ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака)1891 думи
Дами и господа народни представители, Парламентарната група на Партия „Атака” ще гласува „против” Проекта за бюджет, който се представя от Министерския съвет. Аз ще изброя веднага няколко причини, които са преки и съвсем конкретни.
На първо място, прекалено малък ръст е заложен – 0,8%. Ще дам за сравнение вечно оплакваната Гърция. Там те са заложили 3% растеж. Значи в лошата Гърция, вечно оплакваната Гърция има някакво икономическо раздвижване, което е по-голямо от българското.
Освен това има заложено намаляване на износа в този бюджет. Като се има предвид, че през последните години България изнася само скрап, жито и дървесина, явно е намалял скрапът. Вече няма какво да се реже, заводите са унищожени и това отива надолу.
Имаме други забележки, които са принципни. От дълго време, плоският данък се запазва – това е нещо, срещу което се борим. Ние гласувахме „против”, когато беше приет – тогава от тройната коалиция, после поддържан от ГЕРБ, след това пак поддържан от следващото управление и сега отново се поддържа. Виждате ли, че няма никаква разлика между ляво и дясно в България?
Пенсионната възраст започва да се увеличава. Нещо, което при предишния кабинет – лошия Орешарски, лошото правителство на Орешарски, дето толкова беше сатанизирано, увеличението на пенсионната възраст беше временно замразено, което е добро социално решение, но сега това се премахва и пенсионната възраст започва да расте.
В този бюджет е заложен също така данък върху лихвата по депозитите, тоест като си държите пари в банка на депозит, той Ви се облага с данък. И детският влог даже ще бъде облаган с данък. По този начин всеки българин, който спестява, ще трябва да плаща още един допълнителен данък. Не знам защо ораторите дотук прескочиха този на пръв поглед дребен детайл, но той е важен.
Тук стигам до причина, заради която сме против бюджета и за която вече беше говорено – очертава се един нов дълг от 8,1 млрд. лв. за следващата година. По разчета, който е даден, се вижда, че голяма част от тези пари отиват за покриване на стари дългове, включително и за спасяване на банки – нещо, срещу което сме против, а 1 милиард отиват за Европейската инвестиционна банка – там дължим. Остават някъде около 2 милиарда и половина, които ще могат да бъдат разпределяни между Вас под формата на поръчки.
Отсега искам да Ви кажа, прогнозирам, че ще се скарате, защото 2 милиарда и половина са прекалено малко за такава стройна, четворна коалиция, където още сега виждам, че има караници по въпроси кой да оглавява комисия, кой да е заместник-министър, а като се сложат и 2 милиарда и половина за разпределяне, просто предвиждам много сериозни сцени. Само Ви съветвам да не стигат нещата до проливане на кръв.
Това, което също отбелязвам като негатив в новия бюджет, е, че ще има недофинансиране на два основни сектора – „Здравеопазване” и „Образование”. Това е стара политика, но сега продължава на нов глас – четворен, което означава, че отново няма да има пари за болниците, отново образованието ще страда.
Още нещо отбелязвам като негатив – изкуственото недофинансиране на сектора БДЖ, който се подготвя за фалит и приватизиране – нещо, което досега беше удържано, сега вече ще отиде към приватизация. Забравете БДЖ!
„Български пощи” по същия начин ще бъде хваната за шията, ще бъде финансово удушена тази публична дейност и приватизирана, което означава, че българите, които бяха свикнали във всяко село да има поща и по този начин да получават услугите, които трябва да получават, това ще бъде отрязано, тоест, отиваме към една феодализация на страната.
Един от последните сектори, които останаха неприватизирани – железопътния транспорт, и той ще отиде в чужди ръце. Даже мога да Ви кажа и в коя компания – германска ще бъде, отсега вече е ясно.
Искам само да Ви кажа, че ми е много забавно, когато започнат обвинения в тази зала при дебатирането на бюджета между ляво и дясно.
Драги дами и господа народни представители, от 1997 г., когато служебното правителство на Стефан Софиянски без да бъде оторизирано от Народното събрание предаде българската икономика, финанси и цялата държава във властта на Международния валутен фонд, който Джоузеф Стиглиц, не аз, а Джоузеф Стиглиц – носител на Нобелова награда по икономика, нарича колониален инструмент – МВФ и Световната банка, оттогава България не е самостоятелна държава.
Какво има да си говорим за бюджет и за разпределение, след като нямаме право да емитираме пари? Българската народна банка от 1997 г. е най-голямото чейндж бюро в страната. Ние нямаме самостоятелност нито в икономиката, нито във финансите, нито в определянето на заплатите. Аз затова знам много добре, че когато „Атака” каже: „Минималната пенсия трябва да е поне 500 лева, за да може да се приближим до европейското дъно или 1000 лева да бъде минималната работна заплата, пак за да се приближим до европейското дъно”, то в същото време казваме, че за да стане това трябва да излезем от колониалното робство. Защото това, което сега ни се предлага, е един колониален бюджет и той е един и същ през годините от 1997 г. до тук, независимо дали начело на управлението е социалист, наричащ се десен, или дясноцентристки. Просто ние сме в лапите на Международния валутен фонд, хванати сме и оттам ни се определя всичко, и оттам казват какви могат да бъдат заплатите и пенсиите, и как да не могат да се повишават повече.
Затова, за да излезем от тази схема, за да можем наистина да стигнем до въпроса на въпросите в България, който е нивото на доходите – това е най-важният въпрос, ние сме с най-ниските доходи в Европа, с огромна разлика от средноевропейското ниво, за да излезем от този капан трябва да изгоним Международния валутен фонд, така както направи господин Орбан. Виктор Орбан направи всичко възможно, за да се раздели от желязната хватка на Международния валутен фонд и Световната банка и започна да развива суверенитет – икономически и финансов. Това може и трябва да се направи за България и само тогава ще можем да говорим за бюджет така, че наистина да обсъждаме бюджет.
Извинявайте, но ние обсъждаме какво? – Преразпределението на едни 18 млрд. лв. Това е сумата, която се преразпределя. Искам да Ви кажа, че само за 2011 г. в касите на чуждите предприятия, които ограбват България – аз ги наричам колонизатори, някои от Вас ги наричат инвеститори, но всъщност те са колонизатори, това са: огромните енергийни предприятия, които печелят от тока; това са тези, които ни изнасят златото; тези, които държат супермаркети, бензиностанции, мобилни оператори и всичко, от което се печели, всичко това са огромни чужди компании – само за 2011 г. българинът – обедняващ и мизерстващ, е оставил в техните каси 28 млрд. левчета. Двадесет и осем милиарда са изнесени под форма на печалба! До днешна дата те са станали сигурно тридесет, тридесет и няколко милиарда.
Какво излиза? Ние пълним касите на чужди предприятия с по 30 милиарда на година, а тук спорим, или поне се правим, че спорим, за едни 18 милиарда къде да ги преразпределим. Това е просто жалка цифра, жалко число! Ние с 18 милиарда, които да преразпределяме, каквото и да правим, нищо не можем да направим. Това, едно.
Второ, вижте структурата на бюджета! От какво се пълни държавната хазна? Дами и господа, тя се пълни най-вече от акцизи и от ДДС, тоест от косвени данъци. Съотношението е 3:1. Три към едно – косвени към преки данъци!
Какво означава това? Това означава, че ние сме държава, която разчита на изтупването на брашнения чувал, на народа. Защото ДДС то и акцизът са косвени данъци, които тежат върху обикновения човек.
Когато баба и дядо си купят мляко от магазина, от бакалията, те плащат 20% ДДС. Когато фирмаджията, хайде, няма да посочвам тук в залата, но когато фирмаджията Х купува нещо и дава ДДС, той си го връща или си връща част от него, нали така? Баба и дядо обаче не си връщат 20% ДДС. Те плащат всяка една стока, до последната кофичка мляко, с 20% ДДС.
Когато българинът си купува цигари и пиене, защото това му е останало като единствено удоволствие, той плаща, тоест дава цената, която му слага акцизът – плаща повече. А това са най-големите приходи. Когато си пълни колата с бензин или когато плаща тока – също, това са акцизните стоки.
Тези неща, без които не може българинът, защото трябва да се съгласим, че той трябва да отиде да пие две ракии след безнадеждния ден и да запали цигара, трябва да си напълни колата, за да отиде на работа – няма как, трябва да плати тока, а всичко това са акцизни неща. Там ние го облагаме с данъци, оттам очакваме най големия приход. Близо две трети от прихода в хазната идва оттам – ДДС и акцизи. Когато си пазарува от бакалията и си взима неща, без които не може – те не са лукс, те са необходими за насъщния живот, пак плаща ДДС и това пълни хазната.
В същото време тези големи компании, за които говоря – огромни, повечето чужди или наднационални, международни, те изнасят огромни печалби. Приходът от техните данъци е една трета от прихода, който внасят чичо, леля, баба, дядо и обикновеният българин.
Какво излиза? Обикновеният българин издържа хазната, а тези, които би трябвало да я издържат с данъците си – големите фирми, корпорациите, великият бизнес, за който дясното се бори в България, той се измъква по терлици и приходите от неговите данъци са една трета от приходите на бедните хора. Така структуриран бюджетът не може да бъде бюджет на просперираща държава.
Нещата трябва да се обърнат обратно – приходите от преките данъци да надвишават тези от косвени данъци, или поне да са 50:50.
Сега положението, ситуацията, в която ние живеем, е ситуация на доизтупване на брашнения чувал, наречен „български народ”, който няма къде да отива и който единствено може да реагира с политическа апатичност и да казва: „Вие всички сте маскари, всички сте мръсници! Всички политици сте долни.”, и така нататък. Това не е вярно, обаче той има право да го каже, защото не вижда промяна.
Промяна, дами и господа, може да стане, само когато променим модела, и то моделът не в смисъл дали да управлява, наричащата се „лява партия” или коалиция или „дясноцентристка”, а да излезем от колониалния модел. Затова нещо са нужни усилия на целия политически елит, но аз не знам дали точно този политически елит може да направи това усилие и да надскочи сянката си. Мисля, че той също трябва да бъде подменен и да стигнем до политически елит, който да каже ясно и смело: „България няма полза от всички тези евроатлантически интеграции, в които беше поставена, за да бъде пионка”.
България има полза, ако тук се развива индустриализация; ако ние строим; ако имаме истинско инвестиране, а не псевдоинвестиране, не компания, която идва и взима Енергото, за да увеличава цената на тока и изнася печалбата. Това не е инвеститор, това е колонизатор.
Ние имаме нужда от истински инвестиции, но истински инвестиции от запад няма да дойдат, колкото и да се мъчат да ме опровергаят тук някои хора в залата, които просто имат култ към западната част на света. От там инвестиции няма да дойдат. От там идват колонизатори.
Инвестиции могат да дойдат от бързоразвиващи се държави. Ние имаме нужда нашият национален брутен продукт, който е жалък – това са едни 40 млрд. евро, това е колкото личното богатство на Бил Гейтс, ние имаме нужда от рязко покачване на брутния продукт. Рязко! Това може да стане само с бурно развитие. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Как да стане? Нека мислят мозъците! Нали имаме много мозъци? Имаме страшно големи преподаватели...