6 юни 2014 г.

„ДОКЛАД по Законопроект, № 402-02-12, за ратифициране на Договора за подписка между Република България и Ситигруп Глобал Маркетс Лимитед, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си и Джей Пи Морган Секюритиз Пи Ел Си във връзка с емитирането на облигации на стойност 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., Договора за фискално агентство между Република България в качеството на емитент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън в качеството на фискален агент и платежен агент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., внесен от Министерския съвет на 30.05.2014 г. На заседания, проведени на 4 и 5 юни 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за подписка между Република България и Ситигруп Глобал Маркетс Лимитед, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си и Джей Пи Морган Секюритиз Пи Ел Си във връзка с емитирането на облигации на стойност 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., Договора за фискално агентство между Република България в качеството на емитент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън в качеството на фискален агент и платежен агент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г. Законопроектът беше представен от министъра на финансите Петър Чобанов. Той посочи, че след упълномощаване от Министерския съвет на министъра на финансите да предприеме необходимите действия за подготовка емитирането на държавни ценни книжа на международните капиталови пазари, се осъществява предварително селектиране на кръга от банки-мениджъри, на които да бъде изпратено писмо за предоставяне на предложения. Предварителното селектиране се основава на заявен интерес от банките да бъдат водещи мениджъри по емисия на Република България на международните капиталови пазари и предоставена в тази връзка оферта с конкретни параметри в Министерството на финансите.” (Силен шум.)

„Критериите, въз основа на които са избрани банките-мениджъри са: - количествени – в това число доходност, комисионно възнаграждение на банката, допълнителни разходи без комисионно възнаграждение; - неколичествени – в това число опит на банката при пласиране на суверенни облигации, маркетинг, стратегия за дистрибуция, ангажимент за поддържане на вторичен пазар, ангажимент на банката за подаване на поръчка за своя сметка по време на процеса на приемане на заявки, подкрепа и активност на банката на вътрешния пазар на ДЦК и общ принос към икономиката на държавата. Критериите за избор на правен консултант са: - количествени – възнаграждение на правния консултант; - неколичествен – опит и квалификация на членовете на екипа при подготовка на документация по транзакции на суверенни облигации на международните капиталови пазари. Договорът за подписка най-общо урежда взаимоотношенията между емитента и банките-мениджъри при издаването на облигациите. Окончателните параметри на облигациите ще бъдат посочени в Ценово допълнение, което се попълва след процеса на приемане и одобряване на инвеститорските заявки и е неизменна част от Договора за подписка. В него се посочват конкретните условия на облигацията, като номинална стойност, валута, лихвен процент, дата на падеж, банкови сметки. Конкретното структуриране на бъдещата облигация – валутна деноминация, с един или двоен транш, при различни матурите ти и така нататък се осъществява на един по-късен етап след ратификационния процес, на база конкретното състояние на пазарната конюнктура, заявения инвеститорски интерес по време на маркетинговия процес. Средствата, получени при пласирането на ценните книжа, са предназначени за осигуряване на необходимия финансов ресурс за посрещане на предстоящия падеж в началото на 2015 г. на глобалните облигации на Република България – USD 1,086 млрд., както и за покриване на планирания бюджетен дефицит – BGN 1.4 млрд. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 9 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за подписка между Република България и Ситигруп Глобал Маркетс Лимитед, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си и Джей Пи Морган Секюритиз Пи Ел Си във връзка с емитирането на облигации на стойност 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., Договора за фискално агентство между Република България в качеството на емитент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън в качеството на фискален агент и платежен агент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., № 402-02-12, внесен от Министерски съвет на 30.05.2014 г.”

Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! На заседания, които проведе на 4 и 6 юни 2014 г., комисията разгледа…

...и гласува внесения от Министерския съвет законопроект. Той беше представен от министър Чобанов. Мотивите бяха същите, както и в Комисията по бюджет и финанси. След кратка дискусия се проведе гласуването – 11 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се”, с което Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Договора за подписка между Република България и посочените финансови институции, във връзка с емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро или до равностойността в щатски долари, емитирана на един или повече траншове. Описан е до края предмета на този договор и сега предстои Народното събрание да приеме своето решение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, нямах намерение да се изказвам, но за съжаление в Комисията по бюджет и финанси не получих отговори на въпросите, които Ви зададох. Не получих категоричност от Ваша страна, така че българското население да бъде спокойно за бюджета и парите на държавата, които всъщност са пари на всички нас като български данъкоплатци. Истината е, колеги, че зад това дълго наименование и тези прекрасно изписани цифрички и буквички в предлагания ни Проект за решение, се крие нещо доста интересно, нещо, за което ние предупреждаваме повече от година, нещо, за което алармираме още от приемането на Бюджет 2013 г. За какво става въпрос? В момента се готви поемане на нов дълг. Дълг, половината от който ще отиде за финансиране на дефицит, който е порочно заложен още при приемането на Бюджет 2014 г., когато коментирахме през месец декември и не сме спрели, не сме се уморили да го повтаряме – порочно роден бюджет. Какво имам предвид? Заложени разходи, които с ясното съзнание надхвърлят приходната част на бюджета. Данните в тази посока са ясни и категорични, колеги! Не се усмихвайте! Данните към края на април показват, че дефицитът надхвърля три пъти дефицита, който беше към същото четиримесечие на 2013 г. Вече говорим за близо 900 милиона дефицит, а това е изключително сериозна сума, това е към края на месец април, забележете. За наше сериозно негодувание и сериозно притеснение предполагаме, че към края на годината, ако продължавате с тази порочна, безотговорна фискална политика и не си подадете оставката, дефицитът ще надхвърли 1 милиард. (Реплика от КБ.)

Какво правим тогава? Тогава отново ли ще вървим към емитиране на нов дълг, отново ли ще вземаме заеми, за да покриваме хубавите розови балони, които вървяха по време на предизборните кампании?! Нека да припомня, че нещо, за което укорявахте нас, като управляващи през предходния мандат, и правителството на премиера Борисов, беше, че не се справяме с контрабандата, която възлизала по различни оценки от Ваши представители, включително и от сегашния премиер Орешарски, на стойност около 1 млрд. лв. Аз питам: колеги, защо Вие не се справихте? Какво означава това? Или че сте лъгали по онова време, че има контрабанда в такъв размер, или че просто не сте в състояние да събирате парите на държавата? Националната агенция за приходите е в колапс, защото заради изборите им дадохте негласни указания да не притесняват бизнеса. Това ли е бизнес средата, която обещавахте да създадете и да подобрите?! Митниците – пълен крах! В момента вървите към обединяване на двете системи. Дали то е добро и дали ще даде ефект, към момента никой не може да каже. Затова много моля с разум да се гласува. Преди това имам въпрос към министър Чобанов: господин министър, гарантирате ли, че до края на 2014 г., ако случайно все още Вашето правителство е на власт и здравият разум не Ви е проговорил и не сте подали оставка, няма да поемете нов държавен дълг, с който да заробите бъдещите поколения на България? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Йорданова, като говорите за този заем, който ще се вземе, трябваше да кажете ясно, че падежът на средствата, които трябва да бъдат погасени, е следващата година. Защо го взимат сега и защо взимат двойно повече?! За да си запушат дупките от некадърното управление. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Когато Вие говорите за упрека им, че не сме справяли с каналите, с митниците и така нататък, знаете ли, госпожо Йорданова, какво се случи сега? Нашата борба с тези канали в момента те направиха тези канали да работят за тях..

А преди каналите работеха за Вас.

Затова не отчитат никакви приходи, защото каналите работят за тях – това трябваше да кажете. Просто използвахте много мек тон в изказването си. Трябваше да го кажете по-точно, за да стане ясно на всички хора за какво става въпрос. Каналите в момента работят за тях, а взимат с 1 милиард и половина повече – това трябва да го знаят всички. Защо не вземете милиард и половина лева, а вземате милиард и половина евро?

За да си запушите дупките на некадърното управление.

Благодаря. Господин Иванов, истината е, че действително на 15 януари 2015 г. трябва да се рефинансира стар дълг, поет от Милен Велчев. Голяма част от присъстващите в тази зала си спомнят, но той е в размер точно на 1 милиард и половина. Друг въпрос, който зададох в комисията, беше защо точно сега се поема тази инициатива, при условие че правителството още в началото на 2014 г. – към месец януари, февруари, март е било наясно, че това предстои и ще се случи. Защо тогава не избързаха? Може би отговорът е в една стенограма на Министерския съвет от 19 март, ако не ме лъже паметта, когато финансовият министър повдига темата, но, за съжаление, премиерът Орешарски тактично му казва да замълчи, защото бяхме в предизборна постановка и предстояха евроизбори. За съжаление, това е още едно доказателство, че цялата фискална политика, цялата държава е заложник на чисто политизиране, заложник на несигурната политическа обстановка, в която работи това правителство повече от година. Това е горчивата истина. Надявам се министърът да си признае и да ни каже какво се е случило зад кулисите и защо това е било отлагано във времето. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, за съжаление и при участието ми на Бюджетна комисия онзи ден не пожелахте да отговорите на въпроса ми. Председателят на комисията, чието арогантно поведение видяхме, видяхме и забраната му към Вас да ми отговорите. Надявам се да отговорите днес на колегите в тази зала, за да знаят всички български граждани какво ги очаква и каква и истинската, реалната ситуация в държавата. Наясно сме, че този нов дълг, който предстои да бъде взет – тези 3 милиарда, са предвидени в бюджета, който гласувахте през миналата година, бюджет, към който знаете какви сериозни резерви имахме и колко категорично се противопоставяхме на заложените параметри в него. Противопоставяхме се не самоцелно, а поради факта, че имате заложени изключително нереалистични приходи, завишени разходи на базата на тези нереалистични приходи и най-важното – покриването на всички тези разходи, които се правят. Това са този половин милиард, който дадохте за Програмата за регионите по абсолютно непрозрачен начин; половината милиард, който раздадохте чрез постановление на Министерския съвет от началото на годината; и ангажиментът, който страната ни има да покрива всички спрени еврофондове, а лавината на спирането на еврофондовете и засилката, с която това се случва, нараства постоянно. Затова моят въпрос към Вас, който е валиден от онзи ден, ще бъде валиден и от тук нататък, е: по какъв начин ще гарантирате, че тези 50% от новия дълг, с който ще рефинансирате дефицита в бюджета, наясно сме, че останалата част е за рефинансиране на стари заеми – тук спор няма, но говорим за останалата част, как точно ще покрият дупките в бюджета, като тези дупки вече са ями и пропасти?! Тези 50% е очевидно, че няма как да стигнат! Предвиждате ли актуализация на бюджета? Предвиждате ли нови дългове за бъдещите поколения?! Няма ли да преустановите това неразумно харчене, за да може да се балансира бюджетът? Къде са приходите? Къде са единият милиард и четиристотин хиляди лева от приходи от митници, от контрабанда и всичко останало? Какво се случва? Как ще гарантирате, че средствата от новия дълг ще бъдат похарчени прозрачно? Какво ще направите, за да подсигурите необходимия финансов ресурси за покриване на задълженията по всички проекти по оперативните програми, които остават за сметка на държавния бюджет? Тези средства нарастват поетапно. В момента са един милиард, ще достигнат до два милиарда, а може би и до 3 милиарда. Какво правим тогава? Най-разумното в тази ситуация е да промените преди всичко категорично и безапелационно подхода в реализацията и политиката по изпълнение на бюджета, да не говорим по дълговата политика, която виждаме. Още по-притеснителна за мен и за колегите е ситуацията, при която правителство в оставка, нестабилна държава и правителство, което явно няма още дълъг живот – надявам се да е само няколко часа, но дори да е няколко месеца, излизайки на международните пазари за такава дългова операция, тя автоматично ще повиши лихвите, които не считаме за приемливи и изгодни за българската държава. Благодаря.

Господин председател, дами и господа народни представители! Бих продължил малко мислите на колежката в посока имате ли моралното право това правителство да искате този кредит в момента? И дано министърът даде отговор на този въпрос, защото доскоро отляво колегите бяха много активни в защитата, но в момента са се умълчали. Имате ли морал да искате вземането на такъв кредит? (Реплики от КБ: „Имаме!”.) Да, виждам, че имате, колеги, но това са единици от Вас, дето сте безморални. (Реплики от КБ.) Дефицитът, защото често от това емитиране на облигации е покриване на дефицита, в момента е 864 милиона за първите четири месеца. Няма да говорим до края на годината с Вашето успешно управление как ще оставите държавата, защото Вие ще паднете, но държавата остава. Вие ще си заминете, но тя ще продължи да функционира. И в такова лошо състояние, че човек да се чуди после какво ще прави. (Реплики от КБ.) Да, няма. Затова си отивате. Но този дефицит мисля, че оттук нататък няма да бъде контролиран, защото ако за четирите месеца е 864 милиона, до края на септември може да е милиард и половина. И Вие не можете да кажете какъв ще бъде дефицитът. Постъпленията от ДДС: първите четири месеца са 24 милиона по-малко. Това говори за неуспех като цяло във Вашата фискална политика. И затова вземате кредити. Не виждам никакви мерки за повишаване на приходната част, а тя беше сериозно завишена. Вашият процент и прогноза на правителството, господин министър, беше 2,1%, а констатацията на Брюксел е 1,7. Аз си мисля, че ще бъдат и под това. Или всички тези завишения в приходната ще доведат до неизпълнение на разходната част, а Вие сте го направили така, че да можете да харчите. И вземате кредити. Това е по-важно – да обясните пред българските граждани това лавинообразно вземане на кредити, защото само за няколко месеца или половин година отиват към 5 милиарда. Това говори за неспособност на правителството да измисли друг вариант, освен вземането на кредитите. И това е най-лесно за Вас – вземате кредити, не правите реформи. Трудно ми е в момента да говоря, защото знам, че животът на това правителство е много къс и той свършва – дали днес, дали след един-два дена, или другата седмица, но той свършва и Вие ще си отидете. Като си отидете оставяте една разорена държава. За голямо съжаление на България и на българите оставяте държавата в състояние на финансов колапс. Благодаря Ви.

Господин Николов, дето се казва, ние сме си отивали и сме се връщали. За нас не берете грижа. Няма нужда да се притеснявате за нас, ние ще си го измислим нашето. Притеснявам се, когато някой от тази част на залата започва да говори за морал. Не за друго, а защото ако е неморално вземането на кредити, би трябвало Вие като представител на ГЕРБ да сте наясно, че ако осемте милиарда резерв, които имаше в началото на Вашето управление, оставени от господин Станишев като министър-председател, бяха там и в края на Вашето управление, нямаше да се налага да вземаме кредити. Ако да вземеш кредит е неморално, и то при положение че министърът, предполагам достатъчно ясно ще отговори защо се налага кредитът, още повече, че той отдавна беше решен и този спор е приключен още с бюджета, а в момента се опитвате да го реанимирате, то това да изядете фискалния резерв, при положение че за времето на Вашето управление дългът нарасна не по-малко, отколкото сега нараства и да дойдете да говорите за морал – това вече е неморално. Още повече, че го правиха и министри, единият от които преди малко беше от онези с разходната част. Не знам, изглежда имаме различни измерения с Вас за морала.

Благодаря, господин председател. Господин Николов, преди малко се изказа госпожа Йорданова, изказахте се и Вие. Говорете малко по-опростено на българските граждани, за да Ви разберат. Умолявам Ви. Обръщам се към всички колеги. Какво се случи? Едно некадърно управление, което заложи определен дефицит, не може да го достигне в момента и взема заеми, за да покрие дефицита. Това е, което се случва. Защото иначе, господин Николов, според мен, а и не само според мен, ще се случи това дефицитът не само да надскочи заложения в момента със закон в бюджета, ами ще надхвърли дефицита, който България по принцип може да достигне по маастрихтските критерии. И какво ще се случи? Ще ни изхвърлят от Европа. Ето това ще се случи, господин Николов. Затова тези работи трябва да се казват на хората, да са наясно какво ги очаква, ако господинът, който седи тук, до нас в момента, остане дори още един час министър. Това е бъдещето на България – продължат да вземат кредити, да си финансират дефицита, да лъжат хората, че всичко е наред. Най-накрая, когато ни изхвърлят от Евросъюза, ще ни вкарат в другия съюз, в който са едни други техни братски страни. Това е. Говорете малко по-ясно.

Господин председател, дами и господа народни представители! Мисля, че имам право да говоря за морал, господин Кутев, защото Вие правите някакви неморални действия. Самото създаване на правителството е плод на неморални действия. Самата Ваша коалиция е неморална, защото никой от българските граждани не разбра принципа на състава на това правителство и неговата експертност. Така че да говорим за морал, мисля, че в момента по-добре се забранете и млъкнете. Или пък точно Вие... Нямам нищо против Вас лично, тук говорим за партията БСП като цяло да не говори за морал. Нея визирам, не Вас. По отношение на осемте милиарда, тази тема сме я говорили много пъти и Вие сте я претопляли. Много добре знаете какво беше състоянието, в което Вие оставихте държавата през 2008 г. – началото на икономическата криза. Затова, като дойдохте на власт с това неморално правителство, Вие си мислехте, че сте в оня апогей и можете да харчите, както беше до 2008 г. Само че нещата са по-други. Затова се сривате и затова си заминавате. Защото най-лесно е да се харчи, когато една държава върви напред и има приходи. А когато няма приходи трябва да се вземат мерки. Явно потенциалът на Вас и неморалното Ви правителство е да взема кредити. Това е. Не можете да го отречете, защото хората Ви показаха такъв резултат на последните избори, затова ще си замине и това правителство и Вие ще си заминете, и ние всички в този Парламент. Това е.

Не се притеснявай за нас.

Не се притеснявам за Вас. Най-малко ме интересува БСП. По-скоро ми се ще никога повече да не участвате в правителството, защото всяко Ваше участие води държавата до това състояние, в което се намира в момента. И ще Ви припомня времето на Жан Виденов. Това трябва да Ви е обеца на ухото, защото тогава Вие се опитахте да затриете финансово държавата. Никой друг не го е правил. Затова не искам с Вас да влизам в тази полемика. (Реплики от КБ.) Да, от място сте много силни, колеги, обаче, когато някой се наака, става лошо. Така че излезте и го кажете, ако имате доблестта. Вие си заминавате. Това е. И това е истината. Ако бяхте успешни и всичко вървеше както трябва в държавата, нямаше да си ходите. Но Вие сте неуспешни и затова не заслужавате доверието на българските избиратели. Те Ви показаха, че не го заслужавате. Затова по-добре си наведете главата и си замълчете. Замълчете си, защото се излагате. Хубаво е министърът все пак да каже за оставащото време как поемаме такъв сериозен кредит, тия дефицити непрозрачно как ще ги покриваме, в каква посока, защото дефицитът е плод на много извършени разходи, които са в различни дейности. Мен това ме притеснява, защото Вие ще имате още малко време да успеете евентуално чрез Вашите укази да се харчат тези пари в грешна посока, което няма да помогне на държавата, а ще продължи да я закопава, въпреки че Вие ще си отидете. Благодаря Ви. (Частични реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Три милиарда лева облигация на международните пазари. Господин министър, пожелавам Ви успех при реализирането на тази облигация. Пожелавам да има достатъчно инвеститори, които да купят българските облигации и се надявам, и Ви пожелавам най-искрено доходността по този дълг да бъде добра. Защото лихвите, които се определят от тази доходност, ще бъдат плащани десетки години напред от българските данъкоплатци. Затова за всички нас в тази зала е важно тази емисия да има успех. Смятам, че тя ще има успех, защото ситуацията на международните пазари в момента е добра, има достатъчно добра ликвидност по много съображения, включително и очакваното намаление на лихвите от Европейската централна банка, така че в това отношение нямам притеснения, както и Вие, доколкото разбрах от изказването Ви в Бюджетната комисия. Притеснението ми обаче, господин министър, се корени в това: защо се трупат дефицити, за да се налага да се теглят дългове за покриване на тези дефицити? Господин Кутев каза, че ние сме имали дефицити, изхарчили сме 8 милиарда – няма да спорим по размера на числото. Но, господин Кутев, в условия на безпрецедентна световна икономическа криза през 2009 г. ГЕРБ пое управлението със страхотен дефицит, който постепенно с фискална консолидация в следващите години остави на 380 милиона в края на 2012 г. През 2013 и 2014 г. тенденцията се връща обратно. Нивата на дефицитите, които това правителство прави, са вече на нивата на 2011 г. и това е притеснителното. Сега отново в конвергентната програма ни показват как в следващите три години евентуално ще преминем към намаляване на дефицитите. Така че дебатът не е за това дали трябва да се вземе дълг, за да се покрият направените и предвидените да се направят повече разходи от събраните приходи. Дебатът е за това: трябва ли да продължаваме да правим повече разходи, отколкото чергата ни позволява и докога можем да продължаваме да се разпростираме на килим, когато имаме черга? Това е моят въпрос към Вас, господин министър. За съжаление, имам съмнение, че този заем няма да свърши работа до края на 2014 г., защото Вие го емитирате, за да покриете дефицита за 2014 г., който тази зала гласува, но този дефицит е разчетен при много сериозно завишение на приходите – около 2 милиарда, спрямо отчета за 2013 г. и заложените параметри в Бюджет 2014 г. Вие предвиждате 2 милиарда повече приходи от данъци. Такива обаче няма да дойдат и Вие го знаете не по-зле от мен. Рано е да се говори – вярно, официалните данни ние ги имаме към април. Вие ги имате към май и макар да не са ни известни на нас, това, което имаме към април, показва, че ще има тотален срив в очакваните от Вас приходи. Моят въпрос е: как и по какъв начин ще финансирате дефицита, който ще се наложи да бъде по-голям от заложения в бюджета? Това е несъмнено за всички, които следят числата, отчетите, които следят паричните потоци. Аз не знам колко е дефицитът за май – Вие го знаете и може би не е лошо да ни го кажете. От данните, до които имам достъп, а те са единствено от сайта на БНБ, където ежедневно се публикува ситуацията със средствата на държавата в БНБ, виждам, че спрямо 30 април, към 31 май имаме намаление на средствата с около 220 милиона. Това ми говори, че вероятно най-малко още толкова ще бъде дефицитът за май. Кажете ни го. Каква ще е тенденцията? Ще ни стигне ли този заем, или трябваше още сега да емитирате повече?

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, по всяка вероятност няма да сте права, че това ще е успешна емисия, че лихвите по нея ще са малки поради простата причина, че всички международни наблюдатели виждат какво се случва в тази държава! Да, с милиард и половина ще се покрие дефицит, но ние тръгваме от един старт, от една база поне няколкостотин милиона, уважаема госпожо Стоянова, по спряната Оперативна програма „Околна среда” и по предстоящите спирания както на Оперативна програма „Регионално развитие”, така и на „Конкурентоспособност”. Само няколкостотин милиона трябва да отидат за покриване на дефицита от тези средства, които няма да влязат в България. Няма как при тази ситуация лихвите да са добри за България! За съжаление, бъдещите поколения ще трябва да търсят всякакви възможности, за да се преодолеят негативните последици от тези действия! Уважаеми колеги, вразумете се, не задължавайте държавата, не задължавайте бъдещите поколения да плащат за Вашата некадърност! Благодаря Ви.

Госпожо Стоянова, аз не исках да Ви репликирам, тъй като тонът Ви беше добър, но господин Ципов ме предизвика. Няма да наруша правилника, господин председателю. Много добре знаете в каква ситуация беше държавата и хайде да не спекулираме за 2009 г. Много добре знаете колко беше фискалният резерв. Знаете колко пари можахте да източите от предприятията, които бяха по банкови сметки – над 400 милиона. Само от транспорта взехте 250 милиона. Говоря за РВД, за летище София и така нататък. Че си покрихте спокойно дефицита от 500 милиона, който Ви беше в края на годината. Толкова беше! Ако си спомняте онази среща, за която Бойко Борисов непрекъснато говори. Спомняте ли си с камерите как идваха в Министерството на финансите? Аз и Орешарски бяхме там. Хайде да не спекулираме и за друго – че, виждате ли, по този начин дългът на България се увеличава. Теглим и плащаме – това го правехте и Вие, същото, но тогава говорехте едно, сега говорите друго! Да, налага се да се покрият и някои неща, които са свързани с дефицит, който в един момент е на главата на държавата, но той идва и от предишното управление! Ципов говори за проектите. Ами хайде да видим откъде идват проблемите по оперативните програми! По „Регионално развитие” са пет проекта, които са направени по Ваше време, когато Вие имахте министър на регионалното развитие! Но тя няма доблестта да стане и да каже: „Да, тогава ние сме имали занижен контрол”! И четирите проекта, които са спорни и заради които в момента има забележки от Генерална дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, са проекти по Ваше време! Кой е виновен за това? Сегашният министър ли е виновен? Ами за екологията? Няма да забравя случая, когато спряхте над 18 проекта в Пловдивска област! (Реплика от ГЕРБ.) Не искате да ме чувате, знам, защото нямате отговор. Или ако имате отговор, ще трябва да излъжете. Това е проблемът. Но Ви моля – запазете добрия тон и нека провокациите, които господин Ципов в момента се опитва да Ви подаде, за да продължите в неговия тон, да не се сбъдват. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Господин Мутафчиев, трябваше да си говорите с господин Ципов, само че пак се намесихте там, гдето не Ви е работата да се месите. Няма да сравнявате и да ни връщате към 2009 г., когато беше, пак казвам, безпрецедентна икономическа криза. И Вие по средата на година зарязахте държавата със седем милиарда по-малко приходи, планирани в бюджета. (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.) Това е истината! Не искам да се връщаме там. Но през всичките тези години нашето правителство водеше отговорна приходна и разходна политика, водеше политика на консолидация на този бюджет. И ние оставихме в 2012 г. 380 милиона дефицит. Това е истината! (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.) А сега, когато Европа върви напред, когато НСИ отчита за първото тримесечие на 2014 г. ръст на брутния вътрешен продукт в България 1,1, ние не можем да си съберем приходите! Нямаме ги. Къде са тези приходи, господин Мутафчиев? Предизвиквате ме да Ви попитам. Може би госпожа Нинова знае къде са, защото тя нееднократно от тази трибуна е казвала, че знае къде са един милиард приходи. Може би сега тя трябва да помогне на финансовия министър в тази област. Така че не трябва да изостряме дебата в тази посока. Смятам, че това е неправилно. Но трябва да проведем разговор за това – докога ще продължаваме да трупаме дългове, в какви размери ще продължаваме да харчим повече, отколкото ни се простира чергата.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Обикновено при разискването на тази материя няма разисквания, тъй като държавническият подход изисква когато се говори за емисии на международните пазари, да не се опитваме с истерични приказки, каквито наблюдаваме в последната една седмица и каквито продължават и тук, да клатим лодката, в която всички се намираме. За съжаление ситуацията днес не е такава, но ще се примирим с нея, каквато е. Не мисля, че тук е времето и мястото, по време на тази дискусия, с този предмет да обсъждаме въпросите, които така или иначе ще обсъдим другата седмица, когато говорим за вота на недоверие и когато си мерим фискалните политики. Има време, ще стигнем и до това, но на някои неща може да се отговори и днес. Наистина, лесно беше през 2009 г. с 8 милиарда фискален резерв и под 10 милиарда дълг. Друго беше към февруари 2013 г. – с по-малко от 4 милиарда фискален резерв, и към май 2013 г. – с 13 млрд. 500 милиона дълг. Как между другото променихме дълга от тогава? Ако за месеците февруари-май 2013 г. взетият дълг е 1 млрд. 450 милиона, по време на нашето управление от юни до декември дългът нараства само с 550 милиона, тоест три пъти по-малко. От началото на годината до края на месец май дългът нараства само с 800 милиона, като това са две краткосрочни емисии, които до края на годината ще бъдат погасени и този дълг няма да прекрачи следващата година. Да, чергата през 2009 г. беше доста по-широчка. За съжаление с редица действия, с които задушихте бизнеса, я стеснихте, или поне стеснихте чергата, що се отнася до държавата, а не що се отнася до самите Вас. По отношение на нивáта на лихвите. Каквото и да се опитвате да направите, колкото и истерия да предизвикате, срещу Вас да тичаме – няма да стигнем нивáта на лихвите от 2012 г., по които Дянков пласира дълга тогава. Дефицитът през 2012 г. наистина беше 380 милиона, но беше постигнат от страх случайно да не надскочите фискалните цели, върху които се фиксирахте, без да мислите за икономическото развитие. Самите Вие осъзнахте, че през 2013 г. този дефицит няма как да продължи да бъде защитен и го увеличихте до 1,3% от БВП. Самите Вие направихте завоя във фискалната политика в посока увеличаване на дефицитите. Ние се опитваме да го преодолеем. И неслучайно в средносрочната рамка са заложени по-ниски дефицити. Мисля да спра дотук. Ще повторя, че ситуацията с бюджета е нормална. Рисковете са управляеми, а дългът – дългът покрива падежиращ дълг 1,3 милиарда тази година и 1,7 милиарда в началото на следващата. И трябва да бъде взет сега, защото имаме малко по-дългосрочно мислене от това да мислим само до края на тази година. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да преминем към второ гласуване на законопроекта.

Колеги, „ЗАКОН за ратифициране на Договора за подписка между Република България и Ситигруп Глобал Маркетс Лимитед, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си и Джей Пи Морган Секюритиз Пи Ел Си във връзка с емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., Договора за фискално агентство между Република България в качеството на емитент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън в качеството на фискален агент и платежен агент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г. Член единствен. Ратифицира: 1. Договора за подписка между Република България и Ситигруп Глобал Маркетс Лимитед, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си и Джей Пи Морган Секюритиз Пи Ел Си във връзка с емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г. 2. Договора за фискално агентство между Република България в качеството на емитент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън в качеството на фискален агент и платежен агент и Дъ Банк Ъв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., и 3. Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бобева, анализирайки внимателно пазара на храни в България се установява, че той се разделя, най-общо казано, на два сегмента. От една страна мегатърговски компании, а от друга многобройни играчи с много слаба пазарна сила. За най-голямо съжаление слабите пазарни играчи са представители на българския капитал. Тържищата като основна конкурентна платформа на супермаркетите са слабо развити. За още по-голямо съжаление правителството нехае по отношение на тяхното развитие. Това е видно от досегашните действия на правителството и съответно от Вашите отговори на поставени от нас въпроси по темата. На нашия пазар се забелязва отсъствие на други междинни платформи за дистрибуция на храни, като аукционите например, които по същество са организирани пазари и представляват платформи, на които клиентите са конкуренция и производителя е с максимално защитен интерес от страна на нелоялни действия както в конкурентен порядък, така и други от такъв тип. Това се постига чрез пазарна методология. Не е нужно да има хуманни намеси в дейността на такъв тип пазари. За съжаление в Република България отсъстват такива възможности. Винаги производителят е в конкуренция и нито един път търговският капитал не е в конкуренция, което и обуславя много неприятното положение на производителя на храни, включително пресни плодове и зеленчуци. В Испания вариантът, който се прилага, е държавата директно да регулира и участва на пазара, като провежда свои политики чрез фактора собственост върху тържищата и съответно преки политически действия от страна на правителството. Тук, в нашата страна, и това не е така. Така сегментиран пазарът представлява едно олигополно икономическо образование, чийто единствен продукт е една унищожителна ценова конкуренция. Като казвам унищожителна ценова конкуренция, не казвам, че ценовата конкуренция не е полезна. Тя е полезна в рамките на дадени размери. В България тези размери са ненормално големи. Негативите – българските производители на храни са принудени да произвеждат евтино и по-евтино, съответно по-некачествено и по-некачествено. Хранителната индустрия е принудена да потребява все повече добавки с несвойствен, неземеделски характер. Икономическият ефект от този тип взаимодействие се изразява в декапитализирането на конкурентоспособната хранителна индустрия, съответно декапитализирането на българското селско стопанство и в изграждането на хранително-вкусовата промишленост в зависимост от суровини. Друг лош ефект от такъв тип действие е падането на доходите и увеличаване на безработицата. Социалният ефект се изразява в това, че силно се застрашава здравето на хората посредством консумацията на консерванти, колагенни маси...

... овкусители, трансмазнини, синтетични протеини и други подобни. Само един момент, господин председател. Тук трябва да спомена, че наскоро един германски министър изрази своята позиция относно такъв тип ценова конкуренция, като я нарича свинщина. А какво да кажем ние в България, какво представлява тя в България? В тази връзка, тъй като са необходими преки и бързи, спешни намеси, да зададем и въпросите към Вас: какви мерки и действия смята да проведе правителството на Република България за подобряване на конкурентната среда в търговията с храни? Какво и как ще предприеме правителството в областта на селското стопанство, леката индустрия и пазарната организация относно качеството на храните, които употребява българският гражданин в дългосрочен и оперативен порядък? Какви конкретни законодателни мерки ще предприемете за решаването на по-горе поставените въпроси? Благодаря за вниманието. Извинявам се за просроченото време.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса. Вече няколко пъти отговарям на сходни въпроси на сходна група народни представители и с удоволствие дискутираме тези теми, още повече че има и някои нови неща, които бих искала да добавя в този дебат, благодарение на въпроса, който ми беше зададен. Съгласна съм с народните представители за това, че търговията с хранителни стоки е сектор, който е изключително важен и деликатен както от икономическа, така от социална и здравна гледна точка. Това е сектор, в който се натрупаха доста противоречия и проблеми с навлизането на значително големи играчи на пазара. За съжаление, това е сектор, в който има значителна част нелоялни търговски практики. Това е факт от реалността, който не само ние – нашето правителство, но и предходните правителства са отбелязвали. За съжаление, такива нелоялни практики се съдържат масово и в други държави – членки на Европейския съюз. Ето защо между 28-те държави – членки на Европейския съюз, в 20 от тях се въвежда законова регламентация на проблеми, свързани със злоупотреба със значителна пазарна сила и прилагане на нелоялни търговски практики. В предишното Народно събрание имаше законопроект, който целеше да въведе известен ред в тази проблематика. За съжаление, този законопроект не беше дискутиран и не доведе до промени изобщо в практиките. Както знаете, група народни представители в настоящия парламент предложиха вариант за промени в Закона за защита на конкуренцията, с който се променяше и Законът за храните, въвеждайки термина „значителна пазарна сила” и санкции в случаи на злоупотреба с нея. От друга страна, с варианта, който беше внесен в Народното събрание, също се третираха и случаите на нелоялни търговски практики. След внасянето на този законопроект протекоха усилени дискусии с представители на производителите, както и на търговците на дребно и на едро. Това бяха трудни разговори, в резултат на които с помощта и на Световната банка се постигна известен баланс в интересите, с което в първоначалния проект „значителна пазарна сила” беше заменен с една по-омекотена позиция за регламентиране в закона – подкрепени от Световната банка. Вместо „значителна пазарна сила” се въвежда понятието „по-силна позиция при договаряне”, а нелоялните търговски практики получиха много по-конкретна измеримост в рамките на шест нелоялни търговски практики, които са забранени и ще бъдат предмет на засилени санкции. Този закон предстои да бъде дискутиран в зала на второ четене. Надяваме се, че това ще бъде един от инструментите за въвеждане на известен баланс в сектора на храните. Регулацията, както казах, се отнася само и изключително за храните. Втората мярка за борба с неблагоприятните тенденции на пазара на храни е ограничаването на сивия сектор. Ще маркирам накратко. Това е наблюдението на движението на стоки с висок фискален риск, най-вече плодове, зеленчуци, меса, мляко и захар. Определено имаме прогрес в тази област. Знаете, че бяха предприети извънредни проверки и всички тези мерки дават конкретни резултати. На въпроса: какво ще предприемем в областта на селското стопанство и леката индустрия? Този въпрос е доста дълъг и само накратко бих искала да кажа, че една от предприетите стъпки за подобряване условията за реализация на земеделска продукция и разширяване на възможностите до пазара за по-широк кръг производители – това е схемата за държавна помощ, за инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Ние взехме решение за удължаване на срока за прилагане на тази схема и по нея се покриват 50% от разходите за строеж на такива търговски помещения. Животновъдните ферми ще продължават да получават кредити със средства на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, при облекчителни условия да финансират проектите си по схемата. (Сигнал на председателя, че времето е изтекло.) В новата програма за следващия програмен период също е предвидено създаване на пазари за директна реализация на продукция. Тъй като времето изтича, само да кажа, че от началото на тази година работи група за изработване на Стратегия за подобряване на производствената среда в животновъдството. В стандартите, които ще бъдат разработени, се предвижда ново изискване – базовата суровина да бъде с български произход, тоест храните, произведени по новите стандарти, да са с отличителен знак, който недвусмислено да показва, че този продукт е произведен от български суровини. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Бобева, последното, което казахте, го приветствам и това трябва да се направи по отношение на качеството – ясно и точно българските потребители да имат информация какво ще консумират, но пак нищо не чухме за пазарния сигнал. Какъв пазарен сигнал ще бъде подаден към българския производител, как ще стимулираме сдружаването на малките производители и правенето на общи търговски кооперации – дали ще направим аукцион, дали ще направим някаква конкурентна пазарна платформа? Защото, много добре се урегулират тези нелоялни практики в така наречените „развити западноевропейски страни” – Англия, Франция, Холандия, Белгия, Испания, Германия, но всички те имат конкретна политика по отношение на собствените си тържища или други форми, както са аукционите в Холандия и друг тип дистрибуции, но те създават алтернатива на олигопола. Ние добре направихме със Закона за защита на конкуренцията –приветствам тези мерки, но те са крайно частични, крайно незадоволителни и нищо не се прави в другата посока. Какво става сега: товарим супермаркетите с някакви задължения, от една страна, а от друга страна, оставяме празно пазарно пространство – ами те ще го завладеят?! Дребният български производител не е способен да понесе конкуренцията на такъв тип търговски капитал. Тук трябва да му се помогне и то с пазарни средства, а не с административни намеси. В този контекст, вчера успяхте да закриете и регулатора в областта – Държавната комисия по стокови борси и тържища. Трябва да я замените с нещо, защото остава дупка, заменете я. Във връзка с това искам да Ви задам и допълнителни въпроси, които са продиктувани от друго: какви мерки предвиждате да предприемете в областта на некоректната и подвеждаща реклама? Ставаме свидетели на изключително агресивна реклама. Зададох и питане към министър Таня Андреева относно даден продукт, за което тя ми отговори примерно, че рекламата не е редна и действия никакви. Втори въпрос: какво ще предприеме правителството за ограничаване на консумацията на вредни за здравето хранителни добавки като съставни части на храни, например трансмазнини и различни видове консерванти, несвойствени протеини, овкусители и други подобни от нерастителен и неживотински произход? Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Господин Иванов, подходите за решаване на проблемите на вътрешния пазар биха могли да бъдат много. Вашата идея е за създаване на известна платформа за обединяване и сдружаване – не в този вид, в който Вие я представяте, споделяна е от нашето правителство дотолкова, доколкото сдружаването на земеделските производители е един от важните елементи за оздравяване на сектора на земеделието, също и на хранителната промишленост. Набор от мерки се прилагат в тази насока. От една страна, насърчаване създаването на пазари за директни производители, включително и чрез Банката за развитие. Вчера беше одобрен още един проект за създаване на такъв пазар за директна продажба на продукция от български производители. В Оперативната програма за новия програмен период се предвижда отделна мярка за създаване на такива пазари, тоест насърчаване на директното излизане на пазар при облекчени условия. Това е единият елемент. Другият елемент – финансирането на тези дейности, представлява също проблем. Ето защо вчера аз имах среща с Асоциацията на кредитните кооперации – над 20 кредитни кооперации. Разработваме специален инструмент, с който Банката за развитие ще предоставя ликвидност на тези кредитни кооперации, в които участват над 4000 земеделски производители, най-вече малки и средни земеделски ферми. По този начин ще се насърчава както обединяването на продукцията, с цел реализация на вътрешния пазар, така и за износ, съвместно с Министерството на икономиката. Очакваме особено в сектора на земеделието, включително и техническите култури, това да даде още през този сезон съществен резултат. Вече са готови първите проекти, които ще бъдат финансирани по този нов продукт на Банката за развитие, специално на кредитните кооперации. По отношение на подвеждащата реклама – абсолютно сте прав, въпреки че ние имаме правна рамка изцяло хармонизирана с Европейския съюз. В Закона за защита на потребителите имаме ясни разпоредби относно рекламата – имплементацията, тоест прилагането на тези разпоредби, е въпрос на капацитет, въпрос на ефективност на съответния орган. Вие знаете, че в Народното събрание има Проект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, част от него представляват мерки за подобряване на работата на Комисията за защита на потребителите, с цел именно предпазване от подвеждащата реклама. Санкциите също са малки, според нас, тоест не дават възможност за ефективно прилагане на това законодателство. По отношение на добавките с консерванти и други, за съжаление, не съм компетентна по този въпрос. Писмено ще Ви отговоря на него.

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Бобева, точно добавките и особено от неживотински и нерастителен произход бяха основанието за задаване на този въпрос, защото трансмазнината е почти до молекулата на пластмасата и започва да се открива във всеки един продукт. Най-грозното е, че това са продукти, с които се изхранват малки дечица и родителите са спокойни, че този продукт е безопасен. Моля Ви да вземете драстични мерки, защото място за крачки назад в тази посока по отношение на храненето на децата няма. Относно некоректната реклама. Очаквах от Вас да предоставите Закона за защита на конкуренцията, който бяхте казали от трибуната, че готвите дълго – шест месеца. Той да е с доста по-широк предмет на дейност и обхват, защото сегашният не обхваща доста голяма част от отношенията в стопанския живот, но уви, дойде друг законопроект, внесен от народни представители, който е доста по-тесен, с доста по-широк политически аспект, но не е ефективен. Моля Ви, ако имате такъв законопроект – толкова време го готвихте, за да бъде прецизен, по Ваши изказвания, вкарайте го. Редно е Министерският съвет да внася такъв тип законопроект, а не група народни представители и да се гони предимно и само политически ефект. Друго, което бих искал да кажа и много, ама много ни безпокои – има една еталонна компания в България за производство на кисело мляко, казва се „Ел Би Булгарикум”. Тя е последната държавна компания. Постоянно циркулират слухове в общественото пространство, че тя се подготвя за приватизация, правят се целеви действия за съсипване на финансовия резултат, а тя има доста добър финансов резултат. „Ел Би Булгарикум” и бактериите са национално богатство. Такива еталонни предприятия трябва да има. Понеже се говори, че може да се закупи от определен човек, да се кръсти с определено име „Будка”, например, моля Ви вземете мерки това да не се случва. Жизнено важно е! Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! В началото още искам да кажа, че нашите въпроси – този и питането, което след малко ще изложа, датират още от февруари месец. Радвам се, че най-накрая успяхме да призовем министъра да отговори на тях, но те не са загубили актуалност. Въпросът ми, както споменахте, господин председател, е свързан с промени в политиката на Министерството на отбраната при освобождаване от ненужни материални средства чрез търговското дружество „Снабдяване и търговия – Министерство на отбраната” ЕООД. За колегите народни представители, които не са наясно какво е това търговско дружество с принципал министърът, съвсем накратко искам да кажа, че то представлява образно казано магазина на министерството, чрез който той продава на борсата движимите вещи, а чрез търгове огнестрелните оръжия, взривните вещества, боеприпасите и стоките с двойна употреба. Притеснително беше за нас и затова поставихме този въпрос с колегата Дончо Баксанов от Пазарджик, от Парламентарната група на ГЕРБ, че след освобождаването на управителя, назначен от ГЕРБ, за съвсем кратко време, в началото на годината бяха сменени трима управители на дружеството – все неподходящи, сега има четвърти. Първият ни подвъпрос към нашето питане за промените в тази политика е: какво наложи такава бърза и толкова честа смяна на тези управители? Забелязахме някои слабости в работата на търговското дружество. Например бяха променени част от правилата, с които в голяма степен, ние се гордеехме. Въведохме прозрачност в дружеството „Снабдяване и търговия”, което се славеше с недобра практика през годините на управление на различни правителства. На второ място забелязахме, че имаше няколко гафа, които Вие, господин министър, веднага, доколкото си спомням, отстранихте – опит за продажба на части на „Майбах”. Там имаше проблеми с подводницата. Започна да се продава анблок, тоест по-малко пари да влизат в Министерството на отбраната и всички тези натрупани негативи доведоха до нашия въпрос. Накрая завършвам въпроса си с това, че това дружество – трябва да знаят колегите, е основният донор за приходната част на бюджета на Министерството на отбраната от 52 милиона в последния бюджет, който гласувахме в Народното събрание. Другата част от тези 52 милиона обикновено идват от продажба на имоти, което е трудно постижимо при този пазар. Моля Ви, господин министър, отговорете на конкретните ни въпроси за политиката на дружеството, които имате зададени в писмен вид. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, уважаеми господин Баксанов, ние се виждаме с Вас достатъчно често, за да няма нужда да ме призовавате или да изчаквате парламентарния контрол, но, разбира се, това е начин, по който можете да получите отговори на въпросите си. Назначеният управител през месец ноември 2011 г. до освобождаването му през месец август 2013 г., не е разработил и не е представил за утвърждаване от министъра на отбраната, тоест по време на Вашето управление, бизнес програма за управление и развитие на дружеството, което е грубо нарушение на чл. 28 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества. Неговото управление не е базирано на определени цели, приоритети, задачи, чрез които да бъдат измервани постигнатите резултати. Единствен измерител са планираните средства в бюджета на министерството, като ниското изпълнение – 35%, за 9-месечието на 2013 г. ми даде основание да отчета непостигане на планираните цели и лоши финансови резултати, което беше и основанието за неговото освобождаване. На негово място беше назначен служител от дружеството – господин Ваньо Кръстев, с презумпцията на временно управляващ и вземане на окончателното решение въз основа на неговата работа. Той беше освободен – споменахте вече, след съмнение за продажба на части от танковете „Майбах” на силно занижени цени. Макар и като цяло непотвърдени останаха съмнения, които не ми дадоха основания да го възстановя като управител на дружеството. След него беше назначен господин Емил Петров като титулярен управител, впрочем заемал длъжността и преди това, тоест познаващ спецификата и работата на търговското дружество. Той обаче не получи достъп до класифицирана информация, което правеше очевидно невъзможно оставането на заеманата от него длъжност. Допускам, че това е в основата на решението му да подаде молба за прекратяване на правоотношенията, която аз уважих. Назначеният управител господин Минев също е служител от дружеството и е заемал длъжността началник на търговски отдел „Външнотърговска и комисионна дейност за стоки с двойна употреба”, включително по времето, когато Вие сте управлявали. С каква цел са променени вътрешните правила? Променени са на базата на извършен планов одит за оценка и анализ на резултатите от дейността на дружеството. След обстоен анализ на доклада се установи, че дружеството е работило без точно регламентирани правила. Това наложи промяна на съществуващия ред при сключване на комисионни договори. Според одитния доклад редът в дружеството е противоречал на законните разпоредби в страната. Две години преди промяната сключването на договори за покупко-продажба между „Снабдяване и търговия” и купувача е предхождал сключването на комисионни договори между Министерството на отбраната и съответно „Снабдяване и търговия” като комисионер. Обърнете внимание – две години без подобни предварително сключени договори. Какви са резултатите от работата на дружеството, сравнени със същия период на миналата година? Единствената година, която Вие споменахте – 2012 г., приходите са в размер на 51 млн. 48 хил. 203 лв. Тази сума се дължи основно на две приключени сделки за продажба на авиационна техника – 6 броя самолети СУ 25 и 6 броя вертолети МИ 17, които на практика са две трети от общия размер на приходите за 2012 г. Иначе Вие сте прав, че това е едно от дружествата, които генерират основно приходи в дейността на министерството и споделям загрижеността Ви, с която се отнасяте към управлението и съответно към резултатите от дейността на дружеството.

Благодаря, господин председател. Господин министър, разбира се, няма да поставям под съмнение това, което излагате пред нас и пред гражданите, които ни гледат и слушат. Сигурно информацията, която казвате, е вярна. Пред мен са подобни числа. Вие добре говорите за 2012 г. Само си спомням, че тогава дивидентът на дружеството, който беше върнат в министерството, е по-голям – около 3 млн. лв., и беше по-голям от целия оборот за 2012-2013 г. Практиката и не само това, което ние си мислехме като управляващи, а това, което чувахме от бизнеса за промените, които направихме в дружество „Снабдяване и търговия”, неговата прозрачност в работата беше много високо оценена. Тук не мога да се съглася с Вас за липсата на правила. Да, правила има. Те не са закрепени по някакъв особен начин – може би това имате предвид? Правилата обаче, може би ги знаете, най-малкото са Ви ги казали Вашите съветници или тези, които са били в дружеството, по тяхна инициатива – на сдружението на Българската отбранителна индустрия, се взеха, изработиха и ни ги дадоха. Искаха да осветлим дружеството, защото бяха отвратени от работата на дружеството при предишни управления, да не уточнявам кои. Ние ги направихме и съм много горд с тези правила. Затова поставих въпроса какви промени сте направили в тези правила, аз мога да ги кажа какви са: примерно, намалени са сроковете за оглед, не всичко е качено на сайта. Много са къси сроковете за оглед и това води до други изводи, които не ми се иска да мисля, че са практика в това търговско дружество. Моля Ви да обърнете внимание точно на тях заради прозрачността на работата на това търговско дружество. Ние получихме добра оценка от бизнеса тогава. Затова нашите въпроси са насочени към това търговско дружество – най-вече към прозрачността и промените в политиката. Иначе мога да се съглася с Вас. Надявам се и Ви пожелавам това търговско дружество да бъде основният Ви донор и тази година. Дано да успее! Вие не казахте какви са резултатите. Надявам се да бъдат добри, за да има достатъчно средства за отбраната, каквито министърът от правителството не успя да им даде в бюджета. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Радев, подчертавам още веднъж, че нямаме различия в разбирането си за начина, по който трябва да работи търговското дружество. Правилата бяха променени въз основа на одитен доклад. Мисля, че обръщате внимание на това, което казвам. Те не са плод на мое субективно отношение или на мое желание просто за промяна в реда, по който работи дружеството, а въз основа на препоръки, съответно на анализ и оценки от специализиран орган на Министерството на отбраната. Две са основните посоки на тези промени. Първата посока безспорно е свързана с продажбата на атрактивни и не толкова атрактивни изделия. Сам разбирате, това в някаква степен намалява разходите за изделия и позиции, които не могат да бъдат реализирани чрез търговете за продажба на стоките с военно предназначение. Струва ми се, че това е начин, по който могат да се увеличат продажбите и съответно да бъдат намалени разходите на дружеството за съхраняване на стоки и изделия, които никой не търси и не купува. Втората посока е свързана с необходимостта от поддържане на прозрачността, за която Вие споменавате. Няма особена промяна в реда. Единствената промяна е, че информацията се предоставя на търговци, които представят разрешително или лиценз за осъществяване на дейността, според изискванията на законодателството в България. Такава информация никому не е отказана.

Господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Нашето питане с колегите Любомир Христов от Шумен и колегата Дарин Димитров от Търговище – народни представители, е за кадровата политика в холдинга ТЕРЕМ с шест дружества в държавата. Интересуваме се от месец февруари, а и досега въпросът е актуален, какво се случва в дружество ТЕРЕМ? Защо беше освободен единственият и толкова успешен директор? Три години е бил на поста, вярно, по времето на ГЕРБ, но с много добри резултати, за които със сигурност с министъра днес ще поспорим. Защо той беше освободен от холдинга? Защо беше освободен директорът на „Летец” – едно от търговските дружества? Защо беше освободен директорът на ТЕРЕМ „Хан Крум” – това е заводът в Търговище, това е фрапантен случай. Беше назначен отново директорът, който беше освободен през 2009 г., когато ГЕРБ дойдохме на власт. Има съвпадение на фамилиите ни, казва се инж. Радев. Той доведе дружеството буквално до фалит. Тогава нямаше заплати, имаше стачки, а Вие го върнахте. Нашите въпроси към Вас, господин министър са: каква е политиката за ТЕРЕМ? Какво целите с подмяната на тези кадри в крайна сметка? Какво целите с поставянето и връщането на стари кадри, които казах докъде са довели дружеството? Има ли конфликт на интереси при назначенията? Този въпрос Ви зададохме на заседанието на Комисията по отбрана. Става въпрос за председателя на Съвета на директорите господин Йовчев, който преди това е бил в частна оръжейна фирма „Джейнер Юнайтед”. След това става техен представител в Съвета на директорите. В момента, тъй като Съветът на директорите взема отношение с нормално болшинство от гласовете, той може да влияе върху търговските и финансовите резултати. Това не е ли, ако не пряк конфликт на интереси, то поне неморално? Така и не получихме тогава отговор от Вас. Вие обещахте след нашия сигнал да споделите Вашето мнение. Очакваме сега да го чуем и да отговорите на въпросите, които сме Ви задали за общото управление, включително за прозрачността и бъдещето на холдинга ТЕРЕМ.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, господин Христов, господин Димитров, нека да отбележа, че на практика във Вашето питане има поне четири въпроса. Малко трудно в рамките на определеното време мога да отговоря достатъчно изчерпателно на всички тях, но ще се опитам. На практика анализът на финансовите резултатите на дружество „ТЕРЕМ” и на дъщерните му дружества потвърждават една трайна тенденция през последните години, която и Вие няма да опровергаете и тя е за влошаване на финансово-икономическото състояние. Всяка година се наблюдава влошаване на дружеството, което води до финансова нестабилност и превръщането му в някаква степен в тежест на Министерството на отбраната. Две от дъщерните дружества: „ТЕРЕМ-Хан Крум” – Търговище, и „ТЕРЕМ-Летец” са в критично състояние, за което говори тяхната декапитализация. На практика капиталът на тези две дружества е под вписания в Агенцията по вписванията. Тези факти говорят достатъчно добре за начина, по който е било управлявано дружеството. Тази постоянна тенденция за влошаване на икономическото състояние на дъщерните дружества на „ТЕРЕМ” ясно показва тяхната нежизнеспособност като самостоятелни стопански субекти. Без финансовата подкрепа от дружеството-майка част от дъщерните дружества вече щяха да са изпаднали в несъстоятелност. Възниква въпросът: как дружествата ще възстановят предоставените им в заем средства и какво ще стане с тях, ако дружество „ТЕРЕМ” преустанови тяхното финансиране? По първия въпрос – изпълнителният директор на „ТЕРЕМ” господин Станчо Петков е освободен на 19 ноември 2013 г. и очевидно, че причината не е била, че е бил назначен по времето на ГЕРБ. Основание за прекратяване на договора са резултатите за деветмесечието на 2013 г. на „ТЕРЕМ” и на дъщерните дружества – загуба в размер на 7 млн. 200 хил. лв. От назначаването на господин Петков за изпълнителен директор през 2009 г. до деветмесечието на 2013 г., дружествата са се декапитализирали с 24 млн. 444 хил. лв., като само за деветмесечието собственият им капитал е намалял с 9 млн. 522 хил. лв. Отчетите на дъщерните дружества показват също, че натрупаните им задължения към „ТЕРЕМ” ЕАД към деветмесечието на 2013 г. са в общ размер на 27 млн. 852 хил. лв. Най-фрапиращ в това отношение е размерът на задължението на „ТЕРЕМ” Търговище – 17 млн. 199 хил. лв. Привидната стабилност на дружествата се дължи на предоставените им от „ТЕРЕМ” заеми от налични средства, акумулирани не от основната му търговска дейност, а в резултат на извършените от дружеството продажби на активи и на дялови участия преди 2009 г. Всичко това показва, че през тези четири години на управление на господин Петков, дружествата на „ТЕРЕМ” трайно генерират загуби от основната си дейност, увеличават задлъжнялостта си и влошават финансово-икономическите си показатели. По втория въпрос – към момента на избирането на господин Мариан Йовчев за член на Съвета на директорите, той е декларирал, че отговаря на всички нормативни изисквания по Правилника за упражняване на правата на собственост в дружеството, тоест че не е в трудови, служебни и други отношения с друго юридическо лице и няма законова пречка да заема тази длъжност. От извършената проверка се установи, че господин Йовчев не се намира в конфликт на интереси. Факт е, че преди избирането му за член на съвета е работил в частни фирми и цитираната в питането фирма не е основание да се счита, че той е в конфликт на интереси. Не отговаря на истината и твърдението за наличие на определени искове от страна на „ТЕРЕМ” срещу тази фирма. Управителят на „ТЕРЕМ” господин Христо Богданов беше освободен и съответно заличен от Търговския регистър на 19 февруари 2014 г. Основание за прекратяване на договора – загуба през 2013 г. в размер на 2 млн. 743 хил. лв. През тригодишния период на управление на господин Богданов, дружеството е декапитализирано с 14 млн. 549 хил. лв., като загубата е нараснала, обърнете внимание, от 9 млн. 960 хил. на 24 млн. 508 хил. и се е утвърдила трайна тенденция за нарастване на задълженията. Заплатите в дружеството са се изплащали редовно, благодарение на заемите, които предоставя „ТЕРЕМ” ЕАД. Справката за финансовото състояние на дружеството показва, че то има отрицателни финансови резултати от 2004 г., като най-успешна е била 2007 г. Натрупаните задължения към „ТЕРЕМ” ЕАД показаха необходимостта от смяна на управителя и, разбира се, като цяло, вследствие на изключително лошото, отново ще кажа критично състояние на дружеството.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители. След Вашето изложение, господин министър, мислех, че ще объркаме народните представители с числата, които и аз ще кажа. Вие казахте едни други числа по повод състоянието на дружеството, аз съм длъжен да споделя нещо, което на нас ни е известно. Опитвам се да вярвам и на това, което на Вас са Ви казали и което Вие изложихте пред нас. Но, примерно си спомням, че 2009 г. дружеството практически не функционираше. Изпълнителният директор е арестуван. Пет от осемте дъщерни дружества по стратегия от тройната коалиция са в приватизация. Изпълнява се срамен за „ТЕРЕМ” договор за утилизация, даден на строителна фирма, уважаеми колеги. Работните заплати в „Хан Крум” Търговище, както споменах, не са изплащани 12 месеца, включително и в „Летец”. Това е състоянието, снимката на 2009 г. Стачка в Търговище. Това беше състоянието в „ТЕРЕМ”, когато ние дойдохме. И числата, които се различават от Вашите, не знам защо, ето ги: нетните приходи за 2010 г. – 32 млн. 437. В 2011 г. отгоре с 39 милиона. В 2012 г. 38 милиона, задържане. Вижте какви са финансовите резултати. Ежегодното намаляване на загубите – 2 милиона са били загубите в 2010 г., 1 млн. 200 хил. в 2011 г. На плюс 827 хил. лв. е дружеството в 2012 г. Аз не мога да разбера кой Ви пише докладите. След това, в касата на дружеството по сметките, когато ние излязохме от управлението, имаше 30 млн. лв., 130 милиона лева договори, сключени от нашето правителство. Месеците май и август, това е вече след служебното правителство, същият директор сключи договорите за двата кораба. Единият се казваше „Периков”, записах си и другото име „Цезар Куников”, ако добре го произнасям. Това е снимката към онова състояние. Защо Вие говорите за други числа и това да е бил поводът да освободите изпълнителния директор на холдинга не го разбирам? Този доклад Вие ни го предоставихте по наше искане в Комисията по отбраната, ние го прочетохме подробно. Той е подписан и от същия директор Йовчев, който е довел дружеството до това състояние, защото той е бил изпълнителен директор по време на тройната коалиция. Как сега Вие говорите, че дружеството го вадите буквално от бездната, че то е в цветущо състояние, като Вие стъпвате на договорите на „Флотски арсенал”, които държат целия холдинг. И тук съм съгласен с Вас, че парите, разбира се, затова е холдинг, се разпределят от другите дружества. Затова състоянието на едни се потапят и се вдигат, но всичко това става за парите на „Флотски арсенал” в момента. Друг път може би ще бъде за друго дружество. Не съм съгласен нито с числата, които казвате, нито със състоянието, в което е било и е сега „ТЕРЕМ”. И моите два допълнителни въпроса към Вас са: знаете ли за още един конфликт на интереси, че същият този господин Йовчев освен председател на Съвета на директорите, е директор на дирекция вътре в дружеството? Нека да спра с този въпрос, защото според мен всичко е маловажно.

Уважаеми господин Радев, финансовото състояние на дружество „ТЕРЕМ”, което е послужило като основа за вземане на съответните решения, включително и от мен, е отразено във финансовите отчети – счетоводен баланс, отчета за приходите и за разходите на „ТЕРЕМ” ЕАД и финансовия отчет на група „ТЕРЕМ”, тоест на дружеството и на дъщерните му дружества, който е представен в Министерството на отбраната и които са публикувани в сайта на Министерството на финансите. Така че данните, които представям пред Вас, са въз основа на тези отчети. Числата, за които Вие говорите, не зная откъде са Ви, нито зная какво точно сте прочели. Надявам се да четем едни и същи отчети, но очевидно има разминаване. Разминаването не се дължи на това, че не представям данни, които са по заверените отчети на дружеството. Що се отнася до работата на отделните дружества, прав сте, че в момента най-големите приходи се генерират от дейността на „Флотски арсенал”. Впрочем това е дружество, за което вече имах възможност да подчертая, че има осигурен обем от работа за една година и половина напред – до края на 2015 г. В това отношение имаме всички основания да изразим задоволство от начина, по който функционира дружеството, а покрай него, разбира се, и възможността за по-добри показатели и приходи на дружеството в Провадия. Що се отнася до дейността на „ТЕРЕМ – Летец”, нека да подчертая, че с възстановителните работи по отношение на въздухоплавателните средства, включително и по отношение на бойните хеликоптери Ми-24, имаме възможност да подобрим техните показатели. Факт е, разбира се, че ако бъдат осигурени целеви средства, ще имаме възможност да увеличим обема на поръчките към „Летец”. Следователно това ще бъде още една голяма крачка в подобряване на състоянието на „Летец”, а оттам като цяло – на Група ТЕРЕМ. Що се отнася до въпроса Ви за съвместяване на определени позиции, ще направя проверка и в момента, в който имам резултати, ще Ви уведомя. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Не мога да разбера едно – ние говорим почти на различни езици в момента. Съгласен съм с Вас – вероятно четем финансовите отчети, които са публикувани, по различен начин. Само една вметка ще направя по този въпрос – за финансовите отчети. Вероятно Вие пропускате да си припомните или не са Ви казали, че тези дългове на ТЕРЕМ, това лошо състояние се дължи на същия този изпълнителен директор по времето на управлението на тройната коалиция. Ако го забравим и погледнем финансовите резултати от последните години, които са споменати – 2010, 2011 и 2012, това, което Ви казвам аз, е вярно. Тоест визитката на управлението на този човек, за когото споменахме, защото говорим за кадровата политика, е много проста – 30 милиона по сметките, 130 милиона договори и никакви задължения! Никакви задължения, подчертавам, към никого – към обществени организации, към предприятия, холдинги и така нататък. Това е визитката и Вие не можете да отречете. На второ място, днес Вие се къпете буквално, нека използвам този израз, самодоволно в доброто състояние на ТЕРЕМ, благодарение на усилията, които са направени преди Вас. С голяма болка слушах Вашите изказвания – нямам предвид точно на Вас, а на двамата Ви заместници – на „Хемус”, че едва ли не те изваждат от дъното ТЕРЕМ. Моля Ви се, подчертайте го някъде или вземете страна и кажете: „Да, това е така, но преди нас беше направено това, това и това”. Може би голяма част от въпросите на опозицията в момента за състоянието на дружеството са правилни. Оставам с надеждата, че няма да оставите и следващите след Вас няма да намерят дружеството в това състояние, за което споменаваме. Затова беше нашата болка и затова беше питането ни. Оставам неудовлетворен, защото не чух от Вас поне малко признание за това, което се е случвало досега и е било добро, а се опитвате да ни прочетете, включително и финансовите отчети, така както са Ви ги чели на Вас хората, които са довели дружеството до състоянието през 2009 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Както вече спомена председателят, въпросът ми е относно назначения в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” – Варна, към Министерството на отбраната. Уважаеми господин министър, в края на миналата година в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” беше назначена госпожа Светлана Иванова Такева като началник на сектор „Военни клубове” в отдел „Североизточен”, дирекция „Управление на военни клубове и военно-почивно дело” към Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” към Министерството на отбраната. Самото назначение е при спазване на закона за назначаване на държавен служител. Тя се е явила на конкурс и го е спечелила измежду девет кандидати. Нашето притеснение и въпросът са предизвикани от политическото битие на госпожа Такева. Тя е общински съветник от БСП, заместник-председател на Градския съвет на БСП в град Варна, председател на Младежкото обединение на БСП – Варна, и най-вече е член на Националния съвет на Българската социалистическа партия. Това е видно от сайта на Българската социалистическа партия. В тази връзка въпросът ни към Вас е: спазени ли са или нарушени ли са изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител, където изрично се подчертава, че не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Манушев, уважаеми господин Христов, уважаеми господин Радев! Не виждам нищо смущаващо в тази визитка, за която говорите, господин Манушев, и не мисля, че по някакъв начин трябва да се притеснявам аз или госпожа Такева от политическото й битие. По същия начин, по който не виждам нищо смущаващо в реализацията през партия ГЕРБ на достатъчно голям брой хора, които продължават да работят в системата на Министерството на отбраната и това не е повод да бъдат освободени. Но да се върна на въпроса Ви и да подчертая, че госпожа Такева, подчертахте го и Вие, заема длъжността след конкурс, за който са подали заявление 11 кандидати, допуснати са девет, а на теста са се явили шест кандидати. Следователно тук имаме състезателно начало, при което госпожа Такева е назначена въз основа на най-добрия, най-високия резултат, който е показала сред тези участници. Тя е назначена за началник на сектор „Военни клубове” в отдел „Военно-почивно дело” – Варна, към Изпълнителната агенция. При встъпването си в длъжност госпожа Такева е подписала декларация по чл. 7, алинеи 1 и 2 от Закона за държавния служител и следователно не е в противоречие с изискванията на закона. Впрочем това е и констатацията на комисията, която е провела конкурса. Заложените изисквания за заемане на длъжността „началник на сектор” са описани в длъжностната характеристика и по всички показатели госпожа Такева отговаря на тези изисквания. Съгласно регистрацията на БСП ръководен орган е Изпълнителното бюро, а не Националният съвет. Следователно и от тази гледна точка няма противоречие с изискванията на Закона за държавния служител. Да, вярно е, че госпожа Такева е общински съветник, но разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за държавния служител се отнасят само за длъжности от съответната общинска администрация. Заеманата от нея длъжност „началник на сектор” не попада в обхвата на това изискване, следователно няма противоречие с изискванията на закона. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател, колеги! Уважаема госпожо министър, при мен постъпват сигнали от отделни училища в страната, че техните директори не спазват нормите на колективния трудов договор за системата на народната просвета. Както сте осведомена, действащият колективен договор е сключен на 28.06.2012 г. за срок от две години. Най-често не се спазва неговият чл. 37. Цитирам: „Работното време на педагогическите специалисти по време на учебните занятия включва минимална задължителна преподавателска норма, участие в педагогически съвети, в работата на методическите обединени консултации на ученици и родители, родителски срещи и други задължения по длъжностна характеристика, както и самоподготовка, която може да се осъществява и извън учебните звена”. Тази норма е включена и в действащите общински колективни трудови договори. Въпреки това има случаи, когато в Правилника за вътрешния трудов ред на съответното училище директорите съзнателно не включват заключителната фраза в чл. 37 – самоподготовката, която може да се осъществява извън учебните звена. Подобно поведение на директори на училища създава ненужно напрежение в педагогическите колективи, които и без това са подложени на извънреден стрес при изпълнение на своите високоотговорни задължения по образование и възпитание на нашите деца. В тази връзка Ви моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете директорите да спазват разпоредбите на Колективния трудов договор за системата на народната просвета и да направят нужните промени в правилниците за вътрешния ред? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, работното време на учителите се определя от трудовия договор, който са сключили. Продължителността на работния ден, както Вие казахте, както и мястото на работа е задължителен елемент от трудовия договор. В Кодекса на труда е посочено, че работната седмица е 5-дневна, с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а на работното време през деня до 8 часа. Така установената нормална продължителност на работното време не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. Разпределението на работното време се установява в Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, в конкретния случай на всяко учебно звено. Колективният договор за системата на народната просвета предвижда, че работното време на педагогическите специалисти може да се осъществява и извън учебните звена. Това е времето за самоподготовка на учителите. В изпълнение на чл. 13 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета директорите в качеството си на работодатели отправят покана към синдикатите в училищата при разработване на Правилника за вътрешния трудов ред, в който по взаимно съгласие се уреждат въпросите за работното време на учителите. За учебната 2012-2013 г. и учебната 2013-2014 г. са извършени 43 проверки във връзка с работното време на учителите и директорите. Проверките са били от Регионалния инспекторат в София-град, Регионалния инспекторат в Кюстендил и Пазарджик. РИО – Пазарджик, е извършил две проверки във връзка с постъпили сигнали относно работното време на учителите в училище „Св. Климент Охридски”. Проверките са извършени във връзка с подготовката, приемането и прилагането на актуализиран Правилник за вътрешен трудов ред, с който е въведена 8-часова работа в училището за педагогическия персонал при 8 часов работен ден. В хода и на двете проверки не е констатирано наличие на нарушение от страна на ръководството. Спрямо предприетите от директора на училището действия относно работния ден и престоя в училището на педагогическия персонал е заведено дело. Съдебният процес е минал през трите възможни инстанции: Районен съд – Пазарджик, Окръжен съд – Пазарджик, и Върховния касационен съд, които са се произнесли в полза на директора на училището. В РИО – Кюстендил, е извършена една проверка във връзка с постъпил сигнал относно работното време на учителите, но изложените факти не са потвърдени. В РИО София-град са извършени 40 планирани проверки във връзка с присъствието на ученици и учители. Не са констатирани нарушения на работното време от страна на учители. В заключение искам да Ви уверя, че директорите на училища, детски градини и обслужващи звена спазват Кодекса на труда и Колективния трудов договор за системата на народната просвета. Благодаря за вниманието.

Не съм доволен от Вашия отговор, госпожо министър. Това беше стандартен отговор по смисъла на съдебни решения и проверки. Моят въпрос е зададен във връзка именно с нарушенията в Пазарджик. Въпросът е такъв, че директорът наистина е нарушил Колективния трудов договор. Това, което се отбелязва за самоподготовката, той иска тя да се извършва в училището, където няма условия за такава самоподготовка – шум и прочее, и прочее. Учителите са прави в своите искания и мисля, че министерството може да се намеси в това, независимо от водените съдебни дела. Аз не мога да разбера как, след като училищата и инспекторатите са подчинени на министерството, учителите ходят да се жалват срещу тях в съда?! Съдът няма да реши нищо повече, отколкото е формалната документация по случая. Много Ви моля, госпожо министър, все пак да вземете определени мерки тези директори да спазват Колективния договор и при неспазване да ги освобождавате. Вие имате всички инструменти да ги накарате да го спазват, иначе те ще продължат да мачкат учителите. И без това системата на финансиране в българските училища позволява на някои директори да се превърнат във феодали в тези училища и да мачкат учителите, както им е удобно. Мисля, че това не е в реда на нещата в едно министерство и протестирам срещу подобно явление. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, в тази връзка виждате, че се извършват много проверки, само 40 в РИО – София. Затова в предложението, което се обсъжда в Министерството на образованието и науката, а и в Стратегията за развитието на педагогическите кадри се предлага директорите да имат мандатност или да бъдат атестирани и от самите учители, родители, от цялото настоятелство, което мисля, че ще регулира взаимоотношенията между директор-учител. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема проф. Клисарова! Съгласно чл. 73б от Закона за висшето образование към министъра на образованието и науката трябва да работи консултативен орган, наречен Национален съвет по студентските въпроси. В съвета би трябвало да участват представители на Националното представителство на студентските съвети, както и представители на национални студентски организации – юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите. До момента този Национален съвет по студентските въпроси не е конституиран, не е работил. В случая става дума за неизпълнение на императивни норми на закона, които не са били изпълнени и от Вашите предшественици, не е проблемът само в момента. Въпросът ми е: какви мерки ще предприемете, за да приложите чл. 73б от Закона за висшето образование? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Монев! Към настоящия момент Националното представителство на студентските съвети, учредено през месец март 2000 г., се утвърди като национален орган, изразяващ общи интереси на студентите и докторантите. Състои се от председатели или делегирани представители на студентските съвети на висшите училища. Министерството на образованието и науката поддържа непрекъснат диалог с Националното представителство на студентските съвети. Те участват активно и изразяват становища по всички въпроси, свързани с висшето образование – от разработването на Стратегията за висшето образование до социално-битовите дейности относно студентите, докторантите и специализантите. Националното представителство на студентските съвети изпълнява по същество функциите, предвидени в Закона за висшето образование за Националния съвет по студентски въпроси по отношение защитата на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите. Националното представителство на Студентския съвет участва в редица комисии и други органи към МОН, свързани със студентските въпроси. Има представители в комисиите за проверка на състоянието и ползването на студентските общежития и столове на национално ниво, в комисиите за разпределяне и ползване на свободните легла в студентските общежития, съгласува Правилника за условията и реда за настаняване и ползване на студентските общежития, управлявани от „Студентски столове и общежития” ЕАД, и заповедите на изпълнителния директор на дружеството за определяне размера на месечния наем и другите плащания в студентските общежития. Членовете на Националното представителство са включени в съветите за наблюдение по проекти „Студентски стипендии и рейтингова система на висшите училища в България”. През месец август 2013 г. към МОН е създаден и Обществен съвет като консултативен орган за решаване на проблеми от специална компетентност на министъра на образованието и науката, в който са включени и по един представител на Националното представителство на студентските съвети и на Асоциацията на докторантите в България. Този Съвет обсъжда и дава мнения по проекти за нормативни актове при определянето и провеждането на политиката в областта на образованието и науката, които не са предмет на други консултативни съвети. До настоящия момент регламентираният с член 73, ал. 2, т. 2 от Закона за висшето образование Национален съвет по студентските въпроси не е създаден, както Вие казахте, като в него е предвидено да бъдат включени представители на националното представителство на студентските съвети и трима представители на национални студентски организации – юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в полза на защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите. Не мога да коментирам защо през изминалите десет години цитираната разпоредба на закона не е изпълнена. Считам обаче, че към настоящия момент конструирането на такъв орган ще доведе до дублиране на функциите и дейностите на националното представителство на студентските съвети и на Обществения съвет към Министерството на образованието и науката. В заключение, смятам за целесъобразно да поставя пред законодателя въпроса относно необходимостта от съществуването на такъв орган. Решението на този въпрос може да бъде взето след провеждане на широка дискусия с участието на всички заинтересовани страни. Благодаря.

Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Десет години, откакто е приет чл. 73б, но не се изпълнява. Като цяло членовете, които касаят националното представителство на студентските съвети и самите студентски съвети, са създадени още през 2004 г. През 2007 г. има малка промяна, когато се въвежда мандатност за студентските съвети, но не се въвежда мандатност за националното представителство. Но това е друга тема. Виждаме, че се дублират. Явно в тези членове има нужда от промяна. Законодателният орган в лицето на Народното събрание трябва да се заинтересува много внимателно. В момента тече промяна в Закона за висшето образование. Лично аз поемам ангажимент между първо и второ четене да направя такива законови промени. Благодаря.

Уважаема госпожо министър, на 31 март 2014 г. изтече срокът, в който най-заинтересованите представители на академичната общност можеха да внасят своите бележки по предложените от нас примерни национални наукометрични показатели за заемане на академични длъжности и придобиване на образователни и научни степени. Както Вие информирахте Народното събрание, становища са постъпили от редица висши училища от Асоциацията на изследователските университети от БАН, от Съюза на учените в България, от Селскостопанската академия, от Националния браншов синдикат „Висше образование и наука”, от Сдружение „Когито” и от отделни учени и общественици. Подкрепям изразената Ваша позиция, че общоприемливото решение може да се постигне чрез продължаване на дискусията сред академичната и научна общност. Това обаче е трудно да се постигне, ако участниците в дискусията не познават становищата, които се дискутират. На този етап постъпилите бележки са достъпни единствено за чиновниците в министерството. В така наречения „Отворен форум за наука” са публикувани само предложенията на МОН. За да се проведе пълноценна дискусия е необходимо всички постъпили бележки да бъдат публикувани и достъпни за академичната и научна общност. В тази връзка Ви моля да ми отговорите: ще бъдат ли публикувани всички становищата в тъй наречения „Отворен форум за наука” на МОН по предложението за наукометрични показатели за академично израстване? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, високо ценя Вашия професионализъм и вниманието, което проявявате към започналата дискусия сред академичната и научна общност по въпросите за въвеждане на единни национални наукометрични критерии за развитието на академичния състав в Република България. В контекста на засиления интерес сред академичната общност към темата искам да отбележа, че в МОН все още продължават да постъпват нови становища, което ни задължава да продължим дискусията. За целта се ангажираме да намерим най-подходящата форма за нейното пълноценно по-нататъшно представяне чрез публикуването и популяризирането на изразените мнения в „Отворен форум за наука”. И за да получите обективна представа за развитието на дебата до момента, приложено Ви предоставям копия за постъпилите до момента в Министерството на образованието и науката официални по електронна поща становища и лични виждания по въпроса. Нося всички постъпили – и в електронен, и в официален писмен вариант на хартиен носител. Благодаря. (Връчва му становищата.)

Много благодаря за предоставената документация. Дали сега на страницата на МОН за „Отворен форум за наука” са публикувани и тези становища, които са дадени в писмен вид? Защото в електронен вид лесно се качват, но трябва да постъпят и тези, които са в писмен вид, за да се получи такава дискусия. Комисията, на която аз съм заместник-председател, ще вземе активно участие и ще вземе решителни мерки, за да се формира тази документация в много достъпен и перфектен вид и при приемане на поправките в Закона за научните степени и звания да се получи съответният резултат, който да бъде полезен на онези, които се занимават с тази дейност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, тази дискусия е абсолютно необходима. Тя ще бъде предоставена и на Комисията по наука и образование, защото е много важна за цялата академична общност и за нейното развитие. Всички възможни предложения ще бъдат предоставени. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с Програмата „Еразъм +” и бих искала най-напред да предоставя малко факти по изпълнението й и готовността на Република България за участие в тази програма на Европейския съюз. Програма „Еразъм +” е новата Програма за образование, обучение, младеж и спорт за новия програмен период 2014-2020 г. Тя обединява досега съществуващите програми – Програмата „Учене през целия живот” (2007-2013 г.), „Еразъм +”, „Еразмус Мундус”, „Коменски”, „Леонардо да Винчи”, „Грюндвиг” и Програмата „Младежта в действие” (2007-2013 г.). Бюджетът на новата програма е общ и изисква младежка компетентност при администриране на програмата. С Постановление на Министерския съвет от месец декември 2013 г. се създаде Център за развитие на човешките ресурси по чл. 60 от Закона за администрацията. До момента този център съществуваше като национална агенция – само по Програмата „Учене през целия живот”. В момента по силата на заповед на министъра на образованието, с цел да се администрира и координира участието на България в Програмата „Еразъм +” в областта на образованието, младежта и спорта, тази програма се обедини. С Решение № 18 на Министерския съвет от 16 януари 2014 г. министърът на образованието и науката се определя за национален орган за управление на Програмата „Еразъм +” съгласно чл. 27 от регламента. Със заповед на министъра на образованието и науката от месец януари 2014 г. Центърът за развитие на човешките ресурси се определя за Национална агенция по новата програма „Еразъм +”. От края на месец януари 2014 г. изпълнителен директор на Центъра за развитие на човешките ресурси е господин Янко Христозов – младеж на 28 години, без опит и трудов стаж в сферите на образованието, обучението и младежта. Националният център „Европейски младежки програми”, както и „Младежта в действие”, както и „Учене през целия живот” са обединени също там. Моят въпрос е, госпожо министър, каква е готовността на Министерството на образованието и науката да осигури пълноценно участие на България по Програмата на Съюза „Образование, обучение, младеж и спорт – „Еразъм +”? Има ли и кои са дейностите по подготовка, които не са извършени все още, така че програмата да стартира? Кога Министерството на образованието и науката възнамерява да финализира подготовката и да премине към изпълнение на „Еразъм +”?

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, Програма „Еразъм +” е първата европейска програма, която България стартира през 2014 г. Министерството на образованието и науката като национален орган, определен от Министерския съвет, осигури всички ключови условия за успешно начало на кампанията по кандидатстване и приемане на проектопредложенията към първите крайни срокове за тази година –24 март 2014 г., и 30 април 2014 г. От месец януари 2014 г. съгласно изискванията на Европейската комисия стартирахме интензивно информационно- обучителна дейност с цел представяне на възможностите за кандидатстване по Програма „Еразъм +” на максимално широк кръг целеви групи в следните направления: провеждане на семинари, целеви групи по програмата получават актуална и конкретна информация за възможностите на програмата. Общ брой проведени информационни събития по градове – 26, общ брой участници – над 2 400, консултации на място – всеки работен ден експерти по програмата представят информация на всички желаещи, общ брой консултирани към момента за изготвяне на настоящия отговор – над 480, отговори и запитвания по електронна поща и телефон – 958. Информационната кампания успя да покрие запитвания от цялата страна и максимално широк кръг целеви групи. В края на 2013 г. стартира и процес по изграждане на необходимата инфраструктура и организация на човешките ресурси за успешно администриране на програмата в следните направления: нова организационна структура – Центърът за развитие на човешки ресурси, Национална агенция за управление на Програма „Еразъм +” в съответствие със структурата на програмата; ключови дейности едно, две и три. Преглед и актуализация на системата за управление и контрол на самия център и изграждане на технически възможности за включване на центъра в електронната система на Европейската комисия за управление на програмата. Измерител за успешното начало на програмата е засиленият интерес от страна на българските участници. По първата покана за кандидатстване в проекти за мобилност, към 24 март 2014 г. постъпиха над 600 предложения за проекти с общо искано финансиране в размер на около 38 млн. евро. За справка – проектобюджетът за България по Ключова дейност 1 е 18 млн. евро за цялата 2014 г., което е над два пъти по-малко от направената заявка от българските организации. Голям интерес се наблюдава и сред българските организации в областта на образованието, обучението и младежта към Ключова дейност 2 на Програма „Еразъм”, по която, по първа покана за кандидатстване, постъпиха 190 предложения за проекти за стратегически партньорства. Това ни дава увереност, че ще се запази тенденцията за 100 % усвояемост на средствата по програмата и селектирането на най-качествените проекти. Съгласно проектобюджета за България в рамките на 2014 г. – селекционна година за финансиране на проекти с участие на български организации, ще бъдат отпуснати около 24 млн. евро. В заключение искам да подчертая, че България е от малкото страни, която успя да подготви цялостна работна програма за управление по Програма „Еразъм +” и да я представи в рамките на Европейската комисия с краен срок 15 януари 2013 г. Работната програма е съобразена с националните приоритети в сферата на образованието, обучението и „Младежта в действие” и отразява възможностите за сътрудничество и допълняемост с бъдещата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Клисарова, уважаеми колеги, най-вероятно разбрахте моето притеснение от това, че всички програми, които функционираха и работеха до този момент, са обединени в Програма „Еразъм +”. Това, разбира се, беше най-доброто, което можа да направи Европейската комисия и Европейският парламент да приеме. Само че Центърът за развитие на човешките ресурси, който ще бъде управляващият орган на тази програма, не е получил акредитация като национална агенция от страна на Европейската комисия – това е информация от преди няколко седмици. Все още управленските органи по останалите звена, които изпълняват ръководна дейност на останалите програми, продължават да работят. Дейността е напълно блокирана. България остава блокирана за неопределен период от време, докато не се отстранят пропуските, за които свидетелства Европейската комисия. Това все още не е публично обявен проблем и все още няма резултати от селекцията на подадените през месец март проекти, въпреки че сроковете за това изтекоха на 20 март. В повечето държави обявяването на тези резултати вече е факт. Казвам това, защото в проведените от мен срещи с кандидатстващи институции, работещи в различни образователни направления и неправителствени организации от цялата страна се получи смущаваща информация, смущаващи данни за начина на управление на Програмата „Еразъм +”. Когато Ви зададох въпроса, имах част от смущаващите данни и всъщност задаването на този въпрос, това питане към Вас имаше превантивна функция, за да можете да се намесите. Разбирам, че в част от секторите сте се намесили, но мисля, че се налага това да стане по-сериозно. До момента и за предоставената на кандидатите информация, може да се каже, че тя е ограничена, те имат ограничена възможност за достъп до програмата. Ето и най-фрапиращите примери. Освен назначения директор, без професионален опит и стаж по управление на програми, некомпетентни служители са поставени на отговорни постове, като някои от тях, чиято работа е свързана с ефективна комуникация с чуждестранни и национални агенции в Европейската комисия, не владеят английски език. Четири месеца след стартиране на Програмата „Еразъм +” продължава да липсва каквато и да е информация за юридическите документи, които задължително се прилагат. За някои от дейностите са публикувани формуляри за кандидатстване само на английски език, а подобен подход е дискриминативен – знаете, че не всички мениджъри на училища са задължени да знаят английски. С какво Центърът за развитие на човешките ресурси ще гарантира, че специалистите, които ще оценяват проектите, ще разберат какво е написано в тях? Имам още данни, госпожо Клисарова, и ще Ви ги предоставя. Надявам се да се намесите. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, искам да Ви уверя, че са положени всички усилия, за да може да работи Програма „Еразъм +”. Във връзка с това, както Вие намеквате, по-скоро констатирате, че има оплаквания, са свързани с капацитета, с възможностите на служителите от центъра да задоволят и удовлетворят всички желания и предложения, които идват. Искам да Ви уверя, че само миналата седмица, в сряда, в Министерския съвет се взе решение и още 10 бройки от Програма „Младежта в действие” са включени в Центъра за развитие на човешки ресурси. Мисля, че текстът ще излезе тази седмица в „Държавен вестник”. С това подсилваме капацитета, за да удовлетворим големия интерес към тази програма, което е много хубаво, че го има в България. Относно парите – не са спрени, не е спряно финансирането по програмата. Препоръката беше да увеличим капацитета, затова сме подсилили с още 10 бройки от хора, които са работили в „Младежта в действие”. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Питанията и въпросите ми са натрупани вече няколко месеца. Много се радвам, че на балкона е групата от Ловеч. Благодаря за подкрепата и за интереса. Уважаема госпожо Клисарова, темата за психичното здраве и промените в психичното състояние на децата и учениците, както и за психологическата подкрепа в училище, е значима и актуална. Не са рядко случаите на демонстрация на абнормност на поведението или несъразмерност на поведенчески действия на деца и ученици, както и на дисхармония в отношенията учител-ученик, учител-родител, родител-учител. Проявленията в последните месеци на тежки психологични кризи при учениците, както и случаи на убийства и самоубийства сред тях, са повод да отправя към Вас и своето питане. Назначаването на педагогически съветници и училищни психолози се определя от решението на директора на училището и детската градина. Няма определен брой ученици, на които да бъде назначен психолог или педагогически съветник. Това се определя от потребността на училището и решението на директора. С оглед нарастващите потребности на подрастващите от психологическа подкрепа в областта на ученето, научаването, участието и превенциите в преодоляването на различни негативни тенденции в поведението, се очаква да нарасне и броят на тези специалисти. В края на всяка учебна година директорите отчитат броя на различните инциденти в училище, в това число и тези, които са свързани с агресивно поведение от страна на учениците. Не се отчита обаче броят на агресивните деца, тъй като е етикиращо и освен това агресията е двупосочно явление. Тя е движеща сила, но същевременно и деструктивен процес. Каква е цялостната Ви визия като министър на образованието за предлагането на психологична грижа и помощ в училище и как е организирана тя по отношение на достъпността, адекватността към всеки отделен случай, както навременното й предлагане?

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Соколова! Психологичната грижа и помощ в училищата се осигурява в момента от 1185 училищни психолози и педагогически съветници. Четиристотин и трийсет са психолозите, 755 са съветниците с необходимата квалификация и подготовка. Навременната и адекватна психологическа помощ се реализира не само от тях, но и чрез формирането на областни мобилни групи за превенция и психологическа подкрепа. В МОН е извършен анализ на дейността на Националната мобилна група за психологическа подкрепа, направена е констатация за необходимост от формирането на областни мобилни групи за превенция и психологическа подкрепа. Едно от предимствата им е, че освен навременната помощ, която може да се оказва при кризисни ситуации, специалистите психолози ще са част от общността и ще познават по-добре спецификата на областта и проблемите на детската градина или училището. Към дейностите на областните мобилни групи се добавят и такива по превенция, които са нов акцент в провежданата политика на министерството, развиват се изпреварващи дейности, насочени към предотвратяване на агресията в училище и на училищния тормоз, работа с деца, жертви на трафик, насилие и пренебрегване, оказване на психологическа подкрепа на деца със специални образователни потребности, психологическа подкрепа при избора на професия и кариерно развитие, обхващане на деца в извънкласните дейности, съобразени с интересите и потребностите им с цел разтоварване на натрупаното напрежение в училищната среда, намаляване на агресивните прояви, повишаване на чувството за значимост и принадлежност към групата. Дейността на областните мобилни групи се финансира от бюджета на министерството. За 2014-2015 г. са планирани по 60 хил. лв. годишно. Психологичната грижа и подкрепа в системата на народната просвета се осигурява и чрез дейности по различни проекти. Това е оказване на психологическа подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности чрез дейности по Проект „Включващо обучение”, за което са назначени 84 психолози по дейност и са обхванати 1508 ученика, по Дейност 6 „Подкрепяща среда” от психолози, ресурсни учители и други специалисти, за деца и ученици, лишени от родителски грижи и ползващи услуги от резидентен тип, включващи процеса на деинституционализация – от месец октомври 2013 г., психологическата подкрепа при избор на професия и кариерно развитие чрез дейности по проект „Система за кариерно ориентиране в училищното образование” – за по-качествено образование. В тази дейност са обхванати 433 953 ученици, от които 24 200 са ученици от етнически малцинства и 3228 ученици с увреждания и в неравностойно положение. Трети проект е „Да направим училището привлекателно за младите хора, училище за себеутвърждаване и подготовка към европейските хоризонти”. По проект „Квалификация на педагогическите специалисти” е залегнало обучение на 13 хиляди учители и психолози за превенция на училищното насилие, агресията и други негативни прояви. Към 31 април 2014 г. са обучени 7477 участници, което е 58% от заложените бройки. Обученията се провеждат и до края на месец август. Министерството на образованието и науката е определено за управляващ орган на Оперативна програма по „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г.” Целта е да повишим качеството на образованието и, разбира се, превенция на негативните прояви. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора, госпожо министър. Категоричното доказателство за целесъобразността на тази професия – педагогически съветник или психолог, защото те много често се преповтарят, но, за съжаление, не винаги, е именно собствената дейност на човека, който се занимава с нея. Неслучайно през 2009 г. беше създадена и мобилна група, която да се занимава с тежките поведенчески кризи и спешната интервенция, която се налага при възникване на такива. Това обаче, което за мен е важно, е да знам има ли в Министерството на образованието екип, който да се занимава с качественото и кариерното израстване на психолозите, защото в новия Закон за предучилищно и училищно образование, който беше готов да бъде приет и за който сме говорили многократно, беше разписана специална глава за кариерното развитие? Ако има нещо, което да е важно за децата, учениците и техните семейства, е те да се чувстват добре и да станат добри граждани на Република България. Всякакво натрупване на емпирични знания и всяко натрупване на фактологичен материал не биха могли да бъдат използвани и да бъдат адекватни, ако срещу себе си нямаме здрава и социална и психологически стабилна личност. В този смисъл моят въпрос към Вас е: какви екипи работят в Министерството на образованието, свързани с психологическата подкрепа и помощ на работещите с учениците в училище психолози и педагогически съветници? Как се осъществява тяхното развитие и осъвременяването на техните знания? Има ли стандартизирани инструменти, с които те да работят и предвижда ли министерството да създаде такива, защото това е голяма нужда в тази гилдия и този бранш? Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, както Вие подчертахте, е създадена такава Национална мобилна група за бързо реагиране при такива ситуации, в които страдат учениците и има нужда от такава помощ. В правилника в тази глава, която е предложена в Закона за средно образование, се потвърждава необходимостта от кариерното развитие на тези психолози, както и непрекъснатата им квалификация. В тази връзка след направения анализ се оказва, че е трудно, за съжаление, при зачестилите прояви, както Вие казахте в началото, тази една група – такава Национална мобилна група за психологическа подкрепа, да реагира. Затова и предложението е да бъдат съставени такива групи към областите, към регионалните инспекторати, за да могат по-бързо да реагират на място, а и от друга страна те са запознати с обстановката в съответната област. Да, предвижда се и кариерно развитие, като, както казах, по проект са включени в момента 7477 участници от учителите към „Квалификация на педагогическите кадри”. В този проект в новата програма ще бъдат включени и съответните психолози. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Проектите, които се реализират в Министерството на образованието и науката по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” като проекта „За по-качествено образование”, в рамките на който бяха разработени и програмите за задължителна подготовка, предучилищна подготовка и чужди езици, включващо обучение по проект „Система за кариерно ориентиране в училищното образование”, са програмите, които дадоха много добър резултат. За да има устойчивост на резултатите от тези проекти обаче е необходимо в спешен порядък да се осъществят законодателни промени в образователната дейност, за да не останат само като забравени продукти на една проектна дейност. Знаете, че всеки проект има своето задължително мултиплициране на резултатите, поне в следващите пет години. Именно затова беше създаден и новият Закон за предучилищно и училищно образование, всъщност не именно заради това, а във връзка с това. Освен това изпълнението на проектите, които вървяха в хода на създаването на Закона за предучилищно и училищно образование, всъщност апробираха всяка една от практиките и дадоха много добър резултат. Работата на училищния психолог, освен да обхваща традиционните взаимоотношения в училище и най-вече взаимоотношенията между учители и ученици, все повече се насочват към когнитивните области – учене, мислене, решаване на проблеми. Във връзка с това е и следващото ми питане към Вас за резултатите от РISA. Тъкмо личностните черти имат пряка връзка с възпитателната работа в училище. Днес тя обаче някак си не намира смисъл и е единствено с подсилване на националната принадлежност. Със съжаление трябва да признаем, че все още училището не се осмелява да осъществява възпитателната работа в класната стая, основана на ценностите и гражданското участие, а грижата за по-слабите или болни деца може да има възпитателен ефект и за останалите в класа. Ако учителят е обучен в посреднически умения за разрешаване на спорове в училище, резултатите ще са много по-добри. В този смисъл уменията и компетенциите на психолозите и педагогическите съветници са тези, които могат да дадат шанс, така че цялата училищна среда да има по-добър капацитет. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Всички въпроси в сферата на образованието са свързани, както е ясно. За малко повече информация, Програмата за международно оценяване на учениците (РISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 1990 г. Тя е като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици и възниква в отговор на необходимостта от разработване на индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделните държави. РISA се провежда, за да определи доколко 15-годишните ученици, които са в края на задължителното си обучение, са подготвени за съвременното общество и познанието, което те имат, как може да бъде оценено функционално по отношение на областта – четене, математика и природни науки. РISA измерва компетентности, които се приемат като особено важни за самостоятелната обществена дейност. В България РISA навлиза плахо и отскоро. Първите й издания у нас са белязани със смесени чувства. Това странене от дебата за РISA беше проявявано както към резултатите, така и към специалистите, които го провеждат в наши условия. Със засилването на интеграционните процеси на страната ни в света на хората, РISA сякаш се интегрира по-сполучливо в нашата локална култура – българската административна, гражданска, академична среда. Министерството на образованието и науката, макар че образованието далеч не трябва да е задължение и отговорност само на това ведомство, създаде специално звено за оценка – ЦКОКО, което приюти PISA – и с това държавното управление, но не и обществото, даде знак интерес към методологията. Разбира се, в духа на изследването си струва да подчертаем, че интеграцията на страната ни в глобалните образователни процеси е по-добра само в сравнителна степен спрямо предишните времена. Общата неяснота и слаба готовност да се използва PISA, и в по-широк план общата за всички страни на Европейския съюз Референтна рамка за образованието, е налице. В тази връзка, уважаема госпожо министър, каква е интерпретацията на специалистите в Министерството на образованието и науката за дадените резултати на българските 15-годишни ученици, установени при провеждането на последното изследване PISA в края на 2012 г. и как се тълкуват промените в показанията спрямо 2009 г.? Какви мерки предприема Министерството на образованието и науката, за да ориентира тенденциите към подобряване на показателите? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, резултатите от последното изследване PISA, проведено през 2012 г., бяха оповестени на 4 декември 2013 г. за трите области – четене, математика и природни науки, като основната област беше математиката. Докладът с резултатите на българските ученици беше представен и публикуван същия ден, като неговото копие бе изпратено и на всеки член от Комисията по образование и наука в Четиридесет и второто Народно събрание. Резултатите на българските ученици от изследването през 2012 г. отчитат пети етап на PISA, на който за втори път се акцентира на математическата грамотност на 15- и 16-годишните. При сравняването им с тези от 2000 г., 2006 г., 2009 г. и 2012 г. ясно се вижда, че през 2012 г. българските ученици постигат най-висок резултат досега. Повишението е значително спрямо 2006 г. – 26 точки, което е било през 2009 г. – 11 точки. Въпреки положителната тенденция не може да не се отчете факта, че акцентът в училищното обучение трябва да е не толкова на това, което знаят учениците, а на това, което са способни да направят със своите знания. Изводите са, че нашето образование е насочено предимно към разширяване обема от знания, а не към придобиване умения за тяхното използване. Видно е, че има и неравнопоставеност във видовете училищна подготовка. Учениците от профилираните училища са със значително по-високи резултати. Много силно е влиянието на социално-икономическата и културна среда, както и статутът на семейството на ученика върху неговите постижения. Трябва да се отчете положителната тенденция в представянето на нашите ученици, макар и все още с много малка стъпка спрямо 2009 г., и да се търсят начини и средства за нейното запазване и повишаване. Могат да се посочат редица фактори, които влияят върху повишаване качеството и ефективността на образованието, но няма определена съвкупност от тях, която да влияе по един и същи начин на различните системи. Сред факторите, които оказват положително влияние върху ефективността на обучението, са двегодишната задължителна предучилищна подготовка, създадената възможност за целодневна организация на учебния процес на учениците до пети клас, включително провеждането на национални външни оценявания, в това число и на национални зрелостни изпити, разнообразяване на формите и темите, насочени към повишаване на квалификацията на учителите. За да се подобрят резултатите на учениците и да се гарантира намаляване на процента на 15-годишните ученици под критичния праг на постиженията, тоест второ равнище, е необходимо да се предприемат много мерки. Тези мерки трябва да са насочени към повишаване на квалификацията на учителите, свързана с методите на преподаване и на оценяване; към създаване и прилагане на цялостна система за кариерно развитие за разработване на множество учебни помагала, предлагащи контекстуални задачи, насочени към разширяването на ситуативни житейски проблеми с помощта на придобитите знания; към прилагане на иновативни подходи за преподаване, чрез активно използване на информационните технологии по всеки учебен предмет; към осигуряване на техническо оборудване на класните стаи и персонално на учениците. От значение е и разширяването на училищната автономия, поощряването на сътрудничеството между родители, учители и училищно ръководство. Необходимо е да се предостави възможност на повече училища да се запознаят със задачите на PISA, което ще подпомогне в подготовката им и ще им даде увереност през следващото изследване през 2015 г., което ще е изцяло компютърно базирано. Не на последно място е и необходимостта от инвестиране на повече средства за извънкласни дейности. Дългосрочните мерки изискват обсъждане и консенсус в обществото, съпричастност на всички към повишаване на равнището на подготовката на младите хора в училище, което ще им осигури успешна реализация в съвременното високотехнологично общество. Благодаря.

Благодаря, госпожо министър. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което бих искала да коментирам е, че изследването PISA задава конкретни въпроси към ученици на 15 години от 56 страни. При последното изследване, което беше направено в края на 2012 г., се отчитат минимални, но промени по посока на повишаване качеството на обучение на учениците спрямо резултатите от миналото проведено изследване. Това, което Вие отчетохте като мерки, които най-вероятно са довели до това повишаване, за което аз свидетелствам, тъй като сме премерили процентите, смятаме че се дължи наистина на проектите, които бяха създадени и управлявани във всяко училище в страната, както задължителната подготовка, така и предучилищната подготовка. Най-вероятно ще се повторя още веднъж, но задължително искам да кажа, че това са успешни модели и те на всяка цена трябва да продължат. Изглежда PISA си поставя както за задача да изследва грамотността на децата с цел да сравнява между образователните системи, така и с цел да установи общ език, на който да се мисли образованието им. Подобно допускане, което се изисква да направим, е, че изучаването на образованието на децата е идентично с това на учениците. Допускането е, че мястото на децата в тази възраст е в училище и че училището е отговорно за образованието на децата и за това чрез оценка на грамотността на учениците ще се оцени и ефективността на училищната система. Мисля, че е нерелевантно да правим такава задължителна характеристика, защото и самото изследване PISA показва до каква степен социалното неравенство е онова, което довежда до различни резултати. Ще Ви дам пример най-напред с факта, че учениците са оценявани през изследване с компютър, а има деца, които не знаят какво е това компютър или никога не са работили. Освен това един от въпросите в изследването PISA е: как си дупчиш билетче в трамвая? И има групи ученици, които никога не са се качвали на влак. Това е тема, която си струва да бъде обсъждана много сериозно. Затова първият ми въпрос към Вас е: какъв е екипът, който анализира резултатите от PISA и след като даде своите препоръки как те влизат в следващия план на министерството за следващата година? Това е много важно, защото нашите добри специалисти правят своите анализи и това е видно в медиите. За мен не е ясно кои са специалистите, които правят анализи в Министерството на образованието или кой анализира тези резултати от PISA и как впоследствие те се превръщат в реална препоръка, в реална работа през следващата година. В изследването PISA България редовно попада в групата на държавите с най-големи проблеми в качеството на знанията. Интерпретацията на данните дава да се разбере всъщност как се произвеждат неграмотни ученици и всичко това е пряко следствие от разразяващото се неравенство, за което казах. Всъщност образователната ни система в страната сякаш се стреми не към развитие, а към оцеляване. Както и друг път съм казвала, ще кажа, че нашата образователна система, за съжаление, си служи с методи на обучение през страха, а не през мотивацията. Разбира се, има прекрасни примери и за обратното, но общо и като цяло това е модел на мислене. За мен е важно: как Министерството на образованието предопределя своята успешна политика впоследствие, след като е анализирала данните от PISA? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, анализите от PISA знаете, че се правят от екипите на министерството, не е нова форма и са достъпни за всеки, който иска да се запознае с тях – както с резултатите, така и с анализите. Много сериозен е въпросът, както Вие подчертахте, за неравнопоставеността на децата, а именно, че има деца, които не знаят кое е влак и не могат да направят разлика между трамвай и влак, защото не са се качвали на него. Именно тук трябва да подчертаем социалната неравнопоставеност и по-лошите резултати на тези деца, както бях отбелязала и предварително в доклада. За да можем да намалим това влияние, да можем да развиваме напред децата и нашата образователна система, разработихме няколко стратегии, които би следвало и сега заедно да изпълним. Например Стратегията за информационно-комуникационните технологии, а именно възможността на повече деца да имат достъп до интернет, до средата в която се работи реално в момента и в която ще се провежда и следващото изследване, защото знаем, че през 2015 г. ще бъде компютърно базирано. Втората, не по-малка важна стратегия, като ангажимент на цялото общество и на няколко министерства, това е Стратегията за борба с отпадналите преждевременно ученици. Това е един изключително важен и сериозен момент, в който участват семейството, училището и цялото общество. С не по-малка важност е и развитието и квалификацията на педагогическите кадри. Искам да кажа, че в последно време непрекъснато се обсъждат резултатите от PISA и започва една подготовка на младите хора в основното образование за насоченост към повече отворени въпроси. Тази тенденция, която се наблюдава в момента при изследванията в VІІ клас, искам да подчертая, че много повече ученици са се включили не само в задължителния модул по български език, а и в допълнителния модул, тоест нашите ученици започват да добиват самочувствие, че могат да прочетат нещо, да го анализират, да изложат теза, която е добра крачка и считам, че тази тенденция трябва да продължава. Втора такава крачка освен обучение на учениците към повече отворени въпроси, беше към повече анализ и мислене в резултат на по-добрите резултати през тази година. По българските език и литература са същите, но по математика са значително подобрени – знаете от външното оценяване за VІІ клас, скалата, която повдигнахме за тройка, не е 18, а вече е 20 точки. Тази положителна тенденция се запазва от 2004 г., когато е започнала от 14 точки и вече сме на 20. Това идва да повиши нашата критичност към стимулиране развитието на функционалната грамотност. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора дотук, но наистина, ако съдим от резултатите на различните международни проучвания, то равенството в образованието не е толкова проблем на самата образователна система, колкото на икономическото състояние на държавата. Пасивна жертва на бедността и социалното изключване ли е училището, или е важен брокер на социалната власт и на житейските траектории? Ами, ако е и двете! Училището има властта да предопределя житейски кариери и тази власт не зависи от това дали училището има алуминиева дограма, или има отношение в него към силните ученици. Зависи от това как обществото го е конструирало, а начините по които обществото прави това, са обект на изучаване и анализ, но не и у нас. Колко изследователска работа изобщо е насочена към училището и към методите, по които се учителства и преподава, и колко от резултатите на подобна работа се използват? Когато се говори за иновации трябва да се има предвид, че има и социални иновации и голяма част от тях са в образователната сфера. Струва си да ги интерпретираме по подобаващ начин. След училище повече от нас са на социалната си орбита и това е единственото и много отговорно. Как се регулира обаче този продукт на образователната система – социалната власт на институцията да участва в изграждането на идентичността на хората? Разговорът за различните проявления на тази стигма, чиито сериозен агент е училището, е на ниво шепот и вик. Децата се местят от училище в училище, наказват се, поучават се, обществено се възпитават в пълна потайност на процесите като: защити на правата на индивида, психично здраве, психологично развитие. В случая парадигмата на интегриращото образование е в пелени, а тази на обикновеното неинтегриращо такова – по дефиницията се подразбира, продължава да доминира. Колко родители избират да не се противопоставят на училищната система от страх да не пострадат оценките на детето? Или пък колко учители се отказват да защитят разбиранията си от страх или от административен произвол? Накратко, икономическото състояние на държавата е сложен социален процес. Нека да се смирим тогава пред сложността на образованието и да престанем да очакваме, че ще го оправим с поредния завършен и контролиран проект, който сме измислили, а да си поставим за цел, когато имаме анализ, като резултатите от PISA и те са дали възможност за предоставяне на следващи стъпки, просто да ги приложим, за да можем да оберем по-добре плодовете от резултатите и поведението на следващите поколения. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моето питане е свързано със средното образование. Повод за него е обстоятелството, че при приемането на държавния бюджет за 2014 г. и в други Ваши публични изказвания заявихте, цитирам: „За първи път се предвижда да бъде въведена диференциация на финансирането на прогимназиалния етап на обучението – V-VІІ клас, в зависимост от приноса на училището за развитието на учениците. Така наречената „добавена стойност”, отчитаща резултати на входа и на изхода на един етап на образование, ще позволи на училищата и на учителите, показали най-голям ръст на образователните резултати, да получат повече средства”. Изчаках търпеливо до края на месец април – до навечерието на националното външно оценяване, с надеждата, че времето ще бъде достатъчно на министерството да изработи концепция по въпроса. Поставих този въпрос междувременно и на вниманието на заместник-министър Атанаска Тенева на изнесеното заседание на постоянната Комисия по образованието и науката в Разград. Изпълнена съм с надежда, че днес ще дадете отговори, от които да проличи експертност и познаване на системата. Ще си позволя да споделя с Вас от тази трибуна мислите, които ме държат будна. Може би тези мисли ще Ви насочат и към един по-конкретен отговор. На първо място, уважаема госпожо министър, е въпросът какво разбирате под „принос”. За какъв период от време – за тази учебна година или за трите учебни години – от ІV до VІІ клас? Какво е разбирането Ви за развитие на учениците? Как ще го измерим? Само образователни постижения ли следва да включва то? Казвате, че чрез сравнителен анализ след ІV и VІІ клас ще определите как работят учителите през дадения период на обучение. По учебните предмети, по които не се провежда национално външно оценяване, как ще определите работата на учителите? Отчитат ли се индивидуалните възможности и личностните качества на различните деца, а оттам и професионалните усилия, необходими за постигане на по-добро качество на образователния продукт като цяло? Впрочем, като говорите за приноса на училището за развитие на учениците от прогимназиалния етап на обучение, не визирате ли качеството на училищното образование в този етап? Защото на друго място казвате: „Така ще стане възможно и училища с по-малко деца при добро качество на обучението да получат шанс за по-добро финансиране”. След всички тези съображения в качеството си на народен представител моля да ми отговорите на следното питане: по каква методика ще бъде отчитан приносът на училището за развитието на учениците? Какъв е размерът на средствата за диференцирано финансиране на прогимназиалния етап на основната образователна степен? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Маринова! В рамките на Програмата за техническа помощ на Световната банка съвместно с Министерството на образованието и науката се осъществява Проектът за добавената стойност. В резултат на осъществените дейности по проекта през миналата учебна година са разработени статистически модели за оценка на добавената стойност, като са използвани резултатите от националните външни оценявания, осъществена е апробация на тези модели и е изготвен доклад с резултатите и изводите. Идеята е след прецизиране и избор на конкретен модел той да може да се използва като елемент при оценяването на качеството на образованието, което предоставя конкретното училище. Моделът, разработен и приложен през миналата учебна година, така нареченият „модел на добавената стойност” показва приноса на даденото училище за резултатите на едни и същи ученици в две различни времеви точки, както Вие казахте, а именно в края на ІV клас 2009 г. и в края на VІІ клас 2012 г. по български език и литература и по математика, коригиран с набор от показатели за социално-икономическия статус на всеки ученик. В този смисъл, моделът за добавената стойност се свързва преди всичко с усъвършенстване на придобитите компетентности. Като характеристика, описваща социално-икономическия статус на учениците, е използван езикът, който се говори в дома, като тази характеристика е обогатена с вид на училището, вид на населеното място, отдалеченост. Допълнително е изготвена анкетна карта по подобие на анкетните карти, използвани при международните изследвания, която да събира други контекстуални характеристики на социално-икономическия статус и на средата, например професия, образование, статус на пазара на труда на родителите, на настойниците и на други. Впоследствие, след първоначален анализ на събраната информация беше предложено опростяване на модела, без да се използва анкетната карта. През настоящата учебна година проектът продължава с осъществяване на допълнителни анализи с цел да се установи какво е количеството на липсващите данни, достатъчно голям ли е процентът на учениците, които могат да се включат в оценката на добавената стойност за всяко училище, за да се гарантира валидна оценка на нивото на училището за събираните вече данни. В тази следваща фаза се предвижда контролно повтаряне на модела със следващ випуск и разработване на правило за моделиране на добавената стойност при наличието на ученици, които сменят училището си или напускат системата. По отношение на размера на средствата, предвидени за допълнително финансиране на приноса на училището за повишаване на резултатите на учениците, бих искала да Ви информирам, че със Закона за държавния бюджет на България знаете, че бяха разчетени 100 млн. лв. за структурни мерки и програми за развитие на образованието. В рамките на тези средства и в зависимост от броя на училищата, които отговарят на разработените критерии, могат да бъдат предоставени до 10 млн. лв. Благодаря Ви.

Госпожо Клисарова, няма публичност по този проект, няма никаква яснота. Професионалната общност въобще не е в течение на това, което става, а Вие казахте, че още в бюджета за 2014 г. са разчетени такива средства. Очевидно прословутите 100 млн. лв. се раздават хей така – съвсем непрозрачно. Знаете ли защо зададох този въпрос? Защото и към днешна дата липсва изградена цялостна система за управление на качеството на образованието чрез показатели, които отчитат състоянието на входа, процесите как функционира системата и изходните резултати. Липсва също така и единна система за контрол и оценка на качеството на образованието, изработени критерии, инструментариум, процедури както на ниво образователна система, така и на ниво отделна образователна институция, което да осигури съпоставимост на резултатите. Не са създадени механизми за прозрачност и публичност на резултатите от инспектирането и оттам – на самата оценка на системата. В този смисъл, моите уточняващи въпроси към Вас са следните. След като говорите за проект, за следваща фаза на този проект, за валидна оценка и така нататък и че могат да се заделят, тоест не е сигурно, че ще се заделят 10 милиона, питам: имат ли роля регионалните инспекторати по образование, тоест териториалните звена на Министерство на образованието и науката в тази връзка? Ако да – каква – при отчитане приноса на всяко училище за развитието на учениците и при определяне на размера на средствата за диференцирано финансиране на прогимназиалния етап на основната образователна степен по училища? И още, госпожо министър, много бих искала да знам какво е Вашето определение за „успяващо училище”? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Маринова, относно това има ли публичност разработването на този проект искам да Ви кажа, че точно защото не е изкристализирало и не са подготвени предложенията за критерии, които да бъдат включени, правят се още тези проби, ако мога да кажа, защото няма как да бъде въведено ето така, след подготвянето на предложението за модел за начин на оценяване на качеството, ще бъдат публично оповестени както на страницата на министерството, така и първо на Комисията по образование и наука. Много сериозен е въпросът за управление на качеството в средното образование и за съжаление този въпрос не е решен от много години. Знаете, че се разработва и има проект за така нареченото инспектиране. Инспектиране трябва да има, но трябва да има стандарт за него. И мисля, че тук сме абсолютно единодушни. Ако има стандарт за инспектиране, то тогава ще имаме и такива критерии, които са ни необходими, за да оценим качеството в даден регион или в дадено училище. И затова могат да помогнат изключително много регионалните инспекторати, ако има този стандарт и това инспектиране, дали от даден човек или човек, който вече работи в Инспектората да бъде свързано. Затова Ви казвам, че качеството е много необходимо заедно да обединим усилия и да гарантираме това качество, защото сме длъжни на нашите ученици и на нашето общество. От една страна, независимо в кой район и къде се намира ученикът, той трябва да има достъп до това образование и то до качествено образование, за да може да се реализира най-вече в живота, да го научим на това. И от друга страна трябва да мотивираме и тези учители, които работят в по-трудни региони, техният труд не е по-малък. Напротив, понякога те полагат неимоверни усилия, за да могат да достигнат до качество, което е необходимо за децата. И в тази връзка мисля, че ще работим заедно с Комисията по образование да можем да направим такива стандарти да не се базираме само на брой ученици на делегирания бюджет, а да се базираме и на качеството, което осъществява даденото училище, даденият учител, за да имаме и диференцирано заплащане, което да мотивира и училищата, и учителите. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаема госпожо министър, всъщност отговорът е не, нали? Няма изработена методика за диференцираното финансиране за приноса на училището в развитието на учениците. И всъщност, струва ми се, че имаме отговор защо няма такава методика, защо качеството продължава да бъде неразрешим проблем. Междувременно ние от ГЕРБ в продължение на много години, съвместно с професионалната общност, съвместно с родителски организации, обществени организации работим по Закона за предучилищното и училищно образование. И точно в проекта на закон, който отлежава тук вече една година, ние имаме конкретна и ясна разработка за инспектирането, което до голяма степен ще реши този проблем. Напомням Ви още веднъж това, защото тук е разковничето, заради което и получихме поредното предупреждение от Брюксел. Чудесно е, че с този проект искате увеличение на стандарта за прогимназиален етап, но моят въпрос е ще насочим ли мисълта си към началните училища? Ще помислим ли за детските градини? Ще помислим ли за гимназиите и за приноса, който те имат в развитието на учениците? Междупрочем, крещяща е необходимостта от увеличение на единния разходен стандарт и заради централизираното определяне на компонентата за условно постоянни разходи в делегираните бюджети. Има още нещо, което ме притеснява, госпожо министър. Това е, че намирате, че това е начин да се усъвършенства разпределението на бюджетните средства. Ще си позволя от тази трибуна да кажа, че по начина, по който протекоха националните външни оценявания на много места това би било по-скоро разхищение на бюджетни средства. И за да завърша, с общи усилия – да, но нека да спрем само да говорим за приоритети, за приемственост. Това е една безкрайна говорилня, защото в момента системата е в ступор, реформите са спрели, Европейската комисия предупреждава, а на сайта на министерството – обществен форум, тепърва да се обединяваме около положения, които обществото отдавна е приело и се е произнесло след две, дори бих казала тригодишни продължителни обсъждания. Затова мисля, че щеше да е смешно, ако не е жалко. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, с Вас този разговор го имаме вече няколко месеца – на блиц контрол, на парламентарен контрол, в кулоарите, навсякъде. И той е за нуждата и изработването на стратегически документ за българската култура, която става все по-силна, заради необходимата подредба в сектора – ключово необходима, абсолютно задължителна, защото всички сектори, без изключение, имат стратегически документи. Затова са измислени стратегическите документи, за да могат да очертаят визията за 10- или 20-годишен период напред. Тогава си струва не просто да планираш, а наистина да правиш най-добрите инвестиции, така че този сектор, в случая секторът на културата, да се превърне във водещ за икономиката ни. Убедена съм, че това е напълно възможно. Опити за национален документ за култура са правени през годините, дори на стратегия е правено през 1988 г., изключително задълбочен и подробен документ, за съжаление обаче никога неприлаган в българската практика. Тук ще трябва да кажем, че планирането на партията за този период беше планирането на секторите, но ние вече 25 години живеем по друг начин и ми се струва, че всеки сектор следва да определя своето поведение и да изработва своите стратегически документи адекватно и с визия за период напред. Факт е, че през последните 20 години редица организации и представители на Министерство на културата са правили опити да се изготви национална стратегия. По тази причина с изработването на сегашната, по която тече дебат и която се обсъжда, се включва и президентската институция. Колкото повече институции са въвлечени в осъществяването на културната политика, толкова повече се увеличават и гаранциите за прилагането й. И тук бих искала да кажа и нещо друго – важно е за разработването на тази стратегия да се разработят и шестте регионални стратегии в шестте стратегически района за планиране. Уважаеми господин министър, аз зная, че този въпрос съм го задала преди около три месеца. Зная, че от тогава насам текат и срещи, и дебати по отношение на изработването на този стратегически документ. За мен сега ще бъде много важно накрая наистина от последния етап, разбира се и с усещането, че съм допринесла за това да бъде стимулирано Министерство на културата, да ми кажете какво се случва с изработването на стратегическия документ, обединиха ли се художествените и творческите организации, постигнахте ли консенсус и ще има ли българската култура стратегическия документ за развитието на сектора? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа! Уважаема госпожо Соколова, бързам да успокоя това вълнение, което чувам – няма забавяне, няма блокиране. Ние с Вас, както споменахте, имахме достатъчно разговори по този въпрос. За да отговоря по-мащабно на този изключително ключов въпрос, може би трябва да се върна малко назад във времето. Иначе ако трябва да отговоря с две думи, последната ни съвместна работа с неправителствения сектор и с работната група е да завърши окончателно работата по стратегията в края на този месец. Това е последната ни уговорка. Предполагам, че и народни представители, и зрители биха имали интерес да върнем малко камерата назад – Вие споменахте някои от крайъгълните камъни на тази стратегия. Още през 2011 г. експертна група на Културното министерство представя за публично обсъждане Проект на Национална стратегия за развитие на културата. След възражение от гражданския сектор, начело с Обсерваторията стартира вторият етап – в началото на 2012 г., с подготовката на нов Проект за Национална стратегия „Културно наследство, културни и творчески индустрии и културен туризъм”. Там е включен широк кръг неправителствени организации, съюзи, гилдии, висши учебни заведения, културни институти. Има 27 сформирани експертни групи, както и наблюдаващ комитет с представители на нашето министерство и на гражданските организации. Тъй като съм убеден привърженик на приемствеността, в началото на моя мандат припознах и себе си като част от стратегията, а самата нея – като част от правителствената програма. Още в началото на миналата година проведох редица срещи с ръководството на наблюдаващия комитет, Обсерваторията, лично с госпожа Диана Андреева, на която благодаря. Постепенно този въпрос се пренесе и в Комисията по културата и медиите – лично на Вас и на другите Ви колеги бих искал да изкажа благодарност за критики и насърчения. Още веднъж благодаря. На тези срещи изрично бе декларирана позицията, че на стратегията трябва да бъде гледано като на стратегическа част от усилията на гражданския сектор. Протоколите от тези срещи са изпратени до всички участници, като при нас поне не сме получавали сериозни възражения по тях. Миналия месец проведох няколко финални срещи, преди да получим уверението на гражданския сектор, че ще е готова до края на месец юни. Наблюдаващият комитет изрази готовност да представи пред Комисията по културата и медиите в Народното събрание обобщения вариант на националната стратегия. Издал съм съответна заповед за довършителните действия. Планирани са от тук насетне редица публични дискусии, съвместно с гражданския сектор. Първата вече беше проведена на 29 май – на тема „Медии”. Следващата ще бъде за филмопроизводството. След като получим официално проекта на стратегията, следват три стъпки – вътрешноведомствено съгласуване в дирекциите на Министерството на културата, второ – публикуване на сайта на министерството за едномесечно обществено обсъждане, след отразяването на мненията и предложенията, които предполагам че може би ще постъпят, ще пристъпим към процедура по съгласуване и приемане от Министерския съвет, и последващо обсъждане в Народното събрание. Проектът за националната стратегия е изключително важна инициатива. Благодаря и на управляващи, и на опозиция – всички онези, с които споделяме тази гледна точка. Смятам, че въпреки известно забавяне в предишни периоди, това може да бъде наваксано и България да има своята национална стратегия. Благодаря Ви още веднъж.

Благодаря, госпожо председател. Благодаря за отговора, господин министър. Той беше очакван от мен, относително предизвестен. Знаете ли всъщност какво си мислех, докато Ви слушам? Че очаквам министърът на културата да е човек, който говори за стратегическите документи на сектора, но заедно с това е отдаден на мислите си за това как наистина да направи културата приоритет на една страна. Така или иначе в Програмата за развитието на кабинета Орешарски точно последните две страници са заети със сектор „Култура” и той е изведен като приоритет. Аз очаквам министърът на културата не да пресмята цифри и не да говори в детайли за това как ще администрира – не е нужно да е администратор. Достатъчно е да е прекрасен и вдъхновен творец, прекрасен и вдъхновен човек, който да спи, да сънува, да се събужда, да ляга с мисълта за това как да направи страната си по красива, по-успешна, с по-добро представяне в света и с повече световни шедьоври, идващи в страната му. Така си представям министъра на културата и много бих искала да видя това реализирано. По отношение на стратегическия документ, знам, че той ще бъде реализиран рано или късно, тъй като необходимостта от това я има, абсолютно задължително. Вие знаете, че европейско финансиране дори не може да бъде изискано, ако ние нямаме стратегически документ, който да разписва дейностите до края на периода. Не мога обаче да не отбележа с голямо съжаление, че сектор „Култура” няма Оперативна програма „Култура”. Това означава, че Вие сте обрекли за следващия период на развитие страната ни – до 2020 г., без възможности за европейско финансиране. Много би ми се искало това да може да се промени. Не знам обаче как ще стане. Един от проблемите в сферата на културата е липсата на устойчиво финансиране както за секторите, така и за подсекторите. А когато липсва ясна визия за какво се изразходват средствата, какво искаме да постигнем утре с един финансов ресурс, нали знаете, че когато се отпускат пари за следваща година, преди това се гледа как са харчени предишната година средствата?! Какво очакваме да могат да прочетат нашите европейски партньори, нашите европейски донори, при положение че ние не сме успели да защитим нито един лев европейски пари?! Господин министър, много Ви моля, станете министър и влезте в ролята на министър, който более за българската култура, който се гордее с нея и който я представя по такъв начин, че да можем да се гордеем и ние. Благодаря. (Ръкопляскания от народния представител Семир Абу Мелих.)

Госпожо председател, дами и господа! Повдигнахте много теми, една част от тях – изключително добре формулирани и пожелателни за това как да се развива от тук насетне българската култура. След една година лично за себе си мога да кажа, че скромността да съм направил максималното за контекста, в който се е развивал този мандат, ме прави относително спокоен. Разбира се, човек винаги може да иска много повече от това, което е в неговите теоретични възможности, но практиката винаги се различава от теорията. Отново искам да повторя, че европейско финансиране в областта на културата и европейски проекти нямаме застрашени. Тези твърдения са неточни и се базират на много стара информация. Нито един от съществуващите проекти в момента не е реално заплашен, още по-малко бива спиран от Министерството на културата. Колкото до финансирането, тук сте напълно права. Говорили сме го няколко пъти и с Вас. То, разбира се, е недостатъчно. Бюджетът, с който нашето министерство разполагаше, беше крайно недостатъчен. Не успяхме да защитим, аз лично не можах да се преборя с Финансовото министерство да защитя по-голяма сума. Това засяга от сценичните изкуства до недвижимото културно наследство – това е и част от следващия въпрос. Буквално миналата седмица съм имал разговори с Министерството на финансите. Много би ми се искало, ако мога да завърша с малко пό визионерски текст, в България културата да стане задължителна част от националното съгласие. Тогава мисля, че всяко следващо правителство може да бъде по някакъв начин задължено да осигурява този сектор. Иначе всеки, независимо кой е на моя пост, ще бъде принуден да се бори сам срещу една държава, която няма винаги разбиране или най-често няма разбиране за българската култура. Благодаря Ви за повдигнатите въпроси.

Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър! България е на трето място, след Гърция и Италия, по брой археологически обекти в Европа. Поради това е изключително важно държавата да заделя достатъчно финансов ресурс, необходим за качествени археологически проучвания. Сезонът за археологическите разкопки наближава, но досега няма преведени средства от Министерството на културата за археологически проучвания. Това може да забави работата на екипите и по този начин да бъде съкратен работният срок. Като се отчете фактът, че обикновено проучванията започват през месеците април-май, ще бъдат ли получени средствата от експедициите навреме? В противен случай забавянето им ще задълбочи проблемите в тази дейност. Важно е експедициите да имат пълноценен сезон и да уплътнят времето си. В тази връзка отправяме питане към Вас, господин министър: колко средства ще се осигурят през 2014 г. за редовни археологически проучвания, тъй като досега нищо няма, и ще бъдат ли достатъчни за продължаване на проучванията на старите столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, както и други ключови обекти? Какъв ще е санитарният минимум, за да се обезпечат екипите? Благодаря Ви.

Госпожо председател, дами и господа, уважаеми госпожи Караминова, Ангелова и Коцева! Ще направя малко по-дълго изложение, за което моля за разбиране. Първо, напълно съм съгласен, че държавата трябва да осигури достатъчно необходим ресурс и съм абсолютно убеден, че ресурсът, който отпуска българската държава в последните години, е недостатъчен. През 2013 г. за тази дейност към бюджета на Министерството на културата са отпуснати 500 хил. лв. Отделно по преценка на министъра на финансите, чрез бюджетите на общините и без да бъде спазена видимо процедурата през Министерството на културата, са отпуснати допълнително 805 хил. лв. за проекта „Виа Понтика” и 150 хил. лв. за обекта „Перперикон”, след като заявените искания са били за 3 млн. 150 хил. лв. условно за над 70 обекта. Много е хубаво, че част от тези обекти са били финансирани извънредно. Същевременно аз съм получил доста оплаквания за напрежение между професионалните колективи и смятам, че тази практика може би е правилна за някои обекти, но по принцип поставя кандидатите в неравнопоставено положение. Съгласно чл. 148 от Закона за културното наследство средствата за теренни археологически проучвания се осигуряват целево от централния бюджет през бюджета на Министерството на културата. Като имахме предвид мащаба на археологическите проучвания и нуждата от финансов ресурс за осигуряване на тази дейност, в свое предложение към бюджета за 2014 г. Министерството на културата посочи необходимата сума от 3 млн. 150 хил. лв. В това предложение като изключително съществен е поставен въпросът с проучването и опазването и на старите български столици. Същевременно е отбелязано, че следва да бъде обсъдена и изготвена цялостна концепция за бъдещото опазване на тези столици, която да включва не само теренните археологически проучвания, но и консервация, реставрация и експониране на обектите, като за тези дейности трябва ежегодно да бъде отпускано целево финансиране. За предстоящия археологически сезон в Министерството на културата са подадени вече около 100 заявления. От колегите от Министерството на финансите получихме писмо, с което ни уведомяват, че към днешна дата са предвидени 500 хил. лв. в централния бюджет, които са били отпуснати, твърдят те, и миналата година. Както Ви казах в началото, смятам, че тези средства са недостатъчни, да не кажа, твърде недостатъчни, но аз нямам какво друго да правя, освен протестирайки, да се съобразя с възможностите на държавния бюджет. Голяма част от средствата за тези разкопки са за старите български столици и представителни обекти от праисторията, Античността и Средновековието. На другата част от Вашия въпрос, министерството в мое лице назначи комисия с представители на нашето министерство, на Националния институт за недвижимо и културно наследство, НАИМ при БАН, регионалните исторически музеи, университети и Асоциацията на българските археолози, която да разгледа постъпилите заявки и предложи окончателния списък за финансиране. Тоест, в ход е вече тази процедура. Комисията ще работи съобразно съответните си правила, като вземе под внимание и рисковете за номинираните обекти. В предвидените средства за теренни археологически проучвания, съгласно Закона за културното наследство и Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания, се предвиждат и средства за теренна консервация. Както, мисля, стана ясно от описаните обстоятелства, съгласно чл. 148, ал. 4 от Закона за културното наследство нашето министерство своевременно е извършило подготвителната аналитична и организационна работа във връзка с осигуряване на финансирането на редовните теренни археологически проучвания, теренна консервация на недвижими културни ценности до 2014 г. Много се надявам опасенията, които Вие изразявате, да не се сбъднат, но, за жалост, това е поредната година, в която държавата не отделя достатъчно средства за археологията. Тук, както знаете и от Комисията по културата, сме на едно мнение. Последното писмо, с което изисках от Министерството на финансите да се отпусне допълнително финансиране, ми беше върнато с негативно становище преди няколко дни. Съжалявам за това, но мисля, че сезонът, за който Вие говорите, в момента не е заплашен по две причини. Първо, и миналата година тези средства се отпуснаха почти три седмици по-късно. В момента е в ход работата на комисията. Мога допълнително да говоря с председателя й да ускори максимално нейната работа. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председателстваща. Уважаеми колеги! Господин министър, изключително обран сте емоционално. Даже се чудя – моите уточняващи въпроси явно няма да получат отговор, но въпреки всичко ние поне ще заявим загриженост и за сезона, и защото отново Вие ни казвате, че нямаме нито правила, нито принципи, нито критерии, по които ще бъде разпределена тази сума, която явно е недостатъчна. Няма да спрем да повтаряме, че е изключително важно да се извърши качествена и навременна полева консервация и реставрация след извършване на разкопките, тъй като съхраняването на обектите зависи изключително много от това нещо. Никъде не чухме има ли мониторинг от Министерството на културата на вече разкопани преди години обекти, в какво състояние са те, как ще гарантирате тяхното опазване, има ли приоритетни обекти, а също и обекти в риск и как разглеждате всеки един обект индивидуално при определяне на средствата? Това нещо не го чух. Надявам се с тези няколко уточняващи въпроса да ни дадете яснота. Благодаря.

Госпожо Коцева, не знам какво се очаква от мен – да плача и да ридая ли?

Да се борите най-вече!

Аз се боря. (Реплика от ГЕРБ.) Всякак може, да, разбира се. Плачът и скърцането със зъби са за всички. За тези, които четат Библията, нали знаете? Съвсем накратко да отговоря на Вашия въпрос следното. Комисията, която ще се занимава с оценяването на предложените над 100 заявки, е от цвета, от букета, да кажем, на българската научна мисъл и практика. Ако не вярваме на тях, на кого друг да вярваме?! Това е класическа комисия, която е била използвана през годините. По-голямата част от тях са били и част от всякакви национални комисии. Тя се оглавява от директора на Националния исторически музей, който не може, дето се казва, даже и политически да бъде обвинен в симпатия към този кабинет или към министъра на културата, макар аз с него да работя чудесно. Не бих искал да разглеждам това по този начин. Правила са онези правила, които самата гилдия оглежда, точкува, разглежда и оценява. Пак повтарям, не виждам никакви основания да смятам, че археологическият сезон, който и без това практически няма как да стартира заради това допълнително време, по някакъв начин е заплашен. Напротив, той тази година ще започне по-рано даже от миналата година. Няма основание. Аз съм говорил с достатъчно представители на гилдията, които очакват с нетърпение това финансиране. Надявам се максимално скоро да го получат.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Зададохме Ви този уточняващ въпрос, тъй като при приемането на Закона за бюджета на Република България нямаше предвидени средства за консервация и реставрация на вече проучени и експонирани обекти, а това е изключително важна дейност. След като не успяхте да убедите министъра на финансите колко важно е да се отделят средства, за да се поддържат археологическите обекти в добро състояние, а и не приехте нашите предложения за осигуряване на такива средства с Бюджет 2014, по-добре е да не бъдат разкопавани, та да се оставят тези археологически обекти на произвола на съдбата, на природните условия и иманярски набези. Що се отнася до средствата, предвидени в бюджета за археологически проучвания, недоумяваме защо се бавят и не се разпределят. Ако Министерството на културата следи за спазването на изискванията за теренна консервация по чл. 153, ал. 1, т. 4, няма да се стига до унищожаването на археологически обекти, а други да са в лошо състояние. След като бъдат разкопани, те имат нужда от грижа, за да бъдат оставени в добро състояние за хората и бъдещите поколения. Благодаря.