16 юли 2014 г.

Благодаря, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, както коректно председателят отбеляза, в седмичната програма на Народното събрание има законопроекти, които не са разглеждани на заседания на комисиите. Такъв законопроект е и Законопроектът за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, поради което считам, че е редно след като мине заседанието на Комисията по здравеопазване, тогава да бъде обсъден законопроектът в пленарната зала. Предлагам той да стане т. 9.

Сега е т. 4. Предлагам да стане т. 9 в седмичната програма за работа на Народното събрание.

Благодаря, уважаеми господин председател. В тази връзка искам да кажа, че това е обичайна практика на Народното събрание – да изслушва доклада за 6-месечието. В условията на работа на Четиридесет и второто Народно събрание се оказва, че евентуално то ще бъде разпуснато в рамките на следващия месец. При това положение ще имаме правителство, което ще работи без наличието на действащ Парламент. Според нас това налага изслушването най-вече на приоритетите, заложени в следващото 6-месечие в председателството на Европейския съюз. Както знаете, в този период ще се случват някои важни събития, преди всичко съставянето на новата Комисия на Европейския съюз, което е изключително важно. Според нас това трябва да бъде дебатирано и тук, в Народното събрание. Трябва да чуем приоритетите, които е заложило правителството за този период, преди това Народно събрание да прекрати своето съществуване. Следващият Парламент най-вероятно ще се събере в края на годината, така че ще бъде прекалено късно да вземе каквито и да било решения, за да бъдем активни на тази тема. Така че призовавам народните представители да подкрепят това наше предложение. В допълнение бих предложил това да бъде първа точка от дневния ред за петъчното заседание, защото доколкото знам, министър-председателят няма да бъде в България утре. Би било удачно в рамките на тази седмица да свършим и тази работа. Отново моля уважаемите народни представители да подкрепят нашето предложение.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на решение на Народното събрание за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика: „РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Зоран Александров Рангелов като член на Комисията по труда и социалната политика. 2. Избира Биляна Йорданова Бекова за член на Комисията по труда и социалната политика.”

Второто предложение е за промяна в състава на Комисията по инвестиционно проектиране: „Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Аксения Бориславова Тилева като член на Комисията по инвестиционно проектиране. Избира Петя Цветанова Аврамова за член на Комисията по инвестиционно проектиране.” Следващото предложение, уважаеми дами и господа, е за промяна в състава на Комисията по вероизповедания и парламентарна етика. Няма да чета основанията, защото са едни и същи за всички решения. Чета промените: „Освобождава Петя Цветанова Аврамова като член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Избира на нейно място Аксения Бориславова Тилева за член на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика”. Следващото наше предложение е отново за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика: „Освобождава Корнелия Добрева Маринова и Красимира Пенева Анастасова като членове на комисията. Избира Нели Рускова Петрова и Андон Петров Андонов за членове на тази комисия”. Следващото наше предложение е за промяна в състава на Комисията по околната среда и водите: „Освобождава Даниел Георгиев Георгиев като член на Комисията по околната среда и водите. Избира на негово място Корнелия Добрева Маринова за член на Комисията по околната среда и водите”. Следващото предложение е за промяна в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта: „Освобождава Даниел Георгиев Георгиев като член на тази комисия. Избира Здравко Димитров Димитров за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта”. Следващото наше предложение е за промяна в състава на Комисията по отбрана: „Освобождава Цветомир Цвятков Михов като член на Комисията по отбрана”. Следващото наше предложение е за промяна в състава на Комисията по инвестиционно проектиране: „Освобождава Владимир Вълчев Митрушев като член на Комисията по инвестиционно проектиране. Избира Цветомир Цвятков Михов за член на Комисията по инвестиционно проектиране”. Последното наше предложение е за промяна в състава на Комисията по културата и медиите: „Освобождава Ирена Иванова Коцева като член на Комисията по културата и медиите. На нейно място избира Красимира Пенева Анастасова”.

Предложение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. „Избира Владимир Вълчев Митрушев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове”. Другото предложение е за попълване състава на Комисията по правни въпроси: „Избира Кирил Боянов Калфин за член на Комисията по правни въпроси”. Знаете, че тези комисии не са попълнени от доста време. Предложение за попълване състава на Комисията по регионална политика и местно самоуправление: „Избира Ирена Иванова Коцева за член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление”. За попълване състава на Комисията по отбрана: „Избира Петко Кънчев Тотев за член на Комисията по отбрана”. Последният Проект за решение е за попълване състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси: „Избира Даниела Йорданова Панайотова за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси”. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям Проект за решение за попълване състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Предложението на парламентарната група за член на комисията е за господин Емил Ценов Георгиев – за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията, чл. 15, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям Проект за решение за попълване състава на Комисията по околната среда и водите. Предложението ни е за Емил Ценов Георгиев. Следващото предложение е на същото основание – за попълване състава на Комисията по икономическата политика и туризъм. Предложението ни е за госпожа Ирена Тодорова Анастасова. Следващото предложение за решение е за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси. Предложението ни е за госпожа Ирена Тодорова Анастасова. Следващият Проект за решение е за промяна в състава на Комисията по околната среда и водите, като предложението ни е за избора на председател на Комисията по околната среда и водите – за господин Добрин Ненов Данев. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Проект за решение на попълване съставите на две постоянни парламентарни комисии, а именно Комисията по бюджет и финанси: „Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Сергей Манушов Кичиков за член на Комисията по бюджет и финанси.” Другият Проект за решение е: „Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Сергей Манушов Кичиков за член и заместник-председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.” Това са двата проекта за решения.

Уважаеми колеги, предлагам „РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Цецка Цачева Данговска като член и заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз. 2. Избира Димитър Борисов Главчев за член и заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание.” Второто наше предложение е за попълване на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на черноморското икономическо сътрудничество. „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Павел Алексеев Христов за член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разрешете да направя процедурно предложение за достъп до залата във връзка с разглеждането на законопроекта на госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите и господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, № 402-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 май 2014 г. На заседание, проведено на 26 юни 2014 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите. На заседанието присъства Людмила Петкова – заместник- министър на финансите, която представи законопроекта. Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите е подписано на 3 септември 2013 г. в град Блед, Словения, от министъра на финансите от името на правителството на Република България. Центърът е със седалище в град Любляна, Словения и предлага обучение за експерти от министерствата на финансите и националните банки на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Черна гора и България, като страната ни се е присъединила към него през 2003 г. С подписаното споразумение не се предвижда заплащане на такса за членство, а финансирането на Центъра е поето съвместно от словенското правителство, различни донори и страните членки. В качеството си на страна членка България ще има възможност да участва в набелязването и координирането на регионални инициативи в областта на управлението на публичните финанси, съответстващи на българските интереси и приоритети, да си сътрудничи по-тясно на двустранна и многостранна основа с другите страни членки. По този начин страната ни може да играе по-активна роля и да оказва влияние в региона на Югоизточна Европа в областта на управлението на публичните финанси. След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, № 402-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 май 2014 г.”

„ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, № 402-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 май 2014 г. На редовно заседание, проведено на 29 май 2014 ., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Центърът за високи постижения в областта на финансите (Центъра), е създаден като специализирана регионална институция за изграждане на капацитет за управление в страните от Югоизточна Европа – Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска и Черна гора през 2001 г. в контекста на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа по инициатива на словенското правителство и в тясно сътрудничество с министерствата на финансите на страните от региона. От 2003 г. Република България се присъединява като страна-членка и има представител в състава на Надзорния съвет на Центъра, където са представени и останалите страни-членки на организацията чрез своите министри на финансите и управители на централните банки или номинирани от тях представители. На състоялата се през месец юни 2011 г. единадесета годишна среща на Надзорния съвет на Центъра в град Любляна е обсъдено и прието решение за промяна на статута на Центъра от нестопанска словенска организация в международна организация със седалище в Словения. От българска страна, решението за преобразуване на Центъра е подписано от заместник министър-председателя и министър на финансите на Република България на 21 септември 2011 г. В резултат от членството на България в Центъра и участието й в негови форуми през периода 2003-2011 г. са обучени общо 376 български държавни служители в областта на публичните финанси, централното банкиране и управлението на човешките ресурси и процеси. Част от обученията са реализирани по дистанционни програми, които са напълно безплатни. Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите е подписано на 3 септември 2013 г. в град Блед, Словения, от министъра на финансите от името на правителството на Република България. С подписаното споразумение Центърът за високи постижения в областта на финансите се трансформира от нестопанска словенска организация в международна организация. Споразумението не предвижда заплащане на такса за членство в Центъра и неговите основни цели остават непроменени: - да предоставя обучение за представители на правителствата на страните членки, участващи в процеса на реформа в управлението на публичните финанси; - да се превърне във форум за обмяна на практически опит и знания, водещ до съставянето на съвместни стратегии за разработване и изпълнение на реформата в областта на публичните финанси; - да гарантира на страните участнички, че въвежданите от тях процедури по управление на публичните финанси съответстват на най-добрите постижения на международната практика. Основна причина за преобразуването на Центъра е улесняването на достъпа до финансиране от донорите и на наемането на международни и регионални експерти. Много дарители, които осигуряват финансиране се сблъскват с ограничения поради статута на Центъра, като словенска неправителствена организация, и не могат да делегират средства на дружеството. В допълнение, ангажирането на експерти в Центъра изисква тяхното участие в социално-осигурителната система на словенската страна и натоварването им с административни тежести, което затруднява привличането на несловенски граждани в дейността на организацията. Финансирането на Центъра е поето съвместно от словенското правителство, различни донори и страните членки, като Република Словения поема текущите разходи и осигурява безплатно сграда за дейностите на Центъра; донорите финансират Центъра чрез осигуряване на експерти за кратките програми на Центъра и чрез субсидии за съфинансиране на проектите на Центъра, а страните- членки покриват разходите за участие в проявите на своите представители. Съгласно разпоредбите на настоящото Споразумение Центърът следва да се преобразува в международна организация. Предвидените със Споразумението привилегии и имунитети имат функционален характер – предоставят се за постигане на целите на организацията и за безпрепятственото изпълнение на функциите на международните длъжностни лица. Конкретното Споразумение за преобразуване статута на Центъра в международна организация не предвижда излизането от общата рамка за предоставяне на привилегии и имунитети за международните организации. Споразумението за преобразуване статута на Центъра в международна организация е подписано от България, Македония, Черна Гора, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Молдова. Очаква се Румъния да подпише Споразумението на 30 май 2014 г. Понастоящем Словения и Молдова са в процес на ратификация на Споразумението. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.

Благодаря, господин председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите Член единствен. Ратифицира Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, подписано на 3 септември 2013 г. в град Блед, Словения.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 402-01-24, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г. На заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25 юни 2014 г., бе обсъден Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 402-01-24, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г. От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на заседанието присъства госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения”. Законопроектът беше представен от вносителя. Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, е приета от Съвета на Европа на 24 януари 2001 г. и е влязла в сила на 1 юли 2003 г. Конвенцията е подписана от Република България на 21 ноември 2002 г., ратифицирана е със закон, приет от Народното събрание на 5 юни 2003 г. (ДВ, бр. 55 от 2003 г.), и е в сила за Република България от 1 ноември 2003 г. Денонсирането е промяна в правното основание, произтичащо от Договора за функциониране на Европейския съюз, по силата на което Съвета на Европейския съюз с решение упълномощава Европейския съюз да подпише Конвенцията за законова защита на услуги, базирани на или предоставящи условен достъп. През 2011 година по силата на това решение, правното основание е чл. 114 от Договора за функциониране на Европейския съюз или това е разпределение на компетентностите между институциите на Европейския съюз и държавите членки в областта на функционирането и изграждането на единния вътрешен пазар. Съдът на Европейския съюз през 2013 година отменя това правно основание, като членът става 207 от Договора за функциониране на Европейския съюз, или това е Общата търговска политика, съгласно която подобно право е от изключителна компетентност на Европейския съюз да подпише Конвенцията от името на държавите членки, като спазвайки принципа на лоялното сътрудничество, отново произтичащ от базовите договори на Европейския съюз, държавите членки са задължени да денонсират направените ратификации. Законът за ратифициране на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или предоставящи условен достъп е приет от Народното събрание на 5 юни 2013 година, като Конвенцията за условния достъп на практика произвежда съответната директива такава от 1998 година. А защитените услуги, това са телевизионното излъчване, радиоизлъчването, услугите на информационното общество. В процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, ратифицирането на конвенцията от българската страна е отчетено от Европейската комисия като положителна мярка. Налице е ново решение на съвета за подписване на конвенцията от името на съюза при новото правно основание, а именно чл. 207 от Договора за функциониране на Европейския съюз, или това е Общата търговска политика. След изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 402-01-24, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г.”

Уважаеми колеги, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 402-01-24, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 9 юли 2014 г., бе обсъден Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 402-01-24, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г. В заседанието участваха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Георги Тодоров – заместник-министър, и госпожа Красимира Стоянова –директор на дирекция „Правна”; от Министерството на културата – госпожа Екатерина Русева – парламентарен секретар. Законопроектът беше представен от господин Георги Тодоров. Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, приета от Съвета на Европа на 24 януари 2001 г. и влязла в сила на 01 юли 2003 г. има за цел да уеднакви (за участващите в нея държави) мерките за осигуряване на защита на устройствата, в това число съоръжения и софтуер, предназначени или приспособени да дадат достъп до редица услуги. Това са услуги за осигуряване достъп до някои радио- и телевизионни програми и осигуряване достъп до услугите, доставяни по електронен път от разстояние, по индивидуални заявки, тоест по интернет. Целта на Конвенцията е да се запазят интересите най-вече на фирмите, които оказват тези услуги срещу заплащане, като се забрани и преследва строго използването на средства, осигуряващи влизането в техните системи гратис. По-конкретно, преследват се всякакви дейности, осигуряващи изработването, вноса, разпространението, притежаването (с търговска цел), монтирането, поддържането, маркетинга и рекламата на такива устройства. Мерките, които държавите следва да вземат по тази конвенция, трябва да осигурят забрани на съответната дейност и конфискация на средствата и печалбите, които те са осигурили. Европейската комисия е обжалвала пред Европейския съд това решение като е настояла, че главното в тази конвенция е не осигуряването на единно третиране на проблема на цялата територия на Европейския съюз, а осигуряването на подходящи резултати в тази част от Европа, която е извън него. В такива случаи се предвижда всяка държава – членка на Европейския съюз, да подпише и ратифицира конвенцията поотделно и самостоятелно. Това именно е постановил Европейският съд с решение от 22 октомври 2013 г. Изпълнението на това решение налага всяка държава – членка на Европейския съюз, която е ратифицирала вече конвенцията, да я денонсира и след това евентуално да я ратифицира отново. Това очевидно е било своевременно обяснено на въпросните държави, между които е и България. След проведените разисквания, Комисията по културата и медиите единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, № 402 01 24, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради липса на дискусия и единодушие според мен в залата, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да преминем към второ четене и второ гласуване на Законопроекта за денонсиране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп.

Уважаеми господин председател! „ЗАКОН за денонсиране на Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъпЧлен единствен. Денонсира Европейската конвенция за законова защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 55 от 2003 г.). ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-60/11.06.2014 г, внесен от Цецка Цачева и група народни представители, и Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81/30.06.2014 г., внесен от Йордан Цонев На свое заседание, проведено на 2 юли 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-60/11.06. 2014 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители, и Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81/30.06.2014 г., внесен от Йордан Цонев. На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието: Диана Вакарелска – директор на отдел „Нормотворчество”, Христина Василева – държавен експерт, и Мария Филипова – старши експерт; от Върховния касационен съд: съдия Павлина Панова – председател на Наказателната колегия; от Българска народна банка: Нина Стоянова – главен юрист на БНБ; представители от Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения на Народното събрание. По законопроекта, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители, в Комисията по правни въпроси постъпи становище от Министерството на правосъдието. В него е изразена тезата, че увеличаването на размерите на наказанията е отклонение от съвременните тенденции в наказателното право за намаляване на наказателната репресия и прилагане на други превантивни мерки. От името на вносителя Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители, беше представен от народния представител Димитър Лазаров. Той мотивира съдържащите се в проекта предложения за увеличаване на наказанията за пътнотранспортни престъпления, извършени в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, с продължаващата тенденция за увеличаване на броя на жертвите от такива посегателства. Това, според вносителите на проекта, налага предприемането на законодателни мерки в предложената насока, чрез които да се засили превантивният ефект на тези наказателноправни норми. Димитър Лазаров акцентира, че предложението в проекта за извеждането в самостоятелен състав на случаите, когато деецът на пътнотранспортното престъпление е избягал от местопрестъплението, не изразява воля за създаване на по-леко наказуем състав, а е предназначено да се запазят предвидените и в момента размери на наказанията за тази хипотеза, когато не са налице други квалифициращи обстоятелства. Народният представител Йордан Цонев представи мотивите на внесеният от него Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Той акцентира, че проектът е насочен към създаване на механизъм за превенция срещу поведение, чрез което се засяга нормалното функциониране на паричната и кредитната система, като съществен елемент от националната сигурност на държавата. Принципна подкрепа за двата законопроекта беше изразена и от госпожа Павлина Панова, която формулира и предложения, насочени към подобряване на редакцията на предложените в тях норми. В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Димитър Лазаров, Хамид Хамид, Филип Попов, Данаил Кирилов, Екатерина Заякова, Митхат Метин, Смиляна Нитова и Четин Казак. По отношение на законопроекта, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители, народните представители Димитър Лазаров, Хамид Хамид, Данаил Кирилов, Митхат Метин и Четин Казак се обединиха около становището, че увеличаването на санкциите за пътнотранспортните престъпления, извършени в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, е крачка към засилване на превантивния ефект, към който са насочени тези наказателноправни норми. Народните представители Филип Попов, Екатерина Заякова и Смиляна Нитова изразиха съмнение, че сам по себе си този подход не би довел до търсения превантивен ефект, тъй като от съществено значение е и прилагането на тези норми в частта относно определянето на наказанието за всеки конкретен случай. По отношение на законопроекта, внесен от народния представител Йордан Цонев, с който се предлага криминализирането на разпространението на заблуждаваща или невярна информация за банки или финансови институции, чрез което може да се създаде смут и страх в населението, преобладаващата част от участниците в дискусията адмирираха бързата и своевременна реакция за реализация на законодателна инициатива, което според тях ще има принос в успокояването на обществото. Безспорно е, че създалата се ситуация изисква едновременното предприемане на множество мерки от страна на държавата, които в своята съвкупност да съставляват достатъчните гаранции за недопускане на последващи събития от същия характер. Според народния представител Екатерина Заякова проектът не съответства на изискването за стабилност на законодателството, тъй като не е предизвикан от явление, което се нуждае от трайна уредба. Според народните представители Филип Попов, Екатерина Заякова и Смиляна Нитова непрецизната правна техника на предложението създава сериозен риск от противоречиво тълкуване и противоречива съдебна практика по прилагането му. Според народните представители Димитър Лазаров, Хамид Хамид, Данаил Кирилов и Четин Казак, за да се изрази действителната воля на законодателя, съставът следва да предвиди като съставомерен елемент цел за придобиване на облага или за причиняване на вреда, както и да определи, че поведението е престъпление, само когато деецът знае, че разпространената от него информация е невярна. Така ще се установи по безспорен начин, че престъплението изисква само пряк умисъл, ще се ограничи приложното поле на състава само за онова поведение, което в действителност е общественоопасно и няма да възникнат съмнения за разграничението между състава на престъплението и състава на административното нарушение по Закона за кредитните институции. Народният представител Димитър Лазаров изрази и мнение, че следва да се обмислят и възможностите за предвиждане на наказание конфискация за случаите, когато с извършеното престъпление са причинени значителни вредни последици или са придобити значителни облаги, както и за включването на престъплението в каталога по чл. 22, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. След проведената дискусия Комисия по правни въпроси: - с 10 гласа „за”, без „против” и 5 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454 01 60 от 11 юни 2014 г, внесен от Цецка Цачева и група народни представители; - с 10 гласа „за”, без „против” и 5 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81 от 30 юни 2014 г., внесен от Йордан Цонев.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък. В този законопроект, който е внесен от група народни представители, целим предприемане на адекватни мерки за ограничаване на неблагоприятните последици, причинени от тежките пътнотранспортни произшествия, особено на тези, които се случиха през последните месеци. Според статистика на Министерството на вътрешните работи за първите четири месеца на тази година, при пътнотранспортни произшествия у нас са загинали 240 български граждани. За съжаление, за същия период на миналата година жертвите са били 194, уважаеми дами и господа, а употребата на алкохол и на наркотици, особено през последната година, отново се проявява като основна причина за катастрофи с голям брой жертви. В България от 2011 г. се правят и тестове за употреба на наркотични вещества и прекурсори. През 2013 г. са наложени санкции на 149 водачи на моторни превозни средства, употребили наркотични вещества и прекурсори. Въпреки действията, които бяха предприети от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи през последната година се очерта тенденция за увеличаване броя на жертвите от такива произшествия и ние считаме, че трябва да бъдат предприети съответните законодателни мерки. Предлагаме също така и промени в някои от текстовете в тази глава, касаещи пътнотранспортни произшествия, за които наказанията за деяние, особено по чл. 343б и по 343в не са променяни повече от 10 години. Става дума за състави, които са залегнали в Наказателния кодекс 1995 и 2002 г. Поради тази причина предлагаме да се завиши санкцията при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества, или – забележете – при управление без съответното свидетелство за управление. В заключение ние смятаме, че тези предложени промени целят, от една страна, постигане на превантивен ефект, но, от друга страна, уважаеми дами и господа, много по-голяма адекватност на наказанията спрямо резултата на деянието и обществената опасност. Преди около две години приехме други такива подобни промени, които касаеха както Наказателния кодекс, така и Наказателно-процесуалния кодекс. Виждаме някои резултати от тях и смятаме, че има необходимост към настоящия момент да бъде подкрепен и този наш законопроект. Благодаря Ви.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще говоря само по втория законопроект – промяната, която предлага създаването на чл. 252а, отнасяща се до разпространяване на заблуждаваща или невярна информация, или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, за което се предвижда наказание. Знаем, че тази законодателна инициатива беше предложена от ръководството на Българската народна банка и представена от народни представители пред Комисията по бюджет и финанси. Това беше една от реакциите на тези рискове и сътресения, които изпита българската банкова система. Трябва да признаем, че в един от случаите, по отношение на една от проблемните банки, разпространяването на информации доведе до напрежение сред много от вложителите, до бързо изтегляне на средства, които те имат в банката и от там до създаване на проблеми с нейната ликвидност. Добре е, че поради категоричните реакции и бързите действия това беше предотвратено, осигури се възможност банката да работи в нормалния режим и сега е много важно тази стабилност да не бъде отново засегната. Всъщност обаче въпросът, който се поставя, е по сериозен – дали проблемите, които възникват в банковата система, основно се дължат на такива спорадични стихийни реакции, които създават масова психоза, или има по-дълбоки причини? Другият важен въпрос е: в едно общество кой и при какви условия може да бъде критикуван? Този текст създава впечатление, че има определени сектори, и то където е съсредоточена много власт, които трябва да бъдат поставени в друг режим на обществено отношение. Аз няма да правя паралел с един друг закон, който има много по-тъмна слава в българската история – приетият преди 90 години Закон за защита на държавата, но такива текстове все пак навяват на мисълта дали някой не се опитва да създаде законодателство за защита на банките, ако правя подобен паралел. Защото в основата на днешното общество, което може да бъде наречено финансов капитализъм, централна роля играят търговските банки. И ако това е част от опората на всяка власт и механизмът за функциониране на всяка една съвременна икономика, означава ли, че този сектор от властта трябва да се ползва със свръхзащита по отношение на формиране на обществено мнение, на създаване на публичен дебат, който засяга дейността на тези институции? Тези въпроси са принципните. Ние трябва да ги поставим преди да се произнесем по съдържанието на отделните текстове. Освен това, възниква и следващият въпрос: защо не се предлагат текстове, които засягат много по-съществени посегателства върху здравината, стабилността на банковата система? Например: наказателна отговорност за раздаване на кредити на свързани лица; изнасяне на информация, която е достъпна само вследствие на службата, която заемат определени лица в търговските банки или в банковия надзор. Защо не се реагира на подавани сигнали, включително понякога на приемани съдебни решения от надзорните органи на банковата система, когато става дума за това дали са действителни акционерите в някои банки, дали са извършвани неправомерни действия? Ред въпроси, които имат много по-пряко отношение към стабилността на финансовата и на банковата система. Но първите две точки, които ръководството на Българската народна банка предложи за спасителен план в дните на кризата, бяха да се разговаря с медиите, за да имат по-отговорно отношение, а втората – да се предвидят допълнителни наказателни текстове, които да санкционират подобни деяния. Няма да говоря за другите и дали това е основната роля на банковия регулатор. Така че ние тук се изправяме пред по-големия въпрос, но той е за следващ Парламент, а не за сегашното Народно събрание: какви промени да бъдат внесени, в какво Централната банка да бъде независима и къде трябва да се усилят възможностите на Парламента и правителството да контролират или да упражняват надзор по-точно върху дейността на търговските банки? Това са ключови въпроси и те няма как да бъдат заобиколени с отделни фрагменти, засягащи само последствията и предлагащи промени в наказателното законодателство. Когато обаче говорим за другата проблемна банка в момента, тя съвсем няма да бъде защитена от тези текстове, защото знаем, че там проблемите възникнаха не от някакви слухове, а от корпоративния разрив в тази банка; от това, че всички власти през последните десет години я толерираха; от това, че към нея имат интереси политици от всички цветове, които под една или друга форма са се облагодетелствали от фаворизирането на определена институция. Това са сериозни въпроси и те подхождаха повече на създаването, макар и за краткото време, на една анкетна комисия в това Народно събрание, която да извади на показ всички тези реални проблеми, преди да се обсъждат по-нататък стъпките как могат да бъдат намерени подходящите решения. Разбира се, съгласно закона това, което се полага на гражданите, трябва да бъде гарантирано и оттук нататък вече се поставят въпросите за наказателноправната уредба. Ясно е, че тя би действала в бъдеще време, така че няма да засегне никое от действията, които бяха извършени до момента. Това са принципните съображения, които не дават основание този текст да бъде подкрепен в предлагания вид. Но за да бъда достатъчно конструктивен, аз все пак предлагам на вносителите и на Правната комисия да продължи дискусията по този въпрос и това предложение да бъде приведено във вид, който отговаря на изискванията на наказателното право и което наистина може да свърши определена работа. Най-неприемливото в сегашната редакция е формулировката „разпространяване на други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх”. Тук има две големи грешки, да употребя този израз. Едната е „за разпространяване на сведения”. Ами ние дори можем да намерим сведения в годишните отчети на Българската народна банка или в анализи, които сочат реални проблеми в някои от банките, които повдигат реални въпроси за това как се управляват, какви интереси се обслужват, има ли ефективен надзор върху банковата система. Тези сведения не само че могат да бъдат разпространявани, но те се нуждаят от колкото се може по-сериозно отношение и по-голяма публичност, анализ, за да бъдат предотвратявани, защото имаме вече много независими институции, които казват, че никой не може да ги контролира, когато нещата изглеждат нормални, а когато възникне проблем, те постоянно призовават политиците и други държавни органи да свършат включително несвършената от тях работа. Или по-големият извод, който трябва да направим, е, че българската държава под някаква, поне виртуална форма присъства навсякъде, където тя не е необходима на хората, и винаги отсъства, когато трябва да се реагира и да се защитят техните интереси. Това е големият дефицит в българското общество и той става все по-очевиден през последните години. Второто изискване е като резултат да се всява смут и страх – такива психологически категории не могат да бъдат възприети, особено в система, която използва много точни количествени критерии, за да се оценява състоянието и нейните възможности. Затова текстът, ако той бъде подкрепен от тези, които днес ще направят това, би трябвало да изисква пряк умисъл, което означава да се формулира цел –„за набавяне на имотна облага” или „за причиняване на вреди”, защото само такива действия, които могат да имат целенасочен характер и да предизвикват вредни последици, трябва да бъдат санкционирани по наказателноправен път, и то когато става дума, че тази цел се постига чрез разпространяване на невярна информация не просто за дейността, а за финансовото състояние на банка или финансова институция и от това могат да настъпят значителни вредни последици. Няма да коментирам въпроса с наказанията –те не са съразмерно определени за такъв род деяния, но това е по-малкият проблем. Нека в тази дискусия, в краткото време по-активно да бъдат отчетени мненията на специалистите, на хората, които имат отношение към темата, от различни гледни точки и по-нататък да бъде направена редакция, която ограничава проблема до неговото реално състояние. А другите въпроси, които се отнасят до регулирането, надзора на финансовата система и на търговските банки, са много сериозни и те трябва да бъдат едни от първите задачи в осъществяването на дълбока промяна, която да направи така, че парите на гражданите и на фирмите да се управляват добре, а да не обслужват твърде тесни интереси и много често да бъдат обект на злоупотреба. Трябва да се промени философията, че банките работят със свои пари. Не, те работят с един отстъпен от държавата монопол, предимно с чужди пари и след като работят с чужди пари, трябва да бъдат така управлявани и надзиравани, че да гарантират всички тези чужди пари. Това е сериозното отношение към повдигнатата тема. Завършвам с това, че наказателноправните последици са наистина крайна, една малка част от тази промяна, която дължат българските институции за осигуряване на стабилност, прозрачност и ефективно функциониране на банковата система. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вероятно с голяма част от аргументите и постановките, които колегата Стоилов изложи, бихме се съгласили всички – и юристи, и финансисти. Това, за което обаче искам да репликирам, е изцяло постановката, която той разви по отношение на целта на предлаганата наказателна норма и предмета на нейната защита. Господин Стоилов, аз мисля, че не се защитава търговският монопол, не се защитава финансовият ресурс на една група определени търговци. Целта на защитата тук е доверието. Доверието, което за 24-25 години ние пропуснахме да оценим и да съобразим, включително докарахме нещата дотам да го браним с наказателноправни норми. Банковите институции разполагат с два съществени ресурса. Единият безспорно е паричният, тоест привлечените парични средства на вложителите, но другият съществен, по-важен, бих казал, ресурс е ресурсът на доверието. Не може той да бъде предмет на атака – злоумишлена, конюнктурна, зловредна. Да, в дебатите в Правната комисия всички се обединихме по това, че изказът, дефинициите и по отношение на изпълнителното деяние, и по отношение на вината следва да се прецизират. Мисля, че достигнахме до консенсус в тази посока. Да, целта може да се конкретизира, но е важно да се защити доверието. Важно е да не изпускаме от поглед този ресурс. Благодаря Ви.

Господин председател! Господин Кирилов, аз възприемам по-скоро като допълнение Вашата реплика. Няма защо да спорим, че банките трябва да се основават на стабилност на паричния ресурс и на доверието, което те създават в тези, които държат средства в тях, но тук вече трябва да подчертая, че доверието не се гради главно със създаването на мълчание около банките. То не се гради със санкции за тези, които обсъждат тяхната дейност, а то преди всичко се създава от дейността на самите финансови институции. Защото как да се увеличава това доверие, когато дори сегашната система не позволява носенето на реална отговорност от тези, които практически вземат решенията? При двустепенната система на управление каква отговорност носят надзорните органи, където обикновено се намират основните акционери на банките? Напротив, те разпореждат на управителните органи, те се подписват. Утре, при изключителни обстоятелства, те могат да бъдат привлечени към отговорност, но тези, които реално диктуват решенията, не носят такава отговорност. Същото се отнася и за основните акционери. Същото се отнася до голяма степен за хората, които са натоварени с най-голямата отговорност за надзора върху тази система. И ако ние се върнем години назад и се направи един анализ в кои случаи този надзор е реагирал на сигнали – официални, на граждански, какви са били мерките, ще можем да видим как това доверие не е било достатъчно защитено и затова ние трябва да помислим въобще за промяна на модела на банките като търговски дружества, вероятно те да бъдат създавани задължително като командитни дружества, за да се знае, че този, който взема основните решения, носи основната икономическа, а при други обстоятелства – и друга отговорност. Това са сериозните въпроси! Аз съм съгласен, че ние трябва да защитаваме доверието към банките, но преди това те самите трябва да защитават това доверие с начина, по който работят с обществените пари. Подчертавам, с обществените пари, а не със своите!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз съм вносител на един от двата законопроекта. Искам да внеса яснота по това, което се случи и да коментирам самия законопроект. В разгара на тази криза, при която имаше криминална атака към една от българските банки – криминална атака чрез слухове, неверни, които наистина всяха паника... (Реплики от ГЕРБ: „Медийни! Медийни!”) Не само медийни, но и през интернет, през мейли, през всички средства за комуникация. Даже медиите тук бяха на по-заден план. В разгара на тази криза Българска народна банка, за да осъществи превенция може би, внесе чрез писмо до председателя на Бюджетната комисия през председателя на Народното събрание въпросния текст с молба да бъде внесен от народен представител. С ясното съзнание, че това не е перфектният текст, но и със съзнанието, че той ще отключи тази дискусия, от която има нужда българското общество, в Българския парламент, аз внесох този текст по молба на Българска народна банка, за което има и официално писмо. Дотук с историята. Сега по същество – при обсъждането в Комисията по правни въпроси всички юристи се обединиха около това, че това не е перфектният текст, че той трябва да бъде променен и специалистите вече работиха и продължават да работят по тази тема. Аз мисля, че до второ четене ще има такъв текст, който е приемлив и който по никакъв начин не бива да засяга свободата на словото, правото на критика, правото на анализи на научните работници, а и на медийните експерти, които работят в тази област, но тук искам да направя един разрез – защо разпространяването на невярна, тенденциозна информация или слухове, както сме приели да говорим, въпреки че разбирам от юристите, че такъв правен термин няма и много трудно би могло да бъде намерен, защо това би могло да подкопае устоите на банковата система, на една банка и оттам на банковата система? Уважаеми колеги, банките функционират по начин, по който целият им ресурс е вложен в определен вид активи. Никоя банка в света не може да издържи на желание на нейните клиенти да си изтеглят вложенията в банката, ако това желание във времето е концентрирано в няколко дни, седмица или две. И ще Ви го обясня защо това е така. Разбира се, повечето го знаят, но за тези, които не го знаят. Ще Ви дам пример. Масата на влоговете – тя се инвестира в съответни кредитни портфейли, и не само кредитни, и инвестиционни портфейли. Сега искам да Ви запитам… Много моля специалистите да ме извинят за примера, тъй като той ще бъде доста елементарен, но пък трябва да ни разберат тези, които слушат и гледат. Когато ние като вложители се наредим да си теглим влоговете, банката започва да реализира бързо ликвидните си активи. Питам: бързо ликвиден актив ли е кредитът, който твоето семейство, същият ти, който си вложител, има за закупуване на жилище – 20 или 25-годишен? Банката веднага ще Ви върне влога, който е едногодишен, 2-годишен, 3-годишен. Тя ще Ви го върне веднага, длъжна е, но тя не може да Ви изиска кредита, който Ви е дала за 20 години и по тази причина тя не може да отговори едновременно на желанията на всички нейни вложители. Тогава настъпва катастрофата, без тази банка, в момента не конкретизирам нито една от банките, говоря по принцип, без тази или която и да е банка да е в лошо състояние. Ето защо трябва да има не само надзор върху качеството на активите, трябва да има надзор и върху това как се злоупотребява, как се подрива доверието към една банка, към една здрава банка. Ако то може да бъде подринато безнаказано, да кажем, от една организирана престъпна група или от лица, които са конкуренти на банката през средствата за съвременна комуникация, каквото е интернет, какво правим тогава? Никоя банка в света не може да издържи на такава атака. Обяснихме вече защо. Бързо ликвидните й активи са в пъти по-малко, десетки пъти по-малко даже ще кажа, отколкото тези, които са инвестирани в качествен инвестиционен портфейл, но дългосрочно. Доверието, господин Стоилов, наистина се гради от самата банка, от нейните мениджъри, от качеството на нейния инвестиционен, кредитен портфейл и така нататък, но ние трябва да я защитим от атаки, които могат да доведат до това да си остане качествен портфейлът, но банката да затвори. Ако тя не може в рамките на седем дни да отговори на наредено плащане, тоест да го изпълни, тя автоматически губи своя лиценз по всички международни закони и българския Банков закон. То е в унисон с европейските и международните. По тази причина ние трябва да защитим българските банки от такъв тип атаки. Ясно е, че това няма да стане по начина, по който този текст беше предложен. Ясно е, че той засяга твърде голям кръг от въпроси като свободата на словото, като това как един научен работник ще интерпретира, а и един политик, аз много често съм го правил – правил съм анализи върху отчетите на всяка една банка, които се публикуват на месечна база, и оттам консолидираният отчет на Българската народна банка, където се виждат потоците и така нататък, и така нататък. Вижда се капиталовата адекватност, ликвидността. Можеш да правиш анализ върху това и да кажеш: за банка Х, Y или Z, да кажем, провизиите по кредитите са твърде малко в сравнение с общия портфейл, като например въпросната Корпоративна търговска банка, която имаше само 2% провизии по лоши кредити при средно за банковата система – колко? Седемнадесет! (Реплики.) Очевидно е, че е аномалия. Такива неща не – могат, а трябва да се правят! И затова текстът наистина трябва да бъде прецезиран. Но тук искам да кажа няколко думи защо ситуацията наложи такава бърза реакция с такъв текст, който очевидно не се приема, и справедливо медиите го критикуваха. Защото банковите системи и банковите регулатори по света и в Европа след кризата от 2007-2008 г. извършват редовно симулирани стрес тестове на всяка банка. Симулираният стрес тест е имитация на истинския стрес в реална обстановка. Въпросната банка – нека я кажем, защото това е вече публичен факт – Първа инвестиционна банка, забележете, издържа стрес тест в реални условия, не симулиран. Да, ние я подкрепихме, но тя не използва нито един лев от този инструмент. Справи се в реална криминална атака, в много тежка ситуация цяла седмица тя се справи със собствените си ресурси. Представяте ли си каква ликвидност, каква капиталова адекватност и какви показатели има тази банка, за да издържи реален стрес тест? Ето, за това говорим и на хората, и пред медиите, и в залата, и специалистите – че българската банкова система е в много добро състояние. Доказателство е реалният стрес тест, който тази банка издържа. Но какво щеше да стане, ако ние като държава не бяхме я подкрепили с ликвидност? Тя щеше да е затворила в понеделник, уважаеми колеги, и в момента щеше да е в процедура по ликвидация – в обявяване в несъстоятелност, с отнет лиценз. Именно по тази причина, защото зловредна атака срещу нея, чрез слухове, породи паника и банката щеше да приключи. Това е нагледният пример кое породи необходимостта от такава законодателна промяна. Тя отключи този дебат в обществото, отключи дебата и тук, и ние сме длъжни да стигнем до правилното решение – да защитим банките от такъв тип атаки, но това решение по никакъв начин да не засяга свободата на словото, да не засяга правото да бъдат правени достоверни анализи, основаващи се на публичната информация. Пак Ви казвам, няма нищо по-публично от дейността на банките. Те публикуват месечни отчети с абсолютно всички свои данни. Друг е въпросът с другата банка, където до този момент има достатъчно данни да смятаме, че там става въпрос за криминални деяния. Това е предмет на досъдебно разследване. Не е предмет, по който аз мога да се изкажа, нито който и да било. Въпросът е, че двата случая са различни и в момента дискутираме законодателна промяна да защитим банките от такъв тип криминални, умишлени, съзнателни действия, които могат да съборят една банка, оттам още няколко и оттам цялата банкова система, което е част не от финансовата стабилност, а от националната сигурност по принцип. Иначе съм съгласен с казаното от господин Стоилов. Това отключва дебата и за ролята на надзора, на независимия регулатор, колко е неговата независимост, докъде и кой контролира, какви промени трябва да се направят в банковото законодателство като цяло, така щото да не се позволява нито едната, нито другата практика. Мисля, че следващият Парламент ще има много работа в тази посока. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Цонев, когато изказах становището си в Правната комисия, един от главните аргументи, които изложих, че ще гласувам „против” или „въздържал се” против този текст, е изхождането ми от основен принцип в правото – стабилността на законодателството. В случая искате веднага да пристъпим към промяна на Наказателния кодекс въз основа на един прецедент. Вие ми възразихте, че случаят с Корпоративна търговска банка не е прецедент, че имало и други такива случаи с банките и в минали времена, но ето че и Вие сега, излагайки пред нас Вашето становище, цитирате само и единствено този случай с КТБ, което действително е прецедент. Аз обаче смятам, че и тази промяна е преждевременна, тъй като законодателството се променя, дописва тогава, когато са установени трайни изменения в обществените отношения, които следва да бъдат нормативно уредени. В случая нямаме даже окончателно решение на казуса около КТБ. Нямаме ясно формулирани изводи кое и какво се случи в тази банка и в крайна сметка как ще завърши решаването на банковата ситуация около една частна търговска банка. От друга страна, предложеният текст създава редица опасности относно защитата на законните права и интереси на гражданите. В тази връзка Ви питам: би ли попаднал под ударите на закона гражданин, който е пострадал от банки? Има такива безброй заведени дела, с влезли в сила решения, по които е доказано, че банките упражняват нелоялна практика спрямо насрещната страна – има едностранно променяне на договори, едностранно завишаване на лихви и бяха осъдени да върнат неоснователно надвзети суми от такива граждани. Значи ли, че приемайки този състав в Наказателния кодекс, всеки гражданин, преди да докаже с влязло в сила решение правотата си, може да бъде подведен под отговорност, защото твърди пред гражданите, пред обществото: „Тази банка упражнява спрямо мен нелоялна практика. Тя ми взе пари в повече, защото незаконно вдига лихви, изменила ми е договора и така нататък?”. Затова считам, че текстът в този си вид не може да бъде подкрепен.

Благодаря, господин председател. Доколкото считам, че нямаше реплика, а потвърждение на това, което казах, също ще направя дупликата в потвърждение на думите от репликата. Аз също считам, че в този си вид не може, и поясних, че внесох текста, за да предизвикаме дебата, и го предизвикахме, и се казаха достатъчно аргументи. Колкото до това за гражданите, пак сте абсолютно права. И това Народно събрание, и това мнозинство предприе законодателни инициативи, без това да е прецедент, без да чакаме, в защита на потребителите и променихме тази практика на банките. Не знам дали си спомняте, но ние приехме Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, където тези практики вече няма как да бъдат осъществени, без да се наруши законът, така че гледаме и работим в една и съща посока. А че има натрупано изменение в тези обществени отношения, аз Ви казах и по време на комисията и Вие пропускате да го кажете. Може би това е единственото ни разминаване в изказванията. Същата банка през 2008 г. беше атакувана по същия начин – през интернет, чрез слухове, и държавата наля 400 млн. лв., за да я спаси. Тя ги върна след това. През 2012 г. има втори случай, преди това в 2001 г. има трети случай, този е четвърти. Ако това не е натрупване на обществени отношения... Не говорим за Корпоративна търговска банка, а говорим за Първа инвестиционна банка, защото този е казусът, онзи казус е друго. Ако това не е натрупване на обществени отношения, които могат, би трябвало да доведат до изменения на толкова консервативно законодателство, каквото е Наказателният кодекс – аз не съм юрист, но все пак съм политик с 25 години стаж, смятам, че е натрупване на отношения – първо. Второ, смятам, че е натрупване на много опасни обществени отношения, много опасно изкривяване на обществените отношения. Ние трябва да реагираме. Но как? Съгласен съм с Вас – по начин, по който да не засегнем други основни права. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, подкрепям мотивите на вносителите на двата законопроекта. Действително ако човек се загледа по пътищата на България, ще види, че много хора управляват моторните превозни средства с поведение, явно лишено от контрола на съзнанието. Въпросът е какви са причините за това. Затова може би законопроектът, който госпожа Цецка Цачева и група народни представители внасят, е актуален. Същото важи и за законопроекта, внесен от уважаемия господин Цонев. Действително това, което се случи напоследък в банковата система, доведе – казвам го от практиката си – до това, че много хора потърсиха професионалната помощ на моите колеги психотерапевти и психиатри, защото изпаднаха в състояния, гранични по отношение на психичната норма. Въпросът е обаче дали така предложените текстове гарантират благородния смисъл на мотивите. Ще започна с първия законопроект. Цитирам: „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежен ред...”. Истината е, че за много малка част от наркотичните вещества, изобщо за психотропните вещества може по надлежен ред да бъде установена тяхната употреба, особено за тъй наречените „дизайнерски дроги”. Няма начин, по който човек да го установи. Затова може би трябва да помислим между първо и второ четене да засилим превенцията в този законопроект. Има начини, има психологически методики, чрез които може да бъде установено дали един човек е склонен на рисково поведение, включително и употребата на психотропни вещества, когато шофира моторно превозно средство. На тези хора по-трудно трябва да им бъде даван достъп до правоуправление на моторни превозни средства. Има и нещо друго. Тук ще се произнесат специалистите по наказателно право, но истината е, че от засилването на наказанията не се постига превантивен ефект. Един христоматиен пример е, че когато са се изпълнявали екзекуциите в средновековен Париж, тогава са били извършвани най-много джебчийски кражби от джебчиите. Така че нека да помислим в това отношение – как по надлежен ред можем да установяваме дали един човек е склонен на рисково поведение, защото много често при гонките, които стават примерно в моя квартал – до Националния исторически музей, тези хора са абсолютно чисти от алкохол или друго психотропно вещество, но търсят малко повече адреналин. Що се отнася до законопроекта на господин Цонев, мисля, че той ще постигне своите цели, ако между първо и второ четене бъдат заменени неясните от психологическа гледна точка понятия като „смут” и „страх”. За „страх” да речем може да се намери някаква общоприета дефиниция на понятието, но понятието „смут” дори не е от категорията на психологическите. Бих предложил да го замените с „паника”. Паниката е достатъчно ясно социално-психологическо явление, което може да бъде доказано от експерти. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монов, под формата на реплика аз ще се съглася с изложеното от Вас по отношение на първия законопроект. Разбира се, че няма юрист, който да счита, че само чрез завишаване на наказанието, на санкцията би могло да бъдат постигнати целта и ефектът на един закон. Мисля, че и Вие ще се съгласите с мен, че отнякъде трябва да започнем, тъй като е безспорна необходимостта от комплексни мерки за това, което се случва в момента по българските пътища, площади и улици. Там върви една необявена война, но за съжаление с много жертви. Заради това ние трябва да дадем ясен знак, че като законодатели няма да търпим този резултат. Затова ние сме открити и нека поетапно да продължим, защото не може да се каже, че до момента не сме правили нищо. Това означава всички вкупом да признаем, че не сме си свършили работата. Но резултатът все още не е този и – убедена съм – няма народен представител, който да го одобрява. Затова приемаме предложението Ви. Имаме нужда от Вашата експертиза в онези чисто експертни Ваши познания, за да можем наистина да пипнем и да бъде по-прецизен този законопроект.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, току-що в Деловодството на Народното събрание беше внесен общ законопроект. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложение между първо и второ четене по общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде намален на три дни.

Благодаря, господин председател. Да използваме, докато колегите са в залата, тъй като няма готовност да бъде гласувана следващата точка – шеста, предлагам тя да стане първа точка в четвъртък, а сега да пристъпим към точка 7 (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) – Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 454-01-54, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 30 май 2014 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 юни 2014 г., на което обсъди Законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 454 01-54. В работата на комисията участие взеха – от Министерството на земеделието и храните: госпожа Марияна Николова – директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности”, господин Петър Вутов – директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация”, госпожа Лилия Стоянова и господин Стоил Дудулов – началници на отдели в същата дирекция, както и представители на неправителствени организации. Законопроектът с мотивите към него беше представен от проф. Бъчварова. Първото предложение касае земеделски земи, включени в масиви за ползване и одобрени за подпомагане по мярка „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. или съответната мярка за периода 2013-2020 г. Предлага се тези земи да се разпределят на одобрените по мярката земеделски стопани, като условието е ползвателите да са регистрирали в общинската служба по земеделие правните си основания за участие в споразумение или разпределение за площи, които са по-големи или равни на одобрена за подпомагане площ. До изтичане на срока на поетия агроекологичен ангажимент местоположението и географските граници на тези земи няма да могат да бъдат променяни. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага в тримесечен срок министърът на земеделието и храните, съответно областните управители, да извършат проверка за съответствие с действащото законодателство на сключените през последните 5 години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, включително на мерите, пасищата и ливадите. Определя се краен срок, в който търговските дружества по чл. 3, ал. 7 следва да изпълнят изискванията на закона по отношение на правото да притежават собственост върху земеделски земи и се въвеждат съответните санкции при неспазването на този срок. В подкрепа на законопроекта е постъпило писмено становище от Министерството на земеделието и храните с конкретни бележки, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Десислава Танева, Пенко Атанасов, Димитър Иванов, Петър Якимов, Владимир Иванов, Тунджай Наимов, Валентин Василев. Широко дискутирано беше предложението по отношение на земите, одобрени за подпомагане по мярка „Агроекологични плащания”. Народните представители от всички парламентарни групи се обединиха около становището, че е необходимо да бъде въведена регулация, която да разреши съществуващия проблем при част от земеделските производители, поели 5-годишни агроекологични ангажименти, които при смяна на местоположението на одобрените за подпомагане земи не могат да изпълнят условията за подпомагане и съответно търпят санкции. Като цяло обаче беше изразено становище, че текстът следва да бъде прецизиран. От парламентарната група на ГЕРБ отбелязаха, че следва да се уточни дали така предложеният регламент ще важи за всички сключени договори, при какви условия и на какви цени ще бъдат отдавани земите в рамките на тези 5 години, и няма ли това да доведе до неравнопоставеност между земеделските производители одобрени по агроекологичната мярка и тези, които ще участват за разпределение по общия ред. От неправителствените организации изказаха принципна подкрепа за предложението и заявиха, че ще предоставят на комисията своите конкретни бележки между първо и второ четене на законопроекта. Сериозен дебат предизвика предложението за извършване на проверка за съответствие с действащото законодателство на сключените през последните 5 години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд. От парламентарната група на ГЕРБ категорично възразиха срещу предложения текст и заявиха, че той ще бъде неприложим. Подчертаха, че компетенциите на областните управители могат да бъдат единствено по отношение на отдадените земи от Държавния поземлен фонд, а относно земите от Общинския поземлен фонд проверката трябва да се извършва от съответните кметове. Освен това поставиха въпроса дали сключените договори следва да отговарят на действащото законодателство към момента на сключване на договорите или към момента на проверката, предвид влезлите в сила последни изменения в закона, с които е уреден нов ред за отдаването на пасищата и ливадите. Също така отбелязаха, че следва да се предвиди какво ще стане с вече сключените договори, ако проверката установи нередности. В заключение заявиха, че ще се въздържат от подкрепа на законопроекта. След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 10 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 454-01-54, внесен Светла Бъчварова и група народни представители на 30 май 2014 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, представям Ви: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454 01-54, внесен от Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 30 май 2014 г. На свое заседание, проведено на 18 юни 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 30 май 2014 г. Народният представител Светла Бъчварова представи мотивите на законопроекта, който съдържа допълнения в две насоки. Първата засяга необходимостта от промяна на административното разпределение на площите в процедурата по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Другата група допълнения касае неприети текстове на преходни и заключителни разпоредби във връзка с последното изменение на закона. Такива са нормите относно ревизия на сключените през последните пет години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, започналите, но недовършени производства по реда на чл. 37и –37п, срокът, в който лицата изпълняват изискванията на чл. 3, ал. 7, както и санкцията за това, и срокът, в който Министерският съвет привежда в съответствие със закона Правилника за неговото прилагане. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Снежина Маджарова, Янаки Стоилов, Филип Попов, Смиляна Нитова и Четин Казак. В хода на дискусията народният представител Данаил Кирилов изрази мнение, че чрез разпоредбата на § 1 се ограничава правото на собственост върху земеделските земи. Госпожа Бъчварова поясни, че този текст касае само служебни споразумения и не ограничава собствениците да ползват земята си. Също така бе поставен въпросът дали при проверката съгласно § 2 договорите следва да съответстват на действащото към момента на сключването им законодателство или на действащото към момента на проверката. Народните представители Янаки Стоилов, Филип Попов, Смиляна Нитова и Четин Казак изразиха принципна подкрепа на законопроекта. Господин Казак подчерта необходимостта от прецизиране на текста на § 2 във връзка с начина, по който ще се извърши нарочната проверка, и правните последици от нея, като също така изрази препоръка да се осмислят още веднъж внимателно ограниченията относно правото на собственост, залегнали в чл. 3, ал. 7. Народните представители се обединиха около становището, че законопроектът следва да бъде подкрепен с оглед значимостта на материята, която урежда. След проведената дискусия и обсъждане, Комисия по правни въпроси с 10 гласа „за”, 6 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-54, внесен от Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 30 май 2014 г.”

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът наистина решава две основни групи въпроси, свързани с управлението на собствеността и ползването на земеделските земи. Първата група е групата от въпроси за земеделски производители, които са приели агроекологични плащания. Тук, както и в комисията при представянето на законопроекта, бяха проведени дискусии и те касаеха дали този законопроект в частта за тези, които имат агроекологични ангажименти в рамките на пет години да могат да сключват всяка година договори, за да запазят землищата, с които са кандидатствали, не противоречи на правото на собственост на частните собственици и ползватели на земя. Искам категорично да опровергая това становище предвид факта, че в законопроекта се променя единствено чл. 37в, ал. 3, т.1, който член от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи касае сключването на служебни споразумения. Това означава, че за да се достигне до служебно споразумение, първо самите собственици са направили необходимото и са заявили обработването на своите земи в реални граници. След тази процедура, която приключва към края на месец юни, следва процедура по подготовка на доброволни споразумения. Само при липсата на доброволно споразумение служебното споразумение дава тези права за ползвателите или собствениците на земи, които искат на същата територия и на същото месторазположение да оставят ползването на земеделските си земи. Това е нещото, което се предлага в закона. Причината е, че агроекологичните плащания са за срок от пет години. Ако те не бъдат изпълнени – 90% от земята, която се предоставя, следват санкции за тези земеделски производители и съответно връщане на средствата, които дотогава те са получавали. Затова в резултат на дискусията приемаме, че това предложение следва да бъде прецизирано и между първо и второ четене ще бъдат направени необходимите корекции, за да няма двусмислие в текстовете и да не създаде предпоставки за опорочаването на самата процедура, която считаме, че може да бъде разписана в един по-подходящ вариант, за да бъде прилаган правилно. И втората част от дискусията, която се проведе в комисията и която предвижда промените в закона, е насочена към необходимостта – нашето виждане – да се направи една ревизия на всички договори, които са сключвани по отношение на Общинския поземлен фонд „Ливади и пасища”, а също така и на Държавния поземлен фонд, защото през последните три-четири години има сериозни нарушения при отдаването на земя именно на фирми с различна дейност не в областта на земеделието, които са имали възможност да ползват Общински поземлен фонд „Пасища и ливади”, но нямат абсолютно никаква връзка с развитието на животновъдството в съответните региони, а целта е била по-скоро да се усвояват европейски средства. Затова такава, подобна ревизия на договорите е необходима. Предложението е това да се осъществява от областните управители. Считам, че може да бъде намерен и друг вариант, но ангажиментът да се направи тази ревизия на действащите договори, е нещо, което твърдим, че трябва да бъде реализирано чрез закона и съответно санкциите, които са свързани със земя, която са придобили офшорните компании и съответно санкции, които действат, при условие че до края на годината не са го осъществили, тоестпо действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи до края годината трябва да се освободят от тази земя. Това са предлаганите промени. Ние сме в готовност да предложим подобрен вариант, особено по този текст, по който най много се спореше, а именно агроекологичните ангажименти и начина, по който може да бъде реализиран така този закон, че да бъде в съответствие с изискванията на тези ангажименти и при защита на собствениците на земеделски земи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще направя едно по-общо изказване, тъй като проф. Бъчварова беше много конкретна и ще се спра на по-широкия аспект на прилагане именно на този законопроект. На първо място, искам да акцентувам на това, че този законопроект е свързан преди всичко и с опазване на агроекосистемите, земеделските територии, опазване на околната среда. Като цяло засяга и агроекологичния подход в земеделието. В тази връзка той покрива и редица други закони, които са свързани с опазване не само на земята, а и на водите, на почвите. Много добре знаем конкретно в Закона за почвите са дадени конкретни точки и параграфи, които засягат и деградацията на почвите. В тази връзка, когато се говори за Мярка 214 и прилагането й конкретно тук за подкрепа на земеделските производители и най-вече на дребните и средни земеделски производители, има се предвид и това, че това са площи, райони, които са силно разпокъсани, райони, които имат редица проблеми, свързани с опазването. Така че този закон, който се предлага на вниманието на народните представители, е изключително важен и от това, че се прилага с цел опазване на земите и почвите и като цяло околната среда. Искам да подчертая, че в комисията имаше широки дискусии във връзка с подкрепата на тези дребни и средни земеделски производители. Ние много добре знаем, че през изминалия период договорите бяха сключвани обикновено с едрите фермери. Тези, които имаха малки площи на земи, ливади, пасища, бяха игнорирани. Защо? Ами, то се знае защо. Явно целите са били други. Целите на сключване на тези договори са имали и други допълнителни задачи, които не искам да споменавам тук. Когато се говори за ревизия на тези договори, трябва да се има предвид, че ние защитаваме тези, които досега не са получавали никакви средства и субсидии. (Силен шум.)

Не може собственик на едра кравеферма, който е с 200-300 крави, да получава субсидии, а дребният собственик, който е с 5-10 крави, да не получава субсидии. Тази несправедливост ще се проверява и задължително голяма роля тук ще играят областните управители, общинските съвети, кметствата. В закона това нещо е показано ясно. Още един аспект, който е много важен и е свързан конкретно с опазване като цяло на агроекосистемите. В тази връзка трябва да помислим и за подобрение като цяло на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но явно няма да ни стигне времето, така че трябва да се има предвид в работата на бъдещото Народно събрание. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Правя процедурно предложение по чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ четене да се намали на три дни.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 454-01-88, внесен от народните представители Атанас Мерджанов, Лютви Местан и Цецка Цачева на 15 юли 2014 г. На свое извънредно заседание, проведено на 16 юли 2014 г., Комисията по образованието и науката обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 454-01-88, внесен от народните представители Атанас Мерджанов, Лютви Местан и Цецка Цачева на 15 юли 2014 г. Законопроектът се предлага в отговор на заявената от висшите училища необходимост за удължаване и през учебната 2014/2015 г. на дадената през 2010 г. и продължена през 2012 и 2013 г. възможност на държавните висши училища, получили високи оценки при институционалната акредитация, да провеждат обучение срещу заплащане по условия и ред, определено в Закона за висше образование. През четирите години на действие на разпоредбата на § 7 приходите от обучението, извършвано по този ред са част от бюджетите на висшите училища, които очакват тези приходи да бъдат включени в техния бюджет и през учебната 2014/2015 г. Съдържащите се в законопроекта предложения се разглеждат като времена мярка, докато се намери трайно законодателно решение, свързано с цялостна промяна във финансовия модел на системата на висшето образование. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и на указа за неговото прилагане. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 16 гласа, без „против” и „въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за висшето образование, № 454-01-88, внесен от народните представители Атанас Мерджанов, Лютви Местан и Цецка Цачева на 15 юли 2014 г. Във връзка с единодушното гласуване на законопроекта и липсата на направени предложения предлагам да се обсъди този законопроект.” Благодаря.

Има съгласие по този законопроект.

Да.

Предполагам, че утре сутринта ще дойдат... (Уточнения между народните представители Атанас Мерджанов и Цецка Цачева.)

Уважаема госпожо председател, тъй като разглеждането на законопроекта ще бъде днес следобед на първо четене в комисията, предлагам разглеждането в пленарната зала да го отложим за утре.

Многоуважаеми!

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-7, внесен от Министерския съвет на 25 април 2014 г. На заседание, проведено на 26 юни 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. На заседанието присъстваха представителите на Министерство на здравеопазването: Трифон Нешков – директор на дирекция „Международни дейности и проекти”, и Катя Иванова –експерт в същата дирекция. Целта на споразумението е правителството на Република България да получи експертна помощ от Международната банка за възстановяване и развитие при поставянето на основите за реализиране на Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г., като разработи и оцени варианти в областта на финансирането на здравеопазването за повишаване на ефективността, справедливостта, финансовата закрила и дългосрочната устойчивост на системата на здравеопазването. По този начин ще бъде обезпечено и осигуряването на икономическа устойчивост, която е основна част от предварителното условие за инвестиции със средства от Структурните фондове на Европейския съюз в сектор „Здравеопазване”. Споразумението предвижда всички дейности да бъдат изпълнени до края на м. май 2015 г. Финансовият ресурс по Споразумението се осигурява по оперативна програма „Техническа помощ”. Гласуването на законопроекта приключи при следните резултати: „за” – 8 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-7, внесен от Министерския съвет на 25 април 2014 г.”

Многоуважаема госпожо председател, многоуважаеми колеги! Предвид липсата на дебат и предложения между първо и второ четене, предлагам процедура по второ четене на тази ратификация.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам този законопроект да не се гласува на второ четене, преди утре да бъде разгледан в Комисията по здравеопазване. Това беше идеята на сутрешното предложение – точката да бъде оттеглена като номер девет. Мина на първо четене. Нека да се обсъди в Комисията по здравеопазване. Насрочено е, в дневния ред на комисията е утре след обяд и после да се гласува на второ четене. Иначе го смятам за некоректно. Благодаря.

Да, оттеглям го.