12 февруари 2015 г.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа! Позволете ми от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да Ви представя: „ДЕКЛАРАЦИЯ по повод насрочения на 14 февруари 2015 г. така наречен „Луков марш” С обичайната си чувствителност и непримиримост Парламентарната група на Движението за права и свободи категорично осъжда преклонението пред личности, свързани с фашистка идеология, а също мероприятия в тяхна чест, съпроводени с демонстрация на нацистка символика и своеобразен съвременен неонацизъм. Такова мероприятие според нас е така нареченият „Луков марш”, запланувано на 14 февруари 2015 г. в София. ДПС има последователна, ДПС има принципна позиция срещу всички форми и прояви на изразяване, насърчаване и оправдаване на расова, религиозна и етническа омраза, на ксенофобия и нетолерантност, включително такива, водещи до агресивен национализъм, етноцентризъм, дискриминация и враждебност към различията, в това число малцинства, преселници, имигранти и други. Смятаме, че споменатото планувано събитие с униформи, нацистки символи и запалени факли ще провокира прояви на омраза и противопоставяне между общности от хора в България, но също ще създаде негативен образ на държава, допускаща такива опасни предизвикателства за цивилизацията, върху която се основава съвременният свят. Нещо повече, това е поругаване на светлата памет на милионите жертви на Холокоста и войниците, загинали, за да освободят Европа от фашизма. Това е опит да се пренапише историята на Втората световна война в България, а също отричане на репресиите, на които са подлагани евреите при прилагане на антиевропейски закони. Всички тези твърдения Ви казваме с убедеността, че за съвременните проявления на крайния национализъм трябва да се пише и говори така, че да не остава никакво съмнение, че думата е с негативна конотация, а целите и действията на последователите му са недопустими и осъдителни в съвременния демократичен свят. Вече 12 години крайно десни формации почитат годишнината от смъртта на генерал Луков – водач на българските национални легиони, организация, имаща според историци изцяло оформен фашистки характер. От гледна точка на демократична държава, приела съвременните постижения на световната и европейска хуманна мисъл и съответно на тях правни норми, смятаме, че е неприемливо да се толерират такива демонстрации. Припомняме, че в световния правен мир има изрична резолюция на Общото събрание на ООН за борба с героизирането на нацизма. Според Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз, българската Конституция и Наказателния кодекс проповядването на фашистка, антисемитска и друга ксенофобска и антидемократична идеология са дефинирани като тежки престъпления от общ характер. Секретариатът на Европейската мрежа срещу расизъм, в която членуват над 700 неправителствени организации от всички държави на Европейския съюз, всяка година остро протестира срещу споменатите прояви. Уважаеми дами и господа, крайно неприемлив, крайно кощунствен е и фактът, че този марш ще се проведе в навечерието на честването на 70 години от победата над фашизма. След тежките констатации на международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл” от само преди четири дни, че в България, цитирам: „липсва адекватна практика в разследванията на слово и престъпление от омраза” и, че това, цитирам: „засилва страховете на преследваните общности, подронва доверието в държавните власти и забавя ефективните мерки за борба”, картината след Луков марш би станала още по-тягостна. Частично разгърналата се напоследък в обществото антиромска истерия и ксенофобска риторика не без участието и на представители на властта на фона на провежданото на 14 февруари 2015 г. мероприятие биха получили своеобразно легитимиране и/или мултиплициране. Това при всички случаи крие риск за обществото. Неведнъж сме подчертавали, че с унищожаването на хитлеризма от човечеството не са унищожени ксенофобията и омразата към различните. Заклеймяването на всички тези порочни идеологии има един и същ демократичен корен и ценности. Поради тези причини днес ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи призоваваме всички демократични политически сили, институции, обществени организации, а също Българския парламент, включвам и цялото българско общество, да изразят категорично своята непримиримост и да се противопоставят на такъв тип антидемократични и нехуманни прояви. Апелираме към Столична община и кмета на София да се възползват от правомощията, дадени от закона, и да предприемат адекватни мерки за недопускане на такива прояви. Обратното би омаловажило усилията на общинските власти при провеждането на политика на толерантност и уважение към различията. Нека на 14 февруари 2015 г. – Ден с важен, почитан ритуален български празник и Ден на любовта, всичките заедно да кажем: „Не на омразата!” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми колеги, на основание чл. 42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър, Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, Зара Добрева – директор на дирекция „Правна”, и Маргарита Златанова – началник на отдел в дирекция „Правна”.

„Закон за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 6, ал. 6 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма съгласно” се заменят с „министъра на икономиката, създадена със”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 11 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма съгласно” се заменят с „министъра на икономиката, създадена със”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 , който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 , който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 , който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 , който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10 , който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 , който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 , който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 , който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14 , който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 , който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16 , който става § 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 22, ал. 1 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката”. 2. В § 11 от Заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 21: „§ 21. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 41, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката“ се заменят с „министъра на икономиката”. 2. В § 8 от Преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн. ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 35б, ал. 2 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката”. 2. В чл. 52, ал.1, т. 6 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.

По § 32 има предложение на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33: „§ 33. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 9, ал. 4 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и Министерството на туризма”. 2. В чл. 10, ал. 1, т. 3 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на енергетиката”. 3. В чл. 117а, ал. 2 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката, министъра на енергетиката”. 4. В чл. 135, ал. 1: а) в т. 2 думите „и министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на икономиката и министърът на енергетиката”; б) в т. 12 думите „и министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на икономиката и министърът на енергетиката”. 5. В чл. 141, ал. 2 думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на енергетиката”. 6. В чл. 190, ал. 1 думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на енергетиката”. 7. В чл. 201, ал. 4 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на енергетиката”.”

По § 33 има предложение на народните представители Делян Добрев и Даниела Савеклиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 34: „§ 34. В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 18, ал. 4 след думите „Министерството на земеделието и храните” се добавя „Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката”.”

Следват параграфи, които са подкрепени. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 41: „§ 41. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 2, в текста преди т. 1 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката”. 2. В чл. 23а, ал. 5 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката”. 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на икономиката”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42. По § 42 има предложение отново на народните представители Добрев и Савеклиева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 43: „§ 43. В Закона за инспектиране на труда (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 5, ал. 2, т. 7 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на енергетиката”. 2. В чл. 6, т. 2: а) в текста преди буква „а” думите „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министърът на енергетиката”; б) в буква „д” думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на енергетиката”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 46 и предлага да бъде отхвърлен.

По § 47 има предложение от народните представители Добрев и Савеклиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47: „§ 47. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр...) в чл. 39, ал. 2 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката, на Министерството на енергетиката”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. По § 49 има предложение от народните представителите Добрев и Савеклиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49: „§ 49. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. В чл. 27, т. 8 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката”. 2. В чл. 114, ал. 3 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „министъра на икономиката, министъра на енергетиката”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 50, 51 и 52.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Има предложение на народните представители Добрев и Савеклиева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 54-63. Следват четири страници текст и последно гласуване. „§ 54. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на икономиката и енергетиката”, „министърът на икономиката и енергетиката” и „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „Министерството на енергетиката”, „министърът на енергетиката” и „министъра на енергетиката”. § 55. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на икономиката и енергетиката”, „министърът на икономиката и енергетиката” и „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „Министерството на енергетиката”, „министърът на енергетиката” и „министъра на енергетиката”. § 56. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на икономиката и енергетиката”, „министърът на икономиката и енергетиката” и „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „Министерството на енергетиката”, „министърът на енергетиката” и „министъра на енергетиката”. § 57. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „Министерството на енергетиката”, „министърът на енергетиката” и „министъра на енергетиката”. § 58. В Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „Министерството на енергетиката”, „министърът на енергетиката” и „министъра на енергетиката”. § 59. В Закона за ограничаване изменението на климата (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 4 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката”, думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заличават, а думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”. 2. В чл. 4, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на енергетиката, министъра на икономиката”, а думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”. 3. В чл. 10 думите „Министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министърът на енергетиката”. 4. В чл. 12, ал. 1, т. 4 думите „министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „министърът на енергетиката”. 5. В чл. 19, ал. 3 и 5 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на енергетиката”. 6. В чл. 59, ал. 4 думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”. 7. В § 19 от Преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на енергетиката”, а думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”. § 60. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения: 1. В чл. 61а, ал. 1 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката”. 2. В чл. 61б, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „Министерството на икономиката”. § 61. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „Министерството на енергетиката”, „министърът на енергетиката”, „министъра на енергетиката” и „заместник-министър на енергетиката”. § 62. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”, „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят съответно с „министъра на енергетиката”, „министърът на енергетиката” и „Министерството на енергетиката”. § 63. Процедурите по Закона за подземните богатства, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват от министъра на енергетиката.”

И едно предложение на народния представител Катя Попова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 64: „§ 64. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр…) в чл. 7, ал. 2, т. 1 след думите „заместник-министър на икономиката” се добавя „заместник-министър на финансите”.” Колеги, това е последният параграф.

Колеги, благодаря Ви за търпението. Да са ни честити новите министерства.

Благодаря Ви, господин Председател. Предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители за създаване на параграфи от 44а до 44к. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи от 92 до 101: „§ 92. (1) С влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”, осъществявали до влизането му в сила дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13-20 и 23 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и дейност по разследване, преминават в служебни правоотношения на държавни служители в Министерството на вътрешните работи. (2) С влизането в сила на този закон заварените трудови правоотношения на лица, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция „Национална сигурност”, осъществявали до влизането му в сила дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13-20 и 23 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и дейност по разследване, преминават в трудови правоотношения на лица, работещи по трудово правоотношение в Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. (3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават в Министерството на вътрешните работи без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване. (4) Стажът, придобит по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” от служителите по ал. 1 и 2, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията. (5) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Министерството на вътрешните работи, се зачита при определяне размера на обезщетението по чл. 234 и чл. 235, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 93. Държавните служители по § 92, преминали обучение при условията и по реда на чл. 67, ал. 3 и 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, не дължат възстановяване на разходите по обучението съгласно чл. 67, ал. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. § 94. (1) Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Държавна агенция „Национална сигурност”, свързани с осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13-20 и 23 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и на дейност по разследване. (2) Дълготрайните материални активи, ползвани от Държавна агенция „Национална сигурност” за осъществяване до влизането в сила на този закон на дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13-20 и 23 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и на дейност по разследване, се предоставят на Министерството на вътрешните работи. (3) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията във връзка с преобразуването на структурите по ал. 1, включително и финансовите отношения. § 95. Държавна агенция „Национална сигурност” в двумесечен срок от влизането в сила на този закон предава на Министерството на вътрешните работи всички архивни дела и действащи дела на оперативен отчет, водени до влизането му в сила във връзка с осъществяването на дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13-20 и 23 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, както и на дейност по разследване. Останалите бази данни в агенцията, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно. § 96. В 10-дневен срок от влизането в сила на този закон неприключилите досъдебни производства, разследвани от разследващи агенти в Държавна агенция „Национална сигурност”, се изпращат на съответния наблюдаващ прокурор за възлагане на разследването на компетентен разследващ орган. § 97. Разпоредбите на Закона за държавния служител се прилагат за държавните служители по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г. § 98. За държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” до прекратяване на служебните им правоотношения. § 99. Държавните служители по § 98 могат да преминават на вакантни длъжности за държавни служители по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” при условията и по реда на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. § 100. Държавните служители по § 98 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” при условията и по реда на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. § 101. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 6, ал. 2 след думата „отбраната” се поставя запетая и се добавя „на административния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР)”. 2. В чл. 9а, ал. 1 се създава т. 3: „3. едно на сто от общия брой на длъжностите за: а) държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи; б) държавните служители по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”; в) държавните служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства.” 3. В чл. 35, ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „а за МВР, Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна агенция „Технически операции” – до 1 на сто от планираните средства за работна заплата на държавните служители по чл. 9а, ал. 1, т. 3”.”

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, един уточняващ въпрос. В § 95 по Комисия в края има изречение, което гласи: „Останалите бази данни в Агенцията, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно”. Така написано изречението аз го тълкувам, че целите бази данни трябва да бъдат унищожени. Според мен замисълът е – информацията, която е останала в тези бази данни, свързана с тези дела, трябва да бъде унищожена, а не целите бази данни, които са останали в Агенцията.

„Информацията, останала в базите данни, относно тези дела се унищожава незабавно”. Така трябва да бъде. Вместо „Останалите бази данни в Агенцията се унищожават незабавно“, да стане „Информацията относно тези дела, останала в базите данни на Агенцията, се унищожава“.

Прочетете го обратно. Тоест унищожава се информацията.

„Унищожават“ е в множествено число и означава базите данни, а не информацията, защото информацията е в единствено число. Записано е „унищожават се незабавно“.

Да.

Приемам.

Да, господин Председател. На практика трябва да гласуваме тази редакция.

В § 45 се предлагат изменения в Закона за специалните разузнавателни средства. Има предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители за отпадане на § 45, което не е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 102: „§ 102. В Закона за специалните разузнавателни средства (Обн. ДВ, бр. ..) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10в думите „Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „по Закона за Министерството на вътрешните работи”. 2. В чл. 13, ал. 1, т. 1 думите „Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Главна дирекция „Национална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”. 3. В чл. 16 се създава ал. 4: „(4) Когато специални разузнавателни средства се прилагат от Министерството на вътрешните работи (МВР), след получаване на писменото разрешение по чл. 15 главният секретар на МВР дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.” 4. В чл. 17 думите „председателят на Държавна агенция „Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател, съответно председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател” се заменят със „съответно председателят на Държавна агенция „Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател или главният секретар на МВР”. 5. В чл. 18 ал. 1 се изменя така: „(1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление от изброените в чл. 3, ал. 1 или при заплаха за националната сигурност, специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане съответно на председателя на Държавна агенция „Технически операции”, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или главния секретар на МВР.” 6. В чл. 19 думата „съответно” се заличава и след думите „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател” се добавя „или главният секретар на МВР.” 7. В чл. 19в: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Държавна агенция „Технически операции” се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.”; б) в ал. 3, т. 3 думата „8-годишен” се заменя с „10-годишен”, а думата „5-годишен” се заменя със „7-годишен”; в) в ал. 4 се създава т. 6: „6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията”; г) в ал. 5 думите „решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя” се заменят с „указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет”; д) алинея 6 се изменя така: „(6) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя, в едномесечен срок от възникване на основанието Министерският съвет предлага на президента на републиката с указ да назначи нов председател, който довършва мандата.” 8. Член 19е се изменя така: „Чл. 19е. (1) Служители в Държавна агенция „Технически операции” са: 1. държавните служители, които пряко осъществяват дейности по прилагане на специални разузнавателни средства; 2. държавните служители; 3. лицата, работещи по трудово правоотношение. (2) За държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи. (3) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. (4) Служителите по ал. 1 се назначават от председателя на Държавна агенция „Технически операции”. (5) Размерът на допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители по ал. 1, т. 1, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на председателя. (6) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по ал. 1, т. 1 се определят с акт на председателя. (7) При осъществяване на правомощията си държавните служители в Държавна агенция „Технически операции” удостоверяват качеството си със служебна карта или служебен знак. Видът на служебната карта или служебния знак, условията и редът за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебни карти или служебни знаци, други карти и пропуски в Държавна агенция „Технически операции” се определят с инструкция на председателя на агенцията.” 9. В чл. 20 ал. 1 се изменя така: „(1) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от: 1. Държавна агенция „Технически операции”; 2. специализирана дирекция „Технически операции” на Държавна агенция „Национална сигурност”; 3. Министерството на вътрешните работи – за специалните разузнавателни средства по чл. 10в.” 10. В чл. 30, ал. 3 думите „председателят на Държавна агенция „Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател, съответно председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят със „съответно председателят на Държавна агенция „Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност” или главният секретар на МВР”. 11. В чл. 34а, ал. 1 се създава т. 3: „3. министъра на вътрешните работи, когато се прилагат и използват специални разузнавателни средства по чл. 10в от МВР”. 12. В чл. 37: а) в ал. 1 думите „от председателя на Държавна агенция „Технически операции”, съответно от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят със „съответно от председателя на Държавна агенция „Технически операции”, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или от министъра на вътрешните работи. б) в ал. 2 думите „от председателя на Държавна агенция „Технически операции” или писмено оправомощен от него заместник-председател, съответно от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощен от него заместник-председател” се заменят със „съответно от председателя на Държавна агенция „Технически операции” или писмено оправомощен от него заместник-председател, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощен от него заместник-председател или от министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице”. 13. В § 2 от Заключителните разпоредби след думата „операции” съюзът „и” се заменя със запетая и след думата „сигурност” се добавя „и на министъра на вътрешните работи”.”

Уважаеми господин Председател, господин Министър! Уважаеми колеги, обръщам внимание, че при приемане на така предложените текстове, ние ще се откажем от правото съгласно действащия закон Народното събрание да избира председателя на Държавна агенция „Технически операции”, който е с мандат. Правя предложение т. 7 в чл. 19в, както е изписана, да отпадне от текста, за да остане „Народното събрание избира председателя на Държавна агенция „Технически операции” с мандата, какъвто е според действащия закон.

Така направеното предложение включва председателят на Държавна агенция „Технически операции” да бъде назначаван с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Предлагам т. 7 да отпадне изцяло.

Вземам думата за реплика, за да направя сериозно уточнение, господин Янков, защото сте в грешка. Председателят на Държавна агенция „Технически операции” по сега действащия Закон се назначава от Министерския съвет, не се избира от Народното събрание. Така че сте в грешка. Никакви правомощия не се отнемат. Напротив, възстановява се балансиращата роля на президента, тоест освен Министерския съвет ще имаме обвързана компетентност и президентът с указ да участва в назначаването.

Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Атанасов, всички можете да видите какво се предлага в чл. 19в. Първо, променят се изискванията за заеманата длъжност, второ, не мисля, че отново президентът трябва да има право указ, да има санкцията за назначаване на председател на Държавна агенция „Технически операции”.

Предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители за създаване на параграфи от 45а до 45г. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи от 103 – 106: „§ 103. Разпоредбите на Закона за държавния служител се прилагат за държавните служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г. § 104. За държавните служители в Държавна агенция „Технически операции”, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 19е, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства до прекратяване на служебните им правоотношения. § 105. Държавните служители по § 104 могат да бъдат преназначавани и временно преназначавани на вакантни длъжности за държавни служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. § 106. Държавните служители по § 104 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 19е, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.”

В § 46 се предлагат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. Има предложение от народния представител Любомир Христов и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители § 46 да отпадне, което Комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 107: „§ 107. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ. бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 52, т. 2 думите „разследващите агенти от Държавна агенция „Национална сигурност”, определени със заповед на председателя на агенцията” се заличават. 2. В чл. 71, ал. 4 думите „разследващ агент от Държавна агенция „Национална сигурност” се заличават. 3. В чл. 118, ал. 1, т. 3 думите „на Държавна агенция „Национална сигурност” се заличават. 4. В чл. 175: а) в ал. 1 след думата „операции” съюзът „или” се заменя със запетая и след думата „сигурност” се добавя „или на Министерството на вътрешните работи”; б) в ал. 2 думата „съответно” се заличава, а след думите „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощен от него заместник-председател” се добавя „или съответно главният секретар на Министерството на вътрешните работи.” 5. Член 194а се отменя. 6. В чл. 411в, ал. 2 думите „разследващите агенти, определени със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” се заличават.”

В § 47 се предлагат изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Има предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители § 47 да отпадне, което Комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 108: „§ 108. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 75, ал. 1, т. 2 думите „директора на Главна дирекция „Криминална полиция” се заменят с „директорите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Главна дирекция „Национална полиция”.”

Има предложение от народния представител Любомир Христов и група народни представители за създаване на § 47а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 109 със следното съдържание: „§ 109. В Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ. бр. ...) в чл. 69, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „от Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.”

По § 48 по вносител има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители параграфът да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 110 със следния текст: „§ 110. В закона за българските лични документи в § 21 от Преходните и заключителни разпоредби думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „Дирекция „Миграция”.”

По § 49 по вносител има предложение от народния представител Любомир Христов и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители § 49 да отпадне, което Комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 111: „§ 111. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7, ал. 1 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 2. В чл. 9: а) в ал. 1 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”; б) в ал. 6 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”; в) в ал. 8 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 3. В чл. 12: а) в ал. 1 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”; б) в ал. 6 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 4. В чл. 13 навсякъде думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 5. В чл. 16, ал. 5 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 6. В чл. 19, ал. 2 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 7. В чл. 27, ал. 1 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 8. В чл. 29 думите след думата „сила” се добавя „от органите на дирекция „Миграция” или”. 9. В чл. 34, ал. 1 и 2 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 10. В § 1 от допълнителната разпоредба в т. 2 и 3 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”.”

В § 50 по вносител се предлага изменение в Закона за движение по пътищата. Има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители § 50 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става §112.

Предложение от народния представител Любомир Христов и група народни представители за създаване на § 50а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 113 със следното съдържание: „§ 113. В Закона за държавната финансова инспекция (Обн. ДВ. бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 5, ал. 1, т. 6 думите „дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз“ се заменят с „дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)”. 2. В чл. 31б, ал. 1 думите „дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз“ се заменят с „дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)”.”

В § 51 по вносител са предлагат изменения в Закона за електронните съобщения. Има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители § 51 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 114: „§ 114. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 250б, ал. 1, т. 2 се изменя така: „2. Главна дирекция „Национална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и териториалните й звена, Главна дирекция „Гранична полиция” и териториалните й звена, дирекция „Вътрешна сигурност”, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;”.

В § 52 по вносител в Закона за защита на класифицираната информация се предлагат изменения. Има предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители, което Комисията подкрепя. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители § 52 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 115. „§ 115. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В допълнителните разпоредби: а) в § 1: аа) в т. 1 след думите „Национална сигурност” се добавя „Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи”; бб) в т. 2 думите „Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция” се заменят с „Главна дирекция „Национална полиция”, а думите „Сигурност на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Вътрешна сигурност”. б) параграф 2а се изменя така: „§ 2а. За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон главният секретар и заместник-главният секретар на Министерството на вътрешните работи, членовете на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и експертите и техническите сътрудници към него, административният секретар, служителите и кандидатите за служители на Специализирания отряд за борба с тероризма, на дирекциите, на административните дирекции, на Академията на Министерството на вътрешните работи, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти на Министерството на вътрешните работи, курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи и ръководителите и кандидатите за ръководители на служби за сигурност и за обществен ред в Министерството на вътрешните работи се смятат за служители на дирекция „Вътрешна сигурност”. 2. В Приложение № 1 към чл. 25, Раздел II, т. 4 накрая се добавя „с изключение на обобщените данни за служителите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи”.”

Предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители за създаване на § 52а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 116: „§ 116. В Закона за защита при бедствия (обн. ДВ. бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 39: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Доброволецът при предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях има правомощията по чл. 124, ал. 1, т. 1, 2 и 5-7 от Закона за Министерството на вътрешните работи.” 2. В чл. 41: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) За изпълнение на дейностите по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях на кметовете на общини се предоставя безвъзмездно радиочестотен ресурс от радиочестотния спектър за граждански нужди, за ползване от създадените доброволни формирования.”

В § 53 по вносител се предлагат се изменения в Закона за кредитните институции. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 53 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 117.

В § 54 по вносител се предлагат изменения в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 54 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 118.

Предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители за създаване на § 54а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 119: „§ 119. В Закона за местните данъци и такси (Обн. ДВ. бр. ...) в чл. 51 ал. 2 се изменя така: „(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.”

В § 55 по вносител се предлагат изменения в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 55 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 120.

Параграф 56 по вносител е за изменение в Закона за пазарите на финансови инструменти. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 56 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 121.

Параграф 57 по вносител е за изменение в Закона за пътищата. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 57 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 122.

Предложение на народния представител Любомир Христов и група народни представители за създаване на параграфи от 57а до 57в. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 123-125: „§ 123. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България в § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думата „категориите” се заменя с „длъжностите”.” § 124. В Закона за съдебната власт в чл. 144 ал. 3 се отменя. § 125. В Закона за физическото възпитание и спорта в чл. 27, ал. 1 думите „служителите на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.”

В § 58 по вносител се предлагат изменения в Закона за частната охранителна дейност. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 58 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 126.

В § 59 по вносител се предлагат изменения в Закона за чужденците в Република България. Има постъпило предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 59 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 127: „§ 127. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 33б, ал. 2 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”. 2. В чл. 33д думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „Дирекция „Миграция”. 3. В чл. 44: а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, директорите на главните дирекции „Национална полиция”, „Гранична полиция” и „Борба с организираната престъпност”, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция”, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица.”; б) в ал. 6 след думите „издал заповедта” се добавя „или директорът на дирекция „Миграция”. в) в ал. 7 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”; г) в ал. 8, изречение второ думите „компетентните органи по ал. 1 съвместно с директора на Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „директора на дирекция „Миграция”. 4. В чл. 54, ал. 3 думите „Главна дирекция „Гранична полиция” се заменят с „дирекция „Миграция”.”

Комисията предлага да се създаде § 128: „§ 128. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 48, ал. 3 думите „Охранителна полиция” се заменят с „Национална полиция”.

Параграф 60 по вносител: „Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.” Има предложение на народния представител Атанас Атанасов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС – § 60 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да се създаде нов § 128: „§ 128. (1) В срок един месец след влизане в сила на този закон заварените правоотношения на главния секретар на МВР, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” и председателя на Държавна агенция „Технически операции” се прекратяват. (2) В срока по ал. 1 Министерският съвет предлага на президента на Републиката да издаде указ за назначаване на главен секретар на МВР, председател на Държавна агенция „Национална сигурност” и председател на Държавна агенция „Технически операции”.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Току-що беше предложен нов параграф, който в никакъв случай не е редакционен и слага край на цялата работа по Законопроекта. Тоест лъсва целта на цялото това упражнение. Господин Нунев, можеше да го предложите в началото, за да не си играем вчера цял ден да приемаме този закон. Предложението на господин Нунев изцяло противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, противоречи на Закона за нормативните актове и заобикаля реда за приемане на закони. Това предложение не е обсъждано в Комисия, не е в Доклада и, господин Председател, моля да не го подлагате на гласуване. За съжаление всички виждаме, че се възстановяват практики от ерата Фидосова, което е жалко за това Народно събрание. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, колегата Хамид Ви обърна внимание, че приемането на подобен параграф, формулиран в залата, който не е минал нито на първо, нито на второ четене, е в крещящо нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз силно се надявам, особено на вече опитни парламентаристи-юристи, които присъстват тук няколко мандата, няма да допуснат съзнателно подобно драстично нарушение на Правилника. Специално се обръщам към председателството! Неслучайно ние Ви обръщаме внимание на това, за да не каже после някой, че, видите ли, никой не е повдигнал въпроса и така нататък. Въпросът е принципен. Подобни параграфи, цял нов параграф да се предлага в пленарната зала на етап второ гласуване от пленарна зала, без да е обсъден, без да е редакционна поправка към действащ текст, противоречи на Правилника и въобще, господин Председател, не трябва да се подлага на гласуване, като недопустим. Това е нашият апел – да се възползвате от правомощията на председателстващ, на председател на днешното заседание, и да не допуснете да се гласува подобно предложение, което нарушава Правилника. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Хамид – извинявам се, господин Казак, явно много искам и на господин Хамид да направя реплика. Репликата е в следния смисъл. Уважаеми колеги, това е транзитно правило. Това правило е на вярното място, в Преходните разпоредби. Това правило е конкретно. Тоест то решава конкретен въпрос и конкретен казус. То не е от типа на правна норма с общо действие за в бъдеще. Мисля, че нормата е на вярното си систематично място. Доколкото разбирам и от колеги, тя е била дебатирана и в комисиите. Също така смятам, че не следва да се абсолютизира правилото за двете четения, особено когато се касае за правила, които са в Преходните и заключителните разпоредби. Те изясняват приложението на конкретните норми в същината на закона. Вчера нямаше съществен дебат по материалните предпоставки за тези длъжности. Нямаше такъв дебат. Защо сега дебатът да се отнася до Преходните и заключителните разпоредби? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Никъде в Правилника не се прави подобно разграничение между материални текстове, тоест свързани с материалния закон, и Преходните и заключителните разпоредби. Правилникът борави със съвсем други термини. Той е категоричен, че на второ гласуване се допускат само предложения, постъпили от народни представители по реда на чл. 80, тоест, направени писмено между първо и второ четене в указания срок, или направени във водещата комисия и приети, тоест съдържащи се в нейния доклад. Подобен параграф не се съдържа в доклада на водещата комисия. Той не е направен писмено от нито един народен представител в указания срок, така че неговото предлагане в пленарната зала, понеже не е и редакционна поправка, тъй като нищо не редактира – това е ново предложение, което създава съвсем ново фактическо и правно положение, подобно предложение на този етап е недопустимо съгласно Правилника и следва председателят да отклони неговото подлагане на обсъждане и гласуване. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас и Ви приканвам да не допуснете гласуване по това неправомерно направено предложение за § 128. Всички тук присъстващи в залата пределно ясно съзнаваме, че това е драстична провокация, това е действие, което ни връща към практиката на Четиридесет и първото народно събрание... РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: На Четиридесет и второто.

На Четиридесет и първото народно събрание, когато властваше и действаше полицейщината, когато от силовото ведомство се разпореждаха действията на Парламентарната група на ГЕРБ. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кой, кой?!

Господин Председател, призовавам Ви да не допуснете гласуване на това предложение. То е в крещящо противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и ще последват съответните действия от страна на нашата парламентарна група. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искаме половин час почивка от името на парламентарната ни група. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предвид добрия тон и дух на целия дебат по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи и предвид консултациите на Председателския съвет – добрия тон, уважението, добронамереността, за да не се счита, че направеното предложение от мен има някакъв умисъл, го оттеглям. (Частични ръкопляскания.)

По § 60 – „Изпълнението на Закона се възлага на министъра на вътрешните работи”, е постъпило предложение от народния представител Атанас Атанасов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Параграф 60 да отпадне”. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 да бъде отхвърлен.

Постъпило е предложение от народния представител Любомир Христов и група народни представители по § 61. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 129: „§ 129. Параграфи 11, т. 1, § 12, 21, 36, 85, 86, 87, 88, § 91, т. 6, § 97, 98, 99, 100, 101, § 102, т. 8, § 103, 104, 105, 106 и 125 влизат в сила от 1 април 2015 г.”

Господин Председател, уважаеми дами и господа! Първо искам от парламентарната трибуна да помоля колегите от „Финални текстове” добре да огледат приетия Законопроект, защото беше много обемен – да няма някои грешки. На второ място, искам да благодаря на всички народни представители, членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на днес присъствалите и гласували в пленарната зала колеги за коректния тон, с който беше дебатиран този Законопроект. Благодаря Ви още веднъж. (Ръкопляскания от всички присъстващи народни представители.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Също искам да поднеса своята благодарност към всички парламентарни групи. Макар да не сме вносители на този Законопроект, на нас като политическо ръководство, сигурен съм – и на професионалното ръководство, е необходим. Най-напред благодаря на всички парламентарни групи, които подкрепят правителството и част от тях внесоха тези предложения. Независимо от политическото противопоставяне, сигурен съм, че повечето от Вас, ако не и всички, смятат, че мястото на ГДБОП не е в ДАНС, а във Вътрешното министерство, че е най-добре кариерата на един служител да се развива чрез конкурс, както и да има по-добро социално партньорство и по-добра правна уредба на синдикалната дейност. Благодаря също и на опозицията заради това, че може би мълчаливо, но все пак подкрепихте административната реформа в МВР, за която вчера много не говорихме, но преди това имах възможност при срещи с Вас да изговоря. Тя ще стартира на 1 април чрез промените, които приехме преди малко – най-общо се свежда до това, че административните звена в МВР ще се подчиняват на Закона за държавния служител и Кодекса на труда след 1 април, макар и само за новоназначените на тези позиции. Освен това, искам да призова Народното събрание, това е отговорност, разбира се, и на нас като изпълнителна власт, 2015 г., ако може, да се окаже историческа от гледна точка на това най-сетне разузнавателните служби на Република България да имат своята законодателна база. Ние, като изпълнителна власт, и аз, като вътрешен министър, няма да пожалим усилия – разузнавателните служби, НСО, военно, цивилно външно разузнаване, общият рамков закон, най-сетне през 2015 г. да работят въз основа на закони, а не на подзаконови нормативни актове. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат допуснати господин Боил Банов – заместник-министър в Министерството на културата, и господин Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г., приет на първо гласуване на 30 януари 2015 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за допълнение на Закона за авторското право и сродните му права”.”

По § 1 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 1. В Глава седма се създава Раздел VIII с чл. 71б – 71з: „Раздел VIII Особени правила при използването на осиротели произведения и звукозаписи Приложно поле Чл. 71б. (1) От разпоредбите на този раздел могат да се ползват общодостъпни библиотеки, учебни заведения и музеи, както и архиви, институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, и обществени радио- и телевизионни организации със седалище в Република България само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение. (2) Разпоредбите на този раздел се прилагат към: 1. произведения, публикувани под формата на книги, специализирани издания, списания, вестници и други писмени произведения, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство; 2. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения, музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство; 3. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, продуцирани от обществени радио- и телевизионни организации до 31 декември 2002 г., включително и намиращи се в техните архиви, които са обект на авторско право или право, сродно на авторското, и са били публикувани за първи път в държава – членка на Европейския съюз, или, в случай че не са били публикувани, са били излъчени за първи път в такава държава, доколкото се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в. (3) Разпоредбите на този раздел се прилагат също така и към произведения и звукозаписи по смисъла на ал. 2, които не са били никога публикувани или излъчени, но са били направени публично достояние от организациите по ал. 1 със съгласието на носителите на права върху тях, при условие че има основание да се предположи, че правоносителите няма да се противопоставят на използвания по смисъла на чл. 71ж. (4) Този раздел се прилага също така и към произведения и други обекти на закрила, които са били включени във или съставляват неразделна част от обектите по ал. 2 и 3. (5) Разпоредбите на този раздел не засягат прилагането на правилата относно управлението на права. Осиротели произведения и звукозаписи Чл. 71в. (1) Произведение или звукозапис се смятат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран, или, в случай че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението на нито един от тях, въпреки провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71г. (2) В случай че произведение или звукозапис има повече от един носител на права и не всички са били идентифицирани или макар и идентифицирани тяхното местонахождение не е известно след провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71г, произведението или звукозаписът могат да бъдат използвани съгласно разпоредбите на този раздел, при условие че правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно, са упълномощили по отношение на притежаваните от тях права организациите по чл. 71б, ал. 1 да възпроизвеждат и да предоставят достъп по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 10. (3) Разпоредбата на ал. 2 не може да засегне правата върху произведението или звукозаписа на правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно. (4) Разпоредбите на този раздел не засягат правилата относно произведения, разгласени под псевдоним или анонимно. Надлежно издирване Чл. 71г. (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 провеждат надлежно издирване за всяко едно произведение или звукозапис с цел да установят дали са осиротели чрез проверка в съответните източници на информация. Надлежното издирване трябва да бъде проведено преди използването на произведението или звукозаписа. (2) Източниците, по които се прави надлежно издирване в Република България, се определят от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър след консултации със сдруженията на правоносителите и ползвателите. Списъкът на минимум източниците е посочен в приложението към този закон. (3) В Република България се извършва надлежно издирване по отношение на: 1. произведенията и звукозаписите, които са били публикувани за първи път в Република България, или ако не са били публикувани, са били излъчени за първи път в страната; 2. филми или други аудиовизуални произведения, когато седалището или обичайното място за пребиваване на продуцента им се намира в Република България; 3. произведенията и звукозаписите по чл. 71б, ал. 3, когато седалището на организацията е установено в Република България. (4) Ако има данни, че съответна информация за носителите на права може да бъде намерена в други държави, се извършва справка с източниците на информация, налични в тези други държави. (5) Организациите по чл. 71б, ал. 1 поддържат документация за проведените надлежни издирвания и информират министъра на културата за: 1. резултатите от надлежните издирвания, които са проведени и които водят до заключението, че дадено произведение или звукозапис могат да се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в; 2. действията по използване на такива осиротели произведения или звукозаписи съгласно този раздел; 3. всякаква промяна по смисъла на чл. 71е в статута на използваните от тях осиротели произведения и звукозаписи; 4. своите координати за връзка. (6) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър след получаване на информацията по ал. 5 я препраща на Службата за хармонизация във вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (ОВ, L 129/1 от 16 май 2012 г.). Взаимно признаване на статута на осиротяло произведение или звукозапис Чл. 71д. Произведения или звукозаписи, които се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в в която и да е държава – членка на Европейския съюз, се смятат за такива и могат да бъдат използвани съгласно този раздел и в Република България. Това се прилага и за произведения и звукозаписи по чл. 71в, ал. 2, доколкото засяга правоносители, които не са идентифицирани или чието местонахождение не е известно. Прекратяване на статута на осиротяло произведение или звукозапис Чл. 71е. Носител на права върху произведение или звукозапис, смятани за осиротели, може по всяко време да прекрати това положение, включително в случаите по чл. 71в, ал. 2, когато са засегнати неговите права. Позволено използване на осиротели произведения и звукозаписи Чл. 71ж. (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат без съгласието на носителя на авторското право или на сродно на него право и без заплащане на възнаграждение да използват осиротяло произведение или звукозапис, намиращи се в техните фондове, като: 1. предоставят достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10; 2. го възпроизвеждат с цел да го цифровизират, направят достъпно, индексират, каталогизират, съхранят или възстановят. (2) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат да използват осиротяло произведение или звукозапис в съответствие с ал. 1 само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение, в частност със запазването, възстановяването и осигуряването на достъп за културни и образователни цели до произведенията и звукозаписите, съдържащи се в техните фондове. Тези организации могат да събират при това използване такси, но само доколкото това е необходимо, за да могат да покрият разходите си по цифровизирането на осиротелите произведения и звукозаписи и по осигуряването на публичен достъп до тях. (3) Организациите по чл. 71б, ал. 1 са длъжни да осигурят при всякакво използване на осиротели произведения и звукозаписи посочване на имената на авторите и на другите правоносители, които са идентифицирани. (4) Разпоредбите на този раздел не засягат правото на организациите по чл. 71б, ал. 1 да сключват договори в рамките на своята дейност, свързани с изпълнението на общественото им предназначение. (5) Носители на права, които са прекратили статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право, имат право да получат справедливо възнаграждение за използване, извършено съгласно ал. 1 от организации по чл. 71б, ал. 1, които имат седалище в Република България. Възнагражденията по изречение първо са дължими за използвания, осъществени в 5-годишния период, предхождащ прекратяването статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право. Приложимост във връзка с други закони Чл. 71з. Този раздел не засяга разпоредбите, уреждащи правната закрила на патентите за изобретения, марките, промишления дизайн, полезните модели, топологията на интегралните схеми, шрифтовете, условния достъп, достъпа до електронни съобщителни мрежи и/или услуги, опазването на националните богатства, изискванията за депозиране, установени със закон, защитата на конкуренцията, търговската тайна, защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, закрилата на културните ценности, достъпа до обществена информация, законодателството, уреждащо договорните отношения, както и свободата на изразяване в медиите и свободата на печата.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създава се приложение към чл. 71г, ал. 2: „Приложение към чл. 71г, ал. 2 Списък на минимум източниците 1. за публикувани книги: а) законоустановеното депозиране на произведения, библиотечни каталози и списъци с форми на имената, поддържани от библиотеки и други институции; б) сдруженията на издателите и на авторите; в) съществуващи бази данни и регистри, WATCH (Writers, Artists and their Copyright Holders – Писатели, артисти и носители на авторско право за тях), ISBN (International Standard Book Number – Международен стандартен номер на книгата), и бази данни за отпечатаните книги; г) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, по-специално на организациите за управление на правата за възпроизвеждане; д) източници, които обединяват повече на брой бази данни и регистри, включително VIAF (Virtual International Authority Files – Виртуални международни списъци с форми на имената) и ARROW (Accessible Registries of Rights Information and Orphan Works – Достъпни регистри с информация за права и осиротели произведения). 2. за вестници, списания, специализирани и периодични издания: а) ISSN (International Standard Serial Number – Международен стандартен сериен номер) за периодични издания; б) индекси и каталози от библиотечни фондове и колекции; в) законоустановено депозиране на произведения; г) сдружения на издателите, на авторите и на журналистите; д) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, включително на организациите за управление на правата за възпроизвеждане. 3. За визуални произведения, включително произведения от областта на изящните изкуства, фотографията, илюстрацията, дизайна, архитектурата, за скици на последните и други такива произведения, поместени в книги, специализирани издания, вестници и списания, или други произведения: а) източниците по т. 1 и 2; б) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, по-специално на визуални произведения, включително на организациите за управление на правата за възпроизвеждане; в) базите данни на фотографски агенции, когато е приложимо. 4. За аудио-визуални произведения и звукозаписи: а) законоустановено депозиране на произведения; б) сдруженията на продуцентите; в) бази данни на институциите за съхраняване на филмово или звукозаписно наследство и националните библиотеки; г) базите данни със съответните стандарти и идентификатори, като ISAN (International Standard Audiovisual Number – Международен стандартен номер на аудио-визуално произведение) за аудио-визуалните материали, ISWC (International Standard Music Work Code – Международен стандартен код на музикално произведение) за музикални произведения и ISRC (International Standard Recording Code – Международен стандартен код на звукозапис) за звукозаписи; д) базите данни на съответните организации за колективно управление на права, по-специално на автори, изпълнители, продуценти на звукозаписи и на аудио-визуални произведения; е) имената на спомогналите за създаването на произведението лица и друга информация, посочена на опаковките на произведенията; ж) бази данни на други съответни сдружения, представляващи конкретни категории носители на права.”

„Преходна разпоредба”. Комисията подкрепя на вносителя за наименованието.

По § 4 Комисията подкрепя текста на вносителя.

Благодаря, уважаеми колеги, и на Вас, многоуважаеми господин Председател, за галантното отношение. (Частични ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да представя доклада, моля на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Венцислав Спиридонов – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, и господин Златозар Златев – длъжностно лице по регистрацията.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. На свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Петко Петков, заместник-министър и господин Александър Петров, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”, от Агенцията по вписванията – господин Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията. Законопроектът беше представен от господин Александър Петров. Предложеният законопроект транспонира в българското законодателство разпоредбите на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. за изменение на Директива 89/666/ЕИО и директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Измененията предвиждат създаването на европейска платформа за обмен на информация между държавите – членки на Европейския съюз, с което ще се улесни сътрудничеството между търговците, ще се намали административната тежест и ще спомогне трансграничната стопанска дейност. Срокът за транспониране на директивата е бил 07 юли 2014 г. Законопроектът предвижда изменения и в свързани закони като Търговския закон, Кодекса за социално осигуряване, Закона за българското гражданство и Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 28 януари 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 На заседанието присъстваха: Андрей Янкулов – заместник-министър на правосъдието, експерти от Министерството и Агенцията по вписванията, представители на неправителствени организации. Законопроектът бе представен от Александър Петров, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” в Министерство на правосъдието. Според вносителя целта на предложения Законопроект е да транспонира в българското законодателство изискванията на Директива 2012/17/ЕС за изменение на Директива 89/666/ЕИО и директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Предвижда се създаването на европейска централна платформа, чрез която да се предава информация от всеки един от регистрите на всяка държава членка до регистрите на друга държава членка. Взаимното свързване на търговските регистри следва да улесни сътрудничеството между търговците, както и да намали бариерите пред трансграничната стопанска дейност. Въвеждането в действие на системата за взаимно свързване на регистрите изисква държавите членки да разработят интерфейс, който да свърже всеки регистър с централната платформа, за да може системата да започне да работи. Поради това и началната дата на действие на промените е 1 януари 2017 г. Промените в Закона за търговския регистър предвиждат Агенцията по вписванията да определя единен идентификационен код само за търговците и техните клонове, за клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър. За други лица и структури, подлежащи на вписване в търговския регистър по закон, се определя персонален идентификационен код. В Заключителните разпоредби са предвидени промени в съпътстващото законодателство – Търговския закон, Кодекс за социално осигуряване, Закон за българското гражданство и Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати „за” – 18 гласа, без „въздържали се” и „против” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г.”

„СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. На редовното си заседание, проведено на 28 януари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие господин Андрей Янкулов – заместник-министър на правосъдието, господин Александър Петров – държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” на Министерството на правосъдието и госпожа Татяна Райчева – длъжностно лице по регистрация в Агенцията по вписванията. I. С настоящия Законопроект се цели въвеждане в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. за изменение на Директива 89/666/ЕИО и Директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Следва да се има предвид, че срокът за транспониране на Директивата е изтекъл на 7 юли 2014 г. ІІ. Съгласно Директива 2012/17/ЕС, търговските регистри на държавите членки следва да бъдат взаимосвързани чрез създаването на европейска централна платформа, предаваща информация помежду им в стандартен формат за съобщения и на съответната езикова версия. По този начин ще се осигури достъп до необходимата информация, която ще протича по стандартизирани канали за обмен между търговските регистри. Основните цели на взаимното свързване на търговските регистри – прозрачност, улеснен достъп до информация, подобряване на сътрудничеството между органите, водещи регистрите и други, са залегнали и в Зелена книга „Взаимното свързване на търговските регистри” (8ЕС(2009) 1492) и Стратегията „Европа 2020”. ІІІ. Разпоредбите на Директивата, които се въвеждат чрез Законопроекта, предвиждат между регистъра на дадено дружеството и регистрите на неговите клонове, открити в други държави членки, да се обменя информация относно започването или прекратяването на производство за ликвидация на дружеството или за обявяването му в несъстоятелност и относно заличаването на дружеството от регистъра, ако това поражда правни последици в държавата членка на регистъра на дружеството. Предлага се още изменение и допълнение на взаимосвързани текстове на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици и Закона за търговския регистър. Целта на предложените текстове е укрепване на Единния пазар чрез опростяване на процедурите при трансгранични операции, защита на интересите на обществеността от престъпна дейност и терористични актове, запазване на икономическия просперитет на ЕС чрез осигуряване на ефикасна стопанска среда, подкрепа на финансовата стабилност чрез защитата на надеждността и правилното функциониране и целостта на финансовата система чрез осигуряване на възможност за установяване на действителните собственици. IV. Не на последно място, с оглед очакваното приемане от Европейската комисия на всички актове за изпълнението на техническите мерки и спецификации за системата за взаимно свързване, Законопроектът предвижда отлагане на срока за практическото прилагане от държавите членки на разпоредбите за взаимно свързване на регистрите. В съответствие с Директивата, предложената начална дата на отложеното действие на промените е 1 януари 2017 г. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402 01–14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2014 г. На заседанието присъстваха: господин Александър Петров – държавен експерт в отдел „Законотворчество” в Министерството на правосъдието; Златозар Златев – длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията, експерти от различни държавни институции, представители на социалните партньори. Законопроектът бе представен от господин Александър Петров от Министерството на правосъдието. Целта на законопроекта е да се приведе националното законодателство в съответствие с европейското чрез транспониране на две директиви за взаимно свързване на търговските регистри. Това ще се постигне посредством създаване на европейска централна платформа за улесняване на сътрудничеството между търговците и ще намали бариерите пред трансграничната стопанска дейност. Според вносителите с предложението ще се намали административната тежест, най-вече за малките и средните предприятия. В сферата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика попада предложеният § 12 от Заключителните разпоредби за изменение и допълнение на чл. 5, ал. 10 на Кодекса за социално осигуряване. С него се урежда изключението от общите правила на Кодекса за социално осигуряване за предварително уведомяване при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник. В случаи на служебно заличаване на чуждестранни лица от търговския регистър на друга държава членка се създава задължение за лицата, които съхраняват ведомостите и други документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за работници и служители, работили в клонове на чуждестранни търговци, да ги предадат в 3-месечен срок от датата на заличаването в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” 16 гласа, „против” няма и „въздържали се” няма, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, с вносител Министерският съвет.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, приветствам по принцип транспонирането на директивите, но имам и забележки, защото тези директиви просто не трябва да бъдат транспонирани на сляпо, те трябва да легнат върху работещи системи. Затова препоръчвам на Правната и на Икономическата комисия допълнително да направят една по-задълбочена реформа на правната рамка около Агенцията по вписванията. Известно е, че софтуерът на Агенцията е, меко казано, несъвършен и има изключително много примери за това. Например запор върху имотите на юридическо лице често не излиза по партидата на собственика на юридическото лице и обратно. Трябва да Ви кажа, че това много често води дори до кражба на фирми. Има много примери по този въпрос, мога да ги дам. Хората, които се занимават с бизнес, или са се занимавали, прекрасно го знаят. Давам една препоръка към Правната и Икономическата комисия – задължително да преразгледат Закона в тази част, така че наистина Агенцията по вписванията да не дава тези възможности. Ние трябва да олекотим труда на хората, а не сляпо да транспонираме директиви. По тази причина смятам, че Агенцията често допуска грешки при вписванията, но никой не носи отговорност по тези въпроси. Трябва да се намери точка, в която тези, които са допуснали грешка, да носят отговорност, както е в нормалния живот. Те не могат просто случайно да са сгрешили, а трябва да се види тази грешка дали дори не е била целенасочена, а не техническа. Дано двете комисии или вносителят – Министерски съвет, наистина да преразгледат в тази част специално този Закон, защото това ще бъде в угода на гражданите, в тяхна услуга. Смятам, че сме длъжни да работим точно по този начин. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля преди началото на този доклад за допуснете в залата господин Минчо Цветков – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 28 януари 2015 г. бе обсъден законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г. На заседанието присъства госпожа Людмила Тренкова – началник на отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, която представи законопроекта. Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна за въздушен транспорт има за цел създаването на открито авиационно пространство, което да доведе до установяване на единен пазар за въздушен транспорт между Европейския съюз и Канада със свободно осъществяване на инвестиционна дейност и неограничено предоставяне на въздухоплавателни услуги от европейските и канадските авиокомпании, включително на вътрешните пазари на двете страни. Друга основна цел на споразумението е поетапното въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително безопасност, сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция. Настоящото споразумение заменя съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите членки и Канада в частта, където техните разпоредби не отговарят на правото на Общността. Всички авиокомпании от страните – членки на Европейския съюз ще бъдат в състояние да изпълняват директни полети до Канада от всяко място в Европа. Споразумението премахва и всички ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между Канада и Европейския съюз. В областта на безопасността и сигурността споразумението предвижда взаимно признаване на стандартите и „едноетапна проверка за сигурност”, тоест пътниците, багажът и товарите, които очакват трансфер, няма да подлежат на допълнителни мерки за сигурност. Също така в него се съдържат и специфични клаузи за подобряване нивото на защита на интересите на пътниците. Със споразумението се създава и съвместен комитет, който ще отговаря за преразглеждане на изпълнението на споразумението и за последиците от него. От вносителите на законопроекта бе обяснено на членовете на Комисията, че Република България няма сключена спогодба за въздушен транспорт с Канада. Във връзка с това споразумението ще позволи на България да се възползва от либерализирания достъп до авиационния пазар на Канада по отношение предлагането на въздушни услуги. Това ще се отрази благоприятно за: - въвеждане на нови опериращи превозвачи по въздушните линии; - увеличаване предлагането на капацитет по съществуващите редовни линии и откриването на нови редовни линии от/до България; - увеличаване приходите от превоз на пътници и товари; - засилване на търговско-икономическите връзки и стокообмен; - реализиране на допълнителни приходи от туризъм; - намаляване на цените на самолетните билети по линии с реална конкуренция; - подобряване обслужването на пътниците; - стимулиране на инвестициите в авиационния сектор вследствие прилагането на общи, стабилни и предвидими правила. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изразява следното „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г. На редовно заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Людмила Тренкова – началник отдел „Международна дейност” на главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” в същото министерство. І. На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, подписано на 17 декември 2009 г. в Брюксел. То заменя двустранните споразумения между държавите членки и Канада по отношение на разпоредбите им, които не са в съответствие с правото на Европейския съюз. ІІ. Сред водещите цели на Споразумението са създаването на открито авиационно пространство между Европейския съюз и Канада; установяването на единен пазар за въздушен транспорт помежду им; подобряване на достъпа до маршрути и капацитета за всяка от страните; стимулиране на инвестициите, равнопоставеност на икономическите субекти, по-ефективно регулаторното сътрудничество и други. За България Споразумението е от важно значение поради обстоятелството, че страната ни няма сключена спогодба за въздушен транспорт с Канада. ІІІ. В резултат на Споразумението се дава възможност на всички въздушни превозвачи от Европейския съюз при единни условия и правила, да изпълняват директни полети до Канада от всяка държава – членка на Съюза. Не на последно място, Европейската комисия счита, че настоящото Споразумение ще доведе до допълнително над 17 милиона пътници годишно и икономически ползи за потребителите на стойност 5 млрд. евро годишно. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г.” Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г. На свое заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Ралица Пеева – началник отдел „Правен” и господин Красимир Найденов – главен експерт в отдел „Международна дейност”. Законопроектът беше представен от господин Красимир Найденов.” Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям съображенията, които бяха отбелязани и в докладите на другите комисии. „След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., № 502-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект, № 502-02-1, за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., внесен от Министерския съвет на 9 януари 2015 г. На редовно заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Людмила Тренкова, началник на отдел „Международно сътрудничество” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Споразумението за въздушен транспорт с Канада е приоритет за Европейския съюз и представлява ключов елемент в развитието на съюза в областта на въздухоплаването. Споразумението заменя съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите членки и Канада в частта, където техните разпоредби не отговарят на правото на общността. Гарантира постепенно създаване на открито авиационно пространство между Европейския съюз и Канада. България няма сключена спогодба за въздушен транспорт с Канада. В тази връзка, споразумението ще осигури достъп на България до авиационния пазар на Канада по отношение на предлагането на въздушни услуги. Това ще благоприятства въвеждането на нови опериращи превозвачи, реализирането на допълнителни приходи от туризъм и увеличаване на стокообмена, както и ще допринесе за стимулирането на инвестициите в авиационния сектор. Условията за влизане в сила и временно прилагане и прекратяване на Споразумението са указани в чл. 23 и чл. 24. До момента то е ратифицирано от Канада и 19 страни – членки на Европейския съюз. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 т. 1 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г., внесен от Министерски съвет на 9 януари 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага да бъде приет и на второ гласуване днешния Закон за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г. Член единствен. Ратифицира Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, Предлагам да поканим в пленарната зала господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията по тази точка.

„ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 502-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 28 януари 2015 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 502-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, членовете на Комисията за регулиране на съобщенията: госпожа Андреана Атанасова и госпожа Ирина Романска, представители на мобилните оператори и на неправителствени организации. Законопроектът бе представен от господин Валери Борисов. В своето изложение господин Борисов подчерта, че Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен във връзка с получено от Генералния секретариат на Европейската комисия официално уведомително писмо № С (2012/8331) по нарушение № 2012/2185 относно неправилно транспониране на разпоредбите, свързани с налагането на финансови санкции на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, съдържащи се в Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, които са изменени с Директива 2009/140/ЕО. По мнение на Европейската комисия българското законодателство не въвежда напълно изискванията на чл. 21а от Рамковата директива и чл. 10 от Директивата за разрешениe предвид факта, че в продължителния период по обжалването на решението за налагане на санкции предприятията продължават да осъществяват необезпокоявано състава на нарушението. В тази връзка с оглед предприемането на действителни ефективни мерки по изпълнението на целите на Рамковата директива и на Директивата за разрешение се предлага Законът за електронните съобщения като специален закон да допуска предварително изпълнение на решенията на регулатора. С изменението на чл. 78 се предвижда Комисията за регулиране на съобщенията с решение да изиска от предприятието, след като му предостави възможност за изразяване на становище, да преустанови неизпълнението незабавно или в рамките на разумен срок. С решението Комисията дава задължителни указания за отстраняване на неизпълнението и/или неговите последици и привеждане на дейността на предприятието в съответствие с приложимите изисквания. Със Законопроекта се създава чл. 331а, който допуска налагане на дневна имуществена санкция при неизпълнение на решения на КРС по чл. 78, подлежащи на предварително изпълнение. На следващо място Законопроектът въвежда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (Регламент за роуминга), които е трябвало да бъдат въведени до 30 юни 2013 г. Размерът на предложените санкции в чл. 334б от Проекта на закон е в съответствие с чл. 18 от Регламента за роуминга, който изисква държавите членки да определят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими при нарушаването на неговите разпоредби. След представяне на Законопроекта своите становища изразиха представители на Комисията за регулиране на съобщенията, на мобилните оператори и на Сдружението за електронни комуникации. Народните представители, взели участие в дискусията, заявиха, че ще подкрепят Законопроекта на първо гласуване, но подчертаха необходимостта от прецизиране на част от предложените текстове. Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 502-01-3, внесен от Министерски съвет на 12 януари 2015 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 502-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г. На редовното си заседание, проведено на 21 януари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Юлия Цанова – старши експерт към дирекция „Съобщения” в същото министерство. Настоящият законопроект има за цел да премахне съществуващи несъответствия с европейското право относно налагането на санкции от националния регулаторен орган, във връзка с официално уведомително писмо № С (2012)8331 по нарушение № 2012/2185 от Генералния секретариат на Европейската комисия. То се отнася до неправилно транспониране на разпоредбите, свързани с налагането на финансови санкции на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, съдържащи се в Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги и Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, както те са изменени с Директива 2009/140/ЕО. С изменението на чл. 78 Комисията за регулиране на съобщенията с решение ще може, първо, да изисква от предприятие, осъществяващо електронни съобщения, да преустанови неизпълнението на задължения незабавно или в рамките на подходящ срок, и второ, ще дава указания за отстраняване на неизпълнението и/или неговите последици и привеждане на дейността му в съответствие с изискванията. Предвижда се решението на КРС да е с предварително изпълнение и да се въвежда веднага от предприятието. Предлага се създаването на нов чл. 331а, с който се въвеждат и определят налаганите от КРС санкции при неизпълнение на решение по чл. 78, ал. 1. Предвижда се възможност за налагане от КРС на периодична санкция на дневна база. В допълнение, Законопроектът съдържа мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза. В заключение, в частта, касаеща хармонизирането на действащи разпоредби с разпоредбите на ниво Европейски съюз, предложеният Законопроект е съобразен с изискванията на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както те са изменени с Директива 2009/140/ЕО. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 502-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2015 г.”

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, подкрепям Закона за електронните съобщения. Имам обаче един въпрос: кое наложи година и половина след препоръките на Брюксел той да бъде приеман чак сега?! Защо трябваше да има забележки от Брюксел след препоръките на Европейската комисия? Кое е наложило това – некомпетентността или лобизма на мобилните оператори? Всичко това се отрази година и половина върху семейните бюджети на много хора. То е свързано с нехармонизирането на Закона. По тази причина ще внеса моя препоръка в писмен вид към комисиите и към парламента да се назначи или временна комисия, която да разследва това, или самият Министерски съвет да установи и да докладва пред нас кое е наложило Законопроектът да не се случи в рамките на тази година и половина, защото всичко това бе на гърба на българския народ. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Цачева. Уважаеми колеги, идеята за създаване на такава постоянно действаща парламентарна комисия възникна още през миналата година – с началото на работата на сегашния парламент. Ние считаме, че политиката към българите в чужбина е нещо, което трябва да бъде във фокуса на вниманието на Народното събрание. Могат да се изтъкнат различни причини в тази посока. Има една специфика: част от нейната дейност трябва да бъде фокусирана върху исторически формираните български общности зад граница –тема, която стана особено актуална в последните дни. Другите въпроси са свързани с новата българска емиграция, която има своите специфични проблеми. Доколкото техните проблеми и техните очаквания от българската държава минават през различни политики на различни комисии, получава се така, че няма фокус в нашето внимание и политика. Затова предлагаме такава постоянно действаща комисия. Струва ми се, че по този въпрос не би следвало да има особени различия в Народното събрание, доколкото всяка парламентарна група по един или друг повод до този момент е заявявала своя интерес към една по-активна политика към българите зад граница. Ето защо ние предлагаме да бъде направена такава промяна в Правилника – да бъде формирана постоянно действаща комисия, която да следи различните сектори на политиките, които са насочени към българите зад граница. Предлагам това проекторешение да бъде подкрепено и българският парламент за пръв път в този си формат да може да формира една по-ясна, последователна политика към нашите сънародници. Благодаря.

Госпожо Председател, дами и господа! Както знаете, ние от Патриотичния фронт от дълги години се занимаваме с проблемите на българите зад граница. Прави ми малко неприятно впечатление, когато включително и вчера беше четена декларация от Патриотичния фронт за стотиците хиляди българи в Украйна, които в днешно време са пред голяма опасност, че народните представители не се интересуват много-много от тези теми – говорят помежду си, шумят и не изслушват доводите и проблемите на българите зад граница. За нас от Патриотичния фронт е много важно българското народно представителство да разбере, че българите зад граница са един от приоритетните национални интереси. (Оживление в БСП ЛБ.) Господа от БСП, Вие го предлагате все пак. Може ли малко да се слушаме? Зад граница вече живеят повече българи, отколкото в Република България – и такива с гражданство, и такива без гражданство по произход. От Патриотичния фронт смятаме, че е важно да бъде създадена тази комисия, защото българите зад граница са наистина милиони. Само в Република Македония българите по произход са 1 млн. 300 хил. души. В Република Сърбия са над половин милион души. В Република Албания са над 100 хил. души. В Република Косово са над 50 хил. души. В Румъния са над половин милион души. В Украйна са над половин милион души. Това са старите български общности. Няма да изреждам Гърция и други държави, където традиционно има българско малцинство. Новата емиграция и емиграцията, която е била след 9 септември, също са милиони българи зад граница. Затова е много важно в българския парламент да има такава комисия и българското правителство да работи активно с българските общности зад граница. Ние подкрепяме създаването на такава комисия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател! Аз също смятам, че такава комисия трябва да има, защото това го изискват надпартийните интереси – да се грижим за правата на българите в чужбина. Те не са само в Украйна – те са в Македония, в Албания, навсякъде по света вече. Надявам се да убедя и господин Хайтов да дадем своите два гласа, както гледам, за съставянето на такава комисия. Благодаря Ви.