МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ4417 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Изложените мотиви за вота на недоверие са пределно общи и по-скоро засягат цялостната политика на правителството, като се атакуват различни секторни политики и се търсят някакви негативни квазифискални ефекти върху устойчивостта на публичните финанси. Може би това е умишлено избрана форма за прикрито обсъждане на цялостната политика на правителството. Ако това е така, би трябвало да се преформулира вотът, за да могат да се обсъдят всички теми, които са повдигнати в него.
Не споделям мотивите за вота. Те представляват една доста еклектична компилация от проблеми от миналото и виртуално бъдещо развитие. През изтеклата година реализирахме значителна промяна във философията на фискалната политика чрез съобразяване на целите с икономическото развитие и категорично преустановяване на натиска над бизнеса.
През 2013 г. се постигна дефицит от 1,9% на касова основа и 1,5% на начислена основа поради разплащане на средства от Европейския съюз до края на годината и намаляване на просрочени задължения на министерствата.
С Бюджет 2014 г. се постави началото на цялостна промяна в отношението към публичния ресурс посредством ориентиране на фискалната политика към растежа и се акцентира върху развитието на регионите и социалната отговорност. Бюджет 2014 създаде предпоставки за ускоряване на икономическия растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта, намаляване на регионалните различия, осигуряване на нужната социална закрила на уязвимите слоеве на обществото и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В изказването си ще си позволя да адресирам някои от основните тези, заложени в мотивите по вота. Ще се постарая да не навлизам в ресорите на моите колеги. Благодаря им, че са тук и смятам, че те достойно ще защитят политиката в техните ресори.
Първата теза засяга надценените приходи по бюджета и апокалиптичните прогнози за близо 1 милиард неизпълнение на данъчните приходи за тази година, както и непремерените приказки за равнището, състоянието и динамиката на държавния дълг. Можем само да припомним, че фискалният резерв в края на управлението на ГЕРБ през месец февруари 2013 г. беше 3,9 млрд. лв., а към края на месец април 2014 г. е вече 6 млрд. лв. Всички разбрахме последната година, когато излезе истината за управлението на ГЕРБ, че като цяло то ни струваше 8 милиарда – по 2 милиарда годишно.
Нарастването на дефицита спрямо месец април 2013 г. е в размер на 578 млн. лв. и почти изцяло се дължи на по-високите разходи по европейските фондове в размер на 514 млн. лв., тоест това е увеличението на разходите, които нарастват от 715 милиона миналата година на милиард двеста двадесет и девет милиона тази година. Нарастването на капиталовите разходи е 360 млн. лв.
Тази година се очертава по-плавен профил на капиталовите разходи и разходите по еврофондовете. Обикновено разплащанията по европейските фондове се спираха в края на месец октомври и се възстановяваха след средата на месец февруари. През 2013 г. се плащаше до последния работен ден на годината, като процесът продължи и от самото начало на следващата година. Дължимите европейски средства се плащат навреме и стигат до бизнеса и хората.
Приходите по европейските средства вървят с нормални темпове с изключение на Оперативна програма „Околна среда”, които очакваме да бъдат възстановени до края на месец юни. До момента с бюджетни средства са префинансирани над 1 милиард разходи по „Околна среда”. При възстановяване на плащанията тези средства ще се върнат в бюджета.
Въпреки обвиненията и произволното говорене, разходите по националния бюджет нарастват с едва 2,4% спрямо отчетените за същия период на 2013 г., което се дължи основно на базов ефект от увеличаването на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравноосигурителни плащания през първите месеци на 2014 г., свързани с разплащане на задължения от предходната година.
Безразборно говорене се наблюдава и по отношение на дълга, а България е и ще остане поне до 2017 г. с втория най-нисък дълг като дял от брутния вътрешен продукт в Европейския съюз след Естония, която обаче, за разлика от нас, стартира своя преход на чисто.
Трябва да припомним, че за периода юни-декември 2013 г. държавният дълг е нараснал само с 550 млн. лв. Повтарям, не 5 милиарда – 550 млн. лв., за сравнение за периода февруари-май 2013 г., когато нарасна с 1 млрд. 450 млн. лв., или близо три пъти повече. За първите пет месеца на 2014 г. държавният дълг е нараснал с 800 млн. лв., тоест не 8 милиарда, не 10 милиарда – 800 млн. лв., като те падежират в рамките на 2014 г. и няма да доведат до увеличение на дълга на годишна база.
За разлика от последните седмици на месец февруари миналата година – 2013 г., не се налагат извънредни емисии, които да доведат до сътресение на финансовите пазари. Напротив, от началото на годината се наблюдава непрекъснато намаление на доходността по емисиите на вътрешен дълг. Доходността по 7-годишните емисии намалява от 2,97 на 2,26%, а по 10,5 годишните ДЦК, които са и критерият от Маастрихт – от 3,74% на 3,16%.
Нека да преминем към анализ на числата, свързани с поведението и постиженията на приходните администрации. Трябва да отбележим, че през 2013 г. в номинално изражение брутният вътрешен продукт беше абсолютно същият като този през 2012 г. Събираемостта на данъчните осигурителни приходи се увеличи през 2013 г., като за цялата година са събрани 28,6% от брутния вътрешен продукт при 27,6% през 2012 г. Между другото през целия период 2010-2012 г. данъчните приходи като процент от брутния вътрешен продукт гравитираха около тези 27%, тоест постигнато е увеличение на събираемостта с 1% – един процентен пункт, което представлява около 800 млн. лв. Ето Ви ги половината от тези милиард и половина, за които питате, които са реализирани за половин година.
Анализът показва, че приходите през второто полугодие на 2013 г. са с около 600 млн. лв. повече от същия период на 2012 г., докато през първото полугодие бяха събрани със 121 млн. лв. по-малко. Нещо повече, твърдим че сега е минала данъчната кампания и едва ли не трябваше повече от 60% от приходите да са събрани през тази година. Това не е така, тъй като през второто полугодие на 2013 г. са събрани с 930 млн. лв. повече в сравнение с първото полугодие на 2013 г., от които Агенция „Митници” е събрала с 630 млн. лв. повече. По отношение на работата на Националната агенция по приходите може да се каже, че през второто полугодие е възстановен данък върху добавената стойност 520 млн. лв. повече отколкото през първото, тоест резултатите сами говорят за себе си що се касае края на 2013 г.
Може би тук си струва да обърнем внимание на въдворяването на реда по отношение на данък добавена стойност и като цяло комуникацията между приходните администрации и бизнеса. Погрешният подход, възприет от предходното управление, за задържане на данък добавена стойност, доведе до следните негативни последици – задържане на оборотни средства на бизнеса, когато са му най-необходими, като бизнесът не може нормално да си планира дейността и кредитира бюджета; плащане на лихви за забава от държавния бюджет за невъзстановен в срок данък добавена стойност, които достигаха до 42 млн. лв. годишно; изкривяване на реалното изпълнение на приходната част на бюджета както за текущата фискална година, така и за следващата; политиката на безплатно финансиране на публичния сектор чрез просрочване на задължения към бизнеса, извън тези по ДДС, се наложи през 2009 г., когато само за половин година – от юни до декември, тези просрочени задължения достигнаха 800 млн. лв.
През последното тримесечие на 2009 г. бе отбелязан и най-големият срив в икономиката, като реалният брутен вътрешен продукт намаля със 7,6%. Максималната стойност на просрочените задължения беше реализирана през третото тримесечие на 2010 г., когато те достигнаха 830 млн. лв. Просрочените задължения към бизнеса нарушават нормалното протичане на паричните потоци и са една от причините за нарастване на междуфирмената задлъжнялост. Докато много други страни от Европейския съюз отбелязаха високи темпове на растеж и възстановяване от кризата през 2010 г., при нас поради нередовните плащания и влошената бизнес среда, такъв растеж не се наблюдаваше.
Правителството прекрати вредната практика да се задържа финансов ресурс на бизнеса, за да се показва по-добро изпълнение на бюджетните приходи и се разплати в срок. Видно от анализа през месец декември 2013 г. възстановеният данък добавена стойност е 542 млн. лв., което е с 303 млн. лв. повече в сравнение с месец декември 2012 г., като са постигнати нивата на възстановяване на данък от 2008 г. За съпоставка – за месец декември през предходните години са възстановявани значително по-ниски суми, като през месец декември 2009 г. е възстановен ДДС за скромните 136 млн. лв.
Можем да разгледаме и статистиката за общото салдо за възстановяване на ДДС, невъзстановен в срок плюс текущо дължим за месеца. Към началото на 2010 г. поради задържането на ДДС за бизнеса общото салдо надхвърля 1 млрд. лв. – милиард и тридесет и девет милиона лева, от които 704 млн. лв. са невъзстановени в срок.
Сходна е картината и към началото на 2011 г. Към началото на 2014 г. обаче общото салдо е 742 млн. лв., от които само 236 милиона са невъзстановени в срок и то продължава да спада през първите месеци на настоящата година. Това е много важно и от гледна точка на тезата, че приходите през първото полугодие ще са по-високи, отколкото през първото. Към месец май това салдо, което се дължи на бизнеса, е 558 млн. лв., от които само 189 млн. лв. са невъзстановени в срок поради ревизии и проверки, тоест вижда се как се тръгва от над 1 милиард през 2010 г. и вече е наполовината на тази стойност, като невъзстановеното в срок достига до най-ниските си нива, наблюдавани преди кризата.
Нещо повече, към началото на месец юни невъзстановеното в срок ДДС на бизнеса допълнително намалява до 160 млн. лв., което не се е случвало от 2007 г. досега.
Можем да разгледаме и показателя – процент на възстановено ДДС през месеца към общото салдо за възстановяване. След средата на 2013 г. той се установява на нива от около 72%, докато преди това е спадало до нива от 30%, тоест само 30% от ДДС-то, което е подлежало на възстановяване, се е възстановявало на бизнеса в срок. Непрекъснатото намаляване на ДДС за възстановяване и увеличаването на внесеното ДДС през всеки следващ месец от началото на годината показва непрекъснато увеличаване на приходите по ДДС, като пълният потенциал ще се реализира след началото на юли, когато ще се усети ефектът с обратното начисляване на данък добавена стойност.
При обсъждането на ратификацията на дълга в залата възникнаха въпроси дали има предварителни данни за май – с уговорката, че те са предварителни, ще си позволя да ги представя на Вашето внимание. Данъчните приходи през май се ускориха значително; данъчните приходи без осигуровките за първите пет месеца на годината са с 5,5% по-високи от същия период на миналата година. За съпоставка – за първите четири месеца на годината бяха по-високи само с 0,7%. Това са по данни на Националната агенция по приходите.
Събраните данъчни приходи през май са в размер на 742 млн. лв. Ако това темпо продължи до края на годината и през следващите седем месеца се събират поне по толкова – по 740 млн. лв., планът за данъчните приходи ще бъде преизпълнен с 200 млн. лв. Приходите от ДДС през май са 395 млн. лв. За съпоставка – през май 2013 г. са били около 350 млн. лв. Ако този темп се запази и през следващите седем месеца планът за ДДС също ще бъде изпълнен.
Аргументите в подкрепа на тази теза далеч надхвърлят простата екстраполация. Както беше посочено разликата между ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване се увеличава, като ДДС за възстановяване е на рекордно ниски нива. Освен това през втората половина на годината ще даде резултат и обратното начисляване на данък добавена стойност, тъй като тогава са активните месеци за прибиране и реализиране на реколтата. Очакваното влияние върху салдото по ДДС е около 80 до 100 милиона месечно през активните месеци. Допълнителен аргумент за по-добрите приходи по данък добавена стойност през втората половина на годината, е голямото възстановяване на ДДС през същия период на 2013 г., което направихме, за да нормализираме системата.
Дирекция „Фискален контрол” активно заработи в края на март и резултатите вече са налице – заловени са над 100 празни тира, които иначе са декларирани като износ. До края на годината дейността ще се усъвършенства и тя ще дава все по-добри резултати. Това е много важно звено и по отношение на контрола за обратно начисляване на ДДС, което доказва синергията между тези две най-важни структурни промени.
Данъкът върху доходите за физически лица нараства със 183 млн. лв. през първите пет месеца на годината, което е с 25% повече от същия период на миналата година. Изпълнението спрямо плана за тези първи пет месеца е 39,1% при 37,1% година по-рано. През май приходите от този данък са 220 милиона и анализите показват, че планът за годината ще бъде изпълнен.
Корпоративният данък, събран през май, е 117 млн. лв., като се наблюдава непрекъснато увеличаване на внасяните авансови вноски. Ако през останалите месеци продължи да расте със същите темпове, планът за годината ще бъде изпълнен.
Трябва да се има предвид, че надвнесеният корпоративен данък през 2014 г. е много по-нисък от този през 2013 г. – с около 200 милиона, тоест през втората половина на годината ще бъдат върнат на бизнеса 200 милиона по-малко корпоративен данък, което ще се отрази благоприятно на бюджетните приходи и ще подкрепи изпълнението на плана.
Ако коригираме приходите към май 2013 г. с тези 200 милиона, изпълнението на плана към май 2013 г. се получава 42%, а сега, към края на май 2014 г., вече 49%. Развитието на икономическата ситуация също подкрепя очакванията за по-високи приходи от корпоративен данък през втората половина на годината, тъй като индикаторът за бизнес климат расте в шест последователни месеца и достига най-високите си нива от ноември 2008 г. Непрекъснато нараства и промишленото производство. През април растежът му е 5% на годишна база.
От началото на годината се наблюдава непрекъснато подобряване на събираемостта на социалните и здравните осигуровки. Социалните осигуровки за първите пет месеца на годината нарастват със 150 млн. лв. или 12,2%, като само през май са събрани 295 млн. лв. Изпълнението на плана за социални осигуровки към май 2014 г. е 40,7% при 37,4% година по-рано, като разликата е цели 3-проценти пункта. Очакванията са планът за годината да се преизпълни с 3,5%.
Като цяло анализът показва, че през май 2014 г. данъчните и осигурителните приходи се ускоряват и са налице всички предпоставки да се изпълни планът на Националната агенция за приходите за годината.
Агенция „Митници”. За първите пет месеца на 2014 г. Агенция „Митници“ се сблъска с предизвикателства, които не позволиха голямо нарастване на приходите. Наблюдава се спад на вноса от трети страни. По последни данни на Националния статистически институт за първите четири месеца на годината вносът от трети страни е спаднал с 440 млн. лв., което се отразява негативно на приходите от ДДС от внос. През март месец основен оператор в страната извърши планов ремонт, което наложи силно да бъдат намалени доставките на суров нефт. За първите пет месеца на 2014 г. приходите от ДДС от подобни продукти намаляват със 100 млн. лв. поради тази причина. Пълен ремонт се извършва веднъж на всеки четири години. За първите пет месеца на 2014 г. се отчита спад на цените в долари на суровините, които формират основната част на вноса от трети страни – суров нефт, алуминий, желязо, мед и олово. Курсът на лева спрямо долара за периода също бележи спад – 4%.
На фона на тази неблагоприятна за приходите икономическа обстановка, за периода януари – май 2014 г., приходите от ДДС относно стоките, без суров нефт и мазут, бележат ръст от 6%, което е с 55 млн. лв. повече от миналата година, което се дължи на подобрена събираемост.
За периода януари – май 2014 г. приходите от акцизи бележат ръст на годишна база за всички стокови групи. Събраният акциз за периода е с 49 милиона повече спрямо януари – май 2013 г.
Агенция „Митници”, разбира се, предприема и допълнителни мерки с цел подобряване на събираемостта, които касаят засилване на митническия контрол и надзор по отношение на елементите на облагане, засилване на сътрудничеството с правоохранителните и правоприлагащи органи, засилване на контрола по отношение незаконното превозване и пренасяне през външните граници на Европейския съюз и държавната граница на Република България на тютюневи изделия и така нататък.
Ефектът от мерките, които имат изразен фискален ефект, се очаква да се прояви основно през втората половина на годината, когато се очаква да се преодолява и проблемът с дефлацията, докато тези с нефискален ефект – засилени контролни действия в борбата с контрабандата, вече дават резултати.
Понеже постоянно възниква въпросът има ли някакви добри резултати в борбата с контрабандата, ще си позволя да ги представя на Вашето внимание. За първите пет месеца на 2014 г. са налице следните резултати. Задържани са 17,7 милиона къса цигари, което е с 48% или близо 6 милиона къса повече от същия период на 2013 г. Почти три пъти повече е задържаното количество спиртни напитки – 31 тона алкохол през 2014 г. спрямо 11 тона през същия период на 2013 г. Повече от 10 пъти се увеличава количеството на задържаните наркотични вещества, като при хероина увеличението е 9 пъти, при марихуаната – 10 пъти. Рекорден е и броят на случаите на задържане на наркотични вещества – 65 за първите пет месеца на 2014 г., при среден брой от 35 случая за периода 2009-2013 г. Задържаното количество е от 2,35 тона наркотични прекурсори, от които 1 тон наркотици и 1,35 тона прекурсори е 4,8 пъти повече от задържаното количество за цялата 2013 г. Задържани са 57 млн. т горива, което е с 1,2 тона повече от миналата година.
Независимо от добрите перспективи пред изпълнението на приходите текущо през годината бяха набелязани редица допълнителни мерки за подобряване на събираемостта по две основни направления: мерки за повишаване на бюджетните приходи чрез противодействие на митническите, данъчните, осигурителните измами и пресичане на контрабандните канали и незаконното разпространение на акцизни стоки, както и мерки за повишаване на събираемостта на бюджетните приходи чрез ефективно принудително събиране на публичните вземания. Предполагам, че в хода на дискусията ще стане въпрос за тези мерки в какво точно се състоят, така че към момента ще ги оставя на този етап от разглеждането и протичането на дискусията.
По тезата за арогантност без санкции разпределение на средствата от така наречената Програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, можем да кажем, че за разлика от прилаганите през 2009-2013 г. неясни и непрозрачни механизми за отпускане на допълнителни средства следва да се подчертае, че условията, редът и критериите за избора на проекти и програми и реда на разходване на средствата по публичната инвестиционна програма са определени както на база Закона за държавния бюджет, така и на база Постановление № 4 на Министерския съвет от 16 януари 2014 г. Можем да проведем и дискусията какво се случваше в предходните години и по какъв критерий бяха разпределяни тези средства, като резултатите по отношение на капиталовите разходи, допълнително одобрявани за общини, са красноречиви и те сочат, че 86% от тези капиталови разходи попадат в общини, които принадлежат към управляващата партия, тоест виждате, че подходът е сменен категорично и подобно разделение не е правено.
В изпълнение на Закона за бюджета бяха приети две постановления по отношение изпълнението на програмата и създаден междуведомствен съвет за оценяване, приоритизиране и подбор на проектните и програмни предложения. Регламентирани бяха 11 конкретни критерии, съгласно които междуведомственият съвет извърши оценката и класирането на проектите. Осигурена е и възможността общините целогодишно да подават проекти към областните управители, които да ги внасят за разглеждане в междуведомствения съвет. Общата сума, заявена в апликационните форми на общините, беше близо 2 млрд. лв. Бяха одобрени проекти за около 300 млн. лв. При разпределението на средствата междуведомственият съвет се е ръководел от разработени и одобрени от съвета насоки за определяне на проектните предложения на общините, на които да бъдат предоставени тези средства.
Показателите, които допълнително се оценяват, са групирани в няколко групи: финансови, социални, оценка на приоритетност, неотложност на приоритетното предложение.
Във финансовите показатели е отчетено влиянието на някои фактори – получено допълнително финансиране за капиталови разходи от централния бюджет, получена безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз, относителен дял на изравнителната субсидия спрямо сумата от нея и собствените приходи на общините. Тези допълнителни показатели са използвани именно с оглед осигуряване на изпълнението на основната цел, тоест намаляване на регионалните различия.
Прави се и недотам коректно сравнение в мотивите по отношение на разпределението на средствата за проекти конкретно за Северозападния и Южния централен район, че те увеличават регионалните различия. Това не е така, тъй като по отношение на Северозападния район се падат 52 лв. на жител и сумата, която се пада на населено място за населени места с население над 10 жители, е в размер на 69 хил. лв. За Южен централен район се падат малко по-малко – 51,25 лв. на жител, а разпределената сума на населеното място е доста по-ниска – 62 хил. 900 лв.
От изнесените данни е видно, че не се потвърждава внушението, което се прави с внесения вот на недоверие, че в публичната инвестиционна програма са очертани нови политически граници между регионите, тоест, че бедните са получили по-малко от богатите. Напротив, очертава се равномерно разпределение на инвестиционните разходи по всички изброени показатели – на квадратен километър територия, на един жител и на едно населено място.
По тезите за проблемите в отделните сектори, както казах, се предоставя възможността на моите колеги да изложат своите виждания. Но общото, което може да се каже, е, че тези сектори наистина бяха със значителни наследени проблеми по отношение на финансирането, най-вече по отношение на неговата ефективност, които се опитваме да разрешаваме.
Внушенията, че се създава някакъв апокалипсис в здравната система, че нарастват просрочията, не са верни, тъй като от началото на годината бяха изчистени просрочия по отношение на Здравната каса, наследени от миналата година, когато бюджетът беше бюджетиран само за девет месеца и продължава процесът на приемане на правила, методики и процедури, които да позволят дисциплиниране на сектора.
По тезата за усвояване на средствата по европейските програми, бих искал да обърна внимание върху няколко основни факта.
На първо място, разходите по оперативни програми в края на 2013 г. превишават тези от 2012 г. с 31%, тоест ускори се усвояването на европейските средства. Беше елиминиран рискът, посочен и от служебния кабинет, за загуба на над 270 млн. евро по оперативните програми.
В допълнение, тази тенденция продължава и през първите пет месеца на 2014 г., като разходите са с 43% повече спрямо същия период от миналата година, а приходите бележат ръст с 66%. Това е достатъчен аргумент срещу твърдението, че Европейската комисия не възстановява навреме плащания или че по някакъв начин е настроена срещу това правителство. Тази тежко невярна политическа теза не може да намери своето потвърждение в данните, които предоставям на Вашето внимание.
Относно твърденията за спиране на средства по отделни програми, трябва да използваме малко по-коректни термини, тъй като случаят се отнася за допълнителна проверка на определени обстоятелства и предприемане на корективни мерки, при които временно е отложено възстановяването на изпратени заявления за плащания, като чак след окончателния преглед на последно изпратената информация ще бъде ясно дали ще има негативни ефекти върху държавния бюджет.
В системите за управление и контрол на евросредствата наистина са допускани грешки, като основните от тях не са от последната година. Процесите по разходване и възстановяване на средства по оперативните програми, съфинансирани от Европейския съюз, са част от динамично развиваща се среда, като считам, че вече предприетите корективни мерки ще дават своя положителен резултат.
В тази светлина искам да Ви уведомя, че при планирането на годишните разчети по сметките със средства от Европейския съюз са разглеждани сценарии за евентуално забавяне на възстановяването на средства и в рамките на бюджета те могат напълно да бъдат абсорбирани. Поради това считам, че текущото забавяне на възстановяването няма да доведе до влошаването на основните параметри на Бюджет 2014.
Провежданата политика повлия благоприятно и на икономическото развитие. Краткосрочните индикатори за икономическата активност непрекъснато растат от втората половина на 2013 г. до момента. Общият показател за бизнес климата се подобрява в шест последователни месеца. През месец нарасна с 5,3 пункта, достигна средните си нива за 10-годишен период и се установи на най-високото си равнище от ноември 2008 г. досега, тоест от преди кризата.
Индексът на промишленото производство нараства на годишна база седем последователни месеца, а гражданското и инженерното строителство нарастват с двуцифрени темпове през първите три месеца на 2014 г. и поради ускореното усвояване на европейски средства.
Подобрява се и ситуацията на пазара на труда. Равнището на безработицата за първото тримесечие на 2014 г. е 13% и намаля с 0,8 процентни пункта спрямо същия период от миналата година, като това е съчетано с увеличение на коефициента на икономическа ефективност с 0,7% процентни пункта. Броят на безработните намаля с 23 хил. души спрямо първото тримесечие на 2013 г. и с близо 7 хил. души спрямо края на 2013 г. Този резултат е доста окуражаващ, тъй като през първото тримесечие безработицата се е увеличавала през последните пет години, а сега намалява. През първото тримесечие на 2014 г. заетите лица се увеличават с близо 40 хил. души на годишна база.
Бяха приложени и неотложни мерки за стабилизиране на ключови държавни предприятия, в които бяха запазени около 10 хил. работни места.
През първото тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата нарасна в реално изражение с близо 5%. (Шум, смях от ГЕРБ.) Средният месечен размер на изплатените пенсии реално нарасна с 12,3%. Позитивното развитие на пазара на труда и увеличаващите се доходи доведоха до нарастване на потребителското доверие, като през месец април тази година то достигна най-високата си стойност от средата на 2007 г. досега.
Устойчиво нараства и търговията на дребно.
Заварихме ситуация на спад на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2013 г. с 0,2% на годишна база. Имаше редица прогнози, включително от страна на опозицията, че страната изпада в рецесия, но те не се сбъднаха, както и мрачните апокалиптични сценарии за втора, трета и четвърта актуализация през миналата година. Напротив, в рамките на мандата на правителството брутният вътрешен продукт нараства с над 1% в три последователни тримесечия.
През първото тримесечие на 2014 г. потреблението нараства с близо 4%, а инвестициите нарастват с 4,6%, като има две последователни тримесечия с подобен растеж, което е добра предпоставка за изпълнение на годишната прогноза за растеж на брутния вътрешен продукт от 2,1%.
С оглед да не отегчавам залата и да оставя някои въпроси да бъдат адресирани в процеса на дискусия (шум и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), ще споделя и ще оприлича като цяло мотивите за вота на недоверие, като използвам сравнение от близкото минало. Знаете, че често изпадахме в подобни кулинарни сравнения по отношение на бюджета. Според мен мотивите за вота и самият вот може да бъде оприличен на претоплен от миналата година тюрлюгювеч, който продължава да бъде безсолен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ. Реплики: „Браво!” от ГЕРБ.)