10 декември 2014 г.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми колеги народни представители! Днес е един бележит и много важен за всяко човешко същество ден. Днес отбелязваме Международния ден за правата на човека. На днешния ден през 1948 г. Общото събрание на ООН е приело Всеобщата декларация за правата на човека. Две години след приемането на Всеобщата декларация, 10 декември е обявен от ООН за Международен ден за правата на човека. Основен радетел на борбата срещу бедността, расовата дискриминация и защитата на правата на жените става и съпругата на 32-рия президент на САЩ Елеонора Рузвелт, която оглавява и създадената Комисия на ООН. Ние, представителите на българските патриоти, намираме този ден за изключително знаков. Българският патриотизъм бе заченат именно като борба за човешки права. Българският патриотизъм и днес е борба за истина, свобода и равенство. Всеки български гражданин е равен пред закона и трябва да бъде равен пред закона, независимо от етнос, религия или от каквото и да било друго. Това е едно от най-важните достижения на нашия народ. Но днес ние не бива да забравяме, че милиони наши сънародници нямат възможността да живеят в условията на свобода на съвестта, самосъзнанието и волята. В близките наши страни мнозина българи търпят репресии само заради самоопределението си. В Република Македония има огромна разлика между народа и политическата върхушка. Народът на Македония е свързан с искрено приятелство с България. Голяма част от него знае своя български корен, но политиците в Скопие правят всичко възможно да утвърдят противопоставянето на България като официална държавна доктрина на младата република, а от това страдат обикновените хора. В ден като този българското Народно събрание трябва да припомни и трябва да си припомни тези обстоятелства. Трябва да направи всичко по силите си в името на историческата и човешката справедливост. Уважаеми госпожи и господа, правата на човека наред с основните граждански свободи са най-ценното, но и най-трудно достижимото благо на човечеството. Някои права дори не могат да се съизмерят, защото те са безценни. Такива са животът и здравето на човека, неговото достойнство и лична свобода. Опазването на тези ценности е всеобща грижа. Именно това е наложило създаването на нарочен акт, с който тази грижа да намери своето формално изражение, срещу което да бъде поставена отговорността и грижата на всяка държава, на всеки индивид по отношение на опазването и защитата на човешките права и основни свободи. За да се достигне до прокламирането на правата на човека, са нарочени всеобщи декларации. Човечеството е извървяло труден и осеян с войни, насилие и често пъти с цялостно погазване на човешката същност път. В световната история са налице ярки примери за това, от които е достатъчно само да се спомене расовата дискриминация, ку-клукс-клан, да се премине през концентрационните лагери на смъртта, за да се достигне до съвременните прояви на човеконенавист, каквито за жалост изпитваме понастоящем и чиито резултати са невинните жертви, примерно на „Ислямска държава”. Над 1 милион са прогонените християни само от Ирак, над 500 хиляди – от Сирия. Нека споменем и жертвите в конфликта в Украйна. Не много отдавна във времето са 11 септември 2001 г. и други актове на тероризъм. За съжаление този тип проблеми не подминават и нас. Едва ли има българин, който да не е запознат със съдбата на младата българка Спаска Митрова, която заради куража си да се самоопредели като българка бе лишена както от свободата, така и от детето си. Съмнявам се, че някой не знае и за инцидента на летище Сарафово край българския град Бургас, при който загинаха невинни хора, а между тях и един български гражданин. Такива прояви са несъвместими с човешката същност, както от страна на извършителите и победителите, така и от страна на потърпевшите и жертвите. Отбелязвайки Международния ден за правата на човека, ние изразяваме своята солидарност и съпричастие към общата световна грижа за опазване на всеки човешки индивид и човешката същност. Ние от Коалиция „Патриотичен фронт” – НФСБ и ВМРО, заявяваме отговорно, че по силата на делегираните ни от българския народ правомощия ще поставим специален фокус за въздигането на правата на всеки български гражданин – вътре и извън територията на България, на пиедестала на особена и нарочна държавна грижа! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПФ.)

Благодаря, господин Председател. Първо, моля за процедура – на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати госпожа Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, и господин Симеон Милев – кандидат за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно изслушване на кандидата за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Симеон Първанов Милев и приемане на проект за решение за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, № 420-00-4, внесен от Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на 4 декември 2014 г. На 8 декември 2014 г. на открито заседание, излъчвано в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси изслуша Симеон Първанов Милев, предложен за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори от председателя на Комисията и от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Изслушването се проведе съгласно Раздел I от приетите Процедурни правила за изслушване и избор на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори госпожа Ваня Донева очерта професионалното развитие на господин Милев от завършването на Икономическия университет във Варна през 1976 г. до доцент по счетоводство във Варненския свободен университет, управител във варненския офис на „Делойт енд Туш” и управляващ съдружник в „Свраков и Милев” ООД. Председателят на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители господин Бойко Костов наблегна не само върху високия професионализъм на кандидата, но и на неговата изключителна почтеност и морал. В личното си представяне г-н Милев изложи своите мотиви за заемането на длъжността, а именно своя опит и умения да спомогне за засилване дейността по оценка и анализ на риска, за да може да бъдат предотвратявани такива случаи като с Корпоративна търговска банка. Становища на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не бяха докладвани, тъй като такива не са представени. Изказалите се народни представители Йордан Цонев, Румен Гечев изразиха подкрепата си за кандидата, като отбелязаха, че са впечатлени от изключително внушителната му автобиография. Народният представител госпожа Менда Стоянова изрази надежда, че г-н Милев ще спомогне със своя опит за издигане още повече ролята на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, за да може в бъдеще да не се допускат такива случаи като с Корпоративна търговска банка. В хода на изслушването народните представители се обединиха около становището, че кандидатът отговаря на минималните законови изисквания, притежава необходимата подготовка, мотивация, публична репутация и обществена подкрепа за заемането на длъжността. Освен това беше застъпено становището, че в проекта за решение за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори следва да отпадне т. 2, тъй като предложеният член няма да довършва мандат , а за него ще започне да тече нов мандат от избирането му от Народното събрание. Мандатът на предишния член на Комисията е изтекъл на 14 юли 2014 г. След проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да разгледа и гласува кандидатурата на Симеон Първанов Милев за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и да приеме следния проект за решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 35б, ал. 2, 5 и 6 и чл. 36в, ал. 1 от Закона за независим финансов одит

Избира Симеон Първанов Милев за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, през месец юли тази година изтече мандатът на кандидата, представен от професионалната организация Институт на дипломираните експерт-счетоводители, кандидатът, който беше член на нашата комисия. Съгласно Закона за независимия финансов одит задължение на председателя на Комисията е да представи пред Народното събрание номинирания нов кандидат от Управителния съвет от ръководството на професионалната организация. Решение за тази кандидатура е взето на 7 юли от Управителния съвет и аз в момента ще изпълня задължението си по закон да Ви представя професионалната биография на Симеон Първанов Милев. Симеон Милев е завършил специалност „счетоводител“ в Икономически университет – Варна, през 1976 г. Доктор е по икономика от Университета за национално и световно стопанство през 1988 г., дипломиран експерт-счетоводител от 1991 г., доцент е по „Счетоводство и контрол”от 1995 г. в Икономически университет – Варна. От 1991 до 1996 г. е член на Комисията по етика към Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители, участник е в дискусията и подготовката за промените на счетоводното законодателство през 2000 – 2003 – 2004 г., както и на данъчното законодателство през 2002 г.; председател е на регионалната организация на Института във Варна от 2001 до 2002 г.; председател е и на Института на дипломираните експерт-счетоводители за времето от 2002 до 2004 г.; автор е на над 80 публикации по въпроси на счетоводството, данъчния и финансовия контрол. От септември 2003 г. е доцент по счетоводство и одит във Варненския свободен университет. Понастоящем е управляващ съдружник в дружество с ограничена отговорност „Свраков и Милев“, като преди това е бил управител във Варненския офис на „Делойт eнд Туш“. Накрая, като моя лична позиция, искам да Ви уверя, че господин Милев ще бъде изключително полезен за работата на Комисията, имайки предвид неговата експертиза и неговия професионален опит. Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, искам да изразя пълната си подкрепа за кандидата за тази позиция. Господин Милев е бивш председател на ИДЕС, доколкото съм говорил с представители на ИДЕС, те имат също пълната си подкрепа към него. Мисля, че той ще допринесе много за издигане качеството на работата на комисията, така че призовавам всеки от Вас да гласува за него. Изборът е добър, такива кадри в България много няма и трябва да ги пазим и съхраняваме. И тъй като съм излязъл тук, искам да повдигна няколко въпроса за тази Комисия, които всъщност са по-важни от избора, който правим днес. Тази Комисия, уважаеми колеги, е създадена през 2008 г. Тя има годишен бюджет около 1,5 милион примерно. В нея работят двадесетина човека. Тази Комисия обаче има изключително важна задача – трябва да съблюдава работата на публичните одитори, които одитират дружества с обществен интерес. Такива дружества са около 700 в България. Тази Комисия, за съжаление, през последните месеци показа огромен пропуск и аз бих я сложил наравно като несвършена работа и с БНБ, и с ДАНС, и с КФН, и всички останали институции, които трябваше да забележат какво се случва в Корпоративна търговска банка. Искам да задам следните въпроси на госпожа Донева и се надявам тя да не го приеме като някакво лично отношение към нея само заради това че е бивш политик. Въпросът ми е следният: какво се случва с одитора на КТБ – Кей Пи Ем Джи? Шест месеца вече минаха, откакто започна проверката там – ще бъде ли отнет лицензът на Кей Пи Ем Джи, след като Кей Пи Ем Джи завери годишните финансови отчети на КТБ без никаква забележка, ги няма пет милиарда лева. (Реплики.) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това не е по темата.

Какво се случва с Николай Орешаров, който е член на одитния комитет на КТБ... (Реплики.)

...и в същото време е одитор на над 50 дружества от групата? Защо започна проверката за него сега, а не преди една година, когато вестник. „Капитал“ публикува тази информация? Вярно ли е – в едно интервю госпожа Донева каза, че одиторът Кей Пи Ем Джи ще бъде наказан с 20 хил. лв., понеже такива били правилата? Извинявайте, няма ги 5 млрд. 600 млн. лв. кредити към свързани компании за 4 млрд. лв. – 76 % от раздадените кредити на КТБ, и ние ще накажем някой за 20 хил. лв., ако законът е такъв. (Реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Айде-айде!”) Не ми викайте „айде”, защото 5 милиарда ги няма и тази институция е една от тези, които отговарят за това нещо. По същия начин отговарят и БНБ, по същия начин отговарят и ДАНС, по същия начин отговаря и КФН и нищо не се променя. Абсолютно нищо не се променя и ще имаме второ КТБ и трето КТБ, ако нито една от контролните системи на държавата не работи.

Всъщност промяната в контролните системи започва днес и сега. Вие сте управляващи и го оправете. Не се оправдавайте с нас. Този един човек, който днес ще изберем и който аз ще подкрепя, неговата огромна задача всъщност ще бъде да промени тази Комисия по начина, че тя да си върши работата, а не просто да получават заплати там, защото това е, което те правят в момента. За пет години работа са наказали един одитор – 70-годишен, с лишаване от права за две години. Това ли е работата на Комисията, извинявайте? Всички одитори са прекрасни в България, съдебната ни система е прекрасна, ДАНС е прекрасен, БНБ е прекрасна – парите ги няма. Ето това е резултатът. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. В началото на моето изказване ще Ви кажа, че съм изключително недоволна от начина, по който водите заседанието, защото темата по т. 1 е избиране на член на Комисията. Вие дадохте възможност на господин Кадиев да развива различни теории, които не попадат във формата на тази точка и няма как да бъдат разисквани на това заседание. Първо, искам да кажа на господин Кадиев, че след като приключи разследването на Комисията както по КТБ, така и по темата Орешаров, нашата Комисия по бюджет и финанси ще поиска изслушване на цялото ръководство на Комисията за независим финансов надзор, за да сме наясно с подробностите. Дотогава, господин Кадиев, има закон и те ще си го спазят. Едва когато приключат, ще ни информират за резултатите, за причините, за фактите, които са установили. Колкото до самата комисия, искам да Ви опонирам, че Комисията е относително млад орган – едва на шест години. Когато започна своята дейност, тя започна с 30 души персонал. В резултат на съкращения...

Да, излизам извън темата, но след като го позволихте на господин Кадиев, ще го позволите и на мен, господин Председател. (Реплики, възгласи, оживление.) Комисията беше съкратена на 26 човека, а в момента ще има съкращение на още 3 души, което означава, че тя ще остане с 23 души. Хората там съвместяват по няколко дейности, бюджетът им се намалява...

Аз имам изказване и каквото желая, това ще кажа от тази трибуна и Вие няма да ми отнемате (оживление) думата, както не я отнехте на господин Кадиев. Така че да сме наясно, уважаеми колеги, Комисията извършва проверките си съгласно Закона за независимия одит и те са планови. Това е грешка. Трябва да направим промяна в закона и да създадем възможност на Комисията да прави предварителна оценка на риска, да извършва разследвания по свое усмотрение, а не само по сигнали, за да бъде превенция за това, за което говореше господин Кадиев. Аз категорично не мога да се съглася да се постави на едно ниво атака срещу Комисията, както би била атаката и нашето отношение към работата на БНБ в частта финансовия му надзор или ДАНС.

Уважаеми колеги, аз подкрепям кандидатурата на господин Симеон Милев. Ние го изслушахме в Комисията. Господин Милев наистина е експерт. С няколко думи, в разискванията на Комисията аз споделих точно тези мои притеснения и желания за промяна в работата на Комисията. Той ме увери, че ще помогне в тази посока. Смятам, че ние като парламент трябва да създадем условия на всички надзорни органи – не само законови, а и финансови условия, да си вършат работата като превенция преди всичко, а не като последващ контрол, независимо от това дали от този контрол ще има наказани, глобени, лишени от права или нещо друго. Това е постфактум. По-важно е другото – по-важно е да не допускаме да има риск и тези надзорни органи, които избираме, са именно за това. В следващата сесия на парламента нашата Комисия ще поработи по тази тема и ще Ви предложим промяна в редица закони, касаещи надзорните и контролните органи именно в посока превенция, разследване и предотвратяване на риска. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Колеги, лично обяснение. Бях споменат лично от госпожа Стоянова. Госпожо Стоянова, през цялото време говорехте за Комисията за финансов контрол (КФН). Надявам се, че това е било лапсус лингве, а всъщност говорим за Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, нали така? Иначе, че Стоян Мавродиев е за уволнение и че е бивш депутат от ГЕРБ е вярно.

Добре, сега ще спомена лица, които са в залата, при това положение. (Смях и весело оживление.) В залата е госпожа Донева. Тя е бивш Ваш народен представител. Разбирам, че имате някакво лично отношение и искате да я защитавате. Истината е, че Комисията спи зимен сън. За шест години един наказан – 70-годишен одитор Марко Терзийски. Извинявайте, това ли е проблемът на българската одитна система и на цялата институция от одитори в България – лицето Марко Терзийски? Ако той е проблемът, да сме живи и здрави!

Къде е личното обяснение?

И тъй като днес избираме представител в тази Комисия, аз имам конкретен въпрос към него, от който моите колеги отляво, а надявам се и Вие, ще могат да преценят дали да го подкрепят, или не. Да приемем, че аз го познавам, аз го подкрепям априори, но те не могат да преценят.

Това не е лично обяснение.

Затова, господин Милев, тъй като разбирам, че госпожа Донева няма да отговори на въпросите, които й зададох за КТБ и за лицето Орешаров, дето го публикуваха преди една година...

Господин Милев, моля да отговорите на въпроса: какво е Вашето отношение във връзка с работата на Комисията относно случая КТБ? (Шум и реплики в средата и дясно.) Благодаря. (Народният представител Менда Стоянова иска думата по начина на водене.)

Благодаря Ви. Колеги, изключително съм недоволна от ръководството на Народното събрание по тази точка. (Смях, весело оживление отляво, възгласи: „Оставка! Оставка!”) Първо, на господин Кадиев му се даде думата за лично обяснение, за да не мога аз да взема дуплика. Второ, изобщо не беше нужно да му се дава думата за лично обяснение, защото той не беше засегнат. Трето, продължава нарушението на Правилника, като в личното обяснение му се даде възможност отново за изказване и за задаване на въпроси. Това, че госпожа Ваня Донева е била депутат от ГЕРБ, не я прави моя подопечна защитничка. Аз защитавам контролните органи и наистина ние като парламент трябва да направим анализ на това какво позволява законодателството на тези контролни органи, какво позволява бюджетът на тези контролни органи и да извършим именно нашия надзор над тях. Господин Председател, моля да се върнем в темата и моля строго да спазвате Правилника.

Уважаеми заместник-председатели на парламента, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, първо, моля да ме извините, че за първи път влизам в тази зала и за първи път се изказвам от трибуната. Влязох за първи път и направо трябваше да дойда на трибуната. Простете ми известното вълнение, което изпитвам. Тъй като въпросът с КТБ е толкова сериозен, че имах възможността да кажа това на Бюджетна комисия. Аз нямам нито един лев в тази банка, но съм притеснен, което означава за мен, че българският народ явно е притеснен. От тази гледна точка разбирате какво е моето отношение към този въпрос. Тъй като въпросът е сложен и аз ще се запознавам в следващите дни – искам да видя много важни неща по отношение на проверките, които са направени и които вече са завършили. Буквално днес и утре ще работя по този въпрос. Според досието, както разбирате, съм от Варна и много трудно промених разписанието си, тъй като все още преподавам, макар че догодина вероятно няма да преподавам. Но догодина си е догодина, сега имам известно напрежение. Моето отношение по въпроса с КТБ е това, че който успеем да докажем, че е сгрешил, пропуснал, трябва да получи съответстващо наказание. То ще бъде по мнение на Комисията. Както знаете, въпросите се решават по-нататък и в съдилища. Преди да вляза в залата, казах на госпожа Донева, че в момента, когато вземаме решение в Комисията, трябва да се чувстваме, че все едно сме съдии, което означава, че трябва да не зависим от други фактори, които биха объркали мнението ни в даден момент. Разчитам, че с моя професионален опит ще успея да помогна в това отношение. Благодаря. Ако смятате, че отговорът Ви удовлетворява, господин Кадиев?!

Господин Председателстващ, дами и господа, процедурата ми е следната: предлагам прекратяване на дебата по точката и съответно гласуване на решението. Има подкрепата от Патриотичния фронт за кандидата съответно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, за разлика от колегата от БСП, който използва трибуната да задава тези въпроси, ние от Реформаторския блок сме задали писмено въпроса за одита върху КТБ към Комисията на госпожа Ваня Донева и очакваме сериозен писмен отговор от тяхна страна, защото: вижте, след КТБ ние имаме много сериозен проблем и това е като послание...

По точката. То е към господин Милев, който трябва да бъде избран. Ние му възлагаме в момента задължения, работа, която трябва да свърши. Едно от нещата е следното. Колеги, искам да задам следния въпрос към всички Вас: кои са виновните за казуса КТБ и господин Милев съответно: кои са виновните? Освен за държавна счетоводителка няма никакви предприети действия. Важни са две неща: първо, да има наказани, извинявайте, за тези милиарди, които липсват...

Това е към работата на господин Милев оттук нататък, господин Главчев. Трябва да е ясно той какви ангажименти поема към Народното събрание. На следващо място, трябва да променим контролната система така, че подобни казуси да не се повтарят на никаква цена – било то в банковата сфера, или в някоя друга.

Да, възлагаме му, господин Председател.

По-добре сега да е ясно, че се възлагат, отколкото утре да възникне подобен казус отново. Господин Милев, очакваме от Вас много сериозен анализ и много сериозна отговорност за това, че отчетите на КТБ са заверени без забележка. Е, как е възможно такова нещо? Според Вас има ли проблем, или няма проблем? Очакваме много сериозно отношение – да покажете грешките в системата и да поискате, включително законодателно тяхното изправяне. Не би трябвало да е възможно това да се случи и не би трябвало да е възможно в бъдеще подобен казус да се случи. Така че не само отчет, не само наказание за виновните, очакваме законодателни предложения от Вас как повече такъв случай да не е възможно да възникне в България. Благодаря за вниманието.

Господин Председател, аз ще имам само въпрос, няма да говоря по същество.

Както стана ясно, принципно ние подкрепяме кандидатурата на кандидата така, че нямаме кой знае какви различия по тази точка. Въпросът е, че имаме още няколко нюанса да уточним. От тази гледна точка въпросът ми към кандидата е: каква е оценката му за работата досега на Комисията, на която той иска да стане член, и по-точно казано каква е оценката за това, че Комисията в този период от една година не се е самосезирала по отношение на господин Орешаров, който практически е одитор, одитира, надзиравайки себе си? Това е реалността в множеството фирми, с които той работи, така че от тази гледна точка този въпрос е към кандидата. Как оценява дейността на Комисията и как вижда причината, поради която Комисията не се е самосезирала в рамките на една година за този конфликт на интереси? Благодаря Ви.

Уважаемо председателство, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Горов! По отношение на моята оценка за работата на Комисията – е момент, в който влизам в тази Комисия и не искам да се впускам в анализ на дейността й в последните години, тъй като Комисията в момента разследва случаи, които са толкова важни, и виждам, че отношението е изключително сериозно. Това го разбирам в последния момент, аз не знам дали ще бъда избран. Що се отнася до това защо Комисията не се е самосезирала по отделни случаи, наистина не мога да дам отговор. По отношение на това какво се случва в този момент – имам положително отношение. Както казах, разчитам, че ще има нужда от опит на такъв като мен, но аз съм само един. Някак си се възлагат доста сериозни надежди върху мен и каквото мога ще направя, разбира се, но това не е толкова лесна работа. Има твърде много неща, които трябва да бъдат познавани, включително от народните представители до някаква степен поне, а те са много сложни и комплицирани въпроси на счетоводството, което водим в България на основата на международните стандарти за финансови отчети и по отношение на одита върху финансовите отчети. От там е ролята на Комисията от 2008 г. какво е можела да прави, какво може да прави сега и какво би правила след 5 – 6 години. Доста дълъг разговор, затова спирам до тук. Благодаря.

Прегласуване.

Уважаеми колеги, с това предложение днес Патриотичният фронт за втори път изменя на своите избиратели, след като първия път ги измами, когато въпреки обещанията гласува в пленарната зала за коалиция, с която никога не се е обвързвал – Реформаторския блок и Партия ГЕРБ. Днес господин Валери Симеонов – лидер на Патриотичния фронт, всъщност казва на българските пенсионери: „Не искам да има Ваш представител.” Говорителят на Обединените пенсионерски съюзи, който вече осма година представлява техните интереси на улицата, не иска техния представител да бъде в Комисията за гражданските организации и най-вече, след малко ще гласувате, и за Комисията по труда, социалната и демографската политика. Всъщност днес Валери Симеонов се опитва да блокира нещо много важно – моето предложение, което вчера направих, за частична тринадесета пенсия за българските пенсионери.

Не е по темата.

Също така искам да кажа нещо много важно, дами и господа – че днес господин Симеонов показа своята същност, че Патриотичният фронт...

Напротив, говоря за членството в Комисията, поради което ликвидирано членство няма да има тази възможност...

...да защитаваме интересите на българските пенсионери и на гражданите в неравностойно социално положение.

Това няма никакво значение. Важен е политическият акт на Патриотичния фронт, който с това свое действие и всеки от Вас, който подкрепи това действие, Ви моля да разберете нещо много важно: Вие давате послание към българските пенсионери, че те не са желани в тази зала (възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ) и техните интереси няма да бъдат защитавани.

Уважаеми господин Главчев, уважаеми колеги! Формалното ми предложение е да бъде отложено гласуването на това предложение и ще Ви кажа защо. Според сега действащия Правилник и според всички правилници, които са действали досега в българските парламенти, независимите народни представители имат право да участват в работата на комисии като нейни членове. За тях важи общото правило: всеки народен представител участва в две парламентарни комисии. Винаги досега...

Правилникът е пред Вас.

Че народният представител участва в две комисии...

След малко ще взема Правилника, тъй като има промяна в номерацията...

Много Ви моля, не ме прекъсвайте!

Ако желаете да се включите в дебата, отстъпете на господин Хайтов воденето на пленарното заседание и направете реплика.

Уважаеми колеги, винаги досега независимите народни представители... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

...са били членове на парламентарни комисии – ще Ви извадя справка от предишни парламенти. В този парламент вече има четирима народни представители...

Престанете да ме прекъсвате!

Ако искате да се включите в дебата, слезте долу и се включете...

Винаги парламентарните групи са постигали споразумение по отношение на това...

...в кои парламентарни групи да се включат независимите народни представители. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма такива!

Те винаги са участвали.

Предлагам господин Енчев, който вече има статута на независим народен представител (шум и реплики от ГЕРБ)...

Да има...

Престанете да ме прекъсвате! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Което е същото. Терминологията е променена.

Разбирам, че темата не Ви е удобна (шум и реплики), но това не означава, че трябва да ме прекъсвате още преди да съм си привършила изречението.

Напротив, това е вярно. Винаги народните представители, които не са членували в парламентарни групи, които в различните периоди са се наричали „независими”, според терминологията на този Правилник са „нечленуващи”, а в този термин се влага едно и също съдържание, имали са право да участват в работата на парламентарните комисии. Това е ставало със съгласие на парламентарните групи, за да не бъдат ощетени от възможността, която дава Правилникът на всеки народен представител. По отношение на господин Енчев на практика се извършва дискриминация и несправедливост, като се изважда от парламентарната комисия, в която участва.

Затова Ви предлагам да отложим...

...произнасянето по това решение... (Силен шум и реплики.)

Господин Главчев!... (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Госпожо Манолова, изненадан съм, обикновено сте много прецизна и педантична и като излезете от тази трибуна, цитирайте всяка една разпоредба от Правилника по алинеи и така нататък. Аз ще Ви помогна – вижте чл. 14, ал. 4 и какво е записано там. Там много ясно е записано, че когато даден народен представител напусне или бъде изключен от парламентарната си група, той губи като представител на тази парламентарна група мястото си в комисиите. Очевидно колегите от Патриотичния фронт са в правото си да поискат неговото оттегляне, а, разбира се, Вие сте в правото си на народен представител да го предложите отново за член на тази комисия – ако желаете от името на БСП, ако желаете от Ваше име, като народен представител, неучастващ в парламентарна група. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Така че, ако искате, го направете, пък ние ще помислим, може да го подкрепим. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Текстът на Правилника е чл. 19, ал. 1, който регламентира, че народните представители могат да бъдат избирани най-много в две постоянни комисии. В предишен текст е записано, че народните представители са длъжни да участват в заседанията на парламента, а също и на съответните комисии. Уважаеми колеги, това е формалният текст от Правилника. Парламентарната практика винаги е давала възможност на нечленуващите да участват в работата на парламентарни комисии. Аз не оспорвам правото на председателя на групата на Патриотичния фронт да предложи промяна в състава от квотата на неговите народни представители. Но, уважаеми колеги, това е първият парламент, който не е дал възможност чрез квотното разпределение на народни представители, нечленуващи в парламентарни групи, да участват в работата на парламентарните комисии като нейни членове! Винаги по споразумение между парламентарните групи, освен квотното разпределение за определените парламентарни групи, се дава възможност на независими народни представители да участват като членове на различните комисии. Така че господин Валери Симеонов може да прави промени, да предлага правенето на промени за народни представители, членуващи в неговата парламентарна група, но това не отнема правото на такива, които са напуснали неговата парламентарна група, да участват като членове в работата на комисии. Така че, за да не бъдат ощетени народните представители, нечленуващи в парламентарни групи, които вече са четирима, предлагам до постигането на такова споразумение между парламентарните групи на тези, които не членуват, да не им бъде отнемана възможността да участват в парламентарните комисии, защото тази мярка е дискриминационна по отношение на народни представители, които не членуват в парламентарни групи. И това ще е първият парламент, който ще въведе такава забрана!

Предлагам гласуването по предложението на Патриотичния фронт, конкретно по това предложение, да бъде отложено до постигане на съгласие между парламентарните групи за участието на нечленуващите в парламентарни групи народни представители в парламентарни комисии. Това е справедливо, това е честно спрямо народните представители.

Уважаеми господин Председател, правя процедура по начина на водене. Знам, че госпожа Манолова говори по-дълго и използва различни аргументи, които стигат до Вашите уши по-лесно. Но не искам и не трябва да я прекъсвате. Първо, тя има 24 минути свободно време, за да даде каквито иска аргументи.

Ваше право не е да я прекъсвате по това време. Затова правя формално предложение – ако сте нервен към 10 часа сутринта, може един от двамата яворовци да Ви смени. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Реплики от ГЕРБ.)

Да, по начина на водене.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене, тъй като, господин Председател, многократно днес в рамките на воденето на пленарното заседание давате възможност на колеги да говорят не по същество на темата, която обсъждаме. Такъв беше случаят с господин Кадиев. Тогава не си бяхте взели бележка от госпожа Менда Стоянова. Призовавам Ви сега да го направите. Госпожа Манолова или днес по случай Деня за защита правата на човека е решила да защити господин Велизар Енчев, и това беше поводът на нейното изказване, или наистина е неподготвена, и не е прочела Правилника за работата на Народното събрание...

...който ние приехме и тя участваше в Комисията, която го изработи и прие. Затова, господин Председател, много Ви моля, когато някой от народните представители говори извън темата, включена в темата и която обсъждаме, да му отнемате думата. Благодаря. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Каква е темата, каква е темата?

Лично обяснение! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не й давайте думата за лично обяснение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В случая става въпрос за чисто процедурно предложение, направено на базата на текст от Правилника – при напускане на групата съответният народен представител освобождава местата в комисиите от името на тази група. Не търсете нищо повече от една чиста процедура. По тази процедура аз съм направил нашето предложение, тъй като господин Енчев доброволно напусна групата и няма как той да бъде представител на Патриотичния фронт в тези комисии. Няма смисъл от повече излишни приказки, коментари и така нататък. Още повече от излишни емоции и въображаеми предположения, фиксации и прочие. Искам да напомня на господин Енчев, че той не е в този Парламент като представител на някакви въображаеми пенсионерски организации, а е тук като представител на Патриотичния фронт от София област, откъдето лично аз съм го наредил на първо място в листата. Ако той си мисли, че ще представлява някой друг, това си е лично негов морален, психически и какъвто и да било проблем. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Ако се говори за достойнство и за морал, редно е народен представител, избран от определена група, който я напуска, мисля, че е редно да напусне и Народното събрание. Но това го решава самият народен представител. По отношение на квалификациите в личен план, господин Енчев няма никакво основание да ги отправя към мен, защото поясних в началото по каква причина съм входирал това искане – да се вземе решение в Народното събрание. Толкова по фактологията. От друга страна, има два нови момента в поведението на вече нечленуващия в група народен представител. Единият е чисто политическият момент, че той определено намира, както виждам, своя нов тих политически пристан, така че господата от БСП могат да го предложат, съответно за комисия, ако желаят. Но виждаме едно силно емоционално състояние, което е насочено конкретно срещу мен и срещу Патриотичния фронт, с което той се приближава до една друга група, която всяка сутрин ни занимава с идиотски декларации.

Така че нека да си избере посоката на неговата емоционална или политическа ориентация, но той вече не е в Патриотичния фронт и е нормално да не членува в комисии като представител на Патриотичния фронт. Благодаря Ви.

Реплика, реплика!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Симеонов! Нека да не бъркаме взаимоотношенията в едно дружество или една фирма с взаимоотношенията в българския парламент. Аз предполагам, че допуснахте лапсус, като казахте, че сте вписали господин Енчев във Вашата листа и после на това основание сте го предложили в съответната комисия. Народните представители биват избирани от българските граждани, а вписванията и назначенията... (шум и реплики от ГЕРБ).

...се случват в частните и държавните фирми...

...а също така и в различните видове дружества. Така че от момента, в който господин Енчев е избран за народен представител, той е престанал да бъде Ваш служител. Тоест той в момента представлява избиратели, а не е Ваш служител, какъвто е бил, работейки във Вашата телевизия или в някаква друга търговска структура. Мисля, че това е важно, защото това тук е българският парламент, а не управителният орган на едно или друго дружество. Отношенията там си ги решавайте по Вашите правила. Уважаеми господин Главчев, тъй като Вие искате да четете текстовете от Правилника... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

...и тъй като позволихте да бъда обиждана от парламентарната трибуна...

...Ви предлагам да прочетете текста на чл. 22...

...ал. 3. (Председателят изключва микрофоните на оратора.)

Имаме две минути за реплика.

Имам две минути за реплика.

Да, добре!

Уважаеми господин Симеонов, моля Ви, прочетете на господин Главчев и на залата текстът на чл. 22, ал. 3 – за ограмотяване на ръководството. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Аз не мисля, че имаше някаква съществена част или същество в изказването, за да правя дуплика, но така или иначе съм станал. Беше направен аналог с фирмената дейност в телевизия СКАТ. Аз, уважаеми колеги, все пак мисля, че мога да получа Вашите адмирации и благодарност, че в този Парламент аз съм помогнал да присъстват, да бъдат народни представители двама достойни представители на изящното слово, хора оратори, хора с много добро театрално поведение. Защото от този яростен патос на господина, който сега обсъждаме, нямаше и помен (смях от ГЕРБ), на пето число, госпожо Манолова, всеки месец, когато идваше, за да си получава заплата – беше по-хрисим от монахиня. (Силен смях от ГЕРБ. Викове: „Ууу!”.) Има още един театрал тук, който беше още по-хрисим от него.

Но все пак, бъдете благодарни за тези хора, с които съм обогатил емоционално и театрално Парламента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ.)

Споменаха ми името.

Споменаха ме.

Не, не е споменат, не е споменат.

Споменаха ме първия път.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С Решение от 26 ноември 2014 г. Четиридесет и третото народно събрание е взело решение за избиране на Комисия по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. В точка първа от Решението са определени квотите, а накрая, след като квотите са разпределени по парламентарни групи, има едно място за нечленуващи в парламентарни групи народни представители. Това е Решение, което сме взели почти с единодушие на 26 ноември 2014 г. Господин Велизар Енчев, като нечленуващ в парламентарна група, няма никакъв проблем да бъде член. Според мен остава едно свободно място на колегите от Патриотичния фронт, които просто трябва да предложат още един член на комисията. Според мен няма процедурна пречка господин Велизар Енчев да заеме квотата на нечленуващ народен представител в тази комисия. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще направя много кратко изказване, в което ще кажа това, което винаги сме казвали, когато става въпрос за този грозен политически акт народен представител да напусне своята парламентарна група. Когато един народен представител напусне парламентарната си група, той трябва да напусне и парламента.

Точно така!

Да не говорим за комисиите! Винаги сме посочвали това и сме държали на този принцип. Знаете, че през годините доста хора напуснаха Парламентарната група на „Атака”. Знаете, че разкарвахте точно тези хора във Вашата телевизия като мечки. Да, не беше правилно това от Ваша страна, а сега го изпитвате на своя гръб. Позицията на „Атака” е принципна, защото винаги сме държали на тази политическа честност и коректност към нашите избиратели. Затова ние ще подкрепим Вашето предложение. (Единични възгласи: „Браво” и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Аз не използвах възможността в петък като вносител да взема думата и за становище на вносител, но може да мине като изказване. Имаме достатъчно време в групата. Предварително искам да помоля всички колеги да не политизираме по никакъв начин въпроса. Тук няма и грам политика. Става дума за един проблем, свързан с поддръжката и почистването на републиканските пътища, които съвпадат с тези в урбанизираните територии или на територията на съответните населени места. На територията на Република България има около 3800 км такива пътища. Три хиляди и шестстотин километра от тях попадат в населени места, които са с население до 100 хиляди жители. В миналия парламент, пролетта на 2014 г., бе направена една поправка в Закона за пътищата, като се измени чл. 30, в който бе казано, че ангажиментът за поддръжката на тези пътища е единствено и само на Агенция „Пътна инфраструктура”. На пръв поглед е добро като решение, но в месеците, които имахме след влизането на промените в сила, се оказа, че има и доста недостатъци по прилагане на така направените разпоредби. Преди да завалят изказвания след моето, искам да помоля всички колеги и да заявя, че намеренията, които имах и продължавам да имам с внасянето на този законопроект, е да бъде решен проблемът, по никакъв начин да не бъдат ощетени общините или съответно АПИ. Въпросът тук не е финансов. Предполагам, че средствата за поддържането на тези пътища и сега ги има заложени в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”. Идеята ми е да се подобри координацията при поддръжката на тези пътища между общината и Агенцията. Оказа се на практика, че Агенция „Пътна инфраструктура” не разполага с ресурса – с фирмите, с които са сключили договор за поддръжка на републиканската пътна инфраструктура, да поддържа на ниво и на качество и тези, които съвпадат с градовете, или с урбанизираната инфраструктура. Знаете, че това е много чувствителен въпрос на всички граждани, особено когато паднат снеговете в зимния сезон, за непочистени улици и така нататък. По всички изисквания, които има Агенция „Пътна инфраструктура” за поддръжката на пътищата от републиканската мрежа, има допуски за часовете, в които трябва да бъдат поддържани пътищата, за нивото на снега, който се допуска. Доста конкретика има тук – не знам дали трябва да влизам чак толкова в нея. Прост пример ще Ви дам. По договорите на Агенция „Пътна инфраструктура” фирмите, които поддържат пътищата, имат право при снеговалеж да ги поддържат на 3 см ниво на снежната покривка. Знаете, че това в град, в който се движат градски транспорт, линейки и така нататък, няма как един кмет на община да го допусне и ще трябва да се дублира дейността. Веднъж Агенцията ще плаща на фирмите изпълнители, с които е сключила договор. Втори път общината ще наема друга фирма, която да допочиства тези улици. Да не говорим, че всеки път, който е в градска среда, има джобове за спирки, тротоари и когато отговорността за поддръжката на тези съоръжения, на прилежащата инфраструктура е на двама различни стопани, тя се размива. Идеята на това, което предложих, е отговорността и контролът да бъдат на един. Пак казвам, не става дума за ощетяване на общините или за ощетяване на Агенция „Пътна инфраструктура”. Готов съм и го заявявам категорично – между първо и второ четене с всеки колега, който има желание, да се съберем и да направим такова изменение, което наистина да реши проблема. Не бива да мислим, че прехвърляйки проблема за поддръжката от общините на Агенцията, го решаваме. Проблемът остава, просто прехвърляме отговорността от една институция на друга. А кой по-добре би се грижил за поддръжката на собствените си улици от един кмет? Той е там, на място, знае всеки един проблем! Агенцията е в София, фирмите за поддръжка в много от случаите отговарят за поддръжката на стотици километри. Мога да дам пример с път 1 – 4, София – Варна, всички фирми по протежение на този път от София до Варна, във всички области, имат като заложен приоритет при снеговалеж първо да поддържат този път. Приоритет ІІ или ІІІ клас, или улици в населените места, вече им е на трето място. Няма как да си позволим при обилен снеговалеж снегопочистващите фирми да поддържат главното трасе, в случая София – Варна, а улиците в града, където се движат градският транспорт, училищните автобуси, линейките, да останат непочистени. И пак казвам, почистени на 3 см сняг. Няма как да стане. Мога да Ви дам и редица други примери, но да не задълбавам в конкретика. Фирмите на Агенцията разполагат с пό едрогабаритна техника, която не е подходяща за малките улици, които в много случаи съвпадат с републиканската мрежа на територията на една община, на един град или на едно населено място. Идеята, която имам, е да се запази приоритетно, че ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура” е поддържането и почистването на тези улици – техен ангажимент. Но да направим изключение в случаите, когато дадена община, даден кмет има желание, което трябва да бъде изразено от двете страни – веднъж от Агенцията, веднъж от общината в лицето на кмета, подпишат споразумение и ангажиментът или по-скоро контролът за поддръжката на тези улици да бъде на съответната община, като за тази си дейност Агенцията се задължава да заплаща необходимите суми, регламентирани спрямо договорите им, които имат, сключени с фирмите за поддръжка. Те не могат да бъдат на други нива – нито по-ниски, нито по-високи. В момента имат сключени договори с определени фирми – еди-колко си лева на километър. Това трябва да бъдат и сумите, които ще заплащат те на съответните общини за поддръжката. Но разберете, колеги, дублира се дейност: по едни и същи улици минава веднъж машина от републиканската инфраструктура, втори път по тези улици минава техника, наета от общините, за да стигне до пресечки, отклонения за улици, да стигнат до джобове на спирки и така нататък. Когато имаме размита отговорност, имаме и размит резултат. Единствената ми цел беше това да се промени или да се подобри. Не казвам, че преди действащият регламент е бил най-добър, но в същото време твърдя, че и сега действащият също не е най-добър – има недостатъци. В диалог съм със Сдружението на общините, от няколко дни си комуникираме с тях – те също имат предложение между първо и второ четене. На драго сърце бих го съгласувал и с тях, и с Вас. Трябва да започнем отнякъде, да намерим някакво решение, защото не бива с лека ръка да оставяме един проблем просто на стечението на обстоятелствата. Знам, че колеги от ляво ще станат и ще кажат: „Нямате становище от Сдружението на общините.” Напротив, имам го становището. От Сдружението на общините предлагат промени между първо и второ четене. Мисля, че е коректно. Те също отчитат, че има проблем и при стария закон, и при новия. Наша е задачата да направим така, че този закон да бъде променен и да действа. Вие гледате проблема от гледна точка на бивши Ваши общини като кметове или на други, които са Ви казали, а аз – от гледна точка на трети, пети общини. Не бива да правим законопроекти, които се персонализират за конкретна община. Трябва да направим закон, който да действа и да е приложим в условията, които имаме в момента. Пак казвам, не натоварваме общините по никакъв начин – даваме правото на Агенцията и общините да се договорят. Знаете, че договор има, когато има положително волеизявление и от двете страни – кмет и Агенция. За тази дейност ще се заплаща – не натоварваме бюджета на общините по никакъв начин. Ние не сме съдници нито на Агенцията, нито на общините. Имаме интерес да защитим интересите на гражданите на страната ни, а не тези на Агенция „Пътна инфраструктура” или на дадена община. Ако това преминава през дилемата дали да накърним донякъде интереса на общините и съответно на Агенцията, аз съм по-скоро „за” да ги натоварим с допълнителни ангажименти, но наистина гражданите да имат чувството, че ще се движат по улици, които приличат на държава – член на Европейския съюз. Затова Ви моля – готов съм между първо и второ четене с всеки, който има интерес по темата, който има желание, да седнем и да предложим текстове, които ще действат така, че да удовлетворят желанието и мнението на всички кметове, на всички общини и на Агенция „Пътна инфраструктура”. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За пореден път ще се обърна към колегите от ГЕРБ да си оттеглят този законопроект. Вижте изказването на председателя на Народното събрание пред Сдружението на общините. Госпожа Цачева казва: „Понякога народни представители пишат закони на крак или в движение. Обещавам Ви, уважаеми представители на общините, че това няма да се случи.” Когато погледнем законопроекта, който сте предложили, и видим мотивите – сега тук хрисимо и в духа на смирението господин Михов говори едно, в мотивите пише съвсем друго. На следващо място, колега, по-големият въпрос – това, за което говорите, е чисто оперативна работа. Едно оперативно съвещание на Лазаров от Агенция „Пътища” с кметовете – Вие имате нов шеф на Агенция „Пътна инфраструктура”, трябва да му вярвате. В крайна сметка Вие дадохте една лоша оценка на Агенцията – че едва ли не тя не си върши работата и че тя не може да работи с общините, та трябва цял закон да приемем и да направим промяна.

Не го крия, така е.

Второ, тази промяна, която направихме миналата година – на територията на общините Агенция „Пътна инфраструктура” чрез компанията. Вие тук сте си объркали дори понятията. Агенция „Пътна инфраструктура” и Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” са различни неща. Нали така? В мотивите пишете само за Агенцията, в законопроекта пишете и за самата компания. По-важното е, ако имаш 20 – 30 км държавен път, да може държавата да си свърши ремонта или рехабилитацията. По досегашното статукво, което ще се възпроизведе, Ви казвам, че за ремонт и поддръжка на общините дават за по 20 кв. м да се асфалтират. Вие го вършите от добро желание, чули сте един-двама кмета, те сигурно са много значими за Партия ГЕРБ, но недейте в момента да правите законодателна практика, която с нищо не помага. Направете едно оперативно съвещание с господин Лазаров и си дайте мотивите като народни представители. Бъркате. Оттеглете го този законопроект от уважение към председателя на Народното събрание и това, което говореше пред Сдружението на общините.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Янкова, аз искрено и много Ви уважавам и като бивш кмет, и като колега, но не схванах по същество каква реплика направихте относно конкретиката на закона. Аз смея да твърдя, че познавам много добре проблемите на десетки, на стотици общини, свързани със зимното поддържане, с поддръжката и рехабилитацията на пътищата. И пак казвам, не знам за кой път да Ви го повторя – в чл. 30, ал. 1 е записано, че ангажимент за поддръжката и почистването на републиканските пътища е на Агенция „Пътна инфраструктура”. Това е императивен текст. Той не подлежи на коментар. (Реплики на народния представител Дора Янкова от място.) Това е ал. 1. Ние в нея не правим никаква промяна. Опитваме се да направим изключение (реплики от ляво), в случаите... (Силен шум, реплики и провиквания от БСП ЛБ.) Господин председател, ако ще си подвикваме от място, няма смисъл да излизаме на трибуната.

Разбирам желанието на колегите от левицата и защо толкова яростно защитават този закон.

Изобщо не съм нервен. (Оживление и смях вляво.) Щом такова Ви е отношението... (Силен шум.)

Жалко! Жалко, че със смях, с присмех приемате проблем, който съвсем скоро ще стане реалност. Съвсем скоро цяла България ще бъде в зимна обстановка и тогава Вашият смях няма да е смешен на хората, които ще се занимават с поддържането и за хората, които ще ползват тези пътища. Жалко наистина за Вас! Вие имате право да подкрепите или да не подкрепите това. На Вашата съвест ще тежи това, което ще се случи оттук насетне. Много добре всички знаем и защо бяха подписани предварително една година договори с нови фирми за поддържане на републиканската инфраструктура. Не мисля да задълбаваме чак до толкоз, но от Вас зависи дали наистина дебатът ще влезе в тази плоскост. Мисля, че всички сте наясно, а само за колегите, които не знаят – една година преди да изтекат договорите на действащите фирми, които се грижеха за републиканската пътна мрежа, бяха направени конкурси и бяха избрани нови, и то на цени два пъти по-високи. Два пъти по-високи! Всеки ще си направи сам извода. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Предлагам да спрем с приказките на ангро и да се върнем към конкретното предложение, както и с начина, по който е променян въпросният текст през последните години. Нека да върнем дебата по същество. От 2000-та година след промени през 2004, 2006, 2008, 2011, въпросната ал. 3, а не ал. 1 на действащия текст, гласи, прочитам последната редакция: „Агенцията, съответно Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”, и общините осъществяват съвместно, по взаимна договореност, дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона”. Това беше действащият текст до месец февруари на 2014 г. и в резултат на този действащ текст, уважаеми господин Михов, кметовете на общините се оплакваха непрекъснато, че тези съвместни споразумения между Агенцията и тях се подписват от позицията на силата, обикновено имат финансово изражение в пъти по-ниско от договора, който е сключила АПИ с фирмата, поддържаща републиканската пътна мрежа извън границата на населеното място, в резултат на което тези републикански пътища на територията на общините оставаха непочистени. И тъй като те са и част от територията на съответната община, от това страдаха или гражданите на тази община, или кметовете, които трябваше да компенсират със средства на общинския бюджет. Или образно казано – фирмата, която е наета, с която е сключен договор от АПИ, чисти до началото на населеното място, след което вдига греблата, преминава по пътя и продължава да чисти, след като излезе от границите на същото населено място, като компенсира съответната община с 300 или 500 лв., в зависимост от съответната договорка. Това беше действащият текст. Това беше практиката. Не знам откъде господин Михов черпи друга практика, след като реално новият текст, промяната, която ние направихме, не е действала в зимни условия. Кога стигнахте до тези глобални изводи: от София до Варна, от Бургас до еди-къде си? Говорете конкретно. Защото аз ще Ви кажа съвсем конкретно, без да влагам абсолютно никакъв политически контекст – кметовете на общините в Кюстендилска област, ще дам пример с три общини, с различни кметове – на ГЕРБ, на БСП и независим, през последните години на всички срещи повтаряха неотклонно: „Променете този текст в Закона за пътищата, защото страдат хората от нашите общини!” Аз съм ходила на място и съм виждала картинката, при която републиканският път е почистен до началото и до края на град Сапарева баня, където кметът е независим; на Бобошево, където е от БСП, и на Рила и Кочериново, в които е от ГЕРБ. Ситуацията е абсолютно една и съща, независимо от цвета на кмета. Това споразумение от позицията на силата се сключва обикновено, ако искаш – вземаш 300 лв. на километър, ако искаш – не взимаш нищо. След като кметовете настояваха години наред, миналата година ние променихме този текст и въведохме в ангажимент на АПИ да извършва зимното почистване, включително ремонта и поддръжката на тези територии в общини до 100 хил. души. Това е текстът, който въведохме: „Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до 100 хил. души.” Какво правят колегите, вносители на предложението? Просто махат тази поправка и връщат стария режим. Това е правното действие, което извършвате, независимо от многото приказки, с които го обосновавате. Тоест Вие искате да подкрепим този режим, срещу който роптаеха всички кметове, с които съм се срещала не само в моята област. Обяснете ми защо да го правим?! Тук трябва да призная, че аз също се подведох и това е един пример, че компромиси в законодателния процес не трябва да бъдат правени. Съгласих се да не възразявам, че този законопроект беше разглеждан, преди да изтече 24-часовият срок във Временната правна комисия. А защо изобщо трябваше да се разглежда във Временната правна комисия? За да не се получат становища от Националното сдружение на общините, за да не чуем мнението на кметове, за да може този дебат да се случва между нас. Извинявайте, уважаеми господин Михов, аз вярвам във Вашите добри намерения, но също така мисля, че тези, които са настоявали да внесете този текст, са Ви подвели, защото те реално махнаха ангажимента на Агенция „Пътна инфраструктура” да чисти републиканските пътища на територията на съответната община – това е предложението. Ако тези, които са настоявали за този текст, са имали нещо друго предвид – нещо, което да удовлетвори и общините, и АПИ, тогава текстът щеше да изглежда по друг начин. Просто някой Ви е подвел, някой е злоупотребил. Обикновено това става възможно, когато закони се гледат извън утвърдения ред. Добре, Вие имате мнението на Националното сдружение на общините, но щеше да бъде съвсем различно, ако и ние го имахме. Ако виждам черно на бяло, че Националното сдружение е казало: „Да, ние сме за този текст!” Макар че аз разговарях с всичките кметове от моята област и с други кметове – никой не иска текста, който предлагате. Никой! Затова искам да видя становището на Националното сдружение на общините, защото го подлагам на съмнение. Когато спазваме нормалните процедури, обикновено резултатите са нормални. Няма да коментирам мотивите, които сте написали: „Да върнем ангажиментите на местната власт по почистването на републиканската пътна мрежа.” Ама, извинявайте, какви ангажименти на местната власт да чисти републиканските пътища?! Или следващият: „Да премахнем двойните усилия за почистването на едни и същи пътища.” В момента не искам да предполагам, но се питам: кой има интерес от връщане на стария режим? Кой в момента иска да подведе народното представителство, както се опита да го направи на Временната правна комисия? Затова Ви съветвам, препоръчвам Ви, защото и аз съм изпадала в подобни ситуации – просто някой с добри намерения да ти даде нещо, да ти обясни, че е много спешно, че вършиш полезно дело и в крайна сметка да се случи беля. Е няма как да го подкрепя! При положение че кметовете от моята област са категорично против този текст, няма да го подкрепя. Искам да се онагледите с конкретни примери. Извинявайте, къде са възникнали тези проблеми след включването на този текст, като реално в зимни условия няма и месеци да е действал?

Да.

Освен това ние направихме и едно друго изключение, което предлагам да не правим повече – освободихме премиера Бойко Борисов от парламентарния контрол миналата сряда. Той ни обясни, че заминава за Брюксел, всъщност се оказа, че отива на Национално сдружение на общините. Съгласихме се да няма контрол и какво се случи там – и той, и уважаемата госпожа Цачева обещаха на кметовете, че няма да ги товарят с допълнителни пари, че няма да приемат закони, без да са чули тяхното становище. В крайна сметка в момента правим същото. По тези причини аз няма да подкрепя законопроекта и затова се изказвам от тази трибуна, защото не искам да излъжа кметовете, които са ме убеждавали дълги години наред, че законът не е добър. Променили сме го по тяхно настояване и в момента заради някакви аргументи, които нямат никаква опора в закона, да бъде променян този режим. Мисля, че тук трябва някой да каже ясно какви са истинските мотиви за внасяне на този законопроект.

С много от нещата, които казва госпожа Манолова, съм съгласен. С едно не съм съгласен – че не бива да се внушава, че Агенция „Пътища” непрекъснато действа от позиция на силата и извива ръцете на кметовете. Седем години съм отговарял за този ресор в община Бургас, работил съм с три правителства и никой не си е позволявал да използва силови методи за каквито и да било споразумения. Казвам го съвсем откровено, по този начин сриваме доверието в институциите. Иначе е вярно едно друго нещо, което искам да кажа и на вносителите. Няма община, която да е на плюс от тези споразумения. Винаги сме дофинансирали – независимо дали за зимна поддръжка или за поддръжка на уличната мрежа. Това, което смятам, че е важно. Да, хубаво е като намерение, но трябва да се наблегне на доброволния момент – кметовете да имат право да отказват подобни споразумения, което според мен е достатъчно ясно гарантирано, и да се помисли за методика, по която да се овъзмездяват, за да няма дофинансиране от страна на общините. Абсолютно задължително е между първо и второ четене да се вземе становище на Сдружението на общините, да се обсъдят в детайли текстовете, за да можем спокойно да Ви подкрепим, господа вносители, и на второ четене. Общините са достатъчно слаби и рискови от финансова гледна точка в тези години, за да си позволим да ги натоварваме с допълнителен ресурс. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не мога да се съглася със становището, което беше изразено преди малко, че години наред кметовете, местната власт е искала промяна – промяната, която направихте в Четиридесет и второто народно събрание. Не мога да се съглася най-малко с факта, че промяната, която стана в началото на тази година, стана между първо и второ гласуване по предложение на тогавашния председател на Комисията по транспорт и е приета в тази зала без дебат, без мотиви и без обосновка. От друга страна, искаме становище на общините. При промяната тази година отново нямаше становище на Сдружението на общините. И то нямаше да бъде налично, защото, ако бяхте казали още тогава на хората и на местната власт, че искате да променяте текста, те нямаше да се съгласят, така че това е неточност във Вашето изказване.

Господин Председател, извинявам се, че взех третата реплика, но държа аз да я направя на госпожа Манолова. Колеги, тук става дума за съвсем друго нещо – дава се възможност на кметовете, ако искат, да подпишат споразумение с Агенцията. Не знам откъде се изливат тези предположения, че с това, едва ли не, се отменяло правилото, което Вие сте приели в Четиридесет и второто народно събрание, напротив – ако няма такова споразумение, АПИ си има задължението да чисти тези райони. Но имайте предвид, че в градовете под 100 хиляди жители има градове, които са много по-големи и има доста републиканска пътна мрежа. Там нивото на чистене няма как да остане с нивото на чистене извън урбанизираните територии. Госпожа Манолова, като излиза и говори така упователно, да кажа, не знам дали е виждала споразумение. (Реплика от БСП ЛБ.) Аз знам, че Вие сте виждали, но тя не е виждала. Споразумението включва не само зимното поддържане, но и поддръжката на пътя. Мога само да вметна, че миналата година до последно в нашата община не желаехме да подпишем споразумението, тъй като Вие намалихте парите за поддръжката двойно, а в община Русе минава пътят Е-17, а нали знаете, той е доста международен. Но така или иначе, винаги се дофинансира от големите общини. Разбирам защо малките не искат да поемат ангажимент. Съгласен съм. Но те имат възможност да не подпишат споразумението. И не знам защо вкарвате такава драма. Никой не те задължава да подпишеш това споразумение и да си поемеш чистенето. Особено за такива общини, гдето стана дума – Сапарева баня и други. Благодаря.

Уважаеми господин Главчев, уважаеми колеги! Уважаеми колеги, които ме репликирахте, много Ви моля, прочетете текста на законопроекта, който обсъждаме. Уважаемият бивш заместник-кмет на Русе, много Ви моля, прочетете текста, който действаше до промяната, която направихме. Той казва: „Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по… включително зимното почистване”. Когато няма такава взаимна договореност, според Вас кой чисти?

АПИ!

АПИ няма ангажимент да чисти.

Алинея първа е по ремонта, поддържането и другите дейности на автомагистралите. Това пише в текста! Господин Михов, прочетете!

Правите ли разлика между автомагистрали и републикански пътища?

Ами републикански пътища!

Освен автомагистрали има републикански и първокласни пътища. Значи ангажиментът на АПИ е само за автомагистралите. Републиканските пътища са в ал. 3, която е по взаимна договореност. А когато няма такава договореност, ангажиментът не пада автоматично на АПИ. Аз не съм виждала споразумения. Не ми е работа, но съм разговаряла с множество кметове.

В Кюстендил!

Виждала съм какво се случва. И в други области примерите са безброй. Госпожа Янкова Ви даде подобни примери. Госпожа Росица Янакиева също се изказа по този текст. Споменавам нарочно имена, та ако искате, да вземете лични обяснения. Тоест кметове, независимо от политическите сили, Ви обясниха, че ако бъде подкрепено Вашето предложение, без да бъдат направени промени, връщаме стария режим, който беше в ущърб на общините. Да, това предложение беше направено от господин Камен Костадинов в предния парламент. Ние го подкрепихме с ясното съзнание, че така изпълняваме ангажимент, поет към кметовете. (Реплики на народните представители Цветомир Михов и Данаил Кирилов.)

Затова сме го подкрепили. Предложи го Камен Костадинов, ние го подкрепихме. Сега Ви питам: Вие към кого поехте ангажимент? Аз декларирам какъв е моят ангажимент. А Вашият какъв е?! Че предлагате да се върне старият ред, от който пищяха кметовете! Заявете ясно кой стои зад Вашето предложение, защото това се губи в целия дебат.

Лично обяснение!

Обещавам да се изкажа за последен път по процедурата „лично обяснение”. Аз на няколко пъти казах – нито съм споменал общини на ГЕРБ, на БСП, независими и така нататък. Това, че в община Кюстендил не е валяло сняг, не означава, че в други общини преди един месец нямаше половин метър сняг.

И в Габрово нямаше!

Опитвам се да Ви обясня, че и в стария текст имаше проблем. И в новия текст има проблем. Това е проблем, който се появи с течение на работата. Текстът не работи. Дадох Ви възможност и Ви предложих съвсем добронамерено – между първо и второ четене всеки каквито предложения има, да седнем и да ги обсъдим. Вие ги внесете. Аз въобще няма да взема участие в дискусията. Но има проблем и той е налице. Дайте да го решим. Няма ГЕРБ, БСП, независими и така нататък. Разберете го! Не правим закон за Кюстендил или за Смолян.

А за Габрово, нали?!

Има проблем и в стария, и в новия закон. Че кой бил внесъл, че кой бил написал! Затова според Конституцията има първо гласуване и второ гласуване. На първо гласуване, окей, има проблем. Съгласен съм. Но има проблем и в новия, и в стария закон. Затова има второ гласуване, в което тези проблеми да бъдат изчистени. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Аз защитавам интересите, понеже ме попитахте, на българските граждани, които имат право да се движат по улици, които да не са с три сантиметра сняг, автобусите имат право да спират на изчистени спирки, хората да са на изчистени тротоари. Тези интереси защитавам. Не защитавам интересите на един кмет, на втори кмет, на община или на нещо, каквото Вие решите. Понеже ме попитахте, аз Ви казвам чии интереси защитавам – интересите на гражданите да се движат по нормални и почистени пътища. Благодаря. (Народният представител Дора Янкова иска думата за лично обяснение.)

Аз не съм споменавал имена!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна с една шега: в България всеки разбира от футбол, политика и жени. Вече разбира и от чистене на сняг. Поне аз това разбрах след този наистина голям дебат днес. Очевидно е, че в България имаме проблеми и част от проблемите са, че времето все ни изненадва. Може би това е проблем и на координация между АПИ, между областните пътни управления и общините. Искам да кажа, че ние от Реформаторския блок ще подкрепим закона на първо четене. Силно се надяваме между първо и второ четене да бъдат урегулирани взаимоотношенията между общините и АПИ, защото на Общото събрание на Сдружението на общините, на което аз присъствах като председател на Комисията, имаше много възражения по промените в този закон. Затова молбата ми е не емоционално, а много внимателно и спокойно да обсъдим възможните промени между първо и второ четене, да урегулираме отношенията, защото главното, което поставят общините като въпрос, е: „Няма ли да се случи, както обикновено се случва – държавата е възможно да Ви прехвърли отговорности на общините, без да ги обезпечи финансово.” Истината, поне в моята практика, е, че подписваме споразумение, получаваме пари, които много пъти са под необходимите средства за свършване на тази работа, и поради това, че никой кмет не иска да си сложи клеймо на челото, чисти и използва местни приходи, за да гарантира спокойствието и придвижването на хората. В резултат на това поема изключителни отговорности. Ако общинският кмет инвестира в държавна собственост или изхарчи пари за нещо държавно, най-вероятно идва АДФИ и го глобява лично, а глобите са доста сериозни. Така че това е едно от сериозните проблемни места. Убеден съм, че където има добро взаимодействие между АПИ и общините, винаги е възможно да се постигне съгласие, но там, където поради някакви непремерени политически противостояния и конфронтации се търси друг ефект, включително и политически, понякога е невъзможно той да бъде намерен. Нека да подкрепим на първо четене закона, без да се разпалваме много. Ще го погледнем внимателно и в нашата комисия, и в другите комисии. В залата има доста хора с опит и като кметове, и като общински съветници. Нека да направим това, което е добро не за АПИ, не за общините, а за хората. Хората искат, като падне сняг, да са изчистени пътищата, да карат по нормални пътища, а управленците искат да не се случват пътнотранспортни произшествия, понякога с фатален край, защото, ако това се случи, някой носи отговорността. И когато носиш отговорност, тя е лична и няма как да избягаш от нея. Това е моето изказване. Наистина моля за спокойствие в този дебат. Убеден съм, че между първо и второ четене, вземайки предвид и становището на Националното сдружение на общините, ще успеем да направим текстове, които да дадат възможност и на двете страни, и най-важното – гражданите, да бъдат спокойни, че в зимна обстановка и в останалите сезони на годината, когато се налага текущ ремонт или има някакво специално действие върху пътната настилка, ще има гаранции, че нещата ще бъдат направени най-ефективно и най-разумно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Зеленогорски, съгласявайки се с голяма част от казаното от Вас, бих искала да обърна внимание, че всъщност предоставените средства по евентуално споразумение – между която и да било община и Агенция „Пътна инфраструктура”, не се отнасят само и единствено за зимната поддръжка. Напротив, това са средства, с които следва да се извършва целогодишна поддръжка на този участък. Не дай Боже, тази част от републиканската пътна мрежа, за която трябва да се погрижи кмет или общинската администрация, казано най-общо, какво ще му се случи, колко пари би му струвало изкърпването на този участък? Да не говорим за други процедури, които следва да бъдат извършвани по поддръжката на републиканската пътна мрежа. Използвайки факта, че съм взела думата, бих искала да уверя народните представители, че по-предния текст, към който се връщаме – при положение че кметът направи отказ от подписване на такова споразумение, го застрашаваше налагането на актове, че не е подсигурил съответния участък от републиканската пътна мрежа във вида, в който е добър за експлоатация от гражданите. Ние също ще подкрепим законопроекта, но задължително трябва да се направи редакция между първо и второ четене, която да обезпечи нормалната функция.

Уважаема госпожо Янакиева, разбира се, че сте права. Акцентирах върху снегопочистването, защото очевидно сега е сезонът и това са най-тежките проблеми, но при всички случаи текущото поддържане на такъв участък или ако се наложи някакъв основен ремонт, е доста тежко и сложно финансово упражнение. За съжаление, понякога има много тежки конфронтации, от които страдат гражданите, и с месеци участъци в иначе горе-долу подреден град, в който пътната мрежа е в относително нормално състояние, стоят като след бомбардировка. Естествено това е голям проблем и е проблем предимно за гражданите. Надявам се, че между първо и второ четене ще намерим точните текстове, които да избегнат това. Уверявам и колегите, че от Комисията, пък надявам се и Вие, ще направим всичко възможно да нямаме тежки напрежения с местните власти. Всички българи живеят в общините. Общините не са ирационални понятия и министър-председателят, и президентът живеят в конкретна община и всички искаме да живеем в нормална среда. Може би от частното към общото силно се надявам от тук да отправим послание към министрите. Това мое послание е да не възлагат на общините нови дейности, без да са финансово обезпечени. Мога да Ви дам поне два случая. Единият случай беше с „подаръка” да вземат уличното осветление без никакви пари. Да поемеш уличното осветление, да го поддържаш и да го ремонтираш е много сложна история. Вторият „подарък” беше с радиофикациите, където се случи същото. Така че надявам се да не даваме такива подаръци на българските общини. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да обърна внимание специално на колегите юристи, тук е и председателят на Комисията, че законодателната техника, използвана за този законопроект, е некоректна. Правилната законодателна техника трябваше да бъде: „в чл. 30, ал. 3, „изречение второ отпада”.” Така трябваше да бъде, за да сме коректни. Това е реалният смисъл на направеното предложение. Оттук нататък, уважаеми колеги, мисля, че наистина проблемът е сериозен и неслучайно той повдига толкова спорове, толкова страсти, защото всеки изхожда от опита, който има – било като бивш общинар, било като народен представител, който е имал контакти с кметове, с представители на местната власт. Най-вече проблемът е свързан с това, че навсякъде, в различни моменти, има различен опит. Тоест там, където не е имало проблеми, там, където е имало добра стиковка между Агенция „Пътища” и местната власт и където е имало добри процедури за определени изпълнители за снегопочистване, и те са си вършили съвестно работата, не е имало проблеми. Там където или е имало проблеми и неразбирателство между АПИ и местната власт, или пък изпълнителите, избрани от АПИ, не са си свършили съвестно работата, възникват проблеми, което предполагам, че е дало основание на вносителите да направят това предложение. Наистина през месец октомври в Габровска област имаше бедствено положение. Габрово беше няколко дни в пълна снежна блокада. Явно е имало проблеми. Искам да посоча, че и републиканският път София – Варна не беше добре почистен, там също имаше основания да се отправят критики към дейността на фирмите, които са избрани от АПИ да поддържат републиканската инфраструктура. Този факт сам по себе си не е основание априори да се отрича правомощието на Агенция „Пътища” да поддържа и да се занимава със снегопочистването на републиканските пътища. Уважаеми колеги, за мен винаги е по-добре да е ясно кой за какво отговаря. Кой носи отговорността за републиканските пътища – било то в общините, или извън тях и кой не? Защото в момента текстът, който вносителите предлагат реално да остане – старият текст, изцяло размива отговорността. Първо, той не е пожелателен, уважаеми колеги. Тези, които твърдяха, че е пожелателен, едва ли някой иска… Общината щяла да сключи, ако не... Не, той е написан в императивна форма – Агенцията и общините сключват споразумение за поддържането на пътищата в границите на урбанизираните територии, тоест те трябва да сключат. Оттам нататък вече идват наред именно тези субективни фактори, с които започнах: ако споразумението е добро, ако има взаимно разбирателство между двете страни – няма проблеми. Ако изпълнителите си изпълняват съвестно задълженията и почистват добре вътре в урбанизираните територии – няма проблеми. Ако един от тези фактори не е налице– явно този фактор не е бил налице в Габрово през месец октомври, – ето ти проблемът. Мисля, че е наложително между първо и второ четене да се седне и да се направи някакво ясно разграничение на отговорностите и да се въведат някакви критерии в подзаконовия нормативен акт – правилника. Че дори когато АПИ например чисти в границите на населените места, то снегопочистването трябва да отговаря на определени критерии, а именно критериите, които общината е заложила за почистването на останалите улици в населеното място, за да не се допуска три сантиметра сняг по главния път например, който минава през Габрово до Шипка, а пък останалите улици да са добре почистени. Тоест когато е ясно, че този, който ще чисти, когато АПИ дори възлага снегопочистването на тези пътища, то качеството на извършената дейност трябва да отговаря на качеството, с което се чисти и се поддържат останалите улици в населеното място.

Те имат сключен договор вече за четири години.

Точно. В този договор трябва да се запише императивно, че трябва да се заложат тези критерии.

Това трябва да се запише, за да се гарантира, че няма да има проблем. В противен случай винаги може да има проблеми. Понякога общините – и има разлика и от там възникват също спорове – има малки общини. В момента е записано ангро – до 100 хиляди жители. Има общини с по 5-6 хиляди, които абсолютно нямат никаква възможност да компенсират несвършената работа от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). Има обаче общини като Габрово например, които са под 100 хиляди, но разполагат с възможности да компенсират недобре свършената работа, ако им се даде тази възможност, както например и Русе. Така че и това разграничение също играе роля. Затова, ако искате становище на Националното сдружение на общините, там също ще има спорове. Представителите на малките общини категорично няма да искат и ще искат АПИ изцяло да отговаря за снегопочистването, а сравнително по-големите общини като Габрово и Русе ще са съгласни например на такова споразумение, за да може да си гарантират качество и при единия или при другия случай. Така че проблемът наистина е комплексен и мисля, че трябва внимателно да се обсъди между първо и второ четене така че, опитвайки се да решим един проблем, възникнал на определено място, да не създадем нови на други места. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Казак, преди да почна по същество, по принцип, според мен, комисиите които се правят към Народното събрание, са точно, за да обсъждат тези неща. Не си спомням в комисията да сте казали къде трябва да бъде промяната в текста, което, за мен, не е правилно. Мисля, че тези неща трябва да ги обсъждаме в Правна комисия. Да започна с другото, с което съм съгласен...

Това не е минало през Комисията. Това е проблемът.

Как не е минало?

Явно, че има някакъв проблем в текста, но да кажем с прости думички какво искаме ние. Искаме да се направи едно изключение – ако кметът иска, да си сключва споразумение. Това е истината. Как точно ще направим текста, е работа между първо и второ четене. Не говорим за големите градове. Русе е над 100 хиляди, там ние нямаме избор. Ние плащаме двойно повече и над парите, които получаваме за тази дейност. Така че тук става дума най-вече за средните градове. Малките градове и те нямат възможност да си плащат. Тук става дума за отделна процедура, която трябва да е проведена, да има подсигурения бюджет, за да върви тази дейност. Затова казвам „средните градове под 100 хиляди жители”, които имат възможност да си направят процедурите, да сключат споразуменията, да получават средствата и сами да се грижат за снегопочистването. В тази връзка ще спомена само един факт. По споменатия Е 17, който е в чертите на град Русе, благодарение на това, че е чистено по начина, по който се чисти републиканската пътна мрежа, през 2012 г. в продължение на три месеца изхвярлиха по 50 тона пясък на ден.

Сега в момента се чисти с химикали, което мисля, че в границите на града е по-добрият вариант. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Казак, всъщност тук истината е една – досега АПИ чистеше пътищата и в малките общини, сега няма да го извършва. Малките общини няма да имат този бюджет, няма да имат тази възможност и ще останат отново непочистени в зимния период.

Стига разправя глупости! Разбрал-недоразбрал и коментираш.

Напротив, много добре съм го разбрал. Това е истината. Отново малките общини се дискредитират така, както беше и преди четири години. Това е.

Благодаря, господин Председател. Господин Казак, ще бъда съвсем кратък. Всичко това, което казахте, е много добре, само че на практика е неприложимо. Говорихте за координацията и за изискванията. Поради една проста причина ще Ви дам конкретен пример, понеже влязохме в конкретика. Фирмата, която трябва да поддържа града от Вашия избирателен район – Габрово, чисти и Смолян. Нерде Габрово, нерде Смолян. Много километри! Същата фирма чисти и общини на по 200 - 300 километра. Нали не мислите, че тази фирма разполага с чак толкова голям ресурс? Взимат големите пари от АПИ, наемат едни подизпълнители в съответните общини, на които плащат смешни пари, и кой ги контролира? Кметът няма правомощия да ги контролира. Вие казахте: „В правилника трябва да бъдат записани изискванията.” Това е добре да бъдат променени изискванията, но е добре тези изисквания да бъдат променени преди сключването на договорите, а ние имаме сключени договори за четири години. При положение че те са сключили договори за четири години, в които им е възложено да почистват по един начин, да поддържат по един начин, няма как при вече подписан договор да им промениш изискванията, да ги караш да чистят на асфалт, да ги караш да режат клони, да ги караш да не трупат снега по тротоарите и така нататък, при положение че те са подписали договор за четири години, пак казвам, фирми, които чистят половин България, и реално контролът от страна на кметовете е никакъв. Възможността е никаква. Кметът няма правомощия върху тях, няма кого да извика. „Цар далеко – Бог високо.” Нали знаете какво се получава.

Какво предлагаш?

Предлагам между първо и второ четене да седнем като разумни хора и да намерим решение, което да действа и да удовлетвори абсолютно всички заинтересовани страни.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, уверявам Ви, всеки има право да изтъква аргументите „за” и „против” даден законопроект както в комисия, така и тук, от тази трибуна. Затова има обсъждане и в пленарна зала, както и в комисии. Господин Михов, аз разбирам Вашето притеснение, затова споменах, че трябва да се промени например Правилникът за приложение на закона и там да се запишат правомощия. Може да се запише, че когато става дума за почистване и поддръжка в рамките на урбанизираните територии и кметовете да имат право да контролират качеството. Това може да се запише в Правилника. Вие казвате, че сега не може. Дайте да запишем в Правилника, че кметовете могат да контролират качеството тогава, когато е в рамките на населеното място и да изискват от фирмата изпълнител – от АПИ, да изпълнят качествено своята дейност там, както АПИ трябва да контролира по принцип извън населените места и навсякъде. От Вашата реплика разбрах, че общо-взето явно не сте доволен от договорите, които са сключени, и сега с тази промяна може би искате да прекратите пък тези договори предсрочно. Не знам?!

Няма как да стане тази промяна.

И аз така мисля, но явно... Когато не сме доволни от дадени договори, които са сключени, сега търсим начин да ги заобиколим или да ги прекратим. Дайте наистина да седнем, аз съм съгласен да седнем да видим по какъв начин да решим проблемите и на малките общини, да гарантираме, че и на малките общини няма да им се извиват ръцете и няма да бъдат поставяни пред свършен факт и пред невъзможност да поддържат пътищата по техните територии и сравнително големите общини като Габрово, които разполагат с някакви средства, също да могат, ако желаят, да участват в снегоподдържането или най-малкото да контролират качеството на снегопочистването, така че да не се получават такива случаи каквито имаше октомври месец в Габрово. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, искам да започна първо с чл. 54 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, който гласи: „Чл. 54. Агенция „Пътна инфраструктура” и общините финансират съвместно проектите за изграждане и основен ремонт на участъците от републиканските пътища в границите на градовете в съотношение, както следва: 1. От Агенция „Пътна инфраструктура” – в размер, пропорционален на строителната стойност на платното за движение извън границите на града; 2. От общината – в размер, пропорционален на останалата част от строителната стойност на пътя.”. Да Ви разясня какво означава това. Това означава, че Агенция „Пътна инфраструктура” има задължение по правилник да организира почистването, зимно почистване и строително-ремонтни дейности в границите на населените места, в същия габарит, който път е извън населеното място. Ако един път извън населеното място е габарит Г-8 – примерно две платна по 3.50 и банкети по 50 см, това означава, че тя в населеното място ще поддържа същата част от пътя, а ние в доста от тези населени места имаме четирилентови пътища или така наречените булеварди. Кой ще отговаря за останалата част от този булевард? Имаме спирки, имаме четирилентови булеварди, имаме кръгови кръстовища. Там аз Ви казвам, че технически ще възникнат доста сериозни проблеми. Имаме оперативни планове и това, което каза госпожа Манолова за вдигнатите снегорини и гребла, неколкократно повтарям, че това са изключения. Снегорини с вдигнати гребла се виждат по изключение. По оперативни планове винаги е заложено от Агенция „Пътна инфраструктура” снегорините и наличната техника да почистват до рамките на населеното място, оттам правят обратен завой и се връщат към опорния пункт. Така са изчислени материалите, които разпръскват за зимно почистване и самото почистване. Това просто ще създаде доста сериозни неуредици при зимно поддържане. Вместо Агенцията да се съсредоточи по проходите и по проблемните места от тези републикански пътища, тя трябва да вложи най-големи усилия в градовете. Там ще настане суматоха и общините ще си създадат проблеми. Това Ви го казвам от техническа гледна точка като човек, който се е занимавал доста години със зимно поддържане и ремонти на републикански пътища. Оттам нататък Агенцията отговаря в рамките на населените места само от бордюр до бордюр за платното за движение. Ами тези джобове за спирки, ами тротоари и така нататък, всичко това пада на общината! (Реплики от БСП ЛБ.) За ремонта и поддръжката естествено, но това, което говорим ние, има значение както за зимното, така и за ремонта и поддържането. Казвам Ви още веднъж: доста голям хаос ще създадете при зимното поддържане, ако това нещо бъде въведено. Благодаря.

Лично обяснение.

Лично обяснение – нямаше я в залата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колега, аз Ви разбирам, че имате опит и споделяте желание за добра практика. Просто е нормално да кажете в залата: „сбъркахме”, остава основният текст и се записва един текст, че се допуска общини, които желаят да сключат споразумение, но стои основният въпрос, тъй като Вие сте представлявали държавата като пътен ръководител: на каква цена се сключва договорът в споразумението с общината? Унифицирана ли е за страната?

Да.

Унифицирана е. Колко е за Пловдив, колко е за Чепеларе? Ако успеете да ни убедите – през цялото време Ви казваме, че то е във финансова загуба за общините, в това число и по поддръжката. Разбирам, че черпите практика от някакви частни случаи, но като цяло като видим: за Габрово – едно, за Пловдив – друго, за Садово – трето, и накрая 500 лв. на километър, а републиканска пътна – пътищарите по 3000 и по 2000.

Лично обяснение.

Теб те нямаше в залата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Народните представители Мая Манолова и Цветомир Михов спорят разгорещено помежду си.) Тук, госпожо Янкова, мога да се съглася донякъде с Вас.

В случая донякъде сте права, че проблеми в това отношение има и не е логично една община, която се намира в равното, и една планинска община да получават еднакви средства за зимно поддържане. Ако за населеното място в равнината за километър 300 лв., да речем, са донякъде актуални, то в една високопланинска община няма нищо общо тази сума с действителността. Тук между първо и второ четене може да претърпи някакво изчистване тази тема. Съгласен съм с Вас. Благодаря Ви.

Нямаше я в залата.

Ама лично обяснение, а не изказване по същество.

Уважаеми колеги, прави ли Ви впечатление, че старият режим, респективно новото предложение...

Това е по същество.

...се защитава от представители на големи общини, на населени места с над 100 хил. души население? На практика този текст изобщо не се отнася за тях – това, което господин Михов предлага да отпадне, защото предложението за отпадане на текст се отнася за населени места до 100 хил. души. Аз съм сигурна, че както каза господин Зеленогорски и както каза представител на община Бургас, тези общини не са имали никакъв проблем да се договорят с Агенция „Пътна инфраструктура”, съответно за цената, която се плаща за ремонтните дейности и за зимното поддържане от общината за сметка на АПИ. Но за малките общини ситуацията стои съвършено различно, тоест те са принудени да сключат споразумения, каквито им предложи АПИ, а в случаите, в които не подпишат такова споразумение, остават и без почистване, и без пари. Затова в текста, който бяхме внесли и който господин Михов сега предлага да отпадне с този законопроект, защитаваме именно общините и населените места с население до 100 хил. души. В момента Вие се опитвате да ги сложите в режим, който ще нанася вреди не на кметовете, а на хората, които живеят в тези общини. Аз съм била през зимата в такива общини, републиканските пътища са непочистени по тази причина.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наложи се изказване, просто защото нямах възможност да взема становище и реплика по отношение на изказването на госпожа Мая Манолова. Затова голяма част от аргументите вероятно ще върнат дебата по-назад във времето. Господин Четин Казак също изрази мнение и становище, на които при всички положения трябва да изразим позиция и, бих казал, да подредим фактите правилно. Мисля, че във Временната правна комисия точно определихме обхвата на предложеното изменение. За да нямат съмнения и колебания колегите, които не са членове и не виждат в момента сравнително двата текста, ще си позволя да конкретизирам каква е промяната. Колеги, нормата, която Вие виждате като предложение за чл. 30, ал. 3, първо изречение, тя е съществувала и понастоящем ние предлагаме само това първо изречение да остане. Предложението е да отпадне второто изречение. Това второ изречение е било добавено, както тук се отбеляза, без да се спази законодателната процедура, било е гледано само на едно четене, не е имало становище на Националното сдружение на общините – повтарям, не е имало становище, госпожо Янкова, на Националното сдружение на общините, и е дошло от една друга комисия – Комисията по транспорт. Това спорно изречение гласи следното: „Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до 100 хил. души”. Тук възниква въпросът: кой и как през месец февруари реши и прецени, че обхватът на тази правна норма, ако въобще може да дефинираме – тук има много колеги юристи – да дефинираме това като самостоятелно правило и като самостоятелна норма, кой прецени, че обхватът му трябва да бъде само за населените места до 100 хил. души? Второ, какъв е смисълът и необходимостта от тази правна норма, след като – това е смисълът на целия Закон за пътищата, уважаеми колеги, целият Закон за пътищата разпределя отговорността кой стопанисва пътя, казва кой е стопанинът на пътя и възлага задълженията на този стопанин на пътя. Защо за N-ти път – това тук ще бъде четвърто или пето позоваване, в тази норма се казва: „Пак отново Ви казваме, че Агенция „Пътна инфраструктура” отговаря и за тези пътища, но до 100 хил. души в населено място.” Защо? Агенцията за пътна инфраструктура не отговаря ли за населените места над 100 хил. души? Отговаря! Аз тук настоявам, след като има толкова регионалисти, след като толкова пъти се цитира Националното сдружение на общините, нека която ще да е комисия да бъде комисията по второ четене за този законопроект, но тя да гарантира и да обезпечи участието на Националното сдружение на общините. В този смисъл си позволявам, макар и без обсъждане в постоянната Комисия по правни въпроси, да кажа следното – ако този законопроект бъде приет на първо четене, предлагам на всички колеги, предлагам и на председателя на Комисията по регионална политика да направи искане пред председателя на парламента и за второ четене законопроектът да бъде разпреден на Комисията по регионална политика. Защото тук колегите са много прави – всеки има някакъв опит, дали като общинар, дали като областен управител, дали като кмет, дали като народен представител от съответния район, но не бива всички да се правим на разбирачи по материята. След като практически, оперативно човек не е носил отговорността за това разпределение, теоретизираме и наистина дебатът го направихме като дебат за футболен мач. Нека Регионалната комисия да изслуша всички заинтересовани страни, включително и АПИ, защото никой няма да пострада от това да има яснота. Когато Временната комисия по правни въпроси разглеждаше това предложение, не знаехме – аз лично не знаех, какви договори са сключени от АПИ, кога са били сключени, какъв е срокът им на действие и че са толкова дългосрочни. Тоест гарантирам Ви, че Временната комисия по правни въпроси не е имала знанието за нещо такова конюнктурно, но е безспорно, че този въпрос трябва да се реши със съгласие, трябва да се реши и при пределна яснота. Включително тук бих посъветвал, и колегата Казак го отбеляза – първото изречение на тази норма препраща към правилника на закона. Нека този правилник да даде ясното разпределение, не само по отговорностите, но и по елементите на пътя. Защото едно е републикански път, който минава през столицата, друго е републикански път, който минава през Габрово, трето е републикански път, който минава през селото Х. Не знам защо толкова спорим на първо четене, но апелирам да обединим усилията си в посока на ясно и непротиворечиво разпределение на отговорностите по поддръжка на пътя. Пропуснах да отбележа, че госпожа Манолова подведе аудиторията в това, че нямало кога да се приложи изречение второ. Изречение второ касае не само зимното поддържане, но и ремонта, и поддръжката. Така че цяло лято вероятно тази норма се е прилагала и има опит по отношение на нейното приложение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, след многото говорене доста от колегите се опитаха да вкарат конкретика в този текст. Трябва да премислим много неща и да ги премислим в Правилника за прилагане на закона, където да бъдат ясно регламентирани. Господин Ташков тук обясни много правилно какво означава Г-8 – две ленти по 3,50 м плюс два банкета по 0,50 м са 8 м. Влизайки в урбанизираната територия, този път става някъде 12 м, другаде 16 м, може повече или по-малко. Никога сметката на общината – казвам го от опит – не излиза, ако се работи на ангро и се подписва споразумение от Агенцията. Възникват и други финансови казуси. В повечето общини поръчките за снегопочистване вървят със сметосъбиране. Там се плаща на машинна смяна. Агенция „Пътища“ работи с договори на линеен метър. Ако има такива споразумения между Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините, трябва да има ясно определени регламенти по коя цена – на квадратен или линеен метър, ще бъдат признавани разходите на общините. Господин Кирилов, не са толкова много общините в България над 100 хил. души. Обикновено това са общини с по-големи местни приходи и с по-големи възможности. Искам да кажа, че на никоя община, било малка или голяма, не излиза сметката при тези договори, ако те са сключени така, че не са регламентирани дейностите. Първо, има разлика в квадратурите за почистване; второ, има разлика в цените. Много е хубава поправката, но трябва ясно да бъдат регламентирани дейностите относно текущото поддържане. Има път на 10 години, има път на 60 години. Единият се амортизира по-бързо, другият се амортизира по-бавно. Наистина в Правилника е записано в цитирания член, че пътят има остатъчна стойност. Ние обаче знаем кога са построени повечето пътища. Знаем, че има малко построени пътища с висока остатъчна стойност, така че е добре Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление да поработи по този въпрос. Вие сте абсолютно прав и Ви подкрепям, защото от правна гледна точка промяна на текст – да, но тук трябва наистина много добре да се регламентират нещата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Позволете, преди да представя доклада на второ четене, да поискам на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Ивайло Иванов – директор на дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Благодаря, господин Председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 32 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така: „В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:” 2. В ал. 4 думата „ипотека“ се заличава.”

Представям Ви неподкрепеното предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители: „В § 1., т. 1, чл. 32 ал. 3 се изменя и придобива следната редакция: „(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени не по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на изискванията на Международни стандарти за оценяване 2011/2013 и Европейски стандарти за оценяване 2009, като оценката се извършва по приходния и разходен подход. Обезщетението не може да бъде по-малко от двойния размер на данъчната оценка на отчуждавания имот.” В § 1, т. 2, чл. 32, ал. 4 се изменя и придобива следната редакция: „(4) Съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, договорна ипотека, законна ипотека, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец. Удостоверението за наличие или за липса на сделки по изречение първо се издава в двуседмичен срок от искането. За издаденото удостоверение не се заплаща държавна такса.” В § 1 се създава нова т. 3 със следното съдържание: Създава се нова ал. 5 на чл. 32 със следната редакция: „В случай че съдията по вписванията в указания срок не издаде удостоверението по ал. 4 или откаже да го издаде или не предостави всички вписани сделки с имоти по ал. 4 се образува дисциплинарно производство по реда на чл. 307, ал. 4, т. 2 от Закона за съдебната власт.” Комисията не подкрепя това предложение.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Какво ни мотивира да направим тези предложения? На първо място, по реда на тяхното прочитане от председателя на Комисията, нормата на чл. 32, ал. 3 в сегашната редакция, в която има само една редакционна поправка, определяща, че не може да има по-малко от две сделки, които да служат за стандарт, при който се определя паричното обезщетение тогава, когато не могат да бъдат определяни пазарни цени на имот с подобни характеристики в отчуждителна процедура. Ние предлагаме да настъпи промяна, тъй като в момента редът препраща към подзаконови нормативни актове, респективно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост по отношение на имоти в урбанизирани територии, Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която всъщност създава и най-големите проблеми и води до множеството дела във връзка с такива отчуждителни процедури, тъй като, ако не Ви е известно, трябва да Ви кажа, че оценките по тази наредба са изключително ниски и за декар се определят оценки от порядъка на стотинки. Надали има някой в тази зала, на който, ако му определят оценка за отчуждаване на неговия собствен имот в размер на стотинки, ще бъде съгласен и няма да предприеме действия по оспорване на тази оценка в съда. Това е Наредбата по Закона за горите, когато става въпрос за горски територии. Тази промяна, която прочете уважаемият господин Кирилов, беше подложена на дебат в Комисията. В резултат на този дебат, който считам за полезен, ние стигнахме до извода, че действително предложената редакция с конкретно определяне на международни счетоводни стандарти, не е удачна с оглед на това, че тези стандарти могат да бъдат променени следващата година и да имаме нови стандарти, да трябва да правим чести промени в нормативна уредба, която по принцип трябва да е стабилна. Затова правя следната редакционна поправка в този текст, а именно: „В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната Служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя, като се извършва оценка от независим оценител при прилагане най-малко на три метода за оценяване.” Считаме, че с тази редакционна поправка и с тази редакция по най-добър начин ще защитим интереса на лицата, чиито имоти се отчуждават, респективно по този начин ще се намери баланс между публичния интерес във връзка с изграждането на важни инфраструктурни проекти както от национално, така и от общинско значение, и съответно частния интерес на лицата, чийто имот се отчуждава. На следващо място, следващото ми предложение е относно сделките, които се използват за налози при определяне на оценката на отчуждавания имот. В редакцията на текста, която е предложена от вносителя, се заличава изцяло ипотеката като сделка. Ние не сме съгласни с това, видно и от предложението, което сме направили. В Комисията отново имаше един, бих казал, ползотворен дебат, в резултат на който стигнахме до извода, че действително е добре да не разширяваме обсега на ипотеката до всички сделки, които тя обезпечава, тъй като ипотеката е сериозна сделка и се използва както за обезпечаване на прехвърлителни сделка, като договор за покупко-продажба, така и за обезпечаване на кредитни линии при договор за кредит. И с оглед на факта, че впоследствие ще видите един от текстовете, който Комисията прие и подкрепи в този Законопроект, ние допуснахме в сделките, които използваме за аналози, да има ипотека, която обезпечава покупко-продажба на недвижим имот. В тази връзка правя редакционно предложение, като вместо думите „договорна, законна ипотека” предлагам следния текст „ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на недвижим имот”. По този начин ние ще синхронизираме уредбата й впоследствие в текста, който определя какво включва пазарната оценка на имоти. Благодаря.

По § 2 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Джейхан Ибрямов и Четин Казак. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 34б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 му се съобщава от инвеститора на обекта по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник.” 2. Създава се ал. 4: „(4) Обстоятелството, че заинтересованото лице не е намерено на настоящия и/или на постоянния му адрес, се доказва с протокол, подписан от две длъжностни лица от съответната администрация и от един от съседите, освен в случаите, когато връчването се удостоверява от нотариус.”

По § 3 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Джейхан Ибрямов и Четин Казак. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: Тук уточнявам, господин Председател, и моля да бъде отразено, че сме допуснали грешка в доклада относно посочването на номера на разпоредбата. Затова ми позволете да я прочета вярно. „§ 3. В чл. 34в”, а не както е отразено – „б”, „се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, заповедта по чл. 34а, ал. 2 му се съобщава от областния управител по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.” Тук също коригираме техническа грешка – сгрешен е номерът: „2. Създава се ал. 4: „(4) Обстоятелството, че заинтересованото лице не е намерено на настоящия и/или на постоянния му адрес се доказва с протокол, подписан от две длъжностни лица от съответната администрация и от един от съседите, освен в случаите, когато връчването се удостоверява от нотариус.”

По § 4 има предложение от народните представители Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Искрен Веселинов, Христиан Митев, Юлиан Ангелов, Димитър Байрактаров, Валентин Иванов, Красимир Богданов и Славчо Атанасов: „В § 4, в чл. 39, ал. 1 се създава нова т. 3 със следната редакция: „В двуседмичен срок от съобщаване на решението по чл. 34а, ал. 1 или на заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или от влизане в сила на съдебното решение собственикът може да заяви банкова сметка писмено пред органа, издал акта, по която да бъде преведено обезщетението. В случай че това право не бъде упражнено, се прилага ал. 5.” В чл. 39 ал. 3 се изменя и придобива следната редакция: „Ако в двумесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 34а, ал. 1 и в двумесечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 34а, ал. 2 собственикът не бъде обезщетен, по негово искане Върховният административен съд, съответно административният съд по местонахождение на имота, отменя акта за отчуждаването. Съдът разглежда искането в едно открито съдебно заседание в едномесечен срок от внасяне на искането и се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.” В чл. 39, ал. 5 се създава ново изречение първо със следната редакция: „В срока по чл. 39, ал. 3 обезщетението в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, или в съдебното решение се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, като се посочва в полза на кои лица и на какво основание се внася. Ако лицата са посочили банкова сметка или сметки, по които да се внесе обезщетението, то се внася по посочените сметки.” Досегашният текст на ал. 5 става изречение второ.” Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, тези предложения, които току-що уважаемият председател на Правната комисия прочете, имат за цел единствено да ускорят процедурата по изплащане на обезщетенията на лица, чиито имоти са отчуждени. В тази връзка и с оглед на станалата в Комисията дискусия правя следното редакционно предложение в чл. 39, ал. 1, в нова т. 3, което сме предложили да се създаде и вместо в „двуседмичен срок” – „в едномесечен срок от съобщаване на решението”. Считаме, че едномесечният срок е абсолютно достатъчен, за да може, от една страна, администрацията да подготви съответната административна преписка, да я окомплектова с всички документи, които се намират при нея, от друга страна, лицето, чийто имот е отчужден и който трябва да получи обезщетение също считаме, че има достатъчно време по този начин да допълни преписката с документи, които не се намират в съответната администрация. Останалите разпоредби са също в този смисъл, а именно да бъде гарантирано бързото изплащане на обезщетения на лицата, чийто имот е отчуждаван. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 – предложение на народните представители Десислава Атанасова и група. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Създава се чл. 39б: „Чл. 39б. (1) По искане на административния орган и/или инвеститора съдът в закрито заседание в едномесечен срок и като даде възможност на заинтересованите лица за становище може да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато инвеститорът е превел определеното в акта за отчуждаване обезщетение и бъде представена определена от съда гаранция при условията на чл. 391, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или общински интереси”. Имат се предвид обществените интереси, тоест редактираме „общински” с „обществени интереси”. „Определението е окончателно. При допуснато предварително изпълнение може да се извърши въвод във владение на инвеститора преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила, когато подробният устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, е влязъл в сила. Предварително изпълнение не се допуска спрямо имот, който е единствено жилище. Предварителното изпълнение не се допуска, когато с него на собствениците може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана. Въводът на инвеститора се извършва по следния ред: 1. въводът на инвеститора във владение на имота се извършва по негово искане от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице; 2. преди въвода се съставя протокол, в който се описва фактическото състояние на имота от комисия, която включва оправомощен представител на областния управител и на инвеститора, а когато се отнася за земеделска земя или горска територия – и представител на Министерството на земеделието и храните; в състава на комисията се включва и оценител, вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители, в зависимост от предназначението на имота; разходите за извършване на описа на имота са за сметка на инвеститора; 3. областният управител издава заповед, с която определя състава на комисията и посочва вида, местонахождението и номера на имота, собственика на имота и датата и часа на извършване на описа на имота, която се съобщава на собственика на имота по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът; 4. протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота; при отказ на собственика да подпише протокола това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели, като в протокола се вписват трите им имена, точен адрес и единен граждански номер; в случаите по изречение второ протоколът се смята за връчен от датата на съставянето му; 5. когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията могат да се извършват и протоколът да се състави в негово отсъствие; копие от протокола се връчва на собственика по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като фактическите констатации, отразени в него, се приемат за верни до доказване на противното. (2) Определената от съда гаранция се внася по сметка на областния управител и служи за гаранция за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на обезщетенията по ал. 4 и 9. (3) При влязло в сила допуснато предварително изпълнение на инвеститора на националния обект се издава разрешение за строеж. Разрешението за строеж се издава на инвеститора на националния обект – възложител по смисъла на Закона за устройство на територията. (4) Инвеститорът на националния обект дължи на собствениците на имотите по ал. 1 обезщетение за пропуснати ползи от датата на влизане във владение на имота до влизане в сила на решението за отчуждаване на съответния имот. (5) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 4 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя. (6) Когато имотът е горска територия, обезщетението по ал. 4 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително. (7) Когато имотът е търговски, производствен или селскостопански обект, обезщетението по ал. 4 включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота, определена на базата на реализираната печалба от обекта от предходната година или от предходните тримесечие или месец, ако обектът е нов. (8) Когато се засягат сгради, които са с предназначение, различно от посоченото в ал. 7, обезщетението включва печалбата или доходите, които би реализирал собственикът на имота от отдаването му под наем. (9) Инвеститорът на обекта дължи обезщетение и за вредите върху имота или възстановяване на имота във вида към момента на завземането му в случай, че отчуждаването не се осъществи или бъде отменено. (10) Обезщетенията по ал. 4 и 9 се дължат след влизане в сила на акта за отчуждаване. Обезщетенията се определят чрез изготвяне на оценка от лицензирания оценител, участвал в комисията по ал. 1, т. 2, като при обективна невъзможност областният управител го заменя с друг оценител, отговарящ на условията на ал. 1, т. 2. Разходите за изготвяне на оценката са за сметка на инвеститора. (11) Областният управител издава заповед, която съдържа определеното от инвеститора обезщетение по ал. 10. Обезщетението се заплаща от инвеститора в едномесечен срок от влизането в сила на заповедта. (12) Заповедта по ал. 11 се съобщава на собственика на имота по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. Собственикът на имота може да оспори размера на обезщетението в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (13) Съдът разглежда жалбата по ал. 12 и се произнася с решение, като производството приключва в срок до един месец от подаването й. Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от постановяване на решението на съда. (14) Разликата по ал. 13 заедно със законните лихви върху нея се изплаща от областния управител от внесената като гаранция сума по ал. 2, а в случай че тя не е достатъчна за изплащане на по-високия размер на обезщетението, остатъкът се изплаща от инвеститора.”

Благодаря, господин Председател. На Комисия и тук, пак казвам, че разбирам идеята и смисъла на тези предложения. Действително необходим е един по-бърз процес по отчуждаване, само че с този текст – визирам чл. 39б, ал. 1, с този запис, считам, че не е възможно да се преодолее конституционната забрана в Решение № 6 – мисля, че беше от 15 юли, на Конституционния съд. Нещо повече, този текст няма логика и правна конструкция. Защо го казвам? В него е записано, че в акта за отчуждаване и обезщетение може да бъде представена определена от съда гаранция при условията на чл. 391, ал. 3. Член 391, ал. 3 е в Глава „Обезпечително производство. Допускане на обезпечение”. За да е налице чл. 391, ал. 1, следва да има искова молба за предварително изпълнение. Кой има тук материален интерес? Кой има изобщо интерес за допускане на това обезпечение? Тази искова молба трябва да е заведена от съда, от инвеститора или от административния орган срещу кого? Срещу собственика. Какъв е материалният, какъв е правният интерес на инвеститора, за да заведе тази искова молба? Тя ще бъде отхвърлена от съда, абсолютно ще бъде отхвърлена. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Алинея 3, точно така. Тя говори за размера на гаранцията. За да определи съдът размера на гаранцията, трябва да е сезиран с искова молба по тази глава – по чл. 389 и надолу. След това, говори се, че определението на съда по тази гаранция е окончателно. Малко по-надолу ще видите, че определенията на съда по чл. 396 от ГПК подлежат на обжалване. Значи, ние тук в един материален закон се опитваме да променяме процесуални норми, което е записано в кодекс. Мисля, че е абсолютно недопустимо това. Нещо повече, с това записване по никакъв начин не преодоляваме конституционната забрана, която е ясна и гласи: „С предоставянето на възможност на инвеститора да влезе във владение на имота, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост.” Тук отново имаме: „При допуснато предварително изпълнение може да се извърши въвод във владение на инвеститора, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила.” Абсолютно противоречи на мотивите на това конституционно решение. Тук не става въпрос за предварително изпълнение на какъвто и да било административен акт, а става въпрос за въвода във владение, за това действие. Самото действие не може да се избегне с конструкцията на § 6, чл. 39б от мотивите на решението на Конституционния съд. Отново влизаме в спиралата на тази норма, на тази противоконституционност, за която е било издадено решението. Мисля, че това не е правилната конструкция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, много спорихме по въпросните текстове. Аз ще репликирам обаче главно по отношение препратката към чл. 391, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, като моля да вземете предвид и да отбележите – тук се има предвид препращане към начина, по който се определя гаранцията. Затова е записано: „при условията на чл. 391”. Вече инвеститорът или органът е сезирал съда, но тук даваме указание на съда при какви условия да определи размера на гаранцията. Виждате, че по т. 1 е „съобразно тежестта на доказателствата”, по т. 2 е „по убеждение на съда”. Това указваме в този случай. Не казваме, че трябва да има отделно обезпечително производство, че трябва инвеститорът да ходи два пъти пред съд. Не, той отива пред съда с молба, която е обоснована на тази разпоредба, доказва, че е изпълнил изискванията като предпоставки в тази разпоредба и моли съда да прецени дали ще допусне такова предварително изпълнение. Ако допусне такова предварително изпълнение, да определи размера на гаранциите, като съдът при всички положения ще съобразява всички видове обезщетения и съобразно анализа на конкретния казус ще определи и размера на въпросната гаранция. По отношение на възраженията Ви за несъобразяване с мотивите на конституционното решение – много говорихме. Считаме, че с този опит изпълняваме изискванията на Конституционния съд.

Благодаря Ви, господин Председател. На колегите от БСП все нещо не им харесва. Доста поспорихме в комисията. Мисля, че там положихме огромни усилия, за да предложим текст, който да намери разумен компромис между защитата на обществения интерес и между защитата на неприкосновеността на частната собственост, разбира се, и проблемите, които възникват, когато има злоупотреби от недобросъвестни лица. Това, което предлагаме на практика, и новото, което е в него, и което се надявам да успокои повечето колеги особено по отношение решението на Конституционния съд, е, че е предвиден съдебен контрол върху акта за допускане на предварителното изпълнение. Нещо повече, тук съдебният контрол всъщност е предхождащ, тъй като не административният орган издава разрешението за това предварително изпълнение, а го издава съдът. Както чухте, в това производство съдът ще изслуша и страните, ще се запознае с всеки отделен казус и съответно ще вземе, надявам се, най-правилното решение като орган, който наистина се грижи за защита правата на гражданите. Това е едно от важните неща. Другото важно нещо е, че тази промяна е в посока съобразяване с мотивите на Решение № 6 от Конституционно дело № 5 от 2013 г., в което всъщност се говори за окончателност на размера на обезщетението или съдебен акт. Тъй като очевидно при предварителното изпълнение няма как да имаме окончателност на размера на обезщетението, ние сме потърсили вариант за гарантиране обезщетяване на собственик, ако възникне наистина последваща отмяна на това отчуждаване. Както чухте, гаранциите са сериозни. Другото съществено нещо обаче е, че имаме наистина влязъл в сила съдебен акт, който в индивидуално производство е разгледал конкретния казус и ако той е допуснал да има предварително изпълнение, считаме, че са налице всички предпоставки да са защитени законните права и интереси на конкретния собственик. Мисля, че можем да подкрепим тези предложения и те са наистина най-доброто, което може да се предложи като разумен баланс между защитата на публичния интерес и защитата на частния интерес. Благодаря.

Уважаеми колеги, похвален е наистина опитът да се преодолее тази конституционна пречка. Пак повтарям, считам, че опитът няма да доведе до добро. Колега Славов, има голяма разлика между административен акт и съдебно решение. Тук говорим за невлязъл в сила административен акт, а не по отношение на допуснато предварително изпълнение на този административен акт. Тук говорим за въвод във владение при липса на влязъл в сила административен акт. По-ясно в мотивите – няма как. Прочетох Ви го не знам за кой път. По-ясно няма как да се запише. Нямаш влязъл в сила административен акт, имаш въвод във владение на инвеститора. Това са мотивите на Конституционния съд. Тук отново, във второто изречение, след дългото – „при допуснато предварително изпълнение може да се извърши въвод във владение на инвеститора, преди акта да е влязъл в сила за отчуждаване”. (Реплики.) Все пак наистина искам да се създаде една конструкция, която впоследствие няма да падне в Конституционния съд. Така записана според мен има голямо противоречие с мотивите на Решение № 6. Това по никакъв начин не изчиства тази противоконституционност. Освен това определението „окончателно”. Това определение прегражда ли по-нататъшното развитие на делото? Знаете, чл. 274 от Гражданско процесуалния кодекс какво казва, кои определения подлежат на обжалване? Тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото – императивна норма в ГПК. Отново тук през материалния закон ние променяме ГПК.

Господин Председател, дами и господа, наистина съжалявам, че предходните предложения, които бяха на Патриотичния фронт не бяха приети от Народното събрание – и отляво, и отдясно. Тоест тези предложения бяха насочени наистина към едно реално обезщетение на българските граждани при отчуждаване на техните имоти. В момента допуснахме така, че отново хората в България, както на северната тангента, да получават по седемдесет стотинки на квадратен метър.

По шестдесет и шест стотинки.

Шестдесет и шест, или седемдесет, без значение. Други хора обаче, разбира се, които са по лотовете, предварително закупили имоти от разни фирми, приближени до различни партийни централи, са обезщетени с хиляди евра. Искам да кажа, че ако предходните предложения от Патриотичния фронт бяха приети, сега аз лично бих подкрепил предложението, което се прави. С оглед на това, че предходните неща, които ние предложихме и наистина целяха справедливото обезщетение на собствениците в България, аз няма да подкрепя това предложение и призовавам всички народни представители да го направят. Поставете се в ситуация, в която фирмата инвеститор е влязла в имота, българският гражданин се жали пред съда, съдът се произнася в негова полза и след това фирмата инвеститор трябва да върне имота в същия му вид, който е бил преди това. Колко ще струва това на държавата? Ако проектът, който се изпълнява от инвеститора, е с европейско финансиране, трябва да върнем след това парите на Европа в двоен размер. Като говорим за такива проблеми е хубаво да се кажат и тези неща и да се знаят от народните представители. Не само да цитираме членове, а да говорим наистина за реалните проблеми на хората и как да ги решим. Не разбирам защо днес, при положение че можеше да подкрепим хората, които са ощетени в българската държава, и то несправедливо, ние направихме обратното като народно събрание. Пак повтарям: и отляво, и отдясно. За какво сме избрани ние тук? Да защитим интересите на българските граждани или да защитаваме интересите на инвеститорите? Това питам. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Ангелов, нека да не смесваме този закон с това, което се случи на северната тангента, защото започнахте с това. Хората там бяха обезщетени от предишното, процедурите бяха минали при предишното управление. С Вас и с тях сме били на множество срещи, с господин Джамбазки – също. Нека обаче да не смесваме нещата. Тук говорим за това не какво е обезщетението, а как ще се осъществява. Знаете, че в ЗУТ има възможност обектите с национален приоритет да минават по облекчена процедура. Затова, защитавайки именно българските граждани, като блокираме допълнително пари в сметката на областната управа например за обезщетение, което те могат да претендират, ние им даваме гаранция, че държавата няма да се подиграе с тях, както се случи на северната тангента. Политическа партия ГЕРБ обезщетяваше за южната дъга, там цените бяха между 60 и 70 лв. и нямаше едно обжалване. Питам: как със същата методология, със същия закон, който действаше към онзи момент, цените отидоха на 0,60 лв.? Стана, защото на някой беше угодно да се случи това нещо. Затова пак казвам: нека да разделим нещата. Северната тангента е частен случай, където предишното правителство се подигра с хората. Това няма да се случи. Напротив, даваме им възможност и им гарантираме това, че ще могат да претендират и ще получат обезщетението, което те считат, ако заведат дела, за справедливо, и държавата ще им ограничи паричен ресурс по определени сметки, които ще могат веднага да им бъдат изплатени, в случай че съдът се произнесе в тяхна полза. Разбирам Вашето опасение, но нека да разделим нещата, за да вървим напред и наистина да търсим някакво решение в подкрепа на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Колега, това, което не ми харесва във Вашето изказване, е, че все говорите за частния интерес, частния интерес, обаче искам да Ви задам един въпрос. Частен интерес ли е примерно, когато се направи така наречената „Северна скоростна тангента” или който и да било друг голям инфраструктурен обект, през който на ден ще минават стотици хиляди български граждани? Те имат ли частен интерес да минават и да стигат по-бързо от точка А до точка Б, или нямат? Мисля, че в този параграф е положен много труд, така да се изчистят нещата, че наистина да отговори на Решение № 6 на Конституционния съд, с което считам, че има достатъчно гаранции за всеки един частен субект да получи своето равностойно обезщетение, особено когато има и допълнително предвидена гаранция и решение на съд, мисля, че това абсолютно отговаря на изискванията на Конституционния съд. В крайна сметка, ако се стигне до такава жалба до Конституционния съд, самият Конституционен съд ще има възможността, разбира се, да каже дали е така или не. Имам и още един аргумент и моля да подкрепите този параграф. Вчера излезе една информация от Министерството на регионалното развитие, че има опасност за 2015 г. да бъдат загубени над 370 млн. лв. по проекти по Оперативна програма „Регионално развитие” и други програми, като една от причините е именно забавянето на тези отчуждителни процедури. Без наистина да намерим баланса и да позволим това нещо да се случва, това означава, че ще загубим стотици милиони лева. Считам, че това също е доста частен интерес за всеки един български гражданин. Така че наистина погледнете и от тази гледна точка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега, ценя предложенията, които направихте по повод на дефиниране на методологията за оценяване, и бих казал, че и в Комисията, а и сега, докато течеше изцяло дебатът, изцяло ги подкрепям. Но искам да подчертая следното: всички собственици запазват възможността при обжалване да получат оценка точно по този начин, по този модел, по повече от три методики и тази възможност им я гарантира съдът. Да Ви кажа, с оглед досегашната практика на голямата разлика между първоначалните оценки и оценките, които се получават при съдебното обжалване, по-разумно е тогава да оставим в рамките на съдебния контрол да се осъществят всички възможни оценителни способи, но това става под погледа на съда. Нека в едно административно производство да не изкушаваме оценителя да се упражнява. Пак казвам, правата на всички собственици да получат достойната, вярната цена тук е няколко пъти гарантирана. Гарантирана е с това, че те ще обжалват и че ще имат правото на пазарна оценка; гарантирана е и с това, че какъвто и да е резултатът от съдебното обжалване, вече ще има един депозит от инвеститора и той ще бъде блокиран в полза на собственика. Тук ще помоля да отбележите следното: този инвеститор най-често е българската държава, а ако не е тя – българска община.

Господин Председател, дами и господа, интересно е, щом са Ви харесали нашите предложения, защо не ги подкрепихте? Но това е друг въпрос.

Всеки гласува както прецени.

Чудно ми е, нима трябва да бъдат въведени същите принципи, както по времето на управлението на комунистическия режим, тоест държавата да не се съобразява с частната собственост, а да прави каквото си иска. В крайна сметка все пак представители на дясната част от парламента трябва да са най-върлите защитници именно на запазването на частната собственост, а ние виждаме в момента да се случва точно обратното.

Върло е защитавана.

Не виждам каква е защитата. Не Ви репликирах, докато говорехте. Искам да кажа следното: наистина трябва да има баланс между интереса на гражданите и обществения интерес, но трябва да има и справедливост. Затова и в изказването си казах, че предложихме механизмите, по които хората в България да бъдат справедливо обезщетени, а залата и отляво, и отдясно ги отхвърли. Това, че ще има депозит, не означава, че ще им платят на 70 евро квадратния метър. Пак ще им го платят на 0,70 лв.

Но това е друг въпрос вече.

Ами друг въпрос е, но пак касае това. Дами и господа, казвам, че няма да подкрепя това предложение и призовавам всички, които в залата са избрани за това да защитават правата на българските граждани, да не го подкрепят. Благодаря.

По § 7 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – в § 7, в § 1а от Допълнителните разпоредби т. 2, изречение 1 се изменя и придобива следната редакция: „2. „Пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В § 1а от Допълнителните разпоредби т. 2 се изменя така: 2. „Пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на...” Тук има техническа грешка, изписано е „имат”, а трябва да бъде „имот”. Моля, да се вземе предвид редакционното отбелязване.

„...имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С оглед на факта, че на Комисията беше възприето предложението в определението на термина „пазарни цени” да влезе ипотеката, обезпечаваща покупко-продажбата на недвижим имот, ние оттегляме нашето предложение. Друг е въпросът, че за съжаление, неподкрепеното наше предложение за сделки и аналози да залегне тази ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, за мен води до дисбаланс, но това е решението на мнозинството. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители за § 8. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Закона за общинската собственост се правят следните изменения и допълнения:”

Точно така, господин Председател. „В Закона за общинската собственост се правят следните изменения”, като правя редакционно предложение да отпаднат думите „и допълнения”.

Точно така. „1. В чл. 25 ал. 4 се изменя така: „(4) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, заповедта по ал. 2 му се съобщава от кмета на общината по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.”

Разбрах какво е редакционното изменение. Предлагам т. 2 да бъде в следния вид: „В чл. 30: (1) По искане на” – тук отново правим редакционна бележка, вместо „административния орган и/или инвеститора” се заменят с „общината”. „(1) По искане на общината съответният административен съд в закрито заседание в едномесечен срок и като даде възможност на заинтересованите лица за становище може да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато общината е превела определеното в акта за отчуждаване обезщетение и бъде представена определена от съда гаранция при условията на чл. 391, ал. 3 от ГПК, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни, общински или обществени интереси. Определението е окончателно. При допуснато предварително изпълнение може да се извърши въвод във владение на” – тук правим редакционна бележка: вместо „инвеститора”, става – „общината преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила, когато подробният устройствен план, който предвижда изграждане на обект публична общинска собственост, е влязъл в сила. Предварително изпълнение не се допуска спрямо имот, който е единствено жилище. Предварителното изпълнение не се допуска, когато с него на собствениците може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана.”

Алинеи 2 и 3 са изцяло по текста на доклада, без редакционни бележки: „(2) Общината дължи на собствениците на имотите по ал. 1 обезщетение за пропуснати ползи от датата на влизане във владение на имота до влизането в сила на заповедта за отчуждаване на съответния имот. (3) Общината дължи на собствениците на имотите по ал. 1 и обезщетение за вредите върху имота или за възстановяването му във вида към момента на завземането му, в случай че отчуждаването не се осъществи или бъде отменено. (4) Определената от съда гаранция служи за обезпечение на” – тук правим редакционно предложение, където „изпълнението” да се замени с „изплащането” – „на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на обезщетенията по ал. 2 и 3. (5) При влязло в сила допуснато предварително изпълнение на инвеститора на обекта се издава разрешение за строеж. Разрешението за строеж се издава на инвеститора на обекта - възложител по смисъла на Закона за устройство на територията. (6) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя за една стопанска година. (7) Когато имотът е горска територия, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително. (8) Когато имотът е търговски, производствен или селскостопански обект, обезщетението по ал. 2 включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота, определена на базата на реализираната печалба от обекта от предходната година или от предходните тримесечие или месец, ако обектът е нов.” Алинея 9 – тук, господин Председател, също ще има редакционна бележка.

Заменяме „ал. 7” с „ал. 8” и аз ще прочета направо коректния текст: „(9) Когато се засягат сгради, които са с предназначение, различно от посоченото в ал. 8, обезщетението включва печалбата или доходите, които би реализирал собственикът на имота от отдаването му под наем. (10) Преди въвода във владение на имота се съставя протокол-опис за фактическото му състояние от комисия, определена със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - кметът на съответния район, в която се включват представители на общината и оценител. В заповедта се посочват видът, местонахождението и номерът на имота, собственикът на имота и датата и часът за извършване на описа на имота. Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота.” В ал. 11 също ще има редакционна бележка – думите „ал. 9” предлагам да се заменят с „ал. 10”.

Чета коректния текст на ал. 11: „(11) Заповедта по ал. 10 се съобщава на собственика на имота по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът. Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията се извършват и протоколът се съставя в негово отсъствие. Разходите по описа на имота и определяне на обезщетенията са за сметка на общината. (12) Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота. При отказ на собственика да подпише протокола това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели, като в протокола се вписват трите им имена, точен адрес и единен граждански номер. В случаите по изречение второ протоколът се смята за връчен от датата на съставянето му. (13) Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията могат да се извършват и протоколът да се състави в негово отсъствие. Копие от протокола се връчва на собственика по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като фактическите констатации, отразени в него, се приемат за верни до доказване на противното.”

В ал. 14 имаме предложение за редакционна промяна на изречение първо, което става по следния начин: „(14) Кметът на общината, а за градовете с районно деление – кметът на съответния район, издава заповед, в която определя размера на дължимите обезщетения по ал. 2 и 3 след влизането в сила на заповедта за отчуждаване въз основа на констатациите, направени в протокола.”

„В заповедта се посочват видът, местонахождението и собственикът на имота, на който следва да се изплати обезщетението, датата и часът за влизане във владение на имота. Обезщетението се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на заповедта.” Алинея 15 също е с редакционна поправка, като „ал. 11” се заменя с „ал. 14”, затова ще прочета коректния текст на ал. 15 с редакцията: „(15) Заповедта по ал. 14 се съобщава на собственика на имота по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. Собственикът на имота може да оспори размера на обезщетението в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” Алинея 16 също е с редакционна бележка, като „ал. 14” би следвало правилно да се коригира на „ал. 15”, тоест коректният текст на ал. 16 е следният: „(16) Съдът разглежда жалбата по ал. 15 и се произнася с решение, като производството приключва в срок до един месец от подаването й. Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, общината изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от постановяване на решението на съда. (17) Разликата по ал. 16 заедно със законните лихви върху нея се изплаща от кмета на общината от внесената като гаранция сума по ал. 4, а в случай че тя не е достатъчна за изплащане на по-високия размер на обезщетението, остатъкът се изплаща от общината.”

По § 9 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители: „Параграф 9 се изменя и придобива следната редакция: „§ 9. Започнатите производства по отчуждаване на имоти частна собственост се довършват по реда и в сроковете на този закон, с изключение на § 1, § 7 и срока по § 5.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. (1) Започналите производства по отчуждаване на имоти – частна собственост, се довършват по реда и в сроковете на този закон – тук правя редакционна бележка – с изключение на случаите по чл. 39а, ал. 1, за които се прилага тримесечният срок.” По ал. 2 също имам редакционна бележка: „(2) При влязло в сила допуснато от съда предварително изпълнение се издава разрешение за строеж. Разрешението за строеж се издава на инвеститора на националния обект – възложител по смисъла на Закона за устройство на територията.”

Има предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 10: „§ 10. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. В чл. 177, ал. 1 думите „технически и енергиен паспорт“ се заменят с „технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики”. 2. В чл. 239, ал. 1, т. 1 думата „тях” се заменя с „него”.”