11 юли 2014 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям Ви: „ДОКЛАД относно Указ № 157 на Президента на Република България, постъпил на 30 юни 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от Народното събрание на 18 юни 2014 г., и мотивите към указа На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Указ № 157 на Президента на Република България, постъпил на 30 юни 2014 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката и енергетиката: Анна Янева – заместник-министър, и Димитър Данчев – съветник на министъра; от Министерския съвет: Теменужка Янкова, Емилия Петкова и Петър Начев – съветници на заместник министър-председателя по икономическото развитие; от Министерството на земеделието и храните: Десислава Василева – началник отдел в дирекция „Стратегии, анализи, планиране и пазари”, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Българската агенция по безопасност на храните: д-р Райна Иванова – началник на отдел, и Емил Кръстев –главен юрисконсулт; представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 4; § 12, т. 1 относно чл. 19, чл. 19а, ал. 1, ал. 2, т. 4, т. 5 в частта „или са със стойност, несъответстваща на действително предоставените услуги”, т. 7, ал. 3; т. 2 относно чл. 20б, буква „б”, т. 3; т. 5 и § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. В мотивите си към указа Президентът посочва: I. С § 4, с който се създава Глава седма „а” „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”, законът въвежда забрана за всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне. Определянето на предприятия с по-силна позиция при договаряне ще се извършва в съответствие с приета от Комисията за защита на конкуренцията методика. Като последица за нарушение на забраната за злоупотреба с по-силна позиция е предвидено налагането на имуществена санкция на съответното предприятие. Делегирането на Комисията за защита на конкуренцията на правомощието да разработи критериите в методика не съответства на изискванията на Конституцията и на Закона за нормативните актове трайни обществени отношения да се регулират със закон. Възможността за честа смяна на критериите в такава методика може да създаде непредвидимост на условията за осъществяване на икономическа дейност. II. По отношение на § 12: 1. Разпоредбите на новия чл. 19 от Закона за храните предвиждат търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв., който купува храни, предназначени за последваща продажба в обекти за търговия с храни по чл. 12 от същия закон, да изготвя проект на типов договор и/или общи условия за доставка на храни. Типовите договори и/или общи условия за доставка на храни се предоставят на Комисията за защита на конкуренцията. В типовия договор и/или общите условия за периодична доставка на храни се включват и услугите, и условията, при които те се предоставят на доставчиците на храни и се публикуват на интернет страницата на търговеца в 10-дневен срок от предоставянето им на Комисията за защита на конкуренцията. Според Президента остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година. Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност, а задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти. Съгласно приетата разпоредба на чл. 19, ал. 2 от Закона за храните, Комисията за защита на конкуренцията образува производство за установяване на нарушение по Глава дванадесета от Закона за защита на конкуренцията, когато установи несъответствие на типовия договор и/или общите условия за доставка на храни с правилата за конкуренцията. Законодателят не предвижда предварително произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията за съответствие на предоставените й типови договори и/или общи условия за доставка на храни с правилата за прекратяване на договори между търговци за доставка на храни. Комисията за защита на конкуренцията по своя инициатива или по сигнал ще може да образува производство по установяване на нарушения и налагане на санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Създава се непредвидимост и несигурност за стопанските субекти и може да доведе до административен произвол. Според Президента заявените цели за предотвратяване на нелоялните търговски практики може да се постигнат, като се предвиди процедура за изрично или мълчаливо одобряване на типовите договори или общите условия от Комисията за защита на конкуренцията в разумен срок, както и механизъм за съдебен контрол върху актовете на Комисията за защита на конкуренцията. 2. Член 19а, ал. 1 от Закона за храните задължава търговците с оборот над 50 млн. лв. за предходната година да сключват писмени договори в съответствие с типовия договор или общите условия. Текстът според Президента е неясен и допуска тълкувания, които значително биха ограничили и дори изключили свободата на договаряне. 3. Член 19а, ал. 2, т. 4 от Закона за храните предвижда, че договорът за периодична доставка, сключен между търговеца и доставчика на храни, не може да се изменя едностранно. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 4 предвижда, че уговорки в нарушение на чл. 19а, ал. 2 са нищожни. Член 20а, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите изразява общ принцип в договорното право, че договорите могат да бъдат изменяни освен по взаимно съгласие, още и едностранно, но на основания, предвидени в закона. Наличието на клауза за едностранно изменение на договора при определени условия може да бъде тълкувана като нищожна при правоприлагане предвид разпоредбата на чл. 19а, ал. 4 от Закона за храните. 4. Съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 5 от Закона за храните договорът не може да предвижда такси или други плащания, както и отстъпка от цената на договора за услуги, които не са реално предоставени или са със стойност, несъответстваща на действително предоставените услуги. Законодателят не е предвидил критерии, по които да се направи преценка дали тези плащания са със стойност, съответстваща на действително предоставените услуги, а това ще създаде затруднения в търговските взаимоотношения и при прилагане на нормата. 5. Член 19а, ал. 2, т. 7 от Закона за храните предвижда, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка. В чл. 303а от Търговския закон е записано, че страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. Създава се паралелен режим на общата норма на чл. 303а от Търговския закон, което ще усложни правната уредба и създава преференции само за конкретни икономически отношения. 6. Член 19а, ал. 3, изречение второ от Закона за храните предвижда, когато не е уговорено друго, при едностранно прекратяване без предизвестие или при неспазване на уговорено предизвестие изправната страна има право на обезщетение за причинените вреди. Президентът отбелязва, че текстът е правно неиздържан. Отговорност за вреди според него, поначало има само при неправомерно поведение. Договорите могат да се прекратяват или по взаимно съгласие, или едностранно, но само на договорени или на установени в закон основания. 7. Разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от Закона за храните забранява прехвърляне на определени търговски рискове към доставчик на храни. Според Президента този текст практически забранява сключването на консигнационен договор. 8. С § 12, т. 3 и т. 5 се разширяват контролните правомощия на компетентните органи по Закона за храните - Българската агенция по безопасност на храните и органите на регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването, а именно да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни, включително спазване на изискванията на чл. 206, ал. 2, относно прехвърляне на отговорността за определени стопански рискове. Не става ясно дали органите по Закона за храните ще могат да осъществяват контрол относно съдържанието на договорите по чл. 19а, или правомощията им са ограничени до проверка за наличието на писмен договор за периодични доставки между търговеца и доставчика на храни. III. С § 14 законодателят задължава търговците на храни да приведат договорите за доставка на храни както в съответствие със Закона за защита на конкуренцията, така и в съответствие със Закона за храните, в 6-месечен срок от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Предоставеният 6-месечен срок за привеждане на тези договори в съответствие с новите правила е недостатъчен, защото е предвиден 3-месечен срок за изработване на методика от Комисията за защита на конкуренцията и едномесечен след това за предоставяне на изготвените типови договори или общи условия от търговците на храни. Едва след това търговците на храни могат да пристъпят към привеждане на сключени вече договори в съответствие с новите разпоредби. От името на вносителите народният представител Румен Гечев изрази принципно несъгласие с мотивите към ветото. Той подчерта, че целта на приетите изменения и допълнения е да създадат косвени стимули за развитие на икономиката и условия за функциониране на ефективната конкуренция в страната. Според вносителите твърдението, че делегирането на Комисията за защита на конкуренцията на правомощието да разработи критериите в методика не съответства на изискванията на Конституцията и на Закона за нормативните актове. Трайни обществени отношения да се регулират със закон е неточно. Доколкото законът е определил дефинициите и фактическия състав, в методиката на комисията би следвало да бъдат очертани единствено конкретните хипотези на анализите относно условията по чл. 37а, ал. 2. По отношение на § 4 беше изтъкнато, че в разпоредбата на чл. 37а, ал. 2 законодателят ясно дефинира понятието „по-силна позиция при договаряне”, използвайки концепцията за икономическа зависимост, като дава и нормативните ориентири за изследване на тази зависимост. По отношение на мотивите, с които са оспорени част от разпоредбите на § 12, беше отбелязано, че количественият критерий от 50 млн. лв. не би следвало да бъде основание за упражняване на правото на отлагателно вето и че най-много нелоялни търговски практики се реализират от предприятия със значителна пазарна мощ. Преценката на законодателя се основава на чисто количествения подход, който при необходимост би могъл да бъде както повишен, така и понижен. Не е предвидено предварително произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на предоставените й типови договори и/или общи условия за доставка на храни с правилата за конкуренцията, тъй като в съответствие европейското право самите пазарни участници следва да преценяват действителността на сключваните от тях споразумения и договори, а по дефиниция комисията като антитръстов регулатор осъществява последващ контрол. Относно т. 5 на § 12 беше подчертано, че Търговският закон създава общата уредба, а предвиждането на по-къс срок не е в противоречие нито с него, нито с европейското право. Относно чл. 206, ал. 2 от Закона за храните, беше уточнено, че разпоредбата само забранява прехвърлянето на определени рискове, но не и сключването на консигнационни договори. По отношение това, че извън регулация остават производители и доставчици на храни се изтъкна, че в Закона за храните е дадено легално определение на понятието „производител”, а дефинирането му не е с оглед качеството „търговец”. В заключение беше отбелязано, че в обсъждането на закона за второ четене в Комисията за икономическата политика и туризъм участие са взели широк кръг заинтересовани страни и с консенсус е прието срокът – търговците на храни да приведат договорите за доставка на храни в съответствие със Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните – да бъде 6 месеца. В хода на обсъждането представители на Сдружение „Модерна търговия” настояха законът да не бъде приеман повторно, тъй като нарушава баланса в бизнес отношенията, не защитава интересите на потребителите и вреди на конкурентна среда в страната. След приключване на дискусията и проведено гласуване Комисията по икономическата политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от Народното събрание на 18 юни 2014 г. Становището е прието с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, в диспозитива на Указ № 157 от 30 юни тази година на Президента на Република България се поставя питане ... (Шум в залата.)

Благодаря. Цитирам: „Дали приетите промени са еднозначни и безпротиворечиви и дали са в състояние да доведат до развитие на икономиката на страната ни?”. Отговаряме: „Целта на предлаганите изменения и допълнения е да създават косвени стимули за развитие на икономиката на страната като се създадат условия за функционирането на ефективната конкуренция. Тоест Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията не си поставя за основна цел да осигури икономическо развитие и растеж, а да възпрепятства и по възможност да предотврати такива нелоялни търговски практики, които водят до ограничаване, предотвратяване или нарушаване на ефективната конкуренция. Доколкото в действащата си редакция Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) има цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, то очевидно, че предлаганите изменения са ориентирани към същата тази цел. Освен това не би могло да се направи каквато и да е корелация между направените изменения и допълнения на ЗЗК и евентуалното покачване на цени на хранителните стоки.” В тази връзка искам да кажа, уважаеми колежки и колеги, че в световната теория и практика няма и никъде не се защитава тезата, че засилването на пазарната конкуренция води до увеличение на цените или до нарушаване на пазарните структури. Също в диспозитива на Указ № 157 на Президента на Републиката се акцентира върху това, че мотивите към законопроекта са бланкетни. Неоснователно се твърди, че е налице, цитирам: „Отказ да се спазва разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и от тук, че няма яснота дали новите разпоредби съдържат очакваните резултати. Господин президентът говори за очаквани резултати от прилагането на закона, тоест за една хипотетична прогноза, а не за оценка на въздействието. Член 28 от Закона за нормативните актове създава задължението да бъдат мотивирани проектите на нормативните актове, а не конкретните текстове от тях. По същество виждането, че е налице отказ да се спазва разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА е развито в частта от Указ № 157, означено като първо римско (І) относно § 4. Там правилно се посочва, че съобразно КРБ и ЗНА трайни обществени отношения се регулират със закон. Правилен е извода, че с предлаганите законови промени в ЗЗК на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се делегира правомощието да разработи критериите в методиката, но е неправилен изводът, че това е делегиране на нормотворческо правомощие. В законопроекта ясно е указано, че КЗК разработва методика, чрез която по конкретно приложими количествени и качествени критерии се оценява наличието или отсъствието на злоупотреба с по-силна позиция при договарянето. В този смисъл е несъстоятелно твърдението, че делегирането на КЗК на правомощието да разработи критериите и методиката не съответства на изискванията на Конституцията и на ЗНА – трайни обществени отношения да се регулират със закон. Ние отговаряме: „Доколкото законът е определил както дефинициите, така и фактическия състав, то в методиката на КЗК би следвало да бъдат очертани единствено конкретните хипотези по анализите относно условията по чл. 37а, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията”. По отношение на правния анализ в частта на Указ № 157, първо римско (І), относно § 4, не може да се подкрепи твърдението на господин Президента, че с разпоредбите на чл. 37а, ал. 1 и 2 не са въведени нито достатъчни, нито ясни критерии кое икономическо поведение би представлявало злоупотреба, която да вреди на конкурентната среда. Точно обратното, в разпоредбата на чл. 37а, ал. 2 законодателят ясно формулира дефиниция на понятието „по-силна позиция при договаряне”, използвайки концепцията за икономическа зависимост, като дава и нормативни ориентири за изследване на тази зависимост. Тук искам да кажа, че в оценката на Световната банка, която помолихме, по нашия законопроект имаше една-единствена бележка и тя беше препоръка да заменим понятието „значителна пазарна сила” със „значителна сила при преговаряне”, макар че в европейското законодателство се използва и единият, и другият термин. Ние приехме тази основна препоръка на Световната банка, включихме я в текста и по този начин този текст отговаря напълно на препоръките и на Световната банка, и на директивите на Европейския съюз. По отношение на правния анализ в частта от Указ № 157 на Президента, второ римско (ІІ) относно § 12, не може да се възприемат твърденията, визирани в указа, цитирам: „Остава неясно как и защо законодателят е избрал критерият 50 млн. лв. оборот за предходната година.” Уважаеми колеги, този показател е избран съобразно информацията, която изискахме от Министерството на финансите, от Националната агенция по приходите, от Министерството на икономиката и направихме сравнение с аналогичните закони за защита на конкуренцията във всички останали страни – членки на Европейския съюз. Вярно, в някои от тях има количествени ограничения, в други – няма, но в повечето страни има такива количествени ограничения. Така например и в Унгария, и в Чехия тези ограничения са между 100 и 300 млн. евро, което, разбира се, съответства и на по-големия размер на брутния вътрешен продукт и по-големия пазар в тези страни. Според приведения правен анализ в указа – Част II, относно § 12, също в т. 1 е посочено, че законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно защо извън регулация остават производители и доставчици на храни. Твърди се също, че задължението за публикуване на типовите договори – общите им условия, в интернет създава рискове от нарушаване на конкуренцията поради разкриване на търговската тайна между конкурентите. Понятието „търговец”, отговаряме ние, има легална дефиниция в чл. 1 от Търговския закон. Освен това има и дефиниции в Закона за храните и видимо от цитираните правни дефиниции в Закона за храните е дадено легално определение на понятието „производител”, но дефинирането му не е с оглед качеството „търговец”, а по друг признак. Поради това е правомерен нашият извод, че с предлаганите изменения в Закона за храните понятията „производител” и „доставчик на храни” се абсорбират в понятието „търговец”. Предлаганата уредба доразвива забраната, въведена с чл. 15 от ЗЗК, а именно: „Чл. 15, (1). Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар”. В тази връзка споразуменията и решенията по ал. 1 по този чл. 15 са нищожни, когато са нарушени тези изисквания. Същевременно с предлаганите законови изменения се отчитат и разпоредбите на чл. 143 до 148 от ЗЗП, с които се въвежда забрана за клаузи, които са вреда на потребителя, водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и противоречат на добросъвестността. Следователно с оглед защитата на обществения интерес е наложително трайното регулиране на визираните обществени отношения. В указът на господин президента се прави напълно ирелевантен паралел с уредбата в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като от това се извежда аргумент, че – цитирам: „Законодателят трябва да създава гаранции за опазване на търговската тайна на стопанските субекти”. Категорично възразяваме срещу подобна интерпретация и внушенията, които се правят с нея. Считаме, че те са в разрез с целта на регулацията, а именно защита на обществения интерес и в частност на потребителите. Според приведения правен анализ в Указа на господин Президента, Част ІІ „Относно § 12”, т. 2, отново се акцентира върху правната сигурност, като по същество се преповтаря анализът по предходната точка. Категорично възразяваме срещу подобна интерпретация, тъй като, както в тази част от президентския указ, както и в правния анализ по предходната точка е посочено, че законодателят не предвижда предварително произнасяне на КЗК за съответствие на предоставените й типови договори и/или общи условия за доставка на храни с правилата на конкуренцията. Така по всяко време при договаряне, изпълнение или прекратяване на договори между търговци за доставка на храни, КЗК по своя инициатива или по сигнал не може да образува производство по установяване на нарушения и налагане на санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по-силна позиция при договарянето. В указа е посочено също, че се създава „такава неясна регулация”, която ще породи и други проблеми, които нито са законодателно уредени, нито по тях има съдебна практика”. Отговаряме с европейското законодателство. Съгласно принципите на европейското договорно право, цитирам PECL: „Подобно разрешение се дава с чл. 22 209 „Противоречия между общи условия”. Цитирам правото на Европейския съюз: „1. При постигнато между страните съгласие договорът е сключен, независимо че предложенията и приемането препращат към противоречащи си общи условия. Общите условия стават част от договора, доколкото се припокриват по същество. 2. (Цитирам европейския закон) Договорът обаче не е сключен, ако страната: а) предварително изрично и не чрез клауза в общите условия е заявила, че не иска да се обвърже с договор при условията на ал. 1 или б) незабавно уведоми другата страна, че не иска да се обвърже с такъв договор. 3. (Продължавам да цитирам европейския закон) Общите условия са клаузи, които са формулирани от напред за неограничен брой договори в определен вид и които не са индивидуално уговорени между страните.” Неясни и неразбираеми са твърденията в приведения правен анализ в указа – ІІ „Относно § 12” и по т. 4 и показват непознаване на принципите на европейското договорно право. PECL урежда понятието „прекомерна изгода” с чл. 4, т. 109 – отново цитирам европейското право – а в принципите на Института за унификация на частното право с чл. 3-10 се урежда съществена неравностойност, както пише в закона в Европейския съюз „прекомерна изгода или непочтено възползване”. 1. Страната може да унищожи договора, ако в момента на сключването му тя е била в зависимост – става дума за търговската страна по договора, фирмата-доставчик, другата страна е знаела или е трябвало да знае това и се е възползвала от състоянието на първата страна по начин, който при съобразяване на обстоятелствата и целта на договора е бил явно непочтен или е осигурил прекомерна изгода.” Изразяваме категорично несъгласие с твърденията в приведения правен анализ Част ІІ „Относно § 12” и по т. 5 – обърнете внимание – касаещ транслирането на Директива 2011/7 на Европейския съюз, чл. 30а от Търговския закон. Действително създава такава обща уредба, но предвиждането за по-къс срок не е в противоречие нито с директивата, нито с Търговския закон. По отношение на последното – измененията в ЗЗК създават специална, спрямо общата уредба, а именно цитираната директива предвижда такава възможност. Господин председател, ако изтича времето, ще моля да бъде за сметка на парламентарната ни група. Не се споделя виждането и по приведения правен анализ в указа - Част ІІ „Относно § 12” по т. 7, че с този текст практически се забранява сключването на консигнационен договор. Разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от Закона за храните само забранява прехвърлянето на определени рискове, но не и сключването на консигнационни договори. По отношение на Част ІІІ „Относно § 14”. Счита се, че представеният срок от шест месеца според господин Президента не е достатъчен. Искам изрично да подчертая, че шестмесечният срок беше приет от комисията и гласуван в Парламента по предложение на самите търговски вериги, тъй като ние бяхме предвидили до три месеца, те изтъкнаха аргументи, които ние приехме за логични, за правно обосновани и приехме тяхното предложение за шестмесечен срок. На нас не ни е известно в Европейския съюз да са приемани закони, регламентиращи пазарната икономика, които да са влизали в сила в срок, по-голям от шест месеца. В заключение: Уважаеми колежки и колеги, настояваме да отхвърлим ветото на господин Президента, в заключение ще кажа, поради следното: 1. Уважаеми господин Президент, във Вашето вето няма нито една дума за европейското право и за това, че промените в закона, които предлагаме, нарушават където и да било европейското право, което означава какво? Че експертите на държавата от различните държавни институции, в това число и от Парламента, са си свършили чудесно работата и нашите текстове, Ви уверявам, отговарят чудесно на европейското законодателство. Второто, което прави впечатление, с този законопроект не накърняваме ничии интереси, но ние, уважаеми колежки и колеги, защитаваме интересите на българските производители. Това е един от най-българските закони! С този закон ние отиваме пред нашите избиратели. В него няма нищо политическо. Тук са ръцете на българските производители на стоки и услуги. Ние балансираме интереса, прилагаме европейското законодателство и искаме българските производители да имат същите права като българските търговци. Така че апелирам да загърбим политическите различия, защото, отивайки сега при нашите избиратели, ще трябва да обясним как сме гласували защитата на българското производство, защото без българско производство няма брутен вътрешен продукт и няма нищо останало. Така че апелирам да се отнесем сериозно към този закон, да отхвърлим ветото на господин Президента и да дадем глътка въздух на българските производители. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя процедура с оглед важността на гледания законопроект, който касае всички български производители, всички български търговци и всички български граждани, да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Внесохме Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, за да отговорим на очакванията, на разговорите, които водихме с български производители от различни браншове и да се опитаме да решим проблеми, които те поставиха на нашето внимание. Господин Президентът смята, че нашите аргументи не са правилни и излага своите, за да върне определени текстове от закона. Аз ще разгледам неговите един по един и ще представя контрааргументите на Коалиция за България и на Българската социалистическа партия. Ние не сме съгласни с ветото на Президента и отново ще подкрепим закона по следните причини. Първо, в разговорите с българските производители установихме няколко проблема. Първият от тях – забавяне на плащанията от страна на търговските вериги към българските фирми. Имаше случаи на забавяне на плащанията по девет месеца. Това поставя българските производители в ситуация да не могат да обслужват кредитите си, да съкращават работни места, мнозина от тях да фалират. Записахме в закона, след сериозно обсъждане и разговори, срок на плащане от страна на търговските вериги към българските производители не по-дълъг от 30 дни. Българският Президент не е съгласен с този срок и казва, че той противоречи на Директива 2011 на Европейския съюз, в която е записано срок на плащане не повече от 60. Президентът смята, че ние неправомерно намаляваме този срок от 60 на 30 дни и с това нарушаваме европейското законодателство. Твърдя, че този аргумент не е верен и правилен и доказвам това твърдение със следния текст. Съветът на Европейския съюз, Регламент № 1 казва: „Държавите членки не следва да бъдат възпирани срещу приемане и прилагане на тяхна територия на по-строги национални закони в областта на защита на конкуренцията, които забраняват или налагат санкции върху едностранни действия, предприети от предприятия с господстващо положение”. Тоест Европейският съюз дава разрешение на всяко национално законодателство да реши този проблем, дори и с по-строги мерки. Така че, господин Президент, не нарушаваме европейско право. Втори въпрос, който поставиха производителите и идентифицирахме като проблем – налаганите от търговските вериги такси. Многократно сме говорили какви са те – екзотични, като започнем от такса рожден ден на магазина, такса за откриване на нов магазин, такса за боулинг турнири на администрацията на магазините и така нататък. Такса, срещу която не стои никаква услуга, но която оскъпява стоката и прави българските производители неконкурентоспособни. Президентът смята, че определянето и размерът на таксите трябва да се остави на свободния пазар, че не може да се регулира административно и че всеки трябва да урежда този въпрос сам за себе си. Не е вярно, господин Президент, не е така, може да се уреждат такси! Българското законодателство вече е уредило този въпрос в закон, който се казва Закон за държавните такси и там пише следното: „Таксите се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата”. Питам господин Президента като защитник на Конституцията: държавната и частната собственост равнопоставени ли са в България? Да! Щом има възможност да се уреди размерът на държавната такса, защо да няма такава за уреждане на частните такси? И втори въпрос: какви разходи – материално-технически, административни, по предоставяне на услугата включва таксата за рожден ден на магазина? Какви точно разходи правиш, за да предоставиш на млекопроизводителя услуга за това, че му вземаш тази такса? Никакви! Така че, господин Президент, и този Ви аргумент не е съществен. Такси могат да се уреждат законодателно, това не е само въпрос на пазарна икономика, вече има такава уредба по отношение на държавните, можем да уредим по този начин и частните такси. Твърдение трето на нашите опоненти и на господин Президента. Това, което прави държавата, било намеса в пазарната икономика и щяло да доведе до увеличаване на цените на българските стоки. Никога не можах да разбера в този спор, който тече в продължение на една година, кои са аргументите за увеличаването на цената. Като свалиш от една цена пет такси, които я натоварват, как точно ще увеличиш тази цена и защо? Коя логика води до такова увеличение на цените?! Няма икономическа, няма юридическа такава. Е, разбрах логиката от господин Плевнелиев защо ще дойде това увеличение на цените! Защото търговците на храни ще презастраховат печалбите си срещу стопански рискове чрез увеличение на цените. Тоест няма обективни причини да се вдигат цените, но видите ли, търговците щели да си презастраховат печалбите. Ами добре, господин Президент, ако Вас Ви интересуват печалбите на търговците, нас ни интересува развитието на българското производство, работата на българските фирми, работните места на българите, които работят във фирмите, данъците, които внасят тези хора. Така че и аргументът, че има обективни причини за увеличение на цените, отпада от тези на господин Плевнелиев. Четвъртият му аргумент – не можело да възлагаме на Комисията за защита на конкуренцията чрез методика, тоест чрез подзаконов нормативен акт да урежда тази материя. Трябвало да я уредим изцяло в закона, защото не може Комисията за защита на конкуренцията да работи с подзаконови актове и да пише методики. Може, може и го прави отдавна, откакто съществува! Ето какво пише в Закона за защита на конкуренцията – 2008 г. например: „Чл. 44. (3) Проучването и определянето на положенията на предприятията на съответния пазар се извършват в съответствие с приета от Комисията за защита на конкуренцията методика”. Закон от 2008 г.! Да го беше прочел някой от екипа на Президента. Ето я тази методика, съществува от 2009 г. С промените в закона днес ние им възлагаме просто да я подобрят. Аргументът, че Комисията за защита на конкуренцията не може по Конституция да прави подзаконови актове и да си служи с методики, е абсолютно несъществен – и юридически, и практически. Нещо повече, извадила съм списък от 27 подзаконови нормативни актове, издадени от Комисията за защита на конкуренцията – методики, правилници, назад във времето, когато тази комисия урежда материята за защита на конкуренцията. Мисля, че и този аргумент на Президента отпада. Петият – защо уреждаме само отношенията с търговците, а не производители и доставчици? Ами, защото, господин Президент и колеги, производителите не бавят плащания по девет месеца. Доставчиците не налагат 17 такси и не поставят условия за продажба под себестойност на българските стоки. Ето затова! А и защото българските потребители са защитени в друг закон. Тук се опитваме да защитим българските производители и българските фирми. Шестият аргумент на Президента, за да върне закона – задължението за публикуване на общите условия на типовите договори не било правилно, защото е търговска тайна и с това ще я нарушим. Чуйте аргумента на господин Президента: „Това би довело до нелоялна конкуренция между търговци, освен в случаите на надделяващ обществен интерес”. Той не счита, че публичното оповестяване на тези договори е пропорционална мярка за справяне с нелоялните практики и че няма достатъчно обществен интерес, за да се публикуват договорите. Категорично отхвърляме този аргумент! Има обществен интерес, той е значим, защото обхваща две трети от българските производители, малките търговци, малките и средни фирми, които, отново казвам, осигуряват производство и работни места. Господин Президентът предпочита да бъде защитена нелоялната конкуренция, но не и общественият интерес в България. Отново категорично се противопоставяме на тази теза. И последният му аргумент – не можем да възлагаме на Комисията за защита на конкуренцията да се произнася по тези спорове. Защо? Защото това щяло да доведе до хаос. Тоест, ако държавен орган се произнесе по въпрос в спор между търговски субекти, това щяло да бъде хаос. А ако ги оставим на произвола и на тази злоупотреба, която те упражняват в момента върху българските производители, това било ред и му се викало пазарна икономика?! Ние стоим на обратната теза. Държавата има своята роля дори и в пазарната икономика и тя не е да се меси пряко на пазарните субекти, но тя е да създава правила и да контролира тези правила, така че в резултат на тази й дейност да има лоялна конкуренция, да има равнопоставеност на пазара и да бъде защитен националният интерес. Последно, по което ще говоря, е въпрос към колегите, които са против закона. Защо? Вече въпросът „Кой?” в този случай не е актуален, защото ще се види чрез гласуване кой-къде стои в този спор. Но защо, колеги, мисля, че е сериозен въпрос, бихте гласували против този закон? Още повече че на 5 септември 2012 г. сте внесли такъв, дори по-тежък закон като регулация, доста по-тежък от сегашния. Той е подписан, колкото и странно да звучи за онези години, когато беше Четиридесет и първият Парламент и бяхме в много остра конфронтация помежду си, от Мартин Димитров, Йордан Цонев, Румен Овчаров и Диан Червенкондев, тоест от четирите партии, представени в Парламента. Тогава бяхме стигнали до съгласие, че заради националния интерес си заслужава такъв закон. Защо сега си променихте позицията? Какво се промени за две години, освен че злоупотребите с българските производители се задълбочиха и увеличиха? Вероятно се досещаме за скрития отговор на въпроса: „Защо?” Явният отговор, за да се аргументирате защо го правите обаче, ще Ви е труден. Ние сме последователни по отношение на тази материя и на този закон. В три Парламента стоим на една и съща позиция и тя е – този закон не нарушава принципите на конкуренцията. Напротив, подобрява конкурентната среда в България. Този закон не нарушава европейското законодателство и мисля, че Ви го доказах с факти и документи. Този закон защитава българските производители, българските стоки, българските работни места. Този закон, в крайна сметка, работи за националния интерес и за България. Моля при гласуването да го подкрепим отново с аргументите, които Ви изтъкнах. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Точно така, искам удължаване на времето. Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера приехме много важни промени в Закона за защита потребителите и когато говорим за българските потребители, трябва да се сещаме и за българските производители, за съжаление, поставени в крайно неудобно положение, бих казал унизително, от търговските вериги. Това е така, защото българското законодателство, за съжаление, поне засега, е като отворена врата в полето – позволява абсолютно всичко на търговските вериги. Внасят се стоки, хранителни продукти с високо съдържание на соли, с високо съдържание на нитрати, генно модифицирани организми, престояла стока и какво ли не още. Това не го твърдя аз, а специалистите от Българската агенция по безопасност на храните. За да не бъда голословен, ще Ви припомня, че преди няколко дена Комисията за защита на конкуренцията наложи глоба от над половин милион лева на търговската верига „Кауфланд” за заблуждаваща реклама за периода от юни 2010 г. до април 2014 г. Припомням Ви също така, че сегашният председател на Комисията за защита на потребителите също направи всичко възможно да прикрие нарушенията на друга търговска верига. Когато със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от Народното събрание на 18 юни тази година, се създадоха предпоставки за контрол над търговските вериги и защита правата на българските производители, респективно потребителите, Президентът на Република България наложи вето, което е крайно непочтено спрямо българските производители и българските потребители. И аз питам: защо, господин Президент? Дано да сте подведен, защото ако не е така, Вие доказахте, че защитавате чужди интереси. Аз ще гласувам „за” отхвърляне на ветото и призовавам всички колеги от трите парламентарни групи. Жалко, че колегите от „Атака” ги няма тук, защото те се правят на най-най-патриоти над всички, а това е патриотичен дълг на всички нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, драги колеги! Считам, че законопроектът отговаря на дългогодишните очаквания на българските производители в отношенията им с търговците на дребно. Така предлаганите от нас законодателни мерки допринасят за ограничаване на фактически наложилите се нелоялни търговски практики, които доведоха до множество проблеми по веригата „производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец” в България. Законопроектът отразява резултатите от цялостния принос по проучването на проблемите и е в унисон с основните позиции, изразени от органите и институциите на Европейския съюз. Законопроектът е базиран на проучването на широк кръг от практики и подходи за справяне с идентични проблеми в стари и нови страни – членки на Европейския съюз. Законопроектът има своето основание в действащите разпоредби на Договора за функциониране на Европейския съюз. Там, в чл. 102 е казано: „Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки”. Проблемите, които днес законопроектът се стреми да разреши, са проблеми, които са валидни за целия Европейския съюз. Европейският парламент е наясно, че навсякъде в Европейския съюз малкият брой вериги и супермаркети играят все по-доминираща роля в търговията на дребно. Европейският парламент е наясно, че тези търговци контролират единственият действителен достъп на земеделските производители и другите доставчици до потребителите на услуги. Няколко думи по ветото. Становището във ветото на Президента за оценката на въздействието на правната уредба върху потребителите не отговоря на истината. С тези свои мотиви към ветото Президентът рестартира целия обществен дебат, който връща един много труден процес повече от четири години назад, който започна в началото на 2011 г., когато българската държава съвместно с основните заинтересовани страни започна да търси най-добрия вариант на политика за подобряване на регулатора. Увеличаването на ефективността на цялата верига от производство през доставка и дистрибуция до продажба допринася за постигането на по-ниски крайни цени за потребителите, което е важна полза особено в настоящата ситуация. Не мога да приема твърденията във ветото, че измененията в закона са неясни и могат да доведат до хаос в отношенията на търговците и техните доставчици. Точно обратното, налице е хаос в отношенията между търговците на храни и техните доставчици, който е създаван от години и се дължи на постоянния едностранен натиск от страна на търговските вериги спрямо българските производители. Не мога, уважаеми колеги, да се съглася и със становището, че има риск от нарушаване на конкуренцията поради разкриване на търговската тайна между конкурентите. Във ветото е записано, че задължението за публикуване на типовите договори или обществените условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията поради разкриване на търговската тайна между конкурентите. Точно обратното, наличието на близо 100 различни вида отстъпки, които търговските вериги едностранно налагат на своите доставчици, показват, че е налице антиконкурентно явление „пазарен провал”. В тези случаи европейската практика и по-специално актовете на Европейската комисия, като действащите Насоки за оценка на въздействието от 2009 г., са категорични: нормативната интервенция е оправдана, когато са налице предхождащи пазарни или регулаторни провали. Като един от най-ярките примери за пазарни провали Европейската комисия сочи пълната липса или наличието на слаба конкуренция, които създават благоприятна среда за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне с по-голяма сила на купувача или по-общо – за злоупотреба със значителна пазарна сила. Според държавния глава е неприемлива липсата на предварително произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията дали предоставените й типови договори или общи условия за доставка на храни не нарушават правилата на конкуренцията. Върнатият от Президента Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се основава на широко обсъжданата в момента в Европейския съюз Зелена книга относно нелоялните търговски практики по веригата за доставка на хранителни и нехранителни стоки между стопанските субекти в Европа и на практиките на страни, като Чехия, Великобритания, Германия. Веднага след гласуването на законопроекта имах възможност да се срещна с много български производители, доставчици и всички те изразиха огромната си радост, че в България ще има правила, каквито има в Европейския съюз, които ще дадат възможност на българските производители да участват на равни начала с чуждестранните доставчици в българските търговски вериги. Това ще даде нова допълнителна възможност за развитие на българското производство и бизнес. Те желаят този закон да бъде приет отново, да действа в България, за да може да има нови стимули за българските производители. По никакъв начин те не казват, че българските потребители могат да пострадат от това. Напротив, българският потребител ще има възможност да купува, да пазарува добри български стоки на конкурентни цени и това по никакъв начин няма да повлияе на бъдещето на този сектор. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, Вие обяснихте накратко каква е процедурата оттук нататък след това гласуване. Аз предлагам срок три дни за предложения по оспорените от Президента текстове на законопроекта.

Благодаря, уважаема госпожо председател. В самото начало бих искала да направя процедурно предложение заседанието днес да бъде удължено до окончателното приемане на текстовете от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.

Уважаема госпожо председател, започвам с Допълнителния доклад, който е резултат от извънредното заседание на Комисията по образование и наука, проведено тази сутрин. Моля този Допълнителен доклад да бъде разглеждан като съставна част към Доклад, № 453-09-23, от 2 юли 2014 г. относно второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.

Благодаря. „1. Комисията предлага да се създаде § 43а, който става § 40: „§ 40. В Допълнителните разпоредби се създава нов §1а: „§1а. За целите на този закон: 1. „Професионални знания” са съвкупност от теории и практики, свързани с определена сфера на работа, които са усвоени в процеса на обучение или учене; 2. „Професионални умения” са способностите за прилагане на усвоените професионални знания при изпълнение на задачи и решаване на проблеми. 3. „Професионални компетентности” е доказана способност за използване на професионални знания, професионални умения и личностни качества, необходими за упражняване на професия, в съответствие с Националната квалификационна рамка; 4. „Резултати от ученето” са професионалните компетентности, придобити от индивида след приключване на процеса на формално или неформално обучение или на самостоятелно учене, които той е способен да демонстрира. 5. „Единица резултати от учене” е част от професионална квалификация, състояща се от набор от взаимозависими резултати от учене, който може да бъде самостоятелно оценен или валидиран; 6. „Модул” е самостоятелно обособено учебно съдържание за постигане на една или няколко единици резултати от ученето, определени в държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии и свързани с извършване на конкретна професионална дейност; 7. „Неформално обучение” е обучение, което е организирано от институции извън системата на професионалното образование и обучение; 8. „Самостоятелно учене” е неинституционализирано и несистематизирано натрупване на знания, умения и компетентности; 9. „Формално обучение” е организирана форма на учене за придобиване на знания, умения и компетентности, като за резултатите от това обучение се издава държавно признат документ; 10. „Защитена професия” е професия, която е от значение за икономическото развитие на съответната област и за която има доказана потребност от квалифицирани кадри на пазара на труда.”

Благодаря, господин председател. Комисията предлага да се създаде подразделение „Допълнителни разпоредби” с § 43б и § 43в, които стават съответно § 41 и § 42. Отварям скоба, за да кажа, че предлагаме тези два параграфа да бъдат гласувани самостоятелно. „§ 41. Лицата, които са завършили клас от помощно училище или учениците със специални образователни потребности, които имат завършен клас от средното образование по индивидуална образователна програма, могат да се обучават: 1. по програми Д с продължителност до 1 година за ученици със завършен прогимназиален етап или завършен клас от средното образование. 2. по програма А с продължителност, определена в съответната документация – за лица със завършен клас на помощно училище, или за лица със специални образователни потребности със завършен клас по индивидуална образователна програма.” Господин председателю, предлагам да се гласува този параграф.

Това е предложение на комисията.

Благодаря. „§ 42. (1) Лицата, навършили 16 години, които нямат завършен начален етап на основно образование, могат да бъдат включвани във формите на обучение чрез работа (дуално обучение) по чл. 5, ал. 4 за придобиване на първа степен на професионална квалификация, едновременно с обучение за ограмотяване, организирано от училищата в системата на народната просвета по реда на Закона за насърчаване на заетостта, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 17а, ал. 5. (2) Лицата, навършили 16 години, които нямат завършен прогимназиален етап на основното образование, могат да бъдат включвани във формите на обучение чрез работа (дуално обучение) по чл. 5, ал. 4, за придобиване на степен на професионална квалификация, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 17а, ал. 5. (3) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 се осигуряват целево от централния бюджет и/или от европейските фондове и програми и се предоставят въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет.”

Само точка трета, тъй като другата е малко по-различна. „3. Комисията предлага след текста на § 43в, който става § 42, да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, за да подкрепя текста на § 42. Този § 42 се отнася за онези наши деца, които всички ние виждаме как ходят по прашните улици на България. Ежегодно това са онези, които не ходят на училище, отпадналите, както ги наричаме. За всички тези хора ние приемаме формално, че така трябва да бъде, тоест те са извън системата на образованието. Те са в нарушение на Конституцията, която казва, че до 16 години всички трябва да се обучават обаче така или иначе ние това не сме го направили. Сега с § 42 се дава още една усилена възможност това да стане и да се подкрепи и § 12 от Закона за професионалното образование и обучение, за да може наистина за тези деца държавата да създаде такива условия, че те да бъдат привлечени към пазара на труда. Какво правят в момента тези деца? Те завършват на 18 години, влизат в 19-тата – нямат образование, нямат професия. И къде отиват? Те отиват на онова гише за социално подпомагане и получават парите си от тези, които ние ги изработваме. И питаме тогава: тези деца не подриват ли икономическите устои на държавата? И не сме ли ние също тези виновници, които създаваме тези условия, за да може това да се случва. И докога ще продължава то? Трябва да има наистина система, с която това нещо да се прекрати. Считам, че § 42 и точка 1, 2 и 3 дават една такава възможност, като тези деца, разбира се, ще трябва да получат и професия паралелно със своето обучение и образование, която да не бъде по-голяма от първа квалификационна степен. Това е ясно и това е записано. Аз считам, че това са условия, които са изключително важни, особено в ал. 3, където се създават условия, че държавата специално ще отпуска средства за такъв род обучение. И аз искам да благодаря на колегите от Комисията за образованието, които проявиха разбиране, за да може днес да имаме тази възможност да финализираме този закон. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем кратка реплика на господин Атанасов. Това е текстът, който предизвика спорове и вчера. Аз продължавам да твърдя, че така ще отворим една печатница за издаване на удостоверения за придобиване на втора и трета степен на професионална квалификация въпреки корекциите, които се направиха днес на комисия, така че аз лично няма да подкрепя отново този текст. Репликата е по-скоро въпрос към Вас: тъй като казвате, че държавата ще осигури допълнителни средства, какви са разчетите Ви, колко средства ще бъдат необходими на държавата? Колко средства ще бъдат заделени от държавния бюджет за осигуряването на обучението на тези деца или хора, някои от тях са вече в доста напреднала възраст, за които говорите? Как виждате проекцията на тези средства в Бюджет 2015 г.? Вярно е, че този Парламент приключва своята работа, че Вашето правителство си заминава, но все пак трябва да мислите и за бъдещето. Историята се пише с мисъл не само за днешния ден, нито за утрешния, така че: колко са средствата, които са необходими за това и как съответно те ще намерят своето място в бюджета?

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Дамянова, интересен е въпросът, който поставяте, но вероятно не разчитате, че сега веднага ще Ви кажа цифрата – 4, 5 или 6-цифрена, тъй като това предстои да се обсъди с новия бюджет. Ясни са цените, които и досега по различни форми се правят, така че можем да намерим в някакво обозримо бъдеще сумата, която е необходима, но считам, че сега не може и не бива да се хващаме с точна цифра. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам процедура по прегласуване.

Благодаря, господин председател. По § 44 – предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението.

Не, след малко.

Благодаря. По § 44, както казах, има предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 43. „§ 43. Министърът на образованието и науката в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон издава наредбите по чл. 9а, ал. 4, чл. 17а, ал. 5, чл. 32е, ал. 7 и чл. 40, ал. 10”. Комисията предлага да се създаде § 43а, който става § 44 със следната редакция: „§ 44. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон, Министерският съвет привежда в съответствие с изискванията на този закон правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.”

Параграф 45 – предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45: „§ 45. В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 16: а) създава се нова ал. 4: „(4) Изключения по ал. 2 и ал. 3 се допускат в XI и XII клас за обучение във формата на обучение по чл. 31, ал.1, т. 9 от Закона за народната просвета, като в този случай задължителните учебни часове не може да надвишават 40 часа за една учебна седмица.” б) досегашната ал. 4 става ал. 5. 2. В чл. 17: а) в т. 1 накрая се добавя „а за професионалната подготовка – наименованието на учебните предмети или модули”; б) в т. 2 накрая се добавя „а за професионалната подготовка – разпределението на учебните предмети или модули по класове”; в) в т. 3 накрая се добавя „а за професионалната подготовка, когато обучението се осъществява по модули – годишният брой часове на изучаваните модули”. 3. В чл. 18, ал. 2 в изречение първо накрая се добавя „с изключение на училищния учебен план за формата на обучение по чл. 31, ал. 1, т. 9, който определя разпределението на учебните часове по тях за XI и XII клас”.” Параграф 46 – предложение от народния представител Валентина Богданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46: „§ 46. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. бр. 90 от 1996 г., бр. 36, бр. 124, бр. 153 от 1998 г., бр. 67, бр. 68 от 1999 г., бр. 90, бр. 95 от 2002 г., бр. 29, бр. 71, бр. 86, бр. 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, бр. 94, бр. 103, бр. 105 от 2005 г., бр. 41, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, бр. 36, бр. 74 от 2009 г., бр. 50, бр. 78 от 2010 г., бр. 9, бр. 23, бр. 99 от 2011 г., бр. 102 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г.) се правят следните допълнения: 1.В чл. 31: а) в ал. 1 се създава т. 9: „9. обучение чрез работа (дуално обучение).” б) създава се ал. 3: „(3) Формата на обучение по ал. 1, т. 9 се организира при условия и по ред, определени в държавното образователно изискване по чл. 16, ал. 1, т. 6, за ученици, навършили 16 години, които се обучават за придобиване на професионална квалификация.” 2. В допълнителните разпоредби се създава § 3а: „§ 3а. (1) Лицата, навършили 16 години, които са придобили документ за успешно завършен курс за ограмотяване, организиран от Министерството на образованието и науката в училище от системата на народната просвета, финансиран със средства от европейските структурни фондове, могат да бъдат записани в V клас и да продължат обучението си в прогимназиалния етап на училищното образование при условията и по реда на този закон. (2) Лицата, навършили 16 години, които са придобили документ за успешно завършен курс за усвояване на учебното съдържание по учебни предмети, предвидени за V, VI или VII клас, организиран от Министерството на образованието и науката в училище от системата на народната просвета, финансиран със средства от европейските структурни фондове, могат да бъдат записани съответно в VI, VII или VIII клас и да продължат обучението си в прогимназиалния етап на училищното образование при условията и по реда на този закон.” Предлагам да гласуваме дотук.

„4. Комисията предлага в редакцията на комисията от основния доклад на § 46, в т. 2, в § 3а да се създаде ал. 3 със следната редакция: „(3) Лицата, които са придобили документ за успешно завършен курс за ограмотяване или курс за усвояване на учебното съдържание по предмети от класове на прогимназиалния етап, организиран от Министерството на образованието и науката в училище от системата на народната просвета, финансиран със средства от европейските структурни фондове, преди учебната 2014 2015 г., ползват правата по ал. 1 и 2.” Уважаеми господин председателю, предлагам да се гласува още веднъж и тази Допълнителна разпоредба, както и целият § 46, тъй като ставаше въпрос за два самостоятелни доклада – основен и допълнителното решение на Комисията по образованието и науката.

По § 47 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 47. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83,108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1,105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. - бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 230 ал. 2 се изменя така: „(2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуално обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.” 2. В чл. 231, ал. 2 се създава изречение второ: „При обучение за придобиване на професионална квалификация, резултатите от обучението се удостоверяват при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.” 3. В чл. 232: а) алинея 1 се изменя така: „(1) След успешно завършване на обучението, съгласно договора по чл. 230, ал. 1, с изключение на случаите на обучение чрез работа (дуално обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, работодателят е длъжен да приеме обучаемия на работа, съобразно придобитата професионална квалификация, а обучаемият - да постъпи на работа и да работи в уговорения срок. б) създава се ал. 4: „(4) Разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 не се прилагат при договори по чл. 230, ал. 1, сключени за обучение чрез работа (дуално обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. При виновно неизпълнение на задълженията, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно действащото законодателство.” По § 48 комисията подкрепя текста на вносителя.

Уважаеми господин председател, разрешете ми и на мен да благодаря на колегите от всички парламентарни групи за ползотворното ни сътрудничество и за приемането на този изключително важен за българското образование закон.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Наистина днес е изключително важен момент, защото приехме промените в Закона за професионалното образование и обучение – един изключително важен закон за цялото българско образование. Не случайно още на 14 октомври 2013 г. под егидата на премиера в Министерския съвет бе проведено сериозно заседание във връзка с този закон, в който участваха и много представители на бизнеса, а също така немският и австрийският посланик. Бяха проведени и много срещи. Искам да благодаря на Комисията по образование, да благодаря на народните представители и да се уверим, че този закон ще помогне на българското образование, на българските млади хора за по-добрата им реализация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Получавам множество сигнали от български граждани с турско арабски имена, че при тяхното обслужване в бюрата за съдимост съдебните служители винаги изискват от гражданите да съобщят какви са българските им имена. Както знаем, за издаване на свидетелство за съдимост се подава заявление. Според чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г. за функциите и организацията на бюрата за съдимост това заявление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име на лицето, което иска да му бъде извадено свидетелство за съдимост. Освен информация за него, в това заявление се изисква и посочването на данни за адрес, ЕГН, имената на родителите и други подобни. Не е ли достатъчна цялата тази информация на служителя в бюрото за съдимост, за да изготви съответната справка? Какво поражда необходимостта тези служители да изискват от гражданите информация за техни имена, които не са официалните им имена в момента? Има цяла Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина на предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението, националната база данни „Население”. В чл. 4 на тази наредба изрично се посочва, че Главна дирекция ГРАО предоставя по електронен път информация на органите на съдебната власт за нуждите на бюрата за съдимост. Вие като министър, на който е подопечна системата от бюрата за съдимост, назначавали ли сте проверка дали служителите в тези бюра изпълняват задълженията си съгласно закона, като ползват представената им от ГРАО информация за изготвянето на свидетелствата за съдимост? За изясняването на този проблем, чрез който се накърнява правото на име на българските граждани, Ви моля да ми отговорите на следните основни въпроси: какво е Вашето обяснение за съществуването на тази незаконна практика в българските бюра за съдимост и предвиждате ли мерки за отстраняването на проблема, и ако да, какви са те? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Хафъзов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с поставения от Вас, господин Хафъзов, въпрос искам да кажа в началото като обща бележка, че правото на чест, достойнство и добро име е основно конституционно право на всеки български гражданин и на всички постоянно пребиваващи на територията на Република България независимо от техния произход и гражданство. Ето защо категорично недопустимо е институциите, както и отделните служители да нарушават това основно човешко право. Извършената по време на тоталитарния режим насилствена промяна на имената на български граждани, съставлява безспорно нарушение на основни човешки и конституционни права. В самото начало на демократичните и политически промени след месец ноември 1989 г. е приет Закон за имената на българските граждани, с който е създадена възможност на българските граждани, на които принудително са заменени имената, да могат по свое желание да възстановяват предишните си имена. Предвидено е редът за възстановяване и промяна на имената да се прилага при строго спазване на доброволно и свободно изразена воля на заявителя, както и че използването на насилие, заплаха и злоупотреба с власт или други незаконни действия при възстановяване или промяна на името, както и да не се възстанови или промени името, се наказва по Наказателния кодекс. В действащия Закон за гражданската регистрация е предвиден облекчен режим за възстановяване на имена на български граждани, на които принудително са променени рождените имена – чл. 19а. Уредени са и хипотезата на възстановяване или промяна на имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени, както и възможността за промяната на имената на българските граждани родени, след като имената на техните родители или на един от тях са принудително променени. Същевременно в чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост установява обем от информация, която задължително се предоставя от лицето при подаване на заявление за издаване на свидетелство за съдимост. Също така е предвидено, когато собственото, бащиното и фамилното име на лицето, за което се иска свидетелство за съдимост, са променени след навършване на 14-годишна възраст поради встъпване в брак, осиновяване или на други основания, в заявлението да се посочват и имената по рождение. В този случай под други основания се имат предвид законните основания за промяна на имената, а не принудителната промяна по време на тоталитарния режим. Установено е задължението при подаване на заявление за издаване на свидетелство за съдимост, да се представят в оригинал лична карта, препис от акта за раждане или удостоверение за раждане или друг документ издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на лицето, което иска свидетелство за съдимост. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби води до извода, че в нито един момент от извършване на процедурата по подаване на заявление за издаване на свидетелство за съдимост не се изисква предоставяне на информация за принудително наложените по времето на тоталитарния режим имена на български граждани. Такава практика противоречи както на действащата нормативна уредба, така и на гарантираните от Конституцията основни права. Следва да се има предвид, че Автоматизираната информационна система „Бюра съдимост” е интегрирана с База данни „Население” и прави проверка за наличието на гражданин на базата на подаденото заявление и акта за раждане информация. Технологичните проверки и контрол са заложени в алгоритъма, по който работи Автоматизираната информационна система „Бюра съдимост” и се извършват в реално време.

Системата пази информация за всички служители, заявени и предоставени свидетелства и справки за съдимост. Така е възможно във всеки момент да се прави проверка въз основа на подадена информация. Министерството на правосъдието съвместно с Висшия съдебен съвет работят непрекъснато по усъвършенстването на предоставената услуга и облекчаване на достъпа на гражданите до нея. В тази връзка е предвидена възможност за издаване на електронни свидетелства за съдимост, подписано е споразумение с Министерството на външните работи за заявяване по електронен път на свидетелство за съдимост от български граждани в чужбина при консулските служби, работи се и върху предоставянето им по електронен път от консулските служби, което ще намали времето и изразходваните средства на българските граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо министър, но да Ви призная няма как да съм удовлетворен от Вашия отговор. Защото всеки отговор, освен че не се и няма да се допускат такива порочни практики, няма да удовлетворят нашите избиратели и гражданите на тази страна. Тук не само се посяга на техните законни права, но и на чувствата, защото ние всички много често отричаме, много често осъждаме възродителния процес, евфемистично наречен „възродителен процес”, а това, разбира се, е една насилствена кампания не само за промяна на имената, а за посягане на всички граждански права на малцинствата в страната преди 1989 г. И именно, отричайки тези практики, ние би трябвало от тук насетне поне да не бъркаме в тази дълбока рана. В крайна сметка при всички случаи отговарям, че има множество случаи – десетки, стотици, за които съм бил сезиран за това, че граждани на различна възраст, без значение кога са били родени, дали техните актове за раждане са били издавани преди 1989 г. или след нея, или по-скоро са били родени преди насилствената им промяна на имена, при всички случаи тези хора се оплакват и се жалват, смятат, че това е недопустимо. Нещо повече, те смятат, че тези документи, които съществуват с двойни имена и с така наречените „стари или предишни имена”, ще бъдат използвани един ден като доказателство за техния евентуален произход. Те категорично искат тази практика да бъде преустановена не само вербално да не бъдат питани, а и документите да бъдат унищожени. Всички документи, в които присъстват каквито и да са имена, освен тези, които те сами са си избрали. Аз бих искал да Ви дам един пример от преди две седмици. Един мой приятел, който се казва Евгени и се обърнах към него с Евгений, „й” в краесловие, без да се обиди ми направи забележка: „Хафъзов, без „й”.” С право, разбира се, ми направи тази забележка, защото майка му и баща му са го кръстили Евгени, а не Евгений. Можете да си представите какво е чувството на всички тези граждани, които имат имена, непожелани от тях и им бива постоянно припомняно, че са изтърпели всичко това и че от тук насетне често трябва да се сещат затова, че някога са били наименовани, кръщавани с други имена. Нека тази практика по някакъв начин бъде преустановена, особено в ХХІ век, както клиширано често назоваваме този век, всичко може да бъде прехвърлено на електронни носители, за да уважим желанието на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Хафъзов, уважаеми госпожи и господа народни представители! За да обобщя малко по-дългия юридически отговор, който прочетох пред Вас, за което благодаря на председателстващия, че ме остави да го довърша, искам да кажа съвсем накратко, ако такива практики действително съществуват, те са напълно и изцяло незаконни. В действителност нито един служител не би трябвало да си позволява такова поведение, още повече държавен служител. Аз искам да Ви помоля, господин Хафъзов, да ми предоставите тези сигнали и жалби във възможно най-кратък срок, за да бъдат проверени. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър на вътрешните работи! Моето питане е посветено на един от основните приоритети в дейността на българската полиция. Това е разследването на престъпления по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс. Струва ми се обаче, че през последната една година, през която Вие управлявате Вътрешно министерство, някак си този акцент и приоритет е подценен. Поне в публичните изяви, а и във ведомствените отчети, доколкото аз се опитвам да ги следя внимателно, както и националните съвещания, този акцент изглежда подценен и изпреварен от някои други акценти, които ми се струва, че в крайна сметка са по-малозначителни от него. Именно по отношение на досъдебното наказателно производство трябва да има последователност, приемственост и липса на какъвто и да е реваншизъм, тъй като в крайна сметка не ползването на специални разузнавателни средства, не работата с информатори, а присъдите, постановени от българския съд, имат значение за българските граждани. А това става само, ако МВР може да осигури качествено досъдебно наказателно производство. Отново искам да напомня, че всички европейски полиции извеждат на преден план този основен приоритет в дейността на всяка национална полиция – разследване на престъпления. Вторият акцент, разбира се, това е охраната на обществения ред, която се символизира чрез униформената полиция. Струва ми се, че в България – това не е само по Ваше време, но ми се струва, че през последната година особено силно и необосновано се увеличи приоритетът „оперативно-издирвателна дейност“, която в известна степен трябва да бъде подчинена в крайна сметка на интересите на наказателното производство. Иначе тя се явява като самоцел. Искам да Ви кажа, че през 2010 г., когато бях заместник-министър на вътрешните работи, осъществихме реформа, която беше оценена положително и от българската прокуратура, и от Министерството на правосъдието, разбира се, които ни съдействаха, и най-вече от служителите на МВР, и най-вече – мисля, че се почувства, от българските граждани. Тогава съвсем внимателно, постепенно, целенасочено и упорито направихме реформа – това беше месец май 2010 г., в резултат на която дадохме възможност малко повече полицейски служители, не само щатните разследващи полицаи, които бяха около 1000 на брой, да извършват поне елементарни следствени действия, най-вече оглед на местопроизшествие. Това е чл. 212, ал. 2 от НПК. Струва ми се, че след като направихме тези подробни обучения последователно, включително и с участието на регионалните прокуратури, през 2012 г. получихме първите сериозни резултати. Искам само накратко да ги съобщя. Освен разследващите 2000 полицаи по щат, включихме за период от две години още 6000 полицейски служители, така че общо 8000 полицейски служители да извършват следствени действия. Най-вече намалихме с 94% просрочените досъдебни производства и със 75% върнатите от прокурора. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В този аспект е и моето питане: за периода от една година на Вашето управление съществува ли изграден подробен механизъм за оценка качеството на водените от служителите на МВР досъдебни производства по правилата на НПК и ако такъв, разбира се, съществува – какви са критериите и показателите за оценка на този важен приоритет? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вучков! Във връзка с Вашето питане Ви предоставям следната информация. С оглед функциите на прокурор в наказателното производство, разписани в чл. 46, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от НПК и правомощията му по ръководство и надзор върху разследването, оценката за качеството на разследване следва да се прави в тясно взаимодействие и обмен на информация с прокуратурата. За тази цел още на 17 юни 2013 г. при главния прокурор на Република България бе проведено работно съвещание, като на него бяха планирани конкретни организационни мерки по взаимодействие, включително и за подобряване качеството на разследване. В изпълнение на ръководните и контролни функции на прокурора в наказателното производство и с цел осигуряване ефикасна координация и взаимодействие между разследващите органи в МВР и прокуратурата са разписани и правила за координация и взаимодействие между прокуратурата и МВР по водени оперативни дела, извършване на проверки и провеждане на неотложни първоначални действия по разследването. През месец юли 2013 г. тези правила са утвърдени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор на Република България. С правилата се създават задължения за извършване на своевременен доклад от полицейските органи до съответната прокуратура преди и по време на провеждане на разследването с оглед недопускане на процесуални нарушения. За подобряване на взаимодействието между разследващите полицаи и останалите полицейски органи и за осигуряване на своевременно законосъобразно успешно провеждане на разследването действат правила за взаимодействие между разследващите полицаи и другите полицейски органи при разследването по досъдебни производства, водени в структурите на Министерството на вътрешните работи. Те са утвърдени с моя заповед от 2 декември 2013 г. С тези правила се създават задължения на ръководителите на разследващите полицаи и на ръководителите на другите полицейски органи взаимно да се подпомагат при създаването на организация за оказване на съдействие по досъдебни производства. Освен това на всяко шестмесечие главните разследващи полицаи получават информация от водещите разследването за ефективността от оказаното им съдействие от страна на полицейските органи. Информацията се взема предвид при оценяването на съответния служител във връзка с развитието му в професионалната кариера. В изпълнение на краткосрочната програма на МВР през месец юли 2013 г. в Министерството са разработени критерии и измерими показатели за ефективността от извършената дейност по разследването. Те са разпределени, както следва: Първи показател – дял на бързите и незабавни производства спрямо общия брой досъдебни производства. Втори показател – дял на върнатите досъдебни производства от съд и прокуратура поради съществени процесуални нарушения. Трети показател – дял на просрочените досъдебни производства спрямо същия брой. Четвърти показател – дял на досъдебни производства с повдигнати обвинения спрямо всички досъдебни производства. Пети показател – брой на повдигнатите обвинения спрямо броя на разследващите полицаи. Тези показатели доведоха до съществено подобрение на работата на разследващите полицаи още до края на 2013 г. Делът на бързите и незабавните производства към новообразуваните беше увеличен с 3,4% и достигна стойност от 8,6 на сто. Наполовина намаля делът на върнатите досъдебни производства от съда и прокуратурата спрямо общия брой на приключените досъдебни производства, като стойността му достигна до едва 2,6%. Повече от четири пъти бе увеличен коефициентът, който отчита броят на привлечените обвиняеми лица спрямо утвърдените щатни бройки за разследващи полицаи. В заключение ми позволете да кажа, че ако по някакъв начин сме оставили впечатление, че това няма да е приоритет и не обръщаме достатъчно внимание на този аспект от дейността на МВР, определено не е така. Напротив, включително и в програмите, които са разработени и са предвидени от тук нататък да бъдат реализирани, това е съществен акцент и елемент. Позволете ми да не се съглася с едно нещо. Аз не мисля, че който и да е от елементите, за които Вие споменахте, би трябвало да доминира над останалите. Изключително важно е успешното разследване на престъпленията, но то не може да бъде осъществено без ефективна и успешна оперативно-издирвателна дейност. Тези две неща вървят ръка за ръка. Така че считам, че и в бъдеще това трябва да бъде един от основните приоритети в дейността на Министерството на вътрешните работи. И, разбира се, мерките, които трябва да бъдат предприети, трябва да са в три основни области – по отношение на ръководството, по отношение на отчетността и по отношение на контрола. Благодаря Ви.

Господин министър, подзаконовите нормативни актове, съотнесени с Наказателнопроцесуалния кодекс, винаги трябва да будят по-скоро подозрение. Да не навлизам в темата, но Наказателнопроцесуалният кодекс е водещият нормативен акт, така че каквито и съвместни указания и инструкции да има с Главна прокуратура, те няма да свършат положителна работа. Искам обаче отново да прочета след Вас един много интересен критерий. Дано да ме чуят повече не само разследващи полицаи и прокурори, а повече български граждани.Такъв критерий сте въвели за отчитане качеството на работата на българските разследващи полицаи. Това е официален документ, който съм снел от сайта на Вътрешното министерство: Анализ на работата на МВР от месец януари 2014 г. Разисквали сте го на национално съвещание. По отношение резултатите от разследването по НПК сте въвели пети показател. Показателите не са степенувани по важност. Обърнете внимание: брой на привлечените обвиняеми лица спрямо утвърдените щатни бройки за дознатели. Извинявайте, искам подробно да отговорите на въпроса: какво сте имали предвид, когато се формулирали подобен критерий?! И втори въпрос. Новият Закон за МВР предизвика много критики. Ние имахме доста възражения срещу него, но сякаш нито едно от тях не намери отзвук в публичното пространство. Чрез новия Закон за МВР, който е в сила от няколко дни, отменихте един текст от Закона за съдебната власт, според който прокурори от районни и окръжни прокуратури трябва да правят ежегодна писмена оценка на дейността на всеки конкретен разследващ полицай. Това е отменено и от две седмици вече не действа. Съжалявам, но ако прокуратурата не е задължена да дава оценка за работата на разследващите полицаи, кой тогава ще го прави по-компетентно от нея?! Това е заложено в Конституцията и в Закона за съдебната власт. При положение, че елиминирахме конкурсите за растеж в кариерата, очевидно това ще бъдат техните преки началници. Искам разяснение по тези два въпроса. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, Вие повторихте това, което казах преди малко, посочих този критерий и го мисля за важен по отношение на това в каква степен успяваме и каква е натовареността на съответните разследващи структури. Обективният критерий, по който можем да оценим дали разследващите полицаи си вършат работата, е именно дали има повдигнати обвинения. Ако няма такива, всичко друго може да остане като балон, който после да се спука във въздуха. Когато оценяваме този критерий, оценяваме каква е натовареността на разследващите полицаи в съответната структура. Именно затова съотнасяме този брой спрямо хората, работили в съответната структура, образувала досъдебни производства и по тях има повдигнати обвинения. Мисля това за критерий, който върши работа. В резултат на критериите, които въведохме – вече споделих пред Вас – че има съществено повишаване на ефективността именно в дейността по разследването. По отношение на следващия текст от закона, който цитирахте, споделям това, което казахте: този, който обективно може да оцени дейността на разследването, това е прокурорът. Прокуратурата има такива пълномощия. Не мисля, че в закон, който урежда дейността на МВР, трябва да вменяваме на прокурора какво трябва и какво не трябва да прави. Както Вие споделихте преди малко, има разделение на властите съобразно Конституцията. Не можем да вменяваме на прокуратурата, която е независима от изпълнителната власт, задължението да прави оценка на дейността на Министерството на вътрешните работи. Има достатъчно много механизми и начини това да бъде извършено. Не мисля, че то крие каквато и да било заплаха или риск. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Ще изразя отрицателното си отношение към отговорите. Господин министър, чрез Закона за МВР променихте Закона за съдебната власт. Не Законът за МВР задължаваше прокурорите да правят тази оценка, а Законът за съдебната власт. Тук не става дума за смесване на независими власти – изпълнителна и съдебна. Прокурорът и по Конституция, и по Наказателнопроцесуалния кодекс е длъжен да надзирава работата на МВР, когато става дума за разследващи полицаи и наказателнопроцесуална дейност. Прокурорът съвсем обяснимо е този, който прави оценка за работата на разследващите полицаи. Съжалявам, но изглежда не сте разбрали въпроса ми. По-опасно е другото, което казахте – че намирате за съвсем нормално да има такъв показател. Тук, в залата, има юристи. Нека още веднъж да се вслушат в това, което ще прочета: за оценка работата на дознателите – брой привлечени обвиняеми лица спрямо утвърдените щатни бройки. Извинявайте, но разследването на престъпления не е конвейер за производство на обвиняеми лица! Това не може да бъде критерий. Целта на едно разследване е да се установи обективната истина. Никога в българската история не е имало такъв критерий, никога! Дори в тоталитарно време не са си позволявали по подобен начин да оценяват дейността на разследващите полицаи. Вие, залагайки подобен критерий, предварително ги стимулирате, дори и без наличие на достатъчно доказателства, да повдигат безразборно обвинения, защото това ще се отразява върху тяхната професионална оценка. Не зная дали ме разбирате. (Реплики от заместник министър-председателя Цветлин Йовчев.) Това не може да бъде предварително заложен критерий. Съвсем други са критериите и това знаят много добре всички български прокурори и разследващи полицаи. Тук пренасяте един опасен вирус от оперативно-издирвателната дейност върху наказателнопроцесуалната дейност. Там количественият критерий, който въведохте чрез разни указания на главния секретар – всеки оперативен работник да има по петима секретни сътрудника, да има еди-колко си оперативни разработки, изобщо не може да се докосва до наказателния процес, чиято основна цел е да се дири обективната истина, а не за единица време да се произвеждат спрямо определен дознател определена бройка обвиняеми лица. Моля Ви, отстранете този критерий между критериите за оценка на професионалната дейност на българските разследващи полицаи. Благодаря.

Уважаеми господин председател, мога ли да взема отношение като министър?

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос е внесен в Деловодството на Народното събрание на 23 юни 2014 г. – деня, в който Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса внесе искане в Министерството на здравеопазването за актуализация на бюджета. От този момент нататък чухме какво ли не, включително и различни съждения на видни представители на изпълнителната власт, че има необходимост от актуализация, че няма необходимост от актуализация; включително и лидерите на парламентарните групи заявиха позиция, че има необходимост от актуализация и ще подкрепят такава, внесена от Министерския съвет. Положението изглежда много по-драматично през последните няколко дни, когато в този своеобразен диалог се намеси и министър-председателят, който пък заяви, че не вижда такава необходимост и разчетите показват, че НЗОК би се справила с финансирането на лечебните заведения сама, без да се налага въпросът да се разглежда в Народното събрание. Господин министър, моят въпрос към Вас е много кратък и е: какъв е размерът на дефицита в Националната здравноосигурителна каса? Надявам се, че от 23 юни – деня, когато аз съм внесла въпроса и когато Надзорният съвет на Касата е поискал актуализация, сте имали достатъчно дълго време за анализи, достатъчно дълго време да прецените каква сума е необходима, за да бъде гарантирана системата на здравеопазването в България. Очаквам освен да бъдете конкретен в своите данни, да кажете и позицията на правителството на Република България по отношение актуализацията на бюджета. Считам за недопустимо в пленарната зала на Народното събрание да не бъде поет ангажимент не само към нас, като парламентарно представени сили, но и към цялото общество – българските лекари, синдикалните и съсловни организации, работодателските организации и българските пациенти. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Атанасова, уважаеми дами и господа народни представители! Позицията на правителството, ако започна отзад напред, се решава от цялото правителство. Предстои внасяне в Министерския съвет на доклад с предложения за разрешаване на ситуацията. След като правителството вземе своето решение, те ще бъдат внесени в Парламента. По отношение на конкретния въпрос – обобщените данни показват, че финансовите резултати на Националната здравноосигурителна каса не са драматично променени в сравнение с 2013 г. Състоянието в здравноосигурителната система е аналогично и няма съществено влошаване на финансовото състояние на базата на отчетни данни към първите месеци на 2014 г. Анализът на изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 май 2014 г. и в сравнение с изпълнението на бюджета за същия период на 2013 г. показва следното. Като цяло в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е предвиден по-голям размер на разходите спрямо параметрите на бюджета за 2013 г. в размер на близо 90 млн. лв. Общият размер на разходите е 2 млрд. 820 млн. лв., а отчетените към 31 май разходи са 1 млрд. 304 млн. лв. или 46,2 на сто спрямо годишния план. Следва да се отчете, че изпълнението на здравноосигурителните плащания за първите пет месеца представляват 52 на сто спрямо приетите със закона за 2014 г. Към 31 май се отчита ръст в размер на здравноосигурителните плащания, включително трансферите за болнична помощ в размер на около 169 млн. лв. Дефицитът по бюджета на НЗОК към 31 май 2014 г. е в размер на 166 млн. лв. при дефицит в същия период на миналата година 78 млн. лв., но със същественото уточнение, че 67 млн. лв. от посочения дефицит за извършени плащания за неразплатени дейности за месеците октомври и ноември 2013 г., тоест това са плащания от миналата година. Тоест без тях размерът на дефицита е абсолютно съпоставим. Както Ви казах, в Министерския съвет предстои обсъждане на различните варианти и внасянето им в Парламента. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господин министър, мен ме учудва, че финансовият министър няма ангажимент към ситуацията. Учудва ме, че Вие ни представихте данните по Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г., които ние сме гласували и прекрасно знаем, както и ме учуди, че ни запознавате с анализа, който Надзорният съвет на Касата е представил вече в Народното събрание. Това, че предстои внасяне на проекта за решение в Министерския съвет ме изненада доста, защото от вчера здравният министър твърди, че вече е внесла проекта на решение. Тоест или Вие, или тя пред цялото общество заявява различни неща. Няма да кажа, че лъже, защото явно липсва комуникация в Министерския съвет. Господин министър, днес, доколкото знам, в цяла България всички лечебни заведения ще протестират предупредително. И на фона на това, което се случва в системата на здравеопазването, Вие да твърдите отново, че проблем няма, мисля, че е не само несериозно, но то е скандално. Не знам дали си давате сметка, че от парламентарната трибуна дебатът, който в момента се води, се излъчва пряко и по БНР, и по БНТ, води се стенограма и това няма да остане незабелязано нито от българските граждани, нито от лекарите, нито от всички, към които всички ние сме поели определени ангажименти да защитаваме техните права. От това, което казахте, господин министър, става ясно, че Министерският съвет на Република България няма никакъв ангажимент към здравето на нацията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Атанасова, уважаеми дами и господа народни представители! Високопарните приказки и патосът не съдържат в себе си решение, така че и да се замерваме с тях, ползата за системата наистина е никаква. Никъде в думите ми не личеше, че липсва ангажимент на Министерския съвет. Напротив, както казах, този ангажимент ще се появи с конкретни варианти за решение на ситуацията, които ще предложим. Никъде не се твърди, че проблеми няма. Напротив, проблеми има, но те не са по-различни от проблемите, които имаше и през миналата година.

Пак Вие управлявахте.

Не, те касаеха проблеми, които са за по-стар период, в който не сме управлявали. Една система, като системата на здравеопазването, за съжаление, няма как да бъде санирана само за една година и Вие много добре го знаете. Ангажиментът на правителството е ясен, то ще си го изпълни и в него влиза грижата за живота и здравето на хората. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди всичко, позволете ми да изразя грандиозното си задоволство, че Ви виждам тук в тази зала днес. В продължение на повече от месец аз се опитвам да осъществя контакт с Вас, да се видя с Вас не за друго, а за да ми помогнете да изпълня своите правомощия по Конституция. Аз съм народен представител и като такъв имам право да упражнявам контрол над изпълнителната власт, имам достъп до документите, които касаят изпълнението на функциите на изпълнителната власт, касаят публичното разходване на средствата – прозрачно, ефективно, ефикасно. Нещо, което, между другото, е и Ваш ангажимент по смисъла на закона. За какво иде реч? Иде реч за публичната инвестиционна програма за растеж и развитие на регионите – толкова популярна, толкова ноторна вече бих казала. Петстотин милиона, които и до този момент никой не разбра на какъв принцип, на базата на какви критерии са разпределени и още повече – как се харчат. Още през месец април аз изпратих два въпроса до Вас с искането да предоставите своя доклад, който Вие, по смисъла на Постановление на Министерския съвет № 4, прието тази година, сте подготвили и с което сте защитили пред Министерския съвет заделянето на 160 млн. лв. за осем министерства, за да ги похарчат те за своите програми. Програми, които, освен че ги видяхме само и единствено в Приложение № 3 към Постановление № 19 от 7 февруари, не разбрахме какво съдържат. Не разбрахме дали някой изобщо си е направил труда да запълни с някакво съдържание тези програми, да защити конкретни проекти, цели, ефект, полза, дали е имало някакъв критерий изобщо при разпределянето, бих казала доста лежерно, на тези 160 млн. лв. Вие имате ангажимент и да контролирате разходването на тези средства и този ангажимент Ви е вменен със същото това Постановление № 19 от 7 февруари тази година. Освен това съгласно Постановление № 4, Вие на всяко едно тримесечие като отговорен министър трябва да събирате информация от всички тези министерства за това как се изпълняват техните програми и дали ефективно и ефикасно се разходват средствата по тях. В този смисъл моят въпрос към Вас е: каква е политиката на Министерството на финансите по отношение контрола на изпълнението на публичната инвестиционна програма и в частност управляваните от министерствата програми? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева, уважаема госпожо Павлова, в отговор на поставения от Вас въпрос относно политиката на Министерството на финансите по отношение на контрола на изпълнението на публичната инвестиционна програма Ви информираме за следното. Във връзка с извършване на мониторинг на изпълнението на проектите, финансирани със средства по публичната инвестиционна програма, първостепенните разпоредители с бюджет ежеседмично изпращат в Министерството на финансите справка за усвоените към края на седмицата суми от заредения лимит по СЕБРА в размер на 30 на сто от общия размер на средствата. По този начин се реализира текущ контрол върху усвояването на публичния ресурс. По последни данни към 4 юли тази година общо усвоените от общините средства са в размер на 36 млн. лв. Отбелязваме, че съгласно разпоредбите тези проекти се следят и от областните управители и те докладват на Междуведомствения съвет. Аналогично на това министерствата също докладват по отношение на проведените от тях поръчки и по отношение на проектите, които съставляват описаните от тях програми. Знаете добре, че тези програми касаят редица области като безводието, като третирането на отпадъци, в които през последните години не се наблюдаваше особен напредък и част от тези области бяха като цяло забравени. Предстои внасяне в Министерския съвет на доклад, който ще отчете изпълнението на проектите както от общините, така и от министерствата на този етап. Ще бъдете уведомена. Ще Ви бъде изпратен този доклад. Съжалявам за неудобството, което вероятно съм Ви причинил. Можем да се разберем още сега в подходящо за Вас време в началото на следващата седмица да дойдете и да се запознаете с обема документи, който искате да видите в Министерството на финансите. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нямаме получена конкретна информация за съжаление в дадения от Вас отговор към момента и затова не мога да приема казаното. Ще се постарая да Ви задам два конкретни уточняващи въпроса с надеждата, ЧЕ ще получа конкретен отговор. Преди да направя това обаче държа да отбележа, че обявявайки така гръмко и гордо тази програма и инвестициите от нея, преди малко казахте „растеж”, „устойчиво развитие на регионите”, ще инвестирате много, финансиране, средства, за да могат региони, области, в населени места, в които не е инвестирано от много години, да се покрият забравени приоритети. И споменахте между тях безводието. Какво се случи с програмата за безводие? До ден днешен всички са чували за нея, но никой не я е виждал. Вие не ни я предоставихте, ресорният отговорен министър – на регионалното развитие, не ни я предостави. Тя трябваше да е публична, трябваше да е на сайта на министерството, но седем месеца криете програмата. Седем месеца българските граждани, и ние, народните представители, които представляваме българските граждани, избрани сме тук, именно за това, искаме да разберем кои са проектите, кой е кандидатствал с тези проекти? Каква е тяхната проектна готовност, какъв е техният етап на изпълнение, колко са договорени? Нямаме тази информация. Нито дума, нито ред. И при писмени, и устни въпроси Вие криете от нас тази информация. Има една-две направени първи копки от министъра, но така и не стана ясно колко проекта и на каква стойност са били подадени, колко са одобрени, с какъв срок на реализация. Това е моят първи уточняващ въпрос. Вторият ми въпрос: Министерството на спорта също получи по Програмата за развитие за спортни площадки и други съоръжения в населени места. Какво се случва там, колко проекта са кандидатствали, на какъв принцип са одобрени, как се изразходват средствата и какво се случва? И още един коментар, ако ми позволите. Казахте: „Ще Ви дадем информация скоро”. По Постановление на Министерския съвет Вие сте длъжни тази информация да я събирате и предоставяте на Народното събрание. И тази информация беше със срок 19 май. Тогава изтичаше тримесечието. Месец юни е пълен преглед на програмата. Къде е информацията? Защо отново я криете и защо отново никой не знае какво се случва с тези милиони раздадени на някого, някъде и на някого? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, както казах, предстои изготвянето на доклад и резултатите от него ще бъдат и публично обявени по отношение на изразходването на средствата. Съжалявам, че не сте успели да намерите тези отговори по отношение на поставените от Вас въпроси от ресорните министри. Ще се постараем в кратък срок да отстраним това неудобство. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, благодаря за любезния жест най-сетне да благоволите да предоставите на народните представители информация, находяща се в министерството, свързана с програмите, и доклада Ви, който е представен на Министерския съвет, за да одобрите тези програми на министерствата. Въпреки всичко от всичко казано дотук и многобройните коментари, касаещи публичната инвестиционна програма, бих казала, че това правителство, колкото и кратки да са дните му, може да се гордее с Вас. Бих казала, че и всяко едно тайно общество би било гордо да има Вас в своите редици. По уникален начин съхраняване тайните. Пазители сте на едни недостъпни документи не само за нас, народните представители, но и за медиите, за обществеността – нещо, което изцяло противоречи с логиката на изпълнителната власт. Противоречи и с функциите на Министерството на финансите, което има задължението да контролира и да координира ефективното, ефикасно и прозрачно разпределение на средствата и разходването на публичните финанси. Тъй както беше направено заключението за парите, които бяха разпределени на общините – безконтролно, без ясни критерии, непрозрачно, неефективно, без ясен ефект, така се оказа, че се случва и с тези 160 млн. лв. – 290 милиона за общини, 160 за министерства, по Ваши данни, 392 проекта и програми. Как се изпълняват те? Това продължава да стои като отворен въпрос пред цялата общественост. Уважаеми господин министър, надявам се, че времето на това правителство е съвсем кратко. Всички горещо чакаме с нетърпение момента на подаването на оставката. Надявам се също така, че ще съумеете преди тази оставка най-сетне да представите този дълго очакван доклад. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Първо, процедурно бих отбелязала към Вашия коментар – въпросите, независимо че касаят една програма, са различни и именно затова не са обединени, така че, надявам се, да имам възможността и в даденото ми време, което ми се полага, да получа конкретен отговор, надявам се, от министъра.

Господин министър, в продължение на темата за Публичната инвестиционна програма, за която ни обещавате, както много неща обещавахте на българските граждани една година, да получим отчет, да получим ясна информация за това. Дано да се случи. „А дано, ама надали”, има една такава приказка, дано да не е такъв случаят. Моят конкретен въпрос към Вас, за да не се повтарям с всичко казано до момента, касае една част от тази Публична инвестиционна програма, а това са критериите, на основата на които бяха подбрани проектите. Проектите трябваше да бъдат в добра проектна готовност, да осигуряват растеж, развитие на регионите. Това бяха много важни елементи по оценката, която вероятно сте правили по такива обективни критерии, каквито обещавахте. Ние не виждаме да е направена по обективни критерии, но да приемем, че теоретично те са такива. Като част от оценката има заложено, че одобрените проекти трябва да спомагат за създаване на трайна заетост в съответните общини. Вие лично в едно Ваше интервю, което и до момента го има на сайта на Министерството на финансите, казвате, че минимум 20 хиляди работни места ще бъдат създадени с тази програма. Затова е моят конкретен въпрос: каква е заетостта, създадена към момента, каква точно се предвижда да бъде създадена и как ще бъде осигурена тя, при условие че в момента тази програма се изпълнява едва на 6%, да не говорим, че така или иначе не разполагаме с ясната, детайлна и прозрачна информация колко проекта се реализират и какъв е техният ефект и принос в развитието на регионите? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Павлова, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на това как се изпълнява, както казах, общо усвоените от общините средства по Публичната инвестиционна програма са в размер на 36 млн. лв. към 4 юли 2014 г., като са извършени плащания по сключени договори за 186 проекта – тоест броят на проектите също е много важен в случая, в 99 общини. Процедурите във всички общини на практика са задвижени. Това, което стоеше като въпрос: колко пари ще има за преразпределяне към края на месец юни, отговорът е 1 милион, тъй като критериите, които бяха поставени, бяха да няма започнати процедури. На практика процедурите са започнали. Там, където има приключили обществени поръчки, се реализира това спестяване. Следващият етап, на който се преразглеждат самите проекти, е към края на месец септември и тогава вече, ако се разбере, че има ясна визия за проектите, които няма да могат да усвоят своите средства, те могат да се преразпределят към други проекти със съответно висока готовност. По принцип всички одобрени проекти с ПМС № 19 от 7 февруари 2014 г. за изпълнението на целите на Публичната инвестиционна програма отговарят на критерия „Принос за създаване на заетост”. Тази оценка се обуславя от обстоятелството, че изпълнението на строителни, монтажни или ремонтни дейности на обекти от техническата или социалната инфраструктура са свързани винаги с осигуряването на заетост за изпълнението на тези проекти. Що се отнася до разкриването на нови работни места в средносрочен и дългосрочен аспект, то е осъществено чрез одобрените проекти на Публичната инвестиционна програма в дейности за изграждане на социална инфраструктура например в сферата на образованието, културата, спорта, здравеопазването и други. След въвеждане в експлоатация на тези новоизградени обекти по данни от апликационните форми към проектите, постъпили по Публичната инвестиционна програма, ще бъдат разкрити няколко хиляди трайни работни места. С изпълнението на одобрените проекти, освен че ще се постигне икономически ефект в сектор „Строителство”, ще се стимулират също така търговията и производството на строителни материали, които ще се вложат при изграждането и ремонта на обектите. В отговор на твърдението, че не са подбрани проекти, които да доведат до повишаване на жизнения стандарт на населението чрез създаване на възможности за разкриване на работни места, трябва да се има предвид, че работни места се разкриват предимно от бизнеса в реалния сектор и чрез привличане и осъществяване на инвестиции. Публичната инвестиционна програма има насоченост за повишаване на жизнения стандарт на населението чрез подобряването на жизнената среда в съответните общини. Значителна част от проектите са за рехабилитация на общинска пътна и улична мрежа, както и рехабилитация на участъци от републиканската пътна мрежа в регионите, в които от години не са решавани проблемите с експлоатационните качества на транспортната инфраструктура. Качеството на транспортната инфраструктура е от огромно значение за привличането на инвестиции, както и фактор за подобрено социално обслужване в сферата на образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата. Тези характеристики в подбора на проектите в Публичната инвестиционна програма създават предпоставки за изпълнение на целите на Програмата за растеж и устойчиво развитие на регионите. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Господин министър, теоретично нещата наистина звучат много добре, но на практика реалността е доста различна. Радвам се, че има едно осъзнаване година по-късно след обещаните 250 хиляди работни места, които ще създаде правителството. Сам признахте, че не правителството ще ги създаде, а трябва да ги създаде бизнесът чрез увеличаване и привличане на инвестиции, каквито очевидно не можахте да привлечете и да развиете – нито 250 хиляди работни места от управленската Ви програма, нито 20-те хиляди работни места, които трябва да реализират тези проекти, защото проектите, които Вие обявихте за тези 36 милиона, които са в процес на реализация, са в процес на тръжни процедури. Нека не забравяме, че важно условие за избора на тези проекти беше да бъдат проведени търговете сега, до юни месец, и да бъдат реализирани в рамките на тази година. Това беше поставено като условие от Вас. Фактите и цифрите към днешна дата показват, че проектите, които сте одобрили, са нямали проектна готовност и продължават да нямат, защото 200 проекта изобщо не могат да започнат, няма и да започнат. Друго условие, което бяхте поставили също така, беше те да приключат до края на годината. Колко от тези проекти ще приключат реално към края на годината, предвид че те нямат проектна готовност и че има 200 проекта, по които няма избрани изпълнители, няма проектна готовност и нищо не се случва? Това е първият ми уточняващ въпрос към Вас. Вторият ми уточняващ въпрос е: защо само 1 млн. лв. ще преразпределите, при условие че има свободни 250 милиона, за които няма договори, няма проектна готовност, няма избрани изпълнители? А и като цяло считате ли, че е целесъобразно тези проекти, които нямат добавена стойност нито в икономиката, нито в развитието и растежа на регионите, да не бъдат използвани за покриване на много сериозни дефицити, които има в цялата финансова система – дали ще е сектор „Здравеопазване”, дали ще е сектор „Строителство”, дали ще са непокритите разходи по програмите, които трябва да бъдат съфинансирани с европейски фондове, но тъй като те са спрени, държавният бюджет трябва да ги покрие? Има доста сфери и области, в които тези средства могат да бъдат използвани и да имат по-голяма и по-добра добавена стойност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Павлова, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, госпожо Павлова, ние ще се разминаваме винаги в оценките си за това точно какво се случва, как се случва и какви са неговите ефекти. Може би изхождаме от различни познания и виждания за развитието на икономиката и обществото, въпреки че това, което казахте, правителството никога не го е отричало, а напротив – винаги е подчертавало. Работните места се създават от икономиката, от бизнеса. Те не се създават от правителството и условието за това е да се подобри самата бизнес среда, за да могат да бъдат разкривани тези работни места – условие, чието изпълнение правителството започна от първия ден на своята работа чрез намаляване на административната тежест, облекчаването на 137 административни режима чрез подобряване на комуникацията с бизнеса, чрез връщане навреме на забавения с месеци и години данък върху добавената стойност, чийто невъзстановен дял достигна 130 млн. лв. – стойности, които не са достигани в последните няколко години. Дали има инвестиции? Има, госпожо Павлова, има, и данните за развитието на икономиката ясно го доказват. Имаме две последователни тримесечия – първото на тази година и последното на миналата година, през които вътрешните инвестиции нараснаха в реално изражение с по 4,6%, използвайки сезонно неизгладените данни на Националната статистика. Такива растежи на инвестициите не сме имали в последните няколко години за две последователни тримесечия. Неслучайно индикаторът за бизнес климат отбеляза много сериозен растеж през последната година – достигна ниватá на дългосрочната си средна, тоест ниватá, които имаше през месец ноември 2008 г., която е предкризисна година. Тоест инвестиции има, работни места се откриват. Това също се вижда в данните на статистиката. Откритите работни места спрямо съответния период на миналата година са с 40 хиляди повече. За първи път от няколко години насам безработицата през първото тримесечие на годината не се увеличи спрямо последното тримесечие на предходната година. Това за последен път се е случило през 2007 г., която е най-добрата предкризисна година. По отношение на ефектите от проектите по публичната инвестиционна програма – наистина предстои да ги видим. По това колко проекта са започнали към момента, също може да се поспори. Ситуацията е много динамична. Както казах, 186 проекта вече са започнали. Не виждам къде са останалите 200. Като цяло даваме шанс проектите да продължат, за да се получат и позитивните ефекти от тях. А през септември това, което се прецени, че ще бъде спестено и няма да се изпълни до края на годината, може да бъде преразпределено от Министерския съвет, който ще изпълнява тези функции по това време. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, изумена съм от Вашия отговор. Човек, ако Ви слуша и не знае, че живеем тук, сега, в 2014 г., месец юли в България, може да си помисли, че живее на някое райско място.

Четете данните на статистиката.

Много добре чета данните на статистиката, но очевидно четем различни данни или очевидно живеем на различни планети.

Данните са едни и същи.

Единственото, което мога да направя като коментар към Вашето изумително заключение – Вие вероятно сте добър теоретик, добър преподавател, но все пак живеем в реалността. Вероятно Вашето хоби да четете фантастика се е отразило много сериозно на работата Ви като министър и анализатор, защото това, което разказвате, граничи с нереалния свят, живеем в нереални, различни светове. Нещата са различни. Безработицата се увеличава. Инвестиционният климат е в много лошо състояние. Икономиката не функционира. И ако всичко беше толкова розово, Вие нямаше да сте в полуоставка, защото икономиката, финансите, държавата са пред колапс. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос, отправен към Вас, е във връзка с нееднократно изявяван ангажимент и от Вашия вече бивш колега и настоящ представител на България в Европейския парламент – тогавашния министър на околната среда, но аз се радвам, че и новият министър на околната среда е тук – по отношение необходимостта от създаване на фонд за поемане на финансови корекции и финансови санкции, наложени на общини за допуснати нарушения по оперативни програми. В конкретния случай тогава се визираше Програмата за околна среда. Към днешна дата освен Програмата за околна среда – като спряно финансиране от страна на Европейската комисия, е спряна и Програмата за регионално развитие. Спрени са и други плащания по другите програми. Имаме, за съжаление, нарастващ размер на финансови корекции. Даваме си сметка, че финансови корекции има и ще има. Това е нормален процес. Важното е те да бъдат минимизирани. В конкретния случай обаче е много важно да се види как ще се покрият тези финансови корекции, които нарастват особено по Програмата за околна среда, тъй като размерът на някои от тези корекции е по-голям от размера на наличните бюджети и ресурси на общините, които трябва да платят тези финансови корекции. Именно затова моят въпрос към Вас е в няколко подвъпроса и категории: какво е Вашето отношение по принцип към създаването за такъв фонд – идея тогава на Министерството на околната среда? Вие знаете, че и по време на нашия мандат имаше създаден и разработен механизъм. Каква е Вашата позиция? Трябва ли, може ли и с какъв финансов източник би могло да бъде създаден такъв механизъм? Може би не изцяло държавата да покрива, за да носят отговорността тези, които са допуснали тези нарушения, но все пак каква е Вашата позиция от тази гледна точка? Ако не е чрез такъв фонд, какъв би бил механизмът и какво предвиждате Вие, за да помогнете на общините и на бенефициентите, които имат да заплатят такъв размер на финансови корекции, че да не останат в теоретичен фалит? Ние знаем, че те не могат да фалират. Общините не могат да фалират, но те ще останат без финансов ресурс да извършват разплащания по своите проекти. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Павлова, уважаеми дами и господа народни представители! Идеята за създаване на Фонд за поемане на финансови корекции, наложени на общини за допуснати нарушения по оперативни програми, продължава да е в етапа на проучване за намиране на най-ефективен и законосъобразен вариант. Може би трябва да наблегнем на второто, тъй като то е най-важното, което към момента се оказва пречка пред реализирането на подобен фонд. Министерството на финансите подкрепя успешното реализиране на проектите по всички оперативни програми, като за целта винаги е търсило възможност за осигуряване на необходимия финансов ресурс. Отчитайки икономическите, социалните и екологичните ефекти от реализирането на общинските проекти, съфинансирани от оперативни програми, се анализират възможностите за създаване на най-ефективната форма за подкрепа на бенефициентите – общини, като в същото време обаче не се намалява отговорността им относно спазването на приложимото национално и европейско законодателство. Министерството на финансите продължава да бъде ангажирано в търсенето на работещи варианти за изграждане на подобен механизъм, но все още те са в процес на обсъждане. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Благодаря, господин министър, че не ми отговорихте, защото отговорът Ви прозвуча: „Ще Ви дам отговор някога, но не сега”. Нищо конкретно не отговорихте! Какво правим с общините, които имат финансови корекции и не могат да си ги платят?! Защо, когато правихте наредбата за условията, реда и критериите за подкрепа на общините в затруднено финансово положение, не предвидихте поне чрез тази наредба да подкрепите тези общини, които са в затруднено финансово положение и не могат да платят тези корекции?! Защо в тази наредба в чл. 7 изрично написахте: „Не се финансират общини за финансови корекции, наложени по проекти”? Междувременно Фонд „Флаг” като един нормален механизъм, който осигурява и оборотни средства на общините да извършват плащания, и предварително финансиране, този фонд осигуряваше финансиране за тези, които имат финансови корекции с безлихвени дългосрочни кредити, та поне да си поемат отговорността и да ги финансират. Спряхте и Фонд „Флаг”. Вече и по този фонд не може и не се разрешава финансиране на финансови корекции. Какво правим?! Фонд за покриване на санкциите няма да има. Фонд „Флаг” не дава възможност общините да вземат кредит, с който да финансират тези финансови корекции. С наредбата – също. Не им дадохте възможност да се подкрепят финансово затруднените общини. Какво правим?! Защо не финансирате със спестените средства от публичната инвестиционна програма, която досега обсъждахме? Поне там има видимо свободен финансов ресурс, тъй като проектите не се реализират. Проектите поне от там трябва да се покрият. В противен случай влизаме в „параграф 22”. Моля Ви, отговорете ми конкретно на тези три подвъпроса.

Уважаема госпожо Павлова, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо можем да потърсим отговор на въпроса защо общините допуснаха да им бъдат налагани такива финансови корекции? Тоест кои са онези нарушения, които доведоха до тях? Кой трябваше да следи през тези години, особено по отношение на околната среда – да припомним периода на допуснати нарушения: 2010-2013 г. – кой трябваше да следи да не се допускат такива нарушения, тоест да не се създава проблем, а не сега да търсим неговото решение?! Отговорът ми на въпроса бе ясен и категоричен – в момента, в който се намери законосъобразна форма това да се случи по отношение на финансовите корекции, то може да се случи. Но финансовите корекции са форма на наказание за допуснати нарушения. От там нататък търсенето на законосъобразна форма продължава. Самата Наредба, която създадохме за подпомагане на общини в затруднено финансово състояние, подпомага включително и общини, които имат финансови корекции, и ще продължи да ги подпомага, но за останалите действия, причини, фактори, които са довели до попадането им в затруднено финансово състояние, но не и за самите финансови корекции. Надявам се, че в бъдеще ще бъде намерен начин да бъде създаден подобен механизъм и фонд. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, Вие ще си отидете от това правителство в търсене на всички тези отговори, може би в търсене на изчезналия кивот, но дотогава оставяте държавата и общините с европейските фондове блокирани, без воля и желание да помогнете, да намерите финансов механизъм, да ги подкрепите, за да може проектите да бъдат успешно реализирани. Много е жалко, много е тъжно за едно правителство, което и да е то, неговият финансов министър, който трябва да бъде стълбът, който гарантира стабилността на държавата и на правителството, да бъде запомнен с две неща: правителство и министър на финансите, които загробиха финансово общините по отношение на еврофондовете, и в допълнение – правителство и финансов министър, който е запомнен с мълчанието си и никаква активност по отношение на това как да се стабилизират финансите в държавата, по отношение на това как да не се намалява кредитният рейтинг за държавата, който беше намален, за съжаление, чакаме още по-негативни резултати в тази посока, и финансовият министър, който ни върна във времето 15 години назад като усещане дали е банкова система, дали е финанси и икономика, дали е стабилна за държавата и бюджета – всичко това като усещания, които бяхме забравили и се надявахме никога повече да не се връщат в съзнанието ни. Много жалко и много тъжно!

Уважаеми колеги, уважаеми господин председателстващ! Господин министър, община Дупница е кандидатствала с Инвестиционен проект „Реконструкция, модернизация и разширение на градска пречиствателна станция за отпадни води и доизграждане на канализационна мрежа” и е получила одобрение от Управителния орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”, изразяваща се в Решение № 344 от 25 февруари 2013 г. В същото, като подусловие, са описани действията, които следва да предприеме общината, за да стигне до етап „Подписване на договор”, а именно бенефициентът да проведе първо процедурите за възлагане на обществените поръчки за избор на изпълнител за дейностите „Проектиране и/или строителство и надзор”. Това условие е изпълнено, за което с писмо № 04-00-42 от 28 февруари 2014 г. кметът е уведомил управляващият орган, в резултат на което е получено писмо № 08-00-817 с отказ за финансиране поради липса на финансов ресурс. В същото решение действително, като подусловие в т. 4 е записано, че „При липса на финансов ресурс няма да бъде подписан договор за финансиране”. Смятам обаче, че ако финансовият ресурс на програмата е бил изчерпан щеше да е по-коректно общината да е уведомена на по-ранен етап, така че да не извършва сериозните по размер разходи, свързани с провеждането на обществените поръчки. Освен това Ви обръщам внимание, че община Дупница е била финансирана от Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) с 1 млн. 587 хил. лв. за Проект „Техническа помощ за подготовка на Инвестиционен проект „Реконструкция и модернизация”. Същият е изпълнен успешно и неговата единствена цел е да гарантира изпълнението на Проекта за реконструкция, модернизация и разширение на градска пречиствателна станция и доизграждане на канализационната мрежа, който има опасност да не бъде осъществен. Опасявам се, че е много вероятно това да се изтълкува от Европейската комисия като нецелесъобразно изразходване на средства на Общността, поради което България да претърпи санкции. Смятам също така, че е напълно допустимо договорът между Управляващия орган и община Дупница да бъде подписан и реализацията на проекта да стартира, тъй като дори и средствата по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г. ” да са изчерпани, не би било пречка Управляващия орган да възстанови извършените от него разходи със средства от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020”. Необяснимо е и това, че в писмото от 10 март 2014 г. като мотив за отказ за финансиране е посочено: „С оглед риска от невъзможност за приключване на предвидените в проекта строителни работи до края на 2014 г.” Смятам, че такъв мотив е напълно неуместен, тъй като в писмото на Министерството на финансите изрично е подчертано: „Управителният орган гарантира, че крайният срок за техническото изпълнение на проекта по всяка оперативна програма е 31 октомври 2015 г.” Във връзка с гореизложеното, моето питане към Вас е: 1. Защо община Дупница не е била своевременно уведомена за липсата на финансов ресурс за реализация на проекта? 2. Каква ще бъде съдбата на проекта? 3. Какво от тук нататък общината трябва да предприеме като стъпки, които биха довели до финансирането на проекта? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Калфин, община Дупница е подала проектно предложение по процедура „Подобряване и развитие на инфраструктурата на питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 хиляди еквивалент жители”, обявена на 30 юни 2010 г. и с краен срок за подаване на проектни предложения 20 февруари 2012 г. Това е коректно. С Решение № 344 от 25 февруари 2013 г. на ръководителя на Управляващия орган на програмата е издадено положително становище за приключила оценка на проекта и са предоставени редица условия преди да бъде сключен договор за предоставяне на средства на програмата. Едно от тези условия, според описаното в Решение № 344, е общината първо да проведе процедура за избор на изпълнител за проектиране и строителство, но преди да сключи договора с изпълнител да попита управляващия орган дали е наличен финансов ресурс по програмата. Наличието на подобно условие е цитирано в Решение № 344 и по своята същност е сигнал към общината, че Оперативната програма „Околна среда 2007-2013” не разполага с достатъчно свободни за договориране средства. Решение № 344 посочва, че при възможност и съгласно нормативната уредба финансиране на ВиК инфраструктури дейности в община Дупница през програмния период 2014 – 2020 г. би могло да бъде предоставено след допълнителен преглед на обхвата и разходите по проекта. Тоест след прегледа в съответствие с условията за финансиране през периода 2014 – 2020 г., както, разбира се, и след одобрение на критерии за оценка от Комитета за наблюдение на новата програма. Основните мерки по бъдещата приоритетна ос 1 са насочени отново към пречистване на отпадъчните води и към подобряване качеството на питейните води в населени места приоритетно в следващата програма в агломерации над 10 хиляди еквивалент жители, каквато е и агломерацията Дупница. След одобрението на програмата и одобрение на критериите за оценка всички допустими за финансиране общини ще получат покана с посочени конкретни стъпки с цел предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.”, така че инвестираните средства от техническа помощ определено не са загубени. Министерството на околната среда и водите е в постоянен контакт с Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на Европейската комисия, за да осигури плавен преход между изискванията на стария програмен период и необходимостта от прилагане на регионален подход чрез новия. В този случай ми се струва, че притесненията за санкции нямат абсолютно никакво основание за загуба на средствата от техническа помощ. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря за отговора, но той не е удовлетворителен. Първо, как общините ще получат покана, при условие че бенефициентите са ВиК-тата? Второ, защо при условие, че се знае, че няма финансов ресурс, се поставят допълнителни условия към общината? Допълнителни условия, които са свързани с разходи. Ако не бяха изпълнени тези допълнителни условия, тоест провеждане на обществени поръчки и така нататък, какво би се случило? Същото, което се случва при изпълнението на условията. Каква е разликата? Кое е коректното поведение? Пак твърдя, че тези разходи са направени и те ще бъдат пречка за санкциониране, защото не може да се извършват такива нецелесъобразни движения от Министерството на околната среда. Другият ми въпрос е: защо все още се подписват договори по тази програма, които не са обезпечени, при условие че няма финансов ресурс? След като няма финансов ресурс, защо подписвате тези договори по такива проекти? Защо се връщате към 2009 г., когато са подписани много договори – необезпечени, стотици договори? Кой ще ги разплаща след това, при условие че знаете, че няма финансов ресурс? Кой? Следващото правителство! Благодаря.

Уважаеми господин Калфин, причината за несключване на договора е, че към месец май 2013 г. процентът на наддоговаряне в оперативна програма „Околна среда“ е бил 161% - много над общоприетите норми. В момента той е към 120%, а когато говорим за сключване на договори по оперативната програма, Ви моля да различаваме различните оси. Колкото до разходите за проведените обществени поръчки от община Дупница, си направих труда да проверя, че с Решение на КЗК от 16 април 2014 г. решението за избор на изпълнител от кмета на община Дупница е отменено. Това вече не е в компетенциите на Министерството на околната среда и водите. Благодаря Ви.

Нищо по-различно не чух от това, което дадохте като отговор след конкретните въпроси, които поставих, дори на някои въобще не дадохте отговор. Това, което съобщихте – че КЗК е отменила решението за обществената поръчка, смятам, че не е окончателно и има възможност за обжалване пред Върховния административен съд. Така че това е институцията, която ще се произнесе как е проведена тази обществена поръчка и какъв ще бъде следващият ход. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Националният доверителен екофонд е създаден през месец октомври 1995 г. по силата на суапово споразумение „Дълг срещу околна среда“ между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария. Правителството на ГЕРБ осъществи за пръв път в България схема за зелени инвестиции. Бе създадена правна рамка за функциониране на националната схема, като целта е генериране на приходи от продажба на свободни емисии, които да се използват за финансиране на проекти за намаляване на емисиите на парникови газове. Липсата на предприети действия за създаване, в това число и на регламентация на законодателно ниво в периода преди 2009 г., доведе до пропуснати възможности за търговия с емисии на правителствено ниво. По тази схема в националната схема за инвестиции кандидатстваха две училища – предмет на нашия актуален въпрос: началното училище в Луковит и Професионална гимназия по техника и технологии „Атанас Димитров“ от Нова Загора. Но проектът на Луковитското училище е подобряване на образователната и административната инфраструктура в гр. Луковит, начално училище „Инж. Вълков“, а другият – модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на Професионална гимназия по техника и технологии в Нова Загора. И двете училища са уведомени с писмо от управителния съвет, че са одобрени за финансиране и че директорите ще бъдат информирани при готовност от страна на фонда за подписване на договор и след осигуряване на нужното финансиране. Господин министър, държа да подчертая, че проектите към момента са на трупчета, а те са стрували пари на тези училища както за обследване на енергийната ефективност, така и за разработване на технически проекти, преминали през процедура на узаконяване, така и за издаване на разрешителни за строеж, като например професионалната гимназия по техника и технологии „Атанас Димитров“ от Нова Загора е заплатила чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката тогава – през 2012 г., 65 хил. лв. Цитираните от нас случаи не са единични. Те са само два примера в застой. В този смисъл нашият въпрос към Вас е: какви са причините за забавяне стартирането на упоменатите проекти? Какви са реалните възможности за осигуряване на финансиране от Националния доверителен екофонд за тези проекти като алтернатива на финансиране от оперативната програма и в какво се изразяват усилията на Министерството на околната среда и водите и на екофонда за стартиране на одобрените от управителния съвет проекти? Благодаря Ви. Благодаря и на Вас, господин председател, за повечето осигурено време.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Василева, госпожо Маринова и госпожо Захариева! По зададения от Вас въпрос относно реализация на одобрени за финансиране от управителния съвет на Националния доверителен екофонд проекти бих искал да Ви уведомя следното. Проектите „Подобряване на образователна и административна инфраструктура в гр. Луковит“ и проектът за модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност в Професионална гимназия по техника и технологии „Атанас Димитров“ гр. Нова Загора, са разгледани от Комисията за подбор и оценка на проекти по националната схема за зелени инвестиции на 22 януари 2013 г. и след това са одобрени от Управителния съвет на Националния доверителен екофонд на 12 февруари същата година. До момента и двата проекта не са със сключени договори за финансиране поради липсата на свободни средства в Националния доверителен екофонд. Напомням Ви, че основен източник за финансиране на проекти чрез Националния доверителен екофонд към момента е продажбата на предписани емисионни единици в рамките на механизма за международната търговия с емисии по протокола от Киото. Съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и чл. 17, ал. 2 от Закона за ограничаване на изменението на климата, постъпленията от тези търгове са предназначени за финансирането на проекти по Националната схема за зелени инвестиции чрез Националния доверителен екофонд, в който попадат и двата проекта. От месец ноември 2011 г. досега Националният доверителен екофонд финансира проекти за подобряване на енергийната ефективност на публични обекти със средства, осигурени от постъпления по двете споразумения за продажба, предписани емисионни единици между Република България и Република Австрия. Тези проекти са предварително одобрени от Република Австрия в качеството й на купувач и списъкът в тях представлява приложение към споразумението. Всякаква промяна и изменение в списъка се извършва след предварително одобрение от страна на купувача. Срокът на споразуменията изтича в края на 2014 г. и всички финансирани проекти ще бъдат завършени до него. Предвид огромното предлагане и нулевото търсене на международния пазар на предписани емисионни единици постъпления от този източник в близко бъдеще не се очакват. Възможен източник, по втората част на въпроса, за финансиране на проектите, одобрени от Националния доверителен екофонд са приходите от тръжна продажба на квоти за емисии на парникови газове в Европейската схема за търговия с емисии. Съгласно действащото към момента българско законодателство обаче Министерството на околната среда и водите превежда тези средства по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката при спазване разпоредбите на чл. 35, алинеи 5 и 6 от Закона за енергетиката, както и чл. 58, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност за компенсиране на така наречената „зелена добавка” в цената на електроенергията. Съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за ограничаване изменението на климата приходите от продажба на квоти за емисии от авиационни дейности постъпват по бюджета на ПУДООС и могат да се изразходват чрез Националния доверителен екофонд. Все пак Ви напомням, че Министерството на околната среда и водите предприема действия във връзка с очакваните приходи от търгове на съответните авиационни квоти към края на годината, тъй като в периода 2013-2016 г. поради промяна в законодателството няма такива, но и в момента текат консултации с Министерството на финансите за възможно използване на част от приходите от ранните търгове за инсталациите за изпълнение на проектите, които са одобрени в този екофонд. При всички случаи обаче те трябва да минат през процедурата на Закона за държавния бюджет и не трябва да увеличават бюджетния дефицит. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин министър, благодаря Ви за това, че ни напомнихте доста неща. Аз също искам да Ви напомня някои неща или по-скоро да Ви осведомя, защото може би не сте следили в такива детайли какво се случваше в Министерството на околната среда и водите по време на мандата на правителството на ГЕРБ. Да Ви осведомя за това, че сделките за предписаните емисионни единици бяха сключени с австрийската държава в края на 2012 г., за което България получи 30 млн. лв. Също така да Ви осведомя за това, че имаше договорка с австрийските партньори да бъде сключена още една последваща сделка, за която общините имаха своята готовност да изпълнят проекти, а министерството също така да изпълни своите ангажименти, свързани с политиката по климата. Също така да Ви осведомя за това, че имаше разбирателство с европейските партньори, с австрийската държава резервът, който остава след извършване на тръжните процедури и реализиране на икономии по първите две сделки, да бъде пренасочен към изпълнението на други проекти. Уви, явно настоящото правителство, част от което вече сте и Вие, не се справи с това да довърши преговорите и да реализира успешни сделки, имайки предвид, че първите донесоха огромна полза на общините, защото бяха изпълнени 69 проекта, които донесоха ползи, измерени в намаление на емисиите на парникови газове в обем 10 млн. тона и половина. Спестени бяха значителни средства за топло- и електроенергия от съответните публични институции в размер на 4,5 млн. лв. годишно. За жалост вече повече от година нищо не се движи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз искам да Ви напомня, че в приоритетите на Вашето правителство стои един, наречен „Прилагане на възможностите за финансиране на проекти за намаляване на емисиите на парникови газове чрез Националната схема за зелени инвестиции”. Горещо се надявам, че Вие припознавате този приоритет. Горещо се надявам, че наистина ще реализирате нещо и ще приложите гъвкав механизъм, за да осигурите средства тези проекти, които са в абсолютно зряла фаза, да могат да бъдат реализирани. Благодаря.

Уважаема госпожо Василева, благодаря Ви за сведенията. Бяха много ценни. Имам същите данни, които Вие имате написани на лист. Искам все пак да Ви осведомя, че от одобрените 71 проекта в Националния доверителен екофонд приходите, които са били оценени някога на 58 млн. лв., са реално 42 млн. лв., което намалява и субсидията с 28%. Бих искал да напомня, че енергийната ефективност, както и всички политики за опазване на околната среда и намаляване, редуциране на емисиите на газовете са хоризонтални политики и те не се изпълняват само от Министерството на околната среда и водите, така че основната гаранция, която министерството гони за изпълнението на политиките по промени на климата, са това те да бъдат отразени в хоризонталните политики, тоест в секторните политики на другите министерства, което, за моя радост, в това правителство се случва. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър на здравеопазването, уважаеми дами и господа народни представители! При посещение на среща с избиратели от село Чепинци, община Нови Искър установих, че в тяхното землище има незаконно сметище. По всяка време на денонощието се изхвърлят строителни и битови отпадъци в направени също незаконно и със значителни размери изкопи и ями. Жителите на село Чепинци официално в писмо отново ми сигнализираха, че и в момента продължава изхвърлянето на отпадъци, включително около изкопите и ямите. Същевременно, с активизиране на строителните дейности, продължава да се изнася земя и да се нарушава земеделската територия с плодородни почви. Изкопават се дълбоки почвени и земни пластове, които се закарват в неизвестна посока. Бонитетната, икономическата и пазарна оценка на земята в Софийското поле и конкретно в землището на село Чепинци е висока, а при поливните площи земите се оценяват в първа и втора категория. Недопустимо е да се извършват нарушения, граничещи с престъпления, без да се търси отговорност. Тревогата на жителите на село Чепинци е постоянна и се усилва, което налага да се вземат бързи мерки. Като народен представител съм задължен да поставя пред Вас, господин министър, следните въпроси: 1. Защо се допуска нарушаване и унищожаване на земеделска територия, замърсяване на плодородна земя с различни отпадъци и защо се замърсява Чепинско шосе с кал поради изнасяне на почвата с камиони? 2. Кой трябва да установи нарушителите и кой носи отговорност за нарушената земеделска територия и плодородна земя в нея? 3. Предприети ли са необходимите мерки от страна на заинтересованите държавни институции, какви проверки са извършени и какви мерки са взети и има ли наказани нарушители? Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Теохаров, първо, благодаря Ви за ценния сигнал. Отговорът ми ще бъде ограничен, разбира се, само в компетенциите на Министерството на околната среда и водите. На 7 юли 2014 г. е направен оглед на територията на с. Чепинци от експерти на РИОСВ – София, съвместно с представители на район „Нови Искър” и кметство Чепинци. При проверката не е установено наличие на изхвърлени строителни и битови отпадъци в направените изкопи и ями в землището на с. Чепинци. Подадена е информация от представителя на кметството в с. Чепинци, че незаконното сметище от строителни материали, за което е подаден сигналът, се намира след моста на р. Искър в посока кариера „Пет могили”. В същия ден, 7 юли 2014 г., съвместно с представители на район „Кремиковци” и Столичния инспекторат е извършена проверка на терена, разположен преди моста на р. Искър, вдясно от пътя за кариера „Пет могили”. При извършената проверка е констатирано следното. Провереният терен граничи с пътя за кариера „Пет могили” и бивше военно поделение. Към терена съществува един подход, който започва от пътя за кариера „Пет могили”, представляващ стар асфалтов път. На около 300 метра от двете страни по протежение на горецитирания стар асфалтов път са констатирани купчини от строителни материали и земни маси. Констатираните строителни отпадъци са тухли, бетонови късове, керамика, керемиди, стъклена вата и найлонови чували с общо количество около 150-200 кубични метра. В проверения терен са констатирани също остатъци от разрушени постройки и отпадъците са формирани в пет купа от строителни отпадъци. Собствеността на проверения терен не е установена. По данни на представителя на район „Кремиковци” в деловодството на района не са постъпвали жалби и сигнали за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци в посочения терен. Също така в проверения терен не е констатирано наличие на изкопи и ями, както е представено в сигнала. Във връзка с констатираното и на основание чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда са дадени следните предписания на кмета на район „Кремиковци” господин Ивайло Панев със срок на изпълнение 21 юли 2014 г. Първо, да се представи в РИОСВ – София, информация за собствеността на имотите в проверения терен. Второ, след установяване на собствеността на имотите в проверения терен, ако същите или част от тях са общинска собственост, да се предприемат мерки и действия за почистването им от констатираните строителни отпадъци, за което писмено да се уведоми отново РИОСВ – София. Трето, след установяване на собствеността на имотите в проверения имот и при наличие на имоти – частна собственост, на които са констатирани строителни отпадъци, да се предприемат мерки от Районна администрация – Кремиковци, за почистването им във връзка с изискванията на Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на Столична община, за което отново трябва да се уведоми писмено РИОСВ – София. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, аз няма да правя реплика, искам да направя едно допълнение. Всъщност има едно малко разминаване. Вероятно моите избиратели са имали предвид някакво друго място – територия на изкопи и ями, но те твърдо ми заявиха, че в това землище има изкопни ями, които също са с отпадъци. Във връзка с това искам да Ви отправя една препоръка. В Софийското поле наистина се извършва огромна изкопна дейност поради строителни дейности. Изхождайки от спецификата, от генезиса на земята, на почвите в Софийското поле е именно и тази препоръка. Почвите са с високо съдържание на прахови частици, а тук е и министър Андреева – тези прахови частици често са причина за белодробни заболявания. Добре е, че районът не е около Кремиковци. Това е много добре. Освен това тези почвени агрегати и маси са богати на така наречената „илова фракция”. Ако сте забелязали, автобусите, които идват от селата около София, винаги са замърсени с тази кал. Полепването е много силно, защото тази илова фракция достига 70-80%. Така че на вниманието на Министерството на околната среда и водите поставям този въпрос, повтарям, да се има предвид, тъй като Софийското поле в момента е територия на активно строителство, а това води до прахово замърсяване. Ние много добре знаем като еколози, че в момента праховото замърсяване в България е проблем. Имаме наказателни процедури. Причините, разбира се, са от по-ранни години и би могло това нещо да не се допуска. Но ние трябва като специалисти в тази област да внимаваме и съответно да даваме необходимите препоръки. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър на здравеопазването, уважаеми народни представители! През втората половина на миналия век се извърши масово залесяване на горските територии в страната. На някои места се стигна до значителна промяна на коренния състав на горите. Такъв е случаят с Беласица планина, където поради заболяване на кестена от фикомицетно гниене, чер боровите гори се настаниха трайно в кестеновия пояс. Истина е, че появата на тази наречена популярно „мастилена болест” криеше голяма опасност за бъдещето на най-старите кестенови гори. Във връзка с това бяха предвидени мероприятия с оглед отстраняване на престарелите и податливи на изсъхване и гъбна зараза дървета. Върху реконструираните кестенови екосистеми се създадоха значителни масиви от борови насаждения, които са вече на повече от 50 години. Поради благоприятните екологични условия на северния макросклон на Беласица, борът се възпроизвежда много бързо и значително измества естествените кестенови насаждения. Наблюденията и изследванията показват, че тези иглолистни гори променят водния режим на кестена и водните запаси на планината, химичният състав на почвите, протичат процеси на вкисляване и обезводняване, настъпват промени в местния фитоклимат, в растителния и животинския свят. С изграждането на Природен парк „Беласица” е недопустимо повече иглолистните гори да присъстват в кестеновия пояс и да оказват неблагоприятно въздействие върху защитените и ендемични растителни и животински видове, които заедно с кестена имат свое уникално „царство”, отредено им от природата. В тази връзка моите въпроси към Вас, господин министър, са следните: Първо, възможно ли е да се започне постепенно и задължително изсичане на боровите гори в кестеновия пояс и планомерно залесяване с кестенови? Второ, какви са плануваните общи задачи на Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по горите за управление на Природен парк „Беласица”? Изпълняват ли се съвместни и самостоятелни проекти и какви са резултатите от тях? Благодаря. Благодаря и на Вас, господин председател, за удълженото ми време.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Теохаров, благодаря Ви за въпроса. Природен парк „Беласица” е обявен за защитена територия със Заповед № РД-925 от 28 декември 2007 г. на министъра на околната среда и водите с цел опазване на вековни гори от обикновен бук и обикновен кестен, както и опазването на защитени ендемични растителни и животински видове. В парка попада и резерват „Конгура”, обявен за такъв през 1988 г., специално с цел опазване на гори от бук и кестен, в който е забранена човешка намеса. Естествените кестенови гори в парка са на възраст над 200 години, като отделни дървета са над 500 години. Питомният кестен е основен вид за залесяване в природния парк, като създадените с негово участие култури са с площ 1,7% от горската територия. Планът за управление на парка е основен документ, в който се регламентират режимите и дейностите във всички природни паркове. В тази връзка със средства от Оперативна програма „Околна среда” е финансиран проект за разработването на план за управление на Природен парк „Беласица” на стойност 1 млн. 161 хил. 947 лв., като бенефициент по проекта е дирекцията на Парк „Беласица” към и Изпълнителна агенция по горите. В плана за управлението са предвидени няколко проекта, насочени към опазването и възстановяването на кестеновите гори – основната част от въпроса, а те са следните. Първата възможност е извеждане на отгледни сечи в кестеновите младиняци, формирани след извеждане на възобновителни сечи. Вторият възможен проект е „Картиране и отбелязване на кестеновите дървета с добри качества на плодовете и създаване на информационна база данни за целите на възобновяването”. Третият най-съществен проект е „Извеждане на възобновителни сечи в горната граница на разпространение на обикновения кестен (тоест в диапазона между 800 и 1000 м надморска височина) и подпомагане на възобновяването чрез изкуствено внасяне на кестенови семена, събирани от естествените популации”. Четвъртият възможен проект е „Проучване на възможностите за трансформация на изкуствените иглолистни култури (най-голямата опасност, която Вие представихте), в кестенови насаждения. По първия въпрос МОСВ счита, че изпълнението на дейностите, предвидени в плана за управление, ще доведе до подобряване на здравословното състояние и увеличаване на площта на кестеновите гори в Природен парк „Беласица”, включително за сметка на изкуствените борови насаждения. А относно втория въпрос: доколкото финансирането и процедурата по одобрение на плана се извършват от МОСВ, той би могъл да се разглежда като съвместен проект между дирекцията на парка и министерството. Средствата, необходими за реализирането на проектите, включени в плана за управление, могат да бъдат осигурени както от Оперативна програма „Околна среда”, така и от други програми. Ние разглеждаме тези проекти като приоритетни за финансиране, като бенефициент в случая е Дирекция „Природен парк „Беласица”. Тъй като задачите по опазване и управление на националните и природните паркове са разпределени съответно между Министерството на околната среда и водите и Агенцията по горите, министерството не планира реализация на самостоятелни проекти в Природен парк „Беласица” извън общите. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, благодаря за отговорите, защото бяха няколко и въпросите. Все пак големият въпрос за иглолистните гори остава. Тук искам да направя един малък анализ. Смятам, че ще Ви допадне. Първо, постелката на иглолистните гори при разлагането като органична маса дава силни агресивни киселини, които в науката се наричат фулво киселини. Тези киселини водят до деградация не само на постоянната органична маса, а и на целия агрегатен състав на почвата, включително и на механичния състав. Това води до силно вкисляване като цяло на територията, където има иглолистни гори. Има обезбазяване на почвата, а при обезбазяване много добре знаем, че тази деградация ще продължи. При кестеновите гори листната постелка е на три слоя: неразложена, полуразложена и разложена. Именно тези слоеве дават високо съдържание на водни запаси, високо съдържание на така наречените „обменни бази”, които са много важни за оструктуряването на земята, на почвата. Моят апел е Министерството на околната среда и водите да започне отблизо да наблюдава този процес. Аз го наблюдавам близо 40 години. Имам свои изследвания и редица публикации, което ми дава възможност високо да бия камбаната. Умолявам Ви още един път въпросът да бъде взет сериозно на вниманието на Министерството на околната среда и водите и в бъдеще населението да бъде успокоено. Защото населението в този район също има свое виждане, особено що се отнася до водните запаси. Като цяло наблюденията са, че има и обезводняване. Тук няма да се спирам на този въпрос, тъй като времето ми изтече. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Теохаров, много благодаря за допълнителната информация. Ще я отнеса към Национална служба за защита на природата. Надявам се в рамките на Плана за управление на Природен парк „Беласица”, трети и четвърти проект, най-вече проучването на възможностите за трансформация на изкуствени иглолистни култури в кестенови насаждения да бъде осигурено. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, уважаеми колеги! Въпросът поради естеството на живот на това правителство май че изгуби формална актуалност, но все пак е изключително важно да чуем отговора на госпожа министъра за всички хора, живеещи във Видинска и Монтанска области, а и в съседните им пригранични райони. По данни на Български кардиологичен институт Видин е с двойно по-висока смъртност по кардиологични заболявания в сравнение с България, не с Европа. От седем месеца във Видин е изградена болница за инвазивна кардиология, която от 1 януари тази година чака лиценз за стартиране на своята дейност, но такъв няма. Болницата е ремонтирана, оборудвана с техника, има и персонал – изцяло. Държавата не е вложила в нея нито един лев. Държавната болница МБАЛ „Света Петка” е получила дарение от 50 хил. лв. Регионът и градът ни като най-бедните в Европейската общност са получили инвестиции в размер на над 3,5 млн. лв. Това е чисто числовото изражение на проектите. За съжаление, ако в другите сфери говорим за цифри и хора, както в предишния въпрос чухме за листна маса и така нататък, тук става въпрос за живота на хората. Задал съм въпроса преди няколко месеца и от тогава насам следя процеса. Мога да Ви кажа дори поименно хората, които умряха, защото Вие не давате лиценз на тази болница. Единият от тях, който почина през април, е Ваш колега, казва се д-р Венков.

Говоря факти, госпожо председател. Това са факти, защото този човек и тези хора се приемат с тежък инсулт или инфаркт в МБАЛ „Света Петка” и поради това, че тя няма възможност да извърши такива манипулации с тях, тръгват към най-близката болница във Враца или Плевен. За съжаление, си отиват от този свят малко преди да стигнат до Монтана. Госпожо министър, не искам да ми отговаряте, че има формални причини, защото няма. Нито Вие сте дали причините в отговор на писмата до Вас, нито директорът на болницата във Видин е дал някакви формални причини.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Тошев, няма как да не спомена, че в Министерството на здравеопазването е постъпило подобно заявление с приложени към него документи от Специализираната болница за активно лечение по кардиология в град Видин – частно лечебно заведение на територията на Държавната многопрофилна болница за активно лечение „Света Петка”. Няма как да не спомена това, че независимо кой, какво и как очаква да се случи, в държавата има закони, по които всяка една институция и министерството работят и трябва да спазват. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 6 на Закона за лечебните заведения на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ, само при условие че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности. Във връзка с тези констатации до Специализираната болница за активно лечение по кардиология и до Регионалната здравна инспекция – Видин са изпратени указания за представяне на доказателства, удостоверяващи изпълнението на законовите изисквания и съответствието на дейността на болницата с изискванията на утвърдените медицински стандарти. Писмото до специализираната болница, която Вие визирате, е изпратено през месец март с обратна разписка на адрес, на който е заявена дейността, но е върнато като неполучено. Впоследствие то е изпратено отново и на адреса на управление на дружеството, посочен в Търговския регистър при Агенцията по вписванията и е получено от изпълнителния директор на болницата на 30 май 2014 г. Към настоящия момент по административната процедура тече срок, в който лечебното заведение следва да представи доказателства, свързани с изпълнението на дадените указания, като след изтичането му министърът на здравеопазването ще се произнесе с административен акт. Следва да имате предвид, че Министерството на здравеопазването прилага единен подход по отношение на всички лечебни заведения при осъществяване на разрешителния режим по Закона за лечебните заведения. Поради това решение за осъществяване на лечебна дейност на специализираната болница ще бъде издадено след изпълнение на всички нормативни изисквания и привеждане на структурите на лечебното заведение в съответствие с тях. Успоредно с това държа да кажа, че Министерството на здравеопазването поне до този момент не е показало безотговорно поведение по отношение на лечебните заведения и пациентите, лекувани в тях и Държавната многопрофилна болница за активно лечение „Света Петка” започва процедура по изграждане на отделение за инвазивна кардиология, защото в едно нещо сме единни с Вас, че пациентите на територията на Видинска област не могат да бъдат оставени без лечение в тези състояния. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, предполагах какво ще ми отговорите, затова ще Ви кажа следното. На 12 февруари изпълнителен директор Дочкова е изпратила предизвестие за прекратяване на договора поради съпътстващи монополни медицински услуги до директора на СБАЛ. На 26 февруари са водени преговори, на които са постигнати договорености този договор да бъде променен. На 27 февруари, тоест на другия ден, доктор Дочкова е оттеглила предизвестието си и е казала, че договорът продължава да тече при същите условия, тоест няма забележки. Искам да Ви кажа за тези съпътстващи монополни услуги, че в тази инвазивна кардиология, частна болница, няма аптека, няма патология, няма и образна диагностика, тоест няма нищо, което да конкурира държавната болница или да й пречи по някакъв начин и да й отнема от средствата. Макар че според мен държавата би трябвало във Ваше лице да се грижи еднакво и за частните, и за общинските, и за държавните болници, а не да толерира едните за сметка на другите. Другото, искам да кажа на всички хора, които ни гледат и слушат в момента, това е много важно за видинчани, че по сега действащия договор, все още неутвърден от Вас, надявам се следващият министър ще го утвърди много бързо, защото хората наистина умират, държавната болница получава ежегодно 250 хил. лв. първоначално като базисна цена за наемните услуги, които ще ползва частната болница. И последното, това, което Вие споменахте, аз казах, че тази болница, която вече е изградена и готова, има персонал и е вложила три милиона и половина лева, Вие сте заделили 600 хил. лв. Не знам точно за какво ще стигнат. И искам да Ви кажа, че в сегашното кардиологично отделение във Видинската болница има един лекар и три дипломи. Ако считате, че с този персонал Вие можете да развиете в държавната болница инвазивна кардиология, не зная точно какъв специалист сте Вие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Тошев, не зная кой Ви е написал листчето, ...

Аз съм си го написал.

...но министърът на здравеопазването, пак ще кажа, имате пред Вас бивш министър на здравеопазването, работи по документи. В Министерството на здравеопазването е постъпило едно-единствено уведомяване, нотариално заверено, за прекратяване на договора между МБАЛ „Света Петка” и Специализираната болница за активно лечение на кардиологични заболявания. Друг постъпил документ за това, че впоследствие това заявление е изтеглено, при нас няма, и аз ще се обърна към директора, за да видим как се е задвижила процедурата. Що се отнася до Закона за лечебните заведения, който препоръчвам да бъде прочетен преди да се правят подобен род заключения на прима виста от човек неспециалист, в цитирания от мен член съдържанието е следното: „На територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ, само при условие че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности”. Към момента Специализираната болница за активно лечение по кардиология осъществява почти същата дейност по кардиология, или поне това е посочено в документите, с трето ниво на компетентност, както МБАЛ – Видин. Направен е сравнителен анализ на дейността на двете лечебни заведения, от който е видно, че и двете лечебни заведения ще осъществяват следните дейности, в случая, разбира се, че има разрешително на специализираната болница: по диагностика и лечение на заболяванията, когато лечебната цел не може да се постигне с други условия на извънболничната помощ, диагностика и консултация, поискани от лекари и лекар по дентална медицина от други лечебни заведения, клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура, съгласно действащото в страната законодателство, учебна и научна дейност. И двете лечебни заведения желаят да осъществяват дейност по следните медицински специалности: образна диагностика, кардиология, микробиология, анестезиология и интензивно лечение. И двете лечебни заведения желаят да осъществяват лечебна дейност по медицинската специалност „анестезиология и интензивно лечение” от второ ниво на компетентност в следните структури: МБАЛ „Света Петка” АД и „СБАЛ Видин” ЕАД. И двете лечебни заведения желаят да осъществяват дейност по медицинската специалност „кардиология” в двете споменати по-горе структури. Надявам се нямате очакване министърът на здравеопазването да нарушава закона, както искате иначе политически да интерпретирате темата. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо Андреева, моят въпрос е депозиран в Деловодството на Народното събрание на 23 юни тази година – в деня, в който Надзорният съвет на Здравната каса поиска актуализация на бюджета. Всички документи бяха изпратени до Вас, като министър на здравеопазването. Именно от този момент стана ясно, че не само дефицитът в Здравната каса расте, но и лечебните заведения в България трупат сериозни задължения, поради факта че от месец април Здравната каса не плаща в пълен обем дейността, извършена от лечебните заведения. Всички работещи в сферата на здравеопазването – и от общинските, и от областните, и от университетските болници заявиха, че от месец април им се плаща около 65-70% от дейността, а всички останали средства ще бъдат изплатени в някакъв бъдещ период. Това, разбира се, води до трупане на задължения и вече някои от директорите на лечебните заведения споделиха, че имат запорни съобщения на банковите сметки, имат искания от кредиторите, в това число доставчици на лекарствени продукти, медицински изделия. Моля, когато ми отговаряте, да имате предвид, че има Закон за публичните финанси, има и Търговски закон, който дава възможност на лечебните заведения да бавят плащанията към своите кредитори в рамките на само два месеца. Въпросът ми е в какъв размер са задълженията на лечебните заведения към 31 май 2014 г.? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Атанасова, общият размер на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ в страната, в това число държавни и общински, е в размер на 409 млн. 275 хил. лв. към 31 май 2014 г. Просрочените задължения на тези лечебни заведения към същия период са 130 млн. 673 хил. лв. От тях задълженията на държавните лечебни заведения са 349 млн. 721 хил. лв., като просрочените от тях са 100 млн. 950 хил. лв. Задълженията на общинските лечебни заведения са в размер на 59 млн. 554 хил. лв., като размерът на просрочените задължения за същия период е 29 млн. 722 хил. лв. Искам да посоча, че в тези данни не са включени ведомствените болници – МВР болница, Военномедицинска академия, Транспортна болница и Болница „Лозенец”. В заключение ще спомена, че вследствие на оздравителните програми, които бяха изработени в началото на миналата година, имам предвид в периода май-август, справката показва, че темпът на нарастване на дълговете на лечебните заведения е намален в сравнение с темпа на нарастване на дълговете на лечебните заведения в предходния период. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, става ясно, че вероятно над половин милиард са задълженията на болниците, ако имаме и база за сравнение със задълженията на ведомствените болници. Доколкото аз знам, около 60 млн. лв. са само задълженията на Военномедицинска академия. За МВР, Транспортна и Правителствена болница нямам данни. По-скоро е редно да говорим за нещо друго – факт е, че има огромни задължения. Факт е например, че болницата в Стара Загора е в такова финансово състояние, че е необходимо пациентите да си осигуряват за своя сметка, въпреки че са здравноосигурени, и лекарствени продукти. От миналата седмица чрез медиите научихме, че вече и храна си закупуват. Предложили ли сте някакви мерки? Кога сте ги предложили? Следва ли в някакъв по-близък период, краткосрочен, да потърсим отговорност за мениджмънта на тези лечебни заведения? Аз се надявам, че ако в момента не можете да ми отговорите, ще ми дадете допълнителна информация под формата на писмен договор.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Атанасова, искам все пак, за да бъдем коректни, тъй като в последните дни се наслушах на много неща, най-вероятно въпрос на предизборна кампания и политическо говорене, искам да уточня, че задълженията на лечебните заведения към месец май 2009 г. са в размер на 39 млн. лв. През месец май 2013 г., когато аз станах, за съжаление, министър на здравеопазването, защото не предполагах в колко тежко състояние е оставено здравеопазването след четири години безхаберно управление на този сектор, намерих задълженията на болниците в размер на 395 млн. лв. – 10 пъти увеличаване на дълговете в рамките на четири години. За същия период от време, за съжаление, са натрупвани дълговете на ведомствените болници. Само ще Ви кажа, че на Военномедицинска академия задълженията не са 65 милиона, а са около 90. Вероятно ще излязат и повече при проверките, които в момента текат. Ще напомня също така, че за този период се случиха неща, които, за съжаление, рефлектираха много тежко върху системата. Ще напомня за този милиард и половина, който беше взет от Здравната каса, от здравните осигуровки на хората. Ще напомня, че се разкриха над 50 лечебни заведения, които обремениха бюджета на Касата с над 150 млн. лв. Ще напомня, че редица дейности като „интензивно лечение”, „диализа”, „ваксини”, след това тази дейност влезе в министерство, върна се отново в Министерството на здравеопазването, натовариха бюджета на Касата с над 350 милиона. По отношение на болницата в Стара Загора – за съжаление, най-малкото Вие имате право да отправяте упрек, защото Вие сте подписали акта, при който Университетската и Областната болница са обединени в една, с обединени дългове и с никаква стъпка по отношение на структурната реформа. Когато аз отидох там есента на миналата година заварих една болница, в която имаше дублиране на структури – отделение по дадена специалност и клиника по същата специалност, с двоен щат и с нула стотинки в сметката на лечебното заведение. За мен, още тогава казах, че това е едно фалирало лечебно заведение според мен водено умишлено към фалит, защото няма друго лечебно заведение, независимо от счетоводните загуби, които се отчитат, което да няма в банковата си сметка дори един лев! Полагаме неимоверни усилия тази болница да функционира, защото, за съжаление, в България държавните и общинските лечебни заведения, освен своята медицинска дейност, в много области, особено там, където са по една, изпълняват и социална функция. В този смисъл ние продължаваме по всякакъв начин да осигуряваме дейността на това лечебно заведение, включително там е възстановено и храненето. Вероятно ще има и финансова помощ за това лечебно заведение, защото то няма как да функционира с изпразнена банкова сметка, наследена от настоящото ръководство. Благодаря.