10 юли 2014 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „Преходни и заключителни разпоредби” – комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8: „§ 8. Уведомлението по чл. 49, ал. 1 се подава в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9: „§ 9. Съществуващата до влизането в сила на закона категоризация на продукти за растителна защита се приравнява към категоризацията по чл. 80, ал. 1 и 2, както следва: 1. „първа (професионална)” в „първа професионална”; 2. „втора (ограничена)” във „втора професионална”; 3. „трета (свободна)” в „непрофесионална”. ” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 10: „§ 10. В Закона за Българската агенция по безопасност на храните (обн., ДВ, бр. 8 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 38 и 102 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В Глава трета се създава чл. 11а: „Чл. 11а. При изпълнение на служебните си задължения контролните органи на БАБХ се легитимират със служебна карта, а служителите, работещи на граничните инспекционни пунктове, носят и униформено облекло.“ 2. В чл. 13: а) в т. 2 думите „чл. 6, т. 3” се заменят с „чл. 20, ал. 1 и чл. 30, ал. 1”; б) в т. 3 след думата „растения” се поставя запетая и думите „и растителни продукти съгласно чл. 6, т. 3” се заменят с „растителни продукти и други обекти в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 4 и чл. 71, ал. 3”. ” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 11: „§ 11. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г., бр. 30, 34, 80, 82 и 102 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 43, 69 и 100 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10: а) в ал. 1 думите „и международните” и думите „за безопасност на техниката от акредитирани лаборатории” се заличават; б) в ал. 3 след думите „по ал. 1” се поставя точка и текстът до края се заличава. 2. В Глава трета се създават чл. 10б и 10в: „Чл. 10б. (1) Оборудването за прилагане на продукти за растителна защита по смисъла на Закона за защита на растенията, което се употребява, подлежи на задължителна проверка по отношение на безопасността и опазване здравето на хората и околната среда. (2) Проверките по ал. 1 са периодични и се извършват от Контролно-техническата инспекция. (3) Новото оборудване за прилагане на продукти за растителна защита подлежи на проверка до 5 години след закупуването му. Чл. 10в. (1) Редът за извършване на периодичните проверки на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита, системата за сертифициране и контрол на проверките на оборудването и признаването на сертификати, издадени от други държави – членки на Европейския съюз, се определят в наредба на министъра на земеделието и храните. (2) За извършваните проверки на оборудването по чл. 10б, ал. 1 се заплаща такса съгласно тарифа, определена от Министерския съвет.“ 3. В чл. 22б: а) в ал. 1 се създава т. 6: „6. която не е преминала проверка по чл. 10б.”; б) в ал. 2 след думите „чл. 16” се добавя „и на проверка по чл. 10б“. 4. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а: „§ 3а. (1) Периодичността на проверките на оборудването по чл. 10б, ал. 1 е: 1. една проверка до 26 ноември 2016 г.; 2. проверка на всеки 5 години до 2020 г.; 3. проверка на всеки три години след 2020 г. (2) След 26 ноември 2016 г. се използва само оборудване за прилагане на продукти за растителна защита, което успешно е преминало проверката по чл. 10б, ал. 1.” По § 14 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има направено предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 12: „§ 12. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 87 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г. и бр. 8 и 19 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8: а) в ал. 5 в изречение второ думите „името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ), брой на пчелните семейства и” се заличават и накрая се добавя „съгласно наредба на министъра на земеделието и храните”; б) създава се ал. 7: „(7) Българската агенция по безопасност на храните публикува на интернет страницата си списък, който съдържа информация за разположението на пчелните семейства по кметства и данни за собствениците им.” 2. В чл. 19: а) в ал. 2 думите „ал. 3-6“ се заменят с „ал. 3-7”; б) в ал. 3: аа) в текста преди т. 1 думите „съответната областна дирекция „Земеделие” се заменят с „областната дирекция „Земеделие” по местонахождение на пчелина”; бб) точка 2 се изменя така: „2. положително становище за регистрация за съответния вид дейност, издадено от развъдната организация, в която членуват лицата, подали заявлението; ” в) създава се нова ал. 4: „(4) Положителното становище по ал. 3, т. 2 се издава, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. наличие на апаратура и прилагане на инструментално осеменяване на елитните пчелни майки или осигурена 10-километрова изолация при естественото им съешаване в племенните пчелини; 2. наличие на 5-километрова изолация за репродуктивни пчелини; 3. наличие на оборудвана лаборатория при производството на елитни и/или племенни пчелни майки; 4. разплодният материал отговаря на приетите стойности за расова принадлежност съгласно приетата Развъдна програма; 5. спазена е заявената от производителя и утвърдена от Развъдната организация технология за съответния вид дейност; 6. спазени са изискванията за водене на зоотехническата документация.”; г) досегашната ал. 4 става ал. 5; д) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”; е) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 4 и 5” се заменят с „ал. 5 и 6”; ж) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея в изречение първо думите „срок една година” се заменят със „срока на валидност на становището по ал. 3, т. 2”, а в изречение второ думите „въз основа на положително становище по ал. 3, т. 2 и ал. 4” се заменят с „при условията и по реда на ал. 3-7”; з) досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 3 и 5”; и) досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея: аа) в т. 1 накрая се добавя „с копие до развъдната организация”; бб) точка 4 се изменя така: „4. при постъпило предложение от председателя на развъдната организация поради промяна в условията, въз основа на които е издадено становището по ал. 3, т. 2”; вв) точка 5 се отменя; к) досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 9” се заменят с „ал. 10”. 3. Създава се чл. 19а: „Чл. 19а. (1) В Министерството на земеделието и храните се води публичен списък на лицата, регистрирани по чл. 19, ал. 7. (2) В списъка по ал. 1 се вписват: 1. име на физическото лице/наименование на юридическото лице - търговец, и координати за връзка; 2. дата на последна регистрация в областната дирекция „Земеделие”; 3. вид дейност - производство. (3) Областните дирекции „Земеделие” са длъжни да заявят в Министерството на земеделието и храните всяка промяна в обстоятелствата по ал. 2, т. 2 в едномесечен срок от настъпването й.” 4. В чл. 20, ал. 1, т. 3 думите „здравословно състояние” се заменят с „придвижване/транспортиране на животни”. 5. В чл. 24 накрая се добавя „с изключение на пчелините, регистрирани по чл. 19, ал. 7”. 6. В чл. 48: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 32, 33, 42-46 се съставят от контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощени от него длъжностни лица. (2) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 37 и 38 се съставят от оправомощени от директорите на областните дирекции „Земеделие” длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции „Земеделие”. ”; б) създава се нова ал. 3: „(3) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 40 и 41 се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директора на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.”; в) досегашната ал. 3 става ал. 4. 7. В § 1 от Допълнителната разпоредба в т. 10 думата „професионална” се заличава.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 13: „§ 13. В Закона за горите (Обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г. и бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г.), в чл. 135 навсякъде думата „препарати” се заменя с „продукти за растителна защита”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 14: „§ 14. Издадените удостоверения по чл. 26, ал. 5 от Наредба № 104 от 2006 г. за контрол върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита (Обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.) се смятат за сертификати по чл. 83 със срок на валидност 10 години от датата на издаването им.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 15: „§ 15. (1) Разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита се одобряват за прилагане чрез въздушно пръскане при условията и по реда на наредбата по чл. 45, ал. 1 в срок до 3 години от влизането й в сила. (2) До одобряването по ал. 1 разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане, ако условията им на употреба не включват изрична забрана за прилагане чрез въздушно пръскане.” Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. До 1 юни 2015 г. по отношение на класифицирането, етикетирането и опаковането на продуктите за растителна защита и адювантите се прилага и наредбата по чл. 5, ал. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 17. Параграф 22 – предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 18: „§ 18. (1) Член 9, ал. 3 влиза в сила в тримесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник”. (2) Член 6, ал. 1, т. 1, буква „в”, чл. 54, т. 2 и чл. 65 влизат в сила от 1 януари 2015 г. (3) Член 101, т. 6 влиза в сила от 26 ноември 2015 г. (4) Член 49, ал. 6 влиза в сила от 1 януари 2016 г.”

Искам да благодаря на Вас, уважаеми колеги, на комисията, която работи много усилено, а също така и на експертите, които взеха участие в подготовката на този изключително труден закон. Благодаря на всички. (Ръкопляскания.)

Госпожо председател, на основание чл. 45, ал. 2 от правилника предлагам да бъдат допуснати до залата господин Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Емил Алексиев – началник на отдел „Политика за потребителите”, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и госпожа Цвета Караилиева – главен експерт в отдел „Политика за потребителите”, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.

Госпожо председател, текстовете до § 4 по вносител, но без него, са представени в пленарната зала. Предстои да бъдат гласувани.

Не.

По § 4 има предложение от народния представител Йордан Стойков, което не е подкрепено от комисията. Предложението е следното: В § 4, чл. 57, т. 10 се изменя така: „10. доставка на печатни издания или списания с изключение на договори за доставката на такива издания;”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, но поради това че не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага да се оформи в нови параграфи – от § 10 до § 24: „§ 10. В Глава четвърта наименованието „Раздел ІІ – Договор за продажба от разстояние” се заличава. § 11. Член 48 се изменя така: „Чл. 48. (1) При договор извън търговския обект търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1 на хартиен или, ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. Информацията трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език. (2) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя копие от подписания договор или потвърждение на договора на хартиен или, ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. При договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, търговецът предоставя потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора. (3) Когато потребителят желае предоставянето на услуга или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставката на централно отопление да започне преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора извън търговския обект, предвиден в чл. 50, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител.” § 12. Член 49 се изменя така: „Чл. 49. (1) При договори от разстояние търговецът предоставя информацията по чл. 47, ал. 1 на потребителя или я предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език. Когато информацията се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана. (2) При договор от разстояние, който се сключва по електронен път чрез интернет сайт и който предвижда задължение за потребителя да извърши плащане, търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1, т. 1, 5, 15 и 16 по ясен и очевиден начин в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави поръчката си. Търговецът е длъжен да обезпечи, че когато потребителят прави своята поръчка, изрично потвърждава, че поръчката е свързана със задължение за плащане от негова страна. Ако извършването на поръчка е свързано с активиране на бутон или на подобна функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват четливо само думите „поръчка със задължение за плащане” или друга съответна недвусмислена формулировка, от която става ясно, че извършването на поръчка води до задължение за плащане от страна на потребителя. (3) Когато търговецът не спази изискванията на ал. 2, потребителят не е обвързан от договора или поръчката. (4) В интернет страниците за електронна търговия търговците посочват по ясен и четлив начин най-късно при започване на процеса на поръчване дали има ограничения за доставката на стоките и какви платежни средства се приемат. (5) Когато договорът е сключен чрез използване на средство за комуникация от разстояние, което е с ограничено пространство или време за представяне на информация, търговецът предоставя върху използваното средство за комуникация преди сключването на договора най-малко преддоговорната информация по чл. 47, ал. 1, т. 1, 2, 5, 8 и 15. Търговецът предоставя на потребителя останалата информация по чл. 47, ал. 1 по подходящ начин съгласно ал. 1. (6) Когато търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, освен информацията по ал. 5 в началото на разговора търговецът се представя на потребителя с името/наименованието си и, когато е приложимо - името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането. (7) При сключване на договор от разстояние по телефона търговецът е длъжен да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят е обвързан от предложението, едва след като го подпише или след като е изпратил писменото си съгласие за приемане на предложението. (8) Търговецът предоставя на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди да е започнало изпълнението на услугата. Потвърждението от страна на търговеца трябва да съдържа цялата информация по чл. 47, ал. 1, освен ако търговецът е предоставил тази информация на потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние и при договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител – потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора. (9) Когато потребителят желае предоставянето на услугите или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ по чл. 50, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това. (10) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1-9 се носи от търговеца.” § 13. Член 50 се изменя така: „Чл. 50. Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 в 14-дневен срок, считано от датата на: 1. сключване на договора - при договор за услуги; 2. приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба, или а) когато потребителят е поръчал много стоки с една поръчка, които се доставят отделно, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на последната стока; б) при доставка на стока, която се състои от множество партиди или части, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на последната партида или част; в) при договори за редовна доставка на стоки, която се извършва през определен период от време, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на първата стока; 3. сключване на договора - при договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, и при договори за доставяне на централно отопление и на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.” § 14. Член 51 се изменя така: „Чл. 51. (1) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, ал. 1, т. 8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50. (2) Когато търговецът предостави на потребителя информацията за правото на отказ в срок една година от датата по чл. 50, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок 14 дни считано от датата на получаване на информацията по чл. 47, ал. 1, т. 8.” § 15. Член 52 се изменя така: „Чл. 52. (1) Когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50. (2) За да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора. (3) Потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50, а когато търговецът не е предоставил информация за правото на отказ - съгласно срока по чл. 51. (4) За упражняване правото на отказ търговецът може да предостави на потребителя възможност за избор да попълни и да изпрати по електронен път чрез интернет страницата на търговеца стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или друго недвусмислено заявление. В тези случаи търговецът е длъжен незабавно да изпрати на потребителя потвърждение за получаване на отказа му на траен носител. (5) Тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.” § 16. Член 53 се изменя така: „Чл. 53. Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект, или в случаите, когато потребителят е направил предложение да сключат договор от разстояние или договор извън търговския обект.” § 17. Член 54 се изменя така: „Чл. 54. (1) Когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52. (2) Търговецът е длъжен да възстанови получените суми, като използва същото платежно средство, използвано от потребителя при първоначалната транзакция, освен ако потребителят е изразил изричното си съгласие за използване на друго платежно средство и при условие че това не е свързано с разходи за потребителя. (3) Търговецът няма задължение да възстанови допълнителните разходи за доставка на стоките, когато потребителят изрично е избрал начин на доставяне на стоките, различен от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана от търговеца. (4) При договор за продажба, когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, той може да задържи плащането на сумите на потребителя по ал. 1, докато не получи стоките или докато потребителят не представи доказателство, че е изпратил стоките обратно, в зависимост от това, кое от двете се е случило по-рано.” §18. Член 55 се изменя така: „Чл. 55. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52. Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок. (2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя. (3) При договор извън търговския обект, когато стоките са били доставени в дома на потребителя в момента на сключването на договора, търговецът е длъжен да прибере стоките за своя сметка, ако естеството на стоките е такова, че не позволява те да бъдат върнати по обичаен начин по пощата. (4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8. (5) Когато потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9, той заплаща на търговеца пропорционалната сума на това, което действително му е било предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняване правото на отказ. (6) Пропорционалната сума по ал. 5, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява въз основа на крайната цена, уговорена в договора. Ако крайната цена е прекомерно висока, пропорционалната сума се изчислява въз основа на пазарната стойност на това, което действително е било предоставено. (7) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи разходи за: 1. предоставяне на услуги или за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление, изцяло или отчасти, извършени по време на срока за отказ, когато: а) търговецът не е предоставил информация съгласно чл. 47, ал. 1, т. 8 или 10, или б) потребителят не е поискал изрично изпълнението на договора да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора съгласно чл. 48, ал. 3 и чл. 49, ал. 9, или 2. доставянето изцяло или отчасти на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато: а) потребителят не е дал изричното си предварително съгласие за започване изпълнението на договора преди изтичане на 14 дневния срок по чл. 50, или б) потребителят не е потвърдил, че знае, че като дава съгласие за започване изпълнението на договора, ще загуби правото си на отказ от договора, или в) търговецът не е предоставил потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнението на договора съгласно чл. 48, ал. 2 или чл. 49, ал. 8. (8) Потребителят не носи отговорност за упражняване правото на отказ, освен в случаите по ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 54, ал. 3.” § 19. Член 56 се изменя така: „Чл. 56. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи каквито и да е разходи, обезщетения и/или неустойки, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на чл. 28 от Закона за потребителския кредит.” § 20. Създава се нов чл. 57: „Чл. 57. Разпоредбите на чл. 50-56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори: 1. за предоставяне на услуги, при които услугата е предоставена напълно и изпълнението й е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и потвърждение от негова страна, че знае, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца; 2. за доставка на стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ; 3. за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания; 4. за доставка на стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството си или имат кратък срок на годност; 5. за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето; 6. за доставка на стоки, които след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени; 7. за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано от 30 дни считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца; 8. при които потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на неотложни дейности за ремонт или поддръжка; когато при такова посещение търговецът предоставя и други услуги в допълнение към тези, поискани от потребителя, или достави стоки, различни от резервните части, необходими за извършване на ремонта или на поддръжката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки; 9. за доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които са разпечатани след доставката; 10. за доставка на вестници, периодични издания или списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания; 11. сключени по време на публичен търг; 12. за предоставяне на услуги за настаняване, които нямат за цел живеене, транспорт на стоки, отдаване на автомобили под наем, услуги за хранене или предоставяне на услуги, свързани с развлекателни дейности, ако договорът предвижда конкретна дата или срок за изпълнение; 13. за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато изпълнението е започнало с изричното съгласие на потребителя, който е потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ.” § 21. Член 58 се изменя така: „Чл. 58. (1) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори от разстояние за продажба на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. (2) Изискванията на Закона за храните по отношение на производството и търговията с храни в страната се прилагат и за договорите от разстояние за доставка на храни, различни от тези по чл. 46, т. 10.” § 22. Член 59 се изменя така: „Чл. 59. (1) Когато за договор от разстояние или за договор извън търговския обект е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, правата на потребителите по този закон не може да бъдат ограничавани. (2) Потребителят не може да бъде лишен от защитата, която му се предоставя от законодателството на държава – членка на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък „Директива 2011/83/ЕС”, когато договорът от разстояние или договорът извън търговския обект има тясна връзка с територията на тази държава членка. Тясна връзка с територията на тази държава членка е налице, когато е изпълнено някое от следните условия: 1. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя; 2. търговецът насочва своята дейност към територията на държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя; 3. договорът е предшестван от предложение или от реклама, направени в тази държава членка, и от действия, извършени от потребителя, необходими за сключване на договора; 4. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, от потребител по време на пътуване или на престой, предложен или организиран от търговеца, имащ за цел пряко или косвено да насърчи сключване на договора. (3) Всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по този закон, е недействителна.” § 23. Създава се нов чл. 60: „Чл. 60. Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект.” § 24. Член 61 се изменя така: „Чл. 61. Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.” Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В Глава четвърта досегашният Раздел III става Раздел II.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 26 в следната редакция. „§ 26. Член 61а се изменя така: „Чл. 61а. (1) Разпоредбите на чл. 62-62д имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител. (2) Разпоредбите на чл. 63-66 не се прилагат за договори от разстояние и за договори извън търговския обект.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 27: „§ 27. Член 62 се изменя така: „Чл. 62. (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. (2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. (3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 28: „§ 28. Създават се чл. 62в – 62д: „Чл. 62в. Забранява се начисляването от страна на търговците на такси, дължими от потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство. Чл. 62г. (1) Когато търговецът използва телефонна линия за свързване с него във връзка със сключения договор, потребителят заплаща стойността на разговора без да дължи допълнителна такса, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 22.07.2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (обн., ДВ., бр. 64 от 2010 г., изм., бр. 12 от 2011 г., бр. 74 от 2012 г. и бр. 28 от 2014 г.) (2) В случай, че търговецът е начислил на потребителя допълнителна такса във връзка с предоставената услуга, той е длъжен да възстанови на потребителя неправомерно начислената такса. (3) Разпоредбата на ал. 1 не лишава доставчиците на телекомуникационни услуги от правото им да таксуват такива разговори. Чл. 62д. (1) Преди потребителят да бъде обвързан с договор или с предложение за сключване на договор, търговецът трябва да получи изричното му съгласие за всяко допълнително плащане, което превишава уговорената цена по основното договорно задължение на търговеца. (2) Когато търговецът не е получил изричното съгласие на потребителя по ал. 1, но е приел, че такова е налице, поради това, че потребителят не е отхвърлил предварително изготвените от търговеца предложения, които са свързани със задължение за плащане и не са били поискани от потребителя, той има право заплатените от него допълнителни суми да му бъдат възстановени. (3) Тежестта на доказване за полученото изрично съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания се носи от търговеца.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 29: „§ 29. В чл. 66, ал. 2, т. 4 след думата „или” се добавя „неговата”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 30. Комисията предлага да се създаде нов § 31 със следния текст: „§ 31. В Глава четвърта досегашният раздел IV става раздел III.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 32.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам процедура по прегласуване, тъй като лично аз не успях да гласувам. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 33: „§ 33. В чл. 68г се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „свързана с предлагането на стоки или услуги” се заменят с „от страна на търговец към потребител”. 2. В ал. 2 думите „някои особено уязвими категории потребители” се заменят с „ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 35: „§ 35. В чл. 68е, ал. 4 т. 2 се изменя така: „2. търговеца – името и постоянния адрес на физическите лица, и наименованието, адреса на управление – на юридическите лица, и, ако е необходимо, адреса, името, съответно наименованието, на търговеца, за чиято сметка действа;”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 37. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 38: „§ 38. Създава се чл. 68м: „Чл. 68м. (1) Потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена. (2) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна. Обвързваща сила за гражданския съд като валидна и законосъобразна има и заповедта за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите, която не е обжалвана или жалбата срещу нея е оттеглена. (3) Правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд, на заповедта на Комисията за защита на потребителите, когато не е обжалвана, или от датата, на която жалбата срещу нея е оттеглена. (4) Комисията за защита на потребителите публикува на интернет страницата си влезлите в сила решения на Върховния административен съд, които потвърждават заповеди за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика или заповедта, когато тя не е била обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 39: „§ 39. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 навсякъде в т. 1 и 2 думите „Европейската общност” се заменят с „Европейския съюз”. 2. Създава се ал. 4: „(4) Стока по смисъла на този раздел е продукт на трудовата дейност, който е предназначен за потребление или при нормално предвидими условия може да бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане, или безвъзмездно и дали е нов, използван или обновен.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 40. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 41: „§ 41. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думата „даваща” се заменя с „и наличните документи, даващи”. 2. В т. 3 думата „необходима” се заменя с „и документация, необходими”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 42: „§ 42. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) В т. 3 накрая се добавя „и по отношение на производството, пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества, препарати и изделия по изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейската агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ, L 396/1 от 29 май 2007 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕО) № 1907/2006”; б) създават се т. 5 и 6: „5. Министерството на околната среда и водите – по изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1907/2006; 6. Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика – по изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1907/2006.” 2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с „ал. 1, т. 2-6”. 3. В ал. 4 в текста преди т. 1 думите „ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с „ал. 1, т. 2-6”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 43: „§ 43. В Глава пета, раздел II се създават чл. 103а, 103б и 103в: „Чл. 103а. Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при доставката на стоки, прехвърлянето на риска, съответствието на стоката с договора за продажба, гаранцията на стоките, предоставени по този закон, и търговските гаранции. Чл. 103б. (1) Търговецът е длъжен да достави стоките, като ги предаде на потребителя без неоправдано забавяне в срок не по-късно от 30 дни считано от сключването на договора, освен ако страните са уговорили друго. (2) Когато търговецът не достави и предаде стоките в срока, определен в договора, или в рамките на срока по ал. 1, потребителят изисква от него доставката и предаването на стоките да бъде извършена в допълнително определен срок в зависимост от обстоятелствата. Ако търговецът не достави и предаде стоките в този допълнително определен срок, потребителят има право да развали договора. (3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за договори за продажба, когато: 1. търговецът е отказал да достави стоките, или 2. доставката на стоките в рамките на уговорения срок на доставка е от съществено значение за потребителя, като се вземат предвид всички обстоятелства при сключването на договора, или 3. потребителят е уведомил търговеца преди сключването на договора, че е от съществено значение доставката да бъде направена на точно определена дата или най-късно до определена дата. (4) Ако в случаите по ал. 3 търговецът не достави и предаде стоките в уговорения с потребителя срок или в рамките на срока по ал. 1, потребителят има право незабавно да развали договора. (5) При разваляне на договора за продажба търговецът е длъжен да възстанови на потребителя без неоправдано забавяне всички суми, платени по договора. (6) При разваляне на договора за продажба по ал. 2-4 потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка по общия ред. Чл. 103в. (1) При договори, при които търговецът изпраща стоките на потребителя, рискът от загуба или повреда на стоките преминава върху потребителя в момента, в който потребителят или посочено от него трето лице, различно от превозвача, приеме стоките. (2) Когато потребителят е избрал превозвач и му е възложил да превози стоките, но избраният от потребителя превозвач не е сред превозвачите, предложени от търговеца, рискът преминава върху потребителя при предаване на стоките на избрания от него превозвач. В случай на загуба или повреда потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка към превозвача.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 44. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 45: „§ 45. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 46: „§ 46. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Търговска гаранция е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на договора.” 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Изпълнението на поетите от търговеца задължения по търговската гаранция не е свързано с разходи за потребителя.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 47: „§ 47. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 накрая се добавя „като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията”. 2. В ал. 4 се създава ново изречение второ: „Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката.”, а досегашното изречение второ става изречение трето.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, но поради това че не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага да се оформи в два параграфа 48 и 49: „§ 48. В чл. 130, ал. 3 думите „Европейската общност” се заменят с „Европейския съюз”, а думата „Общността” се заменя със „Съюза”. § 49. В чл. 134, ал. 1 думите „Европейската общност” се заменят с „Европейския съюз”.” „§ 27. В чл. 144, ал. 2, т. 1 думата „прекратяването” се заменя с „промяната”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 50.

Комисията предлага да се създаде нов § 51: „§ 51. Създават се чл. 147а и 147б: „Чл. 147а. (1) При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. (2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. (3) Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. (4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца. (5) Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Чл. 147б. (1) Търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция. (2) Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия. (3) Потребителят упражнява правото си по ал. 2 като изпраща до търговеца писмено уведомление в едномесечен срок от получаването на съобщението по ал. 1. (4) Измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2 и 3. (5) Търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия.” Предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване нов параграф, което е подкрепено по принцип. Комисията предлага да се създадат нови § 52 и 53: „§ 52. В чл.148 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 след думите „по т. 1” се добавя „или ал. 4”. 2. Създават се ал. 2, 3 и 4: „(2) Когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители и последващите изменения в тях, те се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи. Държавният орган одобрява общите условия на договорите с потребители само ако Комисията за защита на потребителите одобри предоставените й общи условия и след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава. (3) Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение. (4) Когато Комисията за защита на потребителите прецени, че общите условия съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава, тя предоставя на търговеца 14-дневен срок от уведомяването му да ги отстрани.” § 53. В чл. 166, т. 1 думите „Раздел III“ се заменят с „Раздел II”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 54: „§ 54. В чл. 170 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия: 1. има за цел защита на правата на потребителите; 2. регистрирано е като сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. осъществявало е дейност за защита на потребителите през последната една година; 4. има поне една функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната; 5. поддържа актуална интернет страница; 6. извършва ефективно най-малко 4 от изброените обществени дейности за защита на интересите на потребителите като: а) завежда искове за защита на колективните интереси на потребителите; б) издава списания и специализирани издания на потребителска тематика; в) оказва съдействие за решаване на потребителски спорове; г) осъществява информационни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите; д) осъществява образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите; е) извършва сравнителни тестове и проучвания на стоки и услуги, предоставяни на българския пазар; ж) има функциониращи приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите най-малко в една трета от областните градове на страната.” 2. В ал. 2 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 55: „§ 55. В чл. 170а се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1, сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката и енергетиката заявление, придружено със: 1. съдебно решение за регистрация; 2. удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията; 3. удостоверение от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност при Министерството на правосъдието; 4. актуален устав; 5. декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал. 2; 6. годишен доклад за осъществяваните дейности и за постигнатите резултати за защита на правата и интересите на потребителите през предходната година; 7. информация за функциониращата приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната с посочени адрес, работно време, телефони за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната; 8. информация за електронния адрес на интернет страницата на сдружението; 9. информация по чл. 170, ал. 1, т. 6 съобразно дейностите, осъществявани от сдружението.” 2. В ал. 2, изречение първо думите „ал. 1, т. 1-4 и 8” се заменят с „ал. 1, т. 1-5” и в изречение второ думите „ал. 1, т. 5-7” се заменят с „ал. 1, т. 6-9”. 3. В ал. 3 думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на икономиката и енергетиката”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 56: „§ 56. В чл. 170б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”. 2. В ал. 2 думите „един месец” се заменят с „два месеца”, а думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката и енергетиката”. 3. В ал. 4 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката и енергетиката”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 57: „§ 57. В чл. 170г се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката и енергетиката за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни три месеца преди изтичането на срока на заповедта по чл. 170б, ал. 3. Към заявлението се прилагат информацията и документите по чл. 170а, ал. 1.” 2. В ал. 2 думите „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министърът на икономиката и енергетиката”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 58: „§ 58. В чл. 170д се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”. 2. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на икономиката и енергетиката”; б) в т. 3 думите „т. 8” се заменят с „т. 5”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 59: „§ 59. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”. 2. В ал. 3 „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на икономиката и енергетиката”, а думите „заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят със „заместник-министърът на икономиката и енергетиката”. 3. В ал. 4 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката и енергетиката”. 4. В ал. 5 и 6 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”. 5. Създава ал. 7: „(7) В заседанията на Националния съвет за защита на потребителите може да вземат участие и представители на сдружения на потребителите по чл. 168, ал. 1, на сдружения на търговците и производителите и представители на други министерства, ведомства и регулаторни органи, които имат отношение към защитата на потребителите и не са членове на съвета, в зависимост от темите, предвидени за обсъждане в дневния ред на заседанието.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 60: „§ 60. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Жалбите, сигналите и предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма на хартиен носител или по електронен път.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Жалбата трябва да съдържа: 1. наименование на органа, до който се подава жалбата; 2. името, пощенски и/или електронен адрес на жалбоподателя; 3. срещу кого се подава жалбата, като се посочи името/наименованието на търговеца или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление; 4. оплакванията и исканията на жалбоподателя; 5. подпис на лицето, което я подава, когато се подава на хартиен носител, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата е подадена чрез пълномощник, се прилага пълномощно; в случай че жалбата е подадена по електронен път, не се изисква тя да бъде подписана с електронен подпис; 6. доказателства, с които жалбоподателят разполага – копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 3, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й, до отстраняване на нередовностите.” 4. Създава се ал. 5: „(5) Сигналите и предложенията на потребителите трябва да отговарят на изискванията на ал. 3, т. 1-5.” 5. Досегашната ал. 4 става ал. 6.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 61: „§ 61. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на икономиката и енергетиката”. 2. Създават се ал. 3-6: „(3) При потребителски спорове в областта на енергетиката, телекомуникациите, превоза на пътници и финансовия сектор, помирителната комисия включва председател, а в негово отсъствие заместник-председател, определени от съответния регулаторен или надзорен орган, представител на Комисията за защита на потребителите и представител на сдружение на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор, съобразно предмета на искането. Последните двама се определят от председателя на помирителната комисия от одобрения списък по чл. 182, ал. 2, съобразно предмета на искането. (4) Комисията за защита на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор, съобразно предмета на искането по ал. 1, предлагат за включване в списъка по чл. 182, ал. 2 най-малко трима представители, притежаващи подходяща квалификация. (5) Ако помирителна комисия по ал. 1 не може да се създаде поради липса на сдружение на търговците, браншова организация или камара на търговците от съответния сектор, което да предложи представители, помирителното производство се разглежда в състав от председателя и двама представители на Комисията за защита на потребителите, определени по реда на ал. 1. (6) Спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти, във връзка с прилагането на Закона за платежните услуги и платежните системи, на подзаконовите актове по прилагането му, на Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ, L 266/11 от 9 октомври 2009 г.) и на Регламент (ЕС) №260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.), се разглеждат от Помирителната комисия за платежни спорове, съгласно Глава осма, Раздел II от Закона за платежните услуги и платежните системи.” Комисията предлага да се създаде § 62: „§ 62. Създава се чл. 183а: „Чл. 183а. Разходите за възнаграждения на членовете на помирителните комисии по този раздел се поемат от съответния орган, съответно от сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците, които са ги определили.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 63: „§ 63. В чл. 185 думите „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министърът на икономиката и енергетиката” и накрая се добавя „и правилник за работата на медиаторите по чл. 182, ал. 3”.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 64: „§ 64. В чл. 186, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „Раздел I „Договор, сключен извън търговския обект”, Раздел II „Договор за продажба от разстояние“ и Раздел IV” се заменят с „Раздел I „Договори извън търговския обект и договори от разстояние” и Раздел III”. 2. В т. 10: а) буква „б” се изменя така: „б) Директива 2011/83/ЕС;” б) буква „г” се изменя така: „г) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (ОВ, L 95/1от 15 април 2010 г.);” в) буква „и” се отменя.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 65: „§ 65. В чл. 191 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „Раздел III“ се заменят с „Раздел II“. 2. Създава ал. 5: „(5) Комисията за защита на потребителите е орган по надзор на пазара по чл. 18 от Регламент (ЕC) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 272/1 от 18 октомври 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕC) № 1007/2011”, и осъществява контрол за спазване изискванията на посочения регламент.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 66: „§ 66. Създава се чл. 194а: „Чл. 194а. (1) Комисията за защита на потребителите координира на национално ниво дейността на административните органи, имащи отношение към защитата на потребителите. (2) Ръководителите и длъжностните лица на контролните органи, имащи отношение към правата на потребителите, са длъжни да сътрудничат и да оказват съдействие на Комисията за защита на потребителите при осъществяване на правомощията й.”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 67. Предложение на народния представител Йордан Цонев за нов параграф, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 68: „§ 68. Създава се нов чл. 202: „Чл. 202. За нарушение на разпоредбите на чл. 147а и 147б на физическите лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.”. „§ 41. Член 204 се изменя така: „Чл. 204. Който не изпълни задълженията за предоставяне на информация на потребител по чл. 47, ал. 1-3, 5-7, чл. 48 и 49, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.”. Аз прочетох текста на вносителя, което не е грешка, но беше излишно. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 69: „§ 69. Член 204 се изменя така: „Чл. 204. За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на потребител по чл. 47, ал. 1-3, 5-7, чл. 48 и 49, на физическите лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 70. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 71: „§ 71. Член 206 се изменя така: „Чл. 206. За нарушение на разпоредбите на чл. 52 ал. 4, чл. 54, ал. 1 и 2, чл. 55, ал. 3, чл. 62в, чл. 62г, ал. 2 и чл. 62д на физическите лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 72. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 73: „§ 73. Член 208 се изменя така: „Чл. 208. За доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1, на физическите лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.”. „§ 46. Член 210 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 78. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 79. „§ 79. Създава се чл. 225б: „Чл. 225б. На икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕC) № 1007/2011, който не изпълни задълженията си по чл. 15 от регламента, се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 80. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 84: „§ 84. В останалите текстове на закона думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „Министерството на икономиката и енергетиката”, „министърът на икономиката и енергетиката” и „министъра на икономиката и енергетиката”.” Господин председател, тук номерацията съзнателно е направена – не е грешка. Този текст отива малко по-назад в законопроекта.

Да, точно така.

Понеже този текст го има и на друго място преди това в законопроекта. Както кажете Вие.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 81: „§ 81. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 1а се изменя така: „§ 1а. При противоречие между разпоредбите на Глава четвърта, Раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.” 2. Параграф 1б се изменя така: „§ 1б. При противоречие между разпоредбите на Глава четвърта, Раздел III и разпоредбите на друг закон, който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон.” 3. Създават се § 1в, 1г, 1д, 1е, 1ж, 1з и 1и: „§ 1в. Разпоредбата на чл. 4 за договори, различни от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, и на Глава четвърта, Раздел I се прилагат по отношение на договорите, сключени между търговец и потребител, включително на договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, както и предоставяни от публични доставчици, доколкото стоките и услугите се предоставят въз основа на договор. § 1г. При противоречие между разпоредбите на чл. 4 или разпоредбите на Глава четвърта, Раздел I и разпоредби на правото на Европейския съюз или разпоредби, въвеждащи в българското законодателство изисквания на правото на Европейския съюз, регулиращи конкретни сектори на икономиката, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или разпоредбите на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз за тези конкретни сектори. § 1д. По отношение на договорите за продажба, договорите от разстояние и договорите извън търговския обект търговците могат да предлагат на потребителите договорни условия, които предоставят по-висока степен на защита от тази, предвидена в чл. 4, в Глава четвърта, Раздел I и в Глава пета, Раздел II. § 1е. Изискванията за предоставяне на информация по чл. 4 и Глава четвърта, Раздел I допълват изискванията за предоставяне на информация по Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Закона за електронната търговия. При противоречие между разпоредбите на Закона за електронната търговия или на Закона за дейностите по предоставяне на услуги и разпоредбите на чл. 4 и на Глава четвърта, Раздел I относно съдържанието и начина за предоставяне на информация на потребителите се прилагат разпоредбите на чл. 4 и Глава четвърта, Раздел I. § 1ж. Разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 от Закона за електронната търговия се прилагат независимо от разпоредбата на чл. 49. § 1з. Разпоредбите на чл. 62в-62д се прилагат за договори за продажба, договори за услуги и договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия, за централно отопление или за цифрово съдържание. § 1и. Разпоредбите на чл. 103б и 103в се прилагат за договори за продажба. Те не се прилагат за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато не се предлагат за продажба, опаковани в органичен обем или в определено количество, за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.”

Съгласен съм, господин председател.

„4. В § 13: а) в т. 5 думите „Европейската общност” се заменят с „Европейския съюз”; б) точка 12 се изменя така: „12. „Финансова услуга” e всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.”; в) точка 13 се изменя така: „13. „Стока” е движима материална вещ, с изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощени от закона орган (трябва да бъде „органи”), както и вещи, изоставени или отнети в полза на държавата, обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество.”; г) в т. 25 думите „решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение” се заменят с „информирано решение, което води до вземане на търговско решение”; д) в т. 30 думите „решение за закупуване на стоката или услугата, след като се е запознал с нея” се заменят с „информирано решение”; е) в т. 32 се създават изречения второ и трето: „Такива носители са например хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет, твърди дискове на компютрите, електронна поща и други. За траен носител се смятат и интернет сайтовете, които отговарят на следните условия: сайтът позволява на потребителя да запази получената информация, информацията може да бъде запазена в продължение на достатъчно дълъг период от време и търговецът, предоставил информацията, не може да я променя”; ж) създават се т. 33-43: „33. „Стоки, изработени по поръчка на потребителя” са стоки, които не са изработени предварително, а са изработени въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя. 34. „Договор за продажба“ е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. 35. „Договор за услуга” е договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за нея. 36. „Допълнителен договор” е договор, по силата на който потребителят придобива стоки или услуги във връзка с договор от разстояние или с договор извън търговския обект, като тези стоки и услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договореност между третото лице и търговеца. 37. „Търговски обект” е недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си, или всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си. 38. „Цифрово съдържание” са данни, които са произведени и доставени в цифрова форма, като компютърни игри, антивирусни програми, апликации, филми, музика, текстове, електронни книги, вестници, списания, софтуерни или онлайн игри, база данни, интернет сайтове за залагания и други, независимо дали са достъпни чрез изтегляне или предаване в реално време, посредством материален носител или чрез всякакво друго средство. 39. „Функционалност на цифрово съдържание” са различните начини, по които може да се използва цифровото съдържание, като проследяване на потребителско поведение; както и липсата или наличието на технически ограничения, като защита чрез управление на цифрови права или регионално кодиране и други. 40. „Оперативна съвместимост на цифрово съдържание” е информация за стандартната хардуерна и софтуерна среда, с която е съвместимо цифровото съдържание, като операционната система; необходимата версия и някои хардуерни елементи. 41. „Средство за комуникация от разстояние” е всяко средство, което без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя може да бъде използвано за сключване на договор между страните, като адресирани и неадресирани печатни материали, стандартно писмо, реклама в пресата с купон за поръчка, каталог, телефон (със или без участието на човек), радио, телевизия, видеотелефон, видеотекст, sms съобщение, компютър, електронна поща, интернет, факс, поръчка по пощата. 42. „Публичен търг” е метод на продажба, при който стоки или услуги се предлагат от търговеца на потребителя, който присъства или има възможност да присъства лично на търга, чрез процедура на прозрачно, конкурентно наддаване, ръководена от провеждащия търга, като спечелилият наддаването участник е длъжен да закупи стоките или услугите. 43. „Платежно средство“ е персонализирано устройство и/или комплект от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги, и използвани от ползвателя на платежни услуги с оглед извършването на нареждане за плащане.” 5. В § 13а: а) точка 3 се отменя; б) точка 4 изменя така: „4. Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;” в) точка 5 се отменя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 83. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 85: „§ 85. Висящите съдебни производства, образувани до 13 юни 2014 г. на основание чл. 46, 52 и 59 се довършват по досегашния ред.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 86: „§ 86. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г. и бр. 91 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5 се създава ал. 14: „(14) Кредиторът или, когато е приложимо, кредитният посредник, има и задълженията по чл. 8, ал. 2-5 преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за потребителски кредит, който предвижда разсрочено плащане или друг начин за погасяване на задълженията, произтичащи от първоначален договор за потребителски кредит, по който вече е налице неизпълнение, ако с него се постига уреждане на отношенията без съдебна намеса и предложените на потребителя условия не са по-неблагоприятни от тези по първоначалния договор за потребителски кредит.” 2. В чл. 18, ал. 1 думите „за сведенията за потребителя, съдържащи се в регистъра” се заменят със „за консултираната база данни”. 3. В чл. 31 числото „47” се заменя с „50”. 4. В Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2, част IV, т. 4, колона първа думите „и за съдържащите се в нея сведения за Вас” се заличават. 5. В Приложение № 3 към чл. 8, ал. 2: а) наименованието на приложението се изменя така: „Приложение № 3 към чл. 5, ал. 14 и чл. 8, ал. 2 Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договори за овърдрафт и за договори по чл. 5, ал. 14”; б) в част IV, т. 2, колона първа думите „и за съдържащите се в нея сведения за Вас” се заличават; в) създава се нова част V:” г) досегашната част V става част VI и в нея в буква „б” се създава т. 4:”

д) в указанията за попълване на Приложение № 3: аа) създават се нови т. 14-16: „14. В част V, т. 1 кредиторът посочва размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, дължими от потребителя. Когато определеното място във формуляра за попълване на тези данни не е достатъчно, кредиторът ги посочва в отделен лист, който е неразделна част от този формуляр, като на определеното място във формуляра изрично се посочва, че погасителните вноски са съгласно приложението. 15. В част V, т. 2 кредиторът посочва сумата на общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.” 16. В част V, т. 3 кредиторът посочва, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит. Кредиторът посочва и начина на определяне на обезщетението, което има право да получи при предсрочно погасяване на кредита в съответствие с условията по чл. 27.”; бб) досегашните т. 14, 15, 16, 17 и 18 стават съответно т. 17, 18, 19, 20 и 21 и в тях думите „част V” се заменят с „част VI”; вв) създава се т. 22: „22. В част VI, буква „б”, т. 4 кредиторът посочва езика, на който се предоставя преддоговорната информация, както и информацията, съдържаща се в договора.”; гг) досегашната т. 19 става т. 23 и в нея думите „част V” се заменят с „част VI”. 6. Навсякъде в закона думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”. Предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага да се създадат § 87, 88, 89 и 90: „§ 87. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37 и 86 от 2006 г., бр. 41 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г.) в чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 5 думата „съгласуване” се заменя с „одобряване”. 2. В ал. 6 и 7 думата „съгласуване” се заменя с „одобряване”. 3. В ал. 9 думата „съгласуваните“ се заменя с „одобрените“. § 88. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г.; бр. 17, 35, 37, 42, 45, 82, 89 и 93 от 2009 г.; бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г.; бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г.) в чл. 232 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „съгласуване” се заменя с „одобряване”. 2. В ал. 4 думата „съгласува” се заменя с „одобрява”. 3. В ал. 5 думата „съгласуването” се заменя с „одобряването”.” § 89. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 23 и 82 от 2009 г.) в чл. 12, ал. 6 думите „при прекратяване на договори за кредит на основание” се заменят с „в случаите по”, а числото „157” се заменя с „161к”. § 90. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (обн. ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 95 от 2006 г., бр. 53 и 82 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 63 и 98 от 2010 г., бр. 84 от 2012 г.) чл.7а се отменя.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59, който става § 91: „§ 91. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Благодаря, господин председател, на всички народни представители, които търпеливо участваха в гласуването на този важен Закон за защита на потребителите, по-голямата част от който е хармонизиращ с европейското законодателство. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, България е член на Европейския съюз, но поне досега българският потребител не се чувстваше като пълноправен член на голямото семейство на европейските потребители. Като човек, който е отдал доста от времето си в годините за защита на потребителите ...

Искам да благодаря на всички тези, които подкрепиха този закон. Благодаря Ви много.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! (В залата влиза министърът на образованието и науката госпожа Клисарова.)

„ДОКЛАД за второ гласуване относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 453-09-15 от 27 март 2014 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 13 март 2014 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-76, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 12 ноември 2013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 354-01-88, внесен от Валентина Богданова и група народни представители на 3 декември 2013 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народните представители Стефани Михайлова, Милена Дамянова, Донка Иванова, Корнелия Маринова, Красимира Анастасова, Аксения Тилева и Ирена Коцева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя предложението и от народните представители Валентина Богданова, Ваня Добрева, Кирчо Атанасов, Милко Багдасаров и Татяна Буруджиева.

Добре, благодаря. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1, ал. 1 се създава т. 4: „4. валидиране на професионални знания, умения и компетентности.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за първия и втория вариант на § 3 и предлага следната редакция на § 3: § 3. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. Системата на професионалното образование и обучение включва: 1. професионално ориентиране, професионално обучение и професионално образование; 2. валидиране на професионални знания, умения и компетентности.” По § 4 има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 5 се създават ал. 4 и 5: „(4) Професионалното обучение може да се осъществява и по пътя на обучение чрез работа (дуално обучение). Обучението чрез работа (дуално обучение) е форма на партньорство между професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж или център за професионално обучение, и един или няколко работодатели, която включва: 1. практическо обучение в реална работна среда и 2. обучение в професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж или център за професионално обучение. (5) Валидирането на професионални знания, умения и компетентности е признаване на придобити знания, умения и компетентности по професия или част от нея, получени чрез неформално обучение или самостоятелно учене, с цел достъп до обучение за придобиване на професионална квалификация и улесняване на достъпа до пазара на труда.”

По § 5 има предложение от народните представители Стефани Михайлова и група, което е оттеглено. Има предложение от народните представители Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 6, ал. 1 думите „и професионалното образование” се заменят с „професионалното образование и валидирането на професионални знания, умения и компетентности”.” По § 6 има предложение от народните представители Стефани Михайлова и група. Комисията не подкрепя предложението по ал. 1: „Чл. 6а. (1) Определени професии от Списъка по чл. 6 се утвърждават като защитени от държавата професии.” Комисията подкрепя предложението по ал. 2. Предложението по ал. 3 е оттеглено. Има предложение от Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Създава се чл. 6а: „Защитени професии Чл. 6а. (1) Определени професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 може да се утвърждават като защитени от държавата професии на областно ниво. (2) Списъкът със защитените от държавата професии, както и критериите за определянето им се приемат с акт на Министерския съвет. (3) Списъкът по ал. 2 се актуализира ежегодно до края на месец октомври на съответната година.” По § 7 има предложение от народния представител Ваня Добрева, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „ § 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „степен на образование и” се заличават. 2. В ал. 3: а) в т. 1 думата „компетентности” се заменя със „знания, умения и компетентности”; б) в т. 2 думата „компетентности” се заменя със „знания, умения и компетентности”; в) в т. 3 думата „компетентности” се заменя със „знания, умения и компетентности”; г) в т. 4 думата „компетентности” се заменя със „знания, умения и компетентности”. 3. Създава се ал. 6: „(6) Степента на професионална квалификация за всяка професия от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 се определя в съответствие с Националната квалификационна рамка, приета с акт на Министерския съвет.”

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Хубаво е, че най-накрая стигнахме и до Закона за професионалното образование, макар че в последния отчет правителството си е отчело този законопроект, макар Министерският съвет да не е неговият вносител. Надявам се министър Клисарова да направи тази корекция в документите на Министерския съвет. Изказването ми е по § 6 за защитените професии, където нашето предложение, което сме направили с колегите от ГЕРБ, не е прието. Предложили сме създаването на чл. 6а, като в ал. 1 изрично сме казали, че определени професии от Списъка по чл. 6 се утвърждават като защитени. За съжаление комисията допусна „може да се утвърждават като защитени”. Тоест, тук имаме хипотеза, в която Министерският съвет да реши и да не утвърди такъв един списък, което противоречи изобщо с философията, която сме заложили в защитените професии като такива. Другият спор, който имаше и в комисията, е за това: на какво ниво да се утвърждават защитените професии – дали на областно, дали на национално? Ясно е, че всяка една област, било то и община – както между другото тук може да се вземе примерът и начинът, по който се изготвя списъкът на защитените училища, защото вече имаме една такава изградена традиция – предложенията се подават на областно ниво, след което се разглеждат в комисия в Министерството на образованието с участието на всички заинтересовани министерства и страни, определя се списъкът на защитените професии, като този списък води след себе си и различни финансови ангажименти от страна на държавата – било то под формата на допълнително финансиране на тези професии и на училищата, които предлагат такива професии, към които няма интерес и които са изключително важни за националната икономика, било то и за стипендии за учениците, така че да ги привлече да се запишат за изучаване на въпросната професия. Това, което мен ме притеснява при изготвянето на предложенията на областно ниво е, че тук нямаме механизъм, по който примерно министерството или Министерският съвет да не се съобрази с предложението, което е направено от областта. Тук аз си задавам въпроса: да речем, ако в четири области на страната една професия е предпочитана, имаме свръхпроизводство на кадри, защо трябва да я правим защитена на национално равнище в друга област, където очевидно има някакъв друг проблем, така че тази професия да не бъде предпочетена. Затова ние сме предложили, първо, наистина съвсем имплицитно да бъде записано, че такъв списък се утвърждава, да не даваме възможност за избор.

Изрично. Предложението ни е всъщност да отпадне определянето на списъка на областно ниво по области, а да остане национално. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, аз ще помоля коментарите по това какво означава дуално обучение или обучение чрез работа – да не ги водим повече, защото в комисията ние достатъчно сериозно коментирахме част от текстовете.

Ако чухте това, което сподели колегата Дамянова, ние нямаме съществени различия по идеите за това, че трябва да има професии, които да бъдат защитени – към които държавата да има особено отношение и да инвестира допълнително, когато те са изключително необходими за бизнеса. Разликата ни е в следното направление, заради което тя зададе и въпросите накрая. Идеята, която колегите защитават, е, защитените професии да бъдат определяни на национално равнище, защото имало практика със защитените училища. Не е същата хипотеза, твърдя аз, защото защитените училища са тези, за които български деца трябва да имат гарантиран достъп до образование, и списъкът се утвърждава всяка година. Може и да няма такъв списък, ако няма подобна нужда. Между другото това е и логиката да пише, че може да се утвърждават като защитени, защото ние не пишем закон за днешната конюнктура.

В края на краищата ситуацията може да бъде променяна, господин председателю, поради това ние даваме възможност на Министерския съвет да прецени възможностите, които има, и да вземе ежегодни такива решения. Защо предлагаме на областно ниво? Вижте, България може да не е чак толкова голяма, но ние имаме очевидни регионални диспропорции, имаме регионални или областни стратегии за развитие и те трябва да бъдат защитавани с необходимите кадри. Това, че ние ще кажем, че на национално ниво асансьорните техници са защитена професия – това означава, че навсякъде тя е защитена, което означава, че ако в Русе няма нужда от асансьорни техници, това ще бъде защитаваната професия и в Русе. Напротив, когато Министерският съвет плаща допълнително, той би следвало да плаща на очевидна нужда, която да дава възможност на хората в съответната област да получат възможност за реализация и да задоволяват работодателите там своите нужди. Това е логиката на нашето предложение. Те не се карат сериозно като идеи и като философия, но мисля, че като управленски подход предложението, което ние сме направили и което комисията е подкрепила, е по-работещото и по-доброто. Благодаря.

Уважаеми господин председател, аз вземам повод и от Вашата вметка, докато се изказваше госпожа Богданова, че обикновено законите се правят сега и в съответствие със сега действащата ситуация. Пак казвам, значи ли това, че защитените професии – всички много добре го знаем, са свързани и с допълнително финансиране? Може. Значи, ако Министерският съвет реши, че тази година това не е приоритет, ние няма да финансираме едни такива професии. Аз мисля, че във всеки момент една държавна икономика има нужда от определени професии, които по една или друга причина не са предпочитани от учениците. Мисля, че все пак можем да си спестим тази думичка „може”, за да не даваме възможности след това на изпълнителната власт, която и да било тя, да спестява тази подкрепа за професионалното образование. Втората ми реплика е по отношение на регионалните стратегии. Да, абсолютно сте права, госпожо Богданова, затова, че има регионални стратегии за развитие и има регионални потребности. На мен ми е ясно, че всяка една област ще си определи най-различни професии, които да влязат в списъка със защитени професии, пак казвам, защото те ще носят допълнително пари. Кой е този орган, който ще може – защото от записа, който прие комисията, това не става ясно – по някакъв начин да коригира този списък? Защото може да се получи така, че в дадена област причините да са съвсем различни от тези, поради които примерно имаме недостиг на асансьорни техници. В цялата страна наистина няма ученици, които желаят да се запишат да изучават тази професия, а безспорно е, че тя е изключително необходима. Тоест тук проблемът е глобален, но в дадени области проблемът може да се дължи на най-различни причини, включително и на неправилно определяне на план-приема, на недостатъчна активност от страна на професионалната гимназия, от страна на бизнеса в съответния регион, от недостатъчна активност на учители и съответно на обществото, като такова, и съответно на органите на изпълнителната власт, съответно и на местните власти. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Богданова, аз очаквах, че Вие ще подчертаете, че Министерският съвет е онзи орган, който ежегодно има възможността да актуализира, да приема и разработва правила, чрез които наистина този проблем да намери своето решение. Успоредно с това, вероятно Вие сега ще го конкретизирате, но мисля, че си заслужава да кажем, че чрез това предложение за първи път ние като законодатели отговаряме на един много важен въпрос, който се поставя от страна на работодателите, а именно да направим много важна крачка към свързване на образованието с потребностите на бизнеса. Този бизнес ние не го разглеждаме като една виртуална реалност, а го гледаме в конкретното му регионално развитие именно чрез такава точка. Така че молбата ми е: конкретизирайте тези детайли. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. След конкретните въпроси и отговори на двете репликиращи ме, аз няма да изпадам в друга конкретика. Поспорихме, Вие ни чухте! Само че, уважаеми госпожи и господа, госпожа Дамянова питаше кой е органът. Разбира се, че органът е Министерският съвет. Ние с Вас сме разписали кой прави предложенията, включително пунктуално в останалите текстове на закона. Предложенията ги правят работодателите. Предложенията могат да се появят от съответните министерства. Ако трябва да бъдем коректни и работодателите искат да правят своите предложения на регионално ниво, защото там са конкретните им интереси. Защото дете от Русе няма да дойде да решава конкретните кадрови необходимости на Видин. И в края на краищата тогава, когато има възможност да се роди една добра практика, когато в нея държавата следва да инвестира пари, следва да защитава националните интереси чрез регионалните възможности това, повтарям, за нас е по доброто решение. В него има повече управленска логика. Останалото е решение на национално равнище, което може и да не реши местните нужди, поради всичките тези обстоятелства за които Вие говорихте. Тогава, когато ангажираш браншови организации, синдикални организации, Социалното министерство, Образователното министерство, областни управители, държавна и местна власт, кой друг може да направи по-добре своите заявки за решаването на проблемите, включително чрез интервенция на държавата от тези власти? Ние с Вас, с общ запис няма да се справим, и слава Богу, но трябва да им дадем възможност да си свършат работата. Благодаря Ви.

Предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители за § 8. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „висши училища” се добавя „университетски и многопрофилни болници”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Професионални знания, умения и компетентности могат да се придобият и чрез неформално обучение и самостоятелно учене.” Предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители за § 9. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Стефани Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Създава се чл. 9а: „Качество на професионалното образование и обучение „Чл. 9а. (1) Качеството е съвкупност от характеристики на професионалното образование и обучение, които са в съответствие с очакванията и потребностите на личността и на обществото. (2) Институциите по чл. 9 осигуряват качество на професионалното образование и обучение чрез изграждане на вътрешна система за осигуряване на качеството при спазване на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии и на действащото законодателство. (3) Правилата за прилагането на вътрешната система за осигуряване на качеството по ал. 2 се определят в правилника за дейността на обучаващата институция. (4) Обучаващите институции разработват вътрешната си система за осигуряване на качеството по ал. 2 при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на труда и социалната политика, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на културата, министъра на младежта и спорта и министъра на земеделието и храните. (5) С наредбата по ал. 4 се определят принципите за осигуряване на качеството, изискванията към институциите по чл. 9 за усъвършенстване на процесите за управление на качеството, показателите, условията и редът за измерване на постигнатото качество.”

По-скоро за кратко уточнение. Уважаеми колеги, бих искала да използвам трибуната, за да благодаря и на Комисията по здравеопазване, с които разработихме текста в представения от мен закон, в чл. 9 да дадем възможности на университетските и многопрофилни болници да подготвят необходимите им кадри за системата на здравеопазването. Мисля, че това е много важна наша стъпка – законодателна инициатива, с която се надявам, че в рамките на следващите години ще успеем наистина да отговорим на този повик на обществото, именно за липса на кадри в областта на здравеопазването. И още нещо. Надявам се, че в най-скоро време Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването ще ни представят необходимата номенклатура от кадри, които да бъдат подготвени именно в университетските и многопрофилни болници. Благодаря.

Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители по § 10. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 10, ал. 3, т. 6 думата „непрекъснато” се заменя с „продължаващо”, а накрая се добавя „след придобита квалификация съответно по част от професия, първа или втора степен на професионална квалификация”.” Предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители за § 11. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 2 е оттеглено. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Член 11, т. 4 се изменя така: „4. програми Д: а) с продължителност до 1 г. – за ученици със завършено основно образование или със завършен клас от средното образование; б) за ученици със специални образователни потребности със завършен клас от прогимназиалния етап на основното образование, като продължителността се определя с конкретната документация.”

Благодаря. По § 12 има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 2 е оттеглено. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 12 т. 1 се изменя така: „1. програми А: а) с продължителност до 1 година за лица със завършен най-малко начален етап на основното образование или успешно завършен курс за ограмотяване, организиран от училища в системата на народната просвета по реда на Закона за насърчаване на заетостта или при условията и по реда на програми и проекти, финансирани със средства от европейските структурни фондове; б) за лица със специални образователни потребности със завършен VIII клас по индивидуална образователна програма, с продължителност, определена с конкретната документация.” По § 13 има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. Член 13 се изменя така: „Документация за професионалното образование и за професионалното обучение Чл. 13. (1) Програмите по чл. 10, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 се конкретизират за всяка професия от списъка по чл. 6, ал. 1 с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии. (2) Програмите по чл. 10, ал. 3, т. 5 и 6 се конкретизират с документацията за професионално обучение - учебни планове и учебни програми, които се разработват въз основа на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии. (3) Документацията по ал. 2 се разработва от обучаващата институция или от заявителя на професионалното обучение. При придобиване на степен на професионална квалификация документацията се разработва в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии. (4) Държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии определят: 1. изисквания към кандидатите; 2. описание на професията; 3. единици резултати от учене; 4. изисквания към материалната база; 5. изисквания към обучаващите. (5) Във основа на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии се разработват учебни планове и учебни програми. (6) Документацията по ал. 5 може да се разработва като модулни учебни планове и модулни учебни програми. (7) Професионалното обучение за учениците и за лицата над 16 години със специални образователни потребности може да се осъществява и по индивидуални учебни програми. (8) Учебните планове за обучение на ученици по програмите А, Б, В и Д и за обучение по програми Г се утвърждават от министъра на образованието и науката, за училищата по изкуствата – от министъра на културата, а за спортните училища – от министъра на младежта и спорта. (9) Учебните планове за обучение на лица над 16 години по програмите А, Б, Д, Е се разработват от обучаващата институция или от заявителя на професионалното обучение и се утвърждават от директора на обучаващата институция.”

Благодаря. По § 14 има предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който е отразен на съответното му систематично място в следващия параграф. Комисията предлага § 14 да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 14а, който става § 14, със следната редакция: „§ 14. В Глава втора, Раздел III се създава чл. 17а: „Организация на обучение чрез работа (дуално обучение) Чл. 17а. (1) Обучението чрез работа (дуално обучение) е специфична форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, което се организира въз основа на партньорство, включително въз основа на договор между институциите по чл. 5, ал. 4 и един или няколко работодатели. (2) Обучението чрез работа (дуално обучение) се организира и осъществява в съответствие с този закон, Кодекса на труда и наредбата по ал. 5. (3) Обучението по ал. 1 се осъществява въз основа на прием, заявен от работодателя пред директора на съответната институция, която извършва обучението. (4) В професионалните гимназии и професионалните училища формата на обучение по ал. 1 се организира в XI и XII клас за ученици, които са навършили 16 години. (5) Условията и редът за провеждане на обучение чрез работа (дуално обучение) по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на труда и социалната политика.” По § 15 има предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.

По § 16 има предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15.

По § 18 има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на съответното си систематично място в § 14. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който е отразен на съответното си систематично място в § 14. Комисията предлага § 18 да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 18а, който става § 16 със следната редакция: „§ 16. В чл. 27, ал. 7 думите „Задължителната професионална подготовка, задължителната чуждоезикова подготовка по професията и избираемата подготовка” се заменят със „Задължителната професионална подготовка и задължителната чуждоезикова подготовка по професията”.

По § 19 има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 17: „§ 17. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Задължителната професионална подготовка се определя съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.” 2. Създава се ал. 6: „(6) Задължителната професионална подготовка и избираемата професионална подготовка се придобиват чрез обучение по учебни предмети или модули.” Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Стефани Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 19а, който става § 18 със следната редакция: „§ 18. В чл. 29 накрая се добавя „или като обучение чрез работа по чл. 5, ал. 4, т. 1”.”

По § 20 има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19: § 19. В чл. 32в се правят следните изменения: 1. В заглавието след думите „девиантно поведение” се добавя „в социално-педагогическите интернати и във възпитателните училища интернати”. 2. В текста след думите „девиантно поведение” се добавя „в социално-педагогическите интернати и във възпитателните училища интернати”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21: „§ 21. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) думите „и на представители на съответните висши училища по изкуствата” се заменят с „и представители на съответните висши училища по изкуствата”, думите „и на представители на Националната спортна академия” се заменят с „и представители на Националната спортна академия”; б) създава се изречение второ: „За обучението чрез работа (дуално обучение) в състава на комисиите се включва и представител на работодателите по чл. 5, ал. 4.” 2. В ал. 5 след думите „както и висшите училища по изкуствата” се добавя „Националната спортна академия и лицензираните спортни организации”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22. Има предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 23а, който става § 23 със следната редакция: „§ 23. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него, в изречение второ, думите „чл. 9, ал. 1, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 9, ал. 1, т. 3”. 2. Създава се ал. 2: „(2) Право за издаване на документи за професионална квалификация по чл. 38, ал. 2, т. 2 и ал. 3 имат и центровете за професионално обучение, създадени към органите, организациите и другите юридически лица по чл. 9, ал. 2.”

По § 24 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за първи и втори вариант на § 24 и предлага следната редакция на параграфа: „§ 24. Член 40 се изменя така: „Валидиране на професионални знания, умения и компетентности Чл. 40. (1) Валидирането на професионални знания, умения и компетентности е установяване и признаване на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или самостоятелно учене, и на съответствието им с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии. (2) Право да извършват валидиране на професионални знания, умения и компетентности имат институциите по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. (3) Право на валидиране на професионалните им знания, умения и компетентности имат лица, които притежават образователно равнище: 1. за първа, втора и трета степен - необходимото образователно равнище по чл. 8, ал. 5 за съответната степен на професионална квалификация; 2. за четвърта степен - завършено средно образование; 3. за квалификация по част от професия - необходимото образователно равнище по чл. 8, ал. 4 за съответната професионална квалификация. (4) Установяването на придобити професионални знания, умения и компетентности се извършва чрез: 1. предварително съпоставяне на заявените от лицето професионални знания, умения и компетентности с резултатите от ученето, включени в съответното държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професия; 2. полагане на изпити по теория на професията и по практика на професията. (5) След предварителното съпоставяне по ал. 4, т. 1 лицето може да бъде насочено към допълнително обучение или да бъде допуснато до полагане на изпит по ал. 4, т. 2. (6) За признаване на степен на професионална квалификация изпитите по ал. 4, т. 2 са държавни и се организират в съответствие с чл. 36, а за признаване на професионална квалификация по част от професия изпитите по ал. 4, т. 2 се организират в съответствие с чл. 37, ал. 2. (7) На лицата, успешно положили изпитите по ал. 4, т. 2 се издават следните документи: 1. свидетелство за валидиране на професионална квалификация - когато са установени всички единици резултати от ученето, включени в държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия; 2. удостоверение за валидиране на професионална квалификация по част от професия - когато са установени част от единиците резултати от учене, включени в държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по професия. (8) Лицата, получили свидетелството по ал. 7, т. 1, ползват правата на лицата, получили свидетелство за професионална квалификация по чл. 38, ал. 2, т. 2, а лицата, получили удостоверението по ал. 7, т. 2, ползват правата на лицата, получили удостоверение за професионално обучение по чл. 38, ал. 3; (9) Съдържанието на документите по ал. 7 се определя с държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета. (10) Условията и редът за валидиране на професионални знания, умения и компетентности се определят с наредба на министъра на образованието и науката. (11) За разходи за установяване, документиране, оценяване и признаване на опита на лицата, както и за провеждане на изпитите за придобиване на професионална квалификация, направени от институциите по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 се заплащат суми в размер, определен от тези институции, като сумите не могат да надвишават действителния размер на разходите. (12) Сумите по ал. 11 не се събират, когато дейностите се финансират със средства от програми и проекти, финансирани със средства от европейските структурни фондове.” По § 25 – предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.

По § 26 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията приема предложението на народните представители по т. 1. „2. В т. 6: а) основният текст да се измени така: „Създават се точки 14 и 15”; б) в т. 6 вариант 1 на т. 14 да отпадне и вариант 2 да стане текст на т. 14”. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Има предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага съответната редакция на § 26, който става § 25: „§ 25. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 2а се изменя така: „2а. осъществява контрол на дейността и оценка на качеството на обучението в лицензираните институции в системата на професионалното обучение;”. 2. Създава се нова т. 11: „11. създава и поддържа регистър на документите по чл. 38 и чл. 40. издадени от центровете за професионално обучение;” 3. Създава се т. 14: „14. методически подпомага центровете за професионално обучение, които извършват валидиране на професионални знания, умения и компетентности в системата на професионалното образование и обучение.” По § 27 – предложение на народния представител Милена Дамянова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26: „§ 26. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5 се изменя така: „5. изготвя конкретни изисквания по чл. 49а, ал. 2 за издаване на лицензия и одобрява формуляри и образци на документи за лицензиране;”. 2. В т. 7 накрая се добавя „както и предложения за неговото изменение или допълнение”.”

Параграф 28 – предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен. Параграф 29 – предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 27: „§ 27. В чл. 49б се правят следните изменения: 1. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. удостоверение, издадено от съответния съд по регистрацията, удостоверяващо актуалното състояние на заявителя - за юридически лица, които не са търговци;”. 2. Алинея 10 се изменя така: „(10) Условията и редът за издаване на лицензията по ал. 1, както и изискванията по чл. 49а, ал. 2 се конкретизират в правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.” Предложение на народния представител Милена Дамянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 29а, който става § 28 със следната редакция: „§ 28. В чл. 49в, ал.1 се създава изречение второ: „Контролът е текущ и периодичен и се извършва при условия и по ред, определени в този закон и в правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.”

Параграф 30 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 29: „§ 29. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „който се публикува на интернет страницата й”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Националната агенция за професионално образование и обучение на интернет страницата си: 1. поддържа информационна система, която обработва и обобщава информацията по чл. 22, ал. 8; 2. публикува изискванията, процедурите, формулярите и образците на документи, необходими за лицензиране, както и реда за осъществяване на последващ контрол на центровете за професионално обучение и на центровете за информация и професионално ориентиране; 3. публикува Списък на професиите за професионално образование и обучение, както и Списък на защитените от държавата професии; 4. публикува държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.” Параграф 31 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 30: „§ 30. В чл. 51, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 10 се изменя така: „10. анализира качеството в системата на професионалното образование и обучение;” 2. Създава се т. 13: „13. предлага за приемане от Министерския съвет Списък със защитените от държавата професии;” Параграф 32 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 31: „§ 31. В чл. 52 се създават т. 8, 9 и 10: „8. участва в разработването и актуализирането на Списъка на защитените от държавата професии и изготвя предложения за включване на професии в него; 9. осигурява условия за информирането и мотивирането на работодателите и гражданите за валидиране на професионални знания, умения и компетентности; 10. анализира качеството в системата на професионалното обучение.”

Параграф 33 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 32: „§ 32. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. участва в съгласуването и актуализирането на Списъка на професиите за професионално образование и обучение и изготвя предложения за включване на професии в Списъка на защитените от държавата професии, както и за неговото актуализиране;”. 2. Създава се т. 6: „6. участва със свои представители при осъществяване на контрола по чл. 49в на дейността на центровете за професионално обучение, извършващи обучение по специалностите от област на образованието „Здравеопазване” от Списъка на професиите по чл. 6, ал. 1.” Параграф 34 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.

Параграф 36 – предложение от народния представител Стефани Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35: „§ 35. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създават т. 6, 7 и 8: „6. изготвят предложения за включване на професии в Списъка на защитените от държавата професии; 7. осигуряват условия за реализиране на партньорство между работодателите и институциите, които провеждат обучение чрез работа (дуално обучение); 8. участват в разработването на наредба за осигуряване на качеството в професионалното образование и обучение.” 2. Създава се ал. 2: „(2) Освен функциите по ал.1, браншовите и отрасловите организации на работодателите: 1. участват в разработването и актуализирането на учебните планове и на учебните програми за професионално образование и обучение; 2. участват в разработването на националните изпитни програми; 3. участват в осигуряването на учебната и производствена практика на учениците и предлагат промени в организацията им; 4. осигуряват условия за провеждане на обучението по чл. 5, ал. 4, т. 1 в предприятията; 5. участват в обучение на учители и обучаващи; 6. информират членовете на своите организации относно възможностите и процедурите за валидиране на професионални знания, умения и компетентности; 7. предлагат на представителните организации на работодателите на национално ниво свои представители за експертните комисии на Националната агенция за професионално образование и обучение; 8. участват в оценката на качеството на професионалното образование и обучение.” По § 37 има предложение от народните представители Стефани Михайлова и група. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37, който е отразен на съответното му систематично място в § 35. Комисията предлага § 37 да бъде отхвърлен. По § 38 има предложение от народните представители Стефани Михайлова и група. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 36: „§ 36. В чл. 57 се създават т. 4, 5 и 6: „4. съдействат за подобряване на качеството на практическото обучение; 5. информират членовете на своите организации за възможностите за валидирането на професионални знания, умения и компетентности и съдействат за неговото провеждане; 6. участват в разработването на наредбата по чл. 9а, ал. 4 за осигуряване на качеството в професионалното образование и обучение.”

По § 39 има предложение от народните представители Стефани Михайлова и група. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 37: „§ 37. В чл. 58 се създават точки 4, 5 и 6: „4. съдействат за подобряване на качеството на практическото обучение; 5. информират членовете на организациите си за възможностите и процедурите за валидиране на професионални знания, умения и компетентности; 6. участват в оценяване на качеството на професионалното образование и обучение.” По § 40 има предложение от народните представители Стефани Михайлова и група. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 38: „§ 38. В чл. 59 се създават ал. 8, 9 и 10: „(8) За защитените от държавата професии се осигуряват допълнителни средства при условия и по ред, определени с акта на Министерския съвет по чл. 6а, ал. 2. (9) Обучението по чл. 5, ал. 4 се финансира, както следва: 1. практическото обучение по чл. 5, ал.4, т. 1 – със средства от работодателя; 2. обучението по чл. 5, ал, 4, т. 2 – със средства от държавния бюджет за държавните и общинските институции. (10) Обучението по ал. 9 може да се финансира и със средства от европейските структурни фондове.” Комисията предлага да се създаде § 40а, който става § 39 със следната редакция: „§ 39. В чл. 61 думите „по чл. 40, ал. 1” се заменят с „на лицата, обучавани по реда на чл. 9, ал. 2 и 3”.”

По § 41 има предложение от народните представители Стефани Михайлова и група. Предложението е оттеглено по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. То гласи: „2. В т. 4 вариант 2 за т. „бб” от § 1 на Допълнителните разпоредби да отпадне, а вариант 1 да стане текст на т. „бб”, след като в него думите „взаимозависими знания, умения и нагласи” се заменят с „взаимозависими професионални знания, професионални умения и нагласи”.” Предложението по т. 3 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по т. 4. Комисията не подкрепя предложението по т. 5, буква „а” и буква „б”. То гласи: „5. В т. 7: а) вариант 2 за т. 14 от § 1 на Допълнителните разпоредби да отпадне, а вариант 1 да стане текст на т. 14; б) в т. 18 от § 1 на Допълнителните разпоредби да се заличат думите „която е от значение за развитието на съответната област и”.” Предложение от народните представители Валентина Богданова и група. Комисията подкрепя предложението по т. 1, 3 и 4. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Предложение от народните представители Ваня Добрева и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Валентина Богданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 40: „§ 40. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: „1.В§1: а) в т. 3 след думата „обучение” се добавя „по един или няколко модула”. б) точка 5 се изменя така: „5. Професионална квалификация” е съвкупността от професионални знания, умения и компетентности, необходими за упражняване на професия или на част от нея.”; в) точка 6 се изменя така: „6. „Професионални знания” са съвкупност от факти, принципи, теории и практики, свързани с определена сфера на работа, които са усвоени в процеса на обучение или учене.”; г) Създават се т. 6а, 6б, 6в и 6г: „6а. „Професионални умения” са способностите за прилагане на усвоените знания при изпълнение на задачи и решаване на проблеми. 6б. „Професионални компетентности” е доказана способност за използване на професионални знания, професионални умения и личностни качества, необходими за упражняване на професия, в съответствие с описаните нива в Националната квалификационна рамка. 6в. „Резултати от ученето” са компетентностите, придобити от индивида след приключване на процеса на формално или неформално обучение или на самостоятелно учене, които той е способен да демонстрира. 6г. „Единица резултати от учене” е част от професионална квалификация, състояща се от набор от взаимозависими резултати от учене, който може да бъде самостоятелно оценен или валидиран”; д) точка 7 се изменя така: „7. „Степен на професионална квалификация” е обемът и съдържанието на професионалните знания, умения и компетентности, необходими за упражняване на определена професия или част от нея”; е) в т. 10 думата „компетенции” се заменя с „компетентности”; ж) Създават се точки 12,13,14,15,16, 17 и 18: 12. „Модул” е самостоятелно обособено учебно съдържание за постигане на една или няколко единици резултати от ученето, определени в държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии и свързани с извършване на конкретна дейност. 13. „Неформално обучение” е обучение, което се извършва като организирана дейност от институции извън системата на професионалното образование и обучение. 14. „Самостоятелно учене” е неинституционализирано, неорганизирано и несистематизирано натрупване на знания, умения и компетентности. 15. „Формално обучение” е организирана форма на учене за придобиване на компетентности, като за резултатите от това обучение се издава държавно признат документ. 16. „Специални образователни потребности” са образователните потребности, които може да възникнат при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, умствена изостаналост, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства. 17. „Националната квалификационна рамка” е инструмент за систематизиране на квалификациите съгласно набор от критерии за достигнати конкретни нива в процеса на обучение или учене, чиято цел е да се обединят и съгласуват националните образователни подсистеми и да се подобрят прозрачността, достъпът, подреждането и качеството на квалификациите по отношение на пазара на труда и гражданското общество. 18. „Защитена професия” е професия, която е от значение за развитието на съответната област и за която има доказана потребност от квалифицирани кадри на пазара на труда.” 2. Създават се §3б и §3в: „§ 3б. (1) Лицата, навършили 16 години, които нямат завършен начален етап на основно образование, могат да бъдат включени във формите на обучение чрез работа (дуално обучение) по чл. 5, ал. 4, едновременно с обучение за ограмотяване, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 17а, ал. 5. (2) Лицата, навършили 16 години, които не са завършили прогимназиален етап на основното образование, могат да бъдат включени във формите на обучение чрез работа (дуално обучение) по чл. 5, ал. 4, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 17а, ал. 5.” „§ 3в. Средствата за изпълнение на дейностите по § 3б се осигуряват целево от централния бюджет и/или от европейските фондове и програми и се предоставят въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет.” „Преходни и заключителни разпоредби” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение на народния представител Милена Дамянова по § 42. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 41: „§ 41. Лицата, които до влизането в сила на този закон имат завършен клас от помощно училище или са ученици със специални образователни потребности със завършен клас от средното образование по индивидуална образователна програма, могат да се обучават: 1. по програми Д с продължителност до 1 година за ученици със завършено основно образование или със завършен клас от средното образование; 2. по програма А с продължителност, определена в съответната документация – за лица със завършен клас на помощно училище, или за лица със специални образователни потребности със завършен клас на общообразователно училище по индивидуална образователна програма.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 42.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да Ви обърна внимание на новите параграфи 3б и 3в от Допълнителните разпоредби, с които колегите предлагат лицата, навършили 16 години и които нямат завършен, забележете, начален етап, да могат да бъдат включвани във формите на обучение чрез работа едновременно с обучение за ограмотяване. Ще Ви кажа, че в чл. 12 от Закона за професионалното образование и обучение вече има дадена такава възможност, между другото, поправката е направена в края на 2013 г. с изменение на Закона за насърчаване на заетостта, където се казва, че програми А – за тези, които не знаят, ще кажа, че са за придобиване на първа степен професионална квалификация – там казваме „с продължителност до 1 година за лица със завършен най-малко начален етап на основно образование или успешно завършен курс за ограмотяване – без да е казано какъв е периодът на този курс за ограмотяване – организиран от училища в системата на народната просвета по реда на Закона за насърчаване на заетостта или при условията и по реда на програмни проекти, финансирани със средства от европейските структурни фондове”. Тоест за тези хора вече има дадена такава възможност за първа степен на професионална квалификация. С това няма пречка това обучение да се провежда и чрез обучение чрез работа. С текстовете на допълнителните параграфи 3б и 3в, ако Народното събрание ги приеме, ще се даде възможност на хора, които нямат завършен дори и І клас, да се обучават за придобиване на втора степен на професионална квалификация, на трета степен на професионална квалификация. Ще Ви прочета три специалности, които са за втора степен – „Монтьор на енергийни съоръжения”, „Хладилна и климатична техника”, специалност „Газова техника”. Ще допуснете ли във Вашето жилище газов техник, който е започнал да се обучава, без съответно да може да чете и да пише? Предлагам да преосмислим тези текстове, защото, пак казвам, Законът за професионалното образование и обучение вече дава възможност на хора, които нямат завършено начално обучение, но са преминали през курс на ограмотяване, който може да бъде един, два, три месеца, все пак да започнат обучение за първа степен на професионална квалификация. След това обаче за втора и трета степен има изисквания за по-високо образование и учебните програми, съдържанието, което те трябва да изучават, изисква по-голяма грамотност. В противен случай поставяме под съмнение качеството на обучението, което те ще придобият. Това категорично няма да помогне на икономиката, напротив, ще създаде неквалифицирана работна ръка.

Благодаря, господин председател. Аз ще бъда много кратка, защото слушах опасенията на госпожа Дамянова и искам да се договорим за следното. Първо, начинът по който ще се обучават професионално този тип лица, на които трябва да дадем всякаква възможност да присъстват на пазара на труда, вместо да ги правим редовни клиенти на нашите социални служби, се урежда с наредба. Второ, има професии, за които Вие тук говорихте, искам да Ви напомня, че са професии, за които се изисква правоспособност, а за да получиш правоспособност, трябва да имаш определен образователен етап – друга категория професии са това. Не е добре да даваме подобен тип примери. Важното и това е смисълът на този запис, няма значение, че доуточнява действащ текст, че на тях им дължим нарочно внимание, заедно с ограмотяването да получат и някаква професионална квалификация, за да могат да си изкарват хляба, казано простичко. Нека това да не бъде големият спор, който водим. Има достатъчно специализирани контролни органи, които могат да регулират този процес.

Съгласна съм с Вас, госпожо Богданова, че по някакъв начин тези хора трябва да бъдат включени на пазара на труда, но нека това да не е на всяка цена. Защото с така направените текстове няма да имаме право да им откажем да се запишат да учат за „Монтьор на енергийни съоръжения” например. Няма да имате това право, защото законът не въвежда ограничения! Не може с наредба да дописваме закона. Има много такива практики, аз знам, но те са порочни, уважаеми колеги. Стига сме дописвали законите с наредби или сме въвеждали клаузи. Има и друга такава наредба, която е друга тема на разговор, която противоречи на Закона за народната просвета. Стига сме писали наредби, които противоречат на волята на законодателите. Няма да имате право да откажете на въпросните хора да се обучават за газови техници! Няма да имате право.

Уважаеми колеги, бих искала да обърна вниманието на всички наистина върху тези два параграфа, с които се дава възможност на голяма част от българските граждани, които нямат и по една или друга причина са отпаднали от образователна система, да придобият професия, работейки, възползвайки се от формите, наистина на обучение чрез работа, успоредно с това да имат възможността да се ограмотят. Бих искала да кажа, че, за съжаление, по статистики се оказва, че ние заемаме едно незавидно място по ранен брой отпаднали ученици. Сред европейските държави сме на последно място, което предполага, че до няколко години в България няма да има кой да работи. Така че тук не става въпрос за едно или друго политическо хрумване, не става въпрос за нещо, с което би трябвало да се разделяме в зависимост от това какво място в залата заемаме, а следва да помислим наистина, че в живота всеки един човек трябва да има шанс и на всеки един човек трябва да се даде възможност за придобиване на професия, а не в един момент да пълним затворите, да се правим, че хората ги няма и да бъдем привърженици на една идея, която мисля, че всички тук споделяме – „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем”. Мисля, че трябва да сложим веднъж завинаги край на това мислене. Наистина, нека заедно да направим първите стъпки, с които да дадем реално решение на този въпрос. Между другото, в Европа този тип училища, които поемат и образователния компонент на този тип граждани, се нарича „Втори шанс“. Надявам се, че впоследствие, когато осмисляме концепциите за Закон за народната просвета в един втори вариант, ние наистина ще въведем възможности и за училищата „Втори шанс“. Това искане е национално отговорно, то отговаря на демографската картина на България, отговаря на икономическата ситуация и искрено се надявам, че всички представители на политическите партии в Четиридесет и второто Народно събрание ще го подкрепят. Нещо повече, ние, цялата Комисия по образованието и науката, присъствахме на срещи в Разград, организирани от народния представител Татяна Буруджиева, на които този проблем ни беше съобщен с цялата сериозност и поехме ангажимент всички ние да намерим неговото решение за тези български граждани, които са лишени от достъп до пазара на труда. Мисля, че неслучайно тук е и цялостно наше политическо решение.

Не съм специалист по темата, но слушах внимателно и оставам с впечатление, че с тези текстове – 3б и 3в, някой като че ли иска да отмени Конституцията, където е казано, че образованието до 16 години е задължително. Изведнъж тук в закона се говори, че човек, който няма завършен начален курс или как е точно терминът, може да придобива някаква квалификация. Какво правим? На практика Вие стимулирате хората да не завършват, да не се учат. Ако това е целта, то е противоконституционно.

Господин Лазаров, тези данни, които съобщих за това, че България е на последно място сред държавите – членки на Европейския съюз, по брой на ранно отпаднали ученици, ги съобщавам с много голяма тревога. Едни от параметрите, които са разписани в периода 2009-2013 г., по време на управлението на ГЕРБ, изискват мерки и за преодоляване именно на този процес и мерки за ученици и хора в по-зряла възраст, на които трябва да се даде достъп до пазарния труд. В дадения случай не противоречим на Конституцията в никакъв случай. Струва ми се, че тук всички трябва да се обединим в грижата си за всички български граждани, защото всички български граждани имат достъп до пазара на труда.

Стимулирате ги да не учат.

Иначе казах: другият вариант е да констатираме и да се делим по различни политически съображения, да си затваряме очите, че съществуват реални проблеми, които да не искаме да решаваме. Мисля, че за това става дума.

Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да подложите отделно на гласуване съответно § 3б и 3в, по които вече изложихме своите аргументи. Имаме различно виждане, няма единно становище. Пак повтарям, аз мисля, че така наистина ще стимулираме отпадането на ученици в България ...

3б и 3в от Допълнителните разпоредби.

Да.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам прегласуване, защото останалите текстове са приети с единодушие. Помислете си как бихме гласували ние на тях и какво ще постигнем в крайна сметка, ако не приемете нашето предложение за разделно гласуване.

Уважаеми колеги, знам, че на финала на този закон няма проблем.Да не си създадем проблем. Ако същественият проблем се нарича дали да повторим, конкретизирайки в закона ангажимента на държавата да ограмотява и да дава квалификации на отпаднали от системата на образованието, които вместо да глобяваме, държим да им създадем условия да стигнат до пазара на труда, не е сериозно. Вероятно не направихме гласуването по най-добрия начин. Само че аз Ви моля, за да не проваляме целия текст, в който сме уредили дефинитивно към какво се стремим и основните понятия, с които този закон работи, моля Ви при прегласуването да подкрепите съдържанието на тези текстове. Няма пречка да блокираме закона, да го скапем и да оставим професионалното образование без него. Моля Ви, при прегласуването подкрепете съдържанието на текстовете, защото все едно към навършилите 16 години без завършено даже начално образование, държавата има ангажимент. Моля Ви!