19 December 2014

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Може да отчетете моето изказване и като процедурно. Изчаках, защото очаквах, че министърът на здравеопазването е някъде в кулоарите и всеки момент ще влезе в пленарната зала. Ако е тук, поканете го да влезе, защото започва обсъждането на един закон, който е възлов за развитието на здравния сектор през следващата година. Предполагам, че той има какво да ни каже. Обяви, че е започнал реформата в здравната система и ние има какво да му кажем по текстовете на Касата. Предлагам, в случай че той не е в парламента, да бъде поканен, а в случай, че е тук – да го поканите да влезе в пленарната зала.

Член 1 – предложение на народния представител Емил Райнов: „В чл. 1, ал. 2 се правят следните промени: Ред 1.1.3.3. числото 120 000 се променя и става 140 000. Ред 1.1.3.4. числото 70 000 се променя и става 90 000. Ред 1.1.3.8. числото 1 282 916 се променя и става 1 242 916.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Лютви Местан, Тунчер Кърджалиев, Алиосман Имамов, Петър Чобанов, Хасан Адемов u Джевдет Чакъров: „1. В чл. 1, ал. 1 числото „3 075 534 хил. лв.” се променя на „3 155 534 хил. лв.”. 2. В чл. 1, aл. 1, т. I. числото „3 075 534 хил. лв.” се променя на „3 155 534 хил. лв.”. 3. В чл. 1, ал. 1, т. I. т. 2 числото „18 000 хил. лв.” се променя на „98 000 хил. лв.”. 4. В чл. 1, ал. 2 числото „3 075 534 хил. лв.” се променя на „3 155 534 хил. лв.”. 5. В чл. 1, ал. 2, т. II. числото „3 075 534 хил. лв.” се променя на „3 155 534 хил. лв.”. 6. В чл. 1, ал. 2, т. II. т. 1 числото „3 072 175 хил. лв.” се променя на „3 152 175 хил. лв.”. 7. В чл. 1, ал. 2, т. II. т. 1.1 числото „2 763 277 хил. лв.” се променя на „2 843 277 хил. лв.”. 8. В чл. 1, ал. 2, т. II. 1.1.3 числото „2 695 080 хил. лв.” се променя на „2 775 080 хил. лв.”. 9. В чл. 1, ал. 2, т. II. 1.1.3.1 числото „178 000 хил. лв.” се променя на „186 000 хил. лв.”. 10. В чл. 1, ал. 2, т. II. 1.1.3.2 числото „190 000 хил. лв.” се променя на „198 000 хил. лв.”. 11. В чл. 1, ал. 2, т. II. 1.1.3.3 числото „120 000 хил. лв.” се променя на „176 000 хил. лв.”. 12. В чл. 1, ал. 2, т. II. 1.1.3.4 числото „70 000 хил. лв.” се променя на „78 000 хил. лв.”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Стоян Тонев, Даниела Дариткова, Лъчезар Иванов, Султанка Петрова и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2015 г. по приходи и трансфери – всичко на обща сума 3 075 534 хил. лв., както следва:”, съгласно приложената таблица. „(2) Приема бюджета на НЗОК за 2015 г. по разходи и трансфери – всичко на обща сума 3 075 534 хил. лв., както следва:”, съгласно приложена таблица. „(3) Приема бюджета на НЗОК за 2015 г. с балансирано бюджетно салдо.”

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето формално предложение е свързано с една сума от 80 млн. лв., които някъде между заседанието на Надзорния съвет на Здравната каса и заседанието на Министерския съвет изчезва от т. 2 – Трансфер от централния бюджет за покриване на недостига от средства, а именно първоначалното предложение е било 98 милиона, а след това в Министерския съвет по настояване на министъра на здравеопазването тази сума е вече 18 милиона. Ние предлагаме тази сума да бъде възстановена в този порядък и в предложението си ползваме най-вече тезите, които изразяват Българският лекарски съюз и Българският стоматологичен съюз. Тази сума също обвързваме с техните желания и предложения. Ако не друго, те са безкористни, а именно те касаят точно тези сфери. Предлагаме тази сума да бъде разпределена по пера, както Българският лекарски съюз изисква – между 5 и 10% приоритетно за първична извънболнична помощ, а именно 8 милиона за първичната извънболнична медицинска помощ, 8 милиона за специализираната, 8 милиона за медико-диагностична дейност. Освен това, имайки предвид много сериозно аргументираното становище на Българския стоматологичен съюз за включване на още една дейност за възрастни хора при денталното обслужване на българското население, предлагаме 56 милиона –точно тази сума, която те са изчислили, да добавим към онези 120 и да станат общо 176 милиона. Много солидно е предложението на Българския зъболекарски съюз, защото в зората на началото на ситуирането на Националната здравноосигурителна каса делът за дентална помощ е бил 9%. С течение на времето тази сума – около 100 милиона, понеже остава константна като абсолютна сума, този дял към 2015 г. по разчетите на бюджета, който се предлага, е едва 4,45%. Това са нашите предложения. Смятам, че са целесъобразни и Ви предлагам да ги приемете. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, моето предложение е сходно с това, което колегите направиха, а то е накратко 40 милиона да се вземат от болничната помощ, 20 милиона да се прехвърлят към медико-диагностичната дейност и 20 милиона към стоматологичната помощ. Защо правя това предложение? Мисля, че напоследък се наслушахме на доста презентации, изказвания за трагичното положение на показателите на гражданите на държавата колко е повишена смъртността, колко е повишена заболеваемостта. В това число министър Москов преди два дни изнесе една презентация в Министерството на здравеопазването пред Висшия медицински съвет, където се обоснова как само четири заболявания правели 92% от смъртността в България. Защо се стига до това положение? До това положение се стига, че тези заболявания в голямата си част са лечими, но не се хващат в началото. Защо не се хващат в началото? Защото много отдавна сме надминали времето на д-р Куин лечителката и на лекарите освен слушалка, усет и знания, са им необходими достатъчно изследвания, които трябва да пуснат. Мисля, че всеки един от Вас се е запознавал с драмата за липсата на направления, как свършват буквално в първите 7 дни на месеца. Мисля, че е много удачно 20 милиона именно да са в тази област – в медико-диагностичните дейности, за да може българският лекар да има основание за повече изследвания, за по-своевременна диагноза, за да не се стига до това, което се получава на практика – поради липса на направления, хората използват да влизат в болницата, където лечението е по-скъпо, за да се направят тези изследвания. Нещо много важно! Сблъскваме се ежедневно с хората, които трябва да минат на ТЕЛК. Пак поради липса на направления, лекарите са принудени да ги хоспитализират, за да могат там да си направят минимума изследвания, с които да отидат на ТЕЛК. Мисля, че това предложение е разумно, да бъдат увеличени здравноосигурителните плащания за медико-диагностична дейност – от 70 милиона плюс 20 милиона на 90 милиона. Всичко това ще бъде в полза на българските граждани. И допълнителните 20 милиона, които предлагаме за стоматологична за дентална помощ, е именно във връзка с това, което се каза от Българския зъболекарски съюз, всичко това, което всички ние знаем, че в момента това, което се предлага за 2015 г. в бюджета – 120 милиона за дентална помощ, всъщност е равно на бюджета от 2013 г. Така че е съвсем основателно бюджетът да се увеличи. Миналата година го увеличихме с 10 милиона, тази година нека стъпката да бъде 20 милиона. Не сме забелязали хората да бъдат с по-малко стоматологични проблеми, така че това е напълно резонно. Понеже ще възникне въпросът защо ги взимаме от болничната помощ – след като се подобри диагностиката в извънболничната помощ, след като голяма част от проблемите се решат там, мисля, че ще отпадне натискът към болничната помощ. А отделно министър Москов заяви, че ще има огромен пакет от мерки, които ще бъдат именно за дисциплиниране на болничната помощ, така че мисля, че това няма да се отрази, още повече на 1 млрд. 280 млн. – 40 милиона по-малко, мисля, че е пренебрежимо малко. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се нашето предложение да бъде подкрепено.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми представители на Националната здравноосигурителна каса! Колеги, това, което правим като предложение, въобще не може да влезе в графата „популизъм“. Знаете ли защо? Защото същото предложение в § 9, само че от 190 милиона, го правят колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. Нашето предложение е за 80 милиона и то е в подкрепа на политиката, която предлага министърът на здравеопазването. Министърът на здравеопазването заявява, че иска да раздели медицинската помощ на Спешна, на тази, която НЗОК заплаща базовата медицинска помощ за социално значими заболявания, и тази, която да се заплаща от доброволни фондове. Ако искате да подкрепим финансово с бюджета на Националната здравноосигурителна каса предложението на министъра, ето, това са текстовете, с които трябва да го направим. Ние предлагаме онези 80 милиона, които в първоначалния вариант бяха в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и министърът на здравеопазването ето с това писмо до министъра на финансите отне от бюджета на НЗОК, да се върнат обратно там, където им е мястото – трансфер, както е наречено, от централния бюджет за покриване на недостига от средства. Колеги, нека да подкрепим министъра на здравеопазването! (Министърът на здравеопазването Петър Москов влиза в залата.)

Благодаря, господин Адемов. (Реплика от ГЕРБ.)

Как да го подкрепим? Не го подкрепяте! Подкрепяте предложение на ГЕРБ със 190 милиона да увеличим авансово средствата за доболнична и болнична помощ – § 9. Това сте подкрепили. А това, което правим ние като предложение, което е за 80 милиона, не го подкрепяте. Не мога да разбера това?! Подкрепяте разход, и то авансов, подкрепяте авансов разход, който да бъде за сметка на така наречения „оперативен резерв”, да го изхарчите – може и от началото, такъв е текстът, можете да започнете, преди да сте ги събрали тези пари. Искате 170 млн. лв. за болнична помощ; искате за първична помощ 5 млн. лв.; за специализирана помощ – 10 млн. лв.; за медико-диагностични дейности – 5 милиона – неща, които искаме и ние. Искаме да подкрепим тезата на господин министъра. Нали искате да подкрепим приоритетите – детско и майчино здравеопазване, социално значимите заболявания? Извънболничната помощ е тази, която може да се ангажира с профилактика, промоция и с всички проблеми, свързани с това да не стигаме до скъпата болнична помощ. Нашето желание с нашето предложение е да подкрепим извънболничната помощ по начина, по който Вие искате във Вашата стратегия. Вие не подкрепяте 80-те милиона, които искаме ние и които с това писмо сте изискали от финансовия министър обратно от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ето писмото, подписано от Вас (показва писмо), и сега ни предлагате от оперативния резерв авансово да могат да се харчат пари, за които ние даваме начин как да се изхарчат – както е направено нашето предложение. Не мога да разбера това нещо, уважаеми дами и господа, членове на Бюджетната комисия, защо не сте приели нашето предложение? Приемате авансов разход от 190 милиона, а в същия момент не приемате регламентиран разход от 80 млн. лв., който пак е в подкрепа на Вашите тези, в подкрепа на това, което казва министърът на здравеопазването. Не разбирам тази логика. Не че и ние не сме правили тези неща, но не повтаряйте нашите грешки, уважаеми дами и господа! (Смях, оживление в ГЕРБ. Единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри! С предложението, което сме направили по чл. 1, ние също се опитваме да подкрепим здравния министър в неговото намерение да прави здравна реформа, като формално, в съответствие с неговото изявление по време на първо гласуване на бюджета на Касата, предлагаме да бъдат увеличени средствата за доболничната помощ. От представеното от него устно в пленарна зала останахме с впечатлението, че той разбира реформата като акцентиране върху медицински дейности, които ще се извършват в системата на доболничната помощ и ограничаване на дейностите, които ще се извършват в болничната помощ. Няма да повтарям казаното от колегите преди мен. Ние подкрепяме подобно действие. Притеснително обаче е следното. Макар че самият министър е обявил този приоритет, нехае по отношение на неговото финансово обезпечаване. Затова е странно, че предложенията, които правим ние и други колеги от опозицията, не срещат подкрепата на Здравната комисия. Аз лично внимателно следя действията, които предприема здравният министър по отношение реформата в здравната система. Ще Ви припомня от тази трибуна неговото изявление, свързано с текстовете от бюджета на Касата, че целият пакет от законодателни промени, които се предлагат, ще бъдат качени в петък на сайта на министерството за публично обсъждане. Този петък беше на 12 декември 2014 г., но тогава на сайта на Министерството на здравеопазването беше качен само един проект – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Ще се върна на този Закон след малко. Сега само ще Ви информирам какво има на сайта на министерството и какво министърът си представя като реформа в здравната система. Има едно постановление, качено малко по-късно – на 16 декември, с него се оправдават разходи, направени в Министерството на здравеопазването, което се прави традиционно. Има Проект за наредба за допълнение на Наредба № 38, което също се прави винаги в края на всяка календарна година. Има и други традиционни постановления, които са важни, но решават текущи организационни въпроси по отношение управлението на здравеопазването за следващата година. Тук би следвало да попитаме министъра къде е пакетът от законодателни промени по реформата, който той обеща в пленарната зала преди 10 дни. (Реплика на министър Петър Москов.) Има един-единствен документ – Закона за здравното осигуряване. Ето го – един Проект на закон. Според парламентарната процедура, цитирам, трябва да бъде окончателно приет в края на месец февруари. Моят въпрос е следният. Едно от основните неща по този Законопроект е възприемането, създаването на допълнителен пакет от услуги, които ще бъдат плащани от Националната здравноосигурителна каса. Досега говорихме за основен пакет, сега се появява допълнителен пакет от медицински услуги. Моят въпрос е този допълнителен пакет, който според Вас трябва да стане законодателен факт през месец февруари и е отбелязан в този Закон, какво финансово покритие ще има? Къде в текстовете на Закона за Здравната каса, които приемаме днес в чл.1, е отразен този допълнителен пакет? В противен случай трябва да се съгласите, че това е някакво голо пожелание, което дори и да бъде прието, защото това е една от малкото основни промени, които предлагате, но тя няма финансова обосновка. Ако парите ще бъдат същите и ще се разделят между основния и допълнителния пакет, тогава защо е необходимо въобще да правите това упражнение?! Искам освен това да използвам изказването си и да Ви поздравя, уважаеми господин Москов, за Стратегията, която сте внесли за обсъждане за Спешната помощ. Това е Стратегията, изработена от министър Андреева, вече обсъждана, която тя не можа да реализира. (Шум, смях, възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.). Заявявам, че за това ние ще Ви подкрепим, защото това, което предишният министър не можа да направи, очевидно Вие имате волята да го свършите, така че ще получите нашата подкрепа. Мисля обаче за коректно, когато човек представя концепции и стратегии, да сочи и авторството. Давам Ви за пример господин Иванов – правосъдния министър, който по никакъв начин, представяйки своята стратегия, не се е изкушил да я представи като свое лично дело, споменава и магистратите, и предишните министри, които също са работили по тази стратегия.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме в процедура на гласуване на бюджетите на Касата, на НОИ и на държавния бюджет. Аз много моля да следите внимателно полета на мисълта на народните представители, защото много от тях се славят със завидна енергия! Надявам се да не губят пленарно време, за да се образоват от парламентарната трибуна за намеренията на един или друг министър за реформи. Да се конкретизираме и насочим към темите, които обсъждаме днес, за да можем наистина да свършим ефективно работата си.

Трябва да си служител на РВД най-малкото! (Смях, оживление.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Понеже обяснявах на колегите още веднъж в какво се състои моето предложение и мисля, че не разбраха, така че моля за прегласуване. (Реплики от ГЕРБ.) Още повече, че в залата има достатъчно лекари по дентална медицина и мисля, че биха могли с удоволствие да подкрепят това предложение.

Само двама.

Двама, но достатъчно. Благодаря Ви. Процедурата е за прегласуване.

Процедура!

Ще обясня на Вашата група. (Оживление.) Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя процедурно предложение за прегласуване с молба да подкрепите министъра на здравеопазването, а не нашето предложение. Уважаеми колеги, ако не подкрепите това предложение, Вие на практика бламирате избрания от Вашето мнозинство министър, защото 2015 г. без финансиране на реформите, които предлага, са обречени на финал. Без финансиране това няма как да се случи. Затова правя това процедурно предложение, госпожо Председател.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2, 3 и 4.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 1 има предложение на народния представител Борислав Великов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи над сумата на трансфера по чл. 1, ал. 1, ред 2 може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по ред, определен от Надзорния съвет на НЗОК.”

Параграф 2 – предложение на народните представители Стоян Тонев, Даниела Дариткова, Лъчезар Иванов, Султанка Петрова и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. (1) Министерството на здравеопазването ежемесечно до края на месеца, следващ отчетения, въз основа на получено искане от НЗОК предоставя трансфер към бюджета на НЗОК по чл. 1, ал. 1, ред 4 за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравнонеосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване. Средствата се отчитат по чл. 1, ал. 2, ред 1.2 по бюджета на НЗОК. (2) Трансферът по ал. 1 е в размер на поетото през месеца от НЗОК задължение към лечебните заведения за извършените от тях дейности, съответно към притежателите на разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти за доставените и приложени ваксини. (3) Трансфер над размера по чл. 1, ал. 1, ред 4 се определя и предоставя от Министерството на здравеопазването при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването и от управителя на НЗОК, без да се нарушава балансът по бюджета на НЗОК. (4) В случаите по ал. 3 управителят на НЗОК ежемесечно след отчитане на извършените през предходния месец плащания утвърждава компенсирани промени по показателите по чл. 1, ал. 1, ред 4 и ал. 2, ред 1.2, без да се нарушава балансът по бюджета на НЗОК.”

По параграфи 3 и 4 Комисията подкрепя текста на вносителя.

Предложение на народния представител Стоян Тонев и група народни представители по § 5. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискването на чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване от бюджета на НЗОК към бюджета на Националната агенция за приходите се извършва в края на всеки календарен месец в размер 0,2 на сто върху набраните през предходния месец здравноосигурителни вноски. Средствата се отчитат като трансфери между бюджетни сметки по чл. 1, ал. 2, ред 2.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 6, 7 и 8.

Предложение на народния представител Стоян Тонев и група народни представители за създаване на нов § 9. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция: „§ 9. Надзорният съвет на НЗОК може да взема решения за авансово разходване на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи” за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – до 5 млн. лв., за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ – до 10 млн. лв., за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност до 5 млн. лв., и за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – до 170 млн. лв.”

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, господин Министър! Тук виждам нещо, което за първи път се случва в историята на НЗОК – предвиденият резерв предварително, априори да се закове: 5 милиона – за специализирана, 10 – за здравноосигурителни плащания и за медико-диагностична дейност, както и за болнична помощ – 170 млн. лв. Това никога не е било поради една проста причина, че никой не може да предвиди с такава точност колко пари къде да отидат, тоест накъде ще избие бюджетът на Касата. Едно заковаване на парите най-малкото е нелогично, най-малкото е непрактично и буди следния въпрос: защо изобщо тези пари не се записаха по отделните пера, които бяха още в самото начало, ами си остават в резерва? Лично аз не бих подкрепил едно такова разпределение на парите. В края на краищата нека надзорът на Касата, достатъчно компетентен е, той по-добре от нас ще прецени къде ще бъдат пробойните в бюджета на Касата и накъде да насочи парите. Тук още веднъж виждаме една тенденция, която е – дават се много малко пари за извънболнична помощ, а основната сума средства – 170 млн. лв., заминават за болнична помощ. А нали следващата година, след март месец чакаме най-после прословутия пакет на министъра, който ще бъде за по-точно разпределение на парите в болнична помощ, който ще спре течовете на системата, така че може да не се наложи тези 170 милиона да заминат за болнична помощ? Нека да оставим надзора на Касата той да вземе своето решение и, повярвайте, той по-правилно ще разпредели парите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър! Дами и господа народни представители, преди малко отхвърлихте нашето предложение 80 милиона да се харчат в подкрепа на доболничната помощ. Сега с неясни аргументи, с неясни разчети предлагате някакъв числов израз на подкрепата на доболничната и болничната помощ, и то това да се случи авансово. Уважаеми колеги, сега предлагате 170 милиона от 300 милионния оперативен резерв, предвиден в бюджета, да бъде изхарчен авансово. Преди малко не се съгласихте 80 милиона да бъдат изхарчени. Не мога да разбера тази логика!? Господин Министър, защо не излезете от тази трибуна да защитите политиката, която предвиждате? С бюджета, който се предлага сега, Вашата политика остава нефинансирана през следващата година, тоест 2015 г. се очертава нулева за реформите в здравеопазването, защото няма осигурен финансов ресурс. Само с авансово харчене на парите от оперативния резерв нещата няма как да се случат и Вие прекрасно знаете това. Вие взехте 80 милиона или по-точно 65 милиона от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да може да ги харчите за политики на Министерството на здравеопазването, като оставихте доболничната помощ с финансовия ресурс, който е горе-долу колкото беше през миналата година. Не е вярна тезата, че следващата година стартирате на чисто, без какъвто и да е дефицит. Отсега Вие гласувате 80 милиона дефицит, това го казаха вече и представителите на Националната здравноосигурителна каса.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, такъв текст за първи път се приема в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който освен да допусне авансово харчене на оперативния резерв, но и да го разпредели по пера. Това обикновено става с решение на самия Надзорен съвет, след анализ. По-важно обаче е нещо друго. Тъй като този текст влиза по предложение на Здравната комисия, бих искала да чуя в пленарната зала дали Вие подкрепяте приемането на този текст?

Да.

Ще Ви кажа защо се притеснявам, че този текст ще Ви върже ръцете за реализиране на така широко обявените от Вас реформи в здравната система. Защото по време на приемането на първо четене на бюджета на Здравната каса Вие заявихте две неща. Първо, че няма да има актуализация на бюджета на Касата през тази календарна година, тоест Вие казвате: „Това са параметрите, на никаква цена няма да искам те да бъдат променяни.” Второ, Вие казвате, че сте подготвили проект от законодателни промени, които ще качите на сайта. Както и да е, още не сте ги качили, предполагам, че и това ще се случи, но заявявате сърцевината на предлаганата от Вас реформа и ще Ви цитирам, за да не бъда обвинена, че предавам Вашите думи неправилно. Вие казвате следното: „Има сформирана работна група с представители на различни организации.” Така, така, така... „Тя има сериозна амбиция, която е постижима, че в средата на следващата година да отидем към възможността да направим анекс към Националния рамков договор за 2015 г.” Друг е въпросът дали изобщо ще сключите основен договор, за да му правите анекс, но Вие имате намерение да го променяте в средата на следващата календарна година. Каква е неговата цел? „Целта на това цялото действие е сериозна част от патологията, от групите болести, които в момента са задължение на болниците, да бъдат лекувани там. Това струва сериозно количество допълнителен финансов ресурс”. После обяснявате, че няма причини тези дейности, които струват огромен финансов ресурс, да бъдат в болниците. Те трябва да бъдат извадени в доболничната помощ. Тоест Вие имате намерение в средата на следващата година да вадите дейности, които изискват сериозен финансов ресурс, от болничната помощ и да ги прехвърлите в доболничната помощ. Това е Вашето изявление по време на обсъждането на бюджета на НЗОК на първо четене. Е сега, според нас Вие предварително си връзвате ръцете, включително лимитирате перата и размерите, до които ще бъдат харчени и средствата от оперативния резерв. Съобразно това предложение, което всички виждат, отново основните пари отиват за болнична помощ и само до 10 милиона са предвидени за специализирана извънболнична помощ и за медико-диагностична дейност до 5 милиона. Тоест аз виждам сериозно противоречие между заявките за реформа в здравеопазването и финансовата обосновка на тази реформа. Освен това се притеснявам за допълнителния пакет, който сте заявили в единствения закон, който сте публикували на сайта, в § 7. Вие казвате, че вече освен основен пакет медицински дейности, които ще бъдат гарантирани от Здравната каса, ще има и допълнителен пакет, който ще се финансира основно от Здравната каса. Тук мисля, че е резонно да поясните на пленарната зала какво имате предвид. Какви дейности ще отидат в този допълнителен пакет и как те ще бъдат финансирани, след като парите са същите и допълнително финансиране в бюджета на Касата не се предвижда? Това са все важни въпроси. Наистина следим здравната реформа, която Вие обявихте във всичките развития на полета на Вашата мисъл – опитваме се и ние да го следим, и очакваме, че при обсъждането на второто гласуване на бюджета на Касата ще ни информирате и в едни по-сериозни детайли как точно виждате реформата, за да можем и ние да сме спокойни, че нещата се движат и имат своята финансова обосновка, за да Ви подкрепим.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, известната максима, че човек вижда това, което знае, в нашия парламентарен случай може да бъде обогатена и с това, че вижда и изказва това, което иска да внуши политически. Освен това тук се показа една много къса политическа памет, защото в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Касата миналата година, в § 12 имаше аналогичен текст. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Беше приет, госпожо Манолова. Дайте да не влизаме в такъв диалог.

Може да се ограмотите на различните сайтове, в които го има Закона за бюджета на Касата от миналата година, и да прочетете § 12. Той даваше възможност чрез тези средства да се разплатят неразплатените пари от предходната година. Така че такава практика на бюджетиране вече има. Само че в нашия случай ние искаме да подкрепим реформа, която разпределя парите и дава възможност да се увеличат обемите в доболничната помощ и в частта за специализирана извънболнична помощ. В този механизъм ние сме заложили да се запази същата финансова рамка на бюджета. Аз разчитам на колегите, които смятат, че сме направили аналогични предложения, да ни подкрепят в това наше намерение, защото тук се разпределят средствата за дейност, така че да може наистина, когато е готов пакетът от закони, които да регламентират реформата, да се направи така, че част от дейностите в болничната помощ да преминат в доболничната. Това са намеренията на това предложение. В същото време се запазва изискването на основния закон – това да става при значителни отклонения в разходите, както е записано в Закона за здравното осигуряване: „Запазва се възможността единствено Надзорният съвет на Касата да взема решение за авансово изразходване на средства.” И е написано, че Надзорният съвет на Касата може да взема решения, тоест императивният вариант на текста е изключен. Дадени са някакви граници, които в хода на изпълнение на бюджета могат да бъдат ревизирани. Няма как в Закона за бюджета на Касата Вие да видите цялостната законодателна рамка на реформата. Това не се случи и миналата година, когато ни принудихте да приемем с Вашите гласове един текст в Закона за бюджета, в който се обещаваше реформа. Само че тази реформа не се случи по никакъв начин, защото предходната година беше нулева и откъм законодателна активност на Министерството на здравеопазването, и откъм някаква положителна промяна на сектора. Сега ние предлагаме бюджет, който е финансово стабилен, даваме параметри, които дават възможност на министъра с последващи промени в другите закони, касаещи системата на здравеопазването, да реформира този сектор. Надявам се на разбиране и подкрепа от народните представители, защото консенсусът, към който всички се стремим, винаги рухва тук, в тази зала, и всеки започва да гони или частно партийни или някакви други интереси. Това няма да доведе до нищо добро за здравната система, както и в момента виждаме, че се лутаме в един омагьосан кръг от намерения и предложения, на който трябва да се сложи край. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаема д-р Дариткова, не е вярна тезата Ви, че финансовата рамка е същата. Вие прекрасно знаете, че в сравнение с изпълнението на бюджета за 2014 г., следващият бюджет за 2015 г. още в началото си е с 80 милиона по-малко. Прекрасно знаете това. Ето го писмото на министъра на здравеопазването до министъра на финансите (показва го), с което той иска тези 80 милиона или по точно 65 милиона от предварително заявените от Министерството на финансите. Този проектобюджет беше публикуван за публично обсъждане на сайта на Министерството на финансите с тези 80 милиона. Ние не предлагаме нищо друго освен това, което Министерството на финансите са предложили, а Вие сте коригирали. Един път заявявате, че финансовата рамка е стабилна и стъпва на изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., а в следващия момент тези 80 милиона ги няма в бюджета. На следващо място, Вие предлагате от оперативния резерв в рамките на фискалната програма на бюджета на Националната здравноосигурителна каса авансово да се финансира политиката, за която говорите. Изначално фискалната рамка за следващата година априори е заложена с 80 милиона дефицит. С това няма как да се съглася и аз съм убеден, че Вие прекрасно съзнавате това. Всичко останало, което казвате за реформите – не бързайте, не бързайте!

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема доктор Дариткова, колеги! Доктор Дариткова, чисто прагматично с § 9 Вие ограничавате дейността на Надзора на Касата. Вие залагате параметри при разпределянето на бюджета. Това означава, че ако утре дори с един лев се надхвърли някой от тези параметри, а то ще стане, повярвайте, при разпределението на оперативния резерв, ще се дойде пак тук, в тази зала, за поредната актуализация. Нали именно за това Ви предупреждаваме. За да не се случва това, господин Министър, да дойдете тук, защото Вие ще дойдете тук, ще се червите и ще обяснявате как за еди-колко си парички трябва отново да се актуализира бюджетът. Защо? Защото някой не е предвидил тази оперативна възможност, тази оперативна свобода на ръководството на Касата. Малко повече доверие на Надзора на Касата!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Дариткова, аз се тревожа не толкова затова, че с този текст предварително връзвате ръцете на Надзорния съвет. Аз се тревожа за това, че Вие връзвате ръцете на здравния министър. След като за момента не е ясно колко точно и какви дейности ще се наложи да бъдат вадени от болничната помощ в доболничната, той се е ограничил само с това да каже, че са такива, които изискват огромен финансов ресурс. Но да се залагат предварително лимити, в които може да се харчи оперативният резерв, това наистина не е честно. Вие сте права, че подобно разпределяне винаги се случва в един момент. Обикновено го прави Надзорът или това става с актуализация на бюджета на Касата, но това се случва в края на съответната година. Сега Вие авансово искате да определите лимитите, в които могат да се харчат парите от оперативния резерв. При положение че министърът не е наясно в какво точно ще се изразява реформата, как ще се налага да се финансират едни сфери за сметка на други, от всичко, което се каза до този момент, сме с впечатлението, че ще трябват допълнителни пари за доболничната помощ. Предварително да му сложите таван от 10 милиона не е коректно към него, още повече, че той се преплю, както се казва, от тази трибуна и каза: „Аз актуализация на никаква цена няма да искам.” Е добре, при положение че реформата тръгва сега, че той я е обявил само като намерение, че тя няма финансови параметри, да го ограничите предварително в някакви лимити, това според мен ще му изиграе лоша шега. Но в крайна сметка, след като той не се тревожи за това, може би и ние не следва да се тревожим толкова. Но тъй като здравната система е важна за всички, ние бихме подкрепили неговата реформа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това че Андреева работи и не внесе законопроектите, сега е в полза на Вашия министър, защото той използва богато всичко, което тя направи за Здравното министерство.

По тази причина той има нашата подкрепа, докато внася нейните закони, но ние в момента се тревожим – това всичко да има своята финансова обосновка.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Министър, аз наистина съм удивена от дълбокото неразбиране –без това на доктор Адемов – на колегите отляво, че здравната реформа и системата на здравеопазването не е нито на един министър, нито на друг. Тя касае целия народ, съдбата и бъдещето на нацията. Не разбирате какво сме направили с този текст. Ние даваме възможност, за да се увеличат параметрите в отделните дейности, да се харчи авансово от оперативния резерв. Само че тази възможност е вменена като решение на Надзорния съвет на Касата. Тя включва намерението дейности от болничната помощ да се изнесат в доболничната, което изисква съответния финансов ресурс, който може да бъде променен едва по Закона за здравното осигуряване след средата на година, както беше текстът в досега действащите законодателни решения. Това е единственото ни намерение. По никакъв начин то не е по-различно от това, което беше действащо миналата година. Но този бюджет на Касата е далеч по-голям от онзи, който приехте в началото на миналата година. Ние искаме да се спази финансовата дисциплина, да се оптимизира и направи по ефективна дейността в системата на здравеопазването. Ще видя как ще гласувате следващите текстове, които касаят именно тази оптимизация и по-ефективното разходване на ресурса, както и балансирането на разходите в рамките на приетия бюджет. Смятам, че по никакъв начин сегашният министър не трябва да се учи от предходния, защото имаме паметници на предходните решения на министър на здравеопазването, които се наричат „кабинети за детско и майчино здравеопазване” само с една табела. Такива камуфлажни действия, които само имитират дейност, по никакъв начин не трябва да се предприемат. Ние няма да ги адмирираме. В същото време виждам, че министърът на здравеопазването се радва на широка политическа подкрепа извън коалиционните партньори. Смятам, че наистина имаме шанс за успешна реформа. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Параграф 9 –предложение на народния представител Борислав Великов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стоян Тонев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „както и върху дейността на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл. 44а”. 2. В чл. 24: а) точка 4 се отменя; б) точка 5 се изменя така: „5. инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК, без придобиване на недвижимо имущество;” 3. В чл. 29, ал. 3: а) точка 5 се изменя така: „5. лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната;” б) в т. 5а след думата „изделия” се поставя запетая и се добавя „прилагани в болничната медицинска помощ”. в) създава се т. 6а: „6а. лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ;” 4. В чл. 71 след думите „на РЗОК” се добавя „включително по изпълнението на разпоредбата на чл. 44а”; 5. В чл. 72, ал. 2 след думата „Непосредственият” се добавя „и предварителният”. 6. В чл. 73 се създават ал. 5 и 6: „(5) Дейностите на изпълнителите на медицинска помощ в изпълнение на договорите по чл. 59, ал. 1 подлежат на финансова проверка от контролните органи на РЗОК и на Министерството на здравеопазването. (6) Финансовите инспектори осъществяват контрол върху изпълнението и отчитането на договорените с НЗОК дейности по ал. 5 на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД”.”

Параграф 10 – предложение на народния представител Георги Кючуков и група. Комисията не подкрепя предложението. „Параграф 10 се изменя така: „§ 10. Лечебните заведения, които след 31 декември 2014 г. са получили за първи път разрешение за дейност по чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и лечебните заведения, в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2014 г., с изключение на тези в процедура по разрешаване на нови дейности, заявена преди посочената дата, не могат да сключват през 2015 г. договори и допълнителни споразумения с НЗОК за съответните дейности.” Предложение на народните представители Мая Манолова и Филип Попов: „В § 10 изразът „както и лечебните заведения, в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2014 г.” се заличава.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мая Манолова: „В § 10 изразът „както и лечебните заведения, в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2014 г.” се заличава.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. Лечебните заведения, които след 31 декември 2014 г. са получили за първи път разрешение за дейност по чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и лечебните заведения, в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2014 г., не могат да сключват през 2015 г. договори или допълнителни споразумения с НЗОК за съответните дейности.”

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Основен стълб в нашата здравна система са областните болници, и то не които и да са, а тези с мажоритарно участие на държавата в тях. Гласувайки § 10, както е предложен от Комисията и в основния текст, Вие реално обричате тези болници на фалит. В случай че те не сключат договори с Касата за 2015 г. за новите дейности... (Оживление в ГЕРБ.) Смешно Ви е! Заповядайте във Видин, за да видите каква е ситуацията – едва ли ще се смеете. В случай че те не сключат договори с Касата за 2015 г., а именно това ще се случи – те са лоялен партньор на Касата, а им се отнема възможността – на практика те се наказват да се развиват и да се конкурират с останалите болници. Ето защо ние сме направили това предложение в редакцията на § 10. Уважаеми господин Министър на здравеопазването, надявам се да не останете наистина в историята като първия министър, под чието управление са фалирали областни болници с държавно участие. Това е от изключителна важност за развитието на цели региони, на здравната помощ в тези региони, болничната помощ. Това на практика ще се случи, ако тези болници, които се опитват да бъдат конкуренти, разкрият нови отделения с нови дейности, в които вече има инвестиции и не сключат договори със Здравната каса, цялата апаратура в отделенията на практика една година ще събира прах и тези болници ще губят страшно много пари. Те и без това вече са на загуба. Моля Ви, подкрепете това предложение и не оставяйте областните болници в такова състояние и то не кои да са, пак повтарям, с мажоритарно участие на държавата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Няма да политиканствам по § 10, който, за мен, е един от основните в Преходните и заключителни разпоредби. Ще обоснова нашето предложение за една малка поправка в този параграф. Очевидно е, че § 10 цели избягване на източване на Здравната каса. Мисля, че надали има някой, който да е против това. В този смисъл включването в договорни отношения със Здравната каса на нововъзникнали здравни заведения през следващата година е оправдано, макар че има и по-лесен начин да се регулира този процес – с въвеждането на задължителната здравна карта. Господин министърът пое ангажимент, че това нещо ще се случи. Дано да се случи по-скоро. Съществува обаче един друг парадокс, който, за мен, е неоправдан и не би трябвало да го подкрепяме. Всички знаем нивото на нашето здравеопазване откъм материална база, откъм нови технологии, откъм снабдяване с нова апаратура. Лично за мен са известни поне два проекта, които биха допринесли за качествен скок в нивото на нашето здравеопазване и това не засяга само лекарите, това засяга предимно пациентите. Ще дам само един пример, за да се разбере от хората, които не са медици: подготвен е и е на път да стартира Проект за втори трансплантационен център за трансплантация на стволови клетки. Част от него се открива в понеделник. Друга част, която е вече истинската трансплантация, е подадена към Агенцията за трансплантация и към съответните органи за разрешение. Да, но процедурата в Агенцията по трансплантация трае три месеца, шест месеца, някой път – и повече. Този център е направен с европари. За него са похарчени около 20 млн. евро. Той е крайно необходим за пациентите в България, защото центърът, който съществува в момента в София, е малък и повечето хора ходят в съседни и не съвсем съседни страни да се подлагат на тази процедура. С това, което се предлага във втората част на § 10, ние се лишаваме от възможността такива високо технологични нови центрове и нови дейности да бъдат въведени през следващата година. Не знам каква ще бъде мотивацията на големите болници да действат в тази насока, не знам каква ще бъде процедурата на връщане на тези пари, защото те имат срок, до който трябва да бъдат включени, но предлагам тези дейности, които са заявени, за които е поискана регистрация, за които е поискано разрешение за дейност, да отпаднат от забранителната част на § 10. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратка реплика. Господин Кючуков, абсолютно съм съгласен с това, което казахте, и ние ще подкрепим Вашето предложение. Само че пропуснахте, че тук се касае не само за тази болница, за това отделение, което цитирахте, тук се касае наистина за множество такива случаи. Ще Ви дам и пример с областната болница във Видин, където, благодарение и на министъра, който също помага, сега се опитваме да се разкрие държавна инвазивна кардиология. Това са множество случаи, касаещи наистина много човешки съдби, български съдби. В тази посока е моята реплика към Вас. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Искам да изразя подкрепата си за предложението, за идеята на доц. Кючуков. Искам да обърнете сериозно внимание: има стратегически дейности – било регионални или национални стратегически, във връзка с разкриване на нови дейности към болниците, свързани с радиотерапия, радиоизотопна терапия, свързани с онкологията, свързани с иновационни методи на лечение. Не можем да изчакаме срокът от една година. Уважаеми колеги, предлагам към този текст да се запише: „По изключение Висшият медицински съвет към министъра на здравеопазването може да даде разрешение за дейност за определени лечебни структури, които са стратегически значими.” Иначе наистина обричаме не само университетски, не само областни болници на затишие в дейности, от които хората, пациентите имат нужда. Благодаря.

Да.

Благодаря. Ще се опитам.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Министър, колеги, понеже преди 2-3 изказвания се спомена за кратката памет, длъжен съм да се изкажа в момента. Господин Министър, запознах се с мотивите на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Виждам едни неща: Първо, връща се договорното начало при определяне на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обеми, цени и така нататък. Господин Министър, дали помните по кое време те бяха премахнати? Ще Ви припомня при кое управление.

По темата!

„Възстановяват се арбитражните комисии” – нещо много прекрасно, нещо много чудесно. Помните ли по кое време бяха премахнати? Ще Ви припомня. Създава се правна аргументация за съвместни проверки. Че съвместни проверки, откакто Касата съществува, винаги са правени.

На второ четене сме, не ме прекъсвайте. Предвижда се поетапно увеличаване размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася осигурителни вноски за лицата, които са неин ангажимент. Тук с изненада виждам, че ще се увеличават с 5 на сто годишно. Тоест след десет години – 50%, или 2016 г. ние отново ще върнем солидарният модел на Касата, където държавата ще бъде солидарно отговорна с вноските, които плаща, както и гражданите, които досега плащат. Вие предвиждате нещо много любопитно, което ме изненадва, за човек с дясно мислене – увеличаване на Надзора на Касата с двама души от държавната квота. Това какво е, господин Министър?

Не ме прекъсвайте!

Връщате централизирано договаряне на лекарствата. А кой ги върна по болниците? Накрая, ние ще Ви подкрепим, дори и само заради това, че с този Ваш законопроект зачерквате четири години управление на ГЕРБ с четири здравни министри. Разбрахте ли ме, господин Министър? (Министърът на здравеопазването Петър Москов иска думата.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, разбирам нуждата от определени изказвания днес. Затова слушах и си взимах бележки, безспорно от всички разумни неща, които се чуват. Ще се опитам да бъда много кратък и да не споменавам нито едно име, от което се научих онзи ден.

Защо?

От уважение. С промените, част от които гласувани тук, част от които искрено се надявам да бъдат гласувани докрай и с приемането на бюджета за Касата, се случват наистина различни неща. Няколко пъти се каза: „За първи път, за първи път, за първи път”, след което пък изведнъж се каза: „Ама това не е за първи път.” Трябва да сме наясно, че наистина има неща, които се случват за първи път и са въпрос на философия. Фактът, че практически от всички парламентарни групи се каза, че подкрепят политиката на министъра, за което благодаря, означава че буквално целият парламент подкрепя политиката на мнозинството в тази сфера, защото няма различна политика. Политиката на министъра е продукт на политиката на мнозинството. Министърът изпълнява в изпълнителната власт политиката на мнозинството. Няма да се спирам на конкретиката на стратегията за реформи, която вече е на сайта на Министерството. Само ще кажа следното. Разказът, че това не е състоятелно, че нищо не променя, че не е добре, е възможен. Но нека да кажем какво съм направил дотук. Дотук Висшият медицински съвет, за който правилно се каза, между другото, че е орган, който не е събиран от десетина години, това са Лекарският съюз, Стоматологичният съюз, Фармацевтичният съюз, Сдружението на сестрите, на Професионалистите по здравни грижи, представените пациентски организации, ректорите на висшите медицински училища, тоест, всички ангажирани участници в изготвянето на политиките в този процес единодушно – повтарям, единодушно приеха стратегията и я окачествиха – това е стратегията на мнозинството, като наистина добра възможност бързо да бъдат променени нещата. Аз имам ангажимента във всяка една от политическите партии да представим този проект. Но моят ангажимент като министър пред Вас като депутати не е да внеса един суров текст, който не е обществено обсъден, гилдиите, които са част от това, да не са застанали зад него, за да вкарам Вас в проблема. В момента министърът на здравеопазването е пуснал на сайта нещо, което е предмет на консенсус във всяка една от обществените групи, която е част от обсъждането на този проблем. И тепърва – защото аз така си представям политическия процес, ще се запозная и ще търся доверие и в групите от опозицията. Толкова по въпроса дали има промяна или няма. Не искам да се изказвам за това дали има промяна в начина, по който искаме да направим това, след като целият Висш медицински съвет, след като моите учители от висшите медицински училища са казали, че това е радикална промяна, аз бих се съгласил с тях, независимо от компетентността на всеки един от Вас, което не оспорвам. Много се изказа за това какво става с резерва на Касата, къде отивало, кое било за първи път и така нататък. Много е просто. Благодаря на групата народни представители от мнозинството, които внесоха тези текстове. Това, ако щете, е поука и от исканията на опозицията от дебата в първата част при гласуването на първо четене. Там ясно беше казано от всички, че за доболничната помощ трябва наистина допълнителен разход. Това е отразено много ясно и конкретно. И нека да кажем: наистина за първи път се случва следното. Има гарантирани от резерва на Касата пари за увеличение на бюджета за доболничната помощ. Тук има хора, които са достатъчно запознати с темата и знаят, че дотук нито един лев от резерва на Касата, никога през годините не е бил прехвърлен след това в доболничната помощ в случай на нужда. Това се осигурява с този текст. С текста за болниците. Това означава простичко нещо: дисциплина. Това е таванът, който Надзорният съвет на Касата може да изхарчи за болнична помощ и представлява 95% от касовото изпълнение за тази година. А ако някой защитава незаменимостта на начина, по който в момента се случва Касата, начина, по който Надзорът надзирава, ще кажа следното. Не е хубаво преди Коледа да говорим тези неща. Те още днес ще тръгнат към прокуратурата, но това са документи, иззети от Инспектората на Министерството от една от областните болници. Кой имаше предвид областните болници? Големите областни болници? Тук вътре, не коментирам вече степента на умност на хората, които са, в докладите на един от началниците на клиники до директора на болницата, подписан с печати на болницата, с входящи номера, пише: „За еди-кое си име – той е с апендицит, но е приет по пътека перитонит; следващият: апендицит, но е приет по пътека перитонит; следващият: апендицит, но е приет по пътека перитонит; следващият с карцином, но е приет по пътека еди-какво си”. Какво надзирава Касата? Какво ще се случи с тези хора, които, между другото, като ръководство на тази болница не са назначени от това мнозинство? И местният шеф на Касата също не е назначено от това мнозинство, което Вие сега упреквате, че връща еди-какво си. Какво точно надзирава Касата, защото това е източване на парите, и Вашите пари, разбирате ли? Понеже е Коледа, да кажем какво се случва в друга болница с отчетността – това са официални документи на болницата, по които се отчита пред Касата. „Еди-кой си, наричан от нас Индиана Джоунс, с хиляди усилия остана да се оперира.” Това има входящ номер вътре в болницата! Касата трябва да знае това нещо.

Защо на нас го казвате?

А на кого да го кажа? Вие сте ги назначавали тези хора и сега се борите това да бъде променено! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) „Лимончо, наричан от нас Портокалчо, остана да се оперира, защото се обади синът му от Канада.” Това се случва в българските болници и това ще се промени! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър! Мога да сравня това Ваше изказване единствено с изказването на един министър на вътрешните работи от тази трибуна, който четеше едни СРС-та в абсолютно никаква връзка с разглежданата тема. Очевидно са прави тези, които вече са нарекли Министерството на здравеопазването Министерство на популизма. (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)

Вие подкрепяте всичко това, така ли?

Защото освен атрактивни изяви, свързани или със Спешната помощ, или със заболяването Ебола, или с някакви диалози и писма в някакви болници, дотук нищо по същество не сме чули. Извинявайте, красивите приказки за Вашата реформа нямат абсолютно никаква документална следа. На сайта на Вашето министерство има обнародван един-единствен Проект за закон. (Реплики от ГЕРБ.) Да, тъй като изказването на министъра нямаше абсолютно никаква връзка с дискутирания § 10. Очевидно той е дошъл в парламента за да хвърля някакви обвинения срещу някакви директори на болници, от които ние абсолютно не разбрахме за кого става дума, в каква връзка. Най-малкото това е недостойно поведение за един министър – да занимава, да хвърля обвинения срещу анонимни директори на болници, служители на Здравната каса и не знам още какво от парламентарната трибуна. Бъдете достатъчно коректен да го направите по нормалния начин, за да могат да се защитят хората – дали ще са шефове на болници, служители на Касата, каквито и да са. (Реплики от ГЕРБ.) Министърът се очакваше да отговори на въпросите, които му зададохме, а не да залива залата с популистки изказвания, които нямат абсолютно никаква връзка! Извинявайте, Вашата реформа до този момент е празни приказки! Нито законопроекти, нито финансова обосновка, освен стратегиите на министър Андреева, които внасяте, скоро и за Спешната помощ, без дори да споменавате нейното авторство. Ако това е реформата на мнозинството, което Вие представлявате, то тогава това мнозинство изпълнява програмата и действа по законопроектите на министър Андреева! (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.) Тогава наистина в тази зала по темата здравеопазване няма управляващи и опозиция, след като нашите документи се представят от Вас и Вие твърдите, че те са документи на мнозинството! Ние ще Ви подкрепим, разбира се. Единственото притеснение обаче е в текстовете за второ четене на бюджета на Здравната каса и въпросния § 10. Уважаеми колеги, вече по същество. (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.) В отговор на популисткото изказване на министъра, което нямаше никаква връзка с бюджета на Касата. Моля Ви да помислите върху нашето предложение. Ще Ви посоча няколко казуса с държавни болници или по-точно, според терминологията на министъра – с неговите болници за неговите лекари. Давам пример. Според текста на § 10 например болницата в Лом...

Общинска е.

...предполагам, че тук има нови представители от мнозинството – болницата в Лом е закупила съответна техника... Общинска или държавна, текстът на § 10 се отнася за абсолютно всички лечебни заведения.

Има разлика, недей да приказваш глупости!

Госпожо Атанасова, според § 10 тази болница, която е инвестирала 100 хил. лв. в техника за детска хирургия, която е ангажирала специалисти, включително от Пирогов, която е направила разходи за едно отделение, което не е получило разрешение през следващата година, няма да може да упражнява тази дейност. Болницата в Кюстендил... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Болницата в Кюстендил, която е подготвила ново отделение по инвазивна кардиология, която е направила разходи, тези разходи ще останат неупотребени и ще ощетят гражданите от областта, които имат нужда от качествено здравеопазване. Болниците във Видин. Две болници са купили ангиографи за отделения за инвазивна кардиология, които на практика няма да могат да бъдат пуснати в действие през следващата календарна година, разходи от няколко милиона лева ще останат напразно извършени. Тоест, при положение че държавните болници, областните болници са в толкова тежко финансово състояние... (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Времето!”.)

...и начинът да закрепят своето финансово състояние през следващата година е включително чрез откриване на нови отделения, наистина е некоректно да бъде приет текстът на § 10. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Искам да се върна изцяло и само върху § 10. Моето изказване има за цел да подчертае, че внасянето на § 10 от вносителя има своите основания. Второ, искам да обясня защо ще подкрепя предложението на колегите Георги Кючуков, Кирил Цочев, Мариана Тодорова и Михо Михов и защо ще предложа да не приемаме предложението на колегата от ГЕРБ да има изключение, когато има решение на висококомпетентен орган, само в този случай. Първо, вносителят има основание не само за да предотврати източването на Касата, както посочи колегата Кючуков, а с този текст в Закона за бюджета се дава сигнал, че оттук нататък, който инвестира за скъпо платени дейности, които се дублират на други места в България и в частни практики, няма винаги да разчита безкритично на Здравната каса. Не знам дали ме чува господин министърът, но аз смятам, че тези мотиви са основателни, за да има такъв текст. Защо трябва да се приеме предложението на колегите, които цитирах? Защото, когато до този момент е отсъствала политика, която да даде алгоритъм на добрите практически действия, много болници, които тук колегите фрагментарно съобщават – Лом, Видин, Кюстендил и така нататък, са започнали да действат и вече са вложили средства, държавни пари. Ние трябва да им дадем този шанс и това изключение, което колегите предлагат, които са на последната права, за да могат да получат лиценз – получавайки го, да получат и възможността да работят със Здравната каса. Защо не трябва да приемем иначе Вашето много разумно предложение, колеги? Защото има такива случаи, аз няма да го назова – от Северозападна България, в които се води безпринципна конкуренция между държавната болница, похарчила милион и половина, и частен колектив, който е готов да даде всичко. Ако не получи държавната, никой да не получи и затова, за да се лишим от субективизъм на този етап, преди да е дефинирана политика и принципи, нека приемем предложението на колегите. За да няма възможност за изключение от случаите, които са заявили за лиценз до 31-ви – сега да го решим така, и оттук нататък да се доверим, че ще има политика, която ще регламентира и ще предотвратява това излишно харчене на пари. Без да споменавам конкретния случай, ще кажа, че се информирах преди малко – в цяла Румъния има три такива центъра за висока медицина, каквито в България има вече 6-7 и се борят още 2-3. Ясно, че това не е оптимално. Това не е рационално и за тези, които искат да печелят от тази дейност, и за хората, които плащат своето здравеопазване. Но добрият текст, който трябва да подкрепим днес, е текстът на четиримата колеги, който инкорпорира и предложението на колегите Филип Попов и Мая Манолова. Ако искате да търсим диалог и добри решения, нека да подкрепим решението на четиримата колеги. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри! Отклонихме се от темата преди малко. Аз не съм убеден, че емоции, ярост, най-малко назидание, би допринесло с нещо за точно тази полемика, която се води по този параграф. Наистина паралелът на госпожа Манолова е удачен – с онзи министър, който навремето четеше СРС-та оттук. Ако трябва да говорим по конкретния казус, трябва да се подсетим, че това предложение не е прецедент. Неведнъж – от едно или друго правителство, от един или друг министър, то е било предлагано, но никога не е било приемано. Ако се приеме предложението на § 10, това ще е прецедент за България в 15-годишния модел на развитие на здравноосигурителната система. Нас ни притесняват като отговорна политическа партия някои фактори, някои следствия от това решение. На първо място, трябва задължително да отчетем, че за сметка на редукция на финансов ресурс това е едно откровено дискриминиране на отделни лечебни заведения. Тук най-вече тъгата ми е за новите болници, за новите лечебни заведения, за тези, за които казваме, че са с високо технологично оборудване. На второ място, в проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване много сериозен акцент, и може би с основание – това бихме подкрепили и ние, е отделен на качеството и контрола оттук нататък, чрез тези промени, по отношение на лечебните заведения в Република България. Точно този контрол на качеството и удовлетворението на пациента, ако са акцент в политиката на актуалния министър на здравеопазването, на Министерството на здравеопазването, на управляващото мнозинство, то това предложение с § 10 е в диаметрално противоположна посока. Защото, още веднъж повтарям, ограничава се дейността, ограничава се стопанската инициатива, ограничава се предприемчивостта в цялата сфера на здравеопазването. Освен всичко друго това е в определен аспект дискриминационен акт върху тези лечебни заведения. Аз нямам юридическа компетентност, но със сигурност, особено в момента лечебни заведения, които се изграждат, биха търсили правата си било чрез Закона за защита от дискриминация, било чрез Закона за конкуренцията, било основавайки се само на Конституцията на Република България срещу този неправомерен ограничаващ дейността и дискриминиращ съответните лечебни заведения акт. С две думи фаворизират се технологично стари болници и лечебни заведения за сметка на нови, актуални, в които тези технологии са факт. Очевидно 2015 г., ако се приеме този текст, ще бъде нулева година за инвестициите в здравеопазването, тоест ще бъде една лоша година за предприемчивите в тази сфера.

Госпожо Председател! Господин Кърджалиев, мисля, че Вашето изказване не допринася да се намери балансирано решение по въпроса с поставяне на ударението върху някаква предприемчивост с обществени средства. Предприемачеството е дейност, която изисква собствена инициатива, в някаква степен собствен риск, и възможности да се извлекат печалби от влагането на средства. Ако ние разглеждаме здравеопазването главно през тази призма, означава да задълбочим всички до момента съществуващи проблеми, тъй като сегашната здравна система е един много добър пример за силна бюрокрация и напълно либерализирани дейности, взети заедно. Това е днешната българска здравна система, през която минават все повече пари и все по-малко лечение. Затова мисля, че колегите, които се изказаха и апелираха да се даде възможност за тези нови дейности в съществуващите вече лечебни заведения, може би за момента е това компромисно решение, което трябва да съчетае едновременно обновяването на системата на българското здравеопазване и заедно с това да не се стига до разточително харчене на пари, които не са планирани в бюджета към момента, в който той се гласува. Защото не може всяка една нова дейност, възникнала в течение на бюджетната година, да бъде финансирана и всеки един да си предяви средствата за заплащане през Здравната каса. Освен това мисля, че районите, които Вие представлявате, трябва да проявят загриженост преди всичко за публичните лечебни заведения, защото там, където са съсредоточени много от дейностите, за които се говори, са в големите градски центрове, в които има няколко конкуриращи се лечебни заведения за едни и същи скъпо струващи дейности. И тук постоянно се дават примери за създаването на нови сектори точно там, където те са вече излишно много. Това нещо трябва да бъде направено и наистина, ако се говори за реформи, те да бъдат насочени към подобряване на здравеопазването и достъпа на хората, а не просто под лозунгите, които шестват вече от началото на здравната реформа. Виждаме, че резултатите са предимно отрицателни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! По § 10 всичко, което каза господин Кърджалиев и останалите колеги, са прави. Параграф 10 спира стопанската инициатива. Така е. Но в случая ние говорим за нещо съвсем различно. Тук сме на прага на реформа – вкарване на нова система за управление на финансите в българското здравеопазване. Това нещо не може да стане в движение и няма как да стане в движение. Наистина първа стъпка е – затваряш рамката, в която си в момента, правиш реформата и я пускаш наново. Така се прави. Това не е спиране на стопанската инициатива, а е временно ограничаване на дейността, докато навлезе новата система. Давам пример с това – ако искате да смените осветлението си вкъщи с ново, нали трябва да спрете първо захранването? Някой бърка ли в тока ей-така? Нали може да стане голям фал? По време на прилагане на нов модел на управление на финансите да не стигнат парите примерно и става колизия посред годината – нито едното можеш да оправиш, нито другото. И аз съм убеден, че министърът иска да направи реформата. Убеден съм! Защото действа в правилни стъпки, не е в погрешни стъпки. Дори това, което спомена госпожа Манолова, че е популистко и използва Народното събрание за по-така, за по-лесен диалог с населението, това е правилното, така трябва да се прави. Министърът по принцип е на този пост, защото е политическо лице. Той не е лекар тук. Аз никога няма да отида сега при него да ме види дали имам пневмония, или нямам пневмония и да ми пише рецепта. Не му е това работата изобщо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Той е в министерски кабинет, не е изобщо в лекарски кабинет. Трябва да е популярен.

Времето, времето!

Трябва да е с позитивно мнение в обществото, че като си предложи мерките, да има по-голямо доверие към него. Като дойде към Вас и да Ви каже: „Госпожо Манолова, за мен това са мерките, които...”

Приключвам! ...нали Вие да го виждате в друг аспект. РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Времето, времето!

Приключвам! Затова предлагам следното – да му дадем шанс шест месеца. Ако реформата не заработи, тогава много лесно същото Народно събрание може да събори § 10 и темата да приключи. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Стоилов, това е единият аспект, който Вие от тази трибуна показахте. Моят аспект беше по-различен. Аз не Ви противореча, така както и Вие не оспорвате моята теза по отношение на лечебните заведения, за които аз споменах. Трябва обаче като отговор на Вашия въпрос и на Вашата реплика да кажа, че няма как да избягаме от тази констатация – държавно-общественото начало в българското здравеопазване претърпя своя крах в далечната 1989 г. Оттогава за щастие, сигурен съм, въпреки недъзите в съвременното здравеопазване, тази система – системата Семашко, за щастие не е актуална и не е част от българското здравеопазване. Още един отговор на Вашата реплика. Трябва да признаем и друго, че съвременната българска Конституция предполага равенство в правата на икономическите субекти. Моето изказване беше точно от този аспект, от тази гледна точка, признавайки правата, и то в същия обем и пълнота, както на частните, така и на държавните и общинските лечебни заведения. По отношение на репликата на господин Абу Мелих, може би сте прав – трябва да го констатираме и този момент, че спирането е временно. Тоест нулевата година е фиксирана, лимитирана във времето – от 1-ви до 31-ви декември. Добре! Но този човек или тази компания, тази фирма, която е на финала на изграждането на някакво лечебно заведение, между акт 16 и първия работен ден, сключен със Здравната каса и усвояващ пари от публичния ресурс, как ще управлява своите разходи? От тази гледна точка смятам, че е несправедливо и още веднъж повтарям, че § 10 е дискриминационен параграф в този Законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Това наистина може би е един от най-тежките и как да кажа, най-повратните текстове извън числата в бюджета. Той наистина е въпрос на философия какво трябва да се прави, ясна оценка, че това има цена и твърда представа, че тази цена трябва да започне да бъде плащана от един момент нататък, за да може всъщност нещата да се подобрят. Тук някак си разговорът се измести в посока частно и държавно. Аз съм последният човек, който ще дели лечебните заведения по формата на собственост. Също така съм абсолютно наясно, че всяка една от тези две някак паралелно живеещи форми на собственост в здравеопазването има собствените си специфики, добри и слаби страни и те трябва да се допълват. Аз обаче настоятелно призовавам народните представители да гласуват текста по начина, по който е предложен. Изтъкнаха се различни неща. Едни казват, че това е лошо за областните болници; други казват, че това е лошо за частните болници; трети казват, че това е лошо за малките болници. Всъщност, добро или лошо, то е за всички – това е доброто нещо! Казваме, че за всички от тази дата натам разполагаме с такъв ресурс в рамките на следващата година. Оптимизираме го, променяме начина, по който финансираме, за да не могат нещата, които преди малко четох пред Вас, да продължават да се случват. Следователно инвестираме в нещо, което съществува. Не искам да повтарям истини, които са казвани от всяка парламентарна група. (Шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.) Какво не разбирате пак? Не искам да повтарям неща, които са изговаряни от всяка парламентарна група тук. Имаме средно 1,6 повече легла за активно лечение от средноевропейските и горе-долу толкова повече болнични заведения от европейските. На това трябва да бъде сложен край. Имахме разговор с д-р Адемов на първо четене. Той каза, че трябва да има подготвителен период. Да, трябва, но ако наистина мислим еднакво, а не защитаваме определени лобистки интереси, той трябваше да бъде заложен миналата година, ако имаме обща философия. Тоест стартираме с яснотата, че има прераздута система, която сме направили всичко възможното да бъде финансирана в рамките на параметрите на всичко, което е изпълнила тази година. Възможност да се разширява тази дейност? Дайте си сметка, имаме 2 млн. 200 хил. души хоспитализирани през тази година! Средно по десет нови болници влизат в активно действие на годишна база и съответно Касата е длъжна да сключва договори с тях, да остойностява и да харчи пари. Когато една държава е в криза, а България е в криза, ресурсът се централизира и се препозиционира спрямо целите. Целта не може да бъде още повече болници! Моля Ви! Подкрепете текста така, както е заложен!

Забраняваш, да няма повече частни болници!

Не, аз не мога да забраня, защото това е нещо, свързано със законово изискване. Вие, като народни представители, сте ме задължили да подписвам всяко едно разрешение. Аз Ви моля да отмените това, защото не е правилно. (Шум и реплики от ГЕРБ и ДПС.)

Господин Председател, господин Министър, колеги! Няколко пъти споменахме, че през последните години бюджетът се е увеличил неколкократно, нали така?! Той се е увеличил именно за това, че всеки във всяка крива паланка си е решил да направи болница. А защо някой реши да си прави болница навсякъде, където му скимне?! Първо, защото Министерството нямаше никаква роля да регулира именно тези частни интереси, които са намесени. Аз мога да декларирам пред Вас, че не участвам в нито един борд на частните болници. Вярвам обаче голяма част от Вас, които защитавате именно тази теза, че не можете да декларирате това нещо. Как така лекарите напуснаха България, сестрите напуснаха България, имаме недостиг на медицински персонал и в същия момент постоянно се откриват частни болници навсякъде?! Как така, като говорим за равнопоставеност, правата, които са делегирани на частните болници, са в по-голяма степен едни, а в държавните болници, които поемат голямата работа и голямата част от хирургичната работа примерно в спешните случаи, са съвсем различни?! И защо постоянно се говори за кардиоинвазивна медицина? Защо всички споменават това нещо? Ще Ви кажа защо. Защото големият келепир е там. Там един шеф на кардиоинвазивна хирургия или пък кардиология получава около 50 хил. лв. Виждал съм този фиш! Това ли е големият мерак?! И Вие какво искате да направим сега – да откриваме нови болници, нови направления в здравеопазването във всяко затънтено място, за да продължи източването на Касата?! И защо, когато се открие тази болница, изведнъж има страхотен делегиран бюджет? Откъде идва този делегиран бюджет?! Как така неработещата болница на 80-90 легла има 9 милиона делегиран бюджет, а примерно болница, каквато е Окръжна болница – Пловдив, на 670 легла има 16,5 милиона делегиран бюджет?! Правите ли разликата каква е?! Няма да казвам имената, защото голяма част от Вас са в Народното събрание и имат икономически интереси именно от това! (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Не, няма да Ви ги кажа, защото веднага ще има дуплика, реплика и така ще си изкараме до утре сутринта.

Ако не кажеш имената, това означава, че включваш всички.

Ще Ви ги покажа лично, написани на лист.

Трябва да се кажат имената на всички.

Не, не всички. Разбира се, че не всички.

Но аз декларирах, че не участвам. Декларирайте и Вие, ако искате. Няма проблем, окей. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Не съм ли прав, господин Адемов? Мисля, че съм прав.

Кажи конкретно кои са!

Добре, ще Ви ги покажа. Обещавам да направя това нещо. Ако искате, и така ще го направя.

Абсолютно е прав министърът, абсолютно е прав в това, което трябва да стане! Най-накрая Министерството трябва да вземе своите регулаторни отговорности, които има. И ние трябва да го подкрепим за това нещо! Не може Пловдив да има 45 болници, а примерно в Девин да няма болница – ето нещо, за което трябва да помислим. Говоря за нещо друго. Не говорим за...

Това е пример.

Това няма значение. Въпросът е, че това е пример, пример! А дали е Девин, Кюстендил или еди-какво си, няма никакво значение.

Има значение!

Не, няма значение. А кой тогава раздава разрешителните да има близо 100 болници в София?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не знам кой, не съм бил аз. Аз съм за първи път в Народното събрание и подкрепям изцяло министъра. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Шишков, питате защо се случи това. Защото през 1999 г. здравната система беше сложена на полето на свободната конкуренция. Тогава аз съм бил в парламента, за разлика от Вас, и предупреждавахме какво точно ще се случи. Частният сектор може да заделя корупционни пари и затова е много по-динамичен в осигуряването на разрешения, лицензи и всякакви други процедури.

А Таня Андреева какво направи?

Второ, държавата в лицето на министъра, ако е искрена в това намерение, би трябвало да въведе текст в Закона, според който никой да не може да започне да създава лечебно заведение без предварително разрешение на Министерството, което да зависи от необходимостта. Само че такова решение сега не се предлага. Предлага се решение за частично ограничаване на конкуренцията в сектора, без да се държи сметка, че когато един закон, една разпоредба не е прогнозируема във времето, несъмнено ще има много искове срещу държавата за направените до момента инвестиции. Всъщност това решение, вкарано на 1 декември, не се различава особено от другото решение по отношение на трансферирането от допълнителното осигуряване към НОИ. По нищо не се различава. И двете са вкарани в къс период, без прогнозируемост. За разлика от онова, тук са направени инвестиции. Не знам колко са. И ако ние наистина искаме да защитим това, за което Вие говорите, и което министърът декларира, че иска, трябва, първо, да има прогнозируемост; второ, веднага след Нова година да се въведе и да се каже: „Не се издават разрешения за дейности за лицензии до догодина, до 1 декември”. (Председателят дава сигнал, че времето за реплика е изтекло.) Това е положението. А това, което се прави, след това ще видим, ако се приеме, кого обслужва. Благодаря Ви.

Уважаеми колега, споменахте за конфликт на интереси, частни интереси и така нататък. (Оживление.) Всичко съм прехвърлил на жена ми. Къде си? Не те виждам. (Оживление.) Собствеността, не управлението. Чак лошо ми става, като те чувам. Лошо ми става. Сега да се разберем за едно – моля Ви, не влизайте в процеса на противопоставяне на собственост: кое е частното, кое е държавното, кое е общинското, кое е със смесената собственост. Предлагам Ви да вървите със съветите от Холандия, които са дадени към Световната здравна организация как се правят реформи. В първа стъпка пише следното: „Махайте всички политици аматьори от ключовите места за взимане на оперативно решение в здравеопазването.” Това казват холандците, не го казвам аз. Как частниците били лоши, а държавните болници били добри – това не е добър начин на разговор. Защото аз мога да Ви дам официална справка, където да видите какви са разходите за държавните болници, които ги дава Здравната каса, и какви са разходите за частните болници. Да Ви дам справка държавните болници на каква цена купуват аналгина, примерно, и да видите частниците на каква цена го купуват. Ако искате мога да Ви дам баланс на една болница, на моята болница баланса ще Ви дам, за да видите процентно как се изразходват нещата. Недейте да давате акъл на базата на това, което сте чули по телевизията и което се внушава от години напред. За Ваша информация – най-сладкото частно е в държавната болница. Благодаря Ви.

Точно така.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Шишков! Аз също ще се съглася с изложената от господин Шишков теза, още повече, че той като реформатор говори и от името на министъра, ако това е неговата теза, че наистина е крайно време да се сложи ред в създаването на частни нови болници и по специално възможностите за тяхното финансиране от Националната здравноосигурителна каса. Да, парите не са достатъчни, не стигат и е нормално те да бъдат насочени там, където българските граждани имат нужда и от болнична помощ, и от достатъчен достъп до здравеопазване. Така че в този смисъл реформаторите и министърът от Реформаторския блок заявяват една лява политика, която ние от „БСП лява България” няма как да не подкрепим. Но, извинявайте, § 10 само изглежда лява мярка, защото той не ограничава създаването на нови болници и получаването на ресурс от Здравната каса от тези болници. На практика този параграф затяга примката около общинските и държавните болници. И аз заявявам, че нямам абсолютно никакъв интерес от никоя болница и бих признала единствено че съм лобист на болницата на уважаемия господин Москов в Кюстендил. Неговата болница в Кюстендил, неговите лекари ще имат огромни проблеми с текста на § 10. Това е една болница без задължения, това е една болница, за която нямаме никакво отношение към назначаване на ръководството, една болница, която работи по правилата и заради това изнемогва. Единственият шанс на тази болница е чрез създаване на нови отделения. И тази възможност се отнема от здравния министър и от това мнозинство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А той, между другото, не си прави труда да слуша дебата в зала.

Дошъл е с една папка, от която да чете някакви извадки срещу директори на някои болници, както правиха и други министри, което най-малкото не е уважително и не е почтено поведение в рамките на този дебат.

Процедура!

Репликите бяха три.

Само една дума. След като е лява политика, имаме лява партия, нека да се гласува именно за този § 10 и да подкрепим министъра. Нека да съединим нещата ляво и дясно, за да върви здравеопазването както трябва. И да предложа нещо – да спрем с тези безсмислени дебати и да минем към гласуване.

Има записани за изказвания.

Обратно предложение. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Против съм. Не бяха чути всички аргументи, а приемането на този текст ще нанесе сериозни вреди на държавата, първо. (Реплика от министър Петър Москов.) Ще ощети държавата, господин Министър, и ще Ви обясня после как. Второ, този текст ще ощети държавното и общинско здравеопазване. Трето, този текст нарушава принципите на конкуренцията. Четвърто, нека всички, които са в Народното събрание и имат интереси, свързани с частни болници, да кажат защо искат да ограничат ползвателите на ресурс от Здравната каса по този непредвидим начин? Тоест, който дотук е правил – направил. Ние сме за ограничаването на ръста на новите заведения. Но трябва да има прогнозируемост един месец, два месеца, три месеца. Защото всички, които са направили на законно основание инвестиции, имат право да съдят държавата. И ще си извадят документите, и ще осъдят за щети държавата. Аз искам да сте наясно по този въпрос и да Ви го обясня по-подробно в моето изказване. Затова предлагам да продължи дискусията. Иначе пак ще го обясняваме след това, но ще бъде късно. Но да знаете и да знаем кой отговоря за нанасянето на тези вреди. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура по прегласуване – някои от колегите не успяха да гласуват. (Оживление, реплики и провиквания от ГЕРБ.) Наистина, така е! (Шум и реплики.) Призовавам и колегите от управляващите – тези, които са народни представители от Видин, от Кюстендил. Помислете какво правите в момента!

Като се приберете в регионите, какво ще обяснявате на хората там?

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Гласувах „против”, защото този текст е противоконституционен. Гласувах „против”, защото този текст има едничката цел да запази ресурса на Здравната каса за тези, които до момента са получили разрешение за дейност. Гласувах „против”, защото, ако господин министърът това, което казва, искаше да стане текст в закон, трябваше да предложи именно процедура в закона, при което се дава предварително разрешение за започване на изграждане, а не когато са направени инвестициите, да се прекъсва възможността с административни средства – неиздаване на разрешение по силата на приетия текст. Гласувах „против”, защото съм убеден, че срещу държавата ще бъдат заведени искове, които ще бъдат спечелени в българския съд. И трябва да е ясно кой носи отговорност за тези стотици хиляди, а може би и милиони, никой не знае, които ще бъдат ограничени от дейност. Всичко това един ден ще трябва да се извади от стенограмата и да е ясно кой – кой е. Иначе ние, господин Министър, ще внесем текст, според който Вие предварително да разрешавате изграждането на нови болници, преди да започне инвестицията, а не след като са извършени инвестициите, те да се спират и освен за преки загуби, те ще претендират и за пропуснати ползи. На всичките тези основания. Можеше да се даде някакъв разумен срок за това, но, така сте решили – така да бъде! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Наистина като човек, а не от позицията си на министър, благодаря за това решение, защото знам, че то е много тежко. Благодаря и на народните представители, които го подкрепиха, защото знам колко е тежко, колко тежко се отстоява това нещо. Господин Миков, съгласен съм с всичко, което казвате, и то е свързано с нещо друго – нарича се задължителна здравна карта. За това нещо не съм виновен аз – че в момента изглежда като брой жители, брой легла и на тази база еди-какво си. То е много по-административно от това, което се предлага днес. Тази здравна карта в момента се преработва съвместно с всички заинтересовани страни и ще бъде предложена на вниманието и одобрението на Народното събрание през март месец, което ще даде цялата наистина смислена обосновка и яснота защо на едно място може, а на друго не може да има нова мощност, независима от стопанската инициатива, а от медицинската необходимост за това. През публичен фонд, разбира се, иначе всеки може да прави каквото си иска. А иначе това са етапи. В момента това, което правим ние – запушваме дупките, за да не потъне корабът. Това са спешни мерки. А преизграждането на кораба, и то в движение, както казва господин Абу Мелих, е сложно усилие, за което ще търсим и Вашата подкрепа. Благодаря още веднъж!

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става §13.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., № 402-01-8, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., приет на първо гласуване на 9 декември 2014 г. „Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! „ДЕКЛАРАЦИЯ от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Вчера при посещението на министър-председателя Бойко Борисов в Брюксел Европейската комисия одобри за България новата Оперативна програма „Транспорт” за периода 2014 - 2020 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Благодарение на това в страната ни ще бъдат инвестирани около 4 млрд. лв. за пътна и железопътна инфраструктура през следващите 6 години. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Решението на Европейската комисия не е случайно обстоятелство, нито емоционален жест към България. То е справедлива оценка на Брюксел за работата на новото българско правителство на премиера Бойко Борисов. Само за месец и половина кабинетът на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов успя да размрази плащанията на евросредствата по втора оперативна програма – след „Околна среда”. От днес, преди да отпътува обратно за България, премиерът Бойко Борисов осигури възстановяването на нови 7,3 млн. лв. и по Оперативна програма „Административен капацитет”. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Така само за последната седмица премиерът Борисов и екипът му осигуриха още 30 млн. лв. по различни оперативни програми. Каква е равносметката? От 20 ноември до 19 декември тази година Европейската комисия изплати на България общо 292 млн. евро благодарение на премиера Бойко Борисов и неговите министри. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Българските граждани обаче не трябва да забравят, че тези европари бяха безвъзвратно загубени за страната от тройната коалиция на ДПС, БСП и „Атака”. И докато експериментът Орешарски нанасяше пагубни щети върху държавата, измерващи се с милиарди загубени европейски средства, банков колапс и компрометирано доверие от страна на евроатлантическите ни партньори, икономическият екип на ГЕРБ и Бойко Борисов не спираха да работят и да се подготвят за дните, когато ще трябва отново да спасяваме държавата след опустошителното управление на поредната тройна коалиция. Днес ГЕРБ отново е партията, която връща България на пътя на европейското развитие. Историческата истина, че когато Бойко Борисов и ГЕРБ управляват, всички еврофондове за страната ни работят, а когато дойдат БСП и ДПС, всички евросредства спират – това се потвърди отново. По този начин става недвусмислено ясно, че ГЕРБ е политическата сила, която е истинският гарант за евроатлантическия цивилизован избор на България. Вниманието, което засвидетелстваха пред премиера Бойко Борисов само за последната седмица и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, и федералният канцлер на Германия Ангела Меркел, и британският премиер Дейвид Камерън, и лидерите на ЕНП, е безспорен знак за доверието на Европа към ГЕРБ и Бойко Борисов. Решени сме да продължим да носим тази отговорност, защото идните поколения няма да ни простят, ако пропилеем поредния изстрадан шанс за европейско развитие на България. Призоваваме колегите вляво и центъра да влезете най-сетне в ролята на градивна опозиция и да спрете да клатите лодката, в която всички заедно сме като нация. Призоваваме към същото и колегите, които преди месец и половина поеха ангажимента да подкрепят правителството: работете национално отговорно, вместо да търсите измислени поводи за конфронтация в трудни, но реформаторски действия на ГЕРБ. Вратата към избори винаги е отворена и ние сме готови за тях. Това обаче ще лиши българските граждани от възможността да се възползват от европейската солидарност като инструмент за просперитет. В началото на днешното заседание, на което ще гласуваме най-важния закон след Конституцията, призоваваме всички политически сили в Четиридесет и третото народно събрание към позитивно отношение и градивен диалог при дебатите на Бюджет 2015. Днес партиите в българския парламент можем да докажем, че в името на националния интерес можем да дадем на правителството законодателна подкрепа, от която има нужда, за да продължи да работи все така успешно, както от първия си ден. Готови сме да изслушаме с уважение всички разумни аргументи за промени в законопроекта на Бюджет 2015, но като носители за отговорността на финансовата стабилност на държавата ще отстояваме твърдо политиките, които правителството е планирало в подкрепа на проевропейското развитие на България. Очакваме подкрепа от всички народни представители, които искат успешното усвояване на европейските средства и реформирането на ключовите за държавата сектори да продължат. Не се поддавайте на популистки залитания, защото те слагат прът в колелото на реформите, което министър-председателят Бойко Борисов задвижи отново. ГЕРБ ще подкрепи и на второ четене проектозакона на правителството за Бюджет 2015. Подкрепете го и Вие за стабилна България.” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, правя процедура за допуск в залата на Бисер Петков – управител на НОИ, Весела Караиванова – подуправител на НОИ, Антоанета Ганчева – главен актюер, Снежана Малакова – директор дирекция „Правна“.

„Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 9 633 205,5 хил. лв., съгласно приложената таблица. (2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 9 629 267 хил. лв., съгласно приложената таблица. (3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва”, съгласно приложена таблица. Направено е предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Алинея първа гласи: „(1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 9 753 205,5 хил. лв.”, съгласно приложената таблица.

Госпожо Председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! От БСП предлагаме приходната част да бъде увеличена със 120 млн. лв., като източник на това увеличение сочим увеличението на максималния месечен размер на осигурителния доход. В момента действащият такъв е 2400 лв. Правителството предлага да стане 2600 лв., нашето предложение е той да бъде увеличен на 3000 лв. Това би засегнало около 80 хил. души, които в момента се осигуряват на стойност около 3000 лв., но би донесло допълнително 120 млн. лв. в бюджета на държавното обществено осигуряване по следния начин на разпределение на приходите: за фонд „Пенсии“ би осигурило повече със 103 млн. 400 хил.; за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 13 млн. 100 хил.; за фонд „Безработица“ – 3,5 милиона, като в разходната част предлагаме политики, които биха били финансирани от тези допълнителни приходи и те са в размер на 112 млн. 400 хил. Съответно са отново за „Пенсии“, за „Общо заболяване и майчинство“ и за фонд „Безработица“. Защо го правим? Защото, колеги, смятаме, че когато правим предложения за политики в областта на социалната сфера, не можем само да правим предложения за разходи, без да сочим откъде да дойде приходът. Защото го правим съдържателно и наистина убедено, че трябва да засилим социалната политика през бюджета на държавното обществено осигуряване. Затова абсолютно коректно и, уверявам Ви, професионално предложението ни за увеличаване на максималния месечен размер на осигурителния доход на 3000 лв. е сериозен източник за сериозна пък разходна политика в областта на социалната сфера. Всяко едно от своите предложения по разходите ние ще защитим там, където му е мястото в съответния текст. Става въпрос за увеличение на обезщетението за отглеждане на дете, увеличение на обезщетението – дневното, за безработица, и така нататък. На тези места съответно ще защитим тези разходни политики. Сега моля да подкрепите това предложение по увеличение на приходите, за да можем да гарантираме и разходите след това. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В момента трябва да гласуваме чл. 1. Отново ще повторя това, което много ясно и категорично каза госпожа Нинова за нашите предложения, защото, колеги, ако сега не гласуваме това, след това политиките, които предлагаме и ще бъдат дебатирани, просто дебатът ще остане безсмислен. Проектът за бюджет на държавното обществено осигуряване предвижда завишаване на приходите, така както е подготвен, с 3% и разходите с 2,7%. Нашето предложение е да увеличим приходите и съответно разходите с 1,25% или 120 милиона, които сме казали откъде могат да бъдат осигурени. Проектът за Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване отразява вижданията и философията на управляващото мнозинство в сферата на осигурителните отношения. В Програмната си декларация парламентарното мнозинство заявява намерения за гарантиране на дългосрочни политики; адекватни нива на социалните помощи и плащания; устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсиите; намаление на безработицата; насърчаване на отговорното родителство и противодействие на демографската катастрофа. В така внесеният Проект за бюджет няма и наченки на някакви дългосрочни политики. От представения бюджет, колеги, не са видни икономически и демографски показатели, на база на които са разчетени приходите и разходите по отделните фондове. Увеличението на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лв. е положителен момент за приходите и е в правилна посока. Ние считаме, че това е недостатъчно и трябва да се постигне съотношението 1 към 10 между минимална работна заплата и максимален осигурителен доход. Прекият ефект от това завишение ще засегне малка част от двата милиона и двеста хиляди български пенсионери. По отношение на разходите ние заявяваме, че е необходимо да бъдат осигурени следните политики: - обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години да е на нивото на минималната работна заплата за 2015 г.; - да отпадне промяната на периода за изчисляване на обезщетение за бременност и раждане от 18 на 24 месеца; - завишаване на минималния размер на паричното обезщетение за безработица на 9,70; - спиране увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране и въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране. Въпреки увеличението на минималната работна заплата за 2015 г. се запазва размерът на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години на 340 лв.; увеличава се периода за изчисляване на обезщетение за бременност и раждане от 18 на 24 месеца; замразени са и не се променят всички останали помощи за деца и семейства. Промяната на периода за изчисляване на обезщетението за бременност и раждане от 18 на 24 месеца не е в полза на осигурените майки и реално това ще доведе до намаление на неговия размер. Финансовият ефект върху приходната част е минимален и си задавам въпроса: защо всъщност се прави това? – Може би защото беше част от пакета социални мерки, приети от Четиридесет и второто Народното събрание?! Запазването на минималния размер на паричните обезщетения за безработица 7,20 е очевидно нарушение на стандартите и отново противопоставя осигурените лица, особено когато те стават безработни. Увеличението на минималната работна заплата до 380 лв. до края на 2015 г., при положение че размерът на паричното обезщетение трябва да бъде 60% от дохода през последните 24 месеца предвид настъпване на риска означава, че минималният размер на обезщетението трябва да достигне 9,70. Това ще засегне значителен брой безработни българи, които са се осигурявали и ще получат обезщетение за безработица. По отношение на пенсиите виждам единствено и само продължение на политиката „Дянков”. За всички останали политика нататък, колеги, ние ще кажем своите мотиви, но отново повтарям това, с което започнах: ако сега гласуваме чл. 1 така, както е предложен, то дебатът по останалите членове ще бъде безсмислен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър на труда и социалната политика, ще се опитам да не повтарям това, което казаха колегите. Важността на това, което гласуваме в момента, наистина предполага по-нататъшното ни гласуване и дебатите, които ще се развиват. Излизам на трибуната, за да кажа, че този бюджет на държавното обществено осигуряване и въобще бюджетът на държавата, но сега говорим конкретно за държавното обществено осигуряване, го определихме като бюджет на замразяване, на стагнация и така нататък. С това наше предложение за чл. 1, още в ал. 1 Ви предлагаме един ход, който ще Ви развърже ръцете да направите този бюджет от един бюджет на замразяване – доколкото си спомням 14 от социалните плащания са замразени по него. Увеличаване на максималния осигурителен доход 2600 лв., както предлагате, което ние подкрепяме, отидете малко по-нататък –да вдигнем максималния облагаем доход на 3000 лв.. Това ще докара нови 120 милиона лева в бюджета на ДОО и ще даде възможност тези социални плащания, по-голямата част от които сме предложили по-нататък в нашите предложения, да бъдат развързани и увеличени, въобще като обезщетенията станат адекватни. Призовавам цялата зала да подкрепи това наше предложение. Всъщност, увеличавайки този максимален осигурителен доход, приходите за хазната, въобще за държавата ще бъдат някъде около 160 милиона, част от които ще отидат за здравни осигуровки към Националната здравноосигурителна каса. По наши сметки, около 120 милиона ще влязат в приходната част на бюджета на ДОО за 2015 г., като 103,4 милиона ще бъдат във Фонд „Пенсии” и тогава няма да се чудим как да финансираме това замразяване на възрастта до вземане на конкретно решение. Във Фонд „Общо заболяване и майчинство” ще отидат 13 млн. 100 хил. лв. и тогава няма да се чудим, по-скоро да бъдем принудени да замразяване плащанията за отглеждане на дете от 2 до 3 години например. Тогава няма да се налага да увеличаваме периода за изчисляване обезщетенията за майчинство от 18 на 24 месеца. Тогава това ще ни развърже ръцете да увеличим приходите във Фонд „Безработица”, дневното обезщетение за безработица. Така че, за мен, е логично максималният осигурителен доход да се повишава и не само да се повишава самоцелно, а трябва да въведем и тук някакъв автоматизъм в цялото действие. Моето виждане, пък и на колегите ми от парламентарната група е, че във всички плащания трябва да въведем някакъв автоматизъм, който да не зависи от конюнктурата на управлението, а да бъде устойчив във времето. Тук нашето виждане за максималния осигурителен доход е той да стане в съотношение 1 към 10 с минималната работна заплата. Като аргумент в тази посока ще кажа още нещо. Ние в другия бюджет, разбира се, спираме връщането на най-ниските доходи, като им връщаме данъците, които са взели, отменяме това връщане на данъци, които са взели работещите на минимална работна заплата, а в същото време щадим хората с по-високи доходи, като от една граница нататък не ги облагаме с доходи. Няма нищо социално в този подход. Разбирам, че в момента държавата се управлява от десни формации, които по принцип би трябвало да защитават по-високодоходните хора, но, разберете, че в България от 25 години не е дошъл този момент, в който да защитаваме високодоходните граждани. Трябва да се съсредоточим върху хората, които едва свързват двата края. Извинявайте за дългото изказване и Ви благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа! Виждам желанието на колеги от БСП, вземам думата за изказване, със следната принципна позиция. Крайно време е, господин вицепремиер Калфин, обръщам се към Вас като разумен човек, когото познавам отдавна, подобни мерки, като увеличаване на минималната работна заплата, увеличаване на максималния осигурителен праг, да бъдат обвързани с конкретен финансов модел, а да не става на принципа едни хора се срещат, мислят и накрая вземат решение, което трудно може да бъде обосновано с конкретна икономическа реалност. Крайно време е това да започне да става на базата на един по-дългосрочен модел, зад който има широк обществен консенсус, а не да има едно такова наддаване – един социален партньор иска 40 лв. по-висока заплата, друг – 60, и в крайна сметка работодателите пък искат по-голямо увеличение и ние приемаме някакво средно аритметично. Тоест доброто управление изисква подобни решения за минималната работна заплата, за минималния, за максималния осигурителен праг да започнат да бъдат вземани на базата на конкретна икономическа реалност и модел, който спазваме и ще бъде спазван от всяко едно следващо правителство. Иначе вижте какво се получава – излизат колеги от БСП без сериозна аргументация, между другото, и казват, че този максимален осигурителен праг им е нисък, без да казват нисък спрямо кое, нисък спрямо какво? Искат по-високо увеличение, без да имат конкретна мотивация. От друга страна и ние трудно можем да мотивираме защо точно такова увеличение на максималния осигурителен праг предлагаме за Бюджет 2015. Трудно можем да кажем защо точно толкова, а не повече или по-малко. Знам, че тази задача не е лека и знам, че този модел – сегашният, в който едни хора се срещат и вземат решения, които са за съжаление необосновани, е от последните 20 години. В никакъв случай не е нещо, за което вменявам вина на Вас или на това управляващо мнозинство, но въпросът е, че не би трябвало да продължава по този начин оттук нататък. Не би трябвало на едни срещи със социалните партньори, без социалните партньори да се вземат толкова ключови решения за развитието на българската икономика. Така че ние ще подкрепим редакцията на комисията по тези текстове и, разбира се, ще гласуваме против предложението на колегите от БСП. Но ни е нужен нов подход и нов модел – не в подхода хора се срещат и вземат важни решения, а подхода на ясен модел за развитие оттук нататък. Защото увеличаването на минималната работна заплата вече не е безболезнено решение. Сравнете София с Видин, с Враца, с Монтана. Това са вече две различни икономически реалности, не ми е приятно да го кажа, но е така. Ако минималната работна заплата е рядко срещана в София и нейното увеличение за град като София, Пловдив, Варна е много по-малък проблем, за Видин, Враца, Монтана проблемът е много сериозен. Трябва да се види дали вече не трябва да има регионален подход по отношение на тези показатели и те да бъдат свързани с развитието на съответния регион. Знам, че така ще усложним метода на изчисление и на работа, но е много по-справедливо. Можем ли в момента да определим еднаква минимална работна заплата например за София, Видин, Враца и Монтана и това да бъде справедливо? Много трудно. Ако видим нивото на заетост, средното ниво на доходи, то в нивата на доходи между София и Пловдив, от една страна, и Видин и Враца, разликата е в пъти. Така че, господин вицепремиер, използвам, че сте тук – може би трябва да се помисли за регионален подход и за приемането на финансов модел оттук нататък. Благодаря Ви.

Колегата Таско Ерменков не успя да гласува. Много е важно за него в личен план. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Затова процедура по прегласуване!

„Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по приходите и трансферите на обща сума 6 191 503,2 хил. лв., както следва (съгласно приложената таблица): (2) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по разходите и трансферите на обща сума 8 009 533,3 хил. лв., както следва (съгласно приложената таблица): (3) Приема дефицит по бюджета на фонд „Пенсии”, както следва: 1 818 030,1” Има предложение от народния представител Михаил Миков и група съгласно приложена таблица. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Господин Председател, моля да ми позволите две изречения извън Правилника. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Колеги, ако по всеки текст ще реагирате така, абсолютно обезсмисляте парламентарната дейност. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ние сме направили предложения, искам да изляза и да ги защитя.

Не Ви губя времето! Ще изложа пред Вас аргументи.

Не ми отнемайте правото да говоря по предложение, което аз съм направила. Ако всеки път, когато вдигам ръка, ми реагирате така – няма да се получи, разберете! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Предлагаме да се увеличи приходната част на Фонд „Пенсии” със 103 млн. 400 хил. лв. Това увеличение във Фонд „Пенсии” следваше от увеличението на максималния осигурителен доход на 3 хил. лв. Защо го предлагаме? За да осигурим пари за предложеното от нас ранно пенсиониране, което представлява: ако не ти стигат две години стаж или възраст, да можеш да се пенсионираш по-рано с 0,4% по-ниска пенсия на месец и да я получаваш такава до края на живота си. Заради този допълнителен разход към хора, които не са на работа, защото са възрастни и не ги приемат на работа, но са млади и не могат да се пенсионират, за да осигурим този допълнителен разход, ние предлагаме тези допълнителни приходи във Фонд „Пенсия”. Такива хора, които могат да се възползват от това право, са около 5-6 хиляди души годишно, които могат да използват правото си на гъвкаво или ранно пенсиониране, както ние го наричаме. Това са нашите аргументи. Мисля, че можем да подпомогнем тези хора, които нито пазарът на труда приема, нито са в пенсионна възраст, за да получат пенсия. Те са без никакъв доход. Ранното пенсиониране им дава една възможност. При това ранното пенсиониране с 0,4% по-нисък праг месечно не натоварва бюджета на НОИ, не представлява допълнителен дефицит в бюджета на НОИ.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Отново се изправям пред Вас, за да подкрепите това наше предложение. Тези 103 милиона са нужни и за замразяването на пенсионната възраст, с която Вие сте съгласни, нужни са и за това, което предлагаме ние – така нареченото „гъвкаво пенсиониране”, което го има в редица европейски държави. Без да повтарям колежката Корнелия Нинова, искам да Ви кажа, че това гъвкаво пенсиониране, освен всичко друго, ще даде възможност да се освобождават места за млади хора, които тепърва ще започват трудовата си дейност. Като гледам, че в бюджетната прогноза за следващите години Вие или не предвиждате намаляване на безработицата, или, ако предвиждате такова намаляване, то е съвсем минимално, няма откъде да дойдат работни места за младите хора, които тепърва ще влизат на пазара на труда. В едно по-късно време ще стигнем до момента, в което младите хора, които сега започват трудовия си път, когато се пенсионират, въпреки че ще са навършили годините, няма да имат необходимия трудов стаж. Тогава ще бъде безсмислено да вдигаме възрастта, след като те не могат да изпълнят второто условие за необходимия, изискуемия трудов стаж. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3 и чл. 4, съгласно приложените таблици.

По чл. 5 има предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители, съгласно приложената таблица. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Специално молбата ми ще бъде към вицепремиера Ивайло Калфин – да получим подкрепа за нашето предложение за чл. 5. Уважаеми колеги, става въпрос за наше предложение за увеличение с 20 милиона, повтарям – с 20 милиона, разходите. За какво ще отидат тези 20 милиона? Предвижда се увеличение на срока, за който се изчислява майчинството, да бъде отново увеличен от 18 на 24 месеца. Аз помня заявката и програмната декларация на правителството на господин Борисов – второто. Там, господин Калфин, Вие трябваше да играете ролята на социалния коректив. Вие отговаряте и за демографската политика. Може ли някой да ми обясни как се борим с демографската политика като една от малките промени, които правим с Бюджета за държавното обществено осигуряване, е отново да увеличим срока, на база на който се изчислява майчинството, който по същество, колеги, ощетява българските майки? Забележете, сумата, която ни е необходима, сумата, която ще спечели Бюджетът на общественото осигуряване е малко над 6 млн.лв. Какъв знак, какъв сигнал и по какъв начин можем да считаме, че в правителството на господин Борисов – второто му правителство, демографската политика е изведена като приоритет? Молбата ми е да подкрепите това наше предложение, тъй като то означава и актуализиране на майчинството, което се получава от българските майки за отглеждане на дете от една до две години, с размера, както върви увеличението на минималната работна заплата. Това са още 14 млн. лв. Мисля, че това беше едно добро завоевание, което ние възстановихме като практика и като модел. Може да е малко, но е един знак на съпричастност и подкрепа към българските майки и със сигурност е стъпка в преодоляване на тежката демографска ситуация, в която се намира страната. Затова, господин Калфин, специално лично на мен ми е много трудно да разбера политиката, която водим с бюджета за държавното обществено осигуряване, по какъв начин се връзва с целта и програмната декларация на Вашето правителство, където демографската политика беше изведена като приоритет.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю. Вземам думата, за да не я вземам по всеки текст и по всяко предложение, понеже господин Бойчев се обърна към мен преди малко. Всички предложения са много хубави, много прекрасни и всички искаме майките да получават доста средства, пенсиите да се увеличат значително, да има повече средства, които да са на разположение и така нататък. Това обаче е бюджет и приходната и разходната част трябва да бъдат изравнени. Включително предложенията, които правихте преди малко за увеличаване на максималния осигурителен доход, ние увеличаваме максималния осигурителен доход. На практика това, което Вие предлагате, е да се увеличи и 120 милиона допълнително да се облагат – доходи. Да, вярно – доходи над 3000 лв., коeто вече означава средно около 150 лв. всеки да плаща повече осигуровки, за да се осигурят тези 120 милиона лв. Моето предложение е тези стъпки да стават плавно, а не да се правят наведнъж. Вероятно в предишния парламент също е можело да увеличите максималния осигурителен доход с около 1000 лв., примерно, но не го направихте с толкова, а с 200 лв., както предлагаме и за следващата година. Така че запазваме същата стъпка, която продължава и нататък. По отношение на средствата, които са свързани с ранното пенсиониране. Преди малко чувах и аргументи. Не може да искате ранно пенсиониране и с аргумента, че то е за хора, които нямат доходи – на госпожа Нинова, и с аргумента, че хора преди пенсия ще го ползват и ще излязат по-рано в пенсия, което е на господин Гьоков. Или е едното, или е другото.

Не е вярно.

Тези два аргумента някак си не се съчетават. Действително хората имат проблем – не тези, които работят, защото голяма част от тях искат даже да поработят по-дълго и да получават по-дълго трудови доходи. Проблемът е с тези, които нямат доходи преди пенсиониране. И аз подкрепям едно такова предложение в по-различен вариант от този, който Вие сте внесли, само че това не се връзва с поредното замразяване на възрастта за пенсиониране. И ще Ви кажа, че тази 2014 г. се пенсионират 43% повече хора, заради замразяването на възрастта за пенсиониране, и 74% повече военнослужещи, забележете. Така че ако продължаваме по този начин, ние действително ще направим пенсионната си система абсолютно изпразнена от собствени ресурси, която ще зависи единствено и само от субсидията от бюджета. Така че нека да не спорим. Същото е и за майчинството. То започна от 9 месеца, удължи се на 12 месеца, след това на 18, след това на 24, сега пак е на 18 месеца. Почти през година се сменя този срок за майчинството. И аз не искам да се сменя всяка година. Но с тези промени, досега нито един път не се е отразило това нещо примерно на процента на раждаемост. Нека вместо с популизъм действително да се заемем с това да уточним всички параметри на една пенсионна система, които не се свеждат само до частните фондове и тогава да се опитаме да направим промени, които да са трайни във времето, а не всяка година да искаме нещо различно. Сега Вие искате да направим нещо, което не сте направили миналата година. Защо?

Не е вярно това!

Благодаря. (Ръкопляскания.)

Член 6. Направено е предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители, съгласно приложена таблица. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! С това наше предложение за увеличаване на разходите с 33,3 милиона във Фонд „Безработица” искаме да финансираме увеличаването на минималната дневна ставка за обезщетение – от 7,20 лв. на 9,70 лв. Това ще аргументирам така – какъв мотив може да има един осигуряващ се, когато получава обезщетение, впоследствие за настъпилия риск, за който се осигурява, в размер на 57% от прага на бедността? Това обезщетение не е променяно от дълги години. Променяме различни... минимални заплати, а това минимално обезщетение за безработици си стои на 7,20 лв. на ден от много дълго време. Какво представлява то? То представлява 154 лв. на месец или цели 43,53% от бъдещата минимална работна заплата, която планираме. Казвам Ви, че това би демотивирало всеки самоосигуряващ се да се осигурява на този осигурителен риск и ако има някаква възможност, хората не биха се осигурявали за безработица. Така че нашето виждане, нашето разбиране е, че това минимално дневно обезщетение и въобще обезщетението за безработица трябва да се обвърже както е обвързано максималното обезщетение за безработица с 60% от доходите, по които са плащани осигуровки, а минималното да се обвърже с минималната работна заплата и да стане 60% от нея. Господин Министър, както Вие ясно казвате, това е много сериозна стъпка. Сигурно търпим критики, че не сме я направили миналата година, че не сме направили поне една крачка оттам. Но, ако вземем 60% от минималната работна заплата, която предстои да приемем, тя е 10,65 лв. Ние предлагаме 9,70 лв. – да направим първата стъпка и след това да правим следващите стъпки. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър и уважаеми господин Петков! Сигурно сте изненадани, че се изказвам по този член от бюджета на Националния осигурителен институт. Има обаче нещо много странно в писмените мотиви към бюджета, които прочетох. Без да цитирам цифри и бройки, там пише, че намаляваме с 10% разхода за персонал. В същото време пише, че запазваме състава на хората, броя на хората, които работят в НОИ. У мен възниква въпросът: какво ще правим с тези хора, заплатите им ли ще намаляваме? Господин Петков, ще се оправите ли с този бюджет и с работните заплати на тези хора? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Предлагам удължаване на работното време до приключване на дневния ред.

За седмицата.

Малка поправка – до 20,00 ч. в днешния ден

По чл. 8 има предложение от народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 8, ал. 1 думите „420 лв.” се заменят с „240 лв.”.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители: „Член 8, ал. 1 се изменя така: В т. 3 числото „420” се заменя с числото „240”. В т. 4 числото „2600” се заменя с числото „3000”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Румен Йончев и група народни представители: „В чл. 8, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. Минимални месечни размери на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители съобразно икономическия размер на стопанството по Приложение № 2 на Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства: а) стопанствата от клас І, ІІ, ІІІ, ІV – 240 лв.; б) стопанствата от клас V и VІ – 360 лв.; в) стопанствата от клас VІІ до клас ХІV – 420 лв.” Комисията не подкрепя предложението.

Да. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 8: „Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2015 г.: 1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1; 2. минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2013 г. от упражняване на съответната трудова дейност като самоосигуряващи се лица: а) до 5400 лв. – 420 лв.; б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.; в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.; г) над 7500 лв. – 550 лв.; 3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 300 лв.; 4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2600 лв. (2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2013 г., както и за започналите дейност през 2014 и 2015 г. е 420 лв. (3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а”.”

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В хода на дискусиите по темата осигурителен праг за земеделските производители стана ясно, че числото 240 не е случайно измислено. То неслучайно е прието и в предишните години, защото очевидно земеделските производители в България не са едни и същи. Те не могат да бъдат класирани всички под един знаменател. Очевидно има големи, очевидно има малки, очевидно има средни земеделски производители. И аз разбирам трудността те да бъдат класифицирани по някакъв начин, за да приемем различна ставка, различен осигурителен праг. Затова Ви предлагам този вариант, като използваме един европейски регламент, където съвсем прозрачно, съвсем обективно и с балансирани, претеглени критерии земеделските стопанства са разделени на 14 класа. Очевидно земеделски стопанства с икономически размер в рамките до 15 хил. евро са тези, които всъщност са най-слаби. Те са доста многобройни и заслужават най-голяма защита. Затова предлагам за тях именно да запазим осигурителния праг от 240 лева, което би било известна защитна мярка, защото в противен случай ще принудим повечето от тях просто да изчезнат от осигурителната система, ако вдигнем осигурителния праг на 300 лева, както предлага последно Комисията. Втората група, която предлагам, – до 50 хил. евро осигурителния праг да бъде 360 лева, а не 300. И най-високата група, тоест всички нагоре от 50 хил. евро, нека те да плащат доста повече – 420, пък защо не и повече, ако предложите тук в залата. Това е моето предложение. Мисля, че критерият, който предлагаме с колегите, е съвсем обективен, използван е в целия Европейски съюз за класификация на земеделските стопанства и дава ясна преценка кой колко е голям, като отново призовавам да бъде подкрепен този текст, защото в противен случай ще изпълним, тоест ще направим две злини. Едната ще бъде, че много земеделски производители – най-дребните, най-слабите ще изчезнат от осигурителната система. И на второ място очакван бюджетен ефект, тоест ефектът от събиране на повече вноски, на по-голяма сума във фонда фактически няма да бъде постигнат. Нищо хубаво няма да сторим с една дума. Призовавам Ви да подкрепите моето предложение и Ви благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател на Министерския съвет, колеги народни представители! Излизам на трибуната да подкрепя предложението на нашата парламентарна група по чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4.

Член 8. Малко повече ще се спра на т. 3. Народен представител съм от избирателен район, където земеделските производители са неукрепнали, слаби. Давам си сметка, че заедно с този законопроект ние като народно представителство и паралелно с това политиките, на които ГЕРБ е носител, в това число и президента, ние видяхме, че не получихме със законодателството през изминалия мандат възможности земеделските производители да получат подкрепа, да имат възможности да излагат своята продукция в големите търговски вериги. Пазарът все още не е регулиран, нямат подкрепа. Аз имам голямо притеснение, че тези средства – около 16 лева, с които при новото предложение на Комисията – увеличението на 300 лева, за моя избирателен район 150 лева, са много, колеги. Едни хора, които се осигуряваха досега на 64,92 лева, още 16,12 лева означава за една година около 150 лева. И като кажем, че цялата група земеделски производители са около 75 хиляди, това означава едни допълнителни тежести за най-слабата група – за групата, която ние трябва да укрепим, да й подадем ръка. Така че смятам дори разбирането на Комисията, което е проявила – да се отиде на 300 лева, за нас е неприемливо. Ние поддържаме и се обръщаме към народното представителство да си остане числото 240, тоест 240 лева да се подкрепят. Обръщам се особено към реформаторите, които се водят земеделци. Надявам се, че ще ни подкрепят. Обръщам се и към групите, които по същество носят народното си представителство и са близко до тези хора. Затова, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, обръщам се към всички да оставим в чл. 8, ал. 1, т. 3 осигурителния минимум за земеделските производители 240 лева. Ще направим тежести, ще намалим групата. Между впрочем това е една философия на ГЕРБ. От 120 отидоха на 240 и тогава си спомням 100 хил. земеделски производители отидоха само за една година в сивия сектор. Отказаха се. Сега пак ще направим същото, което няма да бъде полезно за осигурителната система.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на труда и социалната политика, дами и господа народни представители! Ние предлагаме минималният осигурителен доход за земеделски производители да се запази на 240 лева. Не защото сме против разширяване на кръга на осигурените лица, а защото през годините има достатъчно натрупани неясноти около статута на земеделските производители, около данъчната основа и около това, което каза господин Йончев преди малко. Ние ще подкрепим алтернативното предложение на господин Йончев, макар че то не в цялата си пълнота обхваща този проблем. Ще Ви кажа защо искаме да се запази на 240? Защото, уважаеми колеги, в момента няма единен регистър на земеделските производители в България. В Министерството на земеделието има три регистъра, които нито се характеризират със своята устойчивост, нито дават надеждна информация, включително и на служителите от приходните агенции да оформят данъчната основа, върху която да се осигуряват земеделците. На следващо място, за земеделските производители и тютюнопроизводителите няма изискване за годишно изравняване на дохода. Тогава върху каква единна основа да осигуряваме тези хора, освен ако не приемем диференцирания подход, за който говори господин Йончев. На следващо място, схемите за директни плащания в момента не са обвързвани със задължения за регистрация. Тоест, можеш да получаваш от схемите за директни плащания подпомагане, но не е задължително да си регистриран. Тоест по този начин не можем да обхванем земеделците. Друг е проблема, ако участваш, примерно, по Програмата за развитие на селските региони. Там има задължение за регистрация. Тук за директните плащания нямаш задължение за регистрация. Освен това в Кодекса за социално осигуряване има един текст, който казва, че осигурителните вноски могат да бъдат подпомогнати от фондове на земеделски производители по ред, определен от Министерския съвет. Засега, за съжаление и през годините не го е имало, молбата ми е ако в рамките на Министерския съвет обсъдите тази идея, да има такъв ред за определяне на подпомагането на земеделските производители и тютюнопроизводители със средства от схемите за директни плащания. Една част от тези средства ако подпомогнат земеделските производители, тогава нещата биха могли да се случат. Тоест, каква е ситуацията в момента? Нямаме единен регистър, нямаме и годишно изравняване на дохода, на базата на което да има осигурителна основа, върху която да се осигуряват. И затова ние твърдим, че преди да се решат всички тези проблеми, няма как това увеличение на 420 лева, сега има и други предложения, да бъдат приети като предложения, които са аргументирани, които са обосновани, които почиват на реален регистър, на реална основа. Имаме идеята да наложим равнопоставеност на данъчно-осигурителните субекти, но аз, за съжаление, го правим, без да имаме обективната информация. Затова предложението ни е в следващата година този доход да остане 240 лева. Ако не приемете това предложение, ние потвърждаваме, че ще подкрепим предложението на господин Йончев и на колегите от Българския демократичен център, в което има логика, защото там се предлага на базата на обективни критерии да се диференцира данъчната основа. Не всички да плащат върху една сума, която е произволно избрана, а да плащат върху реалните доходи, които реализират на базата на извършената от тях земеделска дейност. (Ръкопляскания от ДПС и БДЦ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще се опитам изказването ми да бъде много експертно и много малко политическо, защото земеделците или хората, които се занимават със земеделие, не са на отделна политическа група, за да се явяваме като защитници. Искам да започна със следната статистика: през 2013 г. при преброяване на земеделските стопанства са установени 259 хил. земеделски стопанства. От тях над 220 хиляди се водят малки. В 2014 г. има регистрирани 75 хил. земеделски стопанства. От тях 33 хиляди са самоосигуряващи се . Сега искам много добре да ме чуете – не всички регистрирани земеделски производители плащат върху 240 лв. осигурителен доход. Земеделски производители, които са еднолични търговци, които са регистрирани като юридически лица не плащат върху 240 лв. Върху 240 лв. плащат единствено и само земеделски производители – физически лица. От тях тези, които получават доходи от трудови правоотношения, от наеми или какъвто и да друг вид доходи, те не се осигуряват на 240 лв. На осигурителен доход 240 лв. остават само земеделски производители, които са физически лица и не получават никакъв друг вид доход. Това са много малка част от осигурените лица. Това е най-уязвимата група от земеделските производители. Това го казвам, за да Ви стане ясно защо толкова настояваме този праг да се запази. Този праг трябва да се запази, защото тази година, в която искате – 2015 г., фискалният ефект, който ще се постигне от 2,5-3 млн. лв. в сравнение с политиките, които трябва да се проведат през следващите 2015 - 2020 г., когато трябва да приложим Общата селскостопанска политика чрез инструментариума на схемите за директни плащания, се предвижда да бъдат заложени специфични изисквания и условия за допустимост за подпомагане на бенефициентите. Все още тази програма, дами и господа, не е ясна точно как ще бъде. След като не е ясна, защо бързаме точно в 2015 г., за да постигнем ефект 2,5 млн. лв., да решим да провалим селскостопанските политики поне седем години напред? Няма никаква логика. Ако наистина сте безпристрастни и наистина искате да разсъждавате в посока такава, че българското земеделие да се развива, да се запази, така че най-малките, уязвимите земеделци да останат да живеят в районите, в които са, и да произвеждат българска продукция, трябва да сте с разума да подкрепите предложението, в което поне в Бюджет 2015 г. да се запази размерът от 240 лв. След като се приеме Програмата за развитие на селските райони, след като се въведе терминът „Активен фермер” и там вече се знае и да се диференцира точно какво представлява активният фермер, тогава да се мисли какво се прави в тази политика. Защото всички политически сили предизборно използват политическата дъвка как ще подпомагаме малкия бизнес. Така ли го подпомагаме, когато започнем да им вдигаме осигуровки и тежести? Така не го подпомагаме. Още повече, че в основните приоритети, които са заложени в доклада на министър Десислава Танева, е записано следното, ще Ви го цитирам: „Основни приоритети: осигуряване на приемлив стандарт и живот на фермерите, предоставяне на необходими условия за развитие на малкия и средния бизнес в земеделския сектор, осигуряване на качествени и безопасни храни на потребителите.” Защо цитирам това? Защото, ако се увеличат осигуровките, голяма част от земеделските производители ще минат в сивия сектор, откъдето контролът на това, което те произвеждат, няма да бъде възможен. Развитие на селските райони – как ще ги развием, когато ние ги обезлюдяваме по този начин. Когато не ги подпомагаме, какво им казваме? Казваме им: „Скъпи земеделци, имате две алтернативи.” (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, приключвам. Алтернативите към българския земеделец са: или отива да живее в града, или отива да живее извън страната.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, абсолютно съм съгласна с колегите, които говориха преди мен, и всичко, което те казаха, е вярно, само че този дебат, който се водеше до преди малко, може би щеше да бъде адекватен, ако говорехме за субсидии, ако говорехме за данъчни облекчения, ако говорехме за стимулиране на бизнес – земеделски, малък, среден или голям. Но ние, уважаеми колеги, гледаме Закона за бюджета на ДОО. Гледаме Закона, чрез който се правят вноските, в резултат на които се определят и плащат, получават се пенсиите. Какво се случва по нашия Закон? В досега действащия вариант на Закона знаете, че минималната пенсия, която може да се получава в България, е 154 лв., евентуално през швейцарското правило за 2015 г. тя ще нарасне на 157,50 лв. За да може един човек да получи тази пенсия, той трябва да се осигурява адекватно. Сметките показват, че за да получиш тази пенсия, ако си жена, трябва през целия си трудов стаж да си се осигурявала поне на 408 лв., ако си мъж – поне на 378 лв. Това е сега. Вие разбирате, че години наред земеделските производители се осигуряват на 240 лв., но те най-малко получават минималната пенсия, което означава, че разликата, която те получават в повече, е за сметка на всички други осигуряващи се лица. Не бива да забравяме, че осигуряването, плащането на осигуровки не е като данъците. Ти плащаш осигуровки и очакваш срещу тях да получиш обезщетение за старост или за болест, краткосрочно или дългосрочно. Така че философията на осигуряването е да има връзка между размера на осигуровките и това, което ти очакваш да получиш от тези осигуровки. Вярно е, че могат да се изтъкнат много социални мотиви и в тази посока съм направила едно предложение заедно с моите колеги, а именно не за 420 лв., а за 300 лв. праг на осигуряване на земеделските производители с ясното съзнание, че дори и при този осигурителен праг те няма да могат да внасят осигуровки, които да им дават права поне за минимална пенсия. И те ще я получават отново за сметка на останалите. Но тъй като прекалено дълго време се задържаше този минимален осигурителен праг за тях – на 240 лв., сега скокът наистина е много голям и драстичен. Смятам, че след като ние сме виновни за това толкова време този въпрос да не се решава, сега трябва да направим решението му поне на две стъпки. Затова предлагам тази година 300 лв., а следващата година да отиде на такъв размер, който да осигурява поне минималната работна заплата. Тези хора ще я вземат и пак ще бъдат недоволни от нейния размер, защото сами разбирате, че 154 лв. не е никаква пенсия. Едновременно с това колегите от БСП лява България предлагат увеличаване на максималния осигурителен доход, а тук Вашите аргументи също могат да бъдат чути. Кой, уважаеми колеги, плаща максималния осигурителен доход? В момента е 240, правителството предлага – 260, колегите от „БСП лява България” предлагат – 3000 лв. Ами това са физически лица, винаги говорим за физически лица. Първо, това са обикновено хора, които са на светло, работещи в администрацията или работещи в големи частни фирми, които са на светло, защото този, който не е на светло, той не декларира такива доходи нито от трудови, нито от други правоотношения. Второ, това са хора с високи отговорности, с високо образование, някой път с по две образования. Голямата част от тях са млади хора, избрали да живеят в България. Бих казала, че основната част от тези хора са в IT-сектора, който за последната година има ръст 10%. Единственият сектор в икономиката, който има такъв ръст, и анализаторите казват, че потенциалът за неговото развитие в България е голям, за да останат нашите деца тук, и искаме сега с тези текстове да прехвърлим тежестта на тях – тежестта за това, че ние във времето не сме си свършили работата. Аз съм категорично против да се повишава максималният осигурителен доход не само в размерите, които предлагат колегите от „БСП лява България”, но и в размера, който предлага правителството. Смятам, че той трябва да остане на нивата, на които е сега – 2400 лв.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Стоянова! Идеята да се балансират фондовете на държавното обществено осигуряване очевидно е правилната идея и правилната теза. Балансирането на фондовете е много важно нещо, само че системата на държавното обществено осигуряване в момента е с огромен дефицит от 4 млрд. 700 млн. лв. – два милиарда е планираният дефицит, малко над 2 милиарда преминава за следващата година, и 2 млрд. 700 млн. лв. са така наречените 12%, с които държавата участва като основен осигурител. Сега искаме да балансираме системата и се насочваме към най-малката брънка от нея – земеделските производители. Техният принос за балансиране на цялата система на държавното обществено осигуряване е изключително скромен. Ние не сме против да бъде решен този въпрос, и това е правилната мярка – да се върви в тази посока, защото от размера на осигурителните вноски, от осигурителната база, от разширяването на броя на осигурените земеделски производители зависи съхранението и разширяването на техните осигурителни права. Нашата теза е – преди да имаме обективна информация, преди да имаме единен регистър на земеделските производители, който да дава устойчива и ясна информация, преди да имаме условието в края на годината да декларират доходи тези хора, защото сега няма такова задължение, няма как да решим този проблем справедливо. Затова е нашето предложение – първо Министерството на земеделието и храните, Министерският съвет да си свършат работата и тогава да пристъпим към тази мярка. Не че не искаме, но искаме да имаме обективна информация, на базата на която да се реализира това увеличение на минималния осигурителен доход.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, не съм съгласна с Вашата теза, защото това, което Вие казвате, важи за земеделски производители, които 40 години са такива, занимават се с това нещо 40 години и се осигуряват върху този доход. В целия си живот човек не е земеделски производител, самоосигуряващ се върху 240 лв. Това противоречи и на основните политики, които се провеждат в областта на земеделието. Там идеята е малките да се развиват, да станат големи. В подкрепа на моята теза, Програмата за развитие на селските райони инвестира и хвърля милиарди левове в тези райони – как те да се развиват, в тези хора – как те да си увеличават стопанствата. И след като той вече не е физическо лице – земеделец, не се осигурява така или иначе върху 240 лв., моментално преминава да се осигурява върху 420 лв. Така че недейте разсъждава от гледна точка като даденост как цял живот един човек се осигурява върху тези 240 лв. и не може да си попълни доходите. Ако днес той е земеделец върху 240, утре може да е нещо друго върху много по-голяма база за осигуряване и общият размер, вече миксът за пенсионирането, прагът му може да е много по-висок от тези 240 лв. В чистия вариант разсъждавате, което не е редно.

Уважаема госпожо Председател! Госпожо Стоянова, аз разбирам Вашите аргументи напълно като бюджетар, който се опитва да събере максимума в осигурителния фонд, но много се надявах да сте ходили на село и да сте се срещали със земеделски производители, да сте видели как живеят те и как работят и да знаете, че един земеделски производител не получава приходи целогодишно. И няма как да получава приходи целогодишно. Там има сезонност – има месеци, в които той реализира приходи, има месеци, в които приходите са нула и той трябва да вади от джоба си, за да се осигурява. Това не е като работещия на работна заплата с ежемесечни плащания и така нататък, така че тази специфика трябва да бъде отразена в осигурителния модел за земеделските производители. Аз много се надявах тук да е министърът на земеделието и да чуем мнението и на Министерството на земеделието и храните по тази тема. Затова пак се връщам на моето предложение и приканвам да го подкрепите, защото то отразява и тази специфика. Дава възможност на най-малките и най-слабите – онези, които наистина практически трябва да вадят от джоба си, за да си плащат осигуровките, да имат тази възможност. Нека да оставим големите, които имат силозите, пълни със зърно и с продукция, от които целогодишно могат да продават и да получават приходи, те да плащат и по-големи осигуровки. Но малкият земеделски производител, който получава 3 – 4 – 5 месеца приходи, през останалите месеци е принуден фактически да кредитира и той осигурителната система – за това става дума. А на всичко отгоре това, което ще съберем от малкия земеделски производител, не е кой знае колко много, че да представлява интерес и за Вашата работа като бюджетар, като човек, който иска да напълни хазната с приходи. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Йончев, благодаря Ви, че гледате на мен като на бюджетар, но аз не искам да напълня хазната на всяка цена, а толкова, колкото трябва, за да може тя да харчи това, което трябва. Във Вашето предложение се мъчите да внесете някаква диференциация и справедливост, но аз мисля, че то по-скоро ще затрудни начина, по който се администрира осигуряването. Това, за което говорите, че там има сезонност, може би по-скоро трябва да намери място в спецификата на плащане на тези осигуровки, а не на тяхното определяне. Колкото до това, че няма регистри, господин Адемов, Вие сте прав. Ама, кой знае още колко време няма да има такива, а и не смятам, че наличието или липсата на регистри или информация трябва да бъде причина да не приемаме увеличението на осигуровките. Радвам се, че споделяте моя мотив, че в крайна сметка трябва да обвързваме размера на осигуряването с размера на това, което след това ще се получи като просрочено обезщетение или като пенсия. В този смисъл затова и земеделските производители нямат изравняване в края на годината. Вие знаете, че тези физически лица имат специално облагане, където им се признават необходимо присъщи разходи, без да е необходимо да доказват тези разходи с разходно оправдателни документи. Ако те имат изравняване, господин Адемов, това означава, че трябва да накараме всеки един от тях да води счетоводство „приходи и разходи”, да си събират разходни документи за всеки свой разход и да докажат действителния си доход, за да може след това да се изравни с авансово внесения. Ние не го правим точно поради тази причина, защото бихме натоварили административно тези хора с изисквания за документи, за счетоводство, за отчетност и така нататък. За съжаление, във Вашите реплики виждам правилни неща, но несъотносими към това, за което говорим. Аз смятам, че правилното решение е онова, което е предложило правителството. Но въпреки всичко, отчитайки спецификата и онова, което казахте, че това са хора, обикновено с не високи доходи, мисля, че тези стъпки трябва да ги правим на части. Затова предлагам да подкрепите моето предложение – да се осигуряват на 300 лв., както и да вземете отношение – редно ли е пък точно за тяхна сметка и за сметка на останалите да натоварваме онази част от българските работещи в светлия сектор, във високотехнологичните бизнеси, които все повече и повече да товарим с осигуровки, а имаше и предложения за данъци.

Не. Уважаема госпожо Председател, аз искам да Ви обърна внимание – когато има няколко заявки за реплики от залата, да се стремите да давате думата на повече парламентарни групи, а не на една и съща група.

Аз сега имам възможност да се изкажа по същество, но исках да направя конкретна реплика.

Наистина се радвам, че темата отиде там, където й е мястото, а именно за баланса между приноса и пенсионните права, които възникват на база на този принос. Надявам се поне всички, които участваме в дебата, ако не всички, които гласуваме, сме наясно, че дори и размерът от 420 лв. – минимален за самоосигуряващи се лица, трудно при сегашните баланси на Националния осигурителен институт, много трудно оправдава минималната пенсия. Размерът на минималната заплата, изчислен по формулите, които ползва фонд „Пенсии”, води до пенсия – значително по-ниска от минималната, но се получава минимално. Размерът било от 240, било от 300 лв., би довел до пенсия около два пъти под минималната, но се получава минималната. Тъй като темата за баланса и за преодоляването на дефицитите в пенсионните фондове става важна, все повече отчитаме тежестта, с която компенсирането на тези дефицити се отразява върху републиканския бюджет. Всъщност около два пъти надвишава допустимия 3-процентен дефицит от републиканския бюджет, ежегодно с тенденция значително да се увеличава. Естествено е, че преодоляването на дефицитите трябва да бъде основна цел както в тазгодишния бюджет на държавното обществено осигуряване, така и в тези, които следват. Все по-упорито ще се налага изводът, че е необходимо увеличение на пенсионните вноски или много сериозно увеличение на базата, от която се събират осигурителни вноски. В случая в този член дискутираме няколко много тежки изкривявания на системата. Едното безспорно е свързано със земеделските производители. Защото, господин Йончев, факт е, че работата им е сезонна, само че пенсията им не е сезонна. Ние трябва да имаме яснота по този въпрос. Тъй като средната възраст е малко над моята, надявам се много хора си спомнят за размера на земеделските пенсии в края на комунистическия режим. Той беше изключително нисък, застрашително нисък за цялото общество и едни от първите социални мерки, които се приеха, след като България влезе в режим на парламентарна демокрация и от гласа на тези хора нещо започна да зависи, беше системното увеличаване на земеделските пенсии, което доведе до сегашното много тежко изкривяване на размера на осигурителния принос към размера на пенсията. Ние предвиждаме системно за поредна година още едно изкривяване в обратната посока, не към облагодетелстване, а към тежко ощетяване. То е на едноличните търговци, на самоосигурените лица в малките български градове и в най-бедните краища на България. Чист доход от 420 лв. месечно тези хора не изкарват, ама по никакъв начин! Съответно осигуряването им върху 420 лв. означава, че те плащат процентно много по-висока осигурителна вноска, отколкото плащат всички останали. Защото, ако изкарат в един месец 200 – 250 лв., тяхната работа също е много сезонна. Ако един човек поддържа сергия в един малък град, той не я поддържа, когато завали снегът и когато движението спре. Той не изкарва в никакъв случай средно 420 лв. месечно за годината, но е длъжен да се осигурява върху тях. Това означава, че той или минава на сиво, или фалира, или се изселва, а ние после седим и се чудим защо се обезлюдяват отделни краища на страната. Когато говорим за единния дисбаланс, трябва да говорим и за втория. Тъй като има предложения и за по-висок максимален осигурителен доход, не виждам неговите вносители да са направили предложение за по-висока максимална пенсия. Защото тези неща трябва да бъдат неизбежно свързани. Ако сме тръгнали днес амбициозно по пътя на преодоляване на дисбалансите в пенсионната система – за тях ще стане дума и в една по-щекотлива точка по-късно, давайте да вървим направо – да вдигаме дохода на земеделските производители, да вдигаме и максималната пенсия, да диференцираме и географски дохода на самонаетите лица.

Уважаеми господин Кънев, тъй като заговорихте за формулата, затова реших да Ви направя тази реплика. Да приемем следния вариант. Един млад земеделски производител прави проект по програмата „Млад фермер“, осигурява се три години върху 240 лв., защото евентуално е регистриран като физическо лице земеделски производител. Развива си стопанството, след третата година се регистрира като едноличен търговец. По сегашните правила плаща върху 420 лв. След това се регистрира като юридическо лице, което пък плаща по правилата на юридическите лица и техните прагове. Ако стане управител на юридическото лице – вноската му е около 700 лв. В крайна сметка по тази формула, когато той трябва да се пенсионира, тези 240 лв. за две години, на които той е бил осигуряван, как по Вашата логика взема от вноските на другите хора? Нали по никакъв начин?!

Уважаема госпожо Председател, господин Кънев! Не бива да отваряте темата за земеделските пенсии и пенсиите на хората по селата, защото последната реформа, която, струва ми се, беше извършена от Вашата политическа сила в един по-различен вид, с по-различна конфигурация, доведе до това, че пенсиите на хората по селата са изключително ниски и мизерни. Нека да не забравяме този факт и да не го подценяваме. Учудвам се, че един политик с дясно мислене като Вас гледа на реформата и на пенсионното осигуряване, и на събирането на пари като на основен източник за решаване на проблемите –тоест колкото повече събираме, толкова повече проблеми решаваме. Управлението на средствата е по-добрият начин за решаване на проблемите, а не да събираме повече – да облагаме с повече хората, да им изземваме повече пари. Иначе що се отнася до сезонността на земеделското производство – да, те искат да получават пенсии всеки месец и получават приходи сезонно. Но и ние с Вас искаме да се храним всеки ден. И ако искаме да продължим да се храним с български продукти, ако искаме да продължим да се храним на българска трапеза, добре е да помислим какво правим в тази зала и какво бъдеще даваме на земеделските производители. Благодаря. (Ръкопляскания от БДЦ.)

Госпожо Ахмедова, да, разбира се, всеки месец, в който някой се осигурява върху сума, която е непропорционална на пенсионните права, които получава, той ощетява останалите осигурени лица. Дали е две години, дали е пет години или е двадесет години, зависи колко ги ощетява, а не дали ги ощетява. Това е един от големите проблеми на балансите във фонд „Пенсии”, на които казах, че ще се върнем по-късно. Те, априори, ощетяват значителна част от хората и по принцип много силно е разрушена връзката между приноса и получаваните пенсионни права. Между другото, дали е млад земеделски производител, или е какъвто и да било млад човек, който тепърва влиза в професията, тук отваряме следващ въпрос: справедливо и правилно ли е задължително да осигуряваме върху минимален осигурителен доход хората със свободни професии, включително и земеделски производители, през първите шест месеца или през първите две години от работата им? Повечето разумни европейски общества не ги осигуряват, защото тогава те са на загуба. Вярвайте ми, през първите три години на моята адвокатска практика, аз не съм изкарвал парите, върху които съм се осигурявал. Естествено, този момент минава, само че съм си плащал като поп и ето кой е ощетеният. В този случай младите хора, които започват в друга сфера, са ощетени. Господин Йончев, много съм учуден от израза „Вашата политическа сила”. Тъй като ценя българската политическа история и историята на земеделското движение, на Ваше място аз бих казал нашата политическа сила, защото всички ние сме тръгнали от тогавашната коалиция ОДС. И както ДСБ тогава не е съществувала, напротив, ЗНС е юридически правоприемник на партия, която е съществувала, участвала в управлението и направила тези полезни реформи, за които Ви поздравявам.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Колеги, искам да се върнем към темата „Осигуряване на земеделските производители”. Въпросът, който поставяме, е дали искаме да разширим кръга на хората, които ще се осигуряват в земеделието, или да го намалим драстично? Защо? Какви са данните? За 2009 г. осигуряването беше на 120 лв. – 68 хиляди земеделски производители се осигуряваха. През 2010 г. беше на 240 лв. – 38 хиляди земеделски производители. Сега са 30 хиляди. По данни, които господин Калфин предостави в писмен отговор към мен, очакването е, че в резултат на увеличаването на осигурителния праг земеделските производители, които ще се осигуряват, са максимум 25 хиляди, като приходите, които ще се получат в осигурителната система, са не повече от 8 млн. лв. Затова ли става въпрос? Говорим за малки земеделски производители, които в момента работят и които нямат никакъв шанс да платят тези осигуровки. Това са хора, които имат до 10 декара обработваема земя и приход в земеделието, и според данни на агростатистиката, която е официалната в Европейския съюз, са не повече от 9 хил. лв. на година. Обяснете ми как ще си платят тези осигуровки, които даже и на 300 лв., са изключително тежки за тях предвид сумите, които получават сезонно. Така че първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е какво искаме. В сивия сектор ли да останат тези хора? С политика, която от днес за утре решава с пъти увеличаване на минималните осигурителни прагове, ние точно това правим. Другият въпрос, който искам да поставя: защо сега е изключително важно да дискутираме въпроса за малките земеделски производители? Причините са няколко. Първо, знаете, че ние сме в нов програмен период. Новата обща селскостопанска политика обръща специално внимание върху малките земеделски производители, които работят на съответното населено място и решават редица социални и демографски проблеми. Начинът, по който държавата има отношение към тези населени места, е свързан с хората, които работят в тези населени места. Осигуряването на осигуровките за тях ще създаде единствено негативни последици именно в тези райони – да продължи обезлюдяването такова, каквото е. В изказването на първо четене на закона, който ние обсъждахме, аз подчертах, че България се е присъединила през месец февруари 2014 г. към Резолюция на Европейския парламент, в която подкрепя всички мерки за поддържане доходите на малките земеделски производители. Много ми се ще, когато Вие обсъждате въпроса за тази категория заети или за категорията, които работят в сектор „Земеделие”, да знаете, че това са живи хора, които, не че не искат да се осигуряват, те просто не могат да се осигуряват. Освен това много важно е да подчертая един много важен факт – за да получават каквито и да било субсидии, земеделските производители се регистрират по Наредба № 3. Регистрацията в Наредба № 3 означава, че те не получават абсолютно никакви други подпомагания в социалната система. Те са изключени тотално, тоест разчитат само на себе си. Пред тях алтернативата е: регистрирани земеделски производители – много малки субсидии. За малките земеделски производители се предвижда субсидия през 2016 г. евентуално от 500 евро до 1250 евро. Те ще отидат евентуално в осигуровки, ако те решат наистина да участват в системата на подпомагане по линия на европейските фондове. Другото е –в сивия сектор – неплащане на осигуровки и никога недостигане до пенсионна възраст. Помогнете на хората, които сега са в сектора. Пенсионната реформа такава, каквато Вие я говорите и в случая фактът, че те наистина се осигуряват на по-ниски нива от минималната пенсия, в случая тях не може да ги удовлетвори, защото те не могат и не трябва да се категоризират в групата, която не иска да плаща осигуровки и не иска да се пенсионира. Продължаваме да твърдим – такова беше и становището на Министерството на земеделието и храните – през 2015 г. минималният осигурителен доход да остане 240 лв. През това време да се направят необходимите разчети: колко са земеделските производители; да се анализира тяхното финансово състояние и през 2016 г. да се предложи пакет от мерки, които да стимулират съответно тяхната дейност, за да им позволят да си плащат осигуровките, каквито заслужават, на фона на работата и труда, който те изпълняват. Благодаря.

Уважаема госпожо Бъчварова, само малка поправка. Ако ставаше въпрос за увеличение от 240 на 420 лв., тогава наистина са около 8 милиона. При положение че са на 300 лв., е още по-малко – 2,5 - 3 млн. Заради тези 3 млн. наистина не си струва точно сега да започнем да го правим.

Колеги, тук въпросът опира до това: има ли привилегировани групи в населението, или няма? Ако има, с какво темпо изправяме тези дисбаланси в системата? Всички аргументи, които чух от Вас, са много съдържателни, само че те се отнасят за още много групи от българското население. Те се отнасят за дребните занаятчии, отнасят се в огромна степен за занаятчиите от ромските квартали, защото там има страшно много хора с професия и то наследствена професия, която вършат добре, но чиито доходи по никакъв начин не им позволяват да се осигуряват върху 420 лв. и биха били най-вероятно изкушени да се осигуряват върху 240 лв. Не е лошо да допуснем тази възможност, но трябва да я допуснем със съответно намаление на пенсията. Въпросът за тези три милиона, пет милиона, за тези 8 милиона може да бъде отнесен към всяка група от населението. Целият бюджет на държавното обществено осигуряване се формира по този начин – от тези няколко милиона оттук, и от тези няколко милиона оттам. И още нещо, което не е маловажно. Тежкото състояние, в което се намират малките земеделски производители в България – страна от Европейския съюз, която има право на значителни земеделски субсидии, не се дължи на българската пенсионна система. Очевидно тя е особено благосклонна към тях и то в продължение на много години. Но на фона на тази благосклонност, техният брой, както казвате Вие, статистически намалява. Техният проблем е в състоянието на земеделския пазар, в условията, които им се дават срещу нелоялна конкуренция, във възможността им да търгуват честно на справедливи тържища, а да не бъдат жертва на изкупвачи, в държавната политика за субсидиране, която би могла да ги насърчи много повече, отколкото ги насърчава.

Благодаря, господин Председател. По отношение на Вашия въпрос, свързан с това колко ще бъде приноса или прихода в резултат на промяната на осигуровките от 240 на 420 лв., разчетите са 8 милиона. От 240 на 300 предполагам, че няма да бъдат повече от 3-4 милиона, тъй като така или иначе хората, които ще се осигуряват, със сигурност ще намалеят. По отношение на тежкото състояние на тези, които работят в земеделския сектор, могат да бъдат приведени много аргументи защо този сектор е най-уязвим. Най-малкото, знаете, че това е единствената фабрика под открито небе. Трябва да Ви кажа, че проблемите на пазарната инфраструктура са част от цялата държавна политика. Но ако Вие смятате да оправите първо нея, ще изчезнат всички земеделски производители, защото в момента те работят и за себе си, работят също така и за потребителите – може би малко повече за себе си. Те не се регистрират като безработни, те не получават абсолютно никаква друга система на подпомагане. Така че дайте да ги запазим за България, да работят за нас като потребители. Ние също по-голямата част сме потребители. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги, в чл. 8, ал. 1, т. 4 ние всъщност увеличаваме максималния месечен размер на осигурителния доход от 2400 на 2600 лева. Това го правим за пръв път от последните пет години, доколкото аз си спомням. Последното увеличение на максималния осигурителен доход бе променян 2009 г., по мои спомени. (Шум и реплики от ляво.) През 2008 г. – 6 години. Благодаря на колегите от ляво, че ми помагат. В тази връзка бих искал да предложа да запазим максималния осигурителен доход на 2400 лв., ако това може да се счете за редакционна поправка. Всъщност, кой взема тези високи доходи? Тези пари ги вземат софтуерни специалисти, лекари, хора, които ние се опитваме да не загубим, да заминат в чужбина. Хора, които ние трябва да се опитваме по всякакъв начин да насърчаваме. Ефектът за бюджета е пренебрежим, така че Ви моля да поставите на гласуване моето процедурно предложение – в чл. 8, ал. 1, т. 4 „2600 лв.” да бъде „2400 лв.”. Благодаря.

Първо, за да не излезе, че само наляво отправям критики. Ако предлагаме по-нисък размер на максималния осигурителен доход, автоматично трябва да предложим и по-нисък размер на максималната пенсия, защото ще въведем изкривяване в другата посока. Да не навлизаме в сиромахомилство, върнати към по-заможните наши сънародници, сред които, по силата на размера на депутатската заплата попадаме и ние. Не е много висок дохода от 2600 лева. Много са се вдигнали в България през последните години именно максималните доходи и по принцип наличието на максимален доход и наличието на плосък данък като комбинация създават една естествена несправедливост в облагането и го правят по същността му регресивно по отношение на общия данъчно-осигурителен размер на изземването на доходи. Така и така един човек с 3 хиляди, с 5 хиляди или 8 хил. лв. заплата, достатъчно хора в България вече взимат и 15 хил. лв., плаща на края на месеца значително по-малко общи данъци и осигуровки отколкото човекът с 1000 или с 1500 лева. Между другото, доходите от около 800 лева са най-тежко обложените доходи в България, ако се направи една вярна сметка. Да не забравяме, че и доколкото основното изземване минава през данък добавена стойност, хората с високи доходи успяват и да спестят, тоест не плащат ДДС върху целия размер на дохода си, което прави облагането на техните доходи още по-регресивно. От тази гледна точка, мисля, че едно поетапно, спокойно увеличаване на максималния осигурителен доход е разумно и би следвало да подкрепим това, което Комисията подкрепя.

Колега Добрев, няма как това да бъде прието за редакционна поправка, тъй като приходите в бюджета на ДОО сте изчислили на база на предложението Ви от 2600 лева. Ако прегласувате на база 2400 лева, трябва да промените изцяло приходната част в бюджета на ДОО, следователно това да отразите и в големия държавен бюджет.

И разходната.

И разходна, съответно. Така че няма как това да е редакционна поправка. Това са пари в приходи и в разходи, така че не е разумно да го предлагате по този начин. Що се отнася до другата Ви теза, не е вярно, че от 2009 г. не е вдиган максималният праг. Миналата година беше вдигнат с 200 лева и бяхме заложили в 3-годишната прогнозна рамка всяка година да расте с 200 лева. Тогава Вие си играехте на опозиция, напуснахте залата и не участвахте в приемането на бюджета, така че няма как да го знаете.

Благодаря, господин Председател. Ще направя реплика на господин Добрев. Господин Добрев, смятам, че сте прав. Наистина тук много приказки се изприказваха – как трябва да пазим малкия бизнес, малкия производител, а никой не мисли как да пазим да не излязат от България младите хора с високо образование. Бих Ви подкрепила за това предложение. Смятам, че ще бъде подложено на гласуване. На господин Радан Кънев искам да кажа, че няма проблем с максималната пенсия, господин Кънев, защото тя не е фиксирана. Тя е фиксирана като процент от максималния осигурителен доход, така че в зависимост от това какъв максимален осигурителен доход ще гласуваме тук, в тази зала, такъв ще бъде и размера на максималната пенсия, без това да е необходимо изрично да бъде гласувано. От друга страна, това, което се предлага в момента – на 2600 лв., води до едно увеличение на максималната пенсия доста сериозно – до 910 лева. За мен е една много голяма ножица между максималната пенсия. По този начин се отваря и минималната пенсия. Говореше се за балансиране на системата и мисля, че трябва да продължим да отлагаме разтварянето на тази ножица, докато наистина не осигурим балансиране на системата.

Благодаря за репликите. Благодаря на госпожа Стоянова за заявената подкрепа. Надявах се колегите от дясно, от Реформаторския блок поне да подкрепят това предложение, защото те все пак са дясна партия. Изненадан съм от тезата на господин Кънев, че трябва да расте максималният осигурителен доход. Изненадан съм също така и от изказването за максималната пенсия или ограничението на максималната пенсия, защото горен праг във времето ние не трябва да имаме. По отношение на колежката Корнелия Нинова – дали това е редакционно предложение или не, оставям на председателя на заседанието да прецени. Не оттеглям направеното редакционно предложение за гласуване. Мерси.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю. Намесвам се, първо, защото искам да обърна внимание, че действително ако се промени това число, се променя и приходната, и разходната част, които вече минаха на гласуване. Но второто нещо, което искам да кажа и което според мен е важно, е, да подсиля едни аргументи, които чухме от господин Кънев. При тази система на данъчно облагане в България хората с високи доходи плащат много по-малко, отколкото хората с ниски доходи. При плоския данък това е относителният им доход. При плоския данък и при ограничението за максимален осигурителен доход. Не мисля, че по този начин ще спрем български специалисти – това на госпожа Стоянова, които отиват в чужбина, примерно IT специалисти. Навсякъде в чужбина и осигурителната вноска, и данъкът са много по-високи. Така че по-ниски от сегашните осигурителни вноски и данък в България надали има в някоя европейска държава, защото в България има недостиг и търсене. Онзи ден ме занимаваха IT фирмите с това да допусна тук специалисти от други страни, тъй като условията за плащане са изключително изгодни и в България искат да идват при тях. Така че предлагам да се запази това, което е предложено и което Комисията е подкрепила. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Благодаря Ви, че напомнихте нещо, което е много важно – че в онези развити държави, към които се стремим, приносът на работещите, високообразованите и квалифицирани хора e доста по-висок, но трябва да припомним и това, че те не са така ощетени, както са ощетени нашите висококвалифицирани и образовани хора. Току-що – преди няколко минути, колегите от БСП предложиха да бъде увеличен максималният праг за осигуряване, но удобно забравиха да споменат, че все пак над 80 хиляди български граждани и в този момент продължават да бъдат ощетени, тъй като не получават своите пенсии в максимален размер – такъв, какъвто би следвало да получават. Но днес големият дебат тук е – трябва ли 30 хиляди души тютюнопроизводители да бъдат обложени, да им бъде наложен минимален осигурителен праг от 300 лв., какъвто предлагаме ние – или да се запази този праг от 240 лв.? Избягва се и един друг фундаментален въпрос – че става въпрос за една малка група от 30 хиляди души, чиито защитници пропускат удобно да споменат, че тези хора практически работят в условията на феодалния строй. И аз питам: Вие това ли защитавате – тези хора да работят с шанцови инструменти на труда отпреди 100 години? Защото това е истината за тези хора. Това ли подкрепяте Вие? Вторият момент е: над 900 хиляди еднолични търговци, уважаеми колеги, са също физически лица. Само че тези физически лица трябва да бъдат регистрирани на първо място по Търговския закон – просто правя един паралел за сравнение. Тези 30 хиляди също са физически лица, но те не трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон за осъществяване на търговска дейност. Те са освободени по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за касови апарати. Иначе казано, те не са длъжни да регистрират и да отчитат своите продажби. От тази гледна точка тези хора никога не могат да бъдат засечени всъщност каква стойност реализират от своята продукция, така както е задължен един обикновен едноличен търговец, който днес в малкото си магазинче с много големи усилия я изкара, я не изкара 300 – 350 лв. доход, с който трябва да храни семейството си, забележете, ако трябва да работи това магазинче на един двусменен режим на работа, той трябва да плати и заплатата по трудовия договор на наетия от него работник! Иначе казано, питам аз: кого поставяме ние на първа нога – хората, които трябва да развиват малък бизнес? Тези хора, които, освен че осигуряват себе си и не тежат на системата, осигуряват и поне по още едно, а някои и по две лица. Така че считам, че правилното решение днес е и ние сме го предложили от Патриотичния фронт, минималният осигурителен доход да бъде една компенсационна сума и тя е в размер на 300 лв. Призовавам Ви да подкрепите това предложение, защото това е правилното предложение. Благодаря Ви.

Процедура!

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Моята реплика е във връзка с първата част от изказването на господин Байрактаров и има отношение към дискусията, отнасяща се до максималния осигурителен доход. Струва ми се, че в залата не се обърна достатъчно внимание на това, което предшестваше Вашето изказване, предложено мимоходом от господин Добрев и подкрепено от госпожа Стоянова в нейната реплика към господин Добрев. Но тъй като темата е обща, използвам преди да се прекратят изказванията, да обърна внимание, защото темата, която засегна господин Байрактаров, също има отношение за това, че ако не се повиши максималният осигурителен доход, това означава ние да преустановим стъпките на покачване на максималния размер на пенсията. Защото този таван не може да падне, но би трябвало осигуряването постепенно да се доближава към него. На второ място, ако се допусне промяна в това нередакционно предложение, Вие изчислихте ли с колко милиона ще се намалят приходите в общественото осигуряване? И после ще намалите ли предвидените разходи и кои пенсии или други социални плащания предвиждате да намалите? Най-малкото това ще засегне част от тези пенсии. И последно, ако си позволите да ревизирате в този момент предложението, което е направила Комисията, забележете, че БСП поставя въпроса поне да не се слиза под този праг. Това би означавало да се бламира и правителството, и особено вицепремиера и министъра на социалната политика, защото това е главно неговият бюджет. Вие го поставяте пред дилема да обсъжда дали да остане в това правителство, ако бъде ревизиран бюджетът в тази част. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Байрактаров, може би преди да разговаряме по темата земеделски производители и тяхното осигуряване, трябва да си направите труда да намерите базова информация, която е в сайта на Министерството на земеделието и да видите там, че съществуват и работят 220 хиляди земеделски производители. Те не са само тютюнопроизводители – това са зеленчукопроизводители, животновъди, работещи в сферата на овощарството. Оттук нататък със спекулацията, че само тютюнопроизводителите ще бъдат облагодетелствани, просто сте на много погрешна позиция. И второ, правете разлика между производство и търговия. Разликата между цена на производител до краен потребител в българското земеделие се увеличава от четири на шест пъти. Кой е потърпевш? (Реплики от ГЕРБ.) Не, едно е търговия – друго е производство. Ако не знаете, моля отворете учебниците. Там ги има тези базови понятия какво е земеделско производство, сезонност и така нататък. Обаче увеличаването става в търговията само като стойност, но не и като производство. Благодаря.

Понеже, уважаеми колеги, разбрах, че дебатът ще бъде прекратен, а имаше нещо важно, което трябваше да се каже, то е следното.

Много се спекулира как плоският данък бил ощетил жестоко бедните хора. Това е любима теза на колегите от БСП и специално към Вас, господин Байрактаров, искам да се обърна със следните данни. Когато през 2007 г. се въвежда плоският данък, защото съм чувал и Вашите изказвания, само 499 хиляди души или около 500 хиляди души плащат данък на високия праг, който тогава е над 7200 лв. Когато икономиката е в растеж, всичко е наред. Половин милион! А сега по данни, които получих от Министерството на финансите, броят се е удвоил. Един милион души плащат данък на суми над 7200 лв. Тоест всички тези. Как най-бедните едва ли не, господин Байрактаров, плащали...

Няма значение. ...плоския данък, е невярна теза (силен шум и реплики, смях) и по тази причина не трябва да бъде повтаряна. Затова трябва да гледаме общата данъчна осигурителна тежест и увеличението на осигуровките. Проблемът е, че води до неплащане и до укриване. Това е целият казус. По-високата тежест води до избягване, включително, законно на осигуровки. И това беше предложението на колегата Делян Добрев в тази посока, и това е проблемът в крайна сметка. Затова трябва да бъдем много внимателни по отношение на увеличаването на данъчно-осигурителната тежест. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема професор Бъчварова, господин Стоилов! Хубаво е, когато репликирате, първо, да се запознаете с текстовете на наредбата, която цитирах, какво гласят те и тогава да давате квалификации кой бил си прочел учебника и кой не. От уважение само за това, че имате титла „професор” ще си замълча, за да не Ви злепоставям. (Оживление.) Дотук ще спра по отговора на Вашата реплика. Що се касае , уважаеми господин Стоилов, за Вашата реплика –явно Вие не сте ме слушали внимателно, защото това, което казах, е, че всъщност с лека ръка Вие потвърдихте моите думи. А моите думи са, че 80 хиляди души правят един много сериозен принос както към данъчната, така и към осигурителната система, но те не могат да получат и към днешна дата това, което им се полага, точно защото с § 6, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване тази дата за получаване и за премахване на прага на високите пенсии непрекъснато се променя. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Няма нужда да Ви цитирам, господин Адемов, зная, че има решение на Комисията по дискриминация – влязло в сила, че този текст е обявен за дискриминационен от Българската комисия по дискриминация. Това не са мои измислици, това са реални документи. Когато ние повишаваме прага, осъзнавайки, че ще ощетим огромен брой хора, тогава какъв е смисълът да защитаваме хора, които утре ще бъдат бомба със закъснител, поради простата причина, че когато дойде време да получават пенсии, както каза колегата – те няма да ги получават сезонно, а ще ги получават ежемесечно. Само че тези хора няма да имат никакъв принос, за да получават една нормална пенсия. Вие отсега ги обричате на бедност – не че те сега не са бедни, това е истината. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)

Уважаеми колеги, мисля, че по темата беше казано достатъчно и затова предлагам прекратяване на дебатите.

Не, напротив, господин председател, гласувах и моля внимателно да чуете моите мотиви за прегласуване, тъй като въпросът не е технически, той е много съществен. Аз се изненадвам, че мнозинството не подкрепя внесения от правителството проектобюджет в тази му част, защото Вие едновременно с това гласуване намалявате приходите в бюджета на социалното осигуряване и заедно с това пречите на част от хората да получат увеличение на техните пенсии.

И утрешното заглавие, опасявам се, на медиите ще бъде: „Парламентът гласува бюджет на социалното осигуряване в интерес на парламента и на други висши длъжностни лица.” Аз Ви призовавам да се прегласува и да не бъде подкрепено това предложение.

Отрицателен вот.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Гласувах „против” това предложение не просто защото беше направено в движение, както се казва адхок, защото това е стандартна практика на ГЕРБ, включително и при приемането на държавен бюджет. Там всичко е предпоследно и се променя до последния момент. Гласувах „против”, защото не е честно, не е справедливо да вдигаме осигуровките на земеделските производители и да намаляваме осигуровките на депутатите. Аз не знам не Ви ли е неудобно по този начин да облекчите собствените си осигуровки – всички тези, които гласувахте „за”, не Ви ли е неудобно от хората на село, които едва свързват двата края, които ще бъдат принудени да плащат повече, включително масрафа на българските депутати. Аз мисля, че това беше едно срамно гласуване, от което не само този, който го предложи, но и всички, които го подкрепиха, трябва да се срамуват.

Аз нямам право, аз съм се изказал... (Народният представител Корнелия Нинова излиза на трибуната.)

Отрицателен вот. Колеги, гласувах „против” по две причини. Първата е, защото... РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Изказа се, изказа се! (След справка в информационната система.)

Колеги, вземам процедура, защото не мога да направя отрицателен вот, тъй като съм се изказала по същество. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Чуйте ме! Няма да говоря за отрицателен вот! По процедура – това, което гласувахме, обърна целия бюджет на държавата.

Сега в почивката се съберете, изтеглете, преработете и изкарайте нещо ново.

Намалихте приходите с едно гласуване в момента с 60 милиона в ДОО.

Това намаление трябва да отиде в големия бюджет с намалението, съответно трябва да разходите с 60 милиона. Предупреждавам Ви по процедура, господин председател, че от тук нататък какъвто и текст да гласуваме по Закона за бюджета, той няма изобщо да се връзва с големия бюджет. Разбихте всичко и това ще се отрази на държавния бюджет, не само на ДОО – 60 милиона Ви липсват отпреди две минути.

Уважаеми колеги, гласувах „против”, не за да се делим на ляво или дясно или колкото по-малко се осигуряваме, толкова по-добре. Гласувах „против”, защото така нанасяме удар върху доверието в пенсионната ни система. Как искаме ние да накараме хората да се осигуряват повече и да получават по-големи пенсии, когато ние постоянно намаляваме осигурителния доход? Трябва да бъде обратното. Дори бих отишъл по-напред – всеки да се осигурява на такава заплата, каквато получава, за да има стимул след това наистина да получава и адекватна пенсия. В момента ние какво направихме? Казваме: „Не Ви искаме осигуровките, не ни трябват в НОИ, там има достатъчно приходи”, в същото време не можем да дадем на хората по-висока пенсия и по този начин хората си казват: „Какъв е смисълът да се осигуряваме?” Не разбирам защо го направихме това! Това е стъпка наистина в грешната посока. Трябва да се върви наистина към премахване на всички тавани. Поне това е мнението Ви, господин вицепремиер, но Вие трябва да кажете съгласен ли сте с това, което се случва тук, в залата. Защото едно предложение, което наистина вървеше в правилната посока за увеличаване на доверието в пенсионната система, сега де факто с едно гласуване ние го сринахме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги! Току-що парламентът гласува една процедура, която не съществува нито в българската Конституция, нито в парламентарния Правилник. На практика с едно гласуване парламентът отменя приет текст на две четения. На практика в момента Вие правите или трето гласуване по вече приетия текст... РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма две четения.

Каква е тази процедура...

Каква е тази процедура, при която по отношение на приет текст се преценява допустимостта на неговото приемане?! Няма такава процедура. Това гласуване, което току-що направи парламентът, е без предмет. Уважаемата госпожа Цачева напоследък си присвоява чужди функции. Само Конституционният съд може да каже дали един приет законов текст е в съответствие, или против Конституцията, дали е действителен, или нищожен, не и председателят на Народното събрание. Това гласуване е лишено от всякакъв смисъл. Ако Вие си позволите да прегласувате трети път решението Ви за максималния осигурителен доход, Вие ще извършите противоконституционно действие. Заявявам, че ние ще го атакуваме пред Конституционния съд. Това, което трябва да направите и за което Ви посъветвахме, е да преизчислите всички числа в бюджета – този и на държавния бюджет, а също и този на Здравната каса, който вече приехте, с приетото от парламента число 2400 лв. максимален осигурителен доход. Казваме Ви, ще го дадем на Конституционния съд (силен шум и реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ), защото на практика ще гласувате три пъти вече прието предложение на народен представител. Трябваше да се вслушате в нашите предупреждения. Предупредихме Ви няколко пъти. Гафът вече е направен. Не можете да го направите по този начин! Отивайте да смятате новите числа в бюджета! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не правете противоконституционни действия в пленарната зала! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз наистина съчувствам на госпожата председател в момента за това, което трябва да прави – как трябва да Ви мие ръцете и как трябва да Ви мие поведението. И наистина съм силно учуден защо се води по този начин заседание на Народното събрание, когато става въпрос за сериозна материя, каквато е един бюджет, когато става въпрос за това, че това не ти е математика, в която да вземеш оттук едно число и просто да го сложиш някъде, без да правиш сметка, че това число след това се отразява на хиляди други места и в този частен бюджет, и в големия бюджет, и навсякъде. Затова все пак Ви моля: нека да не превръщаме Народното събрание в цирк! Госпожо Председател, направен е гаф, за съжаление този гаф е направен, няма как да го отменим с трето гласуване. Няма такава процедура. (Реплики от ГЕРБ.) Прието е, за съжаление. Може да сме направили глупост, но тази глупост, за съжаление и не е единствената, вече сме я узаконили. Извинявайте, това направихте Вие, не ние. Ние Ви предупреждавахме, че правите глупост. Вие я узаконихте. В момента това е закон, приет на две четения.

Стига си викал.

Госпожо Караянчева, от Вас се уча да викам така. (Оживление.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Не може да ме стигнеш обаче.

Уважаема госпожо Председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Правя процедура по начина на водене, присъединявайки се към изказаното мнение, че не е по Правилника това гласуване, а и не беше нужно. Основното, което искам да Ви кажа, е, че не беше нужно да прегласуваме този текст. И експертите, или министърът, които Ви казаха, че е нужно да се прекроява бюджетът, не са прави. В проектобюджета и в самия закон, който ще стане закон след приемането, приходите са прогнозна величина. Дали тези приходи ще дойдат от увеличен минимален осигурителен или максимален осигурителен доход, или ще дойдат от това, че между първо и второ четене ние криминализираме укриването на плащането на осигуровки, няма никакво значение. Ние от ДПС гласувахме за този текст, защото знаем, че има много резерви и всяка година, слава Богу, осигуровките се преизпълняват като план. И тази година има преизпълнение, и миналата имаше, и следващата ще има. Няма никакво място за паника за това, че 30 милиона щели да бъдат по-малко. Въобще няма да бъдат по-малко. И, уважаеми колеги от БСП, изобщо не се налага колегите да правят преизчисление на бюджета. Предлагам, госпожо Председател, това гласуване да го отмените, защото то наистина не е по Правилника, а и не се налага. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, нарушение на Правилника може ли да бъде поправено с нарушение на Правилника? Това е въпросът ми.

С направените корекции.

То е отменено вече.

Не е отменено. То е гласувано.

А какво ще стане с приетото предложение?

Това предложение е прието.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, трябва залата да е наясно, че в момента гласува максимален осигурителен доход в рамките на 2400 лв., защото това предложение...

Не, Вие не сте наясно. (Оживление, ръкопляскания от БСП ЛБ.) Това предложение вече беше прието от пленарна зала с две гласувания. Първо се правят редакционните предложения и други предложения, гласуват се. След като бъдат приети, както беше направено с предложението на господин Добрев, впрочем с Вашите гласове, окончателният текст на водещата парламентарна комисия се гласува с тези предложения. Така че в момента това, което направихте, е да гласувате предложението на водещата комисия с числото „2400” в т. 4 – максимален месечен размер на осигурителния доход. Просто залата да е наясно какво гласува.

Прегласуване за тези, които не са разбрали какво гласуват – гласувате 2400 лв. максимален осигурителен доход.

Не, изказах се по процедура.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, гласувах „против”, не защото гласувам „против” по същество числото, което е записано там, а защото процедурата, която Вие прилагате тук, е изключително сбъркана. Защото ние в момента се намираме все едно на циганския пазар, където си играем на „тука има – тука нема”. (Оживление.) Защото ние в момента един път гласувахме едно число, втори път Ви помолихме да се освестите какво правите и Вие го потвърдихте това число. Сега изведнъж се оказа, че Вие се отричате от себе си. Колеги, Свети Петър не е добър пример в момента, в който се е отрекъл от Христос. Не правете Вие същото това. Бъдете сериозни. Работете като хората. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Недейте да профанирате Народното събрание с безумни действия! Недейте, много Ви моля, защото хората ни гледат и ще ни се смеят. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа колеги народни представители! Гласувах „против” само и само да взема думата (оживление и смях от ляво), ... Нямаше как по друг начин, приятели. ...за да споделя мислите си. (Оживление, шум и смях от ляво.)

Категорично не съм съгласен с патоса на БСП. Но истината, колеги, най-вече от мнозинството, е, че направихте много голяма грешка и пробихме собствения си бюджет. Добре, че госпожа Цачева взе почивка, за да можем да си я поправим. Цялата наша група гласува „въздържал се”, защото разбра за какво става въпрос. Само че, за жалост, мнозинството от двете големи партии, извинявайте за израза, разбирам умората, но гласувахте под строй, без да се замислите за нищо. Истината е, че в момента сме в изключително сложен юридически казус и неслучайно колегите от левицата Ви го подсказват. Това е изключително сериозен казус – нека хубаво да се смеем тук. Колкото и да сме уморени, нека да внимаваме какво гласуваме, колеги. Това е бюджет – един път в годината се гласува, след това вече няма. Сега нещата станаха доста неприятни – опитни юристи ще Ви обяснят защо това е така. Благодаря.

Госпожо Председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Гласувахме „против” – нашите мотиви бяха изказани още в дискусията по същество. Ние смятаме, че хората с по-големи доходи трябва да имат по-голям данъчен принос и по-голям принос в здравното и в социалното осигуряване. Затова настоявахме, след като не приехте нашето предложение за 3000 лв. максимален осигурителен доход, то да бъде поне 2600, колкото е заложено от правителството и подкрепено от Комисията по бюджет и финанси. В случая има и допълнително основание. Ние най-добронамерено и конструктивно Ви предупредихме, още докато не беше извършено гласуването. Защо, когато Ви се подава ръка, когато трябва да се действа с поне елементарна мисъл в залата, Вие отказвате да го правите?! Самите Вие сте разбрали, че действието на инат не може да реши дори Вашите собствени проблеми, камо ли проблемите на страната и на нашите избиратели! Заедно с това, изразявам и безпокойство от онова, което ще стане занапред. Четворната коалиция плюс, която вероятно ще се произнесе в някакви свои нови съставки и по темата за прехвърлянето на средства от фондовете към социалното осигуряване, вероятно е част от този процес, защото в него участват водещи депутати, участва председателят на Бюджетната комисия! И аз предлагам двамата министри да бъдат освободени, тъй като те са едни фигуранти или пък хора, които се занимават с друг род непублична дейност в процеса на приемане на бюджета! Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Лъсна лицемерието на тази част от залата! (Обръща се към лявата част, възгласи от БСП ЛБ: „Еее!”) Госпожо Председател, моля да им правите забележка – когато правят отрицателен вот, да обясняват защо, след като предложиха 3000 максимален осигурителен праг, не гласуваха 2600 максимален осигурителен праг! Те гласуваха „против”! (Шум и реплики от БСП ЛБ.) А при отрицателния вот обясняват процедурни правила, които ние вече прегласувахме! Защо се обясняват по процедура? Обяснете защо сте лицемери – защо не гласувахте 2600 лв. осигурителен праг?! Това Ви е цялата политика – само на говорене, лицемерно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

По чл. 10 има предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители: „Член 10 се изменя така: Числото „7,20” се заменя с числото „9,70”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги! Позволявам си отново да взема думата по същия въпрос – за минималното обезщетение при безработица. Оставяме го 7,20 лв. Одеве казах, сега пак ще го повторя – това са 154 лв. на месец. Мислите ли, че такъв размер на обезщетението от 154 лв. на месец, което е 40,53% от бъдещата минимална работна заплата, по някакъв начин стимулира осигурените лица да го правят? Искаме да повишаваме доверието към осигурителната система. Искаме да правим добри неща за българите, а ето – отново замразяване. Това предложение отново ме кара да повтарям думите, които говорим още от първото четене на бюджета – че това е бюджет на замразяването, на застоя, на регресията. Самото замразяване във времето и инфлацията, въпреки че сега е на някакви минимални нива, все пак я има, водят до обезценяване на това обезщетение! Редно е да го движим в крак с времето. Искам да се обърна към министъра на труда и социалната политика – предполагам, че е запознат с Резолюцията на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно социалната закрила за всички, включително за самостоятелно заетите лица. Това, което правим ние, е в противоречие със стандартите на Международната организация на труда. В противоречие е с тази резолюция! Не приехте нашето предложение за промяна на бюджета. Тук се касае за 33 млн. лв. Явно е, че дори да не променяме приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, приемайки това, можем да се вместим в тези приходи, които според мен са подценени. Включително господин Цонев каза, че при криминализиране на невнасянето и укриването на осигуровки ще се съберат по-големи приходи. Моля, проявете разум и приемете нашето предложение, което е 9,70 лв. дневно за минимално обезщетение при безработица. Благодаря.

По чл. 11 – предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 11 думите „за 2015 – 340 лв.” се заменят със „за 2015 г. от 01.01. до 30.06. – 360 лв., от 01.07. до 31.12. – 380 лв.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „Чл. 11 се изменя така: „Чл. 11. Определя паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса са социално осигуряване за 2015 г. в размер на минималната работна заплата, установена за страната”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Комисията за чл. 11.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В този член с предложението си вносителят замразява размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв., както впрочем го бяхте замразили три години и половина при предходното управление. Не Ви е правилна политиката в тази посока и въобще не помагате на демографията. Говорим, че ще бъдем социално ангажирани към българския народ, който се стопява с годините и нищо не правим по този въпрос. Отново ще съберете на протест пред Министерския съвет майките. Аз искам да се обърна към министъра на труда и социалната политика и да го предупредя, че го очаква това, което се случи на 22 октомври 2012 г. – национален протест за увеличаване на майчинските и детските надбавки, организиран чрез социалните мрежи. Тогава градовете Варна, Пловдив, Бургас, Разград, Стара Загора, Плевен, Сливен се включиха в този протест. Тогава исканията бяха в общи линии същите. След три години и половина замразяване на това плащане, на това обезщетение за отглеждане на дете от две до тригодишна възраст и тогава имаше искания за увеличаване на детските надбавки за първо и второ дете и така нататък. Отново правим замразяване. Миналата година ние вдигнахме с близо 45% това обезщетение за майките. И го направихме равно на минималната работна заплата – 340 лв. Нашето предложение в момента е чл. 11 да звучи така: „Определя парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване за 2015 г. в размер на минималната работна заплата, установена за страната”. И ако искаме, пак казвам, да установяваме някаква логика в обезщетенията, в социалното подпомагане, въобще в пенсионното осигуряване, в пенсиите, трябва да въвеждаме автоматизъм и този автоматизъм тук, в случая, гласи в общи линии, че можем да обвържем това обезщетение за отглеждане на дете от две до тригодишна възраст с минималната работна заплата. Не мисля, че става въпрос за кой знае колко много пари. Това са 14 млн. лв. и са нищо пари в сравнение с това, че ние, например, в сряда с много лека ръка дадохме 4 милиона на една частна немска фирма, включително с нарушаване на Правилника, на Конституцията и така нататък. Сега се стискаме тук за майките с деца, за бъдещето на България. Може да Ви звучи популистко изказването от тази трибуна в тази посока, но то не е такова. Аз споменах за протеста от 22 октомври 2012 г., но ще Ви припомня и за протеста от 9 февруари 2013 г. пред Министерския съвет в София. Господин Министър, ако не предприемете някакви действия в посока на размразяване на тези обезщетения, Ви очаква същата съдба, а мисля, че тази съдба не е много радостна. И след 9 февруари 2013 г., когато започна протестът на майките за увеличаване на тези плащания, последваха февруарските събития – всички, които свалиха правителството. Надявам се да се вслушате в моите думи и в думите на нашата парламентарна група, защото ние ги казваме съвсем доброжелателно от тази трибуна и въобще говоренето в тази посока. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, нашето предложение е в чл. 11 след думите „за 2015 г.” – числото „340” да се замени с: „за 2015 г. – от 1 януари до 30 юли, с 360 лв. и от 1 юли до 31 декември – 380 лв.”. Аз знам, уважаеми господин Министър, че това предложение, направено по този начин, създава усещането, че само с подпомагането с парични средства може да се разреши демографският проблем. Очевидно е, че това не е така. Само че миналата година или по-скоро в бюджета за 2013 г. бяха гласувани 30 милиона за нови детски градини в големите градове. Въпреки това проблемът не беше решен, затова ние правим предложение да подпомогнем майките при отглеждането на децата, когато децата са във възрастта между една и две години. Става въпрос за осигурените майки, забележете! Става въпрос не за всички, а единствено и само за осигурените майки. Ако говорим за принципа „ефективност на социалните трансфери”, какъвто е случаят тук, очевидно е, че след като нямаме възможност всички деца да ги настаним в детски заведения, нека да ги подпомогнем по този начин, докато решим въпроса с детските заведения за малките деца. Затова нашето предложение е във вида, в който сме го направили и моля да бъде подкрепено.

Госпожо Председател, колеги! Мисля, че чухме позицията на опозицията, така че предлагам прекратяване на дебатите.

Правя обратно предложение – да не се прекратява процедурата и поне на колегите, които бяхме заявили вече изказване, да ни се даде думата.

Господин Вицепремиер, господин Калфин, правя този отрицателен вот към Вас, не към вносителите от ГЕРБ, защото този тип политика при тях сме го виждали при първия мандат. Тогава господин Дянков отвърза, така да се каже, социалните плащания от минималната заплата и когато тя растеше, те не следваха този ръст. Опитахме се миналата година да възстановим тази несправедливост и въпреки че законът не ни задължаваше, социалните плащания следваха и ръста на минималната заплата. Така че при тях това е нещо традиционно, не ни изненадва този тип политика, изненадва ни Вашето поведение. Освен това плащане, Вие сте се съгласили да замразите още 14 социални плащания, тоест правите икономии в бюджета от най слабите групи. Замразявате: децата с увреждания, ваучерите за храна на работещи, помощ за първокласници, семейни помощи, помощ при бременност, хора с трайни увреждания, близнаците, майки студентки, обезщетения за безработица. Преди малко чух едно Ваше изречение, което искрено ме изненада, а то е, че през годините, в които се е увеличавало майчинството, това не е довело до повишаване на раждаемостта, затова тази мярка е безсмислена и тя не подобрява демографската картина. Тази мярка не е единствената, която може да подобри демографската картина, там трябва да правим комплекс от мерки, но не споделям мнението Ви, че не е единствена. Оттук нататък си задавам само един въпрос и търся обяснение – как може лявомислещ човек като Вас, човек, който се е подписал под една добра лява програма, за един месец да стане десен ястреб?! (Възгласи „Еее!” от ГЕРБ. Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Властта така Ви променя, че ставате неузнаваем.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Гласувах „против”, защото отново ощетихте българските майки. Защото с лекота Министерският съвет дари едни 4 милиона на „Цемеко”, но нямаше 14 милиона за българските майки. Защото сега, като приключи гласуването на този бюджет, всички български майки ще знаят как Вие от управляващите, които гласувахте и не подкрепихте нашето предложение, мислите за идните поколения, но това не е прецедент във Вашата история, във Вашето мъдро управление. (Шум и реплики от ГЕРБ.) То се случва постоянно и ще се случва, но нека всички, които ни гледат – това са всички българи и най-вече българските майки...

Никой не те гледа – бъди сигурен! (Смях и оживление.)

Нека, нека, то се вижда. (Шум и реплики.)

...да знаят кой, как и доколко мисли за съществуването и за оцеляването на българските майки и на децата им, а това сте Вие, колеги от ГЕРБ. Но Вие не проявихте грам разум по отношение на тази слаба социална група, нуждаеща се от подкрепата на управлението, на правителството и на парламента. Честито да Ви е! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Гласувах „против”, тъй като с това решение пленарната зала замрази размера на обезщетението за отглеждане на дете. Преди малко от вицепремиера Калфин бяхме наречени популисти за нашите предложения да актуализираме размера на тези обезщетения. И ако цената за това те да станат факт като политика, ние сме готови да носим етикета, че сме популисти, защитавайки българските майки, господин Калфин. (Шум и реплики.) Искам да Ви кажа, че в рамките на една година това лошо правителство на господин Орешарски от 270 лв. актуализира размера на обезщетение за отглеждане на дете на 340 лв. Това са 26%. Пожелавам и на Вас да успеете да реализирате такъв ръст и такива успехи в тази политика. Изпуснахте една възможност да осигурим по-качествена осигурителна защита и права на българските майки. След това, което виждам днес в пленарната зала, след това, което виждам да гласуват Вашите колеги, се обезсмисля присъствието Ви в този кабинет, господин Калфин, и още повече ресорът за социална и демографска политика, който носите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Аз няма да коментирам изкривените ми думи, за мое голямо съжаление, от госпожа Нинова и от господин Бойчев преди малко за нещо, което нито съм казал, нито съм мислил. Само че ми се ще нещо друго да Ви кажа, понеже се обръщате към мен лично. Първо, много съжалявам, че някой от Вас не е на моето място, а имахте такава възможност в това правителство. (Ръкопляскания от АБВ.) Това е Ваше решение. Второ, когато ми разказвате за миналата година, нека да напомним – всички тези прекрасни неща, които за миналата година казвате, че сте направили за майките, струват 1 млрд. 600 милиона дефицит повече от предвиденото за всички българи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Милиард и шестстотин милиона над това, което сте предвидили! Ако сега направим същото, сигурно ще бъде доста безотговорно. Всичко ще увеличим, в края на годината ще кажем: „Има 2 милиарда, които не могат да се покрият!”, ще вземем заем, ще ги платим. Това се случи миналата година, госпожо Нинова, и Вие добре го знаете. (Реплика от народния представител Хасан Адемов. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Още нещо ще Ви кажа. (Шум и реплики.)

Не, аз няма да замълча, защото това са числа, колкото и да не са Ви приятни. Още нещо ще Ви кажа – отвързването на социалните плащания от минималната работна заплата не започна при господин Дянков, а когато финансов министър беше господин Орешарски, и аз подкрепих това нещо тогава. Защо? Защото ако не се беше случило, днес нямаше въобще да можем да си мислим за увеличение на минималната работна заплата, което апропо в тригодишната прогноза е много по-високо от това, което Вие предлагахте. Ако искаме да се движат тези параметри нормално, не трябва за 1 лв. увеличение на минималната работна заплата това да носи милиарди след това в икономиката. А грижата за майките действително е важна, но не с пари назаем, не с дефицит, а с това, което държавата може да произведе и да им даде. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и от АБВ.)

По чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 по вносител – комисията подкрепя текста на вносителя.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 и § 2 по вносител – комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 3 има предложение на народния представител Борислав Борисов: „В § 3: 1. В т. 25 – в чл.101 се създава т. 5: „5. пенсия за трудова дейност или социална пенсия за инвалидност по Част първа от този кодекс, заедно с професионална пенсия по чл. 168.” 2. В т. 29 – чл. 168 се изменя така: „Чл. 168. (1) От 1 януари 2015 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при: 1. не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 3; 2. не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст 5 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 3. (2) Пенсиите по ал. 1 се изплащат до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 и не може да се получава заедно с пенсия за трудова дейност или със социална пенсия за инвалидност по Част първа. (3) Ако на лицето бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по Част първа след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, останалата набрана сума в индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд се изплаща еднократно.” 3. В т. 31 буква „б” в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби: 3.1. ал. 1 се изменя така: „(1) До 31 декември 2029 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, и не са придобили право на пенсия по чл. 168, с изключение на лицата по чл. 131, ал. 2, и са: 1. навършили възраст преди 1 януари 2016 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 57-годишна възраст за жените и за мъжете при първа категория труд и 62 години за жените и за мъжете при втора категория труд.” 3.2. В ал. 2 думите „До 31 декември 2014 г.” се заменят с „До 31 декември 2015 г.” и се създава изречение второ: „От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 57 годишна възраст за мъжете и за жените.” 3.3. В ал. 3: а) в изречение първо думите „чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2” се заменят с ,,чл. 328, ал. 1, т. 1”; б) създава се изречение второ: „От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 57-годишна възраст за мъжете и за жените.” В § 3 т. 31 буква „б” в §4б от Преходните и заключителните разпоредби ал. 5 се изменя така: „(5) При отпускане на пенсия по чл. 168, Националният осигурителен институт превежда прехвърлените на основание § 4а, ал. 1 средства от професионалния пенсионен фонд, в което лицето е било осигурено към 31 декември 2010 г. и постъпилите осигурителни вноски във фонд „Пенсии” след тази дата до 17 юни 2011 г. включително, по сметката на Професионалния пенсионен фонд, който отпуска пенсията. Средствата се прехвърлят в 14-дневен срок от уведомяването на Националния осигурителен институт, че е отпусната пенсия от професионален пенсионен фонд.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Велизар Енчев: „В § 3 се създава т. 20а: „20а. Създава се чл. 84а: „Чл. 84а. (1) Пенсионерите, несключили граждански брак, за всяка година плащан ергенски данък получават допълнителна месечна добавка в размер на 1.1 на сто от пенсията си. (2) Добавката по ал. 1 е за сметка на държавния бюджет и се плаща чрез НОИ по реда на плащане на пенсията.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В § 3 точки 9, 25б и 31г – да отпаднат.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мариана Тодорова: „В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби, отнасящи се за промени в Кодекса за социално осигуряване да се направят следните изменения: 1. Точка 9, отнасяща се за промените в чл. 49, ал. 1, изречение първо, да се отмени. 2. Точка 25, отнасяща се за промените в чл. 101, да се отмени. 3. Точка 31г, отнасяща се за създаването на § 22т, да се отмени.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „II. В § 3 на Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения: 1. т. 9 отпада 2. Създава се нова т.17а: „Член 68 се изменя така: „Придобиване право на пенсия Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете. (2) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1, те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.” 3. Създава се нова т.17б: „Създава се чл. 68а: „Пенсии за осигурителен стаж и възраст в намален размер Чл. 68а. (1) Лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 могат да се пенсионират при условие, че недостигащите им възраст и/или осигурителен стаж са до 24 месеца от определените по чл. 68, ал. 1. (2) При отпускане на пенсия по ал. 1 лицата не могат да ползват правото по чл. 9а, ал. 2. (3) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2.” 4. Създава се нова т.17в: „ В чл. 70 се правят следните изменения: 4.1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя както следва: 1. Размерът на пенсията по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. – 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. 2. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а се определя по реда на т. 1, като за всеки недостигащ месец възраст и/или осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 намалението е с 0,4 на сто. 3. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал.1 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2016 г.” 4.2. Алинея 8 се изменя така: „(8) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 2 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 7, а по чл. 68а не може да бъде по-малък от 90 на сто от минималния размер по ал. 7.” 5. Създава се нова т. 21а: „В чл. 94 се създава ал. 4: (4) Пенсиите по чл. 68а се отпускат от датата на подаване на заявлението.” 6. Създава се нова т. 25а: „В чл. 102 се създава ал. 6: (6) При преизчисляване на пенсиите по чл. 68а по реда на ал. 1 – 3 и 5 размерът на намалението, определено съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2, не се променя.” 7. точка 25 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Кенов: „В § 3 на Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване: „1. В член 4 се създават нови ал. 2, 3 и 4 „(2) Лицата по ал. 1, т. 1, постъпили на работа в условията на първа и втора категория труд след 31.12.2014 г. могат да изберат да се осигуряват за ранно пенсиониране, освен в професионалните пенсионни фондове по Дял втори и във фонд „Пенсии” на Държавно обществено осигуряване. Изборът се удостоверява с декларация по образец, утвърден от Управителя на Националния осигурителен институт, съгласуван с Комисията за финансов надзор. (3) Изборът по предходната алинея е окончателен и не подлежи на последваща промяна, освен ако със закон не е предвидено друго. (4) Лицата по ал. 1 се пенсионират при същите условия за възраст и осигурителен стаж, както и осигурените в професионален пенсионен фонд по Дял втори.” 2. В член 6 се правят следните изменения: 2.1. В чл. 6, ал. 1, т. 1, буква „а” ,,а) 17,8 на сто, а за лицата по чл. 69а и за работещите при условията на I или II категория труд, избрали да се осигуряват в професионален пенсионен фонд по Дял втори – 20,8 на сто. За работещите в условията на I или II категория труд, избрали да се осигуряват за ранно пенсиониране във фонд „Пенсии” на Държавно обществено осигуряване вноската е 32,8 на сто за първа категория и 27,8 на сто за втора категория труд;” 2.2. В чл. 6, ал. 1, т. 2, буква „а” а) 12,8 на сто, а за лицата по чл. 69а – 15,8 на сто. За работещите при условията на I или II категория труд, избрали да се осигуряват за ранно пенсиониране в професионален пенсионен фонд по Дял втори – 15,8 на сто, а за избралите фонд „Пенсии” на ДОО – 27,8 на сто за първа категория труд и 22,8 на сто за втора категория труд;” 2.3. В чл. 6, ал. 3, т. 8, буква „б” „б) 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 69а – 12,9 на сто; когато лицата работят при условията на I и II категория труд и са избрали да се осигуряват за ранно пенсиониране в солидарния фонд „Пенсии” на ДОО, вноската за сметка на осигурителя е 24,9 на сто за първа категория труд и – 19,9 на сто за втора категория;” 2.4. В чл. 6, ал. 3, т. 9, буква „б” „6) 7,1 на сто за сметка на осигурителя, и за лицата по чл. 69а – 10,1 на сто. Когато лицата работят при условията на I и II категория труд и са избрали да се осигуряват за пенсия за ранно пенсиониране във фонд „Пенсии” на ДОО, вноската за сметка на осигурителя е 22,1 на сто за първа категория труд и – 17,1 на сто за втора категория;” 3. В чл. 49, ал. 1, изречение първо думите „24 календарни месеца” се заменят с „18 календарни месеца”. 4. В чл. 69 се правят следните изменения: 4.1. В ал. 1 думите „независимо от възрастта им” да отпаднат, а в края на изречението да се добавят думите „но не преди навършване на 52-годишна възраст”; 4.2. В ал. 2, 3 и 6 думите „независимо от възрастта им” да се заменят с „не по-рано от навършване на 52-годишна възраст”. 5. В чл. 69а думите „независимо от възрастта им” да отпаднат, а в края на изречението да се добави „не по-рано от навършване на 52-годишна възраст.” 6. В чл. 113, ал. 1 след думите „законната лихва” да се добави „плюс 10 пункта”. 7. В чл. 127, ал. 2 се прави следното изменение: „(2) Лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване и не са избрали да се осигуряват за ранно пенсиониране в същия фонд, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта си.” 8. В чл. 168се правят следните изменения: „8.1. В ал. 1 думите „1 януари 2015 г.” се заменят с „1 януари 2016 г.”; 8.2. В ал. 2 думите „1 януари 2015 г.” се заменят с „1 януари 2016 г”.” 9. В чл. 355 се създава нова ал. 3: „(3) Длъжностно лице което начисли, не начисли или разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, се наказва с глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лв.” 10. В т. 30, т. 4а на § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби се изменя така: „4а. Индекс на потребителските цени по смисъла на чл. 100 от Дял първи е индексът на потребителските цени по малка кошница (ИПЦМК), изчисляван от Националния осигурителен институт”. 13. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 4в с алинеи 1, 2, 3 и 4. „§ 4в. (1) До 31 юли 2015 г. лицата, осигурени в професионалните пенсионни фондове за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, могат да прекратят осигуряването си в тези фондове по реда на чл. 4, ал. 2 и 3. (2) В случаите по предходната алинея, декларацията по чл. 4, ал. 2 се попълва в два екземпляра, единият от които се предоставя на дружеството за допълнително задължително пенсионно осигуряване, управляващо професионалния пенсионен фонд, в който е било осигурявано лицето. (3) Средствата по партидите в професионалните фондове на лицата по ал. 1 се прехвърлят във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. (4) Лицата, които ще ползват права по реда на § 4 през 2015 г. не могат да се ползват от правото по ал. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 11, 12 и 14 и не подкрепя предложението в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „В § 3 в Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец” и запетаята след тях се заличават; бб) точка 6 се отменя; вв) в т. 7 след думите „неперсонифицирани дружества” се добавя „и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон”; б) алинея 2 се отменя. 2. В чл. 4а, ал. 6, т. 1 думите „и 2” се заличават. 3. Създава се чл. 4б: Избор на осигуряване Чл. 4б. (1) При първоначално възникване на основание за осигуряване след 31 декември 2014 г. лицата, родени след 31 декември 1959 г., в едногодишен срок от възникване на основанието за осигуряване могат еднократно да изберат да се осигуряват в универсален пенсионен фонд. (2) В случай че лицето не подаде заявление за осигуряване в универсален пенсионен фонд в срока по ал. 1, осигуряването е само във фонд „Пенсии” с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд. (3) Осигурените лица, самоосигуряващите се и лицата по чл. 4, ал. 9, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурявани в универсален пенсионен фонд, могат еднократно да изберат да се осигуряват само във фонд „Пенсии” с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд. (4) Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 и ал. 3 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. До тази дата лицата по ал. 1 подлежат на задължително осигуряване във фонд „Пенсии” с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд. (5) Редът и начинът на избор по ал. 3 се определят с акт на Министерския съвет.” 4. В чл. 5: а) алинея 7 се изменя така: „(7) Осигурителят е длъжен по искане на осигуреното лице, на негов представител и/или на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, в 14-дневен срок от искането.”; б) създава се нова ал. 11: „(11) Документите по ал. 10 се обработват и предават за сметка на осигурителите. В случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата или община, и няма възможност обработването и предаването на документите да се извърши за сметка на дружеството, средствата се осигуряват от министерството или общината, които упражняват правата на едноличния собственик на капитала.”; в) досегашните ал. 11,12 и 13 стават съответно ал. 12, 13 и 14. 5. В чл. 6: а) в ал. 1: аа) създава се нова т. 4: „4. за фонд „Пенсии” за лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б: a) 17,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 20,8 на сто; б) 40,8 на сто за лицата по чл. 69;” бб) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7; б) в ал. 8, изречение второ след думата „осигуряване” се добавя „и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство” за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд”; в) в ал.10, т. 1 думите „и 2” се заличават; г) в ал. 11 думите „и 2” се заличават; д) създава се ал. 15: „(15) Максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.” 6. В чл. 7: а) в ал. 1 думите „и 2” се заличават; б) в ал. 8 след думата „Осигурителите” се добавя „и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство”. 7. В чл. 9, ал. 1, т. 1 и 5 думите „и ал. 2” се заличават. 8. В чл. 20, ал. 2, т. 5 запетаята след думата „книжки” и думите „изплащателни картони” се заличават. 9. В чл. 33, ал. 5, т. 11 след думите „социалното осигуряване” се добавя „при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт”. 10. В чл. 36: а) в ал. 1 се създава т. 12: „12. определя с решение изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация за съответната календарна година; решението не подлежи на обжалване.”; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Членовете на Надзорния съвет не получават възнаграждение за участието си в заседания на съвета.“ 11. В чл. 40 ал. 4 се изменя така: „(4) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.” 12. В чл. 49, ал. 1, изречение първо думите „18 календарни месеца” се заменят с „24 календарни месеца”. 13. В чл. 54а, ал. 1, т. 3 думите „по чл. 4” се заменят с „по този кодекс или законодателството на друга държава”. 14. В чл. 54г, ал. 1 думите „чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование” се заменят с „нормативен акт”. 15. В чл. 54д: а) в ал. 1, т. 1 думите „по чл. 4” се заменят с „по този кодекс или законодателството на друга държава”; б) алинея 2 се отменя; в) в ал. 3 думите „до 7 дни” се заменят с „до 7 работни дни”. 16. В чл. 54е: а) в ал. 3 след думите „пенсия за ранно пенсиониране” се добавя „в Република България, или пенсия за старост в друга държава”; б) алинея 5 се отменя. 17. В чл. 54з, ал. 1 думата „ежемесечно” се заменя с „ежедневно”. 18. В Глава четвърта, Раздел ІV се създава чл. 54м: „Преизчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст Чл. 54м. (1) Паричните обезщетения и помощи, изплатени на осигурените лица, се преизчисляват служебно въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо. (2) Паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 8. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от самоосигуряващите се лица.” 19. В чл. 55, ал. 2 в текста преди т. 1 думите „и 2” се заличават. 20. В чл. 56, ал. 2 след думата „причинило” се добавя „временна неработоспособност”. 21. В чл. 66 т. 3 се отменя. 22. В чл. 70а: а) в ал. 1 думите „ал. 1, 2” се заменят с „ал. 1”; б) в ал. 4 думите „и 2” се заличават. 23. В чл. 74: а) създава се нова ал. 2: „(2) Една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен.”; б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „една година” се добавя „действителен”; в) досегашната ал. 3 става ал. 4. 24. В чл. 75, ал. 2 навсякъде след думите „чл. 68” се добавя „ал. 1”. 25. В чл. 82, ал. 1 след думите „както и над тази възраст” се поставя запетая и се добавя „ако учат и”. 26. В чл. 94 ал. 2 се отменя. 27. В чл. 95, ал. 2, изречение трето думата „възстановява” се заменя с „възобновява”. 28. В чл. 98: а) в ал. 2 изречение пето се изменя така: „Ако върху пенсията има наложени запори по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност: задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, парични обезщетения и помощи, други публични вземания и частни вземания.”; б) в ал. 5 думите „датата на инвалидизиране и срок на инвалидността” се заменят с „причинната връзка, датата на инвалидизиране, срока на инвалидността и на чуждата помощ”; в) в ал. 6 думите „Административния съд – София” се заменят със „съответния административен съд”; г) в ал. 8 след думите „над 50 на сто” се поставя запетая и се добавя „а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто”. 29. В чл. 100: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) В случай че процентът по ал. 1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.” 30. В чл. 101: а) в ал. 1, т. 4а след думите „социална пенсия за старост” се поставя запетая и се добавя „социална пенсия за инвалидност”; б) в ал. 3а изречение второ се заличава. 31. В чл. 114, ал. 2 след думите „чл. 54е” се добавя „и чл. 54м, ал. 2”. 32. В чл. 115, ал. 1, изречение първо думата „отнася” се заменя с „отнасят”. 33. В чл. 117 ал. 4 се изменя така: „(4) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, както и разпорежданията по чл. 98, ал. 2 за същите лица, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок, съответно за разпорежданията по чл. 98, ал. 2 – в 14-дневен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.” 34. В чл. 124: а) в ал. 1 думите „чл. 137, ал. 4 и” се заличават и накрая се добавя „с изключение на лицата, които се осигуряват във фонд „Пенсии” по реда на чл. 4б”; б) в ал. 2 след думата „договор” се поставя точка и текстът до края се заличава; в) създава се ал. 3: „(3) Осигурителният договор се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на избора, ако лицето е избрало да се осигурява само във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. 35. В чл. 125, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии”. 36. В чл. 127: а) в ал. 1 накрая се добавя „с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии”; б) в ал. 3 след думите „1 януари 1960 г.” се добавя „за периодите, през които са се осигурявали в универсален пенсионен фонд”; в) създават се ал. 6, 7 и 8: „(6) Средствата от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд на лицето, избрало да се осигурява по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“, се превеждат във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване в 6-месечен срок от датата, на която лицето е направило избора. Искането за превеждане на средствата се прави от Националния осигурителен институт. (7) При определяне на размера на пенсията на лицето, избрало да се осигурява по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии”, индивидуалният коефициент по чл. 70 не се намалява по реда на ал. 3. (8) Редът и начинът за превеждане на сумите по ал. 6 се определят с акт на Министерския съвет.”. 37. В чл. 137: а) в ал. 3 думите „три месеца“ се заменят с „една година”; б) алинея 4 се изменя така: „(4) Лицата, неизбрали универсален пенсионен фонд в срока по ал. 3, се осигуряват във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.” 38. В чл. 168: а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „2015 г.” се заменят с „2016 г.”; б) в ал. 2 думите „2015 г.” се заменят с „2016 г.”. 39. В § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби: а) създава се т. 4а: „4а. „Индексът на потребителските цени“ по чл. 100 е индексът, който е приложен при съставяне на държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.”; б) създава се т. 12: „12. „Действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.”. 40. В Преходните и заключителните разпоредби: а) в § 4 навсякъде думите „2014 г.” се заменят с „2015 г.”; б) в § 4б: аа) в ал. 5 навсякъде думите „2014 г.” се заменят с „2015 г.”, а думите „2015 г.” се заменят с „2016 г.”; бб) в ал. 6 думите „2014 г.” се заменят с „2015 г.”, а думите „2015 г.” се заменят с „2016 г.”; в) в § 6б: аа) досегашният текст става ал. 1; бб) създава се ал. 2: „(2) През 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.”; г) създават се § 22с и § 22т: „§ 22с. Отпуснатите с начална дата до 31 декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица, които са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. § 22т. Социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Поради факта, че проф. Борисов отсъства по здравословни причини, оттеглям направеното предложение не защото не го подкрепяме, напротив, ние го поддържаме, но така, както се очертава общото мнение и консенсусът за създаване на форма, с която в рамките на три месеца да се изгради цялостната концепция по пенсионната стратегия за в бъдеще време, системата, реформата в системата, тогава в подходящия момент ще внесем отново това предложение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Най-големият проблем може би с този бюджет е пенсионната реформа, която се предлага в рамките между първо и второ четене. Ние предложихме по отношение на професионалните пенсионни фондове нещо, което предложиха и управляващите за универсалните пенсионни фондове, но се разграничаваме от това, че най-малкото при начина на изписване се вижда, че има свободна воля. Ние не намерихме подкрепа и консенсус за нашите предложения, въпреки че в случая с професионалните пенсионни фондове по отношение на І и ІІ категория наистина имат проблем, за разлика от не толкова наболелия проблем за универсалните пенсионни фондове. Уважаеми колеги, наблюдава се един процес, в който не вземат участие всички страни, не се консултират с опозицията, не се викат част от работодателите, използва се само една работодателска организация. На това основание искам да оттегля моите предложения, които са по отношение на пенсионната реформа, по отношение на цялата осигурителна система. Господин Председател, може ли да ги оттегля в момента?

По т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 13. По отношение на станалите предложения моля Ви да бъде прието връщането на модела за изчисляване на майчинството на базата на 18 месеца и да се отложат сроковете по § 4. Молбата ми към управляващата коалиция е следната. Обръщам се наистина с молба към Вас: съберете всички политически партии в този парламент, направете една истинска кръгла маса, поканете всички работодателски организации, поканете всички синдикални организации, поканете и пенсионерските съюзи. Нека да оттеглим нашите предложения, които касаят пенсионно осигурителната система днес. Три месеца не са чак толкова много. Има отлагане по отношение на професионалните фондове. Нека в рамките на 3, ако не на 6 месеца да изготвим една цялостна система. В момента нашата пенсионна система прилича на един чувал със стотици кръпки. Кодексът за социално осигуряване също. Дайте да направим нещо, което има цялостна концепция, да не променяме текстче по текстче. Няма как да делим тези неща – и социалните пенсии, минимални, максимални, колегите от реформаторите говорят за социална пенсия. При положение, че се изчислява с формула, защо ни е максимална пенсия? Нека да стимулираме хората да плащат върху реалните си доходи, за да получават някакви реални плащания в крайна сметка в края на своя живот! Това е. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Радвам се, че получавам думата преди главната интрига на този ден, за да може моите тези да се откроят, да бъдат чути и да не потънат в дебат. Настоявам предложенията за увеличаване на периода, върху който се изчислява майчинството и отпадането на една четвърт социална пенсия за инвалиди да отпаднат, тъй като тези мерки се предлагат главно заради това, че има множество злоупотреби. Но това е проблем на системата, а не е проблем на хората и не бива коректните и добросъвестните да страдат за сметка на тези, които не са коректни. Ако увеличим периода от 18 месеца на 24 за изчисляване на майчинските, всъщност предлагаме една априори антидемографска политика. Това не е само насърчаване на тридетния модел. Така дори не се насърчава еднодетният модел. Всъщност по този начин ще пострадат майките, които са се учили и имат малък трудов стаж, или млади хора, които често са сменяли работното си място поради неустойчивия и динамичен пазар на труда и заради това, че е имало паузи между това и когато са били на трудовата борса, тяхното обезщетение ще се изчислява на база на минимална работна заплата. Също така за последните 7 години – от 2008 г. насам, за пети път се променя срокът, за който се изчислява майчинството. Това води до една неустойчивост и нестабилност в този сектор. Всъщност ние от АБВ сме наясно, че има много вратички и че се правят много злоупотреби както с един фиктивен стаж на осигуряване или със завишен доход на осигуряване, но могат да се вземат превантивни мерки срещу това. Може например майките да показват банкови извлечения, с които да доказват, че реално са получавали този доход, а не фиктивно. Същото се отнася за инвалидните пенсии. Тук отново проблемът е в това, че има множество злоупотреби, но това отново е заради пробойна в системата и заради натрупали се проблеми през годините. По-важно е да се вземат превантивни мерки. Може да се помисли за нова наредба на ТЕЛК, тъй като по старата почти всеки може да бъде сложен под графа „инвалиди”. Може с лекарите от ТЕЛК да се направи дискусия дали единственият договор, по който те могат да работят, да е в такава комисия, тъй като те работят при тежки условия с ниски заплати и заради това правят морални компромиси. Може да се разширят правомощията на НЕЛК да има по-голям обхват от работа и да се види арбитражът, който те оказват. Също така могат да се осъвременят списъкът със заболявания, които дават инвалидни права, да се премахне механичното начисляване на процента за инвалидност и така нататък. В предизборната си програма мандатоносителят казва, че ще направи ревизия на тази система, но експертите твърдят, че това ще е много трудно. Всъщност ударът с тази мярка ще падне не върху тези, които са в заварено положение или пенсионерите, които за в бъдеще ще бъдат освидетелствани като инвалиди и ще получат тази надбавка, а младите хора, които са в активна трудова възраст и които загубват работоспособност. Затова нашата молба е тази социална пенсия да остане до момента, в който може да бъде компенсирана със социално подпомагане от Агенцията. Това може да стане, когато тази Агенция придобие такъв капацитет – с човешки ресурс, и когато се въведе Единната информационна система, и когато бъде финансово обезпечена. В двата случая се отваря фронт срещу социално уязвими групи, каквито са майките и инвалидите, а тежестта върху бюджета общо ще е 14 млн. лв. Знам, че множественият сбор от няколко такива милиони отварят дефицит от милиарди, но все пак си мисля, че не е справедливо и чисто имиджово не е добре правителството да дава такъв знак, че отваря фронт срещу най-уязвимите и най-бедните. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от АБВ и БСП ЛБ.)

Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Бих искал да обърна Вашето внимание преди „главната интрига”, както каза госпожата преди мен, по един изключително болен социален въпрос, който засяга една категория български граждани, които бяха потърпевши и при социализма, и сега при капитализма. Говоря за около 100 хиляди български граждани, плащали така нареченият „ергенски данък” в периода 1952 – 1989 г. Предлагам чл. 84 да гласи това: „Пенсионерите, несключили граждански брак, за всяка година плащане ергенски данък получават допълнителна месечна добавка в размер 1,1 на сто от пенсията си.” Предлагам добавката по ал. 1 да е за сметка на държавния бюджет и да се изплаща чрез Националния осигурителен институт по реда на плащане на пенсията. Веднага уточнявам, че става дума за една категория от около 100 хиляди български граждани и това ще струва на бюджета месечно не повече от 9 млн. лв. Смятате ли, че 9 милиона са голямо натоварване за бюджета, когато трябва да се даде справедливост за тези страдалци на българския преход, които и при социализма, както казах, и при капитализма са потърпевши? Нека да кажа, че говоря от името на Граждански инициативен комитет за защита на пенсионерите, плащали ергенски данък. Имаме следното предложение, и най-вече мотивация, за това предложение. Смятаме, че ергенският данък за несемейните – тези, които не са сключили граждански брак, и за една друга категория, особено потърпевша – семейните, но без деца – смятаме, че това е крайно несправедливо, това не е било стимул, а е бил административен и държавен рекет спрямо тях по времето на социализма. Още повече че в Конституцията е било записано, и е записано, че личният и семеен живот е неприкосновен, а по същество ергенският данък тогава е нарушил основния закон на държавата. Нека да уточня, че ергенският данък е равен и по-висок от плоския данък, който е 10 – 15% в зависимост от възрастта. За онези от Вас, които не знаят, а за тези от Вас, които са забравили, и са живели по това време, да припомня. Тогава, преди 1989 г., гражданите до 30-годишна възраст плащаха 5% ергенски данък, гражданите от 30 до 35 години плащаха 10% ергенски данък, а гражданите от 35 до 55 години плащаха внушителният 15% ергенски данък. Повтарям още веднъж: тази дискриминационна мярка засягаше най-вече семейните, които обаче не по своя вина не можеха да имат деца. (Шум.) Нека да подчертая, за да се аргументирам по-добре, че бившият шеф на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков – никой от Вас няма да оспори неговата ерудиция по въпроса, е категоричен, че това е една справедлива социална мярка и тя – рано или късно, но аз настоявам рано, сега – трябва да се приложи, и се надявам това да стане в този парламент. Обръщам се към Движението за права и свободи, тъй като получих десетки подписки, именно от така наречените „смесени райони”, примерно от с. Иван Шишманово, община Завет, област Разград и още десетки други селища, в които Вашите избиратели, господин Адемов, господин Местан, молят, настояват, умоляват Ви да подкрепите това предложение, което внасям в момента и което наистина ще въздаде социална справедливост. Нещо много важно, да повторя още веднъж, никой в момента – вече 25 години не съумя, не пожела да се сети за самотните хора, работили всеотдайно по 35 – 40 години, дали всичко за тази родина, след което 20 години над тях издевателстваха по времето на социализма с този така наречен „ергенски данък”. Знаете ли, че в момента в България има около 270 хиляди български двойки, които имат репродуктивни проблеми, което между другото прави 540 хил. души? Значи ли това, че тях ще ги накажем с 10% данък върху доходите им, а когато остареят, пенсионират, ще забравим, че съществуват. Подобна дискриминационна мярка съществува в момента и в някои европейски държави, с което не искам по никакъв начин да Ви давам идеи в това отношение – най-вече на десните в залата, които са известни със своето антисоциално поведение и мислене. (Шум и реплики.) Ще завърша с нещо много важно, да видите какъв е примерът в държава като Белгия – Кралство Белгия, как се грижи за самотните хора, за хората, които нямат деца, които са самотни и не са сключили граждански брак. В Белгия средната пенсия на несемейните мъже е 800 евро, а на семейните 700 евро. (Възгласи: „Времето!”) Моля Ви, подкрепете това предложение.

Казвам това от името на Гражданския инициативен комитет – 100 хил. души, за защита на пенсионерите, плащали ергенски данък. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С този бюджет – на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване, продължава порочната практика да се правят промени в основни закони на страната с Преходните и заключителни разпоредби. Ще Ви спомена кои закони променяме с бюджета на ДОО с Преходните и заключителни разпоредби. Това са Кодексът за социално осигуряване, Законът за здравето, Наказателният кодекс, Законът за административните нарушения и наказания, Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, Законът за здравното осигуряване. Предполагам, че пропускам и някои от законите, които променяме чрез Преходните и заключителни разпоредби. Знам, че правим бюджета в последния момент поради извънредните обстоятелства, но това не трябва да става практика и да се действа по този начин. Вместо това да става с отделни законодателни инициативи, което ще даде възможност да се разглеждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, когато се отнасят за социалната сфера, и по този начин да се формира обществено отношение към тях. Искам да Ви дам и пример. От нашата група внесохме редица законопроекти и искам да Ви спомена този, който се отнасяше за промяна на § 4 от Кодекса за социално осигуряване, който внесохме по установения ред в Народното събрание и очаквахме да бъде разгледан преди бюджета. Той беше забутан някъде в ъгъла и сега изведнъж се появява в Преходните и заключителните разпоредби – промяна в същата посока, която предлагаме и ние, но не се състоя общественият дебат по този казус. Ще Ви прочета нашите предложения, в които става наистина въпрос за промяна в законодателството, в случая в Кодекса за социално осигуряване, но ние сме ги направили паралелно с това като законодателни инициативи и сме ги внесли в Народното събрание. Първо, нашето предложение е да отпадне т. 9. Тук става въпрос за това, че вносителят възстановява увеличения при предното Ваше управление период, от който се изчислява паричното обезщетение при бременност и раждане, от 18 на 24 месеца. Имах няколко пъти възможността да заявя, че това е безсмислено. Освен ако с това не се цели намаляване на размера на изплащаните обезщетения за майките, което е средно по 12 лв. на месец за всяка майка.

Нарушаваме основния принцип на осигуряването, който е да компенсира загубения трудов доход към момента на настъпване на осигурителния риск. Няма логика и справедливост сметките да се връщат две години назад и финансовият ефект върху приходната част ще е минимален. Ние го пресметнахме, той е около 6 млн. лв. и отново ще се наложи да кажа, че това са абсолютно нищо пари в сравнение с лека ръка подарените с гласуването в парламента миналата сряда 4 млн. лв. за една частна немска компания, фирма. Не ми се ще да Ви подозирам, че правите това нещо, защото то беше част от пакета социални мерки на предишното правителство. Така или иначе това е факт и се касае за някакви пари от порядъка на 6 милиона, за които не си струва създаването на социално напрежение в тази посока. След това ние предлагаме промени с две нови точки. С първата целим замразяване на възрастта и стажа. Няма да говоря дълго и широко по това наше предложение. Само ще спомена, че за възрастта явно разумът надделя и за тази година беше замразена, като условието беше, че ще стигнем до един стабилен, устойчив пенсионен модел до 31 март и ще го прилагаме в бъдеще. Само искам да обърна внимание каква е разликата между нашето предложение и предложението на вносителя. Замразяването на възрастта е факт, но се вдига с четири месеца осигурителният стаж. Значи радостта е така да се каже наполовина,... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, завършвам. Дори няма да бъде наполовина, тъй като голяма част от българите имат навършена възраст за пенсиониране, но нямат изискуемия трудов стаж и при тази безработица все по-трудно и по-трудно го набират. Благодаря.

Колеги, излишно е да казвам, че изказването ми е по предложения чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване. Ще започна с позицията на Парламентарната група на Реформаторския блок, а ние единодушно ще гласуваме „против” предложения текст. Оттам нататък ще изложа лично мнение, защото смятам, че по този въпрос всеки с гласа си и с аргументите си поема много сериозна лична отговорност и е важно всеки от нас какво мисли и какво прави в този момент за бъдещето на мнозинството, на управляващата коалиция и на държавата. По процедурата за вкарване на този текст в пленарната зала се изказаха достатъчно мнения, така че няма да се задълбочавам. Зададоха се достатъчно въпроси и не се дадоха достатъчно отговори. Мисля, че по този въпрос всичко е ясно, без един малък детайл. Той е: къде в бюджета на държавното обществено осигуряване е отразен ефектът от тази промяна? Защото няма нито ред, нито цифра, нито знак. Защото никой не знае какъв ще бъде ефектът на тази промяна върху бюджета. Той е напълно непредвидим. Това ми напомня малко на конфуза, който преживяхме преди малко с максималния осигурителен доход, само че е малко по-сериозно и няма да има формално основание да избягаме, след като гласуваме. През цялото време, през което за никого не е тайна, че преговаряхме за съдбата на този текст, вносителите искаха дебат по същество, а не по процедурата. Нека да има дебат по същество на текста, въпреки че той за 15 минути, половин час или един час ще трябва да замести 2-годишен дебат, който беше необходим, за да се приеме пенсионната реформа в сегашния й вид и да се утвърди 15 годишният пенсионен модел, който в момента имаме и който се подготвяме за няколко минути да отменим. Нека да поговорим по съществото. Имаме ли по същество изчисления на ефекта на демографската промяна в структурата на българското население след 30 години, когато допускаме, че капиталовият принцип на лични вноски може и да не е задължителен? Защото аз знам какви изчисления имаше през 1998 г. и през 2000 г., за да се види съвсем ясно, че ако няма задължителен капиталов стълб, хората от моето и всички по-млади поколения не могат да разчитат на никакви сериозни пенсии заради обърнатата демографска пирамида на България. Родените през 70-те години сме бейби бум, ние сме най-голямото българско поколение. Тези, които ще внасят, когато ние се пенсионираме, са най-малките в историята български поколения, освен ако не дойдат и по-малки. Има ли изчисления за незабавните ефекти върху финансовата система на България на тази мярка? Отговарям Ви веднага – няма изчисления, защото ако имаше такива изчисления, щеше да има и за ефекта в бюджета. Но няма! Петстотин и шестдесет милиона лева са всички парични авоари на пенсионните дружества. Ако повече хора от Вас си изтеглят партидите, освен че тези 560 милиона ще бъдат пряк удар върху банковата система, ще настъпи и следващ ефект – на ударно разпродаване на други активи. Изчислени ли са тези ефекти? Изчислен ли е общият ефект върху отделните осигурени лица от изкривяването на баланса в Националния осигурителен институт, за който говорихме преди малко? Внимателно ли погледнахме горчивия опит на Унгария от подобна мярка? За две години и половина свършиха парите, с които Орбан разчиташе за десетилетия да балансира пенсионната система, а след две години и половина проблемът е същият. Но нека да минем, и с това приключим, на слона в стаята. Всички много добре знаем, че проблемът е мнозинството, което ще застане зад този Законопроект, след като той не беше прокаран по правилата на нашата коалиция и няма да получи подкрепа от коалиционните партньори. В стаята виси въпросът: кой ще подкрепи Законопроекта, освен кой го внесе? Кой сглоби това мнозинство? На кое кафе се постигна договорка, за да бъде то възможно? (Шум и реплики от ДПС.) Кога се изпи (реплики от ГЕРБ) това кафе? Не, не е „easy”! Нито фактът, че използвахте, дами и господа вносители, отсъствието на премиера от пленарната зала, отсъствието му от България, тоест единственият вариант да постигнем разумен консенсус е умишлено избегнат от Вас. (Ръкопляскания от РБ.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Кънев, не сте съвсем прав, че в държавата ще настъпи хаос след приемането на тези текстове, тъй като, разбира се, те не са съобразени и техният ефект не е пресметнат в числата на държавния бюджет. Ще Ви кажа защо не сте прав. Защото може би и Вие не сте обърнали внимание, както и пленарната зала, както и мнозинството от ГЕРБ, но тази сутрин има откровена заявка, че тези текстове или ще получат президентско вето, или ще бъдат изпратени на Конституционния съд. Не съм вярвала, че ще се стигне дотам от парламентарната трибуна да цитирам изявления на президента Росен Плевнелиев, но той казва ясно следното – че промените по отношение на пенсионните вноски и частните пенсионни фондове представляват сериозна промяна в модела на пенсионно-осигурителната система; че те трябва да бъдат придружени от анализ на очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, съгласно Закона за нормативните актове; че е необходимо да бъде оценена финансовата последица от промяната на модела за осигурените лица, както и последиците за Националния осигурителен институт, за пенсионно-осигурителните дружества и за капиталовия пазар на България. Преведено с други думи, той казва, че тъй като са нарушени изискванията на Закона за нормативните актове законите да бъдат разглеждани на две четения и да бъде преценен техният финансов ефект, след приемане на тези текстове в нарушение на Конституцията ще има или президентско вето, или Конституционен съд. Според мен въпросът, който стои сега, е дали управляващото мнозинство ще събере необходимите му 121 гласа, за да препотвърди тези текстове, колко атаки ще получи този бюджет пред Конституционния съд и как това ще се отрази на развитието на държавата през следващата календарна година? Извинявайте, това не е обикновен закон, а е бюджетът на държавата.

Когато размествате числа и приемате предложения с неясен и неподозиран ефект, най-много е да постигнете хаос.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Кънев, Вие много правилно споменахте проблемите, които съществуват и могат да възникнат. Може би пропуснахте, но както виждате, тук не става дума за обикновен закон. Неслучайно той се нарича Кодекс за социално осигуряване, а не Закон за социалното осигуряване, което придава друга тежест на нормативния акт, и то не може да бъде сменяно точно така – на кафе, на коляно или по някакъв друг начин в последния момент. Искам да Ви попитам дали във Вашето изложение специално пропуснахте, или просто се въздържахте да го кажете, че освен всичко друго едно такова прибързано решение може да доведе до саниране на всички грехове и престъпления, направени от пенсионни фондове, събирайки пари и харчейки ги не по предназначение, и като ги вкараме в общия кюп, по този начин да се загубят дирите? Благодаря Ви.

Не е така, не си прав.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратка реплика. Уважаеми колега Кънев, явно пропуснахте да кажете, то е очевидно, че мнозинството и президентът явно стоят зад различни пенсионни фондове. То се вижда. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Последната реплика не я разбрах, признавам си. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) По предишната реплика, в този момент и при това гласуване изобщо не можем да говорим къде стои мнозинството, защото е очевидно, че по този ключов въпрос мнозинството стои на много различни места и с много различни аргументи. Тук, зад предложението, което е вкарано по този, хайде да не използвам думата „криминален начин”, през задния вход в пленарната зала, стои друго, различно мнозинство. Госпожо Манолова, факт е, че аргументите, които чухме от част от мнозинството в българския парламент и които отговарят на духа на програмната декларация на управляващото мнозинство и правителството, бяха споделени от президента Плевнелиев. Мисля, че му дължим много голяма благодарност, защото то ни лишава от радостта да изслушаме публично пороя от обвинения в лобизъм, който чухме в частни разговори. Слава Богу, никой няма да обвини българския държавен глава в лобизъм. (Възгласи: „Ааа!”, „Еее!” и смях от БСП ЛБ.) Нито лобизъм ни мотивира, нито ние мотивираме протестите на българските граждани – това нещо трябва да е напълно ясно. Има лобизъм в нашата позиция и това е силният лобизъм в полза на нашето и следващите поколения, които няма да видят пенсия, ако не бъде задържан ефективен капиталов елемент и дори на следващия етап от нашето развитие – засилен капиталовият елемент в пенсионната система. Така че такъв лобизъм има и ще има и за в бъдеще. Тъй като чух много за влиянието, което са упражнили частните пенсионни фондове върху нашето решение, и много от колегите ни били разубеждавани да споделят нашата позиция, тъй като тя била мотивирана от пенсионните фондове, искам да Ви кажа, че е факт – днес получих нещо от частните пенсионни фондове в България. Мисля, че не съм единственият в залата. (Смях, оживление, реплики: „Колко?!”.) Надявам се всички да си признаят! (Оживление.) Коледна картичка, за което им благодаря. Щях да ги подкрепя и без коледна картичка, защото ние подкрепяме фондовете и държим да бъдат под много строг контрол. Ние подкрепяме членовете на фондовете по смисъла на българското законодателство, тоест парите на българските граждани, родени след 1960 г. (Ръкопляскания от РБ.)

Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Прекалено много напрежение се генерира по повод предложението за избор между Националния осигурителен институт и частните пенсионни фондове. Колеги, основни принципи на частните пенсионни фондове са: надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация за дейност в интерес на осигурените лица. При кратък преглед върху разчетите на Комисията за финансов надзор ще се убедим колко ефективно работят за хората, като няма да коментирам докладите на КФН за 2012 г., където пенсионни компании са прибрали 300 млн. лв. такси и комисиони, а са довели до отрицателен реален доход или обедняване на осигурените лица с 4% на годишна база. Двете най-големи компании са санкционирани, което показва липса на грижа за осигурените лица. Но да се върна към напрежението в обществото – защо се генерира, за кой и за кого тези промени не са приемливи? За кого се грижим ние тук, в тази зала – за осигурените лица, за капитала, за сигурността и бъдещето на пенсионната реформа или за такса личен интерес на малък кръг хора?! Обръщам се към Вас и питам: когато човек има избор, предрешено ли е дадено действие, или някои други го предрешават, а именно – избор на частен фонд или в НОИ. Имаме абсолютно демократичен избор – личен избор на всеки – да запази или да открие собствена партида в частен пенсионен фонд. Спекулира се, че видите ли, иска се да се национализират частните пенсионни фондове и техните капитали. Как го разбрахте или как го предвидихте? Не мога да дам това обяснение. Колеги, всичко това минава през избор. Изборът е най важното нещо. Нима всеки, който защитава запазването на сегашното статукво, знае финансовия резултат? Считам, че никой тук не може да каже именно това. Откъде накъде или може би има много гнили ябълки в кошниците на пенсионните фондове и започваме да говорим за светкавични промени с непредвидими финансови последици. Какви, колеги?! Също никой не може да даде отговор. Връщам се към това, че ние тук защитаваме интереса на хората, които чакат пенсии, достойни пенсии. Затова, както си спомняте, създадохме втория и третия стълб. Къде бяхте, когато в годините пенсионните фондове организираха голф турнири, регати и така нататък? Сега, когато казваме истината на хората и всеки може да вземе, забележете, информирано решение, се създава едно напрежение. Защо се създава това напрежение? Защо? Времето не е 2001 г., когато работодателите вземаха решения вместо хората. Сега сме 2014 г. Нали искаме прозрачност, гласност, пречистване на обществото? Да, вероятно нашите партньори не одобряват начина, по който се случва това нещо, за което се извинявам, но целта е по-висока, по-висша – запазване на стабилност и обективност в пенсионните фондове, както и наличност на капитала и тяхната ликвидност.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, неколкократно зададохте въпроса: „Вие знаете ли?” Истината е, че не знаем. Истината е, че нямаше време да се осведомим. Не получихме нито един свестен анализ и в края на краищата зад хубави, гръмки и добри пожелания ние получаваме нещо, което трябва да решаваме без нужната информация. Така че, ако Вие знаете, моля обяснете ни, ако имате време във времето за дуплика.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Веселинов! Искам да отговоря по следния начин: как може да се отрича нещо, преди да се случило? Това, първо. Второ, тук, както подчертах много дебело, имаме демократичен избор. Имаме избор, в който всеки гражданин може да избере къде да остават и къде да отиват неговите пари за пенсия. Така че в случая мисля, че много добре се изостря вниманието за това, че действително трябва да се опитаме в това Народно събрание, да оптимизираме законодателството на пенсионните фондове, защото, за бъдещите колеги, от 2001 г. няма нанесени във времето абсолютно никакви корекции или промени в законодателната уредба, което смятам, че ние сме длъжни да извършим, когато направим един задълбочен анализ. Но още преди да се е случило действието за насочване на вниманието на обществото, на хората, на нас към пенсионните фондове, как те всъщност защитават интересите на хората, бързаме да отречем всичко това. Благодаря.

Излизам само да обърна внимание на два момента от обсъжданите проблеми. Първият е за допълнителните фондове. Ние смятаме, че и е демократично, и е дясно допълнителните фондове да бъдат и държавни, и частни и гражданите да имат избор: НОИ задължително и допълнителните фондове – държавни и частни. И това, уважаеми колеги от десния сектор, от Реформаторския блок, е истинското дясно консервативно изражение на една такава философия. Защото в противен случай българинът не може да бъде задължаван да отиде в допълнителен частен фонд и в допълнителен държавен фонд. Частните фондове остават и се създават един, два, три държавни фондове и българският гражданин може да избира. Знам, че това е проблем на едно допълнително законодателство, което не е много просто, което е сложно, но ако това се направи, този спор, който ние водим тук, ще бъде напълно излишен. Вторият момент, за който аз излизам, е предложението на Велизар Енчев за компенсиране на онези, които при комунизма са плащали ергенски данък. Аз тук съм един от най-възрастните в тази зала и много добре си спомням как съвършено несправедливо бяха санкционирани хора, които нямат семейство, които не могат да имат деца и така нататък, и трябваше да плащат значителна част от своите заплати, от своите приходи за това. Не съм сигурен, че това трябва да стане по този начин и в гласуването на един нов бюджет, но съм сигурен, че това може да стане с допълнително доказателство и ще бъде справедливо. Българските граждани ще оценят такъв жест на едно Народно събрание, което те са изпратили тук. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо Председател, дами и господа! Професор Станилов, не можах само да разбера как ще гласува групата на „Атака” – ще подкрепи ли това предложение, или няма да го подкрепи? Това е моят въпрос. Ще подкрепите ли това предложение от групата на „Атака”? Това не можахме да разберем от Вашето изказване, тоест ще гласувате ли заедно с ДПС за това предложение? Това ни интересува. Благодаря.

Аз се извинявам за думите, които ще кажа сега, но не бива да се спекулира с кого се гласува и с кого не се гласува, когато става дума за принципи. Защото, когато става дума за принципи, ние сме гласували тук и в комисии заедно с Патриотичния фронт. Вчера това се случи, ако нямате нищо против, уважаеми колега. Вчера това се случи на два пъти. Понякога интересите съвпадат, заради принципите. Аз смятам, че една истинска политическа партия, която има философия и държи на принципите, не бива да се влияе от конюнктурни съображения. Тя трябва да гласува по принцип. Само това ако се спазва, нашето Народно събрание ще остане в историята. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросната добавка, промяна, номерирана под чл. 4б, няма да бъде подкрепена от представителите на нашата парламентарна група. (Ръкопляскания от РБ.) Причината е, на първо място, че ние научихме за тази промяна от медиите, от среща, проведена в неделя между министър-председателя и синдикатите. Смятаме, че времето за вземане на такова сериозно решение, което е свързано с евентуален риск от прехвърляне на сериозни финансови средства от частни към държавни евентуално – казвам евентуално – фондове, е доста рисковано и не трябва да се взима по никакъв начин прибързано. Това трябва да бъде подложено на обществено обсъждане и трябва да има съответния съпътстващ икономически и финансов анализ. В противен случай за нас това би било една доста сериозна авантюра. По тази причина ние няма да можем да я подкрепим, няма да подкрепим тази поправка. От друга страна, ние не приемаме едностранното даване на възможност за прехвърляне от частния към държавния фонд, без да има обратната възможност до края на живота на осигуряващото се лице. Не можем да приемем аргументите, които бяха изтъкнати от министъра на финансите, както и от синдикатите. Ние, между другото, си направихме труда да проведем разговори с всички засегнати страни, включително и с фондовете, включително и с работодателите, но смятаме, че едно такова едностранно решение не е в полза най-малкото на демокрацията, в името на която ние се кълнем и на която служим. Така че нашето решение вече Ви го обявих. За нас ще бъде много интересно гласуването в зала, както ни беше интересно да проследим не само процесите на съгласуване, които сме провели, да почерпим мнение от всички страни. Беше ни много интересно например, не знам, колеги, дали Вие си направихте труда, но на нас ни беше интересно да видим кой протестира срещу тази промяна. Вчера вечерта имаше протест и днес имаше пред сградата на Народното събрание. За мен беше голяма изненада, че протестираха хора, които нямаха нищо общо с пенсионирането. Там имаше младежи, девойки, имаше и невръстни деца между тях. Така че ми стана много интересно. За мен е ясно, че тези протести не са много естествени, но независимо от това, когато става въпрос за принцип, ние трябва да сме принципни. Ще ми бъде интересно да видя как ще гласуват отделните групи. И много ме удивлява това, че всички групи се изказаха, а една група мълчи. Просто ще искам да видя как ще бъде материализирана позицията на тази група, чието поведение можем да определим до момента като „мълчанието на агнетата”. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Симеонов, във Вашето изказване подчертахте, че не сте съгласни с потъпкването на демократични принципи. Уважаеми господин Симеонов, питам Ви: какво пό демократично от това има да дадеш на някой човек правото на избор? Какво? С тази промяна даваме право на хората да избират къде искат да се осигуряват, защото сега със закон те са задължени да се осигуряват в частните пенсионни фондове! Първо. Второ, говорите за това какви били хората, които протестирали. Ами какви са тези хора? Кои са тези хора? Срещу какво протестират те? Срещу демократичните принципи ли? Това ли е, което се случва в момента? Това е. Оттук вече следва въпросът: кой, защо и как е мотивиран да протестира? Но това е друга тема. Основният ми въпрос към Вас е: Вие сте срещу демократичния принцип – правото на избор? Това ли е? Ако имате други мотиви, моля да ги изтъкнете, защото не стана ясно от изказването. Благодаря Ви.

Уважаеми колега, ако не е ясно – не аз, а нашата група сме против новия чл. 4б. Против това сме, а не сме против демокрацията и прилагането на демократични принципи във всеки законопроект. Абсолютно съм съгласен с това, което казахте. И ние мислим така – че в момента съществуващият текст е несъвършен, законът е недемократичен и той трябва да бъде променен! Абсолютно се присъединявам към Вашето твърдение и Вашата позиция. На едно мнение сме. Не търсете конфликт и не ме упреквайте. Мислим точно като Вас, но смятаме, че това не трябва да става прибързано, по никакъв начин не трябва да става едностранно. Организирайте се, подгответе се. Ако трябва, заедно ще предложим текст, който да промени досегашния, който е недемократичен, абсолютно е закрепостяващ. Трябва да се промени и това предложение, което Вие правите сега. Така че няма конфликт и моята дуплика е по-скоро потвърждение на Вашите думи.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Понеже има 31 точки в този параграф, в самото начало ще кажа няколко думи за предложението, което правим, за отпадане на този текст в § 3, т. 31, който много накратко предлага да отпаднат така наречените „социални инвалидни пенсии” след 1 януари 2015 г. Тази точка на този параграф според мен неправилно се предлага да отпадне, защото това е една цялостна дискусия: пенсиите, несвързани с трудова дейност – трябва да бъде решен този въпрос, тоест това е много голяма дискусия – дали трябва да отидат в социалното подпомагане, или не. Затова ние сме предложили на този етап текстът да отпадне. По-важният въпрос е за § 4б. Уважаеми дами и господа, ние от Движението за права и свободи веднага бихме гласували „против” този текст... (Шум и реплики в залата.)

Госпожо Председател, ако в предложения текст има какъвто и да е намек за това да бъде отменен тристълбовият модел, Движението за права и свободи ще бъде първата политическа сила, която ще гласува „против”! Ако в този проект има какъвто и да е намек за национализация на парите на осигурените лица в частните пенсионни дружества, ДПС ще гласува задължително „против”! Кажете ми кой от текстовете визира това, за което говоря? Има ли такъв текст в алинеите на § 4б, които се предлагат? Тук обаче дискусията е съвършено различна и посоката, в която се движи, според мен не е правилна. Уважаеми дами и господа, каква е ситуацията в момента? В момента тези, които се осигуряват в Националния осигурителен институт, са хората, родени преди 1959 г. Тези, които са родени след 31 декември 1959 г., имат възможност да се осигуряват и в частни пенсионни дружества –това е задължително при тях. Има една теория, която се казва „Оценка на риска” – рисков мениджмънт. Кой поема риска, когато избереш да се осигуряваш в Националния осигурителен институт? Риска го поема държавата, защото в Закона за публичните финанси е казано ясно, че държавата е тази, която подкрепя до размера на разходите, заложени в бюджета, държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Тоест в НОИ рискът се поема от държавата. Сега какво се предлага? В частните пенсионни фондове, дами и господа народни представители, рискът се поема от осигурените! И сега е така в действащото законодателство. Нещо повече, рискът дори се прехвърля и върху случайното разпределение! Защото 50% от осигурените в частните пенсионни фондове са разпределени на базата на случаен принцип! Разпределението не зависи от тяхната воля. Сега големият проблем е: ние в състояние ли сме да убедим българските граждани да не пипат своите осигурителни вноски, своите партиди в частните пенсионни фондове, или не?! Тук големият въпрос е: могат ли частните пенсионни фондове, защото вече осигурителният риск, освен върху осигурените, е и върху тях, да разгърнат масова информационна кампания, с която да убедят осигурените да запазят парите си в частните пенсионни фондове, или не могат?! Това е ангажимент на обществото като цяло. Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, в никакъв случай от ДПС не сме съгласни да се противопоставя солидарният стълб – Националният осигурителен институт, бюджетът на държавното обществено осигуряване, срещу частните пенсионни фондове, защото разликата е огромна! Солидарният стълб изплаща пенсиите по начина, по който това е уредено в закона, а в частните пенсионни фондове те са допълващ сегмент! Тези сегменти не могат да работят един срещу друг – те работят в условията на взаимно допълване. Ние сме либерална партия, дами и господа, за нас основната ценност е да уважим правото на свободен избор! Правото на свободен избор е заложено в тези текстове! Никъде в тях няма национализация, по никакъв начин няма някой насила да накара осигурените да направят своя избор. Ако искаме демократична промяна, нека да подкрепим правото на свободен избор. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Адемов, в текста се казва следното: ако сте млад човек и започнете работа и до една година не си определите фонд – служебно отивате в НОИ, служебно Ви взимат и Ви пращат в НОИ! (Шум и реплики.) Това ако е свобода, това ако не е нарушение на права, ако това е свободен избор, извинявайте, това е пълно безобразие! (Силен шум в залата, реплики и провиквания.) Това е демагогия! Това е подобно на решението, когато на Вас Ви сменяха имената: „Сменяме Ви имената и Ви казваме – изберете си, което искате българско име!” (Реплики и провиквания от ДПС.) Това е пълната противоположност! И вижте – в 2013 г., 43 хиляди души са разпределени служебно. Ако в 2015 г. се повтори същото – 40 хиляди и повече човека ще отидат служебно в НОИ без право на връщане. Ако това е Вашата свобода, извинявайте, това е пълна демагогия! И аз понеже Ви познавам отдавна, очаквам професионализъм и да признаете, че това не е свобода. Това е служебно разпределение от частен към държавен фонд. И тогава младият човек няма да има възможност, дори и да иска. Сега може да отиде, в който си иска частен фонд, дори да е служебно разпределен, може да отиде впоследствие в който си иска фонд, а тогава остава завинаги в НОИ. Това е, извинявайте, господин Адемов, това е пълно нарушение на свободата! И аз не виждам друга причина, освен договорка между Вас и ГЕРБ, за да искате да подкрепяте тези текстове! (Шум, реплики, провиквания от ГЕРБ: „Ееее!”) Няма нищо общо с конкуренцията, със свободата, с принципите! И Вие ми кажете следното нещо – Ваши избиратели, които по този ред отиват служебно в НОИ и искат един ден да се върнат обратно и питат другите хора: „Ти защо имаш частен фонд, а аз нямам?”, за тези хора никога няма да има решение. Те винаги, завинаги ще останат в НОИ. Кажете им на тези хора, че имат свобода. Каква свобода? Свободата да останат цял живот в НОИ и никъде да не могат да отидат. Така че аз призовавам парламента и Вас, господин Адемов, да бъдете честен да не подкрепите тези текстове.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Хубавото е, че вече е нарушено „мълчанието на агнетата”. (Шум и реплики.) И както господин Адемов правилно се изрази – „Движението за пари и свободи” се изказа както винаги подготвено и полунеподготвено. Става ясно, господин Адемов, че от менажиране и особено от пари много разбирате, та си спомням преди години по време на тройната коалиция, ако не се лъжа, магистърска степен завършихте за три месеца вместо за две години. (Шум и реплики, провиквания от ДПС: „Еее!”) Няма: „Е!”.

Не ме прекъсвайте! По едно и също време бяхте хем в чужбина, хем в същото време държахте изпитите.

Сега – по въпроса. Когато стане въпрос за пари, „Движението за пари и свободи” се съживява, възкръсва и обикновено става въпрос за някаква сделка, нещо им мирише. Въпросът е направена ли е сделката и към какви пари са се ориентирали „Движението за пари и свободи”. Това е истината! Защото това е практиката, която се налага от години и защото срещу нас имаме не нещо друго, а всъщност брокерска дружинка с мафиотски привкус. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)

За каква свобода говорим, господа, след като всички знаем какво реално ще се случи? Лично аз днес във фиша си видях, че имам универсален пенсионен фонд. Представа нямам кой е той. Аз лично ще остана пасивен през тази една година и парите ми ще отидат в държавата. Това са реалните последици от този текст.

Ама няма такова нещо!

И един Господ знае… (Силен шум и реплики.) И един Господ знае… (Шум и реплики.) Може ли?…

Единственото, което искаме всички, е да имаме възможност за информиран избор – това, около което има консенсус, тоест да обсъдим на спокойствие с помощта на различни организации предложението на министър Горанов. И аз се учудвам защо поемаме този политически риск? Защо сме склонни да си кажем тежки думи, които излагат на риск мнозинството, които излагат на риск съгласието, като може по един цивилизован начин да се стигне до консенсус и да се вземат необходимите верни решения във връзка с пенсионната реформа? Или както каза днес един приятел: „Може би изборът е такъв – ако парите отидат в НОИ знам, че ги губя веднага, ако останат в частния пенсионен фонд – ще ги загубя, когато се пенсионирам.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Господин Димитров, аз искам да попитам как се чувствате в компанията на хора, които непрекъснато злоупотребяват с така наречените „зооними”. Говоря за агнета, говоря за прасета. Как се чувствате Вие в тази ксенофобска компания? Нали сте реформатори? Нали сте демократи? (Ръкопляскания от ДПС, провиквания: „Браво!”) Господин Димитров, искате ли да Ви извадя Вашите изказвания тук? В аналите на Народното събрание има записи. Да извадя Вашите изказвания, в които Вие казвате, когато Симеон Дянков национализира парите – 106 милиона ли бяха, колко бяха, от професионалните пенсионни фондове, не бяхте ли Вие човекът, който държахте за правото на свободен избор? Е, сега защо отричате свободния избор? Тези 40 хиляди човека, които са избрани служебно, те имат ли право на свободен избор? Естествено, че нямат. Вие сте демократи и престанете с това да ни пришивате към някакви измислени, илюзорни от Вас формати. Ние гласуваме на базата на нашата политическа идентичност. Уважаеми господин Касабов, ако искате да се справите с проблема с моята квалификация, заповядайте тук да си говорим с Вас на тема „Здравно осигуряване”. (Ръкопляскания от ДПС.) Ако можете да кажете поне заглавието на един закон от здравната сфера без грешка, аз ще се извиня пред Вас! Ако не, тогава недейте да говорите за моето образование, а се справете с Решението на Върховния касационен съд. Справете се с него и там ще разберете за какво става въпрос! Що се отнася до това, господин Димитров, обръщам се отново към Вас – що се отнася до това 40 хиляди служебно разпределени, ами информирайте ги. Заедно да ги информираме тези хора. Ако не ги информираме, те няма да имат право на свободен избор. (Ръкопляскания от ДПС, провиквания: „Браво! Браво!” Народният представител Валентин Касабов иска думата за лично обяснение.)

Уважаема госпожо Председател, вземам думата за процедура по начина на водене, за да Ви кажа, че трябва да спазвате Правилника стриктно. Когато един народен представител започне да се отнася непочтително към друг народен представител или към парламентарна група, Вие трябва да го спрете. Аз също много се изкушавам, господин Касабов, вместо „Патриотичен фронт” да кажа „Паричен фронт”, но никога не го правя, защото спазвам Правилника. (Ръкопляскания от ДПС, шум и реплики.)

Хубавото е, господин Адемов, че се разпознахте, не разбрах само в кое от двете животинчета – агънца или прасенца. (Силен шум.) Разпознахте се!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, тъй като аз не бягам от отговорност като финансов министър на тази държава, избран от Вас, да заявя своята позиция по отношение на това, което се предлага в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Тръгваме от историята. Положителното на историята е, че тя остава. Остават и съмненията дали моделът, който сме въвели, е безкритичен. Много години – не днес, не преди една седмица, не преди една година, много години в различни битности, в които съм съществувал, съм водил такъв експертен дебат с експерти – синдикати, работодателски организации, народни представители, които и в момента са в този парламент, които са били министри, заместник-министри. Искам без емоция, въпреки че някак си много лично стана всичко, да разкажа кое ме мотивира да предлагам подкрепа за едно подобно решение. Основният спор дали по този начин се постига свобода на избора според мен не стои. Какви са обаче основателните резерви на някои от колегите от различните партии, с които водих този дебат? Аз съм напълно съгласен, че е укоримо между първо и второ гласуване да се правят сериозни промени, но съгласете се, че това е възможно по Конституция. Многократно подобна техника е използвана от всяка една от партиите в парламента и особено от тези народни представители, които могат да се похвалят с няколко мандата в българския парламент. Това също не е аргумент. Затова искам да спомена няколко думи по същество и няколко думи защо не споделям всички резерви, и след това ще кажа какво можем да свършим между 1 януари и 31 март 2015 г. По-голяма част от колегите, които изразяват резерви, изразяват резерви от начина на вземане на решение. Това е информирано решение, колеги. Синдикатите, работодателите и правителството в различните му формати водят този дебат вече 15 години. Самият факт, че от 2010 г. пенсиите от професионалните пенсионни фондове трябваше да бъдат поети от тях и да бъдат изплащани от тях, считано от 1 януари 2010 г., самият факт, че този дебат продължава да стои и те все още не плащат нито лев пенсия, показва, че има нещо незавършено в модела. Но искам да се върна на универсалните пенсионни фондове. Спекулация е думата „национализация” най-малкото по няколко причини. Национализацията изисква законодателно решение, което да подмени волята на хората. В нито един текст тук това не се съдържа. Може би не е съвършено решението младите хора, които за първи път започват осигуряване, една година ако не вземат решение, държавата да го вземе вместо тях и да ги заключи в НОИ, така както те в момента са заключени в универсалните пенсионни фондове. Може би не е редно и друго – лицата, които са родени след 1959 г., да могат само еднократно да се върнат в НОИ и да бъдат заключени отново в НОИ. Затова безспорно може да се предложи решение. Такова се обмисля, има такова решение. Не приемам обаче свободата на избор да се зачерква и отлага с единствения мотив, че българското общество и българското Народно събрание не може да вземе решение. Аз се чувствам готов да Ви предложа това решение. ГЕРБ се чувства готов да го подкрепи и дебатът наистина е принципен. Дебатът наистина е принципен! Няма нито едно лице – спекулации, които чух, да бъде карано да прави каквото и да било от 1 януари следващата година. Всеки български гражданин ще има свободата на избора дали да прави нищо, да си остане както досега осигурен там където е или ако прецени - да трансферира своите осигурителни вноски в държавната пенсионна система, в държавното обществено осигуряване. Когато се въведе моделът – без да Ви изнасям лекция, ще го разкажа, сигурен съм, че по-голяма част от присъстващите в залата го познават – той не се създаде като допълващ към първия стълб. Защо не се създаде като допълващ? Защото осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове не е над осигурителната вноска за държавното обществено осигуряване. Осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, колеги, е за сметка на вноската за държавното обществено осигуряване. С нея вноските на лицата, родени след 1959 г., се намаляват. Пенсионната формула предвижда, когато се изчисляват пенсиите от държавното обществено осигуряване, тя да отчита осигурителния доход на лицата по месеците през периода на тяхното осигуряване, съотнесени към средния осигурителен доход за страната за съответния месец. След преобразуване се получава така нареченият „индивидуален коефициент”, който отчита индивидуалния принос през пътя на осигуряване на лицето до момента на пенсиониране. Този индивидуален коефициент, който, ако се осигурявате два пъти повече от средното за страната, ще бъде две, се умножава с броя на годините, в които Вие сте били в осигуряване – примерно 30 години осигурителен стаж, и се умножава с коефициент 1,1. След това се дели върху 100 и се умножава последният осигурителен доход за страната за предходните 12 месеца. Така се получава Вашата пенсия в първия стълб. Това не е така обаче за лицата, родени след 1959 г. С тяхната пенсия дотук всичко е еднакво за всички, но тя се коригира със съотношението между размера на вноската за универсалния пенсионен фонд към вноската на лицата, родени преди 1959 г. – общата вноска за лицата, осигурени само в държавното обществено осигуряване. В случая говорим за едно съотношение на 12,8 към 17,8 – това го виждате и от текстовете на Закона. Това съотношение приблизително показва, че при равни други условия едно лице, родено преди 1 януари 1960 г., ще получи гарантирано с близо 29% повече от държавното обществено осигуряване. Лицата, родени след 1959 г., трябва да получат това допълване от натрупаните по индивидуалните им партиди средства в универсалните пенсионни фондове. Къде идва необходимостта от даване на свободен избор? Нека да не се кълнем в единия или в другия модел. Нека тази отговорност за информирано решение да я прехвърлим на българските граждани. Защо? Защото няма надежден метод да можем да оценим дали през целия период на осигуряването на младия финансов министър Владислав Горанов натрупаните средства в неговата индивидуална партида и реализираните през периода на неговото осигуряване средства ще бъдат толкова, по-малко или повече от тези 29%, които премиерът Борисов, роден на 13 юни 1959 г., гарантирано ще получи. Аз мога да получа и повече от него. Може той да получи по-малко, може да сме равни.

Не може повече! (Шум и реплики.)

Но аз нямам право да избера. Аз нямам право да реша дали да се застраховам срещу риска доходността в пенсионните фондове от Универсалния пенсионен фонд да е такава, че сборът от пенсията, която ще получа от НОИ и от Универсалния пенсионен фонд, ще бъде по-голяма или равна на тази, която ще получи премиерът Борисов, роден на 13 юни 1959 г. Ако обаче се случи така, че ние нямаме свободата да избираме, много е възможно след години всички български граждани, родени след 1959 г., да се окажат в състояние да са с по-ниски пенсии от лицата, осигурявали се само в държавното обществено осигуряване. Може да се случи и точното обратното, но, колеги, ако се случи да са с по-ниски, тогава те ще дойдат в Народното събрание и ще кажат: „Вие ни държахте заключени, Вие не ни дадохте избор. Моделът Ви се провали. Не ни дадохте да преценим. Не ни позволихте да премерим един 35-годишен риск. Вие взехте това решение вместо нас, затова платете разликата.” И ако тя е отрицателна, би могла да бъде голяма. Аз предлагам на българския парламент да не поема тази отговорност, въпреки че веднъж – през 2001 г., той я е поел. Затова, колеги, застанах зад това предложение, което е многократно обсъждано. Тази тема не е нова. За този от Вас, за който е нова, можем дълго да му я разясняваме. За обществото тази тема не е нова. Не случайно държави от Централна и Източна Европа, в които този модел беше установен, му направиха ревизия – и Полша, и Чехия, и Унгария. Те не го направиха по правилния начин. Те не го правят толкова либерално. Четейки сегашното предложение на закона, Вие ще установите, че бихте могли след 1 януари следващата година до края на Вашето осигуряване в универсалния пенсионен фонд Вие да стоите там. И ако в деня преди Вашето пенсиониране установите, че не Ви е изгодно да се пенсионирате в универсален пенсионен фонд – чак тогава, след 20, след 30 години, Вие да съберете всички пари, които имате в универсалния пенсионен фонд и да отидете в държавното обществено осигуряване, да получите по-добра, по-лоша или същата пенсия. Но това ще го решите Вие. Този избор Ви е даден за целия период. Има спекулация, насаждане в обществото на спекулация, че видите ли, 3 милиона български граждани следващата година ще трябва да проявят усилия да си намерят пенсионния фонд, което всъщност е проблем, защото пенсионните фондове не можеш лесно да ги намериш. Те не са активни спрямо българските граждани. Те не са активни спрямо тях, а трябва да бъдат такива. В едно изследване върху природата и причините за богатствата на народите Адам Смит е казал: „При конкуренцията личният интерес ражда всеобщото благо.”

Това е неолиберализъм.

Свободата на избора не трябва да създава напрежение в българския парламент. Тя трябва да обединява българския парламент по тези решения. Ако не сме уцелили ваксата с тези текстове, дали сме си срок от 1 януари 2015 до 31 март 2015 г. и сме се заключили с политически ангажимент в него, и неслучайно всяка парламентарно представена партия получи писмо, че я молим да се включи в този дебат, който ще бъде проведен в тристранен формат. В случая искаме да е четиристранен. Искаме да бъдат: правителство, работодателски организации, синдикални организации, парламентарно представени партии. Не че те са четвърта страна, а защото българският парламент трябва да гарантира, че един път завинаги това, около което се обединим, ще има параметрите на дълга вечност. Свободата на избора липсва в това уравнение и няма никаква причина да отлагаме решението да има свобода за избора на българските граждани. Съгласен съм, че тя не е гарантира напълно, доколкото тези текстове не дават възможност многократно да се движите между универсалния фонд и държавното обществено осигуряване. Тя не дава това, но аз поемам към Вас ангажимент правителството да внесе задължително, дори да не се проведе дебатът до 31 март 2015 г., в първия месец на следващата година Министерският съвет да внесе прецизни, добре оформени текстове, които да отговарят напълно на идеологията и технологията на общественото осигуряване, било то в универсален или държавен фонд. Бих подкрепил дори, въпреки че концептуално да противопоставяме държавата на универсалните фондове в капиталовия стълб е недокрай приемливо за мен като десен човек, но бих подкрепил дори и това, за да няма грам съмнения. Това ще е третият избор – да имате право да бъдете в държавното обществено осигуряване, да имате право да бъдете в капиталов фонд, в държавен фонд към държавното обществено осигуряване. Между другото такъв има и това е Учителският пенсионен фонд. И да имате право да си останете там, където сте. Ще гарантираме право да можете многократно, въпреки че в света няма такъв модел – всяка година или колкото често искате да си сменяте позицията. „Сега ни харесва универсалния фонд, но след 2 години ни се струва по-изгодно да бъдем в държавното обществено осигуряване.” Има техника и за това. Дали е правилно или не, но да има такава техника и да бъдем толкова либерални е въпрос на модел. Но аз искам да разсея от Вас всички опасения, че искаме да национализираме нещо или искаме на сила да накараме някого. Една година не била достатъчна на хората, които започват за пръв път осигуряване, да вземат решение. Вероятно половината от българските граждани не знаят в кой универсален пенсионен фонд се намират. Но аз не казвам, че това е добро или лошо. Ако няма възможност за избор, много е вероятно универсалните пенсионни фондове да станат по-активни в комуникациите с осигурените лица. Аз така бих постъпил. Единственото нещо, което ме притеснява в момента, е, че истерията, която се създава около това решение, създава страх в хората, предрешава техния избор. Не трябва този дебат да се води по този начин. В свободата на избора няма нищо лошо. Ако обаче основният укор към мен е, че не е станало след многогодишни дебати, само ще Ви цитирам, че от пет години не можем да решим как да се пенсионират миньорите и го отлагаме за сметка на общественото осигуряване, защото не всички са достатъчно добре осигурени в професионалните пенсионни фондове. Не може, колеги, постоянно да национализираме загубите и да приватизираме печалбите. НОИ не харчи една стотинка от Вашите вноски, за да управлява Вашите пенсии. Това не значи, че НОИ е по-добър. Ако приемем обаче, че разходите, които НОИ прави за администриране, могат да се съотнесат към разходите, които правят универсалните пенсионни фондове, процентът за издръжката на НОИ е 2-3, а универсалните пенсионни фондове имат такса 5. Няма лошо. Може би сега ще я свалят, защото ще трябва да предоставят информация на хората и да докажат, че за администрирането на фондовете, които те администрират, са необходими допълнителни средства. Но хората ще имат право на избор. Приключвам с ангажимента – Министерският съвет да внесе такъв законопроект, който да надгради предложените промени, който да не остави и грам съмнение, че държавата си позволява да реши вместо хората. Какво щяло да стане, ако средствата постъпят в държавното обществено осигуряване? Ами ще се спестят, колеги, защото преди малко Вие одобрихте разхода за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. и Министерският съвет няма никакъв механизъм да го надвиши. Никакъв начин да го надвиши! Какво ще стане, ако заради създалата се истерия хората се изплашат и тръгнат към държавното обществено осигуряване? Много е възможно годишните вноски в размер на 800 милиона и част от натрупаните средства в универсалните пенсионни фондове да започнат да се трансферират към държавното обществено осигуряване. Това не е национализация. Това е свободен избор. Парите ще останат в Националния осигурителен институт. Парите ще останат там и те няма как да бъдат изхарчени. Аз поемам ангажимент като финансов министър и докато съм такъв, тези средства да не ме провокират за по-големи разходи. Тези средства да отидат единствено и само за намаление на държавния дълг и за намаление на дефицита по консолидираната фискална програма. Тези пари не са за харчене, те са спестени и нека да останат спестени. Но вместо да поемаме нови дългове, ако хората решат да разчитат на държавното обществено осигуряване, преимуществено пред универсалните фондове, най-големият риск, колеги, е, че ще се наложи атрактивността на универсалните пенсионни фондове гарантирано да нарасне. В противен случай, след години, ако се окаже, че заради икономическа конюнктура, заради демографска ситуация средствата в универсалните пенсионни фондове са толкова, че аз ще получа по-ниска или по-голяма пенсия от този, който се е осигурявал, без да бъде принуждаван насила от държавата да стои в универсалния фонд, тогава със сигурност държавата ще трябва да плати и сметката в държавното обществено осигуряване, както сега плаща с милиарди от данъци, и сметката в универсалните пенсионни фондове. Чуха се спекулации: „КТБ – 2, „КТБ – 3”. Нека всеки, който управлява обществен ресурс, а това са милиарди обществен ресурс, да бъде на висотата на отговорността си, така че да няма повече такива дисбаланси в държавната финансова система. Няма нищо лошо хората да могат да избират и аз Ви гарантирам, че правителството ще предложи законопроект, който гарантира пълната свобода на избор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от БСП ЛБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Уважаеми колеги, мисля, че по темата беше изказано достатъчно. (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.) Чухме мнението и позицията на всяка една парламентарна група – съвсем демократично. Освен това последните няколко дни станахме свидетели на разяснения във всички медии от знайни и незнайни експерти. Предлагам да прекратим дебатите по тази точка и да преминем към гласуване. Благодаря. (Реплики.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Правя обратно предложение. Такава е волята на българския избирател – толкова са политическите сили в този парламент. По един изказващ се дори не стигна за всички политически сили. Нищо не е ясно. Внимателно слушах разказа на министър Горанов, само че този разказ може би трябваше да продължи два-три-четири или пет месеца, за да стане ясно. Нищо не е ясно на този бюджет. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Нищо не е ясно на този бюджет! Правя обратна процедура.

Госпожо Председател, моля за две неща. Първо, прегласуване и, второ, нека да е ясно, че накарахте един български професор да чака един час – бяхте го записали. (Възгласи, реплики, шум вдясно.) Един час! Лишихте парламентарната ни група от изказване по темата.

Ти, който съсипа банковата система, сега говориш за пенсионна реформа.

Освен това искам и почивка от името на парламентарната група (Реплики, силен шум.) Срам и позор! (Реплики.)

Госпожо Председател, заявих, но понеже беше шумно в залата – от името на парламентарната група искаме почивка, също. Благодаря. (Силен шум, възгласи и реплики отдясно.)

Госпожо Председател, взимам думата по процедура за прегласуване, тъй като не можах да разбера дали моя глас се отрази в система. (Шум и реплики.) Няма да продължавам да мотивирам в полза на потърпевшите от ергенския данък.

Уважаема госпожо Председател, не ми се ще да нарушавам Правилника и просто ще кажа, че имам надежда за промяна в гласуването, като гледам броя на гласувалите, така че моля за прегласуване. (Оживление.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Предлагам гласуването по т. 3 относно създаването на чл. 4б в Кодекса за социално осигуряване, който предизвика и най-бурни дебати в пленарната зала, да бъде извършено отделно, тоест да гласуваме отделно точка 3, чл. 4б в Кодекса за социално осигуряване. Тогава ще стане и ясно кой как е гласувал и няма да може никой от народните представители да се скрие зад обяснения по общия вот. Наистина този текст е важен. Ние не можахме да се изкажем по него, тъй като дебатите бяха прекратени, така че хората ще си правят изводи за мнението на един или друг, за една или друга парламентарна група от начина на гласуване, така че нека да е ясно кой е подкрепил и кой не е създаването на този толкова спорен текст. Мисля, че така ще бъде по-честно и към народните представители, и към българските граждани.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и госпожо министри! Тази процедура по прекратяване на дебатите на второ четене я нямаше в правилника на 41-то Народно събрание. Вие я въведохте и ние спазваме и продължаваме тази традиция, която въведохте. Така че не говорете, моля Ви се, защо е прекратен дебатът! Правя обратното предложение да гласуваме параграфа и текста така, както е.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че текстът е достатъчно важен, за да застане всеки с името си за гласуването на този текст. (Реплики от ГЕРБ.) От какво Ви е страх, господин Лазаров? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) От какво Ви е страх?! От какво Ви е страх, дами и господа от ГЕРБ? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Ще се срамувате после, защото няма как да се скриете зад общия текст и зад общи извинения. (Възгласи: „Къде е процедурата?”) Мисля, че трябва да бъде заета ясна позиция от всеки народен представител и всеки, който има достойнство, да не се притеснява от начина си на гласуване по този текст. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Колеги, правя предложение за поименно гласуване на тази точка. (Ръкопляскания.)

От името на групата на Реформаторския блок. За нас целият дебат от изтеклите дни, важността на това решение е огромна, така че е добре да се знае всеки отделен народен представител как и в каква компания е гласувал. (Силен шум и реплики.) Силно впечатление ми направи разпечатката от гласуването за прекратяване на дебатите, от която можем да си направим интересен извод собствениците на така атакуваните от вносителите пенсионни фондове, кой от двата варианта предпочита. (Ръкопляскания. Шум и реплики.)

Отрицателен вот.

Госпожо Председател, искам да заявя, че никога няма да забравя тази услуга. Благодаря Ви, че ми дадохте тази възможност.

Уважаеми колеги, гласувах „против” поради следните причини. Първо, уважаеми колеги, става дума за съдбата на пенсиите на близо 4,5 милиона души и активи на пенсионните фондове, които са 7,9 млрд. лв. Уважаеми колеги, внасяйки това в понеделник срещу вторник Вие даже не бяхте направили разговори и дискусии със собствените си партньори по темата. Вие пренебрегнахте опозицията и във вторник по времето на Бюджетната комисия буквално ни се предоставяха текстове за тези съдби на близо 5 милиона души и 8 млрд. лв. Второ, няма никакъв сравнителен анализ за тези осем милиарда. Уважаеми колеги, как да вземем решение?! За това и повечето от моите колеги гласуват „въздържали се”. Каква е нашата отговорност така, на коляно, да взимаме решение за съдбата на пенсионната реформа на Република България и да си играем със съдбата на хората. На трето място, не е вярно, уважаеми колега Горанов, че няма елементи на национализация. То нямаше национализация и в Закона за Здравната каса. Врътна се табелката на милиард и половина, парите ги няма. Къде са парите? (Силен шум.) Беше оставен мизерен резерв от 3,7 милиарда, вместо 8,5. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека да Ви обясня механизма как ще изчезнат парите. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Как?”) От приватизационните фондове отиват в НОИ (силен шум и реплики, смях), от НОИ намаляват трансферите от бюджета, намалените трансфери от бюджета се похарчват от правителството, каквото и да казвате. (Силен шум.) Вижте, няма как да се приеме, че във вторник сутринта по някое време на някой му е хрумнала гениалната идея как е загрижен за съдбата на хората... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само едно изречение. Ясно е, че имаме управляваща коалиция, която играе ролята – виждам от дебата, на буфосинхронисти, а сценаристът е друг, той е същият. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Възгласи: „Браво!”)

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа вицепремиери, господа министри, дами и господа! Аз съм тук, за да кажа, че ние от Реформаторския блок гласувахме „против” това предложение. Ние не носим отговорност за това решение на Народното събрание. (Частични ръкопляскания.) За нас е важно това, че беше нарушено коалиционното споразумение и, за съжаление, това предложение не беше обсъдено с коалиционните партньори. Това предложение не получи подкрепата нито на Реформаторския блок, нито на Патриотичния фронт, нито на АБВ. Това са три от политическите формации, които подкрепят това правителство. Няма никаква политическа логика в това, което правите. Няма никаква политическа логика да не послушате хората, които Ви подкрепят и да гласувате заедно с ДПС. (Шум и реплики.) Когато няма никаква политическа логика, очевидно има нещо отзад, зад политическата логика и зад прозрачността, за която всички ние се борим. Няма политическа логика и в това, че Вие карате хората навън да протестират абсолютно безсмислено решение. Самият господин министър Горанов каза, че днес ще вземем едни непрецизни решения, които ще прецизираме към края на март. Защо тогава бързаме? Защо е този силов подход? Защо затворихте устата дори на хората, които Ви подкрепят, за да не Ви кажат аргументи – политически, експертни аргументи? Защо това предложение влезе, без да е обсъждано и съгласувано с Надзорния съвет на НОИ? Не е обсъждано и приемано от Министерския съвет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не е съгласувано със социалните партньори, както не е придружавано дори с формална оценка на въздействието му. Днес Вие взехте решение, което няма никаква политическа логика, а обикновено в такъв случай изводът е само един – отзад има нещо скрито, господа! Честито! (Ръкопляскания от Реформаторския блок. Скандиране: „Че-сти-то!” от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа министри, скъпи народни представители! Господин министър Горанов, Вашето много ценно и важно изказване ме мотивира да гласувам „против”. Вие казахте три много важни неща. Вие цитирахте класици и с това вдигнахте изключително високо нивото на дебата от предходните минути, за което наистина се радвам и Ви благодаря. Второ, Вие казахте нещо много важно, което беше чуто в тази зала. Доколкото си спомням Вие признахте, че от дълго време мислите, работите, разсъждавате за реформи в пенсионно-осигурителната система. И това е много хубаво, че българските министри – такива добри министри, и в това няма никаква ирония към Вас, държа да го подчертая – търсят модели на реформи. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Това обаче поставя много сериозен въпрос, господин Адемов, че се поставя под въпрос съществуващия пенсионен модел. Аз вярвам, господин Адемов, че Вие знаете наизуст всички закони, свързани със здравната и осигурителна система, и много ми е любопитно как високо компетентната група от ДПС, която заяви тук, че няма да подкрепи този законопроект, ако има дори и съмнение, че се поставя под въпрос модела на пенсионно осигуряване, гласува „за”. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Това бяха думите на високоуважавания господин министър. На трето място, Вие обещахте нещо много важно и ние ще държим да го изпълните и вярваме, че ще го изпълните. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Малко веселие – в това няма никаква ирония към Вас – и Вие, както и аз, признахте, че не знаем каква ще ни бъде пенсията. (Скандиране: „Че-сти-то!” от БСП ЛБ.)

Гор-чи-во!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като явно колегите имат много записки, нагласили са се да се изказват, предлагам да бъде удължено времето на днешното пленарно заседание до 23,00 ч. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: (По-голямата част от Парламентарната група на ДПС излиза от пленарната зала.)

„§ 4. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр...) се създава чл. 235а: „Чл. 235а. (1) Който наруши разпоредбите на акта на Министерския съвет по чл. 103а, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. за всеки отделен случай. При повторно извършване на същото нарушение глобата е в двоен размер от първоначално наложената. (2) Ръководител на лечебно заведение, който наруши задълженията си по организацията на дейността за предоставяне на данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 от Кодекса за социално осигуряване, установени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от този закон, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. за всеки отделен случай. При повторно извършване на същото нарушение глобата е в двоен размер от първоначално наложената. (3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт, а наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от оправомощено от него длъжностно лице.” (Силен шум и реплики.)

Предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители за създаване на нови параграфи 15а и 15б. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 5 и 6: „§ 5. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 93 се създава т. 29: „29. „Задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери” са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а „задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в особено големи размери” са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.” 2. Създава се чл. 255б: „Чл. 255б. (1) Който укрие задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, като: 1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице; 2. не подаде декларация; 3. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; 4. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите; 5. унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати; се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. (5) Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 4, включително и за подбудителство и помагачество.” § 6. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 83а, ал. 1 след числото „255” се добавя „255б” и се поставя запетая.”

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми министри, уважаеми колеги! Групата на Патриотичния фронт ще се въздържи да подкрепи този текст за промяна в Наказателния кодекс. На първо място, считаме, че не е удачен начинът да правим изменения и въвеждаме нови престъпни състави, когато приемаме бюджета на държавното обществено осигуряване. Не смятам, че това е една добра законодателна техника. На следващо място, ако погледнете текста на предлагания ни престъпен състав, който въвеждаме, макар че в него се крият едни благородни и добри подбуди с така нареченото „криминализиране неплащането на осигуровки”, ние изключваме от кръга на лицата, тези, които могат да бъдат подбудители или помагачи при извършването на това престъпление – работниците и служителите. Колеги, толкова ли не можем да си представим хипотеза, в която един работник или служител е подбудител или помагач на работодателя при извършването на състава на укриването на осигуровки? Тя не само, че е реална, а е публична тайна, че това нещо се случва в не едно и две дружества, които са работодатели. Освен това в определението, което даваме на „особено големи размери” и „големи размери” на осигуровките, не става ясно как определяме стойностите. Как разбираме, че 3000 лв. е голям размер, а 12 000 лв. особено голям размер? За едно осигурено лице ли е, за няколко ли? Нямаме тук база, на която стъпваме. Нямаме мотиви. Ако това предложение беше направено по нормален ред, ако беше минало през Правна комисия, може би щяхме да имаме такива мотиви и щяхме да чуем някакви аргументи, които да ни мотивират и да ни доведат до мнение за подкрепа на това предложение. Но направено по този начин, на първо място, изключващо хипотезата на помагачеството, подбудителство от страна на работника или служителя, тоест ние заличаваме престъпното деяние на една група лица, а на друга група не го заличаваме, аз считам това за напълно неоснователно. С какво примерно е по-добър работникът или служителят от работодателя, след като същият работник или служител е отишъл и го е помолил: „Моля те, заличи, направи там промяна във ведомостта ми. Недей да плащаш тези осигуровки, плати ми парите, всичките кеш, аз не държа да ми бъдат внасяни осигуровки.” Затова за нас специално поради тези причини текстът не е издържан, не е добър. Целта да се борим с общественоопасно деяние, каквото е укриването на осигуровки, само с една определена група и категория лица, а за други да заличаваме престъпния характер на деянието само защото те били работници и служители, за мен е неприемлива. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! С малки изключения в залата останаха само представители на десницата. Аз очаквам на следващите гласувания, които касаят криминализирането на тези така наречени „деяния”, предвид на това, че не са включени работниците, да гласувате „против”. Много добре знаете каква е практиката в страната. Повечето от Вас, десни хора, са работодатели. Работникът казва: „Аз искам 500 лв., оттам нататък ти се оправяй.” В този смисъл аз твърдя, че голяма част от осигуровките, може би 80 или 90% на всички работещи, се плащат от работодателя на 100%. Сега, предвид на всичко това, което му се струпва на главата, защото един работодател освен задължения, друго няма – той има само задължения, ние го изкарваме най-големия престъпник. Моля Ви да не работим по диктовката на синдикатите. Моля Ви да обърнем внимание на хората, които движат икономиката в страната. Моля Ви да дадем шанс на тези хора да развият икономиката, за да разкрият нови работни места. Повярвайте, без знанието и без искането на работниците това няма да се случи. Тези големи наказания, които предвиждате за работодателите в момента – аз съм за това да има наказания, но нека те да бъдат за двете страни. Защото участници в процеса са и двете страни. Затова, моля Ви, помислете като хора, които сте дясномислещи, като хора, които залагате пазарната икономика и предприемчивостта на първо място, да не подкрепяте тези текстове. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Уважаеми господин Христов, хубаво е, че призовавате и много ще се радвам десницата в България отново да приравни работодатели и работници. Има Международна организация на труда, има различни конвенции на ООН, има утвърдено европейско законодателство и всички те са с разбирането, че работникът е слабата страна и трябва да бъде защитавана в тези отношения. Навремето, не беше отдавна, тези, с които сте в коалиция сега, ГЕРБ приеха еднаква отговорност и глоба и за работници, и за работодатели. Съдбата на този текст беше незавидна, няма го вече. Но аз много ще се радвам, ако Вие приравните двете страни. Работникът не носи отговорност за издължаване към Националния осигурителен институт, нито към Здравната каса, нито към НАП. Това е задължение на работодателя. Много ще се радвам, ако Вие възприемете философията, че и работникът отговаря за онова, което не е свършил работодателят. Работодателят е този, който прави удръжките от работника, дължими към съответните институции. Но хубаво е, че се очертава лицето на управляващото мнозинство с тези мотиви, които казвате. Ние сме изключително доволни, че Вие го заявявате тук, в Народното събрание, и ще направим всичко възможно то да стане достояние на повече хора, господин Министър на труда и социалната политика в България в 2014 г. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, Вие чухте част от мотивите, за да се раздели отговорността между работодателите и работниците и служителите. Действително отграничили сме отговорността, защото сме приели, че икономически и правно активният субект би трябвало да носи по-голямата отговорност. Също така, тъй като това не е първият дебат по темата, искам да отлича и следната разлика, защото колегата Митев не я беше отличил, не я забеляза. Ние не предлагаме инкриминиране на неплащането, а само на укриването, тоест приемаме, че в това деяние активният субект и този, който е основно задължен, е главно работодателят. Към колегите, които коментираха подбудителството, по-скоро бих казал следното: разделянето на тази отговорност чисто наказателноправно, би обострило и ще подпомогне доказването по отношение на основното деяние, тоест това, което би се извършило от страна на работодателя. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! Само няколко думи съвсем накратко. Смятам, че в момента сме на прага да направим нов Наказателен кодекс вътре в Наказателния кодекс заради Трудовия кодекс. Заради това че администрацията е неефективна и не може да работи, се опитваме да бъркаме в Наказателния кодекс. Той е от 1968 г., но все още е действащ.

То и досега има текст.

Досега никой не се е сетил да бърка по този начин. А в самия Наказателен кодекс, господин Миков е изключително прав, има текст, който визира трудовото законодателство. Има си Кодекс на труда, той затова е въздигнат в кодекс. Текстът е за злепоставянето. Нека не бъркаме с клеветата, обидата и така нататък. Злепоставянето означава човек, който е злепоставен на такова работно място, че този човек, който го е поставил – работодателят, не го е съхранил, не го е защитил и той е претърпял някакви имуществени, неимуществени и така нататък вреди. Не трябва в момента само защото администрацията е неефективна и няма административен капацитет да пипаме Наказателния кодекс. Считам, че не е редно.Замислете се и ще видите. Утре някой ще счита, че някой е хванал риба и това е наказание. За неистински, подправени, за фалшиви документи Наказателният кодекс е достатъчно подробен и разписан с всички видове наказания, а тук съразмерността на наказанията е несправедливо завишена както като финансово нарушение и глоба, така и като санкция по чл. 37 от Наказателния кодекс, тоест търсим наказателна отговорност в особено големи размери за престъпления, които могат да се третират като такова – инкриминирани, на работодател, който има 1000 работници и е сбъркал с по 100 лв. Отделно, към кого ще бъде предявена отговорността? - одиторската фирма, която го проверява, къщата, която извършва тези услуги към него, и така нататък? Правим норма, която няма да работи и ще обяви всички работодатели за престъпници и ще постави във възможност всеки, който не е доволен от заплатата, която получава, да им създава проблеми, които ще траят във времето. Смятам, че това не му е сега моментът, не е на дневен ред и не трябва точно с поправката, която искаме да внесем, да се случи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние ще се въздържим да подкрепим това предложение по принципни съображения. Знаете много добре, и тези, които са били в предишни парламенти, че специално измененията в Наказателния кодекс има трайна практика да не се предлагат в Преходни и заключителни разпоредби на друг закон, защото наказателноправната материя е достатъчно специфична, достатъчно важна като цял отрасъл от правото, за да не се подхожда с нея по такъв прибързан адхок начин. Това са текстове и състави, които трябва много внимателно да се прецизират, да се съгласуват с цялостната наказателноправна политика на страната, да се синхронизират с останалите текстове, имащи отношение към дадената материя или област, която се инкриминира, и да се прецени тежестта на наказанието, фактическият състав и така нататък, и така нататък. Затова специално към измененията в Наказателния кодекс винаги се е подхождало внимателно, с по-сериозни обсъждания. Задължително да се мине цялата парламентарна процедура – внасяне на отделен законопроект, разглеждане на първо, на второ четене и така нататък. Затова, колкото и да изглежда на някого примамливо сега да угодим на този или онзи, на някои организации, които отдавна настояват за това, по-добре да се въздържим в момента. Няма нищо спешно да се законодателства специално в тази материя. Ако имате желание, внесете отделен законопроект. Нека той да бъде разгледан внимателно от Правната комисия, защото тя въобще не се е занимавала, уважаеми господин Председател на Правната комисия, и след това вече да гласуваме подобни предложения. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Председател! Аз ще подкрепя този текст – за криминализиране на укриването на осигурителни вноски. Ще го направя въпреки резервите, които имам като юрист относно прилагането на този текст. Нека да кажа на изказващите се до този момент, че съществуващият преди няколко години текст в Наказателния кодекс, който беше отменен от Конституционния съд, визираше неплащането на дължимите осигурителни вноски. Сега с този текст се криминализира не неплащането, а укриването на задължителни осигурителни вноски. Според синдикатите това е едно от средствата за защита на хората на труда. За разлика от Вас, уважаеми дами и господа, които не изпълнявате поетите ангажименти нито към избирателите, нито към съсловни организации - например работодателите, нито към коалиционните си партньори, и за разлика от Вас, уважаеми господин Министър (обръща се към заместник министър-председателя Ивайло Калфин), който също не изпълнявате поети ангажименти и към хората на труда, и към Вашите избиратели, аз, когато поема някакъв ангажимент – в случая ангажимента към синдикатите, обикновено го изпълнявам. Затова ще подкрепя текста в пленарна зала като времето ще покаже дали това ще доведе до по-голяма събираемост на осигурителните вноски. Синдикатите също имат своята експертиза. Отдавна настояват за този текст. Отдавна парламентарни групи обещават и не изпълняват своите обещания в пленарната зала. Лично аз ще го подкрепя, изпълнявайки поет ангажимент.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Съвсем накратко. Уважаеми госпожи и господа, искам да Ви призова да подкрепите този текст. Той просто приравнява укриването на осигурителни вноски с укриването на данъци. Както всички сме съгласни, че укриването на данъци не е хубаво нещо и е наказуемо, и е част от Наказателния кодекс, по същия начин с този текст се приравняват осигурителните вноски. Всички ние в тези подробни дебати през последните дни разбрахме, че всъщност държавния бюджет дофинансира плащането на пенсиите. Така че колкото повече позволяваме укриването на вноски, толкова повече натоварваме от друга страна данъците – нещо, което няма смисъл. На съображенията на господин Казак, които са напълно правилни, че може би не е редно да се променя Наказателният кодекс в Преходните разпоредби на този закон, бих казал, че може би не е редно да се променя и Кодексът за социално осигуряване с Преходните разпоредби на този закон, но преди малко го направи парламентът, затова мисля, че това е абсолютно същият мотив. Благодаря Ви.

Процедура!

За разделно гласуване.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, моето предложение за разделно гласуване по чл. 255б, който се създава нов в НК, въпросната ал. 5 –„работникът и служителят, подлежащ на задължително осигуряване не носи наказателна отговорност по ал. 1-4, включително за подбудителство и помагачество”. Предлагам Ви тази алинея да я гласуваме отделно. На комисията се получи доста дебат между юристите за това нещо, че, първо, така формулирано, и юридически не е прецизно; второ, най-малкото е некоректно, тъй като поставя в неравностойно положение работодатели и служители. Напълно е възможно да има ситуация, в която служителите на дадено предприятие, представете си примерно една много проста ситуация – работодателят е затруднен, защото не получава редовни плащания от община или от държава по дадена обществена поръчка, не може да плаща заплати и осигуровки, поставен е под натиск от работниците, че ще напуснат, като ултиматумът е да получават периодично поне някакви плащания и той очевидно, принуден от обстоятелствата, може да реши, без да има разбира се намерение да укрива осигуровки, да направи нещо подобно. Тази хипотеза на практика изключва в тази ситуация отговорността за работниците, независимо че те могат да са инициатори на цялото нещо. Затова моето предложение е за разделно гласуване на тази алинея. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми народни представители, достигаме до смехотворна ситуация. Не приемайте това предложение за разделно гласуване. Освен работодателите, както се спомена преди малко, и работниците искате да вкарате в затвора! Как ще подбужда работникът, като работодателят е отговорното лице? Стига! Ако можете, одерете ги живи тези работници, бе!? (Оживление.) Големи са, високи са им заплатите, вкарайте ги в затворите, за да ги издържа държавата. Просто девиацията на дясното мислене, антиработническото мислене достига висоти тази вечер. Прочетете малко закони, прочетете някои неща и спрете. Излагате България с такъв тип размишления, че работниците трябва да бъдат наказани, заради това че работодателят не е изпълнил задължение и е укрил. Просто не може. 2014 година не е ХІХ век, не е Дикенс. Колкото и да се пишете десни, има рамките, които не могат да се прекрачат. Оттам се влиза в идиотщина. (Оживление и реплики.)

Извинявам се, колеги, че отнемам още време, но го правя, защото от ляво очевидно залата беше подведена. Смисълът на това искане, което сме направили, е да се гледа всеки отделен казус в съда, а не априори да се изключва отговорността екс леге, независимо дадено лице какво е направило. Самите разбирате разликата. Затова искам прегласуване.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги народни представители! Вземам своя отрицателен вот с няколко неща, които искам да кажа пред Вас. На първо място, като юрист – дипломиран и практикуващ, не мога да се съглася, че наказателно-правна норма, колеги, ние я приемаме в 19,58 ч.

И на едно четене.

Бях много учуден, хайде, аз съм първи мандат народен представител, в този парламент има с по 6 – по 7 мандата. Първо, тази норма не е гледана в Правна комисия. Второ, не е минала на първо четене. Трето, вкарва се веднага на второ четене. Четвърто, не е съгласувана със специалисти, особено по наказателно право. Пето, не е съгласувана с прокурори. Това е изключително важна норма, разбирате ли? Става въпрос за наказателно право. Всяка запетайка там е важна. Ние в момента претупваме това гласуване. Половината от нас ги няма в залата. Това искам да кажа. (Оживление.) И другото, колеги, всяка запетайка в този Наказателен кодекс е изключително важна. Аз мисля, че тук поне от близките 15 години не е правен такъв прецедент – толкова неща да са пропуснати и ние една наказателна норма да я гласуваме по такъв начин. Това е просто възмутително. Казвам Ви го – това е просто възмутително! С тази норма ние ще съдим хора. Разберете го, някои ще влизат и в затвора. Благодаря Ви.

Предложение от народния представител Стефан Кенов за нов параграф: „§ … В чл. 171 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Публичните вземания за задължения за здравноосигурителни вноски и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.” Комисията подкрепя по принцип предложението за изменение в Наказателния кодекс, което е отразено в нов § 5, и не подкрепя предложението за изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Комисията предлага да се създадат §§ 7 и 8: „§ 7. В Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 думите „и 2” се заличават. 2. В чл. 5, ал. 2 думите „ал. 12” се заменят с „ал. 13”. § 8. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 40, ал. 1, т. 1 думите „и 2” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 10: „§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на § 3, т. 5, буква „б”, т. 18 и 31, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.”.

Госпожо Председател, предлагам анблок гласуване на приложенията към току-що приетия Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като няма направени предложения. Съответно предлагам да подложите на гласуване приложения с номера 1, 2, 3 и 4, съответстващи на членове 8, 13, 14 и 15.

Госпожо Председател, предлагам процедура за допуск в залата на господин Кирил Ананиев.

„Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г.”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По чл. 1 – предложение на народния представител Борислав Великов: „1. В чл. 1, ал. 1 да се направят следните изменения: а) в колона 3, на ред I числото „18 234 592,9” да се замени с „18 239 592,9”; б) в колона 3, на ред 1.1 числото „16 603 786,7” да се замени с „16 608 786,7”; в) в колона 3, на ред 1.1.4 числото „7 741 250,0” да се замени със „7 744 250,0”; г) в колона 3, на ред 1.1.5 числото „4 180 400,0” да се замени с „4 182 400,0”. 2. В чл. 1, ал. 2 да се направят следните изменения: а) в колона 3, на ред III числото „10 436 918,9” да се замени с „10 441 918,9”; б) в колона 3, на ред III. 1 числото „10 503 427,8” да се замени с „10 508 427,8”; в) в колона 3, на ред III. 1.8 числото „75 396,9” да се замени с числото „80 396,9”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Васил Антонов и група народни представители: „В чл. 1, ал. 2, ред 4 – „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи” числото „71 400,0” се заменя с „68 400,0”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители: „1. В чл. 1, I, 1.4. се изменя и става „Данък върху добавената стойност – 7 754 050,02 (хил. лв.)”. 2. В чл. 1,1, 1.5. се изменя и става „Акцизи – 4 193 200,02 (хил. лв.)”. 3. В чл. 1, I, 1.5. се изменя и става „Мита и митнически такси –170 350,05 (хил. лв.)”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „1. В чл. 1, ал. 1, раздел I „Приходи, помощи и дарения” се правят следните промени: - в раздел I числото „18 234 592,9” да се замени с числото „18 621 592,9”; - в ред 1 числото „16 603 786,7” да се замени с числото „16 990 786,7”; - в ред 1.4. числото „7 741 250,0” да се замени с числото „7 978 250,0”; - в ред 1.5. числото „4 180 400,0” да се замени с числото „4 330 400,0”. 2. В чл. 1, ал. 2, раздел II „Разходи” и раздел III „Бюджетни взаимоотношения /трансфери/ - нето” се правят следните промени: - в раздел II числото „9 043 486,2” да се замени с числото „9 316 186,2”; - в ред 1. числото „8 094 520,3” да се замени с числото „8 367 220,3”; - в ред 1.2. числото „843 357,6” да се замени с числото „903 357,6”; - в ред 1.2.1. числото „780 346,7” да се замени с числото „840 346,7”; - в ред 1.4. числото „1 045 500,6” да се замени с числото „1 051 200,6”; - в ред 4. числото „71 100,0” да се замени с числото „178 100,0”; - ред 4.1. да се преименува на „По централния бюджет” и числото „70 000,0” да се замени с числото „177 000,0”; - създава се нов ред 4.1.1. с наименование „За предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия” със сума „70 000,0”; - създава се нов ред „4.1.2. За икономическа ефективност и възраждане на Северозападна България” със сума „107 000,0”; - в раздел III числото „10 436 918,9” да се замени с числото „10 545 318,9”; - в ред 1. числото „10 503 427,8” да се замени с числото „10 611 827,8”; - в ред 1.2. числото „5 052 629,9” да се замени с числото „5 081 029,9”; - в ред 1.3. числото „1 020 279,0” да се замени с числото „1 100 279,0”; - в ред 1.3.1. числото „18 000,0” да се замени с числото „98 000,0”; 3. В чл. 1, ал. 3 и ал. 4 се правят следните промени: - в ал. 3, раздел V числото „- 2 225 683,8” да се замени с числото „- 2 219 783,8”; - в ал. 4, раздел VI числото „2 225 683,8” да се замени с числото „2 219 783,8”. 4. В чл. 1 се създава нова ал. 5 : „(5) Средствата от резерва по ал. 2, раздел ІІ, т. 4.1.2 се разходват въз основа на акт на Министерския съвет, както следва: 1. за публична инвестиционна програма „Възраждане на Северозападна България” в размер до 87 000 хил. лв.; 2. за програми за енергийна ефективност в размер до 20 000 хил. лв.”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Найденов: „В чл. 1, ал. 2, да се създаде нов раздел V със следното съдържание: „V. Политика в областта на съюзната и международна сигурност - 62 080,0”. Сегашният раздел V става раздел VI. Раздел VI става раздел VII и числото „2 225 683,8” става „2 287 763,8”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните промени: 1. в ал. 1: а) на ред І „Приходи, помощи и дарения” числото „18 234 592,9” се заменя с числото „19 004 592,9”; б) на ред І.1. „Данъчни приходи” числото „16 603 786,7” се заменя с числото „17 313 786,7”; в) на ред 1.1 „Корпоративен данък” числото „1 551 185,0” се заменя с числото „1 601 185,0”; г) на ред 1.2 „Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица” числото „80 980,0” се заменя с числото „90 980,0”; д) на ред 1.3 „Данъци върху доходите на физически лица” числото „2 754 180,0” се заменя с числото „2 904 180,0”; е) на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност” числото „7 741 250,0” се заменя с числото „8 041 250,0”; ж) на ред 1.5 „Акцизи” числото „4 180 400,0” се заменя с числото „4 380 400,0”; з) на ред І.2 „Неданъчни приходи” числото „1 630 106,2” се заменя с числото „1 690 106,2”; и) на ред 2.3 „Приходи и доходи от собственост” числото „501 453,9” се заменя с числото „561 453,9”; 2. в ал. 2: а) в раздел ІІ „Разходи”: - на ред ІІ „Разходи” числото „9 043 486,2” се заменя с числото „9 575 486,2”; - на ред 1 „Текущи разходи” числото „8 094 520,3” се заменя с числото „8 305 520,3”; - на ред 1.2 „Субсидии” числото „843 357,6” се заменя с числото „883 357,6”; - на ред 2 „Капиталови разходи” числото „858 632,8” се заменя с числото „899 632,8”; - на ред 4 „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи” числото „71 100,0” се заменя с числото „351 100,0”; - на ред 4.1 „По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия” числото „70 000” се заменя с числото „100 000”; - създава се нов ред ІІ.4.4. „За икономически растеж и държавност - 350 000 (за възстановяване на публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите)”; б) в Раздел ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето”: - на ред ІІІ Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето” числото „10 436 918,9” се заменя с числото „10 674 918,9”; - на ред 1 „Предоставени трансфери за:” числото „10 503 427,8” с заменя с числото „10 741 427,8”; - на ред 1.1 „Общините” числото „2 485 635,9” се заменя с числото „2 712 135,9”; - на ред 1.8 „Българска академия на науките” числото „75 396,9” се заменя с числото „80 896,9”; - на ред 1.8.1 „от Министерството на образованието и науката” числото „72 846,9” се заменя с числото „78 846,9”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2015 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:”, съгласно приложената таблица. „(2) Приема държавния бюджет за 2015 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:”, отново по приложена таблица. „(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2015 г., както следва:”, по приложена таблица. „(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет, както следва:”, отново по приложена таблица.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, дами и господа! Нашето предложение не променя съществено бюджетния баланс, даже по отношение на дефицита, както сами може да видите, го намалява. Тоест ние предлагаме почти симетрично увеличение на приходите и разходите и леко намаление на дефицита с 5,9 млн. лв. Основанието ни да предложим повишение на приходите е опитът, предлагайки това, мнозинството да приеме и да бъде поне толкова амбициозно по отношение на събираемостта на приходите, както това се случи през 2014 г. През 2014 г. събираемостта като процент от брутния вътрешен продукт нараства с 0,8 процентни пункта, а през 2015 г. е предвидено да нарасне само с 0,4 процентни пункта. Тоест ние предлагаме просто и през 2015 г. да се положат поне толкова усилия и да нарасне с 0,8 процентни пункта, което представлява 387 млн. лв., които се разпределят, както следва: 150 млн. лв. за увеличение на акцизите и 237 млн. лв. за увеличение на ДДС. Знаем, че се подготвиха промени в наредбата, която касае измервателните уреди, и се надяваме те да дадат очакваните от всички увеличения. Затова смятаме, че предложението ни по отношение на приходите е обосновано. Предлагаме увеличение на разходите с 272,7 млн. лв., на трансферите със 108 млн. лв., и намаление на дефицита с 5,9 млн. лв. Предлагайки увеличението на разходите, ние се опитваме да придадем една малко по-завършена философия на бюджета и да откроим някои приоритети, които така и не успяхме да видим в предложения ни до момента бюджет, а именно предлагаме увеличението на разходите да се разпредели, както следва: 100 млн. лв. да бъдат отделени за увеличение на разходите в образованието. Знаете, че тези 100 млн. лв. в Бюджет 2014 г. бяха в централния бюджет за проекти и програми – структурни мерки в областта на образованието. За съжаление, те бяха намалени и сега ги няма в бюджета. Виждам и министъра на образованието. Господин Министър, искаме да Ви подкрепим във Вашите усилия наистина да провеждате реформи, тъй като справедливо в своето становище по бюджета сте отбелязали, че с предложения Ви бюджет, с предложения Ви ресурс не можете да изпълните нито политическите си, нито стратегическите си ангажименти в сектора. С това предложение ние ще Ви дадем тази възможност, така че апелирам и Вие да се обърнете към пленарната зала да подкрепи предложението за увеличаване на ресурса в сферата на образованието. По отношение на останалите разходи предлагаме 60 млн. лв. увеличение на субсидиите във Фонд „Земеделие”. При всички случаи през годината ще се наложи ресурсът, който е отделен за земеделие, да бъде увеличен. Оценките са ни, че той ще бъде увеличен приблизително с толкова, колкото предлагаме, така че от самото начало на годината можем да стъпим на чисто и директно да приемем подобно увеличение. Освен това нашето предложение засяга и бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Това са 5,7 милиона за деца с увреждания. Смятам, че няма човек в тази зала, който да не подкрепи подобно предложение. Разбира се, тъй като съм избран от Северозападна България и нееднократно заявяваме, че това е наш приоритет, следващото ни предложение касае една инвестиционна програма за възраждане на Северозапада в размер на 87 млн. лв. Смятам, че при това гласуване ще си проличи наистина кой е загрижен за икономическото развитие на Северозападна България. Там би трябвало да се отпусне и по голям ресурс, но и това като начало е достатъчно, тъй като е повече от досега предвидения ресурс, а именно нула. Осемдесет и седем милиона лева за публична инвестиционна програма в Северозапада ще спомогне за решаване на редица проблеми по отношение на инфраструктура, по отношение на създаване на нови работни места. Както ще видите по-нататък, сме предложили и 100 милиона гаранция от Банката за развитие за частни проекти, така че съчетаваме публичния и частния инструментариум. Както планът „Юнкер”, предлагаме подобна синергия между тези инструменти, за да постигнем целта, а именно изравняване или поне опит за подобряване на състоянието на Северозападния регион. Това е от мен. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По същество – днес целия ден, вероятно тази вечер и утре дебатът ни е белязан от предложения, които идват от различни парламентарни групи и към които не се проявява особена възприемчивост в пленарната зала, дори и когато това са предложения от четворната коалиция. Разбира се, различно е отношението, когато това са предложения от основната партия – мандатоносител, в състава на тази коалиция. Казвам го, защото не е странно това, което се демонстрира в залата, но то не е сред добрите характеристики на който и да е от парламента. Предложението, което правя, наистина е въз основа на учудването и озадачаването, което предизвиква не само у мен фактът, че имаме трайно намаляване на бюджета за отбрана. Учудването е предизвикано от това, че става дума за сфера, в която политиките и програмите, които се залагат, за да се реализират през разходите за отбрана, са обвързани с решение на правителството, което по принцип е вносител на Законопроекта за държавния бюджет, и с решение на Народното събрание, което по същество трябва след малко или утре да гласува тъкмо този Закон за държавния бюджет. Става дума за това, че бюджетът, който се предлага за отбраната за 2015 г., не просто не отговаря на решения на правителството и парламента на Република България, независимо от техните състави, става дума за това, че този бюджет е със 110 милиона по-малко, отколкото е за 2014 г., при всички критики, които звучаха в края на 2013 г. към нашето правителство за този бюджет за 2014 г. Е, питам: ако тогава сте били прави в своята критика, че не могат да се реализират политиките, програмите и задачите на Министерството на отбраната, как можете да подкрепяте бюджет, който е със 110 млн. лв. по-малко от този за 2014 г.?! Не е просто това. Това е бюджет, който е в рязък контраст с ангажимента, който от името на България президентът, министър-председателят, министърът на отбраната и министърът на външните работи поеха на срещата на върха на НАТО в Уелс, за да следва тенденция на постепенно увеличаване на бюджета за отбрана, стигайки до 1,5, а в перспектива до 2020 г. – до 2% от брутния вътрешен продукт. Със сигурност извън Комисията по отбрана малко са народните представители, които биха могли да отговорят колко е процентът от брутния вътрешен продукт, заделен за отбраната – 1,13. И това е едно от най-ниските нива, за да не кажа – най-ниското ниво на разходите за отбрана през целия период на членството на България в НАТО, при което сме поели ангажимент към нашите партньори и съюзници, въз основа на което се правят планове, реализират се програми! Уважаеми дами и господа, предложението, което правя, е за създаване на нов раздел по аналогия с раздела за вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз. Там са близо 1 милиард. Предложението, което правя, е да се поемат средствата, предвидени за членството на България в НАТО – членският внос в размер на 24 милиона, и средствата, които се предвиждат за международни мисии и операции в размер на 38 милиона, от централния бюджет. Да се запази бюджетът на Министерството на отбраната, а тези средства да бъдат за сметка на държавния бюджет. Защо и по каква логика за Европейския съюз вноската може да бъде отделена на отделен ред от централния бюджет, а членството на България в НАТО, изразено в членския внос, да се поема от бюджета на Министерството на отбраната?! Ама там членува България. В международните мисии и операции зад граница участва не Министерството на отбраната или Българската армия, не ръководството на Министерството на отбраната взема окончателното решение за участието на български военни контингенти. Решенията се вземат от правителството, респективно от Народното събрание. Единствената разлика между членския внос в НАТО и Европейския съюз е в размера на сумите. В единия случай е 970 и няколко милиона, а в другия случай – 24 милиона. Затова по тази логика предлагам да се създаде нов раздел „Политика за съюзната и международната сигурност”, в който да бъдат записани средствата в размер на 62 милиона, които да бъдат заделени от централния бюджет при запазване на нивото на бюджета за Министерството на отбраната в размер на 954 милиона, да повторя – най-ниското ниво на бюджет за Министерството на отбраната за целия период от членството на България в НАТО.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, исках да направя предложение – да започнем утре от 10,00 ч., защото една световно известна агенция беше направила анализ – проучване, че народните представители след 10,00 ч. били по-продуктивни. (Смях в залата.)

Съжалявам. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, във връзка с бюджета. Вие чухте – уважаемият от мен министър Чобанов предложи – Движението за права и свободи иска да увеличим с 387 милиона приходната част на бюджета с цел – първо, да помогнем на министъра на образованието със 100 милиона, които са така необходими. Второ, освен тези средства за образованието, искахме средства за субсидиите във Фонд „Земеделие”. И още една съвсем минимална част, колеги – 20 милиона. Това е мое предложение, което от 2008 г. досега всяка година предлагам с идеята да има чуваемост. Дано този път Народното събрание, след тази умора, след като решихме въпроса за пенсиите, да чуем и проблема за енергийната ефективност. Уважаеми колеги, в чл. 19 от Закона за енергетиката, през 2008 г. бяхме приели решение, че всички сгради, които са с над 1000 кв.м разгъната площ, по европейските изисквания подлежат на задължително саниране, а преди да бъдат санирани, трябваше да мине енергийният одит и да им се издаде технически паспорт. За следващата година според регламентите на Европейския съюз се прие, че и за сгради, които са с над 50 кв.м разгъната площ, също е необходимо да има саниране и обновяване от гледна точка на енергийната ефективност. Уважаеми колеги, направихте една грешка преди три години. Тогава Ви помолих – 50 милиона, които имаше България за усвояване по Програмата за енергийна ефективност от 2008 г., досега не можеха да бъдат усвоени поради простата причина, че хората от етажната собственост не можеха да се съберат 100% и да вземат решение – съответният вход и сграда да се възползват от европейските програми и тя да бъде санирана и обновена. Вие отменихте чл. 19, ал. 1 на този Законопроект, където ние бяхме приели държавата да поеме определен ангажимент към онези семейства и в онези сгради, където нямат средства за препитание, да се отделят онези средства, които са необходими за енергийното обследване. Докато нямаме енергийно обследване, докато нямаме технически паспорти, от 2008 г. досега не можем да усвоим тези 50 милиона, които са пуснати по Програмата за обновяване и саниране на сградите. Нямаше чуваемост в предишните парламенти, дори и в управлението, където Движението за права и свободи участваше. Не можах да ги убедя. Днес искам да Ви кажа, че ако енергийната ефективност се осъществи, на нас няма да си необходими нито VII блок на АЕЦ „Козлодуй”, нито двата енергийни блока на „Белене”. При осъществяване на енергийната ефективност – санирането и обновяването на сградите, ние ще спестим 2000 мегавата мощности, от които България може да се освободи. Уважаеми колеги, през последната година виждам, че от Президентството има много сериозен ангажимент и всяко служебно правителство се ангажира с тези програми. В момента, в последното заседание на Комисията по регионално развитие разбрах и усетих, че Лиляна Павлова е сериозно ангажирана. Поне този път да тръгнат тези програми, защото в момента имаме още 200 милиона по Програмата за обновяване на сградите. Уважаеми колеги, ако Вие днес, господин Цветанов, не престанете да си говорите (народният представител Цветан Цветанов разговаря с депутати) и не чуете... Госпожо Цачева!

... че са необходими 20 милиона да се дадат първоначално на хората, които нямат възможност, да им се направи енергийното обследване и изкарване на техническия паспорт, ние няма как да пуснем усвояването не само на европейски програми, дори да има и американски програми. Уважаеми колеги, енергийната ефективност е онази част от...

Свърши Ви времето.

Ако ми е свършило времето, тогава, благодаря Ви.

Уважаеми колеги, времето и на Вас ще Ви свърши! И нашето време ще свърши! Сградите ще останат несанирани, необновени, защото ние не им осигуряваме тези средства, чрез които ще дадем реалния старт за енергийната ефективност в България. Много Ви моля, 20 милиона са нищо в тези 20 милиарда, които ги има в момента и от тези 387 милиона. Искрено Ви благодаря, че ще подкрепите и енергийната ефективност ще види бял свят.

Няма как да има, те са съгласни.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай, разбира се, че трябва да изразя несъгласие само по един пункт. С две ръце подписвам, всичко, което казахте за енергийната ефективност. Искам обаче да обърна внимание, че не бива да се прави пряка връзка между енергийната ефективност и развитието на българските енергийни мощности със следния икономически аргумент – предполагам, че Вие ще се съгласите от тази гледна точка. Ако ние икономисваме енергия – изнасяме, но ако можем да произвеждаме енергия, която е по-евтина от тази на нашите съседи – основни конкуренти, защо, дами и господа, да не произвеждаме и да не изнасяме енергия? Това е основният аргумент, когато се обсъждат вариантите за развитие на българските енергийни мощности. Когато една страна – обръщам се към всички, не само към господин Аталай.

Когато една страна има евтин памук, тя какво прави? Тъче памучни тъкани и каквото остава, изнася. Моето възражение е: да на енергийната ефективност, абсолютно сте прав, подкрепям с всички средства. Това обаче не означава задължително свиване на енергийните мощности. Господин Аталай, едва ли не мислят за енергийна ефективност в Съединените щати, в Германия, във Франция, в Италия и в други страни. В Япония какво правят? Строят атомни реактори, разширяват си енергийните мощности и си подобряват енергийната ефективност, тоест двете неща не са взаимно изключващи се. Това исках да кажа. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, 20 милиона за енергийна ефективност от тези 387 милиона, които искаме, увеличение в приходната част, са необходимите средства, за да започнат програмите, които стоят от 2008 г. – 50 милиона неусвоени, и тези 200 милиона, които министър Павлова е осигурила и с тях ще започне енергийната ефективност. Без тези 20 милиона, чрез които ние трябва да направим енергийния одит, техническия паспорт, тези програми няма как да тръгнат. Затова молбата ми е, уважаеми колеги, дайте този път да дадем тези 20 милиона, за да може да приключим с енергийната ефективност. Колкото до репликата, проф. Гечев, енергийното развитие на България и Енергийната стратегия са друга тема. Когато сте готови да сядаме да разискваме, аз съм готов. Движението за права и свободи веднага ще вземе отношение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, мисля, че в така представения законопроект всичко е написано много ясно. Всеки един може да чете добре, може да прецени как да гласува. Плюс това, моето лично опасение е, че утре е Игнажден и искрено се притеснявам кой ще ме полази на ранина. (Оживление.) Така че предлагам прекратяване на дебатите и да преминем към гласуване по точката.

Смятам, че този закон и работата на Народното събрание са изключително важни за цялата 2015 г. Тук са и политиките, с които ще управлява четворната коалиция или две плюс две коалицията, или едно плюс четири, така че много моля, обръщам се към колегите, да не подкрепят предложението за прекратяване на дебатите. Правя обратно предложение.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, сами разбирате, че това, което правите, е извън всякакви правила на нормалната парламентарна демокрация.

Това е чл. 1 на Държавния бюджет. Това е макрорамката... (Реплики, шум.)

Ти ли го казваш? Не те ли е срам?

Вас трябва да Ви е срам! Вас трябва да Ви е срам, господин Иванов.

Извинявайте, тук има предложения от народни представители, които дори не можаха да си ги обосноват. Уважаема госпожо Цачева, Ваша е и отговорността, когато има заявки от народни представители, да подложите на гласуване това процедурно предложение, след като поне по един от парламентарна група успее да се изкаже по тези текстове. (Шум, реплики, възгласи.) Наистина това, което правите в момента в пленарната зала, не се е случвало. (Реплики, възгласи, шум, ръкомахания.) Не махайте с ръце! Най-лесно е да излезем от тази зала и да Ви оставим да си приемате този бюджет. (Реплики, силен шум.) Най-лесно е! Не смятам, че от това легитимността на най-важния документ, който приема парламентът, ще стане по-висока. В момента наистина се държите безотговорно. Моля Ви да преосмислите своето поведение, защото то ще предизвика ответни реакции. (Възглас от ГЕРБ: „Еее!”)

Госпожо Председател, господа министри, госпожи и господа народни представители, в моето изявление от името на парламентарната група няма да засягам съдържанието на днес обсъжданите въпроси, отнасящи се към бюджета на Република България, но няма как да подмина факта за начина, по който сме принудени да работим по тези въпроси. Става дума за лишаването на Парламентарната група на Българската социалистическа партия да обоснове внесените от нея предложения. Ние нямахме намерение да създаваме излишно затормозяване в работата на Народното събрание, но не смятаме за нормално хора, които са направили предложения и засягат различни аргументи за увеличаване на приходите в бюджета, да не могат поне да вземат думата в рамките на процедурата за второ четене. Освен това днес заседанието е важно и от друга гледна точка. Днес се оформи конструкцията на действително управляващите страната – ГЕРБ и Движението за права и свободи (ръкопляскания от БСП ЛБ), което всъщност има за своя политическа фасада четворната коалиция от знайните партии, които са включени в нея. Гласуването по темата за елементите на пенсионната реформа, без сериозен анализ и пълна информация е свидетелство за това.

Нарушава процедурата. Не е точка от дневния ред.

Ние подготвяме предложение за създаване на временна комисия, която да изследва състоянието на пенсионните фондове в България и ефективността на контрола на надзора, осъществяван от Комисията за финансов надзор. След като Вие взимате решения преди тази информация да е ясна на българските институции, на цялото българско общество, означава, че се стремите да преливате средства към бюджета на осигуряването, за да бъдат освободени средства за други държавни дейности, но това не е най-лошото.

По-лошото е, че Вие, изглежда, се опитвате да прикриете значителни злоупотреби и проблеми в сферата на пенсионното осигуряване в България, което има дългосрочни ефекти. Затова, госпожо Председател, по тези причини нашата парламентарна група тази вечер прекратява участието си в това заседание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодарим за бурните аплодисменти. Призовавам всички парламентарни групи, които не са параван на тази процедура и на вече взетите решения, да се оттеглят от залата тази вечер. Тяхното оставане по-нататък означава, че те искат да участват именно в такова управление, движено именно от такива скрити интереси. Довиждане! (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Народни представители от БСП ЛБ напускат пленарната зала.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! Предложението, което имахме с моите колеги, касаеше една промяна, при която става въпрос за 3 млн. лв. Предложение, което не бе прието от Бюджетната комисия, и сума от 3 млн. лв., която предлагахме да отиде за най-светия православен храм, който е извън България, а това е Зографският манастир. Днес се наслушахме, включително и с Декларацията, която беше на ГЕРБ, така, в кресчендо, какви са успехите, какви милиарди ни чакат. Имайте предвид, че днес разпределяме милиарди, най-вече Вие ги разпределяте.

Каква е процедурата?

Трябва ли да сравняваме манастира „Св. Зограф”, който е започнал да се строи от нашите предци в ІХ век и е завършен в ХІХ век, и то изключително през последните два века – ХVІІІ и ХІХ, век е завършен в този вид, в който е днес. Трябва ли да напомняме в ХVІІІ и ХІХ век какво е представлявала България? Ето това направихте днес Вие. С процедурата за прегласуване Ви призовавам да подкрепите нашето предложение, още повече че на храмовия празник, на „Св. Георги”, в манастира бяхме представители от четири парламентарни групи, народни представители, които ги виждаме включително днес тук.

Госпожо Председател, понеже виждам, че уважаемите колеги народни представители бързат за някъде и не искат да чуят аргументи, не искат да чуят вносител ли е, не искат да разберат... (Шум и реплики в залата.) Много Ви моля, нека да се слушаме и уважаваме!

Бързаме за някъде, казвам. Не искате да чуете аргументи, не искате да чуете числа, които биха могли да бъдат все пак в полза на българския народ. Предлагам Ви: защо наистина не въведете да гласуваме бюджета анблок. Всички ще икономисате времето. Няма да има „против”, няма да има нещо друго. Дайте го така! Целият български народ да види как демократично управлявате. Благодаря. (Шум и реплики в ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Предлагам т. 4 от предложението, а именно Публичната инвестиционна програма „Възраждане на Северозапада” да бъде гласувана отделно. Обръщам се с апел към всички народни представители от многомандатните избирателни райони Видин, Монтана и Враца да подкрепят тази точка, да използват и влиянието си вътре в парламентарните групи да съберат подкрепа за нея, защото само общи усилия могат да помогнат да извадят Северозапада от тежкото състояние, в което се намира. Благодаря Ви и предварително благодаря за подкрепата.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя обратно предложение, като съм убеден, че не е необходимо да се гласува по-различно от установения начин, защото съм сигурен, че всички народни представители ще подкрепят този текст. Колеги, наистина става въпрос за Северозападна България – за Видин, Враца и Монтана...

...където наистина държавата трябва да бъде малко по-грижовна и да направи малко повече инвестиции за подобряване като цяло благосъстоянието на хората. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, тъй като следващото предложение касае предложение, свързано с бюджета на съдебната система и тъй като членът на Висшия съдебен съвет господин Димитър Узунов изрично пожела достъп до залата, моля да бъде допуснат до залата. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Разбира се, вземам думата, за да предложа прегласуване, но ще започна с един въпрос и с едно недоумение. Наистина не разбирам каква е логиката да имате отделен ред в разходите, предвиден за вноската за Европейския съюз – 979 милиона, и да не искате да създадете отделен ред за вноската ни в НАТО. По тази логика, по която сега е изграден бюджетът, Вие можете да отнесете тези 979 милиона към бюджета на Министерството на външните работи. Той ще стане 1 млрд. 100 млн. Можете спокойно това нещо да го разнасяте като знак за уважение към дипломацията и външната политика на страната. По същата логика 24 милиона е членският внос към НАТО. Ама той не е членски внос на Министерството на отбраната! Той е членски внос на България! По същата логика са операциите зад граница. Те не са на българската армия, те са благодарение на решение на Народното събрание и Министерския съвет. Защо по тази логика не искате да създадете отделен ред „Политика за съюзната и международната сигурност”? Това си е точно такава политика, която заслужава целево финансиране от държавния бюджет! А Вие ги отнасяте като разходи на Министерството на отбраната, помпате бюджета на Министерството на отбраната и казвате: имаме с тях 1,13. Ама не са толкова! Каква е логиката Министерството на отбраната да плаща членския внос на България в НАТО? Затова моля Ви, проявете разум, прегласувайте, има аргументи. Не съм чул никакви аргументи срещу това предложение! Няма нищо лошо в подкрепата на едно подобно предложение, дори и да идва от опозицията.

Ама я няма.

Аз съм тук. Това е достатъчно.

По чл. 2 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. „Предложените промени следва да намерят съответното отражение и в чл. 1, ал. 1 и 2.” Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Найденов: „В чл. 2, ал. 1, Раздел II, т. 2 „Капиталови разходи” числото „9 000,0” се променя и става „59 000,0”. Строителство на сграда на Съдебната палата в град Варна.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 2 се правят следните промени: 1. В ал. 1: а) на ред ІІ „Разходи” числото „460 000,0” се заменя с числото „513 450,0”; б) на ред ІІ. 1 „Текущи разходи” числото „450 400,0” се заменя с числото „485 300,0”; в) на ред ІІ. 2 „Капиталови разходи” числото „9 000,0” се заменя с числото „27 550,0”; г) на ред ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери)” числото „333 000,0” се заменя с числото „386 450,0”; д) на ред ІІІ. 1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет” числото „333 000,0” се заменя с числото „386 450,0”. 2. В ал. 2: а) на ред „Висш съдебен съвет” числото „11 962,0” се заменя с числото „30 902,6”; б) на ред „Върховен касационен съд” числото „14 690,0” се заменя с числото „15 606,9”; в) на ред „Върховен административен съд” числото „11 250,0” се заменя с числото „12 004,5”; г) на ред „Прокуратура на Република България” числото „177 155,0” се заменя с числото „193 280,0”; д) на ред „Съдилища на Република България” числото „237 882,0” се заменя с числото „254 257,7”; е) на ред „Национален институт на правосъдието” числото „3 072,0” се заменя с числото „3 199,3”; ж) на ред „Инспекторат към Висшия съдебен съвет” числото „3 389,0” се заменя с числото „3 599,0”; з) на ред „Всичко” числото „460 000,0” се заменя с числото „513 450,0”; (Допълнителните средства – разпределени по всички органи на съдебната власт, са за увеличение на фонд „Работна заплата” в системата; за изплащане на обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; за изграждане на информационни системи и реализирането на електронно правосъдие – общо 20 100 000 лв.;).” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2015 г., както следва”, по приложената таблица. (2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2015 г., както следва, по приложена таблица. (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2015 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2015 г. от Висшия съдебен съвет, както следва”, по приложена таблица. (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет. (5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства в размер до 5 000,0 хил. лв. от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет. (6) За 2015 г. неизпълнението на приходите по ал. 1 не се покрива с допълнителна субсидия от централния бюджет. (7) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите. (8) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2015 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.”

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, госпожо Вицепремиер! Вземам думата по повод на предложението, което е уважено от Комисията по бюджет и финанси. Това е предложението за увеличаване на разходната част на съдебната система с 13 милиона. Пак изказвам удовлетворение от решението на Комисията, но съм длъжен да споделя реакция на колеги от Висшия съдебен съвет, които не са удовлетворени от редакцията на предложената нова ал. 6, съгласно която при неизпълнение на приходната част, която е заложена в бюджетната прогноза, те няма да бъдат компенсирани съответно от републиканския бюджет. Възражението е в смисъл – Законът за съдебната власт е специален закон, който дерогира общия закон, тъй като урежда специфични обществени отношения и към него следва общият закон да се прилага субсидиарно. Съгласно разпоредбата на чл. 361, ал. 4 неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползване наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет. Тъй като Комисията по бюджет и финанси е приела предложението ни с това изрично уточнение и с тази ал. 6, аз потвърждавам предложението така, както сме го направили. В случай, че господин Узунов прецени да вземе становище по въпроса, предполагам, че ще му дадете думата. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Следващото предложение е изключително важно, защото се отнася не просто до бюджета на съдебната власт, но до възможността за въвеждане на една много съществена част от реформата на съдебната система, а именно електронното правосъдие. Няма как да искаме да се случи съдебната реформа, ако не отделим достатъчно пари за това. Както се оказа, колегите от ГЕРБ с предложението си, което всъщност е възприето от Бюджетната комисия, на практика намаляват бюджета на съдебната власт в сравнение с това, което беше предложено първоначално от Комисията по бюджет и финанси. И тъй като наистина електронното правосъдие ще даде възможност за откритост, прозрачност, повече достъп на гражданите до съдебния процес, повече информираност за всяка фаза от едно съдебно дело, моля, преди да се проведе това гласуване, което ще покаже и кой кой е от народните представители, искрен ли е и свързан ли е искрено с реформата на съдебната система, да бъде направена проверка на кворума, за да е ясно, че това решение ще бъде извършено по един легитимен начин.

Старите номера!

Каквото повикало, такова се обадило! Вие ни лишихте от възможността да се изказваме по този бюджет, ние няма да Ви дадем възможност да приемете най-важния закон на държавата при липса на кворум. Мисля, че това е нормалното поведение на една опозиционна партия.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3 и за чл. 4.

Член 5. Постъпило е предложение на народния представител Велизар Енчев: „Член 5 се изменя така: Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2015 г., както следва:”, съгласно таблицата. „(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2015 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2015 г. от Администрацията на президента, както следва:”, съгласно таблицата. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

Господин Председател, господа министри, колеги! Аз ще предложа в бюджета за следващата година три неща с една цел. Целта е да се осигури тринадесета пенсия за българските пенсионери, по-точно част от тази пенсия, като за целта се намалят държавните субсидии за президентството, Националната служба за охрана и субсидиите за даден глас. Но по тази точка ще говоря само за чл. 5, който предлагам да се измени така: за Администрацията за президента за 2015 г., както следва: разходи – 5 млн. 569 хил. лв. Не знам дали сте забелязали, но става дума за намаление само с 500 хил. лв. Какво целя всъщност с това намаление? Новата четворна коалиция предлага през следващата година президентската институция да получи малко над 6 млн. лв. Спомняте си в последните дни на кабинета на проф. Близнашки професорът по конституционно право направи много щедър подарък на своя работодател, отпускайки му допълнително 900 хил. лв. за разходи до края на годината, за да могат господин Плевнелиев и госпожа Попова – тя вчера беше в Мароко, да пътуват по света. По време на парламентарния блицконтрол, може би си спомняте, питах проф. Близнашки защо подари близо милион на господин Плевнелиев вместо да ги даде на младите безработни, на което той ми отговори: „За да не унижаваме президента.“ Понеже не искам да унижаваме мизерстващите българи, предлагам президентските пари за следващата година да се намалят със скромните 500 хил. лв. и да станат 5 милиона и половина. Някой ще ми възрази или ще ме допълни, че намалението е козметично. Веднага му отговарям – може да е козметично, но моята цел е не да блокирам работата на държавния глава, а да оптимизирам неговите разходи и да ги съобразя със стандарта на живот в България. Да не забравяме и нещо много важно, а съм сигурен, че много от нас са го забравили. Доктор Желю Желев влезе на „Дондуков” № 2 преди 25 години с екип от 30 човека, 20 години по-късно щатните чиновници в президентството – не само при господин Плевнелиев, да се върнем малко назад във времето, са 176. За нещатните чиновници мога само да гадая, но на тях се плаща също от нашите пари. Затова Ви предлагам, уважаеми колеги, за да стигнем до т. 4 – целта да се осигури тринадесета пенсия, и то със закон, а не като подаяние за българските пенсионери – подаяние, което зависи от министър-председателя, дали той ще се казва Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, Сергей Станишев или Пламен Орешарски – нещо, което унижава хората от третата възраст, а със закон и в Кодекса за социално осигуряване, и в Бюджет 2015 г. да се нарича „13-а пенсия”. Друг е въпросът, че това не може да бъде цялата пенсия, тъй като бюджетът няма тази възможност, ще бъде процент от пенсията, но не по-малка от така наречената Коледна добавка, която в момента се движи, ако не греша, около 50 лв. В момента за тази година е 40 лв. Предлагам Ви, моля Ви да приемете това намаляване със скромните 500 хил. лв. Нека да дадем пример на българския народ – когато става дума за интересите на нацията, за болните, онеправданите, ние първи сме готови да орежем разходите на държавната власт. Благодаря Ви.

По чл. 6 има предложение от народния представител Васил Антонов и група народни представители: „В чл. 6, ал. 1, Раздел ІІ, т. 1.2 числото „4500,0” се заменя със „7500,0”. В Приложение № 1 към ал. 4, в т. 1 „За подпомагане на българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница” в графа „Сума” числото „850,0” се заменя с „3850,0”, като увеличението на субсидията се използва изцяло за завършване на ремонтните дейности на манастира „Свети Георги Зограф” в Света Гора (Атон).” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Емил Димитров и Юлиан Ангелов – в чл. 6 да се предвиди дофинансиране за Държавната агенция за българите в чужбина в размер на 114 хил. лв. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

Господин Председател, дами и господа! Това предложение е направено с оглед на поетите ангажименти от страна на правителството и неговата програмна декларация, а именно да работи за тежката демографска криза и активно да работи с българските общности зад граница. Затова ние от Патриотичния фронт предлагаме бюджетът на Агенцията да бъде дофинансиран със 114 хил. лв., какъвто всъщност е бил и миналата година бюджетът за 2014 г. Мисля всички сме наясно, че се отделят малко средства за българите зад граница, без значение дали са от старите общности, или от новата емиграция. Затова Ви призовавам: подкрепете това предложение, за да покажем, че българските народни представители са представители и на българите от чужбина, защото това ще бъде вот в тяхна подкрепа. Ако бюджетът на Агенцията наистина бъде намален, тя няма да може да изпълнява своите функции – не само да издава документи и удостоверения,, а и да подпомага различни дейности, свързани с българите зад граница. Мисля, че българският парламент трябва да покаже ясно, дори с тази минимална сума, защото тя е недостатъчна за работата на българите в чужбина, на българите в Македония, Западните покрайнини, Бесарабия, Румъния, Албания, Косово, Гърция, а и навсякъде, където има нова емиграция, че мислим за тях и ще отделим каквото е възможно в днешно време, за да бъдат подпомогнати в своята дейност. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Председател, тъй като влязоха и други колеги, които не успяха да гласуват, искам да обърна внимание на колегите народни представители, че 114 хил. лв. касаят над 2 млн. български граждани. Сто и четиринадесет хиляди лева срещу 2 млрд. евро всяка година, които тези наши български граждани инвестират в България под формата на пари, които изпращат на своите близки. И ние тук се правим, че 114 хил. лв. са нещо много срещу най-големия български инвеститор, каквито са българите в чужбина! Колеги, това наистина е срамно! Затова Ви призовавам да гласувате за тези 114 хил. лв., за да покажем на тези наши съграждани българи, че мислим за тях. Тези хора вкарват в българската икономика всяка година два милиарда евро и това го знаете всичките. Благодаря.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 7, 8 и 9.

По чл. 10 има предложение на народния представител Джема Грозданова.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

По чл. 11 има предложение на народния представител Ангел Найденов: „В чл. 11, ал. 1, II, „РАЗХОДИ”, числото 954 589,0 да се промени на 984 153, 506; т. 1.1. „Персонал”, числото 693 000 0 да се промени на 755 080,0; т. 2, „Капиталови разходи”, числото 56 682, 0 да се промени на 66 246, 546.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Емил Димитров и Юлиан Ангелов: „В чл. 11: 1. В ал. 1, III., 1. се изменя така: „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 002 386,9 (хил. лв.)”. 2. В ал. 2, т. 1 и 2 се изменят така: „1. Политика в областта на отбранителните способности 957 304,0 (хил. лв.). 2. Политика в областта на съюзната и международна сигурност 64 171,0 (хил. лв.)”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михо Михов и Янко Янков: „В чл. 11 се създава ал. 5: „(5) Определя осигуряване през второто полугодие на 2015 г. на допълнителни средства за персонал по ал. 1, II т. 1.1 в размер на 65 млн. лв. и по ал. 1, II т. 2 за бойна подготовка и бойна готовност на видовете въоръжени сили в размер на 20 млн. лв. за сметка на други разходи в държавния бюджет или преизпълнение на приходите в консолидираната фискална програма.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Петър Славов, Михо Михов, Красимир Каракачанов, Милен Михов и Кънчо Филипов: „В чл.11: 1. В ал. 1: - В Раздел I „Приходи, помощи и дарения” числото „30 000,0” се заменя с „50 000,0”; - В Раздел І, 1.1, числото „30 000,0” се заменя с „50 000,0”; - В Раздел II „Разходи” числото „954 589,0” се заменя с „974 589,0”; - В Раздел II, т. 11.1. „Текущи разходи” числото „897 907,0” се заменя със „917 907,0”; - В Раздел II, се създава нова точка 11.1.5 със следния текст: „Бойна подготовка и бойна готовност 20 000,0” 2. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Определя осигуряване през второто полугодие на 2015 г. на допълнителни средства за персонал по ал. 1, II, т. 1.1 в размер на 65 млн. лв. за сметка на други разходи в държавния бюджет и/или преизпълнение на приходите в консолидираната фискална програма. (6) Положителната разлика между приходите, разходите, трансферите и нето операциите по финансиране по бюджета на Министерство на отбраната може да се разходва от ведомството по т. ІІ. 1.1 до достигане на 110% от заложените разходи, а остатъкът – по т. 11.2, стига да не се нарушава утвърденото салдо на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратко, колеги, тъй като предложението, което съм направил, в него чл. 11, ал. 5 на практика съответства с предложението на колегите Михов и Янков за нова ал. 5 в чл. 11, го оттеглям по отношение на ал. 5, но моля да го подкрепите в останалата част, тъй като то предвижда с приходите, които Министерство на отбраната ще реализира от продажбата на стара бойна техника и имоти, да може да се дофинансира дефицитът, който има Министерството. На практика не се товари общият бюджет и се дава възможност на Министерство на отбраната със собствени сили и средства да дофинансира бюджета, да поддържа армията в добра бойна подготовка и разбира се, ако останат средства, да закупува и нова техника. Благодаря.

По чл. 12 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители: „В чл. 12 се правят следните изменения: а) в т. II „РАЗХОДИ” числото „1 031 760” се заменя с „1 058 712,0”; б) в т. II, т. 1 „Текущи разходи” числото „1 018 865,0” се заменя с „1 045 275,0”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предложенията, които са направени от господин Цветанов и група народни представители от Политическа партия ГЕРБ, са предложения, които целят да се увеличи бюджетът на Министерството на вътрешните работи. Това е необходимо, тъй като към момента само за заплати по перо „Персонал” искам да Ви кажа, че имаме...

Накрая ще завърша с това, че ще го оттегля, но го оттеглям, защото ще има промени в Закона за МВР, където нашите предложения ще намерят отражение. По отношение на фонда, който е създаден за закупуване на технически средства за подобряване на работата на Министерството на вътрешните работи от гледна точка на предотвратяване на произшествията по пътищата, също ще бъдат приети нашите предложения – те ще намерят отражение в следващата година, като средствата ще бъдат изразходвани при спазването на Закона за публичните финанси. Благодаря Ви. Това беше предложението. Оттеглям всички наши предложения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.

По чл. 14 има предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители. – Оттегляте го. Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 14 се правят следните промени: 1. В ал. 1, на ред ІІ „Разходи” числото „1 101 380,0” се заменя с числото „1 168 380,8”. 2. В ал. 2: а) на ред 1 „Политика в областта на заетостта” числото „97 137,0” се заменя с числото „114 137,0”; б) на ред 3 „Политика в областта на социалната закрила и равните възможности” числото „177 130,8” се заменя с числото „227 130,8”; Допълнителните средства са за увеличаване на размера на добавката за отглеждане на първо дете от 35 на 50 лв. в) на ред „Всичко” числото „1 101 380,8” се заменя с числото „1 168 380,8”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

По чл. 15 – предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 15, ал. 1 се правят следните промени: 1. на ред ІІ „Разходи” числото „435 219,8” се заменя с числото „453 219,8”; 2. на ред ІІ.2 „Капиталови разходи” числото „15 000,0” се заменя с числото „33 000,0”. Допълнителните средства да послужат за: изграждане на Национална педиатрична болница в гр. София, изграждане на Национален център за възстановяване и рехабилитация на деца с онкологични заболявания в гр. София и изграждане и оборудване на инвазивна кардиологична лаборатория в МБАЛ „Братан Шукеров” в град Смолян.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

По чл. 16 – предложение от народния представител Борислав Великов: „3. В чл. 16, ал. 1 да се направят следните изменения: а) в колона 3, на ред III числото „405 063,6” да се замени с числото „410 063,6”; б) в колона 3, на ред III. 1 числото „869 089,9” да се замени е числото „874 089,9”; в) в колона 3, на ред III.2 числото „-459 026,3” да се замени е числото „-464 026,0”. В Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4, в колона 2, на ред 1 числото „ 72 846,9” да се замени със „77 846,9”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители: „В чл. 16: 1. ал. 1, III. 1. се изменя така: „1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 875 867,5 (хил. лв.)”; 2. ал. 2, т. 2. се изменя така: „2. Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал 50 755,0 (хил. лв.)”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 16 се правят следните промени: - в ал. 1 раздел II числото „417 323,6” да се замени с числото „517 323,6”; - в ал. 1, раздел II ред 1. числото „414 568,6” да се замени с числото „514 568,6”; - в ал. 1, раздел III числото „405 063,6” да се замени с числото „505 063,6”; - в ал.1, раздел III ред 1. числото „869 089,9” да се замени с числото „989 089,9”; - в ал. 2 ред 1. числото „368 019,4” да се замени с числото „468 019,4”; - в ал. 2 ред „всичко” числото „417 323,6” да се замени с числото „517 323,6”; - в ал. 3 ред 1. числото „215 352,1” да се замени с числото „315 352,1”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков и група народните представители: „В чл. 16, ал. 1 се правят следните промени: 1. на ред ІІ „Разходи” числото „417 323,6” се заменя с числото „434 323,6”; 2. на ред ІІ.1 „Текущи разходи” числото „414 568,6” се заменя с числото „428 568,6”; (допълнителните средства са за финансиране на средищните училища по ОПРЧР). 3. на ред 1.2 „Субсидии” числото „6 220,0” се заменя с числото „9 220,0”; 4. на ред ІІІ.1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет” числото „869 089,9” се заменя с числото „939 089,9”; (допълнителните средства са за увеличаване на единния разходен стандарт за издръжка на дете/ученик в училищата, детските градини и извънучилищните звена). В Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4 се правят следните промени: 1. на ред 1 „Българска академия на науките” числото „72 846,9” се заменя с числото „78 346,9”; 2. на ред 15 „Софийски университет „Св. Климент Охридски” числото „46 906,9” се заменя с числото „52 906,9”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мариана Тодорова: „В Приложение 3 към чл. 16, ал. 4 определената субсидия за БАН за 2015 г. да бъде увеличена с 5 000 хил. лв., като достигне размера на субсидията за 2014 г., а именно 77 846,90 хил. лв. Средствата са необходими за обезпечаване провеждането на структурната реформа на БАН: - експертни становища и разработки, обслужващи държавното и общинското управление – 1 500 хил. лв.; - съфинансиране на спечелени проекти – 1 000 хил. лв.; - оборотни средства, необходими за обслужване изпълнението на проектите – 1 500 хил. лв.; - възстановяване членството на Република България чрез БАН в международни научни организации, осигуряване на научни абонаментни бази данни – 1 000 хил. лв.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.

Но аз исках думата!

Много Ви благодаря, госпожо Председател, за дадената възможност. Смятам, че е важно. Отново се обръщам към колегите в залата – това са 100 милиона за образованието. Под риск са поставени националните програми в образованието. Реформата, която започна в образованието, информационните и комуникационните технологии, средствата за целодневната организация на работа не стигат, средства за транспорта на учениците, средствата за извънкласните дейности. Не случайно господин министърът подчерта в становището си: „с предоставения ми бюджет аз не мога да изпълнявам политическите си ангажименти и да правя реформи”. Подаваме му ръка. Подайте му и Вие. Гласувайте ги тези 100 милиона. Благодаря.

Член 17 – предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 17 се правят следните промени: 1. В ал. 1: а) на ред ІІ „Разходи” числото „126 693,6” се заменя с числото „137 693,6”; б) на ред ІІ.1 „Текущи разходи” числото „122 009,9” се заменя с числото „133 009,9”. 2. В ал. 2: а) на ред 1 „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство” числото „13 590,6” се заменя с числото „15 090,6”; б) на ред 2 „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование” числото „108 456,2” се заменя с числото „117 956,2”; в) на ред „Всичко” числото „126 693,6” се заменя с числото „137 693,6”; (допълнителните средства са за: българско филмопроизводство; Националната програма за честване на „100 години българско кино”; финансиране на теренни археологически проучвания и дофинансиране на държавните културни институти от сценичните изкуства).” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Член 18 – предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 18 се правят следните промени: 1. в ал. 1: а) на ред І „Приходи, помощи и дарения” и на ред І.1. „неданъчни приходи” числото „10 030,0” се заменя с числото „10 263,1”; б) на ред ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)” числото „20 451,9” се заменя с числото „21 451,9”; в) на ред ІІІ.1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет” числото „20 001, 9” се заменя с числото „21 001,9”; 2. в ал. 2: а) на ред 1 „Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда” числото „19 766,9” се заменя с числото „21 000,0”; б) на ред „Всичко” числото „43 481,9” се заменя с числото „44 715,0”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 19, 20 и 21.

Член 22 – предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители: „1. В чл. 22, ал. 1, р. Н, т. 2. „Капиталови разходи” числото „119 962,9” се променя и става „127 962,9”. Проектиране магистрален път Русе – Бяла – Велико Търново – 2 000,0 хил. лв. Рехабилитация на 10 километрова отсечка от пътя София – Кюстендил в местността Коньовски проход – 6 000,0 хил. лв.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 22, ал. 1 се правят следните промени: „1. на ред ІІ „Разходи” числото „316 522,5” се заменя с числото „353 022,5”; 2. на ред 1 „Текущи разходи” числото „196 559,6” се заменя с числото „225 059,6”; (увеличението е за: основен ремонт на част от път 5031 Гълъбово – Симеоновград (1 500 000 лв.); рехабилитация на път 5031 Гълъбово – Опан (10 000 000 лв.); рехабилитация на път 5504 Гълъбово – Мъдрец (25 000 000 лв.) и рехабилитация ІІІ-403, участък Сухиндол – Павликени (2 000 000 лв.). 3. на ред 2 „Капиталови разходи” числото „119 962,9” се заменя с числото „127 962,9”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.

По чл. 23 има предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 23 се правят следните промени: 1. в ал.1 на ред ІІ „Разходи” числото „ 226 984,9” се заменя с числото „231 984,9”; 2. в ал.2: а) на ред 1. „Политика в областта на земеделието и селските райони“ числото „175 129,2“ се заменя с числото „180 129,2”; б) на ред „Всичко“ числото „226 984,9” се заменя с числото „231 984,9”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

По чл. 24 има предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 24, ал. 1 се правят следните промени: 1. на ред ІІ „Разходи” числото „229 292,7” се заменя с числото „284 292,7”; 2. на ред ІІ „1.2.1.1 „Субсидии за „БДЖ Пътнически превози” ЕООД” числото „140 000,0” се заменя с числото „180 000,0”; 3. на ред 2 „Капиталови разходи” числото „24 465,4” се заменя с числото „39 465,4”; (увеличението е за проектиране на нов интермодален терминал на пристанище Варна). Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.

Член 26 – предложение на народния представител Цветан Цветанов и група. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.

Член 31 – предложение на народния представител Велизар Енчев: „В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения: 1. ред ІІ „Разходи” числото „31 616,0” се заменя с „30 940,0”; 2. в ред ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (Трансфер)” и ред 1, „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет” числото „31 366,0” се заменя с „30 690,0”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.

Господин Председател, господин Министър! (Народният представител Данаил Кирилов иска думата за процедура).

Колеги, второто перо, и то доста сериозно, от което може да се направи съкращение – 1 милион, е Националната служба за охрана, която в момента трябва да получи бюджет от 30 млн. лв. Вярно, в последните две години намалението на този бюджет е с 2 млн. лв. Съгласете се обаче,че това е институция, която поглъща грешни български пари, която, за съжаление, трябва да го кажа – се изроди в Преторианска гвардия на властта. Няма да говоря за скандалите, ще говоря само за пари, тъй като това е най-важната тема днес, тази нощ. За да дам пример за пестеливост, предлагам парите за НСО да се върнат на нивото от 2012 г. и станат 30 млн. лв., тоест, повтарям, да се намалят с 1 млн. лв. Визирам не само скъпата охрана и бронираните лимузини, но и безбожните разходи за луксозния автопарк на службата. За сравнение – много пъти съм го писал: в Швеция парламентът има три служебни коли, а министерствата само по една. Надявам се, че Парламентарната група за приятелство с Швеция, когато посети тази скандинавска държава, ще ни донесе повече информация по въпроса за тяхната служба за охрана. Питам: след като най-богатата държава в света или една от най-богатите икономисва, какво пречи на най-бедната държава в Европейския съюз да приложи шведския модел? През следващата година ще предложа официално проектозакон за закриването на НСО, превръщането й в второстепенен разпоредител с бюджетни средства и присъединяването й към Министерството на вътрешните работи по примера на много страни в Европейския съюз, което радикално може да намали нейния бюджет от 30 милиона поне пет-шест-седем пъти, но това е вече работа на икономистите. Да повторя още веднъж, Националната служба за охрана представлява една малка армия със свои бронирани коли, пожарна, линейки, готвачи, сервитьори, камериери. Затова ли беше преходът да възпроизведем УБО едно към едно? И тъй като дясната страна много обичат да говорят за ченгета, искам да им кажа, че това, което в момента е НСО, е класическо възпроизвеждане на Държавна сигурност. Скандалите, които се развиха в последните години и доведоха до смяната на ръководителите на тази служба, налагат радикално преустройство и, на първо място, подчертавам, прекратяване на финансовите потоци. (Реплики.) Това е, което предлагам.

Надявам се на Вашия здрав разум и да мислите по-малко за себе си, повече за интересите на народа. (Реплики.) НСО не е длъжна да пази десетина министри, президента, шефа на парламента и Вас, уважаеми от четворната коалиция. (Възгласи, шум, реплики.)

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! На основание чл. 45, ал. 1, изречение второ, във връзка с ал. 2 на чл. 42 предлагам удължаване на работното време на заседанието до приключване на точката от дневния ред с гласуване. Основанията ми за това предложение са в цитираните разпоредби в следния смисъл: „Народното събрание само може да прецени продължителността на заседанията”, като това е оказано и в изречение второ и в ал. 2 на цитираната разпоредба. Във връзка с това сочи по-силното решение, което ние взехме, за извънредно заседание в утрешния ден от 9,00 ч. Моля да подкрепите процедурното ми предложение за удължаване на работното време.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя от чл. 32 до чл. 36 включително.

По чл. 37 има предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 37, ал. 1, на ред ІІ „Разходи” числото „3 892,1” се заменя с числото „5 633,3”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя от чл. 38 до чл. 42 включително.

По чл. 43 има предложение от народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43: „Чл. 43. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2015 г., както следва:”, съгласно таблицата. „(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2015 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2015 г. oт Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва:”, съгласно таблицата.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.

По чл. 45 има предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 45 се правят следните промени: - в ал.1 Раздел II числото „366 525,3” да се замени с числото „426 525,3”; - в ал. 1, Раздел II ред 1 числото „349 903,5” да се замени с числото „409 903,5”; - в ал. 1, Раздел II ред 1.2 числото „300 350,0” да се замени с числото „360 350,0”; - в ал. 1, Раздел II ред 1.2.1. числото „300 350,0” да се замени с числото „360 350,0”; - в ал. 1, Раздел III числото „390 278,6” да се замени с числото „450 278,6”; - в ал. 1, Раздел III ред 1. числото „390 278,6” да се замени с числото „450 278,6”; - в ал. 2 ред 1. числото „333 422,0” да се замени с числото „393 422,0”; - в ал. 2 ред „всичко” числото „366 525,3” да се замени с числото „426 525,3”; - в ал.3 ред 1. числото „331 374,8” да се замени с числото „391 374,8”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 45, ал. 1 на редове ІІІ. и ІІІ.1 числото „390 278,6” се заменя с числото „420 278,6”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще бъда кратка. Предложението ни е за увеличаване на бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ с 60 милиона, защото така или иначе всяка година се налага актуализация, за да може свободно да се провеждат земеделските политики. Благодаря Ви.

По чл. 46 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 47 има предложение от народния представител Цветан Цветанов, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.

По чл. 49 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в Приложение № 4. Предложение на народния представител Росица Янакиева: В Приложение № 4 към чл. 49, ал. 1, таблица за да се включи ред № 27 в колона № 1 с текст „Съюз на тракийските дружества в България” в колона № 2 на същия ред и сума 150 хил. лв. в колона № 3 на ред № 27. Средствата са необходими за реализиране на научноизследователски проекти, публикуване на материали, организиране на конференции и други. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Михаил Миков и група: В Приложение № 4 към чл. 49, ал. 1 се създава нов ред 27 със следното съдържание: „27. Съюз на тракийските дружества в България 150.0.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Менда Стоянова, което комисията подкрепя и е отразено в чл. 1 и Приложение № 4.

По чл. 50 има предложение от народния представител Дурхан Мустафа: В чл. 50 се правят следните изменения: В Област Бургас: 1. Община Айтос: а) колона 2 „Бюджетни взаимоотношения”, числото „10 265,9” се заменя с „10 465,9”; б) в колона 6 „Общо” числото „535,3” се заменя със „735,3”. 2. Община Руен: а) колона 2 „Бюджетни взаимоотношения”, числото „11 199,0” се заменя с „11 499,0”; б) колона 6 „Общо” числото „828,6” се заменя с „1 128,6”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ердинч Хайрула: В чл. 50 се правят следните изменения: В Област Кърджали, Община Момчилград: а) в колона 2 „Бюджетни взаимоотношения”, числото „6 600,4” се заменя с „6 614,28”; б) в колона 6 „Общо”, числото „4 534,5” се заменя със „4 548,38”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков: В чл. 50, ред „Столична община”: числото „313 763,6” в колона 2 се заменя с числото „323 763,6”, а числото „6 004,9” в колона 6 се заменя с числото „16 004,9”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Михаил Миков и група: В чл. 50 се правят следните промени: 1. позиция Област Благоевград: - на ред „Банско” числото „5 641,4” в колона 2 се заменя с числото „5 681,4”, числото „425,3” в колона 6 се заменя с числото „465,3” и числото „270,4” в колона 7 се заменя с числото „290,4”; - на ред „Белица” числото „4 844,5” в колона 2 се заменя с числото „4 899,5”, числото „568,7” в колона 6 се заменя с числото „623,7” и числото „424,5” в колона 7 се заменя с числото „454,5”; - на ред „Благоевград” числото „27 578,1” в колона 2 се заменя с числото „28 078,1”, числото „905,2” в колона 6 се заменя с числото „1 405,2” и числото „388,9” в колона 7 се заменя с числото „688,9”; - на ред „Гоце Делчев” числото „13 234,6” в колона 2 се заменя с числото „13 434,6”, числото „314,6” в колона 6 се заменя с числото „614,6” и числото „92,0” в колона 7 се заменя с числото „192,0”; - на ред „Гърмен” числото „6 886,6” в колона 2 се заменя с числото „6 921,6”, числото „350,8” в колона 6 се заменя с числото „385,8” и числото „157,9” в колона 7 се заменя с числото „169,9”; - на ред „Кресна” числото „2 554,2” в колона 2 се заменя с числото „2 579,2”, числото „262,5” в колона 6 се заменя с числото „287,5” и числото „163,4” в колона 7 се заменя с числото „175,4”; - на ред „Петрич” числото „18 608,8” в колона 2 се заменя с числото „18 708,8”, числото „1 195,3” в колона 6 се заменя с числото „1 295,3” и числото „618,8” в колона 7 се заменя с числото „668,8”; - на ред „Разлог” числото „8 030,6” в колона 2 се заменя с числото „8 080,6”, числото „536,5” в колона 6 се заменя с числото „586,5” и числото „358,0” в колона 7 се заменя с числото „378,0”; - на ред „Сандански” числото „14 839,7” в колона 2 се заменя с числото „14 939,7”, числото „1 132,7” в колона 6 се заменя с числото „1 232,7” и числото „587,9” в колона 7 се заменя с числото „687,9”; - на ред „Сатовча” числото „6 865,3” в колона 2 се заменя с числото „6 902,3”, числото „388,7” в колона 6 се заменя с числото „425,7” и числото „208,1” в колона 7 се заменя с числото „233,1”; - на ред „Симитли” числото „5 984,9” в колона 2 се заменя с числото „6 029,9”, числото „456,1” в колона 6 се заменя с числото „501,1” и числото „240,2” в колона 7 се заменя с числото „260,2”; - на ред „Струмяни” числото „3 170,3” в колона 2 се заменя с числото „3 270,3”, числото „502,6” в колона 6 се заменя с числото „602,6” и числото „331,6” в колона 7 се заменя с числото „381,6”; - на ред „Хаджидимово” числото „4 505,7” в колона 2 се заменя с числото „4 535,7”, числото „271,5” в колона 6 се заменя с числото „301,5” и числото „105,5” в колона 7 се заменя с числото „125,5” и - на ред „Якоруда” числото „4 381,2” в колона 2 се заменя с числото „4 411,2”, числото „300,0” в колона 6 се заменя с числото „330,0” и числото „170,9” в колона 7 се заменя с числото „180,9”; 2. позиция Област Велико Търново: - на ред „Полски Тръмбеш” числото „5 090,3” в колона 2 се заменя с числото „6 590,3”, а числото „319,9” в колона 6 се заменя с числото „1 819,9”; 3. позиция Област Видин: - на ред „Белоградчик” числото „3 715,3” в колона 2 се заменя с числото „3 815,3” и числото „355,7” в колона 4 се заменя с числото „455,7”; - на ред „Брегово” числото „4 009,1” в колона 2 се заменя с числото „4 128,47” и числото „397,9” в колона 4 се заменя с числото „517,27” и - на ред „Видин” числото „20 868,7” в колона 2 се заменя с числото „32 435,3”, числото „3 067,9” в колона 4 се заменя с числото „12 764,5” и числото „765,5” в колона 6 се заменя с числото „2 635,5”; 4. позиция Област Кюстендил: - на ред „Бобовдол” числото „3 081,3” в колона 2 се заменя с числото „4 581,3”, числото „305,3” в колона 6 се заменя с числото „1 805,3”; (Увеличението на средствата е за реконструкция на водопровод в кв. Миньор в гр. Бобовдол.) - на ред „Дупница” числото „14 125,9” в колона 2 се заменя с числото „18 125,9”, числото „497,0” в колона 6 се заменя с числото „4 497,0”; (Увеличението на средствата е за изграждане на нов блок на общинската МБАЛ „Св. Иван Рилски”.) - на ред „Кочериново” числото „2 303,3” в колона 2 се заменя с числото „3 303,3”, числото „322,5” в колона 6 се заменя с числото „1 322,5”; (Увеличението на средствата е за асфалтиране на вътрешната улична мрежа.) - на ред „Кюстендил” числото „20 207,6” в колона 2 се заменя с числото „23 534,6”, числото „1 383,0” в колона 6 се заменя с числото „4 710,0”; (Увеличението на средствата е за довършване на проект „Център за долекуване, продължително лечение и рехабилитация”.) - на ред „Невестино” числото „1 748,8” в колона 2 се заменя с числото „1 868,8”, числото „361,6” в колона 6 се заменя с числото „481,6”; (Увеличението на средствата е за подмяна на водопровод в с. Еремия.) - на ред „Рила” числото „1 358,7” в колона 2 се заменя с числото „2 358,7”, числото „101,7” в колона 6 се заменя с числото „1 101,7” и (Увеличението на средствата е за проект „Вътрешна улична мрежа”.) - на ред „Сапарева баня” числото „1 986,9” в колона 2 се заменя с числото „2 486,9”, числото „138,4” в колона 6 се заменя с числото 638,4”; (Увеличението на средствата е за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в с. Ресилово.) 5. позиция Област Монтана: - на ред „Берковица” числото „680,4” в колона 6 се заменя с числото „682,4”; - на ред „Георги Дамяново” числото „212,2” в колона 6 се заменя с числото „215,2”; - на ред „Лом” числото „365,4” в колона 6 се заменя с числото „367,4”; - на ред „Медковец” числото „105,9” в колона 6 се заменя с числото „106,2”; - на ред „Монтана” числото „587,0” в колона 6 се заменя с числото „588,0” и - на ред „Чипровци” числото „168,4” в колона 6 се заменя с числото „170,4”; 6. позиция Област Плевен: - на ред „Левски” числото „6 106,5” в колона 2 се заменя с числото „12 106,5”, числото „281,2” в колона 6 се заменя с числото „6 281,2” и числото „80,5” в колона 7 се заменя с числото „6 080,5”; 7. позиция Област Смолян: - на ред „Баните” числото „2 187,7” в колона 2 се заменя с числото „4 187,7”, числото „496,1” в колона 6 се заменя с числото „2 496,1” и числото „335,1” в колона 7 се заменя с числото „2 335,1”; - на ред „Борино” числото „1 610,2” в колона 2 се заменя с числото „3 610,2”, числото „181,3” в колона 6 се заменя с числото „2 181,3” и числото „117,3” в колона 7 се заменя с числото „2 117,3”; - на ред „Девин” числото „5 023,1” в колона 2 се заменя с числото 9 023,1”, числото „483,2” в колона 6 се заменя с числото „4 483,2” и числото „283,1” в колона 7 се заменя с числото „4 283,1”; - на ред „Доспат” числото „4 021,3” в колона 2 се заменя с числото „6 021,3”, числото „230,9” в колона 6 се заменя с числото „2 230,9” и числото „115,5” в колона 7 се заменя с числото „2 115,1”; - на ред „Златоград” числото „4 916,3” в колона 2 се заменя с числото „6 916,3”, числото „362,6” в колона 6 се заменя с числото „2 362,6” и числото „237,8” в колона 7 се заменя с числото „2 237,8”; - на ред „Мадан” числото „4 932,2” в колона 2 се заменя с числото „6 932,2”, числото „689,1” в колона 6 се заменя с числото „2 689,1” и числото „398,4” в колона 7 се заменя с числото „2 398,4”; - на ред „Неделино” числото „3 548,1” в колона 2 се заменя с числото „5 548,1”, числото „648,7” в колона 6 се заменя с числото „2 648,7” и числото „516,2” в колона 7 се заменя с числото „2 516,2”; - на ред „Рудозем” числото „4 597,7” в колона 2 се заменя с числото „6 597,7”, числото „364,6” в колона 6 се заменя с числото „2 364,6” и числото „199,0” в колона 7 се заменя с числото „2 199,0”; - на ред „Смолян” числото „18 016,7” в колона 2 се заменя с числото „34 016,7”, числото „1 578,4” в колона 6 се заменя с числото „17 578,4” и числото „938,6” в колона 7 се заменя с числото „16 938,6”и - на ред „Чепеларе” числото „2 937,4” в колона 2 се заменя с числото „5 937,4”, числото „398,9” в колона 6 се заменя с числото „3 398,9” и числото „259,6” в колона 7 се заменя с числото „3 259,6”; 8. позиция Столична община: на ред „Столична община” числото „313 763,6” в колона 2 се заменя с числото „329 763,6”, числото „6 004,9” в колона 6 се заменя с числото „24 004,9”; (допълнителните средства са за изграждане на многофункционална спортна зала в ж.к. Люлин /10 000 000 лв./ и за изграждане на нови детски градини /6 000 000 лв./). 9. позиция Област Софийска: - на ред „Златица” числото „1 984,4” в колона 2 се заменя с числото „2 227,0”, числото „247,4” в колона 4 се заменя с числото „300,0” и числото „110,9” в колона 6 се заменя с числото „300,9”; - на ред „Правец” числото „6 743,4” в колона 2 се заменя с числото „6 863,4”, числото „336,8” в колона 4 се заменя с числото „406,8” и числото „1 017,1” в колона 6 се заменя с числото „1 067,1” и - на ред „Самоков” числото „12 623,7” в колона 2 се заменя с числото „42 123,7”, числото „714,5” в колона 6 се заменя с числото „30 214,5”, и числото „271,0” в колона 7 се заменя с числото „28 271,0”; 10. позиция Област Стара Загора: - на ред „Гълъбово” числото „4 646,4” в колона 2 се заменя с числото „14 646,4”, числото „256,7” в колона 6 се заменя с числото „10 256,7” и числото „99,9” в колона 7 се заменя с числото „10 099,9” и - на ред „Николаево” числото „2 759,5” в колона 2 се заменя с числото „3 259,5”; числото „128,2” в колона 6 се заменя с числото „628,2” и числото „75,8” в колона 7 се заменя с числото „575,8”; 11. позиция Област Хасково: - на ред „Ивайловград” числото „3 987,3” в колона 2 се заменя с числото „4 587,3” и числото „771,7” в колона 4 се заменя с числото „1 371,7”; - на ред „Маджарово” числото „1 292,0” в колона 2 се заменя с числото „1 392,0” и числото „96,7” в колона 4 се заменя с числото „196,7”; - на ред „Симеоновград” числото „3 440,1” в колона 2 се заменя с числото „3 840,1” и числото „566,7” в колона 4 се заменя с числото „966,7”; - на ред „Харманли” числото „7 972,3” в колона 2 се заменя с числото „8 972,3” и числото „975,1” в колона 4 се заменя с числото „1 975,1” и - на ред „Хасково” числото „28 969,8” в колона 2 се заменя с числото „29 969,8” и числото „1 777,9” в колона 4 се заменя с числото „2 777,9”; 12. позиция Област Шумен: - на ред „Шумен” числото „32 504,0” в колона 2 се заменя с числото „33 004,0”, числото „1 008,9” в колона 6 се заменя с числото „1 508,9” и числото „418,9” в колона 7 се заменя с числото „918,9”; 13. позиция Област Ямбол: - на ред „Болярово” числото „2 996,1” в колона 2 се заменя с числото „3 107,7”, числото „404,0” в колона 6 се заменя с числото „515,6” и числото „188,4” в колона 7 се заменя с числото „300,0”; - на ред „Елхово” числото „6 400,2” в колона 2 се заменя с числото „6 462,7”, числото „513,1” в колона 6 се заменя с числото „575,6” и числото „237,5” в колона 7 се заменя с числото „300,0”; - на ред „Стралджа” числото „5 982,8” в колона 2 се заменя с числото „6 037,4”, числото „506,0” в колона 6 се заменя с числото „560,6” и числото „245,4” в колона 7 се заменя с числото „300,0”; - на ред „Тунджа” числото „897,4” в колона 6 се заменя с числото „1 397,4” и - на ред „Ямбол” числото „321,8” в колона 6 се заменя с числото „331,2” и числото „30,6” в колона 7 се заменя с числото „40,0”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Невин Хасан: „В чл. 50 се правят следните изменения: В Област Силистра: 1. Община Дулово: а) колона 2 „Бюджетни взаимоотношения”, числото „11 252,70” се заменя с „11 552,70”; б) колона 6, „Общо”, числото „477,0” се заменя с „877,0”. 2. Община Главница: а) колона 2 „Бюджетни взаимоотношения”, числото „5 083,10” се заменя с „5 583,10”; б) колона 6, „Общо”, числото „380,90” се заменя с „680,90”. Разходите да са за сметка на по-високата събираемост на данъчните приходи.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росица Янакиева и група народни представители: „1. В чл. 50 текстът „целева субсидия за капиталови разходи 131 800,0 хил. лв. да се замени с „целева субсидия за капиталови разходи 161 500,0 хил. лв.” 2. Да се извършат свързаните с т. 1 изменения в разпределението на сумите по общини в колона 6 в таблицата на чл. 50. 3. В чл. 50 текстът „обща субсидия за делегираните от държавата дейности 2 066 835,9 хил. лв.” да се замени с „обща субсидия за делегираните от държавата дейности 2 087 835,9 хил. лв.” 4. Да се извърши свързана с т. 3 промяна в Приложение 7 към чл. 51, колона 2 „Общинска администрация”, като на ред „Всичко” числото 217 200,0 се замени с числото 238 200,0. Да се извършат свързаните с т. 3 и 4 изменения в разпределението на субсидията по общини в колона 2 на Приложение 7.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ферихан Ахмедова: „1. В чл. 50 се правят следните изменения: В ред „Сливо поле”: а) в графа „2. Бюджетни взаимоотношения”, числото „3 759,3” се заменя с числото „4 059,3”; б) в графа „3. Обща субсидия за делегираните от държавата дейности”, числото „2 719,8” се заменя с числото „3 019,8”; 2. В чл. 50 се правят следните изменения: В ред „Ветово”: а) в графа „2. Бюджетни взаимоотношения”, числото „4 534,7” се заменя с числото „4 934,7”; б) в графа „6. Общо”, числото „300,8” се заменя с числото „700,8”. Разходите да бъдат за сметка на по-висока събираемост на данъчните приходи.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.

Член 51. Предложение на народния представител Ердинч Хайрула: „В Приложение 7 към чл. 51 се правят следните изменения: 1. В І, ред Момчилград, колона 7 „Култура”, числото „69,4” се заменя с „83,28”; 2. В ІІ, ред Момчилград, колона 13, „Култура, Субсидирана численост”, числото „10” се заменя с „12”. Разходите да са за сметка на по-високата събираемост на данъчните приходи.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.

Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 52 до чл. 54 включително.

Член 55. Предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „Чл. 55 да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, предлагаме чл. 55 да отпадне. Той просто повтаря текстове от Закона за публичните финанси, а и четейки го, създава у нас впечатление, че едва ли не има несигурност относно бюджетите, които представя. Тоест като че ли самите вносители не са сигурни, че тези бюджети ще бъдат изпълнени. За да отпадне тази несигурност, най-добре е целият член да отпадне. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.

Член 57. Предложение на Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 57 числото „240” се заменя с „300”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, радвам се, че успявам да Ви разсъня, тъй като времето напредва. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Предложението обаче е много сериозно. Предлагаме да се увеличи квотата за ваучери за храна с 60 милиона. Това е един жест към бизнеса, който смятам, че дори в този късен час залата ще подкрепи. Благодаря. (Шум, смях и реплики.)

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 58 до 60 включително.

По чл. 61 има предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители: В чл. 61: 1. в ал. 1 числото „350” се заменя с числото „380”; 2. в ал. 12 изразът „за 2015 г. 240 лв.” се заменя със „за 2015 г. от 1 януари до 30 юни – 252 лв., от 1 юни до 31 декември – 266 лв.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стефан Кенов – в чл. 61 ал. 1 се изменя така: „(1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2015 г. е 400 лв.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росица Янакиева – в чл. 61 ал. 12 се изменя така: „(12) Размерът на месечната добавка по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2015 г. е 255 лв.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.

Уважаеми колеги, предложението за промяна в чл. 61 касае средномесечния доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2015 г. Предлагаме от 350 лв. да стане 380 лв. Мотивите ни са, че от 1 януари се вдига минималната работна заплата, от 1 юли – също. Според нас е справедливо да се вдигне и прагът, по който се изчисляват семейните помощи за деца.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.

По чл. 63 има предложение от народния представител Велизар Енчев: Чл. 63 се изменя така: „Чл. 63. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2015 г. е 5 лв.” Реализираната икономия да се отрази в чл. 1, ал. 2, ред 4 „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи” и сумите, с които се предлага намалението, да се изведат като ред 4.3. „Средства за изплащане на допълнителна пенсия (коледна добавка) през месец декември 2015 г. за пенсионерите с пенсии под прага на бедността за същата година. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.

Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Съзнавам, че в момента си позволявам да бъркам в светая светих на българския политически елит, но се налага. Партийните субсидии в България са абсурдни, цинични и нелепи – това не е новина. Новина ще бъде, ако Вие сега подкрепите моето предложение или излезете с друго предложение с по-малко намаляване на държавната субсидия за даден глас – 11 лв. за даден глас в България. Фактите са следните. Това, което ще Ви кажа сега, е от статистиката на Европейския съюз. Най-бедната държава в Европейския съюз плаща от парите на данъкоплатците най-скъпите партийни субсидии за своите депутати. Те са многократно по-големи от тези в редица европейски държави. Сега ще ги чуете. Средният размер на партийната субсидия в Европейския съюз е 3,5 евро на глас за 2013 г. Ако не знаете, да Ви кажа, най-богатата европейска държава Германия отделя за народен представител 50 евро цента – 1 лв. (Единични ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.) България отделя 5,5 евро. При положение че жизненият стандарт на германците е поне 20 пъти по-висок от българския, то партийните субсидии у нас са 10 пъти по-големи от немските. В Гърция тази година партийната субсидия бе намалена наполовина и вече е 60 евроцента на глас. В Италия правителството под натиска на партията на Грило реши поетапно да се намалява субсидията до пълното й премахване. В момента тя беше намалена от 4 на 2 евро. В Република Македония партийната субсидия е около 1 лв. – 11 пъти по-ниска от българската. Както виждате, многопартийната система там продължава да съществува. Големият въпрос е: за какво харчат парите нашите партии? И това е голямата тайна. Донякъде тази тайна я разкри бившият шеф на Сметната палата господин Валери Димитров, който призна, че държавата няма законови лостове да контролира пътя на парите. При това, както знаете, партиите са освободени от задължението да си харчат парите като прилагат Закона за обществените поръчки – нещо изключително неморално. Едва ли някой ще посмее да ми възрази. Върхът на абсурда е един факт, изнесен от самия премиер господин Бойко Борисов, който призна публично, че държи огромната партийна субсидия от 100 млн. лв. на влог в банка, за да печели лихви. Нищо незаконно, разбира се. Само дето е неморално. Какво ще правите с тези пари господа и госпожи от ГЕРБ?

Ще ги дадем на пенсионерите.

Да кажа направо – да, трябва да ги дадете на пенсионерите. Това ще бъде наистина едно добро дело, за което ще Ви поздравя. За 2013 г. държавният бюджет е платил за издръжка на партиите 45 млн. лв. Ето откъде могат да се вземат парите за фаталните дупки в бюджета и на първо място, разбира се, за така наречената тринадесета пенсия в България. Време е да въведем този термин, ако не искаме улицата да го въведе. И аз предлагам да не стигаме до нивото на нашите братя българи в Република Македония, да падаме толкова ниско – един лев за даден глас. Предлагам да приемем италианския модел, а италианският модел е това, което аз Ви предлагам – 5 лв. за глас. Веднага Ви казвам – ако Вие смятате, че предложението ми е твърде радикално, с удоволствие ще изслушам Ваше предложение. Посочете приемливата за Вас икономия. Разчитам на Вашия разум и вярвам, че ще го проявите ако не с предложение за по-ниска субсидия за даден глас, поне с Вашето гласуване, за което Ви благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги депутати, аз искам да благодаря на господин Енчев, че изложи един основен пункт от нашата предизборна програма и Ви призовавам да се присъединим и да подкрепим първата част от неговото и нашето предложение, а именно намаляване на субсидията на 5 лв., като във втората част обаче ще се разграничим от него и заявявам, че ние няма да подкрепим посоката, в която се пренасочват тези средства. Нека те да останат като резерва в бюджета. Така че поддържам това предложение и Ви призовавам да гласувате.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.

По чл. 65 има предложение от народния представител Лютви Местан – в чл. 65 числото „4,5” се заменя с числото „5”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, предложението е минималният размер на фискалния резерв да бъде повишен от 4,5 милиарда на 5 милиарда. Знаете добре, че държавният дълг се увеличава. Знаете, че фискалният резерв се разглежда като буфер, като защита, като една гаранция пред кредиторите, че можем да си изплащаме задълженията. Затова е нормално, когато самият дълг се увеличава, и гаранцията за него също да се увеличи. Достатъчно дълг се взема през следващата година, достатъчно ще бъде взет и тази година, така че това минимално ниво спокойно да бъде покрито. Съвпада с разчетите, които са направени. Предлагам да подкрепите това предложение. Благодаря.

По чл. 66 има предложение на народния представител Михаил Миков – в чл. 66 числото „24,5” се заменя с числото „23”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.

По чл. 67 има предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 67, ал. 1 числото „8,1” се заменя с числото „6,6”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.

По чл. 68 – предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В чл. 68 числото „6,9” се заменя с числото „5,4”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.

По чл. 69 има предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 69 да отпадне текстът „както и на Базово споразумение на Международната асоциация за суапове и деривати”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Нашето предложение да отпадне посоченият текст е водено от разбирането, че публичните финанси трябва да са консервативни и не трябва с лека ръка да им се разрешават инструменти, които много често не могат да бъдат оценени като рискови характеристики. От тази гледна точка подобно предложение да се впуска държавният дълг и управлението му в суапове, деривати и така нататък не считаме за най-целесъобразно. Прекаленото разширяване на допустимите дългови инструменти създава риск да се предприемат спекулативни операции, които трудно се оценяват. Подобна стратегия се наблюдава често при увеличаване на дълга, но тя невинаги води до добри резултати. Затова предлагаме много внимателно да прецените този текст и той да отпадне, тъй като влиянието му върху публичните финанси не може да бъде оценено толкова лесно. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 70 и 71.

Предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители за нов чл. 71а. Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 1, което е отразено в чл. 100, и не подкрепя предложението за ал. 2: „(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява издаване на държавни гаранции по Закона за Българската банка за развитие в размер на 100 млн. лв. за финансиране на проекти на производители от Северозападна България при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.

Член 73 – предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73: „Чл. 73. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 72 и чл. 100, е 3,0 млрд. лв.”

Членове от 74 до 80 по вносител – Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

По чл. 81 – предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 81 да отпаднат думите „или на общините”, като необходимите средства се осигурят чрез оптимизация на средствата за издръжка на съответните институции”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, предложението наистина е сериозно и заслужава внимание. Както виждам, в бюджета не е направен никакъв опит по посока фискална децентрализация, за която си говорим от толкова много време. Ето това е опитът, който можем да направим. Предложението гласи: „Държавни институции, които заемат общински сгради, да започнат да плащат наем за тези сгради”. Което е напълно нормално – като ползваш нечия собственост, да плащаш и наем. Това би представлявало един допълнителен приходоизточник, и то собствен на общините, тъй като за тяхната собственост, която до момента се ползва безвъзмездно, те ще започнат да получават необходимите за издръжката им средства. Предлагам да подкрепим това предложение и да дадем един допълнителен приходоизточник на общините, от който те много се нуждаят. Благодаря.

От чл. 82 до чл. 85 по вносител – Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

По чл. 86 – предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители: „В чл. 86 след думата „общини” да се добавят „народни читалища, юридически лица с нестопанска цел в обществена полза”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86.

Уважаеми колеги, знам, че стана късно, но Ви моля малко да се събудите, защото това наистина е много важно не толкова за нас като ДПС, а за всички читалища и юридически лица с нестопанска цел. За да Ви стане ясно, искам да Ви зачета: „Чл. 86. Държавен фонд „Земеделие” извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и 2014-2020 г., по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” за периода 2007-2013 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г.”. Тъй като народните читалища и юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза са отделни бенефициенти, те не могат по никакъв начин да се възползват от възстановяването на ДДС от Държавен фонд „Земеделие” и не успяват да кандидатстват по тези програми, поради което Ви моля наистина да подкрепите този член, ако искате и поддържате мнението, че читалищата и юридическите лица с нестопанска цел трябва да са бенефициенти и да се подпомагат по тези оперативни програми. Те са европейски пари, така че, моля, подкрепете!

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 87 до 92, включително.

По чл. 93 – предложение на народния представител Лютви Местан: „В чл. 93 да отпадне текстът: „За реализиране на енергоспестяващи мерки и”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94.

Член 95 – предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя текста. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95: „Чл. 95. (1) В случай че спрямо банка са приложени разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и/или чл. 36 от Закона за кредитните институции, при падежа на държавни ценни книжа и/или лихвите по тях особеният залог преминава върху вземанията по заложените от банката държавни ценни книжа за обезпечаване на наличностите по сметки на бюджетни организации. Средствата се превеждат по предвидената за съответната банка сметка по чл. 152, ал. 5 от Закона за публичните финанси, освен в случаите по ал. 2 и 3. (2) При съгласие от министъра на финансите средствата при падежа на държавни ценни книжа и/или лихвите по тях се превеждат в специално открита за целта по искане на банката по ал. 1 нейна сметка в Българската народна банка и се блокират в полза на Министерството на финансите. (3) В случай че банката не е отправила искане за откриване на сметката по ал. 2, средствата при падежа на държавни ценни книжа и/или лихвите по тях се превеждат по служебно открита от Българската народна банка за целта сметка на съответната банка и се блокират в полза на Министерството на финансите. (4) За целите на прилагане на чл. 96, ал. 10-16 от този закон и на чл. 152 от Закона за публичните финанси средствата по сметките по ал. 2 и 3 се смятат за обезпечение по чл. 152, ал. 6 от Закона за публичните финанси.” (Шум и реплики.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96: „Чл. 96. (1) При банки, обявени в несъстоятелност, наличните към датата на обявяване в несъстоятелност на съответната банка средства по сметки и депозити на бюджетните организации, подлежащи на обезпечаване съгласно чл. 152, ал. 1 от Закона за публичните финанси, се трансформират във вземане на Министерството на финансите и се възстановяват на бюджетните организации в левове за сметка на средства на централния бюджет в Българската народна банка, по реда на ал. 2-7. (2) Средствата по ал. 1 се възстановяват за сметка на централния бюджет чрез бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет, като: 1. за съставните бюджети по държавния бюджет, за които се прилага чл. 15 от Закона за публичните финанси, се залага лимит в системата за електронни бюджетни разплащания за възстановяване на средствата по сметки за чужди средства и сметки за средства от Европейския съюз за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет; 2. възстановяването на средствата по ал. 1 на съдебната система, социалноосигурителните фондове, общините и техните подведомствени разпоредители с бюджет се извършва чрез превеждане на сумите от централния бюджет по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет; 3. възстановяването на средствата по ал. 1 на държавните висши училища и на Българската академия на науките се извършва чрез превеждане на средствата от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет и залагане на допълнителен лимит в системата за електронни бюджетни разплащания; 4. възстановяването на средствата по ал. 1 на разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, без тези по т. 3, се извършва от централния бюджет чрез превеждането на сумите по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет; 5. разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси се възстановяват по бюджетите им чрез превеждане на сумите от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет и залагане на допълнителен лимит в системата за електронни бюджетни разплащания. (3) В случай че средства по ал. 1 на бюджетна организация са съхранявани по обособени банкови сметки за средствата от Европейския съюз, възстановените по реда на ал. 2 такива средства по бюджета на бюджетната организация се прехвърлят по съответните сметки за средствата от Европейския съюз в обслужващите банки. (4) В случай че средства по ал. 1 на бюджетна организация са съхранявани по обособени банкови сметки за чужди средства, подлежащите на възстановяване по реда на ал. 2, такива средства по бюджета на бюджетната организация се прехвърлят по съответните сметки за чужди средства в обслужващите банки, освен ако бюджетната организация реши да изплаща задълженията по тези чужди средства директно от бюджета си, без да прехвърля сумите по банкова сметка за чужди средства. (5) Операциите по ал. 1, ал. 2, т. 2-5, ал. 3 и 4 се отчитат в частта на финансирането на бюджетното салдо. (6) При необходимост от плащания от бюджетите на разпоредителите с бюджет по държавния бюджет, социалноосигурителните фондове и бюджетите по ал. 2, т. 3-5 за сметка на техни бюджетни средства по ал. 1 лимитът в системата за електронни бюджетни разплащания се определя, актуализира и коригира по общия ред на чл. 132, ал. 2-4 от Закона за публичните финанси. (7) При прилагането на ал. 2-4 подлежащите на възстановяване суми могат да се прихващат с предоставени от централния бюджет на съответните бюджетни организации временни безлихвени заеми, както и с произтичащите от прилагането на чл. 159, ал. 12-14, чл. 160 и 161 от Закона за публичните финанси задължения към държавния бюджет на разпоредители с бюджет, които не са част от държавния бюджет. (8) Банката по ал. 1 предоставя на бюджетните организации информация за салдата по техните сметки и депозити към датата на обявяване в несъстоятелност. Тази информация може да се предостави от банката директно на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, при условие че той предостави списък на неговите подведомствени разпоредители с бюджет, съдържащ наименованието и ЕИК/БУЛСТАТ на съответните бюджетни организации. (9) За целите на прилагане на ал. 1 и 8 съответната бюджетна организация или нейният първостепенен разпоредител с бюджет уточнява с банката коректния размер на средствата по ал. 1 на бюджетната организация в случай на неточности, непълнота или други грешки в информацията по ал. 8. (10) Стойността на преминалите под пълно разпореждане на министъра на финансите обезпечения съгласно чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси се съпоставя с размера на вземането на Министерството на финансите по ал. 1, като се прилага следната поредност: 1. средствата по сметката по чл. 152, ал. 5 от Закона за публичните финанси; 2. средствата по сметката или сметките по чл. 152, ал. 6 от Закона за публичните финанси; 3. държавните ценни книжа по чл. 152, ал. 3 от Закона за публичните финанси; 4. държавните ценни книжа по чл. 152, ал. 4 от Закона за публичните финанси; 5. дълга по чл. 98; 6. обезпеченията по чл. 152, ал. 8 от Закона за публичните финанси. (11) В случай на превишение на стойността на обезпечението над размера на вземането по ал. 1, в масата на несъстоятелността се връщат в размер на превишението частта от обезпечението, съответстваща на превишението според поредността по ал. 10, и/или парични средства съгласно чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси в 10-дневен срок от изтичането на срока, определен съгласно ал. 14. (12) В случай че стойността на обезпеченията е по-малка от размера на вземането по ал. 1, тя се намалява от вземането, като за необезпечения му размер държавата участва в производството по несъстоятелност на банката като необезпечен кредитор и се представлява от Националната агенция за приходите по реда на чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите. (13) За целите на прилагане на ал. 10 – 12 стойността на обезпеченията по чл. 152, ал. 2 – 8 от Закона за публичните финанси се изчислява към датата на обявяване на банката в несъстоятелност по реда, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка съгласно чл. 152, ал. 8 и 13 от същия закон. (14) С акт на Министерския съвет се определя срок за възстановяване на средствата на бюджетните организации по ал. 1 от централния бюджет, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на обявяване в несъстоятелност на съответната банка, както и начинът на извършването на възстановяването на средствата. (15) При падеж или изплащане на лихви по държавни ценни книжа и други дългови инструменти, които са преминали под пълно разпореждане на министъра на финансите съгласно чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси, изплатените суми постъпват в полза на централния бюджет. (16) При обявяване на банка в несъстоятелност и в изпълнение на чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси Българската народна банка: 1. служебно прехвърля по открити при нея партиди/сметки на Министерството на финансите всички държавни ценни книжа на съответната банка в несъстоятелност, блокирани като обезпечение по чл. 152, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси; 2. служебно превежда по посочени от министъра на финансите сметки на централния бюджет средствата от обезпеченията по чл. 152, ал. 5 и 6 от Закона за публичните финанси в пълен размер. (17) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 16.”

По чл. 97 и 98 по вносител – Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 97 и чл. 98.

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 99: „Чл. 99. (1) По реда на чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси може да се предоставят временни безлихвени заеми чрез сметки за средства от Европейския съюз за финансиране на плащания на бенефициенти – бюджетните организации, по проекти, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на Европейския съюз, по които са наложени финансови корекции. (2) Подлежащите на възстановяване суми по временните безлихвени заеми по ал. 1 могат да се прихващат по реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси. (3) При невъзстановяване в срок на предоставените временни безлихвени заеми по ал. 1 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 100: „Чл. 100. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до валутната равностойност на 1,0 млрд. лв. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 Комисията подкрепя текста на вносителя.

Предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Димитър Танев и група народни представители за § 1а: „§ 1а. Първостепенните разпоредители с бюджет в срок до 31 януари 2015 г. представят в Министерския съвет програма за реформи през 2015 г. в съответния сектор, която включва и мерки за оптимизиране на разходите за персонал до размера на утвърдените по чл. 4 – 47 от закона.” Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 19. По § 2 и § 3 Комисията подкрепя текстовете на вносителя.

По § 4 има предложение на народния представител Цветан Цветанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

По параграфи 5 и 6 по вносител – Комисията подкрепя текста на вносителя за двата параграфа.

Параграф 7 –предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Параграф 8 – предложение на народния представител Кирил Добрев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.

Параграф 9 – предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В § 9, т. 2 отпада буква „а“, текстът на буква „б“ става текст на т. 2.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.

Параграф 11 – предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В § 11 т. 4 отпада, а т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 4, 5 и 6”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.

Параграф 12 – предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители: „В § 12 т. 3 отпада, а т. 4 става т. 3”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12: „§ 12. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, ал. 1 думата „предприятия“ се заменя с „организации“. 2. В глава втора се създава чл. 4а: „Чл. 4а. (1) Бюджетните организации може да теглят средства в брой от техни банкови сметки само за плащания, за които при конкретните обстоятелства на дейността практически не е възможно извършването им чрез платежен превод, както и по изключение, ако са налице наложителни обективни причини. (2) Изтеглени от банкови сметки на бюджетните организации средства за разплащане в брой, които са останали неусвоени, се възстановяват своевременно по съответните банкови сметки, освен по изключение, ако са налице наложителни обективни обстоятелства за съхраняването им в брой за последващи разплащания. (3) Събраните в брой средства от бюджетните организации се внасят своевременно по съответните им банкови сметки. (4) Директно разходване от касата на бюджетната организация на събрани средства в брой се прилага само по изключение или когато поради естеството на дейността прилагането на ал. 1 и 3 практически не е възможно. (5) Ръководителите на бюджетните организации конкретизират и осигуряват прилагането на ал. 1 – 4 чрез въвеждане на съответните контролни дейности по реда на чл. 13 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. (6) При неизпълнение на изискванията на ал. 1-5 Министерството на финансите може да приложи мерките по чл. 132, ал. 4 от Закона за публичните финанси. (7) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1-6.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.

Предложение от народния представител Ангел Найденов за нови параграфи: „§ … Министърът на финансите по предложение на Министъра на отбраната може да извърши промени на бюджета на Министерството на отбраната за 2015 г. за сметка на постъпления от продажба на имоти и излишно въоръжение, техника, боеприпаси и имущества намалени със съответните разходи за реализацията им, като увеличава разходната част за капиталови разходи за придобиване и поддръжка на въоръжение и техника.” „§ … В чл. 26 от Закона за публичните финанси (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се променя и придобива следното съдържание: „(4) Преизпълнението на приходите не може да служи като източник за допълнителни разходи, освен в случаите по ал. 5, 6, 7, 8 и 9.” 2. 6. Създава се ал.9: „(9) Алинея 4 не се прилага за приходите от продажба на имоти и излишно въоръжение, техника, боеприпаси и имущества реализирани от Министерството на отбраната.” Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители за създаване на нов параграф: „§ …В Закона за гарантиране на влоговете в чл. 18, ал. 4, т. 2 думите „Министерския съвет” се заместват с „Народното събрание”.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Знам, че всички сме изморени, но това е много важно. (Шум и реплики.) Първо искам да се абстрахирате от мисълта, че някой от ДПС предлага това нещо. Ще Ви припомня, че когато гласувахме актуализацията на Бюджет 2014, имаше много голям спор по отношение на тази промяна. Тя е в Закона за гарантиране на влоговете и в чл. 18, ал. 4, т. 2. Тогава думите „Народно събрание” заменихме с „Министерски съвет” и дадохме извънредни правомощия на Министерския съвет да решава вместо Народното събрание. Мотивите на госпожа Менда Стоянова бяха, че се налага, защото трябва да се действа експресно и така трябва да го направим. Господин Славчо Атанасов, призовавам Вашата група да гласува така, както тогава Вие направихте изказването, защото, ако сега гласувате в обратен порядък, бъдете сигурен, че ще Ви обвиня в лицемерие. (Шум и неодобрителни реплики от ПФ.) Призовавам Ви към разум, защото ограничаването на правата на Народното събрание, делегиране на права на Министерския съвет е нещо, което ние сами не трябва да допускаме, защото Народното събрание е органът, който трябва да взема решения по този закон. Благодаря Ви.

Предложение от народния представител Менда Стоянова за нови параграфи, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създадат нови § 15, 16 и 17: „§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 118 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 8 думите „за целите на независимата си икономическа дейност” се заличават. 2. Алинея 9 се изменя така: „(9) Алинея 8 не се прилага от лице – получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива.” 3. В ал. 11 т. 6 се отменя. 4. Създават се ал. 12 и 13: „(12) Когато органите по приходите констатират, че краен разпространител извършва продажби на течни горива от търговски обект и не разполага със стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари, незабавно уведомяват съответните компетентни органи за предприемане на действия по констатираните нарушения. (13) Алинея 12 не се прилага за продажби на течни горива за целите на речния и морския транспорт. § 16. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 195, ал. 6 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 след думите „юридическо лице” се поставя запетая и се добавя „държавата и общините”. 2. Създава се т. 4: „4. доходите от лихви по заем, по който не се издават облигации и по който държавата или общините са заемополучател.” § 17. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 37, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „с изключение на лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”

Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде § 18: „§ 18. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 3, ал. 4 накрая се добавя „както и по отношение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, когато обезпечава ползваните от него заеми.”

Предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители – създават се нови параграфи 8, 9 и 10: „§ 8. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) се създава чл. 22б: „Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата Чл. 22б (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия: 1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1; 2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година. (2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година. (3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината. (4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50. § 9. Министърът на финансите по предложение на Министъра на отбраната може да извърши промени в бюджета на Министерството на отбраната за 2015 г. за сметка на постъпления от продажба на имоти и излишно въоръжение, техника, боеприпаси и имущества, намалени със съответните разходи за реализацията им, като увеличава разходната част за капиталови разходи за придобиване и поддръжка на въоръжение и техника.; § 10. В Закона за публичните финанси (обн. ДВ, бр. 15 от 15 февруари 2013 г.), в чл. 26 се правят следните промени: 1. Ал. 4 се изменя както следва: „(4) Преизпълнението на приходите не може да служи като източник за допълнителни разходи, освен в случаите по ал. 5-9.“ 2. Създава се нова ал. 9: „(9) Ал. 4 не се прилага за приходите от продажба на имоти и излишно въоръжение, техника, боеприпаси и имущества, реализирани от Министерството на отбраната.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря Ви, госпожо Председател. (Реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги, да, знам и именно поради тази причина ще направя процедура да прекратим дебатите и да го разгледаме утре, тъй като това е едно предложение... за да мога да Ви върна назад, за да разберете точно какво направихте. Това беше едно предложение, с което Вие ощетихте възможно най-бедните хора в държавата, като им премахнахте данъчната преференция при връщането на данъците с аргументацията, че по този начин ще си закрепите бюджета. Понеже днес имахте голямата амбиция да си развалите бюджета с 82 милиона и понеже после се наложи председателката да прави неща, които не са по правилник, затова, за да предотвратим това нещо да се случи повторно, правя предложение за прекратяване на дебатите, тъй като вече в залата достатъчно сме уморени (силни викове: „Еее!” от ГЕРБ) и не смятам, че абсолютно всички народни представители могат да го вземат на трезво, особено колегите отзад в дясно. Ако смятате, че това ще е начинът да приемаме държавния бюджет и действително да дебатираме по едни сериозни и отговорни теми, госпожо Председател, и това да го правим нощес в един и десет и по този начин ще управлявате, смятайте, че това няма да го докара до никъде. Благодаря Ви.

Не, няма да се прекратява дебатът. Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение приложението на колегите от „БСП лява България” да бъде разгледано, дискутирано и гласувано утре. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Аз сега да седна тепърва да гледам текстовете, нито мога да...

Добре, хубаво, ще ги прегледам, но въпросът е, че...

Добре, смятате, че това трябва да го гласуваме в момента, защото е най-важно в бюджета, да можем да го приемем? (Уточнение между народните представители Николай Александров и Менда Стоянова.)

Ако искате, дайте почивка, но...

Чл. 52, ал. 2, т. 1 – прекратяване на заседанието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, надявам се, че действително осъзнавате какво правим, поне по тази точка. Това по никакъв начин не е движение в правилната посока. Ако смятате, че е движение възможно най-бедните да плащат най-много, при положение че днес сами си гласувахте... Да, правя процедура по прегласуване, защото не смятам, че залата достатъчно добре осъзнава важността на текстовете, които трябва да бъдат изгласувани при пълно мнозинство.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Така както е формулирано предложението, съвместно с параграфи 9 и 10, дори и да исках да подкрепя първия параграф, няма как, тъй като с останалите се опитваме да променим Закона за публичните финанси, а просто нямаме това право. Така че няма как да подкрепя приложението в този му вид. Благодаря.

Госпожо Председател, обръщам се към Вас с горещ апел. Дайте си сметка колко часът е в момента. (Силен шум и реплики.) Дайте си сметка в тази пленарна зала какво се случва. (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Станислав Иванов.)

Госпожо Председател, моят силен апел към Вас е: да прекратите това заседание – Вие, еднолично, като председател на Народното събрание! (Шум и реплики. Възгласи: „Еееее!”) Прекрасно знаете, че бюджетът на Република България в един и двадесет да се приема – ей така, на тъгъдък, просто е недопустимо. Колеги ми споделиха, че в момента в стола на Народното събрание алкохолът е свършил просто защото по групите е раздаден... (Оживление. Силен шум.) И сте се накъркали всички... (Възгласи: „Еееее!”) Пияни приемате бюджета на Народното събрание, това е недопустимо! (Силен шум и реплики.)

Не ме господинчуколосвайте тука. (Силен шум и реплики.) Аз Ви го казвам така, както е. (Смях.) Нямаме право да правим този фарс. Половината пленарна зала са леко почерпени, така да го кажа деликатно. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Еееее!”) Ето, по реакциите можете да го прецените, когато кажеш нещо... (Силен шум и реплики. Смях.) Ми, то тука са животинска... (Силен шум.) Виждате какво е! Алкохолът не прощава, както казваше дядо ми. (Силен шум и реплики.) Госпожо Председател, моят апел към Вас, моят призив към Вас, моята молба към Вас е: прекратете този фарс! Нека да го оставим за утре – ще изтрезнеят колегите (шум и реплики), ще бъдат с акъла си, със съзнанието си и ще могат да гласуват адекватно. Това е моята молба към Вас. Надявам се да я удовлетворите. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики. Смях.)

Предложение на народните представители Борислав Борисов и Росица Янакиева за нов параграф: „§ ... В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) се възстановява текста на отменения чл. 22б от досега действащия закон, а именно: „Чл.22б (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доход, непревишаващ минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия: 1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1; 2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12-месечни минимални работни заплати за съответната година. (2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година. (3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината. (4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! На финала сме на приемането на този най-важен закон за 2015 г. Считам, че наистина трябва да осъзнаем за какво става дума в момента като гласуване. Текстът по възстановяване на чл. 22б от Кодекса за социално осигуряване е чист, към него не са присъединени и други текстове. Става дума за даване на възможност на най-бедните в България – тези, които получават доходи до 340 лв. да имат възможност, забележете, в следващата финансова година – 2015-а, да поискат възстановяването на данъчния кредит по данъците върху техните месечни възнаграждения. Предлагам наистина да гласуваме този текст, който ще даде възможност на хората за някаква макар и малка глътка въздух. Средствата не са толкова много, а и те няма да се отразят категорично на бюджета за 2015 г. Благодаря.

Предложение на народния представител Петър Славов и група народни представители за нов параграф: „§ ... В Закона за отбраната и въоръжените сили в чл. 13 се правят следните промени: 1. ал. 4 се изменя така: „(4) Финансовото осигуряване на участието на Република България в международни операции и мисии е за сметка на разходната част на бюджета на Министерството на отбрана, а при необходимост от извършване на допълнителни разходи за това извън утвърдените за текущата година – за сметка на държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на отбраната.” 2. Досегашният текст на ал. 4 става ал. 5.” §... В Закона за публичните финанси (обн. ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 26 се създава нова алинея 9: „(9) Алинея 4 не се прилага за приходите от продажба на имоти и излишно въоръжение, техника, боеприпаси и имущества, реализирани от Министерството на отбраната”; 2. В чл. 26, ал. 4 се изменя така: „(4) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи, освен в случаите по ал. 5, 6, 7, 8 и 9.” Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Явор Хайтов за нов параграф: „§ ... В чл. 107а Кодекса на труда се създава нова ал. 20 със следното съдържание: (20) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.” Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде § 19: „§ 19. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн., ДВ, бр. ...) се създава чл. 100: „Чл. 100. (1) По реда на чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси може да се предоставят временни безлихвени заеми чрез сметки за средства от Европейския съюз за финансиране на плащания на бенефициенти – бюджетните организации, по проекти, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на Европейския съюз, по които са наложени финансови корекции. (2) Подлежащите на възстановяване суми по временните безлихвени заеми по ал. 1 могат да се прихващат по реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси. (3) При невъзстановяване в срок на предоставените временни безлихвени заеми по ал. 1 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 20.

Параграф 17. Предложение на Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 21: „§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г. с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г.”

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4. Има предложение на Васил Антонов и група народни представители, а именно: „В Приложение № 1, към чл. 6, ал. 4, в т. 1 – „За подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница” в графа „Сума” числото „850,0” се заменя с „3 850,0”, като увеличението на субсидията се използва изцяло за завършване на ремонтните дейности на манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора (Атон).” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1.

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 4. Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2 и Приложение № 3.

Приложение № 4 към чл. 49, ал. 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 4, която е в табличен вид по доклада.

Приложение № 5 към чл. 49, ал. 2, Приложение № 6 към чл. 50, Приложение № 7 към чл. 51, Приложение № 8 към чл. 54, Приложение № 9 към чл. 82, ал. 1, всички са по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителите за приложения от № 5 до № 9 включително.

Чакайте да гласуваме! Или иска думата преди гласуването.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, преди да сте гласували, защото после ще бързате да си тръгнете. (Смях и оживление.) Исках да Ви кажа съвсем накратко няколко думи. Днес се съсредоточихме върху дебата за цифрите и съществува риск да изгубим смисъла.

Той е изгубен.

Смисълът за съставянето на това правителство беше да върнем държавата в рамките на нормалността, стабилността и предвидимостта. Благодаря на всички депутати, които са в пленарната зала в момента. Благодаря и на всички парламентарно представени партии. Благодаря и на партиите, които съставиха правителството, защото то гарантира стабилността. Зад философията на бюджета не са само числа. Той гарантира не просто отпушването на еврофондовете. Той гарантира не само максимално възможния социален баланс в обществото. Той дава перспектива, а перспективата е важна, защото времената в света са трудни. Има перспектива и държавните функции ще се изпълняват и през 2015 г., може би с по-малко ресурси, но това означава по-ефективно. Може би не всички са удовлетворени, но в тази пленарна зала, за да дадем, трябва да вземем от същото това общество, от всички нас. Нямам претенции, че това е добър бюджет. Това е възможният бюджет и да стане по-добър, зависи само от всички нас. Благодаря и на тези партии, които отсъстват в момента от пленарната зала. Понякога, ако не си убеден в аргументите си, и това е позиция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)