21 ноември 2014 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, постъпило е предложение от народните представители Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Светослав Белемезов – в чл. 56 ал. 2 думите „след гласуването” да се заменят с думите „в края на пленарното заседание”. В чл. 56, ал. 4 да отпадне текстът „най-много на трима народни представители” и да се добави „в края на пленарното заседание”. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров – в чл. 56, ал. 1 се създава изречение второ: „Личното обяснение се прави в края на заседанието”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 57: „Чл. 57. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно. (2) Народният представител има право на обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването. (3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не се е изказвал. (4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители. (5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.”

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Парламентарната група на БСП лява България ще гласува „против” предложението на ГЕРБ – личните обяснения да се правят в края на пленарното заседание. Мисля, че не са необходими особени аргументи, с които да докажем, че ако един народен представител бъде обиден в 9,30 ч., той ще трябва да обясни и да даде отговор на нагрубилия друг народен представител в 14,00 ч. в края на пленарното заседание. Очевидно е, че се губи връзката и с парламентарния дебат, и с възможността на един народен представител да се защити тогава, когато е нападнат несправедливо; тогава, когато е оскърбен; тогава, когато по отношение на него от парламентарната трибуна са звучали думи, епитети, каквито многократно слушахме и вчера по време на парламентарния дебат. Това е едно право на народните представители, което основно се използва от опозицията и което съществува от 25 години. Нормално е, когато се случва парламентарен дебат, всеки, който иска да участва в него, всеки, който бъде нагрубен, да може да обясни в рамките на този дебат, а не в края на пленарното заседание. Аз наистина не разбирам откъде имате това самочувствие да нарушавате правила, които са работили в много парламенти, да променяте процедури, които са в интерес на парламентаризма, които са в интерес на народното представителство, които дават възможност да има наистина парламентарни дебати, при които всеки да може да изложи спокойно своите аргументи. Вчера бяхме свидетели наистина на безподобни неща – на случаи, в които парламентарни групи направиха предложение, с което сами ограничават собственото си време да се изказват в пленарната зала.

Какво общо има с текста?

Бяхме свидетели на това как се променят принципи на функциониране на парламентарни комисии, как се запушва устата на опозицията (реплики на народния представител Станислав Иванов), как се отнемат възможности за контрол върху изпълнителната власт, върху специалните разузнавателни средства, върху ДАНС. Това е поредното предложение от поредица предложения, насочени срещу парламентаризма. Наистина в този състав на Парламента, когато предвид многообразието на парламентарните групи се очаква, че тук ще има истинска дискусия, управляващата четворна коалиция прави всичко възможно да работи срещу парламентаризма. Наистина не разбирам! Това предложение срещна отпор по време на Временната парламентарна комисия, ГЕРБ не беше подкрепен, но предвид обратите, които настъпиха вчера при гласуването, се надявам наистина всички парламентарни групи – от най-малките до най-големите, да осъзнаят какво се предлага и да не подкрепят това предложение. Също така очаквам вносителите, които вчера мълчаха по най-важните текстове, да обяснят защо го правят. Защо не искат да дадат възможност на нагрубени народни представители да се защитят, докато дебатът се състои?

Уважаема госпожо Цачева, по време на парламентарното обсъждане на второ четене се обсъждат и неподкрепените предложения. (Смях от Парламентарната група на ГЕРБ.) Вчера бяхме свидетели на това как текстове, които не са подкрепени...

Очевидно не сте внимавали, докато правих преглед на вчерашния ден, защото в противен случай щяхте да си спомните, че например времето за изказвания на парламентарните групи – неговото намаление, което не беше подкрепено от комисията, вчера се промени в пленарната зала.

Коментирам тенденцията на това мнозинство, на тази четворна коалиция... (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)

... да ограничава права, които се случиха във вчерашния ден. А Вие на какво основание ме репликирате от парламентарната трибуна?

Слезте и го кажете на пленарна зала.

Не сме ограничавали в изказванията никой народен представител и сме му давали възможност да направи лично обяснение...

..., когато е нагрубен.

Процедура по начина на водене!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Уважаема госпожо Председател, наистина, спазвайте традициите от Четиридесет и второто народно събрание и мъдрото ръководство, особено на заместник-председателя по отношение на това когато народни представители се отклоняват от разглеждания дебатиран въпрос, да ги прекъсвате. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Използвам възможността да взема отношение с процедура по начина на водене и да Ви напомня, че всъщност от парламентарната трибуна, когато се изказват народни представители, сякаш никъде в Правилника – по този, който приемаме, новия Правилник, не е записано, че Вие влизате в диалог с изказващия се оратор. (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.) И удобно използване на възможността – отново по процедура от госпожа Атанасова, нека да бъдем коректни и Вие да си вземете забележка да не влизате в диалог с ораторите. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Работим по стария.

И там не пише.

Преди броени минути стана спор какво обсъждаме – само това, което подкрепя Комисията или всички предложения? Аз съм десет години в този Парламент и винаги са се обсъждали всички предложения по обсъжданите и приеманите закони. Тук към госпожа Атанасова имам такъв въпрос във връзка с тяхното предложение, което Комисията не подкрепя – ако отидем да правим лично обяснение в края на заседанието, колко време ще ни остане? Колко време се предвижда да има за личното обяснение? Защото пише „в края на заседанието”, а то е в 14,00 ч. и дават лично обяснение, или пък в 13,50 ч. или 13,55 ч. Не може да се изчисли времето и няма да има дебат. Просто няма как да стане. Помислете го това. Иначе другото, което е останало, е старо и аз няма да се изказвам по него. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Станилов, аз бих Ви репликирал по отношение на времето – 14,00 ч. Ако наш колега народен представител иска лично обяснение, то е регламентирано в рамките на 2 минути. Ако по време на цялото заседание се е почувствал засегнат примерно от поне пет оратори, това означава ли, че пет пъти ще взема думата по 2 минути? Тук е основателен Вашият въпрос: какво значи „в края на пленарното заседание”?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На всички е ясно, че това предложение е пълна безсмислица.

Затова предлагам прекратяване на дебата и гласуване. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 57, който става чл. 58: „Чл. 58. След като списъкът на изказващите се е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 55 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.”

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 59: „Чл. 59. (1) Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда. (2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 55, ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 59, който става чл. 60. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 60, който става чл. 61. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 61, който става чл. 62.

Постъпило е предложение по чл. 62, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 62, който става чл. 63.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 64. „Чл. 64. Предложение за гласуване по чл. 63, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.”

Препратката, госпожо председател.

По чл. 64 е постъпило предложение от народния представител Светослав Белемезов: „В чл.64 (1) първото изречение да се измени така: „Гласуването се извършва с специален блок от парламентарно време, например в 11,30 ч., като се отделя от обсъжданията по същество. Присъствието на всички народни представители по време на гласуването е задължително”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 65: „Чл. 65. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 63, ал. 2, т. 1 е до 30 секунди, но не по-малко от 15 секунди. (2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 65, както е проекта, който става чл. 66, за текста на проекта на чл. 66, който става чл. 67, текста на проекта за чл. 67, който става чл. 68, текста на проекта за чл. 68, който става чл. 69, текста на проекта за чл. 69, който става чл. 70, текста на проекта за чл. 70, който става чл. 71, текста на проекта за чл. 71, който става чл. 72.

„Глава осма – Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава осма.

По чл. 72 е постъпило предложение от Десислава Атанасова и група. Предложението е прието по принцип в частта относно справката за съответствие с европейското право, в останалата част е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 73: „Чл. 73. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти”. Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилага и справка за съответствие с европейското право – при хармонизация. (2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта. (3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.” Изказвания? Заповядайте, господин Байрактаров.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам едно предложение към текста – добавката „и в електронен вид” да отпадне, тъй като това ще затруднява доста от работата. Хората не са длъжни да стават и компютърни специалисти, още повече, че в парламента няма достатъчно условия за записване на дискове в този формат.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 73, който става чл. 74.

По чл. 74 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 75: „Чл. 75. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание. (2) При обсъждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го разгледа по същество, извършва оценка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане и при наличие на несъответствия може да препоръча на вносителя да го приведе в съответствие в 7-дневен срок. (3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.”

По чл. 75 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 76: „Чл. 76. (1) Законопроектите, заедно с мотивите към тях, справката по чл. 73, ал. 1 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване. (2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му. (3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. (5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет. (6) Граждани могат да представят писмени становища по законопроектите. (7) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията. (8) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 не спира обсъждането на законопроекта. (9) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.”

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Изказвам се, не за да направя предложение за промяна или против този текст. Изказвам се, за да влезе в протокола това, което бих искал да кажа. В ал. 9 и в предходните текстове се поставя изискване към мотивите и докладите за очакваните резултати от съответната законодателна инициатива. Бих искал да декларирам, че ние от Патриотичния фронт, а мисля и всички ние, когато разглеждаме тези мотиви и последствията от прилагането на законите, ще обръщаме сериозно внимание върху очакваните демографски последици от един или друг закон. Това по презумпция се съдържа в този текст, затова не правим някакви редакционни промени, но сме длъжни да го кажем от тази трибуна, за да е известно, че един от фокусите на нашето внимание трябва да бъде насочен към демографските последици от всяка законодателна инициатива. Още повече, че вчера едно добро начинание не успя да получи мнозинство в Народното събрание, а именно създаването на Подкомисия по демографските проблеми. Иначе ние подкрепяме, разбира се, този текст.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 76, който става чл. 77. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 77, който става чл. 78. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 78, който става чл. 79.

По чл. 79 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 80: „Чл. 80. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 78, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни. (2) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1. (3) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. (4) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание доклад, който съдържа: 1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях; 2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията. (5) Докладът по ал. 4 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.” Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване чл. 80 в редакцията на Комисията. Гласували 111 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 5. Предложението е прието.

Постъпило е предложение по чл. 80 от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 81: „Чл. 81. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него. (2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. (3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 3 минути за всяко предложение. (4) Гласуването се извършва по реда на чл. 66. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст. (5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.” Уважаеми колеги, ние оттегляме предложението, направено в чл. 80, т. 2 и предлагаме редакционна поправка – в ал. 3 на чл. 81 по доклада на Комисията числото „3” да се замени с „5”.

Комисията подкрепя текста от проекта за чл. 81, който става чл. 82. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 83: „Чл. 83. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане. (2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него. (3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. (4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. (5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти. (6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 81, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 83, който става чл. 84.

Постъпило е предложение по чл. 84 от народните представители Мая Манолова, Филип Попов и Чавдар Георгиев. Комисията го подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 85: „Чл. 85. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. (2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър „Проекти за решения, декларации и обръщения”. (3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 74, ал. 3. (4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях. (5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване. (6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.”

По чл. 85 има направени предложения от народните представители Имамов, Казак и Хамид. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 50, ал. 7. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 85, който става чл. 86. По чл. 86 няма направени предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 87: „Чл. 87. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад. (2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок. (3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 74, ал. 3. (4) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда. (5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца. (6) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори. (7) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията. (8) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки. (9) Предложенията на народните представители по ал. 7 се гласуват по реда на чл. 66. (10) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.”

По чл. 86а няма постъпили предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 86а, който става чл. 88: „Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на съответната постоянна комисия или на една пета от народните представители. (2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне. (3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 87.”

По чл. 87 е постъпило предложение от Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народните представители Филип Попов и Чавдар Георгиев. (Реплика от народния представител Филип Попов.)

Да.

Постъпило е предложение от народния представител Петър Славов, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 89: „Чл. 89. (1) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органи след проведена публична процедура. (2) Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за несъвместимост, стаж, образование и другите изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (3) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (4) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично. (5) Докладът по ал. 4 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. (6) Докладът по ал. 4 се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите и се публикува на интернет страницата на Народното събрание. (7) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.”

Колеги, въпреки че това е безспорен текст, провокиран от това, че вчера 30 минути загубихме време за отделни текстове, които не бяха толкова важни, искам да кажа няколко думи по тази глава, защото за нас тя е от изключителна важност. На първо място, тя е от изключителна важност, защото, повярвайте ми, публичното изслушване на кандидати за длъжности за висшите етажи в съдебната власт се следи от Европейската комисия. Ние очакваме изключително важен доклад, който трябва да каже България прогресира ли в сферата на правосъдие и вътрешен ред, или си остава на същото място, или изостава. Аз мисля, че това е крачка напред в това отношение. На второ място, нека не забравяме случаи като Венета Марковска. Хора треперят още, сещайки се за случай като Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Нека не забравяме всичко това! Ние се надяваме, че с новите алинеи и членове в тази глава ще постигнем така, че изслушването на кандидатите в рамките на Народното събрание да става публично, да става честно, това да доведе до издигане и одобряване на компетентни кандидати, които в крайна сметка да бъдат с безупречна репутация и да ръководят съдебната власт така, както трябва да я ръководят наистина. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! След като беше дадена възможност на господин Делчев да се изкаже, предполагам, че и аз ще имам тази възможност. Макар текстът да е подкрепен от Временната комисия, да поясня, че и аз, и колегите Филип Попов и Чавдар Георгиев сме внесли подробни процедури за избор на органи, които са в компетенцията на парламента, и на независими регулатори. Предложението не е наше. То е на граждански организации. Аз съм внесла предложението на Института за модерна политика. Държа да го кажа за коректност към тази неправителствена организация. Двамата колеги – Филип Попов и Чавдар Георгиев, са внесли предложение на Българския институт за правни инициативи. Това са все неправителствени организации, които имат кауза за осигуряване на публичност и прозрачност в работата на парламента. В крайна сметка Временната парламентарна комисия прие по-лаконични правила, които не разписват подробно процедурата, но имаше изявления от всички парламентарни групи за политическа воля – за това всяка процедура да има допълнителни адхок правила, които да гарантират достатъчно публичност на всички етапи от цялата процедура. Ние подкрепихме предложението на Реформаторския блок, което беше направено по време на заседанието на Временната парламентарна комисия. Нищо, че то е направен отдясно, смятаме, че то е резонно, включено е в окончателния доклад. Да, трябва да отчетем грешките, които сме правили в предни народни събрания, включително и в предната една година и два месеца. Макар че имаше доста публични процедури, част от тях не можаха да завършат успешно и поради липсата на политическа воля – да има избран кандидат. Давам за пример главния съдебен инспектор, който ГЕРБ не успя да избере в своя мандат, който ние не успяхме да изберем в мандата на правителството, излъчено от БСП лява България. Надявам се, че този парламент ще има повече отговорност, повече желание да финализира тази важна процедура, а също и всички останали избори, които ще бъдат на дневен ред пред Народното събрание. В крайна сметка текстовете на Временната комисия са коректни. Мисля, че могат да бъдат подкрепени в пленарната зала.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че е редно след като тези изслушвания са публични, в ал. 4 да бъде добавен текстът: „Изслушванията са публични и се излъчват пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио“, тъй като става въпрос за публичност за изслушване на висши държавни длъжности. За да се избегнат всякакви спекулации, това трябва да бъде публично достояние и за българските граждани. Така че за къде-къде по-маловажни текстове за изслушване – сложихме да бъде излъчвано през каналите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Дори имаше претенции за определени честоти. Когато става въпрос за назначаване на висши държавни длъжности, мисля, че това според мен ще бъде правилно и се надявам да го подкрепите. Благодаря.

„(4) Изслушванията са публични. Точката се премахва и се добавя „и се излъчват пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио”.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Всъщност взимам думата за реплика, но искам да заявя принципната подкрепа към предложението на господин Байрактаров. Репликата е в следното. Аз си позволих в комисията да го кажа – колкото и да постигнахме консенсус по правилата за публично изслушване, би трябвало да бъдем относително скептични и бих казал – доста разумни в очакванията за този инструмент, защото той досега показа, че е недостатъчно ефективен и в голяма степен – много грубо ще се изразя, но надявам се близо до истината – е месомелачка на кадри. При това положение, добавяйки публичността, те и без това се излъчват. Досега се излъчват в рамките на парламента или от медии, които са заявили. Излъчват се. Друг е въпросът каква е защитата на данните и на позициите на кандидатите – тези, които биха искали, да кажем, да не бъдат достатъчно публични. Приемаме, че този институт е насочен главно към публиката. Заявявам подкрепа, но с тези резерви. Благодаря.

Няма да ползвам дуплика. Оттеглям предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 90. „Чл. 90. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия. (2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд. (3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд. (4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт, или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.”

Постъпило е предложение от народния представител Мая Манолова, което Комисията подкрепи по принцип и е отразено в чл. 89 – по него се проведе и разискване. Глава девета – „Парламентарен контрол”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава девета.

По чл. 90 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а”, а в останалата му част е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 92: „Чл. 92. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е устен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това или когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси. Срокът за писмен отговор е 7 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол” и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол”. (2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори. (3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1. (4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. (5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори, се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание. (6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това. (7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 51, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.”

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, по време на заседанието на Временната парламентарна комисия така и не чух от вносителите обяснение за това кое налага да се промени принципът на задаване на въпроси в парламентарния контрол, респективно защо е необходимо получаването на устен отговор от министър изрично да бъде заявено от народния представител. Въпросът не е маловажен, защото става дума за една от основните функции на Народното събрание, закрепена в чл. 62 на Конституцията: „Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол”. Както стана ясно от вчерашния дебат разбирането, че парламентарният контрол са въпроси от народен представител към министър и че това е въпрос на отношения между отделен народен представител и отделен министър, е неправилно и няма своите основи в българската Конституция. Парламентарният контрол не петъчният ден с полупразната зала, в която си говорят народен представител с министър, това е функцията, една от най-важните функции на парламента – да осъществява контрол върху действията на изпълнителната власт. Смисълът на този контрол е именно в неговата публичност, във възможността отговорите на министрите, на премиера да бъдат зададени публично от парламентарната трибуна. За гражданите иначе съществува възможността писмено да получат информация от едно или друго министерство или орган на изпълнителната власт по един или друг въпрос, който ги интересува. Аз нямам обяснение защо една утвърдила се през 25 годишната история на парламента практика – народните представители да задават въпроси, за които да е ясно, че ще получат устен отговор, в този парламент трябва да бъде обърната. Оставям настрана факта как звучи самата ал. 1, но така и не разбирам желанието на народните представители от ГЕРБ да ограничават парламентарния контрол, да ограничават парламентарните дебати, да ограничават законодателната дейност. Поне до този момент не чухме смислено обяснение за това. Правя формално предложение изречението, което беше предложено от ГЕРБ и беше подкрепено от Временната парламентарна комисия „отговорът е устен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това” да отпадне от окончателното предложение на Временната парламентарна комисия. Очаквам отговор от тази трибуна, очаквам също така това поредно посегателство срещу парламентаризма, което се опитва да прокара ГЕРБ, да не намери подкрепа в пленарната зала.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, нищо не се променя с текста, както е предложен в редакцията на Комисията. Единственото, което се има предвид, е да може да се следи ограничение, което има малко по-нататък в Правилника, но и то е също с 25 годишна традиция, за броя на въпросите, които могат да бъдат поставяни от народните представители. И за да няма повече спекулации, че с това изречение се обръща наопаки парламентарната традиция, практика по петъчния или в който и ден да се състои контролът, аз призовавам колегите от ГЕРБ да подкрепим предложението на госпожа Манолова за отпадане на второто изречение „отговорът е устен, когато народният представител е изразил изрично желание за това”. Защото наистина не е имало друга логика и друг смисъл, когато е правено това, единствено, повтарям, за улеснение на администрацията, когато трябва да следи дали въпросите, които отправя народният представител, съответстват на ограничението – текст-два по-надолу, които след малко ще бъдат докладвани в Правилника. Заради това моля колегите от ГЕРБ да подкрепим отпадането на това изречение, за да няма спекулации, че ГЕРБ обръща парламентарния контрол, че ГЕРБ не иска да дава възможност на народните представители, на Парламента да контролира министрите, че ГЕРБ прави нещо нечувано в 25-годишната история на парламентаризма досега.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Манолова, аз като вносител, а и останалите колеги, ще оттеглим и това предложение по т. 1, буква „а”, за да Ви стане най-накрая ясно какъв е текстът на чл. 92, ал. 1. Категорично заявявам, както и госпожа Цачева подчерта, че никога Парламентарната група на ГЕРБ не е имала намерение да ограничава по какъвто и да е начин народните представители от устен или писмен въпрос, каквато интерпретация – грешна и подвеждаща пленарната зала, медийното присъствие и обществото, се опитва да прави госпожа Мая Манолова в продължение на седмица. Обръщам Ви внимание, госпожо Манолова, че си остава редът. Надявам се да сте прочела неколкократно нашето предложение и да сте разбрала неговия смисъл, още повече че вече Ви беше обяснен многократно. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Щях да си спестя дупликата, ако и репликите от страна на ГЕРБ се бяха ограничили с тази, произнесена от госпожа Цачева. Да, изказвам задоволство от това, че госпожа Цачева успя да убеди групата на ГЕРБ да не подкрепя това предложение, но след репликата на госпожа Атанасова няма как да си замълча. Днес наистина виждаме обрат в позицията на ГЕРБ. Те оттеглиха и се отказаха и от други свои предложения, които бяха подкрепени по време на Временната комисия. (Реплики от ГЕРБ.)

Нека да се чуе в пленарната зала. Например намаляването на изказванията по време на второ четене от пет на три минути. ГЕРБ в пленарната зала се отказа от това свое предложение. ГЕРБ не подкрепи собственото си предложение за преместване на личните обяснения в края на пленарното заседание.

Изказвам своето задоволство от това, а всъщност явно е имало смисъл и от вчерашното изказване на председателя на нашата група Михаил Миков, който обясни на пленарната зала функциите и значението на парламентарния контрол.

Процедура по начина на водене.

Уважаеми колеги, надявам се всички останали да сте разбрали смисъла на оттеглянето на нашето предложение. Госпожо Председател, репликата ми е към Вас по начина на водене, тъй като изглежда в лявата половина на залата има колеги, които не могат да осмислят неколкократно прочетен текст.

Няма ги!

Многократно оттеглен и заявен от представители на нашата парламентарна група и моля в тези случаи да не давате думата на такива колеги с подобни въпроси към пленарната зала. Губи се времето на всички, госпожо Председател, с възможността госпожа Манолова да преразказва вече приети текстове от пленарната зала. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз ще огранича изказването само до изразяване на моето задоволство от изказването на госпожа Цачева по този въпрос. Бях се насочил в друга посока, но ние също смятаме, че променянето на принципа на устното начало в писмено е фактически бягство от парламентарен контрол. Въпреки, че съм доволен от изказването на госпожа Цачева искам да осъдя опита направеното предложение да скрие управляващите, министрите от обществото. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Хамид, от кого да скрият министрите управляващите? Ние вчера слушахме как в петък тук трябва да присъстват на парламентарен контрол представителите на опозицията, отнема им се думата, отнема им се възможността, не могат да говорят, не могат да питат, едни номера от вечеринки, „Многострадална Геновева” непрекъснато слушахме. Вижте колко човека има от БСП – няма ги, те са 7-8 човека. Това ли говорихте вчера? От кога да ги скрият? От тези, които ги няма ли? Няма как да скриеш министрите от тези депутати от Коалиция Лява България, които ги няма в пленарната зала в петък. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, репликата ми е щом е толкова голям проблема да се напише какъв вид отговор искате, от общината, от която идвам там няма проблем да се напише дали искаш писмен или устен отговор. При Вас явно е много трудно това нещо да се направи. Да не говоря, че, Вие, колеги от опозицията, вчера не разбрахте, че ние Ви направихме услуга с кворума за парламентарния контрол. Защото ако ние излезем и няма кворум как ще задавате въпросите на опозицията? (Реплики от БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Хамид, приемам Вашите аргументи, въпреки че Вие също не отчитате факта, че оттеглихме това предложение само и само да не звучи в пленарната зала обвинението, че ГЕРБ променя парламентарните традиции. Искам да Ви направя бележка по отношение на изразеното от Вас мнение, че Конституцията в чл. 90 дава възможност на народните представители да имат право на въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят. Никъде в Конституцията не е записана възможността за устното начало, както Вие се изразихте. Конституцията е съвсем ясна в текстовете си. Въпросите винаги са писмени, господин Хамид, отговорът е различен – писмен или устен. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще започна отзад напред, уважаема госпожо Атанасова, аз отчетох правилно и изказах от тук отчитането на този факт, като казах, че осъждам опита да се скрие, а не предложението. Господин Лазаров, благодаря Ви за репликата, нека не забравяме, че парламентарният контрол е комуникация между гражданите на тази държава и министрите, а не комуникация между народни представители и министри. В този смисъл прякото излъчване на парламентарния контрол по Българската национална телевизия и Българското национално радио и възможността всички граждани да чуят отговорите устно – това имах предвид. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Адмирации за становището и за призива на госпожа Цачева – явно тя наистина е разбрала какво се крие в това предложение. В Еклисиаста е казано, че най-мъдро е времето, защото разкрива стойността на всичко. За тези, няма и два дни вносителите явно разкриха, че за тях парламентаризмът няма абсолютно никаква стойност. Парламентарният контрол, съгласно тяхното предложение – тук госпожа Атанасова заяви само едно намерение, че ще оттегли това предложение, добре е да станете и да го направите тук от тази трибуна. Съгласно това предложение парламентарният контрол става писмен. Можехте да стигнете и по-далече – да си кореспондираме по някоя социална мрежа, да си направим затворена група, в „Скайп”, във „Фейсбук”...

Нали каза, че го оттегля, защо е това...?

...или някъде, където извън погледа на гражданите, извън прякото предаване на БНТ и БНР, да си кореспондираме с изпълнителната власт.

Това го казахте Вие.

Наистина няма и до този момент логично обяснение защо е направено това предложение. Единствената логика е да се осигури един безграничен тотален комфорт на изпълнителната власт. Уважаеми колеги, тук не говорим за технология, тук говорим за един основен принцип – принципът на публичността в работата на Народното събрание. Заедно с останалия пакет от мерки, насочени срещу опозицията – тук госпожа Атанасова се изпусна и каза, че в общи линии когато председателят на Народното събрание види някой от опозицията, веднага да му отнема думата – в тази насока почти Ви беше изказване, та заедно с останалия пакет от мерки, които предложихте и част от тях не се приеха, а други подлежат на дискусия – за ограничаване на законодателната дейност по чл. 93, ал. 3, и ал. 7 – за ограничаване на парламентарния контрол с това Ваше предложение...

Оттеглено е.

...за надзора...

Как точно се ограничава?

Много добре знаете как се ограничава.

Обяснете на залата.

Ще Ви обясня. Ако искате, и лична лекция мога да Ви изнеса по този въпрос. (Силен шум и викове от Парламентарната група на ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Ограничавате възможността за парламентарен надзор върху дейността на независимите регулатори. Обръщам се към останалите колеги, колегите от Патриотичния фронт, от Движението за права и свободи от „Атака”, от АБВ! Моля Ви, колеги, не оставайте в историята, подкрепяйки едно такова абсолютно антипарламентарно поведение и предложение. Благодаря Ви. (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Попов, хубаво е народните представители предварително да си готвят изказванията за пленарната зала. Аз оставам с усещането, че Вие добре сте се подготвили. Но парламентаристът освен това трябва да следи как се развива дебатът, защото, простете ми, но в последните две трети от Вашето изказване Вие просто не бяхте по темата. Повтарям, никога, в нито един момент не е ставало дума да се ограничава парламентарният контрол в частта му по отношение на отговорите на министрите и министър-председателя. Това винаги се случва устно тук, в тази зала, пред камерите на БНТ и микрофона на Националното радио. Пак повтарям, не сте ме слушали – госпожа Манолова ме разбра, Вие не ме разбрахте, единственото, заради което вносителите са направили това предложение, е, за да може да се следи броят на въпросите, които се задават за една пленарна седмица, защото по-нататък в текста има такова ограничение. Това е единственият мотив. Никому, по никакъв начин, никога не му е минавало през мисълта, че може да се ограничи парламентарния контрол. Заради това, като се готвите, недейте да внушавате на медиите и чрез тях – на българските граждани, неща, които само във Вашето съзнание и въображение съществуват. (Реплики на народния представител Мая Манолова, докладчика Десислава Атанасова и народни представители от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, като поздравявам госпожа Цачева за нейното становище с призива към колегите от Партия ГЕРБ да оттеглят това предложение използвам повода изцяло да подкрепя позицията на госпожа Манолова. Позицията на госпожа Мая Манолова е абсолютно изправна, защото това е волен или неволен опит, подчертавам, може би е неволен опит, за посягане на парламентаризма. А парламентаризмът вчера по време на обсъждането за парламентарния контрол вече беше погазен. Снощи с гласуването да няма кворум по време на парламентарния контрол беше погазен парламентаризмът. Лично аз гласувах „против” това предложение – липса на кворум по време на парламентарния контрол. Ето защо българският народ, българските граждани имат такова ниско доверие у нас, политиците. Ето защо е толкова нисък рейтингът на Народното събрание. Много моля, колеги от ГЕРБ, ако наистина това е несъзнателно, повече да не се повтаря. Защото това не е съвършено дребна грешка. Министрите трябва да бъдат тук, устно трябва да отговарят на нашите въпроси със своето присъствие. Благодаря. (Реплики на народните представители Станислав Иванов и Велизар Енчев.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Вземам думата за трета реплика. Госпожо Манолова, днешното костюмче е много хубаво, но вчерашното беше по-хубаво, да знаете. Светлосиньото Ви отива по-добре. (Оживление в БСП ЛБ.)

Извинявайте, извинявайте! Аз съм учуден как може да се появява такава арогантност от хората, които са наследници на бившата комунистическа партия? Госпожа Манолова между другото преди малко направи едно признание, което не всички чухте, а именно, че в България има 25 години парламентаризъм...

... което е аргумент от противното и означава, че преди това не е имало парламентаризъм, нали така?

Да.

Така че смирете се, престанете да губите парламентарното време тук с...

... с дребни заяждания, с което имате голям грях. Благодаря Ви.

Лично обяснение. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Цачева, във Вашата реплика единствено потвърдихте изложеното от мен и опасенията (шум и реплики), че вносителите и управляващите са предприели пакет от мерки, с които да ограничат публичността, парламентаризма – образно казано, да запушат устата на опозицията. (Шум и реплики.) Вие сама казахте...

По-нататък в Правилника се предвижда редуциране на възможността за получаване на устни отговори от съответните министри. Уважаеми господин Атанасов, адмирации за Вашите познания – естетически и модни, явно в ДС има такъв филиал и такъв профил.

Процедура!

С какво е обидена, че отбелязаха цвета на костюма?!

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Атанасов, Вие загубихте правото да бъдете какъвто и да е съдник на мен или на моите колеги с вчерашното си поведение в пленарната зала. Вие, господин Атанасов, на практика станахте съучастник на ГЕРБ в принизяването и ликвидирането на парламентарния контрол. Вие, който винаги сте бил радетел за това Парламентът да осъществява контрол върху службите за сигурност и върху използването и прилагането на специалните разузнавателни средства, станахте съучастник на ГЕРБ в ограничаването на тази възможност на Парламента. За първи път парламентарна комисия, която контролира службите, ще бъде доминирана от управляващата партия. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател!

И Вие станахте съучастник на това! Вие се отметнахте. (Шум и реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)

Вие се отметнахте от принципа, който защитавахте... (Шум и реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)

... Вие предадохте хората, които искаха на улицата повече прозрачност ... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

... и контрол на службите.

Вие трябваше да станете вчера на тази трибуна, когато многократно Ви призовавах да направите това, и да обясните на българските граждани защо премахвате ефективния парламентарен контрол върху службите за сигурност. Ваша е и моралната отговорност затова. Нямате право да говорите от парламентарната трибуна на тема „Парламентарен контрол”, защото вчера Вие се компрометирахте.

Уважаеми колеги, взех думата не за друго, а защото за мен лично е изключително обидно, господине – не Ви запомних името, да твърдите, че имам нещо общо с Държавна сигурност. Държавна сигурност беше инструмент на партията, в която членувате, за потъпкване на правата и свободите на българските граждани 45 години. (Силен шум, ръкопляскания от БДЦ.) Маса хора не се знае къде са им гробовете. И това е безсрамие, разбирате ли?! И много Ви моля оттук нататък да знаете, че аз съм един от хората, който съм бил през цялото време от 1989 г. насам абсолютен противник на репресивния режим и на репресивните органи. Това да го знаете.

А преди 1989 г.?

И не си позволявайте такива неща. А иначе, госпожо Манолова, аз Ви правя комплименти, Вие ми се карате. Моля Ви се.

Ако позволите, госпожо Председател, ако искането е по процедура, има предимство пред поредността на изказването.

Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! (Продължаващ шум и реплики.) Колеги, моля, не се сърдете на мен. Готов съм да отстъпя реда си, ако това предполага Правилникът. Но понеже...

...председателят казва, че редът е бил мой, продължавам. Уважаеми госпожи и господа народни представители, смятам, че спорът е в значителна степен излишен, защото стъпвам на анализа какво практически се променя. Съгласно действащия текст, ако народният представител не е изразил изрична воля да му се отговори писмено, отговорът се дава в устна форма. Сега се предлага текст, в който се казва: „Ако народният представител изрази изрична воля отговорът да е писмен, той се дава в писмена форма”. Същевременно има текст, който казва, че ако волята на народния представител е за устен отговор, следователно отговорът се дължи в устна форма. Къде е проблемът? Кой може да преодолее волята ми да се отговори устно в пленарно заседание? За какво тогава спорим?! Има обаче един проблем в текста, госпожо Цачева, и аз се обръщам към Вас, защото ако има нещо, за което трябва да се спори в редакцията на Комисията, то това е в допълнението, че отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това или, забележете, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси. Подобен текст в действащите правилници досега нямаше. Аз питам: кой преценява дали поставеният от мен въпрос засяга лични права или интереси? Кой – председателят на Народното събрание? Тук вече има риск. Госпожо Цачева, обръщам се към Вас, ако искате, възползвайте се от правото на лично обяснение. Защото много често въпросът наистина засяга личен казус, но той, бидейки личен, при тесен прочит може да представлява пример за общественозначим въпрос. В този смисъл, моля Ви, ако нещо друго трябва да се промени в текста, всичко друго за нас няма значение, защото в края на краищата министърът ще отговори във формата, която заявява народният представител, който упражнява правото си на контрол. Предлагам в тази част да прекратим излишния спор и да вървим напред, да не губим парламентарно време. Относно правото обаче на председателя на Народното събрание, като пръв сред равни, да преценява дали въпросът засяга лични интереси и права и дали е общественозначим, тук вече има проблем. Благодаря. Аз предлагам изразът „или когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси” да отпадне и всичко да остане във волята на народния представител, който упражнява правото си на контрол. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, моето становище е, че точно този текст разширява възможността за парламентарен контрол от страна на народния представител към съответния министър. Общият принцип на парламентарния контрол е, че народни представители отправят до министър-председателя, до заместниците му въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес. Ако постъпи въпрос, в който има подвъпроси, които касаят лично народния представител и те са от по-лично естество, при сега действащата разпоредба би трябвало изобщо да се откаже отговорът, защото се преценява, че той не е от обществен интерес. Моето разбиране е, че народният представител има възможност да получи отговор от министъра, но с оглед, ако щете, и лична свобода на народния представител, е коректно това да се случи в писмена форма.

Ако това разбирате под „личен интерес”, оттеглям предложението.

Става дума за писмен отговор, когато има личен интерес, защото в противен случай на основание практиката, нормите, които действат, изобщо не би следвало да се допусне такъв въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаеми господин Местан, използвам репликата, за да благодаря, че внесохте разум в пленарната зала и дадохте възможност на колегите да чуят какво сме имали предвид, когато сме предложили този текст. Разбирам, че оттегляте предложението, което направихте, макар че този текст е съществувал в Четиридесет и второто народно събрание, вероятно с вносител госпожа Мая Манолова. (Шум и възгласи: „Е-е-е!” от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедура за прекратяване на дебатите по тази точка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Вземам процедура по начина на водене. Аз настоявах да я взема още преди почивката неколкократно, пробвах 20 минути – вдигах ръка, обаждах се, че искам процедура. Така и не ми беше дадена тази възможност от председателстващият тогава Народното събрание. Затова се обръщам към Вас – моля, направете забележка на заместник-председателите, че когато се поиска процедура по начина на водене, би следвало веднага да се отдаде на съответните колеги, които искат тази процедура. Освен това, преди почивката се допусна, считам, едно грубо нарушение на Правилника, като се даде възможност за лично обяснение на лично обяснение. И господин Атанасов взе думата за лично обяснение. В своето лично обяснение той ме засегна. Аз също поисках лично обяснение, но не ми беше дадена тази възможност. Не знам поради какви причини. Ако ми беше дадена възможността, колегата Атанасов щеше да разбере, че опазил ме Бог да си помисля, че той е бил част от системата на Държавна сигурност. Напротив, той е един основен радетел, борец, жертва на тази система. Като такъв обаче той отблизо познава прийомите, дейността, структурата на тази система. В това се изразяваше в моето изказване обръщението към него по отношение на неговата реплика. Именно като такъв той би следвало да познава тази система, не като част от нея. И не на последно място, предвид неговия конформизъм във всички тези текстове, които касаят публичността, отговорността, считам, че е налице Стокхолмския синдром. Благодаря.

Постъпило е предложение от народните представители Делчев и Славов – в чл. 91, ал. 2 числото „2” да се замени с „3”. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и група. Комисията го подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 93. „Чл. 93 (1) Народният представител може да регистрира въпроси с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 103, ал. 1. (2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути. (3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът – на дуплика, също до 2 минути.”

По чл. 92 са постъпили предложения от Атанасова и група народни представители. Комисията ги подкрепя по принцип. Комисията подкрепя текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 94. „Чл. 94. (1) Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър. (2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят. (3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството. (4) Народният представител може да регистрира питания с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 103, ал. 1.”

Благодаря, госпожо Председател. Във връзка с преди приетите текстове, считам, че в чл. 94, ал. 1 изречението би следвало да звучи по следния начин: „Народните представители отправят питания до членове на Министерския съвет, понеже в предходните алинеи на гласувания Правилник така е записано – членове на Министерския съвет.” Това е редакционно.

По чл. 93 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Предложението е оттеглено относно отпадането на израза „до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол” и е подкрепено в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 95: „Чл. 95. (1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е устен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол” и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол”. (2) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.”

Благодаря, госпожо Председател. Във връзка с това, че преди малко гласувахме чл. 90 – там не се възприе отговорът да бъде устен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това, предлагам тук да стане същата промяна. Да отпадне изречение трето.

По чл. 95 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 95, който става чл. 97. По чл. 96 също предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 96, който става чл. 98.

По чл. 97 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 99: „Чл. 99. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути. (2) След отговора на питането народният представител, който го е задал, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър - да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат. (3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог.”

По чл. 98 е постъпило предложение, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 98, който става чл. 100. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 101: „Чл. 101. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания, заедно с проект за решение след отговора по питането и регистрирането им се представят на председателя по време на пленарното заседание до приключването му. (2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на съответния министър по реда, установен в Глава седма, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е общо до 5 минути. (3) Проекти за решение могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им. Гласуването се извършва по реда на чл. 66.”

Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и група, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 102: „Чл. 102. (1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго. (2) Първи отговаря министър-председателят, след него – заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип. (3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване. (4) За въпроси и питания на една и съща тема отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите е общ, като се прилагат разпоредбите съответно на чл. 93 и 99. (5) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение. (6) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.”

По чл. 101 са постъпили предложения от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 103: „Чл. 103. (1) Народният представител може да регистрира не повече от два въпроса или питания, с устен отговор, за една пленарна седмица. (2) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на които вече е отговорено. (3) В случаите когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане срокът за отговор, съответно по чл. 92, ал. 1 и чл. 95, ал. 1, се определя от датата на окончателното решение.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Възразяваме срещу предложението на ГЕРБ, което е възприето от Временната комисия, за ограничаване на въпросите, които може да зададе един народен представител – до два въпроса или питания общо. Настояваме да се запази досегашния режим, защото той не създаваше проблеми и даваше възможност на народните представители в конкретна седмица, в която наистина има актуални теми, които вълнуват българските граждани, да зададат въпроси и питания, на които да бъде отговорено в петъчния контрол. Тъй като чрез едни сложни препратки по текстовете, в случая аз нямаше как да направя предложение между първо и второ четене точно в този текст – това, което предлагам, е, просто формално да бъде увеличен броят на възможните въпроси и питания или да се запише, че народният представител може да регистрира не повече от два въпроса и две питания с устен отговор за една пленарна седмица.

Благодаря, госпожо Председател. Наистина Вие преди известно време споменахте по отношение на промените, които гласувахме във вече бившия чл. 90, че те са направени именно с оглед да се следи възможността за задаване на въпроси, на които се иска устен отговор. Там направихме промяна. Редно е и тук да запазим старото правило, сега действащото правило. Наистина по този начин малко или много се ограничава възможността за парламентарен контрол. Разбирам становището и мотивите на вносителите. Моля Ви, наистина нека да не ограничаваме това право и това задължение, по-точно, на Народното събрание. Знаете, че то има две основни функции – законодателна и парламентарен контрол. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Нека да отбележа, че ограничението за броя на въпросите и питанията...

Да, за устните отговори говорим, тъй като това в момента е от значение, беше въведено в досега действащия Правилник в миналия мандат – до два въпроса и до две питания в рамките на една седмица. Това е обяснимо, за да имат възможност повече народни представители да участват, ако желаят, в парламентарния контрол и за да не се затлачи и да се деактуализира, защото на това сме били свидетели през всичките изминали години. Сега се предлага двойно ограничаване на този лимит – до два въпроса или питания на седмица. Аз разбирам, че при по-голямата численост на парламентарните групи могат да се намерят аргументи, въпреки че броят на народните представители, които осъществяват парламентарния контрол е същият – 240. Тоест, как ще се организират вътрешно групите – това е въпрос на тяхна преценка, но ако разглеждаме парламентарния контрол като право на народните представители да контактуват с правителството, да поставят въпроси и да изискват отговори, ситуацията остава непроменена. Аз предлагам на Вашето внимание компромисно решение, ако разбира се, допуснете, госпожо Председател, тъй като това е малко повече от чисто редакционно предложение, в ал. 1 – народният представител може да регистрира не повече от два въпроса и едно питане. Питанията изразходват повече време и ако се запази възможността да се задават два въпроса и не повече от едно питане, мисля, че това ще отрази както актуалната ситуация, така и ще запази в голяма степен, в много голяма степен възможностите на парламентарния контрол. Ако приемем това мое предложение по-скоро като процедурно, въпреки променящо съдържанието на текста и го подложите на гласуване, аз апелирам към всички народни представители да го подкрепят. Надявам се, че и моите колеги ще приемат това предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоилов, да, Вие правилно казахте, идеята е да има възможност повече народни представители да участват в парламентарния контрол, така както и в Правилника на Четиридесет и второто народно събрание за първи път е било направено това ограничение. Разумно е Вашето предложение като компромисно. Това наистина дава възможност и все пак и времето донякъде да се ограничи. Ние ще го подкрепим.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, групата на Патриотичния фронт ще подкрепи така направеното предложение от господин Стоилов. Смятаме, че то е разумно, балансирано. От една страна, разширява в достатъчна степен обхвата и възможността народните представители да отправят въпроси и питания в рамките на петъчния парламентарен контрол и, от друга страна, не позволява да се злоупотребява с това право и мислим, че един такъв баланс ще бъде добър. Възприемаме това предложение и ще го подкрепим. Благодаря.

По текста на чл. 102, който става чл. 104, има постъпило предложение от господата Имамов, Казак и Хамид: „Член 102, ал. 1, думите: „всяка първа сряда” да бъдат заменени с думите: „всеки първи четвъртък”.” Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Манолова, Попов и Георгиев: „Член 102, ал. 1, изразът „В последния до един час и половина” се заменя с „В последните до три часа”, а изразът „всяка първа сряда” се заменя с „всеки първи четвъртък”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 104: „Чл. 104. (1) В последния до един час и половина от заседанието всяка първа сряда на всеки месец министър председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. (2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. (3) Министър-председателят и заместник министър председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър председателя и заместник министър-председателите по уважителни причини председателят на Народното събрание съгласувано с тях определя заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси. (4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси. (5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 93, ал. 2 и 3. (6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 51, ал. 6 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на Патриотичния фронт искам да направя предложение за промяна, тъй като считаме, че един час и половина е недостатъчно време. Освен всичко, самата процедура е тромава, затова предлагаме един компромисен вариант – да бъде записано „до два часа” в ал. 1. Не до „един час и половина”, а до „последните два часа”. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! И ние сме направили предложение относно времетраенето на тъй наречения „блиц контрол”. Тъй като в този парламент групите са осем, по два въпроса, стават 16 въпроса, плюс възможност за двама независими – 18 въпроса, по 9 минути. Така сме ги изчислили на три часа. ГЕРБ нямат желание да възприемат това предложение. В този смисъл е по-добре всяко време, което е повече от час и половина, тъй като очевидно час и половина няма да стигне за 18 въпроса на народни представители. Според мен по-важно е втората част от нашето предложение, което е направено и от други групи, от други народни представители. А то е времето за блиц контрол да бъде преместено в четвъртък. Казвам защо. Всяка първа сряда на месеца е единственият ден, в който опозицията, а и по-малки групи, които са от управляващото мнозинство, могат да вкарат свои важни законопроекти и проекти за решения в дневния ред без гласуване от пленарната зала, на принципа на ротацията. Тоест веднъж на осем месеца БСП лява България, АБВ, Патриотичният фронт, Реформаторите ще имат възможност на собствена точка от законодателната програма на парламента. Когато става дума за осем парламентарни групи, ако остане всяка първа сряда, това означава, че всяка група, за да изчака ротацията, ще трябва да минат осем месеца. Тоест хипотетично Вие вкарвате Вашето предложение тази сряда, тъй като блиц контролът, който ще се подкрепи за два часа, започва в 12,00 ч., времето за изказване е по-голямо за осем групи, не се стига до гласуване. Обсъжда се Вашият законопроект. След осем месеца Вашият законопроект ще може да бъде гласуван на първо четене. След още осем месеца Вие ще можете да го предложите на второ четене и ако той е по-кратък, ще имате шанс – осем и осем са 16, значи за 24 месеца, тоест за две години Вие да успеете да прокарате законопроект, важен за Вашата парламентарна група. Това е едно от най-сериозните предложения, които ГЕРБ отхвърля, заедно с другото ограничително предложение – да не може всяка сряда всяка парламентарна група да предлага точка от седмичната програма, която обаче, забележете, се включва в дневния ред с гласуване. Това е единствената гарантирана възможност – в сряда група различна от ГЕРБ да вкара своя точка за обсъждане. Не е толкова страшно, уважаеми колеги от ГЕРБ! (Реплика на народния представител Свилен Иванов.) Обяснявам. За да се извърти ротацията на парламентарните групи, са нужни осем месеца.

Не искаме да ни обяснявате.

Ами питате и аз Ви обяснявам – за да се стигне до гласуване, са нужни още осем месеца. За да се стигне до второ четене – още осем месеца! Ако законопроектът е по-дълъг, трябват още осем месеца, за да се завърши. Така или иначе това е много важно право на опозицията и на всички парламентарни групи. Моля да подкрепите предложението, което първо фигурира в списъка от предложенията, направено от народни представители от ДПС. Абстрахирайте се, че сме го предложили и ние, и ДПС. Да го подкрепим, защото е важно за всички парламентарни групи.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Това е важно предложение, което засяга организацията и дейността на Народното събрание, специално неговите пленарни заседания. Дори аз обръщам по-голямо внимание на тази част от предложението, която дава възможност да се раздели контролът, отправен към министър-председателя и заместник министър-председателите, от инициативите на парламентарните групи. Много по-добре ще бъде, ако в сряда има възможност – всяка първа сряда от месеца да бъде отделена за предложения на парламентарните групи. Те могат да бъдат едно, а ако то се изчерпи – и повече, но обикновено това време достига, за да се обсъди и гласува законопроект, предложен от една парламентарна група, най-много до две предложения. Преди обаче да е изчерпана тази процедура, настъпва времето за този контрол, който обикновено се нарича по-популярно в нашия случай „блиц контрол”, и тогава трябва да отговорят министър-председателят и неговите заместници. Тези аргументи, които бяха казани от госпожа Манолова за отчитане на времето, отговарят на действителното положение. Затова мисля, че и за самите министри ще бъде по-удобно – това го доказа нашата практика миналата година – защото в сряда се провеждат заседания на Министерския съвет. Тези заседания понякога може да се наложи да продължат по-дълго и не е добре те да бъдат прекъсвани. Освен това Вие вече направихте промени, които Ви икономисват известно парламентарно време с ограничаване на възможността точки, които са внесени за седмичната програма и са били отхвърлени, да не могат да се предлагат следващата седмица, а чак следващия месец. Също така се ограничи и времето за дебати между 10 минути и 30 минути. Следователно това, което тук се предлага, няма да намали възможностите за законодателна дейност на мнозинството. Освен това подкрепяме предложенията за повече време за тези отговори, ако трябва да се изпълни съдържанието на ал. 2 на чл. 104, защото ако признаем правото на всяка парламентарна група да задава до два въпроса, това няма как да стане в рамките на час и половина. Но времето – нека се определи с гласуването. Направиха се предложения за различно времетраене – три часа, два часа, час и половина. За мен по-важното е да се подкрепи предложението – сряда да остане като ден за инициатива на парламентарните групи, а четвъртък да бъде контролът към премиера и неговите заместници. Затова обръщам внимание, че при гласуването имате възможност да подкрепите това разделяне на двете процедури в два последователни дни от първата седмица на всеки месец. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е предложението, което аргументирахме аз и народният представител Янаки Стоилов. За нас това е изключително важно предложение, защото ако не бъде подкрепено, на практика ще се ограничи възможността на парламентарните групи да внасят свои законопроекти в седмичната програма. Аз искам всички да сте наясно с това какво гласуваме.

Наясно сме! Какво оспорваш?

Да може парламентарните групи да включат свои точки в дневния ред без гласуване. (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Ще въдворите ли някакъв ред в залата?

Престанете да ни убеждавате!

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 103, който става чл. 105. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 104, който става чл. 106. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 105, който става чл. 107. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 106, който става чл. 108.

Постъпило е предложение от госпожа Мая Манолова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 109: „Чл. 109. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по дела срещу Република България. (2) Докладът по ал. 1 се разглежда на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека и в заседание на Народното събрание в срок до три месеца от постъпването му.”

Глава десета – „Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава десета.

Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 110: „Чл. 110. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания, проучвания и анкети по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. (2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси. (3) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители.”

Комисията подкрепя текста за чл. 108, който става чл. 111. Комисията подкрепя текста за чл. 109, който става чл. 112. Комисията подкрепя текста за чл. 110, който става чл. 113. Няма възражения и по наименованието на „Глава единадесета – Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”.

Комисията подкрепя текста на проекта и предлага следната редакция от чл. 114 до чл. 125, Глава единадесета с подкрепеното вече наименование – „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”: „Чл. 114. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й. (2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването й постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година. (3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. (4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3. (5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3. Чл. 115. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 114, ал. 3, в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта. (2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията. Чл. 116. (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 74, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет рамкова позиция по чл. 115, ал. 1 и проекта на акта. Проектът на акт се предоставя от базата данни по чл. 119 и се прилага към рамковата позиция. (2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 114, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проекта на акт в Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акт. Чл. 117. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад по проекта на акт. (2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз. (3) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя мотивирано становище. (4) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз. Чл. 118. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт. Чл. 119. Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз. Чл. 120. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет. (2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси. Чл. 121. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст. (2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите на Европейския съюз. (3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз. (4) Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз. Чл. 122. Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет. Чл. 123. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията, информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз. Чл. 124. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз, внася в Народното събрание доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство. Народното събрание изслушва доклада на министър-председателя. Чл. 125. В заседанията на Народното събрание по чл. 122 и 124 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.”

„Глава дванадесета – Народни представители”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава дванадесета. Комисията предлага в Глава дванадесета преди чл. 123, който става чл. 126, да се създаде „Раздел I – Правно положение”.

Член 123. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 123, който става чл. 126. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 127: „Чл. 127. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност по трудово правоотношение в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, но за не повече от края на срока на договора. (2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен или друг орган, съответният орган е длъжен да го издаде.” Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 125, който става чл. 128. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 126, който става чл. 129.

Член 127. Постъпило е предложение от народния представител Светослав Белемезов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 4 на чл. 127 е отразена на систематичното й място в чл. 140, ал. 2. Комисията предлага следната редакция на чл. 127, който става чл. 130: „Чл. 130. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. (2) Народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации. (3) Народният представител може да продължи участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките с изключение на еднолични ръководни длъжности.”

Благодаря, госпожо Председател. Ние като политическа партия и парламентарна група от самото начало претендираме за създаването на такъв Етичен кодекс, под който да се подпише всеки един народен представител. В хода на обсъждането, уважаеми колеги, във Временната комисия за изготвяне на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание единодушно се спряхме на вариант, в който да не бъде изготвян изричен и отделен Етичен кодекс, а по-скоро да бъде създаден отделен раздел с етични правила. Това беше мотивът, за да оттеглим нашето предложение. Като цяло предложението намира смисъл и реализация в етичните правила, с които ще имате възможност да се запознаете на малко по-късен етап. Благодаря Ви.

Нали нямаше да саботирате, какво става?

Нямате кворум!

Член 128. Постъпило е предложение от народните представители Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, но предлага чл. 128 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 143. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 129, който става чл. 131.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работния ден до приключване на тази точка от дневния ред.

По чл. 130 има предложение от народния представител Светослав Белемезов. Комисията не го подкрепя. То е следното: в чл. 130, ал. 4 думата „може” да се замени с думите „е длъжен”. Има предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов – в чл. 130 да се създаде нова ал. 5 със следната редакция: „(5) Народният представител е длъжен да се подлага веднъж годишно на изследване за употреба на наркотични вещества.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 4 на чл. 130 е отразена на систематичното й място в чл. 146, ал. 3. Комисията предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 132: „Чл. 132. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран. (2) Народен представител, на който се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия. (3) Народен представител, на който се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа! Предложението, което сме направили аз и моите колеги относно това един път годишно народните представители да се подложат на текст за наркотици, не е случайно. То е направено, за да отвори дебат, а също и за Изборния кодекс, който трябва да се разглежда. Ние смятаме, че не е редно народни представители, които са зависими от наркотици, а също така и психично нездрави да бъдат в Народното събрание. В крайна сметка, когато получаваме свидетелство за управление на лек автомобил, показваме, че сме психично здрави, а когато управляваме държавата – не сме длъжни?! Предлагаме този тест за наркотици, защото в последните години рейтингът на Народното събрание е паднал твърде ниско. Хората не вярват на Народното събрание. Трябва да направим така, че да покажем, че сме психично здрави хора, не използваме наркотици и морално стоим в тази зала. Правим това предложение народните представители веднъж годишно да се подлагат на такъв текст и предлагаме то да бъде прието. Изразявам моята лична воля, че ако то не се приеме, аз лично ще го направя и ще покажа какъв е моят резултат, а ще призова и всички останали да го направят. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Вземам думата за реплика. Колегата е от Патриотичния фронт. Аз споделих това мое мнение и становище и на Временната правна комисия. Знаете, че за да се изпълни едно задължение, особено касаещо принудително отнемане на биологичен материал от човек, от гражданин, това се извършва по специален ред, по специална процедура и от специални органи. Не виждам колко още трябва да се принизи и дебатът в Народното събрание, и самият орган – Народното събрание. Мисля, че действително достигнахме, ударихме дъното с това предложение. То по никакъв начин не извисява, не дава по-добра капитализация – да я нарека, на Народното събрание по отношение на всички наши избиратели, които индивидуално и персонално са гласували и за листата, и за съответния народен представител. Тук въпросът не е дали кой, кога и как ще си прави тестове. Вървейки по тази логика, сигурно е добре и на входа на Народното събрание да поставим един дрегер и всеки, който мине от там, да направи своята проба. Колеги, моля, нека не стигаме до тези крайности – толкова да принизяваме най-висшия орган в една парламентарна република, какъвто е Народното събрание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз разбирам благородните подбуди на колегата Веселинов и на всички останали колеги. Разбира се, той е свободен и всеки от нас е свободен да се подложи на такова изследване за наркотични, забранени вещества и за всякакви подобни вещества. В конкретния случай обаче аз като доцент по химия мога да кажа, че ако той иска да бъде изчерпателен, би трябвало още днес да предложи и списък на веществата, начина на вземане на тази биологична течност, биологична проба, методите за съхранение на пробите, докато бъдат анализирани, по какъв начин ще се анализират, за да има достоверност на резултатите – следователно нещата са по-сложни, отколкото едно благородно мнение. Аз подкрепям мнението на Комисията. Казах го, защото случайно присъствах на това заседание, без да съм член на Комисията, и мисля, че тя взе правилното решение. Пак повтарям: разбирам подбудите на колегите, в известен смисъл ги разбирам, но не ги оправдавам. (Оживление.)

Все пак, като сте специалист, знаете, че това не е толкова сложно като процедура и осъществяване. Това е към Вас. Към колегите отляво – за нас е факт в политиката и то лявата политика не само в България, а и в Европа, в Щатите, навсякъде е това да вървим към признаване на меки и по-твърди наркотици. И разбираема е Вашата позиция. (Смях в ГЕРБ.) Все пак подгласничките на Отровната Айви за пореден път показват, че те горките не са готови да дадат биологичен материал. Ами Вие сте избрани тук, за да си дадете живота за България, а Ви е страх да си дадете биологичен материал. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, по въпроса, който току-що беше дискутиран, аз не мисля, че изказването на нашия колега е допринесло до това рейтингът, авторитетът на Народното събрание да падне изключително ниско. Аз мисля, че за това допринася присъствието на хора, които са под наркотична зависимост. Господин Великов, мисля, че когато едно предложение може да бъде усъвършенствано, Вие също бихте могли да допринесете за това усъвършенстване, а не само да го разбирате и да го одобрявате. Мисля, че това е наше задължение – да намерим, да усъвършенстваме едно решение, така че то да бъде приложено в действие. Има начин да бъде приложено, има начин да се взима тази проба. Мисля, че това би трябвало да бъде морално задължение – всеки да даде такава проба. Толкова по въпроса. Ваше право – както решите, така гласувайте. Аз искам да направя добавка в ал. 1 на стария чл. 130. Като изхождам от примера от миналата година, изключително грозен и компрометиращ пример за Народното събрание, предлагам в тази връзка и във връзка с желанието да опазя здравето и живота на всички нас в Народното събрание да бъде добавен текст към първо изречение на ал. 1, който гласи: „Народният представител е длъжен да присъства на заседанието на Народното събрание и на комисиите, в които е избран”, да се добави второ изречение: „Същият няма право да внася в сградата на Народното събрание хладно или огнестрелно оръжие, взривни или отровни вещества”. Може да Ви звучи смешно, но имаше такъв случай. Товарищите от „Атака” могат да го подкрепят това. (Оживление.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз в личен план ще подкрепя това предложение, не сме го обсъждали на група, със следните мотиви. Когато караш автомобил има определени изисквания за неупотреба на алкохол, защото застрашаваш живота на околните и своя собствен живот. А за хората, които пишат закони и могат да навлекат потенциално много по-тежки вреди на България, отколкото един човек, който шофира автомобил? И аз си спомням, искам да припомня на колегите от ГЕРБ, спомням си поне два пъти, уважаеми колеги от ГЕРБ, сегашният премиер Бойко Борисов основателно, според мен, в определени дебати да казва, че е необходим тест за наркотици на хората, които са участвали в тях. Няколко пъти съм го чувал от него и смятам, че той имаше основание. Когато един такъв тест се прави веднъж годишно, това не е цирк. Ако някой би предложил всяка седмица, всеки месец, разбира се е неоснователно, но в случая става въпрос за веднъж годишно. А колкото до колегата Великов за прецизирането на начина това да се случва, разбира се, това е редно да бъде направено – да бъде по начин, по който да показва дали един човек може да си изпълнява задълженията като законотворец, или е зависим от вещества, които го правят непригоден да пише законите на България. Това е ключов въпрос. Не смятам, че би принизило Народното събрание. Напротив, има нужда от това. И в момента можем да вземем следното решение. Утре при поредната ситуация пак да излезе някой от ГЕРБ, включително премиерът Борисов и каже, че има нужда от това, но сега, когато има конкретно гласуване и конкретна възможност – да не подкрепите. Ако така се случат нещата – някак си не е честно. Тоест, ако Вие днес, колеги от ГЕРБ, към Вас се обръщам като най-голямата парламентарна група, не подкрепите този текст, утре нямате право в дебатите да го изисквате и да казвате: „Защо го няма?”. Няма го, защото е било предложено и евентуално не е било подкрепено. Затова особено, когато се прави веднъж годишно, както е задължителният профилактичен преглед, който хората правят веднъж годишно, смятам, че е редно да го възприемем и да го подкрепим, още повече, че за много професии има изисквания ако искаш да ги изпълняваш да минаваш психотест и други тестове. Така че това предложение смятам, че е удачно и че може да бъде подкрепено и може да бъде реализирано. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)

Господин Веселинов, господин Димитров, на мен предложението също страшно много ми харесва и ще го подкрепя, ако ми обясните какво ще произтече, когато тестът се окаже положителен. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. На мен също ми хареса мотивацията на колегата. Аз дори ще я разширя. Предлагам всеки народен представител, който има основателни съмнения за себе си или за някой колега от съответната парламентарна група да подкрепи това предложение. Само че ще ми е много интересно как председателят на Народното събрание, може би чрез употреба на сила от страна на квесторите, ще накара народните представители да отидат и да дадат съответната проба. Моля Ви, колеги, още веднъж Ви призовавам – нека да не призоваваме до такава степен органът Народно събрание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа, какви ще бъдат последиците? Информираност – информираност на гражданите, информираност на нашите избиратели. Кой от нас би се отказал от това хората да знаят повече за нас? Нали това е нашата сила, уважаеми народни представители! Колкото повече знаят хората за нас, толкова по-добре за нас, защото ние сме най-добрите избраници. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Главчев, Вие ми опреснихте паметта с Вашата реплика и си спомням Вас самия да призовава за подобен контрол, както и колегата Красимир Велчев. И бяхте много убедителни. Толкова убедителни бяхте, че сега с цялото самосъзнание ще подкрепя това предложение с пълната убеденост колко е правилно да бъде реализирано. Чуйте ме, за мен е достатъчно резултатът от този тест, ако е положителен, да бъде публично оповестен. Това за мен е достатъчно. Тоест, ако се окаже, че има народни представители, които са зависими от наркотични вещества, е достатъчно тази информация да стане публична. Вижте тенденцията на чести избори. Ако хората въпреки това решат да го изберат отново в Парламента, е тяхно право. Но ако решат след това да не гласуват повече за такива хора, което според мен е вероятното развитие, успехът на тази мярка ще бъде много основен и много положителен. Така че аз призовавам всички Вас ако смятаме, че една такава мярка е наложителна, или да гласуваме сега за нея, или утре, когато смятаме, че сме свидетели на подобни случаи, просто да замълчим, защото не е честно. Не е честно в някои дебати тази мярка да бъде използвана, а когато има конкретно гласуване, да не застанем зад нея. И аз, госпожо Председател, предлагам и една редакция на края на текста, която господин Ангелов е предложил и неговите колеги, а именно – да се оповестят публично имената на депутатите, които са отказали да минат такъв тест. (Ръкопляскания от ПФ.)

Към предложението на господин Ангелов е това.

Точно така, с това допълнение.

Лично обяснение.

Да.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На господин Димитров ще му кажа, че даже бих разширил темата, защото от три години повтарям, че трябва има психотест (ръкопляскания от ПФ) и ако се минава на едно такова изследване, никак не е лошо, даже е необходимо на същия принцип всяка година да се минава на психотест. Или ако решите, поне когато се влиза в парламента, предварително да се знае, и избирателите да знаят кой психически е нормален, устойчив и така нататък. Не може за един шофьор примерно да се изисква психотест – кара кола, а тук участваш в управлението на държавата! Мисля, че е съвсем нормално да има и психотест. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от дясно.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, тъй като по чл. 130 има две внесени предложения, по-скоро ще си позволя да коментирам това, което ние сме направили, в много стегнат, кратък порядък – предложението по чл. 130, ал. 4, която гласи: „Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, заявени позиции, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка”. Уважаеми колеги, предложението, което ние си позволихме да внесем и да бъде поставено на Вашето внимание, е по-скоро инспирирано от това всички хора, които са в нашите избирателни райони, да търсят максимална прозрачност спрямо нашите лични, извънпарламентарни инициативи, спрямо ангажимента ни пред нашите избиратели да ги срещаме в регулярен порядък. Смятам, че няма нищо неестествено и нищо провокативно в това да бъде обявена такава информация в личната страница на народния представител – на интернет страницата на Народното събрание. Тъй като в досега действащия Правилник няма изричен текст, който посочва, че народният представител е задължен да поддържа лична страница, бих предложил, ако Вие разрешите, госпожо Председател, преструктуриране на текста с едно допълнение, като в чл. 130, ал. 4 можем да добавим: „Народният представител, който има лична страница в страницата на Народното събрание, е длъжен да обяви информация за графика на своите срещи с избиратели...” и така нататък. Предложението цели да се работи при по-голяма прозрачност и всеки от нашите избиратели в реално време да знае програмата на нашите срещи в страната, съответно да има възможност за по добър достъп до нас, поставяне на въпроси и предлагане на решения, които ние да поставяме на вниманието на Народното събрание. Смятам, че нашето предложение е в духа на повече прозрачност, повече диалог с нашите избиратели и, пак казвам, то по никакъв начин не е провокативно спрямо досега действащия Правилник. Очаквам, че Вие ще го подкрепите. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Искам само да споделя, че никой няма право да прави насилствено изследване на биологичен материал, още по-малко – да изнася резултатите от проведеното изследване, без желанието на личността.

Благодаря, госпожо Председател. Правя реплика на колегата Белемезов. Колега, странно е това, че чак сега се загрижихте за прозрачността – вчера, днес и във Временната комисия аз не останах с това усещане. На второ място, едно такова задължение за всеки народен представител считам за неуместно, най-малкото защото в сайта на Народното събрание всичко това е описано за всеки народен представител. Влезте, запознайте се, тази практика се въведе – и в предишното Народно събрание, и сега съществува: законопроектите, които е внесъл народният представител, становищата по тях, изказвания. Има стенограми на Народното събрание. Считам за абсолютно излишно и недопустимо да се задължава народният представител по този начин да поддържа интернет страницата, пък и нейното съдържание е определено, рамкирано. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Ние от „Атака” сме твърдо за това народният представител да няма абсолютно никакви зависимости. Тук нещата малко се смесиха – нещата засягат и нашия Правилник, засягат и Изборния кодекс. Помните 2011-2012 г. – 2012, ако не греша, когато се обсъждаше Изборния кодекс. Ние предложихме всеки кандидат за народен представител да декларира ясно дали е член на тайни общества, защото това е зависимост, дали е хомосексуалист, защото отново това може да се използва и да вкарва в зависимост народния представител, като по някакъв начин го рекетира, държи го и го прави зависим. Отхвърлихте го, не го приехте. Колегата от Патриотичния фронт е Ангелов, Юлиан Ангелов. Да не го бъркате с Веселинов. Трябва да познавате народните представители! Абсолютно сме съгласни с него, но ние ще подкрепим това предложение. Нашето редакционно предложение от „Атака” е четири пъти годишно да има такъв тест за наркотични вещества. Така, от обща култура, това което знаем, е, че е така по целия свят – фирмите, организациите, които проверяват своите служители, го правят на четири месеца. Това е нашето предложение – четири месеца.

В тяхното предложение, ако може да се гласува – четири. Един път да се гласува тяхното, един път нашето – на четири месеца. Също така тук трябва да е ясно, че страда авторитетът на една институция, когато нейните представители са зависими. Ще Ви припомня кмета на Торонто. Помните ли неговите изпълнения? Имаше и такива видеоклипове в интернет пространството. Широко се обсъжда това нещо – как просто институцията „кмет” в Канада колко е ерозирала, заради такова поведение. Ако тук, в България видим нещата, знаете, има политици, които сутрин казват едно, на обяд – друго, рязка смяна на мнението, на настроенията. Президентът на Република България – ами, тези грешки, които прави: „щастлифт”?! Той казва, че бил „щастлифт”. Колко много други грешки прави. Ами естествено, че това поражда съмнения за някакви зависимости, така че нашето предложение също е такова, което кореспондира и с предложенията, които ГЕРБ съм виждал да правят. Помня в края на миналия парламент господин Главчев, мисля че беше – тук вкарахте една кутия, на която пишеше „Дрегер”. Ставаше въпрос за някой народен представител от БСП, мисля че беше. (Оживление.) Нека да направим както тук... (Шум и реплики.) Да, съвсем сериозно го казвам. Ние управляваме държавата. За управлението на един автомобил трябва да си направиш такъв тест, какво остава за управление на държавата?! Да направим тук, когато идва министър-председател, министри когато идват – тук, на входа на залата или квесторът, може и подкуп да му дават по 20 лв., но той – човекът, да прави такъв тест, на който влиза в тази зала, за да е ясно всичко. Разбира се! Що се отнася до оръжието. Когато около Народното събрание стоят хора, които протестират, докарани, заплашват как ще извадят гръкляна и правят всичко възможно да застрашат живота, здравето на един народен представител естествено, че всеки човек има право да се защитава, когато е издадено оръжието по надлежния начин. Между другото и там се минават определените тестове за това. Естествено, че трябва да се защити един народен представител. Когато е мъж – носи оръжие и си го оставя след туй на охраната преди да влезе в Събранието. А когато не е мъж ще идва с памперс. И сега отвън има хора, които скандират: „Бойко пудел си намери, кръсти го Валери!” Ами, ще идват и с памперс, не очаквам мъжко поведение от Вас! (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги, обсъждаме в момента раздела за етични правила на народните представители. След малко предстои обсъждане на текстовете за дисциплинарни мерки. Обръщам се с апел към Вас: нека да не се налага да ги приведем в сила веднага, когато ги приемем! (Реплики.) Мисля, че е редно поне в пленарната зала всеки един от нас да се държи достойно и да внимава с речника, който си позволява да използва. (Реплики и провиквания от залата.) Понеже чувам подвиквания – не съм коментирала думите на един или друг народен представител. Призивът ми е към всички. И към Вас, госпожо Председател, за да следите за реда в залата. Благодаря.

Нагледахме се и се наслушахме на демагогия! По-голяма демагогия от тази няма! Хубаво, господин Чуколов, обаче когато се приеме това, да не лъснете Вие от Вашата група! Защото тест за наркотични вещества означава най-вече тест за нормалност, за адекватност, тест за нормална психична реакция. И тук се чуха думи за това доколко може да падне това Народно събрание – най-висшият орган?! Питам аз: как падна Народното събрание преди време, та орезилихте цяла България, когато Вашия лидер замерваше с кюфтаци, господин Чуколов, стюардесите в „Луфтханза” и застраши живота на пътниците в самолета? (Силен шум, реплики и провиквания от „Атака”.)

Питам аз: това нормалност ли е? (Силен шум в залата, реплики и провиквания.) Питам още: нормалност ли е, когато в Брюксел замервахте с тапи сервитьори и сервитьорки, обслужващ персонал и разни други?...

Недейте да лъжете! Лъжец!

Това адекватно поведение ли е? Как се чувстваха нормалните избиратели? Питам аз – нормалност ли е...

Недей да лъжеш! Лъжец! Лъжеш!

Госпожо Председател, в момента аз само припомням част от срамната история на България.

Лъжеш! Лъжец, лъжец!

Тази срамна история може да се дължи на...

То може да е вследствие на белия вятър, който се диша в тоалетните на Народното събрание! И от време навреме някои хора излизат с напудрени носове! (Силен шум, реплики и провиквания.)

Аз питам: това ли са нормалностите? Хубаво е да се подложите на тези тестове!

Трябваше да изискате такова подобаващо поведение от този, който си позволи, посмя да ми направи реплика! Господин Касабов, не сте в телевизия „СКАТ”, където на воля можете да си лъжете и да си измисляте простотиите, които са Ви угодни на Вас. Не сте там! С лъжи и с инсинуации, с плюене на „Атака” – единствената Ви истинска кауза, стигнахте до това Народно събрание. Да, стигнахте до това Народно събрание с анти-ГЕРБ говоренето си. Сега виждаме просто какъв чудесен обслужващ персонал сте на ГЕРБ. Да Ви е сладко! Да Ви е честито, както се казва! С Вашите лъжи занимавайте Вашите зрители в телевизия „СКАТ”. Това си е за тяхна сметка, и за Ваша. И на Вашата съвест лежи. (Шум и реплики.) Тези жълти простотии, които ги говорите – сигурно в момента Ви се струва, че правите нещо велико, нали?! Нещо велико! А просто един ден, ако щете, и пред Божи съд ще отговаряте за това! (Шум, реплики, провиквания: „Е-е-е!”)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Колеги, тук съм пред Вас да кажа няколко думи като лекар. Лично аз се срамувам, притеснен съм от този дебат, от профанизирането на дебата в този парламент. Тук се започна темата за зависимостите. За тези, които не знаят, без да оспорвам Вашата компетентност – на всеки един от Вас, в психологията има цяла глава „Зависимости”. Зависимостите биват към психотропни вещества, биват сексуални зависимости (оживление), които биват финансови зависимости, те биват едни други зависимости – дали чрез следствия, дали чрез нерешени дела и тъй нататък, и тъй нататък. Колеги, тази тема е много дълга. Доцент Великов Ви загатна, че зад тези думи се крият много нещица, които Вие не ги асимилирате: темата – биологичен материал, който иска да си взима и генетичен, но започвайки от биологичен, генетичен, вероятно някой ще се изкуши впоследствие да говори за чистота на расата, за ДНК и така нататък. Скъпи колеги, малко по-сериозно! Всеки един от нас, влизайки в този Парламент, се е подписал под клетвения лист. Това е напълно достатъчно за неговата осъзната отговорност. Това е в Парламента. Иначе, когато партиите, когато коалициите си правят кастинг за депутати, там са в правото си да изискват каквито си искат неща, да ги залагат и да си контролират нещата. Нека да прекратим този цирк. Повярвайте, камерите и обществото гледат, ако мислите, че по този начин издигаме авторитета на българския Парламент, горчиво се лъжете. Накрая, давам предложение за прекратяване на дебата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми д-р Райнов, уважаеми колеги! Излизам за реплика на д-р Райнов само за да припомня едно изказване на народния представител Асен Агов преди два мандата, който каза от тази трибуна следното: „Ако ние всички излезем отпред пред Народното събрание, съблечем се голи, метнем по един чувал на главата си и се самобичуваме, ще се събере една голяма тълпа и ще ни ръкопляска, ще ни приветства, но никога няма да ни изберат”. Думата ми, д-р Райнов, за тези зависимости е, че самоунижението не води до нищо. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В Парламентарната група на Движението за права и свободи имахме съображения против предложения текст, които обаче са от естество, което няма как да влезе в съзвучие със стила на дебатите, които наблюдаваме през последния половин час. Затова ще Ви спестя съображенията по същество как подобен дебат ерозира авторитета на Народното събрание, как подобно предложение също би ерозирало доверието и авторитета на Народното събрание. Няма да влизам и в още по-дълбокия анализ за разликата между изборни длъжности и други статути, защото всички ние минаваме през категоричната оценка, съда на избирателите, и мисля, че той – суверенът, трябва да бъде водещ да прецени кой заслужава да го представлява и кой не. В хода на дискусията чух от колегите, които присъстват в залата, едно много интересно съображение. Казаха: господин Местан, припомнете максимата, която иде някъде от Изток: „Внимавайте колко силно желаете едно нещо, защото то наистина може да се случи!”. Ако наистина се случи, в това число и с подкрепата на Движението за права и свободи, имайте предвид че последно ние бихме били притеснени от такава разпоредба в Правилника, защото трябва да признаем, госпожо Председател, че предложението на Патриотичния фронт е в тотално съзвучие и с религиозния канон. Всички религии отричат зависимостите, отричат използването на упойващи вещества. Особено строг е ислямският канон, който се споделя от по-голямата част от Парламентарната група на Движението за права и свободи, и колегите ми заради тоталното съответствие на това предложение с ислямския канон са склонни да го подкрепят. Но преди да пристъпим към конкретно гласуване и преди да се прекратят дебатите, госпожо Председател, аз правя много сериозно предложение. Да чуем, освен д-р Райнов и докладчика, и министъра на здравеопазването – предложението ми наистина е сериозно – има ли риск подобно предложение да влезе в противоречие с конвенции, които България да е подписала и да е ратифицирала, за да не се налага впоследствие да поправяме този текст? Моля Ви, подложете на проверка, защото емоцията на пленарната зала не е най-добрият съветник за вземането на най-точното решение. Ако не сторите това, парламентарната група ще подкрепи предложението. Благодаря.

Разбирам, господин Местан, опитите Ви да вкарате религиозна субстанция в целия бъркоч, който сте сътворявали в продължение на 25 години, само че в Корана Вашият пророк Мохамед е казвал, че забранява ви-но-то. Нали така? Когато предлагаме наркотичните вещества, нямаме предвид виното, ракията, водката, уискито (смях и оживление), които Вие, спазвайки канона, не употребявате. Ние предлагаме много специфични наркотични вещества, които водят до трайна промяна на съзнанието и деградация на съзнанието. Тук е много неуместно да се намесва Коранът, защото, ако трябва да цитираме Корана, сура 42 казва: „Жената стои по-долу от мъжа”. А една друга сура казва: „Видите ли неверници”, а това са християни и евреи: „бийте ги, пребивайте ги, убивайте ги, защото Аллах ще Ви възнагради горе!”. Така че много внимателно с религията! Много внимателно, господин Местан, с религията! Хубаво ще бъде да подкрепите това наше предложение, но не смесвайте демагогски религията с нещо съвсем конкретно за здравия разум и за това, че трябва да се издигне авторитетът на този Парламент. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, след колегата Касабов е немислимо аз да говоря за религиите. Господин Местан, след Вашето високо интелектуално просвещение би следвало да зададем въпроса: дали пък, когато органите на МВР извършват полеви тестове за наркотици на водачите на моторни превозни средства по пътищата, са съобразени с европейските норми? Защото това, което казвате, е меко казано несъстоятелно. Благодаря Ви.

Възползвам се от правото си на реплика, за да подновя отговорното предложение. Няма да коментирам изказванията, които съм провокирал. Госпожо Председател, добре е да чуем министъра на здравеопазването ще бъдем ли в съзвучие с международни договори, с които България се е задължила? Ако има такъв риск, сега е моментът да го предотвратим. Казах, инак ние ще подкрепим предложението. Що се отнася до – какъв беше изразът – деградиралото политическо съзнание или деградирало съзнание, няма по-ярка проява на деградиралото съзнание, на дефектите на мисленето от ксенофобията.Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз трябва да благодаря на господин Местан, защото той наблегна и малко успокои атмосферата. Трябва да се говори по-делово, без много силни думи. Може би и предложението на колегите Митев и другите е било свързано с липсата на добър парламентарен тон, на парламентарна култура на общуването в залата. По този начин с тяхното предложение може би да се съобразяваме повече с нормите на доброто парламентарно общуване и на спора в името на изясняване на истини. Все пак да бъдем и по-колегиално настроени, а не непременно да има изблици на голяма душевна енергия, не винаги свързана с естеството на нашата работа. Като химик ще Ви кажа, че така направеното предложение за съжаление не е добро, колеги. Не е добро, тъй като веднъж годишно да се подлагаме на изследване за употреба на наркотични вещества ще има много ниска информационна стойност, освен може би някаква стойност за пред хората. Иначе ако някой, независимо дали в тази зала – не вярвам, че в тази зала – или извън залата реши да използва такива вещества – забранени, упойващи, наркотични или от рода на тези, които са забранени по линията на допинга, и знае, че ще бъде контролиран след известно време, той ще подбере такива вещества, които са с ниско презполовително време, тоест с нисък живот в тялото, с метаболити и вещества на трансформацията, които сравнително бързо прекратяват своето съществуване и се преобразуват в други безвредни вещества. Така че ако искаме да има реален контрол – макар че смятам, че не е необходим – би трябвало ежедневно да се подлагаме на подобни изследвания. Но това не е ли прекалено за народни представители, избрани от народа, и хора с високо чувство за дълг пред Родината?! Това ми се струва наистина прекалено, ненужно за момента. Ако все пак се приеме, тук беше подхвърлено към моя милост, аз съм готов да координирам една група заедно с колегите от Химическия факултет и от Българската академия на науките и да създадем метод за бърза диагностика... (Силен шум и реплики в залата.) Да, има методи. Прави са колегите, които казват. Има методи. Те почиват обикновено на хроматографски принципи, с масспектрометри, ако трябва. Това може да се направи технически, но всичко не е техника, колеги. (Оживление в залата.) В този смисъл бих предложил, когато бъде преценено от председателството или когато има процедурно предложение за прекратяване, да прекратим тези разисквания. Те наистина са ни малко под достойнството. Но ако все пак се приеме, аз лично изразявам готовност да се подложа на изследване за всякакви вещества, които могат да се съдържат в мен. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Това, което засегна доц. Великов, ние донякъде го коментирахме и в комисията. Там аз направих предложение – да се помисли чисто технологически, защото много добре би било, ако тази проверка не е веднъж годишно, а на по-чести интервали – дали това не може да става с устройствата, с които гласуваме всеки ден, чисто технологически?! Но това очевидно няма как сега да го измислим и да го направим. Въпросът е в публичния ефект на волята и желанието народните представители – наистина да покажат, че не се чувстват над закона и че както всеки български гражданин може и подлежи на такива проверки, така и ние подлежим. Мисля, че по това предложение в перспектива би могло да се разсъждава. Пак казвам, колеги, важен е публичният ефект, волята и желанието народният представител да покаже, че с нищо не се чувства повече от обикновения български гражданин. Завършвам с това, за да не губя парламентарно време – предложението, което по-рано колегата Димитров направи – бихме могли да го прецизираме с една добавка, отнасяща се за колегите, които не са се подложили на такъв тест или изследване – да посочат причините за това. Защото колеги лекари посочиха, че може в рамките на определено лечение веществата, които се използват, да дават подобна индикация при изследване. Така че ако се представи съответният медицински документ, мисля, че не би имало проблем даден колега да е отказал да представи самия документ. Тогава няма да има проблем.

Госпожо Председател, достатъчно дълго време се посвети на тази важна тема. Аз съм съгласен, че ако се обсъждаше въпросът за зависимостите, които влияят върху политическата дейност и управлението, дискусията щеше да бъде наистина сериозна и отговорна, защото мои колеги имаха възможност да кажат, че тези зависимости основно се развиват по 3-4 различни направления. Но тъй като дискусията не стигна до този истински въпрос, а се фокусира върху един малък елемент, който носи повече пикантерия, отколкото съдържание, аз отново подновявам предложението да се гласува прекратяване. Защото ако тази дискусия продължи, аз ще призова нашата парламентарна група да прекрати участието си в по-нататъшното гласуване на текстовете от Правилника, защото ние не можем да се подлагаме на това унижение, което ни предлагат мнозина хора, които участват днес в това заседание. Благодаря.

Ние не сме съгласни да бъдат прекратени дебатите, още повече да бъдат принизявани до някакво си унижение, защото оттук нататък говорим единствено и само за издигане авторитета на парламента, за психическото здраве за всеки един от нас, за това, че не е зависим и е напълно адекватен. А това, че Вие не сте съгласни, е разбираемо, при положение че една от групите през миналия парламент – явно ползвахте част от тяхната зависимост – Ви обслужва изцяло, докато Вие управлявахте и вършехте куп дивотии, та снизихте мястото на Парламента и на Република България до нивото на блато. Така че разбираме Вашите напъвания, ритания и скачания. Но дебатът е изключително важен. Ако имате някакви опасения, то оттук нататък не ги изказвайте така гласно, защото опасенията преминават в ясни съмнения. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Призовавам Ви да се отнасяме сериозно към гласуванията. В момента гласуваме нещо, което не мога да разбера – ние ли се опитваме да докажем на хората, че не заслужаваме мястото си тук, или те са прави. Разберете, в момента гласуваме нещо, което, естествено, да не се случва за нормален човек, който идва на работа. Задавам втори въпрос: колко от депутатите влизат с охранители, които носят оръжие тук? Затова Ви моля, дайте да въведем малко нормалност, дайте да вземем и да си вършим работата. Да престанем да гласуваме неща, които нямат въобще нищо общо с нашата работа и да продължаваме нататък в смисъла на това, което ще ни помогне да работим, а не в това, което убеждава българското общество, че сме група – не искам да обиждам никого, и себе си включвам в тази група – кретени, които не знаят какво правят. (Възгласи.)

Благодаря, госпожо председател. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 133: „Чл. 133. За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.”

По чл. 132 има предложение от народния представител Светослав Белемезов – в чл. 132 алинея (1) да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов: Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 134: „Чл. 134. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 43, ал. 2) – с разрешение на неговия председател. (2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 43, ал. 2) – неговият председател. (3) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава – до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни. (4) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя писменото си съгласие до председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител. (5) Извън случаите по ал. 4, искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение, не по-рано от 14 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание. (6) Когато Народното събрание не заседава (чл. 43, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от председателя на Народното събрание. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание. (7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител. (8) В случаите когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на ал. 1-7. То може да отмени дадено от него разрешение. (9) Разпоредбата на чл. 70 от Конституцията се прилага и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.”

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 133, който става чл. 135. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 134, който става чл. 136. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 137: „Чл. 137. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.”

Госпожо председател, гласуваме текстове, на което гласуване трябва всички народни представители да са тук в залата, защото засяга всички нас. Затова от името на Парламентарната група на Партия „Атака” искам поименна проверка.

Предложение от Десислава Атанасова и група народни представители за създава се Глава дванадесета „а”: „Глава дванадесета „а”: Eтични норми за поведение на народния представител”. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага в Глава дванадесета да се създаде „Раздел II – Етични норми за поведение с чл. 138 – 148: „Раздел II – Етични норми за поведение Чл. 138. Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност. Чл. 139. Народният представител се отнася с дължимото уважение към гражданите, независимо от политическите им пристрастия, служебното им положение и изразяваното от тях мнение. Чл. 140. (1) Народният представител не може да дава съгласие за осъществяване на своите правомощия в интерес на физически или юридически лица. (2) Народният представител не може да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност. Чл. 141. (1) Народният представител не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или друга обвързаност с физически или юридически лица, която би могла да повлияе върху изпълнението на неговите правомощия. (2) Народният представител изпълнява правомощията си, без да търси или получава материална или друга облага за себе си или за свързаните с него лица по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (3) Народният представител не може да предприема действия, които накърняват принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи. (4) Народният представител обосновава действията си, предприемани в изпълнение на своите правомощия. Чл. 142. Народният представител декларира имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Чл. 143. При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес го декларира по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Чл. 144. Народният представител е длъжен да пази поверителността на информацията, получена при изпълнението на правомощията му, както и на информацията относно личния живот на народните представители. Чл. 145. (1) Народният представител не може да използва служебното си положение за получаване на специални привилегии или придобивки. (2) Народният представител не може в това си качество да приема подаръци, освен ако са протоколни и на стойност до една десета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание и се обявяват в публичен регистър на Народното събрание. Чл. 146. (1) Народният представител може да обяви адрес и електронна поща за контакти. (2) Народният представител провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, извън дните, посочени в чл. 45, ал. 1 и 3. (3) Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка. Чл. 147. Народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници. В Народното събрание се създава и води регистър на нещатните сътрудници. В регистъра се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор. Чл. 148. (1) Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика установява нарушението по този раздел и се произнася с решение, което се публикува в публичен регистър на Народното събрание. Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра. (2) Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Като вносители на част от текста по чл. 146, ал. 3: „Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронната поща за връзка”. Предлагам редакционна корекция със следния текст: „Народният представител обявява на интернет страницата си в Народното събрание информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, заявени позиции, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронната поща за връзка”. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз и на Комисия, и тук изразявам принципното си съгласие с подкрепата на целия Раздел ІІ – „Етични норми за поведение”, въпреки че в голямата си част народните представители са задължени да осъществят тези действия, произлизащи от други закони. Давам пример с предложението в чл. 142, че народният представител декларира имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публично имущество на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Мисля, че това е абсолютно излишно натоварване на Правилника и на текста. Но тук имам едно процедурно предложение – в чл. 146 ал. 2 да отпадне, а именно: „Народният представител провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони извън дните, посочени в чл. 45, ал. 1 и 3”. Това ще рече, че ако един народен представител проведе в тези дни срещи, някак си няма да е етично. Аз не мога да разбера това нещо! Наистина комисията, която се създава в чл. 148 какво ще следи? Ще следи дали народният представител провежда в тези дни срещи с избиратели и евентуално ако го хване, че проведе неетично среща с избиратели в тези дни, какво – санкции ли ще му наложи за нарушаване на етичните норми? Наистина следва да отпадне според мен ал. 2.

На чл. 146, ал. 2 – в предложението за Раздел ІІ „Етични норми за поведение”. Мисля, че наистина е редно да отпадне.

Но пленарният ден завършва в 14,00 часа, а тук е записано „извън дните по чл. 45”.

Ако остане този член, трябва да се предвидят определят часове. Ако народният представител проведе среща в 15,00 часа, какво – няма да е етично ли?

Да, докато се гласува.

Няма да е етично да се проведе среща. Ако се покани народният представител тук?

Направо правя предложение ал. 2 да отпадне по чл. 146.

Това е единственото – ал. 2 да отпадне.

Не, не. Там нищо не съм предложил, просто казах, че считам, че това е излишно – предвид това, че тези задължения се уреждат в други закони, няма смисъл. Но нека да гласува, нямам против. Но наистина за чл. 146 ал. 2 предлагам да отпадне.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Попов, очевидно волята във втората алинея на чл. 146 е да не се провеждат срещи от всякакво естество по времето на заседания на Народното събрание – пленарното заседание и работата на комисиите. Ако така буквално тълкуваме записаното, то е повече от очевидно. Но ако това Ви притеснява или смущава, да коригираме текста: „Народният представител провежда срещи с избирателите си освен във времето за пленарни заседания и заседания на комисии.” Имате ли против?

В дупликата заявявам, че ако има такова редакционно предложение, каквото Вие предложихте, аз оттеглям своето. По-резонно е, въпреки че възниква въпросът, ако някой се срещне, какво ще се случи, каква е санкцията? Но при това предложение оттеглям своето.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Мисля, че е добро включването на този раздел в Правилника, въпреки че когато тези етични норми са включени в Правилника, те стават правни норми, а не морални и по желание, но не предлагам да коригираме заглавието. Обръщам внимание на известни излишества в този текст, за да не казваме в положителна и отрицателна форма едни и същи неща. Става дума за първата алинея на чл. 140. Забележете, чл. 138 правилно изисква народният представител да осъществява своите правомощия в съответствие с обществения интерес и така нататък. Споменатата алинея първа на чл. 140 казва: „Народният представител не може да дава съгласие за осъществяване на своите правомощия в интерес на физически или юридически лица.” Този текст трябва да отпадне, защото „в частен интерес” е казано в първия текст, който Ви цитирах – че той не трябва да действа в частен интерес и да има необвързаност с частни интереси. Това е казано. Това не значи, че народният представител не може да се обяви в защита на определени граждани или да подкрепи юридически лица в техните искания. Идеята е той да не го прави в свой интерес и само в услуга на определени физически или юридически лица. Обикновено народният представител на практика няма да декларира: „Аз работя в интерес на лицата Хикс, Игрек или Зет или на няколко организации”. Проблемът е заложен в текста на чл. 138, който за мен е напълно достатъчен. Иначе се създава двусмислие, че ако някой народен представител се застъпи за правата на определени граждани или за исканията на определени юридически лица, автоматично влиза в конфликт със своите функции. Подобно е положението и с чл. 141, ал. 4. Забележете: „Народният представител обосновава действията си, предприемани в изпълнение на своите правомощия”. Може ли някой да обясни защо тази безсмислица тук е дадена като текст? Последната ми препоръка е към чл. 143. Тя променя в някаква степен действията на народните представители при конфликт на интереси. Досегашният текст искаше при внасяне на законопроект или се прави изказване – правилно тук се добавя „и гласуване”, народният представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да го декларира. Това означаваше, че той трябва да направи такова изявление в хода на дискусията в Комисията или в пленарната зала и да осведоми народните представители и обществото за този конфликт. В случая ние поставяме ударението върху реда за деклариране на интереси според закона, където писмено при определени основания още от началото на дейността трябва да се заяви конфликт. Не всички конфликти на интереси могат да бъдат известни в началото. Те могат да възникнат в хода на дейността на Народното събрание. Когато става дума за изпълнение на закона, ние се подчиняваме на закона, без да записваме, че изпълняваме този закон в Правилника. Тук трябва единствено да осигурим допълнителна публичност, за да може да се предостави тази информация. Всички други задължения си остават според Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. За мен досегашната редакция на Правилника, която отговаря на номерацията на този текст, с включване на гласуването, дава повече изисквания към народните представители и засяга точно този елемент от парламентарната дейност, а не въобще тяхното задължение да изпълняват изискванията на Закона за предотвратяването и установяването на конфликт на интереси. Госпожо Председател, използвах повода да взема отношение по целия раздел. Да го обобщя. Това означава да отпаднат ал. 1 на чл. 140, ал. 4 на чл. 141 и евентуално като заместващ текст с това допълнение да се използва споменатото съдържание за съдържание на разпоредбата на чл. 143. Благодаря.

„При внасяне на законопроекти, изказване и гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е длъжен да го декларира.” Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Стоилов, съгласна съм с аргументите Ви против текста на чл. 141, ал. 4. Можем да призовем колегите тази алинея да не бъде подкрепена. По отношение на чл. 140, ал. 1 е ясно за всички, че народният представител – това сме имали предвид, като Временна комисия, при записването на този текст, не може да дава съгласие за осъществяване на своите правомощия в частен интерес на физически или юридически лица, защото ние тук сме 240 народни представители и всеки един от нас може да има такъв частен интерес и да го защити на определено физическо или юридическо лице. Затова, ако сте съгласен, да добавим думата „частен” преди думата „интерес”. Мисля, че така ще има по-голяма яснота. По отношение на корекцията, която предложихте в чл. 143, и в момента действащият Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в своя чл. 12, т. 4 е задължил лицата, заемащи публични длъжности, да подават декларация за частен интерес по конкретен повод. Със сигурност знам, че има колеги, които всеки път го правят по определена тема, обсъждане и гласуване в комисия или в пленарна зала и декларират такъв частен интерес. Вие предлагате нещо друго – те да не подават такава декларация, което мисля, че ще бъде в противоречие със закона. Затова Ви моля да оттеглите това свое предложение и да споделите аргументите, които изложих току-що. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожо Атанасова, народни представители! Репликата, мисля че Ви доказа обосноваността на моите предложения. По чл. 143 Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси има това съдържание, което госпожа Атанасова цитира – необходимостта писмено да се направи тази декларация. Но моето предложение всъщност добавя още едно изискване – това да бъде оповестено при провеждането на дискусиите в Народното събрание. Защото Законът за конфликт на интереси действа, независимо дали ние сме го записали или не. Пак Ви казвам – ако приемате моя текст, ние не отменяме Закона за конфликт на интереси, което не бихме могли да направим в тази процедура попътно, така че освен писменото подаване на информация, тази информация ще бъде достояние на народните представители и на гражданите. Затова казвам, че в досегашния текст, добавяйки само думата „гласуване”, както го цитирах, продължава това, което вече е правено, а не отменя нищо от изискванията, които съществуват.

Вижте, физическите лица обикновено нямат други, освен частни интереси. Физическото лице какъв обществен интерес да има?

Добре, приемам го, въпреки че Ви казах – чл. 138 е казал в позитивна форма това, което се прави. Но, за да не изглежда, че приемате моите текстове, а не тези на комисията, приемам това допълнение частен интерес. Поддържам предложението, което вече беше подкрепено, за отпадане на ал. 4 на чл. 141 и заместващата редакция на чл. 143. Благодаря.

Приемам предложението на господин Лазаров.

„Глава тринадесета – Парламентарно поведение”. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага наименованието Глава тринадесета „Парламентарно поведение” да се измени така: „Раздел ІІІ. Парламентарно поведение”.

По чл. 136 – предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 149: „Чл. 149. (1) Поведението на народния представител се основава на зачитане авторитета на Народното събрание и уважение към другите народни представители и външни лица. То не може да нарушава нормалното протичане на парламентарната работа или реда в сградата на Народното събрание. (2) Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.”

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 150: „Чл. 150. По отношение на народните представители може да се налагат следните дисциплинарни мерки: 1. напомняне; 2. забележка; 3. порицание; 4. отнемане на думата; 5. отстраняване от заседание; 6. отстраняване до три заседания.”

По чл. 138 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 151: „Чл. 151. Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията.”

По чл. 139 е постъпило предложение от Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 152: „Чл. 152. Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.”

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз предлагам тази точка да отпадне поради простата причина, че в противен случай Вие трябва да създадете огромен списък с всичките обиди в българския език, които, както ми подсказа моя колега проф. Станилов, са около 24 хиляди. Ако Ви попитам сега, госпожо Председател, какво например означава диалектната родопска дума „харле” и някой народен представител я използва спрямо друг, Вие знаете ли какво означава тази дума?

Ето, не знаете и всъщност няма да има как да изпълните Правилника на Народното събрание. Означава сопол, което е обидно, но Вие не знаете. Господин Главчев като председателстващ...

Така че няма да има как да спазите Правилника. Искам да Ви попитам и нещо друго. Тук обидата е въпрос на субективно възприятие, което понякога е от неразбиране и незнание, което, разбира се, не е обидно от Ваша страна като председател или председателстващите. Ще се получат много конфузни ситуации. Ще Ви дам един елементарен пример, ще помоля да ме изтърпите за секунда. Ако нарека примерно господин Симеонов – председателя на Патриотичния фронт, „циганин”, най-вероятно председателят на Народното събрание ще ме накаже, защото съм го нарекъл „циганин”. Първоначално госпожа Цачева ще си помисли, че аз съм го нарекъл така заради цвета на кожата му или поведението му и ще ме накаже. (Оживление.) Но в същото време, чуйте ме... (Шум и реплики.)

Вие в момента се изказвате, защото не знаете за какво става въпрос и сте неподготвена. Точно с тези точки в Правилника, които предлагате, ще изпадаме в същите казуси. Коренът на думата „циганин” означава недосегаем! Това обида ли е? Обида ли е? Това е игра на думи. Не е обида.

Хайде, стига глупости!

Да, господин Симеонов сега обслужва властта, обслужва ГЕРБ... (Силен шум и реплики в центъра и от дясно.) Нека не забравяме, че същият разпространява порноканали с неговата кабеларка!

Не, госпожо Председател, съжалявам, не се отклонявам, ...

... а Ви давам елементарни примери, с които да разберете, че Вие няма как да прецените кое е обида и кое – не. Точно преди малко го доказахте.

Питам: ако съвсем случайно – още едно доказателство ще Ви дам, нарека министъра на транспорта господин Московски, кажа му, че ми прилича на „мангал”, Вие веднага ще ме накажете и ще кажете, че това е обида! Но това не е обида, госпожо Председател. (Силен шум, реплики и тропане по банките в центъра и вдясно.) „Мангал” е метален съд! (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)

За изказване излязох – не за реплика. Ако е за реплика – не, изказване искам.

Колегата се отказа от репликата. (Оживление, реплики от „Атака”.)

Госпожо Цачева, Вашият опит в „Господари на ефира” е доста по-богат. Аз бих искала да помоля господин Тодоров да разясни все пак на народното представителство какво означава думата „мангал”, защото аз не знам. Благодаря. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Буквално думата „мангал” означава метален или керамичен съд, използван за пренасяне и разгаряне в него на дървени въглища или друго твърдо гориво с различни цели. (Силен шум в залата, реплики, провиквания.) Има ли нещо обидно в това?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че всички присъстващи тук народни представители трябва да стават свидетели на такова недоразумение, но сега Ви припомням, че ние точно затова искахме тест за наркотици! (Оживление, смях и провиквания.) Защото виждате какво се случва, когато не се тестват определени хора! (Ръкопляскания отдясно.) Иначе би следвало да вляза в риториката и да кажа на въпросния господин, че той изобщо не е циганин, в смисъл изобщо не е недосегаем. Той изобщо не е пудел, най-малко пък и кралски пудел! Но аз не мога да си позволя в тази риторика. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим дебатите по този текст. (Ръкопляскания отдясно.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение, тъй като действително, макар и да започваме по този начин, в точката се съдържат доста специфики. От гледна точка на това, малко по-нататък в текстовете, госпожа Атанасова и съответно Временната комисия са записали, че много по-строги са санкциите, когато има обръщение с оскърбителни думи към Министерския съвет и прочие. И ще Ви кажа къде е разрезът в това – по Конституция България е парламентарно представена република, тоест най-върховният орган действително е парламентът. Не може да се подхожда с такъв аршин, че срещу народните представители да бъде една санкцията, за членове на Министерския съвет и за всички останали да бъде коренно различна. (Шум и реплики.) Ако действително искаме да вдигнем, да можем да повишим рейтинга на Народното събрание, не само да го сваляме, тази точка е изключително важна от гледна точка на самия дебат. И не е нормално да искате да прекъснете дебатите по нея, за да можете само да ни запушите устата. (Реплики от ГЕРБ.) Няма „Стига!”, госпожо Атанасова. Това и на Вас Ви е пределно ясно. Прав ли съм, за това нещо? (Шум и реплики.)

Аз ще оспоря резултата, тъй като Ви казах и отново ще се аргументирам за прегласуването. Действително гласуваме нещо изключително сериозно, макар и много кратко. Много е сериозно! (Реплики от народния представител Цвета Караянчева.) С аргумента: „Хайде, стига бе! Не излизайте тук за прегласуване!”, няма да стане! Затова, моля Ви, госпожо Председател, процедура по прегласуване.

Госпожо Председател, смятам, че и старият Правилник, който е в сила, също не позволява подобни изказвания. Когато даден колега народен представител говори с такъв език и с такова неуважение към други народни представители, просто трябва да му изключвате микрофона и да бъде изгонен от залата! (Шум и реплики.) Това, което правят тези хора – днес неслучайно поискахме да има тест за наркотици, да има дори психотестове и да не може да се влиза с оръжие тук! (Силен шум и реплики.) Неслучайно! (Ръкопляскания отдясно.) Защото, представете си тези да влязат и с оръжие, нали?! (Реплики.)

Много Ви благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, надявам се разбирате защо гласувах „против”. Гласувах „против”, защото Вие току-що решихте да направите така – да разделите действително управлението и да си пазите повече правителството. Разбирам, че Ви е миличко.

Напротив, достигнали сме. Ще стигнем и ми е пределно ясно...

Пределно ми е ясно, че със заканите на госпожа Караянчева: „Ще видите!”, ще го и приемете. И със слугите, които имате в залата... (Шум и реплики.)

Няма да искам лично обяснение!

По чл. 140 са постъпили предложения от Атанасова и група народни представители. Комисията ги подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 153: „Чл. 153. Порицание се налага от председателя на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.”

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 154: „Чл. 154. Председателят отнема думата на народен представител, който: 1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 150, т. 1-3 дисциплинарни мерки; 2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.”

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 155: „Чл. 155. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който: 1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин; 2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала; 3. гласува с чужда карта извън случаите по чл. 63, ал. 3.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изобщо нямах намерение да вземам думата, но в момента влизаме в абсолютно безсмислен спор. След като в Правилника сме свидетели как се поправя със запетаи, деепричастия, четоха се абсолютно излишно текстове само защото препратката е коригирана спрямо новия Правилник, да оставяме откровени недомислици, които са съществували в предните парламентарни правилници, наистина няма смисъл. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Затова предлагаме текстът „извън случаите по чл. 63, ал. 3” да отпадне, защото самата конструкция означава, че има хипотези, при които народните представители имат право да гласуват с чужди карти. Ако проследите препратката, тя препраща в хипотезата на въвеждане на биометрия. Ние всички знаем, че и биометрията, ако човек си задържи по-дълго пръста на пулта, може да гласува с чужда карта.

Това го правите Вие и от опит го казвате.

Във всички случаи гласуването с чужди карти е забранено и се санкционира, така че всякакви изключения тук не трябва да бъдат въвеждани.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Манолова, текстът на изключението, тоест третата алинея на чл. 62, е при компютризираната система да става чрез биометрични данни на всеки един народен представител. До момента, до който се сформира Народното събрание и все още не са снети биометричните данни, е възможно да се гласува с чужда карта. Затова този текст многократно се повтаря от няколко... (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) От няколко Правилника насам следва този текст. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Разбирам Вашите аргументи, госпожо Манолова, но не знам къде бяхте три седмици и не го предложихте на Комисията, и не си развихте всички аргументи на заседанията на Комисията?!

В чл. 143 има постъпили предложения от Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията ги подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 143, който става чл. 156: „Чл. 156. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който: 1. оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на републиката или други органи на държавна власт; 2. призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание; 3. повторно е гласувал с чужда карта извън случаите по чл. 63, ал. 3. (2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 155 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен. (3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка.” Правя редакционно предложение – да отпадне т. 3 на чл. 156, ал. 1, която беше... (Шум и реплики.)

Да, точно така.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Този текст, който сега ще се гласува, е една от първите стъпки на режима „Борисов”. (Оживление и смях в ГЕРБ.) Режимът „Борисов”! Досега постъпиха заявки от ГЕРБ да се затварят телевизии. Аз, колегата ми Волен Сидеров, проф. Станислав Станилов, Магдалена Ташева – дела срещу нас. Защо? Да ни затворят устите! (Оживление и смях в ГЕРБ.) Не, не се подсмивайте, защото срещу така удобната Ви опозиция няма дела. Само срещу нас от „Атака” има дела. Разбирам защо. Защото ясно съзнавате, че ние не си мълчим и когато има нещо, което трябва да се каже и да се изобличи, го правим. И сега какво получаваме тук, в пленарната зала? Вече да не можеш да си изразиш мнението! Давам Ви пример. Министър-председателят Бойко Борисов в управлението на ГЕРБ заяви: „Няма да вдигаме минималните работни заплати”. Ако аз от тази трибуна след това гласуване кажа, че това е геноцид към българския народ и съответно, че Борисов е национален предател (шум и възгласи в ГЕРБ), тогава госпожа Цачева ще ми каже, че това е обида към господин Борисов, изгонвате ме и там каквото е. Не е ли национално предателство нещо такова? (Шум и реплики в ГЕРБ.) Естествено, че за нас от „Атака” е. Изразяваме си мнението и го казваме. По-нататък. Какво всъщност значи обида? Нали такъв е текстът – „оскърбява”? Мен например подмятания, реплики, дуплики и всичките неща, които идват от Патриотичния фронт, не могат да ме оскърбят. Аз не държа например госпожа Цачева или който е председателстващ да наказва някого, когато се държи, както се държи. Не може да ни оскърби. Тук трябва да има някакъв текст, че тези, които са изброени, ако се почувстват оскърбени, да информират председателството и съответно да се вземат мерки. (Силен шум и реплики в ГЕРБ.) Не се обаждайте от залата. И какво значи всъщност оскърбяване? И налагане на санкции? Тогава дайте пък който похвалва министър-председателя, членовете на Министерския съвет, Президента и така нататък, да получава по 5% върху заплатата, защото ги е похвалил. (Оживление в ГЕРБ.) Нека така да го направим, ако дотам трябва да стигнем. Всичко зависи от това дали един човек се чувства оскърбен или не. По делото, което Борисов заведе срещу мен, аз разбирам, че той има крехка душевност. Затова, че съм казал определени неща, които и Вашият министър на правосъдието ги споделя, той се е почувствал депресиран, викал, замерял, правел някакви такива неща. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Така е. Когато управляваш, естествено е, че ще има реакции срещу теб. Естествено е, че трябва да ти се кажат някои неща в очите, за да не се самозабравиш. Досега в текста ставаше въпрос за Народното събрание и за Президента. Хайде да приемем, че Президентът, без да персонализираме, но неговата институция би трябвало да е деполитизирана, би трябвало да представлява цялата нация, единството на нацията. Когато става въпрос за тази институция – да се замисли човек правилно или неправилно. Но тук вече става въпрос за политически фигури. Естествено, ние сме опозиция и сме срещу управляващите, срещу грешките, които правят.

Да Ви кажа ли думи на Ботев – как се държи политическа реч? Естествено, че ще трябва да хиперболизираш. Не го разбрахте колегата, който преди малко ги говори тези неща тук. Илиан Тодоров и Николай Александров използваха похват, наречен хипербола – да преувеличиш нещо, за да го разберат повече хора. Защото когато преувеличиш, веднага си мислиш за другата страна. Сравняваш нещата и намираш истината. (Силен шум и реплики в ГЕРБ.) Когато се държи политическа реч, естествено е, че ще изобличаваш. Естествено е, че ще осмиваш.

Политическа сатира.

Естествено че ще осмиваш, естествено, че ще посочваш. И сатира ще правиш. Благодаря за това, което казахте. Естествено, че е така. Ако човек е с по-крехка чувствителност, ами той ще вземе да се обиди. Тук не сме дошли да се обиждаме и да се засягаме. Тук сме дошли, за да си кажем истината в очите. Изброявам ги пак: членовете на Министерския съвет, Президента, вицепрезидента и други органи на държавна власт. Кои са тези други органи, не знам. Ако тези хора не са готови да понесат истината, казана в очите им, ако се мислят за безгрешни, нека да оставим този текст. Но те не са безгрешни. Никой от нас не е перфектен.

Госпожо Цачева, знам, че и да го предложа, няма да го приемете.

Ами мога да предложа сега в тона на подмятанията: „Отстраняване от три заседания”. И като най-крайна мярка, най-тежка мярка, която можете да наложите, е да подарите един кибрит на ГЕРБ, та да се самозапали човек – ако трябва да сляза на нивото на подмятанията. (Шум и възгласи в ГЕРБ.) Иначе това, което предлагам, е: „Оскърбява Народното събрание, Президента или вицепрезидента на републиката”. Само тези да останат. „Други органи на държавната власт” – кои са тези други органи? Нека да изясним тези неща и тогава да гласуваме. (Реплики от ГЕРБ: „Времето, времето...”) Завършвам. Нямаме право по този начин да браним министър-председателя и членовете на Министерския съвет. Тепърва ще имат много нужда от защита, но нека тази защита да не е тук, в пленарната зала, а да я правят с действията си и да постигат положителен резултат.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като много държите да се прави сравнение с разпоредбите на преди действащия правилник, нека да кажа ясно, че досега текстът включваше сред институциите, които би следвало да бъдат пазени от парламентарния председател от нападки от народните представители – Народното събрание и държавният глава. Включването на членовете на Министерския съвет и всички други органи на държавна власт е предложение на Парламентарната група на ГЕРБ. Нека да кажа сериозно, че институтът по налагане на дисциплинарни мерки има своя смисъл в това наистина да пази и повишава авторитета на парламента, също и на държавния глава. С включването в пазените институции на премиера, вицепремиерите, членовете на Министерския съвет наистина се посяга на едно право на народните представители – да осъществяват включително парламентарен контрол. Аз със сигурност няма да използвам думите „мангал” и „циганин” по отношение на министрите от кабинета Борисов, но какво трябва да кажа на министър, който откровено изопачава истината? Мога да дам примери от последните парламентарни контроли със служебния вицепремиер и със служебния премиер Георги Близнашки. На въпрос какви извънредни разходи е направило правителството, той ми отговори, че няма направени извънредни разходи. Какво трябваше да му кажа – че не лъже?! Ами това, че лъже, че се държи арогантно, че изопачава истината, че предава интересите на хората, които са го изпратили в изпълнителната власт...

Това не е обида.

Разбирате ли, че субективната преценка на председателя на Народното събрание тук има своите последици – отстраняване от три пленарни заседания. По начина, по който се развиват отношенията ми с госпожа Цачева, това означава аз да прекарам този парламент в парламентарния кулоар! (Смях и възгласи: „Правилно, правилно” в ГЕРБ.) Защото най-малкото, както се убедихте и от днешното пленарно заседание, аршинът на водещите заседанията не е еднакъв. Нещо, което е позволено на госпожа Атанасова – да отправя каквито се сетите реплики по отношение на мен от парламентарната трибуна, веднага се закрепя със съответната санкция по отношение на мен. Извинявайте, но аз съм участвала многократно в парламентарен контрол и мога да Ви кажа, че езикът на министрите е не по-малко пиперлив от този на народните представители. Значи министърът може да ми каже, че лъжа, че говоря глупости, че осъществявам предателство по отношение на своите избиратели и прочие и прочие, и той няма да бъде санкциониран, а аз насреща не мога му отговоря!

В кулоарите може.

Уважаеми колеги, с това наистина ГЕРБ се опитва до опъне чадър над премиера Борисов, още преди той да е влязъл в парламента. От какво го пазите?! (Реплика на народния представител Цвета Караянчева.) От какво се опитвате да го съхраните? От въпросите ли на българските народни представители? Ами тези оценки ще му ги дадат и гражданите, и хората, които са на улицата. Ние сме трансмисията на гражданското общество, на гражданите, на избирателите, на хората. (Силен шум и реплики в ГЕРБ.) Следващо. Искам да попитам: в случаите, в които народен представител се сдобие със санкция „отстраняване от три поредни пленарни заседания”, пред кого може да обжалва тази мярка, ако тя е несправедлива? Значи след като Цачева ме отстрани за три заседания, аз трябва да се жаля – пред кого? Пред нея!

Пред когото досега.

Това е единственият случай, при който налагащият санкцията след това се произнася по нейната обективност. Правя второ предложение. Вместо „председателят” в ал. 3, органът, който преценява доколко е справедливо наказанието, да бъде „Председателският съвет”.

Първото ми предложение е за отпадане на думите: „членовете на Министерския съвет” и израза „или други органи на държавната власт”.

Предлагам го ясно, за да не се измъкнете, както се измъкна госпожа Цачева от подлагането на гласуване на мое конкретно предложение. Да е ясно! И тук ще кажа, че ако Вие въведете този санкционен текст по отношение на народните представители, наистина ще направите стъпка към връщане на втория режим на Бойко Борисов. Тук колегите са абсолютно прави.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова, първо, искам да Ви поздравя за примера, който дадохте със служебния кабинет. Мисля, че беше много сполучлив и точно на място – по темата е. Второ, искам да Ви попитам, тъй като ценя Вашето мнение, да ми разтълкувате следния казус: тук е записано „други органи на държавната власт”. Ако аз в качеството си на радетел за стабилни публични финанси кажа, че друг орган на държавната власт е ненужен, безмислен и само разхищава публични средства, трябва ли да бъде отстранен от три заседания?

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Чобанов, да, със сигурност според новите правила, които ГЕРБ въвеждат, Вие ще бъдете санкциониран за подобно поведение най-вече, заради факта че сте от парламентарна група, която не е толерирана от ръководството на този Парламент. Аршинът със сигурност няма да бъде еднакъв, защото ако някой представител на ГЕРБ каже, че Финансовото министерство, оглавявано от Вас, е разхищавало държавни пари, със сигурност той няма да бъде наказан нито с отстраняване, нито по друг начин.

Тук проблемът е и друг – и Вие, и аз ще бъдем санкционирани. Но, ако Вие си позволите да го направите по отношение на сега оглавявана от ГЕРБ държавна институция, със сигурност ще бъдете санкционирани и няма пред кого да се ожалите. Точно както в случаите, в които си позволя да отправя според мен справедливи упреци срещу премиера Бойко Борисов и му кажа например, че лъже, няма да мога да се оплача на никого, защото налагащата наказания Цецка Цачева със сигурност няма да отмени своята дисциплинарна мярка. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Тогава ще се наложи да се жаля пред Бойко Борисов, който, като партиен началник на Цецка Цачева, ще трябва да раздаде справедливост по отношение на обидата, която според Цачева му е нанесена в пленарната зала. (Реплики от ГЕРБ. Възгласи.) Разбирате ли колко е абсурдна тази ситуация? Вие давате в ръцете на председателя, излъчен от Вас, да отстранява народни представители от три пленарни заседания. Това е пръв сред равни, а не деспот на Парламента.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам да прекратим дебатите по този член и да преминем към гласуване.

Защо не ми давате думата? Господин Главчев, ако сте изморен, има достатъчно заместници или председателят да дойде.

Поисках думата за изказване. Вие водите заседанието по един абсолютно некоректен начин! (Шум, възгласи, реплики от ГЕРБ.) Смятам, че трябва да продължат изказванията, защото този текст връща Народното събрание във времето на Стамболийски и Фердинанд. Този текст показва абсолютно неразбиране на Конституцията, която е предвидила наказателна неотговорност за народния представител, за да гарантира свободата на неговите изказвания. Тук се въвежда дисциплинарна отговорност. Значи народният представител не носи наказателна отговорност за обида и клевета, а ще носи дисциплинарна отговорност затова, че нарича един министър престъпник, ако той наистина е престъпник. (Реплики от ГЕРБ.) Това показва крайния болшевишки манталитет, който се налага в Четиридесет и третото народно събрание. Предлагам да продължи дискусията. Ако не продължи тук дискусията, тя ще продължи извън тази зала! И тогава Вие ще разберете какво се случва. Прочетете историята на групата земеделци, които са седели в залата с калпаци, за да покажат на самозабравилия се монарх – изглежда и Вие искате така да изглежда премиерът Борисов – какво отношение трябва да има към Народното събрание. Опомнете се! Прочете чл. 69 от Конституцията. За какво повторно гласуване с чужда карта? Значи може да се гласува с чужда карта...

Аз моля да не се прекратява дискусията. Заявих изказване и искам да се изкажа, иначе ще се изкажа навън.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, действително дебатът е изключително сериозен на тази тема. Ще Ви попитам и нещо друго. Консултирах се с колегата Нотев. Оскърбление, като правен термин, оттук юристите някой може ли да каже дали съществува правната дефиниция? Това нещо е субективен фактор, който ще се взема от председателя на Народното събрание. Повдигнах въпроса към господин Нотев да ми обясни следното нещо. Ако се внесе вот на недоверие към даден министър за несправянето му със задълженията за даден ресор, може ли министърът да възприеме като оскърбително това, че ние сме се подписали за искането на неговата оставка, че той не може да се справи със задълженията си, да дойде да се оплаче на председателя на Народното събрание.

Нали разбирате, че малко или много това нещо чисто като хипотеза съществува. Нали осъзнавате, че малко или много Вие се опитвате действително да изолирате народните представители от това да не може да отговорят на каквото и да е твърдение по техен адрес. Госпожа Манолова каза много правилно – идват тук членове на Министерския съвет и казват: „Вие лъжете или Вие злоупотребявате”. И ако ти отговориш на това, тоест реално народният представител, ако тръгне да отговаря на това, той ще бъде санкциониран. Ако дойде министър-председателят Бойко Борисов и каже: „Народните представители са хрантутници и не вършат никаква работа” – няма да произтече нищо. Ако смятате, че действително с такива текстове и с такива мерки Вие ще повишите рейтинга на Народното събрание, жестоко се лъжете. Тази мярка е единствено с цел да може да си пазите кабинета толкова много, защото му е толкова кратък животът. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Александров, никой няма да може да Ви обясни за какво става въпрос по изпълнителното деяние „оскърбява”. Обективно може да се причини – това е обида или клевета, за която народният представител не е наказателно отговорен по силата на Конституцията. (Реплики от ГЕРБ.) И това е едно свещено право, дадено в Конституцията на народния представител в защита на свободата на словото и на изразяването тук, от тази трибуна, на това, което мисли. Иначе щеше да носи наказателна отговорност за обида и клевета. Ако това... (Реплики от народния представител Красимир Велчев.) Велчев, не обяснявам на теб и няма да се заемам с такава непосилна задача. (Смях. Силен шум и реплики.)

И да ти обяснявам, ти няма да ме разбереш. Аз говоря на господин Александров. (Силен шум и реплики. Смях. Оживление.)

Господин Александров, на второ място, Народното събрание трудно може да бъде оскърбено, защото то само по себе си няма воля. Оскърбяване – не може, може да има оскверняване, може да има някакви други изказвания – не може. Воля трябва да има този, който трябва да приеме обидата и клеветата. Това е създаване на възможност в Правилника за субективна преценка, на репресивни мерки, вътрешнодисциплинарни, административни мерки в Народното събрание. Двадесет и пет години не се е случвало, нека пък да се случи. Това няма да подобри нито авторитета на Народното събрание, нито ще подобри отношенията вътре, нито работата на Народното събрание, защото такъв тип безумия могат да се раждат само във фашизоидни глави. Благодаря. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „А-а-а!”.)

Благодаря, господин Председател.

Придържам се.

Уважаеми колега, прав сте във Вашето изказване, но пропуснахте нещо. Прав е и господин Миков. (Смях. Оживление.) По каква логика авторитетът на изпълнителната власт в една парламентарна република се поставя над авторитета на народния представител? Защото във въпросния чл. 156, ал. 1 за оскърбяване на Министерския съвет или на други органи на държавната власт се налага най-тежката санкция, а за оскърбяване на отделен народен представител не е така.

В това не се и съмнявам.

Обръщам внимание, че е направил един съществен пропуск в своето изказване.

В това се състои моята реплика. Благодаря за напомнянето и за непрестанните интересни коментари. (Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Александров, може би това, което имахте предвид по отношение на уважението и респекта, който биха имали гражданите, е народните представители към представители на изпълнителната власт, в това число и министри, би имало повод, ако нямаше министри, които да не са ползвали например социалната система на Франция и да са живели на социални помощи, без да имат това право. Обида ли е от народен представител, ако каже този факт? Може би и това се опита господин Миков да Ви обясни. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Между другото, в текста на Правилника говорим за дисциплинирани мерки, които се прилагат по отношение на обидите и оскърбителните думи в Народното събрание. По отношение на приложението на Конституцията има друг текст и това е чл. 69 в Конституцията. Да, действително народният представител не носи, само че наказателна отговорност. Мисля, че има разлика между двете и не е лошо вместо да правите подобни безплодни изказвания, да се образовате малко повече. Наистина го препоръчвам. (Реплики от „Атака”.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз понеже не съм толкова юрист, но Ви благодаря, ще потърся четвърто висше юридическо, което да запиша, специално заради Вас. Много Ви благодаря за насоките. Само че това, което чета в текста на чл. 156, ал. 1 – никъде не пише „обида”. Аз говоря за „оскърбя” като правен термин. Попитах Ви и Вие като юрист не ми отговорихте за „оскърбя”. А „обида” е съвсем различен, защото той вече съществува в правното измерение, нали така? Аз Ви дадох няколко примера, защото това нещо започва да се превръща, разбирате ли, в проста форма на диктатура. Действително, поне лично според мен, ако смятате, че по този начин действително ще повишим рейтинга на Народното събрание, няма да стане. (Шум и реплики от ГЕРБ. ) Нали разбирате сами... (Реплика от народния представител Георги Андонов.) Господин Андонов, аз съм бил в залата и можете да проверите по стенограмите. Другото, което произтича оттук, Вие като започнете да обяснявате за наказанията – откъде ще се взимат. Тоест, ако някой го изкаже във фоайето, в коридорите, как ще се определят, на какъв принцип? Няма ли да имаме поне някакви фиктивни правила на този субективизъм, който се опитвате да въведете в този член? Защото едно е да се каже от място и ако е от Парламентарната група на Патриотичния фронт – да се чуе от другата част на залата, но да не го чуе Председателят и да каже: „Аз не съм чул, няма санкция!” (Реплики от ГЕРБ.) Друго е обаче да се изкаже в медиите и накрая да се каже, че този народен представител ще бъде санкциониран. Ако го изкаже извънработно време, ще бъде ли санкциониран?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Тоест как ще ги определите, защото Народно събрание, господин Добрев, заседава от сряда до петък включително, ако го каже в понеделник по адрес... (Реплика на докладчика Десислава Атанасова. Силен шум и реплики.) Той те отстранява от заседание, обаче ако го взема на базата на преценка на извън заседание... (Реплики на докладчика Десислава Атанасова извън микрофоните. Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Напротив, знаете много добре за какво говоря. (Силен шум и реплики.)

Много Ви благодаря. Казвам Ви, не съм юрист и Ви питам, защото за мен си е проста форма на диктатура и нищо повече, и не може просто да избягате от това. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Всъщност голяма част от моето изложение, което исках да направя в изказването, вече се осъществи тук. Обаче има още нещо – за първи път в този Правилник се въвежда и презумпция за гласуване с чужда карта. Има го в т. 3 на ал. 1 на чл. 156. Освен това... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Направете ми реплика. Освен това аз се чудя как орган на държавна власт ще възприеме „оскърбление”. Следващата стъпка ще бъде може би – „органът на държавна власт да бъде вкаран в затвора”.

Да, предлагам го в Правилника.

Както сте тръгнали с този Правилник явно той ще урежда цялото устройство на държавата.

Уважаеми господин Попов, задавате наистина интересни въпроси, защото тези текстове освен да се пишат трябва да се прилагат и трябва да има някаква предвидимост за това как ще се прилагат. С право се интересувате за това как ще бъдат налагани тези наказания по отношение на оскърбление на органи на държавната власт, цитирайки точно предложението на ГЕРБ. Аз също така мисля, че трябваше да попитате, а не го направихте, нещо по-важно. Така, както е изписан текстът: „Народен представител може да бъде отстранен до три пленарни заседания, ако оскърби членовете на Министерския съвет”. Тук възниква въпросът дали членовете на Министерския съвет трябва да бъдат събрани всички тук, дали, ако оскърбиш двама от тях ти се налага санкцията... (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Такъв е текстът. ...Дали можеш да го направиш по отношение на един, дали трябва да го направиш от парламентарната трибуна, дали ако го направиш в кулоарите ще бъдеш санкциониран, дали, ако си го направил в своя публична реч пред избиратели, можеш да бъдеш санкциониран? Трябва да бъдат достатъчно конкретни дисциплинарните мерки, които вкарвате в Правилника, за да могат да бъдат прилагани. Ако ще е диктатура, да е диктатура. От ГЕРБ си го можете, поне го разпишете детайлно, за да знаем в коя хипотеза какво ни очаква.

Така е, уважаема госпожо Манолова. Абсолютно съм съгласен, няма какво да Ви отговоря повече в дупликата, но ще кажа, че това така формирано ново мнозинство ще остане в историята, само че с отрицателен знак с тези промени, които предлагате в Правилника. Честито! Освен това Конституционният съд явно ще има много работа по време на Вашето управление. (Шум, оживление и реплики от ГЕРБ.)

Господин Миков.

Искам процедура.

Процедура.

Вдигнах първи ръка. Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на прегласуване.

Да.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народи представители! Предстои гласуване по един изключително антидемократичен и антипарламентарен текст, който ограничава свободата на словото на народния представител, гарантирана от Конституцията. Връща ни във времената – мракобеснически за България. Затова от името на парламентарната група искам проверка на кворума. (Шум и реплики.) Като има кворум, ще искаме и поименно гласуване, за да може радващите се, викащите да се запишат още по-явно в това действие, което връща България с около век назад. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП лява България.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Все пак Вашето заблуждение остава в стенограмата и фонозаписа, от които е ясно, че Народното събрание няма кворум. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не е вярно.

Затова Ви предлагам от името на парламентарна група почивка, за да си съберете кворум, защото българските граждани гледат и слушат какво става в Народното събрание и не извиняват заблуждения от типа Народното събрание да заседава без кворум. Стенограмата стои и оттук насетне тя ще бъде приложена към искането до Конституционния съд. Съберете си кворум, направете си проверка след почивката и заседавайте с кворум. Ние не сме против Народното събрание да заседава, но трябва да заседава при наличие на кворум. Имате четири групи управляващи, съберете се в пленарната зала и приемайте каквито искате текстове. (Шум и реплики от БДЦ.) Почивка, нали разбрахте?

Защото се поставя Председателският съвет над председателя.

Процедура!

Госпожо Председател, уважаеми господа, тъй като ставаше въпрос за важно гласуване, аз имам не да прекъсвам не гласуването, ще предложа, когато дойде гласуване на целия текст на параграфа, след като приемем или отхвърлим отделните предложения, имайки предвид важността, отношението към парламентаризма, това гласуване да го направим поименно чрез ставане и заявяване ясно волята на всеки народен представител „за”, „против” или „въздържал се”. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Сигурно си спомняте от миналото Народно събрание, че аз бях един от радетелите за чист език и неизползване на обидни думи от трибуната на Народното събрание.

Продължавам да съм радетел за това. Но това не може да се превръща в причина, повод или някакво основание за въвеждане на текст, който въобще ограничава правото на каквото и да е било критично мнение към определени изпълнителни органи в държавата, още повече срещу тези, които ние сме избрали. Какво означава това „оскърбление на Министерския съвет или други органи на държавната власт”? Извинете, държавната власт се дели на централни и местни органи. Това означава, че по цялата верига, която е обхваната от Закона за администрацията, ти нямаш право на никого да кажеш, че той е некадърен, че той лъже, ако лъже, че той краде, ако краде и така нататък. Или не дай си Боже да му кажеш нещо, което да е свързано с неговото поведение от гледна точка на наглост и друго, на което сме били свидетели тук, в Народното събрание. Считам, че по този начин Вие, които гласувахте „за”, сложихте един щит срещу опитите да бъдат поставени на мястото някои самозабравили се държавни органи, в това число и членове на Министерския съвет, ако това настъпи. Не знам какво точно демократично и реформаторски видяхте в това нещо. Може би все пак трябваше тази точка да бъде отложена и редактирана в един по-добър вид, който наистина да пази чистотата и възпитанието в парламента, но да не ограничава правата на народните представители при изразяването на тяхното мнение – било то критично, било малко по-остро, било малко, както бяха казали колегите, хиперболизирано. Благодаря Ви.

Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и група народни представители за създаване на чл. 143а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 157: „Чл. 157. На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на народните представители по чл. 150.”

По чл. 144 е постъпило предложение от Христиан Митев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в членове 157 и 158. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 144, който става чл. 158.

Постъпило е предложение от народния представител Четин Казак: „Създава се нова Глава четиринадесета със следното съдържание: „Глава четиринадесета АДМИНИСТРАТИВЕН СЪВЕТ Чл. 145. Административният съвет е специализиран орган на Народното събрание за управление и контрол върху дейността на администрацията на Народното събрание. Чл. 146. (1) Административният съвет се състои от председателя на Народното събрание и четиринадесет народни представители, избрани съобразно принципа на пропорционалното представителство. Всяка парламентарна група има право на представител в Административния съвет. (2) Председател на Административния съвет е председателят на Народното събрание. В отделни случаи той може да упълномощи заместник-председател на Народното събрание, който да го замества. (3) Секретар на Административния съвет е главният секретар на Народното събрание. (4) На заседанията на Административния съвет могат да присъстват началникът на кабинета на председателя на Народното събрание и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание. Чл. 147. Административният съвет: 1. изготвя и приема проект за единен класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него и го предлага за утвърждаване от председателя на Народното събрание; 2. изготвя и приема проект на Правилник за работата на администрацията на Народното събрание и го предлага за утвърждаване от председателя на Народното събрание; 3. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база; 4. дава становище по проекта за бюджет на Народното събрание; 5. дава становище за назначаване, освобождаване, понижаване или повишаване на служителите в Народното събрание извън случаите по чл. 8, ал. 1, т. 12, както и за провеждане на конкурси; 6. осъществява контрол при сключване на договори между Народното събрание и други физически и юридически лица; 7. определя критерии и лимити във връзка с експертно-информационното, социално-битовото и транспортното обезпечаване на народните представители и контролира тяхното спазване. Чл. 148. (1) Административният съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива, по искане на главния секретар или по искане на една трета от членовете му. (2) Административният съвет може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете му. Той взема решения с мнозинство от присъстващите. (3) Всеки член на Административния съвет има един глас.” Комисията не подкрепя предложението.

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието. Комисията подкрепя текста на проекта за § 1. Комисията подкрепя текста на проекта за § 2. Комисията подкрепя текста на проекта за § 3. Комисията подкрепя текста на проекта за § 4. Комисията подкрепя текста на проекта за § 5. Комисията подкрепя текста на проекта за § 6.

Постъпило е предложение от Атанасова и група народни представители за създаване в Допълнителните разпоредби на § 6а и § 6б. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 7 и 8: „§ 7. Раздаването на всички проекти, документи и други материали, необходими на народните представители за работата им в пленарната зала, се извършва чрез служебната електронна поща. За ден и час на раздаването се смятат денят и часът, в които са изпратени. Председателят на Народното събрание може при необходимост да разпореди раздаване на материалите и на хартиен носител в пленарната зала – по време на пленарно заседание или по парламентарни групи. § 8. Сроковете по този Правилник се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Последният ден на срока изтича в 18,00 ч.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за наименованието: „Заключителни разпоредби”.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 относно предаването на откритите заседания на Народното събрание от парламентарен телевизионен канал (БНТ) се прилага от момента на осигуряването на техническа и финансова възможност за това.”

Комисията не подкрепя текста на проекта и предлага § 8 да бъде отхвърлен.

Постъпило е предложение от народните представители Митев, Веселинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 53 от 2013 г., изм., бр. 62 и 97 от 2013 г.).”

Госпожо Председател, предлагам първо да преминем към обсъждане и гласуване на Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, които са приложение към Правилника. И по тях има направени предложения. След това да гласуваме § 10 за това откога Правилникът влиза в сила.

По Финансовите правила по бюджета на Народното събрание са постъпили предложения от народните представители Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Атанасова и група народни представители. Комисията ги подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на приложението към Правилника: „Приложение към Правилника Финансови правила по бюджета на Народното събрание Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България. (2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание. (3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджет, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации. (4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз. (5) Второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на „Държавен вестник”, на Националния център за изучаване на общественото мнение, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград, на Издателската дейност и на Хранителния комплекс. (6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма „Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание”. Проучванията се публикуват на сайта на програмата на интернет страницата на Народното събрание. (7) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвижда резерв за непредвидени и/или неотложни разходи. Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година. (2) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси” координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджет. Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание. Чл. 3. Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание. Чл. 4. (1) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси” изготвя годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет и го представя на председателя на Народното събрание, който го предоставя за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. (2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от шест месеца след приключване на годината. Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9 от правилника – с 35 на сто, заместник-председателите на комисии – с 25 на сто, членовете на постоянна комисия – с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание – с 10 на сто. (2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател. (3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях. (4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение. Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен „доктор” – 10 на сто, и за „доктор на науките” – 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител. (2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи. (3) От начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по ал. 1 и 2 се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравно осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, както и удръжките по чл. 13. Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка „Живот”. Чл. 9. Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание. Чл. 10. (1) Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа. (2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители. (3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, а на останалите – до общо 12 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители. (4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание. (5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание. (6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уебстраница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание. (7) Народното събрание осигурява възмездно при необходимост на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в сградите си с необходимите технически и комуникационни средства. Разходите се поемат от съответния член на Европейския парламент. Чл. 11. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства. Чл. 12. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание. Чл. 13. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение. (2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието. (3) При неоправдано отсъствие от три поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение, и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 11. (4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение. (5) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи. Чл. 14. Сумите, набирани по чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание. Чл. 15. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители – от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии. (2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет. Чл. 16. (1) Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10. (2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. Чл. 17. Националният център за изучаване на общественото мнение публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания по заявка на Народното събрание или на парламентарна група, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предлагам редакция в чл. 6, ал. 3 на Финансовите правила и предлагам тя да се измени така: „(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава по-високото възнаграждение измежду тях за едната длъжност, а за другите длъжности получава възнаграждение като член.” Както и предложение за редакция на чл. 11: „Чл. 11. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Парламентарните групи определят начина на разпределението на средствата, отчитането и контрола. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства. Допълнителните разходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.”

По § 10 Комисията подкрепя текста на проекта за § 10, който става § 11. Ще си позволя да направя една редакция: след § 11 да се добави: „с изключение на чл. 11, изречение седмо от Приложението към Правилника – „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”, което влиза в сила от 1 януари 2015 г.”.