл. 93. (1) За получаване на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита лицата подават в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът за търговия, заявление по образец, към което прилагат документите, определени в наредбата по чл. 47. (2) Заявлението и приложените документи по ал. 1 се проверяват от инспектори от ОДБХ. При установяване на непълноти и/или несъответствия директорът на ОДБХ или оправомощено от него длъжностно лице писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им. (3) При неотстраняване на непълнотите и/или несъответствията заявлението се оставя без разглеждане, за което заявителят писмено се уведомява. (4) В тридневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на непълнотите и/или несъответствията по ал. 2 инспекторът изготвя писмено становище до директора на ОДБХ с предложение за издаване на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита.” Комисията предлага чл. 165 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 93. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 94: „Чл. 94. (1) В тридневен срок от получаване на становището по чл. 93, ал. 4 директорът на ОДБХ издава удостоверение по чл. 91, ал. 1 за търговия с продукти за растителна защита. (2) Удостоверението се издава със срок на валидност 10 години. (3) За издаване на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 5, ал. 1. (4) Издаденото удостоверение се вписва в регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 4.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 167, който става чл. 95: „Чл. 95. (1) В 7-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, свързани с издаденото удостоверение по чл. 94, ал. 1, притежателят му подава в съответната ОДБХ заявление по образец, към което прилага документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 5, ал. 1. (2) Удостоверението се преиздава при условията и по реда на чл. 93, ал. 2-4 и чл. 94.” По чл. 168 има предложение на народния представител Тунджай Наимов и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 168 да бъде отхвърлен. По чл. 169 има предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 96: „Чл. 96. (1) Продуктите за растителна защита се преопаковат, когато за тях са издадени разрешения за пускане на пазара и употреба, или за паралелна търговия. (2) Продуктите за растителна защита се преопаковат в опаковки, които отговарят на изискванията за съхранение и транспорт на съответния продукт за растителна защита. (3) Преопакованите продукти за растителна защита се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 2. (4) Преопаковане на продукти за растителна защита се извършва от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за преопаковане на продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ. (5) Преопаковането се извършва в обект за преопаковане на продукти за растителна защита, който отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 47. (6) Дейностите в обект за преопаковане на продукти за растителна защита се извършват от лица със сертификат по чл. 83. (7) Задълженията на лицата по ал. 6 се определят в наредбата по чл. 47.” По чл. 170 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, като е отразено на систематичното му място в чл. 98. Комисията предлага чл. 170 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 96. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 171 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 97: „Чл. 97. (1) Удостоверението за преопаковане на продукти за растителна защита се издава при условията и по реда на чл. 93 и чл. 94, ал. 1-3, и се вписва в регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 5. (2) При промяна в обстоятелствата, свързани с издаденото удостоверение по ал. 1, се прилага чл. 95.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 98: „Чл. 98. Притежателите на удостоверение за преопаковане на продукти за растителна защита са длъжни: 1. да сключват договори за преопаковане с притежателите на разрешения за пускане на пазара и употреба или на разрешения за паралелна търговия на продукти за растителна защита; 2. в 7-дневен срок от сключване на договор по т. 1 да представят в ЦУ на БАБХ заверено копие от договора в частта му относно вида на продуктите за растителна защита, които ще се преопаковат, материала и вместимостта на опаковката и срока на договора; 3. да съхраняват документацията за продуктите за растителна защита, които са преопаковани, най-малко 5 години от датата на преопаковането.” По чл. 174 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, като е отразено на систематичното му място в чл. 96. Има предложение от народния представител Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, като е отразено на систематичното му място в чл. 96. Комисията предлага чл. 174 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 96. Комисията предлага чл. 175 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 96. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 99: „Чл. 99. (1) Продуктите за растителна защита се съхраняват съобразно изискванията, посочени върху етикета, на специално обособени места във: 1. складове на производител на продукти за растителна защита; 2. обекти за търговия с продукти за растителна защита; 3. обекти за преопаковане на продукти за растителна защита; 4. складове за съхранение на продукти за растителна защита при земеделски производител, когато са предназначени за употреба в стопанството на земеделския производител. (2) Изискванията към складовете по ал. 1, т. 1 и 4 се определят в наредбата по чл. 47.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 100: „Чл. 100. (1) Продуктите за растителна защита, които са негодни или не са разрешени за пускане на пазара и употреба, се съхраняват на специално обособени места в обектите и складовете по чл. 99, ал. 1 и се обозначават с надпис съответно „НЕГОДНИ” или „НЕРАЗРЕШЕНИ”. (2) Подлежащите на обезвреждане продукти за растителна защита се обезвреждат съгласно Закона за управление на отпадъците.” Комисията предлага чл. 178 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл. 99.