ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ)1351 думи
Благодаря, господин Председател.
Аз не използвах възможността в петък като вносител да взема думата и за становище на вносител, но може да мине като изказване. Имаме достатъчно време в групата.
Предварително искам да помоля всички колеги да не политизираме по никакъв начин въпроса. Тук няма и грам политика. Става дума за един проблем, свързан с поддръжката и почистването на републиканските пътища, които съвпадат с тези в урбанизираните територии или на територията на съответните населени места. На територията на Република България има около 3800 км такива пътища. Три хиляди и шестстотин километра от тях попадат в населени места, които са с население до 100 хиляди жители.
В миналия парламент, пролетта на 2014 г., бе направена една поправка в Закона за пътищата, като се измени чл. 30, в който бе казано, че ангажиментът за поддръжката на тези пътища е единствено и само на Агенция „Пътна инфраструктура”. На пръв поглед е добро като решение, но в месеците, които имахме след влизането на промените в сила, се оказа, че има и доста недостатъци по прилагане на така направените разпоредби.
Преди да завалят изказвания след моето, искам да помоля всички колеги и да заявя, че намеренията, които имах и продължавам да имам с внасянето на този законопроект, е да бъде решен проблемът, по никакъв начин да не бъдат ощетени общините или съответно АПИ. Въпросът тук не е финансов. Предполагам, че средствата за поддържането на тези пътища и сега ги има заложени в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”. Идеята ми е да се подобри координацията при поддръжката на тези пътища между общината и Агенцията.
Оказа се на практика, че Агенция „Пътна инфраструктура” не разполага с ресурса – с фирмите, с които са сключили договор за поддръжка на републиканската пътна инфраструктура, да поддържа на ниво и на качество и тези, които съвпадат с градовете, или с урбанизираната инфраструктура. Знаете, че това е много чувствителен въпрос на всички граждани, особено когато паднат снеговете в зимния сезон, за непочистени улици и така нататък.
По всички изисквания, които има Агенция „Пътна инфраструктура” за поддръжката на пътищата от републиканската мрежа, има допуски за часовете, в които трябва да бъдат поддържани пътищата, за нивото на снега, който се допуска. Доста конкретика има тук – не знам дали трябва да влизам чак толкова в нея.
Прост пример ще Ви дам. По договорите на Агенция „Пътна инфраструктура” фирмите, които поддържат пътищата, имат право при снеговалеж да ги поддържат на 3 см ниво на снежната покривка. Знаете, че това в град, в който се движат градски транспорт, линейки и така нататък, няма как един кмет на община да го допусне и ще трябва да се дублира дейността. Веднъж Агенцията ще плаща на фирмите изпълнители, с които е сключила договор. Втори път общината ще наема друга фирма, която да допочиства тези улици.
Да не говорим, че всеки път, който е в градска среда, има джобове за спирки, тротоари и когато отговорността за поддръжката на тези съоръжения, на прилежащата инфраструктура е на двама различни стопани, тя се размива. Идеята на това, което предложих, е отговорността и контролът да бъдат на един. Пак казвам, не става дума за ощетяване на общините или за ощетяване на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Готов съм и го заявявам категорично – между първо и второ четене с всеки колега, който има желание, да се съберем и да направим такова изменение, което наистина да реши проблема. Не бива да мислим, че прехвърляйки проблема за поддръжката от общините на Агенцията, го решаваме. Проблемът остава, просто прехвърляме отговорността от една институция на друга. А кой по-добре би се грижил за поддръжката на собствените си улици от един кмет? Той е там, на място, знае всеки един проблем! Агенцията е в София, фирмите за поддръжка в много от случаите отговарят за поддръжката на стотици километри.
Мога да дам пример с път 1 – 4, София – Варна, всички фирми по протежение на този път от София до Варна, във всички области, имат като заложен приоритет при снеговалеж първо да поддържат този път. Приоритет ІІ или ІІІ клас, или улици в населените места, вече им е на трето място.
Няма как да си позволим при обилен снеговалеж снегопочистващите фирми да поддържат главното трасе, в случая София – Варна, а улиците в града, където се движат градският транспорт, училищните автобуси, линейките, да останат непочистени. И пак казвам, почистени на 3 см сняг. Няма как да стане. Мога да Ви дам и редица други примери, но да не задълбавам в конкретика.
Фирмите на Агенцията разполагат с пό едрогабаритна техника, която не е подходяща за малките улици, които в много случаи съвпадат с републиканската мрежа на територията на една община, на един град или на едно населено място.
Идеята, която имам, е да се запази приоритетно, че ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура” е поддържането и почистването на тези улици – техен ангажимент. Но да направим изключение в случаите, когато дадена община, даден кмет има желание, което трябва да бъде изразено от двете страни – веднъж от Агенцията, веднъж от общината в лицето на кмета, подпишат споразумение и ангажиментът или по-скоро контролът за поддръжката на тези улици да бъде на съответната община, като за тази си дейност Агенцията се задължава да заплаща необходимите суми, регламентирани спрямо договорите им, които имат, сключени с фирмите за поддръжка. Те не могат да бъдат на други нива – нито по-ниски, нито по-високи. В момента имат сключени договори с определени фирми – еди-колко си лева на километър. Това трябва да бъдат и сумите, които ще заплащат те на съответните общини за поддръжката.
Но разберете, колеги, дублира се дейност: по едни и същи улици минава веднъж машина от републиканската инфраструктура, втори път по тези улици минава техника, наета от общините, за да стигне до пресечки, отклонения за улици, да стигнат до джобове на спирки и така нататък.
Когато имаме размита отговорност, имаме и размит резултат. Единствената ми цел беше това да се промени или да се подобри. Не казвам, че преди действащият регламент е бил най-добър, но в същото време твърдя, че и сега действащият също не е най-добър – има недостатъци.
В диалог съм със Сдружението на общините, от няколко дни си комуникираме с тях – те също имат предложение между първо и второ четене. На драго сърце бих го съгласувал и с тях, и с Вас. Трябва да започнем отнякъде, да намерим някакво решение, защото не бива с лека ръка да оставяме един проблем просто на стечението на обстоятелствата.
Знам, че колеги от ляво ще станат и ще кажат: „Нямате становище от Сдружението на общините.” Напротив, имам го становището. От Сдружението на общините предлагат промени между първо и второ четене. Мисля, че е коректно. Те също отчитат, че има проблем и при стария закон, и при новия. Наша е задачата да направим така, че този закон да бъде променен и да действа.
Вие гледате проблема от гледна точка на бивши Ваши общини като кметове или на други, които са Ви казали, а аз – от гледна точка на трети, пети общини. Не бива да правим законопроекти, които се персонализират за конкретна община. Трябва да направим закон, който да действа и да е приложим в условията, които имаме в момента. Пак казвам, не натоварваме общините по никакъв начин – даваме правото на Агенцията и общините да се договорят.
Знаете, че договор има, когато има положително волеизявление и от двете страни – кмет и Агенция. За тази дейност ще се заплаща – не натоварваме бюджета на общините по никакъв начин. Ние не сме съдници нито на Агенцията, нито на общините. Имаме интерес да защитим интересите на гражданите на страната ни, а не тези на Агенция „Пътна инфраструктура” или на дадена община. Ако това преминава през дилемата дали да накърним донякъде интереса на общините и съответно на Агенцията, аз съм по-скоро „за” да ги натоварим с допълнителни ангажименти, но наистина гражданите да имат чувството, че ще се движат по улици, които приличат на държава – член на Европейския съюз.
Затова Ви моля – готов съм между първо и второ четене с всеки, който има интерес по темата, който има желание, да седнем и да предложим текстове, които ще действат така, че да удовлетворят желанието и мнението на всички кметове, на всички общини и на Агенция „Пътна инфраструктура”. Благодаря Ви за вниманието.