ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака)1665 думи
Ваше Светейшество, дами и господа народни представители, дами и господа журналисти и гости! Парламентарната група на Партия „Атака” ще гласува против номинацията на Бойко Борисов за министър-председател, против състава на този кабинет и против това правителство като правителство.
За разлика от други, преди това говорили оратори, аз не мога да разделя лицето Бойко Борисов от Партия ГЕРБ. Някой каза преди мен, че, да, Партия ГЕРБ била спечелила най-много гласове, да управлява, но Бойко Борисов е такъв и такъв. Изброиха се верни неща между другото. (Шум, реплики и оживление.) Няма как да се отдели Партия ГЕРБ от Борисов.
И когато казвам, че ще гласуваме против, имам много ясна аргументация. През 2009 г. беше даден шанс на господин Борисов и на Партия ГЕРБ. Тогава с много повече депутатски мандати, тогава с много повече народно доверие и с подкрепа на парламентарни групи в по-предишния Парламент Партия ГЕРБ получи властта и не оправда доверието както на 1 600 000 българи, избиратели, така и на парламентарните групи, които дадоха своето доверие на тогавашното правителство Борисов-1, и през 2013 г. то беше свалено с протести, със самозапалвания на хора, с проливане на кръв.
Това не може да бъде подминато и забравено, защото, виждате ли, трябвало някакво правителство да се състави. Последните седмици чувахме само този рефрен: „Ми то трябва някакво правителство да се състави! Не, няма, не може да отиваме на избори”.
Защо бе, дами и господа, не можем да отиваме на избори?!
Искам да Ви кажа, че като участник и наблюдател в политическия процес от 1988 г., член на различни сдружения, и след това 1990 г. присъствах на едно подобно вземане на решение. Това беше декември месец 1990 г. При тогавашния президент Желю Желев се събраха всички политически сили. Имаше напрежение в страната, имаше протести, имаше политическа криза и някой беше внушил на господин Желев, че не може да има избори, защото ще стане страшно. Същата година юни месец имаше избори и не стана страшно, но сега месец декември не може да има избори и се отиде към компромиса да се направи правителство. Тогава те го наричаха „на спасението”, сега пак чувам този термин „спасението” – Димитър Попов, спомняте си. Ако не си спомняте по-младите, да Ви кажа – интернет има, архиви има. Това правителство вдигна инфлацията с 400%.
Спомняте си и тази нелепа фраза: „За Бога, братя, не купувайте!”. Как може да не купуваш хляб, лекарства и други необходими неща?! Инфлацията се вдигна космически. Хората обедняха. Парите на българите бяха обрани и започна началото на криминалната приватизация, а фактически правителството стана коалиция от уж несъвместими дотогава партии – СДС и БСП. Вицепремиерите бяха: единият от СДС, другият от БСП.
Е, сега виждам подобна картина – дежавю. Не само дежавю, защото виждаме пак Борисов премиер, а дежавю от 1990 г., защото виждаме пак същата спекулация: не, не може да има избори, щяло да стане страшно, трябва да направим някаква коалиция. И се прави коалиция, за която вече тук бяха казани много думи, аз няма да ги повтарям – че тя е безпринципна, че тя съчетава партии, които, ако бяха казали на своите избиратели, че ще влязат в коалицията, в която сега влизат, нямаше да получат и нула гласа вероятно и нямаше да влязат в Парламента. Значи тези партии са излъгали своите избиратели. Те са говорили едно, сега влизат в Парламента и правят договаряне за нещо друго.
Сериозно възразявам срещу изложението тук на господин Борисов в началото, че всичко било за първи път, протекло прозрачно. Нямаше никаква прозрачност.
Спомняте си, че ние поискахме камерите да присъстват на всички преговори и отказахме да участваме в каквито и да било консултации, ако те не се излъчват на живо. Това беше нашето изискване, защото аз съм вече парен човек – парен каша духа. Затова смятах, че няма да стане честно, ако няма медии и на живо да се дава кой с кого какво преговаря. Това беше отказано от основната политическа сила и от там нататък преговорите минаха на тъмно. Няма никакво значение, че от една врата се влизаше, от друга се излизаше и журналистите тичаха напред-назад, за да чуят с гордо вдигната глава отговора: „Не коментирам!”. Все едно тук става дума: „Какви сте Вие, бе? Ние сме тук елитът. Ние сега преговаряме едни много важни неща, какво тичате след мен?”.
Ами, това са медиаторите. Те трябва да съобщят на хората за какво става дума.
Това неуважение, даже ще кажа силна дума „парвенющина”, която наблюдавахме последните три седмици, сега я виждаме вече в изказванията на взелите властта, така наречени „реформатори”.
Ах, какви искри изскачат от очите на господина, който вече ще стане министър, както е заявено, след няколко минути!
Реваншизъм ли е това, не знам. Вероятно, защото миналата година, дами и господа, аз си спомням много добре – не само си спомням, ами съм жертва на вандалщина, която беше наречена „мирни, интелигентни протести”. Бяха инспирирани протести само защото определени партии не влязоха в Парламента, но тогава никой не каза: „Това е изборът на народа! Суверенът така каза! Негово величество народът така определи”, както сега чувам: „Така е определил Негово величество народът. Ами, такава коалиция ще направим”.
Не, тогава никой не казваше това, а казваше: „Вие сте лоши! Долу, вън, мръсници, гадове!”. Не искам да повтарям всички обиди, които чух тогава в продължение на няколко месеца тук, отвън, около Народното събрание. Тези така наречени „протести” бяха платени, инспирирани от външни фактори. (Шум и реплики от ГЕРБ.) След малко ще кажа и връзката между сега управляващите и тези външни фактори.
В момента, дами и господа, понеже говорим за състава на правителството, има поне двама министри, поне двама, за които е сигурно: това са господин Митов – на външните работи, и на правосъдието – Иванов, които остават от служебния кабинет, които са пряко служители на чужда държава. Единият от тях, за да стане служебен министър, си взе отпуска от американска институция, която се финансира от американското правителство – Американски демократичен институт. Това е всъщност служба на чужда държава – човек идва и става български министър. Какво да очакваме от този служител на чужда държава?! Естествено, да прокарва нейните интереси, а интересите на тази държава са: в момента виждаме пламъците от огъня на това, което разгаря тази държава. В момента се води световна война.
Аз не чух нито дума от ораторите дотук по този най-важен въпрос на въпросите. В момента се води световна война на Щатите, на атлантическата част, към европейската. Чух много приказки за Евроатлантическата същност, на която не трябва да се изневерява. Всъщност виждам едно състезание по евроатлантизъм – кой е по-евроатлантик. Дълбочината на въпроса е, че ние в България като политици не обсъждаме бъдещето на Европа. Европа съвсем скоро ще бъде променена. Тя не може да продължава така – като марионетка на САЩ да изпълнява желанията на САЩ и върви срещу собствените си интереси, прострелвайки се в крака, както се казва, да налага санкции на Русия, които нанасят милиардни щети на самите европейски държави. Виждаме вече по телевизиите протестите на белгийски, полски, френски фермери, които не приемат това. Това недоволство в Европа ще събори днешните несъстоятелни лидери на Европа, защото те не могат да отговорят на обществения интерес. Това трябва и ще стане и в България. Но за съжаление не чувам тези дебати.
Тук се говореше само коя партия е включена, коя не е, ама защо ние не сме включени, ние сме сърдити, ще играем против. А ние сме включени и направихме много компромиси. Това беше дотук полемиката.
За съжаление не чух и много важни въпроси, които са номер едно за хората, които ни слушат и гледат. Това са въпросите за доходите, въпросите за мизерните доходи. В България под чертата на бедността живеят половината българи по официална статистика. Това са въпросите за липсващото здравеопазване – да не дава Господ да се разболееш днес, по-добре е да си умреш направо, това е въпросът за избягалите в чужбина млади хора, които не искат да се върнат, защото тук няма какво да работят. Аз не виждам някой да предложи как да бъдат решени всички тези въпроси.
Говори се за Програмна декларация, в която чухме само общи приказки. Ускорено икономическо развитие – чух това от бъдещия министър-председател. Извинявайте господин бъдещ министър-председател – той напусна залата, не знам, пак отново прояви неуважение към този иначе тържествен ден – как ще стане ускорено икономическо развитие в една държава, която е колонизирана, една държава, която е подчинена на чужди интереси и всичко, което тук докарва някакъв лев печалба, е в чужди ръце?!
Вие бяхте вече премиер, господин Борисов, и не посмяхте да пипнете ЕРП-тата, както аз Ви съветвах от тази трибуна неколкократно. Вие не посмяхте да върнете добива на злато и ценни метали в български ръце, за което аз Ви призовавах тук от тази трибуна многократно. Вие не посмяхте да направите нито една стъпка, с която да запазите българския интерес, да докажете, че България се бори за своя интерес. Чуждите компании може да искат да печелят от България, но преди това трябва да бъдат коректни и да бъдат истински инвеститори. В България в момента чужди инвеститори няма. Има колонизатори, които вземат един добре разработен сектор, построен по време на лошия социализъм, експлоатират го и изнасят печалбата. Това е днешната картина, най-кратко казано. Има и много по-широко разгърнати текстове, които мога да Ви предложа – как точно се ограбва България. По този въпрос не чух нищо. А това е въпрос, който мен и колегите ми от „Атака” ги вълнува основно.
За нас не е важно да обичаш НАТО. За нас е важно да работиш за народа си така, че той да живее по-добре. Дотук не чух нито дума как ще стане това. Тази четворна коалиция, която сега се заявява, как ще го направи? Нито вчера на тържествените мигове, кадри, в които се представиха производители, нито днес тук, от трибуната на Парламента, нямаше такива заявления – как ще стане подобряването на живота на българите.
Защо бяха всички тези ексцесии, колизии и разиграване на протести, фактически извършване на преврат срещу предишното правителство, срещу което аз между другото гласувах „против”?! За сведение на някои перманентни лъжци, ето гласуването ми на 29 май 2013 г.: „Волен Николов Сидеров – „против” кабинета Орешарски”. (Показва документ с резултат от гласуване.)