МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ)2281 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя изказване по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който беше внесен от група народни представители от Движението за права и свободи. Въпросът касае отпадането на давността върху престъпления, вършени по време на комунистическия режим. Това е една тема, която съпътства целия преход и досега поради липса на политическа воля този фундаментален проблем на най-новата ни държава не беше решен справедливо.
Нека да си припомним, че една от целите на Конституцията, която беше приета в началото на прехода, беше да се постигне справедливост в държавата. Именно проблемът със справедливостта е заложен в решението, което ще вземе Събранието по тази тематика. Въпросът обаче е: доколко тази тематика, предложена от нашите колеги от ДПС, е излязла от техните сърца и души, доколко те са искрени в това свое намерение, доколко имат морално право те да искат това нещо? Защото въпросът с давността е въпрос, свързан със страданията на много български граждани, които са попаднали под ударите на тоталитарната държава. За да бъда обективен и в същото време да имам достатъчно фактически основания да направя своите изводи, аз ще припомня на тези от Вас, които не са следили развитието, или по-скоро политическите метаморфози, които Движението за права и свободи е изживявало по време на своята политическа битност тук в Народното събрание.
Ще започна с едно далечно време – времето, когато е гласувана българската Конституция. Тогава, уважаеми членове на Движението за права и свободи, в тази именно Конституция е сложен един текст, който създава проблеми по отношение на отпадането на давността, именно за тези престъпления. Там в чл. 5, ал. 3 – на сегашната Конституция, се казва: „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е обявено от закона – забележете – за престъпление към момента на извършването му”. (Шум и реплики от ляво.)
Да припомня на тези от Вас, които са били невръстни деца и не са следили политическите процеси, че имаше една група народни представители – 39-мата, които напуснаха и не искаха да гласуват въобще тази Конституция. А знаете ли какво е правило тогава Движението за права и свободи? То не е присъствало на самото гласуване. Ако те са имали действително сериозна амбиция и политическо намерение да не бъде гласуван такъв текст в Конституцията, трябвало е да дебатират, трябвало е да приемат това, което е направено в Германия, защото законът е този, който е управлявал, който е действал по времето на един тоталитарен режим. Законно ли е, че едни престъпления, които са престъпления по смисъла на общочовешкото разбиране за престъпления, не са били писани тогава в този Закон за престъпления? Може ли това да бъде закон, на който да стъпи такава тежка норма в Конституцията? Там е имало много добри юристи. Защо тогава те не са възроптали? Защото в Германия е направено точно това, защото в Германия е казано, че онова, което е било право по време на тоталитарния режим, не може да бъде право, то не е общочовешко право, то е тоталитарно право, наложено от една тоталитарна власт и държава.
Продължавам по-нататък. Когато бях народен представител в Тридесет и осмото народно събрание, тогава на 26 април 2000 г. имаше едно знаково гласуване. Казвам „знаково”, защото то е толкова знаково и важно, че досега нито една политическа сила не посмя да го оспори, независимо че беше подложено на твърде сериозни критики. Тогава беше гласуван законът, според който комунистическият режим беше обявен за престъпен.
Знаете ли тогава какво направи Движението за права и свободи? Между другото тогава агентурното му название е било „Обединение за национално спасение” – така се е криело в онова Народно събрание. Знаете ли какво прави тогава господин Ахмед Доган, господин Лютви Местан?! Тогава заедно с групата на БСП мълчат – няма ги при дебата по този изключително важен законопроект. Забележете, в този законопроект, който обявява комунистическия режим за престъпен, има един изключително силен член, който решава именно техния проблем и за който те не само че не са се изказали, а гузно са мълчали някъде в кулоарите на Събранието заедно с техните приятели от БСП.
Аз Ви чета кой е този член – ал. 2, т. 2 от Закона за обявяването на комунистическия режим за престъпен, казва: „Системно нарушаване на основните човешки права, като подтискане на цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак.” Ето Вие от кое сте избягали да гласувате, ето Вие от кое сте се скрили! Вие не сте искали този текст да стане закон, Вие сте мълчали гузно заедно с Вашите, както ще видим по-нататък, стратегически партньори от БСП!
Нека да припомня какво се случи по времето, когато беше гласуван първият Закон за досиетата. Това става на 12 декември 2000 г. Тогава на първо четене се гласува първият Закон за досиетата – това става в Тридесет и осмото народно събрание. Знаете ли какво се случва тогава? Те са тук, гласуват „за”, за което ги поздравявам, само че техният лидер Ахмед Доган отсъства със страшна тежест, той отсъства символно, той не е съгласен с това законодателство. Защото при Ахмед Доган нещата не са прости, те са символни и след като него го е нямало по време на гласуването на този важен законопроект, това е нещо много сериозно.
Както сега, когато се предлага Законът за давността, от групата на ДПС пак символно липсва Лютви Местан. Няма го господин Лютви Местан!
Припомням какво се случва по-нататък. През 2001 г. се гласува на второ четене Законът за досиетата. Знаете ли как гласуват те? – наполовина „за”, наполовина „против”, зависи от ситуацията.
Нещо повече, при първата възможност, която им се отваря по времето на Симеон Сакскобургготски, са първите, които гласуват против този закон, който уж урежда техните въпроси. Това го казвам, защото е много важно да разберете какви са тези хора и какво всъщност искат те.
Сега нещо, което се е случило преди няколко месеца в миналото Народно събрание – народните представители от ГЕРБ имаха достойнството да предложат едно изменение, което касаеше именно тази проблематика. То беше вкарано от народни представители на ГЕРБ от името на госпожа Джема Грозданова и са проведени няколко гласувания.
Първото гласуване се е състояло на 18 юни 2014 г. Похвално, всички от ДПС – 23 депутати, гласуват на този ден „за”, за което им благодаря. Минава обаче една нощ на размисъл, една нощ на вътрешни борби и битки, може би и политически, в някои от техните партньори, и на 19 юни, тоест на другата сутрин, поради това, че предния ден БСП напуска и се получава падане на кворума, на другия ден отново въпросното предложение е вкарано пак от госпожа Джема Грозданова – на 19 юни, за гласуване.
Слушайте сега какво се случва. Една-единствена дама излиза вярна на това, за което са я изпратили избирателите тук, и тя се казва Ферихан Илиязова Ахмедова. Тази госпожа гласува винаги проблематиката да влезе в парламента.
Какво правят обаче нейните приятели от ДПС? Двадесет и един броя от ДПС се въздържат на това гласуване, което е един ден след първото. Явно хората от ГЕРБ тогава са се притеснили да не би тези хора от ДПС да не са разбрали какво правят и правят второ гласуване. Първото гласуване е било в 9,11 ч., второто е било на същия ден – 19 юни, в 9,13 ч. И, забележете, има развитие! Госпожа Ферихан Илиязова Ахмедова продължава да бъде „за”, за което я поздравявам, но Рамадан Байрам Аталай – известен като агент Вергил, гласува – чуйте добре, избиратели на ДПС – „против” това да влезе законопроект, съгласно който давността върху комунистическите престъпления трябва да падне. Иначе останалите са в същия хор – „въздържали се”.
Уважаеми колеги народни представители, да правиш търговия със скръбта на хората, с това, което те са изживели, е патент на Движението за права и свободи. Това не е морална позиция, това не е изстрадана позиция, това е позицията на интереса: „Когато ние сме управляващи, интересът ни е друг – да правим бизнес, да правим корпоративни кръгове, да създаваме най-различни бизнес сдружения с „Мултигруп” или модела „Кой?”. Тогава правим пари! Когато обаче сме в опозиция, ние ще се бием за морала и правата на нашите избиратели.
Сега една малка статистика. От 10 ноември 1989 г. до ден днешен – 304 месеца на преход. Триста и четири месеца на преход! Знаете ли колко време от тези 304 месеца Движението за права и свободи е било във властта? Сто четиридесет и девет месеца! Припомням. От 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1991 г. – важен партньор в правителството на Филип Димитров; от декември 1992 г. до октомври 1994 г. – мандатоносител на правителството на „Мултигруп”, начело с Любен Беров; от юли 2001 г. до август 2005 г. ДПС е партньор на НДСВ при правителството на Симеон Сакскобургготски; от август 2005 г. до юли 2009 г. ДПС е мандатоносител на първата тройна коалиция; от май 2013 г. до август 2014 г., втора тройна коалиция – всичко 149 месеца, тоест 49% от цялото време на прехода.
Движението за права и свободи не намериха сили и време от бизнеса, който правеха – всички те имат много луксозни возила, имат сериозен бизнес, това са богати хора – мулти богати, да помислят за своите избиратели.
Уважаеми народни представители от ДПС, ето ги Вашите хора, които Вие трябваше да осъдите. Ето ги тези хора! (Показва листи.) Това е Указ № 1313 на Държавния съвет на Република България, постановява: „Награждава отговорни ръководители и служители на Министерството на вътрешните работи за приноса им в осъществяването на възродителния процес, както следва – 180 генерали, полковници, майори, капитани от системата на сигурността.” Много от тези хора са починали, но много от тях са живи и получават огромни пенсии, получават таван на пенсиите, защото през тези години, уважаеми колеги, нямаше воля да бъде решен въпросът с давността.
Сега искам да кажа какво е моето отношение. Въпреки че разбирам, че агентурното име на партията на Държавна сигурност в този парламент е Движение за права и свободи, въпреки че разбирам, че тяхното предложение не е мотивирано (шум и реплики от ДПС), по начина, по който аз го разбирам, въпреки че разбирам, че тяхното предложение е политическа игра – нагла, неморална, безчестна, смятам, че този въпрос трябва да намери решение в това Народно събрание. Аз смятам, че всички ние, които се пишем демократи и сме изпратени тук от хора, които искаха и очакват да има справедливост, трябва да намерим консенсусен текст, който да гласуваме и да се знае, че и в България има такъв закон.
В Румъния има такъв закон, защото хората са намерили достатъчно политическа воля отвъд юридическите принципи да решат този въпрос.
И в момента има закон, който действа, и който казва, че Българската комунистическа партия е била престъпна организация. Ерго това означава, че нейното управление е било такова, ерго законите, които са били гласувани тогава, са били такива! Тоест ние имаме една сериозна база, на която да стъпим.
Аз се ангажирам от името на Политическа партия ГЕРБ да внеса между първо и второ четене текстове, които да бъдат отправени не само към миналото, но и към бъдещето, защото ако ние само решаваме по този начин с давността въпроса, свързан с нашето минало, означава че не сме извадили никакви поуки от него и нищо не правим за бъдещето.
Уважаеми колеги народни представители, ако не решим дали искаме в България да има операция „чисти ръце”, дали действително искаме да видим как беше натрупан този корпоративен капитал, как бяха окрадени надеждите на хората – в прекия и в преносния смисъл на думата, ние не можем да извадим от нашето разбиране за справедливост и онези престъпления, които бяха извършени и след 1990 г., в резултат на неразградените структури на Държавна сигурност. Примерно: участие в търговски операции, върху които е наложено международно ембарго; трафик и разпространение на наркотични вещества; предоставяне на финансови средства, както и контрабанда на специална продукция в полза на диктаторски или терористични режими; присвояване на държавни или частни финансови капитали чрез участие в схеми за източване на банки, външно-търговски дружества, както и на пенсионните и здравноосигурителни фондове от лица, които са свързани със задкулисието на новата ни държава.
Ние не можем да не си даваме сметка, че трябва да дадем ясен знак в Наказателния кодекс как разбираме опасностите пред нашата държава. Защото все още нямаме състави, които да говорят за престъпления вследствие на действия на радикален ислям.
Аз се ангажирам да предложа между първо и второ четене един много по-всеобхватен и много по-логичен, според мен, вариант, около който имам претенцията да твърдя, че много народни представители от този парламент могат да се обединят. Защото въпросът за давността не принадлежи нито на една партия – не принадлежи нито на ДПС, нито на ГЕРБ, нито на Реформаторския блок. Това е дългът, който имаме към нашите избиратели, към хората, които изстрадаха комунистическия режим и останаха бедни и без перспектива по време на прехода. С този закон ние трябва да им дадем частица надежда, че в Народното събрание се случва нещо положително, че европейска България и нейните народни представители са разбрали поуките на прехода и на комунистическия строй.
Затова, уважаеми приятели от ДПС, не ме разбирайте криво – аз не Ви вярвам, но въпреки всичко призовавам по принцип, че това е изключително важно. Това е изключително важен политически акт и по принцип аз смятам, че този законопроект трябва да бъде внесен.
Между другото, уважаеми приятели от ДПС, все пак ако беше Ваш законопроект, ако бяхте го изстрадали, да бяхте направили поне едно ново изречение в това, което ГЕРБ са направили. Това, което сте направили, е плагиатство. Явно сте способни единствено на това – да плагиатствате, защото Вие не страдате това, не го чувствате. За Вас това е бизнес. И аз го твърдя, и всеки може да го види – че това, което сте предложили, е точно предложението на госпожа Джема Грозданова и то не се различава с нито една запетайка от това, което тя е внесла навремето. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)