ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака)1495 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, изказването на Парламентарната група на „Атака” е посветено на националното достойнство, на достойнството на политическия елит, на институциите в България и, на първо място, разбира се, на институцията Народно събрание.
Става дума за мазохизма, който наблюдаваме вече може би двадесетина години в България. Мазохизмът – имам предвид, знаете какво е мазохизъм. Тук имаше лекари и преди малко дадоха определение. Това е да обичаш да те бият, най-често, най-кратичко казано, непрофесионално.
От двадесетина години посланици на чужди държави проявяват абсолютно недопустимо за дипломацията поведение у нас и не получават никаква реакция.
Тези дни посланикът на Франция, някой си Кабан, си позволи да каже, че български съдия е осъдил неправомерно. Аз Ви предлагам да си помислите за няколко секунди какво ще стане, ако български посланик в Париж каже, че еди-кой си френски съдия е отсъдил неправомерно в еди-кое си дело. Колко точно дни ще му дадат да напусне страната като персона нон грата и дали няма да бъде подведен и под отговорност някаква? Знам, че френските среди си държат на авторитета.
У нас обаче реакция няма. Не само че няма, напротив, на този човек му се дава трибуна непрекъснато, неговите изявления, абсолютно недопустими за дипломацията, се посрещат безрезервно, безкритично както от медиите, така и от „политическата класа” да я наречем. Няма никаква реакция и от Народното събрание.
Като лидер на Партия „Атака” предложих в отворено писмо до медиите външният министър да предяви нота във френското посолство за недопустимото поведение на този човек. То не е първа проява. Спомняме си как същият посланик грубо се е намесвал няколко пъти във вътрешните работи на България, включително и по време на избори той е посочвал за коя партия да се гласува, за коя – не. Много добре помня това негово изявление по една от телевизиите преди евроизборите.
Този човек непрекъснато излиза и казва кой е добър и кой е лош в България и той не е сам. Негови колеги, представители на Англия, на Германия, на САЩ и на други държави, също така се месят в българските вътрешни работи и, за съжаление, не получават реакция.
Не знам на какво се дължи тази липса на рефлекс, но съветвам и председателството на Народното събрание, и представителите на всички парламентарни групи да се обединим около една декларация, с която да кажем ясно, че ние, народните представители, не допускаме във вътрешните работи на Република Българя да се месят чужди чиновници и то по един такъв груб, недопустим за дипломацията начин. Това би бил единственият начин, по който да защитим нашето достойнство. Всичко друго означава да признаем, че сме някаква колониална територия, на която всеки един чужд чиновник може да си каже каквото иска, да посочи каквото иска, да лобира за който си иска и това да остава безнаказано.
Въпросният френски посланик трябва да бъде обявен за персона нон грата и изгонен от България. Така постъпват уважаващите се държави. Ако ние сме такава, трябва да го направим. Казах и онзи ден на Вашия министър на Комисията по външни работи, че трябва да постъпи по този начин. Как ще постъпи, зависи от управляващата четворна коалиция. Явно тази коалиция е готова да преглътне всяка една обида към България, не знам в името на какво – в името на властта най-вероятно, защото в името на нещо друго не виждам.
Тези прояви са от доста време. Аз казах, че вече сигурно 20 ина години ги наблюдавам и не само наблюдавам, но и ги коментирам. Не знам колко от Вас помнят одиозната личност Уилям Монгомъри, американски посланик в София в началото на 90-те години, който направо каза, че трябва да си променим Конституцията – ни повече, ни по-малко. Защо? Ами защото тя забранявала партии на етническа основа, а той човекът беше дошъл тук с една задачка – да направи помашка партия. Не го криеше, казваше го ясно и открито. Той имаше очарованието и излъчването на фелдфебел. Така и се държеше, така говореше и ултимативно направо каза, че трябва да си променим Конституцията. Слава Богу, дотам не се стигна във васалното поведение на тогавашната българска политическа класа, но този посланик беше последван от други американски посланици, които по същия груб, арогантен начин посочваха кой е добър, кой е лош и какво трябва да се направи.
Имаше една посланичка госпожа Боулън, която пък направо казваше българските пенсионери да не се оплакват, защото притежават жилища. Трябва да вземат да ги продадат. Какви са тези големи жилища, които имат, а пък се оплакват, че нямал пари да си платят тока и парното? Да си продадат жилищата! Те били притежатели на недвижимо имущество и това означава, че били богати хора. Тази гавра с българските пенсионери също остана подмината от българските политици. Никой не направи бележка дори на госпожата и тя така си отиде със самодоволството, че е дошла тук да даде наставления на българското общество.
Мога да спомена още няколко имена. Имаше един такъв Джеймс Пардю. Той пък казваше какво да пишат българските медии и какво да не пишат. Когато имаше протести, така наречени „протести”, незаконна окупация на Софийския университет, същият Пардю беше допуснат там през кордоните, иначе никой не може да влезе, той беше допуснат, за да отиде да дава наставления как точно да се провежда незаконното действие окупация на университета.
Английският посланик също така обича да се изказва и да се меси. Той също е много отворен, като манастирска порта, и винаги се изказва и казва какво трябва да се направи и кое е добро. Той например съветваше, когато имаше платени протести – казвам го с пълно убеждение, защото в моето предаване по телевизия „Алфа” показах млади хора, които признаха, че им е било плащано от организатори, свързани с една от управляващите партии сега в коалицията – няма да казвам коя е, досетете се, за да извършват това, което се наричаше протести на мирните, интелигенти и красиви, прекрасни млади хора. Всъщност озверели, напушени и надрусани младежи, които хвърляха камъни и раниха, щяха да убият и някои от моите колеги. Тези хора, платените, бяха съветвани от английския, френския и германския посланик. Те открито излизаха в медиите, казваха как да се провеждат протестите, ходеха при тях и ги консултираха, включително и когато, пак ще повторя, Софийският университет беше окупиран втори път, абсолютно незаконно от 10 до 15 човека с антиконституционни искания за промяна на държавния строй. Това също мина и премина много лежерно и нямаше реакция от основните политически сили, освен от „Атака”, разбира се.
Когато аз в моята последователност посоча, че при тържествени сесии, тук, когато се наредят посланиците на западноевропейските държави от Европейския съюз и аз посоча към тях и им кажа, че те стояха равнодушни и гледаха цялото ограбване на България, продължават да го гледат, че нямат никаква представа за живота у нас, че нямат представа как живее обикновеният българин, то аз ставам мишена. Срещу мен имаше потоци от хули и нападки през последните месеци, че аз някак си съм ги бил обидил техни превъзходителства.
Аз не съм използвал обидни думи и никога не съм ги обиждал. Аз просто им казах в очите, че те не знаят какъв е животът в България и, ако обичат, да не дават съвети как ние да живеем, а да направят така чрез техните лидери и техните държавни ръководства България да бъде по-добре поставена, не само да излизат по услужливите медии и да дават поредните си наставления като някакви генерал-губернатори на колонизирани територии.
Това поведение, дами и господа, винаги ме е дразнело. Не знам защо няма реакция от останалите политически сили?! Вероятно те обичат да бъдат наставлявани от чужди чиновници. Вероятно нещо в българския ген може би се е пречупило през десетилетията и вековете – не знам. Това е вече сложна тема – народопсихология. Но когато си станал политик и изразяваш виждането и доверието на хиляди хора в България, би трябвало да реагираш вместо тях. Ние тук сме представители на нашите избиратели. Нашите избиратели се възмущават. Те са ме питали много пъти: „Добре, господин Сидеров, как е възможно да излиза американски или френски, или някой си посланик и да ни казва как да живеем, при положение че този човек живее на някакви други небеса, получава примерно 10-15 хил. евро на месец? Той изобщо няма понятие от нашия живот. Той няма представа нито от съдебната ни система, нито от здравната ни, нито от това, как живее реално българинът, но той излиза и ни поучава по един обиден, унизителен начин”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Нима унижението е станало вече едно постоянно състояние за българската политика? Не знам! Но всеки случай, ако не реагираме и сега, на последната арогантна постъпка на френския посланик, не реагираме с искане той да бъде екстрадиран от страната, да бъде обявен за персона нон грата, ние ще покажем като политици, че сме съгласни да бъдем унижавани. Такава държава просто няма как да има добро бъдеще, такава държава може да бъде всичко друго, но не и суверенна.
Дами и господа, като обобщение Ви подканвам да изготвим една обща декларация на Парламента, с която да кажем, че подобни прояви са недопустими, осъждаме ги и няма да ги толерираме за в бъдеще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)