29 януари 2015 г.

По чл. 38 по вносител има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 38, ал. 1 се правят следните промени: 1. В уводния текст на разпоредбата изразът „директорите на дирекции“ и запетаята след него отпадат. 2. В т. 4 думите „сметките за” отпадат.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 39.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, за пореден път Ви обръщам внимание, че предвид скалъпването на Закона „на коляно“, от най-важната му част, която третира правомощията и задълженията на ръководните органи и служителите в Сметната палата, са отпаднали членовете на Сметната палата. След като в предни текстове се оказа, че те няма да подлежат на задължителна застраховка... (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Не, това са отделни текстове. Това е текстът, който изяснява правомощията на ръководството и на служителите на Сметната палата. Членовете на Сметната палата, които участват в процеса по вземане на решения по всеки един одитен доклад, най-малкото с участие в гласуването, нямат абсолютно никакви правомощия по отношение на одитния процес. Това продължава и в следващите текстове. Просто Ви обръщам внимание да коригирате това, защото винаги, когато има изчерпателно изброяване, тези, които не са посочени в изчерпателното изброяване, отпадат от съответните хипотези. В случая става дума за правомощия при извършване на одитите. Членовете на Сметната палата – двамата членове, които ще работят там на хонорар, очевидно няма да имат никакви правомощия. Те няма да имат никакви задължения по следващия текст. По отношение на тях няма да бъде изключена имуществената отговорност при изпълнение на техните правомощия, няма да се застраховат задължително, няма да носят дисциплинарна, административна и друга отговорност. Изобщо приели сме двама фигуранти, които само ще получават заплащане за това, че ще гласуват един или друг одит, без реално да имат каквото и да е отношение към целия одитен процес. Ако приемем, че гласуването на одитните доклади е смислено действие, в което се влага някакъв смисъл, тогава всички тези хипотези наистина (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) дискредитират целия закон, който приемате. Затова гласувах „против”. (Реплики.)

По чл. 39 на вносител – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 40: „Задължения на ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации Чл. 40. (1) Ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации са длъжни да оказват съдействие на лицата по чл. 39, ал. 1 при осъществяване на правомощията им и да осигуряват подходящи помещения и технически средства за извършване на одитите, включително ползване на телекомуникационни средства. (2) Лицата по ал. 1 не могат да се позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата. (3) При отказ от съдействие за упражняване на правомощията по чл. 39, включително при непредставяне на изисквана информация, председателят, след писмено предупреждение, оповестява незаконосъобразното поведение на съответните длъжностни лица на интернет страницата на Сметната палата. (4) При отказ за предоставяне на информация по чл. 39, ал. 1, т. 4 председателят има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация. (5) При възпрепятстване на проверката по ал. 4 от юридическото лице или от едноличния търговец Сметната палата уведомява органите на прокуратурата. (6) Събраните писмени доказателства при проверката по ал. 4 са неразделна част от документацията за извършения одит в одитираната организация.”

Член 40 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 40 изразът „директорите на дирекции” и запетаята след него отпадат, а след думите „структурни звена” се добавя „в одитната дейност”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 41.

Член 41 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 41 се правят следните промени: 1. В ал. 2 след думата „одита” се поставя точка и текстът до края на изречението отпада. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Декларация за обстоятелствата по ал. 1 се подава и от ръководните органи, ръководителите на структурни звена и други лица, които осъществяват функции по контрол на качеството при изпълнение на съответния одит.”. 3. Алинеи 3 и ал. 4 стават съответно ал. 4 и ал. 5.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 42.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, правим това предложение за нова ал. 3, тъй като освен одитният екип, който извършва одита, и други лица пряко участват в одитната задача, без да са членове на екипа. На първо място, това са ръководните органи – тези, които приемат годишната програма за одитите, заместник-председателите, които издават заповедите за възлагане на одити, както и органите, които извършват координацията по самата процедура. Също така и председателят, който издава заповедта за възлагане на одити, възложени от Народното събрание. Ръководителите на структурните звена упражняват този контрол. Както и ръководните органи на Сметната палата, те могат да окажат влияние върху изводите и оценките от извършвания одит, което поражда необходимостта да декларират своята независимост и безпристрастност по отношение на конкретно извършван одит. Смятаме, че предложението ни тези ръководни органи да декларират тези обстоятелства е нужно и Ви моля да го подкрепите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, това, че лишихте от правомощия членовете на Сметната палата, от задължителни застраховки, това, че ги натоварихте с носене на отговорност при изпълнение на техните функции за разлика от всички други лица, си е Ваш проблем, тъй като им се вменяват проблеми плюс тези, които ще носят и служителите на Сметната палата, и председателят, и заместник-председателите. Текстът, който обсъждаме в момента, се отнася до декларирането наличието на конфликт на интереси в случаите, в които се извършват одити на конкретни обекти. Мисля, че тук и в интерес на българските граждани, и в интерес на обективността на одитите, особено членовете на Сметната палата трябва предварително да декларират обстоятелството дали са в конфликт на интереси с някои от проверяваните обекти, независимо от това дали...(Шум и реплики.) Слушате ли ме, госпожо Стоянова?

Много внимателно Ви слушам.

Благодаря за което. (Реплики.)

Защото става дума за следното. В случаите, в които се извършва одит на някакъв обект, тъй като членовете могат да извършват и всякаква друга платена дейност – те спокойно могат да са консултанти на този обект, могат да са външни одитори, могат да са посредници, те могат да са консултанти или одитори например и на една фирма, която е участвала в процедура по обществена поръчка, която е предмет на одит по отношение на одитирания обект, например някоя община. Според мен, задължително е още преди да започне самият одит и членовете на Сметната палата да декларират конфликт на интереси и зависимости, и връзки.

Има го.

Ами няма го.

Четете закона докрай.

Ами няма го! Посочете ми текста, според който членовете на Сметната палата – двамата членове, които са на хонорар и извършват друга платена дейност, са длъжни да декларират конфликт на интереси по отношение на някои от одитираните обекти. Иначе създаваме предпоставки. Според Вас, те не участват в одитния процес, защото за Вас, както разбрах, това, че ще гласуват докладите, не е участие в одитния процес. Изобщо гласуването на одитния доклад не е част от одитния процес. Фактът, че тези двамата ще имат решаващ глас за това да бъде приет или не един доклад за един одитиран обект, също не е проблем. Но, според нас, имат право да знаят и българските граждани, и съответните одитирани обекти дали членът на Сметната палата, от който ще зависи резултата от одита, е най-малкото в някакви финансови отношения с одитирания обект или с трети лица, които са във връзки с този одитиран обект. Тоест тези двамата ще получават хонорари, консултантски договори, посреднически договори, всякакви пари от друга платена дейност, която е свързана с одитната дейност, и даже няма да информират за това. Това наистина го няма в нито един закон. Правя допълнително предложение тук, тъй като нямаше как да предположим, че Вие ще измислите фигурата „член на Сметната палата”, преди внасянето на предложения за второ четене, предлагам в нашето предложение за създаване на ал. 3: „Декларация за обстоятелствата по ал. 1 се подава и от ръководните органи”, след запетаята да се добави „членовете”, да се добави още една запетая, тъй като държите много на запетаите в ГЕРБ, и нататък изречението да продължи. Така че тези две фигури, които се появиха между първо и второ четене, също да бъдат така добри поне в случаите на одитни проверки, когато вземат пари от одитирания обект, да са длъжни да го декларират.

В случая става дума за чл. 41, който става чл. 42. Предлагам да бъде създадена нова ал. 3 – ние всъщност сме направили това предложение, в която да се добавят и членовете. Ние не сме могли коректно да направим това предложение, защото членовете се появиха между първото и второто четене и нямаше как да предложим.

„Обстоятелствата по ал. 1 се декларират писмено преди започването на одита пред заместник-председател.”. Това е основният текст. Тук добавяме изречение: „Декларации за обстоятелствата по ал. 1 подават и ръководните органи, и членовете на Сметната палата”.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, моята реплика ще е много кратка. Уважаема госпожо Манолова, това, за което говорите, не се прави в този Закон, за да не си играем на декларации, а се прави в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както много добре знаете. За да Ви успокоя, онзи ден сме внесли с колегата Мартин Димитров такива предложения за промени, които може да подкрепите от името на Вашата група и проблемът да се реши много бързо. Така че не се притеснявайте за това.

Уважаеми господин Славов, ние също сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за конфликт на интереси с колегите от „БСП лява България”. Ако искате, можете да го подкрепите. В случая става дума за конкретни текстове, които са свързани с отговорностите на членовете на върховния одитен орган в българската държава. Дали Вашите предложения ще бъдат приети, и дали нашите ще бъдат приети е въпрос на бъдещи действия в парламента. До тогава даваме възможност на Сметната палата и на членовете на Сметната палата да работят в условията на конфликт на интереси, извършвайки най-важните одитни проверки и ревизии в държавата. Все пак става дума за одит на милиарди левове публични пари. Фактът, че две лица ще работят на хонорар, ще работят частно, ще получават пари – консултантски, посреднически за одити от проверявани обекти, наистина е притеснителен. Според мен, най-нормалното нещо в Закона за конфликт на интереси беше на тези двама нови членове, които се появиха в резултат на партийни договорки в четворната коалиция, поне да им се вменят някакви ангажименти, да носят отговорности. Наказателна – ясно, административна, имуществена, да подават декларации по Закона за конфликт на интереси. Вие разбирате ли какво правите? Те работят часпром, получават пари за това, работят за одитирани обекти и в крайна сметка даже не са длъжни да го декларират.

Уважаеми колеги, ще се изкажа съвсем кратичко. Първо, искам да Ви напомня, че наименованието на въпросния чл. 41 е: „Конфликт на интереси при извършване на одитите”, което означава, че всички лица, които по един или друг начин участват в одит и попадат в хипотезата на конфликт на интереси, включително и по ал. 1 на чл. 41, съгласно ал. 2 са длъжни да подадат такава декларация. Това означава, че такава декларация трябва да подадат и началници на отдели, и ръководители на други по-ниски нива, ако участват в конкретен одит и имат такъв конфликт на интереси. Колкото до това, за което пледира госпожа Манолова, въпросът е решен, уважаеми колеги, в § 13 в Преходните и заключителни разпоредби, където ние сме направили промяна в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Там в чл. 3, където са изброени лицата, които трябва да спазват този Закон и трябва да подават декларации по този Закон за всички случаи, когато имат конфликт на интереси, в т. 10 са записани председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата. Така че по силата на този Закон, ако те в хода на определен одит или определена друга своя дейност попаднат, защото това не са само одити, възможно е примерно тогава, когато получат информация във връзка с одити на политически партии или във връзка с подаване на декларации на лица на публични длъжности и разни други дейности на самата Сметна палата, съгласно Закона за конфликт на интереси, те следва да декларират този конфликт на интереси. Така че това, което предлага господин Гечев и в случая беше допълнено, просто е безсмислено, защото е уредено. Благодаря.

Уважаеми колеги, във въпросния параграф става дума за общата декларация за конфликт на интереси, която всеки е подал, включително и народните представители, встъпвайки във функциите си и поемайки ангажиментите да работят извън условията на конфликт на интереси и като цяло в своята работа в парламента. Тук обаче става дума за нещо друго ¬– когато при конкретни одити на конкретни одитирани обекти членовете на Сметната палата, които в крайна сметка ще гласуват окончателния одитен доклад за този обект, декларират дали са в някакви отношения или с одитирания обект, или с трети лица, които имат отношение с този обект. Извинявайте, давам Ви хипотеза. Въпросният член на Сметната палата одитира, всъщност извършва частна консултантска дейност на фирма, която кандидатства редовно за обществени поръчки и която например ги губи или нещо повече, този член на Сметната палата получава пари от одитирания обект по консултантски договор, защото ние им го разрешихме. Според мен е нормално преди да се започне конкретният одит членовете на Сметната палата, ако поне взимат пари от този, когото Сметната палата одитира, да го декларират специално.

Това се изисква от този закона, който сте писали.

Не, това е встъпителната декларация, която Вие ми цитирате. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Нека да прочетем текста!

Нека да прочетем текста! Защото говорим по принцип.

Не обръщайте внимание, госпожо Стоянова, на това, което говори правещата Ви реплика, тъй като тя обръща изцяло принципите, които са заложени при установяване конфликта на интереси – кога се декларира. Ако беше искрена, тя щеше да предложи в така наречения Изборен кодекс на всяко заседание на Централната избирателна комисия, тъй като там има и колеги адвокати, които упражняват тази професия, и щеше да развива тезата те да подават заявления по Закона за конфликт на интереси – това, което сега предлага, без значение дали по принцип като упражняват тази адвокатска професия,...

Да не обръща внимание на това, което се казва! С това започнах, госпожо Председател.

Така че ние тук да слушаме едно и също, едно и също като магнетофонна лента... Обръща се този принцип. Когато при конкретен случай е налице конфликт на интереси, то всяко лице е задължено по Закона да подава такава декларация, да го обяви при гласуване или да не гласува. Сега ще обърнем принципа при всяко решение да се подава някаква декларация за конфликт на интереси. Не става въпрос за встъпителната декларация. Ако беше предложено и в ЦИК това, госпожо Стоянова, при всяко заседание на ЦИК трябваше всички членове да подават декларации за конфликт на интереси преди да взимат решение. Не обръщайте внимание! Едно и също се говори, вече три дни го слушаме по този Законопроект.

В Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в чл. 3 са изброени лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на този Закон, които се подчиняват на този Закон. Тук са включени членовете, председателят и заместник-председателите. Това го изяснихме. От там нататък, освен встъпителната си декларация, те декларират несъвместимост на частните си интереси по Глава трета, където в чл. 15 е казано, че лице, заемащо публична длъжност, подава декларация по чл. 12, това са различните видове декларации отгоре, в 7-дневен срок от настъпване на промяна, ако има такава. Когато във встъпителната си декларация не са декларирали конфликт на интереси, а след това по конкретен повод има промяна в това обстоятелство, те са длъжни да го декларират. А Законът за конфликт на интереси, уважаеми колеги, гарантира това, че тези лица няма да бъдат в конфликт на интереси, освен ако не го прикрият.

По чл. 42 има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители: В чл. 42, ал. 1, след думите „изискванията на чл. 41 и” се добавя „Наръчника за прилагане”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 43: „Външни експерти Чл. 43 (1) В отделни случаи за проверка на специфични въпроси при одитите могат да се привличат и външни експерти при спазване на изискванията на чл. 42 и на международно признатите одитни стандарти. (2) Лицата по ал. 1 подписват декларация за опазване на тайната и неразгласяване на факти и обстоятелства по чл. 34, ал. 1.”

По чл. 43 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: В чл. 43 думите „отговорният заместник-председател” се заменят със „съответният член на Сметната палата”, а изразът „и директора” отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 44.

По чл. 44 има предложение от народния представител Румен Гечев. Комисията подкрепя по принцип текста на предложението по ал. 1 и не го подкрепя по ал. 2. Чета неподкрепената ал. 2: „(2) Проектът на одитен доклад подлежи на контрол на качеството съгласно чл. 44 по отношение на спазването на изискванията по ал. 1.” Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл.45: „Изготвяне на Проект на одитен доклад Чл. 45. Ръководителят на одитния екип изготвя Проект на одитен доклад съгласно приетата одитна програма и при спазване изискванията на закона, международно признатите одитни стандарти и актовете на Сметната палата.”

По чл. 45 има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители. „Чл. 45 става чл. 44, като в заглавието и съдържанието се правят следните промени: 1. Заглавието придобива следното съдържание: „Контрол на качеството на одитите”. 2. В ал. 1: а) думата „Директорът” в началото на изречението се заменя с изразът „Съответният член на Сметната палата”. б) изразът „проекта за одитен доклад” се заменя с израза „извършения одит”; в) чл. 44 се заменя с израза чл. 45”; г) след израза „и препоръки” в края на изречението се добавя изразът „в проекта на одитен доклад”. 3. В ал. 2: а) думата „директорът” се заменя с израза „членът на Сметната палата”, а след думата „звена” в края на изречението се поставя запетая и се добавя изразът „който осъществява контрол по качеството по отношение на конкретния одитен доклад”. 4. Алинеи 3-6 отпадат. 5. Създават се нови алинеи 3, 4, 5 и 6: „(3) При упражняване на контрола за съответствие по ал. 1 (Контрол на качеството), лицата по ал. 2 могат да дават писмени указания за отстраняване на пропуски и да определят срок за това. (4) При несъгласие с указанията по ал. 3 ръководителят на одитния екип прави писмено възражение пред Сметната палата. (5) Сметната палата разглежда възражението и се произнася с мотивирано писмено решение, което е окончателно. (6) Процедурите за контрол на качеството на всеки етап от одита се осъществяват в съответствие с международно признатите одитни стандарти и се регламентират в Наръчника за тяхното прилагане.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 46: „Правомощия на директора на дирекция. Процедура по контрол „Чл. 46. (1) Директорът упражнява контрол за съответствие на проекта на одитен доклад с изискванията по чл. 45, оценява доказателствата по отношение на тяхната надеждност и достатъчност и обвързаността им с направените констатации, изводи, оценки и препоръки. (2) В дейността си по ал. 1 директорът се подпомага от ръководителите на структурните звена. (3) В 30-дневен срок от предаването на проекта директорът се произнася с мотивирано писмено решение, с което: 1. одобрява проекта на одитния доклад; 2. връща проекта на одитен доклад с указания за доработване и отстраняване на допуснатите пропуски. (4) В 7-дневен срок от решението по ал. 3, т. 2 ръководителят на одитния екип изпраща преработения проект на одитен доклад на директора за одобрение. (5) При несъгласие с дадените указания ръководителят на одитния екип прави писмено възражение пред отговорния заместник-председател. (6) Заместник-председателят на Сметната палата разглежда възражението и се произнася в 7-дневен срок с мотивирано писмено решение, което е окончателно.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На първо място, текстът не кореспондира на предложението на вносителите заместник-председателите да ръководят одитните дирекции. Заместниците осъществяват ръководство на одитната дейност, но директорът упражнява контрол за съответствие на проекта на доклад с изискванията за качество. Това означава, че ако няма несъгласие между директора и ръководителя на екипа, заместник-председателят, който съгласно Законопроекта отговаря за одитната дейност и нейното качество, не знае какъв проект на одитен доклад е подготвен и ще бъде връчен на одитирания обект. Следователно той няма как да носи отговорност за документ, който по процедура не е стигнал до него, което вероятно е целта на вносителите. В тази разпоредба ясно прозира, че за ръководни органи ще бъдат определени фигури, които юридически не са въвлечени в процеса и могат да влияят само неформално по силата на поста си и йерархическата връзка с одитния състав, без това да се документира. Вероятно това предложение на вносителите е продиктувано от съмненията, че двама заместници няма как да упражняват такива функции по отношение на всички одити, поради което са ограничили тяхната намеса на този етап само до тези, при които има спор между екипа и директора. На второ място, процедурата, описана в ал. 3 и ал. 4, е алогична и неработеща. На практика и контролът на качеството върху одита не е еднократен процес и не се осъществява по описания начин. Той не обхваща само проекта на одитен доклад, а изпълнението на целия одит. Що се отнася до контрола върху проекта на одитен доклад, не е възможно във всеки един случай той да се осъществи веднъж. Често се случва многократно обсъждане и указания за доработване на проекта, което се документира. Не във всички случаи неизпълнението на указанията за доработване е свързано непременно с несъгласие от страна на ръководителя на одитния екип. На трето място, в ал. 4 се съдържа един правен абсурд, като се предвижда, че заместник-председателят ще решава спорове по проекта на одитен доклад с решение, което е окончателно – обърнете внимание. Тази процедура е недопустима, като се има предвид, че проектът на одитен доклад подлежи на приемане с решение на Сметната палата. Преди този краен акт няма как определени въпроси в одита да бъдат с решение, което е окончателно. Не се дава възможност на одитния екип да отнесе въпроса до колегиалния орган – Сметната палата. Ако впоследствие по въпрос, който заместникът е решил с окончателно решение, постъпи основателно възражение, предварително е ясно, че тази част от доклада няма да се промени, той няма как да коригира своето решение. Поради горните съображения в предложението, което не е прието, се регламентира общо контролът на качеството му – не само върху проекта на одитен доклад, а и върху целия одит и се предвижда, че детайлните процедури ще бъдат приети заедно с наръчника за прилагане на международно признатите одитни стандарти. Наличието на двама външни членове въобще не влияе на обективността на този процес. Те не участват в оперативното ръководство на Сметната палата и нямат представа какво се случва с одита преди да бъде внесен на заседание. Искам още веднъж да обърна внимание, че на практика тези двама гастролиращи колеги в Сметната палата, които не носят фактически пряка отговорност, избрани от две фиксирани, незнайно как определени неправителствени организации, ще се произнасят за тези над 32 млрд. лв. на българския данъкоплатец, които ще бъдат харчени. Горните пороци на процедурата показват още веднъж несъстоятелността на предложените промени и мотивите, които ги подкрепят. Законопроектът не решава, а напротив, задълбочава възможностите за нерегламентирано влияние, води до тотална неяснота по отношение на процедурите по контрол на качество, не изпълнява основната заявка – да регламентира ролята и отговорностите на различните нива и най-вече ролята на заместник-председателите и тяхната оперативна намеса в одитния процес. И още веднъж, особено с тези двама гастрольори ние влизаме като уникат в практиката на Европейския съюз. Така казано – шеговито, най-вероятно ще проявят интерес от Буркина Фасо и Сомалия за този модел, в който свободни електрони влизат в Сметната палата на една държава, за да решават и да одитират над 32 млрд. лв. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Професор Гечев се тревожи за другите страни и народи, аз се тревожа за парите на българските данъкоплатци. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Смях. Възгласи: „Еееее!”.) Мисля, че и двете тревоги са основателни, защото останалите страни и народи ще останат смаяни от българския опит в структурирането на висшия одитен орган на държавата, както и практиките, които се установяват в него. Наистина този текст е изключително важен, защото той регламентира начина, по който ще се извършва контролът върху одитния процес. Това е доказателство за нашето твърдение, че директорите на дирекции просто ще бъдат едни фигуранти, които ще работят като пчелички, но в крайна сметка решенията ще се вземат от партийно назначените председател, зам.-председатели и двамата гастролиращи членове на Сметната палата. За какво става дума в този текст? Директорът на съответната дирекция ще упражнява контрол върху целия одитен процес, заместник-председателят, който също е ръководител на тази дирекция – за първи път имаме звена в администрацията, които имат по двама ръководители, като единият е повече ръководител от другия, защото, макар и двамата да ръководят, според функциите единият е ръководство, а другият не е ясно какво е. Така че този, който ръководи, но не е ръководител, ще упражни целия контрол, ще бъде в течение с целия процес – ще връща, ще доработва, ще подпомага изготвянето на одитния доклад и в крайна сметка другият ръководител, който е по-голям ръководител, но няма никакъв ангажимент по процеса, ще се произнесе окончателно. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Забележете – какъв е този акт, който се взема в хода на одитния процес преди да се е произнесла Сметната палата като колегиален орган, който акт да е окончателен? Според мен това изречение на ал. 6 е недомислено или тук наистина се предпоставя, че председателят и заместник-председателите на Палатата, които ще бъдат избрани от по-важните партии в управляващата четворна коалиция, чрез своите представители ще произнасят окончателни актове преди да са се включили двамата гастрольори. Макар че тук отново не сте доизкусурили нещата, защото двамата гастрольори ще имат решаващ глас, ако се съюзят. (Реплики от ГЕРБ.) Макар че заместник-председателят да се е произнесъл с окончателно решение, това окончателно решение изобщо няма да бъде прието, ако двамата гастрольори не го гласуват.

Браво! Точно така.

Ами добре, защо го пишете тогава?! Кое му е окончателното на едно решение, което ще се преразглежда след – там не знам каква е процедурата, една или две седмици?

Как не знаеш, то си го пише вътре?

Няма как да има окончателно за процедурата – то или е окончателно за одитния процес, или не е окончателно. В случая очевидно не е окончателно. Махнете го това „окончателно” от последното изречение, за да не създавате правни абсурди с една правна техника, която наистина е непозната за законодателството. Всъщност целият проблем възниква от факта, че двамата гастрольори се появиха в резултат на допълнителни договорки между четворната коалиция. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И понеже ги сложихте в движение вътре – не им разписахте нито правомощия, нито отговорности, нито ангажименти, нито застраховки – нищо, а също така и тяхното „кацане” в процедурата създава чисто правно-технически проблеми за изписването на целия процес. (Реплики.) Ами поправете си ги, иначе пишете глупости.

В чл. 46 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 46 се правят следните промени: 1. В ал. 1 изразът „издаването на решение по чл. 45, ал. 3, т. 1 на директора на дирекция” се заменя с израза „одобряването му от съответния член на Сметната палата”. 2. В ал. 4 изразът „отговорният заместник-председател” се заменя с израза „съответният член на Сметната палата”; 3. В ал. 5 изразът „Заместник-председателят” се заменя с израза „Съответният член на Сметната палата”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 47: Връчване на проекта на одитен доклад Чл. 47. (1) Одобреният проект на одитен доклад се връчва на ръководителя на одитираната организация, както и на бившите ръководители на организацията през одитирания период, не по-късно от един месец от издаването на решението по чл. 46, ал. 3, т. 1. (2) Независимо от задължението за връчване по ал. 1, съобщението за връчването на одобрения проект на одитен доклад се публикува на интернет страницата на Сметната палата, като съответният ръководен орган на Сметната палата може да предприеме и други действия за своевременно уведомяване на бившите ръководители на одитираната организация. (3) Лицата по ал. 1 могат да дадат писмени становища по проекта на одитния доклад, предоставяйки допълнителни доказателства и/или допълнителни писмени обяснения в 14-дневен срок от връчването му. (4) При писмено искане на лицата по ал. 1 отговорният заместник-председател на Сметната палата може да удължи срока по ал. 3 със 7 дни. (5) Заместник-председателят на Сметната палата изготвя мотивирано заключение по становищата по ал. 3 в 14-дневен срок от получаването им. В тридневен срок от изготвяне на заключението заместник-председателят внася за разглеждане на заседание на Сметната палата доклада, становищата по ал. 3, мотивираното заключение и писмени мотивирани предложения за изменения на констатации, изводи, оценки или препоръки. (6) При закриване на одитирана организация проектът на одитния доклад се връчва на ръководителя на правоприемника. Когато не е определен правоприемник, проектът на одитния доклад се изпраща за сведение на органа, взел решението за закриване на организацията.”

Предложение на народния представител Румен Гечев за чл. 47. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, което е отразено на систематичното му място в чл. 55, и не го подкрепя по т. 1. Чета неподкрепената т. 1: „В чл. 47 се правят следните промени: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 1: „т. 1. приеме изцяло или мотивирано да измени или отмени изцяло или частично констатации, изводи, оценки и препоръки в одитния доклад;”; б) т. 1 става т. 2, като изразът „изменения и в резултат на това приеме, измени, отмени изцяло или частично” се заменя с израза „отмяна, изменение или допълнение на”; в) т. 2 става т. 3;” Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 48: „Окончателен одитен доклад Чл. 48. (1) Сметната палата разглежда проекта на доклад заедно със заключението и становищата по чл. 47, ал. 5 и приема с решение окончателен одитен доклад въз основа на цялостна оценка на доказателствата, становищата и обясненията, като може да: 1. приеме или отхвърли напълно или частично заключението по чл. 47, ал. 5 и направените към него предложения за изменения и да приеме, измени, отмени изцяло или частично констатации, изводи, оценки и препоръки в одитния доклад; 2. отхвърли изцяло одитния доклад поради неотстраними пропуски и нередности в него. (2) Когато промените в констатациите, изводите, оценките и препоръките в одитния доклад водят до изводи за нарушения, за които се търси по-тежка отговорност, председателят на Сметната палата уведомява за това ръководителя на одитираната организация. (3) Ръководителят на одитираната организация може да представи допълнително писмено възражение по промените по ал. 2 в 14-дневен срок от връчването. (4) Сметната палата се произнася окончателно със свое решение по допълнително представеното възражение по ал. 3.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! През изминалите години на криза българските финансови регулатори - Българската народна банка и Комисията за финансов надзор не изпълниха законовите си цели да поддържат финансова стабилност и растеж и да спомагат превръщането на спестяванията на гражданите в инвестиции в българската икономика. Напротив, те допуснаха системно изтичане на капитал от банките и финансовите институции към банки в чужбина и към чужди капиталови пазари. За годините на кризата над 20 млрд. лв. спестявания в българските банки напуснаха страната, а над две трети от активите на българските пенсионни фондове бяха инвестирани зад граница. Благодарение на занижения и често недобросъвестен надзор беше допуснато значителна част от инвестираните в българските финансови институции средства да бъдат вложени в свързани с ръководствата на тези институции лица. Немалка част от тях бяха използвани за финансиране на губещи бизнеси, корупционни схеми, медийно-политически проекти и пряка политическа дейност. Днес имаме основателни съмнения, че значителна част от тези средства, спестени от обикновени български граждани и фирми, бяха вложени и в престъпна дейност – купуване на гласове и търговия с влияние. По този начин спестяванията на българите, вместо да работят за икономическото възстановяване и нови работни места, потънаха в блатото на политическата корупция и допринесоха за обедняването на населението и обогатяването на мафията. Резултатът от този модел на некомпетентност, професионална безотговорност и политическа корупция беше фалитът на четвъртата банка в страната и трайно разклащане на доверието в банковата и финансовата система. Вместо да градят доверие, БНБ и КФН се превърнаха във фактори на нестабилност за финансовата система на страната. Съмненията в тяхната компетентност, добросъвестност и безпристрастност доведоха до необходимост от държавна финансова подкрепа за банкови институции и до излишно и опасно напрежение около доходността и активите на универсалните пенсионни фондове, в които са вложени парите на милиони работещи български граждани. Във финансовата сфера и дейността по финансов надзор в обществен интерес липсата на доверие е достатъчно основание за оставка. Когато от едно длъжностно лице, от един човек зависят спестяванията и пенсиите на милиони, тяхното ежедневно оцеляване, то той няма нито морално, нито професионално право да проявява инат, за да съхрани поста и кариерата си, да се пазари за сметка на обществения интерес или в най-лошия случай да поставя лоялността си към сенчести покровители над общото благо. Ние от Реформаторския блок със съжаление констатираме, че и след провала и загубата на обществено доверие ръководителите на българските финансови регулатори не са на висотата на заеманите от тях постове и възложените им от нас отговорности. Нещо повече, ръководството на КФН си позволи вместо да поеме тежката отговорност за проваления си мандат, да представи провала си като грозен персонален конфликт и да въвлече общественото мнение в махленска драма. Особено скандално е, че КФН пренебрегна правомощията си, когато трябваше да защити обществения интерес, но си позволи да злоупотреби с тях, за да наложи прекомерни санкции на медии, които разкриха именно нейното бездействие. Уважаеми колеги от мнозинството в Четиридесет и третото народно събрание, уважаеми колеги от опозицията, когато финансовите регулатори отказват да поемат отговорност, то тя преминава върху тези, върху които тежи техния избор, тоест върху нас. Днес не е време да си прехвърляме вината за лоши кадрови решения в миналото – всички имаме своята вина, днес трябва заедно да преодолеем последиците от тези лоши кадрови решения, за да защитим интереса на българските граждани, на българските спестители и на българските данъкоплатци. Необходимо е еднозначно и единно да поискаме оставката на ръководствата на финансовите регулатори и ако не я получим, чрез решителен акт на парламента да прекратим мандатите им и със спешни законодателни промени да гарантираме, че обществото ни няма повече да страда от подобна безотговорност. В тази тежка криза, колеги, с това, което вече се случва и на южната ни граница, с разклащането на гръцките пазари, ние не можем да си позволим тези хора да ръководят и ден повече българската финансова система. Това засяга пряко интереса на всеки един от хората, които са ни изпратили тук, в тази зала. В момента ни е нужно най-доброто от България, за да се грижи за спестяванията и пенсиите на българските граждани, за авоарите на българските банки и пенсионни фондове – чрез прозрачен конкурс, чрез внимателен и отговорен подбор ние трябва да гарантираме на българите, че ще преминем с непокътнати спестявания през тази фаза на кризата. Това е позицията на Реформаторския блок. Благодаря Ви. Ще добавя нещо лично, две думи от свое име. Колеги, през цялото си следване съм работил в бакалия и се научих на две неща. Едното е, че когато парите ги няма, някой ги е откраднал. Това е сигурно! Второто е, че когато не изриташ крадеца навреме, накрая на ревизия плащат всички. Обръщам се към Вас с молба да не допуснем накрая отново да платят българските граждани. (Ръкопляскания от РБ.)

А БНБ?

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля, на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – упълномощен съм от Комисията по енергетика и всички парламентарни групи, да поискам удължаване на срока със 7 дни за внасяне на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за енергетиката, № 402-01-3. Благодаря.

В момента е 14 дни, искаме да бъде удължен с още 7 дни. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 49.

Член 49 по вносител. Предложение на Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 49, ал. 1 се правят следните промени: 1. Изразът „Председателят или оправомощен от него заместник-председател” се заменя с израза „Съответният член на Сметната палата”. 2. След думата „препоръките” в края на изречението се добавя изразът „и редовно информира за това Сметната палата”. 3. Създава се изречение второ „При възлагане на одит с решение на Народното събрание контролът по изпълнение на препоръките се организира от председателя на Сметната палата.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 50.

Член 50. Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 50 се правят следните промени: 1. В ал. 1 след израза „обществени поръчки”, в първата му употреба, се добавя изразът „или на договорите за обществени поръчки”, а след втората му употреба се добавя изразът „и на Агенцията за държавна финансова инспекция в 7-дневен срок от приемането на одитния доклад”; 2. Алинея 2 придобива следното съдържание: „(2) Одитните доклади по ал. 1, приети с решение на Сметната палата, представляват официален документ, въз основа на който органите на Агенцията за държавна финансова инспекция образуват административнонаказателно производство, без да се изисква възлагането на финансова инспекция за същия обект. При необходимост органите на Агенцията за държавна финансова инспекция могат да събират доказателства по реда на чл. 13 от Закона за държавната финансова инспекция.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 51.

Уважаеми колеги, това е един от поредните безсмислени текстове по една изключително важна тема – обществените поръчки и нарушенията по тях. Може ли някой от хората, които са в течение за това как се установяват, как се санкционират нарушения на обществените поръчки, на техните процедури, да ми каже има ли някакви функции Агенцията по обществените поръчки в санкциониране на тези нарушения? Каква е ролята, според Вас, какви са правомощията на Агенцията по обществени поръчки в случаите, в които са констатирани нарушения, за да се очаква, че Агенцията ще предприеме някакви действия? Какви действия да предприеме Агенцията? На практика органите, които се занимават с установяване и санкциониране на нарушения на процедурите, са Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Тук, тъй като има два проверяващи и контролиращи органа, се появяват проблеми, които винаги съществуват при извършване на паралелна дейност с два органа. Създава се противоречива практика. Сметната палата санкционира едно, а АДФИ – друго, различен аршин при едни и същи нарушения, хипотеза, при която непрекъснато някои от обектите са пълни с проверяващи и тъкмо излезе Сметната палата, която проверява обществените поръчки, след това влиза АДФИ. Разбира се, това се прави избирателно – едни се проверяват по пет пъти, а други изобщо не се проверяват. Самият член е озаглавен „Мерки при нарушения на режима на обществените поръчки”. Обаче вътре не става дума за никакви мерки. Трябва да се изпрати докладът от Сметната палата в Агенцията по обществени поръчки. Оставям настрана факта, че докладите са публични. Защо трябва да се изпраща нещо, което е качено на сайта? Изобщо създавате тук едни текстове, лишени от всякакъв смисъл, а и са по теми, които са изключително важни и се отнасят до изразходването на милиарди левове публични пари. Високомерно се отхвърлят нашите предложения и се произвеждат текстове, които имитират законодателство, и то в сфера, която е изключително важна, не само как ще се харчат националните публични пари, но на практика как ще се харчат европейските пари. Вместо да се уеднаквяват практиките, да се засилват контролът, се приемат текстове, които не означават нищо.

Благодаря, госпожо Председател. Нямах намерение да репликирам уважаемата госпожа Манолова. (Обръща се към народния представител Мая Манолова.) Много добре изглеждате, шармантно, медиите Ви направиха достатъчно снимки за фотосесии. Само че, уважаеми колеги, два дена госпожа Манолова ни обяснява технологията на мачкане. Два дена ние ставаме свидетели на технологията, която са прилагали с техните коалиционни партньори. Между другото може да се обърнете, колеги, обръщам се и към медиите, да погледнете техните коалиционни партньори дали въобще са на работа. По непотвърдена информация, получих такава, че са мобилизирани за Червената армия (оживление), след като от два дена обясняват за някакви военни, не знам си какво. Така че когато говорите несъстоятелни неща, уважаема госпожо Манолова, и разказвате тук публично технология на мачкане, вземете наистина и малко професионално се обърнете и погледнете, защото преди малко говорите как някакви хора не трябвало да декларират доходите си. Вземете и прочетете този Закон за облагане доходите на физически лица. Има един чл. 50, който задължава всички физически лица да си декларират доходите. Защото ми е неудобно аз лично да Ви изнасям лекции по данъчно право. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, няма как да ми направите смислена реплика, при положение че самият текст, който обсъждаме, е лишен от смисъл. Но все пак искам да Ви върна към текста, който наистина се отнася до една важна тема – мерките при нарушение на режима на обществените поръчки. Това, което казвам, е, че такива мерки в този текст не се съдържат, че се намесва един орган, който няма правомощия при установяването на нарушенията на обществени поръчки. Това е Агенцията по обществени поръчки. Това е въпросът, който зададох – какви са нейните функции, според вносителите на този закон по отношение на санкционирането на нарушения. Това, на което обърнах внимание, е, че се създава колизия между двата органа, които контролират обществените поръчки – Сметната палата и АДФИ. Това е, което казах и моята загриженост е, че вместо да се засилва контролът за това как се харчат публичните пари, се пишат безсмислени текстове, лишени от съдържание. Що се отнася до декларирането на доходи от лица, заемащи публични длъжности, това е съвършено различно от декларирането на наличие на конфликт на интереси. Разбирам Вашето объркване. Няма как да няма объркване, при положение че тук се създават правни конструкции, които не съществуват в никой публичен орган. Ние дадохме възможност на едни хора, които ще контролират как се харчат милиарди левове, докато контролират, да извършват паралелна дейност, да си бачкат часпром, да си получават хонорари, консултантски договори от дейност, която е паралелна на Сметната палата. Затова аз разбирам, че Вие не разбирате и е наистина трудно да се вникне защо и как ще можеш да имаш доходи от конкурентна дейност на тази на Сметната палата. Но текстовете, на които обърнах внимание, не са по отношение декларирането на доходите. Вярвайте ми, тези двамата членове на Сметната палата ще имат много доходи за деклариране, защото те имат право да получават всякакви консултантски, посреднически и други пари по различни договори. Не е проблемът, че те ще са длъжни да ги декларират. Те ще ги декларират, те ще им бъдат абсолютно законни. Става дума за хипотезите, в които трябва да декларират конфликт на интереси, но това не е предмет на този текст. Иначе аз разбирам, че станахте, за да се закачате с Вашия конкурент в другия край на залата. Все пак нека се занимаваме с текстовете на закона, а не с общопартийна политика.

Благодаря, госпожо Председател. Явно ще трябва да продължа с безплатните лекции по упражняване на контрол. Хубаво е наистина човек, който дълго време е участвал в законодателната власт, все пак да познава и институциите, които осъществяват контрол. Особено що се касае до изразходване на средства и провеждане на обществени поръчки. Тези институции, уважаема госпожо, уважаема колежке, радвам се, че все още в Червената армия са спрели да вземат дами, но, първо, това е така наречената дирекция АФКОС. След това, ако сте съвестен гражданин, можете да сезирате ОЛАФ. Тъй като аз съм го правил нееднократно, за разлика от Вас съм успял да възстановя немалко средства в качеството ми на съвестен гражданин. След това можете да отидете в Комисията за защита на конкуренцията. Да продължавам ли да Ви обяснявам колко дълъг е списъкът от институции, които осъществяват контрол? Така че не вменявайте тук и не заблуждавайте аудиторията, защото хвърляте едни думи, за да могат да Ви отразяват по медиите, след това да си правите трибунки, без въобще да сте схванали смисъла на контролиращите функции на една огромна част такива институции, които съществуват в България и за които българският данъкоплатец, в интерес на истината, харчи немалко пари. Друг е въпросът, че по време на Вашето управление, когато лично аз съм сезирал и Комисията за борба с корупцията в лицето на един представител, който стои там на задния ред, и лично аз съм сезирал тези институции, на тях сякаш им беше забранено да работят. Да не кажем, че бяха блокирали цялото МВР, за да може една шпицкоманда от Ваши коалиционни партньори да извършва граждански арести по улиците на София и да безчинства по българските градове. Ето това бяхте Вие. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, в момента обсъждаме един конкретен текст от Закона. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Добре, благодаря за всички разяснения, предполагам, че те бяха ориентирани към една парламентарна група, която не присъства в залата. Извън общите обяснения Ви обръщам внимание на текста на чл. 50, който обсъждаме. Ако наистина някога, като активен гражданин сте се занимавали с подаването на сигнали и борба срещу злоупотребите с публични пари, би следвало наистина да Ви заинтригува какви текстове приема парламентът, какво се случва с органа, който ще контролира публичните пари. Ако Вие наистина сте имали активна гражданска позиция по темата обществени поръчки и отклоняване на публичния ресурс, нямаше как да не се разтревожите от това, че двама души от петимата, които ще контролират как се харчат публичните пари, в същото време ще работят и частно, ще получават хонорари, консултантски, посреднически, пари за одити и прочие. В конкретния случай обаче Ви обръщам внимание на чл. 50, който визира нарушенията на режима на обществени поръчки. Забележете, че Сметната палата според този текст, който аз казвам, че е абсолютно палиативен и няма никакъв смисъл, е длъжна да прати одитния доклад в частта за нарушенията на Агенцията за обществени поръчки. Агенцията за обществени поръчки, за разлика от органите, които изброихте, няма никакви ангажименти по санкционирането на нарушения на обществените поръчки. Защо ще й пращат доклад, който и без това е публичен? Това казвам – че се пишат текстове, лишени от смисъл. Органите, които контролират и налагат санкции, са АДФИ, Сметната палата, прокуратурата, когато става дума за престъпления, и прочие, и прочие. Какво общо има Агенцията за обществени поръчки? Просто се пишат едни текстове за хвърляне на прах в очите на българските граждани, че ще има някакъв контрол. А в същото време се изключват от одитна проверка общините, с бюджет до 10 милиона, дружествата, в които държавата има над 1 млн. лв. Реално пишем текстове за публиката, които са лишени от смисъл.

Уважаема госпожо Председател! Господин Байрактаров, правя реплика, за да обясните защо трябва Агенцията по обществени поръчки да знае какви са нарушенията. Така или иначе поръчките минават първо през тях – за да не бъдат допускани в бъдеще, е хубаво да знаят какви са нарушенията. Така че в дупликата да обясните на госпожа Манолова за какво става дума. (Реплики между народните представители Мая Манолова и Свилен Иванов.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Манолова, явно наистина ще трябва да продължа с образователната лекция. Първо, всяка обществена поръчка, за да бъде регистрирана като такава, минава по процедурата, която се осъществява от Агенцията по обществени поръчки – получава своя съответен номер, след което същата тази Агенция по обществени поръчки има задължението да следи за спазване на сроковете, в които ще се осъществи тази обществена поръчка. И колегата Ви обясни много точно и накратко, че когато има нарушение по дадена обществена поръчка, първо, самата Агенция трябва да придобие опита, за да изчиства процедурата. Огромната част от обществените поръчки са свързани с дискриминиране на съответни участници! Трябва ли да Ви обяснявам, че се правеха обществени поръчки, в които един „Мерцедес” се купуваше със строго определените параметри, дори дължината на базата на автомобила?! Затова този текст има смисъл! Иначе никъде в текста не се казва, че Агенцията по обществени поръчки ще извършва санкциониращи действия! Никъде в текста няма такова изречение!

А трябва ли да има?

Не, не трябва да има, защото оттам нататък всички тези институции могат да бъдат сезирани безпроблемно, дори от Вас самата. Дори от Вас самата! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съвсем кратко изказване искам да направя, за да не разводняваме прекалено дебата. В предложението на колегите Румен Гечев и група народни представители изключително силно ме притесняват няколко израза и няколко последици. Одитните доклади по ал. 1, приети с решение на Сметната палата, представляват официален документ. Колеги, това е безспорно! Но не мога да разбера каква е връзката след това на квалификацията „официален документ” с последиците и с хибрида на административнонаказателната отговорност, която колегите предлагат – официалният документ, докладът да има изключителна, задължителна сила за съвсем друг административнонаказващ орган. Тъй като това решение беше предлагано и дебатирано в предходното обсъждане на Сметната палата, апелирам към колегите да не смесват процедури. Процедурата, която е предложена от вносителите, е по-коректна. Ако искахте да ангажираме връзката с АДФИ (Агенцията за държавна финансова инспекция), в ал. 1 просто добавете „АДФИ” и го направете дори като редакционно предложение. Защо трябва това да го казвам? Вие просто целите да има безкраен дебат за нещо, което знаете, че не става и няма да произведе този ефект – хем официалният документ е задължителен за АДФИ, хем отделно, АДФИ ако реши, след това пак ще си събира доказателства. Много дискреция има в тази контролна процедура. Просто да се изпрати докладът от Сметната палата и толкова. Агенцията за държавна финансова инспекция си преценява. Благодаря Ви.

„Искане за освобождаване от длъжност на виновно лице” – чл. 51. Предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 52: „Искане за освобождаване от длъжност на виновно лице Чл. 52. С одитния доклад Сметната палата може да предложи освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и вследствие на негово действие или бездействие са допуснати нарушения на закон или не са изпълнени дадени от Сметната палата препоръки.”

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предлагам чл. 52 да отпадне. Мога процедурно да направя такова предложение в пленарната зала. Обръщам Ви внимание и на съдържанието, и на наименованието на този член – „Искане за освобождаване от длъжност на виновно лице”. Сметната палата установява нарушение – тя не определя вина. Това е всъщност един от любимите текстове на ГЕРБ. Когато те дойдат на власт, любимото им е Сметната палата да отстранява кметове, министри – хора, които са избрани в други процедури. Онова, което е нормално да направи Сметната палата, след като приключи една проверка с одитен доклад, е в случаите, в които тя предполага, че има извършени престъпления или тежки нарушения, да го предаде на прокуратурата. Прокуратурата и съдът са органите, които преценяват – едните предлагат, другите решават да бъде отстранен кмет от изпълнение на неговите функции, да бъде отстранен министър, да бъде отстранен областен управител. Аз много се надявам господин Байрактаров, който с такова самочувствие твърдеше, че изнася лекция от тази трибуна, и Патриотичния фронт – моля Ви, вникнете в този текст. Имате и бивши кметове. Нормално ли е Сметната палата да се произнася по въпроса кое лице е виновно и кое не? Вината има различни форми. Тя се установява от други органи и последното, с което би следвало да се занимава Сметната палата, е да каже кое е виновното лице при едно или друго нарушение, още повече, когато става дума за престъпление. Аз бих казала, че този текст, в навечерието на едни предстоящи избори – кметски избори, освен че е лишен от всякаква правна обосновка, е натоварен и с много политически смисъл, и с корист. Оставете тази работа на прокуратурата. Нека тя да прецени по отношение на кои кметове да поиска отстраняването им от длъжност. Нека съдът да преценява кои са виновните лица. Не може да съществува такъв текст в Закона за Сметната палата – искане за освобождаване от длъжност на виновно лице. (Реплики.) Господин Лазаров, не може Сметната палата да каже кое е виновно лице. Кое лице е виновно, кое е извършило престъпление – решава съдът.

Госпожо Манолова, първо – по отношение на предложението, което по принцип Комисията е приела. Защо „по принцип”? Изключили сме от окончателния текст думите „системни нарушения”. Защо „системни”? Защото никъде няма легална дефиниция на понятието „системни”. Какво означава „системни” – едно, две, пет, десет? Няма такъв текст, няма такава дефиниция, която да каже кое нарушение е системно и кое – не, първо. Второ, по отношение на това, което коментирате – едва ли не за правомощията на Сметната палата. Нека да припомня, че когато обжалвахте и дадохте на Конституционния съд предния Закон за Сметната палата, тогава Конституционният съд се произнесе и каза, че предложението, което ние сме направили, цитирам по памет: „е допустимо”, защото на практика с одитния си доклад Сметната палата може да предложи – тук е разковничето. Ако не ме лъже паметта, това е Решение № 5 и можете да си направите справка. В никакъв случай не го задължава! Повтарям: „може да предложи”. Четете добре текста! Няма никаква драма и всичко тук, което казахте, е просто, за да можете да се изкажете. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, не съм съгласен с Вашите твърдения. По никакъв начин Сметната палата не се произнася по отношение на отговорността. Просто е дадена една възможност на органа след извършен контрол да направи предложение. И тук нека съобразяваме обстоятелството, че решението за отстраняване се взема от трето лице, от друг субект. Ако това е, да кажем, кмет, както Вие визирате, очевидно предложението би следвало да се отправи до общинския съвет. Ако е областен управител, предложението би следвало да се отправи до Министерския съвет или министър-председателя. Тук нямаме произнасяне на вина в наказателно-правния смисъл. Тук по-скоро имаме превенция, имаме ограничаване на последици, ако са неблагоприятни по отношение на одитирания обект, както и на бюджета, така че не заблуждавайте нито колегите, нито собствената си група. При това бих казал, че тук трябва да разделяме тази мярка, която се дава на Сметната палата, като възможност от възможността прокуратурата да отстранява от длъжност, защото там предпоставките са съвсем различни. Няма какво да ги смесваме! (Реплики от народния представител Мая Манолова.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Йорданова, бих Ви посъветвала да се въздържате от квалификации. (Реплики от ГЕРБ.) Да се въздържате от квалификации! По отношение на това кой какви правни знания има, кой кои решения е чел, просто ще Ви посъветвам малко по-скромно да го раздавате. (Реплики от народния представител Диана Йорданова.) При положение че сте написали един закон, който е пълен с грешки, аз не си позволих да нападам никой от Вас персонално, така че, ако обичате, не влизайте в риториката на господин Байрактаров и не ми давайте оценки, защото според мен трябва да се срамувате от това, което сте написали. (Реплики от място на народния представител Диана Йорданова, реплики и провиквания от ГЕРБ.)

Да, в момента я правя. Просто изтърпях достатъчно оценъчни изказвания от хора, които са си оставали ръцете в тоя закон. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)

И просто не желая повече да го търпя. Затова Ви обръщам внимание. (Шум и реплики.) По отношение на текста, уважаеми колеги, в заглавието е написано „Искане за освобождаване от длъжност на виновно лице”. Тоест, Сметната палата иска да отстрани от длъжност лице, което е преценила, че е виновно. Сметната палата няма такова правомощие. Освен това хипотезите, върху които в момента разсъждавате, не съществуват в правния мир. Не е общинският съвет органът, който отстранява кмета, поради това че той е виновно лице. Не е в тази хипотеза. Не е в тази хипотеза! Органът, който може да отстрани кмет, заради това че е виновно лице, е съдът. Преценката дали това лице евентуално е виновно я прави прокуратурата, тоест фактът, че Сметната палата може да внесе одитния доклад в прокуратурата, е напълно достатъчен. Ако прокурорът реши, че има достатъчно данни за извършено престъпление, да започне производство и да поиска отстраняване. Значи, Вие тук натоварвате предварително едно лице с една сериозна квалификация, именно, че е виновно.

Отстраняването се прави от съда. В контекста на предстоящите избори да давате правомощия на Сметната палата да преценява, че определени кметове са виновни без да има такова правомощие – да се произнася по вина, наистина не е коректно и аз очаквам как ще гласуват тези, които са били в местната власт в различни качества. Дали това е допустимото правомощие на Сметната палата или просто я превръщате в един орган за репресия и за партиен произвол?

„Предложение за ограничаване на разходи на одитирана организация”. Член 52 – предложение на Румен Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 53: „Предложение за ограничаване на разходи на одитирана организация Чл. 53. (1) След приемането на окончателния одитен доклад, както и при отказ от заверка на финансов отчет, Сметната палата може да предложи на министъра на финансите да приложи чл. 107 от Закона за публичните финанси по отношение на одитирана организация, която нарушава закона или системно не изпълнява дадените препоръки, до отстраняване на нарушенията. (2) Предложението по ал. 1 не може да съдържа мерки, които водят до преустановяване на дейността на засегнатата организация.”

„Прилагане на Административнопроцесуалния кодекс”. Член 53 – предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 55: „Прилагане на Административнопроцесуалния кодекс Чл. 55. (1) За неуредените въпроси в производството по чл. 38 54 се прилагат съответно разпоредбите на глави втора, пета и седма от Административнопроцесуалния кодекс. (2) Окончателните одитни доклади и становища не подлежат на оспорване по съдебен ред.”

„Финансов одит”. Член 54 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и не го подкрепя в останалата му част. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54: „Финансов одит Чл. 54. (1) Сметната палата извършва финансов одит на: 1. годишните финансови отчети на бюджетните организации – първостепенни разпоредители с бюджет, на бюджетните организации – второстепенни разпоредители с бюджет, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони; 2. годишните финансови отчети на общини, за които общата сума на отчетените разходи по бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чуждите средства за предходната година надхвърля 10 млн. лв.; 3. други финансови отчети, когато това е предвидено в закон. (2) Сметната палата извършва финансови одити на годишни финансови отчети на общини, за които общата сума на отчетените разходи по бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чуждите средства за предходната година не надхвърлят 10 млн. лв., при периодичност, определена от нея или на основата на оценка на риска. (3) Финансовите одити се извършват по реда на този закон, международно признатите одитни стандарти и актовете на Сметната палата. (4) Периодичните отчети за изпълнението на бюджетите, на сметките за средства от Европейския съюз и на сметките за чужди средства, както и оборотните ведомости на лицата по ал. 1 се предоставят на Сметната палата за осъществяване на предварително проучване, оценка на риска и текущ контрол като междинен етап от изпълнение на финансовия одит на годишния финансов отчет. (5) Редът и сроковете за представяне в Сметната палата на отчетите по ал. 1 и 4 се определят от министъра на финансите, съгласувано със Сметната палата. (6) При непредставяне на отчетите или при представяне след срока по ал. 5 председателят на Сметната палата уведомява министъра на финансите за предприемане на конкретни действия в съответствие със законовите му правомощия. (7) Възлагането на финансов одит по ал. 1 се извършва със заповед на отговорния заместник-председател. (8) Ръководителят на одитния екип изготвя проект на одитен доклад и становище за извършения одит със заключение за заверка, на отказ за заверка или на отказ от изразяване на становище по съответния отчет, при спазване на изискванията на този закон, международно признатите одитни стандарти и актовете на Сметната палата. Одитното становище за заверка на финансов отчет може да бъде: 1. одитно становище за заверка без резерви (немодифицирано становище); 2. одитно становище за заверка без резерви с обръщане на внимание (немодифицирано становище); 3. одитно становище за заверка с резерви (квалифицирано становище). (9) Основанията за формиране на одитно становище при финансов одит се определят с международно признатите одитни стандарти. (10) Проектът на одитен доклад и становището по ал. 8 се проверяват и одобряват от съответния директор на дирекция, който изпълнява процедурата по контрол на качеството по реда на чл. 46. (11) Проектът на одитен доклад и на одитното становище се връчват на ръководителя на одитираната организация или на оправомощени от него лица. Ръководителят на одитираната организация и/или оправомощени от него лица могат да дадат писмени становища по връчените проект на одитен доклад и одитно становище, предоставяйки допълнителни доказателства и/или допълнителни писмени обяснения в 14-дневен срок от връчването. (12) При писмено искане на ръководителя на одитираната организация и/или на оправомощени от него лица отговорният заместник-председател може да удължи срока по ал. 11 със 7 дни. (13) Заместник-председателят на Сметната палата изготвя мотивирано заключение по становищата по ал. 11 в 14 дневен срок от получаването им, с което одобрява окончателен одитен доклад и одитно становище по ал. 8, т. 1 или 2. Окончателният одитен доклад и одитното становище се изпращат в 7-дневен срок на одитираната организация. (14) В случаите на одитно становище за заверка с резерви, на отказ за заверка или на отказ от изразяване на становище заместник-председателят изготвя мотивирано заключение по становищата по ал. 11 в 14-дневен срок от получаването им. В тридневен срок от изготвяне на заключението заместник-председателят внася за разглеждане на заседание на Сметната палата доклада, одитното становище, становищата по ал. 11 и мотивираното заключение. Сметната палата със свое решение приема окончателен одитен доклад и одитно становище въз основа на цялостна оценка на доказателствата, становищата по ал. 11 и заключението, като може да приеме или отхвърли напълно или частично заключението и направените към него предложения и да приеме, измени или отмени изцяло или частично констатации, изводи, оценки и препоръки в одитния доклад и формата на одитно становище. (15) Сметната палата изпраща на ръководителя на одитираната организация окончателния одитен доклад и одитното становище по ал. 14 в 7-дневен срок от приемането им. (16) В случай на отказ за заверка или на отказ от изразяване на становище Сметната палата уведомява министъра на финансите, който може да предприеме мерки по чл. 107 от Закона за публичните финанси. Когато одитът се отнася до второстепенен разпоредител с бюджет, одитното становище се изпраща и на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: В чл. 54 се правят следните промени: 1. В ал. 1 т. 2 придобива следното съдържание: „ 2. годишните финансови отчети на общините;”. 2. Алинея 2 отпада; 4. Алинея 4 става ал. 3, като думата „текущ” отпада, а изразът „като междинен етап от изпълнението на” се заменя с израза „което се извършва като част от”. 5. Алинея 5 и ал. 6 стават съответно ал. 4 и ал. 5. 6. Алинея 7 става ал. 6, като изразът „отговорния заместник-председател” се заменя с израза „съответния член на Сметната палата”. 7. Алинея 8 става ал. 7. 8. Алинея 9 става ал. 8, като предлогът „с” след израза „се определят” се заменя с предлога „в” и се добавя изразът „Наръчника за прилагане на”. 9. Алинея 10 става ал. 9 със следното съдържание: „(9) Проектът на одитен доклад и становището по ал. 7 подлежат на контрол на качеството в съответствие с чл. 44.” 10. Алинея 11 става ал. 10, като: а) в изречение първо членуването на думата „одитно” отпада; б) създава се ново изречение второ: „Ако проектът на одитен доклад съдържа основания за квалифицирано становище, отказ за заверка или отказ от изразяване на становище, ръководителят на одитния екип, преди връчването му е длъжен да запознае ръководителя на одитираната организация с проекта и основанията за модифициране.”; в) изречение второ става изречение трето със следното съдържание: „Ръководителят на одитираната организация и/или упълномощени от него лица могат да предоставят допълнителни обяснения или допълнителни доказателства в 7-дневен срок.”. 11. Алинея 12 и ал. 13 отпадат; 12. Алинея 14 става ал. 11 със следното съдържание: „(11) Сметната палата със свое решение приема одитния доклад и одитното становище по предложение на съответния член на Сметната палата, който докладва и допълнителните обяснения и доказателства по ал. 10, ако са постъпили такива.” 13. Алинея 15 става ал. 12, като: а) думите „окончателния одитен” се заменят с „одитния”; б) думите „по ал. 14” отпадат; в) думите „7-дневен” се заменят с „14-дневен”. 14. Досегашната ал. 16 става ал. 13.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всички сме уморени, но ще Ви помоля да обърнете внимание на сентенцията в нашето предложение, а то е, че се предлага 160 общини да бъдат освободени от одитиране. Уважаеми колеги, 10 милиона по 160 общини прави отново 1 млрд. 600 млн. лв., които вносителите предлагат да не бъдат одитирани. Защо, уважаеми колеги?! Въз основа на какви сравнителни анализи? Има ли писмено становище на Сметната палата, че не може да изпълнява задълженията си? Ами 25 години общините се проверяват без никакъв проблем. Възниква въпросът: как така изведнъж някой е преценил, без никакви числа, без никакви аргументи, без становище на Сметната палата, че тя не може да се справи с тези 160 общини?! Не е ли това доста странно?! При гласуването вече се отказахме от това Сметната палата да одитира милиардни участия на България в левове, ако държавното участие е под 50% и една стотна. Сега не искаме да одитираме и 160 общини. Обърнете внимание, те ще бъдат одитирани периодично по преценка на Сметната палата. Уважаеми колеги, ние сме в демократична държава. Днес може някой от управляващите да се изкуши да прати проверки в общините на опозицията преди избори. Но колеги, утре Вие ще бъдете в опозиция. Тогава Сметната палата ще изпрати проверки на Вашите кметове. Механизмът е много елементарен – избирате десет общини, които определяте при брилянтни условия и правилник, изпълнение на бюджета, пращате проверка в десет общини, а в другите 100 не пращате преди изборите. Какъв е резултатът? Каква е тази практика? Откъде сте я взели? В коя страна на Европейския съюз има такива подходи?

А в момента какво правите Вие?!

Основният ни аргумент в случая е, че определянето на периодичността на проверките и така наречената „оценка на риска” е чисто субективно. Колеги, не бива да допускаме този важен национален орган да се управлява по субективни решения на когото и да било. Повтарям още веднъж – няма никакви аргументи, няма никакви числа, доказващи, че Сметната палата на Република България е толкова претоварена, че не може да провери тези 160 общини. Давам Ви още един казус. Значи Сметната палата ще отиде да провери 50 хил. лв. в едно смесено дружество, ако държавното участие е 51%, но същият екип няма да отиде да провери община с 9 млн. 999 хил. лв.! Така че ние настояваме да се преразгледа тази постановка и да се оттегли това искане за десетте милиона ограничение, тъй като нямаме основание около милиард и шестстотин милиона народна пара да оставим без одитиране. Благодаря.

„Доклади със становища по отчети за изпълнение на бюджети – чл. 55.” Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: В чл. 55, ал. 2 след думата „изготвя” се добавя думата „одитни”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 56.

„Уведомления до компетентни органи за предприемане на мерки”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 57.

„Уведомление при данни за престъпление”. Член 57 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 57, ал. 4 думите „сметките за” да отпаднат.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 58.

„Оповестяване на одитните доклади”. Член 58 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: В чл. 58 се правят следните промени:

В чл. 58 се правят следните промени: В ал. 1 думите „сметките за” отпадат. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) След оповестяването му, докладът се публикува и на интернет страницата на одитираната организация.” 3. В ал. 3 думите „преди окончателния одитен доклад по чл. 48 и чл. 54, ал. 13 и 14” се заменят с „приемането им от Сметната палата”. Комисията подкрепя предложението за ал. 2, изречение първо и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 59: „Оповестяване на одитните доклади Чл. 59. (1) Сметната палата оповестява одитните доклади, които не представляват защитена от закона тайна, включително на сметките за средства от Европейския съюз, както и становищата по чл. 56. (2) Оповестяването се прави чрез интернет страницата на Сметната палата. (3) Извършени одити не се оповестяват преди окончателния одитен доклад по чл. 48 и чл. 54, ал. 13 и 14. (4) Докладите и становищата по чл. 56, ал. 2 се оповестяват след внасянето им в Народното събрание.”

„Оповестяване на други обстоятелства”. Член 59 – предложение на народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 60: „Оповестяване на други обстоятелства Чл. 60. Сметната палата оповестява чрез интернет страницата си неизпълнението на задълженията по чл. 40, неизпълнението на дадените препоръки, отказа за освобождаване от длъжност по чл. 52, както и други обстоятелства, определени с решение на Сметната палата.”

„Одитни доклади на средства от фондове и програми на Европейския съюз и по изпълнение на международни актове”. Член 60 – предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 60 думите „сметките за” да отпаднат.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 61.

„Глава шеста – Отчетност и контрол върху дейността на Сметната палата”. Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.

„Внасяне на доклади в Народното събрание” – чл. 61. Предложение от народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 62: „Внасяне на доклади в Народното събрание Чл. 62. (1) Сметната палата внася в Народното събрание: 1. доклади със становища по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на БНБ за предходната година; 2. доклади със становища за извършени одити на бюджетни системи или със значими резултати за съответните бюджети и другите публични средства и дейности; 3. одитните доклади за извършените одити по решение на Народното събрание. (2) Народното събрание разглежда докладите по ал. 1, т. 1 и 3 в тримесечен срок от внасянето им. (3) При поискване от Народното събрание или от негова комисия Сметната палата предоставя конкретни одитни доклади.”

„Предложения за разглеждане на одитни доклади” – чл. 62. Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 63: „Предложения за разглеждане на одитни доклади Чл. 63. Сметната палата може да прави предложения до Народното събрание и нейните комисии за разглеждане на одитни доклади с важно значение за подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и/или другите публични средства и дейности.”

„Отчет за дейността на Сметната палата” – чл. 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 64.

Изказвания? Няма. Моля да гласуваме редакцията на Комисията за чл. 64, който по вносител има номерация чл. 63. Гласували 89 народни представители: за 78, против 10, въздържал се 1. Текстът на вносителя за чл. 63, който по доклада на Комисията е чл. 64, е приет.

„Одит на годишния финансов отчет на Сметната палата” – чл. 64. Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 65: „Одит на годишния финансов отчет на Сметната палата Чл. 65. (1) Годишният финансов отчет на Сметната палата се одитира от независима комисия, в която се включват най-малко двама регистрирани одитори. (2) Числеността и съставът на комисията по ал. 1 се определят от Народното събрание. (3) Докладът на комисията по отчета по ал. 1 се внася в Народното събрание заедно с отчета за дейността на Сметната палата за съответната година. (4) Председателят на Сметната палата може да дава писмено становище по доклада по ал. 3, което се прилага към него и се внася в Народното събрание. (5) Докладът по ал. 3 се оповестява след приемането му от Народното събрание заедно със становището по ал. 4. (6) Разходите за извършване на одита по ал. 1 са за сметка на бюджета на Сметната палата.”

„Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на Глава седма.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 66: „Чл. 66. (1) За нарушение по чл. 40, ал. 1 и 2 и чл. 57, ал. 2 виновните лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 10 000 лв. (3) При възпрепятстване на проверката по чл. 40, ал. 4 на лицето се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 67.

Благодаря, господин Председател. „Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението. Предложение на народните представители Румен Гечев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Одит” е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им. 2. „Финансов одит” е изразяване на независимо одитно мнение доколко годишният финансов отчет на бюджетната организация дава вярна и честна представа за неговото финансово състояние и имущество в съответствие с идентифицираната обща рамка за финансова отчетност. 3. „Одит за съответствие” е проверката на системите за финансово управление и контрол, включително на вътрешния одит и на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението, отчитането и контрола на бюджетните и другите публични средства и дейности в одитираната организация с оглед на спазването на изискванията на нормативните актове, вътрешните актове и договорите. 4. „Одит на изпълнението” е проверката на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление в одитирания обект с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност, като: а) „ефективност” е степента на постигане на целите на одитирания обект при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от неговата дейност; б) „ефикасност” е постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване на дейността на одитирания обект; в) „икономичност” е придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване на дейността на одитирания обект при спазване на изискванията за качество на ресурсите. 5. „Одитирана организация” е всяка организация, която подлежи на одит съгласно изискванията на този закон. 6. „Специфични одити” са одитите, извършвани при условията и по реда на специален закон. Те могат да бъдат комбинирани одити, които съчетават подходите за извършване на финансов одит, одит за съответствие и одит на изпълнение. 7. „Одитиран обект” е програмата, дейността или функцията в рамките на отделна одитирана организация или в рамките на публичния сектор като цяло, които са обект на одит. 8. „Публични средства” са средствата по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. 9. „Публични активи” са публичните средства, както и всички имущества, които са държавна или общинска собственост, или са обект на права на бюджетни организации. 10. „Бюджетни организации” са всички юридически лица по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. 11. „Финансов контрол” е всяка форма на контрол, свързана с управлението на публични средства и дейности, осъществявана чрез специализирани правомощия и процедури, включително бюджетен контрол, финансов инспекционен контрол, данъчен контрол, митнически контрол и други подобни. 12. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 13. „Международно признати одитни стандарти” са: а) Одитните стандарти, издадени от Комитета за одитни стандарти на Международната организация на върховните одитни институции – ИНТОСАЙ (ISSAI); б) Международните одиторски стандарти (Intenational Standarts on Auditing), издадени от Борда на Международната федерация на счетоводителите (International Federation of Accountants – IFAC), подходящи за финансов одит при ангажименти с включени допълнителни въпроси, специфични за бюджетните организации в публичния сектор.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители за § 2: „1. Параграф 2 отпада; 2. В случай, че предложението по предходната т. 1 за отпадане на § 2 не бъде прието, думата „един” в текста на разпоредбата се заменя с думата „три”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. (1) В срок до един месец от влизането в сила на закона Народното събрание избира председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата. (2) До избирането на председател избраните по реда на отменения Закон за Сметната палата председател и членове изпълняват задълженията си.”

Благодаря, господин Председател. Колеги, макар да сме на финала, това за мен е може би най-важният текст в този Закон или поне един от най-важните текстове. Учудвам се, че отляво липсват хората, които най-много възразяваха срещу Закона. (Реплики от ГЕРБ.) Това, което те предлагат, ми изглежда, че издава в голяма степен замисъла на всичките им възражения. Какво предлагат те? Ако може този параграф да го няма, който всъщност казва, че ръководството на Сметната палата трябва да се приведе в съответствие с новоприетия закон и съответно предвиденото да има председател, двама заместник-председатели и двама членове. Ако тази разпоредба бъде отменена, очевидно няма как Сметната палата да заработи и въобще да работи, предвид че в момента тя се състои от девет членове. Надявам се да нямат намерение да саботират работата на Сметната палата. Другото, което си мисля, четейки втората част от предложението им – ако това не бъде прието, то тогава да увеличим срока от един на три месеца за избиране на ново ръководство. Даже се чудя как не са предложили да е шест месеца, та ако може да минат местните избори, нали – и по живо, по здраво. Аз ще подкрепя този текст. Мисля, че е важен. Надявам се всички да го подкрепим. Благодаря.

Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители за § 3: „Параграф 3 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В срок до три месеца от избора на председател, заместник-председатели и членове Сметната палата приема правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата.”

Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители за § 4: „Параграф 4 отпада.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В срок до един месец от приемането на правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата се провежда конкурс за назначаване на директорите на дирекции.”

Параграф 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. Сметната палата утвърждава и оповестява актовете по чл. 20, ал. 5, т. 2 в срок до 6 месеца от избирането й.”

Параграф 6. Предложение на Румен Гечев и група народни представители: „В § 6 думите „реда на този закон” в края на изречението се заменят с „досегашния ред”;” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

Параграф 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Параграф 8. Предложение на Румен Гечев и група народни представители – параграф 8 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.

Параграф 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 10: „§ 10. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 108, ал. 6 думите „чл. 54, ал. 1” се заменят с „чл. 57, ал. 1”.

Параграф 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 11: „§ 11. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 72, ал. 1 думите „чл. 54, ал. 1” се заменят с „чл. 57, ал. 1”.”

Предложение на Румен Гечев и група народни представители за създаване на нов параграф: „§ ...В Закона за публичните финанси (ДВ, бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22, ал. 2 съюзът „и” пред израза „на съдебната власт” се заменя със запетая, а след израза се добавя изразът „и на Сметната палата”. 2. В чл. 42, ал. 1 след запетаята след думата „власт,” се добавя изразът „бюджетът на Сметната палата като самостоятелна част от държавния бюджет”, след което се поставя запетая. 3. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 6 съюзът „и” пред израза „на съдебната власт” се заменя със запетая, а след израза се добавя изразът „и на Сметната палата”; б) в ал. 7: - съюзът „и” пред израза „Висшия съдебен съвет” се заменя със запетая, а след израза се добавя изразът „и Сметната палата”; - съюзът „и” пред израза „на съдебната власт” се заменя със запетая, а след израза се добавя изразът „и на Сметната палата”. 4. В чл. 79, ал. 1, т. 3 след думата „власт” в края на изречението се добавя изразът „и по проекта на бюджет на Сметната палата”. 5. В чл. 86, ал. 4 съюзът „и” пред израза „на съдебната власт” се заменя със запетая, а след израза се добавя изразът „и на Сметната палата”. 6. В чл. 107, ал. 3 съюзът „и” пред израза „на съдебната власт” се заменя със запетая, а след израза се добавя изразът „и на Сметната палата”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението за създаване на нов параграф.

Комисията предлага да се създадат § 12 и 13: „§ 12. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 2, ал. 1 т. 10 се изменя така: „10. председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата;”. § 13. В Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 3 т. 12 се изменя така: „12. председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата;”. Тук искам да направя една редакционна поправка да се добави изпуснат текст: „2. В чл. 25, ал. 2, т. 1 думите „председателя и членовете на Сметната палата” се заменят с „председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата”.”

Да.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! В приетия дневен ред за тази седмица следва да обсъдим два важни законопроекта – за предучилищното и училищното образование и Закона за народната просвета. Това са обемни законопроекти, които изискват повече време. Освен това те са обекти на сериозна обществена дискусия в България. Затова аз Ви предлагам да преценим и обсъдим т. 8 и 9, които следват в нашия дневен ред, които са два законопроекта, свързани със синхронизация на българското законодателство. Специално искам да подчертая, че по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който беше приет единодушно от Комисията по култура и медии, имаме вече започната процедура от Европейската комисия под № 258 за санкции срещу България, защото този закон трябваше да влезе в сила до 29 октомври 2014 г. Това е моето основание, за да направя предложение тези два законопроекта да бъдат разгледани днес преди Закона за предучилищното и училищно образование и Закона за народната просвета. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Донякъде се съгласявам с току-що направеното предложение, но тъй като не беше упомената поредността, по която трябва да се извърши, предлагам да бъде прието предложението да се гледат тези два закона сега, но следващата точка, с която да продължим, да бъде Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, и след това да гледаме на Първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. По същество подкрепяме предложението, но внасяме поредността, която е необходимо да бъде уточнена, за да можем да продължим своята работа. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, преди да започнем четенето на доклада, предлагам в залата да бъдат допуснати следните лица: Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Славка Андреева – директор на Дирекция „Пътни превозни средства” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Антон Антонов – заместник-директор на Дирекция „Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение” към Главна дирекция „Охранителна полиция” в МВР, Катерина Хаджиева – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-35, внесен от Петър Славов и група народни представители на 5 ноември 2014 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 януари 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-35, внесен от Петър Славов и група народни представители на 5 ноември 2014 г. На заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”; госпожа Славка Андреева – директор на дирекция „Пътни превозни средства и водачи” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. От страна на Министерството на вътрешните работи по Законопроекта взеха отношение Цвятко Георгиев – заместник-министър, Антон Антонов – заместник-директор на дирекция „Опазване на обществения ред и контрол на движението” към Главна дирекция „Охранителна полиция”, Бойко Рановски – началник-отдел „Регистрация, отчет на МПС и АНД (Административнонаказателна дейност)” към Главна дирекция „Охранителна полиция”. На заседанието присъстваха и се включиха в дискусията и представители на Столична община и браншови организации. Действащата уредба на чл. 15, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не допуска в лентите, обособени за движение на превозни средства на линиите на обществения транспорт, да се движат други превозни средства, в това число и таксиметрови автомобили. Според вносителите предлаганата промяна се очаква да даде положителен ефект в следните направления: подобряване услугата и ускоряване придвижването на граждани, прибегнали до таксиметровия транспорт в градски условия, както и разтоварване на централната градска част в полза на градския и таксиметровия транспорт; подобряване състоянието на таксиметровия бранш, чиито услуги може да се очаква да станат по-предпочитани от гражданите. Другата предлагана промяна визира уредбата на режима на санкциониране на автомобили, притежаващи статут на автомобил със специален режим на движение. Законът предвижда той да се използва само при необходимост, като само в такива случаи се допуска неспазване на разпоредбите му от тази категория автомобили. В това число при изпълнение на задачи, изискващи ползването на специалния режим на движение, е логично да не подлежат на санкции за превишаване на скоростта и съответните водачи. Според вносителите действащата уредба не разграничава случаите на ползване на специален режим на движение на автомобил, когато последният не е включен, което дава и в двата случая изключение от задължението за спазване на разпоредбите на ЗДвП за водачите, в това число и превишаване на скоростта. Предлаганите промени се очаква да имат и дисциплиниращ ефект върху водачите на подобни автомобили със специален режим на движение. Във връзка с така представения Законопроект от страна на Министерството на вътрешните работи беше изказано следното становище: Изменението на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, като се разреши движението на таксиметрови автомобили, когато превозват пътник или пътници в пътните ленти, сигнализирани за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, е нецелесъобразно поради следните причини: - обособяването на отделни пътни ленти за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници има за цел облекчаване и осигуряване на по-добри условия за движението на точно този вид превозни средства, предвид тяхната специфична функция да превозват значителен брой пътници по определен маршрут и разписание; - водачите на леки автомобили имат възможност да изберат по-кратък или по-ненатоварен маршрут при извършване на превоз на пътници; - тенденцията субективният фактор при контрол по спазване на правилата за движение да бъде сведен до минимум предполага контролът да бъде осъществяван от системи за видеонаблюдение и автоматизирани технически средства, които не позволяват категорично да бъде установено наличието на пътник/пътници в МПС, което, от своя страна, прави контрола невъзможен. Според експертите не се налага промяна на чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, като след съществуващия в момента текст „нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение.” точката се заменя със запетая и се добавя текст „при включен специален режим”, тъй като при внимателен прочит на сега съществуващия текст на чл. 189, ал. 6, т. 2 и текста на чл. 91, ал. 1 от ЗДвП се налага изводът, че текстът на чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП се отнася точно за тези превозни средства, които подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. След изказаните мнения и проведените дебати Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 3 гласа „за”, 5 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-35, внесен от Петър Славов и група народни представители на 5 ноември 2014 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-62, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 11 декември 2014 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 януари 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-62, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 11 декември 2014 г. На заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството; господин Цвятко Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Антон Антонов – заместник-директор на дирекция „Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение” към Главна дирекция „Охранителна полиция” в МВР. Законопроектът беше представен от народния представител господин Иван Вълков. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата предвижда промени, свързани с изпълнението на ангажиментите на Република България за въвеждане изискванията на Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Директивата предвижда сътрудничество за обмен на информация за следните категории пътни нарушения: - превишена скорост; - неизползване на предпазен колан; - неспиране на червен сигнал на светофара; - управление на МПС след употреба на алкохол; - управление на МПС след употреба на упойващи вещества; - неспазване на изискването за носене на предпазен шлем; - използване на забранена лента за движение; - незаконно използване на мобилен телефон или други комуникационни средства по време на шофиране. Друга част от предлаганите промени в Закона за движението по пътищата са свързани с Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд. С него беше преустановено реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни технически средства. Според представителите на Министерството на вътрешните работи още през първите месеци след приемането на Тълкувателното решение броят на загиналите и ранените се е повишил значително. На членовете на комисията бе обяснено, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Обърнато бе внимание и на факта, че всички автоматизирани технически средства – мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал, и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. С цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове е предвиден текст в Законопроекта, според който към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, се предоставя и информация за участъка от път с описание на мястото и координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, схема на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, дата на последна метрологична проверка. С внесения Законопроект се предвижда и създаването на изрично правно основание за издаване на акт на министъра на вътрешните работи, в който да се регламентират подробно условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Създава се и разпоредба относно реда за обозначаване на местата за контрол – чрез поставяне на пътни знаци или оповестяване в средствата за масово осведомяване, както и на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 454-01-62, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 11 декември 2014 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 502-01-1, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2015 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 януари 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 502-01-1, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2015 г. На заседанието присъстваха: господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Цвятко Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Антон Антонов – заместник-директор на дирекция „Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение” към Главна дирекция „Охранителна полиция” в Министерството на вътрешните работи. Законопроектът беше представен от господин Антон Гинев. Целта на предложените изменения и допълнения на Закона за движението по пътищата е постигане на съответствие с правото на Европейския съюз по отношение на системите за обезопасяване на деца, регламентирани в Директива за изпълнение 2014/37/ЕС на Комисията от 27 февруари 2014 г. за изменение на Директива 91/671/ЕИО на Съвета относно задължителното използване на обезопасителни колани и на системи за обезопасяване на деца в превозните средства. С посочената директива се допуска системите за обезопасяване на деца в превозните средства да бъдат одобрявани по Правило № 44 на ИКЕ (Икономическа комисия за Европа) на ООН за единни предписания относно одобрението на устройства за обезопасяване на деца – пътници в моторни превозни средства, или по нововъведеното Правило № 129 на ИКЕ на ООН за единни разпоредби относно одобрението на усъвършенстваните системи за обезопасяване на деца в моторните превозни средства (в сила от 9 юли 2013 г.). Правило № 129 на ИКЕ на ООН отразява техническия напредък в няколко отношения на системите за обезопасяване на деца: изпитванията за странични удари, гледащите назад системи за обезопасяване на деца до 15 месеца, съвместимостта с различни превозни средства и други. С предложената промяна на чл. 149, ал. 3, т. 1 се постига пълно съответствие с текста от т. 2.1.2 от Приложение I на Директива 2001/85/ЕО, като се премахва изискването моторните превозни средства от клас А да са „предимно” за превоз на стоящи пътници. От представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе разяснено, че срокът за въвеждане в българското законодателство на Директивата за изпълнение 2014/37/ЕС на Комисията от 27 февруари 2014 г. за изменение на Директива 91/671/ЕИО на Съвета е изтекъл на 20 септември 2014 г. Във връзка с това в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз е получено официално уведомително писмо № С (2014) от Европейската комисия за стартиране на процедура за нарушение № 2014/0497 за нетранспониране на Директивата в срок, поради което разглеждането на Закона следва максимално да се ускори. След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 15 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 502-01-1, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2015 г.”

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще изложа пред Вас мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, на който съм съвносител. Заедно с други мои колеги народни представители сме направили две основни предложения. Първото предложение е свързано с имплементирането на измененията на европейската Директива 2011, която се отнася до свързания с безопасността на движението трансграничен обмен на нарушенията по пътищата в страните – членки на Европейския съюз. Основните пътни нарушения, за които се отнася Директивата, са: превишена скорост, неизползване на предпазен колан, неспиране на червен сигнал на светофара, управление на моторно превозно средства след употреба на алкохол, управление на моторно превозно средство след употреба на упойващи вещества, неспазване на изискването за носене на предпазен шлем, използване на забранена лента за движение, незаконно използване на мобилен телефон или други комуникационни средства по време на шофиране. Регламентирани са сроковете за отговори, последващи действия от страна на контролните органи, както и национално звено за контакт. Другата промяна, която предлагаме с измененията и допълненията на Законопроекта, е свързана с тълкувателно Решение № 1 на Върховния административен съд от 2014 г., с което беше спряно използването на мобилните камери при установяване на превишена скорост. В резултат на това всички сме свидетели на занижен контрол по пътищата през 2014 г., вследствие на което имаме над 280 хиляди нарушения, отчетени по-малко по отношение на скоростта, тоест нарушения, които са били установени през 2013 г., а през 2014 г. би трябвало да има по-малко пътно-транспортни произшествия и жертви, което не се наблюдава. Дори напротив, имаме с над 8% повече жертви по пътищата, поради което смятаме, че е крайно наложително да бъде върнат отново режимът на мобилните камери, но това да бъде съгласно указанията на Върховния административен съд. Основно трябва да се спомене, че този процес е автоматизиран. Същите нарушения, които се установяват със стационарни камери, по същия начин да бъдат установени с мобилните камери. В тази насока можем да кажем, че се създава разпоредба, с която се обозначават точно местата за контрол – чрез поставяне на пътни знаци или оповестяване в средствата за масово осведомяване. Също така обработката и издаването на електронния фиш се извършва напълно автоматизирано. Това, което трябва да се знае, е, че не са необходими никакви финансови средства за осъществяване на тези изменения и допълнения към Закона за движението по пътищата. Считаме, че това ще даде възможност за един напълно безпристрастен и обективен контрол. В тази насока искам да благодаря на всички народни представители от всички политически сили, които подкрепиха Законопроекта и гласуваха за неговото реализиране. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, както чухте и от мотивите, и от доклада на водещата комисия, става дума за две основни предложения. Едното касаеше възможността таксиметрови автомобили, когато превозват пътник, да ползват инцидентно бус лентите. Второто предложение беше автомобилите със специален режим на движение да не бъдат освобождавани автоматично по смисъла на Закона, ако са заснети от камерите на КАТ за превишена скорост или извършени нарушения, а да се проверява дали са действали по конкретна задача, или примерно просто са се движили, и тогава е следвало да спазват Правилника. Получи се интересна дискусия. Доста становища се получиха. По отношение на предложението за таксиметровите автомобили, когато превозват пътник, каквато практика между другото има в доста европейски страни – сещам се в момента за Великобритания, за Германия, също има и други, е нещо добро и е насочено към насърчаване ползването на градския транспорт, към който да се яви допълващ таксиметровият транспорт. Да се стимулират повече хора да остават личните си автомобили вкъщи, защото ще имат бърз и удобен начин да се придвижват в градска среда с градския транспорт и с таксита. За съжаление обаче се оказа, че в България инфраструктурата далеч не е така добре развита, особено по отношение на бус лентите. Те всъщност са крайно недостатъчни, особено в големите градове, поради което е възможно да възникнат и доста проблеми. В тази посока бяха резервите, които се получиха като становища. Аз приемам, че очевидно трябва да се помисли върху тази, мисля си, нелоша идея и евентуално в бъдеще включително да помислим и за вариант, при който да не даваме общо разрешение за цялата страна, а да се даде възможност на всяка община конкретно за определена бус лента, със съответния указателен знак да разрешава движението на такива таксиметрови автомобили, когато превозват пътник. Такава практика между другото има в Германия и там по този начин е решен въпросът. По отношение на втората точка – за автомобилите със специален режим на движение, се получи становище от Министерството на вътрешните работи, което споделя това тълкуване на Закона и изразява позиция, че всъщност те тълкуват Закона по този начин и в момента. Така до голяма степен отпада нуждата да се прецизира разпоредбата по начина, по който ние предлагахме. Благодаря Ви.

Господин Председател, от името на Парламентарната група на БДЦ бих искал да кажа, че ние считаме предложението на господин Караджов и на господин Славов за много разумно по отношение на такситата. Като цяло ще подкрепим този Закон, тъй като смятаме, че той е навременен и необходим. Наистина се надяваме нещо толкова разумно, нормално и прието в доста европейски страни, каквато е практиката такситата да се движат в бус лентите, някога да се случи и в нашата страна. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще си позволя да изкажа обратно становище. Ние не подкрепяме така внесения Законопроект на господин Славов. Мисля, че в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения имахме възможността да изкажем всички наши съображения. Няма смисъл сега да ги излагаме пред залата. Който е имал интерес тогава, мисля, че е разбрал. Накратко ще спомена, че по сега действащото законодателство е много трудно да се контролира един таксиметров автомобил дали е с пътник, или е без пътник на територията на бус лентата. Голяма част от тези нарушения се засичат чрез автоматизираните системи тип „камери” и трудно може на една снимка от камера да се забележи дали таксиметровият автомобил е с пътник, или без пътник. Приемайки такъв закон, бихме сложили в деликатна ситуация самите таксиметрови превозвачи и може да се наложи да им бъдат налагани санкции даже и в случаи, когато са с пътник. Най-просто си представете, че пътникът е на задната седалка, и когато бъде засечен от техническото средство, няма да е видно дали превозното средство е с пътник, или без пътник. Бяха изказани мотиви, че едва ли не ще има специални обозначителни табели, че е с пътник, светлината му ще свети червено, че е зает. Само да Ви кажа, че към момента техническите средства, които отчитат този вид нарушения, снимките са черно-бели и няма как да се види дали е светната лампа за зает сигнал, или за свободен. Затова няма да подкрепим така внесения Законопроект от господин Славов. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От Българската социалистическа партия лява България в Комисията гласувахме „въздържали се” не защото не подкрепяме смисъла на текста, касаещ движението на таксиметровите коли в бус лентата, а защото смятаме, че има определени допълнителни възможности и не е достатъчно обсъден текстът в този му вариант. Той може да бъде подобрен и разширен. От една страна, според мен трябва да се направи по-голяма дискусия и с таксиметровите шофьори, от друга страна, и с общините, които практически имат най-голямата информация и най-добрата представа как би трябвало да се движи общественият транспорт в техните населени места и, разбира се, самата регламентация на дейността като таксиметрова дейност. Би трябвало да се доразвие в посока регламентацията и на самата професия таксиметров шофьор. Именно поради тази причина принципно подкрепяме идеята за разтоварване на трафика по този начин – давайки възможност фактически таксиметровите коли да се движат в бус лентата. Бяха ни представени данни, че в София специално на всяка минута се движи автобус и така нататък. Всички имаме визуалната представа какво се случва по „Цариградско шосе” например. Реално погледнато бус лентата почти през цялото време е свободна, с изключение на моментите, в които се движат автобусите, но това не прави такава натовареност на бус лентата. В пикови моменти, ако се получи пренатоварване, транспортът може да се забави. Именно по тази причина трябва да търсим възможност таксиметровите коли да бъдат елемент от обществения транспорт и донякъде да бъдат разглеждани в тази посока. Ако се направи по-добра регламентация в това отношение, бихме могли да дадем възможност на общините да преценят доколко би било ефективно за самите тях да облекчат транспорта си в населените места. По тази причина, пак казвам, ние в Комисията се въздържахме. Днес аз ще подкрепя този Закон с идеята, че ако мине на първо четене, между първо и второ четене да се търсят допълнителни възможности, макар че ако се направи това, което предлагам, си давам сметката, че промените няма да бъдат редакционни по смисъла на този текст. Няма да бъде много лесно, но едно ново законодателство мисля, че може да бъде регламентирано. Сега ще подкрепя този текст. Благодаря.

Господин Председател, ще бъда максимално кратък. Уважаеми колеги! Господин Горов, да Ви припомня, че в бус лентите не се движат единствено автомобилите от градския транспорт, а и автомобилите със специален режим. Представяте ли си при този брой таксиметрови автомобили, да вземем примерно на територията на София, и ако всичките се движат в бус лентата, какъв хаос би предизвикало това?! Как ще се движи един автомобил със специален режим – било линейка, пожарна и така нататък?! Не разглеждайте натовареността на бус лентата само от гледна точка на автобусите от градския транспорт, а един вид като аварийна лента, по която се движат автомобили със специален режим на движение.

Ще кажа нещо много важно. Господин Горов, както и господин Михов спомена – Вие говорите за София. В разговора ни с господин Славов той каза, че този Законопроект – това е и смисълът на законите – не се прави за определен град. Той имаше идея да разшири своето предложение. Дали таксиметровите автомобили ще се движат в бус лентите или не, неговата идея е да го развие в насока това да се разрешава от общинските съвети, което е правилно. Затова нека не стесняваме закона, като гледаме само София, Цариградско шосе. Наистина, има резон, може да се мисли в такава насока – в бъдеще да се правят по-широки обсъждания. Господин Славов, може да се поиска становище и на Сдружението на общините и така нататък – дали могат да се ангажират с такава дейност, дали това би довело до по-добро движение, разтоварване на трафика и така нататък. Господин Горов, да не говорим за такива радикални идеи – да направим такситата обществен превоз. Общественият превоз има и социална функция. Не зная дали сте запознат с разпределението на паричните средства, но нека да не бъркаме понятията и да не хвърляме такива грандиозни идеи. По принцип идеята на господин Славов трябва да бъде развита в бъдеще. Пак казвам, въздържайте се от такива предложения. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не виждам защо трябва да се въздържам от такива идеи, при положение че има редица места, където таксиметровите превози са част от обществения транспорт.

Обществен транспорт е едно, а обществен превоз на пътници е друго.

Най-вероятно ще продължим този дебат в бъдеще. Колкото до първата реплика – принципно съм съгласен с това, което твърдите. Знам, че бус лентите се използват от линейките, от пожарните и от колите със специален режим на движение. Поради тази причина уточних, че имаме необходимост от по-широк дебат, по-широка дискусия в тази посока. Да направим така, че да бъдат удовлетворени всички страни в този процес. Колкото до общините, аз също предложих това и смятам, че регламентацията по отношение на използването на бус лентите в населеното място трябва да бъде дадена като възможност на общинските съвети, за да преценят доколко това би било полезно в съответния град и дали го искат, дали това е добре или не е добре. Дадох пример за София и за Цариградско шосе, защото тук е един от най-ярките показатели, най-добре се вижда какви са възможностите на бус лентата да разтовари движението в пиковите часове. От тази гледна точка принципно съм съгласен с част от репликите, които ми бяха направени. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, лично аз ще гласувам Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, предложен от господин Вълков, като „въздържал се”. Ще обясня защо. Смея да твърдя, че аз съм журналистът, който даде дискусията – колко са законни камерите, и то не само мобилните, а и стационарните. Предложените текстове превръщат всеки водач, заснет от камера, по презумпция във виновен. Уважаеми колеги, първият жесток проблем, който дойде с камерите, беше от това, че тези камери представляват два компонента. Единият компонент е заснемащото устройство, което трябва да отговаря на съответни характеристики и изисквания. Иначе казано – скорост на заснемане, брой кадри – да не ги обяснявам чисто технически, които никъде не са засегнати. Вторият компонент е радарно устройство, което е измервателен уред и подлежи на метрологичен контрол. Иначе казано – през 2011 г. гръмна скандал, при който се доказа, че всички стационарни и мобилни камери практически не са минали метрологичен контрол. Иначе казано – те са негодно устройство за измерване и доказване на виновност. В момента в предлаганите текстове е включен текст, в който се казва: „При уведомяване да получите данни за устройството, което Ви е заснело”. Уважаеми господа, само че ние се намираме в ХХІ век. Първото условие, за да няма човешка намеса, иначе казано – манипулиране на данните от мобилните и стационарните камери, е да бъдат свързани със съответния административен център. Иначе казано – всеки човек трябва да има правото да осъществи последващ съдебен контрол и в Закона да бъдат заложени компонентите, на базата на които той да може да се защити. Това означава, че трябва да има данни за преминал метрологичен контрол, уникален номер на съответното устройство, наречено „Ай Ди”, което не съществува. Какво предлагате Вие? Освен всичко не е вярна тезата, че пътно-транспортните произшествия се извършват вследствие на превишена скорост. Направете си труда – аз съм правил специално изследване – и ще видите, че огромната част от актовете за пътно-транспортни произшествия съдържат израза „несъобразена скорост”. Несъобразена скорост обаче не означава превишена скорост. За да ме разберете, ще Ви дам пример. Движите се по път по тъмно, вечерта огромната част от пътищата в България са неосветени, на всичкото отгоре вали и проливен дъжд. Попадате в дупка, поради причината че няма как да видите дупката – тя е запълнена с водна маса и извършвате пътно-транспортно произшествие, без да имате никаква вина. Може дори да блъснете и човек, поради простата причина че няма как да реагирате. В акта ще бъде написано „поради несъобразена скорост”. Питам Ви: какво помага тук така наречената „камера”? Ще продължа по-нататък, за да Ви стане ясно. В правната система по формулировката „данни на устройството” МВР изпадна в ситуацията да записва в актовете данни на мобилни камери, които изобщо не съществуват. Съдът изпадна в парадоксалната ситуация да записва, че на него му е служебно известен фактът, че такива мобилни камери не съществуват. Само че загазиха 30 хиляди души, без да имат никаква вина. Така предложеният текст ни вкарва в ролята на узаконители на касички за събиране на пари, с което аз не мога да се съглася, колеги. Предлагам да преосмислите тези текстове. Например какво означава текстът „ползване на мобилен телефон”? Извинявайте, в 21-ви век сме, ето Ви мобилен телефон (показва го), за който не ми е необходимо допълнително устройство, така нареченото „хендс фри”, за да мога да си ползвам телефона на стойка, на високоговорител и да разговарям. И Вие ще ме накажете, че телефонът ми работи, само за това че нямам допълнително устройство хендс фри, което изобщо не ми е необходимо. Помислете малко! В 21-ви век ли отиваме? За високите технологии ли сме, или се връщаме в 20-и век – със слушалките и с щуротиите? Така че и този текст не сте прецизирали. Не може да наказвате хората, че имат стойки, които струват по 5 лв. Закачваш си телефона, включваш си го на високоговорител и си водиш спокойно разговор. Това означава, че утре Вие ще ме накажете за това, че слушам радиото в колата си. Колеги, много добре си прегледайте нещата. Помислете върху текстовете и не превръщайте всеки водач на пътя в потенциален виновник и едва ли не в потенциален престъпник, заради това че не сте си направили труда да прецизирате нещата. Готов съм да помогна на всеки в тази област, тъй като съм положил много усилия да разгледам цялата система. Ще Ви попитам: Вие знаете ли в момента как се свалят данните от така наречените „стационарни камери”? Знаете ли как се свалят? Отива един полицай, слага стълба, вади флашка, качва флашката в камерата и след това, ако трябва да Ви кажа, вече сте създали повод за корупция. Двама човека обикновено са в полицейското управление, които са преминали през съответното обучение. Ако тези двама човека ги няма, всички останали са неправоспособни да издават актове по тези камери. Вие обаче давате възможност един файл във флашката, записан в камерата, да бъде изтрит или въобще да не бъде видим. Иначе казано създавате предпоставка за корупция. Затова Ви казах, че тези камери трябва да бъдат свързани централно, както са свързани касовите апарати, вендинг апаратите и така нататък. Докато това нещо не стане, не можете с една наредба да отнемате функциите на законодателя и да давате възможността на изпълнителя с наредба да решава какво да прави. Вярвайте ми, лично аз сега ще гласувам „въздържал се”, ако се наложи, ще убедя групата да гласува и „против”. Текстовете са неизчистени и не са направени както трябва. Най-малкото можехте да дойдете да ги коментираме. Благодаря Ви.

Защо не дойде в Комисията? Къде да дойдем? У Вас ли? (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Байрактаров, ще направя реплика само на част от Вашето изказване, тъй като то беше доста просторно по цялата сага с мобилните камери. Молбата ми е само, когато говорим за Закона за движение по пътищата, да се разграничаваме, тоест да правим разлика кога сме журналисти и кога сме законодатели. Гледната точка е различна, както и на ползващите пътни превозни средства. Господин Байрактаров, казвате, че несъобразената скорост не причинява пътно-транспортни произшествия. Аз ще Ви кажа само, че превишената скорост винаги убива. Само превишената скорост убива! Само превишената скорост е тази, която чупи главата на шофьора, на пътника, на пешеходеца. Няма друго нещо. Може да си пил, но благодарение на превишената скорост, поради това че си пил, човекът загива. Несъобразената скорост – и с 30 км, тя пак е несъобразена. Жертвите обаче са вследствие на превишена скорост. Вследствие спирането на действието на камерите само за една година жертвите са над 100 повече. Дали са вследствие само на това, или не, аз не искам да гадая. Според мен това е допринесло. Липсата на контрол дава свобода на шофьорите и чувството за безнаказаност те кара да караш по-безотговорно, съответно да превишаваш скоростта и да настъпват тежките произшествия. Относно телефоните. В Закона не е записано, че не можеш да използваш телефонна стойка. Не можеш да използваш телефон с ръцете си. Свободни ръце! Тоест, ако телефонът Ви е на стойката, говорете си колкото искате и никой няма да Ви санкционира за това нещо. Въпросът е да не го държите и да си говорите, защото ръката не е свободна. Идеята е да Ви бъде свободна ръката. Въпросът с пушенето е друг. Вкарайте го, ще го разгледаме. Спирам до тук с репликата. Благодаря.

Бих искал да обърна внимание на два факта, които може би поради бързината, с която беше изчетен докладът, не бяха отчетени. На първо място, не е вярно, че мобилните и стационарните устройства от типа камери не са преминали метрологичен контрол. Напротив, изричен текст предвижда само такива камери да могат да се използват за засичане на скоростта. По отношение на репликата, че превръщаме контролните органи в касичка. Единствената роля, която има контролният орган по отношение на тези мобилни и стационарни устройства, е по тяхното позициониране и по настройката им, тоест отключването им и позиционирането. От там нататък устройствата са абсолютно автоматизирани. Който е от Министерството на вътрешните работи, може да обясни в детайли, ако желаете, как става свалянето на информацията от тях. При всички случаи обаче няма вмешателство на хора. Една от целите на това изменение в Закона за движение по пътищата е точно тази – да няма вмешателство на хора и да не се превръща контролният орган в орган по нерегламентирано събиране на пари от водачите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Слушам с внимание дебата. Много неща ми харесват, други – не. Не ми стана ясно едно нещо – МВР, Министерството на транспорта, контролни органи, Комисията по безопасност на движението, всички са се произнесли въз основа на опита, рутината, наслагвания, които има във времето. Дали са прекрасни предложения. Едно от тях е, когато караш, ръцете да са свободни и да не се занимаваш да управляваш телефона, да пишеш SMS и така нататък. Доколкото разбрах, има цяла една теория защо ръката трябва да ти е свободна и да можеш спокойно и безопасно да управляваш движението. В тази връзка виждам една точност, една недостатъчност в закона, която трябва да бъде избегната. За шофьорите сте разбрали, че трябва да управляват с хендсфри, така наречените „свободни ръце”. А уважаемите контролни органи и полицаите с коя част на тялото ръководят трупката на радиостанцията, докато приемат високо важните съобщения при изпълнение на своите задължения? Кои радиостанции в МВР са с хендсфри? С крак ли ги включват или с друга част на тялото? Със сигурност – не, с ръцете. Контролните органи, които ме санкционират за това, че аз не ползвам хендсфри, имат ли „свободни ръце” докато ползват радиостанцията? Ако разрешите и този въпрос, ще подкрепя.

Благодаря, господин Председател. Радвам се, че става дебат, защото наистина в дебата се взимат най-правилните решения. Господин Свиленски, явно не сте ме слушали правилно. Аз казах, че когато погледнете актовете, ще видите, че повечето пътнотранспортни произшествия са следствие на несъобразена скорост. В нито един момент не съм казал и не съм поощрил водачите на превишена скорост, към които аз съм доста по-краен и често ги наричам джигити. Може да бъдете сигурен, че съм един от най-яростните противници, тъй като се считам за един сравнително много примерен шофьор и водач. Години наред нямам издаден дори един фиш. Можете да го проверите. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Естествено, винаги има първи път, но в своята скромна 30 годишна практика като водач на моторно превозно средство... Това, което Ви намекна колегата Емил Димитров, аз исках да Ви накарам да се замислите върху друго. Виновен си практически, ако държиш телефона в ръката си. Няма да си виновен, ако вместо телефона в ръката ти има чаша кафе, защото съм виждал такива, които си пият кафето; няма да си виновен, ако държиш цигара и пушиш; както ме подсеща господин Бойчев – да си слагаш червило; няма да си виновен, ако се е качила някоя млада госпожица с 15 сантиметра тънки токчета и практически... (Шум и реплики в ГЕРБ.) Единствено си виновен, ако в ръката си държиш телефон. Ами ако бързаш за телевизионно предаване и в ръката си държиш електрическа самобръсначка?

Дайте да не превръщаме в цирк дебата!

Не в цирк, колега! Не можете да вменявате виновност за това, че човекът е държал телефон. По този телефон може да слуша и радио. Така че не ми говорете, а прецизирайте текстовете. Колегата Димитров Ви каза много точно. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, възнамерявам да започна със заявление, може би личен интерес или конфликт, всъщност не зная как да го определя. Много от Вас знаят, че по професия съм адвокат. Пътнотранспортните произшествия, които са в основата на някои наказателни и граждански процеси, са голяма част от работата, която съм извършвал в професионалния си път. Впрочем, не съм отписан от адвокатурата, затова правя тази бележка. В същото време черпя и съответното самочувствие, за да мога да кажа, че имам поглед върху практиката по тези случаи в порядъка на административни дела по повод обжалване, констатирани произшествия, съставени актове и наказателни постановления – нещо, което е пряка тема на сега предложените изменения. Също така имам поглед и върху чисто човешката страна на трагедиите, които произтичат от пътнотранспортни произшествия, по причини, водеща от които е високата скорост, контролирана впрочем с тези уреди, за които сега говорим и спорим. Днес обсъждаме три законопроекта и веднага казвам, че два от тях са безспорни, по мое виждане, и нямаме никакви забележки и колебания в това, че ще бъдат подкрепени. Става дума за законопроектите с вносители господин Иван Вълков и вносител – Министерският съвет. Тези законопроекти намираме за съдържателни, смислени и с предмет защита на здравето и живота на хората. В мотивационната част на законопроектите ни се сочат съвсем убедителни данни, които показват, че в този период – по странно стечение на обстоятелствата единият от законопроектите касае текстове, които са работели известно време до прекратяване на тяхното действие по повод на постановеното от Върховния административен съд Решение № 1, резултатите от действието на контролните органи по този начин, който се предлага да се възобнови сега, са достатъчно убедителни, за да можем да ги подминем с лека ръка. Това, което можем да противопоставим като конкретни хипотези, като недоразумения, като слабости в изписването и редакцията на тези текстове бледнее пред твърдението, което приемам като чиста монета, че в момента, в който е прекратена възможността контролните органи да контролират скоростта с мобилните камери, да наказват с електронни фишове виновните и уличените водачи, жертвите по пътищата са се увеличили с конкретен брой. Аз си мисля, че ние нямаме време за губене тогава, когато показателят за това време се изразява в човешки животи, каквото и да говорим за формалната страна на нещата и начина, по който ще бъдат изписани текстовете от гледна точка на правна култура или прецизност. Нека да подкрепим тези законопроекти и ако има колебания в тази част, те да бъдат наистина заявени и ползвани възможностите за допълване и корекции между първо и второ четене като по същество законопроектите получат нашата подкрепа. Намирам, че това е правилният подход. Говоря общо за двата законопроекта, защото начинът, по който се обезопасява, пасивната безопасност на пътуващите в автомобилите деца, също не бива да ни е чужд. Няма как да го подминем с лека ръка. Да гласуваме за това, което предлагат вносителите, с оглед на предвижването час по-скоро на тези два законопроекта. Никакви съображения от това, че защитата на посочените като нарушители не е пълноценна не са, уверявам Ви, смислени и обосновани. Съдебният контрол върху актовете на контролните органи и издадените наказателни постановления в случаите на отказ от доброволно уреждане на наложената глоба е достатъчно надежден и в достатъчна степен гарантира правата на българските граждани – водачи на моторни превозни средства. От „Атака” ще подкрепим тези два законопроекта при предстоящото гласуване, именно в името на това да съхраним по-високите истински ценности, които имат за защита тези два законопроекта. Първият Законопроект, който е внесен и беше докладван на нашето внимание, с вносител господин Петър Славов. Намираме, че в представянето и изявлението на самите вносители се признаха слабостите, които съдържа този законопроект към момента. Необходимостта, която изтъкна господин Славов, вероятно от името на вносителите, че би следвало тези текстове да се доразработят, да се прецизират, е съвсем, съвсем очевидна. Говорим за това, че ние ще отворим кутията на Пандора и при една регламентирана ситуация, при която в бус лентите – извинете, но това е легален термин, той присъства в Закона за движение по пътищата, ще пуснем други моторни превозни средства със съвършено друга характеристика и модел на поведение на техните водачи, който е предизвикан от дейността, която те осъществяват. Стана дума за това, че, първо, в тези ленти ще навлязат превозни средства, които няма да спират на обозначените спирки и отбивки и няма да изпълняват съответното разписание. Ами в тези бус ленти в условията на няколко населени места се движат тролейбуси. Знаем, че когато се движат тролейбуси, тяхната специфика, траектория и възможността превозните средства да се разместват в поредността на движението е строго ограничена заради прикачването им към електропреносната мрежа. На това място, ако се допусне движение на таксиметрови автомобили, означава, че с помахване от крайпътен тротоар таксиметровият шофьор ще може да навлезе в бус лентата, ще спре, за да качи пътници, ще разтоварва багаж, ще престоява, за да урежда сметка с тези пътници на място, което не е спирка, и място, което определено ще затрудни движението на останалите. Колко автобуса трябва да се наредят зад него, за да го чакат, или да предприемат заобикалянето на спрелия автомобил, навлизайки в активните ленти на оживеното движение? Извинете, ще създадем ситуации, които може би не си представяме в тяхната пълнота, и наистина би следвало да се коментират необходимостта и възможностите да се увеличи дебитът на трафика в такива места с налични бус ленти, но наистина под строгата преценка на общините и то конкретно, индивидуално с поставянето на ясни знаци, които няма никаква пречка да бъдат поставени и при сегашната действаща уредба. Обозначени по този начин, бус лентите ще позволяват движение и на такива автомобили. Ако някъде се налага, можем да се съгласим всички автомобили, всички превозни средства да се движат там. Тоест да отпадне предназначението на бус лентите. По отношение на специалния режим. Струва ми се, че терминологично, или по-точно в тълкуванието е проблемът. Господин Славов също даде възможност да преценим вярно неговата идея. Хубаво е, че този въпрос се поставя на дебат, обсъжда се. Надявам се на позитивния и превантивен ефект по отношение на водачите на превозни средства със специален режим, но действително коректният, верният прочит на сега действащата норма означава точно това, което се цели и се заявява като мотив от вносителите, а именно, че те могат да използват възможността да не съобразяват докрай правилата за движение, единствено и само когато са с включен специален режим на движение. Това положение би останало непроменено, ако приемем предложението. В този смисъл... (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Завършвам, извинете. От Парламентарната група на „Атака” ще подкрепим законопроектите с вносители господин Вълков и Министерския съвет с пълното съзнание, че са полезни и работят добре. По отношение на законопроекта на господин Петър Славов очакваме по-конкретни, по-ясни и по-работещи предложения, които евентуално бихме могли да обсъдим. На този етап ще се въздържим от подкрепа на този проект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз повече от всички Вас искам този закон да бъде гласуван още сега, така че ще бъда доста кратък. Абсолютно съм съгласен с аргументите, които господин Нотев в момента каза. Той почти изказа тезите, които и аз исках да кажа. По двата законопроекта – на колегата Вълков и група народни представители, и на Министерския съвет, БСП лява България ще ги подкрепи, тъй като смятаме, че са нужни, необходими и трябва да бъдат приети час по-скоро. Относно законопроекта, внесен от колегата Петър Славов. Като бивш общински съветник искам да кажа, че това е голям проблем за местните власти. Действително затрудняването на движението на обществения транспорт, причинено именно от използването на бус лентите от други автомобили, създава неудобство както за въвеждане на системата за контрол на кръстовищата, също така в по-голямата си част местните власти извеждат като приоритет използването на обществен транспорт. Тоест, давайки тази възможност – вкарвайки такситата в бус лентите, ние изземваме една такава възможност на местните власти да си приоритизират транспорта, съответно средствата, които отделят за масов градски транспорт. Другото нещо, което искам да кажа и е много важно. Факт е, че вече един час обсъждаме само три промени. Спомняте си, че миналата година бяха внесени седем или осем поправки на този закон, а само днес тук се породиха още три или четири желания за поправки. Смятам, че всички сме убедени, че имаме нужда от нов Закон за движение по пътищата. Този път наистина се надявам с усилието на всички парламентарни групи да направим така, че този закон час по-скоро да бъде започнат да се разработва и съответно в рамките на тази година, ако може, да бъде приет. България и обществото имат нужда от такъв закон. Мисля, че ще направим нещо добро за държавата. В този закон, повярвайте ми – и всички сте съгласни, че няма място въобще за политика – има място за добро сътрудничество и изработване на такъв закон, който да бъде полезен за всички граждани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Длъжен съм да декларирам, че изказването ми не е нарочно, а е по същество. (Реплики от ГЕРБ.) Приемам аргумента, че отпадането на контрола с подвижни камери влияе върху сигурността на движението по пътищата и има пряко отношение към реда на пътя, но бих искал да кажа нещо, което е важно според мен, че връщането на този режим на контрол в никакъв случай не трябва да се разглежда – мисля, че никой в тази зала не го разглежда – като средство, като механизъм за антикризисна политика, тоест като средство за събиране на определени приходи в държавната хазна. В този смисъл ние от Патриотичния фронт ще контролираме и ще наблюдаваме как ще прилагат този принцип. (Реплики от ГЕРБ.) Мисля, че и други тук, в тази зала, имат горчивия опит да бъдат контролирани с такива камери, както казват шофьорите – на абсолютно безсмислени места. Защото, ако те спрат на два метра от табелата: „Край на населено място” и се движиш с 65 километра в час, напишат ти акт – извинявайте, това не е начин за контрол и за повишаване на безопасността.

За 65 километра не се пише.

Пише се. Това е основният въпрос – практическото приложение. Това е и отговорността на контролните органи – да водят такова разположение на силите и средствата, на камерите, че те действително да оказват реален контрол, да оказват контрол на места, които са рисковани, а не на места, където шофьорите и пътят позволяват малки нарушения и малки наказания. Благодаря Ви.